eaSTories #2 by ARABIS

速

[съдържание]

интро

от нас

накратко

от света и България

блиц

Здравко Григоров

на изток/на запад

жена от желязо със сърце от злато

вкус-кус

вълшебните подправки на Магриба

по пътя

от Москва с любов

в корените

калиграфията: чудото да пишеш

(р)еволюционно

да контролираш светлината

тежка артилерия

експеримент отвъд традицията: Хасан Масуди

под нотите

Тува, където музиката е магия (и обратното)

историята на ...

рейки мое

разказ

чудеса и почит

ревю

къщата на спящите красавици

на политическата карта

2011 = 10 + 1

машина на времето

езикът на Христос, света Текла и чудесата

за десерт

още малко кулинарни чудеса

[от гл.р.] След поредната чаша вино една приятелка го нарече автомагия. Говорехме си за онези периоди, в които се чувстваме изключително вдъхновени и сме с непоклатимия заряд за действане. Когато шумно обичаме, смело летим и бързо намираме, тогава сме едни такива очарователни. Забравяме да сме мъдри и дълбоко проникновени, тачим само своята оригиналност и креативност. Ставаме безспирни и неудържими. Самоомагьосваме се и се превръщаме в супер-ние. Доверих й се, че е автомагия. Не бях сигурна какво точно означава, но тогава ми хареса идеята, че каквото и да е… то си зависи само от мен. Беше като нов пасаж в мантрата „мисли позитивно”. Или пък визия за щастлив персонаж в духовен комикс: Първа сцена: Невъзможно ранно ставане с лъчезарна усмивка; Втора сцена: В сутрешна идилия с галещи слънчеви лъчи и чуруликащи птички; Трета сцена: Здрав дух в здраво тяло; Четвърта сцена: Неочаквано добра комбинация е първото кафе; Единайста сцена: Трудът краси човека; Трийсет и осма сцена: Вечеря с романтика; Петдесет и първа сцена: Сладки сънища. И всичко сякаш е просто прекрасно с леката подробност, че не е толкова просто. Всъщност все по-често си мисля, че положителното мислене по-скоро се състои не в поставянето на позитивна рамка на всичко по подразбиране, а по-скоро в умението ми да не усложнявам това всичко. Достатъчно ми е преди употреба винаги да чета листовката, да пресичам на зелено, да не тичам след автобуси, да ям риба веднъж седмично и да казвам благодаря. И май не е автомагия. Силата е другаде. Тя е в заряда на чудесата, които ме заобикалят. Вдъхновението идва с всичките ежедневни или спонтанни, стряскащи или тихи, тесни или бързи, актуални или минали, очаквани или изненадващи чудеса, които ми се случват и ме измъкват от комикса, в който евентуално бих живяла.

[интро] Пространство без въздух. Искаш ли такъв динозавър? А този? Добре, стига си ревал, не сме дошли да цивриш. Ставай, бе дете, гледай си в краката… Айде, избирай, че нямаме време. Здравейте, вземаме динозавъра, влака, хайде, тръгвай и не си влачи краката. Коледният чудесен дух извира изпод всеки крясък на настъпан или обран. В мола, естествено. Обувки, ръкавици, гланцове за устни, лаптопи, миксери, бижута, дънки, треска за вещи и истинският дух на смиреното ни Рождество. Лет ит сноу. Сутрешната мъгла го покрива до глезените почти. Изниква от нея неочаквано, изникването му следва звука, който вече е излязъл изпод пръстите му и се носи из мъглата преди да го видим. В ранното утро на декемврийския ден човекът с широка беззъба усмивка свиреше на акордеон весела коледна мелодия, приседнал на рибарско столче до кръстовището на метрото на стадиона. Денят бе непрогледен, отчайващо започнал със задръстване и предчувствия за цялостна смотаност на ситуацията. Ах, тези малки истински чудеса… Човекът с акордеона направи усмивки по лицата, направи дори шумен всеобщ смях сред тълпата. Направи пространство с въздух. //Д. П.

2Pac добре се подава р „Леле! От б хора пропус и необясним да се борят очите дори небето, не н която нитра математика станах? Пос

Чудо ли?! Какво ти чудо… кое ти чудо:

Всяко чудо за три дни. За чудо и приказ. Чудо голямо Чудо невиждано. Чудно хубава… Дете чудо. Видях се в чудо. Като по чудо. Чу на природата. В очакване чудото. Коледно чудо. Чудо в исляма. Японското чудо. Седемте чудеса на света.

Написах това интро на третия опит. Ще да е важна дума (мисля си аз). Първоначално щях да ви говоря за това как Привличат ни необикновените неща, аз всъщност не вярвам в чудеса, как всяко хора, изживявания. Търсим ги, надява нещо в живота ни е продиктувано от наше или се да случат и когато това стане „О, нечие друго решение и няма нищо случайно. ЧУДО!!!”. // М.Т. На Бъдни вечер обаче майка ми превърна тезата ми на пух и прах само с няколко примера, показвайки ми, че всъщност чудеса може би съществуват, че може и да има някаква неконтролируема сила, съдба, карма или каквото и да е там, която се проявява в точния момент и преобръща живота ни. В крайна сметка се замислих, че е възможно и двете да сме прави – аз, с моя винаги рационален и прагматичен поглед върху нещата, и тя, със силната си вяра, че чудесата съществуват и че всичко ще бъде наред (колкото и безумно да мрази точно този израз). Защото в крайна сметка не е важно как го наричаме – чудо, магия, разумна постъпка или мотивирано решение, а че то наистина се е случило и сме успели да вземем онази глътка въздух, която ни изпълва с живот всеки ден. // В. Т.

го е казал: ако видиш как от пукнатина в бетона роза, няма да възкликнеш „Уф, че е смачкана”, а бетона е израснала роза!”. Ако я видим. А много скат чудесата наоколо – най-вече неочакваните мите, като ентусиазма на някои да продължават за по-добър свят, но ежедневно си затварят за естествени неща като слънцето (онова на на уолпейпъра) и универсалната красота, чрез атната маруля съчетава твоя свят с тези на а и художника. Всяка сутрин се питам - такава ли сле отварям очи. // И. И.

… или

о.

х удо на ото .

аме

Попитах няколко много скъпи за мен хора какво, според тях, е чудото. Получих абсолютно различни, но изключително ценни и показателни отговори:

"Чудото се таи в дебрите на човешкото съзнание – способността на човек да възприема определени идеи и да ги доразвива до степен, която преди време ни се е струвала невъзможна, възможността да постигне лимита си във физически и психически аспект и дори да го задмине, когато инстинктът за самосъхранение го изисква."

"Божествената частица на ядрения колайдер, която учените се опитват да открият." "Не е задължително чудото да е божествено. За нас, простосмъртните, чудото е любов. Това необяснимо чувство, което усещаш в стомаха си, в погледа на човека срещу теб, силата, която ускорява пулса ти. Когато се събудиш и любовта ти се усмихне - това е чудо." "Създаването на живот. Раждането. Уникално е, нали? Това е чудо. " Независимо дали човек е философски настроен, рационален, романтичен, сантиментален - дълбоко в себе си всеки вярва в чудеса. За мен чудото е да съм заобиколена от тези прекрасни хора, които имат търпението да отговарят на дълбоко екзистенциалните ми въпроси :) // Е. Р.

Да вярваш или да не вярваш? Това е въпросът... Избереш ли да вярваш поемаш риска да се нараниш, да се направиш на глупак, да изглеждаш наивен. Но какво от това? Щом чудото, в което си вярвал, просто се случи, ти си щастлив - безусловно, искрено, напук. Избирайки неверие ставаш циничен, присмехулник, хейтър. Не чакаш нищо, не се надяваш, но чудото се случва. Удря те циганската през лицето със своето реално същестуване, сякаш да се надсмее над личната ти невяра в него. Да вярваш или да не вярваш - това няма никакво значение. Защото чудото намира тези, които най-много се нуждаят от него. // Б. Л.

[накратко / свят]

Годината н Някои години сякаш траят цяла вечност, но годината на Дракона ще вдъхне такъв пламък в живота ви, че ще го направи вълшебен, дори митичен. С едното око поглеждайте календара, с другото гледайте звездите - това казва безименен автор в необятното интернет пространство - защото високите цели предвиждат добри резултати. Когато обаче фойерверките от далечни и близки страни вече не са сензацията в новините и тъкмо сме се адаптирали отново към забързаното и леко сивеещо ежедневие, този тип сентенции са празни приказки. eaSTories е тук, за да ви напомни, че винаги има втори шанс. Обърнете се на Изток и можете да преосмислите новогодишните си обещания. Ако се чудите защо червено и златно заливат витрините - на 23 януари 2012 започва китайската нова година под знака на Дракона (и, не, той няма да изпепели света!). От първия, най-тъмен ден на лунния месец започват пиршествата, които по традиция продължават до петнадесетия ден, когато Луната е в своя апогей. Също като в живота - всяко начало е тъмно и неясно, но рано или късно достига до своето малко или голямо чудо. Легендата разказва, че в древни времена Буда заръчал на всички животни да го посетят на нова година. Дванадесет се появили и в знак на благодарност той нарекъл година за всяко от тях. Според друга история, преди повече от 4000 години съществували две големи, могъщи племена и множество по-малки. Всяко от тях носело името на животно. Когато двете сили на деня се обединили, те избрали дракона за свой символ и все още се считат за негови потомци. В китайската астрология той символизира всемогъщ цар, защото инкорпорира части от различни животни - тигър, риба, змия и орел. Според други текстове, драконът има глава на бивол, муцуна на магаре, очи на скарида, рога на елен, тяло на змия, покрито с рибешки люспи и крака на феникс. И докато западните асоциации са свързани с ужаса пред това митично създание и необходимостта то да бъде убито, по възможност от красив принц, най-често в името на любовта, източната традиция го свързва с благополучието и авторитета. Тъй като

на дракона

Борислава Любомирова

цветът му е необикновен, китайците го смятат за непредвидим и недосегаем. Съпътстван от гръмотевици и дъжд, драконът се движи като същинска светкавица или вихрушка - всесилен и непредсказуем. А какви са предсказанията за тази драконова 2012? Според астролозите, след мирната (?!) година на заека, каквато беше 2011, следва прилив на енергия във всяка сфера. Година на мащабни амбиции и проекти, щастие и късмет, но насилието и агресията също се активизират, трудно ще се правят компромиси, особено от висшестоящите. Има индикации за революции и въстания, но кога ли човечеството е постигало лесно хармония? Въпреки това годината е подходяща за бракосъчетание и изключително успешна за бизнеса. Много пари ще бъдат спечелени, но и много пропилени с лека ръка. Предвижда се успех в новите начинания - това ще рече, че ако имате идеи, сега е моментът да се заемете с тяхното реализиране, защото Драконът покровителства новото начало. Въпреки това, не забравяйте, че за да пожънете успех, трябва да премахнете негативизма от живота си. Заобиколете се с позитивни емоции и нагласи, работете над увереността си, укрепете вътрешните си сили с помощта на духовни практики - късметът и благосъстоянието сами ще ви намерят. Тази година е една прекрасна възможност да усъвършенствате себе си. Тя може да е онзи повратен момент в живота, от който всички имаме нужда. А извън хороскопите, поверията и традициите - не спирайте да мечтаете! Дали могъщият Дракон ще ви донесе една спираща дъха година, зависи само от Вас!

Женски хроники

[накратко / БГ]

Дарина Кючукова

За пореден път специалност Индология към СУ „Св. Климент Охридски” изненадва българския читател, като го дарява с постиженията на индийската литература. На 20 януари в Центъра за източни езици и култура (ЦИЕК) към СУ се състоя представянето на сборника „Женски хроники”. Книгата събира разкази преведени изцяло от екип на студенти и преподаватели индолози. Това са историите, които носят безпокойството, необикновената проницателност, топлотата и усета за време на трийсет и осем съвременни писателки от Индия. Пред eaSTories редакторът Валентина Тодорова-Маринова сподели, че по-трудната част от работата по сборника е била по-скоро в подбора на самите писателки сред „силната армия на женско интелектуално присъствие в индийската белетристика”, отколкото в превода на избраните вече разкази. Тя коментира, че в условията на „информационна наситеност” читателят е по-предразположен да търси и предпочита по-кратките жанрове като разказите, в които има провокация. И допълни, че всъщност провокацията е най-важната за четящия, който обича да мисли и да намира нови хоризонти. „Женски хроники” позволява да се доближим до мисления като непознат Изток, давайки ни възможност да прочетем за другостта в ценностните й измерения. Книгата може да бъде намерена в книжарница „Български книжици”.

Цветята на Корана

Един различен фестивал

Елена Радева

Сдружение Позор, в лицето на Здравко Григоров и Ангел Хаджийски, се е заело с трудната задача да ни представи различното кино. Не Холивуд, блокбъстърите и баснословните бюджети, а Изтока, Африка, различните истории. Тъй като екипът на eaSTories си пада особено много по хубавите източни истории, по различното, по свежите идеи и ентусиазма, тази година отново ще посетим Цветята на Корана. Направи го и ти, между 17-ти януари и 9-ти февруари. Кои са филмите и къде се излъчват провери в програмата на стр. 74. А тук можеш да видиш само една малка част от филмите, които ще те развълнуват, вдъхновят или просто ще те отведат в непознати, но завладяващи светове.

]

Детето на Кабул (Kabuli Kid)

Афганистан-Франция, 2008, 97 мин. Кабул. Таксиметровият шофьор Калед спира за поредния клиент – жена, покрита със синя бурка, която носи дете. Уговарят се за цената и таксито потегля към посочената дестинация. Жената се разплаща и излиза от колата. Качва се следващият клиент, но открива, че предишният е забравил нещо на задната седалка – шестмесечно бебе. Награди и номинации: МФФ Трансилвания – награда за режисура; МФФ Фаджр – „Кристален симург” за дебют; МФФ Торонто – Официална селекция; МФФ Гент – Номинация за „Гран при”

Дъждовен сезон (Rainy Seasons / Fasl-e baran-haye moosemi)

Иран, 2010, 90 мин.

