Пет урока от Невил Годдард

ПЕТ УРОКА

Невил Годдард Лекции / 1948 г.

ПЕТ УРОКА

УРОК 1 - СЪЗНАНИЕТО Е ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ Това ще бъде един много практичен курс, затова се надявам, че всеки в този клас има много ясна картина на това, кoето той желае, защото съм убеден, че Вие можете да реализирате желанията си чрез техниката, която ще получите тук тази седмица в тези пет урока. За да можете да се възползвате напълно от тези инструкции, нека заявя сега, че Библията не се позовава на което и да е лице, съществувало някога или на което и да е събитие, което някога се е случило на земята. Древните разказвачи не са писали история, а алегоричен урок по картина с определени основни принципи, които облякли в дрехите на историята и адаптирали тези истории към ограничения капацитет на най-безкритичните и доверчиви хора. През вековете погрешно сме приемали персонификации за личности, алегория за история, превозното средство, което е предало инструкцията за инструкцията, и грубият първи смисъл за крайния смисъл. Разликата между формата на Библията и нейното съдържание е толкова голяма, колкото и разликата между зърно царевица и зародиша на живота в това зърно. Както нашите асимилативни органи правят разлика между храна, която може да бъде вградена в нашата система и храна, която трябва да се изхвърли, така нашите пробудени интуитивни способности откриват под алегорията и притчата духовния жизнен зародиш на Библията и хранейки се с него, ние също изхвърляме формата, която предаваше това съобщение. Аргументът срещу историчността на Библията е твърде дълъг и следователно той не е подходящ за включване в тази практическа духовна интерпретация на нейните истории. Затова няма да пилея време в опит да Ви убедя, че Библията не е исторически факт. Тази вечер ще взема четири истории и ще Ви покажа какво са искали древните разказвачи на истории да видим , Вие и аз в тях. Древните учители прикрепяли духовни истини към фалически и слънчеви алегории.Те не са знаели толкова много за физическата структура на човека, колкото знаят съвременните учени, нито са знаели толкова много за небесата, колкото нашите съвременни астрономи. Но малкото, което те знаели, използвали мъдро и изградили фалически и слънчеви рамки към които вързали големите 1

ПЕТ УРОКА духовни истини, които били открили. В Стария Завет ще намерите голяма част за фалическото поклонение.Понеже не е полезно, аз няма да наблегна на него. Ще Ви покажа само как да го тълкувате. Преди да започнем с първата от духовните драми, които ние с Вас можем да използваме по практичен начин, позволете ми да посоча двете изключителни имена в Библията: това, което Вие и аз превеждаме като БОГ или ЙЕХОВА и този, когото наричаме негов син, който е ИСУС. Древните хора изписвали тези имена с помощта на малки символи. Древният език, наречен староеврейски език, не е език, който може да усвоиш на един дъх. Бил мистичен език, никога неизречен от човек.Онези, които са го разбрали, са го разбрали както математиците разбират символите на висшата математика. Не е нещо, което хората са използвали за предаване на мисли, както сега използваме английския език. Те казаха, че Божието име се изписва Йод, Хе, Вау, Хе.Ще взема тези символи и ще ги обясня на нашия нормален, земен език, по следния начин: Първата буква Йод в името БОГ е ръка или семе, не само ръка, но ръка на директор. Ако има един орган на човека, който го дискриминира и го отделя от целия свят на сътворението това е неговата ръка. Това, което наричаме ръка в антропоидната маймуна, не е ръка. Използва се само с цел транспортиране на храна до устата или за да се люлее от клон на клон.Човешката ръка модернизира, формира.Наистина не можеш да изразиш себе си без ръка. Това е ръка, която строи, ръка на директор, тя насочва и формира, и гради във вашия свят. Древните разказвачи на истории са наричали първата буква Йод, ръка или абсолютното семе, от което цялото творение ще дойде. На втората буква Хе, те дадоха символа на прозорец. Прозорецът е око – прозорецът е за къщата това, което е окото за тялото. Третата буква Вау,те нарекоха гвоздей. Гвоздейте се използват с цел да свържат неща заедно.Съединението "и" в староеврейския език е просто третата буква или Вау.Ако аз искам да кажа „мъж и жена“, поставям Вау в средата, това ги свързва. Четвъртата и последна буква Хе е друг прозорец или око. В този наш съвременен, земен език, можете да забравите за очите и прозорците, и ръцете и да гледате по следния начин. Сега сте тук. Тази първа буква Йод е Вашето АЗ СЪМ, Вашето 2

ПЕТ УРОКА осъзнаване. Вие сте осъзнати, че осъзнавате - това е първата буква. От това осъзнаване следват всички състояния на осъзнаване. Втората буква Хе, наречена прозорец е Вашето въображение, способността Ви да възприемате. Представяте си или възприемате нещо, което Ви изглежда различно от Аз (себе си).Сякаш сте изгубени в благоговение и съзерцавате духовни състояния по незаангажиращ начин, правейки мислителя и мислите му отделни субекти. Третата буква Вау е способността Ви да усещате, че Вие сте това,което искате да бъдете. Каквито се чувствате- такива сте, Вие осъзнавате, че сте такива.Да вървиш, сякаш си това, което искаш да бъдеш, означава да вземете желанието си и да излезете от въображаемия свят поставяйки Вау върху него. Завършихте драмата на сътворението. Осъзнал съм нещо.Тогава осъзнавам, че всъщност съм това, за което бях осъзнат. Четвъртата и последна буква в името на Бог е друго Хе, друг прозорец, което означава видимия, обективен свят, който непрекъснато свидетелства за това, за което аз съм осъзнат.Вие не правите нищо за обективния свят; той винаги се оформя в хармония с това за което сте осъзнати , че сте. Казано Ви е, че това е името, с което са направени всички неща и без него няма нищо направено, което да е направено. Името е просто това, което имате сега, докато седите тук. Вие сте осъзнати, че Ви има,нали? Със сигурност сте. Вие също осъзнавате нещо, което е различно от вас: стаята, мебелите, хората. Вече може да станете избирателни. Може би не искате да бъдете различни от това, което сте, или да притежавате това, което виждате.Но Вие имате капацитета да почувствате какво би било, ако сега сте други от това, което сте.Когато приемете, че сте това, което искате да бъдете, Вие сте завършили името на Бог или Йод Хе Вау Хе. Крайният резултат, материализирането на Вашето приемане не е Ваша грижа. То ще излезе наяве автоматично, когато Вие приемете съзнанието, че Вие сте това. Сега нека се обърнем към името на Сина, защото Той дава власт на Сина над света.Вие сте този Син, Вие сте великия Джошуа (Йешуа) или Исус, от Библията. Знаете, че името Джошуа или Йешуа ние го изричаме като Исус. Името на Сина е почти като името на Бащата. Първите три букви от името на Бащата са първите три букви от името на Сина: Йод Хе Вау след това добавяте Шин и Айн и това е името на Сина, 3

ПЕТ УРОКА прочетено: Йод Хе Вау Шин Айн. Чухте кои са първите три:Йод Хе Вау. Йод, което означава, че сте осъзнати, Хе означава, че сте осъзнати за нещо и Вау означава, че сте станали осъзнати, че сте този за който сте били осъзнати. Вие имате господство, защото имате способността да зачевате и да станете това, което зачевате.Това е силата на творението.Но защо ШИН е поставен в името на Сина? Поради безкрайната милост на нашия Отец. Имайте предвид, че Отец и Син са едно.Но когато Отец осъзнае, че е човек, той поставя вътре в това състояние, наречено човек, това, което той не си е дал.Поставя ШИН за тази цел. ШИН е символизиран като огън (пламък).Пламъкът е това, което консумира, това, което поглъща. Трябва да имам в себе си силата да консумирам това, което сега не харесвам. Аз в своето невежество родих някои неща, които сега не харесвам и бих искал да оставя зад мен. Ако няма вътре в мен пламъци, които биха го направили, то тогава бих бил осъден завинаги да живея в света на всичките си грешки.Но има Шин или пламък, в името на Сина, което позволява на този Син да се откъсне от този, които по-рано е бил изразил в света.Човекът е неспособен да вижда различно от съдържанието на собственото му съзнание. Ако сега се откъсна в съзнанието си от тази стая, като отклоня вниманието си от нея, то тогава вече не я осъзнавам. Има нещо в мен, което я поглъща. То може да живее в рамките на моя обективен свят само, ако го поддържам живо в съзнанието си. Именно ШИН, в името на Сина му дава абсолютно господство. Защо го няма в името на Отца? По тази проста причина: Нищо не може да престане да бъде в Отца. Дори неприятните неща не могат да престанат да бъдат. Ако веднъж му дам израз, завинаги и завинаги остава заключено в неизмеримо по-големия Аз, което е Бащата. Но не бих искал да поддържам живи в моя свят всичките ми грешки.И така, в своята безкрайна милост си дадох, когато станах човек, силата да се откъсна от тези неща, които аз в своето невежество докарах до раждане в моя свят. Това са двете имена, които Ви дават господство. Имате господство, ако докато вървите по земята, Вие знаете, че Вашето съзнание е Бог, единствената реалност. Ставате наясно с нещо, което бихте искали да изразите или да притежавате.Вие имате способността да чувствате, че сте и притежавате това, което само преди малко беше въображаемо. Крайният резултат, въплъщаването на Вашето приемане е напълно извън рамките на триизмерния ум. Идва на този 4

ПЕТ УРОКА свят (ражда се) по начин, по който никой човек не знае. Ако тези две имена са ясни в ума Ви, ще видите, че те са Вашите вечни имена както си седите тук, Вие сте този Йод Хе Вау Хе, Вие сте Йод Хе Вау Шин Айн. Историите от Библията се отнасят изключително до силата на въображението.Те са истинска драматизации на техниката на молитвата, защото молитвата е тайната за промяна на бъдещето. Библията разкрива ключа, чрез който човек навлиза в един по-голям по размери свят с цел промяна на обстоятелствата в по-малкия свят, в който той живее. Съгласуваната молитва предполага, че нещо е направено в следствие на молитвата, което иначе не би било направено. Следователно, човекът е извор на действието, насочващия ум и този, който изпълнява молитвата. Историите от Библията съдържат силно предизвикателство към мисловните способности на човека. Основната истина, че това са духовни драми, а не исторически факти изисква повторение, това е единственото оправдаване на историите. С малко въображение ние може лесно да проследим духовния смисъл във всички истории на Библията. „И Бог каза: Нека направим хората по наш образ и по наше подобие, и нека те имат господство над морските риби, над небесните птици, над добитъка и над цялата земя и над всяко нещо, което пълзи по земята.И така Бог създал човека по свой собствен образ, по образа на Бог го създаде " Битие. 1:26, 27. Тук в първата глава на Библията древните учители положиха основата, че Бог и човек са едно, и че човек властва над цялата земя. Ако Бог и човек са едно, тогава Бог никога не може да бъде толкова далеч, и дори да бъде наблизо, защото близостта предполага,че има раздяла. Възниква въпрос: Какво е Бог? Бог е съзнанието на човека, неговото осъзнаване, неговото АЗ СЪМ. Драмата на живота е психологическа, в която ние пренасяме обстоятелствата чрез отношението си, а не чрез нашите действия. Крайъгълният камък, на който се основават всички неща, е човешкото възприятие за себе си.Човек се държи така, както се държи, и има преживяванията, които има, поради възприятието му за себе си и това което е, и друга причина не съществува. Ако той има различна концепция за себе си, той ще действа по различен начин и ще има различни 5

ПЕТ УРОКА преживявания. Човек когато приеме усещането, че желанието му е изпълнено, променя бъдещето си в хармония с неговото приемане, защото приеманията макар и „неверни“, ако се поддържат, ще се потвърдят в действителност. На недисциплинираният ум му е трудно да приеме състояние, което се отрича от сетивата.Но древните учители откриват, че сънят или състояние подобно на съня, помага на човека да направи приемането (допускането). Следователно те драматизират първия творчески акт на човека като такъв, в който е бил човек : дълбок сън. Това не само задава модела на всички бъдещи творчески актове, но ни показва, че човек има само едно нещо, което наистина е негово и той го използва при създаването на неговия свят и това е самият той. „Тогава Господ Бог (човек) даде на Адам дълбок сън, и той заспа, и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.” „И Господ Бог (човек) създаде жената от реброто, което взе от Адам.“ Битие 2:21,22 Преди Бог да създаде тази жена за човека, той довежда при Адам полските зверове и небесните птици и Адам ги кръщава.Както ги наричал Адам, това ставало името на всяко живо същество. Ако вземете съгласуван или библейски речник и потърсите думата ребро, както е използвана в тази история ще видите, че няма нищо общо с реброто. Определя се като меките части, които са творчески в човек, които висят на реброто на човек. Древните разказвачи на истории са използвали тази фалическа рамка, за да разкрият голяма духовна истина. Ангелът е пратеник на Бог. Вие сте Бог, както току-що открихте, защото Вашето съзнание е Бог и имате идея, съобщение. Вие се борите с идеята, тъй като не знаете, че Вие сте вече това, което мислите, но не вярвате, че бихте могли да се превърнете в това. Бихте искали, но не вярвате, че бихте могли. Кой се бори с ангела? Яков. А думата Яков по дефиниция означава заместител. Бихте искали да се преобразите и да станете онова, което разумът и сетивата Ви отричат. Когато се борите с идеала си, опитвайки се да почувствате, че сте това, това се случва. Когато Вие всъщност чувствате, че сте това, нещо излиза от вас. Можете да използвате думите „Кой ме докосна, защото усещам, че добродетелта е излязла от мен? " За момент, след успешна медитация, Вие ставате неспособни да продължите в действието, сякаш 6

ПЕТ УРОКА това беше физически творчески акт. Вие сте импотентни, след като сте се помолили успешно, както сте и след физически творчески акт. Когато удоволетворението е Ваше, вече няма глад за това. Ако гладът продължава, не сте взривили идеята във Вас, всъщност не сте успели да осъзнаете това, което сте искали да бъдете. Все още имате тази жажда. Ако мога да почувствам, че съм това, което до преди няколко секунди знаех, че не съм, но исках да бъда, тогава аз вече не съм жаден да го правя. Вече не съм жаден, защото се чувствам удоволетворен в това състояние.Тогава нещо се свива в мен, не физически, а в моето чувство, в съзнанието ми, тъй като това е креативността на човека. Толкова се свива желанието, че губя желанието да продължа в тази медитация. Не спирам физически, просто нямам желание да продължа медитативния акт. "Когато се молите, вярвайте, че сте получили и ще получите." Когато физическият, творчески акт е завършен, сухожилието, което е върху празнината на реброто на човек, се свива и човек се оказва импотентен или спрян. По същия начин, когато човек се моли успешно, той вярва, че той вече е това, което е искал да бъде, следователно не може да продължи да желае да бъде това, което той вече съзнава. В момента на удовлетворение, физически и психологически, излиза нещо, което с времето свидетелства за творческата сила на човек.

Нашата следваща история е в 38-та глава на Битието. Ето един цар, чието име е Иуда, първите три букви от името на който също са: Йод Хе Вау. Тамар е негова снаха. Думата Тамар означава палмово дърво или най-красивото, най-хубавото.Тя е милостива и красива за гледане и се нарича палмово дърво. Високата, величествена палма цъфти дори в пустинята, където е тя, там има оазис. Когато видите палма в пустинята, там ще се намери това, което търсите най-много в тази пресъхнала земя. Няма нищо по-желано от човек, движещ се през пустинята от гледката на палмово дърво.В нашия случай, за да сме практични, нашата цел е палмовото дърво.Това е величественото, красивото, което ние търсим. Каквото и да искаме ние с Вас, това, което наистина желаем е олицетворено в историята като Тамар - красивата.

7

ПЕТ УРОКА Казват ни, че тя е обличена с було на блудница и седи на публично място. Нейният свекър-цар Иуда отива при нея. Той е толкова влюбен в тази, която е забулена, че и предлага дете, за да бъде интимен с нея. Тя казва: "Какво ще ми дадеш като залог, че ще ти дам дете?" Оглеждайки се, той казва: "Какво искаш да ти дам в залог?" Тя отговоря: „Дайте ми пръстена си, дайте ми гривните си и ми дайте скиптъра си.“ След това той сваля от ръката си пръстена и гривните си и и ги дава заедно със своя скиптър. И той влезе в нея и я позна, и тя му роди син. Това е историята, а сега тълкуванието.Човек има един дар, които наистина е негов и може да даде, и това е себе си. Той няма друг подарък, както ни казват в първия творчески акт на Адам, който ражда жена извън себе си. На света нямаше друга материя, освен него, с която той би могъл да оформи обекта на своето желание. По същия начин Иуда имаше само един дар, които наистина беше негов, да даде себе си, пръстенът, гривните и скиптърът са символи, това бяха символите на неговото царство. Човек предлага онова, което не е самият той, но животът изисква той да даде единственото нещо, което е: себе си. "Дай ми пръстена си, дай ми гривната си, дай ми скиптъра си." - Те са царят. Когато ги дава, той дава себе си. Вие сте великият цар Иуда. Преди да можете да познаете Вашата Тамар и да я накарате да носи Вашето подобие в света трябва да влезете при нея и да дадете себе си. Да предположим, че искам сигурност. Не мога да я постигна познавайки хора, които я имат. Не мога да я получа, докато дърпам струните. Трябва да стана осъзнат, че вече съм такъв. Да кажем, че искам да бъда здрав. Хапчетата няма да го направят. Диетата или климатът няма да го направят. Трябва да стана осъзнат, че съм здрав, като приема чувството, че съм здрав. Може би искам да бъда издигнат в този свят. Само като гледам царе,президенти и благородници и това да живея в тяхното отражение, няма да ме направи достоен.Трябва да осъзная, че съм благороден и достоен и да ходя така, сякаш съм това, което сега искам да бъда. Когато ходя в тази светлина, аз се отдавам на образа, който преследваше съзнанието ми и след време тя ми ражда дете, което означава, че материализирам свят в хармония с този, за който съм осъзнат, че съм. Вие сте цар Иуда и Вие сте също и Тамар.Когато осъзнааете, че сте това, което искате да бъдете, Вие сте Тамар. След това кристализирате желанието си в целия свят.

8

ПЕТ УРОКА Без значение какви истории сте чели в Библията, без значение колко герои тези древни разказвачи са въвели в драмата, има едно нещо, което Вие и аз винаги трябва да имаме предвид, всички те се случват в съзнанието на отделният човек. Всички герои живеят в съзнанието на отделния човек. Докато четете историята, направете я съобразена с Вашия модел. Знайте, че Вашето съзнание е единствената реалност. Тогава знайте какъв искате да бъдете. Тогава приемете усещането, че сте това, което искате да бъдете и останете верни на вашето приемане, живеейки и действайки според Вашето вярване. Винаги го вкарвайте в този модел.

Третата ни интерпретация е историята на Исаак и двамата му синa: Исав и Яков. Картината се състои от слепец, измамен от втория си син, за да му даде благословията, която принадлежала на първия му син. Историята подчертава, че измамата е извършена чрез усещането за допир.

"И Исаак каза на Яков: Приближи се, моля те, за да те почувствам, сине мой, дали си моят син Исав или не. И Яков се приближи до баща си Исаак; и той го почувства ....И това се случи, веднага щом Исаак завърши благословията над Яков, а Яков току що се бе разделил с баща си и дойде брат му Исав от лова си.“Битие 27:21, 30 Тази история може да бъде много полезна, ако сега я възпроизведете отново. Отново имайте предвид, че всички символи в Библията са олицетворение на абстрактни идеи и трябва да бъдат пресъздадени в индивидуалния човек. Вие сте слепият баща и двата му сина.

Исаак е стар и сляп и усещайки приближаването на смъртта, нарича първия си син Исав, грубо и космато момче и го изпраща в гората, да донесе дивеч. Вторият син Яков, момче с гладка кожа, чул молбата на баща си. Желаейки първородството на брат си, Яков, гладкокожият син, коли едно яре от стадото на баща си и го одира. След това, облечен с кожата на ярето, което беше заклал, той с лекота прави така, че баща му да повярва, че той е Исав. Бащата казва: "Приближи се сине, за да те почувствам. Не виждам, но ела, за да почувствам."

9

ПЕТ УРОКА Обърнете внимание на наблягането, което се поставя върху чувствата в тази история. Той се приближи и баща му каза: „Гласът е гласът на Яков, но ръцете са ръцете на Исав.“ И усещайки тази грубост, реалността на сина Исав, той произнесе благословия и даде я на Яков. В историята Ви се казва, че докато Исаак произнася благословията, Яков е излязъл от неговото присъствие, а брат му Исав влезе от лова си. Това е важен стих. Не се притеснявайте от нашия практически подход към него, тъй като докато седите тук, Вие също сте Исаак. Тази стая, в която седите е Вашия настоящ Исав. Това е груб или разумно познат свят, познат поради Вашето тяло. Всички Ваши сетива са свидетели на факта, че сте тук, в тази стая. Всичко Ви казва, че сте тук, но може би не искате да сте тук. Можете да приложите това към всяка ситуация. Стаята, в която седите, средата в която сте поставени по всяко време, това е Вашият груб или разумно познат свят или син, който е олицетворен в историята като Исав. Това, което бихте искали вместо това, което имате или сте, e Вашата гладка кожа или Якоб, заместителят. Вие не изпращате своя видим свят на лов, както правят много хора, чрез отричане. Като казвате, че не съществува го правите още по-истински. Вместо това просто премахвате вниманието си от зоната на усещане, която в този момент е стаята около Вас и концентрирате своето внимание върху това, което искате да поставите на негово място, това, което искате да направите реално. Концентрирайки се върху Вашата цел, тайната е да я донесете тук.Трябва да направите другото място тук и затоваа сега си представете, че Вашата цел е толкова близко, че можете да я усетите. Да предположим, че точно в този момент искам пиано тук, в тази стая. Да виждам пиано, което съществува другаде, не действа. Но да го визуализирам в тази стая, сякаш е тук и да сложа менталната си ръка върху пианото и да го усетя реално, означава да взема това субективно състояние персонифицирано като втория ми син Яков и да го доближа толкова близо, че да го усетя. Исаак е слепец. Вие сте слепи, защото не виждате целта си с очите на тялото, не можете да я 10

ПЕТ УРОКА видите с обективните си сетива. Вие я възприемате само с ума си, но я приближавате толкова близо, че можете да я почувствате, така сякаш сега е напълно истинска. Когато това е направено и отдадете себе си на тази реалност и усетите, че е реална, отворете очи. Когато отворите очи какво се случва? Стаята, която бяхте затворили до преди малко се връща от лов.Веднага дадохте благословията си, почувствахте въображаемото състояние реално, след което се връща обективният свят, който привидно беше нереален. Не Ви говори с думи, както е описано за Исав, но самата стая около Вас ви казва с присъствието си, че Вие сте били самоизмамени. Тя Ви казва, че когато сте се загубили в съзерцание, чувствайки, че сега сте това, което сте искали да бъдете, чувствайки, че сега притежавате това, което искате да притежавате, просто сте заблуждавали себе си. Вижте тази стая. Тя отрича да сте другаде. Ако познавате закона ще кажете: „Въпреки че брат ти е преминал чрез измама и предаде ме и взе твоето първородство, аз му дадох благословия и не мога да се оттегля. " С други думи, Вие оставате верни на тази субективна реалност и не отнемате силата и на раждане. Вие и дадохте правото да се роди и тя ще стане обективна във Вашия свят. В това Ваше ограничено пространство няма място за две неща, които да заемат едно и също място по едно и също време. С превръщането на субективното в обективно тя възкръсва във Вашия свят. Приемете идеята, която искате да въплътите и приемете, че вече сте я. Приемете чувството, че това приемане е напълно реално. Докато му придавате това усещане за реалност, Вие сте му дали благословия, която принадлежи на обективния свят и не е нужно да подпомагате раждането му, тъй както и не подпомагате раждането на дете или семе, което сте посадили в земята. Семето, което засаждате расте без помощ от човек, тъй като съдържа в себе си цялата сила и всички планове, необходими за себеизразяване. Може тази нощ да пресъздадете драмата на Исаак, благославяйки втория си син и да видите какво се случва в непосредствено бъдеще във Вашия свят. Настоящата ви среда изчезва при обстоятелствата на промяна на живота и прави път на идването на това, на което сте отдали живота си. Докато ходите, знаейки, че сте това, което сте искали да бъдете, Вие го обективирате без съдействието на друг.

11

ПЕТ УРОКА

Четвъртата история за тази вечер е взета от последната от книгите, приписвани на Моисей. Ако се нуждаете от доказателство, че Моисей не я е написал, прочетете внимателно историята. То се намира в 34-та глава на Второзаконие. Попитайте всеки свещеник или равин: „Кой е авторът на тази книга? “ И той ще ви каже, че Моисей я е написал. В 34-та глава на Второзаконие ще прочетете за човек, който пише своя некролог, т.е. Моисей написа тази глава. Човек може да седне и да напише каквото би искал да бъде поставено върху неговия надгробен камък, и ето човек, който сам пише некролога си. И тогава той умира и така напълно се изтрива, че се противопоставя на потомството си, за да не може да открият къде се е погребал. "И тъй, Моисей, Господният слуга, умря там, в Моавската земя, според словото на Господа. И го погребаха в долината в Моавската земя, срещу Ветфегор,но никой човек не знае за гроба му и до днес. А Моисей беше на сто и двадесет години, когато той умря: окото му не беше помрачено, нито естествената му сила намаляла.“ Второзаконие 34: 5, 6,7. Трябва тази нощ , а не утре , да научите техниката за писане на собствения си некролог и така напълно да умре този, който сте, че никой човек на този свят да не може да Ви каже къде сте погребали старият ви Аз. Ако сега сте болни и се оправите, а аз Ви познавам поради факта, че сте болни, къде можете да посочите или да ми кажете, че сте погребали болният? Ако сте обеднели и взимате назаем от всеки приятел, който имате, а след това внезапно се озовете в богатство, къде е погребан беднякът ? Толкова изтривате бедността в окото на ума си, че няма нищо на този свят към което да посочите и да твърдите, това е мястото, където го оставих. Пълната трансформация на съзнанието изтрива всички доказателства, че нещо различно от това някога е съществувало в света. Най-красивата техника за реализиране на човешко желание е дадена в първия стих на 34-а глава на Второзаконие: „И Моисей се изкачи от Моавските равнини до планината Нево, навръх Фасга, срещу Йерихон.

12

ПЕТ УРОКА И Господ му показа цялата Галаадска земя до Дан.“ Четете този стих и си казвате: „И какво?“ Но вземете съгласуваността и погледнете думите. Първата дума, Моисей, означава да изтеглиш, да спасиш, да вдигнеш, да вземеш. С други думи, Моисей е олицетворение на силата в човека, която може да извлече от човека онова, което той търси, защото всичко идва отвътре, а не отвън.Черпиш от себе си това, което сега искаш да изразиш като нещо обективно за себе си. Вие сте Моисей, който излиза от равнините на Моав. Думата Моав е сливане на две еврейски думи, Мем и Аб, което означава майка-баща. Вашето съзнание е майка-баща, няма друга причина на света. Вашето АЗ СЪМ, вашето осъзнаване, това е Моав или майка - баща. Винаги извличате нещо от него. Следващата дума е Небо. Във вашата съгласуваност Небо се определя като пророчество. Пророчеството е нещо субективно. Ако кажа: “Така ще стане“, това е образ в ума, все още не е факт. Трябва да изчакаме или да докажем, или да опровергаем това пророчество. На нашия език Небо е вашето желание. Наричат го планина, защото е нещо, което изглежда трудно да се изкачи и следователно изглежда невъзможно за реализация. Планината е нещо по-голямо от Вас, тя се извисява над Вас. Небо олицетворява това, което искате да бъдете, разликата от това, което сте Вие. Думата Фасга по дефиниция е съзерцава. Йерихон има ароматна миризма. А Галаад означава хълмовете на свидетелите. Последната дума е Дан - Пророкът. Сега ги съберете всички в практически смисъл и вижте какво древните са се опитвали да ни кажат. Както си стоя тук, след като открих, че моето съзнание е Бог , мога просто да усетя това Аз съм, което искам да се преобрази в подобие на това, което приема, че съм. Сега знам, че аз съм всичко, което е необходимо за изкачването на тази планина. Определям целта си. Не я наричам Небо, аз я наричам свое желание.Това, което искам, това е моя Небо, това е моята велика планина, която ще изкачвам. Започвам да го обмислям, защото ще трябва да изкача връх Фасга. Трябва постоянно да съзерцавам целта си, докато не почувствам удовлетворение, олицетворено 13

ПЕТ УРОКА като Йерихон. Тогава не правя нищо, за да я направя видима в моя свят, защото хълмовете на Галаад означавайки: мъже, жени, деца, целият обширен свят около мен, идват да свидетелстват. Те идват да свидетелстват, че съм това, което съм приел, че съм и поддържам в себе си. Когато моят свят отговори на моето приемане, тогава пророчеството е изпълнено. Ако знам какъв искам да бъда и приема, че съм това, и ходя така, сякаш съм , аз вече съм станал това. И ставайки това, аз напълно умирам за предишната концепция за себе си,и не мога да посоча никое място в този свят за което да кажа: там е погребан бившият ми Аз. Толкова съм мъртъв, че се противопоставям на потомството си , за да не открият никога къде съм погребал старият си Аз. Трябва да има някой в тази стая, който толкова напълно ще се преобрази в този свят, че близкият му приятелски кръг няма да го разпознае. Десет години бях танцьор, танцувах в шоута на Бродуей,във водевили,нощни клубове и из Европа. Имаше време в живота ми, когато си мислех, че не мога да живея без определени приятели в моя свят. Разстилахме масата всяка вечер след театъра и всички се хранехме добре. Мислех си, че не бих могъл да живея без тях. Сега, си признавам, че не мога да живея с тях. Днес ние нямаме нищо общо. Когато се срещнем, не ходим нарочно на отсрещната страна на улицата, но срещата е студена, защото няма какво да обсъждаме. Толкова умрях за онзи живот, че като се срещнем с тези хора, те дори не могат да говорят за старите времена. Но има хора, които все още живеят в това състояние и стават все по-бедни и по-бедни. Те обичат да говорят за старите времена. Изобщо никога не са погребали този човек, той е много жив в техния свят. Моисей беше на 120 години, прекрасна възраст. Какво показва 120? Едно плюс две плюс нула е равно на три, нумерологичният символ на изразяването. Напълно съзнавам изразяването си.Очите ми са озарени и естествените функции на тялото ми не са намалели. Напълно съзнавам, че съм това, което искам да бъда. Познавайки този закон чрез който човек се преобразява, приемам, че съм това, което искам да бъда и ходя с приемането, че е направено. Ставайки това, старецът умира и всичко, което е било свързано с тази предишна концепция за себе си, умира с него. Не можете да вземете част от стареца в новия човек. Не 14

ПЕТ УРОКА можете да поставите ново вино в стари бутилки или нови етикети върху стари дрехи. Вие трябва да бъдете напълно ново същество. Приемайки, че сте това, което искате да бъдете, не се нуждаете от помощта на друг за да го направите. Нито се нуждаете от помощта на някой, който да погребе стареца вместо Вас. Нека мъртвите погребват мъртвите. Дори не се обръщайте назад, защото, който е сложил ръка на плуга и след това гледа назад не е годен за небесното царство. Не се питайте как ще се случи това нещо. Няма значение дали Вашата причина го отрича.Няма значение дали целият свят около Вас го отрича.Не е нужно да погребвате старото."Позволявам мъртвите да погребват мъртвите." Така ще погребете миналото, като останете верни на новата си концепция за себе си, че ще се противопоставите на цялото огромно бъдеще, за да не намери къде сте го погребали. И до ден днешен няма човек в целият Израел, който да е открил гроба на Моисей.

