ТИГЪРЧЕТО СПАС И МЮЛЮ
АННАЕЛ
ТИГЪРЧЕТО СПАС И МЮЛЮ
T H REE A C ORNS P UBLI SHI NG Adelaide, 2011
На следващата страница ще намерите началото на едно от вълшебните пътешествия на двама стари приятели - Тигърчето Спас и Мюлю. От описанието на техните приключения бликат жизнерадост и бодрост; те завладяват читателя със своята простота и увлеактелност. Непрекъснато нещо се случва, изпълнени с доброжелателност към всекиго, героите опознават света, активно действат, радват се и пеят, намират нови приятели, помагат на изпадналия в беда и се учат да разбират езика на Звездните Лица. Разказани от един художник с детско сърце и странно име, тези истински приключения за деца крият интересни идеи, които могат да обогатят и по-възрастния читател. Те трябва да бъдат прочетени повече от един път, за да се стигне до тази “сладка орехова ядка” скрита в костеливата черупка на кориците на тази книга. Three Acorns Publishing
***
Тази малка книжка е една въздишка от Невидимия свят, дето всеки е богат на дела прекрасни, мисли, чувства ясни; дето Слънце вечно свети и живеят Боговете. Copyright © Аннаел (Анелия Павлова), 2011 Всички права запазени www.annael.com ISBN 978-0-9871805-0-6
1. Един слънчев пролетен ден мама Кокошка заедно с цяла гвардия малки жълти пиленца, които се бяха излюпили преди няколко дни, тръгна на разходка по пътя, който водеше към реката. Пътят беше прашен и тя реши да измени малко посоката, за да не се напрашат нежните пухкави крилца на нейните любими дечица. Тъкмо когато се готвеха да преминат през ливадата с маргаритките, тя видя една голяма гъба, чиято шапка, цялата изпъстрена с червени точици, надничаше иззад листата на репея. “Каква грамадна гъба!” – помисли мама Кокошка впечатлена и любопитно се приближи. Малките жълтурковци се наредиха зад майка си в дълга пухкава, писукаща редичка и също толкова любопитно надничаха едно през друго. ––Хей – извика изненадано мама Кокошка, – тук има вратичка! Това е гъба-къща! – важно заключи тя. Много предпазливо, след този така направен извод, тя почука и от вътре се чу припрян говор, нещо се размърда зад дупчицата-прозорец и като че една светлинка пробягна, светна и изгасна, после светна пак и така остана, 3
осветявайки вътрешността на тази чудна гъба-къща. ––Кой живее тук? – настойчиво изкудкудяка мама Кокошка. ––Аз, Тигърчето Спас и Мюлю – прозвънна тихо едно тънко гласче. ––Добре ли чух?! Тигърче!! – ужасено изкряка кокошката и всички пиленца потънаха сред крилете със светкавична бързина. – Бягайте, бягайте... кудкудяяяк! – викаше тя втурвайки се към реката, досущ като комета от перушина с опашка от жълти писукащи пиленца. – В гъбата-къща живее тигър! – с треперещ глас поясняваше мама Кокошка на всички, които я срещаха... От гъбата се показаха главите на две миниатюрни човечета; едното беше облечено със светлозелена дрешка, а другото имаше шарено костюмче, прилично на плюшено тигърче. И двете бяха с много озадачени лица и се споглеждаха изненадано. ––Кой беше това, Мюлю? – първо зададе въпрос Тигърчето Спас. ––Аз мисля сега – каза Мюлю сериозно, – опитвам се да разбера... да не би да е дошъл северният вятър... О, не, не, трябва да е южният вятър... а, не, може би все пак това беше източният вятър... ––Мюлю – прошепна Тигърчето, – ти си толкова мъдър и знаеш толкова много неща! ––Определено един от тези ветрове трябва да е почукал на вратата на нашата къщичка, за да ни каже “добре дошли!”. Колко жалко, че не бяхме достатъчно бързи, за да го поканим да ни погостува... Ах, може би са били всички те заедно? – радостно извика малкото човече в зелена дрешка. Тигърчето Спас погледна не без възхищение своя приятел и предложи: ––Хайде да отидем и ние към реката, може би там ще намерим вятъра, за който ти говориш! ––О, не – каза Мюлю, – не сега, може би някой друг път; пък и вятърът никога не стои на едно място, той е в постоянно движение. ––Наистина, така трябва да е, ние няма да можем никога да настигнем вятъра – потвърди Тигърчето и се усмихна. 4
Двете човечета се прибраха в малката си къщичка и след около минута от там се чу сладка песен, която започваше така: Песнички си пея и добре живея, трули-дули-дули, дули-дули-дули...