Сина е 16-годишно момче, което живее само в апартамента на разведените си родители. Майка му идва само, за да разчисти, а баща му, за да напълни хладилника. Сина е доста странен, не се интересува от проблемите на връстниците си, нито от училището, предпочита да слуша хард рок и да се шляе нощем из улиците на Техеран. Намира сродна душа в красиво момиче, което пък има нужда от покрив над главата си. Награди и номинации: МФФ Дидар – Награда за режисура; МФФ Ротердам – Официална селекция; МФФ Мар дел Плата – Официална селекция; МФФ Сао Пауло – Официална селекция; МФФ Монреал – Официална селекция; МФФ Злин – програма „Панорама”

Мирал (Miral)

Франция-Израел-Палестина-Италия-Индия, 2010, 106 мин. Режисьорът на „Преди да падне нощта” и „Скафандърът и пеперудата” представя историята на Хинд Хюсейни, създала сиропиталище в Йерусалим през 1948-ма. Първоначално в сградата са настанени 55 сираци, оцелели в клането при Дейр Ясин и оставени на произвола на съдбата. Скоро децата в приюта надхвърлят 2000. Сред тях е и Мирал, която губи майка си при израело-палестинския конфликт. По-късно Мирал е назначена да преподава в бежански лагер, където се влюбва в Хани – политически активен младеж, който ще промени живота й. Награди и номинации: МФФ Венеция – Награда на ЮНЕСКО, Награда на УНИЦЕФ, Номинация за „Златен лъв”

[блиц] В разгара на ежегодния филмов фестивал, посветен на близкоизточното и африканското кино "Цветята на Корана", успяхме да уловим едната половина на сдружение Позор - Здравко Григоров. За чудесата, Позор и киното - в нашия блиц: Чудесата... … се случват рядко, но когато се случат човек наистина е щастлив. На мен понякога ми се случват. Веднъж от... … една разходка из Прага се роди името „Позор”. А пък веднъж от една разходка из Истанбул ни дойде идея за акцента върху града в изданието на „Цветята на Корана” тази година. Разходките действат много творчески. Заради... … концерт на любим изпълнител, хващам самолета и отлитам. Приятелите... … ми са достатъчно. Лесно се сприятелявам и в повечето случаи приятелството продължава дълго. Другите... … понякога ме дразнят, когато не споделят моите идеи и не са готови да изслушат чуждо мнение. Винаги си над... … килограмите. От известно време все се опитвам да падна под 85, но шоколадите не спират да ме преследват. Ритъмът... …е много забързан и чакам да дойде 10-ти февруари, за да свърши фестивалът и най-накрая да си почина и да замина нанякъде извън България, защото тук много лесно ме откриват и пак ме понасят в забързан ритъм. Цветовете... … са без значение, когато са съчетани както трябва. Не спирам... … да гледам сайтовете на самолетните компании и да планувам следващото пътешествие, докато превеждам поредния филм от наш фестивал. Във или със... …във ваканция със слънце, музика и много приятели – ето така искам да си прекарам 2012-та. Понякога може да добавя и хубав филм.

Ти си... … оптимист, който иска и хората около него да са такива.

Дървото е свещено за семето и семето е свещено за дървото. Халил Джубран (1883 - 1931)

[на изток/на запад]

Жена от желязо със сърце от злато

Виктория Тошкова

„Египтянките имат късмет, погледнато под определен ъгъл. Те станаха свидетели на затрудненията на иранските жени и видяха как ислямистката държава открадна Иранската революция, промени законите и отмени това, което жените бяха извоювали. Моят съвет към египетските жени е „не позволявайте да дойде правителство, което ще ви принуди да избирате между правата си и исляма”. Вярвам, че Иран се превърна в урок за жените в региона”. За първи път чух за Ширин Ебади преди около четири години докато все още бях в Кувейт, натъквайки се чрез една приятелка на книгата й „Пробуждането на Иран” (Iran Awakening). Е, книгата беше на полски и не успях да я прочета веднага, но по-късно се добрах до английския й вариант, който успя да ме разтърси, развълнува и вдъхнови в един и същи момент. Защото да прочетеш за живота, за истинските човешки съдби, за жертвите, за безмилостната борба през погледа на една иранска адвокатка, защитничка на човешките права, е преживяване, което променя изцяло самия теб.

Една жена с много лица Тя е Ширин Ебади, активистка, бореща се за правата на жени, деца, малцинства, политически дисиденти и всички други неоправдани души в свят, в който да говориш за права е меко казано смело и недопустимо. Лежала е в затвора заради куража си

да защитава онези, които са изгубили и последната си надежда. През 2006 г. бе удостоена с Ордена на Почетния легион на Франция, а миналата година вестник Гардиън я нареди сред стоте най-влиятелни и вдъхновяващи жени на планетата. Още през 2003 г. обаче бе възнаградена с Нобеловата награда за мир, с която се превръща в първия човек от ирански произход и първата жена-мюсюлманка, която получава наградата. Това е новина, която иранските държавни медии обявяват едва след огромен натиск и то в едно кратко изречение, късно вечер, когато по-голямата част от населението спи. Проблемите около наградата не спират до тук. През ноември 2009 г. иранските власти конфискуват медала и почетната й грамота и само след огромния скандал, който се заформя, те са върнати на законната им собственичка. Избухването на т.нар. Зелена революция в Иран завари Ебади извън родината й. Истината е, че от тогава тя не се е връщала в страната си. Тя живее в изгнание, именно заради заплахите и голямата вероятност озове ли се в родината си да бъде арестувана и хвърлена в някой затвор. Както всъщност на няколко пъти се случва със съпруга и сестра й, които многократно са били арестувани и дори измъчвани. Но това не спира Ебади да продължава да се среща с министри и дипломати, да говори по форуми и конференции, да критикува собственото си управление и да се опитва да обърне погледа на света към онези проблеми, с които често ни липсва смелостта, куража или мотивацията да се преборим. А когато бива запитана как успява да върви напред, въпреки че е толкова далеч от родината и семейството си, тя простичко отговаря: Когато вярваш в каузата, за която се бориш, предприемаш по-смели стъпки напред..

„През последните 23 години, от деня, в който бях лишена от правото си да съм съдия, през годините, прекарани в битка със съдилищата в Техеран, повтарям един и същ рефрен: една интерпретация на Исляма, която е в хармония с равенството и демокрацията, е истинското превъплъщение на вярата. Не религията е онази, която потиска жените, а избирателните повели на онези, които желаят те да бъдат затворени. Тази вяра, заедно с убеждението ми, че промяната в Иран трябва да дойде по мирен път отвътре, е в основата на моята работа.” (Iran Awakening)

Борбата е безмилостно жестока Трудно е да се определи кое е най-значимото дело в кариерата на Ебади. Някои смятат, че това би трябвало да е случаят „Фурухар” – убийството на Дариуш и Парванех Фурухар (Dariush and Parvenah Forouhar), политически дисиденти, които са намушкани до смърт в дома си през 1998 г. Случаят предизвиква огромен медиен и обществен отзвук, тъй като основната версия е, че убийствата са в резултат на силните критики на Фурухар срещу нарушаването на човешките права в Иран. В разследването си Ебади успява да свърже убийствата с иранското Министерство на разузнаването, което предизвиква огромен скандал. Но още преди да бъде разпитан, директорът на агенцията Саид Емами се самоубива. Други смятат, че най-важното й дело е свързано с нападенията в университета в Техеран през 1999 г., когато няколко студенти биват убити. По време на процеса, през 2000 г., Ширин Ебади е обвинена в изфабрикуване на записаните на видеокасета показания на Амир Ебрахами. В тях той признава, че е бил част от нападенията, целящи убийството на студента Езат Ебрахим-Неджад и атаки срещу членове на кабинета на президента Хатами. Ебади е осъдена на пет години затвор и отнемане на адвокатските права. В крайна сметка Иранският върховен съд я оправдава и отменя присъдата, но видеокасетата е отхвърлена като доказателство. Светът обръща поглед към Иран след този случай и започва да следи нарушаването на човешките права в страната с повишено внимание. Истината обаче е, че не е важен конкретният списък водени дела от Ширин Ебади. В него безспорно присъстват едни от най-значимите за Иран. Във всяко едно от тях иранската адвокатка е отстоявала правата на онези, които вече не могат да го направят сами. Именно тя е била техният глас, техният вик, техният апел за справедливост. Малко са героите днес, които успяват да загърбят собствените си проблеми, за да помогнат на някой друг. Малко са онези, които притежават куража да отстояват истината с цената на това да се борят срещу управляващите, за да я покажат на целия свят. Да, наистина са малко онези, които могат да погледнат не само със съчувствие към жертвата, но и да дадат всичко от себе си, за да не се превърне в поредната изгубена цифра в официалните статистики. И в крайна сметка дори не е важно дали някой някъде решава, че тази личност заслужава награда, медал или поощрение. Важното е, че такива жени „от желязо със сърце от злато” като Ширин Ебади, не са просто някакво невиждано, нечувано или божествено чудо. Тя е реалният човек, който уповавайки се на вярата и убежденията си, успява да осъществи истинските чудеса в нашия живот.

[вкус-кус]

Вълшебните подправки Хариса (тунизийско чили) Какво представлява? Сосът хариса е типичен за кухнята на Алжир и Тунис, макар че става все по-популярен и в Мароко. Името се използва и за зърненомесна манджа в арменската и арабска кухня, а „хариса машрикия” е друг израз за басбуса – нещо като грис халва. Истинският огън обаче се разгаря в тенджерите на северноафриканските (магрибийските) готвач(к)и. Съставките варират в различните региони, на места добавят лимон, а понавътре в пустинята предпочитат опушен вкус. Задължителни обаче са лютите чушки, понякога по няколко

вида в една рецепта. Най-често се използват пири-пири, чието име на суахили означава „чушка-чушка” и неслучайно, предвид, че това е баш-чушката на Африка, няколко пъти по-люта от популярните сортове табаско и халапеньос и на, кажи речи, равна нога с тайчилито. Освен това в соса ще намерите чесън, кориандър, ким и растително масло, обикновено зехтин (корените на средиземноморската кухня все пак са подълги дори от тези на маслиновите дръвчета, а и значително поразклонени). С малко повече въображение можеш да си приготвиш такова и вкъщи, но не се изкушавай да го поднасяш като кетчуп на неподозиращите си гости. Част от

на Магриба

Салата от патладжани Продукти:

соса или маринатата се използва за месни и рибни манджи, но също така и в кус-кус (вж. брой 1), леща и други постни удоволствия.

½ кг малки патладжани 2 скилидки чесън 2 с.л. пресен кориандър (нарязан на ситно) 2 с.л. магданоз (нарязан на ситно) 2 с. л. лимонов сок 2 с.л. зехтин ½ ч.л. кимион ½ ч.л. червен пипер сол

Защо го обичаме?

Начин на приготвяне:

Статия: Ива Иванова Рецепти: Моника Тошева

Защото е вкусно! Нещо повече, както всички храни, съдържащи люти чушки, харисата сгрява кръвта, избистря мислите и тонизира цялото тяло. Капсаицинът (онази дяволска съставка в чушките, която създава илюзията за огън навсякъде, където се докосне), е един от наймощните стимуланти, които природата може да ни предложи. Някои хора се страхуват от лютото, но само по себе си то не може да навреди на здрав човек, тъкмо обратното. Магическите лековити свойства, приписвани на капсаицина, са спорни, но дори да не регулира кръвната захар, няма никакво съмнение, че стимулира метаболизма и бори простудни заболявания, а ако ястията с люти чушки не бяха толкова неустоимо вкусни, може би щеше да съдейства и за поддържане на линията… Да не пропускаме и другите съкровища, скрити в дребните червени плодчета: смайващо количество витамин C и провитамин А (каротин), витамини от

Патладжаните се почистват, без да се белят, и се срязват на кръст до половината. Варят се на пара, докато омекнат. Приготвя се маринатата от изброените продукти. След това патладжаните се режат на ситно и се слагат в нея. Сервират се охладени. групата В и, изобщо, всички онези химически символи, които гледате на опаковките на разтворимите си витамини, енергийните и изотоничните напитки. И последно, човекът е единственият бозайник, достатъчно смел, за да се възползва от чудесата на лютите чушки. Няма българин, който да не е слушал до втръсване за чудотворните свойства на чесъна, но имайте предвид, че неговата лютивина (дължаща се на веществото алицин – естествен антибиотик със специфичен аромат) е по-малко безобидна от тази на чушките. Така че, както с всички антибиотици, и с чесъна не се прекалява,

Чаени курабийки

особено ако човек иска да го и като страстоубиец.

Продукти:

Колкото до кориандъра, койт свързват предимно с луканка карето.

750 гр. брашно 250 гр. пудра захар 3 бр. яйца 100 гр. масло 100 мл олио 200 гр. бланширани бадеми 150 гр. стафиди кората на един лимон, настъргана кората на един портокал, настъргана ½ ч.л. сол 15 гр. бакпулвер

Начин на приготвяне:

Брашното се смесва със солта и бакпулвера. В купа се разбиват яйцата със захарта. Маслото се разбива, като в същото време се добавя и олиото, постепенно на тънка струя. Сместа от яйцата, бадемите, стафидите и корите на лимона и портокала се разбърква с тел. Добавя се брашното и след това се замесва с ръце. Оформят се три рула. Фурната се загрява на 180 градуса. Слагаме рулата в тава и печем 20 минути. След това се оставят за 2-3 часа покрити с кърпа. Нарязват се по диагонал на филийки от 1 см, които се нареждат в тава и се запичат отново за 5-6 минути, докато станат златисти.

