Page 1

ЗАСТРАШЕНА Е НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ! Отворено писмо До Президента на Р.България До Министър председателя До Председателя на НС До българските медии До БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

БЛОГЪР - КАНДИДАТ ЗА КМЕТ? След 20 години преход гласувайте с бюлетина

БЪЛГАРИЯ В СНИМКИ ТРАКИТЕ И ТЯХНАТА ПИСМЕНОСТ

№ 20

ШАРЕНИЯТА НА БЛОГА

Шарено, шарено като в Луна парк или по-точно като на панаир, ама не като нашите панаири ами такъв, какъвто видях в Дюселдорф.

Списание на блогърите, публикуващи в blog.bg

ЖЕНСКИ МАНИФЕСТ

ИЗКУСТВО

ТАЗИ СТРАШНА ДУМА «РАК»…

... Следващите редове не са за тези, които имат силна внушаемост и/или се страхуват от различни заболявания - в частност ракови.

ОТ РЕГЕНСБУРГ ДО ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО

1 ноември 2009 г., брой 1

в blog.bg


СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

Списание на блогърите, публикуващи в blog.bg БРОЙ 1

Darkanion

София, 1 ноември 2009 г.


Tini4

V Vedrin

777

Àíîíèìåí

СВОБОДНИ ПОЕТИ В BLOG.BG Издател - Владимир Качаклиев Редактор - Кирил Кирилов Предпечат - Ангел Иванов Художествено оформление - Ангел Иванов и Кирил Кирилов Картина на титулната корица - Величко Николов – (Chimera) Печат - “ТОМЕЛ Ко” ООД ISBN – 978-954-90393-9-9 Тираж - 2000

Публикуваните материали са на авторите в blog.bg Издателят не носи отговорност за тяхната автентичност и авторско право.


Съдържание ОБЩЕСТВО Политика или лумпен политика

5

Застрашена е националната сигурност на България!

6

Старческите домове – за или против

8

Само аз ли забелязах… раждане?

9

С кои и какви българи се гордея

10

HIM

35

Курбан

35

Любов като една цигара…

36

Орехова торта

36

Философия през розови очила

37

Има изход

38

Бялата рокля

39

СПОДЕЛЕНО

ЗА БЪЛГАРИЯ

Шаренията на блога

40

Един парламентарен контрол в 40-то НС

40

12

Погнусата

41

На българия с любов – Родопите!

13

Чудя се какво ли е…

41

Кръстовден на кръстова гора

14

Нашата нетрадиционна сватба

43

Капитан Петко Войвода

15

Страшно ли е да си осиновен?

45

България

12

Банско? Да, но видяно под друг ъгъл…

Светините на «малкия Ерусалим»

16

Родопите – една преживяна магия

17

Оtchelnitci (отшелници)*

18

Пазителката на храма

19

България в снимки

20

ИНИЦИАТИВИ в blog.bg Червената църква

22

Обръщение – призив

23

Блогария може да спаси червената църква

24

На България с любов – Родопите

25

За блогърските кандидати за кметове

26

НАУКА, ТЕХНОЛОГИИ, ОБРАЗОВАНИЕ Моята концепция за българския национален елит

28

За буквите, думите, изреченията и целостта на интелектуалните произведения

29

НАО – Рожен

30

Траките и тяхната писменост

30

ЗАБАВЛЕНИЕ Домашен пълнозърнест хляб

46

Хартиени цветя

47

Женски манифест

48

Време за готвене

48

РАЗНИ За хората, с които сме на еднаква «духовна честота»…

50

Отвъд всекидневието

50

Паралелни светове

51

Тази страшна дума «рак»…

53

Българският спорт и майка му – в ерата на динозаврите

55

Мажоретен състав Карнобат спечели приз «Златен помпон»

56

Добре дошли в Рчмънйа

57

IN MEMORIAM ИЗКУСТВО

Интервю за агенция КРОСС на Александър Божков

60

Дъждовно кафе

32

В памет на Мая Стамболис

61

За поезията

32

Змията*

33

Едно от последните стихотворения на Мая Стамболис

61

От Регенсбург до Охридското езеро

62


Владимир Качаклиев за списанието “СВОБОДНИ ПОЕТИ В BLOG.BG” Приятели, Колективният ум в блога е необходимо да се обедини и идеите да станат реалност! Всеки има своя позиция в живота и, ако повярва в себе си, освобождавайки се от страха, може да помогне на България. Защото страхът е окови на Свободата и тъкмо той блокира държавата, която трябва да ни служи! НЕКА БЪДЕМ ЗАЕДНО, НЕЗАВИСИМО ОТ НАШИТЕ РАЗЛИЧИЯ! ТАКА СВЕТЪТ ЩЕ СТАНЕ ПО-ДОБЪР! САМО В ЕДНА СТРАНА, КОЯТО ИМА ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, ВЛАСТТА СЕ СТРАХУВА ДА ВЪРШИ СВОЕВОЛИЯ И КОРУПЦИЯ, И ДА СЕ ГАВРИ С ХОРАТА, ЗАЩОТО Й СЕ ТЪРСИ ОТГОВОРНОСТ! Ние сме уникални в избирането, но без гражданско общество, което е поставило на първо място ДЕТЕТО, това не може да стане! Много неща видях изписани и са актуални, но смятам, че основното, което трябва да се направи е да се спазва конституцията и да не се допуска по никакъв начин деца да не ходят на училище, а в училището да се правят тестове за наркотици! Това направи ли се, със съпътстващите мерки, ще може да се отгледа поколение чисто от наркотиците и автоматично ще отпаднат всички пороци, защото и родителите ще бъдат по-отговорни и всички, които работят с деца – също!Знам, че звучи еретично, но това е начинът и родителите да почнат много по-отговорно да възпитават и отглеждат децата си! Отношението ни към децата е обединяващото в нашата народопсихология! Кога ще се разбере, че ние сме еретиците на Евро-

па и може би затова нямаме пленено Българско знаме, защото битката се е водила на “Живот или смърт!”. Явно може да ни обедини само опасността! Не случайно сме просъществували 13 века и това не трябва да бъде последният, в който ще се споменава за нас! Това, което правя в блога с постовете ми, с Книгата и със Списанието, не е нищо друго, а желанието ми да се събудят хората и да установят, че без участие и съпричастност, без освобождаване от страха, без отделяне от личното си време, няма вариант нещо да се случи! Знам, че не искате да ме разберете,защото ще се наруши Вашата дупка и пустата му сабя не напуска представите Ви за сеч! Грозни са думите ми, но това е реалността и много ми е болно за тази картина в нашето общество! А аз си вярвам и правя това, което е по силите ми и, въпреки бетонните прегради, продължавам! Dum spiro spero – докато дишам, надявам се, т.е., докато съм жив не губя надежда! Липсата на положителната нагласа, съмнението, комплексите, търсенето под вола теле, се стараят да обезсмислят носителите на такива качества и тъй като това са изключения, мнозинството се стреми да ги очерни и изолира! Еретично е, че ги има – въпреки всеобщата нагласа! Вярвам че ще има много еретици, защото за мен това са човеците в множеството от хора! Ваш: Владимир Качаклиев – ka4ak.blog.bg, издател

Няколко думи от редактора Поздравявам Ви, уважаеми читателю – в момента разгръщате Първия брой на списание “СВОБОДНИ ПОЕТИ В BLOG.BG”! За да се осъществи идеята за периодично печатно издание, представящо blog.bg в цялостното му разнообразие, бяха поканени да участват всички желаещи блогъри да представят публикувани постинги, които, според тях, заслужават да бъдат и на хартиен носител. На тази покана откликнаха много хора, но, разбира се, имаше и такива, които не пожелаха да вземат участие, невиждащи смисъла на начинанието или по други съображения... И все пак - Списанието е общ продукт на пишещите в blog.bg и, като такова, в него се запазва стремежът да се обхванат най-разнообразни теми, разделени тук условно в “рубрики”. Бяха прочетени и прегледани над 500 постинга и над 700 снимки. … А колко трудно беше да се изберат само тези около 50 постинга, колко много такива, заслужаващи да бъдат публикувани тук, останаха “първи резерви” - всъщност, това бе най-трудната част от работата... Изборът! Но нека тези, които не видят себе си в този Първи брой на списанието, не униват... Този проект нямаше да се осъществи без подкрепата на множеството блогъри, взели активно участие, за което

лично съм им много благодарен! Специални благодарности за ценните идеи, конкретната помощ и съпричастност искам да изкажа на Владимир Качаклиев - ka4ak.blog.bg, който бе основният “двигател” на цялата извършена работа, на Ангел Иванов - yakollakani.blog.bg, който осъществи предпечатната подготовка безвъзмездно, на Радалия Касърова - radalia. blog.bg, Светла Димитрова - chara.blog.bg, Славка Христова - mamas.blog.bg, Катя Атанасова - katan.blog.bg, Джулия Бел - yuliya2006.blog.bg, Ива Рангелова - priqtel12.blog.bg, Надежда Григорова - nadagr.blog.bg, Криси - candysays.blog.bg, както и на редица други блогъри (не мога да изброя тук всички - нека не ми се сърдят!), които с ценните си идеи, конкретни предложения и помощ в определени етапи от работата по реализацията на този проект допринесоха за появата му на бял свят именно в този му вид. Естествено, благодаря и на всички тези, които със съдържанието на своите постинги, направиха така, че точно техните творби да видим тук! Приятно съпреживяване с публикуваното в Първия брой на списание “СВОБОДНИ ПОЕТИ В BLOG.BG”! Кирил Кирилов - comfy.blog.bg, редактор


ОБЩЕСТВО

Блогът на chara МОЯТА ПОЗИЦИЯ Автор: chara Категория: Политика Прочетен: 99241 Постинги: 51 Коментари: 1887

ПОЛИТИКА ИЛИ ЛУМПЕН ПОЛИТИКА Политиката е изкуство на възможното, казва преди повече от век и половина Ото фон Бисмарк. Каква превратност! Съвременните български политици клишираха фразата, оправдавайки и оневинявайки поведението си, скривайки зад нея неспособността си да правят онова, за което ги оправомощи избирателят – политика в защита на обществения интерес. Политиката е изкуство на възможното. Границите на възможното обаче са величина субективно определяна и зависима. А изкуството … елегантно казано, не е лъжичка за всяка уста. Политиката, която се прави, която наблюдаваме, в която участваме през последните 20 години едва ли би могла да се окачестви като “изкуство”, още по-малко на “възможното”. Истината е, че ние сме част от една политика, която не е нищо повече от ЛУМПЕН ПОЛИТИКА. А лумпен политиката е … Политика на късата перспектива, политика с визия до деня след утре, в най-добрия случай до края на мандата. Всеки нов парламент и правителство решават, но ако трябва да сме точни, НЕ решават едни и същи проблеми. Така сфери от изключителна важност за живота на обществото постепенно, бавно и сигурно бяха подложени на хаотични промени, реформи, преструктуриране, довели до катастрофални резултати днес. Здравеопазването, образованието, социалната сфера са индикативни примери на лумпен политиката. Всеки нов министър провеждаше своя политика, често в абсолютно противоречие с тази на предходния. Политика, имаща характеристиките на случайност, спорадичност, потушаваща “пожари”, демонстрираща причастност, загриженост и ангажираност с “екшън” планове, обещания и декларации. В христоматиен пример за подобен род политика се превърна драмата с боклука в София. Безпомощността на държавата да реши дългосрочно и категорично проблемите на децата, лишени от родителски грижи се вижда с просто око. Безпринципното удовлетворяване на искания на стачкуващи, “респектиращи” и поръчкови полицейски акции, начина на разпределяне на излишъка в бюджета, наемане на PR-агенции за подобряване имиджа пред ЕС и т.н. Политика печелеща битки, но губеща войни. Лумпен политиката “спечели” рекордно бързо затваряне глава енергетика по време на преговорите за присъединяване, но загуби квоти парникови газове, чиято покупка тепърва ще се отразява в живота на всеки от нас. Тази политика “спечели” време с обещания за прозрачност и коректност в усвояването на еврофондовете, екшън планове за корекция на лошите бизнес практики, но загуби … над 200 млн евро

… И не само това. Загуби акредитации на агенции, загуби имидж, загуби средства, които ще плащат гражданите, чиято вина за случващото се е най-малка. За лумпен политиката не съществува политическа отговорност. Тя крещи с анонимност, скрита зад фасадата на институциите. Виновни за последствията от нея са .. . чиновниците от ЕС, организираната престъпност, дори избирателя, който не разбира … политиката. Ако няма виновни, такива се посочват, назначават и … уволняват, за успокоение на обществото. Това е политика на “чукнатите токове”, превития гръб, яките наколенки. Тази политика е неспособна да формулира траен национален интерес, нито да заяви национална претенция, нито да отстоява такива. Този тип политика не би било възможно да съществува без своите създатели и реализатори – лумпен политиците. В много от случаите това са хора, попаднали случайно на това поприще, избрани или “назначени” от партийни бюрократи, корпоративен или криминален интерес, понякога дори без ценз, често без харизма, без умения да водят диалог, зле изразяващи мислите си, но лоялни към благодетелите си, послушни и зависими от тях. Би било твърде екстравагантно да очакваме визия, харизма и каквото и да е от “политици” като Гошо “Тъпото”, Иван Шиляшки, Васил Михайлов “Нубиеца”, Нейчо Неев. Какво да противопоставим на откровение от типа “Ега ти държавата, щом аз съм и министър” /Н.Неев/, “Спестявал съм от … закуски” /М.Мицев/, на призиви “За бога братя, не купувайте” /Д.Попов/, “Не плащайте данъци” /П.Юруков/, “Нахранете журналистите” /Н.Михайлова/, истории за “Куйович, Муйович …и т.н.” /Р.Петков/ или на поведението на ексвъншен министър на държавата, емигрирал зад океана и прочие и прочие. За лумпен политиците, политиката е преди всичко средство за решаване на лични проблеми от битов и материален характер. Те нямат време да правят държава. Те правят пари, употребявайки властта, която избирателите сложиха в ръцете им. Лумпен политиците са в друго време и пространство, далечно от реалните проблеми на обществото. Вагон непрочетени книги, а понякога цяла композиция, стои между тях и адекватните решения на проблемите и предизвикателствата на съвременния свят. Лумпен политиците не крият връзките си с лица със съмнителна репутация. Поведението им е арогантно, самонадеяно, демонстративно неуважително. Те не се свенят да “откриват” участъци от пътна инфраструктура по няколко пъти, да правят”първи копки” по два-три пъти, да строят чешмички, вдигайки шум около това, като че ли са въвели в експлоатация нов завод с десетки работни места. Лумпен политиката за 20 години сякаш върна страната на изходна позиция. За 20 години, благодарение на усилията на лумпен политици в България остана малко и фалшива политическа свобода, ограничена и привидна икономическа свобода и почти никаква медийна свобода. А какво ли ще ни донесат следващите лумпени … http://blog.bg

5


6

ОБЩЕСТВО

на война с наркотиците справим ли се с наркотиците, бъдещето е наше! Автор: ka4ak Категория: Политика Прочетен: 136123 Постинги: 69 Коментари: 3959

ЗАСТРАШЕНА Е НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ! Отворено писмо

До Президента на Р.България До Министър председателя До Председателя на НС До българските медии До БЪЛГАРСКИЯ НАРОД За да изкажа това твърдение, повод ми даде разразилият се дебат, да се добави в текста на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в параграф 13 чл. 26а, който гласи:”Министерския съвет определя цените на наркотичните вещества за целите на съдопроизводството”. ДО ТУК ДОБРЕ! Но следва и “както и максималните количества наркотични вещества или техните аналози, предназначени за еднократна употреба от лица, зависими от наркотични вещества.” Това трябва да отпадне, както и чл.354 а, ал.3 от НК. ЗАЩОТО КАКВО ИЗЛИЗА? НЕЩО КОЕТО НЯМА КАК ДА ПРИДОБИЕШ НА ТЕРИТОРИЯТА НА Р. БЪЛГАРИЯ БЕЗ ДА НАРУШИШ ЗАКОНА, СЕ РАЗРЕШАВА ЗА ПРИТЕЖАНИЕ И УПОТРЕБА! За мен това е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО! Да се надяваме, че е допуснато от незнание и глупост, защото другото е познатият ни вариант: ЗАКОНОДАТЕЛИТЕ ДА СПЕСТЯВАТ ОТ ЗАКУСКИТЕ СИ! АРГУМЕНТИ 1. Световната здравна организация е дала определението за болестта като “ХРОНИЧНА, ПРОГРЕСИРАЩА И НЕЛЕЧИМА”, защото няма такъв медикамент, който едновременно да оправи обмяната на веществата, тялото, психиката и душата на човека и да го накара да забрави какво е почувствал! 2. За жалост, НЯМА ИЗГРАДЕНА ЗАЩИТА в нашия организъм срещу тази болест! КОЛКО ХОРА В БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА ГИ ХВАНЕ ПЪЛНАТА УПОЙКА НА ОПЕРАЦИОННАТА МАСА? 3. Централната Нервна Система не може да различи наркотика от производството на така наречения “СОБСТВЕН НАРКОТИК” и започва да издава ПОГРЕШНИ КОМАНДИ! 4. В следствие на тези погрешни команди се получава ЗАВИСИМОСТ И ТОВА ВЕЧЕ Е БОЛЕСТ! 5. Болестта има много дълъг скрит период, докато се проявят видимите белези – МЕЖДУ 1-3 ДО 7 ГОДИНИ! 6. ДЕЦАТА СА НАЙ ПОДАТЛИВИ, защото в човешката природа е заложено любопитството и всяко непознато нещо, особено ако е забранено, но е модерно и интересно, ги http://blog.bg

провокира да опитат. ТОВА НЕ БИВА ДА ИМ СЕ РАЗРЕШАВА, ЗАЩОТО ПО-ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ НАРКОТИЦИТЕ, НЕ СЕ ОПИТВАТ, А ДЕ ФАКТО СЕ ЗАПОЧВАТ! Всеки е виждал как неговото дете при опит да пипне огъня, разбира, че това боли и пари, и този болезнен опит го учи. В нашият случай не е така – не само че не боли, ами ти харесва! НЕЩО ПОВЕЧЕ, ЗА ПЪРВИ ПЪТ ТИ Е ДОБРЕ, АМА МНОГО,МНОГО ДОБРЕ! 7. СЪЗДАВА СЕ ИЛЮЗОРНА ПРЕДСТАВА, ЧЕ ТИ КОНТРОЛИРАШ ПРИЕМА И МОЖЕ ДА ГО СПРЕШ КОГАТО ПОЖЕЛАЕШ, тоест УВЕРЕНОСТТА, ЧЕ ВСИЧКО Е ПОД КОНТРОЛ! 8. ТИ ВЕЧЕ СИ БОЛЕН и е въпрос на време да се появят последиците на болестта, които са: зачестяват приемите на наркотика, от веднъж в месеца, в седмицата, през три-четири дни, през ден, всеки ден, по няколко пъти на ден до колабиране и смърт! 9. ЛОШОТО Е , ЧЕ НЕ СИ ОТИВАШ САМО ТИ, а повличаш всички свои най-близки хора, защото си заченат с любов и в твое лице те виждат човека, който ще сътвори в дела мечтите им и започнатите, но недовършени начинания, ще съхрани базата която са изградили, за да стартираш от повисоко стъпало в живота, в сравнение с тях! 10. При първоначалния сблъсък с тази напаст, родителите започват да се обвиняват взаимно – “КОЙ Е ВИНОВЕН?”, след което тръгват по доктори. Междувременно в този период много от тях загубват работата си, а тези, които се занимават с бизнес, фалират! Следват разводи, смърт на единия от родителите – обикновено бащата, продажба на имоти и жилища и накрая – обезверяване и разочарование. ТАКА НАРКОТИКЪТ ДИРЕКТНО ВЛИЯЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ БРУТЕН ПРОДУКТ, ЗАЩОТО РАЗРУШАВА ОСНОВНАТА КЛЕТКА НА ОБЩЕСТВОТО – СЕМЕЙСТВОТО! 11. ДРУГ ОСНОВЕН МОМЕНТ Е, ЧЕ ПРОБЛЕМЪТ СЕ КРИЕ! Никой не желае това да се разчуе, всеки се надява, че това, което вижда, не е вярно или е временно и все някак ще се оправи. Започват се хиляди лечения, дават се баснословни суми пари, обвиняват хора и инстанции, тръгва се по врачки, но не се признава, че проблемът е в главата на детето и САМО АКО УСПЕЕМ ДА ГО ЛИШИМ ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ СНАБДЯВА С НАРКОТИЦИ, ТО ЩЕ СЕ ОПРАВИ! За жалост, това НЕ Е КАТО НАСТИНКАТА, трябва много време, ФИЗИЧЕСКО ВРЕМЕ, МИНИМУМ 15 МЕСЕЦА! В този период не трябва да има медикаменти и придобивките на цивилизацията, да не може да остава сам със собствените си мисли, в общи линии, трябва да се върне в първобитнообщинния строй, когато се е създавала цивилизацията. ДЯДО БОЖЕ, ИЛИ КОЙТО НИ Е СЪЗДАЛ, Е ПРЕДВИДИЛ ТОЗИ МОМЕНТ И Е ЗАЛОЖИЛ В НАШИЯ


ОБЩЕСТВО ОРГАНИЗЪМ ДОСТАТЪЧНО ЖИЗНЕНИ СИЛИ, ЗА ДА МОЖЕ ДА СЕ СПРАВИМ С ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ В НАС – ДА СЕ БОРИМ, ЗА ДА ЖИВЕЕМ! ХУБАВО Е ДА ИМА НЯКОЙ ДО ТЕБ, КОЙТО ЗНАЕ ПРОБЛЕМА И В МОМЕНТИ НА КРИЗИ,ДА ТИ ПОДАДЕ РЪКА ИЛИ ДА ТЕ СПРЕ! 12. Държавата не иска да осъзнае,ч е този проблем генерира висока престъпност. СПОРЕД НАШИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ОКОЛО 57-63% от ВСИЧКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СА ЗАМЕСЕНИ НАРКОТИЦИ! С голямо учудване и смях чета обвинителен акт:”На обвиняемия ......... ......................е назначена съдебнопсихиатрична експертиза, от която е видно, че същият не боледува от психична болест, налице е наркотична зависимост от опиев тип, по време на извършване на деянието уличеният е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.” По-голяма порнография не съм виждал и чувал! ЗАВИСИМИЯТ ИМА ЕДНА ОСНОВНА ЦЕЛ – ДА СИ НАБАВИ ПАРИ, ЗА ДА СИ КУПИ НАРКОТИК И НЕГО НЕ ГО ИНТЕРЕСУВА НИЩО ДРУГО – той или тя, трябва в този момент и на всяка цена, да си доставят нужната доза! НЯМА ЗАБРАНИ ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯ, командата е: “НАБАВИ ИЛИ УМИРАШ!” И той/тя набавя. 13. Тук се сблъскваме с един ключов момент, НЯМА УМРЯЛ ОТ ТОВА, ЧЕ НЕ Е ВЗЕЛ – УМИРА СЕ ОТ ТОВА, ЧЕ СИ ВЗЕЛ! Близо 800 души бяха терористите и заложниците в Москва. За да ги спасят и за да няма жертви, всички бяха надрусани! Въпреки перфектната операция, 130 заложници починаха, независимо че имаше медицински екипи, които веднага ги поеха! Наркоманът от това умира – в един момент ЦНС спира да подава командата за дишане, за това всяка една доза може да е последна. И ВИЕ ИСКАТЕ ТОВА ДА ГО РАЗРЕШИМ? Не можете ли да разберете, че в един момент ЦНС спира да подава командата за дишане и всякакви свръх дози са заблуди. Трябва да разберете, че всяка една доза може да е последна! С НАРКОТИКА СЕ НАБЪРКВАМЕ В СИСТЕМАТА, КОЯТО НИ ПОДДЪРЖА ЖИВИ! ЗАМИСЛЕТЕ СЕ – КОНТРОЛИРАТЕ ЛИ ДИШАНЕТО СИ, СЪРЦЕТО СИ, СТОМАХА СИ? КАТО ЗАСПИТЕ, КОЙ ВИ ПОДДЪРЖА ЖИВИ? Чрез наркотика ние се опитваме да се преселим в РАЯ, но той е за след като сме извървели земния си път. НЕ УБИВАЙТЕ НАШЕТО БЪДЕЩЕ! ПОМИСЛЕТЕ! 14. ЗАЩО Е СВЕТОВЕН ПРОБЛЕМ? Защото всички сме хора и няма значение дали си ескимос, индианец, негър, жълт, кафяв или бял –ТИ СИ ЧОВЕК И ИЗПИТВАШ ЧУВСТВА! За да изпитваме тези чувства, нашия организъм произвежда ендорфини, които в химическата си формула съвпадат с морфина и за това са наречени “човешки наркотик”. Те определят какви чувства изпитваме и за това не можем да ги контролираме, когато нещо подобно или същото го вкараме отвън. КОГАТО ПОРАСНЕМ И ЗАПОЧВАМЕ ДА ИЗПИТВАМЕ ОТГОВОРНОСТ ЗА ТОВА, ЧЕ ЖИВЕЕМ, ПОЧТИ НЕВЪЗМОЖНО Е ПО СОБСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ ДА ЗАПОЧНЕМ ДА СЕ ДРОГИРАМЕ! Не случайно на пръстите на двете ми ръце се броят случаите на пристрастяване към дрогата на възраст над 25г., като в 99% ОТ СЛУЧАИТЕ ТЕ СА ОПИТВАЛИ В МИНАЛОТО СИ! Това е още един аргумент да няма разрешителен режим, а още по-малко ДОЗА! 15. Мога да приведа хиляди примери в защита на моята теза, но смятам, ЧЕ АКО СМЕ БЪЛГАРИ, НЕ ЩЕ ДОПУСНЕМ НАШИТЕ ДЕЦА ПРЕДСРОЧНО ДА ПОСЕТЯТ ГРОБИЩАТА И НИЕ ДА ИЗПЪЛНИМ РИТУАЛА НА ПОГРЕБЕНИЕТО! Няма да спра да повтарям! Не мога да се примиря с факта при погребенията да има пререждане! Нормалното за мен е:първо да си отиде пра-бабата, после бабата, после майката, а не те всички да са на погребението на дъщерята! НОРМАЛНОТО Е, МАКАР И БОЛЕЗНЕНО, ПЪРВО ДА СИ ОТИДЕ ПРА-БАБАТА, ПОСЛЕ БАБАТА, ПОСЛЕ МАЙКАТА, ПОСЛЕ ДЪЩЕРЯТА, НО СЛЕД КАТО И ТЯ Е СТАНАЛА ПРАБАБА!

16. За това се обръщам към Вас, АКО ИМАТЕ ДЕЦА, ВНУЦИ, КОМШИЙСКИ ДЕЦА, НЕ ДОПУСКАЙТЕ И НАЙМАЛКА ВЪЗМОЖНОСТ ТЕ ДА СЕ ДОКОСНАТ ДО ДРОГАТА! САМО ПО ТОЗИ НАЧИН ВИЕ ЩЕ ГИ СПАСИТЕ, А ЩЕ СПАСИТЕ И БЪЛГАРИЯ! РЕШЕНИЕ: Залавяме човек с някакво количество дрога. Веднага му се прави тест дали е наркозависим или не. При условие, че установяваме зависимост, ИМА ДЕЖУРЕН СЪДИЯ И БЪРЗА ПРОЦЕДУРА ДО 24ч., КОЯТО ГО ОСЪЖДА НА 5г. ЕФЕКТИВНО ПРЕБИВАВАНЕ В ЗАТВОРА ИЛИ 2г. ДОБРОВОЛЕН ТРУД ПО ИЗБОР. 32-те казарми, които очакваме да получим за полагане на доброволен труд, като преди постъпване се подписва и терапевтичен договор за 2г., за да се установи реда на престоя в казармата. ОСИГУРЯВАНЕ НА СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ ЗА 2 г.ОТ БЮДЖЕТА НА РЕПУБЛИКАТА! АКО ХВАНАТИЯТ Е НЕЗАВИСИМ, ПО ЗАКОН СЕ ОСЪЖДА НА 15 ГОДИНИ ЗАТВОР! 06.04.2003г. Владимир Качаклиев

София Председател на фондация “Право на свободен избор”

http://blog.bg

7


8

ОБЩЕСТВО

Блогът на prolet

“Човек трябва да е достатъчно голям за да признае грешките си, достатъчно умен за да спечели от тях и достатъчно силен, за да ги поправи” - Джон Максуел. Човек трябва да е достатъчно смел, за да ги сподели и ако не се чувства силен, да потърси помощ – това е от мен.

Автор: kasnaprolet9999 Категория: Лични дневници Прочетен: 63773 Постинги: 136 Коментари: 1300

СТАРЧЕСКИТЕ ДОМОВЕ – ЗА ИЛИ ПРОТИВ Тези дни в пресата изобилстват статии, в които се пише за частни и държавни старчески домове и начина, по който се обгрижват там възрастните хора. Общият извод е, че особено тежко е положението на хората със старческа деменция и лежащо болните, които не получават адекватни грижи, нито в добре платените частни старчески домове – със или без лиценз, нито в държавните… Обитателите на частен старчески дом в Горна баня са оставени на произвола и умират поради липса на грижи, сигнализира гражданка пред bTV. (Таксата в модерния, иначе, пансион е 800 лева на месец). … Преди три месеца Боряна Бояджиева решава да даде болния си баща в дом за стари хора. Решението е трудно, но неизбежно – 82-годишният дядо Костадин има ежедневна нужда от лекарско наблюдение, а вариантът почасово гледане вкъщи излиза твърде скъпо. След дълго обикаляне из частните старчески домове избират луксозен и рекламиран пансион в Горна баня. “Отвън къщата е невероятна. Това е един палат, в който решихме, че всичко ще бъде както трябва, до момента, в който подсигурим близък човек или някой от нашия град”, разказва Бояджиева. За 18 дни престой състоянието на дядото се влошава драстично: “Заварих го току-що обръснат, до главата му – неговото бельо с изпражнения и много неприятна миризма около него. На 18-ти дъщеря ми отива и го намери вече много зле. Два дена имал температура, никой не се обажда”. Костадин е настанен в реанимацията на Военномедицинска академия, с диагноза пневмония, аритмия и хипотония. Получил е и огромна кървяща рана от залежаване. “Там докторите казаха, че явно не се е хранил дълго време. Казва непрекъснато: “Гладен съм!”, “Само не там!”, “Лошо беше!”, обяснява жената. Какво се крие зад лъскавата фасада на един от наймодерните старчески домове в България, знаят само оцелелите му обитатели и техните роднини. По думи на санитарки, които са работили доскоро в пансиона, персоналът в дома не достига, за да се обслужат десетките болни: “Е, на практика двама човека могат ли да обходят тези три етажа?! По две санитарки за 24 часа работа.” Отговорът на въпроса “Колко хора починаха тази година?” е страшен: “Много. От септември до момента – 30 човека. Един възрастен човек през нощта, като се влоши, какво може да направи една санитарка?” “Няма медицинско обслужване денонощно. Предимно се гледаше хигиената и това е. Вечно имаше някой да се пропусне, поради липса на персонал”. Проблем в луксозния дом се оказва и качеството на храната. “За тези 800 лева трябва да си купуваме банани, плодове, сокове, ако пие. Ако се наложи памперси, също. А тези пари за какво са”, пита Боряна Бояджиева. “Те никога не са пили мляко, например. Само тези, които http://blog.bg

си го купуваха”, спомня си санитарката Зора. “Виждахме, че е скъпо, но така казваха - те трябва да си платят хотела. Нищо повече”. Собственикът на дома д-р Вихрен Христов отказа достъп и коментар с мотива, че отсъства и че няма основания за оплаквания от страна на болните и техните близки. Междувременно Агенцията за социално подпомагане, съвместно с МВР, е направила проверка в приюта, по сигнал на роднините на дядо Костадин. Констатирани са пропуски и нарушения по предоставянето на социални услуги, както и липсваща документация, а управителят е глобен с 600 лева. Контролните органи, които по план проверяват социалните заведения само веднъж годишно, са издали на частния пансион 11 задължителни предписания и срок за изпълнението им. “Това, което искам, е да знаят хората. Инстанциите, които се занимават с този контрол, да бъдат непрестанно там. Не можеш да дадеш един лиценз и никой да не се появява и да не знае какво става. Всеки един момент чакам края на баща си”, каза в заключение Бояджиева. Ако грижата в дома не бъде подобрена, лицензът му може да бъде отнет, заявиха от социалното министерство. Днес роднините на дядо Костадин и санитарките, които застанаха пред камерата на bTV, ще потвърдят думите си пред полицията… Това е вярно, моята майка също е там. Наложи ми се да я дам, защото след смъртта на съпруга си тя изпадна в стрес, вследствие на който получи множество заболявания и накрая – старческа деменция. Три месеца я гледах в къщи, голяма част от здравословните проблеми отшумяха, но деменцията напредваше и стана невъзможно да ходя на работа. С големи притеснения се реших да я дам там, прерових интернета и уж избрах най-доброто, което се предлагаше в края на миналата година. Избрах горепосочения старчески дом Вuona… След повече от половин година престой на майка ми в този дом мога да кажа следното: Храната е слаба, възрастните хора не се извеждат навън, рядко се къпят, дрехите им или се крадат от персонала или се слагат в чужди гардероби и винаги намирам майка ми с чужди дрехи и много гладна. Нося й сезонни плодове, зеленчуци салам, кашкавал, кюфтета, вафли, мед, кисело млеко, защото такива неща там не се дават. В договора, който подписах, специално го пишеше за плодовете, че не се предоставят и се разрешават при посещенията да се носят само в малки количества, които да могат да се изконсумират на деня. Всеки път, когато я посещавам тя се хвърля с треперещи ръце върху чантата с продуктите за нея и я обзема такава радост, че чак сълзи ми излизат на очите, като я гледам. И все ми казва, че е много гладна, че сутрин им дават само попара, в която се гонят няколко дребни парченца


ОБЩЕСТВО сирене. Следобед им дават филия с маргарин, поръсена с чубрица, това го видях лично. На обяд много често им дават фасул или леща, с едно малко кюфтенце – информация от разследващата полицайка от шесто районно поделение на МВР, където ме викаха и мен да давам показания. Посещенията са разрешени само в часовете от 10.30 до 11.30 и от 16.30 до 17.30 ч. При това разписание за работещите хора е невъзможно да посещават родителите си през делничните дни. И т.н., и т.н. … Последният път, когато бях на свиждане – на 19.07.2009 майка ми заяви, че ако не я взема скоро ще се самоубие… Допълнение: Тази неделя (02.08.09) преместих мама на едно много хубаво място. Д-р Христов-собственика на старческия дом не беше доволен от моя коментар в актуално.ком и ми каза много настоятелно или да го изтрия или да си взема майката. Не само че не го изтрих, но направих и съответното допълнение там, като втори коментар, може да го видите тук: http://www.buonavita-bg.com/ Каза ми, че така и двамата ще бъдем по-спокойни за нея и аз се съгласих. Вероятно и на него ще му е поспокойно с един таралеж по-малко.Така по Сталиниски - Нет человека, нет проблем. В България е така, не си ли

доволен от услугата, за която си плащаш трябва да смениш предлагащия услугата, защото той никога не е виновен, причината е само в теб и никъде другаде. И през ум няма да му дойде да подобри качеството на услугата, ако няма санкции от компетентните органи, а ние простосмъртните да си ходим, като не ни харесва… … Мама е пак в Горна Баня, само че старческия дом е на друга улица. Там мога да ходя по всяко време да я виждам, само 11 човека са в една нова къща с хубав двор и тераса. За тях се грижат две санитарки и собственичката, която си живее там. Таксата е поносима – 500 лв., но по-важното е, че мама няма да е заключена и ще може да се разхожда из къщата и двора, който е ограден и само неговата врата се заключва. Този дом има лиценз и храната е много добра, дават им и плодове, за разлика от дома на Христови. В деня, когато я настаних собственичката беше направила чуден компот от ябълки и сливи, които растат в нейната градина. Изглежда много свястна и оправна жена на средна възраст. Стискайте ми палци, този път да се получи, че иначе трябва да напускам работа. (постингът е публикуван със съкращения - бел. ред.)

