Page 1


Съдържание 1. Развитие на автомобилното застраховане в България – Гл. ас. д-р Милен МИТКОВ, Ас. д-р Иван Божикин…………………………………………………………………….2 2. Доколко справедлива и ефективна е данъчната политика у нас – Д-р ик. Димитър НИНОВ………………………………………………………………………………………….18 3. Еврофондовете не са самоцел за усвояване, а за реализация на нова национална политика – Пламен ТОДОРОВ, финансист 4. Частният бизнес не е склонен да инвестира в иновации – Проф. д-р ик. Ганчо ГАНЧЕВ 5. Икономиката ни била добре! Нека фактите говорят... – Румен ГЪЛЪБИНОВ, финансист 6. Банките се застраховат пред очаквания Брекзит 7. Какво е отвъд върха? 8. Фин Хумор 9. Да сбъднем заедно една българска мечта /проект за документален филм „Героите от САЩ-94“/

3


4


РАЗВИТИЕ НА АВТОМОБИЛНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ В БЪЛГАРИЯ Гл. ас. д-р Милен Митков1 Ас.д-р Иван Божикин2

Резюме В настоящото изследване са представени резултатите от проведено през 2018 година проучване на автомобилното застраховане в България, осъществено съгласно проект № 6-2018г. към Института за научни изследвания. Основната цел на изследването е да се очертае състоянието и развитието на автомобилното застраховане в България. Акцент е поставен върху състоянието и развитието на премийния приход и застрахователните обезщетения. Застъпената теза е, че автомобилното застраховане е определящ по значението си фактор за формиране на премийните приходи и за развитието на застрахователните дружества. Доказването на поставената теза е постигнато посредством решаването на следните по-важни задачи: - очертаване на състоянието и тенденциите в развитието на застрахователния пазар за периода 2005-2017г.; - очертаване на състоянието и тенденциите в развитието на автомобилното застраховане за периода 2005-2017г.; Резултатите от изследването показват, че темпът на развитие на премийния приход и застрахователните плащания на застрахователният пазар изостава от този на автомобилното застраховане. От друга страна, темпът на развитие на Каско застраховане изпреварва темпът на развитие на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В рамките на изследвания период средната застрахователна премия по автомобилно застраховане нараства, както и обхватът на автомобилното застраховане.

Увод Автомобилът и неговите разновидности са една неизбежност и необходимост за населението. В съвременните условия пътните превозни средства, като начин придвижване, вече не са лукс, а стоки, които имат съществено значение и място в

1 2

Стопанска академия „Д.А.Ценов“ – Свищов, Катедра „Застраховане исоциално дело“ Университет за национално и световно стопанство (УНСС ), Катедра „Икономикс“

5


живота на хората. Установената тенденция на зависимост от автомобила значително се засили след настъпилите промени в края на миналия век в България. В условията на пазарна икономика съществува възможност всеки човек от населението да придобие собствен автомобил. По този начин броят на нови и употребявани пътни превозни средства в страната непрекъснато нарасна. Актуалността на разглежданата проблематика се определя и от законодателните промени в страните от ЕС, свързани с решенията на Европейската комисия за създаването и приемането на системата „Платежоспособност II”, посредством приемането на Директива 2009/138/ЕО. Прилагането на системата „Платежоспособност II” от застрахователните дружества е сериозен проблем за всички дружества, предлагащи автомобилните застраховки. Основната цел на изследването е да се очертае състоянието на автомобилното застраховане. Изпълнението на основната цел е свързано с решаване на следните по-важни задачи: - изясняване на особеностите и същността на автомобилните застраховки; - очертаване на състоянието и тенденциите в развитието на брутния премиен приход за периода 2005-2017г.; - очертаване на състоянието и тенденциите в развитието на застрахователните плащания за периода 2005-2017г.; - очертаване на състоянието и тенденциите в развитието на средната застрахователна премия в автомобилното застраховане за периода 2005-2017г.; Обект на настоящото изследване е автомобилното застраховане в България. Фокусът на изследването е състояние и развитие на автомобилното застраховане след приемането на първия Кодекс за застраховането през 2005г. Предмет на изследването са икономическите и застрахователно-технически възможности, пред автомобилното застраховане и застрахователния пазар в условията на нови регулации и динамично икономическо развитие. За решаването на изследователските задачи и постигането на основната цел в изследването са използвани следните съвременни подходи и методи като: метод на анализа и синтеза; емпиричен подход, сравнителен метод и логическо описание. Използван е и подходящ табличен инструментариум. Основните статистически данни за анализите в отделните части изследването са взети от официалните интернет страници на: Национален статистически институт и Комисията за финансов надзор. Те обхващат периода до 31.12.2017 година и не отчитат промените, настъпили след него. Данните са представени във вид на таблици с помощта на MS Office Exсel 2010. Извън обсега на изследването остава състоянието макроикономическите показатели „застрахователно 6

и

развитието проникване“

на и


„застрахователна плътност“ на автомобилното застраховане, структурата на инвестиционният портфейл на дружествата, границата на платежоспособност и застрахователно-техническите резерви.

1. Състояние и тенденции в развитието на застрахователния сектор в България за периода 2005-2017 година. Основен измерител на състоянието и развитието на застрахователния пазар брутният премиен приход. Икономическата същност на премийния приход се проявява във факта, че той формира част от националния доход (респективно част от брутния вътрешен продукт). Той се генерира от застрахованите с цел гарантиране на техните интереси от вредно въздействие на неблагоприятни събития (Василев В., Застрахователният сектор - безусловна предпоставка за стабилно икономическо развитие, 2011) Таблица 1.

Премиен приход на застрахователните дружества в България за периода 2005-2017г.

Годи на

Общ Общо Животозаст премие Темп на застрахова ра-ховане н развит не приход ие хил.лева

хил.лева

хил.ле ва

Дял на Дял на Общото Животозаст застрахова ра-ховането не

% %

%

85,97

14,03

2005

919 990

150 014

1 069 28,16 204

2006

1 060 768

186 181

1 246 16,62 949

85,07

14,93

235 524

1 505 19,68 070

84,35

15,65

84,63

15,37

2007

1 269 546

2008

1 532 438

278 409

1 810 19,90 847

2009

1 456 839

224 664

1 681 -6,80 504

86,64

13,36

248 677

1 623 -3,50 446

84,68

15,32

2010

1 374 768

7


2011

1 362 056

251 704

1 613 -0,80 760

84,40

15,60

83,29

16,71

2012

1 336 061

268 082

1 604 -0,60 144

2013

1 423 472

305 942

1 729 7,70 414

82,31

17,69

340 642

1 774 2,60 975

80,81

19,19

391 268

1 964 9,90 319

80,08

19,92

79,10

21,9

80,3

19,7

2014 2015

1 434 333 1 573 050

2016

1 622 270

428 390

2 050 4,21 661

2017

1 748 778

428 664

2 177 4 42

6,2

Източник:www.fsc.bg и собствени изчисления

Данните в Таблица 1 показват, че през 2017 г. брутния премиен приход на всички застрахователни дружества на територията на страната надхвърля достига близо 2,2 млр. лв. Забелязва се също така и трайна тенденция към нарастване на премийния приход за целия период на изследването. Темпът на развитие на премийния приход за периода 2005-2017 г. се движи в рамките от - 6,80% до 28,16%. В годините до 2008 година темпът на развитие е в границите от 16,62% до 28,16%. Кризата в периода след 2008 година даде отражение и на застрахователният пазар. Данните в таблицата показват, че в периода от 2009 до 2012 г. се наблюдава отрицателен темп на развитие, който се движи в границите от -0,60% до -6,80%. Добра тенденция може да се отбележи положителния темп на развитие на премийния приход след 2013 година, като в края на 2015 г. се забелязва ръст от 9,90%. За целият период на изследването от 2005г. до 2017г. темпът на развитие на премийния приход е 103,6%. Въпреки отчетената положителна тенденция на развитие през последните години, темпът на развитие на застрахователният пазар все още не е достигнал нивата на развитие в годините преди 2009г. Това показва, че има огромен потенциал за развитие в близките години. През последните години се увърждава тенденцията на трайно нарастване на значимостта на животозастраховането за развитието на застрахователния пазар и икономиката. Изпреварващия темп на развитие на животозастраховането спрямо общото застраховане доведе до увеличаване на дела на животозастраховането в брутния премиен приход. Ако относителния дял на животозастраховането спрямо премийния приход се движеше преди приемането на България в Европейския съюз в рамките на 10% или съотношение 9:1 в полза на общото застраховане, то през 8


2017 година делът е вече около 20% или съотношението е 8:2. Все още обаче това е далече от обичайните европейски практик, където животозастраховането е преобладаващо. Застрахователни плащания извършват както общозастрахователните дружества, така животозастрахователните дружества. Плащанията при имуществените застраховки се наричат застрахователни обезщетения. Плащанията при животозастраховането се наричат плащане на застрахователна сума, която е горна граница на тяхната отговорност или част от нея, договорена предварително. Данните в Таблица 2 показват, че след 2017 г. застрахователните плащания на дружествата в застрахователния сектор достигат 1, млр. лв. Забелязва се също така и трайна тенденция към нарастване на застрахователните плащания за целия период на изследването. Темпът на развитие на застрахователните плащания за периода 2005-2017г., се движи в рамките от – 6,6% до 31,6%. За целия период 2005-2017 година темпът на развитие на застрахователните плащания е 285% или увеличението е около 3 пъти. В периода след 2010 година застрахователните плащания намаляват, което е благоприятно за целият застрахователен пазар. Това означава, че застрахователните дружества изплащат по-малко парични средства.

Таблица 2.

Застрахователни плащания в страната за периода 2005-2017г.

Темп Живото Общо Общо застрахова застрахова плащан Годин не ия не а

млн. лева

млн. лева

млн. лева

2005

315,4

49,3

364,7

2006

363,5

68,1

2007

451, 3

78,3

на развит ие

%

Дял на Дял на плащания плащаният та в ав Живото Общото застрахова застране спрямо ховането спрямо общите плащания общите плащания %

%

30,5

86,5

13,5

431,6

18,3

84,2

15,8

529,60

24,2

85,3

14,7

9


2008

593, 9

94,0

687,89

31,6

86,4

13,6

2009

677, 8

91,9

771,39

14,1

88,1

11,9

2010

676, 2

101,1

779,14

-0,2

87,1

12,9

2011

631, 6

100,6

733,88

-6,6

86,3

13,7

2012

680,9

106,9

791,37

7,8

86,6

13,4

2013

717, 1

119,2

847,69

5,3

85,9

14,1

2014

838, 1

140,5

978,60

16,8

85,6

14,4

2015

872, 7

154,9

1 027,60

4,13

84,9

15,1

2016

856, 4

161,3

1 017,7

-1,8

84,2

15,8

2017

855,6

186,7

1 042,3

2,4

82,1

17,9

Източник:www.fsc.bg, и собствени изчисления

През последните години се утвърди тенденцията на трайно установяване на делът на застрахователните плащания в животозастраховането в границите на 14-17%. След 2009 година се установява плавно и трайно увеличение на делът на плащанията в раздел животозастраховане, като през последната година на изследването той надхвърля 17%, което се дължи на увеличение на средната изплатена сума за неимуществени вреди. За целия период 2005-2017 година темпът на развитие на застрахователните плащания изпреварва темпът на развитие на премийните приходи с близо 180% или увеличението е близо 2 пъти.

2. Особености застраховане.

и

тенденции

в

развитието

на

автомобилното

Автомобилното застраховане, включващо в себе си застраховките „Каско“ на моторни превозни средства и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заемат едно от основните места в дейността на застрахователните дружества. Общественото значение на автомобилните застраховки може да се търси и във факта, че след 1997г. те са водещи на застрахователния пазар в България, съгласно премийния им приход. Застраховка „Каско“ на моторни превозни средства е доброволна. Обект на застраховката са: корпуса, двигателя и допълнително стационарно оборудване в МПС, което не е включено в базовия модел на същото. Застраховката покрива пълна загуба или частична вреда на застрахованото МПС в резултат на непредвидими и внезапно проявили се застрахователни събития. Обезщетяват се материални вреди, настъпили в резултата на следните застрахователни събития 10


(Христозов & Димитров, Застрахователни продукти, 2012,): - пътнотранспортно произшествие /ПТП/; - пожар и природни бедствия; - злоумишлени действия на трети лица; - кражба и грабеж на цялото МПС; - кражба чрез взлом на застраховано трайно монтирано в МПС оборудване; - умишлен палеж и взривяване на МПС. Посочените покрити застрахователни рискове се групират от застрахователя в различни клаузи, които се предлагат на застрахования. Така се получават различни нива на покритие в зависимост от нуждите и потребностите на застрахования. Застраховката се сключва въз основа на попълнено от кандидата за застраховане предложение-въпросник по образец на застрахователя, в което се посочват всички известни и от значение за риска обстоятелства за застрахованото моторно превозно средство (Ерусалимов & Митков, Застрахователни продукти, 2016,). Застрахователната сума на застрахованото МПС се договаря между застрахователя и застрахования и не може да надвишава действителната стойност на превозното средство към датата на сключване на застрахователния договор (Ерусалимов, Василев, Панева, Митков, & Нинова, 2015,). За целите на застраховката действителната стойност на моторното превозно средство обикновено се определя съобразно неговата година на производство, марка и модел, гориво, мощност на двигателя, техническо състояние, външен вид, изминат пробег и монтираното оборудване. За действителна стойност на моторни превозни средства, придобити в ново състояние, се приема стойността, записана във фактурата за придобиване, при условие че е изтекъл срок не по-дълъг от 6 месеца от датата на издаване на фактурата, но не повече от 12 месеца от датата на производство на превозното средство. Във всички останали случаи действителната стойност на моторното превозно средство се определя по експертна оценка, съгласно действащата методика на съответното застрахователно дружество. За изграждане на техническите основи по дадена застраховка е необходимо да бъде оценен правилно рискът т.е. да се вземат предвид всички рискови обстоятелства, които характеризират ситуацията на риска. Изследването на рисковите обстоятелства, явяващи се причина за настъпването на застрахователен случай, има значение не само за застрахователите. То е много важно и за насоките на борбата срещу автомобилните произшествия.

Таблица 3. Премиен приход по каско застраховане на МПС в България за 11


периода 2005-2017г.

Общо Година

застраховане Темп на развитие

Каско застраховане на МПС

Темп на развитие

хил. лева

%

хил. лева

%

2005

919 990

12,5

351 534

22,2

2006

1 060 768

15,4

410 076

14,3

2007

1 269 546

19,7

560 055

26,8

2008

1 532 438

20,7

690 285

18,9

2009

1 456 839

-5,0

602 657

-14,5

2010

1 374 768

-5,8

496 239

-21,4

2011

1 362 056

-0,9

442 836

-12,2

2012

1 336 061

-1,9

416 650

-6,3

2013

1 423 472

6,5

410 560

-1,2

2014

1 434 333

0,1

431 344

4,8

2015

1 573 050

9,7

484 222

10,9

2016

1 622 270

3,1

511 676

5,3

2017

1 748 778

7,8

565 998

10,6

Източник:www.fsc.bg и собствени изчисления

Данните в Таблица 3 показват, че през 2017 г. брутния премиен приход по каско застраховане на МПС надхвърля 550 млн. лв., като достига 565,998 млн. лв. Установява се следната тенденция на развитие: в годините от първоначалния период на изследване прихода нараства, след което рязко намалява в 5 последователни години за да достигне плавно увеличаване в годините от крайния период на изследване. Темпът на развитие на премийния приход за периода 20052017 г. се движи в рамките от – 21,4% до 26,8%. През 2008 година е отбелязан найголям премиен приход по застраховката в размер на 690,3 млн.лв. Данните в таблицата показват, че в края на изследвания период през 2017 година прихода се е увеличил с над 10% в сравнение с предходната 2016 година. Данните показват, че от 2005 до 2008 г. прихода на общо застрахователните дружества 12


бележи ръст след което от 2009 година до 2013 година се отчита отрицателен темп на развитие. От 2014 година до края на изследвания период се забелязва тенденция към плавно нарастване на премийния приход. Въпреки отчетената положителна тенденция на развитие през последните години, темпът на развитие на застрахователният пазар все още не е достигнал нивата на развитие в годините преди 2009г. Това показва, че има огромен потенциал за развитие в близките години. Данните в Таблица 4 показват, че през 2017г. изплатените застрахователни обезщетения на дружествата работещи в раздел Общо застраховане възлизат в размер на 855,6 млн.лв. Забелязва се трайна тенденция към нарастване на размера на обезщетенията. Темпът на развитие на застрахователните обезщетения за периода 2005-2017 г. се движи в рамките от – 6,6% до 31,8%. В периода след 2015 година обезщетенията намаляват, което е благоприятно за целият застрахователен пазар. Това означава, че застрахователните дружества изплащат по-малко парични средства.