Извод: Бъди човек и

Рас ел Ханут (гордостта Какво представлява?

Името на подправката най-о „върхът на сергията”, т.е. най да се наръси върху едва ли н в каквото месо предпочиташ Ханут е капризна смес от ре които започват с буквата „к” кориандър, кимион, курку и люти чушки, черен пипер орехче, което арабите поняк „пустинно”. най-основнит достъпните, вариации на включват дес включително пъпки, пипе

използва като афродизиак, а не

то много хора са свикнали да а и сух шпек, прочети повече в

и хапвай смело люто.

а на мароканската кухня)

(още наричан алигаторски пипер или райски зрънца – семената на вид джинджифил), сушени ирисови корени, семена на Витекс (Аврамово дърво), пипер кубеба, плодове от офика, чуфа и др. Всичко това се запича, стрива и смесва.

Защо го обичаме? Защото е пъстър като Ориента букет от всякакви подправки, които събират Изтока, Средиземноморието и цяла Европа в една човешка шепа, защото отива на всичко и има толкова вариации, колкото различни предпочитания имат хората. Съдържа билка за всяка болка, цветя, дървета и треви, плодчета от свещени храсти и такива, използвани във вуду магии, съставки, използвани за парфюми и лекарства, подправки с цветовете на домашното огнище и праисторическите пещерни рисунки. Освен това му се носи славата на афродизиак, без да има страничните ефекти на чесъна.

общо може да се преведе като й-личната сред стоките. Може не всяка манджа и да се втрие ш. Подобно на кърито, Рас ел едица подправки, повечето от ”: кардамон, карамфил, канела, ума…. както р и индийско кога наричат А харесваме буквата , понеже… Тези са те и найКанела: Накратко: библейската подправка, без която не можем. но различни подправката Карамфил: най-ароматният анестетик, без който нито коледният глювайн, нито аюрведа сетки други, биха били същите. розови ер мелегета Кардамон: съхранява както храните, така и здравето ни, използва се за регулиране на храносмилането и антидот към змийска и скорпионова отрова. В 1001 нощи се споменава и в по-романтичен контекст.

Кимион: заради кюфтетата и кебапчетата, но също така козметиката и…кърмата. Кориандър: успокоява, обезболява, запазва младостта (и луканката), а освен това мирише чудесно. Кубеб: използван в медицината и алхимията, против кашлица, гонорея и в цигари против астма (правилно прочете, да). Куркума: подправка, боя и аюрведически лек, навлязъл в западната медицина като медикамент срещу Алцхаймер. Стимулира панкреаса и (според индийките) пречи на косата да расте където не бива.

[по пътя] От Москва с любов Елица и Емил Горанови, заедно с Дарина Кючукова Всъщност се озовахме в Москва... заради Китай... Бяхме си пожелали Транссибирската магистрала или иначе казано пътешествие от близо 8000 км с влак от Москва през цяла Русия и Монголия до Китай. Всичко започна с набързо приготвен багаж в няколко основни точки: дебели дрехи, много дебели дрехи и ракия, в случай че предните две неща не успеят да ни стоплят. Последваха задължителните настроение и нагласа за приключение! Набързо до летището и след 3 часа – вече бяхме за 3 дни сред чудесата на Москва!

та.. Романтика Оттук нататък времето загуби хронологията си, за да придобие повече цвят, звук, аромат и тръпка. Та... Москва - 16 милиона (по неофициални статистики, по официални около 11 млн.) не са шега работа, нито пък 1100 кв.км. Идея си нямаме колко детайли трябва да се съберат, за да се сглоби някаква що-годе (?!) прилична мозайка на образа на този град (а може би по принцип пространството само по себе си е несглобяемо!). В първата сутрин първите ни впечатления от хотелския прозорец бяха, че на тъмно гледката беше по-добра – светеха фарове на коли, имаше някоя и друга осветена сграда. През деня беше едно сиво, сиво, ама много сиво, пушеха комини над калните паркинги отсреща... Но тази сивота по-скоро беше част от цялостния колорит на руската столица. Тепърва щяхме да откриваме всичко останало...

хме ото попадна л а ач н в м се Съв ървета, сто с 10 д на едно мя където катинари, с и т и р к о п пишат оженци си д а л м и к ч ата. вси върлят в рек х ги и а ат имен инари е такива кат Виждали см ова не! ма чак толк а , я и л а т И в

Православието.

ин мн Това се оказа ед н храм известен и таче тел (н Христос Спаси правосл високата с още църква в света) исто забележителна зап През 1839 г. хра на изграждането 44 го се строи цели ни Ст Но след 70 годи ореж дава лично разп раз църквата да се мяс а на нейно вор Д и се постро рх въ съветите, на , стат уя на Ленин де 100 м. Така на 5 т ва вя 1931 г. взри е зап и войната вече А а! м ня н ли та ръщат я в б за идеята на С я правят – прев е после, че пари да аж о ок кв се ка о, да кв за , ви та през 19 И ка църква до осно новяват църква огромна дупка. та ва зс та въ ос и а ат кв ос ир во. из на М - е отворен отно вчани се мобил ик ко Така в центъра ос ен м тв а ес ат ш йк ед ро пр д перест исторически топла вода! Сле о копие на своя чн то – ът ам хр прага на 2000 г.

Паметниците... Чудесата на руското монументално изкуство - „Децата страдат поради грешките на възрастните". В центъра на експозицията са две деца със завързани очи, а около тях наредени различни грехове, представени по много интересен начин кражба, наркомания, война, проституция, просия, безразличие и т.н. Страшно идейно, наистина!

Костюмарите...

ного м на найлавна е поория. почва ама и одини. Сталин ждане зруши, сто да рец на ха със висока екември цялата почнала. басейн с 992 г. На

Някога в Замоскворечието, по десния бряг на река Москва са живеели предимно писатели, поети и разбира се, Есенин. Артистичната следа, която са оставили, са все още живите театри и галерии. Но пред тях доминират седалищата на големите руски компании и банки - Роснефт, Тюменска петролна компания, Мосенерго, Росно, бизнес център „Павелетская Плаза”, бизнес комплекса „Ривърсайд Тауърс”, петзвездния хотел кула „Swissotel Red Hills”. Хм..., работещите костюмари обаче носят характерната за района лиричност.

Хапването... Между другото, всички знаем , че Москва е уж найскъпият град в света... но тъй като сме били в гр адове като Париж и Лондон, не би хме се съгласили... Тук с около 400 рубли успявахме да си спре тнем доста прилични конс умации.

Като цяло и от храна самата можехме не да се оплачем и з о б щ о . обаче Всичко е пърженко (в по-добрия, но случай рядък варено) и винаги мнооого с сметана, което означаваше, супер е че Така вкусно! че в бонус една препоръка към всички мацки пазещи диети – не идвайте в Русия!!!

Не щ о много cost-saving го раздаваха по отношение на салфетките :) Нахранени... можем да продължим...

Класиката в мон у мент ите с ъ щ о прис ъс тв а ше настойчиво по пътя ни.

а а м и и в

Гражданите...

т!!! Площадъ

Червеният площад! Найнай-най-най... мястото в Москва! Толкова много се е изрекло и изписало за него, че единственото, на което сме способни, е просто да потвърдим Да, с право си е най-известното място в Москва!

Продължихме по прословутата ул. Арбат:

Ежедневието...

Западното..

Идейното...

Музеите...

...синята кръчма-тролейбус :)

а! Особено Но е готина Москв лям любител ако си и супер го си турист и на музеи. Или ако много пари, имаш много, ама и пръскаш за да обикаляш ът мисли и за навсякъде! Но град възможности хората с по-тесни ахме и на  Някак се натъкн с безплатна музей на водката.... дегустация!

Музеят не беше нищо впечатлява що, но една рели накара да склони ква ни м глава - плакат за 365 причини да пи А „причината” да ем! се „удари по едно ” може да бъде до рожденият ден на ри Мария Кюри!

С нужния заряд продължихме към Кремъл.

Вечерт кръчма има със Някак филми, хлебарк с огр в Руси са буш в моск белогвар XIX век влязохме добра, б късмет – (хлебарк място в н

А Кремъл?! Доста впечатляващ! Но пък найискрено и най-лично... Жертвата, която дадохме тук, не си струваше! Накратко – на входа рутинна проверка, ние с нашата любима манерчица пълна с горяща, бабина, домашна, дъхава ракийка... И като рече човекът на входа „С алкохол – НЕТ” и просто ей така си ни я конфискува. Бяхме сигурни, че ще си я изпие после самодоволно или по-точно сам и доволно!

Мероприятията...

та се озовахме в а, в която щяло да стезание с хлебарки?! си спомнихме от , че състезанията с ки са се ползвали ромна популярност ия... бурни страсти шували около тях ковските кръчми и рдейски вертепи през к! Кръчмата, в която е, излезе наистина бирата пивка и за – нашият „тарикан” ка) спечели второ надпреварата :)

ссибирска ше ни цяла Тран ка ча .. е. ям гл те по :) нея? По-нататък

Или с други казано думи осква, М – дойдохме, в и д я х м е почти и победихме! Време беше да авантюра... А за

Дървото не може да оцелее без корени. Африканска поговорка

[в корените]

Калиграфията: чудото да пишеш Тодор Киряков

За чужденеца арабската писменост изглежда сложна и неразбираема, а произведенията на ислямската калиграфия приличат на изящни рисунки. В действителност обаче за мюсюлманите калиграфията е много повече от изкуство. Нейната абстрактност по прекрасен начин въплъщава духа на исляма и светогледа на хората, които го изповядват. Не с л у ч а й н о казват, че именно калиграфията е най-ислямското от всички изкуства. Нейният произход е свързан с религията и през цялата си история двете са вървяли ръка за ръка. Развитието на калиграфското изкуство при мюсюлманите започва скоро след смъртта на пророка Мохамед, когато неговите последователи се заемат да запишат Корана, дотогава предаван от уста на уста. Традицията все още пази и почита имената на първите майстори, преписвали и украсявали свещения текст. Още в тези ранни дни съществувала неразривна връзка между религията и изкуството на изящното писане. Причините се коренят в особената

роля, която отрежда ислямът на словото и писмеността. З а неговите последователи арабският е езикът на самия Бог, а арабските букви – свещен инструмент, чрез който се предава волята Господня. Показателно е известното предание за начина, по който архангел Джибрил (Гавриил) разкрил на Мохамед първите стихове от Корана. Божият пратеник накарал неграмотния дотогава пророк да прочете пламтящите букви на свещеното писание, а след края на срещата им Мохамед почувствал цялата книга записана в сърцето си. С поред мюсюлманите словата на Аллах са изписани с тръстиков калем върху скрижал още преди сътворението на света. Те включват всичко, което ще се случи и което може да се знае. По време на земния път на човека двама ангели, наречени „благородните писари”, описват неговите дела, за да може след смъртта му той да бъде възнаграден или наказан справедливо.

Китай Китайската култура се прекланя пред силата на словото, затова калиграфията е едно от найстарите и ценени изкуства в Китай. Императорските надписи символизирали господството на владетеля върху света и времето, а учените, чието богатство били думите, ръководели обществения и културен живот. Смята се, че хилядите абстрактни знаци на китайската писменост са отражения на природните цикли и моралните устои на обществото. Древните текстове оприличават правилно изписания знак на конфуциански мъдрец, дебнещ тигър или капка роса. Освен това, китайското писмо отразява вътрешните енергии и скрити емоции на човека. Умелият калиграф използва съвсем прости

материали – лист хартия, четка и каменна табличка, в която стрива и разрежда с вода блокче мастило, но умее да си служи с тях така, че написаното да събуди скрити асоциации и да изрази собствената му индивидуалност. Калиграфията обаче е и изкуство на контрола. Строги правила определят начина, по който се изписват знаците. Ритъмът и пропорцията са от огромно значение. Равновесието между движение и сдържаност е в основата на калиграфското изкуство и отразява вътрешната хармония у пишещия. Нужни са години упорит труд, за да се усвоят петте класически китайски шрифта. Те имат хилядолетна история – от древните обредни надписи върху коруби на костенурки и блокчета нефрит до книгопечатането през Средните векове.

Виждането, че арабският език и писменост представляват връзка с Аллах и дават възможност най-пълно да се обхване и изобрази сътворения свят, превръщат калиграфското изкуство в един от найважните символи на исляма. Наред с останалите компоненти на мюсюлманската култура то се разпространява от Мароко и Испания до Индия и Китай. Постепенно се увеличава и броят на неговите функции и на местата, където то се прилага. Първите ъгловати шрифтове, най-известният от които се нарича „куфи”, се използват за украсяване на джамиите и подчертават характера им на свети места. Изписаните пасажи от Корана и свещени фрази целят да препратят съзнанието на молещия се към

духовния свят и да засилят връзката му с Бога. Така те играят роля, подобна на тази на иконите в християнските църкви. По-късно, в Османската и м п е р и я , задължителен елемент от декорацията на храмовете стават огромните медальони, върху които са изписани имената на Аллах, Мохамед и халифите.

