Page 1


Над списанието се потрудиха: Дарина Кючукова

Диана Павлова Елена Радева

Моника Тошева Виктория Тошкова

Борислава Любомирова Ива Иванова

със специалното участие на: Методи Пачев

Христина Чобанова

2


[съдържание] интро

4

от нас

накратко

6

тука има, тука нема...

блиц

8

Мая Иванова

на изток/на запад

10

Мохаммад Юнус

вкус-кус

12

кус-кус

по пътя

16

невероятната Индия

в корените

26

непознатите шевици

(р)еволюционно

28

хирургията не е това, което беше

тежка артилерия

30

Ноа и Мира Ауад

под нотите

36

раи музиката на Алжир

разказ

40

раждането на една идея

ревю

43

сградата Якубиан или един малък град в Кайро

машина на времето

45

булото в исляма - между сакралното и профанното

на политическата карта

50

десет месеца и половина

за десерт

52

още малко кус-кус

3


[интро] (или по мъничко от всички нас) Не съм набожна. Но силно вярвам, че в началото бе хаос. Така е винаги при мен. По козината ми са се натрупали всички страхове, остарели дефиниции, неоткрити истини, отминали чудеса... тежат. Като котка изпъвам гръбнак и се отърсвам енергично от всичко полепнало. Време е да спра да се самопреследвам и да продължа като стартирам. Това е моментът, в който всичките ми бягства се събират в еднопосочно трасе. Отказвам се от стратегия в бъдеще време. Имам само концепция какво искам. И ако в началото бе хаос, то в следващата моя фаза началото отива на изток... към по-близкия изток.

Мечтата като начало. Ражда се. Заживява свой собствен живот. Превръща се в част от твоя живот. Обсебва го. Не можеш просто да живееш с нея. Трябва да я докоснеш. Правиш първата крачка. После втора. Сбъдваш я. Мечтата като реалност. Живееш я. А щом извърви пътя си, тя се превръща в съкровен спомен. Вече него ще живееш. Тогава идва ново начало.

4

За всяко начало имало муза. Преди вдъхновението обаче имаш нужда от първичен тласък. Това начало понякога е много непохватно. Сядаш, дори не подостряш молива и чакаш да се напише нещо. Или е прекалено първично. Първичното начало на двама души, което реално се случи: Христо, в България, една сутрин излиза на слънчевия плаж в Созопол и не съзнава, че до няколко часа деца ще дължат живота си на него; Мохамед, в Тунис, непаралелно, се самозапали срещу режима, защото каквото и да беше казал, нямаше да бъде чут. Христо и Мохамед, на изток и в балканския изток сложиха начало, което ще остане запомнено по един тъжно оптимистичен начин. Тези две истории нямат нищо общо. Единственото общо между тези две истории е, че са човешки, без посока. Независимо дали живееш в изтока или в запада, можеш да си добър или лош във всяко едно начало. Смешно е, но западът става изток и после пак запад както началото става резултата си. Изтокът не е специална философия, начин на живот, друга реалност. Не ти е нужен специален език, за да разбираш хубавото начало. Изтокът е по-близък до теб отдавна.

Вътрешностите ти горят. Нетърпима болк се завърта пред погледа ти. Изпадаш в л раздере. Тече кръв. Потиш се. Крещиш. Ноктите болка. В тялото ти бушува пожар, който не Плачеш. Побиват те тръпки. Обливат те Крещиш. Не можеш да понесеш повече... Даряваш живот. Забравяш болката, защото


Всеки ден хиляди идеи се въртят в главите ни. Обикновено още някъде там едни проблясват за миг и изчезват, но други озаряват съзнанието ни, като че се ражда супернова. Идеите, които не ни оставят да спим, защото незабавно трябва да бъдат изпълнени. Такава една идея тормозеше умовете ни – на нас хората, запленени от Изтока и всичко свързано с него. Идеята за едно списание, с което заедно да преодолеем предразсъдъците и да Ви помогнем да погледнете света през нашите очи. Светлина в небето и... НАЧАЛО!!!

В началото може би ще попаднеш случайно на нас. Ще се запиташ кои сме и какво е Eastories. В началото може би дори ще натиснеш кръстчето в горния десен ъгъл, ще забравиш за нас и това ще е краят. А може би не. В началото ще минеш набързо по страниците, ще хвърлиш поглед към снимките, към картините. Ще сканираш заглавията. В началото дори няма да прочетеш тези думи, нали? Съзнанието ти ще оценява безмълвно и ще ти подсказва заслужава ли си изобщо да продължиш. В началото ще стигнеш до края. Но ще се върнеш обратно. Ще прочетеш съдържанието. Има ли нещо интересно там? (О, да!) И после – ще продължиш, този път бавно, внимателно. Ще погълнеш всяка страница, всяко изречение, всяка буква. Ще те заинтригуваме, ще искаш още, ще се връщаш към нас непрестанно. С нетърпение ще чакаш всеки следващ брой, ще се питаш какви ще сме в него. И ние ще идваме пак, ще утоляваме жаждата ти, ще те предизвикваме отново и отново. Понякога ще те разчувстваме, друг път ще те усмихваме, но винаги ще те докосваме. Ще ни е трудно понякога, но пак ще се връщаме. Май всеки поема доза стрес с първия Защото знаем, че началото е въздух и в началото ме беше страх от трудно, но не и непостижимо.

ка се разлива във всяка твоя клетка. Светът лек унес, докато поредният спазъм не те

ти се впиват в чужда плът. Причиняваш е можеш да погасиш. е студени вълни, но болката те изгаря.

о животът е красив. Старт.

всяко начало – мислех си, че вътре дебне край. Е, грешах. От алфа до омега… и си направил едва първата си крачка към алиф. А с всяка стъпка напред и нагоре, хоризонтът расте и се отдалечава. Прелистването на нова страница не те приближава до последната, а до следващата първа. Не ми ли вярваш?

Отгърни.

5


[накратко] Брандирай динамиката В началото на месец септември АРАБИС стартира стажантската си програма с актуалното звучене на слогана „Брандирай динамиката”. Стажът в АРАБИС е насочен към всички, които търсят едно различно лично професионално начало. Поориентиран е към арабисти, пред които се откриват възможностите за допълнително развиване на знанията по арабски език, както и прилагане на сериозен набор от компетентности – комуникативни, технически, компютърни, аналитични, бизнес, артистични... Всъщност той е особено подходящ за всички. Става дума за онези всички, които искат да започнат с повече креативност професионалния си път, избирайки една различна организация. Този избор ще им позволи сами да селектират направленията, в които искат да работят и да измислят начините, по които да брандират персоналната си динамика. Доброволният студентски стаж се дефинира като полагане на труд от страна на студент за кратък период от време под ръководството на работодател с цел придобиване на практически умения и опит в избрана от студента професионална област, която в повечето случаи, е свързана със специалността му. Работодателят, от своя страна, се инвестира в квалификацията на стажанта. Ако общото начинание е успешно, закономерно следва и отваряне на възможности за кариера. Или откъдето и да го погледнеш – стажът е едно прекрасно професионално начало. Та... затова и за начални стъпки АРАБИС предлага едни различни бранд кецове. ;)

6


Какво ще кажеш за един курс по

арабски

?

Едно от най-интересните предложения за края на тази година, според супер субективната ми класация за яки оферти, са курсовете по арабски език, които започва АРАБИС. Уверена съм, че дори и чупките в кръста биха отстъпили пред подобно езиково разчупване. Добра новина за всички, за които ползването на арабски е необходимост, и истинско предизвикателство за тези, които търсят нови знания, допълнителен брой чужд език в CV-то, по-лесна комуникация на женския пазар или просто лингвистичен разкош. И понеже мразим източното да се свързва по дефиниция с клишето екзотика, една малка вметка тук - да можеш да си говориш с араби не е като да имаш игуана вкъщи. Арабският е практичен и едновременно забавен. Продължителността на първото ниво А1 е общо 120 часа, разпределени в две поднива А и Б – всяко от по 60 часа (12 седмици). Учебните програми са разработени от самите членове на екип „Образователни пространства” и, за първи път в България, съдържанието и обхватът на нивата по арабски са съобразени с изискванията на Общата европейска езикова рамка. Да, пропуснах да кажа, че на арабски можеш да си хортуваш спокойно в доста европейски държави. Споко, няма да те затрупат с учебници за филолози от университета - курсовете са специално скроени за хора, които искат да общуват на арабски. Арабският може да ти се окаже по мярка. През декември ще има много свежа игра с награда курс. Очаквай и виж повече инфо. Цената е: изключително вълнуваща – 250 лв, а студенти и ученици ползват 10% отстъпка; ако доведеш другарче – цената пада още 10 % надолу. Локацията е: изключително централна – до метростанция Сердика, ул. Лом 1А, в безистена на Steak House, офис 5. Как да се запишеш? Обади се на 02/4179579 или 0887765900. Арабският е: изключителен език.

7


Ма

пр

Началото... „вина върху „трудно”. Е невъзможно, за да заминава в графа „ а ако е и „рискова

Веднъж от... пръ изпепеляващо, луд Имала съм щастие

Заради... идеите. В

Приятелите... Пр концепция за пр приятели е илюз И един приятел – пространство. Мо познатите ми не идеална представ и за която се пи сентенции по лекс мен ежедневните отколкото сантим че тази представа лицемерие, което за практически вследствие на, а не

Другите... са прост цели. И на маркет ясни сигнали какв тях. Не се плаша о или предизвикате план. Единствено употребата на сил

Винаги си над... тия

8


[блиц]

ая Иванова

редседател на Асоциация АРАБИС

аги е трудно”. Акцентът при мен попада Едно нещо трябва да е или трудно, или а му обърна внимание, в противен случай „ясно”. Така че, началото е винаги „неясно”, но”, става още по-интересно.

ъв поглед. Нататък историята е ясна, до, екстремно, истинско. Да, знам какво е. ето да мина оттам.

Всичко.

реди няколко години разбрах, че самата риятелите и за това, че човек „има” зия. Аз нямам приятели. Имам познати. – мъжът, с когото споделяме личното си оже би е въпрос на формулировка. Не че са ми приятели, но тук говоря за онази ва, по която въздишахме като малки, ишеха стихове и се преписваха някакви сикони и по картички за рождения ден. За отношения имат много по-практическо, ментално съдържание. Освен това смятам, а, че всички сме „приятели” е поредното о ужасно ме дразни, когато става дума взаимоотношения. Приятелството идва е е предпоставка за, това искам да кажа.