На границата между светлината и мрака Ego te provoco.M.I.B. Автор: damnation Категория: Лични дневници Прочетен: 74027 Постинги: 174 Коментари: 2425

САМО АЗ ЛИ ЗАБЕЛЯЗАХ… РАЖДАНЕ? *Изглежда че според закона, раждането като процедура наистина е безплатно. Заедно с престоя и основния набор тестове – в държавните болници. До тук изглежда добре (Беноа, благодаря ти за коментара, насочил ме в правилна посока ).От тук нататък мога да остана само с въпроса: всъщност на какво се дължи и за какво се отнася публикацията в Новините Днес.Това, както може да се види по-долу изменя облика, но не и насоката на казаното. *** По закон, раждането и престоя около него е официално безплатно, покрито изцяло от ЗОК. На практика обаче, изглежда това не е така.Търсейки информация и четейки коментари, осъзнах че има и родилки които не са платили стотинка, и такива, които са били одрусани здраво – при иначе равни условия, права и здравна осигуровка. *** Из страниците на печата се крият много изненади. Рядко приятни, за жалост, като една огромна викторина на страданието и отчаянието. Проявявайки присъщият на

българите мазохизъм, аз обаче продължавам да се ровя. Ето на какво попаднах днес : “Рекорд на БГ бебета “ За пръв път за последните 30 години, родилните домове са препълнени, радват се акушерите. Миналата година прираста е бил добър, очаква се тази година да е още подобър. Дори са се случили рекордния за страната ни 985 многоплодни раждания в рамките на една година. Това са много хубави новини всъщност. Напоследък, накъдето и да погледна – само старци и хора на средна възраст. Рядко младежи. Никакви деца. А трябва да има. Продължаваме напред обаче със статията и стигаме до: “Препълнените клиники водят до повишаване на цените на раждането. Ако през юли то струваше 500 лв., то от 1-ви август цената е 900 лв...” Чааакай малко... Значи, защото има търсене на услугата (това позовават, не някакъв гаргантюански скок на цените на упойките или марлите) можем хей така, от раз, да удвоим цената? Амчи, то, както казват – очакват се дори повече раждания. От първи септември, тогава, да вземат да я направят 1500 лв.? http://blog.bg

9


10

ОБЩЕСТВО

Дори и това с търсенето и предлагането да е икономически принцип, общовалиден за всичко, някак си... Става дума за раждането на човек! Майката не може да си сложи тапа и да го отложи с два-три месеца, докато събере пари. Нека си представим мила, родна картинка – двама бъдещи родители. Бащата, да речем, е склададжия и работи на 700 лв. заплата. Бъдещата майка е касиерка и работи на 500 лв. Струва ми се – това е реална съвременна ситуация. Като отсеем данъци, пенсионни, здравни, от татковата заплата остават 548.10 лева. А от тази на майката: 391.50 лева Или сборно: 939.60 лева Значи за да си позволят раждане, само раждането, само интервенцията, двамата родители трябва да останат с 39.60 лева. Обаче, хей, това е само началото. Нощувката на майката (колко време трябва да прекара в болницата след раждане - 4-5 дни /?/ тук някоя майка може да каже) струва 30-40 лева. На нощ. Бебокът (ако е само един) има нужда поне от някакви дрешки. Памперси. Пудри за дупето. Други разни мистични за 23 годишен момък като мен неща... А родителите, през този един месец ще трябва да ядат нещо. И да плащат ток, вода, пътни. След което, за доста време, ще останат с 550-те лева на таткото плюс огромната сума от 30 лв. детски надбавки.

раждане трябва да предприеме една от следните крачки (ще ги опиша от най-приемлива до най-неприемлива) : 1. Изръшква де що има рода да помага. 2. Тегли кредити и заеми 3. Използва нелегалните услуги на някоя знахарка, природолечителка, самоук акушер, ветеринар (то в крайна сметка – все са напъни и една пъпна връв) или какъвто друг касапин, или шарлатанин, се сетите. 4. Не ражда. Кофти, а? Горните цени са, ако, дано /!/, няма никакви усложнения и никакви по-специални грижи. От друга страна, с малко връзки, аборт може да се уреди за 100 лв... Ето това са неща, за които трябва да се замислим и да действаме, преди да спасяваме мечки, гори, църкви и паметници. Сигурно има начин да се подпомага от държавата. Сигурно има и начин да се цензурират докторите, забравили и опикали хипократовите си клетви в името на печалба. Сигурно има начин да се изрежат държавни пари от нещо, за да не бъдат обидно ниски детските. Само че, трябва да го забележим. И да не си мълчим!

What the fuck ??? Значи, реално едно такова семейство, още с самото

Блогът на parasol Моят блог в Blog.bg Автор: parasol Категория: Изкуство Прочетен: 68610 Постинги: 253 Коментари: 2622

С КОИ И КАКВИ БЪЛГАРИ СЕ ГОРДЕЯ Толкова статии, интервюта с известни люде, трактати, монографии и прочие четива експлоатират през последните години патриотичния патос, че на нормалния българин чак му става неудобно. Освен че в основата на това самохвалство стои безспорен робски комплекс, който все гледа как и накъде да избие, тук виждам и съзнателно манипулиране на общественото мнение от страна на определени кръгове, на които им се иска да търсят противопоставяне по линията “ние” и “те”, като “те” в случая нямат никакво значение, стига да не са “ние”. Докога ще се самозалъгваме, че, след като не струваме по-малко от другите, сме нещо повече от тях? Не надмогнем ли тази криворазбрана патриотична гордост, никога няма да им станем равни, каквито всъщност сме. За да стане това, трябва да бъдем честни със себе си. И да не се самооблъщаваме непрекъснато. С отличниците от математическите олимпиади. Със златните медали на щангисти, борци и гимнастички. С Джон Атанасов и Асен Йорданов. С Николай Гяуров и Гена Димитрова. Нима другите нации няма с какво да се гордеят? Нима непрекъснато се хвалят с този или онзи свой учен, художник, композитор, певец, спортист? Докога ще продължава това инфантилно перчене с неща, които са лични постижения на хора, като в повечето случаи само подходящите условия са http://blog.bg

им дали възможност да ги реализират? В случая с Атанасов и Йорданов – работата им в САЩ, а със спортистите особените грижи на Партията, която даваше мило и драго за медали и шампионски титли, та да може да демонстрира пред света “превъзходството на социалистическия начин на живот”. А това, че сега тези медали и титли ни излизат през носа, ни дума! Ни дума, че вместо за масов (и най-вече ученически и студентски) спорт, милиони левове се хвърляха (и пак се хвърлят) за елитния, който носи престиж и изгоди? Ни дума за това, че спортът (и особено силовите спортове плюс футболът) са пряко свързани с организираната престъпност – този евфемизъм за мафия. Вижте само кои са собствениците на футболни клубове, спомнете си последния убит от тях, обърнете внимание на празните стадиони и на милионите, които се харчат за футбол. Има много хора, които упорито не искат да видят нещата исторически и свързано в тяхната “диалектическа цялост”. Затова още се чуват носталгични гласове и плач по някогашните ТКЗС-та и прословутата социалистическа индустрия, които възникнаха насилствено и без никаква икономическа логика - и затова безславно гният на бунището на историята. Докато не се разбере в цялата й дълбочина истината, че т. нар. “социалистическо строителство” не


ОБЩЕСТВО беше нищо повече от едно историческо престъпление срещу човешките и икономическите закони, все ще продължават да жалят някои – а други да им пригласят - за отминалото време, когато всички имали работа (?!), както и евтини столове (за хранене), безплатно здравеопазване и образование, достъпна почивка на море, “режийни” (!), премийки и прочие благинки; а няма да виждаме огромните беди и милиардите дългове, до които ни доведе марксистколенинският експеримент. Баба ми казваше по повод тежката селска работа и 40-те декара собствена земя в Долни Дъбник, Плевенско: “Голема амалогия беше, ама си беше наше!” Били са средняци моите предци, но набедени за кулаци, горките. А са се скъсвали от работа. И са си имали кооперация - няколко семейства купили заедно вършачка, с която си служели подред. Много преди ТКЗС-то. Такива примери дал Бог. А вуйчо ми по повод народната власт казваше: “Бе само развалиха хората…” най-краткото и точно определение на социалистическата система, което съм чувал. Защото какво излезе? Селянинът бе прогонен от земята си и стана менте работник. Първите престъпления в Долни Дъбник започнаха, когато “откриха” нефта и построиха злополучната рафинерия край Плевен. Извършваха ги “работници със зелени потници” – сбирщина от кол и въже, социалистически лумпенпролетариат. А като тях бяха развалени още няколко поколения. И аз да виждам сега в ТКЗС-то положителни страни? Че защо, след като отрицателните му – и най-вече последствията от него – са десетократно по-страшни? И краят им не се вижда! Ами бързото “интегриране” в социалистическото общество на днешните роми, някогашни цигани? Кой ги измъкна насилствено от катуните (уж за да ги приобщи към мероприятията на народната власт!), където те нямаше как да раждат и гледат по 5-10 ромчета? Сега и за тях зле, и за нас. И за системата от социални помощи. Не казвам, че няма да се цивилизоват – но това ще да стане от само себе си може би след 100-200 години, а не по социалистически; пък сега ги гледаме ужасени как нагло ни се качват на главите и живеят на наш гръб и за наша сметка. Защото те още не могат да станат хора – могат само да станат… повече. Ами всеобщата феминизация, от която самите жени най-много изпатиха? Това социалистическо мероприятие (подобно на другото – премахването на “разликата” между града и селото!), което целеше да се изравнят по права мъжете и жените, до какво собствено доведе? Стотици хиляди жени години наред работеха наравно с мъжа в професии, противопоказни за женската физика и психика. Другото обаче е по-страшно: както селянинът няма да се върне на село, защото вече е станал “софиянец” (примерно), така и българката няма скоро да се върне в семейството, за да гледа по 3-4 деца. Защото й се “услади” социалната,

обществена или политическа “реализация”. Нищо, че е за сметка на женствеността, на семейството, на децата, дето все по-малко се раждат. Тъй че престъпленията на социализма са се превърнали, за съжаление, в рецидивирала обективна действителност и промяна към по-добро ще настъпи найрано след столетие. Под какъв общ знаменател може да се подведе всичко, казано дотук? Че каруцата бе впрегната пред коня. И че българинът и психически, и генетически дори не беше подготвен за такива главоломни промени, каквито го сполетяха след 9.ХІ.1944 г. А 45 години по-късно го „връхлетя” и демокрацията - едновременно с всичките си кусури и дефекти, много от които дори бяха и побългарени. Какво да кажем за боклуците, сред които живеем? Кой ни ги прави? Хора, които просто нямат култура и елементарно възпитание. Че откъде да ги имат? Такива неща не се култивират с надписи: “Не късайте цветята - те са ваши!” или “Културният човек говори тихо!” Кой слуша чалга? Кой говори високо по автобуси и трамваи? С това ли да се гордея, че съм българин? Не ща да съм горд българин наред с днешните разбойници, чийто деди не са имали върви да си вържат гащите, а днес се пъчат като национално отговорни капиталисти, които са паднали не от Марс, а от Маркс. Истинските капиталисти са деца и внуци на истински капиталисти, а не на гробокопачи на капитализма, каквито са много от днешните. Ако се гордея с нещо, то е, че познавам, срещам и виждам хора, които са запретнали ръкави и въртят дребен и среден бизнес - цели семейства, които не знаят ни сън, ни почивка; хора, които остатъчният монополизъм пече на бавния огън на лицензионни, регистрационни и разрешителни режими, на сложни и тежки данъчни и осигурителни режими и всякакъв друг икономически и финансов гнет; хора, които никога не са “чакали на държавата”, а тя ги нарича андрешковци, когато се борят срещу непрекъснатите й претенции към тях, докато в нейната система работят най-неспособните, мързеливите и страхливите, които не биха оцелели и един ден в създадената от нея самата законодателна среда; хора, за които изобщо не стои въпросът дали да се гордеят, или не, да се нарекат българи. (Такъв, впрочем, е бил и Джон Атанасов, който изобрети компютъра в държава, която му е дала възможност да го направи.) Тези българи просто са българи. И са като всички нормални хора из цяла Европа и по света. И аз се гордея с тях.

http://blog.bg

11


12

ЗА БЪЛГАРИЯ Цветни фантазии, а може би и още нещо... живопис Автор: iliada3 Категория: Хоби Прочетен: 11871 Постинги: 132 Коментари: 469

БЪЛГАРИЯ

Желая Мир и Любов на Всички и Навсякъде Интересите са различни от спорт, музика, култура, изкуство, новини , политика до туризъм. Автор: mrazekoff Категория: Други Прочетен: 10675 Постинги: 33 Коментари: 269

БАНСКО? ДА, НО ВИДЯНО ПОД ДРУГ ЪГЪЛ… автор: mrazekoff.blog.bg

автор: mrazekoff.blog.bg

То ни посрещна есенно усмихнато с облаците по Пирина, а гирляндите на водопадите ни омагьосаха погледите... Една сълза от челото на мрачния Ирин-Пирин планина се стичаше към нас. Тя се казваше Глазне – тиха, спокойна и много бистра: Застанахме на моста, за да поздравим Родопите и Рила, а зад гърба ни беше Пирин… След това, навлязохме по малките улички и се захласнахме по красивите старинни къщи и лозниците по тях, спряхме се на сладки приказки при едни приятни стари хора, излезли на раздумки. Човешката доброта няма край, независимо от годините. Дано да имат възможност да се видят на снимките. Ние останахме очаровани от тях… Съзряхме и едно от най-българските места. Величествен храм издигнат на мястото на родната къща на Паисий Хилендарски. Посетихме го и останахме очаровани от експозицията. Не мога да го опиша, трябва да се види. За мене, това е един от най-българските символи, запазили духовността на българина. Най-истинските къщи на Банско примамваха погледите ни. Тук се чувстваше историята, духът на банскалията, на балканджията. Тук няма фалш, няма пудра, всичко е истинско... Красотата нямаше край. Автентичната и малко осъвременена, но все пак – КРАСОТА... Една чешма ни извика с тихия ромол на водата си ... Отпихме от ледените сълзи и си тръгнахме, а чешмата продължи да рони бистрите си сълзи, сякаш тъжеше за нас, както и ние тъгувахме, за този прекрасен български край. отново?

автор: mrazekoff.blog.bg http://blog.bg

Дали ще те видим скоро - Кой знае... Дай Боже!!! (постингът е публикуван със съкращения – бел.ред.)

автор: mrazekoff.blog.bg


ЗА БЪЛГАРИЯ Блогът на Ати! Да се живее мъдро тъй е трудно! Автор: tota Категория: Лични дневници Прочетен: 81414 Постинги: 319 Коментари: 1463

НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ – РОДОПИТЕ! Нека стиховете на народния поет Иван Вазов посветени на величествената Родопа планина да славят България по света!!

Поля и гори – Родопите Иван Вазов I автор: radalia.blog.bg

Родопи горделиви - грамада вековечна, от върхове гранитни верига безконечна, защо ме тъй привлича видът ви див, суров? Кат зидове гигантски, вий вдигате се смели и криете от нази невидени предели, цял свят незнаен, нов. Обичам да ви гледам величието диво да гледам как стремите чело си горделиво и фърляте широко надменния си взор; как лъскат снеговете, що вази увенчават, как зъбят се скалите и с гняв се вдълбочават в бездънния простор! Усмихнатата пролет богато украшава плещите ви с кокиче, полите ви с морава и във часът, когато буранът гневно вей и носи дъх зимовен от карпите ви голи, зефирът сладко шушне във тъмните юдоли и славейчето пей. И пей долът, потокът, лесът, гората стара, пещерята, гнездото и пилето, и звяра, учудени, пленени от ясний божи мир и тоя шум размесен на цялото създанье, от гласове и химни грамадно съчетанье, се слива с вечний мир. В дъбравите ви глухи, що брадва йощ не знаят, де дивите глигани куршумите нехаят и никой гръм не сплашва рогача фърковат, свободата царува в съгласие със екът, и рядко в тез пустини се мярка человекът, кат дух от други свят. При ваште реки бистри и извори прозрачни, де нрави прости владат и духове юначни, звучи език кристален, кат вашите вълни, и спомени старинни, и дремящи преданья живеят в тез долини и крайща без названья, кат срутени стени.

автор: evelin.blog.bg Поля и гори - Гордейте се, Родопи, гиганти камънисти... Иван Вазов Гордейте се, Родопи, гиганти камънисти, с короната си снежна, обсипана с лучи. Издигайте глави си в пространствата заристи, там де орелът само замислено фърчи. Но ваший дръзки поглед на север не стремете: смирете вашта гордост пред Стара планина, на мрачната й строгост сега се поклонете, на нейний лоб забулен с мъгли и тъмнина. Отде да знайте в тоз час що мисли исполина претварен със години, със облаци, с мечти? Каква над него мисъл, кат мълния премина и мрачното му чело набърчи и смути? Защото той живее, и в пазвите му тайни врат спомени и бури и тътне цял вулкан смирете се, Родопи, и с върхове си сяйни сега се поклонете на мрачний великан! Февруари 1882

http://blog.bg

13


14

ЗА БЪЛГАРИЯ REPORTER Няма неудобни новини, има неудобни истини. Автор: reporter Категория: Новини Прочетен: 390564 Постинги: 4840 Коментари: 1855

КРЪСТОВДЕН НА КРЪСТОВА ГОРА На 14 септември православната църква отбелязва един от най-големите християнски празници – Въздвижение на св. Кръст Господен, или Кръстовден. В местността Кръстова гора се събират хиляди миряни за нощна литургия под открито небе и нощно бдение. Тази нощ литургията ще бъде отслужена от пловдивския митрополит Николай точно в полунощ. Местността Кръстова гора дарява тялото със здраве и душата с покой. Преди 15 години Кръстова гора не се е радвала на

автор: totkaivanovaa.blog.bg

голяма посещаемост. Днес вече стотици българи тръгват всеки петък към родопския връх, за да присъстват на полунощна литургия под открито небе. Пътят дотам Кръстова гора се намира в сърцето на Родопа планина, на 6 километра от с. Борово. Самото село е на 40 км южно от Асеновград и на 60 км от Пловдив и се издига на 1050 метра надморска височина. Върхът, където е разположен манастирският комплекс „Кръстова гора - Св. Троица», е на 1545 м надморска височина. От с. Борово има два варианта за придвижване до манастирския комплекс – с автобус от селото или пеша до върха. Освен това има и екскурзии до самия връх за петъчната молитва. Кръстовден - големият празник Масовото религиозно събиране се случва веднъж годишно – в нощта на 13 срещу 14 септември (Кръстовден). Хиляди вярващи се събират на хълма за нощната литургия в очакване на чудо. Бдението завършва с изгрева на слънцето, когато лъчите му докоснат върха на големия метален кръст. Православният поклоннически комплекс днес има две църкви и 15 параклиса, които са разположени от двете страни на пътеката към кръста. Свидетелства Вярващите идват с надежда за пречистване или изцеление, много са свидетелствата за оздравели, след като им е била поставена диагноза за тежка болест. Други

http://blog.bg

изпитват нужда да излеят мъката си на това място и просто да поплачат, трети осъзнават каква е целта им в живота. Яна Минкова от София разказва: „Не съм религиозна и отидох на Кръстова гора по-скоро от любопитство. Не очаквах да намеря изцеление за болката си. Но щом изкачих стръмната пътека към кръста, усетих как цялата мъка в сърцето ми напира навън. Сякаш с всяка сълза ми ставаше по-леко и по-светло. Отидох си от това свято място силна и с желание да се боря.» Назад във времето Преданието гласи, че през 1933 г. в село Борово пристигнал Йордан Стойчев Дрянков, родом от село Ковачевица, Гоцеделчевско. Хората казват, че още от детинство той бил изключително религиозен. Съвсем млад се отказал от светските изгоди и посветил живота си на вярата в Бог. Бил беден, извънредно скромен и честен човек. Неговите съселяни го наричали Йорданчо. Говори се, че той често получавал видения. Веднъж Йордан Стойчев се качил на връх Кръстов и прекарал нощта на открито в бдение и молитви. Тогава друго силно видение му разкрило историята на свещения хълм, където стоял... Легендата се преплита с историята На ТОЗИ връх преди време се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази реликва, която била прикрепена към кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Руският цар (не се сочи името му) научил за това и изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал: „Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, му кажете, че вашият цар не иска нищо друго освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви.» Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Когато майката на султана научила за това, му казала: „Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти?» В манастира на връх Кръстов русите предали на монасите кръста и заминали за Русия, като мислели може би по-късно да дойдат и да го вземат. Но не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен, а монасите избити. Те успели обаче да скрият кръста в подземното манастирско скривалище. След случилото се в Борово Йордан Стойчев разказал за видението си на цар Борис III и съобщил, че му било казано да направи и постави висок метален кръст в знак на това, че там има частица от Кръста Господен. По това време при царя се намирал запасният подполковник Величков, който заявил, че на него Бог му открил как трябва да изглежда металният кръст и къде да бъде направен. Така било решено да се отлее 33-килограмов кръст (колкото са годините на Исус Христос), като разходите по изработването му били поделени между цар Борис III и подполковник Величков. На 1 май 1936 г. металният кръст е донесен от Йорданчо и подполковник Величков на връх Кръстов, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни бликнала вода. Днес там е построена чешма и ежедневно стотици хора отиват да измият очите, лицето и


ЗА БЪЛГАРИЯ ръцете си и да отпият глътка от лековитата вода за здраве. След поставянето на кръста Йордан Стойчев е бил изпратен като затворник в Ловешкия лагер, където около 1960 г. е зверски убит – заровен до шията в земята, той е оставен да умре от глад и жажда. Кражбата С това обаче историята на свещения връх не свършва. Преди няколко години ново събитие разтърсва всички християни. Оригиналният кръст бил откраднат. След няколко месеца на негово място бил поставен нов, копие на предишния. Търсенето на откраднатия кръст и на човека, извършил богохулното престъпление, продължило близо две години. От тях обаче нямало и следа. Така било до

2002 г., когато извършителят лично отишъл и върнал кръста, предавайки се на властите. При разпита той обяснил, че месец след като извършил кражбата, върху него и семейството му се стоварили куп неволи. В началото той не знаел причината, но след това повярвал в божията сила и разбрал сериозността на престъпното си деяние. И тогава решил да спре, ако вече не било късно, сполетяващите го нещастия, като върне кръста на мястото, откъдето по-рано го бил откраднал. След този случай мерките за сигурност там са изключително засилени. Днес и двата кръста са достъпни за вярващите.

България Опознай Родината за да я обикнеш......още повече. Автор: ivoso Категория: Туризъм Прочетен: 712355 Постинги: 315 Коментари: 1562

КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА Петко Киряков Калоянов /1844 – 1900/ (Петко Каракирков), по-известен като Капитан Петко войвода, е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на българските тракийски земи и обединението им с България, борил се за свободата на подтиснатите в България и Гърция. Петко войвода е роден в българското село Доган Хисар (днес Есими), разположено автор: ivoso.blog.bg в Беломорска Тракия на 15 километра от Дедеагач, което след След Първата световна война, по силата на Ньойския договор, остава в Гърция. През пролетта на 1861 година организира малка хайдушка чета, с която действа в родния си край. Участва в Критското въстание (1866–69). В началото на 1866 година Петко войвода посещава Италия, среща се с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. През 1869 година организира отряд, който се включва в Руско-турската освободителна война (1877–78). Към дружината на капитан Петко, която се сражава за освобождаването на Родопите, се присъединява и четата на Крайчо войвода. Петко войвода е основател през 1896 година на тракийската организация, която сега във Варна носи неговото име. Капитан Петко войвода е русофил. След 1880 година живее във Варна, където почива през 1900. По сценарий на Николай Хайтов е създаден биографичният телевизионен сериал "Капитан Петко войвода" (1974) с участието на актьора Васил Михайлов в главната роля. На името на бележития българин е именуван връх Петко войвода (Petko Voyvoda Peak) на остров Ливингстън, Антрактида. В много български градове и села има улици носещи името на героя. Капитан Петко войвода има над 22 паметника в България – в Чепеларе, Варна, на Бунарджика в Пловдив и други. За най-представителен се смята този в Хасково,

автор: blog.bg

ivoso.

открит през 1963 година, дело на Стою Тод о р о в . През 2004 година в родното му село Доган Хисар в частен имот е открит негов паметник. Построен с средства на Българско тракийско дружество. автор: ivoso.blog.bg Село Плевун, Хасковско – Тракийски мемориал Капитан Петко войвода – цитирам надписа на паметната плоча “От оградата на този храм “Свети Великомъченик Пантелеймон” в деня на Свети Константин и Елена през 1878 г. Капитан Петко войвода от с. Доган-Хисар ДедеАгачко, с двама свои въоръжени четници и четирима Руски казаци, спасиха жителите на с. Плевун при обсадата му от многоброен турски баши-бозук из ордите на англичанина Сенклер и отведе спасените жители в освободената част от Ортакьойско /Ивайловградско/”. Случаят е намерил място и във филма "Капитан Петко войвода". (постингът е публикуван със съкращения – бел.ред.)

http://blog.bg

15


16

ЗА БЪЛГАРИЯ “ЧУДЕСАТА В ХРАМА” Свидетелствата на православието стоят зад дебела резбована врата в Светия синод. Документите са много пожълтели и овехтели от времето, толкова че изпитваш страх да се докоснеш до тях, за да не се разпаднат заедно с тях и описаните чудотворни знамения. В тях се разказват за проходили или прогледнали деца, икони, които изгарят и после пак възвръщат цветовете си и още много проявления на свръхестественото. Някои от свидетелствата дори са толкова стари, че са вече отдавна забравени, там, между прошнурованата хартия. “Чудесата в Храма” ще ги извади на бял свят! Автор: cudo Категория: Хоби Прочетен: 28367 Постинги: 56 Коментари: 171

СВЕТИНИТЕ НА «МАЛКИЯ ЕРУСАЛИМ» Малкият Ерусалим, така наричат Асеновград заради вярата на местните хора. Тяхната вяра проличава от най-голямото струпване на манастири, църкви и параклиси в Асеновградската епархия. Тук в, Асеновград и околностите му няма връх, местност или канара без параклис, без светец покровител и без годишен курбан. В околностите на града са преброени над четиридесет параклиса, има осем действуващи църкви и четири манастира. Асеновград е входа на най-удобния проход през Родопите, свързващ Беломорието с Тракия, това е причина градът и районът около него да бъдат заселени още от найдълбока древност. Най-старата църква в района е Костницата до Бачковския манастир. Строена е през IX век и е украсена със стенописи на Йоан Иверопулец. В църквите и до днес се пазят ценни старинни икони и изящни резбовани иконостаси. Близо до Асеновград се намира и едно от най-светите места в България - Кръстова гора. Хората са съхранили вярата си и днес продължава строенето на храмове. Градът е силно свързан с християнската религия. Чудотворният образ на свети Харалампи в асеновградския параклис “Свети Василий Велики” е прочут в цяла България. В храма се стичат много болни, защото вярват, че светинята помага за изцеление. Това е и най-голямата икона на Св. Харлампий по нашите земи. Цялата икона е сребърен обков - ризница. До 1960 година светинята, както и целият иконостас са били в храм “Света Марина”, но след нейното разрушаване са били преместени тук. Лечебната сила на меда На гръцки “харалампиос” означава “светнал от радост”, а св. Харалампи е тачен от пчеларите като свой покровител, защото според легендата той пръв е открил лечебната сила на меда. Всяка година на 10 февруари, когато е празникът на свети Харалампи, из цялата страна се правят литургия и водосвет и по традиция на 9 февруари християните носят мед и го оставят да престои през нощта в обителта. На следващия ден сутринта се чете специална молитва върху меда за здраве и благоденствие. Хората вярват, че след като медът е бил до иконата на свети Харалампи, е придобил чудодейна изцелителна мощ. Такава сила има и осветената на този ден вода. Пием я на гладно за изчистване на болестите, разправя Христина Ванчева от Асеновград, една от ревностните поклоннички в храма. На тоя ден по-възрастните месят обреден хляб с голям венец от тесто. Докато се пече, стопанката освещава в храма меда, с който после маже топлата погача. Прекадява я с четири зрънца тамян и я разчупва на 4 къса. Единият се оставя в дома, а другите три се раздават на 3 къщи. Тази традиция се е запазила много години. Когато върлувала http://blog.bg

чумата, хората вярвали, че раздавайки пита с мед, ще предпазят от болестта къщата и домочадието си и всички ще бъдат здрави и радостни през годините.

автор: evelin.blog.bg Местоположение Асеновград е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив и е разположен на 19 км южно от град Пловдив. Асеновград е най-големият не областен град в България, най-големият град в Родопите , втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на Община Асеновград. В Асеновград влизат и кварталите Горни Воден и Долни Воден, които до 80-те години са отделни села. До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града Στενήμαχος, Стенимахос. През 1934 г. е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград. Над самия град се намират останките от Асеновата крепост, стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на Второто българско царство. (постингът е публикуван със съкращения – бел.ред.)

