Въведение в душевността на българските цигани

Георги Хаджийски

Въведение в душевността на българските цигани

© Георги Хаджийски, автор, 2011 г. © Тангра ТанНакРа, издател, 2011 г.

ISBN 978-954-378-077-8

Георги Хаджийски

Въведение в душевността на българските цигани

ТАНГРА ТанНакРа ИК София, 2011 г.

ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ Има за цел да издирва, публикува и разпространява научни знания, митове, легенди и хипотези, свързани с историята на българската народност. Със своята дейност фондацията се стреми да намери отговор на въпросите относно произхода на българите и тяхното влияние и принос към световната цивилизация и култура. Отговорите на тези въпроси фондацията ще търси на страниците на поредицата книги от библиотека „Българска вечност“. Израз на нашето доверие към авторите е ненамесата в техните позиции, за научната достоверност на които отговорност носят единствено те. Особен акцент в нашите издания ще бъде поставен върху появилата се през последните десетилетия нова изобилна информация за историята, произхода и културата на българите от древността до наши дни. Вярваме, че чрез нашите книги читателите ще добият по-широка и по-вярна представа за българския принос към човешката цивилизация.

4 Георги Хаджийски

АВТОБИОГРАФИЯ Георги Хаджийски е роден на 2 април 1967 г. в гр. Самоков. Завършил е история и география и има защитена бакалавърска образователно-квалификационна степен по специалност „Социална педагогика“ и магистърска по специалност „Социални дейности“, със специализация „Мениджмънт на социалните дейности“ в СУ „Кл. Охридски“. Като организационен консултант на няколко неправителствени организации е участвал в разработването и управлението на над 10 проекта в сферата на образователната и социалната интеграция на деца и възрастни от ромски произход, в това число в организирането и провеждането на две емпирични социологически проучвания сред ромските общности, както и за осигуряването на нови за нашата страна социални и образователни услуги за деца и лица с увреждания. Работил е като социален работник, началник-отдел и ръководител на общинската служба за социално подпомагане в гр. Самоков, както и като учител по история и география и като педагогически съветник. Автор е на над 70 научни и публицистични материала в сферата на етнопсихологията, социалната психология, Въведение в душевността на българските цигани 5

социалната политика, социалната педагогика и историята. Съавтор е на излязлата на български и английски език книга „Етнопсихопедагогика на детето“. Баща на две деца.

Предговор Независимо как ги наричаме, ромите или циганите, винаги са привличали общественото внимание в не една страна със своята различност и отделеност от мнозинството и от другите малцинства. Тук ще използваме термина „роми“, не само защото се смята за политически коректен, но преди всичко, защото е самоназвание на най-голямата група от тази общност. С това не поставям под съмнение коректността на другите термини, с които ромите са назовавани в нашата и в други държави – цигани, цыгане, житани, цигойнер, джипси, хитано и т.н. Впрочем, известно е, че някои от подгрупите на ромската общност в България предпочитат да се наричат цигани. В едни епохи циганите са били първо приемани, а после гонени и дори преследвани, като това се отбелязва преди всичко в източници от империите в западната част на европейския континент. Случва се така, че те намират място за трайно живеене (не бих казал „усядане“ за това време) или в източните части на Австрийската империя (по-късно – Австро-Унгария) или в пределите на Османската империя. Общото живеене на различни народи в тези империи, както и в редица други, не довежда до цялостно взаимно проникване (дисперсия) между народите. Всеки запазва своята идентичност, но само за ромите може да се каже, че отношението на неприемане преобладава. Организирани опити за приобщаване на ромската общност в България се предприемат от края на 50-те години на XX в. с приемането на Постановление № 258 на Министерския съвет, с което се поставя началото на политиката за трайно установяване на чергаруващите ромски (цигански – по тогавашната терминология) общности. Проучването и оценката на същността и резултатите от политиката за приобщаване на Въведение в душевността на българските цигани 7

ромите към българското общество до 1990 г. стана жертва на цялостното отричане на теорията и практиката на предишния режим. Това вероятно е и една от причините интеграционната политика да не се разглежда в контекста на конкретните социално-икономически отношения и особено от гледна точка на отношенията на собственост. Именно поради тяхното пренебрегване погрешно очакванията за ефективна интеграционна политика се отправят изцяло (или поне в огромна степен) към държавата, а не към реалните двигатели на икономическия растеж. С това съвсем не се омаловажава ролята на държавата, която създава условията и следи за спазването на законността, която има за една от своите цели поддържането на целостта и интегритета на обществото. След 1990 г. на положението на ромите и политиките за неговото подобряване са посветени редица книги, статии и социологически изследвания. Всеки проект, финансиран по програма PHARE или от фондации е съпроводен с повече или помалко подробни предварителни и заключителни изследвания. По-голямата част от тези изследвания са свързани с дейности за подобряване на положението на ромите или с подобряване на условията на живот. Много по-малко, дори единични, са изследванията, посветени на начина на живот, а всички досега осъществени проекти показват, че без промяна на начина на живот или без съобразяване с начина на живот на ромите, устойчивостта на проектите в материален аспект е нетрайна, а в духовен – е въображаема и дори с обратен резултат. Примерите с реализацията на проектите в „Шекер махала“ в гр. Пловдив, с вече несъществуващия блок 20 в кв. „Райна Княгиня“ са достатъчно показателни. В този аспект бих посочил изследването на д-р Алексей Пампоров „Ромското всекидневие в България“, излязло през 2006 г. Книгата, която читателят държи в ръцете си, е част от опита да се разбере душевността на голям брой български 8 Георги Хаджийски

граждани, принадлежащи към ромската общност. Тя не е цялостно изследване; в нея са включени вече публикувани в различни издания материали. Тези публикации са осъществени по различно време и дават възможност от различни гледни точки да се погледне на няколко от най-острите проблеми на развитието на страната ни през последните двадесет години. Съществено обстоятелство е, че авторът на този сборник е човек от непосредствената практика. Той не е само изследовател на темата, но и е работил непосредствено с хора от ромската общност в община Самоков, която може да се нарече емблематична за съществуващите проблеми и за възможните решения. Бих искал да отбележа разсъжденията на автора по темите за помощник-педагозите, известни като помощници на учителя, за социалната работа в училище, за финансовите измерения да борбата с бедността. Вероятно главата „Колективните форми на девиантно поведение сред ромските общности“ ще предизвика противоречиви коментари. Тя обаче поставя един въпрос, който изследователите като правило отбягват, защото го свързват с извършването на престъпления, съответно – с наказателното преследване. В текста обаче ще видим, че девиантното поведение се разглежда по-широко и в него се включва отклоняващото се от общите норми поведение – ранно напускане на училище, склонност към нерационално отношение към получените доходи, ранно брачно съжителство и т.н. По някои последни към датата на написване на този предговор данни от социологически изследвания за ранната и извънредно ранната брачност, тя не е толкова характерна за цялата ромска общност, каквото впечатление предизвикват публикациите в средствата за масово осведомяване. Това не отменя факта на съществуване на такова поведение на субобщностно ниво, което е характерно за някои населени места и заслужава внимание най-малкото, защото касае живота Въведение в душевността на българските цигани 9

и бъдещето на много деца. Отделен и все още неизследван е въпросът за социално-икономическите последствия както на индивидуално и семейно равнище, така и към общинския и националния бюджет. Особено интересни са разсъжденията за отношението към собствеността в традиционната ромска култура. Нека пак отбележим, че ромската общност в България се отличава с много голямо разнообразие, което я отличава от ромските общности в други държави. Именно поради това са ценни всички изследвания, които се стремят да допринесат за разбиране на това разнообразие. В книгата са включени някои теми, които поставят въпроса за адекватността на интеграционната политика от гледна точка на ефективността и ефикасността и от гледна точка на това доколко те въздействат върху традиционното поведение в ромската общност, което в една или друга степен се разминава с разбирането за модерност. Такива теми са за помощник-учителя, за социалната работа в училище, за социално-педагогическите стратегии за интегриране на ромските деца в училище, за финансовите измерения на борбата с бедността. Авторът не просто поставя проблемите, но ги разглежда задълбочено, като обръща внимание и на дребни на пръв поглед неща, като значението на отделните думи, които се превръщат в ключови термини. Така например, той посочва неблагоприятните последствия за политиката от механичното смислово припокриване на думите „интеграция“, като просто преместване на деца от ромски произход в „неромски“ училища и като интегрирано образование. Осъществяването на интегрирано образование не е въпрос на смесване на деца от различен етнически произход, а е преди всичко въпрос на образование и възпитаване в ценности и социални практики. Това е образование, което представя ценности, които са общи за всички демократични общества (права на детето, свободен 10 Георги Хаджийски

избор на развитие, отговорно гражданско поведение), без да се пренебрегват различията, а като се използва богатството, с което различните култури допринасят за напредъка на обществото и на отделния човек. Д-р Георги Кръстев Заместник-председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографски те въпроси към Министерския съвет

Въведение в душевността на българските цигани 11

УВОД Цигански късмет Публикувано във в-к „АЗБУКИ“, бр. 1, 2009 г. Това е една приказка, в която сякаш е събрана мъдростта на цял един народ. Тя е интересна. Загадъчна. Оптимистична. Зареждаща с позитивна енергия. Караща човека да мисли и мечтае за Доброто. Живели в един далечен град двама съседи. Единият бил богат и късметът бил негов постоянен спътник. Имал всичко, и всичко, с което се захванел, увеличавало голямото му богатство – в табора пърхали буйните му коне, на трапезата му всеки път се сервирали по седем ястия, а висока ограда криела от завистливи погледи богатата къща и щастливото му семейство. Неговата жена била млада, работлива и красива, а децата му растели сити и доволни. Другият бил беден. Всеки ден от ранни зори до късни нощи пренасял на гръб съчки от гората и ги продавал, за да изхранва многолюдното си семейство. Много често никой не купувал от него съчки и така, въпреки непосилния труд, гладът бил постоянен спътник на децата му. Те растели болнави, слаби и окъсани. Жена му била мързелива и свадлива и всеки ден го хокала за щяло и нещяло. Живеели в малка порутена къщурка, чиято врата била на самата улица. Всеки ден богатият виждал мъките на бедния и понеже бил с добро сърце, един ден решил да му помогне. Извикал той жена си и й поръчал: – Жено, вземи един чувал с жито, сложи в него една кесия с жълтици и го отнеси на съседа. Дано това му помогне да избяга от бедността!

12 Георги Хаджийски

Изпълнила жената повелята на мъжа си. Напълнила един чувал с жито, скрила в него една кесия с жълтици и го отнесла на съседите. Те се зарадвали неимоверно и за пръв път щастие изпълнило бедните им души. Били обаче гладни. Много гладни. Затова жената на бедняка рекла: – Мъжо, това жито трябва първо да се смели, след това да се омеси хляб, след това да се опече и едва тогава ще се яде. Я по добре аз да взема чувала, да го отнеса при хлебаря и да го разменя за един бял хляб. Ще го изядем веднага и ще си легнем сити. Съгласил се мъжът. Речено – сторено. Взели хляба, изяли го и си легнали сити. Събудили се отново гладни. А хлебарят намерил златото и си построил с него приказно красива къща! Чакал богатият да види как беднякът ще се замогне, чакал, чакал много и едва когато видял новата къща на хлебаря се досетил какво било станало. Но понеже бил с добро сърце, пък и наближавала зима, а децата на съседа му били окъсани и боси, той отново решил да им помогне. Извикал той жена си и й рекъл: – Жено, иде люта зима, а децата на съседа са голи и боси. Я вземи едно руло плат, сложи в него една кесия със злато, и му го отнеси. Жена му ще ушие дрехи на децата, ще намерят жълтиците и ще се замогнат! Отново изпълнила заръката жената. Отнесла дара на комшиите. И пак настъпила голяма радост в бедната къщурка. Мързеливата жена обаче нямала търпение да шие дрехи.

– Мъжо, – рекла тя, – ще отнеса плата в някой дюкян и ще го заменя с ризи за децата, че иде люта зима, а виж колко са окъсани!

– Добре, – съгласил се мъжът й, – направи го. Отнесла жената плата в един дюкян, разменила го за ризки и пременила децата. А те растели бързо, ризите отеснявали и се късали. Бедността отново не ги напускала. Собственикът Въведение в душевността на българските цигани 13

на дюкяна продал плата, намерил златото и се възрадвал премного на късмета си. Едва сега богатият отново разбрал защо бедният му съсед продължавал да живее бедно. И понеже бил с добро сърце, пак решил да му помогне. Извикал той жена си и й рекъл: – Жено, утре рано вземи една кесия с жълтици. Остави я пред вратата на съседа. Той ще излезе, ще се спъне в нея и ще я вдигне. Ще види какво има в нея и ще забогатее. Сторила жената онова, що й рекъл мъжът. Станала много рано, оставила кесията със злато на прага и се прибрала. Събудил се заранта беднякът. Разкършил слабото си измъчено тяло и рекъл на жена си: – Жено, всяка сутрин излизам през вратата и всеки ден хич не ми върви! Я този път да изляза през прозореца, пък дано от днес да имам повече късмет! Така този ден той излязъл през прозореца, а едно куче подушило кожената кесия, захапало я и я отмъкнало в къщата на господарите си… *** Ако тази приказка бъде подложена на литературен анализ, първото нещо, което прави впечатление е своеобразната инверсия на магическото мислене. Обикновено, в повечето приказки, където неотменно присъства сюжетът за изконния сблъсък на доброто и злото, именно магическото мислене помага на добрия герой да премине през всевъзможни перипетии и накрая да надделее над лошия. А тук всъщност няма лош герой! И макар, че типичният добър герой е както всички други добри приказни герои – той е слаб, той е беден, той е жертва, той желае промяната, другият герой – богатият, изненадващо, също е добър, защото искрено и безкористно се стреми да по14 Георги Хаджийски

могне на бедния. Разбира се, и в реалния свят бедният е беден, защото няма пари, но пък богатият е богат, защото парите са си негови и той просто не обича да ги дава. (Нека си припомним, например, думите на Фр. Кафка в „Размишления на едно куче“.) Както във всяка друга приказка и тук магическото мислене придава красота и драматизъм на случващото се. А безписмената ромска култура, в която човешките дела не са фиксирани чрез писаното слово, позволява на всеки разказвач да влага в магията на разказа не само фантазия, но и чувства, и емоции, и душа. Основателят на психоанализата Зигмунд Фройд твърди, че еволюцията на всяко общество преминава от магическо обяснение на ставащото в света, през религиозното, за да се стигне до най-съвършеното според него научно обяснение. Факт е обаче, че било като неосъзнаван атавизъм, било като целенасочено развиван интелектуален процес, или пък като своеобразен компенсаторен механизъм, магическото мислене и до днес продължава да присъства в колективната психика на дори и най-модерните общества. Как иначе би могъл да бъде обяснен успехът на приказно красивата магия в творчеството на автори като Г. Маркес и П. Куелю сред интелектуалния елит на известния със своята прагматична логика западен свят, или пък фантастичният успех (и печалби) на бестселърите на Ст. Кинг, а дори и появата на романа на XX век – „Майсторът и Маргарита“ на М. Булгаков в безкомпромисното авторитарно общество на „победилата“ диалектико-материалистическа идеология? Наред с приказките, митовете, легендите, фантастиката (научна и „ненаучна“), магическото мислене се среща във вид на твърде своеобразна по характер форма и в чувството за хумор на немалка част от народите по света… А хуморът в тази приказка е осезаем и многопластов – той се прокрадва в разказа като уникална шега в шегата, с която по магически начин се обяснява парадоксът, че макар и бедният Въведение в душевността на българските цигани 15

просто да няма късмет в живота, то и богатият не е по-щастлив от него, защото не може да стори жадуваното добро. По тази начин, на дълбоко подсъзнателно ниво тук е вложена една твърде своеобразна представа на ромите (цигани) за хората около тях – че всички са добри. Дали поради обстоятелството, че циганите (роми) винаги са живеели „разтворени“ сред поголеми общности и са били зависими от тях, или от трудно обяснимо на пръв поглед желание за оправдание на скътани в несъзнаваните пластове на разума личностни конфликти, породени от присъщата бедност на циганите (роми) навсякъде по света, или пък от стремежа за стимулиране на толкова необходимото позитивно мислене, особено в условията на битие в непрекъснати екстремални условия, тази представа е част от мисленето и поведението на архетипа на „вечния циганин“ – беден, но с позитивно мислене; жертва на алчността на другите, но и силно вярващ, че и те са добри; обичащ семейството и децата си, макар и често неможещ дори да ги изхранва; и при всички случаи – оправдаващ ставащите лоши неща в света със своето неповторимо чувство за хумор… И нека това не е краят на този разказ в разказа, насочен към докосване до някои от най-съкровените тайни в душевността на българските цигани (роми), а началото на лишено от скрупули взаимно опознаване!

16 Георги Хаджийски

ПЪРВА ЧАСТ За ромите и българската образователна и социална политика

1. Помощник-педагозите са нужни в клас • Някои етнопсихологически особености в социализацията на ромското дете • Проблемите на ромския ученик • Възможностите на помагащите Публикувано във в-к „АЗБУКИ“, бр. 41, 2008 г. Социализацията е сложен двустранен процес, в който обществото моделира личността, а самата личност, адаптирайки в себе си общественото въздействие, приема или отхвърля предлаганите социални модели. Върху социализацията на ромското дете оказват влияние както нормативно-регламентираните и институционално провеждани образователни дейности в българското училище, така и някои твърде специфични дадености на ромската култура. Самата ромска култура е свързана с ревностно отстояване на етническата принадлежност на споделящите я членове, при това не само у нас, но и навсякъде по света. В този аспект не е за учудване, че ромските деца и техните родители, макар и често неосъзнато, оказват яростна съпротива на образователния процес, възприемайки го като част от неромските, чужди влияния. И действително, характерът на обучението, свързан със Въведение в душевността на българските цигани 17

задължително придържане и от учители, и от ученици към точно разпределено във времето учебно съдържание, ограничава присъщия на безписмената ромска култура стремеж към „пълна“ свобода. Затова, наред с декларативното обвинение от родителите на безработицата и бедността, тук биха могли да бъдат потърсени и корените на многото неизвинени отсъствия и честите закъснения на учениците от ромски произход от учебните часове. Задължителният в училище български език, на който се провеждат всички образователни дейности, е много различен от ромския. Когато ромското дете няма възможност да го практикува, неговото овладяване (писмено, а и говоримо) е един твърде сериозен проблем, който обикновено бива „решаван“ чрез „бягство“ от мястото, където съществува. А институционалните роли в училище (учител, ученик, директор) и тяхната безчувствена бюрократична същност нямат нищо общо с ролята на обичано дете в ромския род… С оглед на смекчаване на част от макар и непреднамерените противоречия между учениците от ромски произход, техните родители и българските учебни заведения, през последните десетилетия в България бяха реализирани редица повече или по-малко успешни проекти, главно от неправителствени организации. Тези проекти, в съответствие с авангардния опит на европейските страни, въведоха и у нас в подкрепа на образователния процес редица нови професии с присъщите им психо-педагогически и социални дейности. Особено подходяща за допълване на класическото педагогическо обучение на ромските деца в училище се оказа работата на помощник-възпитателите и помощник-учителите. Обикновено като помощник-възпитатели и помощникучители биваха ангажирани младежи от ромски произход, които самоотвержено и мисионерски осъществяваха редица мероприятия, насочени към привличане и задържане на ромските деца в училище, улесняване на комуникативния процес 18 Георги Хаджийски

между учители и ученици, подпомагане на извънкласната и на извънучилищната самоподготовка на ромските ученици, както и към мотивиране на родителите от ромски произход да образоват децата си. Възприемани „като свои“ от родителите извън училище и по същия начин от учениците в учебните заведения, те изпълняваха така необходимата посредническа роля между противопоставящите се влияния на общността и институцията в социализацията на ромското дете. Макар и доказали позитивния ефект от своята дейност, понастоящем, дори и в детски градини и училища, в които присъствието на ромски деца е значително, помощник-учители и помощник-възпитатели се назначават сравнително рядко. И за това „спомагат“ както липсата на достатъчно добре образовани лица от ромски произход, така и организационната съпротива на директори, учители, възпитатели и помощен персонал срещу „мотаещите се привилегировани специалисти“ със средно и още по-ниско образование в учебните заведения. При отчитане на положителния педагогически опит, свързан с работата на помощник-учителите и помощник-възпитателите, както и на някои твърде специфични и трудно променими дадености на ромския начин на живот и на обществените нужди от превъзмогване на ниския образователен статус на ромите, е необходимо да бъдат предприети редица мерки за подготовка на помощник-учители и помощник-възпитатели от ромски произход и за тяхното професионално реализиране. Като първа стъпка в тази насока е особено наложително ясното нормативно регламентиране на държавните изисквания както по отношение на обучението и квалификацията на такива специалисти, така и за тяхното последващо наемане на работа. В съответствие с нормативните разпоредби, касаещи организацията и управлението на българското средно образование и териториалното разположение на средните училища в страната, подходяща образователно-квалификационна подготовка Въведение в душевността на българските цигани 19

на помощник-възпитатели и помощник-учители може да бъде предложена от редица наши средни учебни заведения. С оглед на преодоляване на материалните затруднения по издръжката на учащите се младежи от ромски произход в извънсемейна среда, твърде подходящи се оказват училищата, които се намират в населени места с по-значително ромско присъствие. Самото овладяване на част от необходимите знания, умения, навици и трудово поведение би могло да се постигне посредством въвеждане на гъвкави образователни програми, изготвени при отчитане на етно-психологическите особености на съответните ромски общности и съдържащи специалности с разширено изучаване на психология, педагогика, културология, теология, музика… Наред с това, бъдещите помощникпедагози от ромски произход биха могли да бъдат включвани и в редица дейности, целящи създаване на позитивна нагласа към образованието и науката – етно-културни и езикови проучвания, занимания с фолклор, танци, спорт. Веднъж формирано сред представители на макар и малка социална група, положителното отношение към образованието би могло да се предава в процеса на общуване и „да заразява“ израстващите и социализиращи се детски личности. През последните години от обучението (11 и 12 клас) на учениците, желаещи да практикуват тези професии, биха могли да бъдат предложени изцяло практико-приложни образователни курсове в училища и детски градини, в които учат по-малки ромски деца. Така бъдещите помощник-възпитатели и помощник-учители биха имали възможността да усвоят в процеса на самата дейност основни психо-педагогически подходи на работа с деца под ръководството на опитни и доказали се преподаватели, които ще бъдат техните професионални (и житейски) ментори. Заплащането на полагания труд би могло да се осигури чрез съвместни програми с Министерството на труда и социалната политика и неговите териториални структури.

20 Георги Хаджийски

Що се отнася до трайната професионална реализация на помощник-учителите, помощник-възпитателите, а и на помощник-социалните работници в учебни заведения с по-значително присъствие на ромски деца е необходимо въвеждането на ясни и точни нормативни регламенти, свързани с реда и условията за наемане на такива специалисти, техните трудови задължения, права и отговорности, отразени и в длъжностните им характеристики, и заплащането на извършваната работа в условията на делегираните училищни бюджети. При условие, че това бъде направено би могъл да бъде постигнат безспорен позитивен ефект в сферата на така необходимото подобряване на образователното състояние на членовете на многобройните ромски общности в нашата страна.

