Време за посев и жътва

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА Невил Годдард

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

ГЛАВА ПЪРВА - КРАЯТ НА ЗЛАТНАТА НИШКА „Давам Ви края на златна нишка. Само я навийте на кълбо, тя ще Ви отведе при Небесната порта, построена в стената на Йерусалим."- Блейк Следващите редове са опит да посоча някои начини на подход към разбирането на Библията и реализирането на Вашите мечти. „За да не изпадате в леност, но да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията.“- Евреи 6:12 Мнозина от тези, които четат старите познати ни версии на Писанието са обезсърчени, когато самите те се опитват да четат Библията, така както биха направили с всяка друга книга, което е напълно простимо, защото не разбират, че Библията е написана на езика на символизма. Не знаейки, че всички нейни герои са олицетворение на законите и функциите на ума, и че Библията е по-скоро психология, а не история, те озадачават мозъка си за известно време и след това се предават. Всичко е твърде загадъчно. За да разбере значението на нейните образи, читателят на Библията трябва да бъде въображаемо буден. Според Писанията ние спим с Адам и се събуждаме с Христос. Тоест, спим колективно и се събуждаме индивидуално. „Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и когато той заспа, взе едно от ребрата му и запълни мястото му с плът.“- Битие 2:21 Ако Адам или човек е в дълбок сън, тогава неговите преживявания каkто е записано в Писанията трябва да са сън. Само този, който е буден може да разкаже съня си и само той би разбрал, че символиката на сънищата може да тълкува съня. „И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“- Лука 24:32 Библията е разкритие на законите и функциите на ума, изразено на езика на това сумрачно царство, в което отиваме, когато спим. Защото символичният език на това 1

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

царство на здрача е почти еднакъв за всички хора. Съвременните изследователи на това царство - човешкото въображение – го наричат „колективно несъзнавано“. Целта на тази книга обаче не е да Ви даде пълно определение на библейските символи или изчерпателни тълкувания на нейните истории. Всичко, което се надявам да направя, е да посоча начина, по който Вие най-вероятно ще успеете да реализирате Вашите желания. „Каквито неща, поискате“ може да получите само чрез съзнателно, доброволно упражнение на въображението в пряко подчинение на законите на ума. Някъде в тази сфера на въображение има състояние, и усещане за изпълнено желание, което, ако бъде присвоено, означава успех за Вас. Това царство, този Едем - Вашето въображение - е по-голямо, от това, което познавате и се отплаща за проучването. „Давам Ви края на златна нишка.“ Вие трябва да я навиете на кълбо.

2

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

ГЛАВА ВТОРА – МОГЪЩИТЕ ЧЕТИРИ „А от Едем излизаше река, която напояваше градината, и след това се разделяше и образуваше четири големи реки.“ - Битие 2:10 „Всяко [от живите същества] имаше четири лица.“- Езекил 10:14 Тогава той каза: „Ето, виждам четирима мъже, които ходят свободно сред огъня и са невредими, и четвъртият прилича на син на боговете.“ - Даниил 3:25 „Могъщите четири са във всеки човек.“- Блейк „Четирите могъщи“ съставляват самоличността на човек или Бог в човек. Във всеки човек има „Четири могъщи“, но тези „Четири могъщи” не са четири отделни същества, отделени едно от друго като пръстите на ръката му. "Четирите могъщи" са четирите различни аспекта на ума, и се различават един от друг по функция и характер, без да са четири отделни Аз-а обитаващи тялото на един човек. „Четирите могъщи“ могат да бъдат приравнени на четирите еврейски символи (Йод, Хе, Вау, Хе ), които образуват четирибуквеното мистериозно име на Творческата сила Яхве или Йехова, комбиниращо в себе си минали, сегашни и бъдещи форми на глагола „да бъда“. Тетраграматонът е почитан като символ на творческата сила в човек - АЗ СЪМ – творческите четири функции на човек в хода му напред, за реализирането им в действителни материални явления, качества, скрити в Себе си. Най-добре можем да разберем „Четирите могъщи”, като сравним тях с четирите найважни героя в създаването на един спектакъл. „Целият свят е сцена, а всички мъже и жени просто актьори. Те имат своите изходи и входове. И един човек по едно и също време играе много роли. . . " Продуцентът, авторът, режисьорът и актьорът са четиримата най-важните герои в създаването на един спектакъл. В драмата на живота функцията на продуцента е да предложи темата на спектакъла. Това той прави под формата на желание, като например: „Искам да съм успешен“, 3

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

„Искам да пътувам“, "Искам да съм женен“, и така нататък. Но за да се появят на световната сцена, тези общи теми трябва по някакъв начин да бъдат насочени и разработени в детайли. Не е достатъчно да се каже „Искам да съм успешен“ , твърде неясно е. Успешен в какво? Първият „Могъщ“ обаче само предлага тема. Драматизацията на темата е оставена на оригиналността на вторият „Могъщ“- авторът. При драматизиране на темата авторът пише само последното действие на спектакъла, но това действие той го пише подробно. Действието трябва да драматизира изпълненото желание. Той мисловно конструира възможно най-жизнената сцена на това, което би правил, ако е реализирал желанието. Когато действието е ясно визуализирано, работата на автора е свършена. Третият "Могъщ" в създаването на играта на живота е режисьорът. Задачите на режисьора са да гледа дали актьорът остава верен на сценария и да репетира отново и отново, докато той се почувства естествено в ролята си. Тази функция може да се оприличи на контролирано и съзнателно насочено внимание, внимание, фокусирано изключително върху действието, което предполага, че желанието вече е реализирано. „Формата на четвъртият е като Божият Син“ – човешкото въображение, актьорът. Този четвърти "Могъщ" изпълнява в себе си, във въображението, предварително определено действие, което предполага изпълнено желание. Тази функция не визуализира или наблюдава действието. Тази функция всъщност изпълнява драмата и го прави отново и отново, докато не бъде почувствана като реалност. Без драматизираната визия за изпълнено желание, темата остава просто тема и спи завинаги в необятните стаи на неродените теми. Не може без кооперативно внимание, отдадено на драматизираната визия за изпълнено желание, възприетата визия да стане обективна реалност. „Четирите могъщи“ са четирите четвъртини на човешката душа. Първата е Царят на Йехова, който предлага темата, втората е Слугата на Йехова, който 4

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

вярно разработва темата в драматична визия, третата е Човекът на Йехова, който е внимателен и служи на визията за сбъднато желание, който връща блуждаещото въображение обратно към сценария „седемдесет пъти седем“. “Формата на четвъртият” е самият Йехова, който играе драматизираната тема на сцената на ума. „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса, Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога.“- Филипяни 2:5,6 Драмата на живота е съвместно усилие на четирите четвъртини на човешката душа. „Всичко, което виждате, изглежда, че е отвън, но е във Вашето въображение, на което този свят на смъртност е само сянка." - Блейк Всичко, което виждаме е визуална конструкция, създадена да изрази тема - тема, която е драматизирана, репетирана и изпълнявана другаде. Това, на което сме свидетели на сцената на света е оптична конструкция, създадена да изразява темите, които са драматизирани, репетирани и изпълнявани във въображението на хората. „Четирите могъщи“ съставляват Себето на човека или Бог в човек. Всичко, което човек вижда, сякаш отвън, е само сянка, хвърлена върху екрана на космоса – оптична конструкция, измислена от Себето да го информира по отношение на темите, които той е замислил, драматизирал, репетирал и изпълнявал вътре в себе си. „Създанието беше подчинено на суетата“, за да може да осъзнае Себето и неговите функции, тъй като със съзнанието на Себето и неговите функции, то може да действа с определена цел, то може да има съзнателно самоопределена история. Без съзнание той (човек) действа несъзнателно и се обръща към обективния Бог да го спаси от собственото му творение. „Докога, Господи, ще викам, а Ти не искаш да слушаш?

Викам към Тебе за насилие, но не искаш да избавиш.“ - Авакум 1:2 Когато човек открие, че животът е спектакъл, който той самият съзнателно или несъзнателно пише, той ще сe откаже от сляпото самоизтезание на изпълнение на присъда над другите.

