eaSTories #3 by ARABIS

速

[съдържание]

интро

от нас

накратко

от България

блиц

Станислава Цалова

на изток/на запад

висшата мода в очите на източния мъж

вкус-кус

сезам, отвори се!

по пътя

до Палмира и... до там

в корените 1

култът към гейшите

в корените 2

арабски хороскоп или човекът като оръдие на съдбата

(р)еволюционно

икебаната: красотата не е симетрия

под нотите

Рим Банна: палестинският славей

тежка артилерия

Габриела Иванова

разказ

аз съм твоят любим

ревю

четиридесетте правила на любовта

на политическата карта

жените в политиката

машина на времето

индийските богини

за десерт

още малко кулинарни чудеса

[от гл.р.] Сутрините започват напрегнато и забързано... очна линия и сешоар... молитви за по-малко задръствания и този път да съм навреме за началото на работния ден. Търся чорапогащник и почти съм готова. На работа съм мотивирана и целеустремена, в CV-то съм си отбелязала, че съм комуникативна и че работя чудесно в екип. След никога-само-осем-часовия-работен-ден се прибирам вкъщи с гладната мисъл за вечеря. Тогава съм нееманципирана и невъзвишена, по-скоро животински ориентирана. Настроена съм за храна. Слизам от високите си токове и прибирам сакото в гардероба, полата отстъпва на домашни дънки. Работата още е в главата ми, мисля и осмислям детайли от работния ден и какво не трябва да забравям утре... докато влизам в кухнята. Това е моментът, в който се захващам с другата си женска роля. Избирам чилаут радио и започвам бързо приготвяне на бавна вечеря. Режа на кубчета и сгъвам салфетки. След това запалвам свещи и се чувствам повече като слабата половинка. Почивам си единствено, когато редувам ролите си. Хамелеонствам всекидневно. Ежедневието не ми позволява да съм една и съща 24 часа, непрестанно мигрирам от тракаща клавиатура към шопинг отдаденост, от шетане около котлона към часове в салон за разкрасяване, от делови ангажимент към излизане по женски, от разходка в парка към сключване на договор, от кокетна лейди към спортен аутфит. Това са точно 20 хиляди роли, в които редовно засичам 20 хиляди други жени. Животът ни се случва винаги на няколко фронта. А успехите зависят от вдъхновението, с което ги преследваме и от очарованието, което пръскаме ей така помеждудругото. :) И искам да имам време, което да ми стигне за всичко, в което да успея да изиграя добре различните си роли и накрая да останат часове за достатъчно сън, който да запазва свежестта и красивия вид на кожата ми... Ах, суета! Нищо женско не ми е чуждо!

[интро] Дълго се чудех какво точно да напиша за жените. Като жена това се оказа учудващо трудно, дори не знаех от къде да започна. И в крайна сметка реших, че има личности, които толкова добре са изказали собствените си чувства и мисли за нас, че единственото, което е нужно днес е да си припомним именно думите на един от тях. Възхвала на жените Жени, вий идвахте срещу ми! Как стъпвахте! Аз бях готов! Готов бях за живота и думи узрял за вашата любов... Срещу ми - с някакво метежно мълчание, с камбанен звън... Как страшно светеха - и нежно гърдите ви от сол и сън! Как остро в гърлото ми - мощно трептеше крехкият ви смях! Със всяка фибра - денонощно ви любех, страдах и живях! И бягах аз в нощта, разбила лицата ви - но всеки дъжд ви блъскаше със страшна сила в живота ми на странстващ мъж! Обичам ви - и в нощи тъмни, и в светли дни, обичам аз ръцете ви, бедрата стръмни тревистия ви тъмен глас! Докрай - през всичките сезони и възрасти... Ах, как блестят коремите ви - златни брони срещу самата моя смърт!

И всичко - дрехи, нокти, бреме, прически, накити и срам, и страх, и смелост - дълго време съм бил моряк, войник и сам! О, страшен мъжки свят - и силен! Казармен, униформен свят! Метален, стъклен и мастилен... Умирам аз без вкус и цвят и викам яростно - спаси ме! И вий - коя? Не помня аз! Приемахте вий мойто име във своя милосърден глас! И моя страх... За да изтрая, вий бяхте и вода, и хляб! Мълчете - всичко ще призная аз бях по-груб, по-лош, по-слаб мъж винаги... Благодаря ви за всяка милост и живот! Живейте вий! Бъдете здрави! И хубави... Вървете вий докрай през всичките сезони и възрасти... И да блестят коремите ви - златни брони срещу смъртта на този свят! Жени, вий идвате срещу ми! Как стъпвате! Не съм готов... Забравям всичките си думи и онемявам от любов! Христо Фотев

Ние жените сме ка (но обикновено ис и според познава та комуникацията пословичен със стр незаслужени пр истеричен смях ( Всеки (без оглед терористичен акт със стреса,

Също така сме параметри възпитание на забравяме и онези и шията, за жен на поне две хиля едно има някакво з нас се прибира пр

Жена = 2Х. Х к и като хромозо може да бъде майка до мюфт до боркиня, от до поетеса, пон и едновременно нас дължи жив поне една от т не знае какво цветя и деца, и страст, а мож и всичко остан (както и мъжет подлежат на об в анекдотите, а не се шегуваме два хикса са м двайсет хиляди пак поговорим женски.

апризни, непредсказуеми, незнаещи какво искаме скащи го на секундата), винаги с особено мнение ачи сме от Венера (пък те мъжете нали са от Марс, а ни не е от най-успешните). Ежемесечният ПМС е раничните ефекти на ненадейно избухване в плач, ристъпи на ярост, силно изразена заядливост и/или (хормони, драги мъже, преживейте го най-после!). д на пол и възраст) знае, че нищо на света - било то т или атака на извънземни не може да се сравнява причинен от 5 или (Пази Боже!) повече пропуснати повиквания от мама. е запознати и с теориите за мултифункционалните и на нежния пол - а именно - работа, домакинство, а малки и големи домашни любимци и други. Да не и прекрасни сентенции за главата на семейството ните зад успелите мъже... Доста обемна тема, плод ядолетия дебати относно кой е по-добрият пол. Все значение...когато работният ден приключи всеки от ри Другия - защото така сме създадени - да имаме нужда от “противоположното”.

като мистерия ома, Х, което всичко: от тия, от богиня т принцеса някога може о. Всеки от вота си на тях, но никой искат. Дали дали власт же би това нало. Жените, те, впрочем), бобщение само а ние този път е. И, макар че много повече от и думи, нека все пролетно… по

Ние обичаме, подкрепяме, пазим и се грижим. Ние ревнуваме, възпитаваме, лекуваме, тревожим се и мърморим. Ние сме непредсказуеми, прилепчиви, обидчиви и красиви. Ние сме уникални, непостоянни, дребнави и възвишени. Ние сме умни, смели, жизнерадостни. Ние даваме живот. Ние сме майки, сестри, лели и баби. Ние сме свекърви и снахи. Ние сме тъщи. Ние сме... СЪВЪРШЕНИ.

Тя е красива, с потенциал, самоуверена, говори високо, общителна е, обича да е център на вниманието. Тя е егоцентрична, обича да се глези и да й се угажда. Харесва скъпите дрехи и обувки, модерните заведения, пътуванията към екзотични дестинации. Интересува се от хората, любопитна е към непознатото, винаги иска да узнае още. Непостоянна е и често се захваща с нови предизвикателства преди да е довела старите докрай. Има много приятели, обича семейството си, обича живота. Някои я смятат за хаотична, но вътре в главата й цари категоричен ред - този на собствените импулси, които неимоверно следва. Тя е свита, тиха и потайна. Не обича шумните места с много хора. Харесва й да е незабележима и да наблюдава. Предпочита компанията на малко хора, на които може да отдаде вниманието си изцяло. Харесва уюта на дома си, той й дава усещане за сигурност. Винаги твърда и неотстъпчива в аргументите си, рядко променя възгледите си. Макар че трудно се сближава с хората и издига стена пред себе си, убедително си внушава, че е нежна, мила и отворена към непознатите. Дълбоко в съзнанието си подозира, че може би греши, но не иска да си го признае. В действията и работата й личи абсолютен ред, но вътре в нея се вихри буря. Коя искаш да бъдеш днес?

[накратко] Изящна и искрена

Въпреки че една голяма част от нашето общество е до голяма степен предубедено към турския етнос, турските сериали (считани за пропаганда) и респективно - турската литература (и тя в графата на пропагандата) ние от eaSTories не можем просто така да подминем жена като Елиф Шафак. Тя е родена в през 1971г. в Страсбург, детството си прекарва в Истанбул, юношеските години в Мадрид, после за кратко живее в Йордания и Германия. Бакалавърската си степен придобива в Анкара (международни отношения), а магистратура и докторантура по политически науки завършва в САЩ. Тази космополитна натура, освен известна и обичана авторка в родната си страна, Европа и отвъд Океана (аз научих за нея от приятелка, която живее в Америка - б.а) днес е ценен журналист в авторитетни международни издания като The Guardian, Le Monde, Berliner Zeitung, The New York Times, Wall Street Journal и Time.

Опри си н врат читат през и пр си в гле предме могат също прочит от

а, Елиф Шафак Започва да пише още като малка, защото книгите разкриват един нов за нея свят и защото самата тя е самотно и необщително дете. Майка й е жената, която служи за нейно вдъхновение и я насърчава да излива на хартия мислите си - но вместо на собствените си мисли, Елиф дава живот на измислени персонажи, места и събития. Когато подписва първата си книга пренебрегва името на баща си, който изоставя семейството когато тя е едва на година - и избира това на майка си - Шафак (в превод - разсъмване).

Тази внушителна дама гостува в България на 5 април 2012 на церемонията M-Tel Media Masters 2012 в „Сердика офиси“, където говори за „Творческата сила и културата в ерата на телекомуникациите“. И както самата тя казва - ако искаме да живеем истински, не трябва да иличавам книгите се ограждаме с кръга на познатото и себеподобното, трябва да на сгради с много се стремим към другите. Какъв по-добър начин да докоснеш ти и стаи. Всеки този друг - чрез среща или книга?

тел влиза в сградата з различна врата рекарва времето в различна стая, едайки различен ет... Милиони хора т да четат едно и о произведение, но тът на всеки един тях е уникален.

Снимки: www.elifsafak.us

[блиц] (Не)Познатото лице на

Станислава Цалова Борислава Любомирова

Това, което знаем за нея е, че често влиза в дома ни чрез прогнозата за времето на bTV и е едно от онези усмихнати лица, които зареждат с позитивизъм, особено чрез кампании като „Да изчистим България за един ден!”. Като студентка в специалност География към СУ “Св. Климент Охридски” Станислава започва работа в тогава новооткритата bTV. След това завършва Японистика и заминава на едногодишна специализация в Осака със стипендия на японското правителство. После завършва и магистратура по Метеорология в Алма Матер. През 2006 г. телевизията я изпраща на обучение за прогнозата за времето в Ноксвил, САЩ. Много от нас обаче не знаят, че Станислава и майка й Антонина Трайкова (с артистичен псевдоним Тони Ким) изработват авторски бижута, достойни за центрове на модата като Париж. Наред с това радващо окото хоби, тя обича да готви и да пътува. Любимите й места са Париж, Осака, Истанбул, Москва, Прага, Флоренция, Белград и, разбира се, родната България. Освен кръвната връзка с Изтока, тя го изучава години наред и успява да докосне една малка частица от него. А това определено оставя следа за цял живот. Иска, освен Далечния Изток, да усети и Близкия - с неговите красиви цветове, аромати и философия.

Стаси със съпруга си Данчо в Япония, по време на медения им месец. Разказва, че приятели са ги облекли в японски сватбени кимона и сякаш са се оженили отново. Жената Стаси... е щастлива, омъжена и работеща любимата работа. Веднъж от... кулата на Токио посрещнахме със съпруга ми първия изгрев на Новата година. Беше вълшебно. Заради... хубавите моменти си заслужава да се живее, най-важно, разбира се, е щастието в семейството. Приятелите... са нещо много хубаво. Но за да имаш такива и ти трябва да си добър приятел. Другите... хора, с които общувам в ежедневието си, са много. И ми дават много различни погледи върху нещата с различните си мнения и различните си характери. Без другите, особено по-различните от нас самите, животът би бил по-малко интересен.

Винаги... давам 100 процента от себе си в работата. Опитвам се да я върша възможно най-добре, всеки ден да заслужавам доверието на зрителя отново и отново. Ритъмът... ми е много забързан. Занимавам се и с работата в телевизията, и със семейния ни бизнес с бижутата. Много пътувам, имам огромна кореспонденция със зрителите. Цветовете... на живота са много. Винаги ни предлага промяна - след хубавото за съжаление трябва да сме готови за по-малко хубавото, след лошото обаче, винаги идва хубавото. Не спирам... да мечтая. Във или със... По-скоро със. С любимия човек бих отишла и до края на Земята. Ти си... човек, който е в непрекъснато търсене на нови приключения и щастливи мигове.

Бяло море, край бреговете на Кушадасъ, по време на първото й гмуркане с акваланг. Стаси споделя, че това е едно много интересно преживяване, сякаш никога преди не си дишал и сега отново се учиш да го правиш.

