ANALYSIS LEAD ROLE
МАЛКИЯТ
ГОЛЯМ ЧОВЕК
ПРЕЗ 1996 ТОЙ ВЕЧЕ БЕШЕ ПЕНСИОНЕР, отписал и гимнастиката, и България, а свободното му време минаваше главно с въдица в ръка на езерото Тъндърбърд. Шестнайсет години по-късно Йордан Йовчев се подготвя усилено за рекордната си шеста олимпиада и, защо не, за петия си олимпийски медал (в добавка към още 18 от световни и европейски първенства, включително пет златни). Животът му е цял низ от изпитания: като малшанса на олимпиадата в Атланта, когато остана на нищожните 12 хилядни от мечтания медал ("Бях ужасно разочарован, направо съсипан"); решението да остане в Америка, без да знае и дума английски; тежките контузии (през 2001 втрещи публиката
в Анахайм, като спечели две световни титли с пукнато ребро); и накрая като крещящите съдийски несправедливости, последната от които през 2004 в Атина му отне заслужения златен олимпийски медал в полза на местния любимец Табакос (на почетната стълбичка легендарният италианец Юри Кеки, вместо да поздрави шампиона, вдигна високо ръката на Данчо - "Ти спечели!"). НИЩО ОТ ТОВА НЕ УСПЯ ДА ГО РАЗКОЛЕБАЕ. Нито да изтрие постоянната усмивка от лицето му. А USA Today навремето писа за него: Този 162-сантиметров българин е истински модел за подражание заради своята класа, честност и постоянство. Към което, честно казано, няма какво да добавим.
LITTLE BIG MAN BY 1966 HE HAD ALREADY RETIRED, having said goodbye to both gymnastics and Bulgaria, and was instead spending most of his spare time fishing on Thunderbird Lake. Sixteen years later, Jordan Jovtchev is now busy training for his record sixth Olympic Games and, why not, for his fifth Olympic medal (this would be in additional to 18 other medals from world and European championships, including five gold medals). His life has been a string of trials and tribulations: bad luck in the Atlanta Olympics, where he missed the coveted medal by a mere 0.012 points (“I was dreadfully disappointed, downright broken”); deciding to stay in America, despite not speaking a single word of English; bad injuries (in 2011
he stunned audiences in Anaheim by winning two world titles despite a broken rib); and, finally, the blatant injustice of judges, the last of whom deprived him of the Olympic gold that he deserved in Athens in 2004 in favor of local favorite Tampakos (on the winner’s stand, the legendary Italian Yuri Chechi, instead of congratulating the champion, raised Dancho’s hand high: “You won!”). HOWEVER, NONE OF THESE CHALLENGES have kept him from going forward – nor have they wiped the constant smile off his face. USA Today said about him: “This 162-cm tall Bulgarian is a true role model due to his class, honesty and perseverance. To which, frankly, there is nothing more to add.”
July 2012
67