Срещата е неизбежда

Срещата е неизбежна

Илия Крушкин

Посвещавам тази книга на всички приятели, които отвориха сърцата си, за да стане реалност тя. Благодаря ви! С уважение Илия Крушкин

“Срещата е неизбежна” Автор: Илия Крушкин Редактор: Янчо Попдончев Предпечат: Пи Арт Реклама 2011г. Всички права запазени

Съдържание Предисловие

/7

Предговор Въведение

/8 /12

Първа част

/23

Първа глава - Началото /23 /Великото откритие на Хъбъл; Как е започнало всичко; Големият взрив - а преди него; Великото нищо; Нещо от нищо-възможно ли е това/ Втора глава - Двата пътя /32 /Задължителността на избора; Размисли; Една лична история/ Трета глава - Надежда без илюзии /35 /С какво се характеризира едно научно изследване; Критерии за истинност; Надежда без илюзии/ Четвърта глава - Десет смъртоносни удара /37 за ,,Големият взрив” и за еволюцията изобщо. /Експлозия, причиняваща ред и дизайн - нещо невъзможно; Невероятната структура на атома; Първият закон на термодинамиката; Тъмната енергия и материя; Вторият закон на термодинамиката; Причина и следствие; Самосъздаване - това е невъзможно; Движение и ред; Четирите сили, които управляват материята; Смисъл и цел; Прецизното разширение; Изводи/ Пета глава - Пътешествието на живота /69 /Опити да се обясни произхода на живота; Сценарий

за драма в три действия; Непредвидени трудности; Чудесата продължанат; Невероятният атом въглерод; ДНК- архитектът, който управлява всичко/ Шеста глава - Дванадесетте закони на информатиката /92 /Всяка информация възниква само по волеви път; Към всяка информация същностно принадлежат следните йерархични нива; Синтаксис /код, граматика/; Семантика /всяка информация има определено значение/; Прагматика /всяка информация трябва да доведе до определено действие/; Апобетика /всяка информация трябва да доведе до някакъв краен резултат. Или всяка информация преследва точно определена цел/; По своята същност информацията не е материална, а духовна величина; За съхраняването на информацията са необходими материални носители; Характерното за всяка информация е, че тя може да се кодира; За всяка информация са нужни един предавател, както и един или повече приемници, за които тя е предназначена; Информацията никога не може да бъде случайна величина; Всяка информация се нуждае от духовен източник /предавател/; Информацията представлява нещо мисловно. Поради тази причина мутацията и селекцията отпадат като източници на нова информация; Всяка информация е предназначена за някаква конкретна цел; Функционалната информация е необходима предпоставка за установения ход на действие на една система; Комуникационната информация служи за разбиране между предавателя и получателя; Изводи/ Седма глава - Необходими условия, /150 за да съществува животът /Точно определено разстояние между Земята и Слънцето; Точно определена големина и маса на Земята; Точно определен период на въртене на Земята; Точно определена

елиптична орбита на Земята около Слънцето с минимална ексцентричност; Точно разстояние между Луната и Земята; Точно определено притегляне между Земята и Луната; Точно определена земна гравитация; Точно определена дебелина на земната кора; Точно определено магнитно поле на Земята; Точно определено съотношение между получената и отразената от Земята светлина ефектът Албедо; Точно определена пропорция на кислород и азот в атмосферата; Точно определено съотношение на въглероден двуокис и вода в атмосферата; Точно определена дебелина на озоновия слой Точно контролирана сеизмична дейност; Точно определен наклон на орбитата на Земята; Точно определена големина на Слънцето; Точно определена температура на Земята; Удивителната течност, без която животът е невъзможен; Точно определен воден кръговрат; Точно разпределение на водата и сушата; Точно определено съдържание на сол в океаните; Точно прецизирани стойности на въглеродните ядра; Точно и прецизирано движение на тектоничните плочи; Точно определена големина и разстояние от Земята на планетата Юпитер; Изводи/

Втора част

/187

Първа глава - Сътворението /Етапи на сътворението; план; изпълнение; резултат/

/187

Втора глава - Съществени различия /190 между човек и животно /Сложността на човешкия мозък; Памет и още нещо; Човешкият говор; Ходене прав на два крака; Способност да изразява ясно определени чувства и да оценява красотата и искуството; Способността да общува със своя Създател; Чувство за морал и отговорност;

Само човекът може да анализира и осмисля дадена информация, да стига до логични изводи и да взема определени конкретни решения/ Трета глава - Кой е Исус Христос /221 /Заслужава ли Христос нашето доверие; Критерии за истинност /характер, мотив, качества, специални свидетелства/ Четвърта глава - Отговаря ли Исус на изискванията /226 /Характер; Квалификация; Удивителните послания на Исус; Имаше ли Исус необходимия опит; Има ли Исус достатъчно силни препоръки от други авторитети; Мотив; Доказани резултати; Необикновени свидетелства/ Пета глава - Още едно независимо изследване /238 /Само четири възможности; Христос е обикновен човек, но изкусен лъжец; Той е луд, страдаш от тежко душевно разстройство; Той не е съществувал, а е измислен герой от бедни и онеправдани хора. Той е мит, легенда; Той е това, за което се представя - самият Бог, облечен в човешка плът/

Предисловие Трудът, който държите в ръцете си е израз на дългогодишните изследвания на автора и дълбокото му убеждение, че чудесата в природата, разнообразието и красотата могат да бъдат обяснени и разбрани единствено и само чрез един съзнателен и волеви акт в началото, творческо действие дало тласък на живота на земята. Книгата може да бъде много полезна на читателя в опита му да намери отговор на няколкото основни въпроса на битието: За началото - От къде идвам? За смисъла - Кой съм аз? За бъдещето - На къде отивам? Обширният материал въпреки неговата фактологическа тежест и изчерпателност е така подреден и поднесен, че придава надеждата в безпътното, търси и дава отговор на неизбежния въпрос за принадлежността на човека. Богатият набор от факти от областта на физиката, астрономията, химията, биологията и историята, както и многото статистически данни и оценки апелират към разума на човека и неговата трезва преценка във взимането на решения касаещи съдбата му. Описвайки сблъсъка на възгледи за началото и развитието на живота на земята, представяйки идеята за съзнателния дизайн от една страна и все още господстващия възглед за еволюционното начало от друга, авторът поставя под въпрос редица възприети като „догми” схващания в съвременната наука. В последните години все по-рядко се срещат трудове от български автори защитаващи устоите на християнската вяра. Книгата „Срещата е неизбежна” на Илия Крушкин е един апологетичен принос, контрапункт поставящ въпроси, които сякаш в последно време остават на заден план въпреки тяхната значимост и важност. Чрез увлекателния, разбираем и достъпен стил книгата е подходяща за широк читателски кръг. Венцислав Панайотов

7

Срещата е неизбежна ,,Трябва да познаваш човешките неща, за да ги обичаш;но трябва да обичаш Божествените неща, за да ги познаеш.” Блез Паскал

Предговор Една средновековна история разказва за един ковач-железар, който се гордеел много със своята работа. Той поставял отличителен знак на всичко, което излизало от неговата работилница, понеже желаел хората да признаят необикновената му сръчност в занаята. Избухнала война мужду неговата страна и друга държава и градът, в който живеел той, бил завладян от неприятеля. Ковачът бил пленен и окован във вериги. Това много много не го обезпокоило,защото той знаел всички тънкости около веригите. Знаел, че в почти всяка верига има една по-слаба халка. Затова решил като се спусне нощта да намери тази слаба халка и да скъса веригата. Когато нощта дошла, в мрака започнал да опипва с пръсти всяка халка от веригата, уверен, че ще намери слабото звено. Но ето, че пръстите му напипали някакъв знак върху една от халките. Изтръпнал, защото разпознал, че това било неговият собствен щемпел. Увереността му се превърнала в отчаяние, защото знаел, че няма слаби халки в неговите вериги. Той бил извършил работата си толкова внимателно, изковал веригите си толкова здрави, щото сега бил безпомощно хванат от силата на собственото си дело! Навежда ли ви това на мисълта за стореното от нас спрямо тази планета? Напомня ли ви за собствените ни знаци, поставени от нас върху нейните окови? Ние сме били нехайни и безгрижни за опазването на въздуха, който дишаме,-а сега не знаем как да го очистим. Не е далеч времето и вече не е научна фантастика, когато ще се наложи да се движим с малки кислородни аапарати, за да компенсираме недостига на кислород. Впрочем вече в големите мегаполиси тук и там има поставени такива апарати, от които човек може да вдишва скъпоценния газ, когато почувства, че му прилошава, 8

че не му стига въздух. Играли сме на търговия с нашата вода - а сега трябва да плащаме сметката. В алчността си грабехме и грабим от произведенията на земята за себе си - и сега вече хиляди умират всеки ден от глад. Били сме прекалено заети да печелим пари и да богатеем, но забравихме да обичаме - и сега светът е по-самотен от всякога. Толкова самотен, че неговата самотност надминава глада му. И ако е вярно, че хиляди умират от глад също толкова е вярно, че милиони умират от самота. Уплашени, вцепенени от страх пред неизвестното и плашещо утре, ние отчаяно търсим да намерим една слаба халка, която да се поддаде на мъдростта или технологията ни. Издигахме лозунги и идоли с уверението, че сме открили пътя на успеха и неподправеното щастие. Мислехме, че само веднъж да можем да затвърдим и увеличим постиженията си, бихме могли да се отскубнем от дилемата си. И тогава точно и мъдростта, и технологията ни започнаха да викат посилно от обстановката около нас. Бедноста и самотата ни удариха право в лицето, а неподправеното и бленувано щастие така и не идваше, а вместо него в душите ни трайно се настани безнадежността. Всъщност вие не можете да разделите самотността от безнадежността, защото те са преплетени заедно. Ако хроничната самотност не бъде прогонена по някакъв начин, тогава безнадеждието сграбчва сърцето в железни окови. А когато един човек достигне краят на своята надежда, той е свършен! Да, не подлежи на съмнение умението ни да ковем. Умели и сръчни сме в това. Доказали сме по неоспорим начин способността си да правим перфектните вериги. Много късно обаче разбираме /а дали наистина разбираме/, че постепенно оковахме в тях сърцата си. Все по-често и по-често осмисляме, че имаме въпиюща нужда от топлина и сърдечност, дори повече и от парче хляб. Не ви ли се струва, че живеем в стая с огледала но без прозорци... Наблюдавайте парада край вас - парада от самотни хора. Те носят своите присъщи лица и своите ежедневни, дълго тренирани, нищо незначещи усмивки. Не е ли вярно, че едно от първите неща, които научаваме е, как да се показваме щастливи, когато не сме. Светът наранява, но ние така сме се програмирали, че да го отричаме постоянно. Ние сме отегчени, ние се страхуваме, ние сме самотни и отчаяни. Но продължаваме напред с грубата сила на волята. Наблюдавайте парада край вас-парада от самотни хора. Понесени 9

от шумния ритъм на забързания град, движат се в такт с пулса на тълпата. Надяващи се, че един ден /никой не знае кога/ това ужасно чувство на самотност ще изчезне. Надяващи се, че скоро ще могат да го затворят зад някоя метална врата или да го оставят като ненужен вестник в трамвая или в метрото. Но това ,,скоро”, това ,,един ден“ все не идва. Група дипломирани студенти били на посещение в голям държавен университет в Америка. Посетили изчислителен център в който били представени най-новите постижения на компютърни модели. Водачът казал: ,,Ето ви един модел, с който можете да разговаряте. Попитайте го за нещо каквото желаете.“ Един студент веднага направил това: ,,Привет-здравей!“ И веднага чул мек приятен глас да казва: ,,Привет и на Вас. Добре дошли в университета в Тексас!” Всички от групата видяли как на лицето на младия човек се появила широка усмивка, но било съвсем за кратко. После той се обърнал към групата и казал замислено: ,,Това са най-топлите думи, които са ми казвали тук наоколо през изтеклите три години!” Тъжно нали? Но все повече част от нашата действителност. Твърде много хора просто са изсмукани от тишината на самотността около тях. Твърде много хора звънят по телефона не за друго, а просто да чуят човешки глас и обучават малки опашати папагали да казват: ,,Аз те обичам.“ И поглъщат ден след ден лекарства, които намаляват ужаса, опитвайки се да облекчат болката на сърцето. Защо стана така? Отговорът е простичък. Защото скъсахме пъпната връв и се одделихме от Създателя си, желаещи пълна и абсолютна свобода. Прогонихме го далеч в ,,самотна страна”, та дори и нещо повече - обявихме гръмко и с фанфари, че нямаме родител. Заместихме Го с ,,нищото” и ,,случайността”, приравнихме се с животните и почти станахме като тях. Даже ги надминахме в много отношения. Но ако сме само подобрени животни, защо се чувстваме самотни ? Не казвам сами, а самотни! Защо болката и празнотата в душите ни не намалява? Уж имаме всичко, а сме по-бедни от всякога... Защо ли? Защото надеждата ни е разстреляна. Загубата на вярата не е обикновено преминаване от илюзия към разум, както смятат днес повечето хора. Всъщност това е революционен преход в съзнанието: излизаме от една ориентация, в която светът е сплотен и има смисъл и навлизаме в ориентация, където пустота и разрушение хвърлят сянката си върху пътеката ни. Невярващият човек се пробужда, за да открие, че е неспособен да открие смисъл 10

в една вселена, която е безразлична към неговите нужди и в крайна сметка е абсолютно безмислена. Каква утеха ви носи философията на днешното време, прокламирана като последната и окончателна истина?! Идваш от нищото. В съществувание те е довела случайността. Животът и делата ти нямат в края на краищата никакъв смисъл и ти отиваш пак в нищото, към пълно изчезване. Всичките ти пътища свършват до смъртното гниене. Това е. Друго няма! Това носи ли ви утеха.... Не става ли страшната изповед на Нитче и наша: ,,Къде е Бог? Аз ще ви кажа. Ние Го убихме, вие и аз! Ние всички сме Негови убийци. Как го направихме? Как успяхме да изпием морето? Кой ни даде гъбата, с която изтрихме целият хоризонт? Как направихме така, че да откъснем тази земя от нейното слънце? Накъде се движим? Далеч от всички слънца! Не се ли блъскаме един друг напред и назад, встрани и във всички посоки? Има ли все още ,,горе” и ,,долу”? Не се ли забъркваме в едно безкрайно ,,Нищо”? Не става ли все по-студено? Не сменя ли нощта нощ, а нея пак нощ?” Ние убихме Бога! Не в действителност, а в живота си. Ценатапустота, студ, безпътица, страх, отчаяние, нощ... Тъмна непрогледна нощ.... И въпреки всичко, въпреки целия този кошмар на нашето днес и утре, не искаме да приемем истината, че се нуждаем от една сила вън от нас и по-голяма от нашата, за да се освободим от затвора, който сами сме си изградили. Твърде много сме заети с политика и препитание. Бог може да почака! Не не може! Целта на настоящата книга, съвсем откровено и без извинение /както казва големият учен Хенри Морис/ е да представи на читателите великата истина, че Бог не е мъртъв. Че християнската вяра не се основава на ,,хитро измислени басни” или на сляпо приемане на традициите. Тя се основава най-вече на огромно количество действителни и обективни доказателства. Те никога не са били толкова много и толкова ясни и недвусмислени, както днес. Опитал съм се да събера част от тях и да ви ги предствавя, като съм се ръководил единствено от обективността на фактите. Давам си сметка, че за човек, който е затворил сърцето и ума си, никакви доказателства няма да бъдат достатъчно убедителни, за да повярва. Но аз зная, сигурен съм в това, че за мнозина тези истини ще бъдат като хляб и вода и ще наситят гладната и жадната му душа. Гладни и жадни ли сте за истината? Тогава ,,яжте” и ,,пийте” ! Има достатъчно за всички.

11

Въведение Бързо променящият се свят Живеем в свят, който бързо се променя, а с него и колелото на живота достига вече скорости, които едва смогваме да поддържаме. И въпреки всички технически чудеса, които сме създали, за да облекчат живота ни, на практика имаме все по-малко свободно време; време за семейството, за приятели и роднини; време за отдих сред красотите на природата; време за размисъл. Трябва да се движим все по-бързо и да постигаме все по-големи успехи. Не е ли вярно, че днес броенето на часовете и дните вече няма смисъл? След януари като че ли вече не следва февруари, а декември! Годината едва започва, а ето, че вече се е изтърколила. С тъга констатираме, че вече не ни остава време да спрем и да анализираме събитията, които се разиграват около нас. А би трябвало. Не, не, просто е задължително! Защо ли? Защото те са достатъчно тревожни, за да не им обърнем внимание и да ги подминем с лека ръка, ангажирали цялото си внимание и сили за задоволяване на първичните си инстинкти за храна и удоволствия. Всички чувстваме, че живеем в едно особено време. Събития от световен мащаб със смайваща бързина и революционни промени, със своите непредсказуеми последици ни държат в напрежение, страх и несигурност. Политици и държавници просто са зашеметени от неочакваната развръзка на събтията, с които са длъжни да се съобразяват, независимо от политическите си убеждения и интереси. Научни хипотези се опровергават. Философски концепции, доскоро претендиращи за монопол над истината, се оказват празни илюзии. Могъщи диктатори слизат от сцената. Страхотни земетресения, наводнения, урагани и различни масови болести, се стоварват върху Земята като съдба... Какво става на Земята и със Земята ?! Чули ли сте за синдрома наречен ,,ефекта на тревата”? Забелязали ли сте, че когато гледате всеки ден тревата в градината ви, тя като че ли изобщо не расте, но когато спрете да я наблюдавате, констатирате, че ,,изведнъж” станала за косене! Нещо подобно става и в живота. Съсредоточим ли вниманието си в събитията, които се разиграват около нас, констатираме, че те се развиват прекалено бавно, за да 12

ни впечатлят сериозно. Но когато насочим вниманието си в друга посока, забелязваме критичните събития едва тогава, когато те вече са се развили в пълнота. Без да сме усетили, те здраво са се вплели в личния ни живот. Но за разлика от растящата трева, при която можем да наваксаме пропуснатото време /макар и с повече усилия/, събитията не можем нито да върнем назад, нито да спрем техния ефект... Има и една друга причина, поради която не обръщаме сериозно внимание на събитията около нас. Тя се нарича ,,лъжливото овчарче”. ,,Вълк има в стадото, вълк има в стадото”- викало с пълно гърло овчарчето, но вълк нямало. А когато наистина дошъл вълкът, на виковете на овчарчето вече никой не вярвал. Така и в нашия свят от край време е имало фалшиви пророци, които са се опитвали да тълкуват природните катаклизми и вълненията между народите по един апокалиптичен начин, като в същото време са вещаели какви ли не злощастни събития за в бъдеще, които никога не са се сбъдвали. Ето някои от тях: /// - Нострадамус: През 1999 год. на остров Манхатън ще се появи Антихристът. /// - Джийни Диксън: През 1999 год. ще избухне третата световна война. /// - Едгар Кейси: Към края на второто хилядолетие Земята ще промени оста си, което ще причини световни земетресения, изригване на вулкани и приливни вълни. /// - Хауърд Фърнс: През 2000 год. Земята ще премине през пояс на комети, което ще предизвика падането на комети и астероиди, а те от своя страна ще унищожат повечето форми на живот на нашата планета. Днес вече знаем, че нищо от това, което са предсказвали тези фалшиви пророци не се е сбъднало. Но ,,пророци” и ,,гадатели” в стряскащи количества и почти от всички нации на земята продължават да изпращат своите мрачни предсказания за края на света. Интересно е да отбележим, че на древни асирийски плочки, датиращи от 1900г.пр.Хр. са намерени може би най-ранните проро13

чества за края на света. Виждаме, че близо от 4000 год. това е била основната тема в предсказанията на хиляди и хиляди пророци, гадатели, баячи, врачове, астролози, екстрасенси и какви ли още не представители на окултния свят.. Но краят на света така и не настъпвал. Поради същата причина и на техните предсказания за приключването на човешката история се е гледало и се гледа и днес с насмешка. Трябва определено и ясно да заявим, че тези ,,пророци”, използвайки странни и забавни аргументи, ще продължават да викат: ,,вълк има в стадото, вълк има в стадото”- въпреки, че наоколо няма никакви вълци. Това изглежда е много популярно хоби и подобни ,,пророци” винаги ще ни съпътстват. Но вече почти никой не им вярва. Хората мислят /за да не кажа, че са напълно убедени/, че каквото и да се случи, животът ще продължава както досега. А дали наистина ще дойде ,,вълк”? И дали той вече не е в стадото? Нека се обърнем към официалните статистики днес и да видим какво ни казват те?

Драстичното влошаване на околната среда ,,Рано или късно, нарочно или несъзнателно ще се наложи да заплатим за всяко вмешателство в околната среда”. Това са думи, изказани в началото на ХХ век от известния американски биолог и специалист по околната среда - Бари Комънър. Днес тези думи се сбъдват пред очите ни. Общоизвестно е, че четирите основни физични елемента, които поддържат съществуването ни са: земя, вода, атмосфера и енергия. /// - Земята ни е необходима, поради простата причина, че не сме земноводни. Тя ни храни и облича и ни е нужна за почти всичките ни дейности. /// - Без вода не можем да живеем повече от няколко дни. Тя е основна животоподдържаща субстанция.

14

/// - Ако без храна можем да издържим няколко седмици, без вода няколко дни, то колко можем без въздух – около три минути! Затова ни е нужна атмосферата. Атмосферата също регулира климата по света и ни предпазва от ултравиолетовата радиация. /// - Нуждаем се също и от енергия, която ни е необходима не само за захранване на нашите физиологични процеси, но и за всички останали човешки дейности. На всички ни е пределно ясно, че без тези четири елемента не бихме могли да живеем нито на тази, нито на която и да е друга планета Сега обаче, за първи път откакто човечеството съществува, съзнателно и целенасочено унищожаваме бързо земята, водата и атмосферата. За първи път сме изправени пред енергийна криза. За първи път в дългата история на човешкото съществуване стоим на ръба на изчезването! С болка констатираме, че най-интелигентните същества на планетата Земя са се втурнали сляпо и безразсъдно към самоунищожението си.... Наистина ли нещата са толкова сериозни? Да видим!

Земята Общото количество земя на планетата е около 13 милиарда хектара. За земеделие използваме 11%, за пасища 26%, горите обхващат около 30%, урбанизация /земя за изграждане на градове и села/ - 9%. Останалите 24% /около 3 милиарда хектара/ не могат да се използват за каквито и да е било нужди. Това са пустините, блатата, високите и недостъпни планини и земите на Северния и Южния полюс. Следователно разполагаме само с около 10 милиарда хектара полезна земна площ, от която черпим необходимата ни консумация на материали, стоки и енергия. Но какво правим с това безценно късче земя? Безогледно и варварски го тровим и унищожаваме. Факторите и процесите, които разрушават земята са: окисляване, осоляване, разливане и утаяване на масла, въглеводороди, тежки метали, серни съединения, катрани и мн. др. Един пример. По целия свят в момента се използват 100 000 различни типа изкуствено произведени химически вещества, голяма част от които са опасни и токсични. Всяка година добавяме около 1000 нови химикала...В резултат на тази 15

пагубна човешка дейност само за 50 год. сме изгубили 2 милиарда хектара земя. Като се има предвид, че населението на Земята се увеличава драстично и само след 20 год. то вече ще е между 8 и 12 милиарда, това означава, че унищожението на земята ще продължи с още по-бързи темпове. И резонният въпрос, който си задаваме, е – в близко бъдеще ще разполагаме ли с достатъчно земя, за да поддържаме съществуването си? Краткият, ясен и недвусмислен отговор е НЕ!

Водата Водата покрива около 70% от повърхността на планетата. Но 97,5% от наличната вода е солена и не е подходяща за употреба. Само 2,5% е прясна вода! Но дори и това малко количество не можем да употребим непосредствено. Защо? Защото 79% от прясната вода е в ледниците и постоянните снежни покривки на високите планини. Други 20% са под земята. Помислете само - това са 99% от прясната вода! И остава само 1%!!! Но дори и този 1% не можем да ползваме пълноценно! Защото 38% от него е под формата на почвена влага, 8% е в атмосферата, 1% - в живите организми, 52% - в езерата и 1% - в реките. В продължение на много години малкото количество вода в реките и езерата е било главен източник на вода и заедно с водата от кладенци и подпочвената вода е била предостатъчна за задоволяване на човешките нужди. Сега вече не е така. За първи път в човешката история прясната вода е на изчерпване и ние сме изправени пред края на собственото си съществуване.

Атмосферата Унищожаваме и тровим земята, унищожаваме и тровим водата, систематично и постоянно унищожаваме и тънкия слой въздух. Въздухът, от който се нуждаем за дишане, за регулиране на климата и защита от смъртоносната ултравиолетова радиация. В резултат от пагубната човешка дейност вече сме успели да създадем два страхотни атмосферни проблема - глобалното затопляне и изтъняване на стратосферния озонов слой. Днес вече никой не се съмнява в истинността на глобалното затопляне. То е неоспорим факт. Сведенията за температурата, публикувани от института за изследвания на въздуха ,,Годард” 16

показват, че средната световна температура се е увеличила с около 0,65 градуса С през ХХ век. Това малко увеличение може да ви се вижда незначително, но вижте до какво води то: • През 1953 год. наводнения и бури в Холандия и Англия предизвикват смъртта на 1932 души и щети за 3 милиарда долара.

• През 1954 год. наводнения и бури в Китай са причина за смъртта на 40 хиляди души.

• През 1959 год. Ураган в Япония убива 5 100 и причинява щети за 600 милиона долара.

• През 1965 год. ураган в САЩ причинява смъртта на 75 души и щети за 1,42 милиарда долара.

• През 1970 год. урагани и наводнения в Бангладеш причиняват смъртта на 300 000 души и щети за 63 милиона долара.

• През 1976 год. вихрушка в Европа убива 82 души и причинява щети за 1,3 милиарда долара.

• През 1988 год. ураган в САЩ и Централна Америка убива 255 души и причинява щети за 3 милиарда долара.

• През 1990 год. зимни бури в Западна Европа причиняват смъртта на 230 души и щети за 14,8 милиарда долара.

• През 1991 год. наводнения в Бангладеш убиват 139 000 души и причиняват щети за 3 милиарда долара.

• През същата година ураган в Япония причинява смъртта на 62 души и щети за 6 милиарда долара.

• През 1992 год. ураган в САЩ убива 62 души и причинява щети за 30 милиарда долара.

• През 1998 год. наводнения в Китай отнемат живота на 3650 души, а щетите от тях са за 30 милиона долара.

• През същата година ураган в Централна Америка убива 92 000 души и причинява щети за 5,5 милиарда долара. /// - Само през 1999 год. имаше серия от природни катастрофи, дължащи се на времето.

•

През ноември във Венецуела буря причинява наводнения и свличания на земни маси, които погубиха 30 хиляди души и причиниха щети за 15 милиарда долара.

17

•

През декември зимните бури над Франция, Германия, Испания и Швейцария бяха описани като събитие, което се случва ,,веднъж на сто години”. Те причиниха смъртта на 130 души и щети за 9,6 милиарда долара.

•

През октомври циклон в Ориса, Индия, със скорост на вятъра 300км/ч. беше описан като ,,супер циклон”. Той уби 15 000 души, засегна и рани милиони, причини щети за 2,5 милиарда долара. Следващата 2000 год. не беше по-добра.

•

През март наводнения в Аржентина оставиха без дом 120 000 души, а тези в Мозамбик се описват като най-лошите.

•

През август и към края на годината стана най-тежкото наводнение в Англия от 230 г. насам, наводнения и кални свличания в северна Италия, страхотни суши в Африка и Централна Азия, наводнения в Тайланд, Виетнам и Камбоджа, най-тежките урагани от 100 год. насам в Япония, както и наводнения в Австралия.

•

Огромно наводнение 2010г. в Пакистан - над 20 милиона засегнати. Хиляди убити. Щети за милиарди долари. Наводнена е площ с размерите на България.

•

В Германия, Чехия, Полша, Турция ... огромни наводнения със сотици жертви.

•

През последните години и в България виждаме незапомнени наводнения, които причиняват огромни беди.

Според доклада на швейцарската организация ,,Ре”, броят на природните катастрофи по света се е увеличил от около 30 годишно през 70-те години на ХХ в. до 140 годишно към края на миналия век. В началото на ХХI век нещата не са се променили към по-добро, а напротив - към по-лошо. Еврокомисар Кристалина Георгиева сподели, че сега природните бедствия са 400 и ще се увеличават.... Стрелката нагоре е плашеща! И помислете! Всички тези ужаси и бедствия се случват при повишение само от 0,65 градуса С! Тъй като факторите, които предизвикват това затопляне /вредните газове, изхвърлени в атмосферата/ не могат да бъдат премахнати, то прогнозите за близките 18

50 години са страховити. Очаква се увеличение от 5,6 градуса С. А това означава екологични катастрофи от такъв мащаб, че животът на Земята ще стане невъзможен. Д-р Рон Нилсен казва: ,,Трудно е да се каже коя е най-опасната игра, която играем в момента с природата, но унищожаването на атмосферата може да се сравни с пробиването на дупка в корпуса на кораб. Това дори е още попагубно - то е необратимо и окончателно. Навярно тук скоро ще пресъздадем климата на Марс или на Венера. Разполагаме с енергия и технология за превръщането на Земята в толкова враждебна планета, каквито са останалите планети от слънчевата система”.

Енергията Горивата с органичен произход са главен източник за производство на енергия. Нефт – 39%, природен газ – 24%, въглища – 23%. На атомната енергия се падат 6%, а за останалите /водни, геотермални, слънчеви и вятърни електроцентрали/ остават 8%. Както виждате, главният източник на енергия е нефтът. В момента използваме 10 000 000 тона суров нефт на ден!!! А колко суров нефт има в света и за колко време ще ни стигне? Наскоро в-к „Гардиън” публикува статия със стряскащото заглавие ,,Световните запаси на петрол са завишени”. Светът е много по-близо до изчерпване на петролните запаси, отколкото показват оценките на Международната агенция за енергия /МАЕ /, пише „Гардиън”. Според източници на изданието МАЕ умишлено не изнасяла истинските данни, за да не всява паника. ,,Много хора от организацията вярват, че поддържането на ниво на доставки в рамките дори на 90-95 млн. барела на ден ще бъде невъзможно, но съществуват опасения, че на финансовите пазари може да се разпространи паника, ако данните бъдат занижени още,” казва източник на Гардиън. САЩ играят важна роля в това да поощряват МАЕ да не алармира за изчерпването на сегашните петролни находища и да преекспонира шансовете за откриване на нови резерви, пише в сайта си британският всекидневник. /цитирано във в-к ,,Новините днес” от 11 ноември 2009 г./

Така че дори при тези завишени данни за световните запаси от нефт, можем лесно да изчислим, че при наличните количества, ако 19

производството се увеличава със същата скорост, светът като цяло ще изчерпи залежите от суров нефт през следващите 20-30 години. Газ ще има за още 50 години. Трудно е да се каже какво ще стане със света, когато залежите на нефт и газ се изчерпят. Това ще се отрази катастрофално на всички сектори от живота. Транспортът ще бъде парализиран. Цените на стоките и услугите ще скочат неимоверно. Ще настъпи глобална парализа. Изобщо не е ясно как ще преодолеем лавината от проблеми....Или можем да кажем - без достатъчно доставки на енергия светът ще замре през следващите няколко десетилетия.

Да обобщим: Фактите показват, че методично и безогледно унищожаваме обработваемата земя, така нужна за изхранването ни. Унищожаваме я чрез урбанизация, ерозия, причинена от водата и вятъра, произвеждане на свъхреколти, заблатяване, осоляване, окисляване, свръхупотреба на торове, пестициди и фунгициди, замърсяване с тежки метали, органични замърсители, разливи на нефт, ядрени замърсявания и мн. др. Така бързо превръщаме полезната земя в пустиня. Съвсем скоро ще се окажем в бедствено положение. Пример: Днес, за да си осигурим нужната храна са необходими 0,5 хектара на човек, а през 2025 год. ще има само по 0,18 хектара на човек, т.е около три пъти помалко от необходимото. И ако сега близо 2/3 от човечеството страда от недохранване, то можем да си представим какво ще стане тогава... Положението е същото и с питейната вода. В момента около 80% /около 5 милиарда души/ от населението на земята живеят при ниска, много ниска или критично ниска водна наличност. И тъй като световните нужди от прясна вода нарастват 2 пъти по-бързо от нарастването на населението, това означава само едно - че в близко време ще настане глобална криза за прясна вода. Последиците ще са катастрофални. А какво да кажем за атмосферата. Унищожаваме атмосферния озонов слой и така скоро ще страдаме от смъртоносната ултравиолетова радиация. Замърсяваме и ниските слоеве на атмосферата с газове и химикали от най-различно естество и така причиняваме парников ефект, като по този начин променяме световния климат. Очаква се в близките 50 год. температурите да се увеличат с 4,5 градуса С. Последиците ще са пагубни.

20

Не по-добро е положението и с енергийните източници. 96% от горивото на всички видове транспорт зависят от суровия нефт. Нефтът е също много важна суровина за индустрията, за търговията и за жилищните нужди. Но нефтът ще свърши в близките 30-40 год.А без достатъчно енергия всичките ни дейности ще замрат напълно. Изводът е ясен. Само след 30-40 год. животът на Земята ще стане невъзможен. Далай Лама казва: ,,Хората са единствените същества, които имат способността да унищожат земята и това вече е факт. Краят на света е близо”. Впечатляващо е, че в една древна книга с поразителна точност е предсказано още преди хиляди години точно това, което ние виждаме днес с очите си. И това е Библията. Пр. Даниил /живял 6 в.пр.Хр./ е записал: ,,И в онова време великият княз Михаил, Който се застъпва за Твоите люде, ще се повдигне. И ще настъпи време на страдание, каквото никога не е имало, откак народ съществува, до онова време.” /Дан. 12:1/ Още преди 2 500 год. под Божие вдъхновение пророкът предсказва, че в хода на човешката история ще дойде време на ужасно глобално страдание, без да посочва конкретна причина. Днес вече знаем много добре какво ще предизвика това страдание. Нека прочетем и други подобни пророчества записани от старозаветния пр. Исая: „Ето, денят Господен иде, лют, с негодувание и пламенен гняв, за да запусти земята и да изтреби от нея жителите й. Защото небесните звезди и съзвездия не ще дадат светенето си; слънцето ще потъмнее при изгряването си и луната не ще сияе в светлината си... /Исая 13:9-11/ ,,Страх и яма и примка са върху тебе, о, земни жителю... Защото прозорците отгоре са отворени и основите на земята треперят. Земята се съкруши съвсем, земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси. Земята ще полита като някой пиян, и ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея, и ще падне и няма вече да стане.” /Исая 24:17-20/ 21

Нека чуем думите и на Исус Христос: „И ще станат знамения в слънцето, в луната и звездите, а по земята бедствие на народите, които ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Човеците ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.” /Лука 21:25,26/ ,,Защото тогава ще има скръб, небивала от началото на света досега и каквато не ще има. И ако не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар, но заради избраните ония дни ще се съкратят” /Матей 24:21,22/ Моля, обърнете внимание! Времето на страданието, което ще настъпи на нашата планета според думите на Исус, ще е толкова ужасно, че ако Бог не го съкрати, никой не би оцелял. С други думи, ще има голяма опасност човечеството да се превърне в следващия изчезнал вид. Исус предсказва една ужасна, жестока криза, която може да помете човешката раса от планетата. Това предсказват и старозаветните пророци. Ако Библията е права - а аз вярвам в това - светът ще се изправи пред една ужасна криза, която няма да може да преодолее. Всички факти показват, че ние сме на ръба на тази криза. И тук отново задаваме въпрос. Каква е тази Книга, която с такава точност описва събития, които се случват хиляди години след като са били предсказани и записани? Възможно ли това да е плод на човешка мъдрост, или зад това стои Някой, Който знае края още от началото. Ето и Неговата декларация: ,,Помнете предишните неща от древността, защото Аз съм Бог и няма друг! Аз съм Бог и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края...” /Исая 46:9,10/ Този свят има начало, ще има и край! Това не са думи на човек, за да ги подминем с лека ръка, а на самия Творец на тази планета. Няма нищо по-сигурно от Неговите думи! Бих желал да преминем набързо от началото до края, за да се убедим в истинността на тези думи и да избегнем ужасните събития на последните дни.

22

ПЪРВА ЧАСТ Първа глава Началото

„Хилядолетия наред човекът е изучавал Вселената съзерцателно. Мисълта му се е измъквала от черупката на всекидневието и устремно се е втурвала към изумителното небе, към тайнствения свят на звездите. И първото, от което духът ни замира и душата се свива боязливо, е чувството за необятността на този свят, неговата недостижимост и необхватност. Всяко ,,приближаване” към небето в началото възторгва, след възторга идва преклонението, а подир тях неминуемо вървят удивлението и страхът.... Човекът изтръпва от тази необозрима чернота, обиталище на тайни.” /Агоп Мелконян - български учен/ 23

Тайни! Тайни? Да, тайни! Огромни и страшни тайни, неподвластни на човешкия ум. И най-голямата от тях е началото, оставащо /а вярвам и завинаги/ все още обвито в тежката завеса на загадъчното. Но има ли изобщо Вселената начало или е вечносъществуваща? Как е започнало всичко или никога не е имало такъв момент на започване? И ако е имало начало, как след това са се развили събитията, за да се стигне до състоянието на Универса такъв, какъвто го познаваме днес? Трудни, много трудни въпроси, които са уморили не един и два блестящи умове. Искам да кажа още в началото, че не претендирам за научни титли и звания. Това, което мога да кажа за себе си, че още от дете ,,страдам” от нелечимо хронично ,,заболяване”, наречено любознателност и неустоим копнеж за истината. Аз съм човек, който никога не е преставал да задава въпроси и търси отговори. Нямам също претенциите, че съм намерил отговорите на всички въпроси, които ограбват съня ми и натоварват ежедневието ми с допълнителни грижи. Но си давам сметка, че точно разсъжденията върху произхода на Вселената, нашата Земя, животът на нея, моето място тук, и за смисъла на съществуването на всичко това, ме издигат над равнището на животинския свят и правят живота ми повече или по-малко интересен и смислен, различен от този на магарето или мравката. Защо ли? Защото, ако всичко в моя живот се затваря в кръга от ядене, пиене, работа и спане, тогава с какво съм по-различен от тях?! С нищо! Не, не мога да се примиря с безмислието на такъв живот. Вярвам, не - сигурен съм, че ние не сме животни и никога не сме били... Затова трябва да търсим отговорите, да търсим искрено без предразсъдъци и предварително оформено становище. И вярвам, че ако не на всички, поне на най-основните и важните ще намерим. А това се надявам да доведе до нови решения, които ще направят живота ни по-смислен и по-щастлив.

Великото откритие на Хъбъл Английският професор по теоретична физика Пол Дейвис описва проблематиката за произхода на Вселената по следния начин: ,,Ако Вселената не е имала произход във времето, т.е. ако е 24

съществувала винаги, тя е безкрайно стара. Ако вече са станали безброй много събития, защо ние живеем точно сега? Дали Вселената е била замряла цяла вечност и едва отскоро е ,,оживяла”? Или винаги е имало някакъв вид активност? Ако, от друга страна, тя е имала начало, трябва ли да се приеме, че е възникнала внезапно от нищото? Това изглежда предпоставя някакво начално събитие. Ако обаче е имало нещо такова, каква е причината за него?”

Днес вече никой не се съмнява, че Вселената е имала начало. Макар и с голямо неудоволствие учените еволюционисти се примириха с този факт. Беше установено, че Вселената се разширява, което означава, че тя е започнала своето разширение в някакъв начален момент т.е. имала е начало. През 1929 година този факт е доказан и чрез метода на наблюденията от американския астроном Едуин Хъбъл. След месеци на отегчителни, педантични наблюдения на среднощното небе Хъбъл стигнал до заключението, че Вселената се 25

разширява. Галактиките в безкрайния космос се отдалечават на все по-големи разстояния от нас и една от друга. Това откритие се приема като едно от най-големите в историята на астрономията. По време на тези наблюдения Хъбъл забелязва, че звездите излъчват, съобразно тяхната отдалеченост, сияние, доближаващо се до червения цвят. Според познатите ни физични закони, спектърът на светлините, които се придвижват към точката, върху която се извършват наблюденията, се изменя от виолетов цвят към аленочервен, с отдалечаването им от тази точка. По време на наблюденията на Хъбъл в сиянието на звездите се забелязва едно изменение към аленочервено, т.е. звездите постоянно се отдалечават. Звездите и галактиките се отдалечават не само от нас, но и една от друга. Една Вселена, в която всичко се отдалечава едно от друго, от своя страна пък може да бъде определена като постоянно „разширяваща” се Вселена. Фактът, че Вселената се разширява, се доказва и чрез извършените през следващите години наблюдения. За да разберете въпроса по-добре, може да си представите Вселената като повърхността на един надут балон. Както точките, разположени върху балона, се раздалечават една от друга с надуване на балона, така и галактиките се раздалечават една от друга с разширяването на Вселената. Преди много векове Птоломей изброил около 1056 звезди; Тихо Браге изброил 777; Кеплер -1005. Преди изобретяването на телескопа през XVII век хората вярвали, че броят на звездите е 5119. Разбира се, телескопът драматично променил всичко. Днес, особено с космическия телескоп Хъбъл, броят на звездите изглежда необхватен. Изчислено е, че само в нашата галактика има стотици милиарди звезди. Астрономите са изчислили, че има 10 на 22 степен /т.е 10 хиляди милиарда милиарда/ звезди във Вселената, събрани в около 300 милиарда галактики. Ако някой би могъл да брои по 10 числа за секунда, биха му трябвали поне 100 милиона милиарда години, за да преброи 10 на 22 степен звезди. А със сигурност можем да кажем, че това не е всичко, което съдържа в себе си огромният и необятен Универс. Ако върнем лентата достатъчно дълго назад във времето, това означава, че цялата тази грамадна маса материя, материята на всички галактики би трябвало да е събрана на едно място. Еволюционистите смятат, че тя е била натъпкана в някакво мини кълбо с размерите на баскетболна топка, а някои дори смятат, че кълбото е било още по26

малко. Това кълбо е имало безкрайна плътност и безкрайна енергия, която учените наричат ,,сингулярност”! Според мен безкрайностите в науката са безсмислици... Защо? Какво означава безкрайна плътност на материята? Преведено на простичък език, това означава, че колкото и да я пресоваме и притискаме, винаги ще има възможност за още и още натиск върху нея. И така до безкрай!!! Но това е неразумно и ненаучно. Днес много известни учени са достигнали до същия извод, защото са се отказали от безкрайната плътност и енергия, като са ги заменили с цифри, не по-малко абсурдни и неразбираеми. Те са – плътността на материята в това космическо яйце била с плътност 10 на 94 степен грама в кубически сантиметра, а температурата, предизвикана от избухването на тази огромна енергия непосредствено след началото, била 100 хиляди милиарда, милиарда, милиарда градуса.! Как да се съгласим, че би могла да съществува материя с плътност 10 на 94 степен грама в кубически сантиметра? Това е абсурдно! Но за да не бъда голословен, ще взема за пример иридия, който е един от най-тежките познати елементи. Той има относително тегло 22,65 грама в кубически сантиметра. Ние ще допуснем, че неговата структура е като на гъба и ще го пресоваме, от което ще получим примерно маса с плътност 40 кг. в кубически сантиметър. Да допуснем, че структурата му позволява още десет пресования и че ще получим маса с плътност 400 кг. в кубически сантиметър. Но тук не става дума за 400 килограма, не става дума и за 400 тона, не става дума и за 400 хиляди тона; не става дума и за 400 милиона тона; не става дума и за 400 милиарда тона, а за 100 милиарда милиарда милиарда милиарда милиарда милиарда милиарда милиарда милиарда тона материя, натъпкана в един кубически сантиметър!!! А можете ли да си представите температура от 100 хиляди милиарда, милиарда, милиарда градуса ?! /За сравнение температурата на слънцето е 6,000°C на повърхността и 15,000,000°C в сърцевината./ Но според привържениците на тази хипотеза това е самата истина. И после последвал грандиозен космически взрив, който създал всичко, което съществува днес!!! Ето как описва този процес Кити Фъргюсън, научна писателка в Кеймбридж: ,,Всичко, което един ден е щяло да бъде материя/енергия/ във Вселената и което ние по-късно бихме могли да наблюдаваме, е било 27

свито до точка на безкрайна плътност. Преди десет до двадесет милиарда години /както се пресмята ,,времето” според рамката пространство-време/ всичко ,,избухнало”. Това е бил големият взрив. Да си представим безкрайната топлина на ,,нулевото време” на сътворението е толкова невъзможно, колкото да си представим точката на безкрайна плътност. Да си представим светлината от всичко това също е безсмислено, тъй като светлината - такава, каквато сме в състояние да я видим - не е съществувала. След известно време вместо радиацията във Вселената започнала да доминира материята. Вселената се разширила и изстинала достатъчно, за да могат електроните и ядрата да сформират стабилни атоми. Материята можела да се привлича по силата на собствената си гравитация, поставяйки начало на процеса, от който в крайна сметка се появили звездите, галактиките и планетите. Десет до двадесет милиарда години след началото ние намираме Вселената във вида, в който я познаваме днес”. Днес една нова вълна от космофизици вече говорят за така наречената инфлационна Вселена. Това понятие предполага, че Вселената /включително цялото пространство и време / е възникнала като безкрайно малка частица, която бързо се разширила до размерите на гроздово зърно в първия момент /10 до 35 секунди на своето съществуване/. Това ,,студено голямо свистене” е било последвано от така наречения ,,горещ Голям взрив”. А какво да кажем за първоначалната Вселена, с размери на частица? Ето изказванията на двама видни представители на това учение: С. Брюс ,,Трябва да направим още една стъпка и да приемем, че цялата Вселена е еволюирала буквално от нищо”. Трайън предполага „....че нашата Вселена произхожда физически от квантовите флуктоации на един предсъществуващ истински вакуум или състояние на нищо”. Така да се каже от ,,нищото” е произлязла и нашата Слънчева система. Ето ви един ,,научен” коментар по този въпрос. Статията е поместена във в. „Орбита”, бр.39 от 1988 год. и е озаглавена ,,Великото нищо”, а авторът е д-р Димитър Пеев. ,,Парадоксалността, заложена в заглавието, задължава автора да избърза с разшифроването му. Става дума за междузвездния, за галактичния газ. Лесно обяснимо е защо го наричам ,,нищо”. Та това е просто вакуум, идеална, непостижима при земни условия пустота, 28

при които в един кубически сантиметър пространство се съдържа не повече от един атом. Ако и това не е ,,нищо”! За сравнение въздухът съдържа 10 на 19 степен молекули в 1 куб. см.. Значително по-сложно е да се обясни с какво това ,,нищо” заслужава епитета ,,велико”. С една фраза: защото някога, преди много милиарди години, и ние сме били такова нищо, носили сме се из Галактиката като междузвезден газ! След това сме се превърнали в звезда, тя е избухнала, разпиляла е веществото си из пространството, то отново се е уплътнило в звезда, около нея са се появили планети, по повърхността им е възникнал живот, минали не минали 3-4 милиарда години и там току изправил чело хомо сапиенс. Така че ,,нищото”, междузвездния газ е нещо като наша прапрамайка. Как тогава да не е велико!” Е, сега вече най-после стана ясно коя е пра- пра- пра-....майка ми – това е междузвездният газ. Само че не можах да разбера кой е пра-пра-.....баща ми. Но... това е друга тема. А сега да се върнем към ,,майка ми” /и то не само моята, но и на всички вас/ - междузвездния газ, който по онова време се е състоял само от един атом в един кубичен сантиметър пространство. Е, това наистина си е ,,нищо”! А на ,,нищото” коя е майка му? Ама как мога да задавам такъв въпрос?! Та нали е ,,нищо”, как тогава да има майка....?! То си е вечносъществуващо. Само че като му е омръзнало, ей така, да си е нищо в продължение на трилиони, трилиони и трилиони.......години, един ден решило да стане нещо. Напънало се и започнало да създава звезди и планети, после растения и животни и накрая като връх на своята гениалност сътворило и негово величество човека. Как тогава да не е велика нашата пра- пра- майка?! Да, велика е.... Но нека сега дадем думата на Едуард Триън, професор по физика в Сити юнивърсити в Ню Йорк. Той ни напомня един факт, който всички сме учили като деца, но за който много често забравяме. Той казва: „Научната теория за сътворение от нищо е очевидно нещо ново, защото науката отдавна учи, че не можем да направим нещо от нищо”. Простичка, но много важна истина. Нищото не произвежда нищо! Нулата умножена по нула, е нула, дори ако и дадем милиарди години време. Ex nihilo nihili fit е латински израз, означаващ „от нищо произлиза нищо“, т.е. не може нещо да стане от нищо... И все пак тази простичка истина е усложнена до ,,безкрайност” от тромави и трудно 29

запомнящи се научни термини. Изглежда, че колкото едно нещо е посложно формулирано и обяснено, толкова по-научно изглежда то. Но за мен простичката истина, че нищо + нищо + нищо +........нищо = нищо, си остава непоклатима и единствено приемлива за моя ум. Професор Майер казва същото: ,,Произходът на световете… заключава в себе си непостижими тайни… Произлезли, но от какво? От нищо нещо не може да произлезе.” Можете ли да си представите картината, която ни рисува д-р А. Пеев? Страшен космически студ /минус 200, 300 градуса/, черна непрогледна тъмнина /тъмнина, която на земята не познаваме/ и огромна радиация. И в тази черна, смразяващо студена бездна тук там плува по някое и друго атомче. И после, без никой да си мръдне пръста, станало ето това. Самосъздало се…! И това било научно!!!

И това е една безкрайно малка част от всичката красота и великолепие, която въпреки страшните опустошения на греха все още може да се види на нашата земя. Кой създаде всичко това? Нищото ли? Нашата пра- пра- пра майка – студеният, тъмен, празен 30

и безличен космос ли? Как може да се вярва, че всичко това е дошло от нищото, че слепите природни сили са сътворили цялото това вълшебство от цветове, аромати, багри и невероятен дизайн? Това разумно ли е? Гледайте и си мислете.... Искам да ви кажа, че дори и след трилиони и трилиони години, дори и за цяла вечност, нищото ще си остане нищо, и никога, по никакъв начин не може да сътвори цялата тази красота и вълшебство, още по-малко да я поддържа за хиляди и милиони години. Материята и енергията, от които е съставена видимата Вселена, нямат творчески потенциал в себе си и следователно не са в състояние да създадат абсолютно нищо смислено. Създаването на каквото и да е, или творчески процес от какъвто и да е характер, са във възможностите единствено и само на разумно същество. За да покажем, че едно такова нещо, като творчески процес, без наличието на разум, никога не би могло да се случи, нека предложим на вярващите в чудотворните възможности на ,,нищото” последователи да направят следния опит. Нека еволюционистите поставят желано от тях количество от атомите на всички материали, съществуващи в състава на живите организми, в един варел. Нещо повече, нека прибавят във варела всичко, което смятат за необходимо за възникването на живота и нека да започнат да чакат. Нека изчакат 100 години, 1000 години, ако е необходимо, нека да бъде завещавано от баща на син в продължение на 100 милиона години. През това време нека го изложат на желаната от тях температура, влага и светлина; нека го разбъркват, клатят, въртят, премятат и преместват на различни места. Нека правят с него и материалите в него каквото искат и после да чакат да се случи чудото. Съгласете се все пак, че еволюционистите имат огромно предимство пред ,,нищото”. Имат готови материали, притежават интелект и знаят какво искат да постигнат. И въпреки това, уверявам ви, че от този варел не може да излезе нито едно живо същество! Не може да се появи нито една птица, риба, пеперуда, слон, роза, портокал, мравка или пък дори комар. Не може да се появи ябълково дърво или пък праскови, круши, сливи или дюли! Никога няма да поникне дори и една тревичка! Дори да се съединят и милиони неживи елементи, те никога, никога не могат да се съживят от само себе си . Не могат! Защо? Защото животът, скъпи приятелю, е патент само и единствено 31

на Бога, и никой никога нито ще разгадае неговата тайна, нито ще може да установи монопол над него. Това е извън възможностите на творенията, дори и на най-висшите. И все пак, много хора продължават да вярват в твореца ,,нищо”. Но има и друг отговор. Той е записан в Библията: ,,Аз създадох земята и сътворих човека на нея. Да, Моите ръце разпростряха небето,Аз дадох заповеди на цялото му множество”

/Исая 45:12/

,,Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят ..” /Откр. 22:13/

И така относно произхода на Вселената, на Слънчевата система, на нашата Земя и всичко, което е на нея, ние сме изправени пред избора: Еволюция ex nihilо /от нищо/ или Сътворение ex Deо /от Бог/ Изборът някога бе: ,,Вечната материя” или ,,Вечният Бог”. Днес той е между „Всемогъщото нищо” или ,,Всемогъщият Творец”.

Втора глава Двата пътя

И така, вие сте в началото на два пътя. По един от тях задължително трябва да продължите. Кой избор ви се струва по-разумен? А може би това не ви интересува.... Имате си достатъчно проблеми от личен характер, за да се занимавате с толкова отвлечени въпроси като 32

този за произхода на Вселената и на нашия свят, за произхода на живота и на човека, за доброто и злото и т.н. Казвате си, че това са теми за учените и теолозите, на които това им е работата. Пък и в края на краищата толкова ли е важно това. Важното е, че Вселената съществува, съществува и нашият свят, съществуваме и ние на него. Имаме един живот и трябва да го живеем по възможно най-добрия начин. Другото са отвлечени неща.... Трябва да ти кажа, приятелю, че нещата изобщо не стоят по този начин. И ще ти кажа защо. Защото ти и аз сме разумни същества и като такива сме единствените, които задават въпроси и търсят смисъл и цел в живота. Въпросите могат да бъдат прости или сложни, лесни или трудни, умни или глупави, важни или несъществени и т.н. Но способността ни да задаваме въпроси показва, че сме по-интелигентни от компютрите, и в същото време ни прави да приличаме на децата. Запазването на тази способност в течение на целия ни живот характеризира търсещата, самостоятелно мислещата личност. Стремежът към открития и търсене на истината е заложен в човешката природа. Ние сме телеологични същества, решени да открият ключа към смисъла на всичко. Един философ го нарича ,,дивият копнеж за яснота, чийто зов отеква в човешкото сърце.” Затова да не си задаваш въпроси е глупаво; да си задаваш въпроси, без да търсиш отговорите е още по-глупаво. Знаеш ли защо е глупаво? Защото рано или късно ще дойде време, когато щеш не щеш, ще питаш и ще задаваш въпроси. Дали тогава вече няма да е много късно да научиш отговорите.... ?! Ще ти кажа нещо лично. Преди години, докато се разхождах по двора и се чудех откъде да започна реализацията на плановете ми за деня, изведнъж остра, почти непоносима болка в областта на десния бъбрек ме повали на земята. Започнах да се превивам и да викам за помощ. След около час бях в болницата, където рентгеновата снимка показа наличието на голям камък /по-голям от едър лешник/ в десния бъбрек. Единственият начин да се отстрани този камък по онова време беше по оперативен път. И така след известно време бях в болница за операция. Тогава /преди повече от 20 год./ нещата в болниците бяха много по-различни, отколкото са сега. Можеш да лежиш и цял месец там, преди да ти направят операцията! Горе - долу и при мен стана така. Не си спомням точно, но най-малко след три седмици от настаняването ми, най-после бях опериран. Защо ти разказвам 33

всичко това? Защото в това време, докато бях в болницата и чаках да ме оперират, аз не мислех за нищо друго освен за операцията. Докато не беше се появил този проблем, аз имах купища неотложни задачи, които ангажираха цялото ми внимание и време. А за бъбреците знаех само това, което бяхме учили в училище. Но за всички тези уж неотложни задачи сега изобщо не си спомнях, а в главата ми нямаше нищо друго освен ,,бъбреци”. Питах и събирах информация от колкото се може повече източници за бъбречнокаменната болест и причините за възникването й. Прочетох много, личните преживявания на болните допълниха познанията ми и когато дойде време за операцията, аз още малко и щях да ръководя операционния екип как да проведе операцията.... Но при цялото ми познание, нямаше как да отложа операцията... Това познание, в резултат на усиленото ми проучване, беше дошло много късно. Тогава разбрах, че ако съм имал това познание по-рано, това тежко страдание /а то наистина беше много тежко/ е можело да се избегне. Затова е нужно да питаме как е започнало всичко и как ще продължи занапред? Защото ако нищото е мой баща, а амебата - моя майка, тогава безсмислието на живота би ме убило. Цялата тази философска интерпретация за смисъла на живота, която ни налага еволюционната теория, не може да предизвика и грам вълнение и радост в живота ми. А в твоя може ли? Ако идваш от нищото и отиваш пак в нищото, това носи ли ти някаква утеха? Става ли смъртта по-желана, ако животът ти е бил успешен, а децата и внуците ти просперират? Едва ли. Мисля, че е точно обратното. Животът, приятелю, твоят и моят живот, е скъпо струващо съкровище и тъгата по загубата му не може да се измерва с щастието на другите... Не може! Докато си здрав, можеш да философстваш колкото си искаш и да предлагаш какви ли не заключения относно смисъла на живота, но когато разбереш, че животът ти приключва, тогава разбираш празнотата на цялата си философия. Разбираш, че дори щастието на целия свят не може да осмисли загубата на твоя живот! На твоя живот! Тук не говоря за саможертвата. Саможертвата от любов, която осигурява живот на някой друг любим човек. Тя е най-великото нещо на света, но аз не говоря за нея. Говоря за естествената смърт, която постига всеки човек и обезсмисля всичко. И никакви успехи и постижения, нито лични, нито семейни, не могат да компенсират загубата на живота. Питал ли си се някога, защо толкова много обичаме живота и защо с 34

толкова много тъга го напускаме? Ако смъртта е естествен завършек на живота, тогава защо плачем на погребенията? Защо сме готови да се подложим на какви ли не мъчения и да изхарчим всичките си пари и имот, само и само да удължим живота си? А ако има някаква възможност никога да не умираш, дали ще се заинтересуваш от това? Аз ти предлагам да продължим напред и да видим дали имаме някакви доказателства, че Вселената, нашият свят и ние с теб не сме дело на сляпата случайност, а на Всемогъщ Творец, Който ни обича и ни предлага нещо, което наистина може да осмисли живота ни. Предлага ни вечен живот в неописуема красота и слава. Дава ни надежда за изход от смъртта. И това е:

Трета глава Надежда без илюзии Трябва да кажем още в началото, че относно произхода на Вселената и на нашия свят можем да бъдем само вярващи. Защо? Защото не може да се възстановят физическите условия, при които са възникнали. За да може нещо да бъде ,,доказано” посредством научен метод, то трябва задължително да бъде повторяемо. Не може едно ново откритие да бъде обявено на света въз основа на един единствен експеримент. А историята по своята същност е неповторяема. Никой не може да ,,превърти” началото на Всемира. Поради тази причина, появата на Вселената, както и на нашия свят не може да се докаже научно. Но по научен начин може да се докаже невъзможността тя да се е появила случайно от нищото. Истината /каквато и да е тя/ се доказва по два начина – като се докаже самата истина или като се докаже лъжата. И когато има само две възможности, тогава нещата стават още по-лесни. Относно произхода на Вселената и на нашия свят с всичко, което е на него, има само две възможности - или всичко е станало случайно от нищото, или е създадено от Всемогъщ Творец. Да видим дали ,,нищото” е способно на такива чудеса! С какво се характеризира едно научно проучване? За да изследваме 35

което и да е събитие или явление по научен път, трябва да можем да отговорим положително на следните въпроси: 1. Могат ли да се съберат данни от наблюдения?