След като през осми век в Близкия изток се появява хартията, започва разцветът на изящните заоблени шрифтове като „насх” и „сулус”. Тяхната основна функция е свързана с преписване и декориране на текста на Корана. До нас са достигнали разкошно украсени копия на свещената книга от всички епохи и краища на света, което разкрива непреходната връзка между религиозния текст и изкуството за неговото изящно изписване. С мятало се, че калиграфите преповтарят чрез своето изкуство действията на извечния калем, както и че им се явяват ангелите на буквите. Затова преписването на Корана и свещените формули е благочестиво и богоугодно занимание, чрез което могат се изкупят миналите грехове. Преданията обещават място в рая на онези, които изписват Божието слово красиво и умело. Твърди се

дори, че мастилото на писарите е по-ценно пред Господ от кръвта на мъчениците. Затова не е учудващо, че от Средновековието до ден днешен професията на калиграфа се ползва с висок престиж, а за практикуващите я се говори, че имат достъп до божествените тайни. Изкусното изписване на свещени текстове в различни шрифтове о б и к н о в е н о се допълва с разнообразни декоративни елементи като розети, медальони и арабески, които украсяват кориците и цели страници от книгата. В томовете с поезия пък калиграмите често стоят редом с красиви и разноцветни миниатюри. Същевременно калиграфията винаги е била близка до духа на ислямския мистицизъм – суфизма. Още от появата му неговите последователи черпят вдъхновение от абстрактната природа на калиграфското изкуство и от огромното богатство от символи и алегории, които се свързват с него. От своя страна майсторитекалиграфи нерядко стават членове на многобройните мистични братства. Не е случайно сходството в начина, по който опитните писари и суфитските шейхове предават своите познания и умения на учениците си.

Наред с арабеските и миниатюрите, калиграфските надписи често украсяват страниците на книгите с мистична поезия. Срещат се сложни калиграфски изображения, използвани от мистиците за самовглъбяване и размишление. Изключително красив плод на взаимодействието между изкуство и суфизъм са надписите-рисунки. Цели фрази и текстове, обикновено с мистично съдържание, се изписват във формата на животни, хора, сгради и вещи. Особено популярни са птиците, които са важен суфитски символ, както и корабите, които препращат към идеята за спасителния кораб на ислямската религия. Често може да се срещне името на пророка Мохамед, изписано във формата на роза. В Персия широко разпространение получили надписите във формата на лъвове, а в Османската империя – на човешки лица. Мнозина от важните мислители на ислямския мистицизъм, сред които Ибн Араби, Руми и Хафиз, използвали термини от речника на калиграфското изкуство, за да изразят своите идеи и схващания. За тях буквите били едновременно символи, водещи към единството с Абсолюта и воали, скриващи божествената истина от очите на търсещия. Докато някои традиционни

проповедници смятали, че калемът на Аллах е изсъхнал и всичко, което има да се случи, вече е предопределено и написано, суфите твърдели, че съдбата на човека продължава да се пише от делата му. През вековете арабските букви получавали многобройни мистични тълкувания. Те стояли в основата на разнообразните символични азбуки, чиито автори целяли да изразят подредбата на света и пътя към истината. Една подобна философска азбука създал известният философ Ибн Сина, известен на Запад като Авицена.

да разгадае тайните на битието, изписани върху човешкото лице. алиграфията е свързана и с някои К мистични практики, проникнали във всекидневния живот на мюсюлманина. Тъй като се вярва, че свещените текстове са изпълнени с Божията благословия, те често се ползват като амулети, поставени до тялото или в дома на човека. Случва се неграмотни хора да използват като талисмани късове хартия с текст на арабски, който няма никаква връзка с религията или мистиката. Среща се и „буквена магия”. Понякога гробниците на прочути калиграфи се превръщат в места за поклонение, подобно на гробниците на светци и мистици.”

Средновековните ислямски алхимици пък разглеждали буквите в своеобразна наука, наречена „джафр”, Япония която много приличала на В Япония калиграфското изкуство, еврейската кабала. както и самата писменост, са Те измервали възприети от Китай. Постепенно и претегляли обаче японците създават свои тяхната вътрешна собствени писмени системи – стойност в опит да хирагана и катакана, а наред с разгадаят скритите тях – специфичен, чисто японски божествени подход към калиграфията. тайни. Други Възникват нови техники, например пък измервали изписването с вода по пода на ч и с л е н а т а „временни” калиграми, които стойност на изчезват за броени минути. През буквите и Средновековието от Китай навлиза създавали тайни зен будизмът. Последователите шифри и писмена. му виждат в концентрацията на калиграфа и плавните движения Н а й - д а л е ч на четката израз на духа на зен. с т и г н а л и Появява се хитсузендо („пътят представителите на зен четката”) – калиграфия, на една която преследва не естетически средновековна секта, наречени „хуруфити”, т.е. буквеници. Те твърдели, че буквите са въплъщения на Аллах и смятали, че който овладее науката на писанието, може

ефект, а вътрешно преживяване и единение с божественото. За нейното практикуване не се изискват труд и упражнения, а духовна извисеност и чисто сърце. Калиграфът достига състояние, в което мислите, чувствата и телесните усещания изчезват и знаците излизат изпод четката без усилие. Той се стреми да стане едно с написаното, в което се крие философията на зен. Свързаните с будизма чаени церемонии и бойни изкуства често са придружени от „зенга” – комбинация между рисуване и калиграфия, с която се предава зен стих или мъдрост. Всяко нещо в света е достойно да бъде изобразено в зенга, но найчесто това са заснежените склонове на връх Фуджи.

На съседната страница: пример за ислямко-китайска калиграфия на китайския артист Хаджи Нур Дийн

[(р)еволюционно]

Да контролираш

светлината

Борислава Любомирова

В историята на науката няма сериозни свидетелства за значителни открития, маркирали епохата между древните гърци и европейския Ренесанс. Но само защото Западна Европа не се намира в разцвета на силите си по времето на тъмните векове, това не означава, че стагнацията е навсякъде. Всъщност, в периода между IX и XIII век арабската наука се намира в своя апогей. Наблюдава се подем в множество нейни разклонения - математика, физика, химия, философия. И докато повечето от нас смятат Исак Нютон за безспорния баща на съвременната оптика заради проучванията, които прави за природата на светлината - как се отразява, пречупва и разпада в цветовете на дъгата, не е лошо да се знае, че когато той прави своите открития, вече има солидна основа, на която да стъпи. Заслугата е на друг физик, роден в днешен Ирак около 700 години преди Нютон - Ал-Хасан ибн ал-Хайтам, по-известен на Запад с латинизираното си име Алхазен. Много детайли за живота му са се заличили с времето и не можем да бъдем сигурни в достоверността им. Смята се, че ранното му образование има религиозна насоченост и е подготвян да заеме министерски пост. Но видимо неудовлетворен от религиозната сфера и увлечен от трактатите на Аристотел, той се посвещава на науката. Говори се, че Ибн ал-Хайтам е извикан в Египет от халиф Ал Хаким (известен с не особено уравновесения си нрав) с конкретната задача да разработи метод за контрол водите на Нил. След неуспеха на този мащабен проект и страхувайки се за живота си, Алхазен инсценира лудост и се изолира от обществото до смъртта на халифа. Това време му дава възможността да провежда различни експерименти и да пише, издържайки се финансово чрез препис и превод на по-ранни научни текстове. Резултатът са над сто творби, най-известната от които е Kitab-al-Manadhirn, преведена на латински през средновековието, което от своя страна оказва сериозно влияние в науката на Запада, най-видимо в работата на Роджър Бейкън и Йоханес (Йохан) Кеплер.

Голяма част от откритията му противоречат на учени като Птолемей и Евклид. Алхазен правилно отбелязва, че окото пасивно възприема светлината, отразена от различни обекти, а не излъчва самите светлинни лъчи, както са смятали древните гърци. Гореспоменатият труд съдържа и детайлно описано движението на светлината през по-плътни субстанции, както и законите за нейното отражение. Той е първият, който изучава секните, дъгата и слънчевите затъмнения и изчислява, че височината на атмосферата е около 100 км. посредством начина, по който светлината се разпръсва в нея. Това, че използва математически изчисления, за да докаже откритията си, го превръща на практика в един от пионерите на експерименталната физика. В един от по-малко известните си трудове, Алхазен включва и описание на камера обскура (от лат. camera -стая obscura - тъмна, qamara на арабски означава тъмна стая), която е в основата на съвременната фотография.

Какво представлява камера обскура? Ако влезете в силно затъмнена стая посред бял, слънчев ден и направите малка дупчица в покривалото на прозореца, какво ще видите на отсрещната стена? Магия! Там, движещ се и цветен, е отразен целият външен свят - с главата надолу. Тази магия, разбира се, е напълно обяснима. Светлината се движи в права линия и когато лъчите, отразени от ярък предмет, минават през малката дупчица, те не се разпръскват, а се пресичат и превръщат в преобърнат образ върху плоската повърхност, която е паралелна на дупчицата. Закон, който се знае още от древността. Неговото най-ранно документиране е направено от китайския философ Мо-Ти (V в.пр.н.е), който наблюдава явлението и го нарича “заключена стая на съкровищата”. Аристотел също разбира принципа на камера обскура - посредством отражението на залязващото слънце през процепите на листата на чинар.

Този, който дава пълното описание е Ибн ал-Хайтам като прибавя към него и експеримент с фенери, разположени извън тъмната стая. През 1490 Леонардо Да Винчи допълва описанието. Качеството на изображението се подобрява с вековете, чрез употребата на изпъкнали обективи в апарата от XVI век и добавянето на огледало, което да отразява образа върху повърхност. През 1558, в своята книга Magiae Naturalis, Джовани Батиста Делла Порта препоръчва устройството да се използва като помощно средство от художниците. В началото на XVII век, немският астроном Йоханес Кеплер използва преносима палаткова “камера”, за да провежда проучванията си. А до началото на XIX век, камера обскура е напълно готова с минимални или почти никакви промени да поеме в себе си лист от светлоотразителен материал и да се превърне с течение на времето във фотоапаратите, които всички познаваме. Тази доста съкратена история на камера обскура показва две основни тенденции. Първата е, че Изтокът и Западът могат да си сътрудничат и резултатът е в полза на всички. А втората е, че всички “елементарни” нещица, които възприемаме като даденост в нашия живот, са били чудо и смисъл на нечий чужд живот преди време.

О, приятелю, не търси градината с цветя, тя е в теб самия.

Експеримент отвъд традицията: различната калиграфия на "Другите могат да ти показват пътя, но ти трябва сам да го извървиш." - това разчитаме изписано в една от калиграфиите на Хасан Масуди. Освен неоспоримата естетика и красота на тази калиграфия, след разговора ни с него разбираме, че тя чудесно олицетворява и неговия творчески път. Той е иракчанин, осмелил се да допусне европейската философска мисъл и съвременните схващания за изкуство да се преплетат с източната класика. Взимайки най-доброто от двата свята, Хасан Масуди постига нещо модерно и вълнуващо в "изкуството на изкуствата". Можете да се насладите на резултата на този необичаен експеримент, разпръснат из страниците на eaSTories, а личността, идеите и живота на иракчанина, емигранта и авангардния артист можете да откриете тук.

Кога започна да се занимаваш с калиграфия и какво усещане ти носи тя?

много награди, което ме насърчаваше да продължа с калиграфията и рисуването. Освен това наблюдавах вуйчо ми от малък, той беше религиозен човек и любителЗапочнах да се занимавам с калиграфия още калиграф. По-късно от организаторите на в началното училище. В този период учителят един голям ежегоден фестивал в грaд Неджеф ми ме насърчаваше да се упражнявам, защото получих покани да изработя пишех красиво. Бях няколко калиграфии. Това ми Бях срамежлив и щастлив да практикувам помогна финансово. доста затворен, но това хоби. Годината беше това, че ме молеха 1954, а аз бях на 10. да правя надписи и Използваш нова техника След това продължих и в възхищението, което средното училище, където какво изразява тя? те предизвикваха, ми директорът ми възлагаше помогна да повярвам да рисувам плакати Техниките в калиграфията в себе си. с надписи, от които варират през огромния ми училището имаше нужда. опит - от годините, когато Тогава бях срамежлив и доста затворен, се обучавах, през работата ми с калиграфи но това, че ме молеха да правя надписи и в Багдад. След това, през 1969г., заминах за възхищението, което те предизвикваха, ми Париж и ме приеха във факултета по изящни помогна да повярвам в себе си. Също така изкуства, където практикувах рисуване и много обичах да рисувам. Всяка година изучавах история на изкуството. Във Франция участвах в годишната изложба. Получавах общувах с калиграфи от Китай и Япония.

[тежка артилерия]

Хасан Масуди с г-н Масуди се свърза Елена Радева

Тяхната “широка” калиграфия ме впечатли. Всичко това, заедно с представянето на калиграфия пред публика и други артисти, ме подтикваше да преоткривам нови техники, дори на място - пред зрителите. В момента калиграфията ми винаги има много широка форма, постигната с широки инструменти. Въпреки това те приличат на върха на традиционния калиграфски калам. В миналото той е изработван от тръстика. Днес широките калиграфски инструменти се правят от твърд картон или дърво. Това изисква материали, подходящи за

работа с тези нови инструменти, затова аз използвам цветно мастило - цветен прах и смоли.

Какво се промени в личен и професионален план,когато се премести във Франция? В началото, като на всеки емигрант, ми беше трудно да се интегрирам в новото обкръжение. Не знаех френски език. Исках да забравя арабската калиграфия и да се насоча към изобразителното изкуство, но няколко месеца след установяването ми в Париж започнах

работа като калиграф в едно списание, което се издаваше от алжирското правителство на арабски език за чуждестранните работници. Продължих с обучението си в университета за изящни изкуства до 1975г., когато получих д и п л о м а за висше образование по приложни изкуства. От 1972-ра, заедно с театралния актьор Ги Жаке, започнахме да поставяме спектакъл на поезията, музиката и калиграфията. Говореше се на арабски, а поезията се четеше и на френски. Изобразявах ка лиграфиите на специален уред, който изпращаше картината на голям екран. С иракския м у з и к а н т Фаузи Ал-Аиди п р едс т а вя х ме този спектакъл до 1985. След това продължих да работя в сферата на културата, участвайки с калиграфиите си в изложби и изучавайки френска и арабска калиграфия. Освен това издадох няколко книги за древната и модерната калиграфия.

