POUCHITELNATA ISTORIA NA MOITE BORBI

Page 1


четвъртък, 6 октомври 2011 г. Прочее, какво щеше да стане със Стив Джобс ако съдбата го беше проклела да се роди не в Америка, а в България?!

Блогърът Комитата е написал прочувствен коментар в памет на Стив Джобс: Да бъдем благодарни за всичко, което ни се случва и да не забравяме Стив. В който има доста силни слова, примерно тия, които заслужават да бъдат написани със златни букви в неговия неръкотворен бъдещ пантеон: Стив Джобс не беше само инженер, компютърджия или гениален маркетолог. Той беше също мислител и философ, чието наследство тепърва ще се обсъжда, осмисля и интерпретира. Има и интересни български реминисценции покрай световния феномен "Стив Джобс", от които моя милост се впечатли най-вече от следното: Далеч не съм съгласен с всичко, което правеше той и вярвам в малко по-различно развитие на информационните технологии, но признавам, че това, което правеше той, го правеше най-добре. Надявам се да доживея времето, когато и в България големите мислители ще стават и милиардери. Като прочете тия вдъхновяващи думи моя милост мигновено се развълнува така, че написа като коментар в блога на Комитата точно ето тия думи: Дай Боже да дойде тоя ден някога, ама изглежда е твърде далеч деня, когато у нас ще се печели от талант, а не предимно от далавери и мошеничества, както е сега. Прочее, и нашите правешки гении са окрали по най-груб начин самия Джобс; ний няма да се излагаме, ний сме мошеници от класа! Та в тази връзка рекох да подхвърля една тема, която си заслужава да се осмисли около разговорите за Стив Джобс, но на наша, родна и българска почва; ето какво написах там, в блога на Комитата: Преклонението и венцехвалебствията на Стив Джобс - не че той не ги заслужава! - у нас се обезценява напълно поради това, че често, почти постоянно тия, които така показно се прекланят пред общопризнатия чуждестранен гений, без капчица съжаление в наши условия газят и тъпчат всички възможни и действителни наши, родни "стивджобсовци", поради което талантите у нас са осъдени на неминуема безжалостна ликвидация; ний сме нация, която друго не прави освен да убива талантите си. В такъв случай нямаме морално да се "примазваме" и присламчваме към световните гении или таланти, щото зад такова присламчване прозира нечиста съвест. Прочее, какво щеше да стане със Стив Джобс ако съдбата го беше проклела да се роди в България, не в Америка?!


петък, 7 октомври 2011 г. У нас най-много мразим най-талантливите си личности: докато не ги убием не мирясваме!

Публикацията ми от снощи със заглавие Прочее, какво щеше да стане със Стив Джобс ако съдбата го беше проклела да се роди не в Америка, а в България?! вече предизвика, както се казва, "кратка, но плодотворна дискусия"; ето основното от нея, може да е поучително; пък приканвам и други хора да вземат отношение по обсъждания проблем: Стойчо възрази: Малко по-добре, ако се беше родил в Сирия или Чечения ;) Нали това е поантата: страната, в която визионерите стават милиардери, а милиардерите са визионери. Малко по-добре, отколкото ако се беше родил в Сирия и т.н. Ангел Грънчаров каза: Не е сигурно, че щеше да е по-добре ако се беше родил у нас - в сравнение със Сирия, Чечня и пр. Едва ли има страна в света, която така безжалостно да убива талантите и даровитите си хора - както е у нас. Не зная дали си давате сметка за това. Смятам, че и в Сирия, и в Чечня, че дори и в Сомалия хората повече ценят даровитите си хора, отколкото у нас... Стойчо каза: Е, не ми се спори много – не съм бил в Сомалия да пробвам ;) Ангел Грънчаров каза: Но за сметка на това в България си бил и би следвало до насита да си пробвал... :-) Стойчо каза: Все ми се чини, че съм по-добре отколкото в Сомалия... ;) Не че в и Щатите ще ми е по-зле ;) Ангел Грънчаров каза: Ще Ви кажа част от основанията си да мисля, че в Сомалия нищо чудно да е и подобре. Говорим за това как ценят или биха оценили талантите си, а не изобщо къде се живее по-добре. Пък и понятието "по-добре", отнесено към живота, е твърде относително и зависи от ценностите на човека. Човек може да гладува, но да живее по-добре от преяждащия...

Та основанието ми е: навсякъде по света, където има разумни същества, т.е. човеци, тия разумни същества ценят и използват таланта на даровитите си личности. Противното е глупост.


У нас обаче най-много мразим най-талантливите си хора. Докато не ги убием, не мирясваме. Притесняваме ги по всевъзможни начини. Казвам го това не аз, а най-известни наши мислители, писатели, психолози. Това е органична част от нашия манталитет. Джон Атанасов, ако бе живял в България, щеше ли да открие компютъра? Освен у нас, само в Русия по подобен потресаващ начин не се цени личността. Ний затова сме и толкова прокопсали: пилеем най-ценния капитал, който като нация имаме. Пилеем неоценимото си богатство: личностите и техните таланти. Казано просто: убиваме ги сякаш с наслада. Това е един от изворите на нашата българска трагедия...

петък, 7 октомври 2011 г. Плакат на Steve Jobs, човекът, изменил света

"... дори смъртта не спира еволюцията... " Steve Jobs (24.02.1955 - 05.10.2011) Снимката взаимствах от фейсбук-страницата на Игор Марковски

събота, 8 октомври 2011 г. Steve Jobs: "Бих изтъргувал цялата ми технология за един следобед със Сократ"

Снимката и текста взаимствах от Фейсбук-страницата на "Обичам да чета" събота, 8 октомври 2011 г.


Гимназията по електротехника и електроника в Пловдив трябва да носи името на Стив Джобс

До Педагогическия съвет и До г-жа Ст. Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив Г-жо Директор, Колеги, Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив през тази учебна година ще навърши своя 50-годишен юбилей. От много години се обсъжда въпроса чие име заслужава да носи това най-престижно и елитно учебно заведение; както е известно, за жалост, в широкото съзнание на град Пловдив нашето учебно заведение все още се помни като "ТЕТ-Ленин", нищо че едно такова наименование е напълно анахронично и абсурдно. През миналата година бяха внесени различни предложения за избор на т.н. "патрон" на гимназията, но, до колкото ми е известно, все още нито едно предложение не е окончателно прието - за да бъдат направени съответните официални постъпки за преименуване на нашето учебно заведение. Тия дни Америка и светът се прощават с Стив Джобс, човекът, който сякаш допринесе най-много за технологичната революция, която тече пред очите ни през последните десетилетия. Смятам, че е напълно подходящ момента да се направят нужните постъпки в кратък срок нашето учебно заведение да бъде преименувано на неговото име, т.е. да стане Професионална гимназия по електротехника и електроника "Стив Джобс". Мисля, че нашите възпитаници горещо ще подкрепят една такава идея, реализацията на която още повече ще издигне престижа на учебното заведение. От друга страна, безспорно е, всички ние ще бъдем поласкани от високата чест учебното заведение, в което работим и учим, да носи в идещите векове името на един от пионерите на компютърната революция в света. Смятам, накрая, че сме достойни за една такава висока чест, защото нашите постижения са безспорни и ни дават моралното право за нея. Предлагам Педагогическият съвет на ПГЕЕ-Пловдив чрез г-жа Директора на ПГЕЕ-Пловдив да вземат съответното решение, което спешно да бъде внесено за разглеждане от оторизираните за това държавни органи на МОМН. Та на тържествата по случай половинвековния юбилей на училището с гордост да можем да заявим, че ПГЕЕ-Пловдив е изцяло обърната към безбрежните хоризонти на бъдещето, носейки вече името на великия новатор Стив Джобс. С уважение: Ангел Грънчаров, преподавател по философия, главен редактор на списание ИДЕИ Пловдив, 8 октомври 2011 г.


неделя, 16 октомври 2011 г. Видеозаписи на занятия по психология, етика и философия, проведени тия дни

ПСИХОЛОГИЯ: За психоанализата Как се прави психоанализа? Психоанализата За психоанализата (2) ЕТИКА: За философията на морала За философията на морала (2) За нравствените принципи Божият закон Божият закон на морала Божият закон (2) ФИЛОСОФИЯ: (ОЩЕ >>>) понеделник, 24 октомври 2011 г. Нови видеозаписи на часове по психология и етика Моят Аз - разбирам ли го? Моят Аз - разбирам ли го? (2) Божият закон Как се отнасям към света и към себе си? Дълг и съвест Дълг и съвест (2)


вторник, 25 октомври 2011 г. Публикация във в-к "Новият ГЛАС" по идеята на името на Стив Джобс бъде наречено елитното училище по електроника в Пловдив

сряда, 26 октомври 2011 г. Разгорещена дискусия между ученици по повод предложението ПГЕЕ-Пловдив да носи името на Стив Джобс


сряда, 26 октомври 2011 г. В Дискусионният клуб: "Чия е честта - на Стив Джобс или на ПГЕЕ-Пловдив - гимназията да носи неговото име?"

сряда, 26 октомври 2011 г. Участие в предаване на ПОтв за "кръщаването" на ПГЕЕ-Пловдив на името на Стив Джобс

Линк за онлайн гледане на Пловдивска обществена телевизия


четвъртък, 27 октомври 2011 г. Разговор с млади хора за актуалната политическа ситуация у нас

събота, 29 октомври 2011 г. Идеята Гимназията по електроника в Пловдив да получи името на Стив Джобс не срещна подкрепа сред "учителското тяло"

Вчера се проведе заседание на Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив, на което моя милост постави въпроса за наименуването (кръщаването) на това училище на името на Стив Джобс. Опитах се накратко да ар-


гументирам предложението си; появи се обаче шум, хората сякаш се развълнуваха от внезапно овладели ги бурни чувства, бях прекъснат, след това продължих, но останах с впечатлението, че не бях разбран. Отвърна ми се, че процедурата за узаконяване на такава промяна в името била бавна; не можело да стане тази година; опонирах, като заявих, че щом е бавна процедурата, това само означава, че в спешен порядък трябва да я започнем, да я задвижим, та някога изобщо да свърши. Не можело, ала не се разбра по-точно защо не можело. Никой не стана да ме подкрепи. Пак се почувствах във вечната си битност: да предлагам някакви си там "екстравагантни идеи", а народът да ме възприема като луд и учтиво да мълчи. Крайно разочарован съм; имам чувството, че само аз сякаш искам да се уреди този въпрос, а други заинтересовани няма. Излиза, че повечето хора ги устройва името "ТЕТ-Ленин"; аз другояче не мога да си обясня такава една многозначителна реакция. Някои учители даже почнаха да ми се подиграват, наричайки ме "Стив Джобс"; казват ми: "Ей, Стив Джобсе, накъде си се запътил?!"; намекват ми се, че единственото, което ще стане в резултат, е че най-много да ми излезе прякор; да ме нарекат "Стив Джобс"; типично българска психология; а някои, оглеждайки се страхливо, ми казват: "С теб сме, прав си!", ала внимават някой да не чуе, че са ми го казали; живеем в ХХI век, обаче ми се струва, че сякаш живеем в 50-те години на ХХ-ия век; ето ви пример каква огромна власт над умовете имат някои кошмарни умрели идеологии; страшна работа; обезсърчен съм, понеже ми се даде да разбера, че няма да бъда подкрепен; но понеже съм по темперамент борец, няма да се откажа. Какво изобщо ли може да се направи в една такава нелека ситуация? На мен надеждата ми е в младите, в учениците. Ако някой изобщо може да разбере огромния смисъл на идеята училището ни да бъде наречено на името на Стив Джобс, то това са само те; те не се обременени от кошмарния товар на мъртвите идеологии и догми. Ще се обърна към тях; ще трябва с тяхна помощ да принудим инстанциите да се задвижат; ще трябва и с помощта на медиите да популяризираме идеята, та масовото съзнание да узрее за приемането й. Много е добра и идеята, предложена от един ученик: да се организира демократична процедура за избор на име и патрон на училището; да се направи нещо като референдум; това ще бъде за младите една чудесна школа по демокрация; трябва да разберат, че нещо зависи и от тях; в техните дипломи ще пише един ден "Гимназия СТИВ ДЖОБС", не в моята. Аз съм на мнението, че не бива по никой начин да се отказваме от плодотворни и напредничави (авангардни) идеи само защото инертното "обществено съзнание" не било узряло до необходимата степен на освободеност, та да ги приеме. А пък тази сутрин, мислейки върху нелеката ситуация, пак ми хрумва една щура идея: да напиша кратко писъмце до корпорацията на Стив Джобс, именно до Аpple, като ги информирам за идеята, като помоля за тяхното съгласие, като им предложа да влезем в международни отношения помежду си, като си сътрудничим за покачествено и модерно образование на младите. Убеден съм, че ако не другаде, то поне в Аpple, ако нещо е останало от духа на Стив Джобс там, ще ни разберат и ще ни подкрепят. Разбира се, няма да пиша писмото от мое име, а ще дам да го подпишат всички, които смятат, че не трябва да се изоставя насред път една великолепна идея - и учители, но най-вече ученици. Българин, ако иска нещо да постигне с щурите си идеи, трябва да опита по-напред да бъде признат в странство, и ако там го признаят, едва тогава ще го признаят с половин уста и у нас. Прочее, допускам една грешка: ако го признаят в чужбина, у нас първом ще изчакат да умре, и едва тогава може и да го признаят. Това е положението. Спирам дотук. Мъчно ми е, че една чудесна и способна да вдъхнови младите идея бива задушавана в зародиш по една най-българска причина: заради прословутия нашенски инат! Няма обаче да допусна това. Няма да мирясам, но ще изпълня мисията си на философ: философът съществува за това да насърчава, да помага добрите идеи да си пробият път - защото тъкмо те могат да променят живота ни... вторник, 1 ноември 2011 г. Честит ви празник на народните будители, скъпи ми родни дремлювци! Днес е Денят на народните будители. По определение съсловието, към което принадлежа – учителското – бива смятано за "будителско", макар че е напълно възможно да има някои негови представители, които да не заслужават такова едно високо, да го наречем, "звание". Май започнах да пиша с клишета – дали изобщо да продължавам? Искаше ми се да кажа няколко вълнуващи думи, но това сякаш е най-трудното. Всякакви чувства вълнуват човек като мен, посветил живота си на една неблагодарна "професия", и то пък в едно по начало крайно неблагодарно към духовните дейности и активности общество, каквото е българското. Ще напиша каквото ми хрумне, та да не загубя свободата си, придържайки се към някакъв предварително замислен план.