Таблица 4. Изплатени застрахователни обезщетения по застраховка каско на МПС в България за периода 2005-2017г.

Година

Темп на Изплатени Темп на Изплатени застрахователни застрахователни развитие развитие обезщетения обезщетения по застраховка общо каско на МПС застраховане лева

%

лева

%

2005

327 529

31,8

183 124

24,1

2006

363 252

10,9

210 672

13,1

2007

451 309

24,2

254 178

17,3

2008

593 889

31,6

341 327

25,5

2009

677 800

14,1

384 197

11,2

2010

676 255

-0,2

328 021

-17,1

2011

631 641

-6,6

287 065

-14,3

2012

680 910

7,8

273 799

-4,8

13


2013

717 060

5,3

251 413

-8,9

2014

838 075

16,8

337 691

25,6

2015

872 694

4,13

364 362

7,3

2016

856 433

-1,8

335 571

-8,6

2017

855 599

-0,1

301 881

-10,1

Източник:www.fsc.bg и собствени изчисления

Данните в таблицата показват, че през 2017 година изплатените обезщетения по застраховка каско на МПС намаляват с 10,1%, спрямо 2016 година. Този процент е още по-висок през 2010 година спрямо 2009 година, където е отчетен спад на обезщетенията в размер на близо 20%. Това е много добро благоприятно развитие за застрахователните дружества, като се има предвид нарастването на премийния приход след 2014 година. Трябва да се отбележи факта, че при намаляване с 0,1% на застрахователните обезщетения за целият застрахователен пазар, обезщетенията по каско застраховане на МПС намаляват с 10,1% независимо, че премийният приход през 2017 година нараства с 10,6%. Към автомобилното застраховане спада и Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За разлика от застраховка „Каско“, която е доброволна, застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е задължителна. Съгласно Кодекса на застраховането, всеки собственик на МПС, чието пребиваване е в пределите на страната, е длъжен да има сключена застраховка за вреди, пречинени на трети лица. По този начин чрез Кодекса за застраховането се регламентира задължителността на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, защото има голяма обществена значимост, тъй като защитава интересите на невиновни лица, пострадали при катастрофа. От друга страна тя осигурява и финансова защита на лицето, причинило пътнотранспортното произшествие, тъй като не той, а неговият застраховател изплаща дължимото обезщетение, по силата на сключения застрахователен договор. Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (Димитров,Застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – развитие и проблеми, 2015,). При сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него имуществени и неимуществени вреди на трети лица в рамките на застрахователните суми, посочени в договора. (Митков, Статистическо изучаване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в 14


България – съвременни измерения, 2017,). Застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Задължителна застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите се сключва по образец на застрахователя след представяне на свидетелство за регистрация на МПС. Застрахователят снабдява застрахования със стикер, издаден от Гаранционния фонд. Знакът съдържа запазената марка на Гаранционния фонд, уникален номер и датата, на която изтича срокът на застраховката. При разсрочване на застрахователната премия, знакът удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия. Срокът на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е една година. Сключването на застраховката за по-кратък срок, но за не по-малко от 30 дни, се допуска в случай на: застраховане на МПС с временна регистрация; застраховка на самоходни машини; застраховка на бавно движещи се МПС. Застраховката влиза в сила след заплащане от страна на застрахования на дължимата премия. От 2006 година застрахователната премия по застраховката „Гражданската отговорност” на автомобилистите е либерализирана, т.е. застрахователните дружества сами я определят. От своя страна Комисията за финансов надзор следи премиите да бъдат достатъчни, за да осигурят изпълнението на всички задължения на застрахователя по застраховката. Застрахователната премия по тази застраховка се определя от застрахователя към момента на нейното сключване в зависимост от вида и категорията на моторното превозно средство и декларираните от застрахования обстоятелства, които са от съществено значение за риска. Тези обстоятелства се посочват от застрахования и се отразяват в полицата при сключването й в предвидените за това полета за отговор на поставени въпроси.

Таблица 5. Премиен приход на застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за периода за периода 2005-2017 година.

Общо

Гражданска отговорност

Година застраховане Темп на развитие

2005

Темп на развитие

хил лева

%

хил. лева

%

919 990

12,5

252 745

39,1

15


2006

1 060 768

15,4

220 763

-12,1

2007

1 269 546

19,7

299 735

35,9

2008

1 532 438

20,7

368 811

23,3

2009

1 456 839

-5,0

431 740

17,2

2010

1 374 768

-5,8

476 320

10,3

2011

1 362 056

-0,9

519 015

9,1

2012

1 336 061

-1,9

515 264

-1,0

2013

1 423 472

6,5

571 231

10,2

2014

1 434 333

0,1

542 233

9,4

2015

1 573 050

9,7

580 955

7,4

2016

1 622 270

3,1

609 440

4,2

2017

1 748 778

7,8

647 325

6,2

Източник:www.fsc.bg,и собствени изчисления

Данните в Таблица 5 показват, че през 2017 г. брутния премиен приход по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" достига близо 650 млн. лева., което представлява ръст от 6,2% спрямо предподната 2016 година. В края на изследвания период през 2017 година прихода се е увеличил с близо 257% в сравнение с началния период на изследване, през 2005 година, или над 2,5 пъти. Установява се следната тенденция на развитие: в годините от първоначалния период на изследване прихода нараства, през 2006 година имаме отрицателен темп на развитие, след което прихода значително се увеличава до 2011 година, като през 2012 година също се установява отрицателен темп на развитие на премийния приход, за да достигне положителен темп на развитие в годините от крайния период на изследване. Темпът на развитие на премийния приход за периода 20052017 г. се движи в рамките от – 12,1% до 39,1%. Като отрицателна тенденция може да се отбележи, че темпа на развитие на премийния приход по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" изостава от темпа на развитие на премийния приход реализиран от дружествата работещи в раздел Общо застраховане. Една от причините за това увеличение се дължи на нарастване на средната застрахователна премия по застраховката след приемането на България в Европейския съюз. Въпреки отчетената положителна тенденция на развитие през последните години, темпът на развитие на премийния приход по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" все още не е достигнал нивата на развитие в годините преди 2010г. Това показва, че има огромен потенциал за развитие в близките години. 16


Таблица 6. Средна застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в България за периода 2005-2017 година

Година

Темп на развитие Средна застрахователна премия по Гражданска отговорност лева

%

2005

92,30

х

2006

114,00

22,5

2007

126,00

10,5

2008

146,00

15,8

2009

167,00

10,1

2010

185,00

10,8

2011

215,00

16,2

2012

220,00

2,3

2013

212,89

-3,2

2014

200,68

-5,7

2015

201,44

0,4

2016

211.68

5,1

2017

244.00

15,3

Източник:www guaranteefund.org и собствени изчисления

Данните в Таблица 6 показват, че в края на 2017 година средната застрахователна премия е в размер на 244,00 лева. Също така за целият период на изследване премията се увеличава със 151,70 лева, което е нарастване с 264% или над 2,5 пъти., спрямо първоначалният период на изследване. От данните в таблицата се установява, че в периода от 2005 до 2011 година средната застрахователна премия се увеличава с по-висок темп на развитие спрямо 17


последните години от изследвания период. В периода 2013 – 2014 година се забелязва, че средната застрахователна премия намалява спрямо предходните години. Това се дължи на засилената конкуренция между застрахователите и в следствие на икономическата криза, което доведе до спад от около 5 %. В края на изследвания период се забелязва, че средната премия плавно нараства за да достигне стойност от 244 лева. Причини за увеличената застрахователна премия могат да бъдат: нови регулаторни изисквания, разширения териториален обхват на застраховката, повишение на покритите застрахователни рискове, завишение на лимитите на отговорност на застрахователя, повишение на изплатените застрахователни обезщетения в следствие на повишение обхвата на застраховката. От друга страна станахме свидетели и на повишения брой регистрирани превозни средства, което се явява основен двигател за растежа на застраховката, поради нейната задължителност при сключването й. Данните в Таблица 7 показват, че през 2017 г. изплатените застрахователни обезщетения на дружествата работещи в раздел Общо застраховане възлизат в размер на 856,4 млн.лв. Забелязва се също така и трайна тенденция към нарастване на размера на обезщетенията за целия период на изследването.

Таблица 7. Изплатени обезщетения по застраховка автомобилистите за периода 2005-2017 г.

Темп на Изплатени обезщетения развитие Година общо застраховане

"Гражданска

отговорност“

Темп на Изплатени обезщетения развитие по застраховка Гражданска отговорност

хил. лева

%

хил. лева

%

2005

327 529

31,8

73 660

17,7

2006

363 252

10,9

92 238

26,0

2007

451 309

24,2

95 930

3,2

2008

593 889

31,6

141 466

48,2

2009

677 800

14,1

191 108

35,4

2010

676 255

-0,2

221 416

15,7

18

на


2011

631 641

-6,6

260 081

17,6

2012

680 910

7,8

301 024

15,7

2013

717 060

5,3

340 678

12,9

2014

838 075

16,8

339 874

-0,3

2015

872 694

4,13

326 688

-3,8

2016

856 433

-1,8

365 038

11,9

2017

855 599

-0,1

402 663

10,3

Източник:www.fsc.bg и собствени изчисления

Темпът на развитие на застрахователните обезщетения за периода 2005-2017 г. се движи в рамките от – 6,6% до 31,8%. В периода след 2015 година обезщетенията намаляват, което е благоприятно за целият застрахователен пазар. Това означава, че застрахователните дружества изплащат по-малко парични средства. Данните в таблицата показват, че през 2017 година изплатените обезщетения по застраховка застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" се увеличават с 10,3%, спрямо 2016 година за разлика от 2014 и 2015 година, където се установява отрицателен темп на развитие на застрахователните обезщетения по застраховката. Това е много добро благоприятно развитие за застрахователните дружества, като се има предвид нарастването на застрахователните обезщетения в годините от началния период на изследване до 2011 година. Трябва да се отбележи факта, че при намаляване с 0,1% на застрахователните обезщетения за целият застрахователен пазар, обезщетенията по застраховка застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" нарастват с 10,3% независимо, че премийният приход през 2017 година нараства с 6,2%.

19


Таблица 8. Пазарен дял на автомобилното застраховане в България за периода 2005-2017 година

Каско

Пазарен Пазарен Гражданска Общо дял дял отговорност

Година

автомобилно %

Пазарен дял

млн. лева

%

2005

350,2

38,6

205,3

25,8

555,5

65,4

2006

410,1

39,1

220,8

25,0

630,9

64,1

2007

560,1

44,2

299,2

24,4

859,3

68,6

2008

690,3

45,0

368,8

25,1

1059,1

70,1

2009

602,7

41,4

431,7

30,2

1034,4

71,6

2010

496,3

36,1

476,3

35,1

972,4

71,2

2011

442,8

32,5

519,0

38,6

961,8

71,1

2012

416, 6

31

515,3

39

931,9

70

2013

410,6

29

571,2

41

981,8

70

2014

431,3

31

542, 2

38

973,5

69

2015

484, 2

31

580, 9

38

1 065,1

69

2016

511, 9

32

609, 5

38

1 121,4

70

2017

565,9

32

647,3

38

1 213,2

70

млн. лева

% млн. лева

Източник:www.fsc.bg, и собствени изчисления

Чрез определяне на пазарния дял се придобива представа за пазарната структура и за относителната важност на различните видове застраховки предлагани на застрахователния пазар. Пазарните дялове на отделните видове застраховане на съответния пазар се определят като относителен дял на техния брутен премиен приход към общия обем на съответния застрахователен пазар. Данните в таблица 8 показват, че за периода 2005-2017 година се наблюдава трайна тенденция към запазване пазарният дял на автомобилното застраховане в рамките на 70%. Също така се забелязват две тенденции: първата е непрекъснато увеличаване пазарният дял на застраховка „Гражданска отговорност“ на 20


автомобилистите за целият период на изследване, а втората, намаляване пазарния дял на застраховка „Каско“ за целият период на изследването. В годините от първоначалният период на изследването до 2010 година пазарният дял на застраховка “Каско“ е по-голям от пазарният дял по застраховка „Гражданска отговорност“. След 2010 година тенденцията се променя в полза на застраховка „Гражданска отговорност“ до края на 2017 година. Една от причините за тази тенденция е увеличаване на средната премия по застраховката. От друга страна намаляването на пазарния дял на застраховка „Каско“ се дължи на по-малко продадените автомобили в страната. Относителния дял на застраховка каско на МПС в общия премиен приход е в границите на 29 % до 45 % за целият период на изследване. Забелязва се, че относителния дял в последните години се движи в рамките на около 30-32% спрямо реализирания приход за целия Общо застрахователен пазар. Това означава, че близо 1/3 от целия застрахователен пазар се пада на застраховката каско на моторни превозни средства. Относителния дял на застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в общия премиен приход е в границите на 24 % до 41 % за целият период на изследване. Забелязва се, че относителния дял в последните години се движи в рамките на около 38% спрямо реализирания приход за целия Общо застрахователен пазар.

Заключение Очертаната тенденция към увеличаване на премийният приход в автомобилното застраховане през последните години е необходимо да се оцени високо. Тя се проявява в условията на на следкризисен период. Тенденцията е доказателство за възможния потенциал, които има автомобилното застраховане в България, която голяма част от него все още не е обхваната въпреки нарстващия брой на застрахованите моторни превозни средства. На база оценка на признаци и рискови обстоятелства, свързани с използването на моторни превозни средства, е показана методика за определяне на застрахователната вноска по автомобилните застраховки. Необходимо е въвеждането на система бонус - малус на секторно ниво по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Чрез прилагането й по-обективно ще се оцени риска при автомобилното застраховане, като по този начин справедливо ще бъде определена застрахователната премия. Дигитализацията в последно време, прилагана от застрахователните дружества също оказват влияние към развитието на автомобилното застраховане. В момента на световния застрахователен пазар протича дигитализация във всички сфери на застрахователната и посредническата дейност. Основен двигател на този процес са start-up компании в IT сектора, които развиват цифровите технологии на застрахователния пазар (т.нар. Insurtech). Традиционните застрахователни компании все повече започват да обръщат внимание на тези Insurtech Start-up чрез

21


придобиване на участие в тях, като техни презастрахователи или чрез използването им като дистрибуционни канали – т.нар. корпоративни агенти. Към настоящият момент застраховането в Европейския съюз и България е белязано от силна регулация. На законодателно ниво има две основни директиви, които засягат всички застрахователи и презастрахователи, упражняващи дейност на територията на Европейския съюз: -Директива 2009/138 относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност; -Директива 2016/97 относно разпространението на застрахователните продукти. Дейността на застрахователите се регулира от нарастващ брой директиви, технически регламенти и насоки на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕИОПА). На регулаторно ниво застрахователните компании все по-осезаемо ще усещат ефектите от създаването на единните европейски регулаторни органи във финансовия сектор. Застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите е с решаващ дял в българския застрахователен сектор, която е силно зависима от: Консолидираната моторна директива, Кодекса за застраховането и наредбите на КФН, Вътрешните правила на Съвета на бюрата и функциониращата система Зелена карта, съдебната практика на българския съд и неактуализирана Методика за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на моторни превозни средства. Посочените насоки на развитие на автомобилното застраховане се очаква да се реализират в средносрочен и дългосрочен план. Използвани източници Василев, В., & Митков, М. (2016). Общо застраховане. В.Търново: Фабер. Василев В., (2011). Застрахователният сектор - безусловна предпоставка за стабилно икономическо развитие Гаврийски, В. (1967). Организация и планиране на застраховането. Свищов: Ценов. Гаврийски, В., Драганов, Х., & Денев, Г. (1985). Теория на застраховането. Свищов: Ценов. Гаврийски, В., Драганов, Х., & Йотов, Й. (1978). Организация и праниране на застраховането I част. Свищов: Ценов. Голева, П. (2012). Застрахователно договорно право. София. Димитров, П. (2015). Застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – развитие и проблеми Драганов, Х. (2008). Застраховане. София.