това щеше да се отрази по друг начин на изкуството, което правиш? Как?

Мислиш ли, че ако беше останал в Ирак

Какъв се оказа пътят от спектакъла

Ако бях останал в Ирак, щях да творя друг тип калиграфия. Там публиката не разпознава калиграфията като изкуство докато работех като калиграф в Багдад, правех само търговски табели. Едва тук, във Франция, преоткрих, че арабската калиграфия е едно от важните и с л я м с к и изкуства, в книги за Париж открих изображения на архитектура с калиграфии. В Ирак всичко това не е достатъчно, за да бъде призната историята на ка лиграфията. Към това прибавям и колко лесно се пътува от Франция към много други страни, където има архитектурни паметници с калиграфски образци върху тях... В годините на диктатурата Ирак беше затворена страна, не беше лесно да пътуваш в чужбина. Затова вярвам, че Франция е държавата, която ми даде модерната калиграфия, над която работя днес.

"Арабеск" (1972) до "Метафора" (2005)? Какво се промени за него? И с какво се промени "аудиторията" ти през тези години?

няколко френски градчета. Чрез "Метафора" осъзнах, че танцът създава изображение, близко до калиграфията. Наблюдавах танцьорите в ритъма на музиката и творих. Дълги часове изписвах в черно и сиво символи, които камерата заснемаше и излъчваше на екрана. Години след приключването на спектакъла "Метафора" продължих да работя в същия стил. Опитът, който натрупах по време на сътрудничеството ми с други артисти, беше силно повлиян от тях.

Калиграфията в спектакъла "Арабеск" бе причината да пътувам много. Всяка седмица поставяхме спектакъла на ново място във Франция и други европейски страни. Опознах много културни центрове. След всеки спектакъл се срещахме с публиката, за да поговорим с нея, именно тези разговори оформиха в съзнанието ми много от темите в В какво намираш хармония (освен в изкуството и калиграфията. калиграфията)? В началото много се притеснявах да работя над калиграфии пред публика. Не спазвах Аз съм човек, който се вдъхновява правилата на класическата калиграфия, от хармонията в живота. Съзерцавам които бях изучавал, защото трябваше да човешките форми в различните работя бързо пред зрителите. им движения и се опитвам да ги във Франция, Ислямската калиграфия преоткрих, пресъздам в творчеството си. се изписва изключително че арабската По същия начин ми действа и бавно. Налагаше се да правя калиграфия е гледката на дърветата и цветята това едновременно с гласа едно от важните през пролетта. Всичко красиво в на актьора и музикалния ислямски природата поражда възхищение инструмент. Това време не е изкуства в мен. Вдъхновението ми от нея достатъчно за създаването на се пренася и в калиграфията калиграфия, и за да мога да ми. Така е и с музиката и ритъма - иска ми се се впиша в театралното време, бях принуден калиграфията ми да дава усещане за ритъм. да измисля нови модерни начини. На тази Планините и техните високи форми също. калиграфия придадох естетическа стойност, Търся нови форми, с които да градя нови която не отстъпва на миналото. Извлякох техники. голяма полза от тези спектакли, защото музиката в тях оказа влияние на творчеството В калиграфията постигаш баланс или поми. След това, в различни периоди работих и скоро с нея изразяваш постигнатия вече с други артисти. И все пак, в последните баланс? години най-значимото ми постижение беше калиграфията в "Метафора" - съвместен Търся баланса във всичко около мен. спектакъл с музиканта Кудси Ергунер, Калиграфията ми е вдъхновенена от хореографката и танцьорка Карълайн динамичните форми, които същевременно не Карлсън и техните трупи. Работата ни са склонни да паднат. Самият аз се чувствам продължи около 6 месеца, през които балансиран. Изкуството идва най-вече от изнесохме спектакли в Истанбул, Рим и самия артист, но е необходимо той да е открил

вътрешното си равновесие.

Как съчетаваш прецизността на класическата калиграфия с импровизацията на модерния артист? Следваш ли определени формули?

техните модернистични интерпретации и форми?

Традицията не е устойчива форма. Тя започва с куфийския шрифт, роден в пустинята и нейната необятност. След това ислямът строи градове, които я превръщат в красиви градини. Калиграфията се вдъхновява В класическата калиграфия няма от красивите форми на растенията и ги импровизация. Когато искам да създам поставя до буквите. След това линиите платно в класическа стил, се потапям в на буквите се повлияват от растенията, класическото време. След дълъг размисъл постепенно обществото ги одобрява и те се и съсредоточение откривам превръщат в традиция. По-късно спокойствието и търпението, Калиграфията мюсюлманите започват да строят което класическата се вдъхновява високи архитектурни образци, калиграфия изисква. от красивите а калиграфията възприема форми на Когато искам да работя с плътните им форми и работата растенията и модерна техника, тогава ръцете ги поставя до със строителни материали като ми трябва да работят бързо. буквите. тухла и керамика. Тогава линиите Откриването на нещо ново по се повлияват от архитектурата, никакъв начин не отстъпва по а калиграфите изобретяват писането с красота на класическата калиграфия. Искам глазирана цветна тухла, което по-късно също съвременната калиграфия да е равна по се превръща в традиция. художествена стойност на класическата, но Всяка традиция в своята епоха не е да е изразена по различен начин. Навлизам принадлежала към традициите, но с течение в скоростта постепенно, след първоначални на времето се превръща в такава. Може би опити и повторения на една и съща след век калиграфията на Хасан Масуди също калиграфия. Новата калиграфия се ражда от ще стане традиция. старата, но те не си приличат.

Кои са важните начала в живота ти? Имал съм много важни моменти в живота. Времето, прекарано със семейството ми в родния ми град Неджеф, заобиколен от баща ми, майка ми, единадесетте ми братя и сестри и останалите ми близки и далечни роднини. Нежност, емоция, мир и спокойствие. Също така преместването ми в Париж и запознанството със съпругата ми Изабел във факултета по изящни изкуства. Раждането на дъщеря ми, раждането на нейните деца.

Как виждаш живота на традициите - в

Какво би посъветвал артистите, които имат желание да се занимават с калиграфия, но се сблъскват с трудността й? Без съмнение основното правило на калиграфията е упражнението в продължение на години. Разбира се, изучаването й не може да бъде същото като в миналото, трябва да се пести време. Но ние стоим срещу изкуството на изкуствата. Всеки, който се учи, трябва да проумее, че се нуждае от няколко години упражнение. Изучаването на калиграфията е като засаждането на дърво - трябва да го

поливаш всяка седмица, а с течение на времето то започва да ти дава все повече плодове.

Традиционната калиграфия е в черно и бяло, а ти използваш ярки цветове. Какво означават за теб цветовете, носят ли някаква символика? Няма символика в употребата на цветове, по-скоро една неясна, дълбока вътрешна нужда. Когато използвам един и същи цвят няколко седмици, изпитвам нуждата да избягам към друг. Смяната на сезоните също ясно влияе на избора ми на цветове - през пролетта и лятото използвам много ярки цветове, а през есента - по-топли. През зимата предпочитам сивата гама. Веднъж, когато работих, пътувах до пустинята. След завръщането ми, месеци наред рисувах в цветовете на пясъка.

Какво, за теб, свързва поезията с калиграфията? Когато искам да нарисувам дадена дума или израз, вътре в себе си усещам желание да открия форма, която се приближава до някакво изображение или част от него. Всяка структура е вдъхновена от нещо, не текстът е това, което изобразявам. Открих, че поезията поражда много образи в съзнанието ми. Всички поети откриват разнообразни начини да влияят на въображението ми. Понякога с малко думи виждаш огромна картина,

точно това се опитвам да постигна и в калиграфията.

Калиграфията само визуално изкуство ли е всъщност? Възможно ли е да опишеш формите и емоциите, които носи тя, на един незрящ човек? Не знам как би повлияло описанието на калиграфията на незрящ човек. Може би вече съществуват нови техники за подобен вид допир. Преди години давах уроци по калиграфия на едно сляпо момиче.

[под нотите] Тува, където магията е музика (и обратно) Ива Иванова

I've been listening to the music of nature I've been tuned to the wonder of the earth, I've been listening and I've been relating Now I feel the reason for our birth. Everything here sings like a bird on the wing! Paul Pena - Tuva Farewell Малко география, малко история Република Тува (Тыва) е разположена в самото сърце на Азия: в южния край на Сибир, до Монголия. Това е страна, от която се разнасят особени вибрации и нямам предвид само земетресенията, благодарение на които сегиз-тогиз чуваме за нея по новините. Тувинският фолклор до голяма степен е успял да съхрани традициите на шаманизма, който е важна част от тенгризма - единствената религия по тези места чак до 18-ти век, когато дотам достига тибетският будизъм. Двете религии съжителстват мирно и досега, заедно с православното християнство, дошло малко по-късно с руснаците, които в момента съставляват около 1/3 от населението. Страната е била в границите на Монголия, Китай, СССР, но народът не губи своята идентичност - нито когато при Сталин повечето шамани биват избити или разпратени по лагери,

а гърленото пеене става дисидентен акт, нито когато преподаването на тувински език е било забранено и масово се налага руски. След разпада на Съюза, Тува става част от Руската федерация, а традициите и религиите бързо започват да се възстановяват. Шаманизъм… Това е универсално явление в човешките култури по цялото земно кълбо – като вярата в духове, която е в основата му и като специфичните напеви, които се използват в ритуалите. Шаманът е лечител, мъдрец, медиатор между този свят и отвъдното. Той бори болестите на тялото, като въздейства на духа, възстановява връзката на човека с природата и обладава мистични сили. С възхода на западната медицина, шаманизмът губи авторитета си и в очите на повечето хора практиките му се превръщат в екзотични фолклорни обичаи, но, както показва опитът (и един стар виц за лечението през вековете), всичко се връща. Понастоящем хората от Тувинската република намират своята

идентичност именно в религиите и фолклора си, а народните им песни набират популярност по всички континенти. Западната медицина все по-често заема от източната, а шаманизмът полека се съживява, макар и в нова форма. Тувинецът Николай Ооржак, станал известен по света като „пеещия шаман”, е разработил система за лечение и духовно просветление посредством хармоничните вибрации на специфичното обертоново пеене. Тя се нарича „УнХун” (Звукът на Слънцето) и се разпространява от Ооржак и неговите ученици чрез семинари и концерти, като такива неведнъж са се провеждали и у нас. Обертоновото гърлено пеене разширява дробовете и съзнанието, но човек може да усети магията дори само слушайки. Никой не може да каже колко точно стара е тази практика и в кой момент от историята имитацията на звуци от природата се е превърнала в магия и изкуство, няма и значение. Важното е, че може да предизвика резонанс в ушите и ума на всеки, пожелал да ги отвори. … Музика

Туванската дума за шаманските напеви е алгыжи (алгиши) и те биват четири вида : специфични за шамана, обредни, хорски (лековити) и празнични. Краткият термин за обертоновото гърлено пеене е хоомей, така се нарича и една от основните му разновидности. Само по себе си, то представлява техника, която позволява да се изпее ясно повече от един тон едновременно, като се създава илюзията за различни звуци от природата, придружаващи основния тон.

Ефектът, особено в разновидността каргираа, напомня на звука на диджериду. Сходни техники на пеене откриваме в цял Сибир, Алтай, при азиатските и американските ескимоси, но при последните обикновено става дума само за гърлено пеене, докато обертоновете са най-развити в Тува и Монголия . Сред тувинските изпълнители, добре е да обърнем внимание на Алберт Кувезин с ансамбъла Хуун-Хуур-Ту (Слънчево колело) и етнорок формацията Ят-Ха (ятха или ятга е вид монголска цитра). Хуун-Хуур-Ту имат колаборации както със западни изпълнители (например Frank Zappa), така и с българската формация Ангелите. Ят-Ха пък, освен всичко друго, имат цял албум с гърлени кавъри на Led Zeppelin, Rolling Stones, Kraftwerk, Mötörhead, Владимир Висоцки и други знакови музиканти. Пеенето не е изцяло мъжки прерогатив: Тыва Кызы (Tyva Kyzy) – „Дъщерите на Тува” е изцяло женски състав, има и редица солови изпълнителки на различни стилове. Чингис блус Артър Майлс е американски китарист, който през 20те записва двете части на парчето„Lonely Cowboy”, което на моменти поразително напомня стила сигит в тувинския хоомей. Научил се е сам, вероятно без да е чувал презокеанските песни. Малко по-различна е ситуацията със слепия блусар Paul Pena, който сам се научава да пее каргира, след като случайно попада на тувински записи по радиото и остава дълбоко впечатлен. Няколко години по-късно, в Щатите се провежда фестивал с участието на Конгар-

оол Ондар (майстор на хоомея). Приятели на Paul Pena го водят там и той стъписва Ондар като изпълнява пред него тувинска народна песен. Конгар-оол го кани да участва на националния симпозиум за хоомей в родината му. Така възниква документалния филм „Чингис Блус”, запечатал най-щастливите моменти в живота на блусаря с креолски произход, който от „Blind” Paul Pena се превръща в Paul “Earthquake” Pena – така го кръщават тувинските му приятели, заради дълбокия му глас и силната му каргира. Защо „Чингис”? Както разказва филмът, найизтъкнатият генерал на Чингис хан е бил тувинец и завоевателят дълбоко е уважавал

народа му (тувинците имат тюркски, а не монголски произход). Филмът дава добра представа за обичаите и природата в тази част на света, но преди всичко е затрогваща история за Музиката, която сближава хората – помежду им и с природата. „Много ме трогна, че Пол дойде в Тува, участва в симпозиума и стана лауреат на наградата за каргира. Още повече, че той бе мечтал да посети Тува и Чадана, а най-важното е, че сега сме на родното ми място и на брега на р. Хемчик. Искам да кажа, цялата красота, която ни заобикаля в момента, той не може да види, но на мен ми се иска чрез моя хомей, сигит и каргира да му помогна да я разбере и да я почувства.”

