Pravo na svoboden izbor broi2

1 ноември 2010г. брой 2

aziti

bruter

ady

babyb o o

bson g

danailpetrov

agea

baimomchil

budh a

danid a n

aida s v

balhat a

bulg arianation

alav

bamby1 3

bven

allbi

batstefa n

caminando

begetron426

candysays

demon g e

ceabu l

777

an2 0 0

anasta s i i a

anatoli1 6 0 6

bella b e l

bey ondthevoid

daik

eien

floe

hikari

kass

eklisia s t

flyco

hinki

kata n

fracl a

hrista m

kentoff

frin a

igeorgieva

kleopatrasv

elem entarenprorok

dark enedangelddim a

elian a

eathmetalverse s

elina 7 1

gabar4eto

ignatk a n

kombakova

eloiz

galin a 1

ikoni

konstant7

emil6 0

galina b g

iliad a

kosara200 8

desirell a

enige

gerganasp

iliad a 1

krotalk a

cefulesteven

didim

enlil

geri2 4

injnin a

kuchekasich k a

deili

giorod afa

bgsev e r

chara

dika9 9 9

enzim

andi 2

bimbo163

chinaware

dimit a r f

esen

gor

angpiskova

bizcoc h o

cinderellathespy

divna 8

essy

goriv o

ivich

lado

apollo n

blackl e

ckarlet

djgato r

evchet 0

gothi c

jasd ei

lagri m a

aqualia

blagoevgrad

clan

donisla v a

eveli n

gratci a

jwk

artan i s

bloge n a

comf y

dorich e l a

evilyo s h a

greg6 8

ka4a k

asthfg hl

bof4et o

compassion

drakull a

evrazo l

hara7 3

kaprici a

autoc a d

bogolubie

cornflower

dressy

feelingdance

hel

karambol5

avangardi

oristodorov56

corruption

drlubenova

felisi a

boya n a

cvetn ic a

dude

az19 6 1

b

az19 6 1

femi im2007 nasl

helio s

henzels ki

iseva

kulin a r

ivana 5 9

kuracpalac

karaniko lo v

kas naprolet9 9 9 9

leethan d a

leono e l

lethalrhymezz

ley

liberty b e ll

lifeb g

r u myrayk

s p arotok

t o mcat

p uk

r u slanchipev

s p asunger

toross

p ulsar

s ahaj

lili ms

m ihala

ninaantonova

liulina

m ikino

n kf

l oran

m irogankov

n o stalgia

l u bima

m itternacht

o dette

q bylkovcvqt

s a hajayoga

s tasja

totoni

l u b opitstvo

m kalpakchiew

o li mpiq

radalia

s a muraj

s tela50

t ra nsver

p ro stomaria74

s tarwoman

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg m magy

ontheroadwithtv

ra ders

s a ntiment

s ti x

m olinesia

o rinavi

ra ykov

s a rtorium

s treetsmart

m onarchist

p alisandar

r a ylight

s e n sation

m aca17

m utiralibulgari

p a n azea

r e clamo

s et

m ag marieta

n a d ezda

p aps

reffina

s ever

n adita

p arasol

r e p orter

s ilveto82

ri 4ivul

sinay

r i g htintwo

s i sithebest

l u pcobocvarov

lzl

m akont

m a mas

n a rodniprotesti

p e gas08

m arsi13

n atali60

p etdoshkov

m artito

m egan503

n ellka

n e ptunche

w illa

w inetours

w izardsblog

t urboi4

w o nder

s t u dopor

u r b anjoga

x s a pience856

s unflower

v a ler1961

x x xx

t a istvena

t a nyarisemova

v aliordanov

va nex

y a kollakani

yanichka92

y uliya2006

temenuga

v e ninski

z a b avnata

Списание на блогърите, публикуващи в blog.bg

p etyotsekov

p ipero

rj eleva

s k ribezium

t e m plar

v eselaj

z a brava

r o sepear

slavei

t e ra

v iarkata

zabylgarite

s mani

tiia

v ictoria

z alashopov

s milodont

t ili

v i etnamka

z a prehoda

БРОЙ 2

n eslanchice

p latttonnn

rosidi

m eteff

n g c7293

p l o udinperper

r o ssizoran

m eto76

n i kita6864

p oryazov37

n i kolaigatzev

v s elena

v a nya70

m ellina

m iaa

t svetankov

v m ir

t ea chme

l

l u nar

t ot kaivanovaa

vladimiryosifov

p riqtel12

r r a fi

s n ejkata

tini4

r u mst

s owhat

to mas

София, 1 ноември 2010 г.

v ihrogonka

vilit0

z aw12929

z e ifod

Ъ

РЖ

А

Имай цел – ka4ak ............................................................................................. 3 Какво не знаем за кирилицата? – sparotok ................................................ 4 Даст бог всекиму!... – lamiata ...................................................................... 5 Сакрална Любов – wonder .............................................................................. 5 Кючек на 19-ти февруари – 4udovi6teto .................................................... 6 Носталгия – razkazvachka ............................................................................. 6 Молитва в нелюбовен ковчег – aqualia ...................................................... 7 Не казвай „довиждане“, когато трябва да кажеш „сбогом“! – harvi .... 7 Произход на името на планината Рила (Origin of the thracian name of Rila mountain) – apollon ............................. 8 Войната, която изобретихме – vmir .......................................................... 9 Истината и истината – vayaleta .............................................................10 Кой е големият въпрос, на който трябва да отговорим ? – taidzi ......10 Реалност 1 – sartorium ................................................................................11 Бог ли!? Кой пък е тоя? – mamkamu .........................................................12 Да бъдеш родител не е леко! – allbi .........................................................13 Като на кинолента – scarlety .....................................................................14 Смисълът на живота в България – smani .................................................15 Възход и падение (на баща ми) – hikari ....................................................15 Болен народ – romanov ................................................................................16 Букви във вятъра – malkiatprintz ..............................................................18 Сърцето ми ще остане при теб – cefulesteven .....................................19 За интернет и демокрацията – molinesia .............................................20 Когато те докосне ангел – palitra .............................................................21 Знамение – divna8 .........................................................................................21 В сянката на вълчето озъбване – bizcocho ..............................................21 Бели кахъри?!... – martito .............................................................................22 Спомен – miaa ................................................................................................23 Недовършено... – moreto66 .........................................................................23 Magic Train – chinaware ................................................................................23 Но дотогава – да му се порадваме. – diso ................................................24 Откриване на комплекс „Светиниколско училище“ – tanyarisemova .25 Приказка за късмета (китайска притча) – dolsineq ..............................26 Моят приятел хулиганът – kapricia .........................................................26 Нереалност – injir .........................................................................................27 Когато плача – hristam ................................................................................28

Д СЪ

СВОБОДНИ ПОЕТИ В BLOG.BG

Издател – Владимир Качаклиев Редактор – Борис Тодоров, Ива Касабова и Павел Горинов Графичен дизайн и предпечат – Арам Агопян Дизайн корица – Ива Касабова Печат – „ТОМЕЛ Ко“ ООД ISBN – 978-954-90393-9-9 Тираж – 2000

2 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

Н

Е И

Страховете ми – henzelski ........................................................................28 Кълбото се върти – osi4kata .....................................................................28 Тогава ще бъда... – merkator .......................................................................29 В плен – pegas08 ...........................................................................................29 Декларативно – valben ...............................................................................29 Цветна самота – kapito ..............................................................................30 Не само за думите Тук... и Там – karambol5 .............................................30 Да дариш любов – rrafi .................................................................................31 Днес и сега – queerfish .................................................................................31 Отчуждение – andrei ...................................................................................31 Недоизпушени цигари, недоцелувани устни – samosyn ........................32 Едно, две, три... това назад е стъпка напред... – kosara2008 .............33 Бегликташ – ivoso ........................................................................................34 Бях на купон, мамо – lagrima ... ...................................................................36 Родители-отрепки /фотогалерия/ – eien ..............................................36 Държавата – начин на употреба – tit .......................................................37 Ще теглим ли заем от МВФ и СБ? – borsi .................................................38 Тъжно е... – mikino ........................................................................................40 Искаш ли да си щастлив? – fenris ..............................................................40 Разходка в с. Мала църква – kasnaprolet9999 ..........................................42 За Парите и Децата. И обратно... – bapha .............................................43 От Алино към Боровец и Самоков – zvezdichka .......................................44 Ще го направя „Сбогом блогъри, време е за почивка!“ – kleopatrasv ...46 Благоевград – juliet .......................................................................................47 Плета картина на себе си – sunflower .....................................................47 За стената в нас – inel379 .........................................................................48 Неочаквания Рай – tili ...................................................................................49 Господи, помилуй – bogolubie ......................................................................52 Костенският водопад и хижа Гургулица – lubara ...................................53 Докато умра – alexiev63 .............................................................................53 До Рила и... (обратното друг път) – radalia ...........................................54 Авторите на Качественото Количество са Гении – sever ..................55 Монолог на Книгата – wonder ....................................................................56 относно поезията – sowhat .......................................................................57 Рицарско деменциално дежа ву на осмия рицар – evrazol .....................57 Лакмусът „турция“. Месут Йълмаз: „с нас или без нас – европейците да решат как искат да продължат“ – chara .................58 Натюрморти с грозде – avangardi ............................................................59 Часовник за всички събития – kalycha ......................................................60 След Ирак – jwk ..............................................................................................60 Маските и ролите на Егото – compassion ..............................................61 Време е... – inamay .......................................................................................61 Киото – cvetnica ...........................................................................................62

Автор: ka4ak Категория: Политика Прочетен: 316463 Постинги: 122 Коментари: 6841

Здравейте! Имам си моя теория и тя може да се изрази накратко в следното: ИМАЙ ЦЕЛ, КОЛКОТО И ФАНТАСТИЧНА ДА Е ТЯ! ВЯРВАЙ, ЧЕ МОЖЕШ ДА Я ПОСТИГНЕШ! ТРУДНОСТИТЕ И ПРЕЧКИТЕ,САМО ТИ ПОКАЗВАТ, ЧЕ МОЖЕШ ДА ГИ ПРЕОДОЛЕЕШ! ПРАВИ ВСИЧКО С ЛЮБОВ! БЪДИ ЕГОИСТ, НЕ ПРЕДАВАЙ ЖИВОТА СИ! ИСКАМ ДА СЕ ГОРДЕЯ С ТЕБ! Минал съм през много премеждия и обрати преди да стана наясно със себе си, а когато вече се познавах, започнах да питам хората около мен „Каква е твоята цел?“. С изненада открих, че на близо 1000 души, само един се опитваше да формулира някакъв отговор! Покрай моята дейност, имам много често контакти с медиите и познавам много журналисти. Много им хареса идеята да направят анкета „Каква е Вашата цел в живота“ – още чакам да я видя тази анкета! Тогава разбрах, че хората не са наясно със себе си и това е един огромен проблем за страната, и може би за това сме в това положение! Не може да не знаеш какво искаш, а да възпитаваш децата си! Не може да казваш „Уф, пак трябва да ходя на работа!“ и да искаш да успееш! Просто, това не е твоето място! Трябва да отиваш с желание и да ти е интересно и приятно! Ако не е така, без да искате предавате отрицателни емоции в къщи и нищо не върви! Тук е моментът да се замислите и да решите за себе си какво искате! Целта трябва да е такава, че вашият живот, да не е достатъчен, за да я реализирате, но да имате достатъчно време, за да поставите стабилни основи, стабилен фундамент, за да могат тези след Вас, да я довършат или продължат! Трябва да имате ВЯРА в себе си, за да сте пример, за тези след Вас! Неуспехите не трябва да Ви отчайват! Трябва да сте оптимист и след сто неуспешни опита, на сто и първия ще успеете! НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА, ако силно

ги искате! Този Ваш оптимизъм, ще действа благотворно на Вашите деца! Ще се чувствате все по-уверен и непрекъснато ще зареждате себе си и околните с положителна енергия! Точно това ще Ви даде възможност да правите всичко с ЛЮБОВ! Знам, че очаквате да Ви кажа колко наркомани съм спасил и как съм ги върнал към живота! Но тук искам да говоря за хората, които нямат проблемите на наркомана, а са едни от нас и просто са изпаднали в „дупка“ и нищо не може да ги върне на пистата на живота! Не трябва да си наркоман, за да се отчаяш и да смяташ, че си в безизходна ситуация! Ние сме родени и сме живи, защото в нас е заложено, да се борим, за да сме живи! Мисълта и разума ни прави по-различни от всички твари на земята! Когато имаш свободата да си ти, престъпление е да не се възползваш, престъпление е да оставиш човека до теб, да се самоунищожи, престъпление е да знаеш, че можеш да помогнеш и да не го направиш! Ние сме силни, не защото сме сами, а защото сме заедно! Бъдете добронамерени, за да може взаимно да си помогнем и около нас да се получи една положителна атмосфера, която да помага и на Вас, и на тези, които са около Вас. Помогнете и ще се почувствате по-добре! Така че – усмихнат ден! Ние заедно можем!!! :))) С ОБИЧ – Владимир Качаклиев

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 3

Какво не знаем за кирилицата? Неотдавна ние българите доказахме, че считаме кирилицата за свещена азбука и част от националната ни идентичност. Низкият опит на безсъвестни личности да заменят древната ни писменост с латиница бе провален. Ние показахме, че все още сме будни и не сме загубили нито гордостта си, нито почитта към дедите си. Кирилицата заслужаваше да бъде пазена, тя е много по-древна отколкото някои учени твърдят. В този постинг няма да бъде разгледан подробно нейният произход, а само ще бъде обяснено от кой период са особените й букви неприсъстващи в гръцката азбука. Става дума за Б, Ж, Ч, Ш, Щ, Ц и др. Табл. 1. К - кирилица Всички те имат ясни успоредици сред писменост Л.П. - линеарна писменост употребявана във второто хилядолетие преди Христа. В Табл. 1 е показано сравнение на линеарни знаци ( от 1750-1450 преди Христа) с наши кирилически букви. Виждаме, че въпреки голямата си отдалеченост във времето ( около 2600-2300 години) знаците на двете писмености показват смайващи прилики. За тези, които не са запознати с всичките ми работи ще поясня, че до преди около 50 години се смяташе, че линеарен А и линеарен Б са били създадени на през XVIII-ти и XV-ти век преди Христа на остров Крит. След откриването на тракийската неолитна писменост някои учени установиха, че съществуват доста паралели между знаците от Градешница, Караново, Тартария... и линеарен А и линеарен Б. Понеже количеството е значително, то в никакъв случай не може да се касае за случайност. Съдейки по това, че знаците от Тракия са доста постари от критските може да се заключи, че тракийски мигранти от Балканите са занесли своята писменост на остров Крит и са взели активно участие в оформянето на минойското общество. Тракийският произход на линеарните знаци се потвърждава и от разпространението на особен вид керамика. Преди тези съдове с уникална украса да се появят на остров Крит, те са били употребявани в Тракия около 2500 години по-рано. Да не забравяме, че с линеарен А и линеарен Б са документирани тракийски имена като Арей, Бузо, Бата, Гета, Марон... Който е да е създал кирилицата, той несъмнено е бил добре запознат и с древната писменост на трако-пеласгите. Как по друг начин да обясним многото паралели? Два, или три приличащи си знака биха могли да се приемат за случайност, но тук имаме налице eдинадесет успоредици. Фактът, че особените кирилически букви са заимствани от от трако-пеласгийските линеарен А и линеарен Б показва, че дори през 9-ти век ( или по-рано) все още е имало запазени тракийски книги, от които Б, Ж, Ч, Ш, Щ и др. са заимствани. До този период старите българи са знаели много добре, че са местен народ и поради тази причина са избрали особени букви от тракий ската писменост. Етническа омраза и религиозен фанатизъм са заличили старата тракийска литература, но част от нея възкръсва в кирилицата и заживява с още по-голяма сила. През Средновековието старите българи дадоха четмо и писмо на милиони хора – сърби, руснаци, украинци, белоруси. С това си дело дедите ни показаха за пореден път, че са древните благородници на Европа, носители на искрата на познанието... Когато днес пишем живот, любов, щастие...ние ползваме знаци, които са на повече от три хилядолетия. В кирилическите букви е скрита вечната слава на нашите деди траките. Автор: sparotok Категория: Политика Прочетен: 409126 Постинги: 104 Коментари: 9804

4 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

Автор: wonder Категория: Изкуство Прочетен: 726199 Постинги: 1501 Коментари: 11952

Сакрална Любов Автор: lamiata Категория: Поезия Прочетен: 29815 Постинги: 276 Коментари: 1516

ДАСТ БОГ ВСЕКИМУ!...

Избирачи на заливи, тайно бродят под кожата и садят през кръвта ни най-налудни поречия. Щом усетиш как стиска пак за гърлото прозата сто пирании пускай си отвътре - да светиш

От подбедрени, морски, широки прозрачия ще прераждаме изгреви с устни делфинови. Любовта си по Бог, още живи, ще плачем прекроили си ценното бъдеще в минало.

Баскитарното случване, яхва коня на утрото прокопитило тихите земни невзрачности, и избухва в очите ни слънчева сутра, чак когато узнаем, че сме вечни и значим...

И когато в кръвта сто китари проблеснат, а лъчите от залези ги разбиват с буквалност, пак сърцето ще гръмне с моя чувствена песен и светът ще узнае любовта ми сакрална.

Прихождаш от Космоса май, чрез милиардното неутрино, сбрано до тичинка едносияйна и дъхава; във вазичка от планински кристал те полагам на скрина, насаме да си кихам, ноздри напръхнал. Въртопи ме твоята тръпна нестихваща музика, струнно раздишан, на ладове честити и прости; опашати кометки ме засипват и едва се тътрузя; неимоверен товар от любов ми премазва костите. Присядам в ъгъл вселенски сред сипкава нежност, Голямата мечка ме кърми и междузвезден молец ме пробожда до празен колчан и отаралежва и съм дивеча твой, забравил да бъде ловец. С шомпол от зрак пронождаш на гласа ми дрезгавината; по власите на уморената ми брада капки от медовина стичаш - да се облизвам, щом ми засъхне по теб устата; кръвта ми съсирена сълза Богородична мие от тиня. На тържището гмежно отварям параклис, наместо сергия, въздавам непопски благословии, всеки да е подобно мени, споходен; стиснал в длани иконката ти, светлината й пия, търговец нефелен и тънещ в хедония до подвити колени.

нашето мъжко слънце sunn – Красимир Ризов

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 5

Носталгия. Да се завърнеш под цъфтящите вишни; да вдъхнеш с праха аромата на розите; да тръгнеш из дивото сам под дъжда; да бъдеш едно със земята. Носталгия.

Автор: 4udovi6teto Категория: Поезия Прочетен: 73885 Постинги: 142 Коментари: 2644

Кючек на 19-ти февруари Очите ви са сини като вис, застинала над тих, безлюден остров. И ти Васил. Но само че – Азис. И той Васил. Но само че – Апостол. Докато той с кама и револвер надигаше народа към Балкана, ти вписа в халваджийския тефтер какво за липосукция остана. Той с три маслини просто прекали. И от народа си поиска прошка. А ти ветрееш рокли и поли. Къде ли нямаш обеци? И брошка? И зиме, лете – в зной, във студ и пек – извиваш трели, кръшно гънеш ханша. Раздрусваш ти кючек подир кючек с нелепите певачици от бранша. С корсет пристягаш блажния корем. Народецът ти ръкопляска мило. Забравихме ли русия перчем, развял се върху страшното бесило? Докато теб те викаха на бис, край София се случи нещо просто – Бог си прибра в изцъклената вис последния останал жив Апостол.

6 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

Автор: razkazvachka Категория: Изкуство Прочетен: 82814 Постинги: 194 Коментари: 3574

Да търсиш пътеки отдавна изчезнали, Замаян да казваш имена на приятели, отдавна заминали еднопосочно. Да помниш единствено ти.

Носталгия

Мисия

Сенките по Южния булевард, слънцето по Зимната улица, яхтите в пристанището

Да пазиш местата, пътеките, случките; да помниш най-малки подробности; да свързваш, да търсиш, да събираш, да казваш и в приказки да разказваш на всеки всичко, което сред световетете остава единствено тук и сега тогава, когато било е мечта.

Сини отблясъци, невидими небостъргачи в небето, слънце и вятър и сън за зелени поля. Пътят нататък извива, минава над облаци, връща се срещу планетния вятър по линията между нощта и деня. И защо ли сърцето боли Всеки път като тръгвам на път? И защо ли ме свива носталгия Всеки път като оставам. Подтичват наоколо хора с багаж: колички, деца, суета, някой казва молитва; Ленти и скенери, скелети в мътнозелени екрани страх и досада, абсурди и глупости... Галий записва с арсен върху нановселени твоите стъпки, копче метално, тока и запалка няма как да запише страха от оставане вечно в чужда земя, без мостове обратно.

Мисия от носталгията да изграждаш мост през живота безкрайност, без никаква друга съдба, без право на избор когато твориш наново света. Някаква песен с думи неважни (замествам ги с мои представи, адресирани точно) внезапно пробужда с мелодия утрото със спомен за спомена копнежът по пътя Дотам и Обратно и пак...

Автор: harvi Категория: Бизнес Прочетен: 16718 Постинги: 45 Коментари: 339

Автор: aqualia Категория: Изкуство Прочетен: 65774 Постинги: 140 Коментари: 1076

Молитва в нелюбовен ковчег Любов - смешна и чувствена, лудетина светла , със трапчинки от хубост! Любов - горестна, яростна - с крилете оскубани! Любов - забранена, прогонвана с камъни думани... Любов, от любовта си пияна, любов, дето скача в капана, от надежди заляна, задушена в халката си... Любов - отказвана моя, а тържествено твоя, близко-далечна, тънкокожа болезненост, тръпно нехайна, нетрайна и вечна, свята, но винаги веща... споделена, самотна, пристрастна... танго пасион, валс от Виена... Ела, ела, моя любов, протегни се във мене, където слънце не смее ни нощем, ни денем да ме огрее... и ме сложи на колене! Мене! О, Господи! Дай ми я, дай ми я, накажи ме със нея нека стана отново пламтящо-сърдечна...

- да изпепеля сандъка, нелюбовно пропит и нетленен до века! А после, после дълго да светя!

Не казвай „довиждане“, когато трябва да кажеш „сбогом“! Това е едно от най-сложните неща в живота. Да сложиш край. Да поставиш точка. Да прекратиш. Да спреш. Да се сбогуваш. А след това да продължиш напред. Когато го направиш на правилното време и по правилния начин, сбогуването носи освобождение, мир, спокойствие, отваря нови врати и показва нови хоризонти. Отложеният край е причина за много повече нараняване, болка, мъка и стрес. Знаеш, че ще дойде краят и го очакваш всеки ден, а така правиш идването му още по-неизбежно. Виждали сте колело за хамстери. Това е край без край, самозаблуда, фалшиво усещане, че вършиш нещо. Само се изтощаваш. И каниш депресията на гости. Защото тази въртележка те кара да се чувстваш безпомощен, неспособен, безсилен, виновен към себе си и към другите. Въртенето замъглява погледа ти и губиш смисъла на нещата. Слез и по-добре стой на място. Така поне ще знаеш къде си. Трудно е да кажеш „не“, още по-трудно е да кажеш „край“! Но трябва да се научим да го правим. Кой каквото и да ви казва, няма готови рецепти за това. Всеки случай си е уникален. Важното е отношението. Не си мислете само за взаимоотношения мъже-жени. Не. Става въпрос за целия живот, в пълното му многообразие. Когато поставите „край“ на време, няма да има омраза, непоносимост, отвращение, затръшнати врати, безкрайна агония с предизвестен край. Това може да означава край на спортна кариера, смяна на работното място, промяна на местоживеенето, прекратяване на взаимоотношения от всякакъв характер, развод. Може да означава да помогнеш на някой да посрещне смъртта достойно, без болка и страдание. Това означава да преодолееш страха от края. Когато поставиш край и се сбогуваш, трябва да го направиш и в ума си, и с чувствата

и емоциите си. Защото иначе не можеш да продължиш напред. Ще живееш със спомени, потънал в миналото, ще бъркаш в старите рани и няма да им позволиш да заздравеят. Нали знаете глаголното време „минало свършено“? Трябва да го приемем в мисленето и говоренето си. Не „минало несвършено“, нито „бъдеще време в миналото“. Свършено. Край. Минало. Живеем в настояще и имаме бъдеще. Да си наложим да гледаме в тази посока. Въпреки че всичко това е азбучна истина, много хора бягат от нея. Опитват се като Сизиф да избутат камъка на миналото към настоящето, но то е свършено и камъкът се връща назад. Животът е пълен със Сизифовци, макар че те не осъзнават, че са такива. Могат с постоянни хвалби за минали постижения да се опитват да спечелят признанието днес. Но и Айнщайн е казал: „Животът е като карането на колело: трябва да се движим напред за да не изгубим равновесие.“ Не трябва да живеем с мисълта, че сме „бивши“. Бивши шампиони, бивши отличници, бивши приятели, бивши колеги, бивши съпрузи. Ние сме това, което сме в момента и можем да бъдем това, което решим сега. Колкото повече любов, чувства, емоции, време, средства или усилия сме вложили в нещо или в някого, толкова по-трудно бихме го пуснали да остане в миналото, но трябва да се научим да прерязваме въжетата, с които го държим. Миналото тежи, когато се опитваме да го носим на гръб цял живот. Днес спрете, слезте от колелото за хамстери и се замислете. Може да имате бизнес, който трябва да оставите. Може да има взаимоотношения, които трябва да прекратите. Може да има спомени, които трябва да приберете в скрина на тавана. Разчистете и кажете: „Сбогом“!