2. Има ли място за социална работа в българското училище? Публикувано във в-к „Учителско дело“, бр. 31, 2008 г. Понастоящем у нас съществуват редица учебни заведения, които не само трудно успяват да реализират своята обществена мисия, свързана с пълноценното предаване и усвояване на адаптирания социален опит, но дори и да постигнат елементарно ограмотяване на учащите се в тях. Приеман или отхвърлян фактът, че в българските училища, в които се обучават ученици от ромски произход съществуват сериозни проблеми, за съжаление е неоспорима реалност. Обикновено патогенните образователни явления, като изключително ниска успеваемост, огромен брой неоправдани отсъствия, ранно отпадане от иначе задължителното образование и дори абсолютното нежелание за учене на немалко деца от ромски произход, Въведение в душевността на българските цигани 21

„мотивирано“ може би и от техните родители, се обясняват с „чисто“ социални причини. И действително ниският жизнен стандарт, лошите битови условия, безработицата, етнокултурните стереотипи и пр. не могат да не оказват своето влияние върху участието на децата от ромски произход в образователния процес. С оглед на търсенето на ефективни решения на този тип проблеми, в модерните страни (към които и ние неистово се стремим) се използват редица обществени дейности. Една от тях е социалната работа. Самата социална работа включва сложна методологична система, насочена към превенция, оценка и корекция на определени личностни девиации, пречещи на пълноценната социална интеграция на индивида (дете или възрастен) в модерното общество. И макар че у нас социални работници се подготвят от началото на 90-те години на изтеклия XX век в много университети, възможностите на придобитата от тях професия, по една или друга причина, се използват не особено ефективно. А това се отнася не само за българските училища, но и за обществото като цяло. Действащата нормативна система, определяща реда и условията за назначаване в училищата на специалисти с висше образование като педагогически съветници позволява те да бъдат в широк професионален спектър – психолози, специални педагози, педагози (социални педагози), възпитатели, учители. Обикновено е разбираемо назначаването на психолози в т.нар. „елитни“ училища, в които се обучават разглезените и презадоволени деца със сравнително висок социален статус, посягащи сравнително рано, било просто от любопитство или от стремеж към нови усещания, към цигарите, алкохола, а и дрогата. В помощните училища специалните педагози (логопеди, офталмопедагози, олигофренопедагози и пр.) по традиция са доказали необходимостта от своя труд. В учебните заведения, в които учат „изоставените“ за отглеждане от баби и дядовци 22 Георги Хаджийски

„невъзпитани“ деца на родители, работещи в чужбина, е обяснимо наемането на допълнителни педагози и/или възпитатели. В обособилите се като повече или по-малко „цигански“ училища, където се обучават децата на социално слаби родители от ромски произход с всички присъщи им психо-социални дадености, обче едва ли би имало по-подходящи от социалните работници. Естеството на социалната работа в модерните страни превръща практикуващите я висококвалифицирани професионалисти в мощни защитници на децата, които се намират в неравностойно положение в обществото. Разполагайки с ясна и точна нормативна база и необходимата обществена воля за нейното практическо прилагане, в повечето случаи тези специалисти успяват да помогнат на нуждаещото се дете – и като му осигурят гарантирания от съответните институции жизнен стандарт, и като го избавят от всевъзможните насилници, и като му осигурят подходящите условия за отглеждане и възпитание, и като внесат корекции в неговото девиантно поведение… У нас, когато случайно съумеят да си намерят работа по специалността, дипломираните социални работници обикновено полагат най-вече административен труд в дирекциите за социално подпомагане, по-рядко – в отделите за закрила на децата към тях, понякога – в социални заведения за деца, лишени от родителски грижи и може би най-рядко – в училище. Автономният характер на учебните заведения спомага за изолиране в самите тях на немалко проблеми, свързани с качеството и ефективността на образователния процес. Желанието за съхраняване на персонала в специализиралите се като „цигански“ училища нерядко оправдава и „прикриването“ на отсъстващи ученици, и писането на незаслужено високи оценки, а дори и издаването на служебни бележки за получаване на семейни помощи за деца. Кадровите трудности по намирането Въведение в душевността на българските цигани 23

на мотивирани учители и/или изградените личностни взаимоотношения в трудовите общности често са в основата на толерирането на некачествена педагогическа работа. Въведените делегирани училищни бюджети допълнително ограничават възможностите за наемане на така необходимите специалисти от сферата на подпомагащите педагогическата работа професии. Увеличаващите се затруднения по образованието на ромските деца у нас поставят с особена острота необходимостта от тяхното осмисляне и търсене на адекватни решения. Част от тези решения биха могли да бъдат открити във възможностите на социалната работа. При условие, че бъде създадена нормативна база, регламентираща ясно и точно трудовите задължения на социални работници в българското училище и техните по-широки институционални правомощия, а самите те бъдат назначавани като държавни служители към определена външна организация, техният труд би бил твърде полезен особено в учебните заведения, в които се наблюдава непрекъснато увеличаване на дела на учениците от ромски произход.

3. Функционалната неграмотност сред българските цигани и нейните социални проекции Публикувано в сп. „Педагогика“, бр. 8, 2004 г. Функционалната неграмотност като социално-педагогическо явление в модерните общества За функционалната неграмотност като социалнопедагоги24 Георги Хаджийски

ческо явление се заговори през 70-те и 80-те години на XX век, когато вследствие на започналия преход в модерните западни държави от индустриално към постиндустриално или информационно общество се появиха значителни социални групи, чиито представители не можеха, или не желаеха да усвоят необходимите им за пълноценна социална интеграция нови системи от знания, умения и навици, и, оставайки продължително време без работа, се озоваха в положението на социални аутсайдери. Макар че повечето от дефинираните като функционално неграмотни лица бяха посещавали училище за по-дълъг или по-кратък период от своя живот и имаха по-повърхностни или по-задълбочени познания за смисъла и използването на трите основни съставки на грамотността – четене, писане и смятане, към категорията функционално неграмотни ги причисляваше именно нежеланието и неумението им да усвояват нови познания и да ги използват в своята практическа дейност (1). В съвременните общества висшите социални ценности и норми са свързани с реализирането на мисията на модерния човек в двоичната му битност му на производител и потребител на стоки и услуги. Наред с това, бързо сменящите се производствени технологии изискват работещият човек непрекъснато да усвоява нови и нови знания, умения и трудови навици. В този контекст на функционално-неграмотните е присъщо своеобразно девиантното поведение, което е предопределено от тяхната роля единствено на потребители дори и в обществата, където съществуват изключително хуманни системи за социална защита. С оглед на възстановяване на нарушения баланс между функционално-неграмотния човек и обществото се провеждат различни по своите естество и успехи корекционни образователно-квалификационни инициативи (3). През изтеклите 15 години в българското общество също се появиха значителни по численост социални групи, които не Въведение в душевността на българските цигани 25

можеха, или не желаеха да усвоят необходимите за социалната им адаптация нови познавателни конструкции. Сред тях като най-проблематични се открояват може би циганите, наричани още роми. Образователната картина сред ромските общности в България В годините на прехода и съпътстващата го тежка демографска криза, етническата карта на нашата страна динамично се променяше. На фона на невиждания спад в раждаемостта, отчитан сред българския етнос и масовата емиграция на българи и турци, ромите в България бяха измежду малкото народности, обитаващи нашите земи, които въпреки влошаващите се социално-икономически условия увеличаваха своята численост. Същевременно тяхното битуване в устремената към членство в Европейския съюз България поражда множество проблеми. Един от тях е свързан с не особено лицеприятния образователен статус, наблюдаван сред цялото множество техни общности у нас. По официални статистически данни в образователната структура на икономически активното (от 18 до 60 год.) ромско население в България: • едва 0,9 % от ромите имат висше образование, • 7,8 % са със средно, • 46,2 % са с основно, • 36,7 % са с начално, • а 8,5 % са необразовани. Същевременно редица правозащитни неправителствени организации у нас въз основа на проведени теренни емпирични изследвания оспорват тези данни и сочат, че като неграмотни обикновено се самоопределят от 25 % до над 40 % от ромите от всички възрасти. Наред с това често се изтъква, че повече от една трета от ромските деца в училищна възраст (между 7 и 16 години) понастоящем не посещават училище. На фона на тези 26 Георги Хаджийски

данни фактът, че подобен образователен статус е присъщ и на ромските общности в почти всички европейски страни, едва ли може да внася някакво успокоение. Този образователен статус на ромските общности е съпътстван от твърде интересни форми на функционалната неграмотност. Условно те биха могли да бъдат разграничени по следните показатели: • „Напълно“ неграмотни роми, които никога не са посещавали училище.

• „Механично“ ограмотени роми, които са посещавали училище, могат в известна степен да четат, пишат и смятат, но нямат изградени трайни знания, умения и навици за реализиране на мисията на придобитото познание в своята практическа дейност. В тази група биха могли да бъдат включени предимно ромите, ограмотени сравнително повърхностно на български език, който е много различен от матерния им език. Затова те често изпитват затруднения в „чисто“ психологически аспект при осъществяване на необходимото „превключване“ от възприемането на символите на писаната информация, през тяхното разбиране, до практическото им използване.

• „Комерсиално“ ограмотени роми, имащи твърде често сравнително висок образователен ценз, който не отговаря на тяхното реално образователно ниво. Тук влизат както ромите, ограмотени по административни съображения (напр. за да не се съкращават паралелки и учители те са формално записвани и пропускани от клас в клас и така са се сдобили с диплом за завършено образование), така и онези, които просто са си „купили“ съответната диплома (напр. за завършено основно образование, което според действащата нормативна база в нашата страна е условие за получаване на шофьорска книжка).

• „Образовани резигнати“ – роми имащи много често дори и изключително високо образователно ниво, които обаче упорито отказват да използват символите на „класическата“ грамотност на неромския свят (или „гаджото“) в практиката. Въведение в душевността на българските цигани 27

Зад съществуването на функционалната неграмотност могат да бъдат открити редица субективни и обективни предпоставки, присъщи на начина на живот на днешните български цигани (самонаричащи се роми) и влизащи в онази трудно поддаваща се на научни изследвания с методите на западната наука категория, която обикновено се дефинира като „ценностна система“. Някои етнопсихологически особености на ромските общности и тяхната рефлексия върху институционалното образование В продължение на векове ромите са били народ загадка за европейците. Техният номадски начин на живот е бил отъждествяван от редица европейски поети, писатели и философи с романтични човешки пориви към свобода, безгрижие и необуздани страсти. Същевременно обаче навсякъде в Европа този начин на живот е бил съпътстван от бедност, нищета и чести прояви на девиантно поведение от гледна точка на доминантите в европейския ойкумен християнски морално-етични норми. Бидейки твърде уникален, циганският (ромски) начин на живот е своеобразен продукт на специфичната традиционна ромска ценностна система, към която ромите ревностно се придържат в стремежа си да съхраняват своята етническа идентичност, както и самият той в продължения на хилядолетия невидимо е изграждал основните белези на нейната уникалност (5). Ако от „чисто“ философска гледна точка се приеме, че за колективната психика на европейските народи са присъщи светоусещане и поведение, базирани върху идеята за процесуалния характер на пространството, времето и битието, едно освободено от собствените си скрупули по-обективно изследване на аналогичните показатели сред ромите би разкрило много по-различна картина. За това и би било сравнително реално твърдението, че колективната психика и поведението на ромите до голяма сте28 Георги Хаджийски

пен доказват практическата приложимост на онова авангардно направление в съвременната философия, което е дефинирано като екзистенциализъм, за който пространството, времето и битието са твърде релативни интелектуални конструкции, можещи да бъдат побрани в един единствен миг. От гледна точка на една подобна ценностна система, функционалната неграмотност не е болка за умиране, която пречи за себеосъществяването на членовете на общността. За да отговори на изискванията на своето светоусещане, традиционната ромска култура е изградила една невидима и безписмена извънучилищна система за предаване и усвояване на различни познавателно-поведенчески модели, ориентирани към реалното задоволяване на най-силно проявяващите се в настоящия момент, предимно физиологически желания. В тази интенционална извънучилищна образователна система класическата педагогическа диада обучаващ–обучаван има твърде специфични особености. Така например, на мястото на административно овластените тясно специализирани учители, преподаващи трудноразбираеми от гледна точка на настоящите нужди познания, може да бъдат открит един единствен дружелюбно настроен ментор (родител, роднина, приятел), който знаейки всичко което трябва да се знае, по необясним словесно, но безспорно увлекателен интуитивен начин винаги успява да предаде нужните знания и умения за постигането на набелязаната цел непосредствено след „урока“. Еволюирала паралелно на развитието на европейските образователни институции, тази слабо изследвана педагогическа система спомага за оцеляването и възпроизводството на ромския етнос дори и в най-кризисни условия. Давайки повечето от необходимите базови познания за оцеляването и възпроизводството на този етнос като единно цяло, в което индивидуалността е силно подтискана, тази педагогическа система е своеобразно отрицание на необходимостта от модерно обраВъведение в душевността на българските цигани 29

зование на ромските деца и възрастни. Възвръщането на ромските общности към нейното масово използване в условията на тежката социално-икономическа и институционална криза, в която е изпаднало българското общество, едва ли спомага за толкова необходимите понастоящем обществен напредък и социална солидарност… Социалните проекции на функционалната неграмотност сред ромските общности в България Ако се вярва на достоверността на медийни публикации от рода на „От три бебета – едно българче“*, българското общество и държава трябва да се опитат да търсят превантивно адекватни отговори на множеството предизвикателства, свързани с променящия се етнически състав на нацията. Едно от тези предизвикателства изисква разработването на подходящи образователни стратегии, насочени към постигането на максимално възможната социална интеграция на всички общности, влизащи в състава на българската държава. В историко-социологически план опитът на съвременното българско общество, интегрирало в себе си над 50 различни етнически и верски общности, разкрива особената роля на трите основни социализиращи фактори – език, труд и религия. Именно затова една образователна стратегия, насочена към търсенето на възможности за преодоляване на множеството проблеми на функционалната неграмотност сред ромските общности у нас, би трябвало да постави основните си акценти върху: • Осъществяване на преход от използваните до този момент у нас високотехнологични социално-педагогически конструкции на професионално насочено средно и висше образование, към начално и основно билингвистично ориентирано образование, което да осигурява базовата грамотност на ром* Заглавие от в-к „Труд“ от 13 юли 2004 г.

30 Георги Хаджийски

ските деца и приемливо овладяване на българския език като основно комуникативно средство. В тази насока трябва да се осъществи и цялостно преразпределение на всички планирани ресурси – и материални, и институционални, и организационно-технологични, и нормативно-правни, и кадрови…

• Тъй като връзката икономика–образование е всепризната, е наложително и преориентиране на отрасловата структура на българската икономика от високотехнологичните отрасли, към отрасли, осигуряващи работа за нискоквалифицирана работна ръка и позволяващи тарифно подневно, или в най-лошия случай – седмично заплащане на изработеното.

• Широко застъпване на етнопсихологията като учебна дисциплина в образователните програми на висшите учебни заведения, които подготвят висококвалифицирани специалисти – учители, лекари, административни служители, социални работници, работещи на първа линия с ромския етнос, с оглед на техните адекватни бъдещи реакции на често срещаното понастоящем първосигнално мотивирано поведение на силно фрустрирани роми, включващо в себе си повечето от познатите форми на вербалната и физическата агресия.

• Приемственост в използването на механизмите на “Divide et impera”** от управляващите елити… Абсурдността на тези разсъждения на фона на предстоящото влизане на България в състава на Европейския съюз е може би най-голямото доказателство за необходимостта от търсенето на творчески решения на проблемите на функционалната неграмотност сред ромските общности у нас… ЛИТЕРАТУРА 1. Велис, Жан-Пиер. Сигнал за тревога. Куриер на ЮНЕСКО, август, 1990 г.

2. Лиежоа, Жан-Пиер. Роми, цигани, чергари. Въведение в душевността на българските цигани 31

3. Лимейдж, Л. Индустриалните страни – въпроси и отговори. Куриер на ЮНЕСКО, август, 1990 г.

4. Тонг, Д. и кол. Циганите – интердисциплинарна антология. Изд. Кралица Маб, 2003 г.

5. Хаджийски, Г. Ранното брачно съжителство. Сп. Обществено възпитание, бр. 5, 2002 г.

4. Социално-педагогическите стратегии за привличане и задържане на ромските деца в училище и някои етнопсихологически причини за тяхната неефективност Резюме: Настоящото изследване бе свързано с анализ на някои от основните причини за неефективността на държавните политики, насочени към привличане и задържане на ромските деца в българското училище. Неговата цел бе търсенето на отговори на въпроса защо тези политика са неефективни. Основните задачи касаеха проучване на влиянието на различните фактори (базови теоретични постановки, нормативни разпоредби, институционални дейности, етнокултурни дадености и пр.) върху този процес. Работната хипотеза бе основана върху тезата, че ако се приеме съществуването на несъответствия между базовите теоретични постановки за етнокултурните дадености на ромския начин на живот, от една страна, и от друга – неговата обективна реалност, 32 Георги Хаджийски

то тогава и всички практико-приложни социални дейности биха били неефективни.

Summary: The present survey is connected with analysis of some of the main reasons for the inefficiency of the state policy directed towards attracting and keeping gipsy children in Bulgarian school. The purpose is to search for answer to the question why this policy is inefficient. The main tasks were focused on research of the influence of different factors (basic theoretical formulations, regulatory provisions, institution activities, ethnocultural datum, etc.) on the process. The working hypothesis was based on the thesis that if the existence of discrepancy between the basic theoretical formulations on ethnocultural facts of gipsy way of life, on the one hand and the objective reality, on the other hand, are accepted, then all practical and applied social activities would be inefficient.

1. Същност на проблема Социалните и демографски процеси, протичащи в българското общество през последните десетилетия поставят с особена острота проблема за социалната интеграция на ромските общности. Макар че и в специализираната литература, и в действащото законодателство, а и в практиката трудно биха могли да бъдат открити ясно дефинирани модели за социална интеграция, бедността на ромите в сравнение с околното население (при това не само у нас), високата безработица и масовата зависимост от социални помощи сред възрастните представители на ромските общности, както и слабата мотивация за училищно обучение на ромските деца и породените от нея сравнително ниска посещаемост и слаба успеваемост са някои от типичните примери за социална дезинтеграция. През последните 15 години у нас бе направен широкомащабен опит за преход от градената в продължение на близо половин век социална концепция за пълното право на макроВъведение в душевността на българските цигани 33

обществото да се намесва в личния живот на гражданина, към основополагане на един своего рода нов „обществен договор“, насочен към търсенето на трудно постижимия баланс между зачитане на право на избор на личността и необходимостта от правото на намеса на обществото в личното и съкровеното в името на висшите социалнозначими ценности. Конкретно в областта на образованието и социалните дейности бяха приети редица нови закони и подзаконови нормативни актове, които, макар и подчинени на новата социална концепция, твърде често не водеха до толкова необходимото подобряване на социалната интегрираност на ромските общности. Проблемът за необходимостта от подобряване на социалната интеграция на ромските общности у нас може да се проследи и в неговите демографски проекции, и в неефективността на използваните образователни и социални стратегии, и в невъзможността в някакво обозримо бъдеще да се намери някакво що-годе взаимоприемливо решение. Неоспорим факт е, че и до днес ромите у нас, а и навсякъде по света, организират своето обществено развитие под силното влияние на своя традиционен начин на живот, който по редица свои белези е все още загадка за западната наука, въпреки всички опити да бъде опознат посредством съпоставянето с вече по-добре опознати аналози.

1.1. Демографските аспекти Според статистическите данни от последното преброяване в България, извършено през 2001 г., съставът на българското общество може да бъде представен със следните цифрови показатели: - Определили се от български произход – 7 271 185; - Определили се от турски произход – 800 052; - Определили се от ромски произход – 365 797. Ромите са сравнително обособена група в българското общество. Въпреки че като роми в това преброяване да са се 34 Георги Хаджийски

самоопределили 365 797 души, по неофициални данни найвече от ромски неправителствени организации, техният брой надвишава 650 000 (14). Понастоящем на една жена от ромски произход във фертилна възраст се падат средно около 2,3 (две цяло и три десети) живородени деца (24), а това съотнесено към силно изразения отрицателен естествен прираст в българското общество, разкрива непрекъснато увеличаващото се етническо присъствие. Ромските общности са най-хетерогенното малцинство в България. Те се разделят на 4 основни и 56 по-малки подгрупи. Подгрупите се различават по: религия (мюсюлмани, източноправославни християни, последователи на различни протестантски църкви, юдеи); майчин език (разнообразните групи използват различни ромски диалекти, турски, български, влашки диалекти); традиционни занаяти; време на задомяване и начин на живот… Един от основните въпроси на социалната интеграция на всички ромски общности понастоящем е свързан с неефективността на използваните образователните системи. И до сега голяма част от ромските деца, които ходят на училище у нас се обучават в обособени като „чисто“ цигански учебни заведения.

1.2. Някои от „традиционните“ проблеми на образованието на ромските деца в нашата страна Циганските училища възникват по времето на социализма. Построени в утвърдилите се като ромски квартали в големите български градове, по време на социализма обучението в тях се осъществяваше по специални програми, с акценти върху българския език и трудово-професионалната подготовка. По това време, с оглед напривличането на висококвалифицирани преподаватели, работещите в тези учебни заведения учители и възпитатели получаваха допълнения към заплатите си. ВъпреВъведение в душевността на българските цигани 35

ки това в тях делът на „нередовните“ учители, т.е. на тези без необходимото образование и квалификация, бе драстично повисок от този в останалите училища (18). Поради по-ниския родителски интерес и поради официалното пренебрежение към образованието в ромските училища, инспекциите на органите по управление на образованието бяха много редки. Материалните условия в много от ромските училища бяха плачевни. След началото на демократичните промени от 1989 г. много от съществуващите проблеми в тези учебни заведения се задълбочиха, а други дори се засилиха. Допълнителното заплащане на учителите отпадна, което снижи качеството на педагогическия труд. В средата на 90-те години бяха отменени специалните образователни програми в някои от ромските училища. Според едно публикувано изследване на фондация „Отворено общество“ – България, общият брой на училищата, в които делът на ромските ученици е между 50 % и 100 % е 419. От тях 60 са начални, 350 са основни и 9 са средни. Обрисуваната картина на качеството на образованието и материалнотехническата база е представена чрез следните факти: - „5 % от учениците в тези училища имат „далечен шанс“ да завършат средно образование“.

- „Не е чудно четвъртокласник да не може да чете и пише“.

- „Нямат компютри, нямат кабинети, нямат лаборатории, нямат физкултурен салон, а ако имат – няма уреди, учебни пособия, понякога няма черни дъски и тебешир“.

- „Само 0,3 % от ромските ученици имат интерес към националните изпити за приемане в елитни училища след завършване на седми и осми клас“.

- „В повече от 50 % от ромските училища прозорците са покрити с шперплат вместо със стъкло“.