5

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

Вместо това той ще пренапише спектакъла, за да се съобрази с неговия идеал, защото осъзнава, че всички промени в спектакъла трябва да станат чрез сътрудничеството на „Четирите могъщи” в себе си. Те сами могат да променят сценария и да реализират промяната. Всички мъже и жени в неговия свят са просто актьори и са толкова безпомощни да променят неговата роля, колкото актьорите на сцената на театър, могат да променят картината. Желаната промяна трябва да бъде замислена, драматизирана, репетирана и представена в театъра на неговия ум. Когато четвъртата функция, въображението, е изпълнила задачата си на репетиране на преработената версия на спектакъла, докато тя стане естествена, тогава завесата върху този толкова привидно солиден свят ще се повдигне и “Четирите мощни” ще хвърлят сянката на истинскoто действие върху екрана на космоса. Мъжете и жените автоматично ще играят своите роли, за да постигнат изпълнението на драматизираната тема. Актьорите, поради техните различни роли в световната драма, стават подходящи за драматизирана тема на индивида, и когато е уместно, стават привлечени в неговата драма. Те ще играят своите роли, вярвайки напълно и през цялото време, че те самите са били тези, които са инициирали ролите, които те играят. Това те правят, защото: „Както ти, Отче си в Мен и Аз в Теб......Аз в Тях и Ти в Мен.“ - Йоан 17:21,23 Аз съм замесен в човечеството. Ние сме едно. Всички играем четирите роли на продуцент,

автор, режисьор и актьор в драмата на живота. Някой от нас го правят съзнателно, други несъзнателно. Необходимо е да го правим съзнателно. Само по този начин можем да бъдем сигурни в перфектния завършек на нашия спектакъл. Тогава ще разберем защо трябва да осъзнаем четирите функции на единствения Бог в нас самите, за да сме в съдружие с Бог като негови синове. „Човек не трябва да остане човек, целта му трябва да бъде по-висока. Защото Бог само Богове ще приеме за компания. " - Ангелус Силезий 6

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

През януари 1946 г. заведох жена си и малката си дъщеря в Барбадос на почивка. Не знаейки, че ще има трудности за връщането ни, не бях резервирал места за връщане, преди да напуснем Ню Йорк. При пристигането ни в Барбадос открих, че има само два кораба, обслужващи островите, един от Бостън и един от Ню Йорк. Казаха ми, че няма свободно място на тези кораби преди септември. Имах ангажименти в Ню Йорк за първата седмица на май, и се записах в дългия списък от чакащи за априлското плаване. Няколко дни по-късно корабът от Ню Йорк беше закотвен в пристанището. Наблюдавах го много внимателно и реших, че това е кораба, който трябва да вземем. Върнах се в хотела си и определих действие, което би било мое, ако всъщност отплаваме с този кораб. Настаних се на мек стол в спалнята си, за да се изгубя в това въображаемо действие. В Барбадос излизаме с моторна или гребна лодка навътре в пристанището, когато се качваме на голям кораб. Знаех, че трябва да изпитам чувството, че плаваме на този кораб. Избрах вътрешното действие на слизане от лодката и изкачване по подвижния мост на кораба. Първият път, когато опитах, вниманието ми се отклони, когато бях стигнал до върха на подвижния мост. Върнах се надолу и опитвах отново и отново. Не помня колко пъти съм извършвал това действие в моето въображение, докато стигнах до палубата и погледнах към пристанището с чувството на сладка тъга от заминаването. Бях щастлив да се върна в дома си в Ню Йорк, но носталгичен в сбогуването с прекрасния остров, нашето семейство и приятелите ни. Спомням си, че в един от многото ми опити за ходене нагоре по моста, с усещането, че плавам, заспах. След като се събудих, се заех с обичайните социални дейности на ежедневието. На следващата сутрин получих обаждане от корабната компания с молба да отида в офиса им, за да взема нашите билети за априлското плаване. Бях любопитен да разбера защо Барбадос беше избран и защо аз, който бях в края на дългия списък с чакащи, имам резервация, но всичко, което агентът можа да ми каже, беше, че сутринта е получен факс от Ню Йорк, който предлага места за трима. Аз не бях първия на когото агентът се беше обадил, но по причини, които тя не можа да обясни точно, тези, на които тя се беше обадила, казали, че за тях е неудобно 7

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

да отплават през април. Отплавахме на 20 април и пристигнахме в Ню Йорк сутринта на първи май. В продукцията на моята пиеса - плаването с кораб, който би ме отвел в Ню Йорк до първи май - изиграх четирите най-важни герои в моята драма. Като продуцент реших да направя плаване с определен кораб в определено време. В ролята на автор, написах сценария - визуализирах вътрешно действие, което да е в съответствие с външното действие, което бих предприел, ако желанието ми беше реализирано. Като режисьор репетирах себе си- актьорът, в това въображаемо действие на изкачване по моста, докато това почувствано действие не стана напълно естествено. Направено е, събития и хора бързо се придвижват, за да се съобразят във външния свят с пиесата, която бях конструирал и поставил в моето въображение. „Видях как мистичната визия тече и живее сред хора и гори, и потоци. Докато повече не можех да разпозная потока на живота от моите собствени мечти. " - Джордж Ръсел Разказах тази история на моята аудитория в Сан Франциско и една дама от публиката ми каза как тя несъзнателно е използвала същата техника, когато била младо момиче. Инцидентът станал на Бъдни вечер. Била много тъжна, уморена и съжаляваща себе си. Баща и, когото тя обожавала, починал внезапно. Тя не само чувствала липсата на Коледния дух, но случилото се я принуждавало да се откаже от планираните си години в колеж и желанието и да започне работа. В тази дъждовна Бъдни вечер, в Сан Диего, тя пътувала с обществен превоз към дома си. Общественият превоз бил изпълнен с бърборенето на щастливи млади хора, които се връщали в къщите си за празниците. За да скрие сълзите си от тези около нея, тя стояла на откритата част, отпред на колата, обърнала лице към небето, за да смеси сълзите си с дъжда. Със затворени очи тя категорично си казала: „Това не е солта на сълзите, които вкусвам, а солта на морето във вятъра. Това не е Сан Диего, това е южната част на Тихия океан и аз плавам към залива на Самоа“. И гледайки нагоре към Южният кръст, в своето въображение тя конструирала това, което си представяла. Тя се изгубила в това съзерцание, така че всичко около нея избледняло. И така изведнъж тя 8

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

се озовала у дома си. Две седмици по-късно, тя получила съобщение от адвокат от Чикаго, който трябвало да и предаде три хиляди долара в американски облигации. Няколко години преди това, нейна леля била заминала за Европа, с инструкции тези облигации да бъдат предадени на нейната племенница, ако тя не се върне в Съединените щати. Адвокатът току-що бил получил вестта за смъртта на лелята, и изпълнявал нейните указания. Месец по-късно момичето отплавало за островите в южната част на Тихия океан. Било нощ, когато навлезли в залива на Самоа. Поглеждайки надолу, тя можела да види бялата пяна като „зъби в устата на дама“, докато корабът порел вълните, и вятърът разнасял солта на морето. Дежурният офицер и казал: „Там е Южният кръст ” и поглеждайки нагоре, тя видяла Южния кръст, както си го беше представяла. През годините тя е имала много възможности да използва въображението си конструктивно, но тъй като тя била направила това несъзнателно, не осъзнавала, че зад всичко това стои един Закон. Сега, разбирайки, че тя съзнателно играе четирите основни роли в ежедневната драма на живота си, може да продуцира пиеси за доброто, както на другите, така и за себе си. „А войниците, като разпънаха Иисус, взеха дрехите му и ги разделиха на четири дяла – на всеки войник по един дял, взеха и долната му дреха. А дрехата не беше шита, а изтъкана цялата от горе до долу.“- Йоан 19:23

9

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

ТРЕТА ГЛАВА - ДАРБАТА НА ВЯРАТА „Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му. На Каина и на приноса му не погледна така.“- Битие 4:4,5 Ако изследваме Писанията, ще станем осъзнати за едно далеч по-дълбоко значение в горния цитат от това, което би ни дало едно буквално четене. Бог не е друг освен нашето собствено съзнание. „Така кажи на израилтяните: Вечният – Този, Аз съм, ме изпрати при вас.“- Изход 3:14 „АЗ СЪМ” е самоопределението на Господ. Каин и Авел, като внуци на Господ, могат да бъдат само олицетворения на две отделни собствени функции на съзнание. Авторът наистина е загрижен да покаже „Двете противоположни състояния на човешката душа”, и е използвал двама братя за да покаже тези състояния. Двамата братя представляват двата различни погледа към света, притежавани от всички. Единият е ограниченото възприемане чрез сетивата, а другият е въображаемия поглед към света. Каин – първият поглед - е пасивно капитулирал пред изявите и приемането на живота на основата на свят без визия, който неизбежно води до неудовлетворен копнеж или зaдоволство с разочарование. Авел - вторият поглед – е видение на изпълнено желание, издигайки човек над доказателствата на сетивата към това състояние на облекчение, когато той вече не изпитва копнеж по желанието. Вторият поглед е възпламенената душа. Знанието на вторият поглед е крилата, с които лети към рая на сбъднатото желание. „Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих, Оставете глупостта и живейте.“- Притчи 9:5,6 В посланието до евреите писателят ни казва, че това, което предлага Авел е вяра и авторът ни заявява: „Без вяра не е възможно да се угоди на Бога.“- Евреи 11:6 „А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за 10

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

неща, които не се виждат... С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.“- Евреи 11:1,3 Каин предлага доказателствата на сетивата, които съзнанието, Бог, отхвърля, защото приемането на този дар като калъп за бъдещето би означавало фиксиране и продължаване на настоящето състояние завинаги. Болните ще са болни, бедните ще бъдат бедни, крадецът би бил крадец, убиецът убиец и т.н., без надежда за изкупление. Бог или съзнанието няма уважение към такова пасивно използване на въображение – което е дара на Каин. Той се наслаждава на дара на Авел, активното, доброволно, любящо упражняване на въображението от името на човека за себе си и другите. „Нека слабият да каже: Аз съм силен.“- Иоил 3:10 Нека човек пренебрегне външния вид и се обяви за човека, който иска да бъде. Нека си представя красота там, където сетивата му разкриват пепел, радост там, където му свидетелстват за траур, богатство там, където свидетелстват за бедност. Само чрез такова активно, доброволно използване на въображението може да се издигне и да се възстанови Едем. Идеалът винаги чака да бъде въплътен, но докато ние самите не предложим идеала на Бог - нашето съзнание, чрез приемане на това, че вече сме онова, което се стремим да въплътим, той е неспособен да се роди. Бог се нуждае от нашата ежедневна вяра, за да формира свят в хармония с нашите мечти. „С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата.“- Евреи 11:4 Вярата жертва очевидния факт за неявната истина. Вярата държи здраво на основната истина, и чрез приемането и, невидимите състояния стават видими факти. „Защото какво е вярата, ако не това да вярваш на онова, което не виждаш?“ - Св. Августин Съвсем наскоро имах възможността да наблюдавам прекрасните резултати на една жена, която имала вяра и повярвала в това, което не виждала. Млада жена ме помоли да се срещна със сестра и, и нейния тригодишен племенник.