Как звучат основните стилове? Хоомей: вятър, свистящ покрай скалите Сигит: нежен бриз и птичи песни (идеалният му вариант се казва „чистый звук”) Каргираа: бива степна и планинска. Звучи като зимни виелици и вой на камила, загубила малкото си. Борбаннадир: като птичи песни Езенгилеер: имитира ритъма на езда Инструменти Амирга: рог за лов на елени Игил: двуструнен, с кожен корпус, най-любимият народен инструмент, за който има интересна легенда. Старата кобила на един зъл монголски принц умряла при раждане и той поръчал да натирят малкото, за да не му хаби тревата. На слугата Оскюс-оол му дожаляло и го отгледал сам. Порасналият кон започнал да побеждава този на принца по състезания, последният се ядосал и го бутнал от една скала, но конят се явил в съня на Оскюс-оол и му заръчал да окачи черепа му на дърво, а от дървото, кожата на главата и космите от опашката му да направи инструмент. Когато Оскюс-оол засвирил, конят се върнал от отвъдното заедно с цяло стадо подобни на него жребци - черни, с бяло петно на главата. Чадаган: цитра Шоор: шамански дудук за привличане на духове Хомус: дръмбой (бръмчило) Ксапчик: маракас от бичи тестиси и овчи кокалчета Кенгирге: голям барабан със звънчета (шингираш) Чанзи, бизаанчи, дошпулуур: видове лютни Още информация за звученето и вида на инструментите има на сайта на ансамбъл Алаш, можете да чуете тук.

[историята на...]

РЕЙКИ МОЕ

Теодора Златева и Катя Георгиева заедно с Диана Павлова

Имам да пиша материал за рейки, който сама предложих. Защото от едни приятелки (виж в каретата какво казват по въпроса, те са про масажисти и са изучавали рейки) знам, че било много много хубаво нещо и ентусиазирано реших да се заема, мислейки, че е просто масажна техника. И се зарових в нета. Първо попаднах на някои ужасяващо недостоверни за моето съзнание форуми с лилав бекграунд на звездички и непроизносими имена. Картината изглеждаше така: магове, тибетски, японски и индийски лечители с или без чакри, енергия отвъд енергията и куп непознати за мен думи. Напълно неграмотна съм за подобните енергийни източни практики. И пред смаяния ми поглед се оказа, че това чудо е доста разпространено в България. Ще се опитам да обясня на тези като мен, които нищо не разбират, какво открих. Рейки е форма на алтернативна медицина пише уикипедия. Задълбах навътре. То е смесица от контактни и безконтактни енергийни лечебни техники, лекуване чрез поставяне на ръцете на болното място или на няколко сантиметра разстояние над него. Може мястото да не е болно, а рейки да се ползва профилактично. Рейки е разработено от японския доктор Микао Усуи през 20-те години на миналия век. Открил рейки след период на молитва и медитация в планината Курама. Състои се от йероглифите Рей („вселена“, „дух“, „душа“) и Ки (също Чи) („енергия“, „живот“) и се превежда като „универсална жизнена енергия”.

Рей е божествено съзнание, мъдрост, идваща от Бога. Ки (чи, прана) - жизнената енергия, която е присъща на всичко живо на земята. Рейки е състояние, възникващо при съединението на земята и небето, при което човек се явява проводник, съединяващ ги в едно цяло. Именно с тази енергия работят всички лечебни системи в света. Но за разлика от тях, при метода на Микао Усуи благодарение на специална "настройка", човекът получава възможност безпрепятствено да получава и предава вселенска енергия на всички живи същества - хора, животни, растения, като при това не полага никакви усилия и не употребява своята собствена енергия.

Има три нива на рейки познанието, които се достигат чрез обучение и посвещаване – „инициация”. След като достигне третото мастер ниво - Шипинден, рейки мастерът може да инициира други хора в рейки, освен, естествено, да лекува.

Да си призная малко ме разочарова твърдението, че безконтактният метод на въздействие може да се осъществява и от голямо разстояние – стотици километри. Възприемам го с леки съмнения. Научих, между другото, че сме имали 7 чакри. Всички са луднали по чакрознанието. Тук поне професионалистите внасят малко успокоение за скептиците: Рейки е универсална система за лечение менталното тяло на човека. Какво точно чрез полагане на ръце, като енергията, прави рейки? Има няколко основни която 'потича' от ръцете не е личната рейки позиции, които включват 7 -те енергия на човека, който отдава енергийни чакри като всяка чакра рейки. За да отговаря на се осъществи От скоро започнахме да прилагаме физическо ниво този процес Рейки като самостоятелна процедура за определени на отдаване и органи и в Бутик за масажи Златни ръце. Тази получаване, е системи. Когато лечебна система е в пълен синхрон се необходимо отдава с мисията ни да докосваме душата енергия човек да на ти. Правим го вече четвърта година отделната чакра, премине през с масажите и грижата за нашите тя инициация, по разпределя клиенти. Те се отплащат щедро като енергията, която време на която му се отваря постъпва в нея. стават наши приятели! "рейки каналът" където Рейки енергията и нейния балансиращ Там, и той вече може има недостиг, и регулиращ ефект използваме в да служи като цялата си практика, във всички се зарежда с проводник масажи, които правим. Практикуваме енергия и се на рейки предотвратяват и Рейки процедурата като отделна или енергията. или лекуват включена в масажа на четири ръце. Може да болести. Рейки С Рейки си помагаме и ние масажистите може да служи и звучи малко – поддържаме се във форма, за да сме в за диагностика, и в графата на състояние по-пълноценно да помагаме на за лечение. Рейки налудничавите другите. Всяка болка или дискомфорт, х а р м о н и з и р а неща и поскептичните от която изпитваме, е свързана с тялото на всички вас да са готови нарушаване на финия и същевременно нива и ако няма да се отдръпнат изключително интелигентен баланс нужда от повече от идеята. Но тя в организма ни. Когато този баланс енергия, истината е, че просто спира се възвърне и поддържа, човек постига Рейки е енергия да тече. С рейки своето най-нормално състояние – на от най-чист не може да се здраве, на всички нива. вид, която е предозира и доказала своята не може да се ефективност навреди. Рейки и сила за балансиране и оздравяване се използва само за най-висшето благо на емоционалното, физическото и на човека, който я получава.

Наша скъпа клиентка, Ваня, наскоро сподели, че след серия от Рейки процедури, без да ги е правила с конкретно намерение, е усетила в себе си изключително омиротворение и сигурност, които са й помогнали да вземе дълго отлагано решение относно професионалния си живот. Пречистване на тялото и емоциите, постигане на спокойствие и увереност, обич и внимание към собствената същност, регулиране във всички аспекти на живота – Рейки се намесва с любов и твори добро, точно днес!

Това, което най-много ме впечатли при рейки обаче не е безконтактната форма, а лекуването на спортни трамви. Открих доста примери за хора, получили значително подобрение след претърпени контузии – от алпинисти с минискусни проблеми до претоварили се фитнес спортисти. Хората разказват аргументирано за тези случаи или по-скоро на мен ми звучат така, тъй като виолетовият бекграунд на тайнствени звездички максимално е избледнял.

И българите станахме практични хора с много натоварено ежедневие и нужда от разтоварване. В моята глава тази нужда винаги е изглеждала като комбинация от тичане насам натам с приятели, музика, театър, още работа (??!), планина, коктейли. И никога преди масажи. В един момент ги пробвах. Защото сладкодумно ми обясниха нещо много простичко и смислено: трябва да се замислим за здравето не като за даденост, а като за нещо, за което трябва да се грижим ежедневно – чрез спокойствие, движение, любов, хубава храна, радост от живота. Звучи далекоизточно. Но това не е екзотика, това наистина дава здраве. Полагам глава на меката кърпа, затварям очи, спокойствието влиза, пронизващо и необичайно, мускулите се чувстват странно от отпускането. Не си спомням вече странните форуми с виолетов фон на звездички. Знам, че ще опитам и рейки. В рейки има едни прекрасни мъдрости – принципи, които много ми допаднаха: * Точно днес не се сърди * Точно днес не се безпокой * Точно днес кажи думи на благодарност * Уважавай своите родители, учители и повъзрастните * Храни се с благодарност * Точно днес живей честно * Точно днес бъди добър към всичко живо Със сигурност работи при тези, които искат да повярват.

А ако искате рейки да бъде и ваше, може да се отдадете на златните ръце тук.

[разказ]

Чудеса и почит

Тауфик ал-Хаким

И тази сутрин отчето стана рано както винаги. Само ранобудните птички се бяха събудили в гнездата преди него. Изреди молитвите си, а после се зае с работа. Той беше душата и светлината в тази източна епархия. Имаше високо положение сред религиозните служители и хората го уважаваха. Пред вратата му растеше малка палма, която беше посадил със собствените си ръце и всяка сутрин преди изгрев я поливаше. Гледаше как слънцето се подава на хоризонта червено като фурма, как росата по палмовите листа се обагря в златисто от лъчите, а после пада като капки сребро. Беше полял палмата и се канеше да влезе вътре, когато пред него се изправиха група видимо съкрушени и притеснени хора. Един от тях се престраши да го заговори: - Отче наш! Спаси ни! Никой друг не може да ни спаси! Жена ми е на смъртно легло...и иска да я благословиш преди да издъхне. - Къде е тя? - В съседното село, мулетата са готови – отговори мъжът, посочвайки към две оседлани магарета, които ги чакаха. - Не съм готов, чада мои, изчакайте да си довърша работата и да предупредя братята. После ще дойда с вас. - Няма време! Жената умира...може да стигнем там прекалено късно. Да тръгнем сега веднага, ако искаш да останеш верен на свещения си дълг и да станеш милостив спасител на умиращата жена! Ей го къде е, ще идем и ще се върнеш преди пладне. - Да тръгваме! - каза отчето, а от гласа му лъхаше ентусиазъм, благородство и топлина. Отправи се към магаретата - по него и групата. Качиха го на едно от тях, мъжът на умиращата яхна другото и тръгнаха към съседното село. Часове минаха, а те все вървяха. Отчето постоянно разпитваше къде се намират, а те пришпорваха магарето и казваха „Стигнахме, стигнахме“. Селото се показа пред очите им чак по обяд. Посрещнаха ги кучешки лай и поздравите на селяните. Всички тръгнаха към кметството и отведоха отчето в голяма стая, където на едно легло се беше опънала

жената. Очите й втренчени в тавана. Той я повика, но отговор не последва. Все пак, нали умираше... Свещеникът започна да реди благословиите си и вече към края от устата й излезе дълга въздишка, после силно подсмърчане. Отчето помисли, че тя ей сега ще предаде Богу дух, но вместо това жената запримига с очи, погледът й се проясни. Тя се завъртя към него и промълви: - Къде съм? - У дома – каза той изумен. - Трябва да пия вода! - Донесете каната! – развикаха се роднините й – Донесете буркан с вода! Всички се разтичаха и донесоха съд с вода. Жената дълго пи. После се оригна се и каза: - А ядене? Гладна съм! Отново се втурнаха и донесоха храна. Пред учудения поглед на всички наоколо тя лакомо започна да яде. После стана от леглото и закрачи из къщата сякаш не е била болна. Роднините й се хвърлиха в нозете на отчето и разцелуваха ръцете му: - Ти си светец! Твоята благословия освети дома ни и съживи умиращата! Как да ти се отблагодарим, как да се отплатим за добрината ти? - Ама аз не съм направил нищо, че да заслужа отплата или благодарност – каза отчето, изумен от станалото – това е Божие дело. - Ти само кажи какво искаш! - каза стопанинът на дома – Това си беше чудо, което Бог искаше светец като теб да направи в скромния ни дом. За нас това е чест, съдба и благословия. Трябва поне да те нагостим с каквото можем. Нареди да приготвят отделна стая за госта. И всеки път щом отчето речеше да си тръгне, стопанинът казваше, че го заклева да не си ходи поне три дни, защото това е най-малкото, което той може да направи, задето е спасил живота на жена му. И пак заръчваше да го обгрижват и почитат. Когато гостуването свърши, мъжът нареди да оседлаят магарето и да го натоварят с дарове от безквасен хляб, леща и птиче месо. После сложи в ръцете на отчето пет лири за касата на църквата. Тъкмо го изпращаха пред вратата и аха да го качат на магарето, когато друг мъж се приближи въздишайки, хвърли се в краката на божия човек и започна да нарежда: - Отче наш! Приказките за чудесата ти достигнаха до нашето село. Чичо ми, който ми е като баща, е на смъртно легло. Надява се да му дадеш благословията си и да не оставиш душата му да си тръгне неопростена. - Синко, ама аз тъкмо се приготвих да си ходя! - Недей така, няма да се забавиш! Не мога да те пусна без да си видял чичо ми. Новодошлият хвана поводите на магарето и го поведе. - Къде е този твой чичо? - попита свещеникът.