Снимки: личен архив

[на изток / на запад]

Висшата мода в очите на

източния мъж Елена Радева / Борислава Любомирова

Модата е една от женските страсти, в които мъжката креативност, оригинален поглед и строгост раждат истински шедьоври. На челни места в западния haute couture стоят имената на много талантливи дизайнери, успяващи да докоснат онази струна на искрено възхищение в женската душа. Но как се вписва източният мъж, жертва на безкрайни предразсъдъци и предубеденост, в този нежен и фееричен свят на коприна, воали и дантела? Отговорът се състои в две велики имена в света на западна мода - двама източни мъже, доказали, че жената не просто не им е чужда, а са способни да разтуптят сърцето на всяка. Elie Saab Ливанският дизайнер Ели Сааб е едно от най-известните модни имена на Близкия изток, оценен както от арабски принцеси, така и от холивудски

звезди. Роден в маронитско католическо семейство в Бейрут, той започва кариерата си едва 18-годишен, без никакъв опит. Първото си ателие открива в родния си град, през далечната 1982г. Сам твърди, че интересът му към сътворяването на дрехи се пробужда когато е едва на 9, експериментирайки с роклите на сестрите си. След като набира популярност сред елита в родината си, Ели Сааб бавно, но сигурно завладява и западния моден свят. Първото му ревю извън Ливан е на римски подиум през 1997г. Носен от жени от ранга на йорданската принцеса Р а н и я , великата х е рц ог и н я

Ели Сааб e предпочитан избор за връчването на Нобеловите награди за мир както от изпълнители, така и от носители (ляво: Флорънс Уелш; среда и дясно: нейно кралско височество Виктория Шведска) на Люксембург Мария Тереза и Нейно Кралско Височество Виктория Шведска, Ели Сааб успява да завладее и сърцата на Холивуд. За една съдбовна вечер той се превръща в първия ливански дизайнер, предпочетен от носител на награда Оскар за червения килим. Годината е 2012г. Хали Бери печели отличието за най-добра актриса, облечена във винено-червена феерична рокля с етикета на Ели Сааб. От този момент нататък ливанецът се превръща в любим избор и на филмовия и музикален елит. Тази година, на раздаването на наградите Оскар, няколко

дами се спряха на рокли Ели Сааб, сред които Мила Йовович и Кейти Холмс. Въпреки че живее в Париж, Бейрут остава най-голямата страст и вдъхновение на дизайнера. Неговият успех се дължи на финия му усет към женствеността и естетиката в роклите му - светлите цветове, коприната, шифона, перлите и бродираната дантела могат да бъдат забелязани във всяка негова колекция. Балансът между източния детайл и европейската деликатност, които той демонстрира във всеки свой шедьовър, е

линиите му бързо печелят почитателки от ливанския елит. Огромна популярност сред арабските младежи набира след като облича ливанската поп-звезда Наджуа Карам за два нейни видеоклипа. Европейската си публика, подобно на сънародника си Ели Сааб, той омагьосва с ревюта в модните столици Рим и Париж. Освен като самостоятелен дизайнер, Зухайр Мурад си сътрудничи с марката Mango, една от най-популярните международни модни компании. Така се ражда линията Mango by Zuhair Murad, която се радва на изключителен успех в продължение на 4 години.

това, което привлича погледа и спира дъха на всяка жена. Почитателките му твърдят, че веднъж облечена в лукса и феерията на негова рокля, всяка дама се чувства като принцеса. Zuhair Murad Вторият източен дизайнер, чието име нашумя изключително много в модните среди през последните няколко години, е Зухайр Мурад. След като изучава изкуство и дизайн, през 1995г. Зухайр Мурад поема по пътя на модата отваряйки собствено ателие в родния Бейрут.

Креативността и изяществото на

В haute couture колекциите си, ливанският дизайнер залага на иновативен микс между Изтока и Европа, пренасяйки древните цивилизации в съвременната мода. По този начин, дори днес всяка жена може да се превъплъти в богиня от миналото. В моделите му невинната женственост и изкушението вървят ръка за ръка, което го правят предпочитан избор от много популярни дами. Сред тях са саудитската принцеса ал-Тауил по повод сватбата на Уилям и Кейт, Кристина Агилера на раздаването на Златните глобуси през 2011г., Дженифър Лопез (която успя да смени две вечерни рокли с марка Зухайр Мурад) и София Вергара на червения килим на Оскарите тази година, както и кънтри певицата Тейлър Суифт на тазгодишните музикални награди Грами.

Ислямът и модата На пръв поглед абсолютно несъвместими, ислямът и модата намират своята допирна точка в редица проекти през годините. Избрахме два впечатляващи п р и м е р а за модни аксесоари, открили своето вдъ х нов е н ие в исляма: единият – осъществен от Карл Лагерфелд за Шанел през 1994г., а другият – от дубайска компания през 2009г. Небезизвестната рокля-Кoран на Карл Лагерфелд е показана за първи и единствен път на ревю на Шанел през 1994г., носена не от кого да е, а от самата Клаудия Шифър. Черната рокля е декорирана с фрагменти от Корана на гърдите, избродирани със сиви перли. Непосредствено след ревюто, сред улемите в мюсюлманска Индонезия се разгарят редица протести срещу роклята и е обявен бойкот на Шанел. Объркан от ситуацията, Лагерфелд обяснил,

че сметнал текста за индийска любовна поема, вдъхновена от Тадж Махал. За да избегне скандала, директорът на модната къща Клод Етиен лично се извинява на мюсюлманската общност и унищожава тази и други три “скандални” рокли. Оливие Орой, френски дизайнер към бранда FITCH в Дубай, е човекът, който стои зад концепцията за очилабурка. Направен с елементи от истинско злато, аксесоарът покрива лицето, имитирайки формата на бурка – специално парче плат, което в региона на Залива покрива носа и горната устна. Рекламната кампания на очилата залага на идеята, че те са перфектното съчетание между модерността и традицията. Орой, който с горчивина констатира, че западната мода измества източната традиция, категорично отрича обвиненията, че манипулира мюсюлманската жена, за да създаде успешен продукт. “Не бива да сме лицемери, много продукти използват различни култури по един или друг начин. Аз никога няма да забравя кой е първоизточникът на този продукт – именно бурката.”

[вкус-кус]

Сезам, отв

Китайски сос със сусам Продукти: 1 с.л. сусамено семе 1 с.л. сусамено олио 1 скилидка ч е с ъ н , счукана 1 червена чушка, нарязана на тънко 2 с.л. оризово вино (може да се замени със шери) 2,5 см парче пресен джинджифил 5 с.л. пилешки бульон сол и смлян черен пипер на вкус Начин на приготвяне: Сусаменото семе се запича в сух тиган, докато придобие кафеникав цвят. Олиото се загрява и в него се запържва чесъна. Добавя се нарязаната чушка, която се пържи в продължение на една минута. След това се прибавя шерито, джинджифила и пилешкия бульон. Оставят се да поврят около една минута. Накрая се овкусява със сол и черен пипер.

Първите преводачи на сборника ара една нощ” може и да не са предали съв “Сезам, отвори се!” (Арабската четиридесетте разбойници” била п /1704-1708 г./ на френски език заедн от сборника), но въпреки това то е „сезам” и думата започнала да означа проникване в недостъпни места или за цел.

Арабистите твърдят, че макар изразъ взет от арабска приказка, той е изоп език няма дума „сезам”. Вместо това споменава за вълшебна трева, нареч свойството да отваря заключени врат зрелите плодове на сусама се отварят с характерно щракане, а вътре в тях се намират семената, съдържащи около 60% полезното сусамово масло. Сега връзката между магическото заклинание „Сезам, отвори се!” и маслодайното растение е напълно ясна. Твърди се, че сусамът помага при много

вори се! Евгения Грекова

абски приказки „Хиляда и всем точно възклицанието приказка „Али Баба и публикувана за пръв път но с останалите приказки влязло в нашата реч като ава всемогъщо средство за а постигане на недосегаема

ът „сезам, отвори се” да е пачен, тъй като в арабския а, в арабските легенди се чена „симсим”, която има ти. При най-малкия допир

болести и затова в известен смисъл „отваря вратите” към човешкото здраве, носи ни красота, здраве и младост. В кулинарията сусамовото масло намира широко приложение – използва се за добавка към салати и супи, със сусамово масло можете да пържите риба и месо, птици и зеленчуци. Тъй като продуктът има силен характерен мирис, често се използва за ароматизиране на готовите ястия. С помощта на мъничките семена на същия този сусам – „сезам” можете да се борите срещу дефицита от калций в организма. Сусамът е изключителен източник на цинк, манган, мед, калций, магний, желязо и фосфор, на витамини В1, С, F и E. Семената могат да бъдат приемани като лекарство, но можете да ги превърнете и в чудесен десерт – тахинна или сусамената халва! Ето домашната рецепта за приготвяне на този тип халва: вземете известно количество сусамово семе /сурово/, по желание, разбийте го в блендера или

в кухненския комбайн, докато получите еднородна маса, а след това добавете мед по ваш вкус. Пропорцията е около 1,5 : 1 /количеството мед може и да е по-малко/. След това го оставяте в хладилника и халвата е готова. Сусамът се съчетава чудесно с почти всички хранителни продукти, а ако искате да засилите аромата на сусама, преди да го добавите в храната, загрейте го малко на тиган. Можете да го счукате и да го посипете върху салата или върху суши. Най-често сусамовите семена се използват в сладкарството, но ето и една рецепта за необичайна салата със сусам: Ще ви бъдат необходими 200 гр. спанак, 30 гр. сусамово семе, 4 супени л. зехтин, половин лимон, 1 щипка къри или шафран, прясна зеленина /пресен лук, кервиз/, сол и пипер на вкус. Начин на приготвяне: Измийте и внимателно изсушете спанака, като оставете само листата. Пригответе соса: разбъркайте зехтина със сока от половината лимон, с кърито или шафрана, със солта и пипера. Разположете листата от спанак върху блюдото, посипете ги със сусаменото семе, залейте със соса и украсете с нарязаната зеленина. Сусамовото масло е едно от най-древните масла, известни на човека. Растението се споменава в папируса на Ербес, в който се съдържа дълъг списък от целебни треви. В японската, китайската, индийската и други източни кухни сусамовото

масло присъства като незамен чрез обикновено изстискване от В древните митове и сказания че боговете пили вино, направ станали безсмъртни. Този вид през 1500 г. пр. н.е. в качество има особено силно действие при бронхит и други заболявания н

Лекарите препоръчват сусамово на обменните процеси, при въз малокръвие, при сърдечни заб на черния дроб, на бъбреците, на стомаха, за предотвратяван Благодарение на високото съ сусамовото масло е мощен извежда свободните радикали образуването на ракови клетки

Сусамовото масло се препоръ диабет и на страдащите от за и като леко слабително средст препоръчват по две чаени лъжи сусамовото помага за въ помага и при в такива сл При зъбобо втриване въ на тромбоц съсирването да се прием маслото пре

нима съставка, получавано т дребните семена на сусама. я на Асирия се споменава, вено от семената на сусам и д масло се е използвал още то на лекарство. Продуктът и суха кашлица, астма, задух, на белите дробове.

ото масло за нормализиране зпаление на белите дробове, болявания, при заболявания при повишена киселинност не образуването на тромби. ъдържание на витамин Е, антиоксидант, то успешно от организма и препятства и.

ъчва на болните от захарен атлъстяване, то се използва тво – в случай на запек се ички на ден. При изтощение масло – маслото на „сезама”, ъзстановяване на силите, то и язвен колит и гастрит, като лучаи се приема на гладно. ол маслото се използва за ъв венците За увеличаване цитите и за подобряване на о на кръвта се препоръчва ма по една супена лъжица от еди ядене.

Китайска супа с оризово фиде "Ми Фен" Продукти: 1 бр. пилешки гърди 1/2-1 ч. л. сусамово олио 1 с. л. пресен джинджифил 4-5 с. л. соево олио 7-8 зърна сечуански пипер (черен пипер) 2 кубчета пилешки бульон 1 скилидка чесън 2 яйца 2-3 шепи пресен спанак 5-6 рулца от раци 20-30 г оризово фиде 60 г лук 1 консерва соеви кълнове бял пипер и сол на вкус

Характерната китайска супа се консумира последна, сервирана в малки порцеланови купички с порцеланови лъжички.

Начин на приготвяне: Оризовото фиде се поставя в купа и се залива с гореща вода. Лукът се нарязва наситно и се запържва в загрято соево олио. Прибавят се настърганият джинджифил и накълцаната скилидка чесън. Разбърква се. Поръсва се със сечуански пипер, сипва се около 1 л. вода и след минута – минута и половина се ароматизира със стритите кубчета пилешки бульон и ½ -1 ч. л. сусамово олио. Пилешкото месо се нарязва на тънки филии и се слага в супата. Оставя се да ври няколко минути, след което се поръсва с малко бял пипер и се слагат нарязаните на кубчета рулца от раци. Яйцата се разбиват в купичка, посолява се и се излива през цедка в супата, като се бърка постоянно. Листата спанак се накъсват, поставят се в купа и се покриват със соеви кълнове и нарязано отцедено фиде. Оризовото фиде, кълновете и спанакът се заливат със супа и се декорират с нарязан на ситно спанак.

През пустиня, дъжд и сняг към града на вечността Нейното име е Зенобия. Тя била наследница на знатен палмирски род и съпруга на Луций Оденат, лоялен съюзник на римляните във войните им срещу Персия. След смъртта му Зенобия станала регент на малолетния им син и не след дълго поела в ръце юздите на властта. Интелигентна, образована и много амбициозна, тя се обградила с талантливи военачалници и философи и за нула време превърнала Палмира в най-важното средище на Изтока. След това гордата владетелка извършила немислимото и отправила предизвикателство към властта на несъкрушимия Рим. Историята на нейния бунт срещу Империята пропива всеки камък от руините на нейния град, блестящи под лъчите на източното слънце.

[по пътя]

До Палмира и... до там

Ива Иванова/Тодор Киряков в ужденец ч и с ще Ако еизбежно н , я и р и и С на разказ ш а ш у л с се на ните ра и ней и м л а П за Поне чудеса. ка. древни случи та е с с а с н ихме че остав те , о т е И и си плоск з а д се б е ите в жълто-си , и в и р к е по превитит , а т е р мина нега тта на с с е ж е т д по та на и дръвче ра цитрусов аяните хо м с и к с а Дам които панки, а ж д и о п еспите. р п а х а сним за да а изток, н е м х е о п ъстопът и р к и к с в о га търг ад – няко ена. р г я и н ч нти на ж чите си а вана от ед я л в а р п видим с о у я, а импери център н

Загубихме се в ледената п у с т о ш , която преди това май е била пустиня.

Тези хора бяха тотално невпечатлени от голямото синьо рено с българска регистрация, което се навря в тяхното село на края на света. Упътиха ни сякаш им се случва на всеки 20 минути.

Времето б започна ързо да се оправя и в наша дори чест в пустиня та цъфна д ъга

Само за ня колко години царица Зенобия обед инила под властт а си Сирия, Палес тина, Египет и Мала Азия. Палмира се превърнал а в столица на целия Близък изток.