2. Може ли изследването да се изразява с хипотези от рода на /,,ако...тогава”/, които не е възможно да се подправят?

3. Може ли да се контролират променливите величини?

4. Може ли да се повторят процесите?

5. Може ли да се публикуват резултатите? Очевидно, когато приложим тези критерии за научни доказателства към произхода на Вселената и на нашия свят, отговорите са категорично отрицателни. Никое еднократно събитие, /каквото е Големият взрив или сътворението на нашият свят/, не може да бъде обект на експериментален метод. Авторитетът на науката се гради върху присъщата й способност да намира отговор на някои въпроси чрез експерименталното наблюдение и повторяемостта на явлението. Един научен изследовател /дори да бъде много изобретателен и блестящ/ не може нито да наблюдава, нито да повтори началото на всичко! Това означава, че колкото и да е важно да имаме философия за произхода, ние можем да я подкрепяме само с вяра, но не и с виждане. Следователно твърденията на учените, отнасящи се до явления, които не могат да се изследват експериментално, не би трябвало да се приемат така безрезервно, както откритията и заключенията, базиращи се на експериментални изследвания. И въпреки това, днес, хипотезата за ,,Големия взрив” /така наречения стандартен модел/, като обяснение за произхода на Вселената и на нашия свят, се приема като неоспорим факт от една огромна част от населението на земята. Но въпреки това успехът на една теория още не е гаранция, че тя е правилна. Известния учен Карл Попър казва: ,,Устойчивостта на една теория не е критерий за истинност. Неустойчивостта обаче е критерий за неистинност. Вероятността на никое теоретично обобщение /напр. ,,Всички лебеди са бели”/ не може да се докаже, колкото и проверки да се правят. Теориите могат да се окажат сполучливи и да запазят своята временна валидност само дотогава, докато не бъде доказана тяхната неистинност със средствата на емпиричната действителност /напр. ,,появата на един единствен черен лебед”/ или докато бъдат заменени с нови, по-добри теории.”

36

Искам да повторя два много важни извода, които прави Попър: ,,Устойчивостта на една теория не е критерий за истинност. Неустойчивостта обаче е критерий за неистинност” Това означава, че ако между милионите бели лебеди се намери само един черен, то теорията, че всички лебеди са бели, тотално рухва. И тогава не е необходимо да правим нечовешки усилия, за да издирим всички съществуващи лебеди по земята /не знам дали това изобщо е възможно/, защото вече сме открили един черен, и продължаващото издирване се обезсмисля.... Същата перфектна логика можем да приложим и относно хипотезата за Големия взрив. Ако открием дори само едно доказателство, което противоречи на тази теория /говоря за доказателство, което подлежи на научен анализ и проверка, а не на сложни еквилибристики на ума/, това ще означава, че тя е невярна и всяко следващо проучване относно нейната валидност и истинност се обезсмисля. Определено смятам, че има не едно, а много повече научни факти, които правят теорията за големия взрив неустойчива, и следователно неистинна.

Четвърта глава Десет смъртоносни удара за „Големия взрив“ и за еволюцията изобщо Първо От логическа гледна точка е трудно да се приеме експлозията като основа за явната структура и ред, както и за невъобразимата сложност на Вселената. Наблюденията и експериментите показват, че експлозиите обикновено произвеждат безредие и хаос, а не обратното. Никъде във Вселената не се е наблюдавала в историята експлозия, която да е довела до по-висш ред и по-голяма сложност. Експлозия от типа ,,Голям взрив” винаги разрушава сложността и води до безпорядък, а не обратното.

37

При такъв взрив вместо да образува планети и звездни системи, материята би трябвало да продължава да се разширява и да се разпадне напълно, защото във външното пространство няма кой да спре един движещ се обект. И все пак Вселената демонстрира невероятен ред и дизайн! Това е доказан научен факт! Каква е вероятността такава експлозия да произведе високо организираните структури, които виждаме във Вселената? Един от водещите учени Карл Сейгън /самият той еволюционист и астроном/ е направил такова изчисление. Според него такава вероятност е 1 на 10 на 2 000 000 000 степен – тоест 1 на 10, последвано от два милиарда нули!!! Това е число, което едва ли някой може да осмисли, дори и самият Сейгън. За огромните размери на това число можем да съдим от факта, че само за написването му ще са ни нужни 6 000 книги с по 300 страници всяка! Д-р Емил Борел, който открива законите на вероятността, казва: ,,Да се случи което и да е събитие, чиято вероятност е едно към десет, последвано от 50 нули, е събитие, за което със сигурност можем да кажем, че няма да се случи никога, без значение колко време му дадем и без значение колко евентуални благоприятни възможности съществуват събитието да се случи.” /Цитирано в кн. „Упадъкът на Дарвин”, стр31/

Това е знаменателно откритие! Д-р Борел ни обяснява простичко, че всичко, абсолютно всичко, чиято вероятност да се случи е помалка от 1 към 10 на 50 степен, всъщност никога няма да се случи, без значение колко време има на разположение. А тук става въпрос за число с многократно по-големи стойности... Следователно, абсолютно невъзможно е тази грандиозна космическа експлозия да създаде галактики, планети и слънца, а после да ги завърти в съвършена хармония и ред! Абсолютно невъзможно! Да си послужим с примери и от нашата планета. Едни големи експлозии са взривяването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки. Тези експлозии предизвикаха огромни разрушения и безредие. Други големи експлозии са изригванията на вулканите. Те предизвикват също страшни разрушения и оставят след себе си хаос и безредие. Същото можем да кажем и за каквато и да е експлозия от 38

какъвто и да е мащаб. Дали по-малко или повече, но задължително всяка експлозия оставя след себе си разрушения и безредие, а разрушеното и доведеното до безредие по никакъв начин не може само да се подреди в смислени форми от какъвто и да е характер. Здравата логика ни подсказва, че никой разумен човек не би взривил какъвто и да е обект, очаквайки да получи от него нещо по-сложно и подредено, независимо след колко време. С други думи съвсем ясно е, че експлозиите превръщат реда в хаос, а не обратното. Те винаги са разрушителни, а не градивни. Затова много учени днес не намират достатъчно факти и свидетелства, за да подкрепят хипотезата за големия взрив. Те намират неговата логика за абсурдна и вероятно невъзможна. Британския астроном Пол Дейвис пише: ,,Най-голямата загадка е откъде се е взел изобщо целият ред във Вселената”. И после продължава: ,,Накъдето и да погледнем във Вселената, от най-далечните галактики до най-дълбоките кътчета на атома, откриваме съвършен ред”. Алън Сандидж, широко признат като един от бащите на съвременната астрономия, откривател на първия квазар и носител на наградата Крафуурд, еквивалент на Нобеловата награда в областта на астроно-мията, казва: ,,За мен е много по-невероятно, такъв порядък да дойде от хаоса. Трябва да има някакъв организиращ принцип. За мен Бог е мистерия, но Той е обяснението за чудото на съществуването - защо има нещо, а не нищо” /цитирано в кн. ,,Погребала ли е науката Бога”, стр. 73/ Сър Фред Хойл, друг британски астроном, като че ли слага и последния гвоздей в ковчега на хипотезата за Големия взрив. Той казва: ,,Една експлозия само разхвърля материята, докато големият взрив някак мистериозно е произвел обратния ефект, като е слял материята, за да сформира галактиките. Идеята, че галактиките се формират, за да преминат през активна астрономическа история, е илюзия. Нищо не се формира; тази теория /големия взрив/ е мъртва като камък.” /цитирано в кн. ,,Упадъкът на Дарвин”, стр.77/ Хипотезата за Големия взрив просто отрича законите на науката и логиката и по този начин се оказва неистинна.

39

Второ Атомите са основните строителни блокчета, от които е изградена цялата Вселена. Всичко, което виждаме с очите си /дори и самите очи/, е изградено от атоми. Звезди, планети и галактики; планини и реки, дървета и цветя, плодове и зеленчуци, животни и хора.... и абсолютно всичко друго на нашата земя и в цялата Вселена е изградено от едни нищожно малки зрънца, наречени от древните гърци ,,атоми” /атом означава „неделим”/, защото смятали, че те са последното стъпало на веществото, до което може да се спусне човешкото познание. До днес са открити около 105 различни видове атоми, които комбинирани по различни начини изграждат веществата, от които е изградено абсолютно всичко. Всеки един атом е истинско чудо на равновесието и дизайна. Днес с помощта на съвременни свръхмодерни технологии, можем да надникнем в самата структура на атома. Какво откриваме там? Откриваме красота, замисъл, закономерност и огромна сила. Атомите са миниатюрни частици с размер, който ние трудно осмисляме с нашия разум. Те са толкова малки, че дори с най-силните микроскопи не е възможно да бъде забелязан нито един от тях. Диаметърът на един атом е едно на един милион от милиметъра или 10 на минус 8-ма степен от метъра /0,000 000 01 м/. Атомите са толкова малки, че в една точка могат да се вместят повече от 100 000 млн.! Едно зрънце пясък съдържа 150 000 милиона милиона атома! Или в една песъчинка има толкова атоми, колкото са песъчинките по целия плаж! Макар и миниатюрен по размер, той представлява една цяла Вселена! Атомите се формират от хармонично свързване на трите различни частици, наречени ,,субатомни частици”. Във всеки атом има ядро, което е 10 000 пъти по-малко от самия атом и електрони, които се въртят около ядрото по точно определени орбити с невероятна бързина /около 1000 км/сек/ без никога да се сблъскват помежду си. Електроните са толкова малки, че ако увеличим размерите на атома до размерите на Земята, тогава електроните ще бъдат с големината на 40

череша! Те са и изключително леки. Един електрон тежи около 1/2000 от протона. Ядрото пък е съставено от други малки частици, наречени протони и неутрони. Те пък от своя страна са изградени от още помалки, приличащи на пумпал частици, наречени кварки...!!! Докато малкият размер на протона надминава човешкия разум, то размерите на кварките, от които е изграден той, е направо изумителен -10 на минус 18-та степен /0,000 000 000 000 000 001/ метра. И това е краят, докъдето е стигнала науката – засега. И всички тези нищожно малки частици, са подредени в съвършен ред и работят непрекъснато, без да са ограничени от време и пространство!!! Освен при много специална намеса /и то разумна намеса/ и при много висока температура, атомът никога не се разпада. Нито един удар, сблъсък или експлозия на земята не могат да разрушат нито атома, нито ядрото му, нито пък електроните. Атомът остава поразително устойчив, независимо от различни по сила и количество интервенции върху него. Вземете един или колкото си искате атоми и в продължение да речем на 5 милиарда години се опитайте да го ,,строшите”, ,,повредите” или унищожите чрез всякакъв вид удари и интервенции върху него. Искам да ви кажа, че дори по някакъв начин да достигнете тази невъобразима за човешките представи възраст и през цялото време се опитвате да правите само това, пак няма да счупите или повредите атома! Дори и съществото, което атомът изгражда да умре, атомът продължава да ,,живее” и електроните в него продължават да се въртят. Никой, никой /освен Твореца/, не може да ,,убие” атома. Никой! Когато човек умре /независимо от каква смърт - дали ще бъде разкъсан от граната, или удавен се разложи във водата; дали ще бъде изгорен от огън или изяден от някое животно и т.н./, атомите, от които е изграден, не умират с него и електроните продължават да се въртят около ядрото на атома със същата скорост, без да претърпят никаква промяна. Когато запалите едно дърво, вие не можете да запалите атомите, които го формират. Те ще продължават да ,,живеят” във въздуха и електроните ще продължават да се въртят без промяна. Приема се, че Вселената е възникнала след Големия взрив, а атомите са се формирали в резултат на съединяването на възникналите след тази експлозия субатомни частици.

• Но защо и как субатомните частици, които след голямата експлозия са се разпръснали с ужасна скорост, са се подредили 41

•

• •

•

•

•

•

сами в деликатната структура, наречена атом? Как така протоните, които са положително заредени и поради тази причина, според това което знаем от физиката, трябва да се отблъскват помежду си, са се събрали и притиснали плътно един към друг?! Как така неутроните са се добавили сами към протоните и са образували ядрото? От къде се взе тази чудовищна по сила енергия, и как можа сама да се затвори в това невероятно малко по размери ядро? Огромна сила в нищожно малка частица материя....!!! Когато по много специален начин се освободи тази енергия /атомната бомба/ резултатите са страшни. Разрушени градове, изпепелени хора и радиационни последици, продължаващи десетки години наред. Как е станало така, че електроните, които са отрицателно заредени, са избрали сами да се присъединят към компанията на протоните и неутроните и, понеже са игриви и палави, са решили да не бездействат, а да ги развличат, като танцуват непрекъснато по определени орбити около тях? Нещо повече - броят на протоните и електроните винаги е еднакъв, винаги! Ако атомът има 1 протон, винаги и електронът ще бъде 1. Ако има 5, и електроните ще бъдат 5 и т.н. Това е закон, който никога не се променя и точно затова равновесието между протоните и електроните е гарантирано. Разликата само между един протон и електрон, нагоре или надолу, би означавало смърт за атома. Не е ли чудо това? Кой ги брои и следи това да не стане, защото в противен случай съществуването на материята би станало невъзможно? Ние с вас не сме, нали? Но някой го прави, защото атомът няма как да знае колко са протоните му, за да си търси толкова и електрони, а пък случайно да става тази толкова прецизна подредба е просто невъзможно. Но въпросите не спират до тук. Ако неутроните и протоните в атома се разделечеха на разстояние две трилионни части от милиметъра, тогава материята вече не би била плътна маса и светът би се разпаднал в резултат на космическа експлозия. Смайваща прецизност! Електроните са абсолютно идентични един с друг. Няма два различни електрона. Как тогава се въртят в различни орбити около ядрото на атома?! Планетите с техните спътници се въртят в различни орбити около Слънцето и това е разбираемо. Те имат 42

различна големина и различен строеж, което предопределя и техните орбити. Но при електроните положението е различно. Те са абсолютно еднакви и движението им в различни орбити е напълно необяснимо. Но ако това не е така, тогава всичко би се разрушило и атомът не можеше да съществува! Изумително, необяснимо чудо!

• Как е станало така, че протоните, които имат положителен заряд и електроните, които имат отрицателен заряд и следователно трябва да се привлекат и прилепят един към друг, са се подредили сами в едно толкова деликатно равновесие? И то по цялата Вселена в количества, които е невъзможно да бъдат изчислени. Учените са изчислили /но едва ли това е окончателната истина/, че в цялата Вселена има 10 на 78 степен атоми. Това е трудно за възприемане от нашия ум число, състоящо се от единица последвана от 78 нули! Помислете сега! Във всички тези атоми има ядра, в които сами са се събрали и слепили протони, въпреки че по всички известни ни закони това би трябвало да е невъзможно..., но е факт! След това към тях са се присъединили сами неутрони, а после са дошли сами и електроните, за да се завърши чудесната ,,компания”. Но дошли точно толкова, колкото и са протоните. После електроните са се завъртели сами около ядрото, налучквайки случайно идеалната скорост, която ще ги държи в рамките на орбитите. И знаете ли каква е тази скорост 1000км/сек.!!! И въпреки тази огромна скорост не са се сблъскали нито веднъж! Поразително!

• Добре, но защо? Защо са се появили и защо са се подредили по този начин? Очевидният отговор е - за да изградят Вселената. Да де, но нали те не знаят, че съществуват. Как тогава ще творят и градят? Как ще създават звезди и светове, красота и хармония и още безброй други чудеса, когато нито чуват, нито виждат, нито разбират, че съществуват? Как? Единственият разумен отговор е - никак! Но са го направили, защото всичко това съществува... Тогава как е станало? Ето ви един пример, който неотдавна прочетох и който ще ви преразкажа, но който, лично за мен, по поразителен начин представя абсурдността на идеята атомите да са се самосъздали и след това да са започнали сами да творят.

43

Нека си представим, че група учени са на експедиция в Хималаите. По време на експедицията те се натъкват на пещера, която не е била известна досега. Никой човек още не е влизал в нея. И макар пещерата да е трудна за достъп, любопитството на учените надделява и с много трудности те влизат в нея. В началото на пещерата няма нищо интересно и необичайно, но когато влизат по-навътре откриват неизвестен предмет, който виси във въздуха. Това е странно тяло, по средата на което има образувано от съединяването на малки метални сфери ,,ядро”. Другото, което виждат е, че около това ядро се въртят други метални топчета в точно определени орбити, без да се блъскат едно в друго. Измерват скоростта и ахват от удивление – тя е 1000км/ сек. Възторгът им няма граници.... Ако наистина такова нещо се беше случило, то несъмнено щеше да се превърне в най-голямото откритие в историята на света. Целият свят щеше с любопитство да обсъжда как това странно тяло се е образувало; какви са материалите, от които са изградени металните топчета; защо са се съединили точно по този начин, защо са с такава големина и т.н... Тема на най-сериозни научни статии щяха да станат въпроси като: какво е горивото, което привежда в движение металните топчета и как така е продължило да поддържа това движение в продължение на много години, без да намалее или да се изчерпи. Всеки щеше да се интересува от това, кой е сътворил това странно тяло и защо го е поставил в пещерата. И никой нямаше да посмее да каже: ,,Знаете ли каква е истината за тайнствения предмет от Хималайската пещера? В продължение на много години тази сложна структура е възникнала от само себе си. Всичко е станало съвсем случайно”. Едно такова изказване би предизвикало буря от смях, а този човек със сигурност щеше да бъде причислен към хората с умствени отклонения. Истината, която се налага ясно и убедително на нашия ум от този пример, е изключително простичка и ясна. Една толкова сложна и прецизна структура, такава каквато е в атома, никога не може да възникне случайно. Никога! Но сега ние трябва да се учудим и възхитим далеч повече, отколкото учените от дадения пример. Защото в действителност, вие и аз, всеки един момент от живота сме изправени пред същото като споменатото в примера тяло; и то не пред едно, а пред трилиони такива...!!! Всичко, което виждаме, докосваме и усещаме - от най-лекото до най-тежкото, е изградено от 44

тези странни и невероятно прецизно устроени строителни блокчета, наречени атоми. /// - Големият взрив никога не може да създаде толкова сложна структура, каквато откриваме в атомите. Ако никой не беше създал и подредил протоните, неутроните и електроните в тази малка тухличка, наречена атом, субатомните частици, щяха да се разпръснат в космоса и цялата Вселена щеше да се състои само от радиация. Но не е така. Не е така, защото в атомите съществуват безупречен ред, безпогрешно равновесие, съзнателен дизайн. Чудесната структура на атома доказва, че Вселената не може да е дело на случайност! Да, ясно е, че атомите нито могат сами да се самосъздадат, нито пък да творят от само себе си. Тогава кой ги е създал и след това е изградил с тях всичко във Вселената? Имате ли отговор? Аз имам. И не е необходимо да имаме 10 на 78 степен от тези невъобразимо сложни ,,строителни тухлички”, наречени атоми, за да стигнем до правилния отговор. Ако целият интелектуален потенциал на човечеството не може да създаде дори един едничък атом, тогава до какви разумни и логични изводи трябва да стигнем?! Затова според мен дори съществуването на един единствен атом е мощен аргумент, че той има създател и че този създател може да бъде само Бог! В Библията – писаното слово на Твореца, сам Той е записал: ,,Така казва Бог, Господ, Който е направил небето и го е разпрострял, Който е разстлал земята с произведенията й, Който дава дихание на народа, който е на нея….” /Исая 42:5/ Нещо любопитно... Знаете ли, че по броя на атомите във вашето тяло вие не сте милионер, а октилионер! Това означава, че в тялото ви има приблизително 1 октилион атоми. Е, мисля, че вече е време да обясня какво значи тази дума ,,октилион“. Ами това е цифрата единица, последвана от 27 нули. Ето как изглежда на хартия: 1 000 000 000 000 000 000 000 000 000. Даже и така да е записана, тази цифра трудно може да се разбере. За да стане по-ясно за какво става дума, д-р Доналд Андрюс, професор по химия в университета ,,Хопкинс”, представя нещата по следния нагледен начин.

45

Опитайте да си представите силен снеговалеж, но не от пухкави снежинки, а от грахови зърна. Всяко едно от тези падащи от небето грахчета са всъщност един от онези октилиони атоми във вашето тяло. И така, ако навали грах, който да покрие цяла България и даже Балканския полуостров, то ще са паднали само 1 квинтилион грахови зърна. Ако цялата суша на земното кълбо бъде покрита с грахови зърна на височина повече от метър, тогава ще имаме все още само 1 секстилион грахови зърна. Ако замразим океаните и покрием цялата планета с грах, а после съберем още 250 планети, всяка с големината на Земята, и също ги покрием с грах на височина повече от метър, тогава ще сме стигнали само до 1 септилион. И накрая, ако отидем до най-далечните краища на нашата галактика Млечен път, вземем още 250 000 планети и ги покрием с нашето ,,одеало” от грах, най-после ще получим 1 октилион грахови зърна, толкова, колкото има във всяко човешко тяло!!! Поразително! Но чудесата не свършват до тук! Електроните в атомите на вашето тяло са не само частици материя, но и вълни от жива енергия. Тези вълни се излъчват и разпространяват подобно на светлината, която преминава през стъклописите на катедрала. И движейки се /сега гледайте да не припаднете/, те пеят. Ако имахме възможност да изобретим толкова чувствителен слухов апарат, който да улови тези ,,песни”, бихме могли да чуем една небесна симфония, т.е. небесен ,,симфоничен концерт”, който тези вълни предават или ,,свирят”, когато летят насам-натам, преливайки се във вълните на съседните атоми. И за да стане картината пълна, а възхищението и преклонението ни пълно, тези електрони не само пеят, но и светят! Науката днес е доказала, че ние сме не само изпълнени със светлина, но я и излъчваме. Това може да се види, когато застанем пред инфрачервена камера в напълно тъмна стая. Мониторът ще ви покаже от главата до петите 46

като една излъчваща светлина фигура. Това е така наречената ,,аура” на човека. Както добре виждате, притежаваме много по-голямо достойнство, отколкото сме си мислили. Да, наистина всички сме октилионери! Но има и още нещо. ,,Е, стига де - сигурно вече си мислите. Не свършиха ли чудесата?” Не, има още две-три... И тях съм запазил за най-накрая. Знаем от научните открития за атома, че всеки атом в по-голямата си част е пространство, в което няма нищо, абсолютно нищо. Между електроните и ядрото на атома е празно пространство. И сега, ако можехме по някакъв начин да ,,измъкнем” това празно пространство и да останат само протони, неутрони и електрони, знаете ли какво би станало? Това, което ще остане от нас, ще е по-малко от най-малката прашинка. Толкова малко, че ще ви трябва микроскоп, за да го видите!!! Толкова би бил голям физическият размер на всички тези 1 октилион атоми на вашето тяло, ако те биха могли да бъдат събрани един до друг. Звучи ви фантастично? Знам. И на мен ми звучи така. Нашият мозък е твърде малък, за да може да осмисли всичко това. Но е истина. Доказана истина!

Трето Енергията е фундаментална физична величина и съществува в разнообразие от форми, които могат да се превръщат една в друга. Всичко, което съществува във времето и пространството, е енергия, и всичко, което се случва, е преобразуване на енергията от една форма в друга. Не забравяйте факта, че материята също е вид енергия /принципа на атомната бомба/. Енергията не се създава и не се губи. Енергията може да преминава от един вид в друг, но общото количество енергия във Вселената винаги остава едно и също. А това означава, че нова енергия не може да възниква, нито пък съществуващата да се умножава. Законът за запазване на енергията - ,,енергията не се създава и унищожава, тя само се видоизменя “ – е най-важният и най-добре доказан закон в науката. Наречен е първи закон на термодинамиката. Този закон се смята за най-мощното и найфундаменталното обобщено твърдение за Вселената, което някога 47

учените са успели да формулират. И ето го смущаващия въпрос, който обърква привържениците на хипотезата за ,,Големия взрив” - Как тогава е възникнала Вселената от нищото, ако общото количество енергия никога не се променя; ако нищо не може да се прибави или извади? Трябва да знаем, че произходът на общото количество енергия във Вселената не може да бъде обяснен с никой от известните ни природни закони, затова и няма задоволителен отговор. Но щом нищо не се създава сега, нито се унищожава, тогава следва единствено правилният извод: Вселената не се е създала сама от себе си, от нищото, защото няма откъде да вземе това огромно количество енергия, което е необходимо за изграждането и поддържането й. Това е абсолютно невъзможно. Един от въпросите, който вълнува астрономите от десетина години, е разширението на Вселената. Откакто през 1929 г. Едуин Хъбъл откри, че галактиките се отдалечават едни от други, теоретиците на Вселената трябваше да преразгледат вижданията си. До този момент те смятаха, че тя е статична и неизменна. Айнщайн, чиято теория за относителността включва разширение на Вселената, въведе космологична константа в изчисленията си, за да може те да съвпаднат с тогавашните виждания за статичната Вселена. Откритието на Хъбъл предизвика смут сред специалистите. Дълго време то бе отхвърляно, защото предвиждаше съществуванато на някакво начало /а това си е сътворение/, което те не можеха да приемат. Но фактите са си факти и с неохота учените все пак отхвърлиха теорията за статичната Вселена и приеха хипотезата за Големия взрив като отправна точка за това разширение. След неколкогодишни ожесточени дебати учените застанаха зад тази хипотеза, която днес се отъждествява със стандартния космологичен модел. Галактиките наистина се отдалечават едни от други, като това бе потвърдено от десетки измервания. Но с каква скорост? Все по-бавно, отговаряха почти 70 години астрофизиците. В резултат на гравитационното привличане между галактиките, скоростта им на отдалечаване би трябвало постепенно да намалява. Да ама не! Нещата обаче не стоят така. Обратно на предвижданията, два екипа астрономи стигнаха през 1998 г. до неочакваното заключение, че разширението на Вселената се ускорява.

48

Международен екип изследва местоположението и скоростта на над 10 000 далечни галактики, за да търси произхода на мистериозната сила, която ускорява разширяването им, съобщава сп. “Сианс е авнир”. Астрономите са изследвали местоположението и скоростта на далечните галактики и са ги наблюдавали във вида им отпреди 7 милиарда години. Получените резултати съвпадат с тези от предишни наблюдения и подкрепят хипотезата за съществуването на някаква мистериозна форма на тъмна енергия, която действа като отблъскваща сила, противопоставя се на гравитацията и съставлява близо 70 на сто от Вселената. “Данните не отговаряха на нашите очаквания. Имаше доста нервен смях докато я проверявахме.” - казва Браян Шмид от Australian National University in Canberra, който води изследователския екип, заедно със астрофизика Адам Рейс от Johns Hopkins University. “Първоначално ние не вярвахме в нашите резултати”- казва Шол Перлмутер, астрофизик от лабораторията Lawrence Berkeley в University of California, Berkeley, който дублираше екипа на Шмид и Рейс - но колкото повече анализирахме, толкова по-ясно ставаше че там има нещо.” Нито една теория не обяснява това ускоряване в космоса. Оказва се, че Вселената е изпълнена с мистериозна тъмна енергия, която създава сила на отблъскване. Тя балансира задържането на гравитационните сили, дължащо се на материята във Вселената. Взети заедно, тъмната материя и тъмната енергия, съставляват поголямата част от масата в нашата вселена (материята и енергията се считат за две различни форми на едно и също нещо, благодарение на известното уравнение на Айнщайн E=Mc^2). Тъмната енергия представлява 74% от масата на вселената, докато тъмната материя е отговорна за около 22%. Видимата материя /всички около 300 милиарда галактики/ се оказва, че представлява едва, едва 4% от масата във вселената. Останалите 96 % са на нещо тайнствено и непознато, което поддържа, крепи и движи Вселената и което не подлежи на никакви научни изследвания! Какво ли е? И докато учените си блъскат главите над поредната загадка, в Библията е записано: 49

,,.....Защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене“ /Исая 46:9/ ,,Няма подобен на Мене..“ Това трябва добре да се запомни! Творецът на Вселената винаги ще стои над и далеч от своите творения. Неизследим, необхватен, неразбираем в своята същност, но близък, познаваем в Своята любов. ,,Гледах догдето се положиха престоли и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг и косите Му като чиста вълна. Престолът Му - огнени пламъци и колелата Му пламнал огън. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха и милиарди по милиарди стоеха пред Него....” /Даниил 7: 9,10/

На пророка е показан престолът на Твореца, откъдето излиза ,,огнена река”! Това всъщност е енергията, с която Всемогъщият Бог твори и създава звезди, планети, галактики и всичко друго в необятния Всемир. Аз вярвам в това...

Четвърто Друг много важен закон /втори закон на термодинамиката/ гласи: Всяка една изолирана система /т.е., система, достъпът до чиито външни източници е прекъснат или казано по друг начин - оставена сама на себе си/, е склонна да премине от състояние на ред към състояние на безпорядък. Енергията на системата се съхранява като количество, но деградира непрестанно като качество, докато в системата се извършва някакво изменение на енергия. Известна част от наличната енергия винаги се разпилява в невъзстановимо триене или топлинна енергия. Тъй като във всяко действие в природата /включително и биологическото/ съществуват такива енергийни преноси, захранването с енергия, необходима за поддържане на всички природни процеси във Вселената като цяло, трябва непрестанно да намалява. С други думи казано: всичко във Вселената се стреми към безпорядък и хаотичност. Когато пуснете кранчето на газта на кухненската печка, газовите молекули се разпространяват безразборно из цялата кухня. Ако 50

смесите топла и студена вода, топлите и студените молекули на водата преминават през цялата смес. В резултат на това се получава хладка вода. Важното в случая е, че тези процеси са необратими. Газта никога не може да се върне обратно в кранчето сама; хладката вода никога не може вече да се раздели на горещи и студени молекули. Случвало ли ви се е да изпуснете яйце на земята и да видите как пред очите ви се разбива на стотици парченца? Сигурно. Но съм сигурен и то на 100 %, че не сте виждали друго-тази каша от черупки жълтък и белтък отново да се събере така, че да стане здраво яйце. В реалния живот такива неща не стават. Или процесът от неподреденост към подреденост или от хаос към ред никъде и никога не е наблюдаван. А това, което наблюдаваме и е формирано като закон, е точно обратното. Енергията се трансформира към по-низши ,,нива на полезност”, докато системата достигне до състояние на максимална неподреденост и непригодност за извършване на работа. Или казано по-просто. Ако бъдат оставени сами на себе си, нещата престават да работят или се разпадат на съставните си части. Този закон на ентропното нарастване е причината, поради която нито една машина не може да бъде построена със 100-процентов коефициент на полезно действие, а също и за невъзможността за изобретяване на вечен двигател. Валидността на този универсален закон ние наблюдаваме ежедневно. Ако бъде изоставен един автомобил или един велосипед, след време ще се превърне задължително в купчина старо желязо, а след още достатъчно дълго време ще се разпаднат до нивото на молекули и атоми. Ако една сграда бъде изоставена, резултатите ще са същите. А как стоят нещата с Вселената? Този закон е валиден и за нея. Изглежда обаче, че с Вселената това не става, както е открил професорът по математика Роджър Пенроуз, когато изследвал състоянието на безпорядък /или ентропия/ в достъпната за наблюдения Вселена. Логичен начин за обяснение на подобни открития е заключението, че Вселената е започнала съществуването си в подредено състояние и все още е високо организирана. В противен случай този закон няма как да действа, няма как да го има! Астрофизикът Алън Лайтмън отбелязва, че за учените „е мистерия това, че Вселената е била създадена в такова изключително подредено състояние”. Той добавя, че ,,всяка успешна теория на космологията 51

трябва в крайна сметка да обясни проблема с ентропията” – защо Вселената не става хаотична, а продължава да поддържа висока степен на организираност? Нещо повече. Нашето собствено съществуване противоречи на този всепризнат закон, защото той се отнася и за живите същества. Как така се е стигнало до тази невероятно по своята сложност и подреденост биологична система, каквато представляваме ние човеците? И как така, въпреки милионите години на нашето съществуване /според еволюционистите/ ние сме все още живи, а не сме се разпаднали на съставните си части? Тялото непрекъснато работи и възстановява сложните молекули,от които се състои. За тази цел живото същество се нуждае от много енергия, за да поддържа порядък в тялото си. Моментът, в който организмът преустанови да прави това, той умира, започва да гние и се превръща на хумус. След това хумусът се разпада на ,,заряди свободни атоми”, които се отнасят от вятъра или водата. Но обратният процес никога, никога не е възможен!!! Невъзможно е след това атомите да се съединят автоматично, за да образуват голяма молекула. Молекулите никога не се съединяват автоматично, за да образуват жива клетка...! Всичко във Вселената действа точно обратно. Нищо в природата не може да се противопостави на този закон на разпадъка. Единственият възможен начин да се създаде и запази редът във Вселената е чрез дейността на живите същества. Без живот и то разумен живот, ред от какъвто и да е характер, а още повече от висок порядък, никога не може да възникне, още по-малко след това да продължи да се поддържа от само себе си. Но редът съществува, както във Вселената, така и на нашата земя и продължава да ни смайва със своята невероятна сложност и прецизност във всеки отделен детайл! Но как се е получил този ред, без наличието на живи същества!? И как продължава да се поддържа този смайващ ред без външен агент, без живо същество? Нали ако никой не го прави, според втория закон на термодинамиката, всичко досега да се е разпаднало. Но не е !!! Тогава.....Ето го отговора. Говорейки за Христос, ап. Павел казва: ,,...като благодарите на Отца, Който ни удостои да участваме в наследството на светиите в светлината; Който ни избави от 52

властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си ,прощението на греховете; в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята......и Той е преди всичко и всичко чрез него се поддържа”. /Посланието към колосяните 1:12-17/

Пето Друг закон, който е в противоречие с еволюционната теория за произхода на Вселената, е законът за причинно-следствената връзка, който гласи: Всяко следствие е резултат на количествено и качествено по-силна причина или причини. Не може да се появи никакво следствие без да има причина.

• Всяка картина си има художник.

• Всеки часовник си има майстор.

• Всяка книга си има автор.

• Всяка сграда си има инженер, проектант и строител.

• Всеки компютър си има програмист и т.н. и т.н. Този закон, който е универсално приет и е правило във всяка област на науката, разглежда всяко явление като следствие на някаква причина. ,,Никога не възниква нещо без причина. Всичко има определено основание и става по необходимост” е казал някога древният учен Левкип. Който смее да отрече това основно правило в законите на мисълта, поставя под съмнение качеството на разума си. Нашите опитности и наблюдения ни учат, че всяко нещо си има не само причина, но че и тази причина се намира вън от него, че съществува независимо от него. Мисълта има следния универсален закон : ,,Няма нищо без причина” Известният с желязната си логика философ Артур Шопенхауер пише: ,,Нищо от това, което съществува, не съществува без причина. Да признае причинносттта, това е единствена функция на нашия разум, неговата единствена сила” /цитирано в кн. ,,Защо вярвам в Бога”, стр.16/

Нито едно следствие обаче не може да е количествено ,,по-голямо” или качествено ,,превъзхождащо” причината си. Следствието може да стои по-ниско от причината, но никога по-високо. Следователно: 53

1. Първопричината за безкрайното пространство

- трябва да бъде безкрайна

2. Първопричината за безкрайното време

-

3. Първопричината за неограничената енергия 4.

Първопричината за универсалните връзки

трябва да бъде вечна

- трябва да бъде всемогъща - трябва да бъде вездесъща

5. Първопричината за безкрайната сложност

трябва да бъде всезнаеща

6. Първопричината за моралните стойности

-

7. Първопричината за духовните стойности

-

трябва да бъде духовна

8. Първопричината за човешката отговорност

-

трябва да има воля

9. Първопричината за човешката честност

-

трябва да бъде истинна

10. Първопричината за човешката любов

-

трябва да бъде любяща

11. Първопричината на живота

-

трябва да бъде жива

трябва да бъде морална

От закона за причинно-следствената връзка стигаме до заключението, че първопричината за всичко, което съществува трябва да бъде: безкрайно, вечно, всемогъщо, вездесъщо, морално, духовно, волево, истинно, любящо Същество! Могат ли тези прилагателни да опишат нищото - ,,великия творец на Вселената”? Може ли безразборното движение на примитивните частици, разпилели се навсякъде във Вселената след ,,големия взрив” да произведат интелигентна мисъл или безжизнените молекули да породят духовно поклонение? Никога..... В областта на нашия опит всичко, което познаваме, е причинено от нещо друго. Когато гледаме локвата вода на пътя, разбираме, че тя се е появила от падналия дъжд - или локвата е следствие, а причината 54

е дъждът. Но какво да кажем за океаните? Те са следствие на някаква причина. Но коя е причината, довела тяхното съществуване? А причината за съществуването на нашата планета Земя? А за слънцето и галактиките......? За големите следствия се изискват големи причини, повечето от които са вън от възможностите за анализиране и обяснение от човека. Веригата от причини обаче не може да продължава безкрайно дълго, тъй като ако това беше така, цялата поредица изобщо не би започнала. Следователно е необходимо да има някаква непричинена причина. Всеки, който честно проследи този аргумент, трябва да достигне до същото заключение. Вселената не може да бъде причина сама за себе си. Не може! Затова е необходим външен фактор. И тази непричинена причина е Вечносъществуващият Творец. ,,Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко е Бог”/Евреи 3:4/

Шесто Айнщайн е стигнал до извода, че всички отправни системи, спрямо които можем да измерим размер, положение, време и движение във Вселената, са относителни, а не абсолютни. Това означава само едно: че Вселената не може да бъде абсолютна сама по себе си и следователно не може да има независимо или абсолютно съществуване, тъй като съществуването й трябва да е относително спрямо нещо друго. Тъй като не може да произведе сама себе си, тя задължително трябва да съществува благодарение на всемогъществото на един външен и вечен Създател, който Сам по Себе Си е абсолютният Стандарт. Ето и Неговата декларация: ,,Да, преди да е имало време, Аз съм....” /Исая 43:13 /

Време без материя не може да съществува. Ако я няма материалната Вселена, тогава и времето престава да съществува. Това, което ни казва Бог е поразително! Творецът ни казва, че преди да е съществувал още първият атом е съществувал Той! Мисля, че това обяснява всичко...

55

Седмо Това, което космолозите откриват днес е, че Вселената не е статична – навсякъде в пространството и времето се сблъскваме с различни явления и процеси. Всичко, абсолютно всичко във Вселената - от наймалките елементарни частици, до най-големите звездни купове, е в непрекъснато движение. Но за да има движение /на планетите и на другите небесни тела/, трябва да има и движеща сила. Законите на физиката ни учат, че нещата не се задвижват сами - стоят в покой, докато не ги задвижи друг движещ се обект или някаква енергия. Ако оставим книга на масата, тя ще си остане там завинаги. За да се премести, е необходимо задължително появата на някаква друга външна сила. Ако видим по пода да се търкаля топка, тогава задължително ще се обърнем, за да видим кой или кое е предизвикало движението. Инстинктивно осъзнаваме, че движението не е присъщо на неодушевените предмети. Но в Космоса наблюдаваме огромни маси материя, движещи се с невъобразими скорости. Неизчислим брой светове непрестанно обикалят из необятните космически простори. Помислете за планетите и техните орбити и за движението на съзвездията. Това показва наличието на енергия, която непрекъснато генерира движение. Това е невъобразима по своята мощ енергия!!! Откъде се е взела? Движение без ,,двигател” е невъзможно! Още нещо. Ако тази енергия не е подвластна на контрол от нещо или някой, тя би довела до огромни, страшни по своята сила и разрушение сблъсъци на материалните обекти във Вселената. Би настъпил невъобразим по своята мащабност хаос, с непредсказуеми последици.... Но такова нещо няма! Вместо това наблюдаваме един вселенски часовник, който работи безотказно с прецизност и точност, които ни изумяват... Ето ви няколко примера: • Земята се върти около оста си със скорост 1 670 км/ч.

• Земята обикаля около Слънцето със корост 110 000 км/ч.

• Нашата слънчева система профучава през пространството около центъра на галактиката, Млечния път, със скорост 1 000 000 км/ч. /250 км/сек/ Една обиколка продължава 250 милиона години!

• Млечният път има два спътника - галактики.. Той, заедно с още 56

20 известни галактики, се причислява към т.н. ,,местна система”. Местната система пък принадлежи към свръхкуп от галактики, който се върти /никой не знае с каква скорост/ около център, намиращ се в съзвездието ,,Дева”. И т.н и т.н.

• И накрая, всички звездни системи в цялата Вселена се въртят около един безкрайно могъщ център, който учените са нарекли ,,Великият Атрактор”, със скорости, които никой не може да изчисли. Забелязвате ли колко различни са движенията и колко различни са скоростите?! Не зная дали си давате сметка, че тези мъртви тела по никакъв начин не могат сами да си определят тези скорости и начин на движение, а в същото време всяка и най-малка промяна в техните стойности би довела до вселенска катастрофа с непредсказуеми последици. И още нещо. За да може да се осъществи това движение е необходимо достатъчно пространство. Днес знаем, че между небесните тела има огромни разстояния и това позволява на орбитите на планетите да се запазят устойчиви. Изчисленията показват, че ако разстоянията в космоса бяха малко по-къси, то гравитационната сила между звездите щеше да стане причина орбитите на планетите да станат нестабилни и щяха да възникнат отклонения. Ако разстоянията в космоса бяха малко по-големи, то тогава тежките елементи, изхвърлени в космоса от експлозиите на ,,свръхнови” звезди, много рядко щяха да падат върху другите звезди и планети. Тогава земята щеше да бъде лишена от някои жизненоважни за живота елементи. Е, не е необходимо много ум, за да разберем, че това няма как да стане случайно. Всички небесни тела нито знаят, че съществуват, нито че се движат. Как тогава да определят сами и орбитите си и да си осигурят достатъчно пространство, за да не се унищожат взаимно? Не е ли обидно за нашата чувствителна интелигентност да вярваме, че мъртвата материя може да си създаде сама закони и след това да им се подчинява?! /Друг е въпросът, тя пък от къде се взе? Самосъздаде ли се?!/ Та ако това би било възможно, това ще е най-невероятното чудо, което излиза извън рамките и на най-силното човешко въображение. Какво означава нещо да се самосъздаде?! За мен този израз е абсурден, непонятен и неразбираем!!! От какво ще се самосъздаде? А после пък и да се самоорганизира в съвършени структури…това е хиляда пъти абсурдно.

57

И най-странното /поне за мен/ в случая е, че този модел ни се представя от учени, които казват за себе си, че не вярват в чудеса; хора, които се представят като привърженици на точните науки... Странно! Много странно!

Осмо Има четири основни сили, които управляват всички свойства и промени, засягащи материята. Тези сили действат с еднаква точност и прецизност, както в необятния космос, така и в безкрайно малките атомни структури. Да, във всичко, което виждаме около себе си. Четирите основни физични сили са: /// - Гравитацията – много слаба при атомите. Оказва влияние при големи обекти – планети, звезди, галактики. /// - Електромагнитна сила – това е основната привличаща сила между протоните и електроните, позволяваща образуването на молекули. /// - Силно ядрено взаимодействие – това е силата, която ,,слепва” протоните и неутроните едни към други в ядрото на атома. /// - Слабото ядрено взаимодействие – това е силата, която управлява разпадането на радиоактивните елементи и ефикасната термоядрена дейност на слънцето. Ако тези четири сили не бяха удивително прецизно настроени една спрямо друга, тогава не биха могли да съществуват елементите, необходими за нашия живот /най-вече въглеродът, кислородът и желязото/. Тогава тези сили биха били разрушителни а не градивни. Ако електромагнитната сила беше значително по-слаба, електроните нямаше да могат да бъдат задържани около ядрото на атома. И обратното - ако тази сила беше по-голяма, електроните щяха да бъдат прилепени плътно до ядрото на атома. Тогава нямаше да бъдат възможни химични реакции между атомите, което означава, че не би могло да съществува изобщо нещо, още по малко живот. Дори само от тази гледна точка е очевидно, че съществуването на Вселената, на нашата Земя и на нас самите зависят от фината настройка на величината на електромагнитната сила. Да разгледаме това в космически мащаб: Една съвсем малка разлика във величината на електромагнитната сила би повлияла на слънцето и би променила светлината, достигаща 58

земята, като следствие на това фотосинтезът в растенията би се затруднил или би бил напълно невъзможен. Това задължително ще лиши водата от уникалните й свойства, които са необходими за живота. Така че и тук фината настройка на електромагнитната сила определя дали ще живеем, или не. Изключително важно също е съотношението на интензивността на електромагнитната сила спрямо останалите три сили. Например, някои физици са изчислили, че тази сила е 10 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 пъти по-голяма от силата на гравитацията! /А някои учени смятат, че тази фина настройка е още по-прецизна!/ Може би ще си кажете, че добавката само на една нула към това число в посока нагоре или надолу ще е някаква незначителна промяна. Но тава изобщо не е така. Прибавянето само на една нула би означавало пълна катастрофа. Ако прибавим само една нула, това ще означава, че гравитацията ще бъде пропорционално по-слаба, а астрофизикът Райнхард Бройер казва следното за следствието от това: ,,При по-слаба гравитация звездите биха били по-малки и налягането на гравитацията в тяхната вътрешност не би могло да доведе температурата до степен, достатъчно висока за започването на реакции на ядрен синтез и слънцето нямаше да може да свети.” Като знаем, че всичко, абсолютно всичко в нашия свят зависи от слънцето, това би означавало невъзможност за съществуването на каквото и да е било. А какво би станало, ако гравитацията би била пропорционално по-силна, така че числото би имало само 39 нули? ,,Дори и при толкова незначителна промяна – продължава Бройер – продължителността на живота на една звезда като слънцето би била рязко намалена” . Ние знаем, че поне две от най-забележителните качества на нашето слънце и на другите звезди са именно дълготрайната ефикасност и стабилност, благодарение на които е възможно съществуването на каквото и да е на земята. Видяхме, че и най-малките промени в съотношението на интензивността на електромагнитната сила спрямо тази на гравитацията, би означавало невъзможност за съществуването на каквото и да било. Е, питаме ние, дали тази смайваща прецизност може да се е появила просто случайно? Никой човек не е направил това? Тогава откъде идва тази прецизност?

59

Но строежът на Вселената изисква много повече от точното съотношение между гравитацията и електромагнитната сила. Две други физични сили са също необходими, за да съществуваме ние и всичко друго. Тези две сили действат в ядрото на атома и дават изобилни доказателства за това, че са грижливо планирани, а не плод на случайността. Тези две сили са: силното и слабото ядрено взаимодействие. Да видим какви чудеса се крият там. Казахме, че силното ядрено взаимодействие е силата, която ,,слепва” протоните и неутроните заедно в ядрото на атома. Благодарение на тази връзка могат да се получат различни елементи – леки /като хелий и кислород/ и тежки /като злато и олово/. И сега идват забележителните открития на ядрените физици. Ако свързващата сила е само с 2 процента по-слаба /нали си давате сметка за какви нищожни величини говорим/, тогава би съществувал само водород. Но без кислород животът е абсолютно невъзможен. И обратното, ако тази сила беше малко по-голяма, щеше да има само по-тежки елементи, но не и водород. Ако във Вселената нямаше водород, нашето слънце нямаше да има горивото, което му е необходимо, за да излъчва живодарна енергия. Нямаше да има храна и вода, тъй като водородът е необходима съставка и на двете. И разбира се нямаше да има и никой, който да задава въпроси. Но още не сме свършили. Четвъртата сила, която ще обсъдим, е наречена слабо ядрено взаимодействие /или слаба ядрена сила/, която контролира радиоактивния разпад. Тя влияе също и върху термоядрената дейност в нашето слънце. И тук откриваме също смайваща прецизност. Фрийман Дайсън, който е математик и физик казва следното: ,,Слабата сила е милиони пъти по-слаба от ядрената сила. Тя е слаба точно толкова, колкото да може водородът да гори бавно и постепенно. Ако слабата сила беше много по-силна или много послаба, всяка форма на живот, която зависи от звезди, подобни на нашето слънце, отново би била в опасност.“ Не е ли впечатляващо това откритие? Да, точно тази много точно определена скорост на горене поддържа нашата земя топла /без да я изпепелява/, а нас живи...Освен това учените смятат, че слабото ядрено взаимодействие участва в избухването на свръхновите, които те посочват като процеса, чрез който се произвеждат и разпределят повечето елементи. ,,Ако тези ядрени сили биха били по някакъв начин малко по60

различни от това, което са сега, звездите не биха могли да създават елементите, от които ти и аз сме съставени” – ни каза физикът Джон Полкхингхорн. Майкъл Дентън, известният молекулярен биолог, описва необикновеното равновесие между тези сили така: „Ако например гравитационната сила беше милиарди пъти посилна, то при това положение Вселената щеше да бъде далеч помалка и жизнената й история доста по-къса. Една средна звезда има маса милиарди пъти по-малка от тази на Слънцето и време на живот около една година. От друга страна, ако гравитацията беше по-слаба, то нямаше да могат да се формират нито звезди, нито пък галактики. Останалите взаимоотношения и стойности не са по-малко решителни. Ако мощната ядрена енергия беше малко по-слаба, то единственият елемент, който щеше да е устойчив е водородът. Нямаше да могат да съществуват други атоми. Ако ли пък беше малко по-силна в сравнение с електромагнитната сила, то тогава атомното ядро, което се състои само от два протона, щеше да бъде единственият устойчив елемент във Вселената, което от своя страна би означавало да няма водород, и ако се бяха образували някакви звезди или галактики, то те щяха да са много по-различни от това, което са сега. Очевидно е, че ако тези различни сили и константи не притежаваха точно стойностите, които притежават в момента, то нямаше да има нито звезди, нито супернови, нито планети, нито атоми, нито пък живот.” Учените могат да ни кажат още много неща за четирите основни физични сили, но мисля че ние разбрахме най-важните от тях. Разбрахме и това, че при тези четири основни сили е налице смайваща фина настройка. Професор Пол Дейвис изказва своето възхищение от тези удивителни открития по следния начин: ,,Навсякъде около нас ние изглежда виждаме доказателства, че природата е направила всичко много точно” . Много хубаво го е казал професора, но ми се ще да му задам един въпрос: ,,Професоре, нали природата не разбира, че съществува, че я има! Как тогава е успяла да постигне тази точност?” Когато говорим за съществуването на нещо, каквото и да било, то винаги стигаме само до два отговора – създадено от разумно същество, или.... и тук вече се обърквам, защото не зная каква дума да 61

употребя, за да опиша нещо, което съществува без намесата на разум. Единственото друго обяснение е, че се е самосъздало, че е станало случайно и от самосебе си! Но моят разум се бунтува и не може да приеме такава абсурдност. Как така нещо, което го няма, изведнъж /или ако искате и за милиарди години/ се появява, и то само защото е ,,решило” да се самосъздаде! За мен това не е разумно обяснение, за да не кажа, че това изобщо не може да бъде обяснение. Нещо повече. Ако нещо съществува /каквото и да е било/, то се осмисля единствено и само от разума. Ако не съществуваше разум, то тогава нищо не би могло да се осмисли като съществуващо. Дори самият човек, ако нямаше разум, не би могъл да осмисли своето съществуване. А едно нещо, което не знае, че съществува, никога не би могло да създава каквото и да е, от какъвто и да е характер, още по-малко ред, хармония и красота. Виждали ли сте хора, които са загубили разума си? Аз съм виждал. Това са напълно безпомощни хора. Те не знаят нито кои са, нито къде са. Не знаят нищо за себе си, за родителите си, за света около тях Нямат планове и цели, не питат и не задават въпроси. Ако ги нахранят, ядат, ако не им дадат, ще умрат от глад, защото все пак са хора и нямат инстинктите на животните. Питам, бихте ли възложили на такива хора да ви построят къща или да направят операция на детето ви? Бихте ли им възложили дори и най-елементарни задачи, като да измият чиниите или да почистят банята? Не, нали? Няма никога да го направите, защото знаете, че е глупаво, неразумно и че нищо няма да излезе. Няма да излезе, защото тези хора не разбират, че съществуват и не разбират какво трябва да направят, колкото и да им обяснявате. И все пак това са биологични същества, с много сложна конструкция и с мозък, в който нещо е станало. Но са напълно неспособни и безпомощни да създадат каквото и да е смислено нещо... Причината? Не разбират, че съществуват. Има един момент, когато и разумният човек изгубва представа за своето съществуване - и това е по време на сън. Всяка вечер ние си лягаме и когато заспим, времето сякаш спира и ние изгубваме представа за себе си и за обкръжаващия ни свят. Около нас може да се разиграват събития от най-различен характер и важност, но ние сме слепи и глухи за това. Ние не осмисляме, че сме живи, че ни има... Представете си, че след 5 часа здрав сън, се събудите и някой ви покаже 62

чудесна картина и ви убеждава, че това е ваше произведение, и че сте го направили докато сте спели...! Ще повярвате ли? Никога! Просто ще се изсмеете и ще сметнете, че това е просто една шега, спретната от вашия приятел. А защо не можете да повярвате? Защото много добре осъзнавате, че докато спите, вие сте абсолютно неадекватен към заобикалящия ви свят, не осмисляте своето съществуване и следователно не бихте могли нито да мислите, нито да планирате, още по-малко да вършите нещо смислено. Горе-долу същото е и при смъртта, с тази разлика, че там ,,сънят” продължава по-дълго и от него не можеш да се събудиш сам. Но както при съня, така и при смъртта, ефектът на изчезването в небитието е същият – човек не разбира и не осмисля нищо. Затова и не може да създава каквото и да било.. Ето ги и моите въпроси: • Как така Вселената, която не разбира, че съществува, /и е много по-мъртва от един заспал човек/ сама се е подредила в този чудесен ред?

• Как създаде нашата прекрасна планета?

• Как създаде живота?

• Как създаде цветята, плодовете и ароматите?

• Как създаде законите, които управляват всичко? Как ? Да, прецизното настройване на основните сили е направило възможни съществуването и действието на нашето слънце, на нашата прекрасна планета и на нейната поддържаща живота вода, на нашата атмосфера, толкова необходима за живота, и на огромен спектър от скъпоценни химични елементи на земята. И отново се запитай, дали тази прецизна настройка може да е дело на случайност. И как толкова дълго време продължава да спазва своите параметри без никакво, дори и най-малко отклонение? И каква безкрайна вяра ще ти е необходимо за да приемеш случайността за ,,творец” на тази прецизност?! Не е ли по-разумно да приемеш наличието на жив и истински Творец, Който е създал материята и след това я е подчинил на прецизни закони, благодарение на които е възможно изграждането на планети, звезди и живот. В един нов превод на Библията, Неговото писано слово, Той ни задава следния въпрос: ,,Ти ли обяви правилата /законите/, които ръководят небето? Установил ли си природните закони на земята?” / Йов 38: 33 / 63

Тази книга е писана преди 3 500 години. Сигурен съм, че отговорът на тогавашното поколение е могъл да бъде само един: Не! Не, защото не е имало нито телескопи, нито електронни микроскопи. Но днес? Днес отговорът със сигурност е: Да! Днес има огромни телескопи, които денонощно са вперили своите любопитни очи към необятния космос, за да разкриват на нашите възхитени умове удивителната красота и смайваща прецизност в подредбата на всичко, което съществува във Вселената. Днес разполагаме с удивителни технологии, с помощта на които надникнахме в най-малките строителни блокчета, от които е изградена цялата Вселена – атомите. И отново смайваща умовете ни прецизност... От най-малкото до най-голямото... превъзходен дизайн, красота, прецизност и хармония!!! Как ,,нищото” е постигнало всичко това?! Днес сме открили множество природни закони, които управляват химични и физични процеси, без които животът на земята би бил невъзможен. Но тези закони не могат да се самосъздадат. Ние само ги откриваме, но не ги създаваме. А щом има закони, непременно трябва да има и Законодател. Не можем ли да разберем, че мъртвата материя по никакъв начин не може да си създаде сама закони, а след това и да им се подчинява. Това е абсолютно невъзможно! Да, природните закони имат Законодател и той при всеки случай не е човек. Едно от най-често срещаните определения за Твореца, което сам Той ни дава в Своето слово е – „Господ на силите”: ,,Защото ще има ден, когато Господ на Силите ще бъде против всеки горделив и надменен човек..” / Исая 2:12 / ,,Защо разломявате народа Ми и смилате лицата на сиромасите?- казва Господ, Йехова на силите...” / Исая 3:15 / Както вече казахме, има четири основни сили, които управляват всички свойства и промени, засягащи материята. Тези сили действат с еднаква точност и прецизност, както в необятния космос, така и в безкрайно малките атомни структури. Да, във всичко, което виждаме около себе си. Библията ясно и категорично ни представя Техния Създател и организатор. Другото е абсурдно и по детски наивно....

