Page 1

Песни на Светлината


АННАЕЛ

Песни на С ветлината

T HRE E A C ORNS P U BLI SHI NG Adelaide, 2016


Настоящата антология от стихотворения на художника и поета Аннаел обхваща период от повече от 40 години: от ранни поеми написани през 1970-те („От тефтерчето на моето детство“) демонстриращи забележителна зрялост и тематична близост до по-късните произведения, през дълбоко почувстваните песнопения вдъхновени от древноеврейските текстове („Псалми“, 2007), до поемите вдъхновени от мистериите на Природата и Човека („Слънчеви зрънца“ и „Рамишления“) - всички те изпълнени със стремежа да издигнат читателя над мисленето свързано с видимото и земното до съзерцание на невидимото и небесното, което е винаги всеприсъствуващо в нашия живот. Богатсвтото от идеи и теми е винаги пропито с истинска духовност и неизменно отразява кредото на автора – красота, добродетелност и мъдрост. Стихотворенията означени с „Превод от английски“ са писани оригинално на английски и след това превеждани на български. Three Acorns Publishing

Copyright © Аннаел (Анелия Павлова), 2016 Всички права запазени www.annael.com Three Acorns Publishing, Adelaide ISBN 978-0-9871805-3-7 — ii —


Съдържание Утринни песни

1

Слънчеви зрънца

47

Псалми

65

Размишления

75

Някои стихове от минали години

101

От тефтерчето на моето детство

115

Преводи

135

Арион Валентин (Arion Valentin)

137

Брайан Приис (Brian Preece)

146

Новалис (Friedrich von Hardenberg)

148

— iii —


Non nobis, Domine, non nobis, sed nomini tuo da gloriam propter misericordiam tuam et veritatem tuam.

— iv —

Ps 113:9-10


—  1  —


Утринни песни

—  2  —


Утро 1 Когато в ранен час земята спи, и слънцето е виолетова светулка, и в песента на хиляди щурци, тупти денят все още нероден; когато птиците сънливо, с крилете си глави завиват, и всеки звук почива в тишина... Сърцето ми към Теб ме води – към Теб аз вдигам своите очи… Покрито е небето с Твойте стъпки – съзвездия от облаци и форми... В милувките на утринния вятър, тревите трепкат и се кланят морно. Със тях и моята Душа – стар звездоброец от далечни времена, във картата на свойта памет, внимателно и точно отбелязващ, рисунката на всеки миг.

30 Януари 2007

—  3  —


Утро 2 Изгрява Слънцето, лъчи протяга и расте. Изпълнена е синята окръжност на небето със Ангелски криле. И всеки цвят разтваря устни да пие утринна роса; със вятъра, танцьор изкусен, дърветата танцуват в светлина. Под звуците на птича Песен, преливаща във водопади от Любов, Души посрещат Утрото, понесени върху крилете на Живота нов! Изгрява Слънцето, с лъчи донася писма на Радост, Мир и Красота; и злото във Добро възраства – променя, трансформира То света... Изгрява Слънцето... С разперени ръце все още е разпъната Зората! Но зрее плод в човешкото сърце под грижите на Любовта и Светлината.

—  4  —


Надежда в синьо облекло – прекрасна, прегръща всяка търсеща Душа и Пътя труден и неясен огрява Тя като Звезда! Изгрява Слънцето. В криле превръща издигнатите ни молитвено ръце. И като птици се завръщаме в окръжността на синьото небе! 31 Юли 2006

—  5  —


Утро 3 Ветровете се прегръщат и танцуват в светлините на настъпващия ден; Зората радостно и нежно те целуват и пеят чуден Пролетен рефрен: „Ние водим Царят с крепка сила и молбата на устата му не ще отхвърлим; ще покрием целия Живот със милост, със Спасение, в Любов ще го обгърнем!“ Ветрове, във мощ и красота неземна, духайте, небесната си песен пейте! Разпалете огъня на Мъдростта свещена, дъжд от ноти – като житни семена посейте! Във Душите ги посейте – в умовете и в сърцата – да расте Доброто, в Светлина да разцъфти; и прозрачен, и свободен като вятър нека всеки Дух Човешки да лети!

—  6  —


Утро 4 Като златен дъжд се сипе шепотът на Сферите Небесни. В звезден танц блестят Душите, пеят светли, многоцветни песни. Планини от обич се издигат, ноти светят, във росата отразени; дългоочаквани, от Слънцето пристигат Същества – сияйни и свещени! И в лъчите розови на утро ранно, денят, когато след нощта се връща, мистично, тайнствено и странно Човек и Ангел се прегръщат! 17 Септември 2006

— 7 —


Утро 5 Със колесница в розово и злато, пътувала е цяла нощ Зората. Блести обсипана богато със росни капки дрехата свята. И във живота ни – кристална чаша – излива тайно красота и мир; послания от Светлина Тя праща – лъчите на Небесния Сапфир! Безброй преливат цветовете, докосват се и после се разделят; над върхове високи Духовете кръжат и като облаци се стелят... Недостижими, в чистота се реят – на Истината Дом нетленен; зрънца любовни непрестанно сеят и пеят песни с Глас неземен: „Царят иде! Посрещнете, нагостете, прегърнете! Пътищата оправете, леността си оставете, във безстрашие ходете, в себе си се вдълбочете, всичко старо забравете! Тази песен като пеете, с нас в Небето ще живеете!“

— 8 —


Но времето изтече и Зората отмина в свойта колесница. След Нея бодро, многогласно, запяха всички земни птици... 29 Септември 2006

— 9 —


Утро 6 Когато нежен вятърът гали на океана зелената гръд, и от милувки пияни вълните обличат се в розови дрехи, тогава пристигат младежите Твои и светят – сякаш капки роса – от утробата златна на Зора благодатна излезли. Те Твоето Слово приемат и слушат – израстват в Душите любовни дръвчета и пеят, възпяват, на утрото сладкия плод. 13 Ноември 2007

—  10  —


Небесни сълзи Слизат, слизат,

слизат Думи красиви от високите сфери Небесни; Те своята сила, неусетени вливат във Душите човешки, способни на Песни.

26 Март 2013

—  11  —


Химн на Любовта Душата ми е преизпълнена със нежност. Търсих Те, търсих Те и виках Твоето Име. В червено и бяло звездите кръжат в Него. Като зелени птици листата трепкат. Още малко… и вече са златни! Душата ми е лозово клонче. Къде Си? Сълзите Ти покриват земята. Отвсякъде Очи – пъстроцветни дъги! Облаци – бели кончета, препускат към безкрая... Душата ми покрива небето. В синьо Ангели пеят: „Царю мой, Ти Си същият!“ Реките ромолят Името Ти. Вятърът шепне Името Ти. Земята пулсира Името Ти. Душата ми расте, обгръща земята, вятъра, реките. Къде си?

—  12  —


В окръжностите сребърни на зимата, ледът застива, всичко спи. Но идва лятото и носи топлината с води от чисто злато. Среброто се топи и свети – ярко, ярко... Къде Си? Душата ми, облечена във бяло, очаква отговор от Пролетта. Но плодовете още са цветя и чакат своя миг – да се родят във сладост... Душата ми изпълнена е с нежност... Аз зная тази нежност, това си Ти – Живот и Път, и Светлина! 27 Април 2006

—  13  —


***

На една чиста Душа – Новалис

В невидимо Небе над небесата сини, със блясък чист, искрящ от бяло, расте Звезда – от хиляди години и непрестанно се облича в тяло. Животът е Път безкраен, към съвършенство, в Светлина; и всеки жест, от Добродетели изваян, извезва бъдещето с красота... Пътува Тя, Звезда далечна – без страх, през тъмна гъстота; защото в силата вечна, пребъдва вечно Любовта! 9 Октомври 2006

—  14  —


*** На кръста на живота земен Човекът-Бог виси разпънат. Раздал е Той на всички Любовта Си и с жертвата Си всички е спасил. От Неговата кръв земята пие живот на чистота и сила вечна; и хляб от Тялото Му тя приготвя за търсещите Истина и Мъдрост. След векове и хиляди години Душите Образа му ще приемат; които отрекат Го – в мрак ще паднат и Любовта за тях ще е мираж. А Той ще бъде винаги с онези, без страх които Го последват; и в бъдещите дни на братство, на мир, на святост, Светлина, отново ще е бог човекът, тъй както Бог бе обещал.

24 Април 2013

—  15  —


*** Къде си, златна Мъдрост, къде изчезна твоето богатство? Потъна в морската утроба и устните разтворени на миди погълнаха го жадно и безмълвно... Къде си, Мъдрост свята, къде си, прелестна София? На времето зад плътните воали, лицето си ти в тайни криеш! Понякога, така внезапно и неочаквано се появяваш, поръсваш с бели, светли перли живота ни – от сенки сътворен; и само образът ти съвършен остава да грее в нас – самотно отразен...

*

Но ако внимателно и търпеливо, проникнем с мисъл и със чувство в Природата и всичко живо – там бавно, тихо, постепенно, тъй както летен плод узрява, от древни сънища родена, Ти блясваш с цялата си Слава! И сякаш Духом възкресени, с препълнени сърца от радост, в лъчите ти красиви потопени, отново те намираме тогава!