2. Беше тиха лятна нощ и двете човечета седяха пред своята гъбакъща разговаряйки тихо. Тигърчето Спас погледна към небето и промълви: ––Мюлю, виж каква красива синя звезда! Мюлю повдигна очите си и каза: ––Да-а, всъщност аз виждам не звезда, а едно красиво лице. ––Лице! – извика Тигърчето Спас и подскочи от изненада. ––Да – каза Мюлю, – едно много красиво лице. Струва ми се, че ако само протегна ръка, мога да го докосна. ––Наистина ли! – извика Тигърчето. – Ето, аз протягам ръка и … В този миг малка светулка кацна на дланта му и пръсна меката си жълта светлина. В храстите до тях се чу слабо шумолене и от там изскочи едно малко, снежно бяло Зайче, което застана пред тях и повдигна пухкавите си лапички като за поздрав. Двете човечета радостно извикаха: ––Хей, заповядай, седни с нас. ––Ние тъкмо наблюдавахме небето – каза Мюлю. ––Там има красиви блестящи лица – добави Тигърчето Спас. 5
Зайчето отправи поглед към небето и каза: ––Разбира се, това са Звездните Ангели; всички знаят, че те имат много красиви лица. Освен това те танцуват и пеят чудни песни! Мюлю прегърна развълнувано Зайчето, а Тигърчето предложи да донесе от кухнята малко пресен сок от ябълкови листа, също и други лакомства. Но Зайчето отказа: ––О, не, аз трябва да бързам, имам неотложни дела. Благодаря за гостоприемството! ––Може би ще пожелаеш да вземеш със себе си тази малка звезда? – попита Тигърчето и протегна ръката си, върху чиято длан беше заспала сладко малката светулка. ––О, не, не – припряно каза Зайчето, – аз никога не вземам спътници със себе си, защото тичам много бързо и не искам никой да ме бави. Всъщност това е малка светулка, а не звезда – прибави то. ––Жалко – каза Тигърчето, – защото тази звезда-светулка е много красива. ––Това не е звезда, мили Спасчо – каза Мюлю и като взе внимателно заспалата светулка, също така внимателно я постави върху тревата. Тя се събуди и отлетя. ––Аз също трябва да си вървя – каза Зайчето, – но преди това ще ви изпея моята малка песничка, която сам съчиних. ––Чудесно! – извикаха в един глас двете човечета. Зайчето се поклони, разпери двете си бели лапички и запя: Аз съм бяло Зайче, много ви обичам, дай да ви целуна, мляс, мляс, мляс!
––О-о-о, каква прекрасна песен! – отново в един глас извикаха 6
двете човечета. – Ние също те обичаме. Тримата се разцелуваха и Зайчето бързо се скри в сенките на храстите. Мюлю и Тигърчето се прибраха в къщичката си и не след дълго светлинката в прозорчето изчезна. Звездните лица танцуваха и се усмихваха над заспалата земя, а невидим хор пееше тихо: “Много ви обичам, много ви обичам, много ви обичам...”
3. На сутринта, когато станаха от сън, Мюлю и Тигърчето Спас решиха да тръгнат на малко пътешествие. Те приготвиха своите ранички от свежи черничеви листа и клонки; Тигърчето изпече милинки и палачинки с ягодово сладко, а Мюлю почисти своя стар велосипед, който стоеше почти забравен зад къщичката и ето, пътят се откри пред тях. Това беше същият път, по който преди ден се беше втурнала изплашената мама Кокошка. Той водеше към реката и извиваше край ливадите и овощните градини. Денят надничаше измежду светлите облаци, а небето беше с кристално-син цвят. В далечината реката пълзеше бавно и в спокойните води се оглеждаха стари върби. Когато наближиха брега, високите треви скриха тази гледка и сякаш плътна зелена гора се изпречи пред тях. ––Мюлю, може би е време да тръгнем пеш? – попита Тигърчето. То не вземаше нито едно решение без да се посъветва и без одобрението на Мюлю, защото той беше признат мъдрец. Мюлю се замисли за миг и каза: ––Да-а, май ще ни се наложи да походим малко. Но не зная какво може да ни се случи в тази гора, трябва да помисля, тогава ще имам отговор. Те слязоха от велосипеда, поставиха на земята раничките и седнаха до тях. Тигърчето Спас извади съда с милинките и палачинките и ги постави върху чиста кърпа. Мюлю погледна към вкусните топли палачинки и каза: 8
––Може би ако хапна, ще имам повече и по-добри идеи за нашето пътешествие. ––Разбира се – радостно закима с глава неговият верен спътник. И двамата бяха порядъчно изгладнели, а лакомствата на Тигърчето ухаеха доста привлекателно. Хапнаха, пийнаха и им се доспа, но Мюлю беше предпазлив, стана, огледа мястото и реши, че е по-добре да продължат по една много тясна пътечка, която той се надяваше да ги изведе на реката. Тръгнаха тананикайки си песента, която бялото Зайче им изпя. ––Хей, кой иска да ме целуне? – извика някой откъм гъстите треви. Двете човечета впериха изненадани погледи в посока на гласа. Пред тях застана един Паун с пъстра опашка и царствена коронка на главата. ––Не заслужавам ли да бъда целунат? – попита той, разпервайки още повече красивата си опашка. Човечетата мълчаха и стояха като вцепенени, по-скоро от изненада, отколкото от