Степен на тревожност в процеса на осиновяване by Георги Хаджийски

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

СЪДЪРЖАНИЕ: Увод

ГЛАВА ПЪРВА Същност на осиновяването

.................................................................................................. 1. Същност на осиновяването, осиновяването като културно – исторически и психосоциален феномен.......... 2. Правни аспекти на процеса на осиновяване.................... 3. Социално-психологически фактори, оказващи влияние върху степента на тревожност в процеса на осиновяване.......................................................................... 3.1. Психопедагогически особености на осиновяваното дете.......................................................................................... 3.2.Опит за социално-психологически профил на родителите осиновители и уникалното изключение „самотна майка – осиновителка”.......................................... 4. Преживяването на стрес и тревожност в процеса на осиновяване.............................................................................

2 стр.

10 стр. 13 стр. 20 стр. 25 стр. 28. стр. 45. стр.

1. Особености на извадката от целевата група на изследвани самотни родители – осиновители (жени)........ 2. Диагностичният метод на изследване на степента на тревожност на Ч. Д. Спилбъргър......................................... 3. Анализ на резултатите от проведеното емпирично проучване по методиката Ч. Д. Спилбългър за изследване на степента на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени).............................

ТРЕТА ГЛАВА Програма за психо-социална работа с родители – осиновители

1. Психо-педагогически аспекти на обучението на кандидат - осиновители.......................................................... 2. Насоки на социалната подкрепа на родителите – осиновители и детето.............................................................

Изводи и препоръки

..................................................................................................

78 стр.

Литература

..................................................................................................

81 стр.

Приложения

..................................................................................................

83 стр.

57. стр. 57. стр.

62. стр.

69. стр. 70 стр.

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени) Увод Макар, че феноменът „осиновяване” е познат от хилядолетия и е присъщ на всички народи, все още много от свързаните с него проблеми са твърде своеобразна „terra incognita” – при това и за обществото, а и за личностите, които по една или друга причина проявяват интерес към него. И ако за обществото интерес представляват найвече правните рамки, гарантиращи процедурите по онаследяване, а за децата – „чисто” психичните аспекти на този процес, свързан наред с всичко друго и със запълване на дефицита от обич и родителска топлина, то за родителите – осиновители проблемите са толкова сложни и комплицирани, че трудно биха могли да бъдат дефинирани и подложени на някакво що годе логично обяснение и описание. Ето защо тревожността е едно типично психично явление, което съпътства живота на всички, ангажирани по една или друга причина с процеса на осиновяване – и на децата, и на родителите осиновители, а дори и на служители. Понастоящем в специализираната литература акцентът е поставен предимно върху изследване на адаптацията на децата, като немногото публикации по темата за осиновяването, касаещи проблемите на родителите – осиновители, са фокусирани върху анализи на травмата от безплодието и намиране на съответните компенсаторни механизми за нейното превъзмогване. Що се отнася до твърде специфичната целева група на настоящото изследване – самотните майки - осиновителки, въпреки увеличаващото се относително присъствие в структурата на съвременното българско общество на самотни майки, липсва каквато и да е информация не само по отношение на степента на тревожност в процеса на осиновяване, но и за всичко, което се отнася до тях и техните проблеми. С оглед насоките на политиката на Европейския съюз и на Република България по отношение на закрилата на децата в риск, настоящата дипломна работа предлага една гледна точка, насочена към търсене на възможности за справяне с тревожността на самотните майки – осиновителки в процеса на осиновяване, едно безспорно негативно и неизбежно психично състояние, което макар и влияещо и върху майката, и върху детето, е подлежащо на осъзнаване и контрол.

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

През последните десетилетия Европейският съюз предприема значителни действия за борба с бедността и социалната изолация. Формулираната цел по време на Европейския съвет в Лисабон през 2000 г. е ЕС да стане “най-конкурентоспособната и динамична, основана на знанието икономика в света, способна да има стабилно икономическо развитие с повече и по-добри работни места и по-голяма социална кохезия”. За да се осъществи тази висша социална рамка за благоденствие, особено място се отделя на грижата за децата и съблюдаването на техните права и интереси. Затова ЕС ясно разграничава правата на детето като „отделна материя, заслужаваща специфични действия” (Национална стратегия за детето 2008-2018), а Европейската комисия разработва Общоевропейска стратегия за правата на детето, учейки се от найдобрите практики при прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето в страните - членки. Следвайки начертаните от световните практики насоки, Българската държава изготвя Национална стратегия за детето 2008-2018, изградена върху принципите на Закона за закрила на детето. Документите, третиращи правата на децата, се основават на принципа за осигуряване най-добрия интерес на детето и за спазване на неговите права, като „обединяват усилията на всички ангажирани институции при планирането и изпълнението на дейностите”. Националната стратегия има за цел да подобри качеството на живот на децата „като условие за свободното и пълноценното им личностно развитие” (пак там). Счита се, че в най-добрия интерес на детето е то да има възможността да израства и да се развива в семейната среда на своите биологични родители. ,,Родителите носят първостепенната отговорност за отглеждането и възпитаването на детето съобразно неговите нужди и интереси, а детето има правото да получи подходящи грижи и ръководство за упражняване на правата си.” (пак там.) Един от приоритетите на реформата в грижите за деца, започнала в България с приемането на Закона за закрила на детето, е възможността на децата да живеят със своите родители. Полагат се усилия за подобряване на родителските умения и за промяна на отношението към детето. Предприемат се редица мерки в подкрепа на родителите под формата на социална, финансова, психологическа помощ, в това число временни грижи за детето, с оглед предотвратяване на неговото изоставяне Въпреки целенасочените усилия за запазване на семейния модел на отглеждане и възпитание на децата, заложени в Националната стратегия, изоставянето на деца и попадането им в ситуация на невъзможност да бъдат отглеждани от 3

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

биологичните им семейства по една или друга причина, са реалност, която трябва да приемем и на която можем да противодействаме, като изградим съвременна и ефективна система от алтернативни грижи за деца, които не могат да живеят с биологичните си родители, която система е максимално близка до семейната среда. „Въпреки политиката на деинституционализация, която се развива от 2000 г., в България все още остава висок делът на децата, които се отглеждат в специализирани институции. Отглеждането в институции има своите негативни ефекти върху децата и се отличава с висока финансова и социална цена. Извън преките разходи за поддържане на системата тя „произвежда” хора, голяма част от които продължават да разчитат на пряката подкрепа от страна на държавата през големи периоди от своя живот. Във връзка с това намаляването на дела на децата, настанени в институции, и на предлагането на този тип грижа чрез намаляване броя на институциите е основен приоритет в реформата на системата за закрила на децата. Това ще бъде постигнато както чрез развитието на социални услуги в общността и алтернативна семейна среда, така и чрез закриването и преструктурирането на съществуващите специализирани институции. Политиката към съществуващите и новоразкривани специализирани институции ще бъде насочена към свеждане до миниум на настаняването на деца в тях, намаляване престоя на децата в тях и създаване на максимални условия за приближаването им към отглеждане в семейна среда” (Национална стратегия за детето 2008-2018). През 2010 г. Българското правителство прие стратегически документ Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България”, който очертава политическата рамка за реформа в системата на грижа за децата и семействата. „Този процес е насочен към създаване на среда, в която институциите, гражданските организации, обществото и семействата зачитат правата на децата, осъществяват политики, насочени към развитие, социално включване и участие на всички деца ” (План за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Р България”, 2010). Целта на реформата е да се предотвратят настаняванията на деца извън техните семейства и да се създадат нови услуги, като се замени системата от класически институции от интернатен тип с мрежа от услуги в общността. Тези услуги предоставят висококачествена грижа, понеже се стремят да осигуряват индивидуални подходи към нуждите на всяко дете и неговото семейство.

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Според Плана за действие по национална визия за деинституционализация на децата: „До 2025 г. за всички уязвими деца и техните семейства в България ще бъдат осигурени услуги в общността, които са с високо качество и отговарят на техните индивидуални нужди. Отделянето на децата от техните семейства ще става само при необходимост и в най-добрите интереси на детето съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето. Практиката за отглеждане на децата в специализирани институции ще бъде прекратена Този план за действие предвижда разработването на голям брой социални услуги в България, които да заменят съществуващите 130 институции към 01.10.2010 г., които са: 

Трийсет и два домове за медико-социални грижи за деца (от 0 до 3

години), в момента управлявани от Министерство на здравеопазването; 

Двайсет и четири домове за деца с увреждания, в момента

управлявани от общинските власти; 

Седемдесет и четири домове за деца, лишени от родителски грижи, в

момента управлявани от общинските власти. Това включва: 

Разработването на услуги, които ще осигурят отглеждане в семейната

или близка до семейната среда за 7 150 деца и младежи (към 31.12.2009 г.) 

Разработването на услуги, които ще предотвратят приемането в

специализирани институции на около 3000 деца всяка година” (План за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Р България”, 2010) В българската традиция най-често използваната мярка за закрила на деца, които временно или постоянно се налага да живеят разделени от своите родители, е настаняването при роднини и близки. Включването на разширеното семейство е предпочитана мярка пред приемната грижа, „тъй като дава по-големи гаранции за запазване идентичността на детето и запазване на контактите му с биологичното семейство” (Национална стратегия за детето 2008-2018). Следващата приоритетна мярка е настаняването при приемни родители, а когато детето не може да бъде реинтегрирано в биологичното семейство, на помощ идва осиновяването, което е найдобрата алтернативна форма на грижа за детето, тъй като осигурява условия, максимално близки до семейните, даващи възможност за пълноценно развитие,

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

социализация и реализация на детето. Осиновяването дава възможност за запазване и развиване на идентичността (етническа, религиозна, културна и др.) на детето. В България осиновяването все още е тема-табу, макар че при последните години нагласите се разчупват, психологичната грамотност се увеличава и отвореността към темата нараства Все още обаче има недостиг на информация за спецификата на психичния живот при осиновените деца, на специализирана литература и на професионалисти, които да обучават и консултират кандидат-осиновителите и осиновителите в предизвикателствата на това да си родител на осиновено дете. Често осиновителите живеят с идеализирани представи за осиновяването и когато се сблъскат с реалността, повечето от тях преживяват силен стрес, висока тревожност, чувстват се провалени като родители, а в крайни случаи се стига дори до разсиновяване. Битуващата представа за осиновяването в масовото съзнание все е още е романтична и нереалистична - осиновяването като спасение за детето - докато не се отчита фактът, че преди едно дете да бъде осиновено, съответно „спасено”, то е било изоставено. Широко разпространено в обществото е мнението, че осиновените деца по нищо не се различават от всички останали деца От една страна, осиновените деца са деца като всички останали, но от друга, те носят в себе си ,,пьрвичната рана” от изоставянето от биологичната си майка. Съвременните автори установяват, че именно в преживяването на изоставяне и разкъсването на връзката майка-дете се крие ключът към разбиране на голяма част от проблемите на осиновените (Verrier, 2003; Brodzinski, 1990; Lifton, 1984). За родителите-осиновители е изключително трудно да приемат идеята за тази т.нар. „първична рана”. Много от тях са склонни да отричат съществуването на травма от изоставянето, както и редицата последствия, които това преживяване носи след себе си. Сякаш подсъзнателно осиновеното дете е еманация на всички неосъществени копнежи на родителите си – от него се очаква да запълни празнотата в живота им, да излекува тяхната собствена рана от невъзможността да имат свое биологично дете. В силния стремеж това да се случи, осиновителите често забравят, че осиновеното дете е дете с история, която е започнала много преди то да се появи в техния живот. Опитите тази история да бъде изтрита, прикрита, разказана само от части или доукрасена, нарушава комуникацията между детето и родителите му. Нарушената комуникация с детето им е най-голямото предизвикателство в живота на осиновителите - предизвикателство, което ако не бъде овладяно на време, води до сериозни конфликти, бягства от вкъщи, в най-тежките случаи до разсиновяване. Именно поради тази причина настоящата дипломна работа се фокусира върху 6

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

тревожността, която преживяват родителите на осиновени деца и възможностите в социалната работа за справяне с нея. Обект на изследване са родителите, а не децата, тъй като родителят е този, който носи отговорността, от него се очаква да бъде позрелият, по-осъзнатият, способният да разбира и разрешава проблемите. Българските осиновители са изключително ощетени от гледна точка на информация относно специфичните потребности на осиновените деца. Настоящата процедура по осиновяване в България включва тримесечно проучване на семейството кандидат-осиновители, извършвано от отдел „Закрила на детето” по постоянен адрес на семейството и задължителен обучителен курс за кандидат-осиновителите, който едва ли е достатъчен от гледна точка на текущото справяне с всички предизвикателства на различните етапи от осиновителния процес. Липсва достатъчно литература относно темата за осиновяването. Въпреки регламентираните социални практики относно кандидат-осиновителното проучване, всеки отдел за ,,Закрила на детето” работи по свой начин. Само в някои отдели в София и в страната се отделя необходимото време и внимание на важни теми като специфичните потребности на осиновеното дете, по-уязвимите моменти от развитието му, как да се каже на детето, че е осиновено, начина, по който децата възприемат идеята за осиновяването в различните възрасти. Тази дипломна работа се опитва да покаже, че самотните майки – осиновителки

преживяват

високи

нива

на

тревожност,

като

социалната

психологическата работа с тях по предизвикателствата на осиновяването би имала положителен ефект в справянето с тревожността, подпомагайки бъдещи и настоящи осиновителики в техния път към по-осъзнато родителстване. Постановка на теоретичното и емпиричното изследване Настоящата разработка задава въпроса как се справят самотните родителите осиновители (жени) на деца в България и преживяват ли те по-ярко изразена тревожност в процеса на осиновяване? Обект на изследването Самотни родители-осиновители (жени) в период до три години след административното приключване на осиновяването, като част от цялостния процес на осиновяване.

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Предмет на изследването Емоционално състояние на самотни родители-осиновители (жени) като ситуативни преживявания и като личностова особеност, проявяващи се в процеса на осиновяване. В методологично отношение, дипломната работа е подчинена на следната структурно-логична концепция: Цел на дипломна работа: 

Да се изследва в теоретичен и емпиричен план състоянието на

самотни родители осиновители (жени) в периода след осиновяването на детето като част от цялостния процес на осиновяване. Основните задачи, които бяха поставени при изготвянето на дипломната работа, биха могли да бъдат систематизирани така:  Да бъде проучена определена специализирана научна литература, свързана с проблемите на осиновяването като национален, културен и социално – психологичен феномен.  Да бъде проучена нормативната база, свързана с процеса на осиновяване и регламентираща дейността на съответните институции.  Да бъдат проучени концептуалните подходи към осиновяването и социално – психологическите особености на осиновяваното дете и на родителите осиновители с акцент върху феномена „самотна майка - осиновителка.”  Да бъде проведено емпирично изследване за установяване на нивото на тревожност и страх в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени) по методиката на Ч. Спилбъргър.  Да се разработи програма за психо – социална работа със самотни родители - осиновители (жени). Хипотеза на изследването Ако се приеме, че процесът на осиновяване поради поставяните редица нови предизвикателства към родителите - осиновители повишава степента на тревожност и страх, то тогава нивата на съпътстващата го ситуативната тревожност ще бъдат повисоки от нивата на тревожността като личностна особеност на съответните лица. 8

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Ето защо социално – психологичната работа със самотни родители – осиновители, насочена към справяне с предизвикателствата на осиновяването, би била по-успешна, ако е съобразена с предварително установените нива на тревожност. Като цяло, настоящата дипломна работа е насочена към представянето на една цялостна концепция относно възможностите на социалната работа за справяне с някои от типичните проблеми, съпътстващи процеса на осиновяване.

ГЛАВА ПЪРВА Същност на осиновяването 1. Същност на осиновяването,

осиновяването като

културно

–

исторически и психосоциален феномен Същност на осиновяването Осиновяването е правен акт, чрез който между две лица се създава връзка родител – дете. Това е юридическият път, по който тези две лица се свързват както по произход. Тази първична връзка се разклонява в система от родствени връзки, чийто обем зависи от вида осиновяване - пълно или непълно. Осиновяването не е нито договор, нито сделка; това е специфичен правен способ за създаване на отношения, равни по последиците си на кръвните отношения. В българското право материята се урежда със Семейния кодекс. Това е хуманен институт на правото, с голямо емоционално и обществено значение. Осиновяването едновременно осигурява родителска грижа и семейна среда за отглеждане на детето и удовлетворява естествения стремеж на човека към майчинство и бащинство. Осиновяването като културно – исторически и психосоциален феномен Осиновяването датира още от библейски времена и се среща в много култури, като на Изток то е било особено разпространено. Беседи върху осиновяването се срещат в хиндуистки писания отпреди 5500 години. В законодателството на месопотамския владетел Хамурапи например, се третират правата на осиновителите и

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

отговорностите на осиновените. В Европа корените на съвременното законодателство се крият при древните гърци и римляните, за които целта на осиновяването била да се продължи рода по мъжка линия, за да просъществува семейната религиозна практика. Затова и осиновителят обикновено бил баща, който нямал законороден син. Осиновяването освен това изпълнявало и ролята на гарант в политическите връзки между отделни фамилии за опазването на политически династии и на икономическия интерес. Римският император Траян идва на власт чрез осиновяване, обичайна практика, позволяваща мирно предаване на властта в империята. Осиновяването на новородени и изоставени деца в античността изглежда рядко явление. Изоставените деца били взимани в робство. Рядко намерени деца били прибирани от семейства и отглеждани като собствени. По-късно римските императори разрешават на жени да осиновяват с цел получаване на утеха от загубата на дете. Китайската

традиция

по

подобен

начин

първоначално

използва

осиновяването в името на продължаването на рода, както и за запазване култа към предците. Обектът на осиновяване трябвало да се превърне в законен наследник, а процесът следвал строги правила. Например, осиновяваният трябвало да бъде от същия клан като осиновителя или поне да носи същата фамилия, да бъде по-млад от осиновителя, за да се запази редът в семейната генеалогия. В Китай обаче се позволявало и осиновяване по благотворителни подбуди, като семейството се грижело за детето, но то не получавало права и не участвало в семейните религиозни ритуали. С

течение

на

времето

римската

концепция

за

осиновяването

се

разпространява из Европа, където се примесва с местните обичаи. След западането на Римската империя германските, келтските и славянските култури, които доминират Европа, отричат практиката на осиновяването. В средновековното общество найважната е кръвната линия. Ако управляващата династия няма естествено роден наследник, тя определено отмира и се заменя от друг род. Развитието на европейското законодателство по-късно отразява това отричане на осиновяването. Например, английското право не позволява осиновяване, тъй като нарушава обичайните правила за унаследяване. В Англия римските осиновителни практики никога не се установяват. Уставното право за пръв път въвежда осиновяването през 1926 г. Английската загриженост за запазване на кръвната линия и желанието да се подсигури унаследяване на собствеността от законни биологически наследници са причина за липсата на осиновителен закон и в следреволюционна Америка. В САЩ осиновителните закони се разработват в отговор на нуждите на 10

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

сираците. Първоначалното правно регулиране на осиновяването става в средата на 19 век, като първият закон вероятно е приет в щата Масачузетс през 1851 г. През 17 век формалното осиновяване запада, особено във Франция, като основната причина е неодобрението на църквата. Въпреки всичко обаче, то оцелява, като причината също е и нуждата на възрастните хора след обезлюдяването в резултат на чумните епидемии да си подсигурят старините с грижи в замяна на наследство практика, която все още просъществува и в днешно време в Турция. През 17 век се практикувала форма на осиновяване, в която се използвали нотариално заверени договори за осиновяване. След Френската революция населението вижда в осиновяването средство за разрушаване на класовите бариери и за преразпределеине на богатството. То се възприема вече и като лек за бездетните семейства и за децата без семейства. Въпреки това обаче Наполеоновият кодекс (или Френският гражданскоправен кодекс) налага строги ограничения, целящи да предпазят законните биологични наследници и институцията на брака. Той изисква от осиновителите да бъдат не помлади от 50 гoдини, да бъдат стeрилни и по-възрастни от осиновявания с поне 15 години, и да са се грижели за него не по-малко от 6 години. Постепенно в средновековна Европа осиновяването еволюира и независимо от правилата на аристокрацията практиката се измества към изоставени деца. Много от тях биват оставяни пред църквите, която ги прибира и отглежда в манастири. За пръв път осиновените деца не са законово, социално и морално онеправдани. Този процес поставя началото на институционализацията и сиропиталищата. По-късно се въвеждат неформални правила за настаняването на децата в семейства: момчетата отиват да чиракуват в занаятчийски семейства, а момичетата биват омъжвани. Това в известeн смисъл се превръща в метод за набавяне на евтина работна ръка. Системата на чиракуването продължава до 19 век, а днес на нея се гледа като на преходен етап в историята

на

осиновяването.