21 Март 2009

—  16  —


*** Песен на птица. Излъчват светлина крилата. Дъги изгряват и трептят. Спирали звуците чертаят и в шепата на всяка нота изливат цвят след цвят. Песен. Строи катедрала от злато и кристал. Колони устремено тичат и търсят тайнствения Граал... Прозрачни сфери се преплитат – води от много гласове... От куполите Ангели надничат, кръжат, танцуват и прелитат, в хармония спиралите преливат и с Космоса се сливат те. 25 Юни 2005

—  17  —


Песен Добрият живот на Земята е песен – добре изпята. Чувства и мисли – ноти в хармония, от Ангелска трапеза благословено изронени. Като цветя растат Душите – плодове от семена – явни и скрити; бъдеще, минало, нощ и ден – всичко се слива в един чуден рефрен. С блясък и обич Ангели святи, вечно пребъдващи във Светлината – пеят и сеят своите песни, своите мисли и чувства чудесни.

*

Добрият живот на Земята е песен – добре изпята; всяко топло, любовно зрънце ражда от себе си ново Слънце. 9 Октомври 2006

—  18  —


Диалог с Птица Един Скитник попита тревата: „Изворът на Живота къде е?“ Тя каза: „Аз само покривам Земята, питай птица, която пее“. И тръгна той птица да търси... Намери я скрита в сребърни клони, трели игриви кристално да ръси и като капки роса да ги рони. „Къде е, къде е Изворът на Живота?“ – задъхан от бързане той попита. „Там, дето не диша никога злото и дето не съска змия извита!“ „А как се ражда и от къде е в живота красивото и Светлината?“ „О – каза тя, – от Слънце, което грее невидимо, скрито вътре в Душата“. „Да, добре – настоя той, – но коя е нашата Майка, която се грижи?“ „Ах – птицата трепна, – ти знаеш, че Тя е Силата, дето всичко движи!“ „Не зная, наистина, тъй е трудно – прошепна Скитникът развълнуван – да държиш сърцето си винаги будно, съня да запомниш, недосънуван... Кажи ми последно – той вдигна очи, – това за мен е огромно бреме – накъде пътуват всички Души?“ „Към Дома си, през цялото време!“ 10 Октомври 2006

—  19  —


*** Глас Лунен се провикна многострунно: „Сион е славен и велик, изпълнен с тайна златорунна – расте във сила – миг след миг! Блести върхът му със звездата на светещи сърца безброй – от всеки ъгъл на Земята с Любов ги е привлякъл Той! Там безгранично в грижа нежна узрява плод на Мъдростта и грее сребърно Надежда като Небе над светли небеса! “ Гласът утихна, промълви: „Събирай ветровете в шепа и капките роса – в сълзи; посрещай всяко утро с трепет, в Добро и Милост ти расти! “ От Ангел Лунен с Мъдрост Лунна, изля се Песен многострунна... 11 Декември 2006

—  20  —


Приказка

На моя син

Белите Ангели – бели звезди покоряват, изпълват ветровете с бяла мисъл; кристалните си песни тихо запяват и хвърлят в небето бисер след бисер. Идват пристъпяйки много внимателно в нашите сънища разбъркани. В светлина и любов сърцата потапят ни и превръщат ги в пеперуди хвъркащи. Всяка нощ Белите Ангели плачат за една заблудена Душа. Да се завърне при тях те очакват и приготвят дом – в цветове от дъга! Те знаят – когато мигът наближи, ще блесне Тя – светла невеста! И всички звезди ще бъдат очи на нейните бели братя небесни!

—  21  —


*** Аз виждам – Пътят е безкраен към съвършенството мечтано, от древна Мъдрост е изваян и с вечни Истини постлан е. Как трудно се върви по него! Пристъпва всеки – не без страх; не свършва той с живота земен – Духът е Дух, плътта е прах... Един, с Лице като Зора, по този Път върви – не спира! Души след Него – в тишина – завръщат се... и пак извират... И тъй в пространства, времена – расте човекът постепенно! От мрак – в Любов и Светлина, от несъвършенство – в съвършенство!

4 Април 2007

—  22  —


Коледна песен Във Светлини – искрящи и зелени, Душите ни са потопени. Трепти със син, неземен блясък Небесно Войнство – като пясък. Безбройни струни от води обливат всичко със звезди! И в тъмносиня, топла нощ, във сила ражда се и в мощ, на розовата нежна Благодат Син дългоочакван – Божий, Свят! Над Него Ангели със бели дрехи, покрити с огнени доспехи, запяват песни на Любов! Изпълнени със Благослов, се реят Думите красиви и по Небето се разливат... Изгрява слънцето червено – със жива сила обновено! Възраства семето, посято от времена далечни, необятни. Летят, оглеждат се Душите във Образа на благ Спасител. Чрез Неговия Глас Свещен животът нов, преобразен, като Дъга от светлина блести и ражда нови Светлини! 24 Декември 2006

—  23  —


Посвещение Изчезнаха звездите и небето изпълни се със чудна песен! Сред звуците съзрях аз Ангел – ето! Летеше Той – ни тъжен, нито весел... Крилете Му обгръщаха Земята – навред осеяни с очи всезрящи! Със меч двуостър и тръба в ръката, Той будеше Душите спящи. Величествен и с обич безгранична, Той взе ме в Своите ръце – и ноти на Мелодия Космична обляха моето сърце...

—  24  —


Той каза с много Гласове: „Дерзай, моли се непрестанно, узрявай в житни класове и в хляб превръщай всяка рана. С Любов помазан – пред свещената Трапеза, помни мига, в безвремие облечен – как върху духът ти Бог извеза: ‘В Свещенство вечно си обречен!’ ” 20 Декември 2006

—  25  —


*** Издигни се, О Силний, вдигни се! Ти, Който потапяш криле във дъгите и светло политаш със светлата мисъл; след Tеб се кръстосват и греят лъчите на Профили нежни, родени в Небето – Ти вечно да любят си ги орисал и вечно да водят и пазят човека! О, издигни се, очакван Възлюбен – от сълзи и време прелива морето; безкрайно далече е Раят изгубен, на Мъдрост Пресвята обгърнал Лицето... Как кротко, смирено се молят Душите и уповават те тихо на тази Надежда – чрез Словото Твое свободни да литнат и се превърнат във Профили нежни...

—  26  —

8 Януари 2007


*** Крилете Ангелски и бели докосват сребърно съня на птиците. Ритмично, точно, метрономно, танцуват сенките кафяви във шоколадената топла нощ... Ще преброим перата и Ангелите ще прегърнем. Едно единствено копривено ръкавче ще липсва и ще стърчи – като ръка разперена, като попътен знак... Но този дълъг летен сън на птиците ще е спасен! И шумолящ, и благозвучен – като песен, ще ги събуди светъл Ден!

—  27  —


*** Ще си построя Дом върху розовия хълм в далечината. Звезда ще нарисувам на небето и покривът му ще я отразява – като измито огледало, като повърхност на вода. Ти каза: „Какво е Дом без Път към него?” И аз прокарах Път. Със мисълта си го пробих – конец от чисто злато. И после... с тръни го покрих, да се предпазя. Но тръните цветя родиха, и стана сянката дъга.

—  28  —


*** О Музика, Музика вечна – всемогъща, свещена! Ти люшкаш сълзите ни в своята пазва от блясък и милваш сърцата със нежни и розови пръсти. От твоите ноти родени, Звездите сияят и сякаш в градина превръщат небето – узряла и благословена! О Музика, Музика вечна – всемогъща, свещена…

2008 Превод от английски

—  29  —


*** Един приятел в моя дом дойде и каза: „Блажен е всеки, който Мъдрост има – Тя от страдания ненужни ще го пази, ще бъде негов страж и негова любима! Съкровищата на Вселена необятна ще грейнат в него ярко – слънце ново! С незнайна красота корона златна, главата му ще украси – чрез Слово! Блажен е всеки, който Любовта приел е – сърцето му лоза ще бъде – плодовита, от сладко грозде клоните си свела в роса кристална – чиста и измита!“ С вълнение приятелят ми продължи: „Живее Истина Небесна, и блажен е този, Духът на който неин дом е, и държи в ръцете си дела – като уханни рози! И песни нови, в звуци съвършени, от извора на този дом ще бликнат; дела небесни – в пътищата земни от семена любовни само ще поникват!“ О, чист Живот на радост и възхвала, за времена далечни тайно съхранен! В Душите неуморно Ти посяваш Блаженствата на Своя бъдещ ден!

—  30  —

11 Май 2007


*** Авесалом е Душата ми – тичайки, люшна се между Небето и Земята; косите ми заплетоха се сякаш сред вейките на миналите дни... Объркани, посоките се сляха в блестящото кълбо на светлината, и древни сънища изплуваха от тях… * О, красив си, Светилнико златен, запален със обич от звездни девици, със лунни кристали ти светиш, когато Зората наднича през пъстри ресници... Там огнен, Небесният Цар те покрива с росата Ермонска, когато цъфтиш – когато Надежда със Радост се сливат и плод дългоочакван от тях ти родиш! * И приближиха се Небето и Земята в целувка кротка – моята Душа; със Себе си – от Себе си излята, обгърна всичко Любовта!