то неосъзнати „ние”, въпрос на подход и на тингова стратегия. От другите получавам во съм и къде съм, така че имам нужда от от другостта, а я намирам за привлекателна елна, съответно в личен или в публичен ото, което не приемам и не толерирам, е ла или насилие.

я неща.

Ритъмът... каквото и да се опитам да допълня, ще излезе някое клише. Сега мога да свържа „ритъм” с „рутина”. Около и в мен не я приемам, елиминирам я, щом започне да се заформя. Цветовете... по едно време се вълнувах от тоя въпрос. Много. Така или иначе, те са някакъв външен признак, а в момента ме вълнува само съдържанието на нещата. Така че, можем да приемем, че сега не съм на цветна вълна. Не спираш... да се променяш. Във или със... родата. Дълго време я отричах, тя мен също. Мисълта ми е, че има резон в историята за крушата. С уговорката, че я схващам надграждащо, а не ограничително – историята. Стана много енигматично. То май си е точно такова. Нещо като началото – нямаш гаранции за нищо, нямаш никаква представа какво ще се получи, ясно е само с какво започваш. Ти си... в смисъл „аз съм” нещо между риба, маймуна и машина за производство на светове, която ги и обслужва, освен че ги създава. Не между, а и трите заедно в едно. Това нещо още няма име. Името не е важно. А като прибавим широките кроежи и енигматични съдържания, става една комплексна прогресия, зададена с цел да й проследявам продължението. С други думи, възприемам себе си като субект, върху който си правя експерименти. И често, да не кажа дълго – си ближа раните поради това „нечовешко” отношение.

9


Свят без бедност - това бих искал да направя! Не. Този път не цитираме сладникава реплика от конкурс за красота. Това са думите на Мухаммад Юнус, икономист. А ако трябва да бъдем икономически коректни - един необикновен икономист. Не е от тези, които шикалкавят по новините кога, дали и защо ще излезем от финансовата криза, давайки прогнози, но не и решения какво да правим. От близо 30 години този човек и създадената от него банка „Грамин” работят неуморно, за да изтръгнат корените на бедността в Бангладеш. Според Юнус, благотворителността не е решение. Той се насочва към създаване на възможности за бедните, тези възможности, които им липсват и които

10

им дават начало за промяна в живота им. Какво всъщност правят банка „Грамин” и господин Юнус - микрофинансиране. Дава им заеми и това е! Промяната е налице. Само трябва да я има подходящата подкрепа от институциите. Отпускат се съвсем дребни суми от 10 до 50 долара за срок от две седмици до две години с до 20% годишна лихва. Кредитополучатели са най-вече жени, защото именно те са особено засегнати от бедността в страни, където мъжете традиционно се грижат за прехраната. Работещи жени, които имат идеи за бъдещето и как да подобрят живота си, а и защото е много по-вероятно жените да


[на изток/на запад]

дадат парите на семействата си. Фактът, че процентът на необслужените кредити е около 1%, говори сам за себе си, доколко успешен се оказва този проект за развитието в социално-икономическата сфера. След Бангладеш и други страни започват подобни проекти, сред които дори са и САЩ. Усилията, които полага, и успехите, които постига в борбата с бедността, не остават незабелязани и освен редицата други признания, през 2006 г. Мухаммад Юнус става носител на Нобелова награда за мир. В интервю за официалния сайт на нобеловите награди, той казва: „Посланието, което винаги ми се ще да отправям е, че бедността е изкуствено създадена. Тя не принадлежи на човешката цивилизация и ние можем да променим това, ние можем да изкараме хората от бедността и те да усетят

естественото състояние на нещата. Единственото нещо, което трябва да направим, е да преструктурираме институциите и политиката си и хората няма да страдат от бедността. Затова се надявам, че благодарение на наградата това послание ще бъде чуто много пъти, по един убедителен начин, така че хората да повярват, че можем да създадем свят без бедност. Това бих искал да направя.” Сигурно много от вас са се чудили защо животът е несправедлив. Други продължават да се питат защо има крайно бедни и хора, които се къпят във вани от чисто злато. Нямам отговор. Но ако вие кажете, че шансът и късметът са причините за това, то аз откровено не бих се съгласила. Всичко е въпрос на гледна точка и на мотивация. Вие бихте ли станали Банкер на бедните, както го наричат Юнус? Не. Значи ключът наистина е във възможностите, които се откриват пред нас. Но историята на този професор от далечен Бангладеш доказва, че всеки може да постави началото на своето по-светло бъдеще, ако потърси начините това да се случи. Бъдещето не принадлежи на богатите, а на тези, които искат да го започнат. Моника Тошева

11


[вкус-кус]

КУС-КУС Първото ни вкусово пътешествие започва с няколко порции кускус. Може би защото имам любими почивни дни, които са стартирали вкусово именно по този начин. А и напоследък се усещам вече как различавам делничните от почивните дни по времето, което мога да отделя за закуска – от една страна като процес на приготвяне, а от друга и като процес на хапване. Уикендите са с хубаво, бавно начало. Настъпват луксозно без аларма на gsm будилник. И денят стартира със скоростта на закусване – (не)безцелното мотане в кухненския район, сутрешен тв блок и споделено ядене. Обичам в съботите ми да няма бързане, предпочитам чаша кафе, портокалов сок и кускус със сирене и претопено масло, т.нар. соц кускус и така до десет и половина – стартовата позиция на уикенда е измината. Семплото присъствие на кускуса на масата ми е в абсолютен хранителен дисонанс с ролята си в други национални кухни. Тук, на нашия пазар, той все още се мисли като най-малките макарони във формата на топчета, звездички, буквички и други интересни форми. В Италия е това, което наричат пеперини, а в Англия – „egg barley” (ечемичено брашно с яйца).

12

Но обръщайки поглед на рецепторите се открива др култура е толкова по-ра основните храни в Магреб част на Алжир, източно Ма просто като та`аам — „хр възп го по Сам вкус комб риби слад суше Име попу още Има дефи нало евти голе с кус са изпълнявали тази фун закуски все още челна по сирене и захар, а в суперма се намира и кускусът, коет превъплъщение със сирене могат да се окажат доста ин


изток, към по-близкия изток – пред ругият свят на кускуса. Хранителната азлична, че той се оказва една от б, област, която обхваща по-голямата ароко, Тунис и Либия. Там той е познат рана“. Всъщност в Мароко дори се е приел като национално ястие, където однасят на масата всеки петък. м по себе си той няма някакъв особен с, което му позволява чудесно да се бинира с всевъзможни зеленчуци, и и меса, както и да бъде интересно дко предизвикателство със стафиди, ени смокини, сливи, кайсии и други. енно в това си амплоа, той е особено улярен в арабската кухня, но все неубедително присъства в нашата. ало е периоди, в които оризът е бил ицитен в арабските страни, което е ожило неговата честа замяна с поиния кускус, което довежда и до поемия брой готварски интерпретации скус там. При нас може би картофите нкция. А в записки на българските озиция обаче заемат макароните със аркетите именно на щандовете с паста то логично обяснява и сутрешното му е. Но няколко готварски чупки винаги нтересни:

Тунизийски кускус Продукти: ½ кг моркови ½ кг зеле 2 глави лук 1 тиквичка ½ кг месо 2 ч.ч. зехтин 2 с.л. червен пипер 3 с.л. домати 1 ч.л. куркума 1 ч.л. подправки 5 пера пресен чесън 2 сладки зелени чушки 1 кг среден кускус 2 л. вода сол Начин на приготвяне: Зеленчуците се почистват. Лукът се запържва в зехтина. Прибавят се месото, морковите и зелето, също леко се запържват. След това се добавят чесънът, подправките, доматите, червеният пипер, куркумата и солта. Сипва се водата и когато заври се добавя и тиквичката, нарязана на големи парчета. Кускусът се слага в горната част на кускусиерата, за да се сготви на пара. След като кипне още веднъж се сипва вода, за да спре да кипи и се разклаща, над съда, докато стане готов. Оставя се да изстине. Накрая към супата се добавят зелените чушки. Сервира се.

13


Салата с кускус Продукти: 3 с. л. + 1/4 ч. ч. зехтин 2 скилидки чесън 450 г кускус 3 ч. ч. пилешки бульон сокът от 2 лимона кората от 1 лимон 1/2 ч. л. сол 1/2 ч. л. черен пипер 1 ч. ч. ситно нарязан босилек 1/2 ч. ч. ситно нарязана мента 1/4 ч .ч. сушени червени боровинки 1/4 ч. ч. филирани бадеми, запечени на сух тиган Начин на приготвяне: В тиган се загряват 3 с. л. зехтин. Прибавя се чесънът и се запържва за 1 минута. Прибавя се кускусът и се бърка, докато се запържи и стане леко кафяв. На порции се налива бульонът и сокът от 1 лимон. Оставя се ястието да къкри около 10 минути. Кускусът се отцежда. В голяма купа кускусът се разбърква с останалия зехтин, лимонов сок, лимоновата кора и сол и черен пипер на вкус. Оставя се да се охлади до стайна температура и се слагат пресните подправки, сушените боровинки и бадемите.

14

Произходът на к звукоподражателна издават, докато се ва грис, т. е. от едро см просо в други райо което с пръсти веч топчета. За да не за в сух грис, след ко Преминалите през с пръсти, докато ст целият този проце жените са се събира в продължение на н се приготвяло бързо за консумация при Разпространил се б свят и оттам – в Евр Първото писмено с употребата на куску анонимна испанско готварска книга от Х се отбелязва, че е „и свят“. Там е открит от Маракеш, в коя препоръчва като хр Известният пътеш арабските страни Лъ

За още вку цъкне

тук


кускуса е берберски. Думата е а и напомня звука, който зърната арят в глинения съд. Приготвя се от мляна твърда пшеница (ечемик или они). Грисът се наръсва с вода, след че могат да бъдат оформени малки алепват едно за друго, те се овалват оето се пресяват през едро сито. ситото зрънца се оформят отново танат по-големи. В днешно време ес е механизиран, но в миналото али заедно и са приготвяли кускус няколко дни. Евтиното ястие, което о с мляко и масло, било подходящо и номадския им начин на живот. бързо в Северна Африка, арабския ропа. свидетелство за ус представлява о-мюсюлманска ХІІІ век, в която известен по цял та една рецепта ято кускусът се рана за деца. шественик из ъв Африкански

(1465 – 1550 г) коментира кускуса: “от всички храни, подходящи за ядене веднъж на ден, най-добър е кускусът, защото струва малко и засища много”. От Мароко в Европа става известна и кускусиерата – уред за готвене на кускус на пара. В долния съд на кускусиерата (бурма) се нареждат зеленчуците и месото, за да може на парата от тях да се свари кускусът, който се слага в горния съд (кошница – кескес). Захлупва се с капак, за да се задуши по-добре. Може вместо този съд да се използва обикновена тенджера, в която има метален гевгир с малки дупчици. В древността арабите използвали глинена тенджера, върху която поставяли кошничка от ракита. Дарина Кючукова

усотии, ете

к.