- “Всеотдайни, мисионерско-аскетично настроени учи36 Георги Хаджийски

тели, отказващи се от надбавки заради храната на децата, се сблъскват с досадата на своите колеги, приемащи пребиваването си в „такова“ училище за наказание и съответно наказващи децата (навсякъде) (18, с. 20–21)“. На фона на така очертаната образователна ситуация сред ромските общности в нашата страна на 22 април 1999 г., тогавашното българско правителство прие „Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество“. В сферата на образованието тази Рамкова програма предвижда шест типа мерки: „десегрегация на ромските училища; премахване на практиката нормално развити ромски деца да бъдат насочвани към помощни училища; противодействие срещу проявата на расизъм в класната стая; осигуряване на възможност за изучаване на ромски език в училище; подготовка на роми с университетско образование и създаване на програми за квалификация и ограмотяване на възрастни роми“. В изпълнение на тези мерки редица правозащитни и ромски неправителствени организации разгърнаха широкомащабни дейности.

1.3. Проектите на неправителствените организации С оглед на търсенето на нови възможности за преодоляване на някои от традиционните недостатъци на образованието на ромските деца, повечето от дейностите на неправителствените организации бяха свързани с разработването и практическото реализиране на проекти, насочени към прилагането и у нас на авангардни педагогически идеи за интегрираното (десегрегационно) образование на ромските деца в учебни заведения с преобладаващ брой етнически българчета. За да бъде изяснено по-добре значението на това интегрирано (десегрегационно) образование на ромските деца в нашата страна, ще бъде направен опит за проследяване на механизмите за съществуването и до днес на „циганските“ учебни Въведение в душевността на българските цигани 37

заведения. Съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Закона за народната просвета (2): „Всеки български гражданин осъществява правото си на образование в избрано от него училище и вид обучение съобразно личните си предпочитания и възможности. Правото по ал. 1 за малолетните се ползва от родителите или настойниците им“. В определени случаи обаче, това суверенно право на избор на учебно заведение от българските граждани може да бъде нарушено от прилагането на чл. 36, ал.

2 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (15), съгласно който: „Училището се избира от родителите или настойниците, като при по-голям брой желаещи с предимство се записват децата, живеещи в региона на училището, определен от общината“. Именно затова, според изследванията на редица правозащитни организации в нашата страна (18), ромските родители много често биват ограничавани в правото си да записват своите деца в смятаните за „елитни“ учебни заведения и това ги принуждава често пъти против тяхната воля да ги записват в утвърдилите се като цигански учебни заведения в големите ромски квартали на българските градове. Идеите, върху които бяха базирани повечето от реализираните проекти, може да се обобщят в следните аспекти: - Стимулиране на овладяването на българския език от ромските деца в процеса на непосредственото общуване с българските им връстници.

- Широко използване на различни спомагащи социализацията на ромските деца социално-педагогически дейности, извършвани в училище, в семействата и в общностите от помощник-учители и помощник-възпитатели, лица от ромски произход.

- Разгръщане на потенциала на индивидуалистичните образователни изяви на ромските деца чрез механизмите на конкуренцията с по-добрите.

38 Георги Хаджийски

- Търсене на възможности за преодоляване на някои от проблемите на междукултурното общуване на ромски и български деца и възрастни чрез преднамерено създаване на условия за съвместни дейности.

- Стремеж към привличане и задържане на ромските деца в училище чрез използването на различни социални похвати: раздаване на безплатни закуски, дрехи, учебници и учебни помагала, улеснения в придвижването до училище и пр. (6, 18, 24) В крайна сметка, резултатите от проектните дейности са твърде релативни и то не само поради ограничения брой обхванати ромски деца. Един по-задълбочен анализ на реализираните проекти в почти всички региони на страната би разкрил, че често пъти повишаването на качеството на образованието на участвалите в проекта ромски деца, изразяващо се в по-висока обща и лична успеваемост и по-голяма посещаемост на училище, зависи от субективни фактори, като привлечените за администратори, помощник-учители и помощник-възпитатели сравнително влиятелни местни ромски лидери, или просто помотивирани за училищно образование ромски деца. (18, 24) 1.4. Кратки бележки върху административните механизми за стимулиране на посещаемостта на училище в образователната и социалната политика на българската държава след 10 ноември 1989 г. Немалкото проблеми, които поставя образованието на ромските деца в нашата страна винаги е налагало и налага търсенето на нови и действащи модели на образователна и социална политика. В приетите и влезли в сила закони и подзаконови нормативни актове през последните 15 години биха могли да бъдат открити редица текстове, насочени към търсене на възможности за „чисто“ административно стимулиране на посещаването на училище от ромските деца. Като цяло, Въведение в душевността на българските цигани 39

нормативно регламентираната административна система на поощрения и наказания обаче се оказа не особено ефективна за реализиране на поставените цели. По всяка вероятност едно от възможните обяснения на този факт е свързано с макар и често неосъзнаваната индивидуална, а и колективна съпротива на ромския начин на живот. Така например, отделни текстове, насочени към административно стимулиране на посещаемостта на децата в училище, може да бъдат открити в: - Закона за народната просвета (2) и Правилника за неговото прилагане (15); - Закона за закрила на детето (3); - Закона за социално подпомагане (4) и по-точно в Правилника за неговото прилагане (16); - Закона за семейните помощи за деца (5) и Правилника за неговото прилагане (17). Според Закона за народната просвета (2): „Образованието в държавните и общински училища е безплатно“ (чл. 6), като: „училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително“ (чл. 7). Съгласно разпоредбите на чл. 47 от същия нормативен акт: „Родители или настойници, които не осигуряват присъствието на децата си в училищата за времето, през което те подлежат на задължително обучение, се наказват с глоба в размер от 20 до 100 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е в размер от 50 до 250 лв.“ Отчитайки явната невъзможност социално слабите родители на неучащите деца (най-вече роми) да бъдат принудени чрез тези административни санкции да обучават своите деца в българските учебни заведения, и при съобразяване с техния: социален статус, начин на живот и основни източници на доходи, българските законодателни власти въведоха специални текстове за стимулиране на посещаемостта на училище от децата на социално слабите родители в редица нормативи. Така 40 Георги Хаджийски

например, съгласно изискванията на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (16) при определяне на размера на месечната социална помощ за ненавършило пълнолетие дете в семейството на възраст между 7 и 16 години, което не посещава училище, се използва коефициент 0,5, който се умножава по гарантирания минимален доход. (В абсолютен размер крайната сума понастоящем – към м. август 2004 г., е равна на 20 лв. месечно.) В същото време коефициентът за учащите деца е 0,9, което в абсолютен размер е равно на 36 лева месечно. Наред с всички останали рестрикции по отношение на изплащането на семейните помощи за деца, свързани с доходите на родителите и с определен социален статус на самото дете, Законът за семейните помощи за деца (5, чл.

7, ал. 1, т. 2) и Правилникът за неговото прилагане (17, чл. 18), поставят изричното условие детето, на което се полагат семейни помощи, да посещава и училище. По този начин освен заможните семейства, от семейните помощи за деца в размер на 18 лева месечно понастоящем в нашата страна бяха лишени не малък брой крайно бедни родители. Тези твърде оспорвани, и от юридическа гледна точка може би дискриминационни текстове, в крайна сметка не спомогнаха много за значително повишаване на посещаемостта на училище от страна на ромските деца. По изнесена от неправителствени организации информация от официални статистически данни в образователната структура на икономически активното (от 18 до 60 год.) ромско население в България: - едва 0,9 % от ромите имат висше образование; - 7,8 % са със средно, - 46,2 % са с основно, - 36,7 % са с начално, - а 8,5 % са необразовани (14). Други правозащитни неправителствени организации у нас въз основа на проведени теренни емпирични изследвания Въведение в душевността на българските цигани 41

дори подлагат на съмнение тези данни и сочат, че като неграмотни обикновено се самоопределят от 25 % до над 40 % от ромите от всички възрасти (24). От социологическа гледна точка едно от многото възможни обяснения за наличието на този проблем е класическото разминаване между социализацията на ромското дете, предлагана и получавана в неговата социална среда, и училищната социализация.

2. „Противостоящите механизми“ в социализацията на ромското дете На пръв поглед изглежда не особено сложно да се проследи сблъсъкът между различните социализиращи фактори – макрообщество, общност, род, семейство, особености на онтологичното развитие, училище и пр. при социализацията на ромските деца. За да бъде издържано едно сравнение в логически аспект обаче, е особено наложително изследваните процеси и явления, били те природо-математически, социални, или психологически, да бъдат сравнявани по сравними показатели. От тук започват и затрудненията… Използваните понастоящем методологични системи от научната мисъл от т.нар. западен тип за обяснение на ставащите явления и процеси в обществото (а и в природата и в човешкото мислене) са базирани върху идеите за процесуалния характер на времето, пространството и битието. Под силното влияние на разработените през XIX век природонаучни концепции за еволюцията във времето на живите организми от по-прости към по-сложни видове, посредством механизмите на приспособяването и естествения подбор и обществените науки се опитаха да заменят господстващата до този момент в западния свят представа за смисъла на общественото развитие. Доминантната идея в колективната психика на християнския ойкумен за несъвършеното обществено устройство в земните 42 Георги Хаджийски

царства и необходимостта от търсене в името на Спасението от всеки християнин на дългия и сложен индивидуален път към Бога, бе заменена от множество научни теоретични постановки, свързани с концепцията за еволюцията (или прогреса) във времето, и на човешките общества от по-прости към по-сложни организационни форми. Условно, тези еволюционистични (или прогресистки) теории биха могли да бъдат систематизирани в следните направления: - диалектически (хегелиански) и диалектико-материалистически (марксистки) теоретико-приложни системи; - модернистични (вебериански) и постмодернистични, глобалистки теоретико-приложни системи; - психоаналитични социални теоретико-приложни системи. Като цяло, използването на методологичния апарат на всяка една от тези концепции за обясняване на случващите се социални явления и процеси сред цялото множество ромски общности, и в частност – при търсенето на причините за ниския образователен статус на техните членове, е трудно приложимо. Да се следва например диалектическата логика на Г. Хегел, че във всеки един етап от човешката история абсолютният разум обсебва колективната психика на един избран народ и, в името на пътя към пълното познание, способства за създаването от него на по-съвършени познавателно-поведенчески конструкции и институции, които пък винаги се използват за налагането на световно господство, е абсурдно. Ромите никога в своята история не са претендирали за никакво интелектуално, териториално или етническо господство, а присъщите им познавателно-поведенчески модели са насочени към задоволяването единствено и най-вече на физиологичните потребности на техните членове. Не по-малко абсурдно е прилагането на марксистката концепция – ромите са бедни, понеже винаги са Въведение в душевността на българските цигани 43

били експлоатирани; бедността пречи децата им да получават високо образование; именно затова и нямат търсените от обществото високоплатени професии и са безработни, а безработицата им води до бедност и т.н. В икономически аспект колективните поведенчески стратегии за оцеляване, използвани от представителите на ромските общности и до днес, изключват всяка възможност за експлоатация. Ромите никога не са имали и нямат своя земя, която да е обект на чужди аспирации. Нямат и значителни капиталови ресурси. Що се отнася до труда, който според К. Маркс, Фр. Енгелс и техните последователи е основният обект на експлоатация, използваното от ромите поведение за задоволяване на материалните потребности и до днес трудно се вмества в изискванията на европейските (западни) производствени технологии и норми… Не по-малко трудна за прилагане е и концепцията на М. Вебер, според която историческото развитие може да бъде представено като процес на преход от уникалните за всяка общност традиционни ценности, социално устройство, институции, познавателни концепции и трудово поведение, към целенасочено или непреднамерено налагане във всички общества на твърде сходни модерни непрекъснато интензифициращи се системи от ценности и социални, институционални, познавателни и трудови взаимоотношения. За да отговори на изискванията на усложняващите се свои взаимоотношения с околния свят, гражданинът на модерното общество постоянно превъзмогва привидната сигурност на традиционния начин на живот и съзнателно или подсъзнателно адаптира индивидуалното си поведение към новите условия… Ромските общности, дори и когато живеят сред най-модернистично развиващите се общества, налагат на своите членове почти пълното господство на ценностите и нормите на своя традиционен начин на живот. А както изтъкват редица циганолози, ромът без предлаганата от своята социална среда сигурност, вече престава да 44 Георги Хаджийски

бъде ром (12). Използваните от З. Фройд достижения на психоанализата за обяснение на причините за „изостаналостта“ на редица традиционно живеещи етнически общности с психопатогенно задържане на развитието на колективното мислене на равнища, съответстващи на определени фази от детското развитие, също изглеждат твърде абсурдни по отношение на търсенето на причините за специфичния начин на живот и ниското образователно равнище на ромските общности. Живеещите в повечето от европейските страни роми винаги са имали възможност да контактуват с европейските общности и да усвояват техните познавателно-поведенчески модели. Колкото до психопатогенния характер на определени колективни поведенчески девиации, наблюдавани сред ромите, не бива да се забравя, че в колективната психика на ромските общности нормите и ценностите понякога са доста различни от европейските. Именно затова може да бъде направено обобщението, че използването на процесуално ориентираните теории, които обясняват механизмите на общественото развитие на западните общества, поставя предварително търсените аналогии сред ромските общности в по-неизгодно положение. Така например, историческото развитие на ромските общности не е довело до изграждането на модерни социални институции – държава, икономически организации, бюрократични административни структури, учебни заведения и пр. Изкушението тези данни да бъдат тълкувани като изостаналост в социалното развитие не е малко. Факт е обаче, че класическите социални институции – семейство, род, общност, и до днес съумяват да осъществяват своята мисия, осигурявайки всичко необходимо за съществуването на ромските общности дори и в най-кризисни условия. Факт е също така, че предаваните и усвоявани традиционни познавателно-поведенчески модели сред ромските общности, макар и чрез безписмени способи и липса на модерни училищВъведение в душевността на българските цигани 45

ни институции, са давали и дават необходимите базови познания за оцеляването и възпроизводството на ромския етнос навсякъде по света… В търсене на пътища за преодоляване на някои от слабостите на процесуално насочените методологични концепции, в теоретизирането на получените данни от проведените две емпирични социологически проучвания сред локалните самоковски ромски общности през 1999 и 2002 г. относно причините за съществуващата бедност и множеството свързани с нея проблеми, предложихме една в по-голяма, или по-малка степен екзистенциална концепция*(24). И действително, идеите на екзистенциализма за предоставеното уникално право на човешкия разум да избира във всеки миг от съзнателното битие следването на множеството бликащи из глъбините на плътта физиологични егоистични пориви на стремежа на живата материя към безсмъртие, или сливането със смазващата необятност на Духа, са твърде примамливи от гледна точка на предлаганата представа за времето като миг. Възникнала първоначално като бунт на интелекта на Западния свят срещу ценностите, нормите, поведението и светоусещането на буржоазната цивилизация, екзистенциалната концепция за времето като миг, в който човешкото същество е в състояние да извърши съзнателен преход между човешкото и * По-подробно виж: Koleva, Irina, Jivka Ivanova, Georgi Hadjiiski. Etnopsyhopedagogy of the child, Romany baht Publ. Assoc., 2003. Колева, И., Иванова, Ж., Хаджийски, Г. Етнопсихопедагогика на детето, изд. сдружение „Романи бахт“, 2003 г. С оглед на целите на публикуваното в тази книга изследване, свързани с търсенето на възможните причини за масовата бедност сред ромските общности в гр. Самоков, бе предложена една концепция, базирана върху идеята, че ценностната система на ромите и породеното от нея социално-детерминирано индивидуално и групово поведение са ориентирани към приоритет на задоволяването на онези желания, които са най-силни в настоящия момент. По този начин се изключва рационалното, (от „западна“ гледна точка) разпределение на наличните ресурси във времето, което води до бързото им изчерпване (бел. авт.).

46 Георги Хаджийски

свръхчовешкото (Фр. Ницше); битието и нищото (Ж. П. Сартр, Ал. Камю); към мистичната връзка с Бога (Ф. Достоевски, С. Киркегор) и пр., получи през първите десетилетия на XX век и своето физико-математическо обяснение в теорията на Ал. Айнщайн за относителността. На практика, силно мотивираното поведение на членовете на ромските общности към задоволяване на най-мощно проявяващите се желания в настоящия момент, без да се държи сметка за рационалното разпределение на наличните ресурси във времето, в логическо отношение предразполага към търсенето на обяснения за използваните познавателно-поведенчески системи от ромските общности в сферата на непроцесуалното, или поне в западния му смисъл, светоусещане за времето и битието. Последвалите изследвания върху лексикалната структура на ромския език (8, 12, 19 и др.), и по-конкретно върху системата на използваните глаголни времена, налага в известна по-голяма или по-малка степен да коригираме нашата хипотеза. За разлика от глаголните системи на европейските езици, използващи, най-общо казано, различните вариации на ясно диференцирано минало, настояще и бъдеще време, във всички диалекти на ромските общности глаголните времена са твърде идиоматични. По този начин, за разлика от обективната триизмерна представа за времето, плод на светоусещането и организацията на поведението на европейците, и осъзнатата субективност на мигновеността на времето при екзистенциализма, се налага друг тип обективна представа за едно време, което има твърде релативно минало, настояще и бъдеще… От тази логическа линия може да бъдат изведени и редица нови познавателни конструкции, насочени към изясняването на особеностите на ромския начин на живот, в това число и онези от тях, които са свързани с ниския, от гледна точка на модерните западни Въведение в душевността на българските цигани 47

представи образователен статус, наблюдаван сред ромските общности. Като цяло, заслужава да бъде обобщено, че еволюиралата под влияние на обществено-историческото развитие светогледа и потребностите на западните общества модерна училищна институция предлага модел на социализация много различен от модела на социализация, предлаган в традиционните ромски общности. Сравнително големите разминавания между двата модела обясняват неохотата, с която ромските деца биват изпращани и посещават училище, както и слабата ефективност на административните санкции, насочени към стимулиране на образоваността. С оглед на улесняването на евентуалните сравнения на двата различни модела на социализация, предлагани от училищните институции и от ромските общности, ще бъде направен един условен опит за тяхното схематизиране:

Обикновено, повечето от социалните теоретико-приложни изследвания завършват с някакви изводи и препоръки. Поради доказаната необходимост от търсенето на някакви ре48 Георги Хаджийски

шения на множеството поставени проблеми, дори и с риск да попаднем под влиянието на социалното инженерство, ще се опитаме да систематизираме някои от основните проблеми, които бяха набелязани до тук.

3. Изводите и препоръките Основният извод, който се налага е, че моделът на социализация, предлаган от модерните училищни институции, е един типичен пример за дейност, организирана в съответствие със западното процесуално светоусещане и подвластното му личностно поведение. А този модел значително се различава от социализацията, получавана от ромското дете в неговата социална среда. Бидейки твърде различни от западните, използваните от ромските общности познавателно-поведенчески стратегии са свързани със слаба ефективност на налаганите от модерните общества административни санкции за стимулиране на посещаемостта на училище. Социалното развитие на съвременното българско общество, интегрирало в себе си неизброимо множество етнически и верски общности, налага с особена острота разработването на подходящи стратегии за пълноценната социална интеграция и на ромските общности. Историческият опит в тази насока поставя основния акцент върху образованието, върху което са базирани както комуникацията между членовете на общността и социалната солидарност, така и възпроизводството на трудовите умения, с на оглед нуждите на икономическото развитие. В тази насока е необходимо да бъдат проведени повече обективни изследвания върху ценностната система, начина на живот и предлаганите модели на социализация в традиционните ромски общности. Самите изследователи, както и предлагащите различни по своето естество решения на поставените проблеми експерти трябва да превъзмогнат скрупулите на присъщите на своята Въведение в душевността на българските цигани 49

социална среда ценности, норми, светоусещане – дори и направени с доброжелателен тон, крайностите винаги са свързани с възникването на някаква нова форма на хаоса. Поставените до тук проблеми, макар и по отношение на ромските общности в нашата страна, в крайна сметка касаят търсенето на пътища за социалната интеграция на множеството различно живеещи социални общности в обединена Европа. След края на ХХ век, векът дефиниран от З. Бжежински като век на мегасмъртта, може би е дошло времето, когато познанието ще бъде използвано не за налагане на някакви форми на военно, икономическо, социално или идеологическо господство на „по-знаещите“ над „по-незнаещите“, а за обективно взаимно опознаване на уникалните прояви на културата на всяка общност и толерантно решаване на възникващите противоречия… ЛИТЕРАТУРА 1. Андреев, М. Образование и общество, Университетско издателство Св. Кл. Охридски, София, 1998 г.

2. Закон за народната просвета. ДВ, бр. 86/ 18. 10. 2000 год., изм. бр. 90 от 24. 10. 1996 г., изм. бр. 36/ 31 март 1998 г., изм. бр. 124/ 27. 10. 1998 г., изм. бр. 153/ 23. 10. 1998 г., изм. бр.

67/ 27. 07. от 1999 г., изм. бр. 68/ 30. 08. 1999 год.

3. Закон за закрила на детето. ДВ, бр. 48/ 13. 06. 2000 г.

4. Закон за социално подпомагане. ДВ, бр. 56/ 1998 г.

5. Закон за семейните помощи за деца. ДВ, бр. 32/ 2002 г.

6. Иванова, А. Някои психолого-педагогически проблеми на подготовката на ромските ученици във ВУИ. В Психолингвистични и социолингвистични проблеми на обучението на ромските деца, София, 2001 г.

7. Кенрик, Д. Из историята на международното ромско движение. Сп. Отвътре; ANDRAL, бр. 10, 2000 г.

50 Георги Хаджийски

8. Кючуков, Хр. Етнолингводидактика. Клуб 90, София, 1996 г.

9. Кючуков, Хр. Ромската култура. UNICEF, София, 1993 г.

10. Ковачева, Л. Ромът знае пътя. SCORPION, 2000 г.

11. Колева, И. Педагогическа технология в междуетническа среда, 2001 г.

12. Лиежоа, Жан-Пиер. Роми, цигани, чергари 13. Минев, Д. Социалната интеграция на ромите и бъдещето на българското общество. Сп. Европа, бр. 2, 2002 г.

14. Най-добрите практики на ромски проекти в Централна и Източна Европа. Фондация Партньори-България, София 15. Правилник за прилагане на Закона за народната просвета. ДВ, бр. 68/ 30. 08. 1999 г.

16. Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане. ДВ, бр. 133/ 1998 г., изм. с ПМС №89 – ДВ, бр. 42 от 1999 г., изм. с ПМС № 71/ 13 април 1999 г. ДВ, бр. 38/ 23 април 1999 г.

17. Правилник за прилагане на Закона за семейните помощи за деца. ДВ, бр. 31/ 2002 г.

18. Първите стъпки: Оценка на непраивтелствените десегрегационни проекти в шест града на България. Български хелзинкски комитет, София, 2002 г.

19. Славчев, С. Фрагменти и метафори. Сп. Отвътре; ANDRAL 20. Тонг, Даян и кол. Циганите – интердисциплинарна антология. Кралица Маб, 2003 г.