—  31  —


*** Розите на мисълта – една след друга – разцъфтяха. От мълчаливите им, спящи шепи, запазили съзвездия на пъстри тайни, под топлите целувки на пчелите, изля се нежен аромат... * Ще Те покрият с крехки рози – и Пътят Твой със тях; самият, бяла роза – Ти в чистота блестиш! От сънища уханни прилетял, със дрехата на Радостта облечен – Сърцето Ти оглежда се и свети във всяка капчица роса... 21 Септември 2007

—  32  —


Нощни отражения Нека препускат водните кончета, нека летят! Следите им водят в безкрайни, незнайни пространства... Деликатно докосване от сребриста прозрачност – и ето, спирално тревите поникват – една от една, в прегръдка любовна и корени сплели; идеи красиви крилата си сливат – мечти на бленувани феи, води със води и слънца със слънца се целуват – отражения звездни рисува Нощта...

—  33  —

13 Ноември 2007


*** Животът ми е есенно дърво – рисуват клоните светилник златен, със крехко стъклено стъбло и греещи свещи – листата... Едно след друго те намират покой в заспалата земя… Идеи пъстри – пеят, свирят, от ранно утро до нощта. Красиви Музите долитат от тънък и прозрачен свят. С хармония и светлина изплитат блестящи форми – в тон и цвят. И дните – букви подредени от никога несвършващо писмо, летят в безкрая устремено, кръжат във вечно колело... Животът ми е есенно дърво...

26 Март 2007

—  34  —


*** Ледът се пропука и ето, водите измиха на утрото светло лицето. И всяка тъга, и всяка надежда, Любовта ще подрежда и пренарежда. И нищо във нас не ще бъде същото, и нищо не ще се повтори изцяло, но към Дома си, във вечно завръщане, ще пътуват Душите, облечени в бяло…

—  35  —


*** Карнавал на живота – и всеки е със нов костюм. Летят секунди, плуват силуети от въртележки със конфети, от песни, музика и шум. А маските се смеят, плачат, танцуват лудо, вихрено подскачат! Едни се бият, други се прегръщат – тъга, веселие – в едно превръщат, размесват мрак със светлина... Луна в прозореца наднича. Петел пропява, огласява начало на деня. Накъсан смях блести в конфетите-роса... Блестяща дреха утрото облича и с гребен златен от лъчи разчесва своята коса; във колесници пищни от звезди към хоризонта ветровете тичат; топят се сенки и мъгли и с очертания се кичат.

*

И всички кротко се завръщат, костюми, маски преобличат – във мир и тишина.

—  36  —


Но щом нощта пристигне пак и песни пак щурци запяват, отново маските кръжат – и карнавалът продължава!

*

Попита моят Дух тогава объркан, тъжен и сломен: „Ще спре ли този шум и врява? Кога ще има мир и ден?“ От Небеса далечни, чисти, святи, избликна Шепотна Вода и каза тихо тя: „Когато сплотят се две в едно, и сляти, превърнат мрака в светлина; посоките, когато изравнени, една в една огледат се – еднакви и в образ с образ, отразени, те себе си във Него разпознаят – разцъфнал, жив, кристален Цвят; тогава само ще изваят те своя нов и мирен свят.“

28 Юни 2005

—  37  —


Трансформация Стената, която ме огражда, е планински хребет и най-високият връх с най-ниското у мене слят е. Върхът е моят кръст. Стената, която ме огражда, образува квадрати – многоцветни прожекции върху тях – бели екрани, от които се ражда животът ми – в плач и смях. Стената е моят пазач. Стената – сега и много пъти; преодолявана, завладявана, като змия извита, като клетка затворена; гледана, галена, обожавана, на всяка грешка в корена. Стената е моят палач. Стената, стената, стената... Във нейната тъмна обкова проникна от Слънцето лъч и сякаш от извор забравен избликна животът, роден изведнъж;

—  38  —


и ето, Душата – свободна отново, политна нагоре с надежда и изход потърси, със сила – без страх! Отдолу, забравена в черната бездна, остана стената – разчупен квадрат – ранена, сразена, внезапно изчезна, и споменът бавно превърна се в прах...

—  39  —


На Св. Франциск I. Серафим е Душата ти, разпъната върху мъртвото дърво на кръста. Ти се издигаш нагоре – към вечния трон Господен, заставаш там като могъщ орел! От твоите шепи и нозе в рубинени лъчи блестят безброй потоци и текат – потоците на твойта кръв. Ах, тези Криле! Те греят и трептят, покривайки ярко-синьото лице на Небето – с всеки цвят на дъгата! Те са плътно затворените врати, водещи към тайни и мистерийни чудеса – протегнатите ръце към безграничния Космос… Те са белите страници на Светата Книга – махащи с благотворна Любов! Мъдри Слова просветват върху перата, разгръщат мекота – сякаш облаци по хоризонта. II. Ти ли Си този, Kойто запалва огън в сърцата, Kойто осветлява ума и го прави свободен и чист? Твоята Песен ли чуваме в ранното утро, когато

—  40  —


птиците пламенно чуруликат нейните огнени ноти и Звездите щедро изпращат сребристи усмивки от ъглите на бавно бледнеещия небесен кръг… Ти Си мълчаливият, разпнат Сераф, чийто Образ се оглежда, отразен в образа светъл на скромния монах от Асизи! Той изпя Твоята Песен със своя живот; кръвта му се сля с Твоята кръв и донесе ни вяра, спокойствие, мир… III. О, огнен Серафим, Ти обитаваш земята Ханаанска – вечно свободен! Идваш в нашите сънища – тих, неочакван Гост; даряваш ни с тази сила безценна – всяка болка да превъзмогнем, да издържим – Твоята болка за нас… Изпод Земята Любовта Ти неспирно грее, в златни колесници пътува, пристига; търпеливо очаква на нашия свят пред вратите – да се събудим и Те прегърнем!

26 Юли 2007 Превод от английски

—  41  —


*** Една ранна утрин тези слова аз чух; и мисля и вярвам, че изречени бяха от красив и възвишен Дух...

*

Издигам се нагоре, към облаците бели; те в хоризонта ме погребват и в ябълките зрели. Със вятъра въздишам и плача с дъждовете; целувам рано сутрин с росата всяко цвете. И в аления поглед на Слънцето изгряло, като звезда възкръсвам – изгаряща до бяло.

7 Февруари 2014

—  42  —


*** Къде ли не беше душата ми и в кой ли народ не живя... В небето Звездите търпеливо я чакаха всеки път да се върне при тях. По земните пътища с тръни покрити, в одежди различни пристъпваше тя и като образ изгарящ на огнена птица в сърцето и винаги гря Любовта.

***

2 Октомври 2014

на П.

В света на Майа, на сенките и сетивата, животът тъй е нереален... Реална може да е само Любовта. И с нея, във прегръдка свята, остават моята и твоята Душа.

—  43  —


Пророчество за Сион Поставих кръст на този връх свещен, да бъде знак, че тук били сме ние. След хиляди години някой ден случайно уж, ще го открием. Ще блесне той, от огъня запален на същата Любов, но преродена; и нов живот – без болки и страдания – ще ни приеме в своята вселена. Тогава Той

ще бъде с нас отново, тъй както винаги е бил и както Си Е;

—  44  —


и в Неговото свято Слово ще бъдем вечно живи ние! 23 Март 2013

—  45  —


Медитация Ще поседна за момент между тихите дървета; ще изпея нежна песен заедно с птиците в небето. А росата с цветен шепот, сякаш дъжд ще заструи и с целувки ще покрие мойта лира от звезди. Вятърът с листа красиви ще ушие чудна дреха, тъжен спомен ще довее и ще плаче без утеха… Но Денят със блясък син във очите ми ще светне; Радост чиста и Любов ще се влеят неусетно. Със Зората в огнен пламък, Свобода ще се пробуди; и душата ми блажено, със крила на пеперуди, ще отлитне нависоко, над безкрайното небе – като гражданин Космичен на далечни светове.

—  46  —


—  47  —


Слънчеви зрънца

—  48  —


*** Слънчево зрънце Любовта е – разцъфтяло във цветята, от Небето гост незнаен, плод красив на Светлината. В изворите то бълбука, с пеперудите лети. Във росата се оглежда седемцветно и блести. Слънчево зрънце Любовта е – бяла птица с прозрачни криле го донесе и спусна го тайно във всяко човешко сърце.

31 Януари 2006

—  49  —


Цветно настроение „Цветята са усмивки многоцветни, разпръснати по Земното Лице“ – Духът на вятъра прошепна и полетя, размахвайки криле. „Цветята са подаръци небесни – прибави вдъхновено Той – от сватбени, камбанни песни на Звездни Същества безброй! Цветята носят благодат и радост, на мъдрите – утеха носят те; изпълнено със мир и сладост, във всяко цвете спи дете...“

—  50  —


*** Червени череши, звездите-близнаци надничат сред цъфнали клони на облачно-бели дървета... Земята в одежди – невинни и чисти обличат, рисуват с лъчите си тайнствени знаци в небето. Посрещат-изпращат, криле сътворяват и пеят; под техните стъпки израстват цветя и треви и капки дъждовни навсякъде щедро те леят, черешови, сладки – космични близнаци – Звезди!

14 Декември 2007

*** Като голяма птица със пъстри криле, една мисъл красива, красиво политна; В рисунката крехка на малко дете превърна се в песен и в тиха молитва...

29 Април 2007

—  51  —


Пролетно настроение Безвремие в пространство – лабиринт на живота. Кристален град с развяти знамена. Рисунки по небето – във цвят и светлина. Във пролет зимата прелива – расте дърво, протяга клони и корените му разбиват, трансформират заспалата земя. Усмивки пролетни изгряват, разтваря пъпки Радостта. Пространства знамена развяват, звезди изгряват и Луна. Прехвръкват птички, паяк пълзи към свойта мрежа една надежда уловил. И пеперуди се оглеждат във локвите след дъжд, изтрил на вятъра солените сълзи...