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 7

Автор: apollon Категория: Изкуство Прочетен: 1156182 Постинги: 4703 Коментари: 7219 Връх Руен

Произход на името на планината Рила (Origin of the thracian name of Rila mountain)

Имената на планината Рила са с древен произход. Римското име на планината Доунакс, Донукас Монс произлиза от латинската дума донакс със значение „даряваща планина“. Предполага се, че думата донакс е рядка и древноиталийска, формирана от глагола доно - давам, подарявам и производните думи като donatrix- дарителница и donator - донор, дарител. При това латинската дума донакс е различна по значение с думата производна от гръцкия език donax - кипърска тръстика. В официалната литература се предполага, че съвременното име на река Рила е тракийско. Това предположение е вярно, но не е вярно, че името произлиза от думата роула. Името Рила произлиза от тракийското съчетание „рой ахила“ и се превежда като планина на множеството реки (в пряк смисъл на планина на многото водни потоци). В този случай беззвучното „х“ се синкопира и изчезва, а словосъчетанието даващо името Рила е ройаила. В другият случай звука „х“ се оззвучава в звук „к“ и от „рой ахила“ произлиза българо-тракийската дума река, образувайки една от диалектните форми на думата ройак(ил)а--> рояка--> ряка-->река. Не напразно тракийското име на древногръцкия пелазг Ахил е със значение на вода. Ахил означава вода, но още по-точно „роден във водата“. За това значение на неговото име ни свидетелства древния мит, в който майка му, богинята Тетида, го потопила целия след като се родил в безсмъртните води на река Стикс, държейки го за петата - единственото уязвимо място на героя. Налице са всички основания да приемем, че думата ахел(ахил) е древна пеласгийска дума и свидетелство за това е името на митичния герой Ахил (Akilles). Тя фигурира и в речника на тракийските думи от книгата “ Езикът на Траките “ на Иван Дуриданов. Думите рой, рояк - за ято, множество и роене, роя - множа, са с тракийски произход. Названието Руй е производно на рой. В тази статия се оспорва мнението на българския археолог и праисторик Васил Миков, че името на планината Руй и връх Руй произлизат от латинското име на смрадликата - Rhus cotinus. От гледната точка на типичния трако-пеласгийски произход на думите - рой, руй, роя, рояк, роене, следва, че името Руй е типично тракийско име. И макар в граничната зона между Италия и Франция да съществува река с името Роя – това е областта, наситена с богомилско влияние, в България ясно се очертава област, заградена от планините Руй, Руен и Рила, в която изобилстват топоними и ороними с корена руй. В този заградена област попада тракийската област Дентелетика, кръстена на името на най-многобройното племе дентелети, въпреки, че на тази територия са живели още тракийските племена агриани и пеони. Тук можем да разкрием произхода на прекрасния ойконим на село Забел. Селото се намира в подножието на връх Руй и е изходен пункт за неговото изкачване. Продължителното пролетно топене на снежната покривка задълго задържа издигащия се в бяло над панорамния

8 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

изглед връх Руй. Оттук и името на селото от причастието „забелял“--> Забел. По всяка вероятност останалите до наши дни топоними носят езиковите корени на племето дентелети или на някое от съседните племена. Подобни топоними съществуват и в Източна България с имената Руен и Рояк, като е известно в древността, че много тракийски племена в условията на война, са напускали своите автохтонни територии. Това със сигурност се отнася за бесите и дентелетите по време на инвазиите на Филип Македонски и на Древен Рим. Името на село Мазарачево в Кюстендилска област фигурира в турските документи като селище с името Мазарач от 1570 година. С голяма вероятност името е турска основа и произлиза от думата мазари - свещен. В миналото още от времето на траките селището е наследило некропол и късноантична крепост, което е повлияло на името на селището с неговите древни корени. Днес в Афганистан съществува съвременен град името Мазари Шариф, което в превод означава - „свещена гробница“. Село Мъзгош се намира на сръбско-българската граница и е разделено на две от Ньойския мирен договор - за срам и позор на Европа за всички времена. В турски документи от 16 век името на селото е Мъзгошик, което се превежда като „хубава влага“. От извор край селото извира Мъзгошка река, ляв приток на Забърдска река. В Пирин планина също има малка река, която носи името Мозговица като нейния етимологичен произход е идентичен с този на село Мъзгош в Сърбия и село Музга, Габровско. Автор: Д. Георгиев-Даков

Автор: vmir Категория: Политика Прочетен: 190754 Постинги: 219 Коментари: 4827

Войната, която изобретихме Не водиш война? Сериозно ли говориш? Не си въоръжен, дори не обичаш оръжията? Не одобряваш военщината и насилието? Прокламираш мир и любов? А има ли война, водена от любов към оръжията, военщината и насилието? Аз не знам такава, дори вярвам, че е принципно невъзможна. И, ще е обречена от самото начало. Защото, война се води винаги срещу лошите. Срещу армията на лошите се стреля, без значение кой ще бъде улучен. Защото, ако убитият случайно не е изверг, той със сигурност се е поставил в служба на изверги, които непоносимо тъпчат близките ти, земята ти, или идеалите ти. А това напълно оправдава смъртта му, ако ще и ангел небесен да е за своите. Не, защото ти си бездушен убиец, а защото си доблестният защитник и герой за своите. Има война гореща, а знаем, че има и война студена. Могат да бъдат изброени много още войни – обявени или необявени, отечествени или завоевателни, световни, локални и граждански, видими или невидими, дивашки, жестоки или хуманитарни, кръвопролитни или оперетни... Целта е навсякъде еднаква – победата. Бойният дух пък е залогът за успеха. Бойният дух – увереността, че има какво да браниш и докато си жив, няма да го оставиш на лошите. Да се огледаме наоколо. “Всички са маскари” – чуваме за мнозина, и дори не е интересно кои са те – политици, министри, лекари, учители, чиновници, общинари, и много

други. Важното е, че големи групи са поставени под прицела на други групи - също като на война. И също като на война, виждаш в очите им главно тъмната сянка на решимостта, да не се дадат на “лошите”. Обратното – да ги засипват ако не може с материални, поне със словесните си шрапнели, за да се предпазят (уж) от действията им, определенията за които няма нужда да се повтарят. Което много напомня състояние на необявена безкръвна гражданска война. Ако наистина съм прав, че сме изобретили нов тип гражданска война, редно е да се запитаме каква е каузата на тази война? Според мен, каузата е демокрацията и западът да бъдат превърнати в плашила за българите. Не случайно се влагат толкова огромни усилия да бъдат убеждавани необразованите, стопански неактивните, социално слабите слоеве от населението и дори криминогенните групи в това, че социализмът е станал невинна жертва на лоши и алчни хора. (Какъв по-голям стимул за личностна и групова деградация, също и за съзаклятническо намигане към „сгазилите лука“?) В съответствие с тази садистична версия, всеки недоволен от живота си, трябва да мрази до смърт „лошите“, заради откраднатия му „безгрижен“ социализъм. Омразата и незачитането към отделните съсловия и професии пък, би трябвало да изпълни с действена решимост противодействието на волята и стъпките към промени, както и да даде инструмент за въздействие на „посветените“ в тактиката и стратегията на тази странна война срещу България.

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 9

Автор: vayaleta Категория: Изкуство Прочетен: 7510 Постинги: 41 Коментари: 106Simunihil uncervi deessup

Истината и истината Вече забравих кое е истинското. От къде започва иреалното и къде свършва действителността? …Измислих ли парчетата от изгрева и залеза, които като коприна усещам всеки път, докосвайки ги сутрин и вечер. Чувам ли наистина на ехото думите, очаквани с години от мен. Разгадавам ли всъщност движенията на ореховите сенки, рисуващи образи и силуети, избягали сякаш от сънищата ми? А пяната на облаците ли изми пейзажът до неузнаваемост, за да се превърне в импресионистична картина? Днес пък кой опакова самата светлина, за да ме накара да се чувствам ослепяла. И да не би да съм вече и онемяла, щом дори забравих как се говори. Кой е животът – този в мен или този, отвъд същността ми? Къде съм – тук, там или просто вече ме няма! Мисълта ме затваря досущ хълм, издигнат пред мен. Всекидневните предмети дори потъват в мрака зад неговите високи стени.

Сега е моментът да надникна вътре, в мен самата. Да се надвеся над безумната бездна и да потърся отговори. Не трябва да се плаша – просто трябва да събера кураж. Да разгледам отблизо моето пространство – изцяло в земни цветове – от катранено черно, до оттенъците на мастилото. Да напипам пулса и на последния атом в мен. Ако мога, да стигна и дъното. Знам, че винаги може да се намери място за истината. Винаги накрая трябва да се признае този грях, който те преследва като домашен призрак ежедневно. А ако се научиш и да прощаваш, тогава ще можеш да видиш горе във високото, багрите на времето. И ще проумееш поне донякъде онзи съдбовен смисъл, закодиран завинаги в тях. Тогава ще има време и да потъгуваш, и да си чуеш любим стих и мелодия, и да поплачеш, и да се засмееш. Сигурно едва тогава и аз бих видяла истинското в мен и наоколо.

Автор: taidzi Категория: Лични дневници Прочетен: 11353 Постинги: 87 Коментари: 157

Кой е големият въпрос, на който трябва да отговорим ? Един учен, който чух преди време по телевизията, сподели, че Големият въпрос е: „Как се е формирала Вселената?“. Но наистина ли е той? Аз бих казал - не. Това, как се е формирала Вселената е крайно интересно, но не и чак толкова важно нещо, което да ни помогне да намерим пътеката, която ще ни изведе от тази каша. Онова, което наистина трябва да знаем - е кои сме ние и какво правим тук в този период на фантастична промяна и трансформация на Земята. Ако разберем това, ще получим постепенно и всички други отговори - включително и как се е формирала Вселената. Без това вникване в истинската природа на живота ние

10 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

ще продължим да сме хипнотизирани от този материален свят и мощно контролирани от неговите илюзии и от онези погрешно насочени сили, които се опитват да ни превърнат почти в зомбита. С други думи - ще унищожим себе си. Иронията е в това, че информацията, от която се нуждаем, вече съществува, но изводите от това познание са толкова катастрофални за религиите, учрежденската наука, образованието и цялата икономическа, политическа, индустриална и военна система, че тези отговори са били потулени. Когато премълчаването не е било възможно, онези, имали смелостта да дадат словесен израз на тези вечни схващания,

били изложени на присмех, порицавани и подценявани по всички възможни начини. Ние все още говорим за „Великите мистерии на живота“, но те си остават просто „мистерии“ заради последиците за системата, в случай че бъдат разрешени. Тук говорим за най-монументалния контратрик в историята на човешката раса, ловка измама, в която са въвлечени не само хората, а и други области на Вселената. Това е вид „черна магия“, постигнала такъв успех, че умовете на мнозинството хора са били програмирани така, че да забравят кои са, откъде са дошли и какво правят тук днес. Време е за откровеност. Ние сега сме раса от роботи. Превърнати сме в раса от програмирани умове, които могат да бъдат убедени да вярват и да вършат почти всичко, докато лъжите и дезинформацията продължават капка по капка да ни бомбардират чрез нашите политически системи, медиите, религията, училищата, университетите и чрез проникване в нашето съзнание на други метафизични източници, които искат да превърнат тази планета в затвор за зомбита. Но постепенно хората се пробуждат. Вместо смирено да приемат всекидневната храна, насочена към контрол над ума, все повече и повече хора започват да виждат света в нова светлина и да си задават въпроси, които никога не са си задавали преди. Човечеството е обхванато от духовна амнезия, която ни е отвела до тъмната и опасна пътека, от която ние сега се опитваме да избягаме или не, в зависимост от избора, който

правим. Паметта ви пази нещо от онова, което сте преживели в този физически живот, но човечеството е загубило връзка със своята по-висша памет ; онази част от нас, която знае „Големите отговори“ на „Големите въпроси“. Онези, които са тръгнали по този път на преоткриване на истинската ни същност, са пробудените съзнания. От жизненоважно значение за планетата и човечеството е да се събудят колкото се може повече хора и да поемат това пътуване. Само като възстановим отново контакта с висшите нива на битието си и продължим да го разширяваме, ще имаме достъп до информацията и любовта, от която толкова отчаяно се нуждаем, за да се изцелим и така да помогнем за излекуването на Земята. Изправени сме на прага на една неописуема и неразбираема промяна. Не можем да знаем с точност какво ще се разкрие пред нас, защото с всяка изминала минута хората въздействат върху детайлите, но можем да сме сигурни, че нищо и никой няма да остане незасегнат от онова, което става по планетата. Вярвам, че тези промени са предвестници на много, много по-добър свят.онзи, който проучваме сега. Мисля, че Волтер е казал: „Онези, които вярват в абсурдното, вършат варварщини.“ Човечеството от много векове насам е живо доказателство за това. Ние сме в период на пробуждане, когато вярата в абсурдното ще стане част от човешката история, а не самата основа на човешкия живот.

Автор: sartorium Категория: Технологии Прочетен: 48590 Постинги: 71 Коментари: 1481

Реалност 1 Един от най-големите въпроси, който вълнува човечеството днес е какво е реалността. Животът ни реалност ли е или илюзия? Ако е илюзия, тогава какво е реално? Ако е реалност - тя единствената възможна ли е? За да бъде една реалност определена като такава тя трябва да отговаря на две условия: 1. обективност – свойствата, присъщи на дадената реалност, трябва да съществуват, независимо от това дали ги наблюдаваме и измерваме или не.

2. субективност – наблюдението и измерването на една част от реалността не трябва да влияят върху резултата от наблюдението и измерването на друга нейна част. Основната трудност пред науката е да открие връзката между реалностите, които наблюдаваме, както и причините поради които те съществуват. Тоест, можем да ги измерваме

и изследваме, но не можем да отговорим защо изобщо ги има и защо са свързани. Защо от субатомния свят възниква атомния? Защо от атомния свят възниква химичния? Защо от химичния свят възниква биологичния? Нямаме представа защо се случва това. Просто знаем, че се случва. Още от дълбока древност Човекът се е опитвал да отговори на тези въпроси. Едни са вярвали ,че всичко е плод на Божествения промисъл - други са вярвали, че всичко е резултат от вечни и неизменни закони на Природата. В 21-ви век ние сме изправени пред още една загадка. Ако на физично, химично и биологично ниво имаме една общо взето добре изследвана реалност, то реалността на света на елементарните частици срути колоните, подържащи вярата ни в единствената, всеобща и напълно детерминистична природа . В това, което приемаме за реалност винаги има-

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 11

ме пространственост (място в даден момент) и причинно-следствена връзка (определеност на протичането на времето от зададен начален момент). В света на елементарните частици въпросите, които задаваме, за да изследваме и опишем нашия свят нямат смисъл. Там е безсмислено да питате за място (къде) и за импулс (маса и скорост), защото те са неопределими. И това не се дължи на несъвършенството на измервателните ни уреди, а е свойство на природата на елементарните частици. Две реалности съществуващи на едно и също място и по едно и също време. Обективно реалността не се е променила във времето, през което я е наблюдавал Човекът. Но се е променяла субективно през цялата му история. Например, реалността от гледна точка на хората живели през 3-ти век е била различна от реалността на хората от 20-ти век. Да отворим Библията и да прочетем началните думи в нея: „1:2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.“ „1:7 И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата,

която беше над простора; и стана така.“ Мислите си , че това звучи тържествено и въодушевяващо. Но авторът изобщо не е искал да тържествувате или да се въодушевявате. Неговата цел е била да напише сериозна книга. И му е било нужно тази книга да съдържа неоспорими за времето си факти. А какви са били тези неоспорими факти? Каква е била реалността за хората в тази епоха? 1. Всичко е дело на един всемогъщ Бог, който е и причината за всичко съществуващо и случващо се на Земята. 2. Небето е твърдо (често в древните книги се говори за „небесна твърд“), покрито е с вода и по него има безброй малки дупчици. Субективната реалност за хората е била такава. И всеки ден те са се събуждали в един свят с твърдо небе, покрито с вода и са били убедени, че всичко, което се случва в този свят е Божие дело. Бихме ли могли да предпочетем нашата субективна реалност пред тяхната? И как би изглеждало нашето възприемане на реалността от гледна точка на хората от далечното бъдеще? Дали ще изглеждаме за тях също толкова заблудени и слепи, както за нас сега изглеждат предците ни?

Автор: mamkamu Категория: Политика Прочетен: 512347 Постинги: 246 Коментари: 6583

Бог ли!? Кой пък е тоя? Докато завивах поредния винт на поредното разнебитено детско легло, не усетих как наоколо ме бяха наобиколили малчуганите от дома.

– Какво правиш? –попита ме едно около петгодишно момиченце. Кривогледите му очички се опитваха да ме фокусират и май успяваше.

– Ами, оправям леглата, за да можете да спите по-удобно. Да не вземете да паднете някой ден. Ти представяш ли си, както си спиш и изведнъж да се пльоснеш долу! Пляяянк! Май ще се изплашиш, а? Звънчев детски смях се разнесе в стаята и ме накара да спра работа. Не мога да се съсредоточа в това, което правя, когато някой, макар и дете, ме зяпа в ръцете.

– Абе вие нямате ли си друга работа? - попитах аз, сложил заплашително ръцете си върху кръста във формата на букваФ.

– Не, не! –разпищяха се децата, без въобще да обръщат внимание на позата ми. Едно отракано десетина годишно момиче добави: -Искаме при теб!

– Ами стоите тогава, но мълчете! – категорично се произнесох аз.

12 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

Мълчанието естествено продължи точно минута, през която завих точно един винт.

– Ти защо идваш тук и все нищо не ни носиш? Не можах да видя източника на въпроса, но отново спрях работа и се изправих.

– Ами не всички хора имат пари! Но затова пък ще ви оправя леглата. Въпросите, естествено след това заваляха, както и моите изтръгнати отговори: – А защо нямаш пари?

– Нали ви казах, не всички имат достатъчно пари.

– Защо? – последва логичния детски въпрос.

– Защото всички хора са различни. Едни имат, други нямат.

– А защо се различни, а не еднакви?

– Ами сигурно Бог ги прави различни.

– Значи тоя Бог е несправедлив! Тук спрях да гледам в дъската, която се опитвах да прикрепя към рамката. Въобще не трябваше да споменавам Създателя.

– Не, Бог не е несправедлив. Той се грижи за всички нас –многознайно и малко по инерция отговорих аз.

– Кой пък е тоя? Като се грижи толкова за всички, защо ни е оставил тука? –с равен глас ме попита едно 10-11 годишно момче.

– Не са ли ви обяснили кой е Бог?

– Неее! –последва дружен отговор.

– Той, Бог не ви е оставил тука –усещах как темата става все по-философска. -За всичко се виновни хората, които си мислят, че са като него. А ние трябва да Му благодарим и за това което имаме.Знаете ли, че има деца в Африка, които умират, защото нямат какво да ядят? Вода нямат даже.

– А те благодарят ли му, когато умират? -онова момченце упорстваше с въпросите си, на които дори в Богословския факултет не бях подлаган. -Аз пък няма да му благодаря! И кой е този Бог? Да не е Бойко Борисов?

– Неее! Бог не е човек, макар че... Той е този, който е създал целия свят и хората. Той обаче ни е оставил свободна воля, за да избираме, какво да правим. И от всеки от нас зависи, как му протича живота. За това хората са различни. Едни се трудят, други не. Ако учите повече...

– Да, бе да! – обади се отраканото момиченце. –Мене кой ме е питал, дали искам да съм тук. Ако майка не ме е оставила тука, сега щях да имам джиесем и компютър, а тука...

– Чакай, чакай! – прекъсна я момчето. – Той как се казва? Бог ли му е името...

– Просто Господ –отговорих аз. –Някой го наричат Буда, други Аллах, трети Маниту. Четвърти пък Христос или Яхве. Но той е все един и същ. Той винаги ни казва да обичаме другите хора, и добрите и лошите...

– Аз пък не обичам госпожите! Те са лоши! –провикна се гласче отзад.

Последваха го други: – И аз! И аз!

– Аааа, не така! –скарах им се аз. –Госпожите се грижат за вас...

– Неее! Много са лоши! Ако тоя Бута им казваше какво да правят...

– Хааааайде на обяд! –достигна от коридора провлаченият глас на една от лелките. Децата се изнесоха мълниеносно от стаята, сякаш сам Господ ги викаше, а аз започнах да прибирам инструментите. На другия ден сутринта, паркирах колата отпред и уверено се отправих към сградата на дома, за да си довърша работата. На входа и ме чакаше директорката.

– Господине –рече ми нахакано тя, още докато изкачвах стъпалата, –аз оценявам това, което правите за нас, но съжалявам! Не мога да ви допусна в дома! Вчера сте разпространявали сред децата религиозни възгледи, които не отговарят на православната ни традиция и светския характер на нашето образование! Знаете ли ако дойдат на проверка? Ние не можем да позволим разни секти... Учудих се как тази жена успява да вмести Православието със светското начало, после се сетих за вчерашния разговор с малчуганите, теглих и една майна и си тръгнах. И докато се опитвах да шофирам в натоварения трафик, се усетих, че неволно се усмихвам. Поне децата разбраха за наличието на Бог. И то от мен, атеиста! А това май беше по-добре от няколко ремонтирани креватчета.

ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ НЕ Е ЛЕКО! Наистина не зная какво е самота край мен е пълно с хора обични същества...

Автор: allbi Категория: Лични дневници Прочетен: 273187 Постинги: 1292 Коментари: 17002

Живея и се боря на всичко на инат усмивката си нося за мен е уникат...

Дори когато тъжно във мене е сърцето аз пак си се усмихвам със радост на детето... Една любов си имам тъй истинска , голяма и правото да чувам аз мама, мама, мама...

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 13

Автор: scarlety Категория: Забавление Прочетен: 79268 Постинги: 102 Коментари: 2470

Като на кинолента Отгоре слиза слънцето червено, аз крача из полето свечерено, запътена към детството далечно и ми е някак тъжно, безутешно. Минават бързо като кинолента безгрижните години, младостта, училище, приятели, студентство, годишните сезони с пролетта, мечтите ми, възходи и падения и нежните любовни вдъхновения, децата, грижите и весел смях и ние неусетно покрай тях, сега сме помъдрели, уморени, но винаги високо устремени. След лятото пристъпва есента, със златночудни падащи листа. Животът ни тъй бързо преминава, но палещите спомени остават. ********

И крачейки в годините назад, усещам вечерния летен хлад, долавям чуден мирис на ливада и пак душата ми е страшно млада...

14 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

Автор: smani Категория: Политика Прочетен: 116986 Постинги: 162 Коментари: 4437

Смисълът на живота в България Скъпи приятели питате се къде изчезнах ли. Ще ви кажа съвсем накратко, без да ви занимавам с излишни подробности. Реших да пообиколя страната и да открия какъв е смисълът на живота в България. Голямо търсене падна; насам, натам, но така и не откривах отговор на задълбочения философски въпрос, макар и от регионален, а не от глобален характер. Тогава реших да поставя въпроса на друга плоскост. А именно – какъв е смисълът на живота на българина. Първоначално нелеката задача, която си бях поставил, като че ли тръгна добре, но в по-късен етап се убедих от опит, че има основно два типа българи. Едни, които не виждат смисъл в живота си тук и други, които тръгват на някъде, но и в това не виждат особено голям смисъл. Разбира се веднага прекратих проучването по зададената от самия мен тема, за да не си лепна по средата на отпускарския сезон от лека до средна депресийка. Превантивно обаче, упо-

требих и няколко добре охладени пенливи напитки. Всичко вече беше наред, тъй като аз и нямах големи надежди да стигна до отговор на подобен твърде сложен въпрос, когато внезапно след случаен поглед върху празните бутилки от превантивно употребената пенлива течност, смисълът на живота ми се разкри в целия си реализъм, откровеност и достоверност. Какво правим напоследък – проявяваме двете си същности или лица. От една страна сме средно статистически потребители, а от друга наемни работници или служители, тоест обслужващ персонал. Така смисълът на живота в България, а и навсякъде другаде се свежда до реализацията на двете ни лица. Естествено известен брой хора да не го намират за особено привлекателен, но точно той е важно условие за правилното функциониране на системата. Това ме зарадва, защото излиза, че системата /позната още като пазарна икономика/ вижда смисъл и полза в съществуването на всеки един; представете си ако беше обратното.

Автор: hikari Категория: Изкуство Прочетен: 156759 Постинги: 2569 Коментари: 2547

Възход и падение (на баща ми) Болестите на старостта се зараждат на млади години. Пороците в залеза на живота са заложени в младостта когато силите – в разцвет са били. Затова мъдрият човек е особено предпазлив във времената, когато има всичко в изобилие.

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 15

Автор: romanov Категория: Изкуство Прочетен: 146886 Постинги: 146 Коментари: 6648

Болен народ По „На браздата” от Е. Пелин Боне погледна с ненавист към съседния парцел, където съветски трактор смилаше угарта на сол и въздъхна: - Ех, неправдо!... Как сега не стане другарят Ленин, та да види как мечтите му се превърнаха в прах. Хубаво го беше намислил той – „вся власт селяков” – перифразира си наум крилатата фраза. Това е истината... Ама не доживя да види идеите си, претворени в дела. Никой няма и да доживее. От това, че не само неговите планове са се провалили, на бившия тракторист-комбайнер Боне Крайненеца, по неволя пенсионер-инвалид, му стана някак по-леко да крачи в браздата след Буш и Кротушка. Сутринта, по тъмно, още като идваше към нивата, за по-напряко удари през вишневите градини на Чехов, докторчето. Хем път да спести, хем малко плод да набере – за компот и мармалад. И неочаквано се натъкна на две момчета в анцузи.

- О! – провикна се Крайненеца, – на джогинг ли, момчета! Само така – здрав дух в здраво тяло! По-едрото от тях го освети с фенерче: - К’ъв джогинг, селяндур! Описваме черешите, че много се краде напоследък А ти не можеш ли да четеш: „Частен имот”! Оттук не се минава!

- А, тъй ли? – почеса се по врата Боне. – Как частен бе, момчета, ми нали туй са все наши земи, народни... Да не ти е в двора?

- Дъртак, ти в кой век живееш? Свърши се тя тая приказка в картинки – „народен”. Прайвет, знаеш ли к’во е?

- Тц! – поклати отрицателно глава Крайненеца.