64

Девето Всяка част на материята във Вселената взаимодейства по различен начин с другите части на материята или енергията. Вселената не е замръзнала а е динамична: налице са взаимодействия, непрекъснато протичат процеси, стават събития, изразходва се енергия и се извършва работа. Цялата тази дейност говори за ред и смислена цел във Вселената, и в никакъв случай не за случайни процеси и явления. Точно поради тази причина са възможни научни изследвания. Ако всичко се развиваше хаотично, тогава никога не можеше да се стигне до каквито и да е резултати от научен характер. А щом говорим за смисъл и цел, тогава задължително трябва да говорим и за разум. Защото само разумът предварително планира и след това реализира плановете си с някакви конкретни крайни цели. И понеже тук говорим не за подредба в офис или апартамент, а за звезди и галактики, то логичният въпрос е: чий разум е на такава висота и с такава мощ, че да осъществи всичко това? Нищо и никога не може да бъде създадено, ако преди това няма някой, който да го конструира. Един от водещите космически изследователи в Америка, д-р Вернер фон Браун казва: „Човек не може да гледа законите и реда във Вселената, без да достигне до извода, че трябва да има проект и цел зад всичко това... Колкото по-добре разбираме сложността на Вселената и всичко, което крие тя, толкова повече причини откриваме да се удивяваме на присъщия дизайн, на който се основава.” / Цитирано в кн. „Упадъкът на Дарвин”, стр.142 /

Алберт Айнщайн е бил така удивен от прецизното устройство на всичко около нас, че казва: ,,Моята религия се състои в смирено възхищение пред неограничения върховен Дух, разкриващ себе си в най-дребните детайли, които можем да възприемем с нашите немощни умове. Това дълбоко емоционално убеждение за съществуването на върховна разумна сила, разкриваща се в неизследимата Вселена, формира моята представа за Бога” /цитирано в кн. ,,Знай защо вярваш”, стр. 22/ Ето и отговора на самия Творец: 65

,,Вдигнете очите си нагоре и вижте: Кой е създал тия светила и извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; чрез величието на силата Му и понеже е мощен във власт, нито едното от тях не липсва. Не знаеш ли? Не си ли чул, че вечният Бог Йехова, Създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим?“ / Исая 40:26,28 / Колко е вярно това! Наистина само един неизследим разум и една безкрайна мощ могат да направят това.

Десето Днес всички знаят, че Вселената се разширява. Но скоростта на разширяване на Вселената притежава една изключителна, критическа за образуването на настоящата й структура, стойност. Какво означава това? Ако скоростта на разширяване беше малко по-бавна, то цялата Вселена много още преди Слънчевите системи да се подредят по подходящия начин, отново щеше да рухне. Ако Вселената се разширяваше малко по-бързо, то материята нямаше да може да образува нито галактиките, нито звездите и щеше да се разпръсне и изчезне в пространството. И двата случая означават единствено и само едно нещо - невъзможност за съществуването на каквото и да е било, още повече на живи същества. Но нито едно от нещата не е настъпило и благодарение на изключително деликатната стойност на скоростта на разширяване е възникнала сега съществуващата Вселена. Но колко чувствителна е тази стойност? Известния професор по математика и физика Пол Дейвис от австралийския университет Аделайде, е извършил прецизни изчисления, за да даде отговор на този въпрос. Като говори за невероятния баланс между гравитацията /която тласка телата едно към друго/ и силата на Големия взрив /която ги отдалечава едно от друго/, Дейвис пише: ,,Ако Големият взрив беше по-слаб, космосът скоро би паднал обратно върху себе си с трясък. От другата страна, ако би бил по-силен, космическият материал би се разпръснал толкова бързо, че галактиките не биха могли да се формират. Във всеки случай 66

структурата на Вселената, изглежда зависи твърде чувствително от прецизния подбор на експлозивната вълна и от силата на гравитацията.” /цитирано в кн. ,,Не, Бог не е мъртъв”, том 2, стр.10/ И така, колко прецизно е ,,нагласен” всемирът? Дейвис пише, че ако ,,този баланс има отклонение 1х10 на минус 60 степен, нямаше да съществуваме. ,,За да дадем представа за това число - продължава ученият – да си представим, че искаме да улучим с куршум мишена с големина 2 см, разположена на другия край на видимата вселена, т.е. на разстояние 20 милиарда светлинни години. Ако улучите, прицелването ви е имало точност 1х10 на минус 60 степен.” Как ви се струва това? Възможно ли е да произведете такъв изстрел с такава точност? Никога! Никога! Дори и да правите опити цяла вечност... А как нищото е успяло да го постигне?! Ето ви още една илюстрация, предложена ни от астрофизика Хю Рос. Той казва: ,,Покрийте Америка със слой монети, стигащи до Луната /слой с дебелина 380 000 км/ След това направете същото с още един милиард континенти със същите размери. Боядисайте една от монетите в червено и я сложете някъде в една от милиарда купчини. Завържете очите на някой приятел и го накарайте да извади червената монета. Вероятността да го направи е 1 към 10 на 40 степен.“ /Цитирано в кн. ,,Погребала ли е науката Бога“, стр.60/ Дали някой някога би успял да постигне успех?! Никога, никога, никога...! Но сляпата случайност е успяла ... Да се чудиш как може да се вярва и да се приема за истина това....?! Ето и изказването на сър Бърнард Лъвъл: ,,Ако Вселената се разширяваше само с една билионна част по-бързо, досега цялата материя във Вселената щеше да се е разпръснала... А ако Вселената се разширяваше с една билионна част по-бавно, тогава силите на гравитацията щяха да причинят колапса й горе-долу в рамките на на първия милиард години от съществуването й. И отново не биха съществували дълговечни звезди, както и живот.” С други думи, дори изменение с една такава астрономическа 67

малка величина, означава Вселената да не може да съществува. И ако наистина е имало Голяма експлозия, която е дала началото на съществуването на Всемира, то тя в никакъв случай не е била случайна, а много точно изчислена и подредена от всяка гледна точка.Тази невероятна прецизност на скоростта на разширяване на Вселената, в никакъв случай не може да бъде дело на случайността! И отново единствения правилен отговор е: Само всемогъщ Творец с безкрайна сила и мъдрост, е в състояние да направи това. Тези изумително прецизни стойности са били достатъчни, за да накарат някого, напр. като известния астрофизик Стивън Хокинг, един от най-титулованите учени днес /когото едва ли можем да наречем защитник на библейското сътворение/ да признае: ,,Вероятността Вселената да не е възникнала от нещо като Големия взрив е огромна... Мисля, че тук думата има-съвсем ясно-религията”. /„Когото науката се срещне с религията”/

Да обобщим Спомняте ли си условията за неистинност на една теория. Това е нейната неустойчивост. Ако се намери само едно доказателство, което противоречи на нейните основни постулати, тогава тя става невалидна. Нали си спомняте примера с лебедите. Ако използваме алегорично същия пример, то аз намерих не един, а цели десет ,,черни лебеда”, които доказват научно, че хипотезата за големия взрив и за неговата чудесна ,,творческа дейност” е невярна. Точно поради тази или тези причини и доказателства, днес много учени се отказват от така наречения ,,стандартен модел“. Но проблемът се задълбочава, защото няма друга задоволителна теория, която да замени дискредитираната теория за Големия взрив. Не че няма такива. Има и то не са малко. Различни конкуриращи се теории се опитват да обяснят еволюцията на звездите, галактиките и планетите. За никоя от тях обаче не съществуват никакви доказателства. Нито е възможно да има такива. Никой досега не е видял каквито и да било еволюционни промени в небесата. Откакто хората ги наблюдават звездите са изглеждали така, както изглеждат и сега. Единствените промени досега са били,,дезинтегриращи” /т. е. нови и ,,падащи” 68

звезди/. Но това е точно обратното на доказателствата, от които се нуждаят еволюционистите. Фактите, които днес ни представят съвременните учени ни водят към истината за съществуването на един Всемогъщ Творец, Който е сътворил и поддържа всичко във Вселената. Нашият ум е безкрайно малък и нищожен да осмисли тази истина, но фактите го принуждават да я приеме. Но чакайте, още не сме свършили.... Нека стесним нашия периметър на изследване. Да слезем на земята. Чудесата продължават...

Пета глава Пътешествието на живота Нашата земя е изпълнена с живот. В снежната, ледено студена Арктика и в горещата пустиня Сахара, в амазонската джунгла, в мочурищата на Евърглейдс, в мрака на океанското дъно и в окъпаните с искряща светлина планински върхове, навсякъде по суша, въздух и вода има изобилие от живот. И този живот е пълен с възможности да ни смайва... Той съществува в най-различни видове, размери и количества, които надхвърлят всяко въображение. Над 6 000 000 вида насекоми бръмчат и се стрелкат навсякъде по нашата планета. Във водите около нас плуват над 20 000 вида риби – някои с размерите на оризово зърно, тежащи само няколко грама, други - дълги колкото цял камион и тегло от 200 тона! Най-малко 600 000 растителни вида, някои причудливи, повечето удивително прекрасни, украсяват земята. А над главите ни летят повече от 9 000 вида птици, удивляващи ни със своите летателни способности, с красотата на своето оперение и глас. Едва ли тези цифри са точни, но и те са достатъчни, за да извикат възхищение в душите ни. Тези удивителни творения, включително и човекът, образуват целия хармоничен калейдоскоп, който наричаме живот. Най-сигурното нещо е, че на Земята някога не е имало никакъв 69

живот – само мъртва материя, по-мъртва от гробище! Нямало е дори най-малък микроорганизъм. Тогава откъде и как се е появил в тези смайващи ума ни количества, форми и възможности? Огромна и страшна загадка...Дали някога ще бъде разгадана? Не знаем. Но сърцата ни пулсират ден и нощ, независимо от това дали мислим или не по този проблем. Животът тече, без да е в някаква зависимост от факта, дали искаме или не да разбулим неговата тайна.

Опити да се обясни произходът на живота В миналото, през 4 век пр. Хр. Аристотел формулира произхода на живота като самозараждане на живата от нежива материя /абиогенезис/ – бълхите и мишките се зараждат от мръсното пране и от хранителни отпадъци, червеите и мухите от развалено месо и т.н. Ученият Ван Хелмонт /1577- 1644 г./ забелязъл, че когато отивал в избата за продукти, от брашното винаги изскачали мишки. И дошъл до заключението, че мишките се раждат от брашно и трици. И предложил рецепта за получаване на мишки от брашно! Забележете, че това става 2 000 год. след Аристотел! За мен е почти неразбираемо, 70

как е възможно в продължение на толкова дълго време да се вярва на такива нелепости, но...това са фактите. Усилията да се докаже правотата на теорията за самозараждането продължили и бомбата избухнала, когато през 1859 год. френският учен Пуше заявил тържествено пред Френската академия на науките, че му се отдало по най-строг научен начин да произведе живи организми от безжизнената материя. В какво са състоял неговият така наречен научен опит. Пуше вземал сено, изварявал го, за да убие всеки зародиш и поставял получената отвара в затворен стъклен съд. След няколко дни се появявали живи същества - сенната бактерия. Ученият смятал, че това е неподлежащо на оспорване доказателство за самозараждането на живота. Но не всички били готови да приемат безрезервно за абсолютна истина това твърдение на Пуше, затова академията обявила голяма награда за прецизна и точна проверка на опита на учения. Наградата била спечелена от Луи Пастьор. Той провел същия опит, но през строга стерилна среда и тогава не се появил никакъв живот. По този начин нанесъл смъртоносен удар на теорията за самозараждането. Чрез блестящия си опит великият учен опровергал твърдението на Пуше и доказал, че самозараждането на живите организми е невъзможно и живот може да произлезе само от живот. Приемствеността на живота може да съществува само тогава, когато едно поколение живи организми бъде заместено от друго поколение. Растенията произвеждат семена, които дават начало на растения от същия вид; котките раждат малки котенца, които се развиват до зрели котки. Всяко живо същество има своите родители. Но щом е така, животът трябва да е стартирал от някъде, да е имал начало. Единственото адекватно обяснение за съществуването на живи същества е те да са създадени от живия Бог. Многократно в Библията, когато се говори за Бога, се употребява терминът ,,Живия Бог“. А Исус ни казва, че Бог притежава оргиналния живот в Себе Си от който раздава щедро на всички живи същества в цялата Вселена. Да, животът съществува, той е пред очите ни и иска обяснение за своя произход. И едно от тях е, че е създаден от Всемогъщ Творец. Но хората, които отхвърлят тази вероятност, започнаха да търсят друга възможност. Съвременните усилия да се отговори на този въпрос започват през 20-те години на XX-ти век с делото на руския биохимик Александър Иванович Опарин. Оттогава насам той и други учени предлагат нещо като сценарий за драма в три действия, за който 71

твърдят, че описва нещата, които се били случили на великата сцена на нашата планета Земя.

• Сценарий за драма в три действия: • Първо действие: • • • Предполага се, че първичната атмосфера на земята била много по-различна от това, което атмосферата представлява днес. Например една от теориите приема, че там на практика отсъствал свободен кислород и че химичните елементи азот, водород и въглерод образували амоняк и метан. След това светкавици и ултравиолетови лъчи преминали през атмосферата, състояща се от такива газове и от водни пари, в резултат от което се получили захари и аминокиселини.

• Второ действие: • • • След като приключило първото действие, без да се спуска завесата, на сцената излизат актьорите за второ действие. Тези молекулни форми на захари и аминокиселини били отмити в първичния океан или други водоизточници. С течение на времето /колко, никой не знае/ захарите, киселините и други съединения се концентрирали в един бульон, наречен ,,протобиологична супа”, в която аминокиселините се съединили, за да станат белтъци. Продължението на драмата след това следва така. По някакъв начин се получили и други съединения, наречени нуклеотиди, които образували вериги и се превърнали в нуклеинова киселина от рода на ДНК. Предполага се, че всичко това подготвило сцената на последното действие на молекулярната драма.

• • Трето действие: • • • Това последно действие, което не е документирано, може да се опише като романтична любовна история. Случило се така, че белтъчните молекули и молекулите на ДНК се срещнали, познали се, влюбили се и спонтанно се прегърнали обхванати от 72

неудържими чувства.един към друг. Резултатът от тази чудесна любов е раждането на първата жива клетка!!! На пръв поглед всичко изглежда много просто и логично. Затова в началото на 50-те години на XX-ти век учените решили да изпитат теорията на Опарин, като силно се надявали, че ще могат да създадат живот от нежива материя. През 1952 год. 22-годишният студент Стенли Милър взел водород, амоняк, метан и водни пари /предполагайки, че такава е била първичната атмосфера/, запечатал ги в колба с вряща вода на дъното /това пък представлявало първичния океан/ и пропуснал електрически искри - те пък играели ролята на светкавиците /през парите/. В рамките на една седмица се появили следи от нещо лепкаво и червеникаво на цвят. Милър изследвал получения продукт и установил, че е богат на аминокиселини, строителните блокчета на белтъците, които са пък основните структури на живота. След това, години наред, в научната преса периодично се появявали публикации, които представяли експеримента на Милър като научно доказано обяснение за това как е произлязъл животът на Земята, без да се отчита факта, че аминокиселините изобщо не са живи същества! Още нещо. Съзнателно се премълчавало и не било известно на широката аудитория фактът, че апаратите на Милър включвали средство, което веднага отделяло получените аминокиселини, иначе те бързо щели да се разрушат заради същите ,,атмосферни” условия, които ги били произвели. Такава защита със сигурност обаче не е съществувала на примитивната земя. Между другото, нека да отбележим още една важна подробност. Ако смесицата от газове представлява атмосферата, електрическата искра наподобява светкавиците и врящата вода означава първичния океан, то тогава какво или кого представя ученият, който подготвя и извършва този експеримент? Не играе ли той всъщност най-важната роля - тази на творец? И без неговата интелигентна намеса, би ли се получило изобщо нещо?! Непредвидени трудности Но след първоначалната еуфория, ентусиазмът на много учени започнал да спада, поради сериозните трудности, които се появили при по-задълбоченото изучаване на химическата страна на въпроса. Дори самият Стенли Милър се отказал от своята идея за самозараждането. Джон Хорган, автор в ,,Сайънтифик Американ” пише: 73

,,Милър, който след почти четири деситилетия все още търси найголямата тайна на живота, е съгласен, че тази област се нуждае от някакво драматично откритие, за да ограничи лутащите се хипотези” /цитирано в кн. ,,Библията, науката и сътворението” стр. 8/ Кои са тези непреодолими трудности? Да ги проследим набързо: Първо Днес всеобщото мнение на геохимиците за състава на ранната земна атмосфера коренно се е променило. Сега те считат, че тя не е съдържала елементите, с които си служи Милър при провеждането на своя опит /амоняк, метан, водород и водни пари/, а по-вероятно се е състояла от азот, въглероден двуокис и водни пари. Има и данни за значителни количества свободен кислород. Но това напълно променя картината, защото при такава атмосфера, аминокиселини никога не могат да се образуват. Защо? Защото наличният кислород ще пречи за образуването на решаващите биомолекули и дори ще разгражда вече съществуващите. Защо? Защото кислородът е силно активен химичен елемент. Когато се съединява с желязото, се образува ръжда, а с водорода се образува вода и т.н. Ако, когато се образували аминокиселините, в атмосферата е имало свободен кислород, той щял да се съедини бързо с органичните молекули и да ги разложи още в процеса на образуването им. От друга страна, една атмосфера, лишена от кислород, не би имала защитен озонов слой за спиране на ултравиолетовото лъчение, което бързо разрушава органичните съединения. Това е потвърдено и при експериментални опити. През 1991 год ученият Джон Хоргън пише в изданието ,,Сайънтифик американ“: ,,Лабораторните експерименти и компютърните възстановки на атмосферата показват, че такава атмосфера /въглероден двуокис и азот/ не би била благоприятна за синтеза на аминокиселините и другите предпоставки на живота.” /цитирано в кн. ,,Дали съществува Създател, който е загрижен за теб”, стр. 37/

И така, еволюционната хипотеза попада в двоен капан, от който няма измъкване.

74

Второ Знае се, че аминокиселините съществуват в две форми, които са огледален образ една на друга и са наречени L /лявовъртящи / и D /дясновъртящи/ форми. При провежданите експерименти винаги се получавали в равни количества и от двата модела. ,,Това съотношение 50 на 50 – се съобщава в ,,Ню Йорк таймс” – не е типично за живота, който зависи единствено от лявовъртящи се аминокиселини” /цитирано в кн. ,,Дали съществува Създател, който е загрижен за теб”, стр.38/

Аминокиселините и от двете групи спокойно могат да се свързват помежду си. Но от извършените проучвания е разкрит интересен факт: Протеините във всички живи организми, като се започне от найпросто устроените, та се стигне до най-съвършените, са изградени единствено от лявовъртящи се аминокиселини. Ако дори само една дясноизомерна аминокиселина се прикачи към структурата на протеина, той става безполезен. Доста интересно е, че при някои експерименти бактериите, на които се подават дясноизомерни аминокиселини, незабавно ги разграждат, а в някои случаи от тези разградени частици образуват лявоизомерни аминокиселини, които самите те да могат да използват! Поразително!!! Също така не съществува нито един механизъм на естествен подбор, който да разпознава, че към реда е прибавена дясноизомерна аминокиселина и който да осъзнае, че тя е неправилна и следователно трябва да бъде отстранена от веригата. Тази ситуация още веднъж елиминира термина “случайност”. Аминокиселините са основните градивни елементи на белтъчините в човешкото тяло. Те играят важна роля и за развитието на мускулите. Главните аминокиселини са 20. Всяка от тях съдържа специфична аминогрупа (NH2) и карбоксилна група (СООН), въглероден и водороден атом. Съществуват още над 150 аминокиселини, но в състава на белтъчините съществуват само основните 20. Няма еднакви аминокиселини. Всяка една се различава от другата заради състава си, заради страничната група или заради въглеводородния скелет, верига (R), които съдържа. В зависимост от вида на веригата, аминокиселините биват два вида - незаменими и заменими. Незаменимите и основни аминокиселини са осем на брой - метионин, треонин, триптофан, левцин, изолевцин, лизин, 75

фенилалвинин и валин. Те са незаменими, защото не се произвеждат в тялото, а се налага да се поемат от хранителните продукти (или от спортните препарати и лекарства). Другите 12 аминокиселини са заменими (неесенциални), т.е. тялото може да ги произведе, ако има нужда от тях. Левцинът, изолевцинът и валинът се наричат „верижно разклонени аминокиселини“ (ВРАК/BCAA). Важна неесенциална аминокиселина за културистите е аргининът. Най-богатите храни на аминокиселини са тези, които имат високо съдържание на белтъчини - месо, риба, млечни продукти, бобови храни и др. Животинските източници на аминокиселини съдържат повече незаменими (есенциални) аминокиселини от растителните продукти и затова са попрепоръчвани за употреба. От друга страна те съдържат и повече мазнини. Аминокиселините спомагат за възстановяването на мускулните тъкани. Те участват също и в растежа и развитието на мускулатурата. Когато организмът усвои нужните му аминокиселини, той може да произвежда над 50 000 различни белтъчни вещества и още над 15 000 ензими. Но аминокиселините не само взимат участие в синтезата на ензими в тялото. Те оказват влияние и върху настроението, концентрацията, агресивността, съня, сексуалния нагон и повечето настроения. Ето я и най-голямата трудност и загадка за еволюционистите. От около 150 познати аминокиселини само 20 се използват в белтъците и всички те, винаги и винаги са лявовъртящи се. Знае се, че при обратната ориентация на атомите в молекулите /дясновъртящи се/ те могат да бъдат и отровни, и следователно не би възникнала никаква форма на живот. Но в природата такова нещо не се случва. Въпросът как протеините от всички аминокиселини могат да избират единствено лявоизомерните и как нито една дясноизомерна не се е смесила тях, е една от темите, за които еволюционистите не са дали никакво обяснение. Те по никакъв начин не могат да обяснят тази специфична и съзнателна селекция Не е ли ясно, че някой контролира процесите. И това може да е само един – Творецът!

• Съществува още една загадка. Днес са познати повече от 150 аминокиселини, но се знае, че всички белтъчини на живота представляват сложни комбинации от само 20 определени канонични аминокиселини.

• Ето ги: 76

•

Защо точно 20 и защо точно тези аминокиселини, все още никой не знае и едва ли някога ще узнае.. Но се знае, че ако бяха • повече или по-малко и бяха други, просто нямаше да има живот... Еволюционистите дори нямат и идея защо е така. И тук случайността е била просто гениална....

• Нека пресметнем нейната гениалност. Да предположим, че искаме да получим протеин, съставен само от 100 • аминокиселини /това наистина би бил един много, много малък протеин, защото повечето са поне три пъти по-дълги/, и то само в L форма. Вероятността ще бъде (1/2) на 100 – та степен , което може да се запише и като шанс 1 към 10 на 30 степен! Това е число от 1-ца, последвана от 30 нули- 1 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 ..... Дали случайността може да работи така прецизно? Трето Но проблемите не свършват дотук. За да функционира белтъка, връзките между съставящите го аминокиселини задължително трябва да бъдат пептидни, защото само тогава белтъчната верига ще може да се нагъне в необходимата триизмерна структура. Какво означава пептидна връзка? В Уикипедия, свободната енциклопедия, четем : ,,Пептидна връзка е химична връзка, образувана между две молекули, когато карбоксилната група на едната молекула реагира с аминогрупата на другата молекула, отделяйки една молекула вода (H2O). Това е реакция на дехидрационен синтез (наречена също кондензационна реакция) и обикновено се осъществява между аминокиселини. Получената -CO-NH- връзка се нарича пептидна връзка, а получената молекула е амид.”

И тук еволюционистите отново са изправени пред неразрешим проблем, защото при всички провеждани експерименти, симулиращи първоначалния момент на живота, не повече от половината връзки са пептидни. Следователно, вероятността за пептидна връзка е отново ½ и вероятността да се получат 100 такива връзки е 1 към 10 на 30 78

степен. И тогава вероятността 100 лявовъртящи се аминокиселини да се свържат случайно в пептидни връзки е около 1 към 10 на 60 степен...!!! Абсолютно невъзможно да стане случайно! И все пак тук говорим за прост протеин, състоящ се само от 100 аминокиселини, а какво да кажем например за хемоглобиновата молекула, която е важен протеин и има 574 аминокиселини. Каква е вероятността те да се подредат случайно в точно определен ред?! Сега помислете върху това! Само в едно от милиардите червени кръвни телца във вашето тяло има 280,000,000 (280 милиона) молекули хемоглобин!!! И всяка от тях има по 574 аминокиселини от 20 различни вида... Кой ги брои? Кой ги подрежда? А ако слезем на ниво атоми, изумлението ни е безкрайно. Една молекула хемоглобин се състои от 758 атома въглерод,1203 атома водород,195 атома азот,3 атома сяра,1 атом желязо и 218 атома кислород или всичко 2378 атома. Тези 2378 атома /нито един повече или по-малко/ трябва да изградят 574 аминокиселини от 20 различни вида, да сформират отбор от 280 000 000 и да заредят с него милиарди червени кръвни телца. Кръвни телца, изпълнени с червен протеин-хемоглобин се произвеждат по 75 милиона в минута! Представете си сега един химик, който трябва да вземе тези 2378 атома, точно определени за всеки вид, да създаде с тях 574 аминокиселини като работи с 20 различни вида от тях, да преброи по 280 000 000 за една клетка и да попълни 75 милиона клетки в минута! Само докато написах това изречение и моят организам е извършил вече това...! А колко пъти го прави всеки час, всеки ден, всяка година...!!! А на земята живеят вече над 6 милиарда души и тези смайващи процеси се извършват постоянно във всяко човешко тяло непрекъснато! А само това ли? И това да е случайно!!! Кой би посмял да твърди подобно нещо? Изтръпвам при невероятната сложност и прецизност, с която живота се афишира пред нас. И никога няма да мога да разбера каква е тая магия, която дотам е заслепила човешкия ум, за да стигне дотам, да приписва на случайността и нищото своя произход... и да загърби явните доказателства за безкрайната мъдрост на Своя Създател... ?! Все повече разбирам мъката на Христос... Четвърто Но всички тези непреодолими трудности са капка в морето, сравнени с най-големия от всички проблеми. Той е свързан с начина, по който белтъците се изграждат от аминокиселините. Те 79

не се получават, като просто смесим правилните аминокиселини в правилните съотношения. Протеините са дълги вериги от свързани последователно аминокиселини и решаващата им характеристика е, че тези аминокиселини трябва да се намират на точните си места във веригата, определени от генетичния код. Това на практика означава, че всичко зависи от последователността, в която са подредени, а не просто от това, че ги има – точно както буквите в една дума или символите в една компютърна програма трябва да са подредени в точно определен ред, за да означава думата това, което означава, и за да работи програмата. Ако дори само една буква е на неправилното място, думата вече може да има друг смисъл или да е безсмислена. Например – изкупител и искусител. Има ли разлика? Огромна..... Или пък заменяме буквата п с буквата р – изкурител, и тогава думата изгубва всякакъв смисъл. Ако в компютърната програма липсва само една точка или тире, тя вече не може да работи. Абсолютно същото е и при изграждането на белтъците. Ако дори само една аминокиселина не е на точното си място, животът не може да стартира. За да онагледим всичко това, нека отново използваме математиката - нали тя е най-точната наука. Представете си, че в безжизнения хаос на първичното море трябва да възникне чрез случайни реакции молекула на прост протеин. Трябва да знаем,че всяка протеинова молекула представлява организирана по специален начин структура, съставена от различни аминокиселини, а всяка аминокиселина е съставена от четири елемента – водород, кислород, азот и въглерод. Днес вече знаем, че белтъците са изградени от 20 аминокиселини, но да предположим, че в първичния ,,бульон” първата молекула на този прост протеин е съставена от два компонента А и Б. Ако те случайно се свържат заедно, да кажем във вида А-Б, образуваната система ще действа, но ако компонентите са се свързали Б-А, системата няма да работи. Следователно има шанс едно на две тези компоненти да се комбинират в действаща система, т.е вероятността за успех е ½. Ако обаче имаме три компонента А, Б и В съществуват вече шест възможности за свързването им: АБВ, АВБ, БАВ, БВА, ВАБ и ВБА. Тъй като приемаме, че само една от тях ще бъде работеща, вероятността за успех сега е 1/6. Ако имаме четири компонента АБВГ, то вече възможностите им за свързване стават 24 или вероятността за успех сега е 1/24. Броят комбинации се изчислява така: 80

Брой комбинации за 2 компонента = 1х2=2 Брой комбинации за 3 компонента = 1х2х3=6 Брой комбинации за 4 компонента =1х2х3х4=24 Брой комбинации за 5 компонента=1х2х3х4х5=120 Брой комбинации за 6 компонента =1х2х3х4х5х6 =720 Брой комбинации за 7 компонента =1х2х3х4х5х6х7 = 5040 Брой комбинации за 8 компонента = 1х2х3х4х5х6х7х8=40 320 Брой комбинации за 9 компонента = 362 880 Брой комбинации за 10 компонента =3 628 800 И така ние продължаваме с изчисленията, за да стигнем до числото 100. Брой комбинации за 100 компонента = 10 на 158 степен /това е число, което се записва като единица, последвана от 158 нули/. Или математическата вероятност да се образува една протеинова молекула състояща се от сто части по определен модел е 10 на 158 степен !!! Това число е твърде голямо, за да можем да си го представим и да го осмислим. За да добиете само груба представа, обърнете внимание на следните изчисления. Цялата Вселена – всички галактики, звезди и планети взети заедно, съдържат около 10 на 80 степен електрони и други частици с такъв размер! Представете си, че всички тези частици реагират един милиард пъти в секунда /което се изразява като 10 на 9 степен реакции или опити/ и са правили това в продължение на 30 милиарда години /максималната възраст на нашата Вселена според еволюционистите/, което се изразява с 10 на 18 степен секунди. Дори тогава реакциите биха били само 10 на 80 х 10 на 9 х 10 на 18 = 10 на 107 степен. Така че дори в хиляди милиарди, милиарди вселени, не би имало достатъчно време, за да съществуват достатъчно реакции /или опити/ и да има поне един процент сигурност, че е бил създаден такъв обикновен протеин. съставен от сто компонента. Но задачата ни става още по-трудна, когато отнесем нещата към малкото първично море на Земята, в което не е имало достатъчно аминокиселини и в което всички образували се молекули са се разпадали много бързо!!! И все пак трябва да знаем, че един организъм, съставен от 100 81

части /компонента/, е невероятно прост и не е в състояние да живее. Изследванията, спонсорирани отчасти от НАСА /с цел да се обучат астронавтите да разпознават най-примитивните форми на живот на други планети/, показват, че и най-простият вид протеинова молекула, която може да се нарече ,,жива”, се състои от верига от поне 400 свързани аминокиселини /компонента/! А всяка аминокиселина е специфична комбинация от четири основни химични елемента /водород, кислород, азот и въглерод/, а всеки химичен елемент е уникална комбинация от протони, електрони и неутрони... Разбирате ли колко сложно е устроена дори само една протеинова молекула? Аз не! Давам си сметка, че моят ум е безкрайно малък за да осмисли тези цифри. Но това, което мога да разбера и което съм длъжен да приема като неоспорим факт е – вероятността дори само една протеинова молекула с нейната невъобразима сложност да се самосъздаде и самоорганизира, е абсолютно нулева. Има и още нещо изключително важно, което трябва да споменем, когато говорим за логиката на вероятностните изчисления. Тези изчисления ни показаха, че е невъзможно случайното образуване на протеини. Но има и друг проблем, който е неразрешим за еволюционистите. В действителност в естествени условия тези вероятности дори не могат да започнат някакъв пробен период, защото в природата не съществува механизъм, който по пътя на пробите и грешките да се опитва да произведе протеин. Изчисленията, които направихме по-горе, за да покажем вероятността за формирането на една протеинова молекула от 100 аминокиселини, са в сила единствено за идеалната страна ,,проби и грешки”, която в действителност не съществува в реалния свят. Това на практика означава, че вероятността да получим един полезен протеин е 1 на 10 на 158 степен, единствено ако предположим, че съществува въображаем механизъм, в който невидима ръка свързва произволно 100 аминокиселини, след това виждайки, че са свързани погрешно, ги разделя една по една и за втори път ги подрежда, но в различен от предишния ред. Освен това, при всяка проба след прибавянето на 100-те аминокиселини, синтезът трябва да бъде спиран и да бъде предотвратявано присъединяването дори на една допълнителна аминокиселина. След това опитът трябва да бъде спрян, за да се види дали протеинът вече се е оформил. Ако това не е станало, тогава всичко трябва да бъде разложено и да се пробва 82

друга последователност. Наред с това, при всеки един опит не трябва да бъде допуснато смесването на абсолютно никакво чуждо химично вещество. Виждаме, че методът ,,проби и грешки” може да се реализира само в изкуствено контролирана среда, където има съзнателен механизъм, управляващ началото, края и всеки стадий на процеса. В природата такъв механизъм не може да съществува и поради тази причина образуването дори на един протеин в природни условия е логически и технически невъзможно. Но нека за минута оставим настрана всички невъзможности, които обяснихме досега, и предположим, че една полезна протеинова молекула се е образувала “случайно” от само себе си. Тук еволюцията отново попада в задънена улица, защото, за да може този протеин да продължи съществуването си, той трябва да бъде изолиран веднага от природните условия и да бъде съхранен при много специални такива. В противен случай този протеин или веднага ще се разгради под влиянието на атмосферните условия, или ще се съедини с други киселини, аминокиселини или други химични вещества, ще загуби свойствата си и ще се превърне в безполезно, съвсем различно вещество. Виждаме, че и тук е необходима много специална намеса, за да може протеинът да продължи своето съществуване. В естествени условия, без тази намеса неговото съществуване е обречено на гибел. Осмисляйки това, един от най-видните учени на нашето време, британският астроном сър Фред Хойл, който изучава Вселената и животът в нея от десетки години, пише: ,,Големият проблем на биологията не се състои толкова в доста явният факт, че един белтък е изграден от верига от аминокиселини, свързани помежду си по определен начин, а в това,че очевидната подредба на аминокиселините придава на веригата забележителни свойства....Ако аминокиселините са били свързани напосоки, щяха да съществуват огромен брой подредби, които щяха да бъдат безполезни за целите на една жива клетка. Когато разгледаш факта, че един обикновен ензим притежава верига от може би 200 звена и че съществуват 20 възможности за свързването на всяко звено, е лесно да се види, че броят на безполезните подредби е огромен, по-голям от броя на атомите във всички галактики, видими с найголемите телескопи. Това се отнася за един ензим, съществуват обаче над 2000 такива ензими, предимно изпълняващи много разли83

чаващи се функции. Тогава как положението е стигнало дотам, където го намираме ние?! Затова вместо да приемем фантастично малката вероятност животът да е възникнал чрез слепите природни сили, изглежда по-разумно да предположим, че произходът на живота е бил преднамерено разумно действие.” /цитирано в кн. ,,Дали съществува Създател, който е загрижен за теб”, стр.41/

Разбирайки цялата сложност на живота, друг учен - Клаус Доуз, виден изследовател в тази област, прави следната забележка: ,,Повече от 30 години експериментални изследвания на произхода на живота в областта на химическата и молекулярната еволюция доведоха по-скоро до по-добро осъзнаване на невероятните проблеми, свързани с произхода на живота на земята, отколкото до някакво решение. Понастоящем всички дискусии за основни теории и експерименти в тази област завършват или в задънена улица, или с признанието, че нищо не знаем”. Досега нито една лаборатория по света не е успяла да ,,произведе” живи организми от неживи органични вещества. Значението на този факт нараства още повече, след като биотехнологията успя да разработи възможности за манипулация с живите организми. Биотехнологията обаче изхожда винаги от съществуващи живи организми и се опитва само да ги манипулира. Очевидно е, че пропастта между химичните технологии и биотехнологиите е непреодолима. Но дори ако един ден това стане възможно /за мен това е абсолютно невъзможно/ след неуморими изследвания и приложения на всякакви познания, с това само би се доказало, че животът може да се обясни единствено и само чрез влагането на интелект и творчество. Наскоро бе гръмко обявено, че американски учени са създали ,,искуствен“ живот. С други думи на света беше обявено, че патентът на живота не е приоритет само на Бога. Ето и хората вече могат да създават ,,искуствен” живот. Каква е истината? В случая не става въпрос за генномодифициране или дори клониране, а за създаването на вид, чиято ДНК е направена от човека.В основата на откритието е американският учен д-р Крейг Вентър. Той и екипът му взели ДНК от бактерията Mycoplasma mycoides /забалежете, че те вземат ДНК от живо същество/ и я разшифровали “След това взехме четири бутилки с химикали, с които написахме ДНК-то” - така д-р Вентър се опита да обясни просто какво са 84

направили. Съдържанието на “бутилките” всъщност са четирите “строителни елемента” на ДНК-то, наречени бази: аденин, тимин, гуанин, цитозин. Те били подредени със специална апаратура в последователност, която копира ДНК на изходната бактерия. На някои места обаче добавили “маркери” - парченца от ДНК, които не правят нищо, но благодарение на тях създадената ДНК се отличава от оригинала.След това учените инжектирали изкуствената ДНК в клетка на друга бактерия - Mycoplasma capricolum. /отново на друго живо същество/. Това “рестартирало” клетката - синтетичният геном поел контрола върху нея и я превърнал в друг вид. Тази вече клетка почнала да се дели и извършила това над един милиард пъти. “Това е пълен триумф за нас. Направихме първата изкуствена клетка”, каза д-р Вентър пред “Таймс”. Той и екипът му досега са “лепили” ДНК и са прехвърляли геном от един организъм в друг. Но за първи път съчетават двата метода и правят синтетична клетка. Ето го ,,искуствения живот” на американските учени. Но това е същото за което говорех по горе. Биотехнологията изхожда винаги от съществуващи вече живи организми и се опитва само да ги манипулира. В случая точно това са направили американските учени. Но да се говори за искуствен живот и създаването на жив организъм от нежива, неорганична материя е още само далечна , много далечна мечта и за мен неосъществима. А ето и забележителното изказване на Стюарт Кауфман: ,,Всеки, който Ви каже, че знае как е възникнал животът на земята преди 3,4 милиарда години, е или глупак, или негодник. Никой не знае това.” / цитирано в кн. ,,Погребала ли е науката Бога”, стр. 82/

Чудесата продължават Но чудесата не свършват до тук! Дори при тази невероятна сложност, с която е изградена протеиновата молекула, още не може да се говори за живо същество. Да имаш тухлите, това в никакъв случай не означава още, че имаш и сградата. Как се изгражда една сграда? Аз съм строил няколко и знам много добре това.

• Най-напред се започва с процеса на извличане на суровините, 85

• • • •

от които трябва да се произведат тухлите. След като суровините са на лице, следват поредица от по-висши нива на технологии, подредба и строеж. Производство на тухлите /нали не вярвате, че те стават от само себе си/. Нужна е строго определена технология. Когато тухлите са готови, трябва да започне зидането им /те не могат да се свържат от само себе си/. Необходимо е някой да ги свърже заедно. Зидането става по точно определен план /този план не може да се конструира сам/. Задължително е необходим архитект, който да изготви този план. Сградата заема определеното й място в градоустройството /тя не може да се самоорганизира/. При изготвянето на плана, архитектът се съобразява с населеното място, където ще бъде построена сградата. Тя трябва да отговаря на определени изисквания, свързани с общия градоустройствен план.

Това са задължителните етапи /или нива/ на построяване на една сграда, които следват своята последователност при строго определен ред. Това, което трябва да знаем е, че всяко ниво си има своите собствени правила. Обработката на суровините за тухлите е подчинена на законите на физиката и химията; начинът на производството им се определя от технологията; строежът на сградата се предписва от архитекта, а архитектурата на сградата се съобразява с правилата на градоустройството. И сега, най-важното правило - всяко ниво на строеж се контролира от по-висшето. Или казано по друг начин - всеки следващ етап при построяването на сградата ще е по-сложен и той задължително ще ,,контролира” или ще се съобразява с вече построеното. Иначе нищо няма да се получи. И така ще бъде до окончателното построяване на сградата. Случайностите тук са абсолютно невъзможни. Защо е важно да знаем всичко това? Защото същите изисквания са задължителни и при изграждането на живата клетка, най-малката единица живот, с тази разлика, че и най-простото живо същество, състоящо се само от една клетка, е много по-сложно и от най-сложната сграда, построявана някога от човек! А сега да приложим наученото за строежа на сградата и при изграждането на клетката. Най-напред трябва да дойдат 86

отнякъде материалите, които са необходими за изграждането на аминокиселините /водород, въглерод, азот и кислород, в някои случаи и атоми на сярата/. След това те трябва да се свържат по точно определен начин /или технология/, за да се получат аминокиселини. Дори прибавянето или отнемането само на няколко атома /давате ли си сметка за какви нищожни величини говорим/, би довело до създаването на съвсем различни вещества. Ето ви един пример. Разгледайте внимателно двете молекули, които ще ви представя по-долу. И двете много си приличат, но в цифрите на въглерода и водорода има малки различия. Това обаче е напълно достатъчно за образуването на две противоположни вещества.

C18 H24 O2

и

C19 H28 O2

Кои са тези молекули, можете ли да познаете? Нека ви кажа: първата е естроген, а втората тестостерон. Т.е. един женски и един мъжки хормон. Една разлика само в няколко атома по един поразителен начин води до разлика в половете. Нека сега погледнем една друга молекула.

C6 H12 O2 Тази молекула много прилича на молекулите на хормоните естроген и тестостерон. Това е очевидно. Добре, но коя е тази молекула? Това е захарната молекула. В този пример с трите молекули, които са изградени от един и същ вид елементи, ясно се вижда колко различни вещества могат да се формират в резултат на минималната разлика в броя на атомите. От едната страна са хормоните, определящи пола, а от другата пък основното хранително вещество. Затова, когато говорим за ,,производството” на точно определените аминокиселини от четирите елемента /водород, въглерод, азот и кислород, в някои случаи и атоми на сярата/, трябва да имаме предвид и уникалната сложност и прецизност в подредбата и на самите атоми. Това също никога не може да е дело на случайност.

87

Основният градивен елемент на живота: атомът ВЪГЛЕРОД Има и още нещо, което трябва да знаем и което усложнява условията за произхода на живота до невъобразима сложност и изключва напълно случайността. Това е невероятният атом Въглерод. За да съществува живот на земята, е необходим голям запас от въглерод. Въглеродът се образува от комбиниране или на три хелиеви ядра, или на хелиево и берилиево ядро. Известният математик и астроном професор сър Фред Хойл е установил, че за да може това да стане, енергийните нива на основното състояние на ядрото трябва да са много прецизно настроени едно спрямо друго. Това явление се нарича ,,резонанс”. Ако отклонението е повече от 1% в която и да е посока, Вселената не би могла да поддържа живота. По късно самият Хойл признава, че нищо не е разклатило атеизма му така силно, както това откритие. Той казва: ,,изглежда като че ли някакъв суперинтелект си играе както с физиката, така и с химията и биологията. Няма слепи природни сили, за които си заслужава да говорим.” / цитирано в кн. ,,Погребала ли е науката Бога”, стр. 59 /

Виждаме колко невероятен е атомът Въглерод. Но има и още изненади. Както вече казахме, той е един от основните градивни елементи на аминокиселините, дори можем да кажем, че той е найжизненоважният елемент за живите същества, защото всички живи организми са изградени от въглеродни съединения. Няма да ни стигнат множество страници, за да опишем качествата на въглеродния атом, който е изключително важен за нашето съществуване. Дори науката химия не е способна да открие всичките му особености. Една от най-съществените особености на въглерода е способността му да формира вериги много лесно като подрежда в редица един след друг въглеродните атоми. Най-късата въглеродна верига се състои от два въглеродни атома. Въпреки липсата на точна цифра за броя на въглеродите, които образуват най-дългата въглеродна верига, ние можем да говорим за верига със седемдесет връзки. Ако вземем предвид, че силициевият атом, който може да формира най-дългата 88

верига след въглеродния атом, формира шест връзки, то ще бъде разбрано още по-добре изключителното състояние на въглеродния атом. Причината за способността на въглерода да образува вериги с толкова много връзки е, че неговите връзки са само линейни. Веригите също така могат да бъдат с разклонения, като те също могат да формират многоъгълници. В този момент формата на веригите играе много важна роля. Така например, ако в две въглеродни съединения въглеродните атоми са равни на брой, но са се комбинирали в различен вид вериги, то се получават две различни вещества. Благодарение на гореспоменатите особености на въглеродният атом, той може да произвежда молекули, които са от жизнено значение за живота. Някои въглеродни съединения са съставени само от няколко атома, а други пък съдържат хиляди или дори милиони такива. Освен това, нито един друг елемент не е толкова многостранен, колкото въглеродът, във формирането на молекулите с една такава продължителност и устойчивост. Известният химик Дейвид Бърни обяснява качеството на този елемент в книгата си „Живот” така: „Въглеродът е много необикновен елемент. Без наличието на въглерод и неговите изключителни качества не е възможно да съществува живот на Земята.”

(David Burnie, Life, Eyewitness Science, London: Dorling Kindersley, 1996, стр.8)

По отношение на значението на въглерода за живите същества английският химик Невил Сидгуик пише в „Химичните елементи и техните съединения”: „Въглеродът е единствен по рода си сред елементите от гледна точка на броя и разнообразието на съединенията, които може да образува. Около четвърт милион вече са изолирани и дефинирани, но това ни дава една непълна представа за неговата сила, тъй като въглеродът е основа на всички форми на жива материя.”

(Nevil V. Sidgwick, The Chemical Elements and Their Compounds, vol.1, Oxford: Oxford University Press, 1950, стр.4902)

Човешкият мозък е недостатъчен, за да разбере напълно възможностите на този атом, който има само шест протона, шест неутрона и шест електрона. Не е възможно нито едно от свойствата на този атом, който е от жизнена важност за живота, да се е формирало случайно.

89

Въглеродният атом, както и всичко останало, е сътворено от Бог така, че съвършено да се приспособява към телата на живите организми, които Творецът обхваща до самите им атоми: Структури, толкова разнообразни, колкото клетъчната мембрана, рогата на лоса, стъблото на секвоята, лещите на окото и отровата на паяка, са съставени от въглеродни съединения. Въглеродът, смесен с водород, кислород и азот в множество различни количества и геометрични класификации, довежда до едно обширно разнообразие от вещества с изключително различни особености. И така, каква е причината за способността на въглерода да формира приблизително 1.7 милиона съединения? Забележително! Наистина способността на този атом да влиза лесно в съединение с други елементи е удивителна. Но за да се получи определена аминокиселина, той трябва да влезе в съединение с останалите елементи /азот водород и кислород/ само по един единствен начин. Между милиардите варианти има само един и Въглеродът избира него! Ако сбърка, няма да има аминокиселина, няма да има белтък, няма да има и живот... Но атомът Въглерод никога не бърка! И това да е случайно?! Човекът е мислещо същество, надарено с разум. Този разум има уникалната способност /която липсва при другите живи същества/ да анализира дадени събития и факти и да решава кое е право и кое не, кое е истина и кое лъжа, кое е вероятно и кое е малко вероятно или невъзможно и т.н. Когато вероятността дадено събитие да се случи, е много малка, тогава говорим за преднамерено планиране. Например, ако в определен магазин започнат да ви връщат по-малко ресто в 99 от 100 случая, тогава какво ще си помислите? Какво ще ви продиктува вашия разум? Това случайност ли е или преднамерено планирано действие? Мисля, че отговорът не е труден. Заключението ви ще се основава на факта, че вероятността да ви връщат по-малко пари по погрешка толкова много пъти е изключително малка, за да не кажа невъзможна. За това, когато говорим за Вселената, за многообразието на живота, за изключителната прецизност на всичко, което е довело до съществуването и поддържането на всичко това, сами можем да преценим имаме ли случайност или всичко говори за преднамерено планиране. Накъде ни води разумът и научните доказателства?

90

Да вървим напред Но да предположим, че по някаква случайност това е станало. Как продължава следващият процес? После тези аминокиселини /тухли/ трябва да се съединят едни с други по точно установен план, за да се получи специфичен протеин. Този протеин /друг вид тухли/ трябва да заеме точно определеното му място в клетката. Заедно с това се прибавят нови и нови материали и технологии, докато в един чудесен момент клетката оживява /сградата е напълно завършена/. Така че със създаването на аминокиселините и протеините /готовите тухли/ ние в никакъв случай не можем да говорим още за живо същество, точно така, както не можем да говорим и за готова сграда само при наличност на готови тухли и други материали, струпани на строителната площадка. Сега да продължим напред. След като вече имаме амино-киселините /а видяхме, че това е невъзможно да стане случайно/, е необходимо да се премине към следващия етап. Тези аминокиселини /тухли/ трябва да се съединят с други по определен план. ,,Архитектът”, който доставя този план в живите същества се нарича дезоксирибонуклеинова киселина или съкратено (ДНК). Тя носи генетичните инструкции за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот или по друг начин казано, в нея се съдържа пълната информация, необходима за изграждането на целия организъм. Без нея животът е немислим. Но как се е получила тя? Възможно ли е ,,архитектът”, който е замислил и проектирал ,,сградата” и е отговорен за построяването й, да дойде ей така от нищото. Възможно ли е това?! Разбира се, учените се опитаха да отговорят и на този въпрос. След като Милър и други след него синтезираха аминокиселини, после други се захванаха да правят белтъци и ДНК, без които животът е невъзможен. И какъв е резултатът след хиляди експерименти с така наречените предбиологични условия и милиарди изхарчени долари? В книгата ,,Тайните на произхода на живота - преоценка на сегашните теории” се казва: ,,Налице е поразяващ контраст между значителния успех в синтезирането на аминокиселини и систематични неуспехи в синтезирането на белтък и ДНК. Усилията във втората област се 91

характеризират с ,, непроменлив неуспех” / цитирано в кн. ,,Дали съществува Създател, който е загрижен за теб”, стр.39 /

Това е изключително ценна информация за нас. След хиляди и хиляди експерименти, извършвани от известни учени, никой досега /а съм напълно убеден, че така ще бъде и до края/ не е успял да синтезира белтък или ДНК.

Шеста глава Защо това никога не може да стане Законите на информатиката Както е добре известно, генетичният материал /ДНК/ носи информация. Какво точно изразяваме с думата,,информация”? Да погледнем в тълковния речник: ,,Съобщение, сведение за нещо; осведомяване, справка, вест, известие, донесение,изследване.” Или казано по друг начин, информацията (от латински: informatio — разяснение, изложение, осведоменост) представлява налично, използваемо знание с канкретно предназначение за постигане на някакви крайни цели.В по-тесния технически смисъл информацията е подредена редица от символи - данни. Или това са сведения, които се явяват задължителни /или необходими/ за изводи и решения. Предаването на информация е един от основните принципи на живота. Когато пчелите пренасят прашец от цветовете на растенията, това е преди всичко процес на предаване на информация /генетична информация/; участващата в него материя е маловажна. Същото е и когато лястовицата носи кал в човката, за да строи гнездото си. И така ние може да разширим нашия пример за всички живи същества, способни да се размножават /някои от тях да строят невероятни жилища/, да се хранят, да общуват помежду си и да създават потомства. Това на практика е реализиране на определена информация, заложена в техните ДНК. Но откъде и как се е появила тази информация? Съвременната биология не е в състояние да даде никакъв отговор.

92

Неспособна е да каже как се е образувала първата ДНК, в която е програмирана цялата организация на живата материя. Как първите живи клетки са могли да се организират без ДНК? Познаваме добре порочния кръг, поставен под формата на насмешливата остроумица: ,,Кокошката ли е възникнала първо, или яйцето?” Макар и звучащ доста наивно, този въпрос затруднява и до днес много хора. Всъщност проблемът идва от там, че няма развитие на индивида от оплоденото яйце до състояние на възрастен организъм без ДНК, която да програмира това развитие. И няма откъде да дойде ДНК без индивид, който да предаде своето точно копие на потомците си. Биологията се препъва в този неразрешим проблем. Нека сега разширим познанията си за информацията, за да разберем, че тук случайностите са абсурдни и немислими.

Дванадесетте правила, които характеризират всяка информация Проф. д-р инж. Вернер Гит, специалист в областта на информатиката, ни запознава с някои основни закони в тази област. Той изброява 12 правила, свързани с информацията: I / Всяка информация, независимо дали е проста или сложна, дали е малка по количество или огромна, винаги възниква само по волеви път. Това е осъзнат и контролиран процес. Или казано по друг начин в началото на всяка информация стои нейното /духовно/ планиране. Зад всяка информация стои някакво намерение, нечия интуиция, съзнателно планиране. Всяка информация е едно послание с конкретна цел.

II / Към всяка информация същностно принадлежат следните йерархични нива: • • •

Синтаксис /код, граматика/ Семантика /всяка информация има определено значение/ Прагматика /всяка информация трябва да доведе до определено действие/ 93

•

Апобетика /всяка информация трябва да доведе до някакъв краен резултат. Или всяка информация преследва точно определена цел/ Всички тези категории са нематериални по своята същност.

III / По своята същност информацията не е материална, а духовна величина. Затова материалните процеси се изключват като източници на информация. Ето ви един пример. Вие четете някаква книга. Когато погледнете с очите си към буквите, фотоните се отразяват в страниците и се регистрират от очите ви. Там се преобразуват в електрически импулси, които се предават в мозъка ви. Да речем, че нещо ви е направило огромно впечатление, което държите да споделите със свой приятел незабавно. Грабвате телефона и му се обаждате, след което на един дъх споделяте интригуващата информация, която току-що сте прочели. Звуковите вълни пренасят информацията от устата ви до ухото на вашия приятел, там те отново се преобразуват в електрически импулси и се предават в неговия мозък. Сега вашият приятел притежава информацията, възникнала във вашия ум, но от вас към него не е преминало нищо материално. Много материя е била използвана, за да се пренесе информацията, но самата информация не е материална. Еволюцията се опитва да обясни произхода на живота само с материални причини, т.е. с езика на физиката и химията. Но при получаването на ДНК и информацията, която тя носи, това е абсолютно невъзможно. Ето ви друг пример, който илюстрира тази истина. Помислете за страницата, която в момента четете. На езика на физиката и химията тя е съставена от хартия и мастило. Ако отидем още една крачка напред, химиците и физиците ще ни кажат структурите, от които са съставени хартията и мастилото. Но никога не могат да ни кажат нищо за значението на формите на буквите на тази страница. И причината не е, че физиката и химията още не са достатъчно напреднали. Дори и след 5 000 год. развитие на тези науки, положението изобщо няма да се промени, тъй като формите на буквите /които представляват информация/ изискват напълно ново и по-висше ниво на обяснение, което физиката и химията не могат да ни дадат. Пълното обяснение може да се даде единствено чрез понятията език и авторство 94

предаването на послание от една личност на друга. Мастилото и хартията са носители на това послание, но самото послание не се появява автоматично като следствие. Артър Пийкок пише: ,,По никакъв начин концепцията за ,,информация” – концепцията за предаване на послание – не може да се изрази чрез понятията на физиката и химията, въпреки, че физиката и химията могат да обяснят как молекулната машина /ДНК и РНК и белтъци/ функционира, за да пренася информацията...” /цитирано в кн. ,,Погребала ли е науката Бога”, стр. 47/

Накрая да повторим този изключително важен принцип – информацията /независимо каква ще е тя/ винаги и всякога е духовна величина. Не е възможно да възникне информация при физикохимичен процес! Материята никога и по никакъв начин не може да създаде информация. НИКОГА! Но тя съществува и точно тя е причината всяко живо същество да се стреми към определена форма и да е в състояние да се размножава. В неживата природа не съществува принципа на размножение /репродуциране въз основа на запаметена информация/. Информацията е същественият критерий, по който живият организъм се различава от неживата материя. При феномена живот става въпрос за друго качество, което е извън рамките на физиката и химията. Това са истини, които не подлежат на обсъждане. Но тогава откъде е дошла информацията, която организира и ръководи живота? Имате ли отговор? Явно еволюцията тук не върши работа...

IV / За съхраняването на информацията са необходими материални носители Тъй като всяка информация е духовна величина, т.е. тя е мисъл, идея, концепция, проект, план, за нейното съхранение и реализиране са необходими задължително материални носители. Например: В ума на някой човек се ражда някаква идея, т.е. възниква информация. Това може да е музикално произведение, може да е проект за сграда или машина, може да е идея за нова дреха и изобщо за всичко, което може да роди човешкият ум. Но ако остане само в ума на дадения човек, от нея няма да има някаква полза. За нейното съхранение и реализация са необходими материални носители.

