Page 1

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 22, ГОД. 5, 2013, 15 НОЕМВРИ, ПЕТЪК, Ц.2 ЛВ.

14 ноември 2013, четвъртък Преди 4 години, когато стана премиер, пък и преди това, когато летеше устремен към властта, Бойко Борисов, ако си спомняте, отхвърляше всяка една протегната за сътрудничество и подкрепа ръка, дори и от страна на "сестринските партии" от Европейската Народна Партия, именно ДСБ и СДС (тогава коалирани в СИНЯТА КОАЛИЦИЯ). Вместо едни партньорски отношения със СИНЯТА КОАЛИЦИЯ на изцяло чиста основа той, както видяхме, предпочете, за да има нужната му парламентарна подкрепа, да постъпи нечестно: директно да си купува и пазарува отделни депутати, било от АТАКА, било от РЗС (и така добре изпързаля добре Сидеров, който, естествено, предпочиташе сам да изтъргува парламентарната подкрепа от неговата партия и сам да прибере паричките!). Тоест, Борисов постъпи тогава крайно аморално, наруши базисни принципи на политическия морал. Той се беше самозабравил дотам, че си въобрази, че за него изискванията на морала не важат, щото, видите ли, е силен като същински бабаит и то дотолкова, че ще ни управлява едва ли не вечно. Е, докъде доведе една такава коварна омая (наркоза) от властта у дългогодишния "мечтател за пълна власт" от Банкя? (На 2 стр.)

Днес в “Очи в очи” по bTV беше привикан Бригадир (дразни се когато го наричат така, твърди, че името му е Бриго) Аспарухов за да се изкаже по темата “Кой предложи Борисов за главен секретар на МВР?” Този не особено умен мъж (известен с това, че е петимен да бъде важна фигура в държавата-мечта на ДС, което вечно му убягва), но достатъчно дисциплиниран да направи възложените му манипулации успя да каже само следните две неща (за 30 минути): 1. Запознал се с Борисов, когато неговата фирма охранявала Зюганов по време на срещата му с Първанов. Защо Първанов е избрал фирма ИПОН, а не например ф-ма ТЪПОН, не става ясно. 2. Препоръчал Борисов “където трябва”, защото по време на разговора си с него разбрал че има… голямо желание (три пъти споменато в разговора). (Следва на 3 стр.)


ДАЛИ НЕ ЖИВЕЕМ В ДЪРЖАВАТАМЕЧТА НА ДС?

Явно за “разузнавачите” голямото желание е най-ценното качество на кандидата. А Цветанка и Пъпеша слушаха със затаен дъх “споделените тайни” на този pro, явно опитвайки се да предадат на аудиторията усещането за нещо изключително… Написа: Игнатия ДО КАКВО ВОДИ ПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ – И КАК МОЖЕМ ДА СЕ СПАСИМ ОТ НЕЯ? (От 1 стр.) Ясно докъде доведе. Бойко Борисов сега е сам, абсолютно сам, никой му няма доверие! Нищо че има "най-голямата парламентарна група", неговата физическа сила без потребния морал се оказа безполезна! Даже продажникът Сидеров предпочете да бъде купен от БСП и от ДПС, а не да продаде на ГЕРБ подкрепата си, пак за пари, естествено, за какво друго да продаде той подкрепата на търговското дружество, наречено "АТАКА"?! Нещо повече, Б. Борисов направи всичко, което му е по силите, да посее раздори в единствения сериозен възможен партньор, именно в СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, и като притежаваше целия ресурс на властта и на медиите, разбира се, успя, постигна целта си: двете съставящи коалицията партии вече не са в Парламента. Б.Борисов успя да открадне, да узурпира не само дясната страна на парламентарната зала, а дори, представете си, стигна дотам да почнат да го възприемат за единствена реална "дясна", с извинение, сила. (Същностно и истинско ДЯСНО обаче е онова, което залага на човешкото, на личностното, на моралното, на нравствената и историческа традиция в живота на човека, обществото, държавата и човечеството!) Но какво постигна в крайна сметка заради тази една поредица от аморални мерзости, които нашият "виден политик" си позволи? Защо ви припомням всичко това? Първо, защото добре зная, че у нас повечето хора са с къса памет – и найвероятно са забравили всичко това. Второ, зная добре, че повечето хора у нас съвсем не обичат да се затрудняват с мислене и затова не умеят да осъществят самостоятелно и два най-прости мисловни хода. Но, на трето място, най-важната причина, заради която пиша всичко това е следната: за да

подчертая, че политическата аморалност, подобно на всяка друга, че, другояче казано, политическата арогантност или политическото безсрамие, подобно на всяко друго, неизбежно, неминуемо в крайна сметка биват наказвани! Сиреч, моралната инградиента в политиката съвсем не е за пренебрегване, напротив, само ако се заложи на моралната, на чистата политика, на политиката, правена на основата на морални, на нравствени детерминанти, другояче казано, на политиката, правена на основата на чисти, идеални, духовни подбуди, само една такава политика, политика, правена с достойнство, може да доведе не само до преодоляването на политическата деморализация у нас, а също така може да доведе и до значими, и то съвсем благоприятни последици за живота в страната и държавата ни, т.е. може да доведе до нейния толкова дълго очакван просперитет. Тази ми е мисълта, която ме занимава тази сутрин. И тази мисъл, както виждате, органично се съчетава с искането на протестиращите студенти за морал в политиката, за спиране на политическата деморализация, за морална политика, за спиране на политическия разврат, на който сме свидетели в последните 12-тина години вече. Който не доведе до нищо добро, напротив, доведе ни безброй щети, доведе ни до пълна разруха и деградация. Ако не стъпим на здрава почва, ако не стъпим на чисто, няма да настъпи никаква същностна промяна, а ще продължим да затъваме в мръсотията. То има ли, прочее, накъде повече да затъваме? Няма, нали? Е? ДА ЖИВЕЙ БЪЛГАРИЯ – СВОБОДНА, ДОСТОЙНА, СИЛНА, ДЕМОКРАТИЧНА, ПРОСПЕРИРАЩА, ЕВРОПЕЙСКА! ноември 14, 2013

КРАТЪК И СБИТ СЛОВЕСЕН РЕПОРТАЖ ЗА МИТИНГА НА ГЕРБОВАЦИТЕ В ПЛОВДИВ 16 ноември 2013, събота Снимка: Plovdiv Utrе Преди да тръгна за митинга написах във Фейсбук следната реплика, за всеки случай де: "Отивам на митинга на ГЕРБ в Пловдив. Предупреждавам, отивам там

само като наблюдател, като блогър, който ще отрази събитието, а не като техен фен. Да не каже някой нещо после ако ме види там. Предупредих. Да си ми е чиста съвестта...". Като се върнах преди малко от митинга установих, че един интернетен приятел, Valeri Georgiev, ми е казал следното: "Г-н Грънчаров, очакваме информация от извора и ще я сравним с "медийната" такава... Приятен ден!". Е, няма как, решавам да задоволя интереса на този човек, ето вкратце моя "репортаж", който, така да се каже, е от самото място на събитието; публикувах го във Фейсбук, ето, публикувам го сега и в блога си, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Върнах се от митинга. Да ви кажа право, хич не ми се пише за впечатленията ми. От една страна да не обидя участниците в митинга, от друга – да не се възприеме това, че се занимавам със сеене на раздори в средите на противниците на това правителство, на кабинета на ОрешарскиОглушарски-Олигарски. Не знам, утре може и да напиша нещичко в сутрешния си коментар. А сега да кажа съвсем вкратце нещичко, за да не е без хич. Много хора имаше на митинга, от цяла България, от села и паланки, голяма организация са ударили господа гербоваците, апаратчиците на ГЕРБ. Ораторите на митинга съвсем не ме впечатлиха. Аз бях зает с това да разглеждам и да изучавам антропологическият вид, към който принадлежат симпатизантите и поддръжниците на ГЕРБ. Доста неща научих, но сега-засега ще си ги оставя за мене. Ако не превъртя и не опиша добитото утре де, ще видим. Установих, че има нещо като култ към Бойко, тия хора си го харесват. Защо го харесват не е загадка. Щото е като тях. Съвсем като тях. Видях доста бойкоборисовци сред тълпата. Досущ почти като него даже и физиономично. Вярвам, че ме разбрахте. Тръпки ме побиваха по гърба като се разхождах сред митингуващите и на всяка крачка срещах персонажи, които почти изцяло си приличаха с вожда на ГЕРБ. Страшна работа! Толкова бойкоборисовци на едно място не бих виждал никога. Кафка и Бекет ряпа да ядат пред реалностите на българския живот. Докато течеше митинга долових, че една досадна мисъл се върти в главата ми и тя беше: "Господ да пази България! И ония не са цвете за мирисане, ами и тия си ги бива де, няма що!". Както и да е. И друго


нещо ми се въртеше в главата: долавях в думите на ораторите поразителна неискреност, признавам си, не можах да повярвам на нито една тяхна дума, а ми се искаше, признавам си го чистосърдечно. Говориха Цецка Цачева, Цв.Цветанов, оня, бившия министър за еврофондовете, още неколцина, Боко също говори. Ами, да си призная, ми се искаше да мога да им повярвам на някоя дума, иначе добре звучаха думите им, ала, за жалост, ме поразяваше една неискреност, една лъжливост, една спекулация, един поразителен фалш, една нескопосана игра. Мен трудно могат да ме метнат, ала иначе, вярно, сума ти народ успяват да преметнат. Интересен момент: когато Боко взе думата, народът се унесе в "дълги, нестихващи аплодисменти и овации", както си му е редът от едно време, от байтодоровото време де. Екстазът се усили, по едно време народът взе да крещи "Червени боклуци!", целият митинг прорева тия думи; помислих си, явно има доста бивши седесари сред боковите поддръжници, щом реват така памятното "Червени боклуци!". Боко обаче сбръчи вежди, пролича си, че не му харесва тая фраза, не знам дали не я прие за миг по свой адрес; е не мога да кажа какво точно е ставало в душата му. После каза нещо в смисъл, че не трябвало да бъде крайни и да обиждаме "противника", ала после сам се увлече, явно се сети, че трябва да си играе игричката, та сам почна да хули Дмитрич и комунистите... такива ми ти работи. Срещнах сред митингуващите доста хора с физиономии, поразително приличащи на Гочоолу, Дочоолу и на Данко Хаирсъзина, разбира се, с кръвясали очи, както си му е редът; имаше доведени, сякаш за да бъде всичко едно към едно към оригинала (по Алеко), та имаше, значи, доста доведени специално за случая тайфи от цигани, само дето тенекета нямаше, но за сметка на това имаше барабани. Имаше и много метли. Друго какво имаше? Не се сещам. Ентусиазъм обаче май нямаше. Това долових. Хората бяха с настроение на екскурзианти, да се повозят безплатно на автобус, да видят Пловдив. Истински митинги не се правят така, ама да не връзваме кусур. А какво имаше ли? Имаше доста лакомия за власт, това установих в доста очи на местни гербоваци. Да ме прощават, ама съм правдолюбител, та няма начин да не кажа и това. Тая пуста психология някой ден ще ми изяде главата, ама да видим кога ще е... Друго какво да ви кажа? Почти всичко май вече казах. А, да не забравя: абе кой измисли знамената на ГЕРБ да са сиви? Ужасна символика има в този сив цвят, ама как не са се сетили, та са избрали точно този цвят? Или светлосините знамена са им избелели и са станали сиви, не знам, но това, сивото, крие в себе си ужасна символика, чудя се как тия хора изобщо не го разбират. Аз не бих застанал никога под

сиви знамена. Толкова ли свършиха цветовете, та избраха таман сивото? Както и да е. Та значи си тръгнах от митинга, а в ушите ми пищеше това "Боже, пази България!", само то, не знам защо така се получи. Хайде да спирам, че да не кажа нещо излишно. Бъдете здрави! Не знам какво ни чака, но знам, че трябва да правим всичко, което е по силите ни за да развалим игричките на кукловодите. Трябва да успеем, иначе работите ще станат зловещи. Туйто... ЗАЩО ПЪК ДА СЕ МОРЯ ДА ПРОТЕСТИРАМ И ДА ИСКАМ ДРУГА СЪДБА?! НЕ, ДРУГА СЪДБА НЕ ЩА, ИСКАМ СИ САМО МОЯТА!

Тази сутрин забелязвам, че вече е доста студено в кабинета ми, където прекарвам почти през целия ден, и то всеки ден; настъпва най-тежкият, зимният период на годината, в който съм принуден да се уединявам за писане в един изцяло неотопляван кабинет. Защо не отоплявам кабинета си ли, своето основно работно място? Ами защото... ясно защо... по една проста причина, поради която студуват зимно време толкова много хора у нас: не мога да си позволя този лукс, да си отоплявам стаята. Уж работя, уж получавам заплата, а не мога да се отоплявам зимно време и по една допълнителна, но решаваща причина: аз съм преподавател по философия с някои, с известни творчески заложби, който пише книги - и си ги издава на свои разноски; затънал съм в заеми заради книгите си. Също така с групичка приятели издаваме едно списание, философското списание ИДЕИ, пак изцяло на свои разноски - и аз съм нещо като основният "акционер" и дори, кажи-рече, съм "собственик" на изданието. И заради него обедняваме всяка година все повече, това си се подразбира. Щото кой ли пък у нас чете философски списания, да не е някой луд да чете философски списания?! Вече пета година издаваме списанието, а от поне 15 години насам аз си издавам книгите съвсем сам, на свои разноски. В други страни, чувал съм, на авторите издателите им плащат, за да си изда-

3 ват книгите, авторите получават добри хонорари, е, може да има такива автори и у нас, дано да има, то така трябва и да бъде де, но ето, аз се налага сам да си издавам книгите. И то със своите мизерни пари от заплатата на един гимназиален преподавател по философия Това е положението. Затова и студувам цяла зима. Няма начин да не студувам. Ако река да живея в нормални човешки условия през зимата, на топло, това ще означава, че трябва да престана да издавам списание, да издавам книги; е, такава жертва аз не мога да си позволя. Та сега, като пиша това, ми е доста студено, а тепърва ще става все по-студено в моето малко, иначе уютно кабинетче. Тая година зимата обаче се очертава да бъде още по-тежка не защото съм от дълго време в болнични, от месеци не съм здрав, операция преживях и пр., а и защото моите любезни администраторкидиректорки ме съдят: да, те заведоха дело в съда, съдят ме затова, защото си позволих да не стоя на колене пред техния толкова величествен властнически трон, също поради това, че когато запретнаха ръкави да ме уволняват, аз им се опълчих, дръзнах да си защитя достойнството, протестирах, не се оставих да стана покорна жертва и пр. И най-вече ме съдят затова, защото съм си позволил лукса да бъда един свободен човек, който се е пристрастил към истината и за нея е способен на всичко: публикациите в блога ми за техните безобразия, разбира се, са трън в техните очи – и те ми показаха, че няма да мирясат докато не се разправят най-безжалостно с мен. Станах "враг", подлежащ на унищожение, ето, подсъдим съм в заведено от администраторка наказателно дело, тя, видите ли, ме съди за "обида": щото съм си бил позволил да напиша някакви "обидно-неправилни мисли" в своя блог и в свое философска книга; да, за това ме съди! И се надява да ме осъди да й плащам... парични компенсации за обидата, която било понесло нейното чувствително сърце. Виновен съм, подсъдим съм, щото, видите ли, съм бил дръзнал да не мисля като тях, да не мисля като началството си!!! Ще каже някой "Тоя лъже, какви ги пелтечи пък тоя, няма начин това да е истина - де не е превъртял, горкият?!". Да, знам, невероятно звучи това, което пиша, но, за жалост, е самата истина, е факт, взет от самия живот. Та мисълта ми е че тази зима изобщо няма да мога и да мисля да се отоплявам, щото ще ми се налага, евентуално, да изплащам парични компенсации на една тънкообидна администраторка. Ако ме осъди де, щото, да се надяваме, това няма да й се удаде. Разбира се, аз хвърлих куп пари за да се консултирам с разни адвокати по тия съдебни казуси, ето, вече затънах в разходи, тъй че отоплението за мен в този сезон отново е една химера. Какво ще кажете, прекрасен е животът тук при нас, в България, нали? Няма що.


Особено "приятен" е животът в България за ония, които, както виждате, нямат робски манталитет и се мъчат в ужасните условия да защитят достойнството си на свободни человечески същества. Тия именно си плащат за всичко. Не само в преносния (да речем, със здравето си плащат) смисъл, а и в буквалния: трябва, виждате, да плащам пари заради това, че съм дръзнал да се възползвам от своето конституционно право свободно да кажа и гласно да заявя каквото мисля. Ето затова ме съдят най-вече – и в крайна сметка. Искат ако могат да ми отмъстят за това, че съм дръзнал да бъда свободен: "Ще ми пише той книги, я го виж ти, ти кой си бре? Блог ще ми пише! Книги ще ми пише и ще ми издава, къде дата така? Списания ще ми издава той, наглецът! Ще мъти той главите на младите, о, това няма да го позволим! Тая рябота ний няма да я допуснем. Ще съжаляваш за всичко! Щом си в България, ще трябва да бъдеш роб, ясно ли е, нещастнико?!" Аз като капак на всичко съм и нещо като борец за същностна реформа в българското образование, което, знайно е, се намира в състояние на ужасна криза и катастрофа. Ето и за това въпросните администраторки, предполагам, имат височайша заповед да ме гонят, дето се казва, до дупка. Това вече по никакъв начин не може да ми бъде простено: "Ще ни разваля той рахатя на статуквото, видите ли, откъде-накъде? Ти за кой се мислиш бе? Ще ни побутва той кочинката, къде дават така? Ще види той едно "свобода в образованието"! Ще стане той пишман заради тая своя свобода! Ний ако разрешим на такива като него да бъдат свободни, докъде, таваришчи, ще я докараме тогаз?! Е, няма свобода, ще има само диктат! Ще има пълно всевластие на образователната бюрокрация!" Сега разбирате ли защо с мен процедират по този начин въпросните администраторки? Проясни ли ви се вече хоризонта на цялата тази работа?! Схванахте ли същината на цялата тази задачка? Както и да е. Дали сте схванали и дали съм убедил някой мен слабо ме интересува. За мен само истината има значение. Но въпросът е, че тази сутрин ми е студено и краката ми сякаш се превърнаха на буца лед. Божичко, а как ще се живее когато завият декемврийските, януарските и февруарските виелици и всичко бъде вкоченено от лед, студ и мраз? Не ми се мисли за тогава. Ще се налага да пиша, покрит с юрган. Така стават тия работи у Нашенско: "У нас пък защо ли ни е някаква си там култура и някаква си там философия? Да ни мъти само водата ли? Защо са ни и философи? Да ни смущават покоя ли? Да мрат, майната им най-после! Те нам не са ни нужни изобщо. Ама съвсем изобщо. Без тях нам ни е по-добре, нали така, скъпи и лю-

безни другарки и другари, наши великолепни сънародници и сънароднички?!" Леле, докъде стигнах, като почнах от факта, че ми е студено на краката! Дали пък наистина не съм започнал да превъртам? А, какво ще кажете? А всъщност започнах да пиша този откъслек от дневника си заради нещо съвсем друго. Имах намерение да пиша за това как мина премиерата на книгата ЗАПОМНЕТЕ ПЛОВДИВ на Евгений Тодоров – на която снощи присъствах. Е, ще кажа нещичко за това културно събитие, пък макар и накрая на този текст. Изключително много уважавам този човек, автора, и ми се ще да кажа нещо хубаво и за книгата му, и за него.

Докато течеше представянето (как то мина няма да пиша, мина както си му е редът, имаше доста хора, пълна книжарница, такова нещо често не се случва и това е много радващо!) аз се зачетох в книгата на г-н Тодоров. Както и предполагах: чудесен, много сладкодумен – а в моя роден край, щото аз родом съм от другаде, в Пловдив съм преселник, казват: благодумен! – разказвач е той, умее да създава, да твори и да пресъздава атмосфера, да внушава превъзходно духовно настроение, което грабва читателя. И затова книгите му се четат на един дъх, аз лично така изчетох предишните му книги, сега и тази, убеден съм, ще я изчета по този начин. Радващо е това, че книжарницата, в която се проведе представянето, беше пълна с хора от всякакви генерации, това наистина е много радващо! Значи има, останали са още и все пак културни българи, които да могат да запълнят една книжарница – а не само да пълнят пустите му хипермаркети и чалготеки. Евгений Тодоров също говори, каза, че е прописал книги на 60 години, добави, че си мечтаел навремето ако напише книга, тя да бъде представена както това се прави в Америка, в бляскава книжарница, пълна с народ, с опашки от благодарни читатели, които са се наредили на дълги опашки за автограф, а пък на витрината, както си му е редът, да стои голям цветен афиш на книгата и на нейния автор; е, сбъдна му се мечтата на Евгений Тодоров, снощи се случи точно това, което си е представял; радвам се на радостта на този човек, когото познавам отдавна – и когото изключително много ценя и уважавам.

4 Тъй че се върнах снощи от премиерата, така да се рече, с пълна душа. Напълно заслужен е този негов, така да се рече, творчески триумф. Дано ни радва с още много свои книги, щото той обеща да продължи поредицата си за Пловдив, тъй като имал много "суров материал"; интересно е, че тази книга е правена върху една многогодишна поредица от предавания в телевизията на Е.Тодоров, Пловдивската обществена телевизия, в които стари пловдивчани са били разпитвани от автора и водещия да разказват каквото си спомнят за Пловдив – какъвто е бил, какъвто е останал в представата, в спомена им. Тия неща, разказите на много преживели стари хора са безкрайно ценни, ето защо Е.Тодоров е успял, така да се каже, да напипа една същинска златна жила в своя, да го определим така, творчески рудник. Е, ще каже някой, защо тия две неща, твоите собствени неволи и разказът за снощния успех на Е.Тодоров ги свърза в един матр`ьял бе, нима си мислиш, че не се сещаме защо го направи това ли? Сещаме се, ох, как се сещаме: ами ти просто много му завиждаш, затова! Е, примири се, на някои им провървява в живота, а други като теб ще си останете вечни неудачници! На теб книгите ти никой няма си ги купи и да ги прочете, на теб такова нещо, такава внушителна премиера на книга никога няма да ти бъде организирана, а именно, в бляскава книжарница с огромен плакат на витрината някога да ти представят поредната книга, там да е и самият собственик на издателството, милионер, който, мило усмихнат, да ниже благодарствени думи за автора, а пък доцент от университета да анализира и да хвали книгата ти и пр. Ще ти се наложи да го преживееш това, че такъв триумф на теб никога няма да ти се случи, Ангелчо, нали така? Е, умри от завист, но е така, и е справедливо така да бъде! Ето това, разбира се, ще ми го каже, няма начин да не ми го каже някой от моите "доброжелатели" в коментар под публикацията, която сега четете. Но ето, за да не се мъчи въпросното лице да го пише, затова аз сам съчиних и написах съкровените му мисли. Щото съм човеколюбив, затова така постъпих. И щото, видите ли, съм благороден... Да кажа и нещо от себе си по този въпрос и да завърша, че стана дългичко. Доброжелателят, макар и гадничко, бърка в една рана, но както и да е. Той затова го и прави де, да бърка в раната, да ровичка в нея, пък ако може да сипе и шепа сол в нея, в раната де, ще бъде още по-добре. Но аз ще го изненадам: аз пък си нямам такава една мечта, да бъда представян, да бъда хвален от разни университетски доцентчета, да се блъскат възторжени читатели да си купуват мои книги, а пък управителите на издателствата да ме гледат със светнали очи, предчувстващи големи печалби от книгите ми. Знам, че моите книги е нереа-


5 листично да бъдат посрещани така. Те са писани за друг тип читател. Но аз също съм и друг тип човек: аз обичам да си живея тихичко някъде, далеч от светлините, кротко да си върша своето дело – за малко да напиша "дяло", ама се възпрях, щото тая дума за мен е запазена марка само когато пиша някое свое съдебно дяло! – да чувствам, че си и изпълнявам дълга, живеейки в дълбоко уединение, а всичко останало за мен, разбира се, е само излишна суета, е суета на суетите. Пари също не ща, щото те не ми и трябват много де, е, да имах пари да си позволя поне да се отоплявам през зимата в кабинета щеше да е хубавичко, но аз пък съвсем не съм сигурен, че ако си бях писал книгите в топла комфортна обстановка, дали пък по ирония на живота книгите ми тогава нямаше да бъдат по-лоши – отколкото са сега, когато все съм ги писал в найужасни условия, в студ, в мраз, с вкочанени пръсти и пр.?! Та ето, значи аз не протестирам срещу съдбата си, щото такава съдба, явно, ми е била отредена, и то неслучайно, от "висшите сили", тъй да се рече. И всичко е трябвало да стане както е станало. Тъй че, защо да се моря да протестирам или да искам друга съдба?! Не, друга съдба не ща, искам си само моята. Тя си ми е предостатъчна, пък си е и само моя, ето, това е и оригиналното, дето се вика, на съдбата ми: затуй си оставам при нея – и в нея. Това е. Бъдете и вие благодарни на съдбата си – и друга съдба не искайте. Щото другата съдба означава, че вие самите вече нямаше да сте... вие самите, а щяхте да сте някои други, а това вече е лошо. Лошо ли? Не знам. Както и да е. Не ми се философства повече. Писна ми. Бъдете здрави!

ЩО Е РОДИНА В РАЗБИРАНЕТО НА ДЖОЙС

ЧОВЕКЪТ Е ПОДОБЕН НА СЛЪНЦЕТО – САМО ГО ОСТАВЕТЕ ДА СВЕТИ, ДА ИЗЛЪЧВА ДУХОВНАТА СИ СВЕТЛИНА 15 ноември 2013, петък

Родината е стара свиня, дето си яде прасилото... Джеймс Огъстин Алойсиъс Джойс Цитирано от Иван Сухиванов ИСТИНСКАТА, СЪЩНОСТНАТА ПРОМЯНА НА СВЕТА СЕ ПРАВИ ОТ ЛИЧНОСТИ, ВЛЮБЕНИ В СВОБОДАТА

ФРАГМЕНТ ОТ ЕЖЕДНЕВИЕТО НА МЛАДЕЖКИЯ ПРОТЕСТ, НА ВЕЛИКАТА НРАВСТВЕНА РЕВОЛЮЦИЯ НА ПОКОЛЕНИЕТО НА СВОБОДАТА, БУШУВАЩА ПОКРАЙ НАС 15 ноември 2013, петък

Вие искате да посветите живота си на продаването на сладка вода – или искате да тръгнете с мен та истински да променим света?

Във всеки човек има по едно Слънце. Само не му пречете да свети... Сократ МОЛЯ ВИ, ДРУГАРИ ОТ БСП, АМА КАТО НА БЛИЗЪК ВИ СЕ МОЛЯ: НЕ РАЗДЕЛЯЙТЕ ХОРАТА ПОВЕЧЕ, СПРЕТЕ С ТАЗИ АГРЕСИЯ И РАЗДЕЛЕНИЕ!

Постъпвал съм неправилно, постъпвал съм глупаво, емоционално, непремислено, детински и прочее. Не се гордея с много неща, които съм извършил. Обиждал съм хора без да съм искал. Зад всичко това заставам с името си. Уви. Не мога да върна времето назад. Мога само да опитвам да съм по-добър човек. Моля ви, другари от БСП, ама като на близък ви се моля: не разделяйте хората повече, спрете с тази агресия и разделение! Аз не искам тази песен да се пее в понеделник, нито във вторник... нито в... събота, още по-малко в неделя. Моля ви! Стига! NOрешарски: Димитър Павлов

Стив Джобс Снимка: NOрешарски

Ценете недостатъците си – те ви правят особени...


ЕТО КАК СЕ ОХРАНЯВА ПРЕСТЪПНАТА, ПРЕЗРЯНА, СТРАХЛИВА И НЕДОСТОЙНА КОМУНО-ЧЕНГЕСАРО-МАФИОТСКА ВЛАСТ

John Fitzgerald Kennedy (1917 - 1963)

6 на протеста и вие! Не се оставяйте да се излежавате малодушно на дивана в този решаващ исторически момент!

АЗ НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ У НАШЕНСКО ИМА ЧАК ТАКИВА ИДИОТИ, КОИТО ДА ВЯРВАТ НА БАРЕКОВ, А ВИЕ ВЕРВАТЕ ЛИ?

Снимка: Протестна мрежа, автор: Самуил Петканов: "На Дондуков също има опорна точка." ЕТО КАК СТУДЕНТИТЕ УКРАСИХА БЕРЛИНСКАТА СТЕНА В СОФИЯ

Аз не вярвам, че у Нашенско има чак такива идиоти, които да вярват на Бареков. Тия, дето се правят, че му верват, лъжат, и то лъжат щото са им платили да лъжат... да, чак такива идиоти, които да верват на господина Барекова без заплащане, у нас нема, епа нема! :-) ЩО Е ТО УМСТВЕН БЪЛВОЧ: РАЗПОЗНАВАТЕ ЛИ ГО ПО "ЛЕЛЕВИЗИИТЕ"?

Източник на изображението НЕДЕЙ ДА ПИТАШ КАКВО БЪЛГАРИЯ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ЗА ТЕБ, А СЕ ЗАПИТАЙ ТИ КАКВО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ ЗА БЪЛГАРИЯ!

Дойде моментът да си спомним думите на Кенеди, а именно: Не питай какво родината ти може да направи за теб, а питай какво ти можеш да направиш за родината си. … Ask not what your country can do for you; ask what you can do for your country. Джон Фицджералд Кенеди

Мернах по една подкрепяща правителството телевизия, че Кънчо (Кънчев), социолог (с извинение!) и Харалан (Александров), "антропосоциолог" или как там се самоопределяше туй недоразумение, в ранната утрин ръсят умнотии против протестиращите студенти; бяха в стихията си, а погледите им светеха мазно, дали и тям не са платили хубаво?! Признавам си, не намерих морални сили да понеса техния умствен бълвоч и се изнизах покрай самотно работещия телевизор, за да дойда тук, във Фейсбук... ПОКАНА ЗА РАЗГОВОР ПО СЪДБОВНО ВАЖНА НРАВСТВЕНА ТЕМА ноември 15, 2013 Нека днес на протеста да бъде ето така, както е на тази снимка! За да си идат от власт арогантните крадливи управници, слугите на мафията, идвайте

Тия дни публикувах във Фейсбук нещо като “покана за разговор”, предложих една малка провокацийка по нравствена тема; да, знам, тия теми не са популярни, няма много желаещи да се говори по тях, да се обсъждат, да се търси истината, оценяват се като “непрестижни”. А тия, дето предлагаме подобни “щекотливи” теми, сме обикновено крайно дразнещи хора. Аз, дето пък, бидейки психолог и философи, си падам по това да тормозя хората по тази линия – и затова имам големи постижения в тази посока, ето, в момента съм даже подсъдим по две дела, да, “обидени” ми хора, началства, ме дадоха даже под съд, щото, видите ли, с опитите си да обсъждам тия теми съм бил засегнал, тъй да се реч, достойнството им! – и затова, ето, пак се изказах по тази линия; ето какво казах в началото, поставих според мен един най-важен въпрос, имащ и голям нравствен смисъл, а по-долу можете да прочетете и как протече кратичката дискусийка по темата (засега), прочее, ако някой иска, може да се включи в така и така вече започналата дискусия: Ангел Грънчаров каза: Гледам протестиращите тази вечер и се питам: чудесно е, че тия млади хора имат такова ангажирано и активно гражданско съзнание (и също така поведение), но колко пък са техните връстници, пък и значително по-големи, по”зрели”, по-възрастни нашенци, които сякаш са със съвсем ампутирано, скопено гражданско чувство, сиреч, такова изобщо им липсва, да не говорим пък за съзнание и пр.? Страшно и ужасно нещо е човекът с липсващо, с ощетено, с ампутирано гражданско съзнание, да, ужасно нещо е човекът-инвалид в гражданско отношение, а такива, за жалост, има твърде много у нас: прекалено много са, ето затова нещата у нас не вървят. А иначе това марионетно на мафията правителство отдавна да си беше отишло и вече да беше забравено ако повече бяха хората със съзнание, отговарящо на съзнанието на тия великолепни млади хора, които мръзнат сега пред Народното събрание – и които преди няколко месеца по досущ същия начин изнемогваха под адската жега, под палещите лъчи на слънцето, но пак не отстъпваха…


7 Iglika Mincheva каза: Интелигенцията е под1%. Ако включим по-будните хора в големите градове, колко стават? Младите, които днес протестират, са поколение на онези будни българи от 90-те, които съхраниха ценностите и ги предадоха. Няма да коментирам каква част от нашия народ, от Освобождението насам, е с робско самосъзнание. Лъчезар Лачев каза: 500 000 българи са станали членове на БКП за около 10 години след 1944 г. От тези половин милион тъпаци, 90 процента са имали репресиран или убит от комунягите близък роднина! Това е достатъчно ясен знак, че сме робски, оглупял и оскотял народ! Ангел Грънчаров каза: Хич не са били глупаци, де да бяха глупаци – или тъпаци! Хитреци са, и при това са най-аморални хитреци, нагаждачи, ламтящи за власт и облаги – говоря за комунистите, дето са влезли в партията им след 9.9.1944 г. Проблемът на нацията ни е нравствен, аз съм свидетел на това как след всякакви избори след 1989 г. тълпи кариеристи обсаждаха офисите на партията, която е победила на изборите, с очите си съм го видял това. Например така стана след изборите през 1997 г. Клубът на СДС, в който членувах, изведнъж се напълни с непознати хора, които крещяха за “заслуги”, които, видите ли, били “мръзнали на барикадите” от януари 1997 г., които искаха материална, зрима компенсация за приноса и страданията си в “борбата срещу комунизма”. И напираха най-вече за държавни служби. Тогава моя милост, отвратена от случващото се, почна да говори, да задава неприятни въпроси, да изобличава аморалността на тия хора. И знаете ли какво стана? Спретнаха ми нещо като “народен съд”, нещо като “трибунал”, видяха в мен “народен враг”, “провокатор”, “заговорник”, “човек на комунистите”, който е пратен отвътре да руши “организационното и идейно единство на СДС”! Да, и тия същите кариеристи, дето аз бях дръзнал да изоблича в най-съкровените им помисли, с пяна на уста ме разобличаваха, клеймяха като враг и пр. Аз тази история съм я описал в книгата си СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, с подзаглавие “Кратка психологическа история на съвременна България”, която излезе от печат преди няколко години. Понеже съм учил в Русия преди 1989 г., разобличиха ме като “агент на КГБ”, като най-зъл шпионин и пр. и аз, в крайна сметка, бях изключен от партията СДС за “рушене на единството”. Всички до един гласуваха за изключването ми. Месец след моето изключване Костов на конференция на СДС почна също да говори за безскрупулните кариеристи в СДС, които съсипват имиджа на управляващата пария, рушат авторитета й. Дори той в един момент беше

бламиран от същата тая напаст (разните му там бисеровци и пр.). След като СДС падна от власт, хората, които ме изключиха от СДС, осъзнаха каква мерзост са направили, дойдоха при мен, извиниха ми се и ми предложиха да бъда възстановен в СДС. Върнах се, СДС вече не беше на власт, кариеристите, които бяха преди в него, вече бяха в… НДСВ, новата партия-кърмилница. След това за известно време имаха проблеми, щото БСП, която дойде на власт, не ги щеше при себе си (там си имат огромни тълпи от свои собствени жадни за облаги кариеристи), но тия същите безскрупулни хора в един момент се вляха в АТАКА, а като Б.Борисов създаде ГЕРБ, предполагам, голяма част от тоя мръсен поток се е оттекла към него. Така стават тия неща у Нашенско. Положението хич не е добро. Проблемът на нацията ни затова според мен е нравствен. Пълно е с мерзавци у нас, това нима не сте го забелязали? Свестните и честни хора, идеалистите, са нищожно малцинство, нещо повече, са в немилост. Я вижте колцина протестират в София в тия дни! А мнозинството им гледа изпод вежди сеира, възприема ги като “луди глави”, досущ както е било по времето на Левски и Ботев и… люпи семки. Това докато не се промени, докато мнозинството у нас не се оправи в нравствено и личностно отношение, добро като народ няма да видим, помнете ми думата… ЗАБЕЛЕЖКА: В потвърждение на горните ми констатации ето един пример от наши дни, прочетете, вижте, че сега пак е все същото: Лидери в СДС се присъединиха към Бареков. Какво има да говорим повече, нима не са ясни нещата: вижда се, че този манталитет е неизкореним – особено сред дадена категория хора и… “лидери”. Те винаги са там, където приятно дими някакъв вкусен, добър за облизване кокал… Вижте само какво пише: „Днес знакови лица от Съюза на демократичните сили, честни и почтени хора, демократи по убеждение, подадоха молба за членство в движението на Николай Бареков“, заяви на специална пресконференция в офиса на гражданското движение в Пловдив адвокат Дяко Дяков.” ЕГАТИ ГНУСОТИЯТА!!! ПФУ! ЩЕ ПОВЪРНА: “В този момент движение „България без цензура” ми напомня за първите години на СДС, отразява нуждите на хората да живеят в нормална държава, обяви пред медиите мотивите си Панчов. Той добави, че е привлечен и от обявената от лидера на движението Николай Бареков операция „Чисти ръце”, която ще изясни кой изсмука силите на страната и защо българската икономика е в това състояние. Досегашния син лидер заяви, че очаква в най-скоро време доста членове на СДС да се присъединят към движението.”

ЗАДАВА СЕ КОМУНИСТИЧЕСКА МИЛИЦИОНЕРО-ПОЛИЦЕЙСКА И ЧЕНГЕСАРСКО-МАФИОТСКА ДИКТАТУРА! 15 ноември 2013, петък

КНИГАТА СЪС ЗАГЛАВИЕ "АБСУРДИСТКИ ЕТЮДИ ЕДНОВРЕМЕННО ПО КАФКА, ЙОНЕСКО, БЕКЕТ И ОРУЕЛ" ПОЧНА ДА ПРИДОБИВА ВСЕ ПО-ЗАВЪРШЕН ВИД 15 ноември 2013, петък

Книгата със заглавие АБСУРДИСТКИ ЕТЮДИ едновременно по Кафка, Йонеско, Бекет и Оруел (и подзаглавие Или нещо като... "административен роман", която тия дни редактирам и оформям за печат, напредва, ето сега-засега как изглежда нейното СЪДЪРЖАНИЕ:


Методологическият проблем в обучението по личностно израстване и гражданско образование Предложение: Гимназията по електротехника и електроника в Пловдив да носи името на Стив Джобс Заради странна позиция на ръководството казусът с преименуването на ПГЕЕ-Пловдив се изостри и придоби очертанията на скандал Официално предложение за провеждане на референдум за определяне на патрона на ПГЕЕ-Пловдив Стив Джобс – преди всичко визионер, изобретател, естет и чак накрая – предприемач с широк размах Завръзката Щрихи от нерадостното битие на един учител Нравствен и психологически казус: урок по демокрация Една малка провокация Ответен удар „Кат не щеш мира, нá ти секира!” Нека бъдем демократи Административен терор и произвол Гарван гарвану око вади ли? „Който не слуша – бой!” Търсене на изход от тежките проблеми в образованието За едно „революционно нововъведение” Размислите на един "народен враг" за това как българското образование може да излезе от катастрофата На война, като на война или „A la guerre comme a la guerre!” В търсене на разумен изход от създалото се абсурдно положение Писмо до… Президента на Республиката Идеята за една твърде щура книга Айде наш`те! Малко демокрация едва ли ще ни навреди А какво ще кажете за малко повечко демокрация? Искова молба до съда Нещо като „гонене по устав” в училищетоказарма Крещящ скандал и фрапантно нарушение на закона: директорка на училище участва в публичен политически линч над преподавател! Дискусия по любопитен казус: как се клевети цяла една голяма общност от хора? Вопъл за трезвомислие Един чудесен казус За ефективното нравствено въздействие върху душите на младите Как да помогнем на младите да станат подобри? Развитието на оня същия, на чудесния казус Разни безпокойства Противоречието води напред – и новото се ражда в борба и мъки... Нови и нови „писмени обяснения”, административният терор не престава Животът е най-добрият учител

Способни ли сме на напредък – или при нас промяна не може да има? Казус: дали ние, българите, не сме нация, съставена предимно от страхливци, от слабаци, от подлеци? Що е това „педагогическо майсторство”? Тезиси за предизвикване на дискусия по проблема за дисциплината в училище Духовността и простащината в наше време са се вкопчили в страшна, безпощадна битка Прочувствен опит за помирение Духовността и простащината в наше време са се вкопчили в страшна, безпощадна битка Из дебрите на нравствената джунгла, в която живеем Зов за повече човечност Една безнадеждна инициатива, останала, естествено, без отговор Едно скандално писмо до г-жа Министърката Моята позиция по първото ми съдебно дяло Някои горещи проблеми на училищния живот, за които е срамота да се мълчи Едно нагличко писание Нацията ни се обезкръвява от най-ценния си ресурс, именно от личностната, от духовната, от човешката си сила ЗАБЕЛЕЖКА: Разбира се, възможни са промени от всякакво естество, както и допълнения. Съвсем не съм сигурен, че успях да събера всички текстове, които заслужават да влязат в тази поредица. Тъй че е възможно да има тепърва нови вмъквания. Книгата нарасна до обем над 300 страници, което на мен лично съвсем не ми харесва. Не обичам прекалено дебелите книги. Тъй че сега се занимавам предимно с "рязане", с отхвърляне на разни текстове. Ще видим какво ще се получи. Но какво ми пречи да опитам?