11

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

Той беше фино, здраво момче с ясни сини очи и изключително фина съвършена кожа.

Tя ми разказа своята история. При раждането си момчето било перфектно във всяко отношение, с изключение на това, че имало голям, грозен, родилен белег, покриващ едната страна на лицето му. Лекарят им казал, че нищо не може да се направи за този тип белези. Посещенията при мнозина специалисти само потвърдили изявлението му. Изслушвайки присъдата, лелята си поставила за задача да докаже вярата си - това е приемане, което макар, че се отрича от доказателствата на сетивата, ако се упорства, бива потвърдено в действителност. Всеки път, когато си мислела за бебето, което било често, виждала в нейното въображение, осеммесечното бебе с перфектна кожа на лицето - без никакви следи от белег. Това не било лесно, но тя знаела, че в този случай това е дара на Авел, който се харесва на Бог. Тя била упорита във вярата си, вярвала на онова, което не е там, за да стане видимо. Резултатът бил, че когато тя посетила сестра си на осеммесечния рожден ден на детето, установила, че то има перфектна кожа без никаква следа от белег. „Късмет! Случайност!“ - вика Каин. Не! Авел знае, че това са имена дадени от онези, които нямат вяра на делата на вярата. „Защото ходим с вяра, не с виждане.“- 2 Коринтяни 5: 7 Когато разумът и фактите от живота се противопоставят на идеята, която желаете да реализирате, Вие приемате доказателствата на сетивата си и диктата на разума като истина, Вие давате на Бог – Вашето съзнание - дара на Каин. Очевидно е, че такива дарове не са му угодни. Животът на земята е тренировъчна площадка за създаване на изображения. Ако използвате само формите, които Вашите сетива диктуват, няма да има промяна във Вашия живот. Вие сте тук, за да живеете изобилен живот, така че Вие трябва да използвате невидимите форми на въображението, резултатите и постиженията са решаващия тест за Вашата сила да създавате. Само когато приемете чувството за изпълнено желание и продължите с него, предлагате дар, който е угоден. Когато дара на Авел е мое облекло, тогава ще реализирам желанието си.

12

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

Пророк Малахия казва, че човек е ограбил Бог: „ Обаче думате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите.“- Малахия 3:8 Факти, основани на разума и доказателства на сетивата, които се противопоставят на идеята, търсеща израз, Ви лишават от вярата в реалността на невидимото състояние. Но вярата е доказателство за нещата, които не са видяни. „Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо.“- Римляни 4:17 Наречете невидимите неща, приемете усещането, че желанието Ви е изпълнено. „Донесете всички десятъци в хранилището, за да има храна в дома ми, и ме изпитайте, моля ви- казва Бог на небесните сили- дали няма да ви отворя небесните врати и да излея върху вас благословия, така че да нямате нужда от нищо повече!“- Малахия 3:10 Това е историята на двойка, живееща в Сакраменто, Калифорния, която отказва да приеме доказателствата на сетивата си, и която отказала да бъде ограбена, въпреки привидна загуба. Съпругата била дала на съпруга си много ценен ръчен часовник. Подаръкът имал двойна стойност поради чувствата прикрепени към него. Те имали малък ритуал с часовника. Всяка вечер, когато той свалял часовника, той и го подавал и тя го прибирала в специална кутия в бюро. Всяка сутрин тя взимала часовника и му го подавала за да си го сложи. Една сутрин часовникът липсвал. И двамата си спомняли, че предишната вечер били направили своя ритуал, следователно часовникът не е загубен или изгубен, а откраднат. Тогава те решили да не приемат факта, че наистина го няма. Те си казали един на друг: „Това е възможност да практикуваме това, в което вярваме.“ Решили, че в тяхното въображение, те ще изпълнят своят обичаен ритуал, така сякаш часовника всъщност е там. В своето въображение, всяка вечер съпругът свалял часовника и го давал на жена си, докато във въображението си тя вземала часовника и внимателно го прибирала. Всяка сутрин тя изваждала часовника от кутията и го давала на съпруга си, а той от своя страна, го слагал на ръката си. Това те правели упорито в продължение на две седмици. След четиринадесетдневното им бдение един човек влязъл в единствения бижутериен магазин в Сакраменто, където часовникът бил разпознат.

13

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

Докато човекът предлагал скъпоценен камък за оценка, собственикът на магазина забелязал ръчния часовник, който той носел. Под предлог, че се нуждае от по-внимателно разглеждане на камъка той влязъл в друга стая и извикал полицията. След като полицията арестувала мъжа, те открили в апартамента му откраднати бижута на стойност над десет хиляди долара. С ходене с вяра, а не с виждане, тази двойка сбъднала желанието си – часовника, и също така помогнали на много други хора да възвърнат това, което са имали и изглеждало изгубено завинаги. „Ако някой напредва уверено в посоката на мечтата си, и се стреми да живее живота, който си е представял, той ще се срещне с неочакван успех, в обичайните часове. " – Торо

14

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА - МАЩАБЪТ НА БИТИЕТО „И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея. И ето, Господ стои отгоре на нея …“- Битие 28:12,13 В сън, във видението на нощта, когато Яков потъна в дълбок сън, вътрешното му око бе отворено и той видя света като поредица от възходящи и низходящи нива на осъзнаване. Беше разкриване на най-дълбокото вникване в загадките на света. Яков видя вертикална скала на възходящи и низходящи ценности, или състояния на съзнанието. Това даде смисъл на всичко във външния свят, защото без такава скала на ценности животът не би имал смисъл. Във всеки момент от време, човек застава върху вечната скала на значението. Няма обект или събитие, което някога да се е случило или да е било, или да се случва сега, което да е без значение. Значението на обект или събитие за индивида е директен индекс на нивото на неговото съзнание. Например, Вие държите тази книга. На едно ниво на съзнание, тя е обект в пространството. На по-високо ниво тя е поредица от букви на хартия, подредени според определени правила. На още по-високо ниво тя е израз на смисъл. Гледайки навън, първо виждате книгата, но всъщност смисъла е на първо място. Той заема по-висока степен на значимост от подреждането на букви върху хартия, или книгата като обект в пространството. Смисълът определя подреждането на буквите. Подреждането на буквите само изразява смисъла. Смисълът е невидим и е над нивото на видимото подреждане на буквите. Ако нямаше смисъл да се изрази, нямаше да има книга, която да е написана и публикувана. „И ето, Господ стои отгоре на нея.“ Господ и смисълът са едно - Създателят, причината за феномена живот. „В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог.“- Йоан 1:1 В началото беше намерението - смисълът – и намерението беше у възнамерителят и 15

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

намерението беше възнамерителя. Обектите и събитията във времето и пространството заемат по-ниско ниво на значимост от нивото на смисъла, които ги е породил. Всички неща са направени от смисъл, и без смисъл не беше направено нищо от това, което е направено. Фактът, е че всичко видяно може да бъде разгледано като ефект, като по-ниско ниво на значимост, от невидим по-висш ред на значимост. Много е важно да го разберете. Обичайната форма на процедиране е да се опитаме да обясним по-висшите нива на значимост - защо нещата се случват – от гледната точка на по-ниските - какво се случва и как се случва. Нека вземем за пример действителна случка и да се опитаме да я обясним. Повечето от нас живеят на нивото на случилото се - инцидентът е събитие в космоса - един автомобил удря друг и практически го смачква. Някои от нас живеят на нивото на „как“ се случва инцидента - беше дъждовна нощ, пътищата бяха хлъзгави и втората кола се подхлъзна и се удари в първата. В редки случаи някои от нас достигат най-високото или причинно-следственото ниво на „защо“ такъв инцидент настъпва. Тогава ние осъзнаваме невидимото състояние на съзнание, което е породило видимото събитие. В този случай смачканата кола беше управлявана от вдовица, която мислеше и чувстваше, че не може да си позволи да промени заобикалящата я среда, а го желаеше силно.Чули сте, че чрез правилно използване на нейното въображение, тя може да прави и да бъде всичко, което иска да бъде.Тази вдовица си представяше, че всъщност живее в града на мечтите си. В същото време тя живееше със съзнание за загуба - лична и финансова. Следователно тя си навлече събитие, което на пръв поглед беше поредната загуба, но паричната сума, която застрахователна компания и плати, и позволи да направи желаната промяна в нейния живот. Когато видим „защо“ зад привидното произшествие е състоянието на съзнание, породило инцидента, ще стигнем до заключението, че няма инцидент. Всичко в живота има свой невидим смисъл. Човекът, който научава за инцидента, човекът, който знае „как“ 16

