Образование за всички by Георги Хаджийски

СЪДЪРЖАНИЕ: Предговор…………………………………………………………………………… 3 стр. ПЪРВА ГЛАВА Ромските общности в Самоков – минало и настояще...................................... Георги Хаджийски Десегрегация в действие......................................................................................... Живка Иванова Образователните проекти на сдружение „Романи бах” Самоков.................. Снежана Лалева

7 стр. 12 стр. 16 стр.

ВТОРА ГЛАВА Защо е необходим настоящият наръчник?......................................................... Георги Хаджийски Проект „Образование за всички”......................................................................... Георги Хаджийски Училищата и детските градини участващи в проекта..................................... Снежана Лалева Ролята на училищния медиатор............................................................................ Живка Иванова Бележки по проект „Образование за всички” и няколко съвета как да работим с ромското дете......................................................................................... Живка Иванова

23 стр. 27 стр. 31 стр. 36 стр.

39 стр.

ТРЕТА ГЛАВА Някои психопедагогически измерения на ефективността на интегрираното образование................................................................................... Развитие на психичните процеси при децата в предучилищна възраст....... Особености на билингвизма и работата с деца, говорещи ромски език като майчин............................................................................................................... Анализ на получените резултати от проведеното психологическо изследване с деца от ромски произход на възраст 6-7 години......................... Георги Хаджийски

43 стр. 45 стр. 48 стр. 60 стр.

Заключение................................................................................................................

63 стр.

Литература...............................................................................................................

68 стр.

Няколко думи за авторите.....................................................................................

69 стр.

Наръчник на добри практики Настоящата публикация е на български език и се издава в рамките на проект ”Образование за всички” - модел за адаптация и равен достъп до образование на ромските деца в град Самоков, изпълняван от Сдружение с нестопанска цел “Романи Бах” - Самоков, с финансовата подкрепа на Ромски образователен фонд, по Договор BU159. Наръчникът не е официална публикация на Ромски образователен фонд, и отговорност за изложените възгледи, се носят от СНЦ “Романи бах”. Създателите на настоящия наръчник препоръчват спазването на Държавните образователни изисквания за предучилищно и начално възпитание и обучение. Проект ”Образование за всички ” - модел за адаптация и равен достъп до образование на ромските деца в град Самоков нямаше да се случи без безрезервната подкрепа на: - Педагогическият и непедагогически персонал на ЦДГ „Пролет”, ОДЗ „Звънче”, ОУ „Христо Максимов”, ОУ „Авксентий Велешки”, НУ „Станислав Доспевски” и ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”. - Снежана Лалева, главен експерт образование, младежки дейности, спорт. Администрацията на община Самоков. На тях ние дължим своята голяма благодарност, че са ни подкрепяли и продължават да ни подкрепят в трудния ни път.

Предговор Вече над едно десетилетие в град Самоков се провеждат различни образователни дейности, насочени към интегрирано образование на децата от ромски произход. В резултат на тези дейности голяма част от ромските деца и ученици вече са изведени от специализиралите се в миналото като „цигански детски градини и училища” и се обучават с техните връстници във всички образователни институции в града. Безспорно целенасочените и последователни образователни инициативи доведоха до повишаване на качеството на предлаганото образование на ромските деца, както и до взаимното опознаване на българските и ромските ученици. До голяма степен този образователен процес бе осъществен и благодарение на усилията на сдружение „Романи бах” Самоков. Именно тази неправителствена организация успя да реализира първите дейности в областта на интегрираното образование на ромските деца в града. Чрез използването на възможностите на проектното финансиране и с висококвалифицирания труд на мотивирани специалисти в различни сфери, започна трудният процес на преодоляване на взаимни скрупули, мисловноповеденчески наслоявания и стереотипи на всички участващи в проектите страни. Основните насоки на дейността на сдружението биха могли да бъдат обобщени в следните аспекти: - Недопускане на дискриминационни практики в детските градини и училища в Самоков; - Предлагане на допълнителни образователни услуги на ромските деца и ученици в детските градини

и училища и извън тях чрез дейността на образователните посредници – помощник-учителите и помощник-възпитателите; - Цялостна консултантска дейност на родителите по въпроси на образованието и възпитанието на техните деца; - Посредничество между образователните институции и ромските общности; - Улесняване на достъпа на ромските деца и ученици до отдалечени детски градини и училища в града чрез осигуряване на подходящ транспорт; - Съхраняване на етнокултурната идентичност на ромските общности в Самоков; - Широка обществена информираност за дейностите на сдружението чрез подходящи медийни изяви. Реализираните проекти бяха финансирани от такива престижни институции като: Британския ноух ау ф о н д к ъ м п о с о л с т в о т о н а К р а л с т в о Великобритания в Република България; институт „Отворено общество” – Будапеща; фондация „Партньори България”; министерството на труда и социалната политика. В крайна сметка добрите резултати, постигнати с проектните дейности доведоха до приемането на интегрираното образование на ромските деца в Самоков като общинска образователна стратегия. Беше поставено началото на една новаторска общинска образователна политика, а натрупаният положителен опит от реализираните проекти би могъл да бъде използван от всички желаещи да го споделят. Настоящият наръчник е опит да бъдат обобщени и представени някои от най-успешните инициативи на сдружението в с ферат а на 4

интегрираното образование на ромските деца и ученици в град Самоков. Една от тези инициативи бе и проект „Образование за всички” на сдружение „Романи бах” Самоков, който бе финансиран от Ромски Образователен Фонд Будапеща. Самият Ромски Образователен Фонд Будапеща е създаден през 2003 година, като държавите участнички: България, Хърватска, Чехия, Унгария, Словакия, Румъния, Македония, Сърбия и Черна гора, в проведената през юли 2003 г. в Будапеща регионална конференция по въпро си, отнасящи с е до пълноценната социална интеграция на ромите, вземат решения за създаване на Декада на ромското включване 2005-2015, през време на която страните ще се фокусират върху намаляване на последиците за ромите от неравностойното развитие в ключови показатели на икономическо и човешко развитие и за създаване на международен Ромски Образователен Фонд. Стратегиче ската цел на Ромския Образователен Фонд Будапеща е да спомага за заличаването на огромната разлика в образованието на ромите и неромите чрез политики и програми, които подпомагат качественото образование на ромите, включително десегрегацията на образователната с и с т е м а . О с н о в е н п р и о р и т е т н а Ро м с к и я Образователен Фонд е да подпомага изработването и осъществяването на образователни политики, които д о п р и н а с я т з а в к л юч в а н е т о н а р о м и т е в образователната система. Качественото образование на ромските деца, пълноценното участие на учениците от ромски произход в образователния процес, е един от 5

приоритетите и на държавната образователна политика в нашата страна. С оглед търсене на нови възможности за социалната интеграция на децата и учениците от етнически малцинства с Постановление 4 на Министерския съвет от 11 януари 2005 г. бе създаден Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ). Създаването на Центъра бе предшествано от приемането на Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, одобрена от министърана образованието на 11 юни 2004 г. ЦОИДУЕМ е създаден да подпомага реализирането на правителствената политика по отношение на образователните потребности на децата и учениците от етническите малцинства. Тази политика има за своя рамка Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 г. Програмата извежда като основна цел на системата равния достъп до качественото образование, като изрично отбелязва, че равният достъп не означава еднаква грижа спрямо всички деца, а диференциране на грижата спрямо техните различни потребности . Това означава, че за онези деца, които нямат равен старт, е необходимо да се полагат специални грижи с оглед тяхното пълноценно участие в образователния процес . Досегашната дейност на сдружение „Романи бах” Самоков напълно съвпада с тези стратегически цели в сферата на пълноценната социална интеграция на ромите. В този контекст в настоящия наръчник биха могли да бъдат открити много възможности за конкретизиране, оптимизиране и прилагане на практика на така дефинираните цели. 6

ПЪРВА ГЛАВА Ромските общности в Самоков – минало и настояще. Десегрегация в действие. Образователните проекти на сдружение „Романи бах” Самоков. Ромските общности в Самоков – минало и настояще Георги Хаджийски Присъствието на роми в Самоков е отразено в редица османски данъчни регистри още от края на XVI век (19). Ромите в Самоков се занимавали главно с железодобив и ковачество, а жените от ромски произход с даракчийство и предачество и техният начин на живот малко се различавал от останалите обитатели на големия и богат за своята епоха мултиетнически град. За разлика от представителите на ромските общности от останалата част на огромната Отоманска империя, ромите в Самоков били уседнали – има ли своя маха ла и свои къщи. След Освобождението на Самоков през 1878 г. масовото обедняване на жителите на града засегнало и ромите. Много от тях се изселили в София, а големи групи от т. нар. „турски цигани” – дори и в Истанбул. В Самоков се заселили и роми от други части на страната. Икономическото стабилизиране през 50–70-те години на ХХ век бе свързано с осигуряване на трудова заетост и сравнително високи доходи и за живеещите в Самоков роми. Бяха построени първите големи, хубави къщи, бяха закупени апартаменти в новоизградените жилищни квартали на града, беше подобрена инфраструктурата в ромския квартал. Неграмотността и безработицата сред ромите бяха почти ликвидирани. 7

През този период бяха изградени и обособилите се като „цигански” детски градини и училища в Самоков. По време на прехода през 90-те години и пълната деиндустриализация на самоковската икономика, ромите бяха измежду първите, които о ставаха без работа след намаляването на производството на съответните предприятия. Безработицата водеше до бедност, а бедността беше първата стъпка към неграмотността на децата на бедните родители. Понастоящем по официална статистическа информация в гр. Самоков живеят 26 200 души. Ромите са около 5500 души (по други данни 7000 души), или около 20 – 35%, като абсолютно точни данни няма. Безработните роми са около 2 000 души, или около 52% от регистрираните в бюрото по труда в гр. Самоков, като също няма официални статистически данни. Инвалидите са 500 души (деца и възрастни), или около 45% от всички инвалиди в Самоков. Делът на ромите измежду получаващите социални помощи е около 90%. Основната част от тях живеят в ромския квартал в северозападната част на града в условията на бедност, открояваща се и сред съвсем не богатото самоковско общество. От направените емпирични социологически изследвания през 2001 г. и 2003 г., (Хаджийски, 2003) става ясно, че 62 домакинства (91%) живеят в ромския квартал на гр. Самоков, а 6 домакинства (8%) живеят в другите райони на града. Ромският квартал с изключение на южните и източни части, граничещи с български квартали, е почти изключен от градската регулация - над 65% от живеещите в него домакинства нямат достъп до такива елементарни комунално битови удобства като течаща вода, канализация и 8

улична настилка. Болшинството от ромите живеят в къщи с площ от 30 до 60 кв. м. Като цяло и сред ромската общност в г. Самоков се наблюдават демографските тенденции, които са присъщи на цялата българска нация. Така например, за разлика от широко разпространеното схващане, че ромите имат много деца, данните от изследването доказват, че една жена в т. нар. фертилна възраст от ромски произход от гр. Самоков, принадлежаща към категорията на получаващите социални помощ, които като цяло имат най-многолюдни семейства, в момента има средно 2,3 деца. Най-голям дял в семейната структура на лицата, получаващи социални помощи, имат семействата, състоящи се от 4 човека (38%), следват семействата, състоящи се от 3 човека (27%) и тези от 5 човека (12%). Основната част от ромските семейства са създадени във възрастовия диапазон от 16 до 20 г. при това и за мъжете, и за жените. Не са редки случаите, при които бързо израснали под влиянието на акселерацията ромски момичета се омъжват на 15, 14, та дори и на 13годишна възраст. От цитираното изследване, проведено сред ромските общности в Самоков се вижда, че всички роми, били те жени, мъже или деца, живеещи в този град, се самоопределят като роми. Малкото присъствие на самоопределилите се като българи се дължи не на някакво трудно разбираемо желание за смяна на етническата принадлежност, плод на неизживени етниче ски комплекси, а на присъствието на определен брой етнически българи сред ромската общност - това са представители на т. нар. смесени бракове - българи, женени за циганки (ромки) и българки, омъжени за цигани (роми). Като цяло в Самоков това явление е сравнително рядко. От получените данни от изследването през 9