По дълбокото убеждение на жена ми моя милост е пълен куку – и може би тя, горката, е напълно права щото съдбата я е орисала да живее с един толкова лош, безразсъден, направо глупав човек. Но не само тя, а и всеки обаче, доколкото що-годе е запознат с рода на заниманията ми, ще си рече: що не си гледаш презрения си животец бе, ами си тръгнал да се напъваш?! Виж го ти, ще ми пише и издава книги, на свои разноски, разбира се, идиот, пълен идиот?! Пет години вече всяка сутрин ще пише също така в блога си, пълен откачалник е явно човечецът! Като капак на всичко се е захванал да издава, вече трета година, не само вестник (ГРАЖДАНИНЪ), но също така и едно философско списание, носещо името ИДЕИ; явно тоя човек, бе съмнение, е пълен ненормалник! Убеден съм, че така ме възприемат хората, а най-любезните тихичко ме съжаляват, гледат ме със съжаление, както подобава да гледаме лудите. Пиша това, защото ми е твърде познато това усещане: да бъда гледан по този съболезнователен начин.

Признание ли?! Боже мили, виж, подигравки може, но да ти признае някой, че си сторил нещо полезно, у нас това е изключено?! Но ний, идиотите, дето понякога ни наричат "будители", и за това не работим, а се радваме поне да оцеляваме, да сме поне живи и здрави, та да продължаваме да затъваме в абсурдността си - абсурдността на напълно ненужни и безполезни, в нашенските условия, хора. Разбира се, никой няма да каже "Тоя там, дето се мъчи нещо да прави, може пък да проявим известно великодушие и да му признаем заслугата да е нещо като "съвременен будител"!". Не, няма такова нещо, напротив, ще прихнат единогласно да се смеят подигравателно, ако някой рече нещо подобно. У нас се смята, че "будител" е нещо като титла или дори орден, който може да бъде връчен само на ония, които вече са мъртви или умъртвени от "народната признателност"; опази Боже някому приживе да се признае такава заслуга?! Не, първом ще му помогнем да умре, ще го умъртвим с общи усилия, а пък после може да го признаем и да почнем да произнасяме патетични речи за него; не сторихме ли така с Ботева, с Яворова, с Дебелянова, с кой ли не още?! Да спра дотук, стига съм бъркал в такива стари рани; за туй у нас не е прието да се говори; разваля благоприличието на цинизма и лицемерието. Ще ви кажа как мина вчерашния ден на един такъв самозванец като мен, дето чат-пат му хрумва на акъла, че работи на буренясалата нива на българската духовност, без да чака никакво признание, т.е. е един вид нещо като "будител"; аз, прочее, предпочитам, в знак на вродената си скромност, да се наричам по-скоро "дразнител", но то е същото; будители са тъкмо дразнителите, досадниците, дето ни пречат да спим и да си похъркваме най-блажено. Както и да е, да премина на описанието на вчерашния си ден - с което и ще свърша. Защо го правя ли? Ами защото знам, че има и други такива като мен, та с моя пример да им вдъхна поне малко кураж да знаят, че не са сами в лудостта, в безумието си! Тук, в блога си, мога да съм искрен до крайност; понеже добре зная, че жена ми никога няма да се зачете в него; било й гнусно да се докосва до този, според нея, най-голям враг на семейното ни щастие и просперитет. Тъй че мога да бъда пределно честен и дори да пиша за онова, което, по разбираеми причини, крия от нея. Онзи ден изтеглих от т.н. "взаимоспомагателна каса" 1000 лева. Веднага, щом изплатих стария заем, изтеглих нов. Тайно от жена си, разбира се. Щото в дома ни имаме много нужди, за които трябват пари, но тия ремонти и пр. могат да чакат - по моето, не по нейното виждане. С взетите от касата пари вчера се разплатих, успях да погася по-голямата част от дълговете си към частни лица-заемодатели, към печатници и към издатели;


през тази година успях да издам три учебни помагала и, до момента, две книжки на списание ИДЕИ; подготвям сега третата, и за нея трябват пари; плюс това издадох и 20 броя на в-к ГРАЖДАНИНЪ. Да отбележа, само двама човека ми помагат за издаването на ИДЕИ със скромни суми; за сметка на това откакто издавам списанието открих, че загубих повечето си приятели, и то тъкмо заради риска някога да им поискам пари за него; предвидливо се отдръпнаха, за да не им се налага да отказват. Да отбележа и това, че моите "предприятия" са все на загуба, едно, че българската природопопулация няма нужда от такива книги и списания, второ, че аз предимно подарявам списанията и особено книгите си, ако не изцяло, то поне наполовина; примерно, учениците ми си купуват помагалата на тяхната производствена цена. Интересно е също да отбележа, че като подариш някому своя книга или брой на списанието, почти никой не се сеща да се бръкне и да помогне поне с малко; явно се смята, че у нас тия неща, книгите и списанията, растат както растат листата по дърветата - и при това са съвсем безполезни. Та бях в София вчера и успях да се разплатя за най-належащите плащания към издателите си; заделих, като начало, и малка сума за новата книжка на ИДЕИ, която трябва да излезе до края на месеца. В София бях цял ден и, срам не срам, ще кажа, че за да икономисвам, през деня се прехранвах като си купих една топла питка, а пък в торбата си бях взел бурканче с маслинки, моето обичайно ядене. И три ябълки си носех в торбата, с това преживях деня си. Когато пък съм в къщи, моите хора са пропищели, понеже заради заемите ни се налага да се храним с най-проста, но пък затова здравословна храна: картофи, зеле, боб. Редуваме ги така: боб, картофи, зеле; после картофи, боб, зеле и т.н., както ви е угодно. Но да оставя това, да не издребнявам. Ходих вчера и на борсата за да видя как върви разпространението на книгите ми; все същата история, оказа се, че за три месеца книжарите в цяла България са проявили интерес само към общо, цифром и словом, 7 (седем) мои книги; моите книги, като изключение, като знак на особено внимание към творчеството ми от страна на така любезните книжари, единствени ги няма по книжарниците; а само ако се появи някой странен и инатлив читател и настоява да си купи моя книга, му я доставят по изключение, но след като дълго са се дърпали и са го разубеждавали, че не си струва да си купува моя книга, а защо, примерно, не си купи томчето на поета Левчев, на драматурга Паричков или пък на писателя Банкнотов?! От борсата взех "имане", което ми стигна да си платя пътните, щото и разпространителите яко скубат. Както и да е, гузен от гнусните си деяния, дето свърших в София, се върнах снощи и ми се наложи да излъжа жена си, че съм бил цял ден на туризъм в... Родопите. Налага ми се да лъжа, понеже тя, горката, ако чуе, че съм бил в София, веднага ще се сети за какво съм бил и няма да мигне от тревога за бъдещето много нощи наред. Тъй че ми се налага на мен, противника на "благородните лъжи", да лъжа и аз ето с такива благородни уж подбуди. И понеже съм много гузен, днес ще ида - понеже е Ден на будителя - на Главната улица в Пловдив, ще седна на някоя скамейка, ще извадя от торбата си по две-три книжки от всеки брой на списание ИДЕИ, и по два екземпляра от всяка моя книга. Срам не срам, ще ми се наложи да продавам книгите си; прочее, не продавам наденица, а книги и списания; майчице мила, де да продавах наденица, а не списания и книги; представям си каква опашка щеше да се образува на сергията ми, а то за пустите му книги и списания дали някой изобщо ще се спре днес пред "сергийката" ми?! Това е. Вземам си остатъка от вчерашната питка и излизам. Решил съм да ходя до центъра на Пловдив пеша, понеже разходките на чист въздух са ми любимото занимание в тоя мой така сив и безсмислен до пълна абсурдност живот. Пък и ще спестя два лева за транспорт, ето че полезното може да бъде съчетано с приятното... Хайде чао и хубав празник ви желая! Дръпнете и вие една реч в полза на "народните будители"! Прочее, по същата тема не е зле да прочетете и ето това, писано е съвсем наскоро: Кога чалгата и простотията в свидното ни Отечество ще възтържествуват окончателно и безвъзвратно? И така: честит ви празник на народните будители, мили дремлювци! сряда, 2 ноември 2011 г. Будители и приспиватели... Искам с няколко реда да благодаря на всички, които ме поздравиха по случай вчерашния празник, който е празник и на просветните дейци; много съм трогнат, че се намериха хора, които ми казаха по някоя топла дума, сгряваща душа в царящия наоколо хлад и студ на враждебното мълчание. Благодаря ви, приятели, за съпричастността!


Най-вълнуващи са думите, които ми изпрати като есемес по телефона един човек, с който се знаем само по имена; той се казва Йоаким Каламарис; грък, женен за българка, работи и живее в Пловдив; университетски преподавател, доколкото зная; ето какво ми пише този човек: Честит празник! Мисията на народните будители, след като те са откърмили духовността, разпращани са да събират зрънцата на знанието, е да го засяват в народната душа - за да израства то като познание! Да раздират завесата на Храма на Истината и знанието! Да се стремят към неуморното бдение и в миналото, и в настоящето, към просвета и просветление, към готовност за сътворителство на логиката и знанието! Нима точно това не е казано с други думи от Апостола на свободата Левский? "Времето е в нас и ние сме във времето". Йоаким Каламарис

Какво сега да отговоря на този човек? Мога ли да намеря думи, с които да му се отблагодаря, като приемам думите му, разбира се, не по мой адрес, а към цялото съсловие на ония, които са посветили живота си на пробуждането на народната свяст? Не умея да пиша вълнуващи послания от този род, затуй ще си позволя да му отговоря тук със следното разсъждение, дано попадне на него. По начало човекът, посветил се на образование, култура, духовност, има два пътя, по които може да върви: на будителя и на приспивателя. Едните будят, другите приспиват. Едните дразнят, другите се умилкват. Едните казват истината колкото и да е горчива тя, другите предпочитат да говорят сладки приказки, и то с едничка цел: да се харесат. Да станат любимци на тълпата. Погледнете каква е ситуацията в днешните ни медии; давате ли си сметка колцина са будителите в тая сфера, които си изпълняват мисията, и каква огромна, потискащо грамадна е напастта от подлизурковци, от платени съвести ("съвести под наем"), от манипулатори, готови на всякаква мерзост, от такива, които не правят друго, освен да приспиват, сиреч, да объркват, да заблуждават, да отклоняват душите от истински съществените ни проблеми - и като индивиди, и като нация?! Будителите служат на истината, приспивателите - на лъжата, разбира се. Лъжата приспива, истината буди. Да, само истината буди - и освобождава. Думите са на Спасителя: "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!". Най-важният Му завет е този. Но колцина ли са тия, които са го разбрали - особено из нашите земи?! Будителите, както е било и едно време, някога, са гонени, плюти, на тях винаги са им обръщали внимание предимно лаещите озъбени кучета, но много рядко някой им е отварял врата, та да ги пусне в топлия си дом. Когато Паисий е обикалял по села и градове със своите дисаги и със своята книжка и е търсил сподвижници за своята велика истина, как смятате, с ръкопляскания ли са го посрещали?! Едва ли, убеден съм обаче, че много от вратите, на които е потропал, са останали неотворени. Ами Левски? А как сме посрещнали Ботев? Ами другите? Ами Софроний? Сега ги величаем, но постфактум, а тогава? Това, както и да го погледнем, е ужасна, подла, грозна неблагодарност! Израз на компенсация: много нечиста ни е националната съвест, за това поне давате ли си сметка? Сега будителите ни от миналото са ни нещо като икони, но тогава, когато са били живи, сме ги ругали, плюли, гонили, преследвали, обиждали, неприемали... Ами, позволете ми да запитам: а сега как се отнасяме към съвременните си будители?! Приспиватели са отрупани с почести, те мило ни се усмихват от всеки телевизионен екран, от тая напаст нямаме мира; и чешмата човек го е страх да пусне, да не говорим пък за ютията, щото веднага оттам ще чуе мазния глас на Андрей Слабаков, примерно. Или на Дим Дуков. Или на останалата арогантна и нахална медийна напаст, вие ги знаете по-добре от мен. Ала, позволете ми да ви запитам: а към ония, които будят, които работят всеотдайно на нивата на просветата, на духовността - към тях как се отнасяте, тях цените ли ги?! На приспивателите си сме им благодарни, тях ги уважаваме, тям завиждаме, направо ги боготворим! Как ли не, та те ни приспиват, те не ни дразнят, те са така мило ухилени и мазни? Ами другите, будителите, тях, повтарям, как ги възприемате, цените ли ги поне малко?


