е-списание Финанси брой 1 2019 година by efinance

Брой2 Aприл-юни2019г .

espi sani e. f i nancebg. com

Елек т роннонаучносписание

I SSN25350684

АКЦЕНТИТЕ:

ПАРТНЬО РИ

Упот ребяванеиз лоупот ребяванесфинансит е www. saedi neni e. bg

www. ef i nance. bg

Основнипроблеминаз дравеопаз ванет овБълг арияи въз можност из ат яхнот оуспешнорешаване

Конкурсътз амладит еик ономист и сефокусиравърхунеравенст вот о Роляначовешкиякапит алвядренат аенерг ет ика– чуждест раненопитибълг арска дейст вит елност

www. baccom. eu

Човешкикапит ал,уст ойчивораз вит иеиблаг осъст ояние Човешкияткапит алиблаг оденст виет онаБълг ария

Съюзнаик ономист ит е вБълг ария

www. bgeconomi st . bg

Съдътналаг анаобвиняемит едабранятфинансовит е инт ересинапрокуратурат а

Злибабиклат ятст атуквот о www. f i i cr . eu

Червеналампа:От криха40кг .пласт масавст омаха намърт ъвкит Финхумор

Съдържание

1.Употребяване и злоупотребяване с финансите – Пламен ТОДОРОВ……………………………………………………..….5 2. Основни проблеми на здравеопазването в България и и възможности за тяхното успешно решаване – д-р Димитър НИНОВ………………………………………………………………………………………………………………..……………………11 3. Конкурсът за младите икономисти се фокусира върху неравенството……………………………………………….….27 4. Роля на човешкия капитал в ядрената енергетика – чуждестранен опит и българска действителност – Борислав БОЕВ, докторант……………………………………………………………………………………………………………………………29 5. „Човешки капитал, устойчиво развитие и благосъстояние“ – Марияна ЛЮБЕНОВА, „Млади специалисти и предприемачи“ 6. Човешкият капитал и благоденствието на България - Стефани ИВАНОВА, Ива ИВАНОВА – студентки в СУ „Св. Климент Охридски“ 7. Човешкият капитал и благоденствието на България - Златиана СТОИМЕНОВА, ученичка 8. Съдът налага на обвиняемите да бранят финансовите интереси на прокуратурата – адвокат Емилия НЕДЕВА 9. Зли баби клатят статуквото – Стефан ПРОНЧЕВ 10. Червена лампа: Откриха 40 кг. пластмаса в стомаха на мъртъв кит 11. ФинХумор

Употребяване и злоупотребяване с финансите Пламен ТОДОРОВ - финансист За да функционира нормално една пазарна икономика, то на пазара трябва постоянно да присъстват необходимото количество стоки със съответстващото им качество. При липса или недостатък на някои от необходимите стоки, пазарът не може да функционира в съответствие с механизмите, които го възпроизвеждат, поддържат жизненото му състояние и издигат неговото равнище. За да се извършват нормални сделки на пазара е необходимо всички стоки да се намират в определени съотношения, пропорции, които се формират въз основа на търсенето и предлагането. Еднакво значими са всички стоки, които участват в пазарните сделки, включително и парите, които са най-динамичната стока, благодарение на която се извършва самата покупко-продажба. Парите разбира се са специфична стока, чиято роля далеч надхвърля нашите представи за обикновената покупко-продажба на пазара. Защото за заетия с трудова дейност човек парите са доходи от вложения труд; за пенсионера са пенсия от инвестираното осигуряване в трудоспособна възраст; за децата джобни пари за ежедневието; за бизнеса – фирмени финанси; за държавата – публични финанси. А всичко това зависи от правилата, по които се акумулират, разпределят и използват паричните средства в държавата. Защото когато правилата не отразяват адекватно обществено-икономическите потребности, когато неспазването им е провокирано от необосновани управленски решения, когато те целенасочено са обременени с нормативни деформации, когато са експлоатирани посредством силово политическо влияние, когато отсъства професионализма при тяхното прилагане,

когато се налага моделът на

безконтролното преливане на средства от едно направление в друго и елиминиране на целевото им предназначение, се получава разнобой по цялата верига на финансите, който поражда сериозна криза във всички сфери на живота в държавата. Нека започнем с процеса на акумулирането на средствата в бюджета, известни с понятието публични финанси. Акумулираните средства имат публичен характер, защото от една страна процесът на 2

акумулиране се извършва публично, съгласно законите, отнасящи се до данъците, акзиците, митата, таксите, глобите и др. и от друга страна, акумулираните средства се използват публично, съгласно разходите, заложени в Закона за бюджета на държавата. Дали обаче публичността е тази, която еднакво отразява процесите на акумулиране, разпределение и преразпределение. Нека разгледаме данните с относителните дялове на данъчните и неданъчните приходи в общия размер на приходите в държавния бюджет през последните години:

Приходи, помощи и дарения 1. Данъчни приходи

2017г

2018г

2019г

100%

87,64%

89,47%

90,04%

1.1.

Корпоративен данък

9,00%

9,75%

10,03%

1.2.

Данък в/у дивиденти

0,28%

0,30%

0,39%

1.3.

ДОД на физ. лица

13,85%

14,34%

15,03%

1.4.

ДДС

40,05%

41,59%

42,15%

1.5.

Акцизи

22,97%

21,90%

20,75%

1.6.

Данък в/у застрахов. премии

0,14%

0,15%

1.7.

Мита и митнически такси

0,75%

0,81%

0,92%

1.8.

Такса в/у пр-во на захар

0,01%

1.9.

Други данъци

0,59%

0,63%

0,62%

2. Неданъчни приходи

12,36%

10,53%

9,96%

2.1. Държавни такси

5,36%

2.2. Съдебни такси

0,48%

2.3. Пр-ди и дох. от собственост

1,99%

2.4. Глоби, санкции и нак. л-ви

0,75%

2.5. Други приходи

3,78%

Безпорно се установява факта, че относителният дял на данъчните приходи за всяка от посочените години се увеличава, докато този на неданъчните намалява. Това говори за сериозен регламент и обхват, който гарантира около 90% от общия размер на приходите в бюджета. Видно е, че с най-голям относителен дял при данъчните приходи е този от ДДС като през отделните години запазва своя размер с лека тенденция към увеличение. Това е лесно обяснимо, защото много добре знаем, че потребителите са крайният платец на този данък. Това също е знак за утвърждаване на пазарните взаимоотношения в държавата. Разбира се ДДС има за източник реалното производство, а реалното плащане се извършва в сферата на търговията и когато този принцип на начисляване се наруши или посредством „кухи“ взаимоотношения се избегне неговото плащане, като цяло се нарушава смисъла на заложения принцип на демократическия централизъм при функционирането на данъка. Става дума за практиката на нерегламентирано прихващане и ползване на данъчен кредит при начисляването и плащането на данъка.

Относителният дял на акцизите са следващият по значимост източник на приходи в бюджета, запазвайки своята величина около 20% през последните години. Прави впечатление обаче, че за изследвания период относителният им дял ежегодно намалява с малко повече от процент. Намалението може да се обясни най-вече с увеличението на търговията, при която се заобикаля плащането на акциз. Защото за намаление на търговията и акцизните ставки с алкохол и алкохолни напитки, тютюн и тютюневи изделия и горива не може да се говори. Ясно се вижда, че увеличението на акцизите на цигарите от началото на 2017г. не води до увеличението на приходите в бюджета, а по-скоро увеличава сивия сектор при продажбата на тютюн и тютюневи изделия. Това от своя страна не води до затягане на режима при търговията, а поскоро до законово /отразено в Закона за държавния бюджет/ намаление на приходите от този данък. При това положение се налага изводът, че се стимулира контрабандата с тези стоки и съответно приходите заобикалят бюджета. На трето място като относителен дял в данъчните приходи са приходите от данък общ доход /ДОД/ на физическите лица. При тях има изразена тенденция към ежегодно увеличение на сумата постъпваща в бюджета. Лекият темп на нарастване в границите на 15% преди всичко е следствие от ежегодното увеличение на задължителния минимален доход. Освен това, за този източник може да се каже, че е постигната оптимална форма на обхват и акумулиране, което осигурява определена сигурност за бюджета. Друг е въпросът, че извън тази група на доходи, остават необхванати, поради недеклариране или нерегламентирано получени възнаграждения. Може да се каже обаче, че тези суми в еднаква степен се отразяват, както на приходната, така и на разходната част на бюджета, което не поражда сериозни отклонения при балансирането на бюджета. С относителният си размер от около 10 % в общия размер на данъчните приходи, корпоративният данък показва еднаква незаинтересованост, както за длъжниците при плащатето му, така и за фиска при акумулирането му. Т.е. платците прявяват пренебреждение при плащането му, а фиска безразличие към промяна на наложения в миналото модел на данъчно облагане. По този начин единствено се възпроизвежда остарялата форма на данъчно облагане, която не стимулира инвестиционния климат в страната. Защото този данък притежава много сериозни резерви по отношение на инвестирането в нова техника и технологии, което може да се отрази на конкурентноспособността на българското производство. Редуцирането/преотстъпването на част от данъка в полза на длъжника/платеца, което

заедно с източници от европейските фондове би могло да се разглежда като стимул за подобряване на инвестиционния климат в страната. Данъчната ставка на данъка върху дивидентите и ниският относителен дял на приходите от него в бюджета също свидетелстват за неефективност на този данък. При тези условия този данък стимулира реализирането на дивиденти, които най-често като паричен поток се отклоняват от оборота и възможностите за инвестиции. Предвид ниската ставка на този данък и незначителните приходи от него в бюджета е необходимо да бъде стимулирана практиката за реалното инвестиране на дивидентите с цел подобряване на конкурентноспособността на производството. Защото парите по сметките на фирмите в търговските банки /не са единични случаите и по сметки в чуждестранни банки/ не им носят желания доход, че даже задушават със свръхликвидност самите банки. Като цяло данъчната политика на страната се нуждае от сериозно преосмисляне и промени, за да може в еднаква степен да стимулира и длъжниците и държавата. Освен фискален характер данъците трябва да съдържат и стимулиращ елемент по отношение на производството и консумацията. Така например с продължаващата практика на прилагането на плоския данък

се задълбочава уравновиловката и

незаинтересоваността, които подтискат предприемчивостта. По-скоро този данък си свърши работата за времето от въвеждането му до сега като се отрази позитивно върху подобряване на фискалната сигурност и утвърждаване на социалното и пенсионно осигуряване, но вече не създава предпоставки за подобряване на конкурентноспособността на производството. Данъчната система трябва да отчита динамиката и структурата на взаимоотношенията на фиска и реалните носители на данъчното задължение. Колкото и странно да звучи, данъчната система трябва да стимулира

инвестирането.

Продължителното

използване

на

плоския

данък

не

подобрява

инвестиционния климат в перспектива. По-скоро предизвиква незаинтересованост и летаргия у производителите към инвестициите за подобряване на качеството и конкурентноспособността на произвежданата продукция, защото възпроизводството се осъществява при ниските критерии на данъчната ставка. Паричните потоци формирани на базата на държавния бюджет трябва по време и размер да бъдат съобразени с паричните потоци, произтичащи от различните европейски програми. Т.е. необходим е синхрон, при формиране и използване на източниците, без да се пренебрегва целевото предназначение на средствата. 6

Средствата, които се усвояват по различните програми на ЕС по своя характер са публични и представляват комбинация от средства, които всеки член на ЕС задължително внася в бюджета на съюза в очакване за осъществяване на целева политика на съюза за развитие на различни дейности и проекти в отделните страни членки за подобряване на състоянието на икономиката, инфраструктурата и жизненото равнище на населението. В много случаи се усвояват средства, които не отразяват приоритетите на отделната страна членка, която от своя страна обаче се съгласява/подчинява на наложената политика от ЕС, което колкото и странно да звучи се приема като аванта. Преди години имаше един банален лаф: „И шамар да е, щом е аванта, го приемаме без възражения“.

Простата бакалска сметка какво сме получили от фондовете на ЕС, без да се държи сметка на собствените финансови ресурси, поражда сериозни възможности за злоупотреба и преразпределение на финансите, за да се печели властово влияние и манипулиране, и проява на загриженост към всичко и всички. Недопустимо е държавният бюджет да се използва като инструмент за политическо влияние и въздействие върху данъплатците, особено в периодите преди избори. Бюджетът на страната е понятие, което е синоним на законност, държавност, публична политическа ангажираност и отговорност, прозрачност и целево предназначение/използване на средствата. Характерът му на особен закон във 7

всяка държава не търпи двусмислено тълкуването му при използването на средствата по различните параграфи. Публично демонстрираните еднолични действия за раздаване на средства като на благотворителна акция, обезличават не само институциите, но и самата държава. Най-бруталното незачитане на законността е сватбарското раздаване на пари от бюджета на държавата. Не е допустимо подзаконов нормативен акт да дава право на изпълнителната власт да нарушава Закон приет от Народното събрание. Финансовата дисциплина, целевото предназначение и използване на бюджетните средства и принципа на демократическия централизъм като задължителен елемент на всеки бюджет се погазват найбезцеремонно въз основа на правила и норми, с предумишлено имплантирани от законодателя пороци и несъвършенства, позволяващи грубото поругаване на теорията и практиката на публичните финанси. Настоящето време само потвърди класическите постижения на парите през средновековието, с които обаче в нашата държава през 21-ви век освен обикновени стоки се купуват и необикновени като морал, изборни гласове, власт, политици, медии и цели институции. И най-тревожното е, че това става по разработени и утвърдени процедури, защитени от институциите, които би трябвало да контролират тези покупки, защото там където отсъства моралът властват парите. А още по-тревожното е, че средствата от европейските фондове, които са обект на съревнование по усвояване с останалите страни членки на ЕС, също остават съмнения за процедурите и схемите, по които се използват. Всичко това показва, че парите и паричните отношения сериозно се отклоняват от предназначението им в пазарното стопанство. Завладяващото действие на парите позволява настаняването на демагогията и манипулирането на сетивата на обикновените хора, които благодарение на медиите получават информация, която се разминава с действителността, но пък изпълват със съдържание казаното от Гьобелс: „Говорете на хората това, което те искат да чуят и те ще забравят това, което виждат“. Може би потребителското отношение към парите е причина за проявата на посочените по-горе негативи, свързани с финансите. Защото възприемането на парите като средство за харчене говори за липсата на инвестиционно мислене и политика от страна на всички участници в процеса на създаване, разпределение и преразпределение на брутния вътрешен продукт. Разбира се в този процес с най-голяма отговорност е държавата, защото поради липса на професионален анализ, достатъчен опит и адекватна политика не създава най-подходящите законови условия за това. 8

Компромисите /заиграването/, които се правят по отношение на използването /акумулирането, разпределението и преразпределението/ на публичните и фирмените финанси винаги водят до деформация на техния същностен характер. Фаворизирането на парите за сметка на другите стоки създава вакуум на пазара и предизвиква диспропорции, което рефлектира върху целия инвестиционен процес. И за да не останем изненадани един ден, че сме усвоили много милиони, а на практика сме постигнали малко резултати, ще завършим с една китайска поговорка, която може би казва всичко:„С пари можеш да купиш къща, но не можеш да създадеш дом, с пари можеш да имаш компания, но не и приятели, с пари можеш да си купиш лекарства, но не и здраве“.

Пламен Божков Тодоров е финансист. Завършил „Финанси и кредит“ във Висшия финансово-стопански институт „Д.А.Ценов“, понастоящем Стопанска академия в Свищов. С професионална кариера в банковото кредитиране, научни изследвания в областта на финансирането и кредитирането на земеделието и агроиндустрията и хоноруван преподавател по финанси и банково дело в УНСС и СУ „Св. Кл. Охридски“. Специализации по финанси и банково дело в Англия, САЩ, Япония, Италия. Научни разработки и публикации в областта на финансите и кредитирането.

Основни проблеми на здравеопазването в България и и възможности за тяхното успешно решаване Д-р Димитър НИНОВ Ако обхвата и качеството на образованието се възприема като решаващ фактор пряко за качеството на работната сила и косвено за икономическия и социален растеж на страната, то обхвата (достъпа) и качеството на здравеопазването и обусловения от тях здравен статус на населението са неотменими и решаващи условия за всяка обществено полезна дейност. Общата оценка на здравеопазването и равнището на неговото управление и ефективност у нас до сега както от страна на изпълнителите, така и от страна на потребителите на здравна помощ и преобладаващата част от пациентите е незадоволителна. Такава е и оценката

от страна на

преобладаващата част от политиците. По тази причина, на фона на силно занижените лични доходи и равнище на социалната защита, търговския статут на болничните заведения и на общо практикуващите лекари, равния достъп на т.наречените „profit“ и „non profit“ болничните заведения до публичните средства;

прекомерно бързата и висока комерсиализация на здравеопазването и особено на

стоматологичната помощ, довели до най-високият в ЕС относителен дял на „джобните“ в общите разходи за издръжка на здравеопазването, значителните ежегодни „течове“ от предоставяните на здравеопазването бюджетни средства и пр., през последните 27 години равнището на смъртността и на заболеваемостта на населението у нас остават по-високи от средните за страните членки на ЕС, а средната продължителност на живота с около 4.6 години по-ниска от средната за страните членки на ЕС и с около 6 по-ниска от средната за водещите страни членки на ЕС. Това важи с особено сила за ниско доходните групи от населението, сред които са пенсионерите, безработните, „работещите бедни", лицата с увреждания и членовете на техните семейства и общо за около 2.7 млн. лица в риск от бедност и социално изключване през последните години.

Таблица № 34. Избрани здравни индикатори : България и ЕС (налични за последните години)

България

EU EU-10

Ср.продължителност

72.6

28 74.5

79.1

4.1

4.6

6.7

на живота при раждане Процент на правителствените разходи за здравеопазване в БВП Относително тегло на „джобните“ в общите разходи за здравеопазване Процент на доволните лица от качеството на

здравеопазването

Sources: WHO Health for All database, NHIF, Gallup. Note: EU-10 refers to Estonia, Latvia, Lithuania, Poland, Czech Republic, Slovakia, Hungary, Slovenia, Romania, and Bulgaria.

Множество са вътрешно законодателните, организационни, управленски, обективни и субективни фактори и причини за тази нерадостна картина. Сред тях като най-значими според нас са : (а) необоснованият търговски статут на публичните лечебните заведения и общо практикуващите лекари; (б) хроничното недофинансиране на здравеопазването с публични средства;

(в) хроничното недофинансиране от страна на държавата на здравното осигуряване на пенсионерите, чиито здравно осигурителни вноски са около 3 пъти по-ниски от тези за наетите лица (поради възприетата значително по-ниска основа за тяхното изчисляване - средния размер на пенсиите, срещу съответно средния размер на работните заплати), въпреки че здравните им потребности са два до три пъти по-големи; (г) изключително високият относителен дял на „джобните“ в общите разходи за издръжка на здравеопазването; (д) силно и продължително подценената здравна превенция и профилактика; (е) ежегодно възпроизвеждащи се „течове“ на публични средства, както и тяхното неефективно и/или нецелесъобразно разпределение и разходване; (ж) необоснованите или недостатъчно обосновани цени на клиничните пътеки (КП) занижени на едни и завишени на други – и неуспешните опити за въвеждане на Диагностично свързаните групи (ДСГ); (з) завишени цени на лекарства, консумативи и медицински изделия довели, от една страна, до необосновано високи печалби на производителните и доставчиците на лекарства, консумативи и медицински изделия и споменатия (по повод на основните искания на пенсионерите) изключително висок относителен дял на „джобните“ в общите разходите за издръжка на здравеопазването; от друга страна, до силно ограничен на практика достъп на населението в риск от бедност и социално изключване до необходимите му качествени здравни услуги, ширещо се самолечение и търсене на медицинска помощ когато развитието на болестта в напреднал статии, а лечението й продължително и няколкократно по-скъпо; (и) слабости в действащото здравно законодателство11 и неговото приложение, с относително самостоятелен принос за наблюдаваните до сега : - съществени регионални различия и ограничен достъп на значителна част от населението до необходимите му качествени здравни и стоматологични услуги. - ниско и незадоволително управление;

- ограничен контрол върху качеството на здравеопазването и разкъсана връзка между контрола върху неговото качеството и финансиране; (й) няколкото неуспешни опити за изграждане на ефективна информационна система на НЗОК и национална информационна система на здравеопазването и все още липсващите електронни здравни карти за здравно осигурените лица; (л) липсваща работеща национална здравна карата; (м) невъведеното до край програмно бюджетиране в здравеопазването. Всички те водят и доведоха до наблюдаваната не само до споменатата прекомерно бърза и обществено неприемливо висока комерсиализация на здравните и особено на стоматологичните услуги и като последица – изключително висок относителен дял на „джобните“ в общите разходи за издръжка на здравеопазването – основна причина за ограничен на практика достъп на преобладаващата част от населението на страната до необходимите му своевременни и качествени здравни и зъболекарски услуги, но и до : - нисък и неефективен контрол върху разходите и особено върху качеството на здравните услуги, позволили ежегодно „отклонение“, всъщност източване на част от предоставяните на здравеопазването публични средства от : (а) ЛЗ - чрез замяна на по-евтини със по-скъпи клинични пътеки (КП) и/или некачествени медицински услуги; отчитане на фиктивно преминали пациенти по клинични пътеки; и (б) и най-вече - от производители и доставчици на лекарства и медицински изделия чрез монополно и/или спекулативно завишените цени на лекарства, консумативи и медицинските изделия; - споменатата силно подценена здравната профилактика и превенция ; - занижени размери на възнагражденията на лекари и медицински сестри, довели до ежегодна нарастващ недостиг на както на медицински сестри в болничните заведение у нас, така и на лекари; - около 600 до 800 хиляди здравно не осигурени лица; - прекалено голям и ежегодно нарастващ брoй на частни болници с право незабавни на договори с НЗОК и участие в разпределение на предоставените му бюджетни приходи веднага след като 13

стартират своята дейност, въпреки предварително гласуваният с закона а бюджет на НЗОК за текущата година; - законово приравняване достъпа до публичните средства на частните публичните „non profit“ от частните“ profit” болнични заведения, предназначение за лечение на високо доходни групи от населението срещу заплащане и чиято основна цел е извличането на бързи и високи печалби. В тази връзка ще поясним, че : - във водещите страни членки на ЕС с публични средства се финансират единствено т. нар. “non profit hospitаls” , т.е. болници работещи без печалба. - така наречените „ profit hospitals” са предназначени за лечение на богатата прослойка от населението и тяхната основна цел е печалбата и дивидентите от дейността им за акционерите. У нас, под натиска на корпоративни интереси на бизнесмени и на лекарската бизнес върхушка, законодателят е отхвърлил това деление и е задължил НЗОК да сключва договори със всички частни болници. Като пряко последица, финансирането на публичното здравеопазване , респ. на публичните (държавни и общински) здравни заведения допълнително и съществено се ограничава.. В тази връзка ще припомним още, че в приетата през 2007 г. от МЗ „ Концепция за подобро здравеопазване” се предвиждаше :” Промяна във формата на регистрация на болниците с доминиращо участие на държавата : от търговски на публични дружества и подобряване ефективността на тяхното управление”( курсива – Д.Н.). В същото време не се определяше никакъв или дори максимално допустим срок за тази и други набелязани промени в здравното законодателство, а само минимален срок от 2 години. И тези, както и редица други обосновани намерения за реални промени останаха само добри намерения. Това позволи на привържениците в България на пазарния фундаментализъм ( предимно лекари и най-вече производители и доставчици на лекарства, консумативи и медицински изделия) да засилят едностранните си предложения и натиск за

