Issuu on Google+

21


ИВАН Т

ОТ ЕВГЕНИ


ТИШЕВ

ИЙ МИЛОВ


П

Представи се. Казвам се Иван Тишев и уча класическа китара в Музикалното училище, като съм в 12 клас. С това се занимавам от седем години и определено е нещото, с което искам да правя и в бъдеще. Кога се запали по музиката и как за първи път хвана китара? Още 5-6 годишен направих първите си опити да свиря на пиано, но усетих, че не е за мен. Благодарен съм на баща ми, който също е музикант, че не ме караше на сила да свиря на него. Така, когато станах на 10, намерих една негова китара с три струни, на която сложих нови и след като се запалих, реших да уча китара в музикалното училище. Кои са любимите ти китаристи? Кой е любимият ти басист? Може би Маркъс Милър от по-джаз и фънк китаристите, Филди от Korn също ми е фаворит, също Мартин брода. Почти във всеки жанр на музиката си имам любимец. При соло китаристите харесвам Стив Вай и Джими Хендрикс. Откакто влезе в „Революция Z” си в стихията на славата си. Променя ли те това? Не, по-скоро през цялото време се опитвам да се запазя такъв, какъвто съм

бил преди това. Славата се опитва да ме промени, но аз няма да се подам и ще стискам до края. Използваш ли социалните мрежи, за да контактуваш с феновете си? Правя го непрекъснато и се радвам, че хората ми пишат, макар не винаги да успявам да им отговарям. Самият аз като фен съм си писал с мои любими музиканти и групи и знам какво е чувството, така че се старая да показвам на феновете ми, че съм един от тях и че съм приятелски настроен. Щастлив съм, когато виждам, че хората се радват и на мен, и на сериала. За какво най-често разговаряте, когато си онлайн? Най-често ми задават въпроси от рода на колко съм годишен, откога се занимавам с музика, как са ме избрали за сериала… Много често се опитват и да изкопчат информация за развитието на сюжета в „Революция Z”, но аз естествено не споделям нищо, за да им е интересно. И правилно. Добре, да оставим малко работата на страна. Как се забавляваш и кои са твоите парти стимуланти? Когато не снимаме, гледам да си почивам вкъщи и да спя, голям домошар съм. Но иначе обожавам да купонясвам с приятели и гаджета! Има ли по-специална мацка в спалнята на Иван Тишев в днешни дни? Има едно момиче, но е още рано, за да мога да кажа нещо по-голямо от това. А какво е положението в училище? Остава ли ти време да посещаваш часовете? Не ми остава никакво време за него


и затова още в началото на годината преминах на индивидуална форма на обучение, за да мога спокойно да ходя на снимки. Но сега, когато приключи работата по първия сезон на сериала, ще имам повече свободно време и ще наваксам с материала. От друга страна съм в 12 клас и ми предстоят и матури и изпитите ще са ми по-рано и трябва скоростно да наваксам, за да имам и добри оценки. Свирил ли си досега в група преди участието ти в сериала? Свирил съм в доста групи. Предпоследният ми проект беше с Джулия Бочева (Ани), като бяхме направили една поп-фънк група, правехме интересни аранжименти на популярни парчета. Но смятам, че един музикант не трябва да се ограничава да свири само в конкретен стил, защото трябва да се извлича найдоброто от всеки един и да се влага в музиката, която прави. Вече вървим към края на 2012-та. Кои са топ албумите на годината според теб? В момента се сещам за последната тава на No Doubt, защото не бяха изкарвали нищо ново вече 10 години. Но албумите, които очаквам, ще се появят по-скоро през 2013 г., като тук мога да отбележа предстоящия на Bring Me The Horizon. С коя музикална звезда би искал да запишеш дует и защо? Колкото и странно да звучи, бих работел с Бионсе, тъй като за мен тя е страхотен артист и изпълнител и прави феноменално шоу. Кои музиканти спокойно би определил като революционни, заради това, което правят или са направили?