автор: cudo.blog.bg


ЗА БЪЛГАРИЯ Блогът на totka Моят блог в Blog.bg Автор: totkaivanovaa Категория: Хоби Прочетен: 7391 Постинги: 7 Коментари: 149

РОДОПИТЕ – ЕДНА ПРЕЖИВЯНА МАГИЯ Родопите са планина в България и Гърция. Тя е найобширната планина и заема почти една седма от територията на страната ни. Дължината им е около 240 км., а ширината им около 100 км.Общата им площ е 18 000 кв.км. от които около 14571 кв.км. са на територията на България, а останалите в Гърция. Естествен портал за тази неземна красота е Асеновград. Западните Родопи предлагат неизброимо множество пътища и пътеки, по които можете с дни и седмици да бродите сред разнообразна природа – вековни гъсти гори, скалисти върхове над просторни била, покрити с килими от цветя, величествени ждрела и пещери, които спират дъха, буйни реки и водопади. Родопите са уникални сред останалите българските планини с това, че в тази планина от праисторически времена до днес живеят хора и при вашите пътувания ще видите живописни села с изключително красиви старинни къщи, древни изгърбени мостове, параклиси и джамии. Ще се запознаете и с най-голямото богатство на планината – добри, сърдечни и гостоприемни хора. Най-хубавото нещо в една екскурзия са неочакваните, непредвидени случки и откриването на неща, за които нито сте чували, нито сте чели... Родопите са моята изживяна магия... Наслаждавам им се и чакам с нетърпение времето, когато ще видя тази красота отново, когато сетивата ми се обострят до неузнаваемост и аз не съм същата...а жадна за походи в планината... това ми действа опияняващо. Трябва да видите и това: Главатарски хан – на брега на яз. Кърджали

автор: totkaivanovaa.blog.bg

автор: totkaivanovaa.blog.bg

автор: tot kaivanovaa.blog.bg както и Църквата на Боян Съръев автор: totkaivanovaa.blog.bg

автор: totkaivanovaa.blog.bg автор: totkaivanovaa.blog.bg (постингът е публикуван със съкращения, а част от А също и много други прелести на тази неповторима планина в снимките на Тотка Иванова, ще видите приложени към България! други постинги – бел.ред.) Благодаря Ви, че бяхте гости на Родопите! http://blog.bg

17


18

ЗА БЪЛГАРИЯ Блогът на valo Не ми трябва тезата за Бог, за да си обясня света... А в живота има и Бог и Дявол и те са вътре в човека. Въпросът е кой кога надделява. Автор: valo Категория: Регионални Прочетен: 32229 Постинги: 18 Коментари: 88

OTCHELNITCI (ОТШЕЛНИЦИ)* Отшелниците в Джебелско. Или какво е останало от едно село… При едно от пътуванията ни из джебелско попаднахме в махала на село Лебед. Посрещна ни пустош и тишина. Събудихме задрямалите домове. Или поскоро останките от тях. Стадо овце кротко се бе настанило в една от хубавите някога къщи. И докато се питахме къде сме се озовали, на една полянка пред сграда, която някога е била магазин, срещаме мъж на около 50 години. Той веднага ни заговаря и ни повежда към дома си. Преминаваме край запустял кладенец и пред нас на една височина се изправя малка бяла къща. Али се радва да срещне хора в пустеещата махала. Разбираме, че сме в махала наречена “Изгрев”. Зад телената ограда ни посреща майката на Али – Юршен Ахмед. Лицето на 70-годишната жена грее. Драго й е, че идва някой, с когото да поговори. Кани ни да седнем на пейката в двора й. Нейната приказка само в началото прилича на тези, които четяхме като деца. Юршен родила девет деца. Като пораснали, всяко си хванало пътя. Повечето са в Турция. При тях е останал само 49-годишният Али. Болен е, затова си е при нас, казва Юршен. Същият ден на гости бе дошъл синът от Турция с внуците. С въздишка възрастната жена разказа, че съпругът й се разболял и от около година лежи неподвижен. На нея падат грижите за него и болния й син. Разчита на пенсиите и на помощите. «Но тази година въглища не ни дадоха». Парите от пенсията били повече, отколкото дава законът, та затова не ни дават отопление без пари, като на останалите бедни пенсионери, казва Юршен. И понеже са на село, паша много – гледат овце. Но след като съпругът й се разболял и за тях грижата е нейна. Помага й Али. Доколкото може. Сега мъжът гледа мачове. Като не може да стане от леглото, търси начин да му минава някак времето, сочи жената двете сателитни антени. И синът вечер е пред телевизора. Аз пък чакам да видя новините, да чуя какво става по света. Да разбера има ли нещо ново за децата ми. Как заспивам и осъмвам в това безлюдно село? Ами свикнах. Живеехме си добре преди. Хората построиха големи къщи. И дойде 1989-та. Изведнъж всички се вдигнаха. Заминаха към Турция. Един не остана. Заключиха домовете, пръснаха животните и тръгнаха. Надявахме се, че ще е за кратко. Ние нямахме пари. Синът болен, децата още бяха малки. Къде да вървиш? И решихме да останем. Ще се върнат, казвахме си. Но не стана. И сега сме сами… Някои комшии още идват тук, наглеждат къщите си. Но повечето ги забравиха. И една по една се рушат. Хора от съседните махали вземат тухли за домовете си. Скоро от махалата ни нищо няма да остане. А ние не можем да мръднем оттук. Няма как с тези пенсии да си купим дом в Лебед или в Джебел. Та те децата още на мен чакат. Големи са, работа имат, но като дойдат, питат пари няма ли да ни дадеш. Все по-трудно става тук. Добре, че идва един микробус със стока, та не се налага всеки ден да вървя до магазина в Лебед. Но пък с лекарите е трудно. За един преглед в Кърджали трябва да ходим. Тук в Джебел само Спешна помощ имаме. И от кмета не съм доволна, реди Юршен. Вярно е, че е кмет и на Устрен, и на Лебед, но един път не е дошъл тук да види как живеем. Не само, когато наближат избори да идват, да ни търсят, а след това да ни забравят… «Политиката не ме интересува». Искам да живеем спокойно. И ако дойде тук някой политик, първо ще го питам защо въглища не ми дават. Зимата какво ще правя с болен мъж и син. Ама, не вярвам да дойде. Пътеката до нас отдавна я забравиха, изпраща ни с въздишка Юршен. И ни кани пак да дойдем. Та да има с кого да си поговори. Че тишината тук е много… * Оригиналното заглавие на постинга е на латиница (бел.ред.)

http://blog.bg

автор: valo.blog.bg


ЗА БЪЛГАРИЯ Нещо различно! “Човекът е човек, когато е на път”- всичко останало е суета! Автор: alexooo Категория: Туризъм Прочетен: 98269 Постинги: 87 Коментари: 1383

ПАЗИТЕЛКАТА НА ХРАМА Село като всички други села! Има си улици, училище, кметство, паметник, магазин и Храм. А природата? И в рая няма такава! Всичко си има.... Училището беше празно. Явно децата бяха във ваканция или пък в междучасие... или пък...? Кметът също го нямаше. Къде ли не го търсих! Поисках да си купя хляб и влязох в магазина, но продавачът го нямаше, а магазинът стоеше широко отворен. Не го ли беше страх, че ще му окрадат стоката? Огледах се наоколо. Имаше паметник. Паметник на избитите мъже през 1913 г. Те дори не се бяха били за някаква свобода или кауза. Тяхната присъда е била изнесена заради две неща: били са мъже, и са били българи! Паметникът си стоеше безмълвно на мястото на тяхната гибел. Сложих му цветя. Някакси, идва отвътре! Зад паметника видях Българската църква. Пристъпих плахо в нея, почти на пръсти. Вятърът свиреше в камбаната й. Тук си запалих свещичка... А покривът на църквата можеше да се докосне с ръка... Светията ме гледаше с благия си поглед... Майсторите на църквата и ктиторите й бяха оставили имената си зад олтара... И тогава усетих Единението! Трябваше да видя Истината, Пътят, но видях ... Разрухата. Не в душата ми, а около нея! Усетих, че някой ме гледа! Дали не беше самият Той?! Погледнах нагоре... и я видях: Видях я! Красавицата! Тя пазеше ХрамЪТ! Моят ХРАМ! Пгледна ме отвисоко, някак с досада! ...и отлетя! А аз останах сам в Храма, за да го пазя! (постингът е публикуван с малки съкращения – бел.ред.)

автор на снимките: alexooo.blog.bg http://blog.bg

19


20

ЗА БЪЛГАРИЯ

Благодаря Моят блог в Blog.bg Автор: julia13 Категория: Наука

БЪЛГАРИЯ В СНИМКИ автор: cindy.blog.bg

По идея на julia13.blog.bg автор: agea.blog.bg

автор: agea.blog.bg

автор: anastasiia.blog.bg

автор: apollon.blog.bg

автор: anastasiia.blog.bg

автор: alexooo.blog.bg

автор: anastasiia.blog.bg

автор: marty.blog.bg http://blog.bg

автор: alexooo.blog.bg


ЗА БЪЛГАРИЯ автор: Ralalia.blog.bg

автор: cindy.blog.bg

автор: Ralalia.blog.bg

автор: cindy.blog.bg

автор: cindy.blog.bg

автор: esen.blog.bg

автор: comfy.blog.bg

автор: esen.blog.bg

автор: anastasiia.blog.bg

автор: esen.blog.bg

автор: esen.blog.bg

автор: esen.blog.bg

автор: esen.blog.bg http://blog.bg

21


22

ИНИЦИАТИВИ в blog.bg Нещо различно! “Човекът е човек, когато е на път”- всичко останало е суета! Автор: alexooo Категория: Туризъм Прочетен: 97482 Постинги: 87 Коментари: 1381

ЧЕРВЕНАТА ЦЪРКВА

автор: alexooo.blog.bg

Варвари ли сме? въпрос.

Вече не съм сигурен в напълно отрицателния отговор на този

Колко са сградите от 4-6 век останали на територията на страната ни?

Останки от разцвета на ранно византийската архитектура в страната са кръстовидната куполна черква “Света София” (V - VI век), дала името на столицата, “Старата митрополия” (втората половина на V век) в Несебър, засводените базилики в село Голямо Белово, Пазарджишки окръг (V век), четириконхалната базилика при Пирдоп (V - VI век). Тогава, когато навсякъде другаде по света са живеели варвари, то по нашите земи е било развита цивилизация, а сега, когато навсякъде покрай нас се развива цивилизацията, то нима ние оставаме единствените варвари?! Ходих до Червената църква, строена през 4 век, до град Перущица. Бях очарован от мълчаливата й и строга осанка, но в същото време ми идваше да крещя от начина, по който се съхранява този изключителен архитектурен паметник. Сгушена в храсталаци, треволяци, пълно със змии и гущери място. Първият път, по когато тръгнах за нея, ме отведе до дълбок канал, пълен с вода и, ако е тъмно, то нищо чудно човек да падне в него. Ако в София си има Театър зад канала, то се оказа, че цяла България си има Църква зад канала. Нима тази табела, скрита зад храстите по пътя, не е унижение?

автор: alexooo.blog.bg

Църквата се вижда от пътя и е само на около километър преди Перущица, по пътя от Пловдив. Нима не може да се почисти около нея, да се направи туристически инфо център, да се освети, така че да се вижда от десетки километри? Стотици милиони бяха хвърлени по морето за строежа на цели хотелски комплекси, които до 50 години няма да ги има, а Червената църква ще си стои и след тях, както стои на това място вече повече от 1500 години. Сгреших думата. Тя не стои там, тя ни БОДЕ! Или и за нея, както и в Александрово, трябва да чакаме японците, с някакви мизерни, за всяка уважаваща историята си държава, 3 милиона, да дойдат и да ни изградят нов музей!

автор: alexooo.blog.bg

Тези крепежи са, най-вероятно, от времето на Людмила Живкова и не се знае при някой по-голям сняг дали няма да се срутят! Районът около църквата? Основите са «завити» с трева, а по стените има останали все още стенописи… Мисля, че тази Църква е на България, така че не е по силите на Община Перущица да я поддържа, но къде е тогава Министерството на Културата? Чака пари от Япония или... си почиват по морето в новите панелни хотели-комплекси? автор: alexooo.blog.bg

http://blog.bg


ИНИЦИАТИВИ в blog.bg Загиващите църкви - да спрем разрухата, за СЪЗИДАТЕЛНОСТ! това е свободен блог, където всеки може да публикува материалите си за рушащи се и забравени български църкви. материалите, снимките и вашите имена или псевдоними изпращайте на адрес: niko_ga@mail.bg Автор: razruhata Категория: Други Прочетен: 5613 Постинги: 35 Коментари: 315

ОБРЪЩЕНИЕ – ПРИЗИВ От инициативна група „Да спасим старите си храмове” Към уважаемите потребители на blog.bg и всички онези, които го посещават! Повод за това обръщение е поредицата материали на нашия съблогър alexooo. blog.bg за разрушените, изоставени и безстопанствени стари български храмове. Идеята на това начинание е с възможностите, които ни дава блог.бг като представително в страната и в чужбина интернет пространство, колкото се може повече хора да го подкрепят. По този начин можем да го направим официална кауза на blog.bg и то да стане гражданско движение за спасяване на старите храмове. Така заедно с други сродни организации ще можем чрез поредица инициативи да накараме институциите, отговорни за това състояние на храмовете – Министерски съвет / в частност Министерство на културата и Министерство на финансите/, Народно събрание, БПЦ и всички институции, имащи отношение към опазването на българското културно-историческо наследство, да вземат бързи и неотложни мерки за спасяването на: Червената църква, Църквата в Одринци, Църквата в Сив кладенец, Църквата до Перперек, И още много храмове из цялата ни държава и извън нея, където са живели и живеят българи. По идея на Зденка Тодорова, към реставрацията на храмове да се включат и разрушени или изоставени паметници, оброчища и свети места в България и зад граница. Да обединим възможностите, активността и позициите в обществото на всеки от нас поотделно, в името на едно безкористно дело. В името на Българската духовност и с благословията на свещ. Серафим, който измоли от Бог подкрепа за нашето богоугодно и човеколюбиво начинание. Инициативна група: Зденка Тодорова – Председател на Хелзинкския комитет на българите в Сърбия Славимир Генчев – parasol.blog.bg; Светла Василева – chara.blog.bg; свещ. Серафим Бармуков – seram.blog.bg; Николай Ганчев – alexooo.blog.bg; Иво Сотиров – ivoso.blog.bg; Ангелина Димчевска – an200.blog.bg; Елка Василева-Филчева – hikari.blog.bg; Христо Марков – toross.blog.bg; Силви Стефанов – silvistefanov.blog.bg; Дора Господинова – martiniki.blog.bg; Eми Цветкова – sowhat.blog.bg; Надежда Григорова – nadagr.blog.bg; Илка Искрова – avangardi.blog.bg; Цветанка Бильонова – cecka1504.blog.bg; Илиана Димитрова – iliada.blog.bg; Красимир Едрев – henzelski.blog.bg; Дела Раи – wonder.blog.bg; Васил Венински – veninski.blog.bg; Минчо Стоянов – haralanov.blog.bg; Радост Даскалова, Лондон, UK – lila.blog.bg; Руми Райк – rumyrayk.blog.bg; Венцислав Велчев – vencislavomtatsat.blog.bg; Цветан Войнов – voinov50.blog.bg; Златка Митева – esen.blog.bg; Анна Иванова – soleilelle.blog.bg; Добромир Димитров – dobromirdimitrov.blog.bg; Лина Райкова – letisi.blog.bg; Зорница Николова – dressy.blog.bg; Кирил Кирилов – comfy.blog.bg; Калина Костова – inamay.blog.bg; Елеонора Княжева – eleonoraknyazheva.blog.bg; Ася Антонова – anastasiia.blog.bg; Лиляна Николова – tili.blog.bg; Цветан Иванов – begetron426.blog.bg; Снежана Славова – palisandar.blog.bg; Стоянка Грудова – troha.blog. bg; Марион Колева – marteniza.blog.bg; Стефка Петкова – indi.blog.bg; Ива Рангелова – priqtel12.blog.bg; Румен Стоичков – rumst.blog.bg; Владимир Качаклиев – ka4ak.blog.bg; Румяна Нейкова – glarus.blog.bg

http://blog.bg

23


24

ИНИЦИАТИВИ в blog.bg

БЛОГАРИЯ МОЖЕ ДА СПАСИ ЧЕРВЕНАТА ЦЪРКВА Toross – Христо Марков Инициативата „Да спасим старите си храмове” ме привлече като православен християнин и българин, защото има възможност да се обединим като свободно гражданско пространство в мрежата и оставим белег за обединение, макар и за една или повече красиви каузи. За себе си го нарекох „Блогария” – обединението на българските блогъри, захващащи една Богоугодна кауза. В крайна сметка Блогария е огромна сила, ако се обедини за някаква българска идея – над 50 000 свободни граждани, неограничавани от власт, политика, бизнес или тайни помисли. Огромна сила в едно гражданско общество, откъдето и да го погледнеш, нали? И досега е завидна подкрепата, която събра идеята на инициативната група за спасяването на старите български храмове. Дотук бе лесното, защото вербалната (или блогърската) подкрепа в мрежата е едно, а реалната деятелност, съвсем, съвсем друго. За конкретиката ще стане дума по-долу, защото преди години група приятели сме се опитвали със скромни усилия да направим нещо, но всичко стига до обърканата ни държава или до още по-обърканото ръководство на Светата богоспасяема БПЦ с нейните канони и недотам добре разположените владици или епархийски служители. Като начало, за да не разпиляваме енергия е хубаво да докажем на себе си и институциите, че може нещо да свършим като изберем един обект, към който да насочим усилията си. В никакъв случай не подценявам хилядите храмове в страната, които са изоставени, рухнали, ограбени или просто оставени на доизживяване, но фиксацията върху един значителен храм ми се струва, че ще даде възможност за доказване на Блогария. Друго си е да видиш нещо реално изградено, па макар и самотно като дело, но с него да се набере така нужната гражданска инерция за следващи такива дела. Струва ми се, че най-подходяща за тази цел е така наречената Червена църква, до гр. Перущица. Аргументи? Църквата е изключителен архитектурен паметник от раннохристиянската епоха по нашите земи. Строена е през IV – V век като реплика от Вселенския събор на Помирението /343 г. н.е./ и вероятно във връзка с ранния култ към християнските мъченици. Представяте ли си?! Този храм е построен, преди аспаруховите българи да дойдат по земите ни! Името идва от червения строителен хоросан и печените тухли, използвани в Римската империя при строителство на подобни базилики. През 1982 г. започва някаква реставрация, която скоро е изоставена и от тогава там не е забит един пирон, въпреки че е национален паметник на културата. Оцелялата висока част от храма се държи на паянтово скеле и очаквам всяка зима да рухне окончателно, а специалистите твърдят, че именно тази оцеляла част позволява сравнително точното възстановяване на храма. Преди няколко години уж Министерството на културата подготви проект за реконструкцията, привлече и ведомството на регионалното развитие, но всичко си заглъхна, както много добри намерения в милата ни държавичка. После общината я включи в програма за културен и еко-туризъм във връзка с развитието на селските райони, но пак остана само замисъла и паянтовото скеле… В крайна сметка руините и досега си стърчат самотно в полето, обградени от тръни, бурени и найлонови торбички. Единствените живинки, които се навъртат са змии и гущери. Опитахме се да помогнем преди пет-шест години, но се ока-

http://blog.bg

за, че не е възможно да се ориентираш в дебрите на администрация, йерархична подчиненост, „отговорни фактори” и попски увъртания. Формално църквата е на подчинение на Министерство на културата като национален паметник, но претенции имат и Пловдивската митрополия (по какви правила, след като не е действаща църква не е ясно), община Перущица (която не е направила една свястна табела), Министерството на регионалното развитие (???), областна управа Пловдив и още един куп знайни и незнайни дейци на историческата забрава. Предубежденията са неизкореними – министерството, областната управа и общината гледат на всяка благородна инициатива като на възможност да се разпределят някакви пари от техните чиновници, църковните дейци мислят по същия начин като добавят и неизменната си претенция, че по такива дела само те „разговарят с Бога” и всичко потъва в дебрите на порочния кръг „не му е времето” или „има непреодолими трудности”. Та, без силен граждански натиск и добра организация нищо няма да се получи, независимо колко ентусиазирани сме. Трябва да си го признаем. Какво може да се направи, все пак? Колкото и да не ни е приятно, не може да се мине без някаква институциализация на „групата за натиск” Блогария – дали ще е инициативна група, дали комитет или сдружение, все едно – важното е да има хора, които да се занимават с неприятната организационна работа. За тази цел, може би, ще се наложи да напуснем временно блогърското пространство и да се съберем например в района на въпросната Червена църква (ако се приеме тя да е първия обект на интервенцията ни), да се формира „групата за натиск”, да се очертаят параметрите за „събуждане” на „отговорните фактори” или да си напишем блогърското планче за гражданско въздействие. Може да се случи – скоро пловдивските блогъри го доказахме на обща среща. Оказа се, че съвсем не е толкова невъзможно – дойдоха хора от цялата страна. Стига да има добри намерения и търпимост, както и желание. . Сега си мисля, че няма начин да не ни обърнат внимание, ако в един ден електронните пощи на министерствата, общините и митрополията бъдат залети от например 20 000 текстове с един и същ въпрос „Какво направихте за Червената църква? Кога? Ще оставите ли този неповторим паметник на християнската вяра да рухне?” Или нещо подобно. След една седмица – пак. Още 20 000 имейла. Ако замълчат след още една седмица отново пълним пощите им. Може Вежди Рашидов (със сигурност) и Митрополита Николай Първи Пловдивски да не ползват Интернет, но все ще се намери някой служител да ги уведоми, че има десетки хиляди българи, които се интересуват от християнските символи и храмове. За вярата, в крайна сметка. На първо време няма да е малко – важното е да се организираме. Смутително, лично за мен, ще е ако трябва да се събират пари за идеята, защото тогава винаги се създават конфликти. При всички случаи не бива в никакъв случай, ама в никакъв случай да стигат до държавни, общински или църковни чиновници – бъдете сигурни, че всичко ще потъне като вода в пясък. Нека решим дали Червената църква ще е първият „обект” на Блогария, а после помислим за организацията и натиска, който да упражним. Ако сме добронамерени, ентусиазирани, истински християни и българи ще успеем, а след това да помислим и за други храмове на националното ни самочувствие !


ИНИЦИАТИВИ в blog.bg БЛОГЪТ НА ДЖУЛИЯ БЕЛ

“Аз преподавам мир без насилие, а не учението на някакви комунисти, не учението на богатите, не учението на професорите, на учените хора.” ПЕТЪР ДЪНОВ --------------------- --------------------- Ти си такъв,каквото е твоето силно желание. Каквото е то,такава е и волята ти. Каквато е тя,такива са и делата ти. Каквито са те,такава е и съдбата ти. ---УПАНИШАД.-------------Хората са упорити,алогични,егоцентрични.------ ОБИЧАЙ ГИ ВЪПРЕКИ ТОВА! Правиш добро,ще те обвинят в егойзъм и задни мисли.------ ОБИЧАЙ ГИ ВЪПРЕКИ ТОВА! Успееш ли ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове.------ СТРЕМИ СЕ КЪМ УСПЕХА ВЪПРЕКИ ТОВА! Доброто което правиш ще бъде забравено утре.------ ПРАВИ ДОБРО ВЪПРЕКИ ТОВА! Найголемите хора с най-велики идеи могат да бъдат убити от най-дребни хора с най-дребните съзнания.------ НЕ ОГРАНИЧАВАЙ МИСЛИТЕ СИ ВЪПРЕКИ ТОВА! Хората са благосклонни към губещите,но подкрепят само победителите.------ БОРЕТЕ СЕ ЗА ПОБЕДЕНИТЕ ВЪПРЕКИ ТОВА! Каквото си градил с години може да се срине за една нощ.------ НЕ СПИРАЙ ДА ГРАДИШ ВЪПРЕКИ ТОВА! Дай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне.------ ДАЙ МУ ГО ,ВЪПРЕКИ ТОВА!--------------------МАЙКА ТЕРЕЗА

Автор: yuliya2006 Категория: Поезия Прочетен: 204006 Постинги: 573 Коментари: 3963

До всички блогъри!!! Моля ви всеки, който има постинг за БЪЛГАРСКИТЕ РОДОПИ, да изпрати линк в коментар тук или на лични. Същият ще бъде качен към постинга «НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ – РОДОПИТЕ» Земя, като една човешка длан... Но по-голяма ти не си ми нужна. Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна, че е от кремък твоят стар Балкан

НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ –

РОДОПИТЕ

ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ Така се роди една идея, подета като инициатива от множество блогъри, които написаха и представиха на Джулия Бел повече от 100 постинга за Родопите. Една много малка част от тях ще намерите в рубриката «ЗА БЪЛГАРИЯ». Следващата подобна инициатива бе подета от julia13.blog.bg – «БЪЛГАРИЯ В СНИМКИ». Аналогична инициатива бе проявена от taistvena.blog.bg за постинги със «СНИМКИ ОТ ДРУГИ ДЪРЖАВИ» (бел. ред.).

автор: radalia.blog.bg

автор: juliet.blog.bg

автор: gosho568.blog.bg

автор: cindy.blog.bg http://blog.bg

25


26

ИНИЦИАТИВИ в blog.bg ПАНТА РЕЙ - ВСИЧКО ТЕЧЕ БЛОГЪТ НА ТЕОДОР ДЕЧЕВ. Този БЛОГ ще бъде плах опит за обективност при днешното безогледно “политическо говорене”. Дали ще се получи - ще разберем допълнително. Започнах този БЛОГ, защото ми се струва, че имам какво да кажа за различни неща. Живеем във време, в което не само “всичко тече и всичко се променя”, но ускорението на историята,( която уж беше достигнала края си), е такова, че изискванията към обикновените хора все повече се доближават до изискванията към астронавтите. Пускам и някои по-стари текстове, които са били обект на дискусии в Интернет и към които са били пускани линкове в различни форуми. Е, “Събрани съчинения” няма да издавам, но нека текстовете да са под ръка. Нали всичко трябва да е прозрачно и достъпно в информационната епоха ... Поне до някъде... Автор: teodordetchev Категория: Други Прочетен: 319338 Постинги: 153 Коментари: 1333

ЗА БЛОГЪРСКИТЕ КАНДИДАТИ ЗА КМЕТОВЕ От месец август насам се лансира идеята, че блогърите са в правото си да лансират кандидатурата на независим кандидат. Това е самата истина, но трябва изрично да се подчертае, че е малко вероятно, а и противоестествено някой да бъде кандидатиран за кмет, само защото си списва блога по интересен начин. Принадлежността към блогосферата очевидно сближава обитателите й, но не чак до толкова за да преодолеят политическите си предпочитания. Блогърството само по себе си представлява материализирана склонност към споделяне на информация и лични мнения с много широк кръг от хора, но не и принадлежност към някакво политическо направление. За добро или за лошо „Пиратската партия” в шведския и в германския й вариант още не е доплувала до нашите земи. Кандидатът за кмет трябва първо да отговаря на разнообразните изисквания, свързани със съвсем не леката му задача. Принадлежността му към блогосферата може да се третира като допълнително достойнство, като се имат пред вид нарастващите изисквания за прозрачност и отвореност на управлението. Тук вече е мястото да изкажа една хипотеза от чисто политологическа гледна точка. Воденето на блог, колкото и популярен да е той, никога няма да стане достатъчно условие за номинирането на някого за изборна длъжност. Воденето на блог обаче, може много скоро да се превърне в необходимо и дори задължително условие за подобна номинация. Неучастието на политик, кандидатиращ се за изборна длъжност в някаква форма на интернет общуване, в обозримо време ще се третира: - или като признак за НЕ комуникативност и дори за високомерие; - или като симптом, че кандидатът крие нещо и се страхува от общуване с публиката он-лайн; - или като признак за ретроградност, архаични нагласи и неспособност за ползуване на съвременни средства за общуване и политическа комуникация; - или като нежелание да се дава на избирателите своевременна информация за предприеманите от кандидата политически действия. Затова, може да се формулира хипотезата, че съвсем скоро общуването с публиката в Интернет ще бъде част от тъканта на индивидуалното участие на политика в обществения живот. Публиката ще предпочита да види неговото собствено присъствие он-лайн и няма да чака http://blog.bg

„Пи-ар” агенциите да го представят, харчейки безжалостно парите му. Блогърството и / или сродните му форми на онлайн общуване ще се превърнат в част от битието на хората, които се изживяват като политици и съответно в необходимо но не достатъчно условие за номинация за една или друга позиция. Политическите партии би трябвало да имат „рецептори”, с които да могат да усетят обществените настроения, чрез оценката на блогосферата към техните кандидати. Политическите партии би трябвало да ценят смисленото списване на блогове от страна на техните повече или помалко изявени членове, като работа в полза на политическата им кауза. На всички, които се интересуват от възможността за осъществяване на проекта „блогър - кмет”, трябва да е ясно, че не може да става дума за кандидатура, подкрепена безрезервно от цялата или почти цялата общност на блогърите. Предостатъчно от тях ще подкрепят партийни кандидати и това ще бъде повече от нормално. Също така, по никакъв начин не може да се разчита, че кандидатът на блогърите може да бъде избран само от тях. На него ще му се наложи да търси подкрепа от най-различни социални групи. Кандидатурата на блогърите ще представлява найвероятно интуитивно търсене на кандидат, който да отговаря на елементарните изисквания за нормалност – като дееспособност и почтеност. Това ще бъде търсене, освободено от стандартните предразсъдъци за принадлежност към политическото „ляво” или „дясно”. Последното обаче съвсем не значи, че зад избора на блогърите няма да стои определена, при това доста ясна идейна и критериална подложка. На първо място, това ще е изискването за адекватност на кандидата на общоприетите представи за образователен ценз, професионална подготовка и управленски опит. Тук изискванията със сигурност са доста по-високи от изискванията към кандидатите за депутати. На второ място, идват изискванията за адекватност на кандидата към представите на обществеността за елементарна почтеност и непричастност към корупционни схеми, измами и узаконени кражби. За кандидата трябва да има ясни индикации, че при предишните си „отърквания” във властта не се е изкушил да заработи главно и единствено в свой интерес. Такива хора, колкото и да е невероятно има. На трето място, трябва да се отчете, че кметът съвсем


ИНИЦИАТИВИ в blog.bg не е сам войн, а екипен играч. Той трябва да съобщи на гражданите не само как вижда собственото си поведение и бъдеща работа в общината, но и с кого смята да я върши. Оповестяването на екипа на евентуалния бъдещ кмет, поне на трима – четирима най-близки съекипници, трябва да става в аванс, а не да се съобщава на обществеността постфактум и „без право на обжалване”. На четвърто място, може основателно да се предполага, че от кандидата ще се изисква определена политическа умереност и способност да работи с актуалното правителство, актуалния министър – председател и с актуалния общински съвет. Във всеки случай, очакването от блогърския кандидат за кмет ще е да НЕ започва самоцелна конфронтация с изброените институции. Тук е важно да се подчертае следната реалност. София очаква през следващите четири години да не бъде вече третирана като „синьо гето” (изразът принадлежи на министър-председателят Жан Виденов). Това може да стане само при добронамерено сътрудничество между правителството и столичната община. Някой би казал, че в такъв случай най-добре ще е да се подкрепи кандидатурата на ГЕРБ и да се приключва дискусията. Медалът обаче има и обратна страна. Безспорно, от гледна точка на правителството и лично на министър-председателя е най-добре в кметския стол да седне човек, подбран лично от него. Тогава на практика ще имаме ситуация, при която кмет ще си бъде министър – председателят, а избраният от народа кмет ще изпълнява функциите на кметски наместник с повишени правомощия. Подобна ситуация може съвсем да не е лоша за взаимоотношенията правителство – община и да гарантира относителна устойчивост на финансовите потоци към столичния бюджет. Възниква обаче и резонният въпрос, дали евентуалният избор на друг кандидат, който партнира добронамерено с правителството, но има сили да играе ролята на умерен, но постоянен коректив на ГЕРБ-овите партийни интереси в столицата, не би било в по-голяма степен в интерес на гражданите на София ? Необходими са кмет и кметски екип, които да се съсредоточат върху работата, без да се вълнуват, че мандатът им е съкратен. Те ще трябва да наваксват времето, загубено в рамките на конфронтацията „правителство на тройната коалиция – Столична община” по много направления, без да очакват големи отсрочки от страна на гражданите и без да подчиняват работата си изцяло на очаквания медиен ефект. На пето място, хетерогенността на блогърската общност, предполага и определен политически профил на кмета и екипа му. Каза се вече, че блогърите с ясна политическа партийна ориентация ще подкрепят партийните си кандидати. Блогърите, които се ангажират в акцията „блогър - квет” трябва да се чувстват като част от тепърва оформящо се движение, което стъпва на защитата на набор от общи ценности, които да се отстояват с умереност, но и с достатъчна категоричност, когато са застрашени. Тези ценности са: - общодемократични, подчинени на идеята за колкото се може по-хармонично съжителство в рамките на града и за хуманизиране на градската среда; - екологични и тясно свързани със зачитането на човешкото достойнство; - свързани с идеята за „доброто управление”. Тъй като някой би попитал, какво разбирам под „добро управление”, ще заимствам фрагмент от едно много ясно изложение на проф. Тодор Танев: „ ... във всеки един момент от историята на човечеството това е означавало ефективно, ефикасно и кооперативно управление. Ефикасно, защото трябва с най-малко разходи да се

постигне нужния управленски продукт. Скъпото управление не е добро управление. Ефективно означава, че се постига по-голям публичен ефект и обществена полза. А кооперативността (сътрудничеството бел. Т. Д.) дава гаранция, че управлението произтича от повече единици, обхваща общия интерес на по-голяма общност.” Според мен в подобен идеен профил, могат да се впишат хора, които ако използуваме по-традиционната терминология са привърженици на прагматичната социалдемокрация или на по-социално ориентираното крило в християндемокрация или са носители на идеи от сферата на съвременния, покреативен консерватизъм. При тази доста широко зададена рамка, не става дума за идеен тюрлю гювеч, а за известен синтез на политически тенденции, който е неизбежен при управлението на мегаполис, какъвто представлява София. Това е идеен профил, при който доминира идеята за умереността в политическите възгледи и в политическата практика. Написаното по-горе, цели да обоснове смислеността на идеята, блогърите като специфична общност (или по-точно – част от тях) да номинират кандидатури за кмет на София. Без усукване и политическо кокетство, отговорът на прекия въпрос, бих ли приел подобна номинация е, че бих поел подобен риск, ако в последващата дискусия усетя достатъчна морална подкрепа. За материалната по-добре да не говорим на този етап, че ме заболява зъб ... (Материалът е предаден с големи съкращения. Пълният текст е на адрес: http://teodordetchev.blog.bg/ politika/2009/08/27/za-blogyrskite-kandidaturi-za-kmetove.386671 - бел. ред.)

http://blog.bg

27


28

НАУКА, ТЕХНОЛОГИИ, ОБРАЗОВАНИЕ Заратустра Това е моят блог, в който разказвам за моите убеждения, моите интереси и впечатления от света. История, политика, вяра, управление... Автор: raylight Категория: Наука Прочетен: 110413 Постинги: 107 Коментари: 1092

МОЯТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЕЛИТ Деф. Български национален елит – това са хората, които „формулират дневен ред на цялата нация, приемат за своя мисия осъществяването на националната доктрина възможността да го сторят. Мнозинството от нацията следва зададения от елита дневен ред поради споделени ценности и светоглед и поради доверието, което има в елита” 1. Елитът е преди всичко нравствен. Той обича хората, не просто като идея, но и хората в плът, хората, които среща и с които говори. Елитът – това са хората, за които понятия като чест, достойнство, смирение, любов, смелост, вярност, скромност и разбирателство не са лишени от тежест. Всички друго у елита е подчинено на това. 2. Той се състои от системно образовани хора, с богата обща култура, широки познания по елементи от философия, история, политология, културология, социология, теология и психология. Системно образованите хора умеят да сглобяват широката си база от познания в единен, рационален, структуриран и жив модел, в една цялостна система, отразяваща основните взаимодействия в заобикалящия ги свят. Системното познание е и разбиране. 3. Елитът е духовен по своята същност. Натрупаното системно познание е подчинено на цели, които са резултат от духовните му търсения. Той се стреми към нещо, поголямо от личния интерес, или този на семейството му. Чувства се служител и пазител на обществото, знае своето място в общия модел на света, разбира взаимодействията между елементите му и затова общото благо не му е безразлично. Това не е само филантропия, а и чувство за собствена незначителност и необходимост от самозащита. От консервативна гледна точка, духовното ядро на елита е Българската Православна Църква. От по-либерална позиция – това са всички извори на духовна мъдрост и развитие на съзнанието в посока към универсалната любов и мира (Ганди, Далай - Лама). 4. Елитът е приемствен. Елитът е динамична структура, в която непрекъснато влизат и излизат хора, но ценностите остават. Приемствеността се осигурява по линия учителученик, като това обучение може да става в дома (значителна част), в училище (също значителна част след приемането на масовото образование) или учение чрез търсене на ученика. Част от приемствеността е потомствеността (богати и знатни родове, древни фамилии с традиции), но тази структура постепенно отслабва за сметка на други форми на приемственост (намаляване на разликите между знатните и обикновените хора, поради изравняването на възможностите за образование и кариера, еволюцията на интернет обществата). 5. Елитът е богат. Елитът има силата да формулира целите на обществото, а тази сила се формира чрез неговата http://blog.bg

воля, авторитет, духовно и материално богатство. Елит, който е лишен от воля, не е елит. Елит, който е лишен от две от другите три качества също не е елит. 6. Елитът е рационален, без да е асоциален. Системното образование се базира на рационално мислене. Мотивацията за действие на елита (действие според дефиницията) е обичта към хората, но поставените цели се постигат чрез рационален и логически синтез на мисълта. 7. Елитът има най-голямо влияние сред обществото. Богатството на елита е неговата сила, чрез която той диктува модата на обществото, сочи пътя за неговото развитие и естествено заема трайно (заради приемствеността си) върха на обществената пирамида. Той съсредоточава доверието, надеждата и любовта на хората, които се учат от него и се стремят да станат елит. Така той ги увлича напред. 8. Елитът е трансформаторски. Елитът е творец на обществото. Той не се колебае да го трансформира по най-добрия начин, за да го предпази от застой и разруха. Реформата е елемент на трансформацията и основно оръжие на елита за постигане на успешна социална еволюция. Елитът е този, който има волята да поеме отговорността за това. 9. Елитът е патриотичен. Няма как да си национален елит, ако си интернационалист. България е на първо място и след това са световният мир и любовта между народите. 10. Елитът е функционален. Елит е всеки, който изпълнява функцията на елит, описана в дефиницията. При всяко потенциално противоречие между дефиницията и някоя от проявите на описаните качества, дефиницията е с приоритет (не си елит, ако не изпълняваш дефиницията за елит, независимо колко си благороден, честен, богат и красив).


