Spisanie HUMANUS Kn. 7-19-2017 g.

Page 1

HUMANUS Áðîé 7 (1 (19), Ãîäèíà IV, IV, 2017, 2017, Äåêåìâðè

ÌÈÑÚË ÍÀ ÁÐÎß: Îáðàçîâàíèåòî å íàé-ãîëåìèÿò è íàé-òðóäåí ïðîáëåì... çàùîòî ÷îâåê ìîæå äà ñòàíå ÷îâåê ñàìî ÷ðåç îáðàçîâàíèå. (Èìà Èìàíóåë Êàíò) Êàíò)

Ñïèñàíèå çà ñúâðåìåííî îáðàçî îáðàçîâàíèå, âàíèå, çà íàñúð÷àâàíå íà äóõîâíîòî è ëè÷íîñò ëè÷íîñòíîòî èçðàñòâàíå è óêðåïâàíå íà ìëàäèÿ ÷î ÷îâåê


HUMANUS Ñïèñàíèå

Ãëàâåí ðåäàêòîð: Àíãåë Ãðúí÷àðîâ

ÐÅÄÀÊÒÎÐÈ: Äèìèòúð Ïåöîâ Éîðäàí Àíãåëîâ

ISSN 23672367-6027 (Print) ISSN 23672367-6078 (Online) © Öåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëè÷íîñòòà HUMANUS 2


СЪДЪРЖАНИЕ ВДЪХНОВЕНИЯ Самопредложих се на Слави Трифонов, но не за негова... булка, а за член на екипа му по оправянето на тъй свидното ни, ала многострадално наше отечество!..........................................................................................................5 Не е ли интересно да разберем защо толкова силно мразим хората, които имат добрината да ни казват истината?!........................................................7 Упражнение едновременно и за очите, и за ума………………………….……8 ИНТЕРЕСНО „Чувствам се като мисионер когото диваците всеки момент могат да разкъсат.“……………………………………………………………………………….…9 ДИСКУСИИ Комуноид да си е лесно, ала за да бъдеш личност се налага да вкусиш всички плодове на свободата, сред които има и горчиви…………………..10 Най-съкровената мечта на масовия нашенец!.............................................12 Народът онемя от възмущение: побойникът на учителя от Садово не стига, че е циганин, но се оказа също така че е и... гей!!!.................................15 ИДЕИ Не е важна толкова половата ни определеност, истински важното е да сме истински човеци, да сме истински силни личности!.....................................16 Могат ли парите да заместят свободата?.....................................................18 Когато социализмът не си е отишъл настъпва пълна лудница, пълен кошмар…………………………………………………………………………………….19 Пълно е с малодушни страхливци сред нас, които нищичко не правят за свободата си!...................................................................................................20 Майчице, какви роби на вещите сме станали?!............................................20 Пътят на истината според Шопенхауер………………………………………..21

3


ИСТИНА И СВОБОДА Потресаващо дълбоко философско прозрение на фюрера на русофилите……………………………………………………………………………………...22 "Акъл не щем..."……………………………………………………………….……22 Проста е истината за ефективното съвременно обучение и образование…………………………………………………………………………………….23 И децата разбират онова, което толкова много обърква възрастните…...23 Всеки вижда това, което иска да види…………………………………….……24 Заради този наш позорен и пагубен масов манталитет сме почнали да загиваме вече!.................................................................................................24 "Новатори в образованието 2017" се стреми да предизвика обществена дискусия за нуждата от нещо ново в сферата на образованието………....25 СМИСЪЛЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Неприятни мисли около едно изказване на Ейбрахам Линкълн……..…….26 Учете, но истински, обучавайте се, напредвайте всеки ден, не си губете времето в глупави занимания!.......................................................................27 Един турчин почита Левски повече от нас, българите!................................29 Как Марк Зъкърбърг откри фейсбук………………………………………...…..31 "Теорема на Грънчаров" за разграничаване на личностите от безличностите……………………………………………………………………………………31 Можем ли да си представим училище, в което да има свобода?...............32 ЛИЧНОСТИ Нещо от и за Робърт де Ниро………………………………………………...….38 Присъствието в час, "слушането" и преминаването с тройки от клас в клас не е „образование”…………………………………………………………………40 ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ Методът на "мозъчната" атака – brainstorming-ът – стимулира мисленето и творческата активност…………………………………………………………….42

4


ВДЪХНОВЕНИЯ Самопредложих се на Слави Трифонов, но не за негова... булка, а за член на екипа му по оправянето на тъй свидното ни, ала многострадално наше отечество!

Тази сутрин ми хрумна да напиша следното кратичко писъмце на... Слави Учиндолский (Трифонов), мераклия за следващ оправяч на България - след като свърши ерата на Боко Банкянский Первый: До г-н Слави Трифонов ДО ВСИЧКИ МЕДИИ ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, безработен учител по философия от Пловдив, един що-годе талантлив и морален български гражданин Многоуважаеми г-н Трифонов, Тия дни и до мен дойде радостната вест, че Ваша милост усърдно е почнал да търси "талантливи, квалифицирани и морални българи, които могат да управляват страната", та в тази връзка ми хрумна, че аз, тъй да се рече, също принадлежа към тази толкова драгоценна категория българи; цяло щастие е, че в момента съм опраскан, т.е. съм уволнен от работата си като учител по философия, сиреч имам пълната възможност да се посветя изцяло на толкова важната 5


кауза по поредното опрас..., пардон, по поредното оправяне на България! Ето, съвсем честно и коленопреклонно си представям пред Вас своята кандидатура, щото, няма да скрия, сериозно се уплаших тази сутрин като по една телевизия забелязах тъй жадните физиономии на г-жа Мира Радева и на лицето Арман Бабикян, които така усърдно Ви хвалеха, че си рекох: ако и наший народний трибун Слави Трифонов бъде налазен от такива като въпросните активисти и него ще го последва нерадостната съдба на предишния кандидат-оправяч на нацията ни Бареков, сакън, Ангеле, намеси се, самопредложи се – само и само и многоуважаемия Слави да не бъде налазен от разни тарикати, подобни на упоменатите! Та по тази причина реших да се самопожертвам и да се самопредложа за влизане в твоята бъдеща, така да се рече, партия – или движение, с която многострадалният и толкова много пъти лъган наш наивен народец този път, току-виж, нищо чудно най-накрая и да бъде оправен (за малко да кажа – опраскан!). Та за да не се случи тази злокобна възможност (имам предвид тази, написаната в скобките, не другата, опази Боже!), ето, реших да се самопожертвам – и да помогна в трудния час. Готов съм не само да поема трудната и отговорна мисия на будущий депутат в Порламента, но дори и на будущий министр на народното просвещение и образование, щото там предимно, така да се рече, ми е експертизата, от образование и наука разбирам най-много. Освен това имам и цялостно разработена концепция по окончателното оправяне на многострадалното ни образование, тя е изразена в цяла поредица мои книги, ако искате, можете да ги прочетете, те са на съвсем свободен достъп в интернет и могат да се четат от всеки (за да ви подаря хартиените издания трябва да ми се обадите, ще Ви ги пратя!). Ползвам се от случая да Ви пожелая успех на цялото тъй рисковано, ала за сметка на това толкова благородно начинание! Ще помогна с каквото мога – както се полага да прави всеки обичащ Отечеството си български патриотин! Бъди жив и здрав, наше скъпо украшение на тъй талантливата ни, кадърна и морална нация! Хайде на хаирлия да е! :-) Пловдив, 18-тий септемврий 2017 г. С дълбоко уважение: (подпис) Из коментарите: Стефан Генков каза: Като че ли не останаха повече места (личности, партии, институции) където да се "самопожертвате и да се самопредложите"... Анонимен каза: Нищо чудно Трифонов да ви приеме попълзновенията, тъй като сте лика-прилика. Като близнаци в морално и интелектуално отношение. Ангел Грънчаров каза: Другарко, моля да не ме величаете и фалите чак толкова, че ме фана срам! :-( Как можете да ме сравнявате с титана Слави Трифонов?! Моля Ви се, били сме "близнаци", леле, колко несправедливо ме величаете!!! Аз, 6


мравчицата, да бъда сравнявана със слона или с кита Слави Трифонов!!! Майчице, колко сте заслепена от нескривана любов към мен!!! Срамота, контролирайте се поне малко де, другарко!!! Слави Трифонов е любимеца на нашта нация, да ме сравнявате с него, как е възможно чак толкова несправедливо да ме надценявате?! Срамота! Потресен съм! Да ме сравнява със исполина Слави Трифонов! Аз съм скромен човек ма, другарко!