95

// - За съхранение на информацията, която представлява музикално произведение, са необходими - в миналото хартия, където да бъдат записани нотите, а днес компютър, който върши същата работа. // - За проекта на сградата, както и за всяка друга информация, условията са същите. Или, за да продължи своя път на реализация, информацията се нуждае от материални носители.

V / Характерното за всяка информация е, че тя може да се кодира. Кодът представлява заменянето на думи и изрази с определени символи. Често се използва за предаване на секретна информация, както и за намаляване на обема й. Стенографията прави точно това. И тук трябва да отбележим нещо изключително важно. Ако има информация и тя трябва да се кодира, това изисква задължително наличието на интелект. Интелект, който е създал информацията и след това е зашифровал думите в символи, числа или друг вид знаци. Разкодирането е също сложен процес, изискващ познания и прецизност. Този, който извършва тази работа, трябва задължително да разгадае кода, след което да го преведе на разбираем за всички език, т.е. да представи информацията, такава каквато е в действителност. В основата на всички производителни, вътрешноенергийни и комуникационни системи на живите същества лежи една изключително целесъобразна кодова система. Нека проследим този уникално сложен процес, който е характерен за всичко живо на земята. Въпреки че понякога ДНК е наричана „молекулата на наследствеността“, парчетата ДНК, както си ги представят повечето хора, не са единични молекули. По-скоро те са двойки молекули, които се преплитат като лиани, образувайки двойна спирала /нещо като въжена стълба, която често използват алпинистите/. ДНК молекулата е образувана от милиони атоми и никога не е статична. Тя трепти, клати се, люлее се и се движи, като че ли диша. Нейната честота на трептене преминава през целия електромагнитен спектър от радиовълните до инфрачервената област. Скоростта на въртене при разделяне на двете вериги на една ДНК-молекула е 10 000 об/сек.! Структурата на двойната ДНК спирала е открита през 1953 г. от Джеймс Уотсън и Франсис Крик в Кеймбриджския университет. За 96

това си откритие те получават Нобелова награда за физиология и медицина, заедно с Морис Уилкинс, в чиято лаборатория са направени рентгеноструктурните кристалографски анализи на ДНК, подсказали на Уотсън и Крик идеята за нейната структура.

На снимките са показани различни структурни модели на ДНК Всяко от двете въжета в стълбата на ДНК се състои от огромен брой по-малки съставни части, наречени нуклеотиди, които съществуват под формата на четири базови типа - аденин/А/, тимин /Т/, цитозин /Ц/ и гуанин /Г/. Тук е събрана огромна информация. Уникалното при молекулата на ДНК е, че тази огромна информация е кодирана само с тези четири ,,строителни елемента” или букви. И сега отново сме изправени пред истинско чудо. Всяка база образува водородни връзки само с една от останалите бази! Това е непроменим закон! Връзките са – А+Т, Т+А, Г+Ц, Ц+Г. Никога този ред не може да се промени! Така че аденин от едното ,,въже на стълбата” може да се съедини само и единствено с тимин от другото въже. Така се образува базова двойка или образно казано стъпалото на стълбата. Редът е много важен: А+Т не е еквивалентно на Т+А, както и Ц+Г не е едно и също с Г+Ц. Всяка една функционална част на ДНК молекулата се обозначава като ген. Генната последователност, записана в ДНК, се състои от тринуклеотидни единици, наречени кодони или триплети, всеки от които кодира една аминокиселина. Съществуват общо 43=64 възможни кодона. Три от тях са задържащи кодони, а останалите 61 кодират общо 20 протеинови киселини. И сега помислете! Дори и в най-простия организъм информацията е с енциклопедични размери. Microplasma gehtalium е бактерия с най-малкото количество генетичен материал сред познатите организми изобщо. И все пак дори този микроскопичен организъм има 580 000 базови двойки върху своите 482 гена. А хората имат 3 милиарда базови двойки в своите 30 000 гени! Това означава 3 97

милиарда ,,стъпала” на двойноспиралната стълба...!!!! Д-р Хенри Морис е един от видните учени на нашето време. Той прави следните изчисления. ,,Нека приемем, че всяка дума във всяка книга, която е написана досега е някаква информационна единица. Нека сега направим следните разумни предположения, макар че всяко от тях е невероятно щедро: • Приблизително брой думи на страница – 500 • Приблизително брой страници на книга – 500 • Приблизително брой екземпляри от всяка книга – 10 000 • Приблизително брой книги, публикувани за една година – 10 000 000 • Пълният брой години, откакто се публикуват книги – 4 000 Ако умножим всички тези числа, пълното число смислени думи, публикувани някога е 500 х 500 х 10 000 х 10 000 000 х 4 000 = 10 на 20 степен. Това число е равно също на /2/ на 66 степен. Тази стойност явно е твърде малка, в сравнение с информацията, необходима за синтезирането на най-простата жива система В най-простата жива система има много повече информация, отколкото във всички книги, написани някога по света!“ Поразителното, това което ме удивлява безкрайно е, че тази огромна информация е събрана в такъв нищожно малък обем чрез уникално кодиране.!!! Възможно ли е това да е дело на случайната игра на природата?! Помислете! Най-напред случайността или незнам вече какво, създава информация толкова голяма, че не може да се събере във всички книги писани досега, а след това я кодира и събира в молекула с дължина малко повече от метър! /общата дължина на ДНК-молекулата на човек е 2,7 м/ Но за да я побере в клетка с големина не по-голяма от точката в края на това изречение, я навива като жичката на електрическата крушка. И след това зарежда с нея от една до трилиони клетки... Питам се и се питам непрекъснато - каква вяра трябва да имаш само, за да приемеш, че всичко това може да стане случайно..! Каква вяра?! Да си припомним петата характеристика за всеки информационен код.

98

Ако има информация и тя е кодирана, това изисква задължително наличието на интелект. В еволюционното учение произходът на кода си остава принципно нерешим проблем, понеже там е допустимо да се вземе под внимание само чисто материални причини, а кодът представлява духовна идея - зад него винаги стои интелект. Никога, никога, никога един код не може да възникне случайно! Никога!!! Случайността няма как изобщо да разбере, че съществува някакъв вид информация, още повече пък да я кодира... Привържениците на еволюцията признават тази трудност, макар че премълчават причините за възникването на дилемата. Нобелистът Ж. Моно пише: ,,Най-големият проблем обаче е произходът на генетичния код и механизмите за неговата транслация.” / цитирано в кн. ,,Творил ли е Бог чрез еволюция”, стр. 69 /

Най-големият проблем е чий интелект е създал тази кодирана информация. И тъй като аз и вие и никой друг човек на земята не е направил това, тогава кой?

VI / За всяка информация са нужни един предавател, както и един или повече приемници, за които тя е предназначена. Никаква информация по никакъв начин не може да се самосъздаде. Винаги е нужен някой, който да я създаде а после и да я предаде предавател и приемник. Ако ДНК молекулата е приемникът /защото в никакъв случай не е факторът, който я създава/, тогава кой е предавателят?

VII / Информацията никога не може да бъде случайна величина Когато говорим за информация, винаги говорим за нещо смислено, за някакво послание или инструкция, план, програма. Точно поради тази причина каквато и да е информация, та тя никога не може да възникне случайно. Думата ,,случайност” идва от арабската ,,аззахр”, означаваща ,,хазарт”/игра на зарове/. Когато се хвърлят заровете, никога не се знае какви числа ще излязат. Може да се случи шестиците да излязат последователно няколко пъти...случайно. Ако излязат четири пъти последователно, тогава човек се учудва. Ако излязат осем пъти, тогава със сигурност ще си помислите, че заровете 99

са нагласени. Същият опит можем да направим и с букви. Възможно ли е със случайно подхвърляне на букви, да създадем информация? Никога! Д-р Джеймс Копидж ни предлага една забавна математическа игра, която по безспорен начин илюстрира тази истина. ,,Латинската азбука има 26 букви. Нека напишем всяка от тях на малко картонче и поставим картончето в шапка. Размесваме ги добре. Вероятността да извадим картончето с буквата А при първия опит е 1/26. Думата еволюция /на английски evolution/ се състои от девет букви в точно определена последователност. Вероятността да изтеглим от шапката точно тези девет букви в правилната последователност е 1: 5 429 503 678 976. Това число се получава като повдигнем числото 26 на девета степен. Ако един човек вади по една буква от шапката на всеки пет секунди без почивка денем и нощем, вероятно би могъл след 800 000 години напълно случайно да състави думата evolution.“ Копидж ни предлага да отидем крачка напред и да видим каква е вероятността да изтеглим от шапката буквите на изречението ,, Еволюцията е невъзможна” /за интервалите между думите поставяме две картончета с 0 в шапката/. Получава се невероятното число 1: 8 343 900 000 000 000 000 000 000 000 000! За да осмислим изобщо колко голямо е това число, Копидж предлага да си представим една машина, която работи със скоростта на светлината и е в състояние за една секунда да изтегли 1 билион букви от шапката, да ги сортира и отново да ги постави в шапката, ако последователността им не съответства на желаната от нас. За да получим цялото изречение ,,Еволюцията е невъзможна”, тази хипотетична машина трябва да работи 26 000 000 000 000 000 000 години!!! Забележете, че това е изключително малка по обем информация, състояща се само от 24-25 букви! И въпреки това стойностите за случайното им подреждане са невъобразими. А както вече казахме, дори и при най-простия жив организъм информацията е огромна и е сравнима с информацията в милиони книги. Знаете ли как се пише книга? Аз знам. Преди четири години издадох кн. ,,Да видиш невидимото”, която е с обем около 600 стр. Писах я в продължение на 4 години, а 7 години събирах материал. По време на писането многократно проверявах ръкописа за правописни грешки /такива имаше в изобилие/, а след това трябваше редактор и коректор да правят многократни корекции в конструкцията на 100

изреченията и граматиката, за да се получи в края на краищата едно завършено произведение. Затова знам, че зад всяка книга стои много интелектуален труд. Кой би ме убедил, че тази книга би могла да стане ей така по случайност, от само себе си...?! А вас може ли? Не! Сигурен съм, че отговорът ви ще бъде – не! Но не е необходимо да ви убеждавам, че никоя книга на света не може да стане случайно. Ние видяхме, че дори една смислена дума, състояща се само от девет букви не може да се самоподреди случайно, когато имаме 26 различни букви. А какво да кажем за информацията в ДНК?! Та там не става въпрос за една дума, а за трилиони и трилиони, които трябва да се подредят по точно определен начин, за да има посланието смисъл, клетката да работи и животът да съществува. Можете ли да повярвате, че това е дело единствено на сляпата случайност? Аз не! И имам своя солиден аргумент - никога не може да възникне информация случайно. Никога, дори и събрана в една деветбуквена дума /изследвахме това по-горе/. Още по-малко пък може да възникне случайно информация, състояща се от хиляди думи, да не говорим за милиарди и трилиони....А е абсолютно невъзможно тя да бъде кодирана, разкодирвана, прочитана и реализирана от случайни процеси. Това просто няма как да стане случайно.... Чули ли сте за програмата SETI? Това е програма на НАСА за търсене на извънземен разум. Милиарди долари са изразходвани за построяването на огромни радиотелескопи, които денонощно следят милиони канали с надеждата да открият послание от интелигентни същества от някое място в Космоса. И представете си един ден се получи следното кодирано съобщение изразено в поредица от прости числа или пък с някакви други символи. След задълбочен анализ специалисти стигат до заключението, че това е послание до нас и гласи: ,,Ние сме от планетата Адивар и ви обичаме”. Това е много малка информация, но достатъчно съдържателна, за да предизвика истински бум в целия свят. Сигурен съм, че това ще бъде топ новината, която ще заеме централно място във всички медии по света. Светът ще бъде раздвижен както никога досега. Представям си големите заглавия във вестниците: ,,Не сме сами“ или ,,Вече е получено убедително доказателство, че има разумни същества на друга планета” и т.н. Как биха погледнали на вас, ако кажете, че това са само предположения на учените и че това може да е дело на случайността? Ще ви анатемосат и ще ви представят убедителното доказателство за смислената информация, която съдържа това посла101

ние и че това по никакъв начин не е възможно да се получи случайно. Ще ви представят математически изчисления и анализи на велики учени, които ще доказват несъстоятелността на вашето твърдение. И с право. Защото наистина такава една толкова смислена информация, макар и доста кратка няма как да стане случайно. Истината е, че наистина има разумни същества на тази планета и те ни изпращат своето послание. Това ще покажат всички разумни анализи. Какво тогава да заключим от огромната, поразителна маса от информация, съдържаща се дори само в най-простата жива система? Цялата ДНК на бактерията E- coli е дълга около четири милиона букви и би запълнила книга от хиляда страници! И това е съдържателна и смислена информация. А какво да кажем за информацията, която се съдържа в хилядите растителни и животински видове, многократно надвишаваща по обем и сложност информацията в бактерията E- coli? И ако за едно просто изречение състоящо се само от няколко думи сме сигурни, че е дело на извънземен разум, на кого да препишем хилядите и хиляди много по-сложни изречения, записани в ДНК молекулите на всичките смайващи проявления на живота, които наблюдаваме около нас?! Сляпата случайност тук просто не върши работа. Кернс Смит се изразява така: ,,Сляпата случайност...е много ограничена... Тя може лесно да произвежда съответствието на букви и кратки думи, но много бързо губи възможностите си с нарастването на степента на организация. Твърде скоро дългите периоди на чакане и огромните материални ресурси правят нещата невъзможни.” /цитирано в кн. ,,Погребала ли е науката Бога”, стр. 87/

Физикът Пол Дейвис ни представя същата истина още покартинно: ,, Да се произведе белтък само с приток на енергия е същото, като да се взриви заряд динамит под купчина тухли и да се очаква да се образува къща. Можете да освободите достатъчно енергия, за да вдигнете тухлите във въздуха, но ако енергията не въздейства върху тухлите по контролиран и подреден начин, няма особена надежда да се получи нищо друго освен хаос и бъркотия.” /цитирано в кн. ,,Погребала ли е науката Бога”, стр. 87/

Но най-впечатляващото признание прави професор Мачей Гиртих, виден учен в областта на генетиката: 102

,,Можахме да осъзнаем каква огромна информация се съдържа в гените. На науката не е известен начин, по който тази информация би могла да възникне от само себе си. За нея е необходим разум; тя не може да възникне от случайни събития. Ако просто смесим букви, няма да получим думи. Например много сложната система, възпроизвеждаща ДНК, РНК и белтъците в клетката, трябва да е била съвършена от самото начало. Ако това не е било така, тогава жизнените системи не биха могли да съществуват. Единственото логично обяснение е, че това огромно количество информация е дошло от някакъв разум.” /цитирано в кн. ,,Дали съществува Създател, който е загрижен за теб”, стр.45/

Обърнахте ли внимание какво казва този откровен и честен учен? /повечето не са такива/ Огромната по обем информация в гените не може да възникне случайно, не може! Единственото логично обяснение е, че тя е дело на друг и то могъщ разум. Поклон, професоре.... Информация и случайност са два противоположни полюса, които никога по никакъв начин не могат, дори с милиметър, да се приближат един към друг. Те винаги ще са непримирими врагове, които никога няма да стигнат до помирение. Всеки ден срещаме предмети и решаваме /обикновено подсъзнателно/ дали те са били създадени или не. Намираме ключове за кола, монети или някакъв документ и веднага се сещаме, че те са били проектирани и произведени. Едно парче камък или буца пръст, както знаем, не са били планирани и създадени от човека. Съществува огромна разлика между един оркестър, който изпълнява музикално произведение, и звука на водопад. Един портрет, нарисуван от художник, е съвсем различен от резултата, който ще се получи ако оставим празно платно на земята и природата, олицетворена от кучета и котки, се разходи по него. Правим разлика между създадените предмети и тези, които не са създадени, по едно единствено нещо - по количеството информация, която съдържат. Създадените предмети съдържат това, което наричаме подредена сложност - информация, подредена по такъв начин, че не би могла да се появи случайно. Абсурдно и немислимо е бутилка минерална вода или пък някакво музикално произведение да се появят от само себе си. Количеството сложна информация, която съдържат би могла да се появи само чрез проектирано и нарочно създаване. И още нещо. Ако нещо е станало случайно, то никога не може да 103

стане случайно два пъти, три пъти и т.н. Ако хвърлите 30 букви от балкона и някои от тях случайно се подредят така, че изпишат думата ,,любов”, вероятността това да стане и при следващия ви опит, е нулева. И тук говорим само за една дума. А ако трябва да се повтори успешно цяло смислено изречение? Няма никаква вероятност това да стане някога случайно, независимо колко опита ще правите и за какво време. И сега искам да кажа нещо изключително важно. Случайността никога и при никакви обстоятелства не може да създава закони, които единствено гарантират повторяемост на процеси, които от своя страна водят до реализация на конкретни цели. Колкото повече вероятността нещо да се случи намалява от статистическа гледна точка, толкова повече се усилва вярата ни в това, че то не може да е плод на случайността: При това положение, ако няма шанс, то единствената алтернатива на това е съществуването на Разумен Творец.

VIII / Всяка информация се нуждае от духовен източник / предавател / Ако съществува вече някакъв вид информация, и е достъпна за наблюдение, разчитане и осмисляне, това означава, че тя задължително е имала своята предистория - т.е. имала е свой създател, който играе ролята на предавател, като я пренася от своя ум върху хартия, компютър или други материални носители, където тя вече става общодостъпна. Композиторът пренася музиката, която се е родила в ума му върху нотните листове, конструкторът - своите идеи върху сложни чертежи и т.н. Всичко, което се е родило в човешкия ум и след това е намерило реализация в живота, е следвало този задължителен план. Информация, родена в нечий ум, пренесена в материални носители и след това реализирана от интелектуални фактори. Голямата загадка е, кой е създателят на информацията, на която ДНК се явява само като материален носител? Кой е предавателят? Всяка една тревичка, всяко цветенце, всеки плод или зеленчук, всяко едно живо същество - от дребното насекомо до огромния слон, и накрая - до негово величество човека, са крайният продукт на реализирана информация. Така еволюционистката дефиниция за живота може да се сведе до кратката формула: Живот = сложна материя = функция на физика + химия.

104

Но физиката и химията никога не могат да създадат информация, а информацията е главен фактор на всичко живо. Материята и енергията са наистина необходими основни величини за съществуването на живота, но те все още не разграничават по принцип живите от неживите системи. Към главните характеристики на всички живи същества обаче спада информацията. Дори да слезем на най-ниското стъпало на живота при т.нар. вироиди, които са още по-елементарна форма от вирусите и се състоят само от една молекула нуклеинова киселина, характеризиращата величина е информацията. Най-сложната система, която създава и преработва информация, несъмнено е човекът. Затова, ако трябва да опишем живота с някаква дори най-проста формула, тя ще бъде: • Живот = • --материална част / физически и химически аспекти / • -- нематериална част / информация от духовен източник / Хайде сега пак да поразсъждаваме! Та нали затова ни е даден този ум. Неговата способност да анализира, осмисля и да прави заключения е уникална. Ще взема един кратичък пример, но от който ще извадим генерални изводи. Желаете, например, да си купите един килограм портокали. Спирате се пред одобрената от вас стока, виждате, че цената е 2 лв. и си поръчате. Продавачът взема определени бройки слага ги на кантара и когато цифрите покажат 1 кг, ги поставя в определена опаковка и ви ги предава. Вие наблюдавате тази процедура внимателно, защото знаете, че могат и да ви излъжат и когато сте се убедили, че всичко е наред, плащате и си тръгвате. Няма никакъв спор между вас и продавача. Защо? Защо продавачът не спори, че сте му дали по-малко пари и защо вие не спорите, че той ви е дал по-малко портокали от килограм? Защото вашите умове са приели, анализирали и осмислили определена информация и са стигнали до правилното заключение. На базата на това заключение сте предприели определени конкретни действия. Вие виждате на кантара, че портокалите са един килограм, а продавачът вижда, че банкнотата е наистина 2 лв. И така всичко приключва с усмивки и пожелания. Нека разширим нашия пример. И отново ще използвам портокалите /е, вече всички разбрахте, че много ги обичам/. За да се получат тези портокали, за да ги има, какво е било необходимо да се извърши?

105

Първо и най-важно! Да се създаде информация, огромна и сложна информация, която да опише целия ,,производствен” процес – от атомите до готовия портокал - или да се състави план, проект. След това някой трябва да намери необходимите материали /друг е въпросът те пък откъде и как са се появили/ и да реализира проекта. Лесно ли е това? Възможно ли е да е дело на случайност? Никога!!! В едно овощно дърво или в което и да е друго растение или цвете има видима проява на толкова висок разум, знание и технологии, които никога не могат да бъдат достигнати от човека. Да се върнем на нашия пример. Вие си купихте 1 кг. портокали, платихте си двата лева и след това очаквате момента, когато ще се насладите на техния неповторим вкус. Но ако продавачът ви каже: ,,Искате ли сега да благодарим на Този, Който е създал този вълшебен плод”, напълно възможно е да възникне спор. Но защо? Защо разумът отказва да приеме очевидното? Защо логиката спира да действа? Не е ли ясно, че за да стане този портокал реалност /а това се отнася и за хилядите други от чудни, по-чудни плодове, зеленчуци и ядки/ с неговия красив цвят, аромат и вкус, е нужно намесата на висш интелект, далеч надхвърлящ човешкия? За да се получи дърво, което да роди стотици портокали с неговите уникални цветови и вкусови 106

качества и това да прави без грешка в продължение на много години, каква огромна по обем информация е трябвало да бъде създадена /от кого/ прочетена /от кого/ и реализирана /от кого/? Не от мен и теб и от който и да е друг човек на земята.... Тогава от кой? Физическите и химическите качества на портокала приемаме и ползвам без въпроси и забележки. Но когато опрем до информационния източник, който е създал информацията и след това е реализирал проекта, се объркваме и стигаме до абсурдни и нищо незначещи изрази от типа на ,,Природата е създала всичко” или ,,Еволюцията е създала видовете“ или пък още по-странния израз ,,Станало е случайно”! Учудвам се как огромна част от хората приемат тези нищо незначещи отговори без въпроси и забележки! Нали природата е творение, а не творец?! Нали не разбира, че съществува?! Как тогава ще твори и създава, а после и ще поддържа създаденото? Тя не притежава нито разум, нито интелект и следователно не може да създава информация, тъй като всяка информация е нематериална величина, а природата е материална. Другите изрази са също толкова безсмислени, защото по никакъв начин не могат да обяснят произхода на огромната по обем и изключително многообразна и разностранна информация, по чийто план е създадено всичко живо на земята - от малката тревичка до величествения дъб, от малката рибка до 200 тонния кит и от мъничката мравка до огромния слон. Всички цветове, багри, аромати и неповторими вкусове са дело на реализирана информация, създадена и реализирана от един безкраен Разум. Хайде кажете, че не е така.... Да обобщим казаното до тук. Където и да имаме работа с информация, винаги има предавател и приемник. Към същността на информацията спада това, че тя излиза от някого и е насочена към някого. За информация може да се смята само това, което има значение. Въобще, значението е това, което превръща произволен низ от знаци в информация... Тъй като значенията винаги представляват мисловни схеми, можем да установим още, че всяка информация винаги произхожда от духовен източник /предавател/.

IX/ Информацията представлява нещо мисловно. Поради тази причина мутацията и селекцията отпадат като източници на нова информация 107

Еволюционистите твърдят, че след като се е появила първата жива клетка, две неща са започнали да действат, за да стават организмите по-сложни. Това са: случайните мутации и естественият подбор.

Какво е това мутация и какво - естествен подбор Мутация Мутациите представляват промени в генетичната информация на организмите, носител на която са молекулите на ДНК и РНК. Причините за възникване на мутации, могат да бъдат грешки при презаписването на наследствена информация в рамките на клетъчното делене, пряко въздействие на увреждащи фактори като радиация, химически вещества и вируси или дефекти в системата за поправка на генетичната информация. Според еволюционистите, резултатът от тези случайни мутации е ново същество, малко по-различно от първото. И така, стъпка по стъпка, бавно и полека, в продължение на милиарди години е било създадено цялото това огромно разнообразие от растителни и животински видове, за да се стигне накрая и до човека. Това те наричат ,,филетичен градуализъм”. Всичко изглежда добре подредено, докато човек не се ,,зарови” в подробностите. Какви са свидетелствата в подкрепа на тази идея? Дали научните доказателства демонстрират или взривяват „най-великия общ принцип на биологията” на Дарвин? По времето, когато Дарвин формулира теорията на еволюцията, се знаело сравнително малко за биогенетиката. Днес имаме предимството на огромна информация, която е липсвала по времето на Дарвин. Какво знаем днес? В статия, озаглавена ,,Двойната спирала - нишката на живота” и публикувана във в. „Стандарт” от 13 май 1993 г. академик Румен Цанев пише: ,,Моделът на ДНК помогна да се изясни в детайли механизмът, който осъществява нейното възпроизвеждане, т.е. ДНК репликацията - основата на клетъчното размножение. Разкриха се невероятно сложни механизми, осигуряващи точното предаване на информацията, записана във веригата на ДНК. Оказа се, че съществуват и механизми, които осигуряват коригирането на 108

случайно допуснати грешки така, както се поправят коректури в книгопечатането. Всеки, който подробно се запознае с тези механизми, би изпаднал във възторг от майсторството на природата и би се затруднил да си обясни как те са възникнали в еволюцията. Не случайно един от откривателите на двойната спирала - Франсис Крик, допусна, че животът е създаден другаде, тъй като на земята времето не би стигнало за такава сложна еволюция”. Това, което казва този учен, е от изключителна важност за нашето изследване. Днес науката е открила, че в клетката съществуват ,,невероятно сложни механизми”, чиято задача е да осигурят „точното предаване на информацията, записана във веригата на ДНК”. И ако случайно някъде се появят грешки /обърнете внимание, че това не е закономерен процес, а много рядко случващи се случайни отклонения/, съществуват други, също невероятно сложни механизми, които осигуряват коригирането на тези грешки. ДНК информацията не може да бъде копирана, освен с помощта на много различни ензими, които „ се проверяват” един друг за грешки. Това включва двойно пресяващи ензими, които проверяват дали правилната аминокиселина е свързана с правилната РНК. Едното сито отхвърля аминокиселини, които са твърде големи, докато другите отхвърлят киселини, които са твърде малки. Учените са убедени, че клетъчната система за проверки, коригиране на грешките и защита е възможно найдобрата /т.е. никой не може да измисли нещо по-добро/ за предпазване срещу ДНК грешки. Не е ли удивително това, което науката открива днес?! Огромна информация, която не може да се събере в хиляди томове, е събрана в нищожно малка молекула, навита по уникален, сложен и неразбираем начин и поставена в ядрото на клетка, не по-голяма от точката в края на това изречение, и то не в една, а в хиляди, милиони и милиарди. И за да не стане грешка при превода /нали не е все едно вместо ,,ухо” да се преведе ,,нос”, вместо ,,крило” да се преведе ,,хриле” и т.н./ са създадени удивително сложни механизми /съвършени ксерокси/, които отговарят за точното копиране на информацията от ДНК върху информационната РНК и след това пренасянето й до ,,производствената площадка” от транспортната РНК. И ако с л у ч а й н о се появи някоя грешка, тогава се задействат други сложни системи, които правят двойни проверки /нещо като двойна редакция 109

и корекция на даден текст/ и отстраняват грешките. Така че е почти невъзможно дори и една погрешна буква да мине през това двойно и тройно сито на проверки. Но откъде знаят тези специализирани ензими кое е правилно и кое не? Кой университет са завършили? Искам отново да цитирам думите на академик Румен Цанев: ,,Всеки, който подробно се запознае с тези механизми, би изпаднал във възторг от майсторството на природата и би се затруднил да си обясни как те са възникнали в еволюцията. Не случайно един от откривателите на двойната спирала - Франсис Крик, допусна, че животът е създаден другаде, тъй като на земята времето не би стигнало за такава сложна еволюция”. Преди време ми се наложи да отида до Районния съд в София. На входа беше построена някаква специална врата, зад която стоеше едър полицай със страховит поглед. Преди да мина през тази врата /а няма откъде другаде/, бях помолен да извадя всичко метално, което имах в себе си и заедно с личната карта да ги сложа в една пластмасова тавичка. След това бях поканен да мина през вратата. Оказа се, че това е скенер, който ме изследва от главата до петите и мога да мина само ако съм чист, т.е не нося в себе си нищо желязно. Дори и една карфица да имах, пак нямаше как да мина. Нещо подобно се случва и в нашите клетки. Само че там се минава не през една, а през няколко проверки, много по-прецизни и точни. Така че гените преминават непроменени от поколение на поколение, без каквито и да е промени в структурите си. Затова, когато посеем пшеница, ние очакваме и да жънем пшеница, а не цветна детелина, котката ражда котенца, а не плъхове и всяка жена ражда красиво бебе, а не орангутанче. И все пак, вследствие на ужасната интервенция на човека върху природата, безпощадното, алчно и безотговорно плячкосване на природните ресурси и хиляди други фактори, условията за живот коренно се променят. И тогава, въпреки всички защити /но все още много рядко/, химичните структури на гените претърпяват частична промяна.Такава промяна се нарича мутация. Мутациите могат да бъдат причинени от ултравиолетовата светлина, космическите лъчи, рентгеновите лъчи и различни химикали, които водят и до грешки при копирането по време на размножаване. Повечето мутации водят 110

до една промяна сред няколко хиляди подединици в един конкретен ген. ДНК промяната сама по себе си е толкова незабележима, че не може да бъде открита чрез използването на модерна техника. Известно е обаче, че в 99,99 % от всички възможни мутации водят до увреждания и дори на смърт на клетката, в която са възникнали. Как тогава е възможно да се предполага, че 0,01% вероятност може да бъде фактор, отговорен за възникването на нови форми на живот? Носителят на Нобелова награда Алберт Сент-Герги казва следното по повод на мутациите: ,,Да се подобри жив организъм вследствие на мутация, е все едно да кажете, че можете да подобрите швейцарски часовник, като го хвърлите на земята и изкривите някоя от осите в неговия механизъм. Създаването на по-съвършени форми на живот вследствие на случайни мутации е процес, чиято вероятност е нула”. /цитирано в кн. ,,Сътворението”, стр. 123/

Нека си затворим очите за невъзможното и да приемем, че първата клетка някак си наистина се е появила от само себе си. Но за да започне своето пътуване по еволюционната стълбица от това просто начало до сложни многоклетъчни форми на живот и накрая да се спре на върха удовлетворена, че е създала своя шедьовър - разумния човек, е нужно клетката да генерира огромни количества нова, съвсем различна генетична информация. Новият ДНК-код е жизнено важен, за да произведе кожа, очи, нерви, кости, слух, мускули, кръвни клетки и т.н. Но съвременните изследвания показват, че мутациите, когато настъпват, не увеличават цялостното количество информация, което се съдържа в една клетка. По-скоро те го намаляват. Има загуба на информация, а не увеличение. Как могат тогава мутациите да обяснят огромното количество принципно съвсем нова информация, което се изисква за едни напреднали същества? Отговорът е - не могат! Има и още нещо. Изчисленията на генетиката на популациите показват, че животни с 20 години между всяко поколение могат да преминат през не повече от 1 700 мутации за десет милиона години! Но се знае, че благоприятна мутация възниква веднъж на 10 000 години. Тогава как биха могли мутациите и естественият подбор някога да постигнат всичките милиони благоприятни мутации, нужни за да се превърне едно просто същество в сложно и от маймуната 111

да стане човек?! Та затова са необходими не милиони, а трилиони по трилиони, по трилиони....години!!! Откъде да ги вземем? Нали според учените животът на земята е започнал най-много преди 3,5 милиарда години, а пък преходът от маймуни към хора е само 4-5 милиона години! Д-р Джордж Симсън, самият той защитник на еволюционната догма признава, че ако имаше ефективна размножаваща се популация от, да речем 100 милиона индивида, и те можеха да произвеждат ново поколение всеки ден, вероятността да се получат добри еволюционни резултати от мутации, могат да се очакват веднъж на 274 милиарда години. Е, откъде да вземем толкова време? И това време е необходимо, ако даден вид създава ново поколение всеки ден! Къде го има това в природата? Има и още нещо. По времето на Дарвин науката е на доста ниско ниво, и за това теорията му лесно се приема като достоверно обяснение на произхода на живота и на видовете. Но това, което днес откриват биохимиците, е зашеметяващо. Един от тези изтъкнати биохимици е Майкъл Бихи от института Лий в САЩ. Своите открития той публикува в станалата хит на международния пазар книга ,,Черната кутия на Дарвин”. Това, което открива този учен, е впечатляващо и изглежда ще закове и последния пирон в погребалния ковчег на еволюцията. Е знам, че ще има много учени и неучени, които със зъби и нокти ще бранят своите еволюционни възгледи, но фактите на Бихи са безапелационни. Нека най-напред цитираме Дарвин. В знаменитата си книга ,,Произход на видовете” той пише: ,,Ако може да се демонстрира, че е съществувал някакъв сложен орган, който не би могъл да се оформи от многократни последователни леки видоизменения, моята теория напълно ще се разпадне.” /цитирано в кн. „Създаден, за да устои”, стр.39/ Майкъл Бихи доказва точно това, развивайки своята теза, служейки си с един простичък пример - обикновената мишеловка. Найелементарната мишеловка се състои от няколко части - дървена платформа, желязна кутия, телена кукичка, вратичка с пружини и лост, който държи вратата отворена и се закрепва за кукичката. Макар мишеловката да е съставена само от няколко части, тя представлява система с неизменна сложност /нередуцируема сложност/. Какво 112

означава това? Ето неговото определение: ,,Под неизменна сложност имам предвид дадена система, съставена от няколко добре подбрани части, допринасящи за основната функция, при която всяко премахване на каквато и да е част предизвиква спирането на ефективното функциониране на системата”. /цитирано в кн. „Създаден, за да устои”, стр.40/ Мишеловката е чудесен пример за система с неизменна сложност. Тя не може да функционира, ако коя и да е от нейните части й липсва. Ако премахнем дървената платформа, няма на какво да закрепим желязната кутия. Ако я няма желязната кутия, мишката ще избяга веднага, след като си хапне сиренцето. Ако я няма кукичката, няма на какво да закрепим примамката. Ако я няма вратичката с пружините... няма какво да затвори мишката вътре... Ако го няма лостчето, няма какво да държи вратата отворена. Така че системата не може да функционира само с един, два, три или четири детайла. Налице трябва да са всичките. Но не само това. Те трябва да са изработени от подходящ материал, да имат правилната форма и да бъдат поставени на правилно място, за да направят възможна успешна акцията по залавянето на мишката. Еволюционната теория на Чарлз Дарвин ни казва, че животът е еволюирал постепенно в продължение на милиони години чрез подходящи мутации и естествен отбор. Така, чрез бавни естествени промени, чрез бавни стъпки, повишаващи сложността на организма, се е стигнало до сегашното изобилие от сортове и породи в растителния и животинския свят. Да се върнем на нашия пример с мишеловката. Възможно ли е мишеловката да се появи и да действа според теорията на Дарвин? Отговорът е – не! Тя в никакъв случай не би могла да еволюира част по част... Всичките й части трябва да се появят в едно и също време, в подходяща форма и поставени на правилното място, за да функционира системата по предназначение. И Бихи пита дали има в природата такива неизменно сложни системи в живите организми. Системи, които изискват наличието на всички части, за да е възможно да осъществяват своите функции. И той представя убедителни примери, които показват, че такива системи съществуват, и теорията на Дарвин е дълбоко погрешна и научно неправилна. Ще вземем само три от тях.

113

1 / Окото Според теорията на Дарвин /тя дори не може да бъде и теория, а само хипотеза/ еволюцията не би могла да изгради сложен орган само на един или няколко етапа. За да се случи това, се изискват цели поколения организми, които да могат да натрупат полезни промени чрез постепенен процес. Дарвин си давал сметка, че ако в едно поколение се появи толкова сложен орган като окото, това би било равносилно на чудо, на сътворение. И за да може да стане еволюцията по-достоверна, той е трябвало да убеди обществеността, че сложните органи могат да се образуват чрез постепенни малки промени в продължение на милиони години. И за мое голямо учудване успял да направи това. Дарвин убедил по-голямата част от света, че съвременното око постепенно се е развило от по-проста структура до сегашния му вид. И ако тогава е било възможно това, поради мъглявите постижения на тогавашната наука, за Майкъл Бихи а и за много други известни и честни учени е загадка, защо днес продължава да се афишира и то на най-високи нива, че тя е единственото научно обяснение на произхода на живота. Загадка е, защото всички изследвания на всички нива показват, че теорията на Дарвин е невъзможна по принцип. Нека се спрем на някои подробности, които биохимиците са открили днес за окото. Може да не запомните всичко /не е и необходимо/. Важното е да разберете, колко невероятно сложно е всичко и че еволюционният механизъм е невъзможен. Как работи окото? Светлината попада на ретината и реагира с ретинната молекула, която незабавно променя формата си. От промяната на формата си протеинът родопсин, с който тази молекула е тясно свързана, също променя формата си. Промяната на формата на родопсина го привлича към второ - протеин-трансдуцин. Когато това се случи, трансдуцинът ,,изпуска” малка молекула и приема на нейно място втора, малко по-различна. Протеинът трансдуцин се свързва с трети протеин -фосфодиестераза, който има способността да ,,отреже” трета молекула, намаляваща броя на положително заредените натриеви йони. Полученото неравновесие на положителни и отрицателни натриеви йони отвън и отвътре в клетъчната мембрана предизвиква електрически заряд, който се предава по оптичния нерв и се приема от мозъка като образ. Но какво става в мозъка с появилия се образ, е друго чудо на сложността, за което се изискват много и сложни обяснения.

114

Видяхте ли колко невероятно сложно е устроено окото! Няма как да стане чрез постепенни малки промени. За да функционират всички части, трябва да се появят едновременно, да бъдат съставени от подходящ материал и да са на точното място. Иначе окото не може да бъде око...

2 / Бръмбарът бомбардировач Това е един с нищо непривлекателен тъмен бръмбар, дълъг не повече от сантиметър. Но той е известен с необикновените си защитни средства. Бръмбарът залива врага си с гореща киселина чрез малко отворче в задния си край. Големият въпрос е, как може да държи врящата киселина в тялото си, без да нанесе каквато и да е повреда на себе си? Верният отговор е, че бръмбарът е изключителен химик. Врящата киселина се произвежда в момента, когато насекомото я изпуска. Процесът протича по следния начин: Два химикала - водороден пероксид /кислородна вода/ и хидрохинон, се изработват от специални жлези в коремчето му. Те се съхраняват заедно в общ мехур. Способни са на експлозивна реакция, когато се смесят, но само под влиянието на специален ензим, който действа като катализатор. Без този катализатор реакцията между водородния пероксид и хидрохинона е прекалено слаба и бавна, за да повлияе по някакъв начин на насекомото. Когато възникне опасност, бръмбарът изтласква сместа в специална експлозивна камера. В същото време околните жлези впръскват катализатора в тази камера. Бихи пише: ,,От химична гледна точка нещата стават много интересни. Водородният пероксид бързо се разлага на обикновена вода и кислород... Кислородът реагира с хидрохинона, с което дава още вода плюс силно дразнещия химикал хинон. Тези реакции освобождават голямо количество топлина. Температурата на разтвора достига точката на кипене - всъщност част от нея се изпарява. Парата и кислородният газ упражняват голямо налягане върху стените на експлозивната камера. Сфинктерният мускул сега е затворен, а едно каналче, водещо извън тялото на бръмбара, е единственият изход за врящата смес. Мускулите около каналчето позволяват на парата да бъде насочена към източника на опасността. Крайният резултата е, че бръмбарът ,,изгаря” врага си с врящия разтвор на токсичното вещество хинон”. /цитирано в кн. „Създаден, за да устои”, стр.51/

115

Ясно е, че този бръмбар притежава неизменно сложна система, която по никакъв начин не може да се появи чрез бавни и постепенни стъпки. Тази система за отбрана и нападение не може да функционира, ако няколко субстанции и структури не присъстват в правилната конфигурация и в подходящото време.

3 / Съсирването на кръвта Една от най-сложните системи в организма на дадено животно е процесът на кръвосъсирването. Често почти не обръщаме внимание на малката драскотина или на незначително порязване, които скоро престават да кървят. Изобщо не се замисляме за чудния, феноменален процес, причиняващ спиране на кръвотечението. Защото ако го нямаше този механизъм, живота не би бил възможен. Кръвта ще изтече и животното ще умре... Нека отдръпнем завесата и да надникнем в този невероятно сложно устроен химичен процес. Първо, трябва да се образува съсирек, за да предотврати постоянното кървене. Второ, съсирекът трябва да се получи на точното място. Защото ако това не стане, тогава ще се блокира достигането на кръвта до важни органи. Последиците могат да бъдат фатални. Трето, той трябва да се образува точно, когато е необходим. Четвърто, съсирекът трябва да е достатъчно силен, за да устои на силата на системата, подложена на натиск. Биохимикът Майкъл Бихи описва какво точно се случва на химично ниво: ,,Когато някое животно се нарани /разбира се това важи и за човека/, протеинът хагеман-фактор се впръсква на повърхността на клетките близо до раната. Тогава към хагеман-фактора се присъединява друг протеин ХМК, за да пренесе активирания хагеман– фактор. От своя страна активираният хагеман-фактор незабавно променя друг протеин - наречен прекаликреин, в активната му форма, каликреин. Каликреинът помага на ХМК да ускори обръщането на още хагеман-фактор в активната му форма. Активираният хагеманфактор заедно с ХМК трансформират в активна форма друг протеин, наречен ПТА. Активираният ПТА заедно с активираната форма на друг протеин-конвертин, включват протеина кристмасфактор в активната му форма. Накрая активираният кристмасфактор заедно с антихемофиличния фактор мас-фактор, заедно с 116

антихемофиличния фактор /който сам по себе си е активиран от тромбина по начин, подобен на този на проакселерина/ променят стюарт-фактора в активната му форма” /цитирано в кн. ,,Създаден, за да устои“, стр. 53,54/

Успяхте ли да разберете нещо? Едва ли, защото много малко от нас са биохимици, които разбират всички тези термини и процесите, които стоят зад тях. Но не това е важното в случая. Важното е да се разбере невероятната сложност на процеса и абсолютната невъзможност за случайност и някакъв вид еволюция. Ако всички тези парчета от този невероятен пъзел не съществуват по едно и също време и не действат в удивителен синхрон и то за много бързо време, картината не може да се получи, процесът не може да започне, кръвта ще изтече и живото същество ще умре... И все пак въпреки цялата тази сложнотия, това е само част от процеса. След като спре кървенето, трябва да започне лечението. Нови клетки трябва да заменят наранените и унищожени под строг ,,контрол”. Най-напред някой трябва да ,,знае” къде точно е пробивът и какви точно клетки са необходими за ,,ремонта”. Трябва да знае колко са унищожени, за да приготви точно толкова и нови. След като научи всичко това /питам, кой е този ,,управител”, как се осведомява и после как организира ремонта?/, тогава се създават необходимите клетки и се поставят на мястото на раната, за да се получи тъкан със същата форма. И след време вече нищо не личи, освен ако раната не е много голяма... Е, как ви се струва...?! Възможно ли е еволюцията, този неорганизиран и неръководен от никой процес, да изфабрикува подобно нещо...?! Не ви ли говори всичко това за един безкраен Разум, който предварително е знаел за нараняванията на Своите творения в този свят на грях и е взел всички необходими мерки, за да гарантира живота.... Другото за мен е просто несериозно и по детски наивно... Ние се спряхме само на два примера, но такива са стотици, милиони, милиарди... Обобщавайки своите открития Бихи пише: ,,За човека, който не се чувства задължен да ограничи търсенето си само до неинтелигентни причини, прямото и честно заключение е, че много биохимични системи са предварително замислени не от 117

законите на природата, не от случайността или необходимостта, а са съзнателно планирани. Този, който ги е замислил, е знаел как ще изглеждат след създаването им. А после е предприел стъпки за появата им. Животът на земята - на най-фундаменталното му ниво, в най-съществените му компоненти - е резултат на интелигентна дейност... Науката е ,,парализирана” пред лицето на невероятната сложност, разкрита от биохимията в клетката. Никой от Харвардския университет, от Министерството на здравеопазването, от Академията на науките, нито който и да е лауреат на Нобелова награда не може да даде подробно обяснение как ресничката или зрението, или съсирването на кръвта, или който и да е друг сложен биохимичен процес са се развили по начина, представен от Дарвин. Но ние сме тук! Растенията и животните са тук! Сложните системи са тук! Всичките тези неща са се появи отнякъде не по начина, обяснен от Дарвин, то тогава как ?” /цитирано в кн. „Създаден, за да устои”, стр.51/ Още нерешими проблеми.. Според еволюционната идея, първият живот е могъл да възникне само във водата, в ,,първичния бульон”. Освен това е била необходима и известна дълбочина, така че водният слой да защитава живота от смъртоносните ултравиолетови слънчеви лъчи. След развитието на многоклетъчните организми по някое време се е стигнало до непонятния за нас скок на живота - от водата на сушата. При еволюционистите всичко е много лесно обяснимо и няма нужда от намесата на разумна сила, за да се осъществят тези невероятни преходи - от вода на суша и от суша във въздуха. Рисунки, диаграми и компютърни анимации, продукт на невероятно развинтена фантазия, ни представят ,,научно” как се е извършил този удивителен преход. Но този предполагаем преход от водата към сушата и от сушата във въздуха е свързан с редица непреодолими проблеми, които е трябвало да бъдат разрешени в организма на едно конкретно животно /а не в течение на цели поколения/, за да може то изобщо да продължи да живее при новите условия. Мутациите по никакъв начин и за никакво време не могат да разрешат тези проблеми.Ето само някои от тях: 1. По-голямо собствено тегло

В III в. пр. Хр. древногръцкият математик, астроном, философ, физик и инженер Архимед открива един много важен закон. Той 118

установява, че всяко тяло, потопено в течност, олеква толкова, колкото тежи изтласканата от него течност. Легендата разказва, че когато открил този закон, докато си вземал топла вана, Архимед толкова се въодушевил, че извикал “Еврика!” и хукнал гол по улиците на Сиракуза. Сега да приложим този закон в еволюционния модел и да видим какво ще се получи. Когато едно живо същество ,,се реши” да излезе на сушата, то ще бъде принудено да носи само цялата тежест на тялото си, защото вече няма вода, която да му помага. Това означава, че неговото тяло трябва да има здрава конструкция и устойчив скелет. По-голямата тежест предполага и с 40 % по-голям енергиен разход.

2. Съвсем нов начин на дишане Когато излезе на сушата, това същество се сблъсква със съвсем нови условия за живот, които изискват и съвсем нови органи. Необходимият за обмяната на веществата кислород, вече трябва да се поема не от водата, а от въздуха. Необходими са бели дробове вместо хриле – един съвсем нов начин на дишане, за да не настъпи незабавна смърт.

3. По-трудно отделяне на отпадъчните вещества Отделянето на продуктите от обмяната на веществата изведнъж става много по-трудно, тъй като те вече не могат да бъдат ,,изпотени” във водата. На сушата водата трябва да се пести. Този ефект става ясен, когато си припомним, че нашите бъбреци филтрират отпадъчни продукти от 150 литра течност и ги изхвърлят само с 1 литър урина. Така че възниква нужда от пречиствателна система.

4. Възникват проблеми с изпарението Водата е главната съставна част на всички живи същества. При предполагаемия преход от водата на сушата, организмът внезапно се оказва подложен на изпарение. Възниква необходимост от специална кожа, която да предпазва от изсъхване.

5. Големи промени в температурата Във водата за 24 часа настъпват незначителни отклонения в температурата, докато на сушата разликата между жегата по пладне и студа през нощта често е много голяма. Едно сухоземно същество 119

се нуждае от съответни структурни механизми, за да се справи с този проблем. Разбирайки цялата тази сложност, известният биолог К. Хансен казва: ,,Организмите е трябвало още във водата да достигнат една повисока степен на развитие и едва тогава да се осмелят да излязат на сушата.” /цитирано в кн. ,,Творил ли е Бог чрез еволюция”, стр.59/ Но това на практика е невъзможно. Как са могли живите същества да разполагат с такива големи промени от принципен характер, за да могат да преживеят невредими прехода от водата към сушата? Това просто няма как да стане. Затова днес вече много учени еволюционисти честно си признават, че това е невъзможно. Г. Оше: ,,Живите същества не биха могли през определени периоди на еволюцията временно ,,да преустановят работа поради преустройство”, както правят това някои заводи”. /цитирано в кн. ,,Творил ли е Бог чрез еволюция”, стр.59/

И още нещо, което ми идва на ум.

• Защо им е потрябвало на тези същества да излизат на сушата като са си били добре и във водата?

• Как са разбрали, че въобще има суша?

• Какво на сушата е по-хубаво от това, което са имали във водата, което ги е съблазнило да ,,започнат” тази тотална ,,подмяна” на органи, системи, конструкция и още куп други неща? Пред същите, дори още по-големи трудности се изправяме, за да решим проблема с прехода от сушата към въздуха. И там са необходими съвсем нови органи и начин на размножаване, които в никакъв случай не могат да възникнат постепенно чрез малки изменения. Само един пример. Птиците летят. Но за да летят им трябват две еднакви криле, напълно завършени. Никоя птица не може да лети нито с 10, 20, 30 или дори с 90-процентно крило. Но как е живяла, докато тези криле са израствали постепенно през хиляди и хиляди години? Осъзнавайки дори частично проблема /по неговото време не е имало начин да се стигне по-далече/ до излизането на шестото издание на собствената си книга, самият Дарвин изоставя теорията си. Той 120

пише: ,,Естественият подбор е недостатъчен, за да обясни началните етапи на полезните структури”. /цитирано в кн. ,,Упадъкът на Дарвин”, стр 38/

Съвременните учени с готовност се съгласяват. Джон Фрайд в своята книга ,,Тайната на наследствеността” пише: ,,Трябва да се изправим пред един конкретен факт, толкова странен, че по мнението на някои хора той обезсмисля цялата теория на еволюцията. Макар, че биологичната теория изисква да приемем наличието на благоприятни промени в живите популации, огромното мнозинство от мутациите, наблюдавани при всеки организъм, са вредни за неговото благо.” /цитирано в кн. ,,Упадъкът на Дарвин”, стр 39/

Биофизикът д-р Лий Спетнър от университета ,,Джон Хопкинс” е още по-категоричен: ,,В тази глава ще дам няколко примера за еволюция /т.е. случаи, които са набедени за еволюция/, най-вече мутации, и ще покажа, че информацията не се е увеличила... При цялото си четене на научна литература не съм открил мутация, която да е прибавила информация. Оказва се, че всички мутации, изследвани на молекулярно ниво, намаляват генетичната информация, а не я увеличават. Предполага се, че НДТ /нео-Дарвиновата теория/ обяснява как информацията за живота се е натрупала чрез еволюция. Основната биологична разлика между човека и бактерията е в информацията, която съдържат. Всички други биологични различия произтичат оттам. Човешкият геном съдържа много повече информация, отколкото бактериалният геном. Информацията не може да бъде натрупана чрез мутации, които причиняват загубата на информация. Един бизнес не може да натрупа пари, като губи по малко всеки път.” /цитирано в кн. ,,Упадъкът на Дарвин”, стр 37/ Днес ние се възхищаваме от безбройните, кое от кое по-смайващи постижения във всички области на живота. Великолепни учени конструират и талантливи инженери създават невероятни уреди, от които ние се ползваме с удоволствие. Коли, самолети, параходи, 121

подводници, компютри, телевизори, мобилни телефони и безброй други чудеса на техниката, днес приемаме за нещо обикновено. Те вече са част от нашия живот, без които не можем. Бихте ли повярвали, че всички тези невероятни постижения във всички области на живота, могат да бъдат дело само на един човек, та колкото и да е гениален той? Не, не бихте повярвали, защото това е невъзможно. Никой човек на земята не може да създаде сам толкова много и толкова разностранна и сложна информация, която се изисква за построяването на всичко това. Още по-малко пък може сам да създаде и да поддържа цялата тази машинария в света. Но всичко това, което е създал човекът, колкото и да е много и колкото и да е сложно, е като детска приказчица, сравнено с големия класически роман, изписан върху живите страници на нашата планета. На земята живеят повече от 600 000 вида растения и над 1 500 000 вида животни – уникални, загадъчни, невъобразимо сложни като конструкция и умения. И във всеки вид има огромно разнообразие от сортове и породи. Има стотици, хиляди сортове ябълки, круши, череши, грозде, лалета, теменужки, люляци и огромно разнообразие породи кучета, котки, коне, пеперуди, риби, птици и т.н. А дали е възможно някой някога да изчисли общото им количество на земята? Помислете си само за Амазонската джунгла - ,,безкрайно” зелено море от милиони различни видове дървета и храсти, където живеят хиляди най-различни видове животни. Помислете си за огромните океани и морета с милиардите си пречудни обитатели в тях. Помислете и за милиардите птици, които летят над нас и обикалят земното кълбо надлъж и на шир. Цялата планета буквално гъмжи от живот - милиарди, билиони, трилиони същества се разхождат по нея, пеят или цвърчат, реват или мучат, флиртуват и се любят... Животът демонстрира своето присъствие навсякъде във форми и количества, които ни смайват и очевидно са неизброими. И ако само за най-простия жив организъм е нужна енциклопедична по обем информация, то колко ще е нужна за всички останали безкрайно сложни видове растения и животни? А за човека? А като се има предвид, че всяко живо същество или растение, дори и от един и същи вид, е уникално само за себе си /а това означава по принцип различна информация/, тогава задачата ни да обясним произхода на тази огромна информация става непосилна.

122

И всичко това да е произлязло само от една единствена клетка...без никаква интелигентна намеса...това е много по-фантастична идея от идеята всичките чудесни неща, които притежава днешния свят, да са конструирани и реализирани само от един човек. Много по-невероятно е, защото тук имаме все пак разумен, интелигентен човек, на който му е трябвало най-малко 20 години обучение /като се започне от точките, чертичките и ченгелчетата, та се стигне до висшата математика/, а там имаме само някаква микроскопична клетка. Тя къде се е учила на четмо и писмо? Кой университет е завършила? Друг е въпросът, че и тя по никакъв начин няма как да се самосъздаде.... Как се създава съвсем нова информация, принципно различна от всичко което е съществувало до момента? Това никога и по никакъв начин няма как да стане случайно и изведнъж, а още по-малко чрез постепенно прибавяне на букви, знаци или числа. Няма как.

Естествен подбор А какво е естествен подбор? Когато многобройни благоприятни мутации все пак успеят да създадат ново, малко по-различно същество, то ще бъде или по-добре или по-зле пригодено да живее в своята околна среда. Всяка случайна мутация, която води до по-слабо същество, би предизвикала ранното загиване на това растение или животно. Напротив, всяка случайна мутация, която увеличава силата или плодовитостта на едно растение или животно, ще даде на това повисше същество предимство в борбата за съществуване. Тогава то би се възпроизвело и би продължило тази верига от по-висши същества. И тук нещата на пръв поглед са добре подредени и логически издържани. Но само на пръв поглед. Да се ,,заровим” в подробностите. Предизвиканите от мутации промени се осъществяват само чрез натрупване, като всеки следващ ,,детайл“ трябва чудесно да допълни предишния. И така, постепенно чрез хиляди и милиони, бавно изграждащи се детайли, накрая се стига и до окончателното изграждане на даден нов орган, който трябва да придаде на новото 123

същество нови качества. Но възможно ли е това? В материалния свят, където липсва живот, това е закономерен процес /изграждането на сгради, машини и каквото и да е друго нещо следва точно този план -прибавяне на детайл след детайл до крайния продукт/, но при живите същества това е невъзможно. Невъзможно е именно защото са живи и няма как да се прави не само основен, но какъвто и да друг ремонт, докато работи двигателят, т.е. животът функционира. Как да си обясним постепенната поява на крилото на птиците. За да полети една птица, и е необходимо 100% завършено крило. Нали сте съгласни с мен, че нито с 2% или дори с 92% крило птицата би полетяла. Как може естественият подбор да обясни тези начални етапи на структурата на крилото или на който и да е сложен орган при животните, без който те не биха могли да живеят? Това няма как да стане чрез постепенни натрупвания. Едно сърце може да работи само тогава, когато всички уникално сложни механизми са налице и напълно завършени. При окото и при ухото и при всички други сложни органи условията са същите.А ако дадено животно някак е живяло без сърце без зрение и слух, защо тогава ще се ,,напъва” да си усложнява живота, като си може и без тях? Ама то и с напъване не става. Аз открай време имам една мечта - да летя. Бихте ли ми казали, ако скачам от балкона, след колко време ще ми изникнат крила и ще ми се осъществи мечтата? Логичният извод е, че бавните еволюционни промени от една форма в друга не са възможни - първо, защото преходните форми, тъй като са непълни, не биха били полезни за съществото. Каква функция би изпълнявало само половин око или половин крак? Такова същество би било очевидно в неизгодна позиция и едва ли би оцеляло. Второ. Преходните форми са нефункционални или в най-добрия случай зле функциониращи. Следователно естественият подбор не би подпомогнал тяхното оцеляване. Това са доказани настоящи истини. Точно поради това днес много уважавани учени изоставят Дарвиновата теория. Ето изказването на един от тях- д-р И. Коен: ,, Да се предлага и твърди, че мутациите, дори събрани с ,,естествения подбор”, са първопричина за 6 000 000 жизнеспособни, извънредно сложни вида, е подигравка с логиката, отричане на свидетелствата и преобръщане на фундаменталните закони за математическата вероятност. Никой никога не е произвел вид чрез механизмите на 124

естествения подбор. Никой не се е доближил дори до такова постижение.” /цитирано в кн. ,,Упадъкът на Дарвин”, стр 41/ Да обобщим всичко казано дотук Нито мутациите, нито естественият подбор, произвеждат нова информация, а това означава, че по никакъв начин не могат да се създадат по-висши същества. Няма никакво свидетелство за обратното. Аз съм вярващ човек и не се срамувам от това. Знам в кого и в какво вярвам и моята вяра не е скок в тъмното, не е мистична и тайнствена, изградена върху свръхестествени преживявания, а е солидно обоснована и аргументирана. Нито едно откритие на науката не е в противоречие с нея. Напротив - задълбочава я. Защото найсъвременните научни открития - и в биогенетиката, и в космологията, и в геологията, а особено в най-новата наука информатика, не само не прогониха Твореца от ума ми, но напротив, утвърдиха престола Му там завинаги. Как да повярвам, че всичко което ме заобикаля и самият аз сме дело единствено и само на случайността? Как да повярвам, че когато се наслаждавам на красотата и аромата на ягодите, малините и къпините; гроздето, портокалите и бананите; черешите, пъпешите и дините, смокините, мандарините и портокалите, прасковите и крушите, лешниците и бадемите, краставиците и доматите и... /уморихте ли се да четете, ама не се уморявате да ядете, нали/, че те са дело единствено на свободната игра на атоми и молекули? Как? Как да повярвам че всичко, абсолютно всичко – поразяващо сложно, красиво и многобройно и невероятно целесъобразно устроено, е единствено дело на слепия случай...? На кого да благодаря за очите си, а за ушите си? За колко пари бихте ми продали едното си око? А двете? А откъде дойде любовта и милостта? Как да повярвам, че и те са случайни химически процеси? Не мога! Разумът ми отказва да приеме такава абсурдност. Определено смятам, че да вярваш в случайното самозараждане на живота и след това в някакъв измислен еволюционен процес, който е успял по някакъв тайнствен, загадъчен начин от една единствена клетка да създаде това многообразие от великолепие и красота, а после, по още по-тайнствен начин да поддържа живота им като им 125

осигурява необходимите хранителни вещества, плюс вода, светлина и топлина... е много по-трудно и практически необяснимо, отколкото да вярваш, че всичко това е дело на могъщ Разум, неподвластен на човешките изследвания, но силно налагащ Своето присъствие чрез многообразието и уникалността на творенията Си. Един от най учените мъже на древността, ап. Павел простичко, но достатъчно ясно и категорично ни представя тази истина: ,,Понеже от създаването на света, това което е невидимо в Него вечната Му сила и божественост се вижда ясно, разбираемо чрез творенията, така че човеците остават без извинение.” /Посланието към римляните 1:19,20 /

Това е знаменателен и величествен стих! Той ни учи, че имаме ясно доказателство за невидимия Бог в това, което е направил. Апостолът ни представя солидния аргумент за съществуването на Творец чрез мъдростта, красотата и целесъобразността, вложени от Него в творенията Му, както на небето, така и на земята. По-точно, доказателството за Неговата сила и божественост е толкова изобилно и напълно разбираемо за разумния човек, че онези които отказват да Го приемат като създател, са ,,без извинение“! Думата, преведена като ,,извинение”, е apologia.