Това са четирите истории, които бях Ви обещал за тази вечер.Трябва да ги прилагате всеки ден от живота си. Въпреки че столът, на който сега седите да изглежда твърд и не се поддава на медитацията, можете във въображението си да го направите най-удобния стол на света. Нека сега да дефинирам техниката, тъй като искам да я използвате. Вярвам, че всеки от Вас е дошъл тук, тази вечер, с ясната картина на Вашето желание. Не казвайте, че е невъзможно. Искате ли го? Не е нужно да спазвате моралния си кодекс, за да го осъзнаете. Напълно е извън обсега на Вашите правила. Съзнанието е единствената реалност. Следователно, първо трябва да формираме обекта на нашето желание. Хората имат навика да пренебрегват важността на простите неща и предложението за създаване на състояние подобно на съня, за да Ви помогне да приемете това, което причината и Вашите сетива отричат, е едно от най-простите и важни неща, които не трябва да пренебрегвате. Тази проста формула за промяна на бъдещето обаче е открита от древните учители, дадена ни е в 15

ПЕТ УРОКА Библията, и може да бъде доказана от всички. Първата стъпка в промяната на бъдещето е желанието, т.е. дефинирайте целта си, знайте точно какво искате. Втората стъпка: конструирайте събитие, което вярвате, че ще последва СЛЕД изпълнението на Вашето желание, събитие, което приема, че Вашето желание е изпълнено, нещо, в което има действие на този Аз. Третата стъпка е да се обездвижи физическото тяло и да се предизвика състояние подобно на сън. След това мисловно почувствайте, че сте в предложеното действие, представяйте си през цялото време как всъщност сте в това действие, ТУК И СЕГА.Трябва да участвате във въображаемото действие, а не просто да го наблюдавате, ДА ЧУВСТВАТЕ, че действително Вие извършвате действието, въображаемото усещане да е реално за Вас. Важно е да се запомни, че предложеното действие трябва да бъде ПОСЛЕДВАЩО изпълнението на Вашето желание, такова, което приема изпълнението му. Да предположим например, че желаете повишение в офиса.Тогава да бъдеш поздравен би било събитие, което ще последва изпълнението на Вашето желание. След като сте избрали това действие като такова, което ще изпитате във въображението си, за да внушите повишението си в офиса, обездвижете физическото си тяло и предизвикайте състояние граничещо със съня, сънливо състояние, но такова, в което все още можете да контролирате посоката на мислите си, състояние, в което сте внимателни, но без усилия. След това визуализирайте приятел, който стои пред Вас, поставете въображаемата си ръка в неговата, почувствайте я реално и продължете Вашия въображаем разговор с него в хармония с ЧУВСТВОТО, ЧЕ СТЕ ПОВИШЕН. Вие не се визуализирате на някакво разстояние от дадена точка в пространството и на някакво разстояние в момент от време, че сте поздравени за Вашия късмет. Вместо това правите това място-ТУК и бъдещето-СЕГА. Разликата между ЧУВСТВОТО, когато действате тук и сега и визуализирането на себе си в действие, сякаш сте на екран на филм, е разликата между успех и неуспех.

16

ПЕТ УРОКА Разликата ще бъде разбрана, ако сега си представите как се изкачвате по стълба.Със затворени очи си представете, че стълбата е точно пред Вас и ВИЕ ЧУВСТВАТЕ КАК СЕ ИЗКАЧВАТЕ. Опитът ме научи да ограничавам въображаемото действие, което предполага изпълнение на желанието, да концентрирам идеята в един акт и да я възпроизвеждам отново и отново, докато не получа усещането за реалност.В противен случай вниманието Ви ще се отклони по асоциативен начин и ще навърже изображения, които ще бъдат предоставени на Вашето внимание и след няколко секунди ще Ви отведат на стотици мили от Вашата цел и на години разстояние в отрязък от време. Ако решите да се изкачите по определено стълбище, защото това е вероятното събитие, което ще последва изпълнението на Вашето желание, тогава трябва да ограничите действието до изкачване на това конкретно стълбище.Ако вниманието Ви се отклони, върнете го към задачата му да се изкачи по стълбата и продължавайте да го правите, докато въображаемото действие достигне цялата солидност и отчетливост за реалност. Идеята трябва да се поддържа в съзнанието, без никакви съществени усилия от Ваша страна.Вие трябва с минимум усилия да наситите ума с усещането за изпълнено желание. Сънливостта улеснява промяната, защото благоприятства вниманието без усилие, но не трябва да се насилва до състоянието на сън, в което вече не сте в състояние да контролирате движението на вниманието си. Умерена степен на сънливост, при която все още можете да насочвате мислите си. Най-ефективният начин за въплъщение на желание е да се приеме чувството за изпълнено желание и тогава, в спокойно и сънливо състояние повтаряйте отново и отново като приспивна песен, всяка кратка фраза, която предполага изпълнение на Вашето желание, като например "Благодаря, благодаря, благодаря", сякаш се обръщате към по-висша сила за това, че Ви е дала това, което сте пожелали. Знам, че когато този курс приключи в петък, много от Вас, които сте тук ще ми кажат, че са реализирали целите си. Преди две седмици напуснах подиума и отидох до вратата ръкувайки се с публиката. Със сигурност мога да кажа, че поне 35 човека от 135 в класа, ми казаха, че това, което 17

ПЕТ УРОКА те желаеха, когато се присъединиха към този клас, вече са го реализирали. Това се случи само преди две седмици. Не направих нищо за да стане, освен да им дам тази техника на молитва. Не е нужно да правите нищо за да го осъществите, освен да прилагате тази техника на молитва. Със затворени очи и обездвижено физическо тяло предизвикайте състояние, подобно на съня и влезте в действието, така сякаш сте актьор играещ роля. Изживейте във въображението си това, което бихте преживели тялом, ако сега притежавате целта си.Правете другото място-ТУК и след това СЕГА. И Висшият Ви Аз, използвайки по-голям фокус, ще използва всички средства и ще ги нарече добри, тези които ще доведат до възпроизвеждането на това, което сте пожелали. Освободени сте от всякаква отговорност да го случите, защото когато си го представяте и чувствате, че е, тогава Вашето по-голямо Аз определя размера на средствата за него. Не мислете нито за миг, че някой ще бъде наранен, за да се случи, или че някой ще бъде разочарован.Това не е Ваша грижа. Това трябва да Ви е ясно. Много от нас са обучени в различни подходи към живота и са толкова загрижени за другите. Питате:„Ако получа това, което искам, това няма ли да означава нараняване на друг?“ Има начини, които не познавате, така че не се притеснявайте. Сега затворете очи, защото ще останем в тишина.Скоро ще бъдете толкова изгубени в съзерцание и чувството, че сте това, което искате да бъдете, че ще бъдете напълно неосъзнати за факта, че сте в тази стая с други хора. Ще получите шок, когато отворите очи и откриете, че сме тук. Ще бъде шок, когато отворите очи и откриете, че всъщност не сте това, което преди един момент сте чувствали или сте притежавали. А сега, да потънем в тишина.

Не е нужно да ви напомням, че сега сте това, което сте приели,че сте.Не го обсъждайте с никого, дори със себе си. Не можете да мислите за КАК, когато знаете, че вече сте.

18

ПЕТ УРОКА Вашите триизмерни разсъждения, които са много ограничени разсъждения, наистина не трябва да се включват в тази драма. Те не знаят. Това, което току-що почувствахте е истина. Не оставяйте който и да е човек да Ви казва, че не можете да го имате. Това, което чувствате, че имате, ще имате. Обещавам Ви толкова много, след като сте осъзнали целта си, че след малко размисъл ще трябва да признаете, че този Ваш съзнателен разумен ум никога не би могъл да измисли пътя. Вие сте това и имате това, което в този момент сте приели. Не го обсъждайте. Недейте да търсите някой за насърчение, защото нещото може да не дойде. То дойде. Оставете работата в ръцете на Вашия Отец и той ще направи всичко, както нормално, оставете тези неща да се случат във Вашия свят.

19

ПЕТ УРОКА

УРОК 2 - ПРИЕМАНИЯТА СТАВАТ ФАКТ Тази наша Библия няма нищо общо с историята. Някои от Вас може би вече са склонни още тази вечер да го повярват, въпреки че можем да и дадем духовна интерпретация, тя все пак може да бъде оставена в своята настояща форма и да се тълкува буквално. Не можете да го направите. Библията изобщо не се позовава на хора или събития, както са Ви учили да вярвате. Колкото по-рано започнете да изтривате тази картина толкова по-добре. Тази вечер ще разгледаме няколко истории и отново ще Ви напомня, че трябва да възпроизведете всички тези истории в собствения си ум. Имайте предвид, че макар да изглеждат като истории на напълно будни хора, драмата е наистина между Вас - спящия Аз, вътрешния Аз, и съзнателният буден Аз. Те са персонифицирани като хора, но когато стигнете до точката на приложение, трябва да запомните значението на сънливото състояние. Цялото творение, както Ви казах снощи, се извършва в състояние на сън или в подобно на сън състояние. Казахме снощи, че първият човек все още не е събуден. Вие сте Адам, първият човек все още е в дълбок сън. Креативният Ви Аз е четвъртоизмерен, и неговият дом е просто състоянието, в което навлизате, и което хората наричат заспал.

Първата ни история за тази вечер се намира в Евангелието от Йоан. Докато слушате как се разгръща пред Вас, аз искам да я сравните в съзнанието си с историята, която чухте снощи от книгата-Битие. Историците твърдят, че първата книга на Библията – Битие е историята на събития, които са се случили на земята около 3000 години преди събитията да са записани в книгата на Йоан. Искам да бъдете рационални по отношение на нея и да видите дали не смятате, че един и същ писател е могъл да напише и двете истории. Вие ще прецените дали един и същ вдъхновен човек не би могъл да разкаже една и съща история 20

ПЕТ УРОКА по различни начини. Това е една позната история, историята на залавянето на Исус. В това Евангелие от Йоан е написано, че Исус е бил изправен пред Пилат Понтийски и тълпата искала живота на Исус, те искали Исус. Пилат се обърнал към тях и казал: „Но вие имате обичай според които винаги по време на Пасхата да освобождавам някого: Да ви пусна ли царя на юдеите? Но те отново закрещяха: Не този човек, но Варава. (А Варава беше разбойник.) "Йоан 18:39, 40 Казват Ви, че Пилат не е имал избор по въпроса, той е бил само съдия, тълкуващ закона, и това беше закона. На хората трябваше да се даде това, което искат. Пилат не може да освободи Исус срещу желанието на тълпата и затова освобождава Варава и дава Исус да бъде разпнат. Сега имайте предвид, че Вашето съзнание е Бог. Няма друг Бог. Казва Ви се, че Бог има син, чието име е Исус. Ако си направите труда да потърсите думата Варава, ще видите, че е получена от сливане на две еврейски думи: Вар, което означава дъщеря или син, или дете и Авва, което означава баща. Варава е син на великия баща. А Исус в историята се нарича Спасител, Син на Отца. В тази история имаме двама сина. И имаме двама сина в историята на Исав и Яков. Имайте предвид, че Исак беше сляп и справедливостта, за да бъде истинска, трябва да бъде със завързани очи.Въпреки че в този случай Пилат не е физически сляп, длъжността, дадена на Пилат, предполага, че той е сляп, защото е съдия. Във всички сгради на Правосъдието в света виждаме жена или мъж, които представляват справедливостта със завързани очи. „Не съдете според външния вид, а съдете с праведен съд.“ Йоан 7:24 Откриваме, че Пилат играе същата роля като Исак. Има двама сина. Всички лица от тази история могат да се отнесат към вашия собствен живот. Имате син, който ограбва точно в този момент това, което бихте могли да бъдете. Ако сте дошли на тази среща тази вечер, съзнавайки, че искате нещо, желаете нещо, Вие ходите в компанията на Варава. Защото да желаеш означава да признаеш, че сега не притежаваш това, което желаеш, и защото всички неща са Ваши, Вие се ограбвате, живеейки в състояние на желание. Моят спасител е моето желание. Когато искам нещо, аз гледам в очите на моя спасител, но ако продължа да го искам, 21

ПЕТ УРОКА отричам своя Исус, моя спасител, защото когато искам, признавам, че не съм: „освен ако не вярвате, че АЗ СЪМ, в който умират вашите грехове." Не мога да имам и да продължавам да желая това, което имам. Може да му се радвам, но не мога да продължа да го искам. Ето и историята.Това е празникът на Пасхата(Възкресение).Нещо ще се промени в момента, нещо ще бъде Пасха(Възкрасено). Човек е неспособен да премине от едно състояние на съзнание в друго, освен ако не се освободи от съзнанието, с което сега се забавлява, защото то го закотвя там, където се намира. Ние с Вас може да ходим на физически празници година след година, когато слънцето влиза във великия знак на Овен, но това не означава нищо за истинската мистична Пасха. За да се запази празника на Пасхата, духовният празник, преминавам от едно състояние на съзнание в друго. Правя го като освобождавам Варава, крадецът и грабител, който ми отнема състоянието, което мога да въплътя в моя свят. Състоянието, което се стремя да въплътя е олицетворено в историята като Исус Спасител. Ако стана това, което искам да бъда, тогава аз съм спасен от това, което бях. Ако не стана това, продължавам да държа заключен в мен крадеца, който ми ограбва това да бъда това, което бих могъл да бъда. Тези истории нямат препратки нито към живели хора, нито към някое събитие, което някога се е случило на земята.Тези герои са вечни характери в съзнанието на всеки човек по света. Вие и аз постоянно поддържаме живи или Варава,или Исус. Знаете във всеки момент от време кого забавлявате. Не осъждайте тълпата за това, че извика, че трябва да освободи Варава и да разпне Исус. Това не е тълпа от хора, наречени евреи. Те нямаха нищо общо с това. Ако сме мъдри, ние също трябва да искаме освобождаването на онова състояние на духа, което ни ограничава, бидейки това, което искаме да бъдем, което ни ограничава, което не ни позволява да се превърнем в идеала, който търсим и който се стремим да постигнем в този свят. Не казвам, че тази вечер не въплъщавате Исус. Само Ви напомням, че ако сега в момента имате неосъществена амбиция, значи Вие забавлявате това, което отрича изпълнението на амбицията, а това, което я отрича е Варава.

22

ПЕТ УРОКА За да се обясни мистичната, духовна трансформация известна като Пасха или Възкресение трябва да се идентифицирате с идеала, на който бихте служили и трябва да останете верни на идеала. Ако останете верни на него, Вие не само го разпъвате чрез своята вярност, но го възкресявате без помощта на човек. Както разказва историята, никой човек не би могъл да се изправи достатъчно рано, за да отмести камъка. Без помощта на човек, камъка беше премахнат и онова, което изглеждаше мъртво и погребано, беше възкресено, без помощ от човек. Вървите със съзнанието, че сте това, което искате да бъдете, все още никой не го вижда, освен Вие.Не се нуждаете от човек, който да отхвърля проблемите и препятствията в живота, за да изразите това, което Вие съзнавате.Това състояние има свой уникален начин да се въплъти в този свят, да стане плът, за да може целият свят да го докосне. Сега можете да видите връзката между историята на Исус и историята на Исак и неговите двама сина, където единият се въплътил в другия, и където единият бил наречен ЗАМЕСТИТЕЛ на другия. Защо мислите, че тези, които са съставили шестдесетте книги на нашата Библия са направили Яков праотец на Исус? Взеха Яков, който беше наречен ЗАМЕСТИТЕЛ и го направиха баща на дванадесет, след което взеха Иуда или похвала, петият син и го направиха праотец на Йосиф, който трябва да роди по някакъв странен начин този, който е наречен Исус. Исус трябва да замести Варава, както Яков трябва да измести и замени Исав. Тази вечер, седейки тук можете да възпроизведете процеса с двата си сина, единият от които искате да освободите. Можете да се превърнете в тълпата, която настоява за освобождаването на крадеца, и в съдията, който освобождава Варава и осъжда Исус да заеме мястото му. Той беше разпнат на Голгота, мястото на черепа, седалището на въображението. За да изпитате Пасхата или преминаването от старата към новата концепция за себе си, трябва да освободите Варава, сегашната Ви концепция за себе си, която Ви лишава от това, което бихте могли да бъдете и трябва да приемете новата концепция, която искате да изразите. Най-добрият начин да направите това е да концентрирате вниманието си върху идеята да се 23

ПЕТ УРОКА идентифицирате с Вашия идеал. Да приемем, че вече сте това, което търсите и Вашето приемане, макар и невярно, ако издържи, ще се потвърди в действителността. Ще разберете когато сте успели да освободите Варава, Вашата стара концепция за себе си и когато успешно разпънете Исус или фиксирате новата концепция за себе си, като просто погледнете духовно към хората, които познавате. Ако ги виждате така, както преди, не сте променили Вашата концепция за себе си, тъй като всички промени в концепциите за себе си водят до променени връзки във Вашия свят. Винаги изглеждаме на другите въплъщение на идеала, който вдъхновяваме. Следователно,при медитация ние трябва да си представим, че другите ни виждат така, както биха ни виждали, ако сме това, което желаем да бъдем. Можете да освободите Варава и да разпънете и възкресите Исус, ако първо определите своя идеал. Отпуснете се в удобен фотьойл, предизвикайте състояние на съзнание, подобно на съня и изживейте във въображението си това, което бихте изпитали в действителност, ако вече сте това, което желаете да бъдете. Чрез този прост метод на преживяване във въображението на това, което бихте преживели в плът се въплъщавате в идеала на когото служите, освобождавате Варава, който Ви е ограбил величието, и Вие разпъвате и възкресявате своя спасител или идеала, който сте искали да изразите. Сега нека се обърнем към историята на Исус в Гетсиманската градина. Имайте предвид, че градината е подготвен парцел земя, това не е пустош. Вие подготвяте тази почва, земя, наречена Гетсимания, като идвате тук и изучавате, и правите нещо за ума си. Давате малко време всеки ден за подготовката на ума ви, като четете хубава литература, слушате хубава музика и водите разговори, които облагородяват. В Посланията ни се казва: „Каквото и да е истинско, каквото и да е честно, каквото и да е така, каквото и да е чисто, каквото и да е прекрасно, каквото и да е с добър резултат, ако има някаква добродетел и ако има някаква похвала, помислете върху тези неща.“ Фил. 4: 8 Продължаваме с нашата история, както е разказана в 18-та глава на Йоан, Исус е в градината и 24

ПЕТ УРОКА изведнъж тълпата започва да го търси. Той стои там в тъмнината и казва: "Кого търсите?" Говорителят наречен Юда отговаря казвайки: „Ние търсим Исус от Назарет“. Глас отговаря: „Аз съм Той“. В този момент всички те паднаха на земята, хиляди от тях се сринаха. Това само по себе си трябва да насочи вниманието Ви точно там и да Ви каже, че това не може да бъде физическа драма, защото никой не може да бъде толкова смел в твърдението си, че той е този, когото търсят, и че може да накара хилядите, които го търсят, да паднат на земята. Но историята ни разказва, че всички са паднали на земята. Тогава, когато те се възвърнаха, те зададоха същия въпрос. „Исус отговори, казах ви, че Аз съм Той, ако, следователно, търсите мен, нека те си вървят.“ Йоан 18: 8. "Тогава Исус му каза: Това, което правиш, прави го бързо." Йоан 13:27 Юда, който трябва да го направи бързо, излиза и се самоубива. Сега към драмата. Вие сте във вашата градина на Гетсимания или подготвен ум, ако можете, докато сте в състояние подобно на съня, да контролирате вниманието си и не го оставяте да се отдалечи от своята цел. Ако можете да го направите, определено сте в градината. Много малко хора могат да седят тихо и да не влизат в забвение или състояние на неконтролирано мислене. Когато успеете да ограничите умственото действие и да останете верни на наблюдението, като не позволявате вниманието Ви да се лута навсякъде, а го държите без усилие в рамките на ограниченото поле за представяне на състоянието, което обмисляте, тогава определено сте това дисциплинирано присъствие в градината на Гетсимания. Самоубийството на Юда не е нищо повече от промяна на вашата представа за себе си.Когато знаете това, което искате да бъдете, сте намерили своя Исус или спасител. Когато приемете, че сте каквото искате да бъдете, умирате за предишната си концепция за себе си (Юда се самоуби) и сега живеете като Исус. Можете да станете по желание откъснати от света около Вас, и привързани към това, което искате да въплътите във Вашия свят. Сега, след като ме намерихте, сега сте намерили онова, което би Ви спасило от каквото 25

ПЕТ УРОКА Вие сте, пуснете това, което сте и всичко, което представлява в света. Станете напълно откъснати от него. С други думи, излезте и се самоубийте. Вие напълно умирате за това, което по-рано сте изразили в този свят, а сега напълно живеете това, което никой не е виждал като истина за Вас преди. Сякаш сте умряли сами от собствената си ръка, сякаш сте се самоубили. Отнели сте живота си, като сте се откъснали от това съзнание, което преди сте поддържали живо и започвате да живеете според това, което сте открили във Вашата градина. Намерихте своя спасител. Не падат хора, нито човек, който предава друг, а Вие отделяте вниманието си и го префокусирате в изцяло нова посока. От този момент нататък вървите сякаш сте това, което преди сте искали да бъдете.Оставайки верен на новата си концепция за себе си, Вие сами умирате или се самоубивате. Никой не Ви отне живота, сами си го положихте. Трябва да можете да видите връзката на това със смъртта на Моисей, където той напълно умря, така че никой не можа да намери къде е погребан. И трябва да видите връзката със смъртта на Юда. Той не е човек, който е предал човек, наречен Исус. Думата Юда е похвала, това е Юда, да хвалиш, да благодариш, да избухваш от радост. Вие не експлодирате от радост, освен ако не сте идентифицирани с идеала, който търсите и искате да въплътите в този свят. Когато се идентифицирате със състоянието, което съзерцавате, не можете да потискате своята радост. Той се издига като ароматната миризма, описана като Йерихон в Стария завет. Опитвам се да Ви покажа, че древните са разказвали една и съща история във всички истории на Библията. Всичко, което се опитват да ни кажат е как да станем това, което искаме да бъдем. И те намекват във всяка история, че не се нуждаем от помощта на друг. Не е нужен друг човек за да станем това, което наистина искаме да бъдем.

Сега ще разгледаме една странна история в Стария завет. История, която много малко свещеници 26

ПЕТ УРОКА и равини са достатъчно смели за да я споменат от амвоните им. Има един, който ще получи обещаното, така както Вие сега го получавате. Името му е Исус, само че древните го наричаха Йешуа Бен Нин или Спасител, Син на рибата, Спасителят на голямата дълбочина. Нин означава риба, а рибата е елемент от дълбокия, абсолютен океан.Йешуа означава Йехова, спасява, а Бен означава потомство или син на. Така беше наречен този, който донесе ерата на рибата. Тази история е в 6-та книга на Библията, книгата на Исус Навиев. Обещанието е дадено на Йешуа както и на Исус в английската форма на евангелията на Матей, Марк, Лука и Йоан. В Евангелието от Йоан, Исус казва: „Всичко, което ми даде, е от тебе.“ Йоан17: 7 „И всички мои са твои и твоите са мои.“ Йоан 17:10 В Стария завет в книгата на Исус Навиев се казва с тези думи: „Всяко място, на което ходилото на кракът ти стъпи, е което аз ти дадох. "Исус Навиев 1: 3 Няма значение къде се намира, анализирайте обещанието и вижте дали можете да го приемете буквално. Не е физически вярно, но е духовно вярно. Където можете да стоите мислено в този свят, това можете да реализирате. Йешуа е преследван от това обещание, че където и да постави крака си, навсякъде, където стъпва стъпалото на крака му, това му е дадено.Той иска най-желаната страна в света, благоуханният град, възхитителната държава, наречена Йерихон. Той се оказал пред непроходимите стени на Йерихон. Той е отвън, както и Вие сега сте от външната страна. Вие функционирате триизмерно и Ви изглежда, че не можете да достигнете до четвъртоизмерния свят, където сегашното ви желание вече е конкретна обективна реалност. Вие не може да го достигнете, защото сетивата Ви забраняват. Причината Ви казва, че е невъзможно, всички неща около Вас ви казват, че не е истина. Сега използвате услугите на блудницата и шпионин, а тя се казва Рахаб. Думата Рахаб означава просто духа на бащата. Следователно откриваме, че тази блудница е духа на бащата, а бащата е съзнанието на човека, да осъзнава, човешкото АЗ СЪМ, човешкото съзнание. Способността Ви да чувствате е великият дух на бащата и тази способност е Рахаб в тази история. Тя има две професии - шпионин и блудница.