Под

ръководството

на

социалните

активисти

сиропиталищата започват да насърчават осиновявания, основани на емоционален импулс, а не на изгодата от евтина работна ръка. Разрастването на този модел изглежда допринася за въвеждането на първия модерен закон за осиновяването през 1851 г. в щата Масачузетс. Тогава се установява тайната на осиновяването. Сравнитeлно от скоро светът признава ролята на осиновяването в името и в интерес на осиновявания, вместо като средство за удовлетворяване интeресите на по-широки обществени елементи или на бъдещите осиновители. Процесът бива отразен в Конвенцията на ООН за правата на детето. 11

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

традиционното

българско

християнско

общество

практиката

на

осиновяването е сравнително добре позната. Обикновено до нея са прибягвали бездетни семейства, които осиновявали дете на свои родственици срещу задължението то да ги „догледа на старини”, като наследи семейните имоти. Така то ставало „храненик”. Наред с това, при смърт на родители, грижата за децата била поемана от близките родственици на починалите, които управлявали и семейните им имоти както и осъществявали твърде своеобразна ускорена социализация на осиротелите деца посредством ранно включване във всички трудови дейности на общността и относително ранно „задомяване.” Осиновяването в Националната стратегия за детето 2008 - 2018 Няколко основни принципа са залегнали в Националната стратегия за детето във връзка с осиновяването като алтернативна форма на отглеждане на деца: 1. Основна цел при осиновяването на децата е то да бъде обосновано от интереса на детето; 2. Приоритет при осиновяването на деца български граждани да имат българските граждани, а осиновяването от чужди граждани да е възможно, ако за детето няма подходящи осиновители - български граждани; 3. Осиновяването да дава възможност за запазване и развиване на идентичността (етинческа, религиозна, културна и др.) на детето; 4. Да се развиват социалните услуги за задължителна подготовка на кандидат - осиновители и на деца, на които им предстои да бъдат осиновени, и за подкрепа на осиновители и осиновени; 5. Да се усъвършенства уредбата на осиновяването, като: се улесни достъпът на децата до осиновяване, ако това е в техен интерес; се усъвършенства процедурата по осиновяване, като се търси баланса между необходимостта от подробно проучване и избор на най-подходящо семейство и желанието за възможно най-бързо предоставяне на семейна грижа на детето, и - се поддържат национални регистри на децата, които подлежат на осиновяване и на кандидат-осиновителите; както и се развива капацитетът на органите, включени в процедурите по осиновяване. 2. Правни аспекти на процеса на осиновяване За да бъде осиновено дете, е необходимо да се премине през законово уредена процедура за това. Кандидат-осиновителите, които желаят да осиновят дете, се 12

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

вписват в специален регистър. Децата, които могат да бъдат осиновявани при условията на пълно осиновяване също се вписват в отделен регистър. Действа Съвет по осиновяванията, който разглежда досиетата на кандидатите и тези на децата като за всяко дете търси подходящ осиновител, водещ е интересът на детето. На кандидат – осиновителите се предлагат деца за осиновяване. Те могат да приемат или да откажат да осиновят предложеното им дете като ако решат да осиновят, подават молба за осиновяване до окръжния съд. Начало на процедурата Процедурата по осиновяване на дете започва с подаване на заявление от кандидат - осиновителя за получаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи, адресирано до Директора на Дирекция социално подпомагане по настоящ адрес на кандидат – осиновителя. /В заявлението се посочват личните данни на кандидата, ЕГН, документ за самоличност, адрес, декларира се икономическото състояние на кандидата, какво дете желае да осинови /пол, възраст, етнически произход/, дали би осиновил дете със специфични потребности, има ли собствени деца, осъден ли е, страда ли от хронични заболявания./ Следва да се има предвид, че съгласно нашето законодателство, никой не може да бъде осиновяван от повече от едно лице, освен ако те са съпрузи. Това означава, че заявлението следва да изхожда от името на кандидата, съответно кандидатите – ако те са съпрузи. В случаите, в които двойка живее на семейни начала, без сключен граждански брак, осиновител може да бъде само един от двамата. Към заявлението за вписване в регистъра на кандидат – осиновители се прилага набор от документи като: копие от удостоверение за раждане на кандидатосиновителите, копие от удостоверение за сключен граждански брак, копие от документ за самоличност, медицински документи, свидетелство за психично здраве, медицинско свидетелство за липса на тежки хронични заболявания, документ удостоверяващ, че кандидат-осиновителят не е лишен от родителски права, свидетелство за съдимост, документи, свързани с доходите и имущественото състояние на кандидата, препоръки за лицето, което желае да осинови, нотариално заверена декларация за готовност за сътрудничество с Дирекция „Социално подпомагане”. Възможно е да бъдат поискани и други документи в зависимост от конкретния случай.

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Ход на процедурата В тримесечен срок, считано от датата на подаване на заявлението за вписване в регистъра на кандидат – осиновителите, Директорът на ДСП следва да издаде разрешение или отказ за вписване в регистъра. В тази връзка се изготвя социален доклад за кандидат осиновителя. Докладът се изготвя от социален работник, който трябва да се срещне няколко пъти с кандидат – осиновителя, да разговаря с него, да направи посещение в дома му, за да придобие представа за битовите условия, при които би живяло осиновеното дете, да се срещне с членове на семейството на кандидат – осиновителя. Вписване в Регистъра на кандидат-осиновители Директорът на Дирекция социално подпомагане се произнася с решение за вписване в регистъра или с отказ за вписване. Отказът може да се основава на неизправност на някои от документите, необходими във връзка с вписването на кандидата в регистъра или на отрицателното заключение на социалния работник, изготвил социалния доклад за кандидата. Отказът може да се обжалва по административен ред в 14 дневен срок от получаването му. При вписване в регистъра на осиновяващи, кандидат-осиновителят получава уведомление за това. Кандидат-осниновителят може да бъде вписан в регистъра на повече от една Дирекция „Социално подпомагане”, ако е направил искане за това в заявлението си за вписване. Съвет по осиновяване След като бъде вписан в регистъра, кандидат - осиновителят очаква да му бъде предложено дете за осиновяване. Към всяка районна дирекция за социално подпомагане действа Съвет по осиновяване. Децата, които могат да бъдат осиновени при условия на пълно осиновяване също се вписват в съответен регистър на осиновяваните. Задачата на Съвета е да определи за всяко дете най-подходящи осиновители като водещ тук е интересът на детето. След като бъде направена преценката, че съответното дете е подходящо за съответния кандидат – осиновител, до кандидат – осиновителя се изпраща уведомление, с което му се предлага конкретно дете за осиновяване. Среща с детето 14

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

След като за кандидат-осиновителя бъде определено дете за осиновяване, кандидат – осиновителият може да осъществи лични контакти с детето. Кандидатосиновителят има право да се срещне с детето. Срещите се осъществяват в дома, в който детето е настанено за отглеждане. Освен да осъществи личен контакт с детето, на тези срещи кандидат – осиновителят може да постави въпроси на директора на дома или на възпитателите относно здравословното състояние, развитието, историята на детето, биологичните му родители и всичко друго, което го интересува. Кандидатът разполага с едномесечен срок, считано от датата на получаване на уведомлението, че е избран за осиновител на конкретно дете, да вземе решение дали желае да осинови това дете. Кандидатът не е длъжен да осинови предложеното му дете. Не е длъжен дори да осъществи лични срещи с детето като изобщо не е желателно да осъществява такива срещи, ако предварително, въз основа на получената информация за детето, е решил, че няма да осинови предложеното му дете особено когато то е на такава възраст, на която разбира случващото се около него /обикновено 3-4 годишна възраст/. В случай, че в този едномесчен срок молба за осиновяване на бъде подадена, счита се че осиновителят отказва да осинови предложеното му дете. На осиновителя може да бъде предложено друго дете за осиновяване. Няма ограничение в броя на предложените деца за осиновяване. Отказът на осиновителя не е пречка впоследствие да му предложено друго дете за осиновяване. Разбира се на многобройни откази, които не се основават на обективни причини не се гледа положително. Съдебна процедура В случай, че кандидат – осиновителят реши да осинови предложеното му дете, той подава молба за осиновяване до окръжния съд чрез регионална дирекция социално подпомагане. В три дневен срок от получаване на молбата, служителите от Дирекция социално подпомагане трябва да я внесат в съда. В 14 дневен срок от постъпването на молбата, същата се разглежда от съда в открито заседание при закрити врати. При пълно осиновяване съдът изслушва доклада на дирекция „Социално подпомагане”, разглежда представените доказателства. Обикновено производството приключва в едно заседание, но в случай, че съдът изиска представянето и на други доказателства, делото се отлага за друга дата. По тези дела се изслушва и прокурор. 15

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Съдът се произнася с решение. С решението съдът допуска осиновяването, указва да се извърши промяна на името на осиновявания съобразно бащиното и фамилно име на осиновителя, указва да бъде съставен нов акт за раждане на осиновения. Решението влиза в сила след изтичане на 14 дневен срок за обжалването му. С влизане в сила на решението осиновяването се счита за извършено. Въз основа на препис от влязло в сила съдебно решение, детето се изписва от дома, в който е настанено и се предава на осиновителя. Осиновяване. Необходими съгласия. Условията за осиновяване са поставени от закона по отношение на осиновен и осиновител, за да бъде допуснато осиновяването. Има едно общо решение, от което започваме. Според чл. 59 (г) СК "Осиновяването се допуска само, ако е в интерес на осиновения." Ако се допусне осиновяване от съда в нарушение на чл. 59 (г), не се допуска съдът сам да прекрати осиновяването, а се отива по процедурата на чл. 60. Условията за осиновяване се разделят на три групи: 1. Условия, отнасящи се до личността на осиновения. Съгласно чл. 49 СК може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години. По време на производството може да ги навърши. Продължителността на процедурата не бива да уврежда права и интереси. Осиновяваният трябва да не е вече осиновен. Съгласно чл. 53 (2) никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Тази забрана не се прилага по отношение на съпруга на осиновителя. Естествено, така осиновеният ще има своето "пълно" семейство. Проектът предвижда осиновяване само за лице, включено в списък за осиновяване, направен от общинската служба за осиновяване. Изискването за включване в този списък има само едно изключение - когато осиновяваният е дете на единия съпруг или дете на роднини. Включването в списъка става по молба на родителите, а ако те не са известни - по решение на районния съд. Инициативата може да се поеме и от прокурора, кмета или управителя на заведението, където е настанено детето. 2. Условия, отнасящи се до личността на осиновяващия. Първото изискване намираме в чл. 50 СК - може да осиновява само дееспособно лице, което не е лишено от родителски права. Има само една хипотеза, когато ограничено запретен може да бъде осиновител. ВС е приел решение, че ограничено запретен може да осинови, когато се 16

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

осиновява дете на другия съпруг. По принцип, ограничено запретените са брачно дееспособни. В конкретния случай е разбираемо, че те искат да гледат детето като свое, но за общи случаи осиновяването от ограничено запретен е забранено. За родителските права е ясно - щом като е бил лишен от родителски права, значи е неспособен да се грижи за което и да е дете. В проекта относно личността на осиновяващия е предвидено и още нещо. Той трябва да получи от общинската служба за закрила на детето писмено заключение, че може да осиновява. Този орган е задължен да извърши една задълбочена проверка на качествата на лицето - здравословно, социално и икономическо положение и т.н. Заключението има действие две години. 3. Условия, отнасящи се до общите качества на осиновителя и осиновения. Възраст - за осиновения границата е осемнадесет години. След раждането на детето съгласие за осиновяване от неговите родители може да се даде не по-рано от един месец след раждането. Значи, тази възраст е от един месец до осемнадесет години. За осиновяващия чл. 51 изисква петнадесет години разлика между осиновителя и осиновения в полза на осиновителя. От това правило чл. 51 допуска две изключения: 1) Ако се осиновява дете на съпруг, никаква разлика не е необходима; 2) При осиновяване от двама съпрузи достатъчно е единият да има тази възрастова разлика. Неговият авторитет ще е достатъчен да поддържа авторитета и на по-младия родител. Друга пречка за осиновяване е наличието на родствена връзка между осиновен и осиновяващ. Чл. 52 (1) поставя ограничение по права линия без ограничение на степените. Родството тук е абсолютна пречка за осиновяване с едно изключение - дядото и бабата, или един от тях, могат да осиновят свой внук само, когато той е роден извън брак или когато са починали двамата или единият от родителите му. Съдът изслушва и другите баба и дядо на осиновения. Чл. 52 (1) поставя само едно ограничение за осиновяване между роднини по съребрена линия - братя и сестри, но могат да бъдат осиновен и осиновяващ. Логично е, когато и двамата родители са починали, дядото и бабата да осиновят внука, защото тогава внукът няма да стане брат на баща си фактически. Другата хипотеза, когато само един родител е починал, е спорна, защото внукът става брат или сестра на своя жив: родител. При наследяване по закон отношенията между тях ще се променят. При тази хипотеза е по-добре бабата и дядото да станат попечители или настойници, а не осиновители.

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Това са условията за осиновявано. Съдът трябва да ги докаже, за да бъде удовлетворена молбата Освен това, съдът трябва де установи и наличие на съгласие на определени лица, за да бъде допуснато осиновяването. Чл. 54 (1) изброява чие съгласие е необходимо. Там са дадени четири точки, плюс този, от (3) стават пет. За осиновяване е необходимо съгласието на: 1) осиновяващия, 2) родителите на осиновявания; 3) съпрузите на осиновяващия и не осиновявания; 4) осиновявания, ако е навършил четиринадесет години; 5) (3) на чл. 54. Когато детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите му предварително са дали съгласие за неговото осиновяване или са неизвестни, тогава съгласие за осиновяване дава управителят на заведението Съгласието на лицата по (1) от закона и по (2) не се изисква, ако те са недееспособни или ако местожителството им не е известно. Осиновяващият е инициатор не производството и е естествено неговото, съгласие. Искането за съгласие от страна не съпрузите е от значение за хипотезата, при която единият съпруг ще стане втори родител на осиновения. Обяснимо е по някакви съображения той да не иска да бъде втори родител, например, ако не желае втори наследник. Вторият родител, съгласно чл. 68 (2) е длъжен да помага на родителя мри изпълнение на родителските му права Съгласие на съпруга на осиновявания. Предполага се, че той е на шестнадесет години и е сключил брак. Формално е допустимо еманципиран да бъде осиновен. Но защо му е на него родител, щом е еманципиран? В случая законодателят изисква съгласието на съпруга на осиновения като се ръководи от личните отношения на младото семейство със свекър и свекърва. Чл. 64 (1), т, 1 изброява какви нарушения на осиновяването водят до неговото унищожение и виждаме че там съгласието на съпрузите на осиновяван и осиновител липсва като правопораждащ унищожаването на осиновяването ЮФ. Значи, дори и да не се дали съгласието си, осиновяването е действително. Би трябвало съгласието им де бъде дадено като мнение. Мнения, съгласие чл. 55 (1) и (2) от СК дават: осиновеният ако е на възраст между десет и четиринадесет години; настойниците и попечителите на осиновявания; лишените от родителски права родители на осиновявания, неговите родители и съпрузи, поставени под ограничено запрещение.

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Неизвестното местожителство или пък запрещението (каквото и да е) на лицата, посочени в чл. 54 (1) СК изключва съгласието им. Виж чл. 54 (2) Това действие, може би трябва да бъде стеснено. Ако осиновяваният е с неизвестно местожителство (изчезнал е) или пък в същото положение са намира осиновяващият е абсурдно да говорим за осиновяване. Изискването е за останалите. В чл. 57 (1) и (2) СК предвижда осиновяваното без съгласието на родителя Чл. 57 (1) гласи: "По изключение осиновявано се допуска и, когато родителят не е съгласен, ако той трайно не полага грижи за детето, но дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин." Това са три алтернативно дадени случая, които трябва де са само относително трайни, нещо повече: 1 ] не полага грижи (трайно), 2) не дава издръжка (трайно); 3) отглежда детето по вреден за развитието му начин (кара го да краде и проси). Всяко едно от тези нарушения е основание за съда да не се съобрази с мнението на родителя. Втората хипотеза на осиновяване без съгласието на родител намираме в чл. 57 (2). Когато той е оставил детето за отглеждане и обществено заведение и не го е потърсил в едногодишен срок от деня, когато е трябвало да го вземе. В този случай съгласие дава управителят на заведението. 3.

Социално-психологически

фактори,

оказващи

влияние

върху

степента на тревожност в процеса на осиновяване През последнитe три десетилетия интересът на изследователите към осиновените деца и техните семейства става все по-силен. Голяма част от литературата акцентира върху въпроса дали осиновените деца са изложени на повишен риск от психологични и академични проблеми в сравнение с техните неосиновени връстници (Brodzinsky, 1993), както и върху евентуалните проблеми на развитието и индивидуалните различия в моделите за адаптация към осиновяването. Други изследователи се фокусират върху осиновителите и/или същността и функционирането на семейството, осиновило дете (Kirk, 1964). Дейвид и Ана Броджински систeматизират изследователските практики до момента в няколко теоретични парадигми (биологична, психодинамична, теория на привързаността, парадигмата на семейната терапия, моделът за справяне със стреса), тъй като смятат, че именно теоретичното знание е това, което най-много липсва в областта на осиновяването. Един от подходите, опитващ се да обясни проблемите с адаптацията при осиновените, акцентира върху ролята на наследствеността. Основната идея на биологичната перспектива е, че не само 19

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

развитието и появата на различните психологични и поведенчески характeристики в човека са генетично детерминирани, но и психологичният риск, свързан с осиновяването, също е генетично онаследен. Смята се, че гeнетичният произход на деца, чиито родители ги дават за осиновяване, е по-малко оптимален в сравнение с гeнетичния произход на деца, отглеждани от 6иологичните си семейства - уязвимост, която е важен фактор за по-високия психологичен риск, свързан с осиновяването (Танева, 2012). Наследствеността играе изключителна роля в развитието на психологичнте и поведенчески характеристики. Много изследвания показват силната прилика в черти като интeлигентност, личностни качества и дори интереси между осиновените деца и биологичинте им роднини, в сравнение с осиновителите им (Cadoret, 1990). Това, което все още не се знае, е дали биологичните родители на осиновените деца са предразположени към гeнетично обусловени личностни и обучителни проблеми, което отчасти би обяснило честата поява на тези затруднения в децата им. От друга страна обаче, дори генетиката да има неоспорима роля в обяснението за адаптационните проблеми у осиновените, също толкова важна е и ролята на средата - много често осиновените имат пo-високи от очакваните резултати в сравнение с биологичните деца. Други фактори, оказващи влияние върху биологичния интегритет на осиновените, са пренаталните преживявания. Високият стрес по време на бременност, недостатьчната

храна,

неадекватната.