—  52  —


Безвремие в пространство – без следи от прах, тъга и от умора. С развяти знамена – лъчи. А там, над всичко във простора, Око в триъгълник блести. 25 Юни 2005

—  53  —


Проекции II

На моя син

Дърветата с зелени устни целуват облаците бели. И сенките им чувствено посягат с клони и се смеят. О, тези сенки – къси, дълги – танцуват и се сменят те и цветовете им се плъзгат със вятъра из тревното море. Рибари са дърветата и чакат денят да превали, за да се скрият сенките им в мрака и да се превърнат във звезди.

29 Декември 2005

—  54  —


При залез слънце Треви пулсират и навеждат в зелена песен своите тела; земята нежно ги прегръща и подрежда, и гали техните лица. Във пъстра арка се издига след топъл дъжд дъга; и всяко цвете е усмивка, задържала във чашката си светлина. * Залязва Слънцето и тихо в лилаво златото превръща. Дърветата във сенките се скриха – нощта разпъна звездна къща...

11 Декември 2005

—  55  —


*** Цветята са целувки от далечни небеса; красива музика трепти в телата им зелени. Изпълнени с ухания на тайни чудеса, от Слънчеви лъчи са те родени... Земята с нежността си ги обгръща и техните ръце потъват в черната дреха. С любов и от любов пръстта превръщат във цветове и в плодове, във мекота и във утеха.

—  56  —

26 Април 2014


*** Дърветата са мои братя, дошли от вечността; оглеждат сутрин във росата те своите лица...

10 Януари 2014

—  57  —


Дърветата Дърветата през есента събличат дрехи пъстроцветни и в сънищата им смъртта като мъгла пристига – неусетно... Във зрънце и във лист отронен живота си те концентрират и с вдигнати ръце нагоре, любов с търпение събират. Възкръсват всяка нова пролет и с бели рокли пременени, превръщат се във птици в полет, обсипани с листа зелени.

18 Май 2014

—  58  —


*** Завръщат се от свят далечен, през кипнали от цвят полета, безброй Деца на Пътя Млечен – в следите им звезди просветват! И шепнат с бели раковини, от дълбините на морето, магическото тайно Име на вечния Живот в Небето. Във Лъч единен се събират, Земята топло всепроникват; танцуват, пеят – не умират, в сърцата лилийно поникват! Приготвят нови, чисти дрехи, от етер и вода тъкани – донасят всеки миг утеха на радост светла, непрестанна! От песните им сутрин рано Зората в рози разцъфтява; над планини и над поляни, разнася вечната им слава...

—  59  —


***

на М.

Към сребърния връх на свят отвъден пътува бавно в свойта ладия Душата; животът внимателно ще бъде съден от Слънчевите Богове на Светлината. И щом отново времето изпълни кръга на жизнения път духовен, тя в този свят ще се завърне, но вече друга, в дрехи нови...

—  60  —

4 Януари 2015


*** За Духа Небесен, гроб е тялото човешко; от страдания понесен, там обречен е на грешки. Там умира като зрънце, във земята посадено, и залязва, сякаш Слънце, с образа на кръв червена. За да може да живее в свобода и в ново тяло, той очаква да се слее със Космическото Цяло. С топлина и влага нежна го обграждат Боговете, и изпълнен със надежда, той израства като цвете.

13 Май 2013

—  61  —


Звезден кръговрат в синьо Във рокля от есенно синьо небе мойто детско желание тича... Денят отминава и вечер расте – звездите се люшкат и думи изричат. О, песни прекрасни на светъл живот, изваяни с злато и фино сребро, с блестящи рубини, сапфир, перидот, възпяващи сладостно всяко добро... Къде сте и кой ви запява сега? Къде ли сте скрити – под тайни надежди – сред бликащи спомени, в смях и тъга, на извори крехки от струните нежни… Ах, песни забравени – пъстра дъга – във детството минало те ни отвеждат... И думите звездни небето преляха, изронени тихо от Млечния Път. Във шепата синя на лятото спряха светулки – готови пак да летят! 13 Март 2007

—  62  —


*** Есенни дървета в облаците плуват и с листа от злато сънищата си рисуват. Вятърът безгласно, нежно ги целува, тича след листата, шепне и тъгува...

—  63  —

22 Юли 2014


*** Ще отмине тъгата и ще отлети – тъй както ято птици нейде заминава и след многобройните криле дори следа върху небето не остава... След сенките на дълга нощ нали светът събужда се отново и радостни минути се редуват; събира ги във своя слънчев кош денят, а вятърът ги чисти и целува. След много време и след времена сълзите от несбъднати желания ще се превърнат във река, и върху нея мост ще се протегне. По този мост ще мине Любовта, облечена във розово сияние.

22 Май 2014

—  64  —


—  65  —


Псалми

—  66  —


Псалм 1 Ще те чакам, Господи, ще Те очаквам – във всеки миг от времето, в пространството – на всяко място!

*

В Теб очертани са моите скитания и моите сълзи са в Теб изброени; праведни стъпки и грешни залитания – в книгите Твои са съхранени... Гълъбици бели, мислите кротки идват и кацват – от Теб изпратени. Сред звездни води, във сребърни лодки доплуват желания – чисти и святи! Ти Си мой страж и моя защита – ще ме опазиш от черните бездни, от примки и клопки в тъмното скрити... Ще ме даряваш със крепка Надежда! Защото Душата ми Ти Си избавил, вечно ще търся аз Любовта Ти. Своето Име в жертва прославил, Ти ме очакваш със моите братя!

—  67  —

30 Март 2007


Псалм 2 Песента ми е за идещия Цар, думи благи устните ми леят: О, Ти, чист, Небесен-Слънчев дар – за Теб безспирно Ангелите пеят! С елмази везана е дрехата Ти бяла и Съществата кланят се на Тебе непрестанно! Покрита със Офирско злато цяла, целува те Зората всяко утро ранно! Побързай, влез във колесница на Правда, Мир и Красота; блести във Твоята десница двуостър меч – от Светлина! При Теб ще дойдат всичките народи – стрели са времената Ти, летят! Във пътищата Твои неизбродни, едни ще падат, други ще растат... А Твойто Име ще се слави вечно – от род в рода – Ти вечно ще Си Цар; и ще пребъдва в бъдеще далечно на Любовта Ти Светлият Олтар!

—  68  —

2007


Псалм 3 Аз слушам – нашепва със думи беззвучни Глас тих и любовен, роден от безбрежност! Ах, музика кротка в ливадите тучни на мисъл прекрасна, изпълнена с нежност! Ти водиш ме с крепка и силна десница във стъпките скрити на светли спирали, и радваш Душата ми с песни на птици, от слънчеви жилища, ведро запяли! О, Глас на Възлюбен от древните дни, пустинята земна Ти все не забравяш! От Твойте звезди се изливат води – живота си Ти непрестанно отдаваш! Забравен, отхвърлен под идоли грешни, Ти верен оставаш – невидим, незрим! От карнавала на маските смешни Ти ще избавиш Човешкия Син!

—  69  —


Псалм 4

По Исаиа 61:10 „Ще се развеселя премного заради Господа”

Ще се развеселя във Името Господне, Душата ми ще се усмихне с радост – във дреха на живот ме Той облече и с мантия от Светлина обгърна! Очите ми са винаги към Него, устата ми Го благославят вечно... Докосва Той красиви струни и Думи нежни тихо произнася – от тях израстват Светове, Пространства, Звезди се раждат, заблестяват и дъждове се сипват диамант’но върху лицето сухо на Земята... Прорастват и разпукват цветни пъпки в безброй цветя... Прелитат птици, сред кедровите клони сладко пеят, гнезда извиват и посрещат на Слънцето Лицето всяко утро. Дъги небесни цветовете леят; принцеси изворни, води избликват и всичко движи се, живее в безбройни форми и пониква, разпръсва се и после се събира – отново и отново в Него и в Неговото неизменно Слово. С въздишка огнена то пак извира, родено пак – напълно ново!

31 Юли 2007

—  70  —


Псалм 5 Ще Те възпявам сутрин, когато облечен във Слънце изгрява денят, когато небето бавно бледнее пред Твоята хубост неземна и птиците литват свободни нагоре далече от свойте гнезда. Ще Те възпявам вечер, когато звездите блещукат и в мрака със сребърна дреха Луната танцува, когато цветята във чашки от сладост сънуват живота си в капка роса. Ще викна тогава: донесете венеца! Донесете венеца, който Той ми дари защото възпявах го – денем и нощем – венеца на моите песни за Него, венеца, изплетен от седем дъги! 21 март 2013

—  71  —


Псалм 6 Ако Той живее в мен, ако Образът Му ме изпълни, ще изгрее прероден моят дух и ще покълне! Ще покълне – житно зрънце във земята посадено и ще свети като Слънце, от Небето подарено. Ако имам Него вечно, безпогрешно ще намирам всяка Истина и вещо Мъдростта ще разбирам. Ако Той е с мен отвътре, всичко външно ще е ясно; и ще видя там по Пътя, как на Силата стоя отдясно.