27

ПЕТ УРОКА Професията на шпионин е следната: да пътува тайно, да пътува толкова незабелязано, за да не бъде открит. На този свят няма нито един физически шпионин, който да може да пътува толкова незабелязано, че изобщо да не бъде виждан от другите. Той може да бъде много мъдър в прикриването на следите си и може никога да не бъде задържан, но във всеки момент от време той рискува да бъде разкрит. Когато седите тихо с мислите си, няма човек на света толкова мъдър, че да може поглеждайки Ви да каже къде живеете мисловно. Мога да стоя тук и да се настаня в Лондон.Познавайки Лондон доста добре, мога да затворя очи и да си представя, че всъщност стоя в Лондон. Ако остана достатъчно дълго в това състояние, аз ще мога да се обградя с околната среда на Лондон, сякаш е конкретен обективен факт. Физически все още съм тук, но мисловно съм на хиляди километри и съм направил другадето тук. Не ходя там като шпионин, мислено правя другаде тук и то сега. Не виждате, че аз живея там, така че си мислите, че току-що съм заспал и че съм все още тук на този свят, в този триизмерен свят, който сега е Сан Франциско. Що се отнася до мен физически, аз съм тук, но никой не може да каже къде съм, когато вляза в момент на медитация. Другата професия на Рахаб беше блудница, която трябва да дава на мъжете това, което искат от нея, без да я питат. Ако тя е абсолютна блудница, както подсказва името и, тогава тя притежава всичко и може да даде всичко, което мъжът иска от нея. Тя е там, за да служи, а не да оспорва правото на мъжа да търси това, което търси от нея. Вие имате в себе си способността да си присвоите състояние, без да знаете какви ще бъдат средствата за постигането му и Вие приемате усещането за изпълнено желание, без да имате някои от талантите, които мъжете твърдят, че трябва да притежавате, за да го направите. Когато го приемете в съзнанието си, Вие сте шпионин, защото можете да въплътите това състояние вътре в себе си, като всъщност си го давате.Вие сте блудницата, защото блудницата удовлетворява човека, който я търси. Можете да задоволите себе си, като си присвоите чувството, че сте това, което искате да бъдете.И това приемане, макар и невярно, тоест, въпреки че разумът и сетивата го отричат, ако сте упорити 28

ПЕТ УРОКА и с воля, го втвърдява в действителността.Всъщност въплъщавайки онова, което сте приели, че сте, Вие притежавате способността да бъдете напълно удовлетворени. Докато не стане осезаема, конкретна реалност, няма да бъдете доволни, ще бъдете разочаровани. В тази история се казва, че когато Рахаб влиза в града, за да го завладее, заповедта беше да тя да влезе в сърцето на града, в сърцевината на материята, в центъра му и там да остане, докато Аз не дойда. Не ходи от къща на къща, не напускай горната стая на къщата в която си влязла. Ако излезеш от къщата и има кръв върху главата ти, тя е върху твоята глава. Но ако не излезеш от къщата и има кръв, тя ще бъде върху моята глава. Рахаб влиза в къщата, издига се на горния етаж и остава там, докато стените се рушат. Тоест трябва да поддържаме приповдигнато настроение, ако ходим с Висшият. По много потаен начин, историята ни разказва, че когато стените се рушат и Йешуа влиза, единственият, който беше спасен в града беше шпионинът и блудницата, чието име беше Рахаб. Тази история разказва какво можете да направите на този свят. Никога няма да загубите способността си да се поставите другаде и го правите тук. Никога няма да загубите способността да си давате това, което сте достатъчно смели, да присвоите като истинско за себе си. Няма нищо общо с жената, която е описана в тази част. Обяснението на рушенето на стените е просто. Казват ни, че той е духал в тръба седем пъти и при седмия път с взрив стените се срутиха и той влезе победоносно в състоянието, което той търсеше. Седем е тишина, почивка, събота.Това е състоянието, когато човек е напълно неподвижен в своята убеденост, че е нещото.Когато мога да приема чувството, че желанието ми е изпълнено и да заспя, безгрижен, необезпокояван, аз съм в покой духовно и спазвам съботата или духам в тръба седем пъти. И когато стигна до тази точка, стените се рушат. Тогава обстоятелствата се променят и се преподреждат в хармония с моето приемане. Докато се рушат, аз възкресявам онова, което аз съм приел вътре. Стените, препятствията, проблемите се рушат от собственото си тегло, ако мога да достигна точката на неподвижност в себе си. Човек, който може да направи в окото на собствения си ум една идея, въпреки че светът би я отрекъл, ако остане верен на тази идея, ще я види проявена.Има огромна разлика в света 29

ПЕТ УРОКА между това да задържиш една идея и да бъдеш задържан от идеята. Станете толкова доминирани от идеята, че тя да преследва ума, сякаш сте тя. Тогава, независимо какво могат да кажат другите, Вие вървите в посоката на Вашето фиксирано състояние в ума Ви.Вие вървите в посока на идеята, която доминира над ума. Както казахме снощи, Вие имате само един дар, който наистина е Ваш, и това сте Вие самите. Няма друг дар, трябва да го изтласкате от себе си чрез присвояване.Той е там във Вас, сега, защото творението е завършено. Няма нищо, което да не е сега. Няма какво да се създаде тъй като всички неща вече са Ваши, всички са готови, завършени. Въпреки че човек може да не е в състояние да се задържи физически в дадено състояние, той винаги може да стои мислено във всяко желано състояние.Под психическо или мислено стоене имам предвид, че сега, точно в този момент можете да си затворите очите и да визуализирате място, различно от сегашното и да приемете, че всъщност сте там. Можете да почувствате това толкова реално, че след отваряне на очите Ви с удивление да откриете, че физически не сте там. Това ментално (мислено) пътешествие в желаното състояние, с последващото усещане за реалност е всичко, което е необходимо за осъществяването му. Вашият неизмеримо по-голям Аз има начини с които действа, които по-малките или триизмерни Вие не знаете. Освен това, за повисшият Аз всички средства, които насърчават изпълнението на Вашето приемане са добри. Останете в мисловното състояние определено като Ваша цел, докато усетите реалността и всички сили на небето и земята ще се втурнат да помогнат за неговото въплъщение. Вашият по-висш Аз ще повлияе на действията и думите на всички, които могат да бъдат използвани за подпомагане на сътвореното от Вашето фиксирано психическо (мисловно) състояние.

Сега се обръщаме към книгата „Числа“ и тук откриваме странна история. Вярвам, че някои от Вас са имали преживяване като това, което е описано в книгата „Числа“. Те говорят за 30

ПЕТ УРОКА изграждането на скиния(временен храм) по заповед на Бог, този Бог заповядал на Израел да му построи място за поклонение. Той им дава всички спецификации за скинията.Трябваше да е удължено, подвижно място за поклонение и трябваше да бъде покрито с кожа.Трябва ли да Ви казват нещо повече? Нали това е човек? „Не знаете ли, че сте Божият храм и че Божият Дух обитава във вас?“ I Кор.3:16 Няма друг храм. Не храм направен с ръце, а храм, вечен в небесата. Този храм е удължен и е покрит с кожа и се движи през пустинята. „И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление. Така ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление.“Числа 9: 15,16 Заповедта дадена на Израел бе да остане, докато облакът се вдигне през деня, а огънят – през нощта. „Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха."Числа 9:22 Знаете, че сте скинията, но може би се чудите какво е облакът. В медитация много от Вас трябва да са го виждали. В медитация този облак, подобно на подпочвените води на артезиански кладенец, извира спонтанно в главите Ви и се оформя в пулсиращи, златни пръстени. Тогава, те като нежна река текат от главите Ви в поток от живи пръстени от злато. В медитативно състояние, граничещо със съня, облакът се издига. В това сънливо състояние Вие трябва да приемете, че Вие сте това, което искате да бъдете, и че имате това, което търсите, защото облакът ще приеме формата на Вашето приемане и ще създаде свят в хармония с Вас. Облакът е просто дрехата на Вашето съзнание и там, където е поставено Вашето съзнание, там ще бъдете и в плът също. Този златен облак идва в медитация. Има определен момент, когато наближавате съня, който е много, много плътен, много течен и много жив и пулсиращ. Започва да се издига докато Вие достигнете сънливо, медитативно състояние, граничещо със съня. Вие не поваляте скинията, нито 31

ПЕТ УРОКА я премествате, докато облакът започне да се издига. Облакът винаги се издига, когато човек се приближава до сънливостта на съня. Защото когато човек заспива, независимо дали го знае или не, той преминава от триизмерния свят в четириизмерния свят и това, което се издига е съзнанието на човек ,и има по-голям фокус, това е фокус от четвърто измерение. Това, което сега виждате да се изкачва е Вашето по-голямо Аз.Когато то започне да се изкачва, Вие влизате в действителното състояние на усещане, че сте това, което искате да бъдете.Това е времето, когато се приспивате в състояние ,че сте това, което искате да бъдете или изживявате във въображението си това, което бихте искали да преживеете като опит в реалността или като повтаряте отново и отново фраза, която предполага, че вече сте направили това, което сте искали да правите.Фраза като: „Не е ли прекрасно, не е ли прекрасно? ", така сякаш Ви се е случило нещо много прекрасно. „В сън, във видението на нощта, когато дълбок сън пада върху хората,когато сънуват на леглата си. Тогава той отваря ушите на хората и запечатва техните указания.“ Йов 33: 15, 16 Използвайте разумно интервала, предхождащ съня. Приемете усещането за изпълнено желание и заспивайте в това състояние. Нощем, в един по-голям свят, когато дълбокият сън пада върху хората, те виждат и играят ролите, които по-късно ще играят на земята. И драмата винаги е в хармония с това, което техните по-висши Аз четат и играят чрез тях. Нашата илюзия за свободна воля е само незнание на причините, които ни карат да действаме. Усещането, което доминира в съзнанието на човек докато заспива, макар и фалшиво, ще се втвърди във факт. Приемането на чувството за изпълнено желание, когато заспиваме е заповедта за този въплъщаващ процес, казващ на нашето състояние: „Бъди действителен.“ По този начин ние ставаме чрез естествен процес, каквито желаем да бъдем. Мога да Ви разкажа десетки лични преживявания, когато изглеждаше невъзможно да отида някъде, но поставяйки се на другото място мисловно, когато заспивах, обстоятелствата се променяха бързо, което пък случваше пътуването.Направих го през морета, като си представях през нощта на леглото си, че съм спал там, където исках да бъда. С разгръщането на дните нещата 32

ПЕТ УРОКА започваха да се оформят самите те в хармония с това приемане и всички неща трябваше да се случат, за да може моето пътуването наистина да се случи. И аз, въпреки себе си, трябваше да се приготвя да отида на онова място, на което бях приел, че съм в момента, когато се приближавах до дълбокия сън. Докато моят облак се издигаше, приемах, че сега съм човекът, който искам да бъда, или че вече съм в мястото, което исках да посетя. Спях (сега) на това място. Тогава животът повали скинията, повали моята околна среда и сглоби моята среда през морета и над суша и я сглоби отново в подобие на моето приемане. Това няма нищо общо с хора, които минават през физическа пустиня. Целият обширен свят около вас е пустиня. От люлката до гроба, Вие и аз вървим, сякаш вървим през пустинята. Но ние имаме подвижната си скиния, в която живее Бог, и тя е покрита с облак, който може и се издига, когато отиваме да спим или сме в състояние подобно на съня. Не е задължително за два дни, той може да се изкачи за две минути. Защо Ви дадоха два дни? Ако сега стана човека, който искам да бъда, може и да бъда недоволен утре. Трябва да си дам поне един ден преди да реша да продължа напред. Библията казва след два дни, месец или година, всеки път, когато решите да продължите с тази скиния нека облакът да се издигне. С изкачването започвате да се движите там, където е облакът. Облакът е просто дрехата на Вашето съзнание, Вашето приемане. Където е поставено съзнанието не е нужно да взимате физическото си тяло, то гравитира там въпреки Вас. Нещата се случват и Ви принуждават да се движите в посоката, в която живеете съзнателно. „В дома на моят Отец има много имения: ако не беше така, щях да ви кажа подгответе място за вас.И ако отида и ви подготвя място, ще дойда отново и ще ви взема при себе си; за да бъдете вие там, където съм и Аз."Йоан 14: 2, 3 Многото имения са безбройните състояния във Вашия ум, защото Вие сте Божия дом. В къщата на Баща ми има неизброими понятия за себе си. Не можете във вечността да изчерпите каквото сте способни да бъдете. Ако седя спокойно тук и приема, че съм другаде, аз съм отишъл и подготвил мястото. Но ако аз отворя очите си, другата локация, която създадох, изчезва и отново съм тук във физическата 33

ПЕТ УРОКА форма, която оставих след себе си, когато отидох да подготвя мястото. Но подготвих мястото въпреки това и след време ще пребивавам там физически. Не е нужно да се занимавате с начините и средствата, които ще бъдат използвани за придвижването и преминавате ви през космоса за да бъдете на онова място, където сте отишли и сте подготвили ментално. Просто седнете тихо, без значение къде се намирате и мислено го актуализирайте. Но Ви предупреждавам, не се отнасяйте с лека ръка, защото съм наясно какво ще стане с хората, които се отнасят по този начин. Веднъж се отнасох леко с него, защото просто исках да се измъкна, само въз основа на температура на деня. Беше зимата в Ню Йорк и аз така исках да бъда в топлият климат на Барбадос, че спах онази нощ, сякаш съм под палми. На следващата сутрин, когато се събудих, все още беше зима. Нямах намерение да ходя в Барбадос същата година, но дойдоха тревожни новини, които наложиха моето пътуване.Това беше в разгара на войната, когато корабите потъваха отдясно и отляво, но аз отплавах от Ню Йорк с кораб 48 часа след като получих тази новина.Това беше единственият начин, по който аз можех да стигна до Барбадос и пристигнах точно навреме, за да видя майка си и да си взема триизмерно "Сбогом" с нея. Въпреки факта, че нямах намерение да отида, по-висшият Аз наблюдаваше къде великият облак се спуска. Поставих го в Барбадос и тази скиния (тялото ми) трябваше да отиде и да направи това пътуване за да изпълни заповедта: „Където ходилото на крака ви стъпи, това съм ви дал Аз. " Навсякъде, където облакът се спусне в пустинята, там вие отново сглобявате тази скиния. Отплавах от Ню Йорк в полунощ с кораб, без да се замислям.Трябваше да тръгвам.Нещата се случиха по начин, който не бих могъл да измисля. Предупреждавам Ви, не се отнасяйте с лека ръка. Не казвайте: „Ще експериментирам и ще се поставя в Лабрадор, просто за да видя дали ще работи. "Ще отидете във вашия Лабрадор и тогава ще се чудите защо някога сте се записали в този клас. Ще работи, ако се осмелите да приемете чувството за изпълнено желание, докато заспивате. Контролирайте състоянието си, докато заспите. Не мога да намеря по-добър начин да опиша тази 34

ПЕТ УРОКА техника от това да я нареча„контролирано будна мечта“. В съня си губите контрол, но опитайте да предшествате своя сън с напълно контролирано будна мечта, влизайте в него, както го правите в мечтата, защото в мечтата, Вие винаги сте много доминиращи, винаги играете роля. Винаги сте актьор в мечта, никога публика. Когато имате контролирано будна мечта, Вие сте актьор и влизате в акта на контролиран сън.Но не го правете с лека ръка, защото след това ще трябва да го играете физически в триизмерния свят. Сега, преди да влезем в момент на мълчание, има нещо, което трябва да изясня и това е усилието, което обсъдихме снощи. Ако има една причина в целия този необятен свят поради, която хората се провалят, то това е, защото не са наясно със закона познат на психолозите днес като „Закон за обратното усилие“. Когато приемете чувството, че Вашето желание е изпълнено, то е с минимум усилия. Вие трябва да контролирате посоката на движение на Вашето внимание, но трябва да го направите с най-малко усилие. Ако има усилие в контрола и го налагате по определен начин, няма да постигнете резултатите. Ще получите обратните резултати, каквито и да са те. Ето защо ние наблягаме, че установяването основата на Библията е докато Адам е спал.Това е Първия творчески акт и няма данни някога да е бил събуден от този дълбок сън. Докато той спи, творението спира. Вие променяте бъдещето си най-добре, когато контролирате мислите си, докато сте в състояние, подобно на сън, тъй като тогава усилията се свеждат до минимум. Изглежда, че вниманието Ви напълно се отпуска и тогава трябва да практикувате да задържате вниманието си в това чувство, без да използвате сила и без да използвате усилие. Не мислете нито за миг, че това го прави силата на волята. Когато освободите Варава и станете идентифицирани с Исус, Вие не искате да бъдете това, Вие си представяте, че сте това.Това е всичко, което правите. Сега, когато стигнахме до жизненоважната част на вечерта, интервала, посветен на молитвата, позволете ми отново да изясня техниката. Знаете какво искате. След това конструирайте едно 35

ПЕТ УРОКА събитие, събитие, което предполага, че вашето желание е изпълнено. Ограничете събитието до един акт. Например, ако откроя като акт, стискането ръката на човек, тогава това е единственото нещо, което правя.Аз не го ръкостискам, след това паля цигара и хиляди други неща.Просто си представям, че всъщност се ръкувам и продължавам с това действие отново и отново и отново, докато въображаемият акт доведе до усещане за реалност. Събитието винаги трябва да предполага, че желанието е изпълнено. Винаги конструирайте събитие, което Вие вярвате, че най-естествено ще се случи след изпълнението на Вашето желание. Вие решавате какво събитие наистина искате да реализирате. Има още една техника, която Ви дадох снощи. Ако не можете да се концентрирате върху акта, ако не можете да се сгушите в стола си и да повярвате, че столът е другаде, точно както другаде, то тогава направете следното: Редуцирайте идеята, сведете я до една проста фраза като „Не е ли прекрасно.“ или „ Благодаря. "или „Направено е." или „ Готово е. " Не трябва да има повече от три думи. Нещо, което предполага, че желанието вече е реализирано. „Не е ли прекрасно“ или „Благодаря“, със сигурност означава това. Това не са всички фрази, които бихте могли да използвате. Измислете от собственият си речник фразата, която най-добре Ви подхожда.Но я направете много, много кратка и винаги използвайте фраза, която предполага, че желанието е изпълнено. Когато сте готови с фразата си, вдигнете облака.Нека облакът се издигне, като просто индуцира състояние граничещо със съня. Просто започнете да си представяте и да се чувствате сънливи, и в това състояние приемете усещането за изпълнено желание. След това повтаряйте фразата отново и отново като приспивна песен. Каквато и да е фразата, нека означава, че приемането е вярно, че е конкретно, че е така, че вече е факт и Вие го знаете. Просто се отпуснете и влезте в усещането, че всъщност сте това, което искате да бъдете. Докато го правите, Вие влизате в Йерихон с Вашият шпионин, който има силата да го даде.Освобождавате Варава и осъждате Исус да бъде разпнат и възкресен. Всички тези истории пресъздавате, ако сега 36

ПЕТ УРОКА започнете да се освобождавате и да влизате в усещането, че всъщност сте това, което искате да бъдете. А сега, да потънем в тишина.

Ако ръцете Ви са сухи, и ако устата Ви е суха в края на тази медитация, това е положително доказателство, че сте успели да вдигнете облака. Това, което правехте, когато облакът беше вдигнат е изцяло Ваша работа. Но наистина сте вдигнали облака, ако ръцете ви са сухи. Ще ви дам още едно явление, което е много странно и не мога да анализирам, случва се, aко наистина отидете в дълбочина. При събуждане ще откриете, че имате най-активната двойка бъбреци на света. Обсъждал съм го с лекари и те не могат да го обяснят. Друго нещо, което можете да наблюдавате по време на медитация е прекрасна синя светлина. Най-сходното нещо на земята, с което мога да я сравня е изгарящ алкохол. Знаете когато слагате алкохол върху пудинг от сливи на Коледа и го запалите, прекрасния син пламък, който обгръща пудинга. Този пламък е най-подобния на синята светлина, която се появява в челото на човек в медитация. Не се притеснявайте. Ще го разберете, когато го видите. Тя е в два нюанса на синьото, по-тъмен и по-светъл, в постоянно движение, точно като изгарящ алкохол, който е различен от постоянния пламък на газова струя. Този пламък е жив, както е жив духът. Друго нещо, което може да се случи с Вас, както се случи при мен е да видите петна пред очите си. Те не са чернодробни петна, както ще Ви кажат някои хора, които не знаят нищо за това. Това са малки неща, които се носят в пространството като мрежа, малки кръгове свързани заедно. Те започват от една клетка и идват на групи в различни геометрични модели, като червеи и се носят навсякъде по Вашето лице. Когато затворите очи, все още ги виждате, доказвайки, че не са отвън, те са отвътре.Когато започнете да си разширявате съзнанието, всички тези неща идват.Те може да са вашия кръвен поток, обективиран от някакъв странен човешки трик, който човек не 37

ПЕТ УРОКА разбира напълно.Не отричам,че кръвта Ви е станала видима, но не се притеснявайте, мислейки, че това са чернодробни петна или друго глупаво нещо, което хората ще Ви кажат. Ако тези различни явления Ви се случат, не мислете, че правите нещо нередно. Това е нормално, естествено разширение, което се случва при всички хора които вземат себе си в ръце и се опитат да разработят градината на Гетсимания. В момента, в който започнете да дисциплинирате ума си, като наблюдавате мислите си и наблюдавате своите мисли през целия ден, Вие ставате полицай на вашите мисли. Откажете да влизате в разговори, които са нелюбезни, отказвайте да слушате внимателно всичко, което руши. Започнете да изграждате в окото на собствения си ум по-скоро визията на съвършената дева, отколкото визията на глупавата дева. Слушайте само нещата, които носят радост, когато ги чуете. Не давайте ухо към онова, което е нелюбезно, което, когато го чуете, бихте искали да не сте. Това е слушане и виждане на неща, без масло в лампата ви или радост в ума Ви. В Библията има два вида девици: пет глупави и пет мъдри девици. Минутата, в която станете мъдра девица или направите опит да го направите, ще откриете, че всички тези неща се случват. Ще видите тези неща и те ще Ви интересуват, за да нямате време да развивате глупавия поглед както правят много хора. Надявам се, че никой тук не го прави, защото никой не бива да бъде идентифициран с тази велика работа, ако все още може да намери голяма радост в дискусия за друга, която е нелюбезна.

38

ПЕТ УРОКА

УРОК 3 – ЧЕТИРИИЗМЕРНО МИСЛЕНЕ Има два действителни погледа върху света, притежавани от всеки човек и древните разказвачи на истории са били напълно наясно с тези две перспективи. Наричаха единият „плътски ум“, а другият „умът на Христос“. Ние разпознаваме тези два центъра на мисълта в твърдението: „Плътският човек не възприема онова що е от Божия Дух. За него тези неща са безумие и той не може да ги проумее, понеже те се разбират духовно." I Кор. 2:14 За плътският ум реалността се ограничава до момента, наречен сега, този момент изглежда, че съдържа цялата реалност, всичко останало е нереално. За плътският ум, миналото и бъдещето са чисто въображаеми. С други думи, миналото ми, когато използвам плътския ум е само образ в паметта за неща, които са били. И за ограниченият фокус на плътския ум бъдещето не съществува. Плътският ум не вярва,че би могъл да преразгледа миналото и да го възприеме като нещо, което присъства сега, нещо, което е обективно и конкретно ,нито пък вярва, че бъдещето също съществува сега. За Христовият ум, духовният ум, който на нашия език ще наречем четириизмерен фокус, миналото, настоящето и бъдещето на плътския ум са настояще. Включва целия набор от сетивни впечатления, които човек е срещал, среща и ще срещне. Единствената причина Вие и аз да функционираме каквито сме днес и да не сме наясно с по-голямата перспектива е просто, защото сме създания на навика, и навикът ни прави напълно слепи за това, което бихме видяли, но навикът не е закон. Действа така, сякаш е най-убедителната сила в света, но това не е закон. Можем да създадем нов подход към живота. Ако Вие и аз прекарваме по няколко минути всеки ден оттегляйки вниманието си от областта на усещането и го концентрираме върху невидимо състояние и оставаме верни на това съзерцание, усещайки и усещайки реалността на това невидимо състояние, след време ще осъзнаем този по-голям свят, този неизмеримо по-голям свят. Това състояние вече е конкретна реалност, изместена във времето.

39

ПЕТ УРОКА Тази вечер, когато се върнем към нашата Библия, Вие ще прецените къде се намирате в настоящето си разгръщане.

Първата ни история за тази вечер е от 5-та глава на Евангелието на Марк. В тази глава има три истории, разказани сякаш са отделни преживявания на доминиращите герои. В първата история ни се казва, че Исус се е натъкнал на луд човек, гол човек, който е живял в гробище и се крие зад гробниците. Този човек призова Исус да не изгонва дяволите, защото това ще го омърси. Но Исус му каза: „Излез от човека, нечист дух“. Марк 5: 8 Така Исус изгонва дяволите, за да могат да се самоунищожат и ние сега откриваме този човек, защото е за първи път облечен в здравия си разум и седящ в краката на Учителя. Ще получим духовния смисъл на тази глава чрез промяна на името Исус с това на просветения разум или четириизмерно мислене. Като напредваме в тази глава ни се казва, че Исус се натъква на първосвещеник, чието името е Иаир, а първосвещеникът на синагогата има дете, което умира. Тя е на 12 години и той призовава Исус да дойде и да излекува девойката. Исус се съгласява, и когато тръгва към дома на първосвещеника, жена на пазара докосва дрехата му.“ А в това време Исус, като усети в себе си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми?“ Марк 5:30 Жена, която страдаше от кръвен проблем, който имаше от 12 години, признава, че тя го е направила. "И Той и рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си.“Марк 5:34 И той продължава към дома на първосвещеника, казва му се, че детето е мъртво и няма нужда да ходи там за да я възкреси. Тя вече не спи, вече е мъртва. „Но Исус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай.“Марк 5:36 40

ПЕТ УРОКА „И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.“Марк 5:39 Цялата тълпа се подиграва и смее, но Исус, затваряйки вратите срещу подиграващата се тълпа, взима със себе си в дома на Иаир, учениците му, и бащата, и майката на мъртвото дете. Влизат в стаята, където лежи детето. „И като хвана детето за ръка, казва му: талита куми, което означава: момиче тебе казвам, стани!“ Марк 5:41 „Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много.И Той строго им заповяда, никой да не знае за това.“ Марк 5:42.43 В тази нощ, докато седите тук, Вие сте изобразени в тази 5-та глава на Марк. Гробището има само едно предназначение, това е просто запис на мъртвите. Живеете ли в мъртвото минало? Ако живеете сред мъртвите: Вашите предразсъдъци, суеверия и вашите фалшиви убеждения, които поддържате живи са надгробните камъни, зад които се криете. Ако откажете да ги пуснете, Вие сте също толкова луди, колкото лудият човек от Библията, който моли с просветлена причина Исус, да не ги гони навън. Няма разлика. Но просветлената причина не е в състояние да защити предразсъдъците и суеверието срещу посегателствата на разума. Няма човек на този свят,който да има предразсъдъци, независимо от естеството на предразсъдъците, който може да ги задържи в светлината на разума. Кажете ми, че сте против определена нация, определена раса, определен „изъм“, определено нещо - не ме интересува какво е то - не можете да изложите тази си вяра в светлината на разума и да остане живи. За да можете да бъдете живи във Вашия свят, Вие трябва да я скриете от разума. Не можете да я анализирате в светлината на разума и да я пуснете жива. Когато фокусът от четвърто измерение идва и Ви показва нов подход към живота, и изхвърля от Вашия собствен ум всички тези неща, които са Ви омърсили, след това сте пречистени и облечени в здравия си разум. И Вие седите в подножието на разбирането, наречено крака на Учителят. Сега облечени в здравия си ум можете да възкресявате мъртвите.Какво умря? Детето в историята не е дете. Детето е Вашата амбиция, Вашето желание, неосъществените мечти на Вашето сърце. Това е детето, настанено в съзнанието на човека. Защото както вече казах, цялата драма в Библията е психологическа. Библията изобщо не се позовава на нито един човек, който 41

ПЕТ УРОКА някога е съществувал или някакво събитие, което някога се е случило на земята. Всички истории в Библията се разгръщат в ума на отделният човек. В тази история Исус е пробудения интелект на човека. Когато умът Ви функционира извън обхвата на настоящите ви сетива, когато умът Ви е излекуван от всички предишни ограничения, тогава Вие вече не сте лудият човек, Вие сте това присъствие, олицетворено като Исус, силата, която може да възкреси копнежите на сърцето на човек. Сега сте жената с проблема с кръвта. Какъв е този проблем с кръвта? Кървящата утроба е непродуктивна утроба. Тя е така от 12 години, не е в състояние да зачене. Тя не може да придаде форма на нейния копнеж заради течащата кръв. Казват Ви нейната вяра я затвори. Когато матката се затвори, тя може да даде форма на семето или идеята. Тъй като умът Ви се изчиства от предишната Ви концепция на Аз, Вие приемате, че сте това, което искате да бъдете и оставайки верни на това приемане, Вие давате форма на своето приемане или възкресявате своето дете. Вие сте изчистената от кръв жена и се придвижвате към къщата на мъртвото дете. Детето или състоянието, което сте желали, сега е Вашата фиксирана концепция за себе си.Но сега, когато приех, че съм това, което по-рано съм искал да бъда, не мога да продължа да желая това, което съзнавам. Така че не го обсъждам. Не говоря с никого относно това, което съм. За мен е толкова очевидно, че съм каквото исках да бъда така, че ходя сякаш съм. Ходейки така, сякаш съм това, което преди съм искал да бъда, моят свят с ограничен фокус не го вижда и мисли, че вече не го желая. Детето е мъртво в техния свят, но аз, който познавам закона, казвам: "Детето не е умряло." Момичето не е мъртво, то спи. Сега я събуждам, Аз с моето приемане я събуждам и правя видимо в моя свят това, което приех. Приемането, ако е трайно, неизменно събужда това, което утвърждава. Затварям вратата. Каква врата? Вратата на сетивата си. Просто изключвам напълно всичко, което моите сетива разкриват. Отричам доказателствата на сетивата си. Спирам ограничената причина на плътският човек и ходя с това мое смело твърдение, че аз съм това, което сетивата ми отричат. Със затворена врата на сетивата си, какво приемам в това дисциплинирано състояние? Не взимам 42

ПЕТ УРОКА никого в това състояние, само родителите на детето и моите ученици. Затварям вратата срещу подигравките и смеха на тълпата. Вече не търся потвърждение. Напълно отричам доказателствата на сетивата си, които се подиграват с моето приемане и не обсъждам с другите дали моето приемане е възможно или не. Кои са родителите? Открихме, че бащата-майката на цялото творение е човешкото Аз съм. Съзнанието на човек е Бог. Съзнавам състоянието. Аз съм бащата-майката на всички мои идеи и умът ми остава верен на тази нова концепция за себе си. Умът ми е дисциплиниран. Взимам в това състояние учениците и изключвам от това състояние всичко, което би го отрекло. Сега детето, без помощ от човек, възкръсва. Състоянието, което пожелах и приех, става обективно в моя свят и свидетелства за силата на моето приемане. Вие бъдете съдия, аз не мога да Ви съдя. Или сега живеете в мъртвото минало, или сте живеещи като жената, чието кръвотечение е спряно. Бихте ли ми отговорили, ако Ви задам въпрос: „Вярвате ли сега, че Вие, без помощта на друг човек, трябва само да приемете, че сте каквото искате да бъдете, за да направите това приемане реално във вашия свят? Или вярвате, че Вие първо трябва да изпълните определено условие, наложено Ви от миналото, че трябва да има определен ред или определено нещо?“ Не съм критичен към определени църкви или групи, но има такива, които вярват, че някой извън тяхната църква или група все още не може да бъде спасен. Роден съм протестант. Ако говорите с протестант, за него има само един истински християнин, и той е протестант. Говорите с католик, няма нищо друг истински християнин на света, освен католик. Говорите с евреин, християните са езичници, а евреите са избраните. Говорите с мюсюлманин, евреите и християните са неверниците. Ако говорите с някой друг, те са недосегаемите. Няма значение с кого говорите, те винаги са избраните. Ако вярвате, че трябва да сте един от тях, за да се спасите, Вие все още сте луд човек криейки се зад тези суеверия и тези предразсъдъци от миналото, и се молите да не бъдете пречистени. Някои от Вас казват:„Не ме молете да се откажа от вярата си в Исус човека или в Моисей 43

ПЕТ УРОКА човека или в Петър човека. Когато ме молите да се откажа от вярата си в тези герои, Вие искате твърде много от мен. Оставете ми тези вярвания, защото те ме утешават. Мога да повярвам, че са живели на земята и все още да следвам вашата психологическа интерпретация на техните истории.“ Казвам Ви : Излезте от мъртвото минало. Излезте от гробището и се разходете, знаейки, че Вие и Вашият баща сте едно, а Вашият баща, когото хората наричат БОГ е Вашето собствено съзнание. Това е единствения творчески закон в света. Какво си осъзнат, че си? Въпреки, че не можете да видите целта си с ограничения фокус на Вашия триизмерен ум, сега сте това, което сте приели, че сте. Ходете с това приемане и останете верни на него. Времето в това измерение на вашето съществувание върви бавно и може да не го направите, дори и след като обективирате Вашето приемане, не забравяйте, че е имало време, когато настоящата реалност е била само състояние в ума. Поради бавността на ритъма на времето тук, често не успявате да видите връзката между Вашата вътрешна природа и външния свят, който свидетелства за нея. Вие бъдете съдия от позицията, която сега заемате в тази 5-та глава на Марк. Вие ли възкресявате мъртвото дете? Все още ли се нуждаете от затваряне на тази утроба на ума си? Още ли кървите и следователно не можете да бъдете плодородни? Сега лудият човек, който живее в мъртвото минало ли сте? Само Вие можете да бъдете съдия и да отговорите на тези въпроси.