медицинска

помощ,

цигарите,

алкохола,

наркотиците водят до постанатални забавяния в развитието, както и до поведенчески проблеми в детството. Тъй като голяма част от гореспоменатите усложнения са често срещани сред младите неомъжени майки, включително тези, които дават децата си за осиновяване, адаптационните проблеми npu осиновените деца се свързват с подобни пренатални преживявания (Танева, 2012). Адаптационните проблеми на осиновените могат да бъдат обяснени и през призмата на nсиходинамичните теории. Психоанализата акцентира върху несьзнаваните конфликти между осиновителите и децата им, които водят до изкривявания не само на индивидуалното развитие, но и на връзката дете-родител. Някои автори се фокусират върху нерешените конфликти на осиновителите спрямо собствените им родители, особено към майката и върху опустошителните чувства и разочарования от неспособността да имат собствено биологично дете. Дълбоката психична болка и нарцистичните рани, съпътстващи безплодието, се появяват отново в живота на осиновителите с пълна сила, когато осиновеното им дете започне да изследва 20

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

собствените си чувства спрямо биологичното си семейство (Kirk, 1964). Понякога ситуацията допълнително се усложнява от завист и гняв спрямо зараждащата се сексуалност, съответно и плодовитост на подрастващото дете, което изкривява комуникацията с родителите му. Друг фактор, на който психодинамичната парадигма отделя внимание, е потенциалното объркване на детето поради това, че има две двойки родители. Объркването може да е по-силио в случаите, когато детето разбере, че е осиновено, преди да е разрешило Едиповия конфликт. Наличието на две двойки родители понякога се асоциира и с «разцепването» като защитна реакция, в която на едните родители се приписват само позитивни качества, а на другите - само негативни (Верие, 2005). Психоаналитичните автори се фокусират и върху трудността в справянето и преживяване на загубата на обекта, както и върху потенциалните конфликти във формирането на стабилна и интегрирана идентичност (Nickman, 1985). Привържениците на теорията на привързаността на Джон Боулби застъпват тезата, че ранната връзка родител-дете е от изключително значение за пълиоценното психологическо функциониране през целия живот на човека. Това допускане е широко подкрепено от богати емпирични изследвалия. Липсата на постоянна обгрижваща фигура, към която детето да се привърже, води до т.нар. разстройство на привързаността, много често срещано сред осиновенитe деца. Много съвременни автори събират доказателства, изследвайки деца, които са прекарали голяма част от ранното си детство в институции, преди да бъдат осиновени. Прави впечатление, че осиновените деца, които имат сериозни поведенчески проблеми, всъщност са били много малък период от живота си в институция и почти веднага са били осиновени. Това поставя въпроса. - ако разстройството на привързаността е диагноза за децата, които не могат да изградят ясно, селективно поведение на привързаност заради дълга институционална грижа, то какво се случва с осиновените почти след раждането си деца, които имат силно конфликтни отношения с родителите си, особено с майкитеосиновителки (Танева, 2012). Редица автори, прилагащи системния подход кьм семейството, са изследвали начините, по които осиновяването променя традиционната семейна структура и функциониране. Много от техните изследвания са пряко свързани с проблемите при осиновените деца, за които първоначално говори Дейвид Кърк. Основното допускане на изследователите от систeмния подход е, че осиновяването създава нов тип мрежа на роднински взаимоотношения, която завинаги свързва тези две семейства (биологичното 21

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

и осиновителското) чрез детето, което принадлежи както на едното семейство, така и на другото (Reitz & Watson, 1992). Успешното справяне с предизвикателствата, свързани с осиновяването, корелира с няколко структурни и процесуални семейни променливи, сред които са: 

типът очаквания, които членовете на семейството имат относно това

как осиновяването ще повлияе върху семейното функциониране; 

начините, по които членовете на семейството комуникират помежду

си темата за осиновяването; 

начините, по които семейството се справя с границите относно

свързаността на детето с двете му семейства (биологичното и осиновителското); 

начините, по които членовете на семейството се справят с

потенциално уязвимите теми относно осиновяването, като лоялност към семейството, семейни тайни, семейни обичаи и ритуали; 

способността на семейството да подкрепя детето в изстрадването му

на загубите, свързани с осиновяването; 

способността на семейството да медиира потенциално конфликтните

процеси на семейна интеграция (изграждането на семейни връзки) и диференциация (толерантността към определена степен отделеност и индивидуализация сред членовете на семейството) (Reitz & Watson, 1992). Друг модел, който се опитва да обясни повишения риск от психологични и академични проблеми при осиновените деца, е моделът на Дейвид Броджински за стреса и справянето с него (Brodzinsky, D., Smith, & Brodzinsky, A., 1998) - теория, която в съвременността се оценява като най-успешния опит да се улови комплексния феномен на адаптацията на осиновените, изследвайки едновременно факторите на развитието и факторите на средата. Теорията за стреса и справянето с него допуска, че когато човек възприема определена ситуация в живота си като изключително значима и едновременно с това потенциално заплашваща, стигматизираща, несправедливо предизвикателиа, включваща загуби, той преживява модел на негативни емоции, асоциирани сьс стреса - объркване, гняв, тьга, притеснение, срам. След като дадена ситуация бъде оценена като стресова, човек обмисля различни механизми за справяне с този стрес, като впоследствие ги активира. Някои от тези механизми включват опити да се реши дилемата чрез директно действие uлu чрез редефиниране значимостта на ситуацията (когнитивно-бихейвиористичен механизъм за справяне с проблема), или тьрсене на помощ и подкрепа от значими други (тьрсене на помощ), докато други 22

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

механизми представляват опити да се избегне справянето със стресора, чрез омаловажаването му, чрез „немислене" за него (когнитивно избягване) или чрез дистантно поведение (поведенческо избягване). Въпреки че нито една от стратегиите за справяне със стреса не е задължително свързвана сьс здравословната адаптация, прекалената употреба на избягващите защитни механизми корелира с преобладаващи проблеми с приспособяването (Lazarus & Folkman, 1984). Базисното допускане на този модел е, че адаптацията на детето към осиновяването е свързана преди всичко с начина, по който то възприема и оценява своето осиновяване, както и със защитните механизми, които използва, за да се справи със стреса, свързан с осиновяването му. Когато децата възприемат осиновяването като стигма, заплаха, загуба, е по-вероятно да преживеят негативни емоции като объркване, тревожност, тъга, притеснение, смущение, гняв. Когато децата са под влияние на тези негативни ёмоции, те разполагат с няколко защитни механизма и впоследствие избират един или два, с които преобладаващо се справят сьс стреса или се опитват да го намалят. Изследванията на Броджински (Brodzinsky, 1990) показват, че най-ефективните механизми за справяне са когнитивно-бихейвиористичния механизъм и механизма за тьрсене на помощ. Основната идея на теорията на Броджински е, че осиновяването е неразривно свързано с поредици от загуби и стигматизиращи преживявания и следователно е потенциално стресово за осиновените деца. Осиновените преживяват различни загуби през целия си живот - загубата на биологичните си родители, загуба на статус сред връстниците си заради това, че са осиновени, загуба на гeнеалогични връзки, загуба на идентичност, загуба на стабилност в семейството на осиновителите си (пак там). Между 5 и 7 години, когато децата започват да разбират смисъла и последствията от осиновяването, се наблюдава от една страна повишена сензитивност към свързаната с осиновяването стигма и загуба, а от друга - чувствата на детето относно осиновяването му. Децата с по-труден темперамент или с наранена самооценка, децата, които чувстват, че имат по-малък контрол над живота си или на които им е трудно да се доверяват на другите, имат по-негативни чувства относно осиновяването си и преживяват завишен стрес относно тази част от живота си (пак там). Освен нивото на когнитивно функциониране и личностните характeристики, Броджински отчита влиянието и на пренаталните, генетичните и биологичните фактори в приспособяването на детето към осиновяването му, както u различни характeристики на средата и междуличностни характеристики. Тези фактори се считат за контекстуални 23

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

променливи, индиректно свързани с приспособяването на детето към осиновяването му, чрез влиянието, което оказват върху развиващия се Аз-образ и процесите на когнитивна преценка. Загубите, свързани с осиновяването, стават видими и осезаеми около 5-7 годишна възраст, когато детето започне да осъзнава причинно-следствените връзки и да прави заключението, че преди да бъде осиновено, е било изоставено. Загубите продължават да бъдат важен фактор в последващите крайъгълни камъни на развитието, като формирането на приятелства и изграждането на идентичност. Присъствието на тези загуби води до повишени нива на cтpec (Brodzinsky, 1990). Осиновените, които се фокусират върху преживяването на загуба и оценяват осиновяването си по негативен начин, развиват по-малко успешни стратегин за справяне сьс стреса и сьответно преживяват по-големи трудности в адаптацията. Осиновенитe, които имат по-позитивна нагласа и усещат подкрепата и помощта на родителите си, преживяват по-малко дистрес и показват по-успешни умения за справяне (Brodzinsky, 1998). 3.1. Психопедагогически особености на осиновяваното дете Специализираната литература, в това число и върху изследвания в български условия (Танева, 2012), отделя особено внимание на повишения риск от емоционални и поведенчески проблеми при осиновените деца в резултат от преживяното ранно изоставяне, травматичните загуби в началото на живота им, техния период на институционализация и ефектите от него. Изследванията върху клинични извадки показват преобладаващ брой на осиновени деца и подрастващи. Ако осиновените деца представляват грубо около 2% от населението, то осиновените деца в клиничната извадка са между 2 и 21 % (Schechter, 1960). Други изследвания сочат значими различия между осиновени и неосиновени деца по различни показатели, измерващи тяхното социално, емоционално, поведенческо и когнитивно функциониране (Танева, 2012). Хиnерактивност. Хиперактивност и проблеми с концентрацията и вниманието постоянно се наблюдават при осиновени деца. Вероятността за проблеми с вниманието се увеличава с увеличаване на възрастта, на която детето е осиновено. Диагнозата «хиперактивност с дефицит на вниманието» сьщо е често срещана сред осиновените деца. Според някои изследователи хиперактивността се дължи на постинституционалната депривация (Rutter M., O`Connor, 2004); други изследвания се фокусират върху генетичните и мозъчни дисфункции; трети - върху отношенията майка-дете и средата, в която детето е отглеждано; четвърти отдават хиперактивността

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

на пренатално излагане на плода на медикаменти, наркотици, вредна среда" (Танева, 2012, с. 59). Раздразнителност. Изследванията върху емоционалното функциониране на осиновените деца показват трудности в емоционалната регулация, негативна афективност, склонност към гневни изблици и разрушително поведение. Други автори свързват неспособността на детето да владее емоциите си с негативна емоционалност и неконтролируемо

поведение,

което

според

тях

предпоставка

за

бъдещо

екстериоризиращо поведение (Campbell, 2002). Всички тези характеристики на осиновеното дете поставят родителя пред повишени изисквания и увеличават стреса и тревожността, които той преживява в ролята си на родител. Адаптивност. Осиновените деца по-трудно се приспособяват към новости, непозната среда, промени и преходните периоди. Липсва им гьвкавост, разстройват се емоционално, когато се налага да преминат от едно действие към друго или да променят рутината. Наблюдават се също свръхреакции npu сензорна стимулация (силни шумове, ярки светлини). Налице е избягване на непознати, както и трудности във възвръщането на емоционалния баланс, след като детето се е разстроило (Brodzinsky, 1990). Причинитe за тази по-ниска адаптивност се тьрсят в житейската история на осиновеното

дете

изоставянето

от

биологичната

му майка,

последващата

институционализация, многото хора, които са полагали грижи за него, липсата на постоянна значима фигура до осиновяването, поредицата разкъсани привързаности (пак там). Високи изисквания към родителя. Проведенитe изследванuя в областта на осиновяването описват осиновените деца като поставящи прекалено много изисквания към родителите си, на съзнавано и на несъзнавано ниво (Brodzinsky, 1990, 1998; Verrier 2003). „Много често осиновителите споделят, че детето им е като «залепено» за тях, страхува се да остане само, преживява драматично различни раздели, изисква прекалено внимание. Често срещано явление е сьщо, че осиновените деца в ранното и средното детство не се заиграват с играчки, предпочитат активни занимания с някой от родителите си, като по този начин получават персонално внимание, чувстват се забелязани,

видени,

отразени.

Поради

преживяната

депривация

на

базисни

емоционални потребности в началото на своя живот, след осиновяването осиновеното дете на несъзнавано ниво се опитва да компенсира с родителите си своите дефицити. Ако родителите не са запознати със специфичните психологически особености на

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

своето дете, е възможно да преживяват неговото изискващо внимание поведение особено стресово” (Танева, 2012, с. 60). Отхвърляне на родителя. Осиновителите нерядко споделят, че се чувстват неподкрепени, неприети, нехаресвани, понякога дори необичани от детето си. Преживяването на отхвърляне у родителя е свързано отново с емоционалните и поведенчески специфики при осиновеното дете. Ранната загуба на биологичната майка, последващата институционална грижа възпрепятства формирането на сигурна привързаност при осиновените деца. При тях е нарушено изначалното доверие към света, изначалната сигурност, която се създава при детето, когато майката присъства и откликва на потребностите му с любов и отдаденост. Осиновените деца се страхуват да се доверят на своите нови родители, страхуват се да ги допуснат до себе си, за да не бъдат отново изоставени. Отхвърляйки родителите си, те на несъзнавано ниво предпазват самите себе си от това да не бъдат самите те отхвърлени от осиновителите си. Този механизъм понякога се проявява и в провокативно поведение, чрез което осиновените деца тестват границите и любовта на родителите си. Много често в поведението им се наблюдава силна амбивалентност, люшкане от зависимост и прилепчивост към внезапни, необясними гневни пристъпи. Една от причините за този гняв може да е неизразеният, неосъзнат гняв към биологичната майка, който детето насочва към тук присъстващата майка, осиновителката. Описаните характеристики на осиновеното дете - завишена хиперактивност, силна раздразнителност, ниска адатпивност, високи изисквания към родителите, чувство за неприемане и отхвърляне на родителя от страна на детето - обуславят напрегнат емоционален климат и тревожност при родителите-осиновители, които в резултат срещат трудности в приемането на осиновеното си дете такова, каквото е. Наблюдава

се

също

разминаване

между

очакванията

на

родителите

преди

осиновяването и реалността след осиновяването. Осиновителите минават през дълъг и болезнен път на безплодие, загуба на нероденото им дете, поради което за много от тях осиновеното дете се е възприемало било дете-спасение, дете-мечта, която, вече реалност, води до редица разочарования. Неприемането и отхвърлянето на детето от страна на родителя е директно свързано с неприемането и отхвърлянето на родителя от страна на детето. Налице е нарушено общуване в системата родител-дете, което води до силен стрес и тревожност, както при детето, така и при родителите му (Танева, 2012).

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

3.2.

Опит

за

социално-психологически

профил

на

родителите

осиновители и уникалното изключение „самотна майка – осиновителка” В сравнение с изследванията върху специфичтните психологични особености на осиновените деца, значително по-малък е броят на изследванията върху техните родители. Поради тази причина настоящата работа се фокусира върху един аспект от осиновителското

родителство,

именно

тревожността,

която

преживяват

осиновителите. Редица изследователи отчитат различията между родителите-осиновители и родителите на биологично родените деца (Brodzinsky & Huffman, 1988) Тези автори описват осиновителите като по-малко уверени в родителската си роля спрямо родителите с биологично родено дете, по-тревожни, с по-чести прояви на гняв и скръб. Подобни характеристики се приписват на тежката травма от безплодието, на годините скъпо и безрезултатно лечение на стерилитета, скръбта от загубата на мечтаното, но неродено биологично дете. Родителите, които не са отработили своите гневни чувства спрямо тази ситуация, са изложени на опасността да проектират този свой гняв кьм осиновеното си дете, тъй като то постоянно им напомня за тяхното собствено безплодие. Всички тази специфични харакгеристики на родителя могат да генерират висока родителска тревожност, особено при ежедневното им взаимодействие и взаимно влияние с гореописаните характеристики на осиновеното дете (Танева, 2012). Преживяване за некомпетентност. Редица изследвания сочат, че в сравнение с родителите на биологично родени деца, осиновителите се чувстват по-слабо компетентни в родителската си роля, преживяват конфликтите и напрежението с детето си като несправяне и провал. От една страна, ниската компетентност при осиновителите се дължи на редицата предизвикателства, които те срещат в общуването си с осиновеното си дете: отхвърлящото му поведение, честите прояви на амбивалентност, гневните изблици, агресията, раздразнителността, базисното недоверие и проблемите с привързаността (Brodzinsky & Huffman, 1988). „От друга страна, при самите осиновители по-често се наблюдава тенденция кьм сврьхпротективност, повишена тревожност, съмнения в това дали са достатъчно добри родители за детето си, дали то разбират и усещат правилно. Нерядко осиновителите страдат от чувство на вина, че не се справят с детето си, че се провалят като родители, че вероятно детето им би живяло много по-щастливо, ако беше осиновено от друго семейство” (Танева, 2012, с. 62).

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Депресивна симптоматика При родителите-осиновители често се наблюдава депресивна симптоматика, преди и след осиновяването, която може да се дължи на натрупващия се стрес от травматичната борба с безплодието, напреженето в семейната двойка, ниската самооценка заради неспособността да имат биологично дете, чувството на вина (или обвинение) кьм партньора (Јanus, 1997). Социалната стигма на обществото относно осиновяването често допринася за чувство за малоценност у осиновителите и последващите депресивни състоятния. Друго обяснение за по-високата депресивност при осиновителите може да се потърси и на едно по-дълбоко, несьзнавано ниво - в неизстраданата загуба от невъзможността за собствено родено дете, в непреодоления гняв и неизживяната болка от тази загуба. Осиновяването е процес, в който се срещат с пълна сила две дълбоки загуби – загубата на майката от невъзможността й да роди свое дете и загубата на осиновеното дете, изоставено от майката, която го е родила. Непреживяната скръб често ое активира от присъствието на осиновеното дете, особено силно след осъзнаването, че то никога няма да запълни онази празнота от фантазното дете, което никога не е било родено. Колкото по-малко осъзнат е родителят за всички тези вътрешни процеси на скръб и болка, толкова по-депресивен е той, и толкова помалко сензитивен е към болките и загубите на осиновеното си дете. Изолираност. Родители-осиновители преживяват силни чувства на социална изолираност поради усещането, че са различни, което се появява при тях за пръв път при установяването на безплодието. Невъзможността да имат свое биологично дете често води до затваряне в себе си, ниска самооценка, нежелание за контакт с приятели и познати, които имат свои деца Социалната стигма на безплодието впоследствие се слива със стигмата на осиновяването - в реакциите на най-близките им хора от разширеното семейство, в реакциите на приятелите им, в негласното общоприето мнение, че осиновителите са „родители втора ръка”. (пак там) Привързаност

на

родителя

към

детето.

Изправени

пред

предизвикателството да изградят емоционална близост с дете, което има несигурна привързаност, осиновителите често се чувстват объркани, фрустрирани, виновни, понякога дори отчаяни в саботираните си опити да създадат топли емоционални отношения. Тези техни емоции, едновременно с чувството им за отхвърленост и неприемане от страна на детето, влияят негативно върху собствената им привързаност към осиновеното им дете. „Поради ранната загуба на биологичната майка, липсата на значима обгрижваща фигура в институцията, незадоволените базисни физически и емоционални потребности, осиновеното дете се чувства объркано и застрашено от 28

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

последователни,

стабилни

взаимоотношения

родителите

си.

То

често

се

противопоставя на техните опити за емоционална близост, стреми се то да контролира отношенията им, маскирало страха и недоверието си зад бронята от отчуждение и провокативно

поведение.

Налице

една

негативна

цикличност,

при

която

дистанцираността у детето към родителите му провокира дистанцираност и при самите родители.” (Танева, 2012, с. 64) Фактори, характеризиращи ситуацията преди осиновяването Реалността на безплодието. За да разберем психологията на осиновителите, трябва да вземем предвид и ефектите, оказани от безплодието върху останалите аспекти на живота им, дори когато (а може би още повече) безплодието може да е било и отричано, и потискано от съзнанието. Неспособността да имаш деца се възприема почти като физически недъг в общество, за което децата са една от основните ценности в човешкия живот - недъг, който може да доведе до психологическа травма. Човек може и да се научи да живее с мисълта за невъзможността да имаш биологично дете, но реалността показва, че осиновителите почти никога не я преодоляват. Осмислянето на осиновяването като „родителство въпреки безплодието” вместо като начин за преодоляване на безплодието, би прибавило нова дименсия към “избраната роля”. “Избраната роля” е важно понятие, тъй като осиновяването е осъзнат избор, който следва да е открит и информиран и осиновяващите да са наясно с всички рискове (Танева, 2008). Статистиката за нашата страна сочи, че тук най-много документи за осиновяване подават семейства, които не могат да имат собствено, биологично дете поради медицински индикации. Много от тях са смятали осиновяването за „последен шанс”, резервен вариант, като повечето са се надявали да не стигнат до него. Други семейства подават документи за осиновяване, като едновременно с това продължават медицинските процедури за собствено дете. Като цяло, повечето осиновители стигат до решението да осиновят, след като са изчерпани всички останали възможности и са се изправили лице в лице пред невъзможността да имат свое биологично родено дете (пак там). Невъзможността да имаш биологично родено дете е огромна загуба, наречена от специалистите в областта „репродуктивна травма”. Осъзнаването и изстрадването на тази загуба е дълъг и болезнен процес, който включва в себе си 5-те етапа от приемането на всяка една загуба - отричане, гняв, пазарене, депресия, приемане. 29

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Тъй като травмата от невъзможността да имаш собствено дете е прекалено дълбока, много от осиновителите дълги години не я допускат до съзнанието си - остават на етап ,,отричане”, отцепват емоциите и вярват, че по нищо не се различават от всички останали хора с биологично родени деца. Отричането на болката и загубата оказва впоследствие блокиращо въздействие върху пълноценната комуникация с осиновените им деца Безплодието е реалност, която често нанася големи поражения върху живота на двойката. Тези хора нерядко се чувстват наказани, измамени, предадени, непълноценни. Жената, неспособна да зачене, се преживява като провалила се във всичките си социални роли - на жена, майка, съпруга, любима. Понякога усещането е, че заради тази наранена идентичност никога няма да може истински да постигне зрелост и цялостност. Мъжът, неспособен да направи жената до себе си майка, също преживява рана в мъжествеността си, а това засяга социалните му роли на съпруг, баща, любим. Много е важно на този етап от живота си партньорите да съумеят да разграничат способността да заченеш от сексуалността и родителската компетентност (Нajal & Rosenberg, 1991). Двойките, които се фокусират върху усещането си за провал и биологичната си неспособност, са склонни да вярват, че на тях не им е отредено да бъдат родители. Онези двойки, които успяват да диференцират безплодието от сексуалността и родителската компетентност, имат по-голям шанс да отработят успешно загубите си (Танева, 2008). Гневът и изстрадването на загубите е нещо, с което трябва да се справят не само партньорите, но и разширеното им семейство, Бъдещите баби и дядовци също тьгуват за нероденото си внуче и често се оттеглят, когато децата им най-много се нуждаят от тях. Двойката може да преживее това като знак за провал, отхвърляне или липса на подкрепа (Нajal & Rosenberg, 1991). Важно е в процеса на признаване на загубите от безплодието пред самия себе си, човек да отдели желанието си да продължи рода си от желанието си да бъде родител. Много осиновители споделят, че частично са успели да се примирят и приемат реалността от стерилитета си, но не могат да се примирят с идеята за живот без дете. Именно диференцирането на тези две отделни реалности е водещо при решението за осиновяване. В този контекст е важно професионалистите, работещи с осиновители, да не приравняват тъгата на двойката по неизживяната бременност и нероденото им дете с желанието им да бъдат родители.