Джими Хендрикс и особено „Бийтълс” – без тях музиката нямаше да е това, което е сега. Какво е най-силното ти вдъхновение днес? Когато съм много щастлив и всичко е ок нямам вдъхновение, трябва да ми се случи нещо гадно, за щото обикновено музиката ми е плод на наранената ми душа. Когато съм тъжен, съм найплодовит. Какви са влиянията в актьорската игра, която демонстрираш в сериала? Ти не си професионален актьор. Помагат ли ти старите кучета Вергов и компания, докато сте на снимачната площадка? Влияят ми останалите актьори в него, които са страхотни и много ми помагат. Моят персонаж досега не е имал много общи сцени с по-възрастните актьори – с учителите, ако мога така да ги нарека. Те много обичат да импровизират и ни тестват дали сме концентрирани. Откъде черпиш идеи за ролята си? Със сигурност черпя от себе си тъй като образът ми Боби е доста близък до мене. Ние снимаме в училище „Хенри Форд” и често взаимствам от учениците в него как си говорят и как се държат едни с други, като гледам да попивам по-добрите черти. Аз все още съм ученик, така че ми е доста лесно да вляза в ролята на 16-годишен, тъй като не е минало много време, откакто аз съм бил на тази възраст. Докъде спират приликите и къде започват разликите между теб и екранния ти образ Боби? Страшно много си приличаме по това, че и двамата сме ученици и музиканти, влюбени в музиката, мечтаем да бъдем


рок звезди. Може би Боби е по-остър към хората като цяло, има високо самочувствие и това ще го накара да падне от много високо по-нататък в епизодите. Кой е най-откаченият спомен, който имаш от работата си? Сцената във втори епизод, когато трябваше да скачам от един прозорец, тъй като не беше толкова ниско, колкото си мислех. Определено се получи забавна сцена, с доста адреналин в нея. Какво правиш обикновено, когато не си на снимки? Когато не съм вдъхновен, обичам да се затворя в себе си и да слушам много музика или да гледам филми. Понякога съм много некомуникативен, обичам да се изолирам и да релаксирам по някакъв собствен начин.

да не пуша. Това важи и за по-тежките наркотици. Кога феновете ви да очакват да започнете да свирите с бандата от сериала на живо? Сега, когато свършат снимките на първи сезон ще имаме повече време да работим, въпреки че и в момента репетираме много усърдно. Радвам се, че подобно на мен, и останалите момчета и момичета са ентусиазирани тази група да успее и от нея да стане нещо. Надявам се в близките два-три месеца да издадем и сингъл, и клип да направим, и хората да чуят, че наистина можем да свирим. Защото това е въпрос, който много често ми задават: Вие наистина ли сте музиканти и наистина ли свирите в групата? Тук е моментът да го кажа пак: Да, ние наистина сме музиканти и свирим от доста години.

Следиш ли състоянието на родната музикална сцена и къде човек може да те забележи да избухваш с бира в ръка? Слушам наистина много българска музика. Tri-O-Five са ми много любими. За съжаление не е много цветущо положението в българската музикална индустрия и това може би идва от липсата на качествени продуценти и правилен маркетинг. А колкото до бирата, никъде не може да ме видите по подобен начин, защото аз не пия – дори на партита винаги съм на вода или сокче. Просто не обичам алкохола, а пък за твърд да не говорим.

Имате ли апетит за албум и кога да го очакваме? Естествено, че имаме апетит, но за него е по-реалистично да говорим към средата на другата година. Не мога да кажа конкретна дата, тъй като и аз не съм сигурен кога точно ще се захванем с това нещо. Иначе имаме апетит и за голямо турне.

В Щатите вече започнаха да легализират марихуаната, но у нас още няма такива изгледи? Ти в какви отношения си със зелената фея? Не съм пушил през живота си и мисля и

Тъпо ли е новото поколение? Не бих казал. Винаги ще я има тази война между поколенията. За съжаление, не мога да отрека, че се насажда една култура, която аз много-много не

Рапърите – мизерници или? Не, те са страхотни и ми е много трудно тъй като през цялото време в сериала ни се налага да бъдем агресивни един към друг.


подкрепям. В България се е насадил един стереотип, че жените трябва да са от пластмаса, а мъжете много богати, за да бъдат успели и бъдат харесвани. Това според мен е много погрешно, тъй като един мъж може да има пет лева в джоба си и пак да се чувства много успял и да е доволен от себе си. Малко като стадо вървим в нашата страна – всички трябва да сме с оправени вежди, всички трябва да караме черните коли... Когато изляза, виждам на улицата много еднакви лица, което ме дразни и се опитвам да бъде индивидуален. Тук на хората с татуировки все още гледат като на някакви наркомани и отрепки, докато на Запад това са хората с идеи и тези, които имат собствено виждане за нещата. Много е консервативна страната ни. Дано с времето успеем да настигнем западните хора.