15


[по пътя]

невероятната индия Всяко дълго пътуване започва с една единствена стъпка. Конфуций

“КЪДЕ отиваш?!” “В Индия.” бе “Ти да не полудя, момиче?” да “Не...не съм, не бързай ля казваш на мама, мо ми те, аз ще й кажа щом дадат виза...” Ами Аз да не полудях? авят не...просто хората пр в. В много неща от любо началото. *** ти “Пък аз съм чувал, че и ин кс трябват около 5-6 ва заминеш... да преди направи ли си ги?” “...” .” ожи 6 месеца преди това сте, бе хора?!” “Едната трябва да се сл лета? Вие сериозни ли по и ед пр са ча 5 е ат зв “Аха...и това ми го ка ам... е едно знаех къде отив вс ца се ме 6 и ед пр и к Пъ Ти успя, вам, че това е реално. на *** ъз ос и ж га ба т, ор сп зи билет, па “Мило, гледам те с то а си...” успя да сбъднеш мечтат ай на света. Да. Отивам на другия кр си правиш нещо, което не на да Не. Не ме е страх. ва яб тр , ал им що, което не си ...защото ако искаш не на... правил... ва...нали? Имаше си и це ру ст си а вт бо лю ди ра И защото за

16


Като за начало, скромна (почти четирицифрена) сума в евро е достатъчна, за да се окажеш на друг континент, в град с население почти два пъти повече от това на България и температури доста над средноевропейския праг на топлинна поносимост. Особено когато до преди двадесет часа си гледал как на един друг континент снегът пролетно изненадва правителството, а всички са в истерия и улиците отново са “драматично” задръстени.

“Нали знаеш колко е мизерно там? И мръсно. Няма да ядеш нищо купено от улицата! И няма да пиеш вода....Само минерална!” Чудя се, колко ли време ще живее едно семейство тук с парите, които дадох за последния си чифт “супер яки” обувки... И защо никой не е груб и озлобен? Нима е възможно да живееш в една от “статистически” най-мизерните страни на света и да запазиш човешкото в себе си до степен по-голяма от тази на “статистически” презадоволените европейци? Кога статистиките спират да бъдат само цифри?

17


в е ми продължиха и ит ос пр въ и кт пе ас те как ли След социални Неизбежно се запитах а. ер сф та ва со ку -в но хранител толкова месо и с з бе ят ве жи да т ва пя ус ри на пикантна храна? До х просто закуска, когато се моле и нещо за чаша кафе с мляко ха от ва солено, ушите ми плам this is първата хапка на “Ok, ould be not spicy at all, you sh able to eat it”.

18

Урок номер 1, научен в самото началото по трудния начин, разби ра се - не преяж дай! Колкото и пикантнат харесва, изн а храна да е еженото ти започнала да европейско друго мнени ти с т омахче най-в е. ероятно е н а


Урок номер 2 - отново трудния по научен начин - колкото и да те радват бонбончета, който идват със сметката (специална подправка за свеж дъх и подобряване храносмилането) на колко независимо и изглеждат безобидно когато другите ги хапват - не е така! Ако имате съмнения - урок номер 1.

-ценна. ата е много по уш д за а ат , ан аблюдение. Хр а напредналост н ат ез ск р ч ей п ен о о р в ев ус а си стиките за Урок номер 3 ъм всеобщатат к азбиват стати о р ет се ч и ук н т в о о к н ч ткрили раз Може би то зерията те са о и м и ек р п въ ните защото ие. ога материал б к я ю н о ел п уж е р ч д и , които осъзнах усмихнатост омфорт. Хора, ано в Индия к ар и н ек р я п и н , о ев ет ук, За врем онални на душ и индивиди т и о ц к р я о н п т о о р п и о в н и на -приветл неща са обрат в измеренията , са в пъти по га о и щ ст и о н п ат се м я т н буквално ко. Балансъ си имат всич о н д и в и р п които то. нематериално 19


много. Храмовете са от Европа, За разлика известна има където хитект урните прилика в ар всеки сам стилове, т ук е уникален по себе си на съчетанието в цветове и разнообразни форми. са носители Някои от тях на “ду ховна на специфич ка” - в тях се характеристи , ана и всеки приготвя хр то т социално независимо о а ие, може д си положен ахрани, да се влезе, да се н ед това дори помоли, а сл да си полегне.

Всяко божество си има “дом”. За непросветения (мен в частност) много често тези “домове” пр иличат на извадени от някоя приказка - със стат уи на хора, животни , дори възстановки на от делни сцени от житията (доколкото можем да ги наречем така) на отде лните богове. Това, от своя страна, всъщност е един изключително до стъпен начин за възприем ане на дадена идеология.

20


И тук всеки бог си има “сфера на влияние”, което рефлектира върху функциите на всеки храм. Храмовете посрещат ежедневния поток от всякакъв вид проблеми, а като се има предвид размера на населението, те едва ли са малко. Според случая, всеки търси утеха в болката си на подходящото място или най-вече на това, което е най-близо.

шата Храната за ду е максимално а. разпространен Религиозните уквално символи са б сякъде. пръснати нав (където ...в храмовете ), им е мястото ята в …на рецепци хотела, , ...в ресторанта тях е ...а грижата за ежедневна...

21


лки” ...онези “ма о да неща, коит т на ти напомня крачка всяка чко, и при вси ш, че което прави лям “светът е го ебне и спасение д стига отвсякъде”, алко да имаш м вяра.

“Let’s go inside, I wanna say a prayer.” “I thought you don’t believe in prayers.” “Well, I don’t. But sometimes...it just helps.”

22


Аз също в началото не вярвах. Най-вече в приказки за рая. После попаднах в Акшардам (Akshardham). Изглежда все едно е строен преди векове, но всъщност е едва на десетина години. Издигнат е изцяло от доброволци. С пари от благотворителност. Поддържа се само от доброволния труд на хора, които явно ги е грижа за нещо. След като минеш проверката за сигурност тип “летище”, ти прибират телефона, фотоапарата и всичко, което носиш. С ръце в джобовете влизаш. Веднъж озовал се вътре - не искаш никога да си тръгваш. Рай на земята.

23


ъдната ерието на друга сб м Най-после! Предв ято цял живот съ ко а, рл пе та ла Бя мечта. една ръка ите си, е само на оч с дя ви да ла ка ис разстояние.

Разхо свърш към р че на копие черен верни на люби със скъ любовни камъни В още п така, какт И все пак

24


одката о коло Та дж Мах шва на ал тази тера са, гледащ река Юмн а а. Легенда та разказв другия й а, бряг тряб вало да им на белия а храм, нап равено от мрамор. Оба и истории че няма. Не са те как гр обницата имата съп руга е инк р устирана ъпоценни камъни. В и истор малко ии скъп оценните се оказват истински накрая. по-малко накрая и зглеждат то са изгл еждали в н ачалото. к...заслуж ава си чов ек да проп ът ув

Тук трябва да ви разкажа онази история, с която започна и моето пътуване към Индия. Веднъж прочетох някъде, че един император искал да увековечи завинаги красотата на любимата си съпруга след смъртта й. Това ме вдъхнови тогава. След време прочетох и другата версия. Но това е една дълга история. (Очаквайте подробности в някой от следващите броеве на EaSTories.)

Индия опозна Борислава Любомирова

а света, за

да разбере

.

25


[в корените] Удивителните прилики между българската и палестинската шевици Фолклорната култура и нейните атрибути са най-чистият източник на информация за психологията на един народ, те са ключ към неговата душевност,

Палестинска шевица

към неговите изначални радости и болки, въжделения и тревоги. В произведенията на фолклора – песен, танц, приказка, дреха – творческият гений на един народ обрисува най-характерните му черти, като поставя началото на неговата богата фолклорна традиция. Времената, в които живеем, са негостоприемни за този вид култура. По един странен начин и тук властва природният закон, че найсилният оцелява; оцеляват и пребъдват най-богатите и характерни фолклорни традиции. А палестинският и българският народ са едни от малкото етноси, които са запазили и до днес удивително богатите си фолклорни традиции. В тези традиции има още нещо интересно - в някои отношения те поразително много си приличат.