25 Февруари 2014

—  72  —


Псалм 7 Ще потърся очите Ти, Господи, на дните в езерата златни, в целувките на вятъра ще ги потърся, и в отраженията Твои, където формите безброй, заключени във точни очертания, живеят, движат се, умират после... Ще потърся очите Ти в Слънцето, чиито лъчи сякаш цветни усмивки, тайно цъфтят сред неизказани думи на чиста, дълбока, безгранична любов. В Звездите ще потърся очите Ти, сред мрака на облаци нощни, рисуващи символи странни, от дълбините душевни родени; измерили светло и тъмно прецизно, във вярно отсъждане дали баланс. Ще потърся очите Ти и в празнината, във нищото, дето земята я няма, където сред музика непрестанна пулсира реален живот в светлина. И на безвремието в утробата вечна моят дух ще разтвори криле, тогава очите Ти в тях ще изгреят!

—  73  —

28 Април 2016


Молитва Дух неземен, Дух прекрасен, пълен с Радост и Любов, Ти изгряваш в Светлината на живота – свят и нов. Очисти ме, подреди ме и надежда влей във мен. С Твоето могъщо Име всеки грях ще е сразен. Дух неземен, Дух прекрасен, Дух на святост и Любов, всички песни на Душата са за Теб – Небесен зов! И когато тъмнината на отминалата нощ се отдръпне пред зората, пълна с красота и мощ, нека в този миг нетленен на започващия ден, Твоят Образ да приема – в Благостта ти посветен!

28 Август 2005

—  74  —


—  75  —


Размишления

—  76  —


*** Отпива бавно гроздов сок Нощта от сребърната чаша на Луната, прошепва тихо тайнствени слова и люшка златна арфа във тревата... От вятъра рисувани небрежно, въртят се сенките във танц безкраен; безброй свещи примигват звездно и думи ронят се от свят незнаен: * „Тихо, тихо семената падат и потъват кротко във пръстта... В нея радват се и в нея страдат – чудни, шарени цветя… Някои от тях увяхват, други дават плод богато – сякаш птици те размахват своите криле от злато! И със песни се издигат, като облаци те плуват; сутрин във роса пристигат, нежно Слънцето целуват. Всяка пролет се прераждат, нов живот с любов съграждат“.

— 77 —


Бреза Дърво, облечено във расо бяло, като монах стои – самотен и вглъбен; във соковете на изящното му тяло живее Дух – от Слънцето дарен! И всяка пролет то се ражда бурно с листа – безброй усмихнати лица! На лятото небето, синьо и лазурно, прегръща го с любов – до есента. Умира сякаш – падат златни сълзи; ръждеят, съхнат, зъзнат тихо... Във сънища потъват бързи идеи зимни, с леден вихър... Но все така стои брезата бяла, потънала в мълчание и тайни... От клоните вятърът издяла фин образ на монах незнаен.

11 Май 2007

— 78 —


*** Аз винаги ще помня този ден, когато, сине мой, със теб стояхме пред онова прекрасно есенно дърво, чиито клони с трепкащи листа за миг приеха образ на крила; с които заедно отлетяхме в страната на царуващия Дух. Там мислите живеят в светлина и във сърца делата се превръщат; мелодии Божествени там чухме да реят свойте звуци безметежно, и Ангели прегръщахме с копнеж. Последното листо, когато падна от клоните на чудните крила, намерихме се пак на Планината, свидетел тих на нашия летеж.

22 Май 2014

— 79 —


***

На моя баща

През тези отдавна отминали дни на моето детство, когато безброй стихове при мен идваха – сякаш деца те самите и предлагаха думи – невинни и сладки, които висяха над мойта Душа, като грозде с презрели, уханни зърна,,, О, тогава златна Музата на Любовта, бе мой гост – желан и чест! Животът бе със светлина изпълнен и сенките стопяваха се бързо, незабелязани се пръскаха, незрими… Поемите от сънищата детски, те все така са там – като рисунка върху далечните и изживяни дни, и като въздух движат се и трепкат… През златните им струни нежно прозрачни пръсти свирят и меки, алени уста отронват песен – така прекрасна! Ах, нежност непрестанна, Ти през сърцето ми извираш и пълниш го с невинност пак!

—  80  —


Отново стихове пристигат, подреждат се във редове, лекуват всяка болка в мен и свързват ме с детето малко – на времето в отминалия кръговрат…

Превод от английски

—  81  —


*** Душата ми търси тишината, тишината на летен следобед, когато пъстроцветно в тревата играят светлини и се гонят, когато морето е гладко, и топли и меки вълните нежно целуват и сладко галят брега и следите от птици, от хора и вятър… В този миг на блаженство и мир, Твоят глас аз чувам сякаш! Твоите думи се леят безспир и благославят Земята.

—  82  —


*** О, Девойко, наречена есенен Дъжд, ти пълниш чашата на живота със стипчиви звезди; в ръцете ти свети свещта на огнено Слънце и падат многоцветни капки от твоята бляскава дреха… Ще подслоня Душата си под крилете на твоите длани и в сънища тихи тъгата ми кротко ти ще приспиш; от въздух и етер, безброй форми израстват и трепкат – пространствата пълнят… ухания сливат се с тях… Ах, незабравима Девойко, ти вечно запазваш чистотата мечтана на водите Небесни! Как нежно звучи песента ти – звездите са нейните ноти, висящи върху безкрайния хребет на времето – хармонии сладостно ронят, и всичко потъва във тях…

—  83  —

Юни 2007


*** Ще остана във свойта кристална градина – плодовете аз ще събирам в мълчание... И когато животът безшумно отмине, нов ще пристигне – във ново сияние! С кротките мисли, с крехките чувства, раните стари той ще лекува. Делата красиви – със сладост ще вкусва, морета незнайни – без страх ще преплува! О, как мечтае сърцето ми сладко за тези дни на небесно блаженство! (Доброто земно е толкова кратко, сива сянка на съвършенство...) Но ето, в небето роди се Дъга и сила изпълни зелените пъпки! Видях и разбрах – животът сега е Път, който води в Твоите стъпки!

17 Април 2007

—  84  —


Изгрев Летяща като облак е Ангелската Сила; към хоризонта устремена, където Слънцето извира, рисува себе си родена от обич, дето не умира ...

12 Август 2015

*** Има много сърца паднали върху земята. Още светят и блестят счупени парченца злато… Песента им се възнася и достигайки звездите, се превръща в Млечен Път.

29 Юни 2006

—  85  —


***

на М.

Дъждът вали, но не върху земята пада, в душата ми вали студен и мрачен дъжд, и мислите се гонят в мене, въпроси хиляди задават: нали смъртта е победена, нали животът идва не веднъж, но непрекъснато се връща и непрестанно трансформира. Една съдба във болки потопена, мечтите си във загубите търси и страховете я превземат... Дъждът вали и капки като сълзи падат в душата ми, аз плача... Но Слънцето донася радост отново и във нова дреха; и всичко ново ще е, и ще пее и като дете ще заподскача. Защото няма край животът и нищо, дето вечно е, не спира, тъй както живата вода от Извора на Любовта извира...

22 Август 2015

—  86  —


*** Бягай, бягай, бягай, Йерусалиме! Одеждите златни във ракли събирай и сребърни съдове древни, спасявай! Небето е пълно със облаци тежки и ледени спомени удрят земята – пред всяка врата те настръхнали спират, причакват и носят плода на тъгата... Къде е, къде е Защитникът твой? А Шатрата, дето покрива, къде е? Боси, нозете ти устремно тичат, в поклони тревите навеждат глави; политват звездите, молитви изричат, със дреха от сълзи Нощта се облича... Ах, горко ти, горко ти – денят превали! Върни се, върни се, към светлия Ден! Там кротко те чакат Царете Небесни, мелодии радостни в цветни усмивки от слънчеви арфи неспирно се леят, и носят се звуци от весели песни; Светилникът златен там вечно ще грее... Върни се, върни се – във Храма свещен!

— 87 —

4 Април 2008


***

In Memoriam М. Л.

Той тичаше към Смъртта – той тичаше, тичаше… Накрая тя прегърна го във задушаващата си прегръдка; и върху живата Земя, когато, на зимни ветрове следите, във дрехи призрачни, през страх и болка, пробиха своя път – о, тогава! да, тогава само – във цветове и форми, Духът отново бе роден! Тогава, да! тогава само, родена беше Любовта, без мъка – и сякаш пролетни цветя в целувки вечни разцъфтяха върху самотния му гроб… И като птичка пееща животът му – сред много други, изпя мелодия щастлива, на нещо ново и красиво…

— 88 —

Превод от английски


***

на Б.

Бавно се разхождах в парка изпълнена с тъга, очаквайки да дойдеш, и да ме прегърнеш… Винаги съм обичала Душата ти! Сълзите ми падат върху лицата на малки цветя – сякаш дъжд… Не ще те забравя никога – ти ми бе майка и близък приятел. Миризмата на билки и техните дълги имена на латински, така болезнено ми напомнят за детството, дето някога имах и което сега тихо почива със теб, на Небето…

10 Октомври 2008 Превод от английски

— 89 —


Есен 1 И тъй, пак е есен и листата падат пак. Абаносовите профили на смокините във двора пият утринна роса… Всички сънища, мечти на отминалото детство, са покрити със листа… Пак е есен и изплете вчера паякът изкусно нишки сребърни безброй в моята коса и стреснат, скри се в мрежата си той…

29 Юни 2006

—  90  —


Есен 2 Като японски фенери илюзиите се клатушкат, зелени от страх. Бавно, бавно се разпадат и изчезват, сякаш прах. Зората със червени устни празнично докосва началото на песен, красива и проникновена – на Небесата тя принадлежи! Листата се люлеят – японски фенери, пожълтели от тъга. От пролетните топли спомени, преследвани са непрестанно те.