още по-голяма комерсиализация на здравеопазването, демонополизиране на НЗОК,

увеличаване броя на осигурителите и конкуренцията между тях. Т.е. и в противоречие на социалния характер на публичното здравеопазване, за още по-пълното навлизане в системата на пазарните принципи и механизми, водещи реално до още по-висок относителен дял на „джобните“ в общите 14

разходи за неговата издръжка и още по-ограничен достъп на около половината от населението на страната до необходимите му качествени и своевременни здравни услуги и лечение. При това докато лекарите привърженици на тези възгледи и предложения с основание търсят повишение на своите ниски и незадоволителни възнаграждения, то производителите и доставчици на лекарства, консумативи и медицински изделия търсят още по-бързи и по-високи печалби. Разбира се, и едните и другите прикриват своите егоистични предложения с „добри“, но недоказани здравни, финансови и пр. цели и последици. - изкривена здравна статистика от страна на лечебните заведения (ЛЗ) ; - крайно недостатъчен брой на хосписи и заведения за долекуване, както и на социалните домове и грижи на възрастните хора и др.; Като последици от действието и взаимодействието на всички тези слабости в течение на близо три десетилетия, на фона на ниските доходи, ширещата се и нарастваща бедност и риск от бедност и социално изключване сред населението в страната, са споменатите негативни здравни последици като високо и най-високо в ЕС равнище на заболеваемостта и смъртността; по-ниска раждаемост и средна продължителност на живота; нисък и незадоволителен зъбен статус на около 90-95 % от населението и пр., с относително самостоятелно влияние върху високото и ежегодно възпроизвеждащо се все повисоко равнище на бедността и задълбочаващата се демографска криза, заплашваща да прерасне в демографска катастрофа през следващите десетилетия ако не се вземат необходимите комплексни и ефективни контрамерки. Ще подчертаем, че високото равнище на бедността у нас и хроничното недофинансиране с публични средства на основни социални функции на българската държава, в т.число на системите на здравеопазването и образованието,

най-често се „оправдават“ от водещи и

управляващи политици през последните 10-15 години с ограничените финансови възможности на държавата. Но никога не обясняват : (1) Защо финансовите възможности на държавата са толкова ограничени ? (2) Кой е виновен за тяхното ограничение? (3)Могат ли как могат да се повиши тяхното равнище до равнището на предизвикателствата пред общественото развитие на страната и на като първа стъпка - место до средното им равнище в ЕС , 15

а като следваща - до равнището им във водещи страни членки при произвеждания и като тенденция нарастващ БВП на страната? Като доказателство за неефективното управление и ниската ефективност на публичните разходи като цяло и конкретно на публичните финансови средства на здравеопазване в България ще припомним само два взаимно свързани факти:: -

общата сума на публичните разходи за издръжка на системата на

здравеопазването у нас по Консолидирания бюджет на страната нараства от 980.1 млн.лв. през 2000 г. до 3 971,5 млн.лв. през 2015 г. и близо толкова и през 2016 и 2017 г., т.е. 4.06 пъти. -

въпреки това заболеваемостта, здравния и зъбен статус на ежегодно

намаляващия брой на населението на страната остават същите и дори се повишава в редица направления – доказателство, че системата на здравеопазването у нас се нуждае от сериозни реформи, както и че наливането на пари в здравеопазването без неговото реформиране е прекалено скъпо и неоправдано от всяка гледна точка .

Разбира се, повишеното финансиране на

публичното здравеопазване в България е

необходимо. Но то е далеч недостатъчно за успешното решаване проблемите на здравеопазването и здравната защита на населението. Нужни са система от качествени реформи както в здравеопазването и неговото управление, така и в свързани с него дейности в т.число опазването на околната среда; системата за здравословно хранене; подобряване условията на труда; развитие на инфраструктурата за всички; подобряване качеството на публичния транспорт, както и множество други мерки. А първото предварително условия за всичко това е наличието на реална (а не само декларативна) политическа воля от страна на парламентарно представените управляващи и опозиционни политически партии и техните представители в законодателната, изпълнителната и съдебната власт ( каквато до края на 2016 г.последната година на анализирания от нас период, реално няма). Става въпрос за качествено нов системен подход, насочен към : - отмяна на търговския статус на общо практикуващите лекари и публичните (държавни и общински) болнични заведения и запазването му единствено за частните; - въвеждане на електронно здравеопазване;

- пълно и последователно внедряване на програмното бюджетиране в системата на здравеопазването с добре обосновани конкретни цели, отговорности и отговорници; - перманентен и ефективен контрол върху качеството на здравните и стоматологични услуги, над лекарствата и медицинските изделия и тяхното ценообразуване, какъвто до сега на практика отсъства или е крайно неефективен; - ефективна кадрова политика, управление и достойни възнаграждения и мотивация на целия медицински и обслужващ системата на здравеопазването персонал; - адекватно финансиране на публичното здравеопазване ; - драстично намаляване относителния дял както на „течовете“, така и на „джобните“ в общите разходи за издръжка на здравеопазването и т.н. •

Специално внимание заслужава бързото нарастване у нас след през и след 1990 г. и

достигнатия изключително висок относителен дял на „джобните” в общите разходи за издръжка на здравеопазването у нас, които като тенденция нарастват - от около 10-12 % през 1990 г., до около 38 % през 2007 г.; 42 % през 2008 г. ; 50 % през 2010 и първата половина на 2011 г. - е най-високият относителен дял на „джобните“ в общите разходи за издръжка на здравеопазването в ЕС и един от най-високите в света, пораждащ множество негативни: - пряко здравни и социални последици като ограничен достъп на населението в риск от бедност и социално изключване до необходимите му необходимите му качествени здравни и стоматологични услуги; ширещо се самолечение и търсене на лекарска помощ, когато развитието на болестите е достигнало своята най-висока степен, а лечението е многократно по-продължително, поскъпо и по-неефективно;. - и косвено, негативни икономически последици, свързани с загубата на работно време поради временна и трайна нетрудоспособност, ниска интензивност на труда и пр. В тази връзка ще припомня: (а) публикуваната от МОТ през 2007 г. “Social Health protection - An ILO strаtеgy towards universal health care”., основана на международно проучване сред страните членки на МОТ в целия свят. Важна част от това проучване касае източниците за финансиране на здравната защита, в т.число относителният дял на „джобните“ в общите разходи за здравеопазването в силно, средно и слабо развити страни-членки на МОТ. Събраните емпирични данни показват, че при равни други 17

условия : (а) колкото по-висок е относителният дял на „джобните“ в общите разходи за издръжка на здравеопазването в дадена страна, толкова по-ограничен и труден е достъпа на населението до необходимите му здравни и стоматологични услуги и толкова по-нисък е неговият здравен и зъбен статус; (б) и обратното, колкото по-нисък е относителният дял на „джобните“ в общите разходи за издръжка на здравеопазването, толкова по-широк, по-лесен и безпрепятствен е достъпа на населението до необходимите му здравни и стоматологични услуги и по-висок е неговия здравен и зъбен статус. Според същото изследване на МОТ в рамките на ЕС с най-висок относителен дял на публичните и най-нисък относителен дял на „джобните“ в общите разходи за издръжка на здравеопазване – между 10 до около 13 % - в рамките на ЕС са Франция, Холандия, Германия, Дания, Р. Чехия и Словения. Което означава, че от финансова гледна точка населението на тези страни има възможно най-добър достът до необходимите му качествени здравни и стоматологични услуги. (б) Подобни са и оценките на Световната банка, Евростат, МЗ и СЗО. По-конкретно, според оценката на Световната банка относително тегло на „джобните” в общите разходи (без разходите за медицински изделия у нас) за издръжка на здравеопазването у нас през 2007 г. възлиза на 38 % ; според оценки на МЗ през следващата 2008 г. то е 42 % ; по оценката на Евростат (Еurostat, File:Healthcare expenditure by financing scheme,2014”) през 2014 г. то вече е 45.8 %; по последни оценки на Световната Здравна Организация 48 % . За сравнение ще посочим, че по данните на Евростат за 2014 г., по относителен дял на „джобните“ в общите разходи за издръжка на здравеопазването пред България е единствено Кипър с 49 % ; непосредствено след нас по този показател се нареждат : Латвия – с 38,9 %; Гърция – с 35.4 %; Литва – с 31.5 % ; Унгария – с 28.4 %; Португалия – с 27.5 % и всички останали страни членки на ЕС. В пълен контраст със споменатите страните от Централна и Източна Европа, относителният дял на „джобните“ в общите разходи за издръжка на здравеопазването във водещите силно развитите Западно Европейски страни членки на ЕС, включително разходите за медицински изделия, е значително по-нисък. Например във Франция той е само 7 % (най-нисък за Европа и света) ; в Люксембург е 10.7 %; в Холандия – 12,3 %; в Германия и Словения – по 13,0 %; в Република Чехия – 13,2 % ; в Дания – 13,8 %. Малко по-висок от последните страни е в Швеция - 15,5 18

%; в Ирландия – 15,4 % ;в Белгия – 17,8 % и малко по-висок още няколко други страни. Но значително по-нисък от този в България. Впрочем, при доказаните ниски и незадоволителни размери и равнище на работните заплати и пенсиите в България през изследвания период и още по-ниските размери на доходите на член в ниско и средно доходните семейства на наетите лиза с 1, 2 и 3 непълнолетни деца, високото относително равнище на „джобните“ в общите разходи за издръжка на здравеопазването по принцип и конкретно у нас е сред основните причини за : - ниският и като тенденция снижаващ се достъп на голяма част от общия брой на населението и на още по-голяма част от общия брой на пенсионерите до необходимата им здравна (медицинска и стоматологична) помощ; - за широко разпространеното самолечение сред населението и особено сред пенсионерите и късно търсене на лекарска и зъболекарска помощ, когато развитието на болестите и /или влошения зъбен статус) са напреднали, срокът и разходите за тяхното лечение няколкократно по-големи, ефективността на разходите и лечението – много по-ниска и незадоволителна в сравнение с тази при ранното им диагностиране и лечение; недостигът на финансови средства - още по-голям и за държавата и за самите пациенти. Всичко това намираме за достатъчно основание за второто от двете основни искания на пенсионерите, за които ще стане въпрос в следващия раздел – искането за бързо въвеждане на безплатно или символично платено здравеопазване, включително зъболечение, зъбни протези и ченета за всички лица на възраст 65 и повече години, или като начало – на възраст 70 или дори 75 и повече години. Колкото по-рано, толкова по-добре. •

В тази връзка особен интерес представляват наличните международно сравнимите и

съпоставими показатели за размерите и структурата на общите разходи за здравеопазване през 2014 г. в отделните страни членки на ЕС, падащи се на глава от населението в евро и в Стандарти на покупателна способност (СПС), както и относителният им дял в БВП Таблица № 33. Общи разходи за издръжка на здравеопазването в група страни от Централна и Източна Европа и избрани силно развити страни от Западна Европа през 2014 г.

Страни

на глава от

% на общите

населението в евро

населението в СПС разходи от БВП

Румъния

388

809

5,1

България

504

1174

8,5

650

991

5,5

Хърватия

681

1089

6,7

Полша

684

1299

6,3

Литва

772

1342

5,5

Естония

931

1313

6,1

Люксембург

5556

4111

6,3

Швеция

4966

3656

11,1

Дания

4876

3494

10,4

Холандия

4297

3813

10,9

Ирландия

4147

3316

9,9

Германия

3973

3922

11,0

Франция

3582

3339

11,1

ЛЛатвия

Източник : File, Healthcare expenditure by financing scheme,2014 ( % of current

healthcare expenditure, YR17.png.

Както се вижда от приведените в таблицата данни, през 2014 г. например ( а това по принцип е валидно и за 2015 и 2016 г.) с най-нисък размер на общите (публични и лични) разходи за здравеопазване на глава от населението в евро се нарежда Румъния, следвана от България и Латвия, макар че в Стандарти на покупателна способност (СПС) България е пред Румъния и пред Латвия ; - в същото време, по относителен дял на общите разходи ( публични и лични) за издръжка на здравеопазването в БВП, България значително изпреварва не само Румъния, но още Латвия, Хърватия, Полша, Литва, Естония и дори Люксембург. В тази връзка ще припомним, че през последните 10 години (2006-2015 г.), относителния дял в БВП на :

- публичните разходи за издръжка на здравеопазването в България възлиза на 4,06 % и варира от 3.8 % през 2006 г. до максимум 4.8 % през 2014 г.; - относителният дял в БВП на „джобните“ разходи за издръжка на здравеопазването прогресивно нараства и в края на този период почти достига 48 до 50 % от общите разходи за неговата издръжка..

От тази гледна точка големият проблем при финансирането на здравеопазването в България не е толкова и единствено общият размер на разходите и техния относителен дял в БВП на страната. Големият проблем е високото относително тегло на „джобните“ и сравнителното ниското относително тегло на публичните разходи в общата сума на разходите за издръжка на здравеопазването в България; и разбира се – в структурата и ефективността на тяхното разпределение и разходване за превенция, профилактика и лечение. Особена като се имат предвид ниските размери на доходите, в т.ч. на двете основни форми на личните доходи - работните заплати и пенсиите и високо равнище на заболеваемостта. •

И още едно показателно и полезно сравнение :

(а) докато съотношението между най-големия и най-малкия размер на общите разходи за здравеопазване на глава от населението в страните членки на ЕС в евро е 14.3 : 1, то съотношението им в СПС е 5.1 : 1 , т.е. значително по ниско, като и в двата случая става въпрос за съотношението на въпросния показател в Люксембург и Румъния; (в) въпросните различия и в евро и в СПС се дължат не толкова на различията в относителния дял на общите разходи за издръжка на здравеопазването в изброените страни, колкото на различията в размера на БВП на глава от населението. Което поставя акцент върху незадоволителното равнище на икономическото развитие и темпове на икономическия растеж в България през последните близо три десетилетия. •

Специално внимание и сериозни експертни дискусии заслужават още множество

нерешени или незадоволително решени проблеми и въпроси на здравеопазването у нас, в т.число свързани с мястото и ролята в здравната политика и системата на здравеопазването на корпоративните интереси на фирмите производители и доставчиците на лекарства и медицински изделия. 21

Според болшинството водещи специалисти в света в областта на здравеопазването, през последните години търговията с лекарства и медицинска изделия в световен мащаб е по-печеливша от търговията с наркотици и съперничи на търговията с оръжие. Особено като се има предвид, че фармацевтичната индустрия бълва нови и все по-скъпи

медикаменти за симптомите на

заболеваемостта; че много от тези лекарства имат негативни странични ефекти, които се премълчават или се пренебрегват от лекарите под давление на стоящите зад фармацевтичната индустрия финансови акули и допълнителни комисионни за самите лекари. Ето малка част от тези становища на световно известни познавачи и анализатори на съвременния модел на здравеопазване : (а) Според д-р Гилен Ланкто : - „Корпоративни интереси разболяват и убиват хората….". „...Под прикритието на научноизследователска работа и грижа за обществото, тя (фармацевтичната индустрията и стоящите зад нея финансови акули - бел.- Д.Н.) пръска семената на болестта и жъне печалбите... Тя контролира всеки аспект на медицината”… „Цялата медицинска система е устроена така, че да прави хората все по-болни. Когато осъзнах това, аз бях изправена пред избора или да се подчинявам на медицинските власти и да си държа устата затворена, или да се подчиня на моята съвест и да говоря…И така написах книгата "Медицинската мафия". Тази книга не е отрицание на медицината, а обяснява как работи системата. Ако не знаем това, няма да разберем нищо... Целта на медицинската система е да бъде сложна. Аз реших да назова истинските играчи и да покажа на обществеността кой каква роля изпълнява и как се играе играта...” -”Моделът на медицинско обучение и обслужване… поставя лекаря в подчинено положение да изпълнява нерядко и против волята си вредни за болния практики.” И пояснява : „Повечето от т.нар. епидемии, които изискват спешни медицински мерки, не са нищо друго освен безсърдечен търговски заговор, чиято цел е да се стимулират продажбите на произведеното от фармацевтичната индустрия, всявайки силен страх от различни болести. Тъй като медиите са в ръцете на финансово-индустриалната олигархия, въобще не е трудно да се прокара определена политика или да се създаде ситуация, която да ни накара да се почувстваме смъртно заплашени. Вместо да се подобряват стандартът и условията на живот, фокусът на общественото внимание 22

се измества в погрешна посока, а на хората се предлага решение, което няма нищо общо с истинския проблем!” Типичен пример в това отношение у нас е т.нар. „пандемия” на птичи и свинския грип през 2009 г. По този повод в ефира евродепутатът по това време

Антония Първанова

(http://neverojatno.wordpress.com/2010/02/12/hipokrat/) прави следния коментар : "Оказа се, че от птичи грип, въпреки насаждането на страх за пандемия, което означава огромна епидемия в цял свят, след заплахите за милиони заболели са заболели само около 250 човека потвърдени, което очевидно доказва, че има спекулация." …” малко повече са заболелите от т. нар. "свински грип" - около 1 600 души, но на фона на 200 000 от обикновен грип (което все още не се смята за пандемия), отново цифрите са несериозни….„Става въпрос за злоупотреба и най-вече манипулиране на общественото мнение, за да могат хората да се ваксинират, да купуват определени ваксини на определени фармацевтични компании, както и съответно да използват противогрипни средства, също на определени фармацевтични компании". (б) Преди години Джърнъл ъф Американ медикъл асосиейшън (JAMA) публикува обобщаваща статистика, която показва, че „западното здравеопазване понастоящем е третата водеща причина за смъртността в Америка (курсива – Д.Н.). Според д-р Джулиън Голд от "Нешънъл хеlp сървейлънс юнит" към Института по здравето на Британската общност, чието задължение като епидемиолог е да наблюдава цялостно здравната обстановка, до 40% от всички пациенти в Австралия може би са жертва на ятрогенни заболявания. Поне половината от тях са от усложнения от медикаменти”- причина за т.нар. лекарствена болест. "Лекарствената болест е уникален парадокс и един от най-сложните феномени в медицинската наука и практика. Тя е отражение на голямото противоречие в съвременния свят, а именно: средства и препарати, които медицината е изградила и създала за борба срещу разнообразните болести в човешкия организъм, при определени условия причиняват разнообразни и в редица случаи много тежки болестни състояния. Отнася се за патология, която заема ежегодно все по-големи размери в целия свят”.

(в) Според д-р Атанас Гълъбов и неговата книга под надслов „Световната конспирация срещу здравето”), в медицината от десетилетия господстват различни митове, т.е. заблуди, създадени и поддържани с користни цели и насаждани ловко в съзнанието както на лекарите, така и на широката общественост. Целта на тази манипулация в световен мащаб е обслужване на бизнес интересите на медицинската и фармацевтичната индустрия (курсива – Д.Н.). Скритата, но същинска цел….която стои зад тях, е да има повече болни хора и съответно по-големи печалби“. •

Важна негативна роля за бедността у нас се пада и на ширеща се корупцията в

здравеопазването, свързана с монополно завишени цени на лекарствата и медицинските изделия и узаконено и/или незаконно изнудване на пациенти за допълнително заплащане на платени от НЗОК услуги и други подобни практики. Нашите наблюдения и изследвания показват драстичен и необоснован от здравна, социална и икономическа гледна точка скок на цените на лекарствата и медицинските изделия у нас още през първите няколко години след появата на НЗОК на пазара; прекомерно висок относителен дял на новите лекарства спрямо генериците с един и същ лечебен ефект, както и ограниченото реимбурсиране от страна на НЗОК на лекарствата за домашно лечение, което допълнително ограничава достъпа на значителни групи от населението и най-вече на пенсионерите, ниско доходните групи от активните лица, безработните и лицата с увреждане до необходимата им качествена здравна помощ. Официални данни на НСИ показват, че например през 2002 г. спрямо 1999 г. приета за база 100 % , т.е. само за 3 години след появата на НЗОК на пазара на лекарствата: - цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти у нас нарастват над 2.1 пъти - от 100 % през 1999 г. до 214.5 % през 2002 г. - средните разходи на домакинствата за лекарства и други фармацевтични продукти нарастват 2.46 пъти - от 100 % на 245.9 %; През същата 2002 спрямо 1999 г. : - средната номинална работна заплата в страната нараства с 25.2 процентни пункта, т.е. 8,3 пъти по-малко от цените на лекарствата и останалите фармацевтични продукти; - средногодишна инфлация за потребителските стоки и услуги нараства с 25.3 % ( от 100% на 125.2 %; 24

- средната реална работна заплата намалява с 2.3 процентни пункта ( от 100 % на 97.7 %). И никой високите етажи за законодателната и изпълнителната власт в страната не обръща внимание на тези дисбаланси. В тази връзка ще припомним и обърнем внимание и на факта, че: -

въпреки значително по-ниските лични доходи на населението у нас, цените на

лекарствата са по-високи от тези в Гърция, Турция (след 2005 г. ) и Полша. (По тази причина голяма част от

население от пограничните райони купува

необходимите му лекарства в Гърция и Турция. А една конкретна справка на 80 най-често търсени лекарства нас и в Полша през 2007 г. показа, че средната им цена у нас е с 80 % по-висока от тази в Полша).

- въпреки яростната съпротива на производителите и доставчиците на лекарства, още през 2005 г. Турското правителство налага тяхното намаление с 50 до 70 %. МЗ и неговата специализирана Изпълнителна агенция по лекарствата дори отказа да се запознае подробно с опита на Турция под предлог, че при споменаване на подобна идея пред предварителни на крупните производители и доставчици на лекарства и медицински иззелия, същите недвусмислено са заявили, че за тях България е малък пазар ако правителството вземе подобно решение и се опита да го наложи, те най-вероятно ще оставят страната без лекарства и медицински изделия.

Негативна роля играе и липсата на добре обоснована държавна регулация и ефективен контрол и ред при закупуване на медицински изделия ( стендове, лещи, изкуствени стави и пр.) от НЗОК за здравно осигурените лица; и като последица - продължава практиката на необосновано неколко кратно или дори многократно завишени техни цени на същите за пациентите с цел допълнителни нерегламентирани доходи на лекари (главно хирурзи), производители и доставчици на медицински изделия.