26

Шевицата заема особено място сред продуктите на фолклорно-творческия процес в българската и палестинската традиции. Тази своеобразна ярка експлозия от образи, багри и фантазии не е просто резултат, а процес; тя носи в себе си и акта на създаването си, и естетическия си характер, и социалната си функционалност, като всичко това е вплетено измежду хилядите разноцветни нишки. Между палестинската и българската шевици могат да се забележат както удивителни формални прилики, така и много други сходства. Те започват още от физическото „раждане“ на шевицата. И в българското, и в палестинското културно пространство съществуват неписани, но строги правила за „създаването“ на фолклора, които са еднакви и за двата народа. Само женските ръце имат право да претворяват фантазията си в шевица. Освен това и в двете култури ж е н и т е обикновено везат в групи, като в същото в р е м е Българска шевица от трънско привнасят и


други елементи на фолклорното изкуство зелено, бяло, черно. Платът задължително като пеенето и сказотворчеството. Както се обрамчва, което представлява казват в някои райони на България, допълнение към художествения образ шевицата не просто се веза, тя бива и негов завършек. Техниката на везане отпèяна – проява при шевиците на ритуалност и в двете култури същевременно също е идентична своеобразен – най-често това пример за е кръстат бод механизма на (на арабски език работа на дейното гурза мусаллаба). вдъхновение. Идентична е Н а й и социалната видните, а с Можете ли да познаете коя шевица от коя страна е? функционалност това и найна шевиците – те впечатляващите прилики между са белег за географския регион, възрастта палестинската и българската шевици са на човека, който я носи, и семейното му в художествения им облик. Формите в положение. шевиците биват геометрични (правилни) Шевиците са един от много и негеометрични (неправилни, със примери, които разкриват многобройните свободна структура). Към геометричните прилики между българския и фигури спадат квадратът и различните палестинския фолклор. Близкият изток ромбоидни разновидности. По-рядко се може да се окаже дори по-близък, срещат триъгълните форми. Правилният отколкото предполагаме... кръг е образ, натоварен със символичен заряд – тази форма е предназначена само за изобразяване на слънцето. В шевиците няма противопоставяне на елементи на соларното и елементи на хтоничното, тъй като последните не са представени под каквато и да е форма. Към негеометричните форми спадат фитоморфните – различни изображения на части от растения – цветове, листа, стебла, и зооморфните – най-често изображения на птици. В цветово отношение приликите също са Част от палестинска носия ясно доловими – най-често използваните багри и комбинации са наситено тъмночервено, яркожълто, тъмносиньо, Методи Пачев

27


ХИРУРГИЯТА

НЕ Е ТОВА, КОЕТО Б

Днес, намесата на пластичен хирург по телата на хората е практика, обичайна като ходенет трансплантацията на органи е рутинна операция, а смяната на пола – все по-често срещано явле Но какво е представлявала хирургията преди? Откъде е започнала? Мнозина свързват ней западния културен модел, но истината е, че основите на хирургията такава, каквато я познаваме на изток.

През 10-ти век един революционен физик от Андалусия описва повече от подробно различни дентални, фармацевтични и оперативни практики в 30 тома. Този труд, наречен “Китаб атТасриф”(Книга за лечението), се смята за една от най-влиятелните медицински енциклопедии на средновековието, а впоследствие се превръща в основа на европейските науки за медицината Авторът й, Абу ал-Касим аз-Захрауи, се нарича баща на модерната хирургия, признат както на изток, така и на запад. Сред заслугите на аз-Захрауи, още известен в Европа като Абулкасис, е проектирането и изображението на над 200 хирургически инструмента, разпознаваеми от хирурзи и до днес. Сред тях са спринцовката, форцепсът, пипетата, скалпелът. Андалуският физик е и първият, който открива, че катгутът (наричан днес хирургически конец) е безопасен за вътрешни шевове, защото се разтваря от само себе си. Това откритие той постига благодарение на своята маймуна, която изяжда струните на лютнята му. Аз-Захрауи допринася изключително не само за техниката Откритията на Аз-Захрауи не в медицината, но и за отношенията между лекар и пациент спират дотук: той е и човекът, В “ат-Тасриф” той описва важността на тази връзка, като подчертава колко е важно всички пациенти, независимо разкрасил милиони жени от социалния им статут, да бъдат третирани еднакво по света, изобретявайки Абулкасис силно поощрява личното отношение към всеки твърдото червило, състоящо отделен случай. Единствено тогава може да бъде поставена се от парфюми и някои най-точната диагноза и да бъде назначено най-адекватното други съставки, пресовани в лечение.

специални форми.

Повече от хилядолетие по-късно хирургията е достъпна за всеки, който може да си я позволи. Все повече се възприема като бизнес, отколкото като медицина Днес тя е между полюсните измерения на животоспасяване и естетическа симетрия, но зад нея остават да стоят значими открития, които наистина са преобърнали човешкия живот из основи Благодарим Ви, д-р аз-Захрауи.

28


БЕШЕ

то на зъболекар, ение. йното начало със е днес, се коренят

[(р)еволюционно] Приносът на арабомюсюлманската интелигенция

за световната медицина

десетки имена на учени, физици, химици, философи,

които променят света на съвременната медицина завинаги. Интубацията,

и и а. а

и д

анестезията,

) а

описание на циркулацията на кръвта и

а т. о о о. и а о

ваксинацията

са едва няколко примера за значимостта на арабо-мюсюлманските открития в медицината.

а а. я и. Елена Радева

29


30


[тежка артилерия]

Ноа и Мира Ауад

На 20 септември израелската певица Ноа и палестинката Мира Ауад изнесоха първия си концерт в София. Един ден по-рано нашият екип участва в общата им пресконференция и успя да вземе лично интервю с Мира Ауад. Вижте какво ни казаха те:

EaSTories: Говориш български много добре! фолклорна музика е изключителната Как успя да го научиш!? хармоничност, а мелодичността й наистина има нещо общо с арабското. Мира: Знам български, защото майка ми е Арабската музика също е изградена на българка, която се е омъжила за баща ми мелодичността, ритмичността. Нямат и двамата заминали за Израел. В началото нищо общо с ритмиката на западната тя не говорела нито много арабски, нито музика. Така че има доста сходни неща. Но еврейски и аз съм се родила в къща, в която има, разбира се, и неща, които не са общи се говорело на български. И всъщност - неравноделните размери в българската това беше моят първи език, после научих музика... За мен е естествено да поискам да еврейски и арабски и така... И затова все ги смеся, все пак слушам двата фолклора, още в мозъка има малко откакто съм се родила. Българският български. беше EaSTories: Да очакваме от теб първият EaSTories: Браво, сладка си! песни в подобна смесица? (Смее се..)

език, който научих.

EaSTories: Използваш в песните си фолклорни елементи. Мислиш ли, че можем да открием сходства между българския фолклор и палестинския или еврейския, мислиш ли, че можеш да произведеш нещо като смесица между тези фолклори?

Мира: Мисля, че смесицата я има винаги, дори да е леко застъпен някакъв отделен елемент.

EaSTories: Ще изпълниш ли българска фолклорна песен утре? Мира: Обожавам българския фолклор от малка (смее се)...

Мира: Разбира се! Има много общи неща EaSTories: Знаеш, че не можем да не между тях. Характерна за българската поставим и политически въпроси...

31


Сега, през септември се очаква Общото да станат нещата без преговори. Ок, това е събрание на Обединените нации да ....... нова стъпка от страна на Палестина... гласува приемането на Палестина като Ако няма раздвижване в преговорния независима държава член процес обаче, ще стане на ООН. Какво смяташ, както стана с официалното за мен е че ще стане? Как се очаква решение на ООН през голяма чест и това на палестинска 1947 година..... Мисля, че удоволствие, че бях поканена територия? дори Обединените нации да изпълнявам да гласуват за приемането тези песни Мира: Ще говоря само на Палестина, това само за себе си. Смятам, че по себе си няма да реши няма друг изход освен проблемите. Защото преговорите. Няма. Независимо дали е просто един официален документ, ООН ще гласува приемането или не, не той няма да промени същността на може да се избегне това да се седне заедно с ситуацията. Това е моето мнение. Ще израелците и да се определят границите, да чакам резултата от гласуването, разбира се определят спорните въпроси за съдбата се, и дали разрешаването на конфликта ще на бежанците, за израелските поселища, за се активизира чрез усилията на всички. всички тези неизвестни въпроси... Няма

32


Въпрос: Много сте красиви, в България много обичат Вашата песен за Евровизия, много българи гласуваха за нея. Ще я изпеете ли на концерта?* Мира, Ноа: Може би... Въпрос: Когато ви поканиха от „Кантус Фирмус” за това голямо събитие – техния юбилей, Мира имаше ли принос да дойдете в България, поне мъничък? Ноа: Аз бях много развълнувана, че ще пея на този концерт, за мен е голяма чест и удоволствие, че бях поканена да изпълнявам тези песни, така че се радвам да съм тук! Мира: Имам привилегията да работя с Ноа вече 11 години, невероятно е. Преди 11 години тя ми се обади с предложението да направим дует, където да прокараме послание за диалог и съжителство и разбира се, за мен беше огромна чест, защото Ноа е голямо име, голяма певица и по света. Това, което отличава нашето сътрудничество на сцената, е, че за разлика от други колаборации, нашата остана във времето и прерасна в дружба. Ние си приличаме много в толкова неща – музикално, лично, политически. Трябваше да си паснем, така и стана.. и вече работим заедно толкова дълго.

Ноа: Аз също трябва да кажа, че за мен беше голяма чест и удоволствие да работя с Мира през всичките тези години, научих доста от нея, обогатих се от нея, от нейната музика, личност и приятелство. Утре вечер ние ще представим съвместен концерт с композиции и на двете ни – и двете сме и изпълнители, и композитори на песни, ще изпълним и наши дуети, включително песента на Бийтълс, която е първият ни дует. И двете сме много развълнувани от това, което предстои. Мира (на чист български език): За мене това е много голямо удоволствие – да пея тука в София утре.. very sentimental even, I… и специално в НДК (смее се), защото като малка много обичах това место, не знам защо и исках да отивам на НДК, исках на НДК! Затова много е сантиментално тука.. Ноа: Чувала съм много от Мира за нейното семейство и за държавата, но никога не съм предполагала, че ще дойдем да пеем тук. И ето ни сега много щастливи. Въпрос: Споменахте, че споделяте еднакви политически възгледи. Как според вас се възпитава етническа толерантност, може ли това да бъде музиката? Ноа: Да, да! Мисля, че самият факт, че ние двете сме тук, че споделяме една

* В общото интервю с Ноа и Мира Ауад са използвани и въпроси на други медии.

33


сцена, нашето приятелство, че говорим един език, е вече доказателство как биха могли да стоят нещата; хората да оставят настрани предразсъдъците и да бъдат по-заинтересовани от хуманността и живота, от съвместното бъдеще, което ние вече правим. Ние де факто вече правим това, което се надяваме нашите народи да направят. Това е микропример какво е възможно да се случи на макрониво, ако има повече отворени умове и сърца.

форумите в интернет, които по принцип не са показател или норма, разбира се, открива изключително много мнения и от страна на консервативни кръгове и не само - и сред палестинци, и сред израелци, които смятат, че вие предавате и двете национални каузи – и палестинската, и израелската. Как минавате през това, какво отговаряте на тези хора?