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

се е случил инцидента, и човекът, който знае „защо“ се е случил, са на три различни нива на осъзнаване по отношение на този инцидент. На възходящата скала, всяко по-високо ниво прави стъпка напред към истината за инцидента. Трябва постоянно да се стремим да се издигнем на по-високо ниво на смисъл, смисълът, който винаги е невидим и е над физическото събитие. Но, не забравяйте, смисъла или причината за явленията в живота могат да бъдат открити само в съзнанието на човек. Човек е толкова погълнат от видимата страна на драмата на живота, страна на „какво“ се е случило и „как“ се е случило, че той рядко се издига до невидимата страна на „защо“ се е случило. Той отказва да приеме предупреждението на Пророка, че: „...видимото не стана от видими неща.“- Евреи 11: 3 Описанията на „какво“ се е случило и „как“ се е случило са верни по отношение на съответстващото му ниво на мисъл, но когато човек пита „защо“ се е случило, всички физически обяснения се разпадат и той е принуден да търси „защо“ или смисъла му в невидимото и на по-високо ниво. Механичният анализ на събитията се занимава само с външните взаимоотношения на нещата. Такъв курс никога няма да достигне нивото, което крие тайната защо се случват събитията. Човек трябва да осъзнае, че долната и видимата страна произлизат от невидимо и по-високо ниво на смисъл. Необходима е интуиция, за да ни издигне до нивото на смисъла, до нивото- защо нещата се случват. Нека последваме съвета на древният еврейски Пророк: „да вдигнем нашите очи към хълмовете“, вътре в себе си и да наблюдаваме какво се случва там. Вижте какви идеи сме приели за истина, с какви състояния сме се съгласили, с какви мечти, с какви желания - и преди всичко с какви намерения. Защото от тези хълмове всички неща идват за да разкрият нашия ръст - нашата височина -по вертикалната скала на смисъла. Ако вдигнем очи към „Този вътре в мен, който работи зад завесата ”, ще видим смисъла на явленията в живота. Събитията се появяват на екрана на пространството, за да изразят различните нива на съзнанието на човек. Промяната в нивото на неговото съзнание автоматично води до 17

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

промяна на явленията в живота му. Да се опитваме да променим условията, преди да променим нивото на съзнание, откъдето са дошли, е да се борим напразно. Човек изкупва света, когато се изкачва по вертикалната скала на смисъла. Чрез аналогията с книгата виждаме, че когато съзнанието се издига до ниво, където човек може да види смисъла, изразен в подредбата на буквите, то включва и знанието, че буквите са подредени според определени правила и то в такъв аранжимент, че да бъдат отпечатани на хартия и да образуват книга. Това, което е вярно за книгата, е вярно за всяко събитие в света. „Не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване на Господа, както водите пълнят морето.“ -Исая 11:9 Нищо не е за изхвърляне, всичко трябва да бъде изкупено. Нашият живот, изкачването на вертикалната скала на смисъла към постоянно нарастващо осъзнаване, осъзнаване на неща с по-голям смисъл е процес, при който това изкупване се осъществява. Както човек подрежда буквите в думи, а думите в изреченията изразяват смисъла, така по подобен начин животът подрежда обстоятелства, условия и събития, за да изразят невидимите значения или нагласи на хората. Нищо не е без значение. Но човек, без да познава по-високото ниво на вътрешен смисъл, гледа към движещата се панорама на събитията и не вижда смисъла на живота. Винаги има ниво на смисъл, който определя събитията и тяхната съществена връзка с нашия живот. Ето една история, която ще ни позволи да видим доброто в неща привидно лоши, да задържи осъждането и да действаме правилно сред нерешени проблеми. Само преди няколко години страната ни беше шокирана от привидна за нас несправедливост. Историята беше разказана по радиото и телевизията, както и във вестниците. Може би си спомняте инцидента. Тялото на млад американски войник, убит в Корея бе върнато в дома му за погребение. Точно преди службата жена му била попитана рутинен въпрос: „Съпругът и от бялата раса ли е?“ Когато тя отговорила, че е индиец, погребението бе отказано. Този отказ беше в съответствие със законите на тази 18

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

общност, но това предизвика недоволство в целия народ. Почувствахме се разгневени, защото на човек, който е бил убит в служба на страната си, му бе отказано погребение от държавата. Историята достигна до вниманието на президента на Съединените щати и той предложи погребение с пълни военни почести в Националното гробище в Арлингтън. След службата съпругата разказала на репортерите, че съпругът и винаги е мечтал да умре като герой, и да бъде погребан като герой с пълни военни почести. Когато, ние в Америка, трябва да обясняваме защо прогресивни, интелигентни хора като нас, не само приеха, но и подкрепиха такива закони в нашата велика земя на свободните и смелите, ние сме поставени да даваме обяснения. Ние, като наблюдатели виждаме само „какво“ се случва и „как“ се случва. Не успяваме да разберем „защо“ това се случва. Това погребение трябваше да бъде отказано, защото по този начин момчето трябваше да осъществи мечтата си. Опитахме се да обясним драмата от гледна точка на по-ниското ниво „как“ се случи, което обяснение не може да задоволи този, който пита „защо“ се случи. Истинският отговор, погледнат от нивото на висшият смисъл, ще бъде толкова голям обрат в общите ни навици на мислене, че незабавно ще ги отхвърли. Истината е, че бъдещите състояния са причинени от сегашните факти. Индийското момче, мечтаещо за смърт на герой и военни почести, беше като лейди Макбет, транспортирана „отвъд това невежо настояще ” и можеща „моментално да усети бъдещето, сега”. „...И чрез тази вяра, макар че е мъртъв, той все още говори.“- Евреи 11: 4

19

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

ГЛАВА ПЕТА - ИГРАТА НА ЖИВОТА „По-лесно мога да науча двадесет какво е добре да се направи, отколкото да бъда един от двадесетте и да следвам моето собствено учение." Шекспир С това признание, сега ще Ви науча как да играете играта на живота. Животът е игра и както всички игри, има своя цел и свои правила. В малките игри, които хората измислят, като крикет, тенис, бейзбол, футбол и т.н., правилата могат да се променят от време на време. След като промените бъдат договорени, човек трябва да научи новите правила и да играе играта в рамките на приетите правила. В играта на живота обаче правилата не могат да бъдат променяни или премахвани. Само в рамките на универсалните и вечно фиксирани правила може да се играе играта на живота. Играта на живота се играе на игралното поле на ума. Когато играем игра, първото нещо, което питаме, е: „Каква е целта и предназначението и?" и второто нещо е: „Какви са правилата на играта?“. В играта на живота нашата основна цел е да разширяваме осъзнаването - осъзнаването на неща с по-голям смисъл, и нашата втора цел е постигането на нашите цели, реализиране на нашите желания. Що се отнася до нашите желания, правилата стигат дотам, че да посочват пътя, по който трябва да вървим за да ги реализираме, но самите желания трябва да бъдат грижа на самия човек. Правилата, уреждащи играта на живота са прости, но отнемат цял живот практикуване, за да ги използваме разумно. Ето едно от правилата: „... каквито са мислите в душата му - такъв е и той.“- Притчи 23:7 Обикновено се смята, че мисленето е изцяло необуздана и свободна функция, без никакви правила, които да го ограничават. Но това не е вярно. Мисленето се движи чрез свои собствени процеси в ограничена територия, по определени 20

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

пътища и модели. „Мисленето следва път, заложен от собственият ни вътрешен разговор." Всички ние можем да реализираме целите си чрез разумно използване на ум и слово. Повечето от нас напълно не знаят за умствената дейност, която не спира в нас. Но за да играем успешно играта на живота, трябва да осъзнаем всяка наша умствена дейност, защото тази дейност във вид на вътрешни разговори е причината за външните явления в нашия живот. „И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.“- Матей 12:36,37 Закона за словото не може да бъде пречупен. „Кост негова не ще да се строши"- Йоан 19:36 Законът на Словото никога не пренебрегва вътрешната дума, нито e толерантен към нашето непознаване на неговата сила. Оформя живота за нас като нас, чрез нашите вътрешни разговори, оформя живота вътре в самите нас. Това е направено, за да ни разкрие нашата позиция на игралното поле на живота. В играта на живота няма противник, има само цел. Не много отдавна обсъждах това с един успешен бизнесмен- филантроп. Той ми разказа провокираща мисълта история, неговата история. Той каза: „Знаеш ли, Невил, за първи път научих за целите в живота, когато бях на четиринадесет и това се случи на игралната площадка в училище. Аз бях добър в бягането и имах хубав ден, но имаше още едно състезание за деня, и имах силна конкуренция в лицето на едно друго момче. Бях твърдо решен да го победя. Победих го, наистина така стана, но докато го държах под око, трето момче, което не смятах за конкурент изобщо спечели състезанието. Тази случка ми даде урок, който използвах през целия си живот. Когато хората ме попитат за моя успех, им казвам, че аз вярвам, че съм успешен, защото никога не съм си поставял за цел „да печеля пари“. Моята цел е разумно, продуктивно използване на парите.“ Вътрешните разговори на този човек се основават на предпоставката, че той вече има 21

