__MAIN_TEXT__
feature-image

Page 1

СЪДЪРЖАНИЕ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТИ ОТ COVID-19 ФОКУСЪТ ВЪРХУ КАДРИТЕ, ТЕХНОЛОГИИТЕ И ПАРТНЬОРСТВАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТ КЛЮЧОВО ЗНАЧЕНИЕ ЗА УСПЕХА СЛЕД ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19, СПОРЕД ПРОУЧВАНЕ НА IBM СРЕД 3000 ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДИРЕКТОРИ „СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРИЯ В УСЛОВИЯТА НА ПАНДЕМИЧНАТА КРИЗА С COVID-19" ГЛОБАЛНИ ПРОГНОЗИ НА ДЕЛОЙТ В ОБЛАСТТА НА ТЕХНОЛОГИИ, МЕДИИ И ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ: РЪСТ НА ДИГИТАЛНАТА РЕАЛНОСТ, ВИРТУАЛНИТЕ ЛЕКАРСКИ ПОСЕЩЕНИЯ, ОБЛАЧНИТЕ И СПОРТНИTE ТЕХНОЛОГИИ 7-ТЕ НАЙ-ТЪРСЕНИ ТЕХНИЧЕСКИ УМЕНИЯ ЗА 2021

1


МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТИ ОТ COVID-19 Доц. д-р Виктор Йоцов, УНСС; Prof. (Assoc.) Victor Yotzov, PhD, UNWE Резюме Пандемията COVID-19 предизвика огромно нарастване на несигурността по целия свят. България не прави изключение. Основните рискове обграждат почти всеки аспект от човешкия живот: заразността, разпространението и леталността на вируса; способността на здравните системи да отговорят на предизвикателството; колко време ще отнеме да се развие „стаден имунитет“; колко дълго и колко силно трябва да бъде социалното дистанциране; колко време ще отнеме разработването и внедряването на безопасни, ефективни ваксини и др. В допълнение към здравните аспекти на несигурността се добавя и икономическата несигурност. Няма съмнение, че пандемията има непосредствено видими ефекти върху икономическата дейност. Бързото свиване на икономическата активност, сривът на туризма и търговията и драстичното нарастване на равнището на безработица са без прецедент. В доклада е направен опит да се оценят макроикономическите ефекти (краткосрочни и средносрочни) от COVID-индуцираните рискове. Ключови думи COVID-19, макроикономическо управление, икономическа криза 1

КАКВО СЕ СЛУЧВА?

В България не се извърши масов скрининг на населението, който да позволи ефективно изолиране на болните и вирусоносителите. Тази констатация е валидна не само за България, но и за страни, които са в много по-напреднал стадий от икономическото си развитие. Поради тази причина единственият възможен начин физически да се разделят здравите от болните е чрез въвеждане на сериозни ограничителни мерки за разпространяване на заразата. В сферата на икономиката това изисква затваряне на редица производствени предприятия, магазини, хотели, ресторанти и т.н., което неизбежно води до задълбочаваща се икономическа криза. Нещо повече – колкото по-продължителни и рестриктивни са ограничителните мерки, толкова по-продължителна и дълбока ще е стопанската рецесия. Фигура 1 дава нагледна представа за протичащите в момента процеси.

2


Нови случаи

Фигура 1Разпространение на заразата и ефекти върху икономическата активност

Загуба на БВП

Време

Източник: Baldwin R, March 22, 2020 VOX CEPR Policy Portal

“The supply side matters: Guns versus butter, COVID-style”

Засега единствените мерки по овладяване на заразата се свързват с т.н. „социална изолация“, изразяваща се до сериозни ограничения в ежедневния живот на хората. Ограниченията водят дотам, че се заразяват много по-малко хора, което предотвратява един непосилен натиск върху здравната система. От епидемиологична гледна точка, при липсата на ваксина, е необходимо поне две трети1 от населението да придобият имунитет, за да може епидемията да се овладее трайно. Алтернативата е да се търси някаква цикличност в строгостта на ограниченията, като се редуват цикли на затягане и разхлабване на мерките до постигане на обществен имунитет (Фигура 2). На този етап няма достатъчно информация колко дълго могат да продължат тези цикли. Очевидно е, че управляващите са изправени пред тежката дилема да избират между „здраво население“ и „здрава икономика“. Доколкото запазването на максимален брой човешки живот е безспорен приоритет, въпросът на практика се свежда до размера, структурата и продължителността на прилагане на адекватни икономически и социални мерки с оглед минимизиране на икономическите щети, при положение че е направено всичко възможно за максимално съхраняване на населението.

Изчисленията са направени на базата на предположението, че един заразен пренася вируса към средно трима души. Но ако 50 процента от населението имат придобит имунитет срещу Covid-19, вирусът би бил пренесен само към 1.5 души. Едва когато заразеният пренася вируса към само един човек, кривата ще спре да върви нагоре. А това означава, че две трети от хората трябва да имат имунитет срещу вируса. 1

3


Фигура 2 Възможни модели за реакция

Целта в този анализ е да се оцени възможно най-точно негативните последици както за икономиката като цяло, така и (на по-късен етап) по основните сектори и отрасли. Споделяме разбирането, че задаващата се рецесия е необичайна, тъй като не е предизвикана от спад в търсенето (на което се противодейства с подходящи стимули насочени към увеличаването му), а по-скоро от проблеми с предлагането, които водят до вторичен ефект в съвкупното търсене. Извънредното положение, карантината и социалната изолация затрудняват или дори спират дейността на значими икономически сектори; намаляват търсенето и предлагането, а тяхното самоусилване причинява нарастване на безработицата, спадане на доходите, обезценяване на капиталовите активи и недвижимите имоти. Със сигурност има и други отрицателни ефекти, които излизат извън рамките на икономическия анализ. 2

ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ЗАРАЗАТА

Ситуацията в момента е такава, че всеки икономически анализ по принуда трябва да е съобразен с развитието на пандемията и с предприетите мерки за нейното овладяване. Една от отличителните черти на пандемията Covid-19 и политиките, предприети за контролиране на нейното разпространение, е че тя съдържа много от характеристиките на шок върху предлагането. Както добре е аргументирано в (Guerrieri, et al., May 06, 2020) когато шокът от предлагането е асиметричен по отношение на различните сектори на икономиката, това предизвиква свиване на търсенето, дори по-голямо от първоначалния шок, което в крайна сметка води до дефлационен натиск. Това се дължи както на взаимното допълване между секторите, така и на факта, че преобладаващата част от работниците в най-силно засегнатите сектори нямат застраховки срещу такъв риск. Пандемията COVID-19 и предприетите мерки за социално дистанциране имат огромни икономически ефекти. Една част от тях са видими и непосредствени (нарастване на безработицата, срива на продажбите, нарушени транспортни доставки, колапс на туризма), 4


но има и ефекти (нарастване на задлъжнялостта, намалени инвестиции, спад в производителността), които ще се проявят по-късно и вероятно ще бъдат попродължителни. Правителствата и централните банки по света показват ясни намерения да правят всичко възможно е да се смекчат тези ефекти. Непосредствената грижа на икономическата политика е да защити поминъка на хората, работещи в сектори, непосредствено засегнати от политиките за блокиране. Принципен въпрос е обаче под каква форма да бъде подкрепата: Дали да е насочена към максимално запазване на обемите на производство и заетост? Дали да е насочена към насърчаване на т.н. „ефективно търсене“ (по Кейнс)? Дали политиката трябва да се съсредоточи изцяло върху предоставянето на форми на социално осигуряване с фокус върху най-нуждаещите се? Експресните анализи на предприетите мерки2 показват, че в различните страни мерките са доста разнообразни, но като че ли се дава предимство на мерките целящи подкрепа на търсенето. С други думи, предполага се, че шокът е преди всичко върху търсенето. Доколко оправдан е такъв подход? Има всички основания да се предположи, че настоящият шок, причинен от коронавируса, е шок върху предлагането, но със специфични особености. Основната идея, изложена от (Rowe, March 27, 2020) е, че временното намаление на производството със 100% в 50% от секторите (това, което прави корона вирусът) е много различно от намалението с 50% на производството в 100% от секторите (това, което интуицията ни подсказва при изграждането на макро модели). В първия случай лесно може да се достигне до недостатъчно търсене в засегнатите сектори, а във втория ще имаме увеличено търсене във всички сектори. От тази гледна точка съвсем реално изглежда предположението, че в случая сме изправени пред т.н. „кейнсиански шок върху предлагането“. Той се характеризира с това, че последващият ефект върху търсенето може да е по-силен от първоначалния шок върху предлагането, дължащи се на несъвършените пазари. В тези случаи стандартният фискален стимул може да бъде по-малко ефективен от обикновено защото фискалния мултипликатор намалява. Това е така защото правителствените разходи могат да повишат доходите само в незасегнатите сектори на икономиката, а не и в силно засегнатите, където в най-добрия случай могат да запазят само част от доходите. Паричната политика, ако не е ограничена от нулевата долна граница (което всъщност се наблюдава в почти всички развити икономики), може да има по-добри резултати ако са насочени към предотвратяване на фалити на компаниите поради ликвидни затруднения. В този смисъл, оптималната политика е социално дистанциране и широка социална програма, изпълняваща функциите на застрахователни плащания към най- засегнатите сектори на икономиката. Уникалното в настоящата ситуация е, че в основата на задаващата се рецесия стои уязвимостта на човешкия фактор. От тази гледна точка може да се направи предположението, че що се отнася до съвкупното предлагане, секторите в икономиката, където живият труд е доминиращ и се оказват услуги, които изискват масов едновременен пряк контакт между обслужваща и обслужвана страна, вкл. в транснационален аспект се оказват по-силно засегнати (напр. национален и международен туризъм, транспорт, Виж IMF COVID-19 Policy Tracker https://www.imf.org/en/Topics/imf-and-covid19/Policy-Responsesto-COVID-19 2