- Значи, че ако пак те видя тук, ще ти счупя краката, смотаняк! – изсъска другият и размаха бухалка. – Хайде, друм да те няма! „Какви хора... - мислеше си после Боне.- Дето не правят разлика между череши и вишни – майната му, ами за едно кило като нищо пребиват човека”. Погледна небето. Има си хас пак да завали. То както бе тръгнало миналата седмица – като заваля, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна едно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време –– само за оране. Есента вярно ора, ама с тия добичета – слаба работа, едва една педя забиваше плуга и пролетните наводнения отнесоха посевите. Оня ден синът домъкна отнякъде кафеникаво-зелено топчесто семе: - Едни пичове – рече му, - ми подшушнаха една далавера! Обясни му, че било някаква трева... как ù беше името, пусто да остане, купешко име, ама нещо конопено имаше... Пфу!

- От нашата нива - каза му, - тате, едно десет каймета в евро ще лапнем. Ти само изори и насей, другото от мене.

- К’ва е таз трева? – полюбопитства Боне. – Че чак и да ора, и да я сея!?

16 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

- Абе каква – сряза го синът. – Не питай много... Билка е, търси се под дърво и камък. Луди пари струва.

- Верно ли бе?... Ай, майка му мечка, че толкоз ли е болен тоя народ?

- Верно я! Изпоразболя се, а лекарствата скъпи. Сега всичко живо минава на билки – дяволито се ухили синът. - Хем се лекуваш, хем не ти дреме от нищо. Таман за народ като нашия. Пък и ти някой лев можеш да спастриш за старини.

- Бе, старини! Аз ако мога едно тракторче съветско, втора употреба...

- Става бе, тате! Що да не става! Те сега са по два за лев. Особено съветските - и се разсмя. Ех, смее се той, лапешка му работа. Трактор ако имаше сега! Трактор! Дайте ми мене трактор, па елате ме вижте тогаз. Таз година един, догодина още двайсетина декара под наем и още един трактор... Унесен в сладки мечти, Боне удари на камък и изпсува. Кой ги е нахвърлял тия камъни баш тука, верицата му! Ама то така – като не можа да си върне дядовите ниви в реални граници, та го набутаха в тоя пущинак... Неговите и на други от селото ги взе някакъв бизнесмен от града. Да бъдели на едно място. Огради сложи, кучета, пазачи на портала, бариера… И уж нямало колхози и текезесета. Море, има, ама вече не са в държавни ръце. Синът вика, че тъй било по-добре, никой нямало да се сети, че тука може билки да растат и да проверява.

- Че кой пък ще вземе точно нас да ни проверява? – зачуди се бащата и го изгледа подозрително.

- Бре, тате! Аз ли да те уча? Ми как кой, хорската завист! Нали утре като минеш с трактора из село, ще рекат: „Тоз голтак пък отде извади кинти за „Беларус”? Ти нали такъв искаш, щото има и американски?...” Боне спря за миг отдих и си сви цигарка. Откак вдигнаха акциза, не смогваше с една пенсия да си купува и цигари, и хляб, да не говорим за някое хапче, ако не дай Боже човек го заболи глава. Събираше от къра къде-що намереше недообран тютюн, или изтърван, поомачкан, пепеляв и режеше с ножчето. Жена му, Гина, още нямаше години за пенсия, а на петдесет никъде не я щяха на работа. Дърта била... Боже, проклет свят! Във въздуха ведно с песента на чучулига се понесе острият неприятен мирис на долнопробен качак. Чучулигата явно вдиша, защото изведнъж замлъкна. Чу се само как глухо тупна тялото ù в храстите.

- Де-е, хайде, братя! Ракиено време стана, дий! – смачка с пета угарката. Едрият Буш замаха опашка и тръгна спокойно. Кротушка – слаба кравичка, два пъти по-малка от него – прави усилие да върви успоредно, но нещо не ù спори. Волът, внос от Европата, с нивата им го дадоха, а кравичката – наша, родна.

И ето че се редят бразда, две, три... Полека-лека лицето на Боне се разведри малко. Той забрави за камъните, малката пенсийка и неправдите житейски и си заподсвирка с уста.

- Не бързай толкоз, Буш, не си на норма. Кротушке, ама и ти – ами че напъни се малко, цяла зима си отлежа, виж каква си станала – градска кокона, кой като тебе... Хайде, хайде, синорът е близо. Умори се, знам, ама какво да направя? И аз се уморих.... Синът вика, че в кланицата в града – кило говеждо изкупували по за едно евро живо тегло. Ама били нещо гъсти с дъщерята на собственика, та му гарантирала евро и половина. Буш към петстотин и нагоре кила имаше, ама кравата... Взе да пресмята. Таман стигна до някъде, Кротушка се спъна, залитна и едва не се строполи.

- Буш, говедо такова, бе ти български не разбираш ли? – скастри с уж строг тон вола той. – Казах полека, че се умори много Кротушка! Ай, майка му мечка, вие там все така бързешката ли я карате? Буш спокойно и безстрастно го гледаше и дишаше равномерно, същински лекоатлет. От устата на Кротушка капеше пяна и едва поемаше дъх. Тя погледна белия си другар, погледна стопанина си и наведе смирено глава.

– Що, миличка? Кажи! Тежко ли ти е?... Тежко, ама няма как. Директивите са такива. Европейски, чувала ли си?... То и аз не бях чувал, нито пък някой ме е питал дали искам да съм в тая каша, ама ща, не ща – с двата крака съм вътре, а ти – с четирите. И няма лабаво. Като не искаме колхози, ще сме в еврообора... Кротушке, на теб говоря, Буш и без туй дума няма да разбере. Чуваш ли ме? Кимни за „да”... Никой не пита, миличка, уморен ли си, стар ли си, болен ли си – хората искат оран... Сърцето ми се къса, като те гледам такава, но криза е, разправят, световна, икономическа... Трябва да се бачка и да свиваме коланите. Не че ми останаха дупки от свиване, ама няма как. Дърпаш и стискаш зъби – докато дишаш... И днес да поработим, па утре ще засеем, нищо, че е празник, то ний сега от празници повече нямаме. Броя им не зная даже. После ще си почивате. – говореше Боне. Откъм долния край на селото засвири музика - тъпани и зурни в бесен ритъм се надпреварваха с лая на кучетата. Трети ден вече селото сън не го ловеше. Цикламка, на Кара Десислав щерката, се женеше за Велемир, от рода на Хаджи Пиеровите.

- Чудна работа – накриви капа Боне. – Уж българска сватба, а маането циганско… И у вас ли е така, а, Буш? Че като се заговорихме за сватби – това три дни нищо не е – слаба ракия. Ти циганските сватби да видиш – по една неделя откарват. А инак, аз циганин да оре и сее досега не съм виждал. Ти виждал ли си?... Не си и ти?... Отде ги вземат тия пари, бе?! Да не би социалните помощи за тях да са десет пъти по-големи от нашите? Е, вярно, че ток и вода не плащат, вярно и че пооткрадват тук-таме, ама... Зачу се шум от двигател. Зелено боядисана камионетка, украсена с надписи и картинки, разнасяше сладолед по пътя между нивите.

- Скреежко молим! – крещеше в микрофона пъпчив момчурляк, а говорителят върху кабината отнасяше ехото на гласа му далеко към деретата – Ягодов, сметанов, шоколадов, молиим! – отговаряха му скалите над Лома. – Насам, народее, насаам… „ Чорбаджийски и синове” – най-вкусните ледени лакомства, за малки и големиии!” Боне облиза сухите си устни и пръстите му прошариха из скъсания джоб. Освен двете големи дупки на хастара, там нямаше нищо друго.

- Бе, да ти таковам мамата и на сладоледа... Чорбаджийка-

та ви да е... Всички станахте чорбаджийчета, бе... Боклуците ви ще ям!... Ай, сиктир от тука! Ха! То като не е аз да си го издоя, прясно-прясно, да си го изцедя, да си му нарежа краставичка, копърчец, чесънче... И да му пия сетне една студена грозданка! Айде де! Нали тъй, Кротушке?... Айде, починахме. Давайте да орем, че пладне стана. Буш послушно се напъна да пристъпи. Кротушка направи усилие да влезе в крачка, но не можа и той се спря.

– Де! Хайде, хайде! – викна с висок и ободрителен глас Боне. Буш пак се нае. И Кротушка направи усилие, но краката ù се разтрепериха, тя се повали, падна в ярема и измуча жално. Боне захвърли уплашено копралята, разпрегна бързо вола и застана смутен пред нея. Тя лежеше неподвижно, протегнала шия, с муцуна, заровена в рохката пръст, със затворени очи, дишайки тежко.

- Стани, Кротушке, стани! – освободи я от ярема Боне и понечи да я вдигне за рогата. Животното едвам отвори очи, погледна го с няма молба и пак замижа. Боне се завайка около нея и не знаеше какво да прави. Някъде напред бумтеше трактор, но как да искаш помощ от машина без сърце? Покрай машините и хората бяха станали бездушни.

– Хайде, моля те! Стани! Виж Буш как ти се смее. Стани! Стани да не се срамим пред чужденците... Тя се шегува, милата, шегуваш се, нали, кажи му на това говедо проклето, че не му знам волския... Че какво толкова ти е?... Я колко е пухкава земята – само за оране! Боне отново я хвана за рогата и полека почна да я вдига. Тя се напъна, опита се да стане, но едвам се помръдна. И се отпусна, задиша по-тежко с прехапан език. Боне подви крак, седна пред нея и взе на колене главата ù. Помилва я и зацелува по челото.

- Не прави така, миличка! Съжали ме!... Слушай! Само тая нивка имаме. Дай да орем, да я доорем, после почивка... До живот няма да те впрегна. На – честен кръст! Ще порасте, да даде Бог късмет, насятото, ще го продадем, нали чу какво каза Бойко, синът – десет каймета ще му вземем. А може и повече, щом народът толкоз го е закъсал... Болен народ... Че как няма да е болен – за сто години четири строя да смениш... Други народи за двеста история пишат, ние с нашата хилядолетна - за мезе и на мухите станахме през последните двайсет... В гората ни върнаха, в пещерите... Какво ли ти разправям и на тебе... Пък и какво ли ми отбира и на мене тиквата – приказвам си ей тъй, колкото да чувам гласа си.Така знам, че поне един човек ме е чул... Хайде, мила, покажи юнашки дух и воля мъжка! Хайде сега, не ме заглавичквай, дай понапъни се... Хайде, мила, виж как ти се моля. Но Кротушка нито отвори очи, нито направи опит да го погледне. Трепереше ситно, като от треска. Боне стана, отчупи комат хляб, посоли го и го поднесе до устата ù: - На, Кротушке, хапни си! Животното едва открехна очи, погледна го умолително и пак замижа. Мъжът въздъхна отчаяно. Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Буш, който нехаеше за света около него и равнодушно пасеше на слога, погледна слънцето, което безмилостно бързаше, и видя, че е сам-самичък в тоя валог, че отникъде няма помощ. Изведнъж беше осенен от мрачна идея, от която му се догади, но при така стеклите се събития реши, че няма друг избор. Коленичи над болната. Заговори бързо, отривисто. В гласа му се долавяше заплаха и жалост, страх и надежда: – Стани, миличка! Стани, че чуваш ли, кола бръмчи долу, по пътя. Мерцедес е! Знаеш кои ходят с мерцедеси, нали? Те! И идват тук, точно тук! Ония, от комисията!... Комисия идва

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 17

на проверка, мила, директно от Брюксел... Стани бързо, защото нали знаеш как е – или ореш, или в кланицата... Друг изход няма, стани, моля те... После бръкна бързо в торбата и извади стария мобилен телефон без сим-карта, който бе намерил захвърлен преди време, и се направи, че говори: - Ало, кланицата ли е?... Боне се обажда... Не, не – всичко е в ред... Орат и двамата, орат, та пушек се вдига! Ааа, няма страшно. И Буш оре, ама нашата Кротушка ако знаете как стъпва, под копитата ù огън изскача, плуга петдесет санта в земята забива, няма грешка!... А аз ви се обаждам ей така, да ви чуя, че ако нещо вземат да се магарясват... Не довърши. Кротушка се опитваше да стане, почти се бе изправила на

колене – тресяща се, с широко отворени невярващи очи, в които се четеше бесен ужас. Вдигна глава, измуча отчаяно и Боне се хвърли напред да ù помогне. И в тоя точно момент силите я напуснаха, тя залитна и тежко се строполи в браздата. Боне не успя да се отдръпне и остана затиснат под нея. Миг преди да престане да диша, той срещна погледа ù - пълен с толкова болка и мъка, все едно от там го гледаха очите на цял един народ. На една ръка разстояние над тях беше небето, жаркото слънце и белите облаци. А нейде живите празнуваха – музиканти надуваха зурни, биеха тъпани, а кучетата... кучетата виеха. Р. Романов

Автор: malkiatprintz Категория: Тя и той Прочетен: 60077 Постинги: 61 Коментари: 1872

Букви във вятъра Голите клони на премръзналите дървета трептяха в мъждивия ореол на самотната улична лампа, втрисани от ледения вятър, който насипваше със съсък ситния сняг връз преспите по побелялата улица. Млада жена стоеше до прозореца и разтриваше премръзналите си ръце, гледаше в черната пустота навън, а мислите й пътуваха с писмото, което тази вечер бе изпратила. Сякаш пътуваше с малкия тънък плик по невидимата нишка на пощенските станции, свързващи краищата на света. Можеше да изпрати електронно съобщение, но искаше това писмо да бъде написано от нейната ръка, да носи мъката й, да излее чрез мастилото своята самота, да пропие с нея власинките на листа, да се освободи от нейната тежест, от нейната сладост, от единственото, което й беше останало. На другия край на Вселената един мъж отупваше в антрето на своята къща снега от раменете си. Стискаше в ръка няколко плика с щемпели от банки, от електрификационни и газоснабдителни дружества, от телефонни компании и шарени листове на всевъзможни брошури. Хвърли ги на масичката до входната врата и още не беше успял да се съблече, когато игривият сетер дотича да го посрещне с радостно скимтене.

– Здравей, Шон, беше ли послушен днес? – погали го мъжът зад ушите, по гладката, лъскава козина, тупна стройния му врат и влезе в хола.

– Ама че е виелица навън! – протегна ръце към камината, направи няколко крачки към прозореца и се загледа в осветената уличка, в кокетните къщи на малкото предградие и в снежната буря, която вилнееше над тях, но се обърна бързо, дочул тупурдия зад себе си. Сетерът разнасяше пощенските пликове и брошури и радостно ги дъвчеше.

– Шон! Остави ги веднага! – викна сърдито мъжът, опита

18 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

се да измъкне хартията от устата на сетера, който игриво ги разпиляваше по килима, помиташе ги с опашка и ги разнасяше из стаята. Укроти кучето, събра пликовете и шарените листове и ги постави високо на малката библиотека. Огледа пода дали не беше пропуснал някой, смъмри сетера и се отправи към кухнята. Така и не видя как пламъците в камината тихо поглъщаха, една по една, непрочетени букви: „Не искам недомлъвки, неизречени думи, и твои, и мои... Не трябва! Мрази ме! Излей огън върху мен! Запали ме! Унищожи ме! Крещи, а после млъкни! Не ми говори, спри! Накарай ме да не те погледна повече! Искам да знам, че всичко е било, че нищо не може да стане пак, никога! Не ми позволявай да мисля за бъдещето, покрий го с черен воал, така че дори светлината на слънцето да на може да проникне там, направи така, че да го няма! Не ме поглеждай, забрави дома ми, забрави всичко, което те свързва с мен, както аз искам да забравя! Изгони ме, защото аз нямам сили да си тръгна... Откажи се от мен, защото аз не мога да се откажа от теб... Както нямах сили да ти кажа и още не мога да го изрека. Заседналата буца в гърлото ми помага да остана безмълвна... Искам снегът да скрие сълзите ми, искам калта да скрие мъката ми, искам да разбиеш малкото сърце, което ми остана, за да не мога да почувствам никога отново това...“ Високо горе, сивкавият дим ги разтваряше над покривите, отдаваше ги на вятъра и ги смесваше с острия сняг, който засипваше света.

Автор: cefulesteven Категория: Тя и той Прочетен: 2517070 Постинги: 2973 Коментари: 31618

Сърцето ми ще остане при теб Казах й, че не можем да останем заедно. Изгледа ме за да се увери, че не се шегувам и кимна. Учуди ме, не се наложи да давам обяснения. Не направи и кратък театър както очаквах. Месец бяхме заедно. Посвещаваше ми на ден по пет любовни стиха. Нощем се опитваше сама да извърши това което три порно актриси заедно се затрудняват и почти го постигаше. Изруси се само защото си мислеше, че харесвам повече русите. Една сутрин както беше гола, обу обувките си, постави телефона си на плочката в банята и няколко пъти заби токче в него, за да не я отнеме някой и за секунда от мен. При излизане или се притискаше плътно в мен или не пускаше ръката ми. Отпущаше глава на рамото ми. Седнехме ли някъде плъзгаше ръка по бедрото ми или се събуваше и го правеше със стъпало. Казвах й, че е откачена, а тя се давеше от смях и ми отвръщаше, че е луда от щастие. Трогваше ме и отчайваше. Да се преструваше, не се преструваше. Вярваше си, изглеждаше щастлива. Трябваше да съм щастлив и аз. Красива беше и емоционална, готова на всичко за мен. Сексапилна, игрива, с кипящо въображение. Трудно щях да й дам обяснение, ако ми го беше поискала. Не го направи. Не се разплака. Не се намръщи дори. Потъна за кратко в себе си. После отнесено се усмихна. Имаше печал в усмивката й и за миг я направи толкова красива, че щях да падна в краката й и да започна да се държа с нея така както тя с мен. Стиснах устни за да не кажа някоя излишна дума. Забелязах, че и тя стиска своите. Накрая не издържа и рече: - Има сърца които са едно за друго. Изпитах още по-силно желание да си тръгне миг по-скоро и тя стана и започна да събира багажа си. Помоли ме да й запазя място във влака. Вече бях купил билет. Като й го казах, малко се разстрои. Попита ме червената или роклята с тютюнев цвят ще й отива днес повече. Зачудих се. Флиртуваше изглежда. И в двете беше прекрасна. Погледнах я през погледа на друг мъж и започнах да ревнувам от себе си. Защо я гонех. Миг преди да си тръгне ми напомни защо. Рече ми на вратата: - Моето сърце ще остане при теб. Ще остане при теб. Ще остане… Стана ми и смешно и противно. Опита се да ме целуне, аз също се опитах, но това не беше от нашите целувки.

-Аз ще си тръгна, но сърцето ми ще остане при теб. Не й вярвах разбира се. Още във влака щеше да се запознае с някого и да запълни празнината. Да му се хвърли на врата както на моя и да се държи с него така както с мен. Изпълни ме ревност и по-силна увереност, че постъпваме правилно. И аз, и тя. Тогава я целунах истински. Скришно зад завесата я наблюдавах как се отдалечава и изчезва. Облекчение почувствах, не тежест. Около час сновях из стаята. Намерих всичките й любовни стихове, сложих ги в един плик с кратката бележка: „с това ще побъркаш

гаджетата”, чудех се на кого да пратя писмото, накрая реших да напиша адреса на сестра си. Не го пуснах обаче. До пощата не стигнах. Изхвърлих писмото в контейнера заедно със забравеният грим, разпилените остатъци от телефона й из банята, гуменият талисман и слънчевите очила които останаха в чекмеджето на тоалетното шкафче. Смених си номера, макар да се съмнявах, че ще ме потърси отново и още същата вечер се обадих на една стара приятелка с която не бяхме скъсали, а просто напоследък малко се отчуждихме. Исках просто да не чувствам липса. Нищо повече. Изненадах се, но тази която познавах от години сега виждах с други очи. Сравних двете, ли? Не знам, но изглеждаше някак по-действителна, по-присъствена и много по-близка отколкото ми беше преди. Чувствах се по-топло, поспокойно с нея. Едва сега забелязах белега и на лявата ръка. Изглежда от някаква детска игра, но между палеца и показалеца имаше някаква резка и пожелах да я целуна. Попитах я откъде е? Първо се засмя и ме попита какво ме интересува, а после ми рече, че и тя е забравила. През цялата нощ остана с мен. Не я пуснах да си тръгне. На другата също. Единственият изпит който й оставаше за да завърши взе след пет години. Деца нямахме, но тя имаше редица здравословни проблеми. Аз пък за близо година останах без работа. Сменихме три жилища. На няколко пъти ми се случи да забравям, че живеем другаде и да се качвам на автобус към старият адрес. Веднъж ме блъсна кола и се отървах с няколко натъртвания. За известно време се бях пропил, а сега само оплешивявам. Напълно бях забравил за другата. До една нощ в която ми се присъни. Тя спеше до мен. Не съпругата ми. Шептеше ми в ухото: „Сърцето ми ще остане при теб…” Събудих се с крясък, а после започнах да се смея. Жена ми ме попита защо и й разказах онази история. Засмя се и тя. Попита ме дали съжалявам. Отвърнах й с „да”, защото се шегуваше. А после сериозен и признах, че ако не беше онази жена, може би и досега двамата щяхме да си бъдем само приятели. Съгласи се и повече не заговорихме за нея, макар веднъж да видях нейни публикувани стихове, а след това още няколко пъти я сънувах. Опитвах се да я прогоня от мислите си, но не успявах. Припознавах се, сковавах се при вида на жена приличаща на нея. Само месец, а толкова дълбоки впечатления остави. Ако не бях намерил сили да се разделим щеше напълно да ме е обсебила. Въздъхвах, усмихвах се доволно при мисълта, че всичко е минало. А състоянието на жена ми се влошаваше ли, влошаваше, до денят в който сърдечната трансплантация беше неизбежна. Подходящ донор имаше. Жената загинала при катастрофа с мотоциклет се оказа същата която ми изрече тогава: -Сърцето ми ще остане при теб!

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 19

Автор: molinesia Категория: Лични дневници Прочетен: 20183 Постинги: 59 Коментари: 118

За интернет и демокрацията Взаимовръзката интернет-демокрация отдавна е в центъра на множество и различни дебати. Подходящ повод и интересно предложение за нейното обсъждане дава текстът „Интернет и границите на демокрацията“ на Златко Енев - редактор на есписание „Либерален преглед“ от 29.09.1010 г. В него може да се прочетат прозорливи размишления като тези, че: „...Силата на демокрацията е не толкова в управленческата ефективност, колкото в това, че тя успява да осигури стабилна база за граждански мир и платформа за разгръщане на обществения потенциал... ...достъпността и изобилието на информация в Интернет са безспорно и огромно обществено достижение, но не и автоматична гаранция за прогрес ... Демокрацията се нуждае не само от гаранции за свобода и информираност, но и от добре функциониращи... механизми за дебат и достигане на консенсус..“ Несъмнено, взаимовръзката интернет-демокрация става все по-определяща и фундаментална за общественото състояние на хората, доколкото все повече хора отделят все повече време на присъствието и участието си в глобалната комуникационна мрежа като потребители и създатели на интернет-съдържание. В резултат днес демокрацията изглежда немислима и невъзможна без нейната връзка с интернет: мрежата, превърнала се в глобално място на съвременната публичност. Разбира се, веднага качих материала в социалните мрежи както във Фейсбук, така и в Свежо, защото мисля, че темата е важна и би трябвало да представлява особен интерес за обитателите най-вече на тези мрежи, чиято широка достъпност и безплатност изисква и предполага повече от всички други форми грижа, внимание и дискутиране на употребата им от гл.т. на едно разбиране за демокрацията като най-добър, макар и не винаги ефективен метод за социално управление, а в конкретния случай би било може би по-точно да се каже, самоуправление. Което ме навежда на мисълта, че именно в условията на този вид публичност, който предлагат виртуалните социални мрежи, е осъществима идеята за демокрацията не като вид организация на властта в обществото, упражнявана от представително управление по силата на пълномощията, дадени му от от някакво мнозинство, било то една или друга група, общност, народ, нация и т.н. Напротив, благодарение на мрежовостта си, изключваща възможността и необходимостта от йерархизация на отношенията и връзките между участниците, интернет-средата им осигурява редом с публичността, прехарактерна за всеки демократизъм, и онази изначална равнопоставеност, която е изискуема за съвременната демокрация и благодарение на която интернет се оказва не само едно изключително демократично пространство, но прави осъществима и идеята за демокрацията точно

20 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

като самоуправление, т.е. имаме съвпадение на субекта и обекта на властта - управляваният е и управляващ. Наличието на тази възможност обаче не означава автоматично реализацията й, защото засега тази възможност е все още само техническа- такава, която позволява упражняване на самоуправление, което обаче е реално постижимо само като резултат от самостоятелен, свободен човешки избор. В този ред на мисли самоуправление и свобода могат да се схващат като синоними. Така стигаме до същината на проблема, а той е, че технологичното развитие води независим живот от моралния прогрес, защото темповете и целите му са други. Това прави неизбежно „Рисковото общество“, както го нарича Улрих Бек - обществото, което създава самО от себе си опасности, грозящи самото него, и също така самО после трябва да ги предотвратява. Същата амбивалентност е налице и при взаимовръзката интернет- демокрация. От една страна, интернет изглежда най-демократичното пространство заради широкия достъп, свободата на движение на информация в него, както и свободата за нейното ползване и споделяне. От друга страна, по-голямата свобода и по-малкия контрол при достъпа и употребата на информация благоприятстват възможността за злоупотреби и дори за т.нар. интернет/виртуални престъпления, които е логично да се очаква да нарастват пропорционално на нарастването на потребителите и видовете употреби на мрежата. Накрая, като добавим, че глобалните мащаби на мрежовостта, многобройните информационни канали и динамиката на информационните потоци, затрудняват селектирането на информация, нейното оценяване и подреждане, обработване и споделяне според значимостта и целите й, спокойно бихме могли да направим заключението, че изглежда като че ли интернет по-скоро разтваря в себе си публичността, отколкото я обогатява и развива. Затова струва ми се, че за да бъде връзката интернет-демокрация полезна и прогресивна, както за нуждите на отделната личност, така и за да бъде обществото ни от личности, трябва да сме наясно преди всичко, какво е нужно, за да може взаимодействието на хората в мрежата да осигурява не само свободата на отделната личност да ползва и споделя разнородна информация, но и отговорността за това, как и за какво трябва да служи информацията? Това е въпросът, според мен, който преведен на езика на етиката, гласи: как е възможно хората да са свободни заради отговорността и отговорни заради свободата, а не заради нещо друго? Отговорът е: повечко да мислим за етиката си, за нейното изучаване и практикуване, както в интернет, така и извън него, защото да си етичен означава умението да живееш не въпреки другия, а заедно с другия. Първото е технология, второто - екзистенция.