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

пари, постоянният му вътрешен въпрос: правилното им използване. Вътрешните разговори на човек, който се бори да „има“ пари, само доказват липсата му на пари. В своето непознаване на силата на словото, той изгражда бариери с начина за постигане на целта си, той гледа само конкуренцията, а не самата цел. „Вината, скъпи Брут, не е в нашите звезди, а в нас самите, че сме подчинени. " - Юлий Цезар/1 Действие Както„световете бяха оформени от Божието Слово“, така и ние „имитатори на Бог, като негови скъпи деца“ създаваме условията и обстоятелства в живота ни чрез нашите всемогъщи човешки вътрешни думи. Без практика най-задълбочените познания на играта на живота не биха дали желаните резултати. „Онзи, който знае да прави добро“ - тоест, знае правилата – „и не го прави, за него това е грях .“ С други думи, пропуска да се прицели и не успява да реализира целта си. В притчата за талантите, Учителското осъждане на служителя, който е пропуснал да използва дара си е ясно и недвусмислено, и след като открихме едно от правилата на играта на живота, рискуваме неуспех, ако го игнорираме. Неизползваният талант, ако не се използва, също както крайник, който не се движи, накрая атрофира. Ние трябва да бъдем „изпълнители на Словото, а не само слушатели“. Тъй като мисленето следва следите заложени от собствените ни вътрешни разговори, не само можем да видим къде отиваме на игралното поле на живота, като наблюдаваме нашите вътрешни разговори, но също така можем да определим къде ще отидем чрез контролиране и насочване на нашето вътрешно говорене. Какво бихте помислили, казали, и направили, ако вече бяхте тези, които искате да бъдете? Започнете да мислите, казвате и правите това вътрешно. Казано Ви е, че „има жезъл на небето, който разкрива тайни“ и винаги трябва да помните, че небето е във Вас и за да бъде кристално ясно кой е Бог, къде е Той и какви са Неговите тайни, Даниил продължава: „Твоят сън и виденията на главата ти са тези ”. Те разкриват следите, за които сте вързани, 22

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

и сочат посоката, в която отивате. Ето какво направила една жена, за да промени посоката, от тази към която била нещастно привързана към посоката, в която тя искала да отиде. Две години тя се била държала отчуждено от тримата души, които най-много обичала. Била се скарала със снаха си, която била изгонила от дома си. През тези две години тя не била виждала, нито чувала сина си, снаха си и внука си. Междувременно изпращала на внука си многобройни подаръци. Всеки път, когато мислела за семейството си, а това било ежедневно, тя водела ментален разговор със снаха си, обвинявайки я за това, че се карат и в това, че е егоистка. Когато една вечер слушала моя лекция, а това било точно тази лекция за играта на живота и как да се играе - внезапно осъзнала, че тя е причината за продължителното мълчание и че тя и само тя, трябва да направи нещо по въпроса. Признавайки, че целта и е да имат топла и дружелюбна връзка, тя си поставила за задача напълно да промени вътрешният си разговор. Същата нощ в нейното въображение тя създала две любящи, нежни писма, написани до нея, едното от снаха и, и другото от нейния внук. Във въображението си ги прочитала отново и отново, докато не заспала с радостното състояние, че е получила писмата. Тя повтаряла този въображаем акт всяка вечер в продължение на осем нощи. Сутринта на деветия ден тя получила един плик, съдържащ две писма, едното от снаха и, едно от нейния внук. Това били любящи, нежни писма, с които те я канели да ги посети, били почти копия на тези, които тя била конструирала мисловно. Използвайки въображението си съзнателно и с любов, тя беше променила пътя, към които била привързана, в посоката, в която искала да бъде, към щастливо семейно събиране. Промяната в отношението е промяна на позицията на игралното поле на живота. Играта на живота не се играе там, в това, което се нарича пространство и време, истинските ходове в играта на живота се случват вътре, на игралното поле на ума. „Губейки душата си, душата отново се намира. Насочвайки към целта своят самостоятелен ум."- Л. Хаусман 23

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

ГЛАВА ШЕСТА - ВРЕМЕ, ВРЕМЕНА И ПОЛУВРЕМЕ “Единият рече на мъжа с ленената дреха, който стоеше над речните води: "кога ще бъде краят на тия чудни случки? И чух, как мъжът с ленената дреха, който се намираше над речните води, катодигна дясна и лява ръка към небето, закле се във вечно Живеещия, че всичко това ще се извърши към свършека на времето и времената и полувремето.“ -Даниил 12: 6, 7 На една от моите лекции, изнесени в Лос Анджелис по темата скрития смисъл в историите на Библията, някой ме попита дали мога да дам тълкувание на горния цитат от Книгата на Даниил. След като аз признах, че не знам значението на този конкретен пасаж, една дама от публиката си казала: „Ако умът се държи според това какво е приемането, с което започва, тогава аз ще намеря верния отговор на този въпрос и ще го кажа на Невил." Така и стана, ето какво ми каза тя: „Снощи беше зададен въпроса: “Какво е значението на „време, времена и полувреме“, както е записано в Даниил 12: 7 ?“ Преди да легна да спя снощи си казах: „Сега има прост отговор на този въпрос, така че ще предположа, че го знам и докато спя по-големият Аз ще намери отговора и ще го разкрие на моя по-малък Аз в съня или чрез визия. Около пет часа сутринта се събудих. Беше твърде рано за да ставам, така че оставайки в леглото, бързо изпаднах в това полусънливо състояние между събуждане и сън. И в това състояние в мен се появи картина на една стара дама. Тя седеше на люлеещ се стол и се люлееше напред-назад, напред-назад. Тогава глас, който звучеше като твоя, ми каза: „Прави го отново и отново, и отново, докато придобие чувството за реалност.“ Скочих от леглото и препрочетох дванадесета глава на Данаил, и това е интуитивния отговор, който получих: Имайки в предвид шести и седми стих, тъй като те представляваха снощния въпрос, почувствах, че ако дрехите, с които са облечени библейските герои отговарят на тяхното ниво на съзнание, както преподавате, тогава ленът трябва наистина да представлява много високо ниво на съзнание, защото „Човек, облечен в лен“ стоеше 24

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

„върху водите на реката“ и ако, както преподавате, водата символизира високо ниво на психологическа истина, това означава, че индивидът, който може да върви по нея трябва наистина да представлява възвишено състояние на съзнанието. Следователно почувствах, че това, което той имаше да каже, наистина трябва да е с голяма важност. Въпроса зададен към него беше: „Кога ще бъде края на тия чудни случки?“ И отговорът му беше: „Време, времена и полувреме.“ Спомняйки си моята визия за старата дама, която се люлееше напред-назад, и твоят глас, който ми казва да го правя отново и отново, и отново докато добие чувството за реалност, помнейки, че тази визия и твоите инструкции дойдоха при мен в отговор на моето приемане, че знам отговора, интуитивно усетих, че въпроса зададен на „Човек облечен в лен“, означава колко време ще отнеме, докато прекрасните мечти, които мечтая, се превърнат в реалност. И отговорът му е: „Правете го отново и отново и отново, докато не добие чувството за реалност“. „Време“ означава да се извърши въображаемо действие, което предполага изпълнено желание. „Времена“ означава да се повтаря въображаемото действие отново и отново, а „полувреме“ означава момента на заспиване по време на изпълнението на въображаемото действие, защото такъв е момента обикновено преди предопределеното действие да е завършено и следователно може да се каже, че е половина или част от времето.“ Да получи такова вътрешно разбиране на Писанията от простичкото приемане, че тя наистина знае отговора, беше прекрасно изживяване за тази жена. Въпреки това обаче за да узнае истинското значение на „Време, времена и полувреме“ тя трябва да приложи това разбиране в нейното ежедневие. Ние никога не губим възможността да тестваме това разбиране, или за себе си, или за друг. Преди няколко години вдовица, живееща в същата къща с апартаменти като нас, дойде да ме види заради нейната котка. Котката беше нейната постоянна компания и беше скъпа на сърцето и. Тя обаче беше на осем години, много болна и със силни болки. Не беше яла от 25

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

дни и не можеше да помръдне изпод леглото и. Двама ветеринарни доктори бяха прегледали котката и посъветвали жената, понеже котката не може да бъде излекувана, да бъде приспана незабавно. Предложих и тази вечер, преди да заспи, да създаде във въображението си някакво действие, което би означавало, че котката е в своето нормално здраво състояние. Посъветвах я , тя да го прави отново и отново, докато не придобие чувството за реалност. Тя обеща да го направи. Въпреки това, или от липса на вяра в моя съвет или поради липса на вяра в собствената й способност да изпълнява въображаемо действие, тя помолила племенницата си да прекара нощта с нея. Това искане била направила, защото, ако котката не бъде добре до сутринта, племенницата да може да занесе котката на ветеринарния доктор и тя (собственикът) да не трябва сама да се изправи пред такава страшна задача. Тази нощ тя се настанила на един мек стол и започнала да си представя, че котката скача до нея, драска мебелите и прави много от нещата, които тя обикновено не би позволила. Всеки път, когато тя намирала, че съзнанието и се е отклонило от предварително определената си задача да вижда нормална, здрава, пъргава котка, тя отново насочвала вниманието си към стаята и отново започвала въображаемото си действие. Това тя правила отново и отново, докато накрая, с чувство на облекчение, тя заспала както си седяла на стола. Около четири часа сутринта била събудена от мяукането на нейната котка, която стояла до нейния стол. След като и привлякла вниманието, тя я завела до кухнята, където молела за храна. Жената и дала малко топло мляко, което котката бързо изпила и мяукала за още. Тази котка живя комфортно още пет години, когато без болка или заболяване, умря спокойно в съня си. „Кога ще бъде краят на тия чудни случки? ... време и времена и полувреме.“ „В сън, в нощно видение, когато дълбок сън напада човеците, когато сънуват на леглата си, Тогава Той отваря ушите на човеците, и запечатва поука в тях.“- Йов 33:15,16