5


търговия, части от здравеопазването, култура и изкуство, спорт). Секторите с висока степен на автоматизация, роботизация и цифровизация имат капацитета да бъдат по-слабо засегнати от тази гл. т., но пък при редица от тях активността е уязвима от прекъсване на съответната производствено-технологична верига (например в областта на автоиндустрията). Други сектори могат бързо да се пренастроят и не би следвало да усетят натиск от гледна точка на предлагането (част от услугите, администрацията и управлението, образование). Има обаче дейности и производства, които ще извлекат ползи (фармация, някои сектори от хранителната промишленост, производство и търговия със стоки от първа необходимост, производството на предпазни облекла и защитни средства). Всичко казано по-горе обаче се отнася само до предлагането, при това само до първия етап от рецесията. Голяма част от предстоящите проблеми ще бъдат свързани не само с предлагането, но и с търсенето. Механизмът е пределно ясен - едно по-значително съкращаване на работна ръка от най-застрашените сектори ще доведе до трайно потискане на съвкупното търсене с вероятен вторичен ефект върху предлагането и последващ натиск за ново съкращаване на още по-голям дял от работната сила. По този начин първичните ефекти от намаленото търсене се възпроизвеждат и усилват в процеса на предлагането, като допълнителен утежняващ в случая фактор е отвореността на българската икономика. Без адекватна намеса (както от страна на държавата, така и от страна на работодателите и синдикалните организации) се получава „омагьосан кръг“, излизането от който става толкова по-трудно, колкото по-дълго се отлагат мерките, а рецесията може бързо да прерасне в депресия. 3 3.1

РИСКОВЕ ПРЕД ГЛОБАЛНАТА ИКОНОМИКА Несигурно възстановяване

Възстановяването през следващата година е до голяма степен в зависимост от евентуалното затихване на пандемията през втората половина на 2020 г., което да позволява постепенно отпадане на ограничителните мерки и възстановяване на доверието на потребителите и инвеститорите. За тази цел бяха предприети пакети от икономически действия фокусирани върху максимално приспособяване на здравните изисквания към икономическата активност и финансовата система.

6


Фигура 3 Тримесечни темпове на глобалния БВП (I-во трим. 2019 = 100) Източник: IMF, WEO April 2020

Независимо от предприетите мерки обаче, както показва

Фигура 3, нивото на БВП в края на 2021 г. както в развитите, така и в развиващите се страни ще остане значително под очакваните стойности преди избухването на пандемията. 3.2 Ще са завърне ли инфлацията? Стандартният подход към оценката на инфлационния потенциал е да се разгледа състоянието на пазара на труда, очакванията за инфлацията и шоковете върху основни стокови групи като цените на енергийните ресурси и храните. В зависимост от особеностите на провежданата икономическа политика към горната рамка може да се добавят и конкретни елементи от паричната и/или фискална политика. През последните три десетилетия този подход се справяше ако не отлично, то поне доста добре и като правило нямаше големи отклонения между прогнозираната и реализирана инфлация. Ако приложим този подход към настоящата ситуация заключенията ще водят към извода, че правителствата ще трябва да се борят по-скоро с дефлационен натиск отколкото с 7


инфлационен. Основанията за това са доста категорични: безработицата е висока и нараства и дори след отмяната на рестриктивните мерки ще са нужни вероятно години до свеждането й до предкризисните нива. В такива условия е немислимо да се очаква проинфлационен натиск от страна на заплащането на труда. Цените на енергоносителите през последните месеци буквално се сриват, а тези на основните хранителни стоки засега остават стабилни или с минимални нараствания, а общият ценови индекс 3 през март и април е с тенденция към намаляване. На това може да се опонира от гледна точка на фискалните стимули по различни програми които увеличават ликвидността във финансовата система. Всъщност, поне на този етап, тези средства по никакъв начин не водят до увеличено търсене. Това е така защото в поголямата си част те само заместват, а не добавят доход. Освен това една част от тези средства на практика се спестяват поради добре известния ефект на съзнателно ограничаване на потреблението в кризисни времена, за което свидетелства паричната статистика през последните два месеца. Разбира се може да се предположи и сценарий, при който след края на ограниченията търсенето и съответно потреблението рязко се увеличава. Ако предлагането не е в състояние бързо да отговори на засиленото търсене (това до голяма степен ще зависи от нивото на запасите от нереализирана продукция) със сигурност ще има по-висока инфлация. Трудно е да се отговори в момента доколко продължителен и устойчив ще е един такъв процес, но по-вероятно е това да е само краткотраен ефект. Поглеждайки по-напред едва ли има основания да се очаква силен инфлационен натиск. Към този извод ни навежда и натрупания опит, особено от последната глобална финансова криза, която показа, че т.н. предпазно спестяване („бели пари за черни дни“) е доста разпространено и устойчиво поведение водещо до трайно потискане на потребителското търсене. Само да припомним, че на икономиката бяха нужни повече от 5 години за да се отърси от последиците от последната криза и да възстанови потреблението. От тази гледна точка (и използвайки традиционния аналитичен подход) няма причини да се мисли, че сега ще е по-различно, което означава че в краткосрочен и средносрочен план инфлацията, доколкото въобще я има, ще остане ниска. Колкото и логично да изглежда всичко казано дотук, не трябва да се подценява уникалността на ситуацията. Няма никаква гаранция, че традиционният анализ е приложим в сегашните условия. Няколко са факторите4, които трябва да се вземат предвид в новата ситуация: Бързо нарастване на публичния дълг. В глобален аспект задлъжнялостта продължава да е сериозен икономически проблем присъщ за голяма част от развитите икономики. Не е невъзможно да си представим сценарий, при който провежданата фискална политика води до големи дефицити, които в крайна сметка се монетизират;

3 Трябва да се признае, че в краткосрочен план ще има сериозен проблем с измерването на инфлацията. От една страна това е свързано със затварянето на много търговски обекти, но по-сериозната причина е в промяната на поведението на хората и отказа (или невъзможността) от потребление на голям обем стоки и услуги. Това води до големи промени в теглата на отделните стокови групи и до несъпоставимост с предходни периоди. 4 Анализът тук е базиран на изводите в (Blanchard, April 24, 2020).

8


Бързо нарастване на естествения5 лихвен процент. Това може да се случи както при реализиране на първия фактор6, така и при нарастване на инвестиционното търсене и/или намаляване на спестяванията; Фискална доминация. При реализация на втория фактор, икономическата логика изисква пропорционално покачване и на краткосрочните лихвени проценти, които по правило се определят от централните банки. Предвид високата задлъжнялост обаче правителствата ще оказват всевъзможен натиск върху централните банки да държат ниски лихвените проценти, в противен случай може да се стигне дори до затруднения с обслужването на дълга. Разминаването между естествения и краткосрочния (т.н. policy rate) лихвен процент със сигурност ще доведе до прегряване на икономиката и съответно до инфлация. От всичко това следва, че възможността за по-значимо покачване на инфлационния потенциал не е изключена, но на този етап изглежда малко вероятна. Към това насочва и наблюдението на кривата на доходност на индексираните инфлационни облигации. Инвеститорите очевидно не очакват увеличение на естествения лихвен процент, а кривата на доходност за индексите, индексирани с инфлацията, е отрицателна в цялата падежна структура. Горният анализ обаче е валиден само в краткосрочна перспектива. Ако в непосредствено бъдеще почти няма съмнение, че инфлацията ще остане под контрол, неизвестността рязко се увеличава с разширяване на хоризонта на прогнозата. В някои публикации (Miles & Scott, April 4, 2020) и (Baldwin & di Mauro, 2020) се търси аналогия със следвоенните периоди и се твърди, че нарастването на инфлацията е неизбежно. Други публикации (Blanchard, April 24, 2020) твърдят, че няма основания за притеснения, поне не и в краткосрочен план. Предупреждения за нарастване на инфлационния натиск бяха изказани от много икономисти по време на ГФК и особено във връзка със стартирането на програмата за „количествени облекчения“ (QE – quantitative easing). Тези страхове не се оправдаха и логично възниква въпросът – трябва ли да се страхуваме сега отново? (Goodhart & Pradhan, March 27, 2020) считат че сегашните страхове са оправдани поради следните причини: Първо, QE бяха осъществени по начин, който в крайна сметка ограничи вливането на ликвидност само до рязко нарастване на резервните пари, тъй като банките не съумяха да продължат монетарния импулс до крайните потребители. Свръхрезервите на търговските банки се увеличиха неимоверно, паричният мултипликатор се сви и на практика нямаше съществена промяна в паричното предлагане. Мерките сега, особено фискалните, представляват пряко нарастване на паричното предлагане; Второ, скоростта с която световната икономика би могла да се възстанови. Колкото посилно и по-бързо е възстановяването, толкова повече ликвидните инжекции ще бъдат проциклични, съответно проинфлационни; Трето, ролята на Китай в световната икономика досега можеше да се характеризира като „износ на дефлация“. След кризата тази роля ще се промени към неутрална в краткосрочен план и все по-инфлационна в бъдещето.