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Признаването и осъзнаването на тъгата по невъзможността да имат биологичното дете е емоционалният предвестник за готовността на много хора да осиновят дете. Перспективата за живот и бъдеще без биологично дете включва хората в процес на ресоциализаця, в който те променят своята идентичност от биологични родители към родители-осиновители. (Танева, 2008) Преходът към осиновяването се характеризира също с по-неустановена времева рамка, в сравнение с биологичното родителство. След момента на зачеване биологичните родители знаят, че детето им ще се роди след приблизително девет месеца. Сигурността на времевата рамка, както и заобикалящата ги подкрепяща среда, им помага по-плавно да направят житейския преход към родителство. Времевата рамка при бъдещите осиновители може да е много разтеглена във времето - понякога осиновяването е факт след броени месеци, но понякога минават години. Несигурността на този период на чакане често води до увеличена тревожност, объркване, чувство на безпомощност, понякога дори депресивни състояния (пак там). Осиновителите освен това са подложени и на социалната стигма, която все още тегне над тях. Въпреки, че околните окачествяват акта им на осиновяване като благородна постъпка, бъдещите осиновители усещат съществуващата нагласа сред обществото, което придава по-голяма стойност на биологичното родителство. Нерядко им се налага да се сблъскват с ,,вторичниия статут”, който обществото дава на осиновяването. Всичко това може да провокира у тях съмнения относно решението им да осиновят дете, както и несигурност и тревожност дали ще бъдат добри родители (Mall, 1987). След решението да осиновят, бъдещите родители са изправени пред поредното предизвикателство – страхът. Появяват се наново всички нагласи, вярвания и убеждения относно жените, които изоставят децата си; значимостта на гените или средата; способността да обичаш дете, което не е от твоята плът и кръв и дали тази любов ще е толкова дълбока, каквато би била любовта към нероденото ти дете; и много други. (Байчинска, Танева, 2010а) Следва тримесечна процедура по проучване и оценяване годността да бъдеш осиновител. Някои двойки се чувстват много притеснени по време на този процес, тъй като социалните работници и психолозите ги връщат към миналото, историята на живота им, невъзможността да имат дете, мотивацията да осиновят дете - процес, който отваря много дълбоки, незарастнали рани.

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Както беше споменато по-горе, масово семействата кандидатстват за осиновяване, за да сбъднат свой скъп копнеж. И когато по време на проучването, социалните работници започнат да ги запознават със специфичните уязвимости на осиновените деца, върху вече съществуващите страхове и несигурност дали ще се справят като родители се наслагват нови тревожности - дали ще се справят като родители на осиновено дете? Точно са започнали да се възстановяват след дългите медицински процедури и да възвръщат чувството си за контрол над живота и телата си, и процедурата по осиновяването отново ги връща към състоянието на безпомощност и загуба на контрол. Чувстват се уморени от усещането, че някой непрекъснато прониква и в най-съкровените ъгълчета на живота им - първо по време на стремежа към бременност, после - по пътя кьм осиновяването. Реалността на изоставянето Психоаналитикьт Даниел Стърн вярва, че бебето започва да има усещане за Аз още от раждането си, преди овладяването на езика и самоосъзнаването. Някои съвременни пренатални изследвания доказват, че началото на ранната памет и осъзнатостта може да се проследи още в утробата (Ѕtem, 1985). Помни ли бебето на някакво ниво живота си в утробата? Знае ли осиновеното дете, че майката, която го е родила, я няма, но вместо нея има друга майка? Кристофър Дийт, психолог и самият той осиновен, смята, че скритата врьзка на детето с майка му е началото на произхода на Аза (Deeg, 1989). Според него плодът „познава” майка си чрез вътреутробни способности, води ,,предпсихичен диалог” с нея и тази физиологична и биохимична трансмисия с майката се кодира в примитивната му психична структура. За Дийг липсата на майката, независимо от наличието на найдоброто осиновителско семейство, е сериозна заплаха за равновесието на бебето. Нанси Верие, психотерапевт и майка-осиновителка, нарича преживяването на изоставяне от биологичната майка „първичната рана” - „рана във физически, емоционален, психически и духовен аспект; рана, която причинява толкова дълбока болка, че тези, които са си позволили да я преживеят, я описват като рана на клетъчно ниво” (\/еrrier, 2003). Поради раната детето може да чувства, че част от Аз-а му е изчезнала, оставяйки усещане за празнота и не-цялостност. Хари Гънтрип смята, че бебетата, които са преживяли раздяла с майките си, се оттеглят от външната реалност (Guntrip, 1969). Базисната природа на бебето, „естественият Аз", в който се съдържа потенциалът за развитието на „истинския Аз”, се оттегля, защото е бил залят от страх и тревожност. Той сякаш остава недоразвит, в състояние, в което не е бил роден. Бебето може да се оттегли само навътре в себе си, то 32

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

не може да избяга от къщи. Сякаш когато има подобно разцепване на бебешкия Аз, жизнено важна част от Аз-а е изгубена и на нейно място се преживява вътрешна смърт. Изглежда травмата от изоставянето е сериозна част от предсъзнателната реалност на бебето и предопределя психическите и педагогическите проблеми, чрез които ще се проявява в живота му по-късно като осиновено дете. Фактори, характеризиращи ситуацията след осиновяването Бебешки период (0-1 години). Появата на детето в дома на осиновителите е силно емоционален момент. Възможно е двойката изведнъж да почувства дълбока отговорност за детето на други родители. Приемайки това дете, семейството приема заедно с него и „призраците” на биологичните му родители и техните семейства (Lafton, 1994). Възможно е също осиновителите да са разочаровани в случаите, когато детето не покрива техните представи и очаквания. Те може да са си представяли по-кротко дете или по-малко дете, или дете с по-светла кожа. Понякога са налице съмнения и страхове относно приемането на детето, ако процедурата по осиновяване все още не е финализирана. Едновременно с временната липса на сигурност родителите може да имат несъзнавани страхове, че няма да бъдат добри родители, че ще ши вземат детето, че отнякъде в последния момент ще се появи биологичната майка и осиновяването няма да може да се случи. Основната задача на родителите през първата година на осиновяването е да отговорят максимално адекватно на потребностите на детето и да му помогнат да развие доверие, сигурност и привързаност. Тъй като доверието се формира по много естествен

начин

повечето

семейства,

осиновените

неосиновените

деца

взаимодействат с родителите си по сходен начин. По време на бебешкия период различията между биологичните семейства и семействата с осиновено дете са много слаби, почти незабележими, особено когато осиновяването е станало преди 6-месечна възраст (Танева, 2008, 2012). В книгата си „Споделена съдба” Кърк обяснява защо връзката между осиновеното дете и родителите му може да бъде толкова силна. Според него основна роля в силата на тази свързаност има фактът, че и родителите, и детето са преживели дълбоко чувство на загуба (родителите - загуба на възможността да имат свое собствено дете, детето - загуба на биологичните си родители). Спомените на родителите за собствената им болка, отработени, но не и зачеркнати от живота им, могат да се превърнат в мощно средство, чрез което да се държат отворени каналите за 33

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

комуникация между тях и детето им. Когато родителите осъзнават споделената природа на загубите, могат да бъдат по-емпатични и по-способни да отгледат детето си по почувствителен и разбираш начин (Krik, 1964). „Възможно е детето да е изключително чувствително към промените в средата, както и да тъгува за познатите му обекти, с които се е разделило. Новият дом за него ще е едно непознато място, с непозната миризма, непознати цветове, непознати играчки, непознати лица. От една страна, на родителите е нужно време да се адаптират и да приемат промяната в живота си, а на детето е нужно време, в което да изстрада загубата от раздялата с предишните обгрижващи фигури и впоследствие да формира привързаност към родителите си” (Танева, 2012). Добре е родителите да имат реалистични очаквания относно промените, които ще претърпи семейният им живот след осиновяването, както и да са готови да приемат, че да си родител на осиновено дете не е същото като това да си родител на дете, което си родил. В сърцевината на това различие е осъзнаването, че осиновеното дете винаги е свързано с две семейства - семейството, в което живее и семейството, в което е заченато и родено. Налага се осиновителите да започнат да изследват собствените си чувства спрямо биологичното семейство на детето им като подготовка за предстоящите разговори с детето относно неговия произход и историята на осиновяването му (Lifton, 1994; \/errier, 2003). Около една година след осиновяването е меденият месец и след като си отиде, детето вече е започнало да проявява привързаност, да демонстрира сьпротивляващо се поведение към непознат. Родителите вече не са непознати. Липсата на постоянна обгрижваща фигура, към която детето да се привърже в началото на живота му, могат да забавят формирането на постоянство на обекта у детето. Институционалната грижа, неглижирането на детето или травматичното минало в биологичното му семейство (в случаите, когато детето е осиновено на по-късна възраст) понякога водят до затваряне в себе си, недоверие, нежелание за споделяне. Повечето деца се страхуват да спят сами в стая, тъй като когато са били в институция са усещали присъствието на другите деца около себе си. Възможно е да преживеят спането в самостоятелна стая като изоставяне и отхвърляне. Хиперактивността, кошмарите през нощта често са прояви на подсъзнателна тревожност от радикалните промени. Възможно е също детето да тества любовта и търпението на родителите си с прекален плач и пристъпи на гняв (Танева, 2012).

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Ранно детство (1-6 години) и средно детство (6-11 години). С появата на езика и репрезентационната мисъл в развитието на детето, семейството навлиза в нов, изключително важен етап от жизнения си цикъл - за първи път родителите могат да започнат да разговарят с детето си относно осиновяването. Въпреки че все още съществуват различни мнения за най-подходящата възраст, в която да се каже на детето, че е осиновено, повечето родители започват да говорят с децата си по темата в периода между 2 и 4 г. (Brodzinsky et al, 1984). Следователно основната задача за родителите, свързана с осиновяването, в този етап от израстването на детето им, е началото на споделянето на истината за произхода им и обстоятелствата при изоставянето им. Началото на разговорите по тези теми неизбежно са свързват с високо ниво на тревожност у родителите. Докато в предишния етап основният им фокус е бил върху интегрирането на детето в семейството, консолидирането на семейните връзки, формирането на сигурна привързаност, сега акцентът е върху процес на семейна диференциация. С други думи, на осиновеното дете трябва да му бъде казано, освен че то е част от семейството, в същото време е свързано и с друго семейство, че има биологични родители, които са различни от родителите, които се грижат за него (Lifton, 1994; Verrier, 2003). Осиновителите често се притесняват от начина, по който детето ще асимилира тази информация и как това ще се отрази върху целия процес на приспособяването му към тяхното семейство, както и върху семейните отношения. Поради силно притеснение, че информацията ще травматизира детето им, някои родители забавят и отлагат процеса на казването. Или, когато започнат да споделят информацията за произхода на детето, го правят неуверено и колебливо, стремят се да приключат разговора колкото е възможно по-бързо, за да избегнат провокиращи въпроси от страна на детето. Основната задача пред осиновеното дете в периода на ранното детство (1 -6 г.) е адаптацията към първоначалната информация за осиновяването. Обикновено това е възрастта, когато родителите предпочитат да започнат да разкриват на детето си истината за произхода му. Въпреки че на тази възраст едно дете не би могло да разбере пълния смисъл на думата осиновяване, повечето деца обожават да слушат историята си - поднесена по подходящ за детската психика начин, историята за произхода и за срещата на детето с родителите му се превръща в любимата му приказка (Танева, 2008). Изследванията показват, че осиновените деца на възраст между 3 и 6 години възприемат осиновяването много положително. Историята за осиновяването им, която 35

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

родителите са им разказали, е история, разказвана с много любов и топлина в уютната защитеност на семейството, история, акцентираща върху щастието, което детето е донесло в дома и живота на родителите си. Пораствайки, детето развива и когнитивните си способност - постепенно то започва да разбира смисъла на причинно-следствените връзки (Brodzinsky, 1990; Verrier, 2003). В средното детство (6-11 2) осъзнаването за осиновяването става още позадълбочено. Ериксън определя като много типично за тази възраст борбата между чувството за компетентност и чувството за непълноценност. В този период от живота си децата усвояват различни умения, учат се да разбират заобикалящия ги свят. Обикновено това е времето, когато осиновеното дете за пръв път в живота си усеща загубата на осиновяването толкова дълбоко. За пръв път то осъзнава, че осиновяването има и обратна страна - че преди да бъдеш осиновен, си бил изоставен (Танева, 2008). Децата на тази възраст разбират осиновяването не само като създаване на семейство, но и като загуба на семейство. Съзнаваните и несъзнаваните процеси на тъга и изстрадване на загубата са в основата на множеството поведенчески проблеми, толкова често срещани в началната училищна възраст - натрупващ се гняв, агресия, противопоставящо се поведение, необщителност, депресия, проблеми със самооценката (Brodzinsky, 1990). Именно в тази възраст родителите могат да забележат значими промени в адаптацията на детето спрямо осиновяването. Колкото повече порастват децата, толкова повече положителните им чувства спрямо осиновяването се изместват от амбивалентни чувства Промяната настъпва по-осезаемо около 8-мата година Въпреки че продължават да имат положителни чувства спрямо осиновяването, по-големите деца започват да разпознават и преживяват по-трудните и объркващи аспекти от факта, че са осиновени, свързани с: чувството на загуба; чувството, че си различен; тъгата и гнева; по-голямата несигурност по отношение на себе си. След като в училищна възраст детето започва да разбира последствията от осиновяването, то започва и да тъгува за родителите си и за семейството, което никога не е познавало. Дори когато детето е осиновено веднага след раждането си и никога не е виждало майка си, то преживява чувство на загуба (Танева, 2008). При някои деца тази тъга се появява по-късно във времето. Детето, осиновено веднага след раждането си или дни след това, което никога не е виждало биологичното си семейство, не може да страда за тази загуба, докато не е формирало ментална репрезентация за това, което е загубило. Тази ментална репрезентация може 36

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

да се изрази в мисли, образи, фантазии за биологичните родители и миналото. След като веднъж тези ментални репрезентации са се формирали на около 6-7 години, основата за тъгуването вече е налице. На този етап детето не тъгува за конкретния биологичен родител, а за репрезентацията или фантазията за този родител (Brodzinsky, 1990; Verrier, 2003). Появяването на загубите, съпътстващи осиновяването през средното детство, има важна роля в разбирането на това какви специфични неща се случват с адаптацията на детето. Те обясняват внезапното натрупване на проблеми при 6-7 годишните деца, които преди това са били много добре адаптирани. Оказва се, че набедените за ,,трудни”, „създаващи неприятности” деца всъщност преминават именно през период на тъгуване (Танева, 2008). В реакциите на скърбене при осиновените има голямо разнообразие, дори сред осиновените като много малки бебета. Някои деца се натъжават само от време на време, когато стане въпрос за осиновяването, за други - болката е по-честа и разстройваща. Различна е не само болката, различен е и начинът, по който децата се справят с нея. Някои деца реагират много защитно, разчитат на стратегии като отричане или отбягване, за да могат да се справят с чувствата си. Други са по-отворени и директни, с готовност признават чувствата си спрямо осиновяването и сами търсят възможности да говорят за тях (Brodzinsky, 1987, 1990, 1998). По-малка е групата на осиновените, при които чувството на загуба е маскирано от силен гняв и разрушително поведение. Те са предизвикателни, провокативни, изключително гневни, а понякога и физически агресивни, заплашващи живота на близките си. Въпреки че тези деца обикновено отричат осиновяването да има кой знае какъв ефект върху тях, зад желязната броня се крие едно малко дете, което е било дълбоко наранено от живота (Танева, 2008). В средното детство осиновеното дете е възможно да започне да задава конкретни въпроси за своя биологичен произход, в някои случаи - да иска да търси биологичното си семейство. Опитът на Броджински и други световно известни експерти в областта на осиновяването показва, че всички осиновени се ангажират в процес на търсене. Търсенето може да не е в буквалния смисъл на думата, но въпреки това е търсене на смисъл и значение. „Търсенето започва във въображението” - в момента, в който детето за пръв път си зададе въпросите: ,,Защо осиновяването се е случило точно на мен?”, „Кои са те? Кои са ми родителите?”, „Какви са?”, „Къде са в момента?”. Тези въпроси могат да бъдат изричани на глас или детето да си ги задава, 37

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

когато е само. Универсалното търсене започва още в училищните години, подпомогнато от все по-нарастващата когнитивна осъзнатост на детето за осиновяването. В този момент търсенето може да се превърне в комплексен, емоционален натоварен процес. Това е период, в който детето се бори за отговори - то търси причините да се стигне до осиновяването, както и търси начин да интегрира в Аз-а си факта, че е осиновено. Този процес е усложнен от това, че докато на когнитивно ниво детето развива нов тип разбиране за света, в емоционален и психологичен аспект, то все още е дете. И все оше е много зависимо от родителите си – хората, които най-много биха могли да бъдат наранени от вътрешните му търсения (Вrodzinsky, 1990). Многото промени, през които децата преминават относно възприемането на осиновяването си през периода на средното детство, са много объркващи и притеснителни за техните родители. Докато децата се опитват да интегрират личния смисъл на това да си осиновен и да се справят с последващите загуби, родителите им трябва да осъзнаят, че амбивалеността на децата им относно остиновяването е абсолютно нормално явление. Тази амбивалентност не е индикатор нито за техния провал като родители, нито за някаква психопатология от страна на детето. Напротив, растящата амбивалентност е част от нормалната, здравословна реакция на скърбене, която се появява, когато детето се фокусира върху неизбежните загуби от осиновяването (пак там). Предизвикателство пред родителите в този момент е да създадат обгрижваща среда на детето си, която подкрепя неговото любопитство относно произхода му, намеква за позитивно възприемане на биологичното му семейство, поддържа отворена комуникацията относно осиновяването между членовете на семейството и подкрепя усилията на детето да се справи със своите загуби. Изключително важно е осиновителите да не създават непробиваема психологическа бариера между тяхното семейство

биологичното

семейство

на

детето.

