Issuu on Google+

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 17, ГОД. 5, 2013, 1 СЕПТЕМВРИ, НЕДЕЛЯ, Ц.2 ЛВ.

"... целият замисъл на "Стената" вече е антиконсуматорски и ултра антикапиталистически. Това е болезнен зов срещу света, който решава всичките си проблеми с войни, рекламни промоции или телевизионни шоута." Това пише Иван Бедров на стената си във Фейсбук. В тази връзка бих желал да попитам: А как се възприе филмът "Стената" навремето, в условията на "социалистическия рай", в който уж нямаше "войни, рекламни промоции или телевизионни шоута", в който всичко беше така сивичко, тихо и спокойно, но СТЕНА пак имаше – чудно защо ли? Съвсем друга стена, доста по-истинска обаче. Сега вече "Стената" се била възприемала "ултра антикапиталистически", другояче казано, левичарски. Точно тия, дето навремето изградиха истинските стени, би трябвало да са твърде доволни, нали? Излиза, че те победиха, че мистиката със СТЕНАТА в крайна сметка беше изтълкувана в тяхна полза? (На 2 стр.)

С изключително високи дипломатически и държавнически качества! Духовита личност от класа и с финес – както още казват! Рядко срещан държавник, по нашенски казано! Ако покойните Цар Борис и Цар Фердинанд разберат, че националния продажник и отявлен в западноевропейските среди комарджия Симеон (високо ценен обаче в ченгесарските среди, в средите на КГБ, бел. моя, А.Г.), разпродаде техните високо-отличителни ордени за пари, за да ги залага на комар, в гробовете ще се преобърнат... Поклон пред светлото дело на Негово Величество Борис – Царя на българите!!! Написа: Stoyan Dermendjiev


НАВЪРШИХА СЕ 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО БОРИС ТРЕТИ - ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ: ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ВЕЛИКИЯ ЦАР!

НЕРАЗРУШЕНИТЕ СТЕНИ СА ГРАДИВОТО НА ОНЯ КОШМАРЕН ЕКЗИСТЕНЦИАЛЕН ЛАБИРИНТ, В КОЙТО, УВИ, ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАМЕ Иска им се да бъде така, ала не е така, защото има нещо универсално в идеи-

те на СТЕНАТА, което не може да се вмести в обикновената политическа стереометрия на "ляво" и "дясно". Има нещо вечно екзистенциално, което стои в тази символика на СТЕНАТА, което никога не бива да забравяме. И да не го прикриваме с клишета като "ултра антикапиталистически". И то се свежда до това, че има вечен конфликт между индивид и общност – между човека (личността) и комуната (социалното). Стените, които изгражда комуната, за да изолира от себе си, за да смаже порива на свободната индивидуалност, за да притъпи жилото й, ги има във всяко общество, но тия стени бяха най-яки, направо железобетонни и непробиваеми в условията на чистата, на стерилната комуналност, която свързваме с комунизма. И която Уотърс е познавал май само по книгата на "1984" на един друг знаменит англичанин – Джордж Оруел. Ето защо не бяха будали тия като мен, които в онова време възприеха филма СТЕНАТА като откровение: вярно сме изтълкували смисъла му тогава. И когато сега искат да насочат този смисъл в неверна, в "ултра антикапиталистическа" посока, ний възразяваме най-решително. Щото ние на гърба си изнесохме кошмара на онази съвсем зрима и истинска СТЕНА, която още е налице, нищо че немците събориха своята Берлинска стена. У нас, за жалост, нито една стене комай не беше съборена, а всички тия стени още са си наоколо, запазени, здрави, хладни, само дето чат-пат ги пребоядисваме. И то, представете си, "ултра антикапиталистически", разбира се, как иначе да ги пребоядисваме, като ние самите, сме нещо като продукт и рожба на оная СТЕНА, която навремето ни формира като личности, пардон, като безличия, дето така уютно се чувстват, "живеейки" в сянката на СТЕНАТА. Това искам да кажа като начало на един необходим разговор за СТЕНАТА в нашето общество и за това какво следва да направим, за да я разрушим все пак един ден. Предлагам да поговорим за това. Щото неразрушените СТЕНИ са градиво на един кошмарен лабиринт, в който, уви, съществуваме - и от който излизане няма, ако не почнем да разрушаваме стените една по една. Обрасли сме в стени, нима не го чувствате? Нещо повече, бих казал, за да доведа мисълта си до екстремна форма: стигнали сме дотам, че ние самите себе си сме превърнали в мат`рьял за правенето на ония стени, в които сме зазидани като в броня. Те, СТЕНИТЕ, за които говорим, винаги се правят от човешко месо, нима и това още не сте го разбрали? ХАЙДЕ СЕГА РОДЕНОТО ДА ПЪЛЗИ – ДА ПЪЛЗИ, А РОДЕНОТО ДА ЛЕТИ – ДА ЛЕТИ!

Тъга предизвиква разнопосочната глупост да бъде "похвален" или "осъден" Роджър Уотърс за възгледите си, за поклонението си пред гроба на майор Томпсън и – най-вече – за призива си Оставка по време на шоуто "Стената". Бащата на Уотърс е загинал във Втората световна война. Майор Томпсън споделя същата съдба. Уотърс се покланя не пред нечий идеологически фетиш, а пред трагедията, сполетяла поколението на баща му и призовава тя да не се повтаря повече. Това е ясно показано в цялото му творчество.

И защо – питат низшите духом – след като се поклони на майор Томпсън, Уотърс поиска оставката на "лявото" българско правителство? Защото не можете да излъжете Уотърс, че правителството е "ляво", или че протестът срещу него е "десен" – можете да лъжете за това само себе си. Роджър Уотърс е добре информиран, че правителството е марионетна прислуга на криминалната българска олигархия, а протестиращите срещу него искат да вземат живота си в собствените си ръце – каквито и да са възгледите им в политиката. Уотърс не може да НЕ подкрепи хората, които искат да вземат живота си в собствените си ръце – той ги призовава именно към това през целия си живот и с цялото си творчество – заедно с колегите си от Пинк Флойд. Хайде сега роденото да пълзи – да пълзи, а роденото да лети – да лети! За повече политически разяснения по темата се обърнете към прес-група "Мама, гамен и дудук"... Написа: Огнян Минчев ОСТАВКА! ДОЛУ БКП! ЧЕРВЕНИТЕ БОКЛУЦИ – НА БУНИЩЕТО! КРАЙНО ВРЕМЕ Е! 31 август 2013, събота


3 МИШО ШАМАРЪТ УДАРИ ОЩЕ ЕДНО МОЩНО РАМО НА БАНДИТСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА ОРЕШАРСКИ, "БЛАГОСЛАВЯЙКИ" И ROGER WATERS, И ПИНК ФЛОЙД, И РОКА КАТО ЦЯЛО ДАЖЕ!

Пиндар Напомни: Rumen Krivicki БЕЛЕЖКА: Не съм съгласен с твърдението на Пиндар, истината според мен стои горе-долу ето как: Стреми се към безсмъртен живот, душо моя – понеже полето на възможното е прекалено тясно за теб... Сиреч, аз стоя на гледището: Блажени са ония, които искат невъзможното! Или, ремзюмирано, става ето как: Стреми се към безсмъртен живот, душо моя – понеже полето на възможното е прекалено тясно за теб: блажени са ония, които искат невъзможното!

И Господ му отвърнал: - Две или четири платна искаш на тоя мост? Напомни ни този чудесен анекдот: Борян Петров СЛЕД ТРИ ДНИ ЩЕ СЕ НАВЪРТЯТ 70 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРСКИ ЦАР И ДЪРЖАВНИК БОРИС ТРЕТИ 25 август 2013, неделя

ЕДВА ЛИ ЧОВЕКЪТ НЯКОГА ЩЕ ПРОУМЕЕ ЖЕНСКАТА ДУША... 31 август 2013, събота

Ето как поддръжника на мафиотското правителство на комунистите и ченгетата Мишо Шамара благословил Roger Waters; оня, другия, как се казваше, а, да, Петното де, разбира се, изцяло го подкрепя; те двамата, Шамара и Петното, са найярките поддръжници на туй мафиотско проруско правителство; та ето и самата "благословия" (правописа и оригиналната шамарова пунктуация запазвам в оригинал): Бойковите телевизии почти месец ни обясняваха колко велик спектакъл ще е СТЕНАТА хахаха. Още тогава си знаех че Герги Уотърс ще вика оставка хаха. Но си траех ако случайно тъпака не се е сетил да не се сети :-) Но явно Сашето Безуханова му е дала тоя съвет да хвърлят едни милиони да кажат на хората в България да свалят демокрацията и да върнат ДИКТАТУРАТА хаха. Ебем ти и рока ебем ти и пинк флойда ебем ти и джордж уотърса педалски. Никога повече ДИКТАТУРА нито комунистическа нито сикаджийска. Не сме виновни ние че десните сили в БЪЛГАРИЯ са изцяло под власта на бившият ДИКТАТОР и нямат грам идея що е то ДЕМОКРАЦИЯ. Ебем ви в дясните хюмнета СТРЕМИ СЕ КЪМ БЕЗСМЪРТЕН ЖИВОТ, ДУШО МОЯ – ПОНЕЖЕ ПОЛЕТО НА ВЪЗМОЖНОТО Е ПРЕКАЛЕНО ТЯСНО ЗА ТЕБ: БЛАЖЕНИ СА ОНИЯ, КОИТО ИСКАТ НЕВЪЗМОЖНОТО! Не се стреми към безсмъртен живот, моя душо, а открий полето на възможното.

Един човек си карал Харлито по калифорнийския плаж, когато изведнъж небесата се разтворили над него и с гърмящ глас Господ му проговорил: - Защото цял живот си се стремял да си ми верен, ще ти изпълня едно твое желание. Човекът спрял мотора си, замислил се и казал: - Издигни мост до Хавай – та да мога да карам дотам всеки път когато поискам. Господ му отговорил: - Желанието ти е материално, помисли за огромното предизвикателство на такъв тип начинание, за подпорите, които трябва да се се издигнат чак от дъното на Тихия океан и тоновете бетон и стомана, които ще са необходими! Това ще изчерпи много природни ресурси! Мога да го направя, но ми е трудно да приема стремежа ти за материални блага. Не бързай, помисли си и си пожелай нещо, което да е в полза на цялото човечество. Човекът с Харлито помислил помислил повечко и накрая казал: - Господи, бих искал аз, а и всички други мъже да можем да разбираме жените; искам да знам какво чувства жената, какво си мисли, когато ме наказва с мълчание, когато плаче, какво всъщност има предвид, когато казва, че всичко е наред, и най-вече искам да знам как мога да направя една жена истински щастлива?

И ДВЕТЕ ПОРЕДНИ КНИЖКИ НА СП. ИДЕИ, АВГУСТОВСКАТА И СЕПТЕМВРИЙСКАТА, ВЕЧЕ СА НАЛИЧНИ И В ХАРТИЕН ВАРИАНТ

И двете поредни книжки на сп. ИДЕИ (българската, в "по-популярния" вариант, августовската, и международната, чисто научната, академичната и теоретич-


4 ната, като приложение на списанието я издадохме, това е вече септемврийската книжка) вече са налични в хартиен вариант. Вчера ги докарах от печатницата в София, как ви се виждат, красиви са, нали? :-) Грешка нямат!

Stanislav Ivanov каза: Че кое му е хубавото! Малоумници – мутра wanna be колкото искаш! Milen Radev каза: Аз казах, че е много добре. Който желае да злослови може спокойно да се пръждосва. Stanislav Ivanov каза: Цензура?? Точно от тебе не съм го очаквал! Но не очаквах че ще поддържаш и човекоподобно, което се стреми да въведе Путиновски модел на управление! Но – светът си има своите изненади!

Много са красиви! Гордея се с тях – като техен родител, така да се рече; тях пък, простете за сантименталността, но ги приемам като свои деца. А като ги разтвори човек и като се зачете, красотите, на които може да се наслади душата ви, са още поневероятни! :-) Всички абонати на списанието скоро да очакват получаването на книжките си! Хубав неделен ден на всички желая! За малко да забравя да кажа: приемаме поръчки – ако някой дръзне да пожелае да притежава това забележително списание! ТОЧНАТА СИТУАЦИЯ В СРЕДИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА – И НА БЪЛГАРСКАТА ПСЕВДОДЕСНИЦА, НА МИЛИЦИОНЕРО-МУТРЕНСКАТА МЕНТЕДЕСНИЦА

Milen Radev каза: Над 6 000 станаха вече. Никак не е лошо!

„Информейшън”, Съединени Американски Щати от 14.ХІІ.1928 год.

Milen Radev каза: А бе Станиславе, България затъва от ден на ден безвъзвратно в руския ад, а вие не може още да загреете, че трябва на секундата да се сложи край и единственият реален политик, който може да я върне на западното трасе, е този, когото псувате! Stanislav Ivanov каза: Май не четеш какво пиша! Твоето “решение” ни води точно към путиновия модел! Моля те спри за малко с тезата си (разбирам че си дълбоко убеден) и погледни действията и изявленията на Боко от близките 3-4 години! Всичките му действия са последователни и сочат само една цел – двуполюсен модел на президентска република тип ПУТИН-2 с партии БСП и ГЕРБ! Колкото и да ми обясняваш няма да излъжеш очите ми – Боко и Гоце седяха на една маса точно преди изборите 2009-та и си пиеха уискито далеч от хорските очи (явно обаче не толкова далеч)! Запомни ми думите и когато ГЕРБ лъснат като крайно леви да не казвам фашизоидни, не забравяй да ме споменеш! Дотогава може да ме псуваш – но няма да измениш фактите – ГЕРБ = БСП2! Nina Gospodinova каза: Първо ще взема да се сприятеля с Бойко Борисов, после ще пиша; Иванов, моля загрявайте усърдно 5 минути. Връщам се след малко, предполагам като завършена мутра.

Берлинчанинът Milen Radev във Фейсбук се радва, че почитателите на страницата на Боко (истинската!) биле станали веке над 6000. Пише ето това, по повод на което възникна кратка дискусия; не съм се включвал в нея, щото мнението ми е изразено от един от участниците; познайте кой; прочее, този кратък разговор показва точната ситуация в средите на българската десница – и на българската псевдодесница, на българската милиционеро-мутренска ментедесница:

близък допир с народа си. Където и да отиде, той спечелва сърцата поради своето непринудено и естествено държане, съвършено лишено от престореност. Никой държавен глава в света не е по-демократичен и по-приятелски разположен от този млад човек, потомък на една велика династия, който искрено се стреми да направи всичко, което може, за своя народ.”

Stanislav Ivanov каза: Няма накъде повече! Самата мисъл че можете да харесвате мутра-престъпник ми стига! ЦАР БОРИС ТРЕТИ, ЕДИН ОТ НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ В ЕВРОПА – И МНОГО ОБИЧАН ОТ НАРОДА СИ август 28, 2013 СВЕТОВНИЯТ ПЕЧАТ ЗА ЦАР БОРИС III „Царят е прелестен млад човек на 33 години. Той говори английски със съвършенство и е много добре осведомен за американските работи. Когато пътува из страната със своя автомобил, той влиза в

„Българският Цар Борис е много обичан от широките маси на своя народ. Днешният български цар по възпитание и схващания е българин. Обичан е не само заради любовта си към България, но главно заради своя демократичен характер, който го сближава с народа. България вече се съвзема от раните, които й нанесоха войните. Благодарение на усилията и дипломатическите способности на Цар Борис и международното положение на България е много добро.” „Летем Светем”, 15.ХІІ.1927 год.

Чехословакия

от

„Има един българин, който напълно заслужава възхищението на Европа, загдето води държавния кораб през време на най-големите бури и запази мира в страната. Аз говоря за Цар Борис, чийто голям такт, широко познаване на международните въпроси, далновидност и чар правят личността на този монарх една от найпривлекателните в Еропа. Цар Борис винаги се отъждествява със своя народ. Току-шо той съобщи, че е прекарал целите коледни празници с пострадалите от земетресението, като е живял на лагер сред тях, като е ходил от място на място да наблюдава работата по възстановяването и за да раздава помощи от своите скромни средства.” „Нир Ист”, Великобритания от 7.ІІ.1929 год. „Цар Борис принадлежи към ония няколко короновани глави, които свободното си време са посветили на наука; днес той е единственият от тях. В лицето на баща си той е имал своя пръв учител. Известно е, че бившият Цар Фердинанд беше виден ботаник и ентомолог. Днешният Цар на българи-


5 те работи със страст в природните науки. Най-много обича ботаниката и ентомологията, но е голям познавач също на влегучите и птиците. Със своето мило и естествено държане ви спечелва още при първата среща. Облечен е като всеки гражданин, не обича церемониите и със своята усмивка умее да отстрани веднага смущението на представените му лица. В неговите сиви очи е отразена мечтателността на поета и учения, живеещи във висшите сфери на духа. Но щом изправи главата си, неговото бурбонско лице със здраво прибраните устни веднага показва, че е от рода на кралете, които са били дейни. Още при разглеждането на музейните зали в отделението за ботаника, зоология и минералогия се виждаше, че Цар Борис се намира в среда, която му е мила. С жив интерес разпитваше за произхода на тоя или оня екземпляр, който веднага точно назоваваше с научното му име. В ентомологическото отделение Царят вече се промени в страстен учен. Често прекъсваше изложението на д-р Обенбергер с живи забележки, като напомняше за своите сбирки и удивляваше присъстващите с точните си данни. Очевидно бе, че българският Цар владее цялата ентомологическа наука, и голяма радост бе да погледне човек директора д-р Варва, д-р Обенбергер и асистентите му, които учудено слушаха и гледаха Царя, истинския държавен глава, който в тоя час прекрасно би могъл да застане на професорската катедра. Царят познава отлично и животните в чешката земя, особено Словашко.” „Народни листи”, 15.ІV.1929 год.

Чехословакия

от

„Всички знаят биографията за Цар Борис. Той е един от най-популярните владетели в Европа и е много обичан от народа си. Позната е голямата му страст към механиката. Когато той напусна Рим миналия януари, за да се върне в България, влакът беше спрял на една малка гара в Трентин. Цар Борис се доближи до машиниста и го помоли да му отстъпи мястото си. Всред общото учудване пое управлението на локомотива, който потегли със съвършенство, без пътниците да забележат, че тоя ден са имали за машинист цар.” „Газет де Лозан”, Швейцария от 15.Х.1930 г. „Цар Борис оставя у чужденците – учени, политици, финансисти и дипломати, които го посещават, чувство за изненада и учудване поради своите необикновено обширни знания върху всички събития от световната история от политически, стопански и културане характер. Главното средство на Царя за тая цел е четенето на вестници. Така той следи всички събития. За да

бъде в течение на събитията в чужбина, Царят получава големите европейски и американски вестници, които сам чете, понеже владее много чужди езици.” „Кьолнише фолкс цайтунг”, Германия от 17.І.1932 г. „Цар Борис е ловец, Цар Борис е железничар, Цар Борис е шофьор механик. Той е обиколил и най-отделечените селца в България, за да се осведоми за живота и поминъка на своя народ. Цар Борис, който през време на една своя обиколка из Царството е удостоил с подарък – табакера със скъп везел – един воденичар на име Осман ага от Дели-Ормана, има хиляди лични приятели между народа. Към него всеки български гражданин чувства голяма обич, почит и уважение.”

Написа във Фейсбук: Христо Марков МОЙ КОМЕНТАР на неговата страница: Страхотно! Браво! Велико! Свободни хора, свободни българи, подкрепяйте се: за да направим и България една наистина свободна страна! SENATOR JOHN MCCAIN: "КОГАТО ПОГЛЕДНА В ОЧИТЕ Г-Н ПУТИН, ВИЖДАМ ТРИ БУКВИ: КГБ."

„Тан”, Турция от 27.ІХ.1937 год. „Българският Цар е много скромен. За него се говори твърде малко. Още като престолонаследник той притежаваше тия умствени и нравствени качества, които покъсно се развиха блестящо благодарение на неговото положение. През 1918 г. той се възкачи на българския престол. Оттогава ето вече 17 години той умело направлява държавния кораб въпреки всички пречки и опасности, които се изпречват на неговия път. Народът схваща непрестанните усилия за Царя и на люботва на своя владетел отвърне с искрена синовна обич и привързаност. Който не е виждал тълпата да акламира Цар Борис, войската да го посреща с „ура”, учениците френетически да го поздравяват, селяните и работниците да се тълпят да му целуват ръка, само той не знае ентусиазма, с която цялата страна посреща своя любим държавен глава. Тази популярност е напълно заслужена, защото Цар Борис, лишен от егоизъм и суетност, се е отдал всецяло на тежката си служба. Цялото му съществуване има една единствена цел – щастието и благоденствието на българския народ.”

Стоян Чонев сподели снимка на Republican National Committee. "Когато погледна в очите г-н Путин, виждам три букви: КГБ." Честит рожден ден, сенатор McCain! АПЕЛ ЗА ПОМОЩ С ОГЛЕД УСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНАТА ЗА ЕДНА СМЪРТ

„Ла Сюис”, Швейцария от 15.VІІ.1937 год. (От страницата на Dimitar Stoyanov във Фейсбук) ВЪЛНУВАЩО: КОГАТО НА ВЕЛИЧЕСТВЕНОТО ШОУ НА ROGER WATERS НА СТЕНАТА СЕ ПОЯВИ "ОСТАВКА", СЕ ПОЧУВСТВАХМЕ СВОБОДНИ! Шоуто бе величествено, а когато се появи "ОСТАВКА" на стената хората се почувстваха част от едно наистина свободно общество! Дали ще го разберат БГ червените хмери ?!

Скъпи приятели, моля ви да публикувате това на стената си, станете съпричастни към този трагичен инцидент, който се


6 случи на моя племенник, загинал нелепо и при неизяснени обстоятелства. МОЛЯ, НАПРАВЕТЕ ГО В ПАМЕТ НА СКЪПИЯ НИ РАДИ, едно прекрасно, усмихнато, лъчезарно и слънчево момче, което обичаше живота и хората – и което загина заради престъпната небрежност на хората, които бързат да приключат ремонта на АЕЦ-а предсрочно и да вземат премиите за това. (Ради има корен от Долни Луковит – неговата майка е от нашето село – до 9-10 годишната си възраст той живееше и учеше в Долни Луковит, може би има негови съученици, които го познават.) На 05.05.2012 г. при неизяснени обстоятелства на площадка на АЕЦ Козлодуй, при изпълнение на служебните си задължения, почина Радослав Иванов Стоянов. Призовавам всички, които са го познавали (дори тези, които не го познават, но които са истински граждани и не желаят нашите деца да гинат невинни, защото други трябва да получават купища пари, които всъщност не заслужават) да помогнат случаят да стане публично достояние и да се вдигне възможно най-много шум и да се разбере истината. Нека хората, които са отговорни да си понесат последствията и смъртта му да не остане просто поредната "трудова злополука". Източник на информацията БИТКАТА ЗА ЗАПАЗВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОРИЕНТАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ, В ПРОТИВОВЕС НА ПОПЪЛЗНОВЕНИЯТА НА ТУКАШНИТЕ СЛУГИ НА МОСКОВСКАТА ПУТИНИСТКА МАФИЯ, ЩЕ БЪДЕ ЛЮТА

С наближаването на септември политическата ситуация у нас става все погореща, екстремно гореща: каквото има да става в българската политика трябва да стане в тоя септември. И това го знаят вече всички. Битката ще бъде люта. Тя, тази битка, всъщност, е за запазването на европейската гео-стратегическа ориентация на България - в противовес на попълзновенията на тукашните слуги на московската кагебитско-путинистка мафия, която отново си иска България под пълния своя контрол, под пълната си опека. Това обаче, което всеки ден усърдни интернетни и медийни агитатори ни пробутват, че Боко бил "пръв оправяч на България", без него сме щели били да загинем и прочие; та ето в тази връзка какво

си позволих да напиша тази сутрин във Фейсбук, с оглед да проследя реакциите – отправих една малка провокацийка, за да разлая кучетата! – ето как биде реагирано; а накрая можете да прочетете какво ми се наложи да напиша, за да разясня колкото се може по-ясно своята цялостна позиция; та първоначално написах следната бележчица в отговор на един агитатор, че, видите ли, Боко единствен можел да оправя батаците на комунистите, та му казах следното: Боко е майстор в правене на батаци, подобно на неговите тайни политически партньори, комунистите, а не в оправянето им; ние, българите, да му мислим какво ще става в България след като единственият български политик, доказал, че може да оправя комунистическо-мафиотски и мутренски батаци, именно Иван Костов, бе елиминиран от политиката така глупаво?! И ето каква дискусийка протече по повод на това: Emil Madjirski каза: Г-н Грънчаров, отдавна зная, че между сините и червените комунисти разлика няма, но напоследък у мен се трупа едно усещане, че вече са ви назначили на щат при Станишев. Плюенето по адрес на Бойко Борисов не спира, за сметка на това е събитие да кажете нещо лошо за червените. Това не е път към обединение на дясното! Напъните на привържениците на Костовата партия да доказват, че те са единствените правоверни десни, са смешни. Spasimir Ignatov каза: Може да не са единствените правоверни, но са най-правилната дясна партия! Защото помисли си какво правеха герберастите когато бяха на власт? Само разпределят парите и като се свършат, теглят заем! Така правят и комунистите винаги когато управляват! Затова трябва да се направят реформи и да се започне да се изкарват пари! Точно това, което е замислено от Реформаторския блок. Ангел Грънчаров каза: Аз, драги Madjirski, не правя разлика между комунисти и гербоваци, щото манталитетът, поне този, който срещам тук, във Фейсбук, между тях е все един и същ, разлика никаква не забелязвам. Затова приемете, че като критикувам гербоваците, фактически критикувам и комунистите, и обратното, щото те се двете политически крила на все една и съща мафия, която държи в клещите си България: московската ченгесарско-кагебистка и путинска мафия. ГЕРБ е същото творение политическата инженерия на КГБ, на Москва – както и комунистите (БКП-БСП), както и АТАКА, както и ДПС. Мисля, че отдавна трябва да сте разбрал моята позиция. Един ден всички ще разберат това, което сега казвам.

ГЕРБ не е прозападна и проевропейска политическа сила, а е резервният отбор на московската мафия, създаден с нейни пари – и с оглед защитата на нейните цели. Кукловодите направиха нужното да пробутат на българите илюзорната представа, че ГЕРБ, видите ли, бил не само "прозападна", "проамериканска", но дори и, представете си, "дясна" политическа сила – дръжки, това изобщо не е така! Това е най-голямата лъжа, на която, уви, жертва станаха толкова много нашенски наивници, дори и такива като Милен Радев от Берлин и още други такива, усърдно агитиращи в полза на ГЕРБ на основанието, че, видите ли, той бил единствената сила, която щяла, видите ли, да запази прозападния път на развитие на България, наложен навремето от СДС, от Костов. Де да беше това така. Ала не е. ГЕРБ, БСП и останалите ченгесарски формирования, дето са в Парламента сега, именно ДПС и АТАКА, са формациите, които московската ченгесарска олигархия и мафия си направи, за да създаде у нас един изцяло пропутински олигархичен режим, т.е. да установи у нас абсолютно същото положение, каквото има и в Русия. И тази заветна мечта на олигархията и мафията найпосле беше постигната след последните избори: в българския Парламент в момента няма нито една автентично дясна и прозападна, проевропейска политическа сила; след отпадането на Костов от Парламента (за което ченгетата работиха цяло десетилетие и за което потрошиха сума ти рубли!) сега наистина няма нито един политик, който като Костов да е твърд поддръжник на прозападния, проевропейски курс на развитие на България. Сфащате ли сега за какво изобщо става дума в българската политика, кое е нейната същина? Това, което казвам, обозначава нейната същина, същината на актуалната българска политика. Която е така старателно крита, че около нас е пълно с политически слепци и наивници, дето се връзват на лъжите на олигархията и подопечните й медии. Това е положението, помислете над думите ми. Аз не хвърлям думите си напразно, а това, което пиша, съм го обмислил всестранно – и съм го подпечатал, един вид, с кръвта на сърцето си. Щото е изстрадано. Не слушайте лъжльовците (като Чонов, примерно), дето правят екстравагантни агитацийки всяка сутрин във Фейсбук в полза на Боко и на милиционерско-мутренското управление. Вслушайте се в разумните гласове, които останаха вече толкова малко. В това което пише Иво Инджев, примерно, се вслушайте. Или Иво Беров. Оставете разните му там писарушки шменти-капели. Слушайте само солидните, мислещите умове... Tatiana Papazova каза: Ами правете разлики! Всеки има право да е различен!


7 Ангел Грънчаров каза: То правото да сте различни го имате, ама не се ползвате от него. Там е проблемът, че не сте различни, а манталитетът ви е все един и същ: комуноиден. Немислещ. (С мислене се фиксират различията и различностите.) Наивен, обичате лъжите, с които храните душите си. Мразите истината, тя ви боде направо в очите! Примерно, ако манталитетът на Боко беше различен от този на комунистите, той още в самото начало на управлението си щеше да се коалира с Костов и щеше да управлява както подобава, в интерес на България; той се съюзи с московското мекере Сидеров, с което сега комунистите и депесарските агенти на Москва също се съюзиха – това за какво ви говори, г-жо (да не кажа другарко)?! Мислете малко, тоя акъл не Ви е даден за пълнеж на чутурата, а за мислене... ВСЕ ПОВЕЧЕ ПРОТЕСТИРАЩИ ОСЪЗНАВАТ, ЧЕ ПРОБЛЕМЪТ НА БЪЛГАРИЯ СА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПОДЛОГИ НА МОСКОВСКАТА МАФИЯ: БСП, ГЕРБ, ДПС, АТАКА

Източник на изображението ДОБРО УТРО НА ВСИЧКИ – И ПРЕКРАСЕН ЛЕТЕН ДЕН ВИ ЖЕЛАЯ!

Ставайте бре, за вас работа няма ли? От страницата на Cristina Nikolova във Фейсбук БЕЗСРАМНИ АГИТИРАЩИ ПОДЛИЗУРКОВЦИ СЕ НАПЪНАХА И СРАВНИХА

БОКО БОРИСОВ С ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ И ДОРИ С ХРИСТО БОТЕВ! 29 август 2013, четвъртък

Ето какво каза Иво Беров на Тодор Чонов, написал ето тия крайно подлизурски думи за Боко Борисов: Тодор Чонов: Борисов трябва да знае, че го очаква Ботевото разочарование при село Баница, че ще му е нужен нрав като на Георги Бенковски. Или за да бъда по-точен – като на Бойко Борисов! На което Ivo Berov му отвърна достойно ето как: Ivo Berov: Разочарованието на Ботев не е при село Баница, а при село Борован. Добре е да се прави разлика както между селата, така и между бунтовник, поборник, хайдутин и хайдут. А също и между дружина и шайка. А също между партия и мафия. В случай ГЕРБ не е дружина и партия, нито Бойко е поборник – той е хайдук. Тези, които сравняват Ботев с хайдука Борисов, мутра, бивш собственик на охранителна фирма и на фирма за производство на нелегални цигари приравняват Ботев до зулумаджия и обирник. Ботев е поет, умен и начетен човек, жертвал живота си, Ботев никога не е бил търгаш и фирмаджия. Борисов е ояден търте и тарикат. Да се сравнява Хакнатата Тиква с Ботев е светотаство. Хората, които правят подобни сравнения са хакнати в тиквата. А това последното показва равнището на феновете му. Махленски тарикатлъци и мутренски лафове. Ще проверя тоя Чонов дали е от приятелите във фейса – ако е – да го няма. Чужди мнения приемам, простотии – само при страниците на Хакнатата Тиква. КОРИЦАТА НА НАЙ-НОВАТА КНИЖКА НА ФИЛОСОФСКОТО СПИСАНИЕ ИДЕИ, НА МЕЖДУНАРОДНОТО МНОГОЕЗИЧНО НАУЧНО-ТЕОРЕТИЧНО НЕГОВО ПРИЛОЖЕНИЕ Корицата на най-новата книжка на философското списание ИДЕИ, на международното многоезично научно-теоретично негово приложение – такава, каквато вече е отпечатана в печатницата:

НОВИ ЖАЛБИ, ВЪЗЗИВНИ РОПОТИ И НРАВСТВЕНИ ОБРЪЩЕНИЯ КЪМ ПРАВОСЪДИЕТО 29 август 2013, четвъртък

Прекръствам се и започвам да пиша писмено изложение до Окръжния съд в Пловдив, пред който е обжалвано Решение № 2993/05.07.2013 г. на Пловдивски районен съд, постановено по гражданско дело № 19600/2012 г., решение, с което съдът отмени заповед за мое наказание "Предупреждение за уволнение", наложено ми от директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Вече нямам сили да пиша подобни документи, но няма как, налага се. Обжалването няма никакъв смисъл, предвид това, че самото дисциплинарно наказание отпада автоматично след помалко от месец, предвид изтичането на едногодишния срок, в който то по закон действа - или е валидно. Изглежда обаче някои хора нямат друга страст освен да защищават с всички сили своята претенция за "пълна непогрешимост". (Макар че самият Учител Христос е казал, че няма нито един безгрешен човек на тази земя; но Спасителят явно не е подозирал за съществуването на днешните ангелоподобни български администратори.) Ето какво успях да напиша тази сутрин, това е просто чернова на документа, който днес ще редактирам и ще внеса в почитаемия съд:


8 НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от Ангел Иванов Грънчаров, ищец по гражданско дело № 19600/2012 г., завършило с Решение № 2993/05.07.2013 г. на Пловдивски районен съд, решение, с което съдът отмени заповед за мое наказание "Предупреждение за уволнение", наложено ми от директорката на ПГЕЕ-Пловдив. АДРЕС: гр. Пловдив, 40231 ж.к Тракия, бл. 27.., вх. А, ап. 9, тел. 0878209488, ЕГН: 590328... Написана в отговор на ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, подадена от адв. Т.Пантов, пълномощник на ПГЕЕ-Пловдив, представлявана от Стоянка К.Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив В законноустановения срок заявявам писмено, че изцяло подкрепям Решение № 2993/05.07.2013 г. на Пловдивски районен съд, оценявайки го като справедливо, отговарящо на действителното фактическо положение и на обстоятелствата както по реалния обсъждан случай, така и на тези по самото дело, според изложените позиции на страните по делото. Желая в тази връзка да прибавя следното: - Не е "безспорно доказано", както твърди противната страна, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив в мое присъствие била извършила поправката в Заявлението ми за излизане в платен годишен отпуск, където крайната дата от 14 септември е променена на 12 септември, а ползваните дни от 43 на 41; доказано е само това, че поправката е направена от нейната ръка, а това е съвсем друго; тук възниква съвсем оправданият въпрос: а защо тя, след като е била несъгласна с фиксираната от мен крайна дата, не ме е накарала аз да променя собственоръчно въпросната дата – или да попълня нов формуляр на заявлението? Което именно поставя под съмнение "безспорно доказаното" според противната страна поправяне на датата в мое присъствие. В свои писмени обяснения аз съм писал следното: "Да допуснем, че поправката е направена в мое присъствие...", т.е. съм издигал само възможна логическа хипотеза и съм разсъждавал по нея, което съвсем не означава признание за действителното положение; - Показанията на свидетелката В.Лятева, завеждащ административна служба в ПГЕЕ-Пловдив, а именно, че тя "точно си била спомнила" еди-какво си трябва да бъдат оспорени на следното основание: първо, свидетелят се намира под пълния властен контрол на директорката и няма как даже да си помисли да дава показания, които не са угодни на началничката й; психологически не е приемливо да се допусне, че свидетелят, намирайки се в такава сложна ситуация, би могъл да твър-

ди нещо различно от това, което твърди; поради острия "конфликт на интереси" изобщо не би трябвало да се вземат в предвид показания, дадени в толкова сложна психологическа конфликтна ситуация; второ, много е интересно как така свидетелят, при положение, че е обработил документите на около 70 (!) излизащи в този момент учители в отпуск може да си спомня с такива подробности детайлите най-вече по моя случай; може би предварително е знаел, че трябва да запомни всички подробности по случая, та да може да ги използва в евентуално дело по него в несигурното бъдеще?! Нека, моля, все пак да се държим сериозно, като зрели и отговорни хора; - Разбира се, съвсем не е доказано, че ищецът, т.е. моя милост категорично е знаел, че трябва да се яви на работа на 12 септември, щото ако беше така, то нищо не пречеше, както винаги съм правил това в своята 30-годишна практика като учител, след свършването на отпуска да се явя на работа в точния ден; самият факт, че това не се е случило, е ясно потвърждение на обстоятелството, че около крайната дата на отпуска е налице съвсем различна фактическа и действителна ситуация и обстановка. Но има нещо още по-важно, което защитата на противната страна така старателно премълчава. Да допуснем, че ние, двете страни, администрацията и аз, служителят, добросъвестно сме се уговорили и съгласили, че трябва да се явя на работа на 12 септември. В такъв случай възниква логичният въпрос: щом като на 12 септ. администрацията установява, че моя милост не е на работа, и щом, както тя твърди, тогава се е явила потребност от мен (изпит на задочен ученик), защо администрацията не ми позвъня по телефона (живеем в XXI-я век, века на свръхразвитите мобилните комуникации и технологии!), а старателно мълча, изчаквайки аз да не се явя на работя цели два дена?! Не доказва ли това, че администрацията, търсейки отчаяно някакъв повод да ме накаже, сама е организирала този капан, като предпоставките за това са създадени още с обещанието от директорката, че на тия два дни, 12 и 13 септември, аз ще мога да ползвам компенсации заради дежурството ми в периода от 20 август до 3 септември, време, в което, въпреки че бях в платен годишен отпуск, бях поставен в положение да бъда в "служебно разположение" на администрацията, т.е. да чакам тя да ме извести когато именно и в кое училище ще бъда дежурен като квестор за ДЗИ! Повече от десет дни аз бях "в разположение" на администрацията, пренебрегвайки свои тежки семейни проблеми, ето точно затова с директорката имахме уговорката да ползвам тия два дни компенсация. Това, именно служителите, бидейки в платен годишен отпуск, да бъдат същевременно "в

разположение" на администрацията, е нейна порочна практика, показваща колко въпросната администрация изобщо уважава правата и достойнството на своите служители. В тази нравствена ситуация е съвсем допустимо да се признае, че в нейния стил е да подведе служителя (в мое лице) че е в платен отпуск до 14 септември, и в същото време злонамерено да организира по този начин "две самоотлъчки", които именно, според параграф в Кодекса на труда, са достатъчни за неговото уволнение! Ето това, че представител на администрацията не ми се обади във въпросните два дни (което е съвсем естествена и обичайна практика), да ме попита как съм, жив ли съм, здрав ли съм, да ми каже добронамерено, че се налага да изпитам даден ученик и прочие, е точно свидетелство, че е налице злоумишлено подвеждане; да, това не беше направено, администрацията в тия два решаващи дни упорито и коварно мълчи – какво показва това нейно така упорито умишлено мълчание? Показва недобронамереност, показва �� демонстрира зъл умисъл. Точно това показва и демонстрира! Понеже адвокатът на ответницата си позволява твърде много да спекулира, с оглед да "докаже" недоказуемото, искам да покажа как именно всичко протече в деня, в който директорката ми разреши въпросния платен годишен отпуск. Ето как стана всичко: След последния учителски съвет пред кабинета на директорката е гъмжило от нетърпеливо чакащи изморени учители, които имат една-единствена мечта: директорката колкото се може по-скоро да им подпише заветната молба за излизане в отпуск – и да се махнат от училището! Гъмжилото, опашката е голяма, това пък, предполагам, е най-щастливия ден за директорите: царствено седнали на своя пиедестал, те, с писалка в ръка, показват своята непомерна величавост, разпореждайки се с човешките съдби, именно подписвайки молбите на подчинените за излизане в отпуск. Чака се понякога с часове! Някои щастливци предвидливо са заели по-предните места, други като мен чакат по-назад в опашката. След много чакане идва и моят ред. Влизам в кабинета на директорката. Тя вече видимо е изморена. Обяснявам й случая си: че съм писал молба за освобождаване от квесторство заради нуждата да се грижа точно в този период за моята болна майка, инвалид със 100% инвалидност, която точно в този период трябваше да бъде закарана от мен на лечение в санаториум, упоменавам също отказа на директорката да ме освободи от квесторство, после обяснявам, че ми се е наложило да направя едва ли не невъзможното, именно, да променя датите за пребиваване на майка ми в санаториума, но че тези нови дати (от 1 септ. до 14 септември) изискват да ми разреши сега да бъда в платен годишен отпуск до 14 септ. включи-


9 телно, щото именно на 14 септ. ще транспортирам майка си от санаториума до дома; показвам й молбата си за излизане в отпуск, в която съм фиксирал тези дати. Директорката с отегчение ме слуша, но си личи, че е крайно изморена; с премрежен замечтан поглед ми казва "Да, да, Ангел, няма проблеми, можеш да се явиш направо на първия учебен ден, аз ще кажа на Веска, секретарката, да уреди юридически въпроса!". Благодаря сърдечно за великодушието на директорката, оставям молбата си при секретарката и, щастлив, излизам в коридора, където тълпата чакащи сякаш се е увеличила: днес е щастлив ден, днес всички излизаме в отпуск!!! Така беше тогава. Аз лично, кълна се, нямам никакъв спомен тя да е поправяла датите в моето заявление; това е могло да стане и впоследствие. Факт е обаче, че когато се явих на работа на първия учебен ден, на мен ми дойде като гръм от ясно небо ето това заявление на директорката, направено в коридора, в радостната суетня на първия учебен ден; тя ме погледна със съвсем променено ледено лице, със смразяващ студен поглед и ми рече: - Ти защо отсъства цели два дни?! Ти защо закъсня от отпуск с цели два дни?! Това вече се нарича самоотлъчка, две самоотлъчки даже! Ще бъда безкомпромисна тоя път! Този път ще си получиш заслуженото! Това бяха думите й, заради които за малко не получих инфаркт: директорката прекрасно знае, че имам болно сърце. Както и да е, тя веднага ми нареди да пиша "обяснения". Докато течеше припряната и весела суетня около първия учебен ден аз пишех своите първи за тази учебна година "писмени обяснения". Добре започна за мен учебната година, няма що, хубав номер ми скрои директорката! В тая същата година писах безчет пъти какви ли не "писмени обяснения", наистина ми провървя, директорката ми сложи "великодушно", както самата тя се изрази, "в израз на човечност", наказанието "Предупреждение за уволнение", а не, както благоволи да се изрази, директно да ме уволни (Думата "директор" дали не иде от "директно"? Или иде от "диря", какво ли толкова дири един директор: може би дири причини и поводи да наказва?!). Та в тази паметна година, която ми тръгна така фатално (защо ли само мен ме сполетя тази фаталност, дали такава една зла участ не е била старателно подготвена и режисирана?), се случиха какви ли не събития, кое от кое по-фрапиращи и по-екстравагантни, все по волята на всевластната директорка. В един момент от постоянния тормоз, на който бях подложен от администрацията, здравето ми рухна, наложи се да постъпвам в болници, после бях изпратен от лекарите на ТЕЛК, бях инвалидизиран с 60% инвалидност, а към март месец стигнах дотам, че не само здравето, а и животът ми беше поста-

