й се, че започва да вижда в очите му собствения си труп. Прекършена шия, безжизнено отпуснати ръце и нозе. Спусна се бързо към вратата, отвори я с отпечатъка на палеца си и натисна за надолу, но не тръгна. Озовала се на покрива, тя тъкмо взе да обмисля как да се измъкне , когато Роунак я изненада. Дали я е видял, когато отвори вратата? Или е откопирал на палеца си пръстовия й отпечатък, а тя и представа си нямаше за това? Но Рома нямаше време за чудене. Той се завтече да я хване. Именно тогава Рома се разкрещя. Всички видяха останалото. Всички чуха. И всеки човек във всеки дом започна да гледа с подозрение робота или андроида си. Май попитахте нещо? А, какво стана с тоя Роунак? О, много тъжна е неговата. За това, че се бе влюбил, получи много тежка присъда. Беше извън контрол, докато го караха към участъка, крещеше с всичка сила: „Ще убия Рома! Ще убия Апурв!”. Усмириха го едва, когато вкараха вирус в мозъка му. Извадиха мозъчната му кутия и я изпратиха в Националния институт по роботика. Изследователите искаха да узнаят откъде се е взело в един робот чувството на любов в епоха, когато сред хората то се среща все по-рядко и по-рядко. За хората това може да се окаже много опасно. Наложително е да се проведат изследвания. Останалите части от тялото му бяха изпратени в център за рециклиране. Хората смятаха, че ще прекратят съществуването му, като вложат различните му чаркове в друг робот. Но оставеният в Националния институт по роботика мозък беше убеден: „Аз съм робот! Не съм човек, чиято пепел се смесва с пръстта и всичко приключва. Сега аз мога да народя стотици хиляди роботи, които да се научат да обичат. И като не срещнат взаимност, да могат да издават присъда за измяна”. Мозъкът на Роунак беше усмирен с вируса, но пламъкът на любовта му си бе все същият. Застанеше ли до него човек, съвсем отчетливо можеше да чуе: „Скъпа Рома, много те обичам... Ще убия Апурв заради теб... Рома, къде се дяна, в края на краищата... Рома, скъпа... Мога да танцувам по-хубаво от Апурв... Мога да ти разказвам много похубави от неговите анекдоти и да те разсмивам... Един-единствен път, само веднъж, ела при мен!”
Превод: Валентина Тодорова-Маринова
61