През м.септември 2011 г. в TV предаване, журналистката Валя Ахчиева изнесе и документира конкретни случай , при които пациенти са принудени за заплащат медицински 25

изделия по многократно по-високи цени от техните пазарни цени . И това е масова практика сред хирурзите в националните ЛЗБП, носещи им регулярни месечни доходи от десетки хиляди лева. В интерес на истината ще споменем, че след тези журналистически разкрития Министър на здравеопазване, г-н Стефан Константинов, обеща в TV предаване, че ще предложи изменение в ЗЗО, което да задължава ЛЗБП да доставят необходимите за оперираните пациенти медицински изделия чрез тръжни процедури, провеждани от аптеките към тях. Но…не обеща и дори не спомена въвеждането на неприемливо високи санкции за потенциалните нарушители на тази нова законова уредба . Което на практика означава ненаказуемост или символични наказания ( както в 99 на сто от случаите на определените в здравното законодателство санкции за законови нарушения и нарушители ) при констатирани от контролните органи на МЗ и НЗОК нарушения . Добре известно правило е, че за да се спазват определени законови норми, санкциите за потенциалните им нарушители трябва да се неприемливо високи. Пример : В САЩ ( ако нещо не греша в цифрите) санкцията за пушене на обществено место е до 1000 щ.долара и лишаване от свобода до 1 месец. Когато запитах защо финансовата санкция е криминализирана (допълнена с възможност за затвор) ми бе пояснено, че в САЩ има богати хора, за които финансовата санкция е приемлива. Но да отидат зад решетките за 1 месец е неприемлива санкция. Затова никои не си позволява да пуши на подробно изброените в закона публични места . Това правило се съблюдава в законодателството и практика на всички развити страни, във всички области на обществения живот. В това отношение България е рядко изключение над две десетилетия ако не във всички, то поне в много области на обществения живот.

Според нас, това драстично повишаване цените на лекарствата и фармацевтичните продукти, стартирало още през първите години след появата на пазара им на НЗОК, се дължи основно на безнаказаната корупция при договаряне цените на лекарства за домашно лечение на здравно осигурените лица и корупционно лобиране от страна на лекари, народни представители и политици по високите етажи на властта в интерес на производителите и доставчиците на лекарства, медицински

изделия и консумативи, както и на липсата на ефективен контрол от страна на държавата. Само един два примери в това отношение :

- Близо 3 години / 2005-2007 / по силата на предварително сключен договор от специализирана комисия, НЗОК заплаща глюкомерите по 144 лв. за бройка, въпреки че на свободния пазар в аптеките те се предлагат и продават по около 20-23 лв. за бройка. Ще напомним, че: (а) по силата на действащата Наредба за реда и условията за договаряне на цените на лекарствата, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели от 2005 г. / ДВ бр.61 от 2005 г. /; (б) в Комисията по договаряне на лекарствата участват 10 представители на НЗОК, 7 на БЛС и 3 на СЗБ. Но в течение на над 2 години представителите на БЛС бойкотират нейната работа с неприсъствие на заседанията й. Без тях комисията няма изисквания от наредбата кворум, за да промени силно завишената им стара цена.По тази причина НЗОК губи милиони. Този факт става достояние на средствата за масова информация през октомври 2007 г. от представителите на КНСБ в Събранието на представителите на НЗОК. Чрез средствата за масова информация той достига и се разисква и в Комисията по здравеопазване, в присъствието на министъра на здравеопазването и тогавашния председател и членове на УС на БЛС. Последните не отричат факта, че от няколко години бойкотират работата на въпросните комисия, нито негативните му финансови последици за НЗОК и здравно осигурените лица . Но правят опит за защитят своето поведение с други обстоятелства, нямащи нищо общо с проблема. Това им поведение амбицира членовете на Комисията и министъра на здравеопазването. След около месец въпросната наредбата за договаряне цените на лекарствата и медицинските изделия е променена по начин,който дава възможност на НЗОК и въпросните комисии да вземат необходимите решения въпреки продължаващия бойкот на представителите на БЛС. Като последица цената на глюкомерите е свалена от 144 лв. на 17.54 лв. . И до сега нямаме информация дали за този и подобни на него случай е сезирана прокуратурата, дали са установени виновни лица, дали са предявявани претенции от ръководството на НЗОК за възстановяване на източените средства по този конкретен случай, както и дали той е единствени подобен случаи по същата или подобна схема. •

От сериозни ревизия, експертни и публични дискусии се нуждаят : 27

Необоснованите различия в цените на Клиничните пътеки (КП) и липсата на каквато и да било ясно определена връзка между и цените на КП и останалите здравни услуги с развитието на болестта, действително необходимите разходи и качество, здравен, социален икономически ефект и ефективност на лечението.

Въпросите свързани с необходимите условия и предпоставки за замяната на КП с ДСГ като инструмент за финансиране на болничната помощ.; с отражението им върху необходимите допълнителни средства и разходи за издръжка на системата; с техните източници и платци; както и с отражението им върху изпълнението и напредъка в реализацията на основните цели на здравната концепция и стратегия.

- Размерите, равнището и различия в възнагражденията и месечните доходи на лекарите с различни специалности, както и между висшия и средния медицински персонал, водещи до нарастващо недоволство, емиграция и нарастващ дефицит на лекари с определени специалности например от анестезиолози - и още по-голям недостиг поне до сега медицински сестри. - Нерешените и ежегодно задълбочаващи се кадрови проблеми на здравната система у нас; - Проблемите около узаконени доплащания при лечение като например доплащането за избор на лекуващ лекар и/или екип, решени без предварително участието на всички заинтересовани страни при тяхното обсъждане; без сериозни анализи и оценки и обосновки за неговите цени, здравни и социални последици; и дори без предварително информиране на пациентите за качествата на лекарите, респ. на екипите, между които трябва да избират.

По пози повод ще припомним, че : - избор на лекуващ лекар и/или екип в болнични заведения се практикува и в други страни (например в Чехия), но само когато става въпрос за избор на външни лекари, т.е. на лекари и екипи на свободна практика или работещи в други болнични заведения; - проверки на НЗОК/РЗОК през 2008 г. в столично болнично заведение, името на което по няма да спомена, установиха, че всеки или почти всеки пациент се принуждава на прави „избор” на лекуващ екип и да доплаща по 1100 лв., като условие да получи заплащана от НЗОК лекарска помощ.. 28

•

От експертни, парламентарни и публични дискусии и ревизия се нуждаят и

ограничените с Закона и с Кодекса за професионалната етика (КПЕ) на лекарите права на лекарите и зъболекарите у нас. В тази връзка ще припомним, че според : - чл. 3 от този закона : „ Всички лекари и лекари по дентална медицина, които упражняват професията си, членуват в БЛС, съответно в БЗС“ По силата на тази законова норма, членуването им в БЛС и БЗС е задължително условие за упражняване на тяхната професия, а евентуалното им изключване от БЛС/БЗС води до автоматична загуба на правото им да упражняват своята професия. - чл. 41, ал. 1 и чл. 42 от Кодекса за професионалната етика (КПЕ) на лекарите, в който е записана по същество забрана на лекарите да споделят личните си мнения за грешки на свои колеги пред когото и да било, в т.ч.при публични дебати. Става въпрос за разпоредбите на : чл. 41, ал.3 : „Професионалните и лични разногласия между лекари не могат да бъдат предмет на публични полемики”; и на чл. 42. „Недостойно е лекар да злепоставя колегата си чрез преценка и критика на неговата лечебна дейност или чрез изказвания срещу неговата личност”- очевидно без значение дали тази критика е основателна или не.. По силата на тези текстове „недостойните” по горната причина лекари са изправени пред заплахата да загубят право да упражняват своята професия ако сами прекратят своето членство в БЛС или същото им бъде прекратено от ръководството на БЛС. По тези причини не е тайна, че в България е изключително трудно да се намери лекар при съдебни спорове с пациенти, който е готов да признае лекарска грешка на друг лекар, когато е убеден в наличието на такава и е привлечен от съда като свидетел; както и че няма или поне не зная случаи, при които проверка за лекарски грешки довели до смъртни случаи да е инициирана от БЛС или Комисията по професионална етика (КПЕ) при БЛС преди да станат обществено достояние. Очевидно тези текстове в Закона за съсловните организация на лекарите и КПЕ се нуждаят от ревизия и прецизиране.

Тревожна е продължаващата :

липса

на

национална

електронна

информационна

система

(на

електронно

здравеопазване); - доминиране на фрагментарни („на парче”) промени и в здравното законодателство, без необходимия предварителен, цялостен, добре аргументиран и приет с консенсус от всички заинтересованите страни; - продължаващия от десетилетия ограничен и незадоволителен контрол върху качеството на здравните услуги17 . - широкото разпространение на тютюнопушенето, нарастващата употреба на алкохол и наркотици сред подрастващото поколение; замърсяването на въздуха и водата; наличието и консумацията на некачествени и/или нездравословни храни, плодове, зеленчуци;; некачествените жилищни условия; обездвижването на работната място и ограниченото спортуване; лошите условия на труд в редица браншове; незадоволителното качество на междуселищния и вътрешно градския транспорт; - както и продължаващите необосновани предложения на лекари-собственици на частни здравни заведения (болници, лаборатории и пр.) за демонополизация на НЗОК, целящи : още повисоката и необоснована комерсиализация на здравеопазването и извличането на все по-високи печалби и дивиденти; противоречащи на социалните функции на публичното здравеопазване в съвременните демократични държави; нерешаващи нито един от очертаните негово проблеми в България, обратно - умножаващи ги; увеличаващи неколко кратно административните разходи за неговата издръжка за сметка на ограничаване разходите за лечение, повишени размери и относителен дял на „джобните“ в общите разходи за издръжка на системата и още по-ограничен достъп на населението в риск от бедност и социално изключване до необходимото му качествено лечение. •

От изложеното до тук става ясно, че натрупаните през последните 27 години

нерешени или незадоволително решени проблеми на здравеопазването у нас са системни, многобройни, взаимно свързани и сложни, а досегашните оценки и предложения за тяхното решаване - фрагментарни, противоречиви и с недоказана здравна, социално и икономическа ефективност. Да се изброят изчерпателно всички слабости на системата в настоящия анализ е невъзможно, нито е по силите ни. По тази причина нямаме претенции за изчерпателност, пълнота или безспорност на този анализ и направените в него констатации, оценки и препоръки. Нещо повече, съзнателно ще подминем 30

споровете по възприетия модел и механизъм (чрез КП) за финансиране на публичното здравеопазване, в т.число за неуспешните до сега опити за въвеждане на Диагностично Свързаните Групи (ДСГ) и електронно здравеопазване. Нашата цел е много по-скромна и се ограничава до усилията ни за най-общо : - очертаване на основните слабости на действащата система за здравеопазване и по този начин - за насочване на внимание на обществеността, експертите, НС и правителството към тяхното широко обществено обсъждане, търсене и намиране на ефективни консенсусно решение; - обосновани предложения за най-общи насоки и мерки за тяхното комплексно и ефективно ограничаване и евентуално преодоляване в бъдеще – условие за повишаване пряко на здравния и на социалния статус на населението. С риск да се повторим отново ще отбележим, че става въпрос най-вече за необходимостта от : - бърза отмяна на търговския статус на публичните лечебни заведения за болнична помощ (ЛЗБП и общо практикуващи лекари (ОПЛ); - бързо разработване и въвеждане на електронно здравеопазване, включващо национална информационната система на здравеопазването и електрон здравна карта за осигурените лица; - преструктурира болничната помощ и преобразува на част от болниците (най-вече общински болници ) в заведения в такива долекуване, рехабилитация ...или хосписи, като тяхната издръжка се поеме от НЗОК/РЗОК; - адекватно на съвременните изисквания за ефективност място на здравната профилактика и превенцията на заболеваемостта; - търсене и намиране на верния баланс между интересите на всички участници и пряко заинтересовани лица и групи, в т.ч. между интересите на ИМП, от една страна, и тези на здравно осигурените лица и пациентите, от друга страна; между частния и обществения интерес и т.н. - промяна в системата за управление и финансиране на публичното здравеопазване; - въвеждане на системен и ефективен контрол върху качеството и разходите ; - ясно разграничаване на „profit hospitals“ от „ nonprofit hospitals“; - законова забрана за НЗОК да сключва договори след гласуван здравен бюджет и след като вече НЗОК е сключила договори с достатъчен брой лечебни заведения, които отговарят на

установените условия и публични критерии, покриват потребностите на здравно осигурените лица от болнична помощ и изчерпват предвидените за целта средства в бюджета на НЗОК; - сключва договори само с конкурентно способни (предлагащо по-добри условия) болнични заведения, които отговарят на определените а в закона условия (по чл. 55, ал. 2, т. 1) и критериите за достъпност, качество и цена на медицинската помощ (по чл. 59г) ; - бързо намаляване на относителни дял на „джобните „ в общите разходи за издръжка на здравеопазването и повишаване относителния дял на публичните разходи и пр.

Разбира се, не трябва да забравяме, че реформирането на системата за здравеопазване у нас е трудна задача и поради това, че в нея се преплита сложна система от обществени, професионални, бизнес и лични взаимоотношения и противоречиви интереси. Тяхното динамично балансиране е още по-сложен процес, зависещ от множество конкретни научно-технически, икономически, екологични, географски, социални, демографски, управленски, кадрови , финансови и най-вече- от доминиращата в управлението на страната през последните десетилетия неолиберална философия, фрагментарни и конюнктурни подходи, необосновани приоритети на цялостното обществено развитие; исторически специфични политически и исторически фактори и обстоятелства. В анализите, проектирането на законодателството, в организацията, функционирането и контрола върху дейността на здравните заведения, съзнателно или несъзнателно се изпускат или подценяват едни от тези интереси, докато други от тях се надценяват. Това води до различни по значимост пропуски и слабости в здравната политика и здравното законодателство; в равнището на неговото финансиране и управление; в неговата организация, информационно и кадрово осигуряване; в обхвата и качеството на контрола и пр.,в т.ч.: в неадекватно на икономическия потенциал на страната финансиране на публичното здравеопазване с публични средства; нецелесъобразно или недостатъчно обосновано и неефективно разпределение и разходване на предоставяните му публични и лични средства и пр. водещи до очертаните слабости, включително подценена здравна превенция, профилактика и лечение; ограничен достъп на значителни групи от населението до необходимата му качествена здравна помощ, нисък и незадоволителен здравен статус на неселението.

Изходът отново е широки обществени дискусии основани на обективни комплексни анализи на състоянието на българското общество, включително

незадоволителното равнище на 32

здравеопазването, здравния и зъбния статут на населението по основни подоходни и етнически групи и в регионален аспект,от една страна, и от друга - разработване на ; добре обоснована визия и работещи оперативни програми с конкретни количествено измери цели и адекватни на тях конкретни действия и мерки, срокове, финансово, кадрово, информационно и пр. осигуряване, отговорности и отговорници. И още нещо важно : илюзия е да се вярва, че проблемите на здравеопазването у нас (и в която и да е друга страна) могат да бъдат успешно решени вън от останалите актуални нерешени или незадоволително решени проблеми на обществото, включително проблемите на високото и като тенденция нарастващо равнище на бедността и социално неравенство.

***** Д-р Димитър Нинов e член на СИБ, на БАП и на Академичния Съвет на Националния университет „ТРЕТА ВЪЗРАСТ“ . Завършил е специалност „Политическа икономия” във ВИИ „К. Маркс”, сега УНСС. През 1974-1975 г. специализира в Англия, а през 1992-2001 г. преминава краткосрочни курсове в Австрия, Белгия, Швейцария и САЩ. Заемал е ръководни длъжности в МТСП и МФ. Бил е представител на Р. България в Направляващия Комитет по социална защита на Съвета на Европа; участник в подготовката на пенсионната реформа и КЗСО ( сега КСО); участник в преговорите по три годишното споразумение с МВФ; консултант на мисии в България на Св. Банка и МВФ; представител на МФ в Комисията по труда и социалната политика при НС; член на Събранието на представителите и на Контролния съвет на НЗОК; съветник на Президента на КНСБ. Научните му интереси са в областта на финансите, социалната политика и жизненото равнище. Има десетки участия в национални и международни научни конференции и кръгли маси и над 150 научни публикации, в т.число 2 самостоятелни книги :”Социалната справедливост в пенсионното осигуряване”, издадена през 1998 г. на български и на английски език; и ”Социални цели и последици на бюджета и икономическата политика в България през 2000-2006 г.”, публикувана през май 2008 г.

Конкурсът за младите икономисти се фокусира върху неравенството Управителният съвет на Съюзът на икономистите в България обяви в началото на годината началото на традиционния национален конкурс, в който трябваше да се чуе гласът на младите за силна икономика. В петнадесетата поредна изява предизвикателството беше формулирано с темата „Човешкият капитал и благоденствието на България“. Подходът на участниците - от ученици до докторанти, беше различен, но обединяващото беше познаването на материята, иновативните мнения, които на практика водеха до разработването и дискусията на идеи, оценки и виждания по изключително важните проблеми за ролята на човешкия фактор в съвременното развитие на България като модерна европейска икономика. 34

Безспорно, за всичко това ще е повече от задължително участието на младите хора, които знаят и могат да развиват потенциала си за повишаването на ролята на човешкия фактор в стопанското развитие на страната. У нас е обществено признато значението на модернизацията на образователната система за развитието на човешкия фактор. Но за да се реализира реален напредък е необходима по-висока отговорност към повишаването на качеството на образователното равнище и квалификацията на работната сила с пряката ангажираност на отделната личност, на обучаваните и обучаващите, на институциите и бизнеса.

Участниците в конкурса очакват с вълнение резултатите Организаторите на конкурса от Съюза на икономистите в България с основание предполагат, че широк кръг от въпроси заслужават да бъдат предмет на разработка и дискусии по предлаганата тема за човешкият капитал и бъдещето на страната. И тези очаквания се потвърдиха в разработките на участниците, които дадоха своите отговори на въпроса кои са новите насоки, важни и значими за икономическата политика на съвременния етап. Защото нарастващото благоденствие е цел и императив пред българското общество. То се нуждае от нови хоризонти в борбата срещу бедността като непосредствената цел е да бъдат постигнати средните параметри за ЕС в областта на доходите. Неравенството у нас по мнение на експерти е с екстремални измерения и тежки последици върху обществения живот. Официалната информация наброява 671 милионери, като според Световната банка децилният коефициент на 10% от богатите спрямо 10% от бедните в страната е 28,3, а в съответствие с доклада на Програмата за развитие на ООН – 45,3 /за ЕС35

8/. Тревожно звучат медийните призиви за помощ (за бедни и болни, пострадали от природни бедствия и др.) на фона на интензивното повишаване на неравенството. В изследователски план тематичните полета на икономическото неравенство са твърде разнообразни, тяхното –

съдържание

–

много диференцирано,

изключително интересни,

насоките

за

фактологическите

„лекуване”

на

тази

обобщаващи социална

фокуси

алергия

–

неподозиращо впечатляващи. Затова и разработените идеи от младите участници в конкурса изненадват със своята нестандартност и дори смелост, което от една страна донесе радост на журито от „срещите“ с иновативните виждания, а от друга все пак направи изборът при подреждането да не бъде от найлесните… Обединяващото в разработките на десетките участници в конкурса е и това: обществото като цяло и икономическото ни развитие в частност се нуждаят от нови хоризонти в борбата срещу бедността, като най-близката и непосредствена цел е да бъдат постигнати средните параметри за ЕС в областта на доходите. А това може да се осъществи чрез нарастващи инвестиции в човешкия капитал с очакванията да се увеличава и тяхната възвръщаемост. Успешното решаване на тази задача зависи от съвкупните усилия на цялото общество и всички негови структури – държавни или частни.

Роля на човешкия капитал в ядрената енергетика – чуждестранен опит и българска действитевност

Борислав БОЕВ - докторант в СА "Д.А. Ценов" Свищов

Енергийните ресурси имат стратегическо значение за функционирането на съвременната икономика. Индустриалната революция изигра основополагаща роля за глобалния икономически растеж, който наблюдаваме през последните 150 години. Именно автоматизацията, механизацията и 36

роботизацията в различните промишлени отрасли спомогнаха за покачването производителността на труда, а оттам и за повишаване богатството на човека. Разбира се, индустриалната революция не би могла да се осъществи без участието на човека като най-важен фактор за успешното управление на тези икономически процеси. Днес, енергетиката заема централно място във всяка една индустриално развита икономика. Електроенергетиката, като основен неин подсектор, се превърна в ключов отрасъл за устойчивото икономическо развитие в глобален мащаб. От баланса в енергийната система и участието на отделните енергоизточници зависи цялостното функциониране на националната икономика. Един от основните елементи в електроенергийния микс на индустриално развитите държави е ядрената енергетика1. Тя се отличава като сигурен, надежден, нисковъглероден базов енергиен източник, който е достъпен 24 часа в денонощието. В ядрената енергетика човешкия капитал е от първостепенно значение. От уменията на висококвалифицираните специалисти зависи успешното и безопасно експлоатиране на ядрените мощности. Значението на атомната енергетика за националната икономика и трудовите пазари е огромно, той като сектора традиционно се отличава с високо заплащане и добри условия на труд.

1. Човешките ресурси в атомната енергетика и значението им за трудовите пазари Високите изисквания към подбора и подготовката на кадрите в ядрената енергетика обичайно са породени от няколко обективни фактора като комплексният характер на ядрените технологии, високите изисквания за безопасна експлоатация на ядрените централи и нуждата от непрекъснато усъвършенстване на вече придобитите знания от страна на заетите.

За нуждите на разработката, термините „ядрена енергетика“ и „атомна енергетика“ ще бъдат използвани като синоними.

Атомни електроцентрали

Училища, университети

Специализирани тренировъчни центрове

Правителствени агенции и регулатори

Човешки ресурси в атомната енергетика

Технологични организации

Международни организации

Научноизследователска и развойна дейност

Доставчици на борудване

Фигура 1. Опростена схема на мястото на човешките ресурси в атомната енергетика. (IAEA, 2009)

Атомните централи попадат в категорията на големите предприятия. Тяхното значение за регионалната и национална икономика е важно, защото освен всичко друго, те са и голям работодател. Нужно е да се отбележи, че ядрената енергетика като подсектор на енергетиката е строго специфична за отделните държави. Не е възможно да разглеждаме България като изолиран случай, защото страната ни не произвежда собствени ядрени технологии и разчита на външни партньори, които задават глобалния дискурс в енергетиката. В тази връзка, за нуждите на разработката, първо ще представим ролята на атомната енергетика за трудовия пазар на едни от най-големите енергийни пазари – САЩ и Европа. Анализирайки процесите на тези континенти можем да добием представа за общото състояние на атомната енергетика и евентуалните ползи, които произтичат за българската икономика, ако страната ни 38

реши да развива ядрения си потенциал. Без да черпим от чуждестранния опит, и най-вече от лидерите в ядрената енергетика, ние няма как да формулираме устойчиви политики в кадровото осигуряване на сектора. За да представим влиянието на атомните централи върху трудовия пазар, трябва да проследим всички етапи (периоди) на тяхната експлоатация. (NEA; IAEA; US Census Bureau, 2018) Те включват: Първо. Строителство на атомната централа (0-9 години). Второ. Експлоатация на атомната централа (10-60+ години). Трето. Извеждане от експлоатация на атомната централа (61-70 години). Четвърто. Действия по съхранение на ОЯГ2 и РАО3 (61-100 години).