8 от един "Южен поток". Трябва да загубят едно арбитражно дело за Белене и да подарят собствеността върху новата АЕЦ на Москва – срещу още няколко милиарда. Трябва да продадат цялата все още българска част от националната енергетика на руските си корпоративно-търговски ментори и да възстановят напълно статута на България като безгласен сателит на новата стара евразийска империя. За капак - Сегейчо ще трябва да се настани като куче в каруца комисар в следващата Европейска комисия. Тогава ще подадат оставка. Ако все още има на кого... Огнян Минчев пише горното на страницата си във Фейсбук БЛАГОСЛОВЕНИ ДА СА РАНОБУДНИТЕ СТУДЕНТИ!

ТАЙНАТА НА ВЕЧНАТА МЛАДОСТ

МНОГО ТОЧЕН И ВЕРЕН КОМЕНТАР НА ОГНЯН МИНЧЕВ, ПОКАЗВАЩ ЦЯЛАТА СЪЩИНА НА РАБОТАТА ОКОЛО ИНАТА НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ ДА ПОДАВАТ ОСТАВКА

Не е вярно, че буфосинхронистите Станишев-Местан-Орешарски и техните корпоративно-търговски господари не искат да подадат оставка. Искат, но по-късно – защото имат малко работа за довършване. Трябва да приберат едни 4 милиарда евро

Докато си жив, учи. Не очаквай старостта да донесе със себе си мъдростта. Тайната на вечната младост е да се учи всеки ден нещо ново. Солон, цитиран от Lidiya Faust


ЕПОХАЛНИ СЪДЕБНИ ДЕЛА ДО СВЪРШЕКА НА СВЕТА... Приближава датата, на която ще се разглежда делото в Окръжен съд в Пловдив, именно делото по въззивна жалба (от страната на директорката на ПГЕЕПловдив) срещу решение на Районен съд в Пловдив, с което беше отменена нейна заповед за наложено ми дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение". За ония, които следят това начеващо се епохално дЯло, публикувам текста на въпросната въззивна жалба, за да видят аргументите на противната страна. Като коректна медия (какъвто претендира, че е моят блог), правя това, та да се чуе и гласът на другата страна. Вярвам, че не разгласявам по този начин някакви строго пазени държавни тайни... за което да бъда отново подведен под съдебна отговорност, и така, види се, всичко да продължи до края на света...

на от Железница онзи ден – за да моли полицията да не бие студентите.

9 "справедливост" – за да ограби изцяло разума им.

Добро утро на вас, събудените! Публикацията е от страницата NOрешарски НАВСЯКЪДЕ ГАДНИ ЧЕНГЕТА!

Фридрих Ницше, 1878 година, "Човешко, твърде човешко" Цитирано от Георги Драганов ВЛАСТТА, КОЯТО РАЗПЛАКВА, ВЛАСТТА, ЗАРАДИ КОЯТО ПЛАЧАТ, Е ОБРЕЧЕНА…

(ОЩЕ >>>)

Ченгета-ректори на университети, ченгета-банкери, ченгета-президенти на Республиката, ченгета-председатели на Парламента, ченгета или синчета на ченгета-главни прокурори, ченгета-премиери, ченгета-министри, ченгета председатели на парламентарни партии, "мандатоносители" и пр., ченгета-генерали, ченгета от ДС, "знаменити телевизионни водещи", ченгета-щатни медийни "нравствени ментори на нацията", ченгета-"професори", ченгета-главни редактори на вестници, ченгета или дъщери на ченгета – шефове на ЮНЕСКО, навсякъде ченгета, докога, моля ви се, тия ченгета ще вгорчават живота ни? Докога, моля ви се, ще търпим тия разпищолили се навсякъде нагли ченгета? – ето този е въпросът сега!

ЕТО КАКВО КАЗА СВЕЩЕНИКЪТ ДЯДО ВАСИЛ ОТ С. ЖЕЛЕЗНИЦА, ОНЗИ СЪЩИЯТ, КОЙТО ОНЗИ ДЕН ДОЙДЕ В СОФИЯ ДА МОЛИ ПОЛИЦАИТЕ ДА НЕ БИЯТ СТУДЕНТИТЕ

Виж в тази връзка и: Ректорът на УНСС е доносничил за Румен Гечев, Жельо Желев и Чавдар Кюранов

14 ноември 2013, четвъртък

ЦЯЛАТА НАЙ-СЪКРОВЕНА ИСТИНА ЗА СОЦИАЛИЗМА, КАЗАНА НИ ОТ НИЦШЕ

Аз подкрепям протестите. Особено на младите хора. Моля се тези хора очистят душите си, защото аз знам, че има Бог и той вижда. Аз съм миротворец. Аз обичам всички, хората, децата. Обичам моето отечество, обичам моя народ! Това каза пред Нова ТВ тази сутрин свещеникът дядо Васил, който пристиг-

Социализмът се домогва да присвои държавната власт в размери, каквито е притежавал само деспотизмът. Социализмът може да просъществува само със средствата на най-краен тероризъм. Затова скрито се подготвя за господство на зверства и ужаси, като набива като гвоздей в главите на полуобразованите маси думата

ноември 14, 2013

“Дръж се! Всичко ще е наред!” Един по-различен кадър обиколи българското интернет пространство днес, редом с клиповете, пълни с полицейско насилие. Той е уловен от фотографа Стефан Стефанов. А от онлайн изданието “Дневник” препечатваме историята на момичето от снимката, разказана от репортера Лора Филева. “Действието се развива във вторник следобед на бул. “Цар Освободител”, откъдето беше направен път за да минат автомобилите на народните представители. Момичето е Деси Николова и разказа пред “Дневник” как са й се сторили действията на органите на реда и какво я е провокирало да сложи ръцете върху раменете на полицая.


Полицията през деня и снощи беше много агресивна. Разплаках се, когато видях как се бият българи срещу българи. Поведението на повечето от тях беше непоносимо арогантно на фона на младите и добронамерени хора. Не разбирам кое поражда агресията в тях, след като са наясно, че жените и децата на протеста не могат и нямат намерение да им сторят нищо лошо. Бяха препасани с палки, носеха маски, дори имаха някакви апарати на устата, които им променяха говора. И всичко това само, за да изкарат няколко страхливи държавни представители от работното им място. Не разбирам също и как държавен представител, полицай, жандармерист или друг служител на държавата и народа може да го е срам да застане очи в очи с хората, гласували им доверие. Сред полицаите имаше и добронамерени. Този, който държа за раменете, имаше малко кръв по носа, явно се беше ожулил. Видях как пазеше хората и опитваше да спре полицаите да ни бият. Разплаках се и му казах да се пази. Той ми отвърна “Дръж се. Всичко ще е наред!” Очите му бяха насълзени…” ЕТО КАК СТУДЕНТИТЕ ВЪЗПРИЕХА АБСУРДНОТО ТВЪРДЕНИЕ НА БОЙКО БОРИСОВ, ЧЕ НАРОДЪТ ГО БИЛ ЧАКАЛ ДА ОГЛАВИ АНТИПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ПРОТЕСТИ ноември 13, 2013

Нов студен(тски) душ срещу симбиозите на герберите и розите Иво Инджев ноември 13, 2013 Протестиращите студенти избиха чепатата бухалка от разтреперените ръце на пропагандата, която отчаяно се опитва да легитимира удобната ГЕРБ като основен противник на властта в противопоставянето БСП-ГЕРБ, които играят същата пиеса на взаимното нахъсване, както ДПС и “Атака”: „Днес бившият премиер Бойко Борисов произведе абсурдното твърдение, че народът го чакал да оглави антиправителс-

твените протести. Като потърпевши от полицейско насилие от вчера, достигнало пикът си в полицейската държава, за чиято несъразмерна ескалация ГЕРБ положиха немалко усилия, държим да кажем следното”, заявяват Ранобудните. “Вярно е, че държавата има монопол над легитимното насилие в обществото. Но нормално ли е най-бедната членка на ЕС да е страната с най-висок брой полицаи на глава от населението? Вчера абстрактната полицейска статистика се актуализира и на свой гръб изпитахме мощта на МВР, подплатена с голяма доза нелегитимно и отказващо да се легитимира насилие. За самочувствието на МВР да погазва закона носи отговорност и г-н Борисов като бивш главен секретар на МВР и министър-председател”, пишат студентите и се обръщат към бившия премиер: “Г-н Борисов, явно се затруднявате да разберете защо е невъзможно не само да ни оглавите, но и да се върнете на власт с наша подкрепа. Затова нека стане ясно, че политиката, която въплъщавате, е в разрез с идеологията ни и борбата ни за една бъдеща държава, която се грижи за гражданите си, а не ги изоставя, както вие направихте. Вие обезкръвихте здравеопазването и образованието ни, за да подсилите силовите структури и да се занимавате с подслушване, докато народът се самозапалваше в отчаянието си. Вашата страхлива оставка беше пиар ход, но няма да позволим да бъдем употребени за следващия Ви (както и от която и да е партия)”. Ние се уморихме от всички лица, говорители и предводители на прехода. Не сте изключение от тази група. Направете си труда да прочетете съдържанието, което Окупацията ни произвежда и сам ще се убедите, че нямаме допирни точки. Не можете да се разпознаете в движението ни, без да рискувате да се разпадне идентичността Ви. Никой не ви е дал мандат да говорите от наше име и да ни асимилирате към вашата партия. Нека това бъде ясно и за бившия Ви неформален коалиционен партньор “Атака”, който произведе несъгласуваното определение в изречението “Малките ИЗРОДЧЕТА на сикаджията Бойко в действие”. То не е съгласувано и със самите нас. Честно казано, не се обиждаме на “изродчета”, но дълбоко ни обижда да ни казват, че сме “на Бойко”. Ние не ви чакаме да ни оглавите, а да си тръгнете”. ПРОТЕСТЪТ ОТ ТАЗИ ВЕЧЕР, ИЗЛЪЧВАН НА ЖИВО ОТ БЛОГЪРА ИВО БОЖКОВ 13 ноември 2013, сряда Video streaming by Ustream

10 Гледам протестиращите тази вечер и се питам: чудесно е че тия млади хора имат такова ангажирано и активно гражданско съзнание, но колко пък са техните връстници, пък и значително по-големи, по"зрели", по-възрастни нашенци, които сякаш са със съвсем ампутирано, скопено гражданско чувство, сиреч, такова изобщо им липсва, да не говорим пък за съзнание и пр.? Страшно и ужасно нещо е човекът с липсващо, с ощетено, с ампутирано гражданско съзнание, да, ужасно нещо е човекът-инвалид в гражданско отношение, а такива, за жалост, има твърде много у нас: прекалено много са, ето затова нещата у нас не вървят. А иначе това марионетно на мафията правителство отдавна да си беше отишло и вече да беше забравено ако повече бяха хората със съзнание, отговарящо на съзнанието на тия великолепни млади хора, които мръзнат сега пред Народното събрание – и които преди няколко месеца по досущ същия начин изнемогваха под адската жега, под палещите лъчи на слънцето, но пак не отстъпваха... СКОРО ИЗЛИЗА ОТ ПЕЧАТ НОВА КНИГА ОТ ДОКУМЕНТАЛНАТА ПОРЕДИЦА ЗА НЕЗАТИХВАЩАТА БИТКА ЗА СЪВРЕМЕННО, СВОБОДОЛЮБИВО И ЧОВЕЧНО ОБРАЗОВАНИЕ

Очаквайте излизането от печат на новата ми книга със заглавие АБСУРДИСТКИ ЕТЮДИ едновремено по Кафка, Йонеско, Бекет и Оруел с подзаглавие "Или нещо като административен роман". ВСИЧКИ НА ПРОТЕСТА! ДА СИ ИЗВОЮВАМЕ ОБРАТНО НАШАТА БЪЛГАРИЯ, ДА


11 Я ИЗКОПЧИМ ОТ РЪЦЕТЕ НА МАФИЯТА, ЧЕНГЕТАТА И ОЛИГАРХИЯТА! ноември 13, 2013

И В ТОВА ЦАРСТВО КЪРВАВО, ГРЕШНО, ЦАРСТВО НА ПОДЛОСТ, РАЗВРАТ И СЪЛЗИ, ЦАРСТВО НА СКЪРБИ – ЗЛО БЕЗКОНЕЧНО, КИПИ БОРБАТА... 14 ноември 2013, четвъртък

ДЕКЛАРАЦИЯ на Реформаторския блок Днес (вчера, 12 ноември 2013 г., бел. моя, А.Г.) пред НС се проля кръв за пореден път. Когато протестиращите студенти се противопоставиха на нелегитимното правителството, то прибягна до сила. Петмесечното високомерие на властта прерасна в провокация и агресия срещу собствените си граждани, в защита на конкретни мафиотски интереси. Отговорността е лична – на всеки министър и на всеки народен представител, подкрепящи правителството. Правителството е зависимо от личните интереси на малка група хора. Държавата е заложник на олигарси. Ние настояваме за промени в изборния кодекс, незабавна оставка и нови избори. Призоваваме всички български граждани, независимо от тяхната политическа принадлежност, да се присъединят още днес към протестите на студентите, нашето бъдеще, нашият път към Европа в България. Нека българските граждани, да не се поддават на инсинуациите и ксенофобията насаждани от правителството, за да не могат повече да ни разделят. Ще дадем отпор на политическото насилие! КРАТЪК КОМЕНТАР: Граждани, българи, за да спрем терора на престъпната власт – присъединявайте се към протестите на студентите! БРУТАЛЕН ПОЛИЦЕЙСКИ ТЕРОР В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ, ПОЛИЦИЯТА ВИЛНЕЕ И БИЕ МИРНО ПРОТЕСТИРАЩИТЕ ГРАЖДАНИ!

на тая пуста земя царува! И като залог из род в потомство ден и нощ – вечно тук преминува. И в това царство кърваво, грешно, царство на подлост, разврат и сълзи, царство на скърби – зло безконечно! кипи борбата и с стъпки бързи върви към своят свещени конец... Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

Борба, Христо Ботев В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: "Богат е", казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. И на обществен тоя мъчител и поп, и черква с вяра слугуват; нему се кланя дивак учител, и с вестникарин зайдно мъдруват, че страх от бога било начало на сяка мъдрост... Туй е казало стадо от вълци във овчи кожи, камък основен за да положи на лъжи свети, а ум човешки да скове навек в окови тежки! Соломон, тоя тиран развратен, отдавна в раят найде запратен, със свойте притчи между светците, казал е глупост между глупците, и нея светът до днес повтаря – "Бой се от бога, почитай царя!" Свещена глупост! Векове цели разум и совест с нея се борят; борци са в мъки, в неволи мрели, но кажи, що са могли да сторят! Светът, привикнал хомот да влачи, тиранство и зло и до днес тачи; тежка желязна ръка целува, лъжливи уста слуша с вяра: млъчи, моли се, кога те биять кожата ти да одере звярът и кръвта да ти змии изпият, на бога само ти се надявай: "Боже, помилуй – грешен съм азе" думай, моли се и твърдо вярвай – бог не наказва, когото мрази... Тъй върви светът! Лъжа и робство

Цитирано във Фейсбук от Иво Божков СКАНДАЛНАТА "ДЕМОКРАЦИЯ" – ВИСША ФОРМА НА ДЕМОКРАЦИЯТА!

"Скандалите са част от демокрацията" – благоволи да каже без смущение другарката "доц. Мария Пиргова – политолог"; репликира я уместно доц. Михаил Груев, историк от СУ, казвайки нещо такова: "Извинете, но това Вашето вече е пълна нелепост! По Вашите думи излиза, че щом "скандалите са част от демокрацията", то ние в момента явно живеем в перфектна демокрация – щото скандалите при това правителство са наше всекидневие!" Взето от предаването по БНТ Референдум – 12 ноември 2013: Според Вас как се развива страната след последните избори през май тази година?, което въпреки всичко заслужава да се види... Да, гледайте това предаване: ще имате изключителния шанс да видите една съвсем завършена, злобна, зла, хищна даже комуноидка, при това тази особа е, простете, "университетски преподавател", и то не къде да е, а в СУ! Приятно гледане, забавлявайте се! :-) ТАВАРИШЧИ КОММУНИСТЫ, ТАВАРИШЧИ КАГЕБИСТЫ, ТАВАРИШЧИ МАФИОТЫ, МЫ ЭТОГО ПАРЛАМЕНТА БЕЗ БОЯ НЕ ДАДИМ! Дезинформация: Сидеров държи торба, на която има знака за долари, а трябва да има знака за рубли... или може де, ако руснаци-


те му се разплащат с долари, и така става де, предполагам; и той, нищо че е антиамериканист, предпочита неговите московски господари да му плащат все пак в долари...

Ало, полицаите, знаете ли на вас кой ви плаща заплатите, от чии пари са вашите заплати? Не посягайте на народа, на тоя, който ви храни, за да го защищавате, не да го биете!

12 давещата се в народното недоволство арогантна власт... МНОЗИНСТВОТО, АКО ЖЕЛАЕ ВСЕ ПАК ДА ЖИВЕЕ ДОБРЕ И ДА НАПРЕДВА, ЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИ ДА ЦЕНИ НАДАРЕНОТО И ПРОСВЕТЕНО МАЛЦИНСТВО Из публикацията Разкрачката в сайта на Иво Беров ... Народът е безнравствен – ето страшните думи. („Вие сте народ тъп и упорит”, Изход). Ами прочете Свещената книга, запознайте се с летописите на света – народът, мнозинството човешко тоест, винаги е било безнравствено.

ЛЮБОВ ЛИ БЕ ДА Я ОПИШЕШ... 13 ноември 2013, сряда

... Не е добър атестат за "доцента Орешарски", че се показва като значително по-прост даже от бившия премиер Борисов, щото Борисов има акъла да се оттегли от властта овреме, докато тоя се инати дотолкова, че явно предпочита да бъде изритан от нея с ритници... умственият му дефицит е поразителен, да не говорим пък за моралния!

Извратена порно – мафиотска и ченгесарска – с извинение, "любов"... НАСИЛИЕТО, ОПИРАНЕТО НА ГРУБАТА ПОЛИЦЕЙСКА СИЛА, ТЕРОРЪТ Е СЛАМКАТА НА ДАВЕЩАТА СЕ В НАРОДНОТО НЕДОВОЛСТВО АРОГАНТНА ВЛАСТ

Снимки от страницата на Nikolov Konstantin КРАТЪК КОМЕНТАР, ИЛИ МОИ РЕПЛИКИ, НАПИСАНИ ПО ТОЗИ ПОВОД ВЪВ ФЕЙСБУК: Полицейско насилие в угода и защита на аморалните, разплути от разврат и от слугуване на мафията управници...

Заглавие: Орешарски не вижда основание за оставка, "докато работим за хората": Егати наглеца! Работел той, видите ли, за хората... за кои хора обаче работи толкоз? За "Черепа" ли? За мутрите ли? За червените си господари ли работи тая пачавра? ... Една мисъл ме гложди: защо днес плъховете от ГЕРБ, имам предвид депутатите им, не излязоха пред полицаите да защитят от побоища студентите, а се криха именно като плъхове и като капак на всичко четоха... декларация, призоваваща да се спре насилието?! Не е ли по-лесен и ефективен начин да се спре започналото насилие като го предотвратиш непосредствено, със своето тяло, излизайки сред демонстриращите? Насилието, опирането на грубата полицейска сила, терорът е сламката на

Съумели са да достигнат до нравственост, съумели за да заживеят в ред и законност онези общности, които са проумели, след вековни усилия, междуособици, войни, насилие и кръв, че издигнатите в духовно, нравствено и умствено отношение люде трябва да бъдат уважавани и почитани, а не гонени и тормозени. Че красивите хора не бива да бъдат жертвено клани и мушкани с мечове и копия за кефа на Тангра и за сеир на тълпата. Че Галилей е прав, въпреки обаждането на зрител (Имаме зрител на телефона: "Маанете го тоа бе, земьътъ му съ връти, оти е пиян! Нали ако им ги са врътеше земьътъ всичките щееме да изпопадаме с главите на нанадоле?!". Въобще тъпото, некадърно и найчесто безнравствено мнозинство, ако желае все пак да живее добре и да напредва, ще трябва да се научи да цени надареното и просветено малцинство, да уважава и почита издигнатите си в духовно и нравствено (не в обществено) отношение люде, не да ги презира, да ги гони, да ги преследва и да им се подиграва, както това става сега в България. Количеството, колкото и да се трупа, следвайки напътствията и указанията на Маркс, в качество няма да се обърне. Количеството, когато му дойде акълът в главата и ако му дойде въобще му дойде, може да се надява единствено и само на качеството.


13 ПРОТЕСТЪТ ПРОДЪЛЖАВА И СЕГА, ГЛЕДАЙТЕ ГО НА ЖИВО

ЛАКМУС ЗА ТОВА КОГА ЩЕ НАДМОГНЕМ СТРАШНАТА ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ, В КОЯТО ПРЕБИВАВАМЕ

12 ноември 2013, вторник 12 ноември 2013, вторник Video streaming by Ustream Във Фейсбук написах следното на "човека-медия" Иво Божков, заснел горното: Едно "Браво!" и от мен за Иво Божков, благодарение на когото и аз, пловдивчанинът, присъствам на протестите! За жалост не съм здрав за да дойда направо на площада в София, но ето, благодарение на канала на г-н Божков, все едно съм там... ДНЕШНИЯТ ДЕН НА ПРОТЕСТИ В СНИМКИ И ЖИВИ КАРТИНИ

Video streaming by Ustream Отец Васил е свещеник в църквата „Света Богородица“ в село Железница. Днес отец Васил се появи на протеста на студентите пред парламента. По време на демонстрациите се стигна до сблъсъци между протестиращите и полицията. Когато видял какво се случва пред Народното събрание, отец Васил решил да дойде в София, за да не позволи насилие над студентите.

Свещеникът направи опит да разговаря с всеки от полицаите, като ги молеше да не бият студентите. В същото време няколко протестиращи започнаха да звънят на вратата на Светия синод и да викат: “Слезте си при паството”. Снимки и видео: Константин ПавловКомитата, Георги Драганов, NOрешарски, Иво Божков и др. КРАТЪК КОМЕНТАР: Насилието, опирането на грубата полицейска сила, терорът е сламката на давещата се в народното недоволство арогантна власт... НА ЖИВО ОКУПАЦИЯТА НА ПАРЛАМЕНТА: СОФИЯНЦИ, НЕ СИ СТОЙТЕ ПО ДОМОВЕТЕ, А ПОМОГНЕТЕ НА РАНОБУДНИТЕ СТУДЕНТИ! Video streaming by Ustream ДРУГАРЮ ОРЕШАРСКИ, НЕ Е ЛИ ВЕЧЕ ВРЕМЕ ДА РАЗТУРЯМЕ "СЕДЕНКАТА", НЕ Е ЛИ ВЕЧЕ ВРЕМЕ ДА СИ ХОДИШ, ДОКОГА ЩЕ СЕ ИНАТИШ?!

Попаднах на една любопитна публикация в един от позабравените мои блогове, в който тази сутрин съвсем случайно попаднах, благодарение на Гугъл; нейното заглавие е Иван Костов, 2000 година: СДС да се освободи от компрометираните политици и да си върне доверието, публикувал съм пълния текст на тази негова реч на 9 януари 2008, а той я е произнесъл още когато е бил Премиер, именно на 26 февруари 2000 г., когато на една Национална конференция е воювал срещу т.н. “клиентелисти”, срещу Бисеров и останалите. В днешния контекст на пълна деморализация на политическия живот в страната тази реч е доста показателна; затуй и заслужава да се прочете този документ от повече хора, на които истината за случилото се в годините на прехода не е безразлична, да се прочете от хората, които повече не искат да се задоволяват с медийните лъжи, с коварните митове, които разните медийни мерзавци срещу щедро заплащане от страна на мафията ни ги пробутваха години наред с оглед истината да бъде скрита, изкривена, дискредитирана, “непопулярна” и пр.; позволих си да сложа линк във Фейсбук към въпросната публикация и дори дръзнах да я представя ето с тия думи, щото, не крия, много ми е интересна реакцията на типичния интернетен дремлю и наивник, податлив предимно на лъжите; ето какво написах там: Ето какъв политик от голям мащаб имахме, но изглежда не бяхме достойни за него, медийните мерзавци го оплюха срещу щедро заплащане като никой друг, мнозина им повярваха, Костов беше сатанизиран и най-накрая беше принуден да се оттегли от политиката – за да останат в нея предимно мижитурките – и наглеците! Дотук я докарахме. Затуй аз бих си позволил да поставя въпроса така: ще повярвам, че със страшната деморализация в българската политика и медии сме се справили едва когато оплювачите-мерзавци на Костов


14 престанат да задават тон както в политиката, така и в медиите, когато тия същите бъдат принудени да му се извинят за всичко, което са му причинили, когато заслугите на Костов пред България бъдат признати от всички, когато той бъде поканен да се върне в политиката и когато, най-сетне, мнозинството от нацията, преодолявайки толкова коварната си дрямка, в която пребивава не от вчера, а от години, отново заяви, че иска Костов отново да управлява България. Докато това не се случи, докато то ви изглежда фантастично, аз ще продължавам с основание да смятам, че българската общностна среда е силно замърсена, опорочена, извратена, аморална, а в такава среда и обстановка промяна никаква, камо ли пък същностна, няма и не може да има… ДОБАВКА: Коментар от читател, simeon234: Благодарности, уважаеми г-н Грънчаров, че сте намерил речта на Иван Костов през далечната 2000 година. Тогава корумпираната номенклатура в СДС бламира фактически Костов и започна разпада на синята партия и на десницата в България. ЗА ВЯРАТА В КОНСПИРАЦИИТЕ КАТО "ВСИЧКООБЯСНИТЕЛНА ТЕОРИЯ" НА НЕМИСЛЕЩИТЕ

Из ИНТЕРНЕТ ЛЪЖЕ КАТО ДЪРТ ЦИГАНИН, автор: Евгений Тодоров ... Сетих се за тези истории преди малко, като гледах в студиото на Люба Кулезич Бисер, наречен „Петното” - и някакъв негов боен другар, който може да бъде наречен спокойно „Фашиста”. Представящите се за родолюбци се опитваха да обяснят за какво точно се борят, най-после се сетиха – било срещу „геноцида над българския народ”. А като доказателство за този геноцид приведоха съвсем сериозно тезата за съществуването на някаква „мюсюлманска дъга”, която под ръководството на американските тайни служби прераснала в „Зелени Балкани”. Е, все бях чул националистически фантасмагории, ама тази ме изненада! Все пак познавам хора от „Зелени балкани” поне от 20 години и никога не съм видял в офиса им някакви мюсюлмански братя, примерно. Изненадана беше и Любо Кулезич и попита

откъде знаят за това. Отговорът беше кратък и ясен: ПИШЕ ГО В ИНТЕРНЕТ! Край! Щом го пише в интернет, значи е истина. Кой го е написал, защо го е написал – няма значение. Едно време казваха: „пише го във вестника”. Значи е истина. Само че във вестника фактите се проверяваха по три пъти. Поне едно време. Сега всеки може да пише в интернет каквото си иска. Без никаква отговорност. Отначало се лъжеше за удоволствие, вече се лъже и за пари. Хайде, да оставим Петното и компания настрани. Все по-често обаче попадам на нормални млади хора, които от желание да стигнат до истината стигат до лъжата. Ровят се из сайтове, блогове, фейсбук и къде ли не и в крайна сметка стигат до някакъв "световен заговор". Защото да оправдаваш личните си несполуки и несполуките на България по-лесно става с откриването на световния заговор, отколкото с признанието, че може би сами сме си виновни. Наскоро интелигентна студентка ми обясняваше как от ЦРУ имали план да ни завладеят заради това, че сме найинтелигентният народ в света. Откъде знаеш всичко това? – я попитах. – Как, от интернет?! – беше закономерният отговор. Онзи ден ме спря белокоса баба и започна да развива познатата теория за злокобната ролята на Сорос, ръководените от него неолиберали, плана Ран-Ът и найвече тайното споразумение към него. Ясно е какво я попитах и какъв беше отговорът. Да си обясниш защо с твоята пенсия не можеш да си платиш лекарствата и кой е виновен за това, изисква известни усилия. Но да намразиш Ран и Ът или Сорос е лесно и удобно. И след това да тръгнеш по махалата и да обясняваш на бабите, които нямат интернет, кой е виновен. Очевидно част от писанията в Интернет ни зомбират. И млади, и стари. Обаче обърнете внимание – световният заговор винаги е е на запад от нас. Винаги лошите са американците, западняците, банкерите, евреите, разбира се, но най-вече американските. Дали някой ръководи този процес – ех, и аз стигнах до подозренията за световен заговор, па макар и източен (може би на КГБ?), или просто нашите генетични нагласи са такива, че сме душевно обречени завинаги на Изтока? Четох нещо подобно в Интернет. Така че, приятели, имайте предвид, че интернет лъже – като кашуб, като стара родопчанка, като ЦРУ и Мосад, Иван Костов, Меглена Кунева и т.н. С една дума – лъже като дърт циганин. Дали не обиждаме по този начин циганите обаче?

ЗАПОВЯДАЙТЕ НА ЕДНО КУЛТУРНО СЪБИТИЕ – ПРЕДСТАВЯНЕ НА НОВА КНИГА ЗА ПЛОВДИВ НА ЕВГЕНИЙ ТОДОРОВ 11 ноември 2013, понеделник

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС” представя книгата ЗАПОМНЕТЕ ПЛОВДИВ (Стари пловдивски истории, разказани от очевидци) от Евгений Тодоров, обем: 336 стр., цена: 12,95 лв., ISBN: 978-954-26-1259-9 За автора: Евгений Тодоров е пловдивски журналист, драматург, режисьор, в един момент е бил амбулантен търговец, бакалин, кръчмар и какво ли не. Да не забравим – и един от най-четените блогъри у нас. Неговите блогове имат вече близо 5 милиона посещения. В първата си книга – „Записки по българския преход“ – и в „Тайни писма до Бойко Борисов“ той описа и коментира живота ни през последните 20 години, в „Наръчник на носталгика“ документира бита ни от времето на соца, а в превърналата се в бестселър „Особености на филибелийския характер“ се опита да въвлече читателите в размисъл за онова, което отличава пловдивчанина от всички други. В новата си книга той запълва една празнина в поредицата, като описва живота и хората в Пловдив от 30-те до 60-те години на миналия век. Авторът за книгата “Запомнете Пловдив“. КАКВИ БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ ЧИТАТЕЛИТЕ НА ТАЗИ КНИГА? Може би трябваше да напиша тази книга по-рано. Тя съдържа спомени за Пловдив на хора, които помнеха града и хората от 30-те години още. Те знаеха истории, които май няма вече кой да разкаже. 90 процента от тях не са между живите. Светла им памет. Това бяха хора, които обичаха Пловдив до последен дъх. Някои от тях в последните дни на живота си изкатерваха стълбите до тавана, където се намираше студиото на Пловдивската телевизия и оставяха спомените си пред камерите. Часът на предаването „Запомнете Пловдив“ изтичаше, а те искаха да разказват още и още. Знаеха, че повече няма да имат сили да изкачат стълбите. Не знам дали не звучи грозно, но си мисля, че спомените на хората са някой път като хайвера на рибите. Оставил си ги и


вече можеш да си отидеш от този свят. Та няма как да прочетат тази книга повечето, които я написаха. И техните приятели, и много от зрителите, които допълваха, коригираха, спореха. Надявам се обаче тези, които помнят по-новото време, което също е описано, да намерят в книгата и частичка от своя живот, от онзи Пловдив, от който малко е останало. Най-много обаче се надявам младите, които тепърва осъзнават интереса си към миналото на Пловдив, да стигнат до тази книга, за да открият там своите корени – да открият имената на дедите си, да открият къде е бил дюкянът им примерно, къщата им... Така аз попадам от време на време на по някой ред, написан от други автори за баща ми. И откривам неща, които не съм знаел, с които трябва да бъда горд и съм длъжен да ги разкажа на внуците си. Та това е книга, в която може да откриете неочаквано нещо от своя пловдивски ген, нещо неизвестно за къщите по родната ви улица, историята на самата улица, на махалата. В нея са събрани само спомените за центъра на града – от „Тримона“ до Джумаята: Главната, „Отец Паисий“ и пресечките. Имам материал за още няколко книги – за останалите части на града и за хората, които са живели там. Дано да имам сили да свърша и тази работа. И след това да отплувам като риба. По Марица, разбира се.

ЕДИН ВЕЛИКОЛЕПЕН СБЛЪСЪК МЕЖДУ О. МИНЧЕВ И А. РАЙЧЕВ!

Препоръчвам да изгледате това предаване. Сблъсъкът между О.Минчев и А.Райчев е великолепен! заслужава си да се види. Който иска да разбере какво става, може много да научи благодарение на тази, да я наречем, "дискусия"... РЕШЕНО Е: ДНЕС ЩЕ ОТИДА ПРИ ПРОТЕСТИРАЩИТЕ СТУДЕНТИ В ПУ И ЩЕ ИМ ПОДАРЯ МОИ КНИГИ! 11 ноември 2013, понеделник

От автора ГРАЖДАНИНЪТ ИВАН КОСТОВ

Аспарух Танков: Политическите съкровища не могат и една крачка да направят без охрана! И все пак да си попитам: защо този човек се е движел винаги без охрана, както и в момента? Снимката е от преди два дни...

Вчера беше 10-ти ноември – навършиха се 24 години вече от оня 10-ти ноември, който ще остане в историята – в който падна от власт последният комунистически диктатор на България Тодор Живков. Датата вчера в София беше отбелязана подобаващо – имам предвид внушителната антиправителствена демонстрация, от която, да се надяваме, са се впечатлили и другарите-комунисти и ченгета, които в момента пак управляват страната. Аз от няколко дни си мисля с какво да подкрепя и как да насърча протестиращите тук, в Пловдив, студенти – ранобудни студенти има и в Пловдив! – и ето какво ми се върти в главата: дали да не ида да им занеса и да им подаря някои мои книги, а също така и броеве от списание ИДЕИ? Ей-така, да имат за спомен мои авторски книги, да им остане този "веществен знак" от времето на окупационната стачка, щото времето безмилостно си лети. Оня ден минах покрай университета, в който съм работил преди много, и то паметни години, и то преди и няколко години след 1898 г. – Пловдивския университет – сетих се за протестиращите студенти, отбих се и им оставих в окупираната 5-та

15 аудитория най-новия брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ, в който пише за тяхната акция, и за положението в страната изобщо. Та в тази връзка ми хрумва да ида днес и да им занеса и да им подаря и от моите книги и също така броеве от сп. ИДЕИ. Непременно ще го направя, ще ми се да ги подкрепя с нещичко и да ги насърча – това, което правят тия млади хора, е съдбовно важно и заслужава подкрепа. Та те не знаят от опит какво е това комунизъм, те са поколение на свободата – е, добре е да четат повече, да разберат, да почувстват как е било, как ние, по-ранните поколения, сме живели, какво сме мислили, как сме жадували и мечтали това, което те сега имат – и което недостатъчно ценят. Пък ето, и те, оказва се, си имат мечти, искат България да стане добро и достойно място за живот, да стане място за достоен живот. И не само копнеят и мечтаят, ами и се борят да допринесат за това. Вярно, не са много тия ангажирани с бъдещето на страната си млади хора, но, да се надяваме, ще стават все повече. Тия сега, дето протестират, са ранобудните, добре е че ги има, а пък ранобудните, вярвам, ще събудят и увлекат и други; така стават тия работи. Важно е, че има вече млади хора, които са се събудили, те ще пробудят и останалите. Ето затова ми се ще някак да ги насърча, аз нямам какво друго да им дам, освен от своите книги. И да им покажа съпричастността си към тяхната борба. Това днес ще го сторя, дано не се изтълкува неправилно, по нашенски маниер, в смисъл: "Видите ли го пък тоя, дошъл да си прави реклама на книгите?!". Както искат да го оценяват някои, аз съм длъжен да го направя и ще го направя. Казах защо го правя. Правя го по най-чисти нравствени и идеални подбуди. Това на мен ми стига като "оправдание". Съвестта ми е чиста. Ще им подаря най-вече екземпляри от моите книги за прехода, именно СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България") и също БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (подзаглавие "Идеи за нашата философия на живота, историята и съвременността"). Ще им подаря и една от най-първите мои книги, която има директно отношение към тяхната борба, към борбата на протестиращите студенти: имам предвид книгата си УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"). Ще им подаря и моята книга за моралните проблеми, за нравственото, ценностното, идейното и личностното изграждане на младия човек, тя носи заглавието ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ (с подзаглавие "Етика на достойнството"). Е, и по екземпляр от другите свои книги ще им подаря, щото моята главна тема е все тази: свободата и животът, който подобава да живеем ние, човеците.