22


Ерусалимов, Р., & Митков, М. (2016). Застрахователни продукти. Свищов: Ценов. Ерусалимов, Р., Василев, В., Панева, А., Митков, М., & Нинова, В. (2015). Въведение в застраховането. В.Търново: Фабер. Илиев, Б. (2011). Застраховане. В.Търново: Фабер. Илиев, Б., & Мишева, И. (2005). Застрахователен пазар. Свищов. Митков, М., Ралчев, Г., Митков, Ю. (2018). Пазарен дял на автомобилното застраховане в България(1997-2016) Митков, М., Георгиев, Б. Георгиева, В. (2018). Състояние и тенденции в развитието на автомобилното застраховане в България(1997-2016) Митков, М., Парушев, П. (2017). Състояние и развитие на застраховка „Каско“ на моторни превозни средства в България /2005-2016г./ Митков, М. (2016). Статистическо изучаване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в България – съвременни измерения Христозов & Димитров, . (2012). Застрахователни продукти Шишманов & Митков, (2016). Експертни системи, експертни оценки и ликвидация на щетите в застрахователното дружество www.fsc.bg Кодекс за застраховането, Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., доп., бр. 62 от 9.08.2016 г., в сила от 9.08.2016 г. www.mvr.bg. http://guaranteefund.org/bg/

23


Доколко справедлива и ефективна е данъчната политика в България Д-р ик. Димитър НИНОВ Резюме Като използва официални данни на Евростат и НСИ, статията съдържа международен сравнителен анализ на данъчната политика в България, който я определя като социално несправедлива, икономически необоснована и една от основните относително самостоятелни причини за най-високото в ЕС и като тенденция нарастващо подоходно неравенство, равнище на бедността, социално недоволство и недоверия към управляващите политически партии и държавните институции. Сочи; силно ограниченият финансов капацитет за адекватно на предизвикателствата в количествено и качествено отношение финансиране на здравеопазването, образованието, социалната защита, инвестициите в инфраструктура, в иновации и производства с висока добавена стойност и икономическия растеж. Отчита се възпроизводството на дъното на ЕС по равнище на научно-техническо, икономическо, социално и демографско развитие. Предлага се нова философия, системен и перспективен подход и промени в досегашната данъчна политика и практика с цел незабавно промяна на статуквото и присъщите му негативни обществени явления и процеси.

Summary On the basis of official empirical data from Eurostat and the NSI, the article contains an international comparative analysis of tax policy in Bulgaria, which defines it as socially unfair, economically unjustified and one of the main relatively independent causes of the EU's highest income inequality; the limited financial capacity for the challenges and - the annual reproduction of the country at the bottom of the EU. A new philosophy, a systematic and perspective approach, and changes to the current tax policy and practice are proposed to immediately change the status quo and its inherent negative public phenomena and processes.

Отговорът на този сложен въпрос /зададен в заглавието/ търсим в ролята на данъчната политика за: (а) равнището и тенденциите в равнището на бедността, подоходното и останалите социални неравенства, от една страна, и (б) ролята й за формирането на адекватни исторически предизвикателства и икономическия 24


потенциал на страната, финансовите възможности на държавата и правителството за адекватно финансиране, контролиране и стимулиране развитието на обхвата и качеството на здравеопазването, образованието, социалната защита, инвестициите в иновации, нови технологии, производства с висока добавена стойност, опазване на околната среда и защитата на основните демократични права и свободи на българските граждани. през последните десетилетия . и особено след приемането ни за член на ЕС приз 2007 г. Предварително ще отбележим, че анализът на наличните емпирични данни на Евростат и НСИ определят провежданата у нас данъчна политита през този период като : (а) социално най-несправедливата в Европа, със съществена относително самостоятелна роля за високото и като тенденция нарастващо подоходно неравнество, равнището на бедността и риска от бедност и социално изключване; (б) и едновременно с това, като основна непосредствена причина за силно ограничения финансов капацитет на консолидирания бюджет на страната спрямо историческите предизвикателства и икономическия потенциал на страната, довел до хронично ограничено в количествено и качествено отношение финансиране, регулиране и контрол върху развитието на здравеопазването, образованието, науката, културата, инвестициите в иновации, нови технологии, производства с висока добавена стойност, инфраструктура за всички, опазване на околната среда и пр.

 Тези основни характеристики се оказват преки последици найвече от действието и взаимодействето между въведеното : - през 2007 г. плоско 10 процентно данъчно облагане на печалбата; - през 2008 г. също 10 процентно данъчно облагане на личните доходи и премахване на съществуващия до тогава необлагаем минимум5; - двойно по-ниското данъчно облагане на доходите от дивиденти и дялове у нас - 5 %, срещу 10 % за доходите от труд и 5 до 8 пъти по-ниското им данъчно облагане от това във водещи страни членки на ЕС; - многократно – 3 до 7,6 пъти - по-ниско данъчно облагане на доходите от дивиденти у нас в сравнение с водещите страни членки на ЕС. - значително по-ниското от средното за ЕС равнище на преките и значително по-високото равнище на косвените данъци в общите данъчни приходи; - най-ниският в ЕС относителен дял на общите данъчни приходи (ОДП) в БВП на страната - около 29 % през последните няколко години на изследвания от нас период средно 40 % средно за страните членки на ЕС и до 45 -46 % във водищите страни членки; - близо два пъти по-високо данъчно облагане на личните доходи от труд в сравнение с данъчното облагане на доходите от капитал след 1 януари 2008 г., в 25


т.число над 4 пъти по-високото им данъно облагане в сравнение с данъчното облагане на дивидентите;

- отказът от намалена ставка на ДДС за основни хранителни стоки, лекарства и учебници - повсеместно използвана мярка от всички останали страни членки на ЕС като важни относително самостоятелни инстументи за ограничаване на подоходното неравенство и защита от крайна бедност на ниско доходните групи от населението.

За сравнение ще посочим, че през 2016 г.: - средното данъчно облагане на печалбата в ЕС 28 възлиза на 21.9 %; в ЕС 19 – на 24.6 %; : в Холандия на 25.0%; в Италия на 27.8 %; в Гърция на 29.0 %; в Белгия на 29.6 %; в Германия на 30.2 %; във Франция на 34.0 %; в Малта на 35 .0%.. - максималната данъчна ставка за личните доходи в Холандия възлиза на 52.0 %; в Белгия - на 53.2%; в Португалия – на 53.0 %; в Дания – на 55.7 %; във Швеция - на 57.1 %; - данъчната ставка за доходите от дивиденти (по данни на Wikipedia (Divident tax) във Фрация възлиза на 30 %; в Германия - на 25 %; в Холандия – от 12 % до 25 %; в Испания – от 19 % до 23 %; в Естония - на 25 %; в Австрия – на 27.8 %; в Белгия - на 30%; в Швеция – на 30 %; в Люксембурт – на 50 %.: във Великобритания, през бюджетната година от м. април 2018 до 5 април 2018 г., доходите от дивиденти с рамери от 2000 (необлагаеия минимум) до 34 500 паунда възлиза на 7.5 %; с размери между 34 500 и 150 000 паунда – на 32.5 % ; и с размери над 150 000 паунда – на 38.1 %. Основната цел и основание – поддържане на подоходното неравенство в обеществени приемливи граници.

Като капак на всичко това, редица отчетни данни на частни търговски дружества, в т.число на големи данъкоплатци, пораждат сериозни съмнения за перманентно и значително укриване на обороти и печалби с цел намаление на дължимия корпоративен данък. Например, по данни от фирмите на Лукойл в Интернет, общата сума на платените данъци (сумата от ДДС и акцизи, заплащани по същество от потребителите, и данък върху печалбата, заплащана от Лукойл) за последните 17 години ( от 2000 до 2017 г.) възлиза на 32 млрд.лв. Но от тях само 152 млн.лв., или 0.48 % е платеният данък печалба.  Привържениците на проведената у нас данъчна реформа през 2007/2008 г., сведена до значително по-ниско от средното за ЕС данъно облагане на печалбата, на личните доходи и доходите от дивиденти и дялове в България твърдяха и обещаваха, че ниското данъчно облагане ще остави в ръцете на бизнеса и богатите хора повече средства, които те ще използват приоритетно за инвестиции в иновации, нови технологии и производства с висока добавена стойност; които, от 26


своя страна ще доведат до бързо повишаване конкурентната способност на българската икономика; ускорен и догонващ научно-технически и икономически растеж; повече и по-качествени работнни места; повишени работни заплати и мотивация на оставащата в страната работна сила; ускорено снижаване на високото – на първо място в ЕС - равнище на бедността и подоходно неравенство . Както показват наличните емпирични данни за периода 2007-2016 г. и техния анализ, тези твърдения и обещания се оказаха нереални. Нещо повече напълно погрешни по множество причини, в т.число поради перманентните предпочитания на ново излюпените българските бизнесмени и богаташи към паразитно потребление; вносни луксозни стоки и услуги и ежегодно нарастващи инвестиции в чужбина. През същия период притокът на преки чуждестранни инвестиции драстично спадна; от 32 % през 2008 и 27.2 % пред 2009 г.,относителният дял на натрупването в БВП на страната падна до 19.1 % през 2016 г. и 19.0 % през 2017 г. . В същото време, поради своите особености, въвеждането на плоското данъчно облагане на личните доходи и премахването на необлагаемия минимум от 1 януари 2008 г. у нас, още през същата пълна календарна година от неговото въвеждане доведе до : - данъчното облагане на лични доходи под линията на бедността ( ЛБ) по SILC и дори под заниженият размер на ЛБ определян от МС ; - над два пъти по-високото общо данъчно облагане и тежест (вкючва приходите от данъци и от задължителни социани и здравни осиурителни вноски) за личните доходи до нормативно определения максимален размер за осигурителния доход, във сравнение с общата данъчна тежест за високите и много високи лични доходи от примерно 20 000 и 50 000 лв. – съответно 21.7 % за минималната работна заплата и доходите до максималния осигурителн доход; срещу 11,17 % % за лични доходи от 20 000 лв. ; 10,67 от 50 000 лв. и още по-ниска обща данъна тежест залични доходи над този равзмер. Т.е. по същество - не просто до отмяна на съществуващото до 31.12.01.2007 г. прогресивно данъчното облагане на личните доходи и необлагаем минимум, но до въвеждане на силно регресивно общо данъчно облагане на личните доходи от 01.01.2018 г., проявило се още през 2008 г., т.е. през първата година от въвеждането на плоското данъчно облагане и премахване на необлагаемия минимум за личните доходи, валидни от данните в таблица № 13.

Таблица № 13 : Обща данъчна тежест (ОДТ) за носители на минимална, средна и много високи работни заппати през 2007 и 2008 г. №

Показатели

1. 2. 3. 4.

ОДТ за минималните Рз ОДТ за средните Рз ОДТ за РЗ от 20 000 лв. ОДТ за Рз от 50 000 лв.

2007 г. 10,1 % 20,24 % 24,39 % 24,51 % 27

2008 г. 21,7 % 21,7 % 11,17 % 10,67 %


Източник : Законите за облаане доходите на физическите лица от 2007 и 2008 г.

Във връзка с тези данни и анализи се припомня, че : - нормативно определените размери на максималния осигурителен доход през интересуващия ни период нараства от 750 лв. през 2000 г.; на 870 лв. през 2001 г.; 850 лв. през 2002 г.; 1000 лв. през 2003 г.; 1200 г. през 2004 г.; 1300 лв. 2005 г.;1400 лв. 2006 и 2007 г.; 2000 лв. през 2008-2009 г.; 2400 лв. през 2014 г.и 2 600 лв. през 20152017 г.; - върху личните доходи над нормативно определения размер на максималния осигурителен доход не се дължат задължителни осигурителни вноски ( социални и здрави), поради което, колкото по-големи са личните доходи спрямо максималния осигурителен доход, толкова по-ниска и регресивна става ОДТ за тях след въвеждане на плоското данъчно облагане и премахването на необлагаемия минимум. Т.е.за лични доходи над максималния размер на осигурителния доход общото данъчното облагане става регресивно, при това силно регресивно, което го превръща в още по-значим относително самостоятелен фактор за високо и като тенденция нарастващо подоходно неравенство и равнище на бедността в България.  В същата посока – към повишено подоходно неравенство и високото и като тенденция нарастващо равнище на бедността не само сред пенсионенрите, но и сред населението като цяло - действува и силно заниженото общо данъчно облагане на дивидентите и дяловете у нас. В тази връзка ще припомним, че по данни на МФ за 2017 г., 8000 физически лица са декларирали доходи от дивиденти и дялове в размер общо на 7 милиарда и 281 млн.лв. или средно на лице - по 910 125 лв.. По силата на действащото данъчно законодателства през 2017 г., тази сума е обложена с 5 процентов данък общ доход и с 5,000049097 % обща данъчна тежест, включваща задължителните лични социлни и здравни осигурителни вноски. Срещу 22.006 % ОДТ за минималната, средната и работната заплата равна на максималния осигурител доход през същата календарна година от 2 600 лв. Което означава,че за всеки 560 лв.доходи от дивиденти на въпросните лица, общата данъчна тежест възлиза на 28.000274 лв., срещу 123.23 лв. за носителите на минималната работна заплата през 2017 г.. Т.е. 4.40 пъти по-малко общо данъчно облагане( (123.23 лв. : 28.0000274 лв.). А това означава още по- регресивно общо данъчно облагане и още по- несправедлива данъчна система, водещи до : още повисоко равнище на бедността ; още по-голям брой от населението, живеещо на ръба на оцеляването и оскотяването; още по-голяма нетна емиграция на предимно млади и образовани лица; още по-голям недостиг на работна сила и задълбочаваща се демографска криза; още по-голямо недоверие към политиците и политическите партии и коалиции, подкопаващи основите както на социалната, така и на националната сигурност на страната. На тои фон опитите за компенсиране на 28


негативните им последици върху националната сигурност на страната чрез покупката на най-модерни бойни самолети и друго въоражение се оказват илюзорни – нещо като „капка в морето“.

При тези данни не е трудно да се пресметне, че ако ОДТ за доходите от дивиденти на тези 8000 лица през 2017 г. бе равна на ОДТ от 22,006 % за осигурените лица по условията на трета категория труд с лични доходи до максималния размер на облагаемия доход, то допълнителните данъни приходи в държавния бюджет през същата календарна година биха надхвърлили 1.6 млр.лв.; ако общата данъчна тежест за доходите от дивиденти на тези 8000 лица над първите 100 000 лв. се запазеше непроменена, но едновременно се въведеше данъчно облагане на горницата над тях, в случая тя възлиза средно на 810 125 лв. от 30 % или от 35 %, то общите допълнителни бюджетни приходи за 2017 г. биха възлезли съответно на 1. 99 до 2.31 млрд.лв.. Т.е. на сума,която може да се използва за решаване на натрупани през последните десетилетия различни икономически или социални проблеми, в т.число за преизчисляване на старите пенсии за ОСВ на основата средния осигурителен доход за 2016 г. и преодоляване на натрупаното значително социално нестраведливо противопоставяне на различните поколения пенсионери с един и същ осигурителн принос. Подобна промяна в данъчното облагане на дивидентите е още по-обосновано като се има предвид, че болшинството от тези силно облагодетелствани от данъчната система 8000 лица са участници в „законната“, но по същество грабителска приватизация, имаща съществена относително самостоятелна роля за високото и като тенденция нарастващо подоходно неравенство и равнище на бедността в България.

 Допълнителни разчети показват, че при действуващото 10 процентно плоско данъчно облагане на личните доходи през 2016 г., за преодоляване на сложилатга се регресия в общото данъчно облагане (ОДО) на доходите над нормативно установения максимален размер на осигурителния доход, е необходимо данъчната ставка за личните доходи над максималния размер на осигурителния доход да се движи от минимум 28 % до около 30-32 %. И то при условие, че не се повишава съществено общият размер на задължитените лични социални и здравни осигурителни вноски, както и други местни данъци и такси.  В тази връзка ще припомним данните на Евростат за : (а) максималните размери на данъчното облагане на личните доходи в няколко от водещите страни членки на ЕС и в България..

Таблица № 14 : Максимални данъчни ставки във водещи стани членки на ЕС 29


и в България - в % 2002 г.

2007 2008 г. г.

2010 г.