Таблица 1. Заетост при строителството на стандартен реактор с вода под налягане с мощност 1147 МВт. (NEA; IAEA; US Census Bureau, 2018) Първични Дейности

(директни) работни места

Строителство

на

промишлени съоръжения Търговски изпълнители и подизпълнители Изработване на основната метална конструкция Изработване допълнителни

Общо работни Вторични работни места места

(първични

вторични)

794

782

1576

6476

1235

7711

316

374

2006

3999

на метални 1994

изделия

2 3

Отработено ядрено гориво Радиоактивни отпадъци

Изработване на машинно оборудване Изработване

2244

1965

3939

268

997

170

1511

248

4030

13896

10577

24473

на

компютърно

и 729

електронно оборудване Изработване контролни

на прибори

и 1341

компоненти Изработване

на

обзавеждане Транспорт и логистика Финансови

услуги

застраховка Научно-изследователска и техническа дейност Общо

От етапа на строителството започва началото на живота на една атомна електроцентрала. На практика дейностите започват още преди фактическото започване на строителство на централата. Те са свързани най-вече с предпроектните проучвания, финансови анализи, процедури по издаване на разрешителни, лицензи и ОВОС. След като всички регулаторни органи са се произнесли положително, площадката е лицензирана, а проекта е финансово структуриран, започва реалното строителство на АЕЦ. Следващият етап в живота на атомната централа е нейната експлоатация. Тя започва след завършването на строителството и привеждането на реакторите в оперативен режим. Заключителният етап е извеждането от експлоатация на ядрените мощности, демонтажа на реакторите и съпътстващите съоръжения, както и различни високотехнологични процедури по безопасното извеждане на ОЯГ и РАО. Казаното до тук ни помага да направим извода, че човешките ресурси са от първостепенна важност за управлението на всички етапи от жизнения цикъл на една атомна централа. Нужно е да се отбележи, че 40

представените данни в таблица 1 и таблица 2 за заетостта при различните етапи от реализирането на ядрените проекти са с относителен характер и не са общовалидни за всички държави, използващи или строящи нови ядрени мощности. Въпреки това, данните от таблиците дават важен ориентир пред държави като България, защото те експлоатират същия вид ядрени мощности. Таблица 2. Заетост в американските ядрени централи по време на тяхната експлоатация. (Nuclear Energy Institute, 2018) АЕЦ с един енергоблок

Заети

АЕЦ с два енергоблока

Заети

АЕЦ с три енергоблока

Заети

Средно

700

Средно

960

Средно

1640

Минимално

460

Минимално

640

Минимално

1130

Максимално 1040

Максимално 1520

Максимално 2260

След приемането на България за член на Европейския съюз през 2007 г., страната ни неминуемо се превърна в част от общото европейско икономическо пространство. Това включваше и известен интегритет с доста от европейските политики в сектор енергетика. За съжаление през последното десетилетие Европейският съюз пое дискурс на необоснован отказ от ядрената енергетика, в полза на т.нар. „възобновяеми енергийни източници“. Редица технико-икономически достойнства на атомната енергия като нисковъглероден емисионен профил, висок capacity factor4 и ниски производствени разходи бяха пренебрегнати и така изграждането на нови ядрени мощности се превърна в още по-трудно начинание. Въпреки това, атомната енергетика продължава да играе важна роля при формирането на нисковъглеродната компонента в европейския енергиен микс. Така към 2017 г. общият дял на атомните електроцентрали в европейската енергетика е 25%. (Eurostat, 2017) Значението на ядрената енергетика за икономиката и трудовите пазари в Европейския съюз е огромно. Всеки инсталиран гигаватчас ядрена мощност акумулира годишни инвестиции на стойност 9,3 млрд. евро. Нещо повече – всяко инвестирано евро в сектора генерира 5 евро в европейския БВП, а всяка разкрита работна позиция добавя със себе си 3 нови. (Deloitte, WNA, 2019) 2. Човешкият капитал в българската атомна енергетика – една органична връзка 4

Коефициент на усвояване на производствената мощност

Единствената към момента функционираща атомна електроцентрала в България е АЕЦ „Козлодуй“. Към 2019 г. АЕЦ „Козлодуй“ е най-голямото електропроизводствено предприятие в България, като централата осигурява пряка заетост на 3663 души (Kozloduy NPP, 2018). По данни на Deloitte общо заетите в сектора надхвърлят 15 000 души. (Deloitte, 2019) За безпроблемната работа на едно такова стратегически важно за страната ни енергийно предприятие са нужни устойчиви политики по набирането, обучението и реализацията на човешки ресурси. В този смисъл човешкият ресурс продължава да бъде най-ценният капитал на една атомна централа, като АЕЦ „Козлодуй“ не прави изключение. Нуждата от образован и квалифициран персонал е обусловена от спецификата на производствения процес. Тя от своя страна е тясно съобразена и следва няколко основополагащи принципа при експлоатирането на ядрени мощности като безопасност, ефективност и екологично чисто производство.

Фигура 2. Образователна структура на работещите в АЕЦ „Козлодуй“. (Kozloduy NPP, 2017) Както става ясно от фигура 2 над половината от персонала в АЕЦ „Козлодуй“ е с висше образование. Освен нужната образователно-квалификационна степен, кадрите в една атомна електроцентрала трябва да преминават през непрекъснатия процес на продължаващото обучение. Ядрените технологии непрекъснато се развиват, а специалистите винаги трябва да в крак с иновациите в сектора. За целта е нужно връзката между образователните институции (средни училища и университети) и централата да бъде поддържана и разширявана. Съвременният Учебно-тренировъчен център в централата осъществява различни видове стажове и практики, които са достъпни както за ученици, така и за студенти. Тези курсове са незаобиколимо условие за повишаването знанията, уменията и цялостната подготовка на бъдещите специалисти. Кадровото осигуряване е важно и за устойчивото финансово-икономическо състояние на централата. Един от най-важните показатели за ефективността на едно предприятие са именно неговите финансови показатели. Финансовите резултати на АЕЦ „Козлодуй“ за 2018 г. свидетелстват за добрия мениджмънт и качествената политика по подбора на кадрите. Централата регистрира нетна печалба в размер на 117,889 млн. лева, а оперативните приходи за отчетния период достигат 1,117 млрд. лв. (Kozloduy NPP, BEH, 2018)

Човешките ресурси са важни не само за конкретната атомна централа, но и за цялостното развитие на сектора на ядрената енергетика. С оглед на тенденциите в енергетиката за осигуряване на максимално чисти и икономически рентабилни енергоизточници, с доказана надеждност и сигурност на доставките на електроенергията, атомните централи ще продължават да заемат важно място в бъдещия енергиен микс на страната. В съответствие с тези тенденции, можем да очертаем следните стратегически приоритети на страната ни в областта на ядрената енергетика: Първо. Продължаване експлоатацията на 5 и 6 блок в АЕЦ „Козлодуй“ и максимално удължаване на технологичния им живот. Второ. Разкриване на нови ядрени мощности. Към момента страната ни има намерение да реализира проекта за строителството на втора атомна електроцентрала на площадката в „Белене“. Поради грешни икономически и политически решения, строителството на тази централа вече се бави над 30 години. Ако процедурата по намирането на стратегически инвеститор бъде доведена до успешен край, строителството започне и централата бъде приведена в експлоатация, това ще изисква мобилизацията на значителен икономически, финансов и човешки капитал. Евентуалната реализация на АЕЦ „Белене“ няма как да се осъществи без активното съдействие на АЕЦ „Козлодуй“. Това намерение бе потвърдено и от Министерството на енергетиката, което в свое изявление посочи, че евентуален оператор на централата в Белене може да бъде именно АЕЦ „Козлодуй“. Това е така, защото АЕЦ „Козлодуй“ има над 35 години опит в подготовката, обучението и реализирането на висококвалифицирани специалисти за нуждите на ядрената енергетика. Разбира се, освен строителството на АЕЦ „Белене“, за ядрената енергетика в България съществува и друга опция – разширяване на вече изградената площадка в Козлодуй. Идеята за строителство на 7-и блок не е нова и също има своите икономически аргументи като налична техническа инфраструктура и свързаност към електропреносната система на страната. Едно е сигурно – която и опция да избере страната ни, нуждата от качествен подбор на кадрите в ядрената енергетика няма да отпадне. Значението на сектора за националната икономика е огромно, тъй като традиционно атомните централи осигуряват много работни места, добри условия на труд, високи доходи и стабилен социален статус. Освен това секторът повлича и много вторични (странични) работни

места, защото обслужването на предприятията в него е свързано с дейностите в най-разнообразни странични сектори. 3. Заключение В обобщение може да твърдим в пълна степен, че хората продължават да бъдат най-важния актив в атомните електроцентрали и респективно сектора на атомната енергетика. Процесът по кадрово осигуряване е непрекъснат, а мениджмънта на всяка една организация в сектора трябва да бъде постоянно ангажиран с различни кампании по набиране, подготовка и обучение на персонал. Нуждата от висококвалифицирани специалисти практически съпътства целия жизнен цикъл на атомната централа – от възникването на идеята за нейното строителство, през нейната експлоатация, до извеждането на енергоблоковете от употреба. Този жизнен цикъл варира, но в повечето случаи е с изключително дълъг период – над 60 години. Това подчертава важността не само на текущата политика по създаване и подбор на кадри, но и предаването на знания от поколения на поколения. Ето защо създаването на тренировъчни центрове, в които се отиграват реални ситуации, е задължително условие за придобиване на висока подготовка и умения у работещите в атомните централи. Освен в рамките на предприятието, такива курсове могат да бъдат организирани в партньорство и със средните и висши училища в страната. Тези програми не е задължително да бъдат обвързани само с набирането на технически персонал. Една голяма част от структурата на АЕЦ е свързана с управлението на чисто икономически процеси. Те са стратегически важен елемент, нужен за доброто управление и добрите финансови резултати на всяка една централа. Именно поради това наемането на качествени икономисти и финансисти трябва да бъде приоритет за мениджмънта, наред с осигуряването на висококвалифициран инженерен и технически персонал. От взаимодействието от всички видове служители зависи цялостното състояние на атомните електроцентрали, а оттам и сектора на ядрената енергетика. Вече над четири десетилетия България се доказа като страна, способна умело да управлява изключително специфичен сектор, изискващ сериозен научно-технически и образователен капацитет.

Списък на цитираните и използваните източници 1. Capital.bg.

(2019).

АЕЦ

„Козлодуй“.

Извлечено

от

https://www.capital.bg/link_dosie/drugi/886437_aec_kozlodui/ 2. Deloitte. (April 2019 r.). Извлечено от https://www.world-nuclear-news.org/Articles/Study-highlightsnuclears-value-to-EU-employment 3. Deloitte, WNA. (April 2019 r.). Study highlights nuclear’s value to EU employment. Извлечено от https://www.world-nuclear-news.org/Articles/Study-highlights-nuclears-value-to-EU-employment 4. Eurostat. (2017). Nuclear energy statistics. Извлечено от https://ec.europa.eu/eurostat/statisticsexplained/index.php/Nuclear_energy_statistics 5. IAEA. (2009). Managing Human Resources in the Field of Nuclear Energy. Vienna: International Atomic Energy Agency. 6. Kozloduy NPP. (2017). АЕЦ Козлодуй - Годишен отчет. Kozloduy: Kozloduy NPP. 7. Kozloduy NPP. (2018). Годишен доклад за дейността и нефинансова декларация. Козлодуй: АЕЦ „Козлодуй“ - ЕАД. 8. Kozloduy NPP, BEH. (2018). АЕЦ „Козлодуй“ - годишен доклад за дейността. Kozloduy: Kozloduy Nuclear

Power

Plant,

BEH.

Извлечено

от

https://www.bgenh.com/storage/app/public/uploads/files/finans/2018/31.12/FS_separate_NPP_2018 _BG.pdf 9. NEA; IAEA; US Census Bureau. (2018). Measuring Employment Generated by the Nuclear Sector, PWR-12 (1 147 MWe) direct and first-order indirect labour in construction. OECD. Извлечено от https://www.oecd-nea.org/ndd/pubs/2018/7204-employment-nps.pdf 10. Nuclear Energy Institute. (2018). US nuclear power plant employment during operation. OECD. Извлечено от https://www.oecd-nea.org/ndd/pubs/2018/7204-employment-nps.pdf

„Човешкият капитал, устойчиво развитие и благосъстояние“ Марияна ЛЮБЕНОВА, категория „Млад специалист и предприемач“

В основата на модерното познание за растежа, заетостта и общественото развитие е човешкият капитал. Темата за устойчивото благосъстояние, присъства все по-често в европейски политически документи5. Като ориентир за смисъла на мащабните икономически реформи у нас, повишаването на благосъстоянието присъства неизменно в политическите платформи в последните години и се издига в критерий дори за членството ни в Европейския съюз. Въпросът “...дали е нужно членството в ЕС, ако доходите не се повишават, ако липсва сигурност, ако здравето и образоваността на нацията не се подобряват и ако неравенството не намалее”6 има нееднозначен отговор. Смисълът на икономическия растеж и високата цена на реформите, които плати и продължава да плаща населението в нашата страна е в това видимо и трайно да се подобряват материалните и социални условия на живот, да се формира устойчив модел на ефективно използване на всички ресурси за да се задоволяват потребностите на сегашното и бъдещите поколения. Нарастващият интерес към човешкия капитал може да се обясни с промяната в разбирането за факторите на икономическо развитие. Настоящият доклад представя едно възможно виждане относно концепцията за човешкия капитал, което помага да се разбират и управляват съвременните процеси на развитие. Въпросът е в това, дали и доколко обществените отношения благоприятстват развитието на адекватни икономически отношения. Създаването и развитието на човешкия капитал изисква особени инвестиции. Ето защо недостатъчното количество и качество на този капитал обрича на забавено развитие всяка нация. Тезата, която се обосновава, е: “Човешките ресурси са най-ценния капитал на 5

На 3 октомври Европейската комисия прие документа “Европейските интереси: постигане на успех в ерата на глобализацията”, предназначен за обсъждане в процеса на подготовка на годишния доклад за изпълнение на обновената Лисабонска стратегия за растеж и трудова заетост. Политическата цел, която се поставя е да се ускорят и задълбочат икономическите реформи, да се реализира все още неоползотворения потенциал за “повишаване на приспособимостта на Европейския съюз да осигурява устойчиво благосъстояние на своите граждани” http://ec.europa.eu/commission barroso/president/preess/reports/index en.htm 6 2007. България: социални предизвикателства и евроинтеграция. Икономически доклад за Президента на Република България, с.5.

нацията. Инвестициите в човешкия капитал, науката и качеството на образованието са сред основните предизвикателства пред България”. Конкретен предмет на изследване са проблемите, свързани с влиянието на качественото образование за успешната бъдеща трудова заетост и професионална реализация. Обект на изследване са количеството и качеството на човешкия капитал, определящи в найголяма степен дългосрочния потенциал за развитие на отделния човек, фирма или държава в глобалната икономика. Поставената основна цел в доклада се свежда до обосноваване необходимостта от инвестирането в хората, придобиването от тях на нови знания и умения, обучение през целия живот, като фактори, които водят до постигане на икономически и социален напредък. Целта на разработката е да се очертае връзката между благосъстоянието и концепцията за устойчивото развитие и да се потърсят емпирични доказателства за промени в България. Най-голям принос за създаването на модерната теория за човешкия капитал имат американските икономисти Гари Бекер, Теодор Шулц и Джейкъб Минсър, представители на Чикагската школа в икономическата теория. С публикациите7 си през седемдесетте години на 20-ти век те полагат началото на широко мащабни изследвания върху тази атрактивна материя, която във времето става все поактуална. Благосъстоянието е сложна икономическа категория, която показва връзката между условията на живот и степента на удовлетвореност на потребностите на индивидите, групите и обществото като цяло. Това е възможността от задоволяване и развитие на системата от човешките потребности. В преобладаващата част от литературните източници, при дефинирането на благосъстоянието се поставя акцент върху достигнатата степен на задоволяване на потребностите, като за нея се съди по комплекс от икономически предпоставки (доходи, потребление, условия на живот) и по субективни оценки за степента на удовлетвореност на реципиентите. Според нас, за оценка на благосъстоянието следва да се отчита динамичния процес на развитие на системата на потребностите, който е неотделим от цялостния процес на техническия, технологичния и социален напредък. Ако с днешните възможности на производството трябваше да се задоволяват потребностите от преди 50 години (а дори и от по-близко време), то постигната степен би била впечатляваща. Вечното противоречие между потребности и ресурси е двигател на прогреса, но то води до появата на нови проблеми, свързани с общата среда, в която живеем. 7

Becker, G., Human Capital, A Theoretical and empirical analysis. Second edition. Chicago and London. 1983.

Ако в системата на днешните потребности се включи необходимостта от запазване и увеличаване на възможностите за благосъстояние на бъдещите поколения, то тази система ще придобие свойството “устойчивост” и ще бъде иманентна на концепцията за устойчиво развитие. Полезността, която извличаме в процеса на потребление и ползване на благата трябва да е устойчива, което означава, че “полезността за бъдещите поколения трябва да е ненамаляваща...бъдещето трябва да е най-малкото толкова добро, колкото е настоящето от гледна точка на полезността...и от гледна точка на техния достъп до биофизичните ресурси и услуги предлагани от екосистемата”8 Противоречието между днешните и бъдещите потребности се проявява най-ярко по отношение на не възобновимите природни ресурси и по отношение на негативните външни ефекти от производствената дейност, каквото е замърсяването на околната среда. Така, първото изискване за постигане на устойчивост е, че благосъстоянието на бъдещите поколения не бива да се жертва (или да не вземе пред вид) при изграждане на благосъстоянието на днешното поколение. Убеждението, че всяко натрупване на материално богатство е актив, който преминава към следващите поколения е отчасти вярно, но не отчита изхабяването на природните ресурси и промяната в общата жизнена среда. Така може да се окаже, че потребностите на бъдещите поколения ще се преструктурират и на преден план ще се окаже необходимостта от оцеляване и възпроизводство при глобално влошаване на средата, в която те ще живеят. Второто изискване за постигане на устойчивост е свързано с разпределението на благосъстоянието между отделните групи в обществото, а в глобален план – между страните и регионите. Нарастването на общото богатство на обществото не означава автоматичен прираст в същата пропорция за отделните му групи. В пазарния механизъм са заложени стимули за високо производителните производствени фактори, а несъвършено конкурентните структури са предпоставка за неефективна алокация. Неравномерното разпределение на доходите поражда бедност и социално изключване, които проявяват тенденция на устойчиво възпроизвеждане, ако не се намеси държавата. Концепцията за устойчивото благосъстояние интегрира в неговите характеристики целите на устойчивото развитие, като акцентира върху два основни принципа: Първо, да се постига нарастване на днешното благосъстояние без това да намалява възможностите за постигане на благосъстояние на бъдещите поколение (принцип на между генерационно равенство); 8

Daly H.E., Sustainable Development& Definition, Principles, Policies.

Второ, нарастването на днешното благосъстояние да бъде за всички, а разпределението на благата да не се подчинява единствено на пазарни критерии (принцип на вътрешно генерационното равенство). Същите могат да се интерпретират и от гледна точка на двата подхода – за слаба и за силна устойчивост, но общото между тях е акцента върху равновесието между това, което в своята дейност човекът присвоява от природата и онова, което й възвръща като инвестиция за бъдещето. От позициите на тази концепция е неприемливо благосъстоянието да се отъждествява единствено с материалните условия на живот, намиращи израз в традиционните показатели за икономически растеж (БВП, индивидуално и колективно потребление, чисти инвестиции и др.). Също така е неприемливо оценките да се базират само върху субективните възприятия, тъй като върху последните оказват въздействие редица личностни, социални и национални особености. Конструирането на индекс за устойчиво икономическо благосъстояние (Index of Sustainable Economic Welfare - ISEW), който според неговите създатели Дейли и Коб, има предназначението да замени индикатора GNP (респективно – GDP) е интересна крачка в тази насока.По подобие на мярката за икономическо благосъстояние (Measure of Economic Welfare – MEW) на Нордхауз и Тобин, в него се включват икономически показатели за потребление, инвестиции и държавни разходи, които допринасят за благосъстоянието, но се изключват такива, които го влошават (военни разходи, деградация на околната среда, амортизация на природния капитал). Пресметнат за UK, същият показва, че ако за периода 1950-1996 година GNP е нараствал средногодишно с 2,0%, то ISEW е нараствал с 0,5%, при което се очертава тенденция на увеличаване на разликата между тях в абсолютна стойност.9 Аналогични изследвания за развитите страни показват, че ISEW е около 60% от GDP. Широко използвани са и други показатели, като например Индекс за човешко развитие (Human Development Index - HDI) и Индекс за действителен прогрес (Genuin Progress Indicator – GPI). Последният също акцентира върху разрива между икономическия показател БВП и прогреса, оценен от нормативни позиции (фактори, които допринасят и такива, които не допринасят за прогреса). За САЩ резултатите са твърде показателни: докато БВП на човек от населението нараства от 11 672 $ през 1950 г. на 36 595$ през 2006 г., GPI проявява тенденция на задържане около 14 000 – 15 000 $.10

Griffiths, A. & Wall, S., Applied Economics, Prentice Hall, 1999, p. 205. Dr. Jonh Talbertn, Clifford Cobb and Noah Slattery, The Genuine Progress Indicator 2018; http://redefining progress.org/

Резултатите от тези наблюдения целят най-малкото да алармират политиците и всички, които взимат отговорни решения, че е необходим нов подход към оценка на развитието, който интегрира икономическите и социалните му аспекти. Икономическият прогрес има цена и тя включва деградацията на околната среда и социалните екстерналии. За тяхното преодоляване се налага да се правят дефанзивни разходи (частни и публични), които са начин за избягване на лични и обществени загуби на благосъстояние, които при равни други условия биха били принос за него. Включването на екологически и социално-разпределителни критерии при оценка на благосъстоянието на днешните поколения показват още, че в развитите икономики се оформя разрив между количествените показатели за благосъстояние (доходи, потребление) и качествените му аспекти (околна среда, социално включване, социална кохезия и др.). Интерес представлява въпроса дали съществува подобно противоречие в по-слабо развитите икономики, в които приоритет е постигането поддържането на високи темпове на растеж с цел устойчиво повишаване на жизнения стандарт дори и при по-висока сегашна (или бъдеща) алтернативна цена. Може ли концепцията за устойчиво благосъстояние да се приложи като критерий за оценка на промените в България, която в качеството си на пълноправен член на ЕС бележи високи темпове на икономически растеж, но остава най-бедната държава в общността? Нека видим фактите, очертаващи някои от основните тенденции в тази сфера.