Изграждането

на

такава

психологическа бариера увеличава риска детето да страда от разделена лоялност към двете си семейства, което от своя страна затруднява споделянето на мисли и чувства относно осиновяването му, както и възпрепятства интегрирането на статуса му на осиновено дете в здравото чувство за Аз в последващите години от развитието му (Танева, 2007, 2008). Пубертетът Годините на пубертета се свързват с множество значителни промени във физическото, когнитивното, емоционалното и социалното функциониране. Много от тези промени от своя страна са свързани с нови адаптационни 38

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

предизвикателства за осиновените и техните родители. Най-фундаменталната задача пред осиновения тинейджър е изграждането на стабилно и сигурно чувство за Аз. Отчасти този процес включва приемането на физическото си Аз. За някои осиновени физическото несъответствие между техния външен вид и външния вид на родителите им провокира силно безпокойство. За разлика от повечето свои връстници, те не могат да се огледат в лицата на родителите си, където да открият отражения на самите себе си. Това е особено силно преживяване при децата от друг етнически произход. Много експерти, работещи в областта на осиновяването, смятат, че изграждането на стабилна и сигурна его-идентичност е затруднено при осиновените, тъй като те не само са изолират от биологичния си произход, но и често нямат достъп до каквато и да е информация, свързана с него (Вrodzinsky, 1993). През пубертета, осиновеният започва за пръв път по-активно да търси допълнителна информация за произхода си. В процеса на търсене се наблюдава силно изразена амбивалентност. От една страна, осиновените искат да знаят подробности относно произхода си и защо са били изоставени, но от друга - се страхуват от това, което могат да открият. Възможно е също така да се притесняват какви ще са реакциите на осиновителите им към този техен интерес да търсят. Ще бъдат ли подкрепени от тях или търсенето ще бъде възприето като проява на нелоялност? (Вrodzinsky, 1990, 1993). Друг

аспект

на

физическото

развитие,

което

поставя

специфични

предизвикателства пред осиновените, е сексуалното съзряване. С появата на сексуалните чувства и експериментирането със сексуалното поведение, осиновените изпитват затруднения относно това с кого да се идентифицират – с осиновителите си, при които сексуалността е ограничена, или с биологичните си родители, чието безотговорно сексуално поведение е довело до появата им на бял свят. У майката – осиновителка може да се възобнови завистта й към жените, които могат да имат деца. Възможно е да се появят негативни чувства и към разцъфващата сексуалност на дъщеря й. Съответно, дъщерята може да използва това срещу майка си и да създаде съперничество за вниманието на бащата, като започне да се държи съблазнително с него. Това напрежение се подсилва от липсата на обичайното инцестно табу между бащата и осиновената му дъщеря. От друга страна, за бащата-осиновител появяващата се сексуалност на сина може да е истинска заплаха поради несъзнаваната му асоциация: стерилност - липса на мъжественост (Lifton, 1994). Комункацията между родителите и детето може да е допълнтелно затруднена поради голямата разлика във възрастта, тъй като осиновителите са средно 7-8 години 39

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

по-възрастни

от биологичните

родители.

Увеличаването

на възрастта

между

поколенията затруднява родителите да проявяват емпатия и разбиране към типичните за юношеството конфликти с идентичността. Когато

осиновеният

стане

тинейджър,

обикновено

проявява

силно

любопитство относно подробностите около зачеването си, причините да бъде осиновен, генеалогичната си история. За съжаление, това здравословно любопитство често се възприема от осиновителите като знак, че те са се провали в родителската си роля или като знак за провал от страна на детето. Несигурността на детето още повече се подхранва от несигурността на майката. По този начин се създава един омагьосан кръг, в който тревожността на майката “Дали той ме обича, както би ме обичало собственото ми дете?” получава подобен отговор: “Дали осиновителите ми ме обичат така, както биха ме обичали истинските ми родители” (Lifton, 1994) На осиновителите им е трудно да приемат нарастващата независимост на подрастващия им юноша Те са склонни да приемат всяко отделяне от тях и всяка привързаност кьм някой друг като изоставяне и завръщане кьм самотната нестигурност от периода преди осиновяването. Това може да доведе до тенденция родителят да инфантилизира тинейджъра като последен отчаян опит да предотврати появата на неговата самостоятелност. В резултат, тинейджърът е принуден да се бунтува срещу родителите си, за да поддържа чувството за цялостност (Вrodzinsky , 1990, 1993). Осиновителите често са “обсебени” от идеята за “лошата кръв” на биологичните родители на детето им. Понякога със страховете и подозренията си те предизвикват определено поведение у детето си - то сякаш насила изпада в състояние на компулсивен асting-out: чрез идентификация с биологичните родители. По време на пубертета юношите преживяват силно вътрешно напрежение и се нуждаят от последователността на родителите си, както и от поставянето на граници. На осиновителите ше е трудно да се справят с тези задачи, поради непреодоляната загуба на невъзможността да имат биологично дете, което води до несъзнавани страхове от загуба любовта на осиновеното дете или страх биологичните родители да не им го отнемат. По този начин тинейджърът е въвлечен в един деструктивен модел за тестване на граници, преминаване отвъд границите, чувство за вина, провокиране на родителите като отчаян опит да намерят източник за наказание и признание (Танева, 2008). Друга тенденция при осиновените тинейджъри е сексуалният актинг-аут, почесто срещан при момичетата. По този начин, те се идентифицират с образа на «развратната” биологична майка Така сексуалният актинг-аут се превръща в 40

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

“самосбъдващо се «пророчество» - “лошата кръв” е доказала слабия контрол на импулсите. Осиновените тинейджърки понякога демонстрират компулсивно желание да създадат поколение - сякаш по този начин те чувстват, че за пръв път ще създадат контакт с биологичните си родители. Този импулс може да доведе до много ранна бременност, във или извън сключен брак. При някои бременността може да играе ролята на доказателство за това, че няма скрити генетични аномалии или при момичетата – на идентификация с биологичната майка Ако майката запази детето, тя има възможността да се справи с травмата от собственото си изоставяне, идентифицирайки се с детето. При други случаи чрез бременността осиновената дъщеря отмъщава на майка си, правейки нещо, в което майка й се е провалила зачеването (Ваran, Pannor & Ѕоrosky, 1978). Определени етапи в развитието или определени преживявания увеличават любопитството на осиновения към произхода му. В началото на пубертета юношата започва да осъзнава биологичната връзка между поколенията и си представя себе си като част от тази верига, която идва от миналото, присъства в настоящето и продължава в бъдещето. За късното юношество и ранната зрялост са характерни тревоги, свързани с идентичността Съответно в тези периоди има моменти, когато чувствата относно осиновяването се изострят и се появяват все повече въпроси за миналото. Какъв ефект би имала евентуалната среща с биологичното семейство върху осиновения тинейджьр? Според някои това може да доведе до силно изразена предварителна тревожност и да повлияе негативно върху връзката между детето и осиновителите. Вероятността това да се случи обаче е нищожна, ако осиновителите успеят да се отделят емоционално от генеалогичното любопитство на детето си и му предложат да му помогнат в търсенето след пубертета, ако тогава това все още е актуално. Колкото по-отворена е комуникацията по темата за биологичното семейство, толкова по-малка е вероятността детето да се ангажира в прекалени фантазии или актинг-аут, като опити да запълни празнотите в идентичността си (Ваran, Pannor & Ѕоrosky, 1978). Когато в едно семейство има тайни, в него се констелира конспирация на мълчанието «конспирация, която може и да не е изказана на глас, но на несъзнавано ниво контролира комуникацията в семейството. Тайната в съвременното семейство на осиновителите не е, че детето е осиновено, както беше преди няколко десетилития. Тайната е центрирана върху въпроса „Кое е детето? От къде идва то?” Осиновителите често имат информация за произхода и историята на детето си, но не желаят да му 41

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

разкрият. След като веднъж осиновеното дете заподозре присъствието на „първични тайни”, то започва да възприема родителите си като стоящи между него и биологичното му семейство (Lifton, 1994; \/еrrier, 2003). И в съвременната реалност не е съвсем ясно къде точно да поставим осиновяването – между официалното мнение, че осиновеното дете се ражда отново в семейството на осиновителите си и популярното схващане, че „кръвта вода не става”. Въпреки тенденцията към все по-голяма отвореност и все по-малко тайни в осиновяването, в съвременното общество продължават да се срещат срама, амбивалентността, стигмата, свързани с изоставянето и респективно с осиновяването на едно дете. Сякаш тези майки не могат да се освободят от предрзсъдъка да възприемат осиновяването като изкуствено майчинство и предразсъдъците относно биологичния произход на детето. Те искат да запазят илюзията, че са свързани с осиновеното си дете чрез едно пълно, цялостно майчинство и да намерят потвърждение на тази илюзия в детето

си. Сякаш

биологичната

колкото

връзка,

повече

толкова

осиновителите

повече

привличат

подценяват внимание

стойността

към

болката

на от

непреживяната загуба да имат собствено биологично дете (Lifton , 1994). Осиновяването включва в себе си всички базисни елементи на човешката психологая: плодовитост – безплодие, майчинство – бащинство, любов – омрюа, приемане-отхвърляне. Когато говорим за осиновяване, говорим за загуби и за опитите да преодолеем тези загуби. Говорим за бъдене и не-бьдене. За детето, което не е могло да бъде родено от родителите, които са го искали и за детето, родено от родители, които не са го искали. Когато говорим за осиновяване, говорим за конспирацията на мълчанието, която заобикаля тези мистериозни неслучили се или случили се по грешка раждания. Именно това мълчание и тази мистерия потъват в душата на осиновените още в най-ранна възраст. Антисоциалната тенденция в поведението на осиновеното дете. Уиникът е виждал надежда в поведението на детето с актинг-аут, което той тълкува като реакция на преживяна загуба в отношенията майка-дете в ранното детство. Т.е. според Уиникът чрез анисоциалното си поведение детето се опитва да се самолекува, като търси нещо, което му се е полагало, но то е било лишено от него. Ако децата, за които пише Уиникът, чрез антисоциалното си поведение, се опитват да „замразят истинския си Аз”, то осиновените се опитват да го размразят, да вдъхнат живот на един отдавна мъртъв Аз. Антисоциалното поведение е несъзнаваната стратегия, за която те се хващат, за да се чувстват автентични, витални, живи, за да се самоизлекуват. За да могат да им 42

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

помогнат, терапевтите трябва по думите на Уиникът „да разпознаят и влязат в момента на надеждата”. Те не трябва да питат осиновените деца защо са ядосани, а да разбират, че няма как да не бъдат ядосани (Winnicott, 1965). Дейвид Киршнер, психолог с 25-годишен опит в лечението на млади осиновени, създава термина „синдром на осиновеното дете”, с който описва модела на поведение, който наблюдава у пациентите си (Кїгsсћner, 1988). Синдромът включва симптоми като патологична лъжа, кражби, бягства от къщи и от училище, обучителни затруднения, предизвикване на пожари, промискуитет, липса на нормално чувство за вина и тревожност, силно проявено антисоциално поведение, което често излиза извън рамките

на закона.

Киршнер описва

личността

на осиновените

деца

като

характеризираща се с импулсивност, нисък праг на толерантност, манипулативност, измамен чар - характеристики, които покриват несигурната привързаност. Бела Лифтън приема съществуването на „синдром на осиновеното дете”, но предпочита да използва термина „натрупваща се травма при осиновяването” (Lifton, 1994). Според нея осиновеното дете преживява серия от травми - раздялата с биологичната майка при раждането, научаването, че не е биологично родено дете на родителите си, дисоциацаята на детето да живее живот, в който сякаш няма потребността да знае чие дете е то. Лифтьн описва „натрупващата се травма при осиновяването” като широк континуум, в който могат да се наблюдават от леки до много тежки патологични отклонения. Според нея всички осиновени, с които тя е работила, които са отраснали в затворената система на осиновяването, могат да бъдат разположени някъде по този континуум. Най-много се цитират около леките отклонения: ниска самооцека, липса на доверие, страх от изоставяне и т.н. Лифтьн разполага осиновените с актинг-аут поведение, антисоциални и самодеструктивни тенденции в средата на континиума, и много малка трупа – в тежката патология (прояви на криминално поведение, тежки агресии, убийства). 4. Преживяването на стрес и тревожност в процеса на осиновяване Идеята, че осиновяването е тревожно и стресово преживяване, противоречи на множество обществено разпространени митове и стереотипи, свързвани с тази специфична семейна ситуация. Осиновяването масово се възприема като най-добрия изход от стреса за трите страни, въвлечени в триъгьлника на осиновяването: 1) стрес от нежеланата

бременност

от страна

на биологичните

родители;

2) стрес

от

невъзможността да имаш свое собствено биологично дете от страна на осиновителите; 43

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

3) стрес от състоянието на бездомност и базисна несигурност при осиновените деца Все оше много от въвлечените в триъгълника на осиновяването вярват, че с осиновяването на детето проблемите се решават изцяло и всички заживяват щастливо. За съжаление изследванията показват, че макар голяма част от осиновените деца и техните родители да се приспособяват много успешно, значителен процент от тях преживяват силен стрес в периода след осиновяването (Байчинска, Танева, 2010а,б). Броджински, известен изследовател в областта на осиновяването, сьздава свой модел за стреса при осиновените деца и как те се справят с него. Основното допускане на теорията за стреса при осиновените деца на Броджински е, че осиновяването е неразривно свързано със загуба и следователно то създава стрес за детето и увеличава уязвимостта му кьм потенциални емоционални и поведенчески проблеми (Вгоdzinsky, 1987). Въпреки че тази идея сама по себе си не е нова, в миналото тя е била свързана преди всичко с децата, отделени от биологичните им семейства на по-късна възраст, когато вече е налице формирана привързаност. В своя модел Броджнчски счита, че преживяването на загуба е валидно и при деца, осиновени още през първите месеци от живота им

- преди още да са успели да формират

привързаност към значима за тях фигура. През последните десетилетия специалистите по осиновяването все повече оценяват уникалната роля на загубата в психологическата адаптация дори при осиновените бебета, като отчитат влиянието на възрастта, на която детето е осиновено, върху преживяването му на загубата. Загубата поради раздяла със значимата фигура, към която е формирана привързаност е не само по-явна, но и по-травматична и съответно провокира по-силен стрес и уязвимост у детето. Поредицата от раздели (например при смяната на институции или приемни семейства) се счита за провокиращ фактор, който допринася директно за развиването на психопатология. От друга страна, загубите, асоцирани с ранното осиновяване, са по-скрити и неуловими, появяват се по-бавно и постепенно във времето, в зависимост от осъзнатостта на детето относно смисъла и последствията на осиновяването (пак там). Тази форма на загуба е по-малко травматична, вероятността сама по себе си да провокира психопатология е по-малка, но тя увеличава уязвимостта на детето към други патогенни преживявания. Основната идея на теорията на Броджински е, че осиноовяването е неразривно свързано с поредица от загуби и стигматизиращи преживявания, и следователно е потенциално стресово за осиновените деца (Вгоdzinsky, 1998). 44

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Осиновените преживяват различни загуби през целия си живот - загубата на биологичните си родители, загуба на статус сред връстниците си заради това, че са осиновени, загуба на генеалогична връзки, загуба на идентичност, загуба на стабилност в семейството на осиновителите си (Вгоdzinsky 1990). Въпреки че преживяването на загуба е общо за всички осиновени деца, степента, в която загубата се преживява като стресова, е различна при всяко дете. Докато при някои деца се наблюдават реакции на сериозен дистрес при преживяването на загубата на биологичните родители, произход и т.н, при други реакциите на стрес са минимални. Обяснението на това широко поле на вариации в реакциите на стреса, свързан

преживяването

на

загубите

на

осиновяването,

най-сериозното

предизвикателство към всеки модел, който се опитва да обясни адаптацията на детето към осиновяването. Теорията за стреса и справянето с него допуска, че когато човек възприема определена ситуация в живота си като изключително значима и едновременно с това потенциално

заплашваща,

стигматизираща,

несправедливо

предизвикателна,

включваща загуби, той преживява негативни емоции, асоциирани със стреса объркване, гняв, тъга, притеснение, тревожност, срам (Lazarus & Folkman, 1984). След като дадена ситуация бъде оценена като стресова, човек обмисля различни механизми за справяне с този стрес, като впоследствие ги активира. Някои от тези механизми включват опити да се реши дилемата чрез директно действие или чрез предефиниране значимостта на ситуацията (когнитивно-бихейвиористичен механизъм за справяне с проблема) или търсене на помощ и подкрепа от значими други (търсене на помощ). Другият тип механизми представлява опит да се избегне справянето със стресора, чрез омаловажаването му или чрез немислене за него (когнитивно избягва не) или чрез дистантно поведение (поведенческо избягване). Въпреки че нито една от стратегиите за справяне със стреса не е задължително свързвана със здравословната адаптация, прекалената употреба на избягващи защитни механизми корелира с преобладаващи проблеми с приспособяването (пак там). Базисното допускане на модела на Броджински е, че адаптацията на детето към осиновяването е свързана преди всичко с начина, по който то възприема и оценява своето осиновяване, както и със защитните механизми, които използва, за да се справи със стреса, свързан с осиновяването му. Когато децата възприемат осиновяването като стигма, заплаха, загуба, е по-вероятно да преживеят негативни емоции като объркване, тревожност, тъга, притеснение, смущение, гняв. Когато децата са под влияние на тези 45

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

негативни емоции те разполагат с няколко защитни механизма и впоследствие избират един или два, с които се справят със стреса или се опитват да го намалят. Например, някои деца решават да поговорят с приятел или родител или да се опитват да погледнат на осиновяването си по нов начин, така че то да не ги натъжава или разгневява. Други деца се опитват да изхвърлят от ума си и от живота си всяка една мисъл, свързана с осиновяването. Трети редефинират изоставянето си от биологичните си родители и се опитват да го видят от по-позитивна гледна точка. Изследванията на Броджински показват, че най-ефективните механизми за справяне са когнитивно-бихейвиористичния механизъм за справяне с проблема и механизма за търсене на помощ (Вгоdzinsky, 1990). Според Броджински изоставянето на детето от биологичната му майка като бебе и последващото му ранно осиновяване не провокират веднага у него чувството на загуба В случаите, когато привързаността, която детето формира, е към родителите си осиновители, появата на усещането за загуба е бавна и постепенна, и става осезаема едва в начална училищна възраст. Този развитиен модел е много добре изследван и документиран в последните публикации на Броджински (Вгоdzinsky, 1987). В предучилищна възраст, когато родителите за пръв път разкриват на децата си истината за техния произход, има много малко данни за негативни реакции от страна на децата. Точно обратното, изследванията показват, че осиновените деца на възраст между 3 и 6 години възприемат осиновяването много положително. Историята за осиновяването им, която родителите са им разказали, е история, разказвана с много любов и топлота в уютната защитеност на семейството, история, акцентираща върху щастието, което детето е донесло в дома и живота на родителите си (Байшшска, Танева, 2010а,б). В начална училищна възраст в развитото на детето се случват много промени, които рефлектират върху приспособяването към осиновяването. По време на този етап от развитието децата стават значително по-рефлективни, аналитични, планиращи и логични в подхода си към света В този период осиновеното дете не само може да направи разлика между раждане и осиновяване като два различни начина за създаване на семейство, но и започва да възприема осиновяването по един по-различен начин. Докато децата в предучищна възраст са склонни да дефинират семейството като ,,хора, които живеят заедно”, то децата в начално училищна възраст го определят като „хора които са свързани чрез кръвна връзка”. Този нов поглед към семейството води до по-голяма осъзнатост и съответно различно възприемане на липсата на биологична свързаност между детето и осиновителите му, което от една страна 46

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

провокира стрес у детето, а от друга

- намалява усещането му за сигурност и

перманентност в семейството (пак там). Децата в предучилищна възраст се фокусират преди всичко върху факта, че са осиновени от своите родители - т.е. върху инкорпорирането им в тяхното ново семейство. Този фокус е паралелен с историята около техния произход, с която родителите ги запознават по това време. Това е история, която акцентира върху появата на детето в семейството на осиновителите му и игнорира изоставянето на детето от биологичната му майка. С нарастването на когнтитивната осъзнатост на децата обаче, способността да разбират логичната реципрочност им разкрива истината, че преди да бъдат осиновен, те са били изоставени. В тази възраст децата започват да възприемат осиновяването не само в термините на създаване на семейство, но и на загуба на семейство. Усещането за загуба в тази възраст е съпроводено с много поведенчески и емоционални промени. Сред една от първите е, че децата вече не възприемат осиновяването си изцяло в положителна светлина На около 8 години повечето осиновени деца преживяват изключително амбивалентни чувства, когато мислят за осиновяването си. Освен тази промяна в нагласата, много изследователи коментират нарастването на гнева, агресията, опозиционното поведение, некомуникативността, депресивните сьстояния, и проблема със самооценката. Според Броджински тези промени са свързани с преживяването на загуба и са пряка реакция на процеса на скърбене. С приближаването на пубертета, усещането за загуба може да се задълбочи, тъй като загубата не е ограничена само до биологичното семейство, а се съотнася и към формирането на идентичност. В тази възраст загубата на Аз-идентичност често се асоциира сьс загубата на идентичната свързаност. Освен нивото на когнитивно функциониране, Броджински отчита влиянието и на други личностови променливи, които влияят на приспособяването на детето към осиновяването му. Самооценката, усещането за ефективност и чувството за контрол у детето са три променливи, които според Броджински са тясно свързани една с друга и медиират процеса на оценка на осиновяването при детето, както и начините, по които то се справя с процеса. Според клиничните изследвания децата с ниска самооценка, слабо усещане за ефективност и слабо чувство за личен контрол са склонни да възприемат осиновяването си по-негативно и прибягват до по-малко ефективни стратегии за справяне. Често именно тези деца обвиняват себе си за това, че са били изоставени, което води до депресивен афект, отчуждение, некомуникативност. Възможен е също и 47