Цените, ама дръжки! Хич изобщо не ги цените. Напротив - презирате ги. Те били, представете си, малки, незначителни, те били аутсайдери. Нарочно изпускам кавичките. Ония, приспивателите, в народното съзнание са велики, будителите ни пак са непризнати, гонени, обиждани, ругани, плюти, на тях се присмиват, подиграват, тях ако могат биха ги убили и удушили, щото, представете си, какви са пък те, та да ни дразнят, да ни будят; ний пък си искаме да спим, айде де?! Това е положението. На грам и на сантим не се е променило положението - от Паисия насам. Не само че е все същото, но и още по-лошо е станало. Вие по-добре от мен знаете как е. Та нали всеки от нас, от вас, от всички ни прави всичко, което е по силите му, за да убива всеки кълн на будност, на просвета, на светлина и прочие? Ами към учителите на нашата младеж как се отнасяме, позволете да запитам и това? Отишъл ли е някой родител да благодари на учителите на детето му за това, че се грижат за личностното му развитие и израстване? Не, няма такова нещо?! Как може?! Ходят по училищата само за да излагат какви ли не претенции, да ругаят учителите на децата си, да демонстрират презрение и неуважение?! За тях учителите са нещо като презрени слуги, представяте ли си? Будители ще ми претендират да бъдат, откъде накъде?! Я ми дай на мен тук Ивана, Ники Кънчева, Ружа, Азиса... остави ги тия аутсайдери, учителите, даскали презрени! Това е. Спирам дотука. Това можах да напиша, драги ми г-н Каламарис. Така аз виждам нещата. Не ги идеализирам, както виждате, а се мъча да постигна реалното положение. Истината, с друга дума казано. А такива, както е известно, дето си позволяват да казват истината, у нас, в България, са най-ненавистни. Така си е било, така и ще си остане. Лъжците обаче най ги обичаме. Туйто. Българска народна душа... петък, 4 ноември 2011 г. Медийната империя на гражданина-философ Ангел Грънчаров навърши 5 години! Улисан в разгорелите се политически изборни страсти, пропуснах да отбележа навършването на 5 години от създаването на моя блог. На 9 октомври 2006 година е първата публикация в блога ми, носеща заглавието Здравей, свят – здравейте, хора!. От този ден нататък, всеки ден, ето, вече цели 5 години пиша най-редовно в блога си, което, както и да го погледне човек, само по себе си е постижение. Постоянството е една от предпоставките за успеха. В първия ми блог, уърдпресовския, до този момент имам вече 2 966 публикации (предимно пълноформатни статии). В един момент, по причини, които сега е излишно да уточнявам, пренесох блога си в платформата на Вlogger. Малко по-късно осъзнах големите възможности на видеоблогването и в един момент превърнах стария си блог във видеоблог, а пък новият ми стана мой основен текстови блог, или нещо като "блог-майка". Година след година и около основния ми блог възникна мрежа от образователен, консултантски (по практическа психология), чуждоезичен и прочие блогове. Много експериментирах в тия години, научих много неща, усъвършенствах се, имам и съответните, да се надяваме, постижения. На базата на блога и в отговор на творчески импулси, породени от тези специфична дейност по общуване с читателите написах и издадох няколко, по-точно казано, точно цели 5 книги, а в процес на писане са още поне две. Преди три години създадох книжното издание на блога си, а именно в-к ГРАЖДАНИНЪ, вестник, излизащ два пъти в месеца, издавам го редовно, имам си и абонати. Прочее, претендирам за нещо като ноу-хау с този вестник: той може да се чете онлайн, неговият файл е достъпен публично, тъй че още в мига на излизането му в интернет верните му читатели по целия свят могат да си го принтират сами и да си го четат в най-удобен за ползване хартиен вид. Няма вестник по света, който да може да се отпечатва на хартия така лесно и толкова бързо. И от самите читатели. Според мен това е бъдещето на хартиените издания: читателят сам избира какво му е нужно в хартиен формат и сам си го отпечатва. Разбира се, само стойностни неща заслужават да бъдат "излети" в хартия, боклуците - не. Разбира се, в-к ГРАЖДАНИНЪ в онлай-изданието си е изцяло безплатен. Авторът, вложил толкова труд, усилия и старания в подготвянето както на вестника, така и на блоговете си, т.е. моя милост, очаква някакви жестове на благодарност от своите читатели; длъжен съм да спомена, че в наши условия общо взето и в масовия случай не съм имал щастието да дочакам такъв род подкрепа. Разбира се, има случаи, броящи се на пръсти, в които читатели на блоговете ми са подпомогнали издаването на мои книги - и частичното финансиране на други мои инициативи. На тях изказвам най-сърдечната си благодарност! Без вашата подкрепа, приятели, едва ли щях да постигна и една десета част от това, което направих! Онова, с което най-много се гордея сред постиженията си в тия усилни години, е създаването и издаването нафилософското списание ИДЕИ. Вече трета година с малка група сътрудници издавам и него, вече излязоха 6 книжки, до месец ще излезе и седмата. Ще минат години и ще се разбере и оцени, че списание ИДЕИ е било един от най-същностните знаци на нашето, въпреки всичко, но все пак така вдъхновяващо време. Да, и още нещо, създадох, на базата на видеоблога си, и първата персонална телевизия, за което също претенди-


рам за приоритет. Убеден съм, че моделът, предложен със системата от свободни блогове, с вк ГРАЖДАНИНЪ, със сп.ИДЕИ и с персоналната ми телевизия е прообраз на медиите на бъдещето, т.е. на това какви ще бъдат медиите в най-близко бъдеще.

Затова често се шегувам, пък и, не крия, за да дразня завистниците, се хваля, че съм собственик на огромна "медийна империя"! В днешния ден мога без излишна скромност да заявя: да, моята медийна империя, т.е. медийната империя на гражданина-философ Ангел Грънчаров навърши 5 години! Гордея се с това, което успях да направя и постигна, изпълнен съм с вдъхновяващи проекти за бъдещето - и съвсем нямам намерение да се отказвам, напротив, още повече се увличам! Само Бог да ми дава живот и здраве, ще работя все така ентусизирано до последния си дъх! Пропуснах да спомена още една статистическа подробност: основният ми текстови блог, или "блогамайка", вече има 5781 публикации - и съвсем скоро ще има 1 000 000 посещения (при положение, че инсталирах брояча поне 1 година след създаването му, явно в действителност посещенията са значително повече, но както и да е). Видеоблогът ми също наближава 1 000 000 посещения (отворени страници). Посещенията в цялата мрежа от моя блогове имат милиони посещения. Те винаги са и в челните места в класациите по дневни и седмични посещения. Не крия, щастлив съм, че имам толкова много читатели - и че моята дума, предполагам, се цени или поне се взема предвид от хиляди българи.

Да спра дотук. През тия юбилейни дни ми се иска да събера подборка от най-знаковите публикации в ранния етап на блоговете ми, които, така да се каже, са вече нещо като историческа и културна забележителност. Ще се поровя в архива да извадя най-стойностното по моя преценка, понеже имам статии, които станаха не само знакови, но и сякаш влязоха в националния "медиен фолклор"; стигна се дотам, че в-к ГЛАСОВЕ преди две или три години публикува големи откъси от моя статия под чуждо име. Прочее, много вестници и списания за тия години са препубликували мои статии, къде с мое съгласие, къде не; дори в-к ДУМА (!) ми е публикувал статии. Покрай блоговете ми или заради инициативи, предложени в тях, съм бил канен за участие в почти всички основни български телевизии и радиа - и дори сега, тия дни, имам две такива покани. Разбира се, за пловдивчанин е по-трудно да се изявява в софийските централни медии, но както и да е, аз лично съвсем не ламтя за такива участия, но когато мога да отида, не отказвам.


И сега две думи за непосредствените ми проекти. След като на базата на публикации в блога година издадох книгата си ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, сега ми хрумва да направя сборник от най-стойностните статии по повод на изявите на блажено отиващия си от хоризонта президент Гоце Първанов; тази книга ще се нарича ГОЦЕВИАДА и вече доста съм напреднал в подготовката й. Пропуснах да спомена, че непосредствен повод за създаването на моя първи блог бяха чувствата на възмущение, овладели ме когато доказаният лъжец Гоце Първанов почна кампанията си за втори президентски мандат. Той го спечели, но в тия пет години моят блог беше един от флагманите на антигоцевизма - т.е. на борците срещу политическото лицемерие, безсрамие и наглост! - у нас; по-жестока и по-справедлива критика това аморално лице едва ли е получило от някоя друга интернет-медия в тия години. Минаха пет години, сега Гоце, за щастие, си отива, имаме нов президент, а аз считам мисията си за изпълнена: помогнах с каквото можах публичният образ на този нахалник да стигне до жалкото положение, в което е днес. Прочее, има нови нагли нахалници в това, което минава у нас за "българска политика", и блогът ми има още много територия за приложение на критичния си патос. Свободните хора винаги са в опозиция на всяка власт - без контрол от страна на гражданите всяка власт неминуемо се развращава. Макар че основното ми занятие е философията, тия дни с учудване откривам, че за много хора моята персона бива известна като "политически анализатор". Аз обаче изобщо не се лаская от това, защото за мен званиетоГРАЖДАНИНЪ е найвисокото - и едва ли може да бъде заменено с нещо по-голямо. Това е. Спирам дотук, за да не се отплесна. Приемам тия дни поздравления по случай юбилея! Наистина съм щастлив, че имах силата и куража да направя все пак нещо, а ме вдъхновява най-вече мисълта, че съм полезен на много, и то най-вече млади хора. Но има и нещо друго, още по-важно: добре знам, че в областта на творческите изяви нищо стойностно не може да бъде постигнато без Божията милост, благоволение, насърчение и вдъхновение. Затова главно на Бог се уповавам - на Бога благодаря за всичко, което ми е дал и помогнал да постигна. Запомнете това от мен: без Божието благоволение ние, хората, сме нищо - сме самонадеяни червеи! А човеци, сиреч духовни същества, същества, овладени от творчески дух и патос, ставаме единствено по Божията милост, иначе не. Иначе просто няма как да се случи това... Пловдивско училище трябва да бъде кръстено на основателя на Apple Стив Джобс ноември 7, 2011

Кръщават пловдивско училище „Стив Джобс“ Пловдивско училище може да бъде кръстено на основателя на Apple Стив Джобс. Професионалната гимназия по електротехника и електроника до скоро е носила името на Ленин, но сега училището търси друг патрон. Следващата година гимназията по електротехника и електроника в Пловдив, по-известна като ТЕТ „Ленин“, ще навърши 50 години. Сега ученици и учители водят разгорещен дебат за новото име на училището. Един от обсъжданите варианти е то да носи името на Стив Джобс, съобщава ТВ7.


Част от учениците и учителите подкрепят идеята, но друга част настояват училището да носи името на български учен. Едно от коментираните имена е това на българския физик Георги Наджаков. В навечерието на 50-годишния си юбилей, Професионалната гимназия по електротехника и електроника за първи път ще има централно отопление, а част от учениците ще бъдат обучавани по европейски проект в Испания и Франция. Предложението за ново име на училището трябва да направи Педагогическия съвет. © БГНЕС

Стив Джобс победи Ленин: Ученици от Пловдив искат смяна на името на училището им ноември 7, 2011

Стив Джобс победи Ленин: Ученици от Пловдив искат смяна на името на училището им Видео Стив Джобс победи Ленин. Ученици от пловдивската гимназия по електротехника и електроника искат да сменят името на учебното си заведение от Ленин на Стив Джобс. Повечето тийнейджъри смятат, че днес компютърният гений е по-достоен да бъде патрон на гимназията им. Преподавателят по философия Ангел Грънчаров прокарва идеята гимназията да носи името на компютърния гений. „Професионална гимназия по елетротехника и електроника, нашите ученици му се възхищават, аз смятам, че би могъл да вдъхнови учениците“, обясни Ангел Грънчаров. Самите ученици настояват името да бъде избрано чрез референдум с тяхно участие. Повечето ученици дори не знаят дори кой е Ленин. Преподавателите от своя страна предлагат училището да носи името на българския физик Георги Наджаков.


„Аз мисля че трябва да е български учен, допринесъл за развитието на нашата култура. Не мисля, че нашата култура е с по-слаби постижения от американската“, заяви Бойка Борисова, преподавател. Последната дума при избора на име има Министерството на образованието. Българско училище ще носи името на Стив Джобс ноември 7, 2011 Българско училище ще носи името на Стив Джобс

Пловдивско училище може да бъде кръстено на основателя на Apple Стив Джобс. Професионалната гимназия по електротехника и електроника до скоро е носила името на Ленин, но сега училището търси друг патрон. Следващата година гимназията по електротехника и електроника в Пловдив, по-известна като ТЕТ „Ленин“, ще навърши 50 години. Сега ученици и учители водят разгорещен дебат за новото име на училището. Един от обсъжданите варианти е то да носи името на Стив Джобс. Част от учениците и учителите подкрепят идеята, но друга част настояват училището да носи името на български учен. Едно от коментираните имена е това на българския физик Георги Наджаков. В навечерието на 50-годишния си юбилей, Професионалната гимназия по електротехника и електроника за първи път ще има централно отопление, а част от учениците ще бъдат обучавани по европейски проект в Испания и Франция. Предложението за ново име на училището трябва да направи Педагогическия съвет. ЗАБЕЛЕЖКА: На посочения линк на ТВ7 може да се гледа и видеорепортажът на Илиян Велков. „

Останете гладни! Останете безразсъдни!

