Issuu on Google+

АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ

Маргарита Дишева

София, ноември 2013 г.


ИНОВАТИВНИ ПОЛИТИКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА


Основни документи, свързани с реализиране на иновативните политики за възрастни хора Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.); Проект на Национална стратегия за дългосрочна грижа; Национална концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012-2030 г.); Национална програма за развитие на България 2020; Наръчник за публично-частно партньорство за предоставяне на услуги за възрастни хора на общинско ниво; Сборник с добри практики за насърчаване на здравословен, активен и достоен живот на възрастните хора и др.


Основни приоритети, свързани с реализиране на иновативните политики за възрастни хора Намаляване на включване, чрез:

бедността

и

насърчаване

на

социалното

осигуряване на възможности за заетост на неравнопоставените групи на пазара на труда и за повишаване на доходите от труд; ➢ осигуряване на устойчиви, качествени и достъпни услуги с цел превенция на социалното изключване; ➢ осигуряване на устойчивост и адекватност на социалните плащания и на пенсионната система с цел подобряване качеството на живот и осигуряване на достойно стареене; ➢ развитие и насърчаване на активното стареене в отговор на съвременните демографски процеси; ➢ създаване на условия за осигуряване на равнопоставеност на половете с цел активното им включване и участие във всички сфери на обществения живот; ➢ осигуряване на равни възможности за хората с увреждания с цел насърчаване на тяхното пълноценно социално включване. ➢


Мерки за подобряване качеството на живот на възрастните хора в неравностойно положение Основните цели са насочени към: - деинституционализация и подобряване качеството на живот на хората, живеещи в специализираните институции; - развиване на мрежа от социални услуги предоставяни в общността; - социално включване.

Основен акцент на социалната реформа: - преход от институционални грижи към услуги, предоставяни в общността и водене на независим живот; - индивидуален подход в социалната работа; - постигане на максимален ефект при удовлетворяване на потребностите на лицата с предоставяне на социална услуга; - индивидуализиране на услугите, чрез въвеждане на мултидисциплинарен подход при оценката на потребностите и планиране на дейностите.


Деинституционализация на социалните услуги Деинституционализацията на социалните услуги и доближаването им до обичайната домашна среда е един от приоритетите в политиката за предоставяне на социални услуги и тя се реализира чрез разширяване на териториалния обхват, повишаване на качеството и разнообразието на социални услуги в рамките на общността. Социалните услуги в общността могат да бъдат предлагани по гъвкав и разнообразен начин във всички области на интеграция за уязвимите групи – заетост, образование, здравеопазване, премахване на дискриминацията, осигуряване на подслон и други. Към настоящият момент на територията на страната функционират общо 780 социални услуги в общността, в това число и резидентен тип, държавна отговорност, с капацитет 17 835 места.


Съществуващите социални услуги в общността - Са основен стълб на деинституционализацията; - Могат да поемат сериозни ангажименти; -

Могат

да

отговорят

на

динамичните

предизвикателства по гъвкав начин; - Могат да бъдат в подкрепа на всички хора, не само на уязвимите групи.


Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”

Подкрепа за достоен живот Прилагане на нов подход за предоставяне на услуги в семейна среда чрез въвеждане на принципа „индивидуален бюджет за личен асистент” в национален мащаб. Лицата с трайни увреждания и затруднено обслужване, получават право на индивидуален бюджет за ползване на услугата „Личен асистент” и сами определят как тя да бъде организирана във времето. Помощ в дома Операцията въвежда иновативен модел на територията на цялата страна, като се основава на съществуващи практики и създава реална основа за предоставяне на по-качествени услуги за нуждаещите се лица и по-висока ефективност на разходите за подобен тип услуги. С оглед постигане на ефективна и устойчива държавна политика за подкрепа на лица, нуждаещи се от обслужване в ежедневието си, в рамките на операцията се дава възможност съществуващите домашни социални патронажи да разширят дейността си като създадат Звена за услуги в домашна среда, а в населените места, в които няма развита услуга „Домашен социален патронаж” се създадоха самостоятелни Центрове за услуги в домашна среда. Съпричастност Целта на операцията е създаване на предпоставки за активно социално включване на хората с увреждания посредством популяризиране и реално приложение на политиките за равни възможности и социално включване.


Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” Живот в общността Основната цел на схемата е да гарантира правото на живот в общността на лица, настанени в Домове за деца, лишени от родителска грижа /ДДЛРГ/ и на пълнолетни лица с физически увреждания, психични разстройства и умствена изостаналост. Мерките са насочени към лица от целевата група, настанени в ДДЛРГ и към лица от целевата група, за които няма алтернатива да останат в обичайната си семейна среда или не могат да ползват съществуващите социални услуги в общността. Дейностите по операцията подкрепят процеса на деинституционализация на лица, настанени в ДДЛРГ и на пълнолетни лица с физически увреждания, психични разстройства и умствена изостаналост, като същевременно предлагат нов подход в превенцията на зависимостта от институционален тип грижи. Обществени трапезарии Обществените трапезарии са социални услуги, насочени към задоволяване на потребностите от храна за хора, които не могат да си я осигуряват сами. На територията на страната функционират 181 обществени трапезарии. АСП осъществява текущ мониторинг на изпълнението на дейностите, в процеса на предоставяне на социалната услуга “Обществени трапезарии”.


