29
BE OT MAРИНА
EBE ЕВГЕНИЕВА
Р
ошави коси, почти размазан грим, странен пиърсинг на устата и глас, който няма как да те остави безразличен. На сцената е Мария Ниевес Ребойедо Вила или Bebe. Такава ще я видим на 14 февруари в София Лайв Клуб. Испанската певица и актриса, която обича да скандализира докато е такава, каквато иска. Каква точно е? Трудно е да се определи от едно слушане. Но звучи търсеща, дива, деликатна, вулгарна, лъчезарна, опасна, романтична, искрена ... “Аз съм принцеса, воин, селянка, океанична, вулканична, електрична и много нежна. Когато искам ставам и котка, която мърка...” – това ни разказва Bebe в една от хитовите песни в предишния си албум “Y”. Не за него ни е думата сега обаче. Не е и за премиерния диск на певицата „Pafuera Telarañas”, който включва една от най-известните й песни „Malo”, посветена на огромния за Испания проблем – домашното насилие срещу жените. В София лудетината ще представи новия
си диск „Un pokito de Rocanrol”. В него тя е по нов начин различна и пак себе си. Още с първия сингъл “K.I.E.R.E.M.E” от албума предизвика сериозни терзания на пуристите изкривявайки испанския език. Точно този албум и предстоящият концерт на Bebe в София бяха причините да си поговорим по телефона. Ето какво се получи: След месец ще се срещнеш за пръв път с българската си публика. Какво чувстваш преди първа среща с фенове от непознато за теб място? Преди концерт в град, в който не съм била преди това, се опитвам да не очаквам нищо. Съсредоточавам се върху това как да направя нещата с емоция и смятам, че по този начин до момента са се случили много хубави концерти. Предполагам, че ще си изкараме много добре заедно, защото доколкото знам хората в София имат желание да ни видят, а ние като музиканти имаме още по-голямото желание да им представим своите емоции. Наистина се надявам, че ще се насладите на концерта. Тук ще представиш новия си албум. Как се случи той? “Un pokito de Rocanrol” започна да се случва малко след като родих и това по същество даде на албума ми много сила, много наситеност, направи го малко див. Това според мен се получи заради енергията, която една жена има, след като стане майка. От самото начало ми беше ясно, че искам да има много силни ударни инструменти. Бях сигурна, че цялата музика трябва да е органична без да използваме компютърни програми. Както се случва с огромна част от музиката, и за мен вдъхновението идва от живота, който
живее човек, от експериментите, които прави, от нещата, които вижда. Как е възможно твоите албуми да звучат така различно един от друг? Точно това е моята цел. Искам да звуча различно. Искам моята музика да е такава, защото ако правя нещо ново, не ми се ще да го правя по начин, който съм го правила преди. За мен е важно да правя музиката си търсейки, научавайки нови неща. Смятам, че при мен има нещо, което може да се нарече музикално безпокойство и за мен начинът да се научи нещо в музиката е да се търси ново звучене, съвсем различно от предишното. Винаги ме е интересувало това да търся новите неща. При твоята музика обаче е като промяна на стила? А какъв е моят стил? О, не знам. Точно в това е въпросът. Аз нямам стил. Всъщност смятам, че едно от малкото общи неща в албумите ми е начинът, по който изразявам себе си вербално. Текстовете на песните. Всичко останало обаче е различно. Аз нямам определен стил. Слушам много различна музика и точно заради това песните ми са различни. Каква музика слушаш сега? Сега всъщност нямам много време да слушам музика, но когато съм в колата слушам Ojos de brujo например. В интерес на истината дъщеря ми често определя каква музика да слушаме. Вчера обаче си купих нов диск на Лола Флорес (легендарна фламенко певица), която много ме вдъхновява.
Може ли да се каже, че ти се променяш заедно със своята музика? Разбира се. Музиката е начин, по който човек може да изрази себе си. Личността е в постоянно движение, еволюира, променя се, напредва, връща се назад ... Ние не сме статични, не оставаме дълго в едно състояние. Така е с мен, така е и с музиката ми. Така също може да звучи Bebe, когато говори за музиката и живота си. Това, което не каза в разговора ни е, че е кръстила дъщеря си Candela, което е свещ на испански. Не спомена и това, че по принцип не обича много да дава интервюта, но на финала каза на чист български “благодаря”, което винаги звучи приятно. Сигурна съм, че ще го чуем и на концерта й в София.