вен под въпрос: наложи се да ми бъде проведена животоспасяваща черепно-мозъчна операция по изваждането на хематом (кръвен съсирек) от черепа, получен от сътресение на мозъка и мозъчен кръвоизлив, причинен в резултат на падане в банята в ранната утрин на един понеделник, в която, стресиран от възможността да не би, не дай си Боже, да закъснея за час в училище, се подхлъзнах на мокрите плочки, паднах и се ударих така, че за малко не си разцепих главата! Но и по времето преди и около операцията аз не бях оставен на мира от вездесъщата администраторка: под нейно влияние помощник-директорката на училището и също така синдикален лидер (!) на една от синдикалните организации (тази на ПОДКРЕПА) заведе съдебно дело за "обидни мисли", които тя била открила в моя философска книга, именно в книгата ми НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"). Тоест, даже и в такива тежки жизнени обстоятелства, които биха умилостивили всяко едно сърце, тормозът върху мен продължи. Давам този пример, за да се открои по-ясно създалата се в училището психологическа атмосфера, на фона на която такъв въпрос около организирането на моите "самоотлъчки" в самото начало на учебната година е нещо като детинска игричка! Моля уважаемият съд да прости емоционалното ми вълнение, съдържащо се в този текст, но аз не мога да пиша с безразличие, с чиновническа студенина по тия въпроси, които ме касаят живо, понеже, както се вижда, даже животът ми в един момент заради тях беше поставен под въпрос. Благодарение единствено на Божията милост и на благородната лекарска помощ мен все още ме има и аз мога в този момент да пиша настоящия текст. Искам да добавя и ето това. Фрапиран от изявлението на директорката в първия учебен ден за "своеволно неявяване на работа в два последователни работни дни" и не разбирайки какво става, аз под влияние на силната емоция и опитвайки се да проумея случая, съм писал в своите писмени обяснения някои неща, с които сега адвокатът на ответницата не пропуска да спекулира. Аз тогава наистина не знаех, че крайната дата на молбата ми за отпуск е задраскана и поправена, вместо 14 септ. на 12 септември, бидейки в пълна неяснота какво се е случило, разсъждавам съвсем напосоки, импровизирам, правя какви ли не допускания, изразявайки пълното си неразбиране за случващото се. Не е коректно според мен да се спекулира с текст, писан в такава една тежка психологическа и фактическа ситуация. Само това ще си позволя да кажа по този пункт. По тезата, изразена във въззивната молба от името на ответницата, адв. Т.Пантов, разглеждайки спора по същество,

си позволява да издигне абсурдната и незащитима теза, цитирам в тази връзка първо въпроса, който той поставя: "Виновно ли е извършено нарушението на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работника на работа в два последователни работни дни, след като е знаел на коя дата трябва да се яви на работа?"; а съобразно така поставения въпрос тезата му, разбира се, е: да, виновно е извършено това нарушение. Другояче и по-просто, почовешки казано, тезата на опониращата страна е следната: ищецът, т.е. моя милост, нарочно и без никакъв смисъл, но все пак умишлено и "виновно" не се е явил на работа в два последователни работни дни, прекрасно знаейки, че в тия два дни трябва да е на работа! Теза, която звучи гротескноабсурдно – и то в една крайно екстравагантна, куриозна даже абсурдност. Съзнателно действащите, разумни същества, каквито сме ние, човеците, не постъпваме така, не правим така, не допускаме такива напълно безсмислени действия, щото ако допуснем, че правим така, животът ни би се превърнал в невъобразим абсурд. Или може би адв. Т. Пантов си позволява да твърди, че моя милост, именно ищецът по делото, съм до такава степен психически увреден, че действам изцяло ирационално, правя неща, които нямат никакъв смисъл, т.е. не идвам на работа просто ей-така, просто защото така ми се е прищяло – или така ми е хрумнало?! Аз бих си позволил г-н Пантов да има добрината да развие тезата си за моята психическа увреденост и невменяемост в едно друго дело, което г-жа ответницата би могла да насърчи и финансира. Тук обаче, в това дело, мисля, че не е нужно да губим времето на уважаемия съд с обсъждането на подобни екстравагантни, абсурдни и съвсем нелепи тези. Да, аз бях подведен от администраторката, от директорката на ПГЕЕПловдив да се явя на работа на не на 13 септ., както тя твърди, че сме се "били разбрали", а на 17 септ. (15 септ. в тази година се случи в съботен ден). Първо с поправянето на датата и издаването на основата на поправената молба за отпуск на заповед, с която ми разрешава отпуск до 12 септ., за която дата аз обаче не бях уведомен – и препис от която не ми бе връчен, както е в законно-установеният административен ред във всяко нормално функциониращо учреждение. Не звучат сериозно обясненията на противната страна, че служителят, след като вече е излязъл в законно полагаемия му се годишен отпуск, трябва след два-три дни, в които заповедта вече ще е готова от претрупаната с работа канцелария, да мине през учреждението, за да си получи копие от заповедта! Пък и има нещо друго: след като е практика в това учреждение служителите да излизат в отпуск без да им бъдат издадени съответните за това писмени заповеди, канцеларията може поне да ги


10 уведоми по телефона за параметрите на отпуска, особено след като са били нанесени някакви корекции! Но законният ред е да им бъдат връчвани писмени заповеди за разрешения им отпуск. Това в нашето учреждение не се прави. Ето че за случилото се вината не бива да бъде хвърляна само върху едната страна, тя трябва да бъде прецизирана. Районен съд в Пловдив правилно отсъди чия е тази вина и отговорност – със своето решение, с което отмени заповедта за наложеното ми дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение". Ползвайки се от случая, който законът и процедурата ми разрешават, се осмелявам да издигна, въз основа на написаното по-горе, следната насрещна въззивна жалба, признавайки, че изобщо не съм наясно с процедурните тънкости, за което моля уважаемият съд да ме извини. Моля съдът да осъди ответницата, в лично качество, да ми заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева за това, че с действията си като директор на ПГЕЕ-Пловдив, в качеството ми на преподавател по философия и гражданско образование в същата гимназия, ме подложи на груб, политически мотивиран административен произвол, на унизително и дискриминационно отношение, на недопустим всекидневен тормоз, на дискредитиране пред колегите и пред учениците, довело до накърняване на личното ми достойнство и престижа ми като личност и преподавател и до рязко влошаване на здравословното ми състояние, с многократно постъпване за лечение в болница и в крайна сметка до изпращането ми в ТЕЛК и последващо инвалидизиране - и причинило ми невероятни тежки морални, нравствени, психически и физически щети. Надявам се, такова едно разширяване на обема на иска ми е допустимо, предвид това, че в първоначалния вариант на исковата си молба аз бях включил този момент за обезщетяване за неимуществени вреди, който след това беше отделен в отделно дело към Окръжния съд, което аз обаче нямах възможност да водя поради рязкото влошаване на здравословното ми състояние и постъпването ми в болница за операция. Разбира се, апелирам също така уважаемият съд да потвърди решението на Районен съд в Пловдив, с което заповедта за дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" беше отменена. 29 август 2013 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис: А.Грънчаров) ЗАБЕЛЕЖКА: Публикуваният вариант е конспект (ръкопис), не е официалния документ, който ще бъде внесен в съда, а е нещо като негова чернова. Предстои обсъждането на този вариант с квалифи-

цирани юристи, след което именно и ще бъде направен окончателният документ за пред съда.

декември 1948 г. Нужна е уговорката, че “Шпигел” е лявоориентирано издание. И тъй:

ЛАКОМИЯТА ЗА НАВИРАНЕ ВЪВ ВЛАСТТА КАТО "МОРАЛЕН”, С ИЗВИНЕНИЕ, СТИМУЛ

Поклоненията са забранени

Кратка бележчица по повод ето тоя бълвоч: Александър Йорданов: Реформаторският блок ще се съюзи с БСП! Лакомията за навиране във властта и получаване, респективно, на някакъв апетитен пост кара такива като Александър Йорданов неуморно да агитират в полза на Боко Борисов. Друг импулс не може да стои зад усърдността им. Все пак познаваме човешката природа и морал (с извинение че употребих тия думи в толкова неподходящ случай!) и можем да разбираме нещата – нас такива като Александър Йорданов не могат да ни излъжат. Не сме наивници, нито глупаци... В ШИРОКИТЕ ПРОСЛОЙКИ НА ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА ЦАР БОРИС ТРЕТИ БЕШЕ МНОГО ПОПУЛЯРЕН август 28, 2013 Тъй или инак, датата 28.VIII.1943 е важна, а онуй време продължава да буни духовете и да разпалва караници. Седемдесет години след смъртта на цар Борис III игнорирам наследниците му и данданиите около президентско-патриаршеската панихида, за да видя какво са писали медиите тогава за българския “машинист”. Ето какво любопитно четиво излезе от архива на западногерманското списание “Шпигел” от

Зад масивните каменни зидове на Рилския манастир южно от София се е възцарило дълбоко мълчание. Димитров, държавният глава на България, го разпореди с едно драсване на перото. Тълпите богомолци с конски и волски впрягове, доскоро прииждащи от всички краища на страната към традиционното българско място на поклонение, не пасваха въобще на неговата програма за съветизация. Те бяха тихи, но ясни демонстрации срещу народнодемократичния режим, който от септември 1944 г. управлява съдбините на България по директиви от Москва. Доста съмнително е със забраната на всички поклонения към Рила, този “Лурд на България” (по аналогия с града в югозападна Франция – бел. пр.), Димитров да успее да изличи с един замах религиозността на българите. В представите на народа Свети Иван Рилски, основателят на манастира, продължава да живее като спасител от мъки и беди. И от българските селски къщурки тези представи са стигнали до великолепните фрески в базиликата на манастира с живописното изображение на “небесното войнство”, което – така поне твърдят рилските монаси – толкова често е било последното спасение на България. Със сигурност не бе случайно, че след народнодемократичното заемане на


11 властта поклоненията към укрепената крепост на българското християнство станаха все по-многобройни. Познавачи на балканската страна го обясняват и с това, че в първите дни на септември 1943 г. край мощите на покровителя на Рила бяха погребани и тленните останки на цар Борис. В широките прослойки на обикновените хора Борис беше много популярен. И до днес те пазят обвития със слава спомен за “машиниста”* на страната им.

Но Димитров и неговите последователи нямат никакви симпатии към малко сантименталните спомени за “добрите стари времена”. Едновременно със забраната на поклонническите пътувания беше разпоредено и преместването на царската гробница от Рилския манастир. Не е известно къде е днес последният дом на засега последния цар на България. Но оттогава в България отново се претоплиха старите слухове, които намесват всякакви тайни в смъртта на българския цар. Малко грубото преместване на костите на Борис, извършено от комунистите, доведе, за разлика от по-ранната мълва, до заключения за възможно съучастие на ГПУ (Государственное политическое управление, част от НКВД – бел. пр.) в смъртта на Борис. До днес българските комунисти по пропагандни причини продължават да лансират слуха, че Гестапо е убило Борис. В края на 1944 и началото на 1945 г. те се опитаха да придадат на тези слухове официално потвърждение чрез “разкрития” на регента принц Кирил, брат на Борис, пред комунистически трибунал в София. (Кирил малко след това бе осъден на смърт и екзекутиран.) По твърденията на Кирил Борис бил ликвидиран от германските тайни служби, защото отказал да последва ултиматума на Хитлер за включване на България във войната. По време на обратния полет от главната квартира на Хитлер на царя дали кислородна маска, която вместо с кислород била напълнена с отровни вещества.** Възможни скрити причини за германски атентат можеха да се видят във факта, че Борис, който бе монополизирал външната политика на страната, не се е придържал никога еднозначно към курса на

Оста – въпреки формалното присъединяване на България към Тристранния пакт през 1941 г. Борис беше отличен дипломат от западен тип, който обаче можеше с царски жест да прилага и всички балкански трикове. Целта му беше винаги една – да направи от България “Швейцария на Балканите”.

доставен в България локомотив и в детайли познават всяка жп машина в страната си. През целия си живот той се опитваше да извади селския народ с неговия полуориенталски манталитет от политическата и икономическата апатия и да го поведе напред. **) Гьобелс обаче твърди в дневниците си, че принцеса Мафалда, дъщеря на (италианския крал) Виктор Емануил и сестра на българската царица (Йоана), е отровила зет си. Преди смъртта на Борис Мафалда прекарва няколко седмици в българския дворец.

Когато веднъж в тесен кръг го попитали за поведението му, Борис отговорил с усмивка: “Българските селяни са русофили, военните са германофили, а само аз съм българофил.” При последното си пътуване в Берлин той не изневери на строгата си дискретност. Подобно на търговски пътник той се настани в хотел “Адлон”, а останалите гости почти не го разпознаха. Носеше съвсем обикновен син шевиотен костюм, седеше сам в салона, сам обядваше и вечеряше в ресторанта. На масите до него незабележимо седяха няколко негови сънародници: телохранителите му. Тайната около смъртта му до днес не е разгадана. Изненадващата ексхумация на тленните му останки, наредена от комунистическото правителството, само засили загадките около Борис. Но не увеличи симпатиите на народа към режима. В България днес мълчанието е коз.

Мълчаливо гледаха и рилските монаси, когато изнасяха костите на българския цар от манастира им. Откритата съпротива не е работа на монасите. За сметка на това те търсят и намират утеха в “небесното войнство”. Или в една друга фреска в базиликата им, която показва български селянин с жена си, притиснати от дяволите. Ангелите накрая удържат победа над дяволите. --*) Борис дължи това прозвище не само на факта, че лично е изпробвал всеки

Хитлер от своя страна изпраща германската лекарска комисия, която да извърши аутопсия на трупа на Борис. Предполага се, че тези лекари установяват въздействието на змийска отрова като основна причина за смъртта. DER SPIEGEL, 18.12.1948 г. (От страницата във Фейсбук на Dragomir Ivanov) ПОЖЕЛАНИЕ ЗА ЗДРАВЕ, МИР В ДУШАТА, БЛАГОПРЕУСПЯВАНЕ И МНОГО БЛАГОДАТНИ ПЛОДОВЕ НА ВЯРАТА – ПОСЛУЧАЙ ПРАЗНИКА БОГОРОДИЧНО УСПЕНИЕ

Днес Православната Църква по света празнува празника на Славното Богородично Успение! Честитя празника на всички истинно-православни християни, които въпреки трудностите на времето не предават Светото Православие и следват неотменно светоотческият православен календар. Честито и благодатно посрещане на Светия ден! Честитя на всички и благопожелавам: здраве, мир в душата, благопреуспяване и много благодатни плодове на вярата! Честито Успение Богородично! За много и благодатни години! Написа: отец Радослав


12 ПРАЖКАТА ПРОЛЕТ БЕШЕ ПРЕЗ 1968 Г., НАШАТА ОЩЕ НЕ Е ДОШЛА... 27 август 2013, вторник

Казано е така вярно и така силно, че не мога да прибавя нито една дума: превъзходно е написано – и е казано така, че наистина нещо повече не може да се прибави! Страхотен текст!

обществото носталгия по комунизма. Не само носталгия, но ние дори идеализираме 45-те години комунизъм – парното, сиренето, здравеопазването, автобусното билетче, всички онези бабешки приказки, които ги знаем до втръсване. Празнодърдоренето на Бузлуджа, делянпеевските назначения, кръвожадният стремеж на уродливата коалиция към властта на всяка цена, „контрапротеста”, „подписката в защита на Орешарски”, „пакетите от социални мерки”, „преговорите с протестиращите”, всички тези скелети от миналото върлуват из нашия живот сега. Сега. Къде са тези 20 депутати в нашия парламент, които биха защитили тримата анонимни, боядисали паметника в розово? И след това да внесат проект за изменение на този комуноиден закон на единственото мнение.

ОНЕЗИ 20 ДЕПУТАТИ Теодора Димова, в-к КУЛТУРА, 27.08.2013 г. През 1990 г. Давид Черни боядисва съветския танк в центъра на Прага в розово. Изтриват го. След това двайсет депутати от чешкия парламент го боядисват отново. Ето това се питам – къде са онези 20 депутати в България, които биха боядисали за втори път съветския паметник в розово? Защото смятам, че това не само не е престъпление, а изразяване на отношение от страна на свободни хора. Отношението към червената армия и към комунизма не е еднозначно, не може да бъде еднозначно и не може законът да забранява изразяване на различно отношение, на неприемане и несъгласие. Точно това беше комунизмът – диктатура на единственото мнение. Точно това изразява боядисването в розово – друго отношение, категорично неприемане и отхвърляне. Явно сега действащият закон трябва да се пренапише, защото е някакъв комунистически рудимент. Затова питам имаме ли 20 депутати, които биха могли да излязат и да кажат – да, анонимни протестери боядисаха паметника на Съветската армия в центъра на София. Ние категорично подкрепяме този техен акт като израз на гражданска позиция по отношение на присъствието на паметника на една окупационна армия, която 45 години ни е държала в мъртвия капан на комунизма и още 23 години в трансформирания капан на посткомунизма. Подкрепяме този техен акт, защото за 23 години ние не дадохме окончателна историческа оценка за миналото си. Не само не дадохме окончателна оценка, не само не се разграничихме от него, а започнахме да впръскваме в

Били се криели зад своята анонимност. Разбира се, че ще се крият. Да бъдат арестувани ли? Да бъдат осъдени? Нали това биха били единствените трима души, осъдени в държавата, в която върлува едрата безнаказана престъпност. Защото у нас все още е законно да си самозапалиш партийния дом, а е противозаконно да боядисаш паметника на окупационната армия. Било безвкусно, не било оригинално! А оригиналното и стилното е празноговоренето на министър-председателя, крясъците на фашизоидния клоун, среднощната акция с белия автобус и „контрапротестите” в защита? Паметниците не можело да се пипат. Да бъдат оградени с решетки тогава! Да бъдат поставени под стъклен похлупак. Да има пред тях полицаи с автомати, които да застрелват всеки, който дръзне да се приближи към „паметника” и да го „оскверни”. Боядисването на паметника в розово не е осквернение нито на Съветския съюз, нито на Русия, нито на съветските войници, а е категорично неприемане, отхвърляне, заклеймяване на комунизма и действащия в момента неокомунизъм. Неприемане и отказ да се живее под размахания над главите ни съветски автомат. Международните споразумения се отнасят за военните паметници, паметниците на загинали войници. Този не е на загинали войници, той е идеологически. Неговата идеологическа цел е да внушава покорство и послушание пред армията-окупаторка. Затова войникът на пиедестала е размахал

автомата над главата си. Всъщност той го размахва над нашите глави. Ако съветската армия беше преминала през територията на България, ако не ни беше окупирала, нашето отношение към нея и към нейния паметник сигурно щеше да бъде съвсем различно. Затова казвам, че боядисването в розово не е осквернение на паметника или на армията, а е отношение към нашата окупация, ясен глас, че не считаме тази армия за наша освободителка. В продължение на половин век бяхме задължени да обичаме червената армия, съветския паметник, размахания автомат, бяхме длъжни да ги възпяваме, да манифестираме любовта си пред мавзолея три пъти през годината, а тези, които ни налагаха окупационния режим, приветстваха оттам манифестациите. Сега техните наследници продължават да унижават националното ни и човешко достойнство вече с други средства. Паметникът беше боядисан в деня, когато се навършиха 45 години от окупацията на Чехословакия от същата армия. В зловещата нощ срещу 21 август 1968 година същата армия прегази порива на народите на Чехия и Словакия към свобода. Младите хора лягаха пред танковате на същата армия окупаторка, за да ги спрат с телата си. Затова нашият паметник беше боядисан на този ден и в същия розов цвят като танка в прегазена Прага. Това е израз както на нашата солидарност, така и на нашето извинение. Солидарни сме с тези, които отбраняват отечеството си, а не с окупаторите. Всяка война е зло, но има разлика между отбрана на отечеството и окупация. Не може да ни налагат със сила да не правим тази разлика. Всяка армия е машина за убиване, но не може да ни се налага да приемаме окупационната армия като освободителка. Не бива да допускаме да ни налагат робския манталитет, както го правиха в продължение на половин век. Розовият цвят е цветът на нашето отрицание. Дано да изберем поне 20 депутати, които да бранят нашето национално и човешко достойнство. Дано да имаме такъв закон, че анонимните оцветители да не бъдат преследвани като престъпници. Дано да имаме закони, които ще наказват истинските престъпници. Дано да не се уморим да протестираме, докато извоюваме истинската си свобода. Достатъчно живяхме в зловещата сянка на размахания автомат на червената армия. Пражката пролет беше през 1968, нашата още не е дошла. Затова от юни 2013 ние я очакваме.


13 НЕЩО КАТО ПИСМО ДО Г-ЖА ДИРЕКТОРКАТА С ПОКАНА ЗА РАЗГОВОР

До г-жа Директорката на ПГЕЕ-Пловдив ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование Уважаема госпожо Директор, Изпращам Ви текст с мои мисли по повод така и така създалата се ситуация: Но вярата в доброто и в човещината, въпреки всичко, едва ли някога ще загубя... Ще се радвам ако във връзка с написаното проявите желание да обсъдим на живо въпросната ситуация (и най-вече търсенето на разумен изход от нея) и ме поканите на разговор тия дни в кабинета си. С уважение: Ангел Грънчаров НО ВЯРАТА В ДОБРОТО И В ЧОВЕЩИНАТА, ВЪПРЕКИ ВСИЧКО, ЕДВА ЛИ НЯКОГА ЩЕ ЗАГУБЯ... 27 август 2013, вторник

Изобщо не ми се пише по такива теми, но няма как: получих тия дни т.н. "ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА", написана от името на директорката на ПГЕЕ-Пловдив от нейния адвокат Т.Пантов, с нея той обжалва пред Окръжния съд в Пловдив Решение № 2993/05.07.2013 г. на Пловдивски районен съд, постановено по гражданско дело № 19600/2012 г., решение, с което съдът отмени заповед за мое наказание "Предупреждение за уволнение", наложено ми от директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Доколкото разбирам, аз трябва да напиша "Отговор на въззивната жалба" или пък "Насрещна въззивна жалба", която да внеса в канцеларията на съда тия дни. Не крия, вече изцяло ми писна да се занимавам с тия неща, но няма как, налага се: на някои администра-

тори явно не им е писнало, те друга работа изглежда и нямат. Изцяло безсмислено е това обжалване, при положение, че наказанието ми само отпада, заличава се (дори и да не бъде отменено от съда) точно след месец (когато изминава срок една година от налагането му). Да, ама не, ето, навлизаме в абсурдна спирала на "съдене до дупка", за което може да минат години. Така става обикновено когато истината, да, когато простата истина за някои е съвсем неизгодна – или неугодна. Та днес-утре трябва да пиша тия документи до съда. Или да ида и да наема адвокат, който да ги напише. Да, но за това са ми необходими пари, които нямам, които не мога да си позволя. Всичко, което имам, което получавам (а единствените ми източници на доходи са от обезщетението по болест, което получавам в момента), извън екзистенц-минимума за прехранване, отива за издаването на философското списание ИДЕИ (тия дни ще излезе новата му книжка). Изплащам списанието с кредити, които после изплащам, отделяйки от залъка си. Помощ за списанието отникъде не се види, отникъде няма. Та в последния месец бях поставен пред избора: или да спра издаването на списанието за да мога да си наема адвокат за делата, в които съм въвлечен заради жадната за реванш и войнствена администрация, или да продължа да издавам списанието, пък да се боря в съда сам, без адвокат. Направих второто, с Божията помощ спечелих делото, което е равностойно на цяло чудо. Сега обаче при обжалването, предполагам, има някои адвокатски хватки, които трябва да се знаят, иначе ще бъда стопроцентово насметен; е, не ги знам, пак трябва да търся адвокат, пак са ми нужни пари. Не знам какво да правя. По другото дело, заведено от помощник-директорката на ПГЕЕ-Пловдив (заведено срещу мен с оглед тя да направи приятелски жест на солидарност с директорката, с шефката си де, разбира се!), именно делото за "обидни мисли" по неин адрес в моя философска книга (именно книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА!, с подзаглавие "Есета за освобождаващото обучение и образование"), аз също не разполагам с пари за адвокат, като ситуацията тук е още по-комплицирана и куриозна: тя иска от мен парично обезщетение за "нанесени морални щети", да, иска да й изплащам, бидейки инвалид по болест, пари, които, представете си, не искала за себе си, а които щяла да дари на... бедните! Своеобразно, доста оригинално виждане за морал имаме насреща в този случай, но както и да е, разни хора, разни идеали, неслучайно така го е казал класикът. А това е вече наказателно дело, работите са още по-сериозни, обезщетението по закон, на което мога да бъда осъден, е от 1000 до 5000 лева; без адвокат като едното нищо ще бъда осъден. Гаврите над личността ми

от тази самозабравила се администрация продължават, терорът не спира! Нищо не може да ги убеди да се спрат, безброй опити за помирение направих, и нищо, не възприемат. Желаят отмъщение! Даже това, че изпаднах в тежко здравословно състояние, направена ми беше животоспасяваща операция, и това не можа да ги омилостиви. Те жалост, явно, не знаят, щото Бог им даде достатъчно поводи да се вразумят. Не щат да проявят и капчица човечност, ето, в това е проблемът. Иначе за пет минути можем да се разберем като хора, аз на това съм готов и безброй пъти го показах. Да, обаче те искат война, война до пълна победа, до ликвидиране на противника. Както е тръгнало, най-вероятно ще го постигнат. Вече нямам сили да се сражавам. Пък ми и писна. Страшна работа! Имам чувството, че съм попаднал в някаква иреална действителност, в някакъв недействителен абсурден свят. Същински кошмар! Всичките тия месеци, в които бях в отпуск по болест след тежката операция, минаха за мен в такъв един непрекъснат кошмар. Безброй нощи, в които не можех да спя, понеже гаврите ме изваждаха от равновесие. Как се отразило това на здравето ми всеки сам може да отсъди. А лекарите ми предписаха в периода на възстановяването (продължаващ цели 6 месеца, операцията беше тежка, черепно-мозъчна!) пълен покой, пълен релакс, никакво напрежение! Пълен релакс, дръжки! Пълен тормоз ми сервираха ревностните и така усърдни администраторки. Какво да правя в тази ситуация, какво е най-разумното?! Много хора ми казваха: човече, здравето е най-важното, откажи се, моля ти се, ще те съсипят, ще умреш, а струва ли си?! Пиши си книгите, работи си, остави ги тия, не им обръщай внимание. Не трябвало било човек, като има важна работа, да се отклонява от нея за глупости, а трябвало да се абстрахира от всичко. Това моето било все едно да тръгна да се боря със свиня, или с куче, ето така ми каза един човек; бил съм пълен глупак, щом съм си бил позволявал тоя разкош. А не е така, човек все пак за едното достойнство живее. Примиря ли се, капитулирам ли, стана ли и аз един унизен човек, какъв е тогава смисъла че, примерно, да допуснем, все още съм жив?! Чудя се дали да не взема да пиша ново обръщение към въпросните администраторки, да им отправя нов призив за вразумяване, за милосърдие, за едно почовечно, християнско отношение. Безброй пъти писах до тях такива неща (аз всичко, що съм написал по тази сага, ще го събера и издам тия дни в нова книга, то стана вече цяла епопея!), но ефект няма, не помага нищо, те не могат да бъдат омилостивени. А дали да не напиша нова жалба до повисшето началство, именно до г-жа Министърката - още повече, че зам.министърката, сегашната, Атанаска Тенева, ми е колежка,


14 също преподава философия, от Пловдив е и ми е добре позната? Не знам какво да правя. А ето, иде вече началото на новата учебна година, иде 15 септември. Във връзка с това трябва да решавам един още потежък и труден казус, ето кой. Имам още право на отпуск по болест – до 6 месеца след операцията може да продължи той. Сиреч, може да продължи до 18 октомври. Аз вече съм сравнително добре, въпреки че на моменти се чувствам много странно, особено когато опипвам мястото на самата операция (по главата); имам чувството, че костта на черепа сякаш не зараства правилно, появиха се тук-там вдлъбнатини, имам чувството, че черепът ми сякаш гние; да оставим това, че често ми се вие свят, залитвам като ходя, да го оставим настрана, въпреки че е опасно: а падна ли, а ударя ли се пак по главата, това найвероятно ще бъде краят. Та в тази връзка най-нормалното е да изкарам отпуска си до предвидения по регламент срок. Да, обаче аз съм такъв човек, че мисля за училището, за учениците: ще се наложи ако аз отсъствам друг учител да ме замества, а първите часове са най-важни, както човек ги подеме учениците, така нататък ще вървят работите; има опасност заради този първи месец, в който аз евентуално ще отсъствам, да се положат основите на един бъдещ провал на обучението по философия, понеже смяната на учители до това води обикновено, води до разпускане на учениците, води до анархия. Ето затова се замислям дали да не се върна предсрочно и да си започна учебната година аз, въпреки здравословните рискове. По-труден казус напоследък не съм решавал, признавам си. На път съм да се изтощя съвсем заради него. Не знам какво да правя. Съзнанието ми за дълг е твърде развито, както и това за морал, ето от това моя милост си страда толкова. Такива хора като мен са крайно неприятни, дразнещи и прочие. Даже администраторите, както се вижда, не могат да ги понасят. И правят всичко, което им е по силите, за да се отърват от тях. Принадлежа към категорията на най-лошите хора на този свят: към категорията на хората, които живеят според повелите на съвестта си. Непоносими са тия странници в наше време. Луди хора са тия странници, спор в това няма. Прекрасно съзнавам това. Лош човек съм аз, много, много лош... Размишлявайки ето така, един вид "на глас", като пиша публично по тия въпроси в блога си - той е мой дневник, в него всичко мога да си пиша, аз в него пиша за всичко, което ме вълнува - аз по косвен начин с това свое писание се обръщам към всевластната директорка, която наскоро уволни 7 учители, в това число г-дата Калин Христов и Милен Мошолов, млад учител по френски език. Явно на властващите им е особено приятно да развалят човешки съдби, да показват всемогъщество като си

играят с хората, като им демонстрират силата и мощта си. Бил съм директор на училище, бил съм и кмет на град и знам как се чувства един властник. Тази психология ми е добре позната. Много е трудно да бъдеш властник и при това да си останеш човек. Това е по силите на малцина. Само личност от висока класа и калибър може да бъде властник и да запази човечността си. Защото властта е подобна на наркотик. На най-силен наркотик. Пълно е у нас с наркомани по властта, с наркомани, чиито наркотик е властта. Трудно може да се въздейства с рационални средства на властници, упоени от наркозата на властта. Те разбират само от едно нещо: от страха да не си загубят властта. Страх ги е от висшестоящите властници, които за миг могат да решат съдбата им. Думата ОСТАВКА затова е кошмарът на добре упоените, на окадените от наркотика на властта властници. Чувам, че ученици искали да правят на 15 септември протест заради уволнението на колегите. Интересно е какво ще последва от тази идея при положение, че добре зная какво ще направи – и какво прави – администрацията, за да предотврати протеста. Игричките на администраторите са ми добре познати – техният инструментариум не е толкова богат. Напротив, доста оскъдничък е. Лесен е за разгадаване. Продължавам да мисля какво да правя п�� горния казус и съм на път да загубя последните си сили от това мислене. В пълна нерешителност съм на път да изпадна. Ще ми се да се върна на работа и да започна учебната година със съответните класове. Да рискувам за пореден път здравето си – по идеални причини, свързани със съзнанието ми за дълг. Проклето да е! Така и така заради него не можах да си стана доволна от всичко мижитурка и спокойно да си изживея живота. Не, тръгнал съм да оправям света! Нещастник неден си ти, Грънчаров, не го ли разбра най-сетне?! Дали да не ида да си излея душата и сърцето пред директорките?! Да им кажа какво мисля, да се опитам да ги подтикна към задушевен разговор на човешка основа?! Ето и този вариант имам на ума си. Психолог съм уж, знам, че така може много да се постигне. Но с определени категории хора, разбира се. Не с всички видове хора. Но съм длъжен да опитам. Май ще ходя тия дни да разговарям с моите началнички. Какво да правя, изглежда нямам друг избор. Макар че знам какво ще ми кажат: стой си в къщи, лекувай се, не мисли за училището! Това ще ми кажат. За тях най-мечтаното е мен да ме няма там. Ако може изобщо да ме няма, но като не може това, поне да ме няма колкото се може по-дълго. Какво нещо е това, човещината, а? Най-важното нещо на този свят. Представяте ли си какво велико нещо е човещината?! Стоп! В този момент решавам ето какво: ще пратя този текст на уважаемите

администраторки. Ще им кажа: ето, излях си тук душата, моля, прочетете, пък и вие помислете, и ми дайте съвет - какво да правя? Какво да правим, щото и вие сте въвлечени в тия истории. Това ще им кажа. Ще ги призова заедно да потърсим изход. Разумен и компромисен изход. Да се съдим до дупка явно не е начинът. Интересно ми е как ще реагират. Знам как, ама пак ми е интересно да разбера. Те са ми "дълбоко обидени" и най-вероятно ще си замълчат. Както безброй пъти досега са правили. Желание за диалог "с такива като мен" те нямат. Иначе са много диалогични, ама с "лоши хора" като мен не щат да разговарят. А защо съм за тях толкова лош, това е отделна тема. Други администратори такива като мен биха ги използвали в интерес на работата и, разбира се, много щяха да постигнат. Аз в позитивно отношение съм още по-добър отколкото в негативното, деструктивното, антисистемното. Чудеса на доброто и просперитета можехме да направим с тия мои администраторки ако те не бяха послушали висшестоящото началство, което в един момент им нареди: "Унищожете злодея Грънчаров! Смачкайте гадината!". Щото тоя Грънчаров, безсрамникът, има наглостта да пише всеки ден в блога си срещу нашия вожд и учител Бойко Борисов, да се свети името му! Ето затова се налага да го елиминирате. Изглежда точно такава заповед им беше спусната – и те козируваха и се захванаха да я изпълняват. Оттам тръгна всичко. На мен лично ми дойде като гръм от ясно небо кампанията по моето дискредитиране като личност и преподавател, която те подеха в един момент. И за която моя милост те е информирала най-подробно в този блог, драги ми търпеливи и толкова любезни читателю, който успя да стигнеш многотърпеливо до този ред. Да, кампанията срещу мен си беше изцяло политически мотивирана. Дали да не го опиша всичко това до настоящето Министерство? Любопитно е все пак, няма що... Такива ми ти работи стават в нашето мило и драго отечество. Тук нема невъзможни неща, тук всичко може да се случи. Ний, българите, сме с широки славянски души. Като руснаците. За нас невъзможни неща няма. Нация, съставена все от пичове сме. Велики сме, няма що. Хайде да спирам, че вече ми писна да пиша. Хубав ден на всички! Не ми обръщайте голямо внимание. Не обръщайте сериозно внимание на писанията ми. Аз съм един човек, който е на път да се отчае съвсем. Но вярата в доброто и в човещината едва ли някога ще загубя. Казах ви, аз съм един голям наивник – вече на възраст по-голяма от средната. Аз, дами и господа, съм един неспасяем идеалист, сиреч, един отвратителен мухльо и мижитурка, дето вярва в морала, съм – за мой срам, резил и позор...


15 ЗА ТОВА, ЧЕ СПАСИХА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ КОМУНИСТИЧЕСКАТА ЧУМА, ТРЯБВА ДА СМЕ ВЕЧНО БЛАГОДАРНИ НА АМЕРИКАНЦИТЕ! август 27, 2013

земно кълбо; без Америка сега светът щеше да бъде комунистическа тирания от Ванкувър до Владивосток. За това, че спасиха човечеството от тая чума комунизма, трябва да сме вечно благодарни на американците! ДОКОГА?! АЛО, СЕДЕНКАДЖИЯТА, АЛО, ОРЕШАРСКИ, ИДИ СИ БЕ, НАВЛЕК, ИДИ СИ БЕ, МАФИОТСКИ ПОМИЯР!

Днес е годишнина от рождението на един голям българин – Иван (Ванчо) Михайлов. Поклон пред паметта му! Написа: Stefan Kraev от Виена ЗАБЕЛЕЖКА: За това кой е Ванче Михайлов можете да прочетете ето ТУК. ЗА “НЕСЪЩЕСТВЕНАТА РАЗЛИКА” МЕЖДУ ПАМЕТНИКА НА АМЕРИКАНСКИТЕ ЛЕТЦИ И ТОЗИ НА СЪВЕТСКИТЕ НИ ОКУПАТОРИ август 27, 2013

Мой разговор във Фейсбук на историческа тема с един “огледален антикомунист”, разиграл се по повод на тази моя провокативна бележка, която публикувах вчера: Царят (Цар Борис Трети) обявява война на Америка с оглед да им даде юридическото право да извършат десант и да ни окупират, т.е. да ни освободят. Целта му е да избегне настаняването на болшевишкото зло, на комунистическата чума по българските земи. Този план на Цар Борис Трети не се осъществява, но всички жертви в тази посока са оправдани, в това число и бомбардировките на София от американците. Свободата винаги си има своята цена. Ако България беше окупирана от американците, а не от руснаците, сега щеше да е на нивото поне на Швейцария. Цар Борис е държавник, който всичко е правил с мисълта за доброто на България. Явор Ганчев: Ангеле, приятелю, голям си философ и пишман-историк. В седмицата след Пърл Харбър (7/8 дек 1941) който не е обявил война на някого, го прави. Германия обявява война на САЩ на 11-ти, България, барабар Петко с мъжете, на 12-ти. По-преди прочетох, че американските летци за теб са освободители… Колкото съветските войници са освободители, толкова и американските. Бъди антикомунист, но не бъди идиот – в тази война няма добри и лоши, а само победители и победени. Ангел Грънчаров: Г-н Ганчев, ако не виждате огромната морална разлика между пияните комунистически орди, които нахлуват в България и ни донасят най-страшната и жестока тирания, и американските войници, които в освободените от земи установяват демокрация и просперитет, то в такъв случай не си заслужава изобщо да говорим. Заслепен сте именно от един идиотски антиамериканизъм. Америка има великата заслуга за съкрушаването на комунизма по цялото

Източник на изображението ХРИСТОВ БЛАГОСЛОВ

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ 26 август 2013, понеделник

Пак се спори тук-там из интернета за паметника на съветската армияпоробителка; щом се начене такъв разговор и таваришчите мигом контрират: “А защо в София има паметник на загиналите американски летци, бомбардирали столицата ни?!” Ето какво се наложи да отвърна на един такъв немислещ комунистически динозавър, впрочем, този динозавър е от женски пол, сиреч, ето какво отвърнах на една такава червена динозавърка: Другарко, щом сме обявили война на американците, ще ни бомбардират, няма как, на война е като на война… Загинали са момчетата-американчета за свободата на България и на българите, заслужават си паметника, живота си са дали за нашата свобода! “Несъществената разлика” между двата паметника обаче е тази, че руснаците сами са обявили война на Царство България и са ни окупирали, давайки при това с преврат цялата власт на комунистите! Сфащате ли сега “несъществената разлика”, толкова любезна немислеща другарко?! СИСТЕМАТА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА УЧИЛИЩАТА Е ИЗЦЯЛО ДЕФЕКТНА И ПОРОЧНА 26 август 2013, понеделник Из Да сменим модела за парите в училищата, автор: Людмила Иванова, Фондация за европейско образование и


16 професионална квалификация; ето найважните моменти от тази наистина много вярна и точна статия, показваща колко много е дефектна системата за финансиране на училищата, въведена, впрочем, от сегашния премиер, седенкаджията Орешарски, когато беше финансов министър в епохата на крадливата тройна коалиция, в сътрудничество с другия седенкаджия, Даниел Вълчев, тогавашен министър на образованието и науката; та ето до какво доведе тяхната "гениална идея":

да бъдат пускани. Указанията към квесторите е да си затварят очите, когато учениците преписват. Този факт се знае от самите ученици и е ясно как се готвят за поправителната сесия. За какво образование става въпрос? Имайки пълна финансова власт, директорите разполагат с бюджета, без да има прозрачност точно за какво се харчат парите. Те еднолично вземат решение какво оборудване ще се закупува, без да се информира педагогическият съвет. Липсата на прозрачност и ефективен контрол създават условия за злоупотреби. ОТЗИВ НА ЧИТАТЕЛ ОТ АМЕРИКА август 26, 2013

Какви са основните идеи при този подход? Първата е, че всяко училище ще се стреми да привлича по-голям брой ученици, за да има по-голям бюджет. Това ще стимулира учителските колективи за покачествено обучение и постигането на подобри резултати на външните оценявания. Идеята е също училищата ще имат възможността да подобрят своята материална база и квалификацията на учителите. Поголемите бюджети дават възможност да се увеличат заплатите на преподавателите и да се привличат млади и квалифицирани кадри, предлагайки им по-висока заплата от минималната 450-500 лв. Така изброените идеи са много хубави, но какво се получава в действителност? Училищата в малките селища са обречени на ниски бюджети, тъй като демографският срив намалява броя на децата. Учителите там остават с ниски заплати и естествено не може да се очаква тяхната мотивация за работа да е висока. В други училища, за да се задържат учениците, се правят компромиси с дисциплината в час, с ниския успех и фалшивите болнични. Създава се чувство за недосегаемост у ученика, което пък прави невъзможно осъществяването на нормален образователен процес. Много от учителите правят компромиси със собственото си достойнство и себеуважение, за да се задържат повече ученици в училище. Лошата дисциплина, невъзможността да се провежда нормален учебен процес са едни от причините, за да има отлив от професията учител. Директивата на директорите е да не се пишат слаби оценки, а ако това се случи, на поправителната сесия през септември всички ученици

Ангел, мерси за това видео за Рейгън (The Truth About Communism)… Понеже съм гледал десетки такива, аха да го изтрия, обаче го гледах и ме хвана много странно главоболие, щото се усетих как са ме лъгали комуноидите навремето… Отделно че и 1962 г. знаеш на колко години сме били и наште родители без интернет и свободна преса и в блатото на най-верния съюзник на CCCP – та ти е ясно какво е имало в главите им тогава, нали – боклук главно. Но те не са виновни… След 1978 до 1986 с Чернобил, когато започна да се пропуква CCCP, беше пълно с такива младежи “бунтари” като във филма, които ми бяха крайно неприятни – а сега си давам сметка че това са били ударнaтa сила на компартията, предимно недоволни (от какво?) студенти на Запад и нашенски студенти (подобни на чекисти, помня един който идваше в СУ с… руски ботуши, приличаше на хапещо червено куче). Та сега от филма видях че това е бил добре подготвения от компартията боен авангард от мързеливи, неграмотни и лакоми младежи, които е трябвало да установят комунизъм в страни като Гърция, Испания, Чили, Виетнам, Индия и т.н. – ВСИЧКИ ТИЯ СТРАНИ СЕ КЛАТЕХА ПРЕЗ 1970-те години и изглеждаше че ще приемат комунизма. Щатите едва успяваха да се противопоставят на тоя масиран натиск… Помня и как Щатите се отчаяха и почнаха да казват на населението си: пазете се, че като дойде комунизма ще стоите на километрични опашки за хляб! (В USA опашките са по-рехави, щото хората стоят на метър, не се залепват един до друг както

в BG). Тогава именно излезе и филма за ядрена атака от CCCP срещу USA /THE DAY AFTER, 1983/ – помня обидените физиономиии на средните американци които сякаш искаха да кажат: За какво теа уроди искат да ни бомбардират и какво въобще искат от нас??… В тая обстановка по-късно дойде Рейгън и под влияние на всичко това нарече CCCP империя на злото. Аз имам английска връзка и през 1980-те години, да не кажа голема дума, но мисля че съм бил единствения обикновен българин който насред София четеше на спокойствие USA Today, Newsweek, Sports Illustrated. Tа мерcи пак за филма! Комуноидите тогава бяха в пълно настъпление,. а аз не съм си давал сметка за тяхната зловеща организираност, а мислех че като им се подигравам това е достатъчно. Доста съм бил млад и глупав, но им бърках в здравето по мoя си начин… Напр. един ден ни събраха студентите от курса да ни говори някакъв партизанин за капитализма. Представи си органическата ми непоносимост към тоя субект след като чета американските списания, но смея ли да шукна. Знам добре какво ще ми се случи. Затова си викам, как сега да прасна гадта по главата, как… И по едно време дадоха време за въпроси. Почна той да си хвали шумкарските геройства и бла-бла. По едно време аз поисках думата и го попитах: Другарю, а пиехте ли алкохол там? (нарочно не казах ракия, не исках простака да се почувства на позната територия, ха-ха…) Тоя буквално позеленя, щото студентите най-напред силно, сърдечно и в хор се изсмяха на въпроса ми. И селтака започна с измишльотините си, казвайки: Никога, ние щом видехме некой пиян го връзвахме за някое дърво и го биехме. Последва още по-силен дружен смях от студентите. После следва сибирска студенина, започнал да разпитва разбира се за мен, но аз се бях прикрил твърде добре за да ме разконспирира какво мисля една партизанска кратуна… Но тия уроди усещаха всичко, в казармата видях характеристиката си (от руската разпасаност те не знаеха и да си пазят тайните), и видях че там съм яко наклепан от един възрастен съсед през 3 входа в блока ни, който минаваше за земеделец и общо-взето се отнасяше нелошо с мен – направо се облещих каква змия. Това е комунистическата система… Та той беше писал за мен накрая: “Не подкрепя мероприятията на народната власт”. Добре, питам се, как той е разбрал това, след като не сме общували на повече от “Добър ден!”, аз съм бил 16-17 годишен, той на около 65, за какво бих общувал с такъв?? А и баща ми същия наивник и мислеше че това е безвреден земеделец.


