*** Обхваща ме във свойте длани на вечерта шумящият поток; избликват в мен безброй фонтани, тече във тялото ми ток. Да, аз съм струна на китара, потрепваща сред цвят зелен, във свойта музика събрала зората на изгряващ ден. И слънцето съм аз, дори звездите, пръстта, цветята, необятността; напролет хвъркам със пчелите, а есен съм отлитащи ята. Бълбукам с горските потоци, бушувам с океани и реки – аз добродетели съм и пороци – Вселената във мен гори!
— 132 —