29 Юни 2006

—  91  —


Есен 3 Лицата пеят – моят сън танцува един забравен менует. В червено, вятърът препуска, докосвайки с криле едва, заспалите треви; щурец надува с всичка сила среднощен, сребърен тромпет. Листата есенни запяват безкрайно тъжна, жълта песен… Сънят ми бавно се топи – червен, самотен силует…

29 Юни 2006

—  92  —


***

на М.

Душата ми е бяла птица, заключена във клетката на дните. Небето синьо маха и я вика… О, как я милва и целува безкрайната му Светлина! Звездите се усмихват меко през очите на нощта, плетейки сънища с дъга и миналото в бъдеще блестящо вливат, с надежда за безкрайна свобода.

29 Март 2006

—  93  —


*** „Със мен ела!“ – повика ме южният вятър. И литнахме заедно в любовна прегръдка. Понесе ме той над морета, над далечни земи, където цветята със багри покриват усмихнати, пълни със слънце ливади, където реките текат, неуморно изливат живота си в чисто и бяло сребро... И там, сред житата узрели, видях Духа на Земята, със обич безкрайна изпълнен. Попита ме вятърът, нежно обгърнал Душата ми в свойте ръце: „Желаеш ли тук да останеш сега?“ „Навеки оставам! – със радост отвърнах. –

—  94  —


При Него оставам, при моя Небесен Баща!“ И ето, прие ме Той в своето Царство; звездите са моята дреха блестяща, реките – кръвта ми, житата – косите, цветята във моите сънища дишат, а Слънцето златно е мойто сърце.

9 Юни 2013

—  95  —


*** Те погребаха София, Божията Майка... Лежи в своя гроб Тя сега. Животът дълбоко е заключен във пещерата на ума човешки. Но там далеч, където Звездите неподвижни светят и хвърлят неусетно поглед внимателно следящ, Планетите където непрестанно блестят с лъчи от Светлина... със Слънцето танцува Тя, Небесната, Божествена Премъдрост, и песни пее – сред Космичен Огън – Тя, вечно живата и вдъхновена, излива знание във изобилност върху повярвалите си деца; и бавно слизаща Отгоре, изцяло нова, възкресена, —  96  —


Тя нежно вплита и изприда със чисти мисли – в пълнота – красивата си бъдеща премяна, съединена с Любовта.

2 Януари 2015 Превод от английски

— 97 —


*** На камъка в мълчанието скрита живее най-великата любов... Сред небесата облаци прелитат и върху криле от музика донасят от доброта проникнат благослов. И там, сред цъфналата ръж, блести и грее Образ светъл; от Него във единство свято, се ражда новото човешко братство – като дъга след летен дъжд.

9 Август 2014

*** Когато светът край теб се разпада, когато Светлината с очите си звездни прониква сред тъмните бездни на този живот, погледни ти тогава нагоре към върха на човешката горест и там ще съзреш да стои със любов и със милост изпълен сякаш слънце от бели лъчи великият Образ Христов.

18 Юни 2016

— 98 —


Притчи

*

*

*

Заблудата е почва, от която плод хубав никога не се бере; поникнали от нея, семената, на никого не носят полза те.

От чувства зли, със хитрост спотаени, зад маската на честна доброта, умира и кърви ранено красивото сърце на Любовта.

От устните на мъдрия живот извира, тъй както бистрата вода; към неговите думи път намират поените със искреност сърца.

23 Февруари 2015

— 99 —


*** Звездата на мойто съзнание следва кръг с червен кръст в средата – никога незаспиващото Око, Загадката на вечността.

7 Юли 2006 Превод от английски

*** Червена Роза... Под Ангелски ръце грижовни, тя разцъфтява постепенно и своя сок – зелен и чист – превръща в кръв червена, която алено блести в спирала от Красота и от Любов. Червена Роза.

28 Април 2014 Превод от английски

—  100  —


—  101  —


Някои стихове от минали години

—  102  —


Есен

На моя син

Дървото пред прозореца изрони тихо вчера последния си огнен лист... Дървото пред прозореца стои съблечено сега. Неволно зъзне – голо. Свободно се промушва вятърът през трепкащите клони. Дървото пред прозореца – самотна, сива къщичка за малкото момче с червено яке...

—  103  —

1994


Лунатици

На моя син

Виж Луната! Бялата буза още спи върху небето. Да отидем на Луната! Мислите да яхнем – като кончета (с тях най-лесно се лети)! Урвите пустинни ще обходим, ще потичаме по пясъка – бял, ронлив и вулканичен... Я, Луната – пак тревожи, буди моето момче и се търкаля по възглавницата сутрин. Ще я хвана като риба с мрежата за пеперуди и ще му я дам!

—  104  —

1994


*** Тичат, тичат, тичат капките – метални копчета... Нощта пижамата си закопча. Пумпали – шарени усмивки – подскачат сред неона и кръжат. Реклами. Популярност. Дъжд. Шосе... и точки светлина. И къщи с спуснати ресници, и броеници от заспали птици, и песен – пълна с Тишина...

—  105  —

1996


Птица Дълъг клюн оперен и око недоверчиво. Малък хищник със крила. Скок-подскок... и оцелява! Все самотен, при това... И умее да лети, да докосва висините! Вятърът ли го роди, или пък скалите? Ще си клъвна две трохички – ето ме и мене – птичка!

1995

—  106  —


Сцена Топла и златиста, Светлината нарисува кръг. Обла топка белезникава... Ще се завърти, ще изтопурка и ще падне като истинска, звучна и красива нота, право в спрялото сърце на заглъхващата музика...

—  107  —

1994


Утро Портокал на масата, чаша топъл чай... Сънен профил свети бял; по стените слънчев лъч форми розови рисува... Здрач лилав трепти в ъгъла забравен... Утро алено наднича и сълз с вкус на пресен портокал.

—  108  —

1994


*** Видях лицето си в напуканото огледало на отминаващите дни... Огромни ножици – разтворени – усмихнато захапаха небето. И се изсипаха косите ми – зрънца от пясък, парченца огледало, дни забравени...

—  109  —

1995


***

На С.

Ще преметна през рамо, като шарена черга, изтеклите години. Задъхано ще пребягам всички неизминати разстояния, ще изпея всички неизпяти песни, за да не ми е жал за пропуснатото.

Носталгия Една муха се блъска упорито в стъклото. Натрапчива мисъл?... Короните на кестените – зелени, светещи кълба. Остават завинаги там. И улицата покрай тях... Аз – също!

—  110  —

1995


Равносметка Нямам какво да кажа на следващото поколение. Всички пеперудени представи за щастието се свиха в атом. От многото показалци, насочени някъде „напред”, запълнили до дъно младостта ни, остана само сив бетон, разчертано небе и строшени паметници... Нямам какво да кажа.

—  111  —

1994


*** Сънят – чернобял. Две лица, като чаши – отразяват светлината и звънтят... Думите – отчасти, търсят своя дял. И отново – две лица, маса, стол и чаши – всичко в чернобяло. Думите – накъсан лист, падат и се ронят. Оцветени, летни пеперуди. Сънят – чернобял. Две лица – като чаши, отразяват утрото и мълчат. Думите – отлетели сапунени кръгчета. Две лица – повече от еднакви, отразяват себе си и плачат. Някой думите преглътна и си тръгна...

—  112  —

\1993


Стих в червено Червени мисли вятърът разнася по сивия паваж на времето... И ехото от празни разногласия, полита и върти се шеметно. С червени мисли тръгва утрото, с червени мисли идва вечерта. И тъй натрапчиво е чувството за безнадеждна самота. А миговете са звънливи чаши, изпълнени с горчиво вино, и със напрегнато очакване за нещо тайно и незримо... Червени мисли, кон червен, червени сънища препускат. И аз към теб, и ти към мен, докосваме се тихо с устни.

—  113  —

1986


*** Ще изпера всички

вчерашни

надежди; ще изхвърля умрелите

спомени – забравени във вазата на паметта. И ето ме – нова и съвършено Бяла. За да има кой да помечтае за мен и кой да ме забрави...

—  114  —

1996


—  115  —


От тефтерчето на моето детство

—  116  —


Чуден Свят Сама създадох чуден свят от светли, радостни лъчи – без скръб, без мъка и без мрак – свят на моите мечти. Сама зарових ново семе – от него се разлисти цвят – кой може да ми го отнеме, то бе си мое, в моя свят. Сама създадох своя песен, със чудни, смели звукове – в света ми странен, интересен, света далечен на дете. Как всичко бе кристално чисто, как всичко тръпнеше от млад, искрящ и бягащ поривисто, забързан, любопитен глад. Сама създадох чуден свят от светли, радостни лъчи – без скръб, без мъка и без мрак, изпълнен с радостни мечти.

1972

—  117  —


На Мама Hавън пак е лято. Угacвa пocлeднoтo злaтo нa днeшния ден. И бягащи ceнки игpaят дaлeчe в бeзкpaя нa cветлото юлcкo нeбe... Пopeднoтo лятo без тебе...

1973

—  118  —


*** За да ме запомни вятърът, превръщам се във въздух бушуващ; за да ме запомни мракът, превръщам се в тъмно було. За да ме запомни Слънцето, всичките му лъчи поглъщам; за да ме запомни хлапето от двора, на дете се превръщам. За да ме запомнят хората в мигове на скръб или радост, превръщам се в стихове.