2012 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

Дания

62.3

62,3

62,3

55,4

56,4

55,6

55,8

55,8

Швеция

55.5

56,6

56,4

56,6

56,6

56,9

57,0

57,1

Великобритания 40.0

40,0

40,0

50,0

50,0

45,0

45,0

45,0

Белгия

56.4

53,7

53,7

53,7

53,7

53,8

53,7

53,2

Холандия

52.0

52,0

52,0

52,0

52,0

52,0

52,0

52,0

Франция

57.8

45,4

45,4

45,4

50,3

50,3

50,2

50,2

Германия

51.2

47,5

47,5

47,5

47,5

47,5

47,5

47,5

БЪЛГАРИЯ

29.0

24,0

10,0

10,0

10,0

10,0

10,0

10,0

Източник : Годишен доклад на ЕК под надслов : „Taxation trends in EU, Еdition 2014 и 2017.

За илюстрация ще представим графично различиятая в максималните размери на данъчното облаане на личните доходи в Белгия, Германия и България.

Графика № 6 . Максимални данъчни ставки за личните доходи във водещи стани членки на ЕС и в България през 2002-2016 г. - в % 60

50 40

Белгия

30

Германия

20

БЪЛГАРИЯ

10 0 2002

2007

2008

2010

2012

2014

2015

2016

(б) задължителното прилагане на три традиционно проверени и доказали своята социална ефективност инстументи на данъчната политика и практика във водещите страни в Европа и света, за ограничаване и поддържане подоходното неравентво в обществено приемливи граници, а именно добре обоснована :

30


- добре основана прогресия в данъчното облагане на личните доходи с добре обоснован необлагаем минимум ; - значително по-високо от възприетото в Бълария данъчно облагане на доходите от дивиденти; - намалено ДДС за основни хранителни стоки, лекарства, медицински изделия, учебници и книги . Припомня се, че отказът на българското правителство от тези традиционни и за нашата страна до 1 януари 2008 г. инструменти за борба с подоходното неравество и високото равнище на бедността бе осъществен с гласовете на почти всички парламентарно представени по това време политически партии, без необходимото предварително сериозно експертно и публично обсъждане, както и въпреки сериозните ангументи и възраженията на неправителствените организации и техни експерти.  Относително самостоятелен „принос“ за значително по-високото подоходно неравество и равнище на бедността у нас спрямо средните им стойности за ЕС и най-вече спрямо тези във водещите страни членки имат и съществените различия в основните структури на общите данъчни приходи у нас във сравнение с тези в ЕС, особено с тези във водещите страни членки на ЕС, в това число различиято в : (а) струкурата на общите данъчни приходи според техния вид :

2015ЕС 27 2000 2003 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2014 2015 2000 Косвени

33,9 35,14 35,0 34,8

34,6 33,7 33,9 34,9 35,0 35,0 35,0 35,0 + 1,1

Преки

34,8 33,2

35,3 35,4 33,5 33,1 33,3 33,6 33,9 34,2 - 0,6

Соц. и здравни ос. вноски 31,5 32,0

33,8 34,8

- 3,6 31,3 30,63 30,3 31,2 32,9 32,3 32,0 31,7 31,3 30,9

България

Косвени

43,8 46,8

53,2 56,1

51,1 55,3 53,1 55,9 54,4 56,0 52,4 53,5 + 9,7

Преки

21,9 19,9

15,7 16,9

24,5 20,6 20,3 19,5 19,1 18,4 19,9 19,4 - 2,5

31


Соц. и здравни ос. вноски 34,4 33,2

31,1 27,0

24,4 24,1 26,6 25,6 26,5 25,6 27,7 27,1

- от една страна, значително по-високият относителен дял в общите данъчни приходи (ОДП) у нас на косвените данъци – 55 % у нас, срещу около 34.5 % средно за страните членки на ЕС.; - от друга страна, значително по-ниския относителен дял на преките в общите данъчни приходи. Структура, която има негативни социални последици за различните подоходни групи и по-конкретно – която задълбочава подоходното неравенство и повишава равнището на бедността и риска от бедност и социално в България. Табица № 15 : Структура на общите данъчни приходи през периода 20002015 г. според техня вид Източник : Eurostat – Taxation trends in the Europeon Union. Edition 2014 and 2017. Добре известно е как тази структура на общите данъчни приходи влияе върху различните подоходни групи от населението, социалното неравенство, равнището на тяхното потребление и от там и на икономическия растеж. И по-конкретно, добре известно е, че : колкото по-високи са косвените данъци и най-вече размерите на ДДС върху основни потребителските стоки и услуги, лекарства и учебници, толкова, при равни други условия : по-висока е общата данъчна тежест (сумата от преките и косвени данъчни) за ниско доходните и долните етажи на средно доходните групи от населението; по-ограничено е тяхното търсене на основни потребителски стоки и услуги и равнището на тяхното потребление; по-бавен, при равни други условия, е икономическия растеж на страната; по-високо подоходното неравенство, равнище на бедността и риска от бедност и социално изключване - и обратното - особено в условията на възприето плоско данъчно облагане в неговия чист вид, т.е. с премахнат необлагаем минимум върху личните доходи. Тъкмо по тези пряко социални, но косвено и икономически причини и съображения в края на изследвания период всички останали страни членки на ЕС имат много близка структура на общите данъчни приходи според техния вид и прилагат добре обоснован : (а) необлагаем минимум за личните доходи и (б) намалени ( в отделни страни дори до нулеви) ставки на ДДС за основни хранителни стоки, лекарства, учебници и книги. Именно като важен и относително самостоятелен инструмент на данъчната политика и държавата в борбата с неравенството, бедността и риска от бедност и социално изключване хората с ниски доходи, както и сред ниските етажи на средно доходните групи от населението.

32

- 7,2


За илюстрация на тези особености на данъчното облагане на личните доходи в България от намалени ставки на ДДС за основни потребителски стоки и услуги за ниско доходните ще си послужим с конкретни данни и разчети за 2012 г.: (а) при средно брутен (нормативно определен) месечен размер на минималната работна заплата (Мрз) от 283,33 лв. ( годишен размер от 3 399,6 лв.); задължителни лични осигурителни вноски от 12.9 %; данък общ доход от 10 %; ДДС, основен косвен данък,от 20 % ; и при 100 процентното разходване на МРз. При тези данни : сумата на преките данъци възлиза на 61,23 лв. или на 21,61 % от МРз; разполагаемият размер на МРз – на 222,10 лв., което означава, че тя е под ЛБ по SILC за същата календарна година, възлизаща на 236 лв.); ДДС при разходване на целия разполагаем размер на МРз - на 44,42 лв. (222.10 лв. х 20 / 100); общата сума на преките данъци и ДДС – на 105,65 лв.(61,23 лв. + 44,42 лв. ) или на 37,29 % от брутния размер на МРз. Годишният размер на сумата от преките данъци и ДДС за носителите на МРз възлиза на 1 267,8 лв., или на сумата от брутните размери на МРз за 4.47 месеци от същата календарна година. За носителите на МРз това е прекалено висока обща сума на техните данъчни задължения при условие, че разполагаемият размер на МРз е под размера на ЛБ по SILC и дори под размера на ЛБ определян от МС( 236 лв. за същата 2012 г. ). (б) при месечни заплати от 20 000 лв. При тях: сумата от преките данъци възлиза на 2 301,89 лв. ( 235,4 лв. задължителни лични осигурителни вноски и 1 966,46 лв. ДОД) или на 11.51 % от брутният им месечен доход; ДДС при разходване на целия разполагаем месечен доход - на 3 539,63 лв.; сумата от преките данъци и ДДС – на 5 841,49 лв.; годишният им размер – на 70 097,86 лв., а за издължаването му всяко от тези лица би трябвало да работи 3,5 месеци от същата календарна година С нарастването на месечния доход равнището на общата данъчна тежест (ОДТ) намалява. Например, през същата календарна година при месечни доходи от 100 000 лв.: сумата на преките данъчни задължения би възлязла на 10 301,86 лв.; относително им тегло в брутния размер на личните доходи - на 10,30 %; размерът на ДДС при пълното им разходване – на 17 939,63 лв.; сумата от преките данъци и ДДС – на 28,241.49 лв., а срокът за нейното покриване – на 2,82 месеци от календарната година. (б) структурата на данъчното облагане според данъчната му основа: консумацията, труда и капитала. И по-конкретно : значително по-ниският от средния за страните членки на ЕС относител дял в ОДП у нас на дънъчното облагане на консумацията; по-ниско за данъчното облагане на труда и още по-ниско за данъчното облагане на доходите от капитала в ОДП, движещ се в България от минимум 25.0 % през 2011 г., до максимум 32.0% през 2007г. у нас; и между 39 % и 40 % средно за страните членки на ЕС;

33


Таблица № 16 : Структура на общите данъчни приходи според тяхната данъчната основа. ОДП =100 200 200 200 200 200 200 200 201 201 201 201 201 2015 0 3 5 6 7 8 9 0 1 2 4 5 2000 20162000ЕС - 27 Консумаци ята 28,2 28,7 28,6 28,1 28,0 27,6 27,7 28,7 28,9 28,6 28,5 28,7 + 0,5 Труда

50,1 50,9 49,5 48,8 48,8 49,7 51,9 51,3 50,8 50,6 50,3 49,7 - 0,4

Капитала

21,9 20,4 21,9 23,1 23,5 22,7 20,4 20,0 20,3 20,8 21,1 21,6 - 0,3

България Консумаци ята 41,6 45,1 51,2 53,7 53,7 53,7 54,0 52,7 51,0 53,2 49,9 50,8 + 9,2 Труда

44,3 40,8 36,9 32,6 31,0 30,0 33,5 32,8 33,3 32,4 35,1 34,0 -10,3

Капитала

14,0 14,1 11,9 13,0 19,1 16,4 15,4 14,5 14,2 14,3 15,1 15,2 + 1,2

Източник : Eurostat – Taxation trends in the Europeon Union. Edition 2014 and 2017.

(в) значителни са различияата в структурата на общите данъчни приходи според равнището на тяхното управлвение. Например, през 2016 г. относителният дял в ОДП на централните правителства в ЕС 28 възлиза на 52.4 %, а в България – на 69.2 %; отпосителният дял на органите за местно управления в ЕС 28 е 16.5 %, а в България 3.2 %; относителният дял на социално осигурителните вноски в общите данъчни приходи в ЕС 28 е 30.6 , а в България е 27.6 %. Значително по-ниският относителен дял в ОДП на местните органи за самоуправление (на общините) в България поставя същите в голяма и често субективна зависимост от субсидиите от централния републикански бюджет и се отразява негативно върху целесъобразността и ефективността на тяхното разпределение и разходване и регионални различия в равнището на тяхното икономическо и социално развитие. (г) значително по-ниският относителен дял на общите данъчни приходи в БВП в България спрямо средният им относителн дял за страните членки на ЕС : 29.0 % в България през последните две години на изследвания период, срещу 40 % среден относителен дял за страните членки на ЕС. 34


Таблица № 17 : Относителен дял на общите данъчни приходи (включително задължителните социални и здравни осигурителни вноски ) в БВП средно за страните членки на ЕС, в Бълария, Румъния и три водещи страни членки през 200-2016 г. 200 0 ЕС 28 … Българ 31 ия Румъни 30,0 я Белгия 45,0 Дания 49,0

200 2 38,0 28,0

200 3 39,0 31,0

200 7 39,0 32,0

200 8 38,0 31,0

200 9 38,0 29,0

201 0 38,0 26,0

201 1 39,0 25,0

201 2 39,0 27,0

201 3 40,0 28,0

201 4 40,0 28,0

201 5 40,0 29,0

201 6 40,0 29,0

28,0 28,0 30,0 28,0 27,0 27,0 28,0 28,0 27,0 28,0 28,0 26,0 46,0 46,0 45,0 46,0 45,0 45,0 46,0 47,0 48,0 48,0 48,0 48,0 47,0 47,0 48,0 46,0 46,0 46,0 46,0 47,0 47,0 50,0 47,0 47,0

Франци 45,0 44,0 44,0 44,0 44,0 44,0 44,0 45,0 46,0 47,0 48,0 48,0 48,0 я Изочник : Eurostat – Taxation trends in the European Union. Edition 2014 and 2017.

Графика № 7: Относителен дял на ОДП в БВП средно за страните членки на ЕС 28 и в България през 2002-2016 г.

50 40 30

средно за ЕС 28

20

в България

10 0 2002 2003 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2013 2014 2015

Близко до този в България е единствено относителният для на ОДП в БВП на съседна Румъния.  На другият полюс, със сравнително най-висок относителн дял на ОДП в БВП са водещите страни членки на ЕС, в т.число Белгия, Дания, Франция, Италия и Люксебург. Значително по-високият относителен дял на общите данъчни приходи (ОДП) в БВП във водещите страни членки на ЕС е основната непосредствена причина за значително по-високите им финансови възможности и капацитет за адекватно 35


на предизвикателствата и съвременните изисквания за ефективност стимулиране и финансиране на образованието, здравеопазването, науката, културата, инвестициите в човешки капитал; опазване на околната среда; в инфраструктурата за всички; в иновации, нови технологии, производства с висока добавена стойност; в борбата с високото равнище на подоходното неравенство, бедността и риск от бедност и социално изключване. Парадоксалното е, че въпреки значително по-ниските работни заплати и данъчна тежест у нас, в т.ч.значитнелно по-ниското данъчно облагане на печалбата и личните доходи от дивиденти след 2007/2008 г.: притокът на ПЧИ драстнично намалява; българските инвестиции също намаляват, докато износът на български инвестиции в чужбина расте; конкурентността на страната ни остава най-ниска в ЕС; подоходното неравненство и равнището на бедността - най-високи в ЕС и нарастващи като тенденция. В същото време, съзнателно ограничените финансови възможности на българската държава са най-често ползваното „оправдание“ от страна на водещи български политици за хроничното недофинансиране на изброените вече по-горе отрасли. Т.е. на всичко онова, от което в най-голяма степен зависи не само ускорения и догонващ научно-технически, икономически, екологичен и социален прогрес в страната, но и нейното бъдеще. И въпреки това, водени от желанието си за бързи и все по-високи печалби работодателски организации продължават да настояват за съхравянане на провежданата до сега и в момента данъчна и подоходна политика.  Комбинацията от тези характерни черти на данъчната политика и структурата на общите данъни приходи в България през изследвания период и особено след въвеждането на плоския данък и премахването на необлагаемия минимум от 1 януари 2008 г., превръщат данъчната политика и практика в мощен относително самостоятелен фактор за наблюдаваното високо и като тенденция нарастващо : (а) равнище на бедност и на населението в риск от бедност и социално изключване; (б) подоходно, имуществено и други социални неравенства; (в) чувство сред значителна част от населението, че живе в социално несправедлива държава : - в която няколко процента от населението присвояват преобладаващата част от плодовета на научно-техническия и икономическия прогрес и притежават преобладаващата част от богатството на страната ; - в която изборите се манипулират, а жизнените интереси на болшинството от населението се пренебрегват в името на бързи и все по-високи печалби на малки групи олигарси и техните политически покровители ; - в която предимно младите поколения са принудени да търсят значително по-добра и ефективна защита на своите основни демократични права и свободи, емигрирайки към по-силно развити, правови страни в и вън от ЕС, с значително подобре защитени социално-икономически, граждански и политически права и свободи и по-висок стандарт на живот - със всички произтичащи от тяхната масова 36


емиграция негативни икономически, социални и демографски последици, в т.ч. огромни, ежегодно нарастващи и изключителнто трудно възстановявани загуби на човешки капитал, задълбочаваща се демографска криза и неотговярящ на историческото предизвикателство за устойчив и догонващ икономически растеж. Вярно е, че работещите в чужбина българи ежегодно изпращат на своите блики в значителни финансови средства, преобладаващата част от които отиват за потребление и тяхното оцеляване. Но техните позитивни последици са далеч под негативните им научно-технически, икономимески, екологични и социални последици за Бълтгария и българския народ и държава както в краткосрочен, така и в средно и в дългосрочен аспект.  По всички тези причини смятяме и сме убедени, че страната ни се нуждае спешно от : - качествено нова подоходна, в т.число и най-вече от качественво нова политика по работните заплати, целяща бързо и неотложно възстановяване на обективно необходимата балансирана връзка и зависимост между техните размери, равнището и динамика, от една страна, и размерите, равнището и динамиката на БВП на глава от населението, от друга страна, пряко свързана с неободимата система от реформи и комплексни усилия за бързо количествено и качествено повишаване равнището на икономическия потенциял на България до средното, а впоследствие и до равнището му във водещи страни членки на ЕС; - и едновременно, от качествено нова данъчна политика, насочена към: бързо възстановяване и поддържане в бъдеще на финансов капацитет на държавата на равнището на икономическия потенциал и съвременните изисквания и предизвикателства пред нейното развитие; възстановяване на социалната страведливост в данъчната политика - чрез въвеждане на добре обосновано прогресивно данъчно облагане на личните доходи и необлагаемия минимум, включително въвеждане на правна възможност за семейно подоходно данъчно облагане на лицата и семейства с непълнолетни деца и учащите се до 26-годишна възраст; възстановяване на необлагаемия баланс между интересите на труда и на капитала – чрез равното или приблизително равното им данъчно облагане; промени в основните структури на общите данъчни приходи по посока на средната им структура за ЕС; и намалено ДДС за основни потребителски стоки, лекарства и учебници. И по този начин - ограничаване на сегашното високо и като тенденция нарастващо подоходно неравество, равнище на бедността и риск от бедност и социално изключване до техните обществено приемливи граници. Освен ясна и добре обоснована стратегия, за целта е необходимо да се разработи и приложи система от комплексни, балансирани и съгласувани програми за трайно : (а) повишаване на реалните работни заплати до обективно възможните им размери при произвеждания реален БВП на глава от населението през всяка текуща календарна година в рамките на кратко-, средно- и дългосрочен период от време ;

37


За целта е необходимо разработване и изпълнение на специална правителствена програма,подкрепена от бизнеса и синдикатите, за временно, в рамките на предварително определен и обоснован прогнозен период, изпреварващо нарастване на реалните работни заплати спрямо нарастването реалния БВП на глава от населението. Това ще доведе до преодоляване на допусканото през отчетния период съществено изоставане на размерите и равнището на реалните работни заплати от размерите и нарастването на БВП на глава от населението. А заедно с това - и за постепенно ограничаване до пълно или във висока степен предотвратяване на изброените негативни социални, икономически, финансови и други последици от провежданата до сега погрешна, неефекттивна и несправедлива подоходна и данъчна политика и практика.