По своя Палм била мног почи раз наро На й храм на „гос почи всич

Храм

клетите Мотици бичаното са най-о за средство жване, придви им водачите от варират и хлапета невръстн в увити през ионни т р а д и ц радати б дрехи до араби вяващи оплеши с чичковци тесни излишно . пуловери

време на разцвет мира е а град на го богове, итани от личните оди в града. - г ол е м и я т м е посветен Баал – с п о д а р я ”, итан от чки семити.

мът на Баал

Амбициозната З е н о б и я подценила силата на Рим. Армиите на император Авр елиа н р а з б и л и сирийците и, след кратка о б с а д а , п р е в з е л и Палмира.

е и к и т Х р о н е ч т, а в а щ б о ъ с ето поражени след а ия бил б о н е З си в Рим, отведена а в златн окована р До и верига. ла , тя би победена та а от ели н а в а ж а в у я град. на Вечни

След поражен ието от римските войски градът постепен но потъва в забр ава, преди да бъде преоткрит през XIX век.

Пред гробниците се разкрива безводен пейзаж, който би могъл да бъде и марсиански, ако не беше белият мерцедес.

Д р е в н и т е останки са на точно на ръба между пустинята и оазиса.

И докато стара П а л м и р а е трупала богатство от търговията с кервани, новият град разчита предимно на туризма. Нищо не може да се сравнява с камилските кебапчета!

„Космическо” е твърде изтъркана дума, за да преживяването сред руините нощем,.

[в корените] [1]

Култът към гейшите Евгения Грекова

Всичко красиво в Япония е издигано в култ, а гейшите… Към тях хората имат особено отношение. райони в големите градове, като Токио или Киото. Разбира се, в Япония има проститутки, те дор Гейшите са истински феномен, най-загадъчната и вълнуваща, но за съжаление изчезваща профес е създадена, за да развлича мъжа, за да го накара да почувства собствената си изключителност, а н изкуството на настроението. Гейшата се движи с мънички крачки, като безшумно се плъзга по пода върху високите си дървен символизира женската чувственост. Нейното голо тяло под кимоното, умело поддържано от няк изкусно нарисуваните с яркочервено червило устни, очите, гримирани към слепоочията в черен на гейшите се определя с думата „хармония” – хармония на движенията, на гласа и на пространс ненадмината в изкуството да възвисява мъжа. Тя е идеалната жена, поставена в идеалната обстан Жителите на Страната на Изгряващото слънце много добре знаят, какво представляват гейшит е скъпо. Два часа в обществото на една гейша струва около една четвърт от годишната заплата н могат да си позволят да прекарат една вечер в чайната, където гейшите царуват в обстановка на и Японската дума „гейша” /гейся/ е образувана от два йероглифа: „гей” – изкуство и „ся” – човек. Т Има две различни версии за появата на гейшите в Япония: Привържениците на първата версия смятат, че пра-родителки на гейшите са били две предприемчи за свещените воини. Като се нагласили в парадните одежди на своите зрители – дълги бели рокл слисани до такава степен, че само след няколко седмици двете танцьорки се превърнали в най-я разнообразие – те били заменени с червени поли, а пък мечовете постепенно излезли от мода. Според втората версия, първоначално гейши можели да бъдат само представителите на мъжкия

Европейците често бъркат гейшата с момиче от бара или с обикновена проститутка от специалните ри може и да се обличат като гейши, но не са… сия, уникална социокултурна традиция, която няма аналог: кокетната, остроумна и еротична гейша не просто за сексуални удоволствия. Те са истински майсторки на изкуството на чувствеността, на

ни сандали. Движенията й са изящни и леко забавени. Миниатюрна и необикновено грациозна, тя колко пояса, е като цвете, очакващо своя ценител. Високата, покрита с лак прическа, бялото лице, н и червен цвят - всичко у гейшата напомня кукла, чието призвание е да бъде жена. Главната тайна ството. Кротка, податлива и същевременно изпълнена с изобретателност и услужливост, гейшата е новка. те, но въпреки това 99% от японците никога не са се срещали с никоя от тях. Защо ли?! Прекалено на един средностатистически служител. Само високопоставените чиновници и едрите бизнесмени изисканост, останала неизменна вече три века. Така че в превод се получава израза „човек на изкуството”.

иви жени, живели през X в., решили да припечелят пари и слава с едно необикновено представление ли и високи шапки, те закрепили по един меч към пояса си и започнали да танцуват. Гостите били ярките персонажи на всички официални приеми. С времето в белите дрехи било внесено известно

я пол и те изобщо не служели за развлечение на висшето общество. Но постепенно мъжете-гейши

останали без работа, тъй като публиката харесвала повече плавния танц на снежнобелите пеперу достойна репутация – започнали да ги канят на чайните церемонии. Популярността и красотата и включвал разкошна вечер, светска вечеря и секс. Половите потребности били задоволявани от пр През 1761 г. в квартала Симабара на град Киото се появила първата професионална жена-гейся. То самостоятелен бизнес. Само за няколко години жените напълно изместили мъжете от тази дейно професия Основното достойнство на „гейся” било умението весело и остроумно да поддържат беседата. Те весели игри. Основният музикален инструмент на „гейся” бил триструнният „сямисен”. Първите ж близост с гейша срещу заплащане била изключително рядко срещано явление, а за да направи една да притежава „ики” - елегантност и изтънчен стил на поведение. За да се нагласи за излизане – да си направи прическа и да облече кимоно, гейшата изразходва 4шие. Това е цяло парче плат, което се увива около тялото и се закрепва с помощта на няколко поя Хонда или Тойота, но кимоното за особено тържествени случаи може да достигне цената на Лексу Следва гримирането. Гейшата покрива лицето си с бяла паста /в религиозния синтеистки обред б носи кок, за направата на който дори големите майстори имат нужда от дълги часове. Заради този Животът на начинаещата гейша – „майко”, не се свежда само до умението да носи кимоно и да с изкуството да води беседа и да поднася напитки. През този период на обучение гейшата прекарва ден на две седмици. Гейшите живеят в свят на строго йерархическо подчинение на „собственичкат покровител. Именно с него се допуска интимна близост, като съставна част от дълготрайните взаи малък. В началото на ХХ век, например, те са били около 80 хиляди, а сега наброяват не повече от

уди, изпълняван от жени. С настъпването на тази революция на половете, гейшите придобили им започнали да се измерват със статуса на канещата я на гости „чайна къща”. Отдихът с гейша роститутките – „юдзьо”, а културните – от „гейся”. ова била била Касен от дома Огия, която най-напред работела като „юдзьо”, а след това започнала ост, така че към началото на XX в. професията „гейся” се превърнала в изключително женска

декламирали стихове, пеели песни, танцували, акомпанирали на пеещите мъже, организирали жени-гейши не били красавици и се обличали скромно, в сравнение с проститутките. Интимната гейша своя любовница не било достатъчно мъжът да й плати добре. Той задължително трябвало

-5 часа на ден. Кимоното е „работната” дреха на гейшата. Истинското кимоно не се крои и не се яса. Средната цена на едно такова „чудо” е равна на цената на евтина модификация на лека кола ус. белият цвят означава чистота/, която го прави по-меко, а устните й изглеждат още по-ярки. Тя и кок гейшата е принудена да спи, подпирайки шията си на дървена цилиндрична възглавничка. се гримира по традиционния начин. Тя е обучавана на пеене, танци, рисуване, калиграфия, на а в уроци по 12 часа на ден. Става около 8 часа сутринта, ляга си късно и има само един почивен та” на чайната и на „сестрите”. Те не могат да се омъжват, макар че често пъти имат деца от своя имоотношения. Възможно е именно по тази причина броят на гейшите да е станал сравнително т две хиляди.

Основна задача на гейшата е да създава приятна атмосфера за общуване, така че дори най-затворе сдържана, тя е способна на игрива шега, запазвайки при това ореола си на благовъзпитаност. Им професията на гейшата, но тя трябва да притежава и еротично обаяние. В съвременна Япония и до днес има специални школи за подготовка на гейши, в които се набират едрите компании или „якудза” – японската мафия. В предишните векове възпитанието на гейшат За да стане гейша, на една девойка й трябват минимум 5 години. Преди да стъпи на това поприщ да се откупи срещу немалка парична сума. За един японец поканата да прекара вечерта с гейша е голяма чест, за него тя е въплъщение на гости-чужденци. Девойките обграждат гостите с хиляди знаци на внимание, старателно следят ча Около средата на вечерята те застават на колене на миниатюрна сцена и свирят в тази поза на н отново сядат край гостите, за да ги забавляват. В миналото всеки град е имал своя къща на гейшите. По онова време всяко японско семейство с позволят да платят разходите за обучението на своята дъщеря карал околните да се отнасят къ почтителното и грижливо отношение на японците към гейшите се е запазило, защото те са част Костюмът на гейшата не се е променил с времето, не се е променила и същността на нейната проф тя може да бъде и абсолютно свободна, тъй като печели достатъчно, за да бъде независима. При В Киото се е запазил кварталът Гион, където гейшите живеят вече повече от два века. Традиционн в тайнственост. По-рано в този квартал, редом с тях, са живеели и обслужващите ги майстори на музикалните им инструменти, ветрилата, битовите предмети. Гейшите на Киото са най-известни танците на „майко” – ученичките на гейшите. Това красиво зрелище се е превърнало в един от ф

еният човек да се чувства леко и непринудено в нейно присъствие. Макар и външно изключително менно умението да говори свободно и непринудено, но при това почтително е много важна част от

т красиви момичета. Обучението на гейшите е много скъпо. Обикновено за това обучение плащат та е започвало от 10-годишна възраст, а след Втората световна война – едва от 16-годишна възраст. ще, тя сключва договор със собственичката на чайната, а ако иска да смени професията си, трябва

неговата мечта. Японските компании често организират традиционни вечери с гейши за своите ашата им да е винаги пълна, веят им с ветрило, грижат се за горните им дрехи, палят цигарата им. националния триструнен музикален инструмент, танцуват, декламират стихотворения. След това

смятало за чест, ако девойката избере съдбата на гейша. Самият факт, че родителите могат да си ъм тях с голямо уважение. Разбира се, оттогава Япония се е променила много. Но въпреки това от традицията, от вечните ценности на японския живот. фесия - днес тя прилича на която и да било друга съвременна творческа дейност. Освен това днес това в днешно време те често работят допълнително в радиата и в телевизиите. ните двуетажни къщи, заобиколени с решетки в геометрични форми, като че ли все още са обвити а художествени занаяти. Те създавали техните кимона, украшения, обувки, различните аксесоари, ите в цялата страна – всяка година от всичките й краища пристигат желаещи да се полюбуват на естивалите на националните японски традиции.

[в корените]

[2]

Арабски хороскоп или човекът като оръдие срещу съдбата Ива Иванова

Дълго време арабите не се интересували особено от рождената си дата и едва в по-късен момент западният зодиак започва да набира популярност в Близкия изток. Развитието на астрологията в Средновековието обаче се дължи до голяма степен именно на арабските учени, които изобретили и доста инструменти за изучаване на звездното небе. Още по-назад във времето, шумерите обръщали повече от сериозно внимание на условията, при които човек е заченат и роден, като отчитали не само разположението на звездите, но и влиянието на луната, сезоните и биоритмите. Така нареченият арабски хороскоп е любопитно съчетание между астрология и социология. Корените му са шумерски, но разклоненията му достигат до цялото Средиземноморие и Северна Африка. Според датата си на раждане, социалната среда и професионалната

си реализация, хората получават своето начално и своето финално оръжие. За да изчислите вашите, възползвайте се от таблицата, разработена от Одеския астролог и парапсихолог Александър Александър. Намерете своите оръжия на предопределението, тенденцията и шанса. На всяко отговаря число от 1 до 12. Средно аритметично от трите показва вашето начално оръжие, но е хубаво да се замислите над характеристиките, предопределени от всяка една негова част. Финалното зависи от вашата собствена реализация в живота, затова не се изчислява за деца и младежи, а понякога се определя едва след смъртта. (Така например Ван Гог приживе от начално оръжие кинжал се е издигнал до финално прашка, а след смъртта си става лък).

Къси

Оръжие

Дата (оръжие Брой жители в Социална среда на родителите на предопре- родното място (оръжие на шанса) делението) (оръжие на тенденцията)

Ножче

24.08 – (Дева)

23.09 <500

Онеправданите обществени прослойки: бездомници, просяци, вечно безработни, морално упаднали, умствено изостанали и пр.

Кама

21.03 – (Овен)

20.04 500 – 2 000

Общи работници, домашни помощници, редници

Касапски нож

22.06 (Рак)

22.07 2 000 – 5 000

Специализирани работници, санитари, занаятчии, дребни търговци и пр.

Кинжал

24.10 -22.11 5 000 – 15 000 (Скорпион)

Топуз

22.05 -21.06 15 000 – 50 000 Офис мениджъри, началници, (Близнаци) надзиратели. Военни от кариерата, без генералите. Всички дребни началници.

Боздуган

21.04 – (Телец)

21.05 50 000 – 100 Фермери, земеделци - хора, избрали 000 живота на село.

Брадва

19.02 – (Риби)

23.03 100 000 – 200 Интелектуалци, преподаватели, малко 000 известни артисти и журналисти, пастори, рекламни агенти, чиновници, медсестри и др.

Верига

23.09 – (Везни)

23.10 200 000 – 350 Финансисти, търговци, индустриалци, 000 рентиери. Всички, които си поставят за основна цел парите.

Сабя

23.07 -23.08 (Лъв) 350 000 – 600 Министри и правителствени кадри. 000 Висши военни и висши държавни чиновници.

Копие

22.12 – (Козирог)

Прашка

21.01 -18.02 1 500 000 -5 000 Творци: артисти, художници, писатели, (Водолей) 000 поети и др. Учени, философи. Идеалисти в политиката, религията и др.

Лък

23.11 – (Стрелец)

Средно 5 дълги

Дълги

–

Полицаи, охранители,ниски военни чинове и т.н. Всички надничари

18.02 600 000 – 1 500 Интелектуалци: професори, висши 000 съдебни или административни чиновници, изтъкнати журналисти и пр. Свободни професии: архитекти, лекари, инженери, адвокати и др. Актьори, висши стопански, управленчески и технически кадри.