Не е ли интересно да разберем защо толкова силно мразим хората, които имат добрината да ни казват истината?!

Взето от Фейсбук-страницата Обичам зловещи неща. 7


Дали наистина е така?

Упражнение едновременно и за очите, и за ума

Правилният отговор можете да видите ето тук (Нова задача обърка всички в социалните мрежи. Колко числа виждате?), но само след като се помъчите достатъчно сами да решите задачката! Желая ви успех!

8


ИНТЕРЕСНО „Чувствам се като мисионер когото диваците всеки момент могат да разкъсат.“

Теодосий Теодосиев – мисионерът сред диваците, автор Тончо Краевски Може би сте чували за Теодосий Теодосиев, учител по физика от Казанлък, който подготвя повечето ни успешни отбори от млади физици за международни състезания. Той много пъти е ставал обект на медиен интерес, но аз искам да привлека вниманието ви към едно интервю, което Теодосиев даде на 16 септемри за документален филм на Мартин Карбовски. Този физик току-що формулира принципите на консервативната реакция срещу модерността и сложи в джоба си философите и политолозите на съвремието ни, без да се свени от политически некоректните си, остарели, реакционни възгледи. Истински man among the ruins. Ето малко преразказ и коментар по основните му тези, които са толкова противни на съвременната догматика в образованието и популярната култура, че ако враговете му имаха интелекта да го разберат, щяха вече да са го разпнали на кръст: 1. Доброто образование изисква перманентна сегрегация. Изкуственото усредняване на нивото води до това, че по-добрите губят интерес, а по-слабите не могат следят нишката. Бързо и бавно напредващите трябва да се движат по напълно различни релси. 2. Консумеризмът е симптом на упадъка на нашата цивилизация. Когато хората превърнат (пре)задоволяването на физическите си нужди в цел, вместо 9


средство, те стават животни. Мотото carpe diem и бързането да нахраним глада, жаждата и похотта си ни превръщат в хедонистична култура – а хедонистичните култури се провалят, те и до днес живеят по дърветата. Мярката и въздържанието стоят в основата на цивилизацията. 3. Ние не сме венеца на историята. Хората хиляди години преди нас са можели да извършват изчисления и мисловни операции с помощта на прости инструменти, които масовият човек днес не може да извърши с компютър. Човек днес може да провери всичко в Гугъл, но не иска да знае нищо. Той е загубил очарованието си от света, любопитството му е атрофирало. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ плюс ВИДЕО на цялото му интервю)

ДИСКУСИИ Комуноид да си е лесно, ала за да бъдеш личност се налага да вкусиш всички плодове на свободата, сред които има и горчиви

Иван Петров: Всяко нещастие е непоносимо!!! Иван Петров: Нещастието подлудява и убива! Сякаш е безкрайно... Иван Петров: Явно е лошо да искаш нещо хубаво. Особено когато всичко е срещу теб! Иван Петров: Да би мирно стояло, не би свобода видяло! Иван Петров: Справедливост е една измислена думичка. Такова нещо не съществува и никога под никаква форма не го е имало. Страдаш, искаш, не получаваш нищо и накрая умираш с отворени очи... А други, които аз по никакъв начин не бих нарекъл хора, получават всичко ей-така, без грам усилие, без дори да са го искали. Презрени са те и всички като тях. Галениците! Те не живеят, те само се

10


забавляват! На гърба на робите! Безкрайно нагли, безочливи, алчни, лицемерни! Останалите за тях са просто една цифричка от статистиката, част от пейзажа! Иван Петров: Гневът ни е насочен срещу тия, които получават наготово това, което искаме ние, те го получават наготово. А ние трябва да страдаме да се борим за да го получим, при това с години! И съвсем не е сигурно, че ще го получим... Иван Петров: Трудно е да приема твърдението, че младостта е предимство. Младият човек често гради пясъчни кули, смятайки, че те са каменни. И когато рухнат идва усещането за неудовлетвореност, отчаянието, депресията... И идва въпросът: как да продължа живота си? Има ли смисъл и ако има, какъв е той? А отговори мъчно се намират... Иван Петров: Забравени надежди, погребани мечти, ограбен живот! Иван Петров: Много ми е трудно... Иван Петров: Искам страданието да свърши!!! И тъй нататък, и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири... до безкрайност и то всеки ден! Някои коментари: Zarka Bakardjieva: И аз стоя и чакам... но не свършва. Значи, ако наистина искам да свърши, трябва да сменя тактиката... Ангел Грънчаров: Страданието, наречено "малоумие", лесно не свършва. Sisi Antova: Как? Иван Петров: Само ако знаех... Ангел Грънчаров: Как така "как"? Страданието, наречено "малоумие", се лекува по един начин: с мислене! Нема, не е изобретен друг начин. Мислиш до спукване! Ще се пазиш от бълването на глупости и на идиотщини. Нема да се правиш на интересен, на "нещастен", на неразбран, на неоценен, на когото не му били давали, видите ли, сичко и то на тепсия – наготово! Този "Иван Петров" всъщност добре прави, че изразява цялата гама от настроения на образцовия комуноид, който така е научен, че всичко, видите ли, другите требвало да му го дават наготово – и като милостиня. Че другите му били, видите ли, длъжни всичко да му дават, а той само да седи и да лапа – и да щастливее! Е нема, така не стават работите, всичко трябва сам да си изработиш, да си го създадеш, налага се да се поизпотиш, за "щастието" се плаща съответната цена в мъки, усилия, работа, напъване и пр. Проста е истината на живота. Комуноид да си е лесно, ала се налага да изпиташ всички горчиви плодове на свободата – и на пълната лична отговорност за живота си. И тогава един ден ще се наслаждаваш на заслужения успех! Този е верният път, драги ми мърморещи и взаимно утешаващи се нещастни комуноиди. Човек е създаден за да се труди. Затова ви е толкова ТРУД-но. На всички е ТРУД-но. Глупаво е да се оплаквате, че ви е трудно... Иван Петров: Нещастният човек е безполезен!!! 11


Ангел Грънчаров: "Нещастният човек е безполезен!!!" – така обявяваш за безполезно цялото човечество! :-) Спри се малко де, как може да ти хрумват в главата подобни глупости?!

Най-съкровената мечта на масовия нашенец!

Един нашенец бил имал "съкровена мечта", която все не се сбъдвала – поради което той е много нещастен... ... И постоянно горчиво се оплаква. Реших да го провокирам и му написах следния въпрос (щото като психолог искам да открия корена на бедите и на нещастията му): –Много пари искаш да имаш, нали познах? :-) Без да работиш искаш да си богат, нали така? :-) Нашенецът се замисли дълбоко и се умълча гузно... :-) Още мълчи и още мисли... :-) Из коментарите: Райна Йорданова каза: Няма да ти отговори. Влюбил се на 13 години, а тя не му отговаря. Страдал вече 6 години. Седи и чака... Ангел Грънчаров каза: Не, мен с такива любовни глупости точно мен не може да баламоса. Съвсем друга е "тънката струна", която така силно терзае тъй нежната му душа... :-) Райна Йорданова каза: Толкова е нелепо, че започнах вече да се смея на постовете му. Ангел Грънчаров каза: Интересно е, че много хора му отговарят и го утешават. Изглежда успява да подразни най-тънки струни в масовата българска душа… 12