21. Хаджийски, Г. Ранното брачно съжителство. Сп. Обществено възпитание, бр. 5, 2002 г.

22. Хаджийски, Г. Функционалната неграмотност сред българските цигани и нейните социални проекции. Сп. Педагогика, бр. 8, 2004 г.

23. Чапразов, В. О Рома циганите. Демократичен съюз Въведение в душевността на българските цигани 51

рома, Сливен, 1991 г.

24. Koleva, Irina, Jivka Ivanova, Georgi Hadjiiski.

Etnopsyhopedagogy of the child. Romany Baht Publ. Аssoc., 2003. (Колева, И., Иванова, Ж., Хаджийски, Г. Етнопсихопедагогика на детето. Сдружение Романи бахт, 2003 г.

5. Неоспоримите факти за тежката дезинтеграция на ромите Публикувано със съкращения във в. „Дром дромендар“, бр. 8, 2006 г. В началото на новата 2006 год. Общинският съвет в гр. Самоков гласува и прие Стратегия за образователна интеграция на малцинствените общности. Този административен акт красноречиво говори, че в тази община е налице един изключително тревожен проблем, който вече не може да бъде премълчаван. Самата стратегия съдържа редица неоспорими факти по отношение на настъпилата тежка дезинтеграция най-вече на ромските малцинствени общности в Самоков през последните 16 години на посттоталитарното, но предимно социалистическо общинско управление. От тях може би заслужава да бъдат споменати: Първи факт: Дезинтеграцията Тезата: Ако се приеме, че в модерните демократични граждански общества равенството пред закона е гаранция за успешното осъществяване на всяка една обществена дейност, в т.ч. и образователния процес на подрастващите, то тогава е трудно обяснимо умишленото, или просто неосъзнато маргинализиране от страна на институциите на общинската власт на 52 Георги Хаджийски

огромни групи измежду ромските общности в Самоков чрез изключване на техни членове от действието на българските закони, по-конкретно Закона за народната просвета и Правилника за неговото прилагане. Този нерадостен факт бе онагледен с изнесената информация, че над една трета от живеещите в Самоков роми, родени след 1989 г. са неграмотни и че над 120 деца от ромски произход, подлежащи на обучение в първи клас за учебната 2005–2006 година не са постъпили в училище. Остава открит въпросът: Кой има интерес от неприлагането в Самоков на чл.

7 от Закона за народната просвета, касаещ задължителното обучение на децата в България до 16 години и чл. 47 на същия норматив, предвиждащ санкциониране на виновните пред закона родители? А един от немногото възможни отговори е: Управляващите общината олигарси! Защото е всеизвестно, че всяко едно олигархично управление има несъмнен интерес електоратът да бъде прост, за да може да бъде манипулиран по-лесно и така властта на олигархията да се увековечава дори и с цената на всичко… Втори факт: Пътищата към интеграция чрез образование Тезата: Ако се приеме, че процесът на непрекъснато обществено обновление (или модернизация, или глобализация, или цивилизация и пр.) поставя и непрекъснато обновяващи се организационни изисквания пред социалните институции, в т.ч. и образователните, то тогава неспособността на досегашните образователни структури в Самоков в лицето на обособилите се като „цигански училища и детски градини“ да посрещнат и намерят отговори на новите образователни потребности, налага търсенето (и използването) на по-различни организационни образователни форми. Стратегията предвижда общината да реализира грандиозно по замисъл интегрирано образование на ромските деца в Въведение в душевността на българските цигани 53

Самоков чрез тяхното обучение в „нециганските“ учебни заведения в този град, но същевременно се изтъква, че засега това не е осъществимо поради липса на достатъчно ресурс в учебните заведения. И това „спасява“ съществуването на „циганските“ училища! По принцип, всеки един стратегически документ би трябвало до бъде изготвян от името на ясен юридически субект, който да гарантира практическото му прилагане и евентуално да понесе съответната отговорност при евентуален провал. На работните срещи по представянето на стратегията (макар и изрично подчертавано, тя че е общинска), нейното съдържание бе изложено върху бланки на неправителствена организация. Така за съжаление останаха открити въпросите кой в същност я е изготвил, какви са били взаимоотношенията между изготвилите я субекти и пр. Един по-фин психоаналитичен анализ на мисленето на изготвилите стратегията личности би разкрил абсурдната липса на логика интегрираното образование да бъде свързвано със закриването на „циганските“ учебни заведения в този град, както и чисто механичното смесване на термина „интеграция“ с „интегрирано образование“! Всеизвестно е, че целта на интегрираното образование в никакъв случай не може да бъде закриването на учебни заведения, били те „цигански“ (при това в България, в чийто Закон за народната просвета такъв юридически термин просто няма), или „полу-“ цигански, или „полу-“ български и пр. Целта на интегрираното образование не може да бъде друга освен подобряване на качеството на обучението на ромските деца, в конкретния случай от Самоков, чрез изравняване на образователните стандарти за представителите на двете социални общности. От тази гледна точка, подобряването на качеството на предлаганото обучение в „циганските“ учебни заведения в този град чрез предоставянето на необходимите за целта ресурси (материално-технически, организационно-технологич54 Георги Хаджийски

ни, кадрови, а дори и социално-битови) по всяка вероятност би довело до привличане на определен брой етнически българчета, и така самите „цигански“ учебни заведения биха се „побългарили“, а недостигащите „ресурси“ за реализирането на „интегративната“ общинска образователна стратегия биха били открити в самите тях. Трети факт: Кадрите решават всичко Тезата: Ако се приеме неоспоримият факт, доказан от шестгодишния опит на ромската неправителствена организация „Романи бахт“, реализирала за този период близо една дузина проекти в сферата на подобряването на качеството на образованието на ромските деца от Самоков, в т.ч. и чрез интегрирано образование, че дейността на помощник-учителите и помощник-възпитателите – младежи от ромски произход, работещи в учебните заведения, където се провежда интегрирано образование, е едно от изключително важните условия за оптимизиране на образователния процес на ромските деца в българските учебни заведения, то тогава тяхното присъствие е особено необходимо и то не само по „проектно“ време и не само в партньорските на „Романи бахт“ учебни заведения. Общинската стратегия предвижда в учебните заведения, където би трябвало да се реализира интегрираното образование да има помощник-учители и помощник-възпитатели. За обособилите се като „цигански“ учебни заведения такива обаче не се предвиждат. При условие, че работата на този вид персонал е доказала своята ефективност и чрез повишаването на посещаемостта на училище посредством установяването на по-тесни контакти между ромските семейства и учебните заведения; и чрез подобряване на качеството на общуване между ромското дете и учебното заведение, и чрез допълнителната компенсаторна учебно-възпитателна работа и пр., е твърде странно обстоятелството, че в т.нар. „цигански“ учебни заведения помощник-учители и помощник-възпитатели няма, а и Въведение в душевността на българските цигани 55

не се предвиждат. Твърде неясен е въпросът от къде ще се намерят необходимите пари за заплащането на труда на лицата, които би трябвало да заемат тези длъжности. Досегашните опити на споменатото сдружение „Романи бахт“ да преодолее бариерите на проектното финансиране чрез включването на помощникучителите и помощник-възпитателите в училищните щатове, или дори чрез тяхното наемане като извънщатен персонал, се проваляха ежегодно и то при условие, че общинската администрация в Самоков е „раздута“ с извънщатни бройки, заети от близки и роднини на местната управляваща върхушка, и, дори при наличието на пет общински съветника от ромски произход, които формират настоящата управляваща коалиция в тази община! Четвърти факт: Етнокултурните особености Тезата: Ако се приеме също така, че дори и най-абстрактната и идеално замислена образователна концепция се реализира в рамките на определено общество със специфичните му ценностна система (част от която е и отношението към образованието) и начин на живот на носителите на социума, то тогава може да се предположи (и направи изводът), че етнокултурните особености ще оказват мощно влияние върху хода на образователния процес дори и в най-модерното общество. Ромската култура е безписменна, а ромските деца до голяма степен получават необходимите за своята социализация познания посредством извънучилищно, непреднамерено образование. С цел стимулиране на посещаемостта на училище от ромските деца, стратегията предвижда реализирането на дейности, като занимания по ромски фолклор и учебни часове по майчин ромски език. При условие, че ромите и до днес обичат да усвояват особеностите на своя фолклор на празници и тържества; че не е било и не е необходимо унифициране на множество различни ромски наречия във вид на книжовен език, за 56 Георги Хаджийски

да се улесни взаимното разбирателство между представителите на различните ромски общности; и, че повечето от опитите да се институционализират тези етнокултурни белези чрез тяхното “вмъкване” в официални образователни програми са се посрещали и се посрещат дори и от представители на ромската интелигенция с насмешка, рисковете тези идеи да не постигнат своя замисъл не са малки. Пети факт: Световният опит Тезата: Ако се приеме, че тези, макар и отрицателни социално-педагогически процеси на дезинтеграция на малцинствени общности са присъщи не само на самоковското общество и затова в световната теория и практика на образованието съществуват редица примери за тяхното ограничаване, то тогава положителният опит би могъл да бъде приложен и в Самоков. И действително, един макар и бегъл поглед в специализираната литература, или сърфиране из съответните интернет сайтове, или дори повърхностни разговори със специалисти биха разкрили редица повече или по-малко успешни опити в сферата на образователната интеграция на дезинтегрирани социални общности. От тях може би заслужава да бъдат споменати: • Повишаване на съпричастността на родителите към образованието на техните деца посредством делегиране на широки правомощия за самоуправление на учебните заведения на създадени от самите родители училищни настоятелства.

• Въвеждане на гъвкави образователни програми в зависимост от специфичните потребности на социалната среда, в която се реализира образователният процес.

• По-тясна координация между различните институции, имащи отношение към качеството на образователния процес.

• Функциониращо равенство пред закона.

• Или просто подобряване на качеството на работата на Въведение в душевността на българските цигани 57

учителите, с оглед специфичните изисквания на нейните помалки или по-големи потребители… А в тези насоки за съжаление стратегията предвижда твърде малко. Изводите Безспорно е, че предлагането на едно дори и лошо решение е все пак по-добро решение от липсата на решение. Остават откри въпросите дали в самоковската община ще се намерят необходимите воля и дух за практическото осъществяване на предвидените идеи, както и кой ще понесе политическата отговорност при евентуалния провал на стратегията.

6. Някои от финансовите измерения на борбата на правителството с бедността Публикувано в „Медия таймс ривю“ Бедността В модерните западни общества бедността все още не е порок. Но вече не е и традиционната висша християнска добродетел. И научният мироглед на западните общества през последния век претърпя своеобразна еволюция при обясняването на причините за нейното възникване, проявленията й и борбата с нея. Психо-социалните идеи на Макс Вебер, поставящи акцента върху невъзможността на бедния човек да се реализира пълноценно в модерното общество в двоичната си битност на производител и потребител на стоки и услуги, поради липсата у него на търсещите се от обществото знания, 58 Георги Хаджийски

умения и най-вече трудово поведение, замениха идеите на Карл Маркс за бедността като продукт на изконната експлоатация на носителите на труда от носителите на капитала. Днес в повечето модерни общества съществуват твърде сходни нормативно-правни системи, институции и дейности, насочени към търсене на възможности за преодоляване на съществуващия дисбаланс между бедния човек и обществото. Администрирането През последните 15 години от нашата история и българското общество се сблъска със сериозните проблеми на бедността, за която преди това се твърдеше, че е останала завинаги в нерадостното досоциалистическо минало на нашия народ. В съответствие с политиката за приобщаване на България към Европейския съюз, през този период бе приета синхронизираната с европейското социално законодателство, макар и често променяна нормативно-правна рамка; бяха създадени редица нови институции; бяха разработени много програми и мерки, насочени към борбата с бедността. Една от тях бе изготвената от Министерството на труда и социалната политика национална програма „От социални помощи към осигуряване на заетост“. Правното действие на тази програма е регламентирано от чл. 31 на Закона за насърчаване на заетостта и чл. 12(б) от Закона за социално подпомагане. Кандидатстването за финансиране се осъществява чрез представяне на проекти в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта – Бюро по труда. Същността По своята същност програмата представлява осигуряване на работа по легални трудови правоотношения на продължително безработни, трудоспособни лица, подпомагани с Въведение в душевността на българските цигани 59

месечни социални помощи, чрез тяхното включване в общественополезни дейности, извършвани от общински, държавни, неправителствени организации и частни фирми. Съгласно разпоредбите на чл. 14 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта на тези организации и фирми се предоставят средства от държавния бюджет, включващи трудовите възнаграждения на всяко наето лице. Аналогиите Още от стартирането на тази програмата през есента на 2002 г. в медийното пространство витаеше идеята, че това е някаква уникална по своя характер, специално разработена от правителството форма за справяне с някои от най-острите проблеми на бедността. В историко-социологически аспект обаче, подобни форми на заетост може да бъдат проследени и в своите нормативно-правни основи, и като ангажирани институции, а и като конкретни дейности в много държави. Така например, по думите на американския социолог Дейвид Най, за да преодолее отрицателното влияние на т.нар. Голяма депресия от 30-те години на ХХ век върху силно снижения жизнен стандарт на останалите без работа американци, американското правителство начело с президента Рузвелт предприема множество реформи в социално-осигурителната система на американското общество. В духа на традициите на англо-саксонското право, поделящо бедните на „достойни бедни“ – в лицето на тези, които искат да се трудят, но не могат да си намерят работа, и, „недостойни бедни“ – в лицето на тези, които не искат да работят, а само да получават, се предприема т.нар. Нов курс на Рузвелт. Съгласно този Нов курс: „всички, които желаят да работят, но не могат да си намерят място в частния сектор, заслужават работно място и такова им се предлага от правителствените учреждения“. Програмите се основават на ясни идеи: „По-добре е да имаш работа, отколко60 Георги Хаджийски

то да получаваш социални помощи: хората, които биха приели дадена работа, заслужават да я получат, а онези, които не я желаят, не заслужават нищо“. Но според анализите на големия изследовател на съвременността Пол Джонсън, за измъкването на американското общество от невижданата в неговата история криза спомагат не толкова тези силно повлияни от духа на кейнсианството преразпределителни механизми на общественото богатство, колкото началото на Втората световна война и задвижването на реалната, макар и силно военизирана, американска икономика… Предългата история на нашата страна също е съхранила множество спомени, свързани с опити за икономическо активизиране на бедните. Достатъчно е да бъдат припомнени онези текстове от митичното Крумово законодателство, целящи метаморфозата на нароилите се просяци в достойни, работливи поданици на ширналия се български каганат, или Законът за трудовата повинност на земеделското правителство на Ал. Стамболийски (1920–1923 г.), насочен наред с всичко друго, и към осигуряване на работа на прииждащите разорени български младежи от останалите извън България български земи… Понастоящем, субсидираната заетост е част от социалната политика на много европейски страни. Самата социална политика има своята цена – това са изразходваните бюджетни средства в името на поддържането на обществената хармония. Цената на социалната политика може да бъде проследена в нейните количествени и качествени измерения. Финансово-счетоводните измерения Явявайки се като част от социалната политика на правителството, която е свързана с цялостната макроикономическа система на преразпределение на произвежданото обществено богатство, програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост“ също има своята „чисто“ финансово-счетоводна Въведение в душевността на българските цигани 61

цена. Финансово-счетоводната цена може да бъде представена в абсолютен размер, включващ например, всички разходи за работни заплати на работещите по програмата. От счетоводна гледна точка, когато няма база за сравнение, цифрата е само цифра. С цел да се улеснят анализите на финансово-счетоводните измерения на тази програма, ще бъде направен опит за представяне на цифровите показатели в относителен размер – чрез сравняване на бюджетните разходи за работни заплати и осигурителни вноски на условно приети за 92 000 работещи по програмата лица с алтернативните бюджетни социалнозащитни разходи за същите лица и техните семейства, предлагани от подпомагането им с месечни социални помощи. За

62 Георги Хаджийски

целта ще бъде използван методът на класическата счетоводна сметка, представяща нормативно-правно регламентирани математически операции в своите две страни, разликата между които дава крайното салдо – и съответно съотношението между цифровите показатели (вижте таблицата на с. 62) Изводите и препоръките От схемата се вижда, че съгласно действащото в момента българско социално законодателство: • Социално-защитната система, базирана върху минималната работна заплата и насочена към включването на безработните лица в субсидирани програми за заетост е близо 2,5 пъти по-скъпа за българския данъкоплатец в сравнение с тяхното обществено подпомагане от социално-защитната система, обвързана със системата на гарантирания минимален доход. Погледната във финансово-счетоводен аспект, програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост“ може да бъде причислена към типичните примери за политико-административен гаф, който струва твърде скъпо на не особено богатото българско общество. Клайв Понтинг, един от малкото служители във висшата британска администрация, опитали се да вербализират някои от основните проблеми на прастарата връзка между политиката и администрацията, изтъква факта, че много от гафовете и на британската политика от 50-те–70-те години на XX век могат да бъдат обяснени с липсата на достатъчно познания по счетоводство от страна на служителите във висшата британска администрация.

• По всяка вероятност счетоводството не е една от найсилните страни и за българската висша администрация в Министерството на труда и социалната политика. Съотношението между макроикономическите показатели на Великобритания Въведение в душевността на българските цигани 63

и България обаче налага, ако не друго, то поне отговорността за изразходването на всеки бюджетен лев да расте в обратна пропорция… Дясната страна на схемата разкрива множеството нормативно-правни бариери при наемането на работа у нас не само на участници в национални програми за субсидирана заетост, но и на всяко лице по легални трудови правоотношения. Като се прибавят и всички останали институционални спънки, свързани с нормативно регламентираните дейности по сключването на един трудов договор и неговата регистрация в Националния осигурителен институт, става ясно защо трудът в България въпреки ниската си абсолютна цена е скъп, и то не само като прибавяне на сумите за осигурителни вноски и паразитна работа по неговото осчетоводяване…

• А както твърди големият познавач на икономическите процеси в глобализиращото се общество Джордж Сорос: „По принцип инвеститорите не са склонни да влагат капитали в страни, в които наемането на работна сила се облага с високи данъци или трудовото законодателство гарантира по-голяма социална защита“. Разбира се, освен по своите „чисто“ финансово-счетоводни измерения тази програма би могла да бъде оценена и чрез различни социални ефекти, като например извършените дейности от работещите по нея лица или чрез подобряване на трудовите навици на тези нискоквалифицирани, неграмотни, или слабо ограмотени хора.

• Ако бъде направено обаче дори и бегло сравнение между социалната и екологичната обстановка в нашата страна преди нейното стартиране и понастоящем, когато ефектът от работата на тази огромна трудова армия би трябвало да бъде осезаем, едва ли може да бъде отчетен някакъв напредък. Факт е също така, че реализирането на програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост“ не подобри 64 Георги Хаджийски

много и благосъстоянието на включените в нея лица (в по-голямата си част от ромски произход). Достатъчно е обаче да се надникне в техните затворени общности, за да се види действието на скритите, вътрешнообщностни преразпределителни механизми на влизащите в общностите пари – и като луксозни автомобили, и като жилища, и като златни накити…

• Не бива да се забравя, че и международните инициативи в борбата с бедността от края на 90-те години на ХХ век бяха насочени не толкова към създаването на сходни системи за социална защита от всички държави, колкото към търсенето на възможности за използването на наблюденията, уменията, способностите и културния опит на самите бедни за измъкване от капаните на бедността. Започналите дебати между основните администратори на програмата – българските общини и финансиращото я Министерство на труда и социалната политика, говорят ако не за друго, то поне за начеваща финансова криза. Що се отнася до нефинансовите цели на програмата, свързани, например със стремежа към социална солидарност или пък с възвръщането на трудовите умения на поизгубилите ги продължително безработни лица, заслужава да бъде спомената икономическата аксиома на Адам Смит, който още на времето бе казал, че в основата на икономическия прогрес стои не социалната справедливост, а личният егоизъм. Но тук вече счетоводството се превръща в икономика, икономиката в политика, а политиката проявява древна склонност към демагогия.

Въведение в душевността на българските цигани 65

7. Социалистическа ли е новата социална политика? Публикувано във в. „Дром дромендар“, бр. 17, 2006 г. Социалната политика и социалната демагогия Едва ли има нещо, което да касае толкова силно обикновените хора, колкото социалната политика. Всеизвестно е, че една социална политика може да бъде лява, когато от облагите й се ползват широките народни маси; дясна, когато обслужва интересите на по-ограничени бизнес кръгове и мърлява – когато не е ясно нито кой е облагодетелстван, нито чии интереси обслужва. И именно с прастарата българска дума „мърлява“ може да бъде охарактеризирана цялата „модерна“ социална политика на управлявалите партии по време на не лекия български преход, който при цялото огромно вербално желание да бъде приключен, все и все не иска да свърши. Поредното „мърляне“ в сферата на социалната политика се отнася до гласуваните на 16 февруари 2006 г. от българския парламент промени в Закона за социално подпомагане, съгласно които трайно безработните, които са здрави и работоспособни вече ще получават социални помощи само 18 месеца. По този начин доминираното от Българската социалистическа партия парламентарно мнозинство с типичната от близкото тоталитарно минало демагогия отново замърля още едно от своите предизборни обещания: „Искаме да изградим общество на справедливост и солидарност. На съчувствие към слабите, на помощ от силните“. (Из предизборната програма на БСП) Малко преди гласуването на това „историческо“ административно решение, редица родни медии изнесоха „покъртителна“ информация, че над 80 % от средствата за социални помощи отивали в ръцете на многодетни цигански семейства, или пък: 66 Георги Хаджийски

„БСП: 1/3 от ромите са социално деградирали“ (Заглавие от в-к „Труд“, 17 февруари 2006 г.) Абстрахирането от тази елементарна управленска демагогска стратегия за поредното демонизиране на образа на циганина с цел по-безболезненото налагане на един нов елемент в абсурдна политика в сферата на социалното подпомагане, би разкрило няколко неоспорими факти: 1. Че Българската социалистическа партия отново предаде интересите на онези социални групи в българското общество, които по доходи, по начин на живот, по произход, а дори може би и по убеждения са най-леви от левите! Господа социалисти, ако действително вече сте партия на твърде имотните олигарси и сте се освободили от „догмите“ на мечтата по социализма, премахнете думата „социалистическа“ от името на вашата партия. Все ще се намери някой, който да я използва по предназначение!

2. Че Българската социалистическа партия все още не се е измъкнала от кризата на българския преход – та как иначе би могла да бъде обяснена невъзможността да се представи, защити и реализира цялостна концепция за може би най-социалистическата от всички обществени дейности – социалната политика! Господа социалисти, ако вече нямате кадри, които да познават проблемите на бедните и да са в състояние да предлагат смислени решения за тяхното преодоляване – приземете се, не се срамете да слезете до народа, или просто не демагогствайте с левите идеи!