Сега се обръщаме към една история в 5-та глава на Евангелието от Йоан. Тя ще Ви покаже колко красиво древните разказвачи разказват за двете различни гледни точки на този свят – едната е ограничения триизмерен фокус, а другата е четириизмерния фокус. Тази история разказва за един болен човек, който бързо е излекуван. Исус отива в място, наречено Витезда, което по дефиниция означава къщата с петте притвора.Там има 44

ПЕТ УРОКА множество болни, слепи, хроми, изсъхнали и други хора чакащи водата да се раздвижи, защото по традиция Ангел Господен слиза в къпалнята и раздвижва водата, и който пръв влезне след раздвижване на водата, оздравява, от каквато болест и да бе налегнат. Но винаги само първият, а не вторият. „Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. Исус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш?“ Йоан 5:6 „Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене“ Йоан 5:7 „Исус му казва: стани, вземи одъра си и ходи.“ Йоан 5:8 „И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше, и този ден беше събота.“ Йоан 5: 9 Четете тази история и си мислите, че някакъв странен човек, който притежава чудодейна сила изведнъж казва на болния: „Стани и върви“. Не мога да повтарям тази история, дори когато е такава, тя включва безброй индивидуалности и протича в съзнанието на отделния човек. Басейнът е Вашето съзнание. Ангелът е идея, наречена пратеник на БОГ. Съзнанието е, което е Бог, а когато имате идея сте забавляващ се ангел. Моментът в който съзнавате желание, басейнът се раздвижва. Желанието раздвижва ума на човек. Да искам нещо означава,че нещо се раздвижва. Точно в момента, в който имате амбиция или ясно дефинирано желание, басейнът се раздвижва от ангела, който е желанието. Казват, че първият скочил в басейна винаги е излекуван. Най-близките ми спътници на този свят, жена ми и момиченцето ми са до мен, но когато се обръщам към тях, те са втори. Трябва да говоря с жена си като „ти си“. Трябва да говоря с всеки независимо колко ми е близък като „Ти си“. И след това идва третото лице „Той е“ . На този свят има само един човек за когото мога да използвам първо лице, единствено число и това е за себе си. "Аз съм", може да се каже само за себе си, не може да се каже за никой друг. Следователно, когато осъзная някакво желание, което искам да бъда, но привидно не съм, басейнът се раздвижва, кой може да влезе в този басейн преди мен? Само аз притежавам 45

ПЕТ УРОКА силата на първия човек. Аз съм това, което искам да бъда. Освен, че вярвам, че съм това, което искам да бъда, аз оставам такъв, а този, който по-рано бях умира в това ограничение. В тази история нямате нужда от човек, който да Ви вкара в басейна, тъй като съзнанието Ви е раздвижено от желание. Всичко, което трябва да направите е да приемете, че вече сте това, което сте искали да бъдете и Вие вече сте в него, и никой човек не може да влезе преди Вас. Какъв човек може да влезе преди Вас, когато Вие осъзнавате, че сте това, което искате да бъдете? Никой не може да бъде преди Вас, когато Вие сами притежавате силата да кажете АЗ СЪМ. Това са двете перспективи. Сега сте това, което сетивата ви биха отрекли. Достатъчно смели ли сте да приемете, че вече сте това, което искате да бъдете? Ако смеете да приемете, че вече сте това, което разумът и сетивата ви сега отричат, значи сте в басейна и без помощ от човек, Вие също ще станете и ще вземете одъра си и ще ходите. Казват Ви, че се е случило в събота. Съботата е само мистичното усещане за неподвижност, когато не се безпокоите, когато не се тревожите, когато не търсите резултати, знаейки, че знаците следват, а не предхождат. Съботата е ден на неподвижност, ден, в който няма работа. Когато не работите за да го направите значи, че сте в събота. Когато изобщо не се тревожите за мнението на другите, когато ходите така, сякаш сте, не можете да вдигнете един пръст, за да го направите, Вие сте в събота. Не може да се притеснявам как ще стане, и въпреки това да казвам, че съзнавам, че съм такъв. Ако аз съзнавам, че съм свободен, сигурен, здрав и щастлив, поддържам тези състояния на съзнанието без усилия и труд от моя страна. Следователно, аз съм в събота, и защото беше събота той стана и ходеше.

Следващата ни история е от 4-та глава на Евангелието от Йоан, и тя е тази, която сте слушали много пъти. Исус стига до кладенец и там има жена, наречена жена от Самария и той и казва: „Дай ми да пия“. Йоан 4: 7 Тогава жената от Самария му казва: „Как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм 46

ПЕТ УРОКА жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.) Йоан 4: 9 „Исус и отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е оня, който ти казва: дай ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.“ Йоан 4:10 Жената, като вижда,че той няма с какво да черпи водата, и знае, че кладенецът е дълбок, казва :“Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?" Йоан 4:12 „Исус и отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее, а който пие от водата, която аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее, но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен“. Йоан 4: 13,14 След това той й разказва всичко, което я интересува и я моли да повика съпруга си.Тя отговоря и казва: "Нямам съпруг." Йоан 4:17 „Исус й каза: Добре си казала, че нямаш съпруг, защото си имала петима съпрузи; а този, когото сега имаш, не ти е съпруг.“ Йоан 4: 17, 18 Жената отива на пазара и казва на другите: Срещнах Месията. Те я питат: Откъде знаеш, че си срещнала Месията? Защото той ми каза всички неща, които някога съм правила - отговаря тя. Ето един фокус, който обхваща цялото минало и и казва бъдещето. Продължаваме с историята, учениците идват при Исус и казват: „Учителю, яж“. Йоан 4:31 „Но той им рече: Имам храна да ям, която вие не знаете.“ Йоан 4:32 Когато говорят за реколтата след четири месеца. Исус отговаря: „Вие ли казвате, че още четири месеца и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва.“ Йоан 4:35 Той вижда неща, за които хората чакат четири месеца или чакат четири години, той ги вижда сега в неизмеримо по-голям свят, съществуващ сега, осъществяващ се сега. Нека се върнем към първата част на историята. Жената от Самария сте триизмерните Вие, а Исус при кладенеца сте Вие от четвърто измерение. Спорът започва между това, което искате да бъдете и това, което аргументите Ви казват, че сте. Висшият Ви Аз Ви казва, че ако бихте се 47

ПЕТ УРОКА осмелили да приемете, че вече сте това, което искате да бъдете, бихте се превърнали в него. По-малкият Ви Аз, с неговия ограничен фокус, Ви казва: „Нямаш кофа, нямаш въже, а кладенецът е дълбок.“ Как бихте могли някога да достигнете до тази дълбочина без средствата за това? Отговаряте и казвате: Ако само знаехте кой иска от Вас да пиете, щяхте да поискате от него. Ако знаехте само какво във Вас Ви подтиква към въплъщение на състоянието, което сега търсите, Вие ще отречете малкият си фокус и ще го оставите да го направи вместо Вас. Тогава той Ви казва, че имате петима съпрузи, а Вие отричате. Но той знае далеч по-добре от Вас, че петте Ви сетива Ви насищат сутрин, обед и вечер с техните ограничения. Те Ви казват какви деца ще родите тази вечер, утре и идните дни. Вашите пет сетива действат като петима съпрузи, които постоянно оплождат Вашето съзнание, което е великата утроба на БОГ,и сутрин, обед и вечер те Ви внушават и Ви диктуват това, което Вие трябва да приемете като истина. Той Ви казва, че този, който бихте искали да имате за съпруг, не е Вашия съпруг. С други думи шестият все още не Ви е оплодил. Това, което бихте искали да бъдете, се отрича от тези пет и те държат властта, те диктуват това, което Вие ще приемете като истина. Това, което искате да приемете, все още не е проникнало в съзнанието Ви и не е оплодило ума Ви с неговата реалност. Този, когото наричате съпруг наистина не е Вашия съпруг. Вие не носите неговото подобие. Да носите неговото подобие ще е доказателство, че сте му съпруга, или поне сте го познали отблизо. Вие не носите подобие на шестия, носите само подобието на петте. Тогава той се обръща към Вас и Ви казва всичко,което някога сте знаели. Връщате се в съзнанието си и разумът ви казва, че през целия си живот винаги сте приемали ограниченията на сетивата си, и винаги сте ги гледали като факт, и сутрин, обед и вечер сте свидетели на това приемане. Здравият разум Ви казва, че познавате само тези пет от времето, когато сте се родили. Сега бихте искали да стъпите извън ограниченията на сетивата си, но все още не сте намерили в себе си смелостта да приете, че сте това, което тези петима биха отрекли,че сте. Така че оставате тук, съзнавайки задачата си, но без смелостта да прекрачите ограниченията на сетивата си и това, което разумът Ви отрича. Той им казва: „Имам храна да ям, която вие не знаете. Аз съм хлябът, който пада от небето, 48

ПЕТ УРОКА аз съм виното. " Знам какъв искам да бъда и понеже аз съм този хляб, с който пирувам, приемам това Аз съм и вместо да пирувам с факта, че аз съм в тази стая и говоря с Вас, а Вие ме слушате, и че съм в Лос Анджелис, пирувам с факта, че съм другаде и ходя тук сякаш съм другаде. И постепенно ставам това, с което пирувам.

Позволете ми да Ви разкажа две лични истории. Когато бях момче, живеех в много ограничена среда на малък остров, наречен Барбадос. Храната за животни беше много, много оскъдна и много скъпа, затова трябваше да я внасяме. Аз съм от семейството с 10 деца и баба ми живееше с нас, което правим 13 на масата. Отново и отново си спомням как майка ми казваше на готвачката в началото на седмицата:„Аз искам да отделите три патици за неделната вечеря. " Това означаваше, че тя ще вземе от двора три патици и ще ги затвори в много малка клетка и ще ги храни и натъпква сутрин, обед и вечер с царевица и всички неща, с които тя е искаше да пируват патиците. Това беше съвсем различно хранене от това, с което редовно хранехме патиците, защото обикновено ние ги хранехме с риба. Поддържахме ги живи и дебели с риба, защото рибата беше много евтина и в изобилие, но не бихте могли да ядете птица, която се храни с риба, не както Вие и аз харесваме птицата. Готвачката вземаше три патици, слагаше ги в клетка и в продължение на седем дни ги хранеше с царевица, мляко и всички неща, на които искахме да имат вкус птиците. Когато биваха заколени и сервирани за вечеря седем дни по-късно, те бяха пищни, хранени с мляко и царевица птици. Но понякога готвачката забравяше да отдели птиците и баща ми, знаейки, че имаме патици и вярвайки, че тя е изпълнила заповедта, не взимаше нищо друго за вечеря, и три риби се поднасяха на масата. Не бихте могли да докоснете тези птици, защото те бяха такова голямо въплъщение на това, с което се бяха хранили. Човек е психологическо същество, мислител. Не е това, с което се храни физически, а това, с което 49

ПЕТ УРОКА се храни духовно. Ние се превръщаме в олицетворение на това, с което се храним като мисли. Тези патици не можеше да се хранят сутрин с царевица, следобед с риба и нещо друго вечер. Трябваше да има пълна промяна в диетата. В нашия случай не можем да медитираме сутрин, да псуваме по обяд и да правим нещо друго вечер. Трябва да променим умствената си диета, в продължение на една седмица трябва да сменим напълно мисловната си храна. „И така, братя, мислете само за това, което е истинно, което е достойно, което е справедливо, което е чисто, което е достойно за обич, което е добро, за това, което е добродетел, което е похвално.“ Фил. 4: 8 Каквито мисли човек мисли със сърцето си, такъв е той. Ако сега мога да отделя вида мисловна храна, която искам, за да изразя в моя свят и да пирувам, ще стана такъв. Позволете ми да Ви кажа защо правя това, което правя днес. Беше през 1933 г. в град Ню Йорк и моят стар приятел Абдула, с когото учих иврит в продължение на пет години, наистина беше този, който положи началото на изхвърлянето на всичките ми суеверия. Когато се срещнах с него, бях изпълнен със суеверия. Не можех да ям месо, не можех да ям риба, не можех да ям пиле, не можех да ям всяко от тези неща, което е живо в света. Не пиех, не пушех и полагах огромни усилия да водя безбрачен живот. Абдула ми каза: „Няма да ти кажа, че си луд ,Невил, но ти си знаеш. Всички тези неща са глупави.“ Но аз не можех да повярвам, че са глупави. През ноември 1933 г. се сбогувах с родителите си в град Ню Йорк, когато те отплаваха за Барбадос. Живеех в тази страна 12 години без желание да видя Барбадос. Не бях успешен в собствените си очи и се срамувах да се прибера у дома при успешните членове на семейството си. След 12 години в Америка бях провал в собствените си очи. Играех в театъра, една година печелех пари, които харчех още на следващия месец. Не бях това, което според техните стандарти, нито според моите бих нарекъл успешен човек. Имайте предвид, че когато се сбогувах с родителите си през ноември, нямах желание да отида в 50

ПЕТ УРОКА Барбадос. Корабът отплава и когато тръгнах нагоре по улицата, ме завладя желание да отида в Барбадос. Беше 1933 г., бях безработен и нямаше къде да отида, освен в малка стая на 75-та улица. Отидох направо при моя стар приятел Абдула и му казах : „Аб, най-странното е, че ме завладя едно чувство, за първи път от 12 години искам да отида в Барбадос.“ „Ако искаш да отидеш, Невил, ти си отишъл. "-отговори той. Това беше много странен език за мен. Намирам се в Ню Йорк на 72-ра улица и той ми казва, че съм отишъл в Барбадос. Казах му: "Какво имаш предвид с това, че съм отишъл, Абдула?" Той ми каза: "Наистина ли искаш да отидеш?" Отговорих с „Да“. След това той ми каза: „Когато излезеш през тази врата, ти не ходиш по 72-ра улица, ти вървиш по улица, заобиколена с палми, улици, заобиколени с кокос, това е Барбадос. Не питаш как, когато си там. Ти си в Барбадос. Не питай „как“, когато „си там“. Ти си там. Сега ходиш, сякаш си там. " Излязох от мястото му зашеметен. Намирам се в Барбадос. Нямам пари, нямам работа, дори не съм добре облечен и въпреки това съм в Барбадос. Той не беше човек, с когото ще спорите, не и Абдула. Две седмици по-късно аз не бях по-близо до целта си, отколкото в деня, в който за първи път му казах, че искам да отида в Барбадос. Казах му: "Аб, безрезервно ти се доверявам, но ето, че не виждам как ще замина. Нямам едно пени за пътуването ми.“- започнах да обяснявам. Знаете ли какво направи той? Той беше черен като асо пика, старият ми приятел Абдула със своя тюрбан за глава. Както си седях в хола му, той се изправи от стола си, тръгна към кабинета си и затръшна вратата, което не беше покана да го последвам. Докато минаваше през вратата той ми каза: "Казах всичко, което трябва да кажа." На 3 декември застанах пред Абдула и му казах отново, че не съм по-близо до пътуването си. Той повтори изявлението си: „Ти си в Барбадос“. Последният кораб, плаващ за Барбадос, който щеше да ме отведе там поради причината, която 51

ПЕТ УРОКА исках да отида (исках да бъда там за Коледа), плаваше по обяд на 6 декември, старата Нериса. Сутринта на 4 декември, нямайки работа и нямайки къде да отида, спах до късно. Когато се събудих под вратата имаше писмо с въздушна поща от Барбадос. Докато отварях писмото, малко парче хартия падна на пода. Взех го, беше чек за 50 долара. Писмото беше от брат ми Виктор и гласеше: „Не те моля да дойдеш, Невил, това е заповед. Никога не сме имали Коледа, на която да са присъствали всички членове на семейството. Тази Коледа ще е така, ако дойдеш. " Най-големият ми брат Сесил напусна дома ни преди да се роди най-малкият и тогава започнахме да живеем далеч от дома, по различно време, така че никога в историята на нашето семейство не сме били всички заедно по едно и също време. Писмото продължаваше: „Ти не работиш, знам, че нямаш причина да не можеш да дойдеш, така че трябва да си тук преди Коледа. Тези 50 долара са за закупуване на няколко ризи или чифт обувки, ако ти трябват за пътуването. Няма да имаш нужда от нищо, използвай бара, ако пиеш. Ще поема пътуването, всичките ти нужди и направените разходи. Свързах се с „ Furness, Withy & Co“ в Ню Йорк и им казах да ти издадат билет, когато се явиш в офиса им. Петдесетте долара са просто за да си купиш необходимите неща. Можеш да се регистрираш на борда на кораба. Ще се погрижа за всичките ти разходи. " Отидох в „ Furness, Withy & Co“ с писмото и им го дадох, да го прочетат. Те казаха: „Ние получихме съобщението от г-н Годдард, но за съжаление не ни остана място за кораба, който ще отплава на 6-ти декември. Единственото налично място е в 3-та класа, между Ню Йорк и Сейнт Томас. Когато пристигнем в Сейнт Томас имаме няколко пътници, които ще слязат там. След това можете да се преместите в първа класа, от Св.Томас до Барбадос. Но между Ню Йорк и Сейнт Томас ще трябва да пътувате в 3-та класа, но ще можете да ползвате привилегиите на първа класа за храна и да се разхождате по палубите на 1-ва класа. " Казах: "Ще го взема." Върнах се при приятеля си Абдула следобед на 4 декември и казах: „Сбъдна се като мечта. " Казах му какво съм направил, мислейки, че ще бъде щастлив.

52

ПЕТ УРОКА Знаете ли какво ми каза? Той каза: „Кой ти каза, че пътуваш с 3-та класа? Виждам ли те в Барбадос, мъжът, който си, да си отишъл с 3-та класа? Ти си в Барбадос и си отишъл там с 1-ва класа.“ Нямах свободно време за да го видя отново, преди да отплавам на обяд на 6 декември. Когато пристигнах на пристанището с паспорта и документите си за да се кача на борда на кораба, агентът ми каза: "Имаме добри новини за вас, г-н Годдард. Имаше отмяна на резервация и Вие ще пътувате с 1-ва класа.“ Абдула ме научи колко е важно да остана верен на една идея и да не правя компромиси. Аз се разколебах, но той остана верен на приемането ми, че съм в Барбадос и съм пътувал с 1-ва класа.

Сега да се върнем към значението на нашите две библейски истории. Кладенецът е дълбок и нямате кофа, нямате и въже. Остават четири месеца до прибиране на реколтата и Исус казва: „Имам да ям храна, която вие не знаете. Аз съм хлябът на небето. " Празнувайте с идеята, идентифицирайте се с идеята, така сякаш вече сте въплътили това състояние. Вървете с приемането, че сте това, което искате да бъдете. Ако пирувате с това и останете верни на тази умствена диета, ще я кристализирате. Вие ще станете това в този свят. Когато се върнах в Ню Йорк през 1934 г., след три райски месеца в Барбадос, аз пиех, аз пушех и правех всичко, което не бях правил от години. Спомних си какво ми беше казал Абдула: „След като докажеш този закон, ще станеш нормален Невил. Ще излезеш от гробището, ще излезеш от онова мъртво минало, когато мислише, че това значи да си свят. Защото всичко, което наистина правиш, Невил е, че си толкова добър, но добър за нищо " Върнах се, ходейки по тази земя, напълно преобразен човек. От онзи ден, който беше през Февруари 1934 г. започнах да живея все повече и повече. Честно, не мога да Ви кажа, че винаги съм го правил успешно. Многото ми грешки на този свят, многото ми неуспехи биха ме осъдили, 53

ПЕТ УРОКА ако Ви кажа, че напълно съм овладял движенията на вниманието си, че мога да остана по всяко време верен на идеята, която искам да въплътя. Но мога да кажа ведно с древният учител, въпреки че в миналото изглежда не съм успял, продължавам напред и се стремя ден след ден да се превърна в онова, което искам да въплътя в този свят. Спрете преценката, откажете да приемете това, което сега диктуват разумът и сетивата Ви и ако останете верни на новата диета, ще се превърнете във въплъщение на идеала, на който оставате верни. Ако има място в света, което е различно от малкия ми остров Барбадос, това е Ню Йорк. В Барбадос най-високата сграда е триетажна, а улиците са обградени с палми и кокосови дървета и всякаква тропическа растителност. В Ню Йорк трябва да отидете в парк, за да откриете дърво. И все пак трябваше да се разхождам по улиците на Ню Йорк, сякаш ходех по улиците на Барбадос. За нашето въображение всички неща са възможни. Вървях, чувствайки как всъщност се разхождам по улиците на Барбадос и при това приемане можех почти да усетя миризмата на улиците обградени с кокос. Аз започнах да създавам в окото на ума ми атмосферата, която бих срещнал физически, ако бях в Барбадос. Тъй като останах верен на това приемане, някой отмени пътуването си и аз го получих. Моят брат в Барбадос, който никога не е мислил, че ще се прибера в къщи, изведнъж прояви желание да ми напише странно, заповедно писмо. Tой никога не ми беше нареждал, но този път ми нареди и си мислеше, че идеята за моето посещение е негова. Прибрах се у дома и имах три райски месеца, прибрах се с първа класа и се прибрах с пари в джоба , подарък. Пътуването ми, ако го бях платил, щеше да ми струва 3000 долара, но го направих без пени в джоба си. "Има начини, които не познавате. Моите пътища са непроследими." По-голямото измерение на моя АЗ взе моето приемане като команда и повлия на брат ми за да напише това писмо, повлия на поведението на някой, за да отмени пътуването си с 1-ва класа и направи всички неща необходими, за създаването на идеята, с която се бях идентифицирал.

54

ПЕТ УРОКА Бях се идентифицирал с чувството, че съм там. Спах, сякаш бях там, цялото поведение на човек се формира в хармония с неговото приемане. Нямаше нужда да ходя до „Furness, Withy & Co“ и да ги моля за 1-ва класа, анулирайки някой друг, който е бил резервирал 1-ва класа. Нямаше нужда да пиша на брат си и да го моля да ми изпрати пари или да ми купи ми билет. Той мислеше, че той е създал действието. Всъщност и до днес той вярва, че той е инициатора , с желанието си да ме прибере у дома. Моят стар приятел Абдула просто ми каза: „Ти си в Барбадос, Невил. Искаш да бъдеш там, където искаш да бъдеш, там си. Живей така, сякаш си и такъв ще бъдеш.“ Това са двете перспективи върху света, притежавани от всеки човек. Не ме интересува кой си. Всяко дете, родено от жена, независимо от раса, нация или вяра, има две различни перспективи към света. Вие сте или плътският човек, който не приема нещата от Божия Дух, защото за Вас с плътският фокус те са глупост. Или сте духовният човек, който възприема нещата извън ограниченията на вашите сетива, защото всички неща вече са реалност в неизмеримо по-голям свят. Не е необходимо да чакате четири месеца за прибиране на реколтата. Вие сте или жената от Самария, или Исус при кладенеца. Вие сте човекът, който чака с безпокойството някой, който да го бутне, или Вие сте този, който може да командва себе си да се издигнете и да вървите въпреки другите, които чакат. Вие ли сте човекът зад надгробните плочи на гробището, който чака и моли да не бъде очистен, защото не иска да се изчисти от предразсъдъците си? Едно от най-трудните неща за човек е да се откаже от неговите суеверия и неговите предразсъдъци. Той държи на тях, сякаш са съкровище на съкровищата. Когато се очистите и сте свободни, тогава утробата, Вашият собствен ум автоматично е излекуван. Той се превръща в подготвената почва, където семената, Вашите желания, могат да се вкоренят и да се проявят. Детето, което сега носите в сърцето си, е Вашата настояща цел. Вашият настоящ копнеж е дете, което сякаш е болно. Ако приемете, че сега сте това, което бихте искали да бъдете, детето за момент става мъртво, защото вече няма смущения. Не можете да бъдете обезпокоявани, когато чувствате, че сте това, което искате да бъдете, защото 55

ПЕТ УРОКА ако чувствате, че сте това, което сте искали да бъдете, Вие сте доволни от това приемане.На другите, които преценяват повърхностно им изглежда, че вече не желаете, така че за тях желанието или детето е мъртво. Те мислят, че сте загубили Вашата амбиция, защото вече не обсъждате тайната си амбиция. Вие напълно се приспособихте се към идеята. Приехте, че сте това, което искате да бъдете. Вие знаете, че "Тя не е мъртва, а спи." - Отивам да я събудя. Вървя с приемането, че съм и докато вървя, тихо я събуждам. Тогава, когато тя се събуди аз ще направя най-нормалното и естествено нещо, ще й дам да яде. Няма да се хваля с това и да казвам на другите, просто не го казвам на никого. Храня това състояние, което сега харесвам, с вниманието си. Поддържам го живо в рамките на моят свят, като ставам внимателен към него. Нещата, към които не съм внимателен да избледнеят и изсъхнат в моя свят, независимо какви са те. Те просто се раждат и след това остават недохранени. Родих ги поради факта, че аз осъзнах, че съм ги. Когато ги въплъщавам в моя свят, това не е края. Това е началото. Сега съм майка, която трябва да поддържа това състояние, с вниманието си към него. Този ден, в който не съм внимателен, изтеглям млякото си от него и то изчезва от моя свят, защото аз съм насочил вниманието си към нещо друго в моя свят. Можете или да бъдете внимателни към ограниченията и да ги храните и да ги правите планини, или можете да бъдете внимателни към Вашите желания, но за да станете внимателни, трябва да приемете, че вече сте това, което искате да бъдете. Въпреки че днес говорим за фокус на трето и четвърто измерение, не мислете даже за един момент, че тези древни учители не осъзнаваха напълно тези два различни центъра на мисъл в съзнанието на всички хора. Те олицетвориха тези двама и се опитаха да покажат на човек, че единственото нещо, което го отдалечава от човека, който би могъл да бъде, е навика. Въпреки че не е закон, всеки психолог ще ви каже, че навикът е най-възпрепятстващата сила в света. Това напълно ограничава човека и го обвързва, и го прави напълно сляп за това, което иначе може да бъде. Започнете сега, да се виждате мислено, и да се чувствате като онова, което искате да бъдете, и се наслаждавайте на това усещане сутрин, обед и вечер. Претърсил съм Библията за да открия 56