Николай Пехливанов каза: Парадоксът е в това, че хората искат много пари, за да си купят с тях... любов. Ангел Грънчаров каза: От млади хора чувам, че днешните момичета, особено т.н. "кифли" се лепели (като мухи връз ла.но) именно върху ония мъже и момчета, които имат много пари... тъй че има логика младите да мечтаят толкова много именно за пари, въпросът е, че имат съвсем невярна представа за това как се печелят парите; мислят си, че просто се иска късмет и парите ще паднат върху теб без да си си мръднал и малкото пръстче. Ето тоя младеж седи и чака – и казва, че е нещастен, щото златния дъжд все не почва да вали върху главата му... Николай Пехливанов каза: Обаче сексът не е любов. На мен дори не ми се налага да плащам за секс. Ангел Грънчаров каза: Повечето от младите не знаят що е любов и не щат и да знаят даже. За тях любов означава само секс, нищо повече от това... Славка Красимирова каза: Има СЕБЕ СИ!!! Ангел Грънчаров каза: Този тип хора изобщо не съзнават, че твоята личност е най-голямото богатство... на тази основа и обикновено нищо не постигат. Николай Пехливанов каза: Не всички. само в посткомунистическите държави е така. Имам едно проучване, но е на немски. Ако имам време ще преведа част от него. Ангел Грънчаров каза: По принцип е елементарно да вярваш, че освен "чист секс" има и нещо, наречено любов. В по-културните нации тия прости истини се знаят масово. У нас затъпяването и оскотяването е така напреднало, че ето, вече масово не се вярва в любовта. Моите наблюдения са, че ако някой сред младите каже, че търси любовта, приятелите му ще почнат да го смятат за глупак. Николай Пехливанов каза: Не само сред младите. Всеки ден изчитам много пошли лелички, за жалост. Ангел Грънчаров каза: А, значи и развратни лелички има, казваш? А развратни дядковци май също има и то немалко! :-( Социализмът и материализмът ги е научил на тия пинизи... Анонимен каза: Не е чудно, че болшевик като Гранчаров е против парите и ЗА всеобща колективизация и неутрализиране на бурожазията. И така нататък. И прочие. Ангел Грънчаров каза: Другарко, а ти лично много обичаш парите, нали познах?! :-) Ти си вече "капиталистка", така ли? :-) От комунистка се преобрази в "капиталистка?"! Другарко, а защо вместо тъй свидната ти дума "комунизъм" употребяваш думата "болшевизъм"?! :-) Знаеш ли какво говори това ма, тъй умна другарко?! :-) Велик Хазнатарлиев каза: Това е най-глупавата "статия", която съм чел през живота си. Анонимен каза: Иван Петров: Не.

13


Ангел Грънчаров каза: Я помисли още малко. Отговори честно. Психолог съм и мен трудно някой може да излъже. :-) Иван Петров каза: Не Кремена Манева каза: Че кой не иска да му пада от небето без да прави нищо, от работа само гърбица се получава… Neda Grigorova каза: Какво толкова искаш – пари, любов, здраве предполагам, че последното го имаш. Ако е това постига се. Ангел Грънчаров каза: Иван Петров "Това "Не!" знаеш ли какво говори?! :-) То е равностойно на ДА! :-) Май ти посочих слабото място, нали така? :-) Moni Boneva-Nejad каза: Иван Петров Не е такова момче! Пък и за пари чак толкова ли щеше да страда... и да си посипва главата с пепел. Ангел Грънчаров каза: Moni Boneva-Nejad За хората, които не разбират свободата (и не се ползват от нея) именно ПАРИТЕ са най-желаното нещо. Парите за тия хора са нещо като непълноценен заместител на свободата. В страни, населени предимно от роби, стремежът към лесно забогатяване (чрез печалба от тотото или от лотарията) затова е така много разпространен: на тях не им трябва свобода, те искат само пари. Moni Boneva-Nejad каза: Ангел Грънчаров Ако мечтаеш за пари и богатство не започваш да се тръшкаш и да страдаш, а кроиш планове. Търсиш спонсори, съдружници, теглиш заеми. Може да не успееш и да се провалиш! Обаче има и други начини като работиш на две, че и на три работни места, бачкаш като луд и парите идват. Намират се опции макар, че с честен труд, мъчно се забогатява, поне в България. Ако блянове за богатство не му даваха покой до сега да е емигрирал от страната. Не му е това проблема на Иван! Ангел Грънчаров каза: Moni Boneva-Nejad Има хора, които, като искат да са богати, почват да правят нужното да си изработят парите. Това именно са свободните хора. Но има човешки тип, който копнее парите да му дойдат без никакви усилия, да му паднат от небето, да ги спечели от лотарията и пр. Въпросният индивид принадлежи към този разпространен тип. Никакви любовни копнежи не го терзаят. Копнее за много пари, но не му се работи. Така се разгадава неговата загадка. Moni Boneva-Nejad каза: Доколкото знам, Иван не е безработен и никога не се е оплаквал за пари! Страданията му са по-скоро емоционални и малко философски. Така ги определям аз. Но той си знае най-добре! Ангел Грънчаров каза: Moni Boneva-Nejad :-) За пари не е престижно да се оплаква човек. Но за любов може. Да ревеш за пари е комично, да ревеш за любов е... възвишено и дори трагично! :-) По тази именно причина той се прави на интересен че бил имал някаква свръхвъзвишена цел. Истината обаче е, че страда най-много от безпаричие...

14


Народът онемя от възмущение: побойникът на учителя от Садово не стига, че е циганин, но се оказа също така че е и... гей!!!

Първо в Plovdiv24.bg: Ето го ученика, пребил жестоко с кол учител в Садово! Този е ученикът, който вчера нагло и безочливо преби с кол учител с дългогодишен стаж в Садово, научи Plovdiv24.bg. Припомняме, че по-рано днес Районна прокуратура – Асеновград съобщи, че наблюдава бързо производство за извършени вчера хулиганство и нанесена от ученик телесна повреда на учител от Професионална селскостопанска гимназия – Садово. Към момента са повдигнати обвинения на 17-годишния Атанас, ученик в 12 клас в Професионална Селскостопанска гимназия – Садово, за хулиганство, извършено с особена дързост и цинизъм, и нанасяне на лека телесна повреда на учител. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) ЗАБЕЛЕЖКА-ПОЯСНЕНИЕ: Заглавието на това представяне е повлияно от коментарите към въпросната публикация, можете да ги видите, аз само синтезирах есенцията (същината), дестилирана от тях... съветвам ви да ги прочетете внимателно и ще се убедите, че аз лично нямам никакъв принос за формулирането на това заглавие. 15


ИДЕИ Не е важна толкова половата ни определеност, истински важното е да сме истински човеци, да сме истински силни личности!

Най-нашумелият статус сред някои жени напоследък е: "Да си истински мъж е трудно. Доста вече се отказаха." В отговор искам да кажа: "Да си дама също не е лесно, повечето дори не опитахте!" :-) (Tanya Lyapcheva) Кратък мой коментар: В остроумна форма е поставен отново вечният проблем за това какво означава да си истински мъж – и каква следва да бъде истинската жена. Писал съм по тези въпроси, но винаги може да се каже нещо повече. Ето в този момент се сещам за поне три изказвания на великата Маргарет Тачър, за която никой не се съмнява, че е истинска дама: „Да бъдеш силен е като да бъдеш дама. Ако трябва да обясняваш на хората, че си, значи не си.“ „Ако искаш нещо да бъде казано, помоли мъж. Ако искаш да бъде направено, помоли жена.“ „Едно от нещата, на които политиката ме научи е, че мъжете със сигурност не са здравомислещия пол.“ (Ето още едно, чудесно е:„Може петелът да кукурига, но кокошката е тази, която снася яйца.“) И тия три изказвания поставят доста въпроси. Мъжът е мъж ако е силен, така ли? Малодушните не могат да бъдат мъже – нали така излиза? По тази причина толкова често срещаме "мъже", които са страхливци, т.е. не са никакви мъже. Жените са много упорити, това ли твърди желязната лейди? Да, ама тя специално е изключение сред жените, въпреки че аз лично се сещам за още две 16


други знаменити и прочути с душевната си сила жени: Голда Меир и Индира Ганди. Или може би жените превъзхождат мъжете в практичността си? Едва ли. Сред мъжете също има мнозина, които са твърде практични. Абе какво повече да говоря: жената е вечна загадка за мъжа, а мъжът, предполагам, е загадка за жените? Или те, жените, отдавна са разгадали същината на мъжете – и по тази причина така лесно ги манипулират, че ги въртят, дето се казва, на малкото пръстче? За жалост огромната част от мъжете са така слаби и така лесни за владеене, че наистина са жалка картинка: като погледне каква лесна плячка са за жените. Мъжът, за да е мъж, следва да е все пак нещо като "господар", а пък жената, ако иска да е жена, следва да се подчинява на истинския силния мъж, мога ли да кажа това в епохата на пълната еманципация – без да рискувам да ме нарекат дивак?! Проблеми колкото щеш. Нямам време да философствам сега повече. Но друг пък и когато имам време – с удоволствие!