Всички мои книги заслужават да им подаря тия превъзходни млади хора, на които, за жалост, вече нямам възможност да им преподавам в университета, от който бях изгонен по най-брутален начин още в 1992 г. от същата тая комунистическо-ченгесарска мафия, срещу която тия млади хора сега воюват. И срещу която сме воювали ние, демократите от предишните поколения. Не постигнахме много, бяхме малко, но със скръстени ръце не сме стояли. Е, мен още тогава ме уволниха, разправиха се с мен безжалостно. И успяха да бетонират статуквото: за жалост днес този университет, Пловдивския, продължава да е същинска и то най-яка крепост на комунизма. Самият факт, че на пръсти се броят преподавателите в него, които подкрепиха своите протестиращи студенти, показва и демонстрира верността на тия мои думи. Е, аз като "експреподавател" от ПУ, днес ще ида да ги подкрепя. Какво ми пречи да ида да ги подкрепя? Нищо не ми пречи да дам този знак на съпричастност. Първо имам работа при лекарите, ще ходя до болницата, а след това, живот и здраве да е, се отправям с една моя количка (нали знаете бабите с какви колички ходят на пазар, и аз имам такава, щото тежко не мога да нося?!), напълнена с книги, ще се отправя към ПУ, за да посетя нашите тукашни протестиращи студенти. Не вярвам да ми се обидят че им подарявам тъкмо книги, нали, няма начин да ми се обидят, нали така? Убеден съм, че няма да ми се обидят. Те не са такива като някои други. Те са от друго "тесто" замесени – щом протестират. И щом се изявяват като личности. Като свободни хора. Това е главното. Ще им подаря тия книги, пък ще им кажа и това: като ги разлистят, който каквато книга си хареса, да си я вземе и да си я чете. Ако желаещите да притежават моя книга са повече, ще им кажа следното: да не се притесняват, имат ми данните в блога за контакт, да ми пишат коя книга искат, аз ще им ги донеса допълнително. Те, книгите ми, са за това, да се четат. Тия млади хора заслужават да им подаря поне по една моя книга. И ще го сторя това още днес. Нека да е хубав този ден и за вас! Бъдете себе си, не изневерявайте на своите най-чисти пориви. И тогава ще сте сигурни, че сте близо при свободата си... ДОПЪЛНЕНИЕ: А ето сега откъси (части) от книгата ми СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, която беше писана тук, в този блог. Тия откъси, както и подобава, съм ги подбрал понеже в тях се говори за 10 ноември 1989 г. и за ефекта върху нашите души от случилото се тогава; ето, не е зле да си припомним ония наистина вдъхновени и паметни дни:

Ден първи на свободата

16 бургготски, Костов, Виденов, Луканов, Беров?

Възвишеният устрем към свобода Невероятен подем на човешкия дух Дали не бяхме прекалено наивни и лековерни? ПОЛИТИЧЕСКИЯТ НИХИЛИЗЪМ СЕ ШИРИ, И ТО НА НИВО НАЙ-ПРИМИТИВНА БАЙГАНЮВЩИНА (“ВСИЧКИ СА МАСКАРИ!”) ноември 11, 2013

Ангел Грънчаров: Костов не го слагайте в редичката, той е нещо съвсем друго и различно: той единствен сред премиерите на тази страна е имал куража да воюва с мафията и й е нанесъл тежки, незаздравяващи рани. Заради което мафията и ченгетата му отмъстиха както на никой друг. Така че е слугинско безсрамие и грозно подлизурство пред комуно-мафията да се слага тъкмо Костов в тази редичка! БЪЛГАРИТЕ СЕ СЪБУДИХА, БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ НЕ Е СЪЩАТА, ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ – СВОБОДНА, ДЕМОКРАТИЧНА, ДОСТОЙНА, ПРОСПЕРИРАЩА И ЕВРОПЕЙСКА!

Снимка: Валентина Иванова Политическият нихилизъм се шири, и то на ниво най-примитивна байганювщина (“Всички са маскари!”) – за жалост и за съжаление; но на него трябва да се реагира, защото ако не го правим, много ще съжаляваме; той също е израз и симптом на страшната деморализация, от която толкова си страдаме; истината е противоотровата на всички недъзи и пороци; само с налагането на истината ще оздравим и ще вдъхнем живот на намиращата се в ужасна агония българска демокрация; не трябва да мълчим когато някой най-нагло лъже; ето как се прави това. Luboslava Rousseva: По повод на публикувана снимка от Nedko Solakov (протестиращи палят портрет на Пламен Орешарски), бих искала да спра с иронията и да попитам: след като сте срещу участието на мафията в управлението, къде са портретите на Бойко Борисов, на Цветан Цветанов, на Миро Мършата, на Емо Фаса? Не призовавам да ги палите, напротив, това е отвратително. Просто питам: къде са? И къде бяхте досега? Не знаехте ли кой е Доган, кой е Борисов, кой е Сидеров? И наистина ли не ви е срам?

Снимката взех от страницата #occupySU на Ранобудните студенти СТУДЕНТИТЕ СЕ СЪБУДИХА! БЪЛГАРИЯ СЕ СЪБУДИ!

Владо Йончев: Люба, най-отпред беше портрета на Бойко. В редичката на всички премиери, които студентите обвиняват, че са установили сътрудничество с мафията. Снимка: Асен Генов Тома Белев: И къде са на вчерашното шествие портретите на Станишев, Сакско-


17 КРАТЪК КОМЕНТАР: Това е великолепно, превъзходно, впечатляващо, внушаващо възторг: треперете, мизерници, треперете от народния гняв и вие, узурпатори на власт, вие, демагози, вие, мафиоти, олигарси, ченгета, безсрамници, наглеци, медийни мерзавци, вие, крепителите на всяка власт, треперете всички вие, дето ни тормозите, дето се издевателствате над нас вече толкова, вече цели 24 години – пък и преди това още цели 45! България се събуди и вече няма да позволява да се гаврите с българите, с народа! Няма да позволим да бъде занапред така, както беше досега: с лъжи, с огромни порции аморалност да се спасявате от нашия справедлив гняв! Дойде денят, в който ще трябва да си платите за всичко, което ни причинихте! Многострадалната българска демокрация, която вие изопачихте и изкористихте, се изправя и укрепва, тя вече не е на колене, демосът постепенно си възвръща всички права. Българите се събудиха! България вече не е същата! Да живее България – свободна, демократична, достойна, просперираща и европейска! ИЗПРАТИХ СВОЕТО ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ОМБУСМАНА И ДО МИНИСТЪРКАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ЕТО ЗАЩО СЛЕДВА ДА СМЕ ОСОБЕНО НЕДОВОЛНИ НА 10-ТИ НОЕМВРИ!

10 ноември 2013, неделя След известни и дори немалки душевни колебания и безпокойства реших все пак да изпратя своето Отворено писмо до Омбудсмана и до Министърката на образованието и науката; приех в крайна сметка, че отново няма да се съобразя с официозните и казионни стандарти за писане на подобен род книжнина, т.е. че ще рискувам отново да наруша тия стандарти и норми, като идеята ми е самата нестандартност, на места крайно фрапираща, да подбуди официалните лица не само да прочетат въпросното писмо, но и дори, евентуално, да се опитат да вникнат в смисъла му, а на тази основа дори и да реагират по-адекватно, а и, да предположим, и по-нестандартно: ето моето писмо в окончателния му вид:

Не силното страдание, а напразното страдание поражда негодувание. Фридрих Ницше (Цитиран от Георги Хаджийски) ХАРЕСВАТЕ ЛИ НЕМСКА НАРОДНА МУЗИКА, ДРАГИ МИ БЪЛГАРСКИ ЕВРОПЕЙЦИ?

ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ ПРОТЕСТИРАХА СРЕЩУ МАФИОТСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО В "ПОХОДА НА СПРАВЕДЛИВОСТТА" В СОФИЯ ДНЕС

Горните песни са ми препоръчани ето как от моя американски приятел:

Снимки: Константин Павлов-Комитата (и Boris Stanimirov) Препоръчвам и: Хиляди протестираха в "Поход на справедливостта" в центъра на София (хронология)

... Нали живях две години в Germany... некои техни песни помня и досега. È ти некои извеcтни, никога нема да ти дам нещо банално, ОК? Пък им харесвам текстовете: "Сърчице, врабченце...", "Идва една щука от голямото море...", "Златен плаж и една ладия се приближава...", "Бял лебед минава...". Малко детинско, а? Кат да напaднат CCCP например…


18 Но сега е музика, ОК, очителю? ПРЕД СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ В ТОЗИ МОМЕНТ

Снимки: Константин Павлов-Комитата и Stoyan Mihalev ДА СЕ ФИЛОСОФСТВА НЕ ОЗНАЧАВА ДРУГО, ОСВЕН ДА "ИЗЧОПЛИМ" СМИСЪЛА, ДЕТО Е СКРИТ В ДУМИТЕ, В ЕЗИКА

думата "учител", е "очи"; "учи" иде, предполагам, от "очи"; който учи, почва да провижда, да се снабдява с очи, да използва очите си по предназначение, иначе казано, почва да вижда, а преди това, предполагам, е бил сляп или... заспал (със затворени очи); та какво излиза, тия хора, дето са будни, са с отворени очи, те ползват очите си, за да виждат, а пък на спящите и слепите това не се удава, нали така излиза? Виждате ли как думите говорят, казват ни всичко, а да се философства не означава друго, освен да "изчоплим" смисъла, дето е скрит в думите, в езика... Та "очители", или учители, явно, са тия, дето учат децата и младите да се ползват от очите си, да гледат, да виждат с очите си, а по-нататък и да разбират, да схващат и пр., щото всичко в сферата на ученето и на мисленето почва с гледането, със съзерцанието, с наблюдението; но от очите ни почва всичко, както, вярвам, се убедихте, ако послушахте това, което ни говори така мъдрият език; прочее, при ученето – "очене" – да не забравяме, голяма роля имат и... ушите. С тях пък също трябва да използваме по предназначение, да слушаме, да чуваме и да вникваме какво ни казват другите, тъй като ако не ги чуем, ако разговорите ни станат като разговори между глухи, работите съвсем няма да ни вървят, напротив, ще се объркат страшно много. А че са ни много важни и очите, и ушите, си личи от това, че Бог ни е дал по две (едното за резерва); каквото ни е много важно, имаме по два броя в тялото си; е, сърце и мозък имаме по един, но те двете заедно са силно зависими, неразделни; но да спра да философствам повече, не някой може да падне и да умре от скука като чете тия "празни приказки"... БОГ ДА ПОМАГА НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ МЛАДЕЖИ, НА ВДЪХНОВЕНИТЕ ОТ СВОБОДАТА МЛАДИ БЪЛГАРИ И БЪЛГАРКИ!

10 ноември 2013, неделя

Във вас ни е надеждата, млади хора на България!

Един човек, вероятно от бързане при писането, ме нарече "очителю"; като видях тази дума така изписана, ми се набоде в очите думата "очи", дето е в началото; излиза, че по-дълбокият корен на думата "учи" ("учене", или "очене"), уж стояща зад

Във вас, протестиращите, ранобудните студенти – свободните хора на България – ни е надеждата! Бог да ви помага! Ще успеете, защото тръгнахте по верния път. Това ви го казва един български гражданин, философ, който също като вас най-самоотвержено обича свободата...

ЕТО ТОЗИ ТЕКСТ ТАЗИ СУТРИН МЕ РАЗВЪЛНУВА ТАКА, ЧЕ СЕ РАЗПЛАКАХ… ноември 10, 2013

Ранобудните студенти (Испания): 24 години… 24 години преход, несбъднати мечти. Вяра, угасваща всеки ден и надежда, която на инат крещи: „някой ден…“. Години на търсене на истината, години на сравнения, години на гонене на чужди стандарти. Искахме да сме като другите, бързахме, надявахме се и след 24 години сме на същото място… или не? Може би сме по-зле? След толкова години не е една стената, която ни пречи, а много. Днес се борим срещу стената на беззаконието, стената на алчността, стената на егоизма, борим се срещу онази стена, която остави моралът извън ежедневието ни. И ако преди години Валди Тотев е пеел „Вдигни очи“, то днес трябва да запее „Отвори очите си“. Може би е време да направим точно това! Да спрем да се състезаваме с другите, да отворим очите си, да запретнем ръкави и да почнем да градим. Не бързо, а бавно, стъпка по стъпка, започвайки от принципите и с една цел – след 24 години да не сме Швейцария на Балканите, а просто да не сме на същото място като днес… и като преди 24 години. Ние студентите в чужбина не сме забравили за България, точно обратното! И утре ще се съберем в центъра на Мадрид, Амстердам, Хага, Виена, Мюнхен, Милано и ще кажем „Ние сме вас!“ С вас, които дръзнахте да се изправите срещу онези стени, които ни дърпат назад. С вас, чиято надежда ви накара да излезете на улицата и чиято вяра ви е накарала да останете в България. Тази морална подкрепа е наймалкото, което можем да направим за студентите в България. Но им го дължим! Това, че след 24 години сме на същото място, не означава че онази надежда не продължава да крещи „Възможно е!“. Това, че след 24 години се борим срещу по-високи стени не означава, че я няма онази силна вяра, която ни кара, нас младите, да започнем отначало и да се борим, да градим. Защото не се съмнявайте, че ние – младите, сме тези които ще довършим започнатото. Ние вяр-


ваме, мечтаем, искаме, борим се. Будни сме! БЪЛГАРИЯ Е ПЛЕННИЦА НА ЛЪЖОВНИ ПОЛИТИЧЕСКИ УЧЕНИЯ

И няма свестяване. И няма опомване. Колкото по-жестоки са уроците, които българството получава от събитията, колкото по-тежки са жалейките, които постоянно отрупват новата българска история, толкова по-силни биват безсмислените и пагубни писъци на политикантите: - Искаме радикални политически реформи! Искаме пълна обнова! Искаме коренно пресъздаване! Искаме да възсияй нов ред у възродено общество! Българската обществена и държавна задача е една от най-страшните, които намираме в историята. Тая задача стои така: - Или крайните елементи ще погазят България, или България ще погази крайните елементи! Или – или! Представете си една голяма кутия от чист и светъл кристал. В нея стои затворена една дребна буболечица. На едната страна на кутията се намира малка дупчица. Ако буболечката улучи тая дупка и смогне да се препъхне през нея, тя ще избяга от своя затвор; ако ли не – тя ще си остане за всегда пленница и ще погине в кутията. Такова е положението на България. Тя е пленница на лъжовни политически учения, на софистическа доктрина. Ако тя смогне да сгази тези учения, да се изтръгне от тази доктрина - и да постави здрави идеи в основите на своите уредби тя ще бъде спасена; иначе тя ще погине! Стоян Михайловски (Цитатът е взет от страницата на Капка Вачева във Фейсбук)

ЗА БЕЗПАРДОННАТА НАГЛОСТ НА СОЦИАЛИСТО-КОМУНИСТИТЕ – И ЗА БЕЗКРАЙНОТО ВЕЛИКОДУШИЕ НА ИСТИНСКИТЕ ДЕМОКРАТИ

Дадох линк на едно място във Фейсбук, водещ към мой текст, който представлява психологически портрет на Серьожка Дмитрич, водача на социалистокомунистите у нас; писан е този текст във времето, в което туй човешко недоразумение беше Премиер на България (сега пък ни насади на същия пост недоразумението, зовящо се "Орешарски"!); та в тази връзка дежурните интернетни матросовци като един застанаха в защита на своя водач; бил съм, водите ли, "обиждал", обидно било, представяте ли си, да му се каже истината в очите?! Ето фрагмент от разразилата се по този начин дискусия, който говори и показва много за царящите у нас политически нрави, поне според мен: Petar Georgiev: Злобни сте защото сте тъмносини - или сте тъмносини защото сте злобни? Ангел Грънчаров: Не, не сме злобни, напротив, великодушни сме – щото не сме комунисти. И затова толкова си патим... Lili Kazandjieva: Великодушните хора не могат да изговорят толкова черни епитети по нечий адрес! Така говорят само хора озлобени от безсилие и злоба!!! Ангел Грънчаров: Не, напротив, много сме великодушни, че само говорим срещу тия комунистически наглеци. Ако не бяхме толкова великодушни, отдавна да бяхме изчистили и то най-кардинално тая комунистическа напаст от страната, от тялото на нацията ни... Понеже сме великодушни, добри, толерантни и чисти хора, затова ний, демократите, си патим - патим си от тиранията и арогантността на наглеците с комунистически генезис, които не знаят и не признават нито морал, нито срам; за човечност пък да не говорим... НЕ ОБЕЗУМИ ЛИ БОГ МЪДРОСТТА НА ТОЯ СВЯТ? ПОНЕЖЕ СВЕТЪТ СЪС СВОЯТА МЪДРОСТ НЕ ПОЗНА БОГА В ПРЕМЪДРОСТТА БОЖИЯ...

19 Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света.” (1 Йоан 4:1-3)

Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно. Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва.” (1 Кор. 2:14:15) „Мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога.” (1 Кор. 3:19) И затова през целия си живот чрез молитвата е общувал с Божията Премъдрост – Иисуса Христа. (1 Кор. 1:23-24) „Защото писано е: „Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните”. Де е мъдрецът? Де е книжовникът? Де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят? Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в Премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.” (1 Кор. 1:19-21). ПОЛИТИЧЕСКИЯТ НИХИЛИЗЪМ И ПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ СА БРАТ И СЕСТРА, А ПЪК МЕДИЙНАТА ПРОСТИТУЦИЯ Е ТЯХНА РОДНА МАЙКА ноември 10, 2013 Това по-долу, уточнявам коректно, не е писано тия дни, а преди доста време; намерих го вчера в своите архиви, като си почиствах компютъра; добре е обаче че съм го запазил; този Иван Бакалов, дето ми


отговаря, че няма да “пусне” моя статия в сайта си, вярвам, се сетихте кой е, нали? Не може да не се сетите кой е, него напоследък го канят по всички телевизии, щото заедно с Дърева е против протестиращите, в това число и срещу протестиращите студенти. Писъмцето показва откъде тръгва и докъде води политическият нихилизъм и липсата на някакви особени ценности у медийните дейци, у, с извинение, журналистите. Води до безчестие. Моите тези за политическата деморализация и потребността да реагираме срещу нея днес се възприеха, така да се каже, от улицата, от площадите, а пък този човек стигна дотам фактически да подкрепя… Орешарски. Политическият нихилизъм и политическата деморализация са брат и сестра, а пък медийната проституция е тяхна родна майка; баща им пък се зове корист, лакомия. Та вижте какво ми е писал тоя байно преди време, вижте как този “свободолюбец” Бакалов ме цензурира още навремето:

Уважаеми г-н Грънчаров, Благодаря за доверието, че сте ни пратили материал. Но, ако забелязвате, в нашия сайт не се пише за левица и десница. Тези две думи дори са забранени (ако се е промъкнала някъде такава дума, пропуск е). Анализи за лявото, дясното – такива неща не пускаме, защото се опитваме да пускаме интересни неща за четене. Колкото и важна да е съдбата на десницата. Ние се занимаваме с факти, случки, не с партии. Пускаме нещо за политика само като кратки антрефилета по конкретен повод. Знам ли. Може и нещо по-голямо да пуснем, ама ако има много нужда и читателска жажда. Така си мисля. Според мен по-важно е за кръстовищата в София и за мобилните телефони, и др. Политическите анализи са дотегнали, както самата политика на хората – нищо добро не са видели от нея. Пак благодаря за доверието. Иван Бакалов РАНОБУДНИТЕ СТУДЕНТИ СЪЩО ИСКАТ ЕДНА СЪЩНОСТНО НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ 09 ноември 2013, събота Попаднах на този документ, озаглавен Визия на Ранобудните студенти

относно образованието, адресирана към обществото и всяко следващо правителство. Като автор на три книги за катастрофалната ситуация в българското образованието и начините за излизане от нея, за реализирането на една нова философия и стратегия на образованието в България виж ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, също Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование), накрая ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ – съм много щастлив, че идеите, които съм разработил в своите книги, се синхронизират по чудесен начин с това, което ранобудните студенти са написали; това за мен наистина е много радващо! Ето, прочетете какво пишат тези така великолепно мислещи млади хора:

Ние, Ранобудните студенти, Продължаваме да сме непреклонни в искането си за морал в политиката. Но какво е морал? За нас новият морал не означава замяна на едни господари с подобри, а овластяване на самите граждани чрез просвещение. Не може да има нова политика без политически образовани и независими граждани. Затова образованието е ключовият елемент от новия обществен договор, за който се борим. Ние си даваме сметка, че целият обществен фарс на икономически, финансови, правни и политически злоупотреби, целият „евтин сценарий”, който се разиграва на политическия „театър” пред нас над 20 години, няма да бъде възможен, когато политическите „герои” на нашето време срещнат своя истински ограничител и критик в лицето на едно действително, а не номинално гражданско общество. Само когато управляващите започнат ефективно да работят за израстването на силно критична, информираща се и активна нация от граж-

20 дани, тогава ще се убедим, че политическият елит е спрял да обслужва бизнесинтересите на малцина както досега и е започнал да работи за националния интерес, а не за частния. Искането за действително, адекватно, будно и критично гражданско общество обаче означава искане за коренно различна образователна система – такава, която образова не поданици, конформисти и груби кариеристи. Каква е нашата визия за образование? Ние виждаме образованието на бъдещето като насочено към изграждане на интелектуално независими и критични личности. Това може да стане само по начин, който акцентира върху култивирането на самостоятелното и критично мислене, аналитични умения и усет за проблемите – или всичко онова, което липсва в сегашната образователна система. Тази система цели единствено механичното възпроизводство на факти, а не критичното боравене с тях. Тя създава и възпроизвежда йерархии – расови, възрастови и полови, както и култура на подчинение. Образованието трябва да е еманципиращо и да ни помага да развиваме аналитичен апарат, който ни прави самостоятелни и критични, а не ни снабдява просто с умения, адаптирани за краткосрочните нужди на пазара на труда. Моралът не е конвертируем – той е за цял живот. Ние си представяме образованието на бъдещето като интегрирано и интегриращо, където различните предмети се свързват и подпомагат един друг в непрекъснат диалог и обмен на идеи (например: да изучаваме биология и чрез художествени занимания), а преподавателите включват студентите и учениците в научните проекти. Така че когато влезем в час с едни сурови представи, да излизаме обогатени с идеи, изковани в дебат и дискусия, а не с готови рецепти и зазубрени факти. Изолираните един от друг предмети не стимулират ученика да се ориентира и изгражда връзки между отделните области на живота и по този начин да развива комплексно мислене. Целта на новия политически морал и образование трябва да бъде гражданинът, който не е послушен и апатичен изпълнител, а смело отстояващ припознатите от него обществени интереси. Дори това да е с цената на гражданско неподчинение! Но каква е материалната основа на новата образователна система? Начинът на преподаване и учебното съдържание трябва да създават образование, достъпно за всички, което не изключва никой. Култивирането на гражданско критично сетиво не може да става само в 12 клас и не бива да е съсредоточено само във философкия цикъл. Искаме всички предмети да са пропити от критичен дух. Това ще стане само, когато образованието бъде всеобхватно - под този просвещенски идеал разбираме интензивна и качествена промя-


на на учебния материал, а не просто количествено увеличаване на абсолютната стойност учебни занимания. С други думи, искаме не само повече часове по гражданско образование и преструктуриране на философския цикъл, а и прилагане на модела на проблематизиране и поставяне под въпрос във всички учебни предмети.

Ние искаме да останем в България! Като граждани, ние участваме в управлението на тази държава и настояваме за извършване на исканите промени в образователната система, които да отразят, че се превръщаме от инертен обект в активен субект. Затова и окупацията на университета не е прищявка, а напълно уместен акт. ДВАМАТА ГОЛЕМИ, КОИТО СМЕТКАТА НА КОМУНИЗМА...

В духа на нашата визия за гражданското образование като интегрирана нагласа във всички предмети, ние настояваме за по-голяма ученическа и студентска автономия, по-пълно включване на последните при взимането на решения и самоуправление. Политическата теория без ежедневно приложение в практиката е само празна обвивка. Демократическият дух се изгражда не просто с наливане на знание, а с практическото му овътрешностяване и изграждането на демократични рефлекси. На младият човек трябва да се гарантира възможността да поема отговорност и да бъде субект в институционалните отношения. Само така впоследствие – вече като зрял гражданин – той ще чувства потребността от това да участва в социалния живот, да знае, че от него зависят неща и той може да влияе върху тях, накратко: да бъде действителна страна по т.нар. обществен договор. Според нашето виждане гражданското образование трябва да агрегира всички етноси в единно общество. Това е възможно само с помощта на ментори с достойнство. Затова искаме заплащане за учителите и преподавателите, което ги освобождава от постоянното напрежение да мислят за пари и оцеляване. Искаме бюджетът за образование и наука трябва да надмине средноевропейските нива. Настоящото финансиране на средното и висшето образование води до задълбочаване на социалните и познавателни неравенства. Качеството на преподаване пада, когато знанието спре да бъде самоцел, а се подчини на конюнктурни цели. Обвързването на заплатата с количеството часове също води до ниско качество. Всичко това превръща училищата и университетите от храмове на знанието във фирми, в които господства логиката на счетоводителя, а не на учителя. Искаме да се установи обратна връзка и прозрачност в оценяването. Не искаме критерии за оценяване, които не отчитат специфичните особености и нужди на научнитe сфери.

21 развой на съзнанието към безвъпросност е именно това, което се нарича човешкия ум.

ВИДЯХА

На снимката липсва само още една фигура от тази велика тройка, видяла сметката на комунизма: леди Тачър, Желязната леди... да не забравяме и нея: поклон! ЕСЕННА ТЪГА Сезон дождей. Уж осень на пороге. Всё затянуло небо серой мглой. Туманом выстланы влекущие дороги, зовущие протяжно за собой. Идти? Бежать? Не стоит? Воротиться? И что там будет, где-то впереди? Как жаждущий... Так хочется напиться! Напиться нежности, идущей из груди. Сезон дождей. Он смоет пыль и бремя и, шаг за шагом, будет новый путь. Проходит всё, а вместе с тем и время, что никогда обратно не вернуть. © Светлана Лыбашева КАКВО НИ ПРАВИ УМНИ – ИЛИ ГЛУПАВИ? Умността е нещо, което не стои в непосредствена зависимост от придобитите знания - можем да я намерим дори у лица с твърде оскъдни знания. Кое е онова общо нещо, което намираме у онези, които определяме като "умни"? Когато съзнаваме неща, които не са ни логически ясни, което ще рече: за които у нас възникват съмнения и въпроси относно тяхната същина и относно връзката им с други неща, изпитваме едно особено чувство на неудоволствие. Това чувство изчезва тогава, когато намерим отговор на въпросите. Наличността на такова състояние на въпросност заедно с обусловените от него подбуди за логически

Състоянието на въпросност и обусловеното от него чувство на логическа неяснота всъщност предхождат познанието, защото то, познанието, не е нищо друго освен безвъпросност, ще рече логически ясно притежаване на една съзнаваност. От друга страна, колкото по-малко хората имат състояния на въпросност, придружени от чувство на логическа неяснота, толкова те биват по-глупави. Следователно глупостта се характеризира с това, че хората нямат ония състояния на въпросност, придружени от неудоволствено чувство, които да съответстват на логическата неяснота, с която съзнават нещата. Тук най-добре допадат думите на Пенчо Славейков: "За тъмните умове всичко е ясно", което ще рече: макар да не притежават логическа яснота за нещата, глупавите имат състояние на безвъпросност, поради което не изпитват неудоволствено чувство на логическата неяснота. Кирил Чолаков НЕПРЕМЪЛЧАВАНЕТО НА ИСТИНАТА Е НАЧИН ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ НА БОЛНИЯ ДУХ – ЗА ИЗЧИСТВАНЕ НА ОТРОВАТА ОТ НЕГО

Премълчаните истини се превръщат в отрова. (Фридрих Ницше)


22 ОТНОСНО ЕДИН МОЙ ПОЗАБРАВЕН ПРОЕКТ ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Ровя си се тази сутрин из архива и откривам интересни, многозначителни неща, писани навремето. Например тази статия - Диагноза "блокаж": защо демокрацията у нас не работи? – съм я написал и публикувал в блога си на 26 декември 2008, петък. По онова време тия, които днес се изявяват като активисти на протестите срещу правителството на ОлигарскиОрешарски - Комитата и пр. - ме обвиняваха, че пиша "абстрактно", че "излишно морализаторствам", че съм бил изпадал във "философско многословие-пустословие" и как ли не още. Мина време и днес протестиращите вече искат, отбележете, повече морал в политиката, въстанаха срещу политическата деморализация и т.н. Изводът е, че предупрежденията на философите трябва да се слушат овреме, а не когато е станало късно. Както и да е, радостен съм, че вече има все повече хора, които под натиска на самия живот стигнаха до някои от тия съдбовно необходими ни разбирания и убеждения... Още тогава съм работил, забележете, по Проект за реформа на българската демокрация, материалите по който отпечатах дори в отделно хартиено издание, та да могат да се ползват в обучението на младите по гражданско образование. Ето уводните думи към горната публикация, които добре очертават тогавашната, през 2008 г., обстановка: Продължавам изследванията си по своя Проект за реформа на българската демокрация. По който, впрочем, не получих никакъв отклик – да, абсолютно никакъв! – от средите на мислещата и толкова свободолюбива блогърска общност. Въпреки че индивидуално поканих мнозина да се присъединят, да допринесат с нещо. Никой не пожела даже да даде израз на това че до него е пристигнало моето послание. Това мълчание е многозначително, то говори много повече, отколкото ако някой нещо беше казал. Какво говори ли? Ами който разбира – разбира. Какво пък, ще продължа по своя път сам, разбира се, няма да се откажа.

ДОСТАТЪЧНО Е ДА СЕ ОБРЪЩА ЧОВЕК КЪМ БОГА ЕТО КАК

Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е твое, и силата, и славата до вековете. Амин Отче наш, иже еси на небеси, да святится имя Твое, да будет воля Твоя, да придет царствие Твое и на земле, яко на небеси. Хлеб наш насущный даждь нам днесь и остави нам долги наши яко же и мы оставляем должникам нашим. И не введи нас во искушение, но избави нас от лукавого. Яко царствие Твое есть сила и слава. Во веки веков. Аминь. Молитва Ангелу Хранителю

ЯСПЕРС ЗА НАЙ-ВАЖНОТО ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА

Същността на философията е в търсене на истината, а не в нейното притежание. Философията не дава нищо, тя може само да пробужда. Един доказан Бог не е никакъв Бог, той би бил просто един предмет в света. Карл Ясперс ИНТЕРЕСНО, НАИСТИНА: ЗАЩО ВСИЧКИ, КОИТО ПЛЮХА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ ПО КОСТОВ, ЗАВЪРШИХА ТОЛКОВА ПОЗОРНО? ноември 9, 2013

Ангел мой, и Ты Великий Отче Победитель! Несчастья от меня отгони, черствые сердца моих врагов смягчи, пусть беда пройдет мимо меня и моих родных (перечислить имена). А я буду благодарить Тебя, Бога, Матерь Божью Отца и Сына и Святого Духа. Аминь, Аминь, Аминь. ЖИВОТ И СВОБОДА У КИРКЕГОР

Живеещият етически има себе си като своя задача. Сьорен Киркегор

Всичките, които плюха през годините по Костов, завършваха или ще завършат позорно. Последният нагледен пример – Бисеров. И горния (Е.Сугарев) да не си мисли, че по-далече ще стигне. Оно животът си има закономерност и от нея не може се избяга. (Капка Вачева) Изтъркаха се обвиненията за Костов, Костов, Костов, я погледнете правителствата след неговият кабинет: те сринаха България! Костов дойде след Виденов да оправи икономиката, която Виденов съсипа. Но, за жалост, всяко стадо си има мърша. Я не гледайте избирателно някой, вие, които сте с петолъчки в главата, не с мозъци! Времето изтече на тия в парламента, които управляват с договорки, българският избирател не им даде достатъчно мнозинство да


управляват сами, а защо ли? Изборите ще са скоро! (Nikolai Stoqnov) Днес слушах Местан, който разправяше, че трябвало да се направи проверка откога започват траншовете към офшорки и бизнес отношенията на Бисеров с разни мафиоти. За да се изчистело лицето на ДПС. Сякаш ще е бистро като сълза, ако е започнал по времето на Костов! Нищо, че точно заради това ги изгониха с Данчо Ментата от СДС, Костов е виновен по презумпция. И най-гнусното – опитват се да изкарат този случай като някакъв прецедент. Сякаш ние сме толкова глупави и не разбираме, че болшинството от управляващите са едни христо-бисеровци – с офшорни сметки и кръгове от фирми, а въпросът КОЙ? е изтъркано клише от зациклящите протести. Е, да, ама профилът на протестиращите няма нищо общо със създадения от В. Дърева – на задоволен български еснаф от средната класа. Г-жа “журналистката” явно съди по себе си, пропускайки да регистрира съществуването на интелигенцията, която точно комунистите се опитаха да затрият. (Iglika Mincheva) Л.ДАЛЧЕВ: НИКОЙ НАРОД НЯМА ДА ПОЗВОЛИ И ПРИЕМЕ ТАКАВА ГАВРА – ДА ТЪРПИ ПАМЕТНИЦИ ЗА ВЪЗХВАЛА НА СВОИТЕ ПОРОБИТЕЛИ! 09 ноември 2013, събота

Текстът на Л.Далчев, който е подолу, открих публикуван "под линия" ето къде: в публикацията Активните крадци, изнасилването на духа и цветният спрей в блога на Комитата; той там обяснява как е успял да намери този твърде интересен текст, понеже Л.Далчев е автор на оцапаната с боя скулптурна група пред щаба на БСП, за която се пошумя по медиите тия дни, а пък Дърева, както си му е редът, порева най-сърцераздирателно поне по пет телевизии (тази другарка явно има доста голям резервоар от сълзи и е готова да пореве винаги, когато "Партията" я призове!), нещо повече, Далчев е един от авторите и на Паметника на съветския окупатор в София! А ето че, оказва се, самият Далчев световно признат художник! - призовава да се махне Паметникът на съветската "армияосвободителка", и го прави с доста убедителни и силни аргументи (вижте края на

статията му, това, всъщност, е негово писмо до в-к „Труд”, 28 юли, 2004 г., озаглавено „Жалоните на поробителя”). Та значи решавам да публикувам писмото на проф. Любомир Далчев изцяло, този документ заслужава да бъде прочетен от колкото се може повече хора: ЖАЛОНИТЕ НА ПОРОБИТЕЛИТЕ Проф. Любомир Далчев В печата, пък и устно, комунистите се стараят с различни доводи да убедят нашата общественост да не се поддава на своите чувства и възмущение и да запази паметниците, построени през времето на комунистическата диктатура. Това е намерението. Доводите са: тяхната голяма естетическа стойност и принос към българското културно богатство. И с това се изчерпва въпросът. Изпускат се съществени проблеми, от които зависи резултатът. Какво увековечават тия монументи? Националното самочувствие и гордост? Първо да помислим за моралното право на защитата и едва тогава за тяхната художествена стойност, ако я имат. Още с идването си на власт комунистическите лидери побързаха да изявят своята голяма благодарност и още поголяма сервилност и подмазване на узурпатора за подарената им власт и подкрепа. Варна стана Сталин и улиците по селищата (бяха) прекръщавани с имената на комунисти, българи и руснаци. Това бе на първо време и също недостатъчно. Започна изграждането на паметници по цялата страна, за да се изтъкне и възвеличи „любимата партия” и хората, които я ръководят. И не само българи, но и руснаци, които дори нямат нищо общо с нашия народ и история. Това беше най-важното и належащото за режима. Паметниците на Съветската армия и на съпротивата станаха задължителни за всяко селище. А същите тези лидери с настървение рушаха нашето минало и култура. Това всеки българин знае и го е изпитал, за да става нужно да се припомня. Със свито от болка сърце гражданите са гледали и понасяли неправдите, нахалството, бруталността и жестокостта на режима и естествено е да ненавиждат техните паметници и идоли на самохвалство и наглост, които се натрапват на всяка крачка, нахалстват и обиждат. И тогава с какво морално право колегията от номенклатурата и техните привърженици защитават своите изградени паметници, с които искаха да утвърдят и напомнят с присъствието си неправдите и униженията, които българският народ трябваше да понася и търпи. И сега нека не се учудваме на комунистическата наглост, у тия другари липсва срам, честолюбие и морал.

23 А какви са техните измерения за художествените ценности на паметниците и на творбите, изобразени в тях? Званията и наградите са давани по нареждане на номенклатурата, давани по-скоро като заслуги към партията. А техният брой е грамаден и не може да бъде меродавен за преценка. Оценка за художествената стойност на изобразеното по паметниците – и въобще на изобразителните изкуства у нас – трябва да стане макар и в бъдещето, защото не малко неяснота и поквара съществува и в по-далечното минало след освобождението ни от турците. Дори ако художествените достойнства на творбите по паметниците са много големи, това не е мотив паметникът да остане – да оправдае неговото съществуване и особено сега. Интересно е да разкажа, макар и сбито, за паметника на Съветската армия в София. Ръководител беше арх. Данко Митов. Арх. Ив. Васильов даде архитектурата. Тя има своите качества и неудачи: централното тяло е тежко и не се оправдава от реализираната скулптурна група (пеперудката) едно хрумване на Иван Фунев, което голямото партийно жури хареса и наложи. За да има единство в украсата, Борис Ангелушев даде графични наброски – скици, от които скулпторите да се съобразяват и работят. Мара Георгиева и Васка Емануилова взеха централната, увенчаващата група – покровителството на съветския воин. Иван Лазаров, който впоследствие отпадна и бе заменен от посочения от партията Иван Фунев, взе посрещането на съветските войски. Васил Зидаров получи сцената от военните операции. Петър Дойчинов – организацията в тила. Аз взех „Октомври”. Предвиждаха се помощници, за да се изпълни срочно. В комунизма всичко се замисля набързо, за да се изпълни срочно. Помощниците бяха току-що завършили студенти по скулптора, от които беше изпълнена възложената работа. Те правеха етюди по натура, каквито са правили в академията, и ги пренасяха в композициите. Фунев, Зидаров и Дойчинов идваха, за да одобрят направеното, без да влаган нищо свое, никакви подобрения и промени. Това беше „социалистическият реализъм”, който се приемаше. Моят „Октомври” беше върнат няколко пъти за поправки като „формализъм”. Не се интересуваха от психология и динамика, искаха подробности и загладена повърхност, детайли, които премахват при отливане на композицията в бронз. Най-голямата неудача е фигурата на комисаря, вмъкната като идеологическа необходимост и която е катастрофа за устрема, постигнат в раздвижените стойки на действащите лица от антуража. И все пак


моята композиция се отделя рязко от останалото. И тогава къде са творческите ценности и постижения в тоя голям паметник? И сега редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението. Никой народ няма да позволи и приеме такава гавра – да търпи паметници за възхвала на своите поробители. И никъде по света няма такъв един абсурд, какъвто искат да ни наложат комунистите. Проф. Янчулев е част от българския народ и неговия културен елит, изтребван поголовно, и той не само има правото, но е и задължен да махне тези противни строежи, специално направени, за да утвърдят властта на поробителя, да всяват страх и покорство, без да обръща внимание и държи сметка на крясъците на пребоядисаните комунисти. С непрестанните си саботажи и своето гнусно поведение и лъжи те и сега доказват категорично, че не са българи, нито български поданици. ГОРЕЩО ПРЕПОРЪЧВАМ ДА ПРОЧЕТЕТЕ – И ДА СЕ ОПИТАТЕ ДА ОСМИСЛИТЕ

Ям деца на революцията (С приложен списък на изядените деца и други зловещи списъци. И по повод на едно телевизионно предаване, в което се говореше как революцията била изяла децата си и как протестиращите били писали зловещи списъци) Автор: Иво Беров - Ако сегашните властници на България нямат алтернатива, то алтернативата е България да я няма. - Могъщ е умът им. Но не по-могъщ от омразата им... Да ям деца на революцията ме подучиха от синусоидните соросоиди, които произхождат от рептилите на Сириус, както си личи от наименованието им. Освен това върху ми със страшна сила тегне тъмната сянка на зловещия Костов и ме изпълва ту с омраза и хейтърство, ту с хейтърство и

омраза, ту и с двете едновременно. Вероятно имам скътани пари в някоя банка на Карибите, макар нищо да не знам за това. Няма значение. Другите знаят. Ако все още не знаят ще узнаят. Защото няма начин Сорос, Костов, рептилите, кръгът Капитал или някой фондация решила да унищожи България да не ми плащат. Такъв е типинг поинтът, защото. Лошото, че не знам по какъв начин ми плащат. Дано науча някой път. Всичките тези обременености, заедно с ционизма и САЩ ме подтикнаха да съставят зловещи списъци, които разкриват мракобесната ми същност на прикрит монархо-либерало-комуно-червенокафяв фашист, при това толераст. Защото вече е пределно ясно, че ако съм подкрепял революцията, то не е било за друго, а за ям децата й. И за да не остане никакво съмнение за лицемерието ми на прикрит зад либерастки шмекерии червенокафяв тоталитарист, ще се опитам да приложа списък на изядените от мен и подобните ми (Костов, Костов...) деца на революцията. А същи и на деца, които тепърва подлежат на изяждане. И така. Първото изядено дете на революцията, за което се сещам, е Емил Кошлуков. Той, горкият, толкова шествия водИ, толкоз се борИ против комунизма, пък партията му – "Новото време" май се казваше – така и не успя да влезе в парламента. И Кошлуков за всичките тия години барем веднъж не стана министър-председател на България. Бадева се върна от Америка, където бе отишъл да се обучава със съдействието на неблагодарната Революция. Горкото дете… Само някакви си соросоидни хейтъри са способни да го изядат, вместо да го пожалят. Тутакси бих го сложил на първо място в зловещия си списък, но пък и той някак не мяза на изядено дете. Пълнее, хили се като сцепен колец у лозе, води предавания по телевизора, кипри се, станал е фактор, влиятелен, демек, началник е също така, получава тлъста заплата, не иде някак да води в списъка на изядените от революцията деца. (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога) ОТДАВНА ОБРАЗОВАНИЕТО У НАС Е СИСТЕМА, БОЛЕЗНЕНО НАПОМНЯЩА ПРОДЪНЕНА КОФА 3 092 600 000 лева е бюджетът за образование през 2014 г. Общ брой на ученици и студенти в България – приблизително 871 300; Бюджет за образование: 3 092 600 000; Делим бюджета на броя ученици и получаваме: 3549 лв. на ученик Представяте ли си ако държавата не вземаше тези пари от работещите и не

24 се правеше на велика, за да доставя "безплатно" образование, колко много частни училища щяхме да имаме, които щяха дават много високо ниво на знания за тези пари?