ПЕТ УРОКА интервал от време по-дълъг от три дни и не съм го намерил. "Исус им отговори: Унищожете този храм и за три дни ще го издигна." Йоан 2:19 “Преминете през стана и заповядайте на народа, и му кажете: Пригответе си храна за път, защото след три дни ще преминете този Йордан, за да влезете да завладеете земята, която ГОСПОД, вашият Бог, ви дава да притежавате.” Исус Навиев 1:11 Ако мога напълно да наситя ума си с едно усещане и да вървя, сякаш вече е реалност, обещано ми е (и не мога да намеря отрицание за това в тази велика книга), че нямам нужда от повече от тридневна диета, ако остана верен на това усещане.Но трябва да бъда честен с това. Ако променя диетата си в течение на деня, удължавам интервала от време. Питате ме: "Но откъде да знам за интервала?" Вие сами определяте интервала. Днес в нашия съвременен свят има една малка дума, която обърква повечето от нас. Знам, че ме обърка, докато не порових по-надълбоко. Думата е „действие“. Предполага се, че действието е най-основното нещо в света. Това не е атом, а нещо по-фундаментално. Това не е част от атом както електрона, по-важно е от това. Наричат го четвъртоизмерна единица. Най-фундаменталното нещо в света е действието. Питате: "Какво е действие?" Нашите физици ни казват, че това е енергия, умножена по време. Ставаме още по-объркани и питаме: "Енергия, умножена по време, какво означава това?", а те отговарят, че действие се получава след като няма отговор на стимул, независимо колко интензивен е стимулът ,издържайки определена продължителност от време. Трябва да има издръжливост на стимула или да няма отговор, и от друга страна да няма реакция на времето, освен, ако има минимална степен на интензивност. Днес най-фундаменталното нещо в света се нарича действие или просто енергия, умножена по време. Библията го дава като три дни, продължителността е три дни за отговор в този свят. Ако сега приема, че съм това, което искам да бъда, и ако съм му верен и ходя така, сякаш съм, най-дългия интервал даден за осъществяване е три дни. Ако тази вечер има нещо , което наистина искате на този свят, преживейте във въображението това, което бихте изпитали в плът, ако сте постигнали целта си и запушете ушите си, и 57

ПЕТ УРОКА затворете очите си за всичко, което отрича реалността на вашето приемане. Ако направите това, ще можете да ми кажете, преди да съм напуснал този град Лос Анджелис, че вече имате това, което е било само желание, когато сте дошли тук. За мен ще бъде радост да се присъединя към Вашата радост , че детето, което привидно беше мъртво, сега е живо. Тази девойка наистина не беше мъртва, тя само беше заспала. Нахранил си я в тишина, защото имах храна, за която никой друг не знае. Вие и дадохте храна и тя стана възкресена жива реалност във вашия свят. Тогава Вие можете да споделите Вашата радост с мен и аз мога да се радвам на Вашата радост. Целта на тези уроци е да ви напомнят за закона за собственото Ви същество, закона за Съзнанието, Вие сте този закон. Вие бяхте само в безсъзнание за неговото действие. Хранехте и пазехте живи нещата, които не сте искали да изразите в този свят. Приемете моето предизвикателство и изпробвайте тази философия. Ако не работи, не трябва да го използвате като утешение. Ако не е вярно, трябва напълно да го изхвърлите. Аз знам, че е истина. Няма да знаете докато не се опитате да го докажете или опровергаете. Много от нас са се присъединили към различни„изми“ и се страхуваме да се подложим на изпитание, защото чувстваме, че може да се провалим и тогава за къде сме? Всъщност не искаме да разберем истината, не се колебайте и бъдете достатъчно смели, за да го подложите на тест. Казвате: „Знам, че би действало и с някои други начини. Не искам наистина да го тествам. Въпреки че все още не съм го опровергал, все още мога да се утеша с него.“ Не се заблуждавайте, не мислете нито за секунда, бъде мъдри. Докажете или опровергайте този закон. Знам, че ако се опитате да го опровергаете, ще го докажете и аз бъда най-богатия човек за това, че сте го доказали, не в долари, не в неща, а защото Вие ще бъдете жив плод на това, което вярвам и преподавам в този свят. Много по-добре е да сте успели и доволни след пет дни обучение, отколкото да излезете недоволни. Надявам се да бъдете достатъчно смели, да подложите на изпит тази инструкция и да я докажете или опровергаете. Сега, преди да влезем в период на мълчание, ще обясня накратко и отново техниката. Имаме две техники за прилагане на този закон. Сега, всеки тук трябва да знае 58

ПЕТ УРОКА точно какво иска. Вие трябва да знаете, че ако не го получите тази вечер, утре ще трябва да продължите да бъдете все още толкова концентрирани относно Вашето желание. Когато знаете точно какво искате, изградете в съзнанието си едно обикновено и просто събитие, което предполага, че Вашето желание е изпълнено, събитие, което доминира. Вместо да седите облегнати назад, гледайки себе си, сякаш сте на екран, Вие сте актьорът в драмата. Ограничете събитието до едно-единствено действие. Ако ще стискате ръка, защото това предполага изпълнение на Вашето желание, тогава направете това и само това. Не се ръкувайте и след това не се лутайте въображаемо на вечеря или на друго място. Ограничете действието си до просто разклащане на ръце и го правете отново и отново, докато това ръкостискане придобие солидността и отличителността на реалността. Ако смятате, че не можете да останете верни на дадено действие, искам сега да определите целта си и след това сведете идеята, която е Вашето желание до една фраза, фраза, която предполага, че Вашето желание е изпълнено, някоя фраза като: "Не е ли прекрасно?" Или ако се чувствам благодарен, защото мисля, че някой играе важна роля за осъществяването на желанието ми, аз бих могъл да кажа:"Благодаря" и да го повтарям с усещане отново и отново като приспивна песен до като умът бъде доминиран от единственото усещане за благодарност. Сега ще поседим тихо на тези столове с идеята, която предполага, че нашето желание е изпълнено, сведено до една фраза или до едно действие. Ще се отпуснем и обездвижим физическите си тела. Нека изживеем във въображението си усещането, което съкратената ни фраза или действие утвърждава. Ако си представяте как се ръкувате с ръката на друг човек, не използвайте физическата си ръка, позволете си да останете обездвижени. Но си представете, че ръката положена във Вашата е по-доловимата, по-истинската ръка, която може да бъде усетена във Вашето въображение. Поставете въображаемата си ръка във въображаемата ръка на Вашият приятел, който стои пред Вас и усещате ръкостискането. Дръжте физическото си тяло обездвижено, въпреки че ставате 59

ПЕТ УРОКА мисловно активни в това действие, което сега ще направите. А сега, да потънем в тишина.

УРОК 4 – НЯМА КОЙ ДА СЕ ПРОМЕНЯ, САМО СОБСТВЕНOTO АЗ Мога ли да отделя само минута, за да изясня казаното снощи. Една дама почувствала от това, което казах снощи, че съм против една нация. Надявам се, че не съм против която и да е нация, раса или убеждение. Ако съм използвал нация, това е било само за илюстриране на една гледна точка. Това, което се опитах да Ви кажа, беше това - ние се превръщаме в това, което мислим. Защото това е природата на любовта, така както естеството на омразата е да ни промени в подобие на онова, за което мислим. Миналата вечер, просто прочетох новина, за да Ви покажа, че

когато си мислим, че можем да унищожим образа си чрез разбиване на огледалото, ние само се заблуждаваме. Когато чрез война или революция унищожаваме названия, които за нас представляват арогантност и алчност, ние се превръщаме с времето във въплъщение на онова, което сме смятали за унищожено. Така че днес, хората, които смятаха, че са унищожили тираните, са самите те онова, което са мислели, че са унищожили. За да не бъда погрешно разбран, нека отново поставя основите на този принцип.

Съзнанието е една-единствена реалност. Не сме в състояние да виждаме различно от съдържанието на нашето собствено съзнание. Следователно омразата ни издава в часа на победата и ни осъжда да бъдем това, което ние осъждаме. Всяко завоевание води до обмен на характеристики, така че завоевателите да станат като покорен враг. Мразим другите заради злото, което е в нас самите. Раси, нации, религии

60

ПЕТ УРОКА и групи са живели в продължение на векове във враждебност и това е естеството на омразата, както е в природата на любовта, да ни превърне в подобие на това, което съзерцаваме. Нациите действат спрямо другите нации, както собствените им граждани действат един към друг. Когато робството съществува в една държава и тази нация атакува друга, тя е с намерение да пороби. Когато има ожесточена икономическа конкуренция между гражданин и гражданин, след това във война с друга нация, обект на войната е да унищожи икономиката на врага. Войните за господство се водят по волята на тези, които в една държава са доминиращи над съдбата на останалите. Ние излъчваме света, който ни заобикаля с интензивността на нашето въображение и усещане. Но времето в света на третото измерение тече бавно. И затова не винаги виждаме връзката на видимия свят с нашата вътрешна природа. Това е, което наистина имах предвид. Мислех, че съм го казал. За да не ме разберате погрешно, т.е това е моя принцип. Ние с вас можем да съзерцаваме идеал и да се превърнем в него, като се влюбим в него. От друга страна можем да съзерцаваме нещо, което от сърце не харесваме, и като го осъждаме ние ще станем такива. Но поради бавността на времето в този триизмерен свят, когато станем това, което сме мислили, ние вече сме забравили, че по-рано сме му се покланяли или осъждали. Урокът тази вечер е кулминационната точка в Библията, затова да му обърнем внимание. Най-важният въпрос, зададен в Библията, ще намерите в 16-та глава на Евангелието от Матей. Както знаете, всички библейски истории са ваши истории и нейните герои живеят само в съзнанието на човек. Те изобщо нямат препратка към никой човек, който е живял във времето и пространството, или към каквото и да е събитие някога на земята.

Драмата, свързана с Матей, се развива по този начин, Исус се обръща към своите ученици и ги пита: "За кого ме смятат хората мен, сина човешки?" Мат. 16:13 61

ПЕТ УРОКА "И те казаха: Някои казват, че ти си Йоан Кръстител, някои- Илия, а други-Йеремия, или един от пророците ". "Казва им: А вие, за кого ме смятате?" "И Симон Петър отговори и каза: Ти си Христос, Синът на живия Бог." „А Исус в отговор му каза: Блажен си ти, Симоне, сине на Йона, защото не плът и кръв ти разкри това, а Моят Небесен Отец." "И аз ти казвам, че ти си Петър и на този камък ще построя църквата си." Мат.16: 14-18 Исус, който се обръща към своите ученици е човек, който се обръща към своя дисциплиниран ум в саморазсъждение. Задавате си въпроса: "Кой мъжете казват, че съм аз?" На нашия език: „Чудя се какво хората мислят за мен?" Вие отговаряте: „Някои казват, че съм Йоан, други казват Илия, други казват Йеремия или Пророкът. " Много е ласкателно да Ви кажат, че сте или че приличате на велики хора от миналото, но просветеният разум не е поробен от общественото мнение. Той се занимава само с истината, затова питате самите себе си още един въпрос: "Но кой казвате, че съм аз?" С други думи: "Кой съм аз?" Ако съм достатъчно смел да приема, че съм Исус Христос, отговорът ще се върне: „Ти си Исус Христос." Когато мога да го приема и усетя, и смело да го живея, ще си кажа: „Не плът и кръв ми казаха това, а моят Небесен Отец ми го разкри." Тогава аз приема тази концепция за собствения Аз, това е, камъка, върху който установявам моята църква, моя свят. "Ако не вярвате, че Аз съм Той, ще умрете в греховете си." Йоан 8:24 Тъй като съзнанието е единствената реалност, трябва да приема, че вече съм това, което желая бъда. Ако не вярвам, че вече съм това, което искам да бъда, тогава оставам такъв, какъвто съм и умирам в това ограничение. Човек винаги търси някаква опора, на която да се опре. Той винаги търси някакво оправдание да оправдае неуспеха. Това откровение не дава извинение на човека за провала. Неговата концепция за себе си е причина за всички обстоятелства в живота му. Всички промени първо трябва да дойдат 62

ПЕТ УРОКА от него самият, и ако нещо не се променя отвън, то е защото той не се е променил отвътре. Но човек не обича да се чувства, че е единствено отговорен за условията в живота си. „Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него. За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.“ Йоан 6: 66-68 Може да не ми харесва това, което току-що чух, че трябва да се обърна към собственото си съзнание като към единствената реалност, единствената основа, с която могат да се обяснят всички явления. По-лесно беше да живея, когато можех да обвиня друг. Живеех много по-лесно, когато можех да обвинявам обществото за своите болести или да посоча с пръст през морето и да обвиня друга нация. Беше по-лесно да живея, когато можех да обвинява времето за начина, по който се чувствам. Но да ми казват, че аз съм причината за всичко, което ми се случва, и че винаги оформям света си в хармония с моята вътрешна природа, това е повече, отколкото човек е готов да приеме. Ако това е вярно, при кого бих отишъл? Ако това са думите на вечния живот, трябва да се върна към тях, въпреки че изглеждат толкова трудно смилаеми. Когато човек напълно разбира това, той знае, че общественото мнение няма значение, тъй като хората само му казват кой е той. Поведението на хората постоянно ми казва кой съм избрал да бъда. Ако приема това предизвикателство и започна да живея така, най-накрая стигам до точката, която се нарича великата молитва в Библията. Свързана е с 17-та глава на Евангелието от Йоан: „Аз те прославих на земята, като извърших делото, което ти ми даде да върша.“ Йоан 17: 4 „И сега прослави ме Отче, у себе си със славата, която имах преди създаването на света.“Йоан 17: 5 „Докато бях с тях, аз пазех в Твоето име тези, които ти ми даде, опазих ги и нито един не е погинал, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието." Йоан 17:12 Невъзможно е нещо да се загуби. В тази божествена икономика нищо не може да бъде загубено, дори не може да си отиде. Малкото цвете, което е цъфнало веднъж, цъфти завинаги. Тук е невидимо за Вас с Вашия ограничен фокус, но цъфти завинаги в по-голямото измерение на Вашето 63

ПЕТ УРОКА същество и утре ще го срещнете. Всичко, което ми дадохте, запазих от Ваше име и нито едно не загубих, освен сина на гибелта. Синът на гибелта означава просто вярата в загубата. Синът е концепция, идея. Загубата е загубена. Аз загубих само концепцията за загуба, защото нищо не може да бъде загубено. Мога да сляза от сферата, където самото нещо сега живее, и докато слизам в съзнание на по-ниско ниво в себе си то преминава в моя свят. Казвам: „Загубих здравето си. Загубих моето богатство. Загубих позицията си в общността. Загубих вяра. Загубил съм хиляди неща." Но нещата сами по себе си, след като някога са били реални в моя свят, никога не могат да престанат да бъдат. Те никога не стават нереални с течение на времето. Аз, слизайки в съзнание на по-ниско ниво, карам тези неща да изчезнат от погледа ми и аз казвам: "Те си отидоха, свършиха, така стана в моя свят." Всичко, от което се нуждая, е да се изкача до нивото, в което са вечни и те още веднъж се обективират и се появяват като реалности в моя свят. Същността на цялата 17-та глава на Евангелието от Йоан се намира в 19-ти стих : „и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.“ Досега си мислех, че мога да променя другите чрез усилия. Сега знам, че не мога да променя друг освен, ако първо не променя себе си. За да променя друг в моя свят, първо трябва да променя концепцията си за този друг, и за да го направя най-добре, променям концепцията за себе си. Защото концепцията, която имах за себе си, бе това, което ме накара да виждам другите, както ги виждах. Ако имах благородна, достойна концепция за себе си, никога не бих могъл да видя неприятното в другите. Вместо да се опитвам да променя другите чрез аргументи и сила, позволете ми да се изкача в съзнание на по-високо ниво и аз автоматично ще променя другите, като променя себе си. Няма никой за промяна, освен собственият аз, това Аз е просто Вашето осъзнаване, Вашето съзнание и света, в който живеете се определя от концепцията, която държите за себе си. Съзнанието трябва да се обърне към единствената реалност. Няма ясна концепция за произхода на явленията с изключение на тази, че съзнанието е всичко и всичко е съзнание.

64

ПЕТ УРОКА Нямате нужда от помощник, който да Ви донесе това, което търсите. Нито за секунда не вярвайте, че Ви съветвам да бягате от реалността, когато Ви моля просто да приемете, че сега сте мъжът или жената, които искате да бъдете. Ако Вие и аз можехме да почувстваме какво би било, ако сега сме това, което искаме да бъдем, и да живеем в тази умствена атмосфера сякаш е истинска, тогава, по начин, по който не знаем, нашето приемане ще се потвърди в действителност. Това е всичко, което трябва да направим, да се издигнем до нивото, където нашата представа вече е обективна, конкретна реалност. Няма нужда да променям другите, аз се освещавам и по този начин освещавам другите. На чистите всички неща са чисти. „Зная и съм уверен в Господ Исус, нищо не е само по себе си нечисто, с това изключение, че за този, който смята нещо за нечисто, за него е нечисто.“ Рим. 14:14 Само по себе няма нищо нечисто, но Вие, според Вашата концепция за себе си, виждате нещата или чисти, или нечисти. "Аз и Отец сме едно." Йоан 10:30 „Ако не върша делата на моя Баща, не ми вярвайте.“ „Но ако ги върша, въпреки че не ми вярвате, вярвайте на делата, за да разберете и да знаете, че Бащата е в единство с мене и аз съм в единство с Бащата.“ Йоан 10:37, 38 Той се прави едно с Бог и смята, че не е странно или грабеж да върши делата на Бог. Винаги давате плодове в хармония с това, което сте. Това е най-естественото нещо на света: крушата ражда круши, ябълковото дърво ражда ябълки и човек формира обстоятелствата на живота му в хармония с вътрешната му същност. „Аз съм лозата, вие сте пръчките; който стои в Мен и Аз – в него, той дава много плод; защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо.“Йоан 15:5 Пръчките нямат живот освен, ако не са вкоренени в лозата. Всичко, което трябва да направя, за да сменя плодовете, е да сменя лозата. Вие нямате живот в моя свят, освен, когато аз съм осъзнат за вас. Вие сте вкоренени в мен и като плодове, Вие свидетелствате за лозата, която съм аз. На света няма друга реалност освен Вашето съзнание. Въпреки че сега може да изглеждате като това, което не искате да бъдете, всичко, което 65

ПЕТ УРОКА трябва да направите е да го промените и да го докажете с промяната на обстоятелствата във Вашия свят. Това означава тихо да приемете, че Вие сте това, което сега искате да бъдете, и по начини за които не знаете, Вие ще бъдете. Няма друг начин да променим този свят. "Аз съм пътят." Моето АЗ СЪМ, моето съзнание е начина, пътя, по който променям света си. Докато променям концепцията за себе си, променям света си. Когато мъжете и жените ни помагат или ни пречат, те играят само ролята, която ние, според нашата концепция за себе си, сме написали за тях и те я възпроизвеждат автоматично. Те трябва да играят ролите, които играят, защото ние сме това, което сме. Вие ще промените света само когато станете въплъщение на това, което искате света да бъде. На този свят имате само един дар, който наистина е Ваш за да дадете и това сте Вие самите. Ако Вие самите не сте това, което искате да бъде светът, никога няма видите този свят. “Затова ви казах в греховете си ще умрете, защото, ако не повярвате, че аз съм този за когото ви казвам, в греховете си ще умрете.“ Йоан 8:24 Знаете ли, че няма дори двама в тази стая, които да живеят в един и същи свят. Тази вечер ние се прибираме в различни светове. Затваряме вратите си за съвсем различни светове. Утре ставаме и отиваме на работа, където се срещаме помежду си и се срещаме с други, но живеем в различни ментални светове, различни физически светове. Мога да давам само това, което съм, нямам друг дар. Ако искам светът да е перфектен, а той не е, аз се провалих само защото не знаех, че никога не бих могъл да го видя перфектен, докато аз самия не стана перфектен. Ако не съм съвършен, не мога да видя съвършенството, но в деня, в който стана, аз разкрасявам моя свят, защото го виждам през собствените си очи. „За чистите всичко е чисто, а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени.“ Тит 1:15 Тук няма двама, които да могат да ми кажат, че са чули едно и също съобщение тази вечер. Единственото нещо, правите е да чувате чрез това, което сте. Трябва да се филтрира през Вашите предразсъдъци, Вашите суеверия и Вашата концепция за себе си. Каквото и да сте, то трябва да премине през това, което сте и да бъде оцветено от това, което сте.

66

ПЕТ УРОКА Ако сте обезпокоени и бихте искали да бъда нещо различно от това, което Ви изглеждам, то тогава Вие трябва да сте това, което искате да бъда. Трябва да се превърнем в нещото, което искаме другите да бъдат или никога няма да ги видим. Вашето съзнание, моето съзнание, са единствения истински фундамент в света. То е това което в Библията се нарича Петър, не човек, а тази вярност, която не може да се обърне към никого, това, което не може да бъде поласкано, когато Ви кажат мъжете, че сте Йоан, който се е върнал. Много е ласкателно да Ви кажат, че сте Йоан Кръстител, който е дошъл отново, или великият пророк Илия, или Йеремия. Тогава запушвам ушите си за тази много ласкателна новина, която мъжете ми казват, и питам себе си: "Наистина, кой съм аз?" Ако мога да отрека ограниченията от моето раждане, моята среда и вярата, че съм продължение на моето родословно дърво и чувствам в себе си, че съм Христос, и поддържам това приемане докато не заеме централно място и не формира центъра на моята енергия, то тогава аз ще върша работата приписвана на Исус. Без мисъл и усилия ще оформя свят в хармония с това съвършенство, което съм приел и усещам, че извира в мен. Когато отворя очите на слепите, отпуша ушите на глухите, давам радост за траур и красота за пепел, тогава и само тогава, наистина установявам тази лоза дълбоко в себе си. Това ще правя автоматично, ако наистина съзнавам, че съм Христос. Казано е: в неговото присъствие, той доказа, той беше Христос по неговите дела. Обикновените промени в съзнанието ни, когато преминаваме от едно състояние в друго, не са трансформации, защото всяка от тях е бързо наследена от друга в обратна посока, но когато нашето приемане стане толкова стабилно, че определено да изгони своите съперници, тогава това става централно обичайна концепция определяща нашия характер и е истинска трансформация. Исус или просветеният разум не видя нищо нечисто в жената, взета за прелюбодейка. Той и каза: „Жено, къде са хората? Нито един от тях ли не те осъди?“ Йоан 8:10 Тя отговори: „Нито един, господине.“ 67

ПЕТ УРОКА Тогава Исус каза: „Аз също не те осъждам. Върви си и отсега нататък не съгрешавай отново.“ Йоан 8:11 Без значение какво е поставено пред присъствието на красотата, то вижда само красота. Исус беше такъв, така напълно се идентифицира с прекрасния, че не беше в състояние да види нехубавото. Когато ние с Вас наистина осъзнаем, че сме Христос, ние също ще оправим изсъхналите ръце и възкресим мъртвите надежди на хората. Ще правим всички неща, които не сме могли да правим, когато се чувствахме ограничени от родословното си дърво. Това е смела стъпка и не трябва да се предприема лековато, защото да го направиш, значи да умреш. Йоан, мъжът от трето измерение е обезглавен или губи своят триизмерен фокус, за да може Исус, четвъртоизмерното Аз, да живее. Всяко разширяване на нашата концепция за себе си включва донякъде болезнена раздяла със силно вкоренени наследствени схващания. Връзките, които ни държат в утробата на конвенционалните ограничения са здрави. Всичко, в което преди сте вярвали, вече не вярвате. Вече знаете, че няма сила извън собственото ви съзнание. Следователно не можете да се обърнете към никого извън себе си. Нямате уши за вярването, че нещо друго има сила в себе си. Знаете, че единствената реалността е Бог и Бог е вашето собствено съзнание. Няма друг Бог. Следователно на този камък Вие изграждате вечната църква и смело приемате, че сте това Божествено Същество, самородено, защото се осмелихте да присвоите онова, което не Ви е било дадено във вашата люлка, концепция за Аз, който не се е формирал в утробата на майка Ви, концепция за себе си, зачената извън човешките ограничения. Историята е прекрасно разказана в Библията, използвайки двамата сина на Авраам: единият Исак благословен, роден извън ограниченията на човек, а другият, Исмаил, роден в робство. Сара беше твърде стара, за да роди дете, така че съпругът й Авраам влезе при слугинята Агар, поклонничката, тя заченала от стареца и му родила син на име Исмаил. Ръката на Исмаил беше срещу всеки човек и ръката на всеки човек срещу него. Всяко дете, родено от жена, е родено в робство, родено във всичко, което неговата среда представлява, независимо дали това е трона на Англия, Белият дом или някое чудно място в 68

ПЕТ УРОКА света. Всяко дете, родено от жена е олицетворено като този Исмаил, детето на Агар. Но заспал във всяко дете е благословеният Исак, който е роден извън ограниченията на човек и е роден само чрез вяра. Това второ дете няма земен баща. Той е Самороден. Какво означав второто раждане? Откривам, че съм човек, не мога да се върна в утробата на майка си, а трябва да се родя пак. „Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}, не може да види Божието царство.“ Йоан 3: 3 Тихо присвоявам това, което никой мъж не може да ми даде и нито една жена не може да ми даде. Осмелявам се да приема, че аз съм Бог. Това трябва да е вяра, това трябва да е обещание. Тогава аз ставам благословен, аз ставам Исак. Когато започна да правя нещата, които само това присъствие би могло да прави, знам, че съм роден извън ограниченията на Исмаил и аз ставам наследник на царството. Исмаил не можеше да наследява каквото и да било, въпреки че баща му е бил Авраам или Бог. Исмаил не е имал и двама божествени родители, майка му беше Агар- робинята, и затова той не можеше да участва в притежанията на баща си. Вие сте Авраам и Сара и в рамките на Вашето собствено съзнание Ви чака един да бъде признат. В Стария Завет се нарича Исак, а в Новия Завет Исус, и той се ражда без помощта на човек. Никой човек не може да ви каже, че сте Исус Христос, никой човек не може да Ви каже и убеди, че сте Бог. Трябва да се заиграете с идеята и да се запитате какво би било да бъдеш Бог. Няма друга концепция за произхода на явленията, освен че съзнанието е всичко и всичко е съзнание. Нищо не може да се развие от човек, ако самият той не е бил потенциално замесен в това. Идеалът, на когото служим и се надяваме да постигнем, никога не би могъл да се развие от нас, ако не беше потенциално замесен в нашата природа. Позволете ми да преразкажа едно мое преживяване, създадено от мен преди две години със заглавие: ТЪРСЕНЕТО. Мисля, че това ще Ви помогне да разберете този закон за съзнанието и да Ви покажа, че няма кого да променяте, освен себе си, защото не сте в състояние да видите различно от съдържанието на вашето собствено съзнание. Веднъж медитирайки върху „идеалното състояние“ и чудейки се какъв щях бъда, ако 69

ПЕТ УРОКА бях с твърде чисти очи за да виждам беззаконие, ако за мен всичко беше чисто и бях свободен от осъждане. Докато се губех в това огнено размишление, се озовах издигнат над мрачната среда на сетивата. Толкова силно беше усещането, че се почувствах като огнено същество, обитаващо въздушно тяло. Гласове, като от небесен хор, с екзалтацията на онези, които са спечелили конфликта със смъртта, пееха: "Той възкръсна - той възкръсна" и интуитивно знаех, че те имаха предвид мен. Сякаш ходех през нощта. Скоро попаднах на сцена, която може да е била древния басейн на Витезда, защото на това място лежаха множество безсилни хора - слепи, обездвижени, изсъхнали, очакващи не раздвижването на водата по традиция, а очакващи мен. Когато се приближих, без мисъл и усилия от моя страна, те се наредиха един след друг, оформени като от Магьосникът на красивото. Очите, ръцете, краката - всички липсващи части - бяха изтеглени от някакъв невидим източник и оформени в хармония с онова съвършенство, което чувствах, че извира в мен. Когато всичко стана перфектно, хорът изпя: "Направено е." Знам, че тази визия е резултат от моята интензивна медитация върху идеята за съвършенството, защото моите медитации неизменно водят до единение с разглежданото състояние. Бях толкова изцяло погълнат от идеята, че за известно време бях станал това, което мислех, и висшата цел с която се бях идентифицирал в този момент, привлякоха спътничеството на висшите неща и оформиха моята визия в хармония с моята вътрешна природа. Идеалът, с който сме обединени, работи чрез обединяване на идеи, за да събуди хиляди състояния, създавайки драма в съответствие с централната идея. Мистичните ми преживявания ме убедиха, че няма друг начин да постигна съвършенството освен чрез трансформацията на себе си. Веднага след като успеем да трансформираме самите нас, светът ще се стопи магически пред очите ни и ще се прекрои в хармония с това, което нашата трансформация утвърждава. Ние създаваме света, който ни заобикаля чрез интензивността на нашето въображение и усещане, и ние осветяваме или помрачаваме живота ни чрез концепциите, които държим за себе си. Нищо не е по-важно за нас, от нашата концепция за себе си, и още 70

ПЕТ УРОКА по-важна е нашата концепция за Великият Един в нас. Тези, които ни помагат или пречат, независимо дали го знаят или не, са служителите на този закон, който оформя външните обстоятелства в хармония с нашата вътрешна природа. Това е нашето схващане за себе си, което ни освобождава или ограничава, въпреки че може да използва материални неща, за да постигне целта си. Тъй като животът формира външния свят, като отразява вътрешното устройство на нашите умове, няма начин за постигане на външното съвършенство, което търсим, освен чрез трансформацията на себе си. Няма помощ, която идва отвън, хълмовете, към които вдигаме очи, са във вътрешния обхват. Затова трябва да се обърнем към нашето собствено съзнание като единствената реалност, единствения фундамент, с който се обясняват всички явления. Можем да разчитаме абсолютно на справедливостта на този закон, той ни дава само това, което е нашето естество. Да се опитаме да променим света, преди да променим нашата концепция за себе си, означава да се борим срещу естеството на нещата. Не може да има външна промяна, докато не настъпи първо вътрешна промяна.Каквото отвътре, такова отвън. Не защитавам философското безразличиe, когато предлагам да си представим себе си като това, което вече искаме да бъдем, живеейки в ментална атмосфера на величие, вместо да използваме физически средства и аргументи за постигане на желаните промени. Всичко, което правим, ако не е придружено от промяна на съзнанието, е само напразно разместване на повърхности. Колкото и да се мъчим или да се борим, ние не можем да получим нищо повече от утвърждаването на нашите концепции за Аз. Да протестираме срещу всичко, което ни се случва, означава да протестираме срещу закона на нашето същество и нашето владетелство над собствената ни съдба. Обстоятелствата в живота ни са твърде тясно свързани с нашето схващане за себе си, а не с това, че сме създадени от собствения си дух от някакъв по-голям на размер склад на моето същество. Ако има болка в мен свързана с тези събития трябва да потърся в себе си причината, защото съм създаден да живея в свят в хармония с моята концепция за себе си.