17 Баси и опитните морски свинчета сме били аз, ти и 2 милиарда други – не е ли това за главобол? … Видях ти статията за феминистките – сам виждаш нещата. Като студент ми се чука един ден и минавам покрай плакат на спирката: “Да издигнем ролята на жената-майка.!”. Теглих им една псувня и се замислих че както върви, Народното събрание ще ни казва кak да се оженим + броя на децата (още не бях чел Оруел)… Гадост! Раждаемост in BG няма защото жената-майка много се е развилняла в BG и е станала жената-курва, а не ще да ражда. Уж пари все не й стигали, a тука затворниците имат по 4 деца. И не можеш на Запад да видиш въобще това много специфично за BG надухано поведение на жена… Дето един форумец викаше: “Застанете сутрин на входа на някое държавно учреждение – да видите парад на Армани, Версаче, маникюр (ще го ограничават в БГ на 3 см, има проекто-закон )), високи токове, все едно че влизат да работят в бардак, а не министерство!” Курèтата и путèтата са много важни на Балканите, съобразявай се брат! In USA не са важни, понеже няма паметник на кура както във Варна! Но ми хареса реакцията на конгресмените и сенаторите когато разни мъжепутьовци (като тези в BG, които също наддадоха вой – не бива Клинтън да е президент на BG??), започнаха да се опитват да раздуват секса между Клинтън и Люински, а US депутатите заеха позиция: “Tой е мъж, e, ще досаждате ли още?!”. Не мина путьовския номер, нито усетиха нужда 43 годишния юноша Карбовски да им обясни секса, хаха…

Ще я предложа непременно на моите ученици тази есен.

СТРАШНА ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА КРИЗА И ТРАГЕДИЯ СТОИ ЗАД ТАЯ КУЛТУРА НА РАЗВРАТА, КОЯТО НИ ЗАЛИВА ОТВСЯКЪДЕ 26 август 2013, понеделник

Поздрави! ЕТО ЗАЩО МНОГО ХОРА СА ТАКА ПОТАЙНИ И НЕИСКРЕНИ: ЗА ДА НЕ СЕ ИЗДАДАТ, ЧЕ СА И КРАЙНО ГЛУПАВИ! Опасно е да бъдеш искрен, ако си същевременно и глупав. Бърнард Шоу ЗАБЕЛЕЖКА: И още много други изводи могат да се направят от тази кратичка и простичка мисъл. Примерно: че искреността, откритостта, дружелюбността и пр. са признаци на ония хора, които са личности в истинския смисъл, развити, надарени, умни, кадърни и пр. Ако имаш какво да покажеш, защо ще се страхуваш да го сториш? Ако не се срамуваш от това какъв си, що за личност си, има ли смисъл тогава да си потаен, неискрен и пр. И така нататък. Хубава тема за есе. И за дискусия по нравствени теми.

За последно работих по книгата си преди няколко дни (виж ето тук: "Философия на любовта") и публикувах следния текст със заглавие Опит за писане по книгата ми за любовта, допълнен с изказвания на Апостол Павел за жените, за сексуалното въздържане, за разврата и прочие. Тази сутрин ми се ще да продължа, въпреки че нямам потребната настройка за вглъбяване в сериозни теми, но ще опитам пак. Ще ми се да довърша започнатото. Щото тогава ми се отвори друга работа и се наложи да зарежа писането посред думата. Бях обещал там да пиша за сексуалното въздържане, за "половия атлетизъм", за бабаитщината в сексуалните работи, за "нормалното" и "ненормалното" в задоволяването на сексуалните ни нужди и т.н., но почти нищичко не можах да напиша по тия неща. Понеже се отвлякох да предам разбирането на Апостол Павел, затънах в

дебрите на дългите цитати, нещо, което съвсем не го обичам, а в един момент и се отказах да пиша. Тъй че сега, един вид, ще ми се наложи да започна отначало – и на чисто. Всички тия въпроси терзаят многострадалното човечество открай време; същото може да се каже и за индивидуалния сексуален живот на всеки един от нас. Изразявам се така, въпреки че, знайно е, за да се прави секс, и то в истинския смисъл, са нужни поне двама (човека). Автоеротичното задоволяване, при което собственото тяло се превръща в обект за задоволяване на собствените сексуални нужди, е фаза на сексуалния живот, която обаче в един момент бива надмогната от същинската еротичност, при която два индивида правят секс, взаимно задоволявайки нуждите си. Като написах това, се сетих за едно "крайно цинично" изказване на Кант по тия въпроси, което открай време е възмущавало моралистите и лицемерите: той някъде беше писал, че сексът се бил дължал "на потребността на двата пола от взаимна употреба на половите им органи"; е��ин вид природата така ни е устроила, че можем да употребяваме ефективно половите си органи само във взаимната им употреба (или нещо подобно е написал, в случая цитирам по памет). Изказването му било прието като "връх на цинизма"; всъщност не е казал кой знае какво; казал е една истина. Щото, знайно е, отдавна се знае, че хората не правят секс само за да създават деца, а правят секс заради удоволствието. Да си доставяме взаимно удоволствия - този е смисълът на човешкото отношение към секса. Животните затова не знаят какво изобщо е секс. Либидото ни е устроено така, че постоянно иска удоволствия, по възможност по-големи, по-интензивни и колкото се може по-дълготрайни; природата обаче предвидливо е сложила предел, ако го нямаше този предел, нищо чудно да бяхме стигнали дотам да не правим нищо друго освен секс – и така да измрем. Пределът, границата на удоволствието, се свежда до това, че върховното удоволствие, оргазмът, е твърде краткотрайно, а след него, пък макар и временно, либидото сякаш мирясва, успокоява се, забравя за своята цел; но това, разбира се, е само временно, скоро то пак почва да иска. Да иска – това е работата на либидото, оттук именно и иде потребността индивидът да решава най-трудната задача: да регулира, да ограничава, да поставя под контрол, да туря окови на своята сексуалност. Душевната сила, която стои в основата на това раздвоение, на тая битка, на тоя вечен конфликт в пределите на човешкото, е разсъдъкът, а аз бих казал разумът, уточнявайки, че разсъдък и разум съвсем не са едно и също нещо; за да се поясня ще добавя, че благодарение на разсъдъка ние можем да станем развратници, щото спеку-


18 лацията на разсъдъка е тази: ако може, удоволствието никога да не прекъсва, да е безкрайно. Разсъдък (съзнанието) е склонен да става слуга на сексуалния нагон; той няма духовния ресурс да му се опълчи; това може да стори само разумът. На разумни основания може да се поведе успешна битка с разюзданата сексуалност, със склонността към разюзданост, с разпуснатостта; това е така, защото разумът значително превъзхожда разсъдъка по своя духовен потенциал, другояче казано, по своята сила. Възможно е дори, именно на тия духовни основания, при дадени хора, отличаващи се с колосална духовна сила, сексуалността да бъде строго и неумолимо окована във вериги, и тогава именно имаме хорааскети, хора, които са се освободили изцяло от тиранията на сексуалността над живота им. Разбира се, за да стане човек аскет, наистина е необходима колосална духовна сила, с която разполагат малцина. Сред тях и някои философи, да, има и философи, които са дорасли до това висше ниво, да бъдат аскети. Религията също може да даде такъв един грамаден духовен ресурс на личността. Има много примери на светци, аскети, примери на нравствена възвишеност, на пълна освободеност от копнежите на тялото. Обикновеният човек, разбира се, не разполагайки с такава духовна сила, общо взето си е чисто и просто един роб на своята сексуалност. Това е най-типичният случай, при която властта на сексуалността над душата и живота на слабия в духовно отношение човек е безусловна. Повечето хора нищо не могат да противопоставят на сексуалните пориви на тялото, отдават им се, като за свое успокоение почват да си произвеждат митове за това, че, видите ли, оня, който е нещо като сексуален маниак или развратник, бил, представете си, нещо като "герой", бил "пример за подражание" и също така бил обект на завист. Той, видите ли, бил "силна личност", която изцяло се била отдала на тайнството на живота, тази, според лъжливата митология, толкова разпространена в наши дни, прочее, била и представата за "пълноценен", за "съвършен" живот. Култът към тялото, който съществува в нашето време, е именно израз на тази пълна подчиненост на душата на тялото и на сексуалността като негово средоточие, което пък, от друга страна погледнато, е израз на оня фатален дефицит на духовност, на духовна сила, който е характерен за мнозинството от хората днес, в нашата съвременност. Пълно е с крайно ощетени в духовно отношение хора наоколо, които нямат друг шанс освен да изтъкват някаква лъжлива митология за това, че, видите ли, те били надхитрили живота, като се били изцяло отдали на своенравната си сексуалност. Тоест, като били станали нейни роби. Затова младите хора не мирясват докато не се отърват кардинално от невин-

ността си, иначе казано, от девствеността си; и колкото по-рано стане това, толкова по-слаб всъщност е индивидът, т.е. толкова по-големи, по-сигурни са предпоставките, които ще доведат до тази екзистенциална слабост на индивида. Защото именно във въздържането от секс се закалява неимоверно духовната сила на човека; аз продължавам да смятам, че обществото ще престане да бълва нещастни в духовно отношение хора само когато се проумее, че времето на цъфтежа на духовността е тъкмо младостта; ако бъдат създадени подходящите условия за такъв един растеж, то това ще постави личностното развитие на младите на сигурна, на непоклатимо здрава нравствена, сиреч, духовна основа. Истински здравото е тъкмо духовното. А отдаването на духовното не е нищо друго освен (както Фройд показа и доказа) пренасочване на отредената за сексуално изразходване енергия в една съвсем друга посока; същата онази жизнена сила, която иначе ние ще разпилеем и прахосаме в сексуално задоволяване, ако успеем да я пренасочим в друга, много позначима посока, ще постигнем значително по-фино и изтънчено духовно удоволствие. Този процес на пренасочване на сексуалната енергия в по-висшите сфери на съществуването Фройд нарече сублимация, това е именно употребата на енергия в различните творчески активности от рода на занимания с философия, с изкуство, с писане, с рисуване, с музика, с религия и пр. Разбира се, малцина са надарените с по-голям творчески потенциал индивиди, които имат силата да се противопоставят на тиранията на сексуалността, на нагона на тялото. Но аз лично смятам, че Творецът е дал на всеки индивид някакви заложби в това отношение. Може, примерно, да не си гениално надарен, да речем, в някоя сфера на изкуството, философията и дори науката; но, примерно, имаш талант, да речем, в областта на отдаването на спорта, на някакъв занаят, в областта на техническите умения или каквото и да било там; има безброй сфери на изява, в които индивидът може да разгърне своя талант и да се отдаде на вдъхновена работа – за да постегна максималното, за да постигне успеха си. Ако в решаващия етап на индивидуалното развитие, т.е. "трудна възраст", когато либидото в пълна мяра заявява своите права и желания, на юношите, на т.н. тинейджъри не им се помогне да развият своите таланти, то това е предпоставка наоколо пространството в обществото да се изпълни предимно с дегенерати на сексуална основа, т.е. с нещастници, с жалки преследвачи на щастието, които се правят на "свръхнадарени" в сексуално отношение, разните му там велики "свалячи", "сексуални атлети", "Казанови", развратници (позволете ми да не употребявам простонародните изразителни обаче думи, които всички вие знаете и за които, убеден

съм, вече се сетихте!) и прочие, които, като си изразходват на младини комай цялата енергия в едно бесовско сексуално разточителство, в един момент се оказва, че са съвсем безсилни да постигнат нещо във всяко едно друго отношение. Онова именно, което най-много ни пречи да се разгърнем в личностно и духовно отношение, това е бесовщината (манията), свързана с митовете за сексуалния герой на нашето време, на "свърхчовека", който, видите ли, имал сякаш безпределната сила да развратничи неограничено, непрекъснато, безкрайно. Е, някои не правят друго освен да се представят за такива. Да се мъчат да изглеждат сякаш са точно такива. Пита се обаче: а кое ги кара да демонстрират така упорито такъв един мит за самите себе си? Ясно какво. Най-вероятно пълната им нещастност в сексуално отношение ги кара да лъжат един вид дори и самите себе си - като се представят за каквито не са. Разните му там развратници-перверзници обикновено явно са твърде жалки в сексуално отношение, щом са прибегнали до помощта на такива крайно съмнителни митове, щом не правят друго освен да се преструват, че са "върха на сладоледа" в прословутото сексуално отношение. Оня човек обаче, който е успял да овладее сексуалността си, сиреч, е получил дължимото удоволствие от секса, има и притежава сносен сексуален живот, такъв няма да тръгне да се перчи и да се прави на какъвто не е, няма да се прави на "герой", на "сексуален атлет" и прочие. Развратници стават тъкмо ония, с чиято сексуалност нещо изобщо не е наред: в бесовското преследване на непостижимото удоволствие те именно стават развратници, сиреч, нещастници. То, всъщност, и със сексуалното удоволствие работата стои както и със всяко друго удоволствие; примерно, да го сравним с удоволствието, получавано от храненето. Трябва ли човек да става "хранителен сладострастник" като постоянно се тъпче, преяжда, повръща и пак се тъпче и лапа в несвяст? Разбира се, че не. Ако се храниш умерено, едва тогава ще получиш непостижимото иначе удоволствие от здравото, автентичното хранене. Удоволствието, получавано от покоя, от обездвижеността, от лежането: трябва ли да не ставаме цял живот от леглото, за да му се отдадем изцяло – и да му се насладим донасита? Глупава работа е това, нали така? Е, същото е и със секса. Правете си сметка какво представляват и колко струват ония, които не престават да се тупкат по гърдите и да се хвалят колко "велики" били в своите сексуални подвизи, постижения, завоевания. Един Митю Пищова ("Питона") едва ли може да бъде достоен пример за подражание на младежта в това отношение. Жалка работа е тази бабаитщина. Колкото по-рано го разбере човек това, толкова по-добре за


19 него самия. И за удовлетвореността му от самия живот. Като пиша тия неща, се опитвам да покажа по възможно най-зрим, плътен начин същината на истинския проблем. Сексуалността няма насищане, тя само това знае: да иска. Да станем нейни роби е найпростото. Да си роб в каквото и да било отношение наистина е най-простото - и найлесно постижимото. Пълно е със сексуални роби и робини, които благославят и се кипрят със своето робуване. Те си имат нещо като митология и идеология, в която робуването им е поставено на най-висок пиедестал. И песни се пишат за това, и дори "поетични" откровения можем да доловим в разните му там чалга-стенания, в които сексуалната бабаитщина и на мъже, и на жени се представя на младежта като нещо най-върховно, най-престижно, най-желано. Дивотия - и простотия! - до шия можем да констатираме в това отношение. Разбира се, всичко това се прави с оглед печеленето на пари. На много пари. То не е нищо друго освен търговска експлоатация на човешката слабост, свързана с най-мощния импулс и нагон на тялото ни. Ако се замислим поне малко непременно ще открием, че съвременното човечество явно не прави нищо друго, освен да угажда на тялото си - и да му слугува. Всичко, което ни заобикаля, служи на тая цел: и мода, и индустрии, и шоу-бизнес, и "култура", всичко! Сексуалният нагон е станал най-мощният тиранин и господар на човечеството, което на този етап от развитието си стигна до ето това ниво: безропотно да служи на тялото, пренебрегвайки и потъпквайки всички духовни копнежи и стремления. Страшна екзистенциална криза и трагедия стои зад тая култура на разврата, която ни залива отвсякъде. Тя е неин знак и симптом. Това ако се разбере и осъзнае, човечеството ще направи първата крачка към истинската си свобода. Защото как можем да претендираме че сме свободни щом като всъщност не сме друго, а роби на собственото си тяло - с всичките му импулси, желания, страсти, копнежи?! Робът на тялото си не може, няма как да е свободен. Постигането на свобода и освободеност спрямо собствения си сексуален нагон е първата действителна крачка към истинската свобода. Която обаче малцина са имали силата да направят. Повечето правят само полукрачки - и пак се връщат назад. Вечен зиг-заг, напред-назад, вечна непоследователност. Духовното в наше време, видите ли, било непрестижно. Престижно било да сме роби. Сладко било слугуването на тялото, ех, какъв кеф било да си пълен развратник-дегенерат?! Защото подвластният на тиранията на своята сексуалност наистина е най-жалък роб, който не е успял да реши първата задача на съществуването си: да очовечи своята сексуалност, да й придаде нормална, умерена, разумна

форма на приемливо изявяване. Аз писах по-горе, че причина за склонността ни към развратничене е именно спекулацията на чистия разсъдък, който, воден от своята едностранчивост и жизнена непригодност, почва в един момент да си мисли, че ще може да надхитри живота и природата даже - и затова такива хора почват да искат да правят секс едва ли не непрекъснато. Разбира се, така не може да се живее, така живеят, казват, само голите охлюви. Или насекомите. Сред животните също има развратници, макар че, очевидно, там самата възможност за истински разврат изначално е отрязана: няма го съзнанието. При човека обаче да се развратници, както подчертах по-горе, е най-лесното. Истински трудното е да се опълчиш спрямо поривите към дегенериране, да им устоиш. Да покажеш духовна сила. Да се опиташ да надмогнеш склонността към робуване на тялото си. Тялото е страшно деспотичен, тираничен господар. И много капризен. Душата, ако бъде подпомогната от духовна сила, може обаче да овладее тиранията на тялото. Господар на съществуването все пак трябва да бъде душата, не тялото. Затова тиранията на роденото да слугува е най-страшната тирания. Тялото съществува за да слуша духа. За негово добро е да го слуша. Да, обаче някои хора, външно погледнато, не са нищо друго освен най-жалки слуги и роби на... собствения си полов орган! И дотам са неадекватни и извратени, че се хвалят с това. Което е симптом на пълното, на абсолютното, на тоталното робуване. Робът, който се хвали, че е роб, обича да е роб, не знае какво е да не си роб, такъв е именно истинският роб, такъв човек е нещо като онтологически враг на самата свобода - понеже изобщо не я познава, няма как да я признае. Такива именно хора са и социалната база на всички държавни и политически тирании. Това са безволеви, слаби хора, които изграждат нещото, наречено тълпа. Може би е съвсем прав Фройд, като във всички сфери на живота и културата намира упомената пряка зависимост от секса. В нации и народи, сред които слабаците в сексуално отношение са мнозинство, не може да има развита и пълноценна форма на демокрация. Правете си сами сметка какво означава това за народи (като нашия, например), мнозинството от които доказано не знае какво е това свобода... Не така си представях този текст, но това, уви, се получи. Друг път, при друго настроение, ще напиша, предполагам, нещо друго. Не ме задоволява много начинът, по който развих тази тема, не така си представях и самата книга, но в тия дни нямам изискващото се спокойствие, потребно за писането на по-сериозни книги, особено пък по такива задълбочени теми. Ето, тия дни получих нова призовка да се явя на делото, което моята синдикална шефка (и пом.-

директорка на училището, в което работя) заведе срещу мен за "обидни мисли", които тя е открила в моя философска книга за образованието! Директорката на същото училище пък обжалва тия дни решението на съда, с което аз спечелих делото срещу нея (съдът отмени наложеното от нея наказание спрямо моя милост), един вид, тя току-що заведе ново дело срещу мен, а и срещу отсъдилия съд, аман от дела, а съм все още в болнични, възстановявам се от тежка операция, но през цялото време тия администраторки се скъсаха да ме тероризират по подобен начин, опитвайки се да ми отмъщават, да ме унижават, да тъпчат личността ми. Аз такова чудо досега в живота си не бях срещал, нищо че цели 30 години съм бил преподавател! Та как човек в такива условия да пише философски книги, абсурд, това е изключено. Ето как администраторите ми пречат най-всеотдайно да си върша жизненото дело, за което най-вероятно съм роден. Тия дни ще се опитам отново, за кой ли път, да им предложа помирение, ала се съмнявам да приемат. Лоша работа. Срамна работа! Както и да е. Такъв е животът. У нас, у Нашенско така живеем. Пълно е с перверзии наоколо. Уж сме нация, съставена все от сексуални бабаити, от пичове и прочие, пък се ядем като бесни кучета. Това все нещо показва де, но да не казвам какво. Сещайте се сами. Желая ви хубав ден и ползотворна работна седмица! Бъдете щедри, човечни и великодушни! Пустият секс не е най-важното в този наш живот поне това дано сте разбрали от тазсутрешното ми писание. Майната му на секса! Човеци да бъдем – ето това е истински важното! ЗА ДЪЛГА НИ ДА СЕ СЪПРОТИВЛЯВАМЕ СРЕЩУ БЕЗЗАКОНИЕТО

Когато беззаконието се превърне в закон, съпротивата се превръща в задължение. Т. Джеферсън


20 25 август 2013, неделя ЕДИН МИРАЖ ОТ СТАРАТА БЪЛГАРИЯ

Анонимен каза: Никой няма да ви спретне компромат, г-н Грънчаров. Прекалено сте маловажен (както и аз, естествено, както и повечето хора), за да си направи някой труда. Вие нямате никакво значение за друг, освен за себе си и евентуално семейството си. Това е истината за повечето от нас, и си е окей. Не се величайте излишно! Тотю

МЪКИТЕ СИДЕРОВИ – НА КОЙ ГОСПОДАР ДА СЛУЖИ МУ НАРЕЖДАТ ОТ МОСКВА!

АТАКА също така има историческа заслуга ГЕРБ да дойде на власт - две години Сидеров, срещу солидно заплащане, крепеше правителството на Боко Борисов, това също не трябва да се забравя; но тогава инструкциите от Москва бяха други, нали така, Сидерович?! НАЧАЛОТО НА ЖИЗНЕНО ВАЖНА, ФУНДАМЕНТАЛНА, НАПРАВО СЪДБОВНА ДИСКУСИЯ ЗА ТОВА ГЕНИЙ ЛИ Е АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ ИЛИ НЕ Е ТАКЪВ август 25, 2013 Под публикацията Получих предупреждение, че провален “десен” политик нищо чудно да ми спретне компромат – за да отмъсти за критиките ми към него и към ГЕРБ се начена жизнено важна и фундаментална дискусия за това гений ли е Ангел Грънчаров или не е такъв; ето как протече тая весела, ала иначе много съдбовна за бъдещето на човечеството дискусия; позволих си да оправя само пунктуацията и някои по-крещящи правописни грешки на спорещите; възприемете нижеследующото просто като един анекдот:

Ангел Грънчаров каза: Тотю, Вие не се сравнявайте с мен де! Аз съм доста погоре от Вас все пак де, не бива толкоз да се величаете че да се сравнявате с мене… Аз доказано имам вече национално, европейско и световно значение, тъй де… философи Сериозно говоря, като мен са рядкост… нищо че се смея. Смея се най-вече на акъла Ви да се сравнявате с мене. Вие, дето сте един никой… Анонимен каза: Вие май наистина говорите сериозно обаче. И даже се наричате “философ”! Имате пълно право, разбира се, да го правите, но философите като вас не са рядкост. Има ги с десетки във всеки онлайн форум. Все направени от дървесина… Аз може и да съм никой, но поне не съм посмешището на българския интернет! Тотю Ангел Грънчаров каза: Нещо сте се фундаментално объркал в резултат на това понеже силно ме мразите. И – както обикновено става у нас – понеже ми завиждате. Нали знаете ако се роди български гений гений на какво ще е той? Който е личност у нас обичайно е да е мразен. И обиждан. И плют. Който обаче не се занимава с такива презрени неща и признава качествата на други личности, сам с това доказва, че е личност. Това е железен критерий. А Вие, дето сам не сте философ, да квалифицирате кой какъв философ е, простете, е твърде тъпичко…

Анонимен каза: Не ви мразя, Грънчаров. Уважавам политическата ви позиция. Но не сте гений, не се излагайте като кифладжия с такива самохвалства. Гениите са голяма рядкост, а вие не сте от тях. Тотю Ангел Грънчаров каза: Не съм казал, че съм гений. Аз, прочее, за друг гений говорех, за гения на завистта, но Вие не сте ме разбрал. А и да съм казал нейде, че съм гений, то е било шегичка, не е трябвало да го приемате буквално и толкова да се тормозите заради едно мое шеговито подхвърляне. Аз си имам обичай често да се шегувам, това още не сте ли го разбрал? Блъфирам, тъй да се рече, щот съм изследовател на човешките нрави и на човешката психология. Ето сега пак ще блъфирна нещо, да видим как ще го преживеете. Аз не съм гений, успокоихте ли се вече? Но да допуснем, казвам, само да си представим, че, току-виж, съм гений, ей-така, природата, да речем, е решила да се изгаври с нас, българите, е е устроила това чудо невиждано: у нас да се роди гений, и то не геният на завистта, както допуща Елин Пелин, а да се роди един философски гений, именно моя милост? Можете ли да си го представите това? Опитайте да си го представите, че аз съм гений, а пък Вие сте паленце, което лае около гения, представихте ли си го? Как се чувствате сега? Олекна ли Ви малко? Ето че светът няма да загине, ако допуснем, че Ангел Грънчаров, примерно, е гений на философията. Няма ли тогава и Вие лично да се въздигнете по-високо, щото, ето, ще се окаже, че сте имал честта да говорите лично с българския гений на философията Ангел Грънчаров? То, всъщност, името няма такова голямо значение, аз ли съм този гений или, да речем, Вие (щот и Вие може да сте гений, тя, природата, не си знае работата, може и такъв сеир да е устроила, Вие да сте гения, а аз да съм… завистника?!), а е важно това, че в България найсетне все пак се е родил един гений. И то не геният на завистта, ето това е особено важно да се подчертае… Помислете над думите ми. И кажете какво мислите. Силно ми е интересно това. Аз съм и терапевт, тъй да се рече. Та искам да Ви помогна да се избавите от някои свои недостатъци. Апропо, Вие на какво основание така твърдо решихте, че аз не съм гений? Ами ако съм? Ами ако Вие бъркате? Тогава какво ще правим, я ми кажете сега? Анонимен каза: Най-жалкото е, че Грънчаров мисли, че има значение за някого. Че от него зависи нещо. Че е ценен за някого, освен за себе си.


21 Ангел Грънчаров каза: Всеки индивид е особен и уникален свят, цяла една вселена, драга другарко, тъй че от тази страна погледнато индивидът Грънчаров има огромно и безусловно значение. Всяка личност е безценна. Даже и да оставим настрана това, че е философ, сиреч, че е една прекрасна мислеща индивидуалност. Обезценяването, омаловажаването на индивида, на личността, на човека отколе се нарича комунизъм, драга ми глупава другарко… (Дискусията тепърва ще се разгорява. Сипал съм, както виждате, достатъчно масълце в огъня, та да пламне добър пламък…)

Това, което не знаете, обаче и за отношението, което следва да имате към УЧИТЕЛЯ, към ПИСАТЕЛЯ и към БУДИТЕЛЯ Ангел Грънчаров, а и към всеки честно и почтено вършещ работата си, както него учител, г-жо Директор на ПГЕЕ, и за изхода на делото с него, а и не само, е толкова преобладаващо над нещата, които уж знаете, че ако го разберете това точно – нали сократовско беше – нещичко, ум ще ви зайде и с пепел ще посипете хубавите си косички. Виждам и правилно отсъждам, обаче, от репликата Ви, г-жо, че това съдебно решение на нищичко не ви е научило, а би следвало...

За директорката – на мен е пределно ясно, че пътят й минава не само през освиркване и ропот, но и през уволнение... Което и си е заслужила с незаслужените си, с тъжните си и със смехотворните си "управленски" действия... 24.08.2013г. Владимир Петков-Трашов

ИДЕЯТА ЗА СВОБОДНО, КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ – КАКТО Я РАЗБИРАТ ВЪВ ФИНЛАНДИЯ август 25, 2013

КОМЕНТАР НА ГРАЖДАНИНА ТРАШОВ, КАСАЕЩ РЕШЕНИЯТА НА СЪДЕБНИТЕ ИНСТАНЦИИ, ДЕМОКРАЦИЯТА, МОРАЛА – И НАМЕСАТА НА ДЯВОЛИТЕ И ДЯВОЛИЦИТЕ В ЖИВОТА НИ 25 август 2013, неделя Помествам по-долу коментара на гражданина Владимир Трашов по повод на реплика на директорката на ПГЕЕ-Пловдив ("Решението (на съда, бел. моя, А.Г.) не е окончателно, защото е обжалвано, така че справедливостта ще възтържествува малко по-късно!", Tanya Anastasova), в който той коментира създалата се ситуация около спечеленото от мен дело срещу директорката (съдът отмени нейната заповед, с която тя ме наказа дисциплинарно с "Предупреждение за уволнение") и също така разсъждава във връзка с обжалването от нейна страна на същото това решение на съда; та ето какво мисли по този повод г-н Трашов: Да загуби Ангел Грънчаров на Втора инстанция, след като опитате да включите връзките си – за да й повлияете? Та да спечели отново на Трета инстанция!? Където малко по-зорно ще Ви бъде да си повторите връзкарството – за такава "справедливост" изглежда намеквате? Напълно възможен и, защото е лично случил ми се, вариант, г-жо Tanya Аnastasova, предполагайки, че сте Стоянка Анастосова. Същата красива външно, но изключително грозна душевно директорка на ПГЕЕ, която и как така, и защо бе, джанъм, сте гонили учителя-философ Ангел Грънчаров от училището, щото бил в болнични, ама сте го гонили и сте го подгонили този добър, този отличен учител по философия грозно и недопустимо от никаква гледна точка, още, когато и от когато предложил за име на техническата ви гимназия да бъде прието от УЧЕЩИТЕ и от всички работещи в нея, чрез демократично гласуване името – Стив Джобс, или още от порано – това сигурно най-добре Вие, силно неуважаема от мен г-жо, си го и знаете.

Няколко момента, които силно ме впечатлиха в статията Човешки капитал; открих я в сайта http://www.webcafe.bg:

А то, според мнението ми – би могло да бъде публикувано даже в несъкратен вид тук. Това знаменито, основано на истината и правилно решение. Съдията по него го заслужава. Историята - също. 22.08.2013г. Владимир Петков-Трашов P.S. Мразя дяволите и техните дяволии да помагат на своите дяволици. Точно което се е и случило в коментара ми. Някаквият тартор да ми замъгли зрението, та да не видя, че съм изписал... хем подигравката на този дяволски тартор е двойна, дявол да го вземе!! - че съм изписал правилно на кирилица, но сгрешено с буквичката "о", вместо с "а" името на директорката, на ПГЕЕПловдив – Стоянка Анастасова. Внимавайте много с нея, г-н Ангел Грънчаров, че е дяволица, покровителствана от дяволите недни... Самото съдебно решение – на улав ли се правите в блога си, уважаеми Учителю, за да се питате и да се усъмнявате в неговото издаване не само "В името на народа", но и възможно публикуване – заради народа – да го чете, да се учи и да се възпитава, та да внимава какви ще ги върши за в бъдеще...

… Във Финландия учителите са въплъщението на мечтите. Учителската професия е толкова популярна най-вече заради социалното признание. “Хората ни имат доверие,” казва Закик, която преподава френски и английски на тийнейджъри във втория по големина финландски град Еспоо. “Имаме голяма свобода за начина, по който преподаваме. Аз сама избирам учебниците и методологията, никой не контролира какво точно правя,” допълва тя. (Апропо, и аз, Ангел Грънчаров, правя точно така, ерго, моят стил на преподаване, моята преподавателска свобода е на нивото на финландските представи, е на финландското ниво на свобода! Всеки фактически си има тази свобода, която сам си е извоювал, в това няма нищо чудно.) Образователната рамка, определяна от Националната образователна служба на Финландия, “не е някакъв наръчник и учителите имат свобода да я интерпретират както преценят за добре,” казва Тина Тахка от службата. “Първоначално копирахме шведската образователна система, но те не извеждат стремежа към достижения в преподаването до такава степен.” Кристина Кумпулайнен, професор по педагогика в Хелзинкския университет, допълва, че свободата на действие на учителите е ограничена само от свободата на учениците. “Учителите трябва да извършват сами проучвания, за да установят какво е


22 най-сполучливо като метод на работа за учениците им,” пояснява тя. Във Финландия на учителите е абсолютно забранено да докосват учениците. В момента се подго��вя нов закон, леко разширяващ учителските права; ако той бъде гласуван, което не е гарантирано, те ще могат например чрез физическа сила да извеждат ученик от класната стая… Найтежкото наказание за ученик, прилагащо се в момента, е изпращане при директора. Нещо повече, правата на учениците на свободно себеизразяване са гарантирани. Не изглежда обаче това да пречи на добрите им резултати в обучението… Финландските училища, изненадващо, не насърчават особено конкуренцията между учениците. Не се пишат оценки в първите години на обучение, нито в края на годината се провеждат национални изпити. “Те всъщност имат свобода сами да преценят дали да си пишат домашните,” уточнява учителката Омайя Закик. Образователният експерт Мико Миликоски казва, че в други страни се отдава прекалено голямо значение на тестовете и изпитите. “Тайната е в свободата.” И да, резултатите са важни. “Учениците биват насърчавани да развиват собствените си умения, а не просто да трупат познания и информация,” добавя Кумпулайнен. Финландия харчи 6927 евро на ученик годишно – по-малко от средната стойност за членките на ОИСР – 7210 евро, и осезаемо по-малко от САЩ ($12 970 – равняващи се на 9715 евро) и Швейцария (15 126 швейцарски франка – около 11 330 евро). (В България парите, които бюджетът отпуска за всеки ученик леко варират – в зависимост дали е в специализирано училище или не, но на практика средно са около… 1300 лева на година, или около 665 евро). “Финландия няма излишъци от природни ресурси – няма диаманти, петрол или въглища. Затова нашите политици решиха, че трябва да инвестираме в човешки капитал”. “Именно така се зароди идеята за свободно, качествено образование за всички. По-късно десницата се опита да въведе национални изпити и да насърчи приватизацията на училищата. Когато обаче излязоха първите резултати от тестовете през 2001 г., всички тези проекти бяха замразени – и сега дори и най-консервативните политици не искат да си спомнят, че някога са се противопоставяли на настоящата образователна система,” коментира Семи. И все пак деветгодишният Парус посреща с каменно изражение всички международни хвалби към образованието: “Училище?! Предпочитам футбола и бейзбола.” В страна, която е по върховете на класациите за добро образование – както и навсякъде другаде – изглежда все пак учениците не харесват чак толкова училището.

РЕШЕНИЕТО НА СЪДА, С КОЕТО СЕ ОТМЕНЯ ЗАПОВЕДТА НА ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ, НАЛОЖИЛА МИ НАКАЗАНИЕ "ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ"

И РУСКОТО ЧЕНГЕ СИМЕОНЧО ОПЛЮ ПРОТЕСТИРАЩИТЕ… август 25, 2013

По повод на ето това Симeон Сакскобургготски критикува протестите, обвини медиите в пристрастност – “царят” в туй интервю си бълва найобикновените ченгесарски банализми за “потребността от обединение”, требвало да сме единни, да не се делим, да сме отговорни, требвало апашите и жертвите им, требвало вълците и агнетата да се прегърнат и да се цункат по устенцата… и прочие идиотщини все от този сорт! – във Фейсбук се проведе кратичка дискусийка, която за мен лично има значително по-голям смисъл от словоизлиянията на царствения човек на КГБ у нас Симеончо; ето какво пишат там български граждани, за които моралът все нещо означава: Ani Valova: Явно са му натиснали здраво бутона от КГБ – щото много словохотлив е станал. А за 4 години, като премиер, мълча като пукал… ))) Ivan Marinov Ivanov: Колкото и неприятен да ми е ТОЗИ, казва истини с които трябва да се съобразят протестиращите.

(ОЩЕ >>>) Да се чете, да се знае, че все пак правосъдие у нас има. Който иска да се информира, да заповяда, да чете и да се учи – директорското всевластие, пред което трябвало само да се трепери, е мит, на който са подвластни само робските души... РОБЕВА И КАРБОВСКИ – НА СЛАДКА ЛЪЖЛИВА РАЗДУМКА...

Николай Дренчев: Естествено че ще е против протестите – нали те са против аверите му! Георги Шереметов: Не са само против аверите – те са против спонсорите им. И тук милост няма и даже и този ще проговори на “чист български”. А услужливите медии само това чакат и ще го показват с тревожно замислена физиономия като горната. Николай Дренчев: Като му гледам замечтаната физиономия – сигурно си мисли за вечерта в казиното. Иван Столинчев: Кой беше този от снимката? Прилича ми на един голям измамник, лъжец и крадец! Velkov Hristo: ОСТАВКА!


23 Vienka Ilkova: Един лихварин, един продажник! Ангел Грънчаров: Но с това свое изявление за сетен път показа, че е презрян слуга на същата тая олигархично-ченгесарска мафия, която си тури правителството на Олигарски… И баламски се издава, явно като капак на всичко са и безкрайно прости тия ченгета… Барем да си беше мълчал, ала ето, издаде се. Но то кой ли пък вярва у Нашенско на лъжеца Симеона де?! Петко Спиридонов: Няма избор сиромаха… няма избор, завалията! Snezhana Milanova-Gurov: Сиромах ли? Такова мерзко падение не очаквах от един цар, пък бил той и без царство! Това също точно показва, че сме на правилен път, щом и “царя” се продаде на ченгесарската мафия.

ства; в същото време огромни маси бедстват с по стотина лева на месец. Причината да са така плачевни нещата във всички области, е в алчността (щението, сребролюбието). Корупцията не се дължи на чакащи рушвети чиновници, а на предлагащите, които искат по нечестен път да се сдобият с желаното благо, да спечелят незаслужено търга, да получат привилегия, да не платят законните такси и т.н. Предлагащите подкуп и готовите да го направят, за да спечелят, в България са… почти всички. Затова мащабите на корупцията са грандиозни и всеобхватни. Кой с ръка на сърцето ще каже, че не би искал да получи нещо, което не му се полага, срещу съразмерен рушвет?

ПРИЧИНАТА ЗА БЕДИТЕ В ОБЩЕСТВОТО НИ Е ЛАКОМИЯТА – СМЪРТЕН ГРЯХ, РОДЕН ОТ БЕЗНРАВСТВЕНОСТТА И АТЕИЗМА НА КОМУНИЗМА

ЩО ЛЪЖЕШ МЛАДЕЖТА БЕ, ДЕДО ЧОНОВ, ЩО ИДЕАЛИЗИРАШ ПУСТИЯ КОМУНИЗЪМ, ДЕТО ТАКА ТИ Е ЛЕГНАЛ НА СЪРЦЕТО, КАЖИ ДЕ, НЕ СЕ СРАМУВАЙ?

25 август 2013, неделя Няколко цитата от тази статия, която заслужава да се прочете цялата, щото ни казва някои истини, които не трябва да забравяме; истини за самите себе си, найпотребните ни истини: Из Алчността на българите Автор: Проф. Петър Иванов Както знаем, в годините преди комунизма България е в десетката на найпроспериращите европейски държави. А сега по всички класации е последна или спори с Албания за предпоследното място. Обществото и политиците имат удобно обяснение за този прискърбен факт с последствията от тоталитаризма, с трудностите на промяната и т.н. ... Липсата на закони, абсурдните политически шантажи, атеизмът на българското общество и мътната вода на социалните промени създадоха отлични условия за избуяване на един от седемте смъртни гряха. Според Св. Йоан Лествичник от алчността произхождат немилосърдие, престъпност, неверие, ожесточеност на душата, лукавство, вражда и умопомрачение. Общественото богатство е преразпределено по невъобразим начин, който би шокирал всеки нормален човек в света: няма я голямата средна класа; има шепа съмнителни милионери, митничари, наркобосове и цигански барони с гротескни богат-

ници, не крадат паметниците си за скраб и не продават децата си. ... Причината е в липсата на обществена нравственост и на нравствени корективи, в липсата на съвест и отговорност. Как да ги има, когато огнищата на нравствеността и човешкото усъвършенстване – църквата, образованието и културата – са нарочно безпощадно унизени? А може би, уви, и вече умъртвени. Дано не е така. Дали причината не е в особеностите на българския национален характер? Народът казва “Очи синор нямат” и сякаш поставя обезсърчаваща диагноза. А в същото време всеки от нас знае, че “Който ламти за многото, изгубва и малкото”, но счита, че правилото не се отнася за него. И продължаваме, сравнявайки се с другите, завиждайки и измъчвайки се, погубвайки се, да жадуваме голямото богатство, да очакваме цял живот Големия удар и Голямото охолство. А в същото време като нация ставаме все по-нещастни и по-бедни. Причините за бедите в обществото са в щението – смъртен грях, роден от безнравствеността и атеизма.

Факт е, че почти всички стоки – от доматите до комбайните, за да стигнат до пазара, неколкократно увеличават цената си, обогатявайки неимоверно алчни посредници. Това е практика вече близо две десетилетия. Цените на разговорите по мобилните телефони са незаконно съгласувани между операторите и са с пъти по-високи в сравнение, например, с цените в САЩ, където средната работна заплата е десетки пъти по-голяма. Всеки може да си направи сметка за какво алчно и бездушно ограбване става дума. ... Известно е, че ако едно общество се развива без спазване на моралните закони за добро, истина и справедливост, то е осъдено на гибел. Всеки може да се убеди, че е така, само ако погледне демографските прогнози на БАН. Дали въобще ще има българи след 2050 г.? Какъв ли ще е генофондът? Как ще изглежда населението на България? Много отдавна е известно, че алчността е разсадник за всички злини, включително престъпността (пет-шест пъти поголяма от официално отчитаната), бедността, ширещата се простащина, наркоманизирането на младежта. Тя е причина за състоянието, в което сме. Заради нея е толкова мрачно демографското ни бъдеще. Да сте виждали млад човек, който не мечтае да напусне България? Тя увеличава все повече и повече въпиющата разлика между нас и истинските европейци, които не са безбож-

25 август 2013, неделя

Поетът от с.Рогош Тодор Чонов, по съвместителство сега подвизаващ се като дежурен агитатор на ГЕРБ, миналата сутрин измъдри следната смехотворна лъжа, заради която ми се наложи мълниеносно да реагирам както реагирах - понеже не понасям лъжите и лъжльовците; ето, прочетете първо моя коментар, а после и неговата къдрава лъжа, подивете се, порадвайте се, развеселете се; та първо му написах ето какво, по-долу е и въпросната епохална лъжа: "Посмали малко, манго": бил слушал Бийтълс и то на плаца в казармата! И то цели две години на плаца само Бийтълс слушали войниците от комунистическата казарма! А под звуците на Бийтълс ли марширувахте?! :-) Каква фантастика, каква идилия само! Нима съветски песни не слушахте? Муслим Могумаев? Другите там как бяха?