Георги Драганов чрез Ivaylo Tinchev Martin Savov: Но държавата ги взима и при нас това не е най-големият проблем с тия пари. Проблемът е, че образованието е система, болезнено напомняща продънена кофа. КОМУНИСТИТЕ ПАК СЕ ПОГАВРИХА С ЛЮБОМИР ДАЛЧЕВ

Редно ли е на нашата българска земя да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението. Никой народ няма да позволи и приеме такава гавра – да търпи паметници за възхвала на своите поробители… Пребоядисаните комунисти с непрестанните си саботажи и своето гнусно поведение и лъжи и сега доказват категорично, че не са българи, нито български поданици. Проф. Далчев, В-к „Труд”, 28 юли, 2004 г. „Жалоните на поробителя” Боядисването на композицията пред "Позитано" 20 бе ловко използвано от БСП да го обяви като акт, насочен срещу скулптора Любомир Далчев и неговото творчество. Напомням: Любомир Далчев се отказа да се завърне в България след собс-


твена изложба във Виена - и по този начин изрисува БКП много по-ярко пред целия свят. И знаете ли защо: защото БКП го принуждаваше години наред с таланта си да им служи с подобни композиции и по този начин да си го присвоят, както направиха с много талантливи творци! Вили Лилков Цитирано от Асен Генов във Фейсбук КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Комунистите сега пак се гаврят с Далчев – както навремето са се гаврили с таланта му, принуждавайки го тогава да служи на престъпната им доктрина и идеология. Те изглежда друго и не могат да правят освен да се гаврят с всичко истинско, честно, достойно, нефалшиво като тях самите... КНИГА ЗА НАШИТЕ ЛУТАНИЯ ПО ПЪТИЩАТА НА СВОБОДАТА, ЗА РАЖДАНЕТО И ПЪТЯ НА МЛАДАТА БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАЦИЯ, ЗА ТОВА КАКВИ СМЕ НИЕ, СЪВРЕМЕННИТЕ БЪЛГАРИ...

подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОКЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена. БЛАЖЕНИ СА ИСКАЩИТЕ НЕВЪЗМОЖНОТО! 08 ноември 2013, петък

Да бъдем реалисти. Justine Toms Трябвало тепърва да кажем истината за прехода – ни съветват някои позакъснели проповедници. А истината за прехода отдавна е казана. Тя може да се намери в книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, имаща следното заглавие "Кратка психологическа история на съвременна България"... трябва да се четат книги... щото има реална опасност истината да си стои някъде близо до теб, а ти да си останеш да живееш с лъжата... Това не е реклама. Това просто е отбелязване на един факт. Ето представянето на тази книга в блога ми: Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с

ОТЗИВ ОТ АМЕРИКА ЗА УЧАСТИЕТО МИ В ПРЕДАВАНЕТО "ЧАСЪТ НА МИЛЕН ЦВЕТКОВ" AIG, да ти напиша некои съображения, гледах те в Нова TV и мисля вече цял ден… Не е вярно че си се представил недостатъчно, ти много добре се представи. Но що за убийствена агитка беше това – онова шиле, завършило право (?!), постоянно заплашваше и нападаше всички, това тука в Америка ще е уличен гангстер, а там се качило нищожеството в телевизия?? Милен Цветков кат шамандура се опитва да съвмести несъвместимото… Ето сега ти след това пускаш злобни забележчици към оня маймун, историка,

25 как се казваше – открил русалка и пр. И си прав – но защо става така?

Не мога да си представя такава дискусия в Америка, омразата ви един към друг е гигантска, все едно че сте врагове, а не една нация… Има хиляди предавания на Джей Лено, намери ми поне едно където се карат кат говеда? Ти как си представяш с такива кавги и омраза да се качи космически кораб на Луната и то много пъти? Българите са едно циганско мешере, много са низши горките, и ти – комай само ти изглеждаше там нормално, донякъде и онази, ветеринарната лекарка… ... Та при Джей Лено след предаването всички си говорят, има хумор, има информация... Не мога да си представя ехидният Божидар Димитров да говори с теб или фашизоида с оня копелдак гангстера. Че вие просто не сте народ, бе брат! Даже и руснаците не са толко изпаднали. Така че не се хаби да им обясняваш писмено каквото и да било, нема на кого... Мерси и успехи, масоне, свободний зидарю (тия кретени отдавна не са популярни тука между другото, но BG си е 100 години назад и скоро ще открие как се прави огън с търкане на две дървета, хихи...) Омерзен съм от тая простотия, но съм и много доволен, че не съм между вас, такива получовеци… Изключая теб. За истина седнал да говори не теа имбецили, бе хей, ти си мечтател, а? А. ДОРИ И СЪЩИНСКИ АНГЕЛ ДА БЕШЕ, ПАК ЩЕШЕ ДРАЗНИШ НЯКОЙ – С ПЪРХАНЕТО НА КРИЛЦАТА СИ! Я да напиша и днес нещичко, щото вече два часа само разглеждам какво са писали другите, а пък аз нищичко почти не написах. Макар че днес не съм длъжен да пиша де, щото за мен днешният ден е празник, е мой имен ден: Архангелов ден е! Но все нещичко ми се ще да напиша, тъй като съм човек, който се вълнува от едно-друго, не може да стои безразличен, все откликва, все реагира. За политика обаче днес не ми се пише, вече понаписах каквото ми се видя


важно, сега да кажа нещо друго. Нещо, което е по-лично, така да се каже.

То, друго, личното, са моите грижи, тревоги и безпокойства, свързани с битиетожитието ми на нещо като... подгонено животно, щото, нали знаете, от две години насам съм подгонен именно като животно – безпощадно, грозно, безжалостно от своите администраторки, които са запретнали ръкави да ме наказват, да ме ругаят, да ме уволняват. Аз за тях, в техните очи, съм нещо като "народен враг", не заслужаващ никаква пощада! И като са ме подгонили така, аз, разбира се, нямам друг избор освен да се браня някак. С каквото мога. И доколкото сили имам. Е, браня се. Моето единствено оръжие е словото. Само то. Нищо друго нямам. Води се една битка на словото със самозабравилата се арогантна власт, с властта на самозабравили се администратори, които са си втълпили, че властта им е нещо като "светая светих" и който не й се прекланя, трябва да бъде смачкан. Аз така възприемам ситуацията си. Много ми е интересно, не крия – щото съм също така и изследовател на нравите, психолог, щото този казус ми е твърде интересен и от изследователска гледна точка – какъв ще бъде изхода от цялата тази история. Постоянно мисля за това, тревожа се, миг спокойствие нямам. Така минават дните ми. Ще каже някой: човече, това твоето вече е параноя! Внушаваш си, няма такова нещо. Няма ли? Ето обаче как стават работите. Знаете, преди около 10-тина дни се откри дялото ми, да, съдебното дяло, на което моя милост е подсъдим, това е едно наказателно дяло, заведено от една от администраторките, които са ме подложили на въпросния терор. Съдът даде известна отсрочка, хем за да ми определи служебен защитник, хем страните да се опитат да се споразумеят извънсъдебно, та дялото да бъде прекратено – евентуално. Пред съда адвокатът на ищцата заяви, че те силно били привързани към тоз вариант, споразумението, но, видите ли, другата страна в мое лице, била... пречела! Щом е така, щом се осмели така да извърти нещата, и то при положение, че аз направих толкова опити (все безуспешни) да се споразумеем, то аз реших тоя път да изчакам, щото да видя какво те ще предприемат. Оказа се, ето,

минават вече 10 дни, те нищичко не предприемат. Дали да изчакам още? Да изчакам, но аз знам, че ако изчакам, те също ще чакат, и тогава ще имат аргумент пак да рекат: ами той явно не ще да се споразумява, щом нищичко не предприе, нека тогава дялото да започне. Ще фърлят отговорността, разбира се, върху мен. Аз, видите ли, съм бил "заинтересованият", аз трябвало да ида, да се моля, да убеждавам. Е, правих го това вече, нищичко не постигнах. Те са непреклонни. Виждате, води се нещо като позиционна война на нерви, това нещо не ме изненадва. Който не издържи напрежението и предприеме нещичко, ще се окаже, че мигновено е минал в губещата позиция. Да се мълчи гордо и непристъпно при това положение е изгодно, е предимство. Аз да не съм глупак, че винаги аз да бъда активната страна, и на това основание – да бъда в неизгодна позиция, поемайки също така всички унижения?! Мислех да напиша едно кратичко писъмце до ищцата, за да разваля войната на нерви и ината. Даже, не крия, седнах да го пиша, но като седнах да го пиша, установих, че вече нямам сили: изписах се вече, каквото трябваше да го кажа, го казах вече и то отдавна, а ефект – никакъв! Даже от всичките ми писания по казуса с това дяло, дето съм подсъдим, се оформи цяла една книга, която аз подготвих и публикувах: виж Четете онлайн новата ми книга със заглавие VERITAS ODIUM PARIT.... Тъй че, сами се убеждавате, да бъда при това положение обвиняван, че нищичко не съм направил за помирението ни, е възнагличко, нали така? Както и да е де, разни хора, разни идеали – както го е казал поетът. Та аз сега да взема също да мълча, а? Ще мълча, ще дойде денят за дялото, ще се открие дялото отново, нека да ме съдят, какво да правя, не ми стига съденето и унижението, че за първи път съм подсъдим, та и такива унижения да преживея: да се моля за милост, да се откупвам с пари (щото те това предлагат: плати си, няма да те закачаме повече!), да приема да престана да пиша, сиреч, да пожертвам свободата си, е, тия неща, разбира се, са неприемливи за мен, са прекалени, ето защо решавам: тоя път ще мълча и аз. То като пиша това де, пак не е мълчание, но както и да е, в някакъв смисъл е мълчание, щото, видите ли, пиша за мълчанието си, говоря за мълчанието си! А иначе аз съм си пословично диалогичен човек, това се знае, то е несъмнено... А преговори за споразумение да водя повече ми се отщя и защото установих следното: водим, да речем, два часа преговори с ищцата, обсъждаме, достигаме до някакво ниво на разбиране; изморяваме се, аз си тръгвам; тя звънва на своята шефка, на директорката, или, предполагам, отива при нея в кабинета й и лично й казва как се развиват нещата; предполагам, щото съм все пак психолог, главната директорка й

26 казва да не отстъпва никак, да бъде твърда и безпощадна с тоя там А.Г.; помощникдиректорката, така предполагам, й козирува, забравя всичко, което сме си говорили, и... работата стига пак до изходната си точка, т.е. пак до под кривата круша. Доникъде не стига. Минава време, аз пак отивам да водя преговори, пак се случва същото. Е, аз да не съм теле, че при това положение пак да ида да водя преговори?! Няма смисъл при това положение да се водят никакви преговори. Глупаво е. То е вид гавра над мен. А аз се преситих до насита от подобни неща. Все пак съм човек. Такива ми ти работи... А по въпроса дали да плащам обезщетението, което другата страна ми иска, да, иска ми парично обезщетение за "нанесени неимуществени щети" от хипотетичната и недоказана още обида (тя ме съди за "обидни", за крайно "неправилни" мисли в моя философска книга, които я били стресирали и прочие!), то аз този въпрос отдавна съм го решил. Не е въпросът за размера на обезщетението, дали ще бъдат 1000, 2000, 200 или колкото там лева поискат или съдът отсъди, въпросът по този щекотлив пункт е принципен; аз започна ли да плащам парично обезщетение за преживени "неимуществени щети", възниква резонният въпрос: а на мен кой ще плати понесените "неимуществени щети" след като ето вече две години съм подложен на невероятен административен терор и тормоз от тия две администраторки? Не е ли великолепна гавричка аз, жертвата на въпросния терор и тормоз да плащам "обезщетение" на тия, дето са дръзнали да се погаврят с мен, на тия, дето са ме тероризирали?!

То май се получава нещо такова, дето го знаем от уроците по история, аз не знам дали е истина или е мит, нищо чудно да е просто мит, щото не вярвам турците да


са били толкова подли: нали ни учеха, че като ти дойдат турци на гости, та като дойдат турци на гости в гяурски, в християнски дом, първо ги храниш абсолютно безплатно, а пък на тръгване ти били искали да им платиш и пари, щото, видите ли, си били... изхабили зъбите като ти били яли храната! Но аз смятам, че това е лъжлив мит, такова нещо турците ни биха си го позволили. Даже и в ония времена. Те са народ, който разбира от великодушие и от достойнство. Ако някой е правил подобни гаври, то това са били скитащи разбойници, дегенерати, такива е имало във всички времена... Нещо такова обаче се получава в моя случай: подложиха ме тия администраторки на невиждани гонения, разбиха ми в резултат здравето, аз такова чудо никога в живота си не съм преживявал, пък ето, сега искат аз да им платя пари заради това, че са ме тормозили - представяте ли си за какво иде реч в случая?! Кажете ми, как в такъв случай да платя, аз да не съм кръгъл идиот някакъв? Ето защо, вижда се, не мога нищичко да платя, а пък те би следвало изобщо да не поставят този въпрос за плащането на обезщетения, щото ако го поставят, тогава работите, дето се казва, стават доста дебели. Та в тази връзка ми е много любопитно какво ще стане. Аз ще си мълча. Изписах се и се изприказвах. Нека тия, дето мълчаха, проговорят най-сетне. Да не говорим, че имат купища мои писма, на които не само че не са отговорили, не само че нямат никакво намерение да отговарят, но и стопроцентово няма и да отговорят, щото общо взето няма и какво да кажат. За готовност за диалог у тия администраторки не може да става и дума, диалогичността им просто не съм я забелязал, тя отсъства, и то не от вчера. Мълчанието за тях е злато, този явно им е принципът. Непристъпно и гордо административно мълчание. Крещящо говорещо е обаче това мълчание, но да не усложнявам проблема... мълчанието обаче много говори, много казва, нима това не сте го разбрали още?! Ето, пак за това се наложи да пиша, а исках, честно казано, за съвсем друго да пиша. Днес ми е имен ден, гости ще посрещам, настроение трябва да имам, ето, видяхте какво стана обаче. Ще ми се да се върна към своите любими занимания, да си пиша своите философски книги, ала ето, не ме оставят на мира, с тия съдебни дела минута спокойствие нямам! Най-големият успех на моите гонителки е този, че ми съсипаха творческия процес, аз кротичко си пишех своите книги, ето, те успяха да съсипят спокойствието и свободата ми, подемайки въпросния административен терор! Дали пък това не е била тяхната истинска, пък макар и несъзнавана цел? Дали тъкмо с това не съм ги дразнел най-много? Ще ми пише тоя, тоя пък за кой се мисли, наглецът?! Книги ще ми пише, айде де! Е, няма да пишеш повече книги! Е, вече нямам

спокойствие и време да пиша своите книги. Вината за ненаписаните ми, недовършените ми, но започнати отдавна книги чия е?! Лоша работа. Но да се опитам да не мисля повече за това, нищо че така ме терзае всеки ден! Ето, днес е моят имен ден. Приятел ми написа нещичко, което ме донякъде успокои; ето какво ми написа токущо на скайпа: Честит Имен Ден, Ангеле! Жив и здрав да си! Много успехи и по-малко ядове ти желая! Хич да не ти пука: дори и същински ангел да беше, пак щеше дразниш някой – с шума от крилцата си! :-) Това ми написа моят приятел от Монтана Петър Каменов. Благодарих му. Ето, той ме откъсна от мрачното настроение. Успя да го направи. Зарязвам писането за днес. Днес ще празнувам. Ще се подготвям да посрещам гости. Днес е моят имен ден. Нека денят да бъде хубав и за всички вас! Ще бъде такъв, какъвто си го направим сами. Стига да не ни го развалят доброжелателите де... в България живеем все пак! Бъдете здрави и усмихнати! С ирония възприемайте всичко, дори и мерзостите наоколо – и ще ви бъде значително по-леко! Аз така се опитвам да правя, ама май изобщо не успявам да го постигна. Важното е обаче че го искам, нали така?

27 То е проява на невероятна душевна низост, каквато не съм вярвал, че се таи в сърцето на Сугарев. Тоя човек за мен повече не съществува, той загуби достойнството си в моите очи окончателно... въпреки че толкова пъти съм го подкрепял през изминалите години на прехода... жалко, тъжна работа! Знак за това, че се обезчовечаваме с най-ускорени темпове... страшна партизанщина се вихри, която изтласква всичко човешко от душите ни... това не вещае добро... БСП Е ОЛИЦЕТВОРЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЗОР НА БЪЛГАРИЯ

ПРОЯВА НА НЕВЕРОЯТНА ДУШЕВНА НИЗОСТ, ОПРЕДЕЛЯНА ОТ ПОЛИТИЧЕСКО ЗАСЛЕПЕНИЕ Олицетворение на позора – в блога на Иво Божков НЯМА СЪМНЕНИЕ, ЧЕ ЕДИН ДЕН ДПС ЩЕ СЕ СРИНЕ С ГРЪМ И ТРЯСЪК, ВЪЗМЕЗДИЕТО ИДЕ

Едвин Сугарев изглежда достигна най-ниското ниво в моралното си падение: поканен в Бтв да коментира историята на Христо Бисеров – поне в момента, който улових, щото скоро превключих на друг канал – той говореше главно срещу... Иван Костов, опита се да приравни Бисеров и Костов, пренебрегвайки факта, че тъкмо Костов беше главният враг на бисеровците в СДС, т.н. "клиентела", че тъкмо Костов изгони Бисеров, че тъкмо Костов беше и тяхна жертва, щото обединените сили на мафията и медийния ченгесариат го направиха своя мишена за много години наред и пр. Да се изпълняват мръсни поръчки от този род, именно за окалянето на толкова плютия от ченгесарските медийни мерзавци Иван Костов е крайно недостойно, още повече, че Костов, под дружния натиск на всички ченгета и мерзавци беше принуден най-накрая да се оттегли от политиката.

Ако съберете имотите и сараите на всички тези политици (от ДПС), може би дворецът на Чаушеску в Букурещ, ще ви се стори като къщичката на Баба Яга. Съжалявам Лютви Местан, който си чупи езика да обяснява как случая с Бисеров е частен и всичко в партията е чисто като майчино мляко. Това вече не е партия, това е корпорация. Някои от членовете за ДПС стават пушечно месо. За мен няма съмнение, че един ден ДПС ще се срине с гръм и трясък. Това ще стане много по-рано, отколкото много хора очакват. След самозабравянето


идва възмездие. Аз вярвам, че ако не на този свят, някъде другаде идва възмездие. Корман Исмаилов АРХАНГЕЛОВ ДЕН Е, ДЕНЯТ НА АРХАНГЕЛ МИХАИЛ И... МОЙ ИМЕН ДЕН!

Михаил (иврит: ‫לאכימ‬, Micha'el или Mîkhā’ēl; гръцки: Μιχαήλ; латински: Michael или Míchaël; арабски: ‫ )ليئاخيم‬е главният архангел, главният пазител на Рая и главен страж на Божия закон. В Откровението на свети Йоан Богослов е описана битката на свети Архангел Михаил и неговите ангели със седемглав и десеторог Дракон, в резултат на което Драконът, наричан още Дявол или Сатана, е прогонен от Царството небесно на земята. Освен това според вярванията свети Архангел Михаил пази тялото на Моисей и превежда душите на мъртвите до ада или рая. Самото име Михаил буквално преведено означава "Кой е като Господ?" (miyka'el бил бойния вик на небесните армии на иврит). Св. архангел Михаил е един от четиримата архангели в Стария Завет (заедно с Гавраил, Рафаил и Уриил) и един от седемте архангели в Библията. B народните вярвания е известен като "душевадец": той се спуска при умиращия, с нож изтръгва душата му и я отвежда в отвъдния свят, където заедно със св. Петър я отправя в райската градина или в пъкъла (според това дали е праведна или грешна). Свети Архангел Михаил e още водач на ангелите и светец-покровител на войниците. Като началник на небесните войнства, свети Архангел Михаил е наричан също и "архистратиг" в православната традиция. Това е и името на осем византийски императори. Денят на свети Архангел Михаил е 8 ноември. В Корана името Михаил също е застъпено, но под друга форма — Микал (Mīka'īl). Обикновено, ликът му се намира на входа на православните храмове

изобразен с меч и писание, подканващо ни да влизаме в църковния храм с чисто сърце и чисти мисли. Счита се, че може да възприема човешки или животински облик и да помага на хората. Играе важна роля в ежедневната битка на хората с демоните на злото и може да съживява. Ежегодно на 8 ноември се чества православния празник Архангеловден. На този празник,празнуват хората с име: Ангел, Ангелина, Лина, Михаил, Михайлина, Михаела, Мила, Милен, Милена, Рангел, Рафаил, Гавраил, Гаврил, Серафим, Райко, Рая, Радка, Радко, Райна, Радослав, Рада, Радина, Раделина, Радостин, Радивой, Райка, Райчин, Рачо, Руси, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Милко, Милка, Михо, Геле и Ханка.

ПЪТЯТ НА СВОБОДАТА КАТО ОТДЕЛЯНЕ ОТ СТЕНАТА, КАТО ОТКЪСВАНЕ ОТ ВГРАДЕНОСТТА В НЕЯ 07 ноември 2013, четвъртък

28 е една мъртвородена идея. Мъртвороденото няма как да умре по причина на това, че никога не е било живо. Точно защото е мътвешка идея, идеология и доктрина, комунизмът донесе толкова много смърт и разруха. Ако нещо е било живо, ако то е носило живот в себе си, ако нещо е било вярно на живота, то тогава просто не е имало как да носи и да сее само смърт.

Комунизмът когато е възникнал е бил наречен от създателя си (Маркс) "призрак" ("Един призрак броди из Европа – призракът на комунизма..." – така започва "Комунистическият манифест" на Маркс); значи при възникването си комунизмът е бил призрак, по време на възхода си е вилнеел, яростно размахвайки косата на смъртта, а при западането си той, няма как, набързо, без изобщо да умре, направо... вампиряса! Днес комунизмът съществува под формата на вампирски сборища, оргии на вампири, дето се черпят с кръв... и пак убиват де що живо видят на земята. Аз мисля, че вампирясалият комунизъм е още по-опасен от комунизма като призрак или комунизма като неуморен косач на смъртта от ерата на неговия възход и триумф... АБСУРДЪТ В ГРАДИВОТО НА ЧОВЕШКАТА УЧАСТ

Снимка: Rumen Grigorov МОЕТО ГЛЕДИЩЕ ЗА КОМУНИЗМА – КАТО ОТГОВОР НА ВЪПРОСА "ЖИВ ЛИ Е КОМУНИЗМЪТ ДНЕС?" В най-синтезиран вид моето гледище за комунизма – като отговор на въпроса "Жив ли е комунизмът днес?", зададен ми днес във Фейсбук: Комунизмът е бил мъртъв още преди да се е родил, именно като идея. Той

"Несъмнено абсурдът не е нито в човека, нито в света, взети поотделно; но тъй като същностната характеристика на човека е „битие в света“, абсурдът в крайна сметка съответствува на човешката участ.


Ето защо на първо място той не е предмет на обикновено понятие, а се разкрива чрез отчаяно прозрение: „Ставане, трамвай, четири часа в канцеларията или в завода, обед, трамвай, четири часа работа, вечеря, сън и понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и събота все в същия ритъм…“ – из „Митът за Сизиф“ на Албер Камю. А после, внезапно, „декорът се срутва“ и ние достигаме до жестоко просветление. Тогава, ако сме способни да отхвърлим измамната подкрепа на религиите или на екзистенциалните философии, разполагаме с няколко основни очевидности: че светът е хаос, божествена равнопоставеност, родена от анархията; че няма утрешен ден, щом се умира... Жан-Пол Сартр за "Чужденецът" на Камю; цитатът е на Никола Кирилов

Днес е 7 ноември, "светъл празник" за комунисто-социалистите и неокомунистите, за комуноидите, с една дума казано. Пак се намери днес един комуноид, който да ми каже, че комунизмът още не бил идвал, че комунизъм досега изобщо било нямало, това, което било имало, било "тоталитаризъм", а комунизмът едва тепърва щял, видите ли, да ни ощастливи с идването си! Е, завърза се разговор с тоя лъжлив другар, нямаше начин да не му отвърна, щото много плоско се опитва да лъже; та в тази връзка между другото му приведох една моя статия, която съм писал по същия този въпрос в далечната 1991 г.; ето, вижте я сега и вие, щото наново не ми се пише по все едни и същи въпроси, които някои глави едва ли някога ще уврат да проумеят; въведението към цитирания текст от 1991 г. пък е писано през 2010 г.:

29 вам, че “същност на комунизма” (равно на т.н. комунистически “идеал”) точно съвпада с действителното проявление на тази същност (”идеал”) в реалната история. Така че “светъл” идеал на комунизма просто няма, има само… “червен” идеал, а той е червен, понеже е пропит от пролятата кръв. Ние си имахме съвсем истински комунизъм, т.е. идеите и изпълнението при комунизма специално напълно съвпадат. Впрочем, със своето неразбиране ме подсети да я изровя тази статия (публикувана в тогавашния в-к ВЕК-21) и да публикувам тук поне част от нея” (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога) ВЪПРОСИ КОЛКОТО ЩЕШ: КОЙ? ЗАЩО? КАК? НАКЪДЕ? КОГА?

ВЕЛИК БЪЛГАРСКИ АРХЕОЛОГ ПЪРВО ОТКРИ СОБСТВЕНИТЕ СИ ПЛОМБИ В ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА ОТ 4-ТИ ВЕК, А СЕГА И СКЕЛЕТ НА РУСАЛКА!

Е, и отиде ли си все пак комунизмът?

Велик български археолог е тоя! След като откри собствените си пломби в тракийска гробница от 4-ти век нищо не може да спре православната наука!!! Georgi Antonov Добавям: За малко да забравим, че проф. Димитров откри също така и скелет на вампир в родния си град Созопол... :-) ОТНОВО ЗА КОМУНИЗМА КАТО ИДЕЯ И КАТО ПРАКТИКА: НЕ МОЖЕ ВЕЛИКА ИДЕЯ ДА ПОРАЖДА САМО БЕЗЧОВЕЧНОСТ И НЕСРЕЩАНО В ИСТОРИЯТА ВАРВАРСТВО!

Чета и слушам напоследък (особено в средите на “Атака” витаят такива “мисли”), че комунизмът… не можело да си отиде, понеже, представете си, той даже… “не бил идвал”. Той бил, казват, “светъл идеал”, “мечта” даже, а пък това, което сме имали, си било… “хубаво”, но… “не чак толкова”. Тепърва трябвало да дойде… комунизмът, тепърва ни чакало времето, в което еще веднъж да му се… “насладим”, и то до насита. С една дума, “простотия до шия” и невероятна глупост тресе някои хора… Ето, едно… човешко същество с претенции за интелигентност ми пише в блога досущ следното: “Да, през 1989 бях на 18 г., а “от всекиго според способностите, всекиму според потребностите” не е идеал, който е бил достигнат някога по тези земи… Има комунисти, които са се борили за светли идеали, има и такива, които после управляваха страната. Аз съм за грижата за слабите, които не могат да оцелеят сами. Имам предвид не тези, които ги мързи да работят. Това май е комунизъм, нали? Не мисля, че идеите и изпълнението са едно и също нещо. Това го знаеш и ти: нещо като “животинската ферма” на Оруел.” Отговорих му така: “Още през 1991 година написах една статия, наречена “Логика и съвест при неокомунизма”, в която доказ-

Снимка: Натфиз окупира, Photo by Veliko Balabanov Тези приятели са страхотни, браво, млади хора: вие излязохте по смели от нас! Да сте живи и здрави и дано успеете! Любка Анжело 07 ноември 2013, четвъртък НЕЩИЧКО ЗА НАЙ-ЧЕРНАТА ДАТА В ИСТОРИЯТА – 7 НОЕМВРИ 1917 Г. "Първоначално революцията е наричана просто Октомврийско въстание, Октомврийски преврат или Въстанието от 25-ти. При отбелязването на десетгодишнината от събитието съветската пропаганда въвежда термина Велика октомврийска социалистическа революция – ВОСР. Това название се налага като официално до края на съществуването на СССР. Болшевиките бързат да сложат ръка и върху всички тър-


говски и частни банки, бижутерийните магазини, сейфовете на големите търговски предприятия, частните взаимоспомагателни каси, банковите филиали в заводите. Установена е “диктатура на пролетариата”, създадено е първото съветско правителство – Съвет на народните комисари начело с Ленин.

КЛЕТА БЪЛГАРИЙО, ЩЕ СТАНЕШ ОЩЕ ПО-КЛЕТА АКО ПРОДЪЛЖИШ ДА ЖИВЕЕШ С ПРЕДСТАВИТЕ ЗА “ДЕМОКРАЦИЯ” НА МЕРЗАВЦИТЕ, НА СЛУГИТЕ НА ОЛИГАРХИЯТА! ноември 7, 2013

30 протестния авангард. Списъкът станал известен като “Комисари на подмяната” групира журналистите и ги квалифицира като нацисти, сталинисти и криминално проявени. Същинската изненада за мен настъпи в момента, в който разбрах, че това е официализирано на сайта “НоОрешарски”, който е сайт на Протестната мрежа. Дори в началото помислих, че този анонимен материал е провокация на управляващите, на властващата олигархия. Очаквах това да е и реакцията от хората от Протестна мрежа и от сайта – кментира д-р Николай Михайлов. Вижте изявленията на така сърдечно засегнатия д-р Михайлов: ЗА ЧОВЕКА, МАЙМУНАТА И… ЖЕНАТА

По негова заповед на 6 януари 1918 г. е разпуснато законно избраното чрез свободни и демократични избори Учредително събрание. Последица от октомврийския преврат е разрушителната гражданската война в Русия. Официалното название Велика октомврийска социалистическа революция всъщност има за цел да прикрие нейния истински характер. ВОСР нито е велика, нито социалистическа, нито е революция. По същество това е въоръжен преврат срещу демократичното и републиканско управление на либерали и социалисти, което идва на власт след Февруарската революция от 12 февруари 1917 г." Здраво Кулев ДОСТОЙНО БЕ ОТБЕЛЯЗАНА ЗЛОКОБНАТА ДАТА 7-МИ НОЕМВРИ, БРАВО!

Хаха, тия горили и орангутанки, изваяни на паметника, трябва да почерпят! Я как хубавко са ги гримирали! Вместо хонорар за разкрасяването им Асен Генов е бил арестуван на ул. "Позитано" № 20, където той, заедно с още няколко души, боядисвал със спрей паметника пред входа на централата на БСП. Общо задържани са шест души - четирима мъже и две жени. Около 5 ч. тази сутрин автопатрул заварва няколко лица с ръкавици и спрейове. Те са отведени в Трето РУП. Петър Величков

И тази сврака ли се включи в оплюването на протестиращите?! И тя ли започна да слугува най-усърдно на олигархията ни? Като си се продавал, като си приемал да изпълняваш, срещу заплащане, мръсни медийни поръчки, нека да имаш доблестта да приемеш и разобличението и презрението от ония, които толкова време си лъгал, с чието търпение толкова време си си играл; и които в един момент са започнали да се гнусят от теб? Да, идва момента, в който всеки за всичко ще си плаща. Поне морално да си плаща, не инак, не да връща парите, дето е получил за мерзостите си, щото ако се наложи да връща парите, тия, горките, ще ореват цялата Вселена! А да си плаща с презрението на ония хора, които повече не понасят медийните мерзавци. Обаче е много хубаво да се види с каква болшевишка агитпроповска ненавист този “богослов-психиатър” заклеймява с пяна на устата ония, които са бръкнали така дълбоко в най-съкровеното на душата му. Клейми разобличителите на подобните на самия него с крайна болшевишка ненавист – и, видите ли, си позволява да защищава, представете си, “демокрацията” ни?! Клета Българийо, ще станеш още по-клета ако продължиш да живееш с представите за “демокрация” на мерзавците, на слугите на олигархията, на тия, които за шепа парични знаци са готови да продадат не само теб, а дори и собствените си майки. Аз все пак, позволете, бих си позволил да запитам: а чии интереси защищава този агитатор, дето така яростно клейми “лошите”, та с такова дразнещо самочувствие се изявява като нравствен проповедник? Кой е изворът, потайното основание на това негова смайващо самочувствие? Д-р Николай Михайлов: Списъкът с “Комисарите на подмяната” е потрес! Според диагнозата на известния психиатър-политик този документ по смисъл, съдържание и тон е скудоумен, но съществува опасност от болшевизация на

ноември 6, 2013

Човек = яде + спи + работи + забавлява се Маймуна = яде + спи Следователно: Човек = Маймуна + работи + забавлява се Следователно: Човек – забавления = Маймуна + работи Извод 1: човек, който не се забавлява е подобен на маймуна, която работи. Уравнение 2 Човек= яде + спи + изкарва пари Маймуна = яде + спи Следователно: Човек = Маймуна + изкарва пари Следователно: Човек – изкарва пари = Маймуна Извод 2: Човек, който не изкарва пари е подобен на маймуна. Уравнение 3 Жена = яде + спи + харчи пари Маймуна = яде + спи Следователно: Жена = Маймуна + харчи пари Следователно: Жена – харчи пари = Маймуна


31 Извод3: Жена, която не харчи пари е подобна на маймуна.

Каним на шествието всички колеги, студенти и граждани.

Заключение МАРШРУТ От уравнение 2 и 3 следва: Мъж, който не изкарва пари = Жена, която не харчи пари Т.е. Мъжът изкарва пари, за да не стане Жената Маймуна< (Аксиома No.1) И Жените харчат пари, за да не станат Мъжете Маймуни (Аксиома No.2) И какво получаваме от това: Мъж + Жена = Маймуна + изкарва пари + Маймуна + харчи пари Следователно, изхождайки от Аксиома No.1 и Аксиома No.2, може да се заключи че: Мъж + Жена = 2 Маймуни, които живеят щастливо заедно!

11.00 ч. – Събиране на стълбите на Ректората на СУ “Св. Климент Охридски” 11:30 ч. – Тръгване на шествие, водено от преподавателите, към НС 12:00 ч. – стигане пред Министерски съвет, площад “Независимост” СТРАШНИЯТ СЪД ЩЯЛ ДА БЪДЕ ДОГОДИНА: МАЛКО ОСТАВА, ЩЕ ИЗДЪРЖИМ!

(От страницата на Г.Костов) ПОКАНА ОТ ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ, ПОДКРЕПЯЩИ ГРАЖДАНСКИТЕ И СТУДЕНТСКИТЕ ПРОТЕСТИ, ЗА ПРОТЕСТНО ШЕСТВИЕ НА 10 НОЕМ. 2013 Г.

Виж: 2014 - годината на Страшния съд

ноември 6, 2013

ОТ СТУДЕНТСКИЯ И ГРАЖДАНСКИ ПРОТЕСТ НА 5-ТИ НОЕМВРИ В ПЛОВДИВ

Снимки: Студентите в тунела: Трихълмието няма да бутнем, но ще съборим Триадата ЕТО КАКВО ИСКАТ РАНОБУДНИТЕ СТУДЕНТИ: ВЪЗХИТЕН СЪМ ОТ ПОЗИЦИЯТА ИМ, НАЙ-ГОРЕЩО ПОДКРЕПЯМ ТЕХНИТЕ ИСКАНИЯ! ПОКАНА от преподавателите, подкрепящи гражданските и студентските протести, за провеждане на протестно шествие на 10 ноември, неделя от 11.00 часа

ноември 6, 2013

ПОВЕЧЕ ТАКА НЕ МОЖЕ По повод 24 години от падането на тоталитарния режим в България ви каним на протестно шествие, с което: - чрез изразяване на гражданската си позиция да дадем пример на младото поколение; - да огласим публично оценката си за състоянието на държавността и демокрацията в България; - да защитим правото си на свободна волеизява като пълноправни европейски граждани. Шествието ще тръгне от централния вход на Ректората в 11.00 и ще премине през Народното събрание, Министерски съвет и ще завърши на стълбите пред бившия партиен дом.