страх. ––Е, кажете – настоя Паунът, – аз чух вашата песен и реших, че я пеете за мен! ––О, не – каза Тигърчето, – това е песента на бялото Зайче. ––Жалко – разочаровано въздъхна Паунът, – пък аз си помислих... ––Нищо, какво от това – извика Тигърчето, – винаги можем да станем приятели, нали, Мюлю! Мюлю кимна добродушно и тримата се прегърнаха и разцелуваха. Паунът, който беше много доволен, каза: ––Всъщност, аз не ви попитах кои сте и накъде сте се запътили? И мога ли да ви бъда полезен? ––Благодарим ти! – каза Мюлю, а Тигърчето добави: ––Това сме ние – аз, Тигърчето Спас и Мюлю. Те разказаха на Пауна за своята гъба къщичка и за посещението на вятъра, също за Звездните Лица и как бяха научили песента на бялото Зайче. 9
––Какъв пълноценен живот – извика Паунът крайно впечатлен, – бих искал да имам и аз такъв, но дори не бих могъл да мечтая за това... ––Няма нищо – казаха в един глас двете човечета. – Винаги можеш да дойдеш с нас. ––О, не – каза Паунът, – аз имам своя живот тук, край реката, и така ми е дадено, да показвам на всички своята красива опашка... това е така важно за мен! ––Разбира се, разбира се – едновременно заклатиха глави двете човечета, – това е важно за теб. Те продължиха своя път, придружени от добронамерения си нов приятел, докато стигнаха неусетно до брега, където сърдечно се разделиха с Пауна и всеки тръгна по своите дела.
4. ––Какво ще правим сега, Мюлю? – попита Тигърчето, поглеждайки към човечето със зелена дрешка. Мюлю както винаги беше много предпазлив и размишляваше усилено, така че другото човече трябваше търпеливо да изчака отговора. Беше тихо, само птичките прехвъркваха весело над тях и им хвърляха по един забързан поглед. ––Ще трябва да намерим лодка – каза накрая Мюлю, – иначе не ще можем да продължим нашето пътешествие. ––Лодка? – Тигърчето се огледа, наоколо нямаше никаква лодка. ––Ще приспособим ето това прекрасно цвете – Мюлю придърпа листото на една обрулена от близкия храст камелия. Цветето все още беше запазило своята нежна красота, макар че първите признаци на увяхването бяха нарисували няколко ръждиви петна по безупречно чистите розови листенца. С общи усилия двамата задърпаха цветето, като преди това успяха да метнат двете ранички и велосипеда във вътрешността на камелията. Мюлю съблече своята ярко-зелена 10
дрешка и я завърза за тичинките като знаме. Когато стигнаха до водата, те бързо скочиха в своята импровизирана лодка и хайде, потеглиха пълен напред по течението на реката. ––Уррра-а-а! – извика въодушевено Тигърчето, а Мюлю, който обикновено запазваше присъствие на духа, не успя да скрие радостта си и се засмя. Двете човечета бяха така доволни от себе си и успешното намиране на “лодка”, че не можеха да спрат да се усмихват и отново запяха своята чудна песничка: Песнички си пея и добре живея, трули-дули-дули... “Дули-дули-дули” – завърши някой пеейки заедно с тях. ––Ха, кой е тук? – извикаха и двамата отново в един глас. ––Много ми хареса вашата песничка... – иззад едно от розовите листенца се подаде главата на една Мравка. – Кои сте вие? – попита тя дружелюбно. ––Това сме ние – аз, Тигърчето Спас и Мюлю – отговори човечето с тигровата дрешка. ––Значи – каза Мравката, – ти минаваш за Тигър, така ли? – и се разсмя весело. ––Е, не точно – отговори Тигърчето и на свой ред попита: – А ти как попадна тук? ––О-о – каза Мравката, – това цвете е моята временна къща. Бях заспала дълбоко, когато сте пристигнали и никак не съм ви усетила, а когато се събудих, що да видя – реката тече и аз плувам по нея. ––Ако ни разрешиш, при това положение – каза Мюлю – бихме били много благодарни да попътуваме малко в твоята къща, а след това ти ще можеш винаги да се завърнеш с нас при храста с камелиите. ––Разбира се! – извика Мравката. – Aз много обичам да пътувам. 12
Освен това аз имам голямо семейство и доста братовчеди, които живеят в мравчовия град, който се намира точно до един от големите речни камъни... хей, там – посочи тя и двете човечета успяха да зърнат в далечината огромен мравуняк, който се издигаше като купа сено точно в края на един от речните завои. – Имате ли желание да ги посетим? – попита Мравката. Тигърчето погледна Мюлю, а той, както знаем, никога не можеше да даде отговор веднага. ––Може би ще бъде интересно – замислено каза той, придърпвайки зелената си шапчица към челото, – никога не сме посещавали мравчов град... ––Нека да отидем, Мюлю – развълнува се Тигърчето, – колко ли нови неща ще научим! ––Е, добре, хайде да отидем – съгласи се Мюлю. Идеята наистина беше привлекателна. Мравката се зарадва, грабна една паднала сламка и бързо загреба в посока към мравуняка. Когато пристигнаха, безброй мравки ги посрещнаха и двете човечета се почувстваха почти като принцове – толкова много внимание и почести им бяха отдадени.