Стив Джобс Унгарската компания Graphisoft обяви, че ще открие на 21 декември статуя на Стив Джобс в Будапеща. През 1984 г. компанията получава помощ от Apple под формата на пари и компютри, когато още е била млада фирма с ограничени средства. [20]


Не разбирам защо не може да се пречупи съзнанието в България!!!???? ноември 7, 2011

Поздравления!!! Току-що гледах новините и разбирам, че идеята за смяна на името на ТЕТ-а в Пловдив от „Ленин“ на Стийв Джобс е ваша!!! Подкрепям напълно идеята Ви и искрено се надявам тя да стане реалност! Става дума за новините по БТВ, съвсем случайно попаднах. В емисията в 22.00. Ако се разровя може и запис да намеря. Чета мнения в интернет пространството и установявам, че са доста противоречиви. Не разбирам защо не може да се пречупи съзнанието на България!!!???? Та нали трябва да вървим напред, да се приобщаваме към Европа и света, да ставаме модерна държава?! Докога ще тъпчем на едно място??? Разбирам, че има много националисти, които следват идеята, че трябва да ценим българското и да не забравяме тези, които са дали своя принос в БГ наука и технология, но едното няма нищо с другото! Става въпрос за различни гледни точки. Не съм философ, тудно ми е да достигна Вашето ниво на израз, но и не е това целта ми. Смятам, че разбирате повече от добре, че аз като част от този град подкрепям напълно идеята Ви. Виждам, че това е и желанието на учениците в ТЕТ „Ленин“. Радостно е, че младите мислят така. Те все пак са бъдещето и трябва да се вземе адекватното решение, съобразно тяхното желание – освен мнението на тези, които решават. Написа: Aurora Obzor вторник, 8 ноември 2011 г. Да се вдъхновява от общочовешки идеали и мечти е признакът, който прави един човек съвременен, модерен Вчера, както се казваше навремето, беше един хубав ден за българската демокрация: няколко медии писаха или излъчиха видеорепортажи, посветени на идеята Гимназията по електроника в Пловдив да бъде кръстена на името на Стив Джобс. Ето, погледнете, чуйте: Пловдивско училище трябва да бъде кръстено на основателя на Apple Стив Джобс Стив Джобс победи Ленин: Ученици от Пловдив искат смяна на името на училището им Българско училище ще носи името на Стив Джобс Други телевизии пък взеха интервюта и мнения, в това число и от мен, но още не са ги излъчили; излъчването им предстои. Не мога да си дам обяснение на този взрив на интереса от страна на медиите, но е факт, че по този начин те дават мощната си подкрепа на толкова авангардната идея за първи път в света едно училище да бъде кръстено на името на новатора, на пионера на компютърната ера Стив Джобс.


Е, разбира се, има и противници на тази идея. Все пак живеем тук, в България; няма как да няма противници. Тук всяко нещо, особено пък най-разумните неща, си имат своите противници. Ако у нас се проведе допитване за това трябва или не трябва утре да изгрее Слънцето, убеден съм, че ще има идиоти, които ще заявят, че Слънцето е по-добре утре да не изгрее изобщо. На това му думаме "български инат". Мъдри народи, които са живели с нас и добре ни познават, каквито са, например, турците, отдавна са изказали преценката, че инатът е най-същностно-определящата българска добродетел. Инатът обаче съвсем не е добродетел.

Не трябвало да бъде Стиф Джобс патрон на това училище, щото требвало да си турим за такъв некой наш, некой българин! Защо бре, аланколу: ами не знам, ама требва да си е наш, българин! Щото сме у България, затова! Щото, представете си, не трябвало да сме били "чуждопоклонници". Щото, представете си, трябвало да обичаме нашто, българското. Щото нашто, българското, е най-убавото у целио свет. Щото от Искъро по-длибоко нема, ете за това! Епа нема! Какви ли не приказки може да чуе човек. Всеки ден съм в центъра на такива дискусии, понякога твърде разгорещени. "Патриоти" срещу "космополити" – сякаш това е противопоставянето в самото училище, а пък, след тия медийни набези, нищо чудно спорът да се пренесе в цялата общност; в Пловдив положително ще се пренесе. Аз пък съм срещу домораслия неразумен провинциалистки "патриотизъм". Истинският патриот цени своето, но също толкова се възхищава и от "ненашето". Не можем да отричаме ненашето само защото не е наше, а пък да обявяваме своето за най-велико – само защото си е наше. Мило и родно. Не стават така тия работи. Нашето придобива някаква ценност само когато се съизмери с най-добрите световни образци. А ние, понеже живеем все пак в 21-ви, а не в 17-ти век, трябва да се стремим да се съизмерваме с най-добрите световни образци. Ние, българите, представете си, сме част от единния общ свят, в който живеем. Не можем да се изолираме от света, в който живеем, щото той е тук, при нас, от него няма как да избягаме. Противниците на Стив Джобс, ако са такива принципни, а не глупави противници, трябва да имат добрината да доведат мисълта си до логичния си край. Трябва да доведат до този, впрочем твърде абсурден, край: "Не щем, другари, нищо от постиженията на този чужд свят, отказваме се и от компютрите, щото са американска измишльотина, отказваме се от цялата цивилизация, отказваме се от всичко: отиваме да си живеем на село с козите, та да сме си щастливи - и да запазим, представете си, своята идентичност!" Това е в чиста форма "културният" провинциализъм, на който са се отдали противниците на идеята това пловдивско училище да приеме името на Стив Джобс като бляскава емблема на училището, като символ, който е способен така да вдъхнови младите хора, та да могат смело да се хвърлят срещу предизвикателствата на съвременния свят. И да бъдат победители, а не малодушни мърморковци. Да бъдат като Стив Джобс, своя патрон. Така мисля аз. На мен този казус ми е изключително интересен и показателен. Защото той като на тест показва какви всъщност и наистина сме ние, съвременните българи, живеещи в началото на 21-ия век. Светът, в който живеем, не познава граници, стени, дувари, той помете всички стени, граници, той събори всички прегради. Живеем в единен общ свят, живеем в едно голямо глобално село. За миг можеш да изпратиш писмо до другия край на света: за да имаме тази възможност, заслуга за това има Стив Джобс. И още много неща можем, каквито преди това са били немислими, били са чиста фантастика.


Днес са реалност, днес са наш непосредствен живот. Заради такива смели фантазьори, довели бъдещето при нас, ние се радваме днес на шанса да можем да живеем в един из основи променен свят. Няма граници, всичко е едно - и от света не можем да избягаме, щото той е тук при нас. Стив Джобс е толкова американец, колкото и българин; ние самите сме не само българи, а, щем не щем, сме и граждани на света - от света, повтарям, не можем да избягаме. Да се вдъхновява от всечовешки, от общочовешки идеали и мечти е признакът, който прави един човек съвременен, модерен. Такива трябва да бъдем. Не трябва да се отказваме от повелите на своето време. Ако се откажем – ваша воля, моля, вървете си във пещерите... приятно излежаване там... Принципният противник на модерността страда от непълноценните представи на едно отдавна отминало, умряло, мъртво време. Представи, според които трябва да мразим "чуждото" и да превъзнасяме само "своето". Заради тия коварни представи в миналото, както показва човешката история, са се водили ужасни кръвопролитни войни. Комунизмът пък огради своя жалък "рай" с телени огради и стени, и, въоръжен до зъби с картечници, злобно гледаше от стените на бастиона си как свободните хора на свободния свят се бяха отдали на съзидателен труд, на невероятни, удивителни дела, постижения, творения. Е, рухна този кошмарен свят на стени, на бодлива тел, на граници, свят на кошмарите, в който просто убиваха оня, който не е като нас, който не мисли като нас. Слава Богу, тая кървава епоха отиде назад, в миналото. Не трябва да позволяваме на кошмарното минало да внася нови граници между нас, съвременните хора. Ето на такава една възвишена идея служи хрумването едно българско училище да бъде наречено на името на Стив Джобс – един от символите на новото време, за което говоря. Спирам дотук. Смятам, че трябва да помогнем на ония сред нас, които живеят с непълноценни, анахронични представи за времето, в което живеем. Длъжни сме да помогнем на тия хора да се отърват, да се се освободят от неверните си представи. Това става само чрез разговори и убеждаване. Аз смятам, че проблемът около името на гимназията в Пловдив ни дава шанс да разберем какви сме и да изявим себе си в най-хубавата светлина: като модерни хора, които уважават мнението на другия, но са и загрижени за ония, които очевидно страдат от неверните си, от остарелите си представи. Като философ, доколкото мога, ще се опитам да бъда полезен в начеващите се интересни дискусии. Приканвам и други хора да сторят същото. Заради истината и доброто си заслужават да приемем някои временни неудобства. Примерно да се заемем по-усърдно със задачата на мисленето и на разбирането. Толкова ли е трудно това?! вторник, 8 ноември 2011 г. Как даването на интервюта в днешно време неминуемо води до сърдечни кризи

Тази сутрин предаването "Тази сутрин" на bTV излъчи по разширен репортаж относно ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив във връзка с предложението училището да се преименува на Стив Джобс. Можете да го гледате като посетите ето този линк: От Ленин до Стив Джобс Имам една молба към тия, които ще гледат репортажа. Моля ви, споделете с мен има ли нещо в този репортаж, което да "разваля имиджа" на училището, което създава лоша, превратна представа за него и пр. Питам, понеже някои хора имаха добрината да ме известят, че понеже съм разговарял с репортера "без да съм бил оторизиран от ръководните фактори", съм бил проявил "престъпно самоуправство", вредящо на имиджа на училището. Показал съм се бил като "неетичен човек", нарушил съм бил не знам си какви "Етични кодекси", писани и неписани. Абе изобщо съм се бил оказал много, ама изключително много лош човек. И прочие, и така нататък, и ала-бала...


Знайно е, че има всякакви хора, вероятно има и хора с по-изкривени възприятия, пък, знае ли се, може и моите възприятия да са изкривени, нищо чудно, стар съм вече. Та затова питам; на мен ми се струва, че няма нищо лошо в това, че медиите проявиха такова внимание към едно предложение, което съдържа в себе си наистина оригинална, бих казал дори – казвам това нарочно, та да ядосам зложелателите! – авангардна идея: едно българско училище да бъде кръстено на един общочовешки гений, допринесъл изключително много за днешната технологична революция – какъвто е Стив Джобс. Да, знам също, че има хора, които поради разни причини, най-вече поради завист или по личностна непълноценност, но никога няма да признаят постиженията на преуспели хора като Джобс; за куриоз ще кажа, че един идиот ме срещна и ми каза, че Стив Джобс по никой начин не трябвало да стане патрон на училището, понеже, представяте ли си, бил "презрян капиталист и експлоататор"; сериозно говоря, точно това ми каза тоя оригинал, и беше съвсем искрен, за което свидетелстваше и появилата се пяна по краищата на устата му. Китайците в такива случаи - а те са все пак мъдър народ - казват така: "Да пази Господ да живееш в интересни времена!"; спор няма, нашето време е интересно, за което свидетелстват и изцепки като току-що споменатата. Прочее, много хора са крайно възмутени, че медиите, представяте ли си, били злоупотребили, били изопачили твърде превратно нещата; дори се подхвърля, че възмутените щели да се съберат и да пишат нещо като "открито писмо-опровержение" до всички медии, с което щели да кажат самата истина. Аз лично смятам, че медиите имат пълната свобода да постъпват както искат и да дават каквито си искат интерпретации, а това, че на някому не се била харесала тази или онази интерпретация или че поради несъгласие го бил хванал тих бяс, това, разбира се, си е лично негов проблем - и си е за лично негова сметка. Медиите не бива да се стремят някому да угаждат, щото тогава свободата им отива по дяволите. Журналистите затова трябва да имат пълна свобода в отразяването на събитията и също така в техните интерпретации. В това съм напълно убеден, и то не само по принципни, ценностни подбуди, ами и по "колегиални" такива; моя милост, както е известно, сама е медия, аз съм нещо като човек-медия, аз, както писах наскоро, съм собственик на цяла медийна империя; за да разберете какво имам предвид пишете в търсачката израза "медийната империя на гражданина Грънчаров" и ще намерите каквото трябва. Разбира се, последното пак го написах по съвсем прагматични подбуди: да опъна до скъсване нервите на някои зложелатели, на завистниците и на... глупаците. Една особа, чието име няма да споменавам, пък изтърси това, че само "болни мозъци" като мен можели да измислят такава тъпа идея: едно училище да носи името на американец, и то не на кой да е американец, ами на Стив Джобс; същата особа обруга не само моя милост, но и даде да се разбере и на самия Джобс - на "колегата" Джобс! - като го нарече с какви ли не обидни квалификации: бил "крадец", бил "дребен търговец", бил "арогантен и надменен", направо "непоносимо лош" и какъв ли не още човек. И това тази особа си позволи да го каже публично в мое присъствие, да, и това за "болните мозъци", и всичко останало (не помня дума по дума останалото), и дори не само да го каже, ами и да го изчете, беше си го записала, уж били писма и имейли на "крайно възмутени от арогантността на тоя невероятен злодей Грънчаров граждани". Та тия "възмутени граждани", в един добре познат от славните комунистически времена маниер кажиречи нямат нищо против да ме линчуват; абе, тъпа работа, аз имам чувството, че сънувам, за жалост обаче тия неща се случват пред очите ми, днес се случиха. И понеже съм импулсивен човек, се впуснах в излишни спорове, аз направо побеснявам, когато срещна безочие пред себе си, ядосах се, и ето, в резултат от няколко часа имам сърдечна криза, болното ми сърце не издържа, пулсът ми още е 160 удара в минута. За да не си изкарам някой инфаркт, се нагълтах с хапчета, сега лежа в леглото, сърцето ми още бясно препуска, а аз пиша с лаптопа, щото ако не кажа някому за проблемите си, не мога да се успокоя; ако до някой и друг час сърцето ми не се оправи, ще трябва да викам бърза помощ. Не знам дали утре изобщо ще мога да ида на работа; при такива кризи, ако сърцето ми не се оправи, т.е. ако не влезе в ритъм, спонтанно и под действието на медикаментите, ще трябва да влизам в болница; заболяването ми не е от вчера, но ето под влияние на такива напрежения се случва да изпадам в сърдечна криза; да, представете си, някои хора имаме човешки, покрехки, а не биволски или говежди сърца... И всичкото това ми се случи в деня Архангеловден, моят имен ден! Лудешки нрави, нямам думи вече! Чао, това е засега!