—  119  —

1971


*** Погледнахме в ръба на хоризонта; погледнахме пръстта под себе си; погледнахме небето и плаващите облаци... И тръпнещи, ръцете впили здраво – един до друг – взор ясен във Слънцето отправихме. Прониквайки във нас, лъчите му ни изгориха с огъня си светъл и бронзовия блясък. Тогава, пълни със Любов, попитахме Земята: „Ти, която нямаш край, познаваш ли края? Ти, която имаш начало, познаваш ли Любовта, чието начало е огън, а краят – безкраен обръч?“

—  120  —

Април 1971


*** Капка след капка – аз се изливам на времето в ручея тръпнещ; мойто сърце със капчука се слива, отмерва секундите бързащи... През мен изтича всяка капка – резк и улеи дълбоки разчертава, превръщам се в безброй реки, превръщам се в забрава... Горя с безброй огнища и с безброй страдания и болки аз; превръщам всеки стон във свой, във мен отеква всеки молещ глас. И моя става всяка радост, щом радост е на всички тя; живея с вечна, жива младост; превръщам се във светлина! Юздите хващам на минутите-коне, от вихър луд разхвърляни; и стават думите ми стихов , и се превръщам във безсмъртие!

8–9 Март 1973

—  121  —


Цветя Дълга поляна – зелени треви; жици опънати – черни конци. Облаци бели – писма запечатани; птици полетели – обич очаквана. Малки цветя – пъстри стъкла, галят нозете ми с тънки стебла. Пролет развяла мойте коси, пролет надникнала в мойте очи. Галя цветята буйно с ръце, тичам унесено със сияйно лице. Поглеждам искрящото небе нагоре – хубава, хубава, цветна пролет!

*** Цветята набрани във ваза поставих; те украсиха моята стая. Гледам, след час – навели главички... седмица мина – увяхнаха всички. Навън е светло, синьо небето, но не му се радва вече букетът; пет-шест пъстри пролетни цветя, в моята стая умират сега...

14 Април 1971

—  122  —


Есенни настроения Есенната тиха красота в мен прониква като капки – златно-медена роса – пълни спомените сладки. Всяко алено листо пада бавно, сякаш звън; трепетно очаква то пролетта във своя сън... Пепел топла под краката на незнаен път извит; шепне бръмбар във тревата, охлюв, в къщичката скрит.

*

По увисналите жици – броеници от ята. В мойте пламнали зеници се огледа есента.

21 Септември 1973

—  123  —


Невъзможно Разказвам весели истории, разискваме безброй проблеми, а после... после тръгвам. Не мога да те взема с мене. Ръцете ми са птица бяла, към твойте длани устремена. Зора в сърцето ми изгрява... Не мога да те взема с мене. Мечтите ми са сякаш мрежи, душата ми, от тях пленена, очаква светлата надежда. Не мога да те взема с мене. Нощта е призрак блед, топят се сенки отразени и в здрача син стоим със теб... Не мога да те взема с мене.

1976

—  124  —


Русалка На жълтия морски пясък нарисувах загадка. Прозрачни миди пренасях, появи се рибя опашка. Край мен децата викаха, че това било рибка малка, но бързо дъх затаиха щом появи се... русалка! Вместо коса тя имаше водорасло дълго, зелено; вместо очи поставих две капки от небето над мене. То беше топло и синьо и засия нежно на пясъка, но морето, обидено, глътна жадно мойта русалка! Дълго плаках на морския бряг; в ръцете ми – водорасли и пяна... На пясъка златен, все пак, все още личат очертания. Да рисувам отново нямах вече желание; но остана все пак спомена за моето малко създание.

1971

—  125  —


Птици На моя сън къде сте, птици? Къде отлитнахте във миг, къде изчезнахте, искрици, от огъня на моя сън велик? На моя сън къде сте, птици? – аз търся ви сега със вик; до болка моите зеници се взират в нежния светлик на отминаващия зимен ден... Избягахте – къде, не зная – далече някъде от мен, далече някъде в безкрая... Къде сте, птици, сътворени от мен самата и сънят, от мойто смело въображение, къде сте, птици, моя плът? Сега в Душата ми е есен, ала нали ще дойде пролетта; тогава ще ви срещна с песен, тъй както будната земя. Аз знам, ще дойдете пак тук, във мен и в моя сън, когато светлият капчук на дните грейне с нежен звън. Ще чакам, птици, ще ви чакам – секунда всяка в мене ще боли; и ден, и час, минута всяка върху живота ще се отрази. Ще дойде ден, когато побеляла,

—  126  —


с лице набръчкано от старостта, ще ви дочакам и тогава със вас ще дойде младостта!

12 Януари 1973

Дъга Светла дъга изгря, светла дъга на небето, обзето от багри и радост, от сладост и чиста светлина. Изгря дъга.

*** Край мене мина Пролетта, докосна ме... и си отиде. Край мене мина Любовта, докосна ме и... си отиде. Във мен остана спомен само за нежен и разпукващ цвят, за слънчев лъч във утро ранно, и чувство за отминал свят.

—  127  —


Есенни мечти Една щастлива есен, без мъгли; една прекрасна есен със небе, покрито цялото в звезди, и всичко пълно с цветове. Дойде, тютюневи коси разстла... Очаквах я, тъй дълго я очаквах, че щом се спря накрая тя, не можех да повярвам, не повярвах...

*** Към топлината вечно ще се връщам, като измръзнал пътник в зимен мрак, и ще си отивам, без да се обръщам, защото знам, ще дойда пак! Защото знам, че ти ме чакаш и пазиш тази топлина, която стопля ме във мрака на мойта тъжна самота... Към топлината вечно ще се връщам, пристанище за мойте дни, и ще си отивам без да се обръщам, за да не видя твоите сълзи.

20 Септември 1973

—  128  —


Пролет Животът се ражда от мъртвите пъпки, а с него пристига навън Пролетта; пристъпва тя с боси, несетени стъпки по влажната, топла и будна земя. Като фея добра от легенда прастара, превръща дърветата в чудни цветя. Следите , светли от жажда изгаряща, целува със жило пияна пчела. Животът се ражда от мъртвите пъпки, а с него пристига навън Пролетта – с несетени, тихи, но сигурни стъпки – очакват я с радост в света.

1 Февруари 1974

Зимен следобед Оголени зъби от лед висят от керемидените устни на заспали къщи. Вятърът, студен и блед, полира бляскавата им повърхност. Гладни, къщите захапват белите хлябове на преспите, настървено дъвчат; снежни трохи се ронят бавно край прозорците.

—  129  —


Вечер На къщите сенките сини приютиха ни радушно и вятърът послушно догони стъпките отминали... Сивият вчерашен сняг шляпаше тихо във локвите и се оглеждаха палаво мокрите звезди от нощния мрак.

*

Очите ти с нощта се сливат, искрят до мене те – със чистотата на дете, със радостта на самодива. А светлините от стъклата прогониха ни надалече и думите недоизречени, останаха сами в мъглата...

—  130  —


Малък сонет за любовта Когато секнат песните на птиците, приятелю, ще идва вечерта и заедно със сънят в ресниците ще шепна сребърни слова. Във бяла рокля ще пристигна – прекрасна нимфа от мечти... Звездите тихо ще примигват... с копнеж ще ме изпратиш ти. И всяка нощ, изпълнена със свирене на хиляди щурци в тревата, ти ще очакваш мойто идване като земя попукана водата. Но идвам аз веднъж в нощта, веднъж е огън любовта.

—  131  —


*** Обхваща ме във свойте длани на вечерта шумящият поток; избликват в мен безброй фонтани, тече във тялото ми ток. Да, аз съм струна на китара, потрепваща сред цвят зелен, във свойта музика събрала зората на изгряващ ден. И слънцето съм аз, дори звездите, пръстта, цветята, необятността; напролет хвъркам със пчелите, а есен съм отлитащи ята. Бълбукам с горските потоци, бушувам с океани и реки – аз добродетели съм и пороци – Вселената във мен гори!

—  132  —


Поезия Не ще ли изгоря във страстите, които като морав пламък Душата ми обхващат с трепет? Не ще ли се превърна някой ден във сребърно двустишие; не ще ли се превърна в птица, която с бурите ще отлети в далечна и невидима страна, където всичко е поезия...

1974

Писмо Вятърът донесе есенно листо; дървото го обличаше в зелено. Това бе моето забравено писмо във джоба на отминалото време...

—  133  —


Поет Аз съм син на всички онези поети, които живяли са преди векове. Аз съм син на онзи сляп, но изпълнен с живителна сила, с прекрасни думи, напоени с аромата на чудни цвета. Аз съм син на онзи ням, не казал нито дума, но проговорил с очите, препълнени от светлина. Аз съм онзи нероден, който е написал без ръце ненаписани стихове.

1970

—  134  —


—  135  —


Преводи

(от английски)

—  136  —


Арион Валентин (Arion Valentin) Вечерно Небе Ще се наслаждаваме на белите Ангели и на светлините звездни, рзказващи ни приказки за светове несъзерцавани, за светове незнайни, изказани сега, за първи път и никога преди, изказани отново, за вечни и несвършващи съзвездия, за безграничните пространства на съвършената Душа. Как формите от светлина се свиват, съкращават, ограничават себе си и се жертвуват, за да пристигнат те при нас и пътя да покажат към светлите, Божествените Светове и на духа човешки истинния Дом.