ДЕКЛАРАЦИЯ на Националния щаб на Ранобудните студенти Ние, Ранобудните студенти, сме обединени от убеждението, че държавата ни се намира в тежка политическа и още потежка ценностна криза. Обединени сме от възмущението си, предизвикано от липсата на морал и политическата безотговорност на народните представители. Протестът ни


е срещу ежедневно демонстрирания от политиците цинизъм, задкулисие и липса на чуваемост. Смятаме, че настоящото правителство, олицетворява всички тези недъзи на българския политически и обществен живот. 42-то Народно събрание на Република България е изчерпано откъм легитимност, щом повече от четири месеца народните представители се крият от народа зад тежки метални ограждения. Затова настояваме тези народни представители да проявят достойнство и отговорност пред своите избиратели чрез: 1. Оставка на правителството на Пламен Орешарски 2. Разпускане на 42-то Народно събрание С настоящите си действия ние градим бъдещето. Създаваме една постоянно разширяваща се общност от млади и решителни хора, която ще бъде коректив на всяко следващо правителство и на всяко следващо Народно събрание, независимо от неговия състав. Убедени сме, че е назрял моментът да се проведе широк публичен дебат за нов обществен договор. Гарантираме, че след изпълнението на гореспоменатите искания, ние ще продължим да реагираме на всяко политическо действие или бездействие, което влиза в разрез с разбиранията ни за политически морал и отговорност. Ще продължим да работим за разширяването на критичната маса в българското общество. Пред всяко следващо Народно събрание на Република България ние ще настояваме за: 1. Отговорна държавна политика спрямо образователния модел, който да стимулира и изисква изграждането на независими и критично мислещи личности, а не на апатични изпълнители. 2. Изграждане на съвременни и независими държавни институции, работещи в полза на обществото, а не обслужващи частни, олигархични или партийни интереси; 3. Създаване на адекватни дългосрочни стратегии за развитие на всички сфери от обществения живот и приемственост в прилагането им; 4. Допускане до висши държавни длъжности само на доказали се професионалисти, чиито действия да се ръководят единствено от интересите на суверена; 5. Прекратяване на системната практика медиите да се използват за партийна пропаганда и конструиране на псевдо реалност. 6. Съобразяване с нормите за МОРАЛ и ОТГОВОРНОСТ. Ние, Ранобудните студенти, сме убедени, че се борим за бъдещето на нашето поколение и ще продължим да го правим дори и част от това поколение да не осъзнава важността на историческия момент, в който се намираме. Ние призоваваме всички

български граждани да застанат рамо до рамо с нас, за да помогнем на България! Национален щаб на Ранобудните студентите от Софийски университет „Св, Климент Охридски“, Великотърновски университет „Св. Кирил и Методий“, Нов Български университет, НАТФИЗ, УНСС, Пловдивски университет, Технически университет – София, Национална художествена академия, Национална музикална академия, Медицински университет – София, УАСГ, Бургаски свободен университет, Русенски университет, Икономически университет – Варна, Лесотехнически университет София, 05.11.2013 ПИСМЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОЯТА ПОЗИЦИЯ, КОЯТО НЕ УСПЯХ ДА РАЗВИЯ И ЗАЩИТЯ В ПРЕДАВАНЕТО "ЧАСЪТ НА МИЛЕН ЦВЕТКОВ" 06 ноември 2013, сряда

Вчера пътувах до София (и обратно) за да участвам в предаването "Часът на Милен Цветков" по НОВАтв виж видеозапис на предаването. Изявата ми в това предаване обаче беше крайно неубедителна: почти не можах да се вредя да кажа нещичко, а когато опитах да изкажа разбирането си по интересния, по иначе наистина важния проблем, не бях оставен да развия становището си; бях прекъсван, особено от един креслив политически спекулант, от един лицемерен патриотар-демагог, нетърпим към различно мнение, чуждо на неговата крайно ограничена ксенофобска представа; той, прочее, ме прекъсваше най-грубо, а в един момент стигна дотам да говори за... "масонския" ми пръстен: видите ли, как можете да вярвате на думите на човек, който носи такъв "знак за причастност" едва ли не към "дявола"! (Пръстенът ми, разбира се, съвсем не е "масонски"!). Аз тук няма да описвам и представям впечатлението си от дискусията, получила се в предаването, а просто искам ясно да кажа онова, което там не успях. Даже, сега ми хрумва, ще изпратя текста с моето становище на водещия, ако иска, да прочете подбрани откъси от него, щото темата, повтарям, е изключително важна. Темата беше "Мит ли е пословичното българско гостоприемство?", ала, поставена в контекста, в който я постави

32 водещият – а именно, като се вземе предвид случващото се напоследък, цели села единодушно излизат на протести срещу самата възможност при тях да бъдат настанени бежанци от Сирия, имаше наръгвания с нож на българско момиче от някакъв арабин, след това политически спекуланти проведоха митинги с искания да изгоним "нашествениците", темата "За и против бежанците" се поставя все по-остро в медиите и пр. - та в този общ контекст темата придобива един по-друг смисъл: как ние, съвременните българи, и то най-вече т.н. масов българин се отнася към различните хора, към ония, които не са като нас, способни ли сме да понасяме различията, да ги приемаме като нещо най-естествено и пр.? Така поставен, въпросът придобива и още по-значими измерения: ами ние, днешните българи, дали не сме станали безчувствени към чуждото страдание, дали не сме започнали да се обезчовечаваме, какво е станало със способността ни да реагираме по човешки начин на злощастията и страданията на ближния, в реакциите ни дали не личи една страшна античовечност, която няма да ни доведе до добро, в крайна сметка наясно ли сме със самите себе си, готови ли сме да приемем истината за самите себе си, не е ли станало така, че предпочитаме да живеем с илюзии относно това какви сме, не сме ли стигнали дотам да се самозалъгваме, да се лъжем, че сме едва ли не "найвелики", "най-специални", "най-добри", а работите реално съвсем да не са така и пр.? Дали пък не сме станали такива, че предпочитаме вместо истината за самите себе си да се задоволяваме с красиви и сладки приказки, с митове, а пък тъкмо истината да ни е крайно неудобна, да се стараем да я отбягваме и пр. В този контекст темата наистина си заслужава да бъде обсъждана, и то най-разгорещено, щото това е една потребна ни тема, от истината по която зависи много. Способни ли сме да понесем смело, немалодушно, горчивата истина за самите себе си, та тази истина да ни помогне да станем други, по-различни, по-добри, или предпочитаме да си живеем с неверни представи, изпаднали в някакво фалшиво и лъжливо самочувствие и самодоволство, което непрекъснато демонстрираме, опитвайки се, дето се казва, да избиваме своите комплекси? И тогава, разбира се, като си мислим, че "всичко си ни е наред", да продължим да пребиваваме в пълно безразличие и безхаберие спрямо ония насъщни задачи, които съвременността и историята ни поставят за решаване именно като народ, като нация, която все пак би следвало да заслужава едно по-достойно бъдеще – в сравнение с незавидното ни настояще. И прочие, вижда се, че темата има огромни измерения, че по нея си заслужава много да се мисли и говори. Та да кажа най-важното от това как аз мисля по тия немаловажни въпроси.


Разбира се, никой в предаването нямаше да ме чака да си философствам в тази посока, камо ли пък да изложа попълно разбирането си. Щото се иска и много време за да може човек да изрази и да защити убедително позицията си. Ето, сега, тук, на спокойствие, ще се опитам да направя онова, което там не можах - пък и нямаше как да мога, предвид обстоятелствата. Обсъждането там не ме задоволи, повечето от участниците говореха за съвсем други неща, бягаха от същинския проблем или пък изобщо не го съзнаваха. Но ето, сега и тук имам възможността да заявя какво мисля по всички тия въпроси, пак не изчерпателно, разбира се, щото по тях може да се напише цяла една книга (пък и не само една). Аз в предаването таман почнах да разсъждавам, но, казах, бях прекъснат, понеже някои хора там разбраха, че, щом като не мисля като тях, следва да бъда най-безжалостно обруган. Сега обаче ще продължа на спокойствие, да видим какво ще се получи, щото съвсем не се надценявам, че съм способен сам да развържа тия трудни за разплитане възли. Та в предаването казах, че се забелязва у нас склонност да предпочитаме не истината за себе си, а лъжата, сладката илюзия ни се вижда, кой знае защо, за предпочитане. Казах също, че т.н. прословуто българско гостоприемство е един мит, сиреч, една лъжа. Съвсем други сме, а това какви сме си личи в проявите ни, в това как се държим; ето, забелязва се кажи-речи масова склонност да се държим враждебно към бежанците, да не ги искаме, да предпочитаме тия хора да бъдат изгонени, та да не ни създават допълнително проблеми, сякаш нашите собствени проблеми са ни малко. Също така се опитах там да кажа, че все пак трябва да имаме предвид и това, че ние просто няма как всички, до един, да сме все едни и същи, да сме все еднакви, примерно, да сме всичките или много гостоприемни, или пък всинца до един да сме все враждебни спрямо пришълците, спрямо ония, които не са като нас. Сред нас, както и навсякъде по света, има хора всякакви, и добри, и лоши, и гостоприемни, и зли, враждебни спрямо пришълците и чужденците, това няма как да е иначе, еднакви не можем да бъдем. Безспорно е също, че тия хора, които идват сега у нас, подгонени най-вече от войната, които са си загубили близки хора, домове, имот, всичко, и с един наръч дрехи са тръгнали по белия свят, заслужават да получат една човешка съпричастност от нас, ала ето, излиза, ако съдим по реакциите си, това не го получават, а срещат и враждебност, и негостоприемство, и яростно неприемане на тяхната различност. Да, тия хора не са като нас, те идват от други култури, но това, че не са като нас, съвсем не означава, че те са непременно лоши, а пък ний, видите ли, сме добрите; няма такова нещо. И сред тях има

хора всякакви, но в огромното си мнозинство, разбира се, те са страдащи хора, подгонени от беди и от война, които заслужават в този тежък момент подкрепа, щото яко не я получат, ние, българите, страшно много ще се изложим. Ще се окаже, че не сме способни на човечно отношение, ще се окаже, че сме станали безчувствени към чуждото нещастие, че сме станали нация, съставена предимно от темерути, а това не говори добре за нас самите. Трябва да внимаваме, като правим едно или друго, да не се окаже, че, погледнато отстрани, поведението ни не е изгодно най-вече за нас самите, щото ни дискредитира, а е възможно един ден, ако осъзнаем какво действително сме направили, да почнем тогава да се срамуваме, да съжаляваме, че толкова сме се изложили, а сме имали шанс да се покажем в съвсем друга светлина, да покажем човеколюбие, да покажем доброто у себе си, човечност и пр. Е, тия хора може да ни плашат, да ни дразнят, видите ли, те се били разпищолили на улицата, легнали да спят там, на улицата, сякаш са... цигани, ето нали така крещи паникьосалият се дребнав нашенски еснафин? Откъде-накъде те ще ни смущават спокойствието, откъде-накъде и тям да отстъпваме място в нашата собствена кочинка, та да ни смущават рахатя? Да се махат, да си вървят, не ги щеме, аман от тая напаст, само тя ни липсваше - нали така крещи нашенския еснафин, който обаче не се досеща, че и собствените му деца и близки хора досущ по същия начин са емигранти и бежанци в близки и далечни страни, пръснати са по целия свят, ето, два милиона българи вече са напуснали България и живеят нейде немили-недраги по света, в чужди страни. Ако някога и някъде се окаже, че чужденците не щат да приемат нашенците по света, ако им поставят някакви дискриминиращи условия, ний тогава крещим като ощипани моми, но ето, когато сега имаме случай да покажем, че сме по-добри спрямо бежанците у нас, за това не се и сещаме, а искаме да ги изгоним, да се отървем от тях, разглеждаме тия хора като същинска напаст, дето била искала да ни развали, видите ли, презрения комфорт. А иначе е близо до ума, че с каквато мяра мериш с такава и на теб ще се отмери, както се отнасяш към другия, така и към теб ще се отнасят, това са вечни правила и норми на човешките отношения, на които ние в този момент не обръщаме внимание, които поругаваме с поведението си, нищо че уж се определяме като християнски народ - кое, позволете ми да запитам, е християнското в това наше толкова унизително поведение?! Ами ако тия хора, да допуснем, с идването си, а някои е възможно да се установят и за постоянно тука, със самото си присъствие успеят да помогнат да се промени ситуацията у нас към по-добро, да спомогнат някак за такава една промяна, за

33 това примерно защо не се запитаме? Ами, да речем, някои от тия хора, от бежанците, може да подпомогнат развитието на бизнеса у нас, да имат способности в тази посока, други пък могат да обогатят българската култура, представете си, сред тия деца, които майките носят сега на ръце, може един ден от някое от тях, да допуснем, да се роди един велик писател, примерно говоря, да стане един ден велик писател с международна слава, който да издигне нивото на българската култура – защо ето сега искаме предварително да ги изгоним тия хора, преди още да са показали талантите си? Е, сред тях може да има и лоши хора, с престъпни наклонности, но това ще бъдат единици, то такива има и сред нас, ний да не сме пък съвършени, ний всинца да не сме нещо като ангелчета, сред нас нима няма боклуци?! Има, разбира се, ето защо не е хубаво, не говори добре за нивото на нашите умствени способности да крещим: видите ли, тия са лоши, не ги щем, ще ни окрадат, ще ни завземат имането, ще ни донесат болести, зарази, ще ни развалят живота, да се махат от главите ни най-добре! Така, разбира се, не бива да се мисли и говори, така да се мисли и говори е глупаво, но ето, оказва се, за жалост, точно едно такова отношение към чужденците и към бежанците сякаш е преобладаващо сред нас, особено в средите на нашенската родна простотия, която, не разсъждавайки, предпочита да се задоволява с най-лесните обяснения: тия, които не са като нас, тия, които не мислят като нас, те са "врагове", с тях трябва да се разправим, тях не ги щем, те ни смущават вегетирането, да се махат, та да си се протягаме донасита, като свине, в нашата родна българска локва и кочина. Това е сякаш преобладаващото, господстващото отношение към другите, към различните, на което е частен израз отношението ни към представителите на други култури, на други нации, към бежанците и пр. Щото нескриваната, ярко демонстрирана враждебност, ненавист и омраза към другите, към различните, си личи и в отношението ни и към хомосексуалните, и към представителите на други раси, и към циганите, към кого ли не, даже и към тия от нас, които не споделят нашата политическа позиция, дори и тях, нищо че са наши сънародници, ний ги разглеждаме едва ли не като врагове, като врагове на народа ни! И има хора, които са склонни ето как да си представят решаването на всички български проблеми: бедите ни ще престанат ако изгоним, ако дори унищожим ония, които са различни, които ни смущават едино(не)мислието: примерно, ако изгоним "проклетите демократи", дето, видите ли, "всичко развалиха", ако изгоним, да речем, "костовистите", работите ще потръгнат, а България ще се оправи, ще цъфне и върже, нали така някои наши любезни сънародници си представят кардиналното решаване на всички нашенски


34 проблеми? Разбира се, че си го представят така: и ето, давам пример с оня български професор, ректора на УНСС, оказа се, че и той е бил ченге от ДС, който посъветва протестиращите студенти знаете как, нали знаете как ги посъветва? Ами каза им: "Като не ви харесва тука, махайте се от България, заминавайте си където щете, чупете си главите, само тука не ни смущавайте покоя в нашата родна кочина!", нали точно това им рече без капчица смущение този наглец? Та се вижда – начената тема наистина може да бъде безкрайна – че работите съвсем не стоят както, без да се затрудняваме с мислене, обикновено си ги представяме; те стоят значително по-сложно, а пък ако искаме да се доближим до истината за нас самите, следва да си дадем труда да мислим повечко и да разговаряме, но не като крещим право в лицето на другия, който не мисли като нас, не като го обиждаме и обругаваме, не като се надвикваме, а спокойно, толерантно, с отчитане на позицията на другия като необходима за постигането на цялостната, на пълната представа. А пък наченатият разговор по тия въпроси има голямо значение понеже, както виждате, се намират у нас разни политически шарлатани, кречетала и спекуланти, разни демагози, които, с оглед някакви свои бъдещи очаквани ползи, говорят това, което ще се хареса тъкмо на масовия немислещ българин, затуй те така дразнят найдолните страсти у т.н. простолюдие, с оглед не друго, а да го прецакат пак това немислещо простолюдие, да го извозят, то да ги вкара един ден в Парламента, та да си пушат в един блажен ден и те скъпите пури както това прави "народният трибун" и "защитника на бедните" Сидеровский – нали точно за това обикновено се борят тия спекуланти, тия насилвачи и използвачи на най-долните и презрени народни чувства и страсти?! Точно тия, заради измъкването на някакви политически дивиденти, без замисляне биха довели работите в нашия български дом дотам да се избием едни други, без да им мигне окото биха подпалили и конфликти, и напрежения, дори и гражданска война, още повече, че те са насъсквани от една чужда имперска сила, която отдавна желае да вземе реванш, която отдавна е показала, че иска да държи България под свой контрол и е готова на всичко, за да ни откъсне от Европейския съюз, от европейската цивилизация на свободата и на демокрацията. Нали се сещате коя е тая чужда имперска сила, за която си имаме мита, че тя, видите ли, много ни била обичала, че ни била "братска", много се била грижела за нас и ни била мислела само и единствено доброто?! Да не казвам коя е, щото е излишно, всички вече, убеден съм, разбраха за коя северна имперска сила говоря. Та това е в общи линии щрихирана моята позиция. Още много мога да кажа, ама се въздържам, за да не стане дълго.

Дето се изрази един от участниците в това предаване, най-агресивният и найкресливият, "тоя там Ангел Грънчаров, знаем го ний, дето си пише едни дълги, безсъдържателни писания, които никой не чете", не знам дали забелязахте, че той и това успя да каже (не знам, не помня дали не го каза в една от паузите, щото ний и по време на паузите се счепкахме с него, дотам, че той успя да ми отмъсти хубаво, като ме определи за... масон, щото, видите ли, ето умопомрачителния му "аргумент", съм бил носил... пръстен!), та затова да спра дотук, щото темата наистина е неизчерпаема. Но е хубаво да се мисли и да се говори много по нея, да, именно, да се мисли, а пък после да се говори, или като се говори да се мисли, щото има някои, които само говорят, плямпат нещо, а пък си личи, че изобщо не мислят, че никаква сериозна мисъл не стои зад дрънканиците им. Пълно е с такива хора у нас, те, за жалост, не мислят, а само плямпат, по всички въпроси си имат мнение, без обаче да са си дали труда да осмислят нещата, да схванат първом проблема; ето тия хора, смея да заявя, са най-големият ни проблем. Заради тия хора си и страдаме, щото те, тия немислещи кресльовци, за жалост, задават тона на българския живот. Тях именно и слуша масовият немислещ сънародник, обзет от глупави страхове, пораждани от абсолютно неверните му представи за нещата от живота. С тоя паникьосан масов българин много трябва да се говори, и то спокойно, та белким в един момент почне да вдява, щото не променим ли някак неговото мислене, неговите представи, горко ни, още много време ще си пребиваваме в наша гнусна кочинка, и свестен живот няма да видим. С това да завърша, а, какво ще кажете? Хайде, спирам, дотук, бъдете здрави, хубав ден, всичко добро – и повече мислете! Истината е това, което, ако го търсим всеотдайно и вдъхновено, има духовната сила и мощ, че изцяло да промени живота ни. Лъжата, пък макар и много сладка, примамлива и удобна, води само към гибелта ни... ПОСЛЕПИС: Смятам, тъй като така и така пътувах до София, ала не можах в самото предаване да кажа каквото мисля, все пак да изпратя тоя текст до водещия на предаването, ако той прецени, да прочете нещичко от него днес, както той реши де, аз не настоявам. За мен беше важното да кажа по-определено какво мисля, е, понеже там, в предаването, се изявих едва ли не като... идиот, затуй ми е малко чоглаво, но ето, казах какво мисля и донякъде се успокоих. Та ще му изпратя този текст, той да решава какво да прави с него и дали ще му обърне внимание.

ОТМЪЩАВАТ МИ ЗАРАДИ ЛУКСА ЧЕ ИСКАМ ДА БЪДА ЛИЧНОСТ: ТАКОВА НЕЩО В НАШИТЕ РОДНИ УСЛОВИЯ Е РАВНОСИЛНО НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ! 05 ноември 2013, вторник

Помествам отделно един чудесен и много интелигентен коментар под публикацията със заглавие Без поемане на известни рискове няма свобода, без смелия сблъсък с опасностите свободата ни е мъртва..., същинска рядкост за наши дни; ето какво пише уважаемата г-жа Василева; тя, прочее, ми задава и един-два въпроса, на които отговарям най-отдолу: "Брях да му се не види, хубава работа, в добра каша се забърках?! Ангеле, невинна душо, що и ти не си мълча, а бе, идиот такъв, що ни си кютя като другите, ами плямпа, а, видя ли сега докъде стигна?" Завидно чувство за хумор имате за човек, изпаднал в отчаяние. Блестящ стил – искреност, откровеност, топлина, убедителност... Отстрани наблюдаван, развоят на събитията е пълен с изненади, забавен, ама отблизо погледнат, само вие си знаете. В този Абсурдисан – България – само Господ може да ни е на помощ! Видяхте съда, както го вижда Албер Камю в книгата си "Чужденецът". Клатят ветрилата си всички като наговорили се в една посока и осъждат на смърт героя на романа, не приемайки неговата искреност, защото поведението му не е в рамките на "общоприетото". Сигурно ще ви е интересно да знаете че когато преподавах Камю, учениците масово заявяваха, че се чувствуват и те точно като "чужденци" в този свят. Следователно още от крехка възраст са станали безчувствени и ще се адаптират добре по-късно. Разбира се, аз не Ви отъждествявам с героя на Камю, от Вас блика и струи във всички посоки човеколюбие и доброта, изострено чувство за справедливост и свобода! На практика да разбирам ли, че Съдът отмени предходното решение? Дотам ли стигнаха, проникнаха ли изобщо в случая – или ги домързя и набързо възда-


доха право на този, който обжалва? Ами ако тогава, ако е така, обжалвайте решението. В Съдебната ни система има нещо много гнило – това протакане, обжалване и прочие, за да продължават делата и печели повече пари цялата гилдия, за това ли е? Ама как се надушват бързо подлеци с подлеци, наглеци с наглеци, лъжци с лъжци, комуняги с комуняги и започват да действат в синхрон! Отврат! Не спират да мърсуват! Дали не е по-добре да поискаме от Министърката да Ви намери място в друго по-елитно училище? (На Христо Данев – харлем шейка – как намериха: първо в Английската, а сега в елитна софийска езикова тази учебна година). С Вашия принос към образователната система Вие сте за Висше учебно заведение, не за гимназия. Не се ли изучава вече философия във вузовете – или като няма Истмат, Диамат и научен комунизъм философията изчезва в небитието? В руската, хуманитарната, английската и френската няма начин да не се открие място. А като човек с ТЕЛК имат ли право да Ви уволняват? А синдикат "Подкрепа" в Пловдив и София не осигуряват ли юридическа помощ на членовете си? Нали там има прависти на наше разположение като техни отколешни членове? Да, за началник РИО също ще бъдете супер полезен, не знам дали обаче ще ви хареса, тази работа е повече административна. Вие навсякъде ще сте си "на мястото", не се отчайвайте! На бившата ми шефка, уморени и двете от борбата помежду ни, в едно от писмените обяснения, които често ми искаше, накрая на обяснението написах: "Хайде да спрем взаимно да си хабим нервите, никога няма да сме на едно мнение". И тя взе че спря, относително спокойно беше докато се пенсионирах. Нещата ще се оправят при Вас, така смятам, не сме намерили верния подход. Поздрави! Написа: Мария Василева Уважаема госпожо Василева, Благодаря Ви за коментара! Благодаря Ви и за добрите думи и за подкрепата! Искам да Ви отговоря на въпросите. По-първия: не, Окръжният съд не е отменил решението на Районния съд, според което аз спечелих въпросното дяло, сиреч, съдът отмени наложеното ми от директорката наказание "Предупреждение за уволнение". Сега-засега само е даден ход на дялото, аз поисках обаче служебен защитник, те решиха, че няма да ми дадат такъв, е, добре, сега аз имам право да обжалвам това решение; засега не съм решил какво да правя. Идва ми един акъл: да не се намесвам активно, да не се боря за спечелване на делото от моя милост, да оставя нещата, да видя дали Окръжен съд ще отмени решението на Районния, понеже ми

се ще, ако това стане, ако съдът отмени отмяната на директорската заповед за наказание, т.е. тази заповед за наказание отново влезе в действие, то тогава ми е много интересно какво именно ще направи директорката, щото казусът от този момент престава да бъде правен или съдебен, а моментално отново се превръща в нравствен, в морален казус. Мен точно това ме интересува, дали тя ще издържи тоя тест: щото явно нейната идея е да повтори опита си за гавра над мен, т.е. пак да почне да ме дебне, с оглед да ме излови в някакво измислено "нарушение", та "законно" да ме уволни. Ето това ми се иска да видя дали ще дръзне да го направи, затуй ми идва, казах, този акъл, повече да не се боря на самото дяло, а да оставя нещата на самотек. И по този начин случаят отново да придобие една поекстремна нравствена форма. По втория Ви въпрос: да, философия вече в университетите почти не се учи, учат а само студентите от специалност философия и някои близки до философията хуманитарни специалности. Аз съм работил на млади години като асистент по философия, т.е. като университетски преподавател, и да Ви кажа честно, много се радвам, че се отървах от тази работа, вярно, бях уволнен по един много грозен и несправедлив начин – уволнен бях, понеже некадърниците си обединиха силите, за да ме махнат, щото моето присъствие сред тях ги злепоставяше: на 26 години аз бях с много повече публикации от хора, които тогава вече бяха работили 20 години или дори цял живот в тази сфера, а нищичко не бяха написали – и така и не написаха. Мен изгониха, а някои от тези същите още се подвизават в тази сфера. Животът на що-годе кадърният човек в тия "научни среди" у нас е същински кошмар, понеже е обкръжен от войнствени некадърници. Изключение в това отношение донякъде прави Софийският университет, щото всъщност само той има основанието да се нарича университет. Та мерси, предпочитам да не се връщам в сферата на университетското образование. Може да Ви изглежда парадоксално, но аз намерих условия и свобода за творчество тъкмо в гимназиалната степен; когато изгониха философията от ВУЗ-овете, аз тръгнах след изгонената философия в гимназиите и така започна най-плодотворният период от моето развитие. Но ето, сега се оказа, че системата се опитва да ми отмъсти, да вземе своя реванш – да ми го върне "тъпкано" заради свободата, която имах в предишните години. Това, че такива хора като мен са един вид нежелани от съществуващата система – училищна или дори университетска – е проблем на самата система, а не на хората като мен, които не са желани в тия системи. Това показва доколко тия системи са достойни да продължат да съществуват във вида, в който съществуват.

35 Като инвалидизиран с ТЕЛК нямат право да ме уволняват, ала нищо не пречи администраторката да поиска и да получи разрешение от Инспекцията по труда и да ме уволни вече "законно". Разбира се, ще й бъде доста трудно да мотивира искането си, а и ако получи разрешение, то уволнението след това лесно може да бъде атакувано и отменено в съда. Очертава се, както казах, възможността да се съдим докато сме живи. Някои явно това целят. Ще видим. Интересно е също, че аз никаква, повтарям, абсолютно никаква подкрепа не получих от синдиката "Подкрепа", в който членувам от 1989 г.! Нито юридическа, нито никаква друга. Нещо повече, самата лидерка на синдиката ме съди: с което и доказва верността на моята теза, че е превърнала синдиката в продиректорски, казионен, т.е. ликвидирала го е като синдикат. Факт. Е, аз също съм оптимист. Горя от нетърпение да видя как ще се развие цялата тази толкова усложнена ситуация. "Мирно съвместно вегетиране" ми се вижда вече невъзможно. Аз искам нещо простичко: да не ми се пречи от директрисата да си гледам спокойно работата. Толкова много ли искам, кажете? Е, не го получавам, заради някакви болни страсти и капризи. Когато го получа, ще се успокоят нещата. Да, ама нали трябва да ми бъде отмъстено заради това, че съм си позволил лукса да искам да бъда личност? Такова нещо в нашите родни условия е равносилно на престъпление. Такъв човек като мен е опасен. Той дава много лош пример. Я си представете какво ще стане ако и учениците пожелаят да станат личности в истинския смисъл на думата? Личности с подобаващото съзнание за свобода. Ами тогава те ще станат "неуправляеми"?! Ами тогава системата ще отиде по дяволите. Ами тогава властниците кого ще тъпчат? Ето, за да не се стигне до такъв кошмарен край явно някои предпочитат кошмара без край. В името на едничката сладка властчица. Това е простата истина, която се крие зад всички тия истории... АНТИПРАВИТЕЛСТВЕТА ДЕМОНСТРАЦИЯ ТАЗИ ВЕЧЕР В СНИМКИ


темата на предаването имам какво да кажа, бъдете спокойни. Чао засега, щото по хубавата ни магистрала взе много да друса и повече не мога да пиша. ДЪРТАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПОДЛОГА ОГНЯН САПАРЕВ ЩЯЛА ДА ПРАЩА ЯКИ МОМЧЕТА ДА “РАЗЧИСТЯТ” ОКУПИРАНАТА 5 АУДИТОРИЯ НА ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ! ноември 5, 2013

36 ПОСЛЕПИС: Днес разбрах от два независими източника, че една дърта комунистическа подлога, Огнян Сапарев, по време на лекции обяснявал как щял да праща “яки момчета” да “разчистят” окупираната 5 аудитория на Пловдивския университет! Той дори не ни дава шанс да имигрираме (като другаря МУ от УНСС), а направо ще праща шпиц-командите си! Призовавам го да дойде утре вечер от 17:00 часа и да го заяви публично на шествието! Пък нека си води и шпиц командите! Благовест Ганев КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ТИЯ, ДЕТО СЕЯТ НЕНАВИСТ И ИСКАТ ДА ЖЪНАТ КЪРВИЩА... 05 ноември 2013, вторник

Снимки: Konstantin Pavlov ГЛЕДАЙТЕ ПРЕДАВАНЕТО ДНЕС НА „ЧАСЪТ НА МИЛЕН ЦВЕТКОВ” С МОЕ УЧАСТИЕ

Поканиха ме да участвам в днешното издание на предаването ЧАСЪТ НА МИЛЕН ЦВЕТКОВ по НОВАтв. Затова сега пътувам за София, с автобуса, пиша това нещо на лаптопа си. Темата не предаването, за която съм поканен, е: дали сме гостоприемни ний, съвременните българи? И дали сме човеколюбиви де, щото тия неща са свързани. Ще участвам с удоволствие в обсъждане по такава една близка ми тема. По която съм и писал в този блог, това всъщност е основното в моите търсения: вълнува ме отговора на въпроса какви сме ние, съвременните българи, какво става с нашата човечност? Та ако някой се интересува от подобно обсъждане, да заповяда, да гледа предаването с мое участие. Каня ви. Да видим какво ще се получи, щото ако сте забелязали, ний, свръменните българи, измежду многото си кусури имаме и един такъв най-основен: не умеем да разговаряме като хора. А само се ядем, прекъсваме се, крещим си, говорим едновременно и прочие. Ще видим какво ще се получи. А по

Току-що на едно място си позволих да отправя кратичко възвание за подкрепа на тазвечерния студентски протест в Пловдив, и след това видях, че проф. Огнян Сапарев, мой отдавнашен познайник, вместо да застане със студентите си, бил заплашвал, че щял да прати шпиц-команди да разчистят окупираната 5-та аудитория на Университета?! Не вярвате ли? Ето, прочетете информацията за изцепката на агента на ДС Сапарев, която помествам в послеписа; а ето сега най-напред моите думи към пловдивчани, които в този контекст придобиват още по-голям, дори злокобен смисъл; та написах там следното: И още нещо ми се ще да ви кажа тази ранна сутрин: ако сте пловдивчани, не забравяйте тази вечер да дойдете в 17.00 часа пред Ректората на ПУ – за да подкрепим нашите протестиращи студенти! Моля ви, елате, ако ме уважавате поне малко! Важно е! Битката за нормализация на България започва с нашата готовност да се борим срещу ония, които са превърнали нашата България в нещо като кочина! Е, сами избирайте: в нравствена кочина, в страшна мръсотия ли искате да живеете вие самите (и също да живеят в такава свинщина и вашите деца и внуци!) или искате България да стане едно място за нормално и човешко живеене? Аз при тоя избор изобщо не мисля, затова довечера съм пред сградата на ПУ, пък вие сами решавайте къде ще бъдете по същото това време! Ако искате, излегнете си се на дивана и се чешете донасита под шкембака си. Ваша воля какво ще правите. Ама после не се оплаквайте после, че нещо не било както трябвало да бъде, нали се разбрахме по тоя въпрос?!

Justine Toms каза: Ако сееш омраза, ще жънеш кръв. Евтин ход, който работи безотказно от вечни времена. Но годината е 2013, а България е в Европа. Или?! Ангел Грънчаров каза: Тия, дето сеят омраза, искат кръв. Ама чуждата, не своята. Получили са заповед да умъртвят европейска България. От Москва са я получил тая заповед. Затова се перчат като касапи на митингите си, настройват българи срещу турци, срещу сирийци, срещу евреи, срещу "колониалистите", срещу кого ли не - за да изпълнят заповедта от Москва. И са така хубаво платени тия национални предатели, че пушат само пури от по 300 евра едната. Иначе много страдат, видите ли, за бедните и за мизерстващите! Гнусняри такива! Сволочи! Аз плюя в лицето на тия лъжливци, на тия мизерници, на тия лицемери! БЕЗ ПОЕМАНЕ НА ИЗВЕСТНИ РИСКОВЕ НЯМА СВОБОДА, БЕЗ СМЕЛИЯ СБЛЪСЪК С ОПАСНОСТИТЕ СВОБОДАТА НИ Е МЪРТВА... 05 ноември 2013, вторник В две последователни публикации в блога публикувах най-първоначалния вариант на свое Открито или Отворено писмо до Омбудсмана на Републиката и до Министъра на образованието и науката: виж Нов епизод от епохалния и невероятно шеметен кафкиански "Админист-


ративен роман", който пиша напоследък и също така Продължение на Откритото писмо до Омбудсмана и Министъра на образованието и науката. Написах всичко точно както то можа да се излее от изстрадалата ми душа и сърце, написах го без да се съобразявам с никакви норми на писане на подобни строго регламентирани текстове до институциите, напротив, написах го така, че изразих мисълта си нарочно, преднамерено в една крайно провокативна форма, встъпваща в пълно противоречие с всички административните изисквания за писане на подобни документи.

Е, по този начин написаното, разбира се, стана съвсем негодно да изпълни задачата си, то се превърна в нещо като философски и на места дори като художествен текст, имащ съвсем друго предназначение, а именно, да повлияе за разчупването в съзнанията на някои вкоренили се там и крайно вредни представи, стереотипи, да подкопае оня разпространен манталитет, който е хем анахроничен, хем недопустим в днешно време, хем обричащ ни на тотално изоставане от модерния свят, от ония норми и правила на общия човешки живот, които са ни съдбовно необходими – и то тъкмо в този исторически момент. Както и да е, това се получи, сега от този суров матр`ьял трябва да сглобя едно синтетично, кратичко изложенийце, което, както подобава, да е сухо, удобно за четене от министерски чиновници, което, евентуално - но съвсем не вероятно! - ще успее да подбуди у тях желанието да се намесят, да спрат ескалиращия конфликт, който, от друга страна, съсипва здравето ми, изхабява моите жизнени сили; аз наистина повече не издържам в тази тежка и абсурдна ситуация. И ето, че тук се изправя следният проблем: възможно ли е ако стъпя на неподходящата за изразяване на моя дух, на моите разбирания почва на чисто административното и дори бюрократично писмено изразяване да постигна нещичко, след като на тоя терен съвсем не съм обигран? Възможно ли е изобщо да пиша по този начин, след като той е така органично чужд на моя дух? Няма ли да съм прекалено слаб ако встъпя на територията на такова едно изразяване, което не само че не съм практикувал, но и от което, честно казано, винаги съм се отвращавал? Не е ли подобре, в съответствие с току-що казаното, да изпратя в крайна сметка вече написания

текст, и то досущ така, както съм го написал, е, разбира се, ще го преработя, ще го "сресам" стилистично и прочие, ще го редактирам, ще го посъкратя там, където това е възможно, но без да посягам на неговата органика, на неговата цялост, на неговия, така да се каже, дух? Ето върху тия въпроси разсъждавам от вчера насам, те не ме оставят на мира, не зная какво да правя, изпаднах комай в пълно безсилие. Да не говорим за това, че имам съмнения доколко текстът, във вида, в който съм го написал съвсем спонтанно и свободно, не е уязвим от гледна точка на морала, правото и закона, понеже моя милост, разбира се, има суверенното право свободно да казва и да пише какво мисли, но пък ето, правя го в нещо като медия, правя го в блога си, дали това не е основание все пак другата, критикуваната страна, законно да възрази, да издигне тезата, че текстът ми я дискредитира, да се почувства обидена и пр., знам ли, ние, хората, сме различни, всеки по своему реагира, аз не мога да кажа как написаното от мен ще се възприеме от този или онзи, особено пък от обекта на моите критики. Та в тази връзка искам да кажа, в израз на съзнаваното от мен противоречие, ето тези няколко важни според мен момента, необходими за пълноценното разбиране на позицията ми: 1. Всички тия мои писания от сякаш непресекващата, вече безкрайна административна одисея, от този абсурдистки административен опус или роман, разбира се, в същината си са не нещо друго, а специфична покана за разговор, отправена директно към другата страна, именно към обекта на моите критики, именно към въпросните администраторки, намиращи се на властнически позиции. Те, разбира се – и както подобава да се държи един властник, живеещ с неадекватни спрямо духа на нашето време представи! – упорито мълчат, заели позата на загадъчни делфийски оракули, и, мълчейки, в мълчанието си кажиречи всекидневно, ми отправят някакъв общо взето безсловесен, ала жесток удар. Те, предполагам, смятат, че като мълчат, са заели една много удобна позиция, която пък е неизгодна за мен, щото аз, дето се казва, се издавам непрестанно, свалям си, дето се казва, "гащите", а те си стоят непристъпни като мощна властна загадка, нещо като енигма. И ето, те трупат моите собствени писания като една поредица от "компромати", не желаейки изобщо да встъпят в диалог, в обмяна на мнения, което наистина е цивилизованата форма на уреждане на всички отношения, особено пък в демократичните общества – каквото и ний, българите, искаме да сме все пак, надявам се. Липсата на адекватна реакция от другата страна, мълчанието, категоричното нежелание да се дискутират проблемите, криенето от обществеността на моите инициативи в тази посока, всичко това доведе

37 дотам, че конфликтът ескалира и зае в един момент вече гротескни форми; но аз в тази връзка все пак си позволявам да запитам: а коя, прочее, е първопричината за такава една ескалация? 2. И отговарям: първопричината е категорично заявеното нежелание на другата страна изобщо да разговаря, да води свободен диалог по повдиганите от мен проблеми, да дава подобаваща гласност на това, което аз предлагам. Пълната некомуникабелност на въпросните властващи персони, тази е първопричината на всичко. Защото ако те бяха проявили готовност за обсъждане и за диалог, то тогава никакъв конфликт всъщност нямаше и да има, а въпросите щяха да бъдат решавани в оперативно, в длъжния порядък. Но ето, те заеха позата на упорито мълчащи и тайнствени, разчитащи на слуховете и на интригата делфийски оракули, заеха също така позата на обидени, на оскърбени в достолепието си властници, чието, видите ли, морално чувство било оскърбено - ето тази е истинската първопричина за разгарянето на конфликта. 3. А пък понеже моя милост е крайно диалогичен и комуникативен човек, то аз продължих комай всекидневно да ги "обстрелвам" със своите предложения, оценки, коментари, мнения, покани за разговор и какво ли не; прочее, да допълня: в самото училище от години съществува създаден и ръководен от мен ДИСКУСИОНЕН КЛУБ, в потвърждение на казаното това ръководство на училището нито веднъж, да, повтарям, нито веднъж (!), не се включи и не подкрепи някоя инициатива на Клуба, което именно и показва нежеланието му изобщо да разговаря на равна нога, независимо от властващата мантия, в която то така горделиво се е загърнало. Ето още едно доказателство за това коя е първопричината, без която, повтарям, никакъв конфликт изобщо нямаше да има. 4. От тази гледна точка на мен лично съвестта ми е чиста, не се чувствам виновен за нищо, аз просто си изпълнявах своя дълг. Излишно е да казвам, че поведението ми е и нещо като мое професионално задължение, аз все пак съм преподавател по философия и по гражданско образование в това училище. Пък то е и мое гражданско задължение, щото и аз съм гражданин на това общество, от чиито данъци се издържа въпросното учреждение. Та има ли смисъл в тази връзка някое началство да се сърди и обижда заради това, че аз просто съм си изпълнил дълга?! 5. А пък да ми отмъщава някое самозабравило се началство заради това, че съм си изпълнил дълга – това вече е съвсем недопустимо. Въпросните администраторки обаче друго не правеха освен да търсят всевъзможни поводи да ми отмъстят, а в крайна сметка и да затворят устата ми. То не бяха забележки, искания за "писмени