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

друг вариант, в който детето проетира вината навън като обвинява или биологичните си родители, или осиновителите си. В тези случаи се наблюдава гняв, агресия. опозиционно поведение, лъжи, кражби и т.н. Броджински отчита влиянието и на други две променливи – чувството за междуличностно доверие у детето и степента му на обвързаност към семейството на осиновителите. Тези две променливи са част от по-общия процес на привързаност, които много автори дискутират в контекста на приспособяването към осиновяването. Въпреки че все още се знае много малко за ролята на междуличностното доверие и семейната обвързаност, клиничният опит показва, че децата с по-ниски степени на доверие и обвързаност към осиновителите си, са склонни да оценяват осиновяването си по-негативно, преживяват по-болезнено загубите си и използват по-малко ефективни стратегии за справяне със стреса Като цяло може да се каже, че Броджински възприема приспособяването кьм осиновяването като транзакционен процес, в който личностните променливи, процесът на оценката, стратегиите за справяне и финалния изход от стреса непрекъснато взаимно си влияят (Вrodzinsky, 1987). В своя модел за стреса при осиновените деца Броджински разглежда още влиянието на променливи, свързани с произхода (биологични променливи и променливи, свързани със средата), както и културни и междуличностни фактори: Биологични променливи Някои изследователи смятат, че психологичните и академичните проблеми при осиновените деца е възможно да имат и генетична основа, както и да са свързани с пренаталните и репродуктивни преживявания. Към настоящия момент има много малко изследвания за влиянието на биологичните фактори върху приспособяването на децата към осиновяването им. В модела на Броджински нито един от тези фактори не се проявява директно (Вrodzinsky, 1990). Той смята, че генетичната уязвимост и пренаталните и репродуктивни усложнения си взаимодействат с постнатални фактори на средата, И именно в това взаимодействие се създават различни модели на приспособяване към осиновяването. Променливи, свързани със средата. Това са изискванията, ограниченията, културните нагласи и практики в осиновяването; специфичната интерпретация на детето на осиновяването му, във и извън семейството; историята на детето, броя настанявания, които то е преживяло. Културни фактори Въпреки че в съвременната реалност осиновяването е всеобщо прието като заместваща грижа за децата, чиито биологични родители не могат да се грижат за тях, все още в различните културни групи съществува схващането, че 48

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

,,осиновяването е родителство втора ръка” (Кirk, 1964; Lifton, 1994). Осиновените деца и техните родители споделят, че това затвърждава чувството им за различие - усещане, че някак си не могат да се впишат, че сякаш са дефектни. Да си част от семейство с осиновеното дете означава постоянно да понасяш амбивалентното отношение на обществото спрямо осиновяването, което е част от твоя живот – предизвикателство, което може да породи значителен стрес при някои семейства Културните нагласи и вярвания, свързани с осиновяването, също играят важна част в процеса на приспособяване на детето към осиновяването му. Например, в 21 век в повечето държави, включително и в България, осиновяването е затворена система - след приключване на съдебната процедура, информацията за произхода на осиновения потъва из съдебните архиви и следователно осиновеният няма достъп до нея до навършване на определена възраст. Междуличностни фактори Най-важният междуличностен фактор са преживяванията, което осиновеното дете е имало с осиновителите си. Тези преживявания са свързани с качеството на получената любов, грижа, внимание, с адаптацията към осиновителите, и с начина по който специфичните теми около осиновяването са комуникирани в семейството. Според Кадушин успешното приспособяване на детето кьм осиновяването му е свързано с два основни фактора родителското отношение кьм детето и осиновяването и природата на връзката родителдете (Каdushin, 1980). Приемането на осиновяването и чувството на удовлетвореност от родителската роля, комбинирани с позитивното отношение кьм детето, са предиктори за адекватно приспособяване и адаптация. Други изследователи установяват, че вероятността от проблеми при осиновените деца се увеличава при наличието на емоционални проблеми в един от осиновителите и/или в случаите, когато в семейството има смърт или развод (Саdoret, 1990). Смята се, че осиновяването включва в себе си стигма и загуба, и следователно е потенциално стресово за децата, включително и за тези, които са били осиновени като бебета. Осиновените деца обаче се различават в степента, според която преживяват този стрес, както и в моделите, които използват, за да се справят с нето. Някои деца имат много малко индикации за свързани със стреса симтпоми, докато при други – те изобилстват. Броджински опосредства връзката между стреса и финалното приспособяване към осиновяването именно чрез степента и ефективността на справящото поведение и защитните механизми, с които детето борави (Вrodzinsky, 1987, 1990). 49

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Изследователите на стреса при децата смятат, че децата на възраст 6 години вече имат осъзнатост за стреса в живота си и могат да говорят за начините, по които се справят с него. Според тях по-малките деца са склонни да използват стратегиите за справяне сьс стреса, които са ориентирани към решаване на проблема, за разлика от поголемите деца, които прибягват по-често до емоционални и интрапсихчни модели на справяне (Танева, 2012). Когато децата за пръв път научат за това, че са осиновени, те започват да задават много въпроси на осиновителите си и търсят от тях информация за биологичните си родители и за причините да бъдат изоставени. В разговора с родителите си децата имат нужда също от тяхната емоционална подкрепа На тази ранна, първа фаза стратегиите за справяне и регулиране на емоциите са рядко явление. Във възрастта на средното детство се наблюдава постепенно увеличаване на емоционално-фокусираното справяне със стреса (отричане, избягване, когнитивна оценка), което вероятно се дължи на нараствашата осъзнатост на детето, че нищо не може да бъде направено, за да се променят обстоятелствата около изоставянето и осиновяването му (Lazarus & Folkmen, 1984). Въпреки

все

по-честото

използване

на

емоционално-ориентираните

стратегии за справяне сьс стреса, клиничните наблюдения показват, че стратегиите, ориентирани към решаване на проблема, продължават да шраят важна роля в приспособяването на осиновените деца Тук също се наблюдават определени промени с възрастта - докато децата в предучилищната и ранна училищна възраст предпочитат директното действие като търсене на информация или подкрепа, при децата в по-късна училищна възраст е налице инхибиране на действието (те умишлено се въздържат от действия или ограничават импулсите си и поведението си). Например, често срещано явление е деца, които някога са задавали много въпроси около осиновяването си, сега да изглеждат абсолютно незаинтересовани за този аспект от живота си. През 70-те години на 20 век Ричард Абидин разработва свой модел за родителския стрес, който се фокусира върху стреса във взаимоотношенията на родителите и децата им (Аbidin, 1983). За създаването на своя модел Абидин се базира на системния подход в психотерапията, където семейството се разглежда като система, съставена от отделни членове, които са в постоянно взаимодействие и интеракции помежду си. Освен системният подход, Абидин също така взима под внимание и откритията

на

редица

изследователи,

които

също

доказват

съществуващата

реципрочност в системата родител-дете. Вече не е възможно детето да бъде 50

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

възприемано като бяла дъска, оформяна изцяло от житейските преживявания. Само по себе си детето участва със своите качества и темпераментови диспозиции във взаимодействието с родителите си, което е реципрочно. Теоретичният модел на Абидин разглежда родителския стрес като функция, пряко зависеща едновременно от характеристиките на детето и характеристиките на родителя. Абидин формулира понятието ,,родителски стрес” като поле на активно взаимодействие между детето и родителя. Всяка особеност в поведението на детето влияе върху родителя, и обратно, всяка особеност в поведението на родителя влияе върху детето, като съответно родителският стрес отразява пряко нивото на взаимодействие, пълноценност и удовлетвореност в системата родител-дете. Когато отношенията между родителят и детето му са добри, родителският стрес е нисък. Когато има някакъв проблем в отношенията родител-дете, проблем в комуникацията, проблем само при детето, проблем само при родителя, това пряко се отразява на родителския стрес, който става висок (Аbidin, 1983). Моделът на Абидин за родителския стрес впоследствие служи за основа на други теоретични разработки в системата родител-дете, като например транзакционния модел за развитието. Терминът ,,транзакционен” е използван за обозначение на реципрочното взаимодействие между детето и родителя - т.е. техните взаимоотношения зависят не само от родителско поведение и характеристики, но и от поведението и характеристиките на детето. Например, трудният темперамент на детето може да повлияе върху времето, което родителят прекарва с детето си или върху взаимоотношенията му с него, поради по-малкото удоволствие и по-голямата фрустрация от страна на родителя. По този начин и родителят, и детето взаимно могат да променят и оформят своите взаимоотношения (пак там). Характеристиките на детето, които Абидин включва в своя модел за родителския стрес на базата на горецитираните изследвания, са: Хиперактивност. Тази характеристика включва прояви като прекалена активност, разсеяност, ниска концентрация на вниманието, трудности при детето да слуша, да довършва започнатото. Раздразнителност. В модела на Абидин това е склонността на детето към честа смяна на настроения, чести прояви на плач, отчужденост, склонност към дълго и продължително сърдене, преобладаваща периоди на тъга, депресивни емоции. Адаптивност. В теоретичния модел на Абидин това е способността на детето да се справя с промени, гъвкавостта. му в преходите периоди, способността да се 51

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

нагажда и възприема лесно нова информация и преживявания, способността да преминава от едно действие в друго, без да се разстройва Изисквания на детето към родителя Тази характеристика отчита директният натиск и изискванията, които детето отправя към родителя си (включва прояви като прекален плач и мрънкане, изискване на специално отделено внимание, физическа прилепчивост към и зависимост от родителя). Подкрепа на родителя. Тази характеристика отразява до каква степен взаимодействието родител-дете води до позитивна афективна реакция при родителя, до каква степен родителят се чувства позитивно подкрепен, приет и обичан от детето си. Приемане на детето от родителя. В теоретичния модел на Абидин тази характеристика взима предвид очакванията на родителя към определени физически, емоционални и интелектуални характеристики на детето и степента, в която детето ги покрива. Включва се също и до каква степен поведението на детето се отклонява от социалната желателност. Характеристиките на родителя, които Абидин включва в теоретичния си модел за родителски стрес, са: Компетентност. Тази характеристика включва усещането на родителя, че е „достатъчно добър” родител, знанието как да се справя с поведението на детето си, увереността във вземането на решения, свързани с възпитанието и др. Депресия. Тази характеристика отразява емоционалната недостьпност на родителя за детето му, наличието на депресивни симптоми или състояния, наличието на чувство за вина, тъга, отчаяние, неудовлетвореност на родителя от самия себе си и от живота му, оттегляне от родителска отговорност, неспособност за взимане на решения с асертивност и авторитет. Привързаност на родителя към детето. Тази характеристика включва емоционалната привързаност на родителя кьм детето, дали родителят се усеща свързан и близък с него, дали разбира емоционалния свят и преживяванията на детето си, дали успява адекватно да отговори на неговите потребности. Отношения с партньора Тази характеристика отразява усещането на родителя за емоционална и физически подкрепа в отглеждането и възпитанието на детето от страна на партньора си; разпределението на родителските роли в семейството; емоционалната близост и свързаност между родителите; нивото на конфликтност във взаимоотношенията на партньорите по отношение на родителството.

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Усещане за ограниченост. Тази характеристика огразява преживяването на родителя, че грижите и възпитанието за детето ограничават усещането му за личната свобода и му пречат да изпълнява другите си социални роли. Изолираност. Тази характеристика отразява преживяванията на родителя за самотност и социална изолираност в родителската му роля, дали и до колко се чувства подкрепен от партньора си, разширеното си семейство, обществото като цяло. Здравословно състояние на родителя Тази характеристика отразява влиянието на здравословното сьстояние на родителя върху способността му да изпълнява родителските си функции. Редища автори, които изследват значимостта на родителския стрес, отчитат един възможен механизъм, чрез който родителският стрес и поведението на детето се свързват. Те говорят за изначалното наличие на разминаване между възприятията на родителя относно собтвените му ресурси и реалните ресурси, които ролята на родител изисква. Това разминаване се подсилва от негативните възприятия и нагласи на родителя кьм поведението на детето им. Други ситуационни стресори (като загуба на работа, загуба на близък, конфликти с партньора) допълнително влияят върху възприятията на родителя и толерантността кьм поведението на детето му. Смята се, че комбинацията на всички тези фактори води до евентуално дисфункционални родителски стилове и практики (непоследователна дисциплина; липсата на топлота и привързаност към детето), които от своя страна водят до проблематичното поведение у детето (Байчинска, Танева, 2010а,б; Танева, 2012). Стресът е физиологичен и психологичен процес, чрез който индивидът реагира на събития или ситуации, които предявяват повишени изисквания и оказват натиск върху него.Стресът е защитна реакция на организма, естествен инстинктивен отговор към неблагоприятни въздействия, които предизвикват физически и/или психически дискомфорт. Всяка една промяна, кьм която човек трябва да се приспособи, е съпроводена със стрес. Стресът е неизбежна последица от живота и първото стресово събитие, с което той започва е самото раждане. Наблюдава се физиологичен и психичен стрес. И при двата вида могат да бъдат предизвикани сходни психологични отговори: страх, гняв, депресия, тревожност, нарушение на дейността., апатия, тъга, нервност и т.н. Тревожността е основна характеристика (признак, показател) на емоционалната устойчивост (уравновесеност). Настоящата дипломна работа има за цел да изследва ситуативната тревожност в резултат на стреса от осиновяването при родителите-осиновители и да я сравни с нивата на личностовата им тревожност на база тест на Спилбъргър. 53

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Допускането е, че нивата на ситуативната тревожност ще бъдат по-високи от средното, както и значително по-високи от личностовата

ГЛАВА ВТОРА Анализ на резултатите от проведено емпирично проучване по методиката Ч. Д. Спилбългър за изследване на степента на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени) 1. Особености на извадката от целевата група на изследвани самотни родители – осиновители (жени) Макар, че понастоящем в нашата страна над половината от децата да се раждат в семейства без сключен граждански брак между родителите, проблемите на самотните родители и особено – най-уязвимите измежду тях – самотните майки, са изключени от приоритетите на обществото. Ето защо се оказа доста трудно не само да бъде намерена представителна извадка от целевата група на самотни майки – осиновителки, които да се съгласят да участват в емпиричното изследване, но и да бъдат открити самотни майки – осиновителки, които да отговарят на изискването на изследването да са осиновили дете в достатъчно близък времеви период, за да не са излезли от периода на стрес и тревожност. В крайна сметка с помощта на съответните Отдели за закрила на детето към съответните Дирекции за социално подпомагане бяха открити четири самотни майки – осиновителки, които се съгласиха да участват в проучването – две от гр. София, една от гр. Самоков и една от гр. Стара Загора. Като социален статус две от тях бяха разведени, една вдовица и една – съжителствувала без брак с мъж, заминал за чужбина. Безспорно тези негативни фактори на социалния статус няма как да не оказват влияние върху предмета на изследването – степента на тревожност. 2. Диагностичният метод на изследване на степента на тревожност на Ч. Д. Спилбъргър

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Методиката, на която се базира настоящото емпирично изследване и позволяваща диференцирано да се измерва тревожността и като личностно свойство, и като сьстояние, е методиката, предложена от Ч. Д. Спилбъргър. Тя оценява равнището на личностовата и ситуативната тревожност. Самооценъчната скала на Спилбьргьр включва 40 въпроса-сьждения, 20 от които са предназначени за оценка равнището на ситуативната тревожност и 20 – за оценка равнището на личностовата тревожност. За всеки въпрос са възможни четири варианта на отговор, по степен на интензивност. Под

личностова

тревожност

се

разбира

устойчива

индивидуална

характеристика, отразяваща предразположението на субекта към тревога и наличието у него на тенденцията да възприема достатъчно широк спектър от тревожни ситуации, отговаряйки на всяка от тях с определена реакция. Като предразположеност, личностовата тревожност се активизира за възприемане на определени стимули, оценявани от човека като опасни, свързани със специфични ситуации на заплаха за неговия престиж, самооценка, самоуважение. Ситуативната, или реактивна тревожност, като сьстояние, характеризира субективното преживяване на емоциите: напрежение, безпокойство, загриженост, нервност. Това състояние възниква като емоционална реакция на стресова ситуация и може да бъде различно по интензивност и динамичност във времето. Хората с висока личностова тревожност обикновено демонстрират и повисока ситуативна тревожност. Те са чувствителни в ситуации на междуличностни взаимоотношения, тъй като последиците представляват сериозна заплаха за тяхното самоуважение. Степента на тревожност в една или друга ситуация зависи от степента, в която даден човек възприема ситуацията като застрашаваща изхождайки от миналия си опит. Въпросникът на Спилбъргьр е стандартизиран за българските условия от Д. Щетински и И. Паспаланов през 1989 г. (Щетински, Паспаланов, 1989). Целта на изследването с личностния въпросник на Спилбъргьр е да се установи нивото на тревожност в момента (ситуативна тревожност) чрез скала “Ѕ” и нивото на тревожност като устойчива характеристика на личността (личностова черта) чрез скала ,,Т'. Необходимо е за целите на настоящото изследване двете скали да се сравнят, за да се установят нивата на отклонение между ситуативната и личностовата тревожност в ситуация на осиновяване. 55

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Процедура. Изследването лице отговаря индивидуално на всяко твърдение, като избира в листа за отговори един от четирите варианта: За скала “Ѕ” 4 Съвсем не; В известна степен; В значителна степен; Напълно; За скала „Т” - Почти никога; Понякога; Често; Почти винаги; (Виж: Приложение 1 – Личностен въпросник на Ч. Спилбъргър, Скала “Ѕ”; Приложение 2 - Лист за отговори за скала “Ѕ”; Приложение 3 – Личностен въпросник на Ч. Спилбъргър, Скала “Т”; Приложение 4 - Лист за отговори за скала ,,Т`) ,,Важен момент за валидността на резултатите е лицето да разбере, че първо трябва да мисли за състоянието си в момента, а след това да прецени особеностите си като постоянно проявяваща се черта” (Шишков, Витанова, 2004). Изследваните лица първо получават за попълване бланката на скала “Ѕ”, като се фокусират върху сьстоянието си в момента. След това попълват бланка ,,Т", преценявайки сьстоянието си изобщо, не само в момента. Обработка на данните. Данните се обработват по скали. Обработката на данните и начинът на интерпретация са в съответствие със зададен „ключ” към въпросника. Отговорите се сумират така, както са посочени в ,,ключа”. По всеки айтьм на теста се приписва бал от 1 до 4 точки. Оценка 4 индикира наличие на високо равнище на тревожност при 10 айтьма от Ѕ-скалата и 11 айтьма от Т-скалата. Това са айтъмите, посочващи тревожност: Ѕ-тревожност: 3, 4, 6, 7, 9,12,13, 14, 17, 18 Т-тревожност: 22, 24, 25, 28, 29, 31, 32, 35, 37, 38, 40 В обратен ред се броят точките за останалите айтьми - те говорят за липса на тревожност: Ѕ-тревожност: 1,2, 5, 8,10,11,15,16,19,20 Т-тревожност: 21, 23, 26, 27, 30, 33, 34, 36, 39 Броенето в обратен ред означава, че самооценката 4 получава 1 точка, самооценката 3 - 2 точки, самооценката 2 - 3 точки и самооценката 1 – 4 точки. За получаване на общите балове по двете скали е необходимо да се съберат баловете по айтъмите на всяка скала, като не трябва да се изключва фактът, че при половината от тях баловете за обърнати. Общият бал се отбелязва на обозначеното място върху тестовата форма за всяка скала. След това суровият бал се модифицира в стандартна оценка (1) и коефициент (2) чрез използване на таблици със стандартни норми за българската форма на ЅТАІ (13-18 г. и 18-60 г.) 56

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Таблица 1. Стандартни норми (z, t – оценки) за ЅТАІ - форма за възраст между 18 и 60 години Суров бал 80 79 78 77 76 75 74 73 72 71 70 69 68 67 66 65 64 63 62 61 60 59 58 57 56 55 54 53 52 51 50 49 48 47 46 45 44 43 42 41 40 39 39 37 36 35