Под естествен (неутрален) лихвен процент си има предвид лихвеният процент при който икономиката функционира на потенциалното си ниво. 6 Според цитираното по-горе изследване, нарастване на публичния дълг с 1 п.п. води до нарастване на естествения лихвен процент между 2 и 4 б.т. 5

9


Четвърто, през последните две-три десетилетия инфлацията беше ниска, защото нямаше силен натиск от страна на профсъюзите и работещите за увеличение на заплатите. Данните показват, че реалните заплати през последните 30 години в развитите страни останаха поскоро стабилни. За това съдействаше огромният шок върху предлагането на труд в процеса на глобализация, който през последните години беше подсилен от миграционната вълна и склонността на новопристигналите работници да предлагат труда си на много по-ниски цени. На това вероятно ще бъде сложено край в близко бъдеще. Протичащите процеси в много от развитите страни дават основания да се заключи, че засилващата се ролята на националистическите и популистките движения ще се отрази и върху профсъюзната активност, Пето, справянето с проблема с безработицата има колкото икономически, толкова и политически характер. В случай на устойчиво нарастване на безработицата правителствата ще бъдат принудени да прибегнат за пореден път до дълговото финансиране, което със сигурност ще има и инфлационни ефекти. Горните съждения ни карат да заключим, че в краткосрочен план инфлацията ще бъде ниска (не е изключено дори да има периоди на дефлация), но в средносрочен и подългосрочен план вероятността от съществено ускоряване на инфлацията е висока. 4

ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ЗА СПРАВЯНЕ С ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ КРИЗАТА

 Инициативата SURE - чрез новия инструмент ще бъдат осигурени до 100 милиарда евро под формата на заеми за страните, които се нуждаят от тези средства, за да гарантират, че работниците ще получават доход, а предприятията ще запазят служителите си. SURE ще подкрепя схеми за намалено работно време и подобни мерки, за да помогне на държавите членки да запазят работни места и да защитят наети служители и самостоятелно заети лица от риска да бъдат освободени от работа или да загубят дохода си. Самостоятелно заетите лица ще получат заместване на дохода с оглед на настоящата извънредна ситуация;  Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица. В по-голямата част от Европа е въведено социално дистанциране с цел забавяне на разпространението на вируса и именно за това е важно хората, които разчитат на други хора за удовлетворяване на най-основните си нужди, да не бъдат лишени от тази помощ. За посрещането на това предизвикателство ще бъдат внесени изменения във Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица: по-специално ще се въведат електронни ваучери, за да се намали рискът от зараза, и възможност за закупуване на предпазни средства за лицата, които оказват помощ;

10


 Подкрепа за рибарите и земеделските стопани;  Очакват се допълнителен набор от мерки за гарантиране, че земеделските стопани и другите бенефициенти ще могат да получат необходимата им подкрепа от общата селскостопанска политика;  Пренасочване на всички фондове на политиката на сближаване за борба с извънредната ситуация;  Европейският фонд за регионално развитие, Европейският социален фонд и Кохезионният фонд ще бъдат мобилизирани за справяне с последиците от кризата в областта на общественото здраве. Ще бъдат възможни трансфери между фондовете, както и между категориите региони и между целите на политиките. Отпадат изискванията за съфинансиране;  Инструментът за спешна подкрепа се насочва за подкрепа на лечебните заведения, оборудване, подкрепа за извършване на масови тестове, медицински изследвания, прилагане на нови лечения и производство, закупуване и разпределяне на ваксини в целия ЕС. В инструмента за спешна подкрепа ще бъдат включени 3 млрд. евро, от които 300 млн. евро ще бъдат предоставени на RescEU в подкрепа на общите запаси от оборудване. Обзорът на предприетите мерки показва, че в разгледаните страни се предприема микс от фискални и парични мерки. По отношение на България обаче трябва да се направи уговорката, че ограниченията на паричния съвет правят невъзможна пряка интервенция на БНБ за поддържане на стабилно парично предлагане. Същото важи и за лихвените проценти, които плътно следват тези на ЕЦБ. Липсата на монетарни инструменти за макроикономическо управление придава допълнителна тежест на фискалните. От гледна точка на банковата система като цяло, на този етап няма основания за притеснения. Проблеми биха могли да възникнат в конкретни банки с по-ниски нива на капиталови буфери и/или с големи експозиции към застрашени сектори на икономиката. Заслужава да се отбележи, че ЕЦБ предприе безпрецедентна мярка за ликвидна подкрепа на банките в размер на 3 трил. евро, като ликвидността ще бъде предоставяна при отрицателни лихви (-0.75%). Нещо повече - за да могат банките да се възползват максимално от предоставените средства, ликвидната подкрепа ще бъде съпроводена със специален финансов пакет който да облекчава обезпеченията на кредитите за малкия бизнес. Достъпът до тази ликвидност, за съжаление, ще бъде само за държавите членки на еврозоната. Това за пореден път ни напомня, че всяко отлагане на кандидатстването във валутно-курсовия механизъм ни отдалечава от пълноправното членство в еврозоната, 11


което означава продължаваща липса на „кредитор от последна инстанция“. В условията на криза, независимо от нейния характер, липсата на такъв кредитор се чувства много остро. Въпреки предприетите мерки със сигурност ще има трудни и компромисни решения. Програмите за вливане на пари и заеми се изправя пред незабавни предизвикателства за прилагането. Освен непредвидените последици и обезпечителните щети, които произтичат от всички общи мерки, ограниченията на паричния съвет непозволяващо рефинансиране на търговските банки7, ще изисква създаването на нови канали за разпространение. Има и ще се появят още повече трудности, когато става въпрос за прилагане на директни спасителни програми, които стават все по-вероятни. 5

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Не трябва да има никакви съмнения, че един работещ икономически пакет ще бъде скъп, при това с неясен икономически ефект. Все още не е ясно кои сектори и групи от обществото ще имат най-голяма нужда от подкрепа – няма такъв натрупан опит. Съвременното човечество за първи път се сблъсква с толкова голяма по мащаб и бързо разпространяваща се инфекция. Аналогиите с предишни епизоди на рецесия (особено т.н. „Голяма рецесия“ от 2008-2009 г.) са подвеждащи, доколкото те са били предизвикани от човешката дейност. По-смислено е да се търсят аналогии с природни катаклизми, но те пък са свързани с материални разрушения и са до голяма степен локални явления, което също ги прави неудачни за сравнения. Нещо повече - ситуацията сега е много по-различна от предходни епизоди на рецесия (без значение дали е била предизвикана от човешки грешки или природни бедствия) тъй като независимо от желанието и възможностите за потребление, хората не могат да го осъществят в пълен размер и са принудени да се лишат от привичния си стереотип на поведение и консумация. Всичко това подсказва, че макроикономическите ефекти от кризата с COVID -19 ще бъдат силни и по всяка вероятност няма да могат да бъдат компенсирани преди 2023 г. 6

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 1. Baldwin, R. & di Mauro, B. W., 2020. Mitigating the COVID Economic Crisis: Act Fast and Do Whatever It Takes. неизв.:VoxEU.org eBook, CEPR Press. 2. Blanchard, O., April 24, 2020. Is there deflation or inflation in our future?. VOX CEPR Policy Portal. 3. Eichenbaum,

M.

S.,

Rebelo,

S.

&

Trabandt,

M.,

March

2020.

THE

MACROECONOMICS OF EPIDEMICS. NATIONAL BUREAU OF ECONOMIC RESEARCH Working Paper 26882.