хората да оставят настрани предразсъдъците и да бъдат позаинтересовани от хуманността и живота

Мира: Освен това мисля, че фактът, че не сме политици, а музиканти и че не печелим никаква облага от това наше послание – това са просто идеите ни и те са в сърцата ни, и че чрез музиката ние не докосваме мозъци, а просто сърцата, ни кара по-лесно да прокарваме това послание – от сърце на сърце. Наистина нямаме никаква облага от това, предлагаме просто една алтернативна реалност, различен начин на мислене – да се отворим един към друг. Това е.

Ноа: Аз мисля, че дори като ни погледнете ние предизвикваме доста стереотипи (Мира започва да се смее). Погледнете ни и кажете коя е арабката между нас (смеят се)! Мисля, че самият факт, че ние двете представляваме нещо толкова различно от обичайната перспектива, кара хората да се замислят отново над много неща... Въпрос [EaSTories]: Това, което казвате звучи много хубаво, но когато човек чете

34

Ноа: Ние сме изключително горди от това! (всички се смеят) Мира: Когато те нападат екстремисти, това значи, че си на правилния път. Това всъщност им отговаряме и на тях.

Ноа: Така се чувстваме. Мира: Не е лесно да те атакуват постоянно. Преминали сме през толкова много, изключително трудни мигове, например покрай участието ни в Евровизия, по време на последната война в Газа, бяхме нападани непрекъснато за това, че работехме заедно, за това, че искахме да пеем за мир – сякаш това беше някаква много саркастична идея тогава. И затова ние сме – съжалявам, че ще го кажа, но ние сме наистина свикнали с това. Затова и можем да отговорим днес на такъв въпрос с шеги и през смях. Но е много болезнено да видиш името си, употребено с най-долен език и нападки. Не е никак лесно да преминеш през това... Но ние двете избрахме начин на живот и начин да се изразяваме, към който трябваше да се приспособим в един момент. Иначе


трябваше да се предадем. Ноа: Да.. Въпрос: Да се върнем малко на музиката. Какви ще са бъдещите ви музикални експерименти?

много години и си представам само, че мога да продължа да правя същото. Когато те нападат екстремисти, това значи, че си на правилния път.

Ноа: Не знам! Добър въпрос... Първо, и двете сме влюбени в музикалния процес, той заема важна част от нашия живот и аз съм убедена, че музиката е едно все по-дълбоко пътуване към душата, и колкото по-дълбоко слизаш, толкова по-вярното изразно средство откриваш, толкова глобалният дух става по-свързан с духа, който носиш ти. За мен това е път, който се опитвам да вървя вече

Мира: Ами... мерси! Мира, Ноа на български: Благодаря!

На 20 септември Мира и Ноа спазиха обещанието си и пяха в София на български, арабски, иврит, английски. За мира и други човешки неща. Няколко дни по-късно ООН отложи гласуването за независима палестинска държава, докато не се проведе нов кръг преговори между Палестинската автономия и Израел.

Страниците подготвиха: Диана Павлова и Виктория Тошкова

35


РАИ МУЗИКАТ Алжир е известен с богатството на музикалните си стилове – класическата арабо-андалуска алжирска музика, народната музика (шааби), откъдето произтича раи или кабилската музика, модерните рок и рап, т.нар. стил диуан. В основите си, алжирският фолклор е повлиян от берберския фолклор и по-точно от музиката на Андалусия и Франция.

Темите, които се разглеждат в текстовете на алжирската фолклористика, и особено раи музиката, се свързват със социалния упадък, разочарованието на гражданите от политическата ситуация в страната. Те са израз на неподчинение и бунт, носят собствен живот с острия си полемичен характер. Тъй като стилът е неудобен за консервативния режим, голяма част от раи изпълнителите се превръщат в удобна мишена за режима в средата на 90-те години. Много от тях емигрират. Бягството от Алжир открива нови територии за раи музиката, за да стане толкова популярна в световен мащаб. Справката, която направихме за вас, ни доведе до няколко интересни имена:

36

Шеб Халед, наричан “Кралят на Раи” оглавява Раи движението в Алжир през 80-т години, продължава да твори по време на престоя си във Франция през 90-те години и до днес. Творбите му се изпълняват на алжирски арабски и на френски език. Песента “Оран, Оран” е записана от Шеб Халед в емиграция и отразява носталгията и тъгата на хилядите млади хора от Алжир и други страни от Северна Африка, заменили родината си с Франция.


ТА

те

и

[под нотите] Оран, Оран, ти се погуби докрай Най-добрите твои хора те напуснаха Заскитаха объркани в чужди земи А чуждата земя е тежка и измамна Моето щастие е при момчетата от моя край Момчетата от града, момчетата от Сиди елХуари С тях прекарах детството си За тях ще творя, докато съм жив Колко прекрасни са вечерите в моята страна Музиката на флейти и ехото на барабани Ах, ако всички, устремени към нея, Можеха да се грижат за страната ми… Докато съм жив, аз не ще забравя страната си Моята и на дедите ми земя Напразно разпитвах близките си за хора, които съм познавал Загърбили вяра и сграбчили чашата Измамно хубаво е с чаша на трапеза Да изпиеш можеш и десет – ала без полза Колко е силна мъката по ел-Тахтха Място, красиво като любовта В сърцето нахлува отново мъка И аз напразно стена, плача и отправям зов За да чуете песента на Шеб Халед, кликнете

тук.

37


Шеб Мами е друг алжирски Раи автор и изпълнител, също емигрирал във Франция. Шеб Мами добива световна известност благодарение на съвместното си изпълнение със Стинг на композицията „Пустинна роза”. Така той реализира мечтата си Раи музиката да достигне до всички краища на света. Песента “Моята родина” изразява носталгията на емигранта и възпява красотата на Алжир.

Моята родина е Алжир По нея чезна и се топя Жадувам да се върна и я видя Как лесно е да бъда близо до теб – така и не успях да се откъсна Не, не съм те забравил, скъпа на сърцето ми Анаба За да чуете песента на Константин и извисяващ се Сетиф Шеб Мами, кликнете Огънят на моята страна гори в сърцето ми тук. Как лесно е да бъда близо до теб – така и не успях да се откъсна Оран, накит на този свят, твоята раздяла ме сломи Или Саида, болка в сърцето Как лесно е да бъда близо до теб – така и не успях да се откъсна Моята родина е Алжир По нея чезна и се топя Жадувам да се върна и я видя Как лесно е да бъда близо до теб – така и не успях да се откъсна

38


Ти, който заминаваш, където и да отидеш, ще се поболееш и ще се върнеш Колко разкаяни са оставали хората не подозиращи нищо, поели по този път преди тебе и преди мен Колко много обетовани земи ще видиш по пътя, и празни земи Колко много време погуби и колко още много време ще погубиш в тях За да чуете песента на Ти, който си странник по чужди земи, колко много ще кликнете се изтощиш от този бяг тук. Колко отдавна се молиш за прежната сила – и сам не знаеш Пътнико, ще ти дам един съвет, дано идва навреме Помисли сам кое е добро за теб – преди да продадеш и преди още да купиш Ти, който проспа живота си, аз вече знам как живя Това, което с тебе се случи, дано не се повтори и с мен Така е настроил сърцето ми и ума ми Всевишният.

Страниците подготвиха: Дарина Кючукова и Христина Чобанова

Idir е друг изпълнител, разнасящ славата на алжирската музика по света е синът на висока Кабилия, Идир. Проводник на берберската култура и защитник на каузата на мира в Алжир, той организира редица многохилядни концерти – протестни митинги за социална справедливост. Автор на A Tulawin – една композиция, която Ману Чао прави световно известна под заглавието Denia Algeria (“Нещастен Алжир”). Песента на Шеб Халед, Рашид Таха и Фодел “Ти, който заминаваш” се превръща в тъжен химн на всички емигранти, на цели поколения алжирци и синове на цяла Северна Африка, потърсили утеха и сигурност в чужбина, но запазили връзка със своите корени.

39


[разказ]

Раждането на една идея Тауфик ал-Хаким

- Какво блъска по стените на главата ми? - Идея. - Какво искаш? - Да изляза. - Сега?... Посред нощ? Когато хората спят и дрямката слепва клепачите ми?! - Да. Сега. Иначе никога няма да изляза. - Не ме ли виждаш, че се прозявам? Още не съм се опомнил… Не може ли да почакаш до сутринта? - Не мога да чакам! Трябва да изляза веднага! - И защо си избра точно момента, когато потъвам в сън? - Не аз избирам, оформих се в главата ти така, както зародиш в корема на майка си, и сега съм готова да излизам. - Как тогава не съм те усетил по-рано? Всичко на всичко си чувствах главата празна като пробит мях… - Оформям се в подсъзнанието ти вече доста време. И сега, когато ме има, дойде време да изляза. - Да излезеш… Къде? - На бял свят… На листа… Ставай вече, ленивецо и ме изкарай на листа, публикувай ме за всички. - Колко си арогантна! И какво ще се случи със света, ако сега се появи нещо като теб? - Кой знае? Може би лицето му ще се измени… Може би ще стане по-красив… А може и изцяло да го преобърна. - Кой, ти ли?! - Да, аз. И не ми е за първи път. Защото пирамидите, които гледаш през прозореца си, също са били идея… Електричеството, което осветява стаята ти, е била идея. Радиото, чийто звук слуша цял свят, е било идея. Възраждането, което се появи сред народите, започна като идея. Религиите, извисили хората, се появиха като идеи. Това изкуство, което човечеството усъвършенства – също… Изобщо, цялата земна цивилизация на Адамовия род е рожба на идея… И цялата разлика между човешкия