Заетост, безработица, образователно равнище Най-важното условие за постигане на конкурентоспособност, икономически растеж, а оттук и благосъстояние е човешкия фактор. Известни са негативните демографски тенденции за България и тревогата, която те предизвикват във връзка с производствените потребности, състоянието на отделни сфери от публичния сектор, социално-осигурителните фондове и др. Отрицателният естествен прираст (- 5,4% за 2018 г.) се комбинира неблагоприятно с изходящия миграционен поток. Това рефлектира в показателя за възрастовата зависимост, от който може да се съди за това каква част от населението е и потенциално ще бъде зависима от трудоспособните.

Таблица 1. Норма на възрастова зависимост (Население над 65 години като процент от населението на възраст 15-64 г.) Години

ЕС 28

ЕС 15

България

1990

20.8

21.6

19.5

1995

22.1

23.0

22.2

2000

23.4

24.3

23.8

2004

24.5

25.5

24.9

2010*

26.3

27.5

25.6

2050*

52.8

53.2

60.9

* Базов вариант на сценарий, разработен от Eurostat Източник: : http:/www.europa.eu.int/comm/Eurostat

Тези данни показват, че процесите на застаряване на населението са характерни за цяла Европа и България не прави изключение от тази тенденция. В по-неблагоприятна спрямо другите страни позиция (второ място след Италия) сме по отношение на ефективната норма на възрастова зависимост, която е 45% (население на възраст над 65 години като процент от заетите). Това е следствие както на демографското изменение, така и на по-ниската норма на заетост, от което следва, че главно по линия на нейното повишаване може да постигне подобрение или поне да се стопира влошаването, което би имало рисково влияние върху системите за социална сигурност (пенсионен фонд, социално подпомагане и социални грижи). Тъй като демографските тенденции ще се проявяват в дългосрочен период и няма вероятност от генерална промяна, то главния въпрос е каква е постигната степен в използване на наличните човешки ресурси (норма на заетост) и какво е тяхното качество (образователно и квалификационно равнище). В последните години България постигна добри резултати в областта на борбата с безработицата. До 2001 година безработицата у нас остава висока (тогава тя е 21,6%), но впоследствие се понижава, достигайки 9,0 % през 2016 г.11 Наблюдава се сближаване на равнището на безработица в страната и средното за ЕС ( за ЕС 28 тя е 9,1% и за ЕС 15 - съответно 8,2%)12, което може да бъде оценено като

Статистически справочник 2018, С., НСИ, 2018, с.70

България. Социално-икономическо развитие, НСИ,2013, с. 33.

положителна тенденция. Подобна оценка може да се даде за намаляване на нормата на дългосрочна безработица. Таблица 2. Норма на дългосрочна безработица в ЕС и България за периода 2013 – 2019 г.

ЕС 25

2013

2014

2015

2016

2017

2018

2019

3.9

3.8

3.9

4.0

4.1

3.9

3.6

12.1

12.0

8.9

7.2

6.0

5.0

България 9.4

Източник: http:/www.europa.eu.int/comm/Eurostat Вижда се, че дългосрочната безработица е намаляла почти двойно през разглеждания период и постепенно се доближава до тази в ЕС, но при съпоставка с общата норма на безработица в страната, излиза, че дългосрочно безработни са повече от половината общо безработни лица. През 2018 г. 59,7% от общо безработните са тези с продължителност на безработицата една и повече години, а 42,4% са безработни две и повече от две години.13 Констатира се също така, че “се запазват наблюдаваните през последните години тенденции по отношение структурата на регистрираната безработица по възраст, продължителност на регистрация, степен на образование и придобита професионална квалификация.”14 Почти половината от трайно незаетите работни места са за ниско квалифициран труд и тази тенденция се очертава като устойчива. На този фон ярко се откроява ниската степен на заетост на трудоспособното население в България. Данните показват, че нормата на заетост за последните години се повишава, но остава под тази, която е характерна средна за страните от ЕС. Таблица 3. Заетост на населението в ЕС и България за периода 2013- 2019 г. 2013

2014

2015

2016

2017

2018

2019

62.4

62.8

62.9

63.8

64.7

България 50.4

49.7

50.6

52.5

54.2

55.8

58.6

ЕС 25

Източник: http:/www.europa.eu.int/comm/eurostat

България. Социално-икономическо развитие, НСИ,2019, с.30; Статистически годишник, НСИ, 2018,с. 101. http://www.mlsp.government.bg/bg/docs/NPDZ/NPDZ_2007.doc

Равнището на заетост в България е сред най-ниските в ЕС, а заетостта е най-важен фактор за социална сигурност и благосъстояние. Това е предизвикателство пред политиката в сферата на заетостта и пазара на труд. В Националния план за действие по заетостта през 2019 година се поставя целта “равнището на заетост (за възрастовия интервал 15-64 навършени години) да достигне 59% (целта за 2018 бе 58%).15 Лисабонската стратегия предвижда до 2020 година заетостта да достигне средно 70%, т.е. дори да изпълним заложените показатели, ако заетостта се повишава средно с 1% годишно, този критерий няма да бъде изпълнен. Качеството на работната сила зависи от нейното образователно равнище и в това отношение у нас се очертават някои неблагоприятни съотношения. Таблица 4. Достигнато образователно равнище на лицата на възраст 25-64 г. (в % ) Образователно

България

ЕС 28

Ниско

27.5

29.1

Средно

50.9

48.6

Високо

21.6

22.4

равнище

Източник:

Fourth

Report

economic

and

social

cohesion,

p.181,

http:/ec.europa.eu/employment_social/social_inclusion/jrep_en.htm#joint_report В България 76,0% от младежите на възраст 20-24 г. завършват средно образование, което е близо до този показател за ЕС 28, но далече под същия за Словакия, Чешката република и Словения, където той надхвърля 90%. Средно за ново-присъединилите се страни 80% от населението на възраст 25-64 г. има средно и над него образование, а за България този показател е по-нисък. Тези страни са по-близо до постигането на възприетия критерий за 85% завършили средно образование на възраст 20-24 г. до 2020 година. В същото време, лицата на възраст от 25 до 64 години, които имат образование под основното през 2017 г. у нас 24,5%, което е по-ниско от средната стойност за ЕС28 (30,3%), но много по-високо отколкото в Чешката република (9,7%) или Полша (14,2%). Тези лица трудно се адаптират към изискванията на пазара на труда и са в риск от трудова и социална изолация. Причините за това качество

пак там

на човешкия фактор са две: ранното напускане на училище и нисък процент на тези, които продължават да учат и повишават квалификацията си през целия живот. Това се вижда от следващите данни. Таблица 5. Лица напуснали рано училище в ЕС и България за периода 2013 – 2019 г. 2013

2014

2015

2016

2017

2018

2019

ЕС 28

17.3

17.0

16.6

16.0

15.5

15.2

15.1

България

20.3

21.0

22.4

21.4

20.0

18.0

Източник: http:/www.europa.eu.int/comm/eurostat Въпреки намаляването на процента на напусналите рано училище, той остава по-висок от средния за ЕС и значително по-висок от този показател понастоящем за Чешката република (5,5%), за Полша (5,6%) или за Словакия (6,4%). Това са контингентите, които би трябвало да попълват свободните работни места, но по-скоро е вероятно тяхното адаптиране към новите изисквания на бизнеса да бъде затруднено. Как стои въпросът с продължаващото обучение и подготовка на населението от 25 до 64 години у нас и средно в ЕС? Показват го данните от следващата таблица. Таблица 6. Население, продължаващо обучението през целия си живот

ЕС 28

2013

2014

2015

2016

2017

2018

2019

7.5

7.6

9.0

9.9

10.2

10.1

1.4

1.2

1.3

България -

Източник: http:/www.europa.eu.int/comm/eurostat Налице е устойчива тенденция на запазване на нисък относителен дял на продължаващите обучението си през целия живот. Тези данни се възприемат като индикатор за адаптация и гъвкавост спрямо предизвикателствата на пазара на труда и конкурентоспособността. Ниската степен на участие на населението в различни форми на учене през целия живот са една причините за ниската производителност на труда (производителността на труда, измерена по паритет на покупателната способност е около 33% или близо три пъти по-ниска в сравнение с базовата стойност за страните от ЕС 25). През 2005 г. само 1,3 % от българските граждани на възраст от 25 до 64 г. са участвали в образование или обучение (учене през целия живот), докато този процент за ЕС 28 е 10,2 %. Целта на Лисабонската стратегия е това равнище до 2020 г. да достигне 12,5 %. Значителната дистанция от средните показатели за ЕС по отношение на образованието свидетелства, че има сериозни проблеми в сферата, която трудно се реформира и адаптира към 55

европейските стандарти. При 4% относителен дял на разходите за образование в БВП (средно 7-8% за развитите европейски страни) и при бавни реформи в системата, може да се твърди, че образованието бавно и незадоволително се приспособява към новите реалности, а инвестициите в човешкия капитал все още не са приоритет на държавната политика. Динамика на доходите и структура на потреблението След осем годишен период на драстично свиване на основния икономически показател – БВП, същия нараства устойчиво за последните девет години, за което говори факта, че общия ръст на физическия му обем за първите две години на “оттласкване”(1998 и 1999г) е 4,6%, а за периода 2013 – 2020 натрупания растеж е близо 35%. По оценка на експертите вече е достигнат потенциала от стартовата за пазарните реформи 1989 г. Подобрява се и позицията ни по показател реален БВП на човек от населението (по паритет на покупателна способност) в рамките на ЕС, което се вижда от данните в Таблица 7. Таблица 7. Реален БВП на човек от населението в България (ППС) (ЕС 28 =100) Година 2014

2015

2016

2017

2018

2019*

2020*

Реален 31.10

32.60

33.60

35.20

37.10

38.70

40.30

БВП * - прогноза Източник: http:/www.europa.eu.int/comm/eurostat Без да пренебрегваме методологичните особености на показателя, считаме, че определено е налице растеж, който би трябвало да намери израз и в устойчиво нарастване на доходите на населението. Тук, обаче, тенденцията на драстичен спад от първите години на прехода, се преодолява много по-бавно. Данните показват, че реалните доходи в определени години нарастват по-бавно от инфлацията. Показателна е динамиката на общия доход на домакинствата.

Таблица 8. Общ доход на домакинствата в България (лв.) Общ доход 56

2000 2006 индекс изменение Средно на

4416 7140 номинално

домакинство

161,7 реално*

118,4 Средно на едно 1587 2851 номинално лице

179,6 реално

136,3 * Реалното изменение е получено чрез корекция на номиналното с натрупаната инфлация за периода, която е 43,3%. Източник: Бюджети на домакинствата в Р България, НСИ, С., 2018, стр.33, 37 Статистически справочник, НСИ,2007, с.91.

Реалното изменение в общия доход показва ръст за този период средно на домакинство с 18,4% и средно на едно лице от домакинство -36,3%. Това означава, че средногодишно тези индикатори за благосъстояние са се променяли едва с около 2,5 - 5%, което е крайно недостатъчно за да компенсира изоставането в доходите от първия етап на прехода към пазарно стопанство. Трябва да се припомни, че за периода 1990-2018 г. реалната работна заплата губи своята покупателна способност с около 50-52%, реалната пенсия – с около 65-67%. Изводът е, че ръстът на реалните доходи изостава от растежа на БВП и на икономиката като цяло. Те дори не са достигнали равнището си от 1995 г. (спрямо него през 2005 г. техния индекс е 92,3). 16 Реалната средна работна заплата от 2000 г. насам нараства общо с по-малко от 10%, докато минималната – с около 50%. Данните показват, че в началото на 2007 г. минималната работна заплата в България е 92 евро (1570 евро в Люксембург) и по този показател тя е на последно място сред страните членки и

Статистически годишник на РБългария, НСИ,2018, с. 128.

кандидатки за членство в ЕС, освен ако не се вземе пред вид факта, че по паритет на покупателна способност същата у нас е 216 евро срещу 204 за Румъния. 17 Другите източници на доходи са главно от социални трансфери (обезщетения за безработни, пенсии, семейни добавки и други социални помощи. Техния реален ръст за разглеждания период е сравнително висок – 53,7% и се дължи на ръста на пенсиите (60%) и социалните помощи (140%), докато при обезщетенията за безработица има намаление, а при семейните добавки незначително повишение. Следователно, в рамките на общо забавеният ръст на реалните доходи се очертават две противоположни тенденции. Първата е твърде бавния ръст (по-малко от 10%) на реалната работна заплата, която е основен източник на доходи. Втората е високия (спрямо реалния ръст на БВП) прираст на пенсиите и социалните помощи (средно около 100%). Зад тези тенденции стоят обективни причини (социално-демографска структура на населението, заетост, динамика на производителността на труда), но е очевидно, че политиката на доходите у нас се прилага повече като разновидност на социална, отколкото на икономическа политика. А в българския дневен ред за изпълнението на Лисабонската стратегия е записано, че повишаването на доходите на населението и доближаването им до европейските трябва да става чрез умерено повишаване на работната заплата съобразно производителността на труда. Елемент на околната среда са условията на труд, които експертите определят като различаващи се от тези в страните от Европейския съюз по следните характеристики: по-висока заетост в традиционно рискови сектори и по-висок дял на експонираните на различни производствени рискове; повече стресови ситуации и оплаквания, свързани със здравето; по-малко информираност и участие на работещите в дейности за здраве и безопасност при работа и др. Новата Национална здравна стратегия определя своята визия като: ”Здрава нация, уверена в своето бъдеще и ползваща достъпни и качествени услуги на здравната система” За нейната реализация са определени девет стратегически цели, като част от тях са свързани с вътрешното реформиране на системата и по-добрата организация и управление на материалните, финансовите и човешки ресурси. Друга част са “обърнати към обществото” и към другите системи, които имат доказана връзка със здравеопазването.

Minimum Wage 2007, Variation from 92 to 1570 euro gross per month., http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_OFFPUB/KS-SF-07-071/EN/ KS-SF-07-071-EN.PDF

Така определените стратегически цели признават факта, че у нас се развива процес на нарастване и усложняване на структурата на здравните потребности, което неминуемо означава необходимост от повече ресурси за тяхното задоволяване и по-добра организация и управление на системата на общественото здравеопазване. Реформата на здравната система у нас, започнала в края на 90-те години, цели да осигури смес от публично/частни услуги с оглед постигането на по-високо качество на медицинската помощ, ефективно самоуправление и устойчивост на системата, равнопоставеност на достъпа до здравни услуги и удовлетвореност на населението. За тези цели се разчита на малко повече от 4 % от БВП, при средно за ЕС около 8%. У нас на човек от населението за здравеопазване се падат 132 евро, в ЕС средно 1710 евро. Здравноосигурителната вноска е 6%, средно в Европа е 8-12%. Определяща е комбинацията от нисък процент на здравната вноска, липса на гаранции за пълна събираемост и голям процент неучастващи в осигурителния процес (около 1 милион български граждани). Към здравния сектор се насочват и средства от потребителските разходи на домакинствата, както и от държавния бюджет. На този фон (около 3 млрд. лв.), управляваният от доброволните здравни фондове паричен ресурс от 20 млн. лв. (за 2006 година) изглежда незначим и с периферно значение за много малка част от населението. По разчети на Световната банка, за да се осъществят заложените цели на здравната реформа е необходимо здравно-осигурителната вноска у нас да бъде 18%. Подобно политическо решение би било твърде непопулярно и както показва дискусията по този въпрос дори увеличение с два процентни пункта се счита за неприемливо. Най-честият аргумент е неефективната система, която би погълнала тези допълнителни средства без да има видим резултат. В този случай трябва да приемем, че общественото здравеопазване у нас ще функционира в условията на постоянен недостиг на средства, поради което държавата чрез своя бюджет ще продължава да бъде гарант за нейната финансова стабилност. Изводи Основният извод е, че в България икономическият растеж не води автоматично до подобряване на благосъстоянието на обществото и това на всички негови групи, което е в разрез с принципите на устойчивото развитие. По-конкретните основания за такъв извод са: Първо, бавното и нечувствително отражение на растежа на БВП върху динамиката на реалните доходи на населението, които не са достигнали равнището си от 1995 година; 59

Второ, ниската степен на заетост съчетана с ниска производителност и с влошени образователни показатели; Трето, формиралата се нерационална структура на потреблението, която не съдейства за развитието на човешкия фактор и се превръща в източник на негативни ефекти с висока индивидуална и обществена цена; Четвърто, неравномерното и донякъде изкривено разпределение на благата на растежа между отделните социални групи и региони на страната; недопустимата бедност на децата от семейства без или с неработещи родители и от определени етнически групи, което създава риск от социална изолация и възпроизвеждане на самата бедност от едно към следващо поколение; Пето, неефективните мерки по преодоляване на социалното изключване, които все още са ориентирани към пасивно подпомагане и едва в последните години под натиска на общите европейски инициативи се пренасочват към активно стимулиране на личната инициатива; Шесто, влошения здравен статус на населението и невъзможността на здравната система да осигури равен достъп до основни здравни услуги за различни групи от населението и региони в страната. Така, същата вместо да бъде коректор на предпоставяното от разпределението на доходите неравенство, се превръща във фактор за допълнително неравенство. Седмо, монополизиране на ресурсите за социална защита и като цяло за реформиране на подсистемите на публичния сектор от държавата и нейните органи, слаб социален диалог и слабо участие на структурите на гражданското общество. Незадоволителното състояние по изброените направление внася корекция в основния показател на растежа – БВП и създава съмнение, че заложените темпове на растеж в средносрочен период могат да променят статуквото. Социалната цена на растежа ще остане висока, а възвращаемостта на социалните му фактори – ниска. Така, както сега България е на последно място по икономическо развитие сред страните членки на ЕС, ако не настъпят бързи промени в благосъстоянието на нейните граждани, най-вероятно ще се окаже и на последно място по осъществяване на заложените в Лисабонската стратегия цели. Ползвани литературни източници: 1.

реформи, да се реализира все още неоползотворения потенциал за “повишаване на приспособимостта на Европейския съюз да осигурява устойчиво благосъстояние на своите граждани” 2.

http://ec.europa.eu/commission barroso/president/preess/reports/index en.htm

2007. България: социални предизвикателства и евроинтеграция. Икономически доклад за Президента на Република България, с.5.

Becker, G., Human Capital, A Theoretical and empirical analysis. Second edition. Chicago and London. 1983.

Daly H.E., Sustainable Development& Definition, Principles, Policies.

Griffiths, A. & Wall, S., Applied Economics, Prentice Hall, 1999, p. 205.

Dr. Jonh Talbertn, Clifford Cobb and Noah Slattery, The Genuine Progress Indicator 2018; http://redefining progress.org/

Статистически справочник 2018, С., НСИ, 2018, с.70

България. Социално-икономическо развитие, НСИ,2013, с. 33.

България. Социално-икономическо развитие, НСИ,2019, с.30; Статистически годишник, НСИ, 2018,с. 101.

10.

http://www.mlsp.government.bg/bg/docs/NPDZ/NPDZ_2007.doc

11.

Бюджети на домакинствата в Р България, НСИ, С., 2018, стр.33, 37

12.

Статистически справочник, НСИ,2007, с.91.

13.

http:/www.europa.eu.int/comm/Eurostat

14.

Статистически годишник на РБългария, НСИ,2018, с. 128.

15.

Minimum

Wage

2007,

Variation

from

1570

euro

gross

per

month.,

http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_OFFPUB/KS-SF-07-071/EN/ KS-SF-07-071-EN.PDF

Човешкият капитал и благоденствието на България Стефани ИВАНОВА, Ива ИВАНОВА студентки в СУ "Св. Климент Охридски" 61

Секторите базирани на знанието и технологиите заемат все по-основополагащо място в световната икономика. Затова механизмите за създаване на ново знание и развитието на човешкия капитал се превръщат в основен въпрос с микро- и макроикономически измерения. В настоящия доклад се открояват някои теоретични и емпирични подходи в анализа на човешкия капитал, разглеждаме развитието му в България в последните десетилетия, настоящите тенденции, предизвикателствата и прогнозите за образованието и пазара на труда, както и някои възможни ефекти от насърчаване на формирането и развитието му. 1. Човешкият капитал: теория, формиране и развитие. Хората се различават помежду си както в наследените, така и в придобитите умения. Анализът на човешкия капитал (ЧК) се занимава с тези придобити способности: как се развиват и използват те. ЧК е широко дефиниран и включва знанията, уменията, социалните и личностите качества, образованието и квалификацията, въплътени в човешката личност. Запасите от човешки капитал се считат за ключов фактор в производството както за отделните предприятия, така и за цялата икономика. Увеличаването на ЧК води до увеличение на ефикасността, производителността и развитие на технологиите. Така той значително допринася за корпоративното развитие и икономическия растеж. Самият термин „човешки капитал“ се развива от Шулц, Минсър и Бекер през 50-те и 60-те години на миналия век. Те разучават тези специфични дейности, които подобряват уменията и увеличават производствения потенциал на работната сила. Дефинират ги като инвестиране в човешкия капитал. 18 С напредването на технологичното развитие, вниманието се насочва и към въздействието на човешкия капитал върху този прогрес и създаването на ново знание. Ароу (1962)19 обяснява откритието на нови идеи с процеса на учене чрез практикуване (learning-by-doing), който е резултат от натрупания опит в производствените дейности. В края на 80-те години на XX век, моделът на Солоу (1956)20 е доразвит от Лукас (1988) 21, който използва концепциите за човешкия капитал и го добавя като нов фактор във функцията на производството. От 70-те години насам изследванията са насочени към емпиричната оценка на различните теоретични модели, като значителна част от разработките са съсредоточени върху образованието.

Becker, G. „Human Capital: A Theoretical and Empirical Analysis with Special Reference to Education, 3rd edition “, NBER, The University of Chicago Press, 1993. 19 Arrow, K. „The Economic Implications of Learning by Doing. - The Review of Economic Studies “, 1962, Vol. 29, N 3, p. 155-173. 20 Solow, R. “A Contribution to the Theory of Economic Growth”, The Quarterly Journal of Economics, 1956, p. 65-94. 21 Lucas, Robert E. (1988): “On the Mechanics of Economic Development”, Journal of Monetary Economics, 22, 3–42.