- Ей тука е...на пет минутки път. Отчето се предаде. Какво друго му оставаше да направи? След час бяха в друго село. И там ги посрещна къща като предишната. Болният беше на легло, почти умрял. Роднините му, люшкащи се между отчаянието и надеждата, се бяха скупчили около него. Веднага щом отчето се доближи до болния и занарежда благословиите си, чудото се случи. Умиращият почна да диша, поиска храна и вода, хората изумяха, после накараха отчето да им гостува за три дни. И така той остана в дома им - обгрижван, почитан и възхваляван. На третия ден го отрупаха с дарове и тръгнаха да го изпратят до портите на селото. Не щеш ли, дойде друг мъж, от трето село и започна да му се моли да иде с него дори за час, за да даде благословията си. Славата на свещеника се беше разнесла от село в село. Нямаше отърване за него. Мъжът хвана поводите на магарето и го заведе в дома си, където чакаше сакато момче. Отчето едва го пипна и младежът скочи на крака и започна да тича сред радостните възгласи на роднините. Малки и големи плачеха от щастие. Започнаха да молят чудотвореца да остане в дома им. Грижеха се за него по най-добрия начин....три нощи, нито нощ по-малко, също като другите. Когато трите дни се изнизаха, хорицата сложиха още дарове за божия човек към онези, които вече беше събрал. Магарето едва ги удържаше. Дадоха му и пари, колкото му бяха дали и в предишните села. Накрая се събраха около 20 лири. Отчето ги сложи в плик и го скри в пазвата си. Яхна магарето и помоли семейството да го придружат до неговото село. Вървяха дружно зад магарето му и нареждаха: - Ще те пазим със сърцата си! Душите си даваме за теб! Няма да те оставим, докато не те приберем вкъщи. За нас струваш теглото си в злато. - Ще ви притесня – каза отчето – но пътят е опасен. Знаете, че има банди разбойници по тези места. - Вярно е – отвърнаха му – и сега са там, отвличат хора посред бял ден. - Дори полицията не може да се справи с това ширещо се зло – отбеляза свещеникът – и са ми казвали, че тези шайки спират рейсовете по селските пътища, оглеждат пътниците и когато забележат някой по-виден и богат, свалят го и го отвеждат с тях. После искат голям откуп от семейството. Това се случва често и дори когато има служители на реда в колите. Казаха ми, че веднъж двама полицаи били между пътниците, но когато се появили бандитите и си нарочили един мъж за жертва, той се обърнал към тях за помощ, а те били толкова уплашени, че му казали „Слизай с тях и да се свършва!“. Всички се разсмяха и казаха на отчето: - Спокойно, щом си с нас, ще слезеш едва, когато стигнеш у дома! - Знам колко сте мили. Държахте се толкова почтително с мен и бяхте толкова гостоприемни! - Не говори така, ти си много скъп за нас! Вървяха зад него и говореха за честта му, колко бил достоен, какви чудеса вършел, а той

само ги слушаше и си спомняше какво беше станало. Накрая въздъхна: - Така е, чудни неща ми се случиха тези дни. Дали е възможно тези чудеса да са дело само на благословията ми? - Съмняваш ли се? - попитаха те. - Аз не съм пророк, за да мога да направя всичко това за седем дни, та може би вие ме накарахте да сторя тези чудеса! - Ние? - казаха те в един глас - Какво искаш да кажеш? - Да, вие сте първоизточникът. - Кой ти каза? - измърмориха те и се спогледаха. - Вярата ви – каза свещеникът убедено – вярата ви стори всички тези чудеса. Не знаете колко е силна душата на вярващия. Вярата е сила, чада мои! Вярата е сила! Чудесата са скрити в сърцата ви, като водата в камъка и само вярата може да ги извади от там. Отчето продължи да говори така разпалено и всички зад него клатеха глави. Говореше с все поголям ентусиазъм и страст и не забеляза как спътниците му започнаха да изчезват един по един. Едва когато стигна до селото се осъзна, обърна се, за да благодари на своите „пазачи“, но видя само магарето с даровете. Изненадата му не трая дълго, защото веднага беше заобиколен от семейството си и братята от църквата, които се втурнаха към него да го прегръщат и да целуват ръцете му. Сълзи от радост се стичаха по бузите им. Един от тях го потупа и каза: - Върна се при нас здрав и читав, най-после! Все пак си спазиха обещанието. Нека задържат парите, нали те върнаха, отче! За нас струваш повече от тези пари! Чувайки за пари отчето възкликна: - Какви пари? - Парите, които платихме на бандитите! - Какви бандити? - Тези, които те отвлякоха. Първоначално и дума не можеше да стане да те върнат за по-малко от хиляда лири, казвайки, че струваш колкото теглото си в злато. Но ние преговаряхме за половината. Платихме петстотин лири откуп от касата на църквата. - Платили сте петстотин лири! - изкрещя отчето. И те ви казаха, че съм бил отвлечен? - Да.... три дни след като изчезна при нас дойдоха едни и казаха, че банда престъпници те е отвлякла сутринта, докато си поливал палмата до вратата. И се заклеха, че си обречен, ако не им платим откупа...а ако им платим, ще те върнат здрав и читав след три дни. Отчето осмисляше тези думи. Припомни си събитията от последните дни и сякаш каза сам на себе си: - Ясно...това обяснява всичко... тези умиращи и тежко болни, които ставаха на крака след като ги благословя... Какви умения само! Близките му го наобиколиха отново, оглеждаха тялото и дрехите му и казаха радостно: - Нищо не е толкова важно колкото ти да си добре, отче! Дано не са те тормозили, докато беше в плен. Какво ти направиха? - Накараха ме да сътворя чудеса – каза той замислено – чудеса, които струваха скъпо на църквата!

Превод: Борислава Любомирова

Вгледай се в корените, не се разсейвай от клоните. Йока Гендаку (665 - 713)

[ревю] Приказки за лека нощ с неочакван край

Къщата на спящите красавици

Ива Иванова

Въпрос: Дали човек натрупва много спомени, когато остарее или остарява, защото е натрупал много спомени? 90 % от действието в книгата се случва в легло. Момичетата са млади, красиви, безименни. Всяко е уникално и всяко напомня на някое друго. Но не се притеснявай за тях, правилата в Къщата на спящите красавици забраняват „разрез с добрия тон” – там всички девойки заспиват дълбоко преди влизането на престарелите си посетители… и се събуждат много след заминаването им, все още като девойки. Защото за един старец, дори да е все още мъж, като Егучи, леглото е място само за сънища… и спомени. Той стига и до крайности, но само наум. Съзерцание е ключовата дума и за двата разказа в книгата. Още след първото описание на момиче (дума, която се среща поне по веднъж на всеки няколко реда) човек започва да се замисля над това дали досега действително е виждал жените около себе си, дали е усещал съзнателно излъчваното

от тях. Кавабата е. Старият Егучи също, както и безименният герой от втория разказ „Една ръка”. И двата са чувствени, но не еротични, особени, но не странни, формулирани като разказ с неочакван край, но без изненади.. Сюрреализмът, едва намекнат в Къщата…, е пълнокръвен в Една ръка. Случващото се, доколкото изобщо нещо се случва, е само фон и повод за всички спомени кошмари, изпълнили нощите на героите. Изобщо, не грабва сюжетът, а смайващо живите описания, пренасящи читателя в обърнат дзен пейзаж, в който азът престава да е вглъбената точица в ъгъла и се превръща за миг в това, което съзерцава.

Кавабата Ясунари (1899 -1972) е първият японец, получил Нобелова награда за литература. Струва си да се прочете речта му по този повод, от която е следният цитат: „Тук имаме празнотата, нищото на Ориента. Собствените ми творби често са били описвани като творчество на празнотата, но това не бива да се бърка с нихилизма на Запада.” Освен всичко останало, тя дава и сравнително ясна представа за стила му – стил на естет, интроверт и… японец.

[на политическата карта]

2011=10+1 Дарина Кючукова и Борислава Любомирова Падението на големите Всяка епоха има своите играчи на едро - онези, които всички познаваме и не всички обичаме. Онези, които сякаш пуснали корени на дадено място, си мислят, че са безсмъртни и незаменими. Арабската пролет помете някои от тях. След като в началото на януари 2011 г., Зин ал-Абидин Бен Али напусна Тунис заедно с втората си жена Лейла Трабелси и се покри в Саудитска Арабия, машината вече беше задействана. Наяве излязоха корупционните схеми на фамилиите Бен Али и Трабелси и за един страничен наблюдател - грозните начини за контрол над всички сфери в една държава. Бяха замразени сметки за милиарди, започнаха съдебни процеси, роднини и професионални сътрудници на сваления диктатор се озоваха в затвора. Но въпреки повдигнатите обвинения, сред които за предумишлено убийство и трафик на наркотици, Бен Али е все още “на свобода”. Не всички обаче имаха неговия късмет. Две седмици след тези събития, разгневената тълпа сложи край на едно друго господство това на Хосни Мубарак и семейството му. Схемата остана почти същата, с тази разлика, че здравето на бившия първи се срина скоро след оттеглянето му. И за да са доволни масите, следвайки древния принцип - “хляб и зрелище”, процесът срещу президента, двамата му сина и бившето ръководство на министерството на вътрешните работи беше направен

(на снимката Хосни и Алаа Мубарак)

публичен. В духа на класическата приказка, през един топъл пролетен ден, малко след като Принцът (Уилям) се е омъжил за Принцесата (Кейт) пред възторжените погледи на цялото кралство, световноизвестният злодей и олицетворение на тероризма и неправдата Осама бен Ладен, беше убит. Оказа се, че убежището му не е студена пещера някъде в Афганистан, а анклав за милиони в Абботтабад, Пакистан - добре охраняван и със стени по-високи от необходимото, за да предпазят двамата куриери, които уж живеели там. Пресата тиражира версията, че по време на операцията, проведена от 40 военни, той е имал кратка възможност да се предаде, преди да бъде прострелян няколко пъти, включително и в главата. Супер-силата САЩ за пореден път спаси света. Проведените анализи доказват, че убитото тяло е на Бен Ладен. Говори се, че има снимков материал, но той не бе направен публично достояние, за разлика от доста потресаващото видео на заловения от бунтовници Моаммар Кадафи и правосъдието на народа (или по-скоро на първите, успели да се доберат до него). Повече от 40 години той беше начело на джамахирията и “напътстваше” масите с железен юмрук. Беше ексцентричен, със свой стил, анти-западно настроен през по-голямата част от времето и (каква ирония!) в началото на протестите заяви, “че по-скоро ще умре, отколкото да се оттегли”. Без да засягаме доколко е правилно да избиваш собствения си народ, или правото на ООН да нахлува в една държава, но да позволява другаде да се случва същото без реакция, смъртта на Кадафи поражда доста морални дилеми. Те не се коренят в това какъв човек е бил, защото със сигурност той и семейството му не бяха

пример за подражание. Може би затова голяма част от хората по света са на мнение, че той трябваше да си отиде, че това, което се случи, колкото и да беше отвратително и показно, беше правилно. Но къде остана етиката на медиите? Правилно ли е снимката на един полугол, окървавен труп да залива Google Images, докато видео с ниско качество в Youtube, без всякаква цензура, “информира” как “страшният диктатор” е паднал дотолкова, че да се моли за живота си? Това ли са устоите на религията и не е ли лицемерно да отнемаш човешки живот, крещейки Аллах Акбар (б.а. Господ е Велик), при положение, че единствен Бог (независимо как е наречен) има това право? Това ли са демократичните принципи, които Западът се опитва да пробутва на Изтока? Доколко цялата тази борба за “човешките права” е общовалидна? Замислете се. Наистина ли следваме това, което проповядваме?

А от другата страна, на Запад същите тези ценности, които се пробутват на Изток, бяха сериозно разклатени.

Идеята за западност беше разтърсена из основи - трусът в Европейския съюз (ЕС) и „окупацията на Уолстрийт” показаха другото лице на стабилната демокрация. Дълговата криза в еврозоната заплаши с фалит Ирландия, Португалия, Италия и Гърция. Достигането до финансовото дъно наложи за тези държави както приемането на

спасителни планове от МВФ и ЕС, така и последвалите като неизбежни правителствени рокади. Италианският министър-председател Силвио Берлускони, пословичен с коректния си маниер на водене на държавна политика, през ноември отстъпи премиерския пост на технократа (супер) Марио Монти, което донесе повече надежди както на закъсала Италия, така и на объркан ЕС. Но ситуацията в Гърция излезе буквално извън контрол. Цялата държава трепереше от бурни протести и всекидневни стачки. След като трите спасителни плана приети през 2010 г. не доведоха до нужната финансова стабилизиция, държавата се изправи пред необходимостта от въвеждане на по-тежки реформи и налагане на по-сериозни икономически рестрикции. Отпускането на нови международни заеми на практика означаваше твърдо затягане на колана – нещо, което гръцкото население отказа да приеме. Народът защити решението си с цената на пролята кръв по атинските улици. Цяла Европа упрекна гърците заради нежеланието и лицемерието им да приемат съкращенията в публичния сектор.

Гърците застанаха срещу приемането на антикризисни мерки като орязване на пенсии, допълнителни заплати, данъчни реформи. Те се противопоставяха на всеки пакет от мерки срещу приближаващия фалит, който застрашаваше както страната, така и икономическия статус на ЕС. Притиснат от народа си и европейските лидери, гръцкият премиер Папандреу обяви през октомври, че ще предложи на референдум последния спасителен план предложен му от еврозоната. В този момент сякаш наистина се разклатиха устоите на ЕС. Лидерите на Германия и Франция категорично се противопоставиха на гръцката идея за референдум на спасителния план. Застанаха зад позицията, че единствено с одобрението на ЕС Атина може да се справи с дълговите си проблеми.

Гръцкият шантаж не проработи. Ситуацията беше изключително напрегната заради заплахата от задействане на ефекта на домино, който да доведе целият ЕС до неочаквани премеждия. Последвалата оставка на Папандреу и сформирането на временно коалиционно правителство начело с икономиста Лукас Пападимос, за момент успокоиха

европейските пазари. Но бюджетният дефицит продължи да расте, което означаваше, че затягането на колана за Гърция през 2012 г. продължава... точно както и стачките по улиците й.