21.12 >5 000 000

Всички творци, философи, учени и идеалисти, станали известни и оказали влияние върху своята епоха.

Оръжията, както и обществото, се делят на три класи. Колкото по-голям е обхватът му, толкова по-елитно е. Преходът между началното и финалното символизира вашия възход или падение в живота. Кратка характеристика на отделните оръжия: Къси: изисква се много опит и умение, за да постигне човек успех с тях. Нож: Когато си на дъното, оставаш там или тръгваш нагоре Рядко човек се ражда нож, обикновено той деградира до такъв. И все пак, не всички скитници са ножове: сред тях понякога проблясват дори лъкове, като Епикур и Сократ, а също прашки, като индуситеаскети. Ако поради нещастно стечение на обстоятелствата началното оръжие на човек е нож, той не бива да губи надежда. Ножчетата се плъзгат по течението, безразлични са към несгодите и често са немарливи. Интровертни, склонни да играят на дребно, те обикновено похабяват потенциала си. Понеже са достигнали самото дъно, не ги грозят пороци като гордост и самомнителност, но ако се поддадат на отчаянието, губят шанса да се издигнат нагоре. Кама: Груба обвивка и златно сърце Лоялна, открита и неамбициозна, камата лесно създава контакти и буди симпатии, макар и да е малко грубовата и притеснителна. Липсва и увереност, но ако намери подходящи приятели (особено добре се разбира със средно дългите оръжия), може да се издигне доста. Касапски нож: Циментът, който споява обществото. Оръжието на занаятчиите. Консервативни, трудолюбиви, дисциплинирани, праволинейни и прозаични, на тях може да се разчита да доведат докрай работата, но не и да развиват възвишени концепции. Щастливи са и с малко. Ако влагат повече творчество в професията си,могат да се издигнат оръжия.

до

по-дълги

Кинжал: Дебне зад всеки ъгъл. Агресивен, темпераментен, потаен и безскрупулен, той би бил опасен за обществото, ако не го мързеше да му се противопоставя. Търпелив и наблюдателен, освен това романтичен и авантюристично настроен. Сантиментален е и може да се промени в името на любовта.

Средно дълги: с тях се борави лесно, умерени и стабилни са, но ги влече амбиция. Не им се отразява добре да се стремят към сабя (най-късо от дългите), копието е подобра цел, а и повечето прашки и лъкове се развиват именно от тях. Топуз: Последен шанс да спечелиш битката Волеви, но без въображение, противоречив, смел в мечтите и предпазлив в действията си. Обича да командва, умее да се подчинява. Способен е да злоупотребява с авторитета си, но иначе е откровен и донякъде сантиментален. Има най-добър шанс да стане сабя, но не и добра такава. Боздуган: Никои думи не струват колкото безсловесната песен на листата Обича да е близо до природата,мрази усложняването на нещата. Услужлив, но непостоянен. Земен е, в смисъл, че обича земята, съзерцател. Вътрешната му хармония го прави щастлив,но и твърде малко амбициозен. Би могъл да постигне много с лекота, но малко неща могат да го накарат да направи драстични промени с живота си. Любовта е едно от тях. Разбира се най-добре с копие и прашка. Брадва: Поваля всички пречки, дори ако са хора Опасно оръжие, предназначено за труд, но смъртоносно. Едно от най-благоприятните оръжия за начално. Отличава се с остър като самата нея интелект и желязна воля. Работата не я плаши, любознателна е и има високи идеали. Скромна е и понякога нерешителна. Може да я сметнат за наивна, понеже вярва в изконната доброта на хората. По-скоро е нежна и сантиментална, отколкото страстна. Разбира се с повечето оръжия, освен с верига и кинжал. Верига: Умее да прави връзката Интелигентна, понякога безскрупулна, тя има търговски усет и афинитет към парите. Преценява добре хората и ситуациите, затова умее да се социализира и да се възползва от всички шансове, които и се предлагат. Способна е на щедрост, понеже силно жадува да бъде обичана, но, макар и емоционална, рядко спира да разсъждава. Не е романтична, но може да бъде много чувствена. Харесва положението си на Верига – то и позволява да се концентрира върху любимото си нещо: парите. Дълги оръжия: уверени в себе си, но понякога се измъчват от амбициите си. Имат желание да оставят следа в света и тази амбиция често ги измъчва. Помежду си се

уважават, движат в едни среди, макар и често да се различават драстично като социално положение. Всеки може да стане прашка или лък (те са творците, талантите), а за копие и сабя е нужно солидно образование. Парите не бива да ги заслепяват – те са привилегия и проклятие на Веригата. Сабя: Няма по-бляскава от острата сабя, нито по-безполезна от тъпата. Независимо дали е меч, рапира или ятаган, сабята е бойно оръжие и ако не се използва умело, може само да пречи. Макар и най-къса от дългите оръжия, тя има много високо самочувствие. Обича и умее да командва. Склонна е да прави саможертви, като истински вожд. Обича социалния живот и изпитва нужда да и се възхищават. Принципна е, има висок морал и изпитва ужас от опасността да стане по-късо оръжие. Разбира се с Копие и има потенциал за Лък. Копие: Стои високо, боде дълбоко Може да държи всички оръжия на разстояние и го прави.. Много интелигентно, очарователно, разточително, копието има хаплив хумор, но и чувство за самоирония. Въпреки това понася пораженията тежко, а пречупеното копие губи всякаква стойност и може да падне до Нож (но не и Кама). Рядко има задръжки в леглото. Прашка: И най-малкият камък може да стигне далеч Прашката притежава невероятна харизма и е много благоприятна като начално оръжие. Но къща не храни. Родените под такъв знак са бунтари и артистични натури, често се увличат по мистика и не признават златната среда и авторитетите, не правят компромиси и нямат нужда от нищо, освен от свободата да бъдат себе си. Прашката е страстна, обича силно и лесно се влюбва. Намира се на крачка от Лък, но и от Нож. Лък: Самотно е на върха Достига най-далеч от всички, но изисква много сила, за да бъде управляван. Малко хора се раждат Лък и от малки рискуват да паднат надолу. Блестящ и целенасочен, няма как да не постигне много, освен ако не рухне към друг знак. Не всички го разбират, но всеки му се възхищава. Никой не може да остане безразличен към него. Трудно е да бъдеш Лък, обаче. Родените под този знак цял живот трябва да се борят с очакванията и разочарованията, а за да стане човек Лък понякога е необходимо първо да умре.

[(р)еволюционно]

Икебана: красотата не е

симетрия Ива Иванова

Цветята се движат, но бавно. Те говорят, но тихо. Икебана рисува прошепнатите послания на неразцъфнали пъпки, изсъхнали клони и живи листа, но то е видимо само за онзи, който гледа внимателно. През последните сто години японското изкуство за аранжиране на цветя е набрало сериозна популярност в останалата част от света и дори сериозно е повлияло на западния тертип за аранжиране. Всеки е чувал по нещичко, някои даже пеят песни, но не бива да се забравя, че икебана е както изкуство, така и философия. Другото име е кадо – пътят на цветето, както имаме кендо – пътят на меча, садо – пътят на чая и прочее неща, които завършват на –до (път). Малко история? Открай време и не само в Япония цветята са били предлагани като дар към боговете. Киченето на статуи на Буда с венци е ключово за появата на икебана, но дори преди будизмът да се разпространи по тези места, шинтоистите вярвали, че боговете обитават растенията и ги почитали с вечнозелени клонки. Няколко века по-късно се появяват много майстори на татебана. Един от тях е Санкей Икенобо, чиято школа е вероятно най-влиятелната в това изкуство. Той развива стила рикка. Много десетилетия след това икебаната се разпространява сред обикновените хора в Едо (днешно Токио), след като дълго време е била привилегия само на духовници, самураи и благородници. В Едо се доразвиват и няколко по-разчупени стила: сейка (живи

цветя), нагаиребана (нахвърляни цветя) и др. По време на реставрацията Мейджи, когато шогунатът пада, много японски традиции изпадат в забвение, сред тях икебана и чаената церемония. Впоследствие те се възраждат, а британският архитект Джозая Кондър пренася японското аранжиране на цветя и на запад. А симетрия? Има ли симетрия в една поляна с цъфнало дърво, обитавана от цветя и духове на предците? Едва ли. За разлика от традиционната западна аранжировка, която разчита на симетрията и обикновено се изгражда около централен мотив, в икебана балансът се постига чрез съотношение между отделните елементи, което много прилича на златното сечение. Някои тълкуватели отнасят тази фундаментална разлика към религиозните различия на Запада и Япония. Представете си осем милиона богове (ками) за шинтоистите срещу един за християните. Дори в политеистичните западни религии винаги има върховна фигура (например Зевс), докато всеки ками е равностоен на другите. Независимо от мотивацията, резултатът е налице и е красив. Икебана е далеч от идеята за червен карамфил с панделка в центъра на „нещо зеленко” за осми март. Независимо кой стил следват композициите, в тях се усеща стремеж към природата и несиметричното съвършенство на живота. Някои основни стилове: Рикка: микрокосмос, този стил пресъздава вселената в малък пейзаж от цветя. Татебана: едно централно стъбло (шин), около което се разпределят останалите (шитакуса). Нагеиребана: стъблата се пускат във ваза, без да се коригира формата им Морибана: обикновено с цветя, типични за други страни. Изобретяването на кензана през 908 г. улеснява изпълнението на този стил, който представлява скупчени в плосък съд цветя. Всичко тръгва от оши-ита – табла, която се поставя пред Буда. На нея стоят три основни неща: кандило, свещник и… ваза. (Не забравяй, че вазата е много важен елемент от композицията.) Три са и основните линии в икебана според основателя на школата Еншу: Тен (небе), Чи (земя) и Джин (човек). За да има баланс, трябва да преобладава Чи. Заедно те са сансай – трите основни елемента във вселената. Друга трактовка е тази за шин-гио-со, в която шин линията е най-стриктна и формална, со е свободна, а гио е нещо средно.

Направи си сам: Задължително ти трябват: ваза (каки), растения, въображение. Растенията може да са: цветя, листа, пръчици, клонки, пъпки… Може да ползваш още: кензан (онази зловеща джаджа, която прилича на игленик), смески за подобряване на водата и удължаване на живота на цветята, запалка за обгаряне на стъблата, колкото и садистично да звучи.

Десетте добродетели на истинския майстор на икебана (по текста Рикка-имайо-сугата, където за първи път се използва терминът „кадо”) 1. Без дискриминация. Исторически погледнато, икебана дава шанс на творци от ниски съсловия да се срещнат с аристократите и дори с императорите. 2. Самоотрицателен ум: практикуването на икебана помага много да изчисти човек ума си от шумното его. 3. Да умееш да си създаваш приятели без думи: цветята ни носят щастие, което не може и няма нужда да бъде изразено с думи. Те нямат нужда от превод и обяснения 4. Да изучиш растенията: освен, че помага да научим имената на цветята, икебана помага да осъзнаем красотата в краткия им живот. 5. Да спечелиш уважение: развивайки гореописаните качества, чрез това изкуство

човек може да се усъвършенства. 6. Ароматите. Непрекъснато заобиколен от растителните ухания, майсторът научава кой от тях как действа на него и близките му. 7. Разграничаване от лошите мисли: Цветята ни помагат да изличим негативизма от емоциите си. 8. Спокоен ум: умиротворението, постигнато чрез практикуване на икебана може да удължи живота, а може и да не го, но със сигурност ще го направи по-приятен. 9. Изящен ум: постигайки покой в ума си, го доближаваме до изяществото на природата и се доближаваме до единството с вселената – до сатори. 10. Да се доближиш до божественото: икебана ни помага да се свържем с природните елементи и вселенските принципи.

[под нотите]

Рим Банна палестинският славей Здравей, Рим. Как успяваш да имаш такова автентично източно излъчване на жена? Неукротимо и спокойно. Къдриците, очите, сините камъни на пръстените, гънките на дрехите, ъгълчетата на усмивката. Когато Рим запее, всичко друго замлъква. Затворете очи и си представете едно огромно жълто поле, заобиколено от тъмни гори. От средата му струи звук – нагоре, настрани, надолу към земята. Блъска се в стената от дървета и се връща. И сега чуйте това. Видях Рим преди няколко години в Дамаск. Излезе на сцената със счупен крак и огромна коса. Остана права в гипса почти през цялото време, а аз от последните редове отзад не можех да повярвам. На този глас като от тъжна приказка. Повечето от нас плачеха в онази зала. Някои заради Палестина, изгаряща под поредната атака, други заради болката в нея. Рим. Наричат я „палестинския славей”. Това е най-точното клише сред всички клишета на света. Звънкият й простичък глас лети по полята на планетата и винаги разказва за историите на Палестина – добри и лоши, много лоши, детски и големи. Рим е родена в Назарет. Днес това е в Израел. През 90-тте започва пътя си на истинска певица. Изучава, събира и записва палестински фолклор, за да не бъде загубен. Понякога традиционни детски песни, друг път просто текстове без звук. Взема различни елементи от тях – ту ритъм, ту орнаментика, понякога дълбочина или пък само думи .. и прави от взетото песни с история, слага и много, много от своя характер. Не можеш да сбъркаш гласа на Рим.

Рим е добра в балансирането. Прави много олекотен фолклор със свежо звучене. Движи се често на границата между ориента и джаза (изчакай тази песен поне след първата минута, припевът си заслужава), това не е само етно някак. Европа открива Рим през новия век с гласа й в изпълнена от нея палестинска приспивна песен. Онази първата, която слушахме. Проектът е норвежки и носи убийственото заглавие „Приспивни песни от Оста на Злото” – иронично насочен срещу войните на Буш и етикета „ивъл”, който лепваме лесно на много хора на изток от нас. Рим изпълнява „О, нощ, която си толкова дълга” и оста на злото нежно се усмихва на Запада. Пленително! Омъжена е за украинския композитор Леонид Алексейенко, когото среща в консерваторията в Москва през студентските си години. Издава я норвежки лейбъл, музикантите от групата й са скандинавци. Замислям се за традиционната – така казват! - скандинавска толерантност и за онзи, който отне толкова човешки животи миналото лято в Норвегия. Не разбирам и знам, че и вие. Рим обаче ми помага да минавам през такива моменти. Спомням си как обикаляхме схлупените улички на стария Дамаск в търсене на копия на нейните дискове. Отпред с отпечатани на принтер корици в поувяхнали цветове. Имената на албумите й са безумно добри – „Теменужените сезони”, „Това не беше моята история”, „Огледалата на душата”, „Априлски цветчета”... Май това се нарича изкуство или поне го усещам като такова. Има и друг ъгъл. Рим с тъмната й къдрава коса, счупения крак и палестинската носия на онази сцена, улиците на Дамаск с нейните плакати, часовете, прекарани пред телевизора при поредната война в Газа. Поетичното възприемане без смисъл на един истински шит, в който животът е точно толкова грозен, колкото е, труповете на деца са точно толкова, колкото са, и Рим има нещастната орис да ги възпява с прекрасния си глас. Но това няма да е финалът. Седя и слушам Рим часове наред. Работя, мисля или нищо не правя. На 45 Рим е все още момиче – в мечтите и душата си.