(б) цялостна ревизия на действащия данъчен модел и политика с цел : - възстановяване баланса между данъчното обагане на доходи от труд и доходите от капитал; - възстановяване баланса между относителния дял в общите данъчни приходи на приходите от преки и от косвени данъци; -възстановяване социалната справедливост в данъчната политика чрез възстановяване на прогресивното данъчно облагане с добре обоснован и динамичен във времето размер за необлагаемия минимум за личните доходи - не по-малък от размера на ЛБ умножен по 1.334, гарантиращ минимален разполагаем размер на минималната работна заплата равен или по-висок от минимално необходимите разполагаеми размери на лични доходи за издръжка и просто възпроизвоство (отглеждането на едно непълнолетно дете) от носителите на минимални работни заплати; и (2) максимална данъчна ставка за високите и много високите лични доходи ( с размери над максималния осигурителн доход) не помалка от 28 %, осигуряваща през 2016 г. минимално необходимата прогресия в общата данъчна тежест (сумата от ДОД и задължителните лични осиурителни вноски върху личните доходи); както и диференцирано намалено ДДС за основни хранителни стоки, лекарства, учебници и други подобни ; - повишаване финасовия капацитет на българската държава и правителства чрез повишаване относителния дял на общите данъчни приходи в БВП от 29 % до около 34 % ( при среден относителен дял за ЕС от 40 % ), за сметка на повишено данъчно облагане на доходите от капитал и високите лични доходи с размери значително над максималнвия размер на осигурителния доход, а от там повишаване на нейния кадрови, управленски, регулаторен, контролен и стимулизационен капацитет и отговорности във всички области на обществения живот и развитие, присъщи на водещите страни членки на ЕС и характерни в найголяма степен за скандинавските страни; - редица други реформи и мерки, в т.число : (1) пълен отказ от провежданата до сега силно ограничетелна бюджетна политика (austerity polisc) и дерегулация; (2) реформиране на правната (съдебната) система, дейността на МВР 38


и ГДБОП с цел отраничаване на корупцията и подобряване на обществената среда за бизнеса и за потребителите; (3) ограничаване относителния дял на „сивия“ сектор в икономиката наполовина от около 30 % до около 15 %; ревизия на сключените неизгодни концесионни договори; ограничаване на многобройните „течове“ на публични средства и пр. Изрично ще подчертаем, че целта на възстановяването на финансовия капацитет на българската държава и правителство на равнището на предизвикателствата и икономическия потенциял на страната не е увеличаване на държавната и общинска бюрокрация, а повишаване на нейното качество и ефективност при събирането и раз- ходването на публичните средства – едно от задължителните условия за ускоряване на научно-техническия, икономическия, екологичен и социалнен растеж на страната.

И още нещо. Без повишаване на финансовия капацитет на българската държава и правителства и без смяна на : доминиращата сега философия на неолиберализма с философията на социалната пазарна икономика; на доминиращите фрагментарни и конюнкурни подходи със системни и перспективни; без ясно разграничаване на средствата от социалнити цели и самоцели на общественото развитие; без пълно и последователно въвеждане на програмното бюджетиране и програмните бюджети ; без ясно формулирани и добре обосновани кратки-, средни- и дългосрочни (стратегически) цели и адекватни на тях конкрени норми, нормативи, механизми, действия и мерки; без ефективен държавен и обществен контрол върху събираемостта, разпределението и разходването на публичните средства, не е възможно нито възстановяване доверието на населението към държавните институции, нито постигането на устойчиво, ускорено (догонващо), интелигентно и хармонично развитие и просперитет на България и нейното население в рамките на ЕС и света като цяло.

За автора: Д-р Димитър Нинов e член на СИБ, на БАП и на Академичния Съвет на Националния университет „ТРЕТА ВЪЗРАСТ“. Завършил е специалност „Политическа икономия” във ВИИ „К. Маркс”, сега УНСС. През 1974-1975 г. специализира в Англия, а през 1992-2001 г. преминава краткосрочни курсове в Австрия, Белгия, Швейцария и САЩ. Заемал е ръководни длъжности в МТСП и МФ. Бил е представител на България в Направляващия Комитет по социална защита на Съвета на Европа; участник в подготовката на пенсионната реформа и КЗСО ( сега КСО); участник в преговорите по тригодишното споразумение с МВФ; консултант на мисии в България на СБ и МВФ; представител на МФ в Комисията по труда и социалната политика при НС; член на Събранието на представителите и на Контролния съвет на НЗОК; съветник на Президента на КНСБ. Научните му интереси са в областта на финансите, социалната политика и жизненото равнище. Има десетки участия в национални и международни 39


научни конференции и кръгли маси и над 150 научни публикации, в т.число 2 самостоятелни книги :”Социалната справедливост в пенсионното осигуряване”, издадена през 1998 г. на български и на английски език; и ”Социални цели и последици на бюджета и икономическата политика в България през 2000-2006 г.”, публикувана през май 2008 г.

40


Еврофондовете не са самоцел за усвояване, а за реализация на нова национална политика Пламен ТОДОРОВ – финансист Резюме: Статията анализира обективно практиката на ЕС при развитието на аграрния сектор в България. Посочват се основните причини за неефективното използване на европейските фондове, липсата на добре разработени програми в отрасъла, които да се отразяват положително на селското стопанство. Олимпийският принцип на харчене „защото тези пари ти се полагат“, е погрешен подход при инвестирането. Summary: The article analyzes objectively the EU practice in the development of the agrarian sector in Bulgaria. The main reasons for the inefficient use of European funds, the lack of welldeveloped programs in the sector, which have a positive effect on agriculture, are highlighted. The Olympic spending principle "because that money is yours" is the wrong approach to investing.

Когато оценяваме резултатите от провежданата повече от десет години европейска политика по отношение на развитието на земеделието в България трябва да анализираме процесите и явленията в широк комплексен характер, за да бъдем по-обективни при определянето на позитивите и негативите на тази политика. Едностранчивия подход при оценката може да ни въведе в заблуда, което ще ни попречи да определим параметрите на политиката в областта на земеделието през следващите години, когато паричните средства от европейските програми ще променят своите стойностти и съдържание. За това е необходимо да се проследят резултатите от усвояването на средства от европейските фондове по различните програми и функционалното състояние на изпълнените инвестиционни проекти. Ресурсите – ахилесовата пета на аграрната практика На първо място трябва да се отбележи недостатъчно ефективната връзка между новосъздадените преработвателни предприятия и ресурсното им осигуряване. 41


Защото става дума за производства, чието адаптиране към пазара става по различен начин и за това инвестиционния подход трябва да е специфичен. Критериите за усвояване на парите са подчинени на олимпийския принцип за харчене, защото се дават, тъй като „се полагат“, а не на политиката на инвестиране, която ресурсно осигурява преработвателната индустрия за дълъг период от време. По този начин се получава разминаване в мащабите и равнището на производствените структури, които осигурявят суровината за преработващата индустрия. Примери в това отношение могат да се дадат с производството и преработката на суровото мляко. Статистиката сочи, че производството на сурово мляко в България е недостатъчно за нормалното функциониране на преработващия сектор. Данните показват, че по отношение на квотата си в ЕС, България изпълнява само около 65% от нея, което дава възможност на преработвателите да използват заместители на суровото мляко при производството на млечни продукти.

Разбира се, това се дължи най-вече на сериозните проблеми, съпътстващи 42


състоянието и развитието на млечното животновъдство. Налице е поддържането на ниско ниво на продуктивността на млечното животновъдство, която е 60% по-ниска от тази за ЕС. Освен това, много голяма част от произведеното сурово мляко не стига до пазара. Предмет на изкупуване и преработване са само около 50% от произведеното сурово мляко. Не по-различно е и при месопреработвателната индустрия, която в по-голямата си част е зависима от вноса на месо за преработка. Това се отнася най-вече за телешкото и свинското месо, по-малко за пилешкото. Сериозни проблеми имаме при производството, изкупуването и търговията с месо от дребния рогат добитък. Тук вносът от страни, които са инвестирали и развили този вид животновъдство, предлагат на нашия пазар много по-евтино месо. През последните години се наблюдава трайна тенденция на намаление на броя на животните от групата на дребния рогат добитък. Това намаление се дължи найвече на трансформирането/окрупняването на по-малките ферми в по-големи и недостатъчно ефективния модел на субсидиране на отделен брой от животните /на глава/. Нормално е производствените структури да търсят по-ефективна пазарна реализация, посредством оптимизиране на нейния размер, инвестиционна възвръщаемост, подходящо фунциониране на цикъла на производство, съобразен с генетичните особености на животните, селекция и възпроизводство на стадото и издигане равнището на отглеждане на животните и преработка на произведената продукция. Именно при тези критерии следва да се изгради цялостния процес на финансиране на фермите за отглеждане на дребния рогат добитък. Защото политиката на субсидиране на глава животно не носи траен и последователен ефект. Един такъв подход не може да издигне равнището на фермата, което да я направи адаптивна и конкурентноспособна на пазара. Субсидирането на глава е поскоро като работа на ишлеме – възпроизводство на стадото в тесни рамки. Бучни пръчка и пий вино: но не става просто ей така... Когато оценяваме резултатите от използването на средствата от европейските фондове по отношение на лозаро-винарския сектор, можем да кажем, че видимо позитивите са повече от негативите. Създадени бяха много декари лозови масиви, повече с винени сортове, отколкото с десертни, при отчитане на географските особености и поминък на населението. Засадиха се сортове, които са продуктивни и адаптивни към конкретните географски райони, което доведе до подновяване на голяма част от съществуващите насаждения. Това от своя страна внесе необходимото разнообразие при произведените вина, което създаде необходимата конкуренция при тяхната продажба и утвърди мястото на България при износа. Определено капацитетът на производствените мощности във винарската индустрия, кореспондира с капацитета на насажденията от лозя, което може да се определи като ефективен инвестиционен процес в лозаро-винарския бизнес. Като съпътстващи негативи на този инвестиционен процес, могат да бъдат посочени трудностите при контрола на използваните средства по линията на изкореняването и засаждането на лозята. В много случаи периодът на създаване и 43


изкореняване се отнасяше за насаждения, които едва са встъпили в плододаване или пък все още не са. Друг негатив, който може да бъде посочен е, че на места бяха създадени значителни по своя размер площи с лозя, които създават трудности при обработването и преработването на суровината в най-подходящото за това време. Това от своя страна води до отклонение в качеството на произведената продукция и създава проблеми при реализацията на виното. Може би най-сериозни са проблемите при усвояването на средствата в екстензивните производства на земеделието каквито са зеленчукопроизводството и тютюнопроизводството. Трудностите пред зеленчукопроизводството са породени, както от начина на използването на земеделските земи след възстановяването на собствеността върху земята /предпочитания към интензивното й обработване/, така и от липсата на адаптивност към новите пазарни условия на старите преработвателни предприятия, за които са необходими сериозни количества суровина предвид гигантските производствени мощности, с които разполагат, и които са технически и технолично изостанали. Освен това и зеленчукопроизводството и преработващата индустрия вече не разполагаха с евтината сезонна работна ръка, каквато бяха студентите. Тютюните и розите – ще останат ли само спомен за българската гордост Повсеместната световна кампания против тютюнопушенето и промяната на тютюневия микс, влаган при производството на цигарите, оказаха сериозно отражение върху политиката на финансиране при отглеждането на тютюн. Вследствие на тези мерки значително бе ограничено производството на тютюн и най-вече на ориенталския, чието влагане в цигарите на практика бе преустановено, заради високото съдържание на никотин и катран в него. Поради тези причини европейската политика на субсидиране на тютюнопроизводството бе трансформирана от премии за килограм произведен тютюн, в инвестиция за пренасочване на тютюнопроизводителите към други производства. Това обаче не бе обяснено подобаващо на тютюнопроизводителите и цялата схема на усвояване на субсидиите беше белязана от злоупотреби, потребителски подход при разпределението и липса на ориентация на тютюнопроизводителите към други земеделски производства. В областта на етерично-маслените култури се усвоиха значителни средства, които утвърдиха позициите на България като производител на качествено розово масло и продукти от етеричните насаждения. Но и тук се наблюдават някои разминавания между наличните розови насаждения, новозасадените площи, добивите от тях и капацитета на дестилериите. В известен смисъл можем да говорим за упражняване на монопол от страна на дестилериите спрямо производителите на розов цвят, лавандула и др. етерично-маслени култури. Той се проявява по отношение на изкупната цена на розовия цвят, която е в пряка зависимост от производствените мощности на дестилериите за обработка на розовия цвят в оптимални срокове. Това води до намаление на цената предвид поголямото предлагане, като в същата посока действа и натиска на берачите за по44


висока цена на техния труд. При тези условия се нарушава възвръщаемостта на средствата, с които е финансирано създаването на трайните насаждения. Освен това се допуска технологична необвързаност между добиви и капацитет на производствените мощности на дестилериите.

Значително по-добри са резултатите от изпълнените проекти в тези сектори на земеделието, в които по-голяма част от дейностите са механизирани и автоматизирани. Такива се преди всичко птицевъдството, свиневъдството, фуражната, мелничната и маслената индустрии. Тези сектори са в пряка замисимост от състоянието на зърнопроизводството и производството на технически култури, при които направените инвестиции /най-вече в покупката на високопроизводителна селскостопанска техника/ и проведените мероприятия на икономическо комасиране на обработваемата земя, повишиха значително ефективността на производството. Проблемите при финансирането на проекти, свързани с обработването на земята се отнасят по-скоро до състоянието и изграждането на инфраструктура на самите землища и инфраструктурата на селището към което принадлежи землището. Защото аграрната политика не бива да бъде откъсната от населеното място, към което принадлежи обработваната земеделска земя и горските насаждения. При придвижването на земеделската и горската техника и транспортирането на готовата продукция се ползва инфраструктурата на селището, която в повечето случаи не е съобразена със съвременните мащаби на селскостопанската и горската техника. Това води до ускорено амортизиране на инфраструктурата на селището, за чието възстановяване трудно се намират източници за финансиране при

45


нарушения принцип на демократически централизъм при взаимоотношенията между бюджета на държавата и тези на общините. Инфраструктура да, но магистралите не водят до ниви и канали На практика става дума за състоянието и изграждането на инфраструктурата, както в самото населено място, така и на инфраструктурата на землището, което се обработва. Отнася се за обекти, които включват улици, полски пътища, мостове, отводнителни канали, бентове, баражи, терасиране, затревяване, залесяване, напоителни канали, водоснабдяване, пречиствателни станции, корекции и почистване на речни корита и др. В резултат на икономическото комасиране на земята, към обработваемите площи се включиха и площите на много от полските пътища, които са източник на доходи за общините, които могат да се използват за посочените по-горе мероприятия. Средствата не бива да се подценяват, защото полските пътища заемат около 3-4% от общата обработваема площ на землищата.