В другия Запад американци също показаха „чии са улиците”. През септември започна окупацията на Уолстрийт (движението „Окупирай Уолстрийт”). Хиляди окупатори се обединиха против нарастването на социалното неравенство. Застанаха срещу неработещите политически решения и неефективните правителствени мерки. Техният призив „Спасете американската мечта!” се опълчи на емблемата „Уолстрийт” като символ на безотговорното манипулиране на икономиката заради растящите печалби на 1% от населението. От парка „Зукоти” в Долен Манхатън, на две преки от фондовата борса, протестите достигнаха и вдъхновиха над 1400 града по целия свят. Срещу мирните протести през септември и ноември щатската полиция се противоставяше с насилие и масови арести (Ню Йорк, Сан Франциско, Сент Луис, Сиатъл).

През ноември тя разчисти протестният лагер в „Зукоти” заради т.нар. „хигиенни” съображения. 17 ноември беше обявен за ден на всеобща солидарност - в Ню Йорк окупаторите блокираха улици, масови протести заляха Лос Анджелис, Питсбърг, Портланд, Сиатъл и други. Но настъпването на зимата беше факторът, който смрази енергията на протестиращите. Студът намали броят на окупиралите улиците и постави въпроса какво се случва с протестиращите, когато въпреки масовостта си те не са успели да намерят конкретика на исканията си. Липсата на ясен профил формулира редица хипотези за бъдещето на движението през 2012 г. Но енергията, която проявиха, успя отново да вкара в политическия дебат темата за „справедливия дял и старт” за всички. Западът тепърва ще дава отговорите си.

[машина на времето] Езикът на Христос, света Текла и чудесата Моника Тошева

Може би много от вас са християни, но си мисля, че малко са запознати с факта, че освен във филма „Страстите Христови“ съществува и място в света, където все още може да чуете арамейски - езикът, на който е говорил Иисус Христос. Това е районът на едно малко селце в Сирия, намиращо се на няколко километра от столицата Дамаск - Ма’алуля. Дори и да не знаете историята му, веднъж отишли там, няма как да не усетите магията на това място. Прелюбопитна е и съдбата на християнската светица Текла, чийто храм е сгушен между скалите в Ма’алуля, заедно с още десетки вдълбани в скалите килии и манастира „Св. св. Сергий и Бакхус“, където се съхраняват едни от най-старите християнски олтари. Всички къщи в селото са накацали по скалите, сякаш са естествени природни образувания, които винаги са били там. А над тях бдят внушителната статуя на Спасителя и паметникът на Дева Мария. Житието на св. Текла е изпълнено с чудеса. Тя е една от първите жени мъченици в християнството. На няколко пъти е в смъртна опасност, но благодарение на силната си вяра и благочестие доживява до дълбоки старини. Родена е в уважавано и богато езическо семейство нейде из Мала Азия (дн. Турция). От тук нататък следват различни истории за живота й и поспециално за това кога приема християнството. Една от най-разпространените версии е, че св. апостол Павел проповядвал в града, където девойката живеела. Според тази версия Текла била сгодена за красив и богат младеж от знатно семейство на име Фамир. След като чува проповедите на апостол Павел, тя пожелава да отдаде

живота си изцяло на Бог и отказва да встъпи в брак. Това разгневява семейството и годеника й. Така въпросът стига до градоначалника, който заповядва апостол Павел да бъде задържан. Текла бяга от дома си и отива при него в тъмницата. След отказа й да се върне към езическите обичаи и да се омъжи, тя е осъдена да изгори жива на кладата. Обречена на клада, на прага на смъртта се случва и първото чудо - започва да вали проливен дъжд, който гаси огъня. Текла тръгва да търси апостол Павел, който по-рано е освободен и пропъден от града, за да му служи, както дъщеря би помагала на баща си. Така двамата се озовават в Антиохия, където красотата на Текла не остава незабелязана и един от градоначалниците я иска за жена. След като тя не се съгласява, той решава да си отмъсти. Осъдена е да бъде изядена от зверовете в цирка отново заради това, че е християнка. Тогава идва и второто чудо. Завързват Текла на арената, а тя започва да се моли на Бог. Пускат при нея освирепели от глад лъвове и мечки, но животните дори не я докосват. Отново свободна и получила благословията на апостол Павел, Текла решава да се отдаде на аскетизъм. Заминава за Сирия, където отива в планината и се отдава на молитви и усамотение. Години по-късно един езичник я вижда да се моли в каньона и решава да я нападне и да отнеме невинността й. Той препречва пътя за бягство. Попаднала в безизходица Текла побягва, когато се случва и третото чудо. Скалите се разделят и тя успява да се измъкне през тесен проход. На мястото се появява и малък извор. Това се случва в малкото селце Ма’алуля, където скоро след смъртта й се събират девици, които правят малък параклис, за да съхраняват мощите й. Днес, се смята, че манастирът на св. Текла е найстарият действащ християнски манастир в света. А името й продължава да се свързва с още много чудеса – изцеляване на болни и сакати. Любопитен факт е, че макар службите в храмовете в Ма’луля да се отслужват на арабски, молитвата „Отче Наш“ винаги се изрича на арамейски.

[за десерт] Моника Тошева

Супа от булгур със зеленчуци Продукти:

4 с.л. олио 100 гр. булгур 100 гр. бакла 50 гр. хумус (накиснат за една нощ във вода) 4 с.л. доматено пюре 5 ч.л. хариса (лют сос) 5 ч.л. сладък червен пипер 5 ч.л. кимион на зърна 4 скилидки чесън 2 глави нарязан на ситно лук 1 морков 1 ряпа 30 гр. леща 30 гр. грах ½ връзка пресен магданоз ½ връзка пресен кориандър 10 листа спанак 1 лимон Сол и пипер 2 стръка целина

Начин на приготвяне:

В дълбока тенджера се наливат два литра вода и олиото. Добавят се булгурът, баклата, хумусът и лещата, както и нарязаният на ситно лук. Оставя се да поври 30 минути. След това се добяват доматеното пюре, харисата, пиперът, кимионът, черният пипер и чесънът. Вари се още 10 минути на слаб огън. Ряпата и морковът се обелват и се нарязват на кубчета. Добавят се към супата. Към тях слагаме и граха. Ври още 5 минути. Нарязват се на ситно магданозът, кориандърът, спанакът и целината и се добавят към супата. Ври още 7-10 минути. Сол и пипер. Опитва се на вкус. Супата се сервира топла с лимонови резени.

Кайма на фурна (Каф Продукти:

8-10 стръка магданоз 8-10 стръка кориандър 2 глави лук 750 гр телешка (или агнешка) сол и черен пипер на вкус 2 ч.л. рас ал-ханут (или 1 ч.л. къри с щипка черен пипер) 4 с.л. зехтин 1 с.л. масло 1 лимон 200 гр. доматено пюре 2 големи картофа Растително масло за пърженето 4 големи червени домата 50 гр. кедрови ядки Бял ориз за гарнитура

Начин на приготвяне:

Листата на почистените магд ситно, както и двете глави л каймата. Сместа се подправя се 2 с.л. зехтин. Разбърква разтопено масло. Каймата стане около 2 см, но не прека краищата. Пече се във фурна 200 градуса. В дълбок тиган 200 гр. доматено пюре, 2 с.л. зе ври 5-10 минути на умерен режат на кръгчета от около 1 оставят върху попивателна х на кръгчета с дебелина от 1 см минути каймата се вади. Кар а отгоре резените домати. П че той да покрие ястието нап кедровите ядки и се връща в 10-15 минути на 180-200 град сварен бял ориз.

фта)

) кайма

даноз и кориандър се режат на лук. Слагат се в купа заедно с със сол и рас ал-ханут. Добавят се добре. Тавата се намазва с се разстила, докато слоят не алено, за да остане хрупкава по ата за около 20 минути на 180се сипва сокът от един лимон, ехтин, сол и черен пипер. Сосът огън. Картофите се белят е се 1 см. Пържат се до златисто и се артия. Доматите също се режат м. След като се е пекла двадесет ртофите се нареждат върху нея, Полива се с доматения сос, така пълно. Най-отгоре се поръсва с във фурната, като се пече още дуса. Поднася се с гарнитура от

Тажин Продукти:

500 гр. бяла риба 2 скилидки чесън 2 с.л. пресен наситнен кориандър 2 с.л. наситнен магданоз 4 с.л. полусварен ориз 2 с.л. зехтин ¼ ч.л. кимион ½ ч.л. червен пипер и сол на вкус За соса 4 настъргани домата 1 с.л. доматен концентрат 1 с.л. нарязан магданоз 2 скилидки счукан чесън 2 дафинови листа 1 клонче листа от целина 2 с.л. зехтин ¼ ч.л. кимион ½ ч.л. червен пипер и сол на вкус За сервиране: 1 люта чушка 1 зелена чушка 1 червена чушка 1 с.л. магданоз Зелени маслини Начин на приготвяне: Почистите и смелете рибата заедно с подправките. Добавете оризът и олиото. Размесете добре и оформете топчета с размер на голям орех. Запазете на студено. Сложете в тенджера всички съставни части на соса, доматено пюре разтворено във вода и малко вода. Варете 15 минути на бавен огън, след като кипне. Сложете топчетата с чушките, нарязани на кръгчета, и варете, докато се свари рибата и сосът се сгъсти. Няколко минути преди края поръсете с магданоза, малко зехтин и маслините.

Цветята н

Програ

30.01 понеделник 18.00ч. Под маслиновите дръвчета - Through the Olive Trees, 97 мин. - Червената къща 19.00ч. Казанегра – Casanegra, 125 мин. – Евро синема 20.00ч. Истории от Бейоглу - Tales of Beyoglu, 81 мин. - Червената къща 31.01 вторник 18.30ч. Дъждовен сезон - Rainy Seasons, 90 мин. - Евро синема 20.00ч. Злато и мед - Gold and Copper, 97 мин. - Евро синема 01.02 сряда 18.00ч. В очакване на Пазолини - Waiting for Pasolini, 97 мин. - Червената къща 19.00ч. Раят сега - Paradise Now, 90 мин. – Дом на киното 20.00ч. Двайсет - Twenty, 86 мин. - Червената къща 20.30ч. С шепота на вятъра - Whisper With the Wind, 77мин. - Евро синема 02.02 четвъртък 18.30ч. Интернационалът - The International, 105 мин.– Евро синема 19.00ч. Моля, не ни безпокойте - Please Do Not Disturb, 80 мин. – Евро синема 03.02 петък 18.30ч. Двайсет - Twenty, 86 мин. – Евро синема 20.00ч. Рожденият ден на Лейла - Laila’s Birthday, 71 мин. – Евро синема 04.02 събота 17.00ч. Мирал – Miral, 106 мин. - Дом на киното 18.30ч. Истанбул на пълна скорост - Overdrive: Istanbul in the New Millennium, 70 мин. – Евро синема 20.00ч. Интернационалът - The International, 105 мин.– Евро синема

Цени на б

Дом на киното - 6лв. / 4лв. за учащи и пенсионери (абонам Евро син Червената къща - 6лв. / 4лв. за учащи и пенсионери (абона Dada Cultur

Повече информация за фестивала, мож

на Корана

ама

05.02 неделя 15.00ч. Дъждовен сезон - Rainy Seasons, 90 мин. – Дом на киното 17.00ч. Казанегра – Casanegra, 125 мин. – Евро синема 18.30ч. Истории от Бейоглу - Tales of Beyoglu, 81 мин. - Dada Cultural Bar 19.00ч. Злато и мед - Gold and Copper, 97 мин - Евро синема 06.02 понеделник 18.00ч. Интернационалът - The International, 105 мин. – Червената къща 19.00ч. Раят сега - Paradise Now, 90 мин. - Евро синема 20.00ч. Пресечна точка: Истанбул - Istanbul: Meeting of Souls, 94 мин. – Червената къща 07.02 вторник 18.30ч. Моля, не ни безпокойте - Please Do Not Disturb, 80 мин. – Евро синема 20.00ч. Дъждовен сезон - Rainy Seasons, 90мин. - Евро синема 08.02 сряда 18.00ч. С шепота на вятъра - Whisper With the Wind, 77мин. - Червената къща 19.00ч. 11 без 10 – 10 to 11, 110 мин. – Дом на киното 20.00ч. Рожденият ден на Лейла Laila’s Birthday, 71 мин. - Червената къща 21.00ч. Детето на Кабул - Kabuli Kid, 97 мин. – Евро синема 09.02 четвъртък 19.00ч. Истанбул на пълна скорост - Overdrive: Istanbul in the New Millennium, 70 мин. Дом на киното 20.00ч. 11 без 10 - 10 to 11, 110 мин. - Евро синема

билетите:

мент за 5 прожекции - 25лв. / 15лв. за учащи и пенсионери) нема - 6лв. амент за 8 прожекции - 32лв. / 24лв. за учащи и пенсионери) ral Bar - 5лв.

жете да получите на официалния сайт.

Корица: “Parting the Red Sea” by Alex Solis aka alexmdc Всички снимки и други визуални образи в списанието са: 1. Собственост на автор на спианието или 2. Използвани с позволението на автора им или 3. Със свободен лиценз за ползване за некомерсиални цели. Всички статии в списанието са авторски и не могат да бъдат използвани без изричното позволение на автора им или без ясна препратка към оригиналния текст. eaSTories е регистрирана марка. -------------------------------------------------------------------------------Front: “Parting the Red Sea” by Alex Solis aka alexmdc All photos, images and visual materials in the magazine are: 1. Owned by a writer of the magazine, or 2. Used with their author’s permission, or 3. Free-licensed for non-commercial use. All the articles in the magazine are copyrighted and cannot be used without the express permission of their author or without a clear reference to the original text. eaSTories is a registered trademark.