5. В мравчовия град Тигърчето Спас и Мюлю престояха няколко дни, изпълнени с много и най-разнообразни срещи и приключения. Те бяха толкова много и толкова интересни, че ще бъде необходимо да се напише една цяла книга за тях! Една от тези случки, обаче, заслужава да бъде описана сега. Когато се разхождаха, придружени от няколко мравки, из дългите коридори на мравчовия град, които, както всички знаят, се намират под земята, те видяха ярка светлина. Тя идваше от една пукнатина в тавана. Внезапно се чу шум, сякаш от пляскане на криле. Двете човечета бързо изтичаха напред и погледнаха нагоре към светлината. Там, между земните пластове, 14
те видяха как една пъстра Пеперудка се бореше да се освободи от нишките на голяма паяжина. Паякът, който се криеше зад една буца пръст, бавно се приближаваше към горката Пеперудка. ––Бързо, Мюлю! – извика Тигърчето. Мюлю и Тигърчето Спас се хвърлиха едновременно към паяжината, разкъсвайки тънките лепливи нишки. Пеперудката литна нагоре и разочарованият Паяк ги погледна укоризнено: ––Как не ви е срам – каза с дебел глас той, – това беше моят улов! Тя беше моя! ––Слушай – каза Мюлю, – разбирам те, но трябва да станеш вегетарианец! Не е хубаво да се убива! ––Ти си нравоучителен – промърмори недоволно Паякът, – аз това съм научил от моя баща, а той пък, от своя баща. Нямам никакво намерение да сменям своя нрав – завърши той нацупено. ––Е, това си е твой избор – добави Тигърчето, – ние наистина те разбираме. Обаче един ден все пак ще трябва да се промениш! Мърморейки недоверчиво, Паякът се отдалечи и потъна в сянката на своето скривалище. Ах, колко сърдит беше той! Мюлю, Тигърчето Спас и техните придружители, които бяха мълчаливи свидетели на сцената с Паяка, продължиха своята разходка и скоро стигнаха до изхода на мравчовия град. ––За нас е вече време да си вървим – каза Мюлю. ––Да, така е – добави Тигърчето. ––Много ни беше приятно с вас! – любезно се отзоваха мравките. ––Аз ще дойда с вас, нали може? – попита тяхната стара приятелка – Мравката от камелиевия храст. ––Разбира се! – извикаха в един глас двете човечета. След многобройни церемонии по прощаването с мравките от мравчовия град, най-после тримата приятели се качиха в своята лодка и отново потеглиха, този път срещу течението на реката, завръщайки се у дома. Вятърът беше твърде силен и Мравката въртеше с голямо усилие 15
сламката, за да обърне лодката в желаната посока. Една пъстра крилата фигурка се захвана за тичинките на лодката и тя се задвижи със светкавична бързина. ––О-о-о! – извикаха и тримата с изненада и възторг. Тази фигурка беше пъстрата Пеперудка, която Мюлю и Тигърчето Спас успяха да спасят от пипалата на Паяка. ––Благодаря ви, приятели! – извика силно тя. – Благодаря ви, че спасихте живота ми! ––Няма нищо – скромно каза Мюлю. ––Няма нищо – повтори Тигърчето, а Мравката се усмихна и каза: ––Eла при нас, лодката вече се движи сама. Пъстрата Пеперудка кацна върху листенцата на камелията, които вече бяха доста покафенели и увяхнали. ––Много се радвам да се запозная с всички вас – каза тихо тя. ––И на нас също ни е много приятно – каза Мюлю. ––Колко си красива! – прехласнато я гледаше Тигърчето. ––А