2001 г. става ясно, че основните вероизповедания на самоковските роми са: протестантският вариант на християнството, споделян от около 46%, ислямът, споделян от около 34%, православният вариант на християнството, споделян от около 19%, и като своеобразен атавизъм се явяват онези 1% от анкетираните, които са заявили, че се придържат към традиционните ромски вярвания. Много интересно е изключително бързото разрастване на влиянието на протестантството сред ромската общност в г. Самоков. Така например, при съпоставка на данните, касаещи изповяданата религия от проучванията през 1999 г. и през 2001 г., се вижда че през 1999 г. ромите-мохамедани са били около 56% от анкетираните лица, докато през 2001 г. те вече са се “стопили” на около 34%. Понастоящем в обособеното като „циганско” начално училище „Петър Берон” се обучават средногодишно около 450 ученици от първи до четвърти клас. Около 380 от тях продължават образованието си в другото обособено като „циганско” училище в Самоков – основно професионално училище „Неофит Рилски”. То е от пети до девети клас, като в него по време на обучението в девети клас учениците могат да овладеят професия. Близо 30% от учениците от ромски произход в Самоков са включени чрез системата на интегрираното образование в другите учебни заведения на града. От същото изследване се вижда, че около една трета от ромите от всички възрасти в този град се самоопределят като неграмотни, 30% имат начално образование, а около 35% са с основно образование. Понастоящем повече от една трета от децата от ромски произход от г. Самоков в училищна възраст не 10

посещават училище. Сред анкетираните се наблюдава един твърде специфичен феномен, свързан с феминизиране на знанието - понеже според традиционната ромска представа за разпределение на ролите на мъжа и жената в семейството и общността на мъжа е отредено да “действа”, а на жената да се занимава с отглеждането на децата и с други по-деликатни неща, момчетата са посклонни да напускат по-рано училище от момичетата. Това е и едно от обясненията, че процентът на неграмотните мъже е по-висок от процента на неграмотните жени, както и процентът на жените с начално образование е по-висок от процента на мъжете с начално образование. Сравнително по-високият процент на мъжете с притежавано основно и средно образование може да бъде обяснен с прекъсването на образованието от голям брои ромски момичета след навлизането в пубертета по желание на техните родители, мотивирано от страх децата им да не бъдат “отвлечени” и омъжени насила. Поради силно изравнения социален статус на ромските общности от гр. Самоков, образователното равнище на представителите на всички групи, независимо от съответното място в схемите за социална стратификация, е твърде сходно. Като една от о сновните причини за напускането на училище от ромските момичета след навлизането им в пубертета, се очертава ранното брачно съжителство, свързано често с отвличане или псевдоотвличане на момичето. По данни, изнесени в списание “Обществено възпитание”, това явление се среща и сред самоковските ромски общности. Като твърде тревожени процеси, наблюдавани през последните години, които са тясно свързани с това 11

социално явление се явяват снижаването на възрастта на “омъжваните” ромски момичета и напускането на училище – така например, в основно професионално училище “Н. Рилски” гр. Самоков, където преобладаващият брои ученици са от ромски произход, само през учебната 2007/08 год. до месец март са напуснали училище поради “брак” 56 ученика (2 момчета и 54 момичета на възраст от 13 до 16 години) и са постъпили 6 декларации от родители, които не разрешават на своите деца да посещават училище поради страх от кражба и насилствено “омъжване”. Около 20% от ромите в Самоков нямат личен лекар, а близо 45% имат пропуски в своето здравно осигуряване. Проблемите на ромските общности в Самоков са твърде сходни с проблемите на ромските общности в нашата страна. Ето защо приетите приоритети за действие и от нашата страна в Декадата на ромското включване трябва да достигнат и до Самоков, при това и в четирите стратегически направления: образование, здравеопазване, трудова заетост и жилищно устройство. Десегрегация в действие Живка Иванова (По материали от списание „О РОМА”) Хронология на първите инициативи на сдружение „Романи бах” Самоков 15 септември 2002 г. – Първи учебен ден. Екипът в ОУ „Христо Максимов” гр. Самоков. Радост, усмивки и цветя. Най-пъстри са нашите. Родителите на 20 деца роми носят най-големите букети. Те са за учителките на първокласници. В програмата на 12

отличен български език участва и Вероника, и Виолета, и Жичката. 16 септември – Автобусът чака в квартала. Ж и в ка И ва н о ва , р ъ ко в од и т е л н а п р о е кт а , координаторът и помощник – учителите търсят децата за училище. Няма ги. Вчера бяха 16, днес – само три. Вчера учителките от ромското училище ги проагитирали, че е по-добре да учат при тях, в българското училище щели да ги бият. 19 септември – Среща с г-жа Александрова. Много е доволна от ромските деца: „Те са чудесни.” Дължим го на учителките от ЦДГ „Слънчо”, което е смесено. 20 септември – Ужас Към 1 000 роми стачкуват пред офиса. „Затова ли изпрати децата ни при българите? Да ги бият?” Как да отговоря? 21 септември – Пред общината стачкуват учителите от града. „Няма да учим децата ви Страх ни е от вас ” Сдружението има среща с областната управа и кметството. Минавайки покрай колегите си, поздравявам. Никой не ми отговори. Плаках. 25 септември – Г-н Алан Норман, първи секретар на американското посолство, иска да ни види. Децата са там. Той не може да ги различи. Подаряват му песни, апликации и рисунки. Обещава подкрепа. 1 октомври – Среща с директорките на ЦДГ „Слънчо” и „8 март”. Радостна новина: Българските деца напуснали миналата година заради ромчетата, са се върнали. Играят и учат заедно. Махалата Махалата в Самоков. Бях малка, едва шестгодишна, когато я напуснах. Предприемчивият търговски дух на баща ми ни отведе в българския квартал... 13

Музики не стигат, говорят за учебници Заживяхме тихо. Майка ми тъгуваше за приятелките си и всяка вечер отиваше при тях. Съседите, новите, я оглеждаха, а тя и не забелязваше. Бе чевръста домакиня, гостолюбива. Висока и стройна дупничанка, със самоковски корен. Дългата й кадифена рокля, лачените обувки, тежките плитки поемаха погледите на жени и мъже. И сега я помнят по-старите. Вечер в топлата кухня, братята ми сядаха и около нея припяваха: „Хале амен баба бе, амаре комшидес”, спомняха си за къщата ни, за махалата. Имахме две стаи с килер, круша в двора, а в края минаваше река. Братята ми често се „миеха” в нея, а тя ги даряваше със своята благодат – вода, но и плодове, зеленчуци, не толкова гнили, сякаш с морски вятър изпратени от влашката махала в горния край на града. А бяхме заможни. Живяхме и оцеляхме сред нашите приятели от махалата и града. Цял живот се доказвахме, защото имахме голяма „вина” – сред българите роми, сред ромите – българи. Тя, махалата не ни попречи да обичаме роднините си, и те нас, и да не забравяме откъде идваме. Страдаме, споделяме тревогите, опитваме се да помогнем, радваме се заедно на всички празници. И традициите пазим. Хубаво е да си сред хората в махалата. Като далечен стон отеква песента на стария ковач Асен, в устата се топи баклавата на Асибе, пърхат в гърдите звуците от първия мотор (25 куб. см ) на бай Трайко, който закла козата, та да си намери бурмата. А той същият бе направил първия театър в двора си. Артистите бяха: бай Яшо, Крум, Гюзела, Айша, Виолета играеха по три пъти дневно вечната 14

пиеса за любовта. До театъра – цирк, виенска колело, памук, цветни герданчета. Панаир, радост. С уважение си спомням бай Сюлейман – първият наш студент по медицина. Той още тогава живееше в „града” и, разбира се, учеше „в града”, заедно с много мои братя и сестри от махалата. До трети курс стигна и не успя. Остана му едното име – Доктора. После имахме истински доктор – Идризов – много уважаван ром. Жалко, млад, млад си отиде... Сутрин в 4 се събуждах. Тръгваха на работа нашите жени и мъже – първа смяна в текстилните фабрики. Снимките на много от тях стояха в алеята на първенците. А вечер покрай нас, закичени с цветя, пеейки и танцувайки се прибираха жените от горското. Няма я песента от улиците, няма го смехът от домовете Само каруците от гергьовските извори ми напомнят за пищните „алаи” на дългите сватби. Сега не приемат и сватбите ни, тук и там протестират, искат да ги спират... Да ни вземат нашето – истинското – свидното. В махалата пак свирят всеки ден. Ту хоро – моминско, ту сонет, ту освещение, ту сватба. Музики не стигат, камерите малко – махалата диша. Нищо, че пред полицията пак са нашите. Откраднали дърва с каруци (не с камиони). Има начин – ще ги спрат. Нека По улиците метат. Събират и мълчат. Не пеят. Питат за издръжки, говорят за учебници. Сутрин в 7 преди децата им да напуснат махалата, да тръгнат за гимназията, за техникумите, по 15

всички училища „в града”. Образователните проекти на сдружение „Романи бах” Снежана Лалева По силата на обстоятелствата, в продължение на дванадесет години /от създаването на Сдружение „Романи бах” – 2000 год. до настоящия момент/ съм в течение на работата на сдружението и запозната с всички спечелени и реализирани от тях проекти. Познавам основния екип и качествата на всеки поотделно, тъй като в ролята си на главен експерт „Образование, спорт, младежки дейно сти”, многократно се е налагало директно /като лектор/ или индиректно – като експерт да се включвам в тяхната работа, касаеща о сновно де сегрегацията и интеграцията на децата от ромския етнос. Смятам, че едва ли в страната ни има подобно НПО, което е планирало така предвидливо стъпките си, съответно проектите за които е кандидатствало, с оглед развитието на цялостната дейност на сдружението в перспектива. Първият спечелен от тях проект бе свързан с обучението и квалификацията на осем образовани млади жени /също от ромския етнос/ като помощник възпитатели. За разлика от една национална програма, която даде възможност на три жени от Самоков да се обучават и получат сертификати във ВТУ, но без финансов ресурс за осигуряване на местата им в детски заведения и училища, „Романи бах” чрез проекта, успоредно с обучението си осигури и тяхното заплащане, без да се ползва финансов ресурс от доста ограничените тогава бюджети на училищата и детските заведения. Това даде възможност на 16

приемащите учебни и детски заведения да приемат сравнително спокойно помощник възпитателите, учителите да им окажат необходимата помощ и на място да оценят тяхната роля на медиатори т.е. връзка родители - деца – учители. Т.е. още през 2000 – 2001 година, „Романи бах” осигури свои кадри, които многократно бяха проверявани и ползвани /дори и без заплащане, на доброволен принцип / в годините и до днес. Следващата стъпка на „Романи бах” бе работата с мотивирането на родителите на децата от ромски произход и отново с насоченост към образованието на техните деца. В рамките само на 2000 – 2004 година, от „гетото” бяха изведени повече от 100 деца и изключителната заслуга за този интензивен процес на интегриране на децата от ромския етнос в българските общообразователни училища, бе отново на „Романи бах”. Този път ще цитирам имената на г-жа Живка Иванова и Радостина Чапразова . Тези две високообразовани жени, отговорни и със „сърце” – отвореност, разбиране и дълбоко познаване психологията на етноса, в този дух и на стоящите пред него проблеми и „бариери”, успяха и със собствения си пример да дадат най-правилните насоки за действие на Сдружението, да набележат СТРАТЕГИЧЕСКИ цели, както и тактиката за тяхното постигане. Два от следващите им проекти, както и настоящия, бяха насочени изключително към работа с децата. Процесът на „обучение” се превърна в двустранен. Постепенно те обучаваха и учителите от общообразователните училища и детски заведения за работа с деца билингви, със спецификите на ромския етнос – бит и култура, което от своя страна доведе до 17

изключителна ефективност при създаването на подходяща среда и нагласа за приема на децата роми от останалите деца и ученици. Благодарение на тях в публичното пространство трайно се установиха п о н я т и я т а „ м ул т и кул ту р н о о б щ у ва н е ” , „междуетническа среда”, „деца билингви” и др., обяснени на достъпен за всички език и звучащи не като цитат или извадка от основополагащ документ, написан на висок стил и неясни / на онзи етап /за масата хора. Проекти се отчитат. В тях има цифри и събития. До момента, присъствала съм на стартирането и приключването на десетки проекти, генералните заключения и оценки на проектите, според мен, се правят на базата на тяхната устойчивост. Свидетел съм на проекти, чиято устойчивост се изразява в изграждането на някаква материална база, и разбира се, в промяна на нагласата на целева група / или групи /, винаги с определени параметри – брой деца, брой родители, брой учители. Но нито един проект не се е мултиплицирал във времето така, както направеното и постигнатото от „Романи бах”. В момента от онези скромни цифри – 20, 50, 100, деца записани в български училища, сега те са около 400 и продължават да се увеличават .Дори и в този момент, оставям броя на децата на по-заден план, тъй като за мен това е израз на променената нагласа на родителите на ромските деца, о съзнаване на изключителнат а важно ст на образованието, както и огромното значение къде ще учат децата им. Т.е. осъзнаването, приемането на образованието на децата като приоритет в нагласата на родителите вече е на съвършено друго ниво. Длъжността ми е такава, че ежедневно контактувам с родители и ученици от ромския етнос. 18

Безкрайно добро впечатление правят тези родители, които категорично заявяват, че не желаят техните деца /независимо от възрастта им/ да учат в двете сегрегирани училища – НУ „Петър Берон” и ОПУ „Неофит Рилски”. Впечатлена съм от реакцията на родители, които смятат, че оценките, които са поставени на децата им, не отговарят на знанията на децата, „тъй като учим заедно и го /я / изпитвам”. Те търсят съвети от различно естество „Къде да запиша детето си?”, „Какво се учи там?”, „Има ли компютри?” Ако го запиша в пети клас, до кой клас се учи в това училище?”, „Ще получи ли професия?” и т.н., и т.н. В духа на казаното до тук, сдружение „Романи бах” има съществен принос и в това отношение. В рамките и на последния си проект „Образование за всички”, те организираха срещи – разговори с родителите на записаните в общообразователните училища ОУ „Митрополит Авксентий Велешки”, ОУ „Христо Максимов”, НУ „Станислав Доспевски”, ЦДГ „Звънче” – филиал „8 март” и ЦДГ „Пролет” на теми, които не само информират, а живо касаят проблемите свързани с развитието на децата, с изключителната роля на родителя при формирането на характера, навиците, уменията, нагласите на децата /основно за учене и реализация/. Теми като „Социална среда и нагласи за учене на ромските деца”, „Родителите – наши съюзници”, „Политики на МОМН при работата с деца роми – указания и промени ”, „Интеркултурен подход в образованието на ромските деца”, „Първи стъпки – деца, родители, учители”, „Някои трудности при усвояването на учебното съдържание по български език”, „Родителите – вярата и децата”, беседи с чисто практическа и културна насоченост /например запознаване с институциите и реда за комуникации с 19

тях; опазване на околната среда, грижи за екологията при бране на билки/ и изключително полезните анализи на обучението на децата им в по-горе посочените училища и детски заведения, изиграха своята роля. Поемайки информация и разширявайки кръгозора си, родителите получават допълнителни гледни точки и аспекти към иначе ясни на пръв поглед проблеми. Практиката доказа, че неформалното общуване между децата е изключително ефективно по отношение на интеграционните процеси. И в това отношение сдружение „Романи бах” има отличен опит. В рамките на различни месеци от проекта, съгласно предварителния план, в различните училища и детски заведения, където бяха записани и се обучават деца от целевите групи /в годините също/ бяха организирани и демонстрирани тематични празници като 8 април – Международен ден на ромите, Гергьовден /Едерлези/ и Васильовден, ден на отворените врати и т.н. участието на учителите, медиаторите, деца – българчета и ромчета, родителите на всички деца и гости т.е. наличието на една хомогенна /доколкото целта е обща/, позитивна среда, е прекрасен стимул за децата, готови да разкрият свои неизявени до този момент качества и таланти. И ако децата играят, забавляват се и в този процес различията се стопяват и изчезват, то за възрастните е истински психо – емоционален, практически, да го наречем, тренинг. Добре подготвени, обезпечени с необходимия реквизит, добре поднесени /както се случи в действителност/, изяви от този тип, се оказаха уникална форма за общуване, опознаване, приемане не само с познавателен характер , но и ефективна при преодоляването на скепсиса по отношение на ромската култура и междуетническата 20

среда в която растат и учат децата, при някои от родителите. Усещането за предубеденост и недоверие е факт, който се наблюдава в учебните и детски заведения с по-нисък процент ромски деца. Не така стоят нещата в интегрираните ОУ „Христо Максимов” и ЦДГ „Пролет”. Двете учебни заведения от години развиват успешен модел /и на двете места въведен първо от Сдружение „Романи бах”/, при който децата и учениците израстват и учат заедно в условията на междуетническа толерантност и уважение. Връзките учители – деца, деца – деца /респ. ученици/, учители – родители, родители – деца бяха утвърждавани във възходящ план т.е с надгражадне, но положителния опит бе, че четирите плана трябва да вървят едновременно. И още, че трябва да започват навреме т.е. от най-ранна детска възраст – първо в детското заведение, а след това – пренесени в училище, на повисоко ниво. По повод интеграцията на децата от ромския етнос, още преди дванадесет години община Самоков пое ангажимента /и го изпълнява/, със собствени средства да финансира специализиран ученически автобус - извозва децата от ромския квартал до приемащи училища. Но първият безплатен транспорт, за една година, отново бе финансиран по проект на „Романи бах”. И помощник възпитателите – медиатори, бяха тези, които поеха грижата да осигурят редовната посещаемост в училищата и детските заведения. Това продължи и при реализацията на проект „Образование за всички”. Придружаващи пътуващите деца са образователните медиатори. Те са хората, които първи реагират при възникнал найминимален /и от всякакво естество/, проблем и 21

успоредно с контактите си с директори, учители и възпитатели в училищата и детските заведения, родителите, ползват компетентните услуги на общинска администрация. Ето хронологията на проектите и успешното развитие на Сдружение „Романи бах”: - 2001 – 2002 г. – „Да учим заедно” към Британското посолство; - 2005 г. – „Да играем,учим и живеем заедно” – Британско посолство; - 2002 – 2004 г. – „Без нас не може” – Център ромска общност – ФОО; - 2004 и 2005 г. – „Десегрегацията на ромските училища – условие за качествено образование” Център по образованието – Будапеща; - 2006 г. – Застъпническа кампания за десегрегация и качествено образование – ФОО „Рома”; - 2006 г. – „И аз ще бъда ученик” – Фондация „Партньори България”; - 2006 – 2008 г. – „От социални помощи към заетост” – МТСП /помощник учители/; - 2010 г. – „Овластяване на безвластните по време на криза” – Отворено общество – София; - 2011-2012 – „Образование за всички”, Будапеща. Проектите са реализирани и с използването на потенциала и експертизата на всички заинтересовани страни – местната власт, училищните администрации, родителите, структурите на гражданското общество, неправителствените организации в Самоков, местната общност. Тяхното участие в изградената система за интегрирано образование също е гаранция за ефективен и устойчив подход за решаването на образователните проблеми на ромските деца в града. 22

ВТОРА ГЛАВА Защо е необходим настоящият наръчник? Проект „Образование за всички”. Училищата и детските градини участващи в проекта. Ролята на училищния медиатор. Бележки по проект „Образование за всички” и няколко съвета как да работим с ромското дете. Защо е необходим настоящият наръчник? Георги Хаджийски В настоящия наръчник е обобщен опитът на проект „Образование за всички” за подобряване на качеството на образованието на ромските деца и ученици в град Самоков. Самият проект е продължение на над десетгодишните усилия на екипа на сдружение „Романи бах” Самоков за интегрирано образование на ромските деца в този град. През този период бе натрупан значителен опит в областта на осъществяването на образователни политики и бяха постигнати редица добри резултати по подобряване на качеството на образованието на ромските деца. Основните трудности бяха свързани с: - Липса на какъвто и да е ресурсен капацитет от страна на институциите, провеждащи политики в сферата на образованието на територията на община Самоков – политиче ски партии, общинска а д м и н и с т р а ц и я , о б р а з о в ат е л н и з а в е д е н и я , неправителствени организации и пр., не само за естеството на интегрираното образование, но и за 23

образователната интеграция на ромските деца. - Силна първонача лна съпротива на ръководствата и колективите на детските градини и училищата за включване на децата и учениците от ромски произход в интегрирани групи и класове. - Нежелание на родителите на децата и учениците от ромски произход да ги изведат от близките до махалата „цигански” детски градини и училища и да ги записват в другите в града – „българските.” - Страх сред самите деца и ученици от ромски произход да учат заедно с българските си връстници. - Липса на достатъчно знания, умения и навици за работа с ромските деца сред учителите и непедагогическия персонал, работещи в учебните заведения, в които се провеждаше интегрирано образование. - Редица психосоциални наслоения сред двете общности, свързани с взаимно недоверие, страхове, скрупули. - Невижданото и нечувано обедняване, сполетяло гражданите от ромски произход на Самоков в годините на прехода. Бедността се оказа сериозна пречка не само за закупуване от родителите на станалите платени през този период учебни помагала и учебници за учещите им деца, но и за осигуряване на тяхната елементарна прехрана и облекло. - Масовата безработица сред ромите в Самоков, достигаща до около 85–91% от трудоспособните лица, която водеше до последващо ограничаване на контактите с българите, затваряне в сферата на общуването само на майчин ромски език на цели социални групи и ограничаване на възможностите за овладяване в процеса на общуване на официалния 24

български език. Попадане в капаните на почти пълна изолация. - „Чисто” транспортните трудности, свързани с липса на възможност за придвижване на децата и учениците от ромски произход от отдалечената от съответните учебни заведения махала до самите тях. Много от породените от тези затруднения проблеми стояха встрани от „чисто” образователните дейности. Те обаче оказваха много сериозно влияние върху целия процес на интегрирано образование, провеждан от сдружението. Ето защо в много от разработваните и реализираните проекти бяха включвани не само образователни, но и социални дейности. Днес е безспорен факт, че около една трета от децата и учениците от ромски произход в Самоков се възпитават и учат заедно със своите връстници във всички учебни заведения на града. Подетата инициатива от сдружение „Романи бах” Самоков бе превърната в официална общинска образователна политика. Основните положителни резултати, които бяха постигнати в сферата на интегрираното образование на децата и учениците от ромски произход в Самоков и заслужават да бъдат посочени в настоящия наръчник като добър опит, са: - Разчупване на образователните стереотипи и разширен прием на деца и ученици от ромски произход във всички образователни заведения в града. - Значително подобряване на качеството на образованието на учениците от ромски произход чрез използване на възможностите на интегрираното образование. - Придобиване на необходимото познание от 25

работещи в самоковските учебни заведения учители за работа в мултиетническа среда. - Утвърждаване на работата на образователните медиатори от ромски произход (помощниквъзпитатели и помощник-учители), като необходима и търсена от институциите за подобряване на качеството на образованието на ромските деца. - Повишаване на общата образователна подготовка на младежи от ромски произход от Самоков, включени в различни образователни инициативи за придобиване на необходимите знания и умения за упражняване на дейно стите на образователни медиатори. - Широка информираност на слабограмотните и неграмотни граждани от ромски произход на Самоков за предлаганите от българското законодателство граждански права в сферата на социалната политика, здравеопазването, образованието, недопускането на дискриминация. - Осигуряване на трудова заетост на безработни граждани от ромски произход чрез тяхното ангажиране в проектните дейности на сдружението. - Реализирани редица инициативи за взаимно опознаване на българите и ромите в Самоков чрез контакти в проектните инициативи; отразяване в медиите на дейностите на сдружението, основаващи се върху ясните принципи: прозрачност, публичност и коректност. - Създаване на работеща мрежа от институции в Самоков – неправителствени организации, учебни заведения, общинска администрация, семейства, за провеждането на ефективна политиката на интегрирано образование на ромските деца. За постигането на тези резултати сдружението 26

реализира над 10 проекта. Партньори по проектите бяха над 10 учебни заведения в Самоков. Образователните и социални инициативи на сдружение „Романи бах” Самоков бяха подети и продължени от създадените над 15 неправителствени организации от граждани от ромски произход в Самоков. Над 100 лица – повечето безработни млади хора от ромски произход работеха за различен период от време по проектните дейности. За немалка част от тях това бе началото на трудовия им стаж. Бяха обучавани от висококвалифицирани специалисти над 40 младежи от ромски произход за да могат да упражняват професиите помощник-възпитател и помощник-учител. Един от успешно реализираните проекти бе и проектът „Образование за всички.” Проект „Образование за всички” Проектът „Образование за всички” на сдружение „Романи бах” Самоков бе реализиран благодарение на финансовата помощ на Ромския образователен фонд Будапеща през 2011 – 2012 учебна година. Основната цел на този проект бе да бъде продължена реализиращата се вече над десет години в Самоков политика на интегрирано образование на ромските деца, защото въпреки всички постигнати успехи, все още са налице и значителни проблеми. Макар и малко встрани от образованието, бедността и изолацията на ромските общности в Самоков оказват своето негативно влияние и върху образованието и социализацията на ромските деца в града. Продължаващата социална изолация и ограничаване 27

на контактите с българите водят до недостатъчно добро владеене на българския език от ромските деца. Бедността е една от основните причини за липсата на навици за социализация, за демотивиране и на деца, и на родители за получаване на качествено образование, з а от с ъ с т в и е то н а д о с т ат ъ ч н а р од и т е л с ка съпричастност към образованието на децата. Наред с това работещите с ученици от ромски произход учители в Самоков все още не са достатъчно к ва л и ф и ц и р а н и з а р а б от а в у с л о в и я т а н а мултиетническо образование. Материалната база в детските градини и училищата е остаряла, което пречи за провеждането на интерактивно, модерно и интересно образование. Значителните финансови трудности на учебните заведения водят и до невъзможността за изграждане на съоръжения за отдих и интересни извънкласни форми на работа. Въпреки положените усилия от сдружение „Романи бах” Самоков през изтеклите над десет години за назначаване на образователни медиатори в учебните заведения в града, в които се учат ученици от ромски произход, това все още не е реалност, защото бюджетите на училищата и детските градини не го позволяват. Във връзка с търсенето на решения на изложените проблеми, конкретните цели, които бяха поставени с този проект бяха: - Да бъдат осигурени условия за получаване на по-качествено образование на деца и ученици от ромски произход във възрастовия диапазон 4-6 години чрез използване на възможностите на интегрираното образование. - Да бъде стимулирано мотивирането на родителите за необходимостта от получаване на 28

качествено образование от техните деца чрез записване в десегрегирани детски градини и училища. - Да бъдат мотивирани и самите деца и ученици от ромски произход за качествено образование чрез участие в интересни образователни дейности. - Да бъдат стимулирани позитивните междуетнически отношения и контактите между роми и нероми. Постигането на тези цели бе свързано с реализирането на следните основни дейности: - Провеждане на широка информационна кампания в Самоков за целите на проекта и необходимостта от продължаване на общинската политика на интегрирано образование на ромските деца. - Участие на над сто родители от ромски произход в дните на отворени врати в трите детски градини и трите училища в Самоков, които бяха ангажирани като партньори на сдружение „Романи бах” Самоков по проекта. - Записване на над 120 деца от ромски произход в предучилищните групи и първи клас в партниращите по проекта детски градини и училища. - Подпомагане на родителите при попълването на необходимите документи за записване на техните деца. - Провеждане на конкурс за избор и назначаване на трима образователни медиатори – един за децата от детската градина, един за децата от предучилищните групи и един за учениците от училищата. - Обучение на избраните медиатори в сферата на педагогиката и мултиетническото образование. - Обучение на педагогическия персонал на 29

партниращите учебни заведения за работа в мултиетническа среда. - Непрекъсната работа на образователните медиатори и екипа по проекта с родителите за поактивно участие в образователния процес на техните деца. - Ограничаване на безпричинните отсъствия на децата чрез информиране и ангажиране на родителите. - Провеждане на съвместни чествания на национални и етнофолклорни празници и тържества с участието на ромски и неромски деца и ученици. - Разработване и разпространение на информационни материали: брошури, прессъобщения, медийни публикации, участие на екипа в радио и телевизионни емисии, изготвяне на петнадесет минутен филм и наръчник с добри практики от реализирането на проекта. Целевата група, към която бяха насочени основните дейности на проекта включваше над 120 деца и ученици от ромски произход на възраст от 4 до 6 години, живеещи в Самоков и техните близо 200 родители. За тяхното образование бяха ангажирани 45 учители от партниращите детски градини и училища в Самоков и 3 образователни медиатори от ромски произход. Косвени участници в проекта бяха всички педагогически и непедагогически специалисти от включените в проекта детски градини и училища, родителите на останалите деца и ученици и самите деца и ученици нероми, общинската администрация в Самоков и цялата самоковска общност. Партньори на сдружение „Романи бах” Самоков по проект „Образование за всички” бяха: - ЦДГ „Пролет”; - ОДЗ „Звънче”; 30

- ОУ „Христо Максимов”; - ОУ „Авксентий Велешки”; - НУ „Станислав Доспевски”; - ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Проектът бе реализиран и с използването на потенциала и експертизата на всички заинтересовани страни – местната власт, училищните администрации, родителите, структурите на гражданското общество, неправителствените организации в Самоков, местната общност. Тяхното участие в изградената система за интегрирано образование е гаранция за ефективен и устойчив подход за решаването на образователните проблеми на ромските деца в града. Училищата и детските градини участващи в проекта Снежана Лалева Както бе посочено в проекта, основните цели и дейности по тях, свързани с работата с ученици, с възпитателните медиатори и обучение на учители изцяло бяха изпълнявани в три училища и две детски заведения. Ще започна представянето на ОУ „Христо Максимов”, тъй като това е първото училище в община Самоков, започнало работа с НПО и точно по посока интеграцията на ученици от ромския етнос. Друга особеност, свързана /и до ден днешен/ с реализирането на интеграционните процеси е особената и много показателна ситуация, в която попадна училището и продължава, с помощта на общинска администрация, да се бори с възникналите там проблеми. В момента съотношението на ромски и български ученици е най-общо казано 40 срещу 60 %, 31

като учениците са в това съотношение от първи до осми клас. В годините се случи така, че се наложи Общински съвет – Самоков да гласува включително маломерни паралелки, в името на това да бъде запазено съотношението, избягвайки огромния брой желаещи родител от ромския етнос да запишат децата си в това училище. Основен мотив е сравнителната близост до Седми квартал и неразбирането, че училището трябва да остане интегрирано. Оплакванията и срещу директораката, и срещу мен са многобройни, но ясно е, че е абсурдно при голям прием на ромски и намаляващ брой български деца, да си позволим създаването на т рето с егрегирано училище. Колективът е изключително опитен и обучен за работа с деца от ромския етнос и постиженията им /респ. резултатите/ в образователно-възпитателния процес са много добри. Училището работи по много програми и проекти, и децата, без значение от етническа принадлежност участват масово във всички дейности. ОУ „Митрополит Авксентий Велешки” е найголямото основно учебно заведение в общината. Във всяка паралелка и клас, броя на ромските деца се движа от 5 минимум до осем, девет. Училището стана предпочитано от много родители на деца от ромския етнос, след като стана ясна възможността децата да бъдат придвижвани /малките ученици, същото се отнася и до НУ „Станислав Доспевски”/, със специализиран транспорт, заплащан от община Самоков. В училището работи високо квалифициран психолог, който по силата на обстоятелствата първоначално бе в структурата на Фондация „Партньори България”, а впоследствие основа Фондация „Партньори Самоков”. Именно там преминаха на обучения и тренинги много учители и 32

ромски лидери, както и защитиха сертификати за медиатори пред Фондация „Партньори България”. Това се оказа важна стъпка, защото децата от ромския етнос от самото начало до настоящия момент се радват на една комфортна, спокойно атмосфера в училище от една страна и получават качествено образование, поставени на равни начала и в правата и в задълженията си с българските ученици. Новото ръководство на училището е отворено към проблемите им и съдейства за тяхното решаване, независимо от естеството. В последните три години чувствително е увеличен броя на децата от ромския етнос в подготвителните групи, което е солидна гаранция за „ летящ старт” в първи клас. НУ „Станислав Доспевски”, независимо, че училището разполага с достатъчно възможности /като база / и паралелки, „държи” по-нисък процент на децата от ромския етнос, независимо от това, че все повече родители проявяват интерес към училището. Тази тенденция, обаче, е на път да изчезне, тъй като броя на учениците от ромския етнос расте и неминуемо, дори ако се наложи намеса на общината и разкриване на нови паралелки и групи, ще изчезне. Училището работи по програмите и проектите на МОМН, докато кандидатстването по други проекти при тях е значително минимално на фона на предходните две училища. Обикновено са партньор и много рядко – водеща организация. ЦДГ „Пролет” – най-сложната като структура и организация детска градина в града. „Пролет” се състои от три филиала – три сгради, разположени на различни места. Централната част на градината е в непосредствена близост /една ограда/ до НУ „Хр.Максимов” и там са базирани подготвителна и 33

малка група. Групите в тази сграда дълги години са били смесени, като преобладаващия процент са децата от ромския етнос. В последните три години, обаче, подготвителната група е напълно интегрирана, което говори за изключителната работа на екипа с родителите и на българските деца. Подготвителната група там показва изумителни резултати, като в дните преди приема им в общообразователните училища се прави задължителен Ден на отворени врати, в присъствието на учители и директори от всички училища и актовото представяне е на български и английски език /от страна на децата/ - впечатляващ резултат, който постига целта си по най-убедителен начин – желание от всички, цялата група да бъде записана в българско училище. Вторият филиал в рамките на НУ „Петър Берон”. Обучението на децата също е на високо равнище и доста от децата там успяват да продължат в училищата във вътрешността на града. За жалост там групите са сегрегирани. Третият филиал е вътре в самата махала. Това е мястото, което посещават, общо взето, децата от найбедните семейства. Околната на градината среда, обстановката в самата градина, базата, условията – определено не са необходимото ниво. Този филиал е по-различен от другите два, поради това, че родителите на децата трудно могат да бъдат спряни да влизат често в градината и естествено да пречат на работата, въпреки забранителните заповеди. Тук закъсненията са най-много, с оглед на това, че образованието определено не е приоритет на родителите. Тоест – това е една маргинална група за която се полагат усилия за обучение и за жалост, не особено успешно. Както казах, фиксирам психологическите особености, 34

приоритетите, манталитета. В момента в двора на НУ „П.Берон” се строи нова сграда за детско заведение, което ще поеме 6-те групи от двата филиала. Ще се промени базата, МТБ, но лошото е, че градината отново остава в непосредствена близост до Махалата и ако там бъдат записани български деца /много се надяваме на това/, те едва ли ще са достатъчно на брой, за да говорим за интегрирано изцяло детско заведение. Броят на групите остава един и същ, броя на децата – също. Механичното извеждане и преместване, според мен, не са най-добрия начин за решаване на този сериозен проблем. Надявам се опасенията ми да не се оправдаят. ЦДГ „Пролет” разполага с изключителен екип, който владее всички новости в работата с децата ромчета. Обучават се непрекъснато. Няма да сгреша ако кажа, че освен че повечето владеят техния език, познават родителите, адресите на децата и ги посещават редовно. Между екипа и родителите от години съществува взаимно доверие и често родителите търсят помощ и съдействие от учителите и по лични въпроси. А това е една гаранция за успешната работа. ОДЗ „Звънче”- детско заведение с два филиала. Централна градина и филиал „8 март”. Интегрирана. Първата интегрирана детска градина. Два филиала – две сгради. Отлична база. Много добри условия за обучение и възпитание на деца до 6 годишна възраст. Процентно съотношение между децата от ромски произход и българчета – 35-65%. В заведението се обучават и 2 деца със СОП, и двете от ромския етнос. Преобладаващият процент деца от ромски произход е във филиал „8 март„. Работили са по проекти за интеграция и равен достъп до образование от 0 до 6 35

годишна възраст т.е. визирам, че групите с образователни медиатори са всички в детското заведение, независимо в кой от филиалите. Но, обикновено, помощник възпитателите – медиатори, се ползват от всички групи т.е. учители и помощник възпитатели по щат. И петте учебни и детски заведения са под непрекъснатия контрол на общинска администрация. Винаги и при всички обстоятелства, общинска администрация е била на разположение на всеки един от екипа на детското заведение. Всяко мнение, препоръка, забележка са взети под внимание. В това число, мненията, исканията и препоръките на НПО, работещи в областта на итеграцията и десегрегацията. В интерес на истината, последния абзац от текста по-горе, е валиден не само по отношение на ОДЗ „Звънче”, но и за всички останали училища и ЦДГ „Пролет”. Препоръчително към родителите на децата от ромски произход, общинските съветници /шестима от тях са от роми/, при условията на делегираните бюджети в училищата и в този смисъл, независимост от общинска администрация, е особено изостреното внимание към приема на деца от ромския етнос във всички училища и детски заведения, независимо от степента на тяхното образование - от предучилищна степен до седми или осми клас. Ролята на училищния медиатор Живка Иванова П р о бл е м ъ т з а м я с тото и р ол я т а н а о б р а з о в ат е л н и я м е д и ат о р в с и с т е м ат а о т психопедагогически дейности, насочени към 36

подобряване на качеството на образованието на децата и учениците от ромски произход, все още няма своите решения. Макар, че по време на над 10-годишната дейност на сдружение „Романи бах” Самоков в сферата на интегрираното образование на ромските деца, работата на образователните медиатори доказа своята необходимост, финансирането на труда на помощниквъзпитателите и помощник-учителите в учебните заведения и извън тях и до сега зависи от реализираните проекти на сдружението. Ето защо в проект „Образование за всички” също бе предвидено да работят трима образователни медиатири - един помощник-учител с учениците от първи клас, и двама помощник-възпитатели – един с децата от подготвителната група и един с децата от предучилищна възраст. Те бяха подбрани чрез конкурс, бяха от ромски произход, тяхното назначаване имаше много силен социален аспект поради високото ниво на безработица сред младите хора от ромски произход в град Самоков, а придобитата квалификация създаде перспектива за мотивация за повишаване на образованието. С оглед реализиране на предвидените в проекта дейности, бяха изготвени длъжностни характеристики с конкретизиране на техните служебни права и задължения. Директорите и редовите учители се отнасяха с доверие към образователните медиатори, които преминаха обучителни курсове, а и тяхната квалификация се повишаваше от ежедневната практическа педагогическа работа и общуването с квалифицираните учители. Можеха да ползват и богатата информационна база на сдружението: интернет, литература, пособия, картотека. Основните трудности, с които бяха принудени да се справят бяха свързани с липсата на достатъчно 37

методическа литература на български език за педагогическа работа в мултиетническа среда, липсата на специализирано педагогическа образование, грипните ваканции в училищата и детските градини, които нарушаваха нормалния ритъм на работа, тяхната младост и породената от нея липса на социален опит, който се явяваше пречка за осъществяването на успешна практика при взаимодействието с родителите. Въпреки наличието на тези трудности чрез осъществяваната от тях учебно- възпитателната работа, бе затвърден един успешен модел на педагогическо взаимодействие между педагога и ученика, осъществявано в мултиетническа среда. Основните предимства на този модел, които заслужава да бъдат споделени, могат да бъдат обобщени в следните насоки: - Образователните медиатори развиха у себе си нагласа за работа с деца. - Учителите и родителите ги възприемаха със задоволство. Това спомагаше за установяване на доброжелателни контакти с децата при всяка ситуация. - Чрез дейността на образователните медиатори се създаваше възможност за взаимно опознаване и създаване на подкрепяща се общност, изградена върху неформални отношения и свободно общуване между учителите и децата, между децата от ромски произход и етническите българчета, между ромските деца и обществеността. - Присъствието на образователните медиатори сред ромските деца в училищата и детските градини гарантираше спокойствието на децата поставени при нови условия, съдействаше за преодоляването на страха от непознатото и спомагаше за тяхното добро самочувствие и сигурност. 38

- Ежедневните контакти на децата с образователните медиатори способстваше за подоброто овладяване на българския език, както и за създаването на добър езиков пример на общуване. Активното включване на образователните медиатори в организацията и провеждането на многобройните извънкласни форми на работа бе свързано с повишаване на доверието на родителите и обществеността към тяхната дейност, както и със затвърждаването на високото място на образованието в ценностната система на ромското население в град Самоков. По този начин чрез дейността на образователните медиатори бе продължена една успешна новаторска образователна технология за социално-педагогическа работа в мултиетническа среда, която при отчитане на специфичните особености би могла да бъде използвана не само в България, но и в редица други страни. Бележки по проект „Образование за всички” и няколко съвета как да работим с ромското дете Живка Иванова Има едно яркочервено цвете. Наричат го циганче. В упътването към него пише: „Не е капризно. Обича вниманието и малко да се грижиш за него.” Децата са спонтанни и искрени. Ако ги оставим да растат и учат разделено, каквото е картината в гетото, то те никога няма да разберат, че могат да живеят заедно. Бъдещето е ясно: Живот по-лош от този на родителите им. Педагогическата работа с децата от ромски п р о и з ход н е е н я ка к во и з к л юч е н и е от преподавателската работа на учителя. Добрият учител 39

винаги успява да намери правилния подход към всяко дете за да може заедно да извървят пътя към овладяването на света на науката. Същевременно обаче, работа с ромското дете, особено когато се извършва от учители, които не познават добре ромската душевност, може да отблъсне детето от училище. Това поражда необходимостта от придържането към някои основни правила, които са изложени тук въз основа на немалък практически опит. Ще започнем с първото правило и то е: - Бъдете толерантни. Ромското дете е различно от българското дете. Има друг майчин език, който по начало се усвоява безписмено и тепърва следва да овладява в училище един чужд нему език, при това книжовен. Ромското дете носи в душата си различна култура, която много често се приема от неразбиращите я с отхвърляне. Ромското дете в училище се намира в един различен от неговия свят, в който строгите правила заменят емоционалната близост на семейството и общността. Затова толерантността на учителя е найважното условие за успешната педагогическа работа. Толерантността означава и проявяване на търпение, когато трябва да бъде по стигната някаква образователна цел, създаваща по-големи или по-малки затруднения в детската душа. Ето защо: - Бъдете търпеливи. С необходимото търпение трябва да бъдат приемани и затрудненията в овладяването на учебното съдържание, и грешните отговори, и емоционалните реакции на съгласие или несъгласие с поставените

познавателни задачи. Учителят трябва да намери начин да работи индивидуално с всяко ромско дете в класа, като се съобразява с особеностите на неговата личност. Много често формалното, строго педагогическо отношение, може да доведе до бягство от час и дори напускане на училище от детето. Затова: - Бъдете добронамерени. Позитивното, добронамерено отношение, лишено от бюрократичния формализъм, е много важно условие да бъде спечелено сърцето на ромското дете и т о д а х о д и н а у ч и л и щ е с уд о в о л с т в и е . Добронамереността на учителя се чувства и цени и от ученици, и от родители и затова е едно от най-важните условия за провеждане на образователния процес с ромските деца. Много често, когато не се разбира другостта, се появява склонността към прибързано неодобрение, често възприемано като обида. За да бъдат избегнати травмиращите преживявания в душата на ромскто дете в училище, учителят трябва да умее да проявява необходимото разбиране за етнокултурните дадености на социалната среда. Следващата препоръка при работа с ромските деца е: - Проявявайте емпатия. Вчувстването, стремежът към поглеждане на другите и на света през очите на ромското дете, е едно от най-важните условия за намиране на търсения път към съвместната педагогическа дейност на учител и ученик. Учителят трябва да умее да разбира и срама на детето, когато родителите му не са имали да му дадат пари за закуска, и неговата ангажираност с отглеждането на по-малките му братчета и сестричета, 41

когато родителите са били заети с нещо друго, и страха от отвличане и насилствено „оженване” – все трудно обясними на пръв поглед причини за отсъствието от училище. Разбира се, биха могли да бъдат предложени още много други съвети. При всички случаи обаче един от най-съществените е: - Бъдете професионалисти. Много често учителите, работещи с ромските деца биват бързо и лесно демотивирани за провеждане на качествен образователен процес и вместо да търсят трудния път за достигане на преподаваното от тях познание до разума на всяко отделно дете, подхождат формално, което още повече отблъсква децата от училище. Помнете, че професионализмът се вижда и цени и от ромските деца, и от техните родители. Добрият учител умее да общува с ромското дете. Няколко думи, казани на неговия майчин език, са в състояние да го успокоят, когато е тревожно. Справедливостта, свързана с умението за намиране на необходимия баланс между толерантността и твърдостта, винаги се чувства от ромското дете и е в състояние да го мотивира за активно включване в образователния процес. Доброто познаване на преподаваното учебно съдържание и умението то да бъде представено в достъпен за детската душа вид, е в състояние да превърне ученето в интересно и интригуващо занимание.

ТРЕТА ГЛАВА Някои психопедагогически измерения на ефективността на интегрираното образование. Развитие на психичните процеси при децата в предучилищна възраст. Особености на билингвизма и работата с деца, говорещи ромски език като майчин. Анализ на получените резултати от проведеното психологическо изследване с деца от ромски произход на възраст 6-7 години. Георги Хаджийски Някои психопедагогиче ски измерения на ефективността на интегрираното образование В психопедагогически аспект езикът е не само най-важното комуникационно средство в общуването, но е и в основата на всички образователни дейности. Ето защо овладяването на официалния национален език на достатъчно добро писмено и говоримо ниво е главна цел на всички образователни програми, насочени към ограмотяването на учещите – били те деца, или възрастни. Върху самото овладяване на официалния национален език оказват влияние редица психосоциални дадености: психофизиологични личностни качества; етнокултурна принадлежност; социален произход; диалектно разнообразие в рамките на националния език; езиково сходство или несходство на майчиния език и националния език; образователни политики; сегрегирани или свободни междуетнически и социални взаимоотношения в рамките на макрообществато; медийни стратегии и пр. 43

При наличието на огромно разнообразие от използвани методологични системи в модерното училище, а и извън него, от лингвистична и дидактическа гледна точка, езиковото обучение би могло да бъде обобщено в следните аспекти: - Езиково обучение като надграждане на майчиния език; - Езиково обучение като овладяване на чужд език; - Езиково обучение като психолингвистични надграждащи и корекционни образователни дейности в билингвистична среда. Н о рмат и в н о р егл амен т и р ан и т е и институционално провеждани стратегии в сферата на е з и ко в о т о о бу ч е н и е в н а ш а т а с т р а н а с а преимуществено ориентирани като надграждане на официалния за мнозинството майчин български език, а чуждоезиковото обучение е главно във вид на системи от различни дидактически дейности за овладяване на чужд от майчиния език. Научните и практикоприложни разработки в сферата на билингвистично обучение станаха твърде актуални едва през последните десетилетия, когато на фона на увеличаващия се дял на ученици от ромски произход в българската образователна система и тягостния процес на дезинтеграция и изолация на огромни части от ромските общности, българското просветно дело, макар и имащо хилядолетни традиции, трябваше да търси адекватни отговори на новите предизвикателства. Задълбочаващата се социална изолация, своеобразното затваряне на членовете на ромските общности в своята етнокултурна и езикова среда, в т.ч. и преимущественото записване на ромските деца и 44

ученици в специализиралите се като „цигански” детски градини и училища, доведоха до появата на огромен познавателен дефицит по отношение на овладяването на българския език на едно приемливо ниво от подрастващите роми, който не можа да бъде компенсиран с бума на отделяното време за гледане и слушане на телевизионни и радио емисии. Безспорно като една от успешните образователни стратегии за преодоляване на този тип проблеми пред ромските деца и ученици, се оказа интегрираното образование. И макар, че интегрираното образование не е някакво революционно дидактическо откритие, защото в българското общество деца от различни етнически общности са били обучавани заедно още от легендарните времена на килийните училища, съчетаването на възможностите на целенасочени, преднамерени училищни дейности и непреднамереното учене в процеса на общуване с връстниците, е в състояние да реши редица познавателни задачи и то в дефинираната тук като найважна педагогическа сфера за децата от ромски произход – овладяването на българския език. А проектите на сдружение „Романи бах” Самоков разкриват богат положителен опит. Предимствата на интегрираното образование се виждат много добре и от представените тук резултати от проведеното психологическо проучване сред ромски деца от Самоков. Развитие на психичните процеси при децата в предучилищна възраст Целевата група, към която бяха насочени дейностите по проект „Образование за всички” на 45

сдружение „Романи бах” Самоков включва деца от ромски произход от гр. Самоков на възраст между 4–7 години. Психофизиологията на детското развитие определя тази възраст като . Това е период на интензивно интелектуално развитие и усложняване на трудовата дейност. Към петата година децата вече свободно говорят на майчиния си език, ползвайки правилно основните граматични категории. Проявяват се и търсят утвърждаване индивидуални черти от характера на детето, което задължително трябва да се отчита във възпитателния процес и активното обучение. Това е възрастта на огромното любопитство и на въпросите към възрастните. В специализираната научна литература съществува почти общосподелено мнение, че 5-7годишните деца имат психологическата готовност за ограмотяване, понеже вече са налице психични н о в о о б р а з у в а н и я , ко и т о с е п р о я в я в а т в преднамереността и съзнателността. Те са част и от психофизиологичната готовност на детето за училище. Едно от най-важните условия за психологичната готовност на 5-7- годишните деца за овладяването на най-важните знания и умения за учене е свързано с осъзнаването от тях на речта като езикова действителност. На тази възраст осъзнаването е на практическа, интуитивна, имплицитна основа, а езиковите явления са обобщения от висша степен, абстрактни от конкретните значения (например “дума” въобще, а не тази или онази дума; “звук” въобще и т. н.) През този период мисленето на децата е предимно нагледно-образно и само с елементи на абстрактнологическо мислене. Въпреки това много изследователи (А.Н. Гвоздев, К. Чуковски, В. И. Белтюков, Д. Б. Елконин, А. А. Леонтиев, М. Е. Хватцев, Ф. А. Сохин, 46

С. Н. Карпова, Е. М. Изотова, М. М. Алексеева) са на мнение, че е възможно достигането на необходимото осъзнаване на езиковите явления още в предучилищна възраст. Според тези автори, твърде рано езиковата действителност става за детето обект на неговото о р и е н т и р а н е , н а бл юд е н и е и и зу ч а в а н е . Предпоставките за наличието на такива възможности у детето се съдържат в следното: - Фонематичният слух е сформиран почти напълно още на 2-3-годишна възраст; - На детето от 2 до 5 години е присъща изключително силна чувствителност към езика и формите на езика, ярък израз на което е детското словесно творчество от този период. Благодарение на това се установява, че у значителна част у децата на възраст от 5 да 6 години вече е налице известно равнище на осъзнаване на основните езикови елементи. Според изследванията на Ф. Даскалова сред българчетата (5), в това отношение могат да се очертаят няколко групи деца: - Най-многобройна е групата на децата, които осъзнават правилно само думата като основен езиков елемент, (въпреки че под дума ограничено разбират само съществителните имена, и то не всички съществителни, а само онези, които означават непосредствено възприемани предмети); - Многобройна е и групата на децата, които осъзнават правилно значението на дума и звук; - Значително по-малобройна е групата на децата, които осъзнават правилно значението на дума, звук и изречение; - Най-малобройна група деца достигат до правилно осъзнаване на всички основни езикови елементи – дума, звук, изречение, сричка. 47

Би следвало да се предполага, че последната група деца в сравнение с другите имат значително повисоко равнище на сформираност на фонематичното възприятие и на способността за анализиране на речта, защото анализът на речта естествено зависи от това, какво детето разбира под думите дума, звук, изречение, сричка. Разбира се, 6-годишните деца са още далеч от пълното осъзнаване (теоретично) на езиковите елементи, т. е. от формирането на понятия за дума, звук, изречение, сричка. В тази възраст обаче това не е необходимо – то е задача не на предучилищното, а на училищното обучение. Процесът на подготовка за ограмотяване на 5-7годишните деца от ромски произход, посещаващи подготвителна група, от своя страна, се отличава с редица особености: - За ромските деца ограмотяването ще се осъществяват на български език, който за тях е нематерен, втори език; - Социалното състояние сред ромската общност, свързано с ниски доходи, безработица, лоши хигиенни условия на живот, висок процент неграмотност сред родителите и пр., също оказва своето негативно влияние върху процеса на подготовка на ромските деца за овладяване на основните умения за учене; - Ценностната система на ромите, свързана с безписмени методи на предаване на човешкото познание от поколение на поколение, също оказва своето влияние върху този процес. Особености на билингвизма и работата с деца, говорещи ромски език като майчин 48

Билингвизмът е специфично психосоциално явление, което се получава в резултат на междуезикова колизия. За него е необходимо наличието на минимум два използвани езика в определена общност, които се намират в непрекъснат контакт, като сред техните носители са възможни следните варианти на владеене на езиците: - Владеене само на първия език. - Доминиращо владеене на първия език и слабо владеене на втория. - Еднакво добро владеене на първия и на втория език. - Доминиращо владеене на втория език и слабо владеене на първия. - Владеене само на втория език. Известно е и класическото определение на У. В а й н р а й х , с п о р е д ко г о т о : “ П р о ц е с ъ т н а последователно използване на два езика се нарича билингвизъм, а човекът, който го използва – билингвален”. Главната отличителна черта на това явление е функционирането на два езика в общуването на едни и същи носители. Това обстоятелство е много важно, тъй като взаимодействието на системите се реализира само при тяхното функциониране. Белгийският лингвист Ж. Пол определя следните видове двуезичия: а) симетричен билингивзъм, когато двата езика (език и диалект) се знаят еднакво добре; б) асиметричен билингвизъм, когато единият език е доминант (т.е. обслужва повечето ситуации на общуване), а другият само се разбира или се говори слабо; в) хоризонтален билингвизъм, когато и двата езика са равностойни по своята официална култура или 49

семейна роля; г) вертикален билингвизъм – даден език + определен диалект на същия език; д ) д и а го н а л е н б и л и н г в и з ъ м , ко г ат о едновременно функционират два езика (или език и диалект), принадлежащи към различни групи или семейства; е) ”три четвърти билингвизъм”, който е характерен за общност, съставена от една двуезична и една едноезична група Според вариантите на билингвизма се отбелязват: - Билингвизъм, възникващ при използването на два местни езика (преди всичко териториални диалекти); - Билингвизъм, възникващ при използването на родния местен език и езика на регионалното общуване; - Билингвизъм, възникващ при използването на местния език и езика-макропосредник (междунационален език) - Билингвизъм, състоящ се в използването на регионален език и езика микропосредник; - Билингвизъм, състоящ се в знанието на националния език и на професионалния език. В повечето случаи у нас имаме “непълен” билингвизъм, тъй като децата турчета и роми не владеят добре говоримо български език и при обучението при тях се използват и някои методически решения, характерни за чуждоезиковото обучение, макар че това не е пълно чуждоезиково обучение, защото децата са потопени в българска речева среда. В зависимост от събеседниците и темата на разговор, билингвите определят на кой език да се води разговорът. Когато билингвалната личност може да 50

премине от един език в друг – се говори за “превключване на кодовете”. Р. Бел определя следните правила на билингвалното кодово превключване: - Социолинигвистични правила, съгласуващи езиковия избор със социалните фактори на макроравнище на индивидуалната употреба или на макроравнище на избор на национален език; - Психологически правила, съотнасящи избора с психологическите фактори, присъщи на вербално планиране, което предшества речта. Наред с описаното до тук, билингвизмът може да бъде естествено породен, когато няколко езика съжителствуват едновременно в една общност (както например често роми и турци живеят заедно, като в България ромите овладяват и турски диалекти). Или пък билингвизмът може да бъде наложен (както беше в бившия Съветски съюз с изучаването на руски език във всички училища на съветските републики). Овладяването на втори език е процес, винаги съпроводен с множество проблеми. Те произтичат от възприемането, осмислянето и продуцирането на реч на втория език като сложни психологически и психолингвистични процеси. В предучилищната и началното училищна степен, където започва овладяването на българския език като втори език, децата често идват без необходимите знания по български език и това съответно затруднява общуването между учителя и детето и неговото общо развитие. Често детето не разбира това, което му се говори, не може да го осмисли или повтори. Характерно за българската реч на децата от етническите групи в България е това, че е изпълнена с множество грешки на различни равнища: неправилна 51

артикулация на отделни звуци от българския език, наличие на акцент, т.е. небългарска интонация, неправилно съгласуване по род и число, неправилен словоред на изречението и т.н. Друга немаловажна особеност в българската реч на децата, живеещи и учещи в условията на билингвизъм, е тази, че те в повечето случаи овладяват местния български диалект в общуването си с българското население в даденото селище, макар че в училище обучението се води на книжовен български език. В повечето случаи учителите, работещи с децабилингви, работят по интуиция без да имат някаква лингвистична или методическа подготовка за това. Разбира се, това се отразява върху качеството на работата в класната стая. В “Указанията за организиране на учебно-възпитателната работа в началната училищна степен през учебната 1995/96 година”, издание на Министерството на образованието, също няма методически указания за обучението по български език на децата от етническите общности. С оглед преодоляването на тези “бели петна” в методическата литература, редица наши учени – лингвисти и педагози като И. Колева, Хр. Кючуков, П. Балтова – Илиева, Ф. Даскалова (3, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13) и др., застъпват становището, че обучението по български език за децата от различните от българската етнически групи трябва да има практико-приложен характер, т.е. целта на обучението да бъде практическото овладяване на езика като средство за общуване в една или друга ситуация. Основните принципи, които трябва да се спазват при подобна форма на езиковото обучение са: 52

- Комуникативност – изучаването езикови единици да са с оглед на функционирането им в речта; - С и с т е м н о с т – д е ц ат а д а п о л у ч ат систематизирани знания по език - Комплексност – знанията върху българската фонетика, лексика и граматика да се усвояват комплексно. Това овладяване на речта се постига в практиката – в непрекъснато слушане на образцова българска реч, използване на всички подходящи ситуации за продуциране на реч, чрез онагледяване на поднесения езиков материал, чрез индивидуален подход към всяко дете. Според Хр. Кючуков, излишното “граматикализиране” на учебния процес (какъвто е сега в България) в ранна възраст затруднява и отблъсква детето, което и без това не разбира добре български, а учебното съдържание на учебниците по български език в училище не са съобразени с нивото на владеене на български език от децата-билингви. За да бъде успешно езиковото обучение на децата-билингви, е необходимо да се спазват и някои елементарни изисквания: - Приемственост в езиковото обучение между отделните класове и степени; - По-голяма самостоятелност на детето при продуцирането на реч по български език; - Вариантни учебни програми за децабилингви, осигуряващи успешно овладяване на български език като втори. Използването на интерактивни дидактически методи предлага редица успешни стратегии за овладяване на български език като втори език. Измежду тях заслужават да бъдат споменати: учебните ситуации; наблюденията и екскурзиите; съвместното 53

честване на празници и тържества; работа с картинки; педагогически дейности със стихове и приказки; и разбира се – дидактически игри. Ситуациите на речевото общуване се делят на естествени и изкуствени. За обучението на деца невладеещи български език, обучението трябва да започва със ситуативни упражнения по преживяване, като учителят се опира на познавателния опит на ученика, на неговите емоции. Не по-маловажни са и изкуствените ситуации. Те се създават от учителя и за тяхното създаване е необходима задълбочена предварително подготовка. В структурата на подготовката за ограмотяване на 5-7- годишните деца от ромски произход, посещаващи подготвителна група, следва да се използват ситуативни упражнения, които въвеждат децата в позната, но въображаема речева ситуация. Например: “Представете си, че сте говорител по телевизията. Какво ще разкажете на зрителите си за селото си, за да проявят те желание да го посетят?” За да бъде по-действена и самостоятелна изявата на децата, предварително се наблюдават телевизионни предавания и дейно стта на “телевизионния говорител”. Децата осъзнават важността на това, което говорят, стимулира се желанието им за по-точна, поправилна, по-изразителна, по-жива реч. Поставени в ситуации на общуване, тези от тях, които не владеят български език, успешно създават монологична и диалогична реч, стремят се към речеви изяви, развиват се словотворческите им способности. Наблюденията и екскурзиите са стратегии, които също подпомагат овладяването на втори език. Преди всяко наблюдение учителят набелязва точно определен брой думи, които трябва да се овладеят от 54

децата и да се използват за създаването на свързан текст – разказ. Всичко видяно по време на наблюденията се прилага в процеса на ограмотяване на децата-билингви приблизително в следните аспекти: - В предбуквения период при формиране на понятията “текст-изречение-дума”. - В работата по илюстрациите в учебните помагала, като всяка илюстрация се свързва с определен обем от думи, усвоени при наблюдението на обектите; - В предбуквения период при запознаване с фонемите, като се използват лексеми, съдържащи новата фонема, но усвоени през предбуквения период по време на наблюденията. По този начин усвоената лексика се активизира, затвърдява, влиза в активния речник на детето. Екскурзиите и наблюденията дават възможност за натрупване на нови думи и словосъчетания. Децата се учат да произнасят правилно изреченията, да дават прости описания на обектите. При избора на картините като стратегия за овладяване на втория, български език, се отчита какво знаят децата: - За персонажа на картините (момченце, момиченце, куче, коте); - За техните действия (играят, разхождат се, разговарят, пътуват); - За мястото на действието (стая, улица, гора, поляна); - За времето на действието (пролет, лято, есен, зима, сутрин, вечер). В началото се провежда беседа за изобразеното на картината. Чрез въпроси учениците се насочват към действията, които са изобразени на картината, 55

подпомагат се при съставянето на разказа. След като се установят персонажът, мястото, времето, учениците се оставят да работят самостоятелно. След като децата се научат да съставят разказ по серия от картинки (след 34- месечна работа), се преминава към съставяне на разкази по сюжетни картини, което е по-трудна работа. Сложността идва от това, че децата трябва да разкажат за действията на картината самостоятелно, въз основа на своя опит, на личните си впечатления, на речниковия си запас. Стиховете са една от основните стратегии за овладяване на втори език, защото: - Стиховете се заучават лесно наизуст от децата, невладеещи български език, тъй като ритмическите им структури дават на децата готови конструкции и словосъчетания. Самочувствието им се повишава от това, че говорят на български език, рецитирайки стихотворения. - Поради метричната организация на речта, стиховете представят по-къс ред в техническо отношение. Ето защо, едновременно с работата за овладяване на четивни техники в подготвителната група, стихотворенията действат за развитието на този процес: четене – овладяване на речта. - Поради образно-емоционалния характер на жанра децата работят с интерес върху тези творби. Л и р и ч е с к и т е п р о и з вед е н и я буд я т и н т е р е с . Емоционално и пълноценно възприемане на лирическите творби се определя от степента на емоционалност и от естетическата наслада, която те предизвикват. Работата над приказките за овладяване на втори език като стратегия включва: - Запознаване с приказката и заучаването й; 56

- Инсцинирането й. В началото на учебната година се подбират пократки и по-малки по обем приказки, съобразено с изискването за моделирана и минимизирана реч. Децата трябва да овладеят един минимум от най-често употребявани при дадени ситуации български изрази, които ще им осигурят знания и възможности за пълноценно умствено, речево и общо развитие. П р и ка з к и т е с е з ау ч а ват п о с л ед н и я методически алгоритъм: - Четене на приказките, прожектиране на филми и разглеждане на илюстрации – в продължение на 2-3 учебни часа. - Прожектира се филмът (показват се илюстрациите) – учениците разказват по отделните моменти от приказката. - Разказва се приказката без филм и без илюстрация. - Инсцинира се приказката (в продължение на 2-3 дни се подбират костюми, определят се роли). Всички тези етапи са съпроводени с продуциране на реч от страна на учениците. Игрите като стратегия за овладяване на втори език имат за задача: - Да обогатят лексикалния запас на децата; - Да формират навици за разказване и преразказване; - Да усъвършенстват произносителните навици на отделните звуци. Според Брунер главно в игровите ситуации детето опитва за пръв път по-сложни изказвания или риторични форми. За детето е много важно да усвоява езика в условия, когато грешките му не донасят неприятни последици за него. 57

Игрите, които се предлагат на децата-билингви в периода на ограмотяването на български език, могат да бъдат обединени най-общо в две групи: - Игри, подпомагащи усвояването и усъвършенстването на четивната техника. - Игри, подпомагащи развитието на устната свързана реч на български език. Работата по овладяването на българския език започва с: Развитие на устната реч: а) работа над речника – уточняване на запаса от думи и обогатяване на речника на детето на български език; б) Работа над произношението: отстраняване на говорните недостатъци, работа над изразителността на речта. Работа за образуване на първи граматически представи – изречение, дума, сричка, звук. Работа над изречението: първо практическо запознаване с изречението като единица на речта, налично умение за изказване на мисълта с изречение, умение да се съставя малко изречение. Работа над свързаната реч: първи наблюдения над реда на изречението в малък текст (разказ, преразказ и т.н.) Речта на дете в предучилищна възраст, общувало само с учителя по български език, е непосредствено свързана с обстановката, в която се намира детето, изпълнявайки функция на пряко общуване със събеседника. Често мислите в нея се изразяват с отделни думи, имащи значение само в тази конкретна ситуация, в която се намира детето. По своя строеж такава реч не образува смислова цялост. Това е диалог, който се попържа и направлява от репликите на 58

събеседника. Усложняването на дейността на детето във връзка с неговото развитие води до необходимостта от с л о в е с е н и з р а з н а п о - с л ож н и от н о ш е н и я . Съдържанието на речта му започва постепенно да излиза извън границите на непосредствената обстановка. Отначало детето прави плахи опити, а покъсно все по-често и уверено говори не за непосредствено ставащи събития, а за това какво е било, какво ще бъде, разказва за това, какво се случва в дадена ситуация с него или с някой друг. Усложняващата се тематика надхвърля рамките на разговорно-битовите въпроси. Съответно с това се изменя и формата на речта. Детето чувства необходимост да построи своя разказ така, че той да бъде понятен за събеседника, който не се е намирал с него в една и съща ситуация. Формите на речта се усъвършенстват и усложняват. От разговорнодиалогична, ситуативна реч, то преминава към използване на разширена и контекстно-свързана реч, чрез която излага своята мисъл в определена последователност. През този период е особено необходимо учителите в подготвителните групи да обърнат внимание върху следните аспекти в езиковата подготовка: - Развитие на диалогичната реч на децатабилингви. - Развитие на умението да разказват. Наред с това е особено необходимо да се обърне внимание върху произносителните особености, лексикалното богатство на речта на децата-билингви и синтактичния строеж на изреченията, за да може съответното дете да усвои конструкцията на 59

българския книжовен език. Децата от ромски произход като типични представители на билингвизма усвояват българския език като втори поради което равнището на владеене на езика не е достатъчно за осигуряване на добър старт на тези деца в училище. Ефективно стта на така представената дидактическа система, практически разработена и прилагана и при интегрираното образование на ромските деца в Самоков чрез проектите на сдружение „Романи бах” Самоков, един от които беше и реализираният през 2011/2012 учебна година и финансиран от Ромски образователен фонд Будапеща проект „Образование за всички”, бе доказана от получените резултати от резултатите от проведеното психологическо изследване с деца от ромски произход на възраст 5-6 години. Анализ на получените резултати от проведеното психологическо изследване с деца от ромски произход на възраст 6-7 години С оглед получаване на обективна оценка за ефективността на интегрираното образование на ромските деца, през месец юни 2012 г. бе проведено емпирично психологическо изследване с 21 деца от ромски произход от гр. Самоков на възраст 6 – 7 години. В частност целта на изследването бе да се получат данни за качеството на образователната подготовка на децата, участващи в проект „Образование за всички”, в сравнение с други техни връстници. В методическо отношение бе използван адаптираният към българските условия и представен о т То д о р М а н о в т е с т з а о п р е д е л я н е н а интелигентността на деца на възраст 5 – 11 г. (14) 60

В структурно отношение въпросите от този тест са насочени към изследване на следните показатели: Словесен запас на детето. Способности на детето към обобщение и категоризация. Наблюдателност на детето. Научни знания на детето. Довършване на картинки. Ето защо тази структура го прави твърде подходящ за постигане на поставените цели. Изследваните деца бяха разделени в три групи: - Седем деца, които посещават епизодично или изобщо не посещават подготвителна група; - Седем деца, които посещават сегрегирана подготвителна група; - Седем деца, които бяха включени по проект „Образование за всички” в интегрирани подготвителни групи. За всяко изследвано дете бе попълнена анкетна карта, като самите анкетни карти се съхраняват в сдружение „Романи бах” Самоков. Получените обобщени резултати са представени в таблица 1.

Таблица 1 – резултати от проведеното изследване

От тези данни много добре се вижда предимството на интегрираното образование на ромските деца по всички изследвани показатели. И може би точно с тези резултати би могла да бъде представена най-добре ефективно стта от реализирания проект „Образование за всички.”

Заключение Разбира се, за положителния опит на дейността на сдружение „Романи бах” Самоков в областта на подобряване на качеството на образованието на ромските деца, може да се пише още много, защото се касае за една безспорно успешна дейно ст, обединяваща желанието на различните страни, участващи в този процес – преди всичко на самите ученици, но и на учители, медиатори, широка общественост, а и на родителите на учениците. Именно към родителите ще си позволим да предложим като своеобразно заключение на този наръчник прекрасно изложената от Гаяне Минасян Харта на родителството: ХАРТА НА РОДИТЕЛСТВОТО О щ е от м ом е н т а , в ко й то с е р од и , миниатюрното, беззащитно бебе е ЧОВЕК. Никога не постъпвай с едно дете по начин, по който не би постъпил с възрастен човек. И най-малкото новородено притежава усет за достойнство. Проблемите възникват, когато той е накърнен в родителя. Детето разбира много добре от деня, в който се роди. Въпросът е дали говориш на неговия език. Детето не ми е длъжно с нищо – то не е избрало нито живота, нито братята и сестрите си, нито родителите си. Аз съм му длъжна – аз съм избрала да го родя, избрала съм баща му и съм родила братята и сестрите му. Детето не е длъжно да ме разбира или обича /т.е. да се грижи за мен и моите нужди / - аз съм избрала да демонстрирам това към него. Детето не е длъжно да ми даде приятелството 63

си – ако го искам, трябва да го спечеля. Аз не искам от детето си да бъде добро, умно, силно или каквото и да е. Единственото което искам, го искам от себе си: то да бъде обгрижено физически, емоционално и духовно. Ако моето дете не ме уважава, значи не съм заслужила това уважение. Урокът по уважение, който детето получава, е уважението, което му демонстрирам аз – към себе си, към него, към околните. Когато между двама има свада, виновен е винаги по-знаещият и по-силният – т.е. ако се карат дете и родител – вторият. Не можеш да накараш детето да спре, но можеш да накараш себе си да се движиш. Когато не знаеш какво да кажеш или направиш с детето, по-добре мълчи или кажи /и пред него/ „не знам”. Когато не разбираш детето, не предприемай, а учи. Научи се от детето, преди да си започнал да го учиш. Причината родителите да не разбират децата си е, че са забравили, че са били деца. Моето дете ще стигне по-далеч, ще може и знае повече и ще обича по-добре от мен. Това е радостта и смисъла на родителството. Моето дете притежава в себе си всичко, което му е необходимо, за да порасне и достигне потенциала си. Потенциалът на моето дете е голям, неочакван и нов. Моето дете е от следващото поколение. Аз съм от предишното. 64

Моето дете е шансът ми да се докосна до бъдещето, затова трябва да слушам внимателно. Моето дете разпознава много добре кога го манипулират, унижават или нараняват по друг начин. Тогава то казва думичката „не” / поне докато не научи, че възрастните не разбират от дума /. А когато не може още да говори – реве. Моето дете има бистър, ясен и неподправен усет за живота. Собствената интуиция и разум на моето дете ще са най-добрия му партньор в живота. Не мога да науча детето си нещо, което аз не знам. Не мога да науча детето си на нещо, което аз не правя. Не мога да изисквам от детето си – мога само да му дам. Това е цялата и най-голямата родителска привилегия. Лично моето дете ще ми покаже от какво най.много има нужда. Моето дете не ми принадлежи – аз принадлежа на моето дете. Аз не съм началник, възпитател или собственик на моето дете. Аз съм негов служител. Думата дисциплина произлиза от латинския корен discere, който означава „уча”. Ученето и насилието са взаимно изключващи се. Всяка злоупотреба с временното родителско превъзходство – физическо, интелектуално и др. – е насилие. Прилагането на насилие е демонстрация на озлобено, ожесточено безсилие. Всяко насилие уронва детското чувство за стойност и човешко достойнство. 65

Накърняването на чувството за човешко достойнство накърнява личната способност за проява на всички други видове човечност. Чувството за достойнство указва интуитивните вътрешни граници на личността. Систематичното накърняване на достойнството, набедено като „възпитание”, води до загуба на част от себе си, сравнима с последователна ампутация на части от човешката личност. Страхът от наказание не възпитава достойно хора. Достоен може да бъде само този, у когото не присъства страх. Моето дете е най-добрият провокатор на моя растеж. Моите слабости могат да се превърнат в силните страни от живота на моето дете, ако му позволя да ги победи в мен. Моето дете ми показва най-прекия път към автентичната ми личност. Успехите на моите деца са техни собствени – проблемите им може да са моя грешка. Целта на родителството е да доведе детето до там, където вече няма нито дете, нито нужда от родител. Развитието и учението са като слънцето и водата за едно дете. Стига някой да не му ги отрови. Детето ми има нужда от: сигурност /дом , закрила, безопасност /, за да започне да расте, и несигурност /риск, болка, усилие/, за да порасне. Моята роля е да му осигуря първото и да не препречвам второто. Емоциите и духа се нуждаят от храна, не помалко отколкото тялото. За да порасне, детето има нужда от добра храна. 66

Ако редовно съм яла прясно месо, не мога да разпозная мършата. Ако едно дете е получило здравословна любов в детството си, то ще усеща мириса на развалената. Ако преча на детето си да се държи детински, когато е дете, то няма да може да се държи като възрастен, когато порасне. Докато детето расте, трябва да съм готова на почти всякакви промени. Единственото което трябва да запазя неизменно, е взаимното ни доверие. Най-добрият подарък, който един родител може да даде на едно дете, е да му вярва от деня в който се роди. Свободата възпитава отговорност. Доверието възпитава честност. Уважението възпитава самочувствие. Любовта култивира сила. Не мога да науча децата си на съвършенство, защото тази мисия ми е чужда. Гаяне Минасян, 2005 година

Литература Адама Уане – “Национални езици, матерни езици”, сп. “Куриер на ЮНЕСКО”, август 1990 г. Вардарева, В. – “Социално-мотивационни аспекти на готовността на ромското дете при постъпване в първи клас” в “Образователната ситуация в ромската общност”, Университетско издателство “Неофит Рилски”, Благоевград, 2003 год. Даскалова, Ф. – “Методика на обучението по роден език в детската градина”, изд. “Макрос 2000”, Пловдив 1994 год. Коен, Р. – “На шест години не е ли вече късно?”, ДИ “Народна просвета”, София, 1989 год. Кенрик, Д. – “Из историята на международното ромско движение”, сп. “Отвътре; ANDRAL”, бр. 10, 2000 год. Кудряшев, Н. – “Методьi обучения в современной школе”, Москва, “Просвещение”, 1983 г. Кючуков, Хр. – “Психолингвистични аспекти на ранния билингвизам”, София, 1997 год. Кючуков, Хр. – “Етнолингводидактика”, изд. “Клуб” 90”, София, 1996 год. Кючуков, Хр. – “Как децата роми от подготвителния клас разбират българския език при слушане” в “Психолингвистични и социолингвистични проблеми на обучението на ромските деца”, София, 2001 год. Кол е ва , И . , И ва н о ва , Ж . , Х а д ж и й с к и , Г . – “Етнопсихопедагогика на детето”, изд. сдружение “Романи бахт” – Самоков, 2003 год. Колева, И. – “Родителите и мултикултурното образование (върху примера на ромското семейство у нас), сп. Образование и квалификация”, бр. 4, 2000 г. Кол е ва , И . – “ П ед а го г и ч е с ка т ех н ол о г и я в междуетническа среда”, 2001 г. Колева, И. – Етнопсихопедагогика на говора”, УИ “Св. Климент Охридски”, София, 2000 г. Манов, Т. /съставител/ – „Малка енциклопедия на психологическите тестове”, изд. „Хомо Футурос”, София, 2004 год. Минев, Д. – “Социалната интеграция на ромите и бъдещето на българското общество”, сп. “Европа”, бр. 2, 2002 год. Наоми Ричмън - “Общуването с деца”, изд. “Партньори

България”, София “Първите стъпки: Оценка на непраивтелствените десегрегационни проекти в шест града на България” – изд. Български хелзинкски комитет, София, 2002 год. Семерджиев, Х. – „Самоков и околностите му”, Самоков, 1913 г. (фототипно издание) Темелски, Христо – „Самоков през възраждането”, изд. фондация “Елана и Иван Дуйчеви”, София, 2000 г. Тонг, Даян и кол. - “Циганите – интердисциплинарна антология” – изд. “Кралица Маб” – 2003 год. Хаджийски, Г. – “Ранното брачно съжителство”, сп. “Обществено възпитание”, бр. 5, 2002 год. Хаджийски, Г. – „Въведение в душевността на българските цигани”, изд. „Бъдник”, София, 2011 г. Хаджийски, Г. – “Помощник – педагозите са нужни в клас”, в-к “АЗБУКИ”, бр. 41, 2008 год. Хаджийски, Г. – “Има ли място за социална работа в българското училище?”, в-к “Учителско дело”, бр. 31, 2008 год. Хаджийски, Г. – “Криволичещият път на циганите към Европа – между Сцила и Харибда”, сп. “История”, бр. 1, 2011 год. Чапразав, В. – “О Рома циганите”, изд. “Демократичен съюз рома” – Сливен, 1991 год.

Няколко думи за авторите Живка Иванова Родена на 27 септември 1943 г. в Самоков. Завършила е института за прогимназиални учители в Пловдив, специалност „Биология и география”. Работила е 40 години като прогимназиален учител. Удостоена е с почетен знак за принос в образованието на община Самоков. Ръководител на процеса на десегрегация в Самоков от 2000 година. Председател на сдружение „Романи бах” Самоков. Съавтор е на излязлата на български и английски език книга „Етнопсихопедагигака на детето.” Снежана Лазарова Лалева Работи като главен експерт „Образование, спорт, младежки дейности” към Община Самоков. Завършила е история,

с втора равна специалност български език и литература. Двегодишна следдипломна квалификация във факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски”. Участвала е в различни образователни програми и притежава няколко сертификата, между които и на Министерски съвет за европейските институции. Изготвила е стратегиите на община Самоков за развитието на средното образование, за интеграция на децата и учениците от различните етноси и стратегията за спорт. Като журналист се изявява в различни медии. Член е на църковно настоятелство. Член е на училищно настоятелство. Член е на Управителния съвет на ТД „Рилски турист” – Самоков. Георги Хаджийски Роден на 2 април 1967 г. в гр. Самоков. Образование: История и география – ПИ „Л. Каравелов”, както и защитена бакалавърска образователно-квалификационна степен по специалност социална педагогика и магистърска по специалност социални дейности със специализация мениджмънт на социалните дейности в СУ „Св. Кл. Охридски”. Работил е като социален работник, началник отдел и ръководител на общинската служба за социално подпомагане в Самоков, както и като учител по история и география, педагогически съветник и помощник директор. Автор на над 100 научни и публицистични материала в сферата на етнопсихологията, организационната и социалната психология, социалната политика, социалната педагогика и историята. Съавтор е на излязлата на български и английски език книга “Етнопсихопедагогика на детето”, както и автор на книгата „Въведение в душевността на българските цигани”. Блогер – личен блог: http://georgihadjiyski.blog.bg/