3. Че и при сегашното управление на тройната коалиция ще продължи мърлянето в сферата на социалната политика – по всяка вероятност, бидейки в невъзможност да представи, защити и реализира цялостна концепция за една нова, по-хуманна и по-разумна социална политика във вид на съответните изцяло нови, взаимосвързани закони и съпътстващата ги подзаконова нормативна база, управляващата коалиция ще продължи изпитаната политика на внасяне на поправки в Въведение в душевността на българските цигани 67

действащите нормативи, чрез които се постига най-вече задълбочаване на съществуващия хаос… Месечните социални помощи („петдневките“) – легенди и факти През последните 16 години социалното подпомагане в България се очерта като една презряна дейност. И обикновено се предоставя за разработване и управление от личности, които не блестят с особени интелектуални качества. Навярно за това и въведената система на социално подпомагане с месечни помощи бе базирана върху често променящи се принципи на финансиране и противоречиви условия за получаване. В крайна сметка, вместо да генерира социална сигурност и социална хармония, тя не рядко бе повод за възникване на обществени сътресения. Самото правно действие на подпомагане с месечни социални помощи е регламентирано от чл. 12, ал. 1, т. 1 на Закона за социално подпомагане (ДВ, бр. 56 от 1998 г., изменян и допълван многократно) и чл. 9 на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ДВ, бр. 133 от 1998 г., изменян и допълван над 15 пъти). В своя първоначален вариант месечните социални помощи можеха да бъдат получавани от безработните социално слаби лица за срок не по-дълъг от 3 години (чл. 13 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане). По време на управлението на БСП, НДСВ и ДПС, Министерският съвет с присъщата аристократична щедрост на министър-председателя отмени фаталния 13-ти член и така тригодишният срок на получаване на тези помощи бе премахнат (ПМС № 251 от 5 ноември 2001 г. – ДВ, бр. 97 от 2001 г.). Намериха се и пари, с които бе трансформирано финансирането на социалното подпомагане със средства, предоставяни от общинските и държавния бюджети в различни съотношения през предходните години, изцяло 68 Георги Хаджийски

за сметка на държавния бюджет. По този начин, наред с всички други финансови придобивки на нуждаещите се от специални грижи български граждани, стоящото може би най-вдясно в българското политическо пространство управлявало мнозинство всъщност реализира една до голяма степен лява политика. Дали това е било за сметка на изхарчени бюджетни пари, предназначени за покриване на бъдещи държавни разходи; или на желание да се създадат нови социални институции (подобно на най-политизираната и бюрократизирана структура на МТСП – Агенцията за социално подпомагане), в които да работят срещу съответното високо заплащане близки и роднини на новоизлюпени политици; или пък на искрено човеколюбие, не е ясно. По-важното е, че в България лявото може да бъде дясно, а дясното – ляво. Дано изстрадалото българско общество по-скоро да дочака времето, когато бедните да могат да стават по-богати, а забогателите за тяхна сметка – да отидат там, където им е мястото!

8. Програмата „От социални помощи към заетост“ Ромите – база за социални експерименти Публикувано във в. „Дром дромендар“, бр. 2, 2005 г. Януари е един от най-трудните месеци в годината за ромите. И през месец януари на новата 2005 г. нито множеството големи празници в обредния календар на ромските общности, Въведение в душевността на българските цигани 69

нито зачестилите предизборни обещания успяха да превъзмогнат ужаса от съжителството с вечните спътници на болшинството роми у нас – глада и студа. През месец януари на новата 2005 г. ромската тематика отново бе превърната в обект на интерпретации от българските медии. Редица телевизии излъчваха екзотични кадри от семейно честване на традиционните ромски празници, както и озлобени лица, протестиращи срещу ограничаване на финансирането за редица общини на програмата „От социални помощи към заетост“ от страна на Министерството на труда и социалната политика. А през последните 15 години ромите се превърнаха в основните клиенти на това министерство. Не че го искаха. Просто така се стекоха обстоятелствата. Късмет, както се казва… Така те станаха и обект на провежданите от него немалко социални експерименти. В началото незнайно кой реши, че поради безработицата, социално слабите, които получават социални помощи, не бива да ги получават хептен даром, а трябва да ги отработват поне пет дни в месеца. Доводите бяха, че е така в много европейски страни, та даже и в някои щати на САЩ. И самите „петдневки“ се превърнаха в част от субкултурата на ромските общности. Да се „уредиш“с петдневка, като превъзмогнеш всички спънки от бюрократичния апарат означаваше, че вече си „голяма работа“. После друг някои реши, че социално слабите се хранят твърде нездравословно и е жизнено важно да се променят техните вредни хранителни навици. И те бяха хранени „безплатно“ със стоки от „първа необходимост“ – доматени консерви, зеленчукови пюрета, лютеници, паприкаши…, макар че обикновено имаха нужда най-вече от хляб. Доводите бяха, че подобни системи на социално подпомагане ги има в много европейски страни, та даже и в някои щати на САЩ. За да не студуват, неотдавна бе решено социално слабите да преминат на евтино отопление с твърдо гориво. И им зараз70 Георги Хаджийски

даваха „безплатни“ ваучери на стойност 150, и после дори 160 лева за дърва и въглища, които ставаха най-вече за продажба на ловки спекуланти за 30, в най-добрия случай – 70 лева. А поради „незаконния“ характер на тази сделка обикновено биваха наказвани не спекулантите, както е навсякъде в цивилизования свят, а продаващите, без никой да ги пита какво може да се направи с безполезното иначе парченце хартия… Един от многото социални експерименти бе споменатата програма „От социални помощи към заетост“. Не че тя е някакво уникално българско изобретение – още на времето американският президент Рузвелт осъзнава, че е по-добре народът да има работа, отколкото да получава социални помощи. Просто се опитаха да я реализират и у нас – по нашенски. За това някои получиха похвали. Други – награди. Трети – премии… А обикновените участници, в по-голямата си част роми – по една минимална работна заплата на месец. Не че те много искаха да бъдат включени в тази програма. Просто бяха клиенти на Министерството на труда и социалната политика. А ако за някои социални групи и у нас 120, или дори 150 лева са само кутия луксозни пури, за болшинството участници в националната програма „От социални помощи към заетост“ тези пари са свързани с физическото оцеляване. Но у нас, въпреки обмените на опит с модерните страни и честите командировки на Запад, все още рядко се работи в интерес на клиентите. Затова икономическите фирми фалират. Администрацията е корумпирана. Политическите партии перманентно се сблъскват с различните форми на отрицателния вот. Че управляващият елит, дори и онази част от него, която работи в Министерството на труда и социалната политика изобщо не познава начина на живот на ромите, е ясно. Ясно е, че у нас никой и не ги пита нито за техните потребности, нито за техните желания. Въпросът е обаче кой има интерес от провокиране на възникналото посред зима социално напрежение, Въведение в душевността на българските цигани 71

при това в годината на изборите. Известно е, например, че нелоялните плащания са едно от средствата за регулиране на бюджетните дефицити. И много социалнослаби роми още навремето, (макар и не толкова отдавна) изпитаха върху себе си този финансов механизъм, когато поради липса на пари в общинските бюджети не получаваха с месеци социалните си помощи. Сега обаче се твърди, че пари в държавния бюджет има. Тогава? Къде отиват работните заплати и осигурителните вноски за близо 70 000 участници в програмата на месец? Известно е също така, че принципът “Divide et impera”, (лат. Разделяй и владей), широко се използва и до днес от политиците дори и в най-демократичните държави. В съзвучие с него едни социални групи получават привилегии, а други биват целенасочено или непреднамерено ощетявани. От „чисто“ морална гледна точка обаче, някак си се налага въпросът кой има интерес посред зима да поставя част от работещите по програмата (най-вече в частни фирми и проекти на областните администрации) в по-привилегировано положение от всички онези, които би трябвало да работят в „масовите“ общински програми. И може ли изобщо, когато става въпрос за физическо оцеляване, за обикновения човек да се разсъждава като за абстрактен глас? Известно е също така, че най-хубавото нещо на дори и най-продължителния социален експеримент е, че един ден той просто свършва. И обикновено започва нов. А теорията и практиката на мениджмънта красноречиво учат, че продължителността на експеримента във времето зависи най-вече от качественото удоволетворяване на потребностите на клиентите. Дано Новата 2005 година ни донесе и по-добри социални експерименти!

72 Георги Хаджийски

ВТОРА ЧАСТ За някои проблеми на традиционната култура на българските цигани в модерното общество

9. Колективните форми на девиантно поведение сред ромските общности

Публикувано със съкращения в сп. „Обществено възпитание“, бр. 5, 2004 г. Предстоящото влизане на България в Европейския съюз налага търсенето на пътища за приобщаване към обединяващите Европа морално-етични норми и ценности на живеещите в нашата страна общности, чиято ценностна система и колективно поведение са твърде различни от европейските. Сред тях като най-проблематични се открояват може би циганите, наричани още роми. Съхранили и до днес почти навсякъде в Европа своя традиционен начин на живот и тясносвързаните с него ценности и норми, ромите продължават да бъдат народ – загадка за европейците. Специфичното светоусещане в колективната психика на ромските общности Ако от „чисто“ философска гледна точка бъдат потърсени обединяващите идеи в колективната психика на европейските народи може да се приеме, че това са присъщите на европейВъведение в душевността на българските цигани 73

ците светоусещане и поведение, базирани върху представата за процесуалния характер на пространството, времето и битието. Същевременно едно освободено от собствените си скрупули по-обективно изследване върху аналогичните показатели сред ромите би разкрило много по-различна картина. В колективната психика и светоусещането на ромите господства своеобразна екзистенциална представа за пространството, времето и битието – те са релативни интелектуални конструкции, които могат да бъдат побрани в един единствен миг. Това светоусещане е формирано под невидимото влияние на хилядолетния номадски начин на живот и свързаната с него невъзможност за придобиване, запазване и използване на толкова значимите за европейците материални ценности. Самото то също е моделирало ценностната система на ромските общности и тяхното колективно поведение – поведение за живот и оцеляване в условията на постоянна криза. Макар и „напълно нормални“ от гледна точка на светоусещането и ценностите на своята социална среда, определени поведенчески нагласи, които са характерни за ромската колективна психика, са в по-голяма, или по-малка степен девиантни според ценностите и нормите на европейските общества. Нагласата към постигането на всичко в един миг в колективната психика на ромските общности Тази поведенческа нагласа сред ромските общности е описана, макар и по различен начин, от редица български и европейски наблюдатели и изследователи на циганския начин на живот. Независимо обаче дали става въпрос за уникалното проявление на ромската вяра в Бога и късмета, според която най-голямата сладост идва, когато реализираш мечтата си с един удар (Пашова, 2003), или силно мотивираното поведение на членовете на ромските общности към задоволяването на онези желания, които са най-силни в настоящия момент 74 Георги Хаджийски

(Hadjiiski, 2003), или пък безразличието на циганина към хронологията на времето, в т.ч. и като средство за разпределение на ресурсите (Колева, 2001), се касае за проявление на определени форми на девиантно поведение спрямо европейските норми и ценности. Нагласата към постигането на всичко в един миг в колективната психика на ромските общности е предавана и усвоявана под невидимото въздействие на процеса на извънучилищната социализация на ромските деца. Със съществуването й могат да бъдат обяснени проявите на редица девиантни склонности към индивидуални и колективни поведенчески реакции: • Склонността към извършването на дейности, в т.ч. и правонарушения, които дават бърз икономически резултат.

• Склонността към нерационално бързо изразходване на доходите, водеща до масова бедност.

• Склонността към ранно включване на децата в социално-икономическите дейности в общността, която често е свързана с прояви на престъпни действия, накърняващи техните права: принуждаване към проституция на малолетни ромски деца; използването на деца за просия, или като „жив щит“ срещу предвидените правомощия в законодателството; както й ранно напускане на училище, с всички проблеми на функционалната неграмотност.

• Склонността към ранно брачно съжителство и др. В психичен аспект тази нагласа не може да бъде разглеждана изолирано от цялостното светоусещане и свързаните с него ценности и норми в колективната психика на ромските общности. Нейното съществуване би могло да бъде обяснено с ефектите на търсенето и използването на възможности за оцеляване в условията на хилядолетен номадски начин на живот, изключващ дългосрочните времеви планирания. Тя е тясно преплетена с много други колективни поведенчески нагласи. Въведение в душевността на българските цигани 75

Нагласата за незачитане на собствеността върху вещите в колективната психика на ромските общности В традиционната ромска култура малко вещи са лична собственост. Повечето имат социално предназначение – те са на всички и много пъти са мерило за близостта на членовете на общността. Макар и от историко-социологическа гледна точка подобно отношение към собствеността да би могло да бъде проследено в колективната психика на редица традиционно живеещи общности, придържането към тази нагласа в условията на живот сред общества, където частната собственост е висша социална ценност, която е нормативно-правно и институционално гарантирана, води до прояви на редица форми на девиантно поведение. От тях като може би по-значими заслужава да бъдат споменати: • Склонността към извършване на правонарушения от представители на ромските общности, свързани с отнемане на собственост.

• Склонност към придобиване на по-луксозни, предимно движими вещи в сравнение със социалния статус на притежателя им и съответно – сравнително бързо освобождаване от тях.

• Своеобразната „биофилска“ ориентация в ценностната система на ромските общности, поставяща приоритетите си върху децата, семейството и приятелите в сравнение с приоритетното значение в ценностната система например на българите на абстрактни или мъртви неща – образование, професия, доходи, дом, вещи. ва

Нагласата към поемане на личната вина от колекти-

Нагласата към поемане на личната вина от колектива също е част от поведенческите стратегии за оцеляване на ромските общности. Според основаните върху идеите на христи76 Георги Хаджийски

янството и гръко-римското законодателство ценности и норми на европейските общества, отговорността за всяко извършено действие е лична, а обществото гарантира спазването на социалната хармония, поемайки задължението да налага различни по своето естество нормативно-правно детерминирани санкции при виновно поведение чрез анонимната дейност на специално създадени институции. Срещу тази индивидуалистична нагласа към вината и отговорността за нея в ромската колективна психика могат да бъдат проследени твърде интересни механизми за превръщане на индивидуалната вина пред външния свят (или т.нар. гаджо) в колективна. Обгръщайки членовете на ромската общност с булото на анонимността, тези механизми спомагат за сплотяването на общността и същевременно за подтискането на индивидуалистичните изяви. Силно изразената социална солидарност сред ромите е описана в редица циганоложки изследвания. От психоаналитична гледна точка мощното подтискане на индивидуалността от по-големите социални общности (семейство, род, клан) чрез използването на различни по своето естество социални и психо-педагогически механизми е едно от обясненията за редица психопатогенни индивидуални и колективни склонности. Някои от тях биха могли да бъдат идентифицирани и в колективното поведение на ромските общности: • Склонността към всевъзможно противопоставяне на проникването на чуждия начин на живот във всичките му форми – икономически, социални, идеологически…

• Силно изразената склонност към различни по форма агресивни действия спрямо представителите на чуждия свят.

• Склонността към укриване на правонарушители от чужди преследвачи.

• Склонността към предоставяне на колективни гаранции при виновно поведение на член на общността и пр. Макар и спомогнали за оцеляването и възпроизводството Въведение в душевността на българските цигани 77

на ромските общности в продължение на хилядолетия, днес тези колективни склонности в ромската психика до голяма степен съдействат за медийното демонизиране на образа на циганина почти навсякъде в Европа. Спекулирането с тези негативни представи води до задълбочаване на изолационализма на ромите и описаните колективни поведенчески нагласи и склонности. Съвременното българско общество е интегрирало в себе си над 50 много различни по език, религия и култура етнически и верски общности. В годините на прехода много от техните членове бяха принудени да прибягнат до изоставени в миналото стратегии за оцеляване. Ще съумее ли в процеса на своята европейска интеграция българското общество да интегрира и ромските общности е едно от бъдещите предизвикателства.

10. Ранното брачно съжителство Публикувано със съкращения в сп. „Обществено възпитание“, бр. 5, 2002 г. На 12 септември 2002 г. в град Самоков бе проведена работна среща на тема „НАСИЛИЕТО, ОТВЛИЧАНИЯТА И РАННОТО БРАЧНО СЪЖИТЕЛСТВО НА МАЛОЛЕТНИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ МОМИЧЕТА ОТ РОМСКИ ПРОИЗХОД“. Идеята бе на координатора по ромските въпроси за София област Христо Николов. Работната среща бе организирана от Отдела за закрила на детето към Общинската служба за социално подпомагане – гр. Самоков и по своя замисъл и реализиране представлява един опит за изясняване на същността на това социално явление и координиране на усилията на различни институции, в чиято компетентност е предоставено решаването на по-острите противоречия, които се пораждат от него.

Същност на проблема Касае се за едно социално явление, което въпреки своята 78 Георги Хаджийски

очевидност трудно може да бъде диференцирано и анализирано. Едно социологическо проучване, направено от сдружение „Романи бахт“ сред ромската общност в града разкрива, че ранното брачно съжителство, в по-голямата си част необвързано с официален брак, е изключително широко разпространено – близо 91 % от анкетираните лица от ромски произход от града се декларирали, че са заживели на семейни начала на възраст под 20 години, а около 19 % от тях – и под 16-годишна възраст, като в тази възрастова група момичетата са близо 74 % повече от момчетата. Що се отнася до структурата на съпружеските отношения, над 65 % от съжителстващите са без брак, а самотните майки сред тях са близо 23 %. Тревожен процес е намаляването на официалната брачност сред младите генерации и увеличаването на броя на самотните майки. Същото изследване разкрива, че не са редки случаите, при които ромски момичета биват омъжвани на 15, 14, та дори и на 13 години… Като твърде тревожени процеси, наблюдавани през последните пет години, които са тясно свързани с това социално явление се явяват снижаването на възрастта на „омъжваните“ ромски момичета и напускането на училище. По данни на училище „Н. Рилски“ – гр. Самоков, където преобладаващият брои ученици са от ромски произход, става видно, че за учебната 2001–2002 г. до месец март са напуснали училище поради „брак“ 56 ученици (2 момчета и 54 момичета на възраст от 13 до 16 години). Постъпили са 6 декларации от родители, които не разрешават на своите деца да посещават училище поради страх от „кражба“ и насилствено „омъжване“. Проблемът се усложнява още повече поради факта, че около една трета от ромските деца в училищна възраст от гр. Самоков не посещават училище и почти няма институционална информация за техния начин на живот. Основните аспекти на проблема за насилието, отвличанията и ранното брачно съжителство на малолетни и непълноВъведение в душевността на българските цигани 79

летни момичета от ромски произход, които под една или друга форма бяха повдигнати и присъстваха в повечето от изказванията на присъстващите, а и в изнесените материали, биха могли да бъдат обобщени в следните насоки: • Личностни: физиологични, породени от функционалната непълноценност на все още детския организъм да поеме репродуктивните функции на новосъздаденото семейство и като резултат – значително по-високата детска смъртност, срещана при младите майки; по-високата смъртност и сред самите млади майки – самите те все още деца; по-често срещаните при тях и техните деца усложнения и заболявания в перинаталния и неонаталния период; психологически, свързани с нерядко срещаната психотравма, възникваща като резултат от преживения стрес от посегателството и често продължаваща цял живот; образователно-квалификационни, свързани с невъзможността на израстващата личност да усвои необходимите за своята пълноценна социализация знания, умения, навици, психо-физиологични качества…

• Социални: увеличават се случаите, когато млади момичета – самотни майки предоставят новородените деца за отглеждане в специализирани медико-социални заведения; невъзможността на младите родители, дори и при наличие на брачно съжителство да издържат себе си и своите деца от собствена трудова дейност; често срещаната невъзможност на подобни млади, малолетни и непълнолетни родители да се възползват от предлаганите от държавата социално-защитни механизми (изплащане и получаване на помощи за деца и социални помощи, осигуряване на привилегии при започване на трудова дейност и пр.) било поради съществуващи юридически пропуски в тази област или разминавания между отделните нормативни разпоредби в социалното законодателство или пък поради непознаване на предлаганите от държавата социално-защитни механизми от самите млади родители.

80 Георги Хаджийски

• Общностни: свързани със своеобразния сблъсък между ценностите, традициите и обичаите на ромската общност, лежащи в основата на това социално явление, със заложени корени в изконното желание на човека да реализира присъщата в своя социум доминантна форма на стремежа на човешкия дух към безсмъртие и законите на модерната държава, целящи поддържането на социалната хармония…

• Институционални: съпътстващи дейността на онези институции – полиция, прокуратура, общински служби за социално подпомагане, респ. отделите за закрила на детето към тях (където съществуват такива), комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, училища, неправителствени организации и пр., които са упълномощени от модерната държава да работят за поддържането и усъвършенстването на социалната хармония и чиято дейност е затруднена изключително много при намирането на толкова необходимия за демократичното общество баланс между зачитането на правото на избор на личността и стриктното придържане към изискванията на закона… Причини за съществуването на насилието, отвличанията и ранното брачно съжителство на малолетни и непълнолетни момичета от ромски произход Причините за съществуването на това социално явление са сложни и многопластови. По време на работната среща като един от основните личностни мотиви за неговото допускане и приемане като нещо много лично, отхвърлящо всяка възможност за външна намеса и при момичетата и при жените, преживели този проблем, се открои страхът. Страхът от своите, възникнал в резултат на безсилието на слабата детска личност и нейното семейство да се опълчат срещу доминиращата воля в колективната ромска психика за съхраняване на идентичността на всеки член на общността чрез налагане на всяка цена на Въведение в душевността на българските цигани 81

повелите на традициите, ценностите, обичаите, много често и против желанията на индивида… Страхът от намесата в личния живот на членовете на ромската общност на държавните институции, в чиито компетенции е предоставено решаването на един или друг аспект на съществуващия проблем, поради възприемането на тяхната дейност като чужда и противоречаща на съществуващите в колективното съзнание на общността традиции, ценности и обичаи. Друга една причина, която се открои по време на работната среща бе свързана с изтъкването на огромното значение на семейството в ценностната система на ромската общност. Именно за това сексуалният живот преди брака (най-вече за момичетата, при които той може да бъде установен сравнително лесно), се възприема като недопустима пречка за създаването на здраво семейство. И понеже под влияние на акселерацията половата зрялост и при ромските деца настъпва по-рано отколкото в миналото, се наблюдава снижаване на възрастта на брачното съжителство сред общността. Бедността, която е една от иманентно присъщите характеристики на начина на живот на ромите също бе спомената като фактор, спомагащ за съществуването на насилието, отвличанията и ранното брачно съжителство на малолетни и непълнолетни момичета от ромски произход. Бедността подтиква родителите да търсят по-богати женихи за своите деца и често, дори и против тяхното знание и желание, да организират тяхното псевдоотвличане и омъжване. Непознаването на дейността на държавните институции, които са упълномощени да се намесват в случай на нужда с оглед на решаването на възникналия проблем също се явява предпоставка за съществуването на това социално явление. И накрая, но не на последно място по значение, заслужава да се спомене кризата в дейността на институциите, в чиято компетентност е предоставено решаването на този проблем.