Apologia е представлявало съдебен термин, който се отнасял до официалната реч на адвоката в защита на неговия клиент. Така апостолът ни представя сякаш ,,защитната реч „ на Твореца към тези, които се съмняват в Неговото съществуване. И това са Неговите творения-уникални, безкрайно сложни, изпълняващи своята цел в неспирния кръговрат на живота. Така че при срещата си с Бога един ден, човекът няма да може да представи никакви аргументи за своето отстъпление и неверие. Никакви!!! Ако съществуването дори само и на един канцеларски кламер говори за разумен създател и отхвърля случайността като възможност за неговото появяване, как наличието на безкрайно сложните форми на живота в количества и многообразие, във великолепие и красота, които ни смайват, ще препишем на слепия случай? Няма как... Глупаво е, неразумно е, безразсъдно е...

126

X/ Всяка информация е предназначена за някаква конкретна цел Всяко нещо, което е направено, се създава съобразно с определена конкретна цел, т.е. има някакъв смисъл. Няма никакъв начин да се реализира някаква цел по случайност. Затова ние задаваме въпроси: ,,За какво служи това или онова”? И ако то явно и недвусмислено служи за нещо /т.е. има някаква крайна цел/, тогава задължително зад него стои създател. Създател, който предварително е знаел крайната цел и я е реализирал с конкретния продукт. Затова ние говорим за целесъобразност /съобразено с целта/. Радиото има за цел да предава звук, телевизорът - образ, леката кола да ни предвижва от място на място, обувките да обуят краката ни и т.н. Създаването им /както и на всичко друго/ следва определен план - информация, материални носители, крайна цел. Абсолютно същото е и при живите същества. Няма живот без информация. Тя има своите материални носители - ДНК и РНК. Разгледахме това подробно. Следователно реализацията на тази информация трябва да преследва някаква крайна цел, да реализира предварително замислен проект. Това само по себе си води до извода, че тя е създадена от някой, който знае предварително какво трябва да се получи в края на производствения процес. Знае за какво е предназначен крайният продукт. Знае, че това което ще се получи има смисъл и е предназначено за нещо или за някой. Някой предварително е планирал всичко това. Когато твърдим, че нещо е било планирано, ние имаме предвид, че то задължително е резултат на съзнателно намерение. Тази истина се налага с такава сила на ума, че не оставя и най-малки вратички за измъкване от нея. И смятам, че точно тя е вълчия капан за еволюционистите. Защо? Те се опитват да обясняват всичко с помощта на физиката и химията, т.е. с материята и енергията. Но когато стигнем до смисъла на нещата, за тяхната крайна цел, тук физиката и химията спират да действат, научните методи не работят. Например: Нека си представим, че моята леля Мария е направила един 127

прекрасен кекс, който предоставя за анализ на група водещи учени. Специалистите по хранене ще ни кажат точните калории и хранителната стойност на сладкиша. Биохимиците ще ни информират за структурата на протеините, мазнините и пр. Химиците ще установят качествения и количествен химически състав. Физиците може би ще анализират сладкиша за елементарните частици, от които е съставен. А математиците несъмнено ще ни представят набор от елегантни уравнения, описващи поведението на тези частици. И така, когато всички тези експерти ни дадат изчерпателни описания на сладкиша, всеки от гледна точка на своята научна дисциплина, ще можем ли да кажем, че сладкишът е напълно обяснен? Разбира се, ще имаме описание как е направен и каква е връзката между различните му съставки. Но ако зададем на групата експерти следния въпрос ,,Защо е направен този сладкиш”, те ще се объркат и няма да могат да ни отговорят. Техните науки, които превъзходно се справят с природата и структурата на сладкиша, отговарят на въпроса ,,как”, но не могат да отговорят на въпроса ,,защо”. Всъщност единственият начин някога да получим истинския отговор е ако леля Мария ни го разкрие. Ето го херкулесовия проблем на еволюционистите. Те могат до отговарят единствено и само на въпроси от типа ,,как”, но никога на въпроси от типа ,,защо”. ,,Защо ние сме тук?”, ,,Какъв е смисълът на живота?”, ,,Какъв е смисълът на всичко, което съществува?” На тези и хиляди други подобни въпроси еволюционистите никога не могат да отговорят. Техните отговори са учудващо неприемливи. Ето ви изказването на един от тях, Питър Аткинс: ,,Науката не се нуждае от цел и смисъл... цялото изключително, прекрасно богатство на света може да се изрази като растеж от бунището на безцелното, взаимосвързано разлагане.” /цитирано в кн. ,,Погребала ли е науката Бога”, стр. 37/

Ако приложим неговото изказване към нашия пример със сладкиша, това би означавало, че наличието на този сладкиш няма никакъв смисъл, не е предназначен за някаква конкретна цел. Той се е появил случайно като ,,растеж от бунището на безцелното, взаимосвързано разлагане.”

128

Интересно какво би казала леля Мария за това окончателно обяснение. Как би се почувствал ученият, когато разбере, че кексът е направен специално за рождения ден на внучката й Петя? Той е замислен предварително в ума на леля Мария и е реализиран с определена крайна цел. Изводът е: Когато едно нещо съществува и носи в себе си качества на дизайн, сложност и ред, то задължително преследва и някаква конкретна крайна цел. А това вече води до извода, че зад осъществяването на проект с крайна цел, стои нечий разум. Няма никакъв шанс да е по друг начин. И сега нека видим каква е крайната цел на информацията в живите организми и как тя се реализира в определен краен продукт. Животът на земята нямаше да съществува, ако в живата клетка не съществуваше сътрудничеството на белтъчните молекули и молекулите на нуклеиновите киселини ДНК и РНК. В какво се състои това сътрудничество? Основната задача на ДНК и РНК е да синтезират белтъци. Ето я целта. А каква е целта на белтъците? Да изградят клетката. А на клетката? Да създаде други клетки. А на другите клетки? Да създадат цялостен организъм - мравки, пчели, риби, птици, леопарди и слонове и, разбира се, човека. А какъв е смисълът на съществуванието на всичко това? Да реализират крайния план на Твореца за създаването на един свят, който да удовлетворява както нуждите на животните, така и на човека. И всичко започва с белтъците. Белтъците участват в голяма част от процесите, протичащи в живия организъм. Структурата на клетката, протичането на метаболитните процеси, регулацията на хомеостазата и дори защитата на организма се дължи преди всичко на конкретни белтъци. Ролята им в съхраняването и реализирането на генетичната информация, ги нарежда сред най-важните компоненти на живата клетка, наред с нуклеиновите киселини, въглехидратите и липидите. На практика животът във формата, в който го познаваме на Земята, се обезсмисля при липсата на белтъци. Ние, едва в 20 век разбрахме това и то чрез дългогодишни научни опити. А ДНК молекулата е знаела това още от 129

началото! Кой й е казал това? Откъде го е научила? Вие си мислете, а аз искам да продължа напред. Подробният план за синтезирането на един белтък се съхранява в ядрото на клетката, а мястото за синтеза на белтъците е извън ядрото. За да може закодираната информация да стигне до ,,производствената площадка”, е необходима помощ. Молекулите на РНК /рибонуклеиновата киселина/ осигуряват тази помощ. Открити са три вида РНК – рибозомна (рРНК), информационна (иРНК) и транспортна (тРНК). И трите вида служат на една обща цел – да синтезират белтъците по плана, записан в ДНК. Как става този изумителен процес? Работата започва в ядрото на клетката, където една част от стълбата на ДНК се разплита и по този начин част от информацията се освобождава. Удивителното в случая е, че съществената информация в ДНК, която съдържа описателния процес за реализацията на целия организъм се съдържа в участъци, които не превишават 5% от общата й дължина. Останалите ,,излишни” последователности в нейната спираловидна структура не кодират нищо съществено, което може да бъде използвано за организирането на белтъците на организма. Това е все едно в една книга от 1000 страници само 50 от тях да съдържат съществена информация и тя да е разположена някъде между нищо незначещите други думи по различните страници на тази книга. Така че, ако започнете да четете страница след страница от тази книга, нищо няма да разберете. За да се прочете съществената информация, която всъщност има смисъл, е необходимо предварително да се знае къде е записана тя. Например едно изречение може да е записано между 13 и 14 ред на стр. 8, а другото, което трябва да продължи същинския текст, да е между 7 и 8 ред на стр. 43.и т.н. И сега, за да се прочете пълната информация, е необходимо да се прегледат всички 1000 стр.и от тях да се вземат само тези изречения, които имат смисъл. После трябва да се подредят така, че да се получи същинската информация или да се получи посланието, което е записано там и преследва определена конкретна цел. Аз не зная дали си давате сметка колко невероятно сложно е всичко това! Човек, колкото и да е интелигентен, никога не може да се справи с подобна задача, ако предварително не знае кода или къде 130

точно е разположена съществената информация. Случайността тук е абсолютно невъзможна – нито при съставянето, нито при прочита. Абсолютно същото е и при ДНК, която съдържа информацията. Това уникално и невероятно сложно кодиране, нито може да се получи по случаен признак, нито може да се прочете от случаен ,,четец”. Но чудото е пред очите ни, защото животът е пред нас с всичките му многообразни форми и е резултат именно на това точно записване, разчитане и реализиране на информацията, вложена в ДНК клетките на всичко живо по земята. Нека ви дам един пример Когато учените разбраха, че биологичната информация се съдържа в ДНК молекулата, те се опитаха да я декодират и да направят един правилен прочит. Идеята беше, че ако това стане, тогава по изкуствен път може да се влияе на гените, като по този начин се създава нова информация, а това да доведе и до създаването на нови характеристики на вида. Или пък ако се намерят дефектирали гени, да се отстраняват и по този начин да се избягват различни болести. 900 учени от 40 държави на света в продължение на 15 години усилени занимания успяват да открият /декодират/ едва 3 на сто от последователността на генетичните букви на човешкия геном в ДНК молекулата. Каква огромна интелектуална енергия бе необходима, за да се изучи една съвсем малка част от човешкия геном!

•

Ето го и моят въпрос. Ако 900 учени в продължение на 15 години успяват да прочетат едва • само 3% от цялата информация, заключена в ДНК молекулата, тогава кой го прави всеки ден и всеки час, и всяка минута, и всяка секунда и то не в една, а в трилиони клетки на милиарди и милиарди живи същества по цялата планета?! Ако това трябваше да се осъществява с бързината на човешкия интелект, тогава всичко би умряло за една секунда.... Но животът е пред очите ни и е възможен единствено благодарение на удивителните способности на записване, прочитане и реализиране на сложната информация, записана в гените на всичко живо по земята!!! Но това не е всичко. Оказва се, че в живите организвми съществу131

ват и други кодови системи, кои от кои по-сложни. Биогенетикът Ф. Сингър например е открил един микроскопичен вирус означен като ОХ174, в който се проявява една особена техника на прочит на информацията, непозната в човешката практика. В него иРНК започва да чете от някой участък на ДНК и ,,прочита” определена информация. После започва да ,,чете” само от една буква по-напред и в същата последователност ,,прочита” втора, съвсем различна от предходната информация. Това е все едно да започнете да четете една книга с определено съдържание, а после да започнете просто от втората буква на същата книга и да прочетете от същия текст една съвсем друга по съдържание книга!!! Удивително, изумително!!! Никой човек не може да напише подобно нещо...но в природата то съществува. Случайно?! Възможно ли е това?! Никога! Тези факти показват, че на микрониво биологическите организми разкриват една нова картина, съвършено различна от всички останали научни картини. Те съдържат разнообразни кодове, които са на два порядъка по-сложни от човешката кодова система, използвана при компютрите. Нека сега да проследим как се осъществява този удивителен процес на декодиране, прочит и реализация на прочетената информация. Както вече казахме, работата започва в ядрото на клетката, където една част от стълбата на ДНК се разплита и по този начин част от информацията се освобождава. Тогава пристига информационната РНК. Всеки ген на освободената информация от ДНК се транскрибира /преписва, копира/ върху нея. Скоростта на копиране е 10 000 ,,букви” в секунда! Новообразуваната верига на РНК се отделя и стълбата на ДНК се затваря отново. След като вече е взела необходимата й информация, тя напуска ядрото и се насочва към мястото на синтез на белтъци, където буквите й биват разчетени. Това се извършва от механизъм, състоящ се от рибозоми. И сега ние отново сме удивени. Оказва се, че живата природа разполага с две азбуки - четирибуквената азбука на нуклеиновите киселини и 20-буквената азбука на белтъците. От информационна гледна точка синтезата на определен белтък е превеждане от езика на една четирибуквена азбука на езика на друга двадесетбуквена....! И това се върши от един удивителен апарат – рибозомата, който е способен да превежда всякаква информация, както своя, така и чужда, идваща отвън, какъвто е случаят с вирусите.

132

И тук се явява един проблем, който по никакъв начин не може да се разреши с физико-химичния подход на учените, които подкрепят еволюцията. Проблемът е, че съществената информация, заключена в ДНК и съществената информация, която вече притежава цялостния биологичен организъм са в огромни количествени различия помежду си. Или казано по друг начин: Информационната мощ на цялостния биологичен организъм надхвърля значително информационната мощ, обусловена от количествения аспект на съществената информация, която е заключена в ДНК–молекулата. Оказва се, че езикът на протеините /съставен от 20 букви/ е несравнимо по-сложен, по-мощен и по-богат от езика на ДНК, съставен от 4 букви. Това вече е показател за огромната пропаст, стояща между техните информационни възможности. На практика се оказва, че информацията, заключена в ДНК молекулата, е крайно недостатъчна за описание и реализация на цялостния биологичен организъм. Налага се при такива обстоятелства да предположим съществуването на някакъв друг, скрит, допълнителен източник на информация, който би следвало да компенсира информационното различие в силата и мащабите на двата езика и който действа едновременно и паралелно, координирайки въздействията, произтичащи от тези езици по времето на живота на биологическия организъм. Всъщност този допълнителен /неизвестен/ източник е именно причината за ефективното трансформиране на сложната информация, заложена в ДНК в сложната информация, заложена в цялостния организъм, съставен най-вече от различни по форма и функции протеини. Една е например формата на протеините, съставящи черния дроб, съвсем друга е формата им в бъбреците. Ако добавим и сложните функции, които тези два изключително важни органа в биологическия ни организъм изпълняват, ще получим информация, която в никакъв случай не може да се сведе до информационната мощ, заключена в генома на ДНК. Този именно допълнителен, а всъщност много по-съществен и богат в информационно отношение източник на биологична информация, е заключен в душата на организмите, активно намесващ се в течение на целия им живот и изчезващ някъде след тяхната 133

смърт. Именно необходимостта от наличието на такъв паралелен източник на информация /и всъщност реално съществуващ/ доказва по необходимост съществуването на Твореца. Думите на Исус са ясни и недвусмислени: ,,Духът е който дава живот; плътта нищо не ползва; думите които съм ви говорил, дух са и живот са”

/ Йоан 6: 63 /

Следователно, истинният източник на информацията за живота трябва да търсим не във физико-химичната структура на тялото ни /което е пръст от земята и няма как да създаде никаква информация/, а в Духа, Който дава живот, т.е. в Бога. Нека продължим напред и видим как се осъществява този забележителен процес. Когато информационната РНК пристигне на ,,производствената площадка”, започва четенето и превеждането. Всяко едно съчетание от трите букви на РНК образува ,,дума”, която изисква конкретен вид аминокиселина. Например кодона “гуанин-цитозин-гуанин” (Г-Ц-Г) отговаря на аминокиселината аланин и т.н. След като вече се разбере за какъв вид аминокиселина става въпрос, една друга форма на РНК издирва тази аминокиселина, улавя я с помощта на един ензим и я закарва на ,,производствената площадка. Затова се и нарича транспортна РНК. Но за производството на даден белтък са необходими 300, 400, 500 и повече аминокиселини от 20 различни вида!!! Затова този процес на пътуване до ядрото, копиране на определена информация от ДНК-молекулата върху РНК, транспортирането й до ,,производствената площадка”, превеждането й на нова азбука и издирването на другата аминокиселина, която ще участва в изграждането на определен белтък, става непрекъснато. И така, когато се съберат определения брой аминокиселини, които са закачени една към друга в строга последователност, тази верига се извива и огъва по уникален начин, който води до определен вид белтък. А в нашето тяло може да има доста над 50 000 вида белтъци! Дори и този процес на огъване на белтъка е впечатляващ. През 1996 год. учени от цял свят 134

,,въоръжени с най-добрите си компютърни програми, се надпреварваха относно разгадаването на един от най-сложните проблеми в биологията: как отделният белтък, съставен от дълга нишка от аминокиселини, се огъва в сложната форма, която определя каква роля ще изпълнява той в живота.... Резултатът, с две думи, беше следният: компютрите загубиха, а белтъците спечелиха...Учените изчислиха, че за един среден по размер белтък, съставен от 100 аминокиселини, разгадаването на проблема на огъването чрез изпробване на всяка възможност ще отнеме 10 на 27 / един милиард милиард милиард / години” . / цитирано в кн. ,,Дали съществува Създател, Който е загрижен за теб”, стр.46 /

Питам - а колко време ще отнеме за разгадаването на 50 000 вида белтъци, всеки съставен от 300, 400 или 500 аминокиселини?! И най-накрая трябва да знаем, че ние разгледахме съвсем обобщено как се изгражда един белтък и въпреки това можем да видим колко невероятно сложен е този процес. А имате ли представа колко време е необходимо за образуването на една верига от 20 аминокиселини? Около една секунда! И този процес се извършва постоянно в клетките на нашите тела - от главата до петите и навсякъде между тях!!! И не само в нашите тела, но и в клетките на всички живи същества по земята.... Какво показва това? Макар че в процесите участват и други фактори, твърде многобройни, за да бъдат посочени, сътрудничеството, необходимо за създаването и поддържането на живота, вдъхва страхопочитание. А и изразът ,,сътрудничество” описва съвсем повърхностно прецизното взаимодействие, необходимо за изграждането дори само на една белтъчна молекула, тъй като всеки белтък има нужда от информацията от молекулите на ДНК, а на ДНК са нужни няколко вида специализирани молекули на РНК. Също така не можем да пренебрегнем и различните ензими, всеки от които има различна и изключително важна роля. Когато нашето тяло произвежда нови клетки, което се случва милиарди пъти всеки ден и то без нашето съзнателно ръководство, на него са му необходими копия на всичките три компонента - ДНК, РНК и белтъка. Махнете което и да е от трите неща и животът ще замре. Така че, ако този великолепен екип не е пълен и добре функциониращ, животът не би могъл да възникне. Дали ви изглежда разумно всеки един от трите молекулярни 135

сътрудника в този чудесен екип да възникне случайно, ей така от само себе си, и по едно и също време, на едно и също място, и те да бъдат така прецизно настроени, че да могат да се съчетаят, за да вършат своите чудеса, да реализират предварително поставената им цел? А коя е тя? Тя се нарича живо същество.

Какво е живо същество? Ето ви мненията на двама много известни учени - Пол Дейвис и Жорж Сале: През 1998 г. Дейвис публикува книгата си “Петото чудо”, в която развива разбирането си за живота, задавайки въпроса “какво прави живота”. Той изброява в книгата си шест основни критерия, според които всеки организъм следва да бъде приет за жив. И те са: -Животът обменя вещества -Животът се отличава със сложност и организираност (не съществува прост живот, съставен само от няколко или дори няколко милиона атома; всички живи организми се състоят от огромен брой атоми, подредени по много сложни начини; но тази сложност не е достатъчна; нейната организираност е всъщност основна характеристика на живота) -Животът се възпроизвежда (това е очевидно; може да се възрази, че много машини могат да се програмират така, че да се възпроизвеждат, но Дейвис изтъква, че животът не само трябва да направи копие на самия себе си, но и на механизма, позволяващ по-нататъшно копиране; или с други думи, животът трябва да включи и копие на средствата си за възпроизводство) -Животът се променя (след като бъде направено копието, животът продължава да се променя; това може да се нарече развитие) -Животът е многообразен (това е най-фундаменталното свойство на живота и е неразривно свързано с него. Дейвис описва тази 136

характеристика като парадокс на постоянство и промяна. Гените трябва да се възпроизвеждат и ако не са в състояние да го правят много редовно, то организмът ще загине. От друга страна, ако възпроизвеждането е съвършено /т.е. няма никаква възможност за промяна/, няма да има разнообразие, в което е и самата красота на живота.

-Животът е автономен (това положение е най-сложното за дефиниране и същевременно е в основата на живота. Живият организъм е автономен, т.е. той се самоопределя. Но как точно тази “автономия” се осигурява от многото различни части на организма, според Дейвис все още си остава загадка.) Става ясно, че за да се нарече нещо ,,живо” са необходими редица кое от кое по-сложни процеси, които по никакъв начин случайността не може да произведе. Ето ви и отговорът на известния биолог Жорж Сале: ,,Живото същество е организирана материя, т.е. оформена от части, разположени не хаотично, но допълващи се взаимно, така, че да се осигури функционирането й. Живият организъм е автономна материална цялост, извършваща енергиен и химически обмен с околната среда, който му осигурява трите необходими за живота процеси: метаболизъм, самовъзпроизвеждане и адаптация/ или авторегулация .” /цитирано в кн.,,Не, Бог не е мъртъв”, т. 2. стр.124/ Забележете какво казва Жорж Сале! За да се нарече нещо живо, трябва задължително да говорим не за отделни части /аминокиселини и протеинови молекули/, а за цялостен организъм. Организъм, в който отделните части са свързани не хаотично, а по точно определен начин, допълващи се и работещи в синхрон, за да се осигури функционирането на целия организъм. Така че живият организъм в никакъв случай не трябва да се бърка с материята в живите същества. Организмът като цяло не може да бъде разбран въз основа на изолираното обяснение на отделните му съставни части. Не можем да говорим за лека кола, само ако имаме разхвърляни отделни части от нея и подробно и детайлно изследваме и обясняваме всяка една поотделно, а точно това правят еволюционистите.За готов автомобил можем да говорим само тогава, когато тези отделни части са свързани по точно 137

определен начин. Иначе автомобилът никога няма да тръгне. Същото е и при живота. Наличието на отделните детайли /аминокиселини, протеини, ДНК и РНК, различни ензими и много други ,,части”/ още не значи живо същество. За да има живот, тези части трябва да бъдат правилно подредени. Еволюционистите ни обясняват от какво са съставени аминокиселините, белтъците, клетките, ухото, окото, черният дроб, сърцето и т.н. Но когато ги попитаме - как тези отделни части са се събрали сами /вече обяснихме, че и самите части няма как да станат случайно/, за да образуват невероятно сложната структура на най-малката единица живот - клетката, а пък клетките да изградят отделните органи и те да се подредят в цялостен организъм, отговорите са кой от кой по-наивни и меко казано несериозни. Защото, дори от найсложните неорганични материали като снежинките и кристалите, до живата клетка, зее страховита пропаст, която едва ли някога някой учен ще прескочи. Дори само надникването над нея плаши и найвеликия ум. Да видим това.

Клетката Ако до тук удивлението ни от прецизността с която се изграждат ,,тухлите” на живота беше голямо, то сега направо трябва да онемеем от почуда и възхищение. Всички живи организми са изградени от клетки. Клетката е най-малката жива частица, която може да се храни, възпроизвежда и в някои случаи да се движи. Всяко живо нещо на земята е съставено от една или повече клетки. При по-висшите животни организмът е съставен от милиарди клетки, като всяка една от тях има строго определена функция, която изпълнява, за да може да оцелее организмът. Размерите на клетките са микроскопични и варират в различни граници - от една стотна до една пета от милиметъра. Повечето са с диаметър от 0,001 мм. до 0,002 мм. Например яйцеклетката е 0,2 мм, а нервните клетки - около 0,1 мм. Различните клетки имат най-разнообразна форма - обла, продълговата, правоъгълна, разклонена като дърво и различни други неправилни форми. Най-често ние разглеждаме обикновената клетка със сферична форма, като това е напълно условно и не винаги отговаря 138

на истината. Между многото най-различни клетки правят особено впечатление така наречените ,,ходещи” клетки. Това са клетки, които могат да променят формата си и така образуват псевдоподи, или ,,фалшиви крачета”, чрез които се движат. Макар и изключително малки, клетките са невероятно сложно устроени. В сравнение с тях устройството и на най–мощния компютър изглежда лесно за разбиране - като детска игра. Във всяка клетка има много подсистеми, хитроумни механизми и чудновати приспособления, които служат само на една цел - да запазят клетката жива. В това отношение клетката винаги ще бъде по-съвършена и от най-добрите постижения на днешната наука. Дори и най-малката бактериална клетка, тежаща по-малко от една трилионна част от грама, е една истинска миниатюрна фабрика с хиляди превъзходно конструирани части на една сложна машинария, която се състои общо от сто хиляди милиона атома - далеч посложна, от която и да било конструирана от човек машина и без никакъв аналог в неживия свят. Човешкото тяло например е изградено от над 100 трилиона отделни клетки. Някои от тези клетки са толкова малки, че милиони от тях могат да се съберат в обем, не по-голям от главата на карфица. Но и най-големите не са по-големи от 0,2 мм. Изчислено е, че ако можем да подредим всички клетки в човешкото тяло една до друга, ще се получи ,,въже”, дълго 8 000 000 км. С това въже можем да обиколим земята 200 пъти! Клетката има извънредно сложен химичен състав. В най-голямо количество /около 96 %/ са въглеродът, водородът, кислородът и азотът; по-малка част заемат калцият, фосфорът, калият и сярата /около 3%/, а най-малко - натрият, хлорът, желязото, йодът, магнезият и микроелементите. Със сигурност можем да твърдим, че клетката е най-сложната структура, позната на човека. Тя е по-сложна дори от самия човек, тъй като всеки човешки организъм произлиза от единична клетка! Всеки един от нас се е развил от една единствена клетка, образувана от сливането на мъжкия сперматозоид и женската яйцеклетка на нашите родители по време на оплождането. Така е станало и с всички други животни, които се размножават по полов път.

139

•

•

• • • •

•

• •

мембранни протеини – тези молекули са разположени във външната клетъчна мембрана и улавят химични сигнали, които информират клетката за състоянието на обкръжаващата я среда; - ендоплазматичен ретикулум – това е сложна система от канал-чета, цепнатовидни пространства и малки разширения /цистерни/, ограничени от мембрани, които имат строеж като този на клетъчната мембрана, които съхраняват и пренасят клетъчни протеини от мястото на техния синтез до мястото, където те осъществяват функциите си; - рибозоми - структурите, в които се извършва белтъчният синтез; - лизозоми - структури, действащи като,,храносмилателни органи”. Те разграждат хранителните вещества до техните съставки, които по-късно се използват в клетъчните процеси; - апарат на Голджи – структура, приличаща на мрежа, верижки и зрънца или намотана нишка, която транспортира протеините от мястото на техния синтез до клетъчната мембрана; - митохондрии – това са енергийните централи на клетката. Те произвеждат ,,горивото”, което снабдява клетката с енергия. Приличат на зрънца или пръчици. Дълги са 15 000 ангстрьома и дебели около 5 000 ангстрьома; - клетъчна мембрана - външната обвивка на клетката. Изградена е от два тънки слоя - външен и вътрешен, свързани чрез по-светъл междинен слой. Общата й дебелина е около 100 ангстрьома. Клетъчната мембрана играе изключително важна роля при обменния процес между клетката и заобикалящата ги среда. През нея, чрез сложни пътища, непрекъснато преминават вещества отвън навътре и отвътре навън. Там се извършва и контрол - кои вещества да влязат и кои не, както и кои да излязат и кои не; - Микротубули - структури, изграждащи микроскелета на клетката и определящи нейната форма; - Ядро - ядрото е информационен център, който направлява всички клетъчни функции. В него се намират хромозомите, съхраняващи генетичната информация за бъдщите поколения.

И така, виждаме, че всяка съставна част на клетката, колкото и да е малка, изпълнява сложни специфични функции. Без наличието на всички тези компоненти, клетката не може да съществува. Дори и 141

най-малкото нарушаване на функциите на която и да от тези структури, може да доведе до незабавната смърт на клетката. Въпреки, че в лабораторни условия са синтезирани аминокиселини и някои други основни органични съставки, сложното обединяване на системи и структури никога не може да е резултат на случайност. Съществуването на такива превъзходно конструирани, невероятно миниатюрни молекулни машини, представлява силно свидетелство за наличието на планиращ интелект. Кое е възникнало първо: клетъчната мембрана или протеинът? ДНК или клетъчната мембрана? Протеинът или РНК? РНК или ензимите? Всяка една съставка е необходима за съществуването на останалите. Как би могла да произлезе без наличието на другите съставки? Колко невероятно изглежда такава внушително сложна система да възникне случайно. Каква вяра се изисква от всеки, който мисли, че това е възможно да стане. Каква вяра!!! Молекулярният биолог Майкъл Дентън казва: ,,Може би в никоя друга сфера на съвременната биология предизвикателството, поставено от изключителната сложност и изобретателност на биологичните адаптации, не личи така добре, колкото в очарователния нов молекулярен свят на клетката... За да схванем реалността на живота, както ни се разкрива от молекулярната биология, трябва да увеличим клетката хиляда милиона пъти, докато достигне двадесет километра в диаметър и заприлича на огромен космически кораб, който е голям колкото Лондон или Ню Йорк. Онова, което ще видим тогава, ще бъде обект на безпрецедентна сложност и адаптивен дизайн. На повърхността на клетката ще видим милиони отвори като люковете на голям космически кораб, които се отварят и затварят и позволяват постоянен поток от материали да влиза и излиза от клетката. Ако влезем през един от тези отвори, ще се отзовем в един свят на свръхтехнология и объркваща сложност. Достоверно ли е, че случайни процеси биха могли да конструират една реалност, най-малкият елемент от която - функционалният протеин или генът - е комплекс, който надвишава собствените ни творчески възможности, реалност, която е самата антитеза на случайността, надвишаваща във всяко отношение всичко, произведено от интелигентността на човека? Поставени редом до нивото 142

на изобретателността и сложността, проявени от молекулярния механизъм на живота, и най-напредничавите ни творения изглеждат тромави... Би било илюзия да мислим, че онова, което знаем сега, е нещо повече от частица само от пълния размах на биологичния дизайн. Във всяка област, практически, от фундаменталните биологически изследвания се разкриват все по-високи нива на дизайн с все по-голяма бързина.”/цитирано в кн. ,,Упадъкът на Дарвин”, стр. 25/ Ако учените в бъдеще успеят да създадат жива клетка от нежива материя, то това естествено ще е много силно доказателство за огромната интелектуална енергия и стойността на техническото оборудване, необходими за създаването на такава изключително сложна по строеж и функция биологична единица, каквато е клетката. Глупаво е да се мисли обаче, че по пътя на случайността може да възникне от само себе си сложната система на генетичния апарат на клетката. Учените изчисляват, че вероятността да се самосъздаде случайно един-единствен ген възлиза на 1х10600. Математически това надминава далеч границата на невъзможното. Само една-единствена чернодробна клетка е изградена от 53 милиарда белтъчни молекули. Шансът тези молекули случайно да се подредят по един строго определен порядък, за да бъде клетката функционално активна, е равен на нула. Не е необходимо човек да бъде голям специалист, за да дойде до елементарното заключение, че случайното възникване на живота с неговата сложност е невъзможно. Необходима е много по-силна вяра от тази на религиозните хора, за да се приеме случайното самосъздаване на живота и неговото саморазвитие. Даже ако доктрината за самозараждането на живота бъде някога потвърдена в лабораторни условия, такова постижение няма да докаже, че същото нещо е станало случайно преди три милиарда години. Напротив, то ще бъде мощно доказателство за съществуването на изключителна свръхсила, създала живота в условията на естествената среда. Това признават и самите еволюционисти. Ъ. Кахан казва: „Абсурдно и безумно е да се вярва, че една жива клетка може да възникне от само себе си“. Х. Кун признава: „Една така сложна система, какъвто е генетичният апарат, никога не може да бъде плод на случайност...

143

Ние не знаем как са възникнали първите биологични системи“. Един от известните съвременни еволюционисти Г. Валд пише: „Размишлявайки върху произхода на живота, идвам до заключението, че спонтанният и случаен произход на живота е невъзможен... Въпреки това ние еволюционистите, и особено аз, дълбоко вярваме в случайното самозараждане“. /Цитат по J. MacArthur: Der Kampf um den Anfang, 2003, стр. 46/

Науката твърди, че категорията „СЛУЧАЙНОСТ“ и феноменът „СЛОЖНОСТ“ са две абсолютно взаимно изключващи се, противоположни величини. Естествено, това се отнася както за Вселената като цяло, така и за микрокосмоса, част от който са биологичните системи. Да, целесъобразността е навсякъде около нас. Накъдето и да погледнем, в каквато и посока да предприемем своите изследвания, непрекъснато и непрекъснато ще стигаме все до едни и същи изводи - че всичко е устроено по изключително целесъобразен начин, т.е. че всички сътворени неща преследват някаква определена крайна цел. И най-накрая задължително ще стигнем до изумителния извод, че в края на краищата всичко е така прецизно оркестрирано с една едничка цел - съществуването на живота и в тесен смисъл - нашето съществуване и щастие. В кн. ,,Мъдростта на небето” журналистът и ученият Агоп Мелконян пише: „На пръв поглед Вселената, животът и разумът съществуват като че ли благодарение на някакво чудо. Законите и фактите са се ,,сработили” така, че всичко около нас се оказва устроено по изумително целесъобразен начин. А каква е тази цел? Като че ли нашето собствено съществуване. Затова напоследък някои космолози говорят за ,,логика” в устройството на Вселената логика, която преследва определена цел: да се създаде възможно най-добър свят за съществуването на разума. Всъщност точно така го дефинира още Лайбниц: нашият свят е възможно найдобрият от всички възможни светове. Тогава, разбира се, можем да запитаме: а защо точно нашият е най-добрият? Ами защото е създаден за нас. Характерът на явленията е такъв, защото 144

самите явления преследват някакви определени крайни цели. Излиза, че над Вселената властва разум, който се е погрижил за нейното целесъобразно устройство. А се знае как някои наричат този разум.” /„Мъдростта на небето”, стр.59,60/ Забележитлно изказване! Така от съвременната физика и космология постепенно се оформя забележителната картина на една Вселена, чиито фундаментални сили са изумително сложно и прецизно балансирани, така че да могат да поддържат живота. От енергийните нива на въглеродния атом до скоростта, с която се разширява Вселената - всички константи имат точно стойностите, необходими за съществуването на живота. Накъдето и да предприемем своите изследвания - ни казва този учен - ние ще констатираме все една и съща истина: всичко около нас се оказва устроено по изключително целесъобразен начин. Цялата Вселена - от най-малкия атом до гигантските квазари, е оркестрирана поразително прецизно и точно с крайна цел - нашето съществуване. Нарушаването и на най-малките параметри в тази сложна оркестрация би разрушило всичко. В началото на книгата разгледахме подробно това. Ето и изказванията на двама от най-забележителните учени на нашето време. Първият е Арно Пензиас, лауреат на Нобелова награда и откривател на фоновото микровълново лъчение в Космоса. Той казва: ,,Астрономията ни води към едно уникално събитие, една Вселена, създадена от нищото, с много прецизния баланс, необходим, за да се осигурят точните условия, позволяващи съществуването на живота; Вселена, в която е залегнал /може да се каже ,,свръхестествен”/ план.”/цитирано в кн. Погребала ли е науката Бога стр. 62/ Вторият е физикът Пол Дейвис: ,,Изглежда, като че ли някой е настроил много прецизно числата в природата, за да направи Вселената... Впечатлението за дизайн е поразително.” /цитирано в кн. „Погребала ли е науката Бога”, стр. 61/

XI- Функционалната информация е необходима предпоставка за установения ход на действие на една система Според вида на живото същество, в него има огромно множество 145

системи за преработка на информация, които правят възможно функционирането му. Всички необходими енергийни и градивни вещества, които ще са необходими за изграждането на бъдещия организъм, трябва да се синтезират в клетката. Само при човека около 50 000 различни белтъци трябва да се изградят според точни химически и методологично-технически предписания. Давате ли си сметка колко невероятно сложен процес е това и каква огромна по обем информация трябва да се обработи и реализира, за да се постигне крайният резултат. Ако в това сложно програмирано управление се наруши производството дори само на едно вещество, това може да бъде опасно за живота /напр. инсулин/.

•

Управлението на всички процеси в организма е поверено на нервната система. Тя служи като мрежа за предаване на необходимата информация за управление на съгласуваната дейност на всички системи от органи, както и за управление на моториката на самите органи. Това се осъществява чрез хормоните. Хормоните като химически сигнали в рамките на организма предават заповедите за протичане на определени процеси на растежа и изпълняват многобройни физиологични функции.

XII / Комуникационната информация служи за разбиране между предавателя и получателя. Освен производствена информация, която описва производствените процеси за изграждането на белтъците и клетките, освен функционалната информация, която служи за преработка на информацията и нейното управление, необходима е комуникационна информация, която служи за разбиране между предавателя и получателя. Комуникацията, особено между представителите на един и същи вид, играе друга важна роля при живите същества. За тази цел са създадени предавателни и приемателни системи, които спадат към може би най-изумителните постижения на творението. В животинския свят комуникационните системи служат най-вече за целите на ухажването.

146

Когато в Северна Америка жеравите тръгнат да ухажват женската, използват принцип, наречен изопраксизъм, за да установят връзка. Мъжкият наблюдава женската, пляска с криле и движи интензивно глава нагоре надолу. За да покаже, че и тя е заинтересована, женската имитира неговите движения, докато и двамата са готови да се съберат. Делфини ухажват дамите с букети водорасли. Мъжете подаряват на дамите обикновено цветя и бонбони с надежда да получат тяхната благосклонност. Делфините подаряват на изгорите си букетче водорасли. По данни на най-нови изследвания, самците поднасят на самките морски растения, за да ги впечатлят. По-рано се смяташе, че ухажването при делфините се изчерпва само с енергично обикаляне около женските.Поднасянето на предмети като част от брачния ритуал е твърде рядко разпространено в света на животните. Досега бе наблюдавано само при шимпанзета. Тук примерите са безбройни, затова ще се ограничим само с тези два. Изводи Ако разгледаме въпроса за произхода на живота от гледна точка на теорията на информацията, то при една система, която носи или прераработва информация /а това задължително става при всички живи същества/, тогава са налице следните експериментални закони: • • • • •

• • •

Няма информация без код Няма код без свободно и волево договаряне Няма информация без предавател Няма информационна верига,без в началото й да стои разумна първопричина Няма информация без първоначален разумен източник, т.е. информацията по същество е величина, присъща на разума, а не на материята Няма информация без осмислена нужда и приложима воля Няма информация по случайност Няма информация без петте йерархични равнини -статистика /аспекти на честотата на срещаните знаци и пренасянето на сигнали/.

- синтаксис /аспекти на кода и правила за образуване на изречението/ 147

- семантика /аспекти на значението/ - прагматика /аспекти на действието/ -апобетика /аспекти на резултата и целта/ Но има ДНК – материалният носител на информация при всички живи същества... И тя в никакъв случай не може да е дело на случайност. Така че логично е да се запитаме, дали животът не произхожда от целенасочен творчески процес. Информатиката ни дава днес най-силните аргументи за възникването на живите същества чрез специално Сътворение. Горните осем закона на информацията са били доказвани безброй пъти в практиката и досега не не са били опровергани експериментално в нито една лаборатория по света. И така ще бъде винаги. Изключително важни истини От изследванията ни върху информацията научаваме и други две изключително важни истини. Първо Информацията е в началото на всичко, което съществува. Без информация нищо не би могло да се създаде. Тази истина ни е представена в Библията по един великолепен начин. ,,В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.” /Йоан 1:1-3 /

В гръцкия оргинал е използвана думата логос, понятие, използвано от философите за рационалния принцип, скрит зад Вселената. То съдържа идеята за заповед, значение, комуникация - накратко казано, за информация - и разбира се, за творческа сила, необходима за реализиранeто й. И така, в центъра на библейския анализ на творческия акт ние намираме точно концепцията, която и според науката се е оказала централна - концепцията за информация.

148

В Библията, когато се представя творческата дейност на Бога, често е използван изразът „Бог каза”. Това е лесноразбираем израз за всички хора от всички времена. Но значението му е огромно. Ключовата идея тук е, че Бог говори, т.е. пренася информацията от Своя ум към конкретната й реализация, изразена в материални предмети /звезди, планети, комети, спътници/ и живи същества /растения, животни и хора, жители на други цивилизации, ангели, серафими и херувими/. Апостол Павел продължава да развива тази истина: ,,С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.” /Евреи 11:3/ Интересното в това твърдение е, че то обръща вниманието ни към едно основно свойство на информацията, което разгледахме обстойно по-напред, а именно, че тя е нематериална, тя е невидима. Носителите й винаги са материални и видими - като например изписана хартия, телевизионен приемник, лека кола, самолет или ДНК молекули но самата информация, довела до тяхната реализация, е невидима и нематериална. Изводът, който се налага да направим е: нашата Вселена притежава едно нематериално измерение, т.е. тя е продукт на реализирана информация. Еволюционистите твърдят, че освен материя и енергия, във Вселената няма друго, и всичко, което е станало, е действие на техните действия. Но нито материята, нито енергията могат да създадат информация. А без информация /план, проект/ и без агент, който да реализира тази информация, всяка материя и енергия стават съвсем безполезни. Материята и енергията нямат капацитет да развиват всички необходими за биологичния живот съдържащи информация структури. Това, което ни казва Библията е, че материята и енергията са сътворени неща, с цел да реализират плана на Словото или Бога. Материята и енергията са творения, Словото не! ,,В начало бе Словото... Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.” В този смисъл интелектът и информацията предшестват материята и енергията. Тази истина все повече и повече се налага в научния свят. Физикът 149

Пол Дейвис пише: ,,Все по-честото приложение на понятието за информация към природата води до едно странно предположение. Обикновено ние си представяме света като съставен от прости, топчести частици материя, а информацията - като последстващо явление, приписвано на специални, организирани състояния на материята. Но може би е точно обратното: може би Вселената всъщност е буйство на първична информация, а материалните обекти са сложно вторично проявление.” / Цитирано в кн. ,,Погребала ли е науката Бога“, стр.99 / Второ Човекът е създаден по Божий образ и подобие - т.е. сам той е способен да създава информация и да твори. Никой друг не Земята не притежава това качество. Всичко, което е сътворил човекът, от карфицата до космическата совалка, е плод на реализирана информация. Кажете, че не е така... В този смисъл Бог е като нас /жив, притежаващ разум, чрез който планира, и сила, чрез която реализира плановете Си/, но по-вярното е, че ние сме подобни Нему. И колкото е истина, че всяка къща се строи от някого /има създател/, точно толкова е истина, че някой е създал този, който е построил къщата /нямам предвид неговите родители, а изобщо човека /. Има ли сведение за това?

Седма глава Необходими условия, за да съществува животът Прецизният баланс на Вселената е необходим, за да може да съществува животът. Но ако погледнем по-наблизо, в нашата слънчева система и на Земята, ще установим, че и тук трябва да има огромен брой астрономически и геофизични особености, които също трябва да бъдат много точно фиксирани, за да може да съществува животът. Необходимо е многобройни параметри с прецизни стойности да съвпадат едновременно, и то в много тесни граници. Ето някои от условията: 150

1/ Точно определено разстояние между Земята и Слънцето. Разстоянието между Земята и Слънцето е 150 000 000 км. Оказва се, че това е най-идеалното разстояние, за да може да съществува животът. Астрономът Джон Бароу и математикът Франк Типлър изследвали съотношението между радиуса на Земята и разстоянието между нея и Слънцето. Те стигнали до извода, че ако това съотношение беше малко по-различно от това, което се наблюдава в момента, човешкият живот нямаше да може да съществува. Професор Дейвид Блок отбелязва: ,,Изчисленията показват, че ако Земята се намираше само с 5% поблизо до Слънцето, тогава е щял да настъпи един неконтролируем парников ефект /прегряване на Земята/. От друга страна, ако Земята се намираше само с 1% по-далече от Слънцето, тогава щеше да настъпи едно неконтролируемо заледяване. Огромни пластове лед щяха да покрият по-голямата част от земното кълбо.” Някои учени считат, че дори и при много по-малки стойности, условията на Земята ще са неподходящи за живот. Земята или ще бъде пустиня или ледена топка. Но не е. Тогава отново питаме - кой постави Земята на най-подходящото разстояние? Или тя самата си е избрала това разстояние, или някой друг го е направил... Кой отговор ви се струва по-разумен?

2/ Точно определена големина и маса на Земята. Обемът на нашата планета е 1,0832×1012 km³ , масата е 5,9736×1024 кg. Ако Земята беше малко по-голяма, нейната гравитация би била по-силна и би се натрупал водород, който е лек газ и не би могъл да се освободи от земното привличане. В такъв случай атмосферата би била неблагоприятна за живот. От друга страна, ако земята беше малко по-малка, поддържащият живота кислород щеше да изчезне и водата на повърхността на планетата щеше да се изпари. И в единия, и в другия случай ние не бихме могли да живеем тук. Кой определи тези идеални мерки? Знаете ли, че и един друг ни пита същото - нейният Творец: ,,Къде беше ти, когато Аз основах Земята? Извести ако си разумен. Кой определи мерките й, ако знаеш и кой тегли връв за мерене по нея...” /Йов 38:4,5/ 151

Можете ли да отговорите на тези въпроси? Ако изключим Твореца, тогава отново трябва да стигнем до извода, че всичко е станало случайно. И отново разумът е поставен на изпитание...

3/ Точно определен период на въртене на Земята. Земята се завърта около оста си веднъж на 24 ч., което се оказва най-подходящата скорост за поддържане на умерени температури. На Венера са й необходими 243 дни, за да се завърти. Какво би станало, ако и Земята се въртеше толкова бавно? Нямаше да можем да преживеем екстремалните температурни разлики, възникнали от такива дълги дни и нощи. Ако скоростта е малко по-голяма, тогава скоростта на ветровете би била унищожителна. Кой завъртя Земята и то с идеалната скорост? И кой поддържа тази прецизна скорост в продължение на хиляди години? Случайността и тук не върши работа.

4/ Точно определена елиптична орбита на Земята около Слънцето с минимална ексцентричност.

152

Друг важен детайл е орбитата на нашата Земя около Слънцето. Кометите имат широка елиптична орбита. За щастие при Земята не е така. Нейната орбита е почти кръгла. И отново това ни предпазва от екстремални температурни разлики, които иначе биха били смъртоносни. И още нещо. Всяка, и най-малка промяна в нейната орбита, би се оказала фатална за живота. Когато Земята се върти около Слънцето, тя очертава определена траектория. Тази очертана от Земята траектория не се отклонява ни най-малко, защото дори едно 3-милиметрово отклонение би предизвикало огромно бедствие: ако отклонението бъде 2,8 мм вместо 2,5 мм, то орбитата ще бъде много широка и всички бихме замръзнали; от друга страна, ако отклонението бъде 3,1 мм, то всички ние бихме се опекли от топлина. Как ви се струва? Само отклонение с 3 мм. и всичко свършва.... Как е възможно мъртвата материя да създаде и поддържа такава прецизност?! Имате ли отговор ?

5/ Точно разстояние между Луната и Земята

153

На тази снимка, направена от “Аполо 11”, синьо-бялата Земя контрастира с голямата лунна повърхност Разстоянието между Земята и Луната е средно 384 399 км. И тук отново се изправяме пред поредния фактор, много точно определен, за да се гарантира живота на Земята. Ако те бяха малко по-сближени, земната гравитация щеше да притегли Луната и тя щеше да се блъсне в Земята. Ако ли пък бяха по-отдалечени, земната гравитация нямаше да може да я задържи в орбита около Земята и Луната щеше да се загуби в космоса. Ако те бяха дори малко по-сближени, то въздействието на Луната над земните приливи и отливи щеше да достигне опасни размери. Океаните щяха да залеят ниските райони. Триенето, което щеше да се появи в резултат на това, щеше да повиши температурата на океаните и щеше да изчезне прецизният температурен баланс, който е важен за живота на Земята. Ако Земята и Луната бяха малко по-отдалечени, то приливите и отливите щяха да намалеят, което от своя страна щеше да доведе до намаляване на подвижността на океаните. Неподвижната вода щеше да изложи на опасност живота в моретата и нивото на кислорода, който дишаме, щеше да бъде застрашено.

6 / Точно определено притегляне между Земята и Луната /// - Ако това притегляне /гравитация/ беше по-голямо, то силното притегляне на Луната щеше да има изключително сериозни последици върху атмосферните условия, скоростта, с която Земята се върти около оста си, и върху океанските приливи и отливи. Ако ли пък беше послабо, това щеше да доведе до екстремни климатични промени. И отново животът би бил невъзможен.

7/ Точно определена земна гравитация /// - Ако гравитационната сила беше по-голяма, то в земната атмосфера щяха да се съберат прекомерно количество амоняк и метан, което би имало унищожителен ефект върху живота. Ако ли пък тя беше послаба, то земната атмосфера щеше да загуби прекалено количество вода, което би направило живота невъзможен.

154

не е поясът на Ван Ален, енергийните експлозии, /които обикновено идват от Слънцето и се наричат слънчеви изригвания/, са толкова мощни, че биха могли да унищожат целия живот на Земята. Те биха издухали земната атмосфера и биха направили живота на Земята невъзможен. Д-р Хю Рос описва значението на пояса на Ван Ален за живота ни така: “Земята притежава най-голяма плътност измежду всички останали планети в Слънчевата система. Това голямо ядро от никел и желязо създава силно магнитно поле. Това магнитно поле, от своя страна, става причина за появата на радиационния пояс на Ван Ален. Този слой предпазва земната повърхност от радиационните бомбардировки. Ако този защитен слой не съществуваше, животът на Земята нямаше да бъде възможен. Единствената друга планета, която притежава магнитно поле и е изградена от скали, е Меркурий. Но силата на това магнитно поле е 100 пъти по-малка от тази на Земята. Радиационният пояс на Ван Ален е характерен само за Земята.” Ако магнитното поле беше по-силно, то щяха да се появят много силни електромагнитни бури. Ако пък беше по-слабо, то тогава Земята щеше да загуби своята защита срещу вредните частици, отделяни от Слънцето и известни като слънчеви ветрове. И в двата случая животът би станал невъзможен. И тук отново имаме смайваща прецизност.

10/ Точно определено съотношение между получената и отразената от Земята светлина - ефектът Албедо Слънчевото излъчване е съвкупността от електромагнитното и корпускулярното излъчване на Слънцето, което е основен източник на енергия и дневна светлина за Земята. То се разпространява във вид на електромагнитни вълни със скоростта на светлината и достига земната повърхност през атмосферата. Слънчевите лъчи преминават през нея, за да достигнат повърхността, а тя частично ги отразява, разсейва и изменя количеството и качеството им. До Земята достигат по-малко от две милиардни части от слънчевото излъчване, но то е главният източник на енергия за всички физико-химически процеси, протичащи на земната повърхност и в атмосферата. Днес знаем, 156

че само една част от слънчевата светлина се поглъща от земната повърхност. Другата се отразява и се връща в атмосферата. Това е така нареченият ефект Албедо. Всеки знае, че температурата на нашето тяло е около 37оC. Подържането на тази температура е резултат от обратните връзки между мозъка и различните органи и системи на тялото. Ако е твърде студено, нашето тяло произвежда топлина треперейки, ако пък е твърде топло, тялото ни се поти и отделя топлина чрез изпарение. Изобретявайки дрехата, която може да изолира, затопля и даже охлажда нашите тела, хората са разширили способността за запазване на температурата в нужните граници. На Земята температурата се регулира по аналогичен, макар и посложен начин. Албедото (лат. albus – бял) е характеристика на способността на повърхностите да поглъщат или отразяват светлина и има пряко отношение към цвета на планетата. Тъмните области, например планините през лятото, горите или даже океана, поглъщат повече енергия, топлина от слънцето. Светлите области, като пустините, облачните области или полярните ледени шапки повече отразяват слънчевата енергия.

Облаци Сняг (лед) Пясък, пустини Зелени тревни площи Гори

Албедо (отразена/падаща светлина) 0.70-0.80 0.80–0.85 0.20-0.30 0.20-0.25 0.05-0.10

Вода (прозрачен тънък пласт)

0.03-0.05

Вода (повърхност на океана)

0.50-0.80

Повърхност

Ако албедото беше по-високо, то щеше да настъпи ледников период. Ако албедото беше по-ниско пък, парниковият ефект щеше да доведе до прекомерно затопляне. Първоначално Земята щеше да се наводни от разтопяването на ледниците, а след това да изгори. И тук отново имаме смайваща прецизност, която случайността не може да осъществи.