24 Що лъжеш младежта бе, дедо Чонов?! Що идеализираш пустия комунизъм, дето така ти е легнал на сърцето, кажи де, не се срамувай? Аз ще си позволя по този повод да кажа ето само това: Егати гнусния заради лъжливостта си комунистически носталгизъм, който тресе средите, които са близки до ГЕРБ - както тресе по досущ същия начин и средите, близки до БКП, пардон, БСП. Това все нещо говори. Говори, че тия две партии са кръвни близнаци във всяко едно отношение, най-вече генетично... А ето и сега въпросната лъжа на дедо ви Чонов: Облади-облада Захапах от Ютюб една колекция на Бийтълс от 1964 година, 47 парчета са и вече пети ден ги слушам нонстоп, като същински ненормалник. Спомням си, че когато на 1 септември 1964 година ни строиха като новобранци в казармата на Буенос Айтос, целият плац бе озвучен от мощни високоговорители точно с тези парчета. Тези парчета съпровождаха казарменото ми ежедневие две години и четиринадесет дни, толкова служих на Родината в елитните части на Варшавския договор, като артелирийски разузнавач. И толкова слушах Бийтълс – 2 години и 14 казармени дни. Непосредствено след Десети ноември 1989 година слушах инфантилни борци за правда и свобода, които по онова време са били десетгодишни келеши, с каква охота и абсолютна увереност разказваха по радиа, вестници и телевизии как са били преследвани и как направо им бил съсипан живота, защото са слушали Бийтълс. Усмихвах се под мустак и си виках – недай си Боже тези да ни управляват един ден! А то взе, че стана точно така!

ЛЯВАТА ЛЪЖКИНЯ РОБЕВА УСПЯ ДА СЪТВОРИ ГАФА НА СЕДМИЦАТА – И ДОРИ ГАФА НА ТОВА ЛЯТО! август 25, 2013 По повод на Нешка Робева: Ванга блъскаше по масата от яд, че сме влезли в НАТО Не се чувствам като боклук, макар че съм крайно лява, коментира треньорката по художествена гимнастика

Ванга умира през 1996 г., а в НАТО влизаме през 2004 г. Обаче Нешка наистина го казва в минало време: “се ядоса, че влязохме”???! Абе, тези хора, комуноидите, наричащи себе си “леви” – с което понятие нямат нищо общо, до един ли са за 4-ти километър, бе?!

Или са в такава зависимости захванати от партията-мафия, че не могат да откажат, каквото и лудост да им сложат в устата, щом има хора, на които ще въздейства тази лудост?! А че има – има! Какво са 10 годинки разлика?! Нищо работа! Колко от незадълбочаващите се и преглъщащи поднесеното като риби, мислят, че паметникът на съветската армия е паметник… на освободителите ни от турското робство! Млади хора, ми го казват – с апломб, при това! Цял век не им се опъва да пренебрегнат, та някакви си 10 години! Та, честито на балъците между привържениците на Ванга! Към балъците между привържениците на теорията за извънземните, подходиха още подрастично: “Извънземните са организирали протестите!”. Вие се смеете, ама това излезе от устата на такъв, дето се подвизава като „психолог” – водещ по провинциална телевизия доста гледаничко предаване… за извънземни и психология! Абе, в голям ужас са май – за да са готови вече да продънят всеки, с когото разполагат! Написа: Jenia Georgieva чрез Angelina Georgieva БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ Е ПОВРЕЖДАЩА УЧЕНИЦИТЕ И ПОБЪРКВАЩА УЧИТЕЛИТЕ ИМИТАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕ 25 август 2013, неделя Из Мислим за образованието, а трябва да преосмисляме Веселина Седларска ... българското училище е повреждаща учениците и побъркваща учителите имитация на образование.

... Образованието у нас е безплатно – почти безплатно за учителите, почти образование за учениците. ... Българското образование в момента е религиозно конструирано около делегираните бюджети и най-многото, което ще се направи в навечерието и на тази учебна година е да се постегне тази конструкция така, че да не се разсипе до следващото лято.

... Българското образование е в криза не само по липса на пари и реформи, а защото изчезна ценността, на която то се държеше. Сега качеството на образование се крепи на тънката нишка на онези деца, които се държат като истински ученици, защото искат да получат добри дипломи, с които да кандидатстват в чужбина. ... Това е гасене на пожари, закърпване на положението, не и преосмисляне на образованието. И никакъв подготвян тайно и полека проектозакон няма да реши големите проблеми. Преосмислянето трябва да започне с посочването им: Българското образование е отблъскващо академично, наизустяващо, с налагани модели на възпроизвеждане. То е заучаване, не учене. Не е ориентирано към практиката. Само през последните две учебни години 18 450 деца са напуснали училището. 41 процента от учениците четат лошо и имат проблем с разбиране на съдържанието. Външното оценяване е в зачатък, учителите са изтощени от несвойствена бюрокрация и още, и още… Българското общество не настръхва от подобни факти, това му се случва само ако някой си позволи да извади от учебника стихотворение на Ботев. Затова си запазихме бройката на изучаваните Ботеви стихове. Но не направихме такова образование, че учениците да прочетат всички стихотворения на Ботев и да говорят в час за своето любимо. ЗАБЕЛЕЖКА: Горното е умен, интелигентен анализ на човек, който обаче е вън от системата. Затова написаното представлява изброяване на няколко общи проблема, свежда се до общи приказки за общите проблеми на образованието, видени от човек, намиращ се извън него. Въпреки всичко е добра отправна точка или основа


25 за един по-задълбочен разговор около същинските, наистина горещи проблеми на многострадалното българско образование. АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ, ПОДВИЗАВАЩ СЕ НАПОСЛЕДЪК КАТО АГИТАТОР НА ГЕРБ, ПОДЕ НЕДОСТОЙНА И ГРОЗНА КАМПАНИЯ ПО ДИСКРЕДИТИРАНЕТО МИ КАТО ЛИЧНОСТ август 25, 2013

Току-що влизам в интернет и забелязвам, че съм получил поместеното подолу съобщение от една дама, чието име запазвам в тайна, тъй като не съм искал съгласието й да публикувам нейното съобщение; в него, както ще видите, става дума за изявление по мой адрес на видния “остатъчен седесар” Александър Йорданов, от доста време превърнал се в пътуващ проповедник и агитатор на Боко Борисов и на неговата “партия” ГЕРБ; та ето само съобщение, в което се показва как Ал. Йорданов е благоволил да ме оплюе, пък вие сами съдете за какъв “морал” свидетелства такова едно недостойно поведение на бившия ни “дипломат”: Драги г-н Грънчаров, простете за безпокойството, но ще си позволя да ви постна едно изказване на Ал. Йорданов, с което той целеше да уязви мен, но по косвен начин намеси и Вас като мой приятел във Facebook. Не знам дали имат значение за вас думите на Йорданов, но аз счетох че обидата към Вас е меко казано цинична. Ако сметнете за необходимо- вземете отношение. Ако ли не, приемете поста като лична информация. Ето какво си позволи да напише въпросният г-н: “Г-н Влайков, вие рядко вземате думата, но винаги казвате нещо смислено. Разбира се, че групата е свободна и за влизане и за излизане. Никой никого не е вързал да седи по цял ден тук. Да бъда арбитър на разменени обиди не мога. Ето, чак сега поглеждам профила на г-жа Спасова и виждам, че тя има сериозни приятели – генерал, политик, фенка на Берое, уважавания от мен бивш народен представител Иван Иванов, че дори завършилия в Ленинград виден максист-ленинец Ангел Грънчаров! Може би с тях си общува попълноценно? Нека тогава не се измъчва тук.

Или г-жа Лазарова? Хубава, симпатична, а изпълнена със злост и то само срещу една партия. Ами другите партии в България все в розови премени ли са през тези години? Ами ние какви ги натворихме едно време, че още ме е срам? Нека да бъдем и по-обективни и по-спокойни. Ясно, като дойдат изборите нито Лазарова, нито Спасова няма да гласуват за ГЕРБ. Но в своето заслепление те стигат до там, че едва ли не единствената “вредна” партия в държавата ни е ГЕРБ. Без да съм гласувал за тази партия, погледнато отстрани, това просто не е истина. И не случайно много мои приятели, интелигентни хора с достойни професии на последните избори гласуваха за ГЕРБ. Хубаво е, човек да чуе и техните аргументи. За мен е очевидно, че атаката срещу ГЕРБ започната в миналия парламент доведе на власт БСП и ДПС. И тук голяма политическа вина има и “любимата” ми Синя коалиция, която в рамките на миналия парламент многократно преминаваше в отбора на БСП. Сега прави опит да се поправи като прави реформаторски блок, но пак стреля в погрешната посока. Но това, че аз мисля така, не означава сега Спасова или Лазарова, например, да скочат и да се развикат: “Караул! Караул!”. Ето, спомням си, как преди изборите ДСБ и БСП заедно проведоха атака срещу проф.Михаил Константинов само защото си позволи да изрази своето гражданско мнение, че ще бъде лошо за България, ако на власт дойде БСП и ДПС в комбинация с Атака. Професорът за съжаление позна. Не съм чул нашите “демократи” да му се извинят затова. Затова г-н Влайков вие сте прав – който иска участва в групата и приема нейните идеи. Който не иска – прав му път.” Ангел Грънчаров: Благодаря Ви за информацията, г-жо …! Не ме засяга особено оплюването на моята личност, което си е позволил г-н Йорданов, щото то показва само злобата му: моя милост е “марксистленинец” толкова, колкото е и марсианец! А все пак можете ли да ми дадете линка към тази група, за която става дума по-горе, та да отговоря на г-н щатния агитатор на ГЕРБ Йорданов, който явно доста ме мрази; ще ми се нещо да му кажа? Elena Spasova: Ето тази група. Това е групата, в която имах неблагоразумието да се включа… За да Ви спестя излишно загубено време в четене на бълвочи, ще Ви кажа че това е група на Сашо Йорданов, който под прикритието на миналото си като демократ пропагандира престъпното мутренско управление на ГЕРБ. Основната цел на Йорданов е хвърляне на кьорфишеци по Иван Костов и осмиване на всички добро, постигнато до момента от управлението на ОДС. Жалка работа на един жалък човек.

Не бих Ви заемала времето с това, ако написаното за Вас просто не преля чашата на моето търпение. Ангел Грънчаров: Не, не ми губите времето, напротив. За мен това е полезно. Аз иначе никога нямаше да зная, че с това се занимава напоследък Ал.Йорданов. Разрешавате ли ми да публикувам нашия разговор тук в блога си? Elena Spasova: Разбира се. Тайни неща няма, когато говорим за ценности и поведение на публични личности, които би трябвало да носят отговорност за изричаните от тях думи. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДИСКУСИЯТА ОКОЛО СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ, ОТМЕНИЛО ДИРЕКТОРСКА ЗАПОВЕД ЗА МОЕ ДИСЦИПЛИНАРНО НАКАЗАНИЕ август 24, 2013

Дискусията в блога и във Фейсбук по повод на моето съобщение, че съм спечелил в съда делото, което заведох срещу работодателката си (съдът отмени издадена неправомерно от нея заповед за дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение”) продължава. Публикувах първата част от тази дискусия ето тук Мисля, че вече има надежда в Родината: бях загубил вяра, че в България има справедливост…, а ето сега продължението на същата дискусия; ще ми се тя да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, та затова я публикувам и тук, в блога си: Nena Borisova: Г-н Грънчаров, аз не знам защо ви е наказала Вашата директорка. От коментарите по-горе може да се прочете, че не сте се явил на работа два дена и тя ви е наказала. Аз не знам дали това е истина. Не познавам нито Вас, нито Вашата директорка. Възможно е Вие да сте в правото си – в такъв случай се извинявам за недоверието, което проявих към вас. Но съгласете се, че от няколкото изказвания в групата човек не би могъл да се ориентира правилно. Има и нещо друго, което ми направи впечатление – Вие обвинявате основно вашата директорка, че не приема мнението Ви, което е различно от нейното. Нали така?


26 А всъщност когато аз изказах мнение, незаемащо ничия страна (нито Вашата, нито на вашата директорка) прочетете след това какви нахъсани, злобни и дори обидни коментари получих от немалко учители. Та се замислих: дали не е подобре преди да обвиним някого да се опитаме да застанем на неговото място? Не защитавам директорите, но учителите не знаят техните задължения и отговорности, виждат само и единствени техните права. Дали ако сме на мястото на директора си, не бихме постъпили като него? Желая Ви да сте здрав и непримирим, г-н Грънчаров! Ангел Грънчаров: Напълно Ви разбирам, преживявал съм го всичко това и то не един път. Познато ми е. В случая обаче, по моя казус, има решение на съда; той е признал, че наказанието на директорката е незаконосъобразно и е отменил заповедта й. Елементарното уважение към съда изисква да се приеме неговото решение, т.е. позицията на осъдената работодателка да не бъде схващана като меродавна. Разбирате ли за какво става дума? Ние винаги на никой за нищо не вярваме, но иначе даже и безсъзнателно вярваме, за застраховка може би, на позицията на началството; “Началството никога не греши”, нали така се мисли у Нашенско? Е, аз пък доказах, че греши, Съдът прие моето доказателство и съм доволен, че това се случи. Сега г-жа Анастасова, директорката, обжалва решението на Съда с една-единствена цел: да докаже на човечеството, че е непогрешима (това са нейни думи, тя в разговор с нея ми заяви в прав текст: “Сега убеди ли се, че аз съм непогрешима?!”; каза го така чистосърдечно, че аз се възпрях тогава да оспорвам, а само се усмихнах; просто това й избликна от душата, от дълбините на сърцето. Тя явно си вярва, че е непогрешима и в името на тая страст ще обжалва, ако трябва, решението на съда чак в Съда на Обединените нации (де да имаше такъв), ще ме съди вечно! Дори по нейно внушение помощник-директорка от нашето училище заведе наказателно дело (!) срещу мен за “обида”, да, представете си, тази помощникдиректорка, освен че е нейна приятелка, е също така и лидер на синдикалната организация – !!!! – (към ПОДКРЕПА), в която аз членувам, и ме съди, представете си, за “неправилни мисли”, които тя е открила в моя философска книга (!!!). Такива работи стават в нашето училище, направо феноменални, не са за вярване, ето затова аз давам пълна гласност на случващото се, щото ми се ще и г-жа Министърката да се заинтересува от тях и да вземе някакви мерки, щото от известно време ръководството на ПГЕЕ-Пловдив съсипва едно от най-добрите навремето училища в Пловдив…

Nena Borisova: Да, разбирам ви! Вие сте се отдал на професията и не жалите нищо, дори и здравето си. Малко са такива хора, но се пазете, по-ценно от здравето няма! Разбира се, че ще дадете гласност на случващото се, аз не съм против това, споделих само че случаят се разкрива в групата едностранчиво, а и ние не сме съд – за да решим кой е прав. А Вие си споделяйте така, както правят всички тук. Извинявайте, но ме гризе отвътре да Ви попитам, Вие ако искате ми отговаряйте, не сте длъжен в никакъв случай: директорката Ви спомена по-горе за някакви два дена, в които не сте се явил на работа и затова Ви е наказала, вярно ли е това? Ангел Грънчаров: Аз писах по тия въпроси в блога, историята е голяма, казусът е прелюбопитен. Аз май ще трябва да публикувам решението на съда, там всичко е обяснено, дадени са позициите на двете страни, само ми се ще да попитам, ако някой знае, да ми каже: незаконно ли е да се публикуват решенията на съда, някой ми беше казал, че е наказуемо даже, не мога да разбера защо, какво толкова тайно и секретно има, нали делата са открити?! Но ако някой разбира от тия неща и ми каже, ще публикувам решението, там всичко е казано. Вкратце казано, да, два дни ме нямаше, но по договорка с г-жа директорката, щото тя ми прекъсна отпуската (за квесторски дежурства), тия два дни се разбрахме да са за компенсация, аз поначало в молбата си за отпуск поисках да бъда отпуск до 14 септември, тя обаче задраскала числото 14 и писала 12, аз не знаех това и си стоях до 14 в отпуск; при това тогава имах тежки семейни проблеми, разчитайки на договорката ни, идвам на работа и като гръм от ясно небе тя ми сервира на първия учебен ден: ти защо два дни си в самоотлъчка? Каква самоотлъчка, какво е станало, нищо не разбирам? Нима някой ще си позволи да не се яви на работа ей-така, за нищо, та да го накажат ли? Пък и като съм им трябвал тия два дена защо не ми звъннаха, да ме попитат, как си, защо те няма, нужен си ни и пр.? Оказва се, че директорката, която трескаво търсеше повод да ме накаже, се възползва от тоя случай и ме наказа; аз още тогава й казах, че не бива така, че е грозно, опитах по човешки да се разберем; понеже отношенията ни бяха наистина обтегнати (тя два месеца преди края на срока ми отне цели 4 класа и ги даде на лектор, и то след като аз бях в отпуск по болест, абе тя е виртуоз в правенето на каквото й скимне!), й казах, че ето, Бог й дава шанс да промени отношението си, да покаже човечност; не, тя предпочете да ме накаже, да покаже властта си, да ме унижи; сега съдът отмени заповедта й, но още явно не е разбрала, че не този е пътят на добрия ръководител, имен-

но да гази, да мачка, да унижава подчинените си, особено пък ако те са учители… Dobrinka Spasova: Ние не сме оторизиран съд, но можем да сме коректив! Информирано ли е Министерството за това? Редно е да знаят и те. Май има неправилно оформени документи във връзка с отпуските. Nena Borisova: Аха, сега ми стана ясно! Благодаря ви, г-н Грънчаров! Дерзайте тогава! Можем да сме коректив, а аз винаги съм се стремяла да бъда, но сме полезни само ако проявим справедливост. А това няма как да стане, ако разглеждаме проблема едностранчиво. От личен опит знам – на хора, които лесно заемат страна в спор, не може да се разчита, защото със същата лекота, с която са придобили мнение по определен въпрос, могат да бъдат убедени в противоположното… Dobrinka Spasova: Има ли нак��зан директор за неправилно издадени документи? Ако се стигне и до изплащане на обезщетение си е направо разхищаване на парите на данъкоплатеца, на училището. Пламен МЛАДЕНОВ: Не мисля, че публикуването на съдебни решения е наказуемо. В сайта на самия съд ги има вероятно, поне така е с решенията по моите дела с моята директорка! Dobrinka Spasova: Добре дошъл в тази група! Пламен МЛАДЕНОВ: Ако се отнася за мен, аз отдавна съм в групата! Dobrinka Spasova: В тази с документи от съда! Пламен МЛАДЕНОВ: Охооо, и в такава съм от година и половина! И да се “похваля” – моята съдебна сага е къде къде по-богата от тази на колегата! Dobrinka Spasova: Аз средно на 10 г. веднъж съм с дисциплинарно уволнение. Продължавам да бъда учител. А директорките не получават нужното им внимание вече от никой. Вече не са директорки. Дайте да пишем сценарии! Аз не съм литератор, но ще споделя преживелици, достойни за сатиричен театър. Пламен МЛАДЕНОВ: Аз за 35 години учителски стаж за първи път (засега) съм уволнен дисциплинарно, но за това пък съден за обида и уронване на достойнството! За щастие съдът ме оправда по делото за обида напълно и окончателно! Dobrinka Spasova: Преценете правилно тези, които ви обграждат! Има и такива, на


27 които дадоха дипломи за да им изядат овците. Позовете се на Фройд. Nena Borisova: “… средно на 10 г веднъж с дисциплинарно уволнение” и сте има директоркИ, не една, няколко! Бре, къде попаднах! Богат опит имате! Аз съм като “юноша бледен”… Dobrinka Spasova: От шамарите се придобива руж. А сянката на директора е много дебела. Nena Borisova: Спомням си моето дете като беше в първи клас, попаднахме на учителка, която меко казано не беше професионалист – допускаше правописни и фактологически грешки, обиждаше децата, наказваше ги без основание и т.н. Ние, родителите, споделихме това с директора, а той каза – “Да не мислите, че е лесно да се освободи учител на постоянен договор. Аз го уволнявам, съдът го връща на работа”. Преместих детето си в друг клас и там беше добре, но оная учителка още работи и проваля поколения ученици. Та… не знам вече на кого да вярвам… Dobrinka Spasova: Направете си себеанализ! Пожелавам ви обективност! Nena Borisova: Предполагам, че говорите на себе си. Хубаво е човек да се замисля малко в оценките на другите. От всеки може да се научи нещо. Ето от вас научих днес, че не бива човек да си губи времето с хора, които не познава! Петя Викторова: Петрова, леле, какви са тия хора. С толкова много наказания, а иначе акъл дават. Добринке, първо се виж себе си, тогава раздавай съвети! Каква наглост! Dobrinka Spasova: Вече не искам да се гледам! Но винаги много добре оглеждам всички около себе си! Фройд ми помага да оцелея! Много е важно за мен да бъда в конфликт с определени хора! Смятам го за престижно! Nena Borisova: Добринка, нека спрем с враждата. Тя не помага на никого. Бъдете жива и здрава и живейте живота си, както искате! Dobrinka Spasova: Защо виждате вражда във всичко, което не отговаря на вашите представи?! Nena Borisova:

)))))))))))))))))))))))))))))

Петя Викторова: Петрова и на моите представи не отговаря. Енеза Ангелова: Ехоооооо!!!! Пак ли!!! Малко за съда. Решението на Районен съд

е едно. Решението на Окръжен съд може да бъде друго. Решението на Върховен – съвсем различно. Не бързайте. Щом има обжалване, трябва да се изчака с “поливане” на победата. И… спорете разумно! Jivko Rusev: Колеги, с риск да провокирам нечия неприязън ще попитам: “Във форума на Zamunda ли сме?” Примерно… Ангел Грънчаров: Драга г-жо Ангелова, за момента говорим за ТОВА решение на съда (районен съд); то е единствено налично в правния и в действителния свят. Какви ще бъдат решения на други съдилища в едно бъдеще ние сега-засега не знаем и няма как да ясновидстваме какви ще бъдат, те може да бъдат различни от решението на районния съд, но могат и да го потвърдят, нали така?! Енеза Ангелова: Така е. Но от опита ми, свързан със съдебната система знам, че много често решенията им се разминават. Това не означава, че няма и такива, които се препокриват. Въпрос на съдебна практика и на съдебен състав. Ангел Грънчаров: Съждението Ви е несигурно!:-) Не може да се гадае на това основание какво ще бъде решението на повисоката инстанция по моето дело. Пък за мен това и вече няма никакво значение. Скоро ще дойде края на първата година от налагането на наказанието, по причина на това действието на въпросната заповед за наказание ще бъде обезсилено; аз преследвах с това дело морален ефект, то беше нещо като вопъл за вразумяване на администрацията, е, постигнах го! Като няма ефект върху въпросната администрация, проблемът вече не е мой, а неин, каквото можах, направих, опитах се да й помогна. Е, не се разбира това, явно други страсти и капризи са на власт и почит там, не мога с нищо повече да й помогна… Енеза Ангелова: Грънчаров, не става въпрос за делото, което водите. Написах как отсъждат съдилищата в България. Какво ще се случи с Вашето дело е въпрос на време да се разбере. Удовлетворен сте от резултата и това е важното. Проблемът е в това, че едно такова дело не може да принуди институцията да уволни директора ти. А и него едва ли го вълнува нечий морал щом работи по този начин. Така че: битката продължава! Zlatina Cakinska: Грънчаров, с такива хубави колежки спориш, че трябва да си щастлив от удоволствието. Преглътни различията и направи комплимент. Разбира се, че се шегувам за кавалерството, но и защо пък да не се проявява и тук. Впечатли ни дамите с галантност – пак е шега, да не се засегнеш.

Dobrinka Spasova: Нас не не интересува кой ще бъде уволнен, а това като отидеш на училище да не те занимава никой с лични взаимоотношения! Петя Перпериева: Ами ако колегата има нужда от помощ, от някой, който да го изслуша поне? Все пак, когато години наред работиш с един човек, не може да му кажеш: “Не ме занимавай с личните си проблеми!” Dobrinka Spasova: Пояснявам – не преследвам идеята за уволнение на директорката. Просто когато някой от директорите не ви харесва по лични причини да не го влага при служебни контакти. Не сме длъжни да се харесваме на някой за да си гледаме работата! Субективния фактор трябва да отпадне при служебни взаимоотношения. Но при директорите – се е сраснал с тези взаимоотношения. Както и те със столовете си. Nena Borisova: Когато се работи с хора винаги има субективен фактор (съзнателно или несъзнателно). Единствено машините (компютрите) работят обективно. Nena Borisova: Да си призная, аз колегата Грънчаров не го разбирам. Ако аз изпадна в неговото положение на нетърпимост с директора или бих търсила начини за намаляване на конфронтизма, или бих търсила друга работа. Неговото е жив мазохизъм. Zlatina Cakinska: Да стане гъба, защото няма власт. Не, човек трябва да се бори и да търси решение. Лошото е че сме в ръцете на други и те си играят с психиката ни и винаги имат възможност да ни смачкат. Но когато работиш и си спазваш изискванията е трудно да се борят и те дори. Не се предавай, бори се, колега! Не греши този, който не работи. Ангел Грънчаров: Г-жо Борисова, аз смятам, че училището не е бащиния на директора, за да се разпорежда в него именно като в своя бащиния. Няма никакъв мазохизъм в моите отношения с г-жа директорката, напротив, на мен ми е много забавно да провеждам своите изследвания; сега не мога да Ви обясня всичко, но аз съм автор на три книги за образованието у нас, много експерименти съм провел, в това число и с администраторите, натрупал съм ценна информация; тъй че изказването Ви показва, че съвсем не сте наясно с цялата ситуация; доста по-сложна е отколкото си я представяте. 30 години работя в образователната система, преподавал съм и в университет, и в училища, тъй че просто е крайно наивно да се смята, че заради някаква си директорка ще си сменявам тепърва професията, нали така?!


28 Nena Borisova: Какво ще правите с живота си е Ваша работа. И да, не съм наясно със ситуацията и не Ви познавам. Това го казах няколко пъти. Но забелязах, че и доста колеги не са, но имат мнение, което ме изненада и впечатли. Щом сте се докарали до болница значи не ви е толкова забавно, но Вие си знаете най-добре. И… нямах предвид смяна на професията, а на училището. Желая ви здраве и успех! Ангел Грънчаров: Има хора, които са чели блога ми и са наясно с историите, за които Вие явно не знаете, такива хора вече могат да имат преценка и да заемат позиция. Аз съм привърженик на пълната гласност и откритост, тия, дето предпочитат да действат задкулисно (сред тях има и много директори) нека да се сърдят на своята погрешна стратегия – за да е неясна позицията им причината е тази, че те самите не са имали достойнството и смелостта да я изложат пред обществото и да се опитат да я защитят. Г-жо Борисова, хем сама признавате, че не сте наясно, хем правите изводи и преценки: “… Щом сте се докарали до болница, значи…”, не бива така. Не аз се докарах до болница, а бях докаран до болница в резултат на системен тормоз, терор, репресии от страна на директорката. Чудно ми е как все могат да се изопачават нещата, дори понякога ей-така, заради самия спор(т) явно… Nena Borisova: Г-н Грънчаров, за мен е важно когато изказвам мнение да съм запозната с позициите на ДВЕТЕ СТРАНИ – това разбирам аз по “познаване на ситуацията”. На Вашия блог едва ли е публикувана позицията на “другата страна”, т.е. на директорката Ви. Не се ��равете, че не разбирате! А дали вие сте се докарали до болница или директорката Ви е виновна, това няма как да знаем само от вашите мнения независимо къде – тук или в блога Ви. Аз пак ще кажа – за да сме полезни, трябва да сме справедливи, а това няма как да стане, ако не “чуем” и другата страна. Всичко друго е просто… преливане от пусто в празно… Ангел Грънчаров: В моето ведомство не е позицията на другата страна. Аз изразявам единствено своята позиция. По-горе в дискусията ни тук любезната г-жа директорка се изказа и изчезна, не мога да нося отговорност за нейната недиалогичност. Пък Вие, ако толкова сте загрижена за нейната позиция, можете лично да я попитате и Не разбирам само защо да я утешите. мен вините за това, че не сте познавала нейната позиция!

Както и да е. Всичко добро Ви желая! Имате ясно изразени адвокатски способности, мисля, че ако не сте станала адвокат българското правосъдие много е загубило… Nena Borisova: Да, не сте отговорен за това, какво прави или не прави директорката. За адвокатска професия никога не съм се замисляла, но е късно вече. Благодаря, всичко добро и на Вас! Ще се запозная с блога Ви. Ангел Грънчаров: Е, радвам се, че с нещичко Ви заинтригувах, та решихте да прелистите и блога ми! Приятно четене Ви желая! Пиша по всякакви теми, но предимно по психология, философия, история – неща, които ме вълнуват. Пиша каквото мисля. Никому не се подмазвам. Държа на свободата си. Тия са простите начала, които следвам в живота си. Желая Ви успехи!

Боко също така се изразяваше по също толкова безсрамен и лъжлив комунистически начин: “Аз ви направих метро, аз ви построих магистрали, болници, детски площадки!”. Ало, докато ти не дадеш или не построиш нещо от собствените си банкови сметки, или от банковите сметки на другарката ти Цветелина Бориславова, дотогава нищо никому нито си дал, нито си построил!!! Егати наглеците, с чужда пита помен ще ми правят! ЗА ПОЛИТИКАТА, АЛА ОТ ИСТОРИЧЕСКА, РОДОВА И СЕМЕЙНА ГЛЕДНА ТОЧКА 25 август 2013, неделя

ЕГАТИ НАГЛЕЦИТЕ, С ЧУЖДА ПИТА ПОМЕН ЩЕ МИ ПРАВЯТ! август 25, 2013

Чета, че БСП и правителството на тоя мухльо Олигарски щели да дадат По 50 лв. за всяко дете от 2014 г., което, няма как, ме предизвика да напиша следния кратък коментар във Фейсбук: Аз разбирам БСП да дава нещо, ако тя почне да дава на децата, на пенсионерите, на инвалидите по нещо, но обаче от собствените си несметни партийни финансови авоари (или от също такивата авоари на партийните дейци на БСП, депутатите и прочие); ала да дава БСП нещичко на децата, на пенсионерите и на болните, но от държавния бюджет и да вика “Ние, от БСП, даваме това или онова!” е нагло и безсрамно, щото като от бюджета се дава нещо някому, то преди това е било взето от някой, именно, е взето от тия, на които БСП после уж била давала нещо; дава, ама дръжки! За да има изобщо някакво даване БСП трябва да бръкне от собствения си джоб, от собствените си дълбоки и тежки партийни каси; едва тогава ще им призная, че нещо са дали. Но тоя светъл ден никога няма да го доживеем! Затова да престанат да лъжат, че нещо били дали нещо някому!

Искам да разкажа днес за един много интересен казус, имащ, така да се каже, "родов характер"; т.е. да разкажа една история, което е свързана с моя род. Аз много съм писал в последните години за разни родови истории, и цяла книга издадох с такива есета и разкази. Тя носи заглавието УСЕЩАНЕ ЗА СВОБОДА (с подзаглавие Кратка история на моята младост). Ето че сега се оформя възможността да я продължа; днешното ми писание е в тази посока. Случаят, за който искам да Ви разкажа, е твърде изразителен и показателен за ситуацията, в която живеем – и за духа на времето, в което живеем, та да мога да си позволя лукса да го пренебрегна, да го премълча. Ето сега имам сгоден случай да разкажа за това. Тази сутрин във Фейсбук под един линк, който моя милост е споделила, там става дума за боядисването в розово на скулптурна група на паметника на съветската армия в София, чета следното: Николай Василев: Да му отрежат ръцете и на който го е направил, и на идеолозите, които са го накрали, а свестните българи да махнем паметника на американските педали, които са съсипвали БЪЛГАРИЯ! Този човек, дето е написал това, Николай Василев, е моят роден братовчед, той е син на брата на майка ми, вуйчо ми Димитър. Той е внук на моя знаменит дядо Васил Арангелов от с.Марица, Софийско


29 (Самоковско по-скоро), дето е в полите на Рила планина, долу, под Боровец; той е внук на дядо ми Васил, Бог да го прости, както и аз съм му внук. Ники, както му викам, беше кмет на село Марица дълго време, три мандата, да не бяха четири. Първоначално СДС издигна кандидатурата му. Минаха години, по едно време той сякаш промени някои от възгледите си (всички, така или иначе, се развиваме) и почна да споделя теориите на АТАКА; стана патриот, националист, русофил и прочие. С него горещи спорове не сме имали, е, спречквали сме се чат-пат, но да спорим истински не става, щото сме много близки роднини, пък и взаимно много се уважаваме. Пък и всеки си има право на своите възгледи. Аз не крия, че съм западнофил, че съм твърд привърженик на западните ценности, че съм американофил, че от сърце споделям идеите на дясната политическа (консервативна) философия, често показвам своята неподправена неприязън към "двойната ни освободителка" Русия, найвече към политиката на нейното имперско ръководство (към редовите руснаци имам донякъде симпатии, щото те, горките, са поголеми жертви на комунизма от нас, съчувствам им), но това не ми пречи да уважавам най-добрите представители на руската култура и духовност (Достоевски открай време е мой кумир и ще си остане такъв въпреки великоруската му идеология, но на гениите като него всякакви странности и слабости са простени!) и така нататък. Ники пък, братовчеда ми, си има своите лични симпатии-антипатии и аз в това нещо не му се меся, не мога да му намирам кусури. Твърд е като мене, което е предпоставка за голямо сблъскване, което обаче, казвам ви, просто не може да се разгърне и подпали по причина на това, че двамата взаимно много се уважаваме. И, общо взето, като се срещнем, се правим на ударени, на разсеяни – и не засягаме тия, политическите теми, най-старателно ги заобикаляме. И правилно постъпваме, щото сблъскаме ли се, каквито сме горещи и двамата, кой знае какъв пожар ще избухне. В тази връзка в съзнанието ми изплува спомена и се сещам за моя дядо и за неговия най-близък приятел, за техните отношения. Аз помня и приятеля му, и него Бог да го прости. По физиономия го помня, като дете съм ги виждал да дремят покрай радиоапарата и да чакат да дойдат... американците. Аз съм писал в книгите си за това тяхно епохално чакане на американците пред радиоапарата, където са слушали западни радиостанции, чакане-недочакване, което почва от 10 септември 1944 г. някъде и свършва със смъртта и на двамата. А те умряха и двамата преди 1989 г., за малко не дочакаха идването на американците и пропадането на толкова мразения от тях комунизъм. С една дума казано, те не дочакаха американците да дойдат у нас, ама това, че

ги чакаха упорито и най-търпеливо цял живот, си е исторически неопровержима истина. Та тия двама приятели, дето чакали американците десетилетия наред – и в един момент дядо ми, Бог да го прости, вече комай загубил надежда, думаше ето тия приказки и се смееше: "А бе те, американците де, с волски кола да бяха тръгнали, отдавна вече да бяха дошли, ама явно още не са тръгнали даже..." – та дядо ми и неговият приятел често, както си е обичайно в нашенските предели, влизали пред радиоапарата в люти политически схватки, карали се яката, стигали даже дотам дядо ми да гони приятеля си с бастуна, кълнейки се, че повече не ще да го види и да го пусне в дома си; а на другия ден пак се срещали като че ли нищо не е било, пак се ръкували, пак си се чувствали като приятели – и така до следващата политическа свада. Та се сетих аз за тия двама древни политиканти, дето така горещо спорели пред радиоапарата на дядо ми, нагласен все на "враждебните западни станции", които едва-едва се чуваха заради заглушителите, които комунистическата власт пускаше, така слабо се чуваха, че дядо ми постоянно държеше в едната си ръка бастуна, та да перне онова дете сред децата наоколо, което си позволява да вдига шум и да пречи да се чуе коментара по западната станция. Ние, децата, дето сме си играли наоколо, строго бяхме приучени да мълчим, да си играем беззвучно, а когато някое от нас се изпуснеше да каже или изкрещи нещо, дядо Васил мигом го перваше с бастуна гдето свари, щото не е успял да чуе некоя важна дума от радиото! Такива ми ти работи. Такива спомени имам. И Ники стопроцентово ги има, макар че той е по-малък от мене. И той като мен е ял пердах от бастуна на дядо Васил когато е говорел наоколо радиото. Такъв знаменит и велик беше нашият общ многообичан дядо Васил, Бог да го прости! Е, дойде време, и ний сега с Ники сме "политически противници". Иначе си се обичаме много. Но за политика избягваме да говорим. Показваме чудна и завидна за нашенските условия толерантност към възгледите на другия. Като "врагове" просто няма как да се разглеждаме. Да се скараме за политика не можем да допуснем. Тъпо е. Е, не съвсем де, ��о си е тъпичко. Както и да е. Това исках да ви кажа. Ники вече не е кмет на Марица, комунистите го бутнаха на последните избори, но нищо чудно да се върне пак. Много го бива да е кмет. Стабилен е, няма как да е иначе, щото такива сме от нашия род. Такъв ни е корена. Дето сме унаследили от дядо си Васил. За всичко го бива Ники. Само дето в политиката не е наясно с някои поосновни неща. Заблуденичко ми се вижда моето първо братовчедче, ала да не го дразня повече...

Но какво да се прави. Всеки си има своите илюзии и вери. Човеци сме. И трябва да си останем такива. А ето сега какво счетох за нужно да напиша на Ники там, във Фейсбук като отговор. Предни пъти, като е писал нещо, съм си замълчавал, с оглед да не се скараме, а тази сутрин рекох да му отвърна. Ето какво му написах там, във Фейсбук: Ангел Грънчаров каза: Здравей, Ники, скъпи братовчеде! Някога ще поговорим повече по тия неща; ще ми се да поговорим по-обстойно. Напълно те разбирам. Не ща да те преубеждавам. Имаш пълното право да мислиш така. Аз не мисля като теб, но това не е страшно. Важното е да обичаме България, пък другото не е дотам важно. А ние я обичаме. Всеки по своему. Аз също искам да сме приятели с Русия, но с една друга Русия. Не тиранична, а свободна, демократична Русия. Русия, която се е освободила от имперския си нагон, от имперската си мания. Която уважава другите, по-малките народи като нашия. А не им се натрапва да им е господар. С такава Русия искам да сме приятели. Не мога обаче да кажа кога ще се роди тая нова, дълго чакана Русия. А България може да даде добър пример за Русия, в смисъл да покажем един ден, че това да се живее със свободата може да ражда просперитет – и да ни направи доволни от съществуването си хора. Да ни направи достойни хора и достойна нация. А не каквито сме сега – нация от мърморковци. Дълбоко разделена и болна нация. Да сме така разделена нация принос имат най-вече управниците на "братушките". Таваришчите от КГБ. Те доста се месят в нашите работи. Така не бива. Българският суверенитет трябва да стои над всичко. И на Европа не трябва да позволяваме много да ни се меси. Но сега-засега сме доста зависими от нея. Щото сме бедни. И щото сме изостанали. А за това да сме бедни и изостанали пак заслугата е найвече на руснаците. На руския комунизъм де. Дето ни го докараха на танковете си и ни го натрапиха. Ето затова сме бедни. Западна Европа не е бедна. Щото има късмет от нацистите да я освободят американците, а не руснаците. Нали така? Това все нещо говори. Братовчеде, на приказките на тоя шменти-капели, на тоя търчилъжи, на тоя мошеник Сидеров не трябва да се вярва много; никак и изобщо даже не трябва да му се вярва... Всичко добро! Поздрави на цялата рода от Марица! НИЕ, СЪВРЕМЕННИТЕ ХОРА, НАИСТИНА ИМАМЕ СТРАХОТНА НУЖДА ОТ ИСТИНСКИ, ВДЪХНОВЕНИ, ЗАДЪЛБОЧЕНИ, ДОРИ "ФИЛОСОФСКИ" РАЗГОВОРИ


30 Преди няколко дни представих интересен случай от моята практика на философско-психологически консултант, публикувах го под ето това заглавие: Онова, което трови живота ни, е нашата собствена неспособност да бъдем автентично свободни, тук е коренът на всичките ни проблеми и злини. Вкратце казано, нейният син се изявявал като бунтар, като "конфликтна личност", особено в отношението му към учителите. Живеят в една западноевропейска страна. През тази нощ забелязах на имейла, че съм получил отговор от майката на моето писмо до нея, в която тя дава нови подробности за своя син, юноша с диагноза "дефицит на внимание и хиперактивност". Ето какво ми казва тя, а пък подолу можете да прочете моя отговор до нея:

Здравейте, г-н Грънчаров, Моля за извинение. Тази седмица беше доста натоварена и не можах да Ви пиша по-навреме. Трогната сам от оценката, която давате на сина ми. Имате право той е много силна личност с ясни принципи. Предпочита сам да дава дефиниция на нещата, които го заобикалят и рядко променя мнението си. Няма страх да афишира позицията си и се бори до край за победата. А на въпросите, които ми задавате, ето какво искам да Ви кажа. Като майка не зная дали мога да бъда 100% обективна. Да, между нас няма теми-табу. Разговаряме на всякакви теми открито и без притеснение. А дали ни споделя всичко - надявам се че да. Мисля, че в последно време ни спестява доста неща. Но когато го хванем в крачка има доблестта да си признае и да се извини, което обаче не означава, че не повтаря същата постъпка. Не съм сигурна дали аз имам верния подход. Често когато ми сподели за някоя дивотия, сторена в училище, аз се сърдя и му показвам, че не ми е приятно. Дори му казвам какво не бива да прави никога и че не бих простила това и онова. Вече знам, че този метод не работи, или поне не в тази възраст. В отговор на втория въпрос ще Ви кажа, че Т. (така се казва синът ми) няма да има нищо против са разговаря с Вас, но се притеснява от лошия си израз на български. А по повод на Вашето притеснение от това че сте публикувал писмото ми – та разбира се, че не ми е неприятно. Напротив, от това мога само да спечеля: винаги е

добре когато хората осъзнаят, че да споделиш тревогата си е облекчение. Дано повече родители с подобен проблем се престрашат да разкажат за премеждията си. Така взаимно можем да почерпим опит, а и да се подкрепяме взаимно. Искам да Ви разкажа по-подробно за диагнозата, която му поставиха психолозите. Това отклонение с дефицит на внимание и хиперактивност всъщност означава, че страдащите не могат да задържат вниманието си върху дадена работа за дълго време. Трудно им е да се концентрират когато четат, учат, слушат и това им пречи на се насладят на книгата, която четат, филма, който гледат и т.н. Бързо губят интерес и им става скучно. Много често имат лоша краткосрочна памет и това прави трудно създаването на навици. А лошото поведение идва от това, че са много импулсивни, тоест не обмислят преди да направят нещо. Не искам да звучи като оправдание, а и не искам повече да се чувствам като неспособна майка. Често губя търпение и това въобще не помага на Трифон. Забелязвам, че напоследък има все по-малко самочувствие и вродената му самоувереност се губи с времето. Това, разбира се, е притеснително и болезнено. Не зная дали всеки юноша се чувства по подобен начин, но аз искам да помогна на Трифон да преодолее комплексите си. Нямам идея как трябва да го направя. Опитвам се да го подкрепям във всяко отношение. Например: в началото на седмицата ми каза, че вече няма да яде месо – защото в кланиците се отнасят жестоко с животните. Всяко чудо за три дни - от днес вече не е вегетарианец. Всъщност с Т. всеки ден е предизвикателство. Е, за сега това е. Ще се опитам да следвам съветите Ви и да спра да бъда госпожа-всезнайка. Остава ми много да уча. Много поздрави! Уважаема госпожо Г., Благодаря Ви за отговора, моята представа за ситуацията Ви се допълни значително с това, което ми пишете. Ще ми се още малко да обсъдим проблемите по този начин, с писма, пък после, живот и здраве да е, ще опитаме да разговаряме в реално време, ползвайки достъпните за това технологии. Истинското е в тия разговори, в тази наша обмяна на мнения в един момент да изкристализира работещото за Вашия случай решение. Макар че трябва винаги да съзнаваме това, че няма как проблеми от този род да се решат "веднъжзавинаги" и окончателно, така, бе повече да не ни безпокоят; не, те винаги ще ни съпровождат; там, където има хора, има и проблеми от този род, а и от много друг, значително още по-тежък характер. Това или такъв, дето се казва, е животът. Но пък безпроблемният живот едва ли си заслужа-