Автор: palitra Категория: Поезия Прочетен: 54529 Постинги: 59 Коментари: 243

Автор: divna8 Категория: Поезия Прочетен: 120958 Постинги: 211 Коментари: 4132

Автор: bizcocho Категория: Поезия Прочетен: 147784 Постинги: 234 Коментари: 3437

Когато те докосне ангел

Знамение

В сянката на вълчето озъбване

Когато те докосне ангел и потънеш в океан от ореоли, тогава, душата е наивно бяла и непорочно гола. Тогава раждаш се отново и пътят е кристално чист, а ти си бял лист, развълнувано платно. Свободен си, а не заложник и чакаш съвършения художник да нарисува нещо по-добро...

Разчупих всички окови, които ми спъват живота ... За чувствата плащам сурово и мъката още не стихва. Помолих Бог : да отреди каквото, според Него, заслужавам! И пак ти! - в живота ми се появи... Наказва ли ме?! Или ме награждава за мълчаливото търпение, за изстраданата горест?! Дали е срещата знамение и предопределена орис?!

Останах в сянката на вълчето озъбване, контраст на фон на Одисееви сирени, захапах и луната, и нащърбих я не ú дължа и капка извинение. Заспах сред семена от хризантеми, ще са цветя за гробищните кошници, не се продават, мълком си ги вземам, не давам думи да са прòшляци. Отричам, не скимтя Орфей в душата си, не искам участта на Евридика, от Вавилоновата кула на съдбата заплаче ли любов, нощта е вълчи тиха.

нежната роза на нашия блог.бг monna – Маргарита Николова

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 21

Автор: martito Категория: Лични дневници Прочетен: 277063 Постинги: 203 Коментари: 8269

Бели кахъри?!..

- Що тъй тежко въздишаш, ма Цвето? Какво се е случило? загрижено попита бай Ламби любимата си племенница.

- Мчи... нищо... - промърмори си под нос Цвета, ма не спря да потропва нервно с краче и да мачка цветята на рокличката си. От един час поне беше седнала на пейката пред Ламбеви и не мърдаше, а очите й в пътя взряни, не изпускаха ни кола, ни автобус. И вчера пак така - беше се нагласила Цвета, накиприла, в косите маргаритка сложила и на пейката на Ламбеви. Не мръдна, дорде цяло село не заспа. Чакаше нещо... Или по-скоро чакаше някого? Но нещо й тежеше - слепец да беше Ламби, пак щеше да провиди. И се чудеше какво ли толкоз тревожи душицата на малката лудорийка. Затова се присламчи до нея, ей така - уж небрежно, за малко, колкото да попочине.

- Ти какво правиш? - попита Цвета. Ламби, макар и цял живот на село да бе живял, не бе никак прост, ясно му беше, че Цвета хич не се интересуваше от това какво е правил той, ми само си търсеше приказка да поразсее мислите си. Е, поразказа й Ламби. А Цвета, макар да кимаше с глава разбиращо и да промърморваше по някое и друго „Аха“, и думичка не чу. Мислите й на друго място бяха. При онова... при онова магаре пък! Щото си беше магаре, нищо, че беше син на кмета! Дето замина уж за един ден до града на баща си някаква работа да свърши, а още го няма. Ма само да се върне, само да го види с очи, такава плесница ще му отлепи, задето я остави цяла нощ, че вече и втори ден да се лута в кошмари, да го мисли и премисля какви ли ги върши, добре ли е, зле ли е... Не го е срам! А каза, че ще се върне още вчера! Дали не се е с някоя начервосана градска фуста заиграл? Някоя нагласена, натъкмена, възпитана, жена,... не като нея - полудете... Коя ли разтапя с онзи негов блестящ поглед, дето разтуптява сърцето й дотолкоз, че дълго време място не може да си намери? На коя ли засукана кипра обещания за любов шепне? Ох, ами ако вече не ще да я загледа? Само да е посмял! Само! Яката ще го нашамари! Пред всички! И пак ще му каже, че е магаре! Голямо магаре!... Докато си мислеше какви хубавинки да стори на кметския син, Цвета несъзнателно стискаше юмручета до бяло, но в очите й безпокойството и страха растеше да не го загуби. Щото може и да не си е признавала гласно досега, но харесваше Борил. Нищо, че беше магаре дългоухо. И нищо, че се смееше на задявките му и шамареше качествено и ко-

22 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

личествено всеки негов опит да я целуне или прегърне.

- Борил ли чакаш, Цвето? - рече направо да запита Ламби.

- Не! Аз... не...таковата... почивам си... - смутено замънка Цвета и се изчерви като кога я беше хванала баба Рада да бере без разрешение от сините й сливи. Не, ама очите на Ламби умееха да четат. Не му трябваше много, за да разбере какво става в душата на палавата му племеница. Па и знаеше за закачките й с Борил, средният син на кмета. Знаеше и каква дяволия е Цвета и се чудеше какви ли ги е забъркала, та толкоз се притеснява сега...

- Чичо Ламбе, аз хубава ли съм? - наведнъж изстреля Цвета и веднага се обърна на другата страна. Знаех си, каза си Ламби и се усмихна. Зарад кметския хубостник е цялата работа.

- Да, Цвето! - твърдо рече Ламби, и то не само щото Цвета племенница му беше.

- Наистина ли?

- Да!

- Ма хубава като градските моми или не?... М?... Ламби не сдържа и леко се разсмя.

- Не, Цвето, не като градските моми. Ти си красива като цвете, Цвето! Отдето и както и да те погледне човек. Е, малко си бодливичка, но... Тук Ламби прекъсна речта си, щото Цвета изведнъж скочи като попарена, с един особен блясък в очите, изчервена до немай къде. Погледна Ламби натам, накъдето и Цвета гледаше, и видя Борил да слиза от автобуса.

- Цветенце?!?! - изненадано подвикна Борил, съглеждайки Цвета, и на умореното му от пътя лице грейна усмивка.

- Чакаш ме?!? Цвета нищо не каза, само повъртя очета, понамачка с ръка краищата на рокличката си, позавъртя се нервно, па отривисто рипна към Борил, отлепи му една звучна плесница, после го целуна по озадачената физионимия, тикна му в ръка маргаритката от косите си и изчервена като разцъфтял мак побягна към дома си. Борил на място остана, цял засиял от щастие със зачервена буза, но нахилен до уши глуповато и щастливо, повъртя маргаритката в ръце, загледан занесено след бягащата Цвета, па си сложи цветето зад ухото, награби багажа и бодро закрачи къмто село. Добродушно подсмихвайки се под мустак, и Ламби вкъщи се прибра.

Автор: miaa Категория: Лични дневници Прочетен: 222711 Постинги: 530 Коментари: 7983

Автор: moreto66 Категория: Поезия Прочетен: 5140 Постинги: 46 Коментари: 277

Автор: chinaware Категория: Изкуство Прочетен: 76215 Постинги: 270 Коментари: 1421

Спомен

Недовършено...

Magic Train

Ще ти направя спомен, как да ти го поднеса, дар с панделка червена или знак да бъде от сърцето. Нека бъде спомена от мен. От очите ми, вземи си синевата, наситена със свежите утра, за да дишаш пълно щом, въздухът не ти достигне... От усмивката вземи си красотата, за да те съпътства в тъгата и те топли в ледените нощи, а сълзите да превръща в смях.... От ръцете ми, вземи си светлината, отнена лечебна, да ти дава сила, в прегръдката да те опива и се слива с безкрая на мечтите. Ще ти направя спомен, скъп и вечен..

Недоцелувани устни пресъхнали, ръце недогалили, призрачно нежно изваяни, коси златоструйни, разпилени върху дъхави треви омайващи, потреперваща пазва, мраморно ваяна, самодивска снага в ритуален танц нетанцувала, боязлива ласка морскохребетна, пролет чакана с вишни напъпили, но ненамерена.. Неотключена тайна вратичка към рая, непотърсена среща, кафе неотпито и постеля за двама, празна останала.. Молитва непрошепната и нечута до края. Двама души, но самотни по своему, две съдби като с сърп разделени, две сърца, от които едното е твое а другото моето...

Аз съм тих, есенен влак, който мрази да спира на гари , кашлям с глас ръждавеещо благ от изпушени гадни цигари. . Влача някакви дребни неща. . . три вагона мечти – изтънели, две купета с бездомни сълзи , в коридорите спят уморени крехки, малки , безцветни мечти. . Аз съм влак, чийто жълти очи / от горещото слънце наесен / пише с прави, дълбоки следи... като с пръсти във хляба омесен / . .

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 23

После вълните ги запремятали, заблъскали в скалите и от тях се получило това: Автор: diso Категория: Новини Прочетен: 172780 Постинги: 199 Коментари: 5483

Но дотогава – да му се порадваме. В началото всичко е било пясък или пръст. После хората ги превърнали в различни строителни материали.Неизвестни майстори строили дворци, крепости и къщи. А незнаен български майстор оставил след работата си куп строителни отпадъци. Накрая те попаднали в морето (да не загрозяват картинката около строежа).

А тези „скъпоценности“ – какво ще кажете за тях?

Накрая всичко ще стане пясък... но дотогава – да им се порадваме!

24 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

Автор: tanyarisemova Категория: Лични дневници Прочетен: 150361 Постинги: 257 Коментари: 1514

Откриване на комплекс „Светиниколско училище“ В основата на всяко културно-просветно събитие и факт стоят причини от социално-икономически характер. Всяка общност има свои ценности, дати, събития, личности, които трябва да почита и уважава, които я сплотяват и създават нейна отличителна национална идентичност, нейното национално културно-историческо наследство, което е безспорно част европейското. На 21 май в навечерието на 24 май –ден на българската просвета и култура се осъществи в Свищов официално откриване на комплекс „Светиниколско училище”. Историята разказва…“В западната част на Свищов, в старата Харизанска махала, през 1846 година известният възрожденец Христаки Павлович-Дупничанин построява голямо едноетажно здание за училище. Нарекли са го „Светиниколско училище”. Над входната врата учителят Георги Владикин изписва каменен надпис с имената на свищовски дарители, на Христаки Павлович и своето име – „каменорезач, славенобълг. учител”. В построеното през 1846 година „Светиниколско училище” Христаки Павлович е преподавал само две години – умира покосен от чумна епидемия – 21 юли 1848 година. Оставил съпруга вдовица в голяма нищета с 8 малолетни деца. Година след смъртта му безутешна в скръбта си, се споминала. Тогава най-големият му син Димитър Павлович бил на 14 год., по-малкият Николай Павлович на 13 г., останалите Илия на 4 г., Павел на 2 г. и четири момичета Мариола, Екатерина, Пауника и Хрисанта, които деца израснали с подкрепата на богатият им вуйчо и сродници. След смъртта на Христаки Павлович, главен ръководител на училището става възрожденецът и революционер Тодор Хрулев. Той учителства до 1864 година, после е заточен в Диарбекир и умира там на 31 януари 1865 година. Днес улицата на която се намира училището носи неговото име. Христаки Павлович е един от големите дейци за културното издигане на българския народ от първата половина на XIX век. Работил през епохата на току що почналия културен възход и свършил живота си толкова рано, той оставя в народната съкровищница много повече, отколкото е могло да се очаква. Той учителствал и писал книги за учениците си, сам приготвял учебниците си, освен това дава и други полезни книги за прочит. През 1833 година е написал първият български учебник по аритметика за българските училища и то в няколко части.„Аритметика или наука числителна”. Това е много преди учебниците на Неофит Рилски. Навсякъде в живота му горещия патриотизъм е бил негов спътник. Това особено ясно проличава в предговорите на неговите учебници. Най-важното съчинение на Христаки Павлович, чрез което обезсмъртил името си е „Царственик или История болгарская…(1844 г.)”. Тоя книга се появила измежду българите, „като ангел вестител” (казва Д. Хранов). Тя раздухала „хвърлената от отца Паисия искра, запалила свещения огън в сърцата на голяма част от българския народ…за по нататъшното му съзнание, след което се появиха нови фактори, нови будители и дейци.”. За кратко време тази книга е била разпространена между хората и в училищата. Всеки, който можел да чете се снабдявал с книгата и я е учил наизуст, за да я разкаже на тези, които не могат да четат. Това е първата печатна българска история! През годините сградата на „Светиниколското училище” се използва за различни цели. Знае се, че за училище се използва през 1892, 1900 и 1911 г. Много години тази историческа сграда се е използвала и за стопанска цел – била е мандра. В по-ново време тук се открива филиал на Историческия музей „Алеко Константинов”, като се уреждат три музейни отдела: „Развой на учебното дело”, „Живот и творчество на художника Николай Павлович” и „Картинна галерия”. След продъл-

жителни години на занемаряване постепенно започва и се реализира възстановяването на тази свята историческа сграда и вдъхването на нов културен „живот” в духа на славните свищовски традиции. Сградата на „Светиниколското училище” е една от единствените две запазени до наши дни училищни сгради в България, построени през първата половина на XIX век, другата сграда е „Даскаловница” в град Елена. „Светиниколското училище” днес е в списъка на паметниците на културата с категория „Национално значение“ на територията на област В.Търново под №116/ ДВ бр.51, 1973 и е част от европейското културно- историческо наследство. През 2007 година Общинският съвет реши къщата да бъде ремонтирана и в нея да бъде открит „Музей на българската просвета”. За целта Община Свищов осигури 147 600 лева за основен ремонт. През август 2009 г. бе одобрен проект „комплекс Светиниколско училище” разработен от сдружение „Свищов – минало, настояще и бъдеще”, намиращо се на ул.”Димитър Хадживасилев” 10, град Свищов, представлявано от неговия председател д-р Иван Динков. Проектът е на стойност 7200 лв. От които 4 800 лв, финансира Фондация „Работилница за граждански инициативи” (ФРГИ), по програма „Общностно развитие и гражданско участие”, фонд „Хората решава” с финансовата подкрепа на „Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа” (www.wcif-bg.org), като 2400 лв. е финансовият принос на община Свищов. Проекта се изпълнява за период от 8 месеца. Основната цел на проекта е да се съхрани едната от двете най-стари училищни сгради в България, намираща се в Свищов, и да се използва за популяризиране историята на началото на светското образование в България. По този начин да съдейства за популяризиране и защита историята на гр. Свищов, като водещо селище в просветно и културно отношение, което ще допринесе за развитие на културния туризъм в региона. Предвижда се в „Светиниколско училище” да се осъществяват разнообразни образователни дейности насочени към деца, чрез използването на „взаимната метода”-връстници обучават връстници метод използван от Христаки Павлович, по този начин сградата да се превърне не само в музей на образованието, а в културно средище. Привличане на млади хора, които да бъдат ангажирани с проучването, опазването, развиването и популяризирането на местното културно наследство. Комплекс „Светиниколско училище” разполага с четири зали и входно антре, които са изцяло обзаведени чрез реализиращия се проект. На 21 май комплексът бе открит с богата програма в която участваха ученици от всички училища в Свищов. Програмата бе открита от двама възпитаници на Търговската гимназия Йонна Каменова и Анатоли Ангелов. Те представиха всички гости. А те бяха Станислав Благов-кмет на община Свищов, Пламен Александров-заместник-кмет „Социална и интеграционна политика“, Милена Георгиева Богданова-Личева-началник отдел „Образование и култура“, Таня Игнатова Ликова-главен експерт „Култура“, доц. д-р Юлия Николова, доц.д-р Стефан Стефанов-декан на факултет „Стопанска отчетност”към СА „Д.А.Ценов”, учители, ученици, просветни дейци и граждани. По покана от мениджърката на проекта-Таня Рисемова специални гости бяха Владимир Качаклиев – председател на фондация „Право на свободен избор”, неговите момчета, като и художничката адвокат Илияна Димитрова със своя съпруг д-р Юлиян Рабчев. Рисуването е страст, която никога и при никакви обстоятелства не я напуска. Нито при пребиваването й в Алжир, нито в Тунис. Нейните картини всички гости и посетители можеха да разгледат в една от залите на комплекса.

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 25

Автор: dolsineq Категория: Поезия Прочетен: 7797 Постинги: 55 Коментари: 165

Приказка за късмета (китайска притча)

Преди много-много време, на границата живял стар човек. Един ден, конят му се загубил нейде и всички съседи дошли да му съчувстват за загубата. „Всъщност това може да се обърне на добро“, казал стария човек. След няколко месеца, конят се върнал заедно с кобила. Като видяли това, всички съседи дошли да поздравят стария човек. „Всъщност това може да се обърне на лошо“, били думите на стареца по този повод. Кобилата родила много хубави кончета и старецът забогатял, докато един денсинът му не се качил на един от новите коне и не си счупил лошо крака. Всички съседи се събрали и пак изразили съчувствието си към семейството. Но ста-

рият човек отново казал без никаква мъка:“Това може да се обърне на добро.“ Една година по-късно, севрните племена нахлули в района и всички способни мъже били изпратени на война. Само синът на стареца бил пощаден от това заради крака си и бил единствения останал жив от мъжете в селото. Тази притча е известна на всички китайци и даже заглавието и „старецът си загубил коня“ се е превърнало в поговорка. В нея пак се съветва хората да гледат зад това, което изглежда положително и да пазят бдителност, да не действат импулсивно, а да контролират чувствата и реакциите си. Само така, има по-голяма възможност щастливото събитие да не се превърне в лошо.

Автор: kapricia Категория: Лични дневници Прочетен: 137675 Постинги: 258 Коментари: 2985

Моят приятел хулиганът Ръцете му ухаят на току-що изпушена цигара. На устните му личат белези от целувки, откраднати от устните на непознати жени. А в очите му танцуват пияни дяволи, повлекли ангелите в нестинарска лудост. Наясно е, че е лош, и това го прави добър по странен, гаменски начин. Сякаш казва: „Имам нужда от помощ!” , но протегнеш ли ръка, капанът щраква. И все пак го правиш, убедена, че точно ти си тази, която ще преобърне живота му. А той е готов да ти позволи, абсолютно сигурен в развитието на историята. Но е честен. „Аз съм лош. Нямаш нужда от мен.” И греши. Жената има нужда от него. Все някога, задължително. Той е циник – не ти спестява нищо. Думите му често пъти оставят открити рани. Но е овладял до съвършенство спо-

26 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

собността да внушава любов, за която пет пари не дава. Роден е да ти къса нервите и не усещаш кога си откачила и си изпотрошила цялата налична чуплива посуда вкъщи. Разбира се, после ще те утеши както само той умее и ще те замъкне в „Метро”, където ще ти купи чисто нов порцеланов сервиз за 52 души – да има за следващия път. Само че хулиганите просто не се обвързват, така че и новия порцелан няма да просъществува особено дълго. Той е от хората, с които дори да отидеш на кафе ти се струва авантюра с тръпчив мръснишки привкус. Може би е заради погледа му над чашата – непресторен, нахално открит, гневен или присмехулен, но никога безучастен. Не крие, че те проучва и вероятно сам се обзалага срещу себе си в какъв цвят е бельото ти. А може и да е заради начина, по който

пали цигарата си – сякаш подготвя поредната беля, – а после крие огънчето в шепата си, както когато бяхте ученици и се скатавахте по ъглите и мазетата. Той си позволява да ходи небръснат, с бухнала по хлапашки коса, с дрехите, в които снощи го е хванала нощта, татуиран, боднал пиърсинг на някое стратегическо място... и в това има нещо толкова дразнещо, провокативно и секси! Той няма нищо против да го посочиш с пръст – ще ти го върне даже. Да го заклеймиш за него е почти като похвала. И смята за адски забавни опитите ти да изровиш нещо добро в него. Както казах, той си знае, че е лош. Това, че ти типично по женски се опитваш да го натикаш в чужди обувки, не е негов проблем. Щом искаш да си създаваш интриги, той няма нищо против. Ще ти подсигури интрига и драма, каквито никой друг не може. Знае, че женте обичат да правят напук на собствените си задръжки с такива като него. На него не можеш да разчиташ. Но можеш да получиш от него най-безкомпромисната оценка за себе си, най-искрения съвет, най-тежката присъда. Ако имаш сили и желание, разбира се. И после да няма сърдити! Очите му, думите му са безмилостно огледало и това, което виждаш там, не винаги ти харесва. Ако паднеш, няма да се втурне да те изправя – просто ще ти каже, че не е кой знае какво. Не си умряла, я! Ще се сбие заради теб обаче, ако някой си позволи да те погледне накриво. Ей така – заради спорта! Би го направил заради всяка, ако е в настроение. С него губиш задръжки, забравяш за норми. Дори не зна-

еш как те въвлича в пиянска нощ, в шумен купон сред орда непознати, в изпращане на залези и посрещане на изгреви. Той е идеалната компания! Но е възможно най-лошия спътник в живота. И ако забравиш това, проблемът си е изцяло твой, не негов. Е, поне той така ще каже. „Предупредих те!” И наистина те е предупредил – той няма никакво намерение да е въздишащ шекспиров герой в малката ти пиеса. Той е реален до болка. Истински. Жив. И хулиган. Но ти нямаш нищо против. Поне в началото. Готова си да обърнеш гръб на ценности, съвети и приятели само заради това неясно усещане за бягство, за нещо сладурски нередно и евентуално за разбитото сърце, което неизменно следва в историята накрая. С времето ще се научиш, че да е хулиган за него не е просто поза – той си е такъв по душа. Кой е виновен, че ти търсиш някакви скрити съкровища там, където тях отдавна ги няма и може би никога не ги е имало?! И като се замислиш, никак не си го представяш като баща на децата ти, нали? Но част от теб мечтае за това противно на всякаква логика. Въпреки това всяка жена има нужда от своя хулиган, който да съсипе живота й в определен момент. Да й остави бойни рани. Да й предаде един от най-важните уроци по оцеляване. А после да си тръгне. Слава Богу, той винаги си тръгва! Това е неделима част от урока. Опиташ ли се да го задържиш, значи нищо не си научила. Но всяка жена има нужда от него поне веднъж, поне за малко! Не е страшно. Страшно е, ако той остане.

Автор: injir Категория: Лични дневници Прочетен: 41492 Постинги: 94 Коментари: 821

Нереалност Искаше да избяга. Видя агресията в очите му. Беше вече демон. Питието му действаше зле. Ставаше звяр. И сега не биваше да е пред него. В какво можеше тя да се превърне? Да се стопи. Да стане капчица. Да не усеща ударите. Винаги бяха болезнени. После пак трябваше да се крие. Зад пласт пудра. И зад тъмни очила. Трябваше да има лек. В този технически век все щеше да има спасение! Отвори рекламния блог. Заваляха какви ли не предложения. Премина през тях бързо със стрелката. Потърси. Това, което й трябваше. В графата ,,Двойници,,. Можеше ли да си го позволи? Ще изтегли кредит. Щеше да си го изплати. Въпреки кризата. Иначе всичко бе й писнало. Трябваше да се реши. Най-сетне. ...Е, сега той можеше да се ядосва. И да е агресивен. А как ще подчертае своето честолюбие. Самолюбие. Мъжкарското в себе си. Да смачка! Да унищожи! Този ген беше заложен от време оно. Ама, че екземпляр! Появи се пред него Тя. Не

тя, а нейната двойничка. Нереална. Виртуална. Лицето й нямаше да има синини. Нямаше да се крие зад тъмни очила. Пое ударите. Сви се. Не я болеше. Нали беше безчувствена. Гумена топка. Технологична новост! Какво ли не измисляха хората! За удобство. ...Съседите погледнаха през прозореца. Отсреща от новия дом излизаше младо семейство. Колко сладки бяха всички! И майката, и бащата, и детенцето - като ангелче! Щастие струи. Мила картинка. ...Жената усети завистливия им поглед. Ето, това й трябваше. Да им затвори устата. Да млъкнат. Нямаше вече да се притеснява какво ще кажат хората. Всичко си беше по реда. Нейната мечта. За образцово семейство. Такова. Бе го виждала по някогашни стари фотографии. В детството си. Не се досещаше. Че са били само рекламни блогове. Заснети в рекламни студия. Които представяха. Предлагаха. Натрапваха. Такава. Измислена. Виртуална. Нереалност.

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 27

Автор: hristam Категория: Изкуство Прочетен: 430805 Постинги: 593 Коментари: 11526

Автор: henzelski Категория: Изкуство Прочетен: 437520 Постинги: 261 Коментари: 13078

Автор: osi4kata Категория: Поезия Прочетен: 104741 Постинги: 313 Коментари: 2236

Когато плача

Страховете ми

Нека да поплача. Остави ме. Малък спад по слънчевата крива. Не, че имам някакви проблеми, но когато плача съм красива.

Страхувам се, че този мой копнеж по теб ще ме превърне в мебел - стол или диван, където нощем ще отпочиват хубавите ти крака, а може би сутрин... Страхувам се, че щом ти стана неудобен, ще ме преместиш в другата стая. Временно... Страхувам се, защото там е препълнено с мебели.

Кълбото се върти

Зная, че сълзите ми чертаят тъмна диря в погледа ти бистър. Може някога да преигравам, но когато плача се пречиствам. Не разбираш женската природа, сигурно ще ти е нужен речник. Виж, със теб сме от една порода, но когато плача съм далече. Няма никаква зловеща тайна има дни, в които съм различна. Междувременно открих - случайно и когато плача те обичам.