[тежка артилерия] Габриела Иванова

Преди да има какъвто и да е мир, е необходимо да има справедливост

Габриела Иванова е на 27 години. Завършва арабистика в СУ преди четири. Следват пътувания и участия в различни програми в чужбина като доброволка. Някак трудно е да се намерят точните определения за нея. “Габриела е различна”, е най-минималният щрих, с който бихме могли да започнем. Може би е от хората, които нямат нужда от многосрично представяне, защото вместо ние да говорим за нея, е по-добре да се оставим тя да ни споделя. Това беше и причината да я поканим за участие в “Палестинската културна вечер”, за да чуем разказа й на доброволка в Палестина. Ето какво ни сподели предварително: Какво ще ни разкажеш за себе си? Представи ни се накратко? Казвам се Габриела, на 27г. съм. Завърших арабистика в СУ преди четири години, след това бях доброволка по различни програми в чужбина, пътувах. Кога и защо реши да заминеш за Палестина? Интересът ми към арабския свят, солидарността ми с палестинския народ и желанието да пътувам, вършейки доброволчески труд, съобразен с

интересите ми, щяха рано или късно да ме доведат до това решение според мен. Попаднах в Интернет на обява, че се търсят доброволци, които да осигуряват мирно присъствие и ако се наложи интервенция в конфликтни зони

в Палестина и ми отне точно няколко секунди да се реша да замина, въпреки не особения ентусиазъм, с който близките ми посрещнаха подобна новина. По това време бях в САЩ, където е базирана изпращащата ми организация(Michigan Peace Team) и така имах възможност да присъствам на обучението за интервенция чрез ненасилствени методи. Заминаването не беше лесно, тъй като не можех да го спонсорирам със собствени средства и трябваше да направя сериозен фъндрейсинг, но накрая се преборих и нещата се подредиха, благодарение на онези, които ме подкрепиха. Какво беше усещането когато за първи път се озова в Палестина? Кой е найсилният момент за теб от престоя ти там? В началото не можех да се отърся от усещането, че всичко е нереално и само част от някакъв абсурден филм: въоръжените окупационни израелски сили, военните джипове по улицата, пунктовете, еврейските заселници, все пак това беше първият ми сблъсък с Окупация. Трудно ми е да отсея най-силния момент. В момента се сещам за това как с колегата ми отидохме да документираме разрушаването на една палестинска къща в долината Бак'а, на юг от Хеброн. Израел

издава заповеди за рушене на къщи и ги изпълнява в територия C, което в Западния бряг обозначава Източен Ерусалим или такава в близост до еврейско поселение, с мотива, че къщите нямат разрешително за строеж. Когато пристигнахме, вече нямаше никаква следа от къщата и израелската армия изравняваше земята. Единствено разлятата вода от онова, което е било кладенец. Напомняше за онова, което е стояло там преди броени часове. На мястото на събитието бяха все още двата сина на потърпевшото палестинско семейство. Единият от тях беше с прогизнали панталони, разказа ми, че един от войниците го е бил и хвърлил във водата. Зададох неуместния въпрос защо не се преобуе. Семейството му имало пет минути да се изнесе, нямал панталони. Почувствах се много неловко. Не ми идваха никакви успокоителни думи, не знаех какво да кажа. От отсрещния хълм ни наблюдаваха учениците от училището там,

бяха в междучасие; тяхното училище също имаше заповед за рушене; толкова много безнадеждност лъхаше от ситуацията. В този момент момчето с прогизнали панталони дойде и ме попита дали искам чай. Погледнах го объркано, къде щеше да го направи? Той се усмихна и каза, че ще донесе от съседите, като че ли това беше най-естественото нещо в подобна ситуация. Отказах, но няма да забравя гостоприемността му в подобен момент. Докато аз седях сащисана там, забравила своята роля, той не забрави своята: да бъде палестинец.

къщи с басейни и си поливат градините обилно.

Опиши ни един твой обичаен ден като доброволец! Тъй като пребиваването ми там съвпадна с прибирането на маслинената реколта, повечето дни преминаха в придружаване на семейства, чиято земя е в рискови райони, т.е. до поселения с идеолигически заселници, където в миналото са били документирани атаки над палестинците, докато прибират реколтата си. Това означаваше ставане около 7 сутринта, превоз до селото, от което щяхме да придружаваме някой в този С какви очаквания беше? Кои от тях се ден, след това се придвижвахме с трактор потвърдиха и кои се опровергаха? до земята им (палестинците нямат право Бях сравнително добре подготвена да изпозлват пътищата, предназначени за за това какво да очаквам и при все това евреи-заселници и често се налагаше да ме шокира колко много са еврейските минем по заобиколен, неравен път), сетне поселения в окупираната палестинска следва целия ритуал покрай брането на територия. Представях си по-скоро маслини, в който се включвахме: работа, някакви каравани, броени къщи, а те са буквално навсякъде и някои от тях са си с официален статут на град. Не бях подготвена и за контраста между поселенията и палестинските градове, той е най-осезаем в долината на р. Йордан, която е напълно под израелски контрол и където докато палестинците нямат вода за пиене, евреите в поселенията се радват на

прекъсвана от паузи за чай, закуска-обяд. Приключвахме работа към 4 или 5. Обикновено получвахме покана от семейството за вечеря, което водеше до запознаване с всички синове, дъщери, внуци и много въпроси за нас, чужденците, задълължителните кафе и чай. Прибиране късно вечер, когато едва оставаше време да напишем доклад за преживяното през деня. Случваше се да бъдем посетени от армията или да ни се нареди да напускаме земята незабавно, стигало се е дори до физически атаки от заселници над палестинците и доброволците на други места, на такава не стана свидетел моят екип. Все още не знам как бих реагирала в подобна ситуация. С какви хора общува там? По какво се различават младите хора в Палестина и тези в България? По време на първата част от престоя си общувах главно с хора от селата, невероятно гостоприемни, мили. Тяхното основното препитание са маслините, следователно усетих, че бяха изключително признателни, че сме там, за да им помогнем. През втората част, отново като доброволец, бях преподавател по английски в Хеброн, който е значително голям град. Там живеех в приемно палестинско семейство и чрез ежедневните си контакти с него, както и с учениците ми, които бяха от всякакви възрасти, мисля че успях да придобия добро впечатление за

младите хора там. Това, което ме впечатли изключително много, е колко много те държат на образованието си. Много от тях вярват, че това е единствения начин да се устои на окупацията. Ако тук разпуснат учениците по какъвто и да е повод, те се радват и се прибират вкъщи. Там, само че, поводът може да бъде това, че армията не позволява на учителите да преминат през някой от пропускателните пунктове в града. Учителите обаче отказаха да бъдат подлагани на подобно унижение, тогава всички ученици започнаха да протестират в защита на учителите си и за правото си да получат образование, а когато това не даде резултат, седнаха на тротоарите и започнаха да учат там, пред смаяните израелски войници! Беше невероятно! Другата причина да се държи на образованието е, че един палестинец никога не знае дали ще успее да завърши своето, младите хора често биват арестувани и за най-малката политическа ангажираност от тяхна страна, като статистиките сочат, че повече от 40% от мъжете в Западния бряг са били

арестувани в даден момент от живота си. Какво не знаем за Палестина? Разкажи ни нещо различно от клишетата, които сме свикнали да чуваме и четем! Докато медиите обрисуват палестинската съпротива срещу израелската окупация като и з к л юч и т ел но агресивна: самоубийствени а т е н т а т и , въоръжена съпротива и т.н., никой не чува за мирната палестинска съпротива. Става въпрос за мирни демонстрации из целия Западен бряг, които се случват ежеседмично и са задушени в сълзотворен газ, но продължават въпреки всичко; за затворници и техни близки, които обявяват гладна стачка срещу условията в израелските затвори, срещу съществуването на административното задържане, което позволява окупационните сили да задържат палестинци, без да повдигат каквото и да е било обвинение, без съдебна процесура и за неопределен период от време.

случващото се в Палестина и чувствам лична отговорност да ракажа на колкото се може повече хора за видяното от мен там. Тъжното е, че броени хора знаят какво наистина се случва в Западния бряг и Газа, тъжно е, че и аз не съм знаела преди да замина, и че едва нищожна част от това се покрива от медиите, докато всички са готови да отпишат този конфликт или опита да го разберат с това, че е прекалено "сложен". Мисля, че много от приятелите ми и близките ми усещат, че съм се променила, трудно ми е да просто да изляза в някой клуб и да се забавлявам, да водя онзи, безгрижния живот, от преди. Винаги ще съм задължена на Палестина, че ме направи да бъда по-будна, ангажирана, социално отговорна.

След като видя всичко на живо, какво послание ще прозвучи от устата ти на доброволец на терен? То за мир ли ще бъде? Преди да има какъвто и да е било мир, е необходимо да има Какво се промени лично за теб след като справедливост: независима Палестинска се върна? държава, премахване на окупацията Докато преди бях доста аполитична с всичките й грозни проявления като личност, сега непрекъснато следя етническо прочистване, рушене на

къщи, административни задържания; замразяване на строежите на еврейски поселения, право на завръщане на палестинските бежанци. Мир между евреи и араби е имало преди появата на ционизма. Обнадеждаващото е ,че го има и днес, но на много микроскопично ниво – пример за това са израелските активисти, които идват на палестинска територия, за да протестират срещу Разделителната стена и в солидарност с палестинския народ и разнородните проявления на неговите мъки. Би ли участвала в подобен проект отново? Би ли се върнала в Палестина? Да, задължително. Оставих много приятели. Приемното ми семейство ме накара да се чувствам като тяхна собствена дъщеря и ще трябва да се върна, дори да е само за да ги видя. За съжаление, ситуацията няма изгледи да се промени и нужда от

доброволци като мен ще има и занапред и определено бих участвала отново в подобен проект. Какво пропусна да направиш там? Съжаляваш ли за нещо от престоя си? Единственото, за което съжалявам е, че не можах да остана повече и да си удължа визата. Бях разпитвана в продължение на цял един ден на граничния пункт между Йордания и Палестина и изглежда не преминах добре изпита за липса на солидарност с палестинския народ, защото трябваше да си тръгна. Къде насочваш енергията си в момента? Коя е следващата точка? В момента кандидатствам за магистратура в Щатите, като се надявам преди това да имам финансовата възможност да замина за Палестина отново като доброволка.

[разказ] Аз съм твоят любим Сушма Джагмохан

Леле, каква сцена беше! Нали на булевард „Ашока“ има едни въртящи се апартаменти. Точно там! Какво казахте? Не сте виждали въртящите се апартаменти?! Е, какво сте гледали в Делхи тогава! А бе, човек, като се завие от Индия гейт по „Ашока“, това е третата или четвъртата сграда. Отдалече се вижда. Да, точно оная въртяща се сграда, всеки етаж на която се върти в различна посока. Когато третият етаж се върти по посока на часовниковата стрелка, вторият и четвъртият се въртят наобратно. От петнайсетте етажа въртящите се в различни посоки четиринайсет се виждат от много далече. Е – точно за тази сграда става дума. На най-горния й етаж, сиреч на покрива й, като подскачаше и се задъхваше, търчеше една жена. А подире й мъж. Е, поне отдалече изглеждаше мъж, де. Жената крещеше: „Помощ! Помощ!“ А мъжът повтаряше ли повтаряше: „Ще те убия! Рома-а-а... Няма да те оставя!“. Виковете и крясъците принудиха дори вечно заетите със своите дела и живеещи на затворено жители на този ВИП квартал да отворят прозорците си. После, следвайки гласовете, взеха да се скупчват по покривите на домовете си. В Делхи, когато има по петдесет-, че дори и по стоетажни сгради, точно в този квартал не разрешиха да се строи по-високо от двайсет етажа. Денят бе непоносимо горещ. Може да е било на 14 юни. По пладне температурата се бе покачила над 50 градуса. Цял Делхи пламтеше в маранята. Надвечер всичко живо беше като сварено. Отгоре на туй не можеше да се лиши от повеите на горещия пустинен вятър. Въпреки това, от покривите на своите петнайсет-двайсететажни сгради, хората се загледаха в случващото се. Такива крясъци в спокоен квартал като този, че и на открито по вечерно време, се чуват много надалеч! Пък някои вероятно не бяха виждали подобно зрелище през целия си живот. Не че в Делхи през 2094 година не ставаха убийства. Прелестите на всеки развит мегаполис си ги има и в Делхи. Никой не крие, че в двайсет и пет милионния град всеки ден стават по шест-седем убийства. Но чак пък по вечерно време така открито някой мъж да обявява намерението си да убие!