Интегрирани услуги Развитието на интегрирани услуги ще: - подпомогне въвеждането в България на модел за комплексно предоставяне на социални, образователни и здравни услуги, като форма на дългосрочна грижа за възрастни хора; - надгради вече съществуващите услуги, които имат диференциран подход към потребителя и са свързани с предоставянето само на един вид услуга; - надгради придобити знания и умения в осигуряване на качествена грижа на възрастните хора.


Национална стратегия за дългосрочна грижа Цели на стратегията: Създаване на условия за независим и достоен живот на възрастните хора и хората с увреждания чрез предоставянето на качествени, достъпни и устойчиви услуги за дългосрочна грижа според индивидуалните им потребности;

Развиване и предлагане на мрежа от социални услуги в общността;

Осигуряване на устойчиво услугите за дългосрочна грижа; ➢

финансиране

на


Национална стратегия за дългосрочна грижа Цели на стратегията: Нормативно регламентиране на широк спектър от стационарни и мобилни услуги в общността за хората от целевите групи и техните семейства, стъпвайки на добрите практики и прилагайки иновативни подходи;

Осигуряване на устойчиво услугите за дългосрочна грижа; ➢

финансиране

на

Подобряване на механизма за координация между системите за социална и здравна грижа; ➢

Поетапно закриване на специализирани институции за възрастни хора и хора с увреждания.


Предизвикателства пред системата на дългосрочната грижа Недостатъчен брой услуги за възрастни хора и хора с увреждания и неравномерно разпределение на територията на страната; ➢ Недостатъчни финансови ресурси; ➢ Липса на приобщаваща социална и архитектурна среда; ➢ Търсене на институционалната грижа, най-вече за стари хора; ➢ Невисока добавена стойност в заплащаните услуги, предоставяни в домашна среда за възрастни хора и хора с увреждания; ➢ Недостатъчно развито социално предприемачество в сферата на социалните услуги. ➢


Визия за развитие на дългосрочната грижа Визията е основана на разбирането, че защитата на достойнството и повишаването на качеството на живот на възрастните хора и хората с увреждания може да бъде постигнато чрез предоставянето на качествени, достъпни и ефективни междусекторни услуги за дългосрочна грижа, съобразени с реалните потребности на хората и общността.


Визия за развитие на дългосрочната грижа Основни принципи ➢ Недискриминация, обществена солидарност и толерантност; ➢ Достъпност; ➢ Превантивност на мерките; ➢ Устойчивост и дългосрочен ефект на постигнатите резултати; ➢ Партньорство и равнопоставеност на доставчиците на услугите; ➢ Ефективност и ефикасност на услугите; ➢ Иновативност; ➢ Междусекторно взаимодействие.


Планиране на социалните услуги С цел осигуряване равен достъп до качествени социални услуги на хората от рисковите групи, се въведе нов подход в развитието на социалните услуги чрез планиране на разкриването, закриването, промяната на вида и/или капацитета на социалните услуги в предоставянето им на общинско и областно ниво на базата анализ на потребностите от социални услуги. Във връзка с прилагането на новия подход за планиране се регламентираха задълженията на областния управител и на общинския съвет за приемане на стратегии за развитието на социалните услуги на регионално и на общинско ниво.


Планиране на социалните услуги

Въвеждането на регионален принцип на планиране и развитие на социалните услуги стимулира инициативността и създава условия за максимална гъвкавост на икономически по-изгодни, финансово обосновани и по-достъпни социални услуги.


Планиране на социалните услуги Планирането се извършва с цел да бъде развита мрежа от социални услуги осигуряваща възможност за равен достъп до основни услуги на уязвимите групи. То е от решаващо значение за тяхното ефективно социално включване и участие в живота на обществото. През 2010 г. за първи път в Р България се въведе регионално планиране на социалните услуги. Извършена беше промяна в Закона за социално подпомагане и Правилника за неговото прилагане, където се регламентира разработването, приемането и утвърждаването на областни и общински стратегии за развитие на социални услуги за период от 5 г.


Планиране на социалните услуги Областните и общинските стратегии задължително включват механизъм за периодичен преглед и за актуализиране. В тази връзка, през 2013 г. се извършва мониторинг и оценка на изпълнението на Областните и общинските стратегии за развитие на социалните услуги. Резултатите от мониторинга и оценката са основа за актуализацията на стратегиите по отношение на приоритетните направления и целите, както и за препланирането на оперативните задачи в хода на изпълнението им.


Общи принципи на планирането Признаване съществената роля на централните и местни власти в сферата на социалните услуги от общ интерес, които имат активна роля в организирането и финансирането на услугите. ➢

Осигуряването достъп на гражданите до качествени социални услуги е от съществено значение за постигане на социално включване.

Индивидуален подход при предоставяне на социални услуги. Социалните услуги следва да отговарят на конкретни потребности. ➢


Общи принципи на планирането Децентрализация на социалните централно към местно ниво.

услуги

от

Възлагане на социални услуги на частни доставчици – Органите на централно и местно ниво се фокусират основно върху нормативно регламентиране на социалните услуги, контрол и финансиране. Частните доставчици предлагат услугите в условията на свободен пазар и конкуренция, с цел да се повиши качеството.


Заключение Прилагането на иновативни политики в грижата за възрастните хора, е предпоставка за осигуряване на техния пълноценен живот в общността при зачитане на достойнството им и правото на избор. Защитата на достойнството и повишаването на качеството на живот на възрастните хора се постига чрез предоставяне на качествени, достъпни и ефективни интегрирани услуги, съобразени реалните им нужди и гарантира превенция на социалната изолация и постигане на социална кохезия.


Asp project