28 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

Напредва времето. Не можем да го спрем. И пясъкът в часовника изтича. Залутани във делничния ден не забелязваме съседското момиче е народило няколко деца (две, от които вече са войници), по-бързо се изнизва есента и зимата със скъсани терлици и мокър сняг, и гневни ветрове нетърпеливо блъска по вратата... Не забелязваме... А времето тече. И всичко отминава без остатък, и слънцето маркира пак деня, и шепа радост пак ни заслепява, бълбука смях (неостаряващ е смехът) и времето минава, и минава... Настъпва нощ и звездното небе подтиква към романтика и вино, към жадни усти, към ръце, протегнати към теб, неустоими... И ден след ден... А пясъкът изтича.. Размиват се познатите черти. Децата на съседското момиче имат деца. Кълбото се върти.

Автор: merkator Категория: Политика Прочетен: 39813 Постинги: 173 Коментари: 610

Автор: pegas08 Категория: Изкуство Прочетен: 117097 Постинги: 831 Коментари: 4273

Автор: valben Категория: Поезия Прочетен: 75744 Постинги: 157 Коментари: 3356

Тогава ще бъда...

В плен

Декларативно

Видях те, в лъчите му обляна. В плен на огнената власт! Към божеството, сякаш устремена. Готова да политне и сама.

Не желай да имам: Усмивка без повод. Лице без очи. Спомен без мозък. Светлина без лъчи. Враг за приятел. Предател за брат. Глупак за учител. Уютен дом без свят. Тихо спокойствие, вместо мечти. Все удоволствия, вместо борби. Красива съпруга, вместо любима жена. После някоя друга, вместо само една. Не желая да имам аз душа на робот. Просто, вместо безсмъртие искам само живот.

Опитвам се да бъда човек, опитвам се да бъда... Безкрайните опити да победя всемогъщата тъга. Безкрайни вдишвания, безкрайно търсене. Една кожа ми остана, една душа дрипа, едни очи. Нямам нищо декоративно, тайните са мъртвите гларуси по брега. Последните крачки към безумието и спокойната лудост. Роден съм слаб, роден съм объркан, роден съм за пълнеж... Но кой е по-силен от мен, кой е почовек? Кой е успял да си проправи път сред страданието? Само мъртвеца е искрен и знаещ, другото е театър на сънища. Кръст, ковчег и малко цветя, попило вино в пръстта. Тогава ще стана човек, тогава ще бъда...

Очите ти, рубинено искряха. Лицето ти екстазно и безмълвно. Постой, не тръгвай! Просторите зовяха. Реших, от плен да те изтръгна. Прегърнах те, миг преди съдбата. С огнен лъч, навеки да ни раздели. Обичам те! Сърцето ще превърна В Слънце ярко, за тебе ще блести! Пристъпва нимфа, в полята от смарагди. Дарена щедрост от Великия творец. Цветя играят, в росата упоени. Песен струнна- някъде щурец. Погалваш стръкче, нежно, мило. Утешаваш плачещо дете. Видях те- цвете си красиво. С тях се сливаш, в тяхното море!

От „Задъхан път“

Постой , не тръгвай! Изкусителки зовяха. Така те искаха, да тичаш с тях! Прегърнах те, дарявам ти душата. Във всяко късче, цвят за тебе бях!

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 29

Автор: karambol5 Категория: Лични дневници Прочетен: 18553 Постинги: 46 Коментари: 752

Автор: kapito Категория: Поезия Прочетен: 34666 Постинги: 124 Коментари: 1441

Цветна самота Отхвърлена съм. Черна и сама. Приседнала, стоя на кръстопът и заедно със моята Луна аз чакам светлината на деня. Разрошена съм. Сива и сама. Пречупена като стъбло на цвете, отблъсната от всичко на света, аз нямам вече за кого да светя. Умислена съм. Жълта и сама. Наоколо не чувам даже звуци. Стоя изправена на моята скала и чакам нещичко да ми се случи... Несмела съм. Зелена и сама. Запътвам се нанякъде... В съня се втурвам бясно. След това се удрям във преграда. От трева. Разплакана съм. Синя и сама. Водата ме понася с пълна сила. Възсядам аз поредната вълна ръцете си в юмруци здрави свила. Разбита съм. Червена и сама. Кървя, кървя ... Като ранена птица. Дали ще се изправя след това? Надежда ли? Поне една искрица...? Разстреляна съм. Бяла и сама Изпуснала съм хиляди пътеки. Звездата ми е скрита зад стена, издигната от сълзи и куплети ...

30 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

Не само за думите Тук... и Там Ох ,знам,че диета е кофти дума ,която много депресира. Знам ,но се налага да я употребя. Няколко пъти. Омръзнало ми е разни всезнайковци да ми обясняват / и не само на мен / колко е зле положението със затлъстелите хора по улиците. Колко зле изглеждат, колко е гадно, че се тъпчат така, все едно светът се свършва. Омръзнало ми е и да ми размахват пръст и да ми обясняват, че ако не ходя редовно на фитнес съм абсолютен пропадняк. Вижте сега, мили хора, вземете и се замислете защо се стига до там, че запълваме емоционалните си липси с храна и се затваряме в къщи, за да се защитим от хорската злоба? Защо не сме щастливи, въпреки, че щастието ни е дадено безплатно, също като въздуха и водата? Защо нямаме време за децата си и те от малки се чувстват отблъснати и недостъчно обичани? Защо все ги обвиняваме за това, че не са идеални, а просто не ги гушнем и не им покажем колко красива е дъгата? Защото, дами и господа, проблемите с наднорменото тегло се коренят имено там - в детството и чувството за вина, което родителите насаждат със садистично упорство. Ми аз не искам моето дете да е гений, като му соча светлият пример на комшийчето, чиято единствена радост са енциклопедиите / дали е така е друг въпрос! /. Това тук, в къщи, си е моето маймунче и искам то да намира радост в общуването с мен, а не в пиците на парче и в сладкишите. Не ме рабирайте погрешно! Не съм фен на суровоядството и обичам палачинки с мед и сладолед! Искам повече хора да са щастливи от това, че могат да тичат и го правят именно, защото могат ,а не защото им се налага!

И не ми сочете фитнеса като панацея и извор на безгранично щастие и гаранция за вечно здраве. Не е така и тепърва ще разбере какво се опитвам да ви кажа. Знам, знам, че производителите на фитнесоборудване и собствениците на фитнес зали ще ме линчуват, а също така и тези, които произвеждат хранителни добавки / вкл. и стероиди / Готов съм да понеса камъните, които ще се изсипят върху главата ми. Разберете ме правилно - фитнесът не гарантира щастие! И да тренирате докато паднете и после пак да продължите, това няма да ви направи по-щастливи! Движението като цяло спомага за раздвижването на фините потоци енергия, които циркулират в тялото ви! Те са източникът на добро разположение на духа, сиреч на щастието. Тъпчейки се „мъртви“ храни, т.е. бедни на витамини, минерали, белтъчини и баластни вещества, вие обричате на глад източникът си на щастие. Повярвайте, нищо не може да нахрани душата, до която не достига онази вълшебна енергия, наричана в различните култури по различен начин. За мен тя е кундалини. Вие можете да я наречете Пешо, от съседния блок или Мимето, от горния етаж! Всъщност това си е Любовта, като цяло :) Хайде да потърсим любовта навсякъде около нас и ще видите, че ще започнете да слабеете и да изпитвате желание за повече движение съвсем естествено......като дишането и биенето на сърцето. Защото дами и господа, да обичаме ни е генетично заложено :)))) Усмивка :)

Автор: rrafi Категория: Други Прочетен: 35873 Постинги: 205 Коментари: 912

Автор: queerfish Категория: Поезия Прочетен: 31725 Постинги: 72 Коментари: 689

Автор: andrei Категория: Политика Прочетен: 27299 Постинги: 109 Коментари: 201

Да дариш любов

Днес и сега

Отчуждение

Дали живеем живота си измислен и градим ли го морално смислен? Дали придали сме му облик честен и отстояваме ли го по начин свестен? Дали не правиме погрешни пропуски, оставяйки се съвест да ни съпроводи по пътя ни осеян с думички „дали“, кой това ще може да ми сподели? Дали не впрягаме съзнанието неясно там, където му е прекалено тясно? Дали не може лекичко да го освободим и душата със спокойствие да дарим? Дали за кратко ще живееме на таз земя с туптенето на нашите жадуващи сърца? Дали не ще е справедливо да градим, да искаме, да правим, да творим, когато вътрешно пламтим...горим....? Дали не е човешко и прекрасно, да изкажем думите си ясно, да превърнеме букета от мечти в приказно красиви съдбини! Питаш се възможно ли е... и кога? Ами нека бъде ДНЕС... СЕГА...!

Твърде модна стана тази тема и под благородното прикритие се ровим из душите на хората край нас, но себеси не питаме:какво в живота ни привлича, на какво се радваме,какво обичаме и дали от простичкият факт, че сме се родили-затова умираме. Отчуждил се е човека, скрил се е на топло от съвеста, прескача падналите, и за да не кажат: видя,а пък си отмина-глава извръща настрана. И пак под благородното прикритие се питаме в душите си: дали на болката станали сме чужди, и как без нея ще познаем радоста? Как без нея ще открием своето време, или на времето длъжници сме сега? Твърде модна стана тази тема, модерно е и времето-модни са ни дрехите, но с мода съвеста не се прикрива и падналите пак модерно ли ще ги отминем?

Любов е да помогнеш - любов е да дадеш на гладния - надежда, на сития - копнеж, на силния - неволя, на слабия - кураж, на веселия - милост, на тъжния - мираж, на скромния - посока, на алчния - сърце, на имащия - радост, на можещия - цел, на гордия - утеха, на плахия - мечта. Любов е - да раздаваш душата си без жал и мигом да забравиш - кому какво си дал... Надежда Захариева

Андрей Денчев- Каро 1987г.

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 31

Автор: samosyn Категория: Лични дневници Прочетен: 2733 Постинги: 6 Коментари: 10

Недоизпушени цигари, недоцелувани устни Нощта е покрила с тежкото си наметало целия света. Притиснати от умората хората вървят смалени и затворени в себе си. Единствено уличната лампа възпира небето да се стовари върху малкото укъсняли пътници. Подобно светец държащ свещ лампата е приведена молитвено над шосето и възпламенява с аурата си ситните капчици дъжд, отдава им част от светлината си, събужда сърцата им за живот. Като малка небесна пратеница на самотна мисия, една от капките доверчиво поляга върху изпънатата ми длан. Уморена от полета си тя проблясва със сетни сили отправяйки кодирани съобщения към душата ми. Светлината напуска кристалната сфера, потича бавно по кожата и изтича по пръстите ... събужда отново споменът за теб ... парещото желание ... да те имам отново, да почувствам за сетен път красивото ти крехко тяло в ръцете си, пръстите ми да се впиват в плътта ти. Защо съм така пристрастен към теб !?.... Можеш ли да ми обясниш ... защо изпитвам такава нужда от теб ? Бъркам във вътрешния джоб на коженото си яке и вадя цигара. Бялата хартия, в която се е укрил тютюна заприличва на одеждите на булка, готова да ми даде обет за вярност пред олтара на огъня. Сякаш отново те докосвам с пръсти все още спяща, но желаеща да бъдеш пробудена. С една ръка те поднасям към устните си за нежна целувка... С другата разпалвам пламъка по тялото ти... Притварям очи, поемам топлия ти дъх, усещам как отдаваш душата си и тя изпълва празнотата в гърдите ми с мъгла, със съдържание, със смисъл ... с теб, Обич моя. Как бих могъл да се откажа от теб !?!?! Ще успея ли да намеря отново опора в този живот ?!?! Пламъкът напредва бавно по тялото ти устремен към пръстите ми, които нежно те притискат. Приплъзвам ги леко надолу, за да посрешна огъня, да си припомня наново парещото докосване до кожата ти. Изгаряш ме !... Всяка частица от тялото ми зове твоито име ... Ели ... Ели ... Ели ... къде си ?

32 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

Димът излиза от цигарата, чертае нежни спирали, изписва непознати думи ... рисува лицето ти, което така силно обичам. Бавно се навеждам и много нежно поставям тялото ти върху леглото от есенни листа, което вятърът грижовно е постлал в основата на уличната лампа. Пръстите ми се отдръпват от допира с теб и цигарата мигновенно лумва в желание да ме възпре, да ме погали за сетен път със страстта си. Чувам как собствените ми стъпки заглъхват в далечината и ме обгръща все по плътен мрак. Стъклата на отсрещната сграда ме наблюдават с празен поглед, а в очите им се отразява пожар, който бушува някъде далеч зад мен.

Автор: kosara2008 Категория: Лични дневници Прочетен: 411445 Постинги: 454 Коментари: 6492

Едно, две, три... това назад е стъпка напред... започвам отдалеч полека полека... като есенен листопад се реят мислите за прокъсана мрежа и неточен адрес за безлично,пианско гърло в нечия паничка... ех, и хладен вятър се завихри в коридора на сърцето..., срещу сурогатни имитаторки с трътлести набези от коварнообиграни трикове, тикове, двуточия в мимикрия с чернилка, не само под ноктите, от змийско съскане по късна доба и олигавенолепнещо, смърдящо шепнещо ЛС с несретнидухом пипала, безсилнобезличен миманс от чернобял каданс, не хваналО декиш... кишаво, ах, ах, ах де гиди проскубани лиски... лазуреното, лазуреното вътре в мен е, и код Е за смях и щастие вълшебна глъч от пъстрота грее в празничната ми пищност, танцува, лудува...

и навярно защото съм шумнотемпераментен и силно влюбен в Света, човек, и навярно защото вътре, дълбоко, в невидима одежда, (кехлибареноатлазена и скъпа, повече от есеннозлатна пендара), крия безкрайно, тъжният малък, малък човек... подредил това назад в своя стъпка напред макар Есента да е сезон, който ми се изнизва запъхтяно, на един само дъх, с едната Луна, нова в кошницата на Живота ми... върнаха ме при онова сбогом което е пенлив грохот, вълни и бряг... едно лятно море след което телата ни, сякаш още блестят по скалите, а пясъкът помни шепотен образ на стъпка в стъпка и горещи, жадни ръце... ето от тук, от тук! извайвам своето сърдечие... и посрещам всеки с вяра, надежда, любов и сега като късен, закъснял, репортаж в една

преболяла изповед издраскана по посребрилият ме лунен здрач, от проточена нишка на нечие злокобно безумие диагностирано и доказано скотодумие пълзящи са душите им, щом и далечната ти сянка, някой с недостойни пръсти буди... ронят се сухи думи... пепелят и в очите ми е горящо и мълчащо... НО Съм пустинна буря, а жар е още... небесната ти книга... в сърцето ми клетва дадох да забравя... и успявам с усмивка тъжна, над пресъхнало куршумено кладенче, но завинаги останах само твоя богиня... знаеш ли, скъпи, подариха ми огромен букет цветя който събра цялото Б л а г о д а р я на душата ми, после... загорча... сега се бистря и знам пак ще си остана същата, петъчнокупонджийскодобронамерена :)

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 33

Автор: ivoso Категория: Туризъм Прочетен: 1191566 Постинги: 328 Коментари: 2297

Бегликташ Едно красиво кътче от България свряно в резервата на бившата комунистическа върхушка недостъпно за посещения от „простосмъртни” до 1991 г. Посетил съм доста тракийски светилища и до сега наистина не бях срещал нещо толкова добре подържано и с такива добри обяснения на всеки елемент от светилището. В близост до руините на древния град Ранули, в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на около 210 метра н.в. и на 3 км от Приморско се намира светилището на Ранули — кръг от огромни камъни, разположени върху скалиста повърхност, в средата на поляна. Древните са обожествявали местността, принасяли са дарове и я превръщат в своеобразен храм. В течение на времето се изграждат жилища за обслужващите храма (жреците), като върху голата дотогава скала започват да пренасят огромни камъни от околността. По начина на подреждане се образува календар-часовникобсерватория, което според учените е изпълнявало следните функции: Храм — много добре са запазени изсеченият в скалата жертвеник, състоящ се от две вани със свързващи ги улеи, главният олтар (огромен камък стъпил върху три точки), както и каменният трон, на който е седял владетелят или главният жрец. Интересното е, че в жертвеника не са намерени никакви животински следи, а единствено растителни, което навява на мисълта, че в жертва са се принасяли единствено растения — грозде, смокини, маслини и др. § Календар — върху скалната повърхност има издълбани дупки, като в моментите на слънцестоене и равноденствие между подредените камъни преминават слънчевите лъчи огряващи тези точки. § Часовник — подредбата на камъните е такава, че слънчевата сянка падаща от главния олтар (огромен специфично извит камък) върху подредените на север от него 6 по-малки камъка, изпълняват функцията на слънчев часовник, разделящ деня на 6 части. Според откритите досега археологически находки се счита, че светилището е съградено през 14 век пр.н.е., като функционира до 5 в.сл.Хр. По своята същност мястото е изпълнявало подобни функции каквито изпълняват манастирите в наши дни. Като разположение заема централно място в региона — намира се на кръстопът сключен между пътищата, свързващи устието на река Ропотамо с днешно Приморско, и древния град Ранули с пристанищния залив Св. Параскева. Макар че е високо по склоновете на планината, близостта до морето

34 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

е решаващ фактор в историческото развитие на това място. Благодарение на лесния достъп и известността си, през различните епохи на своето съществуване е посещавано от траки, гърци и римляни.

1 - Вход – ориентиран на югозапад, в неразкритата си част продължава на запад. Той определя и главната ос изток-запад, около която която са позиционирани основните обекти изграждащи светилището.

2 – Брачно ложе – централният камък е оформен като легло, а останалите четири с оградната си функция подчертават цялата композиция. Издялано е „вазглавница” в източната част на ложето, което подчертава ориентацията на изток към изгрева. Върху него се предполага, че жреца и жрицата ритуално представяли свещеният брак между Бога Слънце и Богинята Майка в ноща преди лятното равноденствие.

3 – Жертвеник – снабден е отгоре с издялани в скалата ямички, в които си изливали четирите свещенни течности – вода, вино, зехтин и мляко. Там са се предоставяли и дороприношенията, предимно горски плодове, селскостопански продукти, хляб и семена, в рядки случай жертвени животни.

4 – Свещена площадка – скална скулптора представляваща пентаграм и фалически символ застъпващ двете начала в природата – мъжкото и женското. Скалните вани наречени още щерни са събирали дъждовната вода за запас и за ритуалите.

5 – Трон – каменен къс с издадена в него седалка. Предполага се, че от него Царя-жрец е водил религиозните церемонии.

6 – Ямички в скалата – издълбани като съзвездието „Плеяди”. Били са запълвани с масло и запалвани с цел постигане на магическа съкралност.

7 – Апостол Таш – гигантски скален къс с формата на обърнато сърце. Стъпил върху източният край на ритуалната площадка, но е отделен от нея с дълбок канал. В основата е изкопан дъговиден отвор през който посветените ритуално преминавали символично от владението на Бога Слънце към владението на Богинята Майка.

8 – Долмен „Свещенна пещера” – класически мегалитен паметник с две основи и плоча отгоре. Този мегалит е най-големият открит по нашите земи. При траките долмените са символизирали утробата на Богинята Майка – Земята. И в него се извършва тайнството на раждането на Хероса – героят Цар и Жрец презован да извърши подвизи. След „раждането” Хероса се явява под арката на Апостол Таш и сяда на трона посрещан от множество поклоници. Друга развита теза е, че долмените са били първите царски гробници.

9 – Слънчев часовник – сътоял се е от 16 каменни плочи разположени около скална площадка. Днес са запазени само 7 като са „полегнали” на една страна от земетресение или ерозия. Може и да е нещо от рода на кромлексите, но в крайна сметка и те са ориентирани по Слънцето и играят роля на големи слънчеви часовници.

10 – Лабиринт – система от скални коридори през които непросветените преминавали в стремеж към духовна интеграция. Желаещите за просвещение били подлагани на избор който определял духовните им потребности. За вярна се считала лявата посока отвеждаща до царството на Хедес.

11 – Подземното Царството на Хедес – тянсна цепнетина в която избраните от лабиринта се спускали като върховно изпитание. Така те образно повтаряли подвига на Орфей, който според легендата слязъл в Подземният свят и с помоща на Боговете успял да се завърне. Всъщност мъже с бирени кореми и пищни дами едва ли ще могат да преминат от там, но в крайна сметка какво да откажем бирата ли?

12 – Къщата на Оракула – останки от жреческо жилище от най-късният период на светилището ІV в. Някъде по това време духовният център преминал на север в залива „Св. Параскева”, където е построен манастир. Култа към Богинята майка преминал в почит на Света Параскева покровителка на родилките.

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 35

Автор: lagrima Категория: Лични дневници Прочетен: 54353 Постинги: 90 Коментари: 1572

Бях на купон, мамо... Бях на купон и си спомних това,което ми каза.

да кара, и сега аз съм тази която трябва да умре...

Каза ми да не пия алкохол, мамо. За това пих Спрайт.

Защо хората правят това,мамо,знаейки че това ще съсипе живота на много хора?

Почуствах се горда от себе си, така както ми каза,че ще се почуствам. И, че не трябва да пия алкохол и да шофирам, противно на това което ми казаха моите приятели. Направих правилния избор да не пия, твоят съвет беше правилен. И когато купонът свършваше забелязах, че хората тръгваха да шофират, без да са в адекватно състояние. Отидох до колата си с увереността, че ще се прибера спокойно в къщи. Не бих могла да си представя какво ме очакваше, мамо... Сега съм повалена на земята,чувайки полицая да казва: „Мочето,което провокира инцидента e било пияно„ Мамо, гласът му беше толкова далечен.. Кръвта ми беше навсякъде и с всички сили се мъча да не заплача. Мога да чуя лекарите как казват: „Това момиче ще умре.„ Сигурна съм, че момчето не е имало никаква представа, какво прави, докато е карало с бясна скорост. В крайна сметка той е избрал да пие и

36 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

Болката ме раздира, сякаш ме режат със стотина остри ножа. Кажи на сестра ми да не се страхува, мамо... Кажи на тати да е силен... и когато аз съм на небето да напише „На тати момичето„, на гроба ми. Някой е трябвало да каже на това момче,че не е хубаво да пие алкохол и да шофира. Ако родителите му,му го бяха казали аз можеше и да съм жива... Трудно ми е да дишам, мамо..и започва да ме е страх студено ми е и съм тъжна,защото ще си отида без да мога да те видя още веднъж.. Това са последните ми мигове и съм толкова отчаяна. Иска ми се да ме прегърнеш,мамо,докато съм тук сам и умираща. Колко е странно изведнъж не чувам нищо,тишината е неописуема,мамо. колко е тихо наоколо не усещам тялото си,не мога повече ,мамо. Обичам те и..сбогом. Тези думи са били написани от един журналист на испанската телевизия Tele5, който е представял катастрофа през 1997г. Умирайки, момичето е казвало тези думи на всички, които са били наоколо.

Автор: eien Категория: Други Прочетен: 129335 Постинги: 55 Коментари: 1655

Родителиотрепки /фотогалерия/ Провокирана от постинга на deteidiot: „Татко…боли ме…“, добавям снимков материал за тези от нищото пръкнали се „майки и татковци“. Патки по мислене, свинари по светоусещане, отрепки като морал! Родители-изчадия. Един от тях е носителят на „Оскари“, идолът на филмовата Мека, Уди Алън. „Що за човек е този,който поставя палеца в устата на вече порасналата им дъщеря и настоява да го смуче?“- ще каже покъсно Мия Фароу, когато разбира, че Уди е правил секс с доведената си дъщеря Сун И и за която се оженва. Но и другата й дъщеря също споделя, как една вечер докато си ляга да спи, Уди плъзга ръка в шортите й“. Никога да не реем бездушен поглед към тях! Следва фотогалерия на отрепките, с право наречени наужким-родители. Всяка една снимка може да бъде близка и /или почти същата в нашата родна действителност. Да не допускаме такива изстъпления, че и без това на Господ много му се събра от нас.

Автор: tit Категория: Лични дневници Прочетен: 96368 Постинги: 59 Коментари: 2434

Държавата – начин на употреба Държавата, доколкото разбирам, е нещо сложно, тежко, строго, сериозно и вечно недоволно. С две думи – като мен! Държавата, след много ровене по въпроса схванах, била общност. Преди „общност” много автори поставят разни думи, вероятно за да си придадат важност. И после добавят още условия – за да объркат окончателно простия човек и да затвърдят у него убеждението, че туй не е работа за всеки! Аз съм от много панаири връщана и лесно се не плаша, обаче! Иде ми на ум, че всеки си приказва, както му изнася. Сериозно – човек очаква да намери едно универсално определение за дума, толкоз популярна. Почти колкото Бог, да речем. Но както по въпроса с Бога, и тук мненията са различни. Което и придава нещо мистично на Държавата. Не съм суеверна, и патки не паса /щото ще ги загубя/! Всяко нещо си има просто обяснение и това – държавата, не може да прави изключение. Да не ми се прави на интересна!

е солидарност, сътрудничество. Като ги няма тези нещица, механизмът тръгва на самотек и гази наред – и тия дето го искат, и ония, дето не искат да са общност. И се почва едно вайкане, една гюрултия до небето! Обвинения, контраобвинения, възражения, ма аз може ли, що тъй, бе, мразя я тая държава, селяниии, гражданчетааа, простациии, гадовее и… Държавата – на автопилот. Мощна, каквато са я направили онез, дето са искали да са общност. И безразборно тракаща – механизъм, работещ безотказно. Както е конструиран. За общности. Та си мисля – за да я ползваме тази държава, всеки за него си, но – не само, първо ще трябва да си възстановим общността. С две думи – да си сътрудничим. Ако и това ви е сложно – да бъдем хора. Един с друг. Не - само за себе си! Нещя и е сложен начинът на ползване на държавата. Толкова общности са я ползвали преди нас!