Манкю, Роумър и Уайл (1992)22 за пръв път доказват емпирично значението на ЧК за икономическия растеж, като използват модела на Солоу и подхода въведен от Лукас. Те използват коефициентите на записване на работоспособното население в средно образование като измерител на ЧК и намират, че 1% увеличение на този коефициент средно се очаква да доведе до 0,66% нарастване на доходите на глава от населението. Показват, че разликите в спестяванията, образованието и растежа на населението обясняват различията между страните в доходите на глава от населението. Техният модел е неокласически, тъй като приемат, че ЧК влияе пряко върху икономическото развитие, т.е той е екзогенен фактор. Развиват се и ендогенни модели, в които ЧК влияе непряко чрез положителното му въздействие върху общата факторна производителност. Пример за такива изследвания са разработките на Роумър(1989)23 и Бенхабиб и Шпийгел(1994) 24. Използваните подходи за измерване на човешкия капитал са разнообразни и не винаги точни, тъй като съществуват ограничения в наличието на времеви редове с голяма продължителност и в качеството на данните. За неточността на методите за изчисление на ЧК допринася и фактът, че в повечето случаи данните са свързани с количествените характеристики на образованието, а не отразяват качеството. Моделите показват, че механизма на влияние на ЧК върху икономическия растеж все още не е еднозначно определен в емпирично отношение. Въпреки това много изследвания сочат за значителна макроикономическа възвращаемост. Развитието на човешкия капитал се свързва с увеличена производителност на труда, нарастване на доходите и работната заетост и създаването на нови знания, които са източник на иновации и технологични промени. Без тези нови знания е неясно дали увеличеният физически капитал, широкодостъпното

образование

здравеопазване

биха

създали

непрекъснат

растеж

на

производителността. 2. Образованието и пазарът на труда в България През годините ЧК в България се променя, като причините за това са многобройни – политически, икономически, социални, културни. Ще разгледаме как ЧК в България се променя във времето, като го измерваме според образованието на населението.

Mankiw, G., D. Romer, & D. Weil. „A Contribution to the Empirics of Economic Growth“, Working Paper 3541, NBER, 1990; Romer, P., “Human Capital and Growth: Theory and Evidence”, Working Paper No. 3173, NBER, 1989 24 Benhabib, J., M. Spiegel, „The Role of Human Capital in Economic Development: Evidence from Aggregate Cross-Country and Regional U.S. Data “, Working Paper N 9224, C.V. Starr Center for Applied Economics, New York University, 1992. 23

В средата на XX век България се отличава с изключително неразвити ресурси на ЧК. По-голямата част от населението се е състояла от необразовани хора и много малка част от тях са със сравнително високо ниво на образование. Голямата разлика между образованата и необразованата част от населението създава пречки за икономическия растеж, поради несъответствието между наличния и необходимия човешки ресурс. (Симеонова-Ганева Р. , 2005) В периода на социализма правителството се опитва да намали тази разлика като прави образованието по-достъпно. През 1934 г. отношението между образованите (завършили университет, колеж или имащи специализирано средно образование) и необразованите (с по-ниско от начално образование) е 0,039. През следващите няколко десетилетия това отношение се увеличава значително. През 1985 г. за първи път образованите стават повече от необразованите и това отношение достига 1,22225. Въпреки че в известна степен образователната структура в страната се подобрява, голяма част от населението показва ниска мотивация да продължи образованието си след завършване на средно образование. Една от причините за липсата на такъв стремеж е неголямата диференциация на работните заплати между работниците и служителите с по-ниска и с по-висока образователна степен. В годините на прехода развитието на пазарната икономика допринася за нарастване на значението на знанието, уменията и образованието в нивото на заплащане. Неграмотността на населението намалява - през 2001 г. населението на страната със специално образование е 2,5 пъти повече от населението с по-ниско от начално образование. Освен това се забелязва и мотивация за продължаване на образованието. Делът на завършилите висше, полувисше и средно специално образование сред заетите през 1951 г. е 11.1%, а през 2003 г. вече е 26%26. В последните 10 години образователната структура на българското население продължава да се променя. По данни от преброяването от 2011 г. приблизително 500 хил. души имат основно или по-ниско образование, т.е. 6,76% от населението, a 19,59% са придобили специализирано средно и висше образование, т.е. 1,442 млн.д.27. Отношението между тези две групи е 2,896, което показва, подобрение спрямо 2001г. За периода 2008 – 2017 г. хората на възраст между 15 и 64 години с по-ниско от начално,

Изчислените отношения са взети от: Simeonova-Ganeva, R., “Human Capital Formation During Communism and Transition: Evidence from Bulgaria”, Sofia, 2005, p.9, Chart C7 26 Симеонова-Ганева, Р., „Влиянието на човешкия капитал върху икономическия растеж (България, 1949 - 2005)“, 2006, с.118 27 По данни от Евростат, код на базата данни [cens_11aed_r2], МСКО97

начално и прогимназиално образование намаляват от 1464,7 хил.д. на 981,9 хил.д., което е с 33%. За следващите нива на образование – средно и висше специализирано, също се забелязва понижение от 8,9% за периода. При висшето образование обаче се откроява увеличение на броя на завършилите, като те нарастват с 15,4%.28 (Фигура 1) Тази тенденция променя образователната структура на населението на възраст между 15 и 64 години. Тъй като броят на завършилите висше образование (бакалавър, магистър и доктор) нараства, възниква въпросът кои специалности са предпочитани. През 2016 г. 34,1% от висшистите са със специалност бизнес, администрация и право, а 14,9% са завършили социални науки, журналистика и информация. От друга страна, през същата година завършилите висше в сферите образование; здравеопазване и благосъстояние; естествени науки, математика и статистика са съответно 8,8%, 7,3% и 3,4% от общия брой висшисти.29 (Фигура 2) Тези данни показват, че търсенето на образование, в количествено отношение, се увеличава. Броят на хората с висше образование нараства, както в България, така и в целия свят. Този процес довежда до проблеми на пазара на труда, тъй като предлагането на работна ръка с висше образование нараства побързо от търсенето. Това очертава тенденция към повишение на броя на висшистите, които заемат работни места, изискващи по-ниска квалификация. Друг важен процес е намаляването на броя на завършващите в сферите на образованието, здравеопазването и естествените науки, които от своя страна са важни за икономическото развитие. Големите и развитите икономики също са изправени пред този проблем, но те разполагат с ресурси за внос на необходимите им квалифицирани кадри. За другите остава решението да бъде формиран запас от такъв човешки капитал, а резултатите от тези мерки отнемат време. Търсенето на образование е неизменно свързано с предлагането на работна ръка. От своя страна пазарът на труда зависи от заетостта, безработицата, производителността на труда, потока от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и други. През 2017 г. заетите лица в България са 150,3 хил. души, а коефициентът на безработица намалява до 6,2%. При производителността на труда в България се отбелязва неизменно по-висок темп на нарастване от средния за ЕС 28(2,6% за България и 0,4% за ЕС). За периода 2008–2017 г. акумулираното увеличение на реалната производителност на труда в българската икономика се дължи на по-високия растеж на брутната добавена стойност, както и на по-голямото

28 29

По данни от Евростат, код на базата данни [lfsa_pgaed], МСКО11 По данни от Евростат, код на базата данни [educ_uoe_grad03]

намаление на заетостта по време на икономическата криза и периода на възстановяване в годините до 2013 г.30 (Фигура 3). Данните сочат, че в преработващата промишленост нискотехнологичните отрасли продължават да доминират, но за периода 2008-2017г. техният дял намалява с 3,3%. Промяна има и в сектора на услугите по отрасли, които изискват високи професионални знания и умения, и такива, използващи по-ниски професионални умения. Наблюдава се по-висока заетост при отраслите, които използват по-ниски професионални умения (от 51,5% на 52,3%) и по-ниска заетост при отраслите, използващи по-високи професионални умения (от 44,6% на 43%). Подобрение се наблюдава в дела на заетите с високотехнологични умения в услугите в България – от 3,9% през 2008г. на 4,7% през 2017 г. Обект на внимание също са индексът на несъответствие (ИН)31 между предлагането и търсенето на труд по образователни степени и структурните дефицити или излишъци по отношение на разликата между квалификацията и заеманата длъжност. В България ИН е най-висок за хората с основно и по-ниско образование, следван от този за хората с висше, а най-нисък е индексът за хората със средно образование. За периода 2008-2017г. несъответствието в България е по-високо от това в страните от ЕС, но през 2016-2017г. ИН общо за страната значително намалява. Това се дължи на намалението на хората с основно и по-ниско образование, както и връзката между бизнес условията и заетостта на тази група хора. Например за 2009-2011г., когато икономическата обстановка в страната се влошава, разликата между предлагането и търсенето на работна ръка с ниско образование нараства. (Фигура 4) Друг важен процес е промяната на образователната структура на населението и структурата на работните места. Върху този процес оказват влияние демографските и социално-икономическите тенденции, както и технологичното развитие. На базата на тези фактори се идентифицират и прогнозират структурните несъответствия в заетостта и те показват разминаването между наличния човешки капитал и нужния за икономическите дейности. Както в България, така и в ЕС, се наблюдава увеличение на броя на висшистите, които заемат работни места изискващи по-ниска квалификация, като през 2017г. приблизително една трета от висшистите са част от тази тенденция. Освен това прогнозите 32 сочат, че са налице и се очакват структурни дефицити на лица със средно образование и структурни излишъци на хора с висше и основно и по-ниско образование. (Фигура 5) Предвижданите структурни несъответствия 30

Симеонова-Ганева, Р., Василев, А., Ганев К., Димитров, Л., „Средносрочни и дългосрочни прогнози за развитието на пазара на труда в България: Фактори на търсенето на труд, тенденции в заетостта, регионални и образователни дисбаланси (2008-2032)“; Обединение „Човешки Капитал“, януари 2019, гр. София 31 Пак там 32 Вж. 14

варират по отрасли, но общата тенденция е, че дефицитите ще бъдат попълнени от хора с по-висока или с по-ниска квалификация от необходимата. Това обуславя очакванията за недозаетост на част от заетите лица с висше и свръхзаетост на тези с основно и по-ниско образование. Ако България преодолее изоставането в технологичното си развитие спрямо ЕС, проблемите с недозаетостта ще бъдат намалени. Освен това структурните дефицити на кадри със средно (най-често с професионално) образование се очаква да засегнат тези сектори, в които нивото на заплащане е относително по-ниско. Голяма част от бизнеса и сега усеща липсата на работна ръка с конкретни специалности, които се изучават в професионалните гимназии, и изтъкват това като пречка за по-нататъшното увеличение на производството. В обобщение “прогнозите очертават следните основни проблеми на пазара на труда в средносрочен и дългосрочен план: продължаващо намаление на населението в трудоспособна възраст и застаряването на работната сила; недостиг от квалифицирани кадри със средно образование и излишък от заети лица с висше образование на национално ниво […]; ниска технологична интензивност на икономическите дейности; и, не на последно място, неконкурентно ниво на заплащане на квалифицирания труд, което определя негативните миграционни процеси сред по-младите възрастови групи и недостига на квалифицирани кадри в някои отрасли.” (Симеонова-Ганева, 2019) Настоящите и очакваните тенденции на пазара на труда и на образованието дават насоки за формулирането на политики. Справянето с проблемите и внедряването на ефективни и адекватни мерки изисква участието както на държавата, така и на семейството и бизнеса. 3.Влияние на ЧК върху икономическия растеж в България. Голяма част от емпиричните изследвания потвърждават значението на ЧК за икономическия растеж, като в зависимост от спецификациите на използваните модели той оказва въздействие по различен начин и в различна степен. Затова възниква въпросa каква всъщност е ролята на ЧК в България и какви мерки биха насърчили развитието му, така че да се постигне устойчив и дългосрочен растеж. Симеонова-Ганева (2006)33 разглежда влиянието на ЧК върху растежа в България в годините на прехода (1990 – 2005 г.). Установява, че за този период запасът от човешки капитал, създаван през предшестващите петнадесет години, влияе непряко върху икономическия растеж посредством

Симеонова-Ганева, Р., „Влиянието на човешкия капитал върху икономическия растеж (България, 1949-2005)“, 2006, София

положителното му въздействие върху технологичното равнище. В резултат на това влияние значителна част (80%) от динамиката на ОФП34 през периода се обяснява от динамиката на участието на населението в образователната система в края на социализма и началото на прехода. Повишаването на производителността на труда е свързано както с повишаване на нивото на знания и умения, така и с повишаване на мотивацията за обучение. Непрякото влияние на ЧК върху икономическия растеж е потвърдено и от Изуши и Хъгинс (2004)35. Те анализират тази връзка за регионите на страните членки в ЕС за периода 1990 – 2000 г. Откриват, че в районите с по-високи нива на инвестиции във висшето образование има тенденция за съсредоточаване на високотехнологични отрасли и научно-изследователски и развойни дейности (НИРД). Намират статистическо значимо и положително влияние на увеличението на персонала зает в НИРД върху нарастването на производителността на труда, ОФП и растежа на БВП. Освен това, установяват значима връзка между развитието на ЧК, разглеждан на ниво специализирано средно образование, и нарастването на предприемаческите дейности в нововъзникващите индустрии (например услуги и производство в сферата на информационните и комуникационни технологии). ЧК, измерван чрез образованието, оказва силно въздействие върху българската и европейската икономика. Неговото влияние се свързва с подобряване на възможността за технологично развитие, увеличение на производителността на труда и жизнения стандарт на населението. Технологиите, от своя страна, се развиват с изключително бърз темп, те се интегрират във всеки един аспект от обществения живот и предоставят възможност за по-голяма конкурентоспособност на световния пазар. Затова се търсят начини за насърчаване на технологичния напредък и формиране на ново знание чрез развитие на ЧК. Такива стратегии са заложени в Националната програма за развитие: България 2020. Първият приоритет в тази програма е “Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила”. Някои ключови мерки са: разширяване на практическото обучение на студентите; създаване на институционална и нормативна среда за управление на качеството на образованието и на младежките дейности; стимулиране развитието на

ОФП е свързана с подобряване на възможността за технологично развитие, например чрез изобретяване и внедряване на иновации, умения и знания необходими в производството и т.н 35 Izushi, H., Huggins, R., “Empirical Analysis of Human Capital Development and Economic Growth in European Regions”, Luxembourg, Office for Official Publications of The European Communities, 2004 (Cedefop Reference Series, 54);

предприемачески, творчески и иновативни компетентности сред учащите се; придобиване на компетентности в съответствие с пазара на труда. На базата на изследванията и откроените тенденции и прогнози за образованието и пазара на труда в България, ефективното изпълнение на тези мерки очакваме да въздейства положително върху производителността на труда, технологичното развитие и икономическия растеж. Освен това, значим ефект би се забелязал и при намирането на начини за насърчаване на търсенето на професионално образование и стимулиране на иновациите чрез повишаване на разходите за НИРД. Подобряването на качеството на образованието в България може да доведе до увеличение на ОФП и оттук значително икономическо развитие. Обосновка за това очакване е работата на Притчет (1996)36. Той изтъква, че положително въздействие върху растежа от увеличението на нивото на образование може да се постигне само при: гарантиране на определено качество на образование, което да доведе до повишаване производителността и уменията на служителите; определен баланс между предлагането и търсенето на труд, за да няма спад във възвращаемостта от образование; наличие на специфична институционална среда, която ангажира ЧК в икономически ефективни дейности, допринасящи за икономическия растеж. В заключение, образованието и пазарът на труда в България са изправени пред редица външни и вътрешни

въздействия

предизвикателства.

Намирането

на

ефективни

решения

изисква

идентифицирането на проблемите и пораждащите ги фактори, оценка на рисковете на променящата се среда и очертаване на дългосрочните прогнози за развитие на икономиката. „Образованието, научните изследвания, създаването, разпространението и прилагането на ново знание са ключови фактори за изграждане

на

икономика

на

знанието,

постигане

на

интелигентен

растеж,

повишаване

конкурентоспособността на икономиката и на жизненото равнище на населението.“ (Кирова, 2017) Затова образованието и пазара на труда в последните години са обект на все по-засилен интерес. Изследването на тяхната структура, наблюдаваните тенденции и разработването на прогнози дават възможност за открояване на проблеми и дисбаланси, а оттук и за разработване на политики и стратегии за преодоляването им. Държавата, бизнесът и отделният индивид играят основна роля във формирането

Pritchett, L., „Where Has All the Education Gone? “, Policy Research Working Paper N 1581, World Bank, 1996.; Разглежда 96 развити и развиващи се икономики; Дефинира образователен капитал, използвайки уравнението на Минсър, и открива, че растежа на образователният капитал показва статистически значим и отрицателен ефект върху ръста на ОФП. Не отрича ролята на ЧК, но показва, че той трябва да се дефинира и анализира в съвкупност с други фактори.

и развитието на човешкия капитал. Тяхната информираност относно променящата се среда спомага за вземането на рационални решения и създаването на правилна и обективна нагласа и стимули.

3. Приложения

ФИГУРА 3, ИЗТОЧНИК: (СИМЕОНОВА-ГАНЕВА, 2019)

ФИГУРА 1, ИЗТОЧНИК НА ДАННИ: ЕВРОСТАТ

ФИГУРА 4, ИЗТОЧНИК: (СИМЕОНОВА-ГАНЕВА, 2019)

ФИГУРА 2, ИЗТОЧНИК НА ДАННИ: ЕВРОСТАТ

Фигура 5, Източник: (Симеонова-Ганева, 2019)

4. Литература

1. Izushi, H., Huggins, R., “Empirical Analysis Of Human Capital Development And Economic Growth In European Regions”, In: Descy, P.; Tessaring, M. (Eds): Impact of Education and Training, Third Report On Vocational Training Research In Europe: Background Report, Luxembourg, Office for Official Publications of The European Communities, 2004 (Cedefop Reference Series, 54)

2. Mankiw, N. G., Romer, D., Weil, D.N, “A contribution to the empirics of economic growth”, The Quarterly Journal of Economics, May 1992

3. Mincer, J., “Human Capital and Economic Growth”, Working Paper No. 803, National Bureau of Economic Research, Cambridge, MA 02138, November 1981

4. Pritchett, L., „Where Has All the Education Gone? “, Policy Research Working Paper N 1581, World Bank, 1996

5. Simeonova-Ganeva, R., “Human Capital in Economic Growth: A Review of Theory and Empirics”,

Sofia

University

"St.

Kliment

Ohridski",

2010,

https://www.researchgate.net

6. Wilson, R., Briscoe, G., “The Impact Of Human Capital On Economic Growth: A Review”, In: Descy, P.; Tessaring, M. (Eds): Impact of Education and Training, Third Report On Vocational Training Research In Europe: Background Report, Luxembourg, Office for Official Publications of The European Communities, 2004 (Cedefop Reference Series, 54)

7. Белева, И., „Пазарът на труда с хоризонт 2020: стратегически цели, оценки и политики“, Институт за икономически изследвания при БАН, София, 2016

8. Кирова, А., Зарева И., Матев, М., „България в образователното и изследователското пространство на Югоизточна Европа“, Институт за икономически изследвания при БАН, София, 2017

9. Симеонова-Ганева, Р., „Влиянието на човешкия капитал върху икономическия растеж

(България,

1949-2005)“,

София,

януари

2006,

https://www.researchgate.net

10.Симеонова-Ганева, Р., Василев, А., Ганев К., Димитров, Л., „Средносрочни и дългосрочни прогнози за развитието на пазара на труда в България: Фактори на търсенето на труд, тенденции в заетостта, регионални и образователни дисбаланси (2008-2032)“; Обединение „Човешки Капитал“, София, януари 2019, https://www.researchgate.net

ЧОВЕШКИЯТ КАПИТАЛ И БЛАГОДЕНСТВИЕТО НА БЪЛГАРИЯ Капитал? Капиталът е паричният израз на предприятието. Нарича се капитал тогава когато е включен в производствената дейност на предприятието. Основните ресурси, които са нужни на предприятието да функционира, да произвежда продукция са: земя, труд, капитал и предприемачество. Развитието на съвременната икономическа теория се основава на създадената през XX век теорията за човешкия капитал. В световната икономика се наблюдава нарастваща роля на научно-техническия прогрес за икономическия растеж и развитието на човешкия капитал. Изходните постановки на теорията за човешкия капитал могат да се открият още през периода на възникването и развитието на класическата политическа икономия, когато се правят опити за включване способностите на човешкия индивид, както и самите хора, участващи със своите умения и знания в създаването на общественото богатство. Теоретичните дискусии и насоки на изследването в процеса на зараждането на теорията за човешкия капитал могат да бъдат сведени до изясняването на следните основни проблеми: използването на понятието работна сила, а не човешки капитал като елемент на обществения капитал; уточняването на съществената постановка дали самият човек или неговите качества, знания и умения представляват същността на категорията човешки капитал; развиване на методиката за неговото измерване и оценка, което е следствие от тълкуването на човека като основен капитал. Тези проблеми се разрешават благодарение разработването в началото на 60-те години на XX в. на традиционната теория, с оглед на появата по- късно на неокласическа теория за човешкия капитал, чиито основоположници са Дж. Минсер, Е. Денисън и Нобеловите

лауреати Т. Шулц и Г. БекерЗ. Благодарение на техните аргументи се развива схващането, че инвестирането в човешката, личност е важен източник на икономически растеж. В последствие се обръща особено внимание на образованието като решаващ фактор за развитие на икономиката. Тази група икономисти извеждат ролята на образованието в този процес и определят човешкия капитал като допълнителен източник на дохода, осигуряван от знанията, уменията и способностите на човешката, личност. В този смисъл средствата, вложени от хората в образование, повишаващо тяхната професионална продуктивност, в дългосрочен план трябва да се разглежда не като разход, а като инвестиция, чиято норма на възвръщаемост се изразява в по-високи възможности за заетост и бъдещи доходи. Дж. Минсер е един от „пионерите“ в областта на измерване на

икономическата

ефективност

на

образованието,

като

разработва

т.нар.

производствена функция на трудовите възнаграждения, чрез която се изразява математическата зависимост на трудовите доходи на хората от равнището на тяхното образование (формално образование, обучение на работното място и извънфирмените програми за квалификация и преквалификация), трудовия стаж и други фактори. Е. Денисън се смята за родоначалник на моделите за оценка на приноса на човешкия капитал за икономическия растеж. Той извършва детайлен анализ на т.нар. необяснен остатък, възникнал след факторния анализ на темповете на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП), който е следствие от прекия принос за икономическия растеж на човешкия капитал на съвкупната работна сила на страната. Още през 2004 се обръща специално внимание върху ролята на технологичното развитие за разгръщането на потенциала на човешкия капитал като решаващ източник на прогреса на обществото, който се проявява в следните насоки: зависимост от развитието на модерните технологии; внедряването на новите технологии изисква наличието на качествен човешки капитал; промяна процеса на придобиването и натрупването на знанията, най-вече чрез развитието на информационно-комуникационните технологии; развиване на пазарите на човешкия капитал в интернет, съдействащ за мобилността на знанията и квалификацията, което улеснява процеса на търсенето и предлагането на работа.

Променената информационно-икономическа среда на границата на ХХ-ХХ1 в. инициира насочването на изследванията в областта на човешкия капитал към фокусирането на значението, на образованието и професионалното обучение като ключов фактор за участие в новата глобална икономика на знанието. Успоредно с това нарастващата интернационализация на висшето образование се третира като неин задължителен елемент, от една страна, и като средство за повишаването на качеството на образованието от друга страна. Доказва се, че мястото на съвременните държави на глобализираната икономическата сцена във все по-голяма степен зависи от техните запаси от знания, процеса на обучението и качествата на образователната система, т.е. от ролята на образованието в контекста на теорията за човешкия капитал.