Всъщност ЗБНБ и сега позволява рефинансиране, но само при системна заплаха. Тази възможност никога досега не била упражнявана. При извънредно влошаване на ситуацията може би ще се наложи да се помисли в тази насока. 7

12


4. Guerrieri, V., Lorenzoni, G., Straub, L. & Werning , I., May 06, 2020. Viral recessions: Lack of demand during the coronavirus crisis. VOX CEPR Policy Portal. 5. Kermack , W. O. & McKendrick , A., 1927. A Contribution to the Mathematical Theory of Epidemics. Proceedings of the Royal Society of London, series A 115, no. 772, pp. 700721. 6. Rowe, N., March 27, 2020. Relative supply shocks, Unobtainium, Walras' Law, and the Coronavirus. От: неизв.:Worthwhile Canadian Initiative blog.

ФОКУСЪТ ВЪРХУ КАДРИТЕ, ТЕХНОЛОГИИТЕ И ПАРТНЬОРСТВАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТ КЛЮЧОВО ЗНАЧЕНИЕ ЗА УСПЕХА СЛЕД ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19, СПОРЕД ПРОУЧВАНЕ НА IBM СРЕД 3000 ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДИРЕКТОРИ

Изпълнителните директори посочват облачните технологии, изкуствения интелект и Интернет на нещата като най-важните технологии, които могат да донесат ползи за техния бизнес ЦИЕ, 10 февруари 2021 г. – Ново глобално проучване на IBM Institute for Business Value (IBV) сред изпълнителни директори на компании от целия свят разкрива, че най-голямото предизвикателство през следващите няколко години за много от анкетираните е управлението на работна сила във всички области. Едни от най-добрите изпълнителни директори на компании с ръст на приходите от 20%, участвали в проучването, смятат, че за постигане на успех след пандемията от COVID-19 са най-важни талантите, технологиите и партньорите. Проучването „Открийте най-важното за вашата компания“ (Find your essential) обхваща 3000 изпълнителни директори в 26 индустрии и близо 50 държави. То е проведено е в сътрудничество с Oxford Economics и се ползва с повече от 20-годишния опит на IBM в годишните проучвания сред главни изпълнителни директори. „Пандемията от COVID-19 предизвика много лидери да преоткрият и ускорят своите стратегии за цифровизация.“, каза Георги Ганев, търговски директор на IBM България. „Проучването показва, че изпълнителните директори от ЦИЕ и други части на света до голяма степен мислят сходно, когато става въпрос за назоваването на четирите напредничави технологии – Интернет на нещата, хибридни облачни технологии, изкуствен интелект и автоматизация, които ще направят бизнеса им по-интелигентен, по-бърз и по-устойчив на фона на промените, които пандемията внесе във всички отрасли."

Избор на гъвкави и мащабируеми технологии в основата на бизнеса Анкетираните в световен мащаб главни изпълнителни директори казаха, че облачните технологии, интернет на нещата, и роботизираната автоматизация на процесите (RPA) са най-добрите технологии, които ще донесат ползи за техния бизнес през следващите няколко години. Според изпълнителните директори на компаниите с по-слаби резултати, поставянето на технологиите в основата на бизнесите им е двойно по-голямо предизвикателство. Мениджърите на по-успешните

13


организации, осъзнават, че е важно да са в крак с нововъзникващите технологии, тъй като те еволюират и съответно е необходима и промяна в употребата им в основата на бизнеса. „Отличниците“ в световен мащаб очакват изкуственият интелект да постигне резултати през следващите две до три години. За разлика от тях, двойно по-малко от анкетираните изпълнителни директори на компаниите с по-слабо представяне не споделят това мнение. Тезата на IBM е, че лидерите на по-успешните компании може да са по-напред от своите колеги при внедряването на ИИ в своите организации. Те поставят изкуствен интелект в основата на интелигентните работни процеси, вместо само в еднократни или несвързани пилотни проекти. Изградени върху хибридна облачна инфраструктура технологии, като изкуствения интелект, Интернет на нещата и автоматизацията могат да направят основните ключови бизнес процеси като верига за доставки, финанси, човешки ресурси, обществени поръчки, по-адаптивни и интелигентни, позволявайки по-голяма ефективност и ефикасност в постоянно променящата се бизнес среда и да предоставят повече данни в реално време във всички бизнес звена.

Залагаме на човешкия ресурс Годишното проучване на IBM установи, че за по-голямата част от анкетираните въвеждането на дистанционна работа е бил основен приоритет през 2020 г. Половината от изпълнителните директори на най-успешните компании считат, че дистанционното управление на персонала във всяка сфера ще бъде най-важното предизвикателство за лидерите през следващите няколко години. За сравнение, само 25% от мениджърите на компании с най-слабо представяне в класацията за 20% ръст на приходите, определят това за приоритет. В допълнение, 77% от изпълнителните директори на по-добре представящите се компании съобщават, че ще се фокусират върху благосъстоянието на служителите, дори ако това се отразява на краткосрочните бизнес резултати. За сравнение, този процент при мениджърите на компании с по-ниски резултати е 39%. Това показва, че анкетираните лидери на топ организации в този момент са силно фокусирани върху човешкия ресурс. Свързано глобално проучване на потребителите на IBM, пък показва, че всеки четвърти служител съобщава, че планира да смени работодателя през 2021 г., като посочва необходимостта от по-гъвкав график на работа или местоположение като основна причина за това.

Партньорства за постигане на успех чрез иновации Изпълнителните директори на по-успешните компании също така поставят по-голям фокус върху партньорствата, според проучването на IBV. 63% от тях казват, че партньорствата са станали по-важни за стимулиране на бизнес представянето. Само около половината от мениджърите на по-слабо представените компании казват същото. Въз основа на резултатите от това проучване, тезата на IBM е, че изпълнителните директори на компаниите лидери намаляват фокуса си върху собствените си силни страни и разчитат на партньори и екосистеми за достъп до различни идеи и възможности за иновации. В допълнение, IBM отбелязва, че екосистемите могат да играят ключова роля в стимулирането на трайни промени, тъй като много лидери все повече виждат как техните организации могат да помогнат за справяне с взаимосвързани глобални проблеми, като изменението на климата. Проучването на IBV включва препоръки от IBM за това как лидерите могат да използват моментната ситуация, за да се пренастроят и да се съсредоточат върху това, което може да е от съществено значение за успеха: избор на гъвкави и мащабируеми технологични платформи, като отворен хибриден облак, инвестиране в цялостното благосъстояние на своите служители и създаване на партньорства, водещи до успех с открит иновационен подход. За Институт за бизнес стойност на IBM (IBM Institute for Business Value)

14


Институтът за бизнес стойност на IBM (IBV) предоставя надеждни бизнес анализи от нашата позиция в пресечната точка на технологиите и бизнеса. Институтът съчетава опита на стратези в индустрията, водещи учени и експерти по темата, които се основават на данни от глобални проучвания и резултати от представянето на различни компании. Портфолиото на IBV за лидерство на мисълта (thought leadership) включва задълбочени проучвания, сравнителни анализи на ефективността, визуализации на данни, които подпомагат взимането на бизнес решения в различни региони, индустрии и относно избора на технологии. Следвайте @IBMIBV в Twitter. Ако желаете да получавате иновативни идеи по имейл, посетете www.ibm.com/ibv.

„СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРИЯ В УСЛОВИЯТА НА ПАНДЕМИЧНАТА КРИЗА С COVID-19" 15 декември 2020 г.

Пропускат се златни възможности. Допускат се нови слабости Д. Нинов, д-р по икономика В моето изказване ще обърна внимание на факта, че пандемичната криза „ COVID -19“ у нас, в ЕС и света като цяло доведе до значително повишени разходи за здравеопазване, образование и социална защита на безработни и социално слаби групи от населението в условията на икономически спад, намалени бюджетни приходи, нарастваща безработица и бюджетен дефицит. Едновременно периодът на пандемичната криза създава възможности за подготовка на необходими реформи и издигане равнището на производителността и конкурентната способност на икономиките на засегнатите страни след кризата на ново значително по-високо равнище. Наличните данни и сравнения показват, че докато в САЩ Япония и болшинството от страните членки на ЕС тези възможности се оползотворяват в значителна степен, то в България те се подминават с мълчание или се подценяват.. Нещо повече – добавят се нови погрешни решения и практики, които създават още по-големи трудности при изпълнение на историческото предизвикателство пред страната за устойчиво, интелигентно и догонващо научно-техническо, икономическо, екологично и социално развитие. 15


Като потвърждение ще маркираме и по-този начин обърнем вниманието на управляващите политически парти и коалиции на два ключови за страната и нейното бъдеще проблеми :