ва да се живее – ако изобщо можем да си го представим. Не ми пишете дали синът Ви е прочел предишното ми писмо и каква му е била реакцията. Той, според Вас, съзнава ли достатъчно ясно, че има проблем, по който трябва да търси изход (с Ваша помощ), или подценява проблема си? Какво е Вашето възприятие за тези неща. Как го възприемат приятелите му, има ли сред връстниците си приятел, с който да са поблизки? Той би ли се съгласил да ми напише нещо за себе си, с няколко думи да опита да обрисува своето възприятие на това как тече живота му и какви проблеми има в отношенията с хората? Сама виждате, че на мен ми е нужна повече информация, за да мога да се ориентирам - евентуално за да мога да съм Ви полезен. И то по този начин, от дистанция. Но всяко нещо си има и своите предимства. Ще ми се като начало, примерно, по скайпа, и то в писмен вид, за да няма притеснения от качеството на българския му език, да разговарям и с Вас, и с Вашия син – в удобно за вас двамата време. Живият диалог си има своите предимства, които аз особено ценя. Ще можем по този начин, писмено, като разговор, да обменяме мисли, това си има своите предимства, примерно, синът Ви ще бъде по-спокоен, а пък, убеден съм, разговорът в един момент може да го увлече. Аз добре познавам младежите на неговата възраст в България, знам, че те имат страшна потребност да разговарят с по-възрастен, по-зрял човек, пък и със своите връстници, ала, за жалост, съвременният живот и настройките на нас, съвременните хора, са такива, че или нямаме условия да водим подобни по-задълбочени разговори, или пък дори нямаме и умението да се изразяваме по този начин, поради което разговорите ни са все несполучливи, повърхностни, рутин��и и общо взето не дотам интересни и увличащи. А ние имаме наистина страхотна нужда от истински, задълбочени, аз бих си позволил дори да напиша думата "философски" разговори; да, имаме нужда от най-истинските, най-добрите, найвълнуващите разговори и то по истински важните въпроси, каквито са само философските разговори. Аз добре зная, че младите хора имат направо жестока потребност от такъв род разговори. Ала, уви, нямат с кого да разговарят по този начин. Ето защо аз напоследък осъзнах потребността от т.н. "философско консултиране" и започнах да го практикувам с все повече хора; писал съм в блога какво то означава и каква е неговата идея; сега да не се повтарям. Та ми се ще да опитаме да си създадем условия и да опитаме да поговорим по този наистина пълноценен начин. Смятам, че ефектът ще бъде голям за всички нас, а най-вече за сина Ви. Такива разговори имат свойството да създават предпос-


31 тавките за раждането на ония идеи, които са способни да преобразят личността и живота ни. Благодарение на тях ще можем да станем по-истински – и по-пълноценно живеещи хора. Като чета писмото Ви, няма да скрия, си помислих, че в него откривам, че разсъжденията Ви са изключително зрели, задълбочени, не сте от онези родители, които проявяват безхаберие и подценяват проблемите на децата си, а сте истински ангажирана с тях. Това е чудесно, но искам да Ви кажа следното: не бива ние, родителите, да се месим прекалено в живота на децата си, да им даваме постоянно "умни съвети", нека да имаме мъдростта да ги оставим на свободата им, защото това все пак си е техният живот – и те, в крайна сметка, си имат своята съдба, в която не трябва да се месим прекомерно. Нека да им имаме доверието и да ги оставим те да си проправят своя път в живота. Аз съм противник както на безразличието и дезангажираността на повечето родители към проблемите на децата им (пък трябва да признаем, че тия хора в един момент осъзнават, че са съвсем безпомощни и безсилни с нещо да помогнат на децата си, за решаването на тежките проблеми, в които те са се оплели), така съм и против прекалената намеса на някои силно ангажирани родители в живота на децата им, което също е крайност; трябва да се търси баланса, трябва да сме умерени в опитите си да насочваме случващото се в живота на децата ни, защото, както вече казах, това си е техният живот. И трябва да ги оставим на тях самите. И като престанем да се месим прекалено, ще избегнем опасността вместо да помагаме да вредим. Вместо да правим добро, да правим зло. Както много често се получава. Доверието е магическата дума в решаването на тия конфликти между родители и деца според мен. От най-ранна възраст трябва да показваме на детето си, че му имаме доверие и да го насърчаваме да се справя само. Намесата в живота му е израз на недоверие. Трябва до голяма степен да ги оставим сами да правят живота си. Да ги оставим на свободата им. Думата свобода също е магическа дума, имаща огромен потенциал за разбирането на тия отношения. На тия, пък и на всички останали. Тя, както съм казвал и писал безброй пъти, е истинското разковниче на всички човешки проблеми, драми, конфликти, колизии, трагедии. Ами това засега искам най-вече да Ви кажа. Това, което написахте и този път за сина си, ми показа, че той е вече, на тази възраст, една твърде интересна личност, което е прекрасно. Може още много да се говори и пише, но да не прекалявам. За да не Ви обременявам - пък и да избегна опасността да стана досаден и скучен. Краткостта е голяма добродетел в писането на писма и в изразяването, която ние, философи-

те, особено трябва да ценим; ала на която често, уви, изневеряваме. Пак ще Ви помоля да дадете на сина си да прочете това писмо и да го помолите да представя реакцията си с няколко думи до мен. Нека да опита и той нещичко да ми пише. Той, прочее, умее ли все пак да говори български – и да пише на български? Хубаво е децата на родители-българи, които живеят и работят в чужбина, да не допускат това щото децата им да не знаят съвсем българския език. Това не бива да се допуска според мен. Родният език не трябва да бъде забравян от тях. Дори и да се родили в чужбина, щом родителите им са българи, техен роден език си остава българския. Извратено е, простете, българин в чужбина да говори с детето си на чуждия, не на родния език. Това е, струва ми се, и грозно, и крайно безотговорно. Нямаме право сами да лишаваме децата си от съзнание, че са българи. Българското не трябва да умира у децата ни. Езикът е онова, благодарение на което се съхранява живо съответното национално съзнание. Като не говориш български в един момент неумолимо преставаш да си българин. Като почнат да изчезва по този начин българското у децата на нашите емигранти, какво тогава ще стане в един момент със самата България, която сме лишили от голяма част от чадата й? Простете, че се отклоних. Вие тези неща, вярвам, прекрасно си ги знаете сама. И по-добре и от мен. Щото сте го преживели всичко това. Щото и сега го преживявате. Синът Ви желае ли да говори на български или му е неприятно да го прави? Простете че Ви питам, но тези неща за мен са много важни. Нямаме право да лишаваме децата си от семейство, от род и от родина. Тези неща са свети. Без тях ние самите нищо не представляваме – и нищо не струваме. Всичко добро! Ще очаквам с нетърпение следващото Ви писмо. Не се притеснявайте когато нямате възможност бързо да ми отговорите. Отговаряйте ми когато имате подходящата настройка, спокойствие и желание. С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров ПОЛУЧИХ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, ЧЕ ПРОВАЛЕН "ДЕСЕН" ПОЛИТИК НИЩО ЧУДНО ДА МИ СПРЕТНЕ КОМПРОМАТ – ЗА ДА ОТМЪСТИ ЗА КРИТИКИТЕ МИ КЪМ НЕГО И КЪМ ГЕРБ 23 август 2013, петък По повод на поредицата мои дискусии с Александър Йорданов (бивш председател на Народното събрание от наймутренско-мафиотско-бандитския период от нашата политическа история, именно времето, свързвано с разцвета на мафията по времето на управлението на правителство-

то на печално известния проф. Беров) – виж Срещу политическото гешефтарство: начало на дискусия с г-н Александър Йорданов, също така и Срещу политическите мерзавци и помазаниците на "демокрацията" ни: продължение на дуела ми с Александър Йорданов, а накрая и третата част на тия епохални дискусии: Финалните акорди на епохалния ми спор с извечно благонадеждния "антикомунист по рождение" Александър Йорданов – та по повод на тая поредица от дискусии с г-н Йорданов един приятел ме предупреди, че е твърде възможно силно уязвеният заради някои крайно неудобни истини, които имах дързостта да му кажа в лицето политик, сега доста приближен до ГЕРБ, да ми устрои за отмъщение някакво "активно мероприятие", някакъв "компромат", както си му е редът; ето какво ми писа този човек, чиято самоличност, разбира се, тук не мога да разкрия, ала на когото имам пълното доверие; ето извадки от разговора ми с него:

Загрижен човек каза: Александър Йорданов ще се опита да ти скалъпи някакво досие. Ще използва и ГЕРБ-ерския ченгесарски и милиционерски и потенциал, той сега нали работи за тях. Ангел Грънчаров каза: Е, аз не съм важна клечка, мен какво да ми скалъпва, аз съм никой, не съм важен, и това ме спасява... Загрижен човек каза: Ти безспорно си найголемият критик на ГЕРБ, а може би си и съизмерим със съвкупността от всички други отправени му критики, така че изобщо не си маловажна клечка. Александър Йорданов е голям играч и нагаждач и през годините винаги е успявал да вземе своето, макар и незаслужено. Председател на НС, посланик в Полша и Македония, имаше и някаква далавера с имоти, за която обясненията му не бяха много убедителни. Сега е изпаднал и търси място при ГЕРБ-ерите. Опитва се да е мост между тях и Реформаторския блок. Като ти спретнат едно такова "активно мероприятие", ще стане както със сестра ти, дето я нямаш, ала дето била курва. Не усети ли го как настоятелно и неколкократно искаше да му кажеш кой е доносника? Като че ли ти си го вербувал и се опитваше да внуши, че това си ти - и ако не кажеш, той щял да го каже!


32 Тия са способни на всякакви ченгесарски номера. Помисли само върху тези негови писаници, приличащи ми на разпит в катакомбите на НКВД (КГБ) през 30-те години на миналия век: Александър Йорданов каза: ... Защото нямам съмнение, че някой от вас, студентите в Ленинград е снасял на ДС. Вие не можете да не знаете кой е той. Ако не му кажете името ще взема да си помисля, че сте били вие! А, забравих да отбележа: изразът “да укажете” издава лексиката на партиен комунистически кадър или кадър на ДС. Внимавайте с езика, Грънчаров! (и това Грънчаров, бел моя)... И все още чакам да ми кажете името на ченгето или доносника във вашата студентска група в Ленинград... Ако не го кажете, ще смятам, че този доносник сте вие, Грънчаров! Моля ви, ако наистина сте демократ, не прикривайте ченгета и доносници и не отклонявайте с лъжи и клевети въпроса, който ви зададох – името на ченгето и доносника във вашата студентска група в Ленинград! Минали са 30 години, все би трябвало да знаете кой е той. Време е да говорим открито за тези негодници. Хайде Грънчаров, хайде!... Името, Грънчаров, името... Грънчаров… името?... Дай да го извадим на светло това ченге, моля те! И недей да задълб��чаваш съмненията ми, че ти си това ченге... Тази твоя дискусия с Ал. Йорданов остана незабелязана и некоментирана, но имай пред вид, че той е мръсник и ако се докопа до някакъв компромат (или ако успее да ти го съчини!), ще го развява с години. Такива са много опасни. Ангел Грънчаров каза: Благодаря ти за предупреждението! Ще го имам предвид. Нямам от какво да се боя в миналото си, но това не значи, че дадени среди не могат да ми изработят такъв компромат, от който главата ми да се завие. И иди после разправяй някому, че сестра ми (каквато нямам!) не била курва... ВАЖНОТО Е ДА ИМА РАКИЙКА И САЛАТКА ОТ ДОМАТЧЕТА ВСЯКА ВЕЧЕР, А ПЪК ВСИЧКО ДРУГО СА "БЕЛИ ЯДОВЕ" И "НАПРАЗНИ КАХЪРИ", НАЛИ ТАКА? Прочетох статията Диагнозата за образованието е правилна, но лечението – опасно, тя, прочее, заслужава да се прочете от повече хора, замислих се, ще ми се по нея да се появи обсъждане, поне сред учителската (пък и сред родителската, защо не?!) колегия; ето затова публикувам тук окончателната теза на автора, а по-долу също така и мое крайно провокационно и обидно даже изказване, с оглед някой да се трогне и да се замисли; ето какъв е крайният извод на автора на статията:

Въпреки голямото ми уважение към образователната статистика съм убеден, че не съществува справедлив и ефективен от социално-икономическа гледна точка метод за определяне на финансирането на училищата на базата на данни за постиженията или напредъка на учениците.

МОЯТ КОМЕНТАР: Аз също мисля така. Прав е авторът. Вярна е неговата констатация. Другаде трябва да се търси разковничето. Къде е то? – ето там е въпросът. Трябва много да се мисли и обсъжда, та да се проясни цялата работа. И да се разнищи нелеката загадка. Но че работите не вървят по досегашните подходи това е безспорно. Грешка след грешка и образователната система е пред точката на кипене – и на избухването на взрива. Само това, че сме велики търпеливци и мазохисти удържа положението. Някой родител примерно да се е впечатлил или да се е трогнал по-силно от това, че детето му получава некачествено образование? Не, няма такова нещо, ще се излагаме сега да се трогваме от такива глупости?! Нема такова нещо! Важното е да има ракийка и салатка от доматчета всяка вечер, а пък всичко друго са "бели ядове" и "напразни кахъри", нали така? ЕДИН МАЛЪК УРОК ПО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ И ДОСТОЙНСТВО, ПРЕПОДАДЕН ПРЕЗ ВАКАНЦИЯТА Снощи между мен и ученик от ПГЕЕ-Пловдив, представител на учениците, които искат да протестират срещу директорските своеволия в това училище, поспециално срещу уволнението от директорката на 7 (!!!) техни учители, се проведе следния поучителен и за мен самия разговор; ето какво се наложи да му кажа, преподавайки му един своеобразен урок по гражданско образование и достойнство, пък макар и през "дълбоката ваканция"; от само себе си се разбира, че съм длъжен да запазя анонимността на младежа – щото той се бои от репресии; публикувам разговора ни, като много ме интересува вашата, на читателите, преценка: имам ли право да говоря така, това, което казах на ученика, "подстре-

каване" ли е, наказуемо ли е моето деяние, дали не сгафих, като публикувам нашия разговор, ето тия въпроси искам да ви задам, драги читатели; много ме интересуват; а ето сега какво именно си казахме:

Ученик: Добър вечер, г-н Грънчаров! Г-не, имаме нужда от съвет. Обмисляме да направим протест в началото на учебната година. Заради изгонването на учителите. Ангел Грънчаров: Добър вечер! Да, четох за това, поздравления! Ученик:: Според вас има ли смисъл да правим такова нещо след като директорката имала "основателни" причини за изгонванията? Ангел Грънчаров: Те, директорите, те, властниците, особено тия, дето вярват в собствената си "непогрешимост", винаги имат "основателни причини" да правят золумите и гафовете си. А пък ние, ако си мълчим когато те правят подобни неща, все едно ги насърчаваме да продължават; ако обаче кажем, че тия неща не са добри, те, току-виж, може и да се позамислят, нали така? Ученик: Да не се получи така, че само проблеми да си навлечем? Ангел Грънчаров: Не, при демокрацията да се протестира, да се заяви позиция, не е нещо осъдително. Напротив, похвално нещо е! Особено когато протестират млади хора. Но мълчанието и примиреността обаче е нещо недостойно – и позорно... Ученик: А има ли някакъв шанс за успех? Ангел Грънчаров: Да, аз вярвам, че има смисъл да се протестира, да се заеме гражданска позиция, а успех какво е? Просто да се разбере, че не сме безразлични към случващото се в училището, че държим да знаем защо става това или онова, че искаме да участваме в управлението, понеже демокрацията повелява това; тъй че има гарантиран шанс за успех! И мисля, че самата г-жа Анастасова няма да се обиди на учениците, напротив, ще бъде поласкана!


33 :-) А и много от учителите ще ви похвалят, че сте показали гражданско съзнание и отношение. Ученик: А известно ли ви е кои са другите изгонени учители? Освен Христов, Кузманов и Вашето дисциплинарно наказание? Ангел Грънчаров: Не, аз също не знам, чух, че г-н Кузманов бил също уволнен наред с Христов, а другите 5-ма кои са не зная... Моето наказание е по друга линия. Прочее, тия дни осъдих директорката и съдът отмени нейната заповед за наказание. Ученик: Поздравления за което! Видях поста. Ангел Грънчаров: Та ако заявите, че искате обяснения от администрацията, ще покажете, че имате активно отношение към проблемите в училището, това е похвално. Все пак това са ваши учители, мнението на учениците за техните учители трябва да бъде вземано в предвид. Има значение това какво мислите за учителите си. Трябва да се съобразяват с вашата позиция. Щото учениците, това е народът, а пък при демокрацията народът решава всичко все пак. Ученик: Благодаря за съдействието. Ангел Грънчаров: Трябва да се учим на демокрация и на ангажирано гражданско поведение; всички трябва да се учим, и ние, учителите, и директорите също и най-вече, и учениците, всички трябва да се учим; протестите са едно средство за това. Няма нищо, желая ви успехи! Ученик:не вярвам, че в очите на директорката ще изглежда така. Можем само да се надяваме. Ангел Грънчаров: Ще я убедим да възприеме така нещата, тя иначе възприема, ала понякога й е трудно. Ученик: Тъй като имаше отрицателни коментари от нея по повод на един пост за протеста. Ангел Грънчаров: Не бива да се страхувате да заявявате какво мислите, понеже това е проява на малодушие; нямаме нужда от малодушни хора, а пък особено малодушната младеж е нещо много лошо за една страна. Няма страшно, напротив, много е достойно човек открито да заяви как вижда и оценява нещата, то е проява на гражданско мъжество. Простете, че ви поучавам, но нали съм учител, преподавам тия неща по предмета гражданско образование, деформиран съм явно... :-) Но това са истини, в които дълбоко вярвам, затова се увличам малко...

Ученик: Аз съм карал при вас часове. Но по психология. Винаги съм готов да се поуча от по-мъдър човек от мен. Все пак само житейският опит не е малко.

ПО ПОВОД НА ЕТО ТОВА: Из Русия иска наказания за "оскверняването на воински паметници в България"

Ангел Грънчаров: Е, понякога и ние, повъзрастните, научаваме много неща от младите, взаимно е... различни сме, но това е хубаво, така можем да си влияем позитивно и да се обогатяваме. Ученик: А според вас това правилно ли е ето това отношение (в лицето на директорката) към ученика, направил пост за протеста: "Eй! Не харесвам тази публикация! Ако обичате я премахнете!" Ангел Грънчаров: Не, не е правилно. И го казвам не за да ви се подмажа, а защото наистина не е правилно; такива неща се наричат изцепка, те са грешка; не говорят добре за оня, който си ги е позволил; и директно в очите на позволилия си ги бих казал тия думи, които сега на Вас пиша. Властникът няма право да извива ръцете на управляваните, ползвайки се от привилегии на властта си, понеже те, управляваните, по начало са негови равноправни партньори в решаването на проблемите. Това е съвременното разбиране за отношенията управляващ-управляван. Ученик: Дори и да се опитва да спре протеста, за мен това не е начина. Ангел Грънчаров: Не, не бива, грешка е такова отношение; директорката няма тези права да ви налага какво да правите и какво да мислите; но явно е силно впечатлена от намерението ви да протестирате, а опитите за сплашване на учениците от нейна страна са противозаконни.

Властите в България не реагират в достатъчна степен на оскверняването на паметници на съветските воини, заяви официален представител на руското Министерство на външните работи, цитиран от агенция РИА "Новости" Александър Лукашевич, който е директор на Департамента по информация и печат към министерството, казва, че боядисването на Паметника на съветската армия в София на 21 август е "поредният инцидент". "Хулигани оплескаха с боя и надписи фигурите на воините на един от барелефите на монумента. За съжаление, това далеч не е първият случай на поругаване на паметниците на съветски воини в България. Официалните власти досега не са реагирали по необходимия начин на нашите многобройни изказвания на загриженост по отношение подобни актове на вандализъм." Лукашевич допълва, че руската страна отново изисква предприемане на действени мерки за недопускане на подигравки с паметниците на съветските воини, паднали за освобождението на Европа и България от нацизма, както и да бъдат открити и наказани виновните за оскверняването на мемориала, съобщава още РИА "Новости".

Ученик: Лека вечер Ви желая! И пак благодаря за съдействието!

ГРЕШКИТЕ, КОИТО НЕ ТРЯБВА ДА ПРАВИМ – СПОРЕД ЦИЦЕРОН

Ангел Грънчаров: За нищо. Лека вечер! Успехи!

Шестте грешки на човека посочени от Марк Тулий Цицерон – велик оратор и влиятелен философ на древен Рим.

ДОКОГА РУСНАЦИТЕ ЩЕ РОБУВАТ НА ДОГМИТЕ И МИТОЛОГИИТЕ НА КОМУНИЗМА И СЪВЕТСКО-РУСКИЯ ИМПЕРИАЛИЗЪМ?! МОЯТА РЕАКЦИЯ: Тия не разбраха ли, че България не е тяхна Задунайская губерния? И също: не разбраха ли, че няма как да ни убедят, че Червената армия ни била "освободила" от нещо – освен да ни е освободила от самата свобода? Докога руснаците ще робуват на догмите и митологиите на комунизма и съветско-руския империализъм?!

1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите. 2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени. 3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим. 4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.


34 5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.

6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.

Липсва третият случай – трябва да бъдеш и двете – философ. Реших да поспоря малко, ето какво пък написах аз; чини ми се, че дадени хора могат да научат нещо от него, затова го публикувам и тук, в блога: Повечето от животните живеят в стада, в ята, в пасажи, в мравуняци, в рояци, в орляци и прочие, рядкост са животните, способни да живеят сами. Тук Аристотел бърка: способността за самота е човешко качество: който не обича свободата такъв не обича и свободата (по думите на Шопенхауер). А свободата е нещо Божествено. Да си философ пък означава просто да си в максимална степен човек... На друго място пък, по друг повод, написах следната мисъл, която също не искам да пропадне в дебрите на Интернет, затова за да се съхрани я слагам тук, в блога: Правилно постъпват младите като бягат да работят и да живеят в чужбина, човек не разполага с два-три живота, че да пожертва единия, оставайки тук, в България; както направихме ние, от по-старото поколение, дето останахме, дето не избягахме – и пожертвахме единствения си живот...

ДА СИ ФИЛОСОФ ОЗНАЧАВА ПРОСТО ДА СИ В МАКСИМАЛНА СТЕПЕН ЧОВЕК...

НИКАКЪВ КАПИТАЛИЗЪМ НЯМА В РУСИЯ И СКОРО НЯМА ДА ИМА, А ПРИЧИНАТА Е ЕДНА: В РУСИЯ НИКОГА НЕ Е ИМАЛО И НЯМА ДА ИМА СВОБОДА; У НАС Е ПОЧТИ СЪЩОТО

22 август 2013, четвъртък

август 22, 2013

(От страницата на Daniela Stoianova)

В Русия има “капитализъм” толкова, колкото аз съм жител на Луната. Това, което има там, е мутренски, мафиотски, кагебистстки, олигархичен държавен посткомунизъм, при който корумпираната държавна бюрокрация непрекъснато ражда бандити-”капиталисти”, спекулирайки с монополното положение на държавната власт спрямо икономиката, спрямо всичко. Никакъв капитализъм няма в Русия и скоро няма да има, а причината е една: в Русия никога не е имало и няма да има свобода, там държавата (государь-батюшка), в случая Путин и приближените до него, са всичко, а народът, хората, са нищо, са едно робско племе, което при това се чуди как поверноподанически да показва предаността си, как по-мило да целува ръцете на угнетателите си, на господарите си. У нас е почти същото, та нали и у нас, и в Русия властва все една и съща руско-българска ченгесарско-кагебистка мафия и олигархия, как тогава да има някаква разлика между положението у нас и у тях? Еднакво е. Ний само дето си нямаме още батюшка. За да не е същото положението у нас виновен е тоя злодей Костов, дето ни натика в ЕС и в НАТО, проклет да е навеки, нали така, Добри, нали така мислят ченгетата? Точно така е, това се знае вече от всички. Боко го гласяха да стане наш Путин, не се получи, осра се, просто му липсва потенциал, и то в очебийна форма, преди това Царо опита, не стана, осра се, Гоце се напъваше, не стана, там пък липсата на личностен ресурс е направо отчайваща. Та спешно се търси нашият Путин, ти, Добри, що не кандидатстваш? Или бай Вучков да турим, знам ли вече? Или… Бареков, он е напет, убавец, пич, народът може да го обикне, а? Тепърва ни чакат още такива резили, каквито не можем да си представим, каквито не сме ги и сънували в най-лошите си кошмари… В БЪЛГАРИЯ ИМА МОНУМЕНТИ, ЧИЕТО ПОЧИТАНЕ Е КАТО ДА ПРАЗНУВАШ ИЗНАСИЛВАНЕТО СИ…

Ето какво отвърнах на един нашенец, който, без изобщо да мисли какво казва, се изцепи във Фейсбук ето как:

Румен Кривицкий, бизнесмен, е написал на страницата си във Фейсбук следното: За да живееш в самота, трябва да си животно или бог – казва Аристотел.

Dobri Bozhilov: Русия в момента е див неконтролируем монополистически капитализъм, от типа на САЩ в края на 19 век. Най-успешният период в историята на САЩ. Няма как, наложи се да му отвърна ето какво: Това са пълни глупости, Добри, прощавай, но напоследък мелиш каквото ти дойде на акъла без никаква връзка с реалността. И дори с централната ти нервна система.

август 22, 2013 Из Порозовяването на червения монумент в София вбеси бившите ни окупатори, автор Иво Инджев: ИТАР-ТАСС е третата агенция със статут на световна такава – статут, получен във времето на студената война на правата на съветската претенция за световно величие, както и през студената война – не може да преглътне фактологиката и ругае на „неизвестни престъпници” и „вандали” българите, дръзнали да защитят българското свободолюбие. СССР може да е покойник,


35 но съветската пропаганда явно живее още в миналото хилядолетие.

дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение”, предизвика най-разнородни, ала общо взето положителни реакции сред приятелите ми във Фейсбук и в блога; в един момент се получи нещо най-сюблимно и невиждано: самата височайша особа, самата директорка се намеси по своеобразен, по своя си начин в дискусията! Ето какво ми казаха най-различни хора; събрал съм тук отзивите им от няколко места във Фейсбук, където е станало дума за тази тема:

Под публикацията на Евронюз за събитието в София избирам да обърна внимание на следния коментар:

ЕТО ОБАЧЕ ДОБАВКА, ВЗЕТА ОТ КОМЕТАРИТЕ: Кратък изразителен диалог, към който няма какво да добавя; намерих го сред коментарите в блога на г-н И.Инджев: Nikola каза: Умници, какво печели България от влошаване на отношенията с Русия? Фрунзе каза: Глупако Никола, какво спечелихме от добрите отношения с Кремъл??? Най-изостаналата страна в Европа сме!!!

Петя Перпериева: Поздравления, колега! Вие възвръщате вярата ни в справедливостта на съдебната система. Daniela Stefanova: Поздравления и от мен! Радвам се за Вас! Tanya Anastasova: Решението не е окончателно, защото е обжалвано, така че справедливостта ще възтържествува малко покъсно! Dobrinka Spasova: Тази практика и на съдиите вече е омръзнала! Поздравления, колега! Надявам се третия път и аз да се справя без адвокат!

И ОЩЕ МАЛКО:

Петя Перпериева: Май се намесваме между шамарите…

Stanislav Genov КАЗА: В един руски сайт даже пишеше, цитирам по памет: “тези престъпници боядисаха през януари паметника в цветовете на българското знаме”!

Dobrinka Spasova: Да си подадем и другата буза!

МИСЛЯ, ЧЕ ВЕЧЕ ИМА НАДЕЖДА В РОДИНАТА: БЯХ ЗАГУБИЛ ВЯРА, ЧЕ В БЪЛГАРИЯ ИМА СПРАВЕДЛИВОСТ… август 22, 2013 Моето вчерашно съобщение – виж това: Днес е един хубав ден за българското правосъдие, и с това – за българската демокрация!, а също и това: Твърде трудно е да ми бъде запушена устата, някои поне това трябваше вече отдавна да са го разбрали… – че съм спечелил делото срещу работодателката си, която преди време ме наказа несправедливо с

Dobrinka Spasova: В момента нямам такива проблеми, но никой не знае… Аз вече знам, че истината винаги идва навреме! Да не я насилваме! Ангел Грънчаров: Г-жо Перпериева, няма “шамари”, просто спорим, нашата директорка е модерна, диалогична, както виждате, при нас е нещо естествено постоянно да спорим!

Johann Moritz: I am amazed Bulgarians still have monuments like this. It’s like celebrating a rape. Йохан, както се вижда, е изумен, че в България има монументи, чието почитане е като да празнуваш изнасилването си. Нямам какво да добавя.

торите да губят, а пък тия, дето се гаврят с нас, да печелят, ето, съдът тия неща не може да ги допусне, все пак минаха ония времена, в които гаврите срещу личностите бяха всекидневна практика, сега времето е друго, съзнанието ни е вече на свободни хора, тъй че тия, дето живеят с остаряло съзнание, нека да се напъват, ала нищо няма да могат да променят, обречени са вече!

Ангел Грънчаров: Г-жа Tanya Anastasova е моята директорка, виждате какво пише погоре! Г-жо Tanya Anastasova, напразни са всички усилия, срещу истината и справедливостта нищичко не можете да постигнете, всуе, дето се казва, се морите; само дето още повече ще затънете в противоположното на нея… Но изборът си е Ваш, продължавайте все в този дух… Петя Перпериева: Имам бърза аналитична мисъл и веднага разбрах взаимоотношенията ви. Затова написах за шамарите. Ангел Грънчаров: Г-жо Спасова, не отстъпвайте, бъдете твърда, ще спечелите, срамота е жертвите на произвола на ��ирек-

Петя Перпериева: И аз споря с моя директор. Стигали сме до викове. Но не и до предупреждения, слава богу! Албена Панталеева-Кондева: Здраве ти желая, Ангеле! И издържливост! Dobrinka Spasova: Спечелила си директор от новото време! Не се страхувай от предупреждения! Важното е, че те забелязват! Едва ли си толкова зле, че да мислиш, че са прави! Петя Перпериева: Ако говориш за моя директор – не, пред пенсия е. Но е много човечен и държи първо на колектива, каквото и да му коства това. Ангел Грънчаров: Е, г-жа Анастасова обича да показва властта си като постоянно уволнява и наказва тия, дето не мислят като нея. Тя е нова директорка и още си мисли, че властта е нещо като детска играчка, с която можеш да правиш каквото ти хрумне; да, ама не, ето, има съд, и директорските своеволия имат предел, граница, съдът ще й покаже какво може и какво не може. Да си на власт не значи, че можеш да правиш каквото ти се прииска ии каквото ти скимне, някои все още ето това не са го разбрали… Dobrinka Spasova: Не ЕГН определя новото време, а мисълта! Tanya Anastasova: Колеги, не искам да влизам в празни спорове, но за 2 дни неявяване на работа се уволнява дисциплинарно, а аз по човешки наложих на г-н Грънчаров “Предупреждение”, така че решението на съда е без значение за мене – изпълнила съм задължението си като работодател.


36 Dobrinka Spasova: Башибозука е част от нашата история. Няма как от веднъж да изтрием от съзнанието си 500 г. Ангел Грънчаров: Благодаря за “човечността”, която проявявате към мен вече цели две години, в резултат на която здравето ми беше разклатено така, че бях инвалидизиран, при това се наложи да преживея дори тежка животоспасяваща операция; както и да е, имаме различни представи за човечност. Но ето, естеството на Вашата представа за човечност си личи сега от реакцията Ви: съдът Ви дава знак и сигнал, че нещо не е наред във Вашата представа за администриране, че така не се правят нещата, че така с хора и особено пък с учители властникът не бива да се отнася, че сте минали някои граници, и ето, вместо да се опитате да осъзнаете смисъла на този знак, който българският съд Ви дава, Вие продължавате, ползвайки се от властническото си положение, да настоявате на своето, не признавате решението на Съда, обжалвате го, само и само да покажете своята “правота”, своята претенция за “непогрешимост”. Така обаче не бива да се прави. Разумните хора постъпват иначе. И в резултат избягват грешките и провалите. Пък и трябва да се знае от всеки властник, че всяка власт в условията на демокрация е временна, а всяко действие на властника, особено на самозабравилия се, се гледа под лупа от общността, от управляваните. И своеволия от позицията на директорско всевластие вече са недопустими, са анахронизъм, който просто няма как да бъде оправдан… Dobrinka Spasova: Да, г-жо! Сигурно и в заповедта ви за назначение не се вписва критерий за човечност! Ангел Грънчаров: А заявлението Ви, г-жо Анастасова, именно “… решението на съда е без значение за мене…” е твърде фриволно и недопустимо особено за човек във Вашата позиция на администратор; решенията на съда следва да се уважават, те не са без значение, напротив, имат огромно значение; който си позволи да каже, че не признава решения на съда, такъв се издава, че е привърженик на произвола, на безредието, на беззаконието, на авторитаризма, на волунтаризма, на тоталитаризма, на антидемократизма и пр. Nena Borisova: Защо решавате проблемите си тук? Не разбирам, защо?! Преди време, когато колегата сподели някаква случка с явяване на работа по време на болничен, аз активно го защитих. Но всъщност ние не познаваме неговата професионална работа, знаем само това, което той ни напишем тук. Мисля, че е неправилно да бъдем въвлечени в подобни спорове. Изяснете си ги по-

между си, а ако не можете потърсете компетентни органи. Не е тук мястото!

Dobrinka Spasova: Съдът ще има последната дума. Надявам се да я науча!

Dobrinka Spasova: Не мисля, че проблема е само техен.

Ангел Грънчаров: Г-жо Borisova, аз съм български учител, и да бъда подозиран в недобросъвестност, е, меко казано, унизително. Нека да се уважаваме. При това има презумпция за невинност: всеки е невинен до доказване на противното със законно влязло в сила решение на съда, на законен съд. А сега моите аргументи са вече преценени от съда и са приети за основателни, тъй че да ме подозирате в недобросъвестно е вече съвсем несериозно…

Ангел Грънчаров: Аз просто информирах за решението на съда, а проблемите, които обсъждаме, не са лични, а касаят ситуацията в гилдията… става дума за типични проблеми и отношения между управляващи и управлявани, става дума за принципи на отношенията вътре в колегията, за морал и прочие. Има смисъл да се обсъжда това според мен. Частният случай показва общото, принципното… Nena Borisova: Така ли? А вие (Dobrinka Spasova) познавате ли лично и професионално колегата? Откъде знаете, че казва истината и всичко написано от него не е тенденциозно?! Вие може и да знаете, но аз не знам! Г-н Грънчаров, какво очаквате от нас като споделите всичко това? Да застанем на ваша страна? Аз например, бих искала да чуя и другата страна. Dobrinka Spasova: Има известна практика в училищата, която познавам. Това ми дава право да мисля, че не пресилил. И смятам, че понякога е по-престижно да си в конфликт, отколкото в съгласие. Borjana Tomova: Щом един директор не признава решението на съд, което е 100% законосъобразно значи тази директорка не признава законите. Щом един директор не зачита законите, значи, че няма да ги спазва. Когато това е директор на учебно заведение с примера си показва на младото поколение, че и те не трябва да зачитат и спазват законите. Тогава на какво се учат тези млади хора? Нали точно сега в ученическата среда се изгражда техния светоглед, ценностна система и морал. Когато им показваш от висотата на директорския си пост, че си над законите, то младите хора как да приемат спазването на законите? Поведението на тази директорка не само нанася вреда на един учител, но и на поне 500 млади хора. Тя направо си е за съд. Ако съм майка на такова дете ще я съдя, че учи детето ми да не спазва законите. Това си е престъпление. Nena Borisova: Borjana Tomova, вие лично познавате ли случая или просто се упражнявате в писане на есе? Dobrinka Spasova, “по-престижно” да си в конфликт?! Звучите като ученик, който се оправдава пред родителите си за лошото си поведение в училище… Не знам случая и мисля да не се намесвам. Хубава вечер на всички!

Borjana Tomova: Г-жо Борисова, тук е мястото, където може да се споделят мнения по дадени проблеми. Явно не знаете да пишете есета , затова моето скромно мнение ви се е сторило като упражнение в писане на есе. Правилно смятате да не се намесвате в този проблем. Явно Ви е много далечен. Не е необходимо щом нямате мнение да си го оповестявате публично. Аз работя с директор, който спазва много точно всички закони и наредби и знам колко усилия полага да е толерантен към всички. Никога не си е позволил да каже пред някого (да не говорим пред такава публика като тук), че не го интересуват законите. На всички е по-лесно ако наистина се спазват законите. Всеки опит да се заобиколят прави много проблеми. Sonya Ratcheva: Поздравления г-н Грънчаров! Желая Ви само хубави неща! Бъдете жив и здрав! Сийка Николова: Успех колега! Лина Бояджиева: Тц, тц… колеги, споделяйте, коментирайте, ама не забравяйте, че сте сред колеги и добрият тон е задължителен. Не е нужна ирония или сарказъм за мнение. Всеки път има нападки и е направо неприятно да се следи дискусията. Ангел Грънчаров: Благодаря, колеги! А какво да разбираме под “нападка”? философ съм, а тази дума някак си не мога да я разбера Когато каже човек истината или какво мисли, това “нападка” ли е? И което му е неприятното в това да кажеш какво мислиш или как стоят нещата според теб? Dobrinka Spasova: Не е задължително всеки да следи дискусиите! Само който иска! Ваня Ангелова: Поздравления! Пенка Кованджиева: Много се зарадвах, че истината е възтържествувала! Поздравление!


37 Krasimir Mavrov: Наздраве за успеха!

Никола Кирилов: Честито! Познаването на законите е нашата свобода!

Dobri Bozhilov: Виждаш ли, Ангеле, че съм бил прав. Съдебната ни система не е чак толкова зле, всъщност е доста добре, като я сравним с тази на загниващия запад.

Simeon Ivanov: Само така, Ангеле! Радвам се, че тази … е загубила делото.

Linda Nikolova: Поздравления! Има справедливост все пак!

Maxim Echkenazi: “Днес е един хубав ден за българското правосъдие и с това за българската демокрация”. Що не добави и за СВЕТОВНИЯ ПРОЛЕТАРИАТ ?