1. Производство Брутен вътрешен продукт 14 уоу % еЬ. Държавен годишен дефицит/излишък 15 % от БВП 1.6 % от БВП

2011 1,9 -2,0 15,2

2012 0,0 -0,3 16,7

2013 0,5 -0,4 17,1

2014 1,8 -5,4 27,1

годишенпотребление държавен дълг 2. Брутен Индивидуално 2011 Показател на доверие на потребителите % -42,8 Оборот в търговията на дребно 22 ** уоу % еЬ. 0,7 21

2012 -41,5 5,3

2013 -38,3 3,6

2,3

Индивидуално крайно потребление 23 3. Инвестиции Използване

на

оборудването

уоу % еЬ. 2,1

в%

2011 70,9

промишлеността Бруто образуване в основен капитал 32 уоу % еЬ. -4,4 Изменение на запасите 33 % от БВП 0,5 3.1 4. Пазар на труда 1.5 Коефициент на безработица 41 Коефициент на безработица - мъже Коефициент на безработица - жени Коефициент на заетост 15+ години 42 Коефициент на заетост 20 - 64 години Т 4.3 Разходи за труд 44 Заети лица на Недостиг работна сила промишлеността 45 4.6

2011 % 11,3 % 12,3 % 10,1 % 46,6 % 62,9 уоу % еЬ. -3,6 уоу % еЬ. 7,6 в% 7,5 уоу % еЬ. 5,8

2015 3,5 -1,7 26,2

2017 3,8 1,1 25,6

2018 3,1

2014 2015 -33,5 -29,7 10,3 11,9

2016 2017 -26,9 -25,9 6,0 5,5

2018 -24,8 4,4

-2,2

2,6

3,4

6,0

2012 70,5

2013 69,5

2014 2015 73,3 74,1

2016 2017 73,7 75,6

2018 76,2

1,8 0,7

0,3 -0,2

3,4 0,5

2,7 0,2

-6,6 0,6

3,2 1,6

6,5 1,7

2012 12,3 13,5 10,8 46,6 63,0 -1,1 3,4 8,7

2013 12,9 13,9 11,8 46,9 63,5 0,0 4,6 8,6

2014 11,4 12,3 10,4 48,0 65,1 1,6 6,4 11,2

2015 9,1 9,8 8,4 49,1 67,1 1,7 7,0 15,8

2016 7,6 8,1 7,0 49,3 67,7 -0,5 7,0 21,7

2017 6,2 6,4 5,9 51,9 71,3 4,4 11,5 27,1

2018 5,2 5,7 4,7 52,4 72,4 0,1 7,3 33,7

6,6

6,0

6,8

8,0

9,4

3,9

2016 3,9 0,2 29,6

4,3

5. Заплати Международни трансакции 2011 Поръчки от чужбина в промишлеността баланс -40,6 Износ на стоки52 млн. евро 19065,0 51 Внос на стоки53 млн. евро 21755,2 5.4 млн. евро -2690,2 Текуща сметка 55 млн. евро 136,2 Търговско салдо (нето) 5 6 Преки инвестиции млн. евро -1189,2 Портфейлни инвестиции (нето) 57 млн. евро 363,9 Износ на стоки и услуги 5 8 уоу % еЬ. 12,6 Внос на стоки и услуги 5 9 уоу % еЬ. 9,9

2012 2013 -46,5 -49,0 19674,9 21217, 23666,9 24150, 8 -3992,0 -5 -357,7 535,6 2932,7 -1067,9 890,8 132,4 1243,1 2,0 9,6 5,5 4,3

2014 2015 2016 2017 -39,7 -31,6 -28,9 -24,1 ##### 21919, 23103, 26950, ##### 24541, 24088, 27715, # 4 6 0 -# -2622,4 -984,4 -765,8 8 0 9 530,6 -15,4 1244,0 1578,2 2776,6 -146,0 -2241,1 -615,4 -581,6 -630,4 2615,5 1998,9 3,1 5,7 8,1 5,8 1212,2 5,2 5,4 4,5 7,5

2018 -26,3 27348,3 29612,3 -2264,1 2547,5 -1416,1 1416,3 -0,8 3,7

6. Цени 2011 хипц 61 уоу % еЬ. 3,4 Цени на производител на вътрешния уоу % еЬ. 8,7

2012 2,4

2013 0,4

2014 2015 -1,6 -1,1

2016 2017 -1,3 1,2

2018 2,6

5,3

-1,3

-0,9

-2,9

4,1

7. Парични 2011 6.2 ** и финансови показатели М3 7Л уоу % еЬ. 12,2 Вземания по кредити на нефинансови уоу % еЬ. 2,4 (промишленост)

2012 8,4 3,2

2013 8,9 1,3

2014 2015 1,1 8,8 -0,1 -8,3

2016 2017 7,6 7,7 -0,9 3,4

2018 8,8 5,7

предприятия, домакинства и НТООД 72 Обменен курс USD/BGN 73 стойност 1,40

1,51

1,47

1,48

1,77

1,66

-1,7

4,2

пазар

1,77

1,72

Още през 80-те години на миналия век в икономическата литература се налага т.нар. идея за реиндустриализацията, съгласно която съвременният етап на научнотехническия прогрес се характеризира със съпровождащото го нарастване на потребностите от висококвалифицирани и творчески видове труд. Това насочва изследванията към развитието на традиционните виждания за човешкия капитал относно необходимостта от допълнителни инвестиции на фирмено и макроравнище за повишаване на квалификацията и подготовката на работещите в съвременните условия. През 90-те години анализите на проблема за инвестирането в човешкия капитал и неговото използване в сферата на управление на образованието и професионалното обучение се задълбочават, като в обобщен вид основната идея на възникналите теории се свежда до доказването на факта, че развитието на иновационната икономика е неизбежно свързано с повишаването на качеството и стойността на натрупания човешки капитал в микро- и макроаспект. Според теориите за човешкия капитал като катализатор на технологичния прогрес, последният се представя за основополагащ фактор на икономическия растеж, като се признава, че значителна част от иновационните продукти представляват резултат от дейностите в научноизследователската сфера, с което се обосновава нейната значимост за икономическото развитие, както и за преодоляването на междудържавните различия в технологично отношение. В пряка връзка с гореказаното са теориите за капацитета, или абсорбирането на нови чуждестранни технологии. Те са насочени към оценката на възможностите на човешкия капитал в една държава да усвоява и най-вече да прилага вече създадените технологични решения и продукти, което до голяма степен зависи и от размера на отпуснатите средства за научноизследователската и развойна дейност (НИРД). Един от ключовите моменти в този процес е разширяването на обучението в научнотехнологичните сектори на образованието с цел придобиване на специални познавателни, аналитични, съзидателни и стимулиращи творчеството умения, необходими за абсорбирането и/или за създаването на нови знания и тяхното внедряване в практиката. Развитието на т.нар. нова теория за икономическия растеж на П. Ромер и Р. Лукас се характеризира с отчитането на ролята на знанието и иновациите при неговото моделиране: съгласно съответния модел темпът на икономическия растеж при 78

определени условия се намира в пряка зависимост от величината на човешкия капитал, концентриран в сферата на получаване на ново знание, затова съществуването на сферата на научноизследователската и развойна дейност, осигуряваща натрупването на човешкия капитал, се проявява като необходимо условие за икономическия растеж. В съответствие с по-актуалните теории човешкият капитал се разглежда като решаващ фактор за иновационна, изследователска дейност и за процеса на икономическото развитие. В този смисъл образованието, особено в научните и технологичните области, се определя като съзнателно усилие, насочено към увеличаването на ресурсите, необходими за създаването на нови идеи, технологии и продукти, като по този начин всяка инвестиция в него пряко ще допринася за ускоряването на технологичния прогрес. Правомерността на използването на категорията капитал по отношение на човешките ресурси като средство на производство се определя от наличието на редица общи черти, характерни за материалния (включително финансовия) и човешкия капитал. И двата типа капитал представляват дълготраен производствен актив, изискват средства за поддръжка и подлежат на процеса на морална и физическа амортизация. Те са взаимодействащи фактори на производството, респ. на ефективността, конкурентоспособността и икономическия растеж, макар че в съвременните условия човешкият капитал се оказва по-решаващ фактор за тези процеси. В съответствие с това предоставяните от тях производителни услуги имат изразена икономическа стойност. Те са вид запас, който може да се натрупва в резултат от значителни инвестиции, осъществявани за сметка на ограничаването на текущото потребление с цел получаване на очаквани бъдещи доходи. Специфичният характер на човешкия капитал обаче се изразява в това, че за неговото натрупване, освен инвестиционните разходи, са необходими мотивация, воля и усилия от страна на неговия носител, а имено човешката, личност. И двата типа капитал носят доход на своя собственик. Въпреки посочените аналогии човешкият капитал притежава значителни специфики спрямо материалния капитал, които могат да бъдат представени по следния начин:

^ Формирането и функционирането на материалния капитал е възможно да се осъществява без участието на неговия собственик, докато човешкият капитал е неотделим от човешката личност, което изисква влагането на нейния непосредствен труд в неговото развитие. В съответствие с това натрупването на човешкия капитал е свързано с изразходването освен на материални средства и на едно от най-важните човешки блага - свободното време. ^ Човешката личност не е обект на актовете на покупко-продажба, притежаваният от нея човешки капитал няма юридически статус на собственост и представлява неликвиден актив, поради което „продажбата“ му на пазара на труда е по-скоро предоставянето му в аренда, като пазарът определя стойността на арендните плащания във вид на съответните трудови възнаграждения. ^ Освен определена възвръщаемост на човешкия капитал той повишава стойността си в процеса на неговото използване, т.к. човекът сам задвижва и усъвършенства своите способности, с което повишава ефективността на използването на неговия капитал. Наред с това ефективността му до голяма степен се определя от индивидуалните интереси и предпочитания на човека, равнището на общата му култура, наличието на материални и морални стимули и мотивации. Човешкият капитал влияе върху ефективността както на пазарните, така и на извънпазарните дейности, т.е. има и социална норма на възвръщаемост. Инвестиционният период, характерен за изграждането на човешкия капитал, е значително по-продължителен, отколкото този за материалния капитал, като по принцип продължава през периода на целия активен живот на човека чрез постоянното усъвършенстване на неговите способности и компетенции и размяната на знания и информация. Освен това, инвестициите в човешкия капитал се характеризират с повисока степен на риск и неопределеност, както и изчисляването на размера на човешкия капитал в зависимост от вложените средства е твърде условно. Приходите от човешкия капитал могат да бъдат парични и нематериални, дори понякога материалните стимули отстъпват пред моралните, като например желанието за професионална реализация, престижните съображения, заемането на по-високо място в социалната система и други. 80

Изясняването на самостоятелното значение и място на категорията човешки капитал в икономическата теория през годините на развитието на съответните концепции върви успоредно с уточняването на неговата дефиниция, по отношение на която все още липсва еднозначно решение. Съгласно традиционната теория човешкият капитал включва придобитите и натрупваните през целия жизнен цикъл на индивида знания, умения, навици, мотивации и здраве, които се капитализират чрез целесъобразното им използване в трудовата дейност, водещо до нарастването на производителността на труда, оттук - до повишаването на заплащането за труд, на свой ред пораждащо мотивацията за допълнителни вложения в индивидуалния човешки капитал. В процеса на по- нататъшното развитие на теорията за човешкия капитал неговата дефиниция придобива все по-разширен характер чрез включването в нея на различни допълнителни компоненти, необходими за формирането и по- точната оценка на състоянието и качеството на човешкия капитал както на индивидуално, така и на национално равнище. Трудът или още по познат като човешки капитал се смята за един от най-важните фактори на производство както в предприятието, така и в цялата икономика. Без него нито едно предприятие не може да функционира, не може да произвежда продукти, защото няма, кой да комбинира останалите ресурси за направата на продукти, които да задоволяват потребителското търсене. За да може да се осигури достатъчно продукция на пазара са нужни повече квалифицирани и образовани кадри. В сегашно време безработицата в България е висока , в селата е по- висока от тази в градовете, съответно 14,8% срещу 6,9%. При разпределението по възрастови групи и по степен на образование, тя е най- висока при младежите от 15 до 24 години, където достига 18,4% и при хората с начално образование 47,7%. При хората с висше образование безработицата е 3,7%. От географска гледна точка безработицата в Северна България е по-висока от този в Южна, като най-висока е в областите Видин, Монтана и Враца. Икономическото развитие на страната ни също играе важна воля в развитието на човешкия капитал. Например през 1944 - 1309 единици продукция са е падала на един 81

човек, през 1967 - 4320 единици на човек, през 1989 - 8905 единици на човек, а през 2012- 9065 единици на човек продукция. Но и важна роля играе и броя на населението на България през 1944 е 7 029 349 души, а през 2012 населението е 7 364 570 души. Населението на страната предприема действието да се премести от селата в градовете и селата се обезлюдяват. През 1944 - 75,32 % от населението живее в селата, а през 2012 процентът спада на 39,2%. Другият проблем, който пречи за развитието на човешкия капитал, а именно труда в страната ни е недостойното възнаграждение. Най - ниските възнаграждения са в областта на хотелиерството и ресторантьорството (705лв) и в областта на строителството(798лв). Въпреки ниското възнаграждение в тези сектори има други, в които заплащането е добро и подходящо за стандарта на средно заможния българин. Това значи- човешкият труд е добре оценен и има възможност за развитие. Пример за това има в таблицата: Сектора

Възнаграждение

Далекосъобщения 2 562 Финансови и 1801 застрахователни дейности Енергетика Енергетика Промишленост Хуманно

Възнаграждение + Премии 2 926 1801

1 656 1 588 1 097

2 084 1 847 1 247

1 027

1 289

здравеопазване и социална работа Образование Транспорт, съобщения Търговия;

складиране ремонт

и 997

1 876

на 943

1076

автомобили и мотоциклети Култура, спорт и развлечения 942

1 105

Селско,

горско

рибно 813

933

стопанство

Ако искаме да сведем проблемите до минимум трябва да започнем повече да се стараем за развитието на България. Трябва повече хора да се образоват, да получават по- високо развитие в областта си. И чрез това да помогнем в издигането на страната ни до възможно най- доброто й състояние. Човешкият капитал ще помогне много в това отношение. Човешкият капитал отдава и голямо благоденствие за развитието на страната ни. В нея започват да се вливат много чуждестранни инвестиции. Плюсът на инвестициите е , че чрез тях се откриват повече работни места, което помага за намаляване на безработицата в страната ни. Между 1999 и 2014 г. България е най-големият получател на преки чужди инвестиции (ПЧИ) в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Въпреки това размерът на акумулирания капитал е на второто най- ниско равнище сред страните от региона. Инвеститорите се привличат гласно заради ниската цена на труда, но това не е достатъчно и има сериози проблеми свързани със човешкия капитал. Елавени инвеститори в България има от страна на италианци. По данни инвестициите в страната ни от страна на италиански компании е 1,8 милиарда евро, сериозните фирми са 1000, а работните места около 25 хиляди. Основните инвестиции на италианците в България са в областите на финанси, преработваща промишленост, енергетика и търговия. Но с течение на времето инвестициите от тяхна страна намалява, защото почва да се усеща липсата на образовани и квалифицирани хора. В страната ни има липса на технически специалисти, които са специалисти с висока квалификация в области от , които развитието ни се нуждае. Другия проблем, който намалява инвестициите са свързани с това , че твърде добри ,квалифицирани и образовани хора се пренасочват в чужбина ели главно в София. Има и други страни, който правят желани да правят големи инвестиции в страната ни.

Съединените американски щати са направили инвестиции на стойност -1,3 мириарда евро в производство на енергия, търговия и далекосъобщения. Германия за 2018 е направила инвестиции за 130 милиона евро, което всъщност е 6 пъти по- малко от това през 2008година.Те основно инвестират в текстилната промишленост и в облостта на промишлеността. И Русия е направила инвестиции на стойност 126милиона евро главно в недвижими имоти и търговия, туризъм. Най- голям интерес за инвестиции в България има от страна на Холандия, която е направила инвестиции на стойност 13,11 милиарда евро в страната ни в областта за производство на мебели, вино и биопродукти. Има и много други страни, който проявяват интерес . За 2018 инвестициите са на стойност малко повече от 20 милиарда евро от над 13 държави. Въпреки всички тези, инвестиции, финансовото положение на страната ни не е много добро. Проблемите остават същите, а именно безработицата, обезлюдяването на страната ни, емиграцията в други страни , възнаграждението, образованието и квалификацията. Трябва да обърнем повече внимание на тези проблеми, за да може през следващите години да имаме колкото се може повече инвеститори, които да помогнат за подобряване на икономическото ни състояние.

Съдът налага на обвиняемите да бранят финансовите интереси на прокуратурата Дори и при оправдателна присъда незаконно обвиненият може да не получи пълно обезщетение за разноските по защитата

Адвокат Емилия НЕДЕВА

Покрай

законодателните

безумия

края

на

отминалата година едно тълкувателно решение на ВКС съвсем незаслужено остана без обществено внимание. А то засяга финансово всички лица, които са оправдани по обвинения в извършване на престъпление

са

пожелали

да

реализират

конституционното си право на обезщетение за причинените им вреди от незаконното обвинение.

С Тълкувателно решение от 11 декември 2018 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ОСГК на ВКС), постановено по тълкувателно дело №1/2017 г., се прие, че когато гражданин е бил обвинен от прокуратурата, а впоследствие съдът е постановил оправдателна присъда или пък наказателното дело е било прекратено, оневиненият обвиняем (респ. подсъдим) може да търси обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), включително и за платения от него адвокатски хонорар по наказателното дело, само че съдът има право да преценява дали да му се възстанови цялата платена на адвоката сума или само част от нея. Според върховните съдии, когато си е ангажирал защитник, незаконно обвиненият е трябвало да положи 85

дължимата грижа при уговарянето на хонорара с адвоката, като съобрази вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. Ако не е сторил това с грижата на добър стопанин, то платеното от него може да остане за негова сметка (в по-голям или в по-малък размер), в зависимост от личната субективна преценка на съда за обема на извършената от адвоката работа и фактическата и правна сложност на делото.

Конюнктурно решение

Решението на ОСГК на ВКС изглежда конюнктурно, което може би има логично обяснение. Подобни решения могат да се очакват дотогава, докато обезщетенията по ЗОДОВ се заплащат от бюджета на съдебната власт. За обезщетенията по оправдателни присъди се ангажира прокуратурата чрез нейния собствен бюджет, който обаче е част от бюджета на съдебната власт. Не е тайна, че прокуратурата в последните години се опитва с всички средства да промени съдебната практика към намаляване на обезщетенията по ЗОДОВ и резултатите от тези усилия са видни от значително редуцираните напоследък обезщетения, присъждани от съдилищата за претърпените неимуществени вреди от обвиняемите и задържаните. С коментираното тълкувателно решение стремежът към редуциране на обезщетенията се разпростира и в сферата на имуществените вреди, които до момента се възстановяваха в пълния, доказан по делото, размер.

От години защитавам тезата, че държавата трябва да обособи отделен фонд за обезщетяване на вредите, причинени от органи на съдебната власт, за да се осигури истинска справедливост при тяхното определяне. Ако това не се направи, рискът обезщетенията, присъждани за незаконно обвинение, да придобият символични измерения е огромен, а това ще увеличи броя на жалбите до Европейския съд по правата

на човека, основани на нарушаване правото на справедлив съдебен процес и правото на собственост.

Адвокатският хонорар на специален режим На практика ВКС създаде специфичен режим за (не)възстановяване на направените от оправданите лица разходи за адвокатска защита. За всеки оправдан подсъдим заплатеният адвокатски хонорар представлява имуществена вреда, която произтича от повдигнатото обвинение. Гражданинът не би направил разход за адвокатска защита, ако не е бил принуден да се защитава срещу едно необосновано, немотивирано и в крайна сметка незаконно обвинение. Преди постановяването на тълкувателното решение, когато по делото за присъждане на обезщетение от незаконно обвинение гражданинът докажеше, че в наказателния процес реално е заплатил адвокатски хонорар, за пълния размер на този хонорар биваше осъдена прокуратурата, повдигнала незаконното обвинение. Така режимът за възстановяване на платения адвокатски хонорар не беше по-различен от режима за възстановяване на всички други имуществени разходи – разходи за пътуване, загуби от неполучено трудово възнаграждение и др.

С приемането на тълкувателното решение по т.д. №1/2017 г. разходите, направени от гражданите за тяхната защита, се поставят в режим, различен от този, който се прилага за всички останали имуществени вреди. Така например, ако пострадалият от ПТП избере екип за операция и направи разходи за него, вместо да го оперира дежурният екип в спешния център, ако си заплати за придружител в стаята или предпочете да отиде в чужбина и да получи по-скъпа, но според него по-адекватна медицинска помощ, тези разходи ще му бъдат присъдени, когато заведе дело срещу причинителя на ПТП или застрахователя. В тези случаи съдът няма да преценява дали положените от медицинските екипи специализирани грижи са прекалено скъпи и дали гражданинът е положил достатъчно усилия да получи по-евтина или направо безплатна медицинска помощ. Съдът в приведения пример няма да оценява и поведението на гражданина – дали той е положил грижи, за да спести разходи за лечение. Когато се лекува, пострадалият не мисли колко ще плати застрахователят или лицето, което му е 87

причинило увреждането в един бъдещ процес. По същата логика и когато организира защитата си срещу предприетото от прокуратурата наказателно преследване обвиняемият не е длъжен да мисли с колко би се намалил бюджетът на прокуратурата при един бъдещ процес по ЗОДОВ, ако тя е повдигнала срещу него незаконно обвинение.

Няма общ стандарт за "разумен размер" на възнаграждението В мотивите на тълкувателното решение се въвежда критерий за преценка с оглед на "разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение". Това са категории, които нито имат легално определение, нито са единни по съдържание за различните граждани. Гражданите нямат и задължение да се придържат към неясно определения в тълкувателното решение стандарт. "Разумността" на възнаграждението за адвокат е функция от характера на обвинението, от залога на обвиняемия, броя на свидетелите и съдебните заседания, както и от множество други фактори. Не на последно място понятието "разумен размер" на адвокатското възнаграждение е свързано и със стандарта на живот на обвиняемия и неговите лични житейски приоритети. Колко е разумният размер на адвокатската защита, за да не бъде един човек несправедливо осъден и изпратен в затвора, се преценява само от обвиняемия и от неговия защитник. Повдигането на обвинение за престъпление, което обвиняемият не е извършил, го кара да търси според своя критерий най-опитния и квалифициран адвокат, за да преодолее безправието. Законът не е въвел механизъм за интервенция от страна на съда в свободната воля на страните, намерила израз в сключения договор за правна защита и съдействие с адвокат. Такава форма на интервенция при свободното договаряне сега се създава по тълкувателен път, което е недопустимо.