157

11/ Точно определена пропорция на кислород и азот в атмосферата /// - Земята има сравнително гъста атмосфера, съставена от 78% азот, 21% кислород, 1% аргон и примеси от други газове, като например въглероден диоксид и водна пара. Това съотношение винаги си остава едно и също, независимо дали сме на върха на планина или в подземието на дълбока пещера; дали сме в най-отдалечената част на океана или в горещите пясъци на Сахара. Навсякъде, по всяко време, по цялата планета това съотношение не се променя. Зима и лято, пролет и есен, ден и нощ тези стойности остават непоклатими. Непроменим закон - 78% азот и 21 - кислород! Сега трябва да попитаме - тези стойности случайни ли са? Необходимо ли е да са такива, каквито са? Има ли специална причина? Да, мога да ви уверя, че запазването на тези стойности е от изключителна важност. Ако азотът се увеличи дори с няколко процента, жизнените ни процеси ще се забавят и ще умрем. Ще умрем от задушаване. А ако кислородът се увеличи, жизнените ни процеси рязко ще се ускорят. Пулсът ни ще се увеличи много, скоро ще се изтощим и ще умрем. Ще умрем от преумора. Представете си например, че съотношението е две трети азот и една трета кислород /сега е 4 пети азот и една пета кислород/. В тези пропорции елементите започват да влизат в реакции и ще се получи един много специален газ N2O, който е познат като ,,смехотворен газ”. Когато дишаш такъв газ, нещо става в мозъка ти и започваш да се смееш неудържимо и неконтролируемо. Можете ли да си представите картината - 6 600 000 000 хора, от малкото бебе до грохналия старец, се заливат от смях, който нито могат да контролират, нито да спрат... Светът ще се превърне в циркова площадка от смеещи се глупаци. Е, сами разбирате, че животът просто ще приключи. Единствената ,,утеха” е, че ще умрем ,,щастливо” смеейки се... /// - Представете си, че съотношението е 50 на 50 процента. Тогава ще се образува азотен окис, който бързо ще умъртви всички форми на живот. Нещо повече. При наличието на повече кислород в атмосферата, първата светкавица ще запали въздуха. Цялата планета ще бъде обгърната в огнени пламъци, които ще изпепелят всичко живо само за броени минути. Като анализираме всички тези научни 158

истини, стигаме до

единствено правилния извод – животът не би могъл да съществува при друг състав на въздуха. Оказва се, че тези стойности на елементите азот и кислород са много прецизно подбрани. Дали е само щастлива случайност, че всичко е устроено така целесъобразно и хармонично? Дали сляпа природна стихия е довела до точно това съотношение, необходимо за поддържането на живота? Светът би станал неуправляем, ако то излезе от контрол само за миг. Бихме видели /не знам само колко време ще можем да я наблюдаваме/ найужасната от всички експлозии, защото азотът е основният компонент на барута, а кислородът поддържа и ускорява горенето. Но защо не се страхувате? Защо не изпадате в паника и див ужас да парализира сетивата ви? Нали ако няма никой, който да контролира точно тези параметри на тези два елемента, тогава няма никаква гаранция, че този състав утре няма да се промени. И тогава всичко приключва... Но съставът не се променя и то в продължение на хиляди години. И това във никакъв случай не може да е дело на случайност. Случайността или каквото и да друго нещо, няма механизми, с които да следи и регулира тези деликатни стойности. Произход на кислорода и азота /// - Учудването ни продължава да расте, когато изследваме произхода на тези два елемента, които са от съществена важност за живота. Това, което най-много отличава живата /органичната/ от мъртвата /неорганичната/ материя, е дишането. Всички живи същества във въздуха, на сушата и във водите без прекъсване приемат кислород и изхвърлят въглероден двуокис. Ловоазие е открил, че дишането е бавна форма на горене. Изумително е, че след хиляди години /а според еволюционистите - милиарди/ все още има кислород! Защо не свършва? Изводът е, че някъде в природата има ,,фабрики”, които произвеждат непрекъснато кислород. Къде са тези заводи, които действат тайно, безшумно, непрекъснато и най-важното - не замърсяват? Учените са ги открили и ние днес знаем за тях. Те са в моретата и океаните, в планините и равнините, в ливадите и горите, в градините и в саксиите ви на балкона. Това са всички зелени растения, навсякъде по нашата планета. Те произвеждат кислород на дневна светлина. За да живеят, задължително поемат въглеродния двуокис от въздуха, отделян при 159

дишането на всички живи същества на Земята. Чрез дишането си пречистват въздуха и ни доставят необходимия за живота кислород. Каква изумителна организираност? О, случайността и тук си е свършила работата перфектно. Не можем да не се възхитим….!!! Този удивителен, феноменален процес се нарича фотосинтеза. Фото означава ,,светлина”. Синтеза означава ,,образувам или изграждам”. Или фотосинтеза означава ,,да изградя със светлина”.

Това е навярно най-фундаменталният и най-важният за живота на земята процес. Как се извършва този процес? фотосинтеза и светлина Фотосинтезата е химически процес, чието наименование е познато на всеки, който е ходил на училище. Повечето хора обаче не осъзнават колко жизненоважен е този процес за живота на Земята или каква мистерия е неговото протичане. Първо, нека опресним знанията си по химия от училище и да си припомним формулата на процеса фотосинтеза: 6H2O + 6CO2 + Слънчева светлина = C6H12O6 + 6O2 160

Гликоза Изразена с думи формулата означава: Вода плюс въглероден двуокис плюс слънчева светлина образуват глюкоза и кислород. Сега да изобразим по-точно какво се случва в тази химична реакция: шест молекули вода (H2O) влизат в реакция с шест молекули въглероден двуокис (CO2), която реакция се стимулира от слънчевата светлина. Когато реакцията завърши, резултатът е една единствена молекула глюкоза (C6H12O6) – чиста захар, която е основен хранителен елемент, и шест молекули кислород (O2). Източникът на всички храни на нашата планета – глюкозата, съдържа голямо количество енергия. Въпреки че тази реакция може да изглежда много проста, тя в действителност е невероятно сложна. Съществува само едно място, където тя протича: в растенията. Растенията по света съставляват основния хранителен източник за живите същества. По един или друг начин, всяко живо същество се храни с глюкоза. Тревопасните животни ядат самите растения, а месоядните пък се хранят с растения или други животни. Човешките същества не са по-различни: ние получаваме енергия от храната, която ядем, и следователно тя идва от същия източник. Всяка една ябълка, картоф, шоколад, парче месо или каквото и да било друго, което ядете, ви снабдява с енергия, която идва от Слънцето. Ако обърнете специално внимание на гореизложената формула, ще видите, че освен глюкозата при фотосинтезата също така се отделят и шест кислородни молекули. По този начин растенията пречистват атмосферата, която постоянно се „замърсява” от хората и животните. Без фотосинтеза растителният свят нямаше да съществува, а без растителен свят нямаше да има живот за животните и хората. Тази удивителна химична реакция, която никога не е могла да бъде копирана в нито една лаборатория, протича дълбоко в тревата, по която стъпвате и по дърветата, които дори не сте забелязали. Тя някога е протичала и в зеленчуците в чинията ви. Тя е една от основните жизнени процеси. Може ли слънчевата светлина да е преднамерено приспособена и за фотосинтезата? Или растенията са достатъчно приспособими така, че да осъществят реакцията, независимо от това какъв вид светлина достига до тях? Отговорът на тези въпроси, разбира се е, че слънчевата светлина е специално проектирана за фотосинтезата.

161

Светлината е форма на електромагнитна радиация. Първото нещо, което трябва да бъде отбелязано за електромагнитния спектър, е колко обширен е той: най-дългата дължина на вълната е 1025 пъти размера на най-късата. Ако напишем това, то числото 1025 ще изглежда така: 10,000,000,000,000,000,000,000,000. Едно толкова голямо число е далеч отвъд представите на човека. Това е обширният спектър, върху който различните дължини на вълните на електромагнитната енергия на Вселената се простират. Интересното тук обаче е, че електромагнитната енергия, излъчена от нашето Слънце, е ограничена в едно много, много малко сечение на този спектър. Удивителното е, че 70% от различните по дължина вълни, които се разпръскват от Слънцето, се намират в миниатюрните граници от 0.3 до 1.50 микрона. В това пространство има три вида лъчи: видими лъчи, близки ултрачервени лъчи и близки ултравиолетови лъчи. Това са три вида светлина и може да изглеждат напълно достатъчни, но събрани заедно, те формират само една незначителна част от общия спектър. За да разберем колко нищожно малка е тя, ще си послужим с един пример. Ако вземем обикновени карти за игра, които ще са 1025 на брой и ги подредим една върху друга /давате ли си сметка колко ще е височината на този куп/, то тези три вида светлина, които идват до нашата планета, ще отговарят на ивицата светлина само на една от тези карти! Не е ли удивително това! Оказва се, че слънчевата светлина е ограничена в един толкова тесен диапазон и че това е единственото лъчеизпускане, което може да поддържа живота на земята. В книгата си „Енергия и атмосфера” (Energy and the Atmosphere) британският физик Ян Кемпъл обръща внимание на този въпрос и казва: „Изключително забележително е това, че излъчването от Слънцето (и от редица други звезди) трябва да бъде съсредоточено в една малка ивица от електромагнитния спектър, който осигурява точното лъчеизпускане, което животът на земята трябва да получи.” Според учения тази ситуация е „зашеметяваща”. Американският астроном Джордж Гринщайн в книгата си „Симбиотичната Вселена” (The Symbiotic Universe) пише следното по темата: „Хлорофилът е молекулата, която осъществява фотосинтезата ... Механизмът на фотосинтезата започва с поглъщането на слънчева светлина от хлорофиловата молекула. Но за да може 162

това да стане, светлината трябва да бъде в правилния цвят. Светлината с погрешен цвят няма да може да изпълни трика... ” Наистина зашеметяваща прецизност! За да се осъществи процесът фотосинтеза, без който животът на Земята е невъзможен, Слънцето трябва да ,,работи” с удивителна прецизност, като изпраща своите животодавни лъчи в границите на микрони. И това прави в продължение на хиляди години без никаква грешка! Случайно ли е това?! И така, ние разбираме, че Слънцето е основният и най-важен фактор за живота на земята. Без слънцето животът не би съществувал, планетата би била мъртва, и то – съвсем мъртва. Само с един стих писателят Едмон Ростан е изразил тази истина по великолепен начин: ,,О, Слънце! Ти, без което нещата не биха били това, което са!” Да, без слънчевата енергия, която идва на Земята във вид на светлина и топлина, нищо не би съществувало. Но достатъчно ли е наличието само на енергия, за да започне някакъв процес? Не! Ако хвърлите бомба в купчина дъски, пирони, греди, цимент, стъкла, тухли, желязо и т.н. енергията е достатъчна, но това не означава, че ще се появи една чудесна къща. За да се построи една къща или каквато и да е друга сграда, ви е необходим план как да построите сградата; нужна ви е енергия, която можете да използвате целенасочено и по предназначение. Например, електричеството, само по себе си, е напълно неизползваем вид енергия. За да построите една сграда ще се нуждаете от енергия /електричество/, но също и от жици, ключове, електрически машини, мускулна сила и т.н. Така вие ще можете да използвата електричеството, когато ви потрябва, на подходящото място, в подходящо количество. По същия начин енергията от слънчевите лъчи е неизползваема и дори разрушителна, докато не я съхраните и използвате на подходящо място, време и количество. Единственият възможен механизъм, който може да съхрани и използва енергията на Слънцето, е хлорофилът. Хлорофилът е веществото, което придава зеления цвят на растенията. Има много сложен химичен състав - представлява белтък, свързан с магнезий. Поглъща слънчева енергия и я трансформира в енергия на химичните връзки в органичните съединения, които се синтезират в процеса на фотосинтезата. Количеството му в листата е от 0,6 до 1,2 %. Под микроскоп може да се види как хлорофилът тече безспир като 163

малки ручейчета в клетките на листата.

увеличени с микроскоп клетки от лист, съдържащ хлорофил Ако нямаше на Земята хророфил, слънчевата светлина щеше да бъде напълно излишна и нямаше как да се образуват калорични вещества /храната/, с които да живеят растенията, животните и хората. Нямаше да има и кислород да дишаме. Без хлорофил животът на Земята щеше да бъде абсолютно невъзможен. Но как е възникнал хлорофилът? Възможно ли е да се е получил случайно? Ако притежавате голяма фабрика с електричество, електрически двигатели и високоусъвършенствана техника, както и необходимата информация /на книга или в съзнанието ви/, тогава можете да произведете всякакви инструменти. С тези инструменти можете отново да създадете много модерна техника, която да използвате във фабриката. Но ако имате само електричество или слънчеви лъчи и нищо друго, нямате фабрика, нямате електрически двигатели, нямате машини, нямате инструменти за работа, ако нямате информация и дори някой, който да работи, как е възможно да създадете сложна машина или фабрика?! Същото се отнася и до изключително сложния строеж на хлорофила. Как може да възникне от само себе си, ако не съществува механизъм или план за неговата направа и ако не съществува механизъм, който да улавя обикновената /и разрушителна/ енергия на слънчевата светлина? Тези твърде сложни малки фабрики, представляващи милиони сложни молекули, не се появяват просто ей така, отникъде! Дори ако животът се е появил от само себе си и хлорофилът не беше възникнал едновременно с него, тогава животът щеше да загине моментално. В същото време трябва да се създаде и механизъм, чрез който поколението също да има хлорофилна структура, иначе то ще умре. Твърде сложно, нали? Не мислите ли, че за действието на този уникален процес е нужен интелигентен Дизайнер? Как ще ми обясните цялата тази сложнотия без Него?

164

Когато растенията извършват фотосинтеза, те приемат от въздуха въглероден двуокис - вреден газ, който живите същества не могат да дишат, и отделят кислород. Около 30% от кислорода в атмосферата се произвежда от растенията на сушата, а останалите 70% се произвеждат от растенията и едноклетъчните организми, които живеят в моретата и океаните. Фотосинтезата е сложен процес, който учените все още не са успели напълно да разберат. Този процес не може да бъде забелязан с просто око, защото механизмът използва атоми и молекули, които са нищожно малки. Ние обаче можем да видим резултатите от фотосинтезата в кислорода, който ни позволява да дишаме, и хранителните продукти, които поддържат живота ни. Фотосинтезата е система, която включва в себе си сложни химични формули, изключително малки размери и единици за тежест, и е основана на много деликатни равновесия. Съществуват трилиони и трилиони съвършени химични лаборатории, които извършват този уникален, единствен и неповторим процес във всички зелени растения около нас. По този начин растенията посрещат нашите нужди от кислород, храна и енергия безспирно, в продължение на хиляди години. Фотосинтезата се засилва или забавя в зависимост от силата на светлинната енергия. Максимумът се достига сутрин, когато светлинните лъчи са най-силни. На разсъмване листата започват да се изпотяват и съобразно с това се повишава фотосинтезата. След това обаче се случва обратното, т.е. фотосинтезата се забавя и дишането се повишава, тъй като с нарастването на температурата нараства и изпотяването. През нощта, със спадане на температурата, потенето намалява и растението се успокоява.През есента фотосинтезата намалява, а през зимата почти спира. Изчислено е, че за едно денонощие едно дърво отделя толкова кислород, колкото е необходим за дишането на трима души за същото време. А един хектар гора произвежда 180-200 кг кислород дневно. Виждаме, че фотосинтезата не е един постоянен процес. Има кратки периоди на спиране /през нощта/, по-дълги на забавяне /през есента/ и периоди, когато почти спира /през зимата/. Ето го и моят въпрос: Защо обаче кислородът не намалява и съотношението му с азота /78 към 21/ се запазва непоклатимо?

165

Как така, когато всичко е в зеленина, фотосинтезата е в силата си и кислородът е в изобилие, това съотношение се запазва в същите граници, както и когато през зимата зеленината я няма и фабриките за кислород почти не работят?! Може ли някой да ми обясни как случайността, въпреки тези големи аномалии, поддържа състава на въздуха непроменим, за да можем да живеем? Учените твърдят, че растенията на Земята разлагат годишно около 400 милиарда тона вода и отделят в атмосферата около 350 милиарда тона кислород. Откакто е започнало регистрирането на тези данни, нито е намаляло нивото на Световния океан, нито е нараснало процентното съдържание на кислород в атмосферата, въпреки че годишната му консумация не надхвърля 100 милиарда тона. Обърнахте ли внимание на тези факти? Растенията произвеждат годишно 350 милиарда тона кислород, а консумацията е 100 милиарда тона. Защо тогава процентното съдържание на кислорода в атмосферата не се увеличава? Защо стойностите 78 на 21 се запазват? НЕ НЕ НЕ... Това в никакъв случай няма как да стане случайно? Не е ли ясно, че някой следи и контролира всички процеси, за да компенсира излишъка или недостига на кислород или азот, или въглероден двуокис и да ги държи в точно определено съотношение?! Иначе просто нямам обяснение...

Азотният цикъл на земната повърхност Всички живи същества се нуждаят както от кислород, за да се запазят живи, така и от азот (N2), за да се развият. Азотът в живото тяло, и най-вече в структурата на нуклеиновите киселини, протеините и витамините, като количество е 15%, т.е. той представлява едно от основните вещества на живота. 78% от атмосферата също се състои от азотен газ. Въпреки това обаче живите същества, които се нуждаят от този азот във въздуха, не могат да го приемат направо в този му вид. Този газ трябва по някакъв начин да бъде приведен във вид, така че да може да бъде използван от организмите, но същевременно, за да не бъде изконсумиран целият, трябва отново, под формата на цикъл, да се върне в атмосферата. Случайността и тук е намерила гениално 166

решение Тази задача се изпълнява от микроскопичните бактерии. Азотът в атмосферата се спуска на земната повърхност по различни начини. Единият от тях е спускането на азота под формата на азотна киселина посредством дъждовете. Азотната киселина се превръща в нитрати от бактериите в почвата, а растенията от своя страна пък могат да поемат това хранително вещество единствено от почвата. Друг цикличен метод е директното поемане на азота от въздуха в почвата. Някои, намиращи се в почвата бактерии, заедно с тези, живеещи в корените на бобовите растения като грах и боб, изтеглят в почвата азота от въздуха. И сега пригответе се за поредното вълшебство. Изследванията показват, че най-важният за развитието на всички организми минерал, е азотът. Нуклеиновата киселина и голяма част от останалите клетъчни органели са зависими от това вещество. Между растенията, които се нуждаят от азот, за да могат да пораснат, и бактериите, които задоволяват тази тяхна нужда, се ражда едно от най-полезните, найзагадъчните, най-здравите и неразрушими при никакви обстоятелства съдружия на света. За да могат да впечатлят по някакъв начин бактериите, които ще са им жизнено необходими, и да ги придърпат към себе си, растенията отделят специални хранителни вещества от корените и правят така, че да се доближат до тях. ,,Флиртът” разбира се е успешен /като всички флиртове, които започват с покана за хубав обяд или вечеря/ и бактериите, ,,напудрени” и ,,костюмирани”, на тълпи се придвижват към организираното от растението парти. След това навлизат през специални отвори, образували се в растителните корени, настаняват се там и, размножавайки се в големи количества, формират коренните израстъци и доставят азот на растението. На това невероятно приятелство дължим голяма част от зеленчуците, растенията, зърнените храни, които ядем днес, както и азотният цикъл, необходим за поддържане на екологичното равновесие. Така тези миниатюрни малки същества осъществяват азотния цикъл, работейки като химична лаборатория в процеса фотосинтеза и още от деня на своето сътворение непрестанно осъществяват сложни химични реакции, които не говорят особено много на тези, които не са запознати с химията. Всяка една появила се на този свят нова бактерия започва своето задължение, оборудвана с материалите 167

и знанията, които само една специално проектирана химична лаборатория и специално обучен химик биха притежавали. Питам. Разбират ли тези малки същества какво правят? Кой химически университет са завършили? Химици с високи научни титли често бъркат при своите опити, те никога!!! Защо ? И как така работят безупречно в екип, без да си пречат? Как съгласуват действията си? Освен това тези процеси не се изчерпват само с корените. В това отношение също съществува голямо разнообразие и различни алтернативи. Въпреки че голяма част от тях са на много различни места и с много различни структури, те изпълняват по съвършен начин същата реакция със същото знание и програма. Например Някои растения обитават места, в които почвата е бедна на азотни частици и така те не успяват да си набавят необходимия азот от почвата. С други думи не биха могли да си изградят белтъци, а това е много важно за съществуването им – това също е друга дълга история. Та тези растения са ,,открили” особен начин за доставка на азот: Отделни части на растението – най-често листа – са се видоизменили така, че да могат да уловят дребни насекоми и да извлекат от телата им азота, който те съдържат (няма как да не съдържат, защото със сигурност са изградени от белтъци, а те пък съдържат азот – отново друга тема за разказване). Насекомите са привлечени от вкусни растителни сокове /отново е задействан флиртът с храната/ и се устремяват лакомо към ,,шведската маса”, наредена върху тези листа, без да разбират / както и много хора/, че тяхната лакомия ще им изиграе лош номер. Кацайки върху листа, залепват по лепкавата му повърхност. Върху листа - примамка, можем, ако искаме да го наречем и лист-хищник, растението отделя специални сокове, които разлагат материята на насекомото – това значи, че всички сложни хранителни вещества се разпадат на по-малките съставящи ги частици. След време, чрез повърхността на този лист, растението всмуква необходимите му частици. Така то получава и азот, и може да продължи живота си.

168

Поразително!!! Ако всичко до тук ви е станало ясно, ще разберете и защо е погрешна представата, че насекомоядното растение е хищно – скърца с листа, подобно на зъби, хруска жертвите си и премлясква лакомо в очакване на нова жертва. Няма опасност!!! Ако поставим пръст в образувания от видоизменените листа капан, няма как да останем без него. Като вземат въглероден двуокис директно от въздуха, азот и вода от почвата, растенията произвеждат хранителните вещества, чрез които живеят. Когато едно тревопасно животно се храни, поема тези хранителни вещества и така си набавя всички необходими материали (разбирай частици = атоми) за изграждане на собственото си тяло. И така, ден след ден, година след година, в атмосферата се извършва комплексен биохимичен кръговрат, който превръща атмосферния азот в нитрати, посредством специфични бактерии. Този процес се нарича нитрификация. Вторият процес на превръщане на нитратите, обратно в атмосферен азот, е денитрификация. Отличава се с особена сложност и с голяма скорост на циркулация в различните екосистеми. И отново в ума ми се пораждат купища въпроси. А растенията откъде знаят, че за да живеят им е необходим азот, че той съществува в атмосферата, но те не могат да го усвоят директно? Откъде знаят, че съществуват бактерии, които могат да им помогнат, и как знаят начина по който могат да ги впечатлят и привлекат за свои сътрудници? Как знаят, че е необходимо също да им направят и специални отвори /парадни врати/, откъдето да минат техните специални гости? И ако това не действа някъде, сменят тактиката и образуват специални листа - капани, с които постигат отново същия успех? Не е ли ясно, че нито растенията, нито бактериите могат да знаят това. Няма как да го научат. Но някой е знаел, защото ако го няма този удивителен процес, няма да ги има и растенията, тогава няма да има 169

и храна, и следователно няма да има и живот. С участието на този елемент в изграждането на белтъци, ензими, на нуклеиновите киселини, на хлорофила, на някои хормони, витамини и др. азотни съединения може да се обясни дълбокото му отражение върху целия растителен организм: хабитус на растението, морфология на органите, темп на развитието, обща биологична продуктивност, количество и качество на добива. Ето защо азотът с право се нарича жизнен мотор на растенията. Начините, по които растенията го усвояват, използват, и отново връщат в атмосферата са направо фатастични!!! Да вярваш, че това е дело единствено на случайността, се изисква вяра, далеч надхвърляща вярата на човека, който си обяснява всички тези удивителни процеси с наличието на интелигентен Творец, Който е създал и поддържа всичко това. В заключение. Производството на кислород и азот са изключително сложни процеси, при които случайността е абсолютно невъзможна. Невъзможна е и при подреждането им в съотношение 78% азот и 21% кислород, и поддържането на този баланс в продължение на хилядолетия. Това може да е дело само на един строго контролиран процес, осъществен от Твореца на този свят. Другото е най-малкото несериозно....

12/ Точно определено съотношение на въглероден двуокис и вода в атмосферата. Въглеродният диоксид (въглероден двуокис) е химично съединение. Молекулата му се състои от един атом въглерод и два атома кислород. Химичната формула на въглеродния диоксид е CO2. Той е газ без цвят и миризма. Получава се като продукт при дишането на живите организми, както и при горенето. Участва като изходно вещество при фотосинтезата на растенията. Съдържанието на СО2 във въздуха варира между 0,03% (300 ppm) и 0,06% (600 ppm) в зависимост от района, а в издишания въздух е приблизително 4,5%. Когато СО2 се вдиша във високи концентрации (повече от 5% обемни), води моментално до опасност за живота и здравето на животните и хората. Максималното допустимо безопасно ниво за възрастни за 8-часов работен ден е 0,5% (5000 ppm), а за деца и възрастни с белодробни заболявания е значително по-ниско. Хората, 170

които вдишат 7-10% СО2, могат моментално или след няколко минути да изпаднат в безсъзнание или кома. През 2006 година атмосферата е натоварена с около 0,038% обемни или 0,057% тегловни СО2. Това представлява около 2,97.1012 тона. Това е многократно повече от въглеродния двуокис, който е бил в атмосферата преди 50, 100 и повече години. И въпреки това, той е в допустимите граници, които гарантират живота. Следствие на огромните пожари и засилената индустриализация днес в атмосферата се отделят милиони тонове въглероден двуокис.

На планетата вече няма достатъчно растения, за да погълнат този въглероден двуокис, който е в повече, и така той остава в атмосферата. Той пропуска слънчевата светлина, но отразява топлината обратно към земната повърхност. Това води до постепенно повишаване температурата на планетата. Глобалното затопляне може да доведе до повишаване нивото на световния океан, брегова ерозия и наводнения. Може да причини суша, а от тук - проблеми с водоснабдяването и поражения за растенията. Също така може да доведе до лошо време, като бури и урагани, които причиняват значителни щети на сгради, пътища и инфраструктура (комуникации, водо- и електроснабдяване). Водните пари Около 13 000 km3 вода в трите си агрегатни състояния се разпростират в атмосферата, което прави около 1%. Най-често срещано е газообразното й състояние - около 95% под формата на водна пара. Тя постъпва в атмосферата при изпарението на океаните, моретата, както и от реките, езерата и другите водни басейни, разположени на сушата. Основното количество водни пари се намира в слоевете близо до земната повърхност (височина 2-3 km).Наличието 171

на водни пари в атмосферата е изключително важно по няколко причини - образуват облаците и валежите, участват в атмосферните топлообменни процеси и поглъщат лъчиста енергия (дълговълнова радиация 5,5-7 mm и над 18 mm). Въгродният двуокис и водните пари са основните фактори за парниковия ефект в земната атмосфера. Парниковият ефект е процес, при който инфрачервеното излъчване на някои газове в атмосферата затопля земната повърхност. При него се наблюдава повишена температура на ниските слоеве на атмосферата в сравнение с топлинното излъчване на планетата. Без този ефект средната температура би била около -18°C (255 K) вместо сегашната 15°C (288 K). Това би направило съществуването на вода в течна форма почти невъзможно (освен около вулканите), което би лишило Земята от течни океани, а те са основна предпоставка за възникването и разнообразието на живота.

водни пари въглероден диоксид озон метан азотен окис

Формула

Принос в проценти

H2O CO2 O3 CH4 N2O

55% 39% 2% 2% 2%

От таблицата става видно, че 95% от газовете, които формират парниковия ефект, са на въглеродния диоксид и водните пари. Те са в съотношение 55 към 39. Всяка промяна на тези стойности би била катастрофална за живота на земята. Точно това се забелязва в последно време.

13/ Дебелината на озоновия слой Озоновият слой е онази част от атмосферата на Земята, която съдържа относително голяма концентрация на озон (О3). Озоновият слой е известен най-вече със свойството си да поглъща по-голямата част от ултравиолетовите лъчи, попадащи над Земята. Начинът, по който се създава озонът в атмосферата, е впечатляващ.

172

Ултравиолетови лъчи, които идват от Слънцето, удрят обикновени кислородни молекули, състоящи се от два атома кислород (O2), като така ги разцепват на отделни кислородни атоми (атомарен кислород); атомарният кислород след това се свързва с неразбити O2 молекули, създавайки озон (O3). Озоновата молекула също е нестабилна (въпреки че в стратосферата може да издържи дълго време) и когато бива ударена от ултравиолетовите лъчи, се разцепва на кислороден атом и обикновена двуатомна молекула. Така се получава кръгов процес, наречен озоно-кислороден цикъл, резултат от който е слой с повишено съдържание на кислород в стратосферата - онази част от атмосферата, намираща се на височина между 10 и 50 километра над земната повърхност. Около 90% от озона в земната атмосфера се съдържа в стратосферата. Най-голяма е концентрацията на озон на височина между 15 и 40 километра, където тя се изменя между 2 и 8 милионни части. И сега забележете! Ако целият озон в атмосферата се сгъсти до въздушното налягане на морското ниво, щеше да образува слой, дебел само три милиметра. Въпреки че съдържанието на озон в атмосферата е много малко, то е от съдбоносно значение за живота на Земята, защото поглъща биологично вредното ултравиолетово излъчване на Слънцето. Ултравиолетовата светлина е разделяна на три вида, в зависимост от своята дължина на вълната - A, B и C. Тип C, която би била изключително вредна за хората, се поглъща от озоновия слой на височина от около 35 километра. Тип B може да бъде вредна за кожата и е главната причина за слънчевите изгаряния; прекомерното излагане на този вид светлина може да причини и генетични щети, предизвиквайки редица проблеми, сред които и рак на кожата. Озоновият слой е много ефективен в поглъщането на ултравиолетова светлина от този тип - за излъчване с дължина на вълната от 250 нанометра интензивността при земната повърхност е 350 милиона пъти по-слаба, отколкото в горните слоеве на атмосферата. Въпреки това, определено количество преминава през цялата атмосфера, което се отнася и за почти цялото количество ултравиолетова светлина тип A. Тя обаче е значително по-безвредна, въпреки че също е потенциален причинител на генетични щети. Изтъняването на озоновия слой позволява по-голяма част от ултравиолетовите лъчи от по-вреден тип да достигат земната повърхност и по този начин е предпоставка за увеличаването на нанасяните от тях щети на гените на живите организми.

173

да поддържа живота, би било невъзможно.

16/ Размерът на Слънцето По-малък размер на Слънцето би означавало замръзване на Земята, по-големият му размер пък би довел до изгарянето на Земята. Дори и най-малките отклонения биха били фатални.

17/ Температурата на Земята и основаният на въглерод живот Съществуването на въглерод, основата на всичко живо, зависи от запазването на температурата в определени граници. Въглеродът е жизненоважно вещество за органичните молекули като аминокиселините, нуклеиновата киселина и протеините. Това са основните елементи, съставляващи живота. Поради тази причина животът може да съществува единствено, ако е основан на въглерода. Ето така, наличната температура трябва да бъде не по-ниска от -20 oС и не повисока от +120 oС. Това са температурните граници на Земята.

18/ Водата Водата е най-разпространеното вещество на Земята. Тя е материята на живота. Около 70% от земната повърхност е покрита с нея, както и същото количество в нашето тяло. Тя съпровожда всеки миг от нашия живот. Състои се от 11,19% водород и 88,81% кислород и се изразява с химическата формула Н2O. Молекулата вода прилича на ябълка /атомът кислород/, към която са прикрепени две череши /атоми водород/. Връзката между тях е невероятно здрава и устойчива. Това е причината да има красиви потоци, реки, езера, морета и вдъхващите страхопочитание океани. Ако искаме да разкъсаме молекулите вода, ще трябва да поставим една капка в много силна пещ и да я загреем при температура 2000 градуса С. А за размерите на тази толкова важна за нас молекула можем да съдим от следния пример. Вземете една капка вода и измерете дължината й. След това я разделете на хиляда, после пак на хиляда и после на още сто. Така ще получите дължината й. Или за образуването само на една капка вода са необходими около хиляда милиарда милиарда /десет на двадесет и първа степен/ от тези молекули. А можете ли да си представите колко са необходими за една река, море или океан...!

175

Молекулата на водата Никой учен не може да ни каже как се е появила на Земята и то в такива огромни количества. Според еволюционната теория, Земята се е образувала от междузвезден газ и в началото е била едно огнено кълбо, което е изстивало в продължение на милиони години. Но откъде е дошла водата? До скоро се смяташе, че водата е дошла от астероиди, които са бомбардирали в началото Земята в огромни количества. Във всеки астероид е имало вода, която се е разтопявала на Земята и така постепенно е изпълнила планетата. За да се потвърди тази хипотеза бяха изпратени сонди, чиято цел беше да достигнат до определени астероиди и да вземат проби от тях. Това беше направено. И какво се оказа? Оказа се, че водата в астероидите е съвсем различна от земната!!! И така тази хипотеза рухна..., а друга няма! Но водата е тук и без нея животът е невъзможен..! Тогава как се е появила?! Учените са объркани.... Нещо повече... Последните изследвания показват, че водата си е била тук още от началота на създаването на нашата планета... Е и какво стана?! Пак стигнахме до това, което ни казва Библията: ,,В начало Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.” /Битие 1 :1,2/ Библията ни казва, че първоначало нашата планета е била едно водно кълбо, обгърнато от непрогледна тъмнина. След което Творецът се заема с оформянето му, като създава и необходимите условия за живот - светлина, атмосфера, храна и вода.... Еволюционистите ни казват, че Земята е била огнено кълбо, но не могат да обяснят как са се получили тези невероятни закони и условия, благодарение на които съществува животът, съществуваме и ние... Да се вярва, че всичко е дело на чиста случайност и че някакъв неконтролиран от никого процес, наречен ,,еволюция”, може да сътвори живот, да сътвори атмосфера, храна, вода и още хиляди, невероятно сложни параметри, в които може да се развива живота... за мен е несериозно... Ето ви примера с водата, без която животът е невъзможен... Всички я ползваме, ползваме се и от нейните невероятни качества, но колко от нас се впечатляват от това... ?! Приели сме нещата като даденост, без дори да се замислим, че това е един невероятен дар от Твореца за нас.

176

Днес вече сме научили доста за нея, но и много не знаем. Какви ли още тайни пази в себе си тази удивителна стихия? Откъде е дошла? Кой и защо я е дарил на нашата планета?

Удивителните свойства на водата: Всички известни нам течности с намаляване на температурата си се свиват и губят от обема си. С намаляване на обема плътността нараства и по този начин по-студените части на течността стават по-тежки. Ето защо твърдите форми на веществата тежат повече, отколкото когато са в течно състояние. Подобно на останалите течности, с намаляване на температурата й, водата се свива по обем, но това става само при определена температура (+40С). Следователно, противно на останалите известни течности, тя веднага започва да се разширява и когато окончателно се втвърди (замръзне), се разширява дори още повече. И така, „твърдата вода” е по-лека от „течната вода”. Според нормалните закони на физиката, водата в твърдо състояние, която се нарича лед, би трябвало да бъде по-тежка от водата в течно състояние и би трябвало да потъне, когато се формира, вместо да се носи на повърхността. Това свойство на водата е много важно, що се отнася до моретата, които покриват Земята. Ако то не съществуваше, т.е. ако ледът не се носеше на повърхността на водата, то много голяма част от водата на планетата ни щеше напълно да замръзне и животът в моретата, езерата и реките щеше да стане невъзможен. Под леда температурата остава положителна.

177

Когато ледът се разтопи или водата се изпари, тя абсорбира топлината от околностите. Когато тези превръщания се обърнат наопаки, а именно, когато водата замръзва или парите се сгъстяват, се отделя топлина. Във физиката терминът „латентна топлина” се използва за описването на това. Всички течности притежават един или друг вид латентна топлина, но тази на водата е най-високата. Също така, „термалният капацитет” на водата, което е количеството топлина, необходимо за покачване на температурата на водата с един градус, е по-висок от по-голямата част от останалите течности. Водата има и други особености: висока температура и голяма специфична топлина на топене и кипене, в сравнение с другите хидрати с подобна молекулна маса. В течно състояние има голяма топлоемкост и вискозитет. За разлика от много други вещества, при замръзване водата се разширява, което се дължи на факта, че при замръзване водата преминава от молекулярно в кристално състояние и така образуваната кристална решетка има по-голям обем от този на молекулите при течната вода. Чистата дестилирана вода е добър изолатор. Но водата е и отличен разтворител и затова в природата в нея винаги има разтворени свободни йони (виж хидролитичен разтвор), поради което тя провежда енергия. Химични свойства Водата е добър разтворител благодарение на полярността си. Когато йонно или полярно вещество се постави във вода, то бива заобиколено от водни молекули. Относително малкият размер на водните молекули обикновено позволява една молекула разтворено вещество да бъде обградена от голям брой водни молекули. Отчасти негативно заредените неполярни краища на водната молекула се привличат с положително заредените компоненти на разтвореното вещество, и обратно - за положително заредените неполярни краища. Основно йонни и полярни вещества, като алкохоли и соли, са сравнително разтворими във вода, а неполярни вещества като мазнини и масла - не са. Неполярните молекули не се разделят във вода, защото водните молекули, поради валентността, се свързват посредством водородни връзки помежду си повече, отколкото с неполярните молекули.

178

Пример за йонно разтворено вещество е готварската сол. Натриевият хлорид се разпада на Натриеви катиони и Хлоридни аниони, всеки заобиколен от водни молекули. Тогава йоните лесно преминават от кристалната си решетка в разтвор. Пример за молекулно разтворено вещество е обикновената захар. Полюсите на водната молекула създават водородни връзки с полярните региони на захарната молекула, преминавайки по този начин в разтвор. Разтварящите свойства на водата са жизнено важни в биологията, защото много биохимични реакция, като тези в цитоплазмата и кръвта, се осъществяват единствено във водни разтвори. Водата е нужна за всеки един метаболитен процес, включително синтеза на протеини. Неоценимата стойност на водата за поддържането на живота /// - Водата не Ви достига Колата и кафето не се броят. Всъщност, въпреки че са течни напитки, кофеинът в двете има действие на диуретик и причинява загуба на течности. Когато това се случи (виж точка 4), тялото започва да складира вода. Според общите разбирания 6-8 чаши с вода са достатъчни за един ден. Целете да изпивате поне по 2-4 литра вода, в зависимост от вашите размери и нужди. /// - Водата изчиства токсините в тялото Водата прочиства токсините и остатъчните продукти от тялото ни. Тя е особено важна при високо-протеиновите диети, тъй като спомага за премахването на излишния азот, уреята (токсично съединение) и кетонните телца. Ако приемате много храна, за да качвате мускулна маса, тогава имате нужда дори от още повече вода, за да спомагате за работата на бъбреците. /// - Водата помага за стопяването на мазнините Без достатъчно вода бъбреците не могат да функционират пълноценно. Когато това се случи, част от “натоварването” се прехвърля към черния дроб. Той преработва натрупаната мазнина в тялото за енергия. Ако черният дроб върши част от работата на 179

бъбреците, тялото ви гори по-малко мазнини, т.е. вместо да гори, вашият дроб се заема с друга дейност и започвате да трупате излишни килограми. Като допълнение можем да споменем, че пиенето на вода създава чувство за ситост и така огладнявате по-рядко и намалявате приема на храна. /// - Водата намалява задръжката на течности Обратно на общоприетото разбиране, пиенето на вода всъщност може да Ви помогне да изчистите излишните течности. Когато водата се приема рядко или в малки количества, тялото започва да мисли, че има недостиг и започва да я складира, за да има резерв в случай на нужда. Тя се складира в допълнителни клетъчни пространства и кара кожата ви да изглежда мека и пухкава. /// - Водата се грижи за здравето Ви При ниско съдържание на вода тялото започва да си я добива от органи като дебелото черво. Когато това се случи се стига до запек. Освен всичко, водата Ви позволява да храносмилате приетата храна много по-ефективно. Това важи в пълна сила особено когато приемате над 4 000 ккалории на ден. /// - Водата помага на хората, които консумират много сол Ако водната задръжка е хроничен проблем, значи тя може да бъде причинена от голямото количество на сол в приеманите храни. Колкото повече се храните със солени ястия, толкова повече тялото се опитва да задържа вода с цел да намали концентрацията на сол. Моят съвет е или да ядете по-безсолно, или да пиете повече вода. /// - Водата спомага за по-доброто усвояване на приетите хранителни добавки Суплементи, като креатина, работят като привличат водата в мускулните клетки, при което се създава анаболна обстановка, нужна за растеж. За да действа в цялата си ефективност, креатинът има нужда от голям прием на вода. /// - Водата има висока специфична топлина Това означава, че химическите реакции вътре в човешкото тяло 180

се запазват доста стабилно. Ако водата имаше ниска специфична топлина, щяхме да ,,изврим” при най-малкото движение.

19/ Водният кръговрат Още от училище знаем за кръговрата на водата. Но в какви количества и как точно се осъществява този уникален процес разбрахме едва в 20 век. Според измервания, от цялата земна повърхност за една секунда се изпаряват 16 милиона тона вода. За една година това количество достига 505 трилиона тона. Това, в същото време е и количеството вода, което се изсипва на Земята за една година. Т.е. водата винаги се намира в едно равновесие, върти се според “определено количество”. Продължаването на живота на земната повърхност се подсигурява именно чрез този воден цикъл. Дори човек да използва цялата технология, с която разполага, не би могъл да осъществи този цикъл по изкуствен начин. Ако настъпи дори много малка промяна в това количество, то не след дълго би възникнало голямо екологично неравновесие и това би довело до прекратяване на живота. Но това никога не се случва. Дъждът всяка година ще продължава да се изсипва в едно и също количество. Мярката на дъжда не е само в количеството му, но същевременно и в скоростта на падане на дъждовните капки. Дъждовните облаци се намират най-малко на 1200 метра височина. Ако от тази височина падне предмет с големината и тежестта на една капка, постоянно ще увеличава скоростта си и ще достигне до земната повърхност със скорост от 558 км/ч. Разбира се, какъвто и да е предмет, падащ с такава скорост, би нанесъл огромни щети. Ако дъждовната капка падне от същата височина с такава скорост, то при това положение всички насаждения ще бъдат унищожени, населените места, къщите и колите ще пострадат, хората няма да могат да вървят, без да са предприели необходимите предпазни мерки. При това, изчислението, което сме направили, важи само за разположените на 1200 метра облаци. Като имаме предвид, че понякога облаците са на 10000 метра височина, можем да си представим колко унищожителни биха били падащите от такава височина капки. Но такова нещо никога няма да се случи. От каквато и височина да падат дъждовните капки, когато достигнат до земната повърхност, 181

средната им скорост е около 8-10 км/ч. Причината за това е формата, която капките приемат по време на падането. Тази специална форма на дъждовните капки повишава въздействието на триене на атмосферата и по този начин се предотвратява надхвърлянето на определени граници за скоростта на капките.

20/ Разпределението вода – суша Една четвърт от планетата ни е суха земя, а три четвърти е покрита с вода. Случайно ли е това? Представете си, че океаните са само половина от настоящата си големина. Какво би станало тогава? Това би означавало, че валежите ще представляват само една четвърт от количеството, което пада в момента. Тогава огромни пространства от плодородната земя ще се превърне в пустиня. От друга страна, ако половината от сегашната суша се добави към океаните, тогава ще падат четири пъти повече валежи. Сами разбирате, че плодородните почви ще се превърнат в блата и мочурища, животът не би могъл да съществува. Джефри Марси - професор по астрономия от Калифорнийския университет в Бъркли, прави следното забележително изказване: ,,Водата е най-голямото чудо. Количеството й е точно премерено и преценено - нито повече, нито по-малко от необходимото за появата и съществуването на организми. Никой от нас не може да даде разумен отговор как е възможна подобна прецизност. Водата не е твърде много, за да покрие планините, нито толкова малко, че да превърне света в суха пустиня, каквита са Марс и Венера.”

21/ Съдържанието на сол в океаните Съдържанието на сол в океаните е 3.5% и остава приблизително константа, независимо от стичането на континентални води, които донасят повече от 500 мегатона сол всяка година. Ако процентът на сол стане повече от 6%, всичко живо в моретата ще загине. Да, но не става...! Защо? Как се регулира този процес? По два начина: Първо. Цялото солено съдържание на океаните се подменя през определени периоди с материал, донесен от континентите от реките. Второ. Чрез изпарението на морската вода. Изпарената морска вода се връща прясна, “рециклирана” под формата на дъжд. Солта се отлага и погребва на дъното под слоеве седименти в плитките лагуни 182

и солени езера. Те пречистват океаните, както нашите бъбреци отделят нечистотиите от кръвта ни. И нещо друго. Всяка вода, която не се движи, след време замирисва. Солта в океаните и моретата е именно средството, с което това се предотвратява.

22/ Голям запас от въглерод За да съществува живот на земята, е необходим голям запас от въглерод. Въглеродът се образува от комбиниране или на три хелиеви ядра, или на хелиево и берилиево ядро. Известният математик и астроном сър Фред Хойл е установил, че за да може това да стане, енергийните нива на основното състояние на ядрото трябва да са много прецизно настроени едно спрямо друго. Това явление се нарича ,,резонанс”. Ако отклонението е повече от 1% в която и да е посока, Вселената не би могла да поддържа живота. По-късно ученият признава, че нищо не е разклатило атеизма му така силно, както това откритие. След тези открития той пише: ,,Изглежда някакъв суперинтелект си играе както с физиката, така и с химията и с биологията. Няма слепи природни сили, за които си заслужава да говорим.” И отново не можем да не се възхитим. Изглежда за всичко е помислено. Големият въпрос е – от кого? Астрофизикът д-р Хю Роз изчислява, че вероятността да съществува такава планета с толкова много и така точно прецизирани стойности, които да осигуряват необходимите условия за живот, е 10 на 30 степен. Сами разбирате, че случайността и тук не върши работа.

23/ Тектоничните плочи Земната кора на нашата планета е изградена от тектонични плочи, които се движат /приплъзват/, в следствие на което се появяват планинските вериги и океанските дълбини. Тектониката стимулира т.нар. Въглеродно-силикатен цикъл. Благодарение на него нивата на въглерода в атмосферата се регулират, а температурата на повърхността се запазва около стойностите, поддържащи водата в течно състояние. Професорът по планетарна астрономия Майк Браун от Калифорнийския технологичен институт прави следното 183

забележително изказване: ,,Плочите запазват идеалните за нея температури, а тя улеснява движението им подобно на лубрикант. Без нея планетата щеше да бъде биологично и геологично мъртва. Тектоничните процеси водят до огромните разлики между континентите и океанските дъна, до огромния брой земетресения и вулкани и новообразуването на планини. Венера, например, няма вода, тектоника, океани и океански дъна, стръмни планини и континенти. Въпреки че е със същата маса като Земята, и е почти на същото разстояние от Слънцето.”

24/ Съществуването на планетата Юпитер Оказва се, че без планетата Юпитер и нейният идеален размер, животът на нашата планета не би могъл да съществува. Юпитер предпазва Земята от астероидни удари, действайки като метла, измитаща на безопасно място космическите отломъци. В противен случай всички те щяха да бомбардират Земята непрекъснато... Можем да си представим какъв щеше да бъде крайният резултат...

Обобщен анализ Това са само някои от крайно деликатните равновесия, които са жизненоважни за появата и продължителността на живота на Земята. Д-р Хю Роз е открил 34 такива закономерности, без които животът никога не би могъл да съществува. Степента на фина нагласа на 34те различни характеристики във Вселената, които изискват изключително фина настройка, за да съществува физическият живот, е наймалко десет трилиона трилиона трилиона пъти по-голяма от това, което и най-умните, силни и добре обучени хора могат да постигнат. Само тази единствена характеристика на Вселената предполага, че Създателят е поне десет трилиона трилиона трилиона пъти по-интелигентен, знаещ, съобразителен и силен от човешките същества. Земята и Вселената не биха могли да се появят в резултат на последователни случайности. Животът е много сложно нещо и за неговото създаване и поддържане се изискват много фактори, които 184

действат в безупречна прецизност и точност. Иначе не бихме могли да живеем. Сложност и случайност са две взаимноизключващи се понятия. Така че всичко, което виждаме и невиждаме /атомите и молекулите/ е проява на предварителен замисъл и план - на реализирана информация. Целесъобразността на всичко, което съществува, ни налага като закон този начин на мислене. Наличието на Творец е очевадно и задължително. Неотдавна във Франция излезе от печат книгата на двамата известни астрофизици - Жак Демаре и Доминик Латдер, озаглавена “Антропичният принцип”. Ето как двамата съвременни астрофизици представят своите възгледи за произхода на вселената и живота в едно интервю за сп. ,,Пари мач “. Интервюто е поместено в сп. „Паралели”, бр. 6 от февруари 1995 година: П.М. - Модерната астрофизика вижда ли смисъл в устройството на света? Ж.Д. - Да, модерната наука издига днес хипотезата, че светът не е абсурден. Д.Л. - Иначе казано, наистина съществува връзка между човека, възрастта и размера на вселената. Ж.Д. - А за да съществуваме ние, е трябвало също вселената да се регулира от съвсем точни и все по-добре изучени днес физически закони и параметри. П.М. - Ето, че стигнахме до тези прочути параметри, от които зависи равновесието на вселената. Например структурите на тези прелестни цветя, които красят стаята, според вас се основава на известен брой физически константи, чиито стойности са инзвънредно точни. Кои са тези константи? Ж.Д. - Да вземем няколко прости примера. Представете си скеле, издигнато до фасадата на сградата. Всеки негов елемент е неделима част от цялото. Ако махнем само един от елементите, скелето ще се срути. Така е и с действителността, която ни заобикаля: тя е единно цяло, както в пространството, така и във времето. И най-малките промени във физическите закони и параметри биха имали катастрофални за вселената и за живота последици. Например, ако прагът на възбуждане на въглеродните ядра не беше фиксиран много точно на нивото 7653 мил. електрон волта над нормалното им състояние, ако беше съвсем малко повисок - например с 0,27мил. електрон-волта – същите тези ядра 185

нямаше никога да могат да бъдат синтезирани и въглеродът никога нямаше да се образува. Без въглерод не е възможна органичната химия, следователно няма живот и нямаше да ги има цветята, за да се върнем на нашия пример. Вселената далеч нямаше да има лицето, което днес познаваме. Ние просто нямаше да сме тук, за да говорим за това. Как да се обясни една такава прецизност в регулирането на процес, без който нямаше да съществуваме нито вие, нито и аз? Друг феномен: ако електромагнитната сила не беше по-голяма, а напротив, по-малка, животът не би могъл да се появи. Или още: ако плътността на вселената беше само малко по-висока или обратно по-ниска, галактиките, Слънцето, нашият свят никога нямяше да могат да съществуват. П.М. - Всъщност физическите закони, съдържащи константите и техните стойности, могат да се установят, без които обаче светът и животът нямаше да съществуват, но които е абсолютно невъзможно да се обяснят. Защо скоростта на светлината е 299 000 км / сек., а не 355 000? Защо константата на гравитацията е именно такава , а не друга? Означава ли това, че тези стойности поддържат специална връзка със съществуването на човека? Д.Л. - Това именно е въпросът, поставен в нашата книга “Антропичният принцип”. Биографията на вселената от раждането й до днес сякаш подсказва, че условията за появата на живот на дадена планета могат да се съчетаят изключително трудно. Това ни подтиква да допуснем, че нашето съществуване във вселената е резултат на един вид избор в момента на нейното създаване, от който просто сме се възползвали. П.М. – Отхвърляте ли хипотезата за трансцедетална първопричина за произхода на вселената? Или по- просто казано, за съществуването на Бог? Ж.Д. - Съвсем не! Просто казвам, че хипотезата за божествено сътворение не принадлежи на сферата на науката, а на сферата на философията или метафизиката. Д.Л. - Работата на науката е да се пита не “защо”, а по-скоро “как”. Ако твърдим, че физическата структура на вселената е такава, че животът, съзнанието и човекът неизбежно е трябвало да се появят в нея, тогава вселената престава да бъде абсурдна и разкрива дълбок смисъл, един от ключовете, към който сме ние.” Не мога да добавя нищо повече!

186

ВТОРА ЧАСТ Първа глава Сътворението ,,В началото Бог създаде небето и земята” /Битие 1:1/ Без излишно разточителство на думи, кратко, ясно и недвусмислено Библията посочва как е създадена цялата вселена, заедно с нашата планета Земя. /В еврейската символика, в описанието на сътворението, наименованията ,,небе” и ,,земя” са синоними за цялата вселена/. Самосъществуваща, вечна, всемогъща личност, неподлежаща на никакво описание, притежаваща неограничени възможности, създава цялата вселена, както и нашата Земя. В продължение на шест буквални творчески дни /Битие 1:1-31/ от едно водно кълбо, обгърнато от космически студ и непрогледна тъмнина, пред очите на цялата вселена /Йов 38:4-7/, Бог създава един приказен свят. Земята се покрива с буйна растителност, гъмжаща от напълно съзрели създания. Нашата планета е украсена с ясни, чисти и ярки тонове, форми и аромати, съчетани със съвършен вкус и точност във всяка подробност и функция. И там, в едно вълшебно кътче, наречено райска градина, заселва първата човешка двойка. /Битие 2:8,9/ След това им представя и Своя план за тях: ,,Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всичко, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.” /Битие 1:26-29/ В Библията са посочени следните етапи на създаването на човека: А/ План. Това е толкова банално, че неговото споменаване може да изглежда излишно, но в началото на всеки творчески акт задължително стои декларираната воля /намерение, концепция, план/ за неговото 187

осъществяване. Това намерение е ясно изразено от Бога в Битие 1:26: ,,Да създадем човека......” Изрично изразената Божия воля, която стои зад тези думи, се съдържа и в Откр.4:11: ,,заради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.....” Тук няма никаква случайност. Има точно определен план, за създаването на едно разумно същество, което Неговият Творец нарича човек. Б/ Изпълнение: Знаем, че и най-добрите планове са напълно безполезни, ако не бъдат осъществени на практика. Но Бог изпълнява това, което възнамерява да направи: ,,И Бог създаде човека по своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде”. /Битие 1:27/ Този стих описва накратко ,,процеса на производство”, който в Битие 2:7 е представен малко по-подробно и освен това ни дава възможност да надникнем в плана на създаването: човекът е сътворен по Божие подобие, настроен спрямо Неговото същество. Ние сме Негово дело; ние сме желани! Да сътвориш означава още, да направиш съдържанието на сърцето и ума си видимо и доловимо със слуха. Една картина първо е образ, изникнал по незнаен начин във въображението или в паметта на художника, а след това е пренесена от ума върху платното. Една песен първо е прозвучала незнайно къде в мозъка на композитора, докоснала е някакво непознато чувство в емоционалния му свят, а след това е била изразена с мелодия и текст. По принцип същото е валидно и за Бога, само че на безкрайно по-високо ниво. Сътворен по Божий образ и подобие означава точно това. Така че всички наши човешки творчески усилия и постижения са само бледи сенки на възхитителната реалност на Божията творческа мощ. Когато е предприел върховното дело за сътворяване на човека, Той го е направил като израз на Себе Си,като живо отражение на Неговия ,,образ”, като реализация на съдържанието на сърцето Си. Така аз едва сега започвам да разбирам и осмислям думите на Исус: ,,А това е вечен живот-да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото Си изпратил“/Йоан 17:3/ Забелязвате ли, че Спасителят не определя вечния живот от гледна точка на неговата продължителност-трилиони и трилиони години, безкрайно време, а по-скоро от неговото качество. Според Св. Писание ,,Бог е любов“. Тогава вечният живот, за който сме били създадени 188

и който отново ни е подарен чрез заслугите на Христос означава, да тръгнеш на постоянно задълбочаващо се пътешествие в чудото и блаженството на неговата любов. Не е ли прекрасно това?! В/ Резултат. Чрез съединяването на ,,тялото от пръстта” и ,,духа от Бога”, в творението възниква нещо съвсем ново ,,... и човекът стана жива душа” /Битие 2:7/, т.е. живо същество, което може да се движи, да мисли, да говори, да планира и да реализира своите планове. Прави впечатление, че описаните три фази на сътворението напомнят действията на инженер, които са ни познати от производството на промишлени изделия. Тези общи принципи познаваме от производството, както на обикновена четка за зъби, така и на най-модерните компютри. Всички тези изделия са предшествани от една планираща идея. Да, човекът в никакъв случай не е дело на случайната игра на атомите и молекулите. Той е планиран и създаден с много любов. Изумителното в този кратък разказ за началото на всички неща е, че човекът е нещо много, много специално! Специално е, защото е създаден по Божий образ и подобие /Божия прилика/. Какво означава всъщност това? Едва ли някой някога ще може да каже всичко или цялата истина относно този сложен казус, но и това, което можем да знаем е впечатляващо. Физическа прилика Да започнем с физическата прилика. Библията посочва, че някои хора са видели части от Божията личност. Моисей, Аарон, Надав и Авиуд и още 70 старейшини виждат нозете Му /Изход 24:9-11/. Бог отказва да покаже лицето Си на Моисей, защото това би означавало сигурна смърт за него /Изход 33:20/, но това означава, че Бог има лице. Даниил и Исая виждат част от Божеството - глава, чието лице не се вижда, но се вижда косата, с която е покрита /Дан.7:9/, /Исая 6 гл/. Христос е описан като ,,образ на невидимия Бог” /Кол.1:15/ и отпечатък на Неговото същество /Евреи 1:3/ И въпреки, че Бог е дух /Йоан 4:24/ и е вездесъщ /всеприсъстващ навсякъде и едновременно в цялата вселена/, Той е и личност и изглежда има човешки облик. Това не грябва да ни учудва и изненадва, защото човекът бе създаден по Божия образ. Не зная какъв образ имат разумните същества, населяващи другите светове, но това, което откривам за човека, е 189

повече от удивително!!! Но Библията ни казва, че човекът е създаден не само по Божий образ, но и по Божие подобие. Освен това ни се казва, че е бил направен ,,малко по-долен от ангелите” /Евреи 2:7/, което означава, че е бил надарен с умствени и духовни дарби. Тъй като човекът бе създаден по моралния образ на Бога, той имаше възможността да изрази своята любов и вярност към Създателя си. Подобно на своя Създател и той имаше властта да избира, както и свободата да мисли и действа според морални повели. Благодарение на това, човекът можеше да се стреми свободно към Бога и да намира в Него: чрез разума си - абсолютната истина, чрез чувствата си - блаженство и красота, а чрез волята си - върховното добро. Тези качества не притежава никое друго живо същество на нашата земя. Да, човекът е нещо много, много специално.

Втора глава Съществени различия между човека и животното

190

Според еволюционното учение, човекът е произлязъл направо от животинското царство. Следователно той е резултат от същия процес и същите еволюционни фактори, под действието на които са се развили и животните. По тази причина и различията между човека и животното не са от принципен характер, а само в степента на развитие. Човекът се характеризира единствено с по-високото си стъпало на развитие. Истината обаче е съвсем друга. Дори на чисто биологично равнище между човека и животното има дълбока, непреодолима пропастчовешкият мозък 1 / Сложността на човешкия мозък Няма да сбъркаме, ако кажем, че мозъкът е най-удивителният орган в човешкото тяло и най-сложната структура, позната в нашия свят. Той управлява както нашите жизнени функции, така и поведението ни. Нашите мисли, спомени и чувства са плод на неговата дейност. Много често погрешно го сравняват със сложна телефонна централа или суперкомпютър. Този орган е много по-сложен и от найсложната машина. Познанията ни за мозъка, въпреки интензивните изследвания, са все още частични. Той все още, в по-голямата си част, е неизследван континент - едно от чудесата на вселената. Как може да се очаква, че човек ще повярва в случайната му поява в резултат на неинтелигентен и чисто материален процес? Но милиони го вярват. За мен това е необяснимо...!