х

(а) Напълно пренебрегваните възможности по време на пандемичната криза през 2020 и 2021 г. за разработване на необходимите програми за комплексно реформиране в досегашната подоходна, данъчна, здравна, образователна, правна, стимулизационна, кадрова, контролна и пр. политики и практики, които вече няколко десетилетия обричат страната на последното или на едно от последните места в ЕС по основни макро икономически показатели; (б) Силно подценената необходимост и възможност от повишено финансиране и стимулиране по време на пандемичната криза на публично-частното партньорство за ускоряване дигитализация на българската икономика - чрез приоритет на инвестициите за наука, иновации, нови технологии, производства с висока добавена стойности и повишено качеството и мотивацията на човешкия капитал. И по този начин – за ускорено преодоляване на наследеното и очертаващото се още по-голямо изоставане на страната от силно развити страни като САЩ, Япония, Франция, Финландия, Чехия и болшинството от останалите страни членки на ЕС непосредствено след овладяване на кризата по отношение на качеството, ефектите, ефективността, производителността и конкурентната способност на техните икономики и човешки капитал. А това означава още по-голямо пренебрегване на историческото презвикателство за ускорено догонващо икономическо

и

социално развитие и равнище на развитие. За съжаление, наличните сравнителни статистически данни и множество публикации в интернет1 показват,че през 2020 и 2021 г.,т.е. през тези две години на борба за овладяване на пандемията „ COVID -19“, САЩ, Япония, Франция, Финландия,Чехия и болшинството от останалите страни членки на ЕС отделят относителен

дял

от

своя

БВП

за

инвестиции

значително по- голям в

дигиталицация

на своите икономики, т. за наука, иновации, нови технологии и производства с висока добавена стойност и повишаване качеството на работната сила. Вън от това, наличните сравнителни данни показват, че през 2000 спрямо 2019 г., както и очакваните разходи за инвестиции за наука, иновации, нови технологии, сектори с висока добавена стойност и развитие на човешкия капитал през 2021 спрямо 2000 г. намаляват, докато в САЩ, 16


Япония, Франция и болшинството от останалите страни членки на ЕС те нарастват в пъти. Едва ли е нужно да припомняме, че това са инвестиции, които ще издигнат равнището на производителността и конкурентната способност на икономките въпросните страни непосредствено след овладяването на

на

пандемичната криза и ще

направят още по-трудно реализирането на историческото предизвикателство пред страната за догонващо научно-техническо, икономическо,

екологично и социално

развитие .. Вън от това политиката в България се отличава от тази в споменатите страни по още един или два показатели - добавянето на нови и изострянето на натрупани през последните десетилетия тежки научно-технически,

икономически, екологически,

социални, демографски, кадрови, управленски и пр. и пр. проблеми – последица от съхраняващото се статукво и продължителното действие и взаимодействие на комбинация от неадекватна на историческите предизвикателства пред страната и в този смисъл погрешна

подоходна, данъчна, здравна, образователна, правна,

инвестиционна, стимулираща, контролна

и пр. политики и практики, основани на

неадекватна на историческите предизвикателства пред страната философия, подходи, приоритети, политически програми и мерки. И макар че всички те не можеха и не успяха да спрат икономическия и социален растеж в страната през последните десетилетия във сравнение с миналото, те доведоха и ще продължат

и в обозримо бъдеще да водят

до нейното трайно изоставане и

възпроизводство на последното или на едно от последните места в ЕС по основни макроикономически показатели, в т.ч. до ежегодно възпроизводство на най-високо в ЕС и като тенденция нарастващо равнище на бедността, подоходното, здравно, образователно и други социални неравенства; силно ограничени на практика граждански, политически и социални права и свободи; огромни, ежегодно нарастващи и много трудно възстановими загуби на най-важния обществен капитал - човешкия капитал; ежегодно задълбочаваща се демографска криза. А както е известно, колкото и важни да са сравненията с миналото, през всички етапи и периоди от човешкото развитие и особено през настоящия все позначими и решаващи са били и остават международните сравнения, в това число и конкретно за България - сравненията на равнището и темповете на нейното научно-

17


техническо, икономическо, екологично и социално развитие в рамките на ЕС, Европа и света като цяло. Само няколко официални статистически данни за потвърждение : В България, през 2016-2018 г. в сравнение с 2004/2005 г.: Равнището на бедността нараства от 14 % до 21-22 % и остава най-високо в

-

рамките на ЕС; Подоходното неравенство между 20 % най-високо доходни и 20 % най-ниско

-

доходни групи от населението на страната нараства от 5.1 до 7.7-8.2 пъти – при средно от около 5.1 пъти в ЕС; По оценки на МВФ, Св.Банка и Transperency Internationl сивият сектор в

-

икономиката достига рекордните за ЕС 30-32 % от БВП на страната; Поради нереформирана и неефективна съдебна система и дейност, по всички

-

етажи на властта, в т.ч. по високите етажи, се шири повсеместна безнаказана корупция; България изпада в тежка и като тенденция ежегодно задълбочаваща се

-

демографска криза ; Значителна остава ежегодната нетна емиграция на предимно млади и

-

образовани лица – една от основните причини за ежегодно нарастващ недостиг на добре образована и квалифицирана работна сила, с тежки и продължителни негативни икономически и социални последици; Крайно ниска остава ефективността на публичните разходи ;

-

Нисък – най-нисък в ЕС – остава относителният дял на общите данъчни приходи

в БВП на страната ( около 29 % при 40 средно за ЕС и 45 до 50 % , което води до перманентен недостиг на бюджетни средство и хронично недофинансиране на здравеопазването, образованието, социалната защита, инвестициите в иновации, нови технологии, производства с висока добавена стойност, развитие на инфраструктурата за всички и пр. Ще подчертая. В основата на всички управлението

страната

лежат

погрешни

тези и множеството други слабости в и

неадекватни

на

историческите

предизвикателства през последните десетилетия философия, подходи, приоритети, политики и практики, в това число и най-вече : - философията на неолиберализма от 70-те години на миналия век; 18


- пренебрегването на сложната обективна връзка и зависимост между основните цели на общественото развитие на този етап – научно-технически, икономически, екологични и социални, последните явяващи се едновременно негови самоцели; - доминирането на фрагментарни и конюнктурни подходи; - приоритет на мерките за борба със симптомите вместо с причините на наблюдаваните негативни обществени процеси и явления; - значително по-малко средства от тези във водещите страни членки на ЕС през периода на пандемията за дигитализация на българската икономика; и ако не издигане, то поне съхраняване на досегашните различия и по-скоро изоставане в равнището и темпове на нейното икономическо развитие. х И още няколко официални статистически данни и техния анализ, отнасящи се непосредствено до допуснати през периода на пандемията слабости в основния стълб на пенсионната ни система, от която зависи равнището на бедността сред около 2.1 млн.пенсионери . 1. -

По информация на НОИ към 30 юни 2020 г. : 71.7 % от общия брой на пенсионерите в страната ( 2 121 134 ) са с основни

размери на своите пенсии (без вторите, третите и четвъртите) под ЛБ по СИЛК за 2018 г., възлизащ на 413 лв. -

69.02 от общия брой на пенсионерите с пенсии за ОСВ, възлизащ на 1 609

023 пенсионери , са с пенсии под ЛБ по СИЛК за 2018 г.,възлизащ на 413 лв. Средният месечен размер на пенсиите за първото полугодие на 2020 г. възлиза на 400.82 лв., т.е. остава под ЛБ за 2018 г. (референтна година за дохода в публикацията на НСИ от 2019 г. ) Значителни са регионалните различия. Например, в Разград средният месечен размер на пенсиите през първото полугодие на 2020 г. възлиза на 319.30 лв. ; в Кърджали - на 322.89 лв., докато в София-град - 491.83 лв.; във Варна – 455.56 лв.. Още по-висок е броя и относителния дял на пенсионерите към 31.06.2018 г. с месечни размери на пенсиите под необходимата издръжка на живота (под

НИЖ),

възлизаща през 2018 г. на 618 лв.) - 86.51 % от общият им брой възлизащ на 2 121 134 или 1 834 993 пенсионери. 19


2. Равнището на изплащаните пенсии у нас спрямо средните брутни и нетни размери на работните заплати остават най-ниско ЕС. Равнище на средните брутни и нетни размери на пенсиите към брутните и нетни доходи от труд при пенсиониране през 2017 г. - в % 2 страни на брутните размери на нетните размери разлика 1 2 к.2 - к. 1 България* 32.7 41.9 9.2 Р. Чехия 45.8 60.0 14.2 Гърция 53.7 53.7 0 Латвия 53.7 53.7 0 Естония 49.7 57.4 7.7 Белгия 46.7 66.1 19.4 Франция 60.5 74.5 14 Финландия 56.6 65.0 8.4 Дания 86.4 80.2 -6.2 Люксембург 76.7 88.4 11.7 Австрия 78.4 91.8 13.4 *За България данните се отнасят единствено за изплащаните пенсии от ДОО Една от причините е съзнателно провежданата силно ограничителната подоходна политика в страната през последните три десетилетия, реализирана в конкретния случай с възприетото крайно неефектиното правило и механизъм за осъвременяване на старите пенсии – т.нар. „швейцарско правило“ и отказът на управляващите политически партии за преизчисляване на старите пенсии на основата на актуалния среден осигурителен доход през предходната една, две или максимум три календарни години или по друг ефективен начин като например повишаване коефициента за преизчисляване на осигурителния стаж от 1.2 на 1.5, както е обещано преди години.. Това по същество е отказ на управляващите политически партии и коалиции за възстановяване на социалната справедливост в основния стълб на системата ни за пенсионно осигуряване. В тази връзка ще напомним, че от реформирането на пенсионната ни система през 2000 г. до сега, заварените пенсии са преизчислени един единствен път - през 2008 г., на основата на средния осигурителен доход от 2007 г., възлизащ на 398.17 лв. През същата 2008 г., средният месечен размера на пенсията за ОСВ на пенсионер възлиза на 426.89 лв. и представлява 92.21 % от средната месечна издръжка налице в страната ( 462.45 лв.) .