40


и животинския вид е в това, че човекът ражда идеи, а животното – не. Така че ставай, отърсвай се от мързела и ликувай, защото в главата ти има идея! - Нима само аз имам идея? Нима няма такава в главата на всеки един от тези милиони хора? - Така е… Но много малко от тях изваждат тези идеи наяве. - Значи целта ти е да излезеш? - Да… И да живея. Това е най-ценното на тоя свят. Ако можеш да събереш две и две, взимай нещо за писане и лист, и ще станеш свидетел на чудо… На света има повече от милиард души – да речем, че само милион от тях раждат на век по идея, тогава на света ще има милион живи идеи на всеки сто години. Това никога не се случва. И ако за един век се появят десет идеи, които да оцелеят и да послужат на хората, го наричаме епоха на възраждане или златен век за човечеството. - Значи не е достатъчно просто да излезеш от главата ми… - Не, не е достатъчно. Наистина, много са идеите, които се пръкват ежедневно от главите на мислителите, поетите, артистите и учените. Особено напоследък, продукцията се удвоява… На производство. На идеи са се посветили вече предостатъчно професионални мислители. Пълнят с тях вестниците и книгите и до един разправят, че са се вдъхновили от квинтесенцията на вечността, но повечето не са създали нещо по-велико от, да речем, есенцията на сладкиша, който се топи в устата с чаша кафе сутрин. - Смятах, че важното е само да излезеш от главата… - Важното е животът след това. - Може би е важно… не само дали живееш, но и колко дълго. - Именно! Ами ако живея само година, колкото иновациите или „модата”… За мен няма по-глупав живот. - Колко би искала да живееш, ако излезеш от главата ми? - По-дълго от теб, във всеки случай. Най-малко два пъти повече. Всъщност, надявам се, когато костите ти отдавна са изтлели в пръстта, аз самата да съм в перфектно здраве и в разцвета на силите си. - Бог да те порази, теб и твоите желания! - Няма ли да се радваш, ако живея след теб? - Не, ще се радвам ако аз живея след теб, ако ще и само час! - И какво ще правиш с това време, щом идеите ти ще са мъртви? Как може един баща да се наслаждава на живота, когато е загубил децата си и трябва да доизживее дните си сам?! - Болезнено е, наистина… Това е проклятието на тези, които имат деца, а аз все още мога да ти попреча да се родиш. И защо не? Ако излезеш, ще има последствия… - Но ще има и ползи! - И какви са? - Да ме видиш на белия свят в моята цялост, ще приличам на теб и ще ти

41


напомням за твоите недостатъци – едно живо огледало на същността ти, скрин, пълен с твоите качества и достойнства, продължение на живота ти, което може да се хареса на хората, да им послужи и да задоволи егото ти. - Така е… Само нашето его би позволило на такива като теб да излязат. - Точно затова следва да се възползвам от тази ваша природа… Хайде, изкарай ме! - Само че не ми каза какво печелиш ти ако излезеш. - Ама че глупав въпрос! Можеш ли да попиташ клетката какво печели от живота?! Та нали желанието за живот е неотделимо от самото ни съществуване! - Значи ти съществуваш сега в главата ми? - Естествено. Виж как те следвам и те умолявам да ме пуснеш да живея. - Чакай малко, да взема лист и молив. - Не се бави! - Какво толкова? - Усещам как дъхът ми всеки момент ще секне, всеки момент светлината ми ще изтлее… Ти спори с мен дълго и изчерпа силите ми, пренапрегна ме и ме умори, преди да съм се родила. - Ама че беда! Моливът… забравих къде е… А лист – не мога тозчас да намеря друг, освен онзи на масата… а в него е увит сладкишът, който си бях приготвил за закуска… Пък след като вече ме вдигна от сладкия ми сън, ще трябва да се захващам с яденето… То няма полза да ти е пълна главата, ако стомахът ти е празен. Трай бабо за хубост, значи, изчакай ме да приключа делата на устата, после ще пристъпим към тези на ума, вярвай, ще побързам и няма да те карам да чакаш много. Докато дъвча, ще ти потърсим загубения молив, гледай, търся… Ето го и него под бюфета. Вече няма проблем да излезеш, идейке. Хайде! Говори ми! Излизай… Ама че работа! Какво ти е? Защо мълчиш сега? Защо не продумваш? Къде си?! Къде изчезна мърморенето ти, което ме събуди? Идейо? Говори! Заради теб ще ми приседне! Къде си? Отиде ли си? Да не умря? Уви! Умря, преди да се родиш… Да, несъмнено е умряла в главата ми преди да се роди. Видя ли ме да се бавя? Видя ли греха ми или нейния? И сега какво? Да върви по дяволите! Пък аз ще си доям и после – в леглото! Не ми се случва за първи път – да се роди и да умре идея. Или да умре, без да се е родила, като подобните ней милиони идеи, които се блъскат в милиони човешки глави, милиони пъти в милиони мигове! Превод: Ива Иванова

42


[ревю] Сградата Якубиан или един малък град Представете си живота - пъстър, емоционален, малко тъжен, понякога доста комичен, болезнено брутален, дори нежно романтичен. Сега си представете Кайро - но не Кайро, пометено от вълната на “арабската пролет”, не днешно Кайро, където отново всички са на улицата, за да защитят революцията, а онова Кайро от преди няколко десетилетия ориенталския град, пълен с всичко, което светът предлага като човешки материал - различни класи и характери, пречупени през социалната обстановка, историята и културните особености на един мегаполис, който има собствен ритъм и правила. А сега сложете всичко това между кориците на книга. Какво очаквате? Любов, измами, предателства, политика, религия, хомосексуализъм, класови междуособици, морални дилеми, неочаквани развръзки и може би хепи енд? Това е, което Малък град в Кайро предлага на

в Кайро

всеки, който я разлисти. Книгата е признат бестселър на арабски език, издадена през 2002 г., скоро преведена и на български. През 2006 г. е направен и филм по нея - пресъздаващ книгата по един завладяващ начин, с изключително внимание към всеки детайл. Авторът Ала Ал-Асуани е роден в Египет, живял за кратко в Чикаго, за да се завърне в родния Кайро. Зъболекар по професия, той има кабинет в сградата Якубиан - реална и доста внушителна постройка от 1934 г., разположена на източния бряг на Нил. Споделя, че клиниката му е най-богатият източник на вдъхновение, от който се раждат повечето от героите му. Построена първоначално за милионер и доайен на арменската общност, сградата се превръща в дом за паши, предприемачи и чужденци до събитията от 1952 г., когато някога великолепните апартаменти са заети от военни офицери

43


и техните провинциални съпруги, за да се стигне до днешната палитра от разнородни характери, които ги обитават. Помещенията на покрива, в други времена приютявали прислугата на богаташите, постепенно се превръщат в малък “жилищен квартал” на незаможни семейства, където има дори представители на дребни домашни животни и птици.

Накратко - сградата Якубиан е един пулсиращ с живот елемент, в сърцето на Кайро, от мнозина описван като негов умален вариант. Именно тук ще се срещнете със Заки бей - уважаван от всички в квартала аристократ на солидна възраст, наказан със злобна сестра, но все пак притежаващ неугасваща тръпка към красивите жени и разбира се, ценител на всички позволени и непозволени удоволствия. Портиерът също живее там, откакто всички се помнят - със съпругата и сина си Таха, който въплъщава в образа си разбилата се на парченца мечта да стане полицай и да служи на родината. Тук можем да се доближим до това на какво са способни службите за сигурност тема, доста актуална в светлината на днешните протести. Пътят му започва от университета, следван от религиозния

44

фанатизъм, за да го доведе до сбъдването на друга мечта, която може би няма да допадне на повечето западни читатели, но го оформя като характер, постигнал душевен мир. Неговата годеница Бусайна се отдръпва от любовта им в момент, в който пътищата на двамата поемат различни посоки. Тя се впуска в борба да оцелее и да помогне на овдовялата си майка за изхранването на семейството им в един свят, управляван от мъже с нисък морал и големи финансови възможности. Любовната “драма” на другия фронт е представена от Хатим Рашид - редактор на списанието Le Caire и хомосексуалист. Този тип “скандални” за мюсюлманското общество отношения могат да се окажат много по-дълбоки от чисто физическата връзка между двама мъже. Хаджи Аззам - достопочтен и уважаван бизнесмен, с безупречен външен вид, неясно минало, претенции за набожност и междувременно двама големи сина, предлага на читателя интересен сюжет за брака с една или две жени. Неговата персона насочва към социалните, личните и политическите взаимоотношения в Египет и осветлява двойния стандарт при спазването на небесните и земните закони. Казано с други думи, всеки от персонажите на Асуани е дарен със свой път, белязан от трудности, комични и трагични обстоятелства и най-вече много реализъм. Различните съдби се пресичат, понякога дори преплитат една в друга, събират се и се разделят и рисуват една пъстра картина на живота в Кайро. Откровен, реален, истински. Такъв, какъвто е. Борислава Любомирова


[на политическата карта] Десет месеца и половина Тя е на 32, има слънчеви очи, елегантен профил. Тауаккул Карман. Това е името на една вече световноизвестна йеменка. Нас Тауаккул ни интересува обаче, не защото спечели Нобеловата награда за мир тази година. Историята зад тази награда е история на едно общество в криза, кръв и надежда. Затова ще я разкажем.

не ви харесва, че описвам процеса, то е защото сме свикнали по сладникавите ни телевизии това да влиза три пъти в месеца в хрониката да запълним липсата на малоумни новини с някакви международни новини.

През октомври тази година Салех обяви, че ще се оттегли от поста си. За пореден път. Как протича едно ежедневно Това не пречи на полицаите му да убиват междувременно. Йеменското вътрешно потушаване на бунт министерство отрича инфото за жертви. В Йемен тактиката е проста и ефикасна: „Невярната информация се използва за протестиращите са атакувани от заблуда на общественото мнение” казват разположените по високите етажи на те. Има хора, които вярват на този тъп сградите снайперисти, а междувременно рефрен. Салех приема, че ще се откаже редовната армия ги обгражда отвсякъде, от поста, после се отказва от приемането на решението. после ги напада И така няколко балтагия – пъти – колкото и наемниците, чиято невероятно да ви работа е да убиват. звучи, това е факт. Правят това с Опитвам се да си брадви и дървени представя какво прътове. Обгазяват има в главата на ги с токсични един човек, който газове. Оцелелите над 30 години е бягат и попадат имал всичко и в кварталите, Президентът Салех всички и сега всеки окупирани от един допълнителен просалехистите. Салех е президентът на Йемен от 33 ден, който му остава в златната клетка, години. Не заслужава да му знаете вероятно е свръхудоволствие, в което цялото име. Ясна е предисторията – трябва да се вкопчи и от което за Тунис, Египет, паралелната Сирия. Ако нищо на света да не се пуска. На 23.11.

45


Салех подписа в Рияд споразумение за предаването на властта на временно правителство. Зари и празненства за кратко. Г-н Салех е известен със своята хитрост, в най-гадния смисъл на думата, и май малцина бяха склонни да му повярват. Според споразумението, което бе измислено и предложено първо от ултрабогатите околни държави от Персийския залив, а после одобрено от САЩ и ЕС, Салех трябваше да запази титлата президент, като прехвърли свои прерогативи към дългогодишния си вице – Абд Раббо Мансур Хади. Споразумението гарантира имунитет на Салех и фамилията му. Гениален план наистина.