вторник, 8 ноември 2011 г. И БНТ излъчи репортаж за наименуването на ПГЕЕ-Пловдив в ПГЕЕ "Стив Джобс" Някъде към 16-тата минута може да се чуе репортажа за предложението за наименуване на ПГЕЕ-Пловдив на името на Стив Джобс. Това може да стане като се посети ето ТОЗИ ЛИНК. Тъй че, с две думи казано, и "телевизията-майка" даде своя принос върху изострянето на вниманието на обществото около този назрял и презрял за решаване въпрос. Абсурдно е в наше време да си затваряме очите когато едно елитно учебно заведение продължава - не негласно, а направо гласно, но все пак тихомълком! – да носи името на комунистическия вожд Ленин! Приятно гледане! Да живей медийната свобода! Да живеят българските медии - в случаите, когато се изявяват свободно и се държат достойно, те са незаменими... Стив Джобс и Ленин в дуел под тепетата

в-к СТАНДАРТ, 9 октомври, автор: Ели Куманова Спор за име разцепи техникума по електротехника в Пловдив Снимка: Ройтерс Стив Джобс срещу Ленин – днес това е най-горещият дуел под тепетата. Причината – Професионалната гимназия по електротехника и електроника си няма патрон от зората на демокрацията. Някогашната ТЕТ „Ленин“ вече 22 г. е безименна. И иска да се кръсти в навечерието на 50-годишния си юбилей. Пловдивчани знаят техникума като „тета“. Новата генерация обаче иска да се окичи с името на iGod – покойният гений Стив Джобс. „Пълна измислица“ – така директорката на техникума по електротехника Стоянка Анастасова нарече дебата около патрона на училището. Във вторник бе извън училището и не можа да коментира въпроса пред „Стандарт“. От вътрешни хора в школото обаче репортер на вестника научи, че рано сутринта е имало извънреден учителски съвет, на който е било забранено да се дават интервюта по горещия спор. Мухата за Стив Джобс пуснал преподавателят по философия и психология в „тета“ Ангел Грънчаров, научи „Стандарт“. Идеята му хрумнала малко след смъртта на гения. Г-н Грънчаров я споделил в блога си в интернет. И мигновено повечето му ученици „клъвнали“. И се започнало със споровете – „за“ и „против“ Стив Джобс да се „засели“ под тепетата. Фен на iGod например е десетокласникът Георги. Аргументът му – Джобс е посветил целия си живот на създаване на технологии, които сега са застъпени в учебните предмети на „тета“. Според Георги това име ще донесе и престиж на училището. А ако от „Apple“ чуят, че има школо, кръстено на създателя им, може и да ги посетят и да им подарят по някой таблет. Единадесетокласникът Васил пък е на другия полюс – иска училището му да носи името на българин. Предлага създателят на компютъра Джон Атанасов. „Той също е живял в САЩ, но поне е нашенец“, подкрепя го и съученикът му Атанас Иванов. „Да, бе, да!“, контрират от другия лагер – в Пловдив вече има училище, кръстено на Джон Атанасов. „Нищо, те и Левски и Ботев се дублират, но никой не се сърди“, упорстват от анти-Джобс агитката. „Стив винаги е бил най-модерният в технологиите. Това е и нашата амбиция, затова учим в гимназията по електроника и електротехника“, пали се обаче Петър Георгиев от 11 клас. Момчето дори си направило експеримент и разпитало сред противниковия лагер дали знаят кой е бил бившият им патрон Ленин. Съучениците му смътно се сещали, някои изобщо не го били чували или го знаели само като име. „За Стив Джобс обаче всеки е чувал и знае какво е направил“, обяснява разпалено тийнейджърът.


Съученикът му Георги Стойчев дори предлага в училището да се проведе референдум кой да им стане патрон. Момчето вече е споделило идеята си с приятелите във Фейсбук и срещнало голяма подкрепа. Засега обаче от страна на учителите отпорът е голям. Преподавателите са категорични, че името се избира на педагогически съвет, който после го предлага за одобрение в Министерството на образованието. В програмата по честването на 50-годишния юбилей на школото е включен и избор на патрон, с чието име ще бъде свързан и училищният празник, какъвто засега тук няма. Номинациите обаче са далеч и от Ленин, и от Джобс. С най-сериозно лоби са двама български физици – „дядото на ксерокса“ акад. Георги Наджаков и акад. Емил Джаков. ЗАБЕЛЕЖКА: В сайта на СТАНДАРТ под публикацията се наложи да напиша следния коментар: Държа да отбележа, че констатацията, съдържаща се в последното изречение, е прекалено далеч от реалността и истината – и е нечестен реверанс и жест към противниците на великолепната идея училището да носи името на великия Стив Джобс. Разбира се, че най-голяма подкрепа среща предложението Стив Джобс да бъде патрон на това училище. Все пак трябва да имаме по-високо мнение за нивото на развитие на разсъдъчната способност у нашите ученици… сряда, 9 ноември 2011 г. Днешната статия във в-к СТАНДАРТ по казуса с наименуването на елитната ПГЕЕ-Пловдив на името на Стив Джобс


сряда, 9 ноември 2011 г. Много проклет човек ставам когато някой се опита да накърни свободата ми – най-сладкото и при това свещено нещо на този свят! Един мой ученик (няма да му споменавам името) днес ме извести за публикация в сайт по казуса ПГЕЕ "Стив Джобс"; направи го по следния начин: Големи простаци са това! Не мога да проумея каква е тази България, че има толкова много хора без мозък?! Всеки си гледа на него да му е хубаво, никой не мисли другите какво искат! Никой не зачита тяхното мнение. Знаете, че съм Ви уважавал и винаги ще Ви уважавам. Много ми е гадно за Вашето положение в момента. Де да можех да направя нещо, но, уви, и аз съм безсилен... Оказа се, че публикацията в този сайт, уж базираща се на публикация в моя блог (виж: Как даването на интервюта в днешно време неминуемо води до сърдечни кризи), е най-красноречив пример за това как някои жълтеещи се медии в днешно време умеят да преиначават събитията и то с най-злоумишлена и дори, бих казал, провокационна цел: да наливат масло в огъня, да сеят раздори, да помагат да се влошават още повече някои и без това сложни отношения. Който иска нагледно да види как се изопачават нечии думи, нека да сравни двата текста. Въпреки че не мога да одобря такъв тип медийна манипулация, съм длъжен да уточня, че медиите имат, въпреки всичко, право на безусловна свобода, и тук единствено съвестта на съответните журналисти може да бъде някакъв нравствен ограничител на своеволията. Казвам това защото, няма да скрия, положението е тежко. Да оставим това, че наистина съм зле здравословно; прочее, изглежда, че и тоя път ще оцелея - такъв "чер гологан" като мен лесно не се губи! - макар че се налага да бъда все още в болнични докато сърдечната ми криза мине. Прочее, лекарите ми препоръчаха бавни разходки на чист въздух; това е балзам за болните сърца; затова днес денят ми мина чудесно: в Пловдив сега се нижат възхитително-топли, бляскави есенни дни - предразполагащи към меланхолия и романтика. Но предчувствието за зима - във всеки един смисъл на тая дума - ни кара да се радваме на чудната магия на Божия свят; кажете, може ли да има нещо по-хубаво от това, което Бог е сътворил и е благоволил така великодушно да ни даде?! Днешният ден беше за мен един такъв благодатен Божий подарък. И се пита човек: как е възможно ние, хората, да сме така глупави, че да не можем да разграничаваме истинското от фалшивото, т.е. да не умеем да пресяваме златните прашинки от пясъка и калта?! Утре лекарят пак ми забранява да ида на работа, понеже, противно на това, което си мислят хората, учителската професия е твърде тежка, направо казано е една инфарктна професия. За да се стабилизирам и утре трябва да почивам - и да се разхождам лекичко из квартала, на слънце и на въздух. Имах нужда от такава една почивка, наистина тя е балзам за болното ми сърце. Прочее, утре, след 11 часа преди обед който иска, може да включи радио ХОРИЗОНТ, което ще вземе интервю от мен по телефона. Предполагам, ще ме питат за датата 10-ти ноември, но нищо чудно и да ме запитат за случая, който тия дни предизвика голям медиен интерес: за именуването на ПГЕЕ-Пловдив на името на Стив Джобс. Не знам какво точно ще ме питат, но се съгласих да дам такова едно интервю. Длъжен съм, за успокоение на някои властващи фактори да заявя, че моя милост като философ, блогър, човек, личност, гражданин, писател и прочие има пълните конституционни права и свободата да се изявява както намери за добре. Имам безусловното конституционно право да заявя какво мисля. По всички въпроси, без никакво изключение. Никога не съм си присвоявал някакво право да говоря от името на тази или онази институция; прочее, всяка институция се състои от хора, които, стига да са личности, имат безусловното право да мислят различно. Даже в ерата на комунизма другарите не можаха да ми затворят устата, та сега ли? Нека да имат добрината даже и да не си го помислят, че може да ги огрее в това отношение. Толкова по този въпрос: много проклет човек ставам, когато някой се опита да накърни свещеното ми право на свобода! Спирам дотук... И още една моя медийна изява. Утре, в 17.45 ч. по БНТ в предаването "Малки истории" ще говоря за митовете, за потулването на истината за нашия прословут и многострадален преход от комунизъм към демокрация. Предаването ще бъде излъчено на запис, т.е. не е на живо. От програмата на БНТ личи, че същото предаване ще бъде излъчено и на следващия ден, в 6.15 часа. Ранобудните могат да го гледат и тогава. Лека нощ на всички! И нека утрешният ден да бъде усмихнат поне като днешния!


Пловдивски учител със сърдечна криза заради името "Стив Джобс"

Източник: в. "Монитор"

09.11.2011

Отпечатай

Изпрати

© Истински скандал се разгоря в Професионалната гимназия по електротехника в Пловдив заради идеята на един от преподавателите там школото да бъде кръстено на името на Стив Джобс. Ангел Грънчаров, който дал предложението за прекръстването в личния си блог, а после бил потърсен от медиите за коментар, бил обвинен, че разваля имиджа на школото. Преподавателят получил укор, че е разговарял с репортери, "без да е оторизиран за това от ръководните фактори", показал се като "неетичен човек" и бил проявил "престъпно самоуправство", записа вчера в блога си Грънчаров. Той е учител по философия в професионалната гимназия и според него в идеята школото да бъде кръстено на гениалния Стив Джобс няма нищо лошо. "За куриоз ще кажа, че един идиот ме срещна и ми каза, че Стив Джобс по никой начин не трябвало да стане патрон на училището, понеже, представяте ли си, бил "презрян капиталист и експлоататор"; сериозно говоря, точно това ми каза този човек и беше съвсем искрен, за което свидетелстваше и появилата се пяна по краищата на устата му", пише в блога си учителят. "Кой пък е Ленин?", питаха вчера учениците от Професионалната гимназия. Тя е създадена като техникум по електротехника "Ленин" в далечната 1962 година и с течение на времето се превърна в едно от елитните школа под тепетата. Според настоящите й възпитаници идеята е добра и може дори да бъде направен миниреферендум за реализацията й. Скандалите обаче се отразили зле на инициатора на кръщаването. Той бил "нападнат" от част от колегите си, един от които дори обвинил Стив Джобс, че бил "крадец", "дребен търговец", "арогантен и надменен", казва в блога си Грънчаров. "И понеже съм импулсивен човек, се впуснах в излишни спорове, аз направо побеснявам, когато срещна безочие пред себе си, ядосах се и ето, в резултат от няколко часа имам сърдечна криза, болното ми сърце не издържа, пулсът ми е 160 удара в минута", се оплака след скандалите преподавателят по философия.

Полемиката около кръщаването на ПГЕЕ-Пловдив, бивш „ТЕТ-Ленин“ на името на Стив Джобс се пренесе и в руските медии ноември 10, 2011 Бывший техникум имени Ленина предложили назвать в честь Стива Джобса Профессиональная гимназия электротехники и электроники в болгарском городе Пловдив, ранее носившая имя В.И. Ленина, может быть названа в честь основателя компании Apple. Об этом сообщает болгарский телеканал TV7. Смена названия будет приурочена к пятидесятилетнему юбилею учебного заведения, который будет отмечаться в 2012 году. Свои варианты могут предлагать преподаватели и учащиеся. Сообщается, что идею


дать гимназии имя Стива Джобса поддерживают многие из них, но некоторые выступают за то, чтобы назвать ее в честь одного из болгарских ученых – например, физика Георгия Наджакова.