Институция е държавата. Механизъм някакъв, с упътване за управление. Загубени са нейде във времето оригиналните инструкции /или ги е скатал някой тарикат/ и сега се опитват хора учени да обяснят как се ползва дяволията. Според знанията си и интересите. Ала не могат да избягат от пустата му общност. Държавата е проста джаджа, дето урежда отношенията между хората в общността. Така, както тия последните са се разбрали да ги урежда. А – и ги пази от други хора, с други общности, дето ползват същата чудесия. Препоръчително е общностите да си настройват джаджите тъй, че да не си пречат една на друга, щото иначе стават сакатлъци.Но с външна политика няма да ви занимавам сега. По същество – държавата е на общността. Значи е и моя, но – не само. Освен това – има ли общност, има държава. Няма ли – остава само територията, дето живеят някакви хора, които не искат да са общност. Всъщност – държавата си стои, но – неупотребявана от общността. Понеже няма такава! Отличителен белег на ситуацията е, че много от хората, дето не искат да са общност, се стремят да употребяват държавата, но само за себе си. Което е противопоказно, с оглед функциите на гяволията. Един човек не е общност. И сто човека не са общност. Общността не е бройка, общността нашият адвокат iliada – Илиана Димитрова

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 37

Автор: borsi Категория: Бизнес Прочетен: 230414 Постинги: 257 Коментари: 1652

Ще теглим ли заем от МВФ и СБ? „Не се изключва възможността България да изтегли заем от Международната банка за възстановяване и развитие, за да излезе от икономическата криза” - Марий Косев заместникминистърът на икономиката и енергетиката. Мерките за структурни реформи и „икономическо стабилизиране“, предписвани от Международния валутен фонд и Световната банка, хвърлят народите в мизерия, а икономиките в колапс, като след тях често ефекта е дълготраен, защото и двете институции наблягат на рязане на разходи които водят до растеж (образование и медицински услуги, а не казват и дума за намаление на административния апарат и антимонополно законодателство, нещо което би спомогнало една страна да излезе от криза и да си плаща дълговете). За това и МВФ например никога не се е ползвал с популярност в Япония, която категорично е отказвала заеми от него, дори след разрухите на Хирошима, Нагасаки, половин Япония в развалини и колапса в икономиката и след войната. Напротив, Япония избира съвсем друг път на финансиране, който е много по-плодотворен пред препоръките и условията на МВФ, но на това няма да се спирам тъй като не е предмет на разговора, а и едва ли някой би приложил подобен модел в България поради липса на желание. Малко обаче за МВФ и Световната Банка. СБ например изхарчи много повече за ремонт на сградата и кабинетите си, в които работят експерти като уважавания от всички по цял свят топ 100 икономист Дянков и оня неин директор, който си бе назначил половината рода и любовници в банката. Предполагаме, уважавания Дянков е видял от там и е назначил своята любовница на 8 000 лева заплата + бонуси + служебно БМВ + служебен апартамент, докато той горкия ходи с велосипед на работа, защото нямало било пари и щял да икономисва. Малко справка за поразиите на двете организации: В Латинска Америка благодарение на МВФ и СБ броят на бедните почти се удвоява през периода 1980-2001 г., като от 120 нараства на 220 милиона. Страните не само не излизат от кризите си, но и те се задълбочават, като в страни като Аржентина например вилнеят корпорации като Енрон, вследствие на което поради подарените им монополи, започват проблеми с тока, а в Буенос Айрес водата от градската мрежа от питейна преди това, се

38 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

превръща в някаква мътилка пълна с бактерии. Въпреки всичко Енрон фалира, защото на глупака и 200 компании да му подариш и цели държави, пак си е глупак и пак ще фалира, проблема е, че преди това, ще съсипе всичко наоколо. В Манагуа столицата на Никарагуа, започва режим на тока, 4 часа има 4 няма. Бразилия тази богата страна, вместо да заеме подобаващото и се място, влошава икономическите си показатели, а и без това огромната неграмотност там, която и без това е бич за икономиката и, нараства осезаемо като % поради желанието на МВФ и СБ да те режат точно тези пера които биха водили до растеж; Наука (Дянко като светило на СБ не случайно е попилял при работата си в тази организация Грузинската академия на науките), образование (с неграмотни и зле образовани икономика не може да се прави) и здравеопазване. Според признанията на икономист от самата Световната банка, Вашингтонският консенсус от 80-те и 90-те години презира всяко съображение, свързано със справедливост. Стреми се да избегне каквато и да било мярка, насочена към преразпределение на благата, като социалните поражения и съпътстващите социалните поражения икономическа разруха са драстични, по причина, че без средна класа и с бедно население не може да се прави икономика - Дания и Люксембург са пример за едното, България, за другото. Отделно, в страните под диктат на СБ и МВФ престъпността рязко скача. Въпреки неуспехите си през десетилетията, МВФ и СБ не променят условията на програмите си. Това е лесно обяснимо. В такива организации няма нито един практик, но е пълно с теоретици и парашутисти според квотите. Идеите на двете организации се оказват неприемлива в страна като Уругвай - с традиции в работническото законодателство, стабилна банкова система (подобна на тази в Швейцария), една от най-благоустроените страни в Латинска Америка що се отнася до здравеопазване и образование. Медицинското обслужване и образованието в страната са на добро ниво и са повсеместно достъпни. Страната има добър жизнен стандарт и ниски нива на корупция. Стандартът на живот е по-висок от този на много страни в Източна Европа, особено на Балканите. Когато Уругвай показва среден пръст на МВФ веднага е на-

речен от емисарите на МВФ “полусоциалистически”. Е, нека са социалисти щом са Швейцария на Латинска Америка. Днес Уругвай се слави с добър жизнен стандарт, ниска престъпност и просперираща икономика, за разлика от нас. За разлика от Уругвай много латиноамерикански държави опрели до МВФ и СВ не са в състояние да защитят основни и минимални човешки права на своите граждани: образование, здравеопазване, право на труд, жилище, което води и до компас в икономиките им и скачането от една криза в друга. Олигархичните модели никога не са можели да работят и ако Ейпъл са възникнали в гараж и сега неговите основатели са едни от хората притежаващи 90 % от богатството в САЩ, то Ейпъл никога не биха възникнали в страна командвана от МВФ, СБ или в страна от олигархичен тип като бедните страни в Латинска Америка или България. Би възникнал само в страна с либерална икономика, а МВФ, СБ - либерализъм и просперитет е все едно свиня и космос. Самата нелиберална политика, добра по принцип се изражда драстично, като права се дават само на монополи, държавна администрация и политическа върхушка. Китайците имате една чудесна древна поговорка за случая „Богатият не дава на бедния да запали и лампа, а сам подпалва цели къщи. МВФ и СБ палят цели страни пазейки само олигархичния модел за сметка на икономическото развитие, либерализма и социалния просперитет. Тук лесно може да отрием и отговора за проблемите в България, както и защо от 1991-1993 година насам (когато имахме по-голям растеж и развитие и от Чехия), имахме само един много кратък период на свободно предприемачество, неограничено от администрация с абсурдни изисквания и разпоредби и ниска безработица (под 3 %), се влошаваме все повече и все по-малко хора се заемат да правят бизнес по простата причина, че държавна политика е да се пречи (Както бе казал Петьо Блъсков в присъствието на Валентин Моллов в 1994 г. на една среща на ССИГ „Не може всеки гащник да иска да става бизнесмен! Тези които ще правят бизнес се знаят, а другите ще бачкат за заплата всеки месец иначе-е-е-е...). Липсата на съпричастност, свобода и солидарен общ интерес на по-голямата част от нацията, не позволява висока ефективност на политиката, а от там спиралата отново се завърта към икономиката която при слаба политика стагнира, ставайки отново жертва на бюрокрация и корупция. Точно това е политиката на МВФ и СБ - Власт за корпора-

циите и олигарсите и мачкайте всеки друг бизнес и работническа класа. Истински пример за политика напук на МВФ е тази на Бразилия и на последния и президент комунист (защото си е комуняга, няма какво да се лъжем) Луиш Игнасио Лула да Силва, който заложи на образованието и разбиване на монополите вместо на монополизацията и продажбата за жълти стотинки на държавни активи. И най-интересно тоя комунист не само успя в голям % да пребори за 8 години бедността в Бразилия и да подкара бразилската икономика, но и има ясно заявената подкрепа на капиталите по света, които не се колебаят да влагат в Бразилия нищо, че се управлява от комуняга който се грижи за бедните. Само, че и да Силва и капиталите знаят - Средната класа, образованието и свободната инициатива крепи пазара, движи прогреса и икономиката, а не бедността, монополите и малкия кръг олигархия. Колкото до България то споразумение с МВФ и дори слухове за него в настоящия момент не само няма да помогне на страната, а ще навреди. Всеки слух за преговори с МВФ се приема като знак, че има сериозен проблем в тази страна. Затвърдим ли това впечатление, за България, сами ще създадем още по-тежка криза. Страни, в които банките, валутата и бюджетът са стабилни, не могат да вземат много пари от МВФ. Можем да вземем максимум 2 млрд. макар дълбоко да се с Евро на малки траншове. Толкова пари правителството харчи само за част от администрацията. Ако са ни толкова нужни тези пари, защо ги харчим, а не намалим излишните разходи в администрацията? Разбира се някой чиновници мислят, че получаването на пари от МВФ означава харчене и стимулиране на икономиката. Нищо подобно. В споразуменията с МВФ и СБ се залага намаляване на разходи, замразяване на пенсии, намаляване на заплати (в Латвия намалиха заплатите с 25% след споразумението с МВФ). Време е да се съсредоточим върху истински реформи (между които и либерализация на банковия сектор - от там могат да дойдат много пари и да се усети драстичен спад в лихвите), които да направят икономиката по-конкурентна и по този начин да излезем от кризата, вместо да се нагърбваме с нови заеми и то от организации за които е доказано, че където са минали трева не никне.

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 39

Автор: fenris Категория: Лични дневници Прочетен: 313252 Постинги: 304 Коментари: 5788

Автор: mikino Категория: Други Прочетен: 67281 Постинги: 102 Коментари: 1491

Тъжно е... Да гледаш как Родината ти загива бавно, но сигурно.... .....и да знаеш кой я убива... Да виждаш как много хора не искат да повярват в истината, за Голямата лъжа, продължаваща вече 65 години. Тъжно е и боли, когато малцина разбират твоята тъга. Тъжно е да гледаш, как много деца на България търсят късмета си другаде и мразят родината си.... ......и как други неуки създания, тихомълком превземат Родният ти край. Тъжно е да не чуваш гласа на сънародниците си. Тъжно е да гледаш, как „Високите и сини планини” вече не са същите. Тъжно е да не чуваш нежната песен, на онази „Сладкопойна чучулига”. Тъжно е да гледаш посивелите лица на един страдащ народ. Тъжно е да четеш борбени слова и те да заглъхват. Тъжно е да искаш благоденствието на народа си, а да не можеш да направиш нищо. Тъжно е да гледаш пустите поля...... ........и само да помниш онази благодат, с която са те дарявали те в миналото. Тъжно е да знаеш, че всяка сълза проронена от теб потъва нейде, в любимата ти земя... ........и остава там завинаги. Тъжно е да имаш сили да се бориш, а те да бъдат пропилявани само с думи. Тъжно е да можеш да говориш, но да те чуват малцина. Тъжно е да докосваш вековните букове и сърцето ти да се свива, защото не знаеш дали утре ще можеш повториш тази прегръдка. Тъжно е да имаш волята да издържиш на всичко това и много още... да искаш да не е така... да се молиш всяка нощ това да спре... а да се чувстваш тъй, сякаш Господ Бог не чува молитвите ти... Тъжно е да вярваш в една химера...

40 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

Искаш ли да си щастлив? Когато вървите забързани към работа или на път за вкъщи заглеждали ли сте се около вас? Забелязвате ли какво става? Отговорът е не нали? Толкова сме се задълбочили в проблемите си положени в личният ни живот, че не виждаме щастието около нас. Тук някой ще оспори, че няма щастие около нас. А той може ли да го докаже. Не ви питам какво казват телевизията, радиото или вестниците. Вие какво видяхте? Въпросът е риторичен. Понякога си позволявам лукса дори като бързам за работа да се оглеждам и така виждам разни неща. Около нас има истории, изпълнени с емоции и те вървят точно до нас и са толкова невероятни, но вие едва ли ги забелязвате. Не се обиждайте аз ще ви разкажа няколко. Щастието е въпрос на състояние и то трябва да е естественото ни такова, независимо от обстоятелствата. Не говоря да сме ухилени до уши луди, които се кикотят през цялото време, разбира се. Нека се пренесем в една от онези истории. Надявам се тогава да разберете. Сутринта се събудих и реших да отида пеша на работа, времето беше хубаво, птичките пееха, абе приказка. Усетих докосването на събуждащата се природа. И не можах да и устоя. Винаги отивам на работа по-рано, сега по изключение щях да отида навреме, леко запотен и задъхан, но навреме. Бях го правил и преди, знаех, че нямаше да ми е проблем. Излязох навън усмихнах се на обстановката и на хубавото време и тръгнах по тротоара. Подскачах като някакъв хлапак и си подсвирквах нарамил чанта. Беше ми забавно. Хората ме поглеждаха поклащаха глава и отминаваха с въздишка мислейки ме за луд. Може би в наше време бе прието щастлив=луд. Е нека бъда луд тогава.

Така се придвижих доста бързо към парка през, който минаваше пътят ми. Избирах него като ходех пеша, защото там беше спокойно и уютно. Хората са странни същества, всъщност не аз е светът беше луд. Приближих се до първата площадка,която намерих. В средата имаше езерце с златни рибки и гупи. Децата често идваха тук да ги гледат и хранят искрено забавлявайки се с техните действия и борбата им за храна. Ако имаха късмет можеше да видят и костенурка. Дори Старата Дора. Това беше една костенурка известна на всички идващи в този парк. Корубата и отгоре бе оцветена от някакъв лишей или нещо подобно във формата на звезда или четирилистна детелина мненията бяха много и различни. Обаче всичките се обединяваха около едно, че тя носеше късмет. Така поне се говореше. Ако не друго, поне правеше хората , които я видеха щастливи. Стига толкова за това нека се върнем към историята ми. Седях и заглеждах минаващите непознати. Повечето като ме видеха, че ги гледам извръщаха поглед и отминаваха бързо стискайки чантата си. Това определено ме разсмиваше. Имах още около половин час преди да започна да закъснявам и реших да остана още малко. Един младеж отвърна на погледа ми. Това ме изненада. Усмихнах му се. Той се приближи и седна до мен. Интересно, явно хлапето не страдаше от скрупулите на днешните възрастни.

- Трябва да поговоря с някой.

- Разбира се с какво да помогна? Винаги питах така, беше ми като навик.

- Отзивчив сте.-хлапето кимна на себе си сякаш си отбелязваше нещо наум. После в погледа му проблесна тревога.

- Не сте някаква откачалка нали?

- Спокойно , падам си по жени на моята възраст. Искаш ли да ти покажа жълтата си книжка? Това явно го успокои и той се разсмя нервно.

- Та с какво мога да помогна?

- Ами искам да споделя с някой. Просто толкова ми се събра, че съм като гейзер и всеки момент може да направя някоя глупост.

- Говори слушам те.

- Но няма да кажете на никога нали?

- Казва се никого, и спокойно аз дори не те познавам. Ако искаш да минем на ти?

- А вярно, добре ами ето за какво става дума... Беше преживял доста. Наистина много. Беше един от тези, които не забелязваме на път за работа. Беше се влюбил, в девойка от по-горен клас. Наперено момиче, което било със самочувствие на най-голямата красавица в училището. Естествено имала много ухажори. Поради тази причина тя нямала постоянно гадже, защото обичала вниманието. Това е моята интерпретация разбира се. Разказвам ви го набързо. Момчето решило да я впечатли. И издълбало върху ръката си името ‘и с нож. Имало такава мода сред тийнейджърите. Показа ми белега. Беше зараснал и вече името не личеше, но само по-себе си това бе адски гадно. Тя тръгнала за малко с него, целунала го няколко пъти и го изоставила след една седмица. Момчето беше разбито. Никой не го разбираше. Връсниците му се подиграваха. Зачудих се дали родителите му бяха се заслушали в емоциите му? Или ако той отговореше „всичко е окей” те го оставяха на мира, считайки се за широко скроени? Момчето завърши разказа си с това, че обмислял да направи нещо грандиозно. Да се хвърли от коша на баскетболното игрище и да се приземи на крака за да я привлече към себе си отново. Явно беше романтик, защото ми описваше как горещите и устни парели по неговите и... така нататък. Младежа свърши и ме погледна право в очите. Очакваше някакъв отговор явно и то от мен.

- Какво мислиш?

- Тя не е за теб. В очите му блесна разочарование и той стана.

- Чакай малко, искаш ли да ти покажа нещо?

- Какво?

- Първо седни и ме изслушай, става ли?

- Ами....

- Няма ами, ти поиска да говориш с мен нали?

- Аха, ами тогава ще ме изтърпиш още малко. Той сви рамене.

- Тя прави ли те щастлив?

- Амии...

- Да или не?

- Кога за последно беше щастлив преди или след като се влюби в нея? Младежът изобрази дълбоко замислена физиономия.

- Май преди.-промърмори той.

- От това следва, че...?

- Че какво?

- Че тя ти носи само нещастие бе човек. Младежът се дръпна леко назад.

- Май си прав.

- Помисли малко, знам, че си влюбен ама да правиш такива глупости за момиче. Тя трябва да те хареса такъв какъвто си.

- Ама за я харесвам каквато е.

- Това не значи, че и тя те харесва. Кимна, май прогресирах.

- Не прави повече глупости и я зарежи и дори да те търси не и откликвай. Той се усмихна: - Няма да го направи.

- Да се обзаложим ли?

- Добре, а какво щеше да ми показваш?

- Ела с мен. Приближих се до Езерцето на щастието. Така бе наречено от мнозина. С гръб към него и гледайки момчето пъхнах ръка във водата. Усетих нокти който запъплиха по ръката ми. Извадих ръката си и я поднесох на младежа. Пред очите ми беше Старата Дора. Момчето ме зяпна.

- Нали не беше откачалка?

- Погали я, не се стеснявай няма да те изяде. Момчето се вгледа в корубата и: - Има странно образувание на черупката си като детелина или нещо такова.

- Погали я и ще се почувстваш по-добре. Той кимна и протегна ръка. Докосна с пръст черупката и. Костенурката лазеше смешно с крачета, но като го усети застина. По ръката ми пробягна нещо като искра.

- Ей човече, хвана ме ток. Ама се почувствах супер. Костенурката отново махаше с крачета. Пуснах я плавно във водата и тя застина там.

- Благодаря ти.-кимна ми хлапето.-някой път може пак да се засечем тук. Много ми помогна. Усещах, че историята не е свършила и за това седнах на пейката до самото езерце. Едно съвсем младо девойче се приближи след малко. Един лъч светлина падна върху гърба на спокойната Дора и той заслепи момичето. Тя се извърна към нея и се приближи.

- Я каква интересна костенурка.-наведе се и я погали. Старата Дора се размърда и оттласна от брега.

- Плавай миличка и ти благодаря за усмивката, която ми дари.-каза девойката. Усмихнах се и станах историята бе свършила. Погледнах часовника. Закъснявах за работа. Затичах се. След една седмица дъжд времето отново стана приятно. Аз отново седях пред парка и наблюдавах хората. Покрай мен мина една двойка. Младежът ми махна. Едвам го познах, беше тъжният тийнейджър от миналата седмица. Само, че тъгата не стоеше на лицето му повече. А девойката, се оглеждаше отново да срещне костенурката.

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 41

Автор: kasnaprolet9999 Категория: Лични дневници Прочетен: 375181 Постинги: 262 Коментари: 4753

Разходка в с. Мала църква Напоследък го раздавам много сериозно с тези здравни теми, някой ще си помисли, че само това ми е в главата, как да поддържам здравето си в добра форма. В малката ми главица е както при фигурното пързаляне, има задължителна и волна програма, нещата са просто свързани, здравето е необходимост, за да имаме добра основа за постигане на всичко останало, да реализираме мечтите си, да се радваме на хората около себе си и всички хубави неща, да изграждаме живота си, както и да получим максимално удоволствие от

42 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

това че сме живи. Едно от големите удоволствия за много хора например е посещението на интересни места. Не можем обаче да отидем навсякъде, един живот не стига, за това можем да ги заменим с виртуални разходки. Днес ще Ви заведа в с.Мала църква, което се намира в полите на Рила. Много живописно място с красиви вили, в дворните места на повечето от тях преминават красиви поточета. Снимките са направени от малкия ми син Добромир миналата пролет.

Автор: bapha Категория: Лични дневници Прочетен: 147815 Постинги: 87 Коментари: 4425

За Парите и Децата. И обратно... Събуждам се и пускам кафеварката. Зъбите, чорапите, дрехите... Ключове (за фирма, дом, кола), телефон, Пари... Кафе в пласмасова чашка, целувка на сънчовци, обувки, асансьор, гараж, кола. Новините, кафето, цигарата.Улицата, магистралата, улицата, склада. Поздрави, въпроси, отговори. Мейли, оферти, допитвания. Камиони, шофьори, стоки. Пари... Ежедневието, от което като дете съм се страхувал. Скуката, която съм се кълнял (на себе си) да не преживея. Коловозът, „в който само другите влизат”, калъпа за стадото. А сега не само съм се хързулнал в него. Сега изисквам същото и от другите. Да не закъсняват, да са отговорни, да са предсказуеми, да са коловозни. Да са в калъпа. За да може конвейра на деня ни да върви безпроблемно, за да имат техните (и моето) семейства сигурност, да са „осигурени” финансово. Пари... Пристигам малко преди 6 във фирмата. Всички опитват да изглеждат пълни с енергия, заели се настървено със задълженията си. Но има нещо напукано в цялото. Нещо, което мирише на фалш. Опитвам се да пробия бариерата, но не става. Поне са задружни, ако има проблем ще разбера. След около половин час при мен идва единия македонец и ме пита може ли да поговорим насаме. Детето му е болно, жена му не говори немски и може ли да им извикам такси и да дам на шофьора адреса на детската болница. Аз естествено проявявам „човечност” и започвам да звъня. Първо на майката,

после на фирмата за таксита, изисквам котакт с шофьора и започвам да обяснявам случая. И изведнъж... флаш. Преди месеци дъщеря ми се разболя и си спомням паниката, несигурноста, треската, разговорите с доктори, стреса... И ме изумява в какво превръщам работниците, в какво се превръщат те. Как „сигурноста”, „финансовото обезпечение”, Парите, ни карат да забием семействата си, децата си, там някъде отзад, сред злободневните кахъри и нерви. Викам макето и му казвам да се мята в колата си и да си отива при семейството. Той ми кима и излиза. След 15 минути обаче е още в склада. Не мога да повярвам... Започвам да губя контрол, осъзнавам безсилието си пред калъпа, който аз съм създал, от който съм част. Карам му се, викам. А той ми отговаря с виновен глас: - Ама аз съм на работа... Виновен се чуства, наистина... За това, че рови с „лични проблеми” на работа, за това, че „губя времето на шефа”, за това, че детето му е болно... Виновен! Дали днес сме по-несигурни за бъдещето си, отколкото дядовците ни, дали летвата за „успех” е вдигната толкова нависоко, дали изкривяваме толкова ценностните си системи, че децата ни отиват толкова назад...? Дали сме продукти на времето, в което живеем, вместо ние да му даваме темпото, да го правим? Дали черупката е по-важна от ядрото? Вече...

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 43

Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници Прочетен: 306506 Постинги: 344 Коментари: 3515

От Алино към Боровец и Самоков След като напуснахме село Алино се отправихме към прохладата на курорта Боровец.

На много от тях висяха табелки „Продава се“ или „For Sale“. Имаше хора в курорта, но определено зимата той е в своя апогей.

Пистите бяха много красиви – едно ярко и хубаво зелено се набиваше на очи - галеща милувка.

Имаше и места, оформени с красиви кътове и градинки. Тук царува атмосферата на високите неща - големи и атрактивни хотели, малки капанчета, магазинчета.

Много от хотелите, кафенетата и ресторантчетата бяха затворили.

44 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

Тук човек с удоволствие може да релаксира лятото на басейна на хотел Рила.

Следвайки посоката, която местните ни обясниха видяхме и други забележителности на града. Историческият музей:

Ето и една от малкото останали стари сгради в района.

Читалището паметник „Отец Паисий“, което е построено през 1923 г. с цел освен читалище да бъде и паметник за прослава и помен на загиналите по бойните полета в Балканската война, Междусъюзническата война и Европейската война.

Голямата чешма, наричана още „Чешмата с обицата“ е била построена през 1660г. по поръка на емина на султанската кухня Мехмед ефенди на най-видното място на чершията. Изградена е в мавритански стил от каменни блокове.

Названието „чешмата с обицата“ иде от един от декоративните елементи, който прилича на огромна желязна обица, закачена за покрива. По фасадата й има и други такива декоративни елементи като малки шадравани и къщичка за птици

След разходката в курорта хапнахме по един сладолед и потеглихме към Самоков.

Там жегата беше в разгара си. А и нашите сили вече ни бяха понапуснали. Разходихме се из централната улица, като аз много исках да видя местната забележителност “Сарафската къща”.

Байракли джамията, която е била преустроена през 1845 г. От Мехмед Хусреф паша в памет на майка му - българка от село Шишманово. Според преданието Мехмед Хусреф паша поставил на купола на джамията кръст и полумесец за да почете майка си и за да не обиди баща си. Може би заради това и заради обстоятелството, че Мехмед Хусреф паша е бил обичан от местното християнско население (когато бил пленен от кърджалиите, организирането на събирането на парите за откупа се извършило не от турците, а от християните), тя е единствената от съществувалите някога 12 ислямски култови сгради, която е достигнала до наше време.

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 45

За съжаление Сарафкината къща беше затворена, като почивните дни са точно събота и неделя...

Прибрахме се по централния път Самоков – София, като последното отбиване беше към язовир Искър

Автор: kleopatrasv Категория: Поезия Прочетен: 591620 Постинги: 539 Коментари: 65535

Точно до нея имаше една голяма изоставена старинна постройка. Впоследствие по описание в нета предполагам, че това е синагогата.