82 Георги Хаджийски

Тази криза, възникнала в резултат на прехода от тоталитарно към гражданско общество, като един макар и непреднамерен, но безспорно отрицателен процес има редица белези, много от които оказват стимулиращо въздействие върху съществуването на насилието, отвличанията и ранното брачно съжителство на малолетните и непълнолетните момичета от ромски произход. От социално-психологическа гледна точка отдръпването на държавата от сравнително силното й присъствие в личния живот на гражданите доведе до едно своеобразно „отприщване“ на слабо подлежащи на прогнозиране и анализиране „тъмни сили“, дремещи до този момент в „колективното несъзнаване“ на редица маргинални групи. Наред с това, недобрият синхрон в нормативната база, регламентираща правото на отделните държавните органи да се намесват в случай на нужда с оглед на пълноценна защита на детската личност, доведе до твърде интересно от социологическа гледна точка „размиване на отговорността“ между самите институции. Дейността на институциите, по една или друга причина, също много често не е добра съгласувана. Именно за това се налага търсенето на нови пътища и алтернативи за своевременното ограничаване на това отрицателно обществено явление. Алтернативите за решаването на проблема за насилието, отвличанията и ранното брачно съжителство на малолетни и непълнолетни момичета от ромски произход По време на работната среща бяха обсъдени редица възможности за ограничаване на някои от по-съществените отрицателни страни на това социално явление. Общото мнение бе, че трябва да се работи целенасочено и последователно, с всички възможни средства (педагогически, социално-икономически, правни, та дори и религиозни) за неговото ограничаване. Наред с това бе поставен акцент върху необходимостта от създаването на функционираща система за превантивна работа в Въведение в душевността на българските цигани 83

училище и извън него от всички институции, в чиито компетенции е предоставено решаването на този проблем. Част от обсъдените алтернативи за целенасочена превантивна социално-педагогическа работа биха могли да бъдат представени в следния вид: • Засилване на координацията между различните институции (полиция, прокуратура, общинска служба за социално подпомагане, респ. отдела за закрила на детето към нея, комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, училищата в гр. Самоков и общината, където учат ромски деца, неправителствени организации, религиозни организации и пр.) чрез разработването и реализирането на съвместни програми в училище и извън него за превантивна работа сред ромските деца. Тези програми биха могли да включват разнообразни социално-педагогически методи за разясняване на децата на техните права като български граждани и възможностите на различните институции да ги защитят при посегателство; за стимулиране на посещаемостта на училище; за повишаване на здравната и половата култура; за премахване на страха от държавните институции. Както стана ясно от реализирането на самата работна среща, подобни мероприятия са напълно осъществими в малкия град.

• В дейността на Отдела за закрила на детето към Общинската служба за социално подпомагане да се фокусират усилията на различните институции за превантивна работа сред ромските деца в училище и извън него. В тази насока Законът за закрила на детето дори и във вида, в който съществува понастоящем, предлага редица възможности, които биха могли да бъдат използвани пълноценно.

• Разработването и реализирането на практика на модерни системи за превантивна работа във вид на съвместни дейности на правителствени и неправителствени организации. В тази насока като положителен опит на работната среща бе 84 Георги Хаджийски

представен проектът „РОДИТЕЛИ ИЛИ ДЕЦА“, разработен и защитен от екип професионалисти от ОПУ „Неофит Рилски“ – гр. Самоков, който ще бъде реализиран през учебната 2002–2003 г. в училището. Целта на проекта е чрез превантивна работа да се намалят ранните бракове сред ромските деца на възраст между 13 и 16 години чрез: 1. Повишаване на нивото на здравната култура на децата и техните родители.

2. Създаване на програма за сексуално ограмотяване в училище.

3. Изграждане на правна култура у децата. По проекта ще се работи с деца между 11–12-годишна възраст, с родителите им и с класните ръководители от ОПУ „Неофит Рилски“ – гр. Самоков, като очакванията са след неговия край 30 деца и техните родители да са с изградена здравна, полова и правна култура, а в училището да бъде създадена функционираща система за здравно образование. Разбира се, има и други възможности за решаване на този проблем. По-важното е, че работната среща постави началото на сближаването на ромските деца и техните родители с институциите, на търсенето на взаимноприемливи решения, на премахване на страха от намесата в личното и съкровеното…

11. Красотата на циганката, или за прагматизма в ромската естетика Публикувано в сп. „Психология журнал“, бр. 52 , 2008 г.

Въведение в душевността на българските цигани 85

Макар че нейната красота е вдъхновявала велики творци, които са я възпели в прочути романи, опери, оперети, поеми, стихове, романси, циганката винаги е била загадка за европееца. Тайнствена и свободолюбива. Темпераментна и омайна. Изящна и непокорна… Точно тези нейни качества, впечатлявали знайни и незнайни мислители, всъщност са присъщи на неособено голям брой представителки на този народ, а самите носителки в езика му са обозначени с труднопреводими думи в смисъл на „вещица“, „блудница“, „жена вамп“. Впрочем, циганите също много ги харесват, но обичат само да ги гледат… Обикновено, когато с явната цел да направят атрактивни внушения, медиите предлагат по екрани и страници на печатни издания силуети на мърляви, мургави, раздърпани, съсухарени или възпълни циганки, контрастиращи с фините, изящни, елегантно облечени и добре поддържани тела на репортерки, журналистки и други медийни героини, в съзнанието на представителя на публиката се появява странно усещане за някаква неясна погнуса, което мощно подтиска желанието за проникване отвъд чисто визуалното. А ако случайно бъде направен един по-малко или повече успешен опит в тази насока, биха се разкрили много от спецификите на доста по-различна ситуация. Действително на фона на наложената модна естетика, предразполагащите към негативна оценка и „чисто“ психологично отхвърляне образи на мърляви, мургави, съсухарени или възпълни, раздърпани циганки, ярко контрастират с фините, изящни, елегантно облечени и добре поддържани тела на репортерки, журналистки и други медийни героини, но пък впечатляващо – за разлика от приеманите с нескрита наслада, изглеждащи бездетни красавици, те винаги са заобиколени от по 3, 4 и повече деца. Наистина, средата около тях е нехигиенична, впечатляваща привикналия към стерилната чистота наблюдател, но пък сякаш в потвърждение на тезата, че самият 86 Георги Хаджийски

живот е възможен благодарение не на стерилността на природата, а на нейната мръсотия, точно тук се раждат и живеят (понякога трудно) много деца. И макар, че обикновено са безработни, а доходите им – много по-ниски от тези на другите, те в никакъв случай не биха могли да бъдат упрекнати, че са по-лоши майки – просто защото са предоставили почти цялото си време на своите деца (дори и когато не могат да им осигурят повечето от придобивките на цивилизацията). Те са просто такава и го знаят добре – циганки – ромки, носителки и крепителки на културата на своя народ. А това е напълно достатъчно – затова не желаят да бъдат никакви други. Цивилизацията промени много отношението към жената и нейното място в обществото. Големите обществени сътресения на XX век наложиха модела за човешка личност във вид на работещо същество – производител и потребител на стоки и услуги. Модерният човек днес се стреми да работи много и да консумира много, а редица други изконни човешки същности са, ако не изцяло пренебрегнати, то поне силно подтиснати. Било поради осъзнат избор на правото за равенство между половете, било поради неосъзнати модни влияния или мощни феминистки движения, съвременната жена активно участва в този процес. И понеже моделът за личност изисква и налага специфични естетически вкусове, тя безспорно е подвластна на тях. Прекарвайки много време извън семейството в изпълнение не на ролята на майка и/или съпруга, а на труженичка и контактувайки със знайните и незнайни люде, е необходимо да бъде приемана от всички – със симпатии. Всепризнато е, че външността е първото нещо, предлагано на другите, а самата трудовата роля изисква своите визуални излъчвания – не на обременена жена с физиологични и/или семейни задължения, а на свободна личност, способна да работи без никакви ограничения и притежаваща единствено подобни сексуално-социални потенции… Затова модерната жена прави много, (поне Въведение в душевността на българските цигани 87

колкото й позволяват възможностите), за да изглежда според догмите на утвърдената мода. Модерната българка не прави изключения. Тя е красива и цивилизована, макар и до достигащи присъщите на народа ни „чисто“ наши си, може би почти патологични крайности… Известно е, че циганите са живели векове сред много от смятащите се за най-цивилизовани народи (сред които безспорно можем да бъдем причислени и ние – българите). В своя стремеж към оцеляване обаче те са изградили твърде своеобразен имунитет срещу цивилизоването, базиран върху стриктното придържане към някои от най-изконните човешки същности. И понеже в този процес ролята на жената е неоспорима, във всички цигански общности могат да бъдат открити сходни ритуали и култове, притежаващи силно възпитателно въздействие и насочени към подготовката и встъпването на циганката в отреденото й място на Жена в общността. В съвременното общество модерната девойка започва полов живот някъде между 14–17-годишна възраст. На фона на отложено за продължително време поемане на присъщите му социални роли (било поради образование, кариера, или страхове), самият сексуален контакт е едно не особено важно събитие в нейния живот. Макар и активно откликваща на повелите на нагона на стремежа към безсмъртие – Ероса, тя се страхува от реализирането на неговата крайна алтруистична цел. И обикновено се стреми да го надлъже. А в общество като нашето, където едно от основните контрацептивни средства е абортът, никак не е за учудване нито фактът, че се раждат все по-малко деца, нито огромното несъответствие между декларативните ценностни намерения, поставящи децата начело и подсъзнателната нагласа, че те са просто нежелани. В крайна сметка се оказва, че дори свободно избраният по силата на любовта съпруг е само един от многото, предпочетен заради някаква реална или илюзорна, психична, социална или сексу88 Георги Хаджийски

ална съвместимост. А децата… Обикновено не повече от едно, принудено да се конкурира с други мощни жизнени стремления (кариера, материално благополучие, забавления…) и скоро изоставено на макар и „професионалните“ грижи на другите. И в циганските общности девойката претърпява своята метаморфоза в пълноценна жена почти по същото време, но по доста по-различен начин. В циганската колективна психика съществуват и се предават от род в род особени културни символи, с които отделните актове се превръщат в запомнящи се изживявания както за девойката, така и за общността. Така например парадоксът: Защо българското общество и българската държава при цялата си мощ не могат да намерят решение на един от основните педагогически проблеми, свързан с ранното напускане на училище от огромен брой подлежащи на задължително образование цигански момичета и момчета, обричащо ги на доживотна неграмотност, бедност и нищета?, има своето логично обяснение: Защото съществуват по-важни житейски приоритети. Дори и днес сред представителите на всички цигански общности могат да бъдат проследени стриктните традиции, насочени към стремеж за съвпадение на биологичната зрялост със социалната, осъществяван с помощта на прастарата брачна институция. Разбира се, съотнесено към приетите нормативни догми в цивилизования свят (и у нас), ранното брачно съжителство на малолетни и непълнолетни (независимо дали е скрепено със законово регламентиран брак или не) изглежда меко казано, ако не незаконно, то поне проблематично. Но пък що за законни са тия закони, които са в противовес с неотменните повели на природата? Независимо дали е обвързано със съществуващата в държавата юридическа процедура или не, самото „встъпване в брак“ сред членовете на циганските общности се осъществява чрез строго придържане към неписаните правила на традиВъведение в душевността на българските цигани 89

циите, имащи за цел свързването в свещено цяло на мъжа и жената. Използваните ритуали, впечатляващи и запомнящи се, оставят ярка диря в съзнанието, а несловесното им естество предразполага към тяхното неоспоримо приемане за свещено тайнство. Да, в едно демократично гражданско общество брачен ритуал, свързан с „откупуване“ на бъдещата невяста изглежда някак си и прекалено варварски, а и унижаващ личното достойнство на жената. В циганската култура обаче самата пазарна страна на „сделката“ по „откупуването“ на бъдещата булка бледнее на фона на присъщите й по-други психо-социални функции. „Пазарлъкът“ е начин за по-задълбочено общуване и сближаване на бъдещите роднини. Фактът, че женихът дава нещо много ценно от себе си, предварително превръща девойката (уж обект на търговската сделка) в уникална и прескъпа личност, в необратима част от него, с помощта на която трябва да откликнат на изконния стремеж към безсмъртие и пренесат битието в безкрая на времето… Актът по покупко– продажбата има и специфична „материализираща“ и „дематериализираща“ страна по отношение на ефектите на странното чувство, наречено любов върху създаването на здрави семейни взаимоотношения. Когато младежът и девойката вече са се залюбили, те навреме осъзнават, че за съвместния живот освен обич, трябват и пари. Ако ли пък се „женят“ не по своя воля, „откупуването“ се превръща в мост към обичта. Впрочем, сред всички цигански общности все още, като своеобразен атавизъм, се среща и една още по „диваческо-варварска“ форма за поставяне началото на брачно съжителство – „отвличането“ на булката. Обикновено до нея прибягват не толкова бедните женихи, колкото онези младежи и девойки, силно свързани от споделената любов, но разделени от бездната на различния си социален статус. И тук биха могли да бъдат открити мощни психо-социални внушения. Противопоставянето на традициите безспорно усилва усеща90 Георги Хаджийски

нето за общност между мъжа и жената. Споделеното „бягство“ и последващото „укриване“ предразполагат към по-голямо доверие и усилват стремежа да разчитат предимно на себе си. Доброволната изолация и отхвърлянето от общността укрепват чувството, че са призвани да поставят началото на нов род, основан върху силата на любовта… Друг един твърде интересен брачен обред, който впечатлява със своята показност „непросветените“ е първата брачна нощ. За модерната българска жена първият сексуален контакт почти веднага бива забулен с тайнственост, достойна да бъде споделена най-вече с майка й (и някоя и друга по-близка приятелка). Върху темата за сексуалните контакти е наложено табу, което се отстоява и пред волно избрания съпруг, дори и от най-разкрепостените дами. Но както е известно, тайните имат свойството да разпалват недоверието. Циганската култура е превърнала първата брачна нощ в незабравимо изживяване за циганката – чрез публично афиширане на резултата от най-интимния акт, имащо за цел да я накара да повярва, че е намерила единствения и неповторим мъж в живота си, с когото – откликвайки на повелите на изконния стремеж към безсмъртие – ще пренесат битието в безкрая на времето. Психичният ефект е разбираем – няма тайни нито между двамата, нито между тях и общността. А, ако случайно се окаже „нечестна“… Това е достатъчно не само за нейното „връщане“ (независимо дали е „откупена“ или „открадната“) и получаване на полагащото се обезщетение, но и повод за нейното доживотно обществено заклеймяване и превръщане в блудница. И не е за учудване, че обикновено има много деца. В циганската култура децата са наистина най-висшата ценност, а многодетността на циганските семейства винаги е впечатлявала представителите на народите, сред които са живеели. И понеже ниският жизнен стандарт и повърхностите етно-психични наблюдения са предразполагали към уж хумаВъведение в душевността на българските цигани 91

нистични разсъждения за излишни, нежелани, бедни и страдащи деца, са правени много опити за ограничаване на високата раждаемост. Но те са се проваляли – циганката желае деца и не се страхува да бъде майка. За това е способна на всякакви хитрости – да се преструва, че не разбира многословните увещания на акушер-гинеколози, че е необходимо да направи аборт, или просто да дава дарените й от щедри фондации презервативи за балони на децата си и дори да изхвърля хапчетата против бебета. Що се отнася до покъртителните картини на изоставени деца в социални домове – те, както във всяко друго общество са на маргинализирани представителки – било поради психични заболявания, било поради социални несполуки или други личностни кризи. Иначе – достатъчно е човек да надникне в творбите на многото писатели, за да се увери, че циганските жени и техните родове никак не са склонни да изоставят децата си, а да приемат осиротели рожби на другите. Приемайки като безусловна даденост ролята на съпруга и майка на много деца, за циганката модерно изглеждащата външност не е самоцел. Просто защото най-важните хора в живота й – децата и мъжът й я харесват и обичат такава, каквато е.

12. Магическото мислене на циганите Публикувано във в-к „Психо“, бр. 46, 2008 г. Според основателя на психоанализата Зигмунд Фройд, еволюцията на човешкото мислене преминава през „три крупни, цялостни картини“ за обяснение на ставащите в света неща: „анималистична (митологична), религиозна и научна“. И макар самият той да допуска съществуването на първите две 92 Георги Хаджийски

форми на функциониране на човешкия интелект и при най-модерно мислещите индивиди, сред представителите на днешните високоорганизирани западни общества те са целенасочено или непреднамерено мощно подтискани. Съществуват, разбира се и редица етнически общности, които макар и смятани за изостанали и примитивни, все още се придържат повече или по-малко стриктно към ненаучното мислене. Нещо повече – в условията на глобализация тяхната численост сякаш по чудо непрекъснато се увеличава и то въпреки „социалните болести“ на цивилизацията (проблеми с изхранването, болестите, високата детска смъртност, неграмотността, нищетата). У нас, измежду повече от 50-те етнически и верски общности, обитаващи българските предели, може би най-близки до анималистичното, магическото мислене са циганите, наричани още роми. По принцип между анималстичното (митологично), магическото и научното мислене съществуват немалко отлики, като може би най-важният идентификационен белег е вярата. Ако като основно качество на мисленето бъде изведено неговото свойство да предлага пътища за Спасение на човека, в т.ч. и следване на някакви идеи за безсмъртие, то тогава между вярата на магически мислещия човек и неговия научно мислещ събрат биха могли да бъдат открити редица количествени и качествени несъответствия. Преди всичко „научно мислещият“ човек вярва в бездушния свят на математико-статистическата логика и изготвените въз нейните основи технологии (механични, химични, медицински…, а дори и обществени и психологични). Самото научно мислене предлага аналитичен, диференциран подход при обследването, а и обяснението на нещата не само в света, но и на битието. Именно затова модерно мислещият човек възприема нещата в света във вид на различни конфигурации от повече или по-малко точици, които просто подлежат на конВъведение в душевността на българските цигани 93

центриране или разпръсване. И е излишно да се уточнява, че той не само, че не вярва в чудеса, но твърде често и в Бог. Магически мислещият човек вярва в чудеса. Неговото мислене е някак си глобално, цялостно; той, така да се каже, възприема красотата на света, без обаче да си дава сметка за нейните детайли. Разбира се, от антропологична и психо-анатомична гледна точка обяснения на тези различия биха могли да бъдат потърсени и в устройството и функционирането на двете полукълба на мозъка при съответните типове личности, което е просто още едно допълнение на казаното… С цел подходящото илюстриране на тези абстрактни размисли ще бъде направен опит за представяне на две типични ситуации с главни действащи лица – модерно, научно мислещи българи и магически мислещи цигани (роми – били те християни или мохамедани). Първият случай би могъл да бъде открит във всеки учебник по математика: От точка А към точка Б тръгват два автомобила (да кажем: купени на старо, петнадесетгодишни „Опел – Кадет“). Единият е шофиран от българин с висше образование и висока техническа грамотност, а другият от ром, които се е снабдил на „черния“ пазар както с необходимата за шофьорската книжка диплома за завършен осми клас, така и със самата шофьорската книжка. Накъде между тези две точки изненадващо двата автомобила се развалят, което неимоверно затруднява своевременното достигане до целта на пътуването. Как биха реагирали шофьорите? Българинът, разбира се ще се ядоса много, ще слезе, ще отвори капака на двигателя, ще констатира, че стартерът работи, динамото зарежда акумулатора, а свещите дават искра. Ще направи логическия извод, че проблемът не е в електрическата система. Следователно остава горивото. Ще констатира, че бензин в резервоара има, бензиновата помпа подава гориво в карбуратора, но тук горивото спира своя ход. Следователно 94 Георги Хаджийски

остават жигльорите, които вкарват горивната смес в горивните камери на двигателя. Така той ще ги свали, ще разбере например, че единият е запушен от прашинка, ще го продуха и автомобилът ще потегли… Ромът (циганин) също ще се ядоса и то не по-малко. Възможно е да слезе и да вдигне капака, но навярно без да осъзнава точно за какво. По-възможно е обаче да започне да ругае силно късмета си и да блъска и рита купчината от метал, пластмаса и стъкло, която, съотнесена към определени качества на егото, просто е ограничила свободата на движението. Ще влезе отново в купето и ще върти (отново и отново, поне докато не се изтощи акумулаторът…) ключа на стартера. И току виж се оказва, че по чудо автомобилът тръгва! А дали това е станало, защото разклащането на автомобила е бутнало прашинката от жигльора, или са се наместили разхлабените кабели на свещите, или просто е станало някакво друго техническо чудо, е без особено значение… Не по-малко красноречив, (а и достоверен) е и следващият пример. Високообразована, високоинтелигентна дама, имаща живеещо (и то добре) пораснало дете в Америка и богат съпруг-бизнесмен, както и личен психоаналитик, споделя с него на един от сеансите, че не само се чувства все по-слаба и слаба, но и действително е свалила много килограми, при това без диети. Че често има главоболие, гадене, липса на апетит и болка някъде под ребрата... Прегледът на личния лекар, съпроводен с рентгенологични изследвания и кръвни тестове, както и последващите консултации със специалисти са категорични – карцином (казано на разбираем език – рак). Чувствайки хладния полъх на смъртта и бидейки типична представителка на онова възпитавано в диалектико-материалистичен мироглед поколение, за което краят е абсолютен, тя зачестява своите посещения при психоаналитика си, жадувайки намирането на някаква опора. Било защото осъзнава невъзможността да й Въведение в душевността на българските цигани 95

помогне, било защото нейните безсмислени хленчения просто са му омръзнали, било защото се е надигнало доброто у него и то не му позволява да взема парите й без да е в състояние да реши проблема, един ден нейният психоаналитик и дава координатите на някаква случайна врачка, които са дадени в един от многото вестници. Макар и твърде скептично настроена, в търсене на надежда тя отива с луксозния автомобил и частния шофьор в ромското гето на малко провинциално градче (почти истинско село). Така разплутата, мърлява врачка – циганка я посреща, въвежда я в някаква къща – почти колиба, състояща се от една единствена стая, в която на масата се въргалят немити съдове, на пода – косми и други мърсотии на домашни твари, а прашното миниатюрно прозорче почти не пропуска светлина… С нескрита погнуса изисканата дама сяда на мръсния разклатен стол, а врачката й обяснява, че първо ще й гледа на кафе. Следва ритуалът по неговото подготвяне и поднасяне в очукана порцеланова чаша с изключително ниска хигиена. Попаднала в неспецифична среда, дамата се чувства странно – усеща някакво особено присъствие около себе си, а по кожата и преминават тръпки и тя сякаш е заразена (обсебена) от емоциите, чувствата, интелектуалното състояние на врачката… Затова безропотно – тя, феминистката, отстояваща винаги своите лични позиции, обожаващата хигиената, изпива мътната течност, незнайно защо наречена кафе. А врачката поглежда в чашата и започва да й говори на завален български език, че е „вързана“ (т.е. омагьосана), че й е направено зло, че има болка в корема, че й предстои далечен път, където ще се срещне със стар мъж, който ще и каже хубава вест… Накрая й дава малка стъклена бутилка с някаква течност със заръката да я разбие пред вратата на „една огромна сграда, където влизат много млади хора, да стъпчат злото“ и „където влиза жената, която й е направила магията, за да й се връща“. В найлоново пликче й 96 Георги Хаджийски

слага и някакви билки с указанията „да ги попари с вряла вода и пие седем дена сутрин на гладно“. Незнайно защо, сякаш наистина омагьосана, дамата действително една сутрин отива много рано в университета, където преподава аналитична геометрия и разбива шишенцето пред входната врата. Нещо повече. Тя запарва и билките и ги пие! И когато отива в реномираната клиника в чужбина за да се лекува при най-квалифицирания професор, изненадващо той й съобщава, че е напълно здрава! Дали е имало грешка в първоначалната диагноза, или умишлено някои са искали да вземат пари от нейното страдание, или се е задействал ефектът плацебо, или пък магията и нейното разтуряне са факт, остава истинска загадка. Важното е, че магическото мислене го е имало, има го и ще продължи да го има, докато ги има и хората, защото докато има живот ще има и вяра и надежда!