26

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

ГЛАВА СЕДМА - БЪДЕТЕ РАЗУМНИ КАТО ЗМИИ “. . . бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите.“- Матей 10:16 Способността на змията да образува кожата си чрез вкостеняване на част от самата себе си и нейното умение да изхвърля всяка кожа, тъй като я надраства, е това, което кара човек да разглежда това влечуго като символ на силата на безкрайния растеж и самовъзпроизвеждане. Следователно на човека се казва да бъде „разумен като змия“ и да се научи как да сваля кожата си - околната среда, която е неговото втвърдено Аз. Човек трябва да се научи как да „губи себе си и как да се пусне" . . . как да „изключи старият си Аз”. . . как да умре старият и все пак да знае, че подобно на змията „със сигурност няма да умре.“ Все още човекът не е научил, че всичко, което е извън физическото му тяло също е част от него, че неговият свят и всички обстоятелства в неговия живот са само изображение на неговото състояние на съзнание. Когато знае тази истина, той ще спре напразната борба на саморазправа и подобно на змията, ще остави старото да си отиде и ще отгледа нова заобикаляща среда. „Човек е безсмъртен, следователно той трябва да умира безкрайно. Защото животът е творческа идея, може само да открие себе си в променящи се форми. " – Тагоре В древни времена змиите са били свързвани с пазителството на съкровища или богатства. Предписанието да бъде „разумен като змия ” е съвет към човека - да събуди силата на своето възвишено тяло - въображението му – за да може той, също като змията, да расте и надраства, да умира и все пак да не умира. Защото чрез тези смъртни случаи и възкресения, освобождаване от старото и обличане на новото, ще дойде изпълнението на мечтите му и откриването на техните съкровища. Защото „Змията беше най-хитрата от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. “- Битие 3:1 1 - обаче 27

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

въображението е по-хитро от всяко небесно създание, което Господ Бог създаде. Въображението е творение, което: „...се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, който го покори, с надежда...Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда? А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.“ -Римляни 8:20,24,25 Въпреки че външният или „естествен“ човек на сетивата е блокиран в неговата заобикаляща го среда, вътрешният или духовният човек на въображението не е заключен. Ако блокирането беше завършено, предписанието да бъдем „ разумни като змии“ би било напразно. Ако бяхме напълно заключени в нашата среда, ние не бихме могли да оттеглим нашето внимание от доказателствата на сетивата си и да чувстваме в себе си в ситуация на наше изпълнено желание, с надеждата, че това невидимо състояние ще се потвърди като наша нова среда. Но: „...Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.“- 1Коринтяни 15:44 Духовното тяло на въображението не е свързано с човешката заобикаляща среда. Духовното тяло може да се оттегли от външния човек на сетивата и околната среда и да си представи себе си като това, което иска да бъде. И ако остане верен на визията, въображението ще изгради за човека нова среда, в която да живее. Точно това се има предвид в изявлението: „... защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.“ - Йоан 14:2,3 Мястото, което е подготвено за Вас, не е задължително да е място в пространството. То може да бъде здраве, богатство, приятелство, всичко, което желаете в този свят. Сега, как е подготвено мястото? Първо трябва да изградите възможно най-живата картина на това, което бихте виждали, чували и правили, ако присъствахте физически и се движите физически на това „място“.

28

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

След това с Вашето обездвижено физическо тяло, трябва да си представите, че всъщност сте на това „място“ и виждате, чувате и правите всичко, което Вие бихте виждали, чували и правили, ако сте там физически. Това Вие трябва да правите отново и отново, докато приемете усещането на реалност. Когато се чувствате естествено, „мястото“ е подготвено като нова среда за Вашето външно или физическо Аз. Сега можете да отворите физическите си очи и да се върнете към предишното си състояние. „Мястото“ е подготвено, и където сте били във въображението си, там ще бъдете и тялом. Начинът, по който това въображаемо състояние се реализира физически, не е Ваша задача, на одушевеният или външен човек. Духовното тяло, при завръщането си от въображаемото състояние в своето бивше физическо състояние, създава невидим мост за връзка между двете състояния. Въпреки странното усещане, че всъщност сте били там, и че състоянието е било истинско,а е изчезнало, щом сте отворили очи към старата позната среда, въпреки всичко, Вие сте преследвани от чувството за двойна идентичност - със знанието, че „има физическо тяло и има духовно тяло“. Когато Вие, физическият човек, сте имали това преживяване, ще преминете автоматично през моста до събитията, които са физическа реализация на Вашето невидимо подготвено място. Тази концепция, че човекът е двойнствен, и че вътрешният човек на въображението може да живее в бъдещи състояния и да се върне в настоящия момент с мост от събития, които да свържат двете, се сблъсква с общоприетия възглед за човешката личност и за причината и същността на явленията. Такава концепция е революция в съвременните идеи за човешката личност, за пространството, времето и материята. Концепцията, че човек съзнателно или несъзнателно, определя условията на живот, като си представя сам себе си в тези ментални състояния, води до извода, че този уж солиден свят е конструкция на ума. Концепция, която в началото здравият разум отхвърля. Трябва обаче да не забравяме, че повечето понятия, които в началото здравият разум отхвърля, след време човек е принуден да приеме. Тези безкрайни обръщания в преценките, които опитът е наложил на човека накарали професор Уайтхед да напише: 29

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

„Небето знае, че това което изглежда глупост днес, може утре да бъде изявена истина.“ Творящата сила в човек спи и чака да бъде събудена. „Стани ти, който спиш и възкръсни от мъртвите“- Ефесяни 5:14 Събудете се от съня, който Ви казва, че външният свят е причина за обстоятелствата във Вашия живот. Издигнете се от мъртвото минало и създайте нова среда. „Нима не знаете, че вие сте Божи храм и че Божият дух живее във вас?“ - I Коринтяни 3:16 Божият дух във Вас е Вашето въображение, но той спи и трябва да се събуди, за да Ви издигне над летвата на сетивата, където толкова дълго сте престояли. Безграничните възможности, които се отварят за Вас, когато станете „ разумни като змии ” са неизмерими. Вие ще изберете идеалните обстоятелства, които искате да изпитате в идеалната среда, в която искате да живеете. Изживяването на тези състояния във въображението, докато получат сензорна жизненост, ще ги направи външни, толкова сигурно, колкото змията, която сменя кожата си. След като сте ги надраснали, ще ги изхвърлите толкова лесно, колкото змия сменяща старата си кожа. Повече от изобилен живот - цялата цел на Сътворението. Бог иска форма, така че Той стана човек, но това не е достатъчно за нас за да разпознаем неговият дух в работата на сътворението. Трябва да видим неговото дело в форма и да кажем, че е добра, при все че надрастваме формата, завинаги и винаги. "Той води чрез разширяващите камери на наслада до там където възторгът на пулса е близо до края, който се отдалечава. Защото неговото докосване е безкрайно и там заема всички краища.“ – Дж.Мередит „И когато аз бъда издигнат над земята, ще привлека всички при себе си.“- Йоан 12:32 Ако се издигна над доказателствата на сетивата до състояние на съзнание, което искам да реализирам и остана в това състояние докато усещането стане естествено, ще създам това състояние около себе си и всички хора ще го видят. Но как да убедим човек, че това е вярно - че въображаемият живот е единствения 30

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

жив, че приемането на чувството за изпълнено желание е път към по-изобилен живот, и не е компенсация на бягащия от проблема - това е проблема. Да виждаме като „през разширяващи се камери на наслада“, което означава да живеем в сферата на въображението. За да приеме и да се наслаждава на света, човек трябва да живее въображаемо, човек трябва да мечтае и да окупира своята мечта, след това да израства и надраства мечтата, винаги и завинаги. Човек без въображение, който няма да загуби живота си на едно ниво за да може да го намери на по-високо ниво, не е нищо друго освен жената на Лот - стълб от самодоволна сол. От друга страна, тези, които отричат формата като бездуховна, и които отхвърлят превъплъщението като отделени от Бог са невежи за голямата тайна: „Велика тайна е, Бог беше явен в плътта. " Вашият живот изразява едно и само едно, Вашето състояние на съзнание. Всичко зависи от това. Докато Вие чрез средата на въображението приемате състояние на съзнание, това състояние започва да се облича във форма, то се втвърдява около Вас, както кожата на змията се вкостенява около нея. Но трябва да бъдете верни на състоянието. Не трябва да ходите от състояние в състояние, а по-скоро да изчакате търпеливо едно невидимо състояние, докато придобие форма и се превърне в обективен факт. Търпението е необходимо, но търпението ще бъде лесно след първия Ви успех в освобождаване от старото и отглеждане на новото, защото ние сме в състояние да чакаме, така както сме били възнаградени чрез разбиране в миналото. Разбирането е тайната на търпението. Каква естествена радост и спонтанна наслада се крие в това да видиш света - не с, а както казва Блейк - през окото! Представете си, че виждате това, което искате да видите, и останете верни на Вашата визия. Въображението Ви ще направи за себе си съответсващата форма в която да живее. Всички неща са направени от силата на въображението. Нищо не започва, освен във 31