кои сте вие? И откъде идвате? – попита Пеперудката. ––Това сме – аз, Тигърчето Спас и Мюлю, също нашата приятелка Мравката от камелиите. А идваме хе-ей от там – той посочи края на хоризонта, където реката извиваше покрай овощните градини. ––Значи, от далече – каза Пеперудката. ––Ами да – потвърди Тигърчето, – сега се завръщаме у дома. А ти откъде си? – на свой ред попитаха двете човечета. ––Ах, аз бях един малък червей, който гризеше листа. Но дойде пролетта и ми пораснаха криле! Аз бях много щастлива! Но моята майка ми каза, че трябва да се уча, не само да летя от цвят на цвят, но и как да се предпазвам от опасностите на света. Тя ми каза да събирам мъдрост, ала аз бях малко мързелива и ето, че един ден попаднах в онази паяжина, дето е близо до мравчовия град. ––Трябвало е да се поучиш от нас – обади се най-накрая и Мравката. – Ние сме много работливи и така успяваме да се справим с трудностите на живота. 16
––Ти си права – каза Пеперудката, – но понякога има нужда да изпаднеш в беда и чак тогава научаваш онези истини, които иначе не си забелязвал, или просто си пренебрегвал. ––Това е абсолютно вярно! – извика Мюлю. ––Да, да, абсолютно вярно – повтори като ехо Тигърчето. Свечеряваше се, денят бавно гаснеше зад тревите покрай брега. ––Ще трябва да спрем някъде и утре ще продължим – каза Мравката. Те завързаха лодката за един голям трън и излязоха на брега. Пеперудката трепна с крилцата си и каза: ––Сбогом! Аз трябва да вървя. Двете човечета и Мравката махнаха и тя щастливо отлетя. Тигърчето гледаше след нея с тъга. ––Тя беше толкова красива! Дали ще я видя някога пак... – после се обърна към своите приятели и запя: Щом сутрин се събудя от слънцето огрян, аз виждам пеперуда, превърната във блян; безкрайно е красива и жива, жива, жива... ––Браво, Спасчо! – радостно извика Мюлю. ––Това е една прелестна малка песен – каза Мравката. – Как я изпя така просто и съвсем без да се трудиш? – тя мислеше, че за всичко има нужда да се положи огромен труд. ––Това се нарича “дарба” – поясни важно Мюлю. – Не винаги е нужно да се полагат усилия. Има песни, които Звездните Лица изпращат на хората и те са истнските и достойни за слушане песни. ––А кои са тези Звездни Лица... за пръв път чувам... – попита Мравката. ––Ах, те са Звздните Ангели, които живеят на Небето. Не всеки 18
може да ги види... да, те са невидими, но са много красиви и излъчват светлина и доброта! ––Ето, че научих и аз нещо ново – каза Мравката замислено. ––Хубаво е, че приемаш новите за теб неща, а не както Паяка... – отново взе думата Мюлю. – Понеже всичко се мени, иска се гъвкавост. Тигърчето не можа да сдържи блестящият си от възторг поглед и извика: ––Не е ли мъдрец нашият Мюлю, а! ––Да, това е така – все така замислено каза Мравката. Съвсем притъмня и тримата приятели трябваше да положат изморените си глави на земята, за да поспят. Очакваше ги дълъг ден по реката и имаха нужда от почивка. ––Лека нощ – промълви Тигърчето. ––Хр-р-р - хъррр – беше отговорът. Луната се усмихваше над тях и сребърни листенца падаха от нейните устни. Това бяха онези истински, прекрасни песни, които Звездните Лица така щедро изпращаха към земята...