—  137  —

2006


Поглеждйки към Небето Развейте моите тревожни мисли вие, Ветрове, родени от Небето, тъй както правите това със облаците над земята – бавно движещи се, мълчаливи и изпълнени със мир. Без думи и без жестове, отстъпват те към хоризонта, отдалечавайки се предпазливо отвъд вседневното ни битие. Високо, високо горе, където мисълта не може да проникне, Небесата стоят, застинали и неподвижни; непоклатими, безпристрастни, недокоснати от промените в света.

—  138  —


Перспективи Дръвчета Природни – от Ангелско докосване израствате вие, от Слънцето животът ви така зависи, тъй както нашия живот, хвърляйки сенки надолу, понякога по-къси, понякога по-дълги – проекции на Светове високи върху нашия свят – отразени идеи. Ние също познаваме много сенки, отразени от Слънцето точно, през умствени призми пречупени... И както сянката на дървото секунда живее, тъй също животите наши зависят от ъгли и точки на зрение, от образи – концепции, сенки Духовни...

—  139  —


Барок Когато като дете, аз обичах да гледам небето, да проследявам огромните облаци бели, сякаш топки топящ се памук, как се формират и как се разрастват, как странстват, блуждаят и бродят – видения чудни рисуваха те: на храмове безтегловни от чист алабастър, със бели колони под арки – широки и тесни с цветове бледи, замислени статуи, бледнеещи спомени за отминало време; бледи реки отблясъци ярки там хвърляха кротко през ясните слънчеви дни на юношески въжделения и всеобхватност, безкрайна, тиха радост на свобода, родена в светлина, и слънцето надничащо над облачните върхове, от светлина, която се разлива и покрива морето от безкрайна, мека белота, и свежи млади долини, разтворени поля, поточета пенливи, и всички те сияещи с умереност еднаква, на здрач и утро заедно. И тъй, от светлина и тъмнина преплетени там сенките се раждаха, разтапяха се после, докато безгрижен и небрежен жест от вятъра на всички заповяда,

—  140  —


и всички сцени скриха се във миг,

(додето мимолетни, облачни обвивки и спомени, примесени със аромати от времена забравени, отминали отдавна, увяхнаха и бавно избледняха...)

така че аз се осмелих да си задам въпрос – какво е истинска реалност и какво е сън.

—  141  —


Аврора Твоето сияние, Аврора, покрива небето и нежно-сините му звуци изпълнени са със живот; с хармония и мир пронизваш ти безкрайното пространство, небето е за теб като платно, върху което ти вписваш своите разнообразни форми; със цвят извайваш облаци и аметисти, на всичко старо даваш нов живот. Тъй както хиляди звезди формират Пътя Млечен, така те съпровождат Боговете в твоя път и в колесниците им златни кръстостват се Небесни сфери, съзвездия и земна твърд, за да се преклонят те всичките накрая с благоговение пред теб. И там далеч на изток, дето ласкав и спокоен, Зефир събира още своите цветя, там Феб, видян като око, издигащо се бавно върху тъмнеещия хоризонт, разпръсква мощ и слава – това е всичко за добруването на света; и както силен мъж във попрището с радост тича, от дланите на Еос излетял, за да бъде поздравен от топлите прегръдки на Хесперос, излъчващ бодрост и младежка сила, със Хорите се връща той. Във утринните ранни часове, на твоето дихание розовината мека покрива цялата земя, докато благоуханни, късни рози, сладки от роса, израстват и разгръщат своите листа, —  142  —


одеждите на цялата Природа се отварят, зеленината заблестява, грее освежена, щастлива наблюдава изящността на твоите игриви ветрове; и праскови формират се, растат по деликатните дървета – плодът на работливите ръце, Божествени, а също и човешки, и всички те участват във радостта и изобилното богатство на лятото, вълнуват се и тържествуват, ликувайки, когато на прасковите розовият цвят превръща се във злато. И често, често Ангелите казват за нас молитви, тъй като сме тленни; от наше име умоляват, оправдават по-добрите ни дела; и също често Боговете слизат, идват, върху ума човешки те се приземяват, така че в чиста светлина и праведна присъда, да разделят деня от нощната тъма. И щом те видят, че това добро е (защото светлина от светлина различни са по мяра), тогава и само тогава те могат да сложат начало на новите форми и техния вид,


и което бе някога творение, в духовно обновление се трансформира – в създаване на новия човек, или в поставяне на нов печат, на новото подобие – върху сърцето и върху ръцете също, (пробуждане на светлия Божествен Дух!), така че ти, Аврора, да излееш парфюма си от златен аромат в Душите ни и той да се издигне в благоприятна миризма пред вечното Лице Господне и да запали огъня свещен във нас на благородството и любовта.


Бяла пеперуда Върху крилете си вземи ме, бяла Пеперуда, да полетим със теб нагоре, все нагоре; към вечнотo небе да се издигнем. В хармония и с песни на възхвала – аз и ти. С прозрачна полифония в съзвучие, пребъдващи в безкрайна белота от нежна, мека светлина. Върху крилете си вдигни ме, бяла Пеперуда, да полетим нагоре двамата със теб, към непознати и далечни светове, окъпани във снежно-бяла слава.

—  145  —


Брайан Приис (Brian Preece) Духът на Градината говори Добре дошла в Градината на Мъдростта и Състраданието, ти, Флора, на Гайя дъщеря; очаквахме те ние, и твоето присъствие от векове. Аз Дух съм стар, от мъдреци почитан. Върху пръстта под твоите нозе ти размишлявай, Да, тя оплетена виталност притежава ведно със твойта свобода. И ти да продължиш не бива, докато тази тайна, обхваната от дланите на неразцъфнали цветя, не се открие в теб и разбереш я ти в дълбочина. И дишана високо, във прозрачна атмосфера, за някои непроницаема и плътна, единствена, крепяща този свят, е Любовта – тъй както корените сплитат, един във друг ръце и заедно, преплетени, като един израстват, в прегръдка раждат свойте цветове. И всичко във света променя се, израства, за да разкрие свойта уникална красота. В несигурността на тази пътуваща процесия-живот, без Милост и Съчувствие е невъзможно, дори в един момент, да съществува Мъдрост, но да си съчувствен, без да си мъдрец, наистина е глупаво това и би довело до разрушение и непрогледен мрак. Но казвам ти, урок най-прост растенията дават, показват ни как нашите безброй дела цъфтят.

—  146  —


Делата ти във твойто семе се съдържат и ти какво си посадила? Каква е лошата реколта? Какви са тези бурени бодливи, зли, във резултат на твоите дела, от глупави решения родени? Ако разкъсаше воала пред твоите очи ти можеше да видиш, как там всичко свързано е във света, и как делата ти се отразяват върху всички – от тях вредата като ехо, повтаря злото отразила. И все пак същото важи и истинно е то, за туй че изпълнено с любов бе твоето присъствие, към всички. Чрез семената, дето ти пося, без всякакво значение дали признати са или пък не, те все пак ще се прихванат, ще пораснат и в многочисленост ще разцъфтят. Така че виж, най-благороден път е този: във другите край теб да посадиш ти семената на Мъдрост и Съчувствие, на Милост, така че да възраснат те във тях. Различията всред човечеството излекувай и превърни моментното видение в реалност.

—  147  —


Новалис (Novalis – Friedrich von Hardenberg) Когато всички станат неверни Когато всички станат неверни, аз все така ще Ти остана верен, за да не бъде угасена в живота земен благодарността. Заради мен обгърнат бе в страдания; загина Ти във болки – пак за мен – така че с радост Ти отдавам сърцето си – завинаги! Горчиво аз тъжа и често плача, задето мъртъв Си, и тези, които следваха Те някога, забравиха Те в земния живот. Понеже бе пронизан от Любов, Ти стори чудеса безброй; и все пак замина Си, загина и никой не помисли за това. Ти все така стоиш до всеки, изпълнен с вярната Любов и ако никой не остане – дори тогава – верен пак оставаш Ти.

—  148  —


А Любовта Ти вечно ще владее, ще разберат това накрая всички хора, горчиво ще заплачат и ще паднат като деца пред Твойте колене. Аз бях почувствал Те; О, моля Те, не ме оставяй! Завинаги ми позволи да бъда вътрешно свързан със Теб. Един ден моите братя отново ще погледнат нагоре с надежда и ще потънат в любовен копнеж, върху гърдите Ти положили глави.

Превод от английски Аннаел 25 Ноември 2012 Превод от немски на английски Stanley Applebaum

—  149  —


Издателство Three Acorns Publishing, Adelaide ISBN 978-0-9871805-3-7

Песни на Светлината Copyright © Аннаел (Анелия Павлова), 2016 Всички права запазени annael@annael.com www.annael.com

—  150  —


—  151  —


Ще Те възпявам сутрин, когато облечен във Слънце изгрява денят, когато небето бавно бледнее пред Твоята хубост неземна и птиците литват свободни нагоре далече от свойте гнезда. Ще Те възпявам вечер, когато звездите блещукат и в мрака със сребърна дреха Луната танцува, когато цветята във чашки от сладост сънуват живота си в капка роса. Ще викна тогава: донесете венеца! Донесете венеца, който Той ми дари защото възпявах го – денем и нощем – венеца на моите песни за Него, венеца, изплетен от седем дъги!

www.annael.com Three Acorns Publishing

—  152  —

Песни на Светлината (in Bulgarian); Songs of Light  

A book of poetry

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you