От тях като се извадят полските пътища, които реално се ползват, все пак 1-2% се обработват, което е регламентирано, съгласно чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и има публичен характер, защото между собствениците и/или арендаторите, се подписва споразумение, а кметът на общината определя размера на рентата, която следва да бъде платена за обработваните полски пътища, която представлява средното годишно рентно плащане за землището.

46


Когато правим оценка на европейската земеделска политика и резултатите от нейното приложение в България, следва да маркираме и проблемите, които са свързани с цялата процедура по разработването на проектите, тяхната оценка и одобрението им от държавните органи, схемата на финансиране, изпълнението на проекта и експлоатацията на обекта. За никого не е тайна, че от самото начало на европейското финансиране на проектите в земеделието, консултантите имат водещо място при одобрението на проектите от ДФ „Земеделие“. Такъв подход има поне един сериозен негатив и един сериозен позитив. Като негатив можем да посочим ограниченията, които се поставят с този подход за ползването само на определен брой консултанти, което говори за монопол на тази дейност. По този начин е възможно консултантът да селектира по негови критерии проектите, воден от своите интереси за величината на хонорара. В същото време сериозен позитив е квалификацията на консултантите, която заедно с позицията пред ДФ „Земеделие“, гарантира одобрението на проекта, което е от съществено значение за кандидата по проекта. При положение, че консултантът е с позиции и пред търговската банка, която ще разреши кредит за стартиране на проекта, това е повече от изпълнен проект за кандидата. Сериозен опит да бъде пресечена тази практика, но със съмнения за институционална корупция бе монополизирането на консултанската дейност от различните асоциации, които се „договориха“ с ДФ „Земеделие“ за критерии, по които да се приемат и оценяват земеделските проекти. С това се затвърди впечатлението за влияние по цялата схема на разработването, одобрението, финансирането и изпълнението на проектите, които попаднаха под сериозния контрол на лобизма и властта. Оценявайки усвояването на средствата по различните програми на ДФ „Земеделие“ е редно да направим оценка и на кандидатите по различните проекти. В самото начало на действието на програма САПАРД, а впоследствие и по другите програми, известна част от кандидатите не притежаваха необходимите трудови и професионални качества за изпълнение на проектите. В самото начало се одобряваха проекти на кандидати без история, което обаче продължи и впоследствие, което пък повишаваше риска от изпълнението на проекта. Друг негатив е залитането към финансиране на проекти за стартиране на нов бизнес в земеделието и агроиндустрията, което не се подлага на сериозно проучване и оценка на риска. В по-голяма част от случаите критериите, по-които се одобряват проектите от ДФ „Земеделие“ се разминават с тези на търговските банки, когато се разглеждат исканията за кредит като източник на средства за стартиране на изпълнението на проектите. Не са малко и негативните примери за изпълнение на проекти, водени от максимата на така наречения затворен цикъл на производството. Подобен подход противоречи на пазарната логика за утвърждаване на пазарните структури, 47


защото всяка една от структурите по веригата разполага с ограничени ресурси и лесно губи позиции при пазарната конкуренция. Резултатите от европейската политика в областта на земеделието могат да се проследят и чрез съпоставянето на завършените проекти с европейски средства и работещите в момента. Статистиката показва, че около 20% от завършените проекти не се използват по предназначение, а още толкова въобще не се използват. Типичен пример в това отношение е програмата за изпълнение на проекти за строителство на къщи за гости като форма за развитие на алтернативен туризъм. Честа практика е промяната на предназначението и отклоняването на парични средства от европейските програми при тяхното усвояване. Всичко казано до тук ни дава основание да оценим европейската земеделска политика, проведена в България като противоречива, обременена с изисквания и критерии, които държат на дистанция дребния и среден производител от европейските средства. В същото време това привилегировано усвояване на средствата от изкуствено създадените свръх големи производствени структури, възпроизвеждащи лабилна връзка между земята като основен фактор на производството, поражда сътресения при съчетаването й с останалите фактори на производството, каквито са работната сила и капитала. По отношение на земеделието се създадоха големи подвижни структури за обработка на земята благодарение на големите проекти за закупуването на високопроизводителна селскостопанска техника, които остават пасивни по отношение на състоянието и поддържането на инфраструктурата на селището и принадлежащото му землище. Всичко това е признак на ниска ефективност на проектите, породена от политикоадминистративното влияние при разпределението на паричните средства от европейските фондове. Като резултат се получи сериозен вакуум в пазарния спектър на производствените единици, което превърна пазара в административна структура, функционираща без наличието на достатъчна по своя размер и характер конкуренция. Това администриране при разпределението на паричните средства от европейските фондове пречи на естественото развитие на пазарните структури, а отвори възможност за развитие на структурите на принципа „спуснати отгоре“. Структурна политика не се прави само с борба за еврофондове! Анализът на състоянието на земеделието показва, че на практика през годините преди приемането ни в Европейския съюз и след това, в земеделието не се провежда най-подходящата национална земеделска инвестиционна политика, а всичко е подчинено на готови програми/щампи, които европейските чиновници са усвоили от досегашните взаимоотношения с другите държави, всяка от които обаче има индивидуален път на развитие на земеделието. За съжаление в България и по време на предприсъединителния период и по време на членството ни в Европейския съюз, не се говори за национална земеделска политика, а само за усвояване на пари от европейските фондове. Този подход говори най-малко за две неща: първо, че ние като държава нямаме ясна представа какво пазарно земеделие/развитие на земеделските райони ни е необходимо, за да използваме ефективно ресурсите, с които разполагаме и за това да настояваме пред Брюксел, и 48


второ приемаме, че щом средствата от европейските фондове ни се предоставят/“полагат“, не бива да коментираме начина на тяхното получаване/използване. Като резултат от целенасоченото кампанийно усвояване на средства от европейските фондове, бе постигнато стихийно икономическо комасиране на земята, което не бе съобразено с изискванията за постепенно и равномерно насищане на пазара със земеделски структури, а по-скоро с модела за усвояване на средства от еврофондовете. Всички фактори на производството /земя, труд и капитал/ трябва да функционират в оптимално съотношение, което да ги възпроизвежда в пазарната структура, а самата структура като цяло да се възпроизвежда от самия пазар във вид, размер и специализация, запазвайки/развивайки ефективното пропорционално съотношение между факторите на производството. При усвояването на някои от видовете средства с европейски характер, предназначени за земеделското производство и тези с произход държавния бюджет се допуска нарушаване на принципа на субординация при тяхното използване. Най-често това се получава, когато превода на европейските средства закъснява, тогава дължимите средства се изплащат със средства от бюджета, след ефективен уличен натиск на получателите. В други случаи пък средствата от бюджета не са акумулирани, за да се изплатят едновременно със средствата от европейските фондове. Този пример показва наложилата се негативна практика за липса на финансова дисциплина и усвояване на средства, в зависимост от „посоката на вятъра“. Това води до хаотични процеси при разпределението и преразпределението на средствата предназначени за земеделеието, което говори за незачитане на принципите на демократическия централизъм при разпределението и целевото разходване на финансовите средства. Като заключение следва да отбележим, че водената земеделска политика у нас не отговаря в достатъчна степен на инвестиционните потребности на земеделието. Усвояването на средства се осъществява при пропуски/подценяване на разчета за възвръщаемост на инвестициите, което показва липсата на цялостна и последователна земеделска политика по отношение на възвръщаемостта. Инвестиционно финансиране подчинено на кампаниен потребителски подход при усвояване, с единствена цел за получаване на полагащи се средства, с недостатъчна мисъл за перспектива в развитието на земеделието, при сериозно подценяване на разчета за възвръщаемост и ниска степен на съчетаване на предоставените ни европейски ресурси и ресурсите на държавния бюджет, говорят за недостатъчно ефективна земеделска политика у нас.

За автора: Пламен Тодоров е финансист, завършил е специалност „Финанси и кредит“ във Висшия финансово-стопански институт „Д.А.Ценов“/понастоящем Стопанска академия в Свищов/. Реализира професионалната си кариера в банковото кредитиране, научни изследвания в областта на финансирането и 49


кредитирането на земеделието и агроиндустрията, както и като хоноруван преподавател по финанси и банково дело в УНСС и СУ „Св. Кл. Охридски“. Има специализации по финанси и банково дело в Англия, САЩ, Япония, Италия. Автор е на редица научни разработки и публикации в областта на финансите и кредитирането.

50


Частният бизнес не е склонен да инвестира в инвестиции Проф. д-р ик. Ганчо ГАНЧЕВ

- Проф. Ганчев, имаме различни прогнози за икономическите ръстове: малко по-оптимистични от наши представители и не чак толкова обещаващи от задгранични експерти. Явно такива скокове като 5- 6 на сто ръст са нереални, по-скоро са реални темповете от 2 до 3 на сто. Това са и предвижданията и в рамките на Европейския съюз – например ЕК предвижда 2,8% нарастване. Възможно ли е това? - На теория това е възможно, но в програмата на правителството не се виждат мерки, които да доведат доори и до този ръст на икономиката. Някакви потенциални възможности за такъв растеж има, но няма убедителна програма от мерки и политики, която да доведе до такъв ръст тази година. - Възможно е да разчитат само на очакваната инфлация и просто да събират двете числа? - Би трябвало да става въпрос за реален растеж, а не за номинален. При ускоряване на инфлацията можем да постигнем дори и 10 на сто ръст. Например, ако се повишат всички цени с такъв процент, резултатът ще е налице. Но става въпрос за реален растеж, физическо нарастване на обема на произвежданите стоки и услуги. Наистина не се вижда политики, които да доведат до ускорен растеж. - Какви са посоките, в които трябва да се работи, така че от износител на ресурси да имаме икономика с повече добавена стойност, и кои са секторите от икономиката, които могат да са водещи в това отношение? - Това, което е решаващо на този етап на развитие на глобалната икономика, е 51


силно ускореният процес на дигитализация. Той засяга преди всичко промишления сектор, където, освен че се работи на базата на интензивно използване на информационните и комуникационните технологии, има интензивно прилагане на роботи и т.н. Има един процес на цялостна дигитализация на производствения процес, който дава много сериозно отражение върху капиталообразуването, търсенето на работна сила, разпределението на доходите между труда и капитала, разширяването на доходите между високо квалифицираните и ниско квалифицираните кадри. В областта на процеса на дигитализация България сериозно изостава според анализи на Световната банка. И основното усилие в структурен план трябва да бъде подпомагане от страна на държавата на този процес с всички възможни средства, включително инвестиции, прилагане на т.нар. електронно правителство, в което ние сериозно изоставаме. Всъщност, истината е, че направо се проваляме от десетина години насам. Това е основното в структурен план, което ще позволи създаването на работни места с висока норма на добавена стойност. Но не е само това. България се нуждае от система от мерки. Като се започне от макроикономиката, начинът, по който функционира нашата икономика, мине се през данъчното облагане и преразпределителните процеси и се стигне до повишаване на ефективността на самото правителство, на инвестиционния процес и т.н. Няма една отделна мярка, която сама по себе си да задвижи икономиката, необходима е система от мерки във всички сектори на икономиката. Както в публичния, така и в частния сектор, за да постигнем някакъв прогрес. - Когато говорите за дигитализация, трябва да отбележим, че от всички международни класации се вижда, че сериозно изоставаме с инвестициите в иновации, на дъното сме в Европа. - България се характеризира с много ниска иновативна способност, много слаба връзка между университетите и производството, много ниски държавни инвестиции в областта на изследванията и технологиите. Проблем е и отсъствието на подготвени кадри в тази сфера. И нещо, което е особено неприятно - частният бизнес не е склонен да инвестира в иновации. - Казахте, че мерките за повишаване на икономическия растеж са комплексни, но сред тях е и данъчната система. Какво по-конкретно имате предвид и не изтече ли отдавна времето на плоския данък, който пък управляващите изглежда планират да запазят до 2020 г., поне така излиза от проекта за нова средносрочна прогноза. - Едно от нещата, които констатирам при анализ на данъчната политика, е, че ние страдаме от илюзията, че нашата данъчна система е много ефективна, понеже данъците ни са ниски. Каква е причината? Основното за ефективността на всяка една система е съотношението между разходите и ефективността, между разходите, които тя прави и положителния ефект. Оказва се, че макар данъците ни да са ниски, България е на последно място в Европейския съюз от гледна точка на ефективността на данъците. В смисъл, че бюрократичната тежест, с която се сблъскват предприятията при събирането на данъците, и разходите, които се 52


правят от държавата за събирането им, са най-големите в ЕС. А същевременно ние събираме малко пари, поради това, че самите данъци са ниски. Данъчната ни система има големи разходи и малък положителен ефект. Събираме малко пари с много големи разходи. По този показател сме на последно място в Евросъюза. Имаме крайно неефективна данъчна система. Освен това специално при ниските данъци върху доходите и върху печалбата се изхожда, че тези ниски данъци ще стимулират по-големи инвестиции. Обаче този, който има ниски данъци, той има и ниски разходи за публични инвестиции за образование, за здравеопазване и т.н А това понижава конкурентоспособността. Класациите в рамките на Световния икономически форум в Давос показват, че България има ниски показатели за конкурентоспособност именно в тези сектори, които зависят от държавните разходи. Държавата намалява разходите в някои сектори, което понижава нашата конкурентоспособност. И така дори конкурентоспособността ни от гледна точка на равнище на данъчно облагане да е висока, това се компенсира от другите ниски показатели. Така че крайният резултат от ниските ни данъци е нулев. - Какви мерки са необходими - само по отношение на ефективността при събираемостта на данъците или за самата данъчна скала? - Според мен всичко трябва да се промени. Ние имаме нужда от по-голямо държавно преразпределение, което да се насочи към тези сектори, които зависят от държавата. У нас държавните разходи като дял от БВП са около 37-38% и то при положение, че част от тези разходи се финансират по линия на структурните фондове на ЕС. Докато за ЕС средният дял е с около 10 процентни пункта повече. Тези държави имат много по-активна политика на преразпределение с оглед стимулиране на растежа. Според мен ние трябва да заложим на приближаване до средните европейски показатели, още повече, че в бъдеще няма да можем да разчитаме в такава степен на структурните фондове. - Кои държави имат най-високо преразпределение? - У нас делът е 37-38%, 47-48% е делът на държавните разходи в структурата на БВП средно, а за някои държави като Франция и Финландия той достига дял от 5556%. Разликата между нас и тях е много голяма. Ние досега компенсираме това чрез структурните фондове, но след време няма да е възможно. Освен това, ако процесът на европейска интеграция се засили, ние ще бъдем принудени от изискванията на ЕС в рамките на фискалния съюз да доближим параметрите на нашето данъчно облагане до средните параметри на ЕС. И сега някои страни ни обвиняват в данъчен дъмпинг. Има множество вътрешни и външни причини, които изискват промяна в данъчно-преразпределителните параметри, които имаме. - Стана известно, че се готвят законови промени, с които да се забрани приватизацията на държавни акции и дялове, същевременно ще бъде оставена вратичка за продажба на т.нар. обособени части, или казано просто имоти, но по предложение на Министерския съвет и с решение на Народното събрание. - Това решение, ако има все пак такова, честно казано, малко ме учудва. По принцип все още има какво да се приватизира, има някакви възможности за приватизация. 53


Но приватизация, според мен, трябва да става не чрез продажба на предприятията, тъй като там корупцията е много голяма, а трябва да направим това, което правят редица други страни като например Румъния. А именно - да използваме приватизацията чрез финансовите пазари, продажба на пакети от големи държавни предприятия. Примерно в областта на енергетиката Румъния прави нещо подобно чрез фондовата борса. Първо, за да се динамизира самият капиталов пазар и второ - за да се привлекат допълнителни ресурси за развитието на тези сектори. При една внимателна приватизация за такова нещо има база у нас, тъй като чисто държавното управление на тези предприятия в енергетиката невинаги е ефективно. Изобщо там има един възел от проблеми, свързан с регулиране на цените, намесата на държавата, която невинаги е адекватна и в полза на гражданите. Въобще имаме един много сериозен проблем, свързан с регулиране на този сектор и с може би подобряване на структурата на собствеността, тъй като чисто държавните монополни предприятия, които работят, там не показват необходимата ефективност. - Ако държавата иска да си запази тези предприятия или дялове от предприятия, как да ги управлява ефективно? - Това е много сложен въпрос. Първо това не трябва да бъде политизирано, а да се извършва на професионална основа, в съответствие с изискванията на конкурентните пазари.