НАУКА, ТЕХНОЛОГИИ, ОБРАЗОВАНИЕ

Тетралектика на природата Всеобщ симетричен закон на съществуването и развитието. Механизъм на еволюцията. Автор: begetron426 Категория: Наука Прочетен: 134696 Постинги: 167 Коментари: 1095

ЗА БУКВИТЕ, ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ЦЕЛОСТТА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ С появата си Разумният човек е започнал да използва втората сигнална система, речта. А с натрупването на знания се появява необходимостта за записване на това знание, което да бъде ползвано от следващите поколения, а не те отново да го преоткриват. За тази цел човекът измислил различните азбуки, които съдържат определени знаци, буквите. От буквите се раждат думи, с които човек дава определение на обектите на материалната действителност. Търсейки връзката между тях разумният човек започнал да строи изречения Заедно с това обективно определение се е родила и мистичната престава за заобикалящият го свят, поради незнанието и страха. На определен етап се ражда и философията, която започна да обединява изреченията в теоретични изводи. Тук няма да правим подробен и обширен анализ на появата на буквите, думите, изреченията и произведенията, а ще се опитаме да изясним тяхната същност чрез тетралектиката. За съчетанието на буквите човек е измислил много правила. Първо ги е разделил на два вида: главни (големи) и малки – диада. Второто основно разделение, което е направил е: гласни и съгласни, и такива, които нито са гласни нито са съгласни, което дава определение на тетралектичната триада. Само буквите все още не означават нещо определено, а получава определение само диференциацията на тяхната графология и звукова тоналност, с което стават различни. Така от различните буквени съчетания (по тоналност и знак) по определени правила се стига до смислени думи, чрез които хората общуват помежду си чрез говорене, писане като стигат така до определение на заобикалящия ги свят. Първото необходимо условие е различието на буквите, което води до възможност да се определят различни думи. Второто условие е правилата за буквените съчетания, чрез които думата придобива различен смисъл и може да даде определение на нещата. Ако липсват тези две условия: различие и правила, смисленото съществуване на думите е невъзможно. В първият случай ще имаме еднообразна безсмислена редица от букви, чрез която нещата не могат да получат определение, а във вторият случай ще получим разнообразна буквена редица от хаотично смесване на различните букви, без съдържание за смислено определение. Необходимостта от различие се явява като страна на развитието, а необходимостта от правила се явява като страна на съществуването. В случая различието (графологично и фонетично) дава възможност да се развиват думите, а чрез правилата (граматичната морфология) думите получават определена цялост. Така различието и правилата определят съществуването и развитието на цялата Природа, което е носено от

тетралектиката. Следващият етап на развитие, е построяване на смислени изречения от думите. Пак влизат в действие различието и закономерните правила. Изречението е вече ново стъпало на развитие, в което са включени не само информационните процеси (паметта), а започва мисловно съчетание от думи, които прибавят към различието и закономерните правила нов елемент – логиката. Така вече смисленото съдържание на изречението не зависи само от различните думи и граматичните правила, а има за главна зависимост логиката. Изречение, което е без логика, е безсмислено. С логични изреченията можем да изразим концентрирани смислени истини (къса форма на истината) като мисли, афоризми, пословици и др., но с това не можем напълно да изразим и определим сложното многообразие в нашия свят и многообразието на нашите интелектуални произведения. Затова е наложително да определим и последния мисловен процес, който дава цялост и завършеност на нашите произведения. Ясно е, че в този процес влиза многообразието от логични изречения. Но парадоксът тук е, че само от логични изречения не можем да придадем завършена и логична смислена цялост на едно произведение. Възможността такова произведение да се превърне в безсмислица е най-голяма. При това положение на нещата е наложително да намерим логичната връзка между изреченията при построяване на нашето произведение, което ще им придаде цялостен, завършен и смислен вид, а логиката ще достигне своя връх. Достигане на такова мисловно ниво е свързано със системите на тетралектиката. Тръгнахме от най-частния тетралектичен елемент на триадата, буквите и по сложния среден член – думите, за да стигнем до третия най-сложен член на триадата – изречението. Целостта на завършена тетралектична система е тетрадата (произведението), която съдържа триадата /букви, думи и изречения/ и издига логиката на най-високо ниво, четвърто състояние на системата. Получава се един завършен творчески цикъл. Затова тази тетрада на тетралектиката е наречена циклична. От разгледаното можем да видим как противоположностите самостоятелно могат да съществуват и като алогизми, а логиката на цялостното произведение им придава смислена цялост, която се превръща в найкъсия път (тетралектичния) за постигане на истината, която се доказва чрез реалната материална действителност, при която субективната логика се превръща в обективна относителна истина. http://blog.bg

29


30

НАУКА, ТЕХНОЛОГИИ, ОБРАЗОВАНИЕ

България Опознай Родината за да я обикнеш......още повече. Автор: ivoso Категория: Туризъм Прочетен: 710015 Постинги: 315 Коментари: 1558

НАО – РОЖЕН Националната астрономическа обсерватория – Рожен, е най-големият действащ научен комплекс по астрофизика в Югоизточна Европа. Тя е открита на 13 март 1981 г. и е една от двете модерни обсерватории за оптични наблюдения и изследвания към БАН (другата е астрономическата обсерватория в Белоградчик). НАО – Рожен, е разположена в Родопите на връх Рожен (надморска височина 1750 м) на около 25 км от гр. Смолян.

автор: ivoso.blog.bg

автор: ivoso.blog.bg

Главният телескоп на НАО – Рожен, е двуметров рефлектор с оптическа система Ричи-Кретиен-Куде, произведен от германското предприятие Карл-Цайс, Йена. Този телескоп все още е най-големият в Югоизточна Европа. Вторият телескоп на НАО – Рожен, е фотометричен телескоп, 60 см, система Касагрен. Снабден е с едноканален фотометър, контролиран от компютър. Третият телескоп на НАО – Рожен, е 50/70 см. Шмид телескоп за наблюдение на широко поле. През 2005 г. в Института по астрономия е разработен и построен 15 см слънчев коронограф, който сега е монтиран в слънчевата кула на НАО – Рожен. С този коронограф започва нова програма по мониторинг на слънчевата корона. Международното сътрудничество обхваща преди всичко страните от Европа: Германия, Франция, Италия, Финландия, Норвегия, Белгия, Полша, Чехия, Словакия, Австрия и всички страни от Източна Европа. Годишно около 10 000 души посещават обсерваторията.

Истинската българска история! Моят блог в Blog.bg Автор: sparotok Категория: Политика Прочетен: 3320 Постинги: 11 Коментари: 217

ТРАКИТЕ И ТЯХНАТА ПИСМЕНОСТ Преди известно време, в интервю за Български Дипломатически Преглед директорът на института по Тракология К. Йорданов изказа мнение, че траките са безписмен народ [1]. Това е едно доста неиздържано изявление http://blog.bg

за човек, чиято цел би трябвало да бъде задълбоченото и непредубедено изучаване на тракийската история. Може сега функцията на Йорданов да е само административна, но от 1971 до 1998 той е автор на доста научни публикации.


НАУКА, ТЕХНОЛОГИИ, ОБРАЗОВАНИЕ При тяхната разработка се изисква прочитане и анализ на най-важните исторически извори. За да се каже, че траките са безписмени, то трябва да се представят доказателства за това. Странното обаче е, че никой от класическите автори не нарича древните обитатели на нашите земи неуки. Херодот, Тукидит, Страбон, Ксенофон, Плиний и др. свидетелстват за богатството, културата и духовната извисеност на траките и техните роднини пеласгите. В свой труд за старите цивилизации В. Дюруй посочва, че в античността траки, пеласги и илири са били считани за три клона на една и съща общност [2] стр.23-24. Това се потвърждава от В.Георгиев (цитиран от Порожанов), който изказва тезата си, че трако-пеласгийският език е говорен в Юго-Източна Европа още от Неолита [3] стр. 43. Представителите на трако-пеласгийската общност са и първите европейци, имащи писменост. Това научаваме от Диодор Сикулски, който споделя, че пеласгите са първите, които използват кадмейските (финикийските) букви и поради това те са наричани още пеласгийски [4] стр. 208. В миналото се считаше, че кадмейския мит е от източен произход, но, както отбеляза С. Янакиева ( цитирана от К. Порожанов), преданието за финикиецът Кадмос е палеобалканско [3] стр 60, т.е. трако-пеласгийско. Г. Херм потвърждава казаното от Порожанов и Янакиева пояснявайки, че финикийците са амалгама от ханаанци и морски народи [5] стр 61. Последните са несъмнено трако-пеласги. Египтяните предават някои от имената им като пелесет (пеласги), дрд (дардани), чкр (тевкри), мешуе (мизи), уешеш (веси), шерден (серди ), трш ( трауси)... [6].[7]. Йорданов май не знае, че буквите на ханаанската азбука, от която идва и финикийската [8] имат своя прототип в много по-старата палеобалканска писменост [9] стр.514519, т.е. посоката на разпространение на най-древната азбука е от Балканите към Азия, а нейни носители са били древните трако-пеласги. Особеностите на ханаанските надписи от Лакис и Бет Семеш [8] показват връзка с много по-старата неолитна писменост от нашите земи. Става дума за пунктуациите и хоризонталните редове за разделяне на текста, които се срещат за първи път в Търдош ( Дакия) [10] и Градешница ( Тракия) [11]. Явно Йорданов не е запознат с факта, че тракийското племе фриги е оставило над 340 епиграфски паметника [12] стр. 302, а в земите на същинска Тракия са оцелели ситовският, кьолменският, дуванлийският, езеровският, да не забравим и двадесетината надписа от Самотраки [13] стр. 86-92. Пълна загадка е защо нашия виден учен не споменава за тези факти? Данните за тях са достъпни дори за любител историк. Изявление, като това на нашия академик, би било разбираемо, ако бе направено не в наше време, а през XIX – ти век, когато се е знаело твърде малко за тракийската култура. Трябва да се отбележи, че в началото на XX-ти век вече са били известни тракийски надписи от V- ти век преди Христа [13] стр. 86. По-късно, с откритието на фригийските епиграфски паметници от Гордион, става ясно, че тракийските племена са имали висока култура през IX-ти и X-ти век преди Христа [14]. Ще бъде напомнено, че древните обитатели на нашите земи разполагат с азбука дори и преди този период. Диодор Сикулски свидетелства, че Орфей и Линей са ползвали пеласгийската азбука [3] стр. 208. Споменатите от римския историк траки са живели през второто хилядолетие преди Христа. За още по-ранна тракийска писменост от трето и четвърто хилядолетие преди Христа дава сведения нашият лингвист И. Дуриданов [13] стр. 92. Как е възможно една традиция, траеща хилядолетия, да бъде премълчана!

Освен, че е директор на института по Тракология, К. Йорданов заема и други постове, а именно председател на научния съвет на Института по тракология, член на Международния съвет по индоевропейски и тракийски науки, да не забравим и, че участва в редакционните колегии на Studia Thracica, Seminarium Thracicum, Thracia Antiqua...[1]. Определено К. Йорданов не си върши работата както трябва, а това е в ущърб на всички нас. Той не само, че е в неведение относно най-древната писменост на траките, но и не споделя нищо по отношение на историческите извори, в които старите българи са отъждествявани многократно с траките. Верно е, че човек с неговата позиция трябва да е изключително внимателен с изказванията си, но от друга страна Йорданов няма от какво да се бои защото дори и археологическите данни показват, че дедите ни са палеобалкански народ. От друга страна имаме и мнението на един от най-уважаваните учени на нашето време сър К. Ренфрю, според когото езикът на траките е сроден с този, говорен днес в България [15]стр. 176. Да не забравяме приетите отдавна от западноевропейски учени работи на Г. Ценов, който, изследвайки рекорден брой исторически извори, доказа, че ние сме древен народ, наричан в древността с различни имена скити, гети, масагети, хуни, българи и славяни [16]. Да се наречем потомци на траките не е тракомания, или фалшификация на историята, а справедлива претенция за своето. Не го ли поискаме сами, никой няма да ни го даде. Първият цивилизован народ на Европа са трако-пеласгите, те са дали писменост, култура и религия на гърците и са наричани богоравни в Илиада. Това е наследство, на което множество народи завиждат, нека не им го подаряваме! Използвана литература: 1. http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/1097/47/ 2.V. Duruy, The World of the Legendary Greece, Leon Amiel Publ.Edition Minerva, Geneve, 1975; 3.К. Порожанов, Общество и държавност у траките, Studia Thracicа 6, БАН, София, 1996; 4. Historical Library of Diodorus the Sicilian, printed by W. Mc Dowell, London, 1814; 5.G Herm, Die Phöenizier, Econ Verlag, Düsseldorf, 1974; 6. Морските народи - http://en.wikipedia.org/wiki/Sea_Peoples 7. Морските народи - http://i-cias.com/e.o/sea_people.htm 8. Протоханаанска писменост: http://www.proel.org/index. php?pagina=alfabetos/protocan 9. J Šavli, M Bor, I Tomažič, Veneti –First Builders of European Community, Editiones Veneti, Wien, 1996; 10. http://www.prehistory.it/ftp/winn10.htm http://www.prehistory.it/fase2/sitovo.htm 11. http://www.prehistory.it/ftp/winn4.htm 12.J.P. Mallory, D.Q. Dearborn, Encyclopedia of the IndoEuropean Culture, Fizroy Dearborn Publ. Chicago, 1997; 13. И. Дуриданов, Езикът на Траките, Изд.Наука и Изкуство, София, 1976 1 4. Фрийгийcка писменост http://sites.museum.upenn.edu/gordion/articles/culture/24artinscriptions 15.C.Renfrew, Archaology and Language, The Puzzle of the Indo-European Origins, Penguin Books, London, 1977; 16.Г. Ценов, цитиран от http://ziezi.tripod.com/bulgarite/43. htm

http://blog.bg

31


32

ИЗКУСТВО Животът е хубав дори и когато не е ! Моят блог в Blog.bg Автор: rotazia Категория: Тя и той Прочетен: 59348 Постинги: 65 Коментари: 343

ДЪЖДОВНО КАФЕ На моя дом грижовните ръце са включили кафемашината. Забравена играчка на дете говори с празната камина. Леглото ми, покрито през глава, след малко ще погледне през прозореца. Tака пречистващо вали дъжда, сънуван дъжд за лепкавата проза! На тялото ми детската мечта, по стълбите в пантофи ще прибяга, ще цопне боса в мократа леха, ще се напие с оживителната влага! А в храма на душата след това, аз ода благодарна ще запея! За всички тези мънички неща, си струва пак да се живее.

Блогът на henzelski Няма описание. Автор: henzelski Категория: Изкуство Прочетен: 191789 Постинги: 190 Коментари: 7379

в баладите, даже полягва сред поемите. И навред оставя следи. По-рехави в плитчините и по-трайни в дълбините на разбирането ни за нея. Поглеждайки към тези следи, една моя приятелка отбелязва: - Но нали, това са само думи?! За щастие, само думи има само в речниците. Иначе по същата логика живописта би трябвало да е само цветове, пантомимата – само гримаси и жестове, музиката – само звуци... Това не е никаква логика. А начин на мислене. Всъщност – само начин. Поезията... Ето какво казва Ален Делон във вечния шлагер на Далида: Пароле, пароле (Думи, думи): - Странно. Не зная какво ми става тази вечер, Гледам те като за първи път. Ти си тази красива любовна история, Която никога не ще престана да чета. Ти си от вчера и за утре – Завинаги. Моя единствена истина. Странно. Но още по-странно ще бъде, ако някой ти шепне това, докато сутрин изпращаш децата си на училище... - Ти си като вятъра, който кара цигулките да свирят и отнася далече парфюма на розите. ... докато бързаш по улиците, за да напазаруваш след края на работния ден... - Ти си за мен единствената музика, която кара звездите да танцуват по дюните. ... докато приготвяш вечерята в кухнята и после миеш чиниите, без да можеш да измиеш дори милиметър от умората, обсебила лицето ти. Би било повече от странно, точно тогава някой да шепне покрай теб с дрезгав глас: - Ти си моята забранена мечта, Моето единствено мъчение И моята единствена надежда. Пароле, пароле... Тайнствени пароли, свързани по необикновен начин в загадъчната същност на Поезията. Ала те са само думи, нямаш ли сърце да ги видиш и чуеш. Те са само думи, щом не можеш да ги усетиш със закърнелите си сетива. Но ако нямаш... ако не можеш... тогава... ти какво си?!

ЗА ПОЕЗИЯТА Когато мъглата пада ниско, за да скрие грозните неща, мисли и намерения, там някъде – забулена в нея и себе си, тихо пристъпва Поезията. Тя може да прави всичко. С нас. Както повечето приказни творения, родени сред мъглата в душите ни. Когато вдигаме очи към небето с надежда бог да ни изпрати ангела, който носи благата вест, вместо него от небето слиза Поезията. Тя може да направи всичко. От нас. Както повечето приказни творения, родени в облаците на душите ни. Поезията притичва през тристишията, присяда http://blog.bg

автор: iliada3.blog.bg


ИЗКУСТВО

Писателският блог на Васил Лично творчество Автор: veninski Категория: Изкуство Прочетен: 17617 Постинги: 25 Коментари: 421

С тази авелзаманска историйка се присъединявам към усилията на моята скъпа приятелка Джулия Бел - НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ ! – РОДОПИТЕ.

ЗМИЯТА* Освен любов, Родопите са и една голяма болка... Тая зловеща история се случи в Дряново седемнайсет века подир Христа. В нея има много болка и горчилка. Тя е рана, дето не спира да кърви... Малкото родопско селце - сгушено на зàвет между височинките Дръндевица, Пандурова чука и Кутела, се пробуждаше сред аромата на мащерка и бор, без да подозира каквото и да било. Лятната сутрин, не предвещаваше нищо лошо - слънцето, кацнало на ръба на баира, хвърляше игриви зàрници, тук-там пролайваха кучета, чуваше се весела човешка врява. Трийсетината ханèта1 бяха се съвзели от чумата, която допреди три летà натръшка сума ти народ. Селяните вече се отърсиха и от глада и немотията, споходили ги подир мòра, че Господ им даде два берекета един след друг, та понапълниха празните хамбари и взеха да споменуват даже за празненства и веселби. В топлия августовски ден дряновци стягаха черковен празник - Успение Богородично, тъкмежът, за който почна от неделя време. Скришом калесаха поп другоселец да служи в черквицата “Покров Богородичен”, на която помежду си викаха простичко “Света Махрамèна”2. Каньо кехая пък хариза коч за чудо и приказ, а за подир курбана придумаха Махньо да надуе гайда макамлия3. Той бе баш свирачът на селото, свирнеше ли отнякъде - всичко живо замираше наоколо... Параклисът на Христовата майка, вдигнат извън селото още в старо време, се издигаше на затулена полянка върху стръмния бряг на малка рекичка, дето отпосле старият Табак измайстори тепавица. На светилището идваха не само дряновци, но и колибарите от съседните махали, чиито прадеди също имаха намеса в градежа му. В каменния параклис почитаха всички черковни празници, но богородичните сбираха най-много люде. Казаните с курбана кротко къкреха на огъня, когато първите нетърпеливи богомолци взеха да дохождат. Между тях, облечени в домашно тъкани ризи и кафяви потури, препасани с алени пояси, напето пристъпваха Станьо и Запрян, които захващаха да ергенуват. Близнаците бяха от многолюдното домочадие на Махньо, на когото майка му веднъж, като отряза пъпа на поредното си внуче, благо рече: “Господ най-сетне се смили и ти даде син наново. Даже два наеднъж! Ама с тях дечинкисе станаха десет. Да кръстим последносу Запрян, та белким се запреш.”, при което ликуващите очи на гайдаря неочаквано овлажняха... Насетне обаче спази майчината заръка. Християните не преставаха да прииждат, макар че попът, когото чакаха откъм Пашалийския букак, още не бе сколасал да довтаса. Жените - наобиколени от тумби деца,

идеха с ухаещи боговѝци4, увити в шарени месали, а подир тях - нагиздени в нови пъстри премени и китка на чело момите догонваха звънливия си смях. Накрая тежко-тежко пристъпваха мъжете - по-младите носеха забунче5 върху разгърдената риза, а по-старите - и преметнат през рамо ямурлук. След половин сахат, когато весел детски глас възвести идването на духовника, мястото пред параклиса вече бе пълно с народ. Горе откъм окосените ливади, дето бяха кондисали селски билюци, върху гърба на едро муле идеше побеляло старче в расо. - Бог да ви поживи, чеда мои! – с ведър глас поздрави попът, на когото заради ниския ръст свойски викаха Нойчо, наместо да го зоват с името библейско. - И тебе да поживи, дядо попе, и тебе... – вкупом му отвърнаха вярващите, като го наобиколиха. Свещеникът, пъргав за годините си, рипна чевръсто на земята и взе да се здрависва: - Как е овчарлъка, Каньо кехая? - Бива, поп Нойчо, бива… - усмихнато му отвърна двуметров мъж с прошарени мустаци и добави: – Берекят версън!6 Щом отмина посрещането, поп Нойчо взе от дисагите поизгубил сияние с годините патрахил, допря устни в него и като се прекръсти, го надяна на шията. Подир това хвана вехта библия в ръка и пристъпи към храма. В края на службата той освети боговѝците и курбана и запръска за здраве и берекет множеството, като подаваше сребърен кръст. Щом свършиха молитвите на свещеника, писна гайдата на Махньо, а мъжете край него подхванаха: Расти ми расти, Черешке, големка да ми порастеш, пенджурине7 да ми закриваш, ага8 минават агине нахвътре да ми не гльодат... Сетне без прекъсване гайдарят подхвана друга песен, в която екнаха и свенливи женски гласове: Добре ми дойде, деверьо, от върла чука планинска с батко ти да ни сдобриш, че сме са снощи карали... Точно тук обаче се случи нещо неочаквано. Откъм Криви ливади се чу воят на сплашени кучета, подир който сюриите се юрнаха като луди околовръст. Начело, понесли звънливи дипли чанове, препускаха гойни кочове, а на опашката дребни агнета силом догонваха майките си. Когато ливадите се опразниха, долетя див конски тропот и на часà турски аскер се изсипа пред черквицата и обгради богомолците. - Ош гелдин, агалар! – поздрави Каньо кехая водача им, но Дормуш али го изгледа отвисоко и без да отвърне на селяма му, рече: - Дирим ги в селото, пък те се скрили... - Не сме батакчии9, агалар, немаме бакѝи10 към султана! http://blog.bg

33


34

ИЗКУСТВО

– побърза да каже овчарят, помислил, че идат за беглика11. Чули това, турците гръмогласно почнаха да се кикотят, а накрая главатарят им заговори през смях: - Дошли сме да ви намалим данъците, не да ги събираме. Ха-ха-ха! – и като се наслади на учудените погледи на християните, зловещо притури: – Правоверни ще ви сторим! Ха-ха-ха! Бис биллях! Пълно мълчание! Раздрано насетне от писъци и плач... Махньо впери поглед във водача на друговерците, който гледаше хептен злорадо уплашените люде. Въпреки брадата и мустаците му, като че ли нещо познато имаше в гарвановочерните му очи. Додето гайдарят си биеше акъла, усети раздираща болка в гърдите, сляла се в едно със спомена отпреди четвърт век, когато аскер взе кръвнина първородния му син по време на кòсан на Димовица... - Оти бре, сине ... – едва-едва се отвориха Махньовите бърни, а миг по-късно гайдата му жално проплака под рухналата снага. Станьо и Запрян - нищо не разбрали - се спуснаха да помогнат на баща си, ама бяха закъснели... Без да обръща внимание на суетнята около умрелия, еничаринът рипна от коня, разпореждайки се: - Сваляйте фесовете! – и като стисна ятагана си, обяви високо: – Който не приеме Аллах, го чака... - Агалар, дà са простим първо с нашия си бог! – прекъсна го гласът на поп Нойчо от параклиса. - Как смееш бе, папаз? – разтрепери се началникът, но след миг изглежда нещо в него заговори, та великодушно махна с ръка. – Хайде, от мен да мине! Примолете му се! Християните подеха сетната си молитва, а Дормуш али заоглежда мястото - знаеше, че без кръв няма да се размине! Раята от тия колиби въз облаците бе провалила не един пратеник на падишаха – незнайно как надушваше опасността и се криеше с месеци из дупки и дерета. Одеве щом влязоха в опустялото село, си помисли, че гяурите пак са скрити нейде, ама като чу гайдата, разбра, че паднаха в капана му... Пътеката край параклиса слизаше на ръба на бездънна пропаст, а насетне виеше като през порта между оплетени до върха борики и криеше тънката си снага надолу в гъсталака. “Баш за ашладисване на рая! Каѝл12 ли е - през капѝята13, инак – в дерето!”, рече си злодеят и нареди на двамина главорези и ходжата да го следват. Когато всичко бе готово, Дормуш али се провикна: - Водете ги по един! Папаааааз, гел бурдà14! Ти си сефте! – като си мислеше, че стори ли свещеника маскара, нататък ще е лесно! Поп Нойчо, съпровождан от дебеловрати турци, за-крачи смирено към своята голгота. Като стигна на три аршина от чудноватата порта, се спря, а главатарят кимна на гавазите да се връщат и заповяда на своя духовник: - Айде! А ходжата – застанал между бориките с пискюллия фес в ръце -замляска лукаво с уста: - Повтаряй след мене! Един е Аллах ... - Един е... – почна попът и недочакал сатанинския блясък в очите на Дормуш али, се метна неочаквано в бездната пред смаяните погледи на главорезите. – …Гос-по-о-о-о-о-д… Като видяха тая смелост, селяните зароптаха: - Я не турем фес на главаса! – пръв се извиси гласът на Каньо кехая. - И я! И я! – последваха го още два-трима. - Дайте бабаитите! – разпени се Дормуш али и с кръвясал поглед извади ятагана си. – Ваш’та мамка гяурска! С ръце вързани отзад, пръв му доведоха Каньо кехая. - С фес или...? – го попита душманинът. - По-добре без глàва, агалар... – кротко му отвърна овчарят и се извърна за последно да види роднините си, които вече ридаеха на глас... http://blog.bg

Гавазите го бутнаха на колене. Онзи зверски замахна... Женски писъци и детски плач се сляха наедно... - Давайте другите! – изкрещя Дормуш али. Когато дерето потече в червено, белобрадо старче тръгна между людете: - Брате, тъй семесу ни ше измре! – и поведе оределите мъже... - Твой ред е! – рече ухилен отсреща еничаринът на духовника и почна да бърше калъча си. - Ашколсун, бе! – каза ходжата на белобрадия и захвана: – Един е Аллах... - Един е Аллах... - ... и Мохамед е неговият пророк. Старецът повтори, а онзи му тури фес и го пусна между бориките… След малко дойде ред и на близнаците. Отпред крачеше Станьо, а подире му - Запрян. Не щеш ли, преди да стигнат до ходжата, от скална цепка изпълзя шарена змия. Като видяха пепелянката, братята мигом се юрнаха към нея, белким ги избави от феса. Изпревари задният... Змията захапа цървула на Запрян, изненадана от появилия се крак. Момъкът понечи да я хване за главата, но влечугото кривна и почна да се увива около ръката му. Изведнъж очите на Запрян се изблещиха, а миг по-късно той закрещя обезумяло: - Олеле, майчо, умрях си! – и със змия в ръка се затърча към Ходжата и Дормуш али, които - видели всичко, уплашено се отместиха от бориките. – Оле-ле-е-е-е-е … А момъкът, минал като шемет помежду им, се изгуби надолу в гъсталака, крещейки колкото му глас държи. Главорезите се спуснаха подире му, но ги спря гласът на Дормуш али: - Оставете го! Аллах луди не ще, а и гяурът тъй и тъй ще умре. Ха-ха-ха! – закикоти се той. Станьо - стърчащ самотен над бездната - тъкмо щеше да последва съдбата на поп Нойчо, но писъкът на майка му го закова на място... И покорно свърна към чалмите... Когато не остана ни един без фес, Дормуш али нареди да запалят светилището и подкара потерята си към поредното село, а мястото, дето православните зорлем станаха правоверни, насетне нарекоха Турчин дере... Мина време. Кръвта на непокорните отдавна бе изтекла от дерето, когато един ден на оцелелия близнак, насила станал Ахмед, му пуснаха хабер, че Запрян е на смъртен одър... Макар че тутакси оседла мулето, тъй се случи, че като потропа на къщата му, Запряновица се изписка... Сетне разбра, че змията в дерето не го е и докоснала даже, щото я държал здраво, но като видял, че агаларите му влизат в положение, се престорил и на ухапан, и на луд и си плюл на петите. Скитал се нагоре-надолу, докато накрая се озовал в Югово, дето се оженил, народили му се деца. Сетне нарочно не пращал вест, да не стигне до лоши люде... Щом усетил обаче, че Господ го вика при себе си, му се приискало да се види за последно с брат си... В тая злочеста история, в която силом разлюбваха Христа, змия раздели родни братя. Тя раздели много братя, бащи и синове! Но зловещия синор помежду им тури не змията от дряновското дере, а тая, дето векове наред смучеше родна снага… Автор: Васил Венински 1 ханè (пер.-тур.) – къща, домакинство 2 махрамà (тур.-ар.) – вид кърпа; в случая покров 3 макамлия (тур.) – мелодична, сладкозвучна 4 боговѝца (диал.) – обреден домашно печен хляб 5 забун (ар.-тур.) – къса горна дреха без ръкави 6 диал. от берекет версин (тур.) – благословия към Бог; благодаря на Бога


ИЗКУСТВО 7 диал. от пенджера (тур.) - прозорец 8 ага (диал.) – кога, когато 9 батакчия (тур.) – лице, което не си плаща данъците 10 бакѝя (тур.-ар.) – несъбрани стари дългове 11 беглик (тур.) – данък върху овце и кози 12 каѝл (тур.-ар.) – който одобрява нещо; съгласен е 13 капѝя (тур.) – врата, порта 14 гел бурдà (тур.) – ела тука! *Разказът е включен в сборника „Деребейски времена”.