71

ПЕТ УРОКА Ако бихме могли да станем толкова емоционално възбудени от нашите идеи, колкото от нашите антипатии, ние бихме се издигнали до равнината на нашия идеал толкова лесно, колкото сега се спускаме до нивото на нашите омрази. Любовта и омразата имат магическа трансформираща сила и ние израстваме чрез тяхното практикуване, ставаме подобие на това, което съзерцаваме. Чрез интензивността на омразата ние създаваме в себе си характера, който сме си представяли в нашите врагове. Качествата умират поради липса на внимание, така че неприятните състояния може би най-добре могат да бъдат изтрити като си представяме „красота за пепел и радост за траур“, а не чрез директни атаки върху състоянието, от което бихме искали да се освободим. „Каквото и да е прекрасно или добро, мислете върху тези неща“, защото ние се превръщаме в това с което сме в контакт. Няма какво да се променя, освен нашата концепция за себе си. Щом успеем да трансформираме себе си, нашият свят ще се разтвори и прекрои в хармония с това, което нашата промяна утвърждава. Аз, слизайки в съзнание, донесох несъвършенството, което виждам. В божествената икономика нищо не се губи. Не можем да загубим нищо, което е в съзнанието, където нещото има свой естествен живот. “Затова сега, Отче, прослави ме до себе си със славата, която имах до тебе, преди да съществува светът.“ Йоан 17:5 Докато се издигам в съзнание, силата и славата, които бяха мои се връщат при мен и аз ще кажа: "Свърших работата, която ми възложи." Работата е да се върна от слязлото ми съзнание, от нивото, в което вярвах, че съм човешки син, до съзнание, където зная, че съм едно с Баща си и Баща ми е Бог. Знам без всякакво съмнение, че няма какво да направи човек, освен да промени собствената си концепция за самия себе си, да приеме величието и да поддържа това приемане. Ако вървим така, сякаш вече сме идеала, на когото служим, ще се издигнем до нивото на нашето приемане и ще намерим свят в хармония с нашето приемане. Няма да се налага да мръднем пръст, 72

ПЕТ УРОКА за да го направим така, защото то вече е така.И винаги е било така. Ние с Вас сме се спуснали в съзнание на нивото, на което сега се намираме и виждаме несъвършенство, защото сме слезли! Когато започнем да се издигаме, докато сме тук в този триизмерен свят, ние откриваме, че се движим в съвсем различна среда, напълно различни кръгове от приятели и съвсем различен свят, докато все още живеем тук. Ние знаем голямата загадка на твърдението: „Аз съм в света, но не и от него“. Вместо да променят нещата, бих предложил на всички да се идентифицират с идеала, който те имат и съзерцават. Какво би било усещането, ако си с твърде чисти очи, за да гледаш беззаконието и ако всички неща са чисти и ти си свободен от осъждане? Съзерцавайте идеалното състояние и се идентифицирайте с него и ще се изкачите до нивото, където вие като Христос имате свой естествен живот. Все още сте в това състояние, в което сте били преди светът. Единственото, което е паднало, е Вашата концепция за себе си. Виждате счупените части, които наистина не са счупени. Вие ги виждате през изкривени очи, сякаш сте в една от онези особени увеселителни галерии, където човек стои пред огледало и той е удължен, но той е същия човек, или се гледа в друго огледало и е голям и дебел. Тези неща се виждат днес, защото човек е това, което е. Игра с идея за съвършенство. Не молете никой да Ви помогне, но нека молитвата от 17-та глава на Евангелието от Йоан да бъде Вашата молитва. Присвоете си състоянието, което е било Ваше преди света. Знайте истинността на твърдението: „Никого не съм загубил, освен сина на гибелта“. Нищо не е загубено в цялата моя свята планина. Единственото нещо, което губите е вярата в загубата или синът на гибелта. “И аз освещавам себе си заради тях, за да бъдат и те осветени чрез истината“ Йоан 17:19 Няма кой да се променя, освен самият аз. Всичко, което трябва да направите, за да направите мъжете и жените свети на този свят е да станете святи. Не сте в състояние да видите нещо неприятно, когато установите в очите на собствения си ум факта, че сте прекрасни. Много по-добре е да знаем това, отколкото да знаем нещо друго на света. Нужна е смелост, 73

ПЕТ УРОКА безгранична смелост, защото мнозина тази нощ, след като са чули тази истина, пак ще са склонни да обвинят други за тежкото им положение. На човек му е толкова трудно да се обърне към себе си, към собственото си съзнание като единствена реалност. Чуйте тези думи: „Никой не може да дойде при мене, ако Бащата, който ме изпрати, не го привлече, и аз ще го възкреся в последния ден.“ Йоан 6:44 „Аз и бащата ми сме едно." Йоан 10:30 „Човек не може да получи нищо, ако не му е дадено от небето.“ Йоан 3:27 „Затова ме обича Бащата, защото давам живота си, за да го получа отново. Никой не ми го отнема, но аз сам го давам. Аз имам правото да го дам, както и правото да го получа отново. Заповедта за това получих от своя Баща.“ Йоан 10: 17,18. "Ти не избра мен, аз избрах теб." Моята концепция за мен формира свят в хармония с мен и привлича хора, които да ми казват постоянно с поведението си кой съм. Най-важното нещо на този свят за Вас е Вашата концепция за себе си. Когато не харесвате Вашата околна среда, обстоятелствата в живота и поведението на хората, запитайте се: "Кой съм аз?" , отговорът Ви на този въпрос е причината за неприязънта Ви. Ако не съдите себе си, няма да има човек във Вашия свят, който да Ви осъди. Ако живеете в съзнанието на своя идеал няма да видите какво да съдите. „За чистото всички неща са чисти." Сега бих искал да отделя малко време, за да разясня възможно най-ясно какво лично аз правя, когато се моля, какво правя, когато искам да предизвикам промени в моя свят. Ще Ви бъде интересно и Вие ще установите, че работи. Никой тук не може да ми каже, че не може да го направи. Толкова е просто, че всички могат да го направят. Ние сме това, което си представяме, че сме. Тази техника не е трудна, но трябва да искате да я направите. Не можете да подходите към нея с отношение на ума "О, добре, ще опитам." Трябва да искате да го направите, защото основният извор на действието е желанието. Желанието е основната пружина на всяко действие. Какво искам сега? Трябва да определя целта 74

ПЕТ УРОКА си. Например, да предположим, че искам сега да съм другаде. Точно в този момент наистина искам да съм другаде. Не е нужно да минавам през вратата, няма нужда да седна. Не трябва да правя нищо друго, освен да стоя прав където съм и със затворени очи, да приема, че всъщност стоя там, където искам да бъда. Тогава оставам в това състояние, докато не усетя реалността. Бях ли другаде, не виждах света, какъвто сега го виждам оттук. Светът се променя в отношение към мен, когато аз променям своята позиция в пространството. Така че аз стоя точно тук, затварям очи и си представям, че виждам това, което бих видял, ако бях там. Оставам в това състояние достатъчно дълго, за да го почувствам истински. Оттук не мога да докосна стените на онази стая, но когато затворя очи и остана неподвижен мога да си представя и почувствам, че ги докосвам. Можете да застанете там, където сте и да си представите, че поставяте ръката си на онази стена. За да докажате, че наистина го правите, поставете я там и я плъзнете нагоре и усетете дървото. Можете да си представите, че го правите, без да мръднете от мястото си. Можете да го направите и всъщност ще го почувствате, ако станете още достатъчно време и ако го правите интензивно. Стоя там, където съм и позволявам на света, който искам да видя да влезе физически, да дойде сякаш съм там сега. С други думи, аз довеждам другадето тук, като приемам, че съм там. Ясно ли е? Оставям го да си тръгне, не го карам да си тръгне. Просто си представям, че съм там и после го оставям да се случи. Ако искам физическо присъствие, представям си, че той стои тук и го докосвам през цялото време. На много места в Библията се открива следното: „Той сложи ръце върху тях. Докосна ги“. Ако искате да утешите някого, какво е автоматичното действие? Да сложите ръката си върху тях, Вие не може да устоите. Срещате приятел и ръката се повдига автоматично, или се ръкувате или слагате ръка на рамото му. Да предположим, че сега трябва да срещнете приятел, когото не сте виждали от една година, а той е приятел, когото много обичате. Какво бихте направили? Бихте го прегърнали, нали? Или ще сложите ръката си върху него.

75

ПЕТ УРОКА Във въображението си го приближете достатъчно, за да сложите ръката си върху него и да го почувствате солидно и истински. Ограничете действието само до това. Ще бъдете изумени от това, което се случва. Оттам нататък нещата започват да се движат. Вашето по-голямо Аз ще вдъхнови всички идеи и действия необходими, за да ви доведат до физически контакт. Това работи по този начин. Всеки ден се поставям в сънливо състояние, много е лесно да се направи. Но навикът е най-странното нещо в света на човек. Той не е закон, но действа така, сякаш е най-убедителния закон в света. Ние сме създания на навика. Ако отделяте време всеки ден, в което да се поставяте в сънливо състояние, например в 3 часа следобед, знаете ли, че в този час, всеки ден ще се чувствате сънливи? Опитайте за една седмица и вижте дали не съм прав. Сядайте с цел да създадете състояние, подобно на сън, сякаш сте сънливи, но го правете без да натискате сънливостта твърде много, само толкова, че, да се отпуснете, но да можете да контролирате посоката на вашите мисли. Правете го в продължение на една седмица и всеки ден в този час, независимо какво има да правите, едва ли ще можете да държите очите си отворени. Ако знаете часа, в който ще бъдете свободни , правете го тогава. Не бих препоръчал да го правите с лека ръка, защото ще се чувствате много, много сънливи, а може да не искате. Имам и друг начин на молитва. В този случай винаги намирам най-удобния стол с поставка за ръце, който можете да си представите или лягам по гръб, и се отпускам напълно. Настанявам се удобно. Вие не трябва да сте в положение, в което тялото да е напрегнато. Винаги заемайте позиция в която се чувствате най-леко. Това е първия етап. Да знаете какво искате е началото на молитвата. Второ, конструирате в ума си едно малко събитие, което предполага, че сте реализирали желанието си. Винаги оставяйте ума си да броди из много неща, които биха могли да последват отговора на молитвата и откроявайте едно, което е най-вероятно да последва изпълнението на желанието Ви. Едно просто малко нещо като ръкостискане, прегръдка, получаване на писмо, написване на чек или каквото и да е, което би означавало, че Вашето желание е изпълнено. След като сте решили действието, което предполага, че желанието Ви е реализирано, тогава 76

ПЕТ УРОКА седнете на Вашия удобен стол или легнете по гръб, затворете очи по простата причина, че това помага да се предизвика състояние, което граничи със съня. В момента, в който почувствате това прекрасно сънливо състояние, в което чувствате, че бихте могли да се движите, ако искате, но не искате, бихте могли да отворите очи, ако искате, но не искате, когато получите това усещане, можете да бъдете напълно сигурни, че сте в перфектното състояние да се молите успешно. В това състояние е лесно да се докоснете до каквото и да било на този свят. Вземете простичкото, малко, ограничено действие, което предполага изпълнение на Вашата молитва и го почувствайте. Каквото и да е то, влизайте в действието, сякаш сте актьор изпълняващ роля. Вие не седите и не визуализирате, Вие го правите. Вие го правите! С обездвижено тяло си представяте, че по-висшият от вас, във физическо тяло излиза от него, и че всъщност Вие изпълнявате това действие. Ако ще ходите, Вие си представете, че ходите. Не се виждайте да ходите, ЧУВСТВАЙТЕ как вървите. Ако ще се изкачвате по стълби, ПОЧУВСТВАЙТЕ, че се изкачвате по стълбите. Не се визуализирайте правейки го, усетете как го правите. Ако ще стискате ръката на човек, не се визуализирайте стискайки ръката му, представете си, че Вашият приятел стои пред вас и му стиснете ръката. Но оставете своите физически ръце обездвижени и си представете, че Вашата по-голяма ръка, която е Вашата въображаема ръка, всъщност му стиска ръката. Всичко, което трябва да направите е да си представите, че го правите. Вие сте разтегнати във времето и това, което правите изглежда като контролиран дневен сън, но е действителен акт в поголямото измерение на Вашето същество. Всъщност срещате събитие в четвърто измерение, преди да го срещнете тук в триизмерното пространство и не е нужно да помръднете пръста си даже, за да доведете това състояние тук. Третият ми начин на молитва е просто да се чувствам благодарен. Ако искам нещо за себе си или за някой друг, обездвижвам физическото тяло, след това възпроизвеждам състоянието, подобно на съня и в това състояние просто се чувствам щастлив, чувствам се благодарен, изпитвам благодарност, която предполага реализация на това, което искам. Приемам чувството за 77

ПЕТ УРОКА изпълнено желание и с ум доминиран от това едно - единствено усещане заспивам. Не трябва да правите нищо, за да го направите така, защото то е така. Моето усещане за изпълнено желание предполага, че то е изпълнено. Всички тези техники можете да използвате и да ги променяте, за да отговарят на Вашия темперамент. Но трябва да подчертая необходимостта от предизвикване на сънливо състояние, при което ставате внимателни без усилие. Ако се молите успешно, едно усещане доминира в ума. Какво бих чувствал сега, ако бях това, което искам да бъда? Когато разбера какво би било усещането, тогава затварям очи и се губя в това едно-единствено усещане в неизмеримо поголемия Аз, след това изграждам мост, който да ме отведе от настоящия момент до изпълнението на моето състояние. Това е всичко, което трябва да направите. Но хората имат навика да омаловажават важността на простите неща. Ние сме създания на навика и бавно се учим да се отказваме от предишните си концепции, и неща, с които преди сме живели, все още по някакъв начин влияят на поведението ни. Ето една история от Библията, която илюстрира моята гледна точка. Написано е, че Исус приближавайки един кръстопът, казва на учениците си да отидат и намерят едно магаре, младо магаре, което все още никой не е яздил. Да му доведат магарето, и ако някой човек ги попита: „Защо правите това? "да отговорят: „На Господ му трябва. " Отиват, намират магарето и правят точно както им бе казано. Довеждат го на Исус и той триумфално влиза в Ерусалим. Историята няма нищо общо с човек, който язди на малко магаренце. Вие сте Исус в историята. Магаренцето е състоянието, което ще приемете. Това е живото животно, което все още не е яздено от Вас. Какво ще е чувството, когато знаете, че сте реализирали желанието си? Ново чувство, като младо магаре, което никой не е яздил, трудно е за яздене, освен ако не го яздите с дисциплиниран ум. Ако не останете верни на състоянието, младото магаре ще Ви изхвърли. Всеки път, когато осъзнаете, че не сте верни на това състояние, Вие бивате изхвърлени от магарето. Дисциплинирайте ума си, да може да остане верен на приповдигнатото настроение и да влезете 78

ПЕТ УРОКА победоносно в Ерусалим, който е изпълнение на пророчеството, или град на мира. Тази история предшества празника на Пасха. Ако ще преминаваме от сегашното ни състояние в това на нашия идеал, трябва да приемем, че вече сме онова, което желаем да бъдем и да останем верни на нашето приемане, затова трябва да поддържаме приповдигнато настроение, ако ще ходим с Висшият. Фиксираната нагласа на ума, чувството, че е направено, ще го направи така. Ако ходя така, сякаш е, но от време на време поглеждам дали наистина е така, тогава падам от магарето. Ако спра да съдя като Петър, мога да ходя по водата. Петър започва да върви по водата и след това започва да гледа към собственото си разбиране и започва да потъва. Глас казва: "Погледни нагоре, Петър." Петър вдига очи, и отново се издига и продължава да върви по водата. Вместо да гледате надолу, за да видите дали това нещо наистина ще се втвърди, Вие просто знаете, че вече е така, поддържайте това настроение и ще заведете необязденото магаре в град Ерусалим. Всички ние трябва да се научим да водим животното право в Ерусалим, без помощ от друг човек. Не се нуждаете от друг, да Ви помага. Странното е, че докато поддържаме приповдигнатото настроение и не падаме, другите смекчават ударите.Те разстилаха палмови листа пред мен, за да омекотят пътуването ми. Не трябва да се притеснявам. Шоковете ще бъдат смекчени, докато се придвижвам към изпълнението на желанието си. Моето висше състояние събужда в другите идеи и действия, които са насочени към въплъщение на моето желано състояние. Ако ходите верни на приповдигнатото настроение няма да има опозиция и съревнование. Теста на учителят или учението се крие във верността към преподаденото. Аз си тръгвам от тук в неделя вечер. Останете верни на тези инструкции. Ако търсите причини извън съзнанието на човека, това означава,че не съм ви убедил в реалността на съзнанието. Ако търсите оправдания за неуспех, винаги ще ги намерите, защото намирате това, което търсите. Ако потърсите оправдание за неуспех, ще го намерите в звездите, в числата, в чаената чаша или или на друго място. Извинението няма да бъде там, но ще го намерите, за да оправдаете провала си. Успешните бизнес мъже и жени знаят, че този закон работи. Няма да го намерите в клюкарски 79

ПЕТ УРОКА групи, ще го намерите в смели сърца. Вечното пътуване на човека е с една цел: да разкрие Бащата. Той идва, за да направи видим своя Баща. И Баща му е видим във всички прекрасни неща на този свят. Всички неща, които са прекрасни, които са приятни, яхвайте тези неща и нямайте време за нелюбимите на този свят, независимо какви са те. Останете верни на знанието, че Вашето съзнание, Вашето АЗ СЪМ, Вашето осъзнаване, че сте осъзнат е единствената реалност. Това е основата, с която могат да се обяснят всички явления. Няма друго обяснение извън това. Не знам никаква друга, по- ясна концепция за произхода на явленията, освен тази, че съзнанието е всичко и всичко е съзнание. Това, което търсите, вече е във Вас. Ако не беше във Вас, вечността не би могла да се развива. Никакво разтягане на времето не би било достатъчно дълго, за да еволюира това, което не участва потенциално във Вас. Вие просто го оставяте да се създава, като приемете, че вече е видимо във Вашия свят, и оставяйки верни на Вашето приемане, то ще се втвърди в действителност. Бащата има безброй начини за разкриване на Вашето приемане. Фиксирайте това в ума си и винаги помнете: „Всяко приемане, макар и невярно, ако се поддържа, ще се втвърди в действителност. " Вие и Вашият Баща сте едно и Вашият Баща е всичко, което е било, е , и ще бъде. Следователно това, което търсите, вече сте, никога не може да бъде толкова далеч, нито дори да бъде наблизо, защото наблизо предполага разделение. Великият Паскал казва: „Ти никога не би ме потърсил, ако вече не ме беше намерил.“ Каквото сега желаете да имате и търсите, то е само, защото вече сте го намерили. Вие го намирате под формата на желание. То е също толкова истинско под формата на желание, колкото ще бъде и за Вас в телесна форма. Вече сте това, което търсите и няма кой да промените, освен себе си, за да го изразите.

80

ПЕТ УРОКА

УРОК 5 – ОСТАНЕТЕ ВЕРНИ НА ВАШАТА ИДЕЯ Тази вечер сме на петия и последен урок от този курс. Първо ще направя нещо като резюме на това, което говорих предишните вечери. Тъй като много от Вас ме помолиха да доразвия Урок 3, ще Ви дам още няколко идеи за мислене от четвърто измерение. Знам, че когато човек види нещо ясно, той може да го разкаже, може да го обясни. Миналата зима в Барбадос, един рибар чийто речник обхващаше хиляда думи, ми каза много повече за делфините за пет минути , отколкото Шекспир с неговия обширен речник може да ми каже, ако не познава живота и навиците на делфина. Този рибар ми разказа как делфинът обича да играе с парче дърво, и за да може той да го хване, хвърля дърво и го примамва, както бихте примамили малки деца, защото той обича да се преструва, че излиза от водата. Както казах, речника на този човек беше много ограничен, но той познаваше рибите и морето. Тъй като познаваше делфините, той можеше да ми разкаже всичко за техните навици и как да ги уловите. Когато казвате, че знаете нещо, но не можете да го обясните, казвате, че не го знаете, защото когато наистина го знаете, го обяснявате естествено. Ако сега трябва да Ви помоля да дефинирате молитвата и Ви попитам: „Как чрез молитва ще реализирате цел, каквато и да е целта? "Ако можете да ми кажете, значи го знаете, но ако знаете, но не можете да ми кажете, значи не знаете. Когато го видите ясно с окото на ума, по-висшият Аз ще вдъхнови думите, които са необходими, за да облечете идеята и да я изразите красиво, и Вие ще изразите идеята далеч по-добре от човек с богат речник, който не я вижда толкова ясно колкото ие. Ако сте слушали внимателно през последните четири дни, сега знаете, че Библията не се позовава на някакви лица, които някога са съществували, или на някакви събития, които някога са се случили на земята. Авторите на Библията не пишат история, те пишат голямата драма на ума, която облякоха в 81

ПЕТ УРОКА дрехата на историята и след това я приспособиха към ограничения капацитет на най-безкритичните и немислещи маси. Знаете, че всяка история в Библията е Вашата история, че когато авторите представят десетки герои в една и съща история, те се опитват да ви представят различните атрибути на ума, които може да ползвате. Видяхте това, когато взех може би дузина или повече истории и ги интерпретирах за Вас. Например, много хора се чудят на Исус, най-милостивият, най-обичащият човек в света, как той е могъл да каже на майка си това, което е записано във втората глава на Евангелието от Йоан. Исус е описан да казва на майка си: „Жено, какво общо имам с теб? " Йоан 2: 4 Ние с Вас, които все още не сме идентифицирани с идеала, на когото служим, не бихме направили такова изявление на нашата майка. И все пак тук беше въплъщението на любовта, казвайки на майка си: „Жено, какво общо имам с теб? " Ти си Исус, а майка ти е твоето собствено съзнание. Защото съзнанието е причината за всичко, следователно то е великите баща - майка на всички явления. Вие и аз сме създания на навика. Имаме навика да приемаме като окончателни доказателства нашите сетива. Виното е необходимо за гостите и сетивата ми ми казват, че няма вино и аз по навик съм на път да приема тази липса като окончателна. Когато си спомня, че съзнанието ми е единствената реалност, тогава, ако отреча доказателствата на сетивата си и приема състояние в което имам достатъчно вино, в известен смисъл съм укорил майка си или съзнанието, което предлага липса и като приема състояние, в което имам това, което желаят гостите, виното се произвежда по начин, който не знаем. Току-що прочетох една бележка от мой скъп приятел в публиката. Миналата неделя той имал уговорка за сватба, в църква, часовникът му подсказвал, че закъснява, всичко му казвало, че е закъснял. Стоял на ъгъла на улицата в очакване на кола. Никой не се виждал. Той си представил, че вместо да е на ъгъла на улицата, той е в църквата. В този момент една кола спряла пред него. Моят приятел казал на шофьора за закъснението си и той му казал: 82

ПЕТ УРОКА "Не отивах натам, но ще те закарам." Моят приятел се качил в колата и стигнал на време за службата в църквата. Това е правилното прилагане на закона, неприемане на предположението за закъснение. Никога не приемайте предположението за липса. В такъв случай казвайте: "Какво общо имам с теб?" Какво общо имам с доказателствата на сетивата ми? Донесете ми всички делви и ги напълнете. С други думи, предполагам, че имам вино и всичко, което желая. Тогава моят по-голям Аз вдъхновява всичко, мислите и действията, които помагат за въплъщението на моето предположение. Не е човек, който казва на майка си: "Жено, какво общо имам с теб?" Всеки човек, който познава този закон, ще си каже, когато сетивата му предполагат липса: „Какво общо имам с теб?“ Никога повече няма да слушам такъв глас, защото ако го направя, значи съм оплоден от това предположение и ще дам плода на липсата. Обръщаме се към друга история в Евангелието от Марк, където Исус е гладен. „И като видя отдалеч една смокиня разлистена, дойде, като търсеше плод на нея, но като дойде до нея, не намери нищо, само листа, защото не беше време за смокини." "И Той проговори, като и каза: От сега нататък никой да не яде плод от тебе во века. И учениците му чуха това.“ Марк 11:13, 14 „И така като минаваха сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.“ Марк 11:20 Какво дърво взривявам? Няма дърво отвън. Това е собственото ми съзнание. "Аз съм истинската лоза." Йоан 15: 1 Моето съзнание, моето АЗ СЪМ е голямото дърво и навикът още веднъж предполага празнота, предполага безплодие, предполага го още четири месеца преди да мога да пирувам. Но не мога да чакам четири месеца. Давам си това силно обещание, че никога повече няма да го правя дори за миг, че ще ми трябват четири месеца, за да реализирам желанието си. Вярата в липсата трябва от този ден нататък да бъде безплодна и никога повече да не се възпроизвежда в съзнанието ми. Не човек, взривява дървото. Всичко в Библията се случва в съзнанието на човек: дървото, градът, хората, всичко. В Библията няма нито едно нещо, което да не представлява някакъв 83

ПЕТ УРОКА атрибут на човешкия ум. Всички те са олицетворение на ума, а не на нещата в света. Съзнанието е една-единствена реалност. Няма никой, към когото да се обърнем след като открием, че нашето собствено съзнание е Бог. Защото Бог е причината за всичко и няма нищо друго освен Бог. Не можете да кажете, че дяволът причинява едни неща, а Бог други. Чуйте тези думи: „Така казва Господ на помазаника Си, На Кира, когото Аз държа за дясната ръка, За да покоря народи пред него, И да разпаша кръста на царе, За да отворя вратите пред него. Та да не затворят портите: Аз ще ходя пред тебе И ще изравня неравните места; Ще разбия медните врати, И ще строша железните лостове; Ще ти дам съкровища пазени в тъмнина, И богатства скрити в скривалища, За да познаеш, че Аз съм Господ, Израилевият Бог, Който те призовавам по името ти.“ Исая 45: 1, 2, 3 „Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това.“ Исая 45: 7 „ Аз създадох земята, и сътворих човека на нея; Аз, да! Моите ръце разпростряха небето, Аз дадох заповеди на цялото му множество. Аз издигнах него с правда, И ще оправям всичките му пътища; Той ще съгради града Ми и ще пусне пленниците Ми, Без откуп или подаръци, казва Господ на Силите." Исая 45:12, 13 „ Аз съм Господ, и няма друг; Няма бог освен Мене; Аз те описах, ако и да Ме не познаваш.“ Исая 45: 5 Прочетете внимателно тези думи. Това не са моите думи, това са вдъхновените думи на хората, които откриха, че съзнанието е единствената реалност. Ако съм наранен, аз съм самонаранен. Ако има тъмнина в моя свят, аз създадох тъмнината, мрака и депресията. Ако има светлина и радост, аз създадох светлината и радостта. Няма никой освен този АЗ СЪМ, който да прави всичко. Не можете да намерите причина извън собственото си съзнание. Вашият свят е голямо огледало и постоянно Ви казва кои сте. Когато се срещате с хора, те ще Ви казват с поведението си кои сте Вие.

