ИЗКУСТВО Ние всички сме деца на Вселената
И ВСИЧКИ ИМАМЕ ЕДНАКВО ПРАВО НА ЩАСТИЕ. “Не в пространството аз трябва да търся своята човечност, а в реда на мислите си. Чрез пространството, Вселената ме поглъща като трошица, чрез мислите си я поглъщам аз.” Блез Паскал
Автор: victoriavselena Категория: Звезди Прочетен: 122702 Постинги: 420 Коментари: 2323
БЯЛАТА РОКЛЯ Страх я беше да не пипне калта, да не се изцапа, искаше да си остане все така съвсем чиста, облечена в бялата си рокля. От малка обичаше да се облича в бяло и да се пази чиста. Отначало, естествено, й беше трудно, но след толкова много предупреждения от страна на майка си – свикна. Когато беше малко момиченце, трябваше много да внимава като играе на улицата, но все нещо се намираше да я изцапа – я топка, я префучаваща кола. После майка й се разплакваше от обида – “Аз те гледам, грижа се за теб, да си чиста и спретната, а ти пет пари не даваш.” За да не огорчава майка си, предпочиташе да не играе с другите деца и да си стои в къщи и да преоблича куклите си. Така имаше по-големи шансове да не се изцапа. Е, вярно е, че майка й намираше за какво да си мърмори, но тя я разбираше и съжаляваше – от умората беше. Много работеше майка й, ставаше рано, запалваше печката, приготвяше закуска и после бързаше за работа. Привечер се връщаше, започваше да чисти къщата, да мие, да готви, да пере. И така до късно. Тогава нямаше телевизия, която да я спира от шетането, затова то продължаваше почти докато си легнеше, когато беше вече много, ама много уморена. За това и беше нервна и се разстройваше лесно. И не само, когато виждаше, че роклята й отново е за пране. А тя се стараеше, много се
стараеше да не се цапа, ама откъде се взимаха тези петна, така и не разбираше. С времето, за да запазваше роклите си чисти, се събличаше веднага щом майка й излизаше за работа, слагаше нещо старо и не толкова красиво и оставаше така, докато не дойдеше часа на връщането й от работа. Знаеше, че е важно, не искаше да разочарова майка си и затова никога не забравяше да се преоблече навреме. Вярно, че вече не носеше белите си рокли с удоволствие, но затова пък майка й не й се караше толкова често. Бели рокли. Имаше няколко. Пазеше ги в гардероба. Обичаше ги, но рядко ги носеше. Майка й отдавна я нямаше наоколо, но гласът й беше останал. И всеки път, когато видеше бяла дреха чуваше думите й “И внимавай да не се изцапаш, че каквото си леке”. Много внимаваше да не се изцапа. Не се занимаваше с никакви мръсни работи, не говореше мръсни думи, обръщаше гръб на момчетата, които й говореха за онези мръсни неща, прекъсваше приятелките си, когато искаха да споделят за поредната си мръсотия. Дори не се докосваше, до някои части от тялото си, за които знаеше, че принадлежат към мръсната област. Държеше да е чиста. И в думите си, и в делата си, и в душата си, и в дрехите, и домакинството, и тялото си. Но където и да отидеше все за мръсотии говореха. Мръсните теми навлязоха в изкуството, телевизията, вестниците. Днешните млади си бяха едни мръсници. Стараейки се да отбягва местата, където се споменаваха мръсотии, установи, че вече никъде не може да отиде. Светът бе станал мръсен. Мръсотиите, като че ли бяха навсякъде – хвърлени боклуци, замърсяване на водите, въздухът бе пълен с отрови, езикът на младежите бе нашарен с цинизми, телевизията, радиото и вестниците бяха пълни с порнореклами... навсякъде – Глобално замърсяване на околната среда. А тя? Къде да си намери място тя? Оставаше й само да се затвори в къщи, да се ограничи с малкото останали чисти филми, книги, приятели, теми за разговори. За да се оправи финансово, за да напредне в кариерата си все трябваше до някаква степен да си “изцапа ръцете”. А тя предпочиташе да си остане такава каквато си беше – чиста и бедна. Точно като всички героини от приказките в детството й. Нищо не й остана. Не, не беше права. Не беше съвсем нищо – имаше си бялата си рокля. Но пазейки се чиста, всъщност се лиши и от нещо, което й се струваше, че беше важно в живота на една жена – да облече онази, истински бяла рокля. Роклята, за която не смееше и да мечтае. Която дори в представите й беше толкова далеч от нея. А и като си помислиш тези рокли бяха толкова бели и чисти, какво ли щеше да се случи, ако случайно я изцапа? Изтръпваше в ужас, само от мисълта за това. Вече чуваше гласа на майка си “Знаех си, че ще се изцапаш, ти си такова леке”. Колкото и да се пазеше чиста, колкото и да странеше от мръсни теми, хора, мъже, секс, колкото и да отбягваше порно, цинизъм, вулгарност, колкото и да се къпеше, переше, чистеше, преобличаше, винаги някъде вътре в нея, дълбоко в душата й винаги щеше да има едно петно. А кой ще си избере нещо петнясало? Кой ли ще предложи на някое мръсно леке да облече от онези истински белите, чисти рокли? … Добре, знаех си... увлякох се... малко прекалих… пак се “залях”... нищо... няма нищо…сълзите не оставят петна... нали?
автор: iliada3.blog.bg http://blog.bg
39