ДЖА
ОТ ДИАНА Г
АНГО
ГЕОРГИЕВА
“
Джанго без окови” е заигравка със спагети уестърните и е с участието на Джейми Фокс, Лео ди Каприо, Самюел Л. Джаксън... И с Кристоф Валц, разбира се. Ако си задавате въпроса “дали Тарантино надминава предния си хит “Гадни копилета” с този проект”, отговорът би могъл да се измери в сравняване на количествата награди или номинации, но може и да е такъв: Не много след многохаресвания си проект с участието на Брад Пит, Тарантино се заема с осъществяването на своя отдавнашна мечта - да заснеме уестърн и да отдаде почит на манията си към филмите от жанра, както и на Серджо Корбучи. Обаче тъй като Куентин е не друг, а точно Тарантино, той превръща черно-бялата концепция на класическото спагети кино в… кървавица с любовен нюанс, с чудесен саундтрак и впечатляваща актьорска игра. В която Джанго (Джейми Фокс) - типичен изстрадал роб по онова печално известно време, местоживеещ в САЩ, “по- на Юг”, получава внезапно половинчато и почти “не е за вярване” теоритично освобождаване. Което всъщност означава, че на принципа “танто за кукуригу” Джанго (с меко “д”) трябва да посочи на новия си познайник - ловеца на глави д-р Кинг Шулц (Валц
- със “Златен глобус” за ролята) кои са братята Бритъл (гадни, гадни и съвсем бели копилета) и ще бъде свободен човек. Без кой знае каква алтернатива, той се съгласява. Двамата се превръщат в забавен и смъртоносен тандем, а Джанго става първият черен ловец на бели глави. На кон. Който обаче копнее да намери любимата си и да я спаси, за да заживеят щастливо, крачейки по прашните улици на залез слънце. Нещо такова. Само че… малко преди всички тези чудесни планове да се превърнат в реалност, същото това хипотетично слънце над понапредналия в занаята с убийствата Джанго, бива запречено от Калвин Канди (Лео ди Каприо, който е толкова добър в ролята на разглезения и отегчен до жестокост плантатор, че веднага забравяш необяснимия му кофти актьорски имидж покрай Джак и драмата му с Роуз, и вместо това се присещаш за всичките му други роли, които без капчица съмнение го слагат в списъка с „красиви талантливи, ама второто повече”). И така се получава филм, който представя интересен поглед върху реалиите на робството от онова време (откровен до кокал - буквално и преносно, особено що се отнася до мъченията и отношението към робите), чудесни портрети на разнообразни типажи и типичните за Тарантино плоскости, върху които се леят куршуми и падат насилствено откъснати крайници. Понапълнял режисьор, мяркащ се някъде из кадрите, доволно количество мозък и черва навън, много добра операторска работа, забележителни актьорски изпълнения и… всъщност леко скучен и малко дълъг филм, който ще се хареса на всички фенове на спагети... Болонезе. И на самия Тарантино, който може би е истинското гадно копиле, но пък и в това му е чара, нали така?
ЕВЕЛ
ЛИНА
И Евелина Години: 20 Зодия: Риби Мерки: колкото толкова Агенция: „Ивет фешън’’
ме:
Ти си... иска ми се да кажа „такава каквато искам’’, но още работя по това. Моделът... продава мечти. Диетите... трябва задължително да са под лекарски контрол. Виното... ’’In vino veritas’’ Сексът... е нищо в сравнение с правенето на любов. Мъжът... когато го срещна, ще ви кажа. На нощното ти шкафче... То е огледало на живота ми – има всичко необходимо, но е пълен хаос Бельото... красиво, секси, по възможност и удобно. Парфюмът... Dior addict Табу е... част от реалността, която не се харесва на мнозинството. Рокля или панталон? Рокля Къса коса или дълга? Дълга Токчета или кубинки? И двете А жартиери? При подходящ повод
Базираният в Париж италиански дизайнер Maurizio Galante показва последния си дизайн – “Canapé cactus couch” като част от изложбата “Isn’t it romantic” в кьолнския музей MAKK. “Бодливите” принтове са отпечатани върху би-еластична материя и са използвани и за направата на подходящи към канапето табуретки.
За пореден път от студиото на Zaha Hadid Architects доказват, че освен смайващи сгради, могат да творят и впечатляващ продуктов дизайн! Този път делото е с кристално ясна визия, имитираща застинали ручеи от стъкло. Две взаимосвързани локви чиста вода, изсипани през шест чучура, застинали във времето и обърнати с главата надолу. Ръчно полирани, естествено.
Британският художник и дизайнер Julian Mayor ни представя последните си работи, създадени за галерии, като японската &ON, нюйоркската 21st 21st Gallery, миланската Dilmos Gallery, както и луксозния магазин Joyce в Хонг Конг. Умела работа с метала!
Проблемът с повечето iPhone мултигалактически и разноцветни панели, които се навъдиха, е, че скриват красивия дизайн на телефона. Radius е нетрадиционен алуминиев корпус, показващ елементи от дизайна на вашия iPhone 5. Кой каза: “Екс!”?