6. Слънцето грееше ярко и лъчите му осветяваха нашите малки приятели, които бяха почти готови да тръгнат отново на път. Да-а, те бяха “почти” готови... За беда импровизираната лодка се беше съвсем свила и съсухрила през нощта, съвсем увяхнала, така че беше опасно да се пътува с нея. Мравката се натъжи твърде, тъй като не бива да се забравя, че това беше нейната любима къща. Двете човечета загрижено се стараеха да я успокоят, но времето напредваше и трябваше да се бърза. ––Б-з-з-з, б-з-з-з – какъв е този шум, Мюлю? – попита озадачено Тигърчето. И преди още мъдрият отговор да пристигне, пред тях кацна една голяма Пчела. Тя носеше със себе си кошница пълна със 19
сладък нектар и цветен прашец. Макар видът да беше дружелюбен, тримата я погледнаха със страх – кой не знае, че пчелите имат остри жила, с които се защитават и които причиняват силна болка. ––Хей, кои сте вие и какво търсите из тези места? – извика Пчелата. ––Ние... ами, ние сме... Аз съм... аз, Тигърчето Спас и Мюлю, а това е нашата приятелка, Мравката – бързо-бързо с треперещ глас отговори човечето с тигрова дрешка. “Какъв страхлив тигър! – помисли си Пчелата и беше малко разочарована от това. – Чакай малко, всъщност това не е никакъв тигър, това е едно малко човече, съвсем изплашено и изглежда доста симпатично”. Пчелата се приближи до Тигърчето и каза с мек глас (доколкото една пчела може да говори меко, без да бръмчи): ––Ти не си никакво тигърче, ти си едно малко, чудесно човече! – и се усмихна радостно на своето откритие като забръмча весело. – Откъде идвате и накъде отивате? – продължи да любопитства Пчелата. Тигърчето Спас мълчеше. Мюлю веднага застана до своето другарче и го прегърна ободряващо. Той беше смел и сигурен в себе си, защото за него мъдрите решения винаги и всякога бяха в състояние да помогнат. ––Ние сме трима приятели – обясни Мюлю, – които пътуваме по реката. Нашата лодка се развали и сега търсим нова. В мига, в който намерим подходяща лодка, ще напуснем този бряг. Извинете ни, ако пречим на вашата така важна дейност! – любезно завърши той. ––Б-з-з-з-з, на никого не пречите – избръмча Пчелата, – напротив, много се радвам, че мога да ви услужа. Зная един голям орех, тук наблизо, под короната на който са попадали много орехи, някои от тях са оставили своите черупки. Мисля, че там ще намерите това, което ви трябва. ––О, благодаря ти пчеличке! – извика радостно Мравката. Тя беше много тревожна и искаше да се завърне при храста с камелиите колкото се може по-скоро, като се надяваше да намери друга къща за себе си там. 20
––Много ти благодарим и ние! – извикаха в един глас и двете човечета. Тримата бодро заприпкаха след Пчелата. Ето че над тях се появиха клоните на стария орех – той беше огромен! Сянката му покриваше сякаш цялата земя... поне така се стори на тримата пътешественици. Имаше действително голям брой орехи пръснати по зеления мек мъх, израстнал около ствола на дървото. Мюлю веднага успя да намери една подходяща голяма черупка и всички се събраха около нея. ––Колко красива е тази форма – прошепна Тигърчето Спас – и колко интересна... Във черупка костелива, с форма странна и красива, е лежала тихо сладка, малка орехова ядка. Тралала-трилили. ––Това нова песничка ли е, Спасчо? – попита Мюлю, който успя да чуе тихото тананикане. ––Ами, да – скромно потвърди Тигърчето. – Някак си дойде неусетно и аз я изпях... Мравката погледна към небето и каза: ––Не виждам нито една звезда, но предполагам, че тази прелестна песничка е изпратена от някое Звездно Лице. ––Каква песничка, кои са тези Звездни Лица, за които говорите? – попита с интерес Пчелата. ––О – каза Мравката, – аз също нищо не знаех за тях, но моите приятели тук ми разказаха... Най-красивите песни идват от Небесните Звездни Лица, които обитават невидими и светли места в небето. Виждат ги само истинските поети и аз мисля, че Тигърчето Спас е истински поет. ––Разбирам, раз-з-з-з-бирам, моите почитания – обърна се Пчелата 21
с искрено възхищение към Тигърчето, което ставаше все по- и посимпатично. Изваждайки от кошницата няколко медени питки, тя ги подаде щедро на своите спътници. ––Ето – каза Пчелата и се усмихна, – опитайте моя специалитет. Толкова се радвам, че научих нещо ново днес! Всички насядаха върху мекия килим от мъх под стария орех; Мюлю и Тигърчето Спас разтвориха своите ранички и също извадиха лакомства, които бяха получили от братовчедите на Мравката в мравчовия град. Хапнаха, доволни от всичко, което този ден им предложи, и се запътиха към реката бутайки ореховата черупка, отново, не без помощта на голямата Пчела. Когато стигнаха брега, беше вече късен следобяд и слънцето клонеше към залез. ––Може би все пак да останем и тази нощ на брега? – попита Мравката. Двете човечета се спогледаха и Мюлю придърпа зелената си шапчица към челото. Той винаги правеше това, когато трябваше да вземе някое важно решение. ––Е, да, хм... – каза той, – добре, може би все пак... по-разумно е да се прекара още една нощ на този бряг. Междувременно Пчелата беше кацнала върху едно ярко жълто цвете и усилено събираше сладкия нектар. ––Пчелите са досущ като нас – със задоволство отбеляза Мравката, – много работливи са те, както сме и ние, мравките! ––Да, така е – съгласиха се двете човечета. – Те са много подредени, всичко при тях е правилно, хармонично и в порядък – прибави Мюлю, който знаеше мно-о-ого неща. Тигърчето Спас отново погледна към него с блестящи от стаена гордост очи и целият му вид казваше: “Не е ли велик мъдрец нашият Мюлю!” Когато Слънчевият диск беше почти изцяло скрит зад далечните хълмове и нощните сенки се разпълзяха по тревата, нашите малки пътешественици се приготвиха за сън. Пчелата им махна с крилце и обеща да ги посети на другия ден. Тя трябваше да отлети за кошера, 23
където имаше важен ритуал по приемане на събрания нектар и прашец, който ритуал не биваше в никакъв случай да пропусне. Тъмносиня, нощта прегърна топлата земя и хор от щурци поде чудна нощна рапсодия. Точно преди да затвори очи, Мравката видя как едно блестящо Звездно Лице се наведе над тях и от Него сякаш се посипа сребърен прах. “Вятърът ли беше това, или ме целуна Звездното Лице?” – помисли си тя и усмихвайки се щастливо, неусетно заспа...