Ще го направя „Сбогом блогъри, време е за почивка!“ Ще го направя, въпреки негодуването върху решенията, въпреки пропиляването на монолога, въпреки забавянето на обещанията, въпреки нарушаването на мирогледа. Ще го догоня, въпреки пропускането на увода, въпреки сложността на действието, въпреки нараняването на гордостта, въпреки нерешителността на чувствата.

На връщаме минахме покрай автогарата и пихме водица от друга каменна чешмичка.

Ще го докажа, въпреки сложните истини наяве, въпреки неотричането на трудностите, въпреки неспестената ми смиреност, въпреки прикритата ми размирност. Ще го преоткрия, въпреки пропиляването на шансовете, въпреки пропускането на ползите, въпреки запустяването на пътищата, въпреки преминаване на годините. Ще бъда, въпреки вечните противоречия, въпреки нагласените натрапвания, въпреки грешните натяквания, въпреки бурните разногласия.

Та това беше края на нашето съботно пътуване, което беше доста изморително в края на деня, особено за родителите на моята приятелка, но и много радостно :).

46 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

Ще остана, въпреки изчерпването на думите, въпреки наближаването на края, въпреки заминаването на приятелите, въпреки че загубвам и откривам себе си.

По време на Възраждането от източната страна на р. Бистрица се застроява Вароша- българската махала. На 5. 10.

1912 г. Горна Джумая е освободена от българската армия. След Междусъюзническата и I Световна война в града се заселват много българи- бежанци от Егейска и Вардарска Македония.

На 9. 05. 1950 г. Горна Джумая е преименувана на Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев.

Автор: juliet Категория: Туризъм Прочетен: 68400 Постинги: 49 Коментари: 490

Благоевград Благоевград е разположен в долината на Струма, а през него тече река Бистрица.

Автор: sunflower Категория: Лични дневници Прочетен: 916608 Постинги: 1518 Коментари: 11876

Преди около 300г. пр. н. е. при топлите минерални извори възниква тракийското селище Скаптопара на мястото на днешния квартал Грамада. С идването на славяните животът замрял, а за следващите векове липсват данни. От XV в. на същото място отново има град, но с мюсюлманско население, който многократно сменя името сиДжума Базари, Джума, Орта Джума, Джумая, Горна Джумая.

Тук се намира и къщата на Георги Измирлиев- македончето, участвал в освободителното движение.

Плета картина на себе си ще изплета себе си от себе си бавно с търпение може би дори с малко закъснение но пък е сигурно

Жителите на Джумая издействали султански ферман за построяване на църква. Така „ Въведение Богородично“ е осветена през 1844г., а в следващите 50 г. е достроена и изографисана. Обявена е за паметник на културата.

ще оставя картината недовършена за да я доплетат децата и внуците /както аз все още рисувам живота на баба/ ще внимавам понякога но по-често ще се втурвам напред безразсъдно /нямам вяра на разсъдъка*/ важното е да направя избор колебанието убива *раз-съ-дък.... хахаха ама че готина дума :)

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 47

трябва да бъдат атакувани всички и не само в обществени дебати, а чрез законови средства. В момента се показва Автор: inel379 воля за това. За първи път. Дано не се Категория: Други разпилее в необмислени битки и емоциПрочетен: 32630 онални изхвърляния без резултат. Дано Постинги: 46 бъде оздравена съдебната система, че Коментари: 638 отдавна е била отбой и ролята й за обществената депресия не престава да расте. Нали правораздаването и всички общественополезни институции са измислени, за да служат на хората. Време е да си спомнят това и да покажат дейстБерлинската стена падна преди 20 години. С нея паднаха и вия, с които да върнат доверието и уважението към себе си. много забрани, ограничаващи личната ни свобода. Разрушен Не “со кротце, со благо и со малко кютек”, а по цивилизован беше един символ на огромната човешка грешка - хората да начин. Напрежение и изнервеност има, заради убеждението, бъдат изкуствено и насилствено отделяни, затваряни и пазече нещата не стават, защото управляващите не искат това. ни от богатия лош свят на запад. Оказа се не толкова труд20 години сме свидетели на едно непрекъснато надскачане но, колкото това, което дойде след него. Защото подарената в надлъгването, заради закърнелите сетива на облагодетелсвобода не е бижу, дето можем да закачим на ревера си и да стваните по един или друг начин. Когато съвестта спи, става живеем с едната гордост от него. Тя е нещо, за което е нужно страшно и неуправляемо. Пасивността, равнодушието, баведа се борим всеки божи ден – решително и безотказно, за да нето, нищоправенето ни държат в абсолютен застой. Чакане ни я отнемат. Тя е начин на живот, поставящ персонално нето друг да подхване с голи ръце главнята, не помага. Олипред всеки човек изискването да събори вътрешната стена, гарсите дават тон на малките риби, които са тръгнали през издигната от самия него и пречеща му да изяви в пълнота просото /без страх, че са на сухо/, за да се охранят бързо като най-доброто от себе си. тях. БЪРЗО! Никой не иска постепенно и с труд. Защо? Къде Приспиваха ни 20 години със словоизлияния. Основното в се дянаха ценностите или останаха само написани на книга, тях беше и продължава да е противопоставянето, но не срещу за да се учат за обща култура. Потъпкването им в реалния каквото трябва. Натрупаните знания, ценностите, формираживот изправя собствените ни деца пред погрешни изболи ни като хора, отсятата в паметта ни информация, която ри. Младостта не иска да бъде залъгвана. Ами тя е като нас. продължаваме да осмисляме като есенция на минала и настоНима ние искаме…Примирили ли сме се…Не мисля. Затова яща мъдрост, предизвикват бунта на духа ни срещу мнимаприказки от рода на “преходът свърши” са за консумация на та свобода. Думи, изпразнени от съдържание и последвани “сполучилите” или на тези, които вярват в победата на несвоот неправомерни действия, поставиха малки групи от хора бодата, на полуистината, на окованата по нов начин справедв привилегирована позиция и така се оказа, че на старта осливост. таналите не само са голи, боси, гладни и жадни, но и нищо Да. Демокрацията не е съвършена, както нищо измислено не могат да направят за себе си, защото възможностите им от човека на този свят, дори когато намеренията са били найза избор са отнети. Дон Кихот освобождава овчарчето от боя чисти. Но…никой не е измислил нищо по-добро, приложимо на господаря му в момента, но след това нещата се влошават на практика. Затова и промяната зависи от нас. Трябва да наоще повече. У когото са хляба и ножа, у него е и силата. Ето мерим сили да се освободим от измислените кумири и натрузатова не мога да приема като благодат свободата за нечестно пания фалш, да се преборим със страховете си и да попречим забогателите /боже, колко много се оказаха те/, които освен съзнателно или по некадърност да ни пързалят. Стената въвсичко друго, ни представят по телевизията и като пример за тре в нас е по-опасна от тази, която в Берлин събориха преди “светски елит”. Искат да ни накарат да се примирим с факта, 20 години. Тя изобщо не е падала истински. Затова в Европа че е справедливо някой, който в нищо не е по-добър от друпразнуват, въпреки трудностите, а ние само присъстваме. У гите, освен в липсата на морал, може да живее като английски нас под покривалото на свободното слово се развихриха пролорд по рождение, демонстрирайки в повечето случаи малоцеси, които никой не успя да спре, поради страх, незнание културие и откровен примитивизъм. Е, някои се оказа, че моили по лични съображения. Така се стигна до опорочаването гат да свирят и на пиано, но това не променя нравствения им на прехода. облик и не прави парите им честно спечелени. Ще продължим ли да повтаряме грешките на растежа… На този етап няма възмездие за лъжата и несправедливостНадявам се, че този път не. Заедно можем много. Можем та. Няма съд за истинските престъпления. Никой от нас дори всичко. Само че юнашкото доверие трябва да оставим в мине си е представял, че корумпираността може да се разрасне налото и да използуваме законите по предназначение. Тук до такива огромни размери. Какво падение. Родителите да се вече определено е нужно да побързаме, че достатъчно се почувстват виновни пред децата си, заради своята честност и забавихме. Двадесет години стигат! Нали искаме нормален желание с труд да постигнат реализацията си. Доста от нахживот. Лишенията ни трябва да имат смисъл. Нека наистина ранените журналисти се отказаха да служат на обществото, продължим с повече решителност да променяме битието си търсейки истината. Европейските доклади /скрити и явни/ се заедно. Една птичка пролет не прави. Тя е само благата вест, оказаха недостатъчни, за да се смени курса на мнимата прокоято мълчанието и бездействието могат да обезсмислят и мяна. Макар и със закъснение наказателният вот все пак се тогава…пак отначало. Не. Не бива да ни се случва повече. случи. Ами сега?... Дни, изпълнени с обич, надежда и вдъхновение ви желая, Преходът бил свършил. Айде, бе! Явно много ни подцеприятели! Да съборим стената в нас! Да се опитаме да надняват. Един от социолозите, дето системно ни зарибяват от екрана,го притиснаха здраво и ребром в “Челюсти”. Не оч- скочим себе си и да бъдем по-добри, отколкото мислим, че акваше и блокира. Дар словото не му помогна. Само че така можем да бъдем!

За стената в нас

48 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

Автор: tili Категория: Други Прочетен: 186384 Постинги: 298 Коментари: 5681

Денят завършваше с късно лягане и затова започваше с късно ставане. Кафета, закуска, приготвяне на кошницата с храна. Рибарските такъми са си в колата. Не излизат от там никога! На Дунава се ходи на плаж от обяд нататък. Така било прието, защото сутрин е задушно и тежко и... Абе тежичко си е след цяла нощ благ лаф, новоселска гъмза, разни тънки питиета и вкусни похапки. За тези няколко дни не можах да се уверя лично дали е истина, но този плажен режим напълно ме устройваше:))

Неочаквания Рай Съвсем внезапно и импровизирано се вдигнах от компа и се отправих към Северозападна България. Дестинация - Ново село, Видинско. 833-тия километър на Дунава. Нивото на водата - sans changement - високо! От години съм канена всяко лято, всеки гроздобер, понякога и на Коледа, но -не! Все имаше някаква причина да не отида. И ето ме сега там. Сред скъпи приятели, сред сродни души. Да споделя с любими хора най-трудната за мен седмица от годината. Ако помните постинга за 1 март - компанията е почти същата. Знаем си се отлично от векове :) Обичам ви, благодаря, че ви има!!! Това, което не знаех беше, че ще попадна в кътче от Рая! Господ дал, та се забравил! Ново село е удивително място, с удивителни хора и най-удивителния говор на много странен български. Нали имам опит от Трънско и Чипровци - почти го разбирам ако говорят бавно. Имат си сайтове, сдружение, правят си годишни сбирки във „Форум“ на НДК. И вече съм поканена да участвам пълноправно:) Понаправих малко снимки с чужда камера, защото от бързане си забравих моята. Започвам с Дунава...

Ето, катуна пристигна и разтовари на плажа. И какво следва? Работа, разбира се! Няма миг покой и мързелуване. Мъжете си хващат съоръженията и започват да се трудят като роби на тръстиката:

Понякога се присяда за кратък отдих, че работата нема край...

И резултатът не закъснява! Урааа!!! Първата щука! Жените и децата пищят и скачат като папуаси по плажа, а Майсторът скромно се усмихва и разказва как е минала битката :)))

Разпъват се разни мрежи и мрежички за улов на дребна риба за стръв, залага се нещо като чепаре, хвърля се на тежко и се тича от пръчка на пръчка безспир или се лови на блесна докато ти капнат ръцете... Като плуваш трябва да внимаваш да не закачиш нещо, че да не изгониш рибата. А? Чудовище!

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 49

Какво ли правят жените през това време? Събират камъни и керамика по брега, търсят стари изхвърлени от водата дъски за мозайките, плуват. За почивка си редят красотите и си дават консултации, прехвърлят си тубите с лепило и си говорят, говорят, говорят... Само една ентеуектуалка се опитва да чете, но трудно:)

Всякакви лодки, кораби, корабчета и влекачи минават нагоре и надолу. Големите шлепове правят и големи вълни.

Входа на избата

Това ми любимата снимка. Красота!

Малко от интериора и тази над 100 годишна канелка от 200 литрова бъчва под дърворезбата над входа. Повечето маси, масички и столове за навън за направени от стари бъчви и бурета. Много стилно!

Там пък един рибар си е вкарал джипа във водата, за да му е по-лесно да си качи лодката на теглича. Той обикаля реката и удря с нещо по нея – търси сом. Нищо не хвана. На плажа се стои до 6–7 вечерта. Вълшебно е. Реката и небето постоянно менят цветовете си, светлината става различна... Сега се прибираме и ще ви поразведа малко из селото. Изненадите следват... Не, преди това ще ви покажа един натюрморт от края на деня: Имам си две нови приятелки. Кучката Кара излиза от водата и си мисли, че ще се обидим ако не се изтръска на всяка постелка. Обикновено никой не остава пренебрегнат. Понякога разпръсва старателно подредена мозайка, но веселбата е голяма:))) Много интересно се плува в река. Ако плуваш срещу течението – все едно бягаш на пътека. Тепаш, тепаш и в най-добрия случай си стоиш на място. Добре е за тренировка, но е скучно. Найголемият кеф е да идеш нагоре и да се пуснеш по течението. Но ходенето по камъни си е изпитание - поне за мен. Другите са свикнали и ме майтапеха. Горещи обли камъни! Не ти трябват спа процедури, всичко е еко и безплатно:)))

50 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

М??? Как е ;-))) Това е нашата къща.

Няма да снимаш това!!! Как няма да го снимам! Толкова хубаво цветно петно :))) Може да си галеристка, но си и българка. Естетиката на нашенската зимнина е ненадмината:) Няма да оставиш разкошните домати в задния двор да се скапят, я! А когато сняг забръска какво ще си хапваме край камината и ще си спомняме от лятото? Няма само да пием!

Всичко тук е перфектно подредено и организирано. Стилът се усеща навсякъде.Почит към предците, към старината, внимателна адаптация на помещения и пространства. А тази щука там е от предишен улов. Само тази снимка не е моя.

Читалището и часовниковата кула са също по негов проект. И някои от следващите къщи.

Това е старата църква „Св. Николай“. Полувкопана е в земята. Новата - „Успение Богородично“ е величествена, красива като силует и форми, но в трагично състояние!

Този старинен кръст е уникален. Публикуван е в книгата „Каменна пластика“. Няма друг с такава шапка.

На това място - под навеса на лятната кухня започва и свършва денят. Ако не сме канени на гости някъде. Като при съседа Кольо, който съвсем сам спретна тази софра за нас. Ние пък му изпрахме и избелихме на реката бродираната покривка от чеиза на майка му.

Детайл от кръста Румънският бряг. Над реката звучи тяхна си чалга и е досадно понякога. Разстоянието няма и километър.

Това е къщата на Кольо, която е проектирана от арх. Илия Попов, негов прачичо. Допринесъл е много за вида на Ново село и е един от проектантите на Мин. на земеделието. Завършил е в Щутгарт. Да се чудиш кое е по-хубаво. Дали този замък или старата му плевня. Улиците са широки, добре планирани. Къщите от 20-30-те години са внушителни. Трябва да имаш високо самочувствие да си построиш и да живееш в такъв дом!

Това в дъното е „Камъка“. Красива местност, но нямах време да отида до там. Друг път. Постоянно минават големи круизни кораби, хората ни поздравяват, кипи живот...

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 51

Да не си помислихте, че онази щука беше последна? Неее! Тази е по-голяма и е от следващия ден.

Автор: bogolubie Категория: Други Прочетен: 59235 Постинги: 597 Коментари: 526

Господи, помилуй А пък тази ни маха за довиждане:)) „Безумният рече в сърцето си : Няма Бог. Поквариха се, сториха развалени дела, няма кой да прави добро. Господ надникна от небесата над човешките чада, за да види, има ли някой разумен, който да търси Бога. Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха, няма кой да прави добро, няма ни един.“ Псалом 14 : 1-3

Хубаво село, хубави хора, прекрасна природа - ще идвам пак!

Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.И ще вложа Духа Си вътре във вас и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате.“ Езекил 36 : 26 и 27 Благодаря Ти, Господи, благодаря Ти за всекидневния ми хляб, храна, за всяка глътка въздух аз благодаря Ти, за всеки лъч от Твойта светлина ! Помилвай, Господи, народа ми помилвай, не го оставяй в сляпа тъмнина, сега прожектора на правдата усилвай и освети му път и бъднина !

А аз ви казвам „до скоро“ с моя първи мозаечен опит от дунавския бряг. Ще ми докарат чувалчето, което си насъбрах. Е, оставих малко и за другите! Цветовете са естествени, дори не са мокри :)))

52 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

На колене Те моля, Господи Всевишни, с два ручея от моите очи, изтрий от всеки грехове предишни, с любов спасяваща ни изпълни ! За прошка бащинска порой сълзи се слива. Аз прося нови, истински сърца, Духът Ти да се лее в нас и да прелива, да славим с цяло същество Отца ! Благодаря Ти, Господи, благодаря Ти, затуй, че Ти си вечен, мощен, жив, затуй, че властва в светостта си любовта Ти, а злото ще се срине в гневен срив !

ЕСТИР БЪЛГАРИЯ Е НА ХРИСТОС И ЩЕ ОСТАНЕ КРЕПОСТ НА ХРИСТОС, КОГАТО ЕВРОПА СЕ ПРЕДАДЕ ЗА ОПРЕДЕЛЕНО ОТ БОГА ВРЕМЕ НА АГАРЯНСКА ВЯРА. ВРЕМЕТО НА 666 НАБЛИЖАВА И ЩЕ БЪДЕ ИЗПИТАНА ВЯРАТА НА ВСЕКИ ЕДИН. СВЕРЕТЕ СИ КОМПАСИТЕ СЕГА ! ПОСЛЕ ЩЕ БЪДЕ КЪСНО.

ЕСТИР

Автор: lubara Категория: Изкуство Прочетен: 180664 Постинги: 317 Коментари: 4006

Костенският водопад и хижа Гургулица Моят приятел Наско ми изпрати тези снимки. Миналата седмица отишъл там. Красиво е, нали ! Костенски (Костенецки) водопад е водопад в Рила, който се намира по течението на Стара (Костенска) река на около 3 километра южно от село Костенец и на 35 километра от Боровец. Водният пад има височина от 12 метра. В непосредствена близост до водопада има топли минерални извори. През

1917 година Иван Вазов прекарва лятото в Костенец и е вдъхновен от околната природа да напише стихосбирката „Юлска китка“, която заедно с по-късния му цикъл стихове „Дисонанси“ е издадена отново през 1921 година под заглавие „Какво пее планината“. На Костенския водопад са посветени две от стихотворенията: „Над водопада“ и „Водопадът плаче“.

Автор: alexiev63 Категория: Поезия Прочетен: 32405 Постинги: 71 Коментари: 1191

Докато умра Гърлото ми вечно ли ще стискаш, когато пред мен са стъпала. Точно мен ли, точно мен ли искаш, но попитали ме сатана. Остави ме злорада черна сянко, без любимите дете, жена. Но пак видя ти се твърде малко, сега посегна и на гласа. Как яростно крещиш до полуда, със затворени очи уши. Щом запея за Исуса, покрай мен започваш да фучиш. И тъй гласът ми взе, и следва може би ръка. Но чуй, сърцето ми не можеш, на Бога е докато умра.

А това е хижа “ Гургулица” – на 1200 метра над морското равнище. Стига се с кола. За пишман туристи.

Живее си туй Насенце, и това е!

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 53

Автор: radalia Категория: Лични дневници Прочетен: 562653 Постинги: 529 Коментари: 6405

Разбира се обиколихме и самите езера: Долното:

До Рила и...

(обратното друг път) Успях! Напук на всички притеснения, продиктувани от разни проблеми, напук дори и на собствения страх от неможене – направих го! С раници на гръб във вторник вечерта поехме. Почти насляпо се качихме на влак до Пловдив, от там на друг до Костенец, от там с нещо като микробус до Самоков. Телефонно обаждане и след 15 минути бяхме в едно голфче до х. Вада:

Предстоеше катерене, аз подозирах, че зимните болежки могат сериозно да го възпрепятстват и по настояване и на сина ми, се прехвърлихме на джип до х. Рилски езера.

Оказа се, че изкачването с джип носи своята доза вълнения, дори преглъщайки срама да се нарека турист. Важно беше през следващите дни „да мога“. Отплеснах се. От така наричаната „нова хижа“, поехме към „старата“, която се намира на брега на Рибното езеро и може би, заради това винаги съм я предпочитала.

54 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

Рибното:

Ако говорим за условията в нея, трябва да кажа, че наистина само заклет турист би ги издържал. За сметка на това пък в луксозната хижа, разбрахме, че страдат от липсата на всякакво електричество през последните дни.За времето, което прекарахме там, освен че направих много снимки, успях да надвия страха си от високото, който ме беше заклещил при предното идване на езерата и изкачихме вр. Харамията. Някои му казват Хайдука.

Това - белезникавото - са някакви водорасли. Не разбирам от съответните науки, но честно казано, макар и естествени, тези водорасли ме притесняват. За сметка на това, езерото напълно оправда името си:

Поглед към ез. Трилистника от Харамията:

и от брега му: Автор: sever Категория: Изкуство Прочетен: 91282 Постинги: 36 Коментари: 518

Следващото езеро всъщност са две езера - Горен

и Долен Близнак

Авторите на Качественото Количество са Гении Съмърсет Моъм написва, за своите 91 години живот, над 60 книги - 20 романа, около 120 разказа, 24 пиеси (толкова са останали, не се знае колко е изгорил), 3 пътеписа и 10 книги с мемоари и есета. Още приживе успява не само да обиколи света, но и да бъде признат от него за един от класиците на световната литература и несъмнен гений на 20-ти век. „Не ме е много грижа дали хората споделят моите мисли. Разбира се, смятам себе си за прав (инак не бих разсъждавал така), а другите за криви, но това, че са такива, изобщо не ме трогва. Не съм се вълнувал особено, когато съм откривал, че някое мое мнение се различава от това на мнозинството. До известна степен имам доверие в своя инстинкт.“

Притеснявам се, че постингът стана твърде дълъг, не искам да ви оттегчавам, а имам още много какво да ви покажа все неща, които ми върнаха силите, заредиха ме с енергия и ми дават основание да кажа, че макар и събрано в пет дена, това лято е чудесно :) С една дума ще продължа в следващ постинг - с останалите три езера от групата на седемте рилски, водопада и района на х. Скакавица (ха! До там ВЪРВЯХ!), както и прибирането ми обратно. Съвсем отделен постинг ще отделя за хората в планината... С една дума, очаквайте продължение ;)

Съмърсет Моъм повлиява най-много като автор на Оруел. А както знаем има 2 вида книги: едните просто прочитаме, а другите променят живота ни. Кои са най-ценните автори, питах се... Тези, които преоформят живота, творящи го непрестанно или тези избухнали бестселърово в меркантилното ни време с някой епизодично-единствен роман? Нима невероятният Шекспир, който е живял само 52 години, а е оставил 40 000 стиха под формата на 38 пиеси, 158 сонета, множество поеми, трагедии, комедии, романси, исторически драми, апокрифи и пр.,

Колкото и странно да е, той не публикува нито една от знаменитите пиеси, които е написал. Но безскрупулни печатари разбират, че в тях се крие печалба, и издават незаконно половината от пиесите. Макар тези незаконни издания да са често пъти нескопосни и объркани, Шекспир не прави опит да се намеси. Към 1612 г., когато е четирийсет и осем годишен, той най-неочаквано престава да пише, но... Дали? Някои факти показват, че има доста сходства между Шекспир и появилия се тогава Айзък Нютън, най-големия научен гений в историята. Разполагаме с хиляди оригинални документи от и за Нютън (който, както Шекспир, произхожда от малко градче в Англия). Вярно, Нютън е роден седемдесет и осем години след Шекспир. Но пък имаме много подробна информация за Галилей (роден осемдесет и девет години по-рано) или дори за Бокачо (роден в 1313 г.). И понеже историята е доста боса откъмто биографични данни за Шекспир и освен да каже, че това е Едуард Де Вер, много изтънява като убедителност, аз ще ви повдигна завесата, защото зная, че Шекспир всъщност е... Безсмъртният и превъплащаващ се Граф Сен Жермен. Защо ли толкова обичам Този Граф? ;))

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 55

Автор: wonder Категория: Изкуство Прочетен: 719020 Постинги: 1497 Коментари: 11854

Монолог на Книгата Ти, който ме държиш в ръцете си, знай, че аз съм Слово /и бях Първото/, съществуващо като гола енергия облечена в букви, омастилени върху хартия и заключени между две корици от бившия свят на Автора, но съм и печатно произведение с литературно сърце и научна мисъл. Появила съм се като кодекс в началото на Средновековието и с мен са си устройвали ауто да фе по времето на Инквизицията. Аз съм нещо, което те е надживявало дълго, Човеко. Но е дошло времето да ми видиш сметката. Историята на моята кончина е много очарователна – нагоре е твърде трансцедентно, надолу твърде иманентно. Духът ми е толкова мощен, че когато ме прочетете у вас не остава нещо недокоснато. Бъдещата разлика ще е в тишината. Моите родители – папиросовият свитък и глинената плочка, ми завещаха бъдещето, а скоро и то ще е минало, защото аз Читателю мой, ще се превърна скоро в антика. Ще имам нумизматична стойност само за ценители и ще се произвеждам по поръчка. Моите клонинги ще са направили он-лайн революцията и в света ти, Читателю, ще са нахлули Е-книгите и 3D-форматите, а после и книгите-холограми, както и тези с живи илюстрации /вж. Хари Потър/. И ще са съумяли с малко място да преобразуват библиотеките, в книжарници, книжарниците в печатници, а печатниците в носталгия по Гутенберг и Чуйе Йун Айи и ренесансова Европа. Пустата ми романтика ще се носи из ефира компресирана до някой вариант на Хъфман кодиране или пакетирани пиксели, ще ме квантуват и разделят на подизображения, ще ме консумира всеки индивидуален потребител с некомерсиална цел и ще ми видите историографията от античността до днес в няколко секунди само.