191

Нервни клетки (Неврони) Всеки неврон се състои от тяло (основна част), тънки влакна, наречени дендрити и един по-дълъг израстък, наречен аксон. По краищата на невроните има множество окончания, наречени синаптични. Нервните импулси се движат със скорост над 100 метра в секунда. Те преминават по аксона на един неврон към синаптичните му окончания и се приемат от дендритите на съседния неврон. През 1968 год. изтъкнатият невролог, биофизик и психолог д-р Джон Плат обяви, че човешкият мозък има около сто милиарда мозъчни клетки, а не дванадесет-четиринадесет, както се смяташе. От всяка клетка излизат около хиляда разклонения, които по много сложен и неразбираем път се свързват с другите клетки. Това са така наречените синаптични връзки. Общият брой на връзките между клетките се изчислява на около хиляда трилиона!!!, а общата им дължина на 500 000 километра!!! И всичко това събрано в 13501400 грама! Ако всяка секунда, през целия си живот, ние използваме само тридесет хиляди нови връзки, не бихме могли да ги употребим всичките! От доста време човешкият мозък бива сравняван с компютър, затова да се опитаме да си представим визуално това чудо. Представете си една огромна равнина, на която са поставени 100 милиарда компютри. От всеки компютър излизат по хиляда кабели, които се свързват в мрежа с останалите компютри. За да може да работи системата, не трябва да има никакви грешки при свързването. Всеки кабел трябва да се свърже по точно определен начин на точно определено място. Трябва да се изградят хиляда трилиона връзки!!! Общата дължина на тези кабели ще е най-малко 100 пъти по голяма от тези в нашия мозък /ясно е защо/, а това означава най-малко 50 милиона километра!!! За да работи само една система /напр. системата за запаметяване/, ще е необходима електрическа енергия от порядъка на един милиард вата, а централата, която трябва да осигури необходимата енергия ще бъде с размерите на небостъргач. А за да работи цялата система, ще са необходими многократно по-високи мощности, чиито размери е трудно да се изчислят.

100 милиарда компютри, 50 милиона километра кабели, свързани в хиляда трилиона връзки....! Ако цялото човечество обедини усилията си и впрегне в работа целия си научен и технически потенциал, пак няма да успее да извърши тази огромна по сложност и технически 192

умения задача. А вярвата ли, че всички тези компютри могат да се самосъздадат и след това сами, съвсем случайно, да изградят тези трилиони връзки безпогрешно....? Просто виждам усмивките ви.... Ако умът на цялото човечество не е достатъчен, за да извърши тази работа, случайността пък да го направи е не невероятно, но един милиард пъти невероятно... А какво става, ако трябва да направи това 6 600 000 000 пъти /толкова е населението на Земята/? И тъй като всеки човек е уникален, всеки път тези връзки ще бъдат различни. И това е само при хората. Но мозъци, и то много сложни притежават всички по-сложни биологични видове. Ако трябва да имитираме и тях, тогава…?! Нашият мозък не само изобщо не може да си представи грандиозността на подобна задача, не може дори да я осмисли.. Да, ама ако не вярваш в Бога, тогава трябва да вярваш, че това е възможно, защото тези толкова сложни системи вече съществуват в 6, 6 милиарда човешки мозъци и в безброй други животински! Как да започнем да разбираме функционирането на един орган с приблизително 100 милиарда неврони, с около хиляда трилиона връзки и с обща честота на импулсите може би от порядъка на 10 милиона милиарда пъти в секунда?! Едва ли някога това ще стане. Често сравняват човешкия мозък с компютър. Но трябва да знаем, че и най-съвременните компютри достигат едва около една десетохилядна от умствения капацитет на една обикновена муха! А кога ще стигнат възможностите на човешкия мозък, който съгласете се е ,,малко” по-сложен от този на мухата? Затова, колко неоправдано е тогава сравняването на един компютър с човешкия мозък, който го превъзхожда по толкова забележителен начин. Кой сглобен от човека компютър може да се поправя сам, да пренаписва сам програмата си или да се самоусъвършенства с годините? Когато компютърната система се нуждае от промяна, програмистът трябва да напише и да вкара в нея нови закодирани указания. А нашият мозък прави това автоматично, както в ранна, така и в напреднала възраст. Няма да е преувеличено ако кажем, че и най-съвременните компютри са много първобитни в сравнение с човешкия мозък. Днес компютрите не могат, дори до известна степен, да достигнат постиженията на едно четиригодишно дете относно способността да виждат, да чуват, да говорят, да се движат, да анализират или да постъпват здравомислещо. Една от причините за това е изчислител193

ната мощност. Преценява се, че капацитетът за обработване на информация, който притежава дори и най-мощният суперкомпютър, се равнява на нервната система на един охлюв - минимална частичка от мощността, с която разполага суперкомпютърът в нашия череп. Човешкият мозък притежава качества, които нямат аналог в животинското царство. По-специално с тях е свързана ясно изразената способност на мислене и планиране. Когато бил запитан дали хората притежават черти, които съществено ги отличават от животните, професор Ричард Доукинс /заклет еволюционист/ признал, че човекът наистина има уникални качества. След като споменал, че човекът притежава уникална способност да планира предварително, като използва съзнателна, основана на въображението предвидливост, Доукинс добавил: ,,Краткосрочната полза винаги е била единственото нещо от значение за еволюцията; дългосрочната полза никога не е била от значение. Никога не е било възможно нещо да еволюира, ако е лошо за непосредственото краткосрочно добруване на индивида. Сега за първи път е възможно поне някои хора да кажат: ,,Да забравим факта, че можем да извлечем краткосрочна печалба от изсичането на тази гора, и да помислим за дългосрочната полза. Да, аз мисля, че това е нещо наистина ново и уникално.” /цитирано в кн. ,,Дали има Създател, който е загрижен за теб”, стр. 69/

Други учени също потвърждават, че способността на човека за съзнателно, дългосрочно планиране няма паралел всред живите същества на нашата планета. Специалистът по неврофизиология Уилям Калвин казва: ,,Като оставим настрана хормонално обусловената подготовка за зимата и за намирането на партньор, при животните са налице изненадващо малко прояви на планиране, което да надхвърля повече от няколко минути напред. “ /цитирано в кн. ,,Дали има Създател, който е загрижен за теб”, стр.70/

Животните могат да събират храна през студения сезон, но не обмислят това и не го планират. За разлика от тях хората мислят за бъдещето, дори за далечното бъдеще. Логично ли е да мислим, че този интелект се е породил в един по същество безмозъчен свят? Всъщност, защо изобщо да приемаме мисленето сериозно, ако самият мисловен процес не представлява 194

нищо повече от материални взаимодействия? Мозъкът, с неговата способност на мислене в една безмозъчна вселена, е противоречие, аномалия, нещо неразбираемо и необяснимо с материални понятия. Професор Гелънтър посочва следната и най-важна разлика между мозъка на човека и този на животните. Той казва ,,Мозъкът на човека е машина, която е способна да създаде едно самоосъзнаващо се ,,АЗ”. Мозъкът на човека може да извика към живот интелектуални светове, а животното не може.” /цитирано в кн. ,,Дали съществува Създател, който е загрижен за теб”, стр. 51/

Както знаем, електрическите сигнали, които идват от очните ни клетки, биват превърнати в образ в нашия мозък. Така например, мозъкът ни интерпретира някои електрически сигнали, дошли до визуалния център в него, като поле, изпълнено със слънчогледи. В действителност обаче окото не е това, което вижда.

•

При това положение, ако очите ни не са това, което вижда, то кой вижда тези електрически сигнали като поле от слънчогледи в задната част на мозъка ни - едно напълно тъмно място, без да изпитва каквато и да била необходимост от очи, ретина, лещи, визуални нерви или зеница, и се наслаждава на вида на тази гледка?

•

Или кой е този, който чува (без да са му необходими уши) гласа на близък приятел, радва се да го чуе или пък, когато не го чува, му липсва, при положение че мозъкът е напълно изолиран от звуци?

•

Или кой е този в мозъка, който усеща козината на котка, когато я погали, без да има каквато и да била нужда от ръка, пръсти или мускули?

•

Кой е този, който получава усещанията като топлина, студ и такива зa твърдост, дълбочина и отдалеченост, при положение че те се осъществяват в мозъка?

•

Кой е този, който усеща миризмата на лимон, лавандула, роза, пъпеш, диня, портокал и печено месо в мозъка (въпреки че мозъкът е изолиран от всякаква миризма) и огладнява поради идваща от грила миризма?

195

Дотук разкрихме как всичко, което непрекъснато възприемаме, в действителност е формирано в мозъка ни. Тогава кой е този, който наблюдава тези образи, като че гледа телевизия, и се чувства възбуден, щастлив, нещастен, нервен или изпитва задоволство, тревога или любопитство, когато ги наблюдава? На кого принадлежи съзнанието, което може да интерпретира всичко видяно и почувствано? Кое е съществото в мозъка, което притежава съзнание и в течение на живота си е способно да вижда всички образи, които му бъдат показани в тъмния и потънал в тишина череп, което е способно да мисли, да прави заключения и най-накрая да взима решения? Знаем, че мозъкът е направен от материя – атоми, съединени в молекули, които следват законите на физиката и химията. Но: • Как е възможно молекулите в главите ни да създават нови идеи? Как могат да осъзнават, разбират и знаят? Или да се развиват и израстват интелектуално чрез учене?

• Как може атомът да осъзнава себе си? Как може с радост да си спомня или да изпитва носталгия? Или да мечтае и сънува?

• Как може материята на мозъка да изпитва любов и омраза, радост и тъга, гняв и наслада? Как може да философства и да размисля върху даден проблем? Или да се наслаждава на изкуството и да се възхищава от красотата?

• Как може обикновени плът и кръв да породят мисъл? Как могат да направят разумна преценка? Или да разберат разликата между две значения?

• Как може мозъчната тъкан да бъде убедена в нещо или да се развесели от шега? Как може да намери някоя идея за интригуваща и да почувства интелектуално любопитство? Или да направи гениално изобретение?

• Как може сивото вещество в черепната кутия да провери истината? Как може да изяви съзидателното си въображение? Или да измисли реч или симфония? Честният отговор е: Не може! Няма мозъчен център на мисълта, нито на паметта, нито на любовта и мъката. И все пак ние мислим и си спомняме, обичаме и мразим, страдаме и се радваме. В действителност паметта е разпределена навсякъде в мозъка. В течение на живота ни, нашият опит оставя следи в изключително сложните мрежи, изградени от невроните. Следователно е невъзможно да бъде 196

локализирана мисълта. Мисленето и съзнанието остават загадка за науката. Те нямат нищо общо с животинския свят. Но може да се твърди, че те са свързани с цялостната дейност на кортекса и с взаимодействията му с останалите части на тялото. Именно затова е невъзможно да се изобрети компютър, способен да мисли, освен ако той не бъде снабден с тяло и чувства. Очевидно е, че не мозъкът, състоящ се от вода, липиди и протеини и несъзнателни атоми, е този, който възприема всичко това и който създава съзнанието. Би трябвало да има същество, което е по-висше от мозъка. Въпреки че Даниел Денет е материалист, той размишлява по този въпрос в една от своите книги така: Съзнателните ми мисли и особено насладата, която изпитвам от съчетанието на слънчевата светлина, закачливите цигулки на Вивалди, леко поклащащите се клонки - плюс насладата, която изпитвам само при мисълта за тях - как всичко това би могло да бъде само едно физично явление в моя мозък? Как биха могли някакви комбинации от електрохимични явления в мозъка ми по някакъв начин да се съединят толкова възхититело, че с времето тези хиляди кръвоносни съдове да се преклонят пред музиката? Как би могло едно информационно събитие, протичащо в мозъка ми, да бъде нежната топлина на слънчевата светлина, която усещам върху себе си? Нещо повече, как би могло едно явление в мозъка ми да бъде повърхностновизуализираният мисловен образ на... някои други информационно протичащи в мозъка ми събития? Това ми се струва невъзможно. Изглежда, че ако явленията, които представляват съзнателните ми мисли и преживявания, не биха могли да бъдат мозъчни явления, то те трябва да са нещо друго, нещо предизвикано и създадено от мозъчните явления, вероятно нещо като допълнение, нещо състоящо се от друго вещество, намиращо се в друго пространство. Е, защо не? От друга страна, Р.Л. Грегори търси отговор на въпроса за съществуването на същество в задната част на мозъка, което вижда всички образи: 197

,,Съществува едно изкушение, което трябва да бъде избегнато, да се каже, че очите създават картини в мозъка. Една картина в мозъка се нуждае от някакъв вид вътрешно око, което да я види, а това пък от своя страна се нуждае от едно следващо око, което да може да види неговия образ... и т.н., в една безкрайна регресия на очи и образи. Това е един абсурд!” Материалистите, които вярват, че не съществува нищо друго освен материята, не могат да разберат този въпрос. На кого принадлежи това „вътрешно око“, което вижда, възприема видените неща и реагира на тях? В долуцитирания откъс Карл Прибрам илюстрира, посредством науката и философията, това важно търсене на самоличността на този, който възприема: Философите от времето на древните гърци насам са спекулирали с твърдения като „духът“ в машината, „малкият човек в малкия човек“ и т.н. Къде е Аз - съществото, което използва мозъка? Кой е притежателят на истинското знание? Или както веднъж Св. Франциск от Асизи е казал:“Това, което търсим, е нещото, което вижда“. Въпреки че много хора силно се доближават до отговора на въпроса „кое е съществото, което вижда“, те не се решават да продължат и да получат неговия отговор. Както се вижда от гореизложените примери, дискутирайки съществото в нашия мозък, някои се обръщат към него като към „малкия човек“, други - към „духа в машината“, а трети пък го наричат „вътрешно око“. Всички тези изрази се използват за описване на съществото отвъд мозъка, което притежава съзнание, както и за методите за достигане до него. Материалистичните предположения обаче пречат на много хора да разберат истинската природа на това същество, което фактически вижда и чува. Единственият източник, който дава отговор на този въпрос, е религията.

198

Памет и още нещо Едва ли има човек, който никога да не се е поглеждал в огледалото. Правим го по различни поводи, но винаги с една основна цел – да се видим как изглеждаме. И тогава можеш да си помислиш как си изглеждал, когато си бил по-млад, а неволната гримаса да покаже неудоволетворението от това, което си сега. Можеш дори да си представиш как ще изглеждаш след години, или как би изглеждал, ако направиш тук-там някои козметични промени. Тези мисли могат да възникнат почти несъзнателно, но същевременно става нещо много специално в твоя мозък, нещо, което никое животно не може да изпита. За разлика от животните, които живеят главно според настоящите си потребности и действат според тях, хората могат да мислят за миналото и да планират бъдещото си. Това е възможно благодарение на почти безкрайния капацитет на човешкия мозък за запаметяване. Вярно е, че и животните имат памет /могат да намират пътя за дома или могат да си припомнят къде може да има храна/, но човешката памет е несравнимо по-всеобхватна. Според някои учени, човешкият мозък може да съдържа информация, която би изпълнила около двадесет милиона тома, колкото се намират в най-големите световни библиотеки. Но учудващото е, че през един среден по продължитерност живот /около 60 год./ човек използва само 1/100 от 1 % /0,0001/ от потенциалния капацитет на своя мозък. Това е поразително! Защо? Защо човешкият мозък има капацитет за решаване на проблемите далеч по-голям, отколкото му е нужен, за да преживее живота си. Виждаме, че човек използва само една нищожна част от капацитета на своя мозък, която се оказва обаче напълно достатъчна той да живее пълноценно. Според еволюционната теория организмът развива само тези органи, които са му нужни. Защо тогава мозъкът има огромен потенциал, който на практика не използва? Това никой еволюционист не може да обясни. Истината е, че когато Бог е създал първия мъж по Свой собствен образ, Той не е планирал животът му да продължи само 50, 70 или 100 години. Планирал е човекът да живее вечно и затова го е снабдил с уникален мозък, който да може да се наслаждава на цялата безкрайна Вселена в безкрайната вечност. Грехът ,,временно” провали плана на Твореца. Но чрез заслугите на Христовата изкупителна жертва тази възможност отново е предоставена на хората.

199

Но нашият мозък не е и просто огромен склад за информация, като някакъв суперкомпютър. Това, което ни прави хора, е способността на човешкия мозък да учи, да съхранява и да припомня съхранената информация. Това, според учените, е най-забележителното явление в биологичната вселена. Езикът, мисълта, познанието, културата са резултат от тази изключителна способност на нашия мозък, който не е сравним с мозъка на нито едно животно. ,,Единствено човешкият мозък има способността да спре и се огледа в дейността си, да я изследва и така да постигне известна степен на трансценденталност. Да, нашата способност да пренаписваме отново и отново сценария на собствената си личност и да преразглеждаме и променяме себе си в света е това, което ни различава от всички други създания в света.” - казва д-р Ричард Рестак. И затова, единствено при човека говорим за разум. Разум (от латински ratio) означава способност за логическо и абстрактно мислене. С други думи, разумът е способността за обобщаване и осмисляне на общите закономерности. Проявява се като колективно свойство на интелекта и съзнанието и е тясно свързан с мисленето, въображението, паметта, емоционалността и волята. Според съвременните философски понятия, мозък и разум са две различни неща. Мозъкът е физическата и биологическата материя, намираща се в черепа на човека, а разумът е свойството и способността на мозъка да създава мисловни процеси, да съзнава нещата. Но как и защо от физическите процеси в нашия мозък възниква съзнание, е неразрешима загадка за учените. Може ли разумът наистина да произлезе от липса на разум? Дали наистина разрешението на проблема за разума и тялото е, че разумът е възникнал от лишени от разум тела чрез лишени от разум процеси? Това научно ли е? ,,Не виждам как някоя наука може да обясни това” – казва един невробиолог. Професор Джеймс Трефил е още по-категоричен в своето заключение: ,,Какво точно означава това едно човешко същество да има съзнание... е единственият основен въпрос в науката, който ние дори не знам как да зададем.”

/цитирано в кн. ,,Дали съществува Създател, който е загрижен за теб”, стр. 65/

Къде е проблемът? Една от причините е, че учените използват мозъка, за да се опитат да разберат....мозъка! А явно това е крайно 200

недостатъчно. Съзнанието е ,,една от най-дълбоките загадки на битието - казва д-р Дейвид Чалмърз - но само познанието за мозъка може да не доведе учените до разгадаването й”. И въпреки това, всяко човешко същество има съзнание или разум. Например, нашите живи спомени за минали събития в никакъв случай не са просто съхранени факти, подобно на компютърните битове информация. Ние можем да размишляваме върху преживяното и всеки спомен да ангажира отново чувствата ни според емоционалния заряд на преживяното събитие в миналото. Ние можем да се разплачем или засмеем при мисловното преживяване на отдавна станали събития в нашия живот. Но най-важното е, че ние се учим да извличаме поуки от преживяното и да го използваме, за да оформяме бъдещето си. Ние можем да обмисляме различни варианти за протичане на нещата и да преценяваме вероятните въздействия или последици на всеки един от тях. Ние притежаваме способността да анализираме огромен брой информация, която стига до нас по различни канали и да стигнем до определени изводи. Това наричаме логика. Логиката е учение за валидността на умозаключенията на базата на разума. В известен смисъл, на нея може да се гледа като теория за истината и анализ на мисленето и езика. Логика и разум са две различни неща като логиката е много важен аспект на разума. Ние също притежаваме способности да създаваме, да ценим и да обичаме. Страшното е, че също можем съзнателно и да мразим, да употребяваме насилие и да убиваме. Да убиваме не за храна /както е при животните/, а от омраза, и най-абсурдното и неразбираемо...за удоволствие!!! Можем също да се наслаждаваме на приятни разговори за миналото, настоящето и бъдещето или с тревога и мъка да говорим за тях. Ние притежаваме морални ценности относно поведението и можем да ги използваме при вземането на решения, които могат да донесат /или да не донесат/ непосредствена полза. Ние сме привлечени от красотата в изкуството и в морала. В ума си ние можем да оформяме свои идеи и да предполагаме как другите хора ще реагират, ако осъществим тези идеи. Ние можем да вършим още хиляди други неща, но винаги ще ги правим съзнателно. Друг е въпросът дали те ще бъдат разумни или неразумни.

201

Всички тези фактори създават едно състояние на осъзнаване, което разграничава хората от всички форми на живот на земята. Кучето, котката, маймуната или птицата поглеждат в огледалото и реагират така, сякаш виждат друго себеподобно. Но ако ти погледнеш в огледалото, осъзнаваш себе си като същество, притежаващо току-що описаните свойства. Ти знаеш кой си, съзнаваш, че си личност и можеш да кажеш за себе си: ,,Аз съм Иван, Мария или Любомир.” Никое животно не може да направи това. Не може, защото то е създадено със съвсем друга технология и за съвсем други цели. Но човекът....О, човекът е нещо много специално. Ето защо: ,,Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всичко, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. /Битие 1:26-28/ ,,И Господ Бог създаде човека от пръст от земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.”

/Битие 2:7/

Човекът е бил създаден на шестия ден ,,по Божие подобие” чрез отделен творчески акт, ясно различен от този за животните.Трикратната употреба на еврейския глагол за творчество ,,bara” в Битие 1:27 специално подчертава това непосредствено творческо действие. Бил е създаден изведнъж и докрай като личност. Това именно го сродява с ангелите и го отличава от животните. Безспорният факт на човешката личност дава възможност на Адам и Ева да общуват с Твореца от самото начало. Безсловесните твари не могат да постигнат това. Нито слонът, нито маймуната, нито дори конят, кучето и делфинът, които се смятат за най-интелигентните същества, не правят това. Не могат, защото не са създадени по божии образ, не са личности. Бележитият шотландски философ Климент Уеб счита, че понятието ,,личност” произлиза от гръцкия термин ,,ипостасис”, който означава ,,нещо, което е положено като основа”. Нещото, което Бог положи за основа на човешката личност беше Божият образ и подобие. Или човекът носеше установен образ, беше личност, индивид. Така че Адам и Ева не бяха просто човеци, а конкретни личности. Затова Господ им потърси лична отговорност.

202

За сътворението на животните е използван друг глагол ,,asa”. По този начин дебело е подчертано, че човекът е отделен вид, нямащ нищо общо с животинския свят. Животните нямат самосъзнание, затова не носят и отговорност за постъпките си. Разумът е загадъчното седалище на интелекта, способността за вземане на решения, възприятието и самосъзнанието. Подобно на ручейчетата, потоците и реките, вливащи се в морето, в ума ни постоянно се вливат или преминават през него спомени, мисли,образи, звуци, чувства. Според едно определение съзнанието е възприятие на онова, което минава през ума на човека. И точно това ни прави изключителни и коренно различаващи се от животните. Между мозъка на човека и този на животните съществува огромна бездна. Със своя мозък ти осъзнаваш и си наясно със своето съществуване, но нито едно животно безспорно не може да прави това.

2/ Човешкият говор Човекът е говорещо същество, чиято комуникационна система се отличава от тази на животните по творческия начин на използване на звуковете. Той притежава неповторимата способност да насочва интереса си към всичко и всеки. Има огромен обхват на възприятията, като може да се занимава дори с неща, които отсъстват във времето и пространството. Разполага с възможности за абстрахиране и е способен да използва извънезиково своята знакова система. Няма съмнение, че човешката реч - от първата дума на бебето до гласа на възрастния, е едно чудо. Как е възникнал човешкият език? Еволюцията ни учи, че и той, както и всичко друго е възникнал по пътя на постепенното развитие. Маймуните не могат да говорят. Само че на някакъв етап в прехода им към човека се е появил и езика. Еволюционистът Бернхард Реш счита, че образуването на езиците е от решаващо значение за формирането на уникалното положение на човека. Той признава: ,,Ние не знаем на кой етап от историята на видовете е възникнал езикът. Но знаем, че чрез деленето на клетките се е образувала една зона от двете страни на предния мозък, която от едната си страна се е развила като двигателен център на говора.” /цитирано в кн. ,,Творил ли е Бог чрез еволюция “, стр. 28/

203

Звучи научно, докато не се задълбочим в подробностите. /// - Морфологичните предпоставки за езика се състоят не само в съществуването на един единствен орган, а са свързани и с едновременното наличие на апарат, който прозвежда звукове, подходящо гърло /фаринкс/, заедно с език, подходяща устна кухина със специална подредба от специални зъби, както и една усъвършенствана комплексна управляваща структура /мозък/. Как се стига до успоредното възникване на толкова различни и толкова прецизно съгласувани части? Невероятно е, че такава гениална идея може да възникне без предварително определена цел по пътя на случайността. /// - За всяка кратка фраза, която изричаме, е необходим точно определен набор от мускулни движения. Значението на отделния израз може да бъде променено в зависимост от скоростта на движение и от точното съгласуване на действията на десетки отделни мускули, чак до части от секундата. При нормална скорост на говора ние изричаме около 14 звука в секунда. Това е два пъти по-бързо, отколкото можем да контролираме езика, устните, челюстта или която и да е било друга част от говорния ни апарат, когато ги движим поотделно. Но когато действат едновременно, за да произведат говор, те действат така, както пръстите на умела машинопистка или на концертиращ пианист. Движенията им се наслагват в една хармония от изключително точно съгласуване. Около сто мускула на езика, устните, челюстта, гърлото и гръдния кош си съдействат, за да произведат безброй звуци. Всичко това се управлява от челния дял на човешкия мозък, наре-чен ,,извивка на Брока”. Според учените именно там се намира човешкият говорен център. При нито една маймуна не е открита такава област в техните мозъци. Специалистът по теоретична неврофизиология Уилям Калвин обяснява: ,,Живеещите на свобода шимпазета използват около тридесет и пет различни звука, за да предадат около тридесет и пет различни значения. Те могат да повторят даден звук, за да усилят значението му, но не подреждат един след друг три звука, за да придобият нова дума в своя речник. Ние хората, също използваме около тридесет и пет звука, наречени фонеми. Но само техните комбинации имат съдържание: ние подреждаме един след друг лишени от смисъл звуци, за да образуваме имащи смисъл думи.” /цитирано в кн. ,,Творил ли е Бог чрез еволюция “, стр. 59/ 204

За сега никой не е могъл да обясни как така, от животинското ,,един звук - едно значение” до нашата, присъща само и единствено на човека способност да използваме синтаксис – подреждаме звуците заедно в думи и използваме думите, за да образуваме изречения. /// - Още нещо. Детето се ражда, без да може да говори и е способно да научи езика на родителите. При това езиковият запас е вече налице и трябва да се ,,инсталира” в предвидения за тази цел мозък. Последните научни изследвания показват, че това трябва да стане само в точно определено време - до към 12-год. възраст. Ако до тогава не е научено да говори, едва ли някога ще се научи. Съществувалият по предположение на еволюционното учение прачовек обаче не е имал източник за езика. Не е имало кой да го научи. Той е приличал на компютър без софтуер и по тази причина не е бил в състояние да се научи да говори. /// - Ето и мнението на лингвистите, хората, които се занимават с науката за човешкия говор. Х. Гипер: ,,Всички предположения, че животинските звуци постепенно са станали говорни звукове /т.нар. теории ,,бау-бау”/ или пък, че първичният език на жестовете постепенно е бил заменен с език на звуковете, са неиздържани и не водят към истината. Такива недомислени хипотези изопачават особеностите на човешкия говор в сравнение със съобщителните системи на животните. Тук трябва изрично да се подчертае, че същността на човешкия говор в никакъв случай не се изчерпва с комуникацията. Комуникация съществува навсякъде в животинското царство. Човешкият говор обаче е освен това и познавателно средство, т.е. чрез него се осигурява духовен достъп до сетивно възприемания свят. Своеобразното постижение на езика се състои в това, че чрез него е възможно определен смисъл и определени значения да се свържат твърдо с произнасяните звуци и така да станат достъпни за мисловния процес.” Йохан Петер Сюсмилх: ,,Ако за изобретател на езика се приеме човекът, той би трябвало още преди това да е използвал някакъв език. И без език човекът е трябвало да бъде мъдър и разумен, което със сигурност е невъзможно. Ето защо не ни остава нищо друго, освен да признаем божествения разум”./цитирано в кн. ,,Творил ли е Бог чрез еволюция“, стр. 31/ 205

Наличието на абстрактна, собствена мисъл и на способност за изразяване и споделяне на тази мисъл с други индивиди чрез символични звуци, е несъмнено най-голямата разлика между човека и животните. Разликата между животинските инстинкти и човешкия разум, между грухтенето и лаенето, между цвъркането и мученето на животните и разумната реч на човека е на практика безкрайна. Дори заклет еволюционист като Симпсън признава това: ,,Човешкият език се отличава от всяка система за общуване при другите животни. Това става ясно, ако направим сравнение със звуците на другите животни, които най-много приличат на човешка ,,реч”. Нечовешките звуци са всъщност възклицания. Те отразяват физическото или още по-често емоционалното състояние на индивида. За разлика от истинския език те не назовават, не обсъждат, не абстрахират, не символизират.” /цитирано в кн. ,,Научен креационизъм”, стр.205/

Еволюционният модел е напълно безпомощен да обясни произхода на човешкия език. Това е може би най-голямата ... не пропаст, а бездна между човека и животните. Професор Лудвиг Кьолер прави следното изявление: ,,Човешката реч е огромна загадка; тя е божествен дар, чудо.” Просто няма какво да добавя… освен това, което е записано в Библията. А там пише, че Бог е говорил с Адам и той е разбирал какво му се казва. Това означава, че още първият човек, Адам, е получил от Бога езика като пълноценен дар. Той е бил способен да води диалог, служейки си с членоразделна реч и дори е притежавал способността да измисля нови думи: ,,Така човекът даде име на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове.”/Битие 2:20/ Езикът е нематериално явление, чуден божествен дар, затова всички еволюционни хипотези за произхода му се провалят.

3/ Ходене прав на два крака Чрез един специално конструиран за целта орган - гръбначния 206

стълб, единствено човекът е в състояние да се движи изправен. По този начин ръцете му не са му необходими за придвижване, те са свободни и той може да ги използва за други видове дейност.

Гръбначният стълб на човека се състои от 33 прешлена, които образуват пет отдела: шиен (7 прешлена), гръден (12 прешлена), поясен (5 прешлена), кръстов (5 прешлена, свързани в една кост кръстец) и опашен (най-често 1 кост от 3-4 прешлена). Между прешлените са разположени хрущяли и връзки. Благодарение на така свързаните помежду си прешлени човек може гъвкаво да се извива при движение на тялото, може да се свива и изправя, както надолу и нагоре, така и встрани. Съединявайки се помежду си, прешлените образуват канал, в който се намира гръбначният мозък. Нито едно животно не притежава такава уникална конструкция като гръбначния стълб на човека. При човека гръбначният стълб е с форма на S, а при четириногите бозайници – форма на кобилица. Тази форма се определя от позицията на организма в пространството и посоката на основните натоварвания по отношение на скелета. Как еволюцията е изобретила този невероятно сложен орган, който ни държи изправени и освобождава ръцете ни за работа и творчество? Никакви мутации за безкрайно време не могат да конструират една толкова сложна конструкция, каквато е гръбначният стълб на човека. Случайностите тук просто са абсурдни...

207

4 / Способност да изразява ясно определени чувства и да оценява красотата и искуството Другото, което отличава човека от животното, е способността му да цени или оценява изкуството, красотата, хармонията; да се възхищава и наслаждава на цветове и багри, аромати и вкусове. И да обича съзнателно, както и да управлява чувствата си. ,,Защо хората с такава страст се стремят към изкуството?”пита професор Майкъл Лейтън. Могат ли еволюционистите да отговорят на този въпрос? Не, защото при еволюцията всичко е само борба за оцеляване. Но какво общо има изкуството с нашето оцеляване във физическо отношение? Защо притежаваме този вътрешен копнеж към неща, които в действителност нямат никакво отношение към нашия физически живот? В края на краищата човек може да живее и без изкуство; без музика и песни, без картини и цветя. Математиката несъмнено донася определена полза на хората, същото важи и за физиката и химията. Но каква е ползата от изкуството? Много хора пътуват надалеч, за да отидат на изложба с произведения на изкуството или на концерт. Какво вътрешно чувство ги кара да правят това? Защо хората от цял свят слагат по стените на домовете и офисите си красиви снимки или картини? Защо обичат да слушат музика? Сигурно не защото някога картините или музиката са допринесли за оцеляването на най-приспособения индивид. Професор Лейтън е учуден и объркан: ,,Изкуството е вероятно найнеобяснимият феномен на човешкия вид.” Да така е. Но ние знаем, че насладата от изкуството и красотата е част от това, което ни прави да се чувстваме хора. Ако едно животно клекне на върха на някой хълм и се ококори към изпъстреното с цветове и багри небе, дали това ще означава, че е привлечено от вълшебството на небето? Кой би посмял да твърди подобно нещо?! Но ние гледаме планинския поток, подскачащ и искрящ на слънчевите лъчи, наблюдаваме с възхищение смайващото разнообразие от цветове и багри в тропическата джунгла, съзерцаваме със затаен дъх обрамчения с красиви палми морски плаж или се възхищаваме с богопреклонение на трепкащите звезди, разпилени по черното кадифе на небесния свод. Но защо? Откъде произлизат нашите естетичес208

ки ценности? Защо се прекланяме пред красотата, без да питаме каква изгода имаме от нея? И ако не е обяснението на Библията, че човекът носи част от характерните качества на своя Създател, загадката ще остане завинаги нерешима. ,,Като е откривал красотата, човек е живеел и е страдал. Красотата е нормалност, здраве. Красотата е полезна, защото е красота, защото човек живее с неизменната потребност от красотата и нейния най-висш идеал” – казва великият Достоевски. Питам. Ако човекът е просто едно случайно групиране на нуклеинова киселина и белтъчни молекули, защо тези молекули ще развият любов към изкуството и красотата, защо ще станат религиозни и ще мислят за вечността? Защо притежаваме този вътрешен копнеж към неща, които в действителност не допринасят много за нашето оцеляване във физическо отношение? Откъде произлизат нашите естетически ценности? Както в повечето случаи еволюционистите нямат отговор, но аз имам: ,,Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало до край делото, което е направил Бог.” /Еклесиаст 3:11/ Той /Бог/ е направил всяко нещо хубаво, красиво и съвършено. Творецът е първичният извор на красотата. Затова планините и долините, дърветата и цветята, небето и морето, изгревите и залезите са изпълнени с очарование и вълшебство. Затова има и художници, и поети, и музиканти, и творци. Затова. Защото само едни богоподобни същества могат да оценят и да се радват на красотата, създадена от Твореца. Само такива същества могат да съзират във всяка разтваряща се пъпка, в съвършените фини багри на цветята, които изпълват въздуха с благоухание, във величествените планини и във всяко стръкче никнеща трева едно послание на любов. Тази красота не е за животните, тя е за теб и мен. За да бъдем щастливи и благодарни. И още нещо. Единствено човекът притежава способността да изпитва ясно определени чувства. Човек изпитва радост, скръб, надежда, смях, срам....и най-вече любов,осъзната и преживявана по един неповторим начин Подобни усещания, които се срещат у животните, не могат да се сравняват с тези на хората. При 209

животните всичко е инстинкти, при хората това са осъзнати и регулирани чувства. Именно затова само при човека можем да говорим за психични и умствени зоболявания. Защото човешкия ум е бил планиран и създаден в хармония с Божия ум, подчиняващ се на един единствен Закон-Законът на любовта. Нашите умове са много деликатни, фино настроени механизми и всяко посегателство или неправилна употреба води до емоционални отклонения, изразени простичко като психични болести. Ние сме били устроени по много специален начин /по Божиий образ и подобие/, способни да преживяваме единствено любов, течаща от нас към другите и вливаща се в нас от другите. Затова всяко нещо, противоречащо на любовта, дълбоко и понякога непоправимо наранява сърцевината на психиката ни. Трябва ли да ви убеждавам в това? Има ли човек, който да не го боли, когато към него се отнасят грубо и по всички други възможни начини /има ли смисъл да ги изброявам/, а не с любов и разбиране? Защо е така? Защото, когато не проявяваме любовта за която сме създадени, по този начин ние оскверняваме своята собствена вътрешна същност, разрушаваме себе си на умствено и емоционално ниво. Чрез неправилните си отношения спрямо Бога и хората /В Библията това се нарича грях/ ние нарушаваме цикъла на любовта и доверието и хвърляме себе си в един линеен ход на самота, който в края на краищата води до смърт. Къде го има това при животните?!

5/ Само човекът може истински да общува със своя Създател Човекът е единственото същество на земята, което притежава способността да говори и да се моли, като по този начин отправя към Създателя всички свои мисли. Човекът е така създаден, че да бъде в непосредствена близост с Бога и да общува с Него. Затова и религията е всемирно явление. Тя е безспорен, всеобхватен, всемирен факт. Всички народи, във всички времена са вярвали в Бога и са изграждали някакви отношения с Него. Древният философ Плутарх е изразил тази истина по забележителен начин: ,,В странствуванията си ти можеш да срещнеш държави без укрепления, без писменост, без управници, без домове, без монети, без театри, но никой досега не е видял, нито 210

ще види в бъдеще държава без Бог, без жреци, без молитви, без оракули, без религиозна практика, без жертвоприношения.” Ние не сме богове, нито някога сме видели Бога. Тогава откъде сме взели идеята за Него? Няма доказателства за наличието на религиозен импулс сред животните. Всяко животно вижда същата земя и небе, но никога не различава невидимия Бог. Всички научни изследвания не са открили дори един единствен случай на животно, издигнало олтар за богослужение. Човешката необходимост от поклонение не би могла да се развие от животните - тя е характерна само за човека. Човек не живее само с калории, както е при животните. В него има духовен глад, който може да бъде задоволен единствено и само от неговия Създател. Исус Христос изразява тази истина по уникален начин: ,,Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.” /Матей 4:4/ ,,Духът е който дава живот; плътта нищо не ползва; думите които съм ви говорил, дух са и живот са.” /Йоан 6: 63/ За всеки искрен наблюдател религиозното чувство е нещо основно, вкоренено дълбоко в човешката душа. То е подобно на инстинкт, който не може да се развива постепенно, да еволюира, а е заложен като висша потребност в живота на всеки човек. Всички живи същества притежават инстинкти. Те сочат към съществуваща реалност. Говорят за съответна действителност, която им отговаря и ги запълва. Новоизлюпените лебеди имат непреодолимо влечение към водата. Нуждаят се от нея. Търсят я. Без нея те не биха могли да живеят. Този инстинкт у лебедите показва,че трябва да има вода, за да го удоволетвори. Инстинктът за водата съществува и тогава, когато малките се излюпят на безводно място. Те никога не са виждали вода, нито знаят че съществува, но в себе си откриват някакво непреодолимо влечение към нещо, без което не биха могли да живеят. В техния случай това е водата. При човека е същото. Влечението на човека към Бога се явява величествен духовен инстинкт. И точно така, както единствено и 211

само водата може да удоволетвори инстинкта на лебеда, така и само и единствено Творецът може да удоволетвори тази потребност на човека. Ако нямаше Бог, ние бихме се чувствали измамени, изиграни от живота, понеже притежаваме потребности, нужди, които се оказват в края на краищата празни, недействителни, илюзорни. За да се задоволи гладът, има храна. За да се задоволи полът, съществува другият пол. Имаме потребност от приятелство и дружба и си намираме приятели. Лебедът се нуждае от вода и природата му доставя езера и реки. Какво би правил един лебед без вода? Ще живее известно време на сушата и после ще умре преждевременно. Липсата на вода би ограничила живота му и би го направила ,,нещастен”, неудоволетворявайки най-съществената му нужда - нуждата от вода. Същото е и при човека. Какво би правил един човек без Бога? Ще живее известно време в този свят с осакатена и опустошена душа, живот с ,,патерици” и после ще умре. Нашият виден учен професор Асен Златаров пише: ,,Аз мисля,че религиозното чувство е нещо първично. То е онази жажда на човека да се преодолее нашето кратко съществувание, почващо и свършващо с тайна. То е средство да разширим ограничената бройка на нашите дни със скок в безконечността. Религиозното чувство е нужда от разширение на стеснението, което носи всеки живот, и ако го пресушим, не ще ли загубим значимост и глъбина на нашето съществувание?” /цитирано в кн. ,,Защо вярвам в Бога”, стр. 221/

Забележително е и изказването на Фредерик Фарар: ,,На тези, които не искат да чуват, Бог не може нищо да каже. Цялата вселена се превръща в една бездна на мълчанието, в мъглява празнота. Те страдат, но за тях няма Бог. Те грешат, но няма Изкупител. Живеят в отчаяние, но няма Утешител. Забравеният Бог е един пренебрегнат Бог. Такъв Бог, в който човек се съмнява, е Бог, Който рано или късно отказваме да приемем. Бог от Който човек се отрича, рано или късно бива намразен... Но от друга страна, да се търси Бога - това значи да се намери; и да бъде чут, това е да Му бъдем послушни. Да се послуша, това означава да се опознае и 212

обикне. Ваше право е да се лутате в студа и бурята, ако желаете. Що се отнася до нас, ние ще хванем ръката на нашия Баща. А никой никога не е хващал тази ръка напразно!” /цитирано в кн. ,,Не, Бог не е мъртъв”, кн. Първа, стр. 70/

Лебедът търси вода и я намира. Намира я, защото съществува и е предназначена за него, за да удоволетвори инстинкта му . Човек търси Бога и Го намира. Намира Го, защото Той съществува и единствен задоволява духовния инстинкт на човека. ,,И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, когато ме потърсите с цялото си сърце.” /Еремия 29:13/ Милиони могат да свидетелстват от личен опит за истинността на тези думи. Когато попитали известния евангелизатор Били Греъм кое е най-голямото доказателство за съществуването на Бога, той казал : ,,Та аз тази сутрин говорих с Него.” Да, Бог съществува и ти можеш да говориш с Него. Можеш да споделяш с Него всичко, и добро, и лошо. Това не може да прави никое животно. Докато беше на земята, Исус учеше своите ученици да разговарят със своя Небесен Баща. Той ги наставляваше да представят своите ежедневни нужди пред Бога и да възлагат всичките си грижи на Него. И уверението, което Той им даде - че молбите им ще бъдат чути. Сам Исус, докато живееше между хората, много често разговаряше с Бога и черпеше от Него сила, за да изпълни поверените Му тежки отговорности. Ако няма Бог, тогава с кого е разговарял Исус? И към кого насочва вниманието на Своите последователи? Нали е абсурдно да се мисли, че Христос е говорил на себе си, когато по цели нощи се е молил горещо и от сърце за помощ, за страшния сблъсък със силите на тъмнината? Нали е абсурдно да се мисли, че Той кара да се молят на нещо или някого, който не съществува? Едно нещо знам и го знам със сигурност. Ако някой някога е говорил истината и само истината, това е бил Исус. Когато пита фарисеите и книжниците, неговите яростни противници, ,,кой от вас ме обвинява в грях”- те мълчат. Абсурдно е да се мисли, че Исус лъже. Пък и всеки един от нас може да провери това като лично разговаря със своя небесен баща.

213

Религиозната писателка Е. Уайт пише: ,,Представяйте пред Бога вашите нужди, вашите радости, вашите скърби, вашите грижи и вашите страхове. Вие няма да Го претоварите; вашият товар няма да Го затрудни или измори. Този, Който знае броя на космите по главите ви, не е безразличен към нуждите на Своите деца. Неговото любящо сърце се трогва от нашите скърби и даже от самото им изговаряне от наша страна. Донесете при Него всичко, което ви смущава. Нищо не е за Него толкова голямо, че Той да не може да го понесе, защото Той носи световете и управлява всички неща във Вселената. Нищо, което по какъвто и да е било начин засяга нашия мир, не е тъй незначително за Него,че Той да не го забележи. Никоя глава от нашата житейска опитност не е тъй тъмна за Нго, че Той да не може да я прочете. Няма положение, колкото и да е объркано и трудно да е, което Той да не може да разреши. Никаква беда не може да сполети и най-незначителното от Неговите деца, никаква грижа не може да нападне душата, никаква радост не може да ни развесели, никаква искрена молитва не може да се отрони от нечии устни, без Той да не ги забележи или да не Го засегнат непосредствено.” /Пътят към Христа, стр.102/

Просто опитай. Никога няма да останеш разочарован. Никога!

6/ Само човекът има чувство за морал и отговорност. Никое животно не притежава тези качества Между животното и човека има бездънна пропаст. Животното е програмирано чрез своя инстинкт. Укротено и опитомено, то е зависимо. Човекът е морално свободен от детството до смъртта си. Свободата да търсиш отговорите и да избираш решенията - ето кое определя огромната пропаст между човека и животното. Животното не е свободно в моралния смисъл на думата и точно поради тази причина то не може да носи и отговорност за постъпките си. Нали никога не сте виждали животни да вземат решения, да разискват помежду си, нито пък крави да стачкуват поради ниската цена на млякото? Пчелите, мравките, паяците, мухите, щъркелът и ...всички други представители на животинския свят имат същото поведение от хилядолетия насам. Но при човека не е така. Човешкото същество има 214

способността да разсъждава, да осмисля и преценява, да дискутира, изработва или отхвърля проекти. Определя поведението си чрез своето умозрително и логическо мислене. Франсоа Грегоар поставя важния въпрос: ,,Не е ли свободата на избора фундаменталната идея за всеки морал? Какво става с идеите за добро, зло, дълг, отговорност... ако човекът не е друго, освен управляем автомат, както и останалата вселена, управлявана от природните закони”? /цитирано в кн. ,,Не, Бог не е мъртъв”, т.1, стр. 39/ Превъзходно! Толкова дълбоко и пълно със значение е това изказване, че ще си позволя да повторя част от него : ,,Не е ли свободата на избора фундаменталната идея за всеки морал?” Найвеликото нещо, с което е надарен човекът и което го отдалечава на светлинни години от животинското царство, е свободата на избора. И както казва Грегоар, точно това е основата на всеки морал. Не е ли истина, че над нашето съзнание и знание владее някакъв ,,духовен управител”, който ние така и не можем да определим точно къде е и кой е, но усещаме доста осезателно неговото присъствие? Това е усетът за нравствената стойност на поведението ни. Усетът за това кое е право и кое не. Признаваме без да оспорваме известни вътрешни, неписани норми на живота, с които трябва да се съобразяваме. Другояче казано, ние усещаме в себе си закона на морала. Известният философ Емануел Кант завършва едно от своите произведения с думите: ,,Две неща изпълват душата с винаги ново и нарастващо удивление и страхопочитание колкото по-често и продължително мисълта се занимава с тях: Звездното небе над мен и моралният закон в мен.” Всеки е слушал хората да се карат, а и ние самите сме участвали понякога в подобен род нетипични ,,разговори”. Понякога това звучи смешно, понякога просто е неприятно; както и да звучи обаче, определено смятам, че всички ние можем да научим нещо много важно, като слушаме думите им. Обикновено се казват неща от този род: ,,Би ли ти харесало, ако някой ти направи същото?”, „Как може да постъпваш така? Нали ми обеща?”, ,,Редно ли беше да ме караш да те чакам толкова време?”, ,,Защо изпреварвате? Всички бързаме..”

215

Хората казват такива неща всеки ден. Казват ги както образованите, така и неуките; както възрастните така и децата. Всъщност, интересното във всички тези забележки е, че човекът, който ги прави, не казва само, че поведенито на другия не му харесва. Той се позовава на някакви норми на поведение, като очаква и другият да ги знае. И забележителното в случая е, че другият човек много рядко отговаря например така: ,,Върви по дяволите с твоите норми на поведение!”. Почти винаги той се опитва да докаже, че това, което е правил, всъщност не противоречи на тези норми, а ако противоречи, то има някакво важно оправдание. Той претендира, че съществува специална причина в конкретния случай, поради която е постъпил така, че съществуват обективни обстоятелства, които са попречили да спази конкретното обещание и т. н. Всъщност, изглежда, като че ли и двете страни имат предвид някакъв Закон или Правило за честна игра, почтено поведение, морал или, както и да го наречем, нещо, което определя правилността на дадена постъпка. И това е точно така. Иначе те можеха да се сбият като животни, но не биха могли да се карат в човешкия смисъл на тази дума. Когато хората се карат, те всъщност се опитват да докажат, че другият няма същото мнение за това кое е добро или зло. Това пък от своя страна води до извода, че и двете страни имат в себе си някакво мерило, някакакъв закон, с който определят кое е право и кое не. Ето този закон или Правило за доброто и злото, който всеки човек носи в себе си, древните нарекли ,,Закон на природата”, като са имали предвид човешката природа. Идеята е била, че както всички материални тела се подчиняват на закона на гравитацията, а живите организми на биологичните закони, така и съществото, наречено човек, трябва да има свой закон, духовен или нравствен закон, с който да се измерва правилността на неговото поведение. Този закон бил наречен Законът на природата, защото хората са смятали, че всеки го знае по природа и няма нужда да бъде учен на него. Разглеждайки човечеството като цяло, те са мислили, че човешката идея за почтено поведение е очевидна за всички. Същото ни казва и Библията: ,,...понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те са сами закон за себе си, по това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, на което сидетелства и съвестта им, а мислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават...”/Посланието към Римляните 2:14,15/ 216

И това е обективната истина. Вярно е, че различните цивилизации в различните епохи са имали различни критерии за морал. Но също е вярно, че в техния морал никога не са съществували различия, които са били абсолютни. Ако някой си направи труда да сравни моралните учения на древните египтяни, на вавилонците, индусите, китайците, гърците или римляните, той наистина би останал поразен от приликата помежду им, а също и за близостта им с нашето съвременно разбиране за морал. Така че никъде и никога, и никой по света не е наблюдавал някакъв съвършено различен морал. Бихте ли ми посочили страна, в която хората да се възхищават от убийците, лъжците или крадците? Никога не е имало такава страна и никога няма да има. Великият Достоевски казва: ,,Въпреки възможни гледища, всеки ще се съгласи, че има престъпления, които винаги и навсякъде по възможните закони от памтивека се смятат за безпорни престъпления и ще се смятат за такива, докато човек си остава човек.” /цитирано в кн. ,, Защо вярвам в Бога “, стр. 90/

Хората могат понякога да грешат при определянето на това кое е добро или зло, както понякога грешат и в сметките, но доброто и злото съществуват, а заедно с тях съществува и закон, който да определя параметрите на тези две понятия. Можем определено да кажем, че моралът е величествена демонстрация на Бога. Той не е присъщ на мъртвата материя, на бездушното вещество, защото не се проявява по начин, присъщ на обикновените, физични закони. Не може да бъде присъщ и на неразумните творения, защото борави със съвест, свобода и воля – качества, които безсловесните твари не притежават. Не може да бъде и човешко изобретение, защото много често атакува голяма част от нашето естествено поведение. Тогава? Откъде се е появил този вътрешен компас, който дори и доста разстроен, все още ни показва кое е добро и кое не? Може ли еволюционният модел да обясни това? Не, не може... Истината е, че Бог е изворът на нравствения, както и на физическия свят. Бог е самото добро и това намира израз в законите и нравствените принципи, заложени във всеки човек и ясно дифинирани в Свещено217

то Писание. Създадени по Божия образ, ние сме в същността си нравствени същества и затова не можем да отречем, че нашите действия се вместват в нравствените категории. Разбира се, нашето чувство за нравственост е било накърнено при грехопадението и сега ние отразяваме доста изопачено истински доброто. Но дори и при тази нравствена относителност не можем да се освободим от чувството, че някои неща са правилни или естествени, а други не. Всеки човек живее в някаква нравствена вселена и буквално всеки, ако се замисли над това, ще го признае и няма да може да живее другояче. Библията учи, че има не само нравствена вселена, но и абсолютен критерий, според който всички нравствени преценки могат да се сверят. Това е самият Бог - Неговият характер, изпълнен с доброта /святост и любов/ - е критерият. Той е разкрит много ясно в десетте заповеди, изговорени лично от Твореца и написани лично от Неговата ръка. Да си ги припомним: 1/ Аз съм Йеова твоят Бог, Който те изведох от Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене!

2/ Не си прави кумир, или какво да е било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата или под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ твоят Бог съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на ония, които ме мразят, а показвам милост към хиляди поколения на ония, които ме обичат и пазят Моите заповеди.

3/ Не изговаряй напразно името на Господа твоя Бог, защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.

4/ Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря си, ни слугата ти, нито слугинята ти, ни добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

218

5/ Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.

6/ Не убивай 7/ Не прелюбодейсвувай 8/ Не кради 9/ Не свидетелствай лъжливо против ближния си.

10/ Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито магарето му, нито какво еда е друго нещо, което е на ближния ти. Десет кратки, ясни и недвусмислени морални правила, които са определени като Божия закон. Този закон е неотменен израз на Божията воля, даден от Бога като първодържател и източник на всяка сила и власт, непреходен показател и мярка за всяка правда и доброта. Изведен напред, пред малките или големи наши постъпки, той ги ръководи, определя, осмисля - отмества лошото от пътя ни и ни насочва към доброто. Той съдържа предписания за материалния и духовния живот на света, точни и определени норми, всезадължителни правила, действащи неизменно, навсякъде, винаги, израз на воля, съдържаща власт, изискващи своето безусловно изпълнение в името на най-добрия и най-съвършен ред, очертан от тях. Затова Божият закон остава и стои във времето, премина по един безспорен начин изпита на вековете и надживява поколенията, които са били преди нас, без да се обезцени или пък да стане по малко актуален за съвременния свят. Това е духовен, нравствен закон, който е определял поведението на човека още от времето на неговото създаване, и ще го определя до края на човешката история. С този закон Господ не е направил нищо друго, освен че е оповестил онези морални и нравствени качества, които сам Той притежава в Себе си. Духовният закон не е ,,съчиняван”, не е ,,съставян” в никой парламент на земята, но с него Господ изявява онази нравственост и онзи морал, които сам Той има в Себе си. Човекът от своя страна, възприема тази нравственост и този морал не поради предварително установена задължителност, а поради факта на подобието си с Бога. Един професор от Бостънския 219

университет е казал: ,,човекът има разум и съвест, към които органическата еволюция няма никакво отношение. Ако човек нямаше разум и съвест, ако нямаше религия, особено юдейската, а найвече християнската вяра, която има сила да вдъхновява и да издига човека, то той отдавна би изчезнал от лицето на земята”. Просто няма какво да добавя.

7/ Само човекът може да анализира и осмисля дадена информация, да стига до логични изводи и да взема определени конкретни решения Никое животно не може да прави това и никаква еволюция за безброй години не би могла да постигне тези феноменални качества, присъщи само и единствено на човека. Досега изброихме доста впечатляващи, научно доказани и мнокократно проверявани факти, които логично трябва да ни доведат до единственото правилно заключение, че еволюцията е невъзможна и човекът не е дело на случайни процеси на материя и енергия, а е дело на един Всемогъщ Творец. Ако все пак има още някой да се съмнява, тогава ще извадим и последния си и решаващ коз. И това е личността на Исус Христос.