В гимназии, как следует из ее официального сайта, можно получить среднее профессиональное образование по нескольким специальностям, включая „Компьютерную технику и технологии“ и „Микропроцессорную технику“. Принимаются учащиеся, окончившие шесть либо семь классов школы. Судя по документам, представленным на сайте гимназии, с момента основания до по меньшей мере 1980-х годов она носила название „Техникум электротехники имени В.И. Ленина“. Стив Джобс вместе со Стивом Возняком и Рональдом Уэйном основал компанию Apple в 1976 году. В 1985 году из-за разногласий с другими руководителями он покинул компанию, но в 1997 году вернулся и занял пост генерального директора. Под руководством Джобса были выпущены наиболее успешные продукты Apple, включая плеер iPod, cмартфон iPhone и планшет iPad. Стив Джобс умер 5 октября 2011 года. петък, 11 ноември 2011 г. Само духът на свободата ще ни спаси от презрения менте-живот

Най-напред дължа извинение за подвеждаща информация, която дадох в блога си вчера; предаването по БНТ, в което ще участвам, ще се излъчи в събота, от 11 часа, а не вчера, както бях написал първоначално. Предаването се казва "Малки истории". Прочее, тази промяна е, както се казва, за добро: ще участвам в голе-


мия формат на това иначе всекидневно предаване: в събота предаването трае цял един час, иначе е по 10-тина минути. Тъй че, моля, заповядайте в събота преди обед пред телевизорите си, струва си да се гледа това предаване! В него коментатор, освен мен, е г-н Цв.Томов, участват още неколцина, сред които г-н Борис Луканов и г-жа Марта Вачкова. Ще си говорим за "промените", за днешното състояние, за това какви сме днес ние, българите, след тия епични 22 години "преход". Мисля, че ще ви е интересно, предпоставка за което са и събеседниците ми в това иначе добро предаване. Моя милост е поканен там като автор на книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), чиято тема съвпада с темата на предаването. Иска ми се още сега да кажа нещо по темата, което според мен е твърде важно. Мислейки вчера по темата, струва ми се, попаднах на една находка. Става дума за един по-различен модел на тълкуване на събитията - с оглед на това да се доберем по възможност до техния цялостен смисъл. Ето какво имам наум, да видим обаче дали ще успея да го изразя в самото предаване. По начало обществото не е нищо друго освен жив организъм, със съответните системи, които поддържат жизнеността му. Преди 1989 година, в резултат на десетилетните гаври и изстъпления на комунистите над живота на нацията, българското общество беше подобно на агонизиращ, обезсилен труп; агония е ключовата дума, ако искаме да разберем същината на онова паметно време. Комунистите бяха направили всичко потребно за да задушат всички пориви на живот в онова общество - и да ги заменят с непълноценни форми, само наподобяващи живота, т.е. с ерзац-форми. Всичко тогава беше фалшиво, неистинско, само имитиращо живота; причина за това беше, че комунистите бяха направили нужното за да елиминират човешката свобода, която именно е нещо като душата на живота в обществения организъм. Едно несвободно общество е безжизнено, сиреч, болно общество. Болестта изчерпваше силите на обществения организъм на социалистическа България - подобно на това както вампирите пият и поглъщат кръвта, силата, енергията на едно живо тяло; комунизмът, ако искаме да разберем същината му, е нещо като исторически вампиризъм, способен да изпие силата на цели нации - и да ги хвърли бездиханни, подобни на агонизиращи трупове. Точно в такова състояние беше българското общество: болно, агонизиращо, обезсилено, даже бездиханно. Как се живее в едно такова общество ли? За младите искам да дам пояснение и по този, според мен, немаловажен въпрос. (ОЩЕ – В БЛОГА) петък, 11 ноември 2011 г. Гледайте утре предаване по БНТ с мое участие

Предаването вече е анонсирано в сайта на националната телевизия; ето: Тема на деня Малки истории, 12 ноември: Двадесет и две години след Прехода Социално ток шоу НАЧАЛО: 11.00 ч. ОСНОВНИ ТЕМИ: "Двадесет и две години след Прехода"


УЧАСТВАТ: Цветозар Томов – социолог; Йонко Грозев - адвокат; Борис Луканов – маркетинг експерт; Ангел Грънчаров – писател/философ; Никола Михов – фотограф; Мартина Вачкова – актриса. ЗАБЕЛЕЖКА: Като участник в това утрешно предаване Ви отправям специална покана да го гледате - и да ми стискате палци да не се изложа! Щото аз специално не съм "медиен лъв" като някои други и обикновено преди такива изяви много се вълнувам. Мисля и премислям какво ще кажа дни наред, а пък после, като започне предаването, казвам нещо съвсем различно. Но какво да се прави, това може да се тълкува и в позитивен смисъл, а именно - като проява на творчески импулс. Но все пак стискайте палци, много ще ми помогнете! :-) И тъй, живот и здраве, утре ще се видим и индиректно ще разговаряме; аз застанал от вътрешната страна на „телевизионната кутия“, а вие – пред нея. Нека само да си пожелаем предаването да бъде интересно – за всички нас! А на мене си пожелавам да не се изложа прекалено. Щото никога изобщо не съм доволен от себе си, особено пък когато участвам в такъв род прояви. Прочее, от никакви свои изяви не съм доволен, много съм придирчив и взискателен към себе си. Поради което сам на себе си никога не мога да си угодя. Както и да е… до утре! събота, 12 ноември 2011 г. Представете си, даже и в американски издания се пише за кръщаването на ПГЕЕ-Пловдив на името на Стив Джобс! School to Change Its Name to Steve Jobs

Jesus Diaz 11/08/11 Move on Lenin. Steve Jobs is in town. The town of Plovdiv, the second largest city of Bulgaria. There, kids want to change the name of their technical school from Vladimir Ilyich Lenin to Steve Jobs. The technical school is specialized in electronics and it's now approaching its 50th anniversary. To celebrate the occasion, they want to delete Lenin's name from the school door and change it to someone else. You know, someone else who is not the symbol of the bloody bastards who oppressed Bulgarians since the end of World War II. They are now voting to pick the new name. The forerunner at this time is Steve Jobs, by a wide margin. Some people think it has to be a Bulgarian scientist. As much as I admire Jobs, I agree. I would vote for John Vincent Atanasoff, the guy who invented the first automatic electronic digital computer. He wasn't born in Bulgaria, but his father was a Bulgarian immigrant. Tribute Video to Steve Jobs Rather than writing his obituary , I thought it would be better to pay tribute to Steve Jobs by…


Read more If they pick Jobs, however, I hope they install a giant, Soviet-style bronze statue of him holding the original Mac on the school grounds. [Novinite] Идеята именуването на българско училище на името на Стив Джобс е отлична – и точно затова ще срещне съпротива и неразбиране ноември 12, 2011

Получих току-що интересно писмо по повод инициативата за именуването на ПГЕЕ-Пловдив на името на Стив Джобс; позволявам си да публикувам в блога и писмото, и моя отговор до подателя: Уважаеми г-н Грънчаров, Прочетох за предложението Ви едно от пловдивските училища да бъде именувано „Стив Джобс“. Идеята е отлична и като всички отлични идеи ще срещне съпротива и неразбиране. Но ето как може да се преодолее това: в средата на декември ще излезе превод на книгата „Стив Джобс“ (Биография). Тя убеждава всеки, който има поне малко интелект, какъв изключителен иноватор, естет и мениджър е бил Джобс. (На английски я има навсякъде из Интернет като PDF файл.) Купете един преводен екземпляр, оставете го в училището да бъде прочетен от стотина ученика и направете семинар по темата „Синтетичната личност на Стив Джобс – визия, технологично иноваторство и дзен-естетика“. Ще се получи положителен ажиотаж сред учениците и може да се стигне и до приемане на Стив като патрон. Защо Ви пиша всичко това? На възраст съм динозавър, по професия съм компютърен инженер. По шега на съдбата през последните години станах преводач и съм превел няколко глави от въпросната биография на Стив Джобс. Той е от хората, които заслужават изключително уважение, независимо от трудния им характер. Погледнете този сайт и ще разберете защо комбинацията от технологично и естетично новаторство, така подчертани при Джобс, са ми допаднали. Поздрави, инж. Васил Сирманов, петък, 11.11.11 11.11 AM Здравейте, уважаеми г-н Сирманов, Много Ви благодаря за писмото, за участието в проблема около преименуването на гимназията по електроника в Пловдив и за идеята, която подхвърляте в тази връзка! Разбира се, ще се възползвам от предложението Ви, защото то подкрепя нашата инициатива едно българско училище да получи името на Стив Джобс. Оказа се, че противниците на инициативата ни правят всичко, че да атакуват Стив Джобс тъкмо по тази линия: не бил направил „кой знае какво“, не бил изобретател или учен, а бил „само бизнесмен“, и прочие, и так далее. Ето на това основание Вашето предложение да се възползваме от преведената книга за Стив Джобс е съвсем полезно, поради което и ще се възползваме от него. Сега обаче ми хрумва следното. Тъй като изчитането на една книга от толкова много хора за кратко време е невъзможно, не е ли възможно, по тази причина, да Ви помоля, като преводач, да направите една извадка от най-ценното и показателното от информацията, съдържаща се в книгата? Такъв един по-синтезиран текст, ако бъде публикуван в интернет, хем ще бъде хубава реклама на преведената от Вас книга, хем нашите ученици по него ще могат да научат най-важното за Стив Джобс, та да могат да се подкрепят на семинара. Прочее, идеята за предложения от Вас семинар я приемам изцяло, ние в училището имаме ДИСКУСИОНЕН КЛУБ и той съвсем скоро ще се събере и ще обсъди проблема, а пък семинарът, който предлагате, ще мине под неговата егида. Прочее, ако желаете, за нас ще бъде чест и Вие, като преводач на книга за Стив Джобс, да участвате в семинара, който сам предложихте; моля, приемете поканата ми за такова участие. С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров събота, 12 ноември 2011 г.


Заради странна позиция на ръководството казусът с преименуването на ПГЕЕ-Пловдив се изостри и придоби очертанията на скандал На едно място чета прелюбопитна информация относно казуса с преименуването на ПГЕЕ-Пловдив; ето, моля, четете, подивете се и вие, а след това бихте могли да прочетете и моя кратък коментар:

Слухове "кръстиха" пловдивско училище, директорката отрече Източник: News.Plovdiv24.bg Гимназията по електротехника и електроника в Пловдив, по-известна като ТЕТ "Ленин", няма да се казва "Стив Джобс", заяви пред репортер на Plovdiv24.bg директорката на учебното заведение Стоянка Анастасова. Нашият сайт се свърза с нея по повод тиражираните слухове, че училището ще носи името на съоснователя и бивш изпълнителен директор на "Епъл". "Няма такова нещо и на дневен ред изобщо не стои обсъждането на това име", каза още Анастасова. (C) Plovdiv24.bg Във връзка с горното, и особено с изречението Гимназията по електротехника и електроника в Пловдив, по-известна като ТЕТ "Ленин", няма да се казва "Стив Джобс" възниква поредица от поне няколко резонни въпроса, които съм длъжен непременно да задам: 1.) Откъде г-жа Анастасова е така уверена, че училището "няма да се казва" еди-как си, след като единствената управомощена по закон инстанция, която има правото да решава този въпрос, именно Педагогическият съвет на учебното заведение, все още не се е произнесла по въпроса? 2.) Г-жа Анастасова дали пък няма добре развита ясновидска способност, или се е допитала да някоя прочута врачка, та е тъй уверена какво точно ни вещае бъдещето?! 3.) Апропо, тъй като и моя милост също има да решава въпрос, свързан с гадаенето на бъдещето, ще ми е интересно да разбера името и адреса на тази врачка, та и аз да ида да се допитам до нея по своя си проблем (моят проблем е здравословен). 4.) Длъжен съм да доведа до сведение на г-жа Директорката, че навън, на двора, е вече второто десетилетие на XXI-я век, а отдавна са минали 50-те години на миналия ХХ век, когато директорите и партийните секретари имаха абсолютната власт еднолично да решават абсолютно всички въпроси; днес на двора, г-жо Анастасова, вече е настъпила демокрацията, прочее, тия дни честваме цели 22 години от настъпването й. 5.) След като вече цяла България, благодарение на медиите, знае за затегналия се по волята на Директорката иначе съвсем безобиден казус, и общественото мнение е заинтересовано да знае истината по него, в името на свещения принцип за откритост и гласност, явяващ се опора на демокрацията, правя своето изявление. Защото смятам, че ако си замълча ще излезе, че българските медии бълнуват: понеже г-жа Анастасова говори за някакви "слухове", именно, че нищо изобщо не било станало, а било съществувало "единствено в болни мозъци като тоя на Грънчаров" (цитат). И, опирайки се, предполагам, на предсказанията на врачки, знае какъв ще е изхода от едно гласуване на ПС, което още не е насрочено, камо ли пък да се е провело! Толкова засега. И още въпроси могат да се отправят по повод на твърде странната позиция на ръководството на учебното заведение, в което имам честта да работя. Тази странна позиция е причина за затягането на казуса - повтарям, един твърде безобиден казус! - който можеше да се реши много лесно, а не с намесата на медиите, което биде провокирано заради позицията на ръководителката на учебното заведение. Казусът нямаше да придобие очертанията на скандал ако ръководството беше имало благоразумието още много отдавна (още на датата 8 октомври 2011 г., когато аз по електронен път му изпратих текста на моя доклад с предложение за именуване на училището!) беше обърнало подобаващо внимание на предложението ми. Тъй че не приемам опитите груби грешки на самото ръководство да бъдат прехвърляни на мой гръб; прочее, не аз имам влиянието да доведа почти всички медии в училището, предполагам, нещо друго ги е довело; какво ли е то?

Слухове "кръстиха" пловдивско училище, директорката отрече Източник: Plovdiv24.bg

12:09 / 07.11.2011

Отпечатай

Изпрати


Гимназията по електротехника и електроника в Пловдив, по-известна като ТЕТ "Ленин", няма да се казва "Стив Джобс", заяви пред репортер наPlovdiv24.bg директорката на учебното заведение Стоянка Анастасова. Нашият сайт се свърза с нея по повод тиражираните слухове, че училището ще носи името на съоснователя и бивш изпълнителен директор на "Епъл". "Няма такова нещо и на дневен ред изобщо не стои обсъждането на това име", каза още Анастасова. © събота, 12 ноември 2011 г. Официално предложение за провеждане на референдум за определяне на патрона на ПГЕЕ-Пловдив На вниманието на ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ и на Ръководството на ПГЕЕ-Пловдив ДОКЛАД от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия Уважаеми дами и господа, Пиша ви във връзка със създалата се ситуация около моето предложение да се предвижи напред въпросът с избор на патрон на учебното заведение. Знайно е, измина една седмица на горещ медиен интерес към това предложение. Същевременно, по моя преценка, Ръководството (Администрацията) на училището не зае вярната позиция, първо, като не даде ход на моето предложение, второ, като се опита да тушира споровете и да наложи решение, което е единствено по негов вкус. Това, по моя преценка, не е демократично и не съответства на духа на времето, в което живеем. Опитах се отново да поставя на вниманието на Педагогически съвет своето предложение, което е само предложение за обсъждане на проблема - Ръководството отново не взе адекватна позиция и даже не подложи на гласуване решението ми. Това също е недемократично. След като медиите проявиха интерес към случая, Ръководството в лицето на Директорката съвсем излезе от равновесие и направи куп грешки: забрана на репортери да влизат в училището, криене на Директорката от репортерите; опит да ми се чете "конско" заради това, че в три телевизии съм казал по едно изречение в защита на предложението, което било "страшен скандал" и дори, представете си, било "нарушаване на Етичния кодекс на училището", а, предполагам, и на така бляскавата ни в нравствено отношение целокупна държава. Прочее, в унисон с политиката на Администрацията за защита на нравствените устои на живота в нашата общност Директорката си позволи публично да причисли моя милост към съсловието на "болните мозъци" (да не цитирам останалото, което се каза по моя адрес на спешно свикана "оперативка"!)! В резултат на такова грубо отношение се изостри заболяването на моето сърце, което доведе дотам да търся спешна лекарска помощ и да стоя два дни в болнични. Същевременно радващо е, че по случая по-голямата част от учениците приеха възторжено идеята училището ни да бъде наименувано на името на компютърния гений Стив Джобс. Нашите ученици показаха, че не са безразлични към проблемите на училищния живот и заеха една активна гражданска позиция, също открито изразявайки мненията си пред представителите на медиите. Предполагам, след като на мен заради разговор с репортери трябваше да ми се чете "конско", на учениците, които сториха същото, предполагам, в стилистиката на Ръководството, трябва да бъдат наложени най-строги... комсомолски наказания, знам ли вече?! Смятам, че все още не е късно в така възникналата ситуация да се държим подобаващо, като зрели хора с демократични убеждения. Самите ученици дадоха предложение спорният казус да бъде решен по найдемократичния начин, чрез една демократична процедура, която може да научи и учениците, и нас, преподава-