Жената тичаше в кръг по покрива. И мъжът – след нея. Междувременно и на улицата вече се бе струпала огромна тълпа. Направо стана задръстване – хората от квартала за първи път виждаха и чуваха подобно чудо. Хората долу нищо не успяваха да разберат. Но превозните средства спираха при вида на тълпата. И всички се чудеха какво става там. Някой междувременно бе съобщил в полицията. Повечето хора бяха разпознали по механичните движения и по дигиталната антена, т.е. по компютъризираното устройство, че това не е мъж, а е робот, който гони жената с намерението да я убие. Полицаите дойдоха. За минутки стигнаха горе при младежа робот. И за тях бе новост. За първи път залавяха робот за такова престъпление. Щом полицаите го хванаха, жената се строполи на място. Сигурно вече сте се досетили, че името на жената бе Рома. Свести се чак като пристигна в болницата. И до такава степен бе уплашена, че първоначално не искаше да си върви. Страхуваше се да не би като се върне вкъщи, той пак да дойде, че тогава... Склони едва когато я увериха, че не просто вкъщи, ами въобще никъде вече не би могъл да отиде. Беше разведена тя. Бе се развела преди около година. Че каква да е причината? Ох... всичко може да е причина. Може да е нещо сериозно, или пък куче или котка може да е причината. Лошата миризма на потта на единия от двамата съпрузи, или пък липсата на хигиенни навици, каквото и да е. По-добре да не се впускаме в тъжни подробности. Днес хората не се мешат в работите на другите. На сърцата им сякаш има чипове – като на вратите на апартаментите. Със зор стига нещо до тях. Каквато и да бе причината, хубавата жена остана сама. То всяка жена сега започна да става красавица. Не, не, не, да не се заблуждаваме, бог не е по-благосклонен към обитателите на майката земя. Той и сега прави хората такива, каквито и преди столетия. Затова няма защо да споменаваме името му във връзка с нейната хубост. А заслугата за нея може да е на някой и друг хирург. Жената беше толкова красива, колкото бе могла да си мечтае. Да, разбира се, бяха избелили кожата й, бяха уплътнили малко устните й, бяха направили ириса на очите й гълъбов на цвят. Бе правила операция на кръста и колената си и от това бе станала 1,75 висока. Носеше косите си пуснати до кръста, а цветът им се променяше според цвета на тоалета й. Когато бе на токчета, доста кършеше снага. Смяташе, че така изглежда посекси. Когато на жената, сиреч на Рома, й писна да е сама, реши, че й трябва нечия компания. След развода беше започнало да й се струва, че приятелството, с който и да било мъж е равносилно на робия. А бракът – една непрестанна кавга. В детството си тя беше виждала своята баба да се забавлява постоянно с котка робот. В края на дните си баба бе започнала много да боледува. Не можеше дори да се движи. По реклама от някакъв вестник помолила

татко да й купи тая котка. Когато всички отидеха на работа и децата – на училище, баба най-често засядаше в стаята си и дълго си играеше с нея. Когато пожелаеше, натискаше опашката й и котката започваше силно да мяука. Извиеше ли я, надаваше други звуци. Изпитваше удоволствие да слуша тези звуци. Когато дотичваше до баба, котката се усмихваше, въртеше очи и размахваше опашка. И тя самата не пропускаше случай да извие опашката на котката. След смъртта на мама, татко си бе докарал една Роби – така наричат робот, който изглежда като жена. Всъщност беше андроид. По-усъвършенствано поколение роботи, по-умно. Тя винаги много се грижеше за татко. Никога не позволи той да се почувства самотен. Винаги с прическа, с пола. Когато Рома понякога отиваше да се види с баща си, Роби почукваше на вратата, влизаше и питаше: „Как си Рома? Как е Санджив? Защо не е дошъл?”. Съпругът на Рома се казваше Санджив. Колкото имена и неща да имаше в ограничената й памет, никога не забравяше да ги споменава. Рома реши: Трябва да си купя робот. Ще бъде добър приятел. От изложбената зала на „Мобаил робо” в блок Г на площад „Канат плейс” тя взе един хуманоид, или, речете го, андроид. Този робот бе от още по-усъвършенствано поколение. Съвсем интелигентен робот. Продавачът от компанията производител беше казал, че този робот не само изглежда досущ като човек, но и притежава множество човешки качества. Като се ориентира по обстановката, той постепенно ще става по-умен. Както става при човека. Тя много се зарадва. Помисли си, че няма и да усеща, че не живее с някой човек. Ще се отърве от ежедневните караници. Производителят му бе дал име Кепото. Но името не й хареса. Абсолютно техничарско име! Като му е технизиран животът, може да му се сложи поне красиво име! Нарече го Роунак. Роунак запомни новото си име само за ден-два. Щом го повикаше, идваше и изчуруликваше: „Да, скъпа Рома”. И тя начаса се развеселяваше. Отново и отново викаше: „Роунак, Роунак”. „Да, скъпа Рома” – отзоваваше се той. Когато отвореше с пръстовия си отпечатък входната врата и прекрачеше прага, той се оказваще пред нея – усмихнат, зарадван от завръщането й. И с думите „Сигурно си изморена, скъпа” я грабваше в прегръдките си и залюляваше. Въртеше я все повече и повече, докато тя не започнеше да вика от страх. Роунак много се забавляваше от това. Сваляше сандалите й. Донасяше й сок. Разтриваше я. С други – думи постоянно се грижеше за доброто й здраве. Натрупаната в офиса умора изчезваше за минути. Тя го учеше да танцува дори – отиде ли в клуба или на някой купон, хората да завиждат, като го гледат. В такива мигове си помисляше за съпруга си – Санджив никога не се погрижи за нея така. Струваше й се, че животът й е станал много красив. Роунак и навън се държеше като добър приятел. Направо имаше талант да учи нови и нови неща. „Бяха прави от компанията производител, че е интелигентен робот. Милият ми андроид!” – мислеше си тя. Проблемите започнаха, когато тя го взе със себе си на новогодишното

парти. Там тя се запозна с Апурв. Каква студена нощ беше тогава в Делхи! Нали и в Делхи времето съвсем се промени. Колкото опустошителна е жегата през лятото, толкова вкочаняващ е студът през зимата. Ох, за какво говорех, пък къде се отплеснах! Ами да – нали ставаше дума за новогодишното парти! В клуба танцуваха. Апурв е страхотен танцьор. И добър партньор. От много време насам за пръв път й харесваше да говори с някой мъж. Танцува с него до късно. И след полунощ дори. Роунак мълчаливо седя в ъгъла до масата. Увлечена от танците и от Апурв, Рома изобщо не му обърна никакво внимание. Не забеляза и това, че Роунак на няколко пъти се надигна и излиза навън. Всъщност отиваше в зимната градина и изпръскваше от пръста си привличащ насекомите аромат. Те се насочваха към него и той ги изяждаше. Винаги когато се ядосваше, правеше така. Впрочем това е една негова опция за зареждане на батериите при екстрени ситуации. Тя му дава възможност да привлича мухи, да ги поглъща и така да получава енергия. Но обикновено не му се налагаше да я ползва. На връщане не пророни и дума, докато караше колата. Рома не изобщо не забеляза това. Беше се замечтала. През целия път сякаш още виждаше себе си как танцува с Апурв. Дори не се и сети, че преди да срещне Апурв, все танцуваше с Роунак. Така бе хлътнала по остроумието на Апурв, че... Нямаше да си спомни всичко това, ако не беше инцидентът в неделя. В неделя направи упражненията си и се оглеждаше в огледалото и преценяваше. Всяка неделя сутрин това прави. Проверява в компютъра диаграмите за данните и упражненията си за седмицата и се изправя срещу огледалото, та да прецени как ще изглежда фигурата й след година. Какво трябва да яде през следващата седмица, че да се предпази от напълняване и колко упражнения трябва да направи. Стоеше пред огледалото, когато Роунак изведнъж се появи и я грабна в прегръдките си. Опули очи право срещу очите й и рече: „Рома, погледни! Виж в очите ми красотата си! Защо напразно да се взираш в огледалото!”. Тази негова постъпка я озадачи. Преди никога не бе правил така. Явно беше ядосан. В огледалцата на очите му съвсем ясно се показа нейното лице. Бяха му сложили едни такива специални огледалца. Видя – постепенно тя все повече и повече се превръщаше в непривлекателна жена. После кожата й от ужас взе да става все по-черна. Помисли си, че ако трябва да живее така с този Роунак, след няколко години ще стане точно такава. Стори й се, че той извика. Но той вече я беше пуснал грубо на пода. И си тръгна, като се смееше някак странно. След това смехът изчезна от лицето му. Повечето време мълчеше. Когато тя се свързваше с Апурв по видеофона, Роунак я проследяваше с поглед. Струваше й се, че знае всяка следваща дума, която двамата с Апурв ще си кажат. Чудеше се, как той успява да разбере! На Роунак не се нравеше, когато излизаше сама навън – беше изписано съвсем ясно лицето му. Тя ставаше все по-внимателна.

Реши, че трябва да оправя отношенията си с Роунак. А и бе забелязала, че Роунак има ново любимо занимание – да гледа стари филми. Предложи му: „Роунак, хайде да излезем да се поразходим. Ще те водя на кино”. Роунак рече сърдито: „Иди със своя Апурв. Отивам да играя футбол”. Изненада се от отговора му. Тоя Роунак кога пък се научи да играе футбол? Но малко след това видя по видеохрониката, че Роунак води тима на андроидите отДелхи. Имали мач с отбора на хората – и ги победили. Когато се върна, Роунак доста жлъчно се изфука, че отборът им направо съсипал отбора на хората. Сякаш бяха воювали с хората. Изглежда искаше да каже още нещо, но – стоварил гнева си върху футболния отбор, тутакси се овладя. „Ама той сума ти неща е научил!” – с почуда констатира за себе си тя. Мина й през ума, че трябва да съобщи на компанията производител, но я домързя. Е, това стана няколко дни след тая случка. Докато вечеряше, забеляза, че Роунак от време на време отива до прозореца, изпуска от пръста си някаква миризма и привлича от градината комари и мухи. Скара му се: „Роунак! Колко пъти да ти казвам да не правиш такива гадости. Имаш си чудесно захранване. За какво ти е тая гадория?”. Думите й го разсърдиха. Забърбори: „Всичко в мен сега ще те дразни. Сега всичко в Апурв ти се вижда прекрасно”. Тя се втрещи от отговора му. „Защо толкова мразиш Апурв?” „Защото те обичам. Не мога да понасям някой да се усуква край тебе. А той танцува с тебе. Ходиш нагоре-надолу с него”. Тя изахка сепната. За първи път чуваше андроид да говори за любов. Дори не можеше да си го представи. В края на краищата той е само робот! Работата му е да забавлява хората. Не да ги обича. Оплака се в компанията производител. Там й казаха: „Изглежда е станал твърде емоционален. Трябва да разберем какво го е провокирало да постъпва така”. Човек от компанията й обясни, че в дигиталния му мозък са натъпкани разни стари индийски филми и в свободното си време постоянно ги гледа. Това му се е отразило, може би. Мозъкът му трябва да се ъпгрейдва и да се елиминира този ефект. Малко по-късно тя сподели с Апурв по видеотелефона: „Страх ме е с Роунак. Ела, моля те. Много ме е страх”. И тъкмо тогава усети, че Роунак е зад нея. Обърна се и наистина го видя. Очите му сякаш сипеха огън. Кресна: „Невярна жено! Ще те убия! Оплакваш му се от мен! Искаш да ме убиеш! Оплака се и в компанията! Сега се преструваш пред любовника си, че плачеш! Ще те убия... И... И него ще убия!”. Тя се развика: „Апурв! Помощ!”, но Роунак вече бе изтръгнал видеофона от ръката й. Тя не успя да разбере дали Апурв я е чул. Помисли, че ако постои още миг, Роунак непременно ще я убие. Стори

й се, че започва да вижда в очите му собствения си труп. Прекършена шия, безжизнено отпуснати ръце и нозе. Спусна се бързо към вратата, отвори я с отпечатъка на палеца си и натисна за надолу, но не тръгна. Озовала се на покрива, тя тъкмо взе да обмисля как да се измъкне , когато Роунак я изненада. Дали я е видял, когато отвори вратата? Или е откопирал на палеца си пръстовия й отпечатък, а тя и представа си нямаше за това? Но Рома нямаше време за чудене. Той се завтече да я хване. Именно тогава Рома се разкрещя. Всички видяха останалото. Всички чуха. И всеки човек във всеки дом започна да гледа с подозрение робота или андроида си. Май попитахте нещо? А, какво стана с тоя Роунак? О, много тъжна е неговата. За това, че се бе влюбил, получи много тежка присъда. Беше извън контрол, докато го караха към участъка, крещеше с всичка сила: „Ще убия Рома! Ще убия Апурв!”. Усмириха го едва, когато вкараха вирус в мозъка му. Извадиха мозъчната му кутия и я изпратиха в Националния институт по роботика. Изследователите искаха да узнаят откъде се е взело в един робот чувството на любов в епоха, когато сред хората то се среща все по-рядко и по-рядко. За хората това може да се окаже много опасно. Наложително е да се проведат изследвания. Останалите части от тялото му бяха изпратени в център за рециклиране. Хората смятаха, че ще прекратят съществуването му, като вложат различните му чаркове в друг робот. Но оставеният в Националния институт по роботика мозък беше убеден: „Аз съм робот! Не съм човек, чиято пепел се смесва с пръстта и всичко приключва. Сега аз мога да народя стотици хиляди роботи, които да се научат да обичат. И като не срещнат взаимност, да могат да издават присъда за измяна”. Мозъкът на Роунак беше усмирен с вируса, но пламъкът на любовта му си бе все същият. Застанеше ли до него човек, съвсем отчетливо можеше да чуе: „Скъпа Рома, много те обичам... Ще убия Апурв заради теб... Рома, къде се дяна, в края на краищата... Рома, скъпа... Мога да танцувам по-хубаво от Апурв... Мога да ти разказвам много похубави от неговите анекдоти и да те разсмивам... Един-единствен път, само веднъж, ела при мен!”

Превод: Валентина Тодорова-Маринова

[ревю] Някои книги са пътуване от нас най-вече към самите нас – към някое забравено, бъдещо или просто друго наше аз. „Любов” на Елиф Шафак ме озова на поредната пресечка от пътя ми през миналата година, от която продължих някак по-вярваща и намираща нова енергия в отношенията между огъня и водата... Не се и учудих, че когато решихме да направим ревю на този роман, в (почти) женския ни екип възникна мащабна полемика около това коя от нас да го представи. Накрая решихме да действаме нестандартно... вместо търсене на къси клечки, просто поканихме мъж да гастролира при нас и да ни разкаже за...