220

Трета глава Кой е Исус Христос ,,Има още и много други дела, които извърши Исус, но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги” /Йоан 21:25/ Това са думи на любимия ученик на Христос, ап. Йоан, с които той завършва своето евангелие. Апостолът ни казва нещо изключително важно, което като че ли остава незабелязано всред многобройните и велики истини, които ни е разкривал досега. Той декларира, че това, което е описал, е най-същественото, и че ако трябва да разкаже всичко, което е извършил Исус едно по едно, тогава написаните книги не биха се побрали в целия свят...! Велика истина! Публичният живот на Христос е толкова динамичен и пълен, толкова уникален и неповторим, че евангелистите са били безкрайно затруднени в своя избор какво да опишат и какво да пропуснат. Пред подобен избор съм изправен и аз сега. Защо? Защото, когато се докоснеш до личността на Исус и опознаеш неговия характер и учение, безкрайно трудно е да пишеш малко и кратко за Него. Велики истини, разтърсващи послания, уникален себеотрицателен живот, велика жертвоготовна любов... Как да се опише това само с няколко думи?! Но естеството на този труд ме задължава да го направя. А за тези, които искат да научат повече за Него, им препоръчвам Библията. Цялата Библия говори само за Него, Създателят и Изкупителят на света. Ще започна с една мисъл на Еужен Берсие. Той пише: ,,Когато човек поиска да знае кой е бил Исус Христос, има Един, Който трябва да бъде разпитан преди всички други, и това е самият Исус Христос.” При нашето кратко изследване ще се опитаме да се придържаме към този съвет. Изследвайки дадено събитие, историците си служат с една гене221

рална констатация относно времето, през което е протекло това събитие. Те разделят човешката история на две ери: преди и след Христа. Е това веднага би трябвало да ни заинтригува. Коя е тази Личност с подобен колосален авторитет, която е разделила човешката история на две? Кое е това Същество с такава магическа обаятелност, че от двадесет века насам неизброими множества от Негови почитатели се прекланят дори само пред името Му? Кой е Исус Христос? Населението на Палестина от първи век е било в очакване. На какво? На появяването на Христос, или Месията, предсказван от божиите пророци преди векове. Евреите били уверени, че Свещените свитъци на пророците са писани под божие вдъхновение и че съдържат предварителни разкази за бъдещето. Един такъв разказ, намиращ се в книгата на пр. Исая, представял великата истина за появяването на дете чудо: ,,Затова сам Господ ще ви даде знамение. Ето девица ще зачне и ще роди син. И ще се нарече Емануил” /Исая 7:14/ ,,Защото ни се роди Дете, Син ни се даде. И управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа, чрез правосъдие и чрез правда от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.” /Исая 9:6,7/ Това наистина е впечатляващ разказ, граничещ с фантастичното и немислимото, излизащ извън рамкте на рационалното мислене. Дори децата знаят, че девица не може да забременее! По никакви биологични закони, управляващи размножението на човешкия род, това на практика е невъзможно. Но свещеният разказ отива още крачка напред и ни представя друга истина, още по-трудна за смилане от човешкия ум - това дете, което ще роди девицата ще бъде ,,Бог могъщ, Отец на вечността” ,,И ще се нарече Емануил” – което означава ,,Бог с нас” ... ,,И управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на 222

мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа, чрез правосъдие и чрез правда от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.” /Исая 9:6,7/; /Исая 7:14/ Пр. Исая обявява, че в потока на времето ще дойде велик ден за човечеството. То ще бъде посетено от Своя Творец и това ще стане по уникален начин, по пътя на човешкото раждане.Седем века по-късно Божият план влиза в действие. При една млада девица в Израел е изпратен небесен вестител с впечатляващо послание: ,,И ето ще заченеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща му Давида. Ще царува над тях и царството Му не ще има край... /Лука 1:31,32/ Когато на тази млада девойка е съобщено, че тя е избрана от небето да реализра този божествен проект, да износи в утробата си и да роди това необикновено дете, без намесата на мъж... тя онемява от почуда. ,,Как ще бъде това, като мъж не познавам...?” – пита Мария. ,,И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и святото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.... Защото за Бога няма невъзможно нещо... “ /Лука 1:34,35,37/ За Бога няма невъзможно нещо..! Той знае всичко, което е възможно да се знае, и може да реализира всичко, което е възможно да съществува... Точно затова е Бог...! И девет месеца по-късно, в един малък град Витлем, в скромна обстановка, Мария ражда това необикновено дете и го нарича Исус. Другите религии свдетелстват, че човек предприема най-различни опити да достигне Бога, докато Библията ни представя уникалната истина, как самият Бог слиза при хората, живее сред тях и накрая умира като откуп за греховете им. ,,И когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закон, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението... “ /Галатяни 4:4,5/

223

Заслужава ли Христос нашето доверие При разглеждането на свидетелствата за личността на Христос на първо място поставяме самосъзнанието на Исус. Какви мисли и убеждения са формирали личната характеристика на Исус за Самия Себе Си. Исус Христос твърди, че е Божи Син. Никой не е посмял нито преди, нито след Него да предявява подобни претенции за Божественост, освен личности, на които разумът е отслабнал и които човек може да срещне в психиатричните клиники и в домовете за душевно болни. Неговата претенция е стряскаща, но веднъж дадена, заслужава да се изследва честно и без предубеждение... Как можем най-добре да преценим валидността на онова, което казват хората, или на онова, което самите ние мислим? Какви критерии използваме, съзнателно или не, за да преценим кого си струва да слушаме и на кого да вярваме... Има няколко начина, по които може да се прецени и да бъдем сигурни, че може да се има доверие на говорителя и че той казва истината... Първо. Характер Спазва ли говорителят обещанията си? Какво е качеството на личните му взаимоотношения? Много по-вероятно е да му се доверим, ако личният му живот и взаимоотношения с другите са на високо морално ниво. Второ. Качества Когато слушаме посланията на дадена личност, преценявяме дали говорителят има необходимия опит, образование или друга специфична подготовка, която го определя като специалист по темата? И дали към тази личност има достатъчно силни препоръки от други авторитети. Трето. Мотив 224

Какво има да спечели или да изгуби говорителят при заемането на своята позиция? Обикновено сме склонни да се доверим повече на човек, когато не виждаме в посланието му мотив за лична изгода, за някаква определена печалба - няма да бъдат спечелени пари, имот или дори слава при заемането на определена позиция. Всъщност може да сметнем думите му за още по-достоверни, ако той рискува да изгуби нещо заради своята позиция. Четвърто. Резултати Какви са обективните факти досега. Дали позицията на говорителя е проверена от много хора в различни и трудни ситуации при дълъг период от време. Добре ли работи? Ако е така, има огромна вероятност да се окаже вярна и в бъдеще. Пето. Изключителни свидетелства Има ли уникални дати и събития, които биха могли да подкрепят специалното качество на посланика или посланията? Всъщност ние използваме този тип логика всеки ден, докато слушаме различни хора и анализираме тяхното послание. Никой от нас не желае да бъде подведен или измамен! Искаме да открием измамниците навреме. Помислете какво търсите, когато си избирате личен лекар. В идеалния случай той има чудесен характер, общителен, добър и внимателен. Има престижно обучение и опитът му е солиден. Таксата, която взема, е разумна и не дава признаци да се възползва от вашата болест като се облагоделства, използвайки вашата нужда. Също така лекарят, когото избирате, има добра репутация и е помогнал на много хора в миналото, т.е. има вече постигнати и доказани много добри резултати в своята професионална кариера. Много по-вероятно е да се доверите на лекар като този, отколкото на друг, който не отговаря на тези изисквания. Дори бих казал, че направо е глупаво да постъпите другояче!

225

Четвърта глава Отговаря ли Исус на изискванията Всеки от нас трябва да се запита: ,,Можем ли да вярваме на Исус”? Нека използваме същия тип логика и да зададем за Него същите въпроси, които бихме задали за всеки, който твърди, че знае истината. Нека започнем проверката.

1/ Характер Дори само един кратък поглед към живота на Исус ни показва човек със забележителна доброта. Всички безпристрастни читатели на евангелията откриват в Исус невиждана пълнота от добродетели и изумителна възвишеност - и то толкова изключителни, че нито преди, нито след Него са били заедно в такава степен у някого. Той отделя време и специално внимание на привидно най-незначителните хора. Сприятелява се с отхвърлените от обществото - като бирниците и проститутките. Молеше се за войниците, които Го разпъваха... Обеща на един разбойник да бъдат заедно в рая... Да, Той е уникален уникален, какъвто е Бог. Исус Христос беше безгрешен. Летвата в Неговия живот бе вдигната толкова високо, че Той можеше да предизвиква враговете Си с думите: ,,Кой от вас ме обвинява в грях?”/Йоан 8:46/ Това беше посрещано с мълчание, въпреки че Той се обръщаше към онези, които непрекъснато Го преследваха и дебнеха, за да Го хванат в нещо нередно - било дума или дело. Четем за невероятните изкушения, на които беше подложен от Сатана, но никога не сме чули да е изповядал някакъв грях. Той никога не помоли за прошка, макар да учеше Своите последователи да правят това. И още нещо. Колкото по-близо се доближават до Бога хората, толкова повече са обзети от съзнанието за собствената си недостатъчност, поквара и недостойнство. Колкото човек е по-близо 226

до греещата светлина, толкова повече съзнава своята нечистота. Това е вярно за всички смъртни, но не и за Христос. Бърнард Рам пише: ,,В Исус ние намираме съвършения характер. Ако Бог беше човек, бихме очаквали личността Му да разкрива съвършената човешка природа. Единствено Бог можеше да ни каже, какъв трябва да бъде истинският човек. Разбира се благочестието на Стария Завет имаше изисквания за съвършен човек. На първо място той трябваше да има пълно съзнание за Бога, съчетано с пълно предаване и посвещение на Бога. После нареждаха останалите добродетели, благодеяния и качества, които характерезираха съвършения човешки характер. Интелигентността не биваше да задушава набожността, молитвата не биваше да бъде заместител на труда, ревността - да се превръща в неразумен фанатизъм и сдържаността - в аскетизъм. В Христос виждаме съвършеното съчетание на личностните качества, защото Бог става плът. Той представя съвършения човешки характер.” Но описанието на характера на Исус от Ф. Шаф ми е най-близко. Той пише: ,,Неговата ревност никога не деградира в ярост, нито твърдостта Му - в инат, нито милосърдието Му - в мекушавост, нито благостта Му - в сантименталност. Бе далеч от светското, но Му липсваше безразличие и саможивост или прекомерна фамилиарност, в себеотрицанието Му нямаше мрачност, в умереността Му нямаше суровост. Той съчетаваше детска невинност с мъжествена сила, пълно посвещение на Бога с неуморна заинтересованост от благополучието на човека, нежна любов към грешника с безкомпромисна суровост към греха, внушително достойнство със завладяващо смирение, безстрашна дързост с разумна предпазливост, непоклатима твърдост с блага учтивост! “ Всички безпристрастни читатели на евангелията откриват в Исус невиждана пълнота от добродетели и изумителна възвишеност - и то толкова изключителни, че нито преди, нито след Него са били заедно в такава степен. Да, характерът на Исус Христос наистина свети сред всички останали.

227

2/ Квалификация Когато слушаме посланията на дадена личност, преценявяме дали говорителят има необходимия опит, образование или друга специфична подготовка, която го определя като спецелист по темата? И дали към тази личност има достатъчно силни препоръки от други авторитети. Какви са посланита на Исус Посланията на Исус са необикновени, впечатляващи и надминават всичко, което до тогава са слушали човешки уши... ,,Служителите отговориха: “Никога човек не е говорил така [както Тоя Човек].” /Йоан 7:46/

Никога човек не беше говорил така, и никога няма да говори....! А какво говореше Исус: -

Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее. /Йоан 6:35/

-

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето....... /Йоан 6:51/

-

Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота. /Йоан 8:12/

-

И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят. /Йоан 8:23/

-

Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати. /Йоан 8:42/

-

Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм. /Йоан 8:58/

-

Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, /Йоан 10:9/

228

-

На Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син? /Йоан 10:36/

-

Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; /Йоан 11:25/

-

Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; /Йоан 14:6/

Изявленията на Христос изглеждат удивителни, шокиращи, скандализиращи и звучащи направо фантастично!!! Не случайно много хора от неговото поколение често му приписваха различни болести на ума, т.е. лудост и бяс: ,,Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си. Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите. Мнозина от тях казваха: бяс има, и луд е; защо Го слушате? /Йоан 10:20/ ,,Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века. Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века. /Йоан 8:52/ ,,Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. Аз и Отец едно сме. Юдеите пак взеха камъни за да Го убият. Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни? Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог. /Йоан 10:27-33/ И така, както вече казахме, когато слушаме посланията на дадена личност, преценявяме дали говорителят има необходимия опит, образование или друга специфична подготовка, която го определя като специалист по темата? Чухме част от посланията на Исус, сега 229

трябва да преценим дали Той има необходимите качества, които да пътвърдят неговите забележителни изявления... Имаше ли Исус необходимия опит Определено....Много често Той изтъкваше именно делата си като подкрепа на това, което говори... ,,Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва; но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца. /Йоан 10:37,38/ ,, Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали; но сега видяха и намразиха и Мене и Отца Ми. /Йоан 15:24/ - Отваряше очи на слепи и уши на глухи; куци прохождаха и прокажени се изцеляваха; парализирани се изправяха на крака и мъртви оживяваха.... Каква жива, явна демонстрация на божествена сила личеше от всичко, което вършеше.... И когато великият Йоан Кръстител, подложен на страшна изолация в тъмницата на Ирод се усъмни за момент в правдивостта на Христовите думи, посланието на Исус до него беше знаменателно: ,,А Йоан като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да Му кажат: Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме? Исус в отговор им рече: Идете, съобщете на Иоана това, което чувате и виждате Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието” /Матей 11:2-5/

Чудесата на Христос свидетелстват за една приказна сила. Никой до тогава /въпреки, че е имало хора надарени от Бога, които са показвали свръхестествени способности - пророците, Моисей и др./ и никой след това не е показвал такива изумителни дела, както Исус Христос. Това, което прави впечатление и удивлява, е изобилието на неговите чудеса и лекотата, с която ги извършва. Той заповядва на 230

атомите и те послушно умножават малкото количество хляб и риба до количества, достатъчни да нахранят хилядно множество. Говори на вятъра и на бурното море и развихрилите се стихии се успокояват. Ходи по водата като по суша. Само с една дума връща живота в гаснещите тела на мъртъвци. Беснеещи демони напускат жертвите си по Негова заповед, прекланяйке се пред него и изповядвайки, че е Божии Син. Абсолютно никаква болест или недъг не можеше да Му устои. Той върши чудесата Си с такава лекота и увереност, които оставят зрителите онемели от удивление и обожание... Дори в живота на един пророк, чудесата са рядко явление и се проявяват само в крайна нужда, но при Исус те са ежедневие. Разбира се, само по себе си чудото не е доказателство за Божествеността на своя извършител, нито дори, че той е одобрен от Бога.Фалшивите пророци също са правели и ще правят впечатляващи чудеса и знамения. Но това, което удивлява при Исус, е разточително големият им брой и леснината, с които ги извършва. Това е непосилно на нито един обикновен земен човек. И още нещо. Това, което прави впечатление в неговата чудотворна дейност, е дълбоко моралният характер на чудесата Му. Той никога не търси евтини сензации, не се стреми да забавлява и удивлява тълпата с чудесата Си. Евангелието няма нищо общо с красиви приказки за прелестни феи и синеоки принцове. Исус никога не оставя впечатлението, че е някакъв вълшебник, който може да удоволетворява различните нужди на хората - било то за храна или за забавления. Многократно принуждаван от тълпата да прави това, Той категорично отказва да се съобразява с техните капризи. Не може да бъде принуден нито да направи чудо, нито да приеме царска корона... Ясно показва на хората Кой е и че не могат да разполагат с Него като с прислужница. Той не е дошъл на земята, за да задоволява човешкото им любопитство. Има една едничка цел - да живее и работи за щастието и спасението на земните жители. Отказва да превърне камъните в хляб, за да задоволи глада Си, но умножава хлябовете, за да нахрани хилядното изгладняло множество. Няма нищо ненужно в Неговите постъпки. Всяко чудо отговаря на някаква конкретна нужда.

231

Прави впечатление също убедителността, с която говори Исус по каквато и да е тема. Множествата са разтърсени от Неговото учение, защото ,,поучаваше като Един, Който има власт, а не като техните книжници” /Матей 7:29/ В учението на книжниците /учените по времето на Исус/ остава да витае съмнението. Никой не може да говори за каквото и да е като истина от последна инстанция - истина последна и неподлежаща на обсъждане. Както тогава, така и сега философите анализират, търсят, разсъждават, обмислят. Пипнешком, бавно, предпазливо и колебливо измислят хипотези. Крайно непостоянни са в своите идеи. Еволюират на базата на нови и нови открития. Те са официалните представители на човешкото любопитство в усилията му да открие истината. Но при Исус не е така. При Него няма никакво движение пипнешком, никакво усилие за подобно напредване, никакви безсъни нощи над купища от книги, никаква агония, никакво съмнение, никакви предположения и хипотези. Той никога не търси, не изследва, не учи - Той утвърждава. Неговите апостоли са обладани от истината - Той я притежава. Нещо повече, стига до там да каже: ,,Аз Съм истината.” За всичко, което се отнася до Бога, до Неговата святост, до Неговата справедливост, до любовта Му, за поклонението, което трябва да Му отдават земните жители, за вярата, послушанието, покаянието, новорождението, съботата, брака, възкресението, ангелите, бъдещия съд, участта на евреите, края на Ерусалим, бъдещето на учениците и Неговата църква, за края на света и белезите, които ще предшестват завръщането Му, за ролята на Светия Дух, за всичко относно вечния живот и бъдещето царство, по всеки един от тези въпроси и по много други, обхващащи всички области от живота, Исус няма никакво колебание. Той говори като Господар. Говори думи, истинни и определени; думи, на които никой не дръзва да противоречи нито с една единствена реплика. Единствен се осмелява да каже: ,,Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“/Матей 24:35/. Две хиляди години човечеството е проверявало истинността на тази декларация и не е открило нищо, с което да опровергае претенциите на Исус. Мисля си, че две хиляди години е достатъчно дълъг срок за проверка .... Третата основна характеристика за квалификация беше 232

има ли въпросната личност достатъчно силни препоръки от други авторитети Има ли Исус достатъчно силни препоръки от други авторитети? Разбира се.....Струва ми се, че на земята няма друга подобна личност, която е препоръчвана за доверие и приемане от найголемите авторитети, живяли някога в този свят. В първия ешелон са апостолите. Това са хората, които бяха непрекъснато с Исус в продължение на близо четири години. Свидетелствата им бяха толкова мощни и с такава сила, че за кратко време светът придоби друг облик. Този свят, който в продължение на векове се движеше в отъпканите коловози на езическите култури, сега беше разтърсен из основи от посланията на тези хора... ,,Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота. Защото животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам, това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос. И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост.” /1 Йоан 1:1-4/ ,,Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.” /2 Петрово 1:16/ И после следват огромно число от имена на най-великите личности, живяли някога в този свят...

--- Исак Нютон, Коперник, Хершел, Леонардо да Винчи, Блез Паскал, Айнщайн и т.н. Но най-важната и най-върховната препоръка беше дадена от самия Бог. На няколко пъти земни, смъртни уши чуха глас от небето, който утвърждаваше авторитета на Христос.

233

,,Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина.” /2 Петрово 1:17,18/ ,,А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте. /Матей 17:5/ И така Исус Христос изпълнява всички изисквания за духовен водач, на Който можем безпрекословно да се доверим...

3/ Мотив Истинският мотив на един учител е добро отражение за чистотата на неговото послание. Хората в днешно време често са мотивирани да говорят, когато в замяна ще получат богатство, слава или свобода. По времето на Исус не е било по-различно и като човек с много последователи Исус е можел да получи такава награда. Възползвал ли се е от това? И четирите евангелия, които отразяват живота на Христос, ни показват човек, който избира да живее в бедност. Исус няма дом и всичко свързано с него, няма легло нито много дрехи, няма пари, няма дори магаре, с което да се придвижва... Няма и най-малък намек, че Той е бил мотивиран от стремежа към материални богатства. Напротив, Той поучава за опасностите, които могат да дойдат от богатствата. Какво да кажем за изкушенията на славата и популярността? Хората идват отвсякъде, за да чуят Исус. Евангелията документират две конкретни събирания от по четири и пет хиляди души, без да се броят жените и децата. Тези хора копнеят за надежда и водач. Израил се намира тогава под Римска власт. Народът жадува за водач в борбата за политическа свобода. Те очакват Месия, Чиято непреодолима сила щеше да победи всичките им неприятели и да им донесе обещания от пророците златен век. И все пак, когато хората се опитват да направят Исус свой цар, Той отказва. Никога не бе насърчавал народа да Го 234

короняса. Очевидно, да стане популярна политическа фигура не е намерението на Христос. Напротив, Той продължава да напомня на последователите си за най-дълбокия смисъл на свободата: ,,и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” /Йоан 8:32/ 4/ Доказани резултати Една от най-добрите проверки за посланието, на който и да е учител, е в реалността на ежедневния живот. Дава ли действително резултати? Много идеи, които първоначално могат да звучат много логично, бързо ,,се пукат”, когато се опитваме да ги приложим на практика. Как работят думите на Исус в живота на хората? Можем да приведем много факти като положителен отговор на тези въпроси. Ето някои от тях: Приблизително една четвърт от всички народи в света днес се отъждествяват с християнството. Християнски църкви са основани в огромната част в повечето народи по света. От Библията са публикувани повече екземпляри, отколкото от която и да е друга книга по света. Тя е четена от повече хора и публикувана на повече езици, от което и да е друго литературно произведение. Почти всички законодателства до голяма степен се основават на принципите, които се намират в Библията - ориентация, която е устояла, въпреки влиянието на силни противположни философии. Но най-доброто свидетелство за силата на християнството е може би не в списъка от постижения, а по-скоро на арената на гоненията. Още от основаването си, християнството е подложено на непрекъснат натиск, на безмилостен и безпощаден терор от неговите противници. Няма да ни стигнат стотици страници, за да изброим чудовищните издевателства над последователите на Исус. Милиони са били избити заради вярата си в скромния назарянин.

235

,,Ние триумфирахме над Бога!” заявяваха марксистките лидери, като по всякакъв начин се стремяха да унищожат християните и тяхната вяра. Но нито кладите, нито затворите, нито чудовищната инквизиция, нито лагерите, нито арените за забавления, нито каквото и да е средство, измислено от покварения човешки ум, можа да изкорени християните и християнството. Хората, които основават живота си на Исус, въпреки невероятните препятствия, издържат и израстват, като преодоляват всички възможни изпитания. Те са съвършеният свидетел за издръжливостта и истинността на Исусовите учения.

5/ Необикновени свидетелства Като връх на всичко, което изследвахме, животът на Исус е белязан непрекъснато от свръхестествени събития - много повече, отколкото в живота на който и да е човек. Евангелието на Марк конкретно набляга на изключителната и свръхестествена сила на Исус. Неговата публична дейност започва с превръщането на стотици литра вода в първокачествено вино на едно сватбено тържество /Йоан 2:1-11/. Той умножава няколко хляба и риби в количества, достатъчни да нахранят многохилядни гладни множества, дошли да го слушат /Лука 9:1017/. Исус ежедневно изцелява хора от различни, коя от коя по-тежки физически болести, и то пред много свидетели /Лука 17:11-19; Матей 12:10-13; Йоан 4:46-54/. Добре, но защо го прави? Какъв е мотивът Му? Популярност, слава, престижно положение в обществото? Нищо подобно.... Това, което лесно може да се открие, е Неговата загриженост за хората, които страдат. Но не само това... Основното намерение на Исус е чудесата, които Той извършва непрекъснато и с лекота, да представят на народа истината, че е необикновена личност, въпреки че на пръв поглед изглежда точно като тях. Чуйте думите на един от професорите по негово време: „Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник. Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него. /Йоан 3:1,2/

236

Сръхестествените събития в живота на Исус ни карат да застанем нащрек и да се вслушаме в това, което казва. И все пак, нито едно от тези изключителни чудеса не може да се сравни със станалото през последните Му дни. Исус претендира, че може да докаже себе си чрез една последна демонстрация на чудо - собственото Му завръщане към живот, след като бъде умъртвен чрез разпятие. Христос не само предсказва как ще стане убийството Му /чрез разпятие, въпреки че нормалното би било убиване с камъни/, но също предсказва и точното време, когато ще възкръсне /на третия ден/. Когато водачите на Израил Го осъждат на смърт, Исус е третиран като особено опасен затворник. Римските войници са специалисти по екзекуциите. Историята на тяхната империя е осеяна с хиляди кръстове, на които са разпънати техни неприятели. Като приковават китките и глезените на Исус към гредите и издигат кръста, те наблюдават бавната Му смърт чрез загуба на кръв и задушаване, както са правили с безброй други неприятели. След смъртта войниците проследяват погребването Му в пещера. След това специалният каменен гроб е затворен с огромен камък. Върху камъка е поставен печат, който означава специалното отношение на римския управител към този гроб и че без негово разрешение никой не може да влезе. Пред него са поставени отряд войници да охраняват гроба. Взети са всички възможни мерки никой, по никакъв начин да не може да стигне до тялото на мъртвеца. И тогава, на третия ден, рано на сутринта в неделя /точно както е предсказал Исус/ става нещо невероятно. И четиримата автори на евангелията докладват за появата на небесно същество, при чийто вид стражата, състояща се от мъже с железни сърца, се вкаменява от уплаха. То се приближава до гроба, отмества огромния камък, като че ли е детска играчка, за да покаже на света, че Исус не е там. Той е възкръснал! Новината се разпространява като огън по суха трева, както до учениците, така и до юдейските власти. През следващите няколко дни Исус се радва на много срещи с мъжете и жените, които са били Негови последователи. Пътува заедно с тях, закусва край морето заедно с тях, вечерят един до друг, а след това, малко преди да си тръгне от този свят, говори с около 500 души. Няма фалшификации и измама....Исус е възкръснал от мъртвите и продължава да живее. Като описва възкресението на Исус, бележитият британски адвокат сър Едуард Кларк пише: „Като 237

правист съм изучавал задълбочено свидетелствата за събитията от първия възкресенски ден /деня на Исусовото възкресение/. За мен свидетелствата са каегорични. Неведнъж в Английския висш съд съм осъждал присъда при много по-малко решаващи доказателства... Свидетелствата на евангелието за възкресението приемам безрезервно като свидетелство на верни мъже в подкрепа на факти, които са били в състояние да потвърдят.” /Цитирано в кн. ,,Упадъкън на Дарвин”, стр. 181/

В началото на нашето изследване относно личността на Исус си зададохме въпроса: ,,Можем ли да се доверим на Исус?” Направихме подробно изследване и показателите са впечатляващи. Исус отговаря на всички по най-съвършения начин и до най-малките подробности. Да, можем спокойно да се доверим на Исус. Няма друг по-достоен за доверие....

Пета глава Още едно изследване Исус казва, че е Божият Син! Започва да идентифицира Себе Си с нещо много повече от велик учител или пророк. Започва явно да претендира, че е Бог! Прави Своята личност фокус на учението Си. На тези, които Го следват, задава важния въпрос: ,,Кой според вас съм Аз?” Когато Петър отговаря и казва: ,,Ти си Христос - Син на живия Бог.” /Матей 16:15,16/, Той не е шокиран, не отрича, нито го смъмря. Напротив - похвалва го. Така много ясно показва кой е и неговите слушатели разбират какво означават думите Му. Казва се, че ,,Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.” /Йоан 5 :18/ При друг случай Той казва: ,,Аз и Отец едно сме.” Юдеите веднага искат да Го убият с камъни. Исус ги пита за кое от всичките добри дела, които е извършил искат да Го убият. Отговорът е: ,,...Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог. /Йоан 10: 30-33/ 238

Исус несъмнено изявява атрибутите, които само Бог притежава. Това много явно личи от един случай, при който спускат от покрива един парализиран човек и го поставят при краката Му. Исус го поглежда и казва: „Синко, прощават ти се греховете.” Това предизвиква голямо брожение сред книжниците, които казват в сърцата си: ,,Защо този човек говори богохулни неща? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?“ Като чете в сърцата им като в книга Исус ги пита: ,,Кое е по-лесно да кажа на парализирания - Прощават ти се греховете или да кажа Стани, вдигни постелката си и ходи?” И после пред смаяните им погледи продължава: ,,Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове /казва на паралитика/: ,,Тебе казвам стани, вдигни постелката си и иди у дома си.“ /Марко 2: 7-11/ В критичния момент, когато животът Му виси на косъм, и от отговора, който ще даде на първосвещеника, ще зависи дали ще живее или ще умре, Той ясно, категорично и без никакво колебание отговаря: ,,.... Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения? А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.” /Марко 14:61-64/

Отначало Исус не искаше да отговаря, но първосвещеникът Го принуди да отговори под клетва. Под клетва Исус беше принуден да отговаря /и аз много се радвам, че накрая отговори/. На въпроса ,,Ти ли си Христос /помазаникът/ Син на Благословения?“, Той отговори утвърдително. И така, какви всъщност показания даде Исус под клетва пред най-висшия съд в Израел? Първо. Той се нарече Син на Благословения, т.е. на Бога Второ. Седящ отдясно на Силата Трето. Човешкият Син, идещ с небесните облаци 239

Тези думи еднозначно Го описват Като Месия, като Бог. Много е важно да се разглеждат в тяхната цялостност и съвкупност. Това Исус направи съвсем умишлено. Той знаеше какво казва и защо го казва. Синедрионът /Върховният еврейски съд/ прекрасно разбра смисъла на думите Му. Именно затова първосвещеникът раздра дрехите си и каза: ,,Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството”, Исус беше осъден точно за тези думи, които произнесе... Роберт Андерсън пише: ,,Най-убедителните доказателства са показанията на враждебно настроените свидетели. Действията на Исусовите врагове установяват неопровержимо факта, че Той се наричаше Бог. Не бива да забравяме, че в тази епоха, за която ставда дума, евреите съвсем не бяха първобитни и невежи диваци; това беше дълбоко религиозен народ, притежаващ висока култура. И нали именно за тези думи Синедрионът - Върховният съвет на народа, в който влизаха най-видните религиозни водачи – в това число Гамалиил и неговият велик Савел от Тарс - единодушно Го осъди на смърт.“ /цитирано в кн. „Исус Христос - Бог или човек”, стр. 23/ Едно е ясно и не подлежи на съмнение. Исус даде показания /макар и под клетва/ по Собствена воля. Не по-малко ясно е, че евреите разбраха много точно думите Му като потвърждение, че Той е Бог. И така те бяха поставени пред избор, който имаше само два отговора - или да сметнат думите Му за богохулство, или да повярват, че Той е Бог. Съдиите прекрасно разбираха това. Исус просто не им остави друга вратичка за измъкване. Когато по-късно се надсмиваха, гледайки наглед безпомощното Му състояние на кръста, те използваха точно този аргумент ,,упова на Бога........... понеже каза: ,, Божи Син съм”. /Матей 27:43/ Обикновено съдят човек за неговите постъпки. Исус е единственият и уникален случай, при който съдът не Го осъди за някакви дела, достойни за смърт. Него Го осъдиха за това, Кой беше Той! Джон Стот пише: ,,Толкова близка беше връзката Му с Бога, че Той смяташе за равно отношението на човека към Него и отношението му към Бога. Да познава човек Него, означаваше да познава Бога 240

/Йоан 8:19;14:7/. Да вижда Него, бе равносилно да вижда Бога /Йоан 12:45;14:9/. Да вярва в Него, значеше да вярва в Бога /Марко 9:37/. Да мрази Него, значеше да мрази Бога /Йоан 15:23/. И да почита Него, значеше да почита Бога /Йоан 5:23/. /цитирано в кн.,,Знай защо вярваш”, стр.35/

Когато застанем пред твърденията на Христос за Себе Си, виждаме само четири възможности. Христос е обикновен човек, но изкусен лъжец; Той е луд, страдаш от тежко душевно разстройство; Той не е съществувал, а е измислен герой от бедни и онеправдани хора. Той е мит, легенда; Той е това, за което се представя - самият Бог, облечен в човешка плът. Да направим един кратък анализ на тези четири възможности.

1/ И така, едната възможност е Исус Христос майсторски да лъже, когато казва, че е Бог. Той е знаел, че е обикновен смъртен човек, но умишлено е измамил Своите слушатели и ученици, за да придаде авторитет на учението Си. Възможно ли е това да стане и то точно в Израел, където народът имаше отлична представа за истинността и качествата на живия Бог? Как така учениците Му са успели да съчетаят точно с Неговата личност този нечуван прерогатив? Как са схващали идеята Бог да стане човек? Та те са живели в епоха и сред население, което имало непреодолимо отвращение към всички форми на идолопоклонство. Невъзможно е да отделим тези хора от ограничения манталитет на тяхната епоха. Обожествяването на Исус от Назарет е трябвало инстинктивно да отврати предания до фанатизъм монотеист. Да се издигне човек до ранга на Бог и да му се отдава поклонение като на Бог е идея, надхвърляща еврейската концепция. Те биха се оставили поскоро да ги насекат на парчета, отколкото да признаят, та макар и само 241

с уста, че някой човек е Бог, а колко повече да му отдават почитание и поклонение като на Бог, та макар и това да е римският император. Еврейският историк Йосиф Флавий разказва, че Пилат изпратил в Ерусалим войски, носещи на знамената си образа на императора. Дотогава никой губернатор не допускал това да стане, знаейки за отвращението на евреите от идолопоклонството и тяхната реакция на подобно действие. Това веднага би довело до непредсказуеми последици... Но Пилат не се съобразил с това и изпратил войските със знамената. Тогава голям брой свещеници отишли при него и в продължение на повече от шест часа го умолявали и заклевали да оттегли войските. Накрая Пилат, уморен и доста нервен, заповядал на своите войници да изгонят евреите, дошли да го умоляват. Но понеже те отказали да си тръгнат, тогава ги заплашил със смърт. Тогава те се хвърлили на земята и открили гърлата си давайки възможност на войниците да ги убият, като по този начин му дали да разбере, че съблюдаването на техния закон им е по-скъпо от собствения живот. Тяхната упоритост и ревност, необичайно горещи за една религия, предизикали у Пилат такова възхищение, че той заповядал да отнесат знамената от Ерусалим в Кесария. По-късно, когато пламнали огньовете на преследването при римските императори, християните проявили също толкова голяма неотстъпчивост. Милиони запечатали свидетелството с кръвта си. Предпочели да бъдат хвърлени на зверовете, да бъдат изгорени живи или разпънати на кръст, но не и да се отрекат от вярата си, покланяйки се на императора, както той изисквал - като на Бог. Ето го и въпросът, който смущава всички, които отричат Божествеността на Христос: Как тези християни са стигнали до такава жертвоготовна вяра в божествеността на Исус Христос? След като Исус е бил евреин сред евреи, как се е стигнало до там, да бъде приет като Бог и да Му се отдава поклонение като на Бог с цената дори на живота?! Как така дълбокият ужас на първите християни /бивши юдеи/ от идолопоклонството е могъл да се превърне в поклонение, в обожание на един евреин, отхвърлен от свещениците и осъден на най-срамната и унизителна смърт? Неразрешима загадка, въпрос без отговор, освен само един. Исус Христос наистина бе Бог, облечен в човешка плът.

242

Случилото се на Голгота хвърлило учениците в такава агония, в такова страшно отчаяние, че единствено чудото на възкресението успяло да прогони мрачните сенки на съмнението, което ги смазвало и оставяло без дъх. След триумфалното възкресение на техния Господ, вярата им в Неговата Божественост станала непоклатима. Всички /с изключение на Йоан/ стигнали до ужасна мъченическа смърт, за да изявят достатъчно категорично своето убеждение. Ако Исус Христос беше обикновен човек, макар умел хитрец и изкусен лъжец, Той никога не би могъл да излезе от гроба. Никой, на никаква цена и по никакъв начин не би могъл да ги убеди, че един човек познал смъртта и гроба, е Божи Син. Но чрез победата Си над смъртта – чудото на чудесата - Христос доказал, че притежава живота в Самия Себе Си и че е Бог. И още нещо. Ако Исус е знаел, че не е Бог, когато твърдеше това, значи, че Той е лъгал и съзнателно е въвеждал Своите последователи в заблуждение. Но ако Той е лъжец, тогава задължително трябва да прибавим, че е и лицемер; нали Той винаги говореше и учеше последователите Си да бъдат честни, каквото и да им струва това. Като извикаме на помощ логиката до какъв извод стигаме? Че цялото Му учение, целият му живот е една колосална лъжа. Възможно ли е това? Преценете сами.... Нещо повече. Тогава Той не би бил само изкусен хитрец и лъжец. Щеше да бъде жив демон, облечен в човешка плът. Та Той караше хората да Му поверят душите си.... Ако в действителност не можеше да оправдае тази вяра и знаеше това, тогава би бил истински източник на злото. И накрая, Той би бил освен всичко друго и безкрайно глупав човек. Та нали Го разпнаха именно заради претенциите Му за божествена същност. Е, кой би повярвал, че човек ще стигне до там в глупостта си...?! Още повече ако приложим това за Исус.... Дори тези, които отричат Неговата Божественост, признават, че Исус е бил велик учител по нравственост. Но по този начин те не разбират, че влизат в дълбоко противоречие. Исус трудно би могъл да 243

бъде велик нравствен учител, ако в най-критичната точка на Своето учение, т.е. Божествеността Си, умишлено е лъгал... И така възможно ли е Исус да е лъгал и то съзнателно? Такъв възглед за Него изобщо не се вмества в представите ни Христос. Той е несъвместим с това, което знаем за Неговия живот и за въздействието на Неговото учение върху човечеството. Защото навсякъде, където са се провъзгласявали думите на Исуса, хората и цели народи са се променяли към доброто. Закоравели крадци и разбойници са се променяли до неузнаваемост и са ставали честни и добри хора... Тези примери можем да отнесем и към всички прояви на зло, които се коренят в човешкото сърце... Срещайки се с Христос, злото е било побеждавано.. Известният с желязната си логика историк Филип Шаф привежда убедителен аргумент против това, да се смята Исус за лъжец. Той пише: ,,Ако извикаме на помощ логиката, здравата мисъл и своя собствен опит, и помислим: как би могъл самозванецът, т.е. безнравственият лъжец и егоист, да представя Себе Си, от началото до край, за най-чистия и благороден човек, известен в историята, с най-искрения вид, който може да съществува? Как би могъл да замисли и приведе в изпълнение Своя благороден план, забележителен с необикновено нравствено величие и възвишени замисли, и да пожертва заради него Собствения Си живот, въпреки жестоките предразсъдъци на Своя народ и епоха” /цитирано в кн. „Исус Христос -Бог или човек”, стр. 31/

Как би могъл? Единствено правилния отговор е - никак!!! Кометирайки схващането, че Исус може да е бил лъжец и да е живял една лъжа, историкът от 19 век У. Леки, който определено не е бил вярващ, все пак пише за Исус: ,,Характерът на Исус е бил не само най-високият образец за добродетелност, но и най-силната подбуда към добродетелност и е упражнил толкова силно влияние, че наистина може да се каже, че просто описание на три кратки години активен живот е направило повече за възраждането и облагородяването на човечеството, отколкото всички трудове на 244

философите и всички призиви на моралистите.” /цитирано в кн. „Бог ли е Исус”, стр. 24/

А сега нека забием и последния пирон в ковчега на тази версия. Ако Исус, преследван от някаква мания за величие, е искал хората да Го следват и да вярват, че е Бог, защо избра именно Израел? Та Той беше дърводелец, живеещ в малкото градче Назарет! Това не можеше да се скрие.... И така, в образа на дърводелец от известното с покварата си градче Назарет, Той се явява пред населението и започва да твърди че е Бог!!! И това става в страна, където хората са рядко единодушни в своята вяра в единния и неделим Бог! Това е напълно непонятно и необяснимо.....! Защо не отиде в Египет или по-добре в Гърция, където хората вярваха в множество богове, на които преписваха човешки качества. И допускаха най-разнообразни превъплъщения?! Най-глупавото, най-безумното нещо което можеше да извърши човек беше да се обяви за Бог точно в Израел... Но Исус го направи.... И знаете ли защо? Защото наистина беше такъв... Човек, живеещ живота на Исуса, говорещ Неговите думи и умиращ с Неговата смърт, не може да бъде измамник. Не може...... И така, възможността Исус Христос да е обикновен смъртен човек, но умел лъжец, представяйки Себе Си за Бог, е абсолютно неприемлива и невъзможна. Тогава какви варианти ни остават още?

2 / По-благовидна, макар и не по-малко шокираща възможност е, Той да е бил искрен, но да се е самозалъгвал. Или казано по друг начин, да е бил с дълбоко душевно разстройство, да е бил луд. И така, абсолютно невъзможно е да си представим, че Исус е бил умел лъжец и измамник. Ами ако Той наистина е вярвал, че е Бог? Представете си, че се появява човек, който живее в рамките на култура, изградена върху жестока и непоклатима вяра в един– единствен Бог, и изведнъж заявява, че е Бог и още казва на тълпите от хора, които се струпват около Него, че тяхната съдба и тяхната вечна участ зависят от това, дали ще повярват в Него като в Бог! Е, 245

това вече не е само фантазия, а в пълния смисъл на думата пълни и неподправени глупости на един умопобъркан. Прилича ли Исус на такъв, загубил разсъдъка си човек? Когато проследяваме живота на Исус, ние не откриваме никакви отклонения от нормата и неуравновесености, които винаги съпътстват полудяването. Ако предположим, че наистина е страдал от дълбоко душевно разстройство, тогава как да си обясним Неговото поведение?! То винаги е било пълно със спокойствие и впечатляващо достойнство. Ако вземете който и да е учебник по медицина и прочете в него сиптомите на шизофреника, ще разберете, че Исус никога и по никакъв начин не е проявявал, дори в най-малка степен, такива симптоми. Шизофреникът е човек по-скоро хаотичен, отколкото обърнат към реалността. На него му се иска да избяга от реалния свят, а не да бъде фактор в него. Такъв ли беше Исус? Ако прочетем внимателно евангелията и посланията на Исус, ние няма да открием нищо, свързано с живота на психично болен човек. Изключително дълбоки мисли, които разтърсиха и разтърсват и до сега човечеството, са изказани от Него. Не! Дълбочината и значителността на Неговото учение говорят за здрав и ясен ум. Ех, да можехме и ние да имаме такъв ум като Него! Психиатърът Дж. Фишер пише: ,,Ако съберем без изключение всички авторитетни статии на най-видните психолози и психиатри по въпросите на психическата хигиена, хубавичко ги съкратим и очистим от словесните черупки, т.е. ако вземем само самата същина и ако най-талантливият човек на света съумее кратко да изрази тези най-чисти зърна на научното знание, то в резултат ще се получи единствено примитивен и не пълен преразказ на Проповедта на планината, нетърпящ никакви сравнения с нея. Вече две хиляди години християнският свят държи в ръце текста, в който са всички отговори, без изключение, на обърканите и безплодни въпроси на човечеството. Това е... универсалният план на плодотворния човешки живот, изпълнен с оптимизъм, психично здраве и удоволетворение.“ /цитирано в кн. „Исус Христос - Бог или човек”, стр.33/

246

Джон Монгомери: ,,Но ние не можем да приемем и двете неща едновременно. Ако учението на Исус ни дава формулата за успешен човешки живот с възможно най-добро психично здраве, тогава Учителят не може да бъде лунатик, който притежава напълно погрешни схващания за естеството на своята личност.“ /цитирано в кн. „Бог ли е Исус”, стр. 25/

Един виден психиатър вследствие от многодишния си опит е установил, че няма по-добро средство за лечението на душевно болни хора от Евангелието. ,,Когато лекарствата не помагат, аз просто вземам ръката на болния и му чета думите на Исус. Ефектът е невероятен.” И така, версията, че Исус е страдал от параноя, въобразявайки си, че е Бог, е още по-абсурдна и невъзможна. Обърнете внимание... Исус не се представя за велик учител или велик духовник, или велик писател, или велик откривател, или велик.... прибавете каквото си искате. Не! Той ясно и определено заявява, че е Бог! Е това вече е съвсем друго.... Та ако Той не беше Бог, а се представяше за такъв, точно за няколко часа щеше да бъде дискредитиран и затворен в някоя лудница. Ако имаше на света някой, който никога и по никакъв начин не можеш да излъжеш за качествата и възможностите на живия Бог, това беше евреинът. Но нищо подобно не се случва в живота на Христос. Той казва и показва, че е това, за което се представя. Исус - душевно болен човек? Пълен абсурд!!!

3/ Исус Христос не е съществувал. Той е измислен образ, мит, легенда. Съществувал ли е наистина Исус Христос? До средата на XVIII век никой, или почти никой не подлага на съмнение, че Христос е реална историческа личност. Но към края на века се появяват мислители, които започват ,,аргументирано“ да оспорват и отричат историческото съществуване на Исус от Назарет. Пръв такъв опит извършва французинът Шарл Дюпюи през 1781г., а десет години след него - съотечественикът му Константин Волней. Оттогава теорията 247

за митичния характер на Христовата личност търпи развитие и придобива множество привърженици, които неистово се опитват да докажат правотата на своите твърдения. Ето някои от тях: Давид Щраус, Бруно Бауер, Алберт Калтхов, Уилям Смит, Бенцион Калерман и Георг Брандес. Те поддържат тезата, че Исус Христос е мит. Такава личност никога не е живяла на земята и не е проповядвала никакво учение, не е основала никаква религия. Християнската религия е възникнала като историческа необходимост поради борбите на робите против робовладелците в Римската империя. А историческата обстановка, сред която е възникнала християнската религия и която я е произвела като свое закономерно явление, е следната. През първи век пр. Хр. огромна част от робите в Римската империя водили открита борба срещу жестокостите на робовладелската класа. В тази борба робите увличали след себе си свободните селяни и занаятчии, които също били подложени на икономически гнет. Едно след друго пламвали възстания, в които обезправените, измъчени и угнетени роби се опитвали със силата на оръжието да свалят от власт робовладелското общество и да извоюват свобода и условия за благополучен живот. Но техните опити били жестоко смазвани от мощната власт на тогавашните олигарси. Неуспехите в борбата против тираните създали огромно разочарование сред народа. Тази обществена обстановка родила християнската религия. След кървавите и безуспешни сражения, копнеещите за свобода роби не преклонили глава, а само сменили оръжието си - на мястото на грубата естествена сила те поставили вярата в свръхестествената сила; на мястото на реалната победа в този свят, те издигнали идеалната утеха на задгробното възмездие и на вечното блаженство в небесното царство. На тази основа се поставила и вярата в Месия, т.е. божествен Помазаник /на старогръцки език ,,Христос“/ и Спасител. Така безсилието на хората създало в съзнанието им вярата във всесилния Бог, с чиято помощ те желаели да сринат омразната тирания на робовладелците. С помощта на Месия робите разчитали да постигнат окончателна и пълна победа.

248

Тази теория бележи известно развитие, но все повече и повече запада, за да се стигне до почти пълното й отхвърляне. Разбира се, появяват се нови версии, с една основна цел - да се отдели християнството от Христос. Сега християнството се представя като еклетичен синтез от езически митове и митични философски учения или като създание на апостолите Петър, Павел и Йоан. Един от споменатите апостоли бил поставил основите на християнството, а не Исус Христос. Поради това всъщност трябвало да се говори за петринизъм, павлинизъм или йоанизъм, а не за християнство. Тези тенденции сами по себе си са странни! Човек се удивлява и недоумява защо е трябвало на апостолите Петър, Павел и Йоан или на някой друг да създава учение, като в неговата основа полага мит. Тази странност се усилва още повече и придобива напълно загадъчен и алогичен, дори изцяло невероятен характер, като се има предвид, че вярата и проповядването на мита за Исус Христос три века е трябвало да се заплаща с високата цена на преследвания, гонения, мъчения и смъртно наказание. В цялата Римска империя проповедниците и изповядващите християнство били обявени за врагове на държавата и на целия човешки род, поради което били подложени на масово, нечовешко изтребване. Били изгаряни на клади, разпъвани на кръстове, хвърляни на цирковите арени, за да бъдат разкъсани от диви зверове, заравяни живи и още какви ли не чудовищни мъчения. Били избивани без съд и присъда. И въпреки това, за нищо на света не се отричали от вярата си в Христос, а не във вярата си в Петър, Павел или Йоан.! С Неговото Свято и спасително име претърпяли нечовешки изтезания и с песни на уста отивали дори в страшните обятия на смъртта. Дори самите апостоли /с изключение на ап. Йоан/ умряха от мъченическа смърт. Всички те умряха, защото вярваха, че Христос е Божи Син. Никой нормален човек не би жертвал живота си за една лъжа, за един мит... Никой!!! Затова днес едва ли ще се намери и един сериозен учен, /освен ако не рискува да стане за смях/, който да поддържа всички тези безплодни хипотези. Сега атаката не е върху историческата личност Христос, а върху Неговата божественост. Днес усилията на критиците са 249

насочени в тази посока. Да, Христос е съществувал /няма как да се отрече това/, но е бил просто един велик учител и нищо повече. Имал е семейство, деца... бил е просто един от нас. На тези голословни твърдения бих отговорил с думите на известния учен К. Луис: ,,Тук се опитвам да ви предпазя от наистина голямата глупост, която хората често казват за Него: ,,Готов съм да приема Исус като велик духовен учител, но не приемам твърдението Му, че е Бог.“ Ето това не бива никога да казваме. Един човек, който е само човек и казва това, което Исус е казал, не може да е велик духовен учител. Той е или луд - също като този, който твърди, че е яйце, или самият дявол от ада. Трябва да напрпавим своя избор. Или този човек е бил и е Син на Бога, или е луд, или нещо още по-лошо. Можете да го затворите като луд, или можете да паднете в краката Му и да Го наречете Господ и Бог. Но нека си спестим глупавата снизходителност да казваме, че Той е велик духовен водач. Той не ни е оставил тази възможност. Не е имал такова намерение. Тогава ние сме изправени пред страшна алтернатива. Човекът, за когото говорихме, или е бил /и е/ точно това, за кото казва, или е луд, или нещо още по-лошо. За мен обаче е очевидно,че Той не е бил нито луд, нито демон, и следователно колкото и странно, ужасяващо или невероятно да изглежда, ние трябва да приемем, че Той е бил и е Бог.“ /„Обикновено християнство”, стр.56,57/ Съществувал ли е Христос? Определено.... В християнството всичко е свързано с Исус Христос и без Него то се разпръсква като дим и не оставя никаква следа след себе си. Цялото съдържание на християнството и пълнотата на християнския живот са събрани в лицето на Исус Христос. Тя е историческа религия в пълния смисъл на думата.

4/ Исус Христос е това, за което се представя - Той е Бог. Лично аз не мога да повярвам, че Исус е бил лъжец или душевно болен човек. Още по-малко, че е мит, измислен образ. Но тогава остава само още една възможност: Той е бил Исус Христос - Божият Син, точно такъв, за какъвто се представяше.

250

Разговарял съм с доста, представящи себе си като невярващи хора, върху личността на Христос. Винаги е интерсно да се наблюдават техните реакции. Винаги представям тези четири възможности. Питам: -

Вярвате ли, че Исус Христос е съществувал?

-

О, разбира се - отговарят, почти без да се замислят.

-

Вярвате ли, че е бил страхотен лъжец и измамник?

-

Не, това невъзможно - е краткият отговор.

-

А вярвате ли, че бил луд?

-

Абсурд, само това не! - е още по-категоричният отговор.

-

А вярвате ли, че Той е Бог?

-

Не! Бил е голям еврейски водач но ... Бог! Това вече е много.

Тогава им казвам: ,,Но друг избор няма!“ И тогава объркването е пълно. Същината на проблема не е в това, кой от тези варианти е възможен според нас: ясно е, че всеки един от тях е възможен. Въпросът по-скоро е в това, кой е най-вероятният вариант? Вашият отговор на въпроса, кой е бил Исус Христос, не може да бъде за вас едно чисто интелектуално упражнение. Не може да го назовем просто велик моралист и учител на живота. Този вариант просто не върви. Лъжец или луд...още повече! Тогава е Бог.

•

Нека вземем още едно и то много сериозно доказателство.

Исус разполагаше с немалко доказателства, потвърждаващи, че Той е Месия, Божият Син. И това са осъществяването на пророчествата в Неговия живот. Старозаветните пророци, многократно споменаваха в своите писания за един идващ Месия и даваха изключителни подробности относно Неговия живот и мисия. За да покаже на събеседниците Си, че именно Той е Месия, Сам Исус постоянно напомняше за осъществяването на тези пророчества в Неговия живот.

251

,,Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене” /Йоан 5:39/ ,,И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? И като почна от Мойсея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания. /Лука 24:25-27/ ,,Защото, ако вярвахте Мойсея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа. /Йоан 5:46/ Апостолите /В това число и тези, които писаха Новия Завет/ постоянно посочваха изпълнилите се пророчества, когато им беше нужно да доказват, че Исус действително е Божи Син, Месия, Спасител на човечеството. ,,И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи наред разискваше с тях от писанията, та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Тоя Исус, Когото, каза той, аз ви проповядвам е Христос.” /Деяния 17:2,3/

,,Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията.” /1 Коринт.15:3,4/ В Стария Завет има около 60 основни пророчества и приблизително 270 уточнения, които са фокусирани в една личност - Исус Христос. Учудващото е, че са писани от хора, някои от които изобщо не са се познавали и не са имали никакъв достъп до писанията на другите. Как тогава ще описват една и съща личност с такива подробности?!!! Неразбираемо, непонятно... но факт. Мога определено да кажа, че това е Неговият паспорт пред света. Вероятно никога не сте си давали сметка какво значение имат точните данни от вашия паспорт. А именно тези дребни детайли, някаква цифра или знак, които са само ваши, ви отделят от шест и половина 252

милиарда съвременници, живеещи на нашата планета. И ако това е важно за нас, колко по-важно е за Христос. Бог, с още по-голяма щателност, вписа в историята белезите, отделящи Неговия Син от всички хора, живяли някога на земята - в миналото, настоящето и бъдещето. Подробностите са записани на различни места в Стария Завет. Този документ, представляващ личния паспорт на Исус Христос се е създавал в продължение на 4000 години и съдържа повече от 300 различни данни. Можете ли да си представите такъв паспорт?! Та той е цяла книга!!! И е писан преди да се появи личността, която ще го притежава! Не зная дали си давате сметка, колко абсурдно, невероятно и немислимо е....освен ако не е божествено! Каква е вероятността да се сбъднат всички тези пророчества в живота на един човек? Изчисленията паказват, че дори само за 48 от тях, шансът е 1 на 10 на 157 степен – единица, последвана от 157 нули! Такова число е непонятно за нашия ум. Спомнете си, че всички атоми във Вселената са само 10 на 78 степен. И още нещо си спомнете - че всяко нещо, чиято вероятност да се случи е повече от 1 на 10 на 50 степен, е абсолютно невъзможно да се осъществи, независимо за колко време. За това само истинският Месия може да съвпадне с белезите, дадени от Бога за Него. Трябва да знаем, че преди Христос е имало около 40 души, които са твърдели, че те са еврейския Месия. Но никой не е могъл да докаже това от Писанията и съвсем скоро са били разобличавани като лъжци и измамници. Но при Христос не беше така. Той показваше Своя паспорт и караше слушателите Си да сравняват данните в него със записаните в пророческите книги. Без да се спирам на всички данни /това би отнело много време/ бих желал да посоча само някои от тях.

•

Ще се роди във Витлеем: А ти, Витлеем Ефратов, Макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността. /Михей 5:2/

•

Ще се роди от девица: Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил / Исая 7:14 /

253

•

Ще бъде предаден и то от приятел : Да! самият ми близък приятел, комуто имах доверие, Който ядеше хляба ми, дигна своята пета против мене. /Псалм 41 :9/

•

Ще го предаде за точно определена сума: Тогава рекох: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, но ако не, недейте. И тъй, те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника. / Захария 11:12 /

•

Че монетите ще бъдат от сребро. те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника.

•

Че ще бъдат върнати и хвърлени в храма : „И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом” /Захария 11:13/

•

Че ще бъдат използвани от грънчаря: „И Господ ми рече: Хвърли ги на грънчаря - хубавата цена, с която бях оценен от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря.” /Захария 11:13/

•

Дрехите Му ще бъдат продадени на търг чрез жребии: Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие. /Псалм 22:18/

Вижте само какви забележителни подробности! И всички те, и още над 300 се сбъднаха с поразителна точност в живота на Исус от Назарет. Ако вие намерите някого, освен Исус Христос, живеещ сега или починал, в чийто живот да има предварително записани пророчества и сбъднали се по-късно в неговия живот, едно американско дружество веднага ще ви изплати една огромна сума пари... Още повече, ако някой може да докаже, че само половината от пророчествата за Месия са се сбъднали в живота на друг човек, независимо кога е живял. Нали се сещате, че тези хора не са толкова глупави току-така да си раздават парите... И до сега никой не ги е получил и никога няма да ги получи... Ясно е защо. Защото никога и по никакъв начин не може предварително да се предскаже нечий живот. Това може само Бог! И Той Го е направил в паспорта на Исус Христос. В книгата си ,,Науката казва” известният математик Питър Стонер пише: ,,Вероятността за това, че някой човек би могъл да доживее 254

до наши дни и да осъществи само 8 пророчества /б.а.–затова умишлено посочих само 8 /, е равна на 1 на 10 на 17 степен.“ Това значи шанс 1 на 100 000 000 000 000 000. За да ни помогне да осмислим това число, Стонер дава следния пример: „Да предположим, че вземем 10 на 17 степен сребърни долара и ги разположим върху територията на Тексас. Те ще покрият целия щат в слой от 60 см. Сега отбелязваме един от тези долари, а после разбъркваме всичките тези монети по цялата територия. След това завързваме очите на някой човек и му казваме, че той може да се движи в каквато и да е посока, но трябва да намери този сребърен долар и да каже, че това е именно той. Каква е веротността той да намери отбелязания долар? Колко шансове за успех има този човек? Така е и ако авторите са писали тези осем пророчества, изхождайки само от своите лични събражения; тези пророчества биха имали точно толкова шансове да се съберат в един и същи човек за цялото време от момента на тяхното написване до наши дни. И така: или тези пророчества са били Божие откровение, или пророците, които са ги записвали, са изхождали от собствените си представи за хода на историята. В този случай вероятността, че те ще се сбъднат, е 1 на 10 на 17 степен. И все пак те се сбъднаха в живота на Христос. По такъв начин простият факт, че всичките тези само 8 пророчества се сбъднаха, се явява като непоклатимо доказателство, че те са били записани по Божие вдъхновение с точност, която не е достъчна дори и при 1 на 10 на 17 степен, за да бъде абсолютна.” /цитирано в кн. „Исус Христос - Бог или човек”, стр.101,102/

Защо бяха нужни на Бога толкова много детайлни подробности от портрета на Месия? За да се избегне всяка възможност за манипулация и случайност. Той искаше Исус Христос да има всички доказателства, когато дойде при хората. Доказателства, неподлежащи на съмнение и показващи, че Исус Христос е обещаният Месия, Спасителят на човечеството. Всички доказателства, които са на наше разположение, ни водят към единствения правилен отговор - Исус Христос е това, за което се е представял - Бог. Той е нашият Създател и Спасител.

255

,,А тия са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.”

/Йоан 20: 31/

И когато говорим за пророчества, трябва да знаем, че има 8 пъти повече пророчества за Второто пришествие на Христос, отколкото за първото. Само в Новия Завет са 318! Бог е направил това, за да гарантира сигурността на Своята тържествена вест до човечеството. Да, Исус ще се завърне скоро, за да завърши делото Си. „така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.” /Евреи 9:28/ Вие трябва да направите своя избор. Но помнете! От това ще зависи вечната ви участ... Това е сериозно, много сериозно нещо... Или вечен живот, в неописуема красота и слава с Христос, или вечна смърт и вечна забрава... Това не е нещо незначително, някакъв маловажен избор за ежедневни нужди. Това е решителен, съдбоносен избор. Но каквото и да избереш, знай едно:

Срещата е неизбежна! Христос се завръща! Спри Го ако можеш.......

256