20


За по-конкретна представа и илюстрация нека се запитаме какъв би бил средния размер а пенсиите при евентуалното му преизчисляване по предложения начин през първото полугодие на настоящата 2020 г. например, при среден осигурителен доход за страната е около 1003 лв. ? Ще се абстрахираме от повишените размери на средния индивидуален коефициент на пенсионер и средният осигурителен доход –малко по-високи от тези през 2008 г.,тъй като повишението им е незначително. Сравнението показва, че през първата половина на 2020 г.,спрямо 2008 г. средният размер на осигурителния доход е нараснал 2.53 пъти ( 1003 лв. : 398,17 лв. ). Във същото време средният месечен размер на пенсиите за ОСВ на пенсионер, индексиран по т.н.“швейцарско правило“, е увеличен от 216,38 лв. през 2008 г. до 426,89 лв. към 30 юни 2020 г. , т. 1.776 пъти. Което,

дори ако се абстрахираме от допълнителното му

потенциално увеличение следствие действието и взаимодействието между повишението, макар и незначително, на средния индивидуален пенсионерски коефициенти и на средния осигурителен стаж, би означавало среден размер на пенсията на пенсионер за ОСВ през първата половина на 2020 г. от 972.43 лв. ( 398,17 лв. х 2.53 ´= 972,43 лв.). Т.е. с около 545 лв. по –висок среден размер на пенсията за ОСВ на пенсионер през първата половина на 2020 г. от действително отчетения. Което показва крайно неадекватно правило и механизъм за осъвременяване на старите пенсии, водещи и довели до ежегодно нарастващо все по-силно противопоставяне на различните поколения пенсионери с един и същ осигурителен принос, с множество други негативни последици не само за пенсионерите, но и за осигурените лица, включително за по-младите поколения от тях. 3. Решението на правителството през последните две годни за изпреварващо нарастване на минималните размени на пенсиите дава „глътка въздух „на ниско доходните пенсионери. Но за сметка на масова повсеместна уравниловка

в размерите на

пенсиите и пренебрегване на основен принцип на пенсионната ни система, който е и основното й различие от системата за социалното подпомагане - ПРИНЦЦИПЪТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ РАЗМЕРИТЕ НА ПЕНСИИТЕ И ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРИНОС НА ПЕНСИОНЕРИТЕ ПРЕЗ ТЕХНИЯ ОТМИНАЛ АКТИВЕН ЖИВОТ. По данни на НОИ3 към 30.09.2020 г. 1 086 275 или 49,89 от общия брой на пенсиите са с основните месечни размери до 300 лв. месечно. С повишаване от 1 януари 2021 г. на минималния размер на пенсиите на 300 лв., най-вероятно уравниловката н размера на 21


пенсиите ще обхване същият или близък брой и относителен дял. Което превишава относителния дял на уравниловката в основните размера на пенсиите през 1989 г., когато нямаше система и механизъм за тяхното осъвременяване.. По тази причина може да се твърди, че : (а) новата важна характеристика на пенсионната ни система в началото през цялата 2021 и следващите години (ако не се предприемат необходимите мерки) става принципът на социалното подпомагане; както и (б), че дори при евентуално наличие на необходимата

политическа воля нейното преодоляване и пълно възстановяване на

основния принцип на пенсионната ни система в бъдеще става изключително трудна и скъпа задача и най-вероятно ще се проточи във времето. В същото посока – към засилване на уравниловката в размера на пенсиите - действат и добавките през последните месеци от по 50 лв.на пенсионер, независимо от размера на негата пенсия и доходи от пенсии. И още нещо важно. Поставената цел – издигане минималния размер на личните доходи на пенсионерите до 300 лв. месечно можеше да се постигне без

въпросната

уравниловка и нарушение на основния принцип на първия стълб на пенсионната ни система ако разликата между 300 лв. и по-ниските размери на личните доходи от пенсии на пенсионер се покриваше от системата за социално подпомагане.Т.е. чрез социални помощи. х Разбира се, наред с пенсионерите, към групата на бедните ,т.е. на лицата с официално разполагаеми лични доходи под ЛБ по SILC спадат още редица групи от населението, включително деца в ниско доходни семейства.

В тази връзка ще

припомним, че :

нормативно определения размел на минималната работна заплата (МРз) за 2018 г. е 510 лв.; задължителните социални и здравни осигурителни вноски плюс ДОД – общо но 22.4% или на 114.24 лв.; разполагаемият й размер – 395.76 лв., което е под размера на ЛБ ( 413 лв. )и не съдържа нито стотинка от допълнително необходимите лични средства за просто възпроизводство на носителите на МРз, т.е. за отглеждане, здравеопазване, образование и пр.на едно единствено дете . х Безспорно, в борбата с пандемичната криза „ COVID -19“ и нейните негативни социални, икономически и други последици най-актуалната и важна задача в момента е опазване здравето и живота на населението Но специалистите твърдят, че тя ще продължи 22


и в основни линии успешно ще бъде преодоляна в рамките на следващата една-две до три години. От тази гледна точка борбата у нас с натрупаните негативни научно-технически, икономически, екологични , социални, бюджетни, инвестиционни, демографски, кадрови1 управленски и пр. проблеми и техните основни причини остава еднакво актуална и важна задача на сегашното и следващите правителства, действащи през следващите минимум 5 до 10 години. Важна част от тази борба е адекватното а историческите предизвикателства пред страната : -

разработване и реализиране на система от необходими и взаимно свързани

реформи, съобразени с одобрените от ООН на 25 септември 2015 г. нови „Глобални цели на хилядолетието“ и „Програма за устойчивото развитие до 2030 г.“ под надслов „ Да трансформираме нашия свят : дневният ред 2030 за устойчиво развитие“. -

финансиране и стимулиране на необходимите и възможни иновации,

техническо и технологично обновяване на производството – задължителните условия за издигане равнището и темповете на неговата конкурентна способност и просперитета на страната и народа й непосредствено след пандемичната криза и нейните негативни последици; Крайно време е у нас да се сложи край на приоритетното използване на политическата власт за задоволяване на лични, тясно-партийни и олигархични интереси. В тази връзка ще припомня и думите на бившия президент на Франция, Никола Саркози, безспорен десен политик, пред участниците във Световния икономически форум в Давос през януари 2010 г. : ” Не може да има трайно развитие, когато единствен критерии е незабаваната печалба”; - ”Въпросите, пред които сме изправени са : Как да поставим икономиката в служба на човека? Как да стане така, че икономиката да бъде средство, а не крайна цел? И подобно на г-н Саркози да се запитат : „Нужен ли ни е такъв капитализъм, които в името на бързи и високи печалби пренебрегва жизнените интереси на милиони хора? И да си отговорят с отговорите на г-н Саркози : 23


„Такъв капитализъм не ни е нужен. ... Или ние ще се променим, или промяната ще ни бъде наложена от икономически, социални и политически кризи”. 15.11.2020 г. Забележки( Използвана литература): 1.За подробности виж :(a) „Innovation investment in Central. Eastern and South-Eastern Europe. Building future prosperity and setting the ground for sustainable upward convergence “ - European Commission, European Investment bank; (б)“Restoring EU competitiveness “ , European Investment Bank report, 2016 updated version; (в) EIB Regional study’ December 2018. (b) “ Business and Consumer Survey Results” The Directorate : General Financial and economic Affairs. (v) “Investment in the Euro Area – Focusing on Research and Innovation”. Всъщност, силното подценяване на инвестициите в наука и иновации е традиционно за българските правителства през последните десетилетия..За потвърждение виж публикуваният ат ЕК през септември 2015 г. доклад. на група независими експерти под надслов :“Независима експертна оценка на българската система за научни изследвания и иновации.Механизъм за подпомагане на политическата програма“Хоризонт 2020 „. 2. Източник : OECD pension models Gross and net pension replacement rate from mandotory (public and private) …schemes in 2017 3. Статистически бюлетин ПЕНСИИТЕ към 30.09.2020 Г.