Финландофилски работи Моите страсти и вълнения...нещата от които се интересувам...и манията ми по Финландия. Автор: paivakirja Категория: Лични дневници Прочетен: 560 Постинги: 12 Коментари: 7

HIM Днес реших,че е срамота да не кажа няколко думи и за любимата си група. Блъсках си главата 30 минути в размисли как да започна и какво точно да напиша, но нищичко не ми идваше като хората…накрая не издържах, и се размрънках на един приятел. Запитах го какво би написал той и ето какво ми отговори: “Финландската група His Infernal Majesty дойде като сън в моето съзнание някъде зимата на 2004 година.Техният стил, Love Mеtal, е измислен от фронтмена Ville Valо, който за мен е невероятен човек. Чаровен, забавен, с невероятен глас, който не може да се опише с думи.Той успява да впечатли не само мен, но другите като мен с прекрасния си чар и усмивка и високия си диапазон на гласа. За мен музиката на HIM е тази, която би накарала всеки да потръпне, да настръхне, в нея всеки може да преоткрие себе си. Затова за мен са толкова специални. Групата се състои от много различни и странни хора, но

музиката, която правият, е нежна и чувствена. Да си призная бях свикнал на по-твърда музика и в началото, когато ги чух, изобщо не ми харесаха, но един ден си казах, че може би трябва да се заслушам повече и бях прав – след няколко месеца бях омагьосан от групата, така да се каже. Първият албум, който слушах беше Dark Light и него никога няма да го забравя. Не след дълго реших да се поинтересувам за тях и след като го направих разбрах, че това е моята група.” След като прочетох мнението му, окончателно изгубих музата си… щях да го повторя – мнението ми е същото – за мен тя е Моята Група, любимата ми, една от първите финландски групи, които чух, и която веднага ми покори сърцето. Харесвам всяка песен, гледала съм всеки клип, имам куп статии и техни постери... Луда фенка съм и не мисля, че някакви сухи думи биха изразили моето възхищение към тях! Из нета има достатъчно информация, така че ще си спестя огромната биография, дискографията и т.н., който не е чувал за тях (в което се съмнявам) и проявява интерес да се консултира с “чичко” Google. Поздрав за всички фенове с http://vbox7.com/play:9720f6d0 и, естествено, призовавам всички останали да ги чуят... дори тези, които са с негативно мнение – чуйте ги и се заслушайте във всеки един детайл от мелодията и текста и ще видите, че не заслужават вашето пренебрежение. А аз с нетърпение ще си чакам новият албум, който се очаква да излезе през август 2009г. P.S.: И едно голямо Благодарско на Весо за помощта.

Блогът на Чарли Не следвай път! Върви, където няма път и остави следа... Автор: essy Категория: Изкуство Прочетен: 98567 Постинги: 202 Коментари: 1790

КУРБАН Петлите ги заклахме на разсъмване – и замириса селото на кръв. Убихме с тях душите си на съмване – в курбан принесохме ги – като стръв. На църквата камбаната е глуха. И стене жално – вместо благослов. Сърцето в нас по-бавно някак тупа – животът е достатъчно суров... И плевнята запалихме на клада – курбанът нека по-добре уври. Прокудихме и спомените в Ада – и родството със братя и сестри. Продадохме и старата си къща – за някой лев... За повече пари. Но споменът отново там ни връща – боли ни... А курбанът ври ли, ври...

автор: Михалис Гарудис

СНИМКА - www.myspace.com http://blog.bg

35


36

ИЗКУСТВО

автор: iliada3.blog.bg

Someday, somehow... M.I.B. - мъжете в черно, с черни профили и с бели души!! Пазителите на реда в блога. Автор: blackle Категория: Лични дневници Прочетен: 16175 Постинги: 31 Коментари: 65535

ЛЮБОВ КАТО ЕДНА ЦИГАРА…

Мина още една седмица и той не издържа... но този път реши да пробва с нещо по-слабо, което да не го натоварва толкова.. Отскочи в отсрещния магазин и си купи най-леките цигари. Изпуши една, но още след първата разбра, че тези не са неговите цигари... други му трябваха... На другия ден отиде и отново купи кутия, този път друга марка... ефектът беше същия! Все нещо не беше както трябва и нещата не се получаваха, така както той искаше... След дни в търсене на точните за него цигари му бе писнало и след като излезе от магазина с нова кутия, той бързо я отвори, запали, изгаси на секундата и захвърли… отново бе попаднал на грешните… Прибра се у дома отчаян, че и без цигари не може, но с тези различни, а в същото време много еднакви и безвкусни цигари, също не може... Излезе на терасата, видя стария пепелник, още неизхвърлен от онази така тежка за него цигара... Взе запалката, бръкна в пепелника и извади намачканата угарка, пооправи я и запали... Оказа се, че не са толкова тежки, колкото му се бяха сторили последния път, когато е пушил от тях – просто се е бил пренаситил и затова му е станало толкова тежко… Доволен се върна в стаята, бръкна под леглото, а там го чакаше най-голямата му страст... найголямата от всички други... Изводите, които направи за себе си бяха, че е човек, който държи на марката си – тази, която толкова сладко го убиваше, и не би я заменил за никоя друга... А самата страст не беше към цигарите, от които лесно би се отказал, това беше страст, дърпаща го точно към тази определена марка и никоя друга...

Странстващият медиум книгите ми може да намерите на: cefules.net Автор: cefulesteven Категория: Изкуство Прочетен: 1525835 Постинги: 2197 Коментари: 21926

Пламна бързо, запалена от огъня на страстта… Вземах я на бавни, сладки дръпки, такива, каквито само един истински пушач би усетил… Гореше бавно, доставяше ми удоволствие, наслада… бавно гореше, сладко убиваше… но дойде моментът, в който изгоря... безвъзвратно! *** Май се оказа, че да се откаже от цигарите не бе толкова лесна работа.. След като пригаси фаса, той се чувстваше толкова зле, че хвана кутията и я хвърли под леглото, заклевайки се, пред самия себе си, че ще спре това бавно самоубийство – ще се откаже от едничката си страст – цигарите! Първият ден беше тежък за него, но след няколко дни, може би седмица, той реши, че вече е преодолял зависимостта и може без тази благодат... Уви, един ден, докато вървеше по улицата на път за дома си, сетивата му бяха пронизани от добре познато до преди известно време усещане... Прибра се и залости вратата... Седейки на земята, подпрял гърба си в стената, той беше изпаднал в шок, че страстта му към цигарите е много по-силна, отколкото е очаквал, и всеки момент, в който се сблъска пак с това усещане, може да се подлъже и да пропуши отново... http://blog.bg

ОРЕХОВА ТОРТА Знае баба как да говори по всякакви въпроси. Особено по сексуални. Особено когато е едва на четиридесет и много хубава. Внучката й има по-голяма нужда от родителско внимание, а баба от онова, което не й е достигало никога. Внучката иска отговори, баба само пет минути, да бъде оставена на мира, за да прати два мейла на свои виртуални приятели с идентичен текст. Хубаво е, че баба има и чувство за хумор, освен всичко друго, което може да се нарече привлекателно. - Слушай, миличко. – казва баба. – Попита ме откъде идват бебетата. Ще ти кажа, но няма да казваш на вашите, че съм ти казала, нали? Малката кима послушно. Очите й стават по-големи. - Не. – отказва се изведнъж баба – Ти няма да издържиш и ще ме предадеш.


ИЗКУСТВО - Няма да те предам. - Наистина ли? - Наистина. - Как да ти повярвам? Момичето замлъква, опитва се да намери нещичко, с което да убеди баба си, че ще спази обещанието си. Снощи я попита, защо татко й няма татко. Нали деца не могат да се родят, ако си нямат татковци и майки. Баба както се смееше, спря, нищо не каза. После пак се смя, но остана чувството, че е попитала за нещо, което не трябва да знае. - Повярвай ми, честна индианска! - Ама ти не си момче да се кълнеш така. Хайде, от мен да мине, ще ти се доверя…но няма да ме издадеш. - Няма. - Бебетата са вътре в орехите. - Ей, ама бабо! Не е вярно, има ядки. - Повечето имат ядки, но в някои има бебета. Момичето се чуди да вярва или да не вярва, но баба сега не се шегува, защото не се смее. - И в онези ли има? – сочи момичето масата, по която се търкалят орехите за тортата, която баба по-късно ще направи. - Откъде да знам, дали ще има. Може да има. Искаш ли да провериш. Вземи чукчето дето е в чекмеджето, но много внимателно, да не си удариш пръстите или да не нараниш бебето, което може да е вътре. Толкова въздействаща беше баба, че момичето повярва. Първия орех удари много силно. Втория – много слабо, три пъти го удря, докато накрая намери смелост и пак удари много силно. Много внимаваше на третия. Пред очите й беше разкървавеното дете на бебето. Не беше й правило досега впечатление колко остри са черупките. На четвъртият се потеше. На петият беше готова да заплаче. Шестия удари с ярост, че все ядки излизаха, но съжали. За миг и се стори, че вижда кръв. Ядката беше червена. Преди да удари седмия имаше чувството, че няма да може да го направи. Страх я беше, страх я беше да не нарани бебето. - По-смело, мило. – рече й баба, чиито пръсти вече препускаха по клавиатурата – По-смело, защото оставиш ли го вътре, то ще се превърне в ядка като всички останали. Всички ядки са били бебчета, но никой не ги е извадил и са се превърнали в ядки. Ридаеше вътрешно малката. Не искаше да нарани бебето, не искаше и да го оставя да се превърне в ядка. Искаше си то да порасне, да стане колкото нея и да си говорят. Не винаги я оставаха при баба техните, а тях все ги нямаше. Много работа имаха. Нямаше сили в ръчичката, по-скоро от страх да

автор: iliada3.blog.bg не нарани. Набра я. Другото й се стори по-лошо. Неусетно

счупи всички черупки и не можеше да си вземе дъх от обида, че е излъгана. След часове, забрави. Толкова сладка беше ореховата торта. - Такъв е животът. – рече баба – За теб бебе и любов е все още едно и също. И трябва да е едно и също. Но когато не откриеш любов, не забравяй, колко сладка е била тортата. Думите се запечатаха дълбоко в съзнанието на малката. И добре, че беше наведена над сладкиша, да не види, че сълзите в очите на баба, не са никак сладки, когато повтори: - Когато не откриеш любов, не забравяй, колко сладка е била тортата.

~~=~~ Блогът на Julian Williams Автор: jwk Категория: Забавление Прочетен: 16995 Постинги: 24 Коментари: 71

ФИЛОСОФИЯ ПРЕЗ РОЗОВИ ОЧИЛА Хапчетата ме доведоха до Лудост и блаженство. За мен и двете бяха част от идеала ми. Вече не знам дали спя или съм буден. Сънувам с отворени очи. Реалността е относително понятие дори за хората, които не вземат ЛСД. Мен само едно хапче ме извади от скучната и прозаична действителност. Потопих се в свят на фантазии и мечти, където няма невъзможни неща. Видях ада. Ще ви го опиша. Там всички се забавляват и нарушават всички божи заповеди. Правих секс с дявола и карах вещиците да ми духат, а те имат остри зъби. Много са грозни. Видях се с Христос, който успокояваше Юда, за да не чувства вина защото ролята на предател, която самият Господ му бе отредил, мъчеше съвестта му. Мога да плувам като никой друг на пода на Лудницата. Боря се с големи вълни, а веднъж дори карах сърф на огромно цунами. Летял съм с МИГ 29 и се хвърлих като парашутист от самолета, но парашутът ми не се отвори. Тъкмо си казах: край – ще трябва да се върна в самолета за да взема нов парашут, ама къде ти, досетих се, че бях бил пилота на покер и той искаше да ми го върне, затова не се върна на заден ход. Добре че сина ми се занимаваше с много доходен бизнес, а именно продажба на детски балони та ми беше дал в знак на признателност, че го научих да играе покер, един розов балон. Приземих се успешно във Виетнамската джунгла, но там… Сражения между някакви жълтурковци и Чарли Шийн. Даде ми автограф и си поговорихме за това дали очаква да получи Оскар. Ей, това момче си го бива, ама на покер… Бих го. Тъндара-мъндара. Звучи някаква песен по радиото. А… http://blog.bg

37


38

ИЗКУСТВО -

Хайде на бонбоните. Не мога да разбера защо им викат бонбони. Те са бели и не са сладки. Един път почнах да хрускам така наречените бонбони и оттогава докторът забрани на сестрите да ги наричат бонбони. Само тая стара вещица – сестра не-знам-коя-си, си прави майтап с мене. Да започнем отначало. Бях на 15 години, когато започнах да пуша трева, събирахме се с отбора наркомани. Дърпахме по три-четири пъти от марихуаната и разсъждавахме върху вечните въпроси. Това продължи година-две (паметта ми изневерява), когато почнахме да правим различни смесвания на хапчета, алкохол и трева. Минах на екстази, ходехме по дискотеки и живеехме. Тогава за мен това бе истинският живот. Баща ми и майка ми бяха постоянно на работа и ангажирани. Даваха ми пари, всички бяхме богаташки хлапета. Беше велико, секс с дрогирани и едновременно пияни момичета. Един път се завихри такава оргия, че случайно опитах секс с момче. На другия ден повръщах. Животът продължава и каквото и да се случи то е било и преди. Няма нищо ново под слънцето. Пък и начинът ми на живот не се измени от преживяното с момчето. Веднага реших да се възстановя по обичайния начин. Петстотин грама водка и едно екстази и забравих за случката. Но пак повръщах. Постепенно започнаха да се случват неща, които разваляха дрогирането. Едно момче от компанията падна, докато се вихрехме в един клуб, и не можа да стане. Помогнахме му да стане, но беше парализиран и с поглед, който беше като на олигофрен. След известно време го пратиха в болница и никой не се осмели да отиде да го види.

любов към живота, ние станахме играчи в игра, при която загубата е фатална. Решихме как да играем. Покер. Това беше нашата игра, който загубеше вземаше смъртоносен коктейл. Аз бях много добър. Почти най-добрият. Не. Аз бях най-добрият. Останахме трима. Покер. Обзаложихме се. Раздаването започна. Две аса, две десятки и осмица. Разумно бе да оставя двете двойки и да чистя осмицата с цел фул и презастраховане. Аз реших да рискувам – махнах двете десятки и осмицата с цел трето асо. Но… Не ми се умираше. Може би някой ден щях да откажа наркотиците. Беше ми малко трудно да им кажа, че няма да изпълня облога. Щяха да кажат, че съм страхливец. Ами другите, които загубиха. Те изпълниха облога. Идея проблесна в мен. Дайте ми от това, от което всички се страхувате. Аз предпочитам мъките, а не покоя на смъртта. Какво имаш предвид? – попита едното момче. ЛСД. Аз съм по-смел от вас. Лежах и гледах тавана. Защо ли стените на Лудниците ги боядисват в жълто. Бия на покер всички тук, но това едва ли има значение. Направих грешката на живота си. Не. Аз отказах наркотиците. Победих всички от моята компания. Виждам третото асо…

Блогът на esen Моят блог в Blog.bg Автор: esen Категория: Хоби Прочетен: 433892 Постинги: 266 Коментари: 8878

ИМА ИЗХОД Когато си на дъното, когато очите ти са ручеи солени. Когато си изкряскал тишината, а тя нахално иска да те вземе… автор: iliada3.blog.bg Най-красивото момиче в групата мина на хероин, почнаха да й се появяват рани по тялото. И сега се питам какво ли стана с нея. Разбрах само, че лекарите я определиха като безнадежден случай. Искам да си я представя такава, каквато беше преди това, но не мога. Защо ли лошото се помни по-лесно. Никой от групата не я спомена повече. Всички бяхме сигурни че ще избягаме от ужаса като не му обръщаме внимание. Но бяхме нагазили дълбоко в лайната. Групата понамаля. За мен бе ужас, когато най-добрият ми приятел се самоуби. Скочи от тринадесетия етаж на блока си. Само аз го видях на какво приличаше. Взехме решение, че щом сме тръгнали по грешния път ще довършим нещата и ще си играем със смъртта. Никой от нас вече не чувстваше http://blog.bg

Когато те превие вятър и в кал са двете ти колене. Когато изтече реката и сухото й дъно стене… Когато си останал пясъци, събрани в шепите на времето и всичко се руши със трясък – не давай да те вземе то. И там, на дъното все още, от пясъка иззидай замък. И в най-отчаяните нощи със кремъче събуждай пламък.


ИЗКУСТВО Ние всички сме деца на Вселената

И ВСИЧКИ ИМАМЕ ЕДНАКВО ПРАВО НА ЩАСТИЕ. “Не в пространството аз трябва да търся своята човечност, а в реда на мислите си. Чрез пространството, Вселената ме поглъща като трошица, чрез мислите си я поглъщам аз.” Блез Паскал

Автор: victoriavselena Категория: Звезди Прочетен: 122702 Постинги: 420 Коментари: 2323

БЯЛАТА РОКЛЯ Страх я беше да не пипне калта, да не се изцапа, искаше да си остане все така съвсем чиста, облечена в бялата си рокля. От малка обичаше да се облича в бяло и да се пази чиста. Отначало, естествено, й беше трудно, но след толкова много предупреждения от страна на майка си – свикна. Когато беше малко момиченце, трябваше много да внимава като играе на улицата, но все нещо се намираше да я изцапа – я топка, я префучаваща кола. После майка й се разплакваше от обида – “Аз те гледам, грижа се за теб, да си чиста и спретната, а ти пет пари не даваш.” За да не огорчава майка си, предпочиташе да не играе с другите деца и да си стои в къщи и да преоблича куклите си. Така имаше по-големи шансове да не се изцапа. Е, вярно е, че майка й намираше за какво да си мърмори, но тя я разбираше и съжаляваше – от умората беше. Много работеше майка й, ставаше рано, запалваше печката, приготвяше закуска и после бързаше за работа. Привечер се връщаше, започваше да чисти къщата, да мие, да готви, да пере. И така до късно. Тогава нямаше телевизия, която да я спира от шетането, затова то продължаваше почти докато си легнеше, когато беше вече много, ама много уморена. За това и беше нервна и се разстройваше лесно. И не само, когато виждаше, че роклята й отново е за пране. А тя се стараеше, много се

стараеше да не се цапа, ама откъде се взимаха тези петна, така и не разбираше. С времето, за да запазваше роклите си чисти, се събличаше веднага щом майка й излизаше за работа, слагаше нещо старо и не толкова красиво и оставаше така, докато не дойдеше часа на връщането й от работа. Знаеше, че е важно, не искаше да разочарова майка си и затова никога не забравяше да се преоблече навреме. Вярно, че вече не носеше белите си рокли с удоволствие, но затова пък майка й не й се караше толкова често. Бели рокли. Имаше няколко. Пазеше ги в гардероба. Обичаше ги, но рядко ги носеше. Майка й отдавна я нямаше наоколо, но гласът й беше останал. И всеки път, когато видеше бяла дреха чуваше думите й “И внимавай да не се изцапаш, че каквото си леке”. Много внимаваше да не се изцапа. Не се занимаваше с никакви мръсни работи, не говореше мръсни думи, обръщаше гръб на момчетата, които й говореха за онези мръсни неща, прекъсваше приятелките си, когато искаха да споделят за поредната си мръсотия. Дори не се докосваше, до някои части от тялото си, за които знаеше, че принадлежат към мръсната област. Държеше да е чиста. И в думите си, и в делата си, и в душата си, и в дрехите, и домакинството, и тялото си. Но където и да отидеше все за мръсотии говореха. Мръсните теми навлязоха в изкуството, телевизията, вестниците. Днешните млади си бяха едни мръсници. Стараейки се да отбягва местата, където се споменаваха мръсотии, установи, че вече никъде не може да отиде. Светът бе станал мръсен. Мръсотиите, като че ли бяха навсякъде – хвърлени боклуци, замърсяване на водите, въздухът бе пълен с отрови, езикът на младежите бе нашарен с цинизми, телевизията, радиото и вестниците бяха пълни с порнореклами... навсякъде – Глобално замърсяване на околната среда. А тя? Къде да си намери място тя? Оставаше й само да се затвори в къщи, да се ограничи с малкото останали чисти филми, книги, приятели, теми за разговори. За да се оправи финансово, за да напредне в кариерата си все трябваше до някаква степен да си “изцапа ръцете”. А тя предпочиташе да си остане такава каквато си беше – чиста и бедна. Точно като всички героини от приказките в детството й. Нищо не й остана. Не, не беше права. Не беше съвсем нищо – имаше си бялата си рокля. Но пазейки се чиста, всъщност се лиши и от нещо, което й се струваше, че беше важно в живота на една жена – да облече онази, истински бяла рокля. Роклята, за която не смееше и да мечтае. Която дори в представите й беше толкова далеч от нея. А и като си помислиш тези рокли бяха толкова бели и чисти, какво ли щеше да се случи, ако случайно я изцапа? Изтръпваше в ужас, само от мисълта за това. Вече чуваше гласа на майка си “Знаех си, че ще се изцапаш, ти си такова леке”. Колкото и да се пазеше чиста, колкото и да странеше от мръсни теми, хора, мъже, секс, колкото и да отбягваше порно, цинизъм, вулгарност, колкото и да се къпеше, переше, чистеше, преобличаше, винаги някъде вътре в нея, дълбоко в душата й винаги щеше да има едно петно. А кой ще си избере нещо петнясало? Кой ли ще предложи на някое мръсно леке да облече от онези истински белите, чисти рокли? … Добре, знаех си... увлякох се... малко прекалих… пак се “залях”... нищо... няма нищо…сълзите не оставят петна... нали?

автор: iliada3.blog.bg http://blog.bg

39


40

СПОДЕЛЕНО Преди и сега. Живота през очите на една динозавърка Всичко което ме вълнува, намира място в моя блог! Автор: krotalka Категория: Изкуство Прочетен: 94140 Постинги: 77 Коментари: 2204

ШАРЕНИЯТА НА БЛОГА Шарено, шарено като в Луна парк или по-точно като на панаир, ама не като нашите панаири ами такъв, какъвто видях в Дюселдорф. Хората всяка година си го правят през юли на една голяма поляна покрай Рейн в центъра на града и трае точно една седмица. Има невероятни неща, високи кули, които те издигат на 100 метра спират за миг и те спускат рязко надолу, ама толкова рязко, че имаш чувството, че стомахът ти се е преместил в главата. Има огромно Виенско колело, влакче с лупинги, въобще неща, които сме виждали по филми (някои са ги виждали и в действителност), но няма да задълбавам. Защо ви ги разказвам всичките тези неща? Истината е, че и нашият блог ми заприлича на този панаир, почти всички сме дошли тук да се забавляваме и за това е ШАРЕНО и ХУБАВО. Е на някой може и да не му харесва шаренията (има и такива, които виждат само черно и бяло) – на мен пък ми харесва. Ще ми кажат “Луд на шарено се радва” – е, ами ако от време на време не полудяваме, ще е много скучно. Като гледам възрастта на блогърите е някъде от 14 до 75 год. Къде другаде има събрани хора с такава голяма разлика в годините и те да водят “Мирно съвместно съществуване”? Някои блогъри са като тези високи кули, за които разказах в началото, четеш и сърцето ти спира за миг. Други са като виенско колело, издигат те високо и виждаш много повече неща, отколкото ако си беше стоял на земята. Трети са като малки деца, загуби ли са се и плачат за мама и тате. Има и такива, които стоят и наблюдават без да смеят да опитат нито едно от забавленията. Понякога от шаренията ми се завива свят, тогава пийвам една биричка и наблюдавам от страни, ама не си тръгвам щото ми е ХУБАВО и ШАРЕНО. Та това е блогът за мен, ако искаш се возиш на въртележка, ако искаш сам ставаш такава. Ако искаш стреляш на стрелбището и ако си добър уцелваш, ако ли не – здраве да е. Друг път сам ставаш мишена, не е приятно, ама казваш “майната му” и се запътваш към следващото забавление или сам ставаш такова. За какво ги пиша тези неща – е, ми защото ми е добре, защото обичам шаренията или по културно му казано многоцветието. Да сте живи и здрави Блогърки и Блогъри (малко като другари и другарки прозвуча, ама няма да го поправям). Да са ни живи и здрави и хората, които не виждаме и не познаваме, ама са се погрижили да построят Панаира наречен Блог, за да се забавляваме не само една седмица, както в Дюселдрф а непрекъснато. Аз съм за ШАРЕНИЯТА, колкото е по-шарено, толкова е по весело. За всички вас приятели, Милион червени рози! http://blog.bg

мои нещица мои Автор: katan Категория: Лични дневници Прочетен: 92105 Постинги: 211 Коментари: 3739

ЕДИН П А РЛ А М Е Н ТА Р Е Н КОНТРОЛ В 40-ТО НС контрол. души!

Всеки петък гледам по телевизията парламентарния Обикновено в залата има не повече от 10-ина

А най–обикновено са... трима! Един от зам. председателите на Народното събрание, един министър и един депутат, (задаващ въпроса си). Та така: зам.председателят дава думата на депутата, а той се обръща към празната зала: “Уважаеми,господин Председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги (кам ги колегите?!)“, и си прочита въпроса. След това излиза уважаемият господин министър и той се обръща със същите думи, прочита си предварително написания отговор и си сяда. СМЯХ и ... СРАМ!!! Днес залата беше малко по–пълна,въпросите по-конкретни, отговорите по-нормални – министърът отговаряше без да чете! ПОХВАЛНО! За пръв път ми се стори, че управляващи и опозиция говорят на един език. Но не за това ми е думата сега. Искам да си изкажа впечатлението от заместник председателя, водещ заседанието. Пред него имаше чаша с кока-кола (изпита до половината), но на човека му се искаше нещо друго! Няколко много дълги за мен секунди (в които аз лично се чувствах много неловко, но на него не му пукаше за моето неудобство!), ръкомахаше, докато го видя един от квесторите и дотича бързо-бързо.Получи нареждане от зам. председателя на ушенце и не след дълго се появи девойка с чаша кафе. Девойката беше с много тесен и впит панталон и забележете: без поднос, а само с чаша кафе в ръцете си! Няма ли Протокол в Народното ни събрание (ПАРАЛМЕНТ! ?!), или зам. председателят толкова бързаше, че не го интересуваха нито министърът, нито колегите, нито електората му, а камо ли някакъв си Протокол?! Заместник председателят нямаше търпение да си пийне от каймаклията и шербетлия кафе! Взе чашата, духна като бай Ганьо в нея и точно като него започна да сърба в микрофона (ушите ме заболяха!). Това го направи няколко пъти, после блажено се отпусна в креслото си и взе някакви листи, уж четейки ги... (В това време министърът много ангажирано отговаряше на зададения му въпрос). Вярвате ли ми, че моето внимание беше заето със заместник председателя, а не с отговора на министъра? Председателят (заместник, все пак!), удобно облегнат назад се оригна, (жалко,че микрофонът беше доста далеч!), вероятно и попръдна, ако можеше пък и да подремне (за предпочитане до някоя млада “кълка”…). Ех, това се казва живот!


41

СПОДЕЛЕНО Вниманието ми се насочи към нов депутат, който задаваше въпроса си. Жалка картинка ви казвам! Подут и зачервен от охолство и самодоволство, този депутат засрича написания му вероятно от педантичен съветник въпрос. Прииска ми се да си затворя очите и да си запуша ушите! Досрамя ме, повярвайте ми! А ми и дожаля за нас самите, но... както е казал Платон всеки народ си заслужава управлението! В този момент се сетих за дистанционното! С такова облекчение натиснах червеното копче! Щрак! Изключих телевизора! Де да имаше такова копче и за управниците! Щрак! Изключвам и тях! Но после си казах – `айде, стойте си там, гойте се и се замозабравяйте, че то всички в нашата държава са маскари, който и да изберем – все грешим!... Който и да дойде, забравя откъде е тръгнал! Забравя, че баща му до вчера е пасал козите! Но, вече НЕ! Е, синът му е депутатин, бре! Я се дръжте прилично! Като не ви харесва да гледате, никой не ви кара насила! А това, че едва “свързвате двата края”, си е ваш проблем! Тук, в Парламента всичко си има – рахат, задгранични командировки, кафенце с повече шекер и каймак... ВСИЧКО! Само се явете пред урните на следващите избори...

ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНАТА Справедливостта да бъдеш свободен - свободата да бъдеш справедлив. Автор: boristodorov56 Категория: Политика Прочетен: 70374 Постинги: 282 Коментари: 3061

ПОГНУСАТА

манталитета му. На някои на равнището на учеността им. В резонанс с възпитанието. Поизтупваме усърдно наслоилия се прах върху благоприличието – и тръгваме към храма. Клонка за здраве и дълголетие да вземем. Свещ пред олтара на гузната си съвест да запалим. Да оставим яйце. Да се помолим за близките. За себе си. Да поменем мъртвите. Правим го искрено. Понякога лицемерно. Обикновено – по навик. Великден е! Ликуй, народе!... И тогава – онези – богу подмазващите се, оторизиралите се за дилъри на Господ Бог, изпълзяват като лалугери на припек от дупките си. Надявят златотканите одежди, за да скрият нищетата на грешното си битие и се уригнат на притаен атеизъм и зле прикривано богохулство. Те – черните души на Божието отрицание и платените агенти на червените антихристи. Прегърнали се с юдите... Развратничат с Тялото Божие. Сквернословят. Блудстват със Словото Божие. Винят праведните в ерес… Марин Незнамкой си – инсталиран за ролята на Патриарх Български. О.з. от Държавна сигурност. Каленик Незнамкъв си – същият! Николайча Луд Пловдивски... и т.н.,и т.н... И трябва аз – и всички ние трябва, ръка да им целуваме, Господ за да почетем! Никога! По-скоро ще си направя сюнет и ще приема исляма! Ще стана мормон. Или съботятин. Кришнаит. Будист... … Имам един приятел от Зимбабве. Религиозен е. Неговият бог е Калунга. И си го почита подобаващо без посредници – от сърце, с цялата си душа, танцувайки като чер дявол. Амин! … Да им сваляме шапки и целуваме ръце – по-скоро Христос да не възкръсва, Мохамед да се обеси, Кришна да се гръмне, Буда да се удави, Йехова да банкрутира!

The narrowest path is always the holiest... (Martin Gore) “Аз виждам отвъд смъртта. Не мога без теб в нощта”..............LET LOVE IN... Автор: candysays Категория: Лични дневници Прочетен: 360051 Постинги: 547 Коментари: 6779

Суетнята и суматохата по великденските празници предизвикват нелицеприятни мисли и стимулират поовехналите ни религиозни чувства. На всеки според

ЧУДЯ СЕ КАКВО ЛИ Е… Замисляли ли сте се някога...