13. Феноменът „Да усещаш с душата си“ Публикувано в сп. „Психология журнал“, бр. 50, 2008 г. Безработицата не е чужда на циганите, наричани още роми, никъде по света. Има обаче и професии, които са присъщи и се удават сякаш най-добре само на цигани (роми) и почти никога не могат да бъдат вършени както трябва от нециганите (неромите, или гаджото). Всепризнато е не само в България, но и навсякъде по света, че измежду циганите (роми) винаги са съществували и продължават да съществуват люде, които са имали и имат неВъведение в душевността на българските цигани 97

вероятни и завидни умения в сферата на ясновидството, врачуването, гадаенето на бъдещето, магьосничеството… И в много анали на редица „високохуманни и цивилизовани“ народи могат да бъдат открити покъртителни разкази за това как официалните светски и духовни власти са подлагали през вековете носителите на тези качества нерядко на нечовешки мъчения – преследвания, затваряния в мрачни подземия и последващи перверзни изтезания, изгаряния на клади… Въпреки това, като че ли по магически начин тези умения не само са се съхранявали и предавали от род в род, но и са се радвали и продължават да се радват на непрекъснато увеличаващо се търсене. Както в миналото, така и днес обикновено шансът изречените предсказания и направените ритуали да спомогнат за осъществяване на жадуваната цел винаги е бил по-голям от обратното. Едно от многото възможни обяснения може да бъде потърсено в уникалната способност, широко срещана сред циганите (роми) – феноменът „да усещаш с душата си“. Пример: По оживения площад върви млада дама – забързана и елегантно облечена, добре изглеждаща и добре прикриваща множеството си проблеми. И измежду всички преминаващи, точно към нея се приближава странната врачка (циганка) и постресвайки я й казва: „Госпожице, чака те път! Познах ли? Дай едно левче и ще ти гадая и за пари!“ В съзнанието на дамата в миг проблясват мисли за неизбежните задръствания, които я очакват; за отвратителното общество, в което живее и старата мечта да се измъкне от него; за майка й, която е време да навести… Разбира се, на това перфектно изказано предсказание едва ли някой би могъл да възрази – пътят е неизбежен независимо дали е пеш, с автомобил, автобус или самолет и дали е до университета, фирмения офис, до дома или към чужбина… Затова, ако дамата се съгласи с предложената цена на неоспоримата логика или пък просто от добро сърце даде исканото левче, би могла да се докосне още малко до очакващото 98 Георги Хаджийски

я бъдеще: „Чакат те и много пари! Дай още едно левче и ще ти гадая и за любов!“ Отново е налице картина на напълно реалистичното бъдеще – в условията на пазарна икономика всеки получава някакви пари, а щом човек може да даде едното левче, значи има и по-високи доходи, които по-рано или по-късно все някога ще получи – независимо дали са в размер на двеста или двеста хиляди лева и дали ще бъдат във вид на стипендия, издръжка, заплата, печалба, рента. И все така в мислите на дамата би могло да се появи и образът на поомръзналия й приятел (или съпруг), и силуетът на привлекателния колега, и блянът по истинската любов, а и всичко останало… Що се отнася до конкретните измерения на изречените предсказания, навярно заслужава да се спомене, че дори и найвеликите пророци не са били, не са, а и не ще бъдат способни да променят съдбата на своите клиенти – в най-добрия случай биха могли да повлияят на техния точен избор към достигането до предначертаното битие! Аналитично погледнато, в основата на тези феноменални способности лежат редица твърде специфични белези на циганската (ромска) култура. Преди всичко, съхранявайки редица архаични лексикални структури, циганският (ромски) език позволява с малко думи да могат да бъдат казвани много неща. Затова на този език може да се прави не само кратък, бърз и разбираем превод на основните понятия от езиците на многото народи, с които циганите (роми) са съжителствали през вековете, но и обратният изказ – от цигански (ромски) на друг език, се оказва твърде удачен начин и за докосване до някои от най-съкровено кътаните тайни на личностното съзнавано и подсъзнавано, както и за посочване на пътя към жадуваните от всеки човек мечти. От своя страна, множеството жестове на широко практикуваната от циганите (роми) невербална комуникация в търсене на по-доброто взаимно разбирателство с хора от други езикови среди имат мощен ефект на внушение, Въведение в душевността на българските цигани 99

повлияващ и чрез изкуството на гадаенето на намирането на търсените решения. Известно е също така, че в общуването т.нар. западен човек се доверява прекалено много на думите и формалната логика, като същевременно обръща твърде малко внимание на езика на тялото, тона на гласа и носената от тях информация. Умеейки да „четат“ излъчваните несловесни сигнали, практикуващите ясновидство, гадаене, врачуване, магьосничество цигани (роми) са развили в себе си граничещи с парапсихичното умения да усещат болежките и тревогите у другите и да се ориентират безпроблемно в тяхното сложно естество. За разлика и от изповядващите повече или по-малко явна (или скрита) материалистическа идеология „модерно“ мислещи хора и тясно свързания с нея егоцентризъм, все още немалка част от членовете на циганските (ромски) общности са значително по-отворени към проблемите на околните. Именно затова те не само по-лесно успяват да преодоляват издиганите от съзнанието защитни прегради пред другите, но и умеят да използват подтиснатите у „модерните“ личности интуитивни способности за „вникване“ в света на Другия. В днешното глобално общество, в условията на преливане на културни влияния, феноменът „да усещаш с душата си“ безспорно би могъл да бъде приет като типичен принос на циганската (ромска) култура за подобряване на взаимното разбирателство между народите (етносите). А често поставяната под съмнение достоверност на получаваната чрез него информация (и последващата я употреба) са само нагледни доказателства за огромните възможности на личния избор на човека, в това число да вярва или не вярва в каквото и да е. Самият факт, че редица (най-вече) циганки (ромки) продължават да прибягват до използването на този вид общуване, просто доказва техния прагматизъм и тяхната адаптивност в условията на жестоката конкуренция с колежките и колегите им психолози, психиатри, 100 Георги Хаджийски

психоаналитици, психотерапевти, клинични социални работници, хомеопати, парапсихолози, метапсихолози… Използвана литература: 1. Байкушев, С. Сериозно за почти свръхестественото, изд. Христо Г. Данов, Пловдив, 1989 г.

2. Дако, П. Фантастичните победи на модерната психология, ИК Колибри, София, 1995 г.

3. Иванов, В. Духът – повелител. Медицина и физкултура, София, 1990 г.

4. Калве, Жан-Луи. Живот и смърт на езиците: решават онези, които говорят на тях. Сп. Куриер на ЮНЕСКО, май 2000 г.

5. Колева, И. Етнопсихопедагогика на говора, УИ Св. Климент Охридски, София, 2000 г.

6. Лиежоа, Жан-Пиер. Роми, цигани, чергари 7. Тонг, Даян и кол. Циганите – интердисциплинарна антология – изд. Кралица Маб, 2003 г.

8. Фройд, З. Ерос и култура. ИС Евразия Абагар, Плевен, 1991 г.

9. Фройд, З. Тотем и табу, ИК Критика и хуманизъм, София, 1991 г.

10. Юнг, К. Архитиповете на колективното неосъзнавано. ЕА, Плевен, 1999 г.

11. Hadjiiski, G. Ethnopsychopedagogy of the child, 2003

Въведение в душевността на българските цигани 101

14. „Урочасването“ от „лоши“ очи Публикувано във в-к „Психо“, бр. 39, 2008 г. Урочасването… Случвало ли ви се е на вас, които сте сърдечни, успели, здрави, щастливи, добри, да минете покрай някоя възрастна циганка и в миг очите ви да се срещнат с нейните – тъмни и дълбоки като пресъхнали кладенци или пък студени и сиво-зеленикави, подобни на мърлявите дъждовни локви в градския парк през мъгливите есенни дни? Тя да ви поиска паричка, а вие да я отминете като бездушна вещ, без да обърнете никакво внимание на неразбираемото й мрънкане? А после, макар и да сте потулили тази незначителна среща в най-дълбоките дебри на несъзнаваното, някъде в ранната привечер, извършвайки обичайните си занимания, да почувствате отпадналост, умора, странна разсеяност, замайване, гадене, сърцебиене, главоболие… И да посегнете към познатите ви лекарства, за да преодолеете този психо-физиологичен дискомфорт? След известно време – да се разболеете от тежка болест, за чието съществуване не сте и подозирали, да се разделите с любим човек, да изгубите много пари, да останете без работа… И лошият късмет да стане част от живота ви? Това е урочасването. Великият психоаналитик Карл Густав Юнг твърди, че човекът има уникалната способност да унаследява от своите предци не само структурата на тялото си (и склонността към генетически предопределени болести), но и дълбоко скътаният в несъзнаваните пластове на интелекта натрупан социален опит на своя род. От една подобна гледна точка никак не е за учудване, че циганите са били познати, а и са известни по целия свят със своите магьоснически, гадателски, ясновидски, пророчески умения, които са им просто присъщи, без дори да се налага да ги изучават.

102 Георги Хаджийски

Всички духовни учители на човечеството са на мнение, а хората занимаващи се с окултни изкуства знаят много добре, че на човешкото са присъщи две основни същности – светлата и тъмната страна, доброто и злото, хубавото и грозното, спасението и погубването… Тези две същности могат да бъдат както събирани, акумулирани, концентрирани в човешкото същество, така и мощно разпръсвани, предавайки позитивна енергия или заразявайки околните с негативна енергия, подобно на смъртоносните вируси. В цивилизована Европа циганите векове наред са били подлагани на нечовешки мъчения. Обвинявани в отреченото от църквата демонично магьосничество, те са били жестоко избивани, а хванатите приживе – подлагани на странни процедури, целящи да ги пречистят от злото посредством перверзни садо-мазохистични изтезания. А изпитаната мъка от изгаряния на клади, разкъсана плът в мрачни подземия, дамгосвания, гонения, анатемосвания е концентрирала в колективното несъзнавано огромен заряд негативна енергия. Известно е, че циганите не само силно вярват в късмета и съдбата, но и за разлика от „учените“ западни хора все още не са изгубили своята връзка с безсмъртната душа. Нещо повече – някои от тях искрено мислят, че могат да виждат през нея забуления от времето, пространството и съдбата личен път на индивида, както и да въздействат върху него. Тези свои качества наричат просто „да усещаш с душата си“. Самите цигани не са единна общност. Те са разединени по много белези, като най-често принадлежността е въз основа на някои специфичен занаят, който се предава от род в род и само от родители на деца. Такива занаяти са и врачуването, гадаенето, магьосничеството, заучавани с помощта на безписмени потайни обреди, ритуали и култове и неможещи да бъдат обяснени на непросветените. Обикновено, за да протече някакъв енергиен процес е неВъведение в душевността на българските цигани 103

обходим баланс – между плюс и минус, между високо и ниско, между топло и студено, между пълно и празно, между материя/ енергия и душа. Именно за това спотаената негативна енергия в колективното несъзнавано на просещата циганка лесно може да бъде насочена и да премине в своята противоположност – битието на възприемащата се като щастлива, здрава и заможна личност. Най-застрашени са най-модерно мислещите и действащи хора. Техните тела са имунизирани срещу всевъзможни болести, но интелектът им, съсредоточен върху плътското ги е откъснал от принадлежащата на доброто душа, която изоставена се лута между светлината и тъмнината… Техните луксозни автомобили и жилища са мощно укрепени, но не могат да ги предпазят от нематериалната сила, свойствена на душата. А портфейлите им – пълни, но затворени за мърлявата, съсухрена ръка. И сблъсъкът между негативната психична енергия на погнусата от зле изглеждащата просякиня и нейното неосъзнато усещане за най-безнадеждна отхвърленост разпалва искрицата на злото… Какво трябва да се направи? Ако имате възможност – пуснете паричка, а ако сте забравили и почувствате някои от описаните симптоми – не се страхувайте – страхът има свойството да разпалва лошото. Затова направете нещо добро. Ако сте християнин – прекръстете се, кажете молитва, спомнете си за Бог, посетете църква, събеседвайте със свещеник… Ако не сте християнин – намерете аналозите на гореказаното. Ако познавате хора с окултни способности – потърсете ги, а ако не познавате – намерете някого. Ако имате домашен любимец (куче, котка, хамстер…) – погалете го – животните не са изгубили душата си и през нея могат да снемат негативната енергия от стопанина дори и с цената на своя живот, а ако нямате – купете си. Ако следвате своя духовен учител – припомнете си за неговите поучения – безсмъртните 104 Георги Хаджийски

духовни учители имат уникалната способност да преобразуват злото в добро, а ако случайно все още търсите – бихте могли да се опитате да вникнете в размислите дори и на автора…

15. Лъжат ли циганите? Публикувано във в-к “ПРО & АНТИ”, бр. 45, 2008 г. Лъжата… Обикновено това твърде специфично етнопсихично качество бива илюстровано със словесни шаблони, простиращи се от шеговити реплики от рода на „лъже като дърта циганка“, та чак до сложни размисли на професионални циганолози за идиоматичния характер на глаголните времена в ромския език. Циганска или не, самата лъжа притежава редица свои си същности. Тя е едно уникално разминаване между субективни декларативни намерения и обективно ориентирани действия, дължащи се на повече или по-малко големи изкривявания на мисловния процес, видян в битността си на отражение на реалния свят. Лъжата може да бъде индивидуално неангажираща – просто комично изглеждаща небивалица, на която никой „нормален“ човек не вярва. Пример: Вицовете. Лъжата може да бъде и индивидуално ангажираща, предназначена за постигане на някаква лична облага поради неравностойна „сделка“. Пример: Далаверата. Лъжата може да бъде и обществено неангажираща – в колективното съзнание на някакво общество да съществува само за собствена консумация определено изкривяване на реалността. Пример: Вярата на маите и инките, че белите и техните коне са с божествен произход. Лъжата може да бъде и обществено ангажираща, т.е. някакво изкривяване Въведение в душевността на българските цигани 105

на реалността да бъде налагано в колективното съзнание на определена общност, а и извън нея, активно и силово. Пример: Комунизмът, националсоциализмът, фашизмът. Лъжата обикновено функционира в устната реч. Пример: Разговори на ловци (и/или политици). Но може да съществува и в писмен вид. Пример: Научната фантастика. Твърде често, при всички белези на лъжата между нея и реалността се изправя единствено вярата. Пример: Технологичните изобретения. Обикновено, с оглед на недопускане на разминавания между устното слово и показаното от него действие хората използват своето велико изобретение, наречено писменост. Има народи, които стриктно се придържат към споделената воля за истината в писмеността. Пример: Германците. Има обаче и народи с макар и по-стара писменост, за които дори и законите са само литературно четиво с ниска практическа приложимост. Пример: Досетете се… За да избягват лъжите, модерните народи обичат и да обогатяват езиците с все повече и повече нови думи за нови и нови неща. Поради редица свои особености уникалната циганска култура е трудно разбираема за нециганите, което разбира се, твърде често води до лъжливо изкривяване на редица нейни същности. Тя е безписмена, макар че това не е някаква пречка за възхода на ромските общности – понастоящем циганите в света са някъде между 5 и 17 милиона, а у нас – от 350 000 до 1 000 000. Циганският език съдържа не особено много свои собствени думи и въпреки това, ромите доста често се разбират много добре по между си. Как лъжат циганите? Да предположим следната ситуация: В офиса влиза някакво мургаво момче и със загадъчен тон и подходящо поведение предлага часовник „Ролекс“ на изглеждаща смехотворна цена. Какво бихте могли да направите? А) Да не се изкусите изоб106 Георги Хаджийски

що и да уведомите моментално органите на реда. Б) Да не се изкусите и да го изгоните, но без да уведомявате органите на реда. В) Да купите часовника, осъзнавайки добре, че е менте, но пък впоследствие да се окаже, че е автентичен оригинал! Г) Да купите часовника, неразбирайки, че е менте и с гордост да го показвате с мисълта, че е оригинал. Д) Просто да го купите, защото ви харесва, без да си давате сметка, че е възможно да е менте на известна марка или да не е. Въпрос: Кои в този случай е излъган: а) продавачът; б) купувачът, в) производителят, г) друг…? Друг случай: Мърлява крадла ви измъква портфейла с последните пет лева. Вие я хващате на местопрестъплението, а тя най-нагло отрича. Как бихте реагирали? Бихте могли да уведомите органите на реда; те да дойдат и просто да ви се изсмеят за сумата, която дори не е открадната. Органите на реда да дойдат и да задвижат административната процедура – вие да подадете жалба по етапен ред, да ви призовават неколкократно, за да давате показания – и в съответното РПУ, а и като страна в съда, и накрая да се окаже, че изгубеното време и пари надвишават толкова много дори и неоткраднатата сума, че искрено да се разкаете от търсената истина посредством практическото прилагане на закона. Разбира се, бихте могли и да я набиете. А бихте могли и да й простите. Тук е мястото отново да се опитате да съпоставите интереса от търсенето на истината и/или споделянето на лъжата… Следваща вероятност: Въргаляща се със своето невръстно бебе на тротоара зле изглеждаща просякиня протяга ръка и стене към минувачите. Какво бихте могли да си помислите? Че трябва да бъдат уведомени веднага социалните служби, за да окажат необходимото съдействие! Че е закъсала много и заслужава да й се даде паричката. Че е закъсала, но дори и да и се даде паричката, дебнещият зад ъгъла мошеник ще й я вземе. Че не е закъсала, защото държавата й изплаща социални Въведение в душевността на българските цигани 107

помощи и за деца, а и за нейната екзистенциална издръжка и тя просто симулира. Че колкото и пари да й се дадат, тя ще ги използва за дрога, цигари, алкохол… Ако човек се позамисли над тези типични ситуации, би могъл дори и без използването на сложни психо-социални тестове да установи какво точно представляват лъжите на циганите, кои са причините за техния възход, а и своята индивидуална склонност да се поддава на тях. А един повече или по-малко обективен анализ на вероятностите би разкрил два основни личностни типа: първият, включващ вманиачените по истината и законността лица, които са в състояние да мобилизират огромни личностни и обществени усилия с оглед нейното търсене (и постигане) на всяка цена. Тях никой не може да ги излъже, но пък присъщата им скучност отблъсква всички. Вторият – това са онези наивни и лекомислени добряци, за която нито истината, нито лъжата са от особено значение. Тях обаче всеки ги обича и търси, което твърде често напълно компенсира загубите от „лоши“ сделки. Между тези два типа са колебаещите се между истината и лъжата – а те макар и наймного навсякъде, в своето лутане между крайностите почти винаги остават излъгани и то от всички.

16. За здраве – да те гази мечка Публикувано във в-к „Дром дромендар“, бр. 15, 2008 г. Дресурата на животни е един от най-присъщите занаяти на ромите. В много летописи, отразяващи различни етапи от потеглянето на ромски общности от Индия, могат да бъдат открити редица любопитни факти, свързани с феноменални 108 Георги Хаджийски

умения в тази област. Именно със своите магически познания за въздействие върху животните са останали във византийските хроники и първите дошли в Европа роми. Те знаели как да „омагьосват“ животни, били изкусни лечители на работен добитък и домашни любимци, карали змии и маймуни да изпълняват всевъзможни фокуси. Особено силно впечатление правела дресурата на мечки. Тази твърде специфична дейност, предавана от род в род, е дала идентичността и името на цяла една ромска общност – на мечкарите. Макар и често подлагани във времето на гонения в редица европейски страни (както и всички свои сънародници), ромите–мечкари и техните опитомени животни присъстват в много описания и изображения от средновековието до наши дни. Незнайно защо, но точно по българските земи мечкарите са развили своя занаят почти до съвършенство. В българските планини и гори мечкарите хващали малките мечета, (обикновено осиротели, защото майките им са убити от ловци), тук ги опитомявали и тук обикновено се връщали през зимата след обиколките по цяла Европа. Понастоящем в резултат на мощната тенденциозна, уж екологична кампания, обвиняваща мечкарите в нехуманно отношение към животните, на която българските институции изобщо не намериха за нужно да се противопоставят, и този старинен ромски занаят е на път да изчезне. Немногото останали опитомени мечки бяха иззети от техните стопани и затворени в резерват, а малкото оцелели до днес мечкари трябваше да си търсят друго препитание. Известно е, че опитомяването на животни е една от изконните човешки дейности, чиито корени се губят в глъбините на времето. Всяка една човешка общност има и своето специфично отношение към животните. Още от древността могат да бъдат проследени ритуали и култове, свързани с лов на могъщи зверове, чрез който социалният престиж на героя Въведение в душевността на българските цигани 109

ловец се повишавал неимоверно. Животни са използвани и за прехрана, и за облекло, а и за увеличаване на мускулната сила (и сетивността) на работещия човек. Макар и навярно без да го искат, „специално обучени“ в повечето случаи дори нехищни животни, „участват“ във всички кръвопролитни войни на човечеството. Модерното капиталистическо време превърна животните (опитомени и неопитомени) просто в ресурс, обект на експлоатация. А „научната мисъл“ ги използваше за всевъзможни садомазохистични експерименти. Понастоящем в условията на глобално затопляне „загрижени учени“ афишираха странно изглеждащи идеи, че огромният брой едър рогат добитък е може би и една от причините за парниковия ефект… Изобщо, отношението към животните е сходно с отношенията между хората. Особеностите на ромската култура определят и нагласите на ромите към животните и специфичното място на животните в нея. Бидейки често подлагани в миналото на нечовешки гонения, изтезания и избивания почти из цяла Европа, ромите са изградили у себе си една твърде характерна чувственост към болката на другите. За това всички ромски общности винаги са приютявали осиротели деца – независимо дали са роми или не и са ги отглеждали като свои. По същия начин мечкарите са се отнасяли и към останалите без своите майки малки мечета. Самата мечка е свещено животно за много европейски народи. Дори и християнството с наличните му могъщи институции не успява да изкорени своеобразния тотемизъм, свързан с мечката. Макар повече или по-малко замаскирано, преклонението пред най-силния звяр в европейските предели може да бъде проследено върху гербове на могъщи родове, градове и държави. То присъства в приказки, предания и легенди, в картини и гравюри, а и пред мечките, превърнати в експонати в европейските зоологически градини. От психоаналитична гледна точка всяка една човешка 110 Георги Хаджийски