Резюме Става въпрос за пропусканите възможностите през годините на пандемичната криза COVID 19 (2020 r 2021 ) за подготовка на необходимите реформи, програми, мерки и действия за : (а) ускорено преодоляване на статуквото в страната – основна причина за ежегодното възпроизводство на България в ЕС на последното или на едно от последните места в ЕС по основни макроикономически показатели; (б) за адекватно на историческите предизвикателства повишаване и стимулиране на инвестициите за дигитализация на българската икономика - по примера на водещите страни членки на ЕС , САЩ и Япония, което и позволява значително по-висока конкурентна способност непосредствено след овладяване на пандемичната криза , като и за (в) допуснатата, в нарушение на основни принципи на действащата у нас пенсионна система, уравниловка в размера на пенсиите на около 50 % от общия брой на пенсионерите. Ключови думи : историческо предизвикателство; статукво; реформи; дигитализация на икономиката; конкурентна способност; догонващо икономическо и социално развитие ; уравниловка в размера на пенсиите; социална справедливост. Title Golden opportunities are missed. New bugs are added Summary These are questionя of the missed opportunities in 2020 and 2021 for the preparation of the necessary programs, measures and actions for: (a) accelerated overcoming of the status quo in the country - the main reason for annually Bulgaria's reproduction in the last or one of 24


the last places in the EU by basic macroeconomic Indicators; (b) for increased and adequate to the historical challenge for catching-up development investments in the digitalization of the Bulgarian economy - similar to the the leading EU member states, USA and Japan; as well as (c) for the inadmissible violation of the basic principle of the current pension insurance system - the principle of correspondence between the amounts of pensions and the contribution of the bearers during their economically active life, which led to equalization of about 50% of the pensions of retired pensioners . Keywords: historical necessity; status quo; reforms; digitalization of the economy; increased competitivnrss; catching up with economic and social development; equalization in the amount of pensions; social justice.

25


ГЛОБАЛНИ ПРОГНОЗИ НА ДЕЛОЙТ В ОБЛАСТТА НА ТЕХНОЛОГИИ, МЕДИИ И ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ: РЪСТ НА ДИГИТАЛНАТА РЕАЛНОСТ, ВИРТУАЛНИТЕ ЛЕКАРСКИ ПОСЕЩЕНИЯ, ОБЛАЧНИТЕ И СПОРТНИTE ТЕХНОЛОГИИ

   

През 2021 г. ще има повече от 400 милиона видео посещения при лекари по целия свят Глобалните разходи за облачни услуги ще нараснат 7 пъти по-бързо от общите ИТ разходи Разходите за слушалки за дигитална реалност нарастват 100% през 2019 г. Пазарът на спортни технологии отбелязва ръст на интереса към инвестиции в рисков капитал с над 3000 сделки на глобално ниво за последните 5 години

Делойт публикува своя доклад Глобални прогнози в областта на технологиите, медиите и телекомуникациите (TMT), който показва как световните тенденции в TMT могат да повлияят на бизнеса и потребителите по целия свят. В него се посочва също и каква част от тези тенденции са обусловени от икономическото и обществено въздействие на глобалната пандемия, което води до засилване на интереса към видео, виртуални и облачни технологии, както и към медийни сегменти като спорта. „Докато някои технологии следват очаквания модел на растеж, реалността на глобалната пандемия доведе до безпрецедентно технологично ускорение, което коренно промени начина ни на живот и работа. “, подчертава Силвия Пенева, управляващ съдружник на Делойт България. „Редица корпоративни и потребителски технологии - от 5G през облака до виртуалната реалност - ще продължат да предлагат възможности за световната бизнес екосистема.“ – допълва още тя. В изключително предизвикателната ситуация, в която светът беше поставен заради коронавирус пандемията, за пореден път стана ясно, че технологичните иновации ще стават все по-необходими. Лекарските посещения преминават към видео Един от ефектите на COVID-19 е началото на световна тенденция към телемедицината, включително посещения на лекар, базирани на видео. Глобалната пандемия не само наложи премахването на регулаторните бариери пред подобни посещения в някои страни, но и помогна на потребителите да разберат по-добре и да се възползват от приложенията за видео разговори. Въпреки някои първоначални тревоги, докладът на Делойт за Глобалните прогнози в областта на TMT показва колко потребители (и лекари) са готови да преминат към виртуални срещи, включително

26


видео посещения. Делойт прогнозира, че процентът на виртуалните прегледи при лекар ще нарасне до 5% в световен мащаб през 2021 г., в сравнение с около 1% през 2019 г. Дори едноцифреният ръст е значителен. Само през 2019 г. в 36-те страни от ОИСР са извършени 8,5 милиарда посещения на лекар на обща стойност около 500 милиарда щатски долара. Образованието и предприятията избират виртуалната реалност Пазарът на очила за виртуална реалност се разраства, тъй като завладяващите технологии придобиват популярност в предприятията и образованието. Делойт прогнозира, че, водени от покупки на корпорации и образователни институции, продажбите за корпоративно и образователно използване на слушалки за виртуална, разширена и смесена реалност - общо известни като XR или дигитална реалност - ще нараснат със 100% през 2021 г. спрямо нивата от 2019 г. Ръстът на продажбите за този вид слушалки вече се е ускорил на някои пазари поради риска от инфекция с COVID-19, която води до тяхното използване за виртуалното обучение на служители и студенти. С пандемията, която ускорява възможността да демонстрират своята стойност, слушалките за дигитална реалност могат да продължат да се налагат и след нейния край поради редица други предимства, като по-ниски разходи, по-голяма безопасност и по-добри резултати при обучение. Пандемията стимулира растежа на „облаците“ По някои показатели облачният пазар нараства още по-бързо през 2020 г., отколкото през 2019 г. Според доклада за прогнозите в областта на ТМТ, това се дължи на увеличеното търсене поради COVID-19, социалната изолация и работата от разстояние. Според Делойт растежът на приходите ще остане по-голям от 30% за периода 2021 до 2025 г., тъй като компаниите мигрират към облаци, за да спестят пари, да станат по-гъвкави и да стимулират иновациите. С пандемията, която насочва повече предприятия към облачните услуги, пазарът вероятно ще излезе от ситуацията по-силен от всякога. В близко бъдеще облачните технологии може да се превърнат в доминиращото решение във всички видове бизнес. В България облачните технологии също стават все по-често нужни на компаниите, макар че по данни на Евростат страната ни е на едно от последните места в Европа по използване на такива технологии от страна на бизнеса. Те обаче се оказват необходимост, за да бъдат компаниите по-иновативни и да предоставят решенията си по-бързо. Вероятно, както в останалите европейски държави, те бързо ще се наложат като общоприета платформа, която ще допринесе за дигиталната трансформация на българския бизнес.“ – коментира още Силвия Пенева. Жените и технологичните спортове Докато броят на спортните събития се забави през 2020 г., то не можем да кажем същото за техния потенциал за растеж. Делойт прогнозира, че двете основни тенденции в спорта – увеличената монетаризация на женския спорт и използването на дигиталната среда за създаване на спортисти, които използват персонализирани данни, съответно дигитални приложения, за да измерват постиженията си - ще продължат своята възходяща тенденция. Спортът за жени е на път да струва повече от милиард долара през следващите години. Способността му да генерира значителна телевизионна аудитория, да предоставя стойност на спонсорите и да

27


привлича фенове е демонстрирана многократно през последното десетилетие. Точно както COVID19 катализира фундаменталните преоценки на много аспекти на обществото, Делойт прогнозира, че женският спорт също ще се възприема, популяризира и комерсиализира по нови начини. Друга промяна в спорта включва използването на анализ на данни за спортисти. Тъй като те стават все по-реални, сега е възможно да се измерват индикатори както в тялото, така и извън него, създавайки стотици нови показатели, които да се използват за вземане на решения – като така създават дигиталния спортист. Според доклада на Делойт до края на 2021 г. множество професионални спортни лиги ще установят нови официални правила и политика относно събирането, използването и комерсиализацията на данните за играчите. Още акценти от TMT прогнозите на Делойт за 2021 г.: 

Започва вълната на 8К: Продажбите на 8K телевизори вероятно ще достигнат 5 милиарда щатски долара през 2021 г., като оборудването и услугите за производство на 8K съдържание генерират стотици милиони долари повече.