Хубав ден ви желая! Все пак правете нещичко да сте истински мъже, да се държите както подобава да се държи истинският мъж – ето това мога да си позволя да кажа на мъжете. Щото ако имаше повечко истински мъже в тази наша страна, мутрите, ченгетата и бандитите, дето ни въртят на малкото си пръстче, 17


отдавна щяха да бъдат поставени на мястото им, нали така излиза?! Какво сме тогава ние, дето претендираме, че сме мъже: мъже ли сме или сме баби – щом допуснахме бандитите да ни се качат на главата?! Между другото и жените трябва да ни помогнат да свалим мафията от власт, да прогоним тази напаст от държавата си, макар политиката дали е женска работа, а, и за това не следва ли да се замислим?! Има жени, които поставят в малкото си джобче в това отношение толкова много мъже, щото не са аполитични – какво излиза тогава? В съвременни условия се налага да осмислим по-внимателно тия неща, свързани с половете. Аз бих казал, че не е важна толкова половата ни определеност, истински важното е да сме истински човеци, да сме истински силни личности, ето това е истински важното според мен. А дали си мъж или жена вече е "недотам съществена подробност", така ли излиза?!

Могат ли парите да заместят свободата?

Или те винаги ще си останат непълноценен заместител. Връзката на пари и свобода е загадка и мистерия. Заслужава да се мисли по този фундаментален проблем. Хората, които не ламтят за пари, постигнали ли са свобода? Можели човек да загуби свободата си като стане роб на парите? Факт е обаче, че парите имат една жестока мистична сила, която властва над човешките души. За

18


пари са ставали и стават страшни злодеяния... а истинско добро с парите нима не може да се прави?! Тогава?

Когато социализмът не си е отишъл настъпва пълна лудница, пълен кошмар

Lydia Staikova: Ако социализмът беше продължил, каква щеше да е икономическата ситуация на България, каква щеше да е покупателната способност на хората? Явор Ганчев: Виж образованието. Там социализмът не си е отишъл. Lydia Staikova: Не питах за образованието. Явор Ганчев: Аз не отговарям за образованието. Казвам гледай образованието за да си отговориш на въпроса какво щеше да е, ако социализмът беше останал в други сфери. Конкретно за покупателната способност – производителността на икономиката щеше да е по-ниска и (при равни други условия) покупателната способност щеше да е съответно по-ниска. Atanaska Dimova: Явно, много субективни и обективни фактори са попречили на социализма да се развие напълно и вместо светло, комунистическо бъдеще, претърпя странна метаморфоза и се превърна в капитализъм. Всъщност, какво значение има, дали ще работиш на някой другар или на някой господин, който ще живее на твой гръб, а ти ще си броиш стотинките и в двата случая?! Явор Ганчев: Има огромно значение – само в единия случай всеки има шанс за почтен растеж и това не е при социализма. И пълното развитие на социализма е точно това – Венецуела. Светлото комунистическо бъдеще не е нищо повече от рая със 77 девици на джихадистите-самоубийци. 19


Ангел Грънчаров: Явор Ганчев даде чудесен пример какво става когато социализмът не си отишъл от някаква сфера на живота: пълна лудница, пълен кошмар става. В социалистическото ни образование кошмарът тепърва предстои: ученици вече почнаха да удрят учителите си с колове по главата! :-( Огнян Младенов: Ами има страни, в които социализмът си продължи. Видно е че цъфтят и връзват, кацат на Слънцето, пускат ракетки, тук-таме свършва тоалетната хартия, но те и не акат много! :)

Пълно е с малодушни страхливци сред нас, които нищичко не правят за свободата си!

Пълно е с малодушни страхливци сред нас, които нищичко не правят за свободата си. Представяте ли си каква отвратителна участ чака страхливците, именно недостойните за живота и свободата малодушници – и послушковците като вас?!

Майчице, какви роби на вещите сме станали?!

20


А сега какво можем да кажем ние – след като излишните неща са колосално повече? Даваме ли си сметка какво жертваме като отрупваме домовете си с какви ли не вещи?! Повечето от които са не само напълно излишни, не само ни обременяват, не само отнемат жизненото ни пространство, но и в крайна сметка са си чисто и просто... боклуци!

Пътят на истината според Шопенхауер

Публикувал съм този цитат (с пояснението) преди 4 години, на 24 септември 2013 г., това ми го припомня Фейсбук тази заран: Всички истини преминават през три етапа: първият е тяхното осмиване, вторият е тяхното отричане, а третият е възприемането им като напълно очевидни. Артур Шопенхауер (Припомни ни във Фейсбук тая мисъл на Шопенхауер г-жа Antoaneta Chobanska, учителка по философия от Велико Търново, която продължава гладната си стачка против своеволията на една администраторка в образованието.) 21


ИСТИНА И СВОБОДА Потресаващо дълбоко философско прозрение на фюрера на русофилите

Днес фюрерът (на русофилската част от свидното ни отечество), както е известно, се е... омъжил (зевзеците в нета се изразяват така защото при такава значителна разлика между новобрачните е много възможно по-младият да изпълнява чисто мъжката роля – не в секса, разбира се, а изобщо, включително и лидерството в семейната партия). Апропо, ако съдим по аналогия със сключването на брак от един негов предшественик от Германия малко след сватбата ще последва какво?

"Акъл не щем..."

Jenia Georgieva: За раздаващите акъл на Германия, няколко числа: Минимална работна заплата: Германия – 1498.00 Евро Румъния – 316,02 Евро България – 235,20 Евро Русия – 123,40 Евро 22


Проста е истината за ефективното съвременно обучение и образование

Фейсбук ми припомня тази сутрин ето това: Ангел Грънчаров, 25 септември 2013 г.: "Даването" (в готов вид – на знания, преценки и пр.) е крайно погрешна и несъвременна образователна и обучителна стратегия. Истинското е съвсем друго: да направим така, че младите да си вземат всичко сами, да го постигнат сами, да го сътворят, открият, да изпитат радостта от откривателството и пр. ...

И децата разбират онова, което толкова много обърква възрастните

Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята. Из Алиса в страната на чудесата, автор Чарлз Латуидж Доджсън, известен с псевдонима си Луис Карол, английски писател и математик 23


Всеки вижда това, което иска да види

Съществува достатъчно светлина за този, който иска да види, и достатъчно мрак за този, който не иска. Блез Паскал (цитиран от Mariana Tomova)

Заради този наш позорен и пагубен масов манталитет сме почнали да загиваме вече!

Ако косата ти насън е по-черна и по-дълга отколкото е в действителност, ще станеш по-богат и успехите ти ще се множат! (Из "Съновник" на П. Р. Славейков)

24


Сънувах тази нощ, представяте ли си, че косата ми е станала... съвсем черна! Уплаших се – какво ли значи този сън, може пък да е нещо лошо?! Проверих в... съновника. И ето какво ми показа той, цитирал съм го по-горе! Явно ми предстои... забогатяване! Само се питам следното: а какво ли означава думата "по-богат" за беден човек като мен?! :-) То и два лева да имам при моето положение на безработен пак е един вид "богатство". А че "успехите" ще ми се множат спор няма и не може да има: от "успех" на "успех" вървейки стигнах до положението, което съм сега. А именно: без работа съм, фактически съм лишен от преподавателски права, директорската мафия не ме допуска до нито едно училище, всички "приятели" мълчат и гледат сеир, оплют съм отвсякъде! Остава ми само едно нещо: да пиша, да се боря, било със слово (въпреки всичко смятам, че словото е най-мощно оръжие: защото има духовно естество и защото когато служи на истината е непобедимо!), било и с протести, с действия по защита на правата и на достойнството ми. Е, вярно, никой не ме подкрепя когато се боря и когато протестирам, но така е у нас. Срамна работа е тази страхливост, позор е това пагубно безразличие към собствения коренен интерес! Щото аз се боря не за себе си, а за интересите на всички: абсолютно всички имаме интерес от това да започне час по-скоро истинската промяна в българското образование! Но народът се излежава на дивана, люпи семки, чеше се в слабините и гледа тъпо! Ето заради този позорен и пагубен масов манталитет сме почнали да загиваме вече!