обяснения", дисциплинарни наказания, предупреждения за уволнение, то не бяха "народни" и "другарски" съдилища, "извънредни трибунали", възвания до по-горните началства, какво ли не биде направено, само и само моя милост да бъде представена като по-черна от дявола, за "зъл човек", "подлец", какъв ли не, то не бяха кампании по дискредитирането ми като личност и преподавател, включително и – което е вече съвсем недопустимо и укоримо! – такива, които бяха провеждани сред учениците. Това вече пък, повтарям, е съвсем недопустимо. 6. Излишно е да казвам, че свободолюбив човек като мен обаче никога не би капитулирал пред подобни опити за реванш и за отмъщение, провеждани на нечестна основа. Това още повече наля "масло в огъня" на конфликта. Сега вече този конфликт се превърна в пожар. Като пиша на висшестоящите институции, аз просто призовавам те да изпълнят ролята си на нещо като пожарна команда, именно, да направят нужното пожарът да спре, да бъде угасен. Нали не е подсъдно това, че някой алармира пожарната за това, че някъде гори опасен пожар? Е, нека тия, дето ме съдят заради това, че "издавам секретни тайни" за учреждението ни, да вземат предвид и този аргумент. Както и да е, аз поемам пълната отговорност за поведението си – както и подобава да прави това един свободен, един свободолюбив човек, една личност, която държи на достойнството си. Никога не бих се унизил да постъпя както постъпват моите опоненти. Винаги при това съм готов да забравя обидите и да протегна ръка за помирение; безброй пъти правих и това, е, ръката ми увисна във въздуха, непоета от другата страна. За това аз също не нося отговорност; всеки носи пълната отговорност за собствените си само реакции, не за чуждите такива. Е, поех безброй рискове също така, но то е, защото като философ добре зная, че "... който не обича риска, се страхува от свободата", това, прочее, са думи на една жена, една жена-философ, това са думи на Симон Дьо Бовуар. Без поемане на известни рискове няма свобода, без смелия сблъсък с опасностите свободата ни е мъртва. Ония, които обичат спокойствието, обичат сигурността, не рискуват това са несвободни хора, това са хора с робски манталитет. Както и да е, стига съм философствал, че и този текст заплашва да стане "километричен", както ме укоряват всички мои критици, пък и приятелите даже, повтарящи: човече, много дълго пишеш бре, кой ще ти чете тия твои словоизлияния?! Ами да не ги четат, който иска да ги чете, моята работа е да ги напиша, пък ако се намери някой, който да ги чете, да ги чете. Негова воля. Е, аз знам, че дадени хора много старателно четат всичко, което пиша, и

само ме дебнат, за да направя някоя погрешна стъпка, та да ме изловят в нарушение и да ме дадат, разбира се, под съд, да заведат срещу мен някое друго, още поинтересно дяло! Знам, че има такива хора, добре знам това. И очаквам, разбира се, нови и нови дела: дела до дупка, докато ме довършат! Е, да се ходи в съд и там да се решават някои несъответствия, не е лошо, въпреки че има и други начини; но както и да, като тия хора сами за зачертали другите начини, ето, остана само съдът. Разбира се, въпросните персони не уважават самия съд, ето, вчера, на дялото, уважаемата г-жа Директорка, не дойде, въпреки че сама обжалва Решение на Районния съд, отменил нейна собствена заповед за наказание на моя милост. Да кажа и две думи за това как протече и това дяло, и ще спирам да пиша, щото, често казано, ми писна да пиша, ох, ако знаете как ми е писнало да пиша такива неща, ама какво да правя, ето, налага се. Ох, как ми се пишат хубави книги, ето заради това, пък и заради другото ми дяло, аз зарязах писането на книгата си за любовта, представяте ли каква жертва ме принуждават да правя тия мои съдещи ме администраторки?! Та вчерашното дяло мина както си му е редът. Дялото поне се откри, отпочна се, този път, в Окръжния съд, дето се гледа дялото, имаше цели трима съдии, голямо нещо е съдът, с мантии бяха тия съдии, думи нямам. Аз влезнах и гледах преди моето дяло още три, та да видя как текат делата. Много интересен момент беше този, че когато съдиите се съвещават, те като един вдигат пред лицата си едни големи разтворени папки, та публиката да не разбере какво си говорят. Интересно е да се ходи в съда, аз навремето водих там свои ученици да влизат в залите и да наблюдават как функционира съдебната власт, но това беше, когато имахме друг директор, ето, при новата директорка сам се наложи да попадна в съда, и то като подсъдим; а тогава аз водех учениците си в съда за наблюдения, пък после ги карах писмено да описват впечатленията си, които после обсъждахме в час по философия на правото. Както и да е, други, блажени времена бяха тогава, но да не се отплесвам. Та като дойде нашият ред, когато се откри нашето дяло, адвокатът на ищцата, г-жа Директорката, заяви, че искат Решението на Районния съд да бъде изцяло отменено, аз пък заявих, че то си е едно чудесно решение, не бива да бъде отменяно, щото ако се отмени, ще излезе, че Съдът отива на страната на лъжата, на несправедливостта; съдът, подчертах, трябва винаги да стои на страната на истината – и на доброто. Съдийката а да ме прекъсне, ала ме изслуша, крайно учудена. После аз поисках Съдът да ми определи служебен защитник, позовавайки се пак на тежкото материално положение на семейството си; съдиите

38 дълго се съвещаваха зад папките си, после казаха, че отхвърлят молбата ми, щото не съм бил подготвил някаква декларация, хванаха се за процедурен момент; но също ми казаха, че съм бил имал правото да обжалвам решението им във... Върховния касационен съд, представяте ли си?! Остана с моето дяло да стигнем до Върховния касационен съд, няма що?! Дадоха ми седемдневен срок да реша дали да обжалвам или да не обжалвам. То и до Дядо господ да стигнем да се съдим, ползата от това дяло пак е никаква: директорката си държи заповедта й за моето дисциплинарно наказание да не бъде отменяна от съда, а да влезе в сила, надявайки се, като се върна на работа, да съм й под ръка за незабавно уволнение, виждате, че тя не се отказва от целта си да ме уволни и за тази цел е готова на всичко! Ще ме съди докато мърдам, сякаш се съди за бабините си ниви, за бабиното си наследство, за бащинията си - както остроумно отбеляза един страничен наблюдател. Е, ще видим, аз пък вече претръпнах и ми е много интересно да видя какви изненади ми е измислила моята толкова усърдна шефка, която сама твърди, това са нейни думи, именно, че не прощава, че е безпощадна, че не знае що е пощада! Брях да му се не види, хубава работа, в добра каша се забърках?! Ангеле, невинна душо, що и ти не си мълча, абе, идиот такъв, що ни си кютя като другите, ами плямпа, а, видя ли сега докъде стигна? Карай да върви. За едната част живеем, да ви го донеса и това до вашето сведение. Стига. Спирам дотук. Писна ми. Хубав ден на всички! Бъдете здрави! И още нещо ми се ще да ви кажа тази ранна сутрин: ако сте пловдивчани, не забравяйте тази вечер да дойдете в 17.00 часа пред Ректората на ПУ - за да подкрепим нашите протестиращи студенти! Моля ви, елате, ако ме уважавате поне малко! Важно е! Битката за нормализация на България започва с нашата готовност да се борим срещу ония, които са превърнали нашата България в нещо като кочина! Е, сами избирайте: в нравствена кочина, в страшна мръсотия ли искате да живеете вие самите (и също да живеят в такава свинщина и вашите деца и внуци!) или искате България да стане едно място за нормално и човешко живеене? Аз при тоя избор изобщо не мисля, затова довечера съм пред сградата на ПУ, пък вие сами решавайте къде ще бъдете по същото това време! Ако искате, излегнете си се на дивана и се чешете донасита под шкембака си. Ваша воля какво ще правите. Ама после не се оплаквайте после, че нещо не било както трябвало да бъде, нали се разбрахме по тоя въпрос?!


ДВЕ ЗАБЕЛЕЖЧИЦИ КЪМ ПРЕДАНИ ОБОЖАТЕЛИ-АГИТАТОРИ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ХИДРА ИЛИ ЛАМЯ, КОЯТО ИЗСМУКВА ЖИЗНЕНИТЕ СИЛИ НА БЪЛГАРИЯ! ноември 5, 2013

Има във Фейсбук едни странни индивиди, дето гдето седнат и гдето станат все плюят Реформаторския блок (преди това се прехранваха като плюеха Костов!), а също така постоянно и неуморно хвалят Боко; та в тази връзка ми се прищя да им кажа следното: Другари гербовашки милиционери, другари платени гербовашки агитатори, поне малко акъл да имахте, та да не плюехте постоянно Реформаторския блок, щото така се разконспирирате, че не сте никакви десни, а сте просто дясната ръка на комунистическата хидра или ламя, която изсмуква жизнените сили на България! Ама где го тоз продукт, акълът, у милиционерската тиква?! Това им написах, да го имат предвид, че постъпват доста тъпо. Други пък са се специализирали да хулят всички ония, които дръзват да казват и да пишат истината; тям пък се наложи да река следното: Другарю Stanev, другарко Кулинска, вие имате претенции към анализа на големия журналист И.Инджев, а в същото време се доверявате на агентите от ДС “Дмитри и Томата”, та в тази връзка да ви запитам: вий, комунистите, дето сте свикнали и сте се привързали само към лъжите, имате ли изобщо представа за това що е това истина?! Може би целият ви проблем се дължи на това, че изпитвате органична ненавист към истината? И към свободата де, щото истина и свобода са неотделимо свързани. А комунизмът не е нищо друго освен пълна зависимост от лъжата – и преклонение пред тиранията и диктатурата. Това в две думи е същината на комунизма, пред когото Вие така боговеете… ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА ОТКРИТОТО ПИСМО ДО ОМБУДСМАНА И МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА 05 ноември 2013, вторник Трябва да си допиша поредното Отворено писмо до Омбудсмана и Минис-

търа на образованието и науката, което започнах да пиша тия дни и първата, уводна част на което публикувах ето къде: Нов епизод от епохалния и невероятно шеметен кафкиански "Административен роман", който пиша напоследък. Сега ми остава да го допиша, да го редактирам и още днес да го изпратя на адресатите. Прочее, днес в 13.30 часа съм призован като "въззиваема страна" по гражданско дяло (В) № 2819/2013 г., което ще се гледа от ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ VII СЪСТАВ, начало на гледане на дялото - 13.30 часа; това дяло беше заведено от г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, която с него се стреми да отмени Решение на Районен съд-Пловдив, с което беше отменена нейна заповед за наложено ми порано дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение".

Е, г-жа Анастасова е твърде закален боец, който лесно не се отказва от целите си, и тъй като неотменната й цел е да ме уволни от училището, което оглавява от 3 години, ето, тя поведе битката за постигане на целта си и на полето на правосъдието, на юриспруденцията; за което я принуди, прочее, моя милост. Както и да е, пиша тия неща, за да очертая контекста, в който пиша въпросното Отворено писмо, пък и защото искам да информирам всички ония, които желаят да присъстват на днешното интересно дяло, да заповядат в сградата на Окръжния съд в посочения час. А ето сега и това, което почвам да пиша в този момент в своето Открито писмо; правя всичко в тези истории съвсем открито, щото няма какво да крия, съвестта ми е чиста, каузата ми е благородна: боря се за установяването на нов, съвременен и цивилизован тип нрави в системата на българското образование. А ето сега вече и моите конкретни предложения и искания, които си позволявам да отправя към Вас, уважаеми г-н Омбудсман и към Вас, уважаема г-жо Министър; някои от исканията и предложенията си ще поставя под формата на въпроси: 1. Възможно ли е по някакъв начин висшестоящата административна власт да се опита да повлияе на директорката г-жа Анастасова с оглед да спре така усърдно водената от нея кампания по моето дискре-

39 дитиране като личност, преподавател и гражданин, която, както се убедихте, включва и нескривани арогантни посегателства и гаври срещу моята чест и достойнство, открита злоупотреба с дадените й по закон пълномощия с оглед налагането на своите чисто субективни и кариеристични интереси и амбиции, нарушаване на елементарни изисквания на морала и разпоредби на правото, потъпкване на мои коренни човешки и конституционно гарантирани човешки, професионални и граждански права и пр.? 2. Как възприемате сложилата се нелека ситуация в училището, в ПГЕЕПловдив, която беше така убедително илюстрирана и документирана благодарение на представените по-горе твърде изразителни текстови творения на представители на органите, които имат задачата да контролират и да влияят в позитивна насока на поведението на администраторката Анастасова (в лицето на РИО-Пловдив и на съответните служби в самото МОН, от които също съм получавал интересни отзиви, отношението си към тях съм изразил в публикациите, към които съм дал линкове в началото на това Открито писмо), но вместо това, както се убедихте, несмущавано я подкрепят и насърчават да продължи със своеволията си? 3. Моля да въздействате по належащия ред върху администраторката Анастасова с оглед на това тя да изпълни служебните си задължения и да ми представи за подобаващо запознаване цялата документация по всички ония "ученически жалби", "протестни писма на възмутени родители", куриозни анкети, чрез които се г-жа Анастасова се е опитвала да развали моя имидж било сред учениците, било сред колегите, сред учителския екип на ПГЕЕПловдив, "констативни протоколи", в това число и от проверки на висшестоящите контролни органи, които г-жа Анастасова е канила или които са проверявали случая по мои жалби, "разгромни писма на колектива срещу злодея Грънчаров", протоколи от заседания на Педагогически съвет, на синдикалната организация към КТ "ПОДКРЕПА", които са провеждани в мое отсъствие, но които са били използвани за служебна разправа и с оглед очернянето, дискредитирането на моята личност и пр. 4. Моля също така да запитате и да изискате отговор защо г-жа Анастасова е сложила в най-отдалеченото чекмедже на бюрото си и е заключила, а също и е блокирала, не е дала ход на всички ония мои доклади, предложения, инициативи, проекти на моя методически семинар или на ръководения от мен ДИСКУСИОНЕН КЛУБ и пр., с които съм се опитвал да повлияя на развоя на нещата в училище в положителна посока, които са били насочени към това щото животът в училищната общност реално да се демократизира, отношенията вътре в общността да се хуманизират, либерали-


зират, модернизират, а пък решаването на най-горещите проблеми на общността – като осъвременяване на преподаването чрез различни иновации, подобряване на отношенията учители-ученици-родители и пр. – да бъде поставено на най-съвременни основи, според потребностите на младите хора. 5. Моля също така да установите доколко е правомерно работодател като гжа Анастасова да подлага свой подчинен (като моя милост в случая) на какъв ли не административен терор, включително и като подтиква други свои подчинени, имам предвид помощник-директорката и синдикална лидерка на организацията на КТ ПОДКРЕПА, на която съм член, именно г-жа Камелия Стоянова да ме даде под съд и по този начин терорът и желанието за отмъщение, за смазване достойнството на личността ми да бъде изнесено, така да се каже, на едно най-висше институционално ниво в лицето на българския съд; в случая съм подсъдим по наказателно дело за "неправилни" и идва ли не "престъпни" мисли, изразени и публикувани в моя философска книга, именно в книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"), като тъжителката, г-жа Стоянова, почувствала се обидена от тия мои мисли, не се смути дори от обстоятелството, че моя милост преживя точно в този период тежка животоспасяваща операция, месеци наред бях в отпуск по болест, с оглед възстановяването от операцията, но това съвсем не повлия на тъжителката; понесох ужасни психични травми и бях осъден да преживея невероятно напрежение тъкмо в най-тежкия възстановителен период след операцията; това ме кара да си мисля, че целта на въпросното мероприятие е да бъда в крайна сметка осъден, а като осъждан, да бъда, респективно и евентуално, лишен от права за преподаване и уволнен от ПГЕЕ-Пловдив, а по този начин и да бъда осъден също така и на вечно лишаване от преподавателски права; та в тази връзка, по този казус, моля следното, поставям следния въпрос: 6. Може ли – питам, защото такава евентуалност съвсем не е изключена, тъй като вече за първи път в живота си съм подсъдим – осъден по дело от такъв характер, именно наказателно дело от частен характер (за "обида") след това, въз основа на това, че в досието ми ще влезе гриф ОСЪЖДАН, да бъде след това лишен от преподавателски права, т.е. ще си загубя ли аз работата завинаги ако, да допуснем, бъда осъден по заведеното от г-жа Стоянова и инспирирано, вдъхновено от директорката Анастасова наказателно дело? Този въпрос ме касае най-съдбовно и жизнено, тъй като аз съм човек, посветил живота си на образованието, ето, вече 30 години работя в тази сфера, било на попрището на университетското, било на средното обра-

зование. Моля юристите в оглавяваните от Вас ведомства да проучат най-старателно този казус, именно, дали ще си загубя преподавателските права по въпросното дело, и да ме уведомите за истината, която ме касае така съдбовно и жизнено. Интересува ме също така и Вашата преценка по следното: 7. Допустимо ли е администратор от ранга на г-жа Анастасова да търси всевъзможни, какви ли не начини за разправа с една неугодна й по нейна преценка личност, правомерно ли е тя да употребява за подобни неща поверената й власт, и то спрямо човек в моето положение, болен, инвалидизиран, с дългогодишен стаж, доказал се преподавател, автор на книги и на учебни помагала, общо взето инициативен, иновативен човек, човек с известен творчески потенциал и дух; правомерно ли е точно срещу такъв "кадър" г-жа Анастасова да насочва жаждата си за мъст, което, както е тръгнало, няма начин да не доведе в крайна сметка до смазването, до капитулирането на една личност, защото моите жизнени сили вече наистина са на изчерпване, ала натискът от въпросната администраторка не намалява, напротив, усилва се? Какво да правя като се намирам в такова едно недопустимо положение да съм жертва на подобен нескриван авторитарно-административен терор, упражняван от длъжностно лице в нашата уж демократична, хуманна, либерална, цивилизована, европейска държава?! "Не съм специалист по право, но директорът като чиновник трябва да изпълни решението на съда, а не да го оспорва като че ли води дело за нивите на баба си!" – това пише един читател на моя блог, коментирайки решителността на директорката Анастасова да ме съди до дупка, но само и само да не изпълни решение на Съда, отменило нейна заповед за наложено ми от нея дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение". 8. Възможно ли е оглавяваните от Вас институции и органи, г-н Омбусман, и от Вас, г-жо Министър, да направят все пак нещичко та това преследване, та този административен терор все някога да спре, и то още преди да е нанесъл своите крайни и вече съвсем непоправими, невъзвратими поражения върху личността, върху здравето и върху живота ми? Какво именно възнамерявате да направите в тази посока, след като аз направих поне това - да Ви известя за случващото се, което умът трудно може да го побере? Много съм мислил за това кои са мотивите, които вдъхновяват г-жа Анастасова, за да ме преследва така неуморно, някои странични наблюдатели подхвърлят, че това били "личностни мотиви", ненавистта й към мен била мотивирани от дълбоки личностни несъответствия – и ценностни такива, респективно. Мен лично това обяснение не ме задоволява изцяло, моята интерпретация е, че горното обяснение за

40 дълбоката мотивация отношението към мен на тази директорка следва да се подкрепи от едно друго, а именно: политическа е тази мотивация, политически са основанията, за да бъда гонен, както се казва, "като империалист" от нея. 9. Та в тази връзка се осмелявам да се обърна със следния апел към Вас, уважаеми г-н Омбудсман, и към Вас, уважаема госпожо Министър: бихте ли имали добрината официално да напомните на уважаемата г-жа Директорка на ПГЕЕПловдив, че подобни репресии към дадена личност, и то на нескривана партийнополитическа основа, са не само недопустими според изискванията на човешкия морал, но и са абсолютно забранени от съществуващото законодателство в сферата на човешките права?! Това, че аз съм пишещ човек, философ и блогър, сиреч, изразявам в блога си, и то съвсем открито своята гражданска позиция, нима може да бъде причина за една изляла се в репресии политическа ненавист, и то у един властващ държавен чиновник, след като по презумпция отношенията в такава една сфера по закон отдавна са деполитизирани, т.е. са извадени от областта на партийното? Г-жа Анастасова беше назначена за директор от Министъра на образованието и науката, управлявал това ведомство по времето на правителството на ГЕРБ, аз в блога си съм бил в онова време един най-последователен критик на недъзите на това управление, но аз там се изявявам в една друга своя ипостаса, именно като свободен и граждански ангажиран човек; допустимо ли е един държавен чиновник като г-жа Анастасова да изпълнява партийна и политическа поръчка, свеждаща се до това да ми отмъсти за моето медийно и гражданско поведение? Все пак в кои времена живеем, та да се стига до подобни недопустими рецидиви – ето това нещо много ме вълнува, ето по тази причина така тежко изживявам ситуацията, в която бях поставен покрай волята си от една властваща особа, която явно живее с други представи за нормите, от които следва да се определя нашето общежитие! Много ме вълнува как гледате на този основен, може би най-важен пункт, Вие, уважаеми г-н Омбудсман, и Вие, уважаема госпожо Министър. Също бих се осмелил да запитам и това: защо до този момент органите на Министерството на образованието и науката изобщо не реагираха на моите многократни сигнали за провеждането от директорката на ПГЕЕПловдив на една по същество политически и партийно мотивирана кампания по моето дискредитиране и репресиране като личност, преподавател и свободен гражданин? 10. И уважаемата г-жа Пакова, шеф на РИО-Пловдив, и г-жа Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, както се видя по-горе, стоят на позицията, че понеже съм бил имал дързостта да пиша в своя блог за


случващото се в ПГЕЕ-Пловдив, съм бил нарушавал чл. 10 от Правилника на училището, забраняващ "учителят да уронва престижа на училището, учениците и колегите", а също така и чл. 11 на същия Правилник, забраняващ да се разпространява сред дори сред представителите на самата училищна общност (учениците и родителите), да не говорим пък за разпространяване сред обществеността, сред гражданството на някаква хипотетична "строго секретна информация", касаеща дейността на едно по презумпция обществено и държавно, сиреч, открито, издържащо се от данъците на данъкоплатците учреждение, каквото е нашето училище. В тази връзка ми се ще да Ви запитам, уважаеми г-н Омбудсман, и също и Вас, г-жо Министър: как оценявате изобщо наличието на такива положения в един училищен Правилник, доколко те се съгласуват със съвременните представи за демократичност, откритост и пр. на дейността на държавните организации и общности? Не е ли проява на непростим анахронизъм наличието им в Правилника, не е ли потребно да се направи нужното, щото самото им наличие там повече да не оскърбява чувствата на всеки човек, имащ някакво щогоде развито демократично съзнание и култура? 11. Моя милост отдавна, преди много месеци и дори години предложи да се осъвремени този училищен Правилник, да се демократизира, да се съгласува с нормите на едно по-модерно разбиране за естеството на човешките отношения, направил съм го надлежно в писмен вид, но тия мои предложения, естествено, все още се държат заключени в най-тайното чекмедже на нашата толкова всеотдайно влюбена в демокрацията Директорка. Не е ли необходимо да се направи нужното, щото тия предложения под натиск от въплъщаваните от Вас институции най-после поне да бъдат внесени за обсъждане в съответните демократични органи? 12. Както изтъкнах по-горе, и двете, и Директорката, и вдъхновяващата я гжа Пакова, освен че са пълни единомишленички относно това що е "демокрация", също така, изглежда, всеотдайно ненавиждат и… свободата на словото, която пък е опорен, крайъгълен камък на същата тази демокрация; в документа, подписан от г-жа Пакова, недвусмислено се намеква, че ако не млъкна, ако не си самоналожа цензурата на страха, то в резултат рискувам да бъда репресиран безпощадно. Внушението е едно: ако не мирясаш, ако продължиш да мислиш и да казваш гласно (и писмено) каквото мислиш, ще бъдеш наказан, и то не как да е, а ще бъдеш изритан с един найвеликолепен шут от нашето учреждение, именно чрез уволнение с куриозния мотив "разгласяване на държавна и служебна тайна". Как оценявате такава една позиция на двете чиновнички, според Вас, уважаеми

г-н Омбудсман, и също и според Вас, уважаема г-жо Министър, имат ли те, съобразно повелите на закона ония прерогативи, които да им позволяват потъпкването на такива коренни, фундаментални, гарантирани от Конституцията и от редица международни документи човешки права и свободи, сред които свободата на мисълта, на изразяването (словото), на достъпа до информация заемат най-видно място? Моля да ме извините за това, че се наложи да Ви занимавам толкова подробно с този драстичен, ала иначе наистина многозначителен случай. Вярвам обаче, че сами се убедихте, че друга възможност за момента нямам. Смятам, че въпреки всичко, въпреки различията, които съществуват между всички нас (някои от нас са директори, други инспектори в образованието, някои са дори омбудсмани, други са даже министри!) все пак има нещо, което ни сродява и сближава, и то е: всички ние сме човеци, човешки същества, следователно трябва да бдим отношенията между нас да са изцяло човечни, да са основани на изискванията и принципите на човечността, на човещината. Ако това не го спазваме, нашето общество ще се обезчовечи, а това е най-страшното, което може да ни сполети като нация и като общност. За да не се получи това, трябва да пазим като нещо най-свято тъкмо своята човечност. Аз за това най-вече апелирам в тия мои открити писма, изложения, доклади, възвания, статии, есета и прочие, които пиша всекидневно в блога си, пък и до адресати като вас, властните личности, които сте упълномощени от нас, гражданите, да работите за съхраняването на човешкия облик на нашата многострадална родина. Която има злия исторически шанс да попадне под игото на комунизма и толкова десетилетия да бъде обезчовечавана така активно и всестранно от тази най-човеконенавистническа система в човешката история. И ето, в наше време, в което уж се демократизираме и очовечаваме за жалост съвсем не сме застраховани от прояви на подобно нечовешко отношение у някои представители на властта, намиращи се на сравнително ниско ниво, но които, понеже живеят с анахронични и ретроградни представи на миналото, си позволяват подобни рецидиви на нехуманно и дискриминационно отношение, за които стана дума в моето изложение. Струва ми се обаче, че не трябва да се примиряваме спрямо подобни явления, а трябва с нещичко да им противодействаме, който с каквото може. Аз с каквото мога се опитвам да им противодействам. Смятам, че с това изпълнявам своя човешки, преподавателски и граждански дълг. Все пак съм преподавател по философия и по гражданско образование. Изпълнете и Вие своя, г-н Омбусман, и Вие, г-жо Министър – позволявам си да апелирам към Вас ето така.

41 Моля също така де ме извините, че в тези свои изложения бях пределно искрен и в резултат написах само това, което аз чувствам, преживявам и мисля; като философ имам един "недъг" и той е: обичам истината, позволявам си дързостта да й бъда верен при всякакви обстоятелства, сърдечно съм привързан към свободата затова не умея да лицемеря, никога не си бих позволил да лъжа, също, но не на последно място, мразя лъжците и лицемерите, заради които толкова много сме страдали и страдаме. Моля в тази връзка да ме извините за многословието ми, но моля да влезете в положението ми: аз се намирам в едно наистина тежко положение и хуманността изисква донякъде да бъда разбран и извинен, за което и тая надежда, че ще се случи, ще бъде проявена от Ваша страна такава една снизходителност, от Вас, г-н Омбусман, и от Вас, г-жо Министър. Не вярвам в нашите условия човек да е искрен да е вече грях или престъпление. Ако е грях или престъпление, е, моля тогава, осъдете ме и вие... Това е всичко, което написах – и с което смятам вече да завърша. Пише Ви, надявам се, разбрахте това, един човек, който се намира на ръба на отчаянието. Тая надеждата, че може би няма да бъде разглеждано като скандално това, че си позволих да се обърна към Вас по този, признавам си, необичаен начин. Позволявам си също да се надявам, че ще отговорите по належащия, по подобаващия начин на въпросите, че няма да отминете с безразличие този мой обречен човешки вопъл на личност, която е притисната по крайно недопустим начин до стената на административното бездушие, на бюрократичната ненавист към личностността, на непростимата, накрая, арогантност на самозабравили се властници. Имам усещането, че е дошло времето всички ние, и институции, и граждани, по-усърдно да заработим за очовечаването на отношенията в нашата родина - щото обществената и политическа деморализация у нас достигна крайната си точка. Вярвам, че ако си обединим силите, ако заработим в синхрон, бъдещето ни като страна и като народ ще бъде значително по-добро. Ако не го постигнем, ще трябва да платим цялата ужасна цена заради престъпното си безхаберие, заради това, че сме си позволили лукса да потъпчем най-фундаменталните и субстанциални принципи, върху който се крепи живота ни. Един от тези принципи е този, той е твърде прост: нека да бъдем човеци! Е, аз в това вярвам, на това ще остана верен докато дишам... Пловдив, 4 ноември 2013 г. С УВАЖЕНИЕ: (подпис)


ЗАБЕЛЕЖКИ: 1. Този тест се пише в момента, тъй че се появява на части според написаното, до момента написаното е по-горе, след минути ще се появят нови части и така до края на самата публикация. Моля да ме извините за неудобството! 2. Този текст беше дописан, но той не е редактиран. Моля евентуалните читатели да имат предвид това и да простят стилистичните и какви ли не други грешки и недостатъци, с които той, най-вероятно, е изпълнен. Авторът допусна да го публикува предвид неговата важност, а понеже бърза хем за преглед при лекаря, хем за своето съдебно дяло, което ще се открие в 13.30 часа, си позволява да остави всичко както е, поради дефицит на време. Можете да видите тоя автор ако дойдете на откриването на самото дяло – и да му вдъхнете по този начин малко поне кураж. А текстът при първа възможност ще бъде надлежно редактиран и оправен, бъдете спокойни за това... УЧИЛИЩЕТО-ЗАТВОР: КОЕ ОБРАЗОВАНИЕ РАЖДА ПРЕСТЪПНИЦИ, Е ПРЕСТЪПНО ОБРАЗОВАНИЕ

уникалната местна общност – учители, родители и деца? • Необходими ли са специфични умения за живот в свобода? Яков Хехт дава отговори на тези и много други въпроси от позицията на основател на първото Демократично училище в Израел; днес в страната има над 25 такива училища, тяхното разпространение се ползва с подкрепата на държавата, а международната мрежа от демократични училища по света се разраства. „Понякога се чудя: дали това не е начинът, по който нормалните деца се превръщат в престъпници? Децата, които никой не вижда, чиито човешки качества никой не признава, изисквайки от тях да изпълняват задачи с цел образование, които им изглеждат далечни и лишени от смисъл, с които не могат да се справят? Колко от „лошите деца“ в образователната система са всъщност печален продукт на собствените й изисквания?“ „Ако човек няма достъп до областите, в които може да твори, той ще се обърне към областите, в които да разрушава: аз унищожавам (творенията на другите) – затова съществувам. Този феномен е добре познат в образователната психология. Детето, което се чувства отхвърлено, ще се заеме с унищожение, за да се почувства „признато“, да „демонстрира“ способностите си да създава, да твори.“ „Тестовете в училище са нещо като ритуал, който няма връзка с реална преценка на знанието. По мое мнение целта на ритуала е да се упражнява контрол над учениците и да бъдат вкарани в затвора, в който са самите учители.“ ЖЕЛЯЗОТО НА МАФИЯТА СЕ ЧУПИ ДОКАТО Е... СТУДЕНТСКО!

42 дясна избирателка във Фейсбук, която написа: "... Защо Меглена Кунева намери място в Реформаторския блок? За кого ще гласуват честните хора?"; отвърнах й ето какво: "Стига с тая Кунева де? Какво като е Кунева в РБ? Тя е показала, че има проевропейска и дясна ориентация, на дело го е доказала, какво има повече да се мърмори, Кунева та Кунева, аман, омръзна ми?! Има за кой да гласуват честните хора, ето, за Реформаторския блок може да се гласува, защо не, нима Кунева е пречката ви да бъдете честни и чисти?!" за да поставя проблема за обсъждане и за да разбера какво мислят хората; ето какво установих:

Stephan E. Nikolov каза: Ако се гласува "ан блок" с Кунева вътре – без мен, Ангеле! Доказала е тази жена, че е добра кариеристка и лоялна на всеки – БКП, царя – докато й отърва. Типично кукувишко поведение... Капка Вачева каза: Пречка е да, защото не е без значение, кой от наше име ще упражнява власт. Tsvetanka Sevdina каза: Да, Кунева и куневщината са много сериозна пречка. Априори не може да се говори за никаква честност и чистота. Там, където още в началото е заложен компромис, не може и дума да става за принципност. Капка катран разваля цяла каца с мед. Ангел Грънчаров каза: Към всички политици не можем да имаме някакви свръхморални претенции, при това трябва да им признаем правото да се развиват. Аз не съм фен на Кунева, но в политиката се налага в името на доброто на страната да се преглъщат някакви горчиви хапове. Не може заради това, че не обичаме да гълтаме горчиви хапове да се оставим на болестта, нали така?!

Яков Хехт: Демократичното образование • Възможно ли е децата да учат, без да ги принуждаваме? • Какво носи образователният минимум – полза или вреда? • Може ли училището да е част от реалния живот на общността? • Може ли училището да е творчески плод от труда, волята и решенията на

ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСТРОЕНИЯТА ПО ПРОБЛЕМА: "ОТКЪДЕ ЩЕ ГИ ВЗЕМЕМ ТИЯ АНГЕЛЧЕТА, СВЕТЦИ И ПР. ЗА ДА СТАНАТ НАШИ ДОСТОЙНИ ПОЛИТИЦИ?" 03 ноември 2013, неделя Дискусията, която ви предлагам, започна с обмяна на мнения с една претендираща за "кристална морална чистота"

Иван Сухиванов каза: Пръмовица вън, това е позицията на десебарите, иначе става манжда с грозде. Ангел Грънчаров каза: Идеални и съвършени хора, в това число и политици няма. Кунева донякъде се е изявила, а някой може ли да гарантира, че новият, чистичкият Радан Кънев няма да ни извърти в бъдеще някакви номерца?! Тъй че аз съм склонен да заложа на вече изявили се политици. Въп-


43 реки петната в биографията им ако има една добра тенденция, може да се правят компромиси. Политиците не може да са ангелчета с крилца, нали така? Вие самите, дето имате такива огромни претенции към тях, нима никога в живота си не сте допускали грешки?! Нима вие самите сте напълно съвършени? Нима сте светци?! Айде де, ще се правим на каквито не сме. Кунева била грешница и всички се упражнявате във фърляне на камъни по нея, а вие самите, дето фърляте тия камъни, нима сте напълно безгрешни?! Иван Сухиванов каза: Става дума за принципа "Кариеристите вън!", щото е ясно, че тя ще ни остави на първия ъгъл. Мариян Иванов каза: Не искаме Костов приемаме Кунева, логично!

между идеите (които, според Платон, са безсмъртни) и личностните качества на лидерите, изразяващи тези идеи? Аз лично, нямам възможност да отделя повече време от живота си, за да чакам политическата и финансова еволюция на Кунево-Пръмовци. И някак си, ми мирише неприятно, когато философите забравят Платон, а оправдават Кунева. Капка Вачева каза: А, няма такова нещо да се откажем. Искаме си автентичното представителство по мисъл и дух и това, че Костов се оттегли, не е основание ние да се отказваме от него (имам предвид мисълта). Иван Сухиванов каза: Ами те не са лидери, Кунева не е лидер, тя е нарочена за такъв.

Капка Вачева каза: Ама ние не търсим такива "кристално чисти", а тези които носят определена мисъл и дух. Иван Сухиванов каза: По-добре Левски, отколкото Рачко Пръдлето. Капка Вачева каза: Г-н Грънчаров, не сме деца да се заблуждаваме, че нещо започнато в подлост, опасано от лъжи може да свърши някъде по-далеч от тях. Илиана Славова каза: Съграденото върху предателство не може да роди нищо добро, нито може да бъде избор на почтените хора. Без мен! Впрочем, дори Кунева да се махне, пак няма да гласувам за РБ. Предателите на Костов няма да получат моя глас.

Tsvetanka Sevdina каза: От кого и защо? Капка Вачева каза: Не, не сме безгрешни, но има ли смисъл да грешим, когато виждаме, че ще сгрешим?! Ангел Грънчаров каза: А ти даваш ли гаранция, че от Радан Кънев няма да стане един образцов кариерист в едно бъдеще време, и то дори по-голям кариерист от Кунева? Можеш ли да предложиш един политик, който да няма АБСОЛЮТНО НИКАКВИ КАРИЕРИСТИЧНИ НАКЛОННОСТИ И ПОМИСЛИ? Откъде ще ги вземеш тия ангелчета, светци и пр. за да станат наши политици? Капка Вачева каза: Не, не давам такава гаранция и по тази причина не съм му дала подкрепа. Началото подсказва края Ангел Грънчаров каза: Аз вече писах, че Костов трябва да бъде върнат в политиката, щом Кунева остана, писах нарочно писмо до "чистичкия" Кънев, мълчи, с извинение за думата, като задник... несъмнено доказателство за кариеристични помисли в поведението му... Иван Сухиванов каза: С каквито се събереш, такъв ставаш. Ангел Грънчаров каза: Ами при това положение, като няма абсолютно чисти и морални политици по принцип – то и такова хора няма де - ние, десните, какво, да вземем да се откажем да живееме на тази грешна земя ли? Да вземем да се самоубием и да отидем да си правим изборите в рая ли? какви са, моля ви се, тия глупости, ей, хора, слезте на земята! Земята, по която ходим, е грешна, и ний, хората, не сме светци... Tsvetanka Sevdina каза: Когато говорим за лидери, ще допуснем логическа грешка, ако приравним личностните им качества с моралните, но къде тогава е пресечната точка

Иван Сухиванов каза: Ами едно мънкащо същество, какво да очакваме от такива? Иван Сухиванов каза: Не е и експерт. Само дето взема голяма европенсия, това е, нищо повече. Лустрация! По-добре Светльо Малинов да бе оглавил ДСБ, той е порадикален. Ангел Грънчаров каза: Прави сте, но дори и ДСБ, при това, да допуснем, успее да състави една изцяло "ангелска листа" от кандидат-депутати, аз съм убеден, че голямата част от тях, с времето, ще се орезилят така, както не сме очаквали. Нали гласувахме за д-р Н.Михайлов, "костовиста", а? Ще се намерят още много такива като него. Е, какво да правим при това положение? Stephan E. Nikolov каза: Говорим за различни неща и смесваме различни категории, колега Грънчаров. И аз все още оглеждам критично и скептично и Радан, и цялото образование РБ. Кунева има най-голям стаж в политиката и определено е найразпознаваема, за останалите може само да гадаем как ще се развият. Кунева е опортюнист от възможно най-неприятния вид, вече доста пъти е демонстрирала своята нечистоплътност и не очаквам нищо добро от нея – нито в случай на възход на РБ, нито при негов провал, когато ще го зареже като отесняла дреха и ще потърси ново гдезденце... Ангел Грънчаров каза: Прав сте, тя предаде Царя даже... факт. Какво да се прави, хората се "развиват" Такъв е животът. Аз не ща да я пробутвам някому, но се питам: къде да намерил тия "кристално чисти" и "нови-новенички" политици, които изцяло, на 100% заслужават нашето доверие? Аз не виждам къде можем да ги намерим... Вие ако знаете къде, ще съм Ви благодарен да науча...