илюстрация: http://drugoi.livejournal.com

Какво ли е да си сляп по рождение? И да нямаш никаква представа как изглежда този свят и всичко в него, защото никога, дори за миг, не си го виждал с очите си? Какво ли е да си космонавт и да си виждал Земята от космическа перспектива, както много малко хора са я виждали някога? Какво ли е да си стар човек, самотен и изоставен в края на живота си, който се чувства сякаш е живял напразно, http://blog.bg


42

СПОДЕЛЕНО

който е погребал вече любимите си същества, и който просто чака края? Какво ли е да си роден чернокож във времена, когато само заради цвета на кожата си си презрян, смятан за по-малко човек и си продаван като роб? Какво ли е да си мъж, който нервно пуши цигара, докато чака жена му да роди първата им рожба? Какво е да си жената, която ражда? Какво ли е да дадеш живот (раждайки)? Какво ли е да отнемеш живот? Без да си дал? Или след като си дал? Какво ли е да умреш? Какво ли е да пълниш стадионите, защото правиш прекрасна музика и милиони хора да те обожават и да те чувстват близък, а ти дори не ги познаваш? Да си човек като всички останали, и все пак – толкова по-популярен, толкова по-обичан? Какво ли е да си юпи в “Сити”-то в Лондон? Или пък новобогаташ в Москва? Какво ли е да даваш купища пари само за една бутилка отлежал алкохол, просто защото така е “престижно” и така правят другите богаташи около теб? Пари, с които няколко бедни семейства, където и да е по света, биха могли да живеят няколко месеца или дори година? Какво ли е да си шизофреник? Да чуваш гласове в главата си, от които просто не можеш да се отървеш. Какво ли е да са ти поставили диагноза и да са те затворили в лудница, където да те тъпчат всеки ден с разни разноцветни хапчета, които по нечия преценка трябва да те поддържат в някакво си състояние? Какво ли е да си клошар в Ню Йорк, градът, в който всички бързат и осъществяват мечтите си? Или където и да е другаде по света. Какво ли е да спиш на улицата, увит в парцали и кашони и да чакаш подаяние от хората по цял ден? Какво ли е да метеш улиците и така да си изкарваш хляба? Какво ли е да си Барак Обама, към когото бяха насочени всички погледи в края на 2008-ма година и когото почти всички обичат? Какво ли е да си наркоман, който отчаяно се опитва да намери пари, защото повече от всичко на света се нуждае от поредната доза? И за когото нищо друго не съществува в този момент, и това е единственото реално. Какво ли е детето ти (брат ти/сестра ти или друг близък човек) да е наркоман, или пък сляп по рождение, или пък рок-звезда, обожавана от милиони, или пък бавноразвиващ се, или шизофреник, или клошар, или убиец... или изнасилен... или... или...? Какво ли е да си чувал всякакви обиди по техен адрес? И сърцето ти да е кървяло от това? Какво ли е да ги обичаш, да се молиш, да се грижиш, но нищо да не може да “поправи” положението? Всичките ти сълзи – също. Какво ли е да си нимфоманка, и постоянно да мислиш за едно и също, и да искаш едно и също? Какво ли е да си прострелян? Какво ли е било да си немски (например) войник, изпратен на Източния фронт през Втората световна война? Скован от студ и хванат в капан в най-тежката зима – руската. Какво ли е да трябва да стреляш по хора, които не познаваш и нищо лошо не са ти направили? Които дори биха могли да ти бъдат приятели, ако се бяхте запознали в други условия?.. Какво ли е да лежиш в окоп, в калта, приятелите ти да умират около теб, в ужасна болка, и да знаеш, че вероятно ти ще си следващия? Какво ли е да умреш в съня си, кротко и спокойно? Какво ли е да си изнасилен? Какво ли е да си в затвора? http://blog.bg

Какво ли е да си виновен? Какво ли е да си невинен? Но осъден. Какво ли е да си сериен убиец? Какво ли е да си сирак, израснал в дома за деца, “лишени от родителска грижа”? И животът да ти се струва прекалено непосилен за справяне с него, за живеене. Какво ли е да си тийнейджър, изпаднал в обичайната за възрастта депресия, макар да имаш дом и родители, както и собствена стая, но самотна и изпълнена само с любимата музика? Какво ли е да си бременна тийнейджърка? Която се чуди да направи ли аборт или да роди. Какво ли е да имаш екстремна работа, и всеки ден да е възможно да ти е последен заради нея? Какво ли е да работиш нощем, когато другите спят? А денем ти да почиваш, когато света е буден и залят от дневната глъчка и суетня? Какво ли е да си монах или монахиня, отдаден на Бога, “венчан” за Христа? И целият ти свят да се изчерпва с манастира и неговия двор… С “братята” и “сестрите”? Какво ли е да си пребивана от мъжа си всяка вечер? Какво ли е жена ти да ти изневерява? А ти да си се оженил по любов. Какво ли е да си в изолация и самота дълги години? Какво ли е да си загубил любимият си човек, по някакъв начин, твърде рано? Какво ли е да си кандидат-самоубиец, седнал на перваза на прозорец на висока сграда, за когото са изпратили полицаи да го убедят да слезе оттам и да си продължи живота? Какво ли е да си наистина самоубиец? И просто да скочиш в бездната? Или да си нарежеш вените? Или да изпиеш твърде много приспивателни? Или само да се простреляш? Толкова да ти е омръзнал живота? Какво ли е да си неуспял самоубиец? Какво ли е да жадуваш с цялото си същество да рисуваш, а всички да се опитват да те откажат от това, защото “нямаш талант, съжалявам”, да мизерстваш без пари цял живот почти, и да има дни, в които просто не можеш да станеш от леглото, защото си твърде слаб, без никакви пари, без никаква храна, без кора сух хляб и чаша кафе дори? (като Ван Гог, например…) Какво ли е да си бил изправен за разстрел до стената (по политически причини, не защото си престъпник), и в последния момент да са те “помилвали”? И след това да си станал епилептик? (случило се е на Достоевски…) Какво ли е да си бил зрящ, и да ослепееш? Какво ли е да си бил сляп и да прогледнеш? И да видиш отново света, с всичките му багри и образи, и да няма по-щастлив човек от тебе в този момент? И в ничии други очи (освен може би в очите на влюбените) света да не изглежда толкова красив, колкото в твоите? Какво ли е да мечтаеш да проходиш? Какво ли е да проходиш след дълги години прикованост и неподвижност? И отново да се чувстваш свободен, независим, вместо безпомощен и вечно нуждаещ се от грижи? Какво ли е да тичаш бос и безгрижен в топло време, например през лятото или ранната есен, в поле или по поляна, по трева, мека и приятна за краката ти, и когато се умориш от тичане и танцуване, запъхтяно и щастливо да легнеш в тревата и да се усмихваш, без да знаеш защо, загледан блажено в небето? И просто да си жив, да се чувстваш жив и щастлив. Без причина. Или тъкмо заради тази причина – че си жив, че можеш да тичаш бос и да легнеш на земята. Или да заспиш под звездите, сам или с някого. (ала “някой някого целунал в цъфналата ръж”) Какво ли е да си влюбено младо момиче, на което


43

СПОДЕЛЕНО любимото момче предлага брак? Какво ли е да си мъж, на който любимата жена казва “Да”? И така – до безкрай… Какво ли е?... Какво ли е?... П.С. Всичко това са щрихи на човечеството. Всички тези неща се случват някъде, сега, в същия този момент, докато аз ги пиша и си пия кафето у дома… Всички тези съдби са изживявани и в момента от много хора по света. Всички тези “пътища” са извървявани от различни хора, и в този момент. Всички тези пътища към нашата, човешката Голгота. А ако ме попитате защо написах всичко това, ще ви отговоря – първо, защото така ми дойде отвътре, така ми хрумна идеята снощи, преди да заспя и думите дойдоха сами, като порой... И второ, защото може би има смисъл да бъдат написани. Може би има хора, които не са така склонни към поставяне на мястото на другия, “в неговата кожа”, към разбиране на другия. И, дори без да са се замислили “какво е”... (да си него/нея, какво е това или онова – всичко изброено, нахвърляно по-горе в поста), бързат да съдят, да дават оценки на човека. Ами, ако ти си той или тя? Някой ден може и да бъдеш… А има и друг смисъл – човек (включително и аз), забързан в ежедневието си, погълнат от своите си болки и проблеми, радости и грижи, забравя… Ограничава се до “своето”. Забравя да оцени какво има, стремейки се все към нещо друго… Не е ли по-добре човек да поразшири хоризонта си, т.е. – своето съзнание?!

Моят свят и моите преживявания... “Бъди себе си, открий себе си!” Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници Прочетен: 153257 Постинги: 268 Коментари: 1943

носия беше дълга бяла риза със широки ръкави и по-богата шевица по ръкавите, бяла кюстендилска сая и престилка. След като разбрахме, че носията ми е готова започнахме да мислим какво да правим с носията на моя годеник. автор: zvezdichka.blog.bg Много интересно, когато човек се впрегне в дадена идея, за да я осъществи среща трудности, но и се учи на много нови неща. Започва да търси информация за шевици, изработка на беневреците, после пък наколенниците към беневреците и украсата им с гайтани и ширити. Аз си купих на старо една книга „Българско везмо” и там имаше кройки на беневреците. Елека и беневреците направихме сами и по-скоро моя съпруг имаше голям дял в оформянето им като такива. Ризата купихме от Самоводската чаршия в Търново, калпака от площадчето пред Александър Невски в София, от там намерихме и пафтите. А цървулките също са произведения на моя съпруг. Кърпата за главата ми също ние изработихме. Аз собственоръчно я бродирах :).

НАШАТА НЕТРАДИЦИОННА СВАТБА

Нашата нетрадиционна сватба се превърна в традиционна Боженска сватба или поне така я нарекоха местните жители. Ние с моя годеник решихме да сключим брак, облечени в народни носии. Идеята ни дойде от списание „Българе”, което редовно купувах миналата година (но за съжаление тази година спря да излиза от печат) и там в 3 последователни броя течеше реклама за провеждане на 1-я фестивал на народната носия през август 2008г. Идеята много ни допадна, но точно по това време бях на санаториум във Велинград и остана неосъществена. Обаче, така се роди другата идея – да не бъда облечена в бяла рокля на сватбата си, а в народна носия. Така, че в края на януари преди на напусна София си поръчах носия в едно магазинче под Президентството. Това, което бяхме поръчали като

Такава красота е скрита в дрехата на древната българка. Многоцветната шевица е един мистичен език, кодово послание, което се предава и съхранява през поколенията. Тя е имала защитна сила и се е поставяла на места, които са открити и уязвими. Етнографът Ангел Гоев, който изследва българската шевица споделя, следното: “Ако се вгледаме внимателно в шевицата, ние ще видим, че тя е разположена на три места по дрехата – пазвения разрез, отворите на ръкава и долу – по полите, т.е. по отворите на дрехата. Според вярванията, дрехата предпазва човека от злите сили, но злото прониква през http://blog.bg


44

СПОДЕЛЕНО

отворите на дрехата. Така че точно там, където е найзастрашено, жената е влагала тази защитна орнаментика. Смята се, че бродерията затваря в кръг отвора на дрехата и през този магически кръг не може да влезе злото.” Много заряд и радост за окото носи българската шевица. След като бяхме готови с облеклата започнахме да си търсим място за провеждане на сватбата. Отначало обиколихме цялото Арбанаси, но там не ни хареса. Много баровско е, с едни високи зидове са къщите, а също има и стари арбанашки къщи, но в много от тях се наблюдават арабски архитектурни елементи. Не можахме да познаем нашето място там, макар, че моите близки искаха да сме в Арбанаси, защото е близо до родния ми град. Така, че се отправихме към Боженци. Вече бяхме ходили там и много ни хареса. А и търсехме място, което да има дух и излъчване, в който се е запазило

самобитното българско присъствие. И го намерихме в Боженци. Свързахме се с кметицата на Кметовци, която е кметица и на Боженци, и на още 14 села.Тя ни даде различни идеи. Така, тя ни предложи извеждане на булката от Боженска къща на кон, а също ни даде координатите на оркестър с жива музика. Ние след като обиколихме селото си харесахме и ресторант-механата „Странноприемницата”, където цените бяха много приемливи. Наехме си къщата на „Иван Карадимов” от XIX в., която се подържа от музеите, в която да останем вечерта заедно с наши приятели от София. И извеждането на булката беше именно от тази къща. Тя е красива, с дърворезби по мебелите и таваните и пъстрите черги, застлани върху дървения под. Предварително бяхме се уговорили с музикантите и собственика на коня. Първоначално ни бяха предложили и двамата да бъдем качени на 2 кобили и след тях да вървят малките им кончета, но за съжаление се бяхме поохарчили за сватбата и предпочетохме варианта само булката да бъде изведена на кон. В деня на сватбата, когато пристигнахме в къщата, започнах да се глася и ме беше обзела предстартова треска, в резултат, на която се бях поизнервила, но бързо ми мина :). Кончето беше готово в двора на къщата, като бяха довели и кобилките с малките кончета. Музиката също беше налице. Кръстникът и кръстницата също, облечени в етно облекла, които се вписваха в нашите сватбени носии. Добре, че кръстницата предвидливо ме придърпа и ме вкара в къщата, като каза, че не трябва да съм тук, а трябва да съм заключена. Брат ми и племенника ми ме пазеха на вратата. След като излязох от къщата кръстницата ме посрещна с очарователен букет. Не бях виждала по-красив букет. Страхотен беше. Такова настроение създава само. След това ритнах менче с вода и хвърлих паничка http://blog.bg

с жито. После кръстника ме хвана под ръка и ме изведе по каменните стълби. Последва качването върху коня, на който бях седнала настрана. Държах се здраво за двете страни на седлото на коня. През цялото време усмивката не слизаше от устата ми. Това беше един невероятен ден, богат на преживявания и ще остане незабравим за нас двамата. Ритуалът се състоя в ритуалната зала на втория етаж и много ми хареса. Кметицата ни посрещна официално облечена. Слушах много внимателно думите, които изричаше. Определено имаше смисъл в тях. След като ни обяви за съпруг и съпруга дойде ред да приемем поздравления от близки и приятели и много цветя. Всеки се заслади с шоколадови бонбони. След това се

отправихме към мегдана на селото и там тропнахме кръшно хорце около селския геран. После дружно се отправихме към лятната градина на ресторант „Странноприемницата”, потропвайки ръченица. Гостите се настаниха, а ние влязохме последни, минавайки през бялото платно. Там разчупихме питката

след което свекървата ни захрани с нея. Настанихме се по масите и последваха наздравици, хапване, пийване, хора, надиграване. Моите приятелки, облечени в специални и ефектни облекла ме изненадаха със специален поздрав, който се състоеше от 3 танца. Аз се включих в последното хорце. Свекървата също изпълни една народна песен като поздрав.


45

СПОДЕЛЕНО Изчадие адово... L.I.B -The First

“Бъди мрачен. Бъди зловещ. Ако можеш, бъди едновременно мрачен и зловещ. Обличай се като трол.Когато не си сигурен какво да кажеш, казвай “як норвежки блекметъл!” Ако срещнеш някой особено як блекметълист, пробвай с “Адски Хайл!” Защо в заглавието на албума ти още няма думата “Северен”? Заеми си веднага! Аматьор...” из 66-те правила на най-мрачният рок. :)

Автор: demoniceye Категория: Тя и той Прочетен: 160698 Постинги: 254 Коментари: 2013

Вечерта продължихме веселбата в къщата, която бяхме наели. Имаше и ефектна заря.

Денят на нашата сватба беше много специален и необикновен ден от живота ми, който ще остане в съзнанието ми и винаги обръщайки се назад ще ме зарежда и изпълва със хубави спомени. А датата беше 20.06.2009 г.,

като седмица по късно по Нова дадоха кратък репортаж от нашата сватба. автор на снимките: zvezdichka.blog.bg

СТРАШНО ЛИ Е ДА СИ ОСИНОВЕН? Де да знам, май съдбата ми е такава, да се срещам събирам и сприятелявам с хора, които знаят (или не знаят), че са осиновени. Имам 3 скъпи на сърцето ми същества, за които знам, че са осиновени. В първите 2 случая и те знаят, третият не знае. Не знам дали е знаела някога, дали изобщо е подозирала и как би й се отразило, ако сега тепърва разбере, че е осиновена. Първият ми е приятел от 15 годишна възраст. Винаги е знаел, че е осиновен, но това никога не го е притеснявало особено, приема си нещата философски и не му е хрумвало да хуква да си търси биологичните родители. Кои са му родители, а – много важно, както казва той самият “Какво значение има кой ме е пръкнал такъв кретен.” Вторият го приема много тежко, може би защото на него никой, никога открито не му е казвал, че е осиновен, досетил се е от недомлъвки, подслушани разговори и намерени стари писма. Много страда, много иска да разбере кои са изоставилите го родители, смята, че към него има по-особено отношение (в смисъл незаинтересованост) от роднините му именно поради факта, че е осиновен. Болезнено иска да разбере истината и често изпада в депресии от това, че не я знае. Третата е в най-тежка ситуация. Като че ли никога не е подозирала, че е осиновена и цял живот се е питала защо роднините й се отнасят с нея по-зле, отколкото към братовчедите й. Цял живот си е преглъщала сълзите на обида и е недоумявала защо е така. А ето, че наскоро, по нещастно стечение на обстоятелствата, се оказа и обезнаследена в полза на братовчедите си. Отново, неразбирайки защо. Кое е по-тежко – знанието, че си осиновен и приемането на фактите, или пълното неведение и недоумение? Кое е по-важно кръвта или отношението? Казват “Кръвта вода не става.” И е вярно, и не е. Има толкова много случаи на кръвни роднини, които се мразят, не се понасят и се избиват за имоти и наследство. Човек може да избере приятелите си, но не и роднините си. Аз лично бих дала банкет да разбера, че майка ми не ми е майка, ама няма, ядец. Майка ми е, каквато и да била, и много жалко, че не мога да я сменя или избера. Как да подходя с “Третия случай”? Да й кажа и да изпадна в ролята на: “Носителите на лоши вести ги убиват...” или да продължавам да мълча като пукал, за да не и зашлевя поредният шамар в театрото наречено “живот”? Дали една такава истина след 33 години живот няма да я срине? Кое е по-важно, кръвта или истината?

(постингът е публикуван със съкращения - бел.ред.)

http://blog.bg


46

ЗАБАВЛЕНИЕ Моите кулинарни щуротии :)

Обичам да готвя, ама многооо и е адски вкусно, надявам се да се убедите сами :))) Освен това искам да знам какво готвя, всичко за продуктите с които готвя, ползите и вредите за нашето здраве. Заедно с моите рецепти, ще добавям и информация за продуктите, подправките и маслата, които се използват. Надявам се, освен да опитате тези вкусотии, да се забавлявате и с допълнителната информация. :)))

Автор: valkata64 Категория: Хоби Прочетен: 937 Постинги: 10 Коментари: 8

ДОМАШЕН ПЪЛНОЗЪРНЕСТ ХЛЯБ

автор: valkata64.blog.bg Необходими продукти за 2 хляба 6 ч.ч. пълнозърнесто пшенично брашно пресято 2 ч.ч. обезмаслено прясно мляко 0.1% 2 пакетчета суха мая 4 с.л. мед 2 с.л.зехтин 1 с.л. овесени трици 1 ч.ч. пшеничен зародиш 2 с.л. слънчогледови семки белени сурови ½ с.л сминдух ½ с.л. шарена сол ½ с.л. сол сусамено семе за поръсване маково семе за поръсване 1 к.ч. ситно нарязани маслини В тава пресявам брашното, правя кладенче и слагам маята, солта и зехтина. Затоплям млякото в микровълнова фурна на 1, съвсем леко и в него разтапям меда. Добавям млякото към брашното по малко и го замесвам до пълното поемане на течността. Тестото трябва да е меко, ако се налага може да се добави и малко хладка вода. Покривам с домакинска кърпа и оставям тестото да втаса. След като удвои обема си премесвам отново тестото, но му добавям и останалите продукти, като първо слагам сминдуха и шарената сол, като ги поеме тестото слагам овесените трици, след тях слънчогледовите семки и накрая и пшеничния зародиш, идеята е всеки продукт да се разпредели сравнително по равно в цялото тесто. Когато всичко е добре омесено, разделям тестото на две части: едната я оставям така както е, само малко я оформям като голяма кифла, слагам я в намазнена със зехтин формичка, продупчвам няколко пъти с вилица, да диша тестото, както казваше баба, намокрям леко с ръка отгоре и поръсвам със сусаменото и маково семе, така те полепват на повърхността. Оставям тестото във формичката да втаса отново, докато напълни целия и обем. Към втората половина тесто добавям ситно нарязаните и изцедени маслини, омесвам го добре и постъпвам с него по същия начин както и първата половинка, http://blog.bg

в друга формичка. Когато тестата са готови, пека във фурната на 190 0С на средна решетка, като отдолу слагам тавичка с вода. Хлябът е готов след около 40 мин., пробва се с клечка, ако не полепва по нея тесто, значи всичко е готово. След изпичане завивам хлебчетата в домакинска кърпа и така си седи, докато си ги хапнем, понякога и седмица :) Какви нови продукти използвах за тази рецепта, познатите вече ги има в другите рецепти! Обезмасленото прясно мляко и нискомаслените кисели млека са идеален начин човек на средна възраст да се предпази от повишаване на кръвното налягане, установиха учени от холандския университет на Вагенинген. Пшеничен зародиш – подобрява обмяната на веществата, засилва имунната защита на организма. Стимулира жизнеспособността. Слънчогледови семки – американските индианци в продължение на много векове са ги използвали като храна. Населението на Балканите, Русия, а и на други страни, широко ги прилага. Белтъчините на слънчогледовото семе имат висока биологична стойност – по-богата от месото, яйцата или пилетата, а също са източник на други ценни хранителни вещества. Те лесно се смилат и усвояват от организма. Сминдухът e едногодишно растение от семейство Бобови, известно с подправката, която се прави от семената му. Стимулира обмяната на веществата, снижава нивото на кръвната захар. Подобрява апетита. Възстановява силите на организма. Сусамено семе – този вид семена са незаменими в близкоизточната и северноафриканската кухня. Сусамовите семена съдържат големи количества витамин Е и са известни като изключителен източник на минералите калций (при счупвания на костите се препоръчва в храненето да се включи сусамов тахан) и калий (осигурява правилната нервна проводимост; липсата му предизвиква учестена поява на мускулни спазми). Маково семе / Papaver somniferum L. Макът е едногодишно растение, което достига височина 30-120см. Заоблените листа имат син отенък. Цветовете са бели до морави. Дивите видове се срещат главно в житни полета. Сиропът от западния тип маково семе е с болкоуспокояващо и отхрачващо действие. Източните видове имат силно наркотично действие. Гаргарата със запарка от макови семена помага при зъбобол. Маслините са род бавнорастящи , но дълголетни дървета от семейство Маслинови. Маслината е най-старото известно култивирано дърво в историята на човечеството. Най-напред маслините са култивирани в Африка, след това финикийците ги разпространяват в Мароко, Алжир и Тунис. Маслината е не само вкусна храна, но и представлява важен източник на полезни съставки. Като допълнение на самата маслина маслиненото масло (зехтинът) също е важен хранителен източник. (постингът е публикуван със съкращения - бел.ред.).

автор: valkata64.blog.bg


ЗАБАВЛЕНИЕ Блогът на Tanya Risemova (Tanya`s place)

Ти си такъв, каквото е твоето силно желание. Каквото е то,такава е и волята ти. Каквато е тя,такива са и делата ти. Каквито са те,такава е и съдбата ти... НЕВЪЗМОЖНО е извинение за слабите и предизвикателство за смелите! ИСКАЩИЯТ прави повече от МОЖЕЩИЯ! Няма невъзможни НЕЩА, а неща които се купуват ако не с пари, то с много пари. Когато правя крачка назад не се радвай, защото аз просто се засилвам!

Автор: tanyarisemova Категория: Лични дневници Прочетен: 12599 Постинги: 89 Коментари: 129

ХАРТИЕНИ ЦВЕТЯ Тези цветя както и тревичката ги направих аз. Цветята са от креп хартия, а тревичката която се вижда от ксероксна хартия. Цветенцата ги видях в един магазин за сувенири в Свищов. Там продавачката нито искаше да ми каже как се правят, нито ми разреши да гледам как ги прави. Амбицирах се и реших и аз да си направя такива. Така вместо да изхвърля хартията от огромен букет, който бяха подарили на моята братовчедка, аз проявих творчество и създадох „Хартиени цветя”. Автор на всички снимки е tanyarisemova.blog.bg

http://blog.bg

47


48

ЗАБАВЛЕНИЕ Майтап, бе, Уили! :))) Мъдрият се учи да може, умният - да знае, само на глупака всичко му е ясно. А, на мен, нищо човешко не ми е чуждо.:)) Автор: furiika Категория: Забавление Прочетен: 222103 Постинги: 258 Коментари: 4624

ЖЕНСКИ МАНИФЕСТ С пълната подкрепа на блогърките от blog.bg Авторски колектив: furiika, bamby13, milenkata, svoboda64, arashi, feminaslim, ona, viovioi, feminaslim2007, miacarra, chochy, f1f1 Консултант: interse Скъпи мъже, господинчовци, приятели, годеници, съпрузи и т.н. 1. Веднъж завинаги трябва да запомните, че Жените сме тези, които създаваме правилата! Тях ние можем да променяме по всяко време и без предизвестие. 2. Жените никога не бъркаме! Или ако сбъркаме някъде, то това е по вина на скандално недоразумение, директно последствие от нещо, което вие сте казали или извършили грешно. При това положение следва да се извините веднага за причиненото недоразумение! 3. Наше право е да се ядосваме или разстройваме по всяко време, а ваше задължение е да запазите спокойствие при всяка ситуация, освен ако не искаме обратното. 4. Длъжни сте да ни прощавате всички недостатъци, които естествено нямаме. А ние няма да обръщаме внимание на вашите, които са в изобилие! 5. Когато ви задаваме въпроси и вие ни отговаряте “честно”, не избягвайте после ударите по главата (тази, която е на раменете ви разбира се). 6. Вие – мъжете, имате нужда от НАС, а не от “права” (просто нямате такива). 7. Когато забременеем, не ни задавайте въпроси от рода на: “Това дете от мен ли е?” - разбира се че е от вас, комшията е идвал само да го утешим... заради проблем. 8. “Романтика” в нашите представи не е “Аз и ти, сега веднага - в кревата”. 9. “Еротика” не е “сваляй гащите и вдигай краката”. 10. “Любов” не е идентично със “секс” 11. Не ни питайте за какво мислим по време на секс – не за ВАС, но няма да си признаем. 12. Когато ви кажем, че маслото е в хладилника, значи то е ТАМ! Просто трябва да погледнете мааалко по-далеч от носа си. Това важи и за всичко останало, което не намирате. 13. Понеже много ви обичаме и държим на вас, ви предупреждаваме: “Постоянното навиране на главите ви (горните) в хладилника може да ви направи не само сити, но и да ви докара някой менингит! 14. Когато кажем, че трябва да се свърши нещо, имаме предвид сега – веднага, а не някога в бъдеще неопределено време. 15. Тенджерите, тостерите, тиганите и други домакински уреди и пособия не се считат за личен подарък! Тях ги оставете за мама (по възможност – вашата). 16. Носените ви чорапи, обърнати наопаки, не стават http://blog.bg

чисти. 17. Изневярата ви в друг град СЕ БРОИ (нашата - НЕ)! 18. Чантите и обеците имат душа. А най-добрият секс е сутрин. 19. Когато ви се приходи по малка нужда, значи е точно ТОВА! Не се заблуждавайте, че ви се чука. 20. Винаги, когато имаме възможност да ви изневерим, се сещаме за ВАС и това ни отказва от секс, поне за една седмица. 21. Понякога ни карате да мечтаем... да мечтаем за самотен остров...далеч от всички... Подчертаваме В С И Ч К И !!! 22. Вашата интелигентност, граничеща с тази на хлебарките, събужда животинското в нас. 23. Милички, не ни питайте кои сте ни поред – нали знаете: винаги втори. 24. Не ни задавайте тъпият въпрос дали размерът има значение! Че кога е нямал? 25. Мм-да! Ризата? “ПЛОХАТА” на ризата? Разбира се, че това е вашето коремче. Бирата не е виновна, не! А потникът на дупки не се връзва с ризата. 26. Вечерите с шефа винаги са делови! Щом казваме... 27. Когато разговаряте с нас, ще мълчите! Ако искате изява пред публика – отидете в кварталната кръчма. 28. Не ни сядайте на компютъра! Но ако все пак го направите, затворете прозореца! Дръжката му е червеното кръстче горе – вдясно. 29. Не, не ни пречите, но по-добре идете в другата стая! За два телевизора в тази е тясно! 30. Това, което държите в ръцете си, са дистанционни, а не двата ножа на Сандокан! Оставяйте ги поне за 4-5 часа да си починат. 31. “И най-умният си е малко прост.” Това се отнася и за вас, като техници! 32. Обичайте ни! Никой не е искал от вас да ни разбирате. 33. Ние, жените имаме погрешна представа за това, че в главите ви е само секс. В тях има още манджа... и хляб. ВНИМАНИЕ! Всеки опит за противоречие на така съставения манифест, може да резултира в телесни повреди!!!

дай да няма, а? Никак не обичам описанията. Винаги, когато се налага да ги правя и блокирам. Нищо читаво не ми идва на ум, не че иначе мъдрите идеи се блъскат в главата ми. Автор: chochy Категория: Други Прочетен: 120572 Постинги: 37 Коментари: 630

ВРЕМЕ ЗА ГОТВЕНЕ Аз обичам да готвя. Без майтап. Ако не го правя често, то е защото майка ми твърдо и непреклонно смята, че моето присъствие с тиган или тенджера край печката си е откровена вакханалия, а после кухнята успешно го докарва на срината от бомба. Което съвсем не е така, защото няма щета, нанесена от мен, която да не може да се поправи с


ЗАБАВЛЕНИЕ парцал и почистващ препарат. Но все пак, гледам да не се заседявам много около кухненските уреди в кулинарстване, защото винаги като се засиля да приготвя нещо и майка ми се лепва за мен с парцал в ръка и се започва едно такова търкане и мърморене, на което и пън не би издържал. Днес обаче изкарах късмет. Родителката ми реши да посети любимия си ” Кауфланд”, за да види какво ново са пуснали на промоция и така аз получих пълен и неограничен достъп до кухнята. Едва що маман захлопна входната врата и аз опретнах ръкави и се приготвих за яко дерибействане край печката. Държа да подчертая, че отново съм на диета, щото покрай операцията и лечението пак дигнах килцата, които миналата година така самоотвержено свалих. Честно си признавам, че съвсем неблагородно завиждам на всички самоходни тояги, които се тъпчат като разпрани и остават все така сухи. А аз какво? Само да погледна храна и достолепието ми се увеличава поне с половин кило. Ми никак не е справедливо това! Хич биля! Аз обичам риба и морски дарове. Хем са и диетични. От доста време ми се хапваха рулца от раци с онова лекото сосче, но заради вредния мамин навик да ме следва с парцала като сянка, все отлагах приготвянето. И ето ти сгоден случай, затова се възползвах от намалението и смело прегърнах идеята за сочни рачешки рулца. Стоварих нужните продукти и се заех с почистването на пет-шест скилидки чесън. Тъкмо си усмърдях подобаващо пръстите и някой залепна на звънеца с идеята, че в тая къща живеят глухи. Теглих му една наум и изкрещях ” Момент”, обаче онзи (или онази) не пусна звънеца. Хукнах и аха да отворя като се усетих, че съм само по тениска и бикини (голяма жега, голямо чудо). Сега вече споменах ”майката” цели два пъти и хукнах към банята да си измия ръцете, че да мога да нахуля нещо на голите си кълки. За нещастие точно в този момент котаракът беше решил да направи една проверка там (има ли нещо ново, няма ли...) и аз се спънах в него, той се спъна в мене, издрънчах си палеца на левия крак в шкафчето и споменах ”майката” цели четири пъти, щото три не виждах от припламналата болка. Малко като в мъгла ми е как съм се измила и съм се бухнала в шортите, но погледът, с който отворих входната врата, излъчваше искрена и неподправена омраза. Квартирантът на съседката М. Този се задържа повече от година, за разлика от предишните. Огънят в очите ми изобщо не го впечатли и вместо да падне възнак, поразен от справедливия ми гняв, издудна: - Търся М. - Аз пък не – хич, ама хич не ми беше до учтивости в момента, а и местонахождението на М. също не беше сред приоритетите ми. Той обаче продължи: - Преди 10 минути говорих с нея, речи че и къщи, а не отваря. Ключа вътри, не мога отключи и не отваря. - Ами вместо да звъниш на мен – озъбих се все така некултурно – натисни здраво другия звънец и не пускай, докато не отвори. - Ама ти трябва да направиш нещо! – тоя хем беше тъп, хем упорит – Тя си е къщи и сигурно е заспала, а спи дълбоко... За сведение на четящите, за да не ме вземете за някоя коравосърдечна тесла, съседката М. е засукана около 45г. разведена жена, която откак сме комшии все завърта някакви мъже при себе си, нарича ги наематели, а след тричетири месеца ги изцуфря. - Да направя какво – честна дума, идваше ми в повечко, а наум си рекох ”Заванлийооо, май са те отсвирили.” - Нямаме общи тераси. Затова продължавай да звъниш или се обади в полицията, знам ли... В това време ключалката на съседката изщрака и тя се показа с вид на съсел, току-що събуден от дълбок зимен сън. Без да се помайвам хлопнах нашата врата, изхлузих