За автора: Проф. д-р Ганчо Ганчев е роден на 13 април 1953 г. Завършил е международни отношения в Московския държавен институт. Специализирал е в чуждестранни научни организации и в международни финансови институции. Професионалната му квалификация е в сферата на финансите и кредита, финансовите пазари, макроикономическата политика, икономическата теория и теорията на прехода. Бил е съветник по икономическите въпроси на на премиера на служебнвото правителство Георги Близнашки..Бил е председател на Агенцията за икономическо програмиране и развитие, преименувана по-късно в Агенция за икономически анализи и прогнози. Има мандат и като декан на Стопанския факултет в Югозападен университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.

54


Икономиката ни била добре? Нека фактите говорят! Румен ГЪЛЪБИНОВ

Започнаха да излизат годишните данни за икономиката на България и в тях има много поводи за притеснение, напук на твърденията на правителствените рупори. Вече се забелязва икономическото забавяне, което в случая е и следствие от забавянето на световната икономика. Следва да си зададем няколко въпроса: Как тези процеси ще се отразят на страната ни? Има ли България потенциал да извлече ползи от забавящата се икономическа среда и може ли този потенциал да бъде осъществен? Още миналата година, с излизането на рамката на бюджета за 2019 прогнозирах, че е невъзможно страната ни да отбележи растеж на БВП от над 3,5%. А тогава икономическото забавяне в световен мащаб не беше още ясно. След последните данни за цялата календарна 2018 г. обаче, имайки предвид и ситуацията в Еврозоната, ние няма как да останем настрани от този процес. За 2018 г. се очертава, че едва ли ще надхвърлим 3,2% ръст с ревизираните данни, което е под прогнозираните 3,6%. За тази година пък е нереалистично да очакваме растеж над 3%. Според управляващите повечето от показателите на държавата ни са добри. Дали е така наистина? Държава, в която се продават около 25 000 нови автомобила на година, а се внасят 250 000 автомобила втора употреба (предимно катастрофирали и със занижени еко показатели) на година.

55


Държава, в която покупателната способност на минималната заплата е близо 10 пъти по-ниска от средната в ЕС и в която въздухът е замърсен 5 пъти над нормата, защото населението се отоплява повечето на твърдо гориво и отпадъци. Държава, в която магистралите са скоростни пътища и в която дърветата се изсичат предимно за огрев. Държава, в която чуждестранните инвестиции са по-малко от парите, пращани от емигрантите ни в чужбина, защото България направи малко реформи в икономиката и това доведе до слаб инвеститорски интерес. Държава, в която се счита, че 219 лева е пенсия, по 7.30 лева на ден, а 560 лева е заплата и в която ръстът на БВП през последните години е приблизително равен на инфлацията. Това ли е държава с добри показатели? И след отминалата 2018г. България остава с най-ниския БВП на човек от населението в ЕС. Защо пада безработицата в България? Ами защото вече сме под 7 милиона. А защо се качва заетостта? Защото трудово активното население намалява. Така се подобряват коефициентите в България – благодарение на лоша демография. Създава се впечатлението, че икономиката на България расте, но новите работни места са сравнително малко. Повишаването на заетостта в България е повече ефект от намаляващото население.

56


Заетите растат, безработицата пада, но населението ни продължава да намалява. Повишаването на коефициента на заетост в България е повече статистически резултат от намаляващото население, а не благодарение на разкриването на много нови работни места. Голяма част от обявите за нови добре платени работни места са за технологични производства, което прави малко вероятно да бъдат заети от дългосрочно безработни и нискоквалифицирани. И проблемът пак засяга чуждестранните инвестиции, защото едно от най-важните условия, за да бъдат привлечени такива, е наличието на квалифицирана работна ръка. Всички провеждани досега политики за активизирането на младите очевидно са без положителен резултат, защото както тяхната икономическа активност, така и тяхната заетост само намалява. Дългосрочно безработните продължават да формират основната част от безработните на пазара заради тяхната непригодност към търсенето и липсата на специфични професионални умения. Дефицитът на кадри ще продължи да разтваря ножицата в нивото на заплащане и неравенство в България. Все повече ефектът от намаляващото население в активна възраст влияе върху отчитането на заетостта.

Фактът, че в България са останали по-малко хора, се отразява положително върху статистиката за повишената заетост. 57


На теория България отчита икономически растеж и висока заетост. Но често коефициент на безработица и коефициент на заетост се обясняват некоректно. Относно икономическа прогноза за 2019г. от второто тримесечие очаквам да започне период на времена, изпълнени с предизвикателства и голяма несигурност за икономиката на България. IMF и OECD вече понижават своите прогнози за глобален икономически растеж. Бавно започва период на продължително покачване на лихвите. С оглед на предстоящите различни избори България е изправена пред политическа несигурност и нестабилност. Риск, който се засилва, са покачващите се цени в енергийния сектор. Всичко това са вероятни рискове, които сега се подценяват, но които биха могли драстично да променят инвестиционните перспективи и икономиката на България. Защото съществува значителен шанс световната икономика да се насочи към рецесия през 2019 г. Така че държавата ни вече постоянно ще трябва да е в режим на кризисно реагиране.

За автора: Румен Гълъбинов е икономист и финансист, бил е председател на Агенцията за застрахователен надзор, зам.-председател на Комисията по финансов надзор, член на съвета на директорите и изпълнителен директор на “Български Имоти”. Румен Гълъбинов е икономист и финансист, бил е председател на Агенцията за застрахователен надзор, зам.-председател на Комисията по финансов надзор, член на съвета на директорите и изпълнителен директор на “Български Имоти”.

58


Банките се застраховат пред очаквания Брекзит

ЕЦБ и Bank of England активират споразумението за валутен суап за евентуално предоставяне на евро на британските банки Европейската централна банка (ЕЦБ) и Банката на Англия са решили да активират постоянна суап линия, чрез която Английската централна банка ще предлага седмично ежемесечно кредитиране на евро на банките в Обединеното кралство. ЕЦБ ще получи британска лира от Английската централна банка в замяна на евро. Активирането бележи предпазлива и предпазлива стъпка от страна на Банката на Англия за осигуряване на допълнителна гъвкавост при осигуряването на застраховка за ликвидност, подпомагаща функционирането на пазарите, които обслужват домакинствата и предприятията. Суап линията между ЕЦБ и Банката на Англия е част от мрежа от постоянни споразумения с четири други централни банки, включително Банката на Канада, Японската централна банка, Федералния резерв и Швейцарската национална банка. Тези постоянни линии за замяна бяха договорени през октомври 2013 г. и замениха набор от временни споразумения. Условията за осигуряване на ликвидност допринасят за глобалната финансова стабилност.

59


Като част от същото споразумение, Евросистемата ще бъде готова да отпусне на лири стерлинги лири на банките от еврозоната, ако възникне такава необходимост. ЕЦБ ще продължи да работи в тясно сътрудничество с Банката на Англия, за да следи внимателно пазарните условия и да поддържа своите операции в процес на преразглеждане. Решения за паричната политика Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) на редовно заседание взе следните решения за паричната политика: (1) Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение остават непроменени съответно 0,00%, 0,25% и -0,40%. Сега Управителният съвет очаква ключовите лихвени проценти на ЕЦБ да останат на сегашните си равнища наймалко до края на 2019 г. и при всички случаи толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури непрекъснато непрекъснато сближаване на инфлацията с нива, които са под, но близо до , 2% в средносрочен план. (2) Управителният съвет възнамерява да продължи реинвестирането, изцяло, на плащанията по главници от падежиращи ценни книжа, закупени по програмата за закупуване на активи за продължителен период от време, след като започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо за поддържане на благоприятни условия за ликвидност и достатъчна степен на парично настаняване. 60


(3) Нова серия от тримесечни целеви дългосрочни операции по рефинансиране (TLTRO-III) ще бъде стартирана, започвайки през септември 2019 г. и завършваща през март 2021 г., всеки с падеж две години. Тези нови операции ще спомогнат за запазването на благоприятни условия за кредитиране на банките и за гладкото предаване на паричната политика. Съгласно TLTRO-III, контрагентите ще имат право да заемат до 30% от размера на допустимите кредити към 28 февруари 2019 г. по курс, индексиран към лихвения процент по основните операции по рефинансиране през целия срок на всяка операция. Подобно на неизпълнената програма за TLTRO, TLTRO-III ще включва вградени стимули за кредитни условия да останат благоприятни. Допълнителни подробности относно точните условия на TLTRO-III ще бъдат съобщени своевременно. (4) Операциите по отпускане на заеми от Евросистемата ще продължат да се провеждат като тръжни процедури с фиксиран лихвен процент с пълно разпределение за толкова дълго време, колкото е необходимо, и най-малко до края на периода на поддържане на резервите, започващ през март 2021 г.

Фалшифицирането на евробанкноти остана ниско през втората половина на миналата година През второто полугодие на 2018 г. са изтеглени от обращение около 262 000 фалшиви евробанкноти, което е с 13.0% по-малко в сравнение с първото полугодие на 2018 г. и с 27.8% по-малко в сравнение с втората половина на 2017 г. Вероятността за получаване на фалшификат е много малка. в действителност, тъй като броят на фалшификатите остава много нисък в сравнение с броя на истинските банкноти в обращение, което нараства постоянно с темпове, превишаващи растежа на БВП, откакто са били въведени. През 2018 г. броят и стойността на евробанкнотите в обращение нарастват с около 5,6 на сто и 5,2 на сто съответно. Сега в обращение има над 22 милиарда евро банкноти с обща стойност от около 1,2 трилиона евро. Полугодишните цифри са показани по-долу: Период

H2 2015

H1 2016

H2 2016

H1 2017

H2 2017

H1 2018

H2 2018

Брой фалшификати

445000 331000 353000 331000 363000 301000 262000

Разбивка по купюри: вероизповедание

€5

€ 10

€ 20

€ 50

€ 100 € 200 € 500

Процент от общия брой 1,6% 2,6% 22,7% 61,8% 9,0%

61

0,9%

1,4%


През втората половина на 2018 г .: Бележките от 20 и 50 евро продължават да бъдат най-фалшифицираните банкноти, които заедно съставляват над 80% от всички фалшификати. Повечето фалшификати (96,7%) са открити в страните от еврозоната. Останалите бяха разделени между държавите-членки на ЕС извън еврозоната (2,2%) и други части на света (1,1%). Още от издаването на първата серия евробанкноти Евросистемата - т.е. Европейската централна банка (ЕЦБ) и 19-те национални централни банки от еврозоната - насърчи хората да бъдат бдителни, когато получават банкноти. Можете да проверите вашите съмнения с помощта на простия метод „чувствай, погледни и наклони”, описан в секцията „€ uro” на уебсайта на ЕЦБ и на уебсайтовете на националните централни банки. Ако получите заподозряна банкнота, сравнете го директно с тази, за която знаете, че е оригинална. Ако вашите подозрения са потвърдени, моля свържете се с полицията или - в зависимост от националната практика - вашата национална централна банка или собствена търговска или търговска банка. Евросистемата подкрепя правоприлагащите органи в борбата им срещу фалшифицирането на валута.

Евросистемата комуникира по различни начини, за да помогне на хората да разграничават истински и фалшиви банкноти, както и да помагат на професионалните лица, работещи с пари в брой, да гарантират, че машините за обработка и обработка на банкноти могат надеждно да идентифицират фалшификати и да ги изтеглят от обращение. Евросистемата има задължението да запази целостта на евробанкнотите и да продължи да подобрява технологията на банкнотите. Втората серия банкноти поредицата „Европа“ - е още по-сигурна и помага да се поддържа общественото доверие във валутата.

62


На 17 септември 2018 г. бяха разкрити нови банкноти от 100 евро и 200 евро с подобрени функции за сигурност. Това са последните две купюри от серията Европа и ще влязат в обращение на 28 май 2019 г. Евросистемата провежда информационна кампания за информиране на професионалните лица, работещи с пари в брой и широката общественост относно въвеждането на тези нови банкноти, като и двете имат редица нови защитни елементи. Производителите на банкноти и други доставчици ще продължат да получават подкрепа от Евросистемата за адаптиране на техните машини и устройства за удостоверяване на новите банкноти.

63


Какво е отвъд върха?

Въпреки подобрението на качеството на банковите активи пазарите на кредити в Централна и Източна Европа все още предлагат нови възможности

Докладът на Делойт за необслужвани банкови кредити (NPL) се публикува за седми път и представя преглед на основните развития на банковия сектор в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), като анализира развитието на ключовите показатели за необслужвани кредити, както и динамиката на пазарите на кредитни портфейли. В България се наблюдава подобрение на качеството на активите на банките, но въпреки това коефициентът на необслужвани корпоративни кредити остава третият най-висок сред анализираните държави.

Индикаторите за качество на активите в региона на ЦИЕ се подобряват, въпреки че положителните тенденции не са еднакви в различните държави, част от проучването на Делойт. Макар че в някои страни коефициентите на необслужвани кредити се връщат към едноцифрени числа или дори приближават нивата отпреди кризата, на други пазари все още има коефициенти на необслужвани кредити, надвишаващи 10%.

Регулаторният и надзорният натиск, както и мотивацията на банките да се съсредоточат върху основната си дейност и да освободят капитала, улесняват

64


управлението на балансите им през последните години. Това допринася за добре функциониращи пазари на проблемни кредити в много страни от региона на ЦИЕ.

Дерегулирането чрез прехвърляне на задължения остава основен вариант за справяне с необслужваните кредити сред финансовите институции в региона. Въпреки това пазарите за кредити в Централна и Източна Европа регистрират слаба активност през 2017 г. и първата половина на 2018 г. в сравнение с рекордните сделки през 2016 г., тъй като банките постепенно намаляват своите портфейли с необслужвани кредити до устойчиво ниво. Инструментите за управление на кредитните портфейли на банките включват и значителни отписвания на лоши вземания, както и споразумения за преструктуриране, вместо традиционните съдебни производства и принудително събиране на обезпечения.

„Предвид значителните сделки с необслужвани заеми, сключени между 2015 г. и 2018 г. и непрекъснато намаляващите портфейли от проблемни кредити, очакваме да видим забавяне в темповете на прехвърляне на необслужвани кредити в региона на ЦИЕ. От друга страна, като се имат предвид многобройните текущи сделки, както и тези, които предстоят в някои държави (по-бавно развиващите се банки все още оценяват възможността за продажба на необслужваните си кредити с цел ускоряване на изчистването на балансите им), е възможно пазарната дейност по продажби на кредити да продължи по-дълго от очакваното. Това вероятно ще доведе до удължаване на последната фаза на намаляване на задлъжнялостта в региона на ЦИЕ.” - обяснява Balázs Bíró, ръководител на водещите консултантски услуги в Централна и Източна Европа.

В България:

В България банковият сектор въвежда стратегия за намаляване на нивата на необслужвани кредити, насърчавана от БНБ, която включва отписване на кредити от балансите на банкит и по-сериозен мониторинг на кредитните портфейли. Това води до подобряване на качеството на активите. Обемът на проблемните кредити на физически лица спада значително – с 21.7%, а този на корпоративни – с 17.7% от 2016 го края на 2017 г. Същественото намаляване на портфейлите от необслужвани кредити води до намаляването на NPL коефициентите от 10% на 7.4% през 2017 г. (по отношение на кредити на физически лица) и спад с 2.7% за фирмени кредити, достигайки нива от 12.5%. Този процент обаче е третият най-висок сред държавите, които попадат в обхвата на проучването на Делойт.