телите, на това що е демокрация, и то не на книга, а на дело, именно, като почнем да я правим, т.е. сами да демократизираме живота си. На това основание, като преподавател по философия и гражданско образование в това училище, предлагам следното: 1.) Под формата на приложно, на емпирично-социологическо изследване във връзка с потребностите на обучението на нашите ученици (и учители) по гражданско образование в гимназията да се организира и проведе в най-скоро време РЕФЕРЕНДУМ като най-демократична процедура по решаването на един толкова наболял проблем - какъвто е проблема с избора на патрон на училището, което вече цели 22 години си няма свой патрон; 2.) Използването на тази демократична процедура по решаване на един толкова спорен проблем на училищния живот ще е принос и първа стъпка към действителното модернизиране на нашата образователна система и на отношенията в училищната общност; 3.) В най-скоро време да се проведе, с участието на представители на учениците, разширен Педагогически съвет, който да разгледа моето настояще предложение и, евентуално, да определи условията, реда, организацията и пр. на тази демократична процедура, която е без прецедент в български условия, което пък, от друга страна погледнато, е пример и значим принос на училището ни към делото на българското образование; 4.) Нека този референдум да бъде едно от "мероприятията" - както се казва със стилистиката на отминалото, да се надяваме, окончателно, време на недемокрация и авторитаризъм! - да бъде една от активностите ни за достойно отбелязване на славната 50-годишнина от създаването на училището, която именно ще бъде чествана през настоящата учебна година. Пиша тия свои предложения с най-добри и колегиални чувства, стремейки се да помогна на Ръководството на училището, което, предполагам, поради неопитност толкова се забърка в един иначе съвсем лесен за решаване казус. Като част от екипа на училището се чувствам длъжен да оказвам съдействие на Ръководството, което би следвало да се опре на експертните умения на представители на екипа, за да не се забърква повече в подобни проблеми. Публикувам този текст и в моя личен блог, защото в него имам обичая да запознавам немалобройните си читатели с всички ония въпроси, които ме вълнуват. А този, именно за това как да демократизираме образователната система в България, уверявам ви, силно ме вълнува. Своите виждания по проблема съм представил в книгата си ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, която от години съм предоставил на ръководството на училището, но на която то не обърна и капчица внимание. И също така негласно отхвърли всичките ми опити да се проведе обществено обсъждане на книгата. Ползвам се от случая отново да предложа: какво по-добро от това в юбилейната година на едно елитно училище, каквото е нашето, да се проведе обществено обсъждане на моята книга, която е покана за разговор по най-горещите проблеми на българското образование?! Което, както е известно, се намира в състояние не просто накриза, а направо на катастрофа. С най-добро чувство: Ангел Грънчаров, преподавател по философия 11 ноември, 2011 г., Пловдив неделя, 13 ноември 2011 г. Инициативата ПГЕЕ-Пловдив да приеме името на Стив Джобс вече се обсъжда на международно ниво! Някакъв си... индивидуум на име Joshua Schnell - пък знам ли го какъв и кой е, може да е прочут, може да е някаква звезда, по грандоманията му си личи, че нищо чудно да е звезда, чиято звездност обаче не е огряла само мен! - е написал текст по повод идеята ПГЕЕ-Пловдив да бъде наречена на името на Стив Джобс; обърнете внимание на тона, на който е написано и как дебелашки ни се е подиграл; не че не сме заслужили подигравки, щото наистина страшно сме изостанали; но все пак не живеем в каменната ера, както нему се чини; ето и текста: Weird: Bulgarian tech school could be renamed to Steve Jobs Move over Vladimir Lenin, you may be replaced shortly. According to a website named Novinite, a technical school in Bulgaria is looking to rename its school. Instead of carrying the name of Vladimir Lenin, the school could be renamed to Steve Jobs. No, you haven’t entered the Twilight Zone. According to the short article, there seems to be some kind of ongoing vote to rename the school; Steve Jobs is the leading candidate for the renaming. Some students have quite wisely suggested that the school should be named


after Bulgarian scientists instead of Steve Jobs. And, should the news not be bizarre enough already, Novinite adds this nugget to the end of their posts, “The technical school is also about to get central heating for the first time in its history.” A school, which hasn’t had central heating until now, is about to rename itself after the American tech icon who created iPods, iPhones, computers, and iPads. If I was a student, I’d be lobbying to rename the school to something Roman, considering the Romans are often credited for inventing central heating. Това пише, как ви звучи, а? Аз ще помоля сина ми да ми го прочете и преведе утре, щото моят английски е на ниво да не мога да схващам смисловия контекст, което всъщност е най-важното. Но за момента ми звучи подигравателно, не знам на вас как ви звучи. И имам още една молба: ако някой знае кой е тоя Joshua Schnell, да не би да е някаква знаменитост в компютърния свят, знам ли, та ако някой знае кой е какъв е, моля да ми каже. Дали пък не е някакво светило в Apple, знае ли се? Или само е някоя надута като пуяк отрепка?! Кажете ако знаете. Щото ми се иска да вляза в интересна полемика с него; непременно утре ще му пиша. Та въпросът с името на училището, както забелязвате, стана международен проблем. Това излизане на световната арена, според мен, е добър знак. Даже светът няма да остане глух към нашия порив да станем на ниво, да се мерим със световните образци, да бъдем модерни в нашия толкова напреднал и коренно променен свят. Кой казва, че комунизмът бил паднал?! Кога?! Къде?! Тук ли?! ноември 13, 2011 Под публикацията Идеята именуването на българско училище на името на Стив Джобс е отлична – и точно затова ще срещне съпротива и неразбиране тази сутрин намирам следния многозначителен коментар, който ми се иска да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; затова го публикувам и отделно; ето: Грънчарооов, аз съм тръгнал да се жалвам, че улицата, на която живея, се казва „25 конгрес на КПСС“, а се оказа, че и по-зле от мен има: цяло училище „Ленин“ да има и то в Пловдив! Кой казва, че комунизмът бил паднал?! Кога?! Къде, тук ли?! А като слушах и оня младеж в предаването по БНТ, в което ти участва, с колко комунизъм му е напълнена главата – викам си: по-добре да останат така имената. Помията сатанинска, разработвана от Московския институт, в който е бил Воленчо, е заляла безнадеждно България. Експериментът е успешен: България и българите са унищожени! Въпреки това давай, може да се окаже, че все още има останал някой, който да не е зомби с промит безвъзвратно мозък! Тук при мен в Криводол, северозападнало, подарено на комунизма надежди няма никакви! Тук е време за АД! Написа: Румен Бърцов

Стив Джобс е преди всичко визионер, изобретател, естет и чак накрая – предприемач с широк размах ноември 13, 2011 Преди няколко дни получих насърчително писмо от инж. Васил Сирманов, един от преводачите на книгата „Стив Джобс“ (Биография), която предстои да излезе в средата на декември: виж Идеята за именуването на българско училище на името на Стив Джобс е отлична – и точно затова ще срещне съпротива и неразбиране. Той предложи в ПГЕЕ-Пловдив да се организира семинар, посветен на личността и делото на Стив Джобс. Моя милост го покани да участва в семинара, който сам предложи. Сега получих отговор на писмото си; ето какво ми пише инж. Сирманов: Благодаря най-искрено за поканата за участие в предвиждания семинар. Ученическата публика е благодатна почва за посяване на нови идеи и разкриване на идейната основа, която се крие зад постъпките на повечето хора – двигатели на прогреса.


За съжаление, здравето не ми позволява да пътувам и да издържам на публични събития. Колкото сили и време са ми останали ги влагам за придвижване на проекта „ВитрЕос“. Той е силно иновационен, полезен и престижен за редица художествени училища, ВУЗ, града и страната, млади приложни художници у нас и по света. Но познайте какво най-често срещаме у нас – мълчание, пасуване, завист. Смятам, че идеята Ви е отлична и трябва да се придвижва именно от учител по философия, защото делото на Стив Джобс започва именно от неговата визия за бъдещето, а естетиката на продуктите на Apple не е резултат на ергономия, технически или технологични съображения, а е осъзнат стремеж към чистота и минимализъм. Накратко, Джобс е преди всичко визионер, изобретател, естет и чак накрая – предприемач с широк размах, който не се страхува да поема рискове. Именно това съчетание на качества го правят един от хората, променили света, тръгвайки и ръководейки се главно от идеи, а не само от бизнес-нюх и желание за печалба. Моята сила е в писмените текстове, затова след излизане на преводната книга по книжарниците, ако имам време ще напиша едно кратко есе, което да подсили Вашите аргументи. Впрочем, аз съм от стар учителски род; мога да си представя нещата при вас. Ръководството на училището, според мен, може да прояви положително отношение към идеята за името по три причини: (1) Като се информират непредубедено за личността на Джобс и значимостта на неговите иновационни идеи и продукти за целия свят; (2) Като усетят, че повечето ученици искат това; (3) Ако има някакъв „келепир“ за училището – а това ще стане, ако се влезе във връзка с Apple и внимателно се опипа почвата за някакъв вид сътрудничество; ако се направи контакт с автора (-ите) и USиздателството (-ата) на биографията и други книги за Стив Джобс. Може да помислите за кът с експонати от историята на компютрите Apple, компанията PIXAR и пр. Децата ще ви засипят с идеи – само пъхнете запалена клечка да подпали фантазията им. В края на краищата един жизнен (и живнал) и амбициран ученически колектив говори добре за самото училище; тъй че директорката трябва да отчете това. Желая ви успех; ще Ви помагам в рамките, които ми позволява здравето и времето. Ще пиша и на издателство „СофтПрес“, което ще издаде биографията на вашия бъдещ патрон – да помислят с какво могат да Ви помогнат. Поздрави, инж. Васил Сирманов


понеделник, 14 ноември 2011 г. Предстоящо в Дискусионния клуб: семинар за житейската философия на Стив Джобс

събота, 19 ноември 2011 г. Вашата битка е за свободата и възможността да бъдете изобретатели в собствената си страна!

Стив Джобс vs. … Ленин Автор: Александър Георгиев Професионалната гимназия по електроника и електротехника в Пловдив може, след като вече двадесет години си няма име, да приеме това на Стив Джобс. Идеята основателят на Apple да бъде новият патрон на училището, което вече двадесет години е безименно, но все още известно като ТЕТ “Ленин”, дава философът Ангел Грънчаров, преподавател в гимназията. Още със излизането си на бял свят, предложението предизвиква ожесточени полемики. Някои приемат идеята като гениална, други пък искат училището да носи името на българин, а трети желаят то да си остане “Ленин” – защото Стив Джобс бил американец, а не българин, и защото бил умрял. Сякаш наистина имаме склонност да ставаме патриоти в най-важния момент, но не за добро, уви. Именно рожба на тази ни склонност е твърдението, че едно българско училище трябва на всяка цена да носи името на българин. Питам се обаче, това ли е да си патриот – да се ограничаваш в рамките на страната си? Не виждам защо трябва да стесняваме мирогледа си, като желаем вдъхновител на учениците ни в сферата точно на елект-