Ако вземете, че направите големите пари, какво ще правиш с тях? Сигурно отново ще ги вложа в музика.

Следиш ли блогове за музика и кои са те? Следя Today’s Metal заради хубавите ревюта на албуми, които предоставя. Иначе постоянно съм в разни музикални сайтове, но те са по-скоро форуми за определени групи.

Какво трябва да направиш, за да си кажеш: „Направих постижение!” Самият факт, че участвам в сериала, за мен е като направено постижение.

Сваляш ли пиратска музика? Ще си призная, че свалям албуми, особено на по-новите банди, но ако ми харесат, веднага си ги купувам през интернет. Как си представ��ш големия пробив с твоята банда? Винаги съм си го представял като първата българска група, която ще се прочуе и зад граница. Представям си го като големи турнета и пълни стадиони. Но ще се радвам и на много клубни участия.

Знаеш ли, че има мелофобия – страх от музика?! Какво ще правиш, ако я развиеш?! Музиката е 99% от целия ми живот и не мога да си представя да развия страх от нея. Как намираш идеята да станеш диджей? Намирам я като много добра. Аз дори вкъщи си правя разни миксове с безплатни софтуери. Според мен един диджей трябва да е точно такъв, какъвто трябва да е и всеки един музикант – много широкоскроен относно музикалните стилове, за да може да се хареса на хората.

Чувстваш ли се готов да взривиш родната сцена? Винаги съм бил готов. Липсваше ми само късмета досега, за да попадна при правилните хора. Обещаваш ли един ден да не станеш прочувствен трубадур, пеещ само за прашасалите пътища на страната ни или за беззаконната сеч на горите, например? Обещавам. Ако погледнеш на публиката си, като на твои „деца”, на какво би желал да ги възпиташ? Да са истински и да са откровени. Както и


да внимават в каква среда попадат. Нека не се оставят да бъдат манипулирани лесно. Когато беше малък, искаше хората да си мислят, че си подобен на кого? Чий пример следваше? Идоли нямам. Винаги съм искал хората да виждат мен. В музиката има много хора, на чието място бих желал да бъда, но не и да бъда като тях. С коя банда искаш да се срещнеш на сцената? Linkin Park, Korn, Iron Maiden… Чувстваш ли, че можеш да бъдеш предводител на новата школа в родната музика, ако за старата разбрахме, че нищо не става повече от нея? Не се опитваме да се правим на новата музикална вълна. Аз лично не се чувствам като предводител, но ще се радвам, ако стане така. Кой е любимият ти филм? Ще изброя няколко – трилогията за „Кръстникът”, „Списъкът на Шиндлер”, а от по-новите доста ме втрещи „Черният рицар” с Хийт Леджър и Крисчън Бейл, както и „Пазителите”. От българските ленти фаворит ми е „Оркестър без име”, сигурно съм го гледал хиляди пъти. Какво е да играеш в български филм ? Гледаш ли се по телевизията? Забавно е. Аз си прекарвам много добре и съм щастлив от това, което правя. Гледам се и много се притесних на прожекцията на първия епизод, макар че вече посвиквам. Притеснявам се, защото непрекъснато си мисля как съм изиграл всяка сцена и не се отпускам, за да го

гледам като филм. Гледам се и това ми е много полезно, защото аз съм доста самокритичен и винаги намирам грешки, които не харесвам. Бил ли си нараняван някога от момиче? То едва ли има някой, който да не е бил. Важното е, че в момента не съм. А и аз не съм човек, който много се депресира, а гледам да оставям всичко зад гърба си. Кога се влюби за пръв път? В кого как мина и защо се разделихте? Най-първата ми любов беше точно преди да започна да се занимавам с музика, като аз бях 10-годишен. Любовта не беше споделена и ми беше много гадно, защото точно тогава за първи път усетих „пеперудите в стомаха” и вълнението, когато виждах момичето. Падах си по нея поне две години. Но ние и до ден-днешен сме си приятели с това момиче, макар че нещата не станаха така, както ги исках. Но не съжалявам, когато си 10-годишен едва ли най-точната дума е любов. Тренираш ли нещо? Какво? В момента не тренирам нищо, понеже нямам време, но като по-малък съм тренирал много спортове – минал съм и през баскетбол, и през футбол, плуване. Най-много се задържах обаче в хокея на лед – тренирах го около три години. Но това е много скъп спорт за България, а и тренировките са много тежки. В крайна сметка отбора, в който играех се разпадна, не си спомням дали заради фалит. Кучета, котки, риби...? Имаш ли домашен любимец и какъв е той? Нямам такъв. Като по-малък исках куче, но майка ми не ми даваше, защото много