Новите стари Хади веднага обеща чудеса и като първа стъпка даде възможност на Мухаммад Басиндуа – уважаван политик от размирния йеменски юг, да формира кабинет на националното единство. Имаме вече и дата за президентски избори – 21.02.2012. Но Салех, вместо да отиде след Рияд в Щатите да се лекува (и той се разболява непрестанно като всички клатещи се диктатори), се върна в Сана при корумпираното си семейство и активистите си. Президентът и роднините му имат страхотно влияние над силите за сигурност, особено над елитната армия и въздушните сили. Последваха нови ожесточени сблъсъци предимно на тероторията на Таез – втория по големина град, южен Йемен, където антиправителствените сили имат силни позиции. Много загинали, много брутално

46

убити. И преди няколко дни, в началото на декември – поредното примирие. Проблемът, казват, идва и оттам, че немалка част от протестиращите са само формално такива. Така е по-удобно. И се обръщат в правилната посока след всеки малък завой в полза на едните или другите. Елитните армейски части – републиканската гвардия, се оглавяват от сина на президента – Ахмед Салех. Там обаче дисциплината не била толкова изрядна. Междуособиците сред военните потапят конфликта още един етаж надолу по пътя към истинската гражданска война, каквато наблюдателите чакат да дефинират като такава едва при случването на всички нейни симптоми. Законът като принцип на гражданското право, който трябва да се почита, в Йемен не съществува. Защо да се учудваме тогава, че има данни за плъзнало разпространение на Ал-Кайда там... Или че Саудитска Арабия има свой човек претендент за бъдещото президентско място – генерал Али Мухсин алАхмар, ренегат от йеменската армия, който има силно влияние, подривно насочено срещу Ахмед Салех. Месеци наред г е н е р а л ъ т управляваше подчинената му мощна дивизия Генерал ал-Ахмар


така, че просто да отбранява струпващите се по площади протестанти от набезите на просалехистките части. Докато един ден през септемви ескалацията доведе до там, че силите на ал-Ахмар и тези на президентския син безвъзвратно влязоха в жестоки кръвопролития помежду си. И да не забравя – генерал ал-Ахмар е бившият довереник на самия президент. Това не е турски сериал, това е смазващата действителност на пълната липса на свобода на избора, която избиваните по площадите обикновени деца на революцията дори не осъзнават в цялата й дълбочина. Да се върнем на Тауаккул. Политик и активист за човешките права, тя оглавява

Тауаккул Карман

групата на Жените журналисти без вериги, създадена през 2005. Тауаккул участва със собствената си инициатива и сили в надиганията от самото им зараждане в Йемен. Във всички медии описват нея и другите две жени, с които си поделя тазгодишната Нобелова награда – либерийките Елън Джонсън Сърлийф и Роберта Гбоуи, като невероятен пример за ролята на жените в революционните движения и разрешаването на конфликтите по мирен начин. Личното ми мнение е, че това са пълни глупости.

Странно е, че при цялата тази кръв хората пак се опияняват да говорят за феминизъм. Наричат я майката на революцията и явно протестиращите йеменци имаха нужда от нейното мотивиращо лице по плакатите сред площадите. Тауаккул преди всичко е човек. Заема важно място в основната опозиционна партия Ал-Ислах. Онези, които щракнаха с пръст „аха, това е ислямистка партия”, са до известна степен прави. Ислах означава реформа. Партията разчита на солидна подкрепа от немалко племена и кланове в Йемен, но и на бизнесмени и политически умерени общественици. Основана е още през 1990 г. от йеменски членове на Мюсюлмански братя и вече има значителен опит в парламентарния живот на страната. За десерт идва третият претендент за стола на Салех (след сина му и генерал АлАхмар) - бизнесменът милиардер Хамид ал-Ахмар, който също е член на АлИслах. Той вече има солидни доводи да си приписва впрягането на революцията – плаща на медиите. Но е отколешен съперник на Салех и май ще се окаже, че арабската пролет му е дошла дюшеш, за да канализира идеята си да се намести на президентското място. За тези негови стари амбиции има сведения в аналите на Уикилийкс по повод срещите му с американски дипломати в Йемен: през 2009 Хамид ал-Ахмар заявява, че иска да надигне народа срещу Салех, като целта е произвеждане на „контролиран хаос”. Същевременно тази есен в Йемен властите на Салех започнаха арести на ислямисти. От Ал-Кайда. Козът на антитероризма

47


– истинска игра или спасение за Салех? Той имал невероятната способност да умее да причинява такива проблеми, че да е незаменимо нужен за тяхното отстраняване.

по-кървави и непреодолими.

Проблемът на Йемен не е дребният пъргав ум на неговия диктатор. Той все някога ще изчезне. Революцията ще остарее с много повече от сегашните си десет месеца Хути и половина. Проблемите на Йемен, които ще Те действат в останат дълго обаче, се Северен Йемен, наричат безработица, в пограничните и з к л ю ч и т е л н а райони със Саудитска бедност, затъваща в Арабия. Шиити са куршумите икономика, и съществуват като невероятни криволици истинска въоръжена междуплеменните групировка от бойци Тълпа, скандираща с плакат “Изчезни” срещу на отношения, сепаратизъм от 2004 г. Борят се Салах на север, неграмотност. срещу правителството Донорите на помощ не се редят на на страната и дискриминацията на шиитите. Днес наброяват над 10 000 бойци, опашка. Контролираният хаос е на път да а според някои източници – до 100 000. се превърне просто в хаос. Хутите действат на друг тип фронт срещу йеменското правителство още преди Искам да ям революцията и са поредната причина за разделение сред йеменците. Хутите След толкова думи и ужасяващо обвиняват правителството на Салех, че е оплетената ситуация е време за нещо просаудитско и проамериканско, че и про- съвсем истинско и осезаемо - историята Ал-Кайда. Правителството пък отдавна на глада в Йемен. 1/3 от йеменците не е обявило хутите за местното шиитско ядат, защото няма какво. Джамала е на 24 оръжие в ръцете на Иран. и има 4 деца. Живеят на улицата някъде в нищото в Йемен, в супер мизерна колиба, Ако Щатите, безличният ЕС и Саудитска направена от найлони и картони, която продължават да не предприемат сериозни мирише на собствените им изпражнения. мерки, които да започнат да медиират Бащата е в затвора от една година. По гражданската война, анализаторите се цял ден Джамала обикаля из улиците с опасяват от повторение на сценария със надежда да намери някоя кора хляб за Сомалия от последните години. Там в децата. Огромни очи, подути от глад момента крайни ислямисти контролират коремчета. Нали знаете как изглежда отделни части от страната и хаосът, гладът детският глад? http://yementimes.com/deи непрестанните размирици стават все faultdet.aspx?SUB_ID=34458

48

Диана Павлова


[машина на времето] БУЛОТО В ИСЛЯМА - МЕЖДУ САКРАЛНОТО И ПРОФАННОТО доц. д-р Павел Павлович Ислямът – религия на правилната практика Една от главните причини за честото неразбирателство между исляма и християнството е отношението на двете религии към темата за правилната практика. За един мюсюлманин изглежда не само странно, но и често недопустимо отношението на мнозина християни към ритуалния аспект на тяхната религия. Той се пита как е възможно човек да се идентифицира като изповядващ християнската религия, а в същото време да не ходи на неделна служба, да не спазва задължителните пости, нито да извършва ритуалите, свързани с годишния цикъл на християнските празници. Докато мнозина християни не само в България приемат това състояние на нещата, без да смятат, че то накърнява тяхната вяра, за мюсюлманина такова отношение към религиозните практики е лицемерие, което много често граничи с неверието. Каква е причината за тази позиция на исляма, която, погледната отстрани, може да изглежда крайна и непримирима?

Всеки мюсюлманин е длъжен да се придържа към пет базови принципа на вярата, известни още като „стълбове на исляма“. Чрез първия стълб, засвидетелстването, се декларира, че няма божество освен Аллах, и че Мухаммад е пратеникът на Аллах сред хората. Следва задължителната петкратна молитва, която мюсюлманинът трябва да извършва всеки ден, говеенето в деветия месец от арабския лунен календар, поклонничеството в Мека – в дванадесетия месец и данъкът за милостиня. Само първият от петте стълба е свързан със засвидетелстване на правата вяра. Той задължава приемащия исляма да изповядва единобожието, като при това признае пророческата мисия на Мухаммад и неговия човешки статут за разлика от християнството, което разглежда Иисус Христос като човекобог. Останалите четири стълба на исляма са практики. Но практики, чрез които мюсюлманинът потвърждава своята вяра в течение на денонощния и годишния цикъл. Нито една от тези практики не може да бъде пропусната без уважителна причина, която да е описана в мюсюлманското право (шариата). Дори и такова предвидено от закона пропускане

49


не освобождава мюсюлманина от отговорността за постъпката му. След отпадането на обстоятелството, което е възпрепятствало извършването на задължителната практика, той е длъжен да компенсира пропуснатото или да изкупи греха чрез съответната епитимия. Така пропуснатите дни от поста се изкупват било чрез наваксване по време на останалата част на годината, било чрез принасяне на жертва (курбан) или изхранване на бедняци, било чрез двете заедно. За разлика от християнството, което е религия на правилната вяра или ортодоксията, ислямът е религия на правилната практика или ортопраксията. Това проличава от историята на догматичните спорове в двете религии. Още в зората си християнството е изправено пред спорове за природата на Иисус Христос, по-късно – за изхождането на Светия дух, за естеството на триипостасния Бог и т.н. В исляма чисто богословски спорове не липсват, но най-ранните и найважните дискусии са за значимостта на делата. Мюсюлманите непрекъснато се питат – може ли един човек да остава вярващ само чрез засвидетелстването на единобожието и признаването на пророческата мисия на Мухаммад? Каква е ролята на делата или въздържането от дела за принадлежността на отделния човек към правилната вяра? Способна ли е греховната постъпка да обрече човека на Ада? Какви са политическите отражения на тези въпроси в контекста на разцеплението на мюсюлманската

50

общност на враждуващи помежду си политико-религиозни партии? Отговорът, макар и с неизбежните доктринални нюанси, е, че делата са неотделима част от религията. Без тях е невъзможно придържането към правата вяра. Един от примерите за крайна ортопраксия е уахабитската интерпретация на учението на средновековния мюсюлмански юрист и богослов Ахмад ибн Ханбал (поч. 855 г.). Според уахабитите, чието учение е официалната доктрина на днешна Саудитска Арабия, делата са от решаваща важност за човешката вяра. Основателят на учението, Мухаммад ибн Абд алУаххаб (1703-1792), смята, че много от съвременниците му са се отклонили от правилната практика, което поставя под съмнение самия им статут като мюсюлмани.