шортите и продължих да ръкоделствам в кухнята. Нарязах скилидките чесън на ситно, подготвих котлона и започнах да беля рулцата от целофанчетата. Тъкмо ги подредих за рязане и се въоръжих с най-огромния ни кухненски нож, когато GSM-а ми иззвъня. Теглих нова майна и метнах едно око на дисплея – систъра. Кажи сестро? – само заради близкото ни роднинство се опитах да прикрия раздразнението си, но сестра ми дори не го отчете. - Ти що не си на Скайпа? От половин час ти пиша и никаква те няма. - А де! Щот имам работа – готвя! - Че майка ти де е? - На пазарлък. Отиде... - А, хубаво – прекъсна ме Гоговата мама – Ела на Скайпа, че трябва да те питам нещо спешно! Зарязах саде нарязани чесъни, рулца от раци и др. такива и заседнах пред лаптопа. Оказа се, че наш`та трябвало да направи някакъв доклад, обаче не можела да скопоса нещо таблиците, та в следващите 30 минути се занимавахме с това. Аз откога я юрках да и покажа как стават тия работи, ама тя все си намираше някаква др. работа. Накрая изблея едно ”мерси” и аз отново се оказах свободна за готварски подвизи. Запътих се към кухнята и... сърцето ми излупа два пъти, преобърна се и спря да бие. Котаракът се възползвал от освободения терен и си поиграл с рулцата от раци. На масата нямаше ни едно, но за сметка на това намерих последното чак в най-отдалечения ъгъл под голямото легло. Ако го бях докопала тоя котешки гад, сигурно щях да го одера жив, но тариката придвидливо се беше покрил някъде. За щастие винаги имаме резервни рулца във фризера, така че успях да спася положението. Работата потръгна. Запържих чесъна, сложих нарязаните рулца, две щипки млян черен пипер, малко листенца пресен розмарин. Изсипах сместа за соса и зачаках да покъкри няколко минути на огъня преди да добавя гвоздея – една чаена лъжичка горчица. И точно предвкусвах приближаващия се заслужен отдих, когато този път издрънча стационарният телефон. Реших да се направя на глуха, но не ми се отдаде и затова вдигнах. Леля! - Чоче, маман там ли е? - Не, излезе – и дорде реша, че съм се отървала, дочух щракването на запалка и ми призля. Винаги щом лелчето запалеше цигара по време на телефонен разговор, на жертвата не и мърдаха поне 20 минути. Опитах се да взема думата и кротко да обясня, че готвя, и манджата ми аха и ще кипне, но леля беше така отдадена на разказа за новото гадже на Пепа (щерката на техните съседи), че дори и не ме забеляза. Използвах двете секунди, в които роднината ми запали нова папироса и успях да си кажа болката. А, добре – разочарованието в гласа и беше толкова гъсто, че с нож да го нарежеш – Кажи на майка си като се прибере да ми звънне. Щях да си строша краката от бързане към котлона. На кулинарното ми произведение му оставаха само два милиметра до напускането на тенджерата. Свалих го от огъня и тръгнах за горчицата. И понеже ми оставаше само да я добавя и разбъркам, реших, че заслужавам една чашка добре изстудено ”Пепси”. Така с горчицата и ”Пепси”- то се позиционирах до тенджерата и, вместо да цвръцна от подправката вътре, аз с широк замах ливнах цялата чаша газирано връз рулцата и надигнах шишенцето с горчица към устата си. Разревах се. Ревах със сълзи и сополи. Ревах горко и от сърце. Така ме свари маман. Кухнята мязаше на бойно поле, а аз – на изпаднал германец. В крайна сметка манджата с ”Пепси”- то никак не беше лоша. Даже напротив… http://blog.bg

49


50

РАЗНИ Eдна приятелска усмивка ме прави истинска щастливка! “Така съм създадена, че предпочитам да се усмихна, вместо да се намръщя, да погаля — вместо да ударя, да повярвам — щом ме погледнат в очите. Може още сто пъти да ме излъжат. Нека. Едно не искам: заради стоте измами веднъж да не повярвам само на очите, които наистина са били искрени. “ Автор: priqtel12 Категория: Други Прочетен: 19365 Постинги: 57 Коментари: 1088

ЗА ХОРАТА, С КОИТО СМЕ НА ЕДНАКВА «ДУХОВНА ЧЕСТОТА»… Живеем в свят на технологии, понякога сме като роботи, затрупани сме с дребни и често ненужни неща и забравяме да общуваме... А ТРЯБВА ! Парадоксът на нашето време е, че все повече попадаме под властта на материалното, а душевното, истинското, остава на заден план. А НЕ ТРЯБВА да е така! Защото не винаги разумът трябва да ни води, защото не винаги неговият глас е правилния....Защото има хора, общуването с които ни зарежда, с тях ни е топло на сърцето и леко на душата. С тях сме някак защитени от ширещата се материалност, удовлетворени сме и се чувстваме някак различно... по-истински! С тях сме самите себе си, не играем театър, не се опитваме да се представим като по-добри и по-хубави, защото те ни познават и харесват такива, каквито сме. Защо ни е толкова уютно с такива хора??? Защо, когато сме с тях, се чувстваме сякаш след дълъг път сме се върнали у дома, сякаш сме без проблеми??? Винаги, когато съм имала щастието да попадна на такъв човек в живота си, съм си задавала тези въпроси. И знаете ли, смятам, че отговорът е много прост. Може би те са частичка от нас, която някога сме загубили по своя човешки път. И именно нейното намиране ни прави щастливи, доволни, някак по-пълноценни за самите себе си. Ето защо трябва да сме щастливи, когато срещнем такъв човек в живота си. Да общуваме пълноценно с него, без да си задаваме нашите си вечни въпроси. Все въпроси, които ни спират да бъдем себе си. А вечно забравяме колко кратък е човешкият живот

и колко малко са поводите ни да сме щастливи. Затова нека ценим хората, с които общуваме на еднаква «духовна честота» и да се насладим на това общуване без вина и въпроси. Защото това общуване ще ни направи по-жизнени и млади. Може да ни е съдено да срещнем такъв човек само за миг, само за час, но той ни зарежда положително. А с друг можем да общуваме по-дълго и в един миг да осъзнаем неговото въздействие. Такива хора приковават вниманието ни някак неволно, те карат усмивка да изгрее на лицето ни, освобождават ни от натрупаното напрежение. Понякога са съвсем непознати, с които общуваме за броени мигове. Друг път са от нашето обкръжение и тогава общуването с тях е толкова ценно, именно защото са до нас и не трябва да пропускаме късмета си, а да благодарим на съдбата за него. Колко са тези хора в нашия живот? Един, двама, пет... Колкото са... Колкото ни е съдено да срещнем в този човешки живот. Нека не ги подминаваме, забързани в своя делник. Щом съдбата ги е поставила на пътя ни, значи така е трябвало. От нас зависи да се възползваме от дадения шанс. НЕКА ДА СИ ДАДЕМ СМЕТКА КОЛКО ПРАЗЕН БИ БИЛ ЖИВОТЪТ НИ БЕЗ ТЯХ И ДА НЕ ПРОПУСКАМЕ ПОДАРЪКА НА СЪДБАТА, КАТО ОБЩУВАМЕ ПЪЛНОЦЕННО С ИСТИНСКИТЕ ХОРА В ЖИВОТА НИ ! А В ЗНАК ДА БЛАГОДАРНОСТ ЗА ТОВА, ЧЕ ГИ ИМА ДО НАС, НЕКА И САМИТЕ НИЕ СЕ ПРЕВЪРНЕМ В ТАКИВА – ПОНЕ ЗА ЕДИН ЧОВЕК ДО НАС !!!

Блогът на dionis Само слабите търсят порядъка, силните владеят хаоса! Автор: lion1234 Категория: Други Прочетен: 104986 Постинги: 122 Коментари: 1172

ОТВЪД ВСЕКИДНЕВИЕТО Когато си пия сутрешното кафе или се заговоря с познати на улицата, когато съм на работа или привечер ударя една ракийка с приятели, аз без съмнение съм във Всекидневието. http://blog.bg

То ме следва от събуждането ми рано сутринта, та чак до късна вечер, когато главата ми се залепи за възглавницата и се оттегля в приказния свят на Морфей. Повтарящите


РАЗНИ се процедури: събуждане, тоалет, кафе /закуска/, работа, връщане у дома, баня, аперитив и вечеря, интернет / телевизия/ - всичко това се превръща в навик, в един своеобразен автоматизъм, който е толкова заразителен, че с лекота те завладява и се разпростира постепенно върху постъпките, поведението, общуването и накрая – в мисленето ти. Ти започваш да постъпваш като другите, да се държиш като другите, да затваряш общуването в рамките на клюките или на шаблонното, изпразнено откъм съдържание:,, Как си? К'во ста'а?''. Стереотипното ти мислене се движи в многократно предъвквани злободневни теми с до болка познати и изтъркани интерпретации. Самото мислене за теб не е събитие, а рутина, едва ли не занаят някакъв. Накратко казано, при теб е победило всекидневното съзнание или за по-кратко – Всекидневието. Интересно е да разберем към какво се ориентира това всекидневно съзнание – нали това му е работата на всяко съзнание: да бъде винаги насочено към нещо. За човека на всекидневието животът не е уникална възможност да оцени и осмисли битието си, а е борба, чиято главна цел е преуспяването. За него няма ценности, а интереси. Той предпочита действието, а не мисленето; количеството, а не качеството /да има, да има и пак да има/; информацията, а не задълбоченото познание. Същият е привърженик на традиционния европейски морал, чийто девиз ,,Единство в многообразието!’’ е само красив лозунг, зад който се крият интересите на силните. Всекидневният човек само привидно приема различните, но в действителност последните го изпълват с умело прикрита неприязън и досада. Колкото до ‘’естетическите’’ му потребности, то те се изчерпват с онова, което наричат ‘’масова култура’’. Обикновено на Всекидневието противопоставят Трагедията /трагичното съзнание/. Всъщност цялата досегашна литературно-философска традиция върви по линията: Трагедия - Всекидневие. Като илюстрация на гореспоменатото, се сещам в момента за романа ‘’Чужденецът’’ на Камю, където един нелеп случай

преобръща всекидневието на главния герой и го отвежда към трагична развръзка. Мисля си обаче, че не е задължително да те връхлети нелеп случай, за да се окажеш отвъд Всекидневието, стига да го пожелаеш. Достатъчно е например да вземеш в ръцете си книга на талантлив поет или писател, да послушаш музиката на виртуозен музикант, да изгледаш на видеоплеъра любим киношедьовър и ти мигом ще се пренесеш във вълшебния свят на Съзерцанието. А какво да кажем пък за влюбените – за тях всичко е магия! В този ред на мисли, отвъд Всекидневието аз виждам тъкмо Съзерцанието като негова алтернатива, защото чрез последното се докосваш до смисъла, до ценността на битието. След всичко казано дотук, някой може би ще остане с погрешното впечатление, че изцяло отхвърлям всекидневието. Не, като бит, в най-чистия смисъл на думата, то е нещо, без което не можем и аз го приемам такова, каквото е. Онова, което не приемам е всекидневното съзнание, т.е. съзнанието, че животът е борба, че мисленето, манталитетът, културата, изкуството следва да бъдат подчинени на масовия вкус. Не приемам и самия бит, когато вместо като условие, възможност за присъствие, се възприеме като самоцел или пък, не дай боже – като предмет на масовата култура /чалга, сапунени сериали/. В тази връзка ми се вижда странно осезателното присъствие на битовата тема и в нашето блогпространство. Ситуацията доста ми наподобява онова чисто нашенско положение: ''Когато сме на работа, говорим за пиене, а когато пием, говорим за работа''. Поне аз лично сядам пред компютъра, тъкмо за да се откъсна поне за малко от бита, от всекидневието. Разбира се, знам, че ще последва дежурната фраза: ‘’Всеки има право да избере дали да се затвори във Всекидневието, или да не го направи.’’ Затова бързам да уточня, че не споделям, но и не осъждам избора в полза на Всекидневието. Тъкмо напротив, считам, че паралелното присъствие на Всекидневието и Съзерцанието е необходимо като гаранция за тяхната различимост.

Блог на Психолог Психологично консултиране: Ст.Загора: ул.”Г-н Михайловски” 36, ап.15; София: ул.”Гладстон” 48, ет.3; тел: 0888 11 22 01 , 0899 03 30 03 Автор: dobromirdimitrov Категория: Други Прочетен: 85027 Постинги: 33 Коментари: 702

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ Повечето хора, които изобщо са чували за Теорията за паралелните Вселени, са я чували или като реплика в научнофантастичен филм, или са чели за нея в различни списания и фантастични романи. Когато се сблъсках за пръв път с научния и еквивалент, който е плод на труда на наистина велики имена в квантовата физика и астрофизиката, първата ми асоциация, беше свързана с взаимоотношенията между хората. Това разбира се, не е кой знае каква изненада, тъй като в края на краищата, това ми е работата. Изненадаха ме, обаче, изключително точните аналогии между хипотетичните теории за развитие на живота в две паралелни вселени и реалните взаимоотношения, между, които и да е двама

души, които метафорично могат да бъдат представени, именно като две Вселени. Идеята, очевидно, не е нова. Както и идеята на никоя от другите теми, които съм засягал до момента (надявам се да не съм ги засегнал много). Надеждата ми обаче е, поне интерпретацията ми да е поразбираема и по-лесно смилаема. Всички знаем (или поне така твърдим), че хората са различни. Но наистина ли сме наясно със степента на това различие? Как, например бихте възприели хипотезата, че човекът до вас е толкова различен, колкото би било и едно същество от друга Галактика? Всеки един от нас, не е просто личност, различаваща се по определени http://blog.bg

51


52

РАЗНИ

характеристики от всички останали личности, а една цяла, непозната за другите Вселена. Параметрите на тази човековселена са трудни за определяне и описание, дори и от академично ориентираните психолози-изследователи, за които би следвало да се предполага, че са отдали цялото си професионално познание, опит и енергия на тази благородна кауза. Уместно е да отбележа, че говоря за определяне, само на отделни параметри и описанието им, а не за всеобхватно разбиране на личността. Психолозите, които са в състояние да разберат тази човеко-вселена в нейната цялост... всъщност, не знам дали има такива. Поне аз не познавам нито един. А сега се опитайте да си представите: след като уменията на професионалистите в тази област са поставени под въпрос по принцип, какъв е шанса на обикновения човек (непрофесионалист), да вникне в света на човека до себе си? Същността на Вселената във всеки от нас се определя от качествените параметри на сетивата ни. Всеки от нас разполага със собствени граници на зрителен спектър, слухов диапазон, тактилна чувствителност (усещане за допир), обонятелен регистър и чувствителност на вкусовите рецептори. И това са само известните ни на този етап на развитие, пет сетива. За да не нагазя несъзнателно в необятните дебри на научната фантастика ще се огранича само с тях. „Собствените граници”, като идиом, означава, че всяко от тези сетива притежава различно ниво на чувствителност, характерно за всеки отделен индивид. Което ще рече, че от гледна точка на способността ни да преживяваме, възможните комбинации на чувствителност са... безкрайни. Т.е. вероятността да срещнете човек, с идентична на вашата комбинация от чувствителност на сетивата, е... безкрайно малка. Защо това е важно? От психологична гледна точка, субективността се различава от обективността, точно поради различията при постъпване на информацията от сетивата към коровите и подкоровите им представителства в мозъка. Различната честота на възприемане определя и различната, в качествено отношение, преработка на постъпващата информация. Различната преработка от своя страна предполага и различни резултати. За да илюстрирам донякъде възможностите за различно постъпване и преработване на информацията, ще ви дам един елементарен пример с преживяване, в което участвах аз и петнайсет годишния ми син Виктор. Един наш съсед си беше купил нов Фолксваген „Пасат”, който двамата със сина ми обсъждахме надълго и нашироко с присъщо само на тийнейджърите увлечение. Всичко беше наред до момента, в който аз заявих, че цвета на „Пасата” е сив металик, а Вики съответно го обяви за светло син металик (между другото производителя в документите на колата беше обявил цвета за сребристо син J). Вероятно и самите вие можете да дадете достатъчно примери от собствения си опит, с които да разширите описанието на подобни „недоразумения”. Дали ще са за цвят, за вкус, за аромат или за каквото и да е друго, факта, че двама души трудно могат да уеднаквят предпочитанията си без компромис, е всеизвестен. Друг факт е, че това очевидно различие във възприемането, обикновено поражда спорове, които никога не завършват с удовлетворение за двете страни, тъй като от гледна точка на Теорията за паралелните вселени, и двете страни са винаги прави. Това обаче, е само първо ниво на различие – физиологичното. При психологичното ниво на различие, ситуацията често се комплицира до степен на невъзможност за смислен анализ. Част от параметрите, които от психологична гледна точка усложняват преработката http://blog.bg

на сетивната информация са глобални феномени, като културологично-антропологичната система, в която се изгражда всеки индивид, климата, който е характерен за средата му, расата към която принадлежи... и още куп други елементи, за чието изброяване само, ще трябва отделна статия. Мисля, че тук е момента да му хвърлите едно голямо мислене, когато следващия път самоуверено заявите, че познавате дори и минимално, най-близкия до вас човек. Разбира се, има и варианти на общи схеми на процесите на мислене и чувстване при всички нас. На такива схеми са базирани професионалните психологически типове и профили. Но тези схеми са наистина твърде общи. Те могат само да ни насочват при опознаването на определен индивид, но не и да го опишат напълно. В този смисъл, това е информация за професионалисти, а не за изследваните лица. Пак в този смисъл – следващия път, когато ви направят психологично изследване или пък налетите на някой вестникарски „психологически” тест или даже на астралната си прогноза за деня – игнорирайте ги. Такава информация не само, че в най-добрия случай няма да е истинна и разбираема за вас, но и често е изключително вредна. Защо е вредна не е лесно за обяснение, затова ще трябва или да ми се доверите, или да ми теглите една... Както и да е. Очевидно физиологичните и психологичните причини, взети заедно, генерират неуморно непрекъснати променливи, които правят почти невъзможно действителното познание за истинската същност на хората около нас. Тази информация представлява несъмнена ценност за практическото развитие на взаимоотношенията помежду ни. Тя очевидно обезсмисля обичайната ни практика да предполагаме, че човека до нас преживява по същия или дори по сходен начин, ситуациите, в които попадаме съвместно. Това би трябвало да ни предпазва от прибързани заключения за мислите и чувствата на хората около нас и да способства за по-доброто разбирателство помежду ни. В повечето случаи конфликтните ситуации, в които попадаме не се дължат на желанието на другите да ни навредят умишлено, а на различните интерпретации на събитията. В тази връзка, най-малкото, което можем да направим преди да анатемосаме някого, е да се опитаме да поговорим с него и да разберем начина, по който той вижда нещата и действителните мотиви, които са го накарали да постъпи точно по този, а не по някакъв друг начин. Разбира се, това е една доста уморителна процедура и е почти невъзможно да бъде практикувана наляво и надясно. Но определено можем да я прилагаме поне към хората, на които наистина държим и/или обичаме. Т.е., надежда, ако не да разберете, то поне да усетите човека до себе си винаги има. Просто е необходимо повече усилие и труд. И може би това е единствения труд, който наистина си струва да бъде положен.

автор: Добромир Димитров, всички права запазени!!!


РАЗНИ

DOCENDO DISCIMUS! ;) БЛОГЪТ на КИРИЛ КИРИЛОВ. ... Ама, това аз ли съм?! ;) Автор: comfy Категория: Хоби Прочетен: 221780 Постинги: 207 Коментари: 5590

ТАЗИ СТРАШНА ДУМА «РАК»… ... Следващите редове не са за тези, които имат силна внушаемост и/или се страхуват от различни заболявания - в частност ракови. Много моля прочелите горното изречение да ми повярват и спазят препоръката ми! ... Целта на този постинг е: 1. Да отворя една страничка от живота си, която дълго време бе изтласкана (и в двата смисъла) някъде навътре в мен и винаги се е стремяла да бъде “прочетена” отново и отново - но аз не допусках това; та нека я прочетем заедно - поне с тези, които ще могат... 2. Да послужи като своеобразна профилактика (чрез запознаването с информацията тук) на раковите заболявания и по-конкретно - ракът на млечната жлеза у жената. ... Не искам, обаче, да смятате това четиво - този “постинг”, за нещо претенциозно... По-скоро наистина го приемете като съчетаване на неприятното (но необходимо за мен) с полезното - т.е., вижте поставените две задачи и сами преценете доколко се е получило. ... Годината е 1992. Тъкмо съм работил в продължение на две години в специална лаборатория към БАН, където се изследваше нов фотофизичен метод за диагностика и лечение на ракови заболявания. ... Настъпва горещо лято - работата минава повече в рамките на теоретичното русло, докато повечето хора отиват на море или планина... Точно тогава, обаче - беше юли, ми се обаждат и ме помолват да обърна внимание на една пациентка, за която става ясно, след кратък разговор, че е с диагноза именно “рак на гърдата”. След оскъдната информация и настойчивостта на женския глас по телефона, склонявам още същия ден да посетя пациентката, която, когато и да дойда, ще намеря в дома й (веднага светва червена лампичка!). ... Първата ни среща с нея бе... тъжна. Естествено името ще променя - нека я наречем Ани. Тя беше на 22 години и имаше две малки дъщерички, родени в две последователни години, когато тя била на 17 и 18 годишна възраст... ... Картината е следната: на Ани е направена операция, при която е отстранена цялата дясна гърда и всички лимфни възли около нея. Оказва се, че операцията, а и цялостното комплексно лечение, е позакъсняла и в момента, в който се запознахме тя вече от месец не бе ставала от леглото, храна почти не поемаше, поставяха и по 8-10 ампули морфин дневно, имаше метастази както в другата гърда (която бе твърда като камък), така и във вътрешните органи, мозъка, гръбначния стълб - направо се виждаха издутините, в много от лимфните възли и... и въобще бе наистина чудно, че е жива, при това в съзнание.

Едва ли тежеше повече от 30 кг. Тъжна гледка бе Ани, когато се запознахме. Спомням си, че ме хвана яд, че ме викат едва тогава, когато нищо вече не може да се направи - само чудо някакво (но аз тогава не вярвах толкова в чудеса). ... Оказа се, че мога да разговарям както с майката, така и със съпруга (те бяха в развод), а дори и с малките момиченца. Освен това, разбира се, можех да разговарям и с Ани. Тъй като майката пушеше цигара от цигара и беше на ръба на изтощението, веднага се уговорихме, че когато аз съм там, тя ще ляга да почива - да спи или както иска, но да почива. Уговорихме се също, че аз ще идвам всеки ден и ще бъда у тях не по-малко от два часа. (За тези, които се интересуват - всичко това правих безплатно през цялото време). Целта, посочена пред майката бе: ще се опитам да направя времето, което й остава, интересно и изпълнено с разговори, доколкото това не я уморява. Не съм сигурен, че мога да направя нещо повече, но ще опитам. ... На Ани казах следното: разбира се, много късно сте ме извикали, при това не знам дали има въобще някой човек, който може да ти помогне да се възстановиш, но... Ти си сега на морфин - големи дози, не се храниш вече, повръщаш кръв, не ставаш... Ти угасваш, а съм сигурен, че не искаш - млада си (тогава и аз бях на 29, та не можех да я нарека дете), имаш две хубави дъщери, а аз вече реших, че ще бъда всеки ден с теб поне по 2 часа, докато желаеш това. Освен това ще опитаме и фотофизичния метод за лечение, защото, доколкото разбрах, вече сте опитали всичко... Ани, съгласна ли си да се съюзим двамата против заболяването ти и, крачка по крачка, да започнеш да се измъкваш от ямата, в която си попаднала. Какво мога да ти обещая? Ами, ако действаме заедно, първо ще намалим морфина - той те трови допълнително и те приближава към нежелания край. Ще го намалим дотолкова, това ще е постепенно, че накрая да можеш и без него. Второ, ще видиш, че ще ти се върне апетита и не само ще спреш да повръщаш, но и ще започнеш да се храниш. Трето, постепенно ще се раздвижваш и целта ни ще бъде след месец-два да можеш да станеш сама от леглото. ... Разбира се, аз не можех да бъда сигурен във всичко това, че то ще се случи - дори една десета част, но аз много ЖЕЛАЕХ то да се случи и ВЯРВАХ, че има вариант, при който чудото може да настъпи. Изглежда всичко това се е предало на Ани и... тя не само се съгласи да обединим усилията си, но... струва ми се, у нея светна пламъчето на надеждата и желанието за борба! ... Изписах необходимите вливания (бях предупреден от всички възможни колеги, че напразно се занимавам и само удължавам мъките на момичето, но... как да се откажа или да спра - виждах, че Ани желае тази “промяна”, пък дори и това да е последната в живота й промяна...), взех медикаментите за фотофизичната терапия и започнахме. Всеки ден ходех http://blog.bg

53


54

РАЗНИ

при Ани - първите дни беше много мъчително и за нея и за мен: тя се притесняваше, че повръща кръв често, че понякога иска малко да поспи, че слюнката й тече неконтролирано, че трябваше да я обслужвам (майка й си почиваше, както се бяхме разбрали). Притесняваше я втората гърда, множеството метастази по гръбначния стълб, черепа, тила, които освен всичко друго и боляха. Притесняваше се, че се грижа за нея просто така - безплатно, че дори лекарствата купувам аз (ами тя и родителите й бяха много зле с парите - майка й също разведена, а баща й така и не дойде, както, между впрочем, и брат й), макар това да не бяха кой знае какви разходи тогава... Постепенно обаче, с намаляване дозата на морфина (което тя постигна волево и защото искаше да ми покаже, че сме екип и тя прави всичко, което зависи от нея), тя спря да повръща и показа първите признаци на глад - о, колко се радвахме тогава и двамата, пък и майка й! Майката дори вече не искаше да почива, когато съм у тях, а стоеше в другата стая и ако трябваше идваше да донесе супичка, чай или просто да се усмихне през сълзи. След около седмица вече слагахме по 2 ампули на ден морфин - сутрин и вечер, а Ани започна да се храни - по мъничко, но... От този момент нататък тя започна да говори много повече и аз я опознах като личност. Тя се интересуваше от литература беше чела куп неща, които аз не съм, а също и музика - там повече имахме общи теми за разговор. Обсъждахме филми, книги, песни, случаи в живота й, как се е стигнало до тук... Обсъждахме, разбира се, и вероятността за фатален край и какво ще стане с дъщерите й. Разговорите бяха толкова откровени и изчистени от всякакви преструвки, че тогава за първи път усетих какво е да се докоснеш до душата на другия. ... Междувременно, нека поясня, при фотофизичната терапия участваха три препарата, но аз използвах само два от тях - третият бе с много странични явления и ме беше страх... Тогава, за първи път в живота си, отидох при... врачка. Разпитвах, разпитвах - оказа се, че се крият и т.н., но в края на краищата намерих една, препоръчана от майка ми, и отидох при нея. Докато минавах проверка какъв съм, що съм, дали не съм полицай и т.н., видях, че цялото семейство на врачката се бе включило в играта - да я защити, а тя през цялото време ми била пред очите, но бе най-невзрачната фигура. Когато разбрах това, даже се зарадвах... И така седнах (тя гледаше на карти), а тя хвърли картите на масата. Зададе ми само 2-3 несъществени въпроса, след което каза, че съм лекар. Каза, че сега имам един сериозен случай (аз мълчах и нито потвърждавах, нито отричах - така се разбрахме в началото: тя да говори, а аз да мълча и да не “подсказвам”). Че в момента ме тревожи състоянието на една пациентка, но ме тревожи и нещо друго - дали да използвам третото лекарство. Като каза това - изтръпнах!! Но мълчах... Тя каза, че трябва да се използва и третото лекарство, иначе пациентката ще се влоши... После бързо прибра картите и ми каза - “край, тебе те вълнува това, уморена съм”... Платих си и излязох озадачен - аз съм скептик по отношение на врачки и т.н., но тогава бях 10 пъти по-скептичен... И все пак... ... Ани се подобряваше, морфинът вече бе една ампула дневно - по половин два пъти на ден. Хранеше се. Започнахме първите упражнения по раздвижване - готвехме я да стане. Никога няма да забравя този скелет, който толкова силно искаше да живее!! Никога! Както и учудването ми къде си е намерила подслон душата на това същество, което физически изглеждаше почти мъртво. А Ани искаше да живее и правеше всичко, което й кажех - искаше и да ми се отплати по този начин за грижите, които полагах за нея - виждах го и го оценявах. Казвах й го. Бяхме толкова откровени един с друг, че... трудно е да се опише. Знаехме и двамата и го обсъждахме, че това, което правим, може да http://blog.bg

свърши в един миг (за мен това бе повече от ясно, а за нея - тя го чувстваше), но въпреки това продължавахме... Тогава й разказах за третото лекарство. Обсъждахме дълго и нашироко, че то се използва в медицината за други цели и в други дози, а тук дозите трябва да са по-високи, но... че мен ме е страх, да не би да се получи рязко влошаване поради възможната интоксикация... Ани взе твърдо решение, че, ако аз пресметна рисковете и реша да използвам лекарството, тя е съгласна... ... Не, не вярвах в чудеса, а страшно исках да се случи чудо... Какво да направя?? Тогава реших да включа третото лекарство, за да ми е чиста съвестта, но за да ми е още по-чиста - в минимална дозировка, колкото да мога да кажа, че съм използвал и него. Да, знаех, че така то почти няма да е ефективно, но знаех и това, че няма да има странични ефекти... С една дума, разчитах повече на хомеопатичното му действие, а не на фотофизичното... ... В края на третата седмица - след като вече 7 дни Ани приемаше тройната комбинация и почти бе спряла морфина, хранеше се, не повръщаше и вече разговаряхме за всичко, което я вълнуваше в живота, тя започна да сяда в леглото - през това време се подготвяхме всеки ден, постепенно и бавно, но към 20-я ден тя вече можеше да сяда в леглото - е, с малко помощ от моя страна, но можеше. Това беше като новина номер 1 за майка й, а и за децата, които силно и искрено преживяха този момент. Ани бе щастлива - това се виждаше и личеше. И точно тогава тя ми каза нали не мислиш наистина, че ще успеем, че ще се спася? Останах поразен - замълчах. Не защото не исках да я лъжа, отдавна си говорехме нещата такива, каквито са, но сега? Знаех ли точният отговор? Казах й: не знам, не съм мислил за това, но съм сигурен, че много силно искам това чудо да се случи... Тя само се усмихна... ... На петата седмица дойде моментът, в който Ани трябваше да събере сили и най-после да стане от леглото. И, знаете ли, никога няма да забравя този подвиг - ТЯ ГО НАПРАВИ! Стана, направи две крачки - усмихна се, и каза: успяхме, нали? Сълзите ми потекоха сами и нямаше как да го скрия. Влезе майка й и... също се разплака, но я прегърна внимателно, нежно с много обич и страдание. ... Помогнахме й да си легне. Ани се усмихваше и постоянно казваше - успяхме, станах! Успяхме, станах!! Станах! ... Уморена тя заспа. Половин час по-късно, без да се събужда, Ани изпадна в гърч, и независимо от инжекцията, която й поставих, тя почина. 3-4 минути след като спря сърцето й влезе шефката (повиках я лично) на Бърза помощ - тя само погледна и каза: д-р Кирилов, нека я оставим спокойно да си отиде! А аз беснеех вътрешно, че Д-р .... не предприемаше абсолютно нищо, абсолютно! ... Ани почина. Тя почина от рак на гърдата. Това заболяване (като почти всички останали) се лекува, но трябва да се обърнете към лекар навреме. Освен това не подценявайте профилактичните прегледи. Да не говорим пък, че всяка жена, когато се къпе, може да проверява гърдите си за “топченца”. Преживяемостта (в години) до голяма степен зависи от големината на “топченцето”, когато се предприемат лечебните мерки... Девойки и жени, пазете се, моля ви - вие можете! Пазете се - България е все още на едно от челните места по разпространение на това заболяване! Нека тези, които са прочели горния текст поразмислят и направят всичко възможно да се опазят от този вид рак! Вярвам, че можете да го направите! Обичам ви!


55

РАЗНИ

Pontis Моят блог в Blog.bg Автор: pontis Категория: Политика Прочетен: 6193 Постинги: 103 Коментари: 521

БЪЛГАРСКИЯТ СПОРТ И МАЙКА МУ – В ЕРАТА НА ДИНОЗАВРИТЕ Преди няколко седмици отмина Световното първенство по плуване – над 40 световни рекорда, сега тече Световното първенство по лека атлетика. Междувременно има квалификации за световно първенство по футбол. А вчера един български отбор, обичан до лудост от стотици хиляди, реализира поредната си загуба в квалификации за Шампионската лига. От унгарци (които изпълниха един “концерт” на Бела Барток, който не бяхме очаквали). А имаше години, когато бяхме по-млади или помалки, когато стояхме посред нощ за да гледаме тези състезания, мачове, финали, независимо от часовата зона, от която се излъчваха. Защото в тях участваха български спортисти. И побеждаваха. А химнът на тази клета страна звучеше гордо (в този случай е точната дума) и нестройно изпълняван в най-чуждоразлични аранжименти, защото тези спортисти не им оставяха друг избор. … Защото го имаше Пената и Ицо (колкото и да е прост, им го вкарваше м…. му), Трифон Иванов, Таня Богомилова, Стефка Костадинова, Валентин Йорданов, Мария Гигова, Нешка Робева, Илияна Раева, Йордан Герасков, Йорданка Благоева, Светла Оцетова, Валентин Златев (не този с петрола, някой помни ли го?), защо не и Боян Радев? Не, това не е хлипане по отминалото време на комунизма. Защото в Бахрейн и Кения няма комунизъм. Само е тъжно. Много тъжно, че на такива световни събития, днес, сега, хора от всички цветове, с воля и красиви тела изписват все по-ниски числа на хронометрите. Защото те са вече в 21-ви век. Защото в тях не участват, или участват незабелязани, една шепа български спортисти, блед спомен на българския спорт. Но участват спортисти с различни цветове, воля и красиви тела от Германия, Русия, Сърбия, Хърватска, Хондурас, Мароко, Малайзия, Индия, Бахрейн, Етиопия, Кения (но не защото бащата на Обама е оттам), Еритрея (?!), Островите Зелени Нос (знаете ли къде са?). А нашия спорт остана в миналия век. Остана в САЩ от 94-та. Когато Господ беше българин. Защо се получи така? Защото… никой не мисли за спорта, никой не създава млади спортисти, не им помага, не ги насърчава, не ги отделя от наркотиците, цигарите, порното, защото корупцията е навсякъде, а България е на опашката на световния спорт така, както е на опашката на световната цивилизация, държавното управление и политически нрави и морал. (Не, Божидар Димитров не спортува, той се поти разгърден над научното разузнаване). Бате ви Брус Уилис играе футбол, ама в Бистрица, и какво от това. Снощи един отбор с цвета на синевата, за който хиляди българи от различни поколения са губили гласа си и разума от щастие, които са видели Гунди и Котков или са чували за тях („кой не знае Чавдар войвода, кой не е чувал

за него…”), бяха унизени, разочаровани, останали без глас и брутално прецакани за пореден път, защото този велик отбор се управлява от поредния Ганьо, за когото както снощи каза Наско Сираков „футболът е тъмна Индия” (да не обиждаме индийците), защото футболният клуб с име на единия от малкото безсмъртни българи за него е само поредния „бизнес проект” в една страна, в който бизнесът е роден на тъмната страна на Луната… а Шампионската лига е сламката в морето от тъпотия. А един друг отбор в червено, който караше стадиона да изригва и да забрави коя е страната и планетата, когато Стойчо Младенов, Ради Здравков, Спас Джевизов и Йончев забиваха голове на Ливърпул и Байерн, вече почти го няма от бащинските „грижи” на такива „деятели” като Александър Томов, на когото кремиковския комин му е крив. Очакваме и се надяваме, че новият Министър на физическото възпитание и спорта няма да „захрани” само старите „изпечени” треньори като себе си, които „отглеждат” в лабораторни условия по един спортист в продължение на десетилетия, а ще зарадва и мотивира онези малки чудеса, които, един ден пораснали, с красиви тела, воля и три цвята, ще можем да гледаме по пистите, басейните и зелените терени, в онези непознати часови зони. Защото искаме да видим хронометрите, докато крещим и да чуем химна, докато пием бира. И не защото „мъжете знаят защо”… Защото „СПОРТ МУ Е МАЙКАТА”, нали?

http://topsport.ibox.bg/

Годината е 2009.

http://blog.bg


56

РАЗНИ Блогът на kombakova Блог за преживяванията на един учител, ръководител на мажоретен състав гр.Карнобат. Автор: kombakova Категория: Спорт Прочетен: 98287 Постинги: 65 Коментари: 470

МАЖОРЕТЕН СЪСТАВ КАРНОБАТ СПЕЧЕЛИ ПРИЗ «ЗЛАТЕН ПОМПОН» На 12,13 и 14 септември в Албена се проведе Седми международен фестивал на мажоретния танц “Златен помпон” 2009 година. Мажоретния състав при НЧ “Димитър Полянов” гр.Карнобат участва във втора възрастова група, категория «Парадни мажоретки», и категория “Дефиле 100м.” Голямата ни конкуренция бяха двата състава от Черна гора “Алиса “ и “Клуб Модест”. Нашият състав се представи с нови композиции и заслужено спечели: Първо място в категория “Дефиле 100м.” Първо място в категория “Парадни мажоретки” Дора Ганчева бивша мажоретка от големия представителен състав спечели “Специална грамота и сребърно бижу” за хореография. Всички тези награди бяха повод на състава да се връчи най-голямата награда: Приз “Златен помпон” 2009 г.