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

въображението на човек. „Отвътре навън“ е закона на Вселената. „Каквото отвътре, такова отвън.“ Човек се обръща навън в търсене на истината, но същественото е да погледне навътре. „Истината е в нас самите, не произлиза от външните неща, в което може би вярвате. Има вътрешен център във всички нас, където истината пребъдва в пълнота ... и се знае, по-скоро се състои в отваряне на път навън, откъде затвореното великолепие може да излезе. От осъщественo влизане във владение, без мнима светлина.“ – Браунинг Мисля, че ще Ви бъде интересна историята на една млада жена и това как тя изхвърли кожата на негодуванието и сложи далеч по-различен вид кожа. Родителите на тази жена се били разделили, когато тя била на шест години. Тя живеела с майка си и рядко виждала баща си. Веднъж годишно той и изпращал чек за пет долара за Коледа. След нейния брак той увеличил коледния подарък на десет долара. След една от моите лекции тя обърнала внимание на моето твърдение, че подозрението на човека към друг е само неговата собствена мярка за измама , и тя осъзнала, че от години е таила в себе си негодувание към баща си. Същата нощ тя решила да пусне нейното недоволство и да постави на негово място приятна реакция. В нейното въображение, тя чувствала, че прегръща баща си по най-топлия начин. Правила го отново и отново, докато не уловила духа на нейния въображаем акт и след това заспала с едно много доволно настроение. На следващия ден тя случайно минавала през отдела с кожи на един от големите магазини в Калифорния. От известно време тя си мислела колко хубаво ще е да има нов кожен шал, но чувствала, че не може да си го позволи. Този път погледът и бил привлечен от шал от белка, тя го взела и пробвала. След като го почувствала и след като се видяла с 32

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

него, го свалила с неохота и го върнала на продавача, казвайки си, че наистина не може да си го позволи. На излизане от отдела тя спряла и си помислила: „Невил казва, че можем да имаме каквото си пожелаем, ако уловим усещането, че вече го имаме." В нейното въображение тя отново сложила шала, усетила го реално и продължила с пазаруването си, като през цялото време се наслаждавала на въображаемото му носене. Тази млада жена никога не е свързала тези две въображаеми действия. Всъщност почти била забравила какво е правила, когато няколко седмици по-късно, на Денят на майката, неочаквано звъннал звънецът на вратата. Там стоял нейният баща. Докато го прегръщала, тя си спомнила за нейното първо въображаемо действие. Докато отваряла пакета, който той бил донесъл за нея, а това бил първия подарък за тези толкова много години, тя си спомнила второто въображаемо действие, тъй като кутията съдържала красив шал от белка. „Аз казах: „ Вие сте богове и всички вие сте синове на Всевишния.“ - Псалми 82:6 „...така че бъдете разумни като змии, но и незлобиви като гълъби.“- Матей 10:16

33

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

ОСМА ГЛАВА – ВОДАТА И КРЪВТА „Казвам ти самата истина, ако човек не бъде роден отново, не може да види царството на Бога.“- Йоан 3:3 „Един от войниците обаче го прободе с копие в ребрата и веднага потекоха кръв и вода.“ -Йоан 19:34 „Той, Исус Христос, дойде чрез вода и кръв, не само с водата, но с водата и с кръвта.“ -1 Йоан 5:6 Според Евангелието и Посланието на Йоан не само, че човек трябва да се „роди отново“, но той трябва да се роди отново от вода и кръв. Тези две вътрешни преживявания са свързани с два външни ритуала - кръщение и причастие. Но двата външни ритуала (кръщението символизира раждането чрез вода, а виното на причастието символизира приемането на кръвта на Спасителя) не могат да произведат истинското раждане или радикалната трансформация на индивида, което е обещано на човек. Външната употреба на вода и вино не може да донесе желаната промяна в мисленето. Следователно трябва да търсим скритото значение зад символите на вода и кръв. Библията използва много изображения, за да символизира Истината, но използваните образи символизират Истината на различни нива на значение. На най-ниското ниво, използваното изображение е камък. Например: „И върху отвора на кладенеца имаше голям камък. Щом там се съберяха всички стада, хората отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата.“- Битие 29:2,3 „Те потънаха в дълбините като камък.“- Изход 15:5 Когато камък блокира кладенеца, това означава, че хората са взели тези велики символични откровения на истината буквално. Когато някой търкаля камъка, това означава, че индивидът е открил под алегорията или притчата - нейния психологически зародиш на живот, или значение. Това скрито значение, което се крие зад буквалните 34

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

думи се символизира от вода. Това е тази вода. Под формата на психологическа Истина, която след това той предлага на човечеството. „И вие човеци, сте Мои овце.“ -Езекиил 34:31 Буквално мислещият човек, който отказва „чашата с вода“ - психологическа истина – му се предлага да „потъне на дъното като камък." Той остава на нивото, където вижда всичко чисто обективно, без никакви субективни отношения. Той може да спазва всички заповеди - написани на камък - буквално и въпреки това да ги нарушава психологически през целия ден. Той може например да не открадне буквално имуществото на друг и все пак да вижда другият в нужда. Да видиш друг в нужда, означава да ограбиш неговото първородство като Божие дете. Защото всички ние сме „деца на Всевишния." „Тогава щом сме деца, значи сме и наследници — наследници на Бога и сънаследници с Христос“- Римляни 8:17 Да знаеш какво да правиш в привидно нещастие означава да имаш „чаша вода“ – психологическата Истина, която би могла да спаси ситуацията. Но такива знания не са достатъчни. Човек трябва не само да „напълни кладенеца с вода“ - тоест открийте психологическа истина - във вино. Това той прави, като живее живота според истината, която е открил. Само чрез такова използване на истината той може да „опита водата, която беше превърната във вино“- Йоан 2:9 Човешкото рожденно право е да бъде Исус. Той е роден да „спаси людете Си от греховете им.“ - Матей 1:21 Но спасението на човека е „не само чрез вода, но и чрез вода и кръв ”. Да знаеш какво да направиш, за да спасиш себе си или друг не е достатъчно, ти трябва да го направиш. Знанието какво да правим е вода, да го направим- това е кръв. Това е онзи, който дойде не само чрез вода, но чрез вода и кръв. Цялата тази мистерия е в съзнателното, активно използване на въображението да присвои 35

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

това конкретно състояние на съзнание, това би спасило Вас или друг от настоящото ограничение. Външните церемонии не могат да постигнат това. „...и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода, вървете подир него. И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си? И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова, там ни пригответе.“ -Марк 14:13,14,15 Каквото пожелаете, вече е „постлано и готово“. Въображението Ви може да Ви свърже вътрешно с това състояние на съзнание. Ако си представите, че вече сте този, който искате да бъдете, Вие следвате „човека, който носи стомна с вода“. Ако останете в това състояние, Вие сте влезли в стаята за гости - Пасха - и предавате духа си в ръцете на Бог – Вашето съзнание. Състоянието на съзнание на човек е неговото търсене в безкрайнaта съкровищница на Бог, и подобно на търговския закон, търсенето създава предлагането. За да промените предлагането, Вие променяте търсенето - Вашето състояние на съзнание. Това, което желаете да бъдете, е това, което трябва да почувствате, че вече сте. Вашето състояние на съзнание създава условията във Вашия живот, а не, че условията създават Вашето състояние на съзнание. Да знаем тази Истина е да имаме „водата на живота”. Но Вашият Спасител - решението на Вашия проблем - не може да бъде проявено само чрез това знание. Може да бъде реализирано само когато това знание се приложи. Само, когато приемете чувството, че желанието Ви е изпълнено, и продължите по този начин, Вашата страна е прободена, откъдето идва кръв и вода. Само по този начин Исус решението на Вашия проблем- е реализирано. „Защото трябва да знаеш, че в управлението на ума, ти си твоят собствен господар и повелител, и че няма да се издигне огън в кръгът или в целия периметър на 36

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

твоето тяло и дух, докато ти сам не го събудиш в себе си." Бог е Вашето съзнание. Обещанията му са условни. Докато търсенето - Вашето състояние на съзнание - не се промени, предлагането - настоящите условия на живот ще си останат такива, каквито са. „Когато прощаваме“ - когато променяме решението си - законът е автоматичен. Вашето състояние на съзнание е извор на действие, насочваща сила и това, което създава предлагането. „Ако оня народ, за който съм говорил, Се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя. А когато бих рекъл за някой народ или за някое царство Да го съградя и насадя, Ако извърши това, което е зло пред Мене, Като не слуша гласа Ми, Тогава ще се разкая за доброто, С което рекох да го облагодетелствувам.“- Иеремия 18: 8,9,10 Това изявление на Йеремия предполага, че става дума за сключен ангажимент, ако личността или нацията биха реализирали целта – ангажимент към определени фиксирани нагласи на ума. Усещането за изпълнено желание е необходимо условие в търсенето на целта от човека. Историята, която ще Ви разкажа, показва, че човекът е това, което наблюдателят има способността да вижда в него, че това, което се вижда, е директен показател за състоянието на съзнание на наблюдателя. Тази история също е предизвикателство за всички нас “да пролеем кръвта си “. Използвайте въображението си с любов в полза на друг. Няма ден, който да мине, и който да не ни дава възможност да преобразим живота чрез проливането на нашата кръв. „...без проливане на кръв няма прошка.“- Евреи 9:22 Една вечер в Ню Йорк успях да разкрия тайната на „вода и кръв“ на една учителка. Бях цитирал горното изявление от Евреи 9:22 и продължих да обяснявам, че осъзнаването, че нямаме надежда друга освен тази в себе си, е откритието, че Бог е в нас, и че това 37

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

откритие прави тъмните пещери на черепа да станат светли, а и знаем, че: „Духът на човек е светилник на Бог ”- Притчи 20:27 Това осъзнаване е светлината, която ни води безопасно над земята. „Когато светилникът му светеше на главата ми и със светлината му ходех в тъмнината.“- Йов 29:3 Не трябва обаче да гледаме на тази лъчиста светлина на главата като на Бог, защото човекът е Божият образ. „Бог се явява и Бог е светлина, за онези бедни души, които обитават нощта. Но дали човешка форма го показва на тези, които обитават царството на деня."