84

ПЕТ УРОКА Вашите молитви няма да бъдат по-малко набожни, защото се обръщате за помощ към собственото си съзнание. Не мисля, че някой в молитва чувства повече радост, благочестие и чувството на обожание, отколкото, когато аз го правя, когато се чувствам благодарен, приемайки, че желанието ми е изпълнено, знаейки в същото време, че се обръщам към себе си. В молитвата сте призовани да вярвате, че притежавате онова, което разумът и сетивата ви отричат. Когато се молите, вярвайте, че имате и ще получите. Библията го казва по следния начин: „Затова ви казвам: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. А когато застанете за молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и небесният ви Отец вашите прегрешения. Ако не прощавате, тогава и небесният ви Отец няма да прости вашите прегрешения.“ Марк 11:24, 25, 26 Това е, което трябва да правим, когато се молим. Ако имам нещо против друг, било то вяра в болест, бедност или каквото и да било друго, трябва да го загубя и да го пусна, не като използвам думи на отричане, а като вярваме, че той ще бъде това, което желае да бъде. По този начин напълно му прощавам. Сменям своята концепция за него. Имах нещо против него и му простих. Пълната забрава е прошка. Ако не забравя, тогава не съм простил. Прощавам нещо само, когато наистина забравя. Мога да ви казвам до края на времето: „Прощавам ти“, но ако всеки път, когато ви видя или мисля за вас, си спомням как сте се държали с мен, изобщо не съм простил. Прошката е пълна забрава. Отивате на лекар и той Ви дава нещо за Вашата болест. Той се опитва да Ви я вземе, затова Ви дава нещо на мястото и. Дайте си нова за стара концепция за себе си. Откажете се напълно от старата концепция. Отправената молитва предполага, че нещо е направено в резултат на молитвата, което иначе не би било направено. Следователно аз самият съм пролетта на действието, насочващият ум и този, който изпълнява молитвата. Всеки, който се моли успешно, се обръща и присвоява търсеното състояние. Вие нямате 85

ПЕТ УРОКА жертва за принасяне. Не позволявайте на никого да Ви казва, че трябва да се борите и страдате. Не е нужна борба за реализация на Вашето желание. Прочетете какво пише в Библията: „Защо Ми е множеството на жертвите ви? Казва Господ; Сит съм от всеизгаряне на овни И от тлъстина на угоени; И не Ми е угодна кръв от юнци, Или от агнета, или от едри козли. Когато дохождате да се явявате пред Мене, Кой е поискал от вас това, да тъпчете дворовете Ми? Не принасяйте вече суетни приноси; Темянът е мерзост за Мене, Тоже и новолунията, и съботите, и свикването на събранията; Не мога да търпя беззаконието заедно с тържественото събрание. Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; Досада са на Мене; дотегна Ми да ги търпя.“ Исая 1: 11-14 „ У вас ще има песен както в нощта на тържествен празник, И сърдечна веселба както, когато тръгват със свирки, За да отидат при канарата Израилева, в Господния хълм.“Исая 30:29 „ Пейте на Господа нова песен, Хвалата Му от краищата на земята, Вие, които слизате на морето и всичко що е в него, Острови, и вие, които живеете на тях.“ Исая 42:10 „ Възпей радостно, небе, защото Господ извърши това; Възкликнете, по-долни земни части; Запейте весело, планини, Горо и всички дървета в нея, Защото Господ изкупи Якова, И се прослави в Израиля.“ Исая 44:23 „Изкупените от Господа ще се върнат И ще дойдат с възклицание в Сион Вечно веселие ще бъде на главата им; Ще придобият радост и веселие, А скръб и въздишане ще побягнат.“ Исая 51:11 Единственият приемлив дар е радостното сърце. Елате с пеене и похвала. Това е пътят, по който трябва да дойдете пред Господа - Вашето собствено съзнание. Приемете усещането, че желанието Ви е изпълнено и Вие сте донесли единствения приемлив дар. Всички състояния на ума, различни от това на изпълненото желание, са мерзост, те са суеверия и не означават нищо. Когато дойдете пред мен, радвайте се, защото радостта предполага, че нещо, което сте пожелали се е случило. Елате пред мен пеейки, хвалейки и благодарейки, защото тези състояния на ума предполагат приемане на търсеното състояние. Поставете себе си в правилното състояние и Вашето съзнание ще го въплъти. Ако можех да дефинирам молитвата за някого и да я изразя точно толкова ясно, колкото бих 86

ПЕТ УРОКА могъл, бих казал просто: „Това е чувството за изпълнено желание. "Ако попитате:„ Какво имаш предвид с това? "Бих казал:„ Поставям себе си в ситуация ,в която на молитвата вече ми е отговорено, изживявам я, чувстайки я и след това живея и действам в синхрон с това състояние.“ "Бих се опитал да го поддържам без усилия, тоест бих живял и се държал така, сякаш вече е факт, знаейки, че докато ходя с тази фиксирана нагласа, моето приемане ще се втвърди в действителността.“ Времето не ми позволява да навлизам по-навътре в темата, че Библията не е история. Но ако сте слушали внимателно моите лекции през последните четири вечери, не мисля, че ще искате още доказателства, че Библията не е история. Приложете чутото и ще осъзнаете своите желания.

„И сега ви казах, преди да е станало, та когато стане, да повярвате. " Йоан 14:29 Много хора, включително и аз, сме наблюдавали събития, преди те да се случат, тоест преди те да се случат в този триизмерен свят. Тъй като човек може да наблюдава събитие, преди то да се случи в триизмерния свят, тогава животът на земята протича по план и този план трябва да съществува другаде в друго измерение, бавно движейки се в космоса. Ако настъпилите събития не са били в този свят, когато са били наблюдавани, тогава за да бъдем перфектно логични, те трябва да са били извън този свят. И каквото и да се случи ТАМ, за да се види ТУК, трябва да бъде "предопределено" от гледна точка на буден човек в триизмерния свят. И все пак древните учители ни казаха, че можем да променим бъдещето и моят собствен опит потвърждава истинността на тяхното учение. Следователно, целта ми с провеждането на този курс е да посоча възможностите, присъщи на човек, да покажа, че човек може да промени своето бъдеще, но, по този начин променено, той отново образува детерминирана последователност, започваща от точката на намеса - бъдеще, което ще бъде в съответствие с промяната. Най-забележителната черта на бъдещето на човек е неговата гъвкавост. Бъдещето, макар и 87

ПЕТ УРОКА подготвено предварително до най-малкия детайл, има различни варианти. Във всеки един момент от живота ние имаме избор в това какво бъдеще да имаме. Има две действителни гледни точки към света, притежавани от всички: плътски фокус и духовен фокус. Древните учители наричали единия „плътски ум“, а другия „Христов ум“. "Можем да ги разграничим като обикновено будно съзнание, управлявано от нашите сетива, и контролирано въображение, управлявано от нашето желание. Ние разпознаваме тези два различни центъра на мисълта в изявлението: „Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.“ I Кор. 2:14 Естественият поглед ограничава реалността до момента, наречен СЕГА. За естественият поглед, миналото и бъдещето са чисто въображаеми. Духовният поглед от друга страна вижда съдържанието на времето. Миналото и бъдещето са настояще цяло за духовният поглед.Това, което е мисловно и субективно за естественият човек, е конкретно и обективно за духовният човек. Навикът да виждаме само това, което позволяват сетивата ни, ни прави напълно слепи за това, което в противен случай, можем да видим. За да култивираме способността да виждаме невидимото, често трябва умишлено да отделяме ума си от доказателствата на сетивата и да насочваме вниманието си към невидимото състояние, мисловно да го усещаме и усещаме, докато не постигне цялата отчетливост на реалността. Искрената, концентрирана мисъл, фокусирана в определена посока, изключва други усещания и ги кара да изчезват. Трябва само да се концентрираме върху желаното състояние, за да го видим. Навикът да отвличаме вниманието си от зоната на усещане и да го концентрираме върху невидимото развива духовния ни възглед и ни позволява да проникнем отвъд света на сетивата и да видим това, което е невидимо. „Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно." Рим. 1:20. Тази визия е напълно независима от естествените способности. Бъдете и я ускорете!

88

ПЕТ УРОКА Малко практика ще ни убеди, че можем, контролирайки въображението си, да прекроим бъдещето си в хармония с нашето желание. Желанието е пролетта на действието. Не можем да вдигнем нито един пръст, ако нямаме желание да го вдигнем. Без значение какво правим, ние следваме желанието, което в момента доминира над умовете ни. Когато нарушим един навик, желанието ни да го нарушим е по-голямо от желанието ни да продължим с него. Желанията, които ни подтикват към действия, са тези, които задържат вниманието ни. Желанието е само осъзнаване на нещо, което ни липсва и ни е необходимо, за да направим живота си поприятен. В желанията винаги имат някаква лична печалба за придобиване, колкото по-голяма е очакваната печалба, толкова по-силно е желанието. Няма абсолютно безкористни желания. Където няма какво да се спечели, няма желание и следователно няма действие. Духовният човек говори с естествения човек чрез езика на желанието. Ключът към напредъка в живота и към осъществяването на мечтите се крие в пълното подчинение на гласа му. Когато без колебание се подчиним на гласа му, тогава непосредствено приемаме изпълненото желание. Да желаеш състояние означава,че го има. Както Паскал е казал: "Нямаше да ме потърсиш, ако вече не ме беше намерил." Човек, когато приеме, чувството, че желанието му е изпълнено, а след това живее и действа според това убеждение, променя бъдещето в хармония с неговото приемане. Приеманията пробуждат това, което те утвърждават. Веднага след като човек приеме, че желанието му е изпълнено, неговото четвърто измерение намира начини за постигането на това желание, открива методи за неговото осъществяване. Не знам по-ясна дефиниция за това как да реализираме желанията си, освен тази:

Преживяване във въображението, на това, което искаме да преживеем в плът, е това, което постига целта. Това въображаемо преживяване завършващо с приемане, завещава средствата. След това четириизмерното Аз конструира с по-голямата си перспектива средствата необходими за

89

ПЕТ УРОКА реализиране на желанието. На недисциплинираният ум му е трудно да приеме състояние, което се отрича от сетивата. Но тази техника улеснява „назоваването на неща, които не се виждат, така сякаш са били“, т.е. да срещнете събитие, преди да се случи. Хората имат навика да пренебрегват значението на простите неща. Но тази проста формула за промяна на бъдещето беше открита след години на търсене и експериментиране. Първата стъпка към промяна на бъдещето е ЖЕЛАНИЕ, т.е. дефинирайте целта си, знайте определено какво искате. Втората стъпка е конструиране на събитие, което Вие вярвате, че ще последва СЛЕД изпълнението на Вашето желание. Събитие, което предполага, че Вашето желание е изпълнено, нещо, което ще има действието на преобладаващият Аз. Третата стъпка е обездвижване на физическото тяло и предизвикване състояние, подобно на сън, като си представяте, че Ви се спи. Легнете на легло или се отпуснете на стол. След това, със затворени очи насочете Вашето внимание като го фокусирате върху действието, което възнамерявате да изживеете във въображението си, мислено се почувствайте точно в това действие,представяйки си през цялото време, че всъщност изпълнявате действието тук и сега. Винаги трябва да участвате във въображаемото действие, не просто да се отдръпнете и да гледате, а да усетите как всъщност изпълнявате действието, така че въображаемото усещане да е реално за вас. Важно е да запомните, че предложеното действие трябва да бъде СЛЕДВАЩО изпълнението на Вашето желание. Също така трябва да се почувствате в действието, докато то придобие цялата яркост и отчетливост на реалността. Да предположим например, че желаете повишение във Вашия офис. Да бъдеш поздравен би било събитие, което бихте срещнали след изпълнението на Вашето желание. След като сте избрали това действие като това, което ще изпитате във въображението си, обездвижете физическите си тела и предизвикайте състояние подобно на сън, сънливо състояние, но такова, при което все още можете да контролирате посоката на своите мисли, състояние, в което сте внимателни без усилия. След това визуализирайте приятел, който стои прав пред вас. Поставете въображаемата си ръка в неговата.

90

ПЕТ УРОКА Почувствайте я солидно и реално и продължете с въображаем разговор с него в хармония с действието. Вие не се визуализирате на разстояние в точка от пространството и на разстояние в момент от време, че сте поздравени за Вашия късмет. Вместо това правите другадето ТУК и бъдещето СЕГА. Бъдещото събитие е реалност СЕГА в един по-голям по размер свят и колкото и да е странно, сега в един неизмеримо по-голям свят е еквивалентно на ТУК в обикновеното триизмерно пространство на ежедневието. Разликата между това да се чувстваш в действие, тук и сега, и да визуализираш себе си в действие, все едно сте на филмов екран, е разликата между успех и неуспех. Разликата ще бъде оценена, ако сега си представите как се изкачвате по стълба. Сега, със затворени очи, си представете, че стълбата е точно пред вас и почувствайте как всъщност я изкачвате. Желание, физическа неподвижност, граничеща със съня, и въображаемо действие, при което преобладава чувството ТУК И СЕГА, това са важните фактори за промяна на бъдещето, но те също са и съществените условия за съзнателното прожектиране на духовното Аз. Когато физическото тяло е обездвижено и ние сме обзети от идеята да направим нещо, ако си представим, че го правим ТУК И СЕГА и поддържаме въображаемото действие с чувство докато настъпи съня, вероятно ще се събудим във физическото си тяло, за да открием, че се намираме в един по-голям свят с неизмеримо по-голям фокус и действително правим това, което желаем и си представяме, че го правим в плът. Независимо дали се събуждаме там или не, ние всъщност изпълняваме действието в четвъртоизмерния свят и в бъдеще ще го пресъздадем тук, в триизмерния свят. Опитът ме научи да ограничавам въображаемото действие, да смалявам идеята, която трябва да бъде обект на моята медитация до едно действие и да го възпроизвеждам отново и отново, докато не получа усещане за реалност. В противен случай вниманието ще се отклони по асоциативен път и ще стане домакин на свързани изображения, които ще бъдат представени на нашето внимание и след няколко секунди те ще ни отведат на стотици мили от нашата цел в 91

ПЕТ УРОКА пространството и години далеч във времето. Ако решим да се изкачим по определено стълбище, защото това е вероятното събитие, което ще последва реализирането на нашето желание, тогава трябва да ограничим действието до изкачването на конкретна част от стълбището. Ако вниманието се отклони, върнете го към задачата му да се изкачи по стълбите, и продължавайте да го правите, докато въображаемото действие има цялата солидност и отчетливост на реалност. Идеята трябва да се поддържа в областта на действието, без никакви разумни усилия от наша страна.Трябва с минимални усилия да проникнем в ума с усещането за изпълнено желание. Сънливостта улеснява промяната, защото благоприятства вниманието без усилия, но не трябва да бъде избутана до състояние на сън, при което вече няма да можем да контролираме движенията на нашето внимание, умерена степен на сънливост, при която все още сме в състояние да насочваме мислите си. Най-ефективният начин за въплъщение на желание е да се приеме усещането за изпълнено желание и след това, в спокойно и сънливо състояние повтаряйте отново и отново като приспивна песен, всяка кратка фраза, която предполага изпълнение на вашето желание, като например: "Благодаря, благодаря, благодаря" до степен, в която усещането за благодарност доминира в ума. Кажете тези думи така, сякаш сте се обърнали към по-висша сила, защото го е направила вместо Вас. Ако обаче търсим съзнателна проекция в неизмеримо по-голям свят, тогава трябва да поддържаме действието, докато настъпи съня. Преживявайте във въображението си с цялата отчетливост на реалността това, което ще бъде преживяно в плът, ако сте постигнали целта си и след време ще го срещнете в плът, така както го срещнахте във вашето въображение. Хранете ума с твърдения, за които се предполага, че са верни, тъй като приеманията, макар и фалшиви, ако се запазят, докато получат усещането за реалност, ще се втвърдят в действителност. За приемането, всички средства, които насърчават реализирането му, са добри. Това влияе на поведението на всички, като вдъхновява във всички: движения, действия и думи, които водят към изпълнение на желанието.

92

ПЕТ УРОКА За да разбере човек как формира бъдещето си, в хармония с неговото приемане просто преживявайки във въображението си какво би изпитал в действителност, ако той осъществи целта си, трябва да знае какво имаме предвид под неизмеримо по-голям свят, защото отиваме там, за да променим бъдещето си. Наблюдението на събитие преди настъпването му предполага, че събитието е предварително определено от гледна точка на човека в триизмерния свят. Затова за промяна на условията тук в триизмерния свят от пространството първо трябва да ги променим в четвъртото измерение на пространството. Човек не знае точно какво се разбира под неизмеримо по-голям свят и без съмнение отрича съществуването на по-висш Аз. Той е напълно запознат с трите измерения за дължина, ширина и височина, и чувства, че ако има четвърто измерение, би трябвало да е толкова очевидно за него, колкото размерите за дължина, ширина и височина. Измерението не е линия. Това е начин, по който едно нещо може да бъде измерено и е различен от всички други начини. Тоест, за да измерим нещо в четвърто измерение, ние просто трябва да го измерим във всяка посока, освен тази на неговата дължина, ширина и височина. Има ли друг начин за измерване на обект, различен от тези за неговата дължина, ширина и височина? Времето измерва живота ни, без да използва трите измерения за дължина, ширина и височина. Няма такова нещо като моментален обект. Появата и изчезването му са измерими. Издържа за определен период от време. Можем да измерим неговия живот без да използваме размерите за дължина, ширина и височина. Времето определено е четвъртия начин за измерване на обект. Колкото повече измерения има даден обект, толкова по-съществен и реален става той. Права линия, която лежи изцяло в едно измерение, придобива форма, маса и вещество чрез добавяне на размери. Какво ново качество ще даде времето, четвъртото измерение, което би го направило толкова силно превъзхождащо твърдите тела, когато твърдите вещества са на повърхноста, а повърхноста е на линията? Времето е среда за промяна в преживяванията, а всички промени отнемат време.

93

ПЕТ УРОКА Новото качество е променливост. Забележете, че ако разделим твърдо тяло наполовина, напречното му сечение ще бъде повърхност, като разделим повърхността на две, получаваме права, ако разделим правата на две, получаваме точка. Това означава, че една точка е само напречно сечение на права, която от своя страна е напречно сечение на повърхност, която от своя страна е напречно сечение на твърдо вещество, което от своя страна води до логичното заключение, че то е напречно сечение на четириизмерен обект. Не можем да избегнем извода, че всички триизмерни обекти са само напречни сечения на четириизмерни тела. Което означава: когато те срещна, срещам напречно сечение на четириизмерен ти - четириизмерното Аз, което не се вижда. За да видите четириизмерния Аз, трябва да видите всяко напречно сечение или момент от живота ви от раждането до смъртта и да ги видите като едновремено съществуващи. Вашият фокус трябва да обхване целия набор от сензорни впечатления, които сте преживели на земята, плюс тези, които може да преживеете. Трябва да ги видите, не в реда, в който бяха преживяни от Вас, а като настояще цяло. Защото ПРОМЯНАТА е характеристика на четвъртото измерение, би трябвало да ги виждате в състояние на енергиен поток, като живо, анимирано цяло. Сега, ако всичко това е ясно фиксирано в съзнанието ни, какво означава това за нас в този триизмерен свят? Това означава, че ако можем да се движим по времевата дължина, можем да видим бъдещето и да го променим, ако желаем. Този свят, който смятаме за толкова истински и реален, е сянка, извън която и отвъд която можем да преминем по всяко време. Той е част от по-фундаментален и по-голям по размер свят. По-фундаментален свят, който е част от още по-фундаментален и по-голям по размер свят, и така до безкрайност. Защото Абсолютът е непостижим по какъвто и да е начин или анализ, без значение колко измерения добавяме към света. Човек може да докаже съществуването на по-голям по размер свят, като просто фокусира вниманието си върху неговото невидимо състояние и въобразявайки си, че го вижда и усеща. Ако той остане концентриран в това състояние, сегашното му състояние ще отмине и той ще се събуди в един по-голям свят, където обектът на неговото съзерцание ще се разглежда като конкретна обективна реалност. Чувствам това интуитивно, ако той би се абстрахирал от мислите си от този 94

ПЕТ УРОКА по-голям като размер свят и отивайки още по-далеч в съзнанието си, това отново ще доведе до екстернализация във времето. Той ще открие, че всеки път, когато се оттегля във вътрешния си ум, това води до екстернализация във времето, пространството става с по-големи размери. И следователно би заключил, че и времето, и пространството са паралелни, и че драмата на живота е само изкачване на многоизмерен времеви блок. Един ден учените ще обяснят ЗАЩО вселената е паралелна. Но е важно КАК на практика използваме тази Паралелна Вселена за промяна на бъдещето. За да променим бъдещето си трябва да се занимаваме само с два от безкрайните светове, единият е който познаваме поради нашите физически тела, а другият свят е този, който възприемаме независимо от нашите физически тела. Заявих, че човек във всеки момент от време, избира за себе си кое от многото бъдеща, ще има. Но възниква въпроса: „Как е възможно това, когато преживяванията на човек в триизмерния свят са предопределени? " - „Като наблюдава събития преди да са се случили.“ Тази способност да се променя бъдещето ще се види, ако сравним преживяванията от живота на земята с тази отпечатана страница. Човек преживява събитията на земята поотделно и последователно по същия начин, както вие сега преживявате думите на тази страница. Представете си, че всяка дума на тази страница представлява едно сетивно впечатление. За да получите контекста, за да разберете значението, фокусирате зрението си върху първата дума в горния ляв ъгъл и след това преместете фокуса си върху страницата отляво надясно, оставяйки го да пада върху думите поотделно и последователно. Докато очите Ви достигнат последната дума на тази страница, Вие сте извлекли значението. Но да предположим, че при разглеждането на страницата с всички отпечатани думи върху нея, Вие решите да ги пренаредите. Можете да ги пренаредите, всъщност да разкажете съвсем различна история, можете да разкажете много различни истории. Сънят не е нищо повече от неконтролирано четириизмерно мислене или пренареждане както на минали, така и на бъдещи сетивни преживявания. Човек рядко сънува събития в реда, в който ги преживява, когато е буден. Обикновено мечтае за две или повече събития, които са 95

ПЕТ УРОКА разделени във времето, сляти в едно сетивно преживяване или пък той напълно пренарежда единично свое преживяване, дотолкова, че не го разпознава, когато го срещне в своето будно състояние. Например сънувах, че доставих пакет от ресторант в жилищна сграда. Домакинята ми каза: „Не можеш да оставиш това там“, след което операторът на асансьора ми даде няколко писма и докато му благодарях за тях, той от своя страна също ми благодари. В този момент нощният асансьор-оператор се появи и ми помаха за поздрав. На следващия ден, когато напуснах апартамента си, взех няколко писма, които бяха оставени до моята врата. На слизане дадох бакшиш на дневния асансьор-оператор и му благодарих, че се е погрижил за пощата ми, след което той ми благодари за бакшиша. При завръщането си у дома онзи ден чух портиера да казва на доставчика: „Не можеш да оставиш това там. "Щях да се качвам с асансьора до апартамента си, когато бях привлечен от познато лице в ресторанта и докато го гледах, домакинята ме поздрави с усмивка. Същата вечер придружих моите вечерни гости до асансьора и когато се сбогувахме, нощният оператор ми помаха за лека нощ. Като просто пренаредих няколко от единичните сетивни преживявания, с които бях предопределен да се сблъскам, и чрез сливане на две или повече от тях в единични сетивни преживявания, изградих един сън, който се различаваше доста от моя опит след събуждане. Когато сме се научили да контролираме движенията на вниманието си в четириизмерния свят, ще можем съзнателно да създаваме обстоятелствата в триизмерния свят. Учим се на този контрол чрез будния сън, където вниманието ни може да бъде поддържано без усилия, защото внимание без усилия е необходимо за промяна на бъдещето. Можем в контролирано буден сън, съзнателно да конструираме събитие, което желаем да изживеем в триизмерния свят. Сензорните преживявания, които използваме, за да изградим нашият буден сън, са настоящи реалности, изместени във времето или четириизмерния свят. Всичко, което правим при изграждането на будния сън, е да избираме от огромния набор сетивни преживявания, онези, които, когато са правилно подредени, предполагат, че сме реализирали желанието си.С ясно дефинираната мечта се отпускаме на стол и предизвикваме състояние,подобно на това на сън.

96

ПЕТ УРОКА Състояние, което, макар и граничещо със съня, ни оставя в съзнателен контрол над движенията на нашето внимание. Тогава ние преживяваме във въображението си това, което бихме преживели реално, ако то беше обективен факт. При прилагането на тази техника за промяна на бъдещето е важно винаги да се помни, че единственото нещо, което заема съзнанието по време на буден сън е БУДНИЯ СЪН, предварително определено действие и усещане, което предполага, че нашето желание е изпълнено. Как будният сън става физически факт не е наша грижа. Приемането на будния сън като физическа реалност създава средствата за неговото изпълнение. Позволете ми отново да положа основите на молитвата, която не е нищо повече от контролиран буден сън: 1. Определете целта си, знайте определено какво искате.

2. Създайте събитие, което вярвате, че ще срещнете СЛЕД изпълнението на Вашето желание, нещо, което ще има действието на преобладаващия Аз, събитие, което предполага изпълнението на Вашето желание.

3. Обездвижете физическото тяло и предизвикайте състояние, подобно на съня. Тогава, мислено се почувствайте право в това действие, докато не почувствате как чувството доминира над ума, представяйки си през цялото време, че всъщност изпълнявате действието ТУК И СЕГА, за да преживеете във въображението това, което бихте преживели в плът, когато сте постигнали целта си. Опитът ме убеди, че това е най-лесния начин за постигане на моята цел. Въпреки това, многото ми собствени неуспехи биха ме осъдили, ако кажа, че напълно владея движенията на вниманието си. Но мога да кажа като древният учител: „Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Исус Христос.“ Фил. 3: 13,14

97

ПЕТ УРОКА

Отново искам да Ви напомня, че отговорността да правите това, което сте направили реално в този свят не лежи на Вашите плещи. Не се занимавайте с КАК, приемете, че е направено, приемането има свой начин да се обективира. Всяка отговорност да бъде направено е премахната от Вас. В книгата Изход има малко изявление, което потвърждава това. Милиони хора, които са го чели или са го споменавали през вековете го разбират напълно погрешно, казано е: „Да не свариш яре в млякото на майка му.“ Изход 23:19 Милиони хора, неразбиращи това твърдение и до днес в просветената 1948 г., няма да ядат никакви млечни продукти с месно ястие. Просто не е така. Те мислят, че Библията е история и когато тя казва: "Да не свариш яре в млякото на майка му.", значи да не приемат наведнъж мляко и млечни продукти(масло и сирене) и яре или всякакъв вид месо. Всъщност те дори имат отделни начини за да приготвят месото си. Но сега сте на път да го приложите мисловно. Вие сте направили вашата медитация и сте направили това, което искате да бъдете, това, което сте. Съзнанието е Бог, Вашето внимание е като самия поток на живот или самото мляко, което кърми и оживява онова, което задържа вниманието Ви. С други думи, това, което привлича вниманието Ви, има живота Ви. През вековете детето е било използвано като символ на жертвата. Вие сте родили всичко във Вашия свят. Но има неща, които вече не искате да поддържате живи, Вие сте се измъчвали и родили. Вие сте ревнив баща, който лесно може да консумира, както Кронос децата си. Ваше право е да консумирате това, което преди сте изразявали, когато не сте знаели нещо по-добро. Сега, Вие сте откъснати в съзнанието си от това предишно състояние. Беше Вашето дете, Вие го въплътихте и изразихте във Вашия свят. Но сега, когато сте приели, че сте каквото искате да бъдете, не се обръщайте назад към предишното си състояние и не се чудете КАК то ще изчезне от Вашия свят. Защото, ако погледнете назад и обърнете внимание на това, Вие пак потапяте това дете в майчиното мляко.

98

ПЕТ УРОКА Не си казвайте: „Чудя се дали наистина съм откъснат от това състояние“ или „Чудя се дали това е вярно." Обърнете цялото си внимание към приемането, че нещото е така, защото всички отговорности да се случи са напълно премахнати от Вашите плещи. Не е нужно да го правите така, то е така. Вие присвоявате това, което вече е факт, и ходите с приемането, че е така и по начин, по който Вие не знаете, аз не знам, никой човек не знае, то се обективира в Вашия свят. Не се занимавайте с начина и не обръщайте поглед назад към предишното си състояние. „А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.“Лука 9:62 Просто приемете, че това е направено и преустановете причината, преустановете всички аргументи на съзнанието в триизмерния ум. Вашето желание е извън обсега на триизмерния ум. Приемете, че сте това, което искате да бъдете, ходете така, сякаш сте и когато останете верни на Вашето приемане, това ще се потвърди в действителност.

99

ПЕТ УРОКА

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ 1. Въпрос: Какво е значението на отличителните знаци на кориците на Вашите книги? Отговор: Това е око, сложено върху сърце, което от своя страна е сложено върху дърво, отрупано с плодове, което означава, че това, което осъзнавате и приемате за истина, ще реализирате. Каквито мисли има човек в сърцето си, такъв е той.

2. Въпрос: Бих искала да съм омъжена, но не съм намерила точния човек. Как да си представя моя съпруг? Отговор: Завинаги влюбена в идеала, това е идеалното състояние, което завладява ума. Не се ограничавайте със състоянието на брак с определен мъж, представете си пълноценен, богат и преливащ живот. Вие желаете да изпитате радостта от брака. Не модифицирайте мечтата си, а я подобрете, като я направите по-прекрасна.

След това смалете желанието си в едно усещане или действие, което предполага, че желанието Ви е изпълнено. В западния свят жената носи сватбен пръстен на третия пръст на лявата си ръка. Майчинството не винаги означава брак, интимността не винаги означава брак, но сватбената халка означава. Отпуснете се в удобен фотьойл или легнете по гръб и предизвикайте състояние, подобно на сън. Тогава приемете чувството, че сте омъжена. Представете си сватбената халка на пръста си.

Докоснете я. Завъртете я около пръста си. Издърпайте я над кокалчето. Продължавайте Действието, докато пръстенът придобие отчетливост и усещане за реалност. Станете толкова изгубени в усещането за пръстена на пръста си, че когато отворите очи, да се изненадате, че го няма. А ако сте мъж, който не носи пръстени, бихте могли да поемете по-голяма отговорност. Как бихте се чувствате ли, ако имате жена, за която да се грижите? Приемете правилното чувство, че сте

100

ПЕТ УРОКА щастливо женен мъж, сега.