Rositsa Rangelova каза: За ДСБ поддръжниците: " В бетонната смес и кривото камъче се бетонира..." не давайте храна на противниците... Marina Gavazova каза: Когато кофражът не е добре направен и има пробойни изтича циментовото мляко. Тогава нито кривото, нито правото камъче се бетонират. Капка Вачева каза: Професионален отговор относно бетонирането. Лъчезар Лачев каза: Съветът да преглътнем Кунева е добър за хора със силен стомах. И как доказа Кунева че е дясна? Като влезе в коалиция с БСП и ДПС ли? Стоян Чонев каза: Кунева ще се отдръпне или ще заеме позиция в най-важ ните моменти, в които ще се направи опит да се обърнат процесите необратимо... това е нейната задача в РБ. Alexandar Iotzov каза: Кунева = Пръмова!!! Кой е Пръмов всички знаят! Ангел Грънчаров каза: Значи, както разбирам, само Кунева-Пръмова е проблемът на Реформаторския блок, така ли? Към другите нямаме претенции? Elitsa Milenkova каза: Очевидно не е така, г-н Грънчаров. За ДСБ-арите или поне за истинските, тези за които е неприемливо избутването на Иван Костов от лидерското място и от политиката има друг проблем – в


44 лицето на новото ръковдство, което може би прави всичко друго, но не и да следва линията на ясна дясна позиция, начертана именно от него. Проблем е цялата тази безпринципна коалиция в стил "да го няма Костов"... и "да се обединим най-накрая, защото той ни бе пречка за всичко"... И да си правим вече каквото си поискаме, защото важното е да съберем някой процент, че да се набутаме у парламента. Няма кой да ги спре, няма кой да им каже, че говорят популистки и се обръщат с/у миналото си. Толкова е гнусно това.... Лъчезар Лачев каза: Десните би следвало да имат морал! Левите нямат морал, след като сме се обявили за десни, следва да живеем и да се държим като такива! Къде е границата на компромиса? Няма такава! Никакви аритметични сборове и тънки сметчици за няколко долара, пардон процента в повече, не могат да ме убедят да гласувам или да подкрепям хора като Кунева, Харалан Александров, гаражното Наде, Корман Исмаилов и т.н... Костов даде пример за политически морал и лично аз, смятам да го следвам. КУнев – ОСТАВКА, не си за този пост!!! Ангел Грънчаров каза: Разбирам. Вярно е това, което казвате, г-жо Миленкова и г-н Лачев; и аз мисля така, и аз мисля като вас. И то не от вчера. И за Костов оценката ми е същата. Трябва да има морал в политиката, а пък стратегията за набутването на всяка цена у Парламенто чрез създаването на една коалиция тип "шарена циганска черга" я оценявам като погрешна, като непечеливша. Ще се окаже, че автентично десните хора пак няма да имат за кого да гласуват, щото са минати някои граници в правенето на компромиси, които няма да бъдат простени. Много трябва да се говори и пише по тия въпроси, та да се развие и разпространи такова едно съзнание: повече от когато и да е било е нужна в настоящата ситуация една твърда дясна алтернатива, около която да се обединят хората, който са разочаровани от деморализацията на цялата политическа класа. Ще се окаже, че новото ръководство на ДСБ, подведено и увлечено от прагматични съображения, проигра чудесната възможност за правенето именно на такава алтернативна политика, политика, правена с достойнство, каквато правеше Костов. Излиза, че точно когато най-много ни бяха нужни политици като Костов, точно в този момент беше направена услуга на олигархията, като Костов беше изваден от политиката от своите. Нещо трябва да се направи вътре в ДСБ, та да се поведе партията във вярната посока, за да стъпи тя отново на верния път. Но се страхувам, че моментът за това вече е пропуснат. Протестиращите днес на улицата можеше да видят в ДСБ свой политически представител, но това не

стана. Коалициите от типа "ранното СДС" не са нормални, а временни политически образования, а пък сега времето е друго, не като в 1989 г. И, да се надяваме, съзнанията на хората сега са други. Преживяното няма начин да не ни се е отразило, то е имало своите ефекти. Сега вече хората мислят другояче. Тъй че рисковете пред "новия курс" на ДСБ, поет от Радан Кънев, са прекалени. Сигурен съм, че сега вече разбрахте защо си позволих да отправя своята провокационна реплика в "защита" на Кунева: за да сондирам мнения по този важен въпрос; интересуваше ме какво мислят хората, какви са настроенията. Е, разбрах, благодаря на всички, че участвахте в моя сондаж. Радвам се, че така реагирахте. И то реагираха така хора, чието мнение уважавам... Капка Вачева каза: Че ние какво друго имаме, освен да защитаваме ясно и открито позициите си?!

БЪЛГАРИЯ Е В РЕМОНТ: ПРОСТЕТЕ ЗА НЕУДОБСТВОТО!

Снимка: Благовест Цветанов ДЪРЖАВА СЕ ЗОВЕ НАЙ-СТУДЕНОТО ОТ ВСИЧКИ СТУДЕНИ ЧУДОВИЩА

ЕХ, ВРЕМЕНА, ВРЕМЕНА... 04 ноември 2013, понеделник

Е, ЧЕСТИТО, ВИЖТЕ В КАКВА ЧУДЕСНА КОМПАНИЯ ЩЕ ПОПАДНЕМ КАТО ОТПАДНЕМ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И СЕ ОЗОВЕМ В ЕВРАЗИЙСКИЯ СЪЮЗ! 03 ноември 2013, неделя

Бравос, чудесно изображение! Аплаузи! :-)

Държава? Що е това? Ето! Отворете уши защото сега ще ви кажа: държава се зове най-студеното от всички студени чудовища". "Аз, държавата, съм народът". Лъжа е! Съзидатели бяха ония, които създадоха народите и поставиха над тях вяра и обич: тъй служеха те на живота. Разрушители са тия, които поставят примки за мнозина и ги наричат държава: те поставят над тях меч и стотина въжделения. Дето има още народ, той не разбира държавата и я мрази като зловещ поглед и прегрешение против нрави и правдини. А държавата лъже на всички езици, каквото и да каже – лъже и каквото и да има – откраднала го е. Фридрих Ницше (Цит. по Валентина Гюрова)


ЗА ИГРИВАТА СЕРИОЗНОСТ НА МЪЖА

Да станеш сериозен мъж: това означава да откриеш отново сериозността, която като дете си влагал в играта. Фридрих Ницше ХУБАВОТО ТЯЛО БИЛО ПО-ДОБРА РЕКЛАМА ОТ ДОБРИТЕ ОБНОСКИ: ЗАБРАВЕТЕ ОБНОСКИТЕ, НАБЛЯГАЙТЕ НА ТЯЛОТО! ноември 3, 2013

Затова забравям обноските, а ще работя по тялото. Това пише, и дълбокомислено добавя: И една книга повече да не прочета, пак ще ми е трудно да оглупея. Затова: здраво тренировки и това е! На което отвърнах, намесвайки се сред излиянията на поддакващата ритмично публика: Грижата за тялото е неоригинално нещо, неподобаващо за човека с философски наклонности – щото всички го правят; е, някои се грижат предимно за стомаха си де, или за други органи на тялото си, но тялото за масите е доминанта на живота. Философ да си трябва да не се поддаваш на масовите страсти, а да бъдеш оригинален. Философът се грижи за духа си, тялото е просто слуга. Ако спортът се разбира като грижа за духа, да, тогава съм съгласен, но ако приоритет има тялото, това е невярна постановка на въпроса… Защото за какво ни е хубаво тяло ако душата ни е празна – или грозна?! Или духът ни е опорочен заради слугуването ни предимно на тялото? Може ли човек да си представи нещо по-извратено от това?!

45 ставите какво е истината за мен - и за такива като мен. Да, аз вярвам в истината и се боря неотстъпно за нея, за нейното тържество. И няма да се помиря тя да бъде повалена от лъжата... Грях ли е човек да обожествява истината, милата? Аз не смятам, че да се прави почита и обожествява истината е грях, а вие как мислите, какво е мнението ви по този въпрос?

ГРЯХ ЛИ Е ЧОВЕК ДА ОБОЖЕСТВЯВА ИСТИНАТА, МИЛАТА? Към едно интернетно мрънкало, дремещо и съскащо като змия в блоговете ми; то, видите ли, ме обвини, че съм бил... "фанатик"; ето какво му отвърнах:

ГЛЕДАЙТЕ ЕДНО ТЕЛЕВИЗИОННО ПРЕДАВАНЕ, КОЕТО Е РАЗЛИЧНО, КОЕТО НАПЪЛНО ОПРАВДАНО ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ ГЛЕДАНО! 03 ноември 2013, неделя Вяра и общество - 2 ноември 2013 Чета един показателен вопъл на млад човек (за когото знам, че има известни философски наклонности, студент по философия е) във Фейсбук, във връзка с който ми се яви желание да реагирам; ето въпросния вопъл, а по-долу е реакцията ми на него: В днешно време хубавото тяло е по-добра реклама от добрите обноски.

Къде сте забелязал "политически фанатизъм" в анализите ми? Придържането към истината нима може да се категоризира като "фанатизъм"? Ако е така, добре, аз съм съгласен тогава да бъда определен като "фанатик на истината"! :-) Да, за мен Истината е нещо като божество, дори Върховен бог; пиша това, за да можете поне отчасти да си пред-

Това издание на предаването ВЯРА И ОБЩЕСТВО е изключително силно, заслужава да се види от всички!!! Възхитен съм от чутото в това предаване! "Антихристът може да дойде в привлекателен за мнозина образ" – темата за края на света във "Вяра и общество"


На Архангелова задушница Ви предлагаме:

нията от честването във Враца на 200 г. от успението на Свети Софроний Врачански. Екипът на „Вяра и общество" МОЯТА НЕДЕЛНА “ПРОПОВЕД”, МОЕТО ЕМОЦИОНАЛНО ВЪЗВАНИЕ И ПОЖЕЛАНИЕ КЪМ МАСОВИЯ СЪНАРОДНИК, ОБИЧАЩ ДА СЕ ИЗЛЕЖАВА И ПРОТЯГА НА ДИВАНА ноември 3, 2013

• Звънът на катедралния храм, който трябваше да събуди нацията, но донесе уволнението на един иподякон – единствено във "Вяра и общество" студентът богослов Станислав Въчин за отстраняването му от "Св. Ал. Невски", защото си позволил да бие църковните камбани и да развее българския трибагреник на 1 ноември по време на протеста и антипротеста в София. • "Да се молим за своите починали най-вече в Литургията" – разговор с дякон др Сава Кокудев за това – свършва ли животът с физическата смърт, какво се случва с душите на починалите и как трябва да се извършва поменът за близките покойници. "След смъртта личността не губи своята идентичност, което означава, че личната отговорност е много по-голяма. И затова християните вярват във Възкресението, а не в прераждането!" – казва дякон Сава, а всичко, което Ви интересува по темата, може да видите в този брой на предаването. • "Апокалипсисът е смъртта на смъртта, а "Откровението" на Св. Ап. Йоан Богослов е една от най-светлите книги в Библията" – заедно с проф. Калин Янакиев и пастор Христо Куличев, Горан Благоев търси отговорите на въпросите как Християнството се отнася към края на света, защо хората така неистово търсят знаците за свършека на света и какво точно означава Апокалипсис. "Ще свърши не светът, който Бог е сътворил, а светът, който човек е повредил. Но Отците на Църквата винаги са предпазвали от тълкуване на знаците за края на света" – подчерта проф. Янакиев. "Свършекът на света е планетарен, а не космически. Сега Христос не е нищо за този свят..." – с болка заяви пастор Христо Куличев. • "В днешно време единственият будител е дядо Добре" - репортаж за посла-

Хубав неделен ден ви желая! Бъдете здрави и се радвайте на последните дни на циганското лято, че никой не може да каже какви ли изненади ни е приготвила зимата! Успехи също ви желая! Апропо, а вий ходите ли да протестирате и да подкрепяте студентите? Или се изтягате по цел ден на диваните?! Я не се излагайте?! Я рипвайте от проклетите дивани и се размърдайте! Я бъдете в тоя решаващ исторически момент малко поне граждани! Я се опитайте да победите малодушието си! Я отнесете телесата си сред достойните и протестиращи свободни хора на България, я станете и вие български граждани, заслужаващи такова едно прозвище! Я не се излагайте повече, мърморковци! Я се представете поне малко подостойно пред собствените си деца! Я не ми се офлянквайте! Ще се излежават те пред телевизорите в тия паметни дни, в които в София ври и кипи, пък и в Пловдив е на път да заври! Ставайте от диваните бре, нещастници! Аман от вас бре, мухльовци! Аман от вас бре, дървени “философи”! Аман от вас бре, кръчмарски “мъдреци”, дето само си чешете езика! Вий народ ли сте бре – или сте стадо?! Я да видим какво сте бре, мързели?! Докажете ми, че не заслужавате тия обиди, аз веднага пръв ще ви се извиня. И ще ви се поклоня даже. Ала докато се протягате на диваните си, от мен пощада не чакайте! Темерути такива! Малоумници недни! България вас чака, на Вас разчита, а вий я закопахте вече – не ви ли е срам поне малко, а?! Това искам да ви кажа в тая ранна неделна утрин; утре почва нова седмица, в

46 която ще се решава съдбата на България. Или управляващата мафия ще закопае окончателно и безвъзвратно свидната ни родина, или ний, гражданите, ще си отвоюваме България от мафията и от ченгетата! Този е изборът днес, друг няма. Друга насъщна задача също нямаме. Е, разбира се, пишейки тия неща, отправяйки горния призив, в който така се увлякох, аз окончателно си зачертах шанса да спечеля конкурса за директор на РИОПловдив, но майната му на този конкурс. Аз пак ще се явя де, ей-така, за шоуто, пък и не само затова, щото имам идеи за това как да се разплете възела в тая най-важна сфера на живота ни, образователната; да, аз пак ще се явя на конкурса и то с амбицията да го спечеля (стига да имам сили де, стига здравето ми да позволи!), но България за мен стои значително по-високо от всичко друго, затова и дръзнах да отправя този призив в ранното неделно утро! Чао и и до скоро! Простете за многословието, но сами виждате, имам много да кажа, не мога да спра даже, доста ми е наболяло и накипяло на душата! Простете още веднъж! Бъдете здрави! НОВИНАТА НА ДЕНЯ: ГРАЖДАНИНЪТ И ФИЛОСОФЪТ ГРЪНЧАРОВ ЩЕ СЕ ЯВИ НА КОНКУРСА ЗА НОВ ШЕФ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В ПЛОВДИВ! 04 ноември 2013, понеделник

Изминалата седмица за мен беше напрегната, наложи ми се да понеса голямо напрежение. Знаете, във вторник беше моето съдебно дяло, дялото, на което съм подсъдим, това е дялото, което една администраторка заведе за "неправилни" и "престъпни" мисли, открити от нея в моя философска книга, в книгата ми НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (С подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"). Преди откриването на дялото аз страшно много се вълнувах, обикалях по адвокати да моля за съвет какво да правя (понеже поради безпаричие ми се наложи да се защищавам сам), наложи ми се да понеса тази тегоба, и в резултат от преживяния стрес отново рухнах здравословно: от четири-пет дена ще стане вече как се чувствам отвратител-


но, болят ме всички стави и мускули, като легна на леглото, се вкаменявам и от болки после не мога да се обърна на другата страна, а при ставането се налага да стискам зъби от болка и едва се изправям на крака; като пък съм на крака, се олюлявам от слабост, имам чувството, че всеки момент ще загубя равновесие и ще падна. Най-лошото е, че усещането ми е досущ същото, каквото беше преди операцията ми (по изваждане на хематом от главата, от черепа), затуй се боя да не се повтаря същата история; а наложи ли се втора операция, аз това нещо едва ли ще го понеса. Завчера, в петък, ходих при лекар, при своето джипи, той ме изслуша, пък реши да не рискува да оцени симптомите като вирусно заболяване, и ми даде направление за невролог; за нещастие, и двамата невролога в болницата, където се лекувам, ги нямаше, а пък при нов да ходя и да му обяснявам наново всичката история не ми се щеше. Ето, реших да изчакам до понеделник, купих си едно лекарство, дето го рекламират по телевизията, за намаляване на болки в ставите, пия го, сякаш малко ме раздобря, но иначе положението не е добро. Купих си и един пчелен продукт за укрепване на организма, и от него се надявам да имам известен ефект, да видим. Загазих го, ама и аз съм си виновен де, не кротувам. От няколко дена от преумора и от преживените вълнения съм капнал, появи се нещо като "износеност", болят ме всички стави, като легна не мога да се обърна на другата страна, всеки мускул ме боли, като седна, не мога да стана, нямам сили, старческо безсилие сякаш ме обхвана. Та от вчера като капнах съвсем почнах да внимавам, да си почивам повечко, по-малко да работя, да се щадя. Организмът ми дава знак, че трябва да намаля оборотите. Радващото е, че сърцето обаче ми се върна спонтанно към нормалния ритъм, т.н. синусов ритъм, работи добре от няколко дена, слава Богу! Ходих при кардиолога, той се чуди, даде ми хапчета да опитаме да задържим ритъма, ще видим какво ще стане с тях. Но пустите съдебни дела – колко е жалко, че чудната дума "дяло" няма също толкова звучно съответствие когато се употребява в множествено число! – ме съсипват и довършват. Оня ден беше едното, в понеделник, сиреч утре, е другото! То пък е дялото, което моята баш-работодателка заведе, за да обжалва Решение на Районен съд по по-раншно съдебно дяло, заведено от моя милост, с което Съдът отмени нейна заповед за наложено ми дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"; да, ама понеже работодателката ми, явно, иска да докаже на целия свят, че е непогрешима, тя обжалва решението и ето, от утре, почва ново дяло в Окръжния съд, вече заведено от нея, с оглед да дока-

же собствената си непогрешимост. Не й пука обаче, че по този начин досъсипва един болен човек като мен. Както и да е, има хора с всякакво съзнание, с различни представи за човечност. И атаките от образователната бюрокрация пък ще ме довършат. Страшна работа! Аз писах жалби до по-висшестоящите органи, надявайки се на справедливост, тия по-висши органи обаче, водейки се от принципа "Гарван гарвану око не вади!", ме изкараха в официалните си отговори мен, жертвата, по-черен от самия дявол, а пък директрисата ми се оказа, че е цялата облечена в бяло, непорочна и непогрешима, като същинско ангелче. Така стават тия работи у Нашенско, справедливостта е трудно постижима, да не кажа невъзможна. Тия хора, бюрократите де, изглежда не знаят що е жал! Не знаят сякаш що е човещина! Ей-така, за едното нищо, щото им е неудобен, са готови да убият човека. И го убиват, без капчица съжаление. Аз ето това не мога да го разбера... не ми стигат силите да го разбера и проумея. А сме хора. При това сме и все учители, възпитатели на младите, представяте ли си? Нямам думи вече! Щеше ми се да ходя лично по инстанциите, да ида, примерно, на прием при шефката на инспектората на МОН в Пловдив, или дори при зам.-министърката на образованието и науката, г-жа Атанаска Тенева, бивша учителка по философия от Пловдив, с която се зная още от преди 1989 г., е, тя беше и партиен функционер де, от БСП. Въпреки че с нея сме политически противници, и тя знае добре, че моя милост е антикомунист, ми се щеше да поговоря с нея, да й разкажа лично за случая, за да проверя реакцията й: някои твърдят, че левите били имали изострено чувство за справедливост, аз не вярвам, че е така, но ето, ми се прииска да го проверя – и по този начин да продължа борбата си за справедливост, за човешко достойнство – срещу своеволията на самозабравили се администратори. То аз не си мръднах задника (с извинение за думата!) да ида да се срещна със Сергей Игнатов, когато този беше министър, с него сме състуденти от СанктПетербургския университет, живели сме в едно и също общежитие в Русия навремето, знаем се оттогава; не отидох, ето, факт, та сега да се срещна с Ат.Тенева ли ще отида? Но на моменти ми се върти тази мисъл да отида до София и да опитам да си взема приемен час при зам.министърката. Да, обаче се оказа, че това едва ли е необходимо, тия дни срещнах един приятел, също преподавател, също по философия, поговорихме си, разказах му за проблемите си. Като стана дума за директорката ми, той се оживи, понеже я бил познавал лично, аз му разказах вкратце за историите, в които се забърках, споделих, че ми се ще да ида при зам.-министърката, наша бивша колежка,

47 разчитайки на това, че ето сега БСП и ГЕРБ уж се джафкат; той обаче охлади ентусиазма ми като ми рече: - О, наивнико, ти на това ли се надяваш бре, невинна душо? Та ти нима не знаеш, че кадрите от тия две партии постоянно преливат от едната в другата и обратно, според това кой е на власт?! Ето, сега за твоята шефка с положителност знам, че тя минаваше за гербовачка когато я назначаваха и когато Б.Борисов беше на власт; щом обаче падна и се видя, че най-вероятно няма да се върне, тя, естествено, пак мина към БСП, посипа си косите с пепел, покая се за грешката си, другарите, разбира се, ще й простят; особено като се знае какви силни роднински връзки има съпруга й в БСП. Той е такъв, че има връзки и в двете партии, и в ГЕРБ, и в БСП, и ги използва според това коя от тия партии е на власт. Тъй че твоята шефка е пак в силно положение и в момента, едва ли тия от БСП ще й подирят сметка, знаеш, у нас е в сила поговорката "Гарван гарвану око не вади!". Ти да не вярваш в деполитизацията на образователната система бре, наивнико, ти на кой свят живееш? Щял, видите ли, да иде да се жалва? Ами че у нас директорите на училища са все политически назначения, е, предимно на БСП са, на "майката", на партията-кърмилница, но нима някоя партия ще изпусне келепира? Така тоя човек охлади намерението ми да се боря с всички сили за справедливостта, по-скоро охлади намерението ми да диря справедливост сред лицата, които днес управляват образованието ни. Но той пък ми даде една екстравагантна идея, която аз, живот и здраве да е, само да съм жив, като едното нищо съм готов да осъществя; той ми каза следното: - Не ходи да просиш милост и защита у управляващите, щото това е глупаво! Но ето какво би следвало да направиш в днешната ситуация: вземи си подай документите да участваш в конкурса за нов началник на РИО в Пловдив, направи го без да се замисляш, длъжен си да го направиш! Така съвсем ще объркаш картите на тия, дето си позволяват да те гонят и тероризират, дето си позволяват да се гаврят с теб. Този е и начинът. Единственият разумен начин, от който бюрократите разбират. Ти си известен човек, автор на много книги, ти си доказал се преподавател, писал си и си издавал учебници и помагала, издаваш списание, какво ли не, ангажиран човек с проблемите на образованието си, е, и книги написа за това как то следва да се реформира. Да видим като участваш в конкурса как ще намерят управляющите някаква посилна кандидатура от твоята, та да могат оправдано да те прецакат. Ще им поставиш доста сложничка, направо неизпълнима задачка да ти намерят достоен конкурент в конкурса. Е, вярно, на тях не им пука, ще турят някой свой другар на туй място, ала тогава опозицията ще ги обвини, че правят


политически мотивирани назначения и самата опозиция ще ти помогне да обжалваш конкурса пред съда. А пък ако тия сегашните управляващи, ако не паднат дотогава де (то е доста съмнително че няма да паднат от власт!), но ако допуснем, че не паднат, за да не бъдат обвинени в тая тежка ситуация, че правят политически назначения, току-виж, ще се видят принудени да назначат теб, дето си техен противник отколе, т.е. ще се опитат да затворят устата на опозицията предварително. Та нищо чудно, в тая крайно шантава ситуация ти да станеш новия шеф на образованието в Пловдив, достоен си за това място, пък като станеш, проблемите ти ще се решат от един път. Тогава, най-вероятно, шефката на училището, което те е тормозила толкоз, ще й се наложи да ти донесе букет цветя и мило да те поздрави за избора, представяш ли си? Аз ако съм на твое място ще участвам в този конкурс дори само заради шоуто, пък и за да изследвам какво ще стане. Човек трябва да опита. Тъй че, бори се, не се отказвай! Омекне ли човек, ще го свършат със замах, но силен ли е, ще почнат да се умилкват около него. Това ми каза този човек, такава идея той ми подхвърли. А иначе той е врял и кипял в тия бюрократични игрички, навремето е бил дори голям шеф на образованието. Само това ще кажа, за да не се разбере кой точно е той. С него сме приятели, е, не много близки, но от много години и не вярвам да ме подвежда или подхлъзва. Та се замислям дали да не взема да участвам в тоя конкурс за шеф на Регионалното МОН, ей-така, да видя какво ще стане? Вий какво ще кажете, вий, драги читатели, какво ще ме посъветвате? Много ми е интересна вашата реакция на тази екстравагантна идея, що се роди тия дни. Това е засега. Спирам дотук. Хубав неделен ден ви желая! Бъдете здрави и се радвайте на последните дни на циганското лято, че никой не може да каже какви ли изненади ни е приготвила зимата! Успехи също ви желая! …

Новина на деня: Преподаватели и студенти от седем университета ще протестират, Снимка: в. “Дневник”

Доживях! Доживях да видя еманацията на българския проблем, свързан с нашето минало и въоръжената му сянка над днешния ни ден, синтезиран в лозунга “Свобода или СССР”, да “яхва” студентския протест! С този лозунг ние, “старите”, които искаме демонтиране на главния символ на лъжата в центъра на столицата ни, протестирахме от самото начало на протестите. Младите, които ни поканиха на среща и лекция по темата в окупирания СУ, поеха щафетата по пътя към истината. Много пъти сме си говорили, че позорният монумент на лъжата ще отиде в музея тогава, когато студентите го забележат от прозорците на университета – защото е ясно, че на онези от парламента, над чиито глави войникът на Сталин също размахва заплашително въоръжената си лъжа, нямат нищо против да векуват в сянката на лъжата. На символично ниво това вече се случва – символика срещу символика. Бъдещето е на прогледналите млади.

Иво Инджев

03 ноември 2013, неделя

Уф, трябва, няма как, отново да пиша ето по този "докюмент": Отговор на Инспектората на МОН по повод на моя жалба. Налага се да реагирам. Нереагирането означава да съм се примирил. Декларирам: докато съм жив, докато сърцето ми тупа, няма да се примиря! Ще реагирам докато съм жив. Няма да е лесно на тия, дето искат да ми затворят устата. Мисията им, дето се казва, е съвсем невъзможна. Ето как смятам да реагирам. Сервирам ви направо своята реакция, "плода", който тя породи:

ЕМАНАЦИЯТА НА СЪЩНОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПРОБЛЕМ “ЯХНА” СТУДЕНТСКИЯ ПРОТЕСТ

Студентите хванаха мечката за рогата

НОВ ЕПИЗОД ОТ ЕПОХАЛНИЯ И НЕВЕРОЯТНО ШЕМЕТЕН КАФКИАНСКИ "АДМИНИСТРАТИВЕН РОМАН", КОЙТО ПИША НАПОСЛЕДЪК

ИСТИНАТА ЗА ОРФЕЙ

Чао и и до скоро! Простете за многословието, но сами виждате, имам много да кажа, не мога да спра даже, доста ми е наболяло и накипяло на душата! Простете още веднъж! Бъдете здрави!

ноември 2, 2013

48 Авторът Стилиян Иванов защитава една нова за нашите наука теза – Орфей е не просто велик музикант, но и учител, реформатор, просветител, предвестник на християнството. Продукцията представя десетки археологически обекти и артефакти, доказващи, че в основите на европейската цивилизация стои не само ценностната система на Древна Елада и християнската религия, но и тракийската култура. Игралната част са възстановки на събития, а документалната изследва писмените извори за Орфей. Сред консултантите на продукцията са проф. Валерия Фол, проф. Богдан Богданов, проф. Иван Маразов. Филмът черпи информация от антични извори, но представя и съвременни спорове за това кой е Орфей и за същността на орфизма.

Филмът за Орфей от 2008 г. е сниман по световните стандарти на Нешънъл джиографик, Дискавъри и Би Би Си. Той дава отговори на въпросите: Кой е Орфей? Къде е живял? И кога? От кого се учил? И защо е бил убит?

До г-н Константин Пенчев, Омбудсман на Република България До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката КОПИЕ: До г-жа Антоанета Пакова, Началник на РИО-Пловдив


ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив Уважаеми г.н Омбудсман, Уважаема г-жо Министър, През тази есен, предвид създалата се крайно тежка ситуация в учреждението, в което работя, именно ПГЕЕ-Пловдив, ми се наложи да напиша няколко изложения на своята гледна точка спрямо случващото се, които изпратих до съответните оторизирани институции; мина време, и дори, представете си, получих и отговори от въпросните институции, което за мен е една чудесна изненада. Ето цялата поредица от тези документи, с които съм запознал и читателите на своя блог, предвид важността и обществената значимост на проблемите: Отворено писмо до г-жа Министърката на образованието, написано в навечерието на новата учебна година Ново Отворено писмо до г-жа Министърката на образованието и науката Жалба до Инспектората по образованието във връзка със ситуацията в ПГЕЕПловдив Отговор на Инспектората на МОН по повод на моя жалба Забелязах обаче една прелюбопитна закономерност в т.н. "отговори": общо взето стереотипът на отговаряне на въпросните институции е стандартен, но буди много въпроси и възражения. Този стереотип на отговаряне се свежда до следното: жалващият се, в случая моя милост, е порядъчно наруган заради това, че има дързостта да се жалва, изтъква се и се "доказва" колко "неправилно" той мисли, а пък съответните ръководни лица, които са обект на критиката, се представят "целите облечени в бяло", представят се като непорочни и невинни ангелчета, които, видите ли, били "очернени" от съответният жалващ се, който, впрочем, явно живее със съвсем неверни представи за живота – и за това дори трябва да бъде наказан, за да влезе найнакрая в правия път! Този е оформилият се стереотип, при това т.н. "проверки на сигнала" се правят така, че просто да илюстрират онова, което априори си се знае, а именно, че "Началството никога не греши!", а пък на жалващите се, респективно, трябва да бъде напомнено, че горчиво ще съжаляват за това, че са се оплакали, понеже, оплаквайки се, са злепоставили невинните, непорочни и затова така предани на висшестоящото ръководство непогрешими по принцип управляващи или властващи персони. Този

е моделът, по който се отговаря на жалващите се, които общо взето, в крайна сметка, ще станат пишман че са се жалвали, щото висшестоящото началство, щом като покаже, че изцяло подкрепя позволяващия си да своеволничи администратор, фактически го уполномощава и насърчава да продължи репресиите, срещу които този жалващ се, видите ли, е дръзнал да се оплаче. Ето го омагьосаният и порочен кръг, който се затваря, и който показва убедително причините, поради които у нас промяна към подобро е теоретично и практически невъзможна, показва защо прогрес в съответните сфери на живота ни е принципно невъзможен. Сега, вярвам, схващате коя е ретроградната сила, която всеотдайно пречи на промените към по-добро в живота ни: това е обединената коалиция на самодоволната бюрокрация, на аморалното чиновническо безхаберие, а също и на инертността, на дезангажираността на на огромното мнозинство от управляваните, които предпочитат да си кротуват – за да си нямат главоболия. У нас, уви, продължава да шества и тържествува нашенската презряна мъдрост, определяща тонуса и вечната жизненост на прословутото българско малодушие: "Преклонена главица сабя не я сече!". Пиша Ви по този начин, уважаеми г-н Омбудсман, пиша Ви по този начин, уважаема госпожо Министър, понеже ми се ще да очертая и да представя по-плътно абсурдната кафкианска и оруеловска действителност, в която ний, българите, не от вчера живеем. И която устоя на всички "промени", нещо повече, стои си непоклатима като непревземаем бастион. Тия дни обаче получих един документ, подписан от г-жа Антоанета Пакова, началник на РИОПловдив, който е същински непостижим от ума шедьовър в отношението, за което загатнах по-горе; имам чувството, че г-жа Пакова най-вероятно е примерна ученичка било на Кафка, било на Оруел, пада си горещо по тяхното творчество, има несъмнени литературни наклонности (не зная дали пък не е литераторка?) и, току-виж, нищо чудно да е станала продължителка на тяхното неувяхващо литературно дело, сътворявайки въпросният шедьовър. Позволете ми да изразя възхитата си от нейния талант, уважаеми г-н Омбудсман, уважаема госпожо Министър! Аз смятам, че е време гжа Пакова да бъде предложена за литературна награда, убеден съм, че ще я получи, щото и аз самият съм възхитен от таланта й. Позволете ми да изразя чрез текст своята възхита, простете, че ще ми се наложи да ви използвам за първи читатели и на моя нескопосан литературен опит за тълкуване и анализ на гореупоменатия шедьовър. Първом, съветвам ви, прочетете още веднъж документа, подписан от г-жа Пакова. Насладете му се от цялата си душа. Пък после, ако има възможност, се постарайте да вникнете в моето иначе възторжен,

49 но не така талантлив опит за тълкуване, който сега имам дързостта да ви предложа. Както е известно, в отговор на моето предишно Открито писмо (явяващо се именно повод на проверката на РИОПловдив) г-жа Директорката на ПГЕЕПловдив отвърна по крайно любопитен начин: сама написа "контра-писмо", с което се постара да "разобличи инсинуациите" на жалващия се, именно на моя милост, внесе това писмо на нарочен Педагогически съвет, на който, в своя си стил, прочете избирателно подбрани места от моето изложение, колкото да предизвика възмущението на колектива, пък след това предложи на въпросния колектив да се подпише под нейното "разгромно писмо", с което да разгроми и заклейми подобаващо въпросния жалващ се, именно моя скромна милост. В тази връзка г-жа Пакова праща проверка, която по най-категоричен начин установява, както пише великият Волтер, че "Овцата е червена, защото е... червена!", т.е. установява, първо, че въпросното писмо не било написано от ръката на самата директорка, а от ръце на най-преданите й обожателки; второ, писмото не било разглеждано на съвет, а на... "оперативка", сиреч, "не по врат, а по шия", щото в нашето училище, както многократно съм писал, учителски съвети или просто няма, или има, но се правят от "дъжд на вятър", но за сметка на това комай всекидневно се правят главно "оперативки", на които така демократичната ни директорка просто спуща за изпълнение своите директиви, заповеди и пр., няма да се глезим с правенето на разни съвети я, какво има да се обсъжда, като се знае априори, че началството никога не греши?! Както и да е, г-жа Пакова също така ме известява, че върху подписалите писмото не бил упражняван "никакъв натиск", разбира се, "пропуска" да ми каже каква част от колектива е подписала въпросното "разгромно писмо". Щото ако това писмо е подписано от, да речем, 80% от състава на колектива, такъв един резултат, няма как, ще свидетелства най-красноречивата "демократичност" на нашата ръководителка; да, обаче ще свидетелства за една тодорживковска представа за демократичност, щото диктаторът бай Тодар навремето успяваше да постигне и по-главозамайващи резултати в "демократичността" си от нашата директорка. Ами ако тя е успяла да победи самия Т.Живков по демократичност, ако е постигнала резултат от 99,99%, тогава какво ще правим? Дали да не я предложим за Нобелова награда по демократичност, а, какво ще кажете? Както и да е, да се опитам да бъда по-лаконичен, че както съм я подкарал, едва ли скоро ще завърша писанието си; но моля да ме извините, моето преклонение пред кафкианския талант на г-жа Пакова е причината едва да удържам възторга си! Но да продължа. Та писмото, видите ли, не било


написано саморъчно от директорката, а от нейните най-горещи фенки, които, разбира се, са били вдъхновени от самата нея, щото знаят кое най-много ще й хареса на сърцето. И са писали най-вече това, което ще действа като мехлем на многострадалното директорско сърце. Както и да е, да не придиряме за това. Г-жа Пакова също има оригинално разбиране за демокрация и затова пише ето как: самото събрание, което аз определих като "народен съд" на моя милост, явяваща се най-зъл враг на директорското добруване, било инициирано от самите "страдующи народни маси", именно от приближените на г-жа Директорката, при това всички присъствали били, видите ли, присъствали "напълно свободно", в израз на тази своя непомерна свобода да се надпреварват кой повече да угодничи на Директорката (с оглед да получи поголям дял от т.н. "диференцирано заплащане") се били и подписали под документа срещу мен, щото, разбира се, някой да не е луд да се изкаже в защита на моята теза, та да не получи нищо на т.н. "диференцирано заплащане"?! Тия неща й се виждат на г-жа Пакова съвсем в реда на нашенския тип "демокрация", простете за думата, и, естествено, съвсем не й минава през ума, че след като на въпросното събрание не е дадена думата на другата страна, на жалващия се, след като при това въпросното събрание се прави в негово отсъствие, то явно няма легитимност, а пък такова крещящо потъпкване на алтернативата и на принципа за равнопоставеност на гледните точки води дотам, че абсолютно никаква демократичност няма в това, което е дръзнала да стори уважаемата г-жа Директорка в съдружие с най-преданите си обожателки. Явно и проверяваща г-жа Пакова има твърде оригинално разбиране за това що е то демокрация, с което обаче моя милост не може да се съгласи. Поради което аз оценявам проведената "демократична проява" като категорично и неоспоримо свидетелство и доказателство за крещящо недемократичния манталитет на нашата любима Директорка, срещу който именно се жалвам, т.е. искам тук да поздравя уважаемата г-жа Пакова, че така бляскаво, вярно, без да иска, защити тъкмо моята теза! Но по-нататък в забележителното си творение уважаемата г-жа Понева застрашава да надмине самата себе си в своята оригиналност, като черно на бяло не пропуска да ме уведоми, че понеже съм имал дързостта да пиша в своя блог за случващото се в нашето училище, съм бил, видите ли, нарушавал чл. 10 от Правилника на училището, забраняващ "учителят да уронва престижа на училището, учениците и колегите", а пък в чл. 11 било забранено да разпространява сред дори сред представителите на самата училищна общност (учениците и родителите), да не говорим пък за разпространяване сред обществеността,

сред гражданството на някаква хипотетична "строго секретна информация", касаеща дейността на едно по презумпция обществено държавно, сиреч, издържащо се от данъците на данъкоплатците, държавно учреждение, каквото е нашето училище! Виждате, че г-жа Пакова най-героично и несмущавана от нищо, без капка неудобство, изразява своята представа за "демократичност", откритост и пр. на дейността на държавните организации и общности, вместо, както подобава, да постави крещящия въпрос за това защо в Правилника на самото училище продължават да съществуват някакви анахронични и абсурдни забрани от тодорживково естество, а именно, дори и от учениците, и от родителите да се крият, да се забулват в тайна, в секретност техните собствени проблеми, разисквани на учителски или на училищен съвет. Апропо, г-жа Пакова трябваше, ако си беше свършила работата както трябва, да беше узнала, че моя милост отдавна, преди много месеци и години даже е предложила да се осъвремени този правилник, да се демократизира, направил съм го надлежно в писмен вид, но тия мои предложения, естествено, се държат заключени в най-тайното чекмедже на нашата толкова всеотдайно влюбена в демокрацията Директорка. Но ето, и двете, и Директорката, и вдъхновяващата я г-жа Пакова, освен че са пълни единомишленички относно що е това "демокрация", също така всеотдайно ненавиждат и свободата на словото, която пък е опорен, крайъгълен камък на същата тази демокрация; в документа, подписан от г-жа Пакова, недвусмислено се намеква, че ако не млъкна, ако не си самоналожа цензурата на страха, то в резултат ще бъда репресиран безпощадно. Внушението е едно: ако не мирясаш, ако продължиш да мислиш и да казваш гласно (и писмено) каквото мислиш, ще бъдеш наказан, и то не как да е, а ще бъдеш изритан с един най-великолепен шут от нашето учреждение, именно с уволнение с куриозния мотив "разгласяване на държавна тайна". Длъжен съм обаче да напомня на видните демократки Пакова и Анастасова (тъй е фамилията на нашата толкова всеотдайно-демократична директорка!), че ПГЕЕ-Пловдив не е тяхна частна собственост, нито пък е тяхна бащиния, че да могат да си правят каквото им скимне в него; те са просто изпълнителки на волята на народа, както е при демокрацията, сиреч, трябва да изпълняват закона и волята на суверена, на народа; за тяхна изненада ще кажа, в това число трябва да се съобразяват и с волята на гражданина Грънчаров, който също е част от нашия народ. Точка по този въпрос за толкова сърдечната привързаност на видните демократки Пакова и Анастасова към цензурата, която може да се сравни по мащабите си само с тяхната не по-малко гореща ненавист към свободата на мисълта, на словото, на изразяването, на информи-