65


В периода 2015 – 2018 г. продажбата на необслужвани дългове възлиза на около 1.5 млрд. евро, от които 0.8 млрд. евро през 2018 г. През 2018 г. Обединена българска банка реализира сделка за 235 млн. евро с EOS Matrix, a Уникредит Булбанк обявява продажбата на 250 млн. евро необслужвани кредити (обезпечени и необезпечени, отпуснати както на физически, така и на юридически лица).

Основни констатации Дерегурирането чрез продажби остава важен вариант за справяне с необслужваните кредити сред финансовите институции в региона на ЦИЕ. Въпреки че пазарите за кредити в Централна и Източна Европа регистрираха слаба активност през 2017 г. и 2018 г. в сравнение с рекордните сделки през 2016 г., тъй като банките постепенно намаляват своите портфейли с НСП до устойчиво ниво. В резултат на непрекъснато намаляващите портфейли на проблемните кредити конкуренцията остава силна от страна на търсенетоглавно сред инвеститорите, които вече са изградили капацитет за обслужване в региона. Инструментите на управлението на кредитния портфейл включват и значителни отписвания на лоши вземания, както и споразумения за преструктуриране, вместо традиционните съдебни и съдебни изпълнителни производства.

66


Подобряване на качеството на активите и кредитния портфейл Подобряването на качеството на активите се потвърждава от съотношенията на необслужваните кредити, които постепенно се връщат към едноцифрени цифри или дори сближават нивото отпреди кризата в някои страни . Това бе стимулирано и от възстановяването на кредитната активност, обусловено от продължаващите положителни тенденции в макроикономическата среда. Икономическият растеж също допринесе за по-доброто финансово състояние както на предприятията, така и на домакинствата , което даде стимул за изплащането на остарели необслужвани кредити. Подобряването на качеството на кредитния портфейл се доказва и в намаляващите нива на неизпълнение, които са показателни за притока на нови кредити. Въпреки това, времето от възстановяването на кредитирането е относително кратко, за да се направят солидни заключения по отношение на формирането на NPL през следващите години. Очакваното покачване на лихвените проценти от историческите дъна също може да окаже натиск върху капацитета на длъжниците за погасяване.

67


Консолидация на банковия сектор Перспективите на пазарите за продажби на кредити в ЦИЕ предвиждат различна картина. Активността на пазари, които вече са се справили с повечето от техните проблемни кредити, вероятно постепенно ще отшумят през следващите години и търговията с други несъществени активи - наред с други, извършващи лизингови и кредитни портфейли, дъщерни дружества на финансови институции, както и обслужващи платформи - ще спечелят инерция. Тази тенденция ще бъде обусловена от консолидацията на банковия сектор, както и от усилията на банките да преструктурират своите портфейли и да премахнат активите, считани за стратегически неосновни. От друга страна, все още очакваме някои по-големи сделки на пазарите, за които се смята, че ще влязат в последната фаза на процеса на намаляване на задлъжнялостта, тъй като новодошлите оценяват възможността за продажба на своите необслужвани кредитни книги. за да се ускори изчистването на баланса.

Пазарите на кредити в ЦИЕ в Централна и Източна Европа продължават да се възползват от стабилната дейност по намаляване на задлъжнялостта Румъния, Унгария и Хърватия са имали сериозни резултати от сделките между 2015 и 2017 г., сключени са малко над 9,5 млрд. Евро. Освен това, наблюдаваме продължаващ интерес от страна на международни и местни инвеститори към тези пазари за продажба на заеми въз основа на обема на сключените сделки през 2018 г., както и броя на отчетените текущи сделки. Сравнително неизползвани пазари с потенциален поток от бъдещи сделки са Украйна със своя значителен пазар на необслужвани кредити, а също и Босна и Херцеговина и Албания, където досега не се съобщава за значителни продажби на 68


заеми . Международните и местните инвеститори с неплатежоспособни предприятия държат под око украинския пазар главно поради същественото предлагане на необслужвани корпоративни кредити, но желаният стимул за правната рамка и рамката за несъстоятелност, както и инфраструктурата на пазара на проблемни дългове все още се очаква. Устойчивото обезпечаване на необслужвани кредити потенциално допринася за намаляване на разликата в цените между инвеститорите и продавачите, което също може да насърчи броя на сделките.

69


ФинХумор Секретарка влиза в кабинета на началника си: - Господин директор, струва ми се, че Ви търсят по телефона. - Какво означава "струва ми се"? Търсят ли ме или не? - Ами, като вдигнах слушалката, мъжки глас попита: "Ти ли си бе, кретен?"

*** Новоизлюпен бизнесмен е на екскурзия в Йерусалим. Групата се разхожда из Стария град. Екскурзоводът обяснява: - Ето от това място се е възнесъл в небето Христос, а от това място се е възнесла Мария, а ето от това - пророкът Мохамед... Нашият се замисля и споделя: - Брей, тука май космодрум си имат...

*** Колоквиум по философия. Професорът чете темата: - "По какво се различава рекреационният биоконсерватизъм от трансхуманистичния конструктивизъм?" Глас от аудиторията: - Как да разбирам "различава се?"

***

70


Тъжен евреин се налива сам в един нюйоркски бар... Барманът се приближава: - Какво има, сър? - Абе, остави... Онзи ден един мой далечен роднина почина и ми завеща 5 милиона... - Но това е чудесно... И затова сте тъжен?! - Не, разбира се... Вчера друг мой далечен роднина почина и ми завеща 3 милиона... - Ееее, това е супер... И все пак защо сте така тъжен?! Евреинът, сърцераздирателно: - Ами ето - вече е 10 вечерта и за днес няма нищо...

*** Ице, ти не се ли ожени за Емилия? - Не. Предложих ѝ, но тя ми каза, че съм беден. - А не ѝ ли каза, че дядо ти е милионер? - Казах й. - Е? - Сега ми е баба...

*** Предизборна платформа на пернишки кандидат кмет:

71


1.Мислуим на всека една магистрала да турим и по една Голф уента 2.Миньор Перник всека година национален шампион ... по два пъти. Минимум! 3.На пенсионерите вместо 13-та пенсия – по една лета джанта. 4.Затварянето на камби ше го направя национален спорт. 5. Ше направя ежегоден фестивал на Камбата, който ще продължава 2 седмици, но всеки трябва да си носи камби. А чужденците ще ги посрещаме с камба и сол. 6.Пражените кюфтенца стават национално ястие. Че направим даже и празник на кюфтето. 7.Ше увелича почивните дни. Събота и неделя – уикенд. Почивни дни – петък, понеделник, вторник и четвъртък. Само сряда ще се работи, но до обяд. 8.Обещавам за децата здравословна закуска в училищата – пражени мекици с мас – по три на всеко междучасие, а през голямото – 6. Лятната ваканция пък ще е от февруари до декември 9.За младежта мисуим да направим министерство на чалгата – аз че съм министър без портфейл, само по гащета. 10. Но не на посуедно место, че издигнем Перник като европейска столица, а после и морска столица на Балканите..

*** Извикайте шефа си на телефона! - Не мога, зает е. - Но аз съм жена му! - Хе, те всички така разправят...

*** На пресконференция попитали известен космонавт: - През цялата си кариера на космонавт, виждали ли сте някога летяща чиния? - О, да! Виждал съм, разбира се. - Кога се случи това? - Някъде една седмица след като се ожених....

*** Между две жени: 72


- За месец във фитнеса харча 300 лева на месец. - Защо толкова много? - Барът е скъп...

*** - Прибирам се вчера, а жена ми намира червило по ризата ми... лудница, не ме остави на мира! - Не се учудвам. - Като почна да ми мрънка - и аз искам такова червило, и аз искам такова червило...

*** Мъж в зоомагазин: - Имате ли нещо… каквото и да е, само да е говорещо? - Да, говореща стоножка. Купил я, завел я вкъщи, нахранил я и я попитал: - Да се разходим?

Мълчание. - Кажи! Да или не? Мълчание. - Малко само… до пред блока. Тишина. - Прецакан съм! Това, ако е говорещо, аз съм, аз съм... 73


- Трай бе, истерик, обувам се....

*** Расте благосъстоянието на българите! Средно на глава от населението вече се падат по 0,000000238 яхти. Това е почти два пъти повече от миналата година!

*** Цветя в автобуса Циганин и циганка чакат междуградския автобус. Автобусът пристига на спирката и циганинът пита шофьора: - Друже, цветята таксуват ли се отделно? - Цветя не се таксуват - отговаря шофьорът. Циганинът се обръща към циганката и казва: - Ружо, качвай се, за тебе пари не искат.

*** Бате Гошо: - Довечера мъжът ми иска да се облека като медицинска сестра, за да му изпълня една фантазия. - Каква? - Че е здравно осигурен.

*** Жена решава кръстословица. Пита мъжа си: - Скъпи, колко време живеят змиите? - Що ма, да не ти е лошо?

74


Да сбъднем заедно една българска мечта

ДАРИТЕЛСКИ ПРОЕКТ – Филмиране на документален филм „Героите от САЩ ‘94” 1. Инициатор на проекта: Фондация „Футбол-94“ Основна дейност на фондацията е: 1. Подпомагане развитието на детско-юношеския футбол в страната. 2. Социално и здравно подпомагане на професионалните футболни състезатели. 3. За цялостното развитие на футбола в страната. Фондацията може да бъде подпомагана чрез дарения и завещания от физически и юридически лица и от други източници. Пожертвования могат да бъдат направени безусловно или с условие. Когато дарителят желае с дарението да бъде учредена награда, стипендия, специализиран фонд или други подобни, той може да поиска наградата, стипендията или фондът да носи неговото име или друго, определено от дарителя наименование. 75


Предмет на дарение могат да бъдат пари, движими вещи инедвижими имоти, произведение на изкуството и културата, научно-изследователски и технологически продукти и други, които се вписват в специален регистър. 2. Заглавие на проекта /работно/: Филмиране на документален филм „Героите от САЩ ‘94” 3. Място на заснемане на филма: Република България 4. Накратко за проекта: Настоящият проект включва изработването на един тематичен документален филм „Героите от от САЩ ‘94“ , който трябва да постигне: • Насърчаване на младите хора да развиват своите умения по футболните терени и възпитаването им в духна високи цели и съхраняване на спомените и уважението им към постиженията на „Героите от САЩ ‘94“. •

Участие на младите хора и работа в екип, феърплей;

Уважение към пловдивските легенди и спазване на правилата.

Основната цел на филма е да си спомним и уважим най-доброто класиране на България на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994г. (бронзови медали). Филмът ще бъде предназначен за младите хора и широката общественост встраната, като съдържанието ще е поднесено на български език. Чрез този сайт ще се събират дарения за обществени каузи по силата на чл. 225 – 227 от ЗЗД. Очаквани резултати от проекта „Документален филм „Героите от САЩ` 94“ Със заснемането и излъчването на филма се цели насочване на вниманието на обществото към особено важна тема към настоящия момент за младите хора в страната, а именно тяхната спортна култура. Така също се популяризира и запознава обществото със значението на упоритата работа за формиране на младите хора като съвременни личности,насърчаване на здравословния начин на живот и възпитание в традиционните спортни ценности, тяхната ангажираност с просперитета на страната. Реализацията на филма и спотовете към него ще включва начало със съответните лога на проекта и край с финални надписи по избраната тема. Филмът ще е с прогнозна продължителност от 30 – 40 минути, а за всеки спот се предвижда продължителност до 30 секунди.

76


Проектът предвижда изработването на определен брой – например 2000 броя електронни носители (DVD). Предвиждат се също общо 30 излъчвания в най-малко 5 (пет) ефирни /кабелни /сателитни и/или с цифрово разпространение телевизии. Филмът „Героите от САЩ- 94“ ще бъде тиражиран на DVD в 2000 броя, поставени в графично оформени картонени опаковки, като по същият начин ще бъде гравиран и самият магнитен носител. 6. Информация за продължителност на дарителска кампания по Проекта „ГЕРОИТЕ ОТ САЩ ‘94“ – начало/финал Начало: 20.12.2018 г. Финал: 31.05.2019 г. 7. Стойност на проекта: 40 000 BGN /прогнозна цена/ При събрани повече от предвидените средства, ще допълнително DVD и УИКИ книжки – „Героите от САЩ ‘94”.

бъдат

издадени

8. Разпределение на бюджета: * Изготвяне на сценарий: 10 000 лв. – разходите се поемат от Фондация „Футбол`94“ . * Разходи за авторски права: 3000 лв. *Заснемане на документален филм „Героите от САЩ `94” с продължителност 30 мин.: 30 000 лева. *Изготвяне на 2000 копия на филма на DVD: 6 000 лв. Първите 120, които се включат с по 50 лв. или повече щеполучат УИКИ книжка от Ежегодния детски футболен турнир „Героите от САЩ`94”; Първите 5, които се включат с по 100 лв. или повече, ще получат DVD „Героите от САЩ`94“. В специална категория като спонсор със значителен принос или основен спонсор ще бъдат записани онези дарители, които ще участват в проекта с 5000 и повече лева, има и възможност за спонсорство чрез платени рекламни послания или видеоматериали. Спонсорството може да се реализира и в комбинирана форма: фирмен клип във филма и реклама в някой от фирмените сайтове като www.financebg.com , www.efinance.bg, www.FinTV.eu. В интерес на истината, за дарител №1 на този проект може да обявим големият българин Шефкет Чападжиев от САЩ, който през онова горещо американско лято дари фотокамери на нашата футболна делегация в Чикаго и кадри, запечатани с тях от непрофесионалните оператори по терените на Мондиала, ще бъдат използвани при монтирането на филма.

77


*Напомняне: Това не е томбола и наградите не се разпределят на лотариен принцип, а са в ограничен брой! Забележка: Проектът ще се счита за успешен, ако бъдат събрани 39 000 лв., в противен случай в рамките на 45 дни, парите ще бъдат върнати на дарителите на посочена от тях банкова сметка или чрез пощенски запис. С парите от анонимните и дребни парични дарения ще се изработят мултимедиен продукт, който първи вариант може да видите на:www.FinTV.eu, www.futbol94.com. На всички дарители ще се даде промо-DVD – „Тържеството за 30 г. на Бончо Генчев и как танцуват на него Краси Балъков, Наско Сираков и Боби Михайлов“. Изпратете SMS с текст „Героите от САЩ` 94“ към посочения номер в платформата www.atlasfunding.eu за трите мобилни оператора. • Цена за еднократно дарение: 1 SMS е 1 лв. за абонати по Договор с операторите Теленор, VIVACOM и А1. ДДС не се начислява; •

Цена за потребители на предплатени услуги: 1 SMS е 1,20 лв. с ДДС;.

• Един абонат дарителски SMS.

може

да

изпраща

неограничен

брой

еднократни

ДАРИ СЕГА : •

Чрез www.atlasfunding.eu

Чрез ePay.bg – онлайн плащания

• Чрез пощенски запис – За да дарите чрез пощенски запис е необходимо да посетите някой от клоновете на „Български пощи“ и да попълните стандартна бланка „Пощенски запис“ или да използвате платформата за пощенскипарични преводи на Фактор Експрес в офиса на дружеството ни на ул. „Гладстон“№1, гр. Пловдив, „Етик Финанс“ АД. • Чрез биткойн – криптовалута; международен източник на финансиране; без такси за транфер. • Сподели с приятел – Когато си в къщи, в училище, на работа, в спортния клуб, в залата за танци, в мрежата – споделяй доброта! • Разкажи на своите приятели за нашата кауза, за да я превърнем заедно в реалност. •

Дари пост във Фейсбук: Героите от САЩ-94“

Чрез PayPal 78


Контакти: Email: efinance.office@gmail.com Безплатентелефон: 080090011 Д-р ик. инж. Петър Нейчев Email: chairman.neichev@gmail.com Tel: +359 882 933 400 Венелин Йорданов Email: yordanov.efinance@gmail.com Tel: +359 882 933 540 Огнян Дечев Email: atlasfinance.dechev@gmail.com Tel: +359 882 933 525 Стефан Прончев Email: proncheff@gmail.com Tel: +359 882 933 569 www.financebg.com, www.efinance.bg ДА СБЪДНЕМ ЗАЕДНО ЕДНА БЪЛГАРСКА МЕЧТА!

79


80

Profile for efinance

е-списание Финанси брой 1 2019 година  

Електронно научно списание Финанси

е-списание Финанси брой 1 2019 година  

Електронно научно списание Финанси

Profile for efinance
Advertisement