Четиридесетте правила на

любовта Диан Шмилев

Преди около две години по време на едно пътуване до Истанбул се сдобих с една розова на цвят книжка с белезникаво сърце върху корицата. Подари ми я приятелка – туркиня. Автор на книгата беше някаква турска писателка Елиф Шафак – име, което до този момент бях чувал няколко пъти, но за което не знаех почти нищо. Знаех само, че в книгите си тя открито изразява своите феминистки идеи, което за момент и отложи четенето на творбата й. Също така ми беше попаднала и информация, че заради романa „Копелето на Истанбул”, който фокусира турско-арменския конфликт от началото на миналия век в който използва думата „геноцид”, срещу нея турското правителство повдига обвинение за обида към турската

национална идентичност. Когато се върнах в България наистина захвърлих книгата настрана. Не я и разгърнах дори, тъй като бях убеден, че е роман за жени. Розовата корица и самото заглавие ‘Aşk’, което на български се превежда „Любов”, допълнително затвърждаваха тези мои предубеждения. В продължение на повече от половин година розовата й корица събираше прах вкъщи. Сетих се за нея, когато ми се прииска да прочета нещо на турски, защото доста бях занемарил този език и нямах нищо друго под ръка. След първите няколко страници от ‘Aşk’, вече бях достатъчно отегчен и почти готов да я захвърля, понеже

никак не се вписваше в литературните ми да се преплитат, да изчезват времевите предпочитания. Действието се развива в граници от близо 800 години и основната наше време, 2008 година. Главната героиня е движеща сила на романа – любовта – е четиридесетгодишна домакиня, от еврейски на път да промени живота на героите. произход, на име Ела Рубенщайн – децата ù Четиридесетте правила на Шамс раздвижват пораснали, а мъжът ù – изневеряващ. Въпреки пластовете в живота на Ела и я провокират да необещаващото начало, стиснах зъби и намери нови пътища, по които да достигне до продължих да чета. Отегчена от живота Ела любовта. Авторът на „Сладко богохулство” работи като рецензент към издателство. Тя суфитът Азис З. Захара се превръща в нейния трябва да направи оценка на романа „Сладко Шамс от Тебриз. богохулство” от напълно Така въвлечен в историята Сюжетът на романа е здраво стъпил върху неизвестния на Шамс и Мевляна, на основата на четиридесетте правила на шотландски писател Ела и Азис, прочетох любовта. Шамс ги нарича правила, но – атеист на име Азис всъщност те нямат нищо общо с правилата розовата книжка с в религиозните книги. Целта им е не да З. Захара. изрисувано на корицата вкарат живота на вярващите в границите сърце за няколко дни. И на някаква религиозна доктрина, подобно Постепенно заедно въпреки че „Любов” на с историята на Ела, на Десетте божи заповеди или Петте стълба някои ще прозвучи като на Исляма, а напротив - да провокират започна да изплува религиозна проповед, мислене за начините, по които хората и един друг сюжет. поради използваните могат да се освободят от стереотипите и да Паралелно се роди поставят любовта в центъра на собственото много суфитски текстове, една друга мистична си съществуване, да я превърнат в основна образи и символи, история, която историята се развива градивна частица на живота си. пренася в Коня през плавно, възприема се 13 в. Тук лицата са лесно и подобно на странстващият дервиш Шамс от Тебриз и приказките от „1001 нощ” се чете на един Мевляна Джелаледдин Руми. Този втори дъх. А след приключването на „Любов” сюжет беше това, до което не очаквах, че в съзнанието ми за дълго продължаваше Елиф Шафак ще ме приближи. Вдъхновена да отеква последното правило на Шамс: от идеите на суфизма1, тя живо и дори „Животът без любов не е живот! Не се питай, увличащо разкрива духовната връзка между към каква любов да се стремиш – духовна или Шамс и Мевляна, който по това време е сред материална, божествена или земна, източна най-уважаваните ислямски проповедници. или западна... Започнеш ли да делиш нещата, Чрез любовта и приятелството си с Шамс, възниква ново и ново делене. Любовта няма Руми преоткрива себе си и пише „Месневи”, етикети, няма определения. Тя просто е това, едно от най-забележителните произведения в което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е суфитската литература, което го превръща в душа от огън! Светът се върти по друг начин, един от най-влиятелните поети в този жанр. когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА.” Постепенно двата сюжета в книгата започват 1

Суфизъм – течение в исляма, чиято основна цел е духовно преобразяване и съвършенство

[на политическата карта] Жените в политиката Борислава Любомирова Идеята за близкоизточната жена много често се изчерпва с хиджаба или бурката. В западното съзнание, жените на Изтока вървят винаги зад мъжете, те са онеправдани, безгласна буква, жертва на закостеняло от векове мислене. Обаче в този свят, където времето изглеждаше спряло и промяна не се очакваше, тази черупка бавно се разчупва. Ако до преди години стряскащите клишета важаха с пълна сила, то днес все по-голям процент жени са образовани, работят в престижни компании, влизат в политиката, разказват своята история на света. Жените до силните на деня са публични личности, далеч не могат да бъдат сложени под един знаменател и освен обект на наблюдение от медиите, те се превръщат в модел за подражание или обект на презрение. Историите, които eaSTories ще разкаже, показват, че жената е жена навсякъде - тя може да възвиси мъжа до себе си, когато двамата гледат в една

посока...или да го срине - когато личните интереси са по-важни от съдбата на цял един народ. Добрата кралица Тя е лъчезарнa, ослепително красива, интелигентна и е една от малкото кралски особи с профили във Фейсбук и Туитър, защото смята, че това е начинът да достигне до младите хора и да сложи начало на промяната, от която страната й има нужда. За нея не титлата “кралица на Йордания” определя коя е, а цялата отговорност, която произлиза от нея. Рания ал-Ясин е родена през 1970 г. в Кувейт, в семейството на палестински родители от йордански произход. Получава бакалавърска степен по бизнес администрация от Американския колеж в Кайро, работи за престижни компании като City Bank и Apple, говори английски и френски. Разказва, че никога не си е представяла, че ще се омъжи за хашимитския принц. Те

се срещат случайно на вечеря, организирана от техни общи познати. След четири месеца са женени и получават титлите принц и принцеса. Когато през 1999 г. крал Хусейн умира, съпругът й Абдула е провъзгласен за крал и няколко седмици по-късно със специален декрет дава същата титла и на половинката си. Рания е земна, стилна и много енергична. Обича модните ревюта, водните ски и джогинга, със семейството си предпочитат дома извън Амман пред кралския дворец. Джорджо Армани я провъзгласява за своя муза и казва, че „тя е от онзи рядък тип жени, които имат красиви лица, фигура на манекенки (въпреки че е майка на четири деца - б.а) и поведение на истински кралици.” Тя е поддръжник на редица благородни каузи и се занимава с различни обществени дейности на местно ниво. Разказва, че през последните години в някои йордански университети се дипломират повече жени отколкото мъже. Подкрепя различни кампании за защита на онеправданите - от проекти срещу насилието над деца - тема, която беше табу в Йордания - до кампании срещу т.нар. “убийства на честта” - практика, в която мъжете убиват роднини от женски пол, обвинени в изневяра или загуба на девствеността си преди брака.

На международно ниво е изключително активна за популяризирането на проекта “SOS детски селища”, както и на различни инициативи на УНИЦЕФ. Пише детски книжки с поучителни истории и е основателка на Jordan River Foundation, чиято основна цел е да постави благополучието на децата над политическите интереси и социалните табута. Работи за развитието на междукултурния диалог. Казано накратко - Рания е всичко онова, което една модерна кралица трябва да бъде - от съпруга и майка до достоен социален активист на световната сцена. Манзила байна манзилатейн1 Асма Ал-Асад е обаятелна, млада и много шик, най-свежата и магнетична измежду първите дами - така започва статията във Vogue, озаглавена “Роза в пустинята” - материал , публикуван през февруари 2011, който няколко седмици по-късно е свален от сайта на списанието, заедно с всички препратки към него. Той разказва за “демократично организирания” семеен живот на президентското семейство и как трите им деца могат да гласуват на равна нога с баща си - например за това какви мебели да се купят и къде в къщата да бъдат поставени (из социалните мрежи все още витае въпросът защо този принцип не е прокаран и извън дома им).

Възпитаничка на Кралския колеж в Лондон, Асма дълги години беше медийното отражение на една визия, която Сирия искаше да проектира за себе си пред света - хубава, и н тел и г е н т на , м о д е р н а , състрадателна. Тя беше приемана с отворени обятия от политици от ранга на Кралица Елизабет, и освен с усета си за мода и очевидната си красота, които пленяваха модните фотографи от Милано до Ню Йорк, печелеше симпатиите и с многобройни благотворителни дейности. Родена в сирийско сунитско семейство, отраснала и образована на Острова, живяла в САЩ и омъжена за алевита Башар Ал-Асад, въпреки съпротивата на властната му майка, Асма въплъщаваше в себе си надеждата на Запада, че един от най-силните авторитарни режими на Изтока ще бъде реформиран. Изглежда обаче дните на ласкави определения са безвъзвратно отминали, особено откакто картините на жестоко насилие с епицентър родния й град Хомс заливат всички новинарски канали. Само преди около три години в интервю пред CNN тя обяви израелската офанзива над Газа за “варварска” и заяви, че “от позицията си на майка и човешко същество” не може да приеме, че подобни

неща се случват през 21-ви век. Но те се случват и сега, в родната й страна, където броят на жертвите до този момент надвишава пет хиляди. В началото на тази година “розата в пустинята” извади бодлите си и официално подкрепи съпруга си. Появи се отново на страниците на арабските и западните вестници - този път, за ужас на всички, доказвайки, че двамата гледат в една посока, че тя също е част от режима. “Съпругата на Башар и децата му ръкопляскат на татидиктатора” - гръмна Туитър, докато преобладаващото обществено мнение е, че тя е една съвременна Мария Антоанета и лицемерка, която не застава зад думите си. За много хора фактът, че има британски паспорт означава, че трябва да напусне Сирия и да се противопостави на случващото се. Но не е ли заложено в представата за всяка една първа дама, независимо дали тя е свързана с авторитарен източен или с демократичен западен режим, да остане твърдо зад съпруга и децата си, да олице тв оряв а семейните ценности? И докато самата аз до много скоро не можех да преценя точно в коя категория п о п а д а президентшата, преди няколко седмици се развихри нов медиен скандал -

този път около семейната кореспонденция. Личните писма на двойката разкриха една доста интересна йерархия на хората, съветващи Башар Ал-Асад - част от тях жени - както и екстравагантните шопинг приключения на съпругата му. Точно заради това, тя беше добавена към списъка със санкции на Европейския съюз, което окончателно оформи нейния негативен образ пред Запада. Дали Асма някога ще бъде реабилитирана и ще се нареди отново сред любимците на медиите - само времето ще покаже. Заразно зло С не особено приветлив външен вид, Лейла Трабелси няма нищо общо с изяществото на Рания алАбдулла и Асма ал-Асад. Освен това тя е една от най-презираните личности в Тунис още преди да дойде краят на президентс твото на съпруга й Зин ал- Абидин бен Али. Двете фамилии (а те не са никак малки и включват по около десет братя и сестри плюс техните деца) са оприличавани на квазимафиотска групировка, чиито пипала се простират във всички сфери на държавата - от малкия и среден бизнес, до контрол над банките, самолетните и автомобилните компании, недвижимите имоти, радио и телевизионния сектор, митниците и комуникациите в страната. В момента срещу членове и на двете семейства се водят различни дела за

финансови измами, злоупотреба с власт, изнудвания и насилие, трафик на наркотици, кражби и убийства. След като въстанието на народа излезе извън контрол и тя беше принудена да напусне страната (с частния си самолет, често наричан нейн “шопинг самолет”, заради многобройните й пътувания с тази цел до Дубай), веднага в пресата изтече информация, че освен от нежеланото си присъствие госпожа президентшата е освободила страната и от тон и половина злато. Макар от Централната банка да отрекоха тези твърдения, скандиращите тълпи не вярваха и настояваха “тази шайка престъпници да бъде обесена” веднага след като върне заграбеното. Преди да стане най-влиятелнат а жена в Тунис, Лейла Трабелси е обикновена фризьорка. Омъжва се още на 18 години за бизнесмена Али Мауи и в средите си е известна с леконравното си поведение в компанията на влиятелни мъже и увлечението по скъпи коли и дизайнерски дрехи. След неуспеха в първия си брак, тя среща Бен Али - обещаващ политик с амбиции, които напълно прилягат на нейните, макар че на този етап е женен за дъщерята на влиятелен за времето си генерал, дал първоначалния тласък на политическата му кариера. През 1986 г., една година преди бъдещият диктатор да застане начело на държавата с безкръвен преврат, Лейла

ражда първата им (при това извънбрачна) дъщеря Несрин, а през 1992 г., години след неговия развод, двамата узаконяват връзката си. Напористата първа дама веднага се захваща за работа и като злата мащеха от приказката за Пепеляшка отстранява всички, свързани с първата жена на Бен Али, които по някакъв начин биха спъвали израстването в йерархията на нейните деца и собствените й роднини. Пътищата, които не могат да бъдат прокарани чрез интелект и заслуги, биват павирани с помощта на бракове по сметка с повлиятелни семейства от тунизийската буржоазия и бизнес елита. Летящ старт, който води до позицията на най-видния индустриалец в страната, ръководител на авиокомпанията “Картаго” и сериозно положение в управителния съвет на Централната банка, получава брат й Белхасен, след като сключва нагласен втори брак с дъщерята на авторитетния собственик на Асоциацията на предприемачите. Пълен триумф е женитбата между дъщеря й Несрин и Сахр ал-Матери - млад, многообещаващ и влиятелен бизмесмен, собственик на ислямската банка Зейтуна, 70% от капитала на частната печатна група в Тунис “Дар Асабах” и до преди Революцията - спряган за наследник на властта. За разлика от народната ненавист, мнението на роднини и приближени до първата дама е много по-ласкаво. Според тях Лейла Бен Али е много схватлива,

бързо напредва и в интелектуалните среди с дипломи, в това число и магистърска по право от университета в Тулуза. С годините тя не само присъства на всички речи на мъжа си, но скоро започва тя да ги изнася. В други случаи гореспоменатата позиция помага на членове от семейството като племенниците й Имед и Моза Трабелси да се разминат най-вероятно със затвор. Те стават обект на международна заповед за издирване, издадена от Франция за...кражба на луксозна яхта, оценена на 3 милиона долара и собственост на близкия приятел на Жак Ширак и Никола Саркози Бруно Роже. Тези и много други потресаващи истории могат да бъдат открити в книгата “Регентката на Картаген”, написана от френските журналисти Никола Бо и Катрин Грасие през 2009. След присъдите, които бяха издадени през лятото и за двамата в тяхно отсъствие, в медиите изтече (непотвърдена) информация, че сега двойката живее разделена и са на ръба на развод - защото сваленият президент прекарва дните си в молитва и обвинява Фамилията (с главно Ф) на жена си за собственото си падение. 1

Манзила байна манзилатейн - принцип на промеждутъчното състояние. Според муатазилитското движение в исляма, мюсюлманинът, който е извършил смъртен грях не се причислява вече към вярващите, но не става и неверник, с което навлиза в една неопределена зона между двете.