56 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

Ще съм бръснещ полет, наподобяващ онези безцветни зелени идеи, които спят яростно. От мен може да остане далечен спомен за нещо в триизмерната холограма на твоя мозък, Читателю, а може и само споменът да ти навява, че съм картон и хартия пълни с идеи, чувства, абстрактни форми на нечиe възприятие дошло да даде на света глътка от себе си? Може да не стана по мистична или хуманитарна, но със сигурност ще съм кратка версия на нечия лична визия. Какви ли ще са очите на Виждащия, щом всички важни неща са скрити зад очите? /според „Малкият принц”/ Тези носители, на които ще ме четете не са кой знае колко надеждни, но пък и дигиталните библиотеки на бъдещето ще ви предоставят копия, а не оригинала. Ти, който четеш моята изповед трябва да знаеш, че това предстояще е сбъдване на човешката мечта за разнообразие и в тази връзка моята смърт е напълно оправдана. Дигиталните книги ще са на низходящи цени и с възходящо предлагане на тезгяха на мрежата с пълен достъп до всички. Освен ако метеор не срине сателитите, гравитирайки през ума на някоя магнитна буря или не се докараме до каменната ера на свещи, което пък ме кара да се усмихна на Илай. Това исках да ти разкажа, Читателю, преди да изчезна като последен оригинал. Ценители, очаквам ви, където и да сте. Във вас ми е вярата. А аз започвам да изчезвам от моноприродата до индустриалната онтология и от интернет до библиотеките на сърцето... докато се срещна отново с баща ми папируса и майка ми – глинената плочка. Адио! Това бе просвещение под формата на романтичен бунт, а аз монологодиалогизирах спонтанно. Книгата

Автор: evrazol Категория: Политика Прочетен: 129167 Постинги: 120 Коментари: 65535

Автор: sowhat Категория: Лични дневници Прочетен: 866260 Постинги: 788 Коментари: 23513

относно поезията най хубавите стихове обикновено имат съвсем прости заглавия като – едно цвете, живот, тя, той и ако е вярно че опаковката продава те ще стоят дълго по рафтовете на вселената в семплата си опаковка преди някой лузър да реши да протегне ръка към тях и да каже – ето това е за мен подхожда на живота ми обикновено и просто (може би и през ум не му минава че най сложните неща са простите) ще ги докосне без да разбира че всъщност те го докосват и го променят променят променят по един най хубав начин по който могат да го сторят само най хубавите стихове които те обелват от ежедневието попиват в сърцевината ти изпиват самотата ти бъркат в митозното деление на клетките така че когато някой ден някой реши да се порови по най прашните рафтове на вселената може да открие там един съвсем обикновен лузър и може би не чак толкова след като го докосне след като се докоснат флуидите феромоните и всичко останало и да си каже: я виж ти! имало хора от чиста поезия

Рицарско деменциално дежа ву на осмия рицар Тя е вече стара Не че има кой знае какво значение, ама е стара. Проскубана някак си. С един е-е-й такъв ханш и отпуснати неща и бръчки. Остава само синкава да направи косата си и с това ярко червило направо ще си е истинска кикимора. А беше най-красивото момиче. Поне в моите очи. Добре, че си останахме далечни, та не мога да констатирам и вътрешните и старчески изменения. Надявам се да няма остеопороза. Но и без остеопороза пак е обула оня клин с кривите крачоли. Говори ми за внуците си с имената им. Все едно че и аз ги познавам отдавна. Все едно че съм бил на прощъпулника им, пък то дори децата и не познавам. Брей що въздишки съм извъздишал по нея, колко несмелост ми е внушавала всяка среща. Да беше ми казал някой че ще я срещна такава сега, сигурно щях да му плюя в окото. Ама ха, де. Да имах трето око тогава и малко повече епифиза вместо тестостерон, нямаше да правя въздиш тридесет години тайно от жена си. Нямаше да се страхувам, че може да прочете мислите ми и да се червя като ученик, пък тя да си мисли, че ми е вродено това изчервяване. Мамка му и бабе! Да не беше ме спряла, нямаше и да я позная. Докато я слушах, и без да съм доктор, забелязах, че е отлитнала в собственото си доволство и химери. Че светът се е замотал около пъпа и внуците и, а очилата и служат само за подчертаване на пердето на ококорените очи. Да знаеше само как ясно се виждат бръчките и през тези очила и помътнелите ириси, щеше да ги смени с тъмни. В казармата тридесетина писма ми написа, но после се загуби някъде и повече не я чух, не я видях. Ама до вчера я помнех. Докато ме позна. Как ли щеше да се стече животът ми ако не се бяхме разминали. Дали щях да живея в нейния паралелен на сегашния мой свят. Дали щеше ... или пък ... а може би ... Ба си! Започнал съм да се заглеждам по бабички. Детинско ми е някак. И толкова весело пропускам да се попитам дали не и изглеж-

дах по същия начин, че едно необяснимо злорадство взе да ми топли. Чак днес се сещам че бях забравил да си сложа ченето и сигурно съм фъфлел. Чак днес си спомням че малко преди срещата простатата ме алармира и може обувките ми да са били понапръскани. И други работи чак днес се сещам щото тая сутрин не си забравих гинкобилобата, ама карай. Ако не забравяше човек как щеше да се чувства щастлив и доволен. Ритам есенната шума и си търся амплоа за прибиране в къщи. Дали да си избера амплоа на достолепен и мъдър? Или пък на „разчупено старче“ с намерения? Или пък на мърморещ и уморен нравоучител? Нещо ми се изгуби библиотеката с амплоатата. И спомените ми взеха да се преливат с реалността, от което потъмняват ирисите. Без амплоа ще се прибирам явно тази сутрин. А от главата ми не излиза един текст на Първан Стефанов: „Подарявам ти този кестен , тази улица , този град тези устни , тази песен - и бъди като крал богат!“... Аз повярвах и яхнах коня щедър рицар със щит и щат... Но по пътя успях да догоня друг, досущ като мен богат. И разбрах ,че седмина още си зарадвала като мен с оня кестен и оня нощен град , от твоите очи озвезден! И вървим на всенощно бдение като стражи край твоя трон осем рицари с мнимо владение и един преотстъпван кон... Чак в асансьора се сетих, че в същност жена ми ме изпрати за някакви неща до магазина, но вече съм забравил какви. Влизам и я виждам че си говори с котката. Пита ме къде са ми нещата ... Нали до магазина бях тръгнал. Зарежи, казвам, това е стара работа. Трябва да приберем прането от балкона, докато не е минал хеликоптера на НАП-а.

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 57

Автор: chara Категория: Политика Прочетен: 345709 Постинги: 81 Коментари: 5220

ЛАКМУСЪТ „ТУРЦИЯ“. МЕСУТ ЙЪЛМАЗ: „С НАС ИЛИ БЕЗ НАС - ЕВРОПЕЙЦИТЕ ДА РЕШАТ КАК ИСКАТ ДА ПРОДЪЛЖАТ“ Турция и европейското й бъдеще беше най-горещо дискутираната тема на международната конференция „Европа гледа на Изток“, състояла се на 7-8 октомври в София по инициатива на Форума за нова политика на М. Горбачов и фондация „Славяни“. В емоционално изказване пред форума Месут Йълмаз, бивш премиер на Турция, настоящ депутат и политик с 40-годишен опит, отбеляза, че страната му все по-често се споменава в контекста на изключителната й важност за Балканите и кандидатурата за членство в ЕС. В бъдеще Европа е тази, която ще се нуждае повече от Турция, отколкото Турция от ЕС.Обратното важеше в периода от 60-те до 90-те години на ХХ век. Занапред Европа ще бъде тази, която ще настоява да приеме Турция, тъй като ще има жизненоважната нужда от нея. Не знам дали, когато това се случи обаче, Турция ще иска да влезе в ЕС. Европерспективата вече не е задължи-телна за Турция. Европа е уморена от последното разширяване. С напредване на времето Турция се научи да не разчита на еврофондовете и тя привлече повече инвестиции, отколкото ЕС е инвестирала в страната ни. Годишният ръст на БВП на нашата икономика е над 7%. Турция задълбочи сътрудничеството си със съседите, с Русия, с кавказките републики, Китай, Индия. Присъединявайки се към ЕС, нашата държава ще получи повече ангажименти отколкото привилегии. Прозрачни са намеренията на по-голямата част от европейците - Турция да бъде вързана за Запада, но да остане „буферна зона“ между двата свята, положителен модел за мюсюлманските страни, силен и доверен партньор в НАТО, но не и равнопоставен член на ЕС. Нека европейците решат дали да продължат със или без нас. Турция е лакмус за ЕС – ще бъде ли той мултикултурна и мултирелигиозна организация или ще остане християнски клуб? С тези думи, Месут Йълмаз „хвърли ръкавицата“ към участниците. Ето и мненията на някои от тях: Федерико Майор Сарагоса: Европарламентът никога не е приемал текст, който да е против членството на Турция в ЕС. Проф. Паскал Бонифас: Турция може да издигне ЕС като глобална сила в света, поради младото си и енергично население и поради геостратегическото си положение. Бернард Гета: Сто години една империя, която стана държава , чука на вратата на ЕС. Не съм сигурен доколко си даваме

58 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

сметка, че Европа може да „влезе“ в Турция едва тогава, когато Турция я повика. Сега Европа обаче казва „НЕ“! Саркози и Меркел са категорични и честни поне, за разлика от повечето защитници на идеята, Турция да не бъде приемана. Логично е, че Турция разви други партньорства. Тя ни каза „Вие ни интересувате все по-малко“ – това е отговор на отхвърления влюбен. ЕС казва „НЕ“ на Турция, защото се страхува от всичко и от всички. ЕС е управляван от страха. Ние сме създали обединение със сложна структура, което винаги закъснява с реакциите. В този смисъл разширяване или нова голяма инициатива ни плаши. Ние се страхуваме от глобализацията, която намалява присъствието ни в света, понижава икономическата ни тежест. Ние се затваряме в ЕС. ЕС и Русия, а добавена и Турция – това ни обърква. Хорст Мар: М. Йълмаз демонстрира разочарованието на Турция от ЕС. 640 години съществува Отоманската империя, много повече от Римската и Германската, единствено отстъпвайки на Византийската. ЕС ще спечели в няколко посоки, присъединявайки Турция – геополитическа позиция, произтичаща от връзките й с Балканите, Кавказ и Средния Изток, както и посредник между Европа и ислямския свят. Турция има образован икономически елит и обучена средна класа. Тя може да обедини ислям и капитализъм в умерен модел и да се превърне в пример за страните от Средния Изток. ЕС говори за присъединяване след 10-15 г . Днес в Европа няма силни правителства, които да са достатъчно смели, за да подкрепят членството на Турция. Хол Гарднър (Американски университет в Париж): За да доближим Турция до ЕС ни е необходима нова архитектура на сигурността. Една от тях е въвеждане на „асоциирано членство“ в ЕС за Турция, Русия и Украйна. Леонидас Христандопулос (Генерален секретар на BSECO): ЕС не е религиозен клуб, а политическа и икономическа организация. Никъде в документите на ЕС не се коментират религиозни въпроси. Не е състоятелно предложението за „асоциирано членство“. Или си вътре в ЕС или си вън. Случаят „Турция“ очевидно и все по-осезаемо се превръща в един от „парещите кестени“ за ЕС. Рано или късно на европейците ще се наложи да се произнесат. Смело, категорично и окончателно. Дано да не е прекалено късно.

Автор: avangardi Категория: Изкуство Прочетен: 1467510 Постинги: 1509 Коментари: 7426

НАТЮРМОРТИ С ГРОЗДЕ

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 59

Автор: jwk Категория: Забавление Прочетен: 30378 Постинги: 25 Коментари: 147

Автор: kalycha Категория: Поезия Прочетен: 5065 Постинги: 32 Коментари: 267

ЧАСОВНИК ЗА ВСИЧКИ СЪБИТИЯ Отдавна си моят часовник за всички събития. Гласът ти отмерва съдбата ми - час подир час. В очите ти виждам минути от нежни разкрития. В ръцете - секунди. И мигове, само за нас. Безумно харесвам неспирното твое тиктакане. Стрелките, които се гонят и сливат в нощта. При други животът е бързане. В теб е очакване на всички добри и едва доловими неща. Късмет ли ми беше душата ти? Търсена антика? Или хронограф - да ориса привременно мен? За моя роман - да си синя, крайбрежна романтика и цъкащо чудо в следите на ден подир ден. Да нямаш пружина, която да иска навиване... Красив механизъм - сърцето, което струи. Отдавна си моят часовник. За трепет и сливане. А времето в твоите кръгове - вечност брои... (От „Жълтици в дъбовата ракла“)

60 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

След Ирак Американец съм. Може би това е достатъчно. Всички останали нации ни ненавиждат. Само политици и лица, които буквално купуваме клонят към нас. И пак ни мразят. Най-силните и влиятелни държави винаги са били мразени. Нищо, че Русия и Китай могат да ни отнесат когато си поискат. За пред широката общественост ние сме приятели с по-горе изброените. Такова лицемерие има само по висшите етажи. Обаче тихо и спокойно се води война на живот и смърт между всички и за всичко. Това спокойствие трудно се подържа. Някой да си изтърве нервите и... Както е в психиатрията – усмирителна риза. Продължи ли да упорства и да влияе зле на бизнеса начини за всичко има. Компромат. За тежките случаи - злополука. Катастрофа със самолет или кола. Ако го избие на инат – уреждаме самоубийство. Аз съм военен. Може би това е достатъчно за нормалните хора. Имам предвид да ме намразят. За останалите заблудени мъжки момчета... Пожелавам ви да ви стрелнат в крака с един от специалните куршуми, които те оставят инвалид за цял живот. Има ги, тези момчета, много са. Бъдещи пияници или наркомани, машини за рев, насиращи се след сериозна рана, психично осакатени, а понякога и всичко изброено накуп. Заради глупост изплащат данък Ад до края на живота си. Гледали неизброимо количество военни филми и тръгнали да се бият. Хубавото е, че им слагат в храната разни хапченца за пример в безстрашието и все пак да вършат там нещо. Аз бях един от тях. В Сърбия бе моето ‘бойно кръщение’. Надъхан за битка, която така и не се осъществи. Просто гледах тази нация и подражавах на останалите. Крещях на обикновени хора, заплашвах ги с ярост в очите, а те плачеха пред мен за да се чувствам аз велик и силен. Мъже, по-яки и големи от мен плачеха като деца, а аз не познавах милост. С автомат М16 се разпореждах без да осъзнавам, че издавам глупави команди и всъщност нищо полезно не правя. Имаше случаи на непровокирана стрелба. Никоя медия не отрази подобно нещо. От военното командване решиха да ме оставят в Сърбия да трупам опит като миротворец. Три години след това ме върнаха в САЩ.

Вече бях друг човек. В мен се загнезди една неприятна мисъл. Не бях все още сигурен, но след атаката и падането на двете кули се оформи едно ново изречение, което си повтарях. ‘Моята държава е терорист номер едно в света’. Вече не бях горд американец. Всичко се доказа когато ни пратиха в Афганистан. Не можех да проумея как толкова бедна и окаяна държава може да планира толкова мащабна атака. Ще спестя на естетите мизерията на която станах свидетел. Та те бяха все още в Средновековието. Само автоматите им бяха от нашата епоха. Хвърлиха ни във война без всякаква цел и кауза. Гледах по-младите от мен и виждах себе си в своята младост, но тук бе различно. Отприщи се такъв Ад какъвто не бях и подозирал, че съществува. Помня думите на майка си:’Ако станеш военен ще обиколиш цял свят и ще се махнеш от този скучен щат.’ Защо по дяволите я послушах? Маями бе по-близо. Париж... Рим... Съвсем не ми приличаше на туристическа обиколка. По-скоро на някакъв странен сън. Сякаш бях на друга планета. Или както е във филмите се бях качил на машина на времето. Истински започнах да се притеснявам за психическото си здраве. Можех само да убивам. Зареждам автомата – стрелям. Зареждам автомата – стрелям. А навсякъде кръв, деца без ляв или десен крайник. Никой от възрастните не желаеше да проверява за мини и изпращаха децата. Възрастните стреляха, а децата проверяваха за мини и бяха научени да ги обезвреждат. След като ‘овладяхме’ за пред обществото ситуацията започнаха забавленията. Стреляхме навсякъде и без повод. Вече бях машина. Също като в ‘Терминатор 2’ желаех да ме убият. И тогава дойде спасението. Нова война. Вероятно щеше да бъде още по-изпълнено с кръв. Някой трябваше да ме убие. Молбата ми за прехвърляне бе одобрена. Ирак... След въздушните атаки започна десанта. Моята задача като морски пехотинец. Използвахме какви ли не оръжия. Това което направихме нямаше нищо общо с приетите закони на ООН. Действахме като терористи без нито едно спазено правило. След Ирак... Аз съм терорист. Може би това е достатъчно за да ме намразите.

Автор: compassion Категория: Тя и той Прочетен: 120936 Постинги: 73 Коментари: 2986

Маските и ролите на Егото Децата играят на майки и бащи, на войници, на полицаи и бандити, на принцове и принцеси. Обичат да се гримират и обличат в специални костюми, слагат си маски и се вживяват в различните роли. Но само децата ли играят? Забравяме ли за ролите като станем възрастни? Изобщо не! Играем и още как, а игрите на възрастните са много жестоки. Но защо? Лицемерни ли сме? Е, какво сега, ще попитате: „Няма ли искрени хора, които винаги да са себе си, открити и честни? Съжалявам, че ще ви разочаровам, но отговорът е „НЕ!” Знам, че поне половината от вас направо ще ми се обидят, а другите ще се ухилят: „Хе, хе, най-после ще си признае нашата състрадателна приятелка и ще си свали маската.” Но да видим как точно стоят нещата. Помните постингите ми за стратегиите на Егото, нали? Там се убедихме, че още в първите дни от съществуването си човек е под влиянието на различни негативни фактори и както физическото тяло има специални защитни системи, така и психиката е защитена чрез стратегиите и ролите на Егото, т.е. ролите са сорт инструменти за осъществяване на стратегиите на практика. Имам лоша и добра новина. Лошата е, че за съжаление този процес се осъществява без нашето съзнателно участие (почти автоматично), но добрата новина е, че ако ние сме осведомени за методите и инструментите на Егото, ще сме в състояние да разпознаем неговия глас и неговите подтици и да им се противопоставим, т.е. да вземем своя живот в собствените си ръце и сами да го управляваме. Можем да се сравним с шофьори, които стоят в колата (живота си) и с вдигнати ръце и крака само крещят от страх, виждайки как колата им се носи лудо към пропастта. Не е ли по-разумно да се научим да шофираме и умело да насочваме колата си в посоката, която сами сме избрали? Истината е, че

повечето от нас са се понаучили някак да шофират, но почти не помнят правилника за движение, пренебрегват знаците по пътищата, а червената светлина на светофара изобщо не ги впечатлява, правят се на велики, а като се блъснат псуват, ближат рани и обвиняват другите. Е, те в това последното сме най-добри. И в същност това е първата и най-любима роля на Егото: да критикува и обвинява. То си слага маската на загрижения родител (покровител, учител, спасител, помощник) и денонощно ни бомбардирва с критикарския си тон (щото често не е важно какво казваш, а КАК го казваш). Та значи Егото от най-ранна възраст вдига пръст и назидава, съди, порицава, обижда и хули (разбирай, за да ни предпази от грешки и от критиката на света), а ние се свиваме и се срамуваме, плачем и се терзаем. Сами му даваме право и се съгласяваме, че да, никак не сме добри и почтенни, не сме достатъчно възпитани, достатъчно умни, достатъчно красиви, достатъчно талантливи.... абе не сме самодостатъчни. Слаби сме и зависими от другите и се страхуваме дори да си признаем истината. Ама, я чакайте! Коя ИСТИНА? Коя е ВАШАТА истина? Амииии ... знам ли? Точно така! Не знаете кои сте! Първото ви задължение е да се опознаете и обикнете като уникални същества. Забравете за вечната книга, в която ви се втълпява, че сте грешници по рождение. НЕ! Не сте грешни! Вие сте светлина, дух, дошъл в материално тяло, за да се обогати с човешки опит. Велико е да си човек, дарен с разум, чувства, емоции, творчески способности и потенциал за растеж. Ти си ЧОВЕК, роден от любов и за любов, онзи вечен копнеж за сливане, защото ние всъщност сме били ЕДНО и пак ще станем.... Ние носим спомена на капката за океана ... трябва само да се събудим от съня и илюзията, в която живеем.

Автор: inamay Категория: Лични дневници Прочетен: 167144 Постинги: 526 Коментари: 4035

Време е... Време е. За всеки миг, забравен в шала. За пръстите, докосвали едва цвета в илиците на ризата. В писмата за дъжда. В цветята от градината, с напразната мечта да са букет. Време е. За капките, пресекли пътя на златната река от дълги фарове. Време е. Да си отрежем светлина от всяка сбъдната дъга, описала момент в живота на махалото. Време е. Да споделим с очи секунди в залез. В прозореца отвън да скъсаме афишите за дъжд. И да отключим в себе си вратата, с ключа, останал под изплаканата изтривалка на душата. Време е. Да скрием миналото в снимките и да го отразим в сега. Не е достатъчен часовник. Само. А трябва и ръка. Която да го пренесе. И затова... е време...

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 61

Автор: cvetnica Категория: Други Прочетен: 87115 Постинги: 121 Коментари: 2255

Киото Никога не казвайте красиво, преди да сте видели столицата на столиците на имперска Япония! Киото е друг свят на космическите скорости, трафик на няколко нива, влаковете Шинкансен, дълбоките поклони, уникална архитектура, екзотика и... романтика! Киото е душата и сърцето на Япония! Градът символ на древни традиции и култура, на чаената церемония и гейшите и най-изкусните занаятчии! Изумителна комбинация от бляскаво съвремие и феноменални исторически ценности вплетени невероятно! Единственият град пощаден от бомбандировки през войната. Искате ли да погледнете отвъд светлината?! Искате ли да чуете тишината?! Ако сте в състояние да съзерцавате една деликатност, съблечете европейската си дреха и да се разходим бавно през единадесетте века история в столицата на мира и спокойствието с атмосфера на топлина и уют! Затаете дъх и вижте плисналата се, омагьосваща красота! Четвърто поколение машини – 475 км/ч. с перфектна чистота и удобство

62 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

Добре дошли! (винаги проявявай вежливост към всички)

Мимолетната красота на цъфналата вишна като алюзия за собствената ни ефимерност

Императорският дворец с градините си ни връща към времето на власт и имперски блясък

Ваби и саби - наблюдавам, любувам се, съзерцавам...

Градът сякаш е останал извън времето...

Нашият живот е като цвете, кой знае кога ще опадат листата му

Тук няма да те оставят в беда

Машия - традиционни японски къщи

Сребърният дворец

Малките занаятчийски улички

Всичко е много вкусно Думите губят значение, нали?

Кисело мляко - липсва ли ви? Ето! Кокетните магазинчета...

На всеки ъгъл те чака един „учебник“ по архитектура

Шинтоиска порта на щастието – минете и вие...

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg 63

Градината на Буда

Ваятели на красота

Аз вече зная удовлетворението - великодушни в сърцата си и освободени от страсти

Сън или реалност?!

Хубост и вечно спокойствие

Мацугаки - водна преграда В страната на вълшебствата ли?! Почитат камъка с неговата непреходност, твърдост и сила...

Златният храм, отразен във водите на езерото се слива в хармонично цяло

Нереални пейзажи... Виждат се само 14 камъка, един остава скрит, както душевността на японеца

Хиранива - плоска градина Нееееееее, достъпни и съблазнителни, но достойни за филигранния рисунък на художника-калиграф!

Япония те променя веднъж и завинаги с тънкото си чувство за хармония и красота! Опаковайте багажа! С превелико удоволствие разказах за Вас!

64 СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

r u myrayk

s p arotok

t o mcat

p uk

r u slanchipev

s p asunger

toross

p ulsar

s ahaj

lili ms

m ihala

ninaantonova

liulina

m ikino

n kf

l oran

m irogankov

n o stalgia

l u bima

m itternacht

o dette

q bylkovcvqt

s a hajayoga

s tasja

totoni

l u b opitstvo

m kalpakchiew

o li mpiq

radalia

s a muraj

s tela50

t ra nsver

l u nar

m magy

p ro stomaria74

ontheroadwithtv

ra ders

s a ntiment

s ti x

s treetsmart

l u pcobocvarov

m olinesia

o rinavi

ra ykov

s a rtorium

lzl

m onarchist

p alisandar

r a ylight

s e n sation

m aca17

m utiralibulgari

p a n azea

r e clamo

s et

m ag marieta

n a d ezda

p aps

reffina

s ever

m akont

n adita

p arasol

r e p orter

s ilveto82

ri 4ivul

sinay

m a mas

n a rodniprotesti

p e gas08

m arsi13

n atali60

p etdoshkov

r i g htintwo

m artito

n ellka

p etyotsekov

n e ptunche

p ipero

w inetours

w izardsblog

t urboi4

w o nder

s t u dopor

u r b anjoga

x s a pience856

s unflower

v a ler1961

x x xx

t a istvena

t a nyarisemova

v aliordanov

va nex

y a kollakani

yanichka92

s i sithebest

temenuga

v e ninski

z a b avnata

rj eleva

s k ribezium

t e m plar

v eselaj

z a brava

r o sepear

slavei

t e ra

v iarkata

zabylgarite

s mani

tiia

v ictoria

z alashopov

s milodont

t ili

v i etnamka

z a prehoda

p latttonnn

rosidi

m eteff

n g c7293

p l o udinperper

r o ssizoran

m eto76

n i kita6864

p oryazov37

p riqtel12

w illa

y uliya2006

n eslanchice

n i kolaigatzev

t svetankov

v s elena

v a nya70

m ellina

m iaa

t ot kaivanovaa

v m ir

t ea chme

l

m egan503

s tarwoman

vladimiryosifov

r r a fi

s n ejkata

tini4

r u mst

s owhat

to mas

v ihrogonka

vilit0

z aw12929

z e ifod

borsaprincesa@abv.bg