Linda Nikolova: Добри, не прави сравнения за съдебната система на така наречения от теб “загниващ запад”. Това са изтъркани фрази. Dobri Bozhilov: В сравнение с нас гният и миришат ужасно… Linda Nikolova: Откъде си толкова убеден? Ibrahim Karahasan-Chynar: Да му мисли сега секретарката… Ангел Грънчаров: За мен това решение, не крия, дойде като “гръм от ясно небо”! Признавам си, съвсем нямах доверие на българския съд, особено пък след като делото се откри и на първото и единствено заседание на мен съдийката кажи-речи почти не ми даде думата, понеже все нещо не се изказвах “юридически издържано”, все бях прекъсван, при това от страна на ответницата бяха довели свидетелка, която да свидетелства срещу мен, получи се крайно конфузно положение; аз съм чувствителен човек и преживях всичко това много тежко, още повече, че бяха минали едва месец и нещо от тежка операция, която бях преживял; както и да е, аз писах за всичко това в блога си още тогава. Но ето, оказа се, че писмените обяснения, които след това дадох, са били уважени, и съдът – хвала, хвала, три пъти хвала! – е заел честна и безпристрастна позиция срещу произвола от страна на директорката, на който бях подложен! Тъй че с това дело си възвръщам доверието в българския съд, в този казус той доказа, че е над принципа “гарван гарвану око не вади”, че е безпристрастен, че е успял да вникне в същината на сложния казус, който има и нравствени измерения, и че, в крайна сметка, е защитил истината и справедливостта! Ангел Грънчаров: Добри, изхвърляш се, на Запад, и особено в Америка съдът е солидна институция, а народът богоговее пред правосъдието, издигнал го е, както и подобава, в култ. Тъй че в случая приказките ти за “загниващия Запад”, които при това са взети от речника на най-бетонните комунистически глави, не ти подхождат, особено че имаш претенцията на дясномислещ човек…

Ангел Грънчаров: Ти го добави, аз ти имам доверие, знам, че има в твое лице твърди, железо-бетонни комунистически глави, които ще го добавят, и ето, ти го добави! Tony Aleksieva: Поздравявам Ви! Ivanka Koleva: Браво на уважавания съд! Радвам се за Вас, Бъдете щастлив! Marieta Gerova: Повод за наздравица! Паздравления! Ivo Iliev: Освен да отворим темата: “Кога, Съда в България е справедлив”? отг: Чатпат за разнообразие, когато не му е платено. Димитър Богоев: В тая сбъркана държава, Геле, ние печелим а наглите олигарси пируват… Честито! Ivan Palabuykov: Отлично! Мисля, че има надежда в Родината! Бях загубил вяра, че в България има справедливост… Stela Bankova: Поздравления! Yori Georgieva: ЧЕСТИТО! Luba Hoffmann: Браво! Кога ще има повече такива смелчаци?! Томи Томев: Ангеле, поздравявам те за този успех! Петя Перпериева: Е, не съм съгласна. На страницата се публикуват мнения за дискусия. Разговорите се водят в чата. Ангел Грънчаров: Г-жо, Вие нима сте противница на свободата на изразяването? Щото “регламента”, който предлагате, навежда на такива тъжни мисли… Петя Перпериева: За мен ли се отнася? Мисля, че винаги съм държала на свободата на изразяването. И първа Ви поздравих за победата. Като колега заемам Вашата позиция, но не мога да я отстоявам, защото не съм запозната с взаимоотношенията в училището Ви. Мисля, че нямам право да

съдя, а само да изразя впечатления. Не подкрепям язвителния тон и заяжданията в групата. Dobrinka Spasova: Г-жо Таня Анастасова! Г-да Директори на държавни институции! Край вас винаги има хора, които точат и сгъстяват лиги! Те са толкова гъста и лепкава маса, че могат да превърнат всеки в мумия! Ако се спасите от тях, ще имате време да се съсредоточите върху проблемите си и да вземете най-доброто решение! Не се страхувайте, че ще сгрешите! Никой не е застрахован от грешки! Но имате право на диалог! Край вас има образовани хора, които биха били от полза при решаването на сложни казуси! Отсейте зърното от плявата! В интерес е за цялото общество! Ангел Грънчаров: Така прозвуча изказването Ви. Извинявам се, ако не съм разбрал правилно какво твърдите! Ние, обсъждащите, сме човеци, човешки същества, това, че понякога се палим, ядосваме се, негодуваме от нещо, е съвсем естествена човешка реакция; не бива да искаме разговорите ни тук да бъдат стерилни, “сресани”, добре изгладени и пр. Нека да бъдат естествени и човечни. Аз съм за това. Не обичам фалша; винаги предпочитам естествеността, свободата, по ей-такива неща си падам… Петя Перпериева: Когато хората водят дискусия, понякога връзката се губи. И аз се извинявам за неправилно формулираното мнение. Имах предвид, че нападките и разговорите се водят в чата, а тук е място за обсъждане и дискусия, като всеки може да изказва мнение. Не трябва да оценяваме нечие мнение като правилно или неправилно – Вие като философ го знаете най-добре. Но… да не навлизам във вашата професионална сфера. Zlatina Cakinska: Спорете, не се карайте. А и дамата все пак не заслужава назидателен тон. Честита спечелена битка, колега! Nena Borisova: Г-н Грънчаров, Вашата директорка също е български учител, а отношението Ви към нея е меко казано унизително. Поздравявам Ви за спечелената битка, но имайки предвид, че не е прецедент в българското правосъдие да се вземат неправилни решения… простете ми, но се усъмних във вашето, не заради нещо друго, а защото не ви познавам! Ангел Грънчаров: Благодаря, г-жо Cakinska. Само едно нещо искам да забележа: когато разговаряме или обсъждаме нещо това кой е мъж и кой е дама няма никакво значение според мен, нали така? Просто сме в ролята на разговарящи, а


38 полът в случая няма никакво отношение… би трябвало да няма. Ангел Грънчаров: Г-жо Борисова, имате пълно право да се съмнявате във всичко. И да мислите каквото намирате за добре. Според мен обаче няма нищо унизително в това да дадеш работодателката си под съд когато смяташ, че тя е сгрешила. Просто й даваш шанс да поправи грешката си. Да се ходи в съда е най-цивилизован начин за уреждане на отношенията. В отношението си към своята директорка аз й правя добрината да й посочвам грешките, и то не от вчера, един вид най-човешки й помагам, а тя обаче това не може да го оцени и си позволява лукса да ме мрази, да ме наказва и прочие; което все показва, говори нещо. Нищо унизително или унижаващо няма в това да разговаряш с някой човек, пък бил той и властник, прямо, открито и честно, аз така виждам нещата. Като са директори, това не значи че са свещени крави, нали така?! Директорът просто има повече отговорности, но властта не му дава индулгенция за непогрешимост, нито пък с нещо ни задължава да лицемерим с тях – и да им се подмазваме. Прямотата и честността, откритостта винаги са за предпочитане. Добрите администратори прекрасно разбират това, а лошите, те… се обиждат! Dobrinka Spasova: “Назидателния тон” е необходим колкото адреналина! Според мен. ОПИТ ЗА ПИСАНЕ ПО КНИГАТА МИ ЗА ЛЮБОВТА, ДОПЪЛНЕН С ИЗКАЗВАНИЯ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ЗА ЖЕНИТЕ, ЗА СЕКСУАЛНОТО ВЪЗДЪРЖАНЕ, ЗА РАЗВРАТА И ПРОЧИЕ 22 август 2013, четвъртък

Ще ми се тази сутрин да попиша по сериозна философска и човешка тема, примерно по темата за любовта, по която, както читателите на този блог знаят, пиша от известно време нова книга; вече написаното може да се види и прочете ето тук: Нова книга с примерно заглавие "Философия на любовта". Речено-сторено, за-

рязвам страстите на деня, в които съм потънал напоследък до шия (съдебни дела, политически интриги, спорове с пропаднали, ала пак драпащи към властта бивши политически величия и прочие) и се отдавам на нещо наистина важно и възвишено дори, именно онова, което касае дълбините на живота ни: любовта. Я да видим какво ще измъдря тази сутрин? Аз вече успях да напиша, така да се рече, въвеждащите, уводните акорди на книгата си, сега ми предстои да измина нелек път по дебрите на всички ония вълнуващи нас, хората, проблеми, свързани с пола, секса, любовта. Безброй са тия проблеми, тяхното число е легион – и безчет. Никога няма да се уморят хората да мислят, да разговарят, да търсят, да се мятат от напрежение, щото с тия, с любовните трепети, наистина е свързано нещо найсъкровено, дълбоко терзаещо ни, фатално важно, свързано с корена на човешката ни екзистенция. Ето един такъв проблем, по който тази сутрин решавам да пиша: за сексуалното въздържане, за "половия атлетизъм", за бабаитщината в сексуалните работи, за "нормалното" и "ненормалното" в задоволяването на сексуалните ни нужди и т.н. Ще се опитам да поразсъждавам по тия проблеми, ще се постарая да ги разнищя по-дълбоко и основателно, от позицията на философа. От дълбините на вековете хората неуморно мислят по тия проблеми. Например, питали Апостол Павел младите какво да правят, да се женят ли, да преследват ли жените; ето, тогава именно се е оформяло християнското отношение към секса и любовта, което дава своя отпечатък върху чувствителността на хората по тия проблеми и до ден днешен. И се знае какво отговорил Апостол Павел, които иначе е голям познавач на човешката душа, такъв, който слага в малкото си джобче стотици Фройдовци и други такива; нека да разгледаме основното в неговото разбиране, което се е отпечатало в съзнанието ми, като съм чел на младини библейските текстове, ето по този начин. Питали го значи много пъти за отношението към телесното, към радостите на тялото, какво да правят, да им се отдадат ли, да се въздържат ли, да ги отбягват ли? И съм запомнил, като съм се ровил, че в основни линии гледището на Апостол Павел е това: който от младите има духовната сила да се въздържа от плътските похоти, т.е. да постъпва именно като него, като самия Апостол Павел, нека да го прави, това е добро; който обаче няма тази духовна сила, нека се ожени, нека да общува с жена си, да създава деца, да им се радва и прочие; това също е добро; да не се развратничи обаче в никой случай, щото така се пропада; бесовщина е да се отдадеш всецело на сексуалните утехи и да забравиш за душата си, щото този е пътят, водещ до

гибелта; тъй че общо взето трябва да се въздържаме, доколкото можем, трябва да се каляваме да се въздържаме и да сме умерени в сексуалния си живот. Вижда��е, че това е твърде разумно разбиране, което важи за всяка една епоха. Разбира се, в християнството има една ясна антисексуална и асексуална тенденция, има призиви към аскетизъм, към квиетизъм, към отричане на волята за живот и на сексуалността като нейно средоточие. Има много мъдрост и в тия неща; ето някои мисли на Апостол Павел, които е добре да се припомнят, да се имат на ум, щото ни дават някои вечни истини, които никога не бива да забравяме. Примерно ето това изказване на Апостола-сърцевед: "... телесното упражнение за малко е полезно, а благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот.". За отношението ни към жените той казва ето какво, развива едно доста строго, впрочем, разбиране: "Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие. Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева; и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление; но ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.". А иначе той ни съветва всички нас "... да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота", т.е. животът ни да бъде християнски. Ето и аргументацията му, която, трябва да признаем, е доста силна, непоклатима даже: "... Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век, и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела.". Подобни мисли се изказват на много места, всеки път посилно от предишния, и още по-категорично сякаш: "Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство, всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест, а не в похотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога. Защото Бог не ни призва към нечистота, но към светост. И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас."; "Бог ни е дал дух на сила, любов и целомъдрие... Той иска от нас да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота това е добро и угодно пред Него... Бог иска от нас чист богобоязлив живот... да живеем не вече по човешки


39 похоти, а по воля Божия"; "Подражавайте Богу, като чеда възлюбени... Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината." И убеждава ето как: "Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов; техният край е погибел, техният бог коремът, а славата в срама им; те мислят за земното. А нашето живелище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа, Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко." Апостолът нарича ония, които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, сквернители и безсрамници; те имат очи пълни с прелюбодеяние и непрестанен грях, прелъстяват неукрепналите души. И не за нашия век ли се отнасят думите му, че ще настанат усилни времена и че човеците ще бъдат повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли в последните дни. Кротка жена е дар от Господа, и благовъзпитана душа цена няма. Срамежлива жена е благодат въз благодат, и няма достойна мярка за въздържаната душа. Пред срамежлив върви благоразположение. Тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ – за тялото. Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: “ще бъдат двамата една плът”. А който се съединява с Господа, един дух е с Него. Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии. И така нататък. Нищо не може да каже човек срещу тази мъдра, направо грандиозна в мъдростта си, в неземната си мъдрост "теория". Най-задълбочената, която изобщо е била някога създавана. Няма нищо по-добро от нея. За жалост обаче, в наше време на мнозинството от хората им се вижда "неприемлива" една такава теория, понеже им се вижда поприемлива съблазнителността на разврата... (Спирам дотук, понеже ми възниква друга работа; тия дни ще продължа.)

ФИНАЛНИТЕ АКОРДИ НА ЕПОХАЛНИЯ МИ СПОР С ИЗВЕЧНО БЛАГОНАДЕЖД-

НИЯ “АНТИКОМУНИСТ ПО РОЖДЕНИЕ” АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ август 22, 2013

Явно за някои политици от миналото ни да им се каже истината в очите е направо нетърпимо; оказа се, че за Александър Йорданов, председател на Народното събрание на България от времето на найголемия разцвет на мафията и на мутрите, направо златния й период, именно периода на печално известното правителство на проф.Беров истината за това, което как той се държа тогава, е изцяло нетърпима; влязох тия дни в дискусии с него, казах му някои неща, а той сякаш превъртя, хвърли се в лични нападки към мен, изобщо показа крещящо недостойнство и респект; държи се като настъпена змия. Стигна дотам, че ми “посвети” няколко крайно показателни и смехотворни реда в своя блог, обявявайки ме в комунизъм и марксизъм (?!), ето ги, вижте, подивете се колкото си искате, а пък по-долу можете да прочетете и дискусията между нас двамата, която се появи по този повод: ГРЪНЧАРОВ ДЕН Днес е Грънчаров ден. Преди 30 години известния блогър и активен участник в социалната мрежа Фейсбук, Ангел Грънчаров от Пловдив е завършил своето марксистко-ленинско образование в СССР – Ленинград. Братушката Грънчаров, млад и енергичен, е громил до основи упадъчните „субективни идеализми“ на „буржоазната философия“, изграждал се е като истински марксист-ленинец. Днес Грънчаров громи такива като моя милост, които искаме да мислим със собствената си глава, а не да повтаряме като папагали заучени мисли на Вожда. Но в знак на уважение към достойните усилия на Грънчаров да овладее съветската наука днес реших да публикувам мои спомени от едно пътуване до Санкт Петербург. И така, чети, читателю, чети. Ангел Грънчаров каза: Другарю Йорданов, забравил сте да укажете кога сте посетил Петербург, кой месец, коя година, аз не забелязах тия подробности. А иначе искате да кажете, доколкото разбирам, че Ваша милост е орисана от съдбата да е удостоена с правото да е “немарксистки и антико-

мунистически ориентирана” един вид по рождение, докато хора като мен, които не са чак такива щастливци, са обречени да бъдат во веки веков “марксисти” и “комунисти”. Простете, но къде Вие лично получихте тоя атестат за “благонадеждност” и на какво основание на мен ми го отказвате, нещо повече, изкарвате ме да бъда дамгосан за вечни времена с клеймото на комунизмамарксизма? Дали тия атестати за “благонадеждност” такива като Вас не са ги получили в службите на ДС и КГБ, а, г-н Йорданов?! Щото добре знаем, че и Сулю и Пулю, който е имал вземане-даване с ДС и КГБ, направи като Вас бляскава кариера в демократичните времена, а ний, дето не бяхме удостоени с такава чест, си останахме презрени, неизвестни, лишени от добрините на демокрацията, докато Вие изпитахте и блясъка на славата, и благинките на властта, и всичко, дори ето, се самозабравихте дотам, че вече сам, собственоръчно, почнахте да дамгосвате такива като мен, а пък себе си да величаете, че сте бил извечно “благонадежден”, “антикомунист по рождение”, щото в Шуменския институт, вероятно, са Ви подготвили да бъдете завинаги “от наште”, такава ли е логиката Ви? Кажете де, не се срамувайте? Прочее, от снощи нещо превъртяхте, държите се крайно недостойно и неадекватно, дали пък не успях да докосна някоя найболезнена струна в душата Ви?! Александър Йорданов каза: Г-н Грънчаров, пак лъжете и клеветите. Освободете се от тези съветски мурафети. Бляскава кариера при социализма аз не съм правил. Няма как – не съм учил в СССР, родители безпартийни, баща легионер. Обикновен научен сътрудник – това успях при социализма. Хабилитирах се след това, при демокрацията. Не бях член на казионния Съюз на писателите. А за ДС ви отговорих вчера. Там са ми спретнали дело за наблюдение или проучване и са ми сложили псевдоним “Лешояд”. Впрочем, докато бях посланик научих, че сред българските студентски общности в чужбина – в СССР и другаде е имало доносници и агенти на ДС. В Полша се сблъсках директно с такъв случай, ако ви е интересно ще ви го пратя да го прочетете. Но да не се окаже, “крадецът вика, дръжте крадеца”. Защото нямам съмнение, че някой от вас, студентите в Ленинград е снасял на ДС. Вие не можете да не знаете кой е той. Ако не му кажете името ще взема да си помисля, че сте били вие! А, забравих да отбележа: изразът “да укажете” издава лексиката на партиен комунистически кадър или кадър на ДС. Вни��авайте с езика, Грънчаров! А споменът е от 2009 г., когато с група български учени


40 от СУ и БАН бяхме в Санкт Петербург, на научна конференция. Ангел Грънчаров каза: А дали не бяхте на инструкции от КГБ, знаем ги ний тези “научни конференции”, г-н Йорданов! Сидеров така ходеше в Русия, уж на “научни конференции”, а пък в един момент – хоп, дадоха му парички братушките, основа АТАКА и се натика в Парламента! Значи са го обучавали за да получи роля в българската политика. А пък Вий сте стар кадър, “дялан камък”, ставате за всичко, едва ли ще Ви изпуснат таваришчите! Г-н Йорданов, пак правите недостойни намеци и внушения по адрес на моята личност, търсейки отчаяно “компроматче”, за да ме уязвите. Щото такива като Вас явно не могат да понасят такива като мен, дето с нищо не сме се оцапали през годините на комунизма, а също така и след това, в годините на демокрацията. За мен критерият за разграничаване на хората е прост: тия, които направиха бляскава кариера след 1989-та година и при това не бяха оплюти както, да речем, беше оплют Костов, са по някакъв начин довереници на ДС, дори и да не са били пряко нейни доносници и дейци. Такива като мен, дето не се вряха никъде, пък и ДС не ги подпря да им създаде бляскава кариера, си останахме чисти, е, знам, мъчно Ви е че има и неоцапали се в сделки и ламтежи в сътрудничество с комунистите, ала ето, че има и такива като мен. И ний имаме право да бъдем морални съдници, щото на гърба си изнесохме вашите бели, сделки, кроежи, договорки с комунистите, които ви изстреляха в средите на т.н. “политически елит”. Е, сега вече никой не Ви вярва, г-н Йорданов, колкото и да се напъвате, да сте мислил, когато, примерно, станахте част от висшето държавно ръководство на страната и то в найунизителния период от развитието на България: мутренско-мафиото-ченгесарското управление на Беров, Виденов, Доган и Желев. Да сте мислил тогава, сега вече е късно. А да ме заблуждавате с аргументи от “държавно естество”, примерно, че сте стоял там по призива на “партията”, именно на СДС, няма смисъл, няма да Ви се вържа. Впрочем, съвсем не се знае по волята на коя именно партия стояхте на оня пост и се пъчехте на парадите… Държите се сега, метафорично казано, като настъпена змия: постоянно се извивате да клъвнете тоя, дето Ви е настъпил. Което е признак за злобна и нечиста съвест…

Александър Йорданов каза: Г-н Грънчаров, съветски възпитаник сте, учили сте за комунист, от тук нататък, каквото и да напишете не хваща дикиш. И все още чакам да ми кажете името на ченгето или доносника във вашата студентска група в Ленинград. Не може да не го знаете, вие сте ТАКЪВ ВЕЛИК ИЗСЛЕДОВАТЕЛ! Ако не го кажете, ще смятам, че този доносник сте вие, Грънчаров. Моля ви, ако наистина сте демократ, не прикривайте ченгета и доносници и не отклонявайте с лъжи и клевети въпроса, който ви зададох – името на ченгето и доносника във вашата студентска група в Ленинград. Минали са 30 години, все би трябвало да знаете кой е той. Време е да говорим открито за тези негодници. Хайде Грънчаров, хайде!

мисли какво да ми отвърне…, но явно още не е измислил нищо! ТВЪРДЕ ТРУДНО Е ДА МИ БЪДЕ ЗАПУШЕНА УСТАТА, НЯКОИ ПОНЕ ТОВА ТРЯБВАШЕ ВЕЧЕ ОТДАВНА ДА СА ГО РАЗБРАЛИ... 22 август 2013, четвъртък

Александър Йорданов каза: Името, Грънчаров, името. Александър Йорданов каза: Грънчаров… името? Ангел Грънчаров каза: Г-н Йорданов, Вие, забелязвам, имате доста развити способности на милиционер и на следовател дори! Да не би това да Ви е… хобито? Или тайния занаят?! Тази информация за това кои са били доносници можете да получите от първа ръка от Вашите дружки от ДС, на които слугувахте толкова години, а навремето ний, дето бяхме следени от ченгетата, нямахме честта да знаем кои ни наблюдават, кои пишат доноси срещу нас, кои ни правят обичайните ченгесарски мръсотийки. Но ето, сега разбирам, че имало такива “вътрешни” за ДС хора като Вас, които са знаели кои са доносниците: как баламски обаче се раздегизирахте! Къде отиде толкова старателно градения Ви образ на “антикомунист”, и то не прост, уж умен, а, драги ми г-н Йорданов? Александър Йорданов каза: Грънчааров… името на ченгето във вашата група! Чакам. Не може такъв антикомунист като Вас, който всичко знае да не го знае. Дай да го извадим на светло това ченге, моля те! И недей да задълбочаваш съмненията ми, че ти си това ченге. Ангел Грънчаров каза: Ченгето го знаят ченгетата, г-н Йорданов, това поне трябва да Ви е добре известно. Какво ченге може да е ченгето (шпионинът), което го знаят всички? Как можете да се излагате толкова – и да се издавате така баламски?! ЗАБЕЛЕЖКА: Александър Йорданов в този момент млъкна като осран (пардон за думата, но тази дума е най-подходяща и изразителна за случая). Трето денонощие

Госпожа tanya anastasova, директор на ПГЕЕ-Пловдив, била публикувала ето тия две съобщения, които аз не можах да прочета, понеже съм баннат (в името на свободата на словото и на демокрацията!) от страницата на ПГЕЕ-Пловдив във Фейсбук тъкмо по настояване на администрацията на това училище; но ето, ученици ми препратиха написаното от многоуважаемата г-жа директорка, което в частта, касаеща мен, е изцяло неверно, сиреч лъжливо, тенденциозно, опитващо се да ме злепостави и подвеждащо: ПЪРВОТО СЪОБЩЕНИЕ: ПОКАНА към всички бивши и настоящи учители и ученици на ПГЕЕ Тези, които се интересуват от истината за Калин Христов, могат да бъдат информирани на 21.08.2013 г. /сряда/ от 16.00 в Ритуалната зала на ПГЕЕ. ВТОРОТО СЪОБЩЕНИЕ: СЪОБЩЕНИЕ за тези, които не присъстваха на срещата днес: Причината за освобождаването на господин Калин Христов е следната: неговото образование не съответства на това, което преподава. Той е завършил Висше народно военно въздушно училище „Георги Бенковски” – гр. Долна Митрополия през 1980 г. със специалност „Експлоатация и ремонт на авиационна, въоръжена и ракетна техника” и гражданска специалност „Инженер по автоматика и телемеханика”, завършил е и специалност „Икономика на сигурността и отбраната”. Неговият случай няма нищо общо с този на г-н Грънчаров и не трябва да се смесват. Г-н Грънчаров отсъства 2 дни без причина от работа и вместо да бъде уволнен (както е по Кодекса на труда), беше


41 наказан с "Предупреждение". Решение на съда по този казус не е окончателно! КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Последните редове, дето касаят моя случай, наистина са крайно тенденциозни, укриващи истината, злепоставящи ме, подвеждащи и лъжливи, укриващи истината; ето защо: 1.) Не съм отсъствал от работа "без причина"; без причина нищо в природата не се случва; Ангел Грънчаров не е изключение в природата; да се каже, че той без причина прави това или онова, значи че се прави опит той да бъде дискредитиран, и то в един най-значим онтологически смисъл; 2.) Бях наказан не просто с "Предупреждение" (?!), такова наказание в Кодекса на труда няма, а бях наказан с "Предупреждение за уволнение"; 3.) Защо съм отсъствал, какви са причините и пр., всичко това беше подробно разгледано от съда на заведеното от мен дело срещу г-жа Анастасова като работодател, съдът присъди, че нейните действия са незаконосъобразни и ОТМЕНИ заповедта й за дисциплинарното наказание, което тя ми наложи; 4.) Вече има влязло в сила съдебно решение, това, че г-жа Анастасова упорства и е решила да обжалва решението на съда съвсем не значи, че по-висшата инстанция непременно ще отмени решението на съда; тъй че не бива да се пише по този начин ("Решение на съда по този казус не е окончателно!"), г-жа Анастасова в случая се изразява като снаха-рускиня, живяла в България доста десетилетия, ала пак кълчеща си езика да говори развален български, та да покаже, че е "чужденка"; щом има решение на съда, то трябва да се уважава, то нещо говори, предписанията на съда са задължителни за всеки уважаващ закона и правосъдието човек, особено пък човек, заемащ ръководна управленска длъжност в едно държавно учреждение. Това исках да кажа като начало. Не е хубаво да се дезинформира публиката. Особено пък в случай като този, където аз предварително съм лишен от възможността да кажа какво мисля (поради изгонването ми от тази група под натиск от директорката). Обаче трудно е да ми бъде запушена устата, някои поне това трябваше вече отдавна да са го разбрали... ДНЕС Е ЕДИН ХУБАВ ДЕН ЗА БЪЛГАРСКОТО ПРАВОСЪДИЕ, И С ТОВА – ЗА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ! Днес, току-що, преди малко, всъщност, получих в писмен вид Решение на Районен съд в Пловдив, според което аз печеля делото срещу моята работодателка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, т.е. съдът отменя като незаконосъобразна нейната заповед за налагането

на моя милост на дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"!

БРАВО, ЕТО ЧЕ ИМА И БЪЛГАРИ, КОИТО ЗНАЯТ ЩО Е НАЦИОНАЛНО ДОСТОЙНСТВО! 21 август 2013, сряда

Спечелих делото сам, без адвокат, ето, сам още не мога да повярвам, че моята философско-психологическа по същество (а не толкова правна и юридическа) аргументация е била приета от уважаемия Съд, а увъртанията и уловките на адвоката на ответницата бяха отхвърлени; при това директорката не се посвени да постави в крайно неудобно положение секретарката на училището, призовавайки я да свидетелства срещу мен, но ето, оказа се, че справедливостта в крайна сметка възтържествува, истината победи! Днес е един хубав ден за българското правосъдие, и с това – за българската демокрация!

"Дясната" гербовачка, кметицата Фъндъкова още не е разбрала, че паметникът на съветския окупатор няма място в центъра на София – понеже е гавра с националното достойнство на българите... ПРОТИВ ПОЛОВАТА СЕГРЕГАЦИЯ И ТОТАЛИТАРИЗМА НА ЖЕНСКИЯ СЕКСИЗЪМ, ПРОТИВ ДИКТАТУРАТА НА ФЕМИНИСТКИТЕ В СРЕДИТЕ НА УЧИТЕЛСКОТО СЪСЛОВИЕ!

КРАТЪК ПЪРВИ КОМЕНТАР: За мен това решение, не крия, дойде като "гръм от ясно небо"! Признавам си, съвсем нямах доверие на българския съд, особено пък след като делото се откри и на първото и единствено заседание на мен съдийката кажи-речи почти не ми даде думата, понеже все нещо не се изказвах "юридически издържано", все бях прекъсван, при това от страна на ответницата бяха довели свидетелка, която да свидетелства срещу мен, получи се крайно конфузно положение; аз съм чувствителен човек и преживях всичко това много тежко, още повече, че бяха минали едва месец и нещо от тежка операция, която бях преживял; както и да е, аз писах за всичко това в блога си още тогава. Но ето, оказа се, че писмените обяснения, които след това дадох, са били уважени, и съдът – хвала, хвала, три пъти хвала! – е заел честна и безпристрастна позиция срещу произвола от страна на директорката, на който бях подложен! Тъй че с това дело си възвръщам доверието в българския съд, в този казус той доказа, че е над принципа "гарван гарвану око не вади", че е безпристрастен, че е успял да вникне в същината на сложния казус, който има и нравствени измерения, и че, в крайна сметка, е защитил истината и справедливостта!

Комай няма нито един мъж на снимката, ако не бром пенсионера отзад! :-) Това съвсем не е добре, тая феминизация на учителството изобщо не е на добро, ще ни изиграе страшен номер: заприличват по този начин училищата (и учителските ни колегии най-паче) на нещо като девически манастири! :-) А доколкото изобщо все още има мъже сред учителите (като моя милост, примерно), нас директорките пък ни тероризират, тормозят и ни гонят да ни уволняват, страшна работа! Ето, наскоро уволниха по грозен начин и колегата Калин Христов. Това на какво мяза, та това си е чиста проба полова сегрегация, чиста проба сексизъм, женски тоталитаризъм, затова протестираме, другарки директорки, така не може да се живее, искаме си правата! :-) ЗА ВАЖНОСТТА И НЕОБХОДИМОСТТА Не е необходимо да си важен. Важното е да си необходим...


42 ЗАБЕЛЕЖКА: Калин Янакиев е български философ, професор по философия в университета.

време. От Полша настъпват съветски и полски войски. От Унгария навлизат съветски дивизии от Южната група войски и една унгарска дивизия.

ПРОТЕСТИРАЩИТЕ БИЛИ "СЪЩЕСТВА В СОЦИАЛЕН ОНАНИЗЪМ В ОЧАКВАНЕ НА СОЦИАЛЕН ОРГАЗЪМ", ТВЪРДИ УМЕН ПСИХИАТЪР! От статуса във Фейсбук на Jordan Iliev ПРЕМИЕРЪТ ОРЕШАРСКИ ДОПУСНА ПОГОЛЯМ СКАНДАЛ ДОРИ ОТ ЗЛОПОЛУЧНОТО НАЗНАЧЕНИЕ НА ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ!

Из Калин Янакиев: За контрапротеста, Шамара и Петното ... И тъй, в дните на разправии около президентското вето, в противовес на „разделителя” Плевнелиев, „обединителите” Пламен Орешарски и Цветлин Йовчев (вътрешен министър) приеха не къде да е, а зад портите на Министерския съвет на републиката двама рецидивисти. Приеха ги като „лица” на „дискриминирата от медиите част от нацията”. Приеха ги като „лицата” на подкрепата на своето управление. Дали си дадоха сметка какъв абсурд сътворяват? Дали дори протестиращите си дадоха достатъчно ясно тази сметка? Защото за мен това „посещение на високо равнище” е скандал дори по-голям от злополучното назначение на Делян Пеевски. Представете си, само си представете: г-н вътрешният министър и експертният макроикономист седят около една маса с криминалните „Шамара” и „Петното” и слушат предложенията на последния (на просто рецидивиста) да сформира групи, които да идентифицирали главните агенти на Сорос в София, които финансират протестиращите, след което да ги предадат на органите на МВР. Явно модата на „гражданските арести” в България се разраства! Г-н Петното обещава на г-н Йовчев да внесе до дни информация за „организаторите на протестите”, за да бъдат обезвредени. Г-н Йовчев не възразява г-н Петното да направи това. Г-н премиерът също. След три дни централните вестници добросъвестно и сякаш това е в реда на нещата ни информират, че обещаната информация на Петното все още не е постъпила и МВР не работи по нея.

От изток през чехословашкосъветската граница настъпват съветски войски и българският 12-и мотострелкови полк. Богомил Бонев е цитирал една гадничка мислъ на д-р Михайлов за протестиращите, която ме принуди да напиша ето този коментар по-долу, а пък още по-долу можете да прочетете и откровението на (остро)умния психиатричен доктор, което така е възхитило човека на Чьорный и на Гергов: И човекът на Чьорний, и човекът на Гергов е против "протестърите", няма как, логично е! Драги протестиращи, щом такива като този са против вас, явно сте напълно прави, продължавайте все така! И бъдете още по-решителни и твърди - скоро ще почнат да треперят от вас, а не да ви се подиграват и да ви хулят!

(От статуса във Фейсбук на Петър Величков) Да се знаят и помнят злодеянията на комунистите... ДЖОРДЖ ОРУЕЛ ЗА ОМРАЗАТА КЪМ ОНИЯ, КОИТО КАЗВАТ ИСТИНАТА

Bogomil Bonev сподели: По сайтовете (и улиците на София) се мотаят протестъри в превъзбудено състояние, същества в социален онанизъм в очакване на социален оргазъм. Отвсякъде долита претенциозно пустословие и неосъзната чалга на демократични вувузели, свирки и барабани. Атмосфера на примитивна социална възбуда, наслада от задръстените улици и самота. Защото времето им мина. Носталгират, онанират... (статусът е перифраза от д-р Михайлов, за който той не носи отговорност) НА ТАЗИ ДАТА ВОЙСКИТЕ НА СССР И ВАРШАВСКИЯ ДОГОВОР ОСЪЩЕСТВИХА ИНВАЗИЯТА СРЕЩУ ЧЕШКИТЕ БОРЦИ ЗА СВОБОДА

Колкото по-далеч отива обществото от истината, толкова повече мрази тези, които я казват. Джордж Оруел

На 20 срещу 21 август започва операция "Дунав" на силите на Варшавския договор срещу Чехословакия. В Прага извършват въздушен десант съветски десантни войски. От ГДР през западната граница в Чехословакия навлизат съветски и източногермански войски. Източногерманска танкова част навлиза за кратко още в 21,40 ч, погрешно изчислявайки часа Х по московско

КРАТЪК КОМЕНТАР: Чудесна и много вярна мисъл на Оруел. По същата логика може да се каже и това: колкото по-далеч отива обществото от истината, толкова повече обича ония, които го лъжат... В нашия български живот тази мисъл обяснява много неща; примерно това защо наймразен политик у нас е Иван Костов, защо простолюдието обича такива шмекери и


43 търчи-лъжльовци като Боко и пр., защо са така ненавистни и толкова плюти хората, който обичат истината и не я премълчават и пр. СРЕЩУ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ МЕРЗАВЦИ И ПОМАЗАНИЦИТЕ НА “ДЕМОКРАЦИЯТА” НИ: ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДУЕЛА МИ С АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ август 20, 2013

Вчера проведох и публикувах Срещу политическото гешефтарство: начало на дискусия с г-н Александър Йорданов; снощи към полунощ дискусията ни с него продължи, на моменти стана доста разгорещена. Бившият “велик депутат” и помазаник на демокрацията ни сякаш загуби равновесие, почна да се заяжда злобно, нахвърли се, както подобава за нашенските условия, върху моята личност, бил съм какъв ли не, оплю ме по типичния комунистическо-балкански маниер. Ето продължението на тази дискусия (ако може да се нарече така), която обаче все пак показва какво представляват и колко струват нашите най-първи политически мъже, особено ония от тях, които са се окепазили и оцапали с недостойни действия в миналото колкото искаш, ала сега обаче, сякаш нищо не е станало, продължават да се навират в политиката, гдето явно е келепира; и дори се мъчат да се представят за нещо като “морални ментори”; ето, съдете сами колко струва тая напаст: Александър Йорданов каза: Г-н Грънчаров, то бива да лъжеш, но чак толкова не бива. За стотен път ще повторя повтореното досега 99 пъти. СДС издаваше вестник “Демокрация”. Откъде ръководството е намирало пари е работа на ръководството на СДС. Но към вестника имаше голям интерес и той от втория брой практически до края се самоиздържаше от продажбите. В него работеха само 4 души. Във в. “Демокрация” политици са се ангажирали с определени твърдения, но те си отговарят за твърденията. Аз лично никого не съм плюл и ви моля да престанете да лъжете. Що се отнася до Б.Борисов – нито го плюя, нито го хваля. Опитвам се да анализирам

поведението му. Или и това вече е “забранено” от болшевишкото ви съзнание? Ти какво искаш, драги ми Грънчаров, да цъфна от щастие, че кукувицата вече не е кукувица? От самото начало правя опити да подскажа, че е необходимо единодействие и разбирателството на всички политически партии, които се САМООПРЕДЕЛЯТ като опозиция на сегашното правителство. И ви моля г-н Грънчаров не се опитвайте като дърт комунист, от сталинското коляно, да приватизирате морала. С БСП в колаборация Сашо Йорданов не е бил. Вярно е, случи се така, че трябваше да бъда председател на НС в период, в к��йто СДС загуби властта. Но тогава СДС настояваше аз да продължа да изпълнявам тази функция и нито веднъж в СДС не е искана или дори обсъждана моя оставка. Разбира се, самият аз съм бил неведнъж на ръба сам да я хвърля. Но ме спираше само едно – убеждението, че от комунисти доверие не се иска и пред комунисти оставка не се подава. Не искам да ви припомням, вие добре знаете, кой от популярните дейци на СДС е бил в коалиционен кабинет заедно с комунисти от БСП. И четете повече г-н Грънчаров написаното от мен – то ще ви отвори душата за добри мисли. Освободете се от злобата във вас. Тя ще ви унищожи. И нека заедно да подкрепим бъдещото ново управление на България. Понеже г-н Грънчаров, споменавате името на човек, когото аз уважавам – Стефан Савов, добре е да ви припомня, че не той бе свален от комунистите, а сам си подаде оставката. Това е фактологията. И още. След подаването на оставката той беше един от лидерите на СДС, които ме предложиха за председател на НС. И това бе логично, защото дотогава бях председател на парламентарната група. След мене такъв стана именно Стефан Савов. Като председател на НС запазих ръководните места в комисиите за СДС – председатели на комисии тогава бяха Александър Джеров, Михаил Неделчев, д-р Г.Карев, Георги Панев и др. да не кажете сега, че и те са предатели? Една от болестите на болшевишкото съзнание, казал го е Адам Шаф, е, че болшевика винаги смята, че само той знае истините на марксизма, само той държи ключа на комунистическия морал. Не изпадайте в тази роля Грънчаров, днес е 21 век. И моралното поведение днес в политиката е да бъдем непреклонни в искането ни за оставка на правителството и разумни, диалогични и склонни към компромиси дори, особено, когато става дума за такива между партии от едно политическо семейство – на Европейската народна партия. Впрочем, започнах да говоря като вашата любимка Надежда Нейнски и спирам. Ангел Грънчаров каза: Значи не знаете откъде идваха парите за в-к ДЕМОКРАЦИЯ,

ала старателно изпълнихте мръсната задачка: браво, г-н Йорданов, ето това Вашето се казва “здрав морал”, а пък ний, дето се възмущаваме, наистина сме “болшевики”, няма що; ако това Вашето е морал, аз тогава, разбира се, желая да бъда напълно аморален. А вестника Ви, който издавахте най-вероятно с пари на Боко, що да си кривим душата, г-н Йорданов, си беше гнусничък, си беше парцал: на всичко, куцо и сакато, що искаше да плюне връз Костов, Вий благосклонно му дадохте думата, нали така?! Това си беше един антикостовистки парцал, ето, за такова нещо Вие не се посвенихте да получите пари, щото, предполагам, не сте издавал вестника съвсем безвъзмездно, все нещичко трябва да са Ви и плащали, нали така? Аз много щях да се срамувам ако бях на Вашето място, но интересното е, че Вие явно изобщо нямате никакви морални скрупули, ето това Вашето, г-н Йорданов, е вече феноменално, бравос! Явно Ви бива за политик, да, ама политиците от този сорт вече не смеете да се покажете на улиците, защо ли е така?! А това че обслужвахте властта на мафията по време на правителството на Мултигруп, пардон, на Беров, тогавашният Орешарски, и че останахте да я обслужвате когато ний, наивниците, всеки ден бяхме по улиците и площадите на България, искайки оставката му (както става и сега, този път срещу Орешарски), си е Ваш личен морален компромис, за който, няма как, ще си платите. Ще имате добрината да изпиете горчивата часа до дъно, а пък ако имате някаква капчица морал, ще се оттеглите по-далеч от така приятно димящия кокал на властта, щото се компрометирахте предоволно. Това е честно, тази е моралната позиция, г-н Йорданов. Моя милост е философ, преподавател по морал съм на младежта, г-н Йорданов, но не само за това държа на морала, а и защото съм български гражданин, който се е погнусил до насита от аморални политици, ето, затова искаме най-вече тяхната оставка. Едва когато с политика у нас се захванат хора, които имат известен морал, т.е. слушат съвестта си, и не са безскрупулни политически играчи, гешефтари и въжеиграчи, едва тогава българската демокрация ще си възвърне доброто име. А докато тия политици дирижират положението, тя ще бъде в положението на изнасилена жена, нещо повече, ще бъде в положението на жена, която е била принудена да проституира. Дотук докарахте демокрацията ни вий, политическите дейци от мафиотомутренския период в българската политика, на който Боко Борисов е нещо като найвисшата еманация; българската политика и демокрация ще стъпят на здрава почва едва когато се отърват от вас…


44 Александър Йорданов каза: Г-н Грънчаров, отново казвам, не сте вие моралния съдник на времето. Вижте имената на авторите публикували в “Демокрация” – и тях ли обвинявате в неморалност? Вестник “Демокрация”, драги ми Грънчаров, бе едно културно и достойно издание, в което публикуваха ярки личности и излязоха оригинални текстове – и политически, и културни, и на исторически теми. Отново ви повтарям, че аз съм работил само творческата работа в редакцията. И отговарям за нея. И тя е талантлива и ценна и затова вестникът дори и днес се чете, макар че е спрян да излиза преди три месеца. Четат го и в националната библиотека, четат го дори и в моя блог. И си го запишете с вашите червени букви – Сашо Йорданов никого не е обслужвал. Но, че имаше някои от “нашите”, които обслужиха комунистите и им набутаха в техните ръце цялата държавна собственост – това е факт и вие отлично го знаете. Но за тази истина вашият “морал” спи. Ангел Грънчаров каза: Да бе, г-н Йорданов, всички вие, дето обслужвахте мафията така предано, бяхте все “морални” и “чисти”, само единствен Костов беше “мръсник” – тия не ми ги пробутвайте на мен, пробутвайте ги наивниците, които може и да Ви се вържат. Примерно, опитвайте се да излъжете децата, ала на мен не ги пробутвайте. А че вестникът Ви, дето излизаше с пари на Боко, беше парцал, изпълнил една мръсна политическа роля, това е факт, и с никакви имена на автори не можете да измиете това петно в биографията си. А именно, че се съгласихте да изпълните тази мръсна политическа задача. Знам, че сте обигран, умеете да спекулирате, боравите с думите като опитен въжеиграч, но има едно нещо: моралният дефицит с нищо не можеш да прикриеш. То е все същото да излезеш с гол задник на улицата и да почнеш да изнасяш превъзходни политически речи за морала, за добрите обноски – или за политическата мода, за “новите политически дрехи на царя” и прочие. Има едно нещо: което е фатално за политици като вас: хората вече просто съвсем не ви вярват, колкото и да увъртате, каквито и политически салтоморталета да правите. Имайте поне мъжеството и политическото достойнство на толкова мразения от Вас Костов и се оттеглете. Успяхте да прогоните Костов и сега си мислите, че вече е дошъл вашият час – не е така, ох, как се лъжете, как горчиво ще съжалявате, че сте приели желаното за действително! Видя се, че без опитни и достойни политици като Костов цялата държавна машина почна да работи на празен ход, на празни обороти; работите съвсем не вървят. Ще дойде скоро денят, от който всички вие така много се плашите: протестиращите на улицата ще осъзнаят, че пак няма кой друг да ви оправя бакиите и ще

тръгнат на шествие към дома на Костов в Драгалевци, да го молят пак той да спасява държавата и нацията. Да, ще дойде този час, треперете още сега, драги политически и медийни мижитурки, въжеиграчи, мерзавци, гешефтари, спекуланти, мафиоти и прочие… Александър Йорданов каза: Г-н Грънчаров, аз ви говоря културно, вие продължавате да клеветите. Жалко. Така комунистите прикриваха собствената си морална недостатъчност – хулейки другите. Хвалете Иван Костов, колкото искате, но имайте благоразумието да разберете, че има и хора, които не мислят като вас. И те също са морални личности. И отново за ГЕРб и СДС. На изборите СДС се яви като противник на ГЕРБ. Гласувалите за СДС не са гласували за ГЕРБ. А от страниците на “Демокрация” няма текстове, които да хвалят ГЕРБ. Ако има намерете ги и ги публикувайте. И не клеветете. Защото започвате да изглеждате все по-дребен и нищожен. И жалко за философската ви “култура”. Ангел Грънчаров каза: Г-н Йорданов, не е истина, че покойният Стефан Савов, Бог да го прости, сам си бил подал оставката. Първом новото мнозинство на ДПС и БСП (заедно със “сините мравки”) свали него, а след това успя да свали от власт и г-н Филип Димитров, премиера на първото демократично правителство. Първата Ви задача като нов председател на НС тогава беше да обслужите БСП и ДПС и да проведете майсторски процедурата по свалянето на първото демократично правителство, това на Филип Димитров. Заради тия услуги БСП и ДПС Ви държаха цели две години като председател, явно сте им бил доста удобен. Нали цялата теория тогава беше тази: да се създава фалшивия имидж, че правителството на Беров, макар и мафиотско, макар и поддържано с гласовете на ДПС и БСП найвече, е “седесарско”, е “демократично”; благодарение на тази лъжа, която Вие така добре обслужихте, оставайки председател на НС, СДС през 1994 г. загуби изборите и БСП взе цялата власт. Да, ама тогава, за Ваша зла участ, шеф на СДС стана Костов, и се започнаха бедите на мафиот��те в политиката, пък и извън политиката. Оттогава още всички мразят Костов, щото с неговото име се свързват най-големите победи на демокрацията ни срещу мафията: по времето на Костов мутрите и бандитите от страх бяха станали по-ниски от тревата. А след него успяха да вземат цялата власт, разбира се, с активната помощ на ченгетата… но тия неща вече са по-нови и се знаят, а за онова време, времето на Беров, са забравени, затуй и толкова се лъже за тях, но ето, за жалост, има такива като мен, които всичко помнят. И никому нищо не прощават.

Знам, че Ви дразни това, затова така го изтъквам: проблемът ви, г-н Йорданов, е морален, това поне не съзнавате ли? А кой е съдникът, аз или народът, гражданите, човечеството, това вече няма никакво значение. Като български гражданин имам право да ви съдя, защото аз съм понесъл на своя гръб бедите, които ни нанесохте… Александър Йорданов каза: Г-н Грънчаров, продължавате да лъжете. В парламента групата на БСП поиска оставката на Стефан Савов. Проведе се гласуване. Комунистите загубиха гласуването. С други думи – Савов остана председател на парламента. И тогава той САМ заяви, че единият глас в повече, с който е спечелил гласуването е НЕГОВИЯТ – и при това положение е принуден да си подаде оставката САМ. Явно философията ви пречи да познавате фактите. Аз бях избран за председател на парламента, когато Ф.Димитров вече бе премиер в оставка. И тук паметта ви изневерява или съзнателно лъжете. Впрочем, в моя блог има има достатъчно пространен текст по този въпрос – В НОЩТА НА СПРЯНОТО ВРЕМЕ. Четете, Грънчаров, четете, за да спрете да лъжете и измисляте. Това е крайно неморално, за да не кажа посилна дума. Ангел Грънчаров каза: Това, което не Ви изнася, г-н Йорданов, не е “клевета” или “лъжа”… уточнете си термините. Това тук не е политическо театро, това е дискусия; Вие явно не можете да излезете от кожата си на политик, поради което не се усещате, че преигравате. Политиката, основана на лъжи, г-н Йорданов, умря, загина; нейното време мина. Сега иде друго време, неговото зарево вече се усеща, вече се види. И други хора вече са ни нужни. Разбира се, от миналото ще вземем най-доброто, ще вземем огъня. На пръсти се броят некомпрометираните, неосралите се (простете за простонародната, ала изразителна дума!) политици. Вие лично не сте сред тях. Костов, колкото и да Ви е неприятно това, е сред тях… Александър Йорданов каза: Впрочем, да лъжете е ваша същност Грънчаров. Ето, сега виждам във вашия профил, че сте написали, че сте завършили философия в Санкт Петербург през 1983 г. Тогава този град се наричаше Ленинград, в СССР. А философия е означавало много учене на МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКА ФИЛОСОФИЯ, което ви личи и до днес. Разбира се, далеч съм от мисълта, че подкрепяте така горещо Иван Костов, въпреки допуснатите от него политически грешки, защото и той е учил в “братската” страна. Във вас тогава Грънчаров е инвестирано голямо доверие. Чувства се и днес.