държи на хигиената и чистотата. Дразни се дори, когато си разхвърлям стаята, пък какво остава, ако донеса четириного у дома, което да пуска косми навсякъде. В момента домашният любимец е отговорност, която не мога да си позволя. С риби може би бих се ангажирал. Какво за теб е музиката? Колкото и банално да прозвучи, музиката е целият ми живот. Аз съм може би найотдаденият от цялата група в сериала на това изкуство. Това е нещо, с което бих искал да се занимавам до края на живота си и бих бил много щастлив, ако мога да се издържам от нея. Защото да се занимаваш с музика, е малко като да си сложиш главата в торбата – не знаеш какво може да ти се случи. То и в цялото е изкуство е така. Коя е любимата ти песен? Мога да изброя няколко – „In The End” на Linkin Park, “Here To Stay” на Korn… Мога да си изброявам до утре, имам страшно много любими парчета. Ясно. Кажи ни дали можеш да готвиш? Не мога, но съм цар на полуфабрикатите. За готвенето човек трябва да има нерви и търпение, а аз имам малко лошата черта да искам всичко да става на момента или възможно най-бързо, а някои ястия отнемат 2-3 часа, докато станат готови. Харесваш ли си ролята си в сериала? Обожавам си ролята. В началото продуцентите искаха да поема образа на Тино, но някак си като четях характеристиките на героя, не го усещах много готин тоя и се чудех защо е такъв сдухан, а не е като Боби, който е по-жив. Тино е доста по-драматичен. Никола успя обаче да създаде много хубав персонаж

от него и сега го харесвам, но просто не бих го изиграл аз. Така че, когато разбрах, че поемам образа на Боби, подивях от щастие. Притеснява ли те мисълта, че изпускаш да кажеш нещо важно, за което не се сещам да те питам? Казах всичко най-важно, благодаря за приятните въпроси.


PHORM

ОТ ЕВГЕНИ


MATIK

ИЙ МИЛОВ


К

ампанията Absolut Blank навлиза във финалната си фаза. В последния момент обаче успяваме да ви срещнем с още едни от супер талантливите и ултра модерни родни визуални артисти – Phormatik Studio. Веднага им даваме думата! Представете се. Ние сме Phormatic Studio – колектив, който се занимава с визуални изкуства, нови медии и дизайн. Ние сме Поли, Камен и Влади. Какво е най-силното ви вдъхновение днес? Това е времето, в което живеем и бързото технологично развитие, което дава все по-големи и по-големи възможности. Кой е най-добрият урок, който сте получавали от дизайнер или визуален артист, с който сте работили? Уроци получаваме постоянно всеки път във всяка една работа. Няма най-добър урок. Мислим, че постоянно се учим от всяка следваща работа. С кой световно известен дизайнер или визуален артист бихте желали да развиете проект и какъв би бил той? Нямаме конкретен дизайнер, който да предпочитаме пред всички останали.

Бихме се радвали да работим с всеки един. Коя е любимата ви част в създаването на нов проект? Това е предизвикателството да направиш нещо ново и да експериментираш. И да видиш реакцията на хората след това – което всеки път е доста изненадващо и винаги можеш да научиш нещо ново. Целият процес по създаването винаги е много интересен и различен и оттам се раждат нови идеи, които в повечето случаи не са същите, с които сме тръгнали в началото. Но засега нещата май се получават добре. Какви са влиянията във визуалното изкуство, което създавате? Съвременни! Общо-взето се опитваме да създаваме една нова реалност и един по-щастлив свят, в който хората да се чувстват по-добре чрез преживявания, които са съчетание от дизайн, технология и нови изразни средства. Опитваме се да предаваме различни социални послания чрез това, което правим. Как мислите, че графичния дизайн и визуалните изкуства ще се променят и ще изглеждат през 2050 г.? Мислим, че няма да има чак толкова голяма промяна, защото все повече хора се връщат към по-класическите методи. Няма да изглежда много по-различно от сега. Надяваме се да се премахнат компоненти като мишка и клавиатура и всичко да се прави само с ръце – това е една насока, в която се работи доста усилено като цяло. Кой е най-откаченият спомен, който имате от работата си? Веднъж при инсталирането на един


от проектите ни, успяхме да спрем електричеството на цялата сграда, след като забихме пиронче в стената, улучвайки захранващ кабел в нея. Какво е чувството, което искате да споделите с проектите си? Искаме хората да се чувстват щастливи от това, което се случва, докато изследват инсталациите ни, както и да ги вкараме в една малко поразлична реалност от ставането сутрин, ходенето на работа… За нас много важен е и елементът на изненада и предизвикателство. Откъде черпите идеи за проектите си? От пътуванията, от всичко случващо се около нас, от съвремието, от интернет. Какво правите обикновено, когато не сте вдъхновени? Вдъхновяваме се! Обичаме да се занимаваме с екстремни спортове – сноуборд, сърф. И май пак свободното ни време е свързано с това, което правим. Коя е последната добра идея, която видяхте? Просто в момента всичко се случва толкова бързо, има адски много информация и е много трудно да категоризираш коя е най-добрата идея, която си видял, защото само за последните два часа сме изгледали толкова много клипове и сме разгледали толкова много места, които ти дават всякакви идеи как може да се промени това пространство. И някак си параметрите от рода на “по” и “най” остават в миналото. Бихте ли препоръчали няколко визуални артисти, които да следим?

В интернет е пълно с такива. Просто напишете „interactive design” и само гледайте какво става. Вие участвате в проекта Absolut Blank. С какво вашата заявка ще бъде по-интересна от тази на останалите участници? Всички работи на поканените артисти са много интересни. Нашата ще е поразлична от гледна точка на това, че ще е интерактивна.


ИВАН М

ОТ ЕВГЕНИ


МУДОВ

ИЙ МИЛОВ


К

огато строителните огради изникнаха на мястото на бившия Мавзолей на Георги Димитров, смутените погледи на пенсионерите и майки с колички, които наобиколиха информационната табела (указваща, че паметникът ще бъде възстановен), ни накараха да проверим по-задълбочено този “архитектурен проект”… И както се оказа за щастие на повече хора, нов мавзолей няма да се строи, а всичко е било в името на изкуството – изкуството като инсталация на художника Иван Мудов. Веднага се срещаме с него, целите сме в слух! Какво те накара да провокираш хората точно по този начин, а не с нещо друго? Преди няколко месеца бях поканен от куратора Яра Бубнова да участвам в Sofia Contemporary. Една от идеите на фестивала беше да има работи в публичното пространство, което е доста по-трудно в сравнение с класическата изложба в галерия – разрешителни, координация, работа с много хора, които не винаги имат желание да разберат, какво точно искаш от тях. Съобразявайки се с линията на фестивала и с възможностите на организаторите, реших да направя инсталация, в която публиката да бъде включена и въвлечена

не само като зрител, но и като участниксъавтор на работата ми. Имайки предвид кратката продължителност на всеки проект, ми се наложи да използвам порадикални изразни средства, за да мога да стигна по-бързо до публиката, така че мавзолеят беше перфектен за целта. Историята с възкръсналия мавзолей малко прилича на ядреното „Ку-ку”, ако си спомняш за какво говоря… Сигурно си даваш сметка, че си дал храна за размисъл на много хора, за което, моите адмирации. Чувстваш ли се удовлетворен от проекта си? По принцип, да. Имаше няколко неща, които можеха да станат по-добре. Искаше ми се да не се разкрива още на първия ден, че става въпрос за художествена акция. Разбира се, че го помня ядреното „Ку-ку”. Беше много ефектно, такива неща не се забравят лесно... Доколкото разбрах, ти си отговарял на телефона, оставен за информация на табелата на „строителната площадка”. С нетърпение чакам да чуя поне единдва от най-жестоките диалози, на които стана свидетел! На телефона от табелата се обаждаха предимно журналисти и въпросите бяха доста адекватни. Аз бях този, който даваше безумни отговори. Сега един сериозен въпрос – каква смяташ, че трябва да бъде съдбата на мястото, където беше мавзолея? Винаги щe има недоволни. Но каквото и да се направи, трябва да има обществено обсъждане и да не бъдем поставяни пред свършен факт. Моето непрофесионално мнение е, че там е хубаво да има нещо леко, мобилно и по възможност функционално. Онзи ден


прекарах доста време на “мавзолея” и ми се стори, че е доста удачно да се направи скейтпарк, сцена би било добър вариант също. Разбира се, като художник имам и други идеи за това място, но май си изиграх картите вече... Ти лично радваш ли се, че взривиха мавзолея? Постъпката определено беше в стилистиката на талибаните и статуите на Буда? Нали? В началото не ми беше лесно да го приема, но сега се радвам че го няма. На кой българин смяташ, че е достойно да се направи мавзолей на опразненото място? Е, хайде сега, за щастие мина времето на мавзолеите. Страните, в които все още има мавзолеи не са пример за подражание. Сигурно в момента си залят от коментари относно проекта ти. Сподели ми най-забавните… Не помня конкретни неща, но хейтърските по принцип са ми любимите. Какви са другите ти настоящи проекти и да очакваме ли неща в стилистика, подобна на тази с мавзолея? Едва ли скоро ще направя нещо в тази стилистика. През пролетта ще имам самостоятелна изложба в Civici Musei в Удине. Oбщо взето, с това ще се занимавам следващите няколко месеца. От време на време се занимавам и с галерията 0gms. Предстои ни да ходим на арт панаири в Истанбул, Мексико сити, Маями и Ротердам.


ECAL - ROCKING KNIT CHAIR ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

Създадена по уникална техника на пресоване, “One Piece of Lamp” на базирания в Хелзинки дизайнер Lee Kiseung oт Studio Inbetween използва единствено лист от шперплат, който може да бъде заменен и също от PVC и PET материя или карбонова хартия за постигане на крайния резултат – двузимерно гофрирано полупрозрачно парче, което с лекота се трансформира в тризимерно осветително тяло.


ZITTA SCHNITT PET BOTTLE PURSE ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

Замислена от базираната във Виена дизайнерка Zitta Schnitt, PET PET Bottle Purse се състои от две дъна на РЕТ бутилки, свързани с цип. Проектът трансформира елементи от ежедневната употреба, разпределяйки ново място в използването им и превръщайки ги в спътник за ежедневието. Отличен пример за ре-дизайн!


RICHARD HUTTEN - APPS ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

Проектирана от холандския дизайн маестро Richard Hutten, колекцията мебели Apps представя “кубчета” мека мебел със заоблени ъгли, вдъхновени от иконите по дисплеите на смартфоните. Дизайнът им включва дървена вътрешна рамка, ремъци за гърба и дебел слой пяна, вграден в седалката, за да се гарантира комфорт. Меката мебел може да бъде тапициран с един или два типа материи, което дава и версия 1.0 и 2.0.


ULI BUDDE - BALLOON ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

Берлинският дизайнер Uli Budde поставя плосък диск над крушката на тази лампа, така че да изглежда като балон с горещ въздух в полет. Според нас инспирацията не може да не е почерпена от старите газени фенери с огледални отражатели, каквито са ползвали бабите ни. Но да не се отклонявам, Balloon е създадена за словенския бранд за осветителни тела Vertigo Bird. Цилиндричното тяло и отражателят са изработени от лакиран алуминий. Размерите на лампата са 280x425x135 мм, предлага се в два цвята – жълт и бял.


MICASA LABS - COCOON

Швейцарски дизайнери конструираха индивидуална прозрачна сфера за почивка, която може да бъде поставена в паркове и в езера. Прозрачният балон е с тегло 97 килограма, изолира напълно от външния свят, като едновременно осигурява несравнима гледка към околния пейзаж. Пластмасовият пашкул носи и такова име – Соcoon 1. Разработката с диаметър 180 см е дело на дизайнерите от студио Micasa Labs и струва 3000 долара. Сферата е оборудвана с удобни възглавници и може да бъде транспортирана до найразлични места. Тя може да бъде инсталирана вкъщи, на открито, дори върху водни


N 1 ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

повърхности, може да бъде окачена и върху дървета. Тя осигурява захранване за 30 минути готвене и 20 часа осветление. Към пашкула могат да се прибавят по желание различни модули, като секция за спане и за складиране на вещи. В сферата има безжична интернет връзка и всички удобства за пълноценен отдих. Тя предлага идеални условия за четене или сърфиране в мрежата насред природата, независимо от времето и нивото на околния шум.



bEST 21