рониката да не е светило като Стийв Джобс – човекът направил компютъра достъпен за всеки, вкарал музиката в джоба ни и улеснил живота ни чрез безбройните си революционни продукти в такава степен, каквото е трудно да си представим – а желаем те да се абстрахират от световното ниво и да приемат за кумир незнаен дори от половината българи учен, камо ли от някой друг. Човек може да постигне много, но не и повече от това, към което се стреми. Нека, макар и с риск никога да не го достигнем, да се стремим към най-великият и успял човек в областта на интересите ни. “Да живееш, това означава да се чувстваш непълноценен” е казал Адлер. Не ме учудва обаче, че се намират хора, които да са против кръщаването на училище в България на човек като Джобс. Това, което ме притеснява е, че те не са против кръщаването му на Джобс, а изобщо на кръщаването му. Тъй де, просъществувало е двадесет години без патрон, защо сега трябва да привличаме внимание, защо трябва да си създаваме главоболия и да раздвижваме тромави процедури – нека си живеем спокойно. С такова мислене, ако ще и Господ да си сложим за патрон, пак никъде няма да стигнем. Затова смятам, че битката на ученици и учители за именуването на гимназията не се отнася само за тях, въпросът е от национално значение. Затова бих искал да се обърна към всички тези смели и здравомислещи хора, които желаят да вдигнат летвата възможно най-високо, вместо да се навеждат под тази, поставена от скудоумните ни съгражданисъученици-колеги: вие не се борите за един свободен ден на патронния празник, вие се борите срещу всички, които ще се опитат на всяка цена да спрат развитието ви, вашата битка е за свободата и възможността да бъдете изобретатели в собствената си страна. Джон Атанасов също е сред претендентите за патрон на вашето училище, но той е трябвало да твори извън страната си, а Стив Джобс е допринесъл за родината си. Ако “Тет “Ленин”" приеме името на българин, само защото е българин, аз веднагически бих пожелал да се изпаря от България. Успех! Бъдете силни! Поздрави от СПГЕ “Джон Атанасов” Наречете си училището на името на генерал Бойко Борисов! ноември 22, 2011 По повод публикацията Вашата битка е за свободата и възможността да бъдете изобретатели в собствената си страна! се получи отзив, който заслужава да бъде публикуван отделно: Г-н Грънчаров (с червена краска?), „Напразно, всуе се морите!“! Аз, Петър Каменов от Монтана, ще предложа училището ви да се казва „ген. Бойко Борисов“, или „Георги Първанов“, даже в скоба с „Гоце“ и ще бъде прието. Именуването му тогава ще бъде отбелязано с многохилядни тържества в най-древния град на Европа, Пловдив. Умишлено споменавам и Монтана и Пловдив, два несравними в миналото градове. В миналото и покъсно сме сочени като най-западналия комунистически край на България, не съм ходил скоро в Пловдив, но съм готов да правя всякакви сравнения с вашия град. Ние сменихме комунистическото си име Михайловград, вие не можете да смените името на едно училище, да не говорим за съветските ви паметници! Имаме всичко необходимо за един европейски град, като се почне от пречиствателна станция за отпадни води, депо за твърди битови отпадъци, Завод (ЗАВОД!) за сепариране на отпадъци, нещо за което, не знам колко си копки направиха в София. А пък вие, дето прибирате софийските отпадъци, не знам докъде сте стигнали. Четвърти мандат избираме син кмет, който по цял ден и нощ обикаля града – като Харун Ал Рашид, – следи дали кофите за смет са изчистени и дали някъде през нощта има лампа, която не свети, а в града нощем светят над 8 (ОСЕМ) хиляди лампи. Съпоставимо с вашия град, трябва да светите с 800 хиляди, нещо в което силно се съмнявам. Неслучайно за предишния ви кмет Славчо Атанасов, нашият кмет Златко Живков беше за пример. ЗАБЕЛЕЖКА: Отговорих на тоя човек следното: Г-н Каменов, където стърчи паметник на съветски солдат, там нищо добро не може да се случи; в сянката на паметника на съветския солдатин даже и трева не расте; училището, за което става дума, е кажи-речи в подножието на тоя паметник, извисяващ се на цяло едно тепе, та да се вижда отвсякъде. Как при това положение да се откаже от името на Ленин?! Няма как…


сряда, 23 ноември 2011 г. Нови видеозаписи на мои семинари по етика и психология Казус по Достоевски (2 ч.) Аз... тяло ли съм? Дали разбирам своята сексуалност? Аз тяло ли съм? (2) За сексуалността и половете; Анализ и обобщение на упражнението по Достоевски; Кога Аз-ът страда? (3) ; Упражнение по психологическия казус на Достоевски (ОЩЕ >>>)

Бюлетината, с която се гласува на проведения референдум за избиране на патрон на училището (ПГЕЕ в Пловдив), публикувано на 22 януари 2012 г.



24 септември 2012 г.


(Забележка: "Тази година" е 2012 г.)








Доведе до тотален провал на самата образователна сфера, до какво друго да доведе?! И също така доведе до тотален срив на качеството на образованието, което получават младите – и до това доведе. Да не говорим пък за тоталната катастрофа, до която стигнахме в сферата на нравственото и личностното израстване и заякчаване на духа на младите – там упадъкът е направо ужасен и страшен! Всичко това нима е малко? Нима то не е достатъчно за да се откажем най-решително от този наистина тотално провалил се и анахроничен, т.е. изцяло несъвременен модел на тоталитарно, антидемократично, несвободно държавно образование? Какво още трябва да се случи, та да осъзнаем простата истина, че нямаме друг изход освен да се откажем от него? Тази е моята основна теза, която ще аргументирам в изложението си на самата сбирка на Клуба. Заповядайте и вие, включете се в дискусията, не бъдете апатични и безразлични! Тия въпроси съвсем не сам маловажни – и не заслужават подценяване! Нека да не се държим малодушно пред лицето на предизвикателствата, пред които времето ни изправя! Нека всички ние – ученици, родители, учители, граждани направим онова, за което сме призвани – за да не се опозорим!





18 март 2014 г.


Учител по философия в ПГ "П.Парчевич" в гр. Раковски - 28 октомври 2015 г.


19 декември 2015 г., гр. Раковски


19 февруари 2016 г.: Обявата за едно интересно събитие в ПГЕЕ-Пловдив. Публикувам я тук с такава една цел: ако евентуално от други училища в Пловдив, в населените места около Пловдив, пък и от цялата страна се заинтересуват по темата, да имат възможността да дойдат на дискусията и да научат за какво става дума. Нищо не пречи прилагането на този проект да започне и в много други училищни общности, не само в тази на ПГЕЕ-Пловдив. И още нещичко искам да отбележа, което, струва ми се, е важно, пък и има принципно значение. Часът на проявата е такъв, че в нашето училище по това време на учениците им предстои да влизат в час, т.е. проявата е насрочена в учебно време. И това не е случайно, това не е недоглеждане, а е съвсем умишлено. Значи ония ученици, които искат да присъстват, да участват в сбирката на Клуба, са поставени в ситуация на избор: или трябва да измислят, да изобретят нещо, та все пак да могат да дойдат на дискусията, или пък ще предпочетат да не рискуват и ще си отидат в класната стая за да си бъдат в час. Свободата и демокрацията са това: сам да избираш, да решаваш какви ли не проблеми, и то често значително по-сложни от такава една дреболия: дали да вляза в час или да не вляза - та да отида на сбирка в Дискусионния клуб. Аз вярвам, че тия ученици, които преценят, че за тях лично е по-важно все пак да дойдат в Клуба, те ще успеят да решат възникналия проблем (примерно като отидат да поговорят с преподавателя си, да му обяснят ситуацията и да го помолят да ги извини за това, че няма да могат да отидат в час; или нещо друго могат да измислят, сигурно има и други варианти). Ето, който все пак успее да реши този проблем и дойде в Клуба по това време, той вече ще е направил нещо съвсем практическо по промяната на отношенията в нашата училищна общност, и то именно по посока на нейната реална демократизация! И това вече ще е едно малко лично постижение в движението му към реалната, действителната свобода. Ония пък учители, които силно искат да участват в сбирката на Клуба (а допуснем, че има и такива!), а пък в същото време имат учебен час, и те са поставени в сходна ситуация на избор: или да си водят часа, или пък, защо не, стига да преценят, че това ще е в интерес и на учениците им, да дойдат на дискусията заедно с техните ученици (разбира се, стига учениците да пожелаят това, стига те да са съгласни!). И ето, ако това все пак стане, ако и учителят, и учениците му, понеже силно са го пожелали, все пак дойдат на дискусията, това ще е още една победа по пътя на демократизацията на отношенията в нашата училищна общност, а и (нека да имаме достойнството да признаем и това!) това ще е факт на живота, свидетелстващ, че е възможно да надмогнем както страха, така и толкова тровещия всекидневието ни формализъм.


Аз там, като встъпление към дискусията, ще изложа идеята си, ще разкажа накратко до какво тя се свежда. Тия, които са чели редовно блога ми, знаят какви са моите разбирания по този въпрос. Не можем да чакаме инструкции и команди отгоре за да се променяме, не може човек да очаква да стане свободен по заповед отвън или като иска позволение за това от началството, свободата е нещо съкровено и лично, но тя има и огромен общностен смисъл, понеже общността, в която има критично мнозинство от свободолюбиви хора, просперира и постига успех след успех, завоевание след завоевание, докато общностите, съставени от малодушни и страхливи мърморковци, от подлеци, от слабаци и прочие ги чака най-мизерно и недостойно съществуване, което, предполагам, ви е добре познато. Към свободата не се върви вкупом или по команда, тя е лично завоевание на човека, който иска да живее достойно и пълноценно. Затова се оказва, че промяната или реформата в образователната сфера - същинската, истинската, реалната, коренната, необратимата и пр.! - ще я правим ние, учениците, учителите, родителите, гражданите, не някой друг, а само ние можем и трябва да направим тази действителна промяна. Да, действителна промяна може да бъде направена от действително свободни индивиди, т.е. възловата дума тук е думата "действие"; трябва не да думи, а на дело, в действията си, в поведението си да започнем да се променяме, именно на практика, непосредствено, а преди това, разбира се, промяната вече трябва да е станала в съзнанията, в мислите, в главите. Даже успоредно могат да вървят тези два процеса, щото според това доколко сме се променили вътрешно, дотолкова ние вече и реагираме по нов начин, а привиквайки да реагираме по нов начин, ние по този начин именно и се променяме, ставаме по-различни; тия два процеса са дълбоко свързани. Казвам тук нещо най-важно, но недейте да мислите, че това ще ми е само встъплението на самата сбирка на Клуба, там ще развия мисълта си по-конкретно, ще обясня по-пълно, ще дам примери, като изказването ми там ще бъде не по-дълго от 20-тина минути, обещавам! Засега толкова. Желая ви хубав ден! Заповядайте на дискусията, не се страхувайте, ще говорим там за най-важните, наистина съдбовни въпроси, от които зависи всичко останало! Вярвам, че това поне разбирате: от промяната в образователната сфера зависи всичко останало. Как можете да не разбирате даже и това? А, разбрали сте го, така ли? Ами тогава защо стоите, защо нищо не правите?! Работете, действайте, почвайте да правите нещата по съвършено нов и различен начин, тук е разковничето, моля ви, недейте да си стоите все същите, по дяволите тъй уютната инертност, сега дойде време на промените! Хайде чао и до скоро! Ще се видим в Клуба, нали? :-) Хей, не се излагайте, не бъдете малодушни, непростимо е това, погледнете в кой век живеем, хората по света правят чудеса, а ние продължаваме да се излагаме като последните кирливи байганьовци!!!

6 март 2016 г. Продължаваме работата си по практическата и непосредствена реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност


Предстояща изява, свързана с работата ни по проекта за непосредствена и практическа реална демократизация за отношенията в нашата училищна общност. А във вашата училищна общност как вървят работите в тази посока? Или при вас всичко си е съвсем перфектно? Нямате никакви проблеми, тъй ли? И не ви остава нищо друго освен тихо да си стоите, да си вземате заплатите и да си чакате мирно пенсията? (Този последният въпрос е към учителите и най-вече към директорите на училища, както очевидно се подразбира...) Значи вашето училище обитава страната УТОПИЯ? Или страната АБСУРДИСТАН? Кажете нещо де, защо мълчите?


1 април 2016 г.

18 април 2016 г.


30 май 2016 г.


14 юни 2016 г.



3 септември 2016 г.


18 октомври 2016 г.

21 ноември 2016 г.


22 ноември 2016 г. В няколко класа в час по етика проведохме интересно интерактивно занятие "Театър на импровизацията", учениците разгорещено обсъдиха важни теми от училищния живот на ПГЕЕ-Пловдив.

29 ноември 2016 г.


7 декември 2016 г. "Изцяло негодният да бъде правилно мислещ учител" философът Грънчаров редовно провежда интерактивни занятия с учениците си, той от гледна точка на охранителите на отживялата времето си система е "абсолютен некадърник", но от гледна точка на бъдещето дали няма да се окаже че е правият - в този нескончаем негов спор с церберите на въпросната система?!

9 декември 2016 г.


9 декември 2016 г. (Важно: Забележете, отляво на обявата за гладна стачка стои списъка на желаещите да участват в коледния банкет... и той, естествено, е пълен: два свята, две вселени, между които няма нищо общо!)



До мен в знак на подкрепа е и Николай Близнаков, депутат от Великото Народно събрание от 1990 г.


Забележете, обявата е от 22 март 2017 г., на деня и дори в часа, в който се провежда тази сбирка, директорката на ПГЕЕ връчва заповедта за поредното опраскване или уволнение на Ангел Грънчаров! Гавричката си я бива, спор за това няма и не може да има, нали така?! :-)

28 март 2017 г


30 март 2017 г.




Некрологът на бившия директор на пловдивската ПГЕЕ, знаменитият Венелин Паунов (починал няколко дни след края на моя граждански протест за свобода в образованието и против политическите репресии на самозабравили се управници от образователната система).


Още една от жертвите на директорката на ПГЕЕ, учителят по френски език и по история Неделин Бояджиев...

На снимката: отдясно е единственият учител инж. Калин Христов, който на учителски съвет се осмели да застане на моя страна по време на дебатите около предложението ми патрон на училището ни да стане Стив Джобс; този учител след известно време ще бъде първият опраскан (уволнен) учител от директорката (той, прочее, беше и неин конкурент за директорския пост, участваше в конкурса за директор); той пръв заведе съдебно дело за отмяна на заповедта за уволнението му, съдът (на три инстанции) отмени директорската заповед, а когато г-н Христов се върна на работа в училището, директорката отново му би шута, прати го в пенсия; но това, както се казва, все още не е всичко: когато той я даде в Комисията за защита от дискриминация (в училището по това време работеха доста учители на пенсионна възраст!), директорката беше глобена от Комисията за доказана дискриминация! На същата снимка отляво е самата тъй своенравна и войнствена директорка на пловдивската ПГЕЕ…


15 септември 2017 г.: Лозунгите на започващия днес нов етап на моя многодневен протест за свобода и демокрация в образованието са вече готови!


ЕДИН НЕИЗБЕЖЕН ВЪПРОС: Да, ето един въпрос към тъй иновативната, своенравна и войнствена директорка на пловдивската ПГЕЕ, който е наложително да й бъде зададен в така и така възникналия (и според тази публикация) реален контекст:

И коя всъщност е ИСТИНСКАТА, ДЕЙСТВИТЕЛНАТА ПРИЧИНА за опраскванията (двукратните уволнения) на учителя по философия и гражданско образование в ПГЕЕ, а, г-жо Анастасова? Ще имате ли капчица достойнство да си признаете поне това?


Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.