7. Ето, че второ утро се разтвори като блестящо розово цвете над спящите приятели. Птичките пееха, заменяйки малко монотонния концерт на щурците с бодри, оригинални извивки. Мюлю и Тигърчето Спас вече бяха на крак, Мравката все още спеше. ––Хайде, приятелко, събуди се! – внимателно я побутна Мюлю. – Tрябва да вървим. Мравката отвори очи и прошепна: ––Сънувах как едно Звездно Лице ме целуна! ––Така ли?! – извика Тигърчето и двете човечета изненадано погледнаха към Мравката. ––Да – каза тя, – това Лице целуна и вас двамата също. Толкова хубаво беше, не ми се искаше да се събуждам... – прибави тя унесено. В този миг долетя с радостно бръмчене голямата Пчела. Тя беше обещала да им помогне отново да се качат на новата си лодка и да ги поизпрати в тяхното пътуване по реката. ––Мравката е сънувала Звездно Лице! – нетърпеливо извика Тигърчето Спас към Пчелата. ––Наистина ли? – извика в отговор тя. – Да си призная, аз имах същия сън! Всички се спогледаха изненадано и недоумяваха – какво ли означава това? Мюлю се замисли дълбоко. 24
––Предполагам – каза накрая той, след продължително размишление, – че един ден всички ще можем да станем истински поети и музиканти. ––Не е ли чудесно това! – възкликна Пчелата, която много искаше да има тази опитност – да бъде истински поет и истински музикант. Мравката малко смутено си призна, че не знае да чете, нито разбира от музика. ––Не се смущавай – ободри я Тигърчето. – Звездните Лица ще те научат и то по начин, който ти дори не предполагаш! Но само ако имаш искрено желание. Четиримата приятели постояха така известно време, напълно зашеметени от открилата се пред тях нова и непозната възможност – да станат истински поети и музиканти. Може би само за Тигърчето Спас това не беше така ново и странно – нали вече имаше няколко съчинени песнички. ––Е, време е да тръгваме – подскочи Пчелата. Тя имаше много работа да върши и времето за нея беше много важно и разчетено. След упорито бутане и дърпане, четиримата спуснаха ореховата черупка в реката, която влачеше кротко бистрите си води. Денят обещаваше да бъде свеж и ясен. Мюлю и Тигърчето Спас метнаха раничките в лодката; до тях Мравката и Пчелата поставиха стария Мюлюв велосипед и всички скочиха вътре. Лодката потегли с пълна скорост, защото вятърът беше благоприятен и я носеше срещу течението нагоре и все нагоре, към овощните градини, където беше къщата-гъба и храста с камелиите. ––Ур-ра-а-а! – извикаха бодро тримата пътешественици, а Пчелата избръмча радостно над тях. – Прибираме се у дома! Тигърчето Спас, Мюлю и Мравката се прегърнаха и ето че се случи нещо невероятно – Мравката запя със силен глас: От дома си тъй далече бяхме всички до сега; 26
но завръщаме се вече с пълни, радостни сърца! Лоло-ло, лала-ла със препълнени сърца. Такава изненада имаше по лицата на четиримата, най-много може би на самата Мравка, която не можеше да повярва, че тази песничка излезе от нейните уста! ––Браво-о-о! Би-и-ис! – извикаха Мюлю, Тигърчето Спас и Пчелата. Мравката стана направо кафяво-червена от смущение, от възторг и радост. “Ето, това ми даде Звездното Лице тази нощ” – прошепна тя с действително препълнено от благодарност сърце. Лодката плуваше и всички в нея пееха и се усмихваха. Рибите в реката надничаха любопитно и изпускаха прозрачни водни мехури, сякаш искаха да кажат също колко им харесва песента на Мравката. Когато наближиха последния завой, след който следваха ливадите и овощните градини, Пчелата им махна последно за сбогом. ––Бъдете з-з-здрави! Оставям ви тук! – извика тя. – Един ден ще се видим пак! А тази пък песничка, е моят подарък за сбогом – развълнувано промълви тя. О, колко беше щастлива, че е станала истински поет и музикант. Много работа ме чака – мед събирам от цветята; сладостта си те даряват, Небесата проявяват! Всяка сутрин ги прегръщам и при тях се аз завръщам... бз-з-з, б-з-з-з, б-з-з-з. Тримата извикаха силно: ––О-о, каква песен! Истинска поезия!! 27