Неотменим е правният принцип, че всеки е длъжен да възмезди вредите, които е причинил. Израз на този принцип е обективната отговорност на държавата, в частност на прокуратурата, ако не е положила нужната грижа да повдигне обосновани обвинения и да ги докаже пред съда. Недопустимо е върху гражданина да се прехвърли финансовата тежест за това, че е платил на адвокат, с помощта на който е постигнал най88

добрия резултат в наказателното дело – оправдателна присъда или прекратяване на производството. От една страна, гражданинът е признат за невинен или от него са снети обвиненията чрез прекратяване на наказателното производство. От друга страна обаче, в очите на съда, разглеждащ иска му по ЗОДОВ, той е виновен – вече не за престъпление, а за това, че, заплащайки на адвоката си договореното възнаграждение, не е положил грижа за финансовия интерес на прокуратурата. И като наказание задето е оправдан, понася имотна вреда, като не му се възстановяват всички разходи, които е направил заради незаконното обвинение от прокуратурата. Претърпените неимуществени вреди се оценяват от съда по справедливост, гласи чл. 52 от ЗЗД. Доколко този принцип се провежда в практиката съобразно духа на закона е съвсем различна тема. Достатъчно е да се отбележи, че присъдените обезщетения по дела срещу прокуратурата за причинени в наказателното производство неимуществени вреди стремглаво се движат надолу през последните години. Обезщетения от по 100 000 лева като по оповестеното наскоро решение по дело на бившия здравен министър Божидар Нанев са вече казуистика и далечен отзвук от поизоставени съдебни стандарти, в които "справедливото" по дефиниция обезщетение получаваше наистина справедлив финансов израз.

Равносметка

Към момента балансът за оправдания българин е такъв: ако не е министър, магистрат, кмет, обвиняем по дело с висок обществен интерес, обезщетението за претърпените от него неимуществени врединяма да е адекватно на действителната вреда. Този странен на пръв прочит извод произтича от практика на ВКС, според която претърпените от съдия, прокурор, министър, полицай, данъчен инспектор, митничар или кмет болки и страдания са по-интензивни и подлежат на по-високо обезщетение в сравнение с претърпените от обикновените граждани.

След

ТР №1/2017

г.

и възстановяването

на

направените

от

оправданото

лице имуществени разходиза защита ще се извършва частично по усмотрение на съда – с аргумента, че гражданинът не е предвидил и ограничил сам тези вреди, когато е сключил договор за адвокатска защита. Вследствие на това субективната преценка на съда започва да доминира над обективните критерии за определяне на обезщетение и превръща принципа за пълно възстановяване на претърпените вреди в едно пожелание, което не намира отражение в съдебната практика.

Внимателният прочит на това тълкувателно решение неизбежно налага аналогия с неприетото предложение на председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова за изменение на чл. 52 от ЗЗД в следната насока: към общия принцип за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по справедливост да се добави разпоредба, че обезщетенията при ПТП се определят в размери, посочени в Кодекса за застраховането

(т.е.

Кодексът

за

застраховането

да

изключи

принципа

на

справедливостта). Сега ВКС постанови в тълкувателно решение, че всички други имуществени вреди ще се възстановяват според действително направените и пряко свързани с увреждането размери, а само платеният адвокатски хонорар за защита в

наказателното производство ще се редуцира според субективната представа на решаващия съд доколко е договорен в разумен и обичаен размер.

С въведения принцип за преценка дали разходите за защита са в "разумен и обичаен" размер висшите магистрати слагат началото на разнопосочна практика, тъй като адвокатските възнаграждения може да се преценяват като обичайни или разумни по различен начин в различните региони, както и спрямо различни по опит, практика, квалификация и възможности адвокати. Обичайните възнаграждения в София или Варна не са такива, каквито са във Видин или Кърджали. А това повдига въпроса за равенството на българските граждани пред съда – по кой от стандартите за обичай и разумност ще се преценяват техните имуществени вреди.

Утвърждаването на приетата с ТР №1/2017 г. практика противоречи на чл. 1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, предвиждащ защитата на собствеността. Такава практика ще превърне ЗОДОВ в неефикасно вътрешноправно средство за защита срещу нарушени права по Конвенцията, което ще увеличи броя на делата, стигащи до съда в Страсбург, тъй като гражданите няма да получават справедливо обезщетение чрез вътрешноправните способи.

За да реши частично проблемите на прокуратурата за дължимите от нея обезщетения, Гражданската колегия на ВКС е възприела подход, който нарушава презумпцията за невиновност, размества положението на жертвата и нарушителя, дава бонус на увреждащия и допълнително вреди на вече увредения. Тълкувателното решение е в колизия с едно от основните начала на конституцията. Основният закон има пряко приложение и не е допустимо по тълкувателен път да се ограничава изведеният в чл. 7 от Конституцията принцип за пълна отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани.

От гледна точка на това решение най-добре би било обвиняемият да не си ангажира 91

защитник – тогава няма да претърпи "прекомерни вреди от платения хонорар". От друга страна обаче, ако не си ангажира добър защитник, обвиняемият може да не се защити пълноценно – и тогава ще претърпи невъзстановими вреди от осъждането за престъпление, което не е извършил.

Как ли би разрешил за себе си тази дилема един обвиняем съдия?

Зли баби клатят статуквото на държавата Стефан ПРОНЧЕВ Преди

време

писах

за

76-годишната

Йорданка Димова от село Златарица, която стана медийна звезда с това, че попадна в капана на хайка за бракониери. Така бабатабракониерка/която

си

спечели

двусмислените инициали ББ/ стана клиент на родната Темида, която с превръзка или не на очите, хакна бабичката с три последователни глоби за общо 3500 лева. Това заради няколко рибоци, която възрастната и подгонена от глад женица, уловила в крайселската река. За липсата на документ/или ловен билет/ я санкционират с една пенсия от 200 лева, макар, че нейната е по-малка и отгоре на всичко с нея гледа болен син. И ако мислите , че така всичко приключва, много се лъжете. Вие просто не познавате везните на Темида, които много трудно се уравновесяват. За това пък, че не е прочела нищо по теорията на риболова, а в детските си години е прелиствала с наплюнчени пръсти само страниците на любовните подлистници на вестниците, правосъдието й определя глоба от 1500 лева, за да й напомня доживотно за пропуските в наизустяването на правилниците за етично поведение край бреговете на родните реки, езера, язовири и други водни басейни. Градацията не спира дотук и ескалира, за да се избистри образът на ББ в съдийското съзнание като класически китоловец, който с харпун в едната ръка и мрежа в другата убива наред забранените от закона акули и осигурява за азиатските ресторанти така необходимите и дефицитни перки за вълшената супа. И ако пак си мислите, че Темида задълго се е кротнала и почти година ще се радва на плодовете на своя каторжен труд, много се лъжете. Блюстителите на реда в държавата неуморно бдят за мира и спокойствието на гражданите, спазването на законите и ако

чат-пат изтърват някой изпечен автокрадец, от който е пропищяло и ООН-то, то си е по много, супер много обективни причини. Тези с качулките от кръжока „Сръчни ръце – бързи нозе“ освен, че притежават качеството да отварят чуждите коли само едно трепване на клепачите и да ги препалват с две жички, често при отстъплението си се мятат на бързи возила, след които се вижда само прах и нищо друго. Иди ги гони после… Виж, 83-годишна баба си е нещо друго. Не само лесно се лови, но и бързо се изправя на подсъдимата скамейка. Да, и друг път сме ставали свидетели на подобна картина, но това най-вече е по причина, че в някои краища на милата татковина поради традиции или липса на пари, възрастните хора използват за лечение на очите си от глаукома различни отвари или компреси от канабис. Една справка в наказателния кодекс направо те отвежда до нарушението, че заради няколко стръка коноп в саксията или под килнатото от годините прозорче на селската къща, могат да ти лепнат присъда, и то реална. Напоследък нашумяха и подвизите на други богоизбрани държавни служители, които доста се престарават в желанието си да оправдаят божественото доверие, отличило ги с 10 на сто увеличение на заплатите. Геройствата на данъчните под прикритие вече се покриват с чутовна слава. Две кръшни моми от ведомството под прикриетието на фолктанцьорки заловиха в грубо нарушение хореограф от пловдивското село Марково, който събирал такса по лев и половина от танцьорките /но не на пилон/ за наем и осветление на читалищния салон. А това същото село в последните години с почти основание спечели прозвището „Пловдивския Бевърли Хилс“, където се строят обширни имения на новобогаташи със съмнителен произход на парите и липса на интелект без никакво съмнение. Така че момите от приходната агенция ще свършат по-добре работата си, ако заснемат, с дрон или без дрон, тези бодящи очите имоти и да проверят с какви пари са построени. Пак от същата ловна дружинка беше отстреляна наскоро и бабичка, която отнесе сто лева глоба, че е продавала без разрешение десетина мизерни глави лук на улицата край близкия пазар.

Достойни за талантлив режисьор на комедийни филми, може и в стила на нямото чернобяло кино да е, са премеждията и преживелиците на онези данъчни под прикритие, които бяха решили да заловят екипаж на увеселително корабче, което снове по черноморските ни курорти, за това, че не издават касови бележки и билети. Но попаднали на пътуване, което си е било ачик-ачик добре организирано гей парти…Трябва доста въображение, да си представим физиономиите им в тази живописна компания. Ако не можете да се справите с казуса, посегнете към филмотеката си и си пуснете лентата с неповторимия Луи сьо Фюнес, където той гонеше разни нудисти като полицай от Сен Тропе…

Иначе в последно време възрастните хора у нас се представят най-често като жертва на телефонни измамници. Не минава ден в медиите, в който да не е описана подобна случка, като най-често се сменят похватите и лъжите на измамниците. Но магистратите в Исперих изведнъж станаха отличници при изтупването на праха от мантията на Темида и излъскване на поувехналия й имидж в България, като наложиха едминистративно наказания – глоба от 1000 лева, на 83-годишната баба Сийка Станева от село Лъвино. И то при положение, че преклонната възраст на подсъдимата е смекчила строгите им, но справедливи сърца – иначе въпреки годините, Наказателният кодекс предвижда за подобно наказание пробация и глоба от 500 до 2000 лева! Ще попитате – с какво толкова бабето на тез години е разгневило богинята или е извършила някакво новоразкрито престъпление от преди половин век? Застанете сериозни: глобата е заради това, че е гласувала два пъти на поредните парламентарни избори – веднъж в село Вазово, а после притичала и дала вота си в родното Лъвино. Пъргава баба, няма що, най-вероятно е взела от двама конкурентни кандидат-депутати за парламента и по някой лев, за да им даде по едно рамо да се доберат до бленуваната скамейка. И за назидание, за да не си помисли останалото население и току-виж се е възползвало от челния опит на баба Сийка, прецедeнтът в практиката на Исперихския съд госпожа

Сийка Станева, на 83 години, родом от село Лъвино, трябва да плати и разходите по своето досъдебно производство, всички видове експертизи – на психиатри, графолози и т.н. на обща стойност 235, 40 лева. Вероятно само ревматизмът и егенето са попречили на експертите да я качат на стола на полиграфа, за да се разбере кога казва истината и кога не! А оттам до електрическия стол има само една крачка! На нас какво ни остава, освен да се провикнем: Дръж се, бабо Сийке, има и втора, погорна инстанция, ако се наложи и до третата! Тогава ако не тук, да се уповаваме на онзи, високо над нас: “Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно“.

Червена лампа: Откриха 40 кг. пластмаса в стомаха на мъртъв кит

Според генералният секретар на ООН Антониу Гутериш изминалата 2018 г. е с найнегативните показатели в историята по отношение на промените в климата: "2018 година надмина всички рекорди по негативни показатели", каза той при закриването на климатичния форум "Една планета" в Найроби. По думите му миналата година е четвъртата

най-топла

година

откак

се

извършват

измервания.

Според Гутериш през 2018 г. всички региони в света са станали жертва на нестабилността в климата - от разрушителните тайфуни на Филипините и в Южен Китай до екстремните засушавания в Аржентина и Южна Африка. Генералният секретар на ООН настоя за "бързи глобални промени", така че до 2030 г. изхвърлените в атмосферата вредни вещества да бъдат намалени с 45 на сто в сравнение с нивото от 2010 г., а до 2050 г. да бъде сведено до нула количеството такива вещества. "Длъжни сме да действаме", заяви френският президент Еманюел Макрон на същата среща

на

върха

"Една

планета"

(One

Planet)..

Президентът

отговори

на

неправителствените организации, които внесоха жалба срещу Франция за "климатично 98

бездействие". "Не вярвам нито в лагера на отчаяните, нито в лагера на циниците. Аз съм в лагера на решителните. Трябва да върнем в ядрото на пазарната икономика околната среда и биоразнообразието", каза френският държавен глава, закривайки форума, който цели да активизира големите компании и институции по проблема за климата.

"Нашата младеж ни казва "не се движите достатъчно бързо". Искам да й благодаря, навсякъде по света. Тя е права да е нетърпелива, тъй като ние твърде много закъсняхме", отбеляза той.

Макар по света да аплодират Макрон за ангажираността му към климата, илюстрирана от неговия лозунг "Да направим нашата планета отново велика", във Франция го обвиняват в бездействие в тази сфера. Неправителствени организации, подели петиция на име "Аферата на века" с над два милиона подписа във Франция, внесоха жалба в съда срещу френската държава за "неизпълнение" на задължението й за действия срещу глобалното затопляне. "Грийнпийс" и Фондация "Никола Юло" на бившия министър на екологичния преход, поставиха началото на първата съдебна процедура за климата от такъв мащаб във Франция.

Това се случи непосредствено преди световна ученическа стачка в подкрепа на климата и преди "шествието на века", планирано във Франция по инициатива на над сто НПО.

"Тази жалба е израз на мобилизация. Не смятам, че тя ще има съдебни последици и не там се решават нещата. Не подкрепям този начин на мислене. Не става въпрос за противопоставяне на народа срещу правителството, тези глупости трябва да спрат", отговори

Макрон

пред

журналисти

кулоарите

на

срещата.

"Всички трябва да се задействаме - правителствата, големите компании, гражданите", заяви президентът. "Да се бориш срещу климатичните изменения означава да промениш навиците. Много трудно е да промениш навиците, хората ненавиждат това", допълни той.

На срещата "Една планета" Макрон съобщи, че Франция смята до 2022 г. да увеличи ангажимента си в подкрепа на проекта Международен соларен алианс (МСА) с 500 милиона евро до общо 1,5 милиарда евро.

По отношение на Африка, която е във фокуса на вниманието на срещата, френският президент се обяви за изграждане на децентрализирани системи за производство на възобновяема енергия.

Хиляди ученици излязоха от различни континенти излязоха от час, поставяйки началото на световния протест срещу бездействието на властите по проблема с климатичните промени, предаде Ройтерс.

"Климатичната промяна е по-лоша от Волдемор", гласеше саморъчно направен плакат, сравняващ измененията в климата със злия магьосник от поредицата за Хари Потър. "Бас ловя, динозаврите също са мислели, че имат време", се четеше на друг от плакатите, с които ученици и техни родители преминаха край сградата на парламента в новозеландската столица Уелингтън.

Новозеланският премиер Джасинда Ардърн, която обеща 100 млн. новозеландски 100

долара (68 щ. д.) за намаляване на емисиите парникови газове, подкрепи ученическите стачки. По думите й тийнейджърите не бива да чакат, докато станат достатъчно големи, за да упражнят правото си на глас.

В Австралия стотици младежи се събраха в Кернс, град недалеч от Големия бариерен риф. На южния континент протести са планирани в 56 града, в които се очаква да се включат 50 до 60 000 ученици, според организаторите.

"Каква е ползата от училището, ако не ни остане планета, на която да живеем?", заяви 16-годишната Ема Демарчи. По думите й трите основни искания на австралийските ученици са 100 процента възобновяема енергия до 2030 година, никакви нови проекти на изкопаеми горива и да бъде спряна планираната въглищна мина "Адани" в щата Куинсланд.

Демонстрациите са част от световната вълна ученически протести, която започна през август 2018 година, когато 16-годишната шведка Грета Тунберг започна протести пред сградата на парламента в учебни дни. От август 2018 г. Тунберг излиза всяка седмица пред парламента в Стокхолм на протест, който се разрасна и вдъхнови многолюдни ученически демонстрации с настояване за глобални действия срещу климатичните промени под лозунга #FridaysForFuture ("Петъци за бъдещето").Норвежки депутати в последствие номинираха тийнейджърката за Нобелова награда за мир. „Предложихме Грета за наградата, тъй като климатичната заплаха е може би главният фактор за войни и конфликти. Масовото движение, подето от Грета, е много важен принос към мира", каза Фреди Андре Йовстегор от Социалистическата лява партия пред норвежкия вестник Ве Ге (VG).

101

Шестнайсетгодишната Тунберг говори пред световните лидери на Световния икономически форум в швейцарския курорт Давос, както и на климатичната конференция на ООН миналата година в полския град Катовице. Гражданско протестно шествие в защита на дивите плажове се проведе и в София. "Каним всеки, на когото му пука за бъдещето и е срещу вандалското и хаотично застрояване на Черноморското крайбрежие, да се включи", апелират организаторите от неформалната организация "Граждани за природа". Лорета Тодорова от организацията каза, че са внесли искане към Управата по кадастъра "дюните да бъдат вписани като такива, защото в момента това не е така". Тодорова посочи исканията, които ще бъдат внесени в НС като подписка: "Пълна забрана за строеж върху защитени зони. Да отпаднат всички устройствени планове и разрешителни за строеж, които противоречат на нормите за опазване на природата и биоразнообразието. Третата точка е за изпълняване на задължения, които са заложени към закони, но не се спазват, като например регистър за всички устройствени планове и строителни разрешителни с подробна информация". Вълната от ученически стачки за климата, която завладява Европа и света, е феномен. Общественото мнение в Европа за ученическия екопротест е разделено. Подкрепящите го се радват, че уж аполитичните младежи демонстрират гражданска активност. При това без да загърбят смартфоните си - напротив, организират се в социалните мрежи. 102

А критиците на младежкото движение се възмущават, че децата не ходят на училище и дори

не

живеят

природосъобразно,

защото

благодарение

на

услугите

на

нискобюджетните авиокомпании предпочитат за почивката си шумотевицата на мегаполисите пред идилията на селския туризъм. Наистина е ново явление, защото през последните близо 20 години младите хора бяха загърбили политиката, не проявяваха никакъв интерес към нея, което, разбира се, има и своето обяснение - икономическата криза накара всички първо да се погрижат за себе си, за своето лично оцеляване, и нямаха време за гражданска активност. Едва през напоследък отчитаме в изследванията си, че интересът на младежите към обществените теми расте, и то сериозно. Променят се инструментите на гражданското общество. Дигиталният свят, в който живеем, позволява на хората да вземат нещата в свои ръце - директно и без посредници. Младите са първопроходци - те са свикнали да общуват дигитално, да реагират на дадена тема директно и да се организират в социалните мрежи. Това е базисна демокрация. А опазването на климата е силно емоционална тема, която засяга всички.

103

В съзвучие с младежките вълнения по опазване на природната среда

National

Geographic инициира кампанията „Планета или пластмаса?“. Инициативата ще се реализира дългосрочно, а основаната ѝ е цел е да информира за задълбочаващата се глобална криза с пластмасовите отпадъци и да спомогне за намаляването на количеството пластмаса в световните океани. Усилията, които обхващат всички звена на организацията, ще включват мащабни изследвания и научни инициативи, кампания насочена към потребителите, вътрешни инициативи за корпоративна устойчивост и иновативни партньорства с компании, признати институции и неправителствени организации със сходни възгледи от цял свят. Намаляването на пластмасовите отпадъци би имало особено значим ефект за обитателите на океаните, тъй като ще доведе до подобряване на здравословното състояние на милиони видове, засегнати пряко от прекомерното замърсяване на водните басейни. Последният пример бе в средата на март тази година, когато от умрял кит бяха извадени 40 килограма пластмасови отпадъци. Всяка година в океаните попадат над 9 млн. тона пластмасови отпадъци. Изследвания твърдят, че тази пластмаса остава във водните басейни в продължение на над 450 години...

104

ФинХумор Хумор за икономисти: Жената като акционерно дружество

Жената като акционерно дружество? Сравнение, което у едни дами може да пробуди чувство за ласкателство, у други - за обида, но вероятно у всички – любопитство. Колегите от застрахователния сайт Insmarket.bg използват експертния си поглед върху финансовата сфера и чудесното си чувство за хумор, като сравняват живота на една жена с развитието на едно обикновено акционерно дружество – според тях двете са твърде сродни по регистрация, създаване, функциониране, представяне пред инвеститорите и ликвидност. Да започнем с това, че преди раждането си всяка цена е сто процента дъщерно предприятие на собствената си майка. След това акциите ѝ се разпределят в рамките на холдинга, който обикновено наричаме „семейство“. Някакъв пакет преминава под контрола на бащата, но по-често контролният процент. За бабите и дядовците също има известни дялове, но те определено в най-честия случай са миноритарни. Постепенно момичето пораства и заедно с това чрез допълнителни емисии прехвърля акциите си на своя баланс. А към края на училището настъпва златното време за IPO (initial public offering). Като правило по това време момичетата не продават контролния си пакет, а пласират малки части от него, целейки да "проверят интереса" на пазара.

105

Често в ролята на лийд мениджъри по първичното предлагане влизат родителите, но още по-често това правят по-напредничевите приятелки на самия емитент. Те могат да помагат в откриването на необходимата търговска площадка (борса), да направят независима оценка на активите и да препоръчат цената на предлагането. Непосредствено преди IPO-то се провеждат многобройни road-show в денс клубовете, баровете, дискотеките и прочие места, където „се натрупват“ млади инвеститори. Те – трябва да се подчертае – също в този момент не се интересуват от незабавното придобиване на контролния пакет. Как протичат консултациите при подготовката на IPO и въобще – как продължава разгърнатото сравнение между жената и акционерното дружество, ако можете – доверете се по-нататък на собствената си експертиза..., *** Партийните

аналитици

използват икономическите данни така, както пияниците

използват електрическия стълб – за опора, вместо за осветление. Или както е казал Дизраели, има три вида лъжи: лъжи, ужасни лъжи и статистика. *** Задали един и същ въпрос на ученик, икономист и адвокат: Колко прави 3+3? Ученикът

веднага

отвърнал:

3+3

равно

на

Икономистът отговорил: Вероятно е 6, но може да бъде и 7, зависи от икономическата конюнктура. 106

Адвокатът затворил вратата, запалил цигара, седнал на стола си, разгледал няколко сборника със закони и отговорил с въпрос: Колко искате да прави? ***

Турист сяда в испански ресторант и разглежда менюто. Гледа ястие: "Корида". Поръчва си го и остава много доволен - порцията съдържа две огромни "яйца" от бик. След време пак идва в Испания и пак си поръчва от същото. Този път обаче му носят две съвсем малки яйца. Пита келнера: - Защо толкова малки тоя път? - Ами коридата си е корида, господине... Кога бика, кога матадора...

107