-Блейк Но това трябва да се изпита, за да се знае. Няма друг начин и никой чужд опит не може да замести нашия. Казах на учителката, че нейната промяна в отношението към друг би произвела съответната промяна в другия, че това знание е истинското значение на водата, споменато в Йоан 5: 6, но само това познание не е достатъчно за създаване на желаното повторно раждане, че такова прераждане би могло да се случи само с „вода и кръв“, или чрез прилагането на тази истина. Знанието за това какво да се прави е водата на живота, но правейки го - това е кръвта на Спасителят. С други думи, малко знание, ако се превърне в действие е по-печелившо от много знания, които не прилагаме в действие. Докато говорех, една ученичка продължавала да въздейства върху съзнанието на учителката. Но това- мислила си тя- ще бъде твърде труден случай, за да се тества истината на това, което и казвах относно мистерията на прераждането. Всички знаели, както учителите, така и учениците, че конкретно тази ученичка е непоправима. Външните факти в нейния случай били следните: учителите, включително директорът и 38

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

училищният психиатър, били седяли и обсъждали тази ученичка само няколко дни преди това. И стигнали до единодушното решение момичето, за доброто на училището, да бъде изгонено, когато навърши шестнадесет години. Тя била невъзпитана, груба, неетична и използвала най-гнусния език. Датата за изгонване била след месец. Докато се прибирала онази вечер към дома си, учителката се чудела дали наистина би могла да промени мнението си за момичето и ако го промени, дали то би претърпяло промяна в поведението, само защото самата тя е претърпяла промяна в отношението? Единственият начин да разберете би бил да го направите. Това би било съвършено начинание, защото това означава поемане на пълната отговорност за въплъщението на новите ценности в ученичката. Смееше ли да приеме толкова голяма сила - такава творческа, богоподобна сила? Това означава пълен обрат на нормалното отношение на човек към живота от „Ще го обичам, ако той първо ме обича“ до „Той ме обича, защото аз първо го обичах.“ Това беше като един играещ Бог. „Ние го обичаме, защото той първо възлюби нас.“- 1 Йоан 4:19 Но колкото и да се опитвала да се съпротивлява срещу това, усещането, че моята интерпретация осмисля загадката на прераждането чрез „вода и кръв“ я довело до решението да приеме предизвикателството. И ето какво направила тя. Тя си представила лицето на детето в ума си и я видяла с усмивка. Тя слушала и си представяла, че чува момичето да казва „Добро утро". До тогава ученичката никога не била правила това, идвайки в училище. Учителката си представяла най-доброто за момичето, а след това слушала и гледала така, сякаш чува и вижда всичко, което тя би чула и видяла след като тези добри неща са се случили. Учителката правила това отново и отново, докато тя сама се убедила, че е истина и заспала. Още на следващата сутрин ученичката влизайки усмихнато в класната стая казала „Добро утро“. Учителката била толкова изненадана от нея, че едвам и отговорила и по собственото и признание през целия ден търсила признаци за завръщането на момичето към бившото и поведение. Момичето обаче продължило в трансформираното 39

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

състояние. До края на седмицата промяната била забелязана от всички. Било свикано второ съвещание, на което било взето решение за отмяна на заповедта за изключване от училище. Тъй като детето останало любезно и мило, учителката трябвало да попита себе си: „Къде беше лошото дете изобщо?“ „Защото милост, жалост, мир и любов е Бог, нашият скъп Баща. И милост, жалост, мир и любов е човек, Негово дете и грижа." „Божественият образ“ – Блейк Трансформацията по принцип винаги е възможна, защото трансформираното същество живее в нас и става въпрос само за осъзнаването му. Учителката трябваше да изпита тази трансформация, за да познае мистерията на „кръв и вода“, нямаше друг начин и няма човешки опит, който би могъл да замести нейният собствен. „...имаме изкуплението си чрез кръвта му.“ – Ефесяни 1:7 Без решението да промени мислите си по отношение на детето и без силата на въображението да го осъществи, учителката никога не би могла да изкупи ученичката. Никой не може да знае изкупителната сила на въображението, което не е „проляло кръвта му“ и не е опитало от чашата на опита. „Веднъж прочели собствената си душа, и сте приключили със страховете! Човек не получава друга светлина, търси той хиляди години. "- М. Арнолд

40

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

ГЛАВА ДЕВЕТА - МИСТИЧЕН ПОГЛЕД „С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат. А без притча не им говореше, но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.“ -Марк 4:33,34 Тази колекция от притчи, която се нарича Библия, е откровение на Истината, изразено в символика, за да разкрие законите и предназначенията на ума на човека. Когато осъзнаем по-дълбоките значения в притчите от тези, които обикновено им се приписват, ние сме ги схванали мистично. За пример, нека погледнем с мистичен поглед върху съветите, дадени на учениците в Матей 10:10. Четем за това как учениците били готови да преподават и практикуват великите закони на ума, които са им били разкрити, и им бива казано да не си осигуряват обувки за пътуването. Ученик е този, който дисциплинира ума си, за да може съзнателно да функционира и действа на по-високи и по-високи нива на съзнание. Обувката е избрана за символ на косвено изкупление или духът на „нека го направя за теб“, защото обувката защитава притежателя и, и го предпазва от нечистотии, като ги взима върху себе си. Целта на ученика е винаги да води себе си и другите от робството на зависимостта към свободата на Синовете на Бог. Оттук и съвета, не взимайте обувки. Не приемайте посредник между себе си и Бог. Обърнете се от всички, които биха предложили да направят за вас това, което трябва да направите Вие и бихте могли да го направите много по-добре сами. „Земята е изпълнена с рая, и всеки обикновен храст пламти с Бог, но само онзи, който вижда, си събува обувките. "- Елизабет Барет Браунинг „Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни мои братя, на мене сте го направили.“- Матей 25:40 Всеки път, когато упражнявате въображението си в името на друг, бидейки 41

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

добро, лошо или безразлично, буквално сте направили това на Христос, защото Христос е пробуденото човешко въображение. Чрез мъдро и любящо използване на въображението, човек облича и храни Христос, а чрез невежа и страшна злоупотреба с въображението, човек съблича и бичува Христос. „Никой от вас да не измисли зло в сърцето си против ближния си.“- Захария 8:17 е добър, но отрицателен съвет. Човек може да спре да злоупотребява с въображението си по съвета на приятел, той може да бъде отрицателно повлиян от опита на другите и да не е научен да си представя. Това не е достатъчно. Такава липса на използване на творческата сила на въображението никога не би могла да облече и нахрани Христос. Моравото облекло на Божият Син е изтъкано, не като не си представя зло, а като си представя добро, чрез активното, доброволно и любящо използване на въображението. „...всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте.“ – Филипяни 4:8 „Цар Соломон си направи носилка от ливанско дърво. Стълбчетата й направи от сребро, легалището й от злато, постелката й от морав плат, средата й бе бродирана чрез любовта на йерусалимските дъщери.“ - Песен на песните 3: 9,10 Първото нещо, което забелязваме, е „цар Соломон си направи“. Това е, което в крайна сметка всеки човек трябва да направи - да направи за себе си носилка от ливанско дърво. С носилка писателят на тази алегория означава Ума, в който стои Духът на Мъдростта - Соломон - контролиращ четирите функции на Ума, за да може да изгради свят на Любов и Истина. „Тогава Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесен да посрещне баща си Израиля.“ Ако човек не направи за себе си колесница от Ливанско дърво, тогава неговата ще бъде като на Кралица M : „... колесницата й е празен лешник. " Дървото на Ливан беше мистичния символ на нетленността.

42

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ И ЖЪТВА

За един мистик е очевидно какво е направил сам цар Соломон. Среброто означава знание, златото символизира мъдростта, а облечен в мораво покрил нетленния Ум с червеното на Любовта и синьото на Истината. „И облякоха Му морава мантия.“- Марк 15:17 Въплътена, нетленна, четирикратна мъдрост, облечена в мораво – Любов и Истина - целта на човешкaта опитност на земята. „Любовта е фундамент на мъдреца. Извлича злато от пръстта. Превръща нищо в нещо, Преобразява мен в Бог. “ - Ангелус Силезий-

КРАЙ

Превод: Даниела Илиева

https://thetahealingbg.com/

43