S-тревожност z t 3.68 87 3.58 87 3.48 86 3.39 85 3.29 84 3.20 83 3.10 82 3.00 81 2.91 80 2.81 79 2.72 78 2.62 77 2.52 76 2.43 75 2.33 74 2.44 73 2.14 72 2.04 71 1.05 70 1.85 70 1.76 68 1.66 68 1.56 67 1.47 66 1.37 65 1.28 64 1.18 63 1.08 62 0.99 61 0.89 59 0.80 58 0.70 57 0.60 56 0.51 55 0.41 54 0.32 55 0.22 52 0.12 51 0.03 50 -0.07 49 -0.16 48 -0.26 47 -0.36 46 -0.45 46 -0.55 44 -0.64 44

Мъже T-тревожност z t 4.00 90 3.89 89 3.78 88 3.67 87 3.56 86 3.45 84 3.34 83 3.23 82 3.12 81 3.01 80 2.90 79 2.79 78 2.68 77 2.57 76 2.46 75 2.35 74 2.24 72 2.13 71 2.02 70 1.91 69 1.80 68 1.70 67 1.58 66 1.47 65 1.36 64 1.25 62 1.14 61 1.03 60 0.92 59 0.81 58 0.70 57 0.59 56 0.48 55 0.37 54 0.26 53 0.15 52 0.04 50 -0.08 49 -0.18 48 -0.30 47 -0.41 46 -0.52 45 -0.63 44 -0.74 43 -0.85 42 -0.96 40

S-тревожност z t 3.01 80 2.92 79 2.84 78 2.75 78 2.66 77 2.58 76 2.49 75 2.40 74 2.31 73 2.23 72 2.14 71 2.05 70 1.96 70 1.87 69 1.79 68 1.70 67 1.62 66 1.53 65 1.44 64 1.36 64 1.27 63 1.18 62 1.09 61 1.01 60 0.92 59 0.83 58 0.74 57 0.66 57 0.57 56 0.48 55 0.40 54 0.31 53 0.22 52 0.13 51 0.05 50 -0.04 50 -0.13 49 -0.21 48 -0.30 47 -0.39 46 -0.48 45 -0.56 44 -0.65 44 -0.74 43 -0.82 42 -0.92 41

Жени T-тревожност z t 3.25 82 3.14 81 3.04 80 2.93 79 2.83 78 2.72 77 2.62 76 2.52 75 2.42 74 2.31 73 2.21 72 2.10 71 2.00 70 1.90 69 1.79 68 1.69 67 1.58 66 1.48 65 1.38 64 1.27 63 1.17 62 1.06 61 0.96 60 0.86 59 0.75 58 0.65 56 0.54 55 0.44 54 0.36 54 0.23 52 0.13 51 -0.02 50 -0.08 49 -0.18 48 -0.29 47 -0.39 46 -0.50 45 -0.59 44 -0.70 43 -0.81 42 -0.91 41 -1.02 40 -1.12 39 -1.22 38 -1.32 37 -1.45 36

Суров бал 80 79 78 77 76 75 74 73 72 71 70 69 68 67 66 65 64 63 62 61 60 59 58 57 56 55 54 53 52 51 50 49 48 47 46 45 44 43 42 41 40 39 39 37 36 35

34 33 32 31 30 29 28 27 26 25 24 23 22 21 20

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени) -0.74 43 -1.07 39 -1.00 40 -1.54 35 34 -0.83 42 -1.18 38 -1.09 39 -1.64 34 33 -0.93 41 -1.29 37 -1.17 38 -1.74 33 32 -1.03 40 -1.40 36 -1.26 37 -1.85 31 31 -1.12 39 -1.51 35 -1.35 36 -1.95 30 30 -1.22 38 -1.62 34 -1.44 36 -2.06 29 29 -1.31 37 -1.73 33 -1.52 35 -2.16 28 28 -1.41 36 -1.84 32 -1.61 34 -2.26 27 27 -1.51 35 -1.95 30 -1.70 33 -2.37 26 26 -1.60 34 -2.06 29 -1.78 32 -247 25 25 -1.70 33 -2.17 28 -1.87 32 -2.58 24 24 -1.80 32 -2.28 27 -1.96 30 -2.68 23 23 -1.89 31 -2.39 26 -2.04 30 -2.78 22 22 -1.99 30 -2.50 25 -2.13 29 -2.89 21 21 -2.08 29 -2.61 24 -2.22 28 -2.99 20 20

Интерпретацията на баловата оценка се извършва на базата на петстепенна нормативна скала:  много над средната норма: над 73 бала;  над средната норма: от 63 до 72 бала;  средна норма: от 53 до 62 бала;  под средната норма: от 52 до 42 бала  много под средната норма: под 41 бала. Статистически методи за обработка на количествените резултати При обработката на получените данни от емпиричното проучване бяха използвани класическите статистически методи за обработка на количествените резултати:  Алтернативен анализ (представяне на количествени съотношения в проценти).  Корелационен анализ за установяване на корелации между изследваните променливи и изразяването им чрез коефициент на корелация. Корелационният анализ може да се използва, когато има събрани данни в две различни променливи. Условно едната променлива е Х, а другата - У. За Х и У за всяко изследвано лице трябва да има стойности. Обикновено с Х се означава независимата променлива (фактора), а с У - зависимата променлива (резултата). Корелационнят анализ представлява бивариантно честотно разпределение. Най-широко използваният индекс за праволинейна зависимост е коефициентът на корелация на Пиърсьн – единичен, резюмиран индекс на степента, в която две променливи са линейно свързани

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

или зависими една от друга. Стандартният символ, с който се бележи коефициента на корелация е R. Формулата за намиране на коефициента на корелация е следната: R = (ad-bc)/(a+b)(c+d)(a+c)(b+d) 3. Анализ на резултатите от проведеното емпирично проучване по методиката Ч. Д. Спилбългър за изследване на степента на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени) Поради твърде ограничената целева група, включена в изследването – четири самотни майки осиновителки, обобщаването на получените данни с класическите статистически методи, както и тяхното анализиране, са свързани с редица предварителни условности най-вече по отношение на представителността на извадката и генерализирането на някакви по-всеобхатни изводи и заключения по отношение на степента на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени). Въпреки това, при наличието на относително висок дял в българското общество на непълните семейства, отглеждащи деца, данните от изследването са твърде интересни. Получените данни от изследваните лица – 4 самотни майки – осиновителки, обработени според методиката на Ч. Д. Спилбългър, биха могли да бъдат представени в следния цифров вид: Ситуативно състояние на тревожност и страх по скалата S:  Три от изследваните жени показват резултати за ситуативна тревожност над средната норма;  Една от изследваните жени показва резултати за ситуативна тревожност много над средната норма. По скалата Т за нивото на личностова тревожност и страх:  Три от изследваните жени показват резултати за ситуативна тревожност под средната норма;  Една от изследваните жени показва резултати за ситуативна тревожност много под средната норма. Резултатите са представени в Таблица 2 и Фигура 1: Таблица 2. Процентно разпределение на количествените резултати по скалата на Ч. Спилбъргър Много над средната норма Брой %

Над средната норма Брой %

Средна норма Брой

Под средната норма Брой %

Много под средната норма Брой %

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени) S1 25 3 75 0 0 0 0 0 0 тревожност T0 0 0 0 0 0 3 75 1 25 тревожност

Фиг. 1. Графично изображение на получените резултати:

Самите данни от модификацията на индивидуалната балова оценка в стандартна оценка и коефициент са представени в Таблица 3: Таблица 3.

Модификация на индивидуалната балова оценка в стандартна оценка и

коефициент Изследвани лица Лице 1 S - тревожност T- тревожност Лице 2 S - тревожност T- тревожност Лице 3 S - тревожност T- тревожност Лице 3 S - тревожност T- тревожност

Суров бал

66 41

1,79 -0,81

68 42

67 46

1,87 -0,29

69 47

64 33

1,62 -1,64

66 34

74 49

2,49 -0,02

75 50

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

От приложените данни от проведеното изследване изключително добре се вижда, че и четирите самотни майки – осиновителки, които са показали нива на личностова тревожност и страх под средната (3 лица) и много под средната (1 лице) норми по скалата Т, в процеса на осиновяване показват ситуативно състояние на тревожност и страх по скалата S над средната норма (3 лица) и много над средната норма (1 лице). Очевидно, наред с всички други фактори, оказващи влияние върху нивото на ситуативна тревожност в процеса на осиновяване, самият статус „самотна майка осиновителка” допълнително утежнява психичното състояние на изследваните лица. Ето защо би могло да бъде направено предположението, че лишаването от мъжка подкрепа – независимо дали се дължи на развод, на овдовяване или просто на продължително напускане на домакинството, съчетано с тревожните въпроси дали ще се отговори адекватно на новите изисквания, свързани с осиновяването; както и с неизживяната травма от липсата на биологично дете и непознаването на самото осиновено дете, води до значително увеличаване на ситуативното състояние на страх и тревожност, което налага разработването и използването на адекватна система за психосоциална подкрепа на самотните майки – осиновителки. От своя страна, ранната загуба на биологичната майка и последващата институционална грижа възпрепятстват формирането на сигурна привързаност при осиновените деца, които се страхуват да се доверят на своите нови родители, страхуват се да ги допуснат до себе си, за да не бъдат отново изоставени. Това води до чувство за несправяне у родителите. Освен това в сравнение с родителите на биологично родени деца, осиновителите се чувстват по-слабо компетентни в родителската си роля и преживяват конфликтите и напрежението с детето си като несправяне и провал. Социалната стигма на обществото относно осиновяването често допринася за чувство за малоценност у осиновителите. Усещането, че са различни, се появява при тях за пръв път при установяването на безплодието. Социалната стигма на безплодието впоследствие се слива със стигмата на осиновяването - в реакциите на най-близките им хора от разширеното семейство, в реакциите на приятелите им, в негласното общоприето мнение, че осиновителите са „родители втора ръка”. Тъй като травмата от невъзможността да имаш собствено дете е прекалено дълбока, много от осиновителите дълги години не я допускат до съзнанието си - остават на етап „отричане”, отцепват емоциите и вярват, че по нищо не се различават от всички останали хора с биологично родени деца. Затова и демонстрираните резултати на ситуативна тревожност в много над средната норма в голяма степен се дължат както на 61

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

поведение на социална желателност, така и на психологическа зашита Но това все пак показва, че лицата са наясно с наличните негативни преживявания в себе си като страх, напрежение, тревожност и съответно се стремят да па прикрият. Наблюдава

се

генерална

завишена

ситуативна

тревожност

спрямо

личностовата тревожност. (Фиг. 2) . Фиг. 2. Сравнение между нивата на ситуативна и личностова тревожност

Превесът на резултати за ситуативна тревожност в диапазона над средната и много над средната норма силно контрастира на резултатите за личностова тревожност, които маркират значителни нива както под средното (1 лице - 25%), така и много под средното (3 лица - 75%). (Фиг. З) Те показват, че изследваните лица проявяват по-силно изразена потребност за себеутвърждаване чрез демонстриране на позитивните си личностни качества на справящи се индивиди и да прикрият свои неприемливи характеристики. Това е доказателство, че изследваните лица оценяват наличието на негативни характеристики като страх, напрежение, нервност, тревожност като част от личността си, но същевременно така демонстрираното поведение на самоугвърждаване и приетост подчертава още веднъж силното преживяване на ситуативна тревожност, което усилва позитивната представа за себе си в „нормална” ситуация, преди процеса на осиновяване. На фона на сегашната ситуация на осиновяване, която е наситена с несигурност, страх, стрес и тревожност, тяхната личностова себепредстава се ,,изкривява” в идеализиран образ на обикновено справящ се човек, който владее живота си и обстоятелствата и не проявява тревожност.

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Прави впечатление и значително по-високото ниво на осреднените резултати на ситуативна тревожност над осреднените резултати на личностовата тревожност. (Фиг. 3) Фиг. 3. Сравнение на осреднените стойности на ситуативна и личностова тревожност

Тази тенденция може да се обясни с факта, че майката е родителят, който се грижи

ежедневно

за

детето,

сблъсквайки

се

проблемите

предизвикателствата„ поставени от осиновяването. Майките първи виждат симптомите на психическите и педагогически затруднения на осиновеното дете, те понасят евентуалното отхвърляне от негова страна и се чувстват недостатъчно компетентни като родители. Началото на осиновяването може да е изпълнено с много тревожност и несигурност, както за детето, така и за осиновителите му. Усещането на детето, че не е прието от родителите си, че ги е разочаровало, защото не отговаря на очакванията им е пряко свързано с усещането на родителя, че е отхвърлян от детето си. По този начин се формира един омагьосан кръг на взаимно отхвърляне - детето има определени нужди, но не знае как да ги изрази адекватно; родителят се опитва да отгатне и удовлетвори тези нужди и търси обратна връзка от детето си, която да потвърди правилното поведение на родителя. Осиновеното дете обаче нерядко реагира с негативна обратна връзка. с отхвърляне или с амбивалентно поведение, които затвърждават усещането на родителя, че не се справя. Възможни причини за отхвърлянето на майката -осиновителка са първичната рана от изоставянето от биологичната майка. което детето е преживяло в ранното си детство, както и особеностите на живота в институцията. Върху тази първична рана,

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

която всяко осиновено дете носи в себе си, институционалната грижа наслагва нови последващи рани - липсата на значими фигури, към които детето да се привърже, дефицити във физическото, емоционалното и психичното развитие. В резултат привързването между осиновените деца и техните родители е процес, протичащ бавно и постепенно, с приливи и отливи, изискваш търпение, усилия и взаимно учене от двете страни. Осиновеното дете се учи да се доверява на новата си майка, да усеща присъствието й и да изразява емоциите си, да вярва, че вече има кой да откликне на болката, глада, желанието му за докосване и топлина. От своя страна, майката се учи да разпознава противоречивите сигнали на детето си, да бъде предвидима и откликваща, да реагира спокойно на детските провокации, да е уверена в родителската си роля. Амбивалентното отношение на осиновеното дете към майката, базисното му недоверие, първичните реакциите на отхвърляне и отчужденост, затварянето в себе си, липсата на позитивна обратна връзка провокират в осиновителката дълбоки съмнения в способността й да бъде „достатъчно добра майка”. Осиновените деца често провокират родителите си в техните най-слаби места. Усещането за некомпетентност у майкитеосиновителки корелира не само със силния стрес от специфичните характеристики на осиновеното дете (хиперактивно, раздразнително, по-малко адаптивно, отхвърлящо и неподкрепящо родителите си), но и с депресивност у майките - осиновителки в първите месеци след осиновяването. В тези случаи депресивността им може да бъде отнесена към т.нар. следосиновителна депресия, нормално явление подобно на постнаталната депресия при майките на биологично родени деца Корелационен анализ на данните от тест на Спилбъргьр В настоящото емпирично изследване търсим корелация между независимия фактор Х като личностовата тревожност (Т) и зависимата променлива У като ситуативната тревожност (Ѕ) (Табл. 4). Таблица 4. Разположение на първичните количествени резултати според буквените означения от формулата за намиране на коефициента на корелация Х=Т- тревожност Y=S-тревожност Много над средната норма Над средната норма

Под средната норма

Много под средната норма

а=1 с=3

b=0 d=1

R = {ad-bc}/{a+b}{c+d}{a+c}{b+d} = {1x1}-{0x3}/1x4x4x1 = 1/16 = 1/4 = 0.25

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

R може да има стойност от (-1) до 1. Когато К=0, няма линейна връзка между променливите, т.е. няма никаква корелация. Когато К=1 или К=1, имаме перфектна линейна връзка между двете променливи - диаграмата в тези случаи ще бъде права линия. Знакът пред К показва посоката на зависшиостта между двете променливи. Когато R е с положителен знак има права зависимост между двете променливи. При нарастване на Х, нараства и У. Когато знакът е отрицателен, има обратна зависимост. С нарастване на Х, намалява У. Този коефициент на корелация зависи от целта на изследването и се интерпретира съдържателно. При интерпретацията на коефициента използвахме следната нормативна скала: 0 - 0,2 - слаба корелация 0,2 - 0,4 ~ умерена корелация 0,4 - 0,6 - значителна корелация 0,6 - 0,8 - висока корелация 0,8 - 1,0 - много висока корелация При положителен знак на R линейната зависимост между двете променливи е права При нарастване на личностовата Т-тревожност ще нараства и ситуативната Ѕтревожност, което би означавало, че при родители -осиновители, склоннни към повисоки нива на тревожност като личностова характеристика, биха се наблюдавали повисоки нива съответно и на ситуативна тревожност. Корелацията между личностовата и ситуативната тревожност, изследвани в настоящата дипломна работа, е умерена – R = 0,25.. С оглед на това би могъл да бъде направен изводът, че тревожността при самотните майки – осиновителки в периода след осиновяването е толкова висока, че се влияе твърде слабо от техните личностови особености. Тя е обусловена от спецификите на

осиновителската

ситуация

относително

независимо

от

личностните

характеристики на лицата.

ТРЕТА ГЛАВА Програма за психо-социална работа с родители – осиновители 1.

Психо-педагогически

аспекти

на

обучението

на

кандидат

осиновители

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Осиновяването е процес, обхващащ целия човешки живот, и поради това нуждите на децата и техните семейства не се изчерпват до момента на настаняване на детето. Процесът на осиновяване минава условно през четири фази, като първата фаза, свързана с несигурността, включва всичко онова, което преживяват осиновителите, преди да вземат детето в дома си. Тревожността им на този етап може да бъде обобщена с въпроса: ,Ще ни дадат ли дете?” Втората фаза, наречена фаза на тревожността, включва периода от попадането на детето в дома на осиновителите до последващата адаптация. През този период основният въпрос пред родителите е “Ще можем ли да задържим детето при себе си?” Следва третата фаза - приспособяването, която продължава през периода на израстване на детето. Четвъртата фаза е етапът на интеграция - тя продължава до края на живота на всички участници в осиновителната триада. Основният въпрос тук е „С какво е по-различно да си родител на осиновено дете?” По време на всяка една от фазите семейството на осиновителите се справя със съответните задачи на развитието, през които минават всички семейства Практиката сочи, че осиновителите, които приемат, че да осиновят дете е различно от това да се грижиш за свое биологично дете, се справят много по-успешно с осиновяването. Затова социалната и психологическата подкрепа, оказана на осиновителите на всеки един от етапите на осиновителния процес, е изключително важна Съгласно

нормативната

уредба

всеки

кандидат-осиновител

получава

информация и консултация за осиновителната процедура в съответната дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес. В срок до три месеца от подаване на заявлението от лицата, заявили желание да бъдат одобрени като кандидат-осиновители, се извършва задълбочено социално проучване за годността им да осиновят дете. Служителите от отдел "Закрила на детето" насочват лицата към подходяща социална услуга за деца и семейства, за да преминат задължителен обучителен курс. „В хода на осиновителното проучване дирекция "Социално подпомагане" извършва обучение или насочва за обучение осиновяващите към друг доставчик на социални услуги за деца и семейства по програма, утвърдена от министъра на труда и социалната политика по предложение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане”. (чл. 26, ал. 5, НАРЕДБА №: РД-07-7 от 5.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване).

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Задължителното обучение в рамките на проучвателния период се оказва твърде недостатъчно за кандидат-осиновителите както като информационна кампания, така

като

административна,

психологическа

социална

подготовка

за

предизвикателствата, с които им предстои да се сблъскат на всички етап от осиновителния процес, в това число и през периода на адаптацията като част от него, който може да се проточи дори цял живот. Някои от основните проблеми по време на обучението в проучвателния период е този, че голяма част от кандидат-осиновителите все още носят „розовите очила”, очаквайки живота с детето, което ще влезе в техния дом. Освен това се чувстват наблюдавани под лупа и се страхуват да не би да бъдат преценени като негодни, ако споделят с психолога или социалния работник опасенията, страховете, тревогите, изпитвани в процеса на осиновяване. Поради това съответно не може да им се помогне ефективно и често този задължителен обучителен курс не е достатъчен. След това в живота на осиновителите, след като осиновяването стане факт, започва същинският процес на осиновяване и адаптация на детето и родителите към новата житейска ситуация с нейните съвсем реални трудности и проблеми. Родителите-осиновители се нуждаят от продължителна и последователна подкрепа на всеки етап на осиновителния процес. Затова и предложената програма за социална работа с родители-осиновители реализира подкрепа и помощ преди осиновяването, при настаняването и след осиновяването. 2. Насоки на социалната подкрепа на родителите – осиновители и детето Целите на програмата са: А. Информиране и практическа подкрепа на кандидат- осиновителите – предоставяне

на

прецизна

изчерпателна

информация

за

спецификата

на

осиновяването, необходимите документи, процедурата по осиновяване, подготовка за срещата с детето. Б. Подкрепа на осиновителите по време на и след осиновяване на детето:  Обучение и развитие на родителски умения, които да спомагат за полесното и пълноценно установяване на значима връзка с децата, за постигане на автономност и изграждане на себеуважение у децата, установяване на партньорство в семейството;  Консултиране и подкрепа на осиновителите за комуникиране и справяне с трудна информация в това число и тайната на осиновяването; 67

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

 Изграждане на групи от семейства на осиновители за подкрепа в общността;  Индивидуални консултации за осиновители. В. Директна работа с детето след осиновяването:  Подкрепа на осиновените деца при развитие на тяхната идентичност;  Подкрепа на осиновените деца за преработване на загубите, които преживяват в процеса на осиновяване, трудностите в адаптация и т.н. чрез индивидуално консултиране и включване в групи за споделяне на опит;  Подкрепа и консултиране в процеса на отглеждане на вече осиновени деца. Г. Надграждащи и развиващи обучения и групи в помощ на грижите за децата:  Семейно консултиране  Организирани дейности  Домашни посещения за подкрепа Целеви групи:  кандидат-осиновители  осиновители в процес на осиновяване  осиновители в следосиновителен период  осиновени деца. 2.1.Тематична насоченост на обучението на кандидат-осиновители Тема 1. Въведение в осиновяването Цел: Запознаване със същността на осиновяването Задачи: 1. Запознаване със спецификата на осиновяването: - Какво е осиновяване? - Правна рамка на осиновяването; - Видове осиновяване; - Процедура по осиновяване; - Процедура по разсиновяване. 2. Потребностите на децата, за да развият своя потенциал. - От какво се нуждае детето, за да порасне? 68

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

- Последици от настаняването на деца в специализирани институции. - Партньорство в осиновяването за постигане на обща цел: а) Партньорство със социалните работници; б) Съвместна работа със специалисти, които познават и се грижат за детето ~ лекари, учители, възпитатели и др. Тема 2. Семейството. Какво е да се грижиш за детето на някой друг. Цел: Обясняване символичния характер на връзките родители - деца. Задачи: 1. Семейството като социална единица. Жизнен цикъл на семейството ролята на майката и ролята на бащата. 2. Идентичност: наследство и култура, индивидуални черти самоуважение. З. Подготовка и планиране на настаняването. Намаляване страховете на детето и осиновителите. - Какво иска детето? - Какво желаят родителите от осиновяването? 4. Представяне на детето от социалния работник в ОЗД и задължително ли е да кажем ,,да”? - Планирани срещи за представяне на детето. 5. Настаняване на детето. 6. Промени в семейните отношения. - Дневен ритъм на живот в семейството; - Собствени деца; - Взаимоотношения между съпрузи; - Нова организация на ежедневието. Тема 3. Психологически аспекти на осиновяването Цел: Запознаване на кандидат-осиновителите с психологическите въпроси при отглеждане на осиновено дете, преди всичко - разкриване на истината за осиновяването. Задачи: 1. Как и кога да кажем на детето си, че е осиновено? Най-често задавани въпроси. 2. Справяне с тревогата и страховете на осиновителите. 3. Осиновеното дете и неговият свят. 69

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

4. Осиновеното дете и училище. 5. Обучителни проблеми и ментално здраве. 6. Сексуалното образование. Тема 4. Детето – развитие и възпитание Цел: Запознаване с основните фактори, които оказват влияние върху развитието и формирането на личността на детето. Задачи: 1. Развитието на детската личност: от зависимост към самостоятелност. 2. Образователни потребности на детето. 3. Привързаност и раздяла. Загубата на връзка с близък човек. 4. Разбиране поведението на детето. 5. Справяне с трудното поведение. 6. Схема на управление на поведението. 7. Приемливо и ефективно възпитание. 2.2. Подкрепа на родителите -осиновители и детето Тема І. Безопасна грижа Цел: Гарантиране на безопасни условия на живот за детето в семейството. Задачи: 1. Осигуряване на сигурна и безопасна среда на детето в дома на осиновителите. 2. Придобиване на знания и учения, необходими за оказване на първа помощ на детето при нужда 3. Здраве, хигиена, профилактика и хранене на детето. Тема

Психологически

педагогически

предизвикателства

на

осиновяването Цел: Задълбочено изследване на психологическите въпроси при отглеждане на осиновено дете. Задачи: 1. Как и кога да кажем на детето си, че е осиновено? Най-често задавани въпроси. 2. Справяне с тревогата и страховете на осиновителите. 70

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

3. Осиновеното дете и неговият свят. 4. Осиновеното дете и училище. 5. Обучителни проблеми и ментално здраве. 6. Сексуалното образование. 7.

Опасността

от

дисфункционален

модел

на

комуникация

между

осиновителите и детето. Запознаване на осиновителите с този специфичен модел на комуникация, превантивни техники за избягването му, стимулиране на позитивни комуникации в системата родител-дете. Тема 3. Развитие и възпитание на детето Цел: Задълбочено изследване на основните фактори, които оказват влияние върху развитието и формирането на личността на детето. Задачи: 1. Развитието на детската личност: от зависимост към самостоятелност. 2. Образователни потребности на детето. 3. Привързаност и раздяла. Загубата на връзка с близък човек. 4. Разбиране поведението на детето. 5. Справяне с трудното поведение. 6. Схема на управление на поведението. 7. Приемливо и ефективно възпитание. Тема 4. Насилие над детето Цел: Повишаване на чувствителността на родителите към проблемите, свързани с насилието, и подготовка за адекватно реагиране при разпознаване белезите на преживяно насилие у детето. Задачи: 1. Разпознаване особеностите на деца, жертви на насилие: а) физическо, б)емоционално; в) сексуално; г) пренебрегване. 2. Запознаване семейството с проблемите, възникващи при деца, жертви на насилие. 3. Стъпки в родителската грижа за преодоляване на последиците от травмата Тема 5. Концептуална подкрепа на родителите

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

Цел: Консултативна подкрепа на семейството и детето. За посрещане на ежедневни нужди и възникнали проблеми. Задачи: 1. Уточняване ролите на партньорите (семейство, ОЗД, дете) 2. Наблюдение - планирани и непланирани срещи; 3. Подкрепа на осиновителите; 4. Поддържащо обучение; 5. Индивидуални консултации; 6. Подкрепа на детето. Тема 6. Психологическа подкрепа на родителите 1. Осигуряване на защитено пространство за споделяне на преживявания и емоции; 2. Вербализиране на страховете им в контекста на новата роля на родителосиновител; 3. Изясняване на собствените нагласи и очаквания спрямо детето; 4. Консултиране във връзка с отработване на конкретни проблемни ситуации. Тема 7 Психологически работа с детето Задачи: 1. Стимулиране изразяването на преживявания, емоции и страхове свързани със семейството, както и с посещаването на детска градина; 2. Предоставяне на нови по-конструктивни начини, по които детето да изразява негативните си емоции; 3. Стимулиране за развитие на автентичен Аз. Осьзнаване на важността да се чувства приемано и ценно такова каквото е; 4. Подпомагане на затвърждаването и развитието на добрата врьзка между майката и детето, в рамките на която то да изгради положителен образ за себе си, добра самооценка, усещане за сигурност и увереност в себе си. 2.3. Средства за постигане на поставените цели и задачи 

Повишаване професионалната компетентност на всички специалисти,

които в ежедневната си работа се докосват до осиновяването. От една страна, обучението трябва да започне още в университета, където специалистите на 72

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

осиновяването и осиновеното дете да бъдат изучавани като отделен предмет от психолози, социални работници, педагози. От друга страна, биха могли да се организират обучителни курсове за различните специалисти, работещи в сферата на осиновяването. Нужно е тези програми да разкриват психологичните особености на осиновените деца и техните родители: Характеристиките

на

осиновеното

дете:

хиперактивност,

раздразнителност, ниска адаптивност, високи изисквания, слаба позитивна обратна връзка към майката в нейната родителска роля, ниска подкрепа, гняв, враждебност, отхвърляне, амбивалентно поведение. Характеристиките на родителя-осиновител:

акцент в обучителните

програми върху проблемните области на осиновеновителити: -

родителската

компетентност:

тренинги

относно

повишаване

на

родителската компетентност, повишаване на уменията за справяне с различни предизвикателства в отглеждането и възпитанието на осиновеното дете. - привързаността на родителя към детето: запознаване на родителите с вътрешния свят на осиновеното дете; обучение в това самите те да могат да идентифицират специфичните потребности на детето си; стратегии за превенция на създаването на дисфункционален семеен модел в осиновителското семейство. - родителската депресия: информиране относно съществуващата възможност от постосиновителна депресия и начини за справяне с нея; превенция на депресията. 

Консултации с кандидат-осиновителите относно важността на

обучителния процес, както и разясняване какво биха могли да очакват от нето. Много осиновители възприемат обучителния процес като оценяване на техните родителски качества и компетентности, на тяхната пригодност за осиновители. Това създава напрежение и автоматично вдига защитите им, възпрепятствайки свободния достъп до емоциите и чувствата, върху които им се налага да работят в обучителната програма Последната не може да изпълни максимално ефективно предназначението си. Затова е важно на кандидат- осиновителите да се обясни ясно и категорично, че не става дума за наблюдение и преценяване, а за обучение. 

Освен

задължителната

следосиновтелна

подкрепа

от

ОЗД,

необходима такава и от Центрове за обществена подкрепа, където да се развиват и предлагат' дейности, насочени към помагане на осиновтелски семейства чрез консулптране върху психологическите особености и нужди на осиновеното дете, адаптационния процес на детето към осиновителското семейство, безопасна среда и 73

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

грижа за детето, особености и нужди на деца, преживели дълъг престой в институция, здраве, хигиенни навици на децата, особености и нужди на деца, преживели насилие; информационна подкрепа за образование, детски градини, здравеопазване и т.н. 

Организиране на групи за взаимопомощ от родители-осиновители на

територията на ЦОП с цел споделяне на челен опит и подкрепа 

Медиини

информационни

кампании

сред

осиновители

за

възможностите за социална и психологическа подкрепа, налични на територията на града и на района.

Изводи и препоръки Осиновителските семейства са изправени пред специфични ситуации на стрес, тревожност и напрежение, които не се наблюдават в типичното биологично семейство. Липсата на обща биологична връзка води до несигурност у осиновителите и поставя предизвикателства пред изграждането на здрава емоционална връзка с детето, на което вече не може да се гледа като на даденост. Това създава тревожност и напрежение и у детето, а оттук засяга и цялостните взаимоотношения в семейството. Някои от най-ключовите потенциални и реални трудности, пред които се изправят осиновителите, могат да бъдат обобщени в следните насоки: - чувства на загуба поради безплодие и принудително бездетие преди осиновяването; - осиновителските семейства може да нямат никакъв или почти никакъв опит с други осиновителски семейства, на които да се опрат за пример; - кандидат-осиновителите са подложени на строго проучване за пригодност, бидейки поставени в зависима позиция спрямо социалния работник, преди да бъдат одобрени, което още веднъж не им позволява да се подготвят емоционално, а напрежението и защитите им ескалират; - в повечето случаи няма физическа бременност, която да послужи за рамка на емоционалната подготовка за срещата с детето, както няма и обратна връзка от приятели и роднини относно родителския статус на осиновителите;

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

- не съществуват традиционни или религиозни церемонии, които да бележат новия статус на осиновителското семейство И да направят прехода от старото състояние на семейство без дете в осиновителско семейство по-плавен, безболезнен и социално утвърден; - нерядко осиновителите стават родители за пръв път, когато вече са със средно 7- 8 години по-възрастни от биологичните родители и са били бездетни по-дълго от последиците, подсилвайки усещането им за социална стигма - неизказаната обществена нагласа е, че колкото по-възрастни са родителите-осиновители, толкова послаба е тяхната родителска компетентност и съответно шансовете им за успешно родителство. Възрастта на майката допринася за едно по-зряло, по-осъзнато родителство, особено ако преди осиновяването тя е работила върху своите загуби, страхове, личностови особености; - когато детето бъде осиновено и настанено, през периода на наблюдение несигурността и страховете, че не се справят и че детето може да им бъде отнето, доминират родителите и семейната атмосфера; - социалният натиск и несръчното отношение на общността към осиновителите могат да оказват допълнителен стрес и да подсилват тревожността у осиновителите; - разкриването на факта на осиновяването и неговото комуникиране на всеки етап от развитието и израстването на детето по адекватен на възрастта на детето начин, както и справянето с емоционалното преживяване и отклик от травмите на всяка от страните, изискват огромно внимание и психически ресурс. Кандидат-осиновителите и осиновителите имат нужда от социална и психологическа подкрепа на всеки един от етапите в процеса на осиновяването, за да могат да идетифицират своите чувства и преживявания, с които влизат в него. Освен от развиването на емоционална интелигентност, осиновителите се нуждаят и от чисто практическа, информационна и понякога финансова подкрепа, за да снижат тревожността около въпроса за своята родителска компетентност. С увеличаване възрастта на детето се увеличава нивото на родителската тревожност. Единият рисков възрастов период е 4-6 г., когато родителтпе започват да разказват на детето историята за неговото осиновяване и съответно детето започва да разбира, че преди осиновяването си то е било изоставено. Другият още по-рисков период е възрастта 7-10 г., когато нивата на родителски стрес са най-високи. Това е възрастта, когато детето започва да осъзнава какво означава да бъдеш „роден и 75

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

изоставен” - този процес на осъзнаване често е съпътстван с много болка, усещане за силна, невъзвратима загуба, гняв, различни реакции на поведенческо ниво. Добре е родителите-осиновители да бъдат информирани и подготвени за тези по-рискови периоди в развитието на своите деца. Тревожността

на

родителите-осиновители

динамично

свързана

потребността за самоутвърждаване и се проявява в по-високите си нива като ситуативна тревожност в сравнение с тревожността като личностна особеност, а социалната работа с родителите - осиновители ефективно би подпомогнала родителите- осиновители в справянето им с тревожността от осиновяването и би била по-успешна, когато е съобразена с нивата им на тревожност. Повишена родителска тревожност при осиновителите свидетелства за необходимостта от разширяване възможностите за различни обучителни програми в настоящата социална система. Освен задължителните обучения за кандидат-осиновителите, са нужни подкрепящи и поддържащи такива за взаимопомощ, както и групи за взаимопомощ по време на и след осиновяването. Също така могат да се разработят обучителни програми за различни специалисти в сферата на помагащите професии - психолози, психотерапевти, социални работници, учители в детски градини и училища, които също да бъдат информирани за спецификите на психичния живот на осиновените деца и техните родители. Към

настоящия

момент

българското

общество

няма

достатъчно

информираност за особеностите на осиновяването в социално-психологически план, макар все повече сензитивността и интелигентността да покачват нивото си. Оказаната разширена и компетентна психологическата и социалната подкрепа на родителите осиновители и кандидат-осиновителите би повдигнала капацитета им за справяне в сложната ситуация на осиновителскогго семейство, би снижила нивата на тревожност и съответно увеличила възможностите им да отгледат и възпитат жизнеспособни индивиди, успешно интегрирани в обществото.

Литература 1. Байчинска Кр., Танева Т. Стресът при родителите на осиновели и биологично родени деца - В: „Психологически изследвания”, 2/2010а, с.117-131 2. Байчинска Кр., Танева Т. Стресът при осиновените деца - фактори и стратегии за справяне - В: „Психологически изследвания”, 1/20106, стр. 7-19 76

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

3. Верие, Н. Първичната рана - вътрешният свят на осиновеното дете. С., 2005 4. Давидова-Пенева, Ф. Разрешително за родителите. Как да осиновим дете в България ~ стъпка по стъпка. С., 2010 5. Закона за закрила на детето 6. Международна социална служба. Практическо пособие. Върховенството на интересите на малолетните при осиновяване. Прилагане на международните конвенции за закрила на детето. С., 2007 7. Национална стратегия за детето 2008-2018 8. План за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Р България”, 2010 9. Семеен кодекс, 2009 10. Танева Т. Проблемът за изоставеното дете в контекста на някои психоаналитични теории за детското развитие - В: ,,Психологически изследвания” 2/2007, с. 69-85 11. Танева, Т. Вътрешният свят на осиновеното дете - В: Сборник с научни доклади, У, Национален конгрес по психология, „Българско списание по психология”, 2008, 1-4, с. 814-818 12. Танева, Т. Стресът при майките на осиновените деца. Дисертация за присъждане на образователната и научна степен ,,Доктор”, БАН, Институт за изследване на населението и човека, Департамент ,,Психология, 2012 13. Шишков, А., Н. Витанова. Психопатологични и психологични проблеми на абнормното поведение. С., 2004 14. Щетински, Д., И. Паспаланов. Методическо пособие за работа с българската форма на въпросника за оценка на тревожността на Ч. Спилбъргър. С., БАН, 1989 15. Аbidin RR Тће Parenting Stress Index, Pediatric Psychology Press: Charlottesville, VA., 1983 16. Brodzinsky, D. M., & Huffman, L. Transition to adoptive parenthood - In: "Marriage and Family Review", 12/1988, 267-286 17. Brodzinsky, D. M. A stress and coping model of adoption adjustment, 1990 18. Brodzinsky, D. M., Smith, D. W., & Brodzinsky, A. B. Children's adjustment to adoption: Developmental and clinical issues. Thousand Oaks: Sage, 1998 19. Cadoret, R. J., Troughton, E., Bagford, J., & Woodworth,G. Genetic and environmental factors in adoptee antisocial personality - In: "European Archives of Psychiatry and Neurological Sciences", 239/1990, 231-240 20. Campbell, S. B. Behavior problems in preschool children: Clinical and developmental issues (2nd ed.). NewYork: Guilford Press, 2002 21. Kirk, D. Shared Fate, New York, Free Press, 1964

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

22. Kirschner, D. Antisocial behaviour in adoptees: patterns and dynamics - In: "Child and Adolescent Social Life", 5, No 4/1988, 300-314 23. Lifton, B. Journey of the Adopted Self: A Quest for Wholeness. Harper Collins, 1994 24. Rutter M, O'Connor TG. English, Romanian Adoptees (ERA) Study Team: are there biological programming effects for psychological development? Findings from a study of Romanian adoptees - In: „Dev Psycho",140/2004, 81-94 25. Stem, D. The Interpersonal World of the Infant. New York, Basic Books, 1985 26. Verrier, N. Coming Home To Self', Baltimore, Gateway Press, 2003

Приложения ІІРИЛОЖЕНИЕ 1 Личностен въпросник на Ч. Спилбъргър Скала “Ѕ” Как се чувствам сега? 1. Спокоен съм 2. Чувствам се сигурен 3. Напрегнат съм 4. Нервите ми са изопнати 5. Чувствам се леко, непринудено 6. Чувствам се разстроен, объркан 7. Безпокоя се за възможни неприятности 8. Чувствам се удовлетворен 9. Уплашен съм 10. Чувствам се удобно 11. Чувствам увереност в себе си 12. Нервен съм 13. Треперя от нерви 78

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

14. Чувствам нерешителност 15. Чувствам се приятно отпуснат 16. Изпитвам задоволство 17. Притеснен съм 18. Смутен съм 19. Чувствам се стабилен 20. Чувствам се свободно, нямам проблеми

ІІРИЛОЖЕНИЕ 2 Лист за отговори за скала „S” Пореден номер

Съвсем не

В известна

В значителна

степен

Напълно

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

16 17 18 19 20

ІІРИЛОЖЕНИЕ 3 Личностен въпросник на Ч. Спилбъргър Скала “Ѕ” Как се чувствам изобщо? 21. Приятно ми е, чувствам се добре разположен 22. Нервен и неспокоен съм 23. Доволен съм от себе си 24. Иска ми се да съм щастлив като други хора около мен 25. Чувствам се като човек, който е претърпял неуспех 26. Чувствам се отпочинал 27. Спокоен съм, съсредоточен и хладнокръвен 28. Имам чувството, че не мога да преодолея натрупващите се трудности 29. Много се безпокоя за неща, които всъщност са без значение 30. Щастлив съм 31. Имам мисли, които ме безпокоят 32. Липсва ми увереност в себе си 33. Чувствам се сигурен 34. Лесно взимам решения 35. Чувствам, че не съответствам на заобикалящите ме хора и ситуации 36. Изпитвам задоволство 37. Тормозя се от маловажни случки и разговори с хора 38. Преживявам разочарованията навътре и не мога да се освободя от тях 39. Аз съм стабилен човек 40. Напрягам се и се обърквам, като мисля за задачите си

ДИПЛОМНА РАБОТА Степен на тревожност в процеса на осиновяване на самотни родители – осиновители (жени)

ІІРИЛОЖЕНИЕ 4 Лист за отговори за скала „Т” Пореден номер 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20

Почти никога

Понякога

Често

Почти винаги