Въведение в душевността на българските цигани

ческо явление се заговори през 70-те и 80-те години на XX век, когато вследствие на започналия преход в модерните западни държави от индустриално към постиндустриално или информационно общество се появиха значителни социални групи, чиито представители не можеха, или не желаеха да усвоят необходимите им за пълноценна социална интеграция нови системи от знания, умения и навици, и, оставайки продължително време без работа, се озоваха в положението на социални аутсайдери. Макар че повечето от дефинираните като функционално неграмотни лица бяха посещавали училище за по-дълъг или по-кратък период от своя живот и имаха по-повърхностни или по-задълбочени познания за смисъла и използването на трите основни съставки на грамотността – четене, писане и смятане, към категорията функционално неграмотни ги причисляваше именно нежеланието и неумението им да усвояват нови познания и да ги използват в своята практическа дейност (1). В съвременните общества висшите социални ценности и норми са свързани с реализирането на мисията на модерния човек в двоичната му битност му на производител и потребител на стоки и услуги. Наред с това, бързо сменящите се производствени технологии изискват работещият човек непрекъснато да усвоява нови и нови знания, умения и трудови навици. В този контекст на функционално-неграмотните е присъщо своеобразно девиантното поведение, което е предопределено от тяхната роля единствено на потребители дори и в обществата, където съществуват изключително хуманни системи за социална защита. С оглед на възстановяване на нарушения баланс между функционално-неграмотния човек и обществото се провеждат различни по своите естество и успехи корекционни образователно-квалификационни инициативи (3). През изтеклите 15 години в българското общество също се появиха значителни по численост социални групи, които не Въведение в душевността на българските цигани 25