45 Ангел Грънчаров каза: Г-н Йорданов, ето че показахте своята пък същност: деградирахте дотам да се ровите в миналото ми и да търсите “компроматче” там, щото наистина Ви е много трудно да намерите някакво петънце в биографията ми. За разлика от вашата, в която, както се оказа, имате доста не просто петна, а цели клоаки. Та значи да лъжа било моята същност, тъй ли, колко мило? Аз пък ще Ви кажа, драги г-н Йорданов, дето се правихте толкова години на “седесар”, на “антикомунист”, на “демократ”, на какво ли не, че градът на Петър Първи, мили ми г-н Йорданов, не е основан от Ленин, нали е така, това поне съзнавате ли го? Комунистите може да са си го наричали както са си искали, но този град ще си остане Санкт Петербург. Така го наричахме ние, хората, които не бяхме комунисти, още тогава, също и руснаците, които не бяха комунисти, го наричаха така: “Питер” го наричаха, просто езикът ни не се преобръщаше да го наречем “Ленинград”; а ето че Вие с такова удоволствие пишете тази дума даже сега, обвинявайки ме в “лъжа”. Впрочем, като сте толкова прецизен, да Ви попитам и това: защо приехте да работите и да получавате заплата в Пернишкия “университет”, основан от Гоце Първанов и Боко Борисов, не се ли гнуси ваша милост от пари, подхвърлени й от комунистите? Както и да е, г-н Йорданов, пишете си каквото искате против мен, плюйте, за хора, дето нямат морал, да плюят по някоя личност е нещо като детска играчка, правете каквото щете. Излагайте се колкото си искате. Моята диплома била “съветска”, това било, представете си, мой грях?! Ами каква да бъде дипломата ми, драги г-н Йорданов, след като Вашите политически приятели, комунистите, на които служихте така предано толкова години, бяха окупирали цели десетилетия България и не ни позволяваха да идем и да учим където си искаме?! И Вий сте учил марксистколенинска философия, така девствени ми, така непорочни ми г-н Йорданов? Да не искате да кажете, че Вашето образование е било получено на Луната?! Александър Йорданов каза: Г-н Грънчаров, не се нервирайте, аз просто казвам факта. На дипломата ви пише Ленинград, а не Санкт Петербург. Нормално е да погледна вашата страница, така, както вие разглеждате моята, нали. Впрочем, в същото това време и аз съм чел т.нар. “съветски автори” – писатели като Шукшин, Белов, Распутин. А в областта на теорията на литературата много силно влияние ни оказа Юрий Лотман и Тартуската семиотична школа, както и Михаил Бахтин. А за Георги Гачев дори съм писал. Но все пак и през ум не ми е минавало да уча за комунист в Ленинград, сори!

Ех, г-н Грънчаров, г-н Грънчаров – славното съветско време е във вас. Усещам го. Къде съм аз – един прост Шуменски университет, къде сте вие – Лениниград, марксистко-ленинска философия! И критика на буржоазната философия. Ангел Грънчаров каза: То за комунизъм не се учи, г-н Йорданов, то тая душевна извратеност, комунизмът, или си я имате в душата от по рождение, или я нямате. Ето, на Вас лично комунизмът си Ви личи откъдето и да Ви погледне човек, въпреки дегизировката и маската на “антикомунист”, която сте си турил. Даже и брадичката тип “Владимир Илич”, която сте си турил, Ви издава. Същите похвати, същият стил, същата мундщровка, всичко си личи, колкото и старателно да го криете. Позволете ми да знам това, добре съм го усетил и то на гърба си, цял живот се занимавам с такива като Вас, дето едно говорят, съвсем друго правят, ала същината им си личи от всяка фибра… Александър Йорданов каза: Ха, ха, ха. Учили сте за комунист Грънчаров и днес успешно прилагате наученото. Я дръпнете една критика на буржоазната философия, за да си дойдем на думата. Впрочем, там ви учеха за това, как комунистите са ИНЖЕНЕРИ НА ЧОВЕШКАТА ДУША. И вашите постинги тук издават наученото – вие се ровите потънал в измислици, лъжи и клевети в другите, обсъждате ги, внушавате си нещо и сам си го вярвате. Това е то комунистическото във вас Грънчаров, то е неизлечимо. При вас то е съзнателно възприемано, изучавано. Защото при комунизма наистина хората бяха като смачкани и много от тях си налягаха парцалите, образно казано, за да оцелеят – те, децата им. Но имаше при комунизма и такива МЕРАКЛИИ, които в Ленинград да отидат, марксистко-ленинската философия да усвоят, кариера след това да направят, защото са учили в славния СССР. Но за зла участ се случи, че стана промяната и някакъв си там Сашо Йорданов взе да пише и говори срещу комунистите и срещу СССР. Спомняте ли си тези първи години на демокрацията? А текстовете ми във Век 21? И сега Грънчаров си е поставил задача – да оплюе мене, защото не съм от неговата червена ленинградска черга. Хайде холан, Грънчаров. Ангел Грънчаров каза: Нищо не сме чули да говорите и пишете срещу комунизма преди 1989 г., г-н Йорданов. Вий започнахте да говорите и да пишете срещу комунизма един вид “по повика на Партията” веднага след 1989 г., преди това обаче защо нищичко не сте писал срещу комунизма? Да, не само започнахте да крещите с пяна на устата срещу комунизма тогава, ала и успяхте да се наврете в списъците на най-верните

на комунистите хора, които се промъкнаха и сред депутатите във Великото народно събрание даже. Т.е. бяхте удостоен от ДС да бъдете “велик депутат” от средите на доверените на БСП, както се видя по-късно, през годините, хора на СДС. Ето сега пак обслужвате БСП като работите за мита “Боко Борисов”, който пак си е творение на ДС – и на КГБ също. И Вие това добре го знаете. Я сега кажете, г-н Йорданов, как успяхте да се намъкнете в листите за ВНС, кажете каква сделка с дявола тогава сключихте? А моя милост е писал срещу комунизма още доста преди 1989 г. И цял живот съм водил какви ли не битки с такива преоблечени и дегизирани комунисти като Вас, независимо дали са прикрити, афиширани или някакви други. Моята отдавнашна специалност е да надушвам комунистите и да им показвам колко струват… да показвам истинското им лице: аз съм вашият кошмар, г-н Йорданов… Александър Йорданов каза: Писал съм, Грънчаров, писал съм. И докато вие сте изучавали марксизма-ленинизма аз съм писал за антикомунистите като Димо Кьорчев, Иван Радославов, Владимир Василев – все “буржоазни” автори според вашите ленинградски критерии. Прочети например книгата ми “Своечуждият модернизъм”. Или последната – за д-р Константин Гълъбов – “фашистки цербер”, пак според твоите ленинградски приятели. А ако се разходиш до комисията по досиетата може да прочетеш и как ме е възприемала Държавна сигурност – когато ме е следяла или проучвала – делото се казва “Лешояд”. Едва ли комунистите ще нарекат “свой човек” ЛЕШОЯД. Грънчаров – разкрит си. Комунист си съветски, друже и най-вероятно затова и подкрепяш Костов. Грънчаров, пеехте ли в Ленинград химна на СССР? Помисли си и ми отговори, но утре. Защото сега ако отговориш, ще излъжеш пак. Ангел Грънчаров каза: Аз никога не лъжа, запомнете добре това! Че Вие непрекъснато лъжете и увъртате не значи, че и другите правят като Вас. А иначе разбрах намека, гн Йорданов, явно ДС Ви е турила в списъците за ВНС. Няма значение кличката, която са Ви дали, щом са Ви гласували доверие да бъдете “виден антикомунист”, явно много доверие са Ви имали. Е, оправдахте го. Ето, даже и сега продължавате да заслужавате доверието й, громейки по такъв образцов комунистически и ченгесарски начин “комуниста Грънчаров”. Който никога не е бил нито в БКП, нито в ДС, който просто открай време е човек, неподвластен на комунистите и на службогонците, дето така дружески въртят опашки пред тях… Не, не сме пели химна на СССР, Вие в Шуменската школа ако сте го пеели,


46 ний не сме го пели в Петербург. С други неща се занимавахме ний, студентитенемерзавци, който учехме там. В Петербург, впрочем, в далечната 1980-та година моя милост основа ДИСКУСИОНЕН КЛУБ на българските студенти, учещи в Петербургския университет. Тази година, 1980-та, беше годината на полската СОЛИДАРНОСТ. В Университета имахме много полски студенти. С тях общувахме. А Вие в Шуменската школа найвероятно сте пял химна на СССР. Българските комунисти и техните слуги винаги са били още по-големи мерзавци от руските комунисти – в нравствено отношение найвече. А какво сте пели в ДС само Вие си знаете… Milen Radev каза: Г-н Йорданов, мога ли да Ви отвлека от безплодна дискусия като тази с нещо съвсем друго. Помня добре (тогавашните колеги карикатуристи Любо Михайлов и Йовчо Савов, с които бяхме донесли карикатури за старта на току-що учредяващия се вестник “Демокрация” в края на януари 1990, ако не се лъжа), та те могат да потвърдят, че тогава, когато още повечето наоколо си прехапваха устните да не кажат нещо неуместно или извън перестроечния канон, Вие бяхте първия, ако не и единствения в кръга на гилдията, заседаваща още на партера на “Раковска” (току-що пращаха някого да доведе Йордан Василев (агент на ДС, бел. моя, Ангел Грънчаров), за да бъде главен редактор), който ясно се изказа за това, че вестникът трябва да е АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИ… Мнозина се сепнаха и си свиха вратовете при тези думи, помня го като сега! Без съмнение, връзките Ви с полската култура на антикомунистическото противостоене още тогава, си беше казала думата… Та по този повод искам да Ви предложа тук нещо според мен просто фантастично – филм за големия и дълго и дори до днес не прзнат в Полша интелектуалец, мислител, литератор Юзеф Мацкиевич. Сигурен съм, че Вие ще го оцените. Това е плейлиста, гледат се една след друга частите. ИМПРЕСИЯ ПО БОКАЧО, ИЛИ ЕДИНСТВЕНОТО СРЕДСТВО БЪЛГАРСКИ МИНИСТЪР ДА ПОДАДЕ ОСТАВКА 20 август 2013, вторник Препубликувам този разказ, написан през паметната 2008-ма година; препубликувам текста за разтуха и за по-ведро настроение; стар е, но има актуален смисъл: тогава се искаше оставката на Румен Петков, сега се иска на Орешарски, оня пак се инатеше, както подобава за комунист и не я даваше, Орешарски прави сега досущ същото; е, показал съм в своя разказ кое е

единственото средство български министър да си подаде оставката; ето, четете, дивете се: (Разказ за участие в Литературния конкурс “Оставката на министъра”.)

От великото до смешното има само една крачка. Това са думи на самия Наполеон. Ще илюстрирам със своя разказ колко прав е бил великият мъж. И то с една случка от нашето така скучно ежедневие… У нас всички все по-често се питат: аджеба, какво ли ще трябва да се случи в държавата, че един министър да вземе, та да си подаде оставката? Това е въпрос, който напоследък взе кажи-речи непрестанно да мъчи многострадалното и многотърпеливо българско сърце. Наистина, има доста храна за размисъл в тази насока. Ето, да речем министърката на бедствията. Станаха не едно и две наводнения, избухнаха пожарища, снегове и лавини ни затрупваха, случи се дори по време на най-екстрена за държавата ситуация дамата да си отмаря на плажа в странство, и нищо. Доказа се, че парите за възстановяването след една серия от наводнения са изчезнали по бездънните каси на партията на самата г-жа министърка, и пак нищо. Министерства си наперената дама и не й пука за нищо. Накрая всички се примириха и за да се поуспокоят поне малко почнаха на говорят, че Емел Етем не просто е министър на бедствията, ами самата тя е най-голямо бедствие. Пък после забравиха за нея, понеже станаха още по-скандални случаи: всяко чудо у нас, знайно е, е само за два-три дни… То кой ли да хванеш министър все тая: сякаш се надпреварват кой повече гафове да направи и напук на всички пак да си остане на поста. Ето примерно образователният министър оцеля след историческа по мащабите си стачка на учителите, и дълго време беше водач сред министрите по арогантност и нахалство. Самият преми-

ер пък лъга и усуква всекидневно и найоткровено през стачката, че не трябвало да се пипа от “излишъка” в бюджета, щото ако се пипне и стотинка щяла да настъпи икономическа катастрофа в държавата. А месец по-късно забрави тия неща, и направи така щото близо 2 милиарда лева да бъдат пръснати за каквото сварят министрите: такова яко и спешно харчене – ами не е шега, на ден по 100 милиона трябваше да бъдат пръснати! - държавата ни не помни в цялата си история. Ала ето че премиерът не само че оцеля, ами и продължава да си ни дарява с милата си като на прогимназиальная девочка усмивчица всяка вечер по телевизията.

Не знам още на кой министър да се спра, толкова са много сгафилите, че изборът е пребогат. Ето нещо съвсем прясно, именно случаят с изгорелите като факла наши сънародници, имам предвид случая във влака София-Кардам. Министърът каза, че няма да си подаде оставката, и удържа на думата си: и тоя е голям кандидат за титлата пръв гьонсурат на республиката ни! Самият президент пък по време на траура за изгорелите беше засечен да се развлича с отстрел на вълци из гората, ама и нему се размина: за него поне сме претръпнали, щото сме му свикнали да ни лъже както му скимне. Министърката на социалните грижи Масларова се оказа, че облагодетелствала с поръчки фирмата на свои най-близки роднини, ама нищо; тя е същата, дето изкрещя на пенсионерите: еее, ама и вие пък не се наядохте най-после! Или нещо от този род беше казала, знам ли, помня ли вече?! Ама нищо, пак си министерства сякаш е вечна. Спряха ни финансирането по куп програми от Европейския съюз, злоупотребите с власт и пари са повсеместни, ония от Брюксел се видяха пишман че са ни приели, но нищо, никой не си подава оставката… Ала ето че има един министър, който напоследък разби всички гьонсурати от министерския съвет, и това е ненадминатият Румен Петков, шефа на МВР-то. За него си знаехме, че е замесен в разни далавери, че е следствен и подсъдим, ама никой не възропта когато го туриха за министър: явно се е сметнало, че оня, дето сам е намесен в престъпления, изглежда найдобре ще гони престъпниците! Щото тук си е Ориент, не е шега тая работа! И после се


47 почна една серия от гафове, която не е за разправяне. Какво ли нямаше през годините на славното му министерстване: и екскурзии по яхти, платени от не знам си кой бос на мафията, и пребиване до смърт на гражданин при арест, и полицаи застрелваха хора при упражнения по волна стрелба в близката гора, и пребиване на фоторепортери, и куп неразкрити убийства, и всякакви други нарушения на закона от напетия министър, който по едно време по своя си инициатива почна да вади досиета и компромати срещу който му скимне. Накрая дойде и сагата Куйович-Муйович-Уйович, която дори и самият Шекспир не би могъл да съчини: оказа се накрая, че не само двама главни секретари на МВР, назначени от Р.Петков, са уличени във връзки с мафията, ами че дори и той самият се бил срещал с… “оперативно интересни лица”, сиреч с мафиоти!!! Ала министърът продължава да ни се хили от екраните всяка вечер, и не ще ли да си подава оставката, та не ще. Но ето че най-после се обяви конкурс за да се изобрети какво трябва да е онова невероятно струпване на обстоятелства, при които, да речем, ето този примерно министърпървенец да си подаде оставката. И занемя цялата интелектуална мощ на нацията в размисъл по този казус, и почнаха да се пишат какви ли не прочувствени и умни разкази, с които куп кандидати се бореха да спечелят конкурса.

Ето че и аз, скромен писач, искам да участвам в конкурса, и не само искам да участвам, ами и ще се боря да го спечеля. А моето решение на заплетения касус е абсолютно просто. Ето краткия мой сюжет, ненадминат обаче по достоверност и правдоподобност. Министърът Петков тази вечер яката се беше насмукал в едно най-луксозно столично заведение, където ходеха само хора от висшия елит. Той, министърът, знайно е, обичаше да си посръбва, и то без мярка: всички помнят оня случай в Плевен,

когато тогавашният кмет Румен Петков е бил засечен, здравата натаралянкан, да се облекчава в градския фонтан. Абе пикаел си човекът във фонтана, човещинка е това, какво чудно има?! Та и тази вечер същият беше толкова пиян, че едва се качи в служебната кола, която го подкара към софийското му жилище. А в това време един нашенец, живеещ в стара къща наоколо, излезе на лунна светлина да подиша въздух и да се порадва на градинката си, пълна с цъфнали пролетни цветя. Тоя нашенец беше романтик и най-голям почитател на цветята. И затова навсякъде в градинката си беше насадил всякакви цветя. Най-голямата му гордост беше дъхавият здравец, насаден току-до оградата, състояща се само от железни пръти. Стигна обаче тази вечер до оградата си нашият романтичен любител на цветята, ала дочу нещо и му се наложи да приклекне в тъмното. Защото в това време на министъра, естествено, зверски му се допика, и той рече на шофьора бързо да спре. Шофьорът спря, а министърът чевръсто отприпка до близката оградка, където блажено започна да се облекчава. Ала за зла министерска участ нашият герой почна да пикае направо връз тъй милия на сърцето здравец на другия наш герой, който клечеше наблизо в тъмнината! Знайно е какво последва, нали? За тия, дето нямат достатъчно въображение и затова не се сещат сами за сюблимното продължение на тази сърцераздирателна нощна история ще ми се наложи да я щрихирам с неумелите си умения за писане на разкази.

Вбесеният наш сънародник със здравеца като видя какво прави някакъв си там пияница скокна и хвана г-н министъра право за топките! Той, разбира се, не знаеше, че това е самият всемогъщ министър на вътрешните работи, който си имаше склонност да се облекчава гдето попадне. Защото ако знаеше едва ли би се решил на такава героична постъпка; ако знаеше щеше, разбира се, да прежали здравеца и да си закюти. Но понеже беше тъмно, той нямаше възможността да се отклонява с такива

мисли и затова сграбчи, както казах, г-н министъра право за увисналите му топки! Министърът се изпъна мирно пред оградата сякаш е забелязал, че от другата страна е минал самият върховен главнокомандващ: тъй здраво го стискаше за топките оня наш готов на всичко за здравеца си героичен сънародник! И в този момент започна преинтересен диалог между заклещеният министър и притежателя на тия безжалостни клещи, които стискаха министерските топки: – Какъв си ти бе, я ме пусни бързо! – едва простена г-н министърът. – Какъв съм ли, ще ти кажа аз какъв съм, мръсник такъв! Ще ми пикае той в здравеца, ще ти дам сега да разбереш кой и какъв съм! – отвърна героичният наш сънародник. – Ей, човече, моля те, не стискай така, причиняваш ми адска болка! – изстена министърът. – Да не стискам ли, та аз затова стискам, за да боли?! – отвърна любителят на цветя, който се оказа, че има яки мускули тъкмо заради системното използване на копачи и мотики в цветовъдството. И за да покаже силата на мускулите си стисна два пъти по-силно по сплесканите вече министерски топки.

Министърът изстена яко и тихичко почна да вие, понеже го беше срам да не го чуе някой от охраната, вече блажено похъркваща си в министерската кола. – Ей, идиот, пусни ми топките бе, аз не съм кой да е, моля ти се, ти човек ли си! – изви жаловито министърът на вътрешните работи. – Нема значение кой си, който пикае в здравеца ми, ще му размажа топките ако ще да е самият Румен Петков! – отвърна нашенецът, който току-що беше гледал късните новини по телевизията и беше все още под прясното впечатление на съобщенията за безобразията на същия този министър. – Стой, не стискай повече, ще ти кажа кой съм, отлаби само малко пресата – изскимтя нашият многострадален министър, на който в последните дни му се бяха случили толкова много коварни изпитания, че само това му липсваше: разярен пазач на някакъв си там здравец да му стиска топките само защото си е позволил да си облекчи мехура в шибания му здравец!


48 – Не ми пука кой си, майната ти, да знаеш повече да не пикаеш никога в здравец или в цветя изобщо. Виж, във фонтани може, но в живи цветя не бива да се пикае – изкрещя съвсем развеселен нашенецът, в чието съзнание, при споменаването на името на министъра веднага проблесна, естествено, натрапчивата асоциация за знаменитите плевенски фонтани. – Хей, пич, отпусни ми топките бе, моля те бе, ще ти дам каквото искаш! – почна да реве министърът, сещайки се, че ако в този момент каже кой е, може и да му ги откъснат. При адската болка министърът излезе набързо от алкохолния делириум, а съзнанието му вече работеше ясно и кристално чисто като ума на чекист, намиращ се в тила на врага. За малко сам да се възхити на самия себе си, ала болката, за зла участ, не намаляваше: оня изрод стискаше без капчица съчувствие! – Добре де, може и да намаля стискането, ама ми кажи кой си, става ли? – запита нашенецът, в чието съзнание пък мина опасна мисъл: ами ако този наистина беше някой големец, който после да му запали чергата като го пусне?! – Ще ти кажа, ама първом ми пусни топките! – отвърна министърът, чието съзнание, казахме, вече работеше прецизно като швейцарски механичен часовник.

– Ей, ти да не си самият Уйович та толкова се криеш, мама му стара, кажи кой си де, че ще стисна още по-яко! – рече цветарят, и за да придаде тежест на думите си, наистина стисна още по-силно. – Стойййй, Румен Петков съм, пусни ме бре, говедо! – изцвили с последни сили многострадалният господин министър. – Така ли бе, майтапчия, ще се ебаваш, а?! Чакай аз да стисна още! – отвърна цветарят, който вече беше забравил за здравеца, и стискаше министерските топки вече само от любов към спорта.

Министърът така облещи очи, че светлината, идеща от ярката луна, се отрази като в рефлектор в собствените очи на цветаря, а пък после се върна и освети министерското лице: удивеният, но и неимоверно зарадван цветар наистина съзря, че това е самият Румен Петков! Естествено, той след това откритие стисна още поздраво самите топки, не само стисна, ами и дръпна, а пък министърът се изпъна като пружина и промълви само това: – Кажи каквото искаш ще ти дам, само ме пусни, моля ти се!!! – Тъй ли? Абе щом си министърът, я вземи бръкни в джоба на шлифера си, и извади тефтера, та да си напишеш оставката още тука пред мен! – отвърна цветарят, който, явно заради системното гледане на новини беше станал вече човек с най-будно гражданско съзнание. А и понеже си беше умен, набързо съзря в инцидента една мечтана, толкова щастлива и така ненадейно удала му се възможност да спаси нацията и държавата от тази напаст. А пък понеже министърът при борбата се беше разгърдил, от джоба на шлифера издайнически блещеше един големичък тефтер, в който той имаше обичай да си записва “некои мисли”.

– Как така бе, каква оставка бе, нема такова нещо бе, я ми пусни топките бе, идиот! – съвзе се министърът, готов заради властчицата и топките си да пожертва. – Тъй ли – озвери се цветарят с будно гражданско съзнание – сега ще видим дали няма да изпълниш заповедта ми! – и при тия думи той така жестоко го стисна за топките, че Румен Петков моментално грабна тефтеря със свободните си ръце. А пък цветарят, който сам не вярваше, че някога ще му се удаде шанс да промени историята на отечеството, лекичко отпусна менгемето отдолу, та господин министърът по-удобно да пише. – Нали знаеш как се пише оставка? – запита цветарят, който беше уверен, че този литературен жанр не се ползва с авторитет сред министерското съсловие. – Знам, не се бой, ще я напиша перфектно, само олаби стискането – отвърна станещ министърът. За щастие зарадваната Луна така увеличи светеното си, че министърът си пишеше спокойно, сякаш на рамото му блещеше фенер.

Картинката, погледната отстрани, беше много приятна за гледане: хванат за топките български министър пише оставката си! И понеже издайническата Луна светеше ярко, то на цветаря му светна в акъла, че се налага да нареди на министъра да повика по джиесема си и репортерите, та да заснемат историческия момент.

– Щом завършиш с писането, ми кажи, а след това вземи, та звънни на репортерите да дойдат да заснемат събитието. Можеш и премиера Станишев да поканиш! Ако искаш и президента покани, нема проблеми. Покани който искаш, оставката ще я връчиш лично още сега! Румен Петков изстена като заклан, ала нищо не можа да каже, защото оня злодей отново го стисна за топките така, че му изхвръкнаха най-едри сълзи от очите. И министърът, просълзен и скимтещ, дописа оставката си, а после изпълнително позвъни на репортерите и на премиера. Оня го държеше здраво за топките. Мърдане нямаше, след малко оставката щеше да бъде връчена. Кварталът след десет минути се озари от фаровете на репортерските коли. Фотографите с наслада щракаха и увековечаваха историческия момент. След малко дойде и самият премиер, който бързо получи оставката и даже под натиска на граждански активния цветар най-тържествено заяви пред всички медии, че Р.Петков вече не е министър. От този момент историята на България тръгна в друга и съвсем позитивна насока. Всички вече знаеха, че има само едно средство български министър да подаде оставка. Веднага най-престижна професия стана професията “чистач на тоалетни”. Защото, знайно е, че всички, дори и министрите, пикаят. И имат топки, разбира се. Тайната на нашата демокрация беше разбулена и България уверено тръгна напред. Дори и министрите, да не говорим пък за депутатите, започнаха да работят найсъзнателно когато си представеха какво ги чака ако не си вършат свястно работата. А пък президентът си сложи в кабинета картината “Министър пикае в здравец”, която академик Светлин Русев нарисува – та да увековечи случая, променил завинаги съдбата на Родината.


49 (Забележка: Това е моят разказ. Между другото искам да спечеля парите от наградата понеже много ми трябват. С тях искам да издам новата си книга. Дано не звучи нахално това, но наистина ми трябват тия пари, и то не за мен, а за книгата. А книгата ми е за най-новата история на съвременна България след 1989 година и се нарича СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ. Вижда се, че тя има отношение и към темата на конкурса за разказ - и по тази причина е справедливо с наградата да бъде подпомогнато издаването й. :-) Но всичко си зависи от качествата на самия разказ де: наградата е справедливо да бъде дадена на най-добрия разказ...)

или госпожица (апропо, госпожиците и госпожите са доста мили към платежоспособните господа, толкова, колкото не са мили към неплатежоспособните, това е аксиома на живота ни!); та ето какво е написала тази госпожа, а ето какво моя милост, в качеството ми на крайно неприятен злобар и завистчия, счетох за необходимо да кажа в този толкова идиличен и мил разговор:

ме; та ето моето писмо до тях, което току-що пуснах по имейла:

ЗАБЕЛЕЖКА 2: Е, тогава, разбира се, не получих наградата в този конкурс, получи я някакъв съвсем некадърен разказ, получен, разбира се, както става у нас, с връзки; ето тук пък може да се види първоначалната публикация на разказа. РАЗУМНОТО ХРАНЕНЕ ЛЕКУВА... И нека храната бъде вашето лекарство, а вашето лекарство – вашата храна. Anna Angelova възкликна: Аххх, тииии! Соросоид нахилен! :-)

Хипократ

Ангел Грънчаров каза: "Соросоид" ли казахте? :-) А сега де, Сорос им бил виновен на някои, а не те самите... Абе, г-н Павлов, интересно е все пак тия хилядарки, които получихте от западните фондове, за какво ги употребихте, дадохте ли си на вас, примерно, учредителите на фондацията "14 януари", солидни заплати, по колко си дадохте, за какво употребихте и изпотрошихте всичките тия пари, ето от това се вълнува народът; кажете, дайте малко пояснение, задоволете интригата; от тия въпроси не може да се избяга, не ви ги задавам щото съм злобар или завистлив, както, предполагам, си мислите, а като психолог ви правя услуга: дайте пояснение, спрете приказките по свой адрес, иначе докато сте живи тия приказки ще се влачат подир вас като дълъг и парцалив шлейф... понимаете меня?!

НОВА И ТО СЪВСЕМ ДРУЖЕСКА ЗАДЯВКА С Г-Н КОМИТАТА, УХИЛЕНИЯТ НЕУМОРНО ПРОТЕСТИРАЩ "СОРОСОИД"

СЛАВА БОГУ, ВСИЧКО СТАНА, УСПЯХМЕ, И ДВАТА БРОЯ НА ИДЕИ СА ГОТОВИ: ЗА МЕН ДНЕС Е ПРАЗНИК!

Г-н Константин Павлов-Комитата, виден деятел на протестите и един от шефовете на фондация ""14 януари", да, онази същата, дето излезе в "оня списък" на НПО, които са получили доста хубави пари от западни фондове и тръстове за подпомагане на непрокопсалата ни демокрация, си е турил нова, по-пичовска снимка във Фейсбук, което веднага е довело до следната реакция на една така мила към него госпожа

Ето какво написах на уважаемите господа - и мои партньори по издаването на международното многоезично научнотеоретично приложение на философското списание ИДЕИ – Константин Райда и Сергей Шевченко, и двамата от Философския институт към Националната академия на науките на Украйна, с които работихме много интензивно в последните месеци, за да постигнем успеха, който днес празнува-

Уважаемые господа, для меня сегодня праздник: все уже сделано, оппубликовал онлайн обе номера журнала ИДЕИ онлайн, вот: Философско списание ИДЕИ, книжка 2 (12), година V от създаването, 2013-та, август (онлайн-издание) и также Философско списание ИДЕИ, книжка 3 (13), година V от създаването, 2013-та, септември, международно научно приложение (онлайн-издание) Слава Богу, все готово, все получилось! Сдал все и жду когда они выдут и в бумажном виде! Обещали мне, что скоро и это случится. Надеюсь, нечто более этого, полностью уверен, что и вы будете рады от этого, потому что оно уже наше общее дело.


50 Ну, будем тогда праздновать: я сегодня награждаю себя, я не буду работать, а буду ехать – награждаю себя екскурсией, если моя верная супруга этого захочет, мы уедем на монастыре, в Бачково (у нас есть такой монастыр, второй по величине в Болгарии, он очень известный). Вот такие дела у меня сегодня! Я очень рад, что все сделано и, кажется, получилось прилично. Спасибо вам за все, за понимание, за помощь, за соучастие, за работу, которую вы сделали, за все вам очень благодарен! Можно и вы ползовать эти линки, а можно, если хотите, положить оба номера журнала ИДЕИ и в ваших, украинских сайтах, на сайте Академии, куда хотите. Пусть народ читает! Даром, пусть философия дарит всех из своих богатств и сокровищ! Простите, что разволновался! Кажется, и русский язык путаю, простите! С уважением и с сердечными приветами: ваш Ангел Грънчаров ЗАБЕЛЕЖКА: А ето какво написах на един млад човек, който току-що си поръча екземпляр от новата книжка на списанието: Благодарение на духа България все още я има; доколкото има дух в нея, дотолкова ще има в нея и живот. Ето за това работи списание ИДЕИ: да подкрепи духа на младите. А те са бъдещето, в тях е силата, от тях зависи всичко. Каквато младеж имаме, такова бъдеще ще има България – тази е моята идея; затова работя без почивка всеки ден, на това съм посветил живота си...

До чешмата

Пак пред портата на Манастира в Бачково

По пътя, водещ към Храма

СНИМКИ ОТ ДНЕШНОТО МИ ПОСЕЩЕНИЕ И ПОКЛОНЕНИЕ В БАЧКОВСКИЯ МОНАСТИР

Пред портите на Бачковския манастир днес

което ще остане в историята като правителство на разцвета, на триумфа на мутрите, на бандитите и на мафията! - председател на НС, чието мнозинство беше крепено от БСП, ДПС и т.н. "сини мравки", тия дни започнахме една полемика във Фейсбук; напоследък г-н Йорданов се е вживял в ролята на "обединител на десницата" и всъщност не прави друго, освен да призовава десните хора у нас да се приютят под крилото на Боко Борисов - сякаш този последният е нещо като квачка, а пък ний, десните хора, сме нещо като нейни пиленца.

На пейката, под вековното дърво СРЕЩУ ПОЛИТИЧЕСКОТО ГЕШЕФТАРСТВО: НАЧАЛО НА ДИСКУСИЯ С Г-Н АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ 19 август 2013, понеделник С г-н Александър Йорданов, бивш Председател на Народното събрание от епохата на правителството на печално известния проф. Беров - правителство,

Та се наложи да се сблъскам с този наш политически играч, който, въпреки че самият той не е образец за политическа нравственост, не престава да говори наляво и надясно за "морал", за "принципи" и пр. Ето какво си казахме до този момент; в един момент в разговора се намеси и берлинчанинът г-н Милен Радев, само колкото и той да плюне поне малко връз мен, и то само щото си позволявам да отричам "интелектуалния ресурс" на кумира му Боко; всъщност всичко започна, понеже моя милост си позволи да отправи следния неудобен въпрос на г-н Йорданов: Ангел Грънчаров каза: Г-н Йорданов, както и да е, но едно нещо не можете да отречете: възобновеният в-к ДЕМОКРАЦИЯ под Вашето главно редакторство дори надмина по оплювателство спрямо Иван Костов (и периода на управлението на Костов) всички ония ченгесарски и чалга вестници, занимаващи се от години с този спорт. Ако не бяхте паднали дотам да се наредите в редицата на най-старателните оплювачи на Костов и на управлението на СДС, редом с ченгета като Кеворкян, Тошо Тошев и прочие (да не ги изброявам всички, много са), щяхте да запазите известно морално достойнство, но сега вече, след като сторихте това, ето това ми е и въпросът: изпитвате ли известно неудобство от нравствено естество поради това, че се съгласихте да изпълните тази мръсна задача, и то при положение, че оплюваният от Вас Премиер и неговото правителство все пак Ви назначиха в онова време посланик в Полша? Много ми е инте-


51 ресно какво бихте отвърнали на един такъв въпрос, не знам дали знаете, но за мен тази нравствена и личностна страна ("инградиента") на политиката е най-интересното и също така най-важното нещо... Alexander Sadovski каза: Г-н Грънчаров, доста граждани не споделят вашето виждане по въпроса. А. Йорданов разкрива истината за агента на КГБ Иван Костов. Всички знаят неговата разбойническо-ментарджийска приватизация. Ангел Грънчаров каза: Г-н Sadovski, искате да кажете, че доста български граждани са опиянени от ченгесарските лъжи и клевети за Костов, това ли имахте предвид? Щото истината всички, дето не сме слепи (тъй като този преход мина пред очите ни) я знаем, а пък аз съм я описал и в книгите си... Александър Йорданов каза: Г-н Грънчаров, написаното от вас е долнопробтна лъжа. Вестник "Демокрация" бе вестник за коментари и анализи. Нормално беше да се публикуват коментари и за политици и личности, с които е свързан пре��одът в България. Иван Костов за когото питате специално не е бил оплюван от мен. Ако някой политик от СДС, например, е давал мнение за него това си е за негова сметка. Разбира се, Костов не е недосегаем за критика и не го поставяйте там, където комунистите поставяха своите вождове. Ако е нормален политик ще приема и нормално критиката. За Ваша информация, защото очевидно не сте чел вестник "Демокрация" редовно, иначе не бихте написали горното ви изпращам кратък списък на част от авторите появили се на страниците на неговите скромни 17 броя: Списъкът на част от авторите във в. “Демокрация“ при издадени само 17 броя: ... (тук г-н Йорданов изрежда един дълъг-предълъг списък от автори все предимно с титли, академични и какви ли не други; който иска да прочете списъка на указания линк.) Milen Radev каза: Не му е сефте на Ангел Грънчаров с криволиците около истината. Вчера се появи на Стената ми със заявления, че съм "сеел раздори в средите на десницата, натрапвайки им своите вкусове спрямо Боко Борисов" (не знаех досега, че съм имал такова внушително обществено положение!). След което заяви: "плюенето по Костов и прославянето на Боко Ви поставя в един ред с агенти като Кеворкян, Тошо Тошев, с кой ли не още". Разобличен бе веднага в писането на неистини, граничещо със злостна лъжа. Никъде няма и един ред, писан от мен, който да може да бъде характеризиран с елегантния атрибут "плюене по Костов". Наложи му се да се измъква с

нелепи шегички за възможното му слънчасване от горещините... Александър Йорданов каза: Г-н Радев, проблема не е в слънчасването. Още от началото на демократичните промени има един тип хора, които търсят само кусурите на "своите". Техните мнения разединяват, конфронтират, раждат противоречия в демократичната общност. Вместо да ценим всеки глас, който е откъснат от БСП, от ДПС, от Атака и да виждаме в този глас шанс за България и за едно по-добро управление, ние сме поставени от такива като г-н Грънчаров в ситуацията да избираме отново – с Кунева или без Кунева, с Борисов или без Борисов, със зелените или без зелените, с новата турска партия или без новата турска партия, с ДСБ или без ДСБ, със СДС или без СДС. И стратезите на БСп точно на това наше разделение разчитат. Те знаят отлично от историята – разделен народ лесно се яхва. И след като в миналия парламент т.нар.Синя коалиция плю до скъсване срещу ГЕРБ резултатът го сърбаме всички днес – БСП, ДПС и Атака са на власт и очакват удобната и разумна, както казваше покойния Андрей Луканов, опозиция "срещу" себе си. И забележете, г-н Радев, още непроходила като хората тази опозиция плюе повече срещу ГЕРБ отколкото срещу тези, които я очакват да проходи. Съмнително, г-н Радев, съмнително и глупаво. Ако не е ясно и целенасочено. Milen Radev каза: То и аз толкова съм се хванал на приказките за слънчасването, г-н Йорданов! Ангел Грънчаров каза: Г-н Йорданов, тезата Ви, че "такива като г-н Грънчаров" са виновни за ситуацията у нас и по-специално за положението в средите на т.н. десница е крайно любопитна; "грехът" ни е че си позволяваме да имаме претенции от нравствено естество спрямо такива политически дейци като Вас, за които явно моралът е "несъществена подробност"; такива като Вас, които заради политически интереси (влияние сред електората и пр.) са способни на всякакви компромиси от нравствен характер; аз пък ще Ви кажа, че тъкмо заради такива политически дейци или агитатори (като г-н Радев), които, било заради кариера, било заради личен просперитет, било заради натикване в листите за Парламента, било заради пъченето по парадите (когато са заели някой виден държавен пост) и т.н. нататък са способни да пренебрегнат и потъпчат всеки нравствен аргумент, сме стигнали до дереджето, в което се намираме сега. А "такива като Грънчаров" всъщност сме избирателите, които бяхме лъгани от такива като Вас "щастливци на съдбата" безброй пъти, само и само да Ви дадем гласа си и да Ви поставим на онова място,

на което можахте да направите на воля своите поразии. Ето, примерно Вие лично останахте в историята като председател на онова Народно събрание, което в периода на срамното управление на ДПС-БСП и Мултигруп (правителството на печално известния Беров) беше тъкмо управлението на мафията и мутрите, което сега, в лицето на управленията на Симеон, на тристранната коалиция, на Боко Борисов, ето, сега на Орешарски, непрекъснато се възпроизвежда. Интересно е, че въпреки това, което сторихте в ония години, съвсем не Ви е срам да говорите наляво и надясно че сте бил "срещу БСП", и то при положение, че сте им слугувал така усърдно в оня срамен период. Да, именно те свалиха покойния Стефан Савов и сложиха Вас, и с техните гласове Вие бяхте цели две години председател на НС, докато успяхте да прокарате в крайна сметка БСП на власт - тя взе цялата власт по времето на Виденов. Простете, но на приказките на такива като Вас, дето вече са се опозорили в срамен колаборационизъм с БСП, които са им слугували, само и само да са около благинките, около кокала на властта, позволете да Ви кажа, че на такива като Вас ние, избирателите, вече съвсем не вярваме. Е, продължавайте да лицемерите, да се тупкате по гърдите, продължавайте да лъжете наивниците, наивници у нас, както се казва, бол, с лопата да ги ринеш, но знайте, че винаги ще има такива като мен, които няма да Ви оставят на мира, които ще тикат в очите Ви презираните от Вас морални аргументи. Щото ние, хората, дето правим това, сме от една друга "кръвна група", за нас само истината има значение – и ние никога не бихме я продали заради съображения за "целесъобразност", "полезност", "печелене на гласове", докопване до властта и пр. Ще дойде неизбежно онова време, в което ще се разбере от мнозинството от народа, че безнравствената политика, за която Вие призовавате, не е печеливша, напротив, е пагубна - и тогава службогонците ще си отидете на мястото, което заслужавате. Заедно със своите фаворити, такива политически гешефтари като Боко, Доган, Царо (Вий, г-н Йорданов, и на него служихте, нали така?), Дмитрич, Желю, Гоце и цялата тази "плеада", която успя да опорочи и да превърне демокрацията в мръсна дума. И още един въпросец, г-н Йорданов: кой Ви даде пари за да издавате в-к "ДЕМОКРАЦИЯ" в предизборния период, не бяха ли това пари на Боко, и то дадени с ясната цел: да сеете раздори и разкол в средите на десницата, да плюете единствения политик у нас, който е алтернатива на олигархичното статукво, а именно Иван Костов?! Е, дадоха Ви пари, Вие изпълнихте поръчката, Костов вече не е в Парламента, и какво, да Ви попитам, сега постигнахте?