Пчелата направи един кръг над тях, почти като пирует. Тя се чувстваше повече от лека, радостна и изпълнена с музика. “Бзз-з, б-з-з-з - з-з-завръщам...” – тананикаше Пчелата, докато бавно се издигаше все по-нагоре и нагоре. Нейните приятели махаха, махаха, докато тя се скри от погледите им... Брегът се издигна пред тях, лодката заби предния си връх в песъчливата почва. Мюлю, Тигърчето Спас и Мравката изскочиха и придърпаха ореховата черупка по-навътре, извадиха от нея своите ранички и велосипеда, и Мравката каза: ––Ето, че дойде време и ние да се разделим. Беше ми толкова хубаво да пътувам с вас! Може би ще направим още пътешествия заедно, нали? ––Разбира се! – извикаха едновременно двете човечета. После си подадоха ръце и се прегърнаха. – Пожелаваме ти да си намериш нова къща! – извикаха двете човечета след Мравката. Тя се обърна, кимна благодарствено и изчезна между високите треви. Мюлю и Тигърчето Спас се качиха на велосипеда и продължиха своя път към дома си. Къщата-гъба ги очакваше със своите уютни малки стаички, които те завариха така чисти и подредени, както ги бяха оставили. ––О, Мюлю – каза Тигърчето, – колко дълго беше това пътешествие! И колко нови неща научихме и колко нови приятели намерихме! ––Да-а – каза Мюлю, – аз мисля, че имаше голям смисъл във всичко, което преживяхме – Мюлю търсеше във всичко да намери смисъл, той беше признат мъдрец. Двете човечета седнаха пред къщичката си. ––Чуден ден, Спасчо, нали! – промълви Мюлю. Слънцето бавно се търкаляше на запад, оцветявайки в оранжево няколко бели мъхнати облаци върху хоризонта; въздухът беше чист и свеж, вечерта пристъпваше, облечена в своята тъмносиня дреха, цялата извезана със Звезди. Мюлю вдъхновено погледна към небето и... запя:
28
Слънцето от обич грее, всичко радва се и пее, пълни се със светлина и раздава красота; с песен ражда стихове за добрите Духове. Трала-ла, трала-ла, тук дошла е Любовта. “Любовта, Любовта, Любовта...” – пееха и се люшкаха из топлия въздух хиляди мушички със златни крилца. Мюлю и Тигърчето Спас им се усмихнаха дружелюбно, и се прибраха в своята къщичка. Свтлинката в прозорчето светна. Вятърът духна силно, сякаш прегърна тревите и заедно с тях гъбата с червени точки. Така той засвидетелстваше своята обич към света. Една птичка чуруликна сладко, и настъпи тишина... КРАЙ
30
Малък образ на Любовта (Детска песничка)
Любовта е свята Дума, Тя е песен на Духа, Тя е птица полетяла – светят нейните крила!
}
(2)
Любовта е сладък поглед от небесни върхове; извор чист и многоцветен, с пръсти нежни на дете.
}
(2)
Любовта е бяло цвете, разцъфтяло с пролетта; за живота на човека – символ благ на радостта.
}
(2)
31
Издателство Three Acorns Publishing, Аделаида ISBN 978-0-9871805-0-6
Тигърчето Спас и Мюлю (интересни случки за деца) Copyright © Аннаел (Анелия Павлова), 2011 Всички права запазени Контакт: annael@annael.com www.annael.com Печат:
цифров офсет iPrint, София
Благодарности:
Люба Дудункова (www.kakadubg.com) Ник Адамс
Цена:
3.50 лв.
32