Благодаря на чудесния си екип, без който наградите нямаше да са факт! Мажоретен състав Карнобат е един от основателите на този фестивал.

От 2003 година до днес имаме спечелени: Приз “ Златен помпон”2009г. Първо място “Дефиле” 2009г. “Сребърно бижу” на Дора Ганчева за хореография. Първо място III и II категория “Дефиле” 2008г. Трето място “Парадни мажоретки” II възрастова група 2008г. Първо място “Парадни мажоретки” III възрастова група 2007г. “Златно бижу” на Стефка Комбакова за хореография 2007г. “Сребърно бижу” за най-атрактивна мажоретка на Татяна Динева 2007г. Трето място “Спортни мажоретки” III възрастова група 2005 г. Трето място “Парадни мажоретки” III възрастова група 2004г. Награда фотоапарат на първия фестивал 2003г.

ПРИЗ “ЗЛАТЕН ПОМПОН” АЛБЕНА 2009 ГОДИНА ПЪРВИ ПАРАДНИ, ДЕФИЛЕ, НАГРАДА ЗА ХОРЕОГРАФИЯ! http://blog.bg


РАЗНИ

Блогът на сутрешната ерекция Ако сабале съм те навестил, посвети ми стих благодарствен, мил! :-D Автор: zlika Категория: Забавление Прочетен: 58483 Постинги: 82 Коментари: 1069

ДОБРЕ ДОШЛИ В РЧМЪНЙА Даааааа, ако някой мисли, че има грешка в заглавието, греши. Ето:

автор: zlika.blog.bg Но нека започна отначало През ноември 2007 г. със Сабина изпратихме 580 гр. документи до Виена и по-точно – до посолството на провинция Кебек, Канада. Минахме интервюто заедно на 06.06.2008, а малко след това тя пое по своя път – оперно пеене в Европа. Продължих процедурата си сам. Това “Сабиноооооо, голяма си тиква!” е моето недоволство от развитието на нещата: трябваше да тръгнем двамата, а не сам ;-( Писмата, които изпращах и получавах бяха до посолството на Канада в Букурещ. Имам емигрантска виза за Канада! Знам, че това не ви харесва, но и на мен много неща не ми харесват! Вчера с Колето, сестра ми и племенницата ми Анна-Мария си направихме разходка до Букурещ за да си взема визата. Беше доста добра разходка :-)

Политик е откраднал парата и принуждава бай Ушев да те рекетира. Да си е... и двамата, нали така... :-D Стигнахме Бяла. Слънцето светеше в очите ни и не видяхме жълтата табелка, която отбива движението за Русе вляво. Продължихме направо и се забихме в града. Попитахме за пътя за Русе и продължихме по него. Оказа се грешен и спряхме до бай Ушев с патрулката да попитаме за правилния път. Онзи ни каза, че щял да ни пише акт и се държа супер арогантно. И на теб да ти е..., нали така :-D Върнахме се и спряхме на OMV за по кафе и цигара. В колата не се пуши, защото Колето има малко бебенце, да му е здраво! :-) Стигнахме до Русе по чутовен път с по едно платно в лента и отвратителен асфалт. Влязохме в Русито с идея да: - изтегля пари от ATM - обменим пари в RON (румънски леи) - да хапнем - да снимаме на ксерокс някакви пълномощни, нужни ни на границата В Русито не бях ходил преди и бях чувал, че е хубав град. Дрън-дрън. Индустриална зона яко. Пътя за Дунав мост минава през 1324 комина и 165 тръби за газ. Стигнахме до кръгово движение с табелка 0.5 км до границта и решихме, че изпускаме Русе. Завъртяхме и влязохме в града. Стигнахме до нещо като площад и изтеглих пари от ATM. Започнахме да търсим обменно бюро (за чалгарите – чеиндж) и попитахме един много мил господин в клон на някаква банка. Той обясни много подробно как да завъртим два пъти на ляво, да се посучем и да стигнем до Kauand. Там имаше и завъртяхме. RON са много странни купюри - от някакъв странен найлон, който не се мачка и може да се пере :-)

Да започна отначало за тези 24 часа и 850 км. Алармата звънна в 3:40 AM, а аз и казах Snooze за 10 мин. Станах, измих си зъбите и в 4.00 бях долу, където Колето ме чакаше. Качих се в колата му и продължихме да вземем сестра ми и Анна. Продължихме в посока Русе. Говорехме си глупости докато точно до Плевен Колето изпревари някакъв, а бай Ушев – мишока изпълзя от храстите с палка в ръка. Писа фиш за неправилно изпреварване, а аз попитах от Русе до Букурещ какъв е пътя. С две платна в лента. А в БГ защо е с едно платно в лента? Защото бай

автор: zlika.blog.bg http://blog.bg

57


58

РАЗНИ

Хапнахме по три кебапчета в промоция за 1.29 BGN и започнахме да търсим ксерокс. Отсреща имаше търговски център и отидохме там. Думите на един Великан, че в Русе те гледат много накриво, когато ги караш да работят се потвърдиха. Този търговски център смърдеше яко на соц и на провинция! Русито, като цяло, не ме грабна... Минахме проверките на границата, платихме такса за мост и се качихме. След секунди видехме табелката ROMANIA

автор: zlika.blog.bg А след моста, табелката, с която започнах. Купихме ровинетка и продължихме. Пътят в началото беше гаден, но защото беше отбивка от главния. Като стъпихме на главния, видяхме, че румънския бай Политик не е дал възможността на румънския бай Ушев да пише фишове за неправилно изпреварване, защото пътят беше с по две платна в лента.

автор: zlika.blog.bg север. Южната част на града остави първоначално гадно впечатление у нас, но то бе разрушено много скоро. Стигнахме до OMV и аз влязох за карта. Без нея нямаше никога да се оправим. Дадох 7.85 BGN за карта и спряхме на оживено място до грoбищата Belu за да потърсим улицата, която търсим - Tuberozelor в Sector 1. Намерихме я на картата и начертахме маршрут до нея - Calean Serban Voda --> Cantemir --> Balcescu --> Catargiu --> Piata Victorei (тук се объркахме, но така или иначе Kiseleff е еднопосочна в тази си част) --> Aviatorlor --> Mincu --> Bratianu --> Tuberozelor. Спряхме на Bratianu и се разходихме да намерим посолството. Явно това е дипломатичната част на града, защото в близост са посолствата на САЩ, Беларус, Руската федерация и знам ли още кой. На уличката имаше няколко стари и схлупени сгради и аз не можах да повярвам, че Канада се с настанила там, но след това видях голямата зелена сграда на посолството. Там бяхме в 13.10 и решихме да се разходим в парка Kiseleff, който ни впечатли с това, че нямаше нито едно заведение за бира и чипс, собственост на общински брат и с чудесното озеленяване и поддръжка.

автор: zlika.blog.bg Минахме през няколко къщи със странен цвят, който след това разбрахме, че се харесва много поради честотата на употребата му. Видяхме много къщи с ламаринени покриви. снимах една, но снимката не се получи и няма да я покажа. Добре, че телефона на някой звънна за да разберем, че вече сме в Букурещ :-) Влязохме в LIBRARIE и попитахме за “road map”, а момичето ни отговори “ничим”. Продължихме от юг на

http://blog.bg

автор: zlika.blog.bg Стана 14.00 и аз се отправих към посолството. Това беше основната цел на пътуването - да си взема паспорта с визата. Разходката и отварянето на съзнанието с виждане на нови и различни неща беше другата цел. На входа имаше един полицай, който се държа много учтиво. Взе ми телефона, изключи го и ми даде номер на


РАЗНИ клетката, в която го остави. Слязох по едни стъклени стълби видях хора. Наредих се на опашката и в 14.20, когато дойде моя ред, казах на жената зад стъклото, че съм за паспорт. Каза ми да изчакам до 15:00 и аз седнах на една пейка и почти заспах. В 15:10 ме изпрати в стаичка, където младо и усмихнато момиче ме попита дали говоря английски. Потвърдих и продължихме. След като й дадох личната си карта, тя каза: - Mr. (моето фамилно име), I know you! :-D Няколко дена по-рано получих покана за виза в Е-Пощата ми. Освен паспорта и още някои неща, те искаха да им върна писмото. Писах им дали мога да разпечатам ел. писмото или и трябва да чакам писмото на хартия и да върна него. Това беше в петък следобед. В понеделник следобед агент от Букурещ ми се обади по телефона и ми каза, че мога. След това им писах дали мога да дойда лично до Букурещ, въпреки, че знам, че мога – пише го в сайта им. Просто установих контакт с тях и това е направило впечатление на това усмихнато момиче. Даде ми документите и след като излезе, се върна с думите “Бльагодаря”. Това ме накара да знам, че кореспонденцията, която съм провел с тях не е “идиотска”, както това би се възприело в Байганландия. Докато съм чакал, сестра ми забелязала, че на табелките на улиците, ако е име на човек, пише и професията му.

автор: zlika.blog.bg Продължихме към IKEA. Жената на Колето му беше приготвила списък за покупки оттам :-) Много хитро! Влизаш в IKEA и започваш да следваш стрелките и така обикаляш целия магазин преди да стигнеш до касата.

автор: zlika.blog.bg Свършиха ни батериите на фотоапарата и приключихме със снимането. От южен квартал намерихме румънска бира, а от село извън Букурещ си взехме по литър от друга марка румънска бира. Стори ми се, че има вкус на риба, но след това ми се понрави. Колето каза “добре дошли в зоната на здрача”, когато пресякохме границата и продължихме към София. Спряхме в Обнова да хапнем. Седнахме в бистро Union или нещо подобно, а аз попитах къде е къщата на д’илюзион и къде има цветарски магазин за да я навестя. Тя ме погледна, каза “Още един луд!”, обърна се и си тръгна. В 3.40, точно след 24 часа и 850,2 км се прибрахме и аз заспах веднага. Днес, освен момичето със слънцето в косите, РД има и Колето. Коле, ЧРД пич! Господ здраве да ти дава и успехи във всичко!!! (постингът е публикуван със съкращения – бел.ред.)

автор: zlika.blog.bg Имахме много малко време и идеята беше да си намерим румънска бира и да видим двореца на Чеушеску. Минахме покрай музея на композитора от 5-те леи и спряхме на бул. Unirii, за да потърсим бира и да видим двореца. Бира намерихме в магазин в станцията на метрото на Independentei и Caldarari и отидохме до двореца. Площад Constitutiei е впечатляващ! Когато се върнахме при колата, Колето се спече, защото намери нещо на стъклото и реши, че е глоба за неправилно паркиране, а то се оказа... :-D автор: zlika.blog.bg

http://blog.bg

59


60

IN MEMORIAM МУЗИКА ЗА ДУШАТА Александър Божков - Разни мисли по разни въпроси Автор: albosh Категория: Забавление Прочетен: 660803 Постинги: 608 Коментари: 2221 На 23 август 2009 г. почина нашият известен съблогър и приятел Александър Божков. В негова памет тук публикуваме неговата последна публикация в блога му albosh.blog.bg (бел.ред.) от 21.07.2009г. Александър Божков: Бойко Борисов създава едно експертно правителство / Последна редакция: 18:58 / 21 юли 2009 18:40

Обединяването, в края на краищата, на младото поколение и от СДС и от ДСБ е просто неизбежно. Настоящите лидери, като, че ли не възприемат все още добре идеята за обединяване, но това може да се промени в по-дългосрочен план и в крайна сметка ще се слеят, заяви бившият вицепремиер. Интервю на Ивелина Оприкова Информационна агенция КРОСС

ИНТЕРВЮ ЗА АГЕНЦИЯ КРОСС

Според Вас, опасно ли е създаването на кабинет на малцинството на ГЕРБ без писмена подкрепа и министерско участие на някоя от другите парламентарни партии в дясно по време на икономическа и финансова криза? Не очаквам някакви драматични моменти около приемането на бъдещия кабинет на Бойко Борисов в пленарна зала. Това формално, разбира се, е правителство на малцинството, но истината е, че в случая Бойко Борисов не го разглежда като правителство на малцинството. Той всъщност смята, че има мнозинство в този парламент и ще го получи.Това мнозинство няма да се свива, а ще се разширява във времето. Синята коалиция не получи министерски постове, днес поискаха експерти. Как ще коментирате позицията им в настоящия момент - бъдещият премиер ясно посочи, че иска самостоятелно правителство и не се страхува от избори? Синята коалиция първоначално очакваше, макар и ограничена, някаква класическа формула на коалиция – с обща програма на ГЕРБ и Синята коалиция, както и общо правителство, в което те бяха готови дори и да не участват с министри, но да участват формално с една парламентарна подкрепа по един ясно изразен начин. Това, което Бойко Борисов им предлага в момента и това, което те се съгласиха в самото начало е да подкрепят новото самостоятелно правителство на ГЕРБ. В него може да има някакви участници в изпълнителната власт от партиите на Синята коалиция, но това обаче няма да бъде в официалното им качество като излъчени по партиен принцип, а избрани като експерти. Това е една доста различна коалицонна формула от тази, която до момента сме свикнали да съществува. Ако се обърнем назад в последните две правителства имахме формални коалиции - НДСВ и ДПС, както и последната тройна управляваща коалиция. ОДС също бяха коалиция преди това в управлението и имаше макар и неофициално квотно преставителство на партиите участници в него. Настоящата формула, която Бойко Борисов предлага е очевидно съвсем различна. Той иска да има правителство на ГЕРБ и вярва, че ще увеличи парламентарната си подкрепа. Оптимист сте за новия кабинет, ще изкара ли той мандата си до край? Може да се каже, че съм предпазлив оптимист. Наистина очакванията са, че той ще получи сега подкрепа и тя ще бъде впоследствие дългосрочна. От друга страна, обаче бих казал, че не толкова Синята коалиция, колкото РЗС и Атака много бързо ще намерят своите причини да не харесват правителството на ГЕРБ и ще оттеглят подкрепата си от новия кабинет. Сигурен съм и в това, че и в парламентарните http://blog.bg

групи на двете партии ще има хора, които ще преминат официално или неофициално към ГЕРБ и така ще подкрепят през цялото време Бойко Борисов. А при Синята коалиция, макар и с относително малка парламентарна група знам, че ще продължи желанието за повече формализация на сътрудничеството, но си мисля, че те нямат голям избор. Още повече, ако правителството на ГЕРБ предприеме една реформаторска политика, макар и закъсняла, те ще продължат да го подкрепят, независимо от споровете. Съпредседателите на Синята коалиция, като че ли нямат друг избор. Те са в шах, ако не го подкрепят идва мандата на БСП? Това важи и за трите парламентарни групи – РЗС, Атака и Синята коалиция на настоящия етап. В бъдеще не може да се прогнозира дали ще продължи подкрепата, но не трябва да се забравя, че правителство на БСП не е възможно практически на този етап. Както и да пресмятаме опозицията тя има общо 88 депутата. Имената на 7 от бъдещите министри вече са известни. Как преценявате бъдещия екип на новия премиер на България? Когато Вие бяхте част от изпълнителната власт Иван Костов смени 9 министри. Може ли това да се повтори при новия кабинет? Не мога да прогнозирам, но тук аз виждаме една много различна формула. От всички кандидати за министри, които чуваме до момента има само една много малка част хора, които са политически фигури. Бойко Борисов създава едно експертно правителство, един кабинет от личности, които си разбират от работата и не са изцяло политически назначения, които тепърва да се учат. Очевидно формулата е много различна от тази в миналото и особено от последното правителство на тройната управляваща коалиция, в която всички министри бяха хора с ясно изразен политически профил и които не претендираха с експертни качества. Синята коалиция, независимо от драмите и скандалите около регистрацията, е част от новия парламент. Как смятате, ще се случи ли проекта за сливане на двете партии СДС и ДСБ? За сега и двете партии декларират, че не искат да се сливат. Мисля, че обединяването в края на краищата на младото поколение и от СДС и от ДСБ е просто неизбежно. Настоящите лидери, не само председателите като, че ли не възприемат все още добре идеята за обединяване, но това може да се промени в по-дългосрочен план и в крайна сметка ще се слеят.


IN MEMORIAM Елеонора Княжева Ние сме автори на своите страсти, на своите болки, любови, терзания, на своите грешки, на своето щастие, на своето опиянение и отчаяние. Е.Княжева Автор: eleonoraknyazheva Категория: Поезия Прочетен: 32831 Постинги: 265 Коментари: 1525

Блогът на enigma

Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да изкорениш насаденото; време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир. Еклесиаст 3:1-8

Автор: comma Категория: Тя и той Прочетен: 10988 Постинги: 45 Коментари: 272

Публикувам това мое стихотворение в памет на Мая Стамболис, позната в блог пространството като comma, която ни напусна на 15.08.2009г. Почивай в мир, приятелче. Публикувам това мое стихотворение в памет на Мая Стамболис, позната в блог пространството като comma, която ни напусна на 15.08.2009г. Почивай в мир, приятелче. Добрите хора рано си отиват, понякога дори незабелязано. И не във строги дати и години, не в часове, фатално набелязани. Добрите хора рано си отиват. Да, никой на земята не е вечен... Недейте пя горчиви панихиди, а запомнете тяхната човечност. Добрите хора просто си отиват и страшното е, че с това сме свикнали. Светът не заслужава да ги има, но как тогава бихме го обикнали?

ЕДНО ОТ ПОСЛЕДНИТЕ СТИХОТВОРЕНИЯ НА МАЯ СТАМБОЛИС Обичам те, но вече си отивам. Не ти е нужна майка да те пази. Ръцете ми са в белези от битки, но всяка беше моя. Даже тази! А теб дали опазих?! Кой ли може на прага на съдбата да е пречка?! След толкова години осъзнавам, че в снопа на живота ти си клечка. Но клечките са много важни, сине. И не за туй, че образуват снопи... Живота, много бързо ще отмине. Ще те застигне с тежките си сопи. Е, белези навярно ще останат, но продължавай с тях дори да крачиш. И докажи на себе си, че можещ да победиш, а не примрял да грачиш. Обичам те, но вече си отивам. Ти знаеш, че отдавна все ме няма... Най-тежката раздяла ми е тази, защото ще ми липсва твойто “Мама”.

http://blog.bg

61


62

IN MEMORIAM

Блогът на Гергана Through chances various, through vicissitudes, we make our way... (Aeneid) Автор: geryordanova Категория: Лични дневници Прочетен: 146136 Постинги: 203 Коментари: 1232

ОТ РЕГЕНСБУРГ ДО ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО През 1924 г. старата корабостроителница на Регенсбург пуска във водите на Дунава едно малко корабче. Повече от шест десетилетия плавателният съд ще има бурна и наситена съдба като катер от военноморския флот на СръбскоХърватско-Словенското кралство. В началото на Втората световна война корабчето, кръстено „Петър”, е потопено във водите на Охридското езеро след обстрел от флотите на Италия и Германия. През 1989 г. катерът ще бъде изваден от флота и закотвен на док в канала на Охридското езеро. Докато един слънчев ден предприемчив охридчанин, Димитър Филевски, не решава да му вдъхне нов живот. Ремонтира го и го приспособява за кратки туристически разходки по водите на тихото Охридско езеро, за да превозва туристи и поклонници: до манастира на свети Наум, където само най-праведните чуват туптенето на своето сърце; до извора, на който цар Самуил тайно срещнал Биляна и се влюбил в нея...

Досетихте се, нали? Корабчето е „Илинден”, сиреч иде реч за трагедията на Балканите преди броени часове, която по неволя обединява две малки държави в една мъка. Каква ирония - „Илинден”??? Най-романтичната, но и болезнена страница от историята на българския народ, съшита с много и тънки конци и постоянно преправяна. И пак си бръкнахме в раната. И пак скъсахме някой от конците… Питам се какви сме точно всички ние, които по паспорт се водим българи и македонци, а в същото време говорим един и същи език - плиткоумни, късогледи, безпаметни, безхарактерни...? Или най-точно ни приляга стихотворението на Ботев „В механата”, което накрая, уви, май завършваше с „…а вий, вий сте идиоти”??? Какво правим? Или по-точно КАКВО НЕ НАПРАВИХМЕ, за да не допуснем днешната случка? Знам, че на Балканите по принцип на хората не им се работи; времето там минава като пясък между пръстите и обикновено се оползотворява в псувни и люта ракия ведно с махленско бистрене на политиката. На Балканите обикновено политиците са виновни за всичко, защото политиката им разделя родни братя и сестри от двете страни на Пирина. Нали така се пееше в песните ни? Така че защо ли очаквам някой да ми отговори какво е било направено, за да се предотврати подобен инцидент. А и реално няма какво да бъде направено след като т.нар. „македонска държава” по западните български територии с бездействието и широко затворените си очи е „благословила” бизнеса на някакъв охридски бабаит. Та дори си е позволила да фалшифицира документите, „легализиращи” този бизнес не пред кого да е, а пред немските контролни органи! КАКВО НЕ НАПРАВИХМЕ??? Моите уважения към обикновените хора, които първи са се притекли на помощ на потъващия 85-годишен „Илинден”. Те са изключително гостоприемни и краснодумни, пеят вълшебно песента за Биляна и са добронамерени към всеки, прекрачил прага на скромния им, пълен с обич и разбирателство дом. Те нямат нищо общо с квази политиката по оста София – Скопие, нито пък с жалките и продажни лекари от охридската болница, които по разкази на оцелелите когато разбрали, че са „бугари” им поискали пари, за да се погрижат за тях. За жалост обаче тези, от които е зависела безопасността на кораба, сега си пишат взаимно прочувствени съболезнователни телеграми и броят удавниците. Чисто статистически и http://blog.bg

чиновнически. Тяхната „политика” води единствено до светкавично 3-минутно потъване. И до сълзи… Факт е, че има много несвършена работа – и от българска, и от македонска страна. Има много въпроси. Всички ние, живите, заслужаваме техните отговори – за да не се повтарят трагедии като тази в навечерието на най-светлите църковни или национални празници, и в България, и в Македония. И за да намерят покой душите на мъртвите, които ще слушат песента на Биляна и ще тъгуват заедно с нея … А дали ние, живите ще получим отговорите? Това само Съдбата знае! Дайте поне в мъката си да се обединим, след като в радостта не можем! И дайте да се обединим първо ние гражданите, белким дадем пример на политиците и те да сторят същото! Какво е видно от първия прочит на фактите? Корабът – убиец е регистриран съгласно всички стандарти на македонската държава, притежавал е необходимия лиценз, валиден до 2010 г., преминал е технически преглед през месец май т.г. Регистриран е за технически контрол в германската корабна компания „Lloyd” в Хамбург съгласно комплексен правителствен договор за специализиран технически надзор на всички плавателни съдове, пътуващи под македонски флаг. А в същото време е морално и материално остарял, по-подходящ за музеен експонат отколкото като плавателно средство, „окомплектован” само с три спасителни жилетки и свръх претоварен, без точен брой на качените пасажери при допустими, съгласно лиценза, 40 пътника. Гемиите му са твърде стари, не е оборудван с места за сядане и поради тази причина туристите, които пътуват с него са принудени да стоят прави през цялото време докато трае пътуване по езерото. Не случайно разходката с корабче по Охридското езеро не се включва в нито един официален туристически пакет на която и да е агенция по света, а се организира на място по желание на туристите!!! Фирмите в България, организирали нещастната екскурзия, пък се оказват нелегитимни по българското законодателство. Не притежават необходимите регистрации като туроператори и/или туристически агенции. Участниците в поклонничеството са настанени в частни домове вместо хотел, мотел или младежко общежитие, не са сключили задължителните съгласно Закона за туризма договор за пакетно пътуване и медицинска застраховка. Именно тези липси сега налагат разходите


IN MEMORIAM по транспортирането и на оцелелите, и на загиналите да бъдат поети или от семействата им, или от българската държава чрез бюджетни средства!!! За сравнение, застраховката в България струва между 5 и 10 евро в зависимост от опциите по нея и застрахователната компания, която я предлага. Спестени 5 евро, които костват 15 човешки живота и доживотен стрес за други 40! В допълнение, съгласно нормите на международното право, приложимо в такива случаи, със или без сключена застраховка обезщетение се дължи от държавата, на чиято територия е възникнал инцидентът или под чийто флаг плава кораба. Няма да крия, че сред мои лични контакти в Германия се оказа един от правнуците на последният директор на корабостроителницата, произвела корабът – убиец! Наследникът е университетски преподавател, който беше така любезен да ме заведе до мястото в Регенсбург, на което се е издигала корабостроителницата. Отдавна тя не съществува, на нейно място има нов съвременен кораборемонтен комплекс, включващ и пристанището на Регенсбург. Местните германци са потресени от новината от Балканите. Как може толкова стар кораб още да плава? При това да извършва круизи! Ясно е, че подобна безотговорност, нехайство и немарливост поради алчност, не би могла да се случи в Германия! Затова не могат да си го представят, какво остава да повярват, че наистина се е случило. Да, но фактите говорят друго: 15 жертви, отишли си от този свят без време и по една напълно абсурдна и нелепа причина!!! Мислех, че личните впечатления нямат значение на фона на такава жестока човешка трагедия. Но когато първоначалният амок отмине, идва ред на мислите и ... на съвестта в главата. Поне на тези, на които им е останала все още. Трябва да добавя, че аз също съм се возила на такова корабче за разходки по езерото, при това няколко пъти. Не на „Илинден”, а на „Александрия”. И тя е в сходно окаяно състояние, но в сравнение с „Илинден” може даже да се оприличи на трансконтинентален лайнер, който е достоен за околосветско пътешествие. Качваш се все едно си добитък, който го товарят на платформа за продан, няма инструкции за безопасност, няма жилетки, няма пояс, няма колани... Само ти препоръчват пътуващите да не се струпват масово на една и съща палуба, а по възможност равномерно. Изкарваш целият „круиз” да крака, защото просто няма къде да седнеш. Но заради красотата около теб и разказчето на екскурзоводката някак си „преглъщаш” тези недостатъци.... Само се взираш в хоризонта и си вярваш колко щастлив човек си в този блажен миг, костваш ти „само пет шест в евро”... Питам се дали Македония ще изпълни задълженията си и ще поеме отговорността за нелепия инцидент, възникнал поради немарливост, нехайство, небрежност, безконтролност и вероятно не малка доза корупция??? За Балканите, последното, не е нищо ново. Отговорност в истинския смисъл на думата – с изплатени обезщетения, с международни експертизи, анкетна комисия, с признания на фалшификациите в документите, с промяна в режимите за контрол и надзор и пр. Не просто театрално подаване на оставки по морални съображения. А дали изобщо да очакваме подобен акт от страна на „държава”, която повече от месец не може да намери инструмент в правния си мир, хармонизиран с международното хуманитарно право, съгласно който да бъде освободена по хуманни причини една болна жена, майка??? Без значение какви е паспортът и етническата й принадлежност!!!Дали Македония би проявила отговорност и би изпълнила задълженията си и след като друг гражданин излежава 3,5 г. ефективна присъда заради българското си етническо самосъзнание??? Как изобщо да търсим отговорност от „държава” на има няма 20 г., която системно нарушава човешките права, от години се гаври с българските военни гробища, преиначава най-нагло и безцеремонно историята и съдбата на един отруден народ, осъществява активна антибългарска пропаганда в средствата

за масово осведомяване, контролирани от самата нея??? И в която дори псевдоучебниците по история твърдят, че дори легендарният Буцефал имал „македонско самосъзнание”! Въпроси, но без отговори…. Факт е, че с години разни нагли, неподготвени и продажни чиновници, уж държавници, се оплитат в какви ли не дипломатически скандали, които с дълбочината си отдавна са надминали плитчините в Охридското езеро, но така и не могат да защитят адекватно и достойно българските национални интереси. И упорито провеждат негласна политика на разделение на цял един народ, вместо да подхванат национална кауза за неговото обединение дори в рамките на две отделни държави. Вижте само пред чия врата сме клекнали! Белким ни стане ясно колко „напред” сме отишли ... в миналото? Не забравяйте, че днес и утре в България и Македония ще има заупокойни молитви вместо благодарствен молебен, а камбаните ще бият минорно. Едни ще се стягат за сватба, други за погребения. Досущ като във филмите на Костурица с фон музиката на Брегович. В средата на седмицата ще погребват удавник след удавник и ще си изказват взаимно съболезнования с евтини и никому ненужни лицемерни телеграми, а още на следващият ден ще започнат да се оплюват и взаимно обвиняват за трагедията. Защото ТОВА СА БАЛКАНИТЕ! И там няма политици, а продажни маскари!!! И защото не умеем да разчитаме Съдбовните знаци по Пътя, по който плава платноходката на живота ни. По ирония на съдбата корабът – убиец е наречен Илинден! В народните вярвания на старите българи от двете страни на Пирина това е денят, на който морето взема най-много жертви като курбан за свети Илия. Затова на Илинден във водата винаги има вълнение или мъртво течение и не се влиза. Илинден е и денят на избухване на Илинденско-Преображенското въстание – съдбовен момент в българската история, който носи знака на мечтаното от поколения патриоти обединение на всички българи от Мизия, Тракия и Македония. ОБЕДИНЕНИЕ, а не разделение! Едва ли Даме, Гоце, Яне и Тодор Александров са положили живота си за свободата и обединението на Македония и България, за да може век по-късно едни българи да лежат в затвора, осъдени от „македонци” заради българското си самосъзнание, а душите на други българи да скитат вечно из мъглата над Охридското езеро и да търсят пътя към Родината заради алчността и безконтролността на македонците? Вероятно не е случаен фактът, че трагедията се случва в навечерието на Деня на Съединението на България и на Деня на Независимостта на Македония! Съединение на един все още разделен народ, който говори на два различни диалекта на един и същи език! Независимост на една държава, която винаги е била зависима - от собствените си грешки!!! Колко още трагедии ни трябват, за да се обединим? Колко още такива нелепи инциденти е съдено да преживеем докато осъзнаем, че в нещото, наречено Европейски съюз, има стандарти за безопасност и норми на контрол, които в интерес на собствения ни живот следва да не бъдат прекрачвани? Дори само за да спестим нещичко от 5-те евро застраховка и 6-те евро билетче на кораба - убиец! …При Регенсбург водите на Дунава текат все тъй бистри, но пълноводни, побрали в себе си силата на Шварцвалд. Блъскат се в крайбрежната стена, разбиват се между акостиралите кораби и се превръщат в пяна и мехурчета, пълни с въздух… Корабче плава надолу по течението на реката, на Изток, към Слънцето. Скоро първите неделни лъчи ще си проправят път през облаците и денят ще изгрее. А на Балканите още чакат слънцето да „зайде”! Посветено на живите, които ще имат памет за трагедията в Охридското езеро

http://blog.bg

63


Pravo na svoboden izbor broi1  

Pravo na svoboden izbor broi1

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you