3. Въпрос: Какво трябва да направя, за да вдъхновя творчески мисли като тези, необходими за писане? Отговор: Какво трябва да направите? Да приемете, че историята вече е написана и приета от голямо издателство. Сведете идеята да сте писател до усещането за удовлетворение. Повтаряйте фразата: "Не е ли прекрасно" или „Благодаря, благодаря, благодаря“ отново и отново, и отново, докато не се почувствате успешни. Или си представете приятел, който Ви поздравява. Има безброй начини за внушаване на успех, но винаги вървете до края. Вашето приемане на края ще създаде изпълнението. Не мислете за настроение да пишете, а живейте и действайте така, сякаш сте сега автора, който желаете да бъдете. Приемете, че имате талант за писане. Помислете за модела, който Вие искате да видите отвън. Ако напишете книга и никой не желае да я купи, няма удовлетворение. Действайте така, сякаш хората са гладни за Вашата работа. Живейте така, сякаш не можете да произвеждате истории или книги достатъчно бързо, за да отговорят на търсенето. Останете в това приемане и всичко, което е необходимо за постигане на целта Ви бързо ще разцъфти пред Вас и Вие ще го изразите.

4. Въпрос: Как да си представя по-голяма аудитория за моите беседи? Отговор: Мога да Ви отговоря най-добре, като споделя техниката, използвана от един много способен учител, когото познавам. Когато този човек за пръв път дойде в тази страна, той започна да говори в малка зала в Ню Йорк. Въпреки че само петдесет или шестдесет души присъстваха и седяха отпред на неговата неделна сутрешна лекция, този учител щом застанеше на подиума, си представяше огромна публика. И обръщайки се към празните редици отзад питаше: „Чувате ли ме там, отзад?“ Днес този човек говори в Карнеги Хол в Ню Йорк пред около 2500 души, всяка неделя сутрин и сряда вечер. Искаше да говори пред голяма аудитория. Не беше скромен. Той не се опита да се заблуди, а създаде аудиторията в собственото си съзнание и аудиторията дойде. Застанете пред голяма публика. Обърнете се към тази публика във въображението си. Чувствайте, че сте на този 101

ПЕТ УРОКА етап и Вашето приемане ще осигури средствата и начините.

5. Въпрос: Възможно ли е да си представям няколко неща едновременно или трябва да огранича своето въображение до едно желание? Отговор: Лично аз обичам да ограничавам въображаемия си акт до една мисъл, но това не означава, че ще спра дотук. В един ден можете да си представите много неща, но вместо да си представяте много малки неща, бих Ви предложил да си представите нещо толкова голямо, че да включва всички малки неща. Вместо да си представяте богатство, здраве и приятели, представете си, че сте в екстаз. Не може да бъдете в екстаз и да ви боли. Не бихте могли да сте в екстаз и да бъдете заплашени с известие за изземване. Не бихте могли да бъдете в екстаз, ако не се радвате на пълна доза приятелство и любов. Какво би било усещането, ако бяхте в екстаз, без да знаете какво се е случило, произвеждате своя екстаз? Сведете идеята за екстаза до единичното усещане: „Не е ли прекрасно“. Направете го и не позволявайте на съзнателният, разсъждаващ ум да пита защо, защото ако го направи, той ще започне да търси видими причини и тогава усещането ще бъде загубено. По-скоро повтаряйте отново и отново: „Нали е прекрасно". Прекратете преценката на това, което е прекрасно. Уловете единственото усещане за чудо и нещата ще се случат, за да свидетелстват за истинността на това усещане. И Ви обещавам, че ще включва всички малки неща.

6. Въпрос: Колко често трябва да правя въображаемото действие, няколко дни или няколко седмици? Отговор: В Книгата Битие се разказва за Яков, който се бори с ангел. Тази история ни дава уликата, която търсим, че когато се постигне удовлетворение, следва импотентност. Когато усещането за реалност е Ваше, поне за момент сте психически импотентни. Желанието за повторение на молитвения акт се губи, след като е заменено от чувството за постижение. Не можете да упорствате да искате това, което вече имате. Ако приемете, че сте това, което желаете, и бъдете до степен на екстаз, вече не го искате. Вашият въображаем акт е толкова творчески акт, колкото и физическия такъв, в който човек спира, свива се и е благословен, тъй 102

ПЕТ УРОКА както, когато човек създава свое собствено подобие, така и Вашият въображаем акт се трансформира в подобие на Вашето приемане. Ако все пак го направите, но не достигате точката на удовлетворение, повтаряйте действието отново и отново, докато не почувствате, че сте се докоснали до него и добродетелта излиза от Вас.

7. Въпрос: Учиха ме да не искам земни неща, а само духовен растеж, но все пак пари и неща са това, от което се нуждая. Отговор: Трябва да сте честни със себе си. През цялото Писание се задава въпроса: „Какво искате от мен? ". Някои искаха да виждат, други да ядат, а трети искаха да бъдат чисти по детски. Вашето по-голямо Аз Ви говори с езика на желанието. Не заблуждавайте себе си. Знаейки какво искате, твърдете, че вече го имате, защото удоволствието за Вашия Отец е да Ви го даде и да запомнете: „Каквото желаеш, това имаш.“

8. Въпрос: Когато сте приели желанието си, имате ли предвид постоянното присъствие на този по-висш Аз, който Ви защитава и Ви дава Вашето приемане? Отговор: Приемането на края завещава начините. Приемете усещането, че желанието Ви е изпълнено и Вашето по-голямо Аз ще осигури средствата и начините. Когато приемете състоянието като Ваше, активността на деня ще отклони съзнанието Ви от всички тревожни мисли, така че да не търсите знаци. Не е нужно да поддържате чувството, че някакво висше присъствие ще го направи за Вас, по-скоро знаете, че вече е направено. Знаейки, че това вече е факт, вървете все едно е, и нещата ще се случат, за да стане така. Не е нужно да се притеснявате за някакво присъствие, което прави всичко за Вас. По-големият на размер Аз, вече го е направил. Всичко, което правите е за да отидете на мястото, където го срещате. Спомнете си историята на мъжа, който си тръгва от Учителя и на път за вкъщи, среща своя слуга, който казва: "Детето ти е живо." И когато той го пита в кой час е станало това, слугата отговоря: "Седмия час." Същия час, в който той прие желанието си, беше направено за него, защото на седмия час господарят каза: „Детето ти е живо“. Вашето желание вече е направено. Ходете така, 103

ПЕТ УРОКА сякаш е, и въпреки че времето върви бавно в това измерение на Вашето същество, въпреки това ще Ви донесе потвърждение на Вашето приемане. Моля Ви да не бъдете нетърпеливи все пак. Ако наистина имате нужда от нещо, то е търпение.

9. Въпрос: Има ли закон, който да казва, че не можем да получим нещо за нищо? Не трябва ли да спечелим това, което желаем? Отговор: Творението е завършено! Удоволствието на Вашия Отец е да ви даде царството. Притчата за блудния син е Вашия отговор. Въпреки разхищението на човека, когато дойде на себе си и си спомни кой е, той се храни с угоеното теле на изобилието и носи наметалото и жезъла на властта. Няма какво да печелите. Творението е завършено в основата на времето. Вие, като човек, сте Бог, който е видим с цел да покаже какво е, а не какво трябва да бъде. Не мислете, че трябва да изработите спасението си с пот на челото си. Няма четири месеца до жътвата, житата вече са бели, просто се удрят в сърпа.

10. Въпрос: Мисълта, че творението е завършено, не лишава ли една от неговите инициативи? Отговор: Ако наблюдавате събитие преди то да се случи, то тогава случващото се събитие е предопределено от гледна точка на будния в този триизмерен свят. И все пак Вие не трябва да сте в схватка с това, което наблюдавате. Можете, като промените концепцията за себе си, да се намесите в бъдещето си и да го оформите в хармония с променената Ви концепция за себе си.

11. Въпрос: Тази способност за промяна на бъдещето не отрича ли, че творението е завършено? Отговор: Не. Вие, променяйки вашата концепция за себе си, променяте отношението си към нещата. Ако Вие пренаредите думите на пиесата, за да напишете друга, не сте създали нови думи, а просто сте имали радостта да ги пренаредите. Вашата концепция за себе си определя реда на събитията, с които се срещате. Те са в основата на света, но не и техния ред на подреждане.

12. Въпрос: Защо за този, който работи усърдно, метафизиката казва, че винаги чувства липса.

104

ПЕТ УРОКА Отговор: Защото той всъщност не е прилагал метафизика. Не говоря за лековат подход към живота, а за ежедневно прилагане на закона за съзнанието. Когато присвоите вашето добро, няма нужда човек или държава да действат като посредник, чрез които Вашата добра воля да я бъде. Живеейки в света на хората, парите са необходими във всекидневния ни живот. Ако Ви поканя утре на обяд, трябва да платя сметката. Когато излизам от хотела, трябва да платя сметката. За да се кача във влака за Ню Йорк трябва да платя билета. Трябват ми пари и те трябва да са там. Аз няма да кажа: "Бог знае най-добре и знае, че имам нужда от пари." По-скоро ще присвоя парите сякаш са мои! Трябва да живеем смело! Трябва да преминем през живота така, сякаш притежаваме това, което искаме да притежаваме. Не си мислете, че защото сте помогнали на друг, някой извън Вас е видял Вашите добри дела и ще Ви даде нещо, което да Ви облекчи. Няма кой да го направи вместо Вас. Вие самият трябва да продължите смело да присвоявате това, което баща Ви вече Ви е дал.

13. Въпрос: Може ли необразован човек да се самообразова, приемайки усещането, че е образован? Отговор: Да. За предизвикан интерес се присъжда информация от всяка страна. Трябва искрено да желаете да бъдете добре обучени. Желанието да бъдете добре обучени, последвано от приемането, че сте, ви прави избирателни в четенето. Докато напредвате в образованието си, Вие автоматично ставате по-избирателни във всичко, което правите.

14. Въпрос: Съпругът ми и аз сме заедно в този клас. Трябва ли да обсъждаме желанията си взаимно? Отговор: Има две духовни поговорки, които се срещат в Библията. Едната е: „Иди и не казвай на никого", а другата е : „Казах ви преди да стане така, че когато се случи, да може да повярвате." Необходима е духовна смелост, за да кажете на друг, че Вашето желание е изпълнено, преди да 105

ПЕТ УРОКА бъде видяно. Ако нямате такъв вид смелост, тогава по-добре си мълчете. Аз лично се радвам да разказвам плановете си на жена си, защото и двамата изпитваме тръпка, когато дойдат в битието. Първият човек, на когото мъжът иска да докаже този закон, е съпругата му. Казва се, че Мохамед е велик завинаги, защото първият му ученик е съпругата му.

15. Въпрос: Трябва ли съпругът ми и аз да работим по един и същ проект или поотделни? Отговор: Това зависи изцяло от Вас. Съпругата ми и аз имаме различни интереси, но все пак имаме и общи неща. Спомняте ли си историята, която разказах за завръщането ни в САЩ тази пролет? Чувствах, че задължението ми като съпруг е да се върна в Америка, затова си го присвоих. Чувствам, че има някои неща, които са страни от договора с жена ми, като такава, като поддържането на чистота, уютен дом и намирането на подходящо училище за дъщеря ни, така че тя се грижи за тях. Доста често жена ми ме моли да си представя за нея, сякаш има по-голяма вяра в моите способности да го направя, отколкото в собствените си. Това ме ласкае, защото всеки мъж, достоен за името мъж, иска да чувства, че семейството му има вяра в него. Не виждам нищо лошо в общуването между двама, които се обичат един друг.

16. Въпрос: Мисля, че ако вляза прекалено много в сънливо състояние, ще загубя чувството. Отговор: Когато говоря за чувство, нямам предвид емоция, а приемане на факта, че желанието е изпълнено. Чувствайте се благословени, изпълнени или благодарни, лесно е да се каже:„Благодаря“, „Не е ли прекрасно" или „ Направено е". Когато влезете в състояние на благодарност, можете да се събудите, знаейки, че е направено, или да заспите с чувството за изпълнено желание.

17. Въпрос: Любовта продукт на собственото ни съзнание ли е? Отговор: Всички неща съществуват във Вашето съзнание, и любов и омраза. Нищо не идва отвън. Планините, за които търсите помощ, са във вътрешния обхват. Вашите чувства на любов, омраза 106

ПЕТ УРОКА или безразличие, извират от собственото Ви съзнание. Вие сте безкрайно по-големи от това, което някога можете да си представите. Никога, във вечността няма да достигнете Абсолютният Аз. Толкова сте прекрасни. Любовта не е Ваш продукт, Вие сте любов, защото това е и Бог. Божието име е АЗ СЪМ, самото име, с което наричате себе си, преди да заявите състоянието в което сте в момента.

18. Въпрос: Да предположим, че исканията ми не се реализират от шест месеца до една година, да чакам ли представяйки си ги? Отговор: Когато желанието е върху Вас, това е моментът да приемете желанието си в неговата пълнота. Може би има причини, поради които поривът Ви е даден по това време. Вашето триизмерно същество може да мисли, че не може да стане сега, но Вашият ум от четвърто измерение знае, че вече е, така че желанието трябва да бъде прието от Вас като физически факт, сега. Да предположим, че сте искали да построите къща. Желанието да я имате е сега, но ще отнеме време дърветата да растат и дърводелеца да построи къщата. Въпреки че желанието изглежда голямо, не чакайте да се приспособите към него. Искайте притежание сега и го оставете да се обективира по свой странен начин. Не казвайте: ще отнеме шест месеца или година. В момента, в който желанието дойде, приемете, че вече е факт! Вие и Вие сами сте дали на Вашето желание интервал от време, а времето е относително, когато дойде на този свят. Не чакайте да се случи нещо, приемете го сега, сякаш е и вижте какво става. Когато имате желание, по-дълбокият във Вас говори, този когото хората наричат Бог. Той Ви призовава чрез езика на желанието, да приемете това, което Ви липсва! Желанието е просто неговото общение с Вас, казвайки Ви, че желанието Ви е Ваше, сега! Вашето приемане на този факт е доказано от пълното Ви приспособяване към него, сякаш е истина.

19. Въпрос: Защо някои от нас умират млади? Отговор: Нашият живот не се измерва с години, а със съдържанието на тези години.

107

ПЕТ УРОКА 20. Въпрос: Какво е определението Ви за пълноценен живот? Отговор: Разнообразни преживявания. Колкото по-разнообразни са те, толкова по-богат е животът Ви. В смъртта Вие функционирате в неизмеримо по-голям свят и свирите вашата роля на клавиатура, състояща се от времевата линия от човешки преживявания. Следователно, колкото поразнообразни са Вашите преживявания, толкова по-фин е Вашият инструмент и по-богат е Вашият живот.

21. Въпрос: Какво ще кажете за дете, което умира при раждане? Отговор: Дете, което се е родило, живее вечно, тъй като нищо не умира. Може да изглежда, че детето, което умира при раждане няма клавиатура за човешко преживяване, но, както е казал поетът: "Той нарисува кръг, от който ме изключи. Неверник, негодник, нещо, което да се провали. Но Любовта и Аз имахме дух да победим! Начертахме кръг, в който включихме и него." Любимият има достъп до сетивните преживявания на влюбения. Господ е любов, следователно и в крайна сметка всеки има инструмент, чиято клавиатура е сензорните преживявания на всички хора.

22. Въпрос: Каква е вашата техника на молитва? Отговор: Започва се с желание, тъй като желанието е основата, пролетта на действието. Трябва да знаете и да дефинирате Вашата цел, след това да я кондензирайте в усещане, което предполага, че желанието е изпълнено. Когато желанието Ви е ясно дефинирано, обездвижете физическото си тяло и изживейте във въображението си действието, което предполага, че желанието е изпълнено. Повтаряйте този акт отново и отново, докато придобие жизненост и усещане за реалност. Или кондензирайте желанието си в една фраза, която предполага изпълнено желание като „Благодаря","Не е ли прекрасно" или " Направено е“. Повторете тази съкратена фраза или действие във въображението си отново и отново. След това или се събудете от това състояние, 108

ПЕТ УРОКА или потънете в съня. Няма значение кое от двете, защото деянието се извършва, когато напълно го приемете като завършено в това сънливо, сънливо състояние.

23. Въпрос: Двама души искат една и съща позиция. Единият я има. Другият я имаше, но сега си я иска обратно. Отговор: Баща ви (по-големият от вас по размер) има начини и средства, които Вие не познавате. Приемете неговата мъдрост. Почувствайте, че Вашето желание е изпълнено, след това позволете на баща си да Ви го даде. Настоящият може да бъде повишен на по-висока позиция или да се омъжи за човек с голямо богатство и да се откаже от тази работа. Може да се окаже с много пари или да избере да се премести на друго място. Много хора казват, че искат да работят, но аз сериозно поставям това твърдение под въпрос.Те искат сигурност и сигурни условия на работа. Не мисля, че средностатистическото момиче наистина иска да стане рано сутрин и да отиде на работа.

24. Въпрос: Каква е причината за болестта и болката? Отговор: Физическото тяло е емоционален филтър. За много човешки заболявания, считани досега за чисто физически, сега се счита, че корена им е в емоционалните смущения. Болката идва от липсата на релаксация. Когато спите, няма болка. Ако сте под анестезия, няма болка, тъй като сте отпуснати, така да се каже. Ако имате болка, това е, защото Вие сте напрегнати и се опитвате да насилите нещо. Вие не може да принудите една идея да се въплъти, а просто си я присвоявате.Това е внимание без усилие. Само практиката ще Ви доведе до този момент, в който Вие може да бъдете внимателни и въпреки това да бъдете спокойни. Вниманието е напрежение насочено към края, а релаксацията е точно обратното. Ето две напълно противоположни идеи, които трябва да смесите, докато не научите чрез практика как да бъдете внимателни, но не напрегнати. Думата „твърдение“ означава „внимание без усилие“. В състояние на твърдение, държите идеята без напрежение.

25. Въпрос: Колкото и да се опитвам да бъда щастлив, отдолу имам меланхоличното чувство, че ще бъда изоставен. Защо?

109

ПЕТ УРОКА Отговор: Защото чувствате, че не сте желани. Ако бях аз, бих приел, че съм желан. Вие знаете техниката. Приемането, че сте желан, може да изглежда фалшиво при първото приемане, но ако продължите да поддържате това приемане, че сте желан и търсен, ще бъдете изумен как другите ще започнат да Ви търсят. Те ще започнат да виждат във Вас качества, които никога преди не са виждали. Аз Ви го обещавам. Ако искате и приемете, че сте желан, ще бъдете.

26. Въпрос: Ако сигурността дойде при мен след смъртта на любим човек, аз ли причиних смъртта? Отговор: Не мислете нито за секунда, че сте причинили смърт, като сте приели сигурността. По-висшият Аз няма да нарани никого. Той вижда всичко и знаейки продължителността на живота на всички, може да вдъхнови друг да Ви даде това, което Вие сте приели. Не сте убили човека, който Ви е посочил в завещанието си. Ако няколко дни след завършване на Вашето приемане на идеята за сигурност, чичо Джон направи своя избор да излезе от този триизмерен свят и Ви остави имението си, това е само, защото беше време чичо Джон да излезе. Но той не умря нито една секунда преди неговото време. По-висшият Аз видя линията на живота на чичо Джон и го използва като начин да осъществи Вашето чувство за сигурност. Приемането на края иска средства за постигането на този край. Не бъдете загрижени за каквото и да било. Винаги имайте предвид, че отговорността да бъде направено е напълно премахната от плещите Ви. Ваша е, ако я приемате така!

27. Въпрос: Имам повече от една цел, би ли било неефективно да се концентрирам върху различни цели в различни периоди на концентрация? Отговор: Харесва ми да приемам една поглъщаща амбиция, да я ограничава до една кратка фраза или да действам така както предполага изпълнението и, но не ограничавам амбицията си. Знам само, че истинската ми цел ще включи всички малки.

28. Въпрос: Трудно ми е да променя представата си за себе си. Защо? Отговор: Тъй като желанието ви за промяна не е събудено. Ако се влюбите в това, което наистина 110

ПЕТ УРОКА искате да бъдете, бихте се превърнали в това. Необходим е интензивен глад, за да се получи трансформация на Аз-а. „Както сърната се наслаждава на водните потоци, така и душата ми се наслаждава на теб, Господи.“ Ако станете толкова жадни за съвършенство, колкото малката сърничка за водата,и която пребори гнева на тигъра в гората, ще станете съвършени.

29. Въпрос: Обмислям бизнес начинание. Това означава много за мен, но не мога да си представя как може да стане? Отговор: Вие сте освободени от тази отговорност. Не е нужно да го превръщате в реалност, то вече е! Въпреки че Вашата концепция за себе си изглежда толкова далеч от начинанието, което сега обмисляте, тя съществува сега като реалност във Вас. Задайте си въпроса как бихте се чувствали и какви бихте правили, ако Вашето бизнес начинание е с голям успех. Станете идентифицирани с този герой и това усещане и ще бъдете изумени колко бързо ще осъществите мечтата си. Единствената жертва, която сте призовани да направите, е да се откажете от сегашната си концепция за себе си и да присвоите желанието, което искате да изразите.

30. Въпрос: Като студент по метафизика ме научиха да вярвам, че расовите и универсални вярвания ме засягат. Да разбирам ли, че степента до която вярвам в тях, е тази, която ще преживея? Отговор: Да. Това е само Вашата индивидуална гледна точка, за която Вашият свят вечно свидетелства с настоящата Ви концепция за себе си. Ако някой Ви обиди, променете концепцията си за себе си. Това е единствения начин, по който другите се променят. Вестникът тази вечер може да бъде прочетен от шестима души в тази стая и няма да има двама, които да интерпретират една и съща история по един и същ начин. Един ще се чувства приповдигнат, друг потиснат, друг безразличен и т.н., а историята е една. Универсални убеждения, расови убеждения, наричайте ги както искате, те не са важни за Вас. Това, което е важно е Вашата концепция, не за друг, а за себе си, защото концепцията, която 111

ПЕТ УРОКА имате за себе си определя концепцията, която имате за другите. Оставете другите на мира. Какви са те за Вас? Следвайте Вашите собствени желания. Законът винаги действа, винаги е абсолютен. Вашето съзнание е скалата, върху която всичко се изгражда. Внимавайте за какво сте осъзнати. Не е нужно да се занимавате с другите, защото Вие сте съдържанието на този закон. Никой човек не идва при Вас сам по себе си, бил той добър, лош или безразличен. Той не Ви избра! Вие избрахте него! Той беше привлечен от Вас, защото сте това, което сте. Не можете да унищожите състояние, което друг представлява чрез сила. По-скоро го оставете на мира. Какъв е той за Вас? Издигнете се на по-високо ниво на съзнание и ще откриете нов свят, който Ви очаква, и докато се освещавате, другите са осветени.

31. Въпрос: Кой е написал Библията? Отговор: Библията е написана от интелигентни хора, които са използвали слънчеви и фалически митове за разкриване на духовни истини. Но ние сме объркали тяхната алегория с история и следователно не сме успели да видим истинското им послание. Странно е, но когато Библията бива разпространена в света и започва да бъде приемана, голямата Александрийска библиотека бива изгорена до основи, без да останат сведения за това как възниква Библията. Малко хора могат да четат други езици, така че не могат да сравнят своите вярвания с тези на другите. Нашите църкви не ни насърчават да сравняваме. Колко от милионите, които приемат Библията за факт, някога да са я поставили под съмнение? Вярвайки, че това е Божието слово, те сляпо приемат думите и по този начин губят същността, която тя съдържа. След като са приели превозното средство, те не разбират какво представлява превозното средство.

32. Въпрос: Използвате ли апокрифите? Отговор: Не в моето учение. Имам няколко тома от тях у дома. Те не са по-големи от шестдесетте и шест книги на днешната Библия. Те просто казват една и съща истина по различен 112

ПЕТ УРОКА начин. Например, историята, която е разказана за Исус, като малко момче, гледащо как децата правят птици от кал. Държейки птиците в ръце, те се правят, че птиците летят. Исус се приближава и избива птиците от ръцете им. Когато започват да плачат, той вдига една от счупените птици и я моделира наново. Вдигайки я високо, той духва към нея и птицата отваря крила. Ето история за този, който дойде да разбие идолите в съзнанието на хората, след което, да им покаже как да използват същото вещество, да го формират отново в красива форма и да му дадат живот. Това е, което историята се опитва да предаде. "Идвам, не за да донеса мир, а меч." Истината убива цялата кокоша слепота в ума, убива илюзиите и след това ги преформира в нов модел, който освобождава човека.

33. Въпрос: Ако Исус е бил измислен герой, създаден от библейските писатели с цел да илюстрират определени духовни драми, как отчитате факта, че той и неговата философия се споменават в нерелигиозната и нехристиянската история на онези времена? Не са ли били Пилат Понтийски и Ирод истински, от плът и кръв, римски служители в онези дни? Отговор: Историята на Исус е същата история като тази на индуиският спасител Кришна. Те са същите психологически герои. И двамата трябваше да са родени от девствени майки. Владетелите от онова време се стремят да ги унищожат, когато са били деца. И двамата изцелиха болните, възкресиха мъртвите, разпространиха Евангелието на любовта и умряха мъченически за човечеството. Индусите и Християните вярват, че техният спасител е Бог, създател на човека. Днес хората цитират Сократ, но единственото доказателство, че Сократ някога е съществувал, е в произведенията на Платон. Казват, че Сократ е пил бучиниш, но аз ви питам кой е Сократ? Веднъж цитирах стих от Шекспир, а една дама ми каза: "Това го казва Хамлет". Хамлет никога не го е казвал, Шекспир написа думите и ги сложи в устата на герой, който той създаде и назова Хамлет. Веднъж св. Августин казал: „Това, което сега се нарича християнска религия, е съществувало сред древните. Те започнали да наричат християнството - истинската религия, но то никога не е съществувало.“

113

ПЕТ УРОКА 34. Въпрос: Използвате ли утвърждения и отричания? Отговор: Нека оставим тези школи на мисълта, които използват утвърждения и отричания. Найдоброто утвърждение и единственото ефективно е приемането, което само по себе си предполага отричане от бившо състояние. Най-доброто отричане е пълното безразличие. Нещата изсъхват и умират от безразличие. Те се поддържат живи чрез вниманието. Не отричате нещо, като казвате, че то не съществува. По-скоро влагате чувство в него, като го разпознавате, и това, което разпознавате като истина, е вярно за Вас, било то добро, лошо или безразлично.

35. Въпрос: Възможно ли е човек да изглежда мъртъв и все пак да не е мъртъв? Отговор: Генерал Лий се ражда две години след като майка му, за която се смята, че е мъртва, бива погребана жива. За нейн късмет, тя не бива балсамирана или погребана в земята, а в гробница, където някой я чува да плаче и я освобождава. Две години по-късно г-жа Лий ражда син, който става Генерал Лий. Това е част от историята на тази страна.

36. Въпрос: Как може някой, който е бил лишен в младостта си, да стане успешен в живота? Отговор: Ние сме създания на навика, формиращ модели в ума, които се повтарят отново и отново. Въпреки че навикът действа като убедителен закон, който кара човек да повтаря модели, той не е закон за Вас и Вие можете да променяте моделите. Много успешни мъже като Хенри Форд, Рокфелер и Карнеги бяха лишени в младостта си. Много от великите имена в тази държава произхождаха от бедни семейства, но те оставиха след себе си големи постижения в политическия, артистичен и финансов свят. Една вечер мой приятел присъствал на среща на млади рекламни ръководители. Говорителят на вечерта казал на тези млади мъже:„Имам само едно нещо да ви кажа тази вечер, и то е: направи себе си голям и не можеш да се провалиш." Взел обикновена купа за риба, напълнил я с две торбички, едната с английски орехи, а другата с малки бобчета. Смесвайки ги с ръка, той започнал да разклаща купата и казал: „Тази купа е 114

ПЕТ УРОКА живота. Не можете да спрете разклащането му, тъй като животът е постоянен, пулсиращ, жив ритъм, но наблюдавайте.“ Гледайки те видяли как големите орехи се издигнали в горната част на купата, докато малките бобчета паднали на дъното. Поглеждайки в купата, мъжът попитал: "Кой от Вас се оплаква, питайки защо?" и добавя: "Не е ли странно, звукът идва от купата, а не от външната страна. Бобът се оплакал, че ако е имал същата среда като орехът, той също щял да прави големи неща, но никога не е имал шанс.“ След това взел малко бобче от дъното на купата и го поставил най-отгоре, казвайки: „Мога да движа зърното с чиста сила, но не мога да спра купата на живота от разклащане." и докато разклащал купата, малкото бобче отново се плъзнало на дъното. Чувайки още един глас да се оплаква, той попитал: „Какво чувам? Вие казвате, че трябва да взема едно от онези големи момчета, които смятат, че са толкова големи и да го сложа на дъното за да видя какво ще му се случи? Вярвате, че той ще бъде също толкова ограничен, колкото и сте Вие, защото ще бъде ограбен от възможността за големи неща, точно като Вас? Да видим." Тогава говорителят взел един от големите орехи и го избутал до дъното на купата, казвайки: "Все още не мога да спра купата от разклащане." и докато мъжете наблюдавали, големият орех отново излязъл на върха. След това говорителят добавил: „Господа, ако наистина искате да постигнете успех в живота, станете големи.“ Моят приятел приел това съобщение присърце и започнал да приема, че е успешен бизнесмен. Днес той наистина е голям човек, ако съдите за успеха в долари. Днес за него работят над хиляда човека в Ню Йорк. Всеки от Вас може да направи това, което той направи. Приемете, че сте това, което искате да сте. Вървете с това приемане и то ще се потвърди в действителност.

КРАЙ.

Превод: Даниела Илиева https://thetahealingbg.com/

115