дейност би могла да бъде проследена по своите съзидателни или разрушителни ефекти. Съзиданието се захранва с енергия от нагона на изконния стремеж към безсмъртие – Ероса, а разрушението – от нагона към смърт – Танатоса. И понеже досегашната европейска цивилизация е може би най-разрушителната в историята на човечеството, не е за учудване, че ловът, убийството на мечки е типичен, абсурден в своите психични корени пример за себедоказване на комплексирани от своите слабости личности, силно желаещи обаче да докажат чрез акта на смъртта на звяра на околните (а и най-вече на себе си), че са способни да наложат волята си над човешката и нечовешка Природа. Жестоко избивани, днес мечките са почти унищожени от Атлантика до Урал… Подлаганите на множество упреци за нехуманно отношение към мечките мечкари всъщност не ги избиват, а ги отглеждат и живеят заедно с тях. А и използваните методи на дресура едва ли са чак толкава по-неприемливи в сравнение с модерните. Съвременните европейци, живеещи в изкуствените урбанистични среди, жадуват за изгубената връзка с общия дух на живата природа и обикновено свеждат контактите си с нея до общуване с домашния любимец – куче, котка, хамстер, папагал. А тяхното приучване към цивилизационните норми става чрез дресиране. Макар и описани в много инструкции, техниките на дресиране са главно две – чрез болка (с множество препоръки за избягване) и чрез удоволствие. Неграмотните мечкари не дресират своите мечки по писани инструкции, а по интуиция, в самия съвместен живот. Те се отнасят към мечката като към член на семейството. Макар и хулени, че ги оставят да гладуват, те ги хранят с това, което ядат и те. Заедно обикалят света, изминавайки в студ, дъжд и пек хиляди километри. Дори и спят при еднакви условия. Що се отнася до упреците, че ги водят на вериги – това е просто Въведение в душевността на българските цигани 111

един от ефектите за публиката. Иначе е ясно – нито мечките ще избягат, нито ще се нахвърлят да изядат зрителите. А в неповторимия танц на мечките могат да бъдат открити много от белезите на ромската култура, в която танцът е най-важния начин за себеизява – затова и мечките танцуват, както обичат да танцуват и ромите. Странният лечебен ритуал, свързан с газенето от мечка, също отразява някои от най-съкровените същности на ромската култура. Лечителските умения на ромите са общопризнати, а фактът, че са успели да опитомят най-силния европейски звяр е доказателство за това, че мечкарите умеят и да преобръщат стаените в него разрушителни сили на унищожението и смъртта в съзидателни сили, способни да донесат жадуваното изцеление и живот…

17. Предизборен Самоков – между мултиетническото общество и мултиетническите проклятия Публикувано във в-к „Седмица“, бр. 165, 2007 г. Изборите са време на противопоставяне. И обикновено устремени към властта и предлаганите от нея ресурси богатите противопоставят част от парите си, мъдрите противопоставят идеите си, амбициозните противопоставят енергията си… Така докато се стигне до нямащите нищо, които могат да противопоставят единствено физическото си битие – парадоксално – все в името на вечно изплъзващия се стремеж към по-добър живот! По силата на много нормативи (наши и международни, 112 Георги Хаджийски

но подписани от нас), децата нямат нищо (нищо, освен живота си) – за тях се грижат възрастните. Всепризнато е, че децата се поддават лесно на внушение. И ако за богатия призивът „да унищожим лошия, другия, чуждия“ е само средство за увеличаване на богатството, за „мъдрия“ той е средство да наложи някаква своя налудностна идея за превъзходство, за амбициозния – да получи жадуваната възможност да се добере до властта (и предлаганите от нея ресурси), за нямащия нищо – да получи по-справедлив дял от общественото богатство, то децата са в състояние да приемат този призив буквално. Типичен пример в тази насока е станалото убийство на ромско момче в нашия град. Нелепо, грозно и гнусно убийство, мотивирано макар и навярно подсъзнателно от абсурдно звучащи призиви към етническо противопоставяне. Мъдрият български народ, живял хилядолетия съвместно с много други народи по всички кътчета на стария свят и известен навсякъде със своята благост, доброта и толерантност (не случайно днешни националистично пишещи историци извеждат корените на думата „българин“ от староарийската „блг“ – благ, благороден, добър, свестен и пр.) е съхранил в своята памет и поговорката „От играчка – плачка“. Ясно и точно. Казано с други думи – отговорността за това убийство лежи върху делата на възрастните! В днешното силно поляризирано самоковско общество, в което крещящото в своята парвенюшка показност олигархично богатство, слято с ресурсите на властта, съжителства с непоносимата бедност (не само в ромските гета, но и в много български домове), рисковете от превръщане на абстрактни политически призиви за противопоставяне в буквални изблици на агресивно поведение са огромни! На фона на наближаващите местни избори призивът „Самоковски политици, бъдете разумни!“ е твърде актуален. Самоков е стар град. Мултиетнически. Град, възникнал от Въведение в душевността на българските цигани 113

стремежа към по-добър живот на предприемчиви и трудолюбиви хора и предлагал в предългата си история възможности за по-добър живот на представители на много етноси. Днешният Самоков обаче не е оня Самоков… Ако се вярва на преданията и легендите, някъде в далечния XIV век мъдрият и прозорлив владетел Константин Драгош (баща на Крали Марко) издал грамота на саксонски (германски) рудари да добиват руда и да я преработват в желязо в земите между десните притоци на Искъра – рекичките Бистрица и Матица. И те основали селище, което нарекли по стара традиция на своя патрон (подобно на Александрия, Филипопол, Константинопол, Троян и пр.) Привлечени от новите за времето си технологии, базирани върху енергията на течащата вода, около улейте за промиване на руда, пещите за топене на желязо (видни) и чуковете за неговото изковаване (прословутите самокови) започнали да прииждат местни хора. Скоро обаче нахлули и турците. Макар и ориенталци, те почти веднага оценили технологичните предимства на тукашното стопанство и създали мощен икономически и административен център почти в сърцето на Балканите, наречен от доминиращото българско население с името, познато и до днес. Към средата на XVII век, изгонени от католическа Испания сред дедите ни се заселили и евреите, които чрез пословично големите си капитали бързо сложили ръка на създадената от арийците технология и развили сарафското (банкерско) дело по нашите земи. С турците и евреите дошли и циганите (ромите), които бидейки по традиция добри ковачи намерили тук благоприятно място за своите занаяти. През онези времена богатството и икономическия разцвет на Самоков привличали представители на знайни и незнайни народи: каракачани (власи) – изкусни животновъди; арнаути (албанци) – почтени пазачи и добри готвачи; сръбски свещеници (Самоков бил в границите на сръбската патриаршия); гръцки и арменски тър114 Георги Хаджийски

говци… В този град на мултиетническо сътрудничество българите, като най-многочислени имали възможността да дават най-доброто от себе си – и те били и умели търговци, и изкусни занаятчии, и създали забележителни творби на науката и на изкуството. Не случайно валията на Дунавския вилает Мидхад паша възкликнал, че не е виждал по-интелигентни хора от българите самоковци сред никой от народите, обитаващи трите континента на империята. Днешният Самоков обаче не е оня Самоков… И е факт, че в историята на Самоков от онова време няма сведения за междуетнически размирици, бунтове, въстания. А този факт красноречиво разкрива, че когато хората живеят добре, няма основателни причини за конфликти между тях! И нека днешните нашенци сами да преценят дали трябва да се срамуват, че дедите им не са последвали примера на своите понякога въставащи срещу турците събратя, или да се гордеят с това! Факт е също така, че когато кърджалиите се втурнали да плячкосват тънещата в анархия и мизерия Османска империя през XVIII и XIX век, самоковци – и българи, и турци, и арнаути, и власи, че и евреи грабнали заедно оръжието и на няколко пъти отблъснали непобедимите иначе Индже войвода и Кара Кольо. А този факт е твърде нагледно доказателство за това, че когато има общосподелена воля да се спазва ЗАКОНЪТ, (бил той базиран върху шериата, талмуда, библията, римското право и френското право…), даже и най-страшната анархия може да бъде превъзмогната. Защото в основата на всеки ЗАКОН е залегнало желанието на хората за съвместен ЖИВОТ. Днешният Самоков обаче не е оня Самоков… Факт е също така, че е незнайна съдбата на старите саксонци – дали са се интегрирали напълно сред местните или е вярно преданието, че, когато гонени от турците си тръгнали към Швабските планини, техният предводител Марк хвърлил шепа сол в улея за промиване на руда, наречен Марков андък Въведение в душевността на българските цигани 115

и проклел вовеки и неблагодарната земя, и хората й... Факт е, че дошло време русите да изгонят турците. И когато турците си тръгвали, оставяйки един от най-благоустроените градове в империята, жестоко проклинали и неблагодарната земя и хората й. Факт е, че дошло време и евреите да си тръгнат – макар и спасени от нацистките лагери от по-толерантни потомци на своите мъчители, но лишени от народнодемократичната нова власт от най-ценното, което имали и проклинайки и неблагодарната земя, и хората й, самоковските евреи поели към новата си държава Израел. Факт е, че много умни, образовани и свестни български младежи от Самоков днес, тласкани от материалната и духовна нищета, напускат нашия град в търсене на по-добър живот в Европа и Америка, жестоко проклинайки и неблагодарната земя и хората й. Днешният Самоков не е оня Самоков… Факт е също така, че днес между двете най-големи останали в Самоков етнически общности зее огромна пропаст. Самоковски политици – не я разширявайте! И ако по една или друга причина не желаете, не сте в състояние, нямате воля както да гарантирате функциониращо върховенство на Закона и действащо равенство пред неговите повели, така и да създадете средната класа, която да обедини всички хора в нашия град, предлагайки жадувания по-добър живот и на българите, и на ромите, и на каракачаните, и на всички – то поне в предизборното време не говорете глупости, разпалващи вражди и омраза…

116 Георги Хаджийски

ТРЕТА ЧАСТ За етнопсихологията и нейните поучения или как да се търсят пътища за взаимно разбирателство

18. Няколко съвета за по-добра комуникация с българите Публикувано във в-к „Дром дромендар“, бр. 17, 2008 г. Общуване Българският език и ромският език са много различни. Различни като лингвистичен произход, като лексикална структура, като начин на изразяване, като съдържание на казаното, а и като бързина на изказа. Самите българи, дори и когато упражняват професии, свързани с постоянни контакти с роми, почти никога не научават ромски език.

• Първи съвет: В общуването с българите говорете кратко, просто и ясно. Не се увличайте да им обяснявате дори и най-интересните неща – те едва ли ще ви разберат. Уникалното чувство за хумор е едно от най-големите достижения на ромската култура. А ромите умеят да се шегуват. Наистина. С думи и жестове. Със себе си и с другите. С живота и със смъртта. Хуморът спомага бързо да се разтапят ледовете на недоверието, сближава хората, прави общуването по магически интересно, снема възникващото напрежение в Въведение в душевността на българските цигани 117

междучовешките отношения… Чувството за хумор присъства като неотменна част във всички разговори на ромите – от най-интимните раздумки, до строгите делови взаимоотношения. Могат ли българите да оценят многопластовите нюанси на ромското чувство за хумор, до къде точно, по какъв начин, а и дали самите те изобщо имат чувство за хумор или не, е доста по-специфичен проблем. Много често обаче дори и найсмешните шеги на ромите остават неразбрани – достатъчно е да се надникне в „литературните шедьоври“ на много от т.нар. „циганолози“ (нероми, а и роми), където като „научни истини“ и то съвсем сериозно биват представяни най-комични разкази и ситуации. А и рисковете даже най-безобидната реплика да провали някоя огромна по размер сделка било поради неразбиране на майтапа, или „чиста“ тънкообидчивост, са доказана реалност…

• Втори съвет: Когато говорите с българи и усещате, че те не ви разбират, изкушението да се надсмеете над глупостта е огромно. Преценете обаче струва ли си? Организационните психолози твърдят, че думите дават само около 7 % от обменяната информация в общуването. На тона на гласа се падат 38 %, а на езика на тялото – 55 %. Обмяната на несловесна информация протича с различна скорост при различните народи – били те роми, българи, италианци или шведи… В уверение на това навярно всеки притежава някакъв опит в общуването с другите, когато, чувствайки че не го разбират, е прибягвал до езика на жестовете, който използван дори и с най-добри намерения, е бил погрешно тълкуван.

• Трети съвет: Опитайте се да приспособите тона на гласа, скоростта на говора, а дори и движението на тялото според своя събеседник – така ще се разбирате по-добре и ще бъдат избегнати рисковете вашите жестове да бъдат възприети като изблик на агресия.

118 Георги Хаджийски

Делови взаимоотношения По начало, ромската култура е безписмена, а устната уговорка между хората има силата на неотменна, задължителна стратегия за действие. В деловото общуване в модерните страни обаче договореностите се оформят в писмен вид, които независимо дали се спазват или не, трябва да отговарят на редица съответствия с други писмени документи. Разбира се, самият писмен документ, макар и натоварен с огромна ценност в бюрократичното общество, като съдържание и план за действие не може да съществува сам за себе си, а функционира чрез съзнанието на заинтересованите от него в тяхната дейност в съответната социална институция. И бидейки като всичко друго в човешките ръце, не рядко се получава така, че най-вече „интереса клати феса“…

• Четвърти съвет: Независимо дали сте много грамотни или не, когато оформяте договореност в писмен вид, задължително се консултирате със специалист, на когото имате доверие.

• Пети съвет: Ако внасяте писмен документ, за да скрепите някакви делови взаимоотношения с частна или обществена организация, първо се въоръжете с огромно търпение – пригответе се да бъдете връщани дори и за изпуснати запетайки. Второ – помнете гореказаното (а именно, че „интереса клати феса“). Трето – знаейки това, пригответе съответната сума, която варира от нула процента от цената на сделката до колкото е възможно. Четвърто – не се заблуждавайте, че символи от рода на рушвет, подкуп, комисионна, важат единствено и само в обществените организации. Пето – бъдете безскрупулни. Шесто – действайте творчески. Седмо – проучете житие-битието на партньора – току виж се оказало, че все още има и свестни хора, което би ви поставило в нелепа ситуация.

• Шести съвет: Възникнат ли някакви проблеми във връзка с изпълнение на записаното в писмения документ – заВъведение в душевността на българските цигани 119

помнете, че той може да бъде оспорен, обжалван, отхвърлен по етапен ред… Съвместната работа Обикновено, когато хората правят нещо заедно, винаги има някой, който знае по-добре от другите какво точно трябва да се направи и как да се направи това нещо. И когато работят само роми, този някой ръководи работата по направата на нещото. А ако в следващия момент трябва да се направи друго нещо, а някой друг знае по-добре как трябва да се направи това друго нещо, съвсем естествено е другите да приемат неговото ново лидерство. В модерните организации обаче съществува строга, нормативно-регламентирана йерархия (виж гореказаното), чието спазване е задължително.

• Седми съвет: Когато работите при такива условия, се опитайте да спазвате правилата – дори и когато знаете по-добре от шефа какво трябва да се направи и как да се направи това, не му противоречете – той носи своята отговорност. Дори и когато трябва да надявате дрехи, каски, ръкавици и други атрибути, които са твърде неудобни – носете ги. Дори и когато се изисква от вас да направите много излишни и затрудняващи пряката работа защитни съоръжения – направете ги. Дори и когато сте свикнали да работите много по-бързо от другите – не ги пришпорвайте – просто намалете темпото… Кариерата е важна цел в живота на българите. И в нейно име те са способни на какво ли не. Затова много често отдадени на работата, те пренебрегват редица други чисто човешки същности – лично време, семейство, приятелство, здраве, почтеност…

• Осми съвет: Ако случайно сте решили и вие да „успеете“ – помислете струва ли си? Във всяка организация има редица своеобразни извънтрудови ритуали, които могат да бъдат проследени – от из120 Георги Хаджийски

ползването на фирмено имущество за лични нужди, през периодичните запивания след получаване на заплата, та чак до „забърсването“ на красивата секретарка…

• Девети съвет: Когато ви се налага да ползвате фирмено имущество за лични нужди – първо попитайте шефа. Когато ви се прииска да пийнете с колегите след заплата – знайте, че българите са мохабетчии – обичат да пият, за да им се развърже езикът, а колкото повече говорят, толкова повече и пият (помислете, особено ако имате свадлива жена и малка заплата – заслужава ли си?) Заключение: • Десети съвет: Дръжте сметка за съществуващите междукултурни различия…

19. 10 съвета за по-добри делови взаимоотношения с ромите Публикувано в сп. „Инсайт“, бр. 9, 2006 г. Присъствието на ромските общности в българското общество през последните години видимо нараства. Същевременно, разширяващото се междукултурно взаимодействие често поражда различни по своето естество проблеми. С оглед на улесняване на читателите, които работят или ще работят с представители на ромския етнос у нас, предлагаме 10 съвета за организирането на техните делови взаимоотношения. Общуване Българският и ромският езици са много различни. В ромВъведение в душевността на българските цигани 121

ския език родовете могат да се усложняват безкрайно, а при глаголните времена бъдещето е твърде идиоматично. Самите роми не винаги владеят българския език достатъчно добре.

• Първи съвет: В словесното си общуване с ромите използвайте максимално опростени изрази. Говорете кратко и ясно. Избягвайте използването на често срещаните в българския език сложни глаголни времена, описващи действия в неясното бъдеще. По данни на специалистите, думите дават само около 7 % от обменяната информация в общуването. На тона на гласа се падат 38 %, а на езика на тялото – 55 %. Обмяната на невербалната информация при българи и роми обаче се осъществява с излъчването на различни по своята скорост импулси. Това е и причината за съществуването на рискове хиперкинетичните жестове на ромите често да бъдат възприемани като изблик на агресия, водеща до възникването на конфликти.

• Втори съвет: Не се поддавайте, дори и подсъзнателно, на „провокативното“ поведение – не отвръщайте на многото жестове и висок тон с много жестове и висок тон. Бъдете просто себе си. Присъщото в модерните култури разделение на социалните роли на служебни и лични често отсъства в традиционната ромската култура.

• Трети съвет: Не се впечатлявайте от „привнасянето“ на лични отношения от ромите в работата, независимо дали са позитивни или негативни. В деловото общуване ролята на писаното слово е значителна. Ромската култура обаче е безписмена. Самите роми, дори и когато са сравнително добре образовани, имат склонност да възприемат информацията, представена в писмен вид като част от чуждия, неромски свят, на който могат и трябва да се противопоставят.

• Четвърти съвет: Когото поднасяте документи за подпис 122 Георги Хаджийски

се уверете, че подписващият е разбрал добре тяхното съдържание. При необходимост го разяснете вербално, използвайки инструкциите на първия съвет. В модерните западни общества времето е в основата на програмирането на всяко бъдещо действие. В колективната психика на традиционните ромски общности обаче съществува една специфична представа за времето не като процес, а като миг.

• Пети съвет: Бъдете подготвени за по-големи или помалки разминавания между договорените действия и тяхното реално изпълнение в предвидените срокове. Материални взаимоотношения Специфичната представа на ромите за времето е една от причините те да предпочитат да извършват дейности, които могат да бъдат свършени бързо, и да искат да получат възнаграждението си веднага.

• Шести съвет: Плащайте само за действително направеното, а при възможност организирайте подходяща „акордна“ система за оценка на извършените дейности. Помнете родната поговорка, че често се случва „бързата работа да е срам за майстора“. В традиционната ромска култура малко вещи са лична собственост. Повечето имат социално предназначение – те са на всички и много пъти са мерило за близостта на членовете на общността.

• Седми съвет: Ако осъществявате делови взаимоотношения, свързани с предоставяне за ползване, продажби на лизинг или размяна на предмети, изисквайте максимално възможните колективни гаранции. Аранжирането на приоритетите при изразходването на доходите на българи и роми е твърде различно. За разлика от присъщия стремеж на българите към отложена консумация, Въведение в душевността на българските цигани 123

ромите искат да получат всичко „тук и сега“. За постигането на тази цел много техни представители са в състояние да използват поведение, вариращо от излъчването на „нечовешко“ страдание, до крайно агресивни действия.

• Осми съвет: Освободете се от скрупулите на прекалено хуманното поведение. Придържайте се към предварително уточнените в писмен вид правила. (Вижте четвъртия съвет.) Представата за успех Множество социологически изследвания показват, че в българската колективна психика представата за успех се свързва с получаване на високо образование, напредък в професионалното израстване, подплатен със съответното заплащане и материални придобивки – жилище, автомобил и пр. Все абстрактни или мъртви неща. При ромите представата за успех е много по-конкретна и биофилски ориентирана – семейство, деца, собствено здраве…

• Девети съвет: Подгответе резервен вариант за евентуално неизпълнение на договореностите, породено от ориентацията към приоритетните задължения от семеен или здравословен характер от страна на вашите партньори от ромски произход. Според ценностната система и нормите на западните общества успехът се постига с разумно организирано поведение, с много труд, търпение и почтеност. При ромите успехът е свързан с реализирането на „удар“, който ще донесе всичко в един миг.

• Десети съвет: Дръжте сметка за съществуващите междукултурни различия…

124 Георги Хаджийски

Въведение в душевността на българските цигани 125

СЪДЪРЖАНИЕ Автобиография / 5 Предговор / 7 Увод / 12 Цигански късмет / 12 ПЪРВА ЧАСТ За ромите и българската образователна и социална политика / 17 1. Помощник-педагозите са нужни в клас / 17 2. Има ли място за социална работа в българското училище? / 21 3. Функционалната неграмотност сред българските цигани и нейните социални проекции / 24 4. Социално-педагогическите стратегии за привличане и задържане на ромските деца в училище и някои етнопсихологически причини за тяхната неефективност / 32 5. Неоспоримите факти за тежката дезинтеграция на ромите / 53 6. Някои от финансовите измерения на борбата на правителството с бедността / 59 7. Социалистическа ли е новата социална политика? / 67 8. Програмата „От социални помощи към заетост“ Ромите – база за социални експерименти – 70 ВТОРА ЧАСТ За някои проблеми на традиционната култура на българските цигани в модерното общество / 74 9. Колективните форми на девиантно поведение 126 Георги Хаджийски

сред ромските общности / 74 10. Ранното брачно съжителство / 79 11. Красотата на циганката, или за прагматизма в ромската естетика / 86 12. Магическото мислене на циганите / 93 13. Феноменът „Да усещаш с душата си“ / 98 14. „Урочасването“ от „лоши“ очи / 103 15. Лъжат ли циганите? / 106 16. За здраве – да те гази мечка / 109 17. Предизборен Самоков – между мултиетническото общество и мултиетническите проклятия – 113 ТРЕТА ЧАСТ За етнопсихологията и нейните поучения или как да се търсят пътища за взаимно разбирателство / 118 18. Няколко съвета за по-добра комуникация с българите / 118 19. 10 съвета за по-добри делови взаимоотношения с ромите / 122

Въведение в душевността на българските цигани 127

128 Георги Хаджийски

Въведение в душевността на българските цигани 129

130 Георги Хаджийски

Въведение в душевността на българските цигани 131

132 Георги Хаджийски

Въведение в душевността на българските цигани 133

134 Георги Хаджийски

Въведение в душевността на българските цигани 135

ГЕОРГИ ХАДЖИЙСКИ Въведение в душевността на българските цигани българска първо издание Коректор Адриана Момчилова Дизайн и предпечат Петър Добрев Формат Печатни коли 7,5 Печат

136 Георги Хаджийски