50 рането на обществеността. Те, бидейки такива видни демократки, предпочитат тайнствеността, загадките, слуховете, интригите също, предполагам, са на почит сред носителите на туй така оригинално и странно в особеността си демократично, с извинение, съзнание. Да наблегна на нещо най-главно, ще се опитам да го формулирам като извод, което Вас особено, уважаеми г-н Омбудсман, ще Ви впечатли, предполагам, наймного: този училищен Правилник, вижда се, дръзва да се постави не само над всичките ни конституционно гарантирани и фундаментални човешки прави като свобода на словото, на информацията и пр., но също и над всички ония международни актове, които страната ни е подписала и е длъжна да изпълнява. Лошата новина на тия доста позакъснели цензори е, че според принципите на правото всякакви разпоредби, правилници и пр., които са изфабрикувани в противоречие със закона, с Конституцията и встъпват в противоречие с принципите на международното право, като по-нисши, са чисто и просто... нищожни, нямат никаква сила и не бива да се изпълняват, щото тогава именно вредим на коренните интереси на институцията - пък и на нацията като цяло; защото някой се опитва да накърни наши най-висши и коренни не само права, а и блага. Блага на свободата, милата, от която не бива да се отказваме на никаква цена – въпреки всички неудобства и рискове! Но да минем по-нататък в анализа на административния шедьовър, който е съчинила видната демократка Пакова, подпомогната от не по-малко видната демократка Анастасова, също така литераторка, падаща си по кафкианския жанр и стил. Който един нищо чудно да се учи в нашите Академии – като бляскав пример за това през какви трънливи пътища е минала в развитието си нашата многострадална българска демокрация. И също за борбите, които е трябвало да водим, за да се цивилизоваме поне малко що се касае до нашата демократична култура – срещу попълновенията на нашето демократично безкултурие. Срещу нашите така дълбоко вкоренени в душите и сякаш неизкореними авторитарни наклонности. Г-жа Пакова отказва да ми съдейства да получа копие от документа, написан от г-жа Анастасова (аз продължавам да твърдя, че това е нейно творение и порождение, нейна еманация, по-горе убедително доказах защо това е така) и ме съветва, за да се погаври с мен, да го поискам "по надлежния ред" от... директорката на ПГЕЕПловдив; значи аз се жалвам, че директорката не се е сетила да ми даде копие от този документ (като се крие от мен, този документ неминуемо се превръща в донос!), а пък шефката й, именно г-жа Пакова, ме съветва да се обърна пак към длъжностното


лице, от което се жалвам! И да моля за нейното благоволение. Аз тук пак съзирам доста (не)оригинална административна гавра, пък също и привкус на "демократичност" може да се открие, виждате как длъжностно лице съдейства на една медия за разкриване на истината (щото моя милост, бидейки блогър, също така е и медия!). Абе у нас демократичността сред чиновничеството на ръководни позиции е доста напреднала, няма що. Демократ до демократа, пълно е с демократи! Г-жа Пакова също така, демонстрирайки един доста своеобразен демократичен манталитет, се чувства длъжна да поучаства в кампанията на г-жа Директорката Анастасова по моето дискредитиране като личност и като преподавател, като ме уведомява, видите ли, че срещу мен било имало написани "4 броя жалби, доклади, писма" за две години, 2011 и 2012 г., отбележете, "цели 4 жалби, доклади и писма имало"! Явно съм доста лош човек, който си заслужава репресиите от страна на директорката Анастасова, която, между другото, освен голяма демократка, изглежда е и голяма популистка (популизмът е другото име на демагогията!), дотам, че нищо чудно, както е тръгнало, тя самата да е съчинила и въпросните "ученически жалби" срещу мен. Тия номерца са доста изтъркани, впрочем, но са крайно аморални. Апропо, неслучайно е това, че и пред мен г-жа Анастасова говори постоянно за някакви хипотетични "ученически" и дори "родителски" жалби, но на настойчивите ми искания да се запозная с тях, да ми ги даде да ги прочета, нито веднъж не е отговорила, нито веднъж не ми ги е показала; е, на г-жа Пакова явно ги е показала, аз пък държа да ги покаже на мен, понеже много обичам да чета доноси, това е любимото ми четиво; с г-жа Анастасова явно имаме еднакви литературни вкусове (тя по образование е българичка, да не кажа дори литераторка). Интересен, бих казал даже сюблимно-интересен е този абзац от отговорашедьовър на г-жа Пакова, в който тя твърди, че г-жа Анастасова съвсем основателно била обжалвала мой болничен лист (аз съм в болнични вече 8-ми месец, преживях тежка животоспасяваща операция) само заради това, че съм се появил в училище и съм присъствал на един учителски съвет, но не й прави впечатление това, че заради нейния каприз да обжалва болничния ми лист (ТЕЛК, разбира се, отхвърли жалбата й и потвърди правомерността на болничния лист) моя милост беше оставен изцяло без никакви средства за съществуване цели 3 месеца (!). Тук няма начин да не констатирам, че оригиналната демократичност на гжа Пакова (и на г-жа Анастасова) се подкрепя и от чрезвичайно човеколюбие, което блика от сърцата им като изворна вода! Няма как да е иначе, демократичността е винаги и човеколюбива, щото и двете са

свободолюбиви, тъй да се рече. Аз не мога да разбера дали пък в израз на едно такова човеколюбие ако убиеш човек няма да се окаже, че той е бил убит за неговото добро, един вид да да не се мъчи повече в живота! Нищо чудно и дотам да се стигне както е тръгнало. Впрочем, в резултат на гоненията, на които бях подложен вече цели две години от уважаемата г-жа Директорка Анастасова аз не само че постъпвах безброй пъти в болница, не само че бях инвалидизиран, не само че най-накрая, от преживения стрес, жизнените ми сили пресекнаха дотам, че се строполих най-сетне, ударих главата си така, че в резултат получих мозъчен кръвоизлив, появи се т.н. хематом, заради който и щях в крайна сметка за малко да си отида от живота; ала ето, не би, милостивият Бог благоволи да ме задържи още малко в живота, най-вероятно за да мога да напиша и ей-това свое писмо, да осъществя този свой неумел литературен опит. Но мисълта ми е, че невероятно силното човеколюбие на г-жа Анастасова вече ражда своите обилни плодове; това, разбира се, изобщо не е впечатлило уважаемата г-жа Пакова, най-вероятно защото и тя е не по-малко човеколюбива от нея. И така идваме до върховния момент във въпросния шедьовър, именно анкетата, която проверяващите, пратени в училището от г-жа Пакова, са направили сред колектива. Тази анкета (с която, естествено, аз не съм запознат, нито съм я видял, нито пък някой ми е показал резултатите й, ерго, и тя играе ролята на нещо като компромат, насочен срещу мен!), била направена, както твърди г-жа Пакова, "свободно, анонимно и по свое желание", но като вземем предвид оригиналните представи на г-жа Пакова за свобода и за демокрация, нека да поухладим изявите на възторга си. Единственият факт, който тя е благоволила да ми съобщи, е че в анкетата били участвали 78% от личния състав на учителите. По-нататък ми се казва, че "по-голямата част" (крие се обаче каква именно е тази "по-голяма част"!) от колектива била заявила – дръжте се за стола да не паднете, макар че то всъщност не е никаква изненада! – че управлението на г-жа Анастасова било, цитирам, "демократично, оповаващо се на диалог, свобода на изразяване на мнението, микроклиматът е положителен, което до известна степен се дължи на липсата на двоен стандарт и прилагане на принципа на равнопоставеност между служителите"! Подчертаната от мен дума, думата оповаващо, както се вижда, е написана погрешно, и децата знаят, че се пише уповаващо, но ето, в официален документ на висш представител на образователната институция тази дума е сбъркана; ако приемем, че грешката не е от крещящо незнание на правописа, а е направена по Фройд, то аз, като човек, отколе занимаващ се с психоанализа, ще ви кажа, че тази грешка може

51 да означава едно, тя носи в себе си следния смисъл: Вий, дето четете този документ, изобщо не се оповавайте, че в него има някаква частица истина, всичко в него е чиста лъжа и измама! Моля да бъда разбран правилно, това не го заявявам аз (не съм луд да го кажа аз, та после да бъда съден до дупка, щото аз в момента съм подсъдим по две дела, съдят ме г-жа Анастасова и нейната помощничка г-жа Камелия Стоянова, да, съдят ме в истински, в натурален български съд, вече не ме съдят само в "другарски" и "народни" съдилища, организирани собственоръчно от тях самите, а ме съдят в найофициалния държавен съд!), та значи това горното не го казвам аз, а то е вопъл на безсъзнателната природа и психика на самата г-жа Пакова, щото, както учи д-р Фройд, безсъзнателното у нас никога не лъже, то винаги говори самата истина, то, за разлика от нас, хората, винаги казва честно каквото иска, не умее да лицемери, да лъже и пр., докато ние самите съвсем не сме като него. Това е. Спирам дотук. Прощавайте, че стана туй мое писъмце некратко, но сами виждате, че въпросите са интересни, а пък аз, в случая, се изявявам повече като изследовател на тия любопитни феномени, не толкова като жалващ се; то се видя, че и да се жалваш, и да не се жалваш, все тая... А ето сега вече и моите конкретни предложения и искания, които си позволявам да отправя към вас, уважаеми г-н Омбудсман и към Вас, уважаема г-жо Министър: 1.... 2.... ... (ЗАБЕЛЕЖКА: Поради изчерпване на жизнените ми сили при писането на това писмо, спирам тук, ще го допиша щом силите ми се възстановят; предметът на описание, както сами се убедихте, е така велик, че се иска колосална творческа и духовна сила, че да бъде поне отчасти загатната неговата непомерна мощ; ето затова, изтощен, спирам тук. Хубав ден на всички, чакайте продължението съвсем скоро! Живот и здраве да е де, да не обещавам толкова щедро, че токувиж един ден няма да спазя обещанието си – щото съм се преселил в един друг, значително по-хубав от този тукашния, свят...) РАЗМИСЛИ ОКОЛО СНОЩНОТО ШЕСТВИЕ НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ СТУДЕНТИ И ГРАЖДАНИ В ПЛОВДИВ ноември 2, 2013 Колкото и да не ми се занимава повече с игричките на притиснатите бюрократи-администратори (на ръководни пози-


ции) от т.н. “сфера на образованието”, ми се налага да надмогна отвращението си и да коментирам т.н. Отговор на Инспектората на МОН по повод на моя жалба. Аз вече писах, че този документ е чудесен знак на времето, в което живеем: един човек като мен е дръзнал да възроптае, да протестира срещу нередностите, оплакал се е на висшестоящото ръководство, то уж е направило “проверка на сигнала”, а пък след това жертвата, в случая моя милост, е обвинена за единствен виновник на… собствените си разочарования, понеже, видите ли, била имала “фантастична представа, нямаща нищо общо с реалността”! Да, обвинен съм в този сюблимно-паметен документ, видите ли, че си… фантазирам, сиреч, че “всичко си е наред”, дори нещо повече, че “всичко си е бляскаво”, че “проблеми никакви няма”, а пък аз, видите ли, щото съм бил имал “неверни представи”, бил съм си измислял всичко, представяте ли си до каква тънка гавра прибягват наште родни бюрократи, за да циментират окаяното статукво – и своето несъмнено всевластие?

Марионетката на олигархията Орешарски, срещу когото сега активно и всекидневно протестират съвестните и свестните граждани на България, не е единственият наглец: под него йерархията е прогизнала от наглост, щото именно цялата система е порочна, а пък нейните типични представители са навързани като свински черва и се подкрепят така, че господството и векуването им във властта са едва ли не циментирани. Ето защо борбата ни трябва да е срещу ония принципи, на които е основана цялата порочна система. Те разклатят ли се, цялата система ще рухне, иначе всичко ще си остане навеки непробиваемо. Аз това и правя, и то не от вчера. Документирам етапите на пътя, по който вървя, щото в преживяното от мен се съдържат ценни поуки за ония, които тепърва ще тръгнат по същия път. А такива хора, които не се примиряват, които не са склонни да капитулират и да дезертират от своите духовни и граждански отговорности, все още не са много, но те ще се увеличават. Ето затова пиша по тия въпроси, това е нещото, което ме вдъхновява. Моята епохална битка с образователната бюрокрация – крепителка на античовечната система в тази най-важна сфера на живота ни – която водя от десетилетия,

няма начин да не даде добри плодове в съзнанията на ония, които тепърва ще тръгнат по същия път. И които вече са обречени да победят. Аз работя за укрепването на духа на тези бъдещи борци, които, прочее, вече са по улиците, сред протестиращите студенти. В тази връзка, преди да продължа, преди да разкажа как смятам да постъпя в създалата се ситуация на моята персонална война с арогантната бюрокрация, ми се ще да кажа нещо, което е особено важно.

Фотограф: Bulgariautre Вчера бях на протеста на студентите от ПУ “П.Хилендарски”, отидох пред централната сграда на университета (в който преди години съм работил като асистент, в който започна моят професионален път във философията в далечната 1985 г.), отидох, за да подкрепя студентитеокупатори на сградата – и да участвам в обявеното шествие из града. Отидох да видя какво ще стане, понеже съм и нещо като “човек-медия”, хем съм блогър, хем издател, хем какво ли не; аз се шегувам понякога, че съм “проспериращ собственик” на цяла една “медийна империя”, аз съм нещо като… Дилян Пеевски, ама с обратен знак, не прогресирам като него, ами тъна заради изданията си в пълна мизерия. Издавам, знайно е, и свой вестник, именно в-к ГРАЖДАНИНЪ, и свое списание, именно философското списание ИДЕИ, имам своя персонална телевизия (видеоблог и разни канали за споделяне на видео), абе какво ли не имам, сиреч, законно мога да се нарека “медиен император”. И свое издателство на книги имам, всичко си имам. Е, подробност е, че сам съм всичко, ето, сам съм и репортер, затуй отидох да отразя събитието в своите медии; но най-важното е, че отидох там просто като гражданин, който подкрепя протестиращите студенти. Ще ми се тук да кажа, да ви предам впечатленията си. То това шествие беше обявено заради достойното отбелязване на Деня на будителите, а пък аз, бидейки човек с “будителска” по естеството си професия, философ, писател, учител и пр., ми се щеше да видя и колцина от колегите ми ще дойдат там; интересуваше ме също кои представители на т.н. “академична общност” в ПУ ще дойдат да подкрепят студентите си в този час. Нали гледате как е в СУ, най-видните и

52 талантливи професори на СУ, като Калин Янакиев, Цочо Бояджиев, все философи, Огнян Минчев, кой ли не още, са на всяка проява на протестиращите свои студенти, подкрепят ги от все сърце, та ми се щеше да видя кои от видните представители на Пловдивския университет, които познавам от времето, в което и аз работех в този университет, ще дойдат да подкрепят студентите си. Е, не дойдоха, дошлите преподаватели от ПУ, които дойдоха (и които познавам), се брояха на пръсти, а найзнаменитите, тия, дето придават облика на този университет, не дойдоха. Иначе са навсякъде, и то на най-предните места, а ето, сега не дойдоха. Имам предвид професорите О.Сапарев, А.Карталов (философ), Н.Балабанов, знаменития бивш депутат Младен Влашки, другите звезди на този университет, нито една от тия звезди, представяте ли си, не дойде да подкрепи студентите си! Което много говори, много показва, то красноречиво потвърждава една моя отколешна констатация, която ми се ще в в този момент да изтъкна, и тя е: Пловдивският университет “П.Хилендарски”, за жалост, ето, 24 г. след промяната, продължава да е още една същинска непоклатима крепост на комунизма! Снощи тази моя констатация беше потвърдена по недвусмислен начин от елита, от академичния, с извинение за думата, елит на този същия университет. С неидването си да подкрепят протеста на своите студенти този т.н. елит показа най-категорично колко е елит и колко е, най-вече, академичен. Щото академичността, всъщност, не е друго, а свободолюбие. Щом няма свободолюбиви хора сред елита на този университет, академичността му е в окаяно положение. Точка по този въпрос.

Студентите, неподкрепени от своите професори, са осиротели, са нещо като сирачета. Но те, милите, бидейки в тази крепост на комунизма, пак протестираха, пак бяха намерили сили да бъдат верни на дълга си. Е, не бяха толкова много, както трябваше да бъдат – имам предвид активната група окупатори, които, като излязоха под ръкоплясканията на публиката от вратата на университета, бяха към 30-тина души – но пък явно бяха качествени; момичета и момчета, младежи и девойки, те през цялото време задаваха, както и подобава, тонуса на протеста, и то така искрено, че


53 такъв стар боец като мен, който е участвал в много протести и демонстрации от зората на демокрацията у нас (когато повечето от тия млади хора още не са били родени!), не можа да се сдържи и се разчувства: една буца се появи в гърлото ми и стисна сърцето ми още в първия момент, като ги видях, а пък на няколко пъти по време на шествието сълзи напираха в очите ми; аз съм човек, който е емоционален, който много силно преживява такива неща – щото за мен поривът на младите към свободата е нещо много вълнуващо! Този порив, който усетих снощи, ми говори, че тази наша страна България не е обречена на комунизъм, както провъзгласи навремето една примерна служителка на олигархичната система, която в момента, доколкото ми е известно, е на престижна държавна служба заради заслугите си. Както и да е, да не философствам много, а да си завърша “репортажа”.

и още “по-добра” новина: заплашва да стане съвсем отчайващо! Ако този път не победим, ако не прекършим ината на комунистическата и ченгесарска олигархия, дето тероризира страната и нацията, горко ни! Повечето от тия млади и качествени хора, които протестираха и крещяха за промяна, за това, че искали си бъдещето, крещяха тоя народ да се събуди най-после, крещяха сънародниците ни да се осъзнаят, да, повечето от тия хора, в случай, че този път не прекършим ината на слугите на олигархията, след това ще си вземат торбичките и ще напуснат тази наша тогава наистина обречена на комунизъм страна. Дано това този път не стане, а какво ще стане, зависи от нас самите, от никой друг! Ако сме твърди, ще победим, покажем ли малодушие – сме загубени!

ОТ ПРОТЕСТА НА СВОБОДНИТЕ ХОРА ПРЕД СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

ОЩЕ СНИМКИ Та значи излязоха студентитеокупатори, под ръкоплясканията на гражданството, което беше дошло да ги подкрепи, прочетоха се няколко декларации, пък после тръгнахме на шествие по Главната улица, както си му е редът. Доста студенти бяха дошли да подкрепят протестиращите активно окупатори, общо взето в демонстрацията преобладаваха значително младите хора, което е радващо. Сред тях забелязвах лицата на много мои бивши ученици, което особено ме радваше и сгряваше. Преподавал съм им философия и гражданско образование, явно все на нещичко съм ги научил. Дори и един ученик, на който и сега преподавам, беше дошъл, дойде при мен и ме поздрави, това също много ме зарадва. Излишно е да казвам, че колега, имам предвид от гилдията на философите в Пловдив, аз на това шествие не забелязах. Явно и в тази гилдия сърдечните почитатели на комунизма хич не са малко. Представяте ли си такива на какво пък са научили своите възпитаници?! Страшна работа! Ето, не се чудете защо повечето от младите днес са апатични, не знаещи на какво да вярват. Техните възпитатели носят вина за това. Щото малко трябва да се направи, та да загори огъня на свободолюбието в душите на младите. Но как да загори, като повечето от възпитателите и учителите из нашите училища изглежда друго не правят освен да гасят този огън?! Положението в тази сфера, както се казва, е тежко, но има

Та шествието мина по Главната – Боже, в колко много шествия, живи вериги и демонстрации и пр. съм участвал в тия изминали години все по тази Главна улица! – доста хора се събрахме, краят на демонстрацията не се виждаше по едно време, което много радваше сърцето ми! След това отидохме и блокирахме един основен булевард в града, носещ името на Цар Борис Трети Обединител. И кръстовището при Чифте баня биде блокирано, а след това се отправихме по бул. “6-ти Септември”, където завърши пред Паметника на Съединението. Тук се изказаха няколко студента, пък след това моя милост си тръгна за дома, а шествието продължи по обратния път, та студентите-окупатори да се върнат в сградата на Университета. Това е моят репортаж от снощното шествие. С друго намерение бях почнал да пиша този текст, но ето какво се получи, разбираемо е, че се получи това. Ще публикувам написаното в блога, пък другото ще го пиша отделно. Приятен уикенд ви желая на всички вас, горди, свободолюбиви и будни граждани на България – и си останете верни на себе си, на онова, което ви прави човечни! Кое е именно то вие знаете добре. Да живее човек несвободно – това просто не си струва усилието…

Снимки: Tihich Tihichat КАРТИНИ ОТ ДНЕШНИЯ ПРОТЕСТ В СОФИЯ 01 ноември 2013, петък


Снимки: Константин Павлов-Комитата МОЙ ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС КЪМ ВСИЧКИ ЖИВИ СЪВРЕМЕННИ БУДИТЕЛИ И СМУТИТЕЛИ НА ПРЕЗРЯНОТО СПОКОЙСТВИЕ

Мой поздравителен адрес към всички живи съвременни будители и смутители на презряното спокойствие, публикуван във Фейсбук: ... Та ето, ще завърша този текст с нещо нечувано: аз, като един съвременен будител – презирам дремлювщината, постоянно мърморя, пиша, крещя на моменти, не мълча, пиша статии, книги, жалби, критикувам, воювам с дремлювците и с толкова милите към тях управници и пр., ерго, имам известно право да се нарека будител - поздравявам с празника на народния будител

всички такива, които се занимават със същото, занимават се с будене, презрели всички удобства, презрели спокойствието, поели всички рискове, живеещи под дъжд от плюнки, от злост, от злоба, от коварства, от подигравки и пр.; поздравявам ги ето с тия думи: Братя будители, скъпи приятели, колеги, бъдете винаги такива, не губете куража си, продължавайки да сте твърди и дръзки, не се плашете от нищо, плашете се само от страха и от малодушието, продължавайте да презирате подличкото мълчание, да ненавиждате угодничеството пред властващите, почитайте само истината, да, знам, много ще спечелите ако дезертирате от мисията си, ако почнете и вие да лъжете, да аморалничите, да се подмазвате, но, моля ви, никога не го правете, никога не дезертирайте! Не го правете, щото без вас сме загубени! Тоя народ е загубен без вас, драги народни будители, дето не го оставяте да заспи съвсем, дето постоянно смущавате съня и хъркането му! Продължавайте да правите все така! Знам, че саможертвата ви е голяма, но пък човек нали живее за едната чест?! Мерзавци никога не ставайте! Знам, че няма да станете, тоя ваш непоклатим душевен строй ми е съвсем познат. Както ония, които са родени да правят мерзавщини, не могат да се отърват от тая своя наклонност, така и ония, които са родени да не оставят на мира мерзавците, няма да се поддадат на никакъв повей на малодушие. Вярвам във вас, колеги будители! МОЕ ПОЗДРАВИТЕЛНО ПИСЪМЦЕ ДО ИВО ИНДЖЕВ, ЕДИН НАШ СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА НАРОДА Драги г-н Инджев, днес е Ден на будителите, позволете ми да Ви поздравя по този повод, щото аз Ви възприемам като един от съвременните будители! Честито! Поклон пред това, което правите! А ето и един откъс от днешна моя статия за будителството, в която си позволих да употребя Вашето име, да ви дам като пример: Нейното заглавие е Да се разберем днес какво е: Ден на будителите ли е или е по-скоро Ден на гонителите на будителите?! А пък въпросният откъс от нея ето какъв е: … Ще дам един пример, свързан с това защо, да речем, държат един наш журналист с будителски наклонности, какъвто безспорно е Иво Инджев, колкото се може по-далеч от някоя медия? Ами ясно защо: трима Иво Инджевци да имаме в три национални медии и с тоталното господство на олигархията и мафията в България отдавна щеше да е свършено. Много опасни

54 са такива хора като Иво Инджев с несъмнени будителски наклонности, които, имайки дързостта да говорят истината, постоянно будят заспалите, ето защо е правилно тия хора да се държат далеч от главните медии. Или да се пускат там само от “кумова срама”.

Иво Инджевци не допускат, ала Вучковци, плямпала и дървени “философи”, сиреч, приспиватели, колкото щеш по нашите медии. Пълно е с такива медийни “звезди”, т.е. медийни курви, медийни парцали, угодничещи подлизурки на всяка власт, която плаща повечко и прочие водачи на един хъркащ непробудно народ, които самоотвержено го приспиват всяка минута, сакън да не се събудят повечко хора, че тогава будните ще разкажат играта на всяка узурпаторска власт. Това е положението, тия неща са близки до ума, но ги казвам, щото и за тях у нас много се лъже – и всичко се представя наопаки на това както е. И както трябва да бъде… ДА СЕ РАЗБЕРЕМ ДНЕС КАКВО Е: ДЕН НА БУДИТЕЛИТЕ ЛИ Е ИЛИ Е ПО-СКОРО ДЕН НА ГОНИТЕЛИТЕ НА БУДИТЕЛИТЕ?!

Днес е Денят на народните будители – 1 ноември. Аз много пъти, безброй пъти вече съм писал по тия въпроси – за


дремането, за приспиването и за спането, но също и за буденето на съзнанията – в нашите родни български условия, но и тази сутрин ми се ще да напиша нещичко, зер, празник е, а и моя милост е един от празнуващите, щото принадлежа към една по принцип "будителска професия": учител съм, при това съм философ. Философите сме особена каста, за нас дразненето, буденето на заспалите е нещо като всекидневно най-любимо занимание. Туй ни е работата, да будим заспалите, да ги държим будни, да не им позволяваме да заспят, да захъркат. А у нас специално, в България де, спането и хъркането са на почит и на голяма висота, много се почитат; също така е доста престижно заниманието на приспивателите, на тия, дето им плащат луди пари за да приспиват народеца ни. Медиите у нас основно с това се занимават: да залъгват, да приспиват съзнанията на хората. И техните видни функционери – такива като бай ви Вучков или Слави Трифонов, да речем – са на особена почит. Респективно, будителите у нас са най-неприятните и дразнещи хора. Непоносими сме направо, знам го от опит. Ако можеше, със зъби щяха да ни прегризат гръкляните. Да, знам какво си мислите в тоя момент: "Айде, тоя сам се причисли към будителите, егати самозванеца! Ало, да си будител е нещо като почетна титла, къде се навираш при будителите бре?!". Нали това си помислихте, признайте си? Няма лошо, че сте си го помислили, човешко е. Ето какво искам да кажа в тази връзка. Да си съвременен будител не е някаква особена привилегия, за която да се иска атестат, надлежно подпечатан от съответните държавни органи, както някои идиоти си мислят. Всеки може да бъде будител. Важното е, първо, ти самият да не си заспал, да ти е буден духът, това е първото условие за практикуване на будителство. Щом не си дремлю – а у нас дремльовци колкото щеш, пълно е с дремльовци, то дремането води до заспиване, нали така? – щом не ти се спи постоянно, значи имаш наклонност към будуването, ерго, можеш сам да станеш будител, щото щом като около теб е пълно с демлювци, които във всеки момент а-а ще заспят, нямаш друг избор освен да им пречиш да заспят. Правиш ли го това, ето, вече си станал будител. И рискуваш като почнеш да будиш някой дремлю той да ти шибне един пестник по ченето, щото нали знаете колко е неприятно да се унасяш в сладка дрямка, а пък някакъв нахалник да почне да те буди. Та се вижда от този пример, че никаква привилегия не е будителството, а е опасно занимание - в нашенските тъдявашни условия. Ще те шибне някой така, че ще ти счупи предните зъби. Страшна и опасна работа е да живееш сред дремлювци и да почнеш да ги будиш. Всички ще те намразят и ще те обявят за най-неприятен човек. Ще те обя-

вят за дразнител. За какъв ли не ще те обявят и порядъчно ще те оплюват всеки ден. А пък властващите, като капак на всичко – те обикновено не правят друго освен да се подмазват на дремлювците, то дремането е нещо най-изгодно за въпросните управници! – ще те подгонят, щото щом си станал будител, ти си станал вреден за тяхната власт, станал си смутител на бленуваното спокойствие, явяващо се първо условие за приспиването, значи ще трябва да бъдеш ликвидиран: та да възтържествуват спането, прозяването, хъркането, унесът, дремлювщината и прочие други заветни мечти на всеки управляющий. Народът, като спи и си похъркнува, властникът може да си прави всякакви золуми; но ако има някакви опасни идиоти, дето го дърпат за ръкавите и не му дават да спи, тия нещастници трябва да бъдат овреме озаптени, щото а бъдат оставени да си вършат вредителството, в един момент будните могат да станат повече от хъркащите и ето, властта ти е отишла по дяволите, отишла е на кино! Та нали ме разбирате що искам да кажа и накъде клоня? Будителството изобщо не е някаква почетна професия или занимание, то е опасна, рискована работа, а пък практикуващите туй нещо във всички исторически и културни епохи винаги са били опасни и проклети хора, които са били трън в очите на властващите - и също така на дремлювците, които са социалната база на тираниите, деспотиите, тоталитаризмите, комунизмите, комуноидностите, популизмите, демагогиите, олигархиите и прочие. А пък първото условие на истински свободното общество, на автентичната демокрация е ето кое: да има повечко същински будители сред представителите на т.н. "ентелегенция", на съсловията, занимаващи се с духовни въздействия върху дремлювците, примерно сред учителството, и особено пък сред представителите на медиите, които имат най-голяма власт над умовете. Ще дам един пример, свързан с това защо, да речем, държат един наш журналист с будителски наклонности, какъвто безспорно е Иво Инджев, колкото се може по-далеч от някоя медия? Ами ясно защо: трима Иво Инджевци да имаме в три национални медии и с тоталното господство на олигархията и мафията в България отдавна щеше да е свършено. Много опасни са такива хора като Иво Инджев с несъмнени будителски наклонности, които, имайки дързостта да говорят истината, постоянно будят заспалите, ето защо е правилно тия хора да се държат далеч от главните медии. Или да се пускат там само от "кумова срама". Иво Инджевци не допускат, ала Вучковци, плямпала и дървени "философи", сиреч, приспиватели, колкото щеш по нашите медии. Пълно е с такива медийни "звезди", т.е. медийни курви, медийни парцали, угодничещи подлизурки на всяка власт,

55 която плаща повечко и прочие водачи на един хъркащ непробудно народ, които самоотвержено го приспиват всяка минута, сакън да не се събуят повечко хора, че тогава будните ще разкажат играта на всяка узурпаторска власт. Това е положението, тия неща са близки до ума, но ги казвам, щото и за тях у нас много се лъже – и всичко се представя наопаки на това както е. И както трябва да бъде. Сега сфанахте ли защо у нас ако някой излезе и каже: "Аз съм будител на заспалите!", такъв мигом ще бъде освиркан, подигран, порядъчно оплют, обявен за маниак, за луд и пр., а е възможно също така и да бъде набит? Защото е опасно будителството да стане по-масово практикувана професия или занятие: тогава всичко в т.н. удобно статукво ще отиде по дяволите. И затуй ни внушават, затова всички в един глас, като в хор, ни говорят: "Да си будител е чест, привилегия, такива сме имали в миналото, но сега нямаме, е, и да имаме, те се броят на пръсти, това са някакви велики, "общопризнати", "общоудобни" идеолози, такива като Слави Трифонов, Вучков, Недялко Йорданов и пр., а пък найдобрите будители са умрелите такива, като Вазов, Ботев, Паисий и прочие, щото те няма опасност да тръгнат сега сред хората и да ги будят, те си стоят арестувани в библиотеките и тях, слава Богу, никой не ги чете, даже и учениците не ги четат, то ако почнат и тях да четат, е доста опасно, ето, затова имаме образование, което така сгодно е устроено, че учениците изобщо не четат даже и мъртвите ни будители, та благодарение на това у нас спането на народа ще продължи да си бъде най-почитано, най-хвалено, най-желано и пр.!" Сфанахте ли защо така ни говорят сега? Дано сте сфанали. Но това съвсем не е сигурно. Не е сигурно по причина на това, че тия, дето четат и ще дочетат това разсъждение на един философ са толкова малко, че помалко едва ли могат да бъдат... Та ето, ще завърша този текст с нещо нечувано: аз, като един съвременен будител – презирам дремлювщината, постоянно мърморя, пиша, крещя на моменти, не мълча, пиша статии, коментари, книги, жалби, критикувам, воювам с дремлювците и с толкова милите към тях управници и пр., ерго, имам известно право да се нарека будител – поздравявам с празника на народния будител всички такива, които се занимават със същото, занимават се с будене, презрели всички удобства, презрели спокойствието, поели всички рискове, живеещи под дъжд от плюнки, от злост, от злоба, от коварства, от подигравки и пр.; поздравявам ги ето с тия думи: Братя будители, скъпи приятели, колеги, бъдете винаги такива, не губете куража си, продължавайки да сте твърди и дръзки, не се плашете от нищо, плашете се само от страха и от малодушието, продъл-


жавайте да презирате подличкото мълчание, да ненавиждате угодничеството пред властващите, почитайте само истината, да, знам, много ще спечелите ако дезертирате от мисията си, ако почнете и вие да лъжете, да аморалничите, да се подмазвате, но, моля ви, никога не го правете, никога не дезертирайте! Не го правете, щото без вас сме загубени! Тоя народ е загубен без вас, драги народни будители, дето не го оставяте да заспи съвсем, дето постоянно смущавате съня и хъркането му! Продължавайте да правите все така! Знам, че саможертвата ви е голяма, но пък човек нали живее за едната чест?! Мерзавци никога не ставайте! Знам, че няма да станете, тоя душевен строй ми е съвсем познат. Както ония, които са родени да правят мерзавщини, не могат да се отърват от тая своя наклонност, така и ония, които са родени да не оставят на мира мерзавците, няма да се поддадат на никакъв повей на малодушие. Вярвам във вас, колеги будители! Пиша това, знам, че то е много дразнещо, но ето, виждате, правя нещо, което ми е работата – бидейки ненавистен комай на всички философ и будител. Пълно е с мърморковци около нас, които друго не правят освен да вгорчават живота на будителите, на склонните към това да будят, а не да приспиват. По идея всички учители са призвани да бъдат будители, нали така? Ето, в тази връзка ми се ще да кажа нещо хептен скандално, с което и ще привърша. Аз, бидейки нещо като най-дързък учител-будител, успях най-после да предизвикам гнева на всички свои началства, като се почне от директорката на училището, в което работя, и се стигне чак до г-жа Министърката! Срещу мен разните администратори организират вече извънредни трибунали, дали са ме даже на съд, да, на истински съд, тече съдебен процес срещу мен за "вредни мисли" в моя философска книга (!), пишат се комай всеки ден гневни подписки срещу мен, пишат също така разгромни писма, а пък по-висшите инстанции, на които аз се жалвам заради годенията, на които съм подложен, ми пишат най-официално да внимавам, да млъкна най-сетне, защото "съвсем законно" съм щял да бъда уволнен, щото, видите ли, съм бил "разгласявал" чрез блога си някакви хипотетични "строго секретни" и при това "държавни" тайни, бил съм "уронвал" престижа на институцията и доброто име на разните там началства и пр.; с една дума казано, доведох нещата дотам, че от мен всички началства са пропищели. И ето, тия, дето ме гонят, да, гонят един човек като мен, който просто се старае да си изпълнява дълга и като човек, и като философ, и като гражданин, и като учител (то тия неща в моето разбиране изцяло съвпадат, са тъждествени!), та значи тия, дето мен ме гонят, моите гонители, също днес празнуват Деня на будителя,

представяте ли си за какво безобразие тук става дума? Аз, дето друго не правя освен да будя, сиреч, съм жив и действащ будител (простете за нескромността!), съм обявен от тях за... "вредител", а пък те, дето друго не правят, дето само приспиват всичко живо около себе си, понеже се грижат за спокойствието, за дремането и за хъркането, точно тези ще ми празнуват Деня на будителя, откъде-накъде?! Аз такава една несправедливост не позволявам, щото това е пълна аномалия! Да си основат на този днешен ден, или на утрешния, тяхна си работа, да си основат Ден на приспивателите, или Ден на дремлювците, или Ден на гонителите на будителите, или Ден на душителите на будителите, каквото искат да си основат, както искат да си нарекат празника, тяхна си работа, то си е техен празник, то си е тяхна работа, но да не се опитват да слагат ръка на Деня на будителите - щото нямат морално право върху него! Точка. Това е. Аман от наглости! "Будители" ще ми се наричат те, ще ми празнуват и те на тоя ден: айде де, тая няма да я бъде! Това исках да ви кажа, драги читатели – ако някой от вас изобщо е стигнал до края на този въздългичък текст – а кой ли чете в днешно време такива дълги текстове?! Как да ги чете, нали ще го приспят? Дремлювците, склонните към дремане и любителите на сладичкото блажено похъркване не могат да дочетат такъв дълъг текст, те ще капнат още на първите изречения. Само буден, склонен към будуването, незаспал човек, човек с незаспал дух ще ме прочете докрая, другите ще изпонакапят кой докъдето му стигнат силиците. Та на тия неколцина, които евентуално са дочели този мой празничен – и като такъв: достатъчно нагъл! – текст, искам да им кажа: Честит празник, приятели! Дерзайте, във вас ни е цялата надежда! Будете заспалите безпощадно! Не им прощавайте! Нека да ви мразят! Нека да ви ругаят! Нека да ви плюят! Нека! Вий си изпълнявайте дълга! Признателност не чакайте! Но знайте: без вас тая страна и този народ за нищо не стават! С вас обаче – надежда има. Докато вас ви има, и надежда има. Това е. До нови срещи! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ, КОИТО ПРЕДПОЧИТАТ ДА БУДЯТ, ВМЕСТО САМИ ДА СПЯТ! 01 ноември 2013, петък Един приятел тази сутрин ми написа ето това в Скайпа, което страшно ме трогна:

56 Та си позволявам, в тази своя емоция, да препредам пожеланието, дадено мен, на другите, дето като мен се възприемат по-скоро като будни, а не като заспали; предпочитат да са будни и като такива будители, а не като заспали, като дремлювци, като приспиватели; ето как препредавам емоцията си, с това именно пожелание: Честит празник на всички, които предпочитат да будят, вместо сами да спят! ГОСПОДАРИ НА ЕФИРА: ОКУПАТОРИ И КОНТРАОКУПАТОРИ

Окупатори и контраокупатори | Господари на ефира

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS

,

основан през 1994 г.

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ:

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БУДИТЕЛЮ!

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Жив и здрав да си! Успех!

Истината ни прави свободни!

Vestnik GRAJDANIN br. 22 ot 2013  

Angel Grancharov