52 Сега само Боко е в Парламента, уж е "опозиция", а се вижда с просто око, че не знае какво да прави, и няма воля нещо да направи, т.е. той доказа, че освен че не става да е управляващ, не става да е и истинска, действена опозиция. Сега пак зовете десницата за обединение с Боко, пак плюете РЕФОРМАТОРСКИЯ БЛОК, пак правите нужното да сеете раздори – е, не Ви ли омръзна, г-н Йорданов, да Ви използват все едно че сте нещо като тоалетна хартия?! И това също като избирател, като гражданин с десни политически убеждения, искам да Ви запитам, пък ако щете ми отговорете?! ЗАБЕЛЕЖКА: Ще чакаме да видим какво ли г-н Йорданов ще ми отговори; от истината, казват, силно боляло... ЗА "ТЕОРЕТИЧНИТЕ ПРАЗНИНИ" ВЪВ ФИЛОСОФСКАТА ОБРАЗОВАНОСТ НА ИНДИВИДА ГРЪНЧАРОВ 19 август 2013, понеделник

Вчера си позволих да информирам многоуважаемата публика, посещаваща моя блог, че един учен млад човек, тогава студент-магистър, а сега вече докторант, е благоволил да напише съкрушителен отзив относно някакви хипотетични "празнини в теоретичната подготовка" на моя милост; ето, прочетете сами как се е изразил: Красноречив симптом, показващ битуващите нрави в тази нашенска т.н. "научна" или, опази Боже, "философска" общност. Бях решил да не коментирам случая, но тази сутрин се улавям, че ми се ще нещичко да кажа на този самоотвержен труженик на нАуката, именно с ударение на първото "а"; ето какво дръзнах да му напиша, с оглед да предизвикам една дискусия, която още сега се очертава да бъде превъзходна, възхитителна, даже плодотворна: Драги г-н Узунов, тия дни попаднах на Ваш многозначителен отзив за издаваното от моя милост списание ИДЕИ, на което Вие, както изглежда, намирате доста кусури; както и да е, всеки човек си има вкус и си живее със съответните представи; но Вие при това сте намерили сгоден повод да напишете нещо, което силно ме обезпокои; написал сте ето това: "Списанието било "елитарно", това пък от къде го измислихте?! Ха-ха-

ха, г-н Грънчаров пише върху злободневни теми, няма да казвам, че аз, който съм студент-магистър, откривам множество теоретични празнини в образованието на г-н Грънчаров! Бях седнал един ден в Народна библиотека с всички броеве за да ви изведа вашата псевдоинтелектуалщина, но след това се отказах, реших: “болен мозък, нека поне живее със самозаблудата, че прави нещо!” – след като се отказах. Г-н Грънчаров, надявам се ниският език да е продиктуван от единственото намерение да популяризирате проекта си, а не защото не знаете много неща от история на философията! Ако притежавате twitter, винаги бих ви показал грешките и незнанията ви (herr_uzzunov е регистрацията ми в twitter)." Та реших да се възползвам от предложението да ми направите тази услуга: да посочите "празнините" в моята теоретична подготовка, да изобличите "грешките" и дори "незнанията" ми. Признавам си, силно се заинтригувах, щото ситуацията, да си признаем, е крайно интересна: Вие самият сте, предполагам, толкова многознаещ, дори, нищо чудно, сте някакъв всезнайко, щом сте успял с такава лекота да откриете "теоретичните празнини" в моята философска образованост! Казвам това, понеже е близко до ума, че само многознаещ и още по-добре всезнаещ човек може да констатира въпросните "празнини"; та в тази връзка, понеже сам ми предлагате, ще Ви бъда безкрайно признателен да ми посочите ако не всичките, то най-ужасните "теоретични празнини" в моето философско образование. Всъщност, щом като според Вас има толкова много от въпросните "празнини" в моята образованост, то аз самият, о, ужас, нима имам изобщо правото да се смятам за образован човек, ето това се питам вече?! Няма ли да се окаже, че аз съм чисто и просто един философски необразован човек - във всичките тия вече повече от 30 години, в които се занимавам с философия?! Та молбата ми е да ми помогнете да разбера какво всъщност съм: и докъде се простира моята философска и теоретична (не) образованост. Да поразсъдим малко, драги ми учени г-н Узунов. Вие знаете нещо, дето аз, човекът с такива ужасни "празнини" в образоваността си, да допуснем, не зная. В теоретичното отношение, за което ме обвинявате, че имам толкова много празнини, става дума предимно за мисли, за знания, нали така? Значи Вие, безспорно доказаният и многознаещ, да не кажа всичкознаещ учен (щото Вие нямате "празнините", от които страдам аз!), знаете нещо, а аз не го зная; интересно ми е да разбера как узнахте това, че аз не зная нещо, което Вие знаете?! Но това е само от една страна. Философията, дето се казва, е странно и коварно нещо, г-н Узунов, Вие, като всезнаещ учен и човек, няма начин да не знаете и това. В нея се

случват ето такива парадоксални неща: аз мога да зная нещо, но да не вярвам в него, да не го признавам, а да вярвам и да признавам съвсем други неща, в които Вие да не вярвате и да не признавате. Аз мога да имам съвсем различни от Вашите убеждения и идеи, нали и това може да се случи, драги ми учени г-н Узунов? Значи ли това, че аз не зная това, което Вие знаете, сиреч, съм незнаещ, съм човек с "празнини", при положение, че аз мисля съвсем различно от Вас, дори съвсем другояче разбирам що е това философия, а, обяснете ми ето това, драги ми и така учени г-н Узунов? Като ми обясните това, ще Ви задам и други прелюбопитни въпроси, които с неизбежност възникват като се изходи от Вашата доста "евристична" позиция, която сте дръзнал да изложите така, простете, простодушно – и недообмислено. Примерно, мога да Ви задам ето този въпрос: аз, за да получа квалификацията си на преподавател по философия, съм завършил един университет, именно СанктПетербург-ския държавен университет. Вие сега, точно 30 години след завършването от моя милост на този университет (дипломирах се в далечната 1983-та година), констатирахте, както сам твърдите, доста "теоретични празнини" в моето философско образование. Значи ли това, че по Ваше мнение дипломата, която ми е дал този университет, е невалидна, е фалшива по Ваша преценка? Излиза, че Вие самият, дето сте все още студент, успяхте да обезсилите набързо решението на всички ония държавни екзаменационни (изпитни) комисии, състоящи се все от знаменити за времето си професори, които са ми гласували правоспособност да бъда философ, т.е. са удостоверили, че имам нужната квалификация, нужната философска образованост, с всичките му там теоретични и нетеоретични компоненти, елементи и детайли. Как става така, че становището на един все още недоучил студент по философия като Вас може да обезсили юридическите решения на цял един философски факултет, който при това се намира в чужбина, съществува в рамките на една чужда философска традиция и култура? Вие ме обявихте де факто за необразован философски човек, един вид не признавате квалификацията ми, и то дори при положение, че моя милост години наред е преподавал философия на такива като Вас самия, именно преподавал съм философия на толкова много студенти - и ученици също. Нима искате да кажете, че за всички тия години преподавателска дейност моя милост е успяла да мултиплицира дотам "празнините" в своята философска и теоретична (не)образованост, че по този начин щетите, които съм нанесъл на националната ни култура, са направо неизчислими? При това аз съм също така автор на 20тина философски книги и куп учебни помагала. "Вредите", които "празнините" в моята


53 философска и теоретична (не)образованост са нанесли на културата и нацията ни, явно са колосални - по Вашата субективна преценка, нали така? Бихте ли се наел да защитите позицията си пред един безпристрастен съд, а, драги и също така толкова учени ми г-н Узунов? И още много други крайно неудобни за Вас въпроси бих могъл да Ви задам, драги ми г-н Узунов, но за момента ще спра. Та ще Ви бъда благодарен да ми посочите една поне очебийна "теоретична празнина" в моето философско образование. Аз изобщо нямам претенцията да съм многознайко или всезнайко (Вие самият, като знаещ човек, би трябвало да знаете какво е написал за многознайството още един Хераклит, примерно, и то преди толкова години!) защото добре знам, че този момент, знанието на разните му там "информации", във философията не е водещ или определящ, съвсем други неща тук са меродавни и важни. Примерно, дали този човек умее да мисли, дали умее да си дава сметката какво казва или какво пише, дали умее да изважда изводи от някакви си там необмислено хвърлени в пространството обидни думи, касаещи достойнството на някоя друга, съвсем непозната му личност. Вие си позволихте да се отнесете към моята личност, при това без изобщо да ме познавате, по крайно неуважителен и недопустимо груб, непочтен начин. Обвинихте ме в каквото Ви дойде на акъла. За думите си обаче ще Ви се наложи да отговаряте. Ето, давам Ви шанс да отговорите. Като начало тук, а ако се наложи и пред съда. Трябва да разберете един ден, че по такъв начин да се обижда един човек е съвсем недопустимо. Особено недопустимо пък е това нещо да го допуска човек, който има претенцията, че бил имал някакво отношение към философията. С поздрав: Ангел Грънчаров ФИЛОСОФСКО СПИСАНИЕ ИДЕИ, КНИЖКА 3 (13), ГОДИНА V ОТ СЪЗДАВАНЕТО, 2013-ТА, СЕПТЕМВРИ, МЕЖДУНАРОДНО НАУЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ (ОНЛАЙНИЗДАНИЕ)

ДАЛИ НЯКОГА ИЗОБЩО ЩЕ СЕ РАЗБЕРЕ КЪДЕ ДАВАТ ПУСТИТЕ МУ ПАРИ ЗА

УЧАСТИЕ В ПРОТЕСТИТЕ, И НИЙ ИСКАМЕ НЕЩО ДА ЗАРАБОТИМ В ТАЗ КРИЗА?! август 19, 2013

ала след дъжда! Комитата така ми отвърна. Лоша работа, нашенска работа… ЩЕ СЕ ОПРАВИМ ЕДВА КОГАТО СЕБЕ СИ ПЪРВОМ ПРОМЕНИМ – И СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ГАДНИТЕ СИ БАЛКАНСКИ И БАЙГАНЮВСКИ ТАБИЕТИ 19 август 2013, понеделник

Асен Генов, блогър и един от шефовете във фондация “14 януари”, тая същата, дето беше уличена, че е получила хубави пари от западни фондове (той също е и един от водачите на протестите!) тая сутрин, гледам, е намерил за уместно и забавно да се подиграва с една гражданка, която простодушно е написала следното; първом публикувам бележката на самия Генов, после сърцераздирателния отзив на дамата, който толкова го е впечатлил, а пък най-долу ще можете да прочетете и моята крайно злобничка реакция по случая; ето: Асен Генов: #ДАНСwithme: един много забавен коментар в блога ми, за плащанията. Помогнете на жената, скъперници такива! Въпросната наивна дама, искаща си парите за участие в протестите: Много моля [...] всички, които са добре информирани къде се получават парите за участие в протестите против Орешарски – от сърце ви моля – дайте информацията – имам спешна нужда от пари и съм готова да протестирам срещу 50 лв. на ден произволен брой дни. Опитвах се да науча докато ходих на протестите, но никой не дава информация. Крият я. Лоши хора. Протестирах толкова време все безплатно. Имам снимки, които доказват моето участие за всеки ден когато съм била. Знаете ли дали изплащат хонорари и със задна дата? Това би било прекрасно. Как се плаща – на човек или на група – защото водих и близките си (пак е документирано)? Отделно ли се плаща за сутрешното кафе и за вечерните протести – или се броят за един ден? Отзивът на мен, злобаря: И наша милост поиска да разбере как и къде се дават пари, понеже спешно имаме нужда от пари за издаването новия брой на списание ИДЕИ, ала тия, дето знаят това, явно го държат в дълбока тайна, не щат да ме консултират, казаха: “Ще ти кажем, ама когато минат протестите”, т.е. обещаха ми качулка,

Напоследък съм се захванал да давам всякакви консултации, станал съм вече, както обявих, "философски консултант"; ето още един пример, който показва как се прави тая работа; нека да стои в блога, за историята, както се казва – и за науката. Ето какво си казах с един млад човек, българин, който работи и живее в чужбина, ала сега си изкарва отпуска тук, в България; наскоро се срещнахме, поговорихме си, той е с философски наклонности, а пък сега ми е писал кратко писъмце, което публикувам заедно с отговора ми: Привет отново, г-н Грънчаров. Как се чувствате? Подготвил съм един малък текст, който искам да отпечатам и ако нямате нищо против искам да Ви помоля да ми дадете малко информация относно предпечатната подготовка, на каква програма я извършвате, колко време отнема, ей-такива неща. Ще Ви бъда много задължен. Иначе какво ново покрай Вас, успяхте ли да организирате среща на любители на философията? Ако да – с интерес ще присъствам. Благодаря ви, искрено Ваш: ... Здравейте, г-н ..., Извинявайте, че едва сега смогвам да Ви отговоря. Много работа ми се струпа напоследък, подготвям издаването на два поредни броя на ИДЕИ, редовният и извънреден, който ще съдържа статии на автори от чужбина (Украйна и Русия преди всичко), с които започнахме да издаваме международно многоезично издание на сп. ИДЕИ. Та се скъсах от работа тия дни и не ми беше до писма.


54 Да отговоря на въпросите Ви. Предпечататът правя по най-първобитен начин, на Word; така и не научих друга програма. Но става, макар и с много труд; ето, пращам Ви файла на последната книжка, тъкмо да я видите и да кажете впечатлението си. Излиза от печат след няколко дни. Друго какво ме попитахте? А, за среща на любителите на философията. Явно имате предвид сбирка на Клуб АРИСТОКРАТИ НА ДУХА. Не, не съм успял да организирам такава, нямам време. Подхвърлил съм идеята, ако някой я хареса и рече да направи нещо, ще участвам, ала сам да я организирам, не, няма да стане: омръзна ми вечно да бъда благодетел на непризнателното човечество. Все повече се отказвам от идеалистичните приумици на младежката възраст; то сигурно се дължи на това, че лека-полека остарявам. Просто у нас всички седят със скръстени ръце, чакат нещо да се случи, примерно някоя "луда глава" да го направи, а всички наоколо са заели удобна поза и са се натамънили да гледат сеир. И мърморят щастливи: "Тая така няма да стане! Тоя пък какво иска бе?! Я го виж ти, ще ми се прави на интересен!". Така у нас "обнадеждават" нещастника, дето се е захванал нещичко да прави. И, разбира се, не пропускат сгоден случай да го подиграват. Тъй стават у нас тия неща. Ето затова сме на дереджето, на което сме. Скоро няма да се оправим. Ще се оправим едва когато себе си първом променим. И се откажем от гадните си ориенталско-балкански и байганювски табиети. Ето, пардон, нагазих във Вашите теми, простете ме... Всичко добро! Желая Ви успехи в книгописането и книгоиздаването! С поздрав: Ангел Грънчаров ОНОВА, КОЕТО ТРОВИ ЖИВОТА НИ, Е НАШАТА СОБСТВЕНА НЕСПОСОБНОСТ ДА БЪДЕМ АВТЕНТИЧНО СВОБОДНИ, ТУК Е КОРЕНЪТ НА ВСИЧКИТЕ НИ ПРОБЛЕМИ И ЗЛИНИ август 19, 2013 Тази сутрин от моя дневник на практикуващ философски консултант ви представям следния интересен случай, касаещ отношенията на родителя към неговия син, намиращ се в трудната юношеска възраст, а също така имплицитно съдържащ и проблема за отношението на учителя към ученика-бунтар, към ученика-свободолюбец; та една майка ми писа тия дни следното писмо, а пък моя отговор до нея ще можете да прочетете непосредствено след него: Здравейте, г-н Грънчаров, Казвам се… Преди всичко искам да Ви благодаря за бързата реакция от

Ваша страна и да изразя безкрайното ми уважение и респект към работата Ви. Редовно чета Ваши публикации. След това искам да се извиня за това, че ще пиша на латиница. Живеем в Западна Европа и нямам програма за кирилица на компютъра. Ако ще Ви бъде по-добре може да комуникираме по Скайпа.

Съвсем накратко ще ви разкажа за проблемите, които има синът ни – и ние покрай него. В училище никога не му е вървяло добре, а е умно дете, интересуващо се от много световни проблеми като глада в държавите от третия свят; организациите като ООН и УНИЦЕФ; враждата между Съединени американски щати и Русия и т.н. Всъщност всичките му главоболия идват от това, че не признава авторитета на учителите. Бори се срещу всяка несправедливост и тази саморазправа не е по вкуса на всеки. Смята, че ходенето на училище е губене на време и не проумява защо някой трябва да му нарежда какви знания и информация са му нужни. Въпреки интелекта му все не успява да изкара добри оценки и това го отчайва. Тук потърсихме помощ от психолог и след много и уморителни тестове му поставиха диагноза: “разстройство с дефицит на внимание и хиперактивност”. Това повече ме обърка и притесни. Полемиката около това разстройство е голяма. Да, има много от симптомите и това би обяснило много неща, но за един родител е доста трудно да се примири с една такава диагноза. Изгледах доста материал и мисля, че ако учителите знаят как да привлекат вниманието на децата и съумеят да ги мотивират няма да имат проблеми с бунтуващите се ученици. Знам, че Вие можете да ми дадете ценни съвети и кураж. Чувствам се изгубена и не зная как да се изправя срещу всички трудности. Не зная, но със сигурност сте работил с “трудни” деца и с Вашия опит ще можете да ми помогнете в отсяването на правилните решения. Безкрайно сам щастлива, че ще бъдем в контакт. Здравейте, г-жо…

Първо искам да Ви се извиня, че два дни не можах да реагирам на писмото Ви – поради извънредна заетост и претрупаност с каква ли не работа. Ето, сега, при първата възможност, сядам да Ви отговоря. Поставяте интересен за мен случай и с каквото мога ще се опитам да Ви помогна. В началото искам да Ви поставя два въпроса: успявате ли като родител да намерите подход за общуване със сина си, разговаряте ли с него спокойно и открито по всички въпроси, той доверява ли Ви се, споделя ли с Вас? Това е първият ми въпрос. А вторият е: как смятате, той би ли се съгласил да разговаря с мен? Бихте могли мен да ме представите пред него просто като един добронамерен човек, който би желал да помогне за намиране на изход от проблема му. Като ми отговорите на тия въпроси, ще можем да започнем същинската консултация. А сега ще споделя с Вас първоначалното си впечатление. Това, което ми казвате за поведението, за реакциите на сина Ви в училище, признавам си, ми говори за това, че той има дързостта да се държи както подобава за една личност, сиреч, за мен поведението му е много силно в личностно отношение, а това, разбира се, изобщо не е лошо. И също не мога да възприема такова едно поведение и отношение на млад човек като “абнормно”, като “ненормално”, като израз на “душевно разстройство” и пр., моля, не обръщайте чак такова голямо внимание на заключенията на психолозите. Това, че синът Ви си позволява да се държи като свободна личност, не е нещо лошо, напротив, чудесно е; за младите хора на неговата възраст е съвсем естествено да бъдат бунтари, което е за предпочитане пред това да бъдат безлични, примирени, подчиняващи се, изпълнителни и прочие. Е, разбирам, че такова едно поведение и отношение му създава проблеми, бива възприеман като “конфликтна личност”, това е неизбежно, но във всеки случай е значително по-добре синът Ви да има заложбите да бъде една силна и достойна личност, отколкото още на тази възраст да се държи като един лицемер, като един мерзавец. Това според мен е най-важното, определящото, опорната точка на разбирането, от което трябва да се тръгне. Разбира се, по някакъв начин трябва да му се помогне да разбере, че има някои правила, които не бива да се нарушават, че има някои граници, които е добре да не бъдат минавани. Анархистичното пренебрежение към всякакви норми и правила трябва да бъде надмогнато; животът изисква да правим някои компромиси, за които обаче не бива да плащаме в никакъв случай страшната цена: да жертваме личностния си суверенитет, да се откажем от себе си. Ето това най-вече трябва да разбере синът Ви, аз съм убеден, че той ще го разбере. Че той го разбира, просто му трябва известна сила


55 на душата, за да почне да го спазва. Аз съм убеден, че той е качествена личност, която има всички предпоставки за добро и достойно бъдеще. Разбира се, трябва да му се подаде ръка в този период, за да стъпи на здравата почва. Иначе има опасни тресавища, през които е добре изобщо да не минаваме. С младите хора най-доброто средство за въздействие са разговорите. Много трябва да се разговаря с тях, но така, че отношенията на родителя с детето да не се развалят, да не се изострят. Знам, че е много трудно това. То всъщност не е трудно, просто трябва да се напипа успешният подход. Иска се подходяща настройка. Младият човек не бива да бъде наставляван от позицията на “всичко разбиращия”, на “всичко преживелия” възрастен. Често и ние, възрастните, сме безпомощни като деца в някои житейски ситуации. Ето, никога не трябва да крием безпокойствата и безпомощността си. Или неувереността си. В общуването с децата си трябва да се държим преди всичко човечно; не трябва да допускаме родителската загриженост да попречи на свободната изява на нашата човечност. Именно човечността е противоотровата на всички житейски болести, кризи, проблеми, изпитания и прочие. Тя всичко може да надмогне. А сърцевина на човечността, знайно е, е добротата. С лошо, със закани, с шантаж, с натиск нищо особено не можем да постигнем. По-скоро може, но ще постигне обратното на желаното. Примерно, можем да си зачеркнем възможността някога да успеем да разговаряме със собственото си дете като човек с човека, по човешки, съвсем истински. Дотам не бива да се стига. Не бива да допуснем някога да стигнем до такъв един край. Често става така, че мислейки и желаейки само доброто на децата си, допускаме поведение и отношение, с което само им вредим. Или им правим по несъзнателен начин зло. Ето този омагьосан кръг трябва да бъде разкъсан. Ще се опитам да Ви помогна да осъзнаете и собствените си грешки. На сина Ви също трябва да бъде помогнато да осъзнае и да преживее грешките си. Да се възприеме един вид “отстрани” – и дори, в някои моменти, сам да се възмути срещу собственото си поведение и отношение, спрямо собствените си реакции. Един от най-значимите симптоми на човечността е този: способността ни да показваме, че сме сгрешили, че не се смятаме за безгрешни. Да, най-точен симптом за човечност е точно този: нашата способност да осъзнаваме грешките си, да признаваме, че сме сгрешили, че не се смятаме за безгрешни. Античовешко е да се мислиш за безгрешен, то говори, че човешкото у нас е деградирало, е преживяло страшен упадък и деформация. Не трябва да крием неувереността си: няма човек, който всичко да разбира. Истински човечното общуване е

между обезпокоени, естествено, спонтанно, непринудено реагиращи хора и личности, сиреч, то е общуване на едни автентично свободни хора и личности. Онова, което трови живота ни, е нашата собствена неспособност да бъдем автентично свободни. Тук е коренът на всичките ни проблеми и злини. Това отдавна съм го разбрал и осъзнал. Това засега Ви пиша. Много ми е интересно да ми кажете как възприемате моите думи. Съвсем честно да ми кажете как те са Ви прозвучали. Ако е възможно, предложете на сина си да прочете това мое писмо и ако у него се появи желание, да сподели с мен (в писмен вид) мислите си по повод на това, което пиша. Много ще ми е интересно да разбера и неговата реакция. Съвсем честно да ми напише как се е почувствал, когато е прочел това по-горе. Примерно, ако е почувствал ето това: “Тоа пък за какъв се мисли?! Егати празнословеца?! Пълни глупости пише, а пък се мисли за много умен?! и пр.”, та ако е почувствал нещо такова, нека да има смелостта директно да ми го каже или напише. За мен е ценно само истинското отношение, а не неистинското. Ако почнем постоянно да се лъжем помежду си – както, за жалост, обикновено правим в големия живот! – ако почнем само да лицемерим, то нима някога ще можем да заживеем истински и пълноценно?! Уважаема госпожо…, позволих си да публикувам в блога Вашето писмо, както и моя отговор към Вас. Запазих, разбира се, инкогнитото Ви, скрих имената и цялата информация, по която познати Ви хора могат да Ви идентифицират. Знам, че предприех крайно рискован ход, който може да Ви ядоса и да Ви накара да прекъснете общуването си с мен. Защо го направих ли? Ами защото смятам, че това, за което разговаряме, може да е важно и интересно и за много други хора. И те може да се намират в сходни ситуации. Тогава защо да се държим като скъперници, да крием от тях за какво си говорим (ние, впрочем, не говорим за някакви скришни, тайни, срамни и прочие неща, нали така?!) и да не направим нещичко за да помогнем и на тях? Ето затова публикувах и двете писма. Дано не ми се разсърдите. Дано ме разберете и ми простите волността. Това е засега. Ще очаквам с интерес реакцията Ви. Вашата и, по възможност, на Вашия син. Ето, покрай това писмо, което Ви написах, имате повод да поговорите с него. Просто му кажете: ето, един човек е написал какво мисли, написал ни е писмо, би ли го прочел? Дано синът Ви не се ядоса че сте изложили проблема му пред чужд човек. А сега Ви желая хубав ден и приятна седмица! С уважение и поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

И МЛАДОЖЕНЦИ В ДЕНЯ НА СВАТБАТА СИ ПРОТЕСТИРАЛИ... 19 август 2013, понеделник

"Към събиращите се за протеста граждани за кратко се присъедини и двойка младоженци. Те заявиха, че се включват в протестите от самото начало и минават оттук дори в сватбения си ден за да подкрепят протестиращите. За тях оставката на кабинета би била най-добрия сватбен подарък." Снимка: Юлия Лазарова, dnevnik.bg Е, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН И ОТ МЕН, ДРАГИ Г-Н ДЕ НИРО! 18 август 2013, неделя

От 10-те крилати фрази на Робърт Де Ниро избрах най-крилатите, останалите ми се видяха доста проскубани, дотам, че изобщо не могат да литнат; докато тия ми харесаха. Имат сякаш един подълбок, философски смисъл бих казал дори. Е, честит рожден ден, г-н Де Ниро! Които не знаят: знаменитият артист Робърт Антъни Де Ниро днес бил станал на 70 години. Ето сега обещаните три мисли от него: Парите правят живота по-лесен. Ако имате късмета да ги притежавате – значи имате късмет. Най-трудното нещо на славата е, че хората винаги са мили с теб. Няма нищо по-иронично и противоречиво от самия живот.


56 Е, СПОЛАЙ ТИ, ТОЛКОВА НЕМИЛОСТИВА СУДБИНО: НАЙ-СЕТНЕ СЪМ ПРИЗНАТ ЗА... "ПИСАТЕЛ"! 19 август 2013, понеделник

Открих тази сутрин, че моя милост е представена в сайта на т.н. Национален клуб "Български поети и писатели", което, както и да го погледнем, означава, че най-вероятно вече, току-виж, съм вече признат и за писател! :-) Пиша това с известна ирония, надявам се, я долавяте, понеже много често до този момент ми се е налагало да срещам по свой адрес следните злобнички отзиви: "Тоа пък Грънчаров, за какъв "философ" и "писател" се мисли и представя?! Та него никой още не го е признал за такъв?! Бил написал и издал 20 книги, да, ама това не значи че вече е станал писател; писател се става когато благодарното човечество в лицето на литературното началство те признае и ти даде най-малкото нагръден знак или пък значка, на която пише "български писател!"; да, представете си, какви ли не щуротии съм срещал по тази толкова любопитна психологическа и нравствена тема. Иначе винаги съм смятал, че писател е оня, който се занимава с писане, обича да пише, умее да пише, прави го с удоволствие и в тази област, писането, нещо е все пак направил; казвам това, щото у нас има и такива хора, примерно, питаш го какъв си, а той ти отвръща: "Писател съм, ето сега пиша първата си книга!". Както и да е, ето, аз вече имам един малък знак, че най-вероятно вече съм станал писател; това членство в Клуб на писателите явно ме прави писател, няма как да е иначе! Ето, впрочем, как създателите на този Клуб представят своята идея: Целта на Национален клуб "Български поети и писатели" е да популяризира българските автори на книги, като ги представя – с творческа биография и анонси на техните произведения. Няма никакви ограничения относно типа, жанра и тематиката на представяните книги, единственото условие е да са написани от

български автори. За улеснение при намирането, авторите са подредени по азбучен ред на техните собствени имена. Особена ценност са предоставените координати за връзка с всеки автор, които дават възможност за директно общуване. Вътрешната търсачка на този сайт дава допълнителни възможности за намиране на полезна информация. Как да се включите в клуба? Заявете желанието си с писмо до адрес в интернет: media21 от mail.bg или се свържете посредством менюто "Връзка с нас". Ще ви отговорим скоро. ЗАБЕЛЕЖКА: Държа изрично да подчертая, че аз лично не съм писал на дейците на този клуб, сиреч, не съм се тикал сам в техните редици, напротив, те сами са ме намерили, което, както и да го погледне човек, поражда в гърдите ми законно чувство на удовлетворение (да употребя тази любима думичка на другаря Тодор Живков!). Тази забележка пиша специално за да ядосам завистниците; мисля, че това вече се разбра, нали така? КРАСНОРЕЧИВ СИМПТОМ, ПОКАЗВАЩ БИТУВАЩИТЕ НРАВИ В ТАЗИ НАШЕНСКА Т.Н. "НАУЧНА" ИЛИ, ОПАЗИ БОЖЕ, "ФИЛОСОФСКА" ОБЩНОСТ 19 август 2013, понеделник

Съвсем случайно тази сутрин попаднах на един крайно специфичен отзив за списание ИДЕИ, публикуван под нещо като рецензия на списанието, публикувана в блога на блогъра Майк Рам; до този момент наистина не бях попадал на твърде показателния коментар, който лице, представящо се като "Николай Узунов", е сътворило; ето, вижте какво е благоволил да напише този "колега" за списание ИДЕИ и най-вече за неговия главен редактор, именно за моя милост; мисля, че коментара му не се нуждае от реакция, щото сам по себе си е крайно показателен особено що се касае до битуващите нрави в тази нашенска тъй наречена "научна" или, опази Боже, "фило-

софска" общност; позволих си все пак да поправя правописните и пунктуационните грешки на автора: Списанието било "елитарно", това пък от къде го измислихте?! Ха-ха-ха, г-н Грънчаров пише върху злободневни теми, няма да казвам, че аз, който съм студентмагистър, откривам множество теоретични празнини в образованието на г-н Грънчаров! Бях седнал един ден в Народна библиотека с всички броеве за да ви изведа вашата псевдоинтелектуалщина, но след това се отказах, реших: “болен мозък, нека поне живее със самозаблудата, че прави нещо!” – след като се отказах. Г-н Грънчаров, надявам се ниският език да е продиктуван от единственото намерение да популяризирате проекта си, а не защото не знаете много неща от история на философията! Ако притежавате twitter, винаги бих ви показал грешките и незнанията ви (herr_uzzunov е регистрацията ми в twitter). И още един съвет, може би е крайно време да смените политиката на хленчене, която сте започнал от бр.1 и да престанете да създавате излишен вакуум, с идеята, че сп. ИДЕИ е алтернативата пред затъпяващата младеж! Мислите ли, че зле разказаната философия, продадена на пазара за 5 лева, носи стойностен резултат?! СВЕДЕНИЯ за автора на горния коментар, открити в Уикипедия, свободната енциклопедия: Николай Здравков Узунов е български философ. Дипломира се с труд върху Хегеловата философска система: "Отрицанието във философската система на Хегел", след което следва магистратура по съвременна философия в СУ "Св. Климент Охридски". Защитава магистърска теза на тема "Конституиране на обектите в трансценденталната феноменология на Едмунд Хусерл. Впоследствие следва втора магистратура Преводач-редактор, с изучаване на немски език. През 2013 година е приет редовна докторантура в СУ "Св. Климент Охридски" по шифър Съвременна философия. В момента Николай Узунов работи върху своя дисертационен труд, посветен на "ранния" Едмунд Хусерл. Роден е в град Благоевград на 22 април 1984 г. ИЗГЛЕЖДА МИ Е ОТРЕДЕНО ДА БЪДА "ЗЪЛ ВЕСТИТЕЛ" НА НАЙ-НЕПРИЯТНИТЕ, АЛА ЗА СМЕТКА НА ТОВА ТАКА ВАЖНИ ЗА ЖИВОТА НИ ИСТИНИ Тази сутрин ми се наложи да вляза в блога на Центъра за развитие на личността HUMANUS и забелязах, че към статията под заглавие Малко психология или отговор на въпроса: “Защо приятелството


57 между учител и ученик е съвсем забранено?” има интересен коментар; понеже темата, разглеждана в тази статия, е важна, ми се струва, че не е излишно тя да бъде напомнена (припомнена) отново, за което пък ми дава повод този коментар; ето коментара, който провокира статията да бъде прочетена от ония, които тогава не са успели да я прочетат (или - дочетат!):

Много добре написана и аргументирана статия. Споделям казаното от Вас и мисля, че ще е добре по-голяма част от хората да го прочетат. Не е задължително да се съгласявате, а просто да се замислите. Всеки от нас има различна гледна точка и това е в реда на нещата. Едно ни допада друго не, важното тук е дали след нещо, което прочетете, то ще остане във вас самите. Мисълта може да е услужлива или не, от нас зависи как бихме искали да я ползваме. Обогатяването на личността може да стане по различни начини. Затова не си слагайте ограничения. Позволете си да се учите ежедневно: от всяко едно нещо, което четете – или ви се случва. Благодаря за статията! :-) Написа: Petya Chakarova Ето една друга моя статия от този род, която в някакъв смисъл допълва горната: Размишление за това как се става мислещ и – на тази основа – свободен човек. Скоро ваканцията свършва и все почесто се улавям, че размишлявам за това, което ми предстои тази есен в училището. Тия дни ще гледам да понапиша някои неща, касаещи училищния живот, които отдавна искам да споделя, понеже смятам, че все някой трябва да ги изрече или пък напише. Какво да правя, изглежда моята прокоба е често аз да бъда този "зъл вестител" на най-неприятните, ала за сметка на това толкова важни за живота ни истини... С ХУБАВИ, ИСТИНСКИ, ПЪЛНОЦЕННИ РАЗГОВОРИ МОЖЕ ДА СЕ ЛЕКУВА, ДА СЕ ОЗДРАВЯВА ДУХА НА ЧОВЕКА Понеже тия дни усилено работя по редактирането и предпечата на международното многоезично издание на списание

ИДЕИ, та затова съвсем не ми остава време за писане – моята любима работа, за която обаче все нямам нужното време и спокойствие. Даже се наложи да зарежа и работата си по новата си книга, която нарекох ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА. Да се надяваме, че тия дни ще имам възможността да се върна към нея. А сега искам да напиша нещичко в моя дневник; той е мястото, където давам израз на мислите, които ме вълнуват.

Истинските – и естествените – неща са прости. Затова простите мисли трябва да бъдат изразявани просто, по прост, неусложнен начин. Усложняването на простото е извратено. Е израз на извратеност. Изразяват се сложно – и “учено” – за да скрият душевната, умствената си кухота. Мислещият човек се познава по това, че се изразява просто и ясно. Този е критерият и за интелигентност. Философското изразяване е есенциално – да употребя и аз една учена дума. “Есенция” на латински означава същност. Да, същност, естество, същина, основа, зърно (така се пояснява тази дума в речника). Иде, предполагам, от “esse”, съществуване, от глагола “съм”, е. Да се изразяваш философски означава да движиш мисълта си точно по същината на нещата, да се докосваш до точния им смисъл. С малко думи – точно по същината. Натруфеността тук е просто неуместна. Та в тази връзка тия дни все почесто се замислям, че трябва да предприема нещо по-практично в посоката, за която отдавна мисля и работя, за която вече и писах: за популяризирането, за разпространението на т.н. философско консултиране. Да, именно философско, не даже и философско-психологическо, а просто философско. Аз съм написал книга по философска психология (ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА), но все повече смятам, че философията има ред безспорни предимства и едно неоспоримо превъзходство пред психология-

та: тя схваща нещата в тяхната цялост, а не ги отделя едно от друго. Търси и постига целостта – това е главното. Жизнената, личностната, ако щете екзистенциалната цялост и цялостност. Това нещо нищо друго не може да го постигне. Абсолютно нищо друго. Е, ако изключим другите две духовни форми, изкуството и религията, които го постигат по свой начин – и по свои пътища. Философията обаче, бидейки все пак форма на рационално постигане на смисъла, в някакво отношение има предимство и пред религията, и пред изкуството. Но това е голяма тема и тук засега да не се разпростирам, щото излизане от нея няма. Та мисълта ми е тази: да почна поактивна работа в тази област: философското консултиране. Всеки човек може да бъде консултиран по този начин. Всеки, какъвто и да е той, има потребност от философско консултиране. Ефектът му е несравним с нищо друго. Мощен духовен ефект, ефект от съприкосновението с духовното. Това нищо друго не може да го замени. Духът ти ще се почувства прероден. Ще видиш нещата по съвършено друг начин, в друга светлина. Неслучайно Стив Джобс – да използвам този поне мой любим пример – е казал и написал: “Бих изтъргувал цялата ми технология за един следобед със Сократ”. Безценно е съприкосновението с духа на философията, за който посредник е философът. За мен лично да разговарям с истински философ е невероятен празник. Много хора никога в живота си не са изпитвали и преживявали подобно пиршество на духа. “Блаженство на духа” – така Аристотел определя духовното наслаждение, което е несравнимо по интензивност пред телесното. Е, аз смятам, че философията трябва да стане практична и да се обърне към човеците – и да им даде нещо от своите несметни богатства. Тя, философията, не трябва да продължава да е такава голяма скъперница. Като каквато се представя през последните няколко века. През които се натика в университетите – и избяга от “живия живот”. Това нейно бягство доведе дотам, че и тя самата доста пострада. Стана стерилна и общо взето скучна. Жизнено недостоверна. Е, сега е дошло отново времето философията да излезе по улиците и по площадите. И да поведе разговор с т.н. “обикновени” хора. Тя има какво да каже и на тях. Това поне е безспорно. Тя също така и трябва да успее да ги предразположи към разговор. Те също, предполагам, имат какво да й кажат. Всеки човек, всеки индивид е интересен. Това също е безспорно. Особено е интересен човекът и индивидът за философски мислещия човек – за философа. За мен, да речем, забелязал съм това, всеки човек е интересен. Е, ще трябва да направя нещо за да поведа разговори с колкото се може повече хора. И на това нещо ще му викам “философско консултиране”. Нова


58 форма – нова за нашата съвременност, не някак иначе! – на общуване, на събеседване, на съпричастност, на обогатяване на човека, дори ако щете наречете я нова форма на… терапия. Да, с хубави, истински, смислени разговори може да се лекува. И оздравява духът на човека. Да се лекува не просто и само душата – което съвсем не е малко! – но и духът. Духът на човека ако е болен и нездрав, то нима може да има нещо здраво в такъв един човек? Да, философското консултиране има за цел да оздравява духа на човека. Пълно е с хора с болни духове, пълно е с бездуховни хора, сиреч, с хора, в които духът е адски потиснат, обезправен, съсипан даже. Без дух да има човек, струва ми се, е невъзможно, думата “бездуховен” е метафорична; защото духът е онова, на което дължим живота си. Жив ли е човекът, има частици дух, които го оживотворяват. Просто трябва да се направи така, че от тези искрици да се разгори пламък. “Обучението – е казал Сократ – трябва да се разглежда като запалване на пламък, а не като пълнене на съд.” Напълно справедливо говори така. Ето, обучението по философия, заниманията с философия, разговорите ни с философ, всичко това, на което слагам общото наименование “философско консултиране” е нещото, което правя цял живот, сега просто искам да му придам нови форми – и да го разпростра в нови сфери на съществуването. Просто ми се ще да се захвана с по-разнообразни дейности в тази посока. Всякакви, какви ли не. Заниманията с философия, които провеждам с ученици, са едната страна. Но може да разширя тази дейност и сред други хора. Това имам предвид. Ще стана философски консултант. Аз всъщност това правя непрекъснато. Примерно, с ак��ивностите си в блога постоянно, всекидневно, фактически и на дело консултирам, да речем, политиците, журналистите, гражданите на България. Консултирам по този начин какви ли не хора. Които държат да научат за моята позиция. С които постоянно влизам в диалози. От които те би трябвало да имат известна полза. Даже и да не го съзнават. Даже и да не го признават. Особено тогава. Ефектът е най-значим когато “консултираният” не ще да признае влиянието, което си му оказал. Инати се да го признае. Защо ли се инати толкова? Ето това е най-показателното. Консултирам постоянно също така разни администратори от нашата печална образователна система. Не от вчера правя това. Консултирам разните му там директори, инспектори, началници на инспекторати, министерски чиновници, министри. Пиша им писма, доклади, жалби, обяснявам им как според мен стоят нещата, къде допускат грешки, какво следва да се направи, къде са същинските проблеми и прочие. Не мирясвам. Пиша статии за образованието, пиша

книги, пиша и изнасям доклади, ръководя семинари, какво ли не още правя. Водя найразгорещени дискусии с всякакви хора, имащи отношение към тия жизнено важни сфери от живота на общността. Издавам списание. Вестник също така издавам. Какво ли не правя; разбира се, дейците на нашето образование, имам предвид ръководните дейци, се инатят да признаят влияние от моя страна върху техните души. И върху техния дух особено. Нека, те губят от това. Щото това показва колко самите те струват. Иначе отдавна да бяха влезли в пълноценен диалог с мен. Ама къде ти такава откритост и жертвоготовност у тях. “На осъдените на гибел Бог първом отнема разсъдъка…” Аз друго не правя освен да консултирам. Сега осъзнавам това: както оня класически литературен герой, който изведнъж бил осъзнал, че цял живот бил говорил в… проза! Е, щом правя това постоянно и цял живот, дошъл е сега моментът да почна да го правя съвсем осъзнато. И целенасочено. И ето, обявявам своите консултации. Който иска, да заповяда, ще го консултирам. За каквото иска да говорим, ще говорим, ще обсъждаме, ще изследваме по философски начин вълнуващите го проблеми. Примерно един бизнесмен би могъл да се консултира с мен по много въпроси от житието-битието си. Имам такъв един приятел от големия бизнес. Всеки път като се срещнем той гори от желание да разговаря с мен по най-вълнуващи го въпроси, ала не намира сила – душевна, духовна сила – да счупи черупката, в която е бронирано съществуването му. Имат нужда тия хора – това съм го разбрал много добре – от чисто човешки разговор по най-важните въпроси. Е, точно такъв е философският разговор. Философско и човешко изцяло съвпадат. Философът е просто човек. Погледнете какво е Сократ, истинският философ, образцовият философ. Един човек в истинския смисъл – това е Сократ. Е, и аз се старая да бъда човек. Да живея човешки. Да бъда свободен. Да разбирам и да се ползвам от свободата си. И прочие. Това ми дава основанието да се се смятам за философ. Та този мой приятел-бизнесмен – знаем се от отдавна с него – като се срещне с мен, ме кани в някакво заведение и ме черпи; обикновено не сме се срещали с години, рядко се срещаме с него. Докато си поговорим за обикновените неща, какво на кого се случило и прочие и то времето мине. Таман се доближим до “истински важните, съществените неща” и разбираме, че трябва да ги отложим за друг път. Той всеки път ми се кълне, че скоро ще ми звънне, да се срещнем, специално да си поговорим “както душите ни искат”. Както “едно време”, когато бяхме истински приятели. Той още си спомня за ония блажени дни. И, както предполагате, оказва се, че като се разделим, мина-

ват месеци, дори години, той все не се обажда; предполагам, че все отлага разговора с мен по ония така важни и съдбовни проблеми, които го терзаят. Те терзаят душата и духа на всеки човек. И затова така старателно ги отбягваме. Причината е тъкмо тази. Страшно е в някакъв смисъл да се мисли точно за най-важното. Затова хората така старателно отбягват философията. Е, сега философията вече е на вашите услуги, моля, възползвайте се! За мен е интересно да разговарям с всеки човек. И по всякакви теми. Е, и моето време не е безпределно. Но за начало ето, изказвам готовност да загърбя много от своите работи и да се посветя на философското консултиране. Разбира се, няма как тия неща да ги правя съвсем безплатно. Времената на Сократ са били други. И аз нямам претенция, че съм Сократ. Втори Сократ. Не, не се лаская от подобно тщеславие, една такава маниакалност ми е съвсем чужда. Та моите консултации, за разлика от Сократовите, ще бъдат платени. (Той и Сократ не е правил всичко съвсем безплатно: оставял се е да бъде хранен по домовете на богатите атиняни, чиито синове е обучавал; похапвал си е и си е пийвал на трапезите им; вярно, не е имал кой знае колко големи нужди в това отношение, но то все пак е нещо; не вярвам на симпозиумите да не е хапвал нищо, гощавали са го, предполагам.) Няма как да е иначе. Да видим дали ще се намерят кандидати за такива платени философски консултации. Щото ние, българите, за всичко друго бихме дали пари, но за душата си и особено пък за духа си пари никак не бихме дали. Е, имал съм вече клиенти, с които съм водил подобни консултантски разговори срещу заплащане. Правил съм го това вече много години. Опитвал съм се да го правя. Сега обаче ми се ще да го правя по-целенасочено. Ето как ми се ще да стават тия неща. Разбира се, хубаво е да има човек специален кабинет. Както психоаналитиците си имат. Аз навремето, преди години, поддържах такъв кабинет в София, заради което съвсем се разорих тогава. Както и да е. Сега мога да приемам “пациенти” (това е в случая съвсем неподходяща дума, както и думата “клиенти”!) в своя кабинет в дома си, но още по-добър вариант е този: на улицата, на пейка в парка, на маса в някое тихо заведение, на чаша чай или кафе, не изолирано от живота, от реалностите, а бