Page 1

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 7, Год. 6, 2014, 1 Априлъ, Вторникъ, Ц. 2 лв.

Вижте какво пише един покъртително искрен комунисто-русофил по повод на моя публикация под заглавие Изборът, пред който е изправена България, е: напред, към Европа – или назад, към Русия! в блога ми; запазвам оригиналния правопис и оригиналната пунктуация на този "патриот"; давам и неговите данни, айпи и пр., с оглед ако някои компетентни органи поискат да се свържат с този поразгащил се български путинист - щото подобни кръвожадни заплахи изобщо не са безобидни: bobi_m7777, bobi_m7777@abv.bg, 95.42.83.253, Изпратен на 17.03.2014 в 10:52 pm написа: Ако си бяхме запазили заводите и целия трафик и пазари да но сега ни трябва война и национализация то много умни говорят ама ако имах пари щях да избия всички продажници до девето! Не знам и неми пука какво пише писна ми от недоносчета и тъпи политици

Който е против Русия значи е против България писна ми от демокрация – искам война!

Американците си имат Статуя на свободата, а ние, българите, си имаме... паметници на съветско-руския окупатор, когото мило наричаме "освободител" – не усещайки изобщо унижението. Американците са горда просперираща нация, прославена с постиженията си, а ние сме найбедни и най-жалки мърморковци, на които все някой друг бил виновен за собствените несполуки. Това нещо да ви говори? Нещо повече, за ден на "освобождението" и за национален празник смятаме деня, в който една империя, Руската, се договаря с друга империя, Турската, а подписаният между двете империи договор – Санстефанския – е договор за безсрочна окупация на България от Русия!

Ето затова сме бедна, унизена и затънала в проблеми нация!


превеждам? Има ли някой да не разбира руски език? Ако трябва, да го преведа?

ЩО ПЪК ДА НЕ ОРГАНИЗИРАМЕ И НИЙ ЕДИН РЕФЕРЕНДУМ ЗА ПРИЕМАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В РУСКАТА ИМПЕРИЯ – КАКТО СТАНА С КРИМ?

Да го преведа все пак, нищо че се разбира: «Жалка нация, нация от роби, от горе до долу – все роби» (Николай Гаврилович Чернишевски) Но аз се питам: дали това, което той пише за руснаците, не се отнася и за нас, българите? Един уместен, пък макар и крайно неприятен въпрос... Ето това за нас е истински важното, а не това, което той казва за руснаците... РЕЙТИНГЪТ НА НАШИЯ ОСВОБОДИТЕЛ, НА ПРАВОСЛАВНИЯ ФЮРЕР НА РУСКАТА ИМПЕРИЯ ТАВАРИШЧ ПУТИН ГОНИ ВЕЧЕ РЕЙТИНГА НА АДОЛФ ХИТЛЕР!

Дали не се задава нов референдум? Група нашенски пенсионери прочели във вестника, че Путин вдигал двойно пенсиите в Крим. Какво щастие! И им хрумнала чудесна идея: що и ний, българите, да не се възползваме? Един референдум за това да помолим император Путин за влизането на България в Руската империя има сериозни шансове да спечели, ето, два и половина пенсионери ще гласуват за влизането ни в Империята, дето се казва, и с двете си ръце! Като прибавим и продажниците-рублофили на по-млада възраст, дето съвсем не са малко – та има толкова много хора у нас, които за пари са готови да продадат не само Родината, а и собствената си майка! – и хоп, ето, България като едното нищо ще бъде ощастливена да стане част от Руската кагебистка империя! Ще ни приемат, няма страшно, стига да поискаме, Русия винаги е искала да лапне България! Ето, и руският патриотин Сидеровский ще организира народните маси за спечелването на референдума, срещу съответното заплащане, разбира се, да не е луд той да прави нещо без съответното заплащане?! Та, драги ми пенсионери, какво чакате още, вадете руските читанки! «ЖАЛКА НАЦИЯ, НАЦИЯ ОТ РОБИ, ОТ ГОРЕ ДО ДОЛУ – ВСЕ РОБИ» – ТОВА ЛИ СМЕ? «Жалкая нация, нация рабов, сверху донизу – все рабы» (Николай Гаврилович Чернышевский) – така пише Чернишенски за руснаците. Има ли смисъл да го

март 27, 2014

ДА ЗДРАВСТВУЕТ ГИТЛЕР, ПУТИН UBER ALLES Автор: Иво Инджев Време е да реабилитираме Хитлер за основните му достижения: рейтинга му, сълзите на умиление в очите на следовниците и знамената, които са му веели с възторг. Всичко останало не е от значение и си е направо клевета спрямо успехите му. Напълно основателно и абсолютно обективно българските родолюбци (с преобладаващо православно и славянско са-

мосъзнание) оборват англосаксонските, германските, италианските, френските, полските, чешките, балтийските и прочие лъжи, които искат да опорочат голямата победа на православието и славянството. Съвършено правилно, правомерно и закономерно българските православни славяни, съветвани от вещи коментатори, се ориентират кое е важно и кое не в големия световен спор, в който Путин няма (п)равен аналог. Важни са сълзите в очите на сънародниците, както и отразяващият се в тях рейтинг. А също и разветите знамена. Как да не се съгласи човек! Светът помни и почита като велико постижение по същите критерии голямата арийска победа, посрещната със сълзи в очите и със съответните развети знамена в Судетите и в Австрия. Световният потоп от сълзи, причинен от тази прелюдия към разплакването на човечеството заради някакви си десетки милиони жертви, е сантиментална подробност. Рейтингът на а(вст)рийския защитник на правото на а(вст)рийците да говорят на немски е бил толкова голям, че само севернокорейският Ким Чен Ун с неговите 99,9 на сто подкрепящи го гласове на демократичните избори в Северна Корея, го конкурира. Др. Ким се бори междувременно за правото на южнокорейците да говорят свободно севернокорейски. Кани се да защити бедстващите под южнокорейския гнет сънародници с помощта на ядрената си програма за въздействие върху езиковите права на (не)мирните съседи, която днес има повече от всякога изгледи за успех, след като др. Путин показа на практика, че няма гаранция някоя велика сила да не се отметне от от обещанията си по въпросите за ядреното оръжие. Щом Влади-мир може, защо да не може и Ким-(м)ир (да се отметне от преговорния процес)? Третото място в демократичната класация по висока процентна успеваемост на избори за всички времена е за Путин с постигнатите от него 97 на процента одобрение в Крим – почти като при К(р)им ир Сен. Малко не му достигна на Владимир за пълна победа от сто на сто на организирания от него невиждано скоростен, световно рекорден в това отношение и същевременно – спонтанно законен, обективно самоотбранителен и супер легитимен референдум от 16 март. Рейтингът на фюрера в бирариите на Мюнхен със сигурност е шупвал и преливал като патриотична пяна над 100%. Това е цел, чиято трактовка е достойна отправна точка в съревнованието на рейтингите между Адолф и Владимир, кипящо в днешните руски трактири. Рейтингът е най-важното обстоятелство спрямо пренебрежимо малките величини, като Украйна, международното


3 право, поощряването на сепаратизма и екстремизма на кандидатите за солови акции сред напористите ядрени нации.

Някои злостни врагове на православието и славянството лъжат безобразно, че да анексираш някакво си полуостровче било противозаконно и опасен прецедент. Лъжат също, че да измамиш някаква си Украйна като гарант на нейната сигурност с договор от 1994-та, в резултат на което тя се отказва от ядреното си оръжие, било нечестно, вероломно и поощряващо ядрените апетити на държави, като Иран и Северна Корея, въоръжавайки ги с аргументи срещу ненадежността на международните договори в областта на ядрено разоръжаване. Ама, чакайте сега. Американците не измамиха ли червенокожите с огнената си вода както и червените не са мамили народа си в СССР с поскъпването на водката? Нещо повече, самата Америка беше анексирана лично от Америко Веспучи, типичен представител не неправославния и неславянския свят. Може да е вярно, че през 20-ти век САЩ не са анексирали нито сантиметър чужда територия, но какво от това, след като по-рано са си купили (типично за „бакалска нация”, както геносе Хитлер нарича американците) Аляска от православната славянска Русия. Така съзнателно са ощетили клетата Русия териториално, за да не се разпростре на повече на една шеста от територията от света. Искали са несретницата да се свива скромно само на два континента, вместо да разполага с полагащата се на широката славянска и православна душа територия на всички континенти. Нима има по-голямо престъпление през вековете от това, да ограничиш православната и славянска Русия в някакви си рамки от незначителната една шеста от планетата? И нима това не е достатъчна причина за присъединяването на още земи към скромната една шеста от света – вчера Абхазия и Южна Осетия в Кавказ, днес Крим в европейския юг, а утре Приднестровието в европейския югоизток (и т.н)? Изобщо, гадно е издребняваме за сметка на победоносното славянско православие, още повече, че според някои напълно справедливи православни и славянски наблюдения, и българите се били

обединили около Путин (вероятно както тиролците около Хитлер преди около 70 години) във възторга си от неговия растящ рейтинг в православната и славянска Русия. Рейтингът на православния национален фюрер, сълзите на възторг от него и знамената, развявани по патриотичните сборища в негова чест, са най-важните ориентири за справедливата му кауза. Всичко останало е антиправославна и антиславянска пропаганда на завистниците, които също искат да просперират в свободна и демократична, но (засега) недостатъчно разширена, за да побере бегълците от загниващия западен свят държавица – като Русия!

Без познание – сиреч, без изследване, без търсене, без преследване на истината – няма знание. Учене без изследване и познание е насилие над душата, т.е. е страшна мъка и скука. Сега схващате ли защо нашите ученици са отвратени от всичко: и от ученето, и от четенето, и от учителите си, и от училището, и от духовните неща по принцип – от абсолютно всичко? БЕЗ СВОБОДА ВСИЧКО В ЖИВОТА НИ СЕ ОБЕЗСМИСЛЯ

ЕТО ЗАЩО НАШИТЕ УЧЕНИЦИ СА ОТВРАТЕНИ ОТ ВСИЧКО: И ОТ УЧЕНЕТО, И ОТ ЧЕТЕНЕТО, И ОТ УЧИТЕЛИТЕ, И ОТ УЧИЛИЩЕТО, И ОТ ДУХОВНИТЕ НЕЩА ПО ПРИНЦИП – ОТ АБСОЛЮТНО ВСИЧКО! вторник, 1 април 2014 г. Кратък диалог с една опитваща се да мисли дама, на която това явно не се удава: Опитваща да мисли дама каза: Много ясно, че свободата не съществува... Това е толкоз просто и логично...

Това, което трябва да научим, го научаваме като го правим. Аристотел ДОБАВКА: Да, в познанието като "правене" ние постигаме знанието, този е верният път. Онова, което сам си открил, никога няма да го забравиш. Онова, което някой друг ти го е казал или ти го е дал наготово, го забравяш в следващия момент. Между познание, откриване и научаване има съответствие, пълно тъждество. Не е истински научено онова, което не си го открил сам. То и няма кой знае каква стойност, щото е "книжно" или "мъртво" знание – докато другото е живо знание. Ако учителят направи така, че учениците сами, стъпка по стъпка, да достигат до своите малки открития, то само тогава той си изпълнява мисията. Пълноценното, същинското учене не е пасивно възприемане на дадени в готов вид знания и истини, а самоотвержено търсене на тия истини и знания в един реален, жив познавателен и изследователски процес, в резултат на който сами откриваме въпросните знания и истини. Без творчество също няма учене, научаване и знание. Тия неща все са свързани в едно цяло.

Ангел Грънчаров каза: Свобода не съществува само за робите... това е толкоз просто и логично! :-) Истински роб е оня, който хем не съзнава че е роб, хем съвсем не знае що е свобода, хем искрено мрази свободата... Друга дама каза: Дали пък има хора, които мразят свободата?... И то-искрено?! Опитваща да мисли дама каза: Свободен може да бъде само тоз, който няма абсолютно нищо на тоя свят и отгоре на всичка да не желае да има... Освен за Христос и за светците... за друг не се сещам... Всички предпочитаме да притежаваме вместо да сме свободни... Затова тя – така възпяваната свобода – просто не съществува... Ангел Грънчаров каза: За даден човек не съществува само онова, което не го е преживял... Без свобода всичко в живота ни се обезсмисля. Всичко получава своя смисъл благодарение на свободата. "Човекът е осъден да бъде свободен", това са думи на Жан-Пол Сартр. Да, осъден да е свободен – стига да иска да е човек. Да живее както подобава за човека. У нас мнозина мърморковци постоянно като че ли в несвяст повтарят: "Няма свобода, не си струва усилието


4 да я търсим, такова нещо като свобода не съществува, не го търсете...". Което и показва, че процесът на обезчовечаване на човека в български условия, който така мощно беше стимулиран при комунизма, все още не е спрял. Той ще спре когато мнозинството от хората у нас повярват в свободата и се влюбят в нея; когато осъзнаят, че без свобода не си струва да се живее. Едва тогава постепенно ще почнем да се "оправяме"...

Обучение, получено с пари, е по-лошо от никакво обучение. Онези, които искат най-малко, са най-близо до боговете.

БЮРОКРАЦИЯТА ПРОДЪЛЖАВА ДА ПРАВИ ВСИЧКО, КОЕТО Е ПО СИЛИТЕ Й ЗА ДА ВРЕДИ НА КАЧЕСТВЕНОТО, НА СМИСЛЕНОТО, НА СЪЩИНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ

понеделник, 31 март 2014 г.

"Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд." (Сократ)

ОЩЕ НЯКОЛКО ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ МИСЛИ, ПРИПИСВАНИ НА СОКРАТ: Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото. Знам, че нищо не знам, но вие и това не знаете. Има само едно добро – знанието и едно зло – невежеството. На хората им е по-лесно да държат на езика си горещ въглен, отколкото някаква тайна. Най-богат е този, който се задоволява с наймалко, тъй като това е богатството на природата. Не изисквай от другите това, което ти сам не можеш да изпълниш.

Философия за 11 клас, Издателство: Анубис, Автори: Иван Колев, Райчо Пожарлиев

Познай себе си! (Cognosce te ipsum!)

НАИСТИНА, А КАКВО Е ДА СИ УЧИТЕЛ?

Учителят според мен е организатор и вдъхновител на един сложен душевен (познавателен) процес, при който в съзнанията на учениците се раждат съответните истини и знания, а не е оракул, който бълва в готов и завършен вид някакви вечни и задължителни за учениците му истини...

Философия за 11 клас, Издателство: Д-р Иван Богоров, Автори: Олег Георгиев, Георги Каприев

Аз вече известих читателите на блога си за една "лека административна гавричка" тия дни – виж ето тази публикация: Който не слушка, го наказват да... пише – дори и на рождения си ден!, в която става дума за това, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работя, ми разпореди с нарочна заповед (там има и копие на самата заповед) да правя ново разпределение на часовете по философия сега, когато учебната година е вече почти минала! ("Разпределение" е документ, писмен "план", в който се съдържат темите за съответните часове, това е любимият документ на образователната бюрокрация, чрез който тя се мъчи да държи контрол върху преподавателите, сиреч, прави нужното да осуети свободата им!). Та аз изпратих все пак вариант на този документ с някои корекции – щото ако не бях пратил, щях да бъда обвинен, че не изпълнявам заповеди, сиреч, щях да бъда наказан, което, прочее, е и целта. Да, обаче на следващия ден, когато вече съм в отпуск, получих от директорката имейл със следното съдържание: От препоръчаните учебници:

Не прави на другите нещо, което те ядосва когато го правят на теб.

Философия за 11 клас, Издателство: Просвета, Автори: Димитър Денков, Евелина Варджийска

Непременно се ожени – ако вземеш добра жена ще си щастлив; ако вземеш лоша – ще станеш философ.

Философия за 11 клас, Издателство: Екстрем, Автори: Сергей Герджиков, Яна Мерджанова

Лаборатория по философия (Книга за опитващите се да разбират), автор: Ангел Грънчаров, издателство A&G трябва да посочите този, по който преподавате. Тънкият момент е, че тя дебне да не би аз да преподавам по... собственото си помагало, нейната цел е да ме принуди да се откажа да преподавам от собственото си помагало, а да ме принуди да почна да преподавам по някакъв друг учебник, от тия, от казионните, "одобрените от Министерството" и пр. Натискът в това отношение е страшен, независимо от наглостта на административната гавра в случая: авторът на едно помагало като моето, написано с цел да помогне на учениците за по-ефективно обучение, да бъде с натиск принуден да се откаже от него, и да бъде заставен да преподава по типов учебник на Министерството. Вярно, моето помагало не е одобрено от МОН, но причината за това е, че аз не съм и търсил такова одобрение (имам друго помагало, това по психология, което е одобрено). А не съм търсил такова одобряване, щото системата там също е отвратителна – и в резултат, както сега самото Министерство отчита, одобрените учебници се общо взето все калпави, негодни за употреба, лоши и пр. Тъй че в някакъв смисъл това, че моето помагало не е одобрено от МОН, е голямо предимство: щом МОН доказа, че одобрява предимно калпави, негодни за употреба, трудни, неразбираеми за учениците "професорски" учебници, близко до ума е, че неодобрените от него помагала нищо чудно да са значително по-добри. Както и да е, тук давам просто още един пример за това как действа абсурдната административно-командна и директивна образователна система – чрез своите верни, както аз ги наричам, идеологически цербери, дето бдят някой учител да не би да дръзне да се почувства поне малко по-свободен. В така и така сложилата се ситуация – обръщам върху този момент такова голяма внимание щото от него се интересуват и много от моите ученици, а също така и родителите – тъй като наистина е добре да се схване точно какво именно става, как се случват нещата тук. Въпросът не е за подценяване. Аз по този пункт възприех една позиция, която направо вбеси администраторите: заявих на учениците си, че всеки от тях има право сам да си избере учебника, по който да учи, аз им давам списък, а всеки сам да си избира каквото му харесва! Тази свобода на учениците сами да избират


5 учебника им се видя прекалена и се започна един ужасен натиск върху мен да се откажа от позицията си, т.е. аз да им препоръчам един учебник, по който всички да учат задължително. Е, аз това не ща да го направя, откъдето конфликтът ескалира. Намесени бяха даже и ученици, подбудени бяха и учениците да се намесят, нещо повече, и родителите бяха намесени - ний знаем отдавна прийомите, които използва въпросната администрация. Проблемът, дето се казва, стана "дебел", особено след като моя милост дръзна да напише жалби и открити писма по този и по други пунктове не само до Министъра, но и до други органи, примерно до Омбудсмана на Републиката, който пък ме окуражи със заявлението си (дадено в писмен вид), че ние, гражданите, трябва да противодействаме на зулумите и злоупотребите с власт на самонадеяната администрация. И тъй, ето на горното нареждане на директорката все пак да посоча "задължителен учебник" ето как й отговори моя милост преди малко: До директора на ПГЕЕ-Пловдив КОПИЕ: До Началника на РИО-Пловдив ПИСМЕНО РАЗЯСНЕНИЕ от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование Уважаема госпожо Директор, В отговор на Ваше нареждане, дадено по имейла, а именно ето това: От препоръчаните учебници: Философия за 11 клас, Издателство: Просвета, Автори: Димитър Денков, Евелина Варджийска Философия за 11 клас, Издателство: Екстрем, Автори: Сергей Герджиков, Яна Мерджанова Философия за 11 клас, Издателство: Д-р Иван Богоров, Автори: Олег Георгиев, Георги Каприев Философия за 11 клас, Издателство: Анубис, Автори: Иван Колев, Райчо Пожарлиев Лаборатория по философия (Книга за опитващите се да разбират), автор: Ангел Грънчаров, издателство A&G трябва да посочите този, по който преподавате. се чувствам длъжен да Ви кажа следното: Моят подход е коренно различен от баналния, от тривиалния, от бездушноадминистративния: да преподавам по "този, само по този учебник", само по един учебник и пр. Просто е, близко е до ума, опитайте се да схванете позицията ми: учениците по начало следва да учат учебния предмет философия, а не... учебника по филосо-

фия (който и какъвто и да е той!). Да се учи учебника, а не учебния предмет е една много опасна подмяна, която аз няма да допусна.

Учебникът е средство, а не цел, опитайте се да разберете поне това. Заради такава една подмяна вие, администраторите – а и тези "примерни учители", дето безропотно изпълняват безумните понякога инструкции на администрацията! – успяхте да отвратите учениците от всичко: и от ученето, и от учебниците, и от училището, и от образованието, и от духовните неща – от всичко! Аз обаче няма да помагам на сгрешената образователна система да продължава да вреди на съзнанията и на учениците, на които аз преподавам философия. За тяхното обучение по философия аз отговарям и не мога да си позволя да правя неща, за които предварително знам, че са хем неразумни, хем са и вредни, хем и влизат в остро противоречие със самата идея за едно смислено и ефективно обучение по моя предмет, именно по философия. Моите ученици имат свободата да учат философия по който си искат учебник по философия. И дори не само от учебници по философия, ами могат да учат и от каквото друго им попадне. Живеем, за Ваше сведение, във век на информационна революция, информацията ни залива отвсякъде. И нашите ученици, които са с едно модерно съзнание, няма как да бъдат принудени да четат само един учебник – след като има толкова много други и така богати на информация източници. Примерно, има и философски списания за ученици, да речем, аз самият издавам едно такова списание, именно списание ИДЕИ. В съвременния свят има много източници, от които учениците могат да почерпят най-разнообразна информация по темите и проблемите, които аз им задавам. Или които заедно с тях избираме. Щото интересите и потребностите на учениците винаги трябва да са водещи.

Тъй че опитите на образователната бюрокрация да натика съзнанията на учениците в един калъп чрез принудата да учат философия от един и същ, и то само един учебник – с оглед учениците да почнат да мислят еднакво! – няма да мине в моите часове. Щото тя в корена си противоречи на идеята на самия предмет философия: философията помага на хората да почнат да мислят различно, да разширят хоризонта си, всеки да мисли и да разбира нещата според себе си, според своите ценности, убеждения, според своята, накрая, уникална индивидуалност. Значи какво излиза: образователната бюрокрация със своите глупави разпореждания самоотвержено прави всичко, което е по силите й да вреди на качественото, на същинското образование на българската младеж – представяте ли си какво означава това?! Та това е направо престъпление! Е, аз няма да допусна да стана едно изпълнително оръдие за постигането на такива противочовешки и противонародни цели на самозабравилата се родна бюрокрация. Ще си следвам своя дълг, произтичащ от предназначението на такъв един учебен предмет, какъвто е философията. Ще продължа да работя за качественото, за смисленото образование на моите ученици. Това за мен е водещото. Всичко друго не ме вълнува особено. Камо ли пък да ме вълнуват някои капризи на някакви си там последни мохикани на административната диктатура в образователната система... Това се считам за длъжен да Ви кажа. Изпращам този мой доклад (под формата на "писмено разяснение") и до висшестоящите органи, та да са наясно с това как аз виждам така и така сложилата се ситуация по този въпрос. Която съвсем не е за подценяване. Призовавам Ви да вникнете в доброжелателния характер на мотивите, които ме принуждават да постъпя по този начин. 30 март 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: КАК ДА НЕ БЪДАТ МРАЗЕНИ ПРОКЛЕТИТЕ АМЕРИКАНЦИ – ДЕТО ВСЕ РАЗВАЛЯТ ИГРИЧКИТЕ НА КАГЕБИСТО-ЧЕНГЕСАРИТЕ И НА КОМУНИСТО-КОМУНОИДИТЕ?! Здравей, г-н Грънчаров! Как мина отпразнуването на юбилея? Сигурно си бил много радостен от хубавите пожелания, които ти написаха толкова много хора! А сега и нещо друго. Вече два пъти моят "Аваст" ме предупреждава за вирус в "Хуманус". Пусни някакво прочистване – ако сметнеш за необходимо. Всичко добро и смело напред към следващия юбилей! С най-добро чувство: П.


6 Здравей, г-н П.! Благодаря, ами всичко мина добре, посрещнах юбилея с най-близките си хора, а пък честитките наистина много ме зарадваха. Човек в положение като моето се радва на всеки дори и най-малък знак на подкрепа и солидарност.

WE DON'T NEED NO EDUCATION

СЪЩИНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е ОСВОБОЖДАВАНЕ

6. Учителят прави избор и натрапва своя избор – учениците се подчиняват. 7. Учителят действа – учениците имат илюзия за действие благодарение на това, че действа учителят. 8. Учителят определя съдържанието на програмата за обучение – учениците (които никой и не ги пита) се съгласяват с него. 9. Учителят не отделя властта на знанието от своята собствена професионална власт, противопоставяйки я на свободата на учениците. 10. В процеса на обучението учителят е субект – докато учениците са всичко на всичко обекти на обучението. … Тези, които наистина са предани на идеята за освобождение, са длъжни напълно да отхвърлят „банковата“ концепция, а вместо нея да приемат концепцията за хората като мислещи същества и съзнания, ориентирани към света.

За вируса не знам. Знам, че тази платформа, дето е блогът, е към Гугъл, сиреч, те самите не допускат в нея да има разни вируси: пустите американци яко чистят тия вируси. Но е възможно някоя снимка или клип или нещо друго да се възприемат от някоя антивирусна програма като "вирус", примерно, ако снимката е взета от неблагонадежден сайт. Затова дават предупреждение. А дали някои мои "приятели" няма да се опитат да хакнат блога ми за да ми отмъстят, това е друга тема. Аз за това вземам мерки. Ако го погубят, аз пазя копие на целия блог и мога след това за миг да го възстановя. Проклетите американци са измислили противодействие срещу всяка напаст, застрашаваща свободата ни. Те затова и са мразени толкова много, имам предвид американците. Щото не цепят басмата на враговете на свободата – и ги преследват и до миша дупка даже. Аз да кажа и това, щото е самата истина. Без Америка, без компютрите, без интернет какво сега щеше да е станало със свободата ни, представяш ли си? Щяхме само да четем вестник ТРУД и вестник ДУМА! Как да не бъдат мразени проклетите американци дето все развалят игричките на кагебисто-ченгесарите и на комунистокомуноидите?! Та въпреки всичко ти благодаря за съобщението, че при теб блогът ми се държи така – и че има проблем. Ще пусна тези две наши писма в блога, може пък да се намери някой разбирач, който да даде съвет. Ще скрия твоето име – за да не те "компрометирам" че поддържаш връзка с мен, че си разговаряш с мен. Ще го скрия за да не ти развалям имиджа. Аз съм много "лош" и "опасен" човек в очите на някои високопоставени хора. Хубав ден ти желая! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

[1] На английски игра на думи: “banking” означава и «банков», и «ограничаващ». ОТНОВО ЗА СВОБОДАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО неделя, 30 март 2014 г.

Попаднах на текст под заглавие Паулу Фрейре. Образование как практика освобождения, който ми се вижда достоен да го преведа на български (щом ми се отвори време за това). Ето сега само един откъс – колкото да ви заинтригувам да го прочетете и на руски: … пред нас е „банковата“ или „ограничаващата“ [1] концепция за образование, в която на учениците се позволява само да получават, да разполагат по рафтовете и да пазят „влогове“… … ограничаващото образование поддържа и развива това противоречие защото неговият подход към обучението и практиката му отразяват обществото на потисничеството като цяло, а именно: 1. Учителят учи – учениците се обучават. 2. Учителят знае всичко – учениците не знаят нищо. 3. Учителят мисли – за учениците мислят. 4. Учителят говори – учениците внимателно слушат. 5. Учителят въдворява дисциплина – учениците се подчиняват на дисциплината.

Ако искаш резултатът да бъде различен, не прави винаги едно и също. Айнщайн ЗАБЕЛЕЖКА: В връзка с дълбоката криза в нашата образователна система тази мисъл може да се приложи ето как: понеже общоприетите досегашни подходи, методики, програми и пр. се оказаха неефикасни и доведоха младите хора до всеобща погнуса от ученето, то изходът от това положение е един - въвеждане, прилагане на нови, коренно различни подходи, начини за обучение и пр. Трябва да се експериментира, да се опитват все нови и нови, различни, авторски и оригинални подходи, методики,


7 стилове на обучение и пр. И понеже досегашната фалирала по всички пунктове образователна система се опираше на принципа на несвободата, то нейна алтернатива е образование, поставено на принципа на свободата. Нима е толкова трудно да се разбере това?!

В тази връзка е много подходящо да се припомни и мисълта на Паоло Фрейре: Да учиш не е акт, при който консумираш идеи, а процес, при който ги създаваш и пресъздаваш.

онни потоци, а в съвременния свят те са ужасно много”, обяснява Емил Джасим. Ключът към ученическия интерес предизвикателство и поощрение. „Точно тази комбинация между предизвикателство и положителна обратна връзка, от която ти изпитваш радост от ученето, всъщност води до много подълбоко разбиране на материала”, допълва Явор Джонев. Джъмпмат, сугестопедия, интернет образователни платформи – част от новите подходи, които се харесват на учениците. За новите подходи обаче, трябват смели учители и директори, които да ги приложат. „Това е една от големите ми болки, че въпреки това, че има много отдадени хора, самата рамка на образованието в момента не позволява дори на тези отдадени хора да реализират техния потенциал за преподаване”, коментира Теодор Василев. Кога най-после ще бракуваме системата с изтекъл срок на годност и как да върнем на децата щастието от ученето? „На училище с любов” – възможно е, в bTV Репортерите в 19.30 часа! Виж пълният видеозапис на предаването bTV Репортерите: На училище с любов ЕДНА МЕТАФОРА, ИЛЮСТРИРАЩА УБЕДИТЕЛНО НАЙ-СЪДБОВНИЯ ПРОБЛЕМ НА СЪВРЕМЕННОТО ОБРАЗОВАНИЕ

ДОШЛО Е ВРЕМЕТО НА ЕДНА СЪВЪРШЕНО НОВА КУЛТУРА НА УЧЕНЕ, ОБУЧЕНИЕ И ОБРАЗОВАНИЕ неделя, 30 март 2014 г.

На училище с любов – възможно с нова култура на учене и преподаване Специалисти искат промяна в закона за училищното образование Да се приеме най-сетне новият закон за училищното образование, преди да е остарял преждевременно. За това настояват специалисти от неправителствени организации, които вече работят за промяна в качеството на образованието. За тези хора новата култура на учене и преподаване е ежедневие. А каузата им – успехът и щастието над децата. „Учениците трябва да имат определени знания и умения. И това, което за мен е особено важно, е да ги уча на умения. И изобщо наистина да се научат да мислят и да се оправят с различните информаци-

Понеже в крайна сметка се оказа, че главната причина, поради която една група недоволстващи от моя стил на преподаване ученици протестират по доста необичаен начин ето вече пети месец (!), аз напоследък често размишлявам ето върху какво: как да им помогна да разберат, че моя стил за обучение по философия е съвсем оправдан, нещо повече, е найподходящият, най-добрият. Оказва се, че на повечето от тях явно им е твърде трудно да разберат това – и постоянно повтарят, че моето „преподаване“ всъщност не било никакво „преподаване“, щото именно липсвал моментът на тъй заветното „даване“: аз обикновено поставям въпроси, по които давам съвсем кратки напътствия, а понататък учениците вече имат пълната свобода сами да се ровят, да търсят, да опитват да осмислят проблемите, и то напълно самостоятелно и пр.

Като направят те своите опити да разберат и да се ориентират, след това вече започваме обсъждане, в което моя милост, както и подобава, дава доста разяснения, бидейки водещ на обсъждането; но и тогава се старая да ги давам тия „обяснения“ по един деликатен, съвсем незабележим начин. Вместо да давам готови и „годни да задоволят всички нужди“ типови отговори предпочитам да задавам въпроси. Щото се стремя да подтикна учениците към това да почнат да разчитат най-вече на собствените сили, което, по моя преценка, е израз на доверие. Който повярва в силите си да се справя сам, такъв много ще постигне по пътя на ученето и познанието, на търсенето на истината. Предпочитам да насърчавам учениците, предпочитам да им вярвам, че могат да се справят сами, а не да ги подценявам, да ги обиждам, да показвам недоверие към тяхната способност да се справят сами. Да, обаче те в такава едни ситуация, излиза, се чувстват крайно некомфортно, явно не са свикнали, те затова възприемат моя стил и подход като като „скандален“, дори като израз на моята, видите ли, „неспособност“ изобщо да преподавам, което вече е смехотворно; но както и да е, старая се да разбирам притесненията им. Та в тази връзка напоследък усилено правя какви ли не опити да им помогна да разберат, да осъзнаят някои толкова простички неща, които обаче не само че не се свързват с господстващата в нашето образование нагласа, с преобладаващия стереотип или канон, но и влизат в пълно противоречие с него. Ще ми се наложи да прибегна до някои по-необичайни средства, примерно да използвам метафори, с оглед все пак да проумеят поне главното. Ето на каква метафора попаднах току-що: Нека да сравним обучението с… яденето. Да, с това, което по-изтънчените хора наричат „консумиране“. С плюскането де. При ученето, при обучението, при образованието също става дума за поемане на „храна“, да я наречем „духовна храна“, нали така? И ето, че стигаме до момента как да бъде приготвена тази „храна“, която учениците следва да изконсумират, примерно, в часовете по философия. Учителят, в случая, играе ролята на нещо като „готвач“ – или поне като на „сервитьор“, като на „келнер“. Добрият учител все пак трябва да бъде по-скоро „готвач“, а не просто и само „келнер“. Учениците пък са „гладни“ или „жадни“ за разните му там „ястия“, „напитки“ и пр., именно идеи, ценности, разбирания, прословутите „знания“ и пр., също така се налага да развият при това известни умения, свързани с… „поглъщането на храната“, а пък след това и с „храносмилането“ й; щото зле погълнатата и зле смляната храна, знайно е, може да бъде… повърната – и похабена. Безспорно е, че ако сравним училището с нещо, което е така умилително


8 близко – и затова така силно и трепетно трогващо ни! – на всяко българско сърце, именно с ресторант или дори с кръчма, то тогава аналогията в метафората, да се надяваме, ще стане все по-зрима, поплътна, по-натурална даже. И повъздействаща. Значи учителят е нещо като „готвач“ на съответните там гозби, манджи, чорбалаци, мезета, туршии, салати и пр. Храната следва да е богата, разнообразна, вкусна и пр., та апетитът да нараства с яденето. Директорът на училището пък е нещо като управител на заведението за… „обществено хранене“. На „обществената кухня“, щото държавното училище нима може да е нещо различно от една найбанална социалистическа трапезария? Всички са свикнали с онова, което се прави в тия прословути „столови“ или трапезарии от онова време: готвачът в голям казан бърка някаква еднообразна манджа, каша или каквото и да било там, после с голям черпак го разлива по чиниите на изгладнелите „клиенти“, сиреч, на учениците, които следва лакомо да излапат манджата. И дори да искат още, да искат „допълнително“. Добрите готвачи – учители – правят, да предположим, крайно апетитни манджи, които, независимо са все общо взето пак еднообразни, стават за ядене; въпреки че еднообразните манджи, колкото и да са вкусни, като се ядат всеки ден, в един момент почват да омръзват. Вие примерно бихте ли яли цяла седмица бобчорба, колкото и вкусно приготвена да е тя? В един момент ви омръзва, нали така? Е, ще ядеш, братче, кой ли те пита, щом си гладен, ще лапаш каквото ти поднасят. Да, ето възловият момент: поднасят ти, сервират ти, наливат ти в „чинията“ (главата) някаква еднообразна и готвена все в един и същ „казан“ (кратуната на учителя) манджа. И ти лапаш, лапаш, в един момент почва да ти се доповръща. Ама пак лапаш. Хем ти се повръща, хем лапаш. В един момент ти казваш, че трябва да изядеш даже и… повръщаното. Който всичко не си изяде, голям не ще да порасте! Нали си спомняте тия песнички? Всички лапат все една и съща, еднообразна, стандартна, типова и пр. храна, независимо от това, че хората си имат различни вкусове. За вкусовете (интересите) обаче никой не те пита. Министерството на образованието пък изготвя задължителните рецепти, по които трябва да се готвят тия стандартни манджи във всички обществени трапезарии на държавата! Цялото младо и подрастващо природонаселение трябва да яде все еднакви манджи. И то не една седмица, не един месец, не една година, а цели… 12 години! Всеки ден едно и също. Сега сфащате ли защо учениците у нас са вече изцяло погнусени от това, с което учителите така усърдно се опитват да ги хранят?! Стигнало се е дотам, че младите хора вече упорито стис-

кат зъби и устни и не щат нищичко да ядат от тия типови помии, но учителите са се захванали с една безнадеждна работа: насила да им отворят устата и да им налеят от противната помия, която, предполагам, само свине могат да я ядат. В наше време има обаче разните му там „колбаси“, които вече и кучетата не могат да ги ядат. Страшна работа! А ето сега аз какво се опитвам да правя в моя скандален стил на преподаване. Моля, опитайте се да проумеете същината на въпроса. Положете максимум усилия за това. Във ваш интерес е да го разберете. Учениците са свикнали да бъдат прости пасивни консуматори на стандартни „храни“, които им се сервират наготово. Америка в това отношение измисли Макдоналдс, а социализмът изобрети типовата социалистическа трапезария или „столова“, където в няколко казана се готвят общи манджи, подходящи за „всички вкусове“. Консуматорският подход в образованието е станал повсеместен. Той е станал „норма“ на заливащата ни отвсякъде безвкусица в масовата консуматорска култура, която е господстваща и в такава деликатна сфера като образованието. Едно време държавата задължаваше дори и художниците да рисуват „по калъп“, задавайки им нормите на „правилното изкуство“; това време вече за изкуството отмина, но за образованието изобщо не е отминало. Тоталитаризмът в образователно-възпитателната сфера, заедно с пълния монопол на държавата си стоят непокътнати. А ето как мислим ние, привържениците на едно ново и свободно образование. Опитайте да разберете, не е толкова сложно – нито пък има нещо скандално или опасно. Няма да настъпи вселенски катаклизъм ако свободата бъде допусната и в сферата на образованието. Аз предлагам да учениците сами да утоляват своя глад. Ето, има, да речем, хладилник, пълен с какви ли не продукти. Има и печки, има и съдове, има всичко, е, нека всеки да си приготви сам каквото му душа иска – и след това да си го изяде с наслаждение. Ако нищо не успееш да сготвиш, нищо няма и да ядеш, ама гладът чака ли: като те свие стомахът, ще се принудиш нещичко все пак да си приготвиш. Вярно, не всички имат способности и умения да са готвачи, някои нищичко не умеят да си сготвят, но нека да опитат, може пък да се окаже, че все нещо ще се получи все пак. Като не можеш нищичко да направиш, ще питаш: учителят вече е нещо като „консултант по готвене“, ама той пак няма да ти опържи и свари „манджата“, само ще ти каже нещичко, пък ще те остави да се оправяш сам. Да пробваш да го направиш сам, ето, в правенето е истината, не в показването, не в обясненията и пр. Като два-три пъти направиш някакви бълвочи, дето не

стават и за помирисване, може пък в един момент да почнеш да полагаш дължимите усилия и все пак, малко по малко, да почнеш сам да си готвиш поносими „манджи“. То цял живот човек не може все да яде по ресторанти и по трапезарии, нали така? Все ще ти се налага в живота да си готвиш, е, сега, на този етап, ти се дава шанс да опиташ и да научиш как се прави това. При това има и един друг вълнуващ момент: като повече хора, примерно, цял клас, сте оставени да готвите, след това, представяте ли си, ще се получат много и всякакви манджи, ще възникне голямо разнообразие от „готвени продукти“, тогава всеки ще може да опита от ястията, която са приготвили другите – и, предполагам, наслаждението ще е значително поголямо. От това всички да ядете всеки ден все една и съща манджа, сготвена в един огромен казан от „готвача-учител“, и то по типова рецепта, спусната ни от вездесъщото Министерство на образованието, което е забранило всякаква свобода, всякаква инициатива. И в резултат се е стигнало дотам, докъдето сме стигнали: всеобща погнуса на всички, и на учителите, и на учениците – от това, което са принудени да правят. Принудени са да правят все едно и също нещо: взаимно да се тормозят. Тази е моята метафора. Дано е помогнала на някой да му прищрака нещо в главата. Дано съм могъл да помогна на някой с нещо. Тия, дето искат да разберат, разбира се, че ще разберат, а на тия, дето не искат, никакви обяснения и никакви метафори няма да им помогнат. Инатът е една от най-великите български „добродетели“… ОТКЪС ОТ ВЕЛИКОЛЕПЕН ТЕКСТ, КОЙТО ЩЕ БЪДЕ ПУБЛИКУВАН В НОВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ, ИЗЛИЗАЩА СЪВСЕМ СКОРО КЛАСИЦИ НА ФИЛОСОФИЯТА Из Артур Шопенхауер: животът на философа и философията на живота Автор: А.В.Перцев ... Хегел се опитал да отговори на поставения от Кант въпрос: защо хората философстват, независимо от това, че при това изпадат в противоречия, независимо от това, че за двадесет и пет века те така и така не са достигнали еднозначни резултати при решаването на философските въпроси за света като цяло, Бога, душата и свободата. Хегеловият отговор се свежда до следното. Съществува Божествен Философски Разум, който спори със самия себе си. Но той спори в съответствие с твърдо установена за него самия логика. Отначало той издига теза, след това – възражение против нея (антитеза), а след това намира компро-


9 мис, примирявайки тезата и антитезата в синтеза.

Получената синтеза отново се превръща в теза, за нея се намира антитеза, те отново се примиряват в синтеза – и така нататък. Божествената Мисъл при такова мислене изобщо не тъпче на едно място. Тя става все по-богата и по-богата, връщайки се сякаш към съвсем същото, но на ново ниво. Получава се развитие по спирала – всеки кръг повтаря предишния, но на по-високо ниво. По такъв начин се случва прогреса във философията. (ОЩЕ >>>) БОГ "НАКАЗВА" ОНЕЗИ, КОИТО ОБИЧА, ДАВА ИМ ИЗПИТАНИЯ – ЗА ДА ИМ ДАДЕ ШАНС ДА ЗАЯКЧАТ ДУХА СИ! неделя, 30 март 2014 г.

заради смелостта си да бъде себе си, т.е. – добър. (Напр. Серафим от разказа на Йовков). Въпреки оплюванията той ще продължи да си прави добро – защото така иска и така разбира живота; а отстрани ще изглежда все едно че околните го наказват – защото го принизяват. Но на него, както казахме, не му пука особено от това… Той не е очаквал признание от света, нито пък го е искал, нито пък признанието на света има значение за него. Защото той чувства Върховното присъствие в душата си когато прави добро, което му е напълно достатъчно. И все пак на нас, наблюдателите, ни се ще повече хора да се осмелят да бъдат себе си и да не се страхуват от принизяването – наградата за стореното от тях добро, което обществото обикновено им поднася. Разбира се – има и изключения, естествено – доброто се увеличава, все повече хора откриват духовната си същност; но колко хубаво би било ако вместо да се подиграват хората просто се усмихваха! Ако вместо да се занимават с принизяването на околните, те се занимаваха със собственото си извисяване… Сигурна съм, че някога тази поговорка ще буди недоумение… И никой няма да разбира мъдростта й. Но засега тя, уви, обобщава печалния човешки опит. „Няма ненаказано добро”, но нали „Бог наказва онези, които обича”? За да им помогне да се осъзнаят и извисят? Поздрави! Р. Това ми пише г-жа Росица Иванова. Писмото ѐ обаче е чудесно, в него долавям голяма мъдрост; затова и го публикувам, да стигне до повече хора. Ето какво ѐ отвърнах: Здравейте, уважаема г-жо Иванова,

Здравейте, г-н Грънчаров! Под голямо напрежение съм защото правя училищния вестник, сроковете ме притискат, но както обикновено става тъкмо сега ми дойде вдъхновение да споделя с Вас размислите ми по повод поговорката от сайта Ви (виж Един извод от поговорката "Няма ненаказано добро!", бел. моя, А.Г.). Ето ги и тях – просто още една гледна точка: Човекът, който прави добро, е извисен духовно, малко по-различен от останалите и поради тази причина влиза в противоречие с повечето от тях. Те не го разбират, започват да му се присмиват, да му се подиграват, да омаловажават стореното от него, да му приписват дори користни мотиви. Разбира се на него не му пука много от това, той го е очаквал и е знаел, че в този прогнил свят не би могло да бъде другояче. Но все пак се чувства наказан от околните

Понеже писмото Ви е изключително богато на смисъл, си позволих да го публикувам в блога си. Нека да го прочетат повече хора, заслужава си. Напълно споделям Вашите мисли и се радвам, че сте успяла така добре да ги изразите с думи. Искам да Ви кажа също, че напоследък, въпреки голямата си заетост, когато намеря време чета книгата, която ми подарихте, именно книгата със заглавие УЧИЛИЩЕ НЕ-ЛЮБИМО. Чета тази книга след книгата на Яков Хехт (ДЕМОКРАТИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ) и се удивлявам колко родствени мисли (и позиции) имате с него, това е чудесно! И при това сте успяла да ги изразите по един великолепен начин: да се чете книгата Ви е едно приятно изживяване за мен, понеже намирам в нея всичко онова, в което и аз вярвам, за което работя – и към което се стремя: в качеството си на учител. Поразително е как всеки по своя си път е достигнал до толкова близки и родствени

(помежду ни) разбирания: и Яков Хехт, и Вие, и моя скромна милост.

Което е потвърждение и доказателство, че това, което мислим, е истина, е една най-вдъхновяваща истина и идея: същинското и истински съвременно образование, отговарящо на нуждите на младите хора, е свободното образование – щото образованието по начало е една чиста духовна дейност, която без потребната свобода просто не може да съществува като такава. Той и поетът го е казал по найпревъзходен начин: "Живот и свобода постига само този, който смело ги завоюва всеки ден в борба..." (думи на Гьоте). Да, и това е истина: без борба няма свобода. Напоследък често казвам на своите ученици тази мисъл на великия немец, ето, позволих си да я напиша и тук. Също така искам да Ви съобщя, че в новия брой на списание ИДЕИ, който трябва да излезе от печат до края на април (и който подготвям за печат тия дни), е включена и статията на Вашия ученик Ненко Манолов. Понеже имаше много натрупали се ценни текстове за печат, в този брой ще публикувам само негов текст: нека да даваме път на младите! В следващия брой ще се постарая да публикувам и някой от Вашите чудесни текстове, които ми изпратихте; за списание ИДЕИ ще бъде чест Вие да станете един от неговите постоянни автори! Това сега-засега. Желая ви всичко добро, успехи – и приятен уикенд! С поздрав: Ангел Грънчаров


10 ИЗ КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА НА ДВАМА... ЩАСТЛИВЦИ неделя, 30 март 2014 г.

На имейла си също получих много честитки и поздрави по случай рождения ми ден – 28 март. (Навърших тия дни 55 години.) Интересно е, че по документи съм роден на 28 март, но фактически съм бил роден на 29 март, сиреч, съм бил роден през нощта на 28 срещу 29 март, и то след полунощ; баща ми обаче – Бог да го прости, той беше един прекрасен, един много добър човек! – понеже счел, че четната дата била, кой знае защо, "по-щастлива", в документите предпочел да бъде записано, че съм роден на 28 март. Тъй че имам, дето се казва, "два рождени дни" – и по тази причина ми се налага да празнувам рождения си ден цели два дни. (Макар че ми се е случвало и да забравям, че изобщо имам рожден ден!) Интересно е, че по кабалата и двете дати са много щастливи и дори свещени, което, да не чуе дяволът, си е самата истина: аз съм един въпреки всичко много щастлив човек. Както и да е, сред честитките, получени на имейла, решавам тази сутрин да публикувам (заедно с моя отговор до него) тази, която е от един много уважаван от мен човек; ето кой: Честит рожден ден, господин Грънчаров! Желая Ви онези простички и банални неща, които са задължителни – като здраве и лично щастие – за да успявате да поддържате високия тонус на гражданската си позиция! Поздрави, Иво Инджев Здравейте,

уважаеми

господин

Инджев, Благодаря много за хубавото пожелание! Наистина, само здраве да е –

останалото вече зависи предимно от нас самите! Най-голяма благодат е човек да има здрав и борбен дух – ето на това най-вече се надявам. Моля се Божията милост не ме остави в това отношение! Използвам случая да Ви благодаря за това, което правите най-вече в блога си, но и в медиите (доколкото Ви допускат в тях): давате толкова рядък (в нашите родни условия) пример за най-достойно изпълняван журналистически, граждански и дори човешки дълг! И също така имате завидно борбен дух на един истински свободен и правдолюбив човек, което е особено ценно и заразяващо. Вършите една безкрайно полезна работа, дано повече млади се повлияят от Вашия пример – защото на България са й съдбовно нужни свободолюбиви хора като Вас. С оглед на това решавам ето в този момент да публикувам и тази наша кореспонденция в блога си: той се посещава от много хора, най-вече от мои бивши и настоящи ученици (аз, знайно е, съм преподавател по философия и гражданско образование в една пловдивска гимназия – и често в часовете си говоря на моите ученици за Вас, за значими тези от Ваши публикации и пр.). Лично за мен Вашият пример е потвърждение на верността на разбирането, че без морал човешкото достойнство и достойно изживяният живот са непостижима химера. Вие сте личност, заслужаваща уважение! Бог да Ви дава сили да продължите да си изпълнявате така достойно дълга! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров НОВ СЪКРУШИТЕЛЕН УДАР НА ИВО ИНДЖЕВ ДИРЕКТНО В РОЖАТА НА ЧЕРВЕНО-КАФЯВИТЕ СЪВЕТСКО-КОМУНИСТО-КАГЕБИСТО-РУБЛОФИЛО-ПУТИНИСТИ събота, 29 март 2014 г.

КРАТКО ПОЯСНЕНИЕ: За тия, дето не знаят що е "рожа" на руски – превежда се на български като мутра. А иначе съм длъжен да кажа, че по темата просто нямам какво да добавя, г-н Инджев го е казал превъзходно, изцяло се солидаризирам с позицията му; затова препубликувам неговата статия, с оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ – за

което имам специалното разрешение на автора (известният наш и толкова достоен журналист отдавна ми е разрешил да препубликувам в блога си и в свободния вестник на проевропейските граждани на България всичко, което пише в своя блог): Дружбата с Путин е като слънцето и въздуха за всяко жи(ла)во червено-кафяво същество, Автор: Иво Инджев Безсмъртен е в неговата обобщаваща бездната на безправието краткост виц от времето на комунизма, в който Нане не искал да повтаря въпроса на Вуте от предишния път на събранието на ТКЗС-то „Къде изчезна хляба?”, а само искал да знае вече къде е изчезнал Вуте. Ще ми се да знам къде се намира българската десница в съпротивата срещу съветската окупационна символика в момент, когато червено-кафявият сектор я ухажва повече от когато и да било след като призракът на комунизма замина нейде на почивка, за да се завърне днес с руски паспорт. Не е новина, че червеният Станишев завидя на кафявия си парламентарен съдружник в крепенето на тази власт Сидеров и за пореден път го имитира в търсенето на червено-кафяви симпатии. Сидеров е руската сонда, която първо се пуска, а след нея следва и подводницата БСП. Така беше с тютюнопушенето, така е с Електроразпределителните дружества като посочен от „Атака” главен западен враг в и на България, така се очертава да бъде все повече и по отношение на умилкването около съветската символика в навечерието на изборите, в които не би трябвало да има нищо съветско – нито символично, нито принципно. Както вече няколко пъти отбелязвам, „Атака” тази година за първи път извади на показ фанатично просъветската си позиция като направи нещо, което дори и брандираната като наследница на съветофилството БСП не си позволява: поднесе партиен венец на Монумента на окупационната червена армия в столичния център. Направи го в добре съгласувана с руското посолство акция, призвана да финтира медиите с двудневно изпреварване на 23 февруари, „Ден на защитника на отечеството” в Русия (и в България, по отношение на цели партии, които признават за свое отечество СССР и наследницата му Русия). Стратезите от Москва просто са преценили, че тази кафява енергия няма нужда повече да бъде сдържана в ножницата – преклонената българска главица си иска сабята за да оправдае позата си. На терена загрява резервният отбор „България без цензура” и „Атака” вече може да бъде пусната във фронтална Путинистка офанзива за обиране на русофилската реколта,


11 наторявана с пачки и напоявана със сълзливи „културни мероприятия” през годините от московските протежета в България. Апропо, би било честно Русия да наследи и вината за каква ли не. Например за онези повече от 7 милиона избити с глад украинци (а мнозина казват и доста повече, т.е. повече от жертвите на холокоста) през 1929-30 година от миналия век. Би било честно и по „братски” дори Русия да поеме отговорността и за съветското наследство по отношение на зверствата на българските масови убийци, ползвали тук протекцията на окупационната Червена армия. Но къде ти честност там, където има само една имперска надменност, политика на свършените факти и презрение към „подробностите” от историята от страна на една толкова „велика” сила! Днес в атака е и Станишев. Ходи в Пловдив да наглежда ненагледния на съветофилите „Альоша” и обещава кампания по почистване на съветските паметници в България. Опитва да надцака и „Атака”. Няма да му е лесно, но да ги оставим да се състезават – явно не можем да им попречим в момента с нищо. В тях е сабята, в тях е и хлябът! Обаче питам: ако за левия червено-кафяв сектор поклонението пред метастазите на покойния СССР е като слънцето и въздуха за всяко жи(ла)во червено-кафяво същество, то няма ли за десните партии да се очертае поне малко необходимостта да заемат позиция по въпроса за доминиращия в България съветски монументален тормоз, използван така безогледно от червенокафявия противник за очевидно предизборни цели в момента? В предизборната реклама на червено-кафявите в България е инвестирано монументално държавни пари в продължение на 45 години. Това прави неравенството в предизборната борба особено несправедливо. Освен ако демократите не се „сетят” да използват тези рекламни чучела на съветския колониализъм за антиреклама с днешна дата, както би било редно. Или ще ми кажат, че са „против конфронтацията” и ще продължават да си смучат палеца на дясната ръка с навлажнен от електорален бой поглед? За червено-кафявите съветофили поклонението пред съответните тотеми е обединяваща кауза. Но точно толкова легитимно е на това да се противопостави със свои акции, като демонстрации и митинги, проевропейската част от България. В Столичната община групата на общинарите, избирани със синя бюлетина, явно са усетили смразяващия полъх на пълзящата ресъветизация и за първи път приеха похвална в това отношение обща декларация, в която заявяват, че подкрепят всяка инициатива на гражданската инициатива за демонтиране на съветския паметник от центъра на София.

Прекрасно. Обаче този факт не отменя прискърбната реалност. Пасивното наблюдаване на партийно ниво как троянският кон на Русия си разиграва съветския призрак с „европейска” цел, спомага на Путин да вкара проруски депутати с български документи в новия Европарламент. Тази пасивност на практика позволява на управляващите да поощряват пълзящата реставрация на Путиноподобния капиталистически комунизъм без никаква реална съпротива. Ще го кажа направо, пък нека ми се обиждат: десните партии се крият зад гърба на шепа граждани от битката, която би трябвало да водят приоритетно с целия си партиен ресурс. Тази криеница е не само грозна, но и неразбираема за собствените им избиратели. Поради което не бива да се чудят, че са натикани в ъгъла от червенокафявите агресори. Червено-кафявите залагат на русофилската емоция. Къде отиде проевропейският атлантически плам на десните, някои от които дори се именуват партийно „граждани за европейско развитие”?! От Бойко Борисов явно не може да се очаква да се възправи като един (евро)атлант и да понесе на плещите си товара на откритото противопоставяне на Путинизма в България. Това обаче е колкото проблем за България, толкова и шанс за истински демократичните проевропейски партии да заемат нишата, страхливо освободена от него. Хиляди българи очакват това! ИЗ ФОЛКЛОРА НА КАНИБАЛИТЕ

Ненаказано добро няма – е казал народът. (Но нали все пак някой трябва да прави и добрини?)

На което се счетох за длъжен да отвърна ето как: Да, на доброто отвръщат със зло – което именно ни убеждава, че на причиненото зло още по-усърдно трябва да отвръщаме с добро. Идеята е доброто в този свят все пак да е повече от злото, добрите хора – повече от злите; щото ако стане обратното, горко ни! Аз такъв извод си правя от поговорката "Няма ненаказано добро!". Не знам дали съм прав... ФИЛОСОФИЯТА МНОГО ПОМАГА НА ОНИЯ, КОИТО ИСКАТ ДА СЕ ПРЕДПАЗЯТ ОТ ЕДИН МНОГО РАЗПРОСТРАНЕН НЕДЪГ: ДА БЪДАТ „КОНЕ С КАПАЦИ“! март 29, 2014

Компютърът никога няма да замени човека. Канибалска мъдрост (Срещнах го това някъде и ми се заби в съзнанието, ето, споделям го, за да се отърва от него...) ЕДИН ИЗВОД ОТ ПОГОВОРКАТА "НЯМА НЕНАКАЗАНО ДОБРО!" събота, 29 март 2014 г. Г-н Георги Хаджийски във Фейсбук е предложил за дискутиране една известна поговорка; сторил го е ето как:

По публикацията от вчера със заглавие Истината винаги излиза наяве и тържествува: но за това се иска време – и много работа се проведе кратка, но съдържателна дискусия. В тази сутрин намерих време да се включа и аз; ето какво си казахме по едни съвсем немаловажни проблеми, взети от живия живот: Анонимен каза: Ти ще видиш какво те чака скоро ще почнеш да си говориш сам и ще обикаляш като гладно куче около оградата


12 на училището и ще се влачиш по корем да просиш милост и пощада. Мария Василева каза: Някои хора проклятие не ги хваща. Те си се връщат обратно, откъдето са дошли. мария василева Йордaн Бaдов каза: Господине… ЯВНО ВСЕ ОЩЕ НЕ СХВAЩAТЕ учениците от 11д НЕ СA против новото, a сa против ВAШЕТО НЕХAЙСТВО… „ПОСТAРAЙ СЕ ПОВЕЧЕ “ – обичaте дa кaзвaте, a вие дори не се стрaете дa дaдете яснa темa зa рaзисквaне… дори плaнa който дaвaте е половинчaт, нa нaшият клaс… след кaто вече не веднъж сме ви дaвaли възможност дa проведете нормaлен чaс, ЧИСТО И ПРОСТО МУ ПИСНA… a, и искaм дa ви попитaм зaщо пред родителите от другите клaсове не предстaвихте нещaтa ТAКИВA КAКВИТО СA, a се прaвите едвa ли не нa СВЕТA ВОДA НЕНAПИТA… ВЯРВAМ ЧЕ И НA ВAС КAКТО НA НAС ВИ ПИСНA ОТ ЦЕЛИЯ ТОЗИ ФAРС… Вие сте УЧИТЕЛ… „Фaр в мрaкa нa незнaнието“, aко щете но не мислите ли че тъй кaто вие сте този „фaр“ вие трябвa дa ни нaсочвaте в прaвилнaтa посокa?! И зa дa не кaжете пaк че aнонимносттa билa… неспособност дa изрaзиш и стоиш зaд мнението си ще ви кaжa име: Aз съм Йордaн Бaдов, ученик от тaкa известния 11 д, И НЕ МЕ РAЗБИРAЙТЕ ПОГРЕШНО, не кaзвaм че учителя трябвa едвa ли не дa е звероукротител, но при достатъчно добро желaние преподaвaтелят ще нaмери подход, нaчин aко щете дa контaктувa с клaсa, дa привлече внимaнието му… ДAДОХМЕ ВИ НЯКОЛКО възможности дa нaпрaвите този контaкт, след кaто не нaмерихте нaчинa нaпрежението ескaлирa… a кaкво ще се случи по нaтaтък… вече нa всички им писнa дa седят и дa си трaят. Вярвaм че вие въпреки всичко сте рaзумен и ще обърнете внимaние нa кaзaното… Александър Лютов каза: Г-н Грънчаров, играете сложна игра, но аз съм на Ваша страна. Знаете отлично, че поколението, което обучавате, е „изпуснато“, учителят не може да се справи сам, ако на негова страна не са родителите. Просто пошлостта стигна до там. Вече я няма Татяна (Отдала бих сега с наслада/аз пошлостта на маскарада/ за тоя шум и дим/ за рафта с книги в кът любим. Вие залагате на „свободата“ в образованието, но те това не могат да разберат. За тях образованието е бреме (ученици и родители) или просто кетап) ценностите са променени (примерно бащата е „мангизлия“ и синът твърди, че баща му може да купи училището и Вас), директорите се свиват, за да няма проблеми, няма нито един повтарящ, идеята е да има спонсори, за да оцелее училището.

Системата е порочна, а децата са жертва на нея. И така се превръщат в миниатюрни диктатори. Помислете върху Либертарианството, което ражда тези проблеми, въпреки Вашето добро намерение. Желая успех! Мария Василева каза: До ученика Йордан Бадов. Харесва ми това че търсите „мир“. С Вас следователно може да се разговаря. Казали ли сте някога ясно и кротко на учителя че не ви е ясна темата за разискване и че планът, който ви дава искате да бъде по-подробен? Какво разбирате под „нормален“ час? Споделете това с Грънчаров, а той ще сподели какъв час е нормален според него във вашия клас. Какво означава „дадохме ви възможност“, та вие не сте ли длъжни да се държите прилично и да не уронвате достойнството на учителя във всеки час, според онази част от правилника, касаеща ученика? Учителят е този, който управлява в часа, не може всички да управляват! Не искате ли в случая вие да управлявате в часа, а и не само в часа, влияете на здравето и желаете да изгоните позорно от училището вашия учител. Бадов, как сте сигурен че в другите класове е същото като при вас? Вярвате ли че когато обиждате и освирквате някого, той е длъжен да търси контакт с вас? Ако желаете, може да ми отговорите. По-важното обаче е да говорите цивилизовано с учителя ви, защото той ще остане ваш учител, няма причина да не остане „вашият“ учител.Затова излезте от този инат, управлявайте емоциите си и бъдете благодарни че сте още деца, на които сме готови всичко да простим и които обичаме, колкото й да ни ядосват. А който не е дете, ще си понесе отговорността, в случая вашата директорка, която вместо да разрешава конфликтите, ги раздухва. Не аз, тя трябваше да ви каже тези неща. Бъдете спокойни за оценките си, трябва само да почетете от учебника, който й да е той,да преодолеете злобата и ..това е! Мария Василева Мария Василева каза: Господин Лютов, човешките ценности остават неизменни във времето, само приоритетите се променят с отрицателен знак. Ако в училище не се ценят, показват и създават общочовешките ценности, къде другаде? Не искайте от Грънчаров да прави компромиси с това, точно той не би го направил никога дори с цената на поста си учител в това училище. Според мен той не е за това училище, тук не го разбират, жалко – за тях. Мария Василева Анонимен каза: Като ви знам, Грънчаров, как обичате да послъгвате, по всяка вероят-

ност и тези разговори с родители сте си ги изсмукали от пръстите. Йордaн Бaдов каза: Здрaвейте, бих искaл дa отговоря нa постaвените ми по горе въпроси. Лично aз не съм че темaтa ми е неяснa тъй кaто не искaх дa повтaрям със съучениците ми. Под нормaлен чaс рaзбирaм товa… учителят дa нaмери подход, нaчин, дa нaпрaви предметa интересен зa учениците, дори зa мен би било удоволствие дa водим смислени диaлози по някaквa темa, но не и поредният чaс в който се получaвa нещо кaто кръг, всеки път дa говорим едно и също и дa нямa мир и от двете стрaни. Колкото до изрaзa „дaдохме ви възможност“, той е свързaн с дрaзгите още от 9-ти клaс. Ознaчaвa че въпреки нескритото ни нежелaние господин Грънчaров дa ни преподaвa, ние все пaк положихме нa няколко пъти усилието дa видим дaли нещо в него се е променило. МОГA СЪВСЕМ ОТКРИТО ДA ЗAЯВЯ че aз не съм изрaзил кaквото и дa е желaние зa контрол. A зa случкaтa с подсвирквaниятa aз не го нaмирaх зa прaвилно и зaтовa не се включих. Питaте ме кaк знaм кaкво е положението в други клaсове… aми имaм приятели и от други клaсове… и кaто нормaлните хорa си говорим. A нa въпросa „Вярвате ли че когато обиждате и освирквате някого, той е длъжен да търси контакт с вас?“ бих отговорил – Aко ме познaвaхте бихте знaли че aз дaлеч не съм човек който освирквa и обиждa, съвсем нормaлно е зa дa получиш нормaлно отношение от някого и ти първо дa покaжеш тaковa, не всички мислят кaто мен, но товa е моето мнение. A зa учебникa господинa дори не е посочил тaкъв, въпреки че преподaвa по своя. Но не е кaзaл нaпример „ще учим по този учебник“. Бих искaл сaмо дa добaвя че не всички сa кaкто се изрaзихте „изпуснaти“, въпреки че не е лъжa че достa сa тaкивa, не всички сa. Много зaвиси нa кaкви ценности се възпитaвa в семейството. Йордaн Бaдов Ангел Грънчаров каза: Много се радвам, че е започнал някакъв дебат – под формата на коментари. И то с участието на неанонимен ученик, който има смелостта и достойнството да пише от свое име – а не от името на „всички“. Такова нещо, такова чудо, такова същество като „всички“ няма, а ако има, то ще е някакво отвратително многоглаво и многоръко чудовище. Но затова пък е съвсем естествено и нормално всеки да говори или пише от свое име. То също така е и човешко. Та ако ми позволите, ще се включа и аз, „подсъдимият“, в започналия се вече дебат, който, както казах, приветствам изцяло, от цялата си душа. Така разговарят нормалните хора. Тъй че: поздравявам Ви за проявеното достойнство, г-н Бадов! Вие успяхте да надмогнете така позорното малодушие, браво на Вас! Знам, че това нещо


13 в нашите условия е рисковано, затова именно и Ви поздравявам! Ще кажа становището си повдигнатите от г-н Бадов въпроси. Първо бих си позволил да го посъветвам наистина да пише от свое име без да се опитва да угажда никому, даже и на т.н. „мнозинство“ в класа. Щото ако човек много мисли за това как другите възприемат мислите му, и особено ако се старае да се хареса някому, той попада под контрола на този някой, сиреч, губи свободата си. Със зомбирани, овладени от някакви зли чувства и и поради това несвободни хора аз не бих желал да разговарям. С такива е невъзможно да се разговаря. Глупаво е човек да се опитва да разговаря с такива, щото няма да се получи. Но, уви, често ни се налага да разговаряме и с крайно предубедени хора, виждащи всичко – именно заради своята предубеденост – в съвсем изкривена, превратна светлина. Или картина. Щото светлината няма как да бъде „изкривена“. Думата е неточна. Както и да е. Обвинен съм в… нехайство. Това как да го разбирам: искате да кажете, че ме… „мързи“ да преподавам? Би било добре да се уточните какво имате предвид. Може би имате предвид това, че „не мога“ да преподавам? Или нещо друго, наистина не разбирам? А какво ще кажете за това: че аз просто не искам да преподавам. Че съм убеден противник на пре-по-даването. Знанията не са „вещи“, за да могат да се дават или по-даряват някому. Знанията, а още повече пък ценностите (идеите, убежденията, мирогледът и пр., за каквито найвече става дума във философията) са нещо, което никой друг, повтарям, никой не може да ви го даде. Даже и да иска, няма как да ви го даде. Даже и да е овладян от глупавото желание да ви дава каквото и да било в тази сфера, той не може да го стори. Няма как да го стори. Щото това си е лична работа, да, то е е също и лична грижа на самия отделно взет и суверенен индивид. Имайте ми доверие: много добре зная какво говоря, добре съм ги премислил тия неща. Неслучайно съм заел тази позиция. Тя, виждате, влиза в рязък дисонанс, в коренно противоречие с разпространените представи за пре-по-даването, на които Вие, г-н Бадов, смея да заявя, сте една жертва. Аз пък, допуснете това, съм стране човек, който не ще да ви се меси в тази толкова лична сфера и ето, е решил да ви остави сами да се погрижите за своите ценности, идеи и убеждения – и сами да решавате какви да са те. Вашите идеи и убеждения следва да са си изцяло ваше достижение, достижение и постижение на всеки един от вас, младите хора. От учениците, дето им се налага да се занимават „покрай другото“ и с философия. Философията е предмет, коренно различаващ се от всички други, от всички добре познати ви други учебни предмети. Няма как това, което се случва

при обучението ви по другите предмети, да се случи и по този предмет. Аз не бих го допуснал да се случи – и то по принципни причини. По ценностни подбуди правя това. Аз, не знам доколко сте схванал това, съм принципен привърженик на ценността, наречена свобода. Това поне осъзнал ли сте го? Позволете ми да забележа, че от тази гледна точка това, което на Вас лично Ви изглежда „нехайство“, се оказва, че е нещо съвсем различно, нали така? Много добре схващам какво Вие искате, е, направете и Вие известен опит да схванете и проумеете аз какво пък мисля. И аз как виждам нещата. Къде е доказано, че Вашата представа следва да е меродавна? това че сте много, аз съм един, нищо не значи. За истината не се гласува. Мнозинствата обикновено винаги грешат. Истината първо става достояние на отделно взети съзнания, души и човеци. Това, което аз правя и искам от вас, учениците, а ваше добро. Това, че вие не го осъзнавате, е отделна работа. Може би не е дошло времето да го осъзнаете. А може би не полагате усилия да го осъзнаете. А може би ви липсва потребното съзнание за да го признаете? Това си е ваш проблем. Вие трябва да намерите начин да се справите с него. Добре знам, че ви поставих в сложна, необичайно ситуация. Аз в такава ситуация поставям не само вас, учениците от XI Д клас, аз в същата ситуация поставям всичките ученици, на които помагам в обучението по философия. Или по философските предмети. Всеки ученик, на който „преподавам“, е поставен в абсолютно същата ситуация. Едни от нея излизат с чест, държат се достойно, намират достоен изход, други се опозоряват. Това е съвсем естествено. Ние, хората, сме различни. Няма как да сме еднакви. Твърдите, че не сте бил против новото, но ето, факт е, че нещо ново и различно го приехте „на нож“ – как тогава ще ме убедите, че не сте против новото? Няма как да стане това. Простете, но няма как да повярвам на твърдението Ви, че не сте против новото, след като на дело, на практика, с поведението си, показахте и доказахте, че сте против новото. нека да не се лъжем – нека и да не се опитваме да извъртаме истината. Напътствия от моя страна, които Ви звучат така странно, от рода на „Постарай се повече!“, „Помисли сам!“, „Ти можеш сам да се справиш?“, „Опитай да разбереш сам, помъчи се да осмислиш проблема сам!“ и пр. само илюстрират моето доверие във Вашата способност да се справите сам. Това, че Ви звучат така странно тия мои думи, дотам, че вече си позволявате да се хилите неистово и неудържимо като ги чуете, един вид Ви напушва смях, това, простете, показва, че в рамките на господстващия стереотип към Вас никога не са се

отнасяли с доверие. Винаги са Ви подценявали, вероятно фактически са Ви казвали: „Чакай да ти обясня всичко, щото ти, ясно е, си малоумен, че не можеш да го разбереш сам!“, ала Вие, странно защо, не сте успявали да схванете, да почувствате обидата. И сега се обиждате когато някой „чудат индивид“ като мен идва и Ви казва: „Постарай се повече!“, „Помисли сам!“, „Ти можеш сам да се справиш?“, „Опитай да разбереш сам, помъчи се да осмислиш проблема сам!“. Не само се обиждате, не само си позволявате да възприемете този човек като „нехаен“, „мързелив“, „некадърен“ и пр., но и дори си позволявате да организирате, видите ли, бунт срещу него! С едно-едничко искане: този там, дето ни смущава душевния мир, опитвайки се да ни разглежда като личности, нека да бъде отстранен от преподаване! Щото не можем повече да го издържаме, не можем повече да го търпим! Правилно ли съм усетил душевната емоция, която подхранва Вашата неприязън към мен? Аз така усещам нещата, така ги възприемам, затова и така ги категоризирам. А що се отнася до твърдението Ви, че сте били проявили „търпение“ и дори „великодушие“, представяте ли си, с оглед на това да сте ми били „дадели шанс“, това Ваше твърдение, позволете ми, ще се въздържа от коментар. То само по себе си говори много, то казва всичко, излишно е аз до го коментирам. По презумпция вие като ученици сте просто задължени да осигурявате винаги нормални условия за учебен процес. И това не е израз на някакво ваше „великодушие“ към този или онзи преподавател, а това е условие, свързано с вашия собствен интерес. Като не осигурявате условия, като не благоволявате да ги осигурите и да „дадете шанс“ някому, то тогава вие – помислете добре за да схванете поне това! – сами себе си ощетявате! Вие не на преподавателя пречите, а пречите на себе си. Пет месеца си позволявахте да правите какви ли не простотии, е, сега имайте добрината да поемете отговорността за това. Имайте достойнството да признаете какво постигнахте: ощетихте единствено себе си. Вие сте тези, дето сте ощетените. Вашето „великодушие“ доведе до такъв плачевен резултат. Щото вие можехте в моите часове много да постигнете, ала сами се отказахте от това. Проблемът си е изцяло ваш. Нарочно пиша така предизвикателно – за да ви помогна да осъзнаете по-ясно истината за това, което всъщност и фактически направихте. И какво постигнахте. Сами се отказахте да постигнете – е, и не постигнахте. А аз през цялото време бях на ваше разположение. Да, на мен ми писна от глупостите и простотиите, които се случиха в часовете по философия за тия пет месеца. На мен ми писна от тия глупости още в първия час, в който вие решихте да се държите така. Прочее, класът се остави да стане марио-


14 нетка в ръцете на някои хора от класа, които по свои най-глупави причини бяха решили да обявят „лична война“ срещу толкова дразнещия ги преподавател. Ала има нещо, което би следвало да сте научили, нещо фундаментално, учи се по предмета етика и право, по който аз не съм ви преподавал: всяка личност е суверенна и има безусловното право да бъде себе си. Никой няма право да ми казва аз какъв следвало да бъда. Аз сам решавам това. Никой не може да ми се меси. Никой! Нито министър, нито чиновник, нито властник, нито директор, никой. Нито вие, учениците, можете да ми кажете аз какъв трябвало било да бъда. Аз решавам това. И поемам пълната отговорност за своя избор. Няма да позволя никой да наруши моята личностна автономия и свобода. И да накърни по този начин достойнството ми. Вие пищете колкото си искате, че аз „било трябвало да бъда като другите учители“, е, знайте, това няма как да стане. Това няма да стане. Аз не ща да съм като никой друг. Аз ще бъда себе си. Аз решавам суверенно какъв да бъда. Вие бъдете себе си, аз – себе си. Това устройва ли Ви? нито аз ще Ви се меся, нито Вие на мен. Ето, че постигнахме съгласие по този толкова елементарен въпрос. Имам чувството, че през миналата година нищичко не сте научили по предмета „етика и право“ щом сега ни се налага да обсъждаме такива елементарни, саморазбиращи се за що-годе образования в тази област човек въпроси. Какво аз мисля го заявявам смело и открито. Точно затова, предполагам, толкова успешно дразня много хора. Това е, така да се каже, моят специалитет. Такъв съм си. Обичам да съм такъв. И процедирайки по този начин всеки ден с поведението си преподавам безценни уроци на толкова много хора. Някои ще ме разберат. Други – не. По света има всякакви хора. Има и много глупави хора. Вместо да са ти благодарни за благодеянията, които им правиш, те почват да те мразят. Човешката глупост е така многолика и неизтребима. Тъй че нямате право да ме обвинявате, че пред родителите от другите класове не съм бил казал истината. Това, простете, са глупости. Аз винаги казвам каквото мисля. Това, което казвам, на вас може да ви изглежда някак, но дали е така е спорен въпрос. Има хора, за които тъкмо истината е най-нежеланото – и най-неприятното. И най-дразнещото. Има хора, пристрастени към лъжата. Е, аз правя нужното на тези хора да им покажа поне това: така не бива да се живее. Нека да ме мразят за това колкото си искат. Темите, които поставям, не били „ясни“. Ами ако се ясни още преди да са обсъдени, тогава какъв е смисълът от самото обсъждане. Аз поставям „неясни“ теми, които именно да ви подтикнат към търсене на яснота. Да, аз поставям темите и въпросите по ярко провокиращ начин. Някои ученици, предполагам, са силно объркани,

вероятно съвсем не могат да схванат смисъла. И това е добре. То е предпоставка да изпитат потребност да си го изяснят. Ако обсъждаме все съвършено ясни въпроси, по които има съвсем ясни отговори, то тогава всички се обезсмисля. Ето една новина за вас: във областта на философията нищо не е ясно. Всичко подлежи на изясняване. Всичко се поставя под въпрос. Всичко е проблематично, всичко е проблем. Всичко следва да се проблематизира. Аз това правя с тия мои пословично „неясни“ и „странни“ въпроси. Те само ви изглеждат такива. Ако се позамислите, ако направите своите опити да разберете, ще престанат да са такива. Толкоз по този въпрос. Правя това, което трябва да правя. Все пак аз съм специалистът в тази област. Няма да допусна представите на хора, които са, простете, съвсем боси в тази област, да станат водещи и меродавни. Няма да допусна в моите часове да тече нещо като „чалгафилософия“ или поне като упражняване в някаква чудата и отвратителна „ментефилософия“. Това, че комай всичко у нас е все менте и чалга, не значи, че и философията трябва да стане менте и чалга. Философията, за ваше сведение, е най-върл противник на простащината, сиреч, на ментетата от всеки род – и на чалгариите от веси вид. Простете, а Вие лично падате ли си по чалгата? Как възприемате идола Азис? :-) Ще се задоволя с това. Темата е голяма, но казах предостатъчно, да не се разпростирам повече. Помислете над казаното. Нещата не са точно такива, каквито ни изглеждат гледани от нашия ъгъл. Те са доста по-различни. Който иска да разбере истината, умее да се вглежда в нещата от позицията и на „другата страна“ – и така се предпазва от опасността да стане „кон с капаци“. На някои, предполагам, си им е добре да си бъдат коне с капаци, нека да си бъдат, изборът е техен. Философията обаче много помага на ония, които искат да се предпазят от такъв един много разпространен недъг. Желая Ви успехи в това отношение! Спирам дотук. Поздравления за това, че намерихте сили да се държите достойно – и казахте в смислена, незлобна форма това, което мислите. Ако имате известно чувство за достойнство бе следвало да признаете, че в час през тия пет месеца нямаше условия за най-нормален разговор тъкмо заради усилията на групичка хулиганстващи ученици, които взеха надмощие и успяха да поставят под контрол и диктат вашия иначе нелош клас. Да, моята диагноза като психолог е тази: във вашия клас има диктат на една доста непристойно държаща се групичка ученици. Заради усилията на тази групичка и заради упражнения от нея диктат класът се остави да стигне до плачевното положение в часовете по философия. И други фактори имат заслуга за

това, примерно администрацията, която не пожела да упражни своята власт така, че да има ефект и тия ученици отдавна да се бяха вразумили – та да не нанасят на класа пораженията, които сега успяха да нанесат. Аз ще изисквам на педагогически съвет найстарателно да бъде проучена ситуацията във вашия клас с оглед да се установи кои именно ученици упражняват диктат и терор върху класа – и го подтикнаха към този решителен нравствен и психологически провал. Тия неща не са безобидни и за такива деяния трябва да се поеме пълната отговорност. Вие, жертвите на този диктат и произвол, следва да сте най-заинтересовани диктатът и произволът да спрат. И щетите по този начин ще спрат. Това е най-вече във ваш интерес. Помислете повечко, вярвам ще успеете да осъзнаете тези прости истини. И тогава часовете по философия ще потръгнат. Макар че времето застрашително лети. Ако учебната година по този предмет бъде провалена – последиците ще бъдат големи. И за тия, дето са го позволили това, и за тия, дето са най-много допринесли за провала. Но всички ще бъдат оценени – имам предвид учениците. А тия пет месеца, дето минаха общо взето в простотии – ще трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин. Примерно с вземането на една поредица от извънредни часове за компенсиране на пропуските. Аз от моя страна съм готов да проявя благородството и да приема да водя една такава поредица от извънредни часове по философия за компенсиране на пропуснатото. Има още време за това, ако учителският съвет реши това, не пречи да го осъществим. И тогава ще научите още един безценен урок. Кой – опитайте да разберете сами. Толкоз. Всичко добро! Приятна ваканция! ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА ЕМОЦИЯТА И СТРАСТТА, СТИГА ДА Е БЛАГОРОДНА, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ БИВА ДА БЪДЕ ЕЛИМИНИРАНА ИЛИ ИГНОРИРАНА събота, 29 март 2014 г. Вчера писах един текст, в който споделих свои впечатления и размисли по горещата тема за отношението родителиучители: виж публикацията Истината винаги излиза наяве и тържествува: но за това се иска време – и много работа. Тогава нямах възможност да завърша текста си – тъй като ми се наложи да ставам и да бързам за училище – имах първи час, а аз винаги пиша текстовете си по найсериозните теми в сутрешно време, найплодотворното ми за деня време. Плодотворно за ефикасни творчески занимания – каквото именно е писането по найсериозните теми. Та тогава не можах да си


15 довърша текста си, в края му обещах вчера някъде през деня да се върна към него и да го допиша, ала това не стана: вчера имах рожден ден, разбираемо е, че нямах време за такива неща, особено пък писане по сериозни и важни теми. Тази сутрин прегледах текста, поправих някои грешчици в него и ето сега ми се налага все пак да го довърша.

Но ми хрумва тази сутрин да сторя това по един по-различен, необичаен, нестандартен, бих си позволил да кажа творчески начин: като опитам под формата на диалог да представя сблъсъка на различните страни и позиции. Речено-сторено. Ще го сторя скоро. Но преди това искам да добавя нещо – с оглед по-вярното разбиране. Да се обсъждат по философски диалогичен начин важни теми е традиция, идеща от Сократ и Платон. Да се пишат философски диалози – също. Да се направи един хубав диалог по важна тема е голямо предизвикателство обаче. Иска се опит в тази посока. Аз още на младини съм писал такива философски диалози, експериментирал съм в тази посока, сега се сещам, че трябва да подиря в архивите си тези мои опити и да ги публикувам тук, в блога си. Това е хубава идея: да се види как тогава, преди повече от 25 години, се е мислило. Щото в ония мои диалози аз сблъсквах различните му там видове "марксически философи", съществуващи тогава: догматици, млади мислещи философи, кухи плямпала като Вучков и прочие. Ще потърся непременно тия мои опити и ще ги публикувам в съвсем суров вид: просто ще сканирам написаните на пишеща машина листове и ще го сложа в блога; всичко ще бъде съвсем автентично. А ето, сега, на стари години – вчера навърших 55-тата си година! – ще седна днес и ще опитам да се пробвам пак в тази толкова трудна форма: философският диалог. Която за мен обаче не е толкова трудно, щото аз по начало съм диалогичен тип философ: в моите часове винаги има какви ли не спорове. Аз друго, всъщност, не правя – освен да провокирам учениците си да спорят, в това число и найвече с мен. Някои "коне с капаци" - да ме прощават, то този народен израз така хубава им допада и пасва! – оценяват тия често твърде разгорещени спорове в моите часо-

ве като факт, показващ "неспособността" ми, видите ли, "да удържам" класа, да го държа под свой контрол, това, че учениците спорели, се възприема от тази гледна точка като неоспоримо свидетелство, че в часовете ми била царяла "анархия", имало било "конфликти", които преподавателят "не умеел да погасява", да "примирява" страните и пр. Виждате, има и изцяло изкривена оптика, според която случващото се в моите часове се оценява като "скандално" – явно в нашенските родни условия мислещи хора, първо, да мислят, се възприема като "аномалия", а пък да спорят се оценява като "скандал"; респективно, преподавателят, в чието часове се случват такива "инциденти", се възприема и оценява като "лош", като "некадърен", като "ненормален" – там, дето "нормата" е немисленето, мисленето наистина е нещо ненормално! Както и да е. Та мисълта ми беше: понеже всекидневно друго в часовете си не правя освен това да провокирам учениците си да мислят и да спорят – друг е въпросът, че ненаучени да мислят ученици често спорят без да мислят! – то аз съм доста напреднал в тази област, в диалогизирането на живо, което, разбира се, ще ми помогне и да опитам на хартия да представя един хубав диалог. Нищо не ми пречи да опитам, какво толкова?! Как човек може да разбере дали нещо умее ако не го е опитал? А да се опитва не е грях – аз поне така мисля. Е, ще опитам. Да видим какво ще се получи. В книгите ми, написани през последните така интензивни в творческо отношение години, диалогичността и полемичността присъства подмолно, в недрата на една външно дискурсивна форма: аз каквото и да напиша все с някой споря, все противопоставям тези, все търся истината, преминавайки по необходимост през преценката на различните и недостатъчно добре развити и основателни тези, контратези, синтези и пр. Сблъсък на аргументи, на контрааргументи, непрестанни полемики – това е същинското поле, в което се разгръща т.н. философски дискурс (дискурс на латински значи разсъждение). Моето съзнания е ярко полемично и диалогично, аз съм диалогичен тип мислител. Всъщност, ако някой се опитва изобщо да мисли, той би следвало да умее да съпоставя тези и антитези – и чрез сблъсъка им да върви към синтезите. Живата некнижна философия е това, няма живот във философията и философстването ако не гори в тях пламъка на борбата – и на несъгласието. Там където всички утвърдително кимат с глава и никой не казва нищо различно – там няма живот, там има само агония, гниене, развала, разруха, покой, смърт. Животът обаче е нещо съвсем друго. Различните хора мислят различно, това е толкова естествено! Важното е обаче все пак да мислят, нали така? "Различността" на немислещия не се цени кой знае колко – както и тази на невежата.

Противно на това какво си мислят "правилно мислещите" по този въпрос, които най-упорито държат за това тяхното мнение, вините ли, да бъде зачетено. Е, нека да говорят, но ако бяха поне малко помислили, сами щяха да предпочетат да замълчат – за да не се излагат поне. Но тия, дето не мислят, имат при това обичай не просто да говорят, а направо да крещят. От тях думата не може да вземе мислещият човек. Те са най-гласовити. Мислещите автентично хора са по-скромни – и не обичат да крещят. Но това са все пак по-странични неща. Главното е, че по всеки въпрос не само можем, но сме длъжни най-страстно да разговаряме. Страстите са нещо, което, щом сме човеци, съвсем не можем да елиминираме. И щом искаме да си останем човеци. Безстрастното вяло говорене е измяна на човечността, която иначе е изпълнена с емоции.

Във философията емоцията и страстта, стига да е благородна, в никакъв случай не бива да бъде елиминирана или игнорирана. Безстрастната философия е на труп подобна. Чувствата, емоциите, страстите обагрят и придават човечност на нашите мисли. И ги обогатяват с човешки смисъл. Човекът освен че е мислещо е и чувстващо същество. На тия неща съм учил своите ученици когато съм им преподавал своята философска психология. Която, разбира се, не е одобрена от Министерството. (Тя всъщност е одобрена, но както и да е, нека да е неодобрена, за да се върже нечия теза по-добре.) Моето учебно помагало по психология обаче беше одобрено от най-висшата и окончателна инстанция: читателят. Издадена е тази моя книга в четири издания и четирите са отдавна изчерпани. Сега се налага да подготвям петото й издание. Това между другото. Пиша го за да ядосам някои хора, за да ги подразня и така да вдъхна живот и патос в скучното им завистливо всекидневие. Патосът също е най-ценна, направо безценна емоция, без която нищо добро не може да бъде сътво-


16 рено. Вдъхновение също се иска във философията. Без тях нищо свястно не се получава. Та диалогът, същинският диалог от Платонов "тип" – каква обидна дума употребих: Платон не може да е тип, той е винаги оригинал и образец, нещо уникално и гениално! – има това предимство, че дава поле за израз на какви ли не емоции, щото участниците в него са все пак живи хора. Ето това ще опитам да направя. Поставям си една свръхзадача, която при това е твърде рискована. Вярно, имам и друга работа, имам, дето се казва, работа "и на ушите". Но тази сутрин се отказвам от всичко заради този експеримент. Аз на моменти се увличам по някои неща като малко дете. Нищо че вече съм на толкова почтена възраст. Явно се вдетинявам неусетно. Но да има човек един по-младежки и дори детски дух на моите години не е чак толкова лошо – както обикновено се "мисли". Се мисли от немислещите. Та прекратявам описанието си на случилото се на онази родителска среща. Ще опитам по друг, диалогичен начин да опиша и представя всичко случило се там. Надеждата ми е белким по този начин найсетне да бъда разбран. От повечко хора. Да, знам добре: не желаещите да разберат няма как да разберат. Щом сами са се отказали от полагане на усилия да разберат, щом са си втълпили, че "всичко разбират" и "всичко прекрасно си знаят", щом си позволяват да твърдят и то в най-арогантна форма "Какво тук изобщо има да се знае и разбира, та то всичко си е ясно, малее, как и това не можеш да разбереш?!", то с такива наистина е безнадеждна работа да се опитваш да разговаряш. Но ни се налага и с такива да разговаряме. Трудно е житието на философите. Изобщо не е леко или лесно. Затуй ний, философите, сме така малко – сме вече на изчезване. За сметка на това многознайковците и "специалистите по всичко", "давачите на акъл" са така много у Нашенско. Това поне забелязали ли сте го? Ваш проблем ако не сте забелязали и това. И нещо последно, нещо, с което ще завърша. Ще се постарая да напиша своя диалог в една изцяло "литературна", бих казал даже "художествена" форма, сиреч, ще си запазя свободата да "доразвия" тезите на опонентите - за да постигна тяхната чистота и бляскавост. Казва се, че било имало нещо, наречено "художествена измислица" в тия неща, е, нека да е така, нека да го наречем така. Аз няма да се опитвам да пресъздавам реалния конкретен диалог, който протече онзи ден в онази зала, а ще си напиша един "въображаем диалог", който обаче, въпреки че ще е "въображаем", точно щото ще е "въображаем", ще е значително по-истински от оня, от действително протеклия. Аз вече бях наречен "лъжец" от някаква невинна душа, която при това не е присъствала на моите разго-

вори с учителите от толкова много класове, но ето, "смело" ме нарече "лъжец", въпреки че няма как да знае какво съм си говорил с родителите от всички тия класове. Е, там не лъжех, но сега открито заявявам, че тук ще лъжа много. И нека да се знае и това нещо, което се пише обикновено в такива случаи: "Всички прилики с реални лица и събития са съвсем случайни". Толкоз. Това бях длъжен да кажа на бъдещите читатели на все още ненаписания мой диалог. Хубав съботен и пролетен ден ви желая, а аз се оттеглям да попиша още. Чао и до нови срещи. Бъдете здрави и повесело гледайте на иначе сивото си всекидневие. Само така ще го преобразите в несиво... КОЙТО НЕ СЛУШКА, ГО НАКАЗВАТ ДА... ПИШЕ – ДОРИ И НА РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН! събота, 29 март 2014 г.

Да, който не слушка, го наказват да... пише – дори и на рождения му ден! Някои хора спирка нямат явно. Прочее, днес, оказва се, навършвам 55 години – току-що осъзнах това: като видях крайния срок на тия заповеди, именно 28 март; моя милост е роден на този ден преди 55 години. От много грижи и главоболия напоследък съвсем бях забравил не само за рождения си ден, но и за тия заповеди. Днес излизаме във ваканция. Тръгнах си след часовете с някакво приповдигнато настроение, вървя по улицата и си викам: как е възможно да се чувствам днес толкова добре?! Не, това нещо не е възможно, нещо не е наред, дали пък нещо не съм забравил? Как е възможно точно днес да няма някоя мръсотийка? И като се замислих дали няма нещо, изведнъж ми блесна в главата този спомен: директорката преди два дни ме извика и ми връчи едни "интересни" заповеди: леле, съвсем ми беше изхвръкнало това от главата! Порових се в книжата в чантата си и открих въпросните заповеди. Бях решил да

се разходя под чудното пролетно слънце по пловдивските улици, искаше ми се да седна със съпругата си в някакво заведение, но не би: трябваше набързо да се кача на автобуса и да дойда в спешен порядък в къщи за да пиша... "разпределение"! Да, ново разпределение, мисля, че е четвърто от началото на годината! Гавричката си я бива, няма що. Винаги, на всеки празник, преди Рождество, преди Великден, преди 24 май и пр., винаги, без изключение, моята любезна директорка не пропуска да ми отрови празника като редовно ми дава "писмена работа"; ето, не пропусна и този път да стори това. Да, ама днес ми е рожден ден, ще празнувам! Аз зная, че та няма да пропусне да ме накаже за неизпълнение на заповед, но ето, давам й този шанс, нека да се възползва! Сега разпределение няма да пиша. Пък и разпределение се пише в началото на учебната година, аз си имам заверено от нея самата разпределение!

Както и да е. Писна ми съвсем! А другата заповед е направо шедьовър, чудесен при това, забелязвате ли: "Господин Грънчаров в пряката си работа с учениците да използва методи, които не нарушават личното им достойнство и изключват форми на психически тормоз и насилие." Какво ще кажете, а: бисер, нали! Страхотна находка, нямам думи! Значи аз обикновено явно – по възприятието на многоуважаемата директорка! - използвам методи, които не само "нарушават личното достойнство на учениците", но и необходимо включват какви ли не "форми на психически тормоз", а също така дори и на... "насилие" – това пък какво означава?! Психическо или физическо насилие има предвид остава загадка. Сигур е психическо. Виждате ли как, без да се усеща, ми вменява нещо, което изобщо не ми е минавало през ума: да нарушавам, видите ли, дос-


17 тойнството на учениците! Апропо, ще се наложи да питам: а какви факти може да приведе многоуважаемата директорка в подкрепа на твърдението си, че моя милост обикновено в своето общуване с учениците "нарушава тяхното лично достойнство"? Щото тия неща означават много и току-така не могат да се вменяват някому – все пак има презумпция за невинност: всеки е невинен до доказване на противното от законен съд. Тия неща е крайно време да се разберат от разните му там началства: законите важат за всички. И който си позволи някому да вменява някакви вини от подобен род, ще му се наложи да доказва твърденията си пред законен съд. Както и да е. Виждате колко интересно се живее у нас, нали? Туйто. Нямам думи вече... Да спирам. Днес имам рожден ден! Ще празнувам. Хайде, наздраве! Желая ви прекрасен, слънчев, задушевен уикенд! ИСТИНАТА ВИНАГИ ИЗЛИЗА НАЯВЕ И ТЪРЖЕСТВУВА: НО ЗА ТОВА СЕ ИСКА ВРЕМЕ – И МНОГО РАБОТА събота, 29 март 2014 г.

Искам да представя някои свои наблюдения и размишления, което по традиция правя в своя доста последователно воден дневник; позволявам си да наричам този свой дневник ето как: ДНЕВНИК НА ФИЛОСОФА. Тъй като моето основно занимание е тъкмо философията, и то в един поширок смисъл: своя философия си има всичко, примерно и човешките отношения; философия си има и преподаването на философия; своя философия си има и общуването, разбирането между хората; абе абсолютно всичко си има своя философия. Примерно това да си личност в съвременните условия също си има своя философия; смисълът на всичко, с което се сблъскваме в своя живот, е именно неговата философия. Ако не се занимаваме усърдно с философия рискуваме да потънем в безсмислие, а това не бива да се получава или случва, не бива да ни сполетява. Ония пък, които не чувстват особена потребност да се занимават усърдно с философия, явно се чувстват комфортно в безсмислието

и безпътицата, в които, без да съзнават това, вероятно пребивават. Има хора, дето всичко си знаят и от всичко разбират, сиреч, не обичат да се затрудняват с търсенето на смисъла. Смисълът, който вечно ни убягва – става дума за задоволителния, за удовлетворяващия духа ни смисъл. Жажда за смисъл – ето това е философията. Порив към смисъла – това е нещото, което направлява заниманията с философия. Потребността от философия е потребност от смисъл – и битка с безсмислието, което се опитва да ни залее. Да, философията е една чисто човешка потребност от смисъл. От автентични, богат, цялостен, дълбок смисъл, който ни е така потребен. Без който не може да се живее пълноценно. Това е философията. Противно на това, което си мислят обикновено ония, които живеят със съзнанието, че поназнайват нещичко от философията. Такива хора, да речем, си въобразяват, че превъзходно знаят, да речем, как трябвало било да се преподава философия. Нищо че никога не са го правили – и нищо че никога няма да го правят. "Кво, философията ли – та има ли нещо по-лесно и по-разбираемо от това?!" – така говорят ония, за които философията в нейния дълбок, вътрешен, автентичен смисъл е съвсем непроницаема загадка. Пиша тия неща под впечатленията, които добих в последните два дни, срещайки се с много родители на ученици, на които преподавам философия. Да, имахме в нашето училище т.н. "родителска среща", сиреч, среща на учители и родители. Ще ми се тук да опитам да представя впечатленията си от тия срещи и разговори. Знаете, че много се интересувам от това как може да се постигне промяна в тежкото и пагубно статукво в нашата образователна система, преживяваща нещо като пълен ступор – или движение на празни обороти. Или нещо като агония. Да бе, да, какво ни е толкоз на образованието, та нали всичко уж върви: ето, учениците си ходят на училище, учителите нали преподават и изпитват, нали училищата не са затворили врати, абе работите си вървят – що ли да обръщаме внимание на такива вечно недоволни мърморковци като тоя проклет Грънчаров? Иска се обаче някакво по-специално сетиво да се долови, че работите не са точно такива, каквито изглеждат на повърхността. Формално всичко уж върви, а в същностно отношение работите са съвсем плачевни. Е, да се заблуждаваме, да се лъжем взаимно, че "всичко си ни е наред", е крайно глупава работа. Не са наред работите, за жалост. Ситуацията е тежка. Блазе на ония, които не усещат това. Потребни са дълбоки промени. Най-вече в сферата на нашите души и съзнания. Ние самите е дошло време да се променяме – иначе тепърва много ще страдаме. Но хайде да не философствам много, а да премина към изпълнението на задачата си: да представя своите впечатления от

разговорите ми с родителите. Тези впечатления са много, но ще ми се наложи да подбера най-важното. Щото, знаете, ситуацията в нашето знаменито школо напоследък е все по-драматична – противно на това както си мислят много хора. Хора, дето предпочитат да живеят с измамното спокойствие на уж така уютното, ала за сметка на това толкова гибелно статукво. Аз преподавам на 14 класа, с родителите на повечето ученици се срещнах (само в няколко класа не успях да вляза). Е, срещнах се с родители, които бяха дошли на срещата – щото общо взето доста малко родители считат за нужно да идват на тия т.н. "родителски срещи". В някои класове бяха дошли повечко родители, но впечатлението ми е, че някъде средно около една трета част от родителите бяха счели за нужно да дойдат. По-голямата част от родителите ги нямаше. Така обикновено става. Защо е така е отделна тема. Немаловажна тема. Явно има много родители, които слабо се вълнуват от това какво става в училището. И какво се случва на децата им там. Това не е добър подход. Безразличието към образованието и възпитанието на собственото ти дете не е добър атестат за ония родители, които си го позволяват. Е, има и обезпокоени от ситуацията родители, опитващи се да разберат точната картина – и с каквото могат да помогнат работите да почнат да се подобряват. Но такива ангажирани родители по моето впечатление са малко, са малцинство. По-голямата част сякаш нехае. То у нас по всички въпроси сякаш е все така. И да не нехаят, не показват с нищо, че не нехаят. Тяхна си работа. Проблемът обаче не е само техен. Той е общ. И щом родители и учители не споделят отговорността, то тя пада на едната страна: страната на учителите. Които общо взето винаги са, така да се рече, "на дулото на топа". И са изкупителната жертва, дето носи цялата вина за всичко. У нас, знайно е, няма по-голяма грижа у повечето българи от тази кому другиму да прехвърлиш собствената отговорност за това, което ти се случва. Това е една всекидневна грижа на мнозинството от хората. Да поемеш отговорност, сиреч, да постъпиш достойно, рядко се случва, но виж, да обвиниш друг че той, видите ли, е виновен за това, което ти се случва, е най-приятното сякаш занимание на мнозинството. Туй мнозинство изобщо нещо друго прави ли – освен да бяга от отговорност? Моето наблюдение е, че двете страни, именно родители и учители, вместо да встъпят в плодотворен диалог, вместо да се сработят за постигане на общите цели, вместо да си сътрудничат ефикасно, предпочитат нещо друго, значително по-лесно и при това съвсем безотговорно: да си прехвърлят взаимно "топката", да се обвиняват взаимно за това кой бил "истинският виновник". Усеща се една взаимна подозрител-


18 ност и едно недоверие: е, налага се да крием (до известно време) туй недоверие, щото все пак трябва да се преструваме, че всяка от страните си изпълнява дълга. Но като няма разбиране, откритост, сработване, обща грижа и споделена отговорност, остава другото: взаимното недоверие, взаимното обвиняване и пр. Имам чувството, че ако двете страни не са настръхнали една срещу друга в зле спотайвана враждебност, то в действие е другата възможност: позволяват си да се държат угоднически една към друга, с оглед, дето се казва, проблемите да бъдат "замитани под килима". Абе нашенска ни е цялата работа и в тази тъй деликатна сфера. Аз съм правдолюбив човек и предпочитам да казвам и да пиша каквото мисля – без да се старая някому да се харесам. Иили някому да угаждам. Да си кривя душата - съвсем не го умея тоз иначе така престижен в нашенските условия занаят. И фалшиви думи не обичам да говоря. Нека да имаме достойнството да си казваме в очите истината и да си посочваме т.н. "кривици" (дума, която срещаме в тефтерчето на Левски), щото ако мълчим и ако взаимно се залъгваме, работите ще стават все позле. Та да се върна на темата си; нека да опитам да бъда по-конкретен в представянето на своите впечатления по този немаловажен проблем за отношенията родители-учители – по повод на тяхното взаимодействие за доброто на учениците, на младите хора. Наистина имам доста впечатления, но да опитам да подбера най-важното. С почти всички родители имам усещането, че бях разбран превъзходно. Аз им казах простички неща. Че философията е един макар и неосновен, но пък за сметка на това необходим предмет, касаещ личностите, душите, съзнанията, идеите, убежденията и пр. на младите хора, тяхната т.н. "подготовка за живота" и пр. Че този предмет е твърде различен в сравнение с останалите и има една значително по-различна задача: да помага да младите хора да си изработят своя по-задълбочена позиция и разбиране по най-важните човешки въпроси, по които даже всемогъщата наука немее, нищичко смислено не може да ни каже или даде. Обясних ония най-минимални изисквания, които, с оглед на положението на учениците (които са претоварени с едни ужасно тежки типови програми), би следвало да се възприемат като неизбежни – с оглед обучението по философия да има известен положителен ефект върху душите на младите хора. Работата, разбира се, не се свежда само до получаването на задоволителни оценки по този предмет. Ефектът от това обучение би следвало да е по-друг, именно оказване на известно благотворно духовно (и културно) влияние върху душите на младите хора – щото ето, сами виждате в каква ужасна среда живеем, дето чалгата и простащината са стигнали своя

апогей. И ни обливат отвсякъде. Сиреч, тия неща трябва да се схващат в един по-широк контекст. Простичко обясних тия неща, казах как всеки ученик може да се справи добре, дори бляскаво по този предмет, стига да направи нужното щото да се появи известно желание, една що-годе положителна нагласа към него. Без нагласа и без желание нищо не се постига. Няколко простички неща се искат: ученикът да се вслушва в това, което се говори и обсъжда в час, да се опитва да разбира, да долавя смисъла, понякога (колкото по-често толкова по-добре!) все пак се налага да чете и от учебника (помагалото), да опитва да разбира как "се мисли" по тия въпроси, пък на тази основа да се погрижи да постигне и свое по-задоволително разбиране, което след това трябва да опитва да изразява с думи в час. И да не чака нищо наготово: щото за твоите собствени разбирания трябва да привикнеш да се грижиш само ти. Те са си твоя работа, твоя отговорност. Няма кой друг да ти помогне в тази посока. Цялата отговорност поемаш ти. Учителят ще ти помогне много, стига да имаш желанието – и стига преди това да си направил нужното според силите си. Ние, слава Богу, няма как да започнем да мислим еднакво по най-важните човешки, сиреч, по философските въпроси. Тъй че да чакаш някой друг да ти обясни "как е правилно да мислиш" е глупаво очакване. Няма типови, стандартни, задоволителни за всички "обяснения", които да са годни за всеобща употреба; опазил ни Бог да има такива. В тази сфера трябва да заложим на индивидуалното разбиране, което е плод на положени от младия човек усилия – иначе нищо добро няма да се получи. Е, това, че имаме "мнения" по повечето въпроси, че имаме предварителни "общи представи", не ни върши някаква особена работа: щото точно тия общи представи следва да бъдат подложени на критично преосмисляне, при което неминуемо ще проблесне тяхната недостатъчност. Следва да опитваме да постигаме едни по-развити и богати на смисъл разбирания, които да разчупят рамката на предварителните представи и мнения. Щото тия представи и мнения обикновено съдържат тъкмо "готовите предразсъдъци", които са така мили на някои хора. Но и са толкова коварни. Ето такива съвсем простички неща се постарах да разкажа на родителите, разбира се, в една съвсем човечна и разбираема форма. Забелязах, че повечето родители ме слушаха с интерес и с разбиране. Казах, че ние, учителите, не сме някакви чародейци или вълшебници, че правим каквото можем, а пък тъй като ситуацията е твърде тежка, се радваме и на малкото постигнато. Говорейки, разбирах по погледите, че повечето родители разбират загрижеността ми. Апелирах към родителите да подкрепят усилията на учителя, примерно,

да упражнят влиянието си щото ония ученици, дето си позволяват да се държат неуважително към предмета, към преподавателя и към самата институция училище, да се озаптят, да почнат да удържат поведението си в приемливи граници и пр. Изтъкнах и това, че в училището като цяло, пък и конкретно в нашето училище ситуацията е доста сложна, което рефлектира, за жалост, и върху учениците. Казвайки това, долавях, че много родители разбиращо кимат с глава. Няколко пъти в различни класове родители ми казаха нещо, което ме изненада: че техните деца редовно четели моите коментари в блога по проблемите на училищния живот, по проблемите на училищната общност, че не само те четели, но и подтиквали и родителите им да четат (!), аз лично чак такъв интерес не съм очаквал; признавам си, бях изненадан, че блогът ми е придобил такова влияние дори и в средите на родителите. Даже в семейството ни, каза ми една майка, често влизаме в разгорещени дискусии по случващото се, което Вие описвате, спорим "за" и "против" – и то доста разпалено. И ми каза как интересно реагирал нейният син, каза ми нещо, което силно ме впечатли: абе, господине, каза ми тази майка, много интересна работа се получава – синът ми казва от една страна, че му допадат Вашите часове, че научава доста неща, че му е приятно в час, а в същото време, представяте ли си, във Вашия спор с "оня същия клас", дето се "бунтува", заема страната на толкова зле държащите се с Вас ученици! И тази майка допълни: интересно е как ей-така, без особени основания, синът ми проявява някаква "ученическа солидарност", без при това да може да се обоснове как така за него е приемливо такова едно арогантно отношение на ученици към преподавател?! Не крия, доста мислих снощи по този въпрос. От една страна е добре, че заради тази публичност на проблемите в нашата училищна общност, с които аз лично се сблъсквам и които отразявам тъй педантично в блога си, е започнало да се заражда едно сякаш по-активно обществено мнение, това нещо е за приветстване: за проблемите трябва да се говори открито, публично, смело, свободно, без робуване на някакви глупави скрупули. Гласността винаги е благодатна. Мълчанието винаги е злотворно. Без тази публичност, която аз придадох на тия проблеми с блога си, в съзнанията щяха да вилнеят какви ли не слухове. Сега поне позицията на едната страна е съвсем ясна и прозрачна: имам предвид моята позиция. Другите две страни – ръководството на училището и моите опоненти сред т.н. "бунтуващи се ученици" – засега упорито мълчат и си позволяват доста непристойни действия. Примерно... свиренето с пищялки цял час! Ето че по необходимост стигам до представянето на това какво се случи в срещата ми с родители от този


19 същия XI Д клас. Бунтарският клас. Който при това храни едно умилително единодушие на целите си с целите на нашето тъй мъдро училищно ръководство. Трудно ми е да опиша какво се случи на тази среща, на срещата с родители от този клас – щото тя премина в рязък дисонанс с онова, което беше при срещите ми във всички останали класове. Ще прескоча ония неща, които не ми се ще да си спомням: язвителни подмятания по адрес на личността на преподавателя от страна на една-две родителки, които се опитаха да представят нещата така: "господинът по философия" е "изцяло виновен", "не може да преподава правилно", "не е като другите, нормалните учители, ерго, е ненормален" и пр. Нека всичко това да си остане на тяхната съвест. Ще кажа онова, което ме впечатли най-силно. Първото: по последните изцепки на класа родителите упорито мълчаха, който факт може да се тълкува двояко. Или че се срамуват от случилото се – или че не намират душевни сили да признаят позора. Интересно е, примерно, това, че нито един родител не пожела да коментира тия ексцесии. Нито един обаче не пожела и да осъди това, което учениците, подстрекавани от една агресивна групичка, си позволиха. Благодарение на което се опозориха така решително. По този пункт аз очаквах коментар от родители, но точно той найстарателно беше отбягван. Това говори и показва много. Естествената човешка реакция би била друга. Зрелият човек би следвало да има едно по-изострена чувствителност спрямо подобни недопустими, бил си позволил да кажа направо хулигански прояви. Ала ето, по този пункт упорито се мълчеше. Още не мога да проумея защо така старателно родителите мълчаха по този пункт. Ще видим как това нещо ще се възприеме от учителската колегия. Поставил съм въпроса в нарочен доклад и имам обещанието на ръководството, че инцидентите от последните пет месеца (!) в този клас най-сетне ще бъдат обсъдени на учителски съвет. Това обаче ще стане след ваканцията, която почва от утре, т.е. от днес – след свършването на часовете днес. Втори важен момент. Няколко майки изказаха съвсем резонна обезпокоеност от това, че учениците от този клас нямат до този момент никакви оценки. Какво ще стане, как ще бъдат оценени тия ученици, как ще завършат този предмет, след като ето, вече пети месец (!) в класа все още не може да започне учебен процес. Аз категорично заявих, че нещата ще потръгнат при едно най-простичко условие, което обаче онази същата агресивна и държаща се така арогантно групичка от класа не позволява да се случи: именно в час да има нормални условия за провеждане на учебен процес. Тази групичка има идея-фикс: да направи нужното преподавателят да бъде отстранен

от преподаване – или поне да му "помогнем" да се разболее, да излезе в болнични или да се оттегли сам, а най-хубаво, вероятно, дори да... умре, което ще е найкардиналното решение на въпроса. Щом преди три години ръководството по безпрецедентен начин изпълни едно такова желание на същите тия ученици, те сега с основание си мислят, че и сега пак могат да постигнат такъв един "успех", една такава "мечта". Защото наистина, по тяхната представа, предполагам, е същинска мечта да дойде пак преподавател, който да напише с лекота на всички шестици от горе до долу в дневника – докато е същински кошмар при този "опърничав Грънчаров", с когото ний, видите ли, дето се ръководим от толкова "благородни помисли", съвсем, ама съвсем не можем да се разберем! И затова ще продължаваме да издигаме до дупка своите изсмукани от пръстите обвинения срещу него. Та имаше няколко майки, които с голяма обезпокоеност поставиха въпроса: какво ще се прави с оценките по този предмет, какъв е изходът, как нещата да се променят – с оглед доброто на учениците? Въпросът е резонен и лесен за отговор: едно условие се иска, а именно в класа надмощие да вземе не изцяло безотговорната групичка от агресивни ученици, искащи да отстранят преподавателя, а превес да вземат ония ученици от т.н. мълчаливо мнозинство, които се пак са способни на по-отговорно поведение. Второто нещо, за да потръгнат работите, по моето разбиране е: администрацията да си изпълни функцията, именно, твърдо да призове разпищолилите се ученици да спазват правилника, сиреч да спазват елементарно приличие в часовете, да престанат с обструкционистката си позиция да провалят всеки един час – а това вече продължава не ден или два, а цели пет месеца!. И то при разбиращата и тъй насърчителна пасивност и йезуитското поведение на същата тази администрация, която не крие, че въпросният преподавател й е нещо като "трън в очите". И ето, в резултат всичко това рефлектира в учениците, особено в онази част у тях, които макар че не са агресивни, макар че са съзнателни и отговорни, се оставиха без противодействие да бъдат подведени от въпросната агресивна и хулиганстваща групичка ученици. Която по моето възприятие упражнява терор и диктат над класа, да, тя наистина за момента успява да диктува поведението му. Което, разбира се, не е естествено: само в условия на диктат има такива привидни "стопроцентови мнозинства", именно когато "всички до един" и то съвсем "единодушно" сме против "тиранина Грънчаров". (ЗАБЕЛЕЖКА: Налага се да спра дотук, понеже трябва да тръгвам за работа, имам първи час. Скоро ще продължа. Горният текст, следователно, е в "суров

вид", нека да не се приема за чиста монета. Или за нещо окончателно. Истината следва да бъде търсена понастойчиво и внимателно. Тя винаги тържествува. Но за това се иска време. Хубав ден на всички!) ОНИЯ, КОИТО ОБИЧАТ ИСТИНАТА, ТЕ СА НАЙ-МРАЗЕНИ У НАС; ПРАВДОЛЮБИВИТЕ ХОРА У НАС СА НАЙ-МРАЗЕНИ; И ТАЛАНТЛИВИТЕ ХОРА У НАС СА НАЙМРАЗЕНИ... петък, 28 март 2014 г.

По повод на публикацията Отговор на Омбудсмана г-н Константин Пенчев по повод на моя жалба, свързана с рецидиви на груб административен произвол и във връзка с публикацията със заглавие Думата вече има безпристрастната, вечно мъдра, разумна и справедлива богиня Темида ми бяха зададени интересни въпроси или пък се получи заслужаващ внимание коментар, на който се наложи да отговоря, засягайки важни проблеми, заслужаващи по-нататъшно осмисляне и дори дискусия; ето какво имам предвид: Maria Vassileva: Така, така! Дано колегите ни учители престанат да се треперят от страх и си направят съответните изводи! От образувание злокачествено към истинско качествено образование – без тормоз над учители и ученици! Ангел Грънчаров каза: Наистина в училището е крайно време да престанем да залагаме на тормоза: ако сам не тормозиш другите, то те ще те тормозят. Така не бива. Така не стават тия работи. Не бива да се залага и на кадифения, на мекия, на невидимия тормоз и на шантажите. Трябва да опитваме да се разбираме взаимно залагайки на добротата, на човечността, на честността. На истината трябва да заложим. Няма смисъл да се лъжем, че нещо смислено правим като това очевидно не е така. Трябва заедно да възроптаем срещу жестоката, безчовечна и несправедлива система, която се крепи на взаимното


20 ни унижаване, понеже всички сме несвободни, всички сме поставени в позицията само да изпълняваме, а от нас нищо не зависи. Но тия неща все още за жалост не се разбират и затова абсурдите продължават. Докога – това не се знае. От нас обаче зависи всичко. Каквито сме ние, така и ще живеем. Ако се държим недостойно, ще продължаваме да живеем в недостойнство... Това написах по повод репликата на г-жа Василева. Друг приятел пък ме запита как си обяснявам омразата на някои среди към собствената ми скромна милост и персона; ето какво отвърнах на този човек, който се представя с инициалите "Й. Й.":

Ангел Грънчаров каза: Въпросът Ви е твърде ясен, а отговорът е много близък до ума: кои у нас са най-ненавиждани ли? Ами мислещите, разбира се: щото задават неприятни въпроси. Или щото правят неприятни констатации. Щото критикуват, а не хвалят. Щото не се задоволяват с "обичайното", "общоприетото", а правят или мислят нещо различно. Много ясно е кой може да бъде намразен у Нашенско. Неконформистите у нас са най-мразени. Тия, дето не обичат да сторват поклони на властимеющите – и на техните свити от подлизурковци. Всички тия неща са така тривиални и общоизвестни, че чувствам неудобство, че ми се налага да Ви ги казвам и повтарям. Ала на, ето, казах ги, написах ги, сега виждате ли как постоянно давам основания да бъда мразен? Ония, които обичат у нас истината, те са най-мразени. Това е в резюме, в него се съдържа всичко останало. Правдолюбивите хора у нас са най-мразени. И талантливите хора у нас са най-мразени. И личностите у нас са най-мразени. Да не говорим за това пък колко много са мразени свободолюбците. Леле, думи нямам колко много са мразени! Хайде да спирам, че ще бъда намразен още повече отколкото това изобщо е възможно – и тогава какво ще правим?! :-)

ОТ ДУХА, ОТ ЗДРАВИЯ, НЕИЗРОДЕН, ПРЕДАН НА ИСТИНАТА ДУХ – ОТ НЕГО ЗАВИСИ ВСИЧКО: АКО ДУХЪТ НИ Е ЗДРАВ, ЩЕ НАДМОГНЕМ ВСИЧКИ ТРУДНОСТИ! март 29, 2014

Попадам в тази ранна утрин на обезпокоителни новини от Киев: виж 2 хил. протестираха в Киев, депутатите напуснаха през подземни изходи. Въоръжени активисти на радикалното движение „Десен сектор“ в Украйна атакували вчера вечерта сградата на Върховната Рада на Украйна и пр. Силно съм обезпокоен от тия събития, които са в интерес най-вече на империалистите от Москва, тропащи въоръжени до зъби в същия този миг на границите на Украйна. Рекох да напиша коментар по този повод, захванах да го пиша на български, после се сетих, че щеше да е по-добре да го бях написал на руски, та да го пратя на своите приятели в Киев, но късно; ето все пак какво написах, какво исках да кажа и на киевчани, и на украинците, но най-вече и на нас, българите, щото и ние сме застрашени от все един и същи коварен враг: Положението е тежко. Може да се очаква, че дългата ръка на Москва (и КГБ) разполага с много начини да предизвиква безредици – с оглед уязвеният от свободолюбието на украинците Император Путин да постигне реванш. Разчитам почерка на Москва в тия събития. И затова съм много обезпокоен. Москва ще направи нужното да задържи Украйна в своята орбита – и няма мерзост, на която империалистите да не са способни за постигането на тази цел. Тепърва предстои трудното. Трябва този свободолюбив и героичен народ да устои на всички провокации на безпощадния и коварен враг. Този враг – а той е най-вече враг и на собствения си народ, ала това тепърва ще бъде разбрано от така приспания в мнозинството си руски народ – наистина не знае прошка, нищо че така грозно спекулира с православието. Православието, което е превърнато в нещо като идеологическа бухалка на режима, на путинистката диктатура. Дано украинският народ получи Божията подкрепа – за да съхрани силата на духа си в предстоящите тежки изпитания! Дано и демократичната световна общност намери начин да помогне по-ефективно на

този свободолюбив народ в неговата тежка битка със силите на реакцията, на зловещата имперска експанзия, със силите на безогледно жестокия реванш. Битката за Украйна е битка за съхраняване на този скъпоценен порив към свобода, който ако бъде прекършен в Украйна, ще доведе до ужасни последици в цяла Европа, да не говорим за такива слаби нейни звена като България, където руската имперска експанзия също е безогледна. Много ще страдаме ако силите на свободата не успеят да надмогнат ретроградните сили на ненавистта спрямо свободата, олицетворявани от съвременния руския кагебистко-имперски експанзионизъм. Положението се усложнява от това, че на съвременния свободен и свободолюбив свят са нужни смели и твърди лидери като Рейгън и Тачър, а те за момента липсват: Западът показва удивителна мекушавост, което не вещае нищо добро. От тази личностно-лидерска слабост на Запада се възползват смешни и глупави носталгици като Путин, които са още по-опасни, щото също нямат потенциала на смислени лидери: понеже имат глупостта до водят собствените си народи към решителен провал. Неадекватността на руския государь спрямо потребностите на историята ще изиграе лоша шега на всички ония, които са опиянени от неговата така бледа и дребнаво-злобна „харизма“ – но скоро отрезвяването ще дойде. Голямата ми надежда е тази, че разумът (духът) на човешката история все пак си знае работата – и че историята ще си роди ония дейци, които са й нужни за да си постигне вътрешните цели. Да, обаче историята си я правим пак ние, човеците; от нас зависи в крайна сметка всичко. Зависи от нашата способност да действаме разумно, според повелите на времето, в което живеем. Зависи от нашите съзнания, от предаността ни спрямо свободата – първото условие на автентично човешкото съществуване. От нашия дух зависи всичко, от твърдостта на нашия дух, от отдадеността му на свободата зависи всичко. От духа, от здравия, неизроден, предан на истината дух – от него зависи всичко. Ако духът ни е здрав, ще надмогнем всички трудности. Тъй че, хора, съвременници, българи – дайте да правим всичко, което е потребно, за да укрепваме духа си! Дайте да работим, за да правим нужното болестта да отстъпи! Това исках да ви кажа в ранната утрин. Ако духът ни е здрав, всичко останало ще си дойде на точното място. Но болният дух е предпоставка за много злини. Болният дух е страшна зараза. Е нещо като проказа. Болният дух е изворът на всички беди на човека и човечеството. Болестта на духа е главното, срещу което следва да се борим. Ако сме безпощадни срещу симптомите на болестта на своя дух, това ще ни спаси. Оздравяване на духа – тук е разков-


21 ничето. И тъй, оздравявайте духа си, търсете и насърчавайте всекидневно здравината на своя дух! Не се оставайте на болестта! Този е верният път! Към това си позволявам да ви призова! И това искам да ви пожелая. А АЗ БИХ КАЗАЛ ЧЕ И ФИЛОСОФИЯТА Е ТОЧНО ТОВА: ЖЕСТОК СБЛЪСЪК С ВСИЧКИ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ четвъртък, 27 март 2014 г.

образованието, Емоции и мотивация, Психология на околната среда, Сексуално поведение и сексуално насилие, Психология на малката група, Етика в психологията, Пол и разнообразие, Преподаване на психология, История на психологията, Проблеми в ученето. През 1979 г. (след отбиване на военна служба в периода 1977-1979 г.) е студент в СУ “Св. Климент Охридски”, Философски факултет. През 1980 г. заминава да продължи образованието си в Русия по специалността философия и през 1983 г. се дипломира в Държавния Университет в Санкт-Петербург.

Изкуството е урок по искреност. Истинският художник изразява това, което мисли – с риск да се сблъска с всякакви предразсъдъци.

Месторабота: Център за развитие на личността HUMANUS Длъжност: управител, управляващ собственик и практически консултант Адрес: Пловдив 4023, Ж.К.Тракия бл. … Тел. номер: 0878 269 488 Email : angeligdb(@)abv.bg

Огюст Роден НЯКАКЪВ ИДИОТ ОТ БЪЛГАРСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ ЯВНО СЕ Е ЗАБЪРЗАЛ ДА СЕ УРЕДИ С МЯСТО В КОВЧЕГА НА НОЙ!

Еротика и свобода (Практическа психология на пола, секса и любовта), 2007 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД; Българската душа и съдба (Идеи към нашата философия на живота, история и съвременността), 2007 г., изд. ИЗТОКЗАПАД; Страстите и бесовете български (Кратка психологическа история на съвременна България), 2008 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД; Изворите на живота (Вечното в класическата и модерната философия), 2009 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД и др. ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, Изд. A&G, 2010 г. и др. През годините публикува много свои публицистични статии във вестници като “Култура”, “Искра”, “Глас”, “Пловдивски Новини”, “Демокрация”, “Век-21″, “Свобода”, “Про и анти”, “Стандарт”, “Подкрепа”, “Капитал”, “Седем”, “Гласове” и др.

През 1985 г. след конкурс е избран за асистент по философия в Пловдивския университет “П. Хилендарски”, където работи до 1992 г. От 1992 г. завежда създадения от него Център за развитие на личността HUMANUS, в който група философи, психолози и социолози провеждат изследвания върху проблеми, свързани с човека. През 2009 г. с група ентусиасти създава философското списание ИДЕИ, на което е главен редактор. Работи предимно в областта на психологията и философията. От 2006 г. е един от най-активните български блогъри.

Интернет страница ИЗГЛЕД ОТ ЕДНО КАФЕНЕ В ПОДНОЖИЕТО НА ХЪЛМА БУНАРДЖИК – С ОТВРАТИТЕЛНИЯ И ОБИДЕН ПАМЕТНИК НА ОКУПАТОРА НА ВЪРХА

Автор е на книгите: Абе май наистина съвсем нямат свършване идиотите у Нашенско?! Източник на изображението МОЯТА СТРАНИЧКА ТА PSIHOLOZI.COM

В

САЙ-

Адрес в интернет: АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ Образование: Магистър Специалност: философия Стаж: Над 30 години Област на професионална компетентност: Учене, памет и когнитивни процеси, Психология на общностите, Психология на личността, Психологично консултиране, Политическа психология, Психология в

Животът на душата: психология (1997, изд. ЛИК; прераб. изд. – 1999 г., изд. ЛИК и 2001 г., изд. A&G); Универсумът на свободата (2001, изд. АНИМА); Изкуството на мисълта: класическа логика (2001, изд. АНИМА); Преследване на времето: изкуството на свободата (2002, изд. ИЗТОК-ЗАПАД); Тайнството на живота (Въведение в практическата философия), 2006, изд. ИзтокЗапад; Изкуството да се живее: етика на достойнството (1998, изд. A&G); Лаборатория по философия (Книга за опитващите се да разбират) (2002 г., изд. A&G);

А иначе кафенето е хубаво, уютно, само дето оттам се вижда проклетия Альоша, оскверняващ най-високото място в хилядо-


22 летния град Пловдив... нима не чувствате обидата?!

КОЯ Е ТЕМИДА?

та и да вижда бъдещето я прави оракул в Делфи, което после я превръща в богиня на правосъдието. Темида е титанида, дъщеря е на Уран и Гея. От съюза си със Зевс родилата трите мойри — богините на съдбата: (Клото, Лахесис и Атропос). Техните деца са и трите ори: Евномия, Дике и Ирена. Според Есхил тя е майка на Прометей. Имайки прорицателска дарба, казала на Прометей, че женитбата на Зевс и Тетида ще доведе до син, който ще свали Зевс. От майка си Гея получила Делфийския оракул, който предала на сестра си Феба, която го дала на внук си Аполон. В древността Темида не е изобразявана с превръзка на очите. Тя не се нуждаела от превръзка на очите, тъй като била способна да вижда в бъдещето и миналото, нито от меч, защото като богиня представяла общото съгласие. Всъщност римската богиня, Юстиция, била изобразявана с меч и превръзка на очите, а понякога и като държаща фасции в едната ръка – сноп пръчки притиснати с ремък около брадва, символизиращи правния авторитет, и пламък, символизиращ истината, в другата. ДУМАТА ВЕЧЕ ИМА БЕЗПРИСТРАСТНАТА, ВЕЧНО МЪДРА, РАЗУМНА И СПРАВЕДЛИВА БОГИНЯ ТЕМИДА четвъртък, 27 март 2014 г.

На снимката: Темида от храма в Немезис, Рамнус, Атика, подписана от скулптора Херестратос, 300 преди Христа

До Районен съд – гр. Пловдив

Темида (на гръцки: Θέµις) – други имена: Урания, Юстиция – е богиня на правосъдието, въплъщение на божествения ред, закон и обичай в древногръцката митология. Изобразява се като жена с превръзка на очите, която държи везни в едната ръка, а понякога и меч в другата (или рог на изобилието). Темида, като богиня на правосъдието, произлиза още от египтяните, за които била символ на истината и справедливостта, и които я изобразявали носеща меч с щраусово перо в косата. Например терминът магистрат произлиза от Ma'ат, защото тя асистирала Озирис в отсъждането на мъртвите по техните сърца. В митологията Темида е позната като организатор на общите дейности на хората, в частност събранията. Способност-

От: Ангел Иванов Грънчаров, живущ на адрес: гр. Пловдив, Ж.К.Тракия, бл. ..., вх. А..., ап. 9, тел. 0878..., e-mail: angeligdb[@]abv.bg – работещ като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

ТЪЖБА

Срещу: Стоянка К... Анастасова, адрес за известяване: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” – 26, директор на ПГЕЕ-Пловдив; Атанаска... Милева, адрес за известяване: гр. Пловдив, 4000, ул. ... № 7..., лицето е помощник-директор на ПГЕЕ-Пловдив, Василка Д... Лятева, адрес за известяване гр. Пловдив, ул. ..., лицето е завеждащ канцеларията на училището, в което работя

Уважаеми (уважаема) господин (госпожо) Съдия, На 21 декември 2013 г. получих в писмен вид „производствена характеристика” от работодателя ми г-жа Стоянка К. ... Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, където работя като учител по философия и гражданско образование – във връзка с това, че на 6 януари 2014 г. ми предстоеше явяване на ТЕЛК за продължаване на срока на инвалидизацията ми (инвалид съм с 60% инвалидност заради кардиологично заболяване, заболяване на белия дроб и щитовидната жлеза). На 6 януари 2014 г. се явих на ТЕЛК за вътрешни заболявания, тъй като на 18 април 2013 г. бях преживял тежка операция (с трапанация на черепа) по изваждането на хематом, получен при падане и удар на главата, след което бях в 8-месечен отпуск по болест за възстановяване след операцията. Минута след влизането ми в ТЕЛК председателят на лекарската комисия ми заяви, че моят случай бил ясен и ми каза да изляза да чакам за решението. След пет минути обаче отново бях извикан и когато влязох в кабинета, в който течеше заседанието, установих, че комисията обсъждаше производствената характеристика, издадена ми от работодателката; особеният интерес на комисията беше предизвикан от следния текст, вписан на ръка в раздел „Допълнителна информация от осигурителя”: Господин Грънчаров работи с ученици на възраст от 16-19 години. Това са хора с формиращи се и неизградени характери. Поради много често възникващите конфликтни ситуации между него и учениците, които той не може да овладее по време на учебните занятия и извън тях, изпада в нервно-психически разстройства, което е предпоставка много често да се влошава здравословното му състояние. Поради честите отсъствия по болест не е в състояние да изпълнява задължителната си годишна минимална преподавателска норма и задължителната си като учител длъжностна характеристика, въпреки че е освободен от класно ръководство като трудоустроен. Ръководител: Стоянка Анастасова Председателят на комисията ми заяви, че във връзка с написаното от работодателя в производствената характеристика се налага да бъда насочен към специализирания ТЕЛК за психични заболявания. Останах втрещен: моето учудване и изумление беше голямо, тъй като до този момент не съм имал оплаквания за моето психично здраве, не съм посещавал психиатър и също така никога не съм бил лекуван в психиатрична болница (Да пази Бог!)! Преживях тежко чувство на срам и възмущение заради толкова несправедливата обида: в официален служебен документ да бъда определян като "психически болен


23 човек", лекарите да ме възприемат като човек, който до този момент е криел „истината” за своето психично състояние, да ме гледат със съжаление и пр. От преживеният срам и от изблика на емоционално възмущение и гняв сърцето ми започна да бие ускорено, моето заболяване на сърцето е именно ускорен неритмичен пулс, който бива удържан в някакви граници с помощта на медикаменти. Няма как, беше ми казано да чакам съобщение за явяването ми пред психиатричен ТЕЛК, което стана едва на 12 март 2014 г., т.е. след три тежки месеца, изпълнени с ужасно напрежение и чувство на несправедлива обида, тъй като се оказа, че и на работното ми място, в училището, в което работя, забелязах, че много хора ме гледат с особени погледи на съжаление: оказа се, че въпросният раздел от производствената ми характеристика е бил подписан не само от работодателката, а и от още трима човека, които знаеха вече моята „срамна тайна” – която явно вече се беше разпространила сред училищната общност. Разбира се, още на същия ден, 6 януари 2014 г., денят, в който научил за оригиналната „диагноза”, дадена ми от моята работодателка, аз, воден от чувството на възмущение, написах своя жалба до Министъра на образованието и науката, до Омбудсмана на републиката (а също така и до ръководителите на моята синдикална организация), в която обявих публично за приписаната ми от директорката оригинална „диагноза” и помолих за реакция от страна на висшите административни органи – предвид извършеното накърняване на моята чест и достойнство от страна на работодателката Анастасова. След известно време получих документ от РИО-Пловдив, в който ми се отвърна, че е извършена проверка на моя сигнал, че изнесеното в него е вярно, че е било разговаряно с директорката в опит тя да оттегли „характеристиката” си, ала това не е било възприето от нея. Наскоро пък получих писмо от Омбудсмана на Републиката г-н Константин Пенчев (Изх. № 38/25.03.2014 г., прилагам този документ към своята тъжба), в което бях известен за следното:

Около минаването ми през въпросния специализиран ТЕЛК за психични заболявания преживях какви ли не унижения: наложи се да преминавам през специално психологическо изследване на емоционалността, паметта, волята, интелекта и пр., наложи се да бъда преглеждан от психиатър, човек се чувства в крайно унизителна и обидна ситуация да му се налага да доказва своето психично здраве и то при положение, че никога до този момент не е имал оплаквания в това отношение. В крайна сметка компетентните органи констатираха, че съм психично здрав. Още пообидно ми беше когато, в резултат на моя жалба пред висшестоящите административни органи на мен пред проверяващите експерти ми се налагаше да изслушвам обидните обяснения на директорката г-жа Анастасова, която без капчица съжаление твърдеше, че била написала всичко това защото, видите ли, „била загрижена за моето психично здраве”, че „била искала да ми помогне”, че стремежът й бил да ми бъде „повишен процентът инвалидност с оглед да съм си бил почивал на спокойствие в къщи”, евентуално след като ми бъде забранено да упражнявам професията си, тъй като, доколкото ми е известно, на психично болни хора наистина им е забранено да работят в училище като учители или възпитатели. Цялата тази история около обявяването ми от работодателката за психично болен – нещо недопустимо и абсурдно само по себе си! – може да бъде разбрана обаче единствено в цялостния контекст на отношението на въпросната администраторка към моя милост в качеството ми на български учител. Вече трета година съм подложен от г-жа Анастасова на една безпрецедентна кампания по дискредитирането ми като личност и като преподавател, кампания, изразяваща се в невиждан административен тормоз и терор, за какъвто не съм си представял никога че е изобщо възможен в нашето все пак напреднало и уж демократично време. Г-жа Анастасова си позволи да превиши своите пълномощия с оглед да събере „доказателствен материал” за постигане на заветната си цел: моето уволнение, моето изгонване от училището. Какви ли не средства, представляващи ярко изразено дискриминационно отношение бяха използвани в тази посока с оглед постигането на тази същата цел: безброй пъти бях проверяван в учебни часове било от самата директорка, било от повикани от нея за целта инспектори или експерти, при това бях проверяван съвсем внезапно, без изискващото се предварително известяване, в крайно стресираща обстановка; безброй пъти от мен беше изисквано да пиша какви ли не „писмени обяснения” по мними, измислени или въображаеми, а често и съзнателно организирани от администраторката „нарушения”, наказван бях няколко пъти

дисциплинарно, включително и с „Предупреждение за уволнение”, наказание, което Съдът отмени на две съдебни инстанции (в момента делото се гледа по обжалване от директорката вече от… Върховния касационен съд, резултатът сега-засега е неизвестен!). Директорката си позволи също така да направи всичко за да „докаже” моята „неспособност” и дори „некадърност” да преподавам философия (и то при положение, че имам най-високата възможна квалификация, автор съм на учебни помагала и също така имам повече от 30-годишен опит като преподавател по философия, включително и пред студенти в университета и т.н.!), основавайки се на игнорирането и неприемането на моите оригинални, нестандартни и авторски подходи в преподаването, за тази цел се прибягна и до недопустим тормоз, примерно отнемани ми бяха от преподаване няколко класа заради техни излезли сякаш под индиго ученически и родителски „жалби”, и то без да се разговаря с преподавателя, и то ми бяха отнемани два месеца преди края на учебната година! Такъв един груб административен произвол доведе дотам да възникнат тежки проблеми по повод упражняването на моите служебни задължения, „избухнаха” подклаждани от администрацията „съвсем спонтанни бунтове на класове” срещу преподавателя, които ескалираха до абсурдност именно заради нежеланието на директорката да се намеси ефективно – с оглед създаването на потребните условия за пълноценен учебен процес; учениците по този начин биваха насърчавани да продължат агресивното си отношение към преподавателя и пр., все в този недопустим дух. И всичкото това се правеше и все още се прави независимо от това, че г-жа Анастасова прекрасно знаеше и знае, че след като съм инвалидизиран моето здраве е крехко, че администрацията би следвало да проявява по-внимателно отношение с оглед да мога да осъществявам в едно нормална обстановка своите служебни задължения. Ала не би, грубият административен натиск, тормоз и произвол върху мен, упражняван от директорката, продължи и прие вече съвсем екстравагантни форми: директорката толерираше писането на „разгромни писма на колектива” срещу „неправилно-мислещия” и така „лош”, дори „злобен” човек Грънчаров и по недопустим начин моите колеги биваха принуждавани да се подписват едва ли не на 100% под тях, както това ставаше именно в „тъй добрите” стари комунистически времена, когато наистина беше забранено да се държиш като свободна и достойна личност, да бъдеш личност, имаща суверенните права да бъде себе си и да държи на достойнството си. Длъжен съм да подчертая: никога в моята 30-годишна кариера на преподавател, на просветен деец, работил също така


24 години наред и в сферата на университетското образование, не съм бил подлаган на такъв екстравагантно-груб административен натиск, тормоз и произвол! Разбира се, това рефлектира върху моето здраве, ето, в последните две години поради влошено здраве на няколко пъти съм отсъствал продължително по болест, бях инвалидизиран, а когато в резултат на подхлъзване и падане си ударих тежко главата, в крайна сметка се наложи да ми бъде проведена животоспасяваща операция по изваждането на хематом от черепа, получен при сътресение на мозъка и обилен вътрешен кръвоизлив. След завръщането ми в училище от 8-месечен отпуск за възстановяване след операцията бях подложен на още по-жесток административен натиск, който прие вече съвсем хипертрофирани и невероятно-абсурдни, направо гротескови форми, включително и обявяването ми от г-жа Анастасова за „психично болен”. Във връзка с изложеното моля уважаемия Съд на основание чл. 282 от Наказателния кодекс да подведе под отговорност г-жа Анастасова, да разгледа приведените от мен доказателства за вината й и да й присъди справедлива присъда. Моля също така г-жа Анастасова да бъде подведена под отговорност и по член 147 от Наказателния кодекс, именно за клевета, а също така нека да бъде подведена под отговорност и по член 148 от Наказателния кодекс, т.е. за обида, нанесена публично и в писмен вид, под формата на официален служебен документ. Заедно с частната тъжба и в рамките на наказателното производство си позволявам да предявя и граждански иск за получаване на обезщетение за нанесени неимуществени (морални) вреди. Моля Съдът в тази връзка да присъди г-жа Анастасова да ми изплати обезщетение в размер на ... 000 лева. Срещу лицата Атанаска А. ... Милева и Василка Д. ... Лятева предявявам обвинение за това, че са подписали като административни лица официален документ с невярно съдържание, с което са способствали за разпространението на въпросната клевета и обида. Предполагам, че тези лица са били поставени в ситуация на невъзможност да откажат да подпишат документ, подготвен от техния работодател и пряк началник, поради което вината им, разбира се, е значително по-малка. Смятам, че въпросният обиден пасаж от документа е написан от самата работодателка, поради което тя би следвало да носи основната отговорност, но този момент нека да бъде изяснен от уважаемия Съд в процеса на дирене на истината. Вярвам, че уважаемият съд ще разгледа безпристрастно предявените обвинения и доказателства и ще присъди разумна и справедлива присъда – според

разпорежданията и повелите на правото, закона и справедливостта. Прилагам следните документи като доказателства за твърдените тези: 1.) Заверено копие от документа „производствена характеристика”, написан от директорката за ТЕЛК-Пловдив; 2.) Заверено копие от документ, издаден във връзка с проведено психологическо изследване на вниманието, волята, емоциите, интелекта и паметта; 3.) Заверено копие от документ, издаден от д-р Теодора Арабаджиева, удостоверяващ моето психично здраве, това е документ, издаден след прегледа при този психиатър; 4.) Заверено копие от Експертно решение на специализиран ТЕЛК „Психиатрична” – гр. Пловдив, издадено на 12 март 2014 г. 5.) Заверено копие от Жалба, внесена на 16 март 2014 г., до Комисията за защита от дискриминация, за упражнена върху мен дискриминация по множество признаци – политически, ценностен, идеологически, професионален, личностен, свързан с непризнаването на творческата свобода по повод осъществяване на служебните задължения, с потъпкване на личностната автономия и на суверенитета и достойнството на личността, и също така и с нарушаване на някои конституционно гарантирани права, примерно правото на свободно изразяване и др. 6.) Копие от Писмо на Омбудсмана на Републиката г-н Константин Пенчев, цитирано в текста на Тъжбата; 7.) Заверено копие на писмо от РИО-Пловдив за резултатите от извършена проверка в ПГЕЕ-Пловдив по моя жалба; 8.) Заверено копие на Заповед № 100/27.09.2012 г. за наложено от директора на ПГЕЕ-Пловдив дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”; 9.) Копие от Решение на Пловдивски Районен съд, XV граждански състав, с което признава за незаконосъобразна Заповед № 100/27.09.2012 г. на директора на ПГЕЕ-Пловдив дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” и отменя наложеното от директора на ПГЕЕ-Пловдив дисциплинарно наказание; 10.) Копие на решение № 2075 от 18.12.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, VII състав, с което потвърждава изцяло Решение № 2993 от 5.07.2013 г., постановено по гр.д. № 19600/2012 г. по описа на Пловдивския районен съд, XV граждански състав; 11.) Копие на епикриза, издадена от Катедра Неврохирургия на Медицински университет в Пловдив за извършено оперативно лечение с диагноза от 18.04.2013 г. „Хематома субдурале хроника хемисфери синистри”;

12.) Копия на пет броя епикризи за проведено лечение в различни отделения в някои болници във визирания период. 26 март 2014 г. Пловдив

С УВАЖЕНИЕ:

ПРЕКРАСНИТЕ ЦВЕТНИ ГРАДИНИ – НА СВОБОДНИТЕ, САМООРГАНИЗИРАЩИ СЕ, ПОЧИТАЩИ ЖИВОТА И ИЗПЪЛНЕНИ С ЖИВОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ОБЩНОСТИ

Попаднах на статия под интригуващо заглавие – виж За българското образование – лошата и добрата новина – чиито автор е Емил Джасим, млад човек, занимаващ се с образование, работещ хем в традиционно училище като учител, хем ангажиран в някакви образователни проекти извън сферата на формалното държавно образование. Видях автора на Първата национална среща за свободно образование в България, там той се изказа по един впечатляващ начин. Статията му в сайта webcafebg, за която става дума, предизвиква доста интересни коментари, в които се включих със следната реплика: Статията е интересна, заслужава да бъде коментирана – и провокира много размисли и разговори. Бих желал обаче да направя две забележки: Нещата трябва да се схващат в тяхната цялост – ако желаем у спешно да потърсим и евентуално да намерим действените и разумните решения за изход от тежката криза в образователната система. Да се мисли „на парче“ и да се обсъждат проблемите един по един, не в тяхната взаимна връзка означава, че сме застрашени да изкривим картината, т.е. да разберем превратно онази цялост („общ контекст“), която обуславя ситуацията в рамките на „системата“. А всяка система се строи чрез провеждането на един ръководен принцип, който именно придава нейната цялост. Грузинският философ Мамардашвили преди години обоснова по превъзходен начин тезата, че система е нещо, което е противоположно на ЖИВОТА. В системата, каквато и да е тя, животът бива задушаван, тя е начало, пречещо на живота, оковаващо го в рамки, окови и пр. Ако искаме нещо да е жизнено и жизнеустойчиво, ако искаме, примерно, в образованието да блика живот, би следвало да разрушим системата изцяло, да се откажем от всякак-


25 ви системи и да обявим, че ако искаме образованието като духовен живот наистина да е ЖИВОТ, то трябва да провъзгласим за негов принцип онова, което е адекватно на живота; за живота на човека единствен адекватен на неговото естество принцип е СВОБОДАТА. Да, „система“ според разбирането на философа Мамардашвили е нещо, което задушава живота, пречи на живота, нещо, което е противоестествено, безчовечно, безжизнено. Системата е това тъй като е винаги „душителка“ на свободата; само свободата е нещото, което позволява на живота да цъфти, да расте, да се изявява непринудено, да дава своите плодове. За да бълбука животът системите трябва да бъдат премахвани и недопускани. Онова, което е адекватно на живота, самò наподобява живота, принадлежи на неговото естество, сиреч, адекватна на „живия живот“ е единствено свободата. Който на една система иска да противопостави друга, „подобра“, такъв не разбира естеството и на живота, и на човека, а също така и на свободата. Тия три неща са ирелевантни, съответстват си – според тяхното най-дълбоко вътрешно естество. Единствено „системата на свободата“, следователно, може да разчупи всички други възможни системи – и то единствено на основанието, че сама не е „система“, а е просто нещо като жизнен порив, устрем, вдъхновено отдаване на живия живот, творчество, дух, копнеж по истината, всеотдайно нейно търсене. Жизненият порив и порива на свободата не бива да бъдат оковавани в „системи“. Това е основната ми мисъл в резюме. Не зная доколко можах да се обоснова що-годе понятно, но горе-долу това исках да кажа… Тъй че аз лично съм против всякакви опити за реформиране на по начало недъгавата „образователна система“. Няма как да се оживи тя, да се влее в нея живот, да бъде тя преобразена в нещо живо и жизнено. Неслучайно от десетилетия така стерилната и човеконенавистническа образователна система у нас (построена по съветски образец), именно команднодирективната централизирана система, не познаваща и не признаваща свободата, се намира в състояние на агония, на предсмъртни конвулсии. Да бъде оживяван един труп, да бъде той реанимиран, е безнадеждна работа: трупът знае само тлението, гниенето, развалата, смъртта. Ето разковничето е: същностна революция в образованието, поставяща образованието върху едни жизнеустойчиви начала – първо сред които е това на СВОБОДАТА. Свобода е равно на живот, стерилната и не понасяща живота система носи само смърт. Ако образователните общности бъдат поставени на принципа на САМООРГАНИЗАЦИЯТА съобразно разбиранията и действителните потребности на ония, които конкретно и непосредствено се

занимават с образование и с обучение, то това е начинът в образованието да почне да блика живот, то да стане жизнено и жизнеустойчиво. Та от тази гледна точка с „кърпене“ на агонизиращата и умиращата система нищо не може да се постигне, просто агонията ще продължи и ще приема все поуродливи форми. Истината е в СВОБОДАТА – но тази свобода, знайно е, не е и не може да бъде ДАР, подарен ни свише или отгоре, ние самите, тия, дето се занимаваме с образование, следва да си я ОТВОЮВАМЕ сами. Някой ако чака образователните чиновници, разполагащи с пълно всевластие, да благоволят някой ден да му „дадат“ свобода, ще има много да чака – и няма да дочака този ден. Необходими са инициативи вътре в умиращата система, които ще я подкопаят, по този начин тя в един момент ще рухне, а върху развалините и отломките ще почнат в един ден да растат прекрасни цветни градини – тези на свободните, самоорганизиращи се, почитащи живота и изпълнени с живот образователни демократични общности. Този е пътят. Тази е сърцевината на идеята, на която следва да служи съвременното образование. Всичко друго е вариации на тема… мъртъвците (за духовното, за живота, за същинското образование и пр) погребват своите мъртви… ИНЖ. КАЛИН ХРИСТОВ, КОГОТО ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ УВОЛНИ ПРЕЗ ЛЯТОТО НА МИНАЛАТА ГОДИНА, Е СПЕЧЕЛИЛ СЪДЕБНОТО ДЕЛО – СЪДЪТ ОТМЕНИ ЗАПОВЕДТА ЗА НЕГОВОТО УВОЛНЕНИЕ И ГО ВЪРНА НА РАБОТА! четвъртък, 27 март 2014 г.

заслуженото! Тя самата най-вероятно е разбрала, че не е за това място, но ще направи още много пакости. Подкрепяме Ви! Анонимен каза: Ами сега... значи и на директорите може да бъдат налагани дисциплинарни наказания?! Е, г-жа директорката ще я оспори в съда. Тя има пари и време да води обречени на неуспех съдебни спорове – случая Грънчаров, случая Христов, а сега и случая Анастасова. Дерзайте г-жо Анастасова! С бюджетни пари могат да се водят всякакви дела, нали и адвокатите имат дом и харчове. Интересно кога МОН ще ви "подгони" и за тези разходи? Анонимен каза: На празника Благовещение изстрадалият г-н Грънчаров получи една толкова блага вест – честито, уважаеми г-н Грънчаров! Бъдете твърд, доказвате, че истината все някога излиза наяве, а справедливостта тържествува! Изцяло Ви подкрепям в тази толкова благородна борба! Между другото не зная дали вече сте разбрал, но Калин Христов, когото Анастасова уволни през лятото на миналата година, е спечелил делото – съдът отменя заповедта за неговото уволнение и го връща на работа! Тъй че и той получил блага вест. Да, обаче Анастасова днес получи две доста горчиви вести. Проблемът си е само неин. Анонимен каза: Г-н Грънчаров, този документ на омбудсмана си го отпечатайте и си го носете като индулгенция, която да показвате на съответните органи: този документ Ви оневинява изцяло, показва, че истината е на Ваша страна – и изцяло поставя в ъгъла на позора самозабравилата се директорка! Поздравявам Ви за големия и заслужен успех! Реабилитиран сте окончателно! Оттук-нататък директорката не може вече да Ви направи нищо, а пък единственият й достоен изход е този: да се оттегли сама докато е време – ако иска да не се оттегли напълно опозорена! Анонимен каза: СЪДЪТ РЕШИ:

Публикацията от вчера под заглавие Отговор на Омбудсмана г-н Константин Пенчев по повод на моя жалба, свързана с рецидиви на груб административен произвол предизвика някои коментари, които заслужават да бъдат изведени на попреден план – предвид това, че съдържат някои оценки, които показват реакция на общественото мнение по повод на разглеждания казус; ето какво ми пишат някои граждани в тази връзка: Анонимен каза: Господин Грънчаров, искрено се надявам тази госпожа да си получи

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 900 от 15.07.2013г. на Директора на “ПГЕЕПловдив”, с административен адрес гр. Пловдив, ул. ”Пещерско шосе” № 26, представлявана от Директора С.А., с която на основание чл. 328, ал.1, т.6 от Кодекса на труда, считано от 15.07.2013г., е прекратено трудовото правоотношение с К.А.Х., ЕГН **********,***, и като такова го ОТМЕНЯ, като възстановява ищеца К.А.Х., ЕГН **********,***, на предишната, заемана преди уволнението, длъжност – “Учител теоретично обучение” на основание чл. 344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.


26 ОСЪЖДА “ПГЕЕ-Пловдив”, с административен адрес гр. Пловдив, ул. ”Пещерско шосе” № 26, представлявана от Директора С.А., да заплати на К.А.Х., ЕГН **********,***, сумата от 930 лв. (деветстотин и тридесет лева) – разноски. ОСЪЖДА “ПГЕЕ-П.”, с административен адрес гр.Пловдив, ул. ”Пещерско шосе” № 26, представлявана от Директора С.А., ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПРС по сметка на ВСС сумата от 160лв. (сто и шестдесет лева) – държавна такса. Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Браво, браво, брависимо!!!!!! ПОЗНАЙТЕ КОИ СНИМКИ СА ОТ БЪЛГАРИЯ И КОИ – ОТ ШВЕЙЦАРИЯ?

вече толкова много пъти за случки и преживелици в иначе тъй интензивния и динамичен живот в нашата училищна общност, общността на знаменитото училище, което сега се нарича ПГЕЕ-Пловдив. Идеята ми е чрез представянето на такива вълнуващи картини на самия непосредствен живот да спомогна поне с каквото мога за проясняването на истинската, на действителната и то твърде тежка ситуация в нашата образователна система, която, както е известно, агонизира от доста години - и по тази причина агонията й дава възможност да се породят какви ли не чудовищни, непредставими от здравия смисъл ексцесии, инциденти, образци на екстравагантно и немислимо допреди няколко години поведение и пр. Та ето какво се случи в тази връзка вчера, а пък по-долу можете да прочетете и съдържанието на един документ, подготвен от моя милост, с който алармирам съответните органи на управление за тежките проблеми, надявайки се все пак на някаква що-годе смислена реакция – с оглед преодоляването им:

(ОЩЕ >>>) ХАЙДЕ НА... ОРОЦИТЕ!

За пет лева – толкова! :-) Източник на публикацията БЕЗХАБЕРИЕТО В НЕПРЕДСТАВИМО ТЕЖКАТА ОБСТАНОВКА В РОДНОТО УЧИЛИЩЕ Е ИЗРАЗ НА ПРЕСТЪПНА БЕЗОТГОВОРНОСТ четвъртък, 27 март 2014 г. Налага ми се днес пак да напиша нещичко в моя дневник – където разказвам

Във вчерашния ден се случи нещо твърде показателно, бих си позволил да го нарека дори, без преувеличение, велико, нещо повече, феноменално значимо – щото наистина е израз на пребогат смисъл. Известна е моята изследователска нагласа спрямо тия наистина феноменални процеси, които имам невероятния шанс да се сблъсквам напоследък в сферата на т.н. "жив живот"; е, та вчера бях силно впечатлен от случилото се, ще го представя вкратце, щото въпреки екстремността му, то не заслужава кой знае какво внимание – въпреки че наистина много говори и показва. Животът, дето се казва, винаги може да ни изненада – независимо от това какво до този момент сме преживели или видели. То това и му е хубавото на живота де, що да си кривим душата, това е именно вълнуващото в него. Та ето всъщност какво се случи вчера. Вчера имах или по-скоро трябваше да имам час по философия в знаменития вече XI Д клас, прочул се с какви ли не невероятно показателни прояви в последните пет месеца – да, правилно прочетохте, пет, не повече и не по-малко, а тъкмо пет месеца! – в които агресивна групичка от този клас прави всичко, което й е по силите -

за да проваля всички часове по философия. Идеята е да бъде бойкотиран преподавателя с оглед така чувствителната спрямо непоносимите терзания на учениците директорка да го отстрани от преподаване – както това се случи вече в този клас преди три години. Тогава моя милост беше отстранен като техен преподавател по психология и логика (и то без директорката изобщо да разговаря с мен за евентуалния проблем!), а пък на мое място дойде една любвеобилна преподавателка, която спечели навеки ученическите сърца – щото написа на всички, отгоре до долу в дневника, само шестици! (Докато при мен, "злодея", се искаше и се иска все пак да положиш известни усилия – за да получиш желаната оценка.) Ех, блажени бяха ония времена, ех, какъв кеф беше тогава! Да, ама ето, върна се пак "злодеят Грънчаров" в XI клас и ето, пак се почнаха непоносимите страдания – е, ний пък няма да му позволим да преподава, какво толкоз, ще го бойкотираме "до дупка" и ще го изгоним, колко му е?! Ако трябва ще го разболеем, ако трябва, ще го принудим са да си вземе шапката и да се махне сам заради непоносимия терор, на който ще го подложим, няма да му позволим да ни бъде учител по философия – още повече че знаем, че и многоуважаемата г-жа Директорката не питае кой знае какви топли чувства към него! Тя ни разбира, ето, тя ни обеща че ще го махне, ама сега не можела, щяла да го махне, ама в 12-ти клас, което ни намекна, че ако сме твърди, може да постигнем заветната си цел и сега, важното е да сме изобретателни в жестокия натиск. Та ето вчера какво бяха измислили моите приятели от този иначе, не може да се отрече, твърде изобретателен, бих казал творчески-изобретателен клас: щото все пак успяват да разширят нашите представи за възможното самоорезиляване – ако ми позволите да използвам тази ориенталска, но много пищна по смисъл дума. Вървя значи за час в този същия клас и понеже съм дежурен учител, се спирам на едно място да видя каква е ситуацията; оказва се, че насреща ми вървят две ученички от същия този XI Д клас, забързани, предполагам, за час по философия; като ме видяха, започнаха да свирят с уста, и то възсилничко, не им обърнах внимание, нека да си свирят, щом толкова им се свири; ала в един момент те увеличиха децибела на свирнята с уста и почнаха директно да ме освиркват, така прозвуча всичко това; никога не съм предполагал, че млади дами на такава възраст имат чак такива бляскаво развити способности в свиренето с уста! Възхитих им се, зер, трябва да уважаваме талантите, и с оглед да им изкажа похвала публично пред оторизираните за това органи се поспрях, изчаках ги да дойдат до мен, казах им, че съм дежурен учител и че им предлагам в следващото междучасие да дойдат с мен до директорката – където


27 смятах в подходяща обстановка да ги поздравя заради толкова високото ниво на развитие на техния талант в свиренето с уста. Момичетата направиха подобаващите гримаси и ми казаха нещо от рода на: "Да да, ще дойдем, ама на кукуво лято, чакай да дойдем!", щото те също, освен таланта в свиренето с уста, както съм забелязал, много държат да се изявяват като борбени, революционно настроени дами. Както и да е, продължих към учебната стая, в която трябваше да се проведе предстоящия час по философия. Като наближих, забелязах обичайния невероятен шум, който обаче този път беше примесен с необичайно въодушевление: явно ми готвеха някаква изненада; ний, опитните преподаватели, имаме вече интуиция за тези неща. Като влязох в стаята открих, че всички ученици, предполагам, за да не хабят устата си, се бяха снабдили всички до един с подходящи свирки, да, от тия, как се казваха, май им викат пищялки, с които свирят малките деца и бебетата: като надуеш свирката, тя освен че пищи пронизително, отпред се разтваря и разгъва нещо като израстък, наподобяващ сладострастнически опънат тънък език – и ако си достатъчно малоумен можеш дълго време да се любуваш как този "израстък-език" (по Фройд той може да символизира и нещо друго, но да не казвам какво именно, щото хептен ще скандализирам четящата публика!) хем се навива обратно като спреш духането, хем се опъва напред като духнеш по-силно! Та значи те се бяха снабдили с такива свирки и ме посрещнаха с пронизителна свирня, съпроводена с подобаващия шум, щото някои активисти хем свиреха мощно с изцъклени очи, хем за миг спираха да свирят и в това време подобаващо крещяха нещо неразбираемо, нечленоразделно, предполагам за да окуражат свирачите да се напъват още по-силно. Постоях известно време до вратата, щото шумът си го биваше. С любопитство очаквах да видя колко време ще издържат да се напъват в свирките. По едно време, тъй като те упорстваха, си извадих таблета и почнах, с оглед с нещичко да се занимавам докато се насвирят, да се ровя в него; някои се разкрещяха "Той ще ни заснеме на видео, той ще запише спектакъла!", аз обаче нямах такова намерение (а може би наистина трябваше да го запиша?!), после седнах зад бюрото и продължих да си играя било с джиесема, било с таблетчето си; чаках да спрат, евентуално, да се изморят да свирят; но не би, те показаха, че имат мощни бели дробове и свириха така някъде около 30-тина минути непрекъснато! Не зная дали това не заслужава да бъде предложено за рекорд по Гинес, тфу да му се не види, не се сетих да запиша исполинската нашенска юначна проява! По едно време реших да поканя някой от ръководството на училището също

да се налюбува на това какви невероятни таланти в свиренето с бебешка пищялка имат нашите ученици. Звъннах на г-жа Директорката, както на личния й телефон, така и на служебния; тя не ми вдигна (след това ме извести, че била на някакво публично мероприятие и не й било удобно да говори). Учениците в този момент се напъваха яката и свиреха с всички сили, опулили от напрежение очи и вени. Чудех се дали да не взема да изляза, тъй като ушите от тази свирня почнаха да ми пищят, ала понеже съм самоотвержен изследовател реших все пак да проверя доколко феноменални в свиренето са способностите на нашите ученици, експериментът си заслужаваше, беше направо великолепен. (По едно време ми мина една "мислъ", от която съвсем се почувствах поласкан: знаете, има една акция на студенти-комунисти против Цар фердинанд навремето, освиркали го със свирки, досущ както сега освиркваха мен, а пък после Царят за това нещо затворил Университета; леле, каква чест, и на мен да се случи същото като на самаго Фердидинанда Болгарского!) Та свирчовците (и свиркаджийките) значи издържаха да свирят с всички сили около 30-тина минути, това не е малко, нищо чудно да е и рекорд. Аз ще предложа на Педагогическия съвет да помислим да дадем някакви награди на тия наши музикални таланти, не бива в съвременни условия талантите да не бъдат насърчавани. По едно време реших да отправя все пак някаква провокация за да проверя наистина ли е толкова силна любовта на тия млади хора към свиренето с бебешка пищялка, любовта им към, тъй да се рече, "музиката". С оглед на това написах на дъската следното изречение (открих, че писането в този вълнуващ момент е единственият начин за комуникация с тъй всеотдайните свирджии, с тъй всеотдайните майстори на детската пищялка); та значи написах на дъската следната мисъл: - Интересно: а все пак има ли някой от тук присъстващите, когото поне малко да го е срам?! Ефектът от тази моя инициатива беше, че пищялките почнаха още по-силно да пищят, а пък някои се разкрещяха, че нямало такива, дето да ги е срам, емоцията, която били изпитвали, явно, е радост, единствено радост, бравос! Как да не се гордее човек с нашата тъй талантлива младеж, кажете ми сега, а! Както и да е. Пищяха 30тина минутки, а пък в последните 10-тина минутки от часа бяха заети с това да се опитват сами себе си да спрат да пищят с пищялките: някои опитваха да спрат всеотдайните таланти в свиренето с пищялка, но те не спираха, едни спираха, други отново с всичка сила надуваха пищалките, абе така минаха няколко минути. Не можаха да се спрат до края, въпреки че някои хора направиха опити в тази посока. Когато някои не пищяха с пищялките, те за сметка на това

крещяха, та шумът да е на висота, да не би – о, богове! – да отслабне, та да се изложим че не умеем да вдигаме най-високия щум, примесен с крясъци и пр.! Някои явно искаха да ме чуят все пак как възприемам тяхното толкова впечатляващо и майсторско свирене с детска пищялка, е, успях в един момент да взема думата и да кажа горе-долу следното: - Впечатлен съм, но най-вече от това: ако наистина никой не го не е било все пак поне малко срам в този час, то това според мен е направо феноменално – и то свидетелства за впечатляваща емоционална извратеност или безчувственост! Някои, разбира се, се впечатлиха от думата "извратеност" и предложиха на народа "да запомни обидата", с която "тоя там се опитва да ни обиди", ала ний, разбира се, ще му покажем на какво сме способни! В диалог не се получи да вляза, казах им за една седмица до следващия час да опитат все пак да помислят малко над думите ми, може пък нещичко и да почувстват. Не ги било срам и нямало надежда или опасност някога изобщо да ги досрамее – аз така разбрах реакцията им. Както и да е. Попитах все пак: а не чувстват ли, че се държат твърде глупаво? В тия мои опити за влизане в диалог със свирчовците един ученик каза нещо твърде интересно, той каза горе-долу следното (не мога да претендирам, че съм запомнил точните думи, но за смисъла гарантирам): - Абе, господине, забелязах че в блога си сте писал нещо за събитията около Крим, искам да кажа: нямате никакво право като учител да провеждате в блога си открито проамериканска позиция в тълкуването на събитията! Това е горе-долу единственото членоразделно нещо, което чух от ученик в този памятен час. Аз подхвърлих: да не би да искате да кажете, че акцията ви с пищенето с пищялки да има връзка с този мой коментар, да не би акцията ви да е политическа? Отвърнах му, че блогът си е мой и в него мога да си пиша каквото искам. И каквото мисля. Това каква е моята позиция за събитията в Крим тях лично изобщо не ги касае, щото аз в блога си се изявявам в друго свое качество: като български гражданин. Мислех да допълня, че ако бяха учили миналата година при мен предмета "Етика и право" вероятно щяха да знаят доста неща от тази област, ала се въздържах, щото твърдението, че явно нищо не са научили през миналата година щом ми задават такива въпроси можеше прекалено да ги засегне: а че имат шестици по този предмет аз изобщо не се и съмнявам де, то си се знае! Та това общо взето се случи вчера с този наистина прекалено интересен и оригинален клас, вие впечатлени ли сте, а, уважаеми читатели?


28 Ходих след часа да известя ръководството за произшествието. Г-жа Анастасова се беше върнала от мероприятието, което й беше попречило да ми вдигне телефона. Разказах й вкратце историята, тя благоволи да ми каже своята чудата теза ("Е, аз ти казвам, проблемът е само твой, ти не можа да овладееш този клас!"), аз пък, както е обичайно в нашите разговори, й казах, че проблемът отдавна е изцяло неин, че от нея зависи всичко, сиреч, че тя носи пълната отговорност не само за акцията на този XI клас днес, но и за цялостното му поведение – щото не благоволи да си изпълни ролята и да парира ексцесиите още в зародиша им. Моята теза е: в този час те освиркваха по-скоро нея, а не мен, акцията им е срещу институцията, която тя все още оглавява, а аз лично не виждам в себе си никаква вина за случилото се - в тия исторически пет месеца. Да, проблеми с този клас отдавна нямаше да има ако тя си беше изпълнила предписаната от закона роля. Но не би, ето, сега нека да има добрината да се наслади на всичките горчиви плодове. Така текат нашите разговори с г-жа Анастасова напоследък: ние двамата с нея явно живеем на съвсем различни планети. Както и да е, това е отделна тема. Разбрахме се с г-жа Анастасова аз да напиша доклад по случая и с него да се занимаят компетентните органи. Питам се дали не е дошло времето да известя... прокуратурата, щото става дума за екстраординерни или чудати събития-ексцесии, които не се вместват нито в нормите на морала, нито в нормите на писаното право. Пълзящата анархия в това училище набира скорост с всеки ден. Дали трябва да очакваме да се случи нещо непоправимо та някой от ръководството да се стресне поне малко? Решавам в този момент (щото се изморих да пиша вече) да пусна днес в канцеларията на училището доклад със следното пределно лаконично съдържание: ДО ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ПГЕЕПЛОВДИВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ЗА БОРБА С ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЕТИЧНАТА КОМИСИЯ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ КОПИЕ: ДО НАЧАЛНИКА НА РИОПЛОВДИВ КОПИЕ: ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕГИОНАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СИНДИКАТ "ОБРАЗОВАНИЕ" КЪМ КТ "ПОДКРЕПА" КОПИЕ: ДО ДИРЕКТОРА НА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА-ПЛОВДИВ ДОКЛАД

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, Отдавна много от нас са обезпокоени от ситуацията в училището, която се влошава по всички линии с всеки изминал ден. От известно време се правят безуспешни засега опит за провокиране на демократичен дебат по тежките проблеми, примерно в сферата на отношенията учител-ученик, директор-ученици, директоручител, в сферата на т.н. дисциплина на учениците и пр., дебат, който обаче до този момент все още не е започнал. Много пъти писах доклади по тия въпроси, адресирани до Педагогическия съвет и до цялата училищна общност, но уважаемата г-жа Директорка не пожела да ги внесе за обсъждане в органите, за които тези документи бяха предназначени. Ситуацията обаче ескалира и се влошава с всеки изминал ден, приемайки най-уродливи, немислими преди време форми; ето няколко факта в тази посока: - Г-жа Директорката си позволи да издаде на учител диагноза "податлив на чести нервно-психични разстройства" и по този начин го изпрати на психиатричен ТЕЛК (медицинските органи отхвърлиха самоделната й "диагноза"); - В XI Д клас вече пети месец (!) не се води учебен процес по философия въпреки всички опити в тази посока на преподавателя; учениците се чувстват насърчавани от ръководството да продължават обструкцията и бойкота на часовете, целейки една споделена с директорката цел, а именно този преподавател да бъде уволнен и изгонен от училището; обстановката в този клас става невъзможна, прие вече найуродливи форми, примерно, в час на 26 март т.г. класът, снабден с детски пищялки, пищя непрекъснато цели 30 минути, проваляйки за сетен път часа по философия; - Г-жа директорката напоследък откри нова процедура за уволнение на същия този преподавател по философия, т.е. моя милост, искайки този път разрешение от Инспекцията по труда, имайки предвид това, че той е инвалидизиран; - Всекидневно в учителската стая обезпокоени учители споделят, че ситуацията с дисциплината все повече се влошава, ала училищното ръководство не само че няма обмислена стратегия за решаване на проблема, но и не прави нужното този тежък проблем да бъде обсъден най-задълбочено в един наистина демократичен дебат, с оглед изнамирането на ефикасни, на работещи решения; беше проведен учителски съвет по темата отношения учители-

ученици, но по тази тема не се проведе дискусия, "по липса на време", няколко пъти време за такава дискусия на Педагогически съвет не се намира, въпреки че желаещите да споделят проблемите и вижданията си не са малко; - Т.н. Комисия за борба с противообществените прояви изпълнява по неефикасен начин своята функция, следва да бъде осмислено съществуването й, тя следва да се реорганизира, обнови кадрово и да започне да си изпълнява ефикасно задачата – с оглед противодействие на толкова обезпокоителните явления; - Т.н. Етична комисия нищо не прави и дори не реагира на официално представени й доклади, примерно за ярко дискриминационното отношение на директорката Анастасова спрямо колеги, в това число и спрямо мен самия: от повече от две години съм обект на невиждана кампания по дискредитирането ми като личност и преподавател, водена собственоръчно от г-жа директорката, ала това на сложените в Комисията по етика удобни лица, предполагам, им се вижда "съвсем етично"; моя милост беше член на тази комисия, как бях негласно сменен аз сам не зная, но у нашето училище вече явно всичко е възможно, в него вече няма невъзможни неща; - В момента тайно се събира подписка, насочена срещу "другояче мислещ преподавател", получих безброй сигнали за упражняван натиск върху колегите да се подпишат под такъв куриозен документ в подкрепа на директорката и против колегата си, това е израз на такава крещяща неколегиалност и неетичност, че се питам защо Етичната комисия още спи; прочее, моята оценка е, че щом активистите на тази недопустима кампания срещу един преподавател не се усещат какво правят, явно нравствената и психологическата ситуация в училището е цялостно отровена; аз бих си позволил да определя такъв документ като нов литературно-криминален жанр, именно като "колективен донос" – понеже нищо не пречи забележките към въпросния преподавател да бъдат отправени публично, в съответните за това форуми като Педагогически съвет, Етична комисия и пр. Но явно някои стереотипи от близкото минало са толкова живи, че някои без замисляне им се отдават – и затова залага на интригите, на доносите, на други подобни глупости и пр. Толкова. Въпросите са много. Причини за безпокойство колкото щеш. Ситуацията изисква спешни мерки за противодействие. Безхаберието в непредставимо тежката обстановка в родното училище е израз на престъпна безотговорност – все пак ние носим тежка отговорност за възпитанието и образованието на нашите учени-


29 ци. Куриозно е да се случват подобни ексцесии в училище като нашето, което доскоро беше еталон за високо качество на обучението, за една чудесна академична обстановка, в която нашите възпитаници развиваха безпроблемно талантите си и пр. Всичко обаче рухна в изминалите три години и работите, в резултат на погрешното ръководство на училището, сега се намират в плачевно състояние. Трябва да се търси изход от нелеката ситуация. Всичко не е загубено, но това, което ще бъде, зависи изцяло от нас самите. Трябва да си запретваме ръкавите и да започваме да работим по решаването на проблемите, а не безкрайно да се опитваме да ги замитаме под килима. Така мисля аз. В това аз вярвам. За това работя - според силите и възможностите си. Апелирам целия екип да заработи в единна, свободно избрана посока - която не може да е друга освен доброто на нашите ученици и достойното бъдеще на институцията! – щото иначе сме загубени. Верният път за това е само един: свободният, демократичния дебат. С участието на всички: ученици, учители, родители, ангажирани граждани, администратори от различните нива. Надявам се този документ в найскоро време да бъде обсъден в органите, до които е адресиран. Ако и този път бъде скрит в най-отдалеченото чекмедже на директорското бюро, ще ми се наложи отново да известя компетентните за това висшестоящи отговорни органи и институции. 26 март 2014 г. Пловдив

С УВАЖЕНИЕ:

(ЗАБЕЛЕЖКА: Текстът е в "суров" вид, предстои редактиране и шлифоване. Моля да не се приема като окончателен. Ще направя нежното в течение на дена да поправя поне грешките от различно естество, които съм допуснал от бързане. Но предвид важността на документа все пак го публикувам, за да не се губи от така ценното ни време. Искат се спешни реакции. Надявам се това вече се разбира от всички. Работите са сериозни.) ПРИЗИВ КЪМ БЛАГОРАЗУМИЕ – В ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ И НЕЙНОТО ДОСТОЙНО БЪДЕЩЕ вторник, 25 март 2014 г. Изцяло споделям тази мъдра и разумна мисъл на моя приятел от Елхово: В момента главната заплаха за България е българската мафия, която заедно с другарите ни тласка към евразийските домогвания на Кремъл. Това е като постоянно разрастващ се пожар. Ние трябва да го изгасим – и много е глупаво да отправяме

претенции към тези, които са застанали до нас за да участват в гасенето.

Написа: Томи Томев MOHAMAD IN BULGARIA – HELP SYRIA'S REFUGEES: МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ ЧОВЕЦИ? Mohamad in Bulgaria - Help Syria's Refugees from ECRE on Vimeo. Mohamad is a 24 year old student from Syria. Mohamad had to flee after he and his friends were captured while travelling back from university and threatened to be killed while in captivity only because they were Kurdish. He was released but was still in danger so he fled with his mother and brother and sisters to Bulgaria where he was detained upon arrival and had to live in an unheated tent. Mohamad dreams of continuing his education. СБИРКИ ОТ КНИЖКИТЕ НА СП. ИДЕИ И ОТ МОИ АВТОРСКИ КНИГИ И УЧЕБНИ ПОМАГАЛА ЗАМИНАВАТ УТРЕ КАТО ДАРЕНИЕ ЗА БИБЛИОТЕКИТЕ НА СИЛИСТРА вторник, 25 март 2014 г.


30


31 За мене е по-удобно да изпратите материалите на място, от което мога да ги взема – куриер или пощата. Моят адрес е гр. Силистра, ул. ... № ... вх ... ет. ... ап. ... тел. 0896 ... До скоро! Г-н Грънчаров, Проведох разговор със заместникдиректора на езиковата гимназия в гр. Силистра, който е и преподавател по философия там. Казва се Н. Ж. Той каза, че се познавате и прояви силен интерес да получат от Вашите издания и помагала за попълване в училищната библиотека - и обеща да съдейства с каквото може за доброто дело. Той има информация и контакти и за останалите училища в града. Това е неговият e-mail: и телефон 0894 ... Още едно място, в което проведох раговор и проявиха интерес е от библиотеката на средношколското общежитие "Младост", в което има ученици от всички училища в града и от цялата област. Те имат нужда от нови учебни помагала по философия. Лицето за контакт там е М. Д. 0895 ... Те заявиха, че най-добрата схема за доставка е Вие да ги пратите на мен, а аз да ги дам на тях. Очаквам вече да уточним какво и как ще бъде получено. Поздрав. Доскоро!

Здравейте, г-н Грънчаров, Разговарях с ръководството на Регионалната Библиотека в Силистра. Обясниха ми, че няма проблеми с дарението. Трябва само да уточним начина, по който да бъде получена доставката. Съществуват два варианта. Първият е ние (т.е. аз) да я доставим в библиотеката, а другият е те да отидат на място да вземат пратката. При втория ще трябва вие да уточните бройката и материалите на това, което ще изпратите на тези телефони: 0878 ... и 0897 ... Св. В. – отдел комплектуване и каталогизация. По отношение на разпределението на материалите практиката им е следната. Те каталогизират това, от което имат нужда в регионалната, а нещата, които се повтарят и са в повече разпределят по читалищата в региона. Така че вие преценете какво количество и съдържание от книгите Ви и списанията да изпратите.

Здравейте, уважаеми г-н П., Забавих малко отговора си тъй като тия дни съм изключително много зает с работа по подготовката на новата книжка на списание ИДЕИ, която ще трябва да изпратя в печатницата до края на март. Освен това имам и доста служебни проблеми, та това ме възпрепятства да подготвя книжките на списанието и също така от моите авторски книги, които Ви обещах да изпратя като дарение на библиотеки от вашия град. Вече съм подготвил пратката и още утре тя ще замине за Силистра по пощата – на Вашия адрес, ще Ви помоля Вие да разнесете книгите и списанията до крайния получател, щото наистина нямам време да установявам контакт с хората, които ми препоръчахте – и да уговарям с тях начините за доставка на книгите и на списанията. Ще съм Ви много благодарен ако Вие ми съдействате книгите и списанията да стигнат до конкретния краен получател, до съответната библиотека. Оказа се обаче, че се получиха три големи и тежки пакета, които сега ще Ви изпратя, но ще Ви помоля като занесете на регионалната библиотека (непременно на нея!) съответните броеве (от всяко заглавие поне по едно), един комплект да занесете и на библиотеката на езиковата гимназия в гр. Силистра. Моля след това, като разговаряте съответно с библиотекаря или с учителя по философия г-н Н. Ж. след това заедно с тях да опишете колко още екземпляра от съответното издание ще са Ви необходими, за да ги изпратим още веднъж; нека те да

преценят (включително и за библиотеката за общежитието) по колко екземпляра от съответната книга, учебно помагало или броеве списания ще са им необходими, за да подготвим оттук следваща пратка, с която по-пълно да задоволим потребностите от учебна литература по философия. Тъй като сега наведнъж всичко да изпратим и също така да предвидим потребностите е хем трудно, хем невъзможно. Това е в общи линии. Ще решим проблема постепенно, без да се затрудняваме наведнъж всичко изцяло да свършим. Тъй като и на мен ми е трудно да мъкна много пакети да нося наведнъж до пощата, аз не съм много добре със здравето. Но в срок от две-три седмици ще можем поспокойно и полека да решим проблема. Книги и помагала имам предостатъчно, също така и екземпляри от излезлите досега броеве на списание ИДЕИ (15 книжки досега) – с изключение на най-първата книжка, която излезе през 2009 г., тя отдавна е изчерпана. Сега-засега от нея не мога да изпратя, но ще се постарая да намеря няколко бройки, ако са останали на борсата в София. А учебни помагала по философските предмети, дето се учат в гимназиите, имам предостатъчно: откакто ми забраниха да преподавам на учениците си по моите собствени помагала (!!!) – да, и това е възможно да се случи в нашата мила татковина, в "европейска" България! – имам купища непотребни книги, учебници и помагала. Още повече че и книжарите не щат да разпространяват по книжарниците си такива "непазарни" философски книги, от които няма да могат да реализират кой знае какви печалби. В новата книжка на ИДЕИ, държа да Ви информирам и за това – ще излязат и Ваши афоризми, които са чудесни, много ми харесаха, а пък по-нататък, живот и здраве да е, ще излязат от Вашите текстове за религията и пр. С това завършвам своето писмо, извинявайте още веднъж за закъснението, но наистина бях твърде много зает и нямах възможност да отговарям на никакви писма напоследък. С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров П.П. В списание ИДЕИ има рубрика "ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕНИЯ" и там ми се иска да публикувам нашите писма относно доставката на сп. ИДЕИ до библиотеки в гр. Силистра. Как възприемате това, съгласен ли сте да го сторя, мога ли да публикувам не само инициалите Ви, но и име и фамилия? Мисля, че няма лошо това да излезе, то ще остане като един документ на времето – да се знае един ден как се е разпространявало списанието в наши дни. Знаете ли, голям проблем е разпространението на списание ИДЕИ, големите разпространители по т.н. будки за продажби на периодичния печат категорично не щат да


32 го разпространяват, смятайки, че то не е "вървежно", сиреч, че няма да има читатели, че не е "пазарно" и пр. Знаете какви боклуци разпространяват, но все за т.н. масов вкус, но ето, едно сериозно списание за духовните неща не щат да го разпространяват, и то категорично не щат. По този начин бавно убиват нашето списание. Чудим се какво да измислим за да го запазим в тази тежка ситуация. Намалихме много тиража, понеже то е съвсем на загуба, а пък никой (ако не броим неколцина "луди глави" като мен, които отделят от залъка си списанието да излиза вече толкова време) та значи иначе никой не пожела да подпомогне излизането на списанието, имам предвид разни бизнесмени, богати и известни хора, които съм молил, на които съм пращал списанието, с идеята да се трогнат и да помогнат; но не, те са непреклонни, нещичко не дават. Сякаш има една омерта подобни издания да бъдат системно задушавани и да не виреят у нас, аз така си обяснявам тия неща. Както и да е. Пак се разфилософствах, извинете! Всичко добро!

ОТГОВОР НА ОМБУДСМАНА Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ ПО ПОВОД НА МОЯ ЖАЛБА, СВЪРЗАНА С РЕЦИДИВИ НА ГРУБ АДМИНИСТРАТИВЕН ПРОИЗВОЛ

ДОБАВКА: А ето и моето писмо г-н Ж., учител по философия в едно от училищата на гр. Силистра: Здравейте, уважаеми г-н Ж., Много се извинявам, но преди малко от бързане изпратих по погрешка на Вас писмо, което бях написал на г-н Пецов, който е идвал при Вас да разговаря за едно дарение на книжки от списание ИДЕИ и също от авторски мои книги и учебни помагала по философските предмети, което с него уреждаме тия дни да пристигне в Силистра. Та той ми и даде Вашият имейл, поради което стана грешката – аз се гласях да пиша и на Вас, ето че обърках писмата. Но няма лошо че и до Вас ще пристигне това писмо, щото да сте наясно докъде е стигнала работата. Ще се радвам и с Вас да поддържаме връзка, ще е много полезно да си сътрудничим за каквото можем, примерно, ако Ваши ученици, да речем, напишат хубави есета по философия, да ми ги пращате за публикуване в списанието и други такива възможности има. Аз също искам да Ви помоля като разгледате списанията и помагалата да прецените по колко екземпляра ще са Ви необходими за да ги изпратим допълнително, с оглед учениците да могат да ги ползват, ония, които искат, които преценят, че ще са им полезни. Толкова засега. Наистина ще се радвам да поддържаме връзка и да си помагаме с каквото можем: щото работим, дето се казва, все на една и съща "нива". С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

бясно движещия се медиен вентилатор на родината ни: Колко е хубаво да се лъже непрекъснато, какво голямо уважение получават анонимните лъжци у нас като Чергаря, как е прекрасно да се гаврим със страданията на бедния народ – с оглед да опропастим единствените му постижения, а именно влизането в Европейския съюз, влизане, дето е като трън в очите на промосковската "пета колона" у нас, дето така упорито и всекидневно работи, пробутвайки ни тонове лъжи, с оглед наивният народец да се откаже от всичко и отново да бъде натикан в кочината на намиращото се под московска опека "добруване" и "благоденствие". Чергарю, колко плащат руските кагебистки таварищи да се работи така усърдно на фронта срещу европейския път на България? Кажи, не се срамувай, предполагам добре заработваш – щом така неуморно лъжеш и разпространяваш тонове лъжи и помия? Ето, и медийна звезда стана наскоро, така те хвалят за "остроумието" и "духовитостта", сигурно си изяждаш чорапите от яд че не пишеш открито, че не подписваш текстовете си със собственото име – та да можеш да се ползваш от справедливата слава, която те сполетя. Сега как ще докажеш, че ти си писал всички тез великолепни лъжи, с които така силно впечатли целокупната малоумна и наивна преподопопулация на свидното ни Отечество, която така обича да бъде лъгана – и така силно ненавижда истината?! Бъди здрав, продължавай да лъжеш все така вдъхновено и всеотдайно! Приятно трупане на заслужените денежни ресурси, които признателните ти поръчители, навярно, ти изплащат за добрата служба... ПОТРЕСАВАЩО СЪВПАДЕНИЕ МЕЖДУ РЕЧ НА ПУТИН В 2014 Г. И РЕЧ НА ХИТЛЕР, ПРОИЗНЕСЕНА В 1939 Г.

РЕПЛИКА ДО НЕУМОРНИЯ ЛЪЖЕЦ ЧЕРГАРЯ – ВСЕОТДАЕН ТРУЖЕНИК НА ФРОНТА НА МЕДИЙНАТА ЛЪЖА И НА БАЛАМОСВАНЕТО НА МАЛОУМНАТА ПРИРОДОПОПУЛАЦИЯ

Ето какво написах на пословичнооткровения лъжец Чергаря, дето наскоро беше провъзгласен за "медийна звезда" на свидното ни Отечество; написах му тези думи по повод на най-пресния екскремент, който той е пляснал тази нощ в така

Порівняння виступів Володимира Путіна 18 березня 2014 перед Федеральними Зборами та виступу Адольфа Гітлера перед Рейстагом 1 вересня 1939 року УТРЕ Е БЛАГОВЕЩЕНИЕ!


33 понеделник, 24 март 2014 г.

38. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея. ШЕСТТЕ ДУМИ, НАПИСАНИ ОТ ХЕМИНГУЕЙ, КОИТО МОГАТ ДА РАЗПЛАЧАТ ВСЕКИ ЧОВЕК, ИМАЩ ДУША...

От страницата на Bohem Demeshko СПРАВКА: Благовещение (от църковнославянски; на гръцки: Εὐαγγελισµός [τῆς Θεοτόκου]; на латински: Annuntiatio — възвестяване) е евангелско събитие и посветеният на него християнски празник: Възвестяването от Архангел Гавриил на Дева Мария за това, че тя ще роди по плът очаквания Спасител на човечеството, сина Божий – Иисус Христос. Празнува се на 25 март. Утвърден е в Православната църква през 7 век. Почита се от всички основни християнски деноминации (православие, католицизъм, протестантство). За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38: 26. А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, 27. при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. 28. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. 29. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. 30. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; 31. и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. 32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; 33. и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. 34. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? 35. Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. 36. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; 37. защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.

"За продан: Бебешки обувки. Необувани никога." Ъ.Хемингуей Източник на публикацията ДИСКУСИЯ ЗА ТЪЖНАТА РЕАЛНОСТ ИЛИ ЗА ИСТИНАТА В BG-ОБРАЗОВАНИЕТО неделя, 23 март 2014 г.

време са и ще са други. Очевидно е, че четенето и ученето в сегашния му вид приключи. И май неприспособимите сме ние, а не децата... Darina Uzunova: НИЩО ОСОБЕНО НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО... НЯМАТЕ ПРЕДСТАВА КАКВИ ПРЕТЕНЦИИ НЕОСНОВАТЕЛНИ ИМАТ УЧЕНИЦИТЕ И КАК МАНИПУЛИРАТ РОДИТЕЛИ ТЕ, КОИТО НЕ ВДЯВАТ ЗА КАКВО ИДЕ РЕЧ. И КАК СЕ УЧАТ ДА ЛЪЖАТ... СИГУРНА СЪМ, ЧЕ ДВОЙКИТЕ СА РЕАЛНИ... ТОВА Е ТЕСТ – ВСИЧКО Е ЧЕРНО НА БЯЛО. Donka Doneva: Трябвало е да им върне целия тест – въпросите и отговорите им. Предполагам, че е искала да използва листовката с въпросите и в друга паралелка. Това едва ли може да се нарече пропуск. Истината е, че претенциите на ученици и родители са огромни, а знанията им нищожни. Някога моите ученици знаеха схемата ми за оценяване на тестове. Тройка получаваха при поне 50% верни отговори. Не, тя им е "нанизала" двойките... (ОЩЕ – в блога) ЕТО КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ В ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ТИЯ ДНИ, ЗАПОВЯДАЙТЕ И ВИЕ! понеделник, 24 март 2014 г.

В сайта Teacher.BG. Мрежа на учителите новатори е публикувана дописката Учителка наниза 14 двойки за час, по повод на която се проведе следната изразителна дискусия: Nedelin Boyadjiev: Има ученици, учещи в гимназия, които не могат да напишат собственото си лично име (!!!) без да допуснат грешка. Как учителят да въведе такива ученици в дълбините и висините на науката си, която им преподава? Учениците все помалко четат и имат дефицит на изразни средства, липсва им лингвистична култура, имат беден речник дори на своя роден език. Mihail Mihov: Тъжен факт, който ме вбесява, но... смятам, че всички ние изпускаме момента – свидетели сме на едно голямо обръщане на палачинката... имало е няколко такива в историята. Просто вече информация се получава и ще се получава по друг начин, нивото на образованост е друго, хората, приоритетите, ценностите на новото

Онлайн-изданието на книгата можете да прочетете или разлистите ето тук: Книгата със заглавие "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище" ПОДКРЕПА ЗА ПРЕМЕСТВАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА ЛЪЖАТА – НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ-ОКУПАТОРКА НА БЪЛГАРИЯ – ОТ КНЯЖЕСКАТА ГРАДИНА В СОФИЯ март 24, 2014

Политическа подкрепа за усилията на гражданите за европейско демонтиране на лъжата


34 Иво Инджев Усилията на гражданската съпротива срещу доминиращото над българската столица агресивно наследство от съветския колониализъм дадоха резултат. Получиха първа по рода си политическа подкрепа през това хилядолетие. Ще бъде интересно да се види сега дали ГЕРБ ще се възползват да се присъединят към този пробив на демократичността в дългогодишното увъртане около каузата за освобождаване от лъжата за “освобождението” като фундамент на целия фалш на т.н. преход от комунизъм към… Путинизъм. Идват избори. Би било много европейско! ПОЗИЦИЯ на общинските съветници от Синята коалиция в СОС

КРАТЪК КОМЕНТАР: Ето един чудесен тест за това дали съветниците от ГЕРБ са проевропейци – или са проазитци-путинки или путинисти! Да видим, то скоро ще се разбере какви са наистина и всъщност. Тия неща не могат да се крият безкрайно… САМОСТОЯТЕЛНОТО РАЗМИШЛЕНИЕ Е НАЙ-БЛАГОРОДНИЯ ПЪТ, ВОДЕЩ КЪМ ЗНАНИЕТО Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е найблагородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път и пътят на опита – това е най-горчивият път. Конфуций (на китайски: 孔夫子, 孔夫子 Кун Фудзъ)

Относно: Идеята паметникът на съветската армия да бъде демонтиран и преместен от Княжеската градина Подкрепяме категорично идеята паметникът на съветската армия да бъде демонтиран и преместен от Княжеската градина. Тази позиция сме защитавали без колебание и във връзка с нейното осъществяване сме предприели следните инициативи: По наше предложение и доклад Столичният общински съвет взе решение, с което бе върнато историческото име на Княжеската градина, която несправедливо почти 60 години бе наричана Градина на паметника на съветската армия. По наше предложение Столичният общински съвет взе решение за провеждане на конкурс с международно участие за проектиране и реконструкция на Княжеската градина.На публичното обсъждане на заданието за конкурса за проектиране и реконструкция на Княжеската градина, с активното участие на общински съветници от Синята коалиция и граждани, бе наложено в заданието да не се изисква категоричното запазване на паметника, като условие пред екипите, които ще се включат в конкурса. Общински съветници от Синята коалиция публично са заемали нееднократно позицията, че паметникът трябва да бъде демонтиран и преместен от Княжеската градина Заявяваме, че всяка публична проява на Инициативния комитет на ГИДПСА, във връзка с реализиране на неговата кауза, ще бъде подкрепена от общинските съветници от Синята коалиция. Княжеската градина е живо свидетелство за стремежа на поколения българи към независима и европейска държава и тя трябва да продължи да се развива в духа, завещан от нейните първостроители!

А НЯКОИ ПЪК, ВИДИТЕ ЛИ, НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЛИЧНОСТТА ГИ ДРАЗНЕЛА!

Някоя си, всъщност една дама на име Walker Powell е написала текст под заглавие Should we Teach Our Children Independence?, а пък г-н Николай Дренчев призовава членовете на групата УЧИТЕЛИ във Фейсбук да отговорят по този повод на въпроса му; прочее, сега виждам, че това не

е групата УЧИТЕЛИ, а групата на „Национална мрежа на родителите“; но въпросът е същият: Какво значи независим и от кого/какво, трябва ли да бъдем независими? Ето как моя милост счете за нужно да отговори на този иначе хубав въпрос: В тъй „хубавата“ статия авторката се е заплела в противоречия понеже бърка, смесва понятия като „самостоятелност“, „зависимост“, „съпричастност“, свобода и прочие, сиреч, е успяла да сготви превъзходна каша от тези понятия, вместо да въведе известен ред в тях. Първо, да си независим (свободен) съвсем не значи да си… самотен, да си саможивец, това пък откъде й хрумна на тази „мислителка“? Зависимият съвсем не е задължително да е толкова общителен и съпричастен, той може всичко това да го прави поради нагаждачество (конформност), именно с оглед да черпи облаги от общността. Никъде не е доказано, че податливите на влияния (зависимости) от страна на социума са непременно щастливи, ако личността им е що годе развита, точно това може да ги направи нещастни, стига, разбира се, чувствителността им да не е извратена. Личностно и общностно (социално) са в извечен конфликт и безусловното подчиняване на личността на натиска от страна на общността води неминуемо до обезличаване – а това е същинска трагедия на ония, които имат самосъзнанието и самочувствието да са личности – и държат да си останат такива. Който иска да бъде безличен, за който личността нищо особено не означава, пожалуйста, нека да иде да се натиска да става зависим колкото си иска. Примерно, авторката на тоя текст, примерно, е варварски зависима от своята неспособност да мисли и да схваща, това е доста неприятно. Ето как сама се самоопровергава И още много неща могат да се кажат за нейната тъй превъзходно хаотична и неосмислена изобщо (несмислена) теза… Независимият е свободният, но свобода не означава да си абсолютно независим от нищо, а само означава, че ти съзнателно решаваш от какво да се ограничаваш, от какво да зависиш и пр. Самото понятие показва: не-зависимост, но не изобщо, а по определен начин, според това ти самият що за личност си. Някои са варварски зависими от своите собствени… навици и пороци, ерго, тия са нещо като роби на самите себе си, такива не познават свободата. Други пък се чудят как да избягат от този „тежък дар на свободата, с който това нещастно същество се ражда“ (Достоевски), има се предвид човека. И за да избягат от този проклет дар на свободата се подчиняват безапелационно на общността, сами стават товар (тежест) на плещите на


35 тази общност – и така облекчават самите себе си: да, със свобода наистина не се живее лесно. Зависимият обаче живее „лесно“ – и безотговорно. И не му пука, че губи по този начин достойнството си. За такива достойнство обикновено нищо не значи, означава само празна дума без капчица смисъл. И така нататък. Това ми е любима тема, имам предвид темата за свободата. Тя е централна и в моите философски и психологически книги. Бързам да се изкажа преди някой бдителен гражданин да ме е изгонил пак от групата: щото такива като мен са опасни хора! :-) Смущават другите като ги подтикват да мислят, а това е доста дразнещо, съгласете се… Пардон, помислих, че това е групата УЧИТЕЛИ (затворена), това е друга група, не видях, прощавайте, оттук още не съм бил гонен…

от територията на друга независима държава чрез нарушаване на международното право, това се случи пред очите на целия свят. Ние всички видяхме как Русия изпрати войски. Под зоркия поглед на руските войници бе организиран незаконен локален референдум, на базата на който Русия анексира част от територията на независима Украйна, това заяви в студиото на “Панорама” президентът Росен Плевнелиев за присъединяването на Крим към Русия. Европейският дневен ред се базираше на това, че след Втората световна война всеки знаеше какво другият няма да направи, имаше червени линии. Сега Русия знае какво ние няма да направим, но ние не знаем Русия на какво още е способна.

ОТКРОВЕНИЯТА И БЕЗСРАМНИТЕ УВЪРТАНИЯ НА ПРИДВОРНИЯ "ПОЛИТОЛОГ" НА ПУТЛЕР, ДИКТАТОРА НА РУСКАТА ИМПЕРИЯ

Ходът с Крим – коментар на Сергей Михеев (с видео) Присъединяването на Крим и Севастопол към Русия е прецедент и стана възможен благодарение на това, че в Киев имаше държавен преврат и жителите на Крим бяха заплашени от физическо унищожаване, коментира за “Панорама” известният руски политолог Сергей Михеев и допълни, че голяма част от контрола в Киев е поет от неонацистите. Те са петима в правителството, представители на националсоциалистическата партия “Свобода”. И генералният прокурор, и председателят на Съвета за държавна сигурност са представители на “Свобода” и някои други фашистки партии, подчерта той. (ОЩЕ >>>) ЕТО ЗАРАДИ ТОВА ИНТЕРВЮ НА Г-Н ПРЕЗИДЕНТА НЕ СЕ СРАМУВАМ ЧЕ ГЛАСУВАХ ЗА НЕГО! Росен Плевнелиев: Народът ни ще оцени честната позиция на българските политици (с видео) Анексиране означава насилствено присъединяване от една държава на части

Росен Плевнелиев беше категоричен, че позицията му е базирана на международното право. Той изтъкна, че трябва да си даваме сметка, че България има своето семейство – ЕС. “Българското малцинство и българите, където и да са по света, ще бъдат найзащитени тогава, когато България е силна и интегрирана в един силен Европейски съюз”, подчерта президентът. Той допълни: “За мен е повече от важно да кажем, че България няма да признае анексирането на Крим, че Крим е част от Украйна, а Украйна е Европа”. (ОЩЕ >>>) СИСТЕМАТА ОСИГУРЯВА ТАКЪВ БЕЗМЕТЕЖЕН УЮТ НА ОНИЯ, КОИТО ВЯРНО ѐ СЛУЖАТ – КАК ТОГАВА ДА ѐ ИЗМЕНИШ?! март 23, 2014 Получих писмо от г-жа Василева, пенсионирана преподавателка по френски език от Пловдив; понеже това, което ми казва, е изключително важно за мен – тя има опита, тъй че нейните думи не са „общи съображения“, точно това ги прави така ценни за мен – решавам да споделя написаното и с други хора, струва ми се, че то може да бъде полезно и за други хора, които се занимават с учене и преподаване, които са учители или ученици, пък имам и надеждата, че по този начин може да се

породи дискусия по немаловажния проблем за границите на преподавателската свобода; та значи на тия основания правя настоящата публикация; ето първо писмото на г-жа Василева до мен, а след това и моя отговор, който написах до г-жа Василева:

Здравейте, Относно видео записа на урока по философия (виж: Един най-обикновен час по философия в нашето училище, заснет днес), аз мисля че надценявате малко учениците: те не са с големи възможности и това, което искате от тях, е, струва ми се, непосилно, защото нямат създаден навик да търсят сами материали за четене по философия, не могат да се ориентират кое е важно и кое не, дори да намерят материали. Това би им глътнало всичкото време да се подготвят сами – защото не умеят. Не съм специалист и не искам да ви давам грешно мнение. Моето мнение е, че трябва много силно да бъдат подмагани и насочвани в дискусията, иначе не могат да кажат „две думи на кръст“ както се казва. Дали не трябва да им давате по подробен план-конспект за самоподготовка, заедно с библиография за справка? Основното си остава нежеланието им да вършат каквото й да е. Свободата, която им давате, ги обърква. Добре разбират, че са неспособни да се справят и вместо да се напънат малко – то мозъчните атаки не им са никак по вкуса! – прехвърлят вината на учителя. Защото добре са разбрали, че сте вежлив и отстъпчив – това много добре го умеят, като барометър измерват кой е добър и му се качват на главата. Нежеланието идва и от подкрепата, която им оказват класни ръководители, директори, които пък ви завиждат и пригласят на учениците. Последните имат голяма вина за това положение и за микроклимата в час. Вие имате прекрасно отношение към учениците, не бива да се съмнявате в това. Продължавайте така – с този добронамерен тон, ясна мисъл и една цел, само една, за всеки час. А когато има проверка, добавете всички глупости, които те имат написани стандартно за един урок – предразполагане към философия, проверка и оценка с обосновка, плавен преход към новото, нещо записано на дъската, обратна връзка какво са разбрали, оценка на общата работа на класа, насоки за работа в къщи и


36 другите глупости, които жените учителки стриктно спазват, а мъжете учители ненавиждат и не спазват. Бог казва да бъдем хитри като змиите – когато ни нападат врагове. Извинявам се ако всичко това ви звучи като „даване на акъл“, нали съм бивша даскалица, поучавам, каканижа си там някакви глупости… Поздрави! Здравейте, уважаема госпожо Василева, Първо много Ви благодаря за текста, който сте написала под влияние на четенето на френски сайтове – и който ми пратихте; позволих си да го публикувам веднага в блога, нека и други хора да го прочетат, особено е полезен за учители. Правя това защото ми се иска да се породи дискусия по тия най-същностни проблеми за свободата в образованието и за свободното образование, които мен силно ме вълнуват. Аз съвсем нямам претенцията, че съм разгадал в тази сфера всички загадки или че разбирам нещата най-добре. Напротив, твърде много съм неуверен, вярно, имам си разбирания, които защищавам, но без претенцията, че съм непогрешим – опазил ме Бог да мисля така глупаво и грозно! Та затова всичко, което ми се казва от друг, „страничен“ човек, особено пък когато е добронамерен, за мен е много полезно и ценно. В тази връзка също така особено много искам да Ви благодаря за вашите размисли по повод на клипчето, в което аз записах един час по философия в един далеч не най-добър клас. Не го направих за да покажа „колко съм добър в преподаването“, такава една суетност ми е съвсем чужда. Просто исках да покажа, че е важно да си даваме ясна сметка за точната, за истинската ситуация в часовете, а не да се правим на „велики“, както някои хора си го позволяват, примерно, като заявяват: „Аз пък, видите ли, нямам никакви, повтарям, никакви, да, абсолютно никакви, повтарям, абсолютно никакви проблеми в часовете! По-скоро учениците, повтарям, учениците по-скоро може да имат проблем с мен, но аз, повтарям, аз, нямам никакви проблеми с тях!“. Също така искам да Ви заявя, че открай време имам пълно пренебрежение към догмите и нормите на т.н. „дидактика“ и също така за нещото, наречено „методика“, искам да споделя, че при мои разговори с невероятно добри преподаватели от нашето училище (каквито имаше в близкото минало, като известните учители Жак Асса, Иван Блянтов, г-н В. Марински, Бог да го прости, той почина преди да се още пенсионира, гжа Йорданка Господинова, Бог да я прости, тя също, като последните двама, беше невероятно добра учителка по математика в нашето училище, та също почина преди да достигне пенсия, г-н Станко Станев, също невероятно добър учител и математик, и него Бог да го прости, той пък почина една

година след като се пенсионира: защо ли толкова много от най-добрите учители, които съм познавал, умират така рано?), та значи, в разговорите си с тия хора, които ще помня докато съм жив, всичките те изразяваха пълно презрение спрямо предписанията и догмите на тази изцяло „вредна псевдонаука“ – каквато е дидактиката. Аз мисля също като тях, което автоматично не ме прави „добър учител“, но това е отделна тема. Та искам да Ви кажа, че Вашите напътствия за мен са много интересни, ценни и полезни. Понеже, по моя преценка, те може да са също такива и за други хора, затова си позволявам да публикувам писмото Ви в моя блог, заедно с моя отговор. Поставяте важни проблеми, които е добре да бъдат обсъждани съвсем открито. И дори с участие на учениците. Ето, виждате каква епохална дискусия по темата за „правилното преподаване по философия“ водим ние с оня същия XI Д клас, която за мен, въпреки всичко, е изключително полезна. Във връзка с това, което ми пишете, искам да Ви кажа следното. Клипът създава една не съвсем вярна представа за моите часове – щото ми хрумна съвсем спонтанно да го направя. Пък и с този клас сме на тема за обобщение (завършихме раздела „онтология“ – учение за битието), по тази причина в записа няма тази част, в която аз „преподавам“ нова тема за следващия час, в случая такава тема няма, щото следващия път ще продължим да говорим по проблемите от целия раздел. А иначе аз по всяка тема давам освен списък на въпросите („точките“ от планчето на урока) и някои напътствия. Вярно е, че не им „разказвам“ или „разяснявам“ урока, но им давам напътствия, които понякога, според ситуацията и настроението, могат да продължат доста време; аз винаги казвам на учениците, че те могат да имат голяма полза от мен, но трябва да имат съответния подход да ме предразположат – та да ме използват да им кажа това или онова. Някои класове се възползват от това и ако в часа има нормална обстановка, аз обичам да говоря, проличи ли пък от тях желание да слушат, успеят ли да ме „подведат“ да им говоря, аз обикновено се увличам и им казвам много неща. Но принципът ми е: първо сами, чрез самостоятелно осмисляне, да опитат да се ориентират, да се приближат до проблемите, а пък след това, когато са направили своите опити, тогава нека да ме питат каквото искат, което ги е затруднило да разберат, нека да ми задава въпроси, аз за това ги моля в началото на всеки един час, но обикновено, за жалост, те не обичат да питат, да, нашите ученици не умият да задават въпроси, което за мен е лакмус, че не са направили нищичко за да се доближат до проблемите, сиреч, че този необходим етап, самостоятелното осмисляне, при тях обикновено липсва. Поради

което те са, така да се каже, извън проблемите, а това е предпоставка работите да не вървят. Що се касае до това, че у Вас е възникнало впечатление, че аз ги оставям изцяло сами да търсят откъде да се информират, това не е точно така: аз съм им казал, че нека всеки да чете откъдето му харесва, но не съм имал предвид да се рови в Гугъл, те си имат учебници, казал съм им всеки да ползва какъвто учебник иска, който според него лично учебник му харесва. От друга страна аз съм написал и публикувал учебни помагала по всички философски предмети, по които преподавам, тия помагала съдържат предостатъчна информация за подготовка, стига да го има желанието. Там аз съм подбрал всичко най-важно и полезно, по моята преценка, по съответните теми. И една най-малка част от тях да попрочетат, ще имат голяма полза, много ще научат. Темите пък по философия имат тази особеност, че са неизчерпаеми, няма как никога да бъдат „осветени“ цялостно, та учениците да добият „окончателна завършена представа“ или някакво „достатъчно знание“, не, такава възможност тук, за разлика от всички други учебни предмети, не съществува – и слава Богу, че е така! Темите или проблемите – всъщност, аз съм привърженик на проблемното поставяне на съответните теми, аз постоянно се опитвам да ги насоча към същинските, истинските, най-важните проблеми – та значи темите и проблемите по философия си остават винаги нерешени, винаги открити за нови и нови търсения, тъй че учениците не бива да остават с впечатлението, че, видите ли, ето този проблем сме успели да го решим, и то не как да е, а „завинаги“, окончателно и пр. Ето по тази причина у тях възниква усещането за някакво илюзорно безсмислие на заниманията по философия, щото те не им дават ония окончателни истини, които нашите ученици са привикнали да получават, и то винаги в готов, в опакован, готов за поглъщане вид. Но пък това да се породи в душите им усещането за „вечна подвъпросност“ на тия съвсем нерешими някога философски проблеми е вече голям напредък, аз смятам, че това е особено ценно и полезно, що се отнася най-вече до същинската функция на философското познание и разбиране. А тя е: да разбива сложилите се стереотипи, най-опасен и вреден е тъкмо стереотипа за някакви „окончателни вечни истини“, които, като ги постигнем веднъж, могат вече да ни накарат да се успокоим – в смисъл, че вече сме решили проблемите и полученото решение е годно да ни служи за цял живот; не, такова нещо в живота няма и не може да има, ето, философията, ако се преподава вярно, според нейния дух и същинската й мисия, трябва да помага на младите, имащи така свежи съзнания, да си формират убеждението, че такива „вечни истини“ и „окончателни решения“, които да служат еднакво на


37 всички, всъщност няма и не може да има, а всеки човек, доколкото иска да бъде човек, трябва наново и наново сам да търси ония лични истини, които са му така дълбоко потребни. Та усещането за несигурност, за обърканост, за непостижимост на търсените истини, съмненията, безпокойствата, пораждани в тази връзка, са нещо съвсем естествено и напълно полезно; докато обратното, ако учителят по философия, подобно на учителите по останалите предмети (т.н. „научно“ и „точно“ знание), работи за това учениците и в тази чисто духовна сфера да постигат някакви „окончателни“, „годни да служат всекиму“ и неизменни „истини от последна инстанция“, то такъв учител всъщност работи против автентичните, истинските нужди на учениците, въпреки че си осигурява някакво спокойствие или безметежност. Е, аз не искам да съм от тези учители по философия, които са дръзнали да преподават философията „като другите учебни предмети“, т.е. са убили онова найпотребно, убили са нейната философичност. Не ща да преподавам нефилософска „философия“, не ща философията, която преподавам, да е от типа „дървено желязо“, такава извратеност от мен не може да се очаква. Няма да изневеря на смисъла на философията и на призванието на философа. Независимо от това как възприемат едно такова поведение някакви си там началства, в това число и „философски началства“, имам предвид въпросните инспектори по философия, срещу които аз наскоро написах жалба до Министъра (което едва ли ще ми помогне, щото министъра на образованието пък хептен не вдява от това що е философия в истинския, в автентичния смисъл). И кой ли изобщо може да ме разбере и да ми помогне в тази връзка? Това е интересен въпрос. Ето как покрай това, което Вие ми пишете, се роди такъв един въпрос. Аз в тази връзка сега ми хрумва, че има един-единствен начин: да се обърна директно към общността от преподаватели по философия, има една такава Асоциация (навремето беше „Дружество на философите“, имам предвид времето на комунизма), която сякаш нищо не прави – или аз самият не съм в течение ако тя все пак нещо прави. Ще опитам да се свържа с тях и да им изложа казуса, на който аз се натъквам напоследък. Те би следвало да могат да ме разберат. И на второ място ми хрумва да се обърна към най-добрите философи в България, те са във Философския факултет на СУ „Св.Климент Охридски“, ето, хубава идея е да се обърна към тях и да им изложа положението. На времето, преди 1989 г., когато аз като млад преподавател по философия в ПУ „П.Хилендарски“ бях добре разлаял идеологическите цербери тогава (щото бях учредил един Философски дискусионен клуб на студентите и на преподавателите, това стана още в 1987 г., и те

тогава ме бяха подгонили щото аз по този начин поставих под съмнение догмите на „единствено-вярната“ тогавашна философия, марксистката, ленинската, комунистическата), та тогава, в оня момент, ме спаси това, че се обърнах към философите от Философския факултет на СУ и те поеха „методическото ръководство“ на Клуба, сиреч, застанаха зад Клуба с имената и с титлите си, е, това тогава ме спаси, нищо чудно и сега, ако има реакция от тях, това да проработи. Та поне малко да спрат гоненията, на които съм подложен – от самозабравили се администратори. Както и да е. Спирам дотук, че това писмо стана доста дълго. А пък и проблемите, казахме, са неизчерпаеми, тъй че защо да се морим – дето се казва! Още веднъж Ви благодаря за съучастието в тия проблеми и за безценната подкрепа, която ми оказвате с разбирането си. Ето това е истинското: да се разбираме. Аз и за това найвече работя с моите ученици. Това като го има, всичко останало вече са подробности. А това, че с разните началства не мога да се разбера – то си е съвсем естествено. Който ме разбере, такъв мигом ще стане „враг на системата“. А Системата осигурява такъв безметежен уют на ония, които вярно и служат – как тогава да й измениш?! Да не си луд да й изменяш та да си създаваш „излишни главоболия“?! Ето една от причините у нас промяна никаква да не е възможна. Как така ще си разваляме келепира – само пълни безумци могат да си позволят такъв един лукс, такава една щуротия?! Желая Ви хубав ден! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров ЗА УЧИТЕЛСКАТА СВОБОДА И АВТОНОМИЯ (ПО ОПИТА ВЪВ ФРАНЦИЯ) неделя, 23 март 2014 г.

Препредавам с мои думи някакви неща, за които току-що четох във френски сайтове: Още с навлизането в учителската професия по-старите учители предават на по-младите ценна придобивка - декрет от 25 май 1950 година, който гарантира статута на учителя – и който те пазят като зеницата на окото си. Веднага щом някой – директор, инспектор или родител – оказва натиск върху учителя и му държи сметка, той, учителят, изважда своя жокер: автономия

на педагога! Ако някой учител каже, че не е размахвал това си право с радостта от ненаказуемост, то той лъже. Споменаването на този декрет може да бъде за учителя и средство, което му помага когато родителите забелязват интригуващи методи на преподаване. Действително учителят трябва да пази педагогическата си автономност. Той има мисия, отговорности към своите ученици. Педагогическа свобода не означава „ще правя каквото искам в час, аз съм си господар в моя час”. Примерно даден учител може да поиска да вмъкне учебен материал, който на него се харесва, но е отживял и безполезен за учениците. Тогава мотивът че работата върви добре и че това се харесва от учениците не трябва да ни изкушава. В рамките на педагогическата автономия трябва да се запази една голяма доза свобода, която ще попречи на форматирането, на еднаквостта в преподаването и ще запази креативността на учителя. На него му е позволено да се отклони временно от принудите на висшестоящите институции, но не и да провежда на своя глава паралелно обучение. Задължен е да спазва програмите и дидактико-педагогическите решения на специалистите, създали програмите. Всъщност учителят има правото да сортира, да премахва маловажното, но да запази същностното, т.е. в рамките на задължителната програма да разнообразява дейностите и да предава по оригинален начин съдържанието. Учителят ще бъде пополезен на учениците с педагогическата си автономност, отколкото с педагогическата си свобода. Педагогическата свобода се дефинира така – учителят търси да направи преподаването по-добро, но няма желание да му държат сметка за методите на работа, нито да бъде наказван за това, което прави с оглед развой на кариерата му. При педагогическата автономност учителят е посклонен да приеме мисълта, че е възможно да вреди с действията си. Той не отхвърля принудителната част в работата си и се стреми да развива своята оригиналност – за да бъде по-полезен на учениците си. Би било глупаво да се ликвидира педагогическата автономност и да се забрани на учителя да организира работата си както намери за добре при следване на програмата. Ако го лишат от това, то министерството би трябвало да му предостави точно разписание по часове и да определи как да протичат уроците по един предмет. Това би била една обширна работа – да се даде всичко в разгърнат вид от „горе”, една твърде бюрократична стъпка най-вече. Учителят е държавен служител и като такъв има право да организира учебния процес – като целите остават непроменени. От казаното дотук не произлиза ли че автономия и свобода са две противоположности? Това се вижда добре при автономията на висшите учебни заведения, които


38 са под ботуша на политически партии и са зависими от бизнеса и интересите на предприятията. Автономия се прилага само там, където всичко трябва да е „под контрол” при управлението в някои общества. Свободата на учителя не е в това да ли преподава само част или всичко от програмата - тя е в избора на методите, с които той си служи за реализиране на целите на програмата. Би било непростимо един директор, инспектор или учител да не знае това. Написа: Мария Василева

КИПЛИНГ ЗА ГЛУПАКА, УЧЕЩИЯ, СПЯЩИЯ И МЪДРЕЦА

щото онази дискусия е голяма, дълга, едва ли някой ще й обърне подобаващо внимание, а тя иначе е доста показателна за общата ситуация в училището, пък и в образователната ни система изобщо; ето този мой коментар:

И М.ЖВАНЕЦКИЙ ПОДКРЕПИ УКРАИНЦИТЕ – И ЗАКЛЕЙМИ РУСКАТА ИМПЕРСКА НАГЛОСТ събота, 22 март 2014 г.

Жванецкий: Россияне безумно завидуют украинцам Фото – Жванецкий Известный сатирик, уроженец Одессы Михаил Жванецкий высказался по поводу событий в Украине и ввода российских войск в Крым. Комментарий артиста опубликовали на странице Евромайдана в соцсети Facebook: «Мне кажется, что россияне безумно завидуют украинцам. Потому что смогли, позволили себе свалить зарвавшихся, охамевших, обнаглевших ворюг. Это не исключает того, что могут прийти новые. Но они точно будут знать, что существует сила противодействия, способная дать им отпор. А закомплексованное российское большинство оправдывает свое бездействие, свою ненависть и свое бессилие «желанием стабильности», тем что «они все там бандеровцы и фашисты» и т.д. А на самом деле – это просто зависть, что украинцы смогли, позволили себе, не промолчали, не утерлись... А под конец – да вы все нищие там все будете в этом Евросоюзе! А в Таможенном союзе все, бл***, просто невероятные богатеи!» – заявил Михаил Жванецкий. Отметим, что на официальном сайте сатирика и на его странице Facebook этого заявления нет. Однако частично оно есть в его Twitter.

МНОГОЗНАЧИТЕЛНА ИСТОРИЯ ЗА ТОВА КАКВО СЕ СЛУЧИ С КАБИНЕТА ПО ФИЛОСОФИЯ В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ неделя, 23 март 2014 г. В една интересна дискусия за "прелестите" на централизираното държавно образование и училище ми се наложи и на мен да се изкажа; там дадох един показателен, многозначителен пример, описах един "частен случай", свързан с това какво се случи с кабинета по философия, който бях създал преди няколко години в нашето училище, в ПГЕЕ-Пловдив. Ето тази история отделно тук, смятам, че си заслужава да се изнесе на по-преден план,

Да ви кажа нещо във връзка с това че в нашите държавни училища учениците винаги си гледат само вратовете – заради подреждането на чиновете. Ще Ви разкажа една любопитна история в тази връзка. Аз направих кабинет по философия, подредих го, сложих портрети на философи по стените, много техни мисли, целите стени бяха облепени от самите ученици с интересни според тях мисли, отпечатани на листове; наредихме с тях чиновете като една голяма "кръгла", всъщност правоъгълна маса, много пъти експериментирахме с тия чинове, щото исках младите хора да се чувстват различно, да се гледат лице в лице, да не си гледат вратовете само, а лицата, очите и пр. Почнаха се чудесни дискусии, младите се почувстваха различно в часовете по философия, появи се атмосфера, дори възникна идеята да запишем тези часове на видео, сторихме го, почнахме да ги записваме, слагах ги клипчетата в интернет и в блога си, още могат да се видят и чуят; и други неща направихме, примерно с учениците гледахме с мултимедия чудесни филми, филми на Фелини, гледахме и филма "Пинк Флойд: СТЕНАТА", игрален филм за Сократ, италиански, други образователни, научни и пр. филми. И много други неща направихме. Примерно донесох много книги и списания по философия и пр., защото забелязали ли сте нещо крайно любопитно: в училищните стаи на нашите училища няма книги, в нашите училища книгите са съвсем "ненужен аксесоар"?! Също така направихме Дискусионен клуб, който работеше най-интензивно и заседаваше почти всяка седмица в кабинета по философия изцяло на доброволен, на свободен принцип. И знаете ли какво се случи? Не знаете, предполагам, но ще ви кажа. Интересно е. Появиха се най-напред сред учителите "колеги", който почнаха да мърморят пред директорката: "Откъде-накъде по философия ще има кабинет, а по моя предмет няма да има?! Не е справедливо!". Директорката също не гледаше с добро око на моите иновации и потърси начин да ликвидира постигнатото. За целта се реши, пред-


39 ставете си, да се въведе "класна система", без кабинети, ний, учителите, станахме номади, учениците си получиха класна стая, а пък учителите да им идват там "на гости". Аз не бях класен, на мен не биде даден клас. Кабинетът по философия, така хубаво поддържан няколко години, за месец-два беше опоскан, всичко беше съсипано. Даже щорите бяха изпокъсани и нарязани. Портретите на философите бяха изпокъсани, дори изподъвкани, сякаш динозаври ги бяха дъвкали (щото трудно беше да ги скъсат, аз ги бях дал да ги ламинират, нали така се казваше когато ги облицоват в специално покритие за вечно ползване?). Сякаш ураган или цунами мина из този кабинет, из тази класна стая, всичко отнесе! А "аргументът" на ръководството за отказ от "кабинетната система" беше, че при "класната система" щяла, видите ли, "по-добре да се запази материалната база"! Е, запази се, няма що, всичко беше пропиляно, а пък учениците сега, гледам, често си играят... футбол в някогашния кабинет по философия! В него пак се облещиха празните, грозни, мръсни стени. Естествено, че първата работа беше да се подредят масите по "нормалния начин", учениците пак да си гледат само вратовете и гърбовете. Това стана.

очите. От това само ще спечелим. С лъжи повече не може да се живее... ДИСКУСИЯТА ПО СТАТИЯТА "ДЪРЖАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е СЕКТА" петък, 21 март 2014 г.

Николай Дренчев: Очевидните прилики би трябвало да накарат всички ни да се замислим. Разбира се, с изключение на тези от нас, които са най-умни и си знаят всичко и няма какво да му мислят.

Под заглавието Държавното образование е секта, ненавиждаща свободата препубликувах една чудесна статия (виж: Държавното училище е секта, автор: Петър Порумбачанов), съдържаща потресаващо вярна мисъл. Ето каква дискусия се проведе тия дни във Фейсбук по повод на тази статия; в дискусията участват много практикуващи учители, също и много родители, но не само заради това тя е интересна, а най-вече защото илюстрира нелеката духовна ситуация - "настроението на духовете"! - в която ние, българите, за жалост се намираме: Мария Николова: Много ми хареса статията! Съпоставката е точна!

А спрямо мен директорката поде крайно злобна кампания по дискредитирането ми като личност и преподавател с оглед да ме уволни. Още не го е постигнала, още не е реализирала заветната си цел, но е на път да го направи. Това е. Станалото нещо показва. Извинете, че Ви занимах с моя "частен случай". От 30 години съм учител по философия, такова нещо не ми се беше случвало – каквото ми се случи в днешните наши "модерни" времена... За малко щях да пропусна да кажа най-важното: изцяло подкрепям тезата, че държавното училище е секта. Самата истина е казал авторът. И чудесно е обосновал мисълта си. Непоклатимо даже. Затова няма смислени аргументи против. Срещу истината трудно се изобретяват "аргументи". Истината е простичка, но точно затова е нещо неопровержимо. Просто се искат очи да я видиш – и съвест – за да я "признаеш". Възможно е някои да не я признават защото тя, видите ли, им била лично неизгодна. Но това, простете, е несериозно. Трябва да имаме смелостта да погледнем грозната истина за българското образование право в

причинявате с тези писания, защото статия трудно мога да нарека това нещо? Мятате фитили, обяснявате как в училище има агресия, секти и куп глупости, промивате мозъци и после абдикирате. А без училище накъде? Да не говорим, че не само не желаем като учители да отстраним влиянието на родителите, а непрекъснато ги търсим, на което те не винаги се отзовават. Така че другия път, автор или автори, преди да пишете обидни глупости, просто проявете интерес, проучете и тогава... дрънкайте!

Mariana Tsonkova: Явно вездесъщият автор предлага като алтернатива частните училища... Там всичко е "МНОГО РАЗЛИЧНО", учителите, програмите... Вие, колеги, като жертви на секта ли се възприемате? Аз, не!!! И докато подобни писания "валят", нищо добро не се очаква за нас. На констатацията, че училището откъсва невинните дечица от семействата им и ги лишава от всички предимства на семейната среда, отговарям, за голяма част от децата, училището и учителите са подадена ръка, внимание, зачитане на личността, подкрепа, дори спасение. (ОЩЕ – блога) МЛАДИТЕ В САНКТ-ПЕТЕРБУРГ ИСКАТ РЕФЕРЕНДУМ ЗА ОТДЕЛЯНЕ НА СЕВЕРНАТА СТОЛИЦА ОТ ИМПЕРИЯТА!

Надя Владимирова: Освен че е точно, звучи ужасяващо. Толкова поколения сектанти! Снежана Стефанова: И като чета днес, че отново се заговаря за задължително обучение на 4 - годишните, направо настръхвам! Zdravka Gaydadzhieva: Щото частното училище не е секта, така ли, само първа точка стига?! Nevena Sybeva: Идеята е ясна, но правописните грешки са толкова отблъскващи... Би трябвало реформаторите на образователната система да се погрижат за правописа си (според мен). Ивелина Найденова: Тази статия е почти подсъдна! Явно авторите са много добре запознати със сектите, което предизвиква размисъл. Но като учител абсолютно отказвам и се противопоставям някой да ме причислява към секти, сектанство и т.н. Докато нямаше такива текстописци като вас и на децата не им се обясняваше колко лошо място е училището, България беше на второ място в света по ниво на образование. Не си ли давате сметка колко вреди

Днес четох, че младите в Петербург искат референдум за отделяне на Санкт-Петербург от Русия. Хич не е майтап, чете се във всички западни медии като главна новина! Младите искат да напомнят на Путин, че за 20 години управление никога не е инициирал референдум за допитане до обществото, но за сметка на това провежда референдум в чужда държава с езика на войната!!! Браво на младите руснаци, започва и при тях да се заражда сериозна опозиция срещу Путиновата диктатура, приличаща досущ на Сталиновата! Представете си, в руския парламент, в "Думата" (дали случайно русофилският вестник у нас също се нарича "Дума",


40 бел. моя, А.Г.?!) той е допуснал само три партии – неговата, на Жириновски и на комуниста Зюганов, които си приличат като три капки вода - и са изваяни под неговата четка. А опозицията е хвърлил в затвора. В Думата имало само един опозиционер, Иля Пентелеев, който отказал да гласува за анексирането на Крим – и сега Путин го изхвърля оттам! Всеки път след протест срещу него арестува най-малко 200 души и след жесток побой в ареста ги пуска. Харалампи ме пита защо се занимавам с Путин. Аз ненавиждам всяка тирания и деспотия и считам, че в 21ви в Европа няма място за такива. Путин е последния диктаторски режим (заедно с протежето му Лукашенко) в Европа и крайно време е да бъде свален!!! Написа: Дора Апостолова

събота, 22 март 2014 г. ОТ КОМЕНТАРИТЕ: Yulia Kovalenko: Не съвсем... хората, които лъжат, трябва да помнят своите лъжи, а това не е лесно... особено когато лъжите са много. Винаги в края на краищата истината излиза на повърхността. Жалко е, че тези, които вярват на лъжците, просто без да мислят ще повтарят и разпространяват лъжите. Silvochka Ambartsumyan: За съжаление това става не само в информационната война, а и в живота... Източник: Фейсбук-страницата на телеканал СТБ; Офіційна сторінка телеканалу "СТБ"

ПРОДАЖНА РУБЛОФИЛО-КОМУНИСТИЧЕСКА СГАН НЕЕДНА!

ОТНОВО ХИЛЯДИ НА ПРОТЕСТ В СОФИЯ: ДОЛУ МРЪСНИТЕ РЪЦЕ ОТ КАРАДЕРЕ!

Виж: Орешарски: Може и да наложим вето на тежки санкции срещу Русия

Снимка: Бебо Халваджиян

КРАТЪК КОМЕНТАР ВЪВ ФЕЙСБУК: Тоя смотаняк Орешарски пък омръзна на всички, щял да наложи "вето", рублофилът му с рублофил, продажна комунистическа сган неедна!

Подкрепям протеста! И НЯКОИ ДРУГИ ВЛАСТЕЛИНИ МАЙ МНОГО ГИ Е СТРАХ ОТ СВОБОДАТА?

В ИНФОРМАЦИОННАТА ВОЙНА ВИНАГИ ГУБИ ТОЗИ, КОЙТО КАЗВА ИСТИНАТА, НО И В ЖИВОТА ЛЪЖЦИТЕ ИМАТ РЕД ПРЕДИМСТВА събота, 22 март 2014 г.

Източник на изображението Най-обидното е, че в информационната война винаги губи този, който казва истината. Той е ограничен от истината, а лъжецът може да прави каквото си поиска.

КОГАТО НЯМА ИЗБОР, КОГАТО СВОБОДАТА Е ЛИКВИДИРАНА, ТОГАВА НИЩО НЯМА СМИСЪЛ, ТОГАВА ВСИЧКО ОТИВА ПО ДЯВОЛИТЕ – ТАЗИ Е МОЯТА ТЕЗА

Иска ми се накратко тази сутрин да споделя наблюденията си върху провеждания от мен "Експеримент по свобода", провеждан в класовете в ПГЕЕ-Пловдив, в които преподавам или философия, или философия на правото, или пък предмета "Свят и личност", този пък предмет го преподавам на два 12-ти класа. Смятам, че е интересно да се разбере какво се случва, ето, вече трета, даже четвърта седмица изтече откакто ми хрумна тази, тъй да се рече, "щуротия". Апропо, да вметна: за намерението си да проведа такъв експеримент уведомих по надлежния ред многоуважаемата г-жа Директорка, също така и Педагогическия съвет, видима реакция от нея обаче никаква нямам до този момент, а също така тя все още не е уведомила и Педагогическия съвет за моята инициатива, както я помолих в писмения си доклад; това все нещо показва де, нека всеки сам да си прави изводите. Явно администрацията не гледа с добро око на такива волности и нищо чудно докладът ми по този повод да е влязъл в "черната папка с компромати", която директорката старателно трупа, с оглед да има "аргументи" предвид предстоящото ми, тъй да се рече, уволнение (знайно е, че това е една от нейните най-важни управленски цели: да ликвидира единствената "пречка" пред директорското всевластие, носеща името "Ангел Грънчаров"). Както и да е, ето сега впечатленията ми за начина, по който тече самият експеримент. Първо две думи за това до какво се свежда той. Понеже по всички философски предмети главната тема и централният проблем, от който зависи решаването на всички други теми и проблеми е свободата, то моя милост реши да провери практически какво е нивото на разбиране на този проблем сред нашите младежи, сред т.н. "подрастваща младеж" - впрочем, нашите младежи в училище да доста поотраснали, примерно ето, аз преподавам и на ученици от 11-ти и 12-ти клас, които са 18-19 годишни). Това е период на най-интензивен растеж на личността и съответстващото й съзнание, та затова ми се видя интересно да проверя в каква ситуация се намират съзнанията на младите хора по този наистина централен пункт: разбирането на свободата, степента на желаност на тази свобода, доколко имат умения да се ползват от


41 предимствата на тази същата свобода и пр. Дали свободата за нашите млади хора не е просто дума, смисъла на която те не разбират – или разбират твърде приблизително, мъгляво, объркано? Като поставях експеримента преди няколко седмици им казвах на моите ученици ето какво: "Драги ученици, искам да ви кажа нещо важно и интересно, поне според мен – и ми е много интересна вашата реакция; ще ви предложа да участвате в един чудесен експеримент по свобода, който е свързан с предмета, който изучавате. Аз зная добре, че сте страшно претрупани, имате много учебни предмети, времето ви не стига, при това никой от вас не е бил питан дали иска да учи този или онзи предмет, в това число и философията, просто някой някъде, във висшите чиновнически звена на министерството е решил вместо вас, че трябва да учите еди-какви си предмети – и ето, налага ви се да ги учите. И ако искате да получите диплома, трябва да имате положителна оценка по всички тия неизбирани от вас предмети от програмата. С оглед на това, че положението ви е тежко, налага ви се да изучавате една тежка стандартна ("типова") програма, аз предлагам да проведем следния експеримент по свобода; той има два основни пункта: Първо, зная добре, че вие обикновено стоите в час по принуда, за да нямате т.н. неизвинени отсъствия, а не защото толкова ви се иска, не защото сте решили сами, не защото ви е интересно и пр. Е, да стоиш по принуда и без да го искаш, без да схващаш смисъла, е тъпичко, затуй дайте поне по философия да направим така. Ще се възползваме от правилника, ще намерим една "вратичка" в него, ще я изтълкуваме във ваш интерес, да видим какво ще се получи. Вие знаете, че учителят има право да "гони" учениците от час когато не слушат, когато пречат и пр. За да не се стига дотам, аз ви предлагам ето какво: в началото на часа ония, на които не им се стои в час, не виждат смисъл или имат някаква друга работа, за която смятат, че за тях лично е по-важна, по-необходима, по-смислена и поинтересна отколкото да стоят и да тъпеят в часа, нека да дойдат при мен и да ми заявят, че предпочитат да не карат този час; аз на такива ученици ще им впиша отсъствие, те нека да ходят където искат, да се занимават с каквото искат, примерно да почетат в библиотеката или пък да посетят друг учебен час, по който им е по-интересно, или да идат просто на пейката да си починат, да си поиграят на спокойствие със смартфона или с лаптопа си да влязат в интернет или пък да поиграят с някой друг клас, който има физическо възпитание, футбол и пр, нека да правят каквото друго искат, изборът е техен. Като мине часът по философия обаче ако искат да им анулирам отсъствието, трябва да ме намерят, да ми кажат, че всичко е

минало ОК, аз ще го сторя, няма да имат нито "извинено", нито "неизвинено" отсъствие. Защо го правя това ли? Ами защото нали, ако искате, ще правим експеримент по свобода, ето, моля, възползвайте се. Участвайте. Никой не ви е питал искате ли да учите философия, ето, сега имате възможност да избирате дали да стоите в час или не. Е, разбира се, всеки от вас трябва да има оценка по този предмет, но това може да се направи по различни начини: ако отсъстваш системно от часовете би могъл да се подготвиш сам, да дойдеш два-три пъти в срока при мен в часа ми за консултации, ще те изпитам, ще си получиш заслужени оценки; стига да имаш усещането, че можеш да се справиш с този предмет сам в това няма нищо лошо. Щом смяташ, че можеш да се справиш с такъв един учебен предмет сам, опитай, направи го, защо пък да не пробваш така? Е, може да идваш и да ме питаш за това-онова в часа ми за консултации, няма никакъв проблем, стига да срещаш някакви трудности. Това от една страна предлагам. Много ми е интересно как го възприемате. Ето и втория основен пункт. Тия, които останат в час – и са останали вече не по принуда, а по свой избор, по свое желание, защото така са решили - с тях ще се занимаваме с философия, но вече истински понеже го има желанието. Ще обсъждаме, ще се изказвате, ще слушате другите как мислят и пр. Аз знам, че поради претрупаност вие почти нямате време да се подготвяте за моите часове, те впрочем не са мои, те са си ваши, те са за вас, вие да се упражнявате да философствате, да търсите истината по разни проблеми и пр. Но е факт, че нямате достатъчно време за подготовка в къщи по философия, зная, че изобщо не се подготвяте, затова понеже не ща да ви тероризирам и травмирам да ви изпитвам абсолютно неподготвени и да ви пиша двойки, предлагам ето какво: нека вие сами да решите кои пет човека от класа да се подготвят за следващия час, да бъдат нещо като "експерти" или "докладчици" по тази тема, а пък всички останали като почнат обсъжданията да не се притесняват, че ще бъдат изпитани, че са неподготвени, че има опасност да получат двойки и пр. Значи сами решавайте кои да бъдат главни участници в обсъждането следващия път, или, другояче казано, кои ще бъдат "изпитани", а пък останалите могат да слушат, да поразберат нещо от темата, ако пък им стане интересно, да се включат в обсъжданията, да питат. Могат ако се породи интерес и сами после да кажат че искат нещо да попрочетат и също да се изявят. Има ли пет подготвени по темата ученика, те ще изнесат основната тежест в часа, а всички останали ще бъдат спокойни, няма да се страхуват, че може да бъдат изпитани, да се провалят и да имат, да речем, двойка. Но ако няма тия петима "доброволци" за изявяване в часа, тогава ще ми се наложи аз да изпит-

вам произволни "жертви" от списъка. Как възприемате пък това? И последно: знаете, че по разпореждания от министерството по този предмет всеки за срока трябва да има поне по две (някои по три) оценки или изпитвания. Разделяме учебното време на две или три части, във всяка от тях всеки трябва сам да се погрижи да изкара поне по една оценка. Ако при изтичането на този отрязък от време той не се е изявил и няма никаква оценка, ще се наложи да му сложа "служена двойка". Всеки сам решава кога да бъде изпитан, кога да се изяви и да получи своята оценка. Мисля, че ще оцените всичко това, щото то е във ваш интерес. Това исках да ви кажа. Много ми е интересно как го възприемате." Казвам тия неща и чакам реакции. Учениците обикновено мълчат и се споглеждат: "Айде, тоя Грънчаров пак почна със своите чудати експерименти!". Понякога са ми казвали: "Г-не, абе ний да не сме лабораторни мишки бе, та ни подлагате на такива експерименти?", това са ми го казвали, но не този път, в предишни години. Обикновено мълчат, тъй да се рече, разбиращо мълчат. Един вид аз така чета това мълчание: тоя учител дали пък не е "мръднал" нещо, та поставя така нещата? Не разбира ли, че нищо няма да излезе от неговите експерименти? Само ще си навлече бели. Да, за жалост, обикновено учениците мълчаха при поставянето на експеримента, ала забелязах, че някои ученици сякаш дълбоко се замислиха. Интересното е, че сякаш наймного се замислиха тези т.н. "недисциплинирани ученици", "двойкаджиите", неконформистите, тия, дето постоянно учителите ги хокат и пр. В очите на тия ученици сякаш заблестяха някакви особени огънчета. Обикновено никой не се възползваше от моите нововъведения. Примерно, никой не пожелаваше да излезе от час и да иде да си върши друга, по-важна и попотребна за него лично работа. Това все нещо означава. Най-голям проблем обаче стана този: учениците почнаха да ме молят аз да определям кои да бъдат тия пет човека, които да се подготвят за следващия път: те сами по никой начин не могли да определят. Щели да се изпокарат. Безсилни били да решат това проблемче. Молеха мен да се намеся, ала аз се заинатих. Казах, че на мен ми е все едно: ако не се разберат кои пет човека да са подготвени, ако няма желаещи, отварям дневника и си намирам пет произволни "жертвички". Учениците се споглеждаха и пак почваха да ме молят аз да определям предварително кои да са "жертвите": не могли сами да се решат да се "самопожертват", аз трябвало да реша. Аз обаче се инатя докрай. Понякога се намесвах, след горещите им молби, определях пет човека, като казвах, че по този начин са ме принудили да наруша принципите си. Те ми бяха благодарни че съм им помогнал.


42 Да, ама следващия път се оказваше, че определените от мен "жертви" или не се бяха подготвили, или пък разчитаха на "общи приказки", наложи се да почна да пиша двойки. Или им прощавах, ама казвах, че следващия път пак трябва да участват. Губеше се време. Но аз все пак смятам, че ненапразно е било губено това време. За осъзнаването на това що е свобода от нашите млади хора никакви жертви не са напразни. Това е голяма цел. Никакво време не може да а загубено ако е било "загубено" за постигането на такава велика цел. В някои класове след много караници и след като учениците се оплакаха на класните ръководителки (за да обяснят откъде са се появили тия двойки по философия!) и както обикновено става, хвърлиха цялата вина за двойките си върху мен, върху "странния преподавател по философия", та значи в някои класове работите потръгнаха когато се намесиха самите класни ръководителки и почнаха те да определят кои петима да се подготвят за следващия път по философия. Учениците сами съвсем сякаш не можеха да решат, ставаха страшни караници. Глупава работа се получаваше. Това обаче все нещо говори. Аз сега пак бързам за работа – имам първи час – затуй няма да анализирам своите впечатления от експеримента. Ала имам какво да кажа. Ще се наложи май да пиша продължение на този текст тия дни. Сега да привършвам, наистина времето ми напредна много. А за излизането от час в началото на часа стана също много интересно. До този момент има само три случая (!!!), когато ученици са се възползвали от това така ненадейно стоварило се върху главите им "право" свободно да избират дали да останат в час по философия или не. Аз се плашех, че цели класове ще се възползват, че ще остана сам в класната стая, че ще се появи ужасен проблем, ала не, ето, само пет-шест ученика от цели 14 класа, на които преподавам, до този момент се възползваха до този момент и излязоха. Ходиха където ходиха, след часа, освежени, ме намираха, аз им анулирах отсъствията. Останалите си стояха в час, кой знае защо. Но това вече е техен избор, сиреч, вече има смисъл. Когато няма избор, когато свободата е ликвидирана, тогава нищо няма смисъл, тогава всичко отива по дяволите – тази е моята теза. Всичко обаче получава своя смисъл в човешкия свят благодарение на свобода. И добро по принуда да вършиш няма абсолютно никакъв смисъл. Нещо е ценно или малоценно само ако ти си го решил и избрал. И си поел пълната отговорност за него. Това е. Просто е. Ала ний, българите, и найпростите истини игнорираме по един дивашки, зверски начин. Затова сме и на туй дередже. Вчера си позволих да кажа нещо на учениците от един много добър, в тради-

ционното разбиране обаче, клас. Казах им: знаете ли, мъчно ми е да ви го кажа, но ще ви го кажа: вие сте роби, вие сте с робски манталитет, вие не знаете що е свобода, вие не щете да бъдете свободни, вие искате да сте си роби, вие предпочитате да сте си роби, ерго, вие сте завършени роби!" Като им казвах това се страхувах че ще скочат да се карат с мен, че съм ги обидил, че ще стане страшен скандал. Но не би: учениците виновно замълчаха, възцари се пълна тишина! Помълчаха малко, личеше обаче, че мозъците им усилено работят. По едно време един ученик промълви: "Напълно сте прав, господине! Такива сме: роби сме! Дайте да ви стисна ръката за тия думи!". Това ми каза, а останалите ученици разбиращо въздъхнаха. Така си живеем ний в нашето училище. Нашите ученици, сами виждате, са чудесни, ала са големи страдалци и дори мъченици. Така аз виждам нещата. Нека някой да ме опровергае. И ний, учителите, сме големи страдалци. Още по-големи страдалци сме даже от своите ученици. И под тази истина се подписвам с чиста съвест. Хайде да ставам, че закъснявам за работа. Хубав ден на всички! ПРЕЦАКАХА ЛИ ВИ ХУБАВО, ДРАГИ РУСКОЕЗИЧНИ КРИМЛЯНИ?! четвъртък, 20 март 2014 г.

Кримляни, добре дошли у дома!, Автор: Аркадий Бабченко Е, здравейте, драги кримляни! Радвам се да се срещнем. И в първите редове на писмото си, ако ми позволите, ще ви поздравя с това, че проведохте последния референдум в живота си. За вас вече няма да има повече „волеизявления“. Вече няма да избирате – нищо и никога, даже цвета на бордюрите в родната ви къща. Запомнете това, като начало. (ОЩЕ >>>) РАДАН КЪНЕВ ПОЛУЧАВА ПЪЛНАТА МИ ПОДКРЕПА, ЗАМИСЛЯМ СЕ ДАЛИ И АЗ ДА НЕ СЕ ЗАХВАНА С ПОЛИТИКА ПРЕДВИД ТЕЖКАТА СИТУАЦИЯ В СТРАНАТА март 21, 2014

Вчера случайно попаднах на интервю на Радан Кънев по една телевизия, мисля че беше Нова ТВ. Изслушах го внимателно и съм възхитен от това, което каза: този млад човек има голям растеж в последно време, вече успява да бъде много убедителен, тия, които ме познават, знаят, че аз по принцип имам доста високи изисквания в това отношение и в минало време съм си позволявал да бъда доста придирчив към г-н Кънев, а и не само към него, към повечето десни политици. Но сега приемам с чисто сърце, че този наш политически деец в моите очи е израснал до ниво, в което вече заслужава да получи пълната ми подкрепа. Независимо от това че дръзна да предприеме някои доста рисковани стъпки, но се справя, признавам, добре.

Да, той получава подкрепата ми от този момент нататък, нещо повече, започнах да се замислям дали, предвид тежката ситуация в страната не е дошло време да преборя някои свои скрупули и да взема сам да се захвана непосредствено с политика, в смисъл да направя постъпки да вляза в партията ДСБ, на която симпатизирам и която съм подкрепял от години. Ще мисля по този въпрос още малко, но натам отиват нещата, ситуацията в страната го налага, всичко, що е годно, трябва да помага работите да се променят към по-добро, не може да се стои настрана и само да се имат претенции, а трябва да се работи, кой с каквото може. Е, аз ще вляза в ДСБ и ще помогам с каквото мога. И като блогър, като ангажиран гражданин, разбира се, ще помагам на коалицията РЕФОРМАТОРСКИ БЛОГ, в която ДСБ е органична част, нещо повече, има сякаш водещо, стабилизиращо и пр. значение. Излишно е да казвам, че винаги съм бил дясномислещ човек, убеден привърженик на дясно-консервативната политическа философия съм не от вчера. (Прочее, да добавя нещо: до този момент в партия съм членувал два пъти: в Демократическата партия на Ст.Савов, Бог да го прости, в началото на демократичните промени, след това бях известно време и член на СДС когато Костов направи от СДС партия, ала в 1999 г. кариеристи вътре в СДС се обединиха и ме изключиха от СДС щото ги критикувах открито, като СДС падна от власт, новото ръководство ми се извини за случилото се и ме покани отново да се върна в СДС, върнах се, ала за кратко, след това СДС се разпадна, аз минах към хората


43 на Костов, подкрепял съм ДСБ през всичките години, но като „свободен симпатизант“, за партийно членство не съм мислил, камо ли пък за политическа кариера. Като казах „кариера“ да не забравя нещо: в 1991 г. бях за 6 месеца временен кмет от СДС на моя роден град Долна баня, това ми е единствения пост, когото съм имал по политическа линия; на изборите обаче през октомври 1991 г. отказах да се кандидатирам за цял кметски мандат. Това е.) Това е. Призовавам ако има хора, които що-годе ме уважават, също да преосмислят позицията си: дошъл е момент, в който трябва да забравим дребните разпри и всичко, що е годно, честно и желаещо доброто на страната, да се обедини – иначе сме загубени. Хубав ден на всички, това исках да ви кажа!

РАЗХОДКА В ПРОЛЕТНИЯ ДЕН ИЗ ПАРКА "ЛАУТА" четвъртък, 20 март 2014 г.

Днес ми се наложи пак да пиша по проблем от живота в нашата училищна общност, въпреки че така бих желал да имам време и спокойствие да поработя по любимите си теми, именно по изоставените в последните месеци и дори години мои големи проекти, именно книгите, които съм започнал да пиша, ала които, поради липса на време и спокойствие, си стоят незавършени, имам предвид книгата с работно заглавие ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ: пътят към успеха, а също така и книгата със заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА, по която така ми се работи – ех, как ми се работи, как ми се пише по тази велика тема! – но за жалост съвсем нямам време и спокойствие да работя по нея; а ми се налага да пиша ето по какви прозаични, но въпреки това немаловажни теми: До г-жа А.Пакова, Началник на РИОПловдив КОПИЕ: до г-н Цило Нейчев, Председател на РСО към синдикат "ОБРАЗОВАНИЕ" към КТ "Подкрепа", синдикатът, в който членувам ЖАЛБА от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование

(ОЩЕ >>>)

ОЩЕ ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ЯРКО ПРОЯВЕНО ДИСКРИМИНАЦИОННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРЕПОДАВАТЕЛ ОТ СТРАНА НА РЪКОВОДСТВОТО НА ПГЕЕПЛОВДИВ петък, 21 март 2014 г.

На снимката крайният вдясно е инж. Калин Христов, главният конкурент на г-жа Анастасова за директорския пост при конкурса за директор на ПГЕЕ-Пловдив, уволнен от нея през лятото на 2013 г., който обжалва уволнението си пред съда

Уважаема госпожо Началник, Изключително много съжалявам, че отново трябва да Ви пиша нова поредна жалба, но за жалост тия дни се сблъсках с нова нередност в нашето училище, за която се чувствам да Ви известя – с оглед час поскоро да бъде предотвратена. Тъй като има пряко отношение към качеството на образованието на нашите ученици, а компромиси в това отношение не бива да се допускат. Освен това случаят, за който ще Ви сезирам, е показателен за ярко изразено дискриминационно отношение към преподавател – от страна на госпожа директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Става дума за следното: По предмета "Свят и личност" в повечето от паралелките в 12-ти клас часовете се водят от г-жа Т.М., която, доколкото ми е известно, е на пенсионна възраст, но е оставена от г-жа Директорката да поработи и след пенсионирането си (същата тази госпожа води, доколкото ми е известно, и часове по история, тя е историчка). Аз самият водя часовете по този предмет в останалите две паралелки. Преди няколко години, когато титулярката на работното място, на което я заместваше г-жа Т.М., се върна на работа, тогава г-жа директорката Анастасова ме помоли да отстъпя часовете от предмета "Свят и личност" на г-жа М., да мина да преподавам в по-малките класове (9 и 10-ти, именно "Психология и логика" и "Етика и право"), оглед г-жа М. да може да вземе тези часове – понеже й оставало, както тогава ми беше казано, една година

до излизане в пенсия; съгласих се, въпреки че, както се оказа, въпросната преподавателка никога не била преподавала предмета "Свят и личност" – а това съвсем не е учебен предмет, който заслужава подценяване. Същата тази госпожа по съвместителство също така изпълняваше и длъжността "Педагогически съветник" с оглед все пак някак да достигне до възрастта за пенсиониране. Мина и замина това време за пенсиониране, но въпросната преподавателка продължи да си преподава тия предмети, ето, преподава ги и сега, до ден днешен. Да, обаче се оказва, че често й се налага да отсъства по болест – и във времето, в което отсъства, трябва някой да я замества. Обикновено в такива случаи я замества който попадне, примерно... библиотекарката на училищната библиотека, учители със съвсем други специалности, които ей-така, "просто с нещо там" да занимават учениците с оглед "да не губят часове", макар че по такъв начин часовете пак са загубени де, нека да не си кривим душата. Интересното е, бие на очи, че никога когато г-жа М. в тия години отсъства, ръководството не се е обръщало към мен аз да я замествам, независимо от това, че в момента съм единствения правоспособен за това преподавател-специалист. Дори се оказва, че се случва нещо доста любопитно: случвало се е аз самият когато отсъствам г-жа М. мен да замества, и то дори в преподаването на предмети, по които тя съвсем няма правоспособност; примерно такова нещо се случи през есента на тази учебна година, през м. септ.-окт. 2013 г., когато директорката възложи на г-жа М. да ме замества по всички учебни предмети, по който преподавам, включително и по... философия с 11-ти клас, включително и по "Етика и право" в 10ти клас! Когато аз научих за това, независимо че бях в отпуск по болест, реагирах мигновено с писмена жалба до Вас, тъй като такова едно недопустимо подценяване на философските учебни предмети (един вид, че "философия може да преподава всеки!") хем нанася непоправими щети на образованието на нашите ученици, хем унищожава престижа на тия предмети в очите на учениците, а после на преподавателя е изключително трудно да възстанови веднъж разваления престиж (както, прочее, се и случи: ето, в 11 Д клас в тия месеци след моето завръщане на работа тлее невероятен конфликт – щото учениците в мое отсъствие са придобили съвършено невярна представа за това какво е философия и как тя следва да бъде преподавана, а такива нагласи, веднъж възникнали, много трудно се променят). Спор няма, че преподаването на философия не е лесна работа, предвид цялостната културна ситуация в нашата страна – то и нито един друг учебен предмет не се преподава лесно, стига човек да иска да върши тази работа по модерен и по ефекти-


44 вен начин. Както и да е, това е друга тема, прощавайте за отклонението, но нещата са все пак тясно свързани. Та ето, тия дни пак научих, че г-жа Т.М. е отсъствала доста време по болест, а в това време е била замествана от неправоспособни преподаватели – що се отнася по-специално до предмета "Свят и личност" в 12-ти клас. Към мен обаче ръководството упорито не желае да се обръща да я заместя аз – защо ли? Ще Ви отвърнат, убеден съм, ето как: г-н Грънчаров е инвалидизиран, не искаме да го използваме за да не се претовари; един вид го правели от някаква хипотетична прекалена загриженост за моето здраве. Позволете ми обаче да подхвърля, че такава една прекомерна загриженост не е искрена: в същото това време същото това ръководство всеки ден ми създава какви ли не и то съвсем изтощителни за здравето ми главоболия, понеже си позволява своеволията, за които аз системно съм Ви известявал в други свои жалби и доклади - тъй като, както е известно, директорката на ПГЕЕ-Пловдив от няколко години води упорита кампания по моето дискредитиране като личност и преподавател, с оглед да бъде "приклещен" в нарушение и евентуално да може "законно" да ме уволни. Та за никаква загриженост за моето здраве тук и дума не може да става, а става дума за нещо съвсем различно, ала също така съвсем недопустимо: за проява на недоверие към мен що се отнася до моите професионални качества, за крещящо подценяване на моята правоспособност да преподавам тия предмети, накрая, сумирано, всичко това е проява на ярко изразено дискриминационно отношение от страна на длъжностно лице, една изцяло незаконна дискриминация по професионален признак, за която аз сега алармирам Вас като висшестоящ административен орган, но също така ще сезирам непременно и Комисията за защита от дискриминация. Прочее, тия дни, заради цялостното дискриминационно отношение на въпросната администраторка, дискриминационно отношение, които има, тъй да се рече, цялостен, комплексен характер, аз вече сезирах Комисията за защита от дискриминация, а случаят, за който Ви пиша сега, просто ще го представя там като поредно доказателство за наличието на такова едно недопустимо отношение към мен, което не само ме обижда, а също така ми нанася и съответните вреди, включително и върху моето здраве. Това е. Надявам се ще проверите случая и ще вземете подобаващото отношение, с оглед щото такива безпрецедентни нарушения в нашето училище повече да не бъдат допускани. Все пак законите и нормите на добрите нрави би трябвало да важат за всички, включително и за всички началства (директори) в сферата на образованието. Моля също така да ме известите за

резултатите от една такава проверка на изнесения случай, те твърде много ме вълнуват и интересуват. Не е зле проверяващите да опитат да открият истината и за заместванията по всички останали предмети, подозирам, че и там работите едва ли са бляскави и едва ли са изцяло в съответствие с повелите на закона – щом като по горния случай е възможно да се случи такова едно фрапантно нарушение. 20 март 2014 г. Пловдив

С УВАЖЕНИЕ:

ДЕМОКРАТИЧНИЯТ ДЕБАТ В ПЛОВДИВСКИЯ "ТЕТ-ЛЕНИН" ВЕЧЕ ЗАПОЧНА, ВЯРНО, ПО ТВЪРДЕ ОРИГИНАЛЕН И СПЕЦИФИЧЕН НАЧИН сряда, 19 март 2014 г.

организират писането на "спонтанни жалби" от... ученици, които също да се оплакват срещу "непоносимия преподавател Грънчаров" – и искане за неговото отстраняване! Та в тази връзка ми се налага все пак да реагирам някак, мислих дълго какво да правя, в крайна сметка ми хрумна нещо, за което скоро ще ви известя. А ето сегазасега каква беше "дискусията" под въпросната публикация, тя много показва що се касае до създадената от ръководството на училището изцяло отровена психологическа ситуация – в това някога елитно и изключително престижно учебно заведение: 24 коментара: Анонимен каза: тоа па не се спря, гранчаров не си мисли че като вдигаш шум по тази линия това ще те спаси вече решението за твоето уволнение е взето и малко ти остава а най добре сам се махни нито никой не може да те търпи в нашето училище ти си истинско петно върху него срамуваме се от теб нагъл некадърнико! Анонимен каза: Не той се мисли за "велик манипулатор" а всъщност е толкова жалък и нещастен безсрамник гнусен отивай си повече не можем да те търпим! многогодишна учителка в пгее

По повод на една вчерашна публикация в блога – виж Да си пожелаем успех в предприеманото дълбоко потребно, изпълнено с отговорност пред бъдещето и затова така богато на жизнеутвърждаващ смисъл народополезно дело! – се получиха много и то твърде интересни коментари, тъй като става дума за официално предложение за провеждане на демократична процедура по избор на патрон на училището, сега-засега носещо безличното наименование "ПГЕЕ", и иначе широко познато ни като ТЕТ-ЛЕНИН" в Пловдив. Но думата сега ми е за друго: сред коментарите открих интригуващо съобщение, което беше потвърдено и от други канали и източници, а именно, че разгорещени фенки на директорката на ПГЕЕ – а тя има все още две-три такива! – били започнали "нова спонтанна подписка на възмутения колектив" против моя милост, т.е. били написали ново "разгромно писмо" против "непоносимия народен враг и злодей Грънчаров". Още по-вълнуващо е, че при събирането на подписите тези активистки си позволявали да "агитират" да се подписват по оригинален начин, примерно подшушвайки "Дайте да защитим директорката, щото тя ни дава, милата, ни дава хляба" и пр.; това аз лично го чух от няколко източника, а то беше потвърдено и от сигнали в блога и на имейла ми. Нещо повече, което е още поскандално: върху класни ръководителки бил упражняван натиск от ръководството да

Анонимен каза: Грънчаров ти си МЕКОТЕЛО. Анонимен каза: госпожо анастасова какво още чакате уволнявайте го не виждате ли че ако така продължава този нахалник ще уволни вас?! либерализмът ви е крайно неуместен. господин паунов досега сто пъти да беше уволнил тоя гранчаров а вие се церемоните с него докога!!!!!!!!!! Анонимен каза: #грънЧАОров Анонимен каза: дебилите в тет-ленин обявиха война на Грънчаров! Анонимен каза: Грънчооооо, НЯМА ЛИ ДА СИ ХОДИШ?? СТАВАЙ И СА МАХААЙ! Анонимен каза: Всички не искаме Грънчаров няма такива които да го искат да иде да работи в Епъл щом са му платили да агитира за тях мръсния епълосоросоид. Анонимен каза: Всички не искаме Грънчаров няма такива които да го искат да иде да работи в Епъл щом са му платили да агитира за тях мръсния епълосоросоид Анонимен каза: Грънчоо, ти правиш ли разлика между Ленин и Сталин? Ти си учител по философия, а не по история! Анонимен каза: Идиоти в този тет явно има много Анастасова какво чакаш още иди си


45 ти си виновна за всичко не ставаш и за чистачка в това училище

вен донос е чудесен нравствен тест тъй че аз приветствам тази инициатива.

Анонимен каза: Г-н Грънчаров Анастасова е организирала подписка на колектива срещу теб с искане да бъдеш уволнен и също е наредила на група класни ръководителки да накарат класовете си да пишат жалби срещу теб възмутена съм но се наложи да подпиша защото ми намекнаха че ако не подпиша лошо. Играта загрубя това повече не се търпи!

Анонимен каза: Ако предложа да се казва ТЕТ-Путин, то в такова училище ще го одобрят с 97,57%.

Анонимен каза: Много е ценно това само заради това че си го сложил заслужаваш поздрави! Успехи ти желая, г-н Грънчаров! Имате моята пълна подкрепа! Анонимен каза: Грънчо, спри да си пишеш сам коментари, защото ставаш смешен! Никой не ни е принуждавал да правим подписки. Сами ги организирахме! Анонимен каза: Боже, каква злоба, каква злъч, каква ненавист.... И то по повод предложението да се обсъди въпроса за патрон на ПГЕЕ (ех ОТЕТ). Крайно време беше, защото ще има патронен празник и всички ще имат не учебен ден! Е, разбира се, не само за това... Парпулов каза: Добра идея! Ще се обсъди отново предложението за патрон на гимназията академик Емил Джаков - основател и дългогодишен директор на Института по електроника на БАН! Браво г-н Грънчаров! Парпулов Анонимен каза: Каквато директорката, такива учителите и учениците. Тежко се живее в това училище за учители като този по философия, толкова се е опростачило! Мария Василева каза: Анонимният от 15:59, верно ли е това, което пишете? Ако е така, директорката да си ходи! Този сигнал трябва да се провери! Г-н Грънчаров, викайте бившия Директор и външен психолог по професия, да направят проверка. Лицата, които проверяват трябва да са независими, да не бъдат от настоящия колектив. Ако децата потвърдят, то и класните ръководители да напускат! Не е нужно да искате позволение за анкета, вие сте учител от училището. Мария Василева Ангел Грънчаров каза: Днес на мен в училището неколцина колеги ми казаха че имало такава подписка срещу мен, а пък директорката сама ми показа папка, в която била слагала "нови жалби" на някакви класове и то при положение че часовете ми си вървят нормално. Е, знам че сега "дърпам дявола за опашката" но какво да правя това е положението. А писането на колекти-

КОЛЕКЦИИ ОТ ВСИЧКИ БРОЕВЕ НА СПИСАНИЕ ИДЕИ ЩЕ БЪДАТ ПОДАРЕНИ И НА БИБЛИОТЕКИ В СИЛИСТРА четвъртък, 20 март 2014 г.

Анонимен каза: Аз съм съгласен училището да се казва, ТЕТ - Путин, отколкото Стийв Джобс... Също така Грънчо да си ходи. Благодаря за вниманието. Анонимен каза: Някои комуноиди (както сполучливо ги наричате вие, г-н Грънчаров) се побъркаха съвсем :-) Ангел Грънчаров каза: Здравей, уважаеми г-н Парпулов! (За несведущите инженер Парпулов е бивш учител и бивш заместникдиректор на ТЕТ-а от един от най-славните периоди на неговата история!) Благодаря ти за подкрепата – наистина е крайно време да се реши въпроса с избора на патрон. Аз лично нямам нищо против училището да си избере за патрон въпросния български академик: нека да победи по-достойния – и най-сполучливия, най-добрия за училището вариант. Прочее, и да встъпим в близки отношения с корпорацията Apple заради избора на Стив Джобс, съгласете се, не е лоша идея. Нека народът – училищният народ, училищната общност – да реши. В едно такова допитване, струва ми се, трябва да могат всички настоящи и минали възпитаници на училището, всички, които имат диплома от него, както и всички работили в него. На мен лично ми е много интересно какво ще бъде избрано в резултат на прилагането на една такава изцяло демократична процедура. В кампанията ("предизборната") аз ще агитирам за Стив Джобс обаче щото това, първо, е предложение на ученици, второ, защото аргументът "трябва да е българин, трябва да е какъвто и да е, но да е българин" на мен лично не ми звучи убедително. Техниката е нещо космополитно и универсално, тук националния признак е съвсем несъществен. Не може една техника да е по-добра само затова, щото, видите ли, била българска. И науката е нещо общочовешко, космополитно и универсално. Не може един учен да е по-добър само защото е, видите ли, българин. Но, повтарям, нека народът да реши. Нека да експериментираме, нека да опитаме да започнем смислен демократичен дебат в нашето училище найнапред с решаването на този въпрос: избор на патрон. А после един по един ще трябва да почнем да търсим изход от другите тежки проблеми, но винаги по демократичен път; този е верният подход. Така мисля аз. Анонимен каза: Няма да гълтате пари маймуниии, училището ще се казва Стийв Джобс само през трупа ми! Да живее Путин! Ученик от 11а клас.

Ето по-долу какво си писахме с г-н П. от Силистра, с когото също се запознах благодарение на блога си – и който ми изпрати свои философски текстове на тема психология, философия и религия, евентуално за публикация във философското списание ИДЕИ; впрочем, г-н П. се съгласи да помогне за разпространението на списанието в своя град, поне за това да съдейства за доставката на всички броеве на списанието в градската библиотека, в читалищни и училищни библиотеки – тъй като реших да го "използвам" да помогна мое дарение на списанията да стигне непосредствено до въпросните библиотеки; та ето какво ми писа ти ядни г-н П. и ето също какво аз в тази връзка му отговорих: Здравейте, г-н Грънчаров, Изпращам ви материалите в WORD формат. Същите мога да ви ги изпратя и в печатен вариант като брошури, така както ги разпространявам в Силистра. Поемам ангажимента да ви съдействам за списание ИДЕИ. Доколкото разбирам искате да дарите книжките, при проявен интерес от страна на библиотеката. Това има значение – за да знам с кого и как да говоря. Напишете ми за колко броя книжки става въпрос. Трябва да уточним и начина на доставяне. Напишете ми каква практика сте имал досега с други библиотеки. Напишете ми какъв е абонамента, за да се опитам да ги убедя, ако може. Ще ви държа в течение. GSM ми е: ... Здравейте, драги г-н П.,


46 Получих Вашите статии и материали, ще ги прегледам и ще решим как и кога да ги публикуваме. Да, искам да подаря за библиотеки във Вашия град броевете на списание ИДЕИ, с които разполагаме – на всяка библиотека по една колекция. Да речем, на два-три библиотеки можем да направим такова дарение. Нека първо да уредим това дарение, пък после евентуално ще говорим за абонамент. Моля да проучите за колко библиотеки става дума, мисля, че в града има и градска, и читалищни библиотеки, а може да проверите и за училищни библиотеки (една-две). Като ми пратите тази информация, ще уредим изпращането. За тази цел просто трябва да ми пратите адрес, на който да Ви изпратим списанията. Ще разчитам на Вас да ги занесете и предадете на библиотекарите. Мисля, че можем заедно да направим това нещо. Едно добро дело. Впрочем, аз също така искам да подаря на библиотеки и свои авторски книги, те са философски, психологически, учебни помагала и пр. Смятам, че никоя библиотека няма да откаже дарение, на знам ли, все пак живеем в България. Та Ви моля, проучете и ми съобщете как стои въпроса, хубаво е да разговаряте все пак с библиотекарите, нека те да кажат как възприемат такова едно предложение за дарение. И, моля, ми съобщете всичко. Прощавайте, че Ви ангажирам за такава работа, но ми се ще и във Вашия град да стигне нашето списание. Толкова засега. Ако има някакви проблеми, моля, пишете ми, ще се опитаме заедно да ги решим. желая Ви всичко добро! С поздрав: Ангел Грънчаров ЧУДЕСНА СТАТИЯ ЗА СЪВРЕМЕННИТЕ ОТНОШЕНИЯ УЧИТЕЛИ-РОДИТЕЛИ

Моите публикации на тема всекидневният живот в нашата училищна общност напоследък предизвикват много коментари; благодарение на тях с мен се свързаха много хора и ми изказаха разбиране, съпричастност и подкрепа; запознах се с много интересни личности и пр. Оказа се, че много хора четат тия публикации и виждат в тях това, което те представляват: нещо като лакмус за случващото се в цялата ни образователна система; нещо като капка, в която се отразява целият свят. Оказа се, че и

други хора като мен, работещи в сферата на образованието и възпитанието, не само се вълнуват от същите тия проблеми, но и са преживели нещо подобно, сблъскват се с все същите проблеми и пр. В един момент с мен се свърза и г-жа Росица Иванова, психолог, която ми подари своя книга със заглавие „Училището НЕлюбимо“, книга, спечелила конкурс на Министерството на културата и издадена през 2012 г. (аз отделно ще пиша за тази книга, която в момента чета с удоволствие, това е една чудесна, много добре написана книга, поставяща съвсем жизненодостоверни проблеми!). Г-жа Иванова ми изпрати и своя статии, писани напоследък, те много ми харесаха, аз я помолих за разрешение да ги публикувам в блога си, тя се съгласи, ето, днес смогвам да публикувам първата такава статия: ЗА РОДИТЕЛИТЕ И УЧИТЕЛИТЕ (Ще дойде Видовден…) Вчера в присъствието на официални лица един родител каза: „Искам в това училище учениците да престанат да бъдат мачкани…“ В такова училище ли работим? Родителят обвини две колежки в лъжа и гарантира за детето си, че не създава проблеми в часовете. Когато го попитах откъде знае как се държи синът му в училище, той отвърна, че вярва напълно на думите на сина си. Лъжкини ли са моите колежки? Като психолог бях впечатлена от войнствения стил на общуване на родителите. Те възразяваха срещу наказанието на детето им, което било неправилно наложено – то било вкарано насила пред педагогическия съвет с дърпане и бутане (?!); срещу него бил упражнен и психически тормоз, като било злепоставено пред всички учители (?!). Родителят размахваше документи – подадените от него сигнали до всички възможни инстанции – Районния инспекторат по образованието, Агенцията за закрила на детето, полицията и т.н. Трима членове на семейството обвиняваха учителите, че не са си свършили работата… Почувствах се ужасно и си зададох въпроса защо училището, в което работя, изглежда в очите на тези родители като нещо средно между концлагер и съд на Инквизицията? Нима учителите са злодеи и безотговорни същества? И нарушаваме ли правата на децата, като ги наказваме? За обикновено недоразумение в комуникацията ли става дума, или за злостна манипулация? Учителите и родителите имат общи цели – качественото образование на децата. И двете страни искат децата да са щастливи и да разгърнат своите таланти. Всички желаем учениците да се развиват и да учат в атмосфера на уважение и зачитане правата и достойнството на другия. Всъщност учителите учат децата точно на

това! Но животът в колектива е труден – всеки трябва да се съобразява с останалите, а не само със собствените си интереси. Чрез наказанието се опитваме да покажем на детето, че животът в социума има определени правила, спазването на които е в интерес на всички. Опитваме се да покажем границите, които детето не бива да прекрачва – „Свободата да размахвам юмруци се простира до носа на другия човек“. Опитваме се да го убедим, че и другите хора имат права и че то не бива да ги нарушава – „Не прави на другия онова, което не искаш да правят и на теб“… Учим децата да защитават собствените си права, но също така и да приемат критика. Когато нарушиш правата на друго дете или на учителя, следва тъкмо критика – забележка, разговор; а ако продължаваш да нарушаваш правилата многократно, т.е. ако не промениш поведението си – и по-строга санкция. Всъщност чрез наказанието учим детето да приеме последствията от своята дейност, учим го да поема отговорност за поведението си. Да разбере, че е сгрешило, но че грешката може да бъде поправена – само от него зависи. Да се научи да зачита правата на другите така, както и своите собствени. Когато наказваме дете, нарушило правилника за поведение на учениците в училище, ние не проявяваме агресия към личността му – просто показваме, че всяко поведение има последствия. И щом избираш определено поведение (напр. да пречиш на учебната работа, да се държиш грубо и невъздържано към съученици или учител), ти трябва да си готов да понесеш и последствията от него (напр. отстраняване от час или наказание). Толкова е прост социалният договор! Но само на пръв поглед. Какво да правим с ученик, който говори и се върти в час въпреки забележките на учителя, който се разхожда в час, играе с телефона си, провиква се и пречи на останалите? Отказва да си предаде и бележника, за да впишем забележка в него. От забележките в дневника също няма особена полза. На поканата да напусне часа, понеже пречи на останалите, той отговаря с „Няма пък!“ или „Нямате право да ме гоните от час“, започва да спори с думите „Аз нищо не правя“; в най-лошия случай с „Не ми говори с такъв тон, ма!“ Какво да правим с децата, които „не слушат в час“? С тези, които саботират учебния процес, правейки всичко възможно да станат център на внимание с „героизма“ си? Да, характерно за възрастта им е да се борят с авторитетите, да оспорват всичко, казано от учителя – те изграждат личността си, опитвайки силата си и докъде могат да стигнат. Но когато няколко деца правят това в час, става невъзможно да се работи. И естествено, учителят търси съдействието на родителите, на психолога, на училищните комисии, на директора. Но дали го намира?


47 Вместо да подкрепи педагога в опитите му за справяне със създаващото проблеми в час поведение на детето, родителят решава да разгроми учителя – този некадърник, виновен за всичко! Вместо да обсъдят какво всеки може да направи в името на подрастващия, родителят се настройва срещу учителя и започва да го критикува и да търси неговите грешки, обвинявайки го в лъжа, в нетърпимост или в незаинтересовано отношение към детето. При такова поведение на родителя детето се чувства окрилено и започва да усъвършенства опитите си да воюва срещу гадните, нетърпими учители, които нарушават системно правата му… Комуникацията между всички е нарушена. Родителите решават да водят безсмислени битки, които изтощават и обезсърчават учителите, а нравственото и психично развитие на детето поема в погрешна посока… То научава от опита си, че виновни са винаги другите; че родителите няма да допуснат да бъде наказано, защото всяко наказание може да бъде оспорено; че битките за власт с всякакви средства са в негов интерес – то се научава да манипулира околните, за да постига целите си. Успех в обучението и възпитанието на децата ще постигнем само когато обединим усилията си в името на детето. Понякога това е невъзможно – родителите не само че отказват да съдействат, но и повеждат борба с педагозите. Пишат оплаквания и жалби, заплашват ни със съд. Остава ни само възможността да докажем, че правилата, които искаме да спазваме, са в интерес на всички. Остава ни да се придържаме към тях. Да преглътнем горчивината и обидата, подкрепяйки се взаимно в трудната борба по отстояване на правото ни да бъдем личности, професионалисти и творци. Да потърсим нови методи и начини за справяне с проблемите, опитвайки се да се издигнем над тях. Макар незащитени и уязвими, охулвани и неразбирани, упреквани в непрофесионализъм и безчовечност, остава ни да продължим да доказваме с делата си ценностите, които споделяме. „Духът е жив поради правдата!“ Ще дойде Видовден… 20.02.2014 г. Написа: Росица Иванова, психолог ПРОТИВ КАГЕБИСТКОТО "ПРАВОСЛАВИЕ" четвъртък, 20 март 2014 г. Огнян Минчев за "честитката" на Николай Малинов: Угнетителна простащина "Угнетителна е простащината, с която подобни негодници газят в душите на хората". Така политологът Огнян Минчев

коментира във Фейсбук изявлението на депутата от БСП Николай Малинов, с което той честити на всички православни славяни "победата в Третата Кримска война".

И да напомня, че след Кримската идват Балканите по южния път, добави Малинов. В отговор Огнян Минчев припомня, че през 90-те години на миналия век сръбските четници рязаха глави с възгласа за "православието". "Пладнешкият грабеж на територии от суверенна държава днес отново се празнува с ликуващи възгласи за "православието". Слушайте, негодници – аз съм православен християнин и ви забранявам да осквернявате вярата на милиони достойни хора, превръщайки я в оправдание за престъпления и бандитизъм! Символите на вашето "православие" са нагайката и ботушът. Символът на нашето Православие е Кръстът, от който Христос ни призова да обичаме враговете си. Вие ни подлагате на едно наистина тежко изпитание... Но от него победител ще излезе нашето Православие не вашето", коментира Минчев. КОМЕНТАРИ НА ВИДНИ ЛИЧНОСТИ ПО НАЙ-ВАЖНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННОСТТА


48

Американският инвеститор, милиардерът Уорън Бъфет казва: НАПЪЛНО СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАМ КЪМ ПОЗИЦИЯТА НА Г-ЖА НОВОДВОРСКАЯ – ПОНЕЖЕ КАЗВА САМАТА ИСТИНА!

"В един човек търсиш три неща като цяло. Интелект, енергия и почтеност. Но ако последното липсва не си правете труда да се занимавате с другите две!"

сряда, 19 март 2014 г. Истината е, че ако на един човек му липсва почтеност, наистина няма значение какви други качества притежава! Те се обезценяват! Maria Dimitrova ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО НА КОМУНИЗМА, НАРЕЧЕНО "ГОЛОДОМОР"

- Синове мои, реших да се оттегля на заслужена почивка. Който от вас скъса този пакет хартии, на него ще дам моята половина от царството. Мъчели се синовете, не успели. Тогава царят им рекъл: - Я сега опитайте да късате лист по лист. Синовете се хванали и набързо накъсали хартийките. - Запомнете – рекъл царят, – три поуки от тази история: което не става наведнъж може да стане постепенно. Което не можеш сам можеш с приятели. Което не става със сила става с хитрост. Разбрахте ли? - Разбрахме. - Нищо не сте разбрали. Току-що накъсахте контролния пакет акции и вашата половина от царството пак стана моя! Huk OK НАЙ-ДЪЛГИЯТ ВСЕКИДНЕВЕН ПРОТЕСТ В ИСТОРИЯТА СРЕЩУ НАЙ-БЕЗОЧЛИВОТО ПРАВИТЕЛСТВО В ИСТОРИЯТА ПРОДЪЛЖАВА

ЦЯЛА РУСИЯ СЕ Е ПОКРИЛА С ЛЪЖИ...

Трябва да се види този покъртителен филм! Поклон пред жертвите на руския комунизъм! В ДЕНЯ НА МОЗЪКА – ЗА ПРЕДИМСТВАТА НА МИСЛЕЩИТЕ март 19, 2014 А ето какво мисли Пушкин:

Наздраве: по случай Деня на мозъка! Ще ви разкажа една забавна, любопитна и поучителна история: Един цар си имал царство. Разделил го, половината за него, другата дал на синовете си. Един ден ги повикал, дал им пакет хартии и им рекъл:

ЕДНА МИСЪЛ НА АМЕРИКАНСКИЯ МИЛИАРДЕР УОРЪН БЪФЕТ

Снимка: Miglena Grudeva ДА СИ ПОЖЕЛАЕМ УСПЕХ В ПРЕДПРИЕМАНОТО ДЪЛБОКО ПОТРЕБНО, ИЗПЪЛНЕНО С ОТГОВОРНОСТ ПРЕД БЪДЕЩЕТО И ЗАТОВА ТАКА БОГАТО НА ЖИЗНЕУТВЪРЖДАВАЩ СМИСЪЛ НАРОДОПОЛЕЗНО ДЕЛО! четвъртък, 20 март 2014 г. Вчера писах ето какъв текст Нов скандал: в Пловдив другарите не позволяват училище да бъде наречено на името на Стив Джобс, но в Сандански са съгласни училище да бъде наречено на името на Иван Славков!, а пък днес решавам по същата тема да предприема нещо вече съвсем действено, щото наистина е глупаво само недоволни да мърморим, а нищичко да не правим: "истинската истина" е в правенето, не в говоренето, неслучайно Спасителят е казал: "По делата им ще ги познаете!", всеки показва колко струва според това, което наистина прави. Този принцип е основополагащ не само при ефективните образователни технологии –


49 които някои хора наричат "алтернативни" на традиционните, докато те всъщност са просто по-добрите! – но и във всяка сфера на живота.

Ето аз, примерно, в обучението по философия предлагам на учениците (и се старая да създавам потребните условия) те да правят своите изстрадани опити да философстват, да се упражняват във философстване, в "правене" на своята лична и отговорна философия на живота си, отказвайки се решително от това, което ме заставят да правя министерските чиновници, а именно да уча учениците нещичко да "поназнайват" ЗА философията, да имат някаква външна, добита по съвсем външен, дистанциран начин и затова така гола информираност за нея, което е почти нищо; докато онова другото, към което съм насочен аз, е именно истинското: да работят върху създаването, върху сътворяването на своята лична философия, да търсят върху своите автентични, истински и дълбоко потребни им ценности, идеи, убеждения. Та нима ако един учител, да речем, по плуване, се задоволи с това само да обяснява на думи (и "на теория") на учениците си какво е това плуване, да им развива теории за това какви са разните му там стилове, по които може да се плува и пр., ала нито веднъж не им е предложил да се хвърлят непосредствено във водата и да почнат да махат с ръце, опитвайки се да се задържат над водата, та нима, питам, такъв учител по плуване няма да е смешен и жалък, а също така и прекалено абсурден?! А общо взето традиционният стил в ученето и преподаването е все този, е все същият: учениците да бъдат принуждавани да знаят, да поназнайват нещичко за това или онова, ала никога да не им се дава възможност да го правят истински, да го усвоят както се прави това нещо, както следва да бъде правено с оглед да бъде постигнато. И то тъкмо според изискванията на разумността, а именно като при това да бъдат оставени да го правят свободно, без да бъдат тикани в разните му там разсъдъчни схеми и канони: а къде, позволете да попитам, е смисълът на този така принудителен абстрактен, откъснат от живота дидактизъм?! И ето, резултатите са налице: не се чудете защо учениците у нас вече категорично не желаят да учат по този начин,

отдавна им се е отщяло с тях да се отнасят така – ами защото не виждат смисъл от всичко това, та затова не го щат! А смисъл в командната и не уважаващата свободния избор и достойнството на личността система наистина няма, смисълът се е изгубил, смисълът наистина липсва – защо тогава учениците да й се подчиняват?! Прави са да не искат да знаят "за всичко по нещичко", а всъщност за всичко по... нищо, абсолютно са си прави нашите ученици, че не искат да учат вече по този убийствен за тяхната естествена любознателност и за разгръщането на техните естествени таланти начин. Както и да е, това е голяма тема, а ето сега какво в тази връзка реших да предложа отново, и то по най-твърд, категоричен начин, четете: До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив (чрез Директора на ПГЕЕ-Пловдив) До Началника на РИО-Пловдив ПРЕДЛОЖЕНИЕ от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив Уважаема госпожо Началник, Уважаема госпожо Директор, Уважаеми дами и господа, колеги, Позволявам си да се обърна към всички вас и то по най-официален начин с едно предложение, което считам за разумно и отдавна назряло. Всъщност искам да преподновя едно свое старо предложение, свързано с добре известната ви инициатива, която, кой знае защо, така прибързано беше турена "в чекмедже" или "под ключ", сиреч, на която не беше обърнато подобаващо внимание. Не крия, че ми е много интересна реакцията ви към това мое предложение; смятам че каквато и да е, тази реакция ще бъде многозначителна. Преди три години аз предложих в блога си да се започне обсъждане на въпроса защо единствено нашето училище, именно ПГЕЕ-Пловдив, няма свой патрон; в тази връзка тогава обявих публично становището си, че една професионална гимназия по електротехника и електроника е съвсем естествено да приеме за своя патрон името на неотдавна починалия тогава пионер на модерните компютърни технологии Стив Джобс. Това се случи през есента на 2011 г., тогава, както е известно, медиите обърнаха голямо внимание на предложението, то стана за няколко дни медийна сензация, всички национални и местни телевизии, вестници, радиостанции и пр. му отделиха подобаващо внимание, това събитие влезе във всички новинарски емисии и пр. Да, обаче ръководството на училището, кой знае защо, се отнесе крайно отрицателно към идеята и направи нужното

предложението ми да бъде "заметено под килима", т.е., както е обичайно за всяка по-различна и необичайна идея или инициатива, то беше подложено на незабавно отхвърляне, на остракизъм, на пълен негативизъм и на неминуема забрава. Тогава в Педагогическия съвет, и то съвсем необосновано, се прие тезата, че "още не било дошло времето" за това училището да си избере свой патрон (?!), че моментът за обсъждане на този въпрос бил "крайно неподходящ", предвид това, че следващата година (2012-та) била юбилейна, тогава именно се навършиха 50-години от създаването на училището, че сме били претрупани с какви ли не "мероприятия", та затова не сме били имали време да мислим за такива "екстравагантни неща" като това кой да е патрон на училището и прочие. Трябвало било да се чака "да му дойде времето" на този проблем, ето тази любима йезуитска теза на царското величество Симеон Втори тогава надделя и беше възприета от нашето мъдро ръководство. Ето сега аз си позволявам да запитам: а докога, прочее, ще трябва да чакаме та да дойде "подходящият момент" за решаването на този проблем с избора на патрон на нашето училище? Кой е този "подходящ момент"? Какво трябва да стане, та да се появи този така дългочакан "подходящ момент"? А дали той отдавна не е дошъл, а ний да не сме усетили това: поради някаква глупава предубеденост – или поради някакъв изцяло неразумен страх?! Вместо да се подложи инициативата за определяне на патрон на училището на смислен демократичен дебат, тогава тя, както казах, беше натикана или заметена "под килима", по-скоро беше заключена в най-отдалеченото чекмедже на иначе великолепното директорско бюро. А пък с мен, автора на тази идея и инициатива, беше постъпено по един крайно недопустим начин: за тия години след есента на 2011 г. ръководството направи какво ли не за да ми отмъсти за инициативността и за свободомислието: направи всичко с оглед на това да ме натика "в миша дупка". Набързо бях обявен за "враг" и за "много опасен" и дори "вреден човек", подлежащ на незабавно отстраняване, на спешно уволнение. Подложен бях от ръководството на невиждан и на нечуван административен терор и тормоз, за който аз лично изобщо не съм предполагал, че е възможно да се случи в нашето все пак модерно и демократично уж време. То не бяха заповеди за дисциплинарни наказания, то не бяха нескопосани опити да бъда обявен за "най-некадърен учител", който, видите ли, бил "недостоен да преподава", то не бяха дори извращения като даването ми, и то най-официално от директорката, за "психиатрично освидетелстване" (!!!), една административна инициатива, завършила, разбира се, изцяло безславно, но донесла ми толкова много униже-


50 ния, то не бяха какви ли други неща, за които вече не само че не ми се говори или пише, но даже и не ми се мисли. А причината за предприемането на такива недопустими ексцесии е една: да ми бъде отмъстено. Защото аз тогава, след като предложението ми не биде даже обсъдено в подходяща обстановка, се принудих да апелирам към учениците, които в мнозинството си ме разбраха и подкрепиха: самите ученици предложиха и осъществиха своеобразен "референдум", с изборни урни и пр., предложени бяха по изцяло демократичен начин всякакви предложения за патрон на училището, имаше си, както му е редът, "бюлетина", учениците с ентусиазъм гласуваха, разбраха на дело какво е това "демокрация". А в крайна сметка се оказа, че предложението Стив Джобс да стане патрон на ПГЕЕ-Пловдив победи, спечели съревнованието, и то убедително: това предложение спечели повече гласове отколкото всички останали предложения, взети заедно (сега не ми се търсят точните числа, има ги в блога накъде), имаше и гласували с "без мнение". Е, и за тази инициатива ми беше отместено от бдителното ръководство, което явно не е голям приятел на демократичните процедури – щом реагира по такъв неадекватен начин спрямо инициативата на самите ученици. Всъщност нашите ученици тогава дадоха един добър урок по демокрация на всички нас, най-вече на многоуважаемото ръководство. Факт, който е прекрасен, разбира се – от учениците си можем много да научим, щото те са по-близки на духа на нашето време: този дух е тъкмо в тях, в техните души! Да оставим това, което и било, нека да погледнем на това, което е – и найвече към това, което трябва да бъде. Аз продължавам да смятам, че въпросът с избор на патрон на нашето училище трябва да бъде решен в най-скоро време: достатъчно чакахме, ето, минали са вече повече от 24 години откакто патрон на училището вече не е... Ленин, но явно някои са привърженици на тезата: щом не е Ленин, никой друг няма да е, камо ли пък да е някакъв си там Стив Джобс, който "не заслужава" да бъде поставен редом с незабравимия... Ленин - вожда на комунистическата революция (казвам това, щото много от нашите ученици не знаят кой е тоя "Ленин", ала пак повтарят името му като шаманска мантра)! Аз смятам, че в наше време е чиста патология да се разсъждава по такъв един начин, сякаш "Без Ленина мы не можем да живеем!", ала е факт, че заради липсата на авторитетен нов патрон на училището в широкото масово простолюдно и наивно съзнание на жителите на града името нашето училище продължава да е "ТЕТ-Ленин", което, позволете да забележа, е направо скандално! Аз лично се срамувам когато някой ме попита къде работя между нас да се завързва ето този все един

и същ и затова втръснал ми до дълбините на душата диалог: - Къде работиш? - В ПГЕЕ. - Какво е пък това? - "Професионална гимназия по електротехника и електроника" - Що не се сещам кое е това училище? - Абе на "Пещерско шосе" е бе, как така да не се сещаш? - ?!?! - Абе бившия така наречен "ТЕТ", сфана ли сега? - О, така кажи бе, "ТЕТ-Ленин", що ми се правиш на интересен, какво е това "ПГЕЕ", какви са тия глупости, кажи "ТЕТЛенин", та да те разбера веднага! - Е, не ми е приятно да употребявам това омразно име, затова! - Тъй ли? И какво му е на името? О, ти за Ленин ли? Е, да, е да, ама традицията е такава, нали ме разбираш? - Разбирам само това, че явно сме си пълни идиоти щом толкова години след "края на комунизма" все още почитаме тоя масов убиец Ленин, ето това ще ти кажа, щото ми писна вече! - Не се ядосвай де, аз не исках да те засегна с нещо! - Ти себе си засегна, не мене! - Майната ти тогава: я го виж ти, ще ми се мисли той за интересен?! Та ето горе-долу на мен лично безброй пъти ми се е налагало да участвам в такъв унизителен и блудкав разговор. Смятам, че е крайно време нашето училище да си избере един достоен патрон, името на някоя толкова знаменита и достойна за възхищение личност, че името на новият патрон като мощен таран да избие от главите на хората това опротивяло на всички "ТЕТ-Ленин", щото е унизително хората да гледат на всички нас, дето работим в това училище, сякаш сме някакви допотопни динозаври, щом без капчица смущение приемаме училището ни отвсякъде да бъде наричано "ТЕТ-Ленин"! Така виждам нещата аз, тия неща не са безобидни, щото става дума за символи, които имат мощно несъзнавано влияние върху душите - и подмолно направляват не само мислите, но и делата ни. Анахронизъм е едно съвременно училище, което претендира да е водещо в своята област, именно в областта на модерните компютърни технологии, да бъде свързвано с такива допотопни и убийствено тъпи неща като "Ленин" и прочие. А ако не усещаме този рязък дисонанс, това пагубно за имиджа на училището ни противоречие, то това говори толкова по-зле за нас самите. Аз с удивление установих по време на тържествата около 50-годишния юбилей на гимназията многоуважаемата госпожа директорка в най-официални речи и доклади

без капчица смущение и с необичайна сладост в изговарянето да употребява името "ТЕТ-Ленин" - и по този начин да възкресява в съзнанията на младите хора една отдавна отминала и то най-човеконенавистническа епоха, епохата на комунистическия режим у нас, официално обявен от Народното събрание на България за престъпен! Така че не смятам, че тия неща са безобидни, напротив, съдбовно важни са. Да се държат живи в съзнанията някакви пагубни комунистически митологии и символи, от които добро не сме видели, в наше време е израз на недопустима идеологическа ретроградност – и на най-абсурден, непостижим от здравия смисъл анахронизъм. Моля да бъде осъзнато това, за което апелирам, простичко казано: дами и господа, излагаме се, опозоряваме се като нищичко не правим по въпроса нашето училище да си избере достоен за неговия престиж патрон, който да вдъхновява възпитаниците ни – давайки им един достоен за следване пример! Моето предложение в тази връзка е: Педагогическият съвет да обяви старта на една демократична процедура за даване на всякакви и то обосновани предложения за патрон на училището; да се определят срокове за тази кампания; след това да се проведе по остро-дискусионния въпрос един пълноценен демократичен дебат в цялата училищна общност, който да завърши с провеждане на нещо като "референдум" за избор на патрон на училището, в който да участват не само настоящите учители и ученици в ПГЕЕ, а и всички предишни, работили или учили някога учители и възпитаници на нашето знаменито училище. Такава една кампания – нещо уникално за родните ни условия – ще получи, убеден съм в това, широко медийно отразяване, което ще повлияе положително на имиджа на училището, пострадал доста в последните години – откакто имаме ново ръководство. Но ето че сега имаме шанс не само да укрепим авторитета на нашето училище, а и да повишим респекта на хората пред него: като направим нещо оригинално, показващо, че нашата училищна общност е на висотата на най-съвременните изисквания както що се отнася до регулиране на вътрешно-училищните отношения, така и по отношение на използваните авангардни методи на преподаване и също така на неотклонното повишаване на качеството на образованието на нашите възпитаници. Във всички тия отношения ние не трябва да се оставяме да лежим само на лаврите на отдавна отминала слава, а да правим всичко, което ни е по силите, с оглед да увеличаваме престижа си. Тази е идеята и моля тя да не бъде приета с един предразсъдъчен краен негативизъм: щом това го предлага "този там непоносим човек", то значи ний сме длъжни непременно да отхвърлим предложението


51 му. Така е непристойно да се мисли, камо ли пък да се действа. Призовавам да се държим на висотата на положението си. Да си пожелаем успех в предприеманото дълбоко потребно, изпълнено с отговорност пред бъдещето на институцията ни и затова така богато на жизнеутвърждаващ смисъл народополезно дело! 19 март 2014 г. ПЛОВДИВ С УВАЖЕНИЕ: АЛО, ДРАГИ РУБЛОФИЛИ, КАКВО ЧАКАТЕ ОЩЕ БРЕ: МОЛЕТЕ СЕ И ВИЕ НА БАЩИЦАТА СИ ИМПЕРАТОР ПУТИН ДА ОСВОБОДИ БЪЛГАРИЯ ОТ „ЕВРОПЕЙСКО РОБСТВО“?! март 19, 2014

Ще започна по необичаен и чудат начин своя тазсутрешен политически коментар. Радвам се на цъфналите сливи, на пролетното слънце, което така приятно топли не само лицата и тялото, но – по някакъв странен, непонятен начин – дори и душата, та значи радвам се на придошлото преображение на живота, седейки на една пейка в парка, и изведнъж забелязвам, че сред наобиколилите ме гълъби, на които подхвърлям трохи, има само две-три врабчета; хрумва ми нещо, за което съм чел, а именно, че пчелите опасно намалявали, впервам поглед в цъфналата на близо слива и установявам, че в нея не жужи нито една пчела – нищо че е така хубаво, слънчево, пролетно време и пчелите вече трябва да се събудили – или не са се събудили още, щото тази година пролетта май идва цял един месец по-рано от обикновеното, а пък зимата изобщо не дойде?! Та установявайки, че пчели наоколо няма (е, видях после няколко апатично движещи се пчели, които съвсем не излъчваха радост от пролетта!), а също така, че врабчетата много са намалели, долавям, че в съзнанието ми почва да се върти ето този досаден въпрос: Мама му стара – какво ще става с тази природа и с този свят, ето, пчели вече почти няма, врабчетата много са намалели?! Наистина, какво става най-вече с тази наша страна, та нима излиза, че пчели и врабчета може вече и да нямаме, но за сметка на това комунисти и русофили („руб-

лофили“) имаме в изобилие, толкова са много, че ако започнем ускорен износ на русофили-рублофили за някои съседни страни (империи), намиращи се на североизток от нас, нищо чудно с получените капитали да се позамогнем, да започнем найсетне да просперираме и да заживеем човешки?! Да, ето, това е идея: най-бедни сме вероятно тъкмо затова, че имаме такава голяма и продажна рублофилска напаст, която нищо чудно съвсем скоро, вдъхновена от примера на Крим, да поиска найофициално и България да стане Задунайская губерния на Российская империя, та какво им пречи на Сидеров и на други такива платени руски мекерета и у нас да устроят фалшификацията, която се случи в Крим, а именно да поискат и България да влезе като органична част от Российская империя?! Наистина, имам чувството – тръгнах от пчелите и врабчетата, дето намаляват, а стигнах до комунистите и рублофилите, дето така усилено у нас се размножават! – та значи, имам чувството, че във връзка с анексията на Крим и у нас в съвсем скоро русофило-рублофилската напаст може като едното нищо да получи приказ от Москва, а именно, щото сме били, видите ли, „застрашени“ от Европейския съюз и НАТО, които ни тормозят като ни принуждават у нас да започнат се спазват законите, да не се краде, бандитизмът и престъпността да бъдат ограничени, правосъдието да заработи ефективно и справедливо, значи, тормозят ни, дето се казва, да се откажем от своите традиции, от българщината ни, та какво му пречи по причина на този непоносим тормоз от Запада да поискаме и ний зарила от бащицата-император таваришч Путин, именно, да го помолим и България да приеме под своя кагебистски скиптър, сиреч, да станем и ний част от Российская империя? Врабчета и пчели може вече и да нямаме, ала за сметка на това мерзавци, продажници и предатели у нас колкото щеш, бол, с лопата да ги ринеш! Много сме я загазили с тази напаст, а ето, сега им подхвърлям: не чакайте, таваришчи русофили, „желязото се кове докато е топло“, почвайте да искате България тоже да влезе в Руската империя, ало, Сидерович, ало, Гоце, ало, Бареков, що спите, не се ли сещате да инициирате един „референдум“ за присъединяване на България към Матушката ви? Сидеровский, какво, да не те е страх руските си субсидии да си загубиш, заради това ли мълчиш по тоя повод, де гиди мерзавецо?! Или парите, дето ти набутаха, не можеш да ги изхарчиш и се чудиш сега на кой остров в Тихия океан да идеш да погуляеш, ама така, че компрометиращи снимки да не се появят в медиите. Горкият той, има сума ти пари, доста пари спечели от государите

си, а не може да си ги харчи свободно и спокойно, – и неговата хич не е лесна! Хайде чао, че нещо ми се развали настроението, а пък виждате, че почнах с такива прекрасни преживявания, именно, с блаженството да седиш на пейката в парка, слънчевите лъчи да те галят, а пък дробовете ти да са пълни с омаята и мириса, дето побелелите като булки цъфнали сливи излъчват в простора наоколо! Явно чудното, чистото, прекрасното, от една страна, и долното, гнусното, мръснишкото – от друга, в този живот са примесени така, че в крайна сметка горката ни душа се принудена да се мята от крайност в крайност: бленувайки за спасителна хармония и умиротвореност. И какво излезе сега? Получи се следното: започнах да пиша нещо като възторжена пролетна импресия, но тя се примеси с немалки дози крайно нечиста политическа злободневност. Но иначе си струва да подхвърля: ало, „националисти“, ало, рублофили, ало, щатни мерзавци, какво чакате бре, хайде, действайте, хайде и вие давайте молба Путин също като Крим да приеме и България в състава на Империята си! Покажете и вий какво можете де, на какво сте способни – как така ще се оставяте някакви си там кримски рублофили да ви надцакват?! Ало, драги рублофили, какво чакате още бре: молете се и вие на бащицата си император Путин да освободи България от „европейско робство“?! Ало, Сидеровский, що спиш, действай бре, нещастни ми бодри мерзавецо?! МОЯТА ЛЮБИМА СЛИВА, КОЯТО ВСЯКА ГОДИНА МИ ПОКАЗВА И МЕ УБЕЖДАВА С ЦЪФВАНЕТО СИ, ЧЕ ПРОЛЕТТА ВЕЧЕ Е ДОШЛА

:-) Снимката направих днес...


52 Още една снимка на моята любима цъфнала и приветстваща така усмихнато пролетта слива... СПЕЦИФИЧНОТО НАЧАЛО НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ ДЕБАТ В УЧИЛИЩНАТА ОБЩНОСТ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ вторник, 18 март 2014 г.

разбрахте след толкова думи че ние нашите действия нямат нищо общо с ръководството, всяка една наша молба е написана от нас без чужда помощ. Томи Томев каза: А аз да ви запитам: И все пак защо сте все анонимни. Да не би да се страхувате от Грънчаров. По вероятно е да се срамувате от поведението си. Томи Томев Анонимен каза: Господин Грънчаров имате моята пълна подкрепа срамувам се от поведението на съучениците си. Госпожа Стоянова ги настройва срещу вас за да си разчиства сметките с вас а Анастасова е омръзнала на всички с фалша и угодничеството си. Господин Грънчаров знайте не сте сам просто всички ги е страх.

Публикацията под заглавие Популизмът и демагогията у нас ни обливат на мощни талази – и ни задушават вече!, посветена на описанието на някои най-нови и чудати случки от живота на нашата училищна общност (става дума за знаменитото пловдивско училище ПГЕЕ или някогашния ТЕТ), предизвика много и то най-разноречиви коментари от какви ли не хора; появи се нещо като дискусия, нещо, наподобяващо демократичен дебат – което, разбира се, е за приветстване, щото точно това е нещото, което отдавна ни липсва, което отдавна ни е потребно. С оглед да съхраня тези коментари си позволявам да ги публикувам в отделен постинг – в моя блог, в който твърде много се ценят дискусиите, това е обичайна практика. Ето сега и самата дискусия в нейния автентичен, нецензуриран по никой начин вид: 44 коментара: Анонимен каза: Г-н Грънчаров може да спрете да пишете своите простотии в блога си, защото повечето истории си ги доукрасявате. Анонимен каза: Грънчаров спри да лъжеш нищо не преподаваш нищо не си в състояние да обясниш ако си добър учител ще те слушаме щом не щем значи не ставаш. Анонимен каза: Колко възпитани и културни ученици и директорки имало в това школо ако се съди по тъй изисканите реплики по горе! Леле-мале! Анонимен каза: Като пряк свидетел на всички тези събития мога да кажа,че в голямата си част всичко написано в тази статия е доукрасено до неузнаваемост. Ако Вие бяхте компетентен преподавател учениците щяха да ви слушат уважават и нямаше да имат това желание да ви махнат. И как не

Анонимен каза: Анонимен съм защото говоря от името на целия 11д. Виждам че тук вашите фанатични последователи ви подкрепят ентусиазирано. Явно сте успял да промиете техните мозъци, но ние няма да се предадем лесно. И нека когато се говори за нашия клас да не се замесва ръководството защото то няма нищо общо с нашите действия. Щом мислите че ние сме страхливите, които говорим с имена и казваме това което се е случило наистина така да бъде. Не ние сме тези които се крият зад интернет фасади като този блок. ЖАК АССА каза: Кой ви упълномощи да говорите от негово име? Ако имате малко достойнство говорете от свое име и застанете с името и личността си, а не се крийте като плъх зад имагинерните други! ЖАК АССА УЧИТЕЛ В ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ОТ БЛИЗКОТО МИНАЛО Ангел Грънчаров каза: Тия които "мислят" еднакво изобщо не мислят, мислещите се познават по това че мислят различно... Анонимен каза: А как мина при телка, освидетелстваха ли ви? :D Анонимен каза: Важно е КАКВО се казва, а не името под него. Жалко, че Грънчарски и Ассадов не го разбират. Анонимен каза: Здравейте, бих искал и аз да добавя нещо. Господин Грънчаров, как не ви е срам не само не се отнасяте с поне някакво уважение към ръководството на училището, вие чисто и просто им слагате чужди думи в устата, но това не е всичко, и как така поне веднъж не представихте нещата обективно ?! Аз съм ученик от прословутия 11Д клас и бих желал да остана анонимен,тъй като не знам дали няма да има още някакви последици от ваша страна, но мога да ви уверя че далеч не съм от тази групичка която постоянно вдига врява, да и

аз съм твърдо против тази непрестанна врява но нека се върна на темата. Съгласен съм че би било чудесно часовете да преминават в разговори на ОПРЕДЕЛЕНИ теми, по конкретни теми, но ние ви дадохме вече няколко шанса. И в името на истината, защото нали вие уж винаги казвате истината, бих искал да попитам ЗАЩО постоянно се "избърсвате" с ръководството на училището ?! Мога с чисто сърце да кажа че те НИКОГА не са ни подстрекавали, въпреки че вие усърдно се опитвате да убедите всичко живо в точно обратното... Bacho Кольо каза: Грънчаров, при всичките ни политически и културологични различия съм на твоя страна в тъпата война, която трябва да водиш не по своя воля! Казвал съм ти го не веднъж. Имай предвид едно – въпреки невръстните си години, учениците са далеч по коварни, изобретателни в подлостите си, лъжливи и нечестни нагаждачи от директорката ти и от образователните чиновници. Удар в гръб можеш да очакваш най-вече от тях. Директорката ти няма да те атакува пряко, защото се страхува от гласността която ти успя да дадеш на конфликта. И последно – това не е конфликт отнасящ се до твоето училище. Такива войни се водят срещу стотици, може би хиляди български учители. Димитър Георгиев каза: Анонимността свидетелства за морална нечистоплътност достойният човек застава с името и с цялата си личност зад своите думи. Анонимният не застава с името си защото го е срам тъй като си позволява да се държи като мерзавец – да употребя и аз тази дума, която г-н Грънчаров така често употребява. Димитър Георгиев, ученик от гимназия в Перник Анонимен каза: Bacho Кольо... моля ви не си правете грешни заключения, аз, а и не само аз, не съм против учителите като цяло, аз съм против подхода на някои от тях, ако самият учител иска той би намерил начин, би накарал учениците да обикнат неговият предмет, или поне да им е интересно, а не да чакат с нетърпение края на часа, отегчени до мозъка на костите си. Съзнавам че има ученици които нямат представа къде са, нито защо идват на училище, но един способен що годе преподавател за какъвто се смята г-н Грънчаров би трябвало да умее да се справи с тях, все пак, както той обича да натяква, е учител с 30-годишен стаж.... Анонимен каза: Здравей, Димитър Георгиев, дори да кажа кой съм, това би ли променило ситуацията? И моля те, след като г-н Грънчаров не ти е преподавал, не смятам че си достатъчно компетентен в ситуацията.


53 Анонимен каза: Г-н Грънчаров всички ваши последователи са пълни ПЛАЗМОДИЙ. Вие сте им промили мозъците на всички както се опитвате да промиете и нашите. Също така съм от 11Д клас. И може да се спрете с тези блогове и всички простотии. Просто незнам как така сте им промили мозъците, но моя няма да можете да го промиете. Bacho Кольо каза: Анонимен каза: ... моля ви не си правете грешни заключения, аз, а и не само аз, не съм против учителите като цяло, аз съм против подхода на някои от тях... Съзнавам че има ученици които нямат представа къде са... е учител с 30годишен стаж... И аз Ви моля за същото уважаеми млади господине (или госпожице) – далеч не мисля, че всички ученици сте такива, каквито ви описах (твърде емоционално и дори пресилено). А тридесетгодишният опит на Грънчаров по никакъв начин не може да му помогне срещу арогантността и подлостта на двама или трима... Няма начин. Той не притежава инструментариума на репресията. Този инструментариум е в ръцете на директорката и тя го насочва не срещу тях... Това обаче ще се обърне срещу нея. Рано или късно... Димитър Георгиев каза: Жалко че не можете да оцените преподавателя си. Това говори доста лошо за вас. Г-н Грънчаров наистина не ми е преподавал, но от четене на неговия блог и на неговите книги съм научил много повече от това, което съм научил от всички мои преподаватели в училището, в което уча. Димитър Георгиев, ученик от гимназия в Перник Анонимен каза: След като в няколко коментара се каза изрично, че директорката няма нищо общо, аз не разбирам вие ли не можете да четете или просто мозъците ви са наистина промити. Всяко едно наше действие извършено от нас против г-н Грънчаров е наше лично решение. Решение което не е повлияно от външни сили(били те директорката и ръководството). Мога с ръка на сърцето да кажа че подобни наши действия има само във вашия час. Ученик от 11д клас. Анонимен каза: След като в няколко коментара се каза изрично, че директорката няма нищо общо, аз не разбирам вие ли не можете да четете или просто мозъците ви са наистина промити. Всяко едно наше действие извършено от нас против г-н Грънчаров е наше лично решение. Решение което не е повлияно от външни сили(били те директорката и ръководството). Мога с ръка на сърцето да кажа че подобни наши действия има само във вашия час. Ученик от 11д клас.

Анонимен каза: Коментиращия анонимник от този 11 д клас явно е пълен олигофрен. Нима не усеща че като отрича така упорито, че действията в класа против Грънчаров "били нямали нищо общо с директорката" (която също така най-активно действа срещу него!), то по този начин само потвърждава верността на тезата на Грънчаров, а именно, че дадените ученици са използвани като средство за разправа с неудобния, с творчески мислещия учител – от страна на некадърната директорка-калинка. Това е толкова просто и близко до ума че просто се чудя как защитникът на директорката не усеща какъв хубав автогол вкарва първо на групичката от своя клас която изпълнява поръчките на директорката, а после и на самата директорка. Но те нали са един и същ отбор тъй че с един удар просто вкарва два автогола – което си е голямо постижение! :-) Анонимен каза: Г-н Димитър Георгиев не се доверявайте само на писаното в блога. Мога да ви кажа, че това, което е написано тук, и това което става в действителност доста се различава. Г-н Грънчаров спестява доста голяма част от случилото се. А именно частта, в която той отговаря на учениците. Частта с неговото държание спрямо нас. Защото мога да ви уверя, че, неговото държание не е никак прилично за един учител. Когато господинът беше помолен няколко пъти да разясни темите, по които ще ни изпитва, той най-демонстративно отряза ученика. Каза, че не е негова работа да обяснява темите и нямал време да се занимава и отговаря на такива въпроси. Според вас каква е работата на един учител? Само да дава теми за изпитване или да обяснява материала? Може би думата "учител" говори сама за себе си... Анонимен каза: Грънчаров никога не ми е бил учител. За което благодаря на Съдбата! Следа му блога от години и помня, как на един от прословутите си незаконни записи нарече УЧЕНИЦИТЕ "ВИЕ МАЛОУМНИ ЛИ СТЕ"! Само това е достатъчно, на такъв човек да му се отнеме лиценза за право да преподава! Грънчаров е СИЛНО ДВУЛИЧНА личност. В книгите си той може да пише едно, а на практика да сътворява съвсем обратното! Присъща черта на комунистите, които в книгите пишеха за "равенство и братство" или "за справедливост" а на практика правеха съвсем противоположно! НЕДЕЙТЕ ЗАБРАВЯ, ТОЙ Е ПРОДУКТ НА СЪВЕТСКАТА МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКА ШКОЛА НА ОБРАБОТВАНЕ НА МОЗЪЦИ! Той има силна мимикрия, променя си "цвета" винаги "според"! Това са най опасните и коварни представители на човешкият род!

Браво на учениците "дръзнали" да скочат срещу това "влечуго" на учителството! Борете се до край! И недейте забравя, влечугите са най-опасните хищници на земята! Никакви компромиси! Те са единствените, които МОГАТ ДА си сменят цялата "кожа"! Анонимен каза: Вашият разказ ме впечатли. Защо? Ще ви кажа … Винаги съм уважавала учителите. Те са хората, които са до нас винаги, дори прекарваме повече време с тях отколкото със семействата си. Нали учителите са хората, които трябва да ни учат. Наричат ни нахални, нагли. „Как може тези деца да отговарят така?”, „Каква е тази нахалност ?„ и т.н. Последно време, обаче, забелязвам промяна не само в учениците, но и в самите учители. Гледат ни с презрение, недоволство, сякаш ние сме виновни за всичко лошо в живота им. Пишат ни забележки, гонят ни от часовете, говорят лошо за нас. Дори не се опитват да ни чуят. Сенека е казал: "Учейки другите, човек учи и себе си", но моят въпрос е: защо Вие учителите отказвате да се учите? Защо не влизате в положението ни. Какво лошо има в това, че момчето е попитало? Да, ясно, мислите, че ако го оставите сам ще разбере повече, нали народът е казал „Неволята учи", но щом той е потърсил помощ от Вас не веднъж, замислете се дали наистина не е имал нужда. И колко по-лесно, по-интересно би било за него, както и за другите Ви ученици да разберат отговора и да продължат заниманията си? Не упреквам никого за нищо, но Вие сте човека, който трябва да ни учи, Вие сте този, който трябва да показва къде са грешките ни. А ако Вие, господине, не давате правилен пример как ние да се научим? И още един въпрос; Мислите ли, че Ви прави чест да качвате тази случка в мрежата, представена с нотка сарказъм. Когато аз го прочетох не си казах: „ Ах, че нахално дете!”, а се зарадвах, че той е постъпил така. Радвам се, че този „Наполеон" на 21 в. е станал и си е тръгнал, отстоял е позицията си. Моля Ви с най-добри чувства следващия път, когато някой Ви попита нещо, замислете се, усмихнете се и му отговорете. "Който не използва своя талант за образованието и усъвършенстването на хората, е или лош човек, или човек с ограничен във висша степен ум" – Г. Лихтенберг Ангел Грънчаров каза: Интересна и показателна дискусия, много се радвам, че с текста си успях да предизвикам всичките тези коментари – те много показват! Много говорят. Ситуацията в българското образование е крайно тежка. Вижда се как много хора съвсем не разбират до какво всъщност се свежда задачата на образованието. Аз много съм писал по тия проблеми, няколко книги издадох, който иска да разбере пози-


54 цията ми, нека да се зачете в тях. Тук искам да кажа нещо съвсем вкратце. Когато един учител има поразличен, нетрадиционен, нестандартен, новаторски подход това не значи, че трябва да бъде обявен за "лош" или "некадърен" преподавател – щото подобно глупаво поведение показва само, че критиците му даже не си правят труда да разберат смисъла на това, което той прави. Работата на учителя в съвременните условия не е той да е "извор на официализираното и единствено правилното знание"; учителят е човекът, който само трябва да подпомага учениците в техните опити да навлязат в полето на знанието – и да се увлекат в търсенето на истината. То и самата дума показва: ученикът е този, който учи, а учителят е този, който му помага; нищо повече от това. Глупава, крайно остаряла и немодерна е тезата, че учителят е този, който УЧИ ученика; ученикът трябвало да бъде НАУЧЕН на едикакво си от учителя – не, така не стават тия работи. Това е крайно немодерна, изцяло погрешна и съвсем неефективна образователна и обучителна технология. За жалост, в нашето образование тя е общоприета – което обаче съвсем не я прави вярна или ефективна. Че я приемат всички почти поголовно показва само колко неверни са представите на тия, които у нас се занимават с образование. И на тия, които са на властни позиции в него. Нашата образователна система не желае да възпитава самостоятелно и критично мислещи млади хора, личности и граждани, тя, според модела на тоталитаризма има за задача да парализира способността за критично и свободно мислене, за творчество, за иновации и пр. Всичко у нас е тъкмо наопаки на това както трябва да е. Потребна ни е революция. Коренна промяна на стереотипа. Господстващият стереотип е непълноценен и всекидневно нанася непоправими вреди на съзнанията и личностите на младите хора. Ето тук е и проблемът. Кризисната ситуация в този 11-ти клас е на тази основа. Тези ученици не желаят и явно могат да схванат, че моя милост работи по един нов и съвършено различен подход – в сравнение с този, на който те са свикнали. Аз не ща да бъда "стандартен" или "типов" преподавател, това в моето разбиране е унизително и за преподавателя, и за неговите възпитаници. Интересното е, че повечето от моите ученици разбират моите усилия и ги подкрепят. Ето, от 16 класа, в които преподавам, проблеми имам в този 11 Д клас. В останалите класове работите вървят. Е, не както би ми се искало, но ситуацията е поразлична. И то въпреки крайно тежките условия, които ми бяха създадени от новата директорка. Тя също не полага усилия да схване същината на моя подход.

Оказва се, че противници на новото у нас колкото щеш – особено пък сред властващите. Ето затова у нас работите не вървят. Ето затова сме на дереджето, на което сме. Всеки, който прави нещо поразлично, всеки, които иска да е личност със собствена позиция, бива подложен на груб натиск да престане. Ако не се подчини го смазваме и унищожаваме. Затова нации като нашата нямат някакъв същностен напредък. Затова сме и най-бедни. Не ценим личностите си, авангардно мислещите у нас са най-ненавистни. Там ни е и проблемът. Стига толкова. Който иска да разбере повече от моя подход, от моята образователна стратегия и технология да се зачете в книгите ми за образованието. Човек затова пише книги – за да не му се налага безброй пъти да обяснява едно и също нещо... Анонимен каза: Какво високомерие само: четете книгите ми, няма да ви обяснявам едно и също нещо безброй пъти! Как не те е срам бе Грънчаров! Що си така надут бе човече! Засрами се малко бе! Леле какъв грандоман! Ето затова така дразниш учениците си. Да били четели книгите му! Ти кой си бе, за какъв се мислиш? какво като си написал някакви си там писаници, които наричаш "книги"?! Толкова са ти тъпи книгите че повече от това не може да бъде. Не съм ги чела но знам, че са тъпи. Не може да не са тъпи. Безсрамник неден! Ти не ставаш за учител щото нямаш сърце! Повтарям нямаш сърце! Анонимен каза: "Тия които "мислят" еднакво изобщо не мислят, мислещите се познават по това че мислят различно." – това са думи на Грънчаров. Питам аз тогава, ако 2 + 2 = 4 и това е истина, колко различни мнения трябва да имаме? Ако сме сигурни че Грънчаров го ПАЗИ СИСТЕМАТА, И ТОЙ НЕ СТАВА ЗА ПРЕПОДАВАТЕЛ-УЧИТЕЛ, как да се преборим с този идиотизъм? Грънчаров пледира за "промяна" в образОванието, съвременно да стане. Най съвременното образОвание Е, когато учениците имат избор на ПРЕДМЕТИ И УЧИТЕЛИ, КОИТО ГИ ПРЕПОДАВАТ. Ака аз сега поставя избора на учениците да е определящ, дали някой ученик ще избере Грънчаров за учител? Надали! И тогава какво става, съвременното образОвание ще изхвърли такива тоталитарчици като Грънчаров на "бунището на историята" (това са техни думи). Грънчаров го ПАЗИ СИСТЕМАТА НА ТОТАЛИТАРИЗМА, КОЯТО ПРОДЪЛЖАВА ДА ШЕСТВА В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ. ТАКИВА КАТО НЕГО ТРЯБВА ДА СИ ОТИДАТ ОТ ПРАВОТО ДА "ОБРАЗОВАТ"! ЗА ТЯХ ТОВА Е НЕПОСИЛНА ЗАДАЧА! ТЕ

СА образУватели! ТЕ СА ТОТАЛИТАРЧИЦИ, И КОЙТО НЕ Е С ТЯХ Е ПРОТИВ ТЯХ! Вижте само колко заповеднически ТОЙ иска да му се прочетат книгите, които са пълен абсурд, и се издават благодарение на ХАРЧЕНЕ НА ОПРЕДЕЛЕН БЮДЖЕТ! КАТО ЕДНО ВРЕМЕ, КОЙТО НЕ Е ПРОЧЕЛ "МЛАДА ГВАРДИЯ" НЕ МОЖЕ ДА СИ ВЗЕМЕ ИЗПИТА! Мария Василева каза: Към 11 Д клас: Виждам че посещавате този блог. Смятате ли че обстановката, която създавате, е благоприятна за работа? Харесва ли ви или не учителя, да се държите по този начин говори за изключително лошото възпитание на тези, които водят за носа този клас. Ако от сега унижавате хора и сте толкова жестоки, как смятате ще се развие животът ви нататък? Нямате бъдеще нито в личен, нито в професионален план. Лоша прогноза – балкански синдром – всичко е подчинено на личен интерес. Искам да ви попитам: 1. Обичате ли философия? Ако я обичахте, щяхте да се радвате, че преподавателя ви оставя избор и самостоятелност, защото този е начина да сте най-подготвени, както за приемни изпити, така и за живота. Смятам че този начин иска повече усилия от ваша страна, затова сте намерили решение – да заклеймите този преподавател и да дойде друг – той ще ви поднесе нещата смлени, няма да ви се налага да търсите, избирате, да разсъждавате. Може би ще ви продиктува накратко нещо по темата, ще си го запишете, ще го наизустите и хоп – оценката ви е в кърпа вързана. ще ви остане време и да "обсъдите" други преподаватели, да си поговорите за неща,за които не си заслужава да се говори...Да, знам че повечето учители са успели да се настроят на вашите вълни, занемарявайки служебните си задължения - високо ниво на умения, не толкова на знания. Което изисква усилена работа от ваша и от негова страна. 2. Уважавате ли хората, искам да кажа човешките същества, не казвам учителите? Те имат право да бъдат много поразлични от вас, с противоположни на вашите мнения, ще ви се наложи след година да работите в екип с хора. Кой ще ви изтърпи с интригантския ви стил и "нахалство към прогрес"? Нито в брака, нито в бизнеса ще ви търпят, навсякъде се иска толерантност 3. Обучението е взаимен процес между ученик и учител. Колкото повече учителят мълчи и колкото повече учениците говорят, толкова по-успешен е учебният процес. Учителят само ръководи процеса, това е основно правило, учудвам се че добрият 11 Д не знае това. Май малко учители го прилагат. Нито един учител няма да иска да преподава при подобно отношение към него. Тук търпите критика, признайте си


55 че да не му давате възможност да работи е много, много грозно и подло, унизително за него и много жалко за вас. С друг подход и тон бихте оправили нещата лесно, той щеше да се съобразява с удоволствие с вашите затруднения във философията, би ви помогнал да направи часовете си много забавни и приятни, щяхте да превърнете работата по философия в удоволствие. Без вашето доверие и добронамереност нищо няма да се получи. Не е виновен Грънчаров, просто процесът е взаимен, трябва желание и от двете страни. Нима очаквате да има желание за работа при всичко, което сте му причинили? Друг на негово място би ви натряскал двойка до двойка – тези ли са учителите, които цените? Зъб за зъб! "а сте мръднали, а двойка – без дори да ви задам въпрос! Ще ви смачкам!" Не ми казвайте че нямате такива преподаватели и че при тях работата върви, защото ви е страх. 4. Не се излагайте да "покривате" директорите си – самият факт, че са сменили Грънчаров по ваше оплакване е достатъчен да ви дава сили, кураж и вдъхновение че може да дърпате конците вие. Дори и дума да не сте си казали с директорите, вие вече сте с тях в един кюп- мислите и действате еднакво – с хитрости и даване под съд, защото вашето е по-страшно от всеки Градски или Областен съд. Няма по-голямо наказание за един учител от неразбирането с някой клас. Аз също съм учител и добре познавам системата и процесите в нея. И вие и той страдате от вашето недомислие. Направете един списък с нередностите в работата на този учител, така, за себе си, за да сте спокойни че той заслужава това, което му причинявате. Каквото сте повикали, това ще се обади. 5. Какви оценки имате по философия? Не става ли въпрос единствено за така познатото бележкарство, което произтича от недостатъците на образователната система? Защото тези цифри са толкова ненужни! Практиката показва че нашите български отличници не се справят в живота, защото в него не са нужни толкова знания, колкото качества. Затова посредствени ученици по-добре се справят в живота, затова всички сме загрижени да се промени системата и училището да стане място за развиване на силните страни и себеуважението на личността. По последното ви пиша двойка, 11Д ! Вие не се уважавате, щом искате да пробивате по този начин – за сметка на здравето и самочувствието на друг човек. Що се отнася до книгите му, не сте хората, които ще ги оценяват. Още повече че не сте ги прочели. Да оставим времето за съдник. Добре че Грънчаров не е изобщо глупав, та да му пука от вашето държане. Преценил ви е добре, както и директорките ви.

Желая ви всичко добро, все ще дойде ден, в който ще разберете нещата от живота правилно. Малко са учителите, които истински ви обичат и се грижат за вас. Засега. Това ще се промени. Мислех че вашето поколение ще променя нещата. Но не, твърде белязани сте от безнравствената среда, може би вашите деца, ако някога се осъзнаете и не ги възпитате да бъдат ваше подобие. Мария Василева Мария Василева каза: Към Г-н Грънчаров: Здравейте! Удивлявам се на толерантността ви и силата да влизате в подобни класове. Май сте прав като казвате че сте стар боец. Според мен на никого в главата не можем да вкараме акъл. Не е дошло времето, даже изглежда далече времето с принципите, според които живеете и действате. Хубавото е това че Бог ни дава тези изпитания, избрани сме да ги изживеем, защото този е начинът да се стигне до духовно усъвършенстване. На "цъфналите и вързалите" нищо такова не им се случва – с тях Бог не се занимава. Добра новина е това че Бог ще ви даде сили да преодолеете изпитанията, бъдете радостен и безгрижен като всички, които уповават на Него. В борбата с тези многоглави чудовища, родени от безбожието на системата, има три изхода: - да се примирим, да адаптираме - да се откажем от битките и голи, боси и гладни да умрем, прегърнали свободата си - да продължаваме да се борим без да виждаме някакъв проблясък и шанс да успеем някога, до смъртта ни, защото просто времето не е дошло, процесите са мъчителни и бавни. Има и четвърти изход – за найдуховно израснали само – да се молим: за учениците, за директорите, за народа и страната ни. Вярата в действие. Това е. Не съм в Пловдив, когато съм там ще ви се обадя да се запознаем. Ще бъде чест за мен. Мария Василева Анонимен каза: Ето това изказване е написано от самата директорка Анастасова, в тях тя е изляла душата си, което просто показва, че човек като нея няма място в образователната система на България!; ето, убедете се сами: "Тия които "мислят" еднакво изобщо не мислят, мислещите се познават по това че мислят различно." – това са думи на Грънчаров. И т.н. Петър Стойновски каза: От това какво е написала тази "директорка" смея да направя извода, че тя час по-скоро трябва да си взема личните вещи от директорското бюро

и да си тръгва: не е достойна да е учител, а какво остава да е образователен мениджър, директор. Защо ли? Защото е крайно озлобен човек. Тя мрази г-н Грънчаров и не усеща, че нейната омраза позори нея, не него. Но не усеща това, което показва колко е опорочена. Затова трябва да си иде. Час по-скоро! Господин Грънчаров е една от найуважаваните личности в българския интернет, той има хиляди читатели и почитатели, сред които имам честта да съм и аз. По този начин той учи хиляди хора, учи ги на добро, на човечност, на справедливост, на смело и безкомпромисно търсачество на истината. Много от неговите "ученици" отдавна не са в училището, но ето, те имат нужда от учител като него и сами са го намерили. Рядкост са талантливите хора като него, такива хора са украшението на всяко едно общество. Той е невероятно добър мислител и писател. И е прекрасен, благороден човек. Г-н Грънчаров би бил украшение на всеки един университет или училище. За жалост това у нас не се съзнава. Българската образователна система такива като него не ги търпи. И мнозинството в развратената от аморализма на системата общност, виждаме, също не ги търпи. Но иде времето, когато такива пионери на съвременното и хуманно образование и у нас ще бъдат признати. Иде това време! Г-н Грънчаров, имате моята пълна подкрепа – възхищавам Ви се! Петър Стойновски, Лос Анджелис, САЩ, на 33 години П. Стойновски каза: Пропуснах да добавя: самият факт, че въпросната директорка не смее открито да застане с името си зад своето мнение и пише анонимно показва що за морал има тази одиозна дама. Явно наистина е една "калинка". Е, трябва да си иде. Пълна аномалия ще е ако не си отиде тя. Тя наистина е пълен антипод на г-н Грънчаров. Съвсем естествено е това, че не може да го понася и иска да го унищожи с такива мръсни средства. Причината ли коя е? Ами той изцяло е превъзхожда във всяко едно отношение. Той е талантлив човек. Нека да каже тази дама тя какво е постигнала, нека да каже едно свое постижение? Убеден съм, че е "въздух под налягане". С връзки е станала най-вероятно директор. Това, че завистта и ненавистта към способните са водещите мотиви в нейната мениджърска дейност показва, че тя е вредна за българското образование. Ако тя вместо директорка на училище стане продавачка в кварталния супермаркет ще си намери точното място. И това ще е справедливо. Но в България всичко е наопаки: "мръсната пяна" е все отгоре. За жалост е точно така. За морал пък да говорим в българските условия е крайно тъпо... П. Стойновски


56 Bacho Кольо каза: "Анонимен каза: "Тия които "мислят" еднакво изобщо не мислят, мислещите се познават по това че мислят различно." – това са думи на Грънчаров. ... КАТО ЕДНО ВРЕМЕ, КОЙТО НЕ Е ПРОЧЕЛ "МЛАДА ГВАРДИЯ" НЕ МОЖЕ ДА СИ ВЗЕМЕ ИЗПИТА! Хора, кажете ми че горния цитат не е на директорката на ПГЕ "Пловдив" Моля ви! Защото ако е така, жална му майка на Грънчаров, на колегите му и най-вече на учениците! Учител от ПГЕЕ каза: Неин е цитатът. Същите думи е казвала и пред мен. Това са й любимите мисли, които споделя пред всички в момент на искреност. Учител от ПГЕЕ Анонимен каза: Г-н Гръмчаров вие и всички около вас сте една СЕКТА. Която трябва да бъде премахната от училище. Ученик от 11Д клас. Анонимен каза: Твърде много се радвам, че моите деца нямат "учители" като вас, Грънчаров. Хубаво поне, че от догодина ще ви махат. Анонимен каза: До Бачо Кольо: Думите изобщо не са на директорката, а са мои! Изобщо не познавам директорката, освен по снимките, които Грънчаров е показвал в блога си! Следя Грънчаров от години, и знам непристойното му поведение, когато взима изказвания от другите блогове, пренася си ги в неговия и започва да коментира и да се изказва, без отсрещната страна да е известена! Следя и му клиповете, които снимаше и поставяше в блога си, включително и учениците, за което няма право! Колкото до това, кой съм аз, никога няма да открия самоличността си доброволно, от съпбражения за сигурност! Анонимен каза: Излишно е да се казва че написаното по-горе пак е на директорката днес тя е много активна! :-) Ангел Грънчаров каза: Здравейте, уважаема госпожо Василева, Благодаря Ви и за писмото, което сте написала на учениците от XI Д клас (вие това го правите вече за втори път, Вашите писма според мен са много ценни и полезни!), а също така и за думите, с които се обръщате специално към мен; според мен в тях има дълбок смисъл, свързан с цялостната ситуация в нашето образование и училище. Ситуацията наистина е тежка: липсват условия за смела същностна промяна, промяната сякаш е нежелана от "широките народни маси", а пък за мнозина е и просто неизгодна. Поради това агонията в

образователната система продължава несмущавана от нищо. Министерството не прави друго освен да удържа гибелното статукво. То охранява гниенето на трупа. И се наслаждава, предполагам, на "уханията". А иначе за моето положение държа да Ви кажа поне това: толкова ми е тежко, аз съм силно впечатляващ се човек, но изглежда издържам най-вече заради това, че към случващото се пред очите ми имам една силно увлякла ме изследователска позиция. Това изглежда ме спасява. Силно съм любопитен и много ме вълнуват процесите, които текат пред очите ми – вярно, с моето участие, аз съм въвлечен във всичко това. Вярно, нарекох се "стар боец", вярно е това, че не от вчера участвам в такива битки, вероятно съм се закалил, но и плащам за този лукс жестока цена: със здравето си плащам всичко! Всичко в този живот се заплаща. Няма "безплатни обеди". Напоследък имам чувството, че съм изтощен. Даже като ходя по улицата на моменти имам чувството, че от слабост губя равновесие, залюлявам се, често ми се налага да се хвана за нещо за да не падна. В моето състояние, след операцията, лекарите ме предупредиха много да внимавам да не падна пак и да не ударя пак главата си: това, ако се случи, щяло да бъде вече фатално. Жалкото е, че някои хора около мен са се настървили и озлобили така, че са неспособни на никаква милост, на човечност или на състрадание. Изглежда такива хора всеки вариант за изход ги устройва: Грънчаров да се разболее и да излезе в отпуск, Грънчаров да умре, Грънчаров, за да се спаси, сам да си вземе шапката и да се оттегли. Важното е да го няма, да се изпари! Щото е нетърпим! Щото със самото си присъствие ни вбесява! Е, на моменти, не крия, мисля за това какво да правя, щото силите ми са на изчерпване. Уповавам се на добрия Бог. Той всичко знае, нека Той да реши. Той ще реши най-справедливо. Животът и съдбата ни е крайна сметка в Неговите ръце. Но и от нас зависи много. Ще видим. Докато имам сили ще си стоя на поста. Човек трябва да прави каквото е длъжен – пък нека да става каквото ще! Така разсъждавам както човек и като християнин. Разбира се, допуснах и аз много грешки. Човек съм, не ангел, нищо че името ми е такова... :-) Имам много неща, които бих искал да споделя с Вас, но сега за жалост нямам физическо време - след малко тръгвам за училище, имам първи час. Благодаря Ви за участието и съпричастността към този "частен случай", който обаче много говори. С най-голямо удоволствие ще се запозная с Вас на живо – след като от толкова време общуваме по интернет. Много ми се ще да довършим започнатото с Вашите репортажи за Швейцария. Може да се получи според мен чудесна и много полезна книга.

Трябва да ставам. Хубав ден Ви желая! С уважение: Ангел Грънчаров Анонимен каза: Нека започна с една уговорка, когато говорите за Истината внимавайте много: 2 + 2 = 4 e също толкова вярно, колкото и 2 + 2 = 1, а също така се случва и А*B = 0, при А и B различни от нула. Васил Марински ми е преподавал математика в ТЕТ-а, той едва ли би пропуснал да отбележи това. По-горе е писал и друг мой преподавател, Жак Асса, когото искам да поздравя и да му пожелая да е жив и здрав още дълги години, защото никога няма да мога да му благодаря достатъчно. Той пък, вероятно би обърнал внимание, че макар да живеем в демокрацията, а някои от нас далеч по на запад от вас, поне половината от времето и най-важните си дейности извършваме в условията на тоталитаритаризъм, да, за работното място говоря – на работното място няма демокрация – има началник. Абсолютно неразбираемо е, че при това положение в ТЕТ-а днес си играят на демокрация – ТЕТ-а е първо работното място на всички преподаватели – това пък трябва да разбере и от Грънчаров, а учениците от една ПРОФЕСИОНАЛНА гимназия е редно да научат същия урок като част от обучението си още в училище – на работното място няма демокрация. Разберете ме правилно, обяснявам бавно: във всяка фирма, всеки ден и час се прави избор, но това НИКОГА не става демократично, не се гласува – вместо това се взимат решения, въпреки, че често се спори здраво. Накрая решението се взема от някого – всеки според нивото си. В това отношение ръководството на ТЕТ-а е пълен провал – аз по принцип одобрявам натиска върху Грънчаров, но тези ексцесии са абсурдни и второ, същият този натиск трябва да бъде упражнен върху 11Д. Това би били принципна позиция, вместо това имаме една жалка балканска картинка – майка плаче, грамофон свири, както върви и повтаря малкия, който се е отворил да учи български лафове. В едно училище изобщо няма място за конфликт между преподавател и клас, той трябва да бъде посечен в зародиш – въпрос на елементарен мениджмънт. Има и нещо дори по-важно. Ако ние трябваше да избираме навремето, може би нямаше да изберем точно Марински и Асса да ни преподават, а това са двама от преподавателите, които са ми дали най-много и са ми отворили очите най-широко. Което показва, че като ученици навремето не сме имали достатъчно опит, за да можем да изберем какво е добро за нас. Не е въпрос на оценки, нито на интелектуален потенциал – и при двамата в


57 дипломата си имам шестици, това е въпрос на опит и способност да „prendre du recul”, както казват французите. На тази възраст 11Д ги нямат, отговорност на училището е да избира за учениците си. Анонимен каза: Тук е цялата разлика между добрите и лошите училища – качеството на избора, който те могат да направят за учениците си в сферата на образованието. А в основата на успеха за едно училище са преподавателите – първо, учениците минават и заминават, преподавателите остават. Ето защо ТЕТ-а навремето беше добро училище и това веднага личеше по преподавателите – Асса, Марински, Кръстев (по физическо!), Домбазян, Джегалов и много други, все имена, които се знаеха. Второ и това отива дори по-далеч, изборът на учениците е една илюзия, защото в училището има 3-ма преподаватели по математика да речем, без никаква гаранция, че дори и един от тях става за нещо. Тази гаранция обаче може да бъде дадена от училището, защото то трябва да привлече от всички преподаватели в ГРАДА, найдобрите. Това вече е истински избор, който МОЖЕ да бъде направен, а не измисления избор на учениците в стил не врат, ами шия. Да не говорим, че може да има единединствен преподавател по биология или химия, ходи и избирай, ако искаш – Балева навремето така ни стягаше, че вероятно на много дангалаци намести и представите за жените по принцип. Та как училището се надява да привлече ВЪЗМОЖНО най-добрите преподаватели от града, кой ще иска да дойде в условия при които един клас си позволява да залива с помия преподавател, докато ръководството го размъква по съдилища, за да го уволни? Честно ви казвам, като ви погледна отстрани и мисля, че сте луди. И така, без да ви влизам в калните истории ви казвам, че нещата са много, много зле. Днешното ниво на ТЕТ-а е под всякаква критика. Навремето директор на ТЕТ-а беше Рашков, въобще не го познавах, но днес съм сигурен, че е бил добър мениджър – преподавателите бяха много добри, а се случваше да ни насвяткат двойки на всичките. Марински, за когото вече стана дума и доколкото съм чувал навремето е дошъл във ТЕТ-а, заради издънка в Математическата – отлично решение на Рашков, на кой друг? Спокойно е могъл и да не го вземе, но Рашков не допусна тази грешка и Марински стана едно от големите имена на ТЕТ-а. Всичко това без да говоря за морал. Виждам, че по-горе още един български преподавател като Дон Кихот е тръгнал да хвърля бисери на свинете – не виждам смисъл.

И това е най-големият парадокс на образованието по принцип, за който Файнман говори в предговора на лекциите си по физика – хора, които са се докарали до такъв резил най-вероятно няма да разберат поученията, а за останалите те са излишни. ОБЯВА ЗА "ОТКРИТ УРОК ПО ФИЛОСОФИЯ", ПОСТАВЕНА ДНЕС В УЧИТЕЛСКАТА СТАЯ – ДОЙДОХА И НЕКОЛЦИНА КОЛЕГИ сряда, 19 март 2014 г.

Анонимен каза: Направи видео с експеримента и го качи в твоя сайт да видим как е протекъл. Ангел Грънчаров каза: Видео няма да има, но непременно ще опиша какво се случи; вкратце: случи се нещо прекрасно, твърде показателно и изразително, експериментът проработи! Получи се, по моето възприятие, чудесен катарзистичен ефект, учениците изразходваха голяма част от негативните си емоции, смяха се, забавляваха се, а след това сякаш почнаха да се променят в положителна посока. Още много имам да пиша относно моите наблюдения, но това е основното. Утре сутринта, живот и здраве да е, ще напиша какво се случи. Приложеният метод на съвременната психология според мен сработи, което е най-главното. Разбира се, още много може да се работи в тази посока, но преломът е вече е направен. Ако не се намесят други фактори, които да опорочат промяната на нагласите, то работите в този клас, както и очаквах, ще потръгнат. Най-интересното е, че въпреки съпротивата от страна на въпросната групичка ученици, се появиха симптоми за промяна на толкова крайния негативизъм: започна се освобождаване на душите от него. Илюзиите, така да се рече, почнаха да се "напукват". Примерно, ето един факт: един ученик каза, че на всички било вече изцяло тръснало все едно и също, сиреч, все да се оплакват, все да се водят безплодни разговори около стила на преподавателя и пр. Друг пък заяви, че вече били жадни за философия, били искали да започнем да се занимаваме с философия! Аз точно този поврат очаквах. Докато учениците сами не почнат да искат нещо, то всичко е обречено, но като пожелаят да учат, рабо-

тите няма начин да не потръгнат. Стига толкова. Прибързах вкратце да кажа главното си впечатление, то не може току-така да се изрази с три изречения, иска се повнимателно изразяване, но хубавото е, че аз лично констатирах прелом в нагласите. Изкуството има невероятно силен ефект върху душите, това е факт: макар че учениците не пожелаха да изпълнят възложената им задача (според инструкцията) – въпросната деструктивна групичка забрани това и успя да се наложи въпреки желанието на някои хора да поемат съответните роли! – след известно колебание учениците изиграха нещо по свой изцяло спонтанен сценарий, което именно явно е изиграло известно освобождаващо въздействие. Но стига толкова. Утре, ако имам настроение, ще пиша повече. Ако нямам, ще остане този коментар. Ще видим. Никога човек предварително не може да знае какво ще стане. Аз затова попитах учениците в един момент: а вие защо не опитахте, защо предварително се отказахте без да сте опитали, та нали ако бяхте опитали, можеше да се окаже, че има смисъл това, което ви предлагам, как човек да е убеден, че няма смисъл ако не е изобщо опитал?! Не отговориха убедително. Толкоз. Хайде чао засега! ЕДНА "МИСЛЪ", КОЯТО СЪЧИНИХ И НАПИСАХ ДНЕС НА... БЯЛАТА ДЪСКА – ЗА ОБСЪЖДАНЕ В ЧАС

ЛЮБИМОТО ЗАНИМАНИЕ НА РУСКИЯ ИДИОТ Е ДА СЕ СРАВНЯВА С АМЕРИКА март 19, 2014 Направих си труда да преведа на български език един текст, написан от руснак за руснаците, който ме впечатли. На руски го публикувах ето тук – виж Наистина, а къде процентно са повече идиотите: в Русия или в България? – но понеже има усещането, че много хора няма да разберат руския текст, а ми се ще особено младите непременно да го разберат, то седнах и преведох въпросния абзац на български – щото ми се струва, че има голяма истина в него; ето този текст:


58 Навярно поради много важни работи, които аз не разбирам, на Бог са нужни не само умни хора, но и глупаци. Затова за умните хора Бог е създал Америка, Израел и Украйна, а за идиотите Той е създал Русия. Тя е голям резерват за размножаване на идиотите. От идиотизъм, като медицинска диагноза, в Русия са болни някъде към 85% от възрастното население. Именно такъв е общият рейтинг на Путин, Зюганов (водача на комунистическата партия на Русия, бел моя, А.Г.) и на Жириновски (руският Сидеров, по-скоро нашият идиот Сидеров е българската имитация на въпросния руски идиот Жириновски). В Украйна действаща власт никога не е имала повече от 25% рейтинг и за мен това се явява неоспоримо доказателство, че украинците са три пъти по-умни от руснаците.

идиоти в Крим, искайки присъединяването на Крим към Русия. Когато Украйна влезе в Европейския съюз, тия същите идиоти, предполагам, нищо чудно да си изядат от яд партенките – щото още по-ясно ще осъзнаят какво са направили! НАИСТИНА, А КЪДЕ ПРОЦЕНТНО СА ПОВЕЧЕ ИДИОТИТЕ: В РУСИЯ ИЛИ В БЪЛГАРИЯ?

Россия инкубатор идиотов

Нито в една страна на света няма такава гнус в коментарите към интернетпубликациите както в Русия, така и при хората, които са ориентирани положително към Русия. Техният език е тъпа и воняща гнус. Ни една умна мисъл тяхната глава не може да роди. Единствено само проклятия и тонове злобна жлъч навсякъде наоколо. След четене на руските коментари остава усещане, че в Русия тече шампионат по идиотизъм и че всички жители на тази страна упорито се борят да го спечелят! Любима тема на руския идиот е Украйна. Щом стане дума за ненавистните хохли потокът на руското безсъзнателно не може да бъде спрян. Цялата същност на черната руска душа се оставя да бъде разорана. Мегатонове мръсотия изхвърлят върху народа, когото считат за братски. Руският идиот много обича съревнованията. Любимото занимание на руския идиот е да се сравнява с Америка. Доколкото да се съревновава с Америка с мозъка си руският идиот не може, по причина на липсата на такъв, то той се съревновава с Америка с това, което той има, именно по наличието на идиоти. Само в това отношение Русия категорично побеждава Америка, поне в това отношение спор няма! Victorr ЗАБЕЛЕЖКА: За верността на този текст ето едно много силно доказателство: Добро пожаловать, Крым!; текстът обяснява как хубаво се самопрецакаха рускоезичните

Наверное, для очень важных дел, о которых я не знаю, Богу нужны не только умные, а и дураки. Поэтому для умных Бог создал Америку, Израиль и Украину, а для идиотов – он создал Россию. Большую резервацию для размножения идиотов. Идиотизмом, как медицинским диагнозов в России больны порядка 85% взрослого населения. Именно такой совокупный рейтинг Путина, Зюганова и Жириновского. В Украине действующая власть никогда не имела больше 25% и для меня это является неоспоримым доказательством того, что украинцы в 3 раза умнее россиян. (ОЩЕ >>>) НЕЩО КАТО ПРИТЧА ЗА… БИСКВИТКИТЕ

Момиче изчаквало полета си на летището. Обявили, че той ще закъснее с няколко часа. Тя си купила книга и пакет бисквити и седнала да чака. Съседния стол бил празен, там тя поставила бисквитите, а на следващия стол стоял мъж, който четял списание. Тя си взела бисквитка, мъжът – също си взел! Това я ядосало, но нищо не казала и продължила да чете. Всеки път, когато тя вземала от сладките, мъжът също вземал. Това я докарало до ярост, но не искала да устройва скандал насред огромното препълнено летище.

Когато останала само една бисквитка, тя си помислила: “Интересно ми е какво ще направи сега нахалникът!?“. Сякаш прочел мислите ѐ, мъжът взел бисквитката счупил я на две и ѐ подал едната част без да повдига очи. Е, това вече било върхът! Станала, взела си чантата и се преместила… По-късно, когато седнала в самолета, бръкнала в чантата за да остави очилата си и изкарала… пакета с бисквити! Едва тогава изведнъж си спомнила – след като ги купила ги пъхнала в торбата! А човекът, когото тя сметнала за нагъл, бил поделил с нея целия си пакет бисквити – без да прояви и капка гняв, просто от доброта. Толкова много я досрамяло, но нямала възможност да поправи грешката… Преди да се гневите се замислете: може би именно вие не сте прави! Написа: Huk OK НОВ СКАНДАЛ: В ПЛОВДИВ ДРУГАРИТЕ НЕ ПОЗВОЛЯВАТ УЧИЛИЩЕ ДА БЪДЕ НАРЕЧЕНО НА ИМЕТО НА СТИВ ДЖОБС, НО В САНДАНСКИ СА СЪГЛАСНИ УЧИЛИЩЕ ДА БЪДЕ НАРЕЧЕНО НА ИМЕТО НА ИВАН СЛАВКОВ! сряда, 19 март 2014 г.

Аз тия дни пак ще предложа, и то най-официално т.н. ТЕТ-Ленин в Пловдив (сега има крайно безличното и сиво наименование "ПГЕЕ", поради което народът все още си го нарича тъкмо "ТЕТ-Ленин"!), училището, в което работя, да си избере авторитетен патрон, та от съзнанието на хората най-сетне да бъде избито това опозоряващо ни "ТЕТ-Ленин"! И, знайно е, моето предложение за патрон на училището – предложение, което беше подкрепено на проведен референдум сред цялата училищна общност! – е името на Стив Джобс, знаменитият американски пионер в сферата на компютърните технологии, комуто принадлежи и ето това изказване: "Бих изтъргувал всичките си технологии за един следобед със Сократ". Но в тази връзка искам да споделя с читателите на блога си нещо скандално: в град Сандански тамошният комунистически директор на все още новото спортно училище предложил то да се нарече на името на... Иван Славков, зетя на Тодор Живков представяте ли си?!


59 И какво излиза: в Пловдив другарите не позволяват училище по електроника и електротехника да бъде наречено на името на Стив Джобс, но в Сандански са съгласни спортно училище да бъде наречено на името на Иван Славков!? Ето какво написах по този повод в своята страница във Фейсбук, опитвайки се да алармирам обществеността за този нов скандал, за това ново безобразие: От приятел от Сандански получих следната информация, която предавам тук със свои думи – въз основа на неговото съобщение: В град Сандански има едно общинско спортно училище, на 2 години е, сравнително е младо. Та сега комунистите назначиха за директор техен човек. И получих информация, че директорът е предложил ще предложи училището да се кръсти на името на Иван Славков. Другото предложение е училището да носи името на Спартак. От двете предложения Общинският съвет трябвало да избере едното. Нищо чудно това да е името на зетя на комунистическия диктатор Тодор Живков. Това е грозна и нагла провокация към нравите и търпението на обществеността.

зия в съзнанията, която води до подобен тип недопустимо от всякаква гледна точка поведение, в един момент ми хрумна да предложа на учениците от този клас да участват в един, да го наречем психологически експеримент, който би могъл да им помогне много в тази посока. Разговарях вчера с педагогическия съветник в училището, който по образование е психолог, млад човек, той ме разбра, по принцип се съгласи да помогне за провеждането на такъв „оздравителен спрямо душите и нравите на учениците“ експеримент, дори отиде да разговаря с директорката на училището с оглед тя да допусне, да санкционира провеждането на такова нещо, на такава една новост или иновация.

Доколкото разбрах, директорката не се била възпротивила, само дето имала някои претенции, които ще бъдат изпълнени, примерно, в т.н. „разпределение на часовете“ да се впише забележка за провеждането на такава промяна на предварителния план, сиреч, на такова извънредно нововъведение. Седнах и подготвих нищо като „инструкция“ за провеждането на експеримента, която учениците трябва да прочетат преди началото на занятието, ето я: Та в тази връзка искам да запитам: абе тия долни и нахални комунисти няма ли някога да станат нормални хора или все ще продължават да правят какви ли не простотии? Докога ще разглеждат страната че все едно е тяхна бащиния?! Тия наглеци и мерзавци поне малко срам нямат ли? ПРЕДЛАГАМ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИНТЕРЕСЕН ФИЛОСОФСКО-ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ В ЕДИН „ПРЕКАЛЕНО БУНТАРСКИ“, НО ИНАЧЕ ЖАДЕН ЗА ИСТИНАТА КЛАС Днес имам час по философия с покрилия се с неувяхваща слава XI Д клас, в който групичка „бунтари“ вече пети месец прави нужното да бойкотира занятията по философия, искайки моето отстраняване като преподавател по този учебен предмет – и заменянето ми с друг, „по-нормално мислещ и сговорчив“ преподавател по философия. Размишлявайки как, по какъв начин да помогна на тия ученици да преодолеят, да се освободят от коварната илю-

ИНСТРУКЦИЯ за провеждането на философскопсихологически експеримент с известен терапевтичен афект върху душите (съзнанията) на учениците (по метода на „психодрамата“), който би могъл да се нарече РАЗИГРАВАНЕ НА АБСУРДИСТКА ПИЕСА, НА ТЕАТЪР НА АБСУРДА ВЪРХУ ИЗЦЯЛО НЕМИСЛИМА, НЯМАЩА НИЩО ОБЩО С РЕАЛНИЯ ЖИВОТ И СЪЩО ТАКА ФАНТАСТИЧНА ТЕМА Ученици, предлага ви се да участвате в нещо като „театър“, всъщност в една игра. Всеки от вас сам може да избере ролята, която иска да изиграе. Всеки участник има пълната свобода да импровизира, т.е. сам да измисля репликите, които казва – с оглед обаче най-убедително да изиграе избраната от него роля. Да, единственото, към което трябва да се стремите, е това ролята ви да бъде изиграна така убедително и жизнено-достоверно че в съзнанието на зрителите да остане чувството, че сякаш

наистина участват в един майсторски изигран театрален спектакъл. Ето и, така да се рече, „фабулата“, „сюжета“, по който трябва да съчините ролите си – и да изиграете спектакъла: „СЮЖЕТ“, ОКОЛО КОЙТО ЩЕ СЕ РАЗГЪРНЕ ТЕАТРАЛНОТО ДЕЙСТВИЕ: В училището на измисления, в несъществуващия град „Бунаково“ се случва странна или абсурдна история, нямащи нищо общо с реалния живот: един клас, изучаващ учебния предмет „Ценностно и идейно укрепване на личността“, се е разбунтувал спрямо своя преподавател, обвинявайки го в най-различни грехове: че не е като „другите, нормалните преподаватели“, че е различен, че си позволява да прави“най-недопустими неща“, които „другите хора не правят“, че има „изцяло погрешен преподавателски подход“, че се държи в часовете „твърде предизвикателно“, че се мисли за „интересен“, че е „дразнещ“, че мисли „твърде странно“, че не се съобразява с „общоприетото“ и „правилното“ и пр. Месеци наред групичка от този клас прави нужното за да бойкотира учебния процес, искайки да постигне следната цел: или директорът на училището да уволни „непоносимия преподавател“, или пък да го принудят той сам да се оттегли, а пък и, защо не, в резултат на преживяния стрес учителят да се разболее и поне да излезе в продължителен отпуск по болест (учениците знаят, че преподавателят също така не е „съвсем наред“ със здравето). Администрацията на училището в лицето на директорката, оказва се, също „има едно наум“ спрямо този преподавател и не прави нужното да разреши в позитивна посока конфликта, поради което той остава нерешен и тлее месеци наред, което изостря крайно много обстановката. Въпросният преподавател пише жалби до висшестоящите инстанции, апелирайки да се намесят с оглед в класа да бъдат създадени нормални условия за пълноценен учебен процес. Става така, че въпросните инстанции, водейки се от принципа „Народът (или мнозинството) никога не греши!“ или „Глас народен, глас Божи!“, заемат страната на бунтуващите се ученици и удостоверяват, че „странният преподавател“ наистина е допуснал някакви „груби методически грешки“ и пр. Директорката започва процедура за уволнението на преподавателя. В този момент той, чувствайки се дискриминиран по недопустим начин, решава да се обърне към Комисията за защита от дискриминация, която е официален държавен орган, създаден за недопускане на дискриминация от какъвто и да било род. Та на вас ви се предлага да изиграете едно заседание на тази въпросната Комисия. С оглед на това нека всеки сам да избере сам ролята, която иска да играе.


60 РОЛИТЕ ЗА ТОЗИ ИЗЦЯЛО ФАНТАСТИЧЕН, НЕМИСЛИМ, НЯМАЩ НИЩО ОБЩО С ЖИВОТА НИ ТЕАТРАЛЕН СПЕКТАКЪЛ: - Председател на Комисията за защита от дискриминация; - Заместник на Председателя на Комисията; - „Ненормалният преподавател“, господин Х., срещу когото се бунтуват учениците от този несъществуващ клас, който тук се явява „Ищец“ на въпросното съдебно дело (Комисията е оторизирана по закон да заседава като съдебен орган); - Директорката на училището, привърженичка на свещения принцип „Народът никога, повтарям, никога не греши!“, която в случая е обвиняема заради това, че е допуснала такова едно дискриминационно отношение към жалващия се преподавател; - Министерски инспектор, съставил и подписал документа, уличаващ „ненормалния преподавател“ в някои „методически грехове“, в смисъл че той не преподава „както трябва“; - Адвокат на Ицеца; - Адвокат на обвиняемата директорка; - Първи ученик-бунтар; - Втори ученик-бунтар; - Трети ученик-бунтар (за предпочитане: момиче); - Възмутен от „нестандартния учител“ родител; - Родител, подкрепящ Ищеца; - Ученик от т.н. „мълчаливо мнозинство“ в класа, чиято съвест е проговорила – и който е осъзнал, че спрямо преподавателя е постъпено неподобаващо, по един недопустим начин; - Втори ученик от т.н. „мълчаливо мнозинство“, с когото също се е получила подобна душевна трансформация или метаморфоза, т.е. е осъзнал какво всъщност и наистина са направили; - Класната ръководителка на въпросния бунтуващ се клас; - Педагогически съветник на училището, призован като свидетел; Това са ролите. Всички останали ученици от класа са „публика“. Нека всеки да избере онази роля, която му е, така да се рече, „присърце“ – и с която смята, че може да се справи. Ролите трябва да бъдат играни възможно най-убедително и жизненодостоверно, с оглед публиката да остане доволна. Разбира се, това е игра, според някакви правила, което не пречи участниците в нея и да се забавляват – изявявайки се свободно. Нито една театрална постановка не е задължително да е скучна. Но все пак трябва да се играе убедително – както в действителността, в живота би могло да протече едно подобно заседание на Комисията за защита от дискриминация. ОПИТАЙТЕ ДА РАЗПРЕДЕЛИТЕ РОЛИТЕ И ДА ИЗИГРАЕТЕ ПО ПОДОБИЕ НА ТЕ-

АТРАЛЕН СПЕКТАКЪЛ ПЪРВОТО ЗАСЕДАНИЕ НА КОМИСИЯТА. Водещ на това заседание е Председателя на Комисията. Той последователно дава думата на страните за встъпителни думи. След това се провежда нещо като „съдебен дебат“ с оглед търсене и установяване на истината по този наистина нелек – а а нелек най-вече защото е абсурден, защото е невъзможен да се случи в реалния живот! – казус. ПРИЯТНО УЧАСТИЕ В ЗАНЯТИЕТО! МЯСТО ЗА ДУХОВНО ОЧИСТВАНЕ И ПРОСВЕТЛЕНИЕ...

Снимка: Otec Pahomiy Zhelev

който да разпознаете организациите, опитващи се да манипулират голяма група хора, чрез което да наложат интересите си и да постигнат целите си. Ограничаването на човешките права чрез манипулация, е запазена марка на всяка сектантска организация. Първото правило – контрол над средата Сектата отделя субекта от естествената му среда, като по този начин го дезориентира. В този смисъл, идеята човек да бъде отделен, колкото е възможно в поранна възраст от своето семейство, е първата и най-важна стъпка. Тази първа и найважна стъпка се следва стриктно и с особено усърдие от държавната образователна системата. В основата на образователната доктрина лежи идеята, че децата трябва да излязат от дома си, колкото е възможно порано. Логично е родителите да са найзаинтересовани за здравето, физическо и психическо, на своите деца, затова системата елиминира тяхното влияние, във възможно най-ранна детска възраст. Една успешна индоктринация, за дълъг период от време, поколение след поколение, постига поставените си цели и буди съмнение в собствените способности на майката и бащата, затова могат или не да се справят с грижите за своите деца. Целта, която сектата преследва, е постепенно връзките със семейството да бъдат намалени, а по възможност, след определен период на „посвещение“ и трайно прекратени. (ОЩЕ >>>) СОЦИАЛИСТИТЕ И КОМУНИСТИТЕ СА НАЙ-БЕЗСРАМНИТЕ ХОРА НА СВЕТА

ДЪРЖАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е СЕКТА, НЕНАВИЖДАЩА СВОБОДАТА понеделник, 17 март 2014 г.

Държавното училище е секта Статия от блога Bgreformer, Posted on март 15, 2014 Има поне пет прости правила, които могат да ви послужат като лакмус, чрез

"Социалистите и комунистите са най-безсрамните хора на света. След като създадоха толкова много проблеми, те се опитват да прехвърлят върху нас вината за трудностите, възникващи при решаването на същите тези проблеми. Трябва да изтъкваме, че неприятните преживявания, които съпътстват реформите, са грешки на старата система, а не на новата. Но ние не трябва да се отказваме да се изправим и срещу някои от проблемите, които твърде често съпътстват икономическите реформи – найвече корупцията в държавния апарат и беззаконието". Маргарет Тачър


61 НАИСТИНА, КАК ГЛЕДАТЕ ТРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО НА ИДЕЯТА ПАТРОН НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ДА СТАНЕ СТИВ ДЖОБС?

такие готовы продать собственную мать, не только Родину. Так что вполне понятно что за деньги этот таваришч Колев поехал в Крым исполнять поручение своих русских начальников. Вот и все. Мерзость и мерзавцы... Взял интервью: Виктор Каспрук РАЗГОВОР ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА

НА

март 17, 2014

БЛИЦ-ИНТЕРВЮ С "ИЗВЕСТНИЯ БЪЛГАРСКИ ФИЛОСОФ И ПУБЛИЦИСТ" АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ, ПУБЛИКУВАНО В УКРАИНСКИЯ САЙТ ПОЛИТИКАНТРОП

Кирил Колев исполняет в Крыму поручение своих русских начальников Блиц-интервью с известным болгарским философом и публицистом Ангелом Гранчаровым - Господин Гранчаров, кто такой болгарский депутат Колев Кирилл – он приехал в качестве наблюдателя на "референдум" в Крым? Этот Кирил Колев депутат ультралевой национал-коммунистической партии АТАКА (буквально означает "ШТУРМ", потурецки "ЮРУШ"), которая была создана КГБ на русские деньги, ее цель была предотвратить членство Болгарии в Европейском союзе. Она и теперь финансируется русскими деньгами, эта партия одновременно фашизоидная, национал-коммунистическая, национал-социалистическая и просто коммунистическая. Это типичные рублофилы – так у нас называем русофилами и "панславянами". Такие выродки считают, что "болгарский патриотизм" сводится к безраздельной любви к СССР и имперской России – и лично к императору, к Путину. За деньги

няма как да стане , ако ГЕРБ и РБ не постигнат съгласие за свалянето от власт на сегашните пропутинскси гангстери, ако РБ продължава да смята ГЕРБ за опоненти и ако не излязат с обща платформа за съвместно експертно управление. Смятам, че единен Народен блок от ГЕРБ и РБ за евроизборите още е възможен и той може да смаже прикритата гангстерската тройна, а вече четворна коалиция. Miroslava Simeonova каза: Това са утопии, господин Дойчев! И не ми се иска да мисля, че точно вие сте движен от някакви други – користни – подбуди – да разпространявате подобни митологични твърдения. Имате ни за безмозъчни зомбита… Lachezar Tomov каза: ГЕРБ трябва радикално да се промени за подобно нещо, а те не го правят. С какво са по – различни от БСП, нима не служиха и те на Путин?

Момчил Дойчев, политолог от НБУ написа във Фейсбук един коментар, който предизвика обсъждане; предлагам на читателите на своя блог да прочетат запис на това обсъждане, смятам, че обсъжданата тема е важна, тя касае бъдещето на българската десница, на десните политически сили, които имат призванието в сегашната сложна обстановка да запазят европейската ориентация на България, противопоставяйки се на опитите на рублофилските сили отново да ни натикат в лапите на руската мечка, в лапите на император Путин; в светлината на руската агресия спрямо братска Украйна днес ний, българите, трябва да направим нужното да не попаднем отново в безвремието на съществуването под ботуша на „Големия руски брат“, в което бяхме толкова десетилетия – и от което не видяхме нищо добро; та ето сега какво си казаха дискутиращите: Момчил Дойчев каза: Добавена реплика към Радан Кънев: ББЦ не са създадени от задкулисието на „Позитано“ да управляват с всеки, а само с БСП-ДПС. Вече навсякъде активистите на БСП и ДПС се инструктират всячески да помагат на ББЦ за европейските избори. Към този момент обективните данни за разпределение на европейските мандати са: ГЕРБ 5, БСП 4, ДПС 3, РБ 1, ББЦ 1, АБВ 1. Останалите 2 мандата могат да отидат (по степен на вероятност) в: ГЕРБ, РБ, ББЦ АБВ БСП ДПС. Ако отидат в ГЕРБ и РБ още септември ще има предсрочни парламентарни избори. Но! По данни от два независими източника 100% е сигурно, че БСП, заедно с ДПС се готвят отново да фалшифицират изборните резултати с нова „Костинбродска афера“, „флашки“, „серго- и овче-мобили“!!!! Важна добавка. Останалите два мандата трябва да отидат за ЕНП, но това

Любима Йорданова каза: Четете програмата на ГЕРБ, голи твърдения само не помагат. Програмата е на ЦЕНТРИСТКОДЯСНА ПАРТИЯ. Защо десните у нас не си сътрудничат, нали политиките им са сходни? Защо в Германия е възможно – Християндемократическият (на Меркел) и Християнсоциалният съюз (в Бавария), а тук не? Lachezar Tomov каза: А кой подписа Южен Поток? Кой даде 1 млрд за Белене? ГЕРБ експулсираха ли руския посланик, след като даде ордени на Атака? Любима Йорданова каза: Програмата на ГЕРБ е качена в сайта им – gerb.bg. Аз подкрепям европейското развитие на България и въвеждането на електронното управление, подобно на Естония. Естония първа изпълни европейската препоръка от 2004 г. и от 2005 г. има: електронно гласуване, електронно образование, електронно здравеопазване, електронна администрация, електронна полиция. Това лошо ли е? Програмата е 200 страници. Miroslava Simeonova каза: Дъра-дъра, два чадъра! Близо четири години управляваха… Ангел Грънчаров каза: Донякъде си прав, но в едно отношение не си прав. Нека да се явяват – РБ и ГЕРБ – отделно, но да имат споразумение за следизборно съвместно управление – след предсрочните парламентарни избори. Но да правят „мегакоалиция“ не е правилно, щото това ще намали гласовете им… тъй виждам нещата аз. Момчил Дойчев каза: Аз точно това смятам, че е реалистично да стане Ангеле – за следизборно управление. що се отнася до „мегакоалициите“ – този „Народен блок“ го виждам реално наистина на две писти, доколкото все още нито ГЕРБ, нито РБ са


62 все още десни партии! Много неща трябва да преодолеят и ГЕРБ, за някои от тях колегите тук споменват, и РБ – да излезе от едно сектантско неразбиране кой е основиня противник на Българското европейско развитие сега! Ангел Грънчаров каза: Прав си, трябва да се води реалистична политика, съобразена с условията, максималистичните фантазьорства не вършат работа. Нали политика е „изкуство на възможното“? РБ трябва да пренасочи огъня към комунистите, към „националистите“-национални-предатели като Сидеров, към другите шменти-капели като капута Бареков, към цялата рублофилска измет и гнус, като обединяващото на десницата трябва да е проевропейската ориентация. Този следва да е лакмусът в този момент, този следва да е политическият водораздел. Щото това е главният проблем на страната: накъде ще тръгнем. Ситуацията у нас е точно като в Украйна, да не кажа че е по-тежка, щото украинците са сякаш по-качествен народ от нас…

истината за случващото се не им е безразлична; препоръчах го на приятелите си във Фейсбук (5 000 на брой), препоръчвам го и вам: Израждането в секциите на Крим със секциото на калашниците под шовинистична упойка; приятно четене, приятно мислене! "Курица не птица, Болгария не заграница!" – в светлината на случващото се в Крим как ви звучи тая съветска поговорка, а дарагие болгарские наивници?!

Добрый день, уважаемый господин Каспрук, Въоръжен мъж напуска хотел в Симферопол. Снимка: Ройтерс Автор: Иво Инджев

Любима Йорданова каза: ГЕРБ е ЦЕНТРИСТКО-дясна партия и ще съществува като такава, това са християндемократите в България. Още от Лудвиг Ерхарт основна тяхна политика е СОЦИАЛНОТО ПАЗАРНО СТОПАНСТВО. Затова Германия е социална държава, НО НЕ Е СОЦИАЛИСТИЧЕСКА, има сериозна социална мрежа за защита бедните (те не са като нашите бедни, но са бедни за стандарта на държавата си). Затова в Германия няма гладуващи, но има безработни, на социални помощи, които им осигуряват достоен живот. Виждала съм социалните им жилища, църквата много помага и развива социална дейност, включително и чрез дарения на дрехи, обувки и т.н., особено за емигрантите. Това е поглед на повърхността, но е достатъчно показателен. Иначе – в сайта на християндемократите – cdu.de Diana Shepard каза: Абсолютно подкрепям. Точно с този призив днес излезе и Движение 22Септември. От ГЕРБ призоваха за Единен Десен Блок за изборите. На това се надяват избирателите на Кунева и Дал. Единственият който е против е Костов. Дълбоко се надявам новото ръководство на ДСБ да се измъкне от неговото влияние и покаже собствено мислене. Не го ли направят, резултатите им на изборите ще бъдат разгромяващи. Miroslava Simeonova каза: Костов вече не е в политиката и няма как да каже. РЕФЕРЕНДУМ – ДУМ, ДУМ, ДУМ! Чудесен текст на Иво Инджев, препоръчвам да се прочете от ония, на които

сила атомной бомбы Путина. Покрай това ме попита кой е тоя български депутат Кирил Колев, който бил отишъл в Крим да бъде "европейски наблюдател" на противозаконния "референдум" на руските окупатори. Наложи се да му дам известна информация, аз не знаех кой е тоя продажник, оказа се, че е от АТАКА; ето как го представих пред украинския журналист:

В избирателните секции на полуостров Крим днес се (из)ражда със секцио новият ред на Путин, който е адски горд, че може да прави напук на целия свят. Израждането се извършва с калашници под шовинистична упойка под хипнотизиращия поглед на маскирани въоръжени наблюдатели от Русия. Кремълските стратези настояват, че има такова животно като руска демокрация, алтернативна на западната. Това е дедокрацията на дедо ни Путин. (ОЩЕ >>>) КОЛАЖ, ПРИПИСВАЩ МИ, ЧЕ СЪМ БИЛ СТАНАЛ "РИСУВАЧ НА ГРАФИТИ" – И АЗ ТОВА НЕ ГО ЗНАЕХ ДЕ, НО КАКТО И ДА Е неделя, 16 март 2014 г.

Спасибо за информацию о публикации и о саму публикацию! Этот Кирил Колев депутат ультралевой националкоммунистической партии АТАКА (буквально означает "ШТУРМ", по турецки "ЮРУШ"), которая была создана КГБ на русские деньги, ее цель была осуетить (предотвратить) членство Болгарии в Европейском союзе. Она и теперь финансируется русскими деньгами, эта партия одновременно фашизоидная, националь-коммунистическая, националь-социалистическая и просто коммунистическая. Это типичные рублофилы – так у нас называем русофилами и "панславянами". Такие выродцы считают, что "болгарский патриотизм" сводится к безраздельной любви к СССР и имперской России – и лично к императору, к Путину. За деньги такие готовы продать собственную мать, не только Родину. Так что вполне понятно что за деньги этот таваришч Колев пошел в Криме исполнять поручение своих русских начальников. Вот и все. Мерзость и мерзавцы... С уважением: Ангел Грънчаров Това написах на украинския журналист. Казвам и пиша винаги каквото мисля, каквото вярвам че е истина... РАЯТ Е ЗА МЪЧЕНИЦИ, А НЕ ЗА ИДИОТИ!

МОЯТА "ВИЗИТКА" НА АТАКА ЗА УКРАИНСКИ ЖУРНАЛИСТ Украинският журналист Виктор Каспрук (ето адреса на неговия блог) ми писа на имейла, че моето интервю пред него е било публикувано и в авторитетния сайт ПОЛИТИКАНТРОП: виж Духовный ресурс украинцев более мощный, чем

Опашка пред райските врати. Свети Петър разпределя: - Женен?


63 - Да. - В рая. - Женен? - Да. - В рая. - Женен? - Два пъти. - В ада. - Ама защо? - Раят е за мъченици, а не за идио-

неделя, 16 март 2014 г.

ПРОТЕСТ НА ВЕЛИКАТА ДИСИДЕНТКА И АНТИКОМУНИСТКА ВАЛЕРИЯ НОВОДВОРСКАЯ СРЕЩУ БАНДАТА НА ПУТИН

ти! ТЕКСТЪТ НА МОЯ ЖАЛБА ДО КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ

Верхний снимок – пропутинский митинг сегодня в Москве; нижний – прогитлеровский митинг в Берлине ЕТО КАК РУСНАЦИТЕ ЩЕ ЗАПОМНЯТ СВОЯ САМОДЪРЖЕЦ ПУТЛЕР

Аналогията е потресаваща! Изображение: Москва-Берлин, от блога ПИСЬМА ИЗ ГРУЗИИ, автор Олег Панфилов ДРУГАТА, СВОБОДОЛЮБИВАТА РУСИЯ ИЗЛЕЗЕ НА МАРШ НА МИРА СРЕЩУ БАНДАТА НА ПУТИН!

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

Вероятно, Путин хочет войти в историю как "собиратель русских земель". Но будет ровно наоборот. Потомки будут вспоминать Путина словами А.С. Пушкина:

HUMANUS, основан през 1994 г.

"Властитель слабый и лукавый, Плешивый щеголь, враг труда, Нечаянно пригретый славой, Над нами царствовал тогда." Россия будет свободной! Слава России! Слава Украине! Цитатът е от блога на Илья Яшин В МОСКВА БЕШЕ ПРОВЕДЕН И ПУТЛЕРИСТКИ МИТИНГ – КАТО ДВЕ КАПКИ ВОДА ПРИЛИЧАЩ СИ С ХИТЛЕРИСТКИТЕ МИТИНГИ ОТ 30-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК!

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: Източник: Слава России! Слава Украине! КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР, ПО-СКОРО ВЪПРОС: Дали и в Москва, драги приятели руски свободолюбци, не е дошло времето да започне един руски Евромайдан?!

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!


ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ БРОЙ 6 НА В-К ГРАЖДАНИНЪ И ВЕЧЕ Е В РЪЦЕТЕ НА АБОНАТИТЕ СИ

Vestnik GRAJDANIN br. 7 ot 2014 g.  

Angel Grancharov

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you