[машина на времето] Индийските богини: безбройните превъплъщения на женската същност Ива Иванова / Борислава Любомирова

В индуистките вярвания, Шакти символизира майката на всички богове - въплъщение на женската божествена енергия и онази сила, от която произлиза света. Всеки бог в индуистката традиция има своята Шакти, без която силите му не биха съществували. Според преданията, Шакти се ражда в девет различни проявления - Сати, Парвати, Гаятри, Рудрани, Нараяни, Чамунда, Ганга, Лакшми и Кали. EaSTories ще ви разкаже няколко запленяващи легенди за могъществото на някои от тях. Сарасвати е индуистката богиня на знанието и изкуството, чийто лъчи разпръскват мрака и невежеството. За да осъзнае могъществото й, човек трябва да погледне над примитивните удоволствия и да потъне в спокойствието на духа. Историята разказва, че в началото над света властвал хаосът. “Как да внеса ред в това безредие?” - питал се създателят Брахма. “Със знание” - отвърнала Деви. И така, Деви се въплътила в Сарасвати и излязла от устата на Брахма. “Чрез знанието, човек може да вижда възможности, там където преди е виждал проблеми”. Под нейното покровителство, Брахма придобил способността да мисли, чувства, разбира и комуникира. В радостта си той нарекъл Сарасвати (Вагдеви) богиня на речта и звуците. Мантрите изпълнили вселената с жизнена енергия (прана). Нещата започнали да придобиват форма, звезди се появили на небето, оформил се раят, морето запълнило зеещата пропаст, земята изникнала помежду им. Боговете станали господари на небесната сфера, демоните

властвали над долния свят, хората населили междинната земя. Слънцето изгрявало и залязвало, Луната се пълнела и смалявала, приливите идвали след отливите. Сменяли се сезони, семената се превръщали в растения, животните мигрирали и се връщали. Постепенно безпорядъкът придобил ритъм и се превърнал в живот. Така Брахма се превърнал в създател на света със Сарасвати като негова мъдрост. Тя била първото създание в неговия свят и скоро той започнал да гледа на нея като обект на желание. Всеки път обаче тя се отдръпвала с думите “Всичко, което ти предлагам, трябва да бъде използвано, за да се възвиси духът, а не да се задоволяват плътските желанията!” Но Брахма не можел да контролира въжделенията си към нея, с всеки изминал ден увлечението му ставало все по-силно и не спирал да се взира в нея. Затова дал сам на себе си четири глави - по една за всяка посока, за да може винаги да радва очите си с красотата на Сарасвати. Тя избягала от него, първоначално превръщайки се в крава. Но той я последвал във формата на бик. После тя се преобразила в кобила, но той отново я последвал - този път като жребец. Всеки път когато тя се превръщала в птица или животно, той я следвал в мъжкия еквивалент от същото, но така и не успял да улови нито едно от нейните различни проявления. Така богинята с безброй форми се прочула като Шатарупа (“тя със стотиците красиви въплъщения”) и се превърнала в персонификация на материалното - съблазняващо, но все така неуловимо. Сати, наричана още Дакшаяни, е богиня на семейното щастие. Обикновено е изобразявана заедно с Шива, но легендата за нея я представя като непокорна и горда жена, много повече от нечия половинка. “Сати” също така се нарича и забранената преди повече от век практика за самоизгаряне на вдовиците - идеята, макар и с доста изменения, е почерпена от следната легенда: Дакшаяни (Сати), била дъщеря на Дакша – син на Брахма и крайно арогантен цар. От малка тя била влюбена в бога на разрушението Шива и като поотраснала се подложила на страхотни лишения и изпитания, за да впечатли аскетичния повелител на танца. Успяла, но баща й не желаел двамата да се оженят. Той поканил всички богове, без Шива, на церемония, в която дъщеря му трябвало да хвърли цветя във въздуха и да се омъжи за онзи, който ги хване. Сати обаче нямала намерение да се откаже от любовта си, тайно повикала Шива и метнала букета в ръцете му. Дакша бил принуден да позволи брака, но се постарал безкрайно да унижи бъдещия й съпруг. Бясна, тя се хвърлила в жертвените пламъци, заклевайки се да се върне при Шива, когато се прероди с баща, когото би могла да уважава. Съпругът й в това време медитирал, но щом усетил смъртта на жена си обезумял, пристигнал на церемонията, където в мъката си изтребил почти всички присъстващи, начело с Дакша, а после вдигнал овъгленото тяло на Сати

и започнал Рудра Тандава – танца на разрушението на света. Другите богове се притеснили, тъй като още не бил дошъл моментът този танц да бъде завършен. Вишну разсякъл трупа на Сати на 51 парчета, които се пръснали по белия свят и създали 51 свещени места. Това отрезвило бога, който се окопитил и се оттеглил, отлагайки края на света. Когато се успокоил, той върнал към живот всички убити, дори Дакша. А Сати, според една от легендите, се преродила в Парвати. Тя можела да уважава баща си, спечелила любовта на Шива и в новата си форма и оттогава двамата са неразделни – дотолкова, че понякога ги изобразяват в едно общо тяло. Носейки в себе си всичко женско, Парвати започнала да копнее за своя рожба, но отново срещнала съпротивата на Шива, който не искал деца. Той й връчил парче плат, казвайки й да си представи, че това е истинско дете. Разочарована и дълбоко наранена, Парвати си тръгнала, но сълзите й паднали върху плата и мигом той се превърнал в бог Ганеша. Двамата заживели в една отдалечена пещера, в която той не трябвало да пуска никого. Така, когато Шива съжалил за грубостта си и дошъл да измоли прошка от любимата, се сблъскал с непримиримия младеж. Тъй като и двамата не знаели един за друг, в яростта си, че бива възпрепятстван, Шива отсякъл главата на Ганеша. Но осъзнал истината, той обещал да намери нова глава за детето си. Така, освен че се сдобил с нов живот и слонска глава, Ганеша се превърнал в олицетворение на новото начало и унищожител на пречките. Въпреки всички тези изпитания, любовта на Парвати към Шива никога не отслабнала. Тя е ярък пример за това как една жена може да постигне всичко, което си науми, благодарение на вътрешната си сила. Затова има и друга легенда, че Парвати е извор на цялата енергия на вселената и, че силите на Шива произлизат от нея. Лакшми е богиня на богатството и благополучието. Изобразявана е с две, четири или осем ръце. Легендата за Самудра мандхана (разбиване на океана от мляко) разказва как Лакшми се появява на света. Веднъж докато бог Индра яздел своя слон, един брахман му подарил специален цветен гирлянд, в който обитавал Късметът – Шри (или Шри Лакшми). Индра, без да знае колко ценен е този дар, го окачил на хобота на слона си. От аромата слонът щял да се разкиха, затова го метнал на земята, а брахманът се разгневил и проклел Индра да го напусне късметът завинаги. И девите (боговете) започнали да губят битка след битка от асурите (демоните), и се почудили как да се сдобият с щастие и безсмъртие. Посъветвал ги Вишну-Нараяна да бият океана, докато излезе амрита – нектар на безсмъртието – но не с пръчка или палка, а с цяла планина, наречена

Шандара. Хилядоглавата змия Шеша, която обикаля вселената, изтръгнала планината, та да стане на бутало. Царят-костенурка, който крепи вселената, послужил за опора. Царят-змия Басуки се направил на въже, омотано около Шандара, а демони и богове го хванали в двата края и разпенили океана. Вдигнали се вълни и пушилка, посипали се цветя от планината, та дори пламнал пожар. Вишну излял отгоре му порой, спасил всички животни, а дъждът завлякъл в океана различни билки. След много усилия, от вълните се родила Луната, а после и Лакшми – най-красивата богиня. Тя отишла при Вишну и станала негова вечна спътница. Индра се бил разкаял за начина, по който постъпил с безценния гирлянд и помолил Лакшми да не лишава повече световете от своето присъствие и благодат. Кали е богинята с много лица, тя е както повелителка на смъртта и разрушението, така и майка. За разлика от някои други богини, приемани като женската половина от божествена двойка, Кали често е почитана сама по себе си, а ако все пак е с мъж, то той трябва да е самият Шива – онзи, който трябва да разруши Вселената, за да я пресъздаде. Кали като аспект на Шакти е основополагаща за тантризма, но всички индуистки учения я ценят високо: защото без смърт няма живот и разрухата разчиства пътя за новото. Едно от най-известните предания за богинята (естествено, съществува в безброй вариации), е това за яростния танц на Кали и убийството на демона Рактабиджа: По време на една кървава война с демоните, водени от Чанда и Мунда, богинята-воин Дурга видяла, че битката не върви на добре и ужасно се разгневила. Тогава от смръщеното й чело изскочила могъщата Кали – гола, черна и разярена. Тя полетяла над бойното поле и помитала всичко по пътя си, забола единия демон в земята с тризъбеца си, а другия обезглавила с меча си. Но това далеч не било всичко. Могъщият Рактабиджа, наречен кървавото семе, се появил, а от всяка капка пролята негова кръв, изскачали хиляда нови демони. Тогава Кали разтворила ужасната си паст и започнала да ги поглъща, с всеки сдъвкан демон, тя увеличавала силата си. Като приключила с тях, се нахвърлила върху Рактабиджа и разкъсала гърлото му. С изплезения си червен език тя попивала всяка капка, а дългите и зъби трошали демонските кости. Така битката била спечелена, но Кали, опиянена от кръвта и победата, не била приключила. Била гола, защото не изпитвала лицемерната нужда да се покрива, но искала да се украси. Затова си направила колан от крайниците на убитите и огърлица от глави – петдесет, колкото букви имало в азбуката. С тези „накити”, тя започнала да танцува на бойното поле, тъпчейки обезобразените тела. Светът започнал да се тресе и божествата, които наблюдавали отстрани, се стреснали. Тогава прекрасният бог Шива се прострял под краката на Кали. Когато осъзнала, че докосва Шива със стъпала, което е невъобразимо груба постъпка, яростта й се стопила. В него тя виждала достоен за себе си съпруг.

[за десерт] Зелен фасул със сусам Продукти: 900 г зелен фасул 1 с. л. сусам 2 с. л. соев сос 2 ч. л. сусамово олио 3/4 ч. л. сух джинджифил Начин на приготвяне: В голяма тенджера се кипва вода. В нея се изсипва фасулът, който се задушава около 5-10 минути (или докато омекне). Междувременно на сух тиган се запържва сусамът. След като е готов, фасулът се отцежда и към него се прибавят соевият сос, сусамовото олио и джинджифилът. Разбъркват се и се загряват за кратко на котлона. За финал се поръсва със сусам. Зеленият фасул със сусам е подходящ да се сервира както топъл , така и студен.

Тъмният извънредно в страните н Югоизточна ефективно про на стареенето клет

соев сос, о популярен на Източна и Азия, оказва отиводействие на човешките тки.

Пиле по сечуански Продукти: мазнина – 1с.л. пилешко месо - 3 броя гърди, нарязани на 2 см кубчета нишесте - 2 с.л. царевично чесън - 2 скилидки джинджифил - 1 с.л., нарязан на ситно моркова - 2 броя, нарязани на пръчици чушки - 1 пиперка, нарязана на лентички тиквички - 1 брой, нарязана на пръчици лук - 4 стръка зелен, накълцан по –едро вино - 2 с.л. оризово или друго, за соса Характерно за китайските оцет - 1 с.л. оризов ястия е, че се приготвят на сос Уорчестър - 1 ч.л. малки късчета, за да може сос Табаско - 2 ч.л. по-лесно да се хващат с олио - 2 ч.л. сусамово пръчиците. соев сос - 4 с.л. захар - 1 с.л. кафява кайенски пипер - 1/4 ч.л. или лютив червен пипер ориз - сварен, за гарнитура Начин на приготвяне: Нарежете лука, чесъна, джинджифила на ситно, а морковите, тиквичките и чушките - на тънки пръчици. Пилешкото нарежете на по-едри кубчета. Загрейте зехтина в голям тиган с незалепващо покритие. Сложете да се запържат оваляното в нишесте пилешко, чесъна и джинджифила, като бъркате често. След това прибавете морковите, чушките и тиквичките и пържете за още 2-3 минути. Всички продукти за соса се смесват и се добавят в тигана. Похлупете и оставете да се готви още 4 минути или докато пилешкото е готово. Сипете едро накълцания зелен лук и оставете на котлона за още 2 минути, като бъркате. Пиле по сечуански се сервира върху канапе от сварен ориз.

Корица: “Les jumelles” by Felix Labisse. Всички снимки и други визуални образи в списанието са: 1. Собственост на автор на списанието или 2. Използвани с позволението на автора им или 3. Със свободен лиценз за ползване за некомерсиални цели/под лиценз на Creative Commons. Всички статии в списанието са авторски и не могат да бъдат използвани без изричното позволение на автора им или без ясна препратка към оригиналния текст. eaSTories е регистрирана марка. -------------------------------------------------------------------------------Front: “Les jumelles” by Felix Labisse All photos, images and visual materials in the magazine are: 1. Owned by a writer of the magazine, or 2. Used with their author’s permission, or 3. Free-licensed for non-commercial use/with a Creative Commons license. All the articles in the magazine are copyrighted and cannot be used without the express permission of their author or without a clear reference to the original text. eaSTories is a registered trademark.