Разбит е митът за здравето и 5G: Загрижеността относно рисковете за здравето от 5G е безоснователна. Делойт предвижда, че през 2021 г. е много малко вероятно излъчването от 5G мобилни мрежи и 5G телефони да повлияе на здравето на всеки човек. Но, за да бъде образованието за 5G ефективно за ограничаване на популярните страхове, то трябва да бъде убедително, последователно и всеобхватно и трябва да започне сега.

Следващото поколение мрежи за радиодостъп се ускорява. Отворените и виртуализирани мрежи за радиодостъп (RAN) дават на операторите на мобилни мрежи потенциал да намалят разходите и да увеличат избора на доставчик, когато приемат 5G.

Годишният доклад на Делойт в областта на технологиите, медиите и телекомуникациите предоставя перспектива за технологичните, медийни и телекомуникационни тенденции, които могат да нарушат и трансформират бизнес и потребителските екосистеми по целия свят. Посетете www.deloitte.com/predictions, за да научите повече.

28


7-ТЕ НАЙ-ТЪРСЕНИ ТЕХНИЧЕСКИ УМЕНИЯ ЗА 2021 Сега, когато компаниите правят своите първи крачки отвъд „основното образование” в сферата на изкуствения интелект, ръководителите на ИТ отдели търсят хора с опит в интегрирането на изкуствен интелект (ИИ) с други технологии като автоматиката. Експертизата в боравене с машинно самообучение също ще бъде много търсена, тъй като компаниите въвеждат в производствата си все повече алгоритми, изискващи постоянни грижи и захранване с данни. Очаква се рязко увеличаване на търсенето на технологични специалисти, които притежават уникален набор от умения

29


Изкуствен интелект, програмиране, боравене с данни… това ще са най-актуалните умения (снимка: CC0 Public Domain) Много от търсените технологични умения днес ще останат актуални и през 2021 г., казва Лия Белски, главен корпоративен директор в Coursera. Това включва изкуствен интелект, програмиране на Python и боравене с данни, отбелязва Tech Republic. Лия прогнозира, че това, което ще се промени значително, е кой учи технологични умения и как ги учи, информира technews.bg. Ето поглед към уменията, които ще бъдат най-търсени през 2021 година: Боравене с облачни архитектури Осъзнаването на предимствата на облачните технологии доведе дотам, че компаниите не търсят проекти от типа „вземам и прехвърлям в облака”, а изграждат своите продукти и услуги в облачните архитектури. Поради тази причина експертизата в облачните технологии и т.нар. контейнери ще бъде по-търсена през 2021 г., според Картик Нараян, глобален лидер по облачни технологии в Accenture. Това, според специалистите, ще изискват различни нива на обучение и сертификация.

30


Киберсигурност в облака Тъй като повече бизнес дейности преминават към облака, проблемите със сигурността нарастват и се променят. Джон Клей, директор на комуникациите за глобални заплахи в Trend Micro, казва, че бързият темп на миграция към облака затруднява организациите да намерят специалисти по киберсигурност, които да могат да интегрират в своя DevOps екип, за да гарантират, че сигурността е замислена от началото на всеки облачен проект. „През 2021 г. очакваме рязко увеличаване на търсенето на технологични специалисти, които притежават уникален набор от умения, обхващащи както DevOps, така и дейностите по сигурността”, казва той. Изкуствен интелект и автоматика Изкуственият интелект преминава от т.нар. „ранна фаза” на въвеждане към по-масово използване. Това означава, че компаниите ще се нуждаят от служители, които могат да ръководят по-сложни проекти за ИИ. Том Кланси, вицепрезидент по обучение в UiPath, прогнозира, че уменията за автоматизация и изкуствен интелект ще стават все по-важни за успеха в работата. „Неотдавнашно проучване, което направихме, установи, че 70% от ръководителите на ниво „C” в големи организации изискват служителите да имат умения в сферата на автоматиката и изкуствения интелект”, казва той. Проучването на UiPath е установило и още нещо важно: наличието на подобни умения води до повишаване на бизнес производителността, съответно до по-голяма удовлетвореност на служителите и подобрено кариерно развитие.

31


Изкуствен интелект и обработка на естествен език Обработката на естествен език е друг набор от умения във връзка с изкуствения разум, който ще бъде търсен през следващата година, според експерта на Dialpad Дан О’Конъл. Dialpad е компания за облачни комуникации, специализирана в конференциите и подобряването на гласовия анализ. О’Конъл казва, че фирми като Dialpad търсят специалисти с опит в технологиите за разпознаване на реч. Според специалиста, в следващата фаза на развитие на инструментите за изкуствен интелект ще се развиват практически проекти като например идентифициране на списъци със задачи, които произтичат от проведени срещи на живо, и търсене в записи на гласови разговори. Оперативни умения в машинното самообучение Според Ананд Рао, глобален ръководител на дейностите в сферата на изкуствения интелект в PwC, друг признак за преминаване на ИИ към масовост е нарастващата нужда от оперативни таланти в подкрепа на проекти за машинно самообучение. В идеалния сценарий учените изграждат моделите на данни и ги предават на екип от инженери, които да внедрят моделите и да ги поддържат. Тази нова категория работа ще обхваща боравене с данни и DevOps за машинно обучение. Това означава, че проектите за ML ще се нуждаят от учени по данни, аналитици и инженери, които да управляват производствената работа. Продуктов мениджър – винаги актуално Някой трябва „движи” всички тези облачни и ИИ проекти, което означава, че уменията за управление на производството ще бъдат по-важни от всякога. Джордж Абът, продуктов ръководител в Capital One, казва, че въпросните умения са критична необходимост за всички големи технологични компании. За да отговори на тази нужда, самата Capital One е започнала вътрешен „продуктов колеж”, за да обучи повече от 800 продуктови мениджъри в компанията. 32


„Малокодови” похвати През последните няколко месеца бързо набраха скорост инструментите за създаване на софтуер с т. нар. „малко писане на код” – „малокодови”. Те не изискват задълбочени познания в програмни езици, с тях всеки що-годе технически грамотен човек може лесно и бързо да създаде нови програми, които да помогнат на бизнеса му. Това обикновено касае малки и средни фирми. Стефани Луис, старши директор на програмите за общността на разработчиците в Pegasystems, казва, че има много възможности за навлизане на пазара на малокодови решения. Развитието на тези системи би увеличило необходимостта от ангажиране на поширока бизнес и технологична общност и фокусиране на вниманието върху за това как малокодовият подход към изграждането на софтуер може да бъде полезен. „Не е необходимо да сте компютърен специалист, за да можете да вършите тази работа”, казва тя. Ще се търсят хора, които разбират и оценяват силата на технологиите и които са любопитни и готови да отделят време за учене. „Не ни е необходим толкова набор от умения, колкото подходящ начин на мислене”.

Не-технологични умения Леон Адато, ръководител на SolarWinds, също казва, че най-важните умения през 2021 г. няма да са непременно технологично ориентирани. „2021 г. ще изисква от ИТ специалистите да имат мъдрост, търпение, издръжливост и добре развито чувство за 33


хумор”, казва той. „Наред с това от тях ще се очаква да могат бързо да пренареждат приоритетите си, без да губят време да се безпокоят за времето, прекарано в работа по предишната задача”. Джейми Коукли, вицепрезидент по човешките ресурси във фирмата за ИТ поддръжка Electric, казва, че творчески настроените и комуникативните хора днес са по-ценни. Не е нужно да имат технически умения – такива умения се учат; по-важното е хората да са любопитни и любознателни, да искат да се учат, да общуват и да работят с хора.

34


IN MEMORIAM

С дълбоко прискърбие екипът на списание „Финанси“, Ви съобщава, че след кратко боледуване на 13 март е починал на 73 годишна възраст главният редактор на медията. Стефан Прончев е роден през 1947 г. Той беше главен редактор на сайта Financebg.com и на електронното научно списание „Финанси“. Завършил е българска филология и се реализира в продължение на десетилетия в областта на медиите. Има специализация по икономическа журналистика, като оперативен журналист следи изграждането на отделните индустриални зони в Пловдив и създаването на научно-приложните звена на БАН в града. Работи последователно в различни ежедневници и списания: „Отечествен глас“, „Денят“, „Континент“, сп. „В Пловдив“, сп. „Банки, Инвестиции, Пари“ и сп. „Финанси“ през последните 12 години. Автор е на документални сборници с очерци и репортажи от пътувания зад граница. Заедно с д-р Петър Нейчев и д-р Тоде Тодев публикуват документалната книга „Истината за Агробизнесбанк“, в която се разглежда явлението „банковите кризи в България през 90-те години на 20 век. Той беше и сценарист на техно филма „Георите от САЩ‘94“. Всички колеги скърбим за загубата и изразяваме съболезнования на близките му! 35

Profile for efinance

е-Списание Финанси брой 1 2021 година  

е-Списание Финанси брой 1 2021 година  

Profile for efinance
Advertisement

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded