Page 1

33


ХОАКИН

ОТ ЕВГЕНИ


ФИНИКС

ИЙ МИЛОВ


През 2012 г. поредната номинация за „Оскар” сполетя Хоакин Финикс за изпълнението му във филма „The Master” на Пол Томас Андерсън, а ако Финикс следва досегашния ритъм на живота си, то скоро трябва да изчезне за малко от обективите, за да се върне още понепредвидим. В ролята на ветеран от Втората световна война, сражавал се на Тихоокеанския фронт с японците, Финикс изследва сложната емоционална природа на обикновения човек, който е част от обикновеното американско семейство, пред необикновените трансформационни процеси на времето. Сътрудничеството с изключително талантливия режисьор Андерсън и невероятно даровития Филип Сиймор Хофман поставят Финикс на върха в комбинация, обречена на творчески успех. Реакцията на публиката и нейното одобрение обаче сякаш не са толкова важни. Фоново израстване Животът на най-талантливите актьори често протича наистина като на филм, като това, което виждаме да играят на екрана, всъщност е най-безинтересното. Животът на Хоакин Финикс е поинтересен, хаотичен и абсурден от всичките му филми, а сюжетът започва още през 60-те години на 20 век, когато баща му Джон и майка му Арлийн се запознават, докато се возят на автостоп. Напълно в духа на времената, те се присъединяват към религиозния култ „Деца на Бога“ и започват да пътуват из Южна Америка. Хоакин Рафаел Ботъм е роден на 28 октомври 1974 г. в Пуерто Рико в семейство от пет деца, всички с протестанстки свободни имена – Ривър (от англ. река) , Рейн (дъжд), Либърти (свобода) и Съмър (лято). Самият той

по това време е наричан Лийф (листо), а цялото семейство Ботъм си сменя фамилията на Финикс в чест на новото начало, когато напускат „Деца на Бога“. Не е ясно дали Хоакин е бил дете на Бога, но той със сигурност расте в много креативна атмосфера, в която братята и сестрите му развиват забележителни актьорски и музикални таланти. За да припечелват пари за семейството, Хоакин и другите деца започват да изнасят представления на улицата и да се появяват в телевизионни състезания за таланти. Хлапетата са толкова атрактивни, че скоро са оценени от търсач на даровити деца и започват редовно да участват в реклами и телевизионни програми. Точно тогава Хоакин неочаквано взема решение, което ще повтори още на няколко пъти в кариерата си. Той се оттегля от актьорството, за да попътува из Мексико и Южна Америка с баща си. Смело начало Актьорската кариера на Хоакин Финикс започва в сериали през 80-те, а през 1987 г. излиза първият филм, в който той играе главната роля – „Russkies”. Актьорът неочаквано се оказва в светлината на прожекторите в новинарските емисии през 1993 г. по трагичен повод – брат му, обещаващият актьор Ривър Финикс, умира от свърходоза пред клуб Viper Room в Холивуд, собственост на Джони Деп. Истерията, която се развихря около злощастният край на Ривър, изтощава Хоакин и той се покрива от общественото внимание за известно време. Все пак той успява да се съвземе от загубата и през 90-те се снима в серия


от запомнящи се филми като „Обратен завой” на Оливър Стоун, „To Die For”, както и хита „Gladiator” на Ридли Скот през 2000 г., след който получава първата си номинаиця за „Оскар” – за поддържаща роля като римския император Комод. Новият век обаче е труден за актьора, заради проблеми с алкохола, които го вкарват в рехабилитационна клиника през 2005 г. На следващата година Хоакин катастрофира с колата си и е спасен от човек, който се оказва немският режисьор Вернер Херцог. Към върха След катастрофата кариерата на Хоакин Финикс тръгва рязко нагоре. Междувременно той вече се е снимал в „Hotel Rwanda” и „Ladder 49”, а по-късно и в двата филма, които представиха Хоакин Финикс като човека, за който всички го смятат и като това как той искаше да се види. Биографичният филм „Walk The Line” за живота на изпълнителя Джони Кеш донесе овациите на публиката и критиката. Този филм беше важен поради няколко причини – първо, самият Джони Кеш е избрал Хоакин да го изиграе във филма; второ, лентата представи историята и творчеството на Джони Кеш на младото поколение – нещо което самият певец се опитваше да направи в последните години от живота си; трето, ролята донесе на Хоакин още една номинация за „Оскар”; четвърто – целият саундтрак е изпълнен от Хоакин Финикс и Рийз Уидърспуун, което разкри многостранния талант на актьора. Вторият важeн филм за Хоакин Финикс („I`m still here“) представи алтернативната природа на актьора. Всичко започва като телеизионно риалити шоу - през 2008 г.

той се появи пред медиите с гъста рошава брада и коса, шкембе и раздърпани дрехи. Говори завалено, заеква и ломоти глупости, но все пак се разбира, че зарязва актьорската си кариера, за да стане рап изпълнител. Всички медии веднага поемат новината и я разпръскват по целия свят, докато той се опитва да си намери продуцент за първия си албум. Следват абсурдни появявания по телевизията и още по-абсурдни гигове, които медиите разнасят като падението на Хоакин Финикс. В последствие се оказа, че всичко е било заснето на камера от Кейси Афлек, а целта на проекта е била да се подиграят известните личности и фалша на Холивуд. Филмът „I’m Still Here” не донесе признание на Хоакин, но определно затвърди позицията му на непредвидим артист със силна социална позиция. Той неведнъж я е заявявал в качеството си на активист по редица социални въпроси. Финикс е голям активист и подпомага редица неправителствени организации като Amnesty International, Peace Alliance и други. Той е в борда на директорите на организацията The Lunchbox Fund, която осигурява храна на ученици в Южна Америка и е член на PETA, както и организацията In Defence of Animals . Хоакин дори участва с гласа си във филма „Earthlings”, който разказва за зверщините, на които са подложени животните преди да се превърнат в опакована храна за населението.


БЕН ЗЕ

OT AЛЕКСАНД


ЕЙТЛИН

ДЪР БОЙЧЕВ


Бен Зейтлин е млад – той е на 30. И въпреки това, през последната една година неговият филм „Зверовете от дивия юг“ печели награди от всякакви фестивали в киноиндустрията „Camera D`Or“ от фестивала в Кан, Франция, голямата награда на журито от фестивала за независимо кино в Сънданс, САЩ, както и голямата награда от фестивала за американско кино в Довил, САЩ. И въпреки че отличията му са предимно от американски форуми за независимо изкуство, успехът на Зейтлин е поразяващ. Но ще се съгласите с решението на всяко жури, след като изгледате и филма му. Това е недвусмислено актуален прочит на съвременния свят. Шансовете му за „Оскарите“ не изглеждат сериозни – първо, защото Зейтлин е толкова млад, а журито в Холивуд понякога наказва младостта като порок. И второ, защото политическото послание за наградата „Режисьор“ или „Най-добър филм“ е много сериозно и резултат от баланс на интереси. Искрено се надявам да не съм прав, защото Зейтлин е представител на изцяло нова вълна в съвременното кино, която е в унисон със социалните процеси за съхранение на природата и автентичността на средата, в която живеем. Фолклор и семейство Бен Зейтлин е роден в Ню Йорк, завършва университет в Кънектикът, а родителите му работят за една от най-значимите фолклорни фондации в съвременна Америка. Интересът към автентичната култура на американския континент е определящ развитието на младия артист - особено неговата страст за културата баю. С този термин се описва начина

на живот на автохонното население по поречието и устието на река Мисисипи, в щата Луизиана. Думата означава нещо като „водно течение“ и с термина се описва както природния феномен землища, мочурища и блата, прорязани от вода по делтата на реката в южната част на Луизиана, така и хората, обитаващи тази територия. Те са близки по произход до друга типична за Луизиана култура, тази на „кейджун“. Етнически, живеещите в баю зоните са представители на протозаселниците на американските територии, като техният основен език често е френският, макар и имената им да са с американски или британски корен. Животът в баю е много близък до природата – храна, вода и подслон са достъпни, само ако си ги осигуриш сам. Но както казва и главната героиня на филма „Зверовете...“ - „във ваната (както героите наричат във филма своето поселище – б.а.) имаме най-много дни ваканция в целия свят.“ Това е изчезващ начин на живот, обречена на край номадска философия, отстъпваща пред новите предизвикателства на модерността – от една страна, индустриализацията на Мексиканския залив, прави почти невъзможен живота в тези земи (изчезващата сладка вода впрочем е проблематизирана и в самия филм „Зверове...“), а от друга, все по-малко хора искат да останат в подобна зона, обречени на лишения и трудности. Историята на „Зверове...“ не може а бъде разказана с едно изречение. И причината за това е в режисьорското решение на Зейтлин да ни разкрие действието през погледа на малко дете, 6-годишната Хъшпъпи (талантливата и пленителна Кувенжане Уалис, за по-кратко – Нейзи Уолис). В структурата и изразните си


средства Бен Зейтлин не изненадва с крещяща иновация или революционен подход – вероятно спънка за това е бил и доста ограниченият бюджет за заснемането на филма от 1,3 милиона долара. Както самият Зейтлин е цитиран да казва пред Nymag.com, ако средствата за създаването на филма са били десетократно повече, резултатът е щял да бъде и визуално по-впечатляващ. Послание за всеки Но именно в резултата от операцията с толкова ограничени средства е скрит необичайният талант на режисьора. Подборът на тема, проблемите пред съвременното общество и екологичните рискове всъщност касаят всички. Но както и при други поводи можем да забележим, хората реагират крайно скептично към публичния протест и съпротива на определени групи от населението в подкрепа на запазването на традиционната природа. Зейтлин е режисьор на сблъсъка между близки до природата хора, често наричани презрително „активисти“ или „природозащитници“ , и светът на прогресивна индустриализация и застрояване. Чрез примера на изправените пред каталиклизма на промяната баю жители той скицира по особено емоционален начин прогресиращата необратимост на случващото се. С простите заключения на едно дете Зейтлин в крайна сметка поставя остро на вниманието на всички въпроса – а какво ще правим, когато изчезнат устоите на нашето съществуване? Къде ще попаднем след Потопа? Накъде ще потеглим, когато променим рамката с условия за природата като такава? Град Ню Орлиънс

изпита директно върху себе си ефекта от изчезващите баю – счита се, че ураганът „Катрина“ е толкова разрушителен заради нарушения екобаланс и пресушените мочурища. Бен Зейтлин привлича вниманието ни точно в тази посока. Може би, заради младостта си, неговото говорене няма да бъде възприето насериозно от много хора. Но работата му оттук нататък заслужава категорично да бъде проследена. Пък дори и само заради откритието на 6-годишната Нейзи Уалис – след прослушване на близо 3500 деца.


ДЖЕНИФЪ

ОТ ЕМАНУЕЛ


ЪР ЛОРЪНС

ЛА ИВАНОВА


Този филм сте го гледали: Момче среща Момиче. Тя е красива и кучка, Той е влюбен глупак, който решава да спечели сърцето на любимата с помощта на Най-добрата приятелка. Накрая той “изтрезнява” и осъзнава, че неусетно се е влюбил в Най-добрата приятелка, която от самото начало е едно красиво и добро момиче.

време я превръща във втората най-млада актриса, номинирана за най-престижното отличие в киното (след Кийша Касъл от The Whale Rider, който трябва да гледате!). След тазгодишната номинация на 9-годишната Кувенжане Уалис, Лорънс вече е на трето място.

Ние сме Той, а Най-добрата приятелка е Дженифър Лорънс.

Въпреки че превъплъщението и в ролята на борбената тийнейджърка Рий Доли в “Зимен дар” й носи признание и редица награди от фестивали по целия свят, световната слава огрява Дженифър Лорънс след участието й в “Игрите на глада”. Всички искат да са като Катнис Евърдийн от Окръг 12 – и момичетата, и момчетата, и в това няма нищо странно, имайки предвид, че ако трябва да съобразяват идолите си с пола им, момченцата трябва да са героят на Джош Хъчърсън – Пийта Меларк. Не, мерси.

Тя е от актрисите, за които не четем всеки ден, не знаем с коя диета отслабват, защото просто няма такава, не знаем с кого си лягат и стават, защото не мечтаем този някой да сме ние. Ние си мечтаем за актуалните Мерилники и Джолита. И един ден се събуждаме и осъзнаваме, че сме влюбени в хубавото и добро момиче. Запознанството На сцената на наградите на Гилдията на киноактьорите преди близо месец, със статуетката за най-добра актриса в ръка, Дженифър Лорънс благодари на MTV, че е дала тласък на кариерата й и това изненада всички. Оказа се, че актрисата е станала официален член на Гилдията, когато е била едва 14-годишна, след заснемането на промоционално видео за тийн риалитито на музикалната телевизия My Super Sweet 16. Шест години по-късно, или четири години след като е отпразнувала своя “супер сладък” 16-и рожден ден, Дженифър Лорънс се снима във филма “Зимен дар” (Winter’s Bone) на Дебра Граник. Ролята й печели място сред номинираните за най-добра актриса на наградите “Златен глобус” и на “Оскар”-ите, което по онова

Светът се влюби

Така, създавайки най-печелившия женски екшън образ на всички времена, Дженифър Лорънс влюби света. Аз се влюбих ... в ролята й в “Наръчник на оптимиста”. Филмът може и да не е с брилянтен сюжет, но актьорската игра е блестяща. Във филма на Дейвид О’Ръсел (за който можете да научите повече тук>>>) Лорънс играе младата вдовица Тифани, която се справя с мъката по съпруга си, като “оправя” всички мъже в службата. Тя е объркана, тъжна, апатична и енергична едновременно, откровена, горда и чувствителна – тя е 10 жени и всяка от тях е с биполярното разстройство, от което страда героят на Брадли Купър – Пат.


На фона на Тифани, Пат е нормален. За разлика от сюжета, химията между актьорите е вълнуваща. Осъзнавам, че на фона на женски роли в покъртителни драми като “Невъзможното”, “Враг номер едно” и “Любов” роля в “комедия на нелепостите”, като тази на Тифани в “Наръчник на оптимиста”, няма голям шанс за “Оскар”. Но това не означава, че Дженифър Лорънс не го заслужава. П.П. Ако харесвате инди романтични филми, гледайте и Like Crazy, в който Дженифър Лорънс е с малка епизодична, почти безмълвна роля...


bEST 33  

bEST Magazine, Issue 33

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you