Булото като правилна практика Освен стълбовете на исляма мюсюлманинът е длъжен да се придържа и към други практики, които религията определя като правилни. Те са свързани с различните аспекти на ежедневието и често засягат интимната сфера на половата нормативност. Важна част от ортопраксията на исляма е забраната на безчестието, един от важните аспекти на което е областта на недопустимите връзки между мъжа и жената. Прелюбодейството (зина), което е неправилна практика, лишава мюсюлманина от статута на вярващ, а това налага най-сурово наказание. Коранът изисква прелюбодейците да


бъдат бичувани; пророческата традиция (сунната), която често се оказва позначимия законодателен източник, изисква женените-прелюбодейци да бъдат убити с камъни (раджм). Забулването на жената също спада към категорията на правилните практики, а значи е решаващо за религиозния статут на мюсюлманката. Булото не е въпрос на лична преценка, като например решението на един християнин да носи кръст като знак за религиозна идентичност. Булото е част от правилната верска практика, а незабулването е способно да постави под съмнение искреността на вярата и самата принадлежност към нея. Свещената книга на исляма, Коранът, не съдържа текст, който да разпорежда забулването на мюсюлманката. Ислямските богослови и юристи обикновено се позовават на Коран 33:53: О, вярващи, не влизайте в домовете на Пророка, за да ядете, освен ако ви бъде позволено, но без да изчаквате сготвянето му. А поканят ли ви да влезете, влезте и когато се нахраните, разотидете се, без да се заседявате в разговори! Това огорчава Пророка. Той се свени от вас, но Аллах не се свени от истината. И ако помолите жените му за някоя вещ, помолете ги иззад завеса! Това е най-чисто и за вашите сърца, и за техните сърца. И нямате право да огорчавате Пратеника на Аллах, нито да се жените някога за съпругите му след него! Това е

огромно [прегрешение] пред Аллах. (превод Цв. Теофанов) От контекста на стиха личи, че той е посветен на конкретен случай от живота на арабския пророк и се отнася до отношението между неговите жени и последователите му. В стиха е спомената завеса (хиджаб), която трябва да отделя жените на пророка от погледите на останалите хора. Въведена е и забрана за останалите мюсюлмани да вземат за жени пророческите съпруги. В крайна сметка този специфичен стих, който не третира въпроса за забулването на лицето дори по отношение на пророческите съпруги, се превръща в основание за забулването на жената в исляма. Както обикновено смисълът на кораничното послание е променен чрез обвързването му с привиден исторически контекст, известен като „причина за откровяването“ (сабаб ан-нузул). В случая се разказват предания за женитбата на пророка за красавицата Зайнаб, както и за неволно докоснатата ръка на друга пророческа съпруга, Аиша, от един мюсюлманин, който бил поканен на трапезата на пророка. Чрез тези историзиращи предания смисълът на кораничния стих се разширява. От една страна той се обвързва със забулването на лицето; от друга – частният случай, на който са посветени кораничните стихове, се превръща във всеобща норма, изискваща от мюсюлманката да забули лицето си. Какви са причините за подобно преосмисляне на кораничното послание? Защо жената в исляма трябва да прикрива лицето и косата си?

51


Булото като граница между сакралното и профанното Забулването на жената е известно още от предислямската епоха. Въпреки че ислямът го отдава на прагматични, а не на религиозни причини, обяснението на този феномен със сигурност е свързано с древните представи за сакралност и ролята на женското начало в езическия култ. С идването на исляма тежнението към сакрализация на женското начало продължава. Жената става център на религиозни представи, които изискват тя да бъде предпазена от профанация. Тъкмо в този контекст булото придобива значението на сакрална бариера. Закритото лице на мюсюлманката не се възприема като символ на недостъпност, а отпуснатото пред него покривало не е предпазна мантия, възпираща лъчението на похотта. Преградата пред женския лик е материално препятствие пред взора на любопитния, ала и пропуск към чертозите на сакралното, където се съединяват представите за жената като човек и жената като топос на свещеното. Отражението на този преход към сакралното откриваме в характерната за исляма терминология, рисуваща отношението към жената. Семантичното ядро на термините гравитира около многозначния триконсонантен корен х-р-м, който препраща към представите за святост, чест, достойнство и сакрално запрещение. Хáрам е свещената/ забранената територия около предислямските храмове, в която всеки

52

се ползва с право на закрила. В тази територия не може да бъде проливана кръв, нито дори може да бъде отсечено дърво. В ислямската терминология с хáрам се означава свещената зона около гр. Мека, а насочването към тази зона се нарича ихрáм. Ихрáм е и състоянието на ритуална готовност за извършване на поклонническия ритуал (хадж), както и състоянието на ритуална чистота, което настъпва след измиването или изкъпването, предшестващо молитвата. Харáм е сакралната забрана в исляма, а хурма е честта на мюсюлманина. Хáрам в редица арабски диалекти е думата, с която мъжът говори за съпругата си. Харим – дума, от която е произлязъл българският „харем“, – в арабския означава женската част от дома – там, където мъжът не винаги има достъп, а, когато бъде допуснат, е длъжен да си дава сметка за свещената недостъпност на тази зона. От това кратко изложение личи, че представата за жената функционира като неделима част от понятията на мюсюлманската култура за сакралното, а нейното забулване трябва да се възприема като част от тази сакрализация.

Булото като цивилизационна межда В наше време е модерно да се говори за общуването между цивилизациите и за съществуването на общочовешки ценности, които ги обединяват. Тук не е мястото да се спирам подробно на цялата относителност на понятието „общочовешки ценности“. То винаги се осмисля в ценностния контекст на


дадена специфична култура, така че „универсалните ценности“ се оказват нееднозначни и зависими от културния фон на интерпретиращия ги субект. Както видяхме, булото за исляма полага границата между сакралното и профанното. То е не само символ на принадлежност към ислямската религия, но и правилна религиозна практика, отхвърлянето на която накърнява статута на жената като мюсюлманка. Иначе казано, премахването на булото представлява акт на десакрализация, то е потапяне в профанното с всичките му сакрално и морално нечисти практики. Мюсюлманинът възприема забулената жена като въплъщение на нормативния морал, изразен чрез свещените повели на религията. Връзката с такава жена е възможна единствено чрез институцията на брака, която позволява да се избегне профанацията на сакралното начало, да

се отмахне булото, без да бъде накърнена вярата. Обратно на това, разбулената жена е средоточие на профанното. За мюсюлманина разбулването разкъсва връзката с религиозните представи за сакралното; то е зов за физическа близост далеч от морала на религията. Веднъж осъществена, такава близост само потвърждава и задълбочава профанния статут на незабулената жена. Дихотомията сакрално/профанно чертае рамките на отношението на източния мъж към западната жена. За него тя е лишена от забулената мистерия на мюсюлманката, нейното изложено на показ лице (а понякога и тяло) е признак за телесна достъпност и профанна аморалност. В този смисъл диалогът между цивилизациите, макар и осъществим като физическа връзка, е невъзможен от гледна точка на несъвместимите представи за святост и профанация.

Доц. д-р Павел Павлович (1968) е преподавател по арабски език и арабска цивилизация в Катедрата по арабистика и семитология на СУ "Св. Климент Охридски". Област на интересите: история на арабите и исляма през V-Х в., ислямско право и юриспруденция, автентичност на преданията за ранния ислям и пророческата традиция в исляма. Член на Експертния съвет на Асоциация АРАБИС.

53


[за десерт] Агнешко с кускус по марокански Продукти: 1 кг агнешко 2 моркова 1 глава лук 4 домата 1-2 ч.л. канела ½ ч.л. черен пипер малко индийско орехче 3-5 парчета тиква или 2 червени картофа 500 г кускус

Приготвяне: Месото, нарязано на парченца, се задушава с малко мазнина (може и зехтин), с настърганите моркови, ситно нарязания лук и обелените и нарязани на кубчета домати. След час, час и половина задушаване на слаб огън се добавят канелата (по желание, защото някои не я харесват), черен пипер и индийско орехче. Отделно се приготвя кускусът. Той би трябвало да се вари на пара, но понеже у нас не е пресен, а пакетиран, се вари във вода, докато набъбне. Оформя се като кратер на вулкан, а в дупката се слага агнешкото. Аранжира се с парчета печена тиква или червен печен картоф.

54


Кускус със зеленчуци Продукти: 4 с.л. зехтин 3 глави лук, нарязани на дребно ½ ч.ч. зеленчуков бульон 1 ч.ч. сварен нахут или от консерва 1 щипка шафран 1 щипка индийско орехче ½ ч.л. куркума ½ ч.л. джинджифил на прах 1 пръчка канела 6 домата, обелени и нарязани на четвъртинки 400 г моркови на кръгчета 1 ряпа, нарязана на пръчици 1 дюля на кубчета 2 тиквички на кръгчета 1 червена люта чушка, наситнена 1 ч.ч. стафиди 4 ч.ч. арабски кускус 50 г масло сол и пипер на вкус Приготвяне: В загретия зехтин се слагат сухите подправки, разбъркват се леко и се слага лукът. Когато поомекне, се добавят морковите и ряпата. Разбъркват се 2-3 минути. Добавят се тиквичката, дюлята, лютата чушка и нахутът. Слагат се доматите, налива се бульонът. Кускусът се поставя в гевгир или приставка за пара над зеленчуците. Тенджерата се затваря за още 2-3 минути. Ако се използва булгур, се измива и залива с гореща вода. След 20 минути се прецежда и се слага в тиган на котлона да се овкуси в разтопеното масло, малко сол и черен пипер.

55


eaSTories #1  

Днес излезе първият брой на най-новото списание в българското електронно пространство. Първи брой с двигател и основна тема НАЧАЛОТО. Защото...

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you