подкрепям. В България се е насадил един стереотип, че жените трябва да са от пластмаса, а мъжете много богати, за да бъдат успели и бъдат харесвани. Това според мен е много погрешно, тъй като един мъж може да има пет лева в джоба си и пак да се чувства много успял и да е доволен от себе си. Малко като стадо вървим в нашата страна – всички трябва да сме с оправени вежди, всички трябва да караме черните коли... Когато изляза, виждам на улицата много еднакви лица, което ме дразни и се опитвам да бъде индивидуален. Тук на хората с татуировки все още гледат като на някакви наркомани и отрепки, докато на Запад това са хората с идеи и тези, които имат собствено виждане за нещата. Много е консервативна страната ни. Дано с времето успеем да настигнем западните хора.
Ако вземете, че направите големите пари, какво ще правиш с тях? Сигурно отново ще ги вложа в музика.
Следиш ли блогове за музика и кои са те? Следя Today’s Metal заради хубавите ревюта на албуми, които предоставя. Иначе постоянно съм в разни музикални сайтове, но те са по-скоро форуми за определени групи.
Какво трябва да направиш, за да си кажеш: „Направих постижение!” Самият факт, че участвам в сериала, за мен е като направено постижение.
Сваляш ли пиратска музика? Ще си призная, че свалям албуми, особено на по-новите банди, но ако ми харесат, веднага си ги купувам през интернет. Как си представяш големия пробив с твоята банда? Винаги съм си го представял като първата българска група, която ще се прочуе и зад граница. Представям си го като големи турнета и пълни стадиони. Но ще се радвам и на много клубни участия.
Знаеш ли, че има мелофобия – страх от музика?! Какво ще правиш, ако я развиеш?! Музиката е 99% от целия ми живот и не мога да си представя да развия страх от нея. Как намираш идеята да станеш диджей? Намирам я като много добра. Аз дори вкъщи си правя разни миксове с безплатни софтуери. Според мен един диджей трябва да е точно такъв, какъвто трябва да е и всеки един музикант – много широкоскроен относно музикалните стилове, за да може да се хареса на хората.
Чувстваш ли се готов да взривиш родната сцена? Винаги съм бил готов. Липсваше ми само късмета досега, за да попадна при правилните хора. Обещаваш ли един ден да не станеш прочувствен трубадур, пеещ само за прашасалите пътища на страната ни или за беззаконната сеч на горите, например? Обещавам. Ако погледнеш на публиката си, като на твои „деца”, на какво би желал да ги възпиташ? Да са истински и да са откровени. Както и