"Новатори в образованието 2017" се стреми да предизвика обществена дискусия за нуждата от нещо ново в сферата на образованието

"Новатори в образованието" отново откроява добрия пример в българското училище с ВИДЕОЗАПИС. 25


Целта е всеки, който прави нещо за сферата, да бъде показан чрез класацията, обясни Наталия Футекова пред Bulgaria ON AIR. "Новатори в образованието 2017" показва позитивната промяна в областта. Класацията има за цел да привлече общественото внимание към позитивната промяна в българското образование. "Новатори в образованието 2017" иска също да предизвика обществена дискусия за нуждата от нещо ново в сферата на образованието. "Идеята на класацията е всеки, който прави нещо за образованието, да бъде показан и да има възможността да кандидатства", обясни в "България сутрин" експертът в областта на образованието Наталия Футекова. (ПРОЧЕТИ ОЩЕ)

СМИСЪЛЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Неприятни мисли около едно изказване на Ейбрахам Линкълн

По въпроса за образованието мога само да кажа, че го виждам като найважното нещо, с което ние, като хора, можем да се занимаваме. Ейбрахам Линкълн (Abraham Lincoln) Кратък мой коментар: Линкълн мисли така. Борисов, разбира се, не мисли така. Или и той мисли така? Ако мислеше така защо това по нищо не му личи? Защо той самият изобщо не се е образовал (нищо че е доктор на пожарникаро-мили26


ционерските науки той пак, както си личи, изобщо не е образован – или е "образован" в съвсем невярната посока!) Кое е най-важното нещо, с което у нас се занимаваме – вместо да се занимаваме с образование? Тарикатлът ли е това най-важно за българина нещо, заменящо заниманията с образование у нас? Или далаверите, мошеничествата? (В нашите училища децата, младите хора, учениците занимават ли се изобщо с образование – при условие, че в нашите училища липсва най-важното нещо за да се занимаваш изобщо с образование – кое ето ли? Щом това не знаете, какво изобщо знаете? Някой знае ли що е образование?) С какво фактически, наистина и действително се занимават учители и ученици у нас – вместо да се занимават с образование? (Ако изходим от идеята, понятието за образование, ако изходим от неговата същина!) В нашите училища се имитира занимания с образование, но на дело се прави нещо друго – кое е то? (На какво стават най-добри нашите ученици, на какво те се най-много "образоват" като завършат?) Може би ученици и учители у нас се занимават най-много с това... да се лъжат взаимно за какво ли не? Кое у нас е най-напреднало – и за което образованието, училищата и университетите също така най-много са допринесли? Може би простащината е това нещо, в което сме най-добри – и най-"образовани"? Може би лъженето е това нещо, в което най-много сме се "образовали"? Да, кое е това нещо, на което наймного ни е научило нашето "образование"? Добри хора, свястни личности ли стават повечето от младите у нас? (И ако са станали все пак такива, "образованието" ли ги е направило такива - или нещо друго?) Защо образованието е наистина най-важното нещо, с което (трябва да) се занимаваме?! И защо допускаме да не се занимаваме с образование, защо се занимаваме с НЕобразование? Виждате, въпросите нямат край. Помислете ако искате поне над дотук поставените въпроси. Може би у нас най-много се занимават младите с това ДА НЕ МИСЛЯТ? Учителите позволяват ли на младите да мислят (и то истински, сиреч свободно!) или им пречат да се развиват и усъвършенстват в тази посока? Да, питам най-отговорно: с НЕМИСЛЕНЕ ли се занимават най-много учещите в нашите "образователни" учреждения? Защото ако младите мислеха те щяха ли да търпят ставащото с тях в училищата? (Пък и ако техните родители умееха да мислят, те щяха ли допуснат това, което се прави с техните деца и внуци?) Мислете, мислете по тия въпроси – или това не ви се удава, пък и желание да мислите немате? Е, това, че нямате желание (пък и умение) за автентично мислене, то това се дължи на вашата извънредна "образованост"? Сега съзнавате ли докъде сме довели нещата у Нашенско? Трагично е положението, нали така? Сега светна ли ви "лампичката в главата" относно това защо сме толкова бедни? Сега разбрахте ли защо всичко, което що годе донякъде умее да мисли избяга от свидното ни отечество? 3 000 000 човека избягаха това едва ли е току-така?! Продължавайте да мислите – стига мисленето да ви се удава изобщо. Съчувствам ви ако не ви се удава. Или вие изобщо не чувствате 27


потребност да мислите щото сичко си знаете? Познах, нали това сте научили в училищата: че не требе да се мисли щот сичко се знае, щот сичко вече е измислено?! Милите! Колко много сте напреднале в "образоваността" си: бравос, ашколсун! ("Една патка мислила, мислила, пък взела че... умреля!" – това познато ли ви е? Други народни умотворения за безсмислието на мисленето знаете ли? "Учи, мама – за да не работиш!" – туй нещо чували ли сте го?) Хайде да млъкна да не фърлите нещо по мен, че ви ядосах предостатъчно, нали така? Вредно е да се мисли, знайте го от мен – в нашите условия! Който у Нашенско земе много да мисли и особено ако почне открито да казва що мисли, си навлича страшно много беди... това нещо поне осъзнали ли сте го??????????

Учете, но истински, обучавайте се, напредвайте всеки ден, не си губете времето в глупави занимания!

От доста време не се беше обаждал някой, който да се поинтересува за някой от моите курсове по личностно развитие, тази сутрин се намери такъв, представяте ли си какво щастие е това?! Ето какъв разговор проведохме с мераклията да става личност: Интересуващ се: Здравейте! Искам да Ви попитам каква е цената за участие във Ваш (предпочитам индивидуален) курс по психология (личностно развитие)? Колко пари като цена? Аз, учителят: Ами зависи от бройката часове. 10 лв. на час примерно. Интересуващ се: OК. Аз, учителят: Стоп! Не се плашете! Ето, правя Ви промоция: 2 лева на час ще струва курса за Вас! :-) Как мислите, дали ще се явят повече желаещи заради съвсем промоционалната цена? :-) Интересуващ се: Честно казано – малко е според мен. 28


Аз, учителят: Добре де, но при положение че у нас никой не ще да учи изобщо не е малко, а е много. Замислям се при това положение дали да не обявя уроци, струващи... 25 стотинки на час! :-) Интересуващ се: Ха-ха! :-) Аз, учителят: Аз се съмнявам дали някой ще е готов да даде и 25 стотинки за час обучение – щом обучението е по най-ненужното нещо в нашите географски условия, а именно: как да стана пълноценна личност!!! Това нещо (да си личност) е най-ненужното нещо в нашенските условия. По тази причина няма да намеря нито един курсист. Зная добре това. Същият успех (а може би и значително по-голям!) щях да постигна ако бях започнал да продавам хладилници на ескимосите – или кожуси на жителите на екваториална Африка. :-) Интересуващ се: Изглежда наистина сте прав. Разбирам какво имате предвид. Положението наистина е тежко. Но не се плашете, аз искам да уча при Вас. Аз, учителят: Радвам се, че не Ви уплаших! За парите не мислете, ще се споразумеем. Те не са важни. Друго е истински важното. Но това за жалост не се разбира. Как научихте за моите курсове? И така нататък. Разговорът ни продължи доста време, беше интересен, но засега няма да публикувам продължението му. (Който иска да разбере какво си казахме после и особено как ще протече обучението следва също... да си плати!) Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! И учете, обучавайте се, не си губете времето в глупави занимания, не се занимавайте с идиотщини! Времето е безценно, не си пропилявайте времето! До скоро!

Един турчин почита Левски повече от нас, българите!

Ангел Грънчаров, написано на 29 септември 2013 г.: 29


Гледахте ли интервюто с Октай Енимехмедов? Разбрахте ли докъде сме я докарали вече? Този турчин почита Левски повече от нас, българите, споделя неговата идеология, дори обича и България повече от нас, оказва се, е патриот повече от нас, при това успя да ни даде пример за това, че с въплътеното зло не трябва да се борим само на думи, а и на дело, като капак на всичко разбирам, че в затвора чете Платон и Аристотел (!), ако ми дадете пример за българин, дето прави това в затвора, ще замлъкна, ала много се съмнявам, че има такъв! Турците могат да се гордеят че имат този млад човек, а ний сме паднали дотам, че имаме... Вольный Сидерович, мекере от класа, дето се преструва на патриот и на националист! Е, казвам това, защото се възхитих от този млад човек, няма никакво значение това от какъв етнос е, да имахме повече млади хора като него, щях да съм спокоен за бъдещето на България. Това е мисълта ми, това исках само да кажа, бравос на този младеж! Дали обаче е участвал в постановка (покушението срещу Доган), това вече не мога да кажа, но ми се чини, че е идеалист, а млад човек, на тия негови години, ако се овладее от идеализъм и романтизъм, може да направи всичко. Вярно е и това, че е рискувал да бъде застрелян на място от бодигардовете на Доган, ала пак направи това, което направи, ето този момент ме вълнува, той според мен е голямата загадка: дали е направил всичко сам, по някакви свои романтични и идеалистични подбуди, или го е сторил по поръчка и дори срещу заплащане? Пък ето сега разиграва умело нещо като театро, имам, не крия, и такива съмнения, ако някой ми помогне да ги разсея, ще му бъда благодарен... 6 коментара: Radomir Parpulov каза: Защо турчин?! Къде е роден и как се казва тази страна? Защо го обявяваме за турчин, ако в родния му дом се говори на турски и се молят на Бога, когото наричат Аллах? Какви са децата от смесени бракове и родени и израснали в България? 50% българчета и 50% на другия родител? До кога ще се делим, като останахме в България по-малко от 6 милиона?! Ангел Грънчаров каза: Прав си, роден е и е отраснал в България, да, обаче коренът му (личи от името) е турски, разбира се, най-важното е како какъв той самият се самоопределя. Ако самият той заяви, че се чувства не просто български гражданин, но и като българин (понеже има българско, да речем, самосъзнание), тогава нямам нищо против да бъде българин. Анонимен каза: Браво на момчето, рискува живота си за благородна кауза – за България! Анонимен каза: Не всеки, дори и авторът на блога би се изправил с пистолет (фалшив) срещу олицетворението на нещата (фалшиви), срещу които се е изправил младежа така уж безразсъдно и безвъзмездно. Фалшиво (менте)!!! Анонимен каза: Не е важно как се самоопределя. Важно е ЕДИНСТВЕНО какъв е паспортът му. Или личната карта. Не се учудвам обаче, че го хвалите. 30


Ангел Грънчаров каза: Кой Ви каза, че е важен единствено паспортът?! Излъгал Ви е, а Вие сте му повервал... :-)

Как Марк Зъкърбърг откри фейсбук

Ангел Грънчаров, преди 3 часа: Всички тъпанари дремахме в чатове и форуми, но само Марк Зъкърбърг се сети да направи фейсбук – и да обере милиардчетата! :-( Stoytcho Dimitrov: Във филма, посветен на основаването на фейсбук имаше една велика реплика към двама небрежни студенти в Харвард: „Вие сте тук, не за да си намерите по-добра работа, а за да я измислите тази по-добра работа!“ Ето го въпросният филм: Ако плейърчето не се появи ето линк: Социалната мрежа-Целия Филм с Бг Аудио, на него можете спокойно да гледате целия филм. А ето и още нещо, кратко е и казва всичко:

"Теорема на Грънчаров" за разграничаване на личностите от безличностите Който не е в състояние да възприеме, да оцени и да изпита респект дори само от поне една личност, сам не е личност. Това е нещо като моя теорема за разпознаване на това кой е личност: личностите се възхищават от личности, а безличностите – от безличности, от безличия. (Простаците се харесват на простаци, мерзавците – на мерзавци и т.н.)

31


Подобното се впечатлява и привлича от подобното – древен онтологичен принцип, който тук просто прилагам, с оглед да имаме някакъв напълно сигурен критерий за разграничаването на личностите от безличностите (инак казано: от комуноидите).

Може ли някой да е човек, а да не е личност? – ето това е въпрос, който почти не се налага да обсъждаме: ако си човек, непременно си личност – стига обаче изобщо да си човек! (Излишно е да подчертавам, че не можеш да бъдеш личност в истинския смисъл ако не обичаш свободата, а на тази основа да си станал не какъв да е, а достоен човек!) Нали така – или и срещу това сте също така против? :-)

Можем ли да си представим училище, в което да има свобода? Lydia Staikova: Известно ли ви е училище, по света и у нас, в което учениците се образоват без принуда или поне без усещане за принуда? Въпросът ми не е риторичен. Ще се радвам да споделите конкретна информация. Milena Leneva: Демократичните в София и Пловдив, но те не са официално училища. Nadya Geshkova: Следва въпроса свързан с официално-неофициално. Как бихте живяли – официално в матрицата или неофициално... ама както го разбирате??? 32


Julian Popov: Това е идеята на Монтесори. С това уточнение, че принудата е заменена с мотивация и високо структурирано планиране. Много родители, политици и образователни дейци мислят, че тези подходи са базирани на водещата роля на детето, която те разбират като следване на детските желания. Така се създава криворазбраното child centred education, което съсипа британското образование.

Penka Ganeva: И точно от тоя съсипана британска система взаимстваха отчасти в българската,през 2002 година при промените!Плодовете започнахме да ги обираме преди 7 години!С този випуск ни беше много трудно и осъзнах,лично аз, какво се случваше!Беше много стресиращо ,непознато и отчайващо!Дано сега колегите никога да нямат подобни преживявания! Julian Popov: Британската система, или по-точно системи, защото са няколко е опасно да се копират, но е полезно да се изучават Lydia Staikova: Пепи, какви са принципните промени, за които говориш? Аз като че не съм забелязала ученикът да се е озовал в центъра на образованието и да има водеща роля – това, за което говори Юлиян. Ти какво имаш предвид поконкретно? Penka Ganeva: Не казах, копират! А взаимстват частично! Имам предвид ученикът да се е озовал в центъра на образованието не толкова като обучаващи се единица,а като личност и...бройка!Това именно опорочава нашата образователна система!Доста е относително всичко ,зависи от желанието и качествата на учителя да обучава и възпитава качествено! 33


Lydia Staikova: Имаш предвид въвеждането на делегирани бюджети ли като казваш "бройка"? А какво имаш предвид ученикът да е в центъра като личност? В какво се изразяваха трудностите, които имахте с първия випуск на промените? Dessi Tzoneva: Финландското образование е структурирано около това разбиране. Има много информация из интернет по темата в последните няколко години. Dimitar Georgiev: Да. Явор Ганчев: Съмърхил в Англия (от 20те год на ХХ век), Съдбъри Вали в САЩ (от 50-те год), всички демократични училища в Израел (от 80-те) и по света, всички свободни училища в Дания от ХIХ в насам. Ваня Ангелова: И аз се сетих за Финландия, доста съм чела, има информация. Boyana Petkova: Ами... какво разбираме като "принуда", за да ти отговоря? Защото аз не съм усещала принуда в моето (немско) училище (във Финландия) едно време, но познавам много хора, които не биха се съгласили с мен. Lydia Staikova: Принуда – да не правиш това, което ти би искал, а това, което нещо или някой те кара да правиш и ситуацията не ти допада. Boyana Petkova: Еми... аз обичах да ходя на училище... Явор Ганчев: Въпросът (в случая) не е как се чувства ученикът, а дали, концептуално, има такива училища, и кои/къде са те Lydia Staikova: Въпросът ми е и за усещането, Явор. Явор Ганчев: Усещания може да има всякакви, както използва момента да подчертае Бояна Петкова. Аз лично съм виждал и интервюирал ученици от Дания и Израел. Ето ти Израел:

Lydia Staikova: Усещанията без значение ли са? Boyana Petkova: Естествено, че не са :) Решаващо е какво означава "без принуда". Защото за мен и Явор означава две различни неща. И затова "концептуално" той ще посочи много по-малък брой училища, които образоват "без принуда", от мен. Явор Ганчев: Усещанията не са без значение, но средата е предпоставка за усещанията, не обратното. Всеки може да се усеща както му е любезно, но обект на социалното ни действие трябва да е средата за учене, не усещанията на учениците (резултатът). Lydia Staikova: Явор, това значи ли, че трябва да изградим средата, както смятаме, че е добре за учениците и да не се интересуваме от това какви са усещанията на учениците? Не те разбирам добре. 34


Явор Ганчев: Разбира се, че не значи това. Значи, че трябва да изградим среда и взаимоотношения, които максимално зачитат личността и достойнството на учещия (в частност, това значи да зачитаме правото му да управлява процеса на собственото си учене, като не само не прилагаме принуда, но и сме нужния помощник и закрилник на самостоятелното му действие). Означава и чувствителност към усещанията, защото ненасилствената среда не е гаранция за липса на конфликти. Въобще няма гаранция за липса на конфликти никъде, но може да има умение да се управляват и разрешават конфликти. Boyana Petkova: ... Ако предпоставяме, че ученикът (всеки ученик) има капацитет да управлява процеса на собственото си учене... (Познавам деца, които в малка възраст още имат такъв капацитет, но познавам и дъщеря си на 9 години, която няма и намек за такъв капацитет.) Явор Ганчев: Предпоставяме правото. Свободното упражняване на правото е предпоставка за развитие на капацитета, който всеки има Boyana Petkova: :) I beg to disagree. Krassimir Stojanov: Лаборшуле в Билефелд. Господин Гюров: Конкретна информация и ценни авторови размисли по темата. Главата е за Съмърхил, но ти препоръчвам и цялата книга, ако не си я чела ("Убийството на Моцарт"): Maria Donkova: Бразилия – училищата на Лумиар – Фондация създадена от Рикардо Семлер за управление на публични училища, които използват нарочна пед.система Мозайка и електронно управление на ученето и оценяването на наученото, в която учебната програма е разпадната на парчета като пъзъл и ученето е организирано така, че децата си правят сами пътеки за ученето. http://lumiar.org.br The School « Escolas Lumiar Katia Dimova: Да, болшинството от децата, които познавам във Франция, Швейцария и особено в северна Европа (Швеция, Финландия, Естония - за тези държави имам само конкретни наблюдения) ходят на училище с голямо удоволствие и мотивация. Става въпрос за държавни училища. Katia Dimova: Със сигурност факторите, които спомагат за това са много, но някои ми правят особено впечатление. Например, това че на децата им е обяснено много ясно как придобитите знания ще им бъдат от полза и за какво конкретно. Също така има уважение към това, че различните деца имат различно темпо на възприемане на информация, че някои от тях са по-добри в един предмет, други – в друг и не се насажда конкуренция, вина или срам, а учат децата да приемат тези различия, да имат обективна представа и съответно да знаят къде трябва да насочат усилията и концентрацията си. Другото е окуражаването да имат собствено мнение и да се аргументират без да им се насажда кое е правилно и кое не е. Това са неща, които на мен лично ми правят впечатение. Със сигурност има и много други. 35


Irina Lilova: Мисля си, че понякога нещата са много по-прости. Нормални програми, съобразени с възрастта и даващи добра основа за базово знание и развитие на мисленето и интереса, с любов и знание направени учебници и умели, доброжелателни учители. Дори без първите две, синът ми за пръв път ходи с желание в новото училище. Даже днес ми каза, че му се ходи на училище :) и в събота. И всичко това е защото интелигентна директорка е събрала добри учители и е постигнала добра организация и спокоен ред в училище. Penka Ganeva: Финландската образователна система е най-добрата в това отношение.След нея са японската и китайската! Ralitza Kirilova: Демократичните училища – Израел, Съмърхил и това в София, доколкото съм запозната. Ангел Грънчаров: Непринудата означава свобода. Искате да кажете, че не можете да си представите училище, в което да има свобода? :-) Къде пък е доказано, че само принудата може да образова?! 8 коментара: Vanq Todorova каза: В Израел има 7 адлериански училища със държавен статут, не съм проверявала. Финландската образователна система е пример в това, казват, че напоследък падат резултатите на учениците, но това е от мотивацията, когато намираш лесно работа, чак толкоз не ти се чете. Испания прави опити за ранно профилиране, но няма добри практики, стъпва неумело. В Дания е най-добре, студентът пие бира с професора в петък, разликата е тази, че адлерианското училище и финландската система са добри в интеграцията, няма добри и лоши ученици, когато се справи ученикът му се дава посложна задача, така ученикът може по-добре от себе си, а не се сравнява с другите ученици, испанското училище още дели учениците на лоши и добри,което пречи на интеграцията, интеграция в дискурса на взаимодействие между учениците,изключвайки „различността”. По принцип принципите на ЮНЕСКО за образование са спазени само от адлерианския образователен модел. Драйкурс прави някакви опити за създаването на образователен модел, по адлеровата индивидуална психология, която не успява тогава, след 100 години ICASSI насочва вниманието ни към Адлер, Адлер знае какво да се направи, но как да се направи адаптацията на индивидуалната психология към образователен модел дължим на професор Лозанов, аз не разбирам защо се страхуваме да учудваме света. Ангел Грънчаров каза: Кажете ако обичате нещо повече за адлерианския образователен подход и модел. За мен това, което казвате, е новост. 36


Явор Ганчев каза: Не е доказано. Принудата твърди, че само Принудата може да образова, и не се нуждае от доказателства, защото е Принуда. Ангел Грънчаров каза: Да. Принудата просто ни заповядва да приемаме единствеността й – защото всичко различно от Принудата не само е забранено, то и бива ликвидирано в зародиш. Lydia Staikova каза: Много ясно съм задала въпроса, Ангел. Питам за конкретни примери за училища. Ако са ти известни, сподели, моля. Ангел Грънчаров каза: Lydia Staikova Училищата са такива, каквито са учителите. Моето училище (пловдивското ПГЕЕ, известно сред народа като ТЕТ-ЛЕНИН) е пример за свободно училище: но само когато там учителствува свободен и свободолюбив учител като мен (когато ме опраскат, свободата от ТЕТ-ЛЕНИН изчезва заедно с мен; като съдът ме върне на работа, слънцето на свободата отново изгрява над славния ТЕТ-ЛЕНИН!). Правилно ли отговорих на въпроси ти – или пак си заслужих дръпване на ухото за това, че не давам оня отговор, който учителката очаква от мен?! :-) Училищата ни – и образованието – ще бъдат такива, каквито си ги направим сами

Lydia Staikova каза: Благодаря за конкретния пример. Ангел Грънчаров каза: Lydia Staikova Моля. За нищо. Мисълта ми е, че училищата ни ще бъдат такива, каквито си ги направим. Ако ние самите, именно учителите (и учениците, и родителите, и гражданите) сме несвободни в мисленето си и в поведението си, как тогава в училищата ни да царува свободата, а не принудата, и не насилието?! 37


ЛИЧНОСТИ Нещо от и за Робърт де Ниро

Plamen Penov е в компанията на Marcelo Cemin, 14 февруари 2012 г.:

38


“Някой ден ще се изсипе истински дъжд и ще измие всичкия боклук от улиците.“ ... „ You talkin' to me ... ... ...

Из: Робърт Де Ниро – не се страхувайте да правите това, което ви диктуват инстинктите! Робърт Марио Де Ниро, роден на 17 август 1943 г., е легендарен американски актьор, режисьор, продуцент и основател на филмов фестивал. Носител е на две награди Оскар. С право е обявен за един от най-великите актьори на своето време. Ето няколко подбрани цитата на брилянтния актьор Робърт де Ниро: 1. Има две велики неща, които можете да научите в този живот. Първото е, никога да не предавате приятелите си, а второто – винаги дръжте устата си затворена. 2. Талантът се изразява в изборите, които правим. 3. Времето върви. Така че, каквото и да се каните да направите, направете го. Веднага. Не чакайте. 7. Има определена комбинация от анархия и дисциплина в начина ми на работа. 8. Парите правят живота по-лесен. Ако имате късмета да ги притежавате, значи имате късмет. 10. Няма нищо по-иронично и противоречиво от самия живот. 11. Ще имаш време за почивка когато си мъртъв. 12. Има три вида хора – част от проблема, част от пейзажа и част от решението.

39


Присъствието в час, "слушането" и преминаването с тройки от клас в клас не е „образование”

От какво е болно образованието, Автор: Гаяне Минасян Основният проблем на българското образование е, че то трагично се разминава с реалността. От една страна все още е подчинено на цели и планове, спускани централно „отгоре”, а от друга – обслужва нуждите на отминаващата индустриална епоха. В тази рамка проблемът, който често погрешно се привижда за основен, е просто неспособността да планираме достатъчно добре работните единици, необходими за „нуждите на бизнеса”. Ала тази неспособност е неизбежна – тя се дължи на факта, че образованието и трудовият пазар функционират в два паралелни свята – защото трудовият пазар, за разлика от образованието, не изпълнява планово зададени цели, а се развива свободно; та по тая причина не можем да предскажем какви ще му излязат нуждите. Лекът за проблема Лекът за това предприятие е то за започне да се развива. Свободното развитие предполага плурализъм. За да има плурализъм, той трябва да присъства на входа и на изхода на образователната система. На входа е свободният избор на образователни форми. На изхода е свободният избор на сертифициращи системи. Това не е нищо ново в демократичния свят. Сегашното положение на (пълен идеологически) монопол на държавата на входа и изхода на образователната система е в пълно противоречие с Конституцията, която в чл. 18 определя изрично областите, в които държавата може да установява монопол и образо40


ванието не е сред тях. Плурализмът предполага отпадане на контрола, който ограничава свободата на избора. Опасно ли е това? Контролът в образованието гаранция ли е за неговото качество? Мнозина се опасяват, че ако отпадне държавният контрол върху образователните форми и сертифициращите системи, това ще доведе до хаотичен спад в качеството на образованието. Като оставим настрана естествената реакция „накъде повече!“, нека помислим дали е така. Много хора сериозно грешат за образованието като разчитат на контрола за да му повишат качеството. Настояват, че трябва по-ефективен контрол върху резултатите. Контролът не е гаранция за качество. Контролът е измерител на качеството. Никой не е станал по-висок от много мерене. Гаранцията за качество е мотивацията. Но какво ще стане, ако всеки започне да учи каквото иска? Най-после ще му се повиши мотивацията. Това важи за всяка област на човешкия живот – когато човек най-после започне да прави това, което иска, той се мотивира и нещата потръгват. Проблеми има тогава, когато хората са принудени под натиск да правят неща, които не искат – те не са ефективни, те се депресират, те се обвиняват взаимно, не са налице високи постижения. Съществуват опасения, че ако не принудим хората да присъстват физически зад стените на училищната институция, мнозина просто ще престанат да учат. Тези опасения са основани на разбирането, че присъствието в час и преминаването с тройки от клас в клас е „образование”. Както сега, така и за в бъдеще хората, които учат, са само и единствено хората, които искат да учат. Останалите симулират дейност – познато явление във всички държавни предприятия. Истинският проблем е не дали принуждаваме достатъчно ефективно хората да учат, а на колко хора всъщност пречим да учат чрез упражнението на тази принуда. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ Методът на "мозъчната" атака – brainstorming-ът – стимулира мисленето и творческата активност Из: Интерактивни методи: мозъчна атака ... Психологът А. Осбърн се счита за баща на класическата мозъчна атака – brainstorming-a, която означава използване на мозъка за щурмуване на творческите проблеми, което се осъществява в група. През 1953 година излязла кни41


гата му – "Приложно въображение" (Applied Imagination), в която били описани принципи и процедури на творческото мислене.

Дефиниране на понятието Методът на мозъчната атака (на английски – brainstorming) се използва за стимулиране на творческата активност на учениците по дадена тема или въпрос. Работата се провежда с група ученици и включва: генериране на идеи, анализ на проблемна ситуация, оценка на идеи и генериране на контраидеи. Поощряват се шегите, репликите, непринудената обстановка. Учениците свободно изказват идеи или мнения без каквато и да било оценка или обсъждане на техните идеи или мнения. Идеите се записват от учителя на дъската или на постер, а мозъчната атака продължава дотогава, докато не се изчерпят идеите или не завърши определеното за мозъчната атака време. От всички изказани идеи се избират най-подходящите за използване на практика. Етапи и правила на мозъчната атака Правилно организираната мозъчна атака включва три задължителни етапа: 1. Предварителен етап – постановка на проблема. В началото на втория етап проблемът трябва да бъде точно формулиран. 42


2. Генериране на идеи. Основният етап, от който много зависи успехът на цялата мозъчна атака. Затова е важно да се спазват правила през този етап. Те могат да бъдат следните: – главното е количеството на идеи, като не се налагат никакви ограничения, защото колкото по-голямо е количеството, толкова по-високо ще е качеството при творческото решение на проблема; – пълна забрана по отношение на критиката, а също и на положителната оценка, до момента, в който не се изкажат всички идеи;

– след като се дадат всички предложения, необичайните, оригиналните и даже абсурдните идеи, се приветстват, както и аналогиите; – следва комбиниране и подобряване на всяка идея: първоначалните идеи могат да се развият, а старите – да бъдат модифицирани, изменени или обединени от новите; – задължително е отсъствието на злокачествени конфликти и налагане на лидери; – равноправно участват всички, което включва даване на думата на плахите участници и задържане на най-активните и авторитетните; – йерархически се провеждат на обсъжданията: в началото максимално широко, а след оценка на перспективността на вариантите се стеснява чрез подбор на най-добрите; – използва се демократичен стил на провеждане на метода от страна на водещия, който влиза в ролята на посредник и е отговорен за успешното провеждане на метода, за който се изисква създаване на творческа, целенасочена и безконфликтна атмосфера и умение да се направлява ходът на дискусията 3. Групиране, подбор и оценка на идеите. Този етап често се забравя, но именно той позволява да се подберат най-ценните идеи и да се види окончателният резултат от мозъчната атака. През този етап, за разлика от втория, оценката не се ограничава, а напротив – приветства се. Методите на анализа и оценките на идеите могат да бъдат най-различни. Как се осъществява мозъчната атака при работа с деца 43


1. В началото трябва да се определят целите, които най-общо са: – Да научим детето да генерира идеи; – Да може то да изказва смело своята идея пред групата. – Да научим детето да фантазира по поставен проблем; – Да научим детето да се изказва пред другите, да не прекъсва останалите и да уважава чуждото мнение; – Да поощряваме стеснителното дете и да хвалим неговата идея, дори тя да е слаба. – Да оценим общата активност на децата. Начини за провеждане на мозъчната атака в група: 2. Разделяме децата на две групи: едните са "генератори на идеи", а другите – "проницателни аналитици" или "експерти"; 3. Обясняваме на децата правилата на играта и ги запознаваме със задълженията им. Подчертава се, че могат да бъдат изказани всякакви идеи, найневероятни и фантастични, но никой няма право да се присмива. Всеки е длъжен да каже поне една идея, а може и повече. За всяка идея могат да се раздават картинки с различен цвят. 4. Предлагаме на "генераторите" да кажат своите идеи, и поръчваме на "аналитиците" внимателно да слушат, да запомнят или да си записват онова, което чуват, но през цялото време да мълчат. Ако "генераторите" шумят, това е нормално, даже хубаво. Децата трябва да изразят своите емоции заедно с идеите си, но едновременно с това да се учат да се изказват поотделно. Добър пример за успокояване на шумния клас е предварителната уговорка, че щом учителят плесне с ръце и протегне ръце напред, всички трябва да замълчат. Даже е добре в течение на няколко дена да се потренира – "Шумите! Когато плясна с ръце, в този миг замълчете!” 5. Всички идеи трябва да се запишат на дъската. Тук е уместно използването на диктофон. 6. Когато всички идеи бъдат формулирани, се дава думата на "аналитиците". Нека те дружелюбно да оценят всички решения, да изберат най-добрите, а също така да предложат и свои. Непременно трябва да се даде възможност на всяко дете да защити своето решение, защото така ще създадем у него ценното умение то да отстоява личното си мнение или да се съгласява с чуждото, при наличието на достатъчно силни доводи. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Списание HUMANUS, КОНТАКТИ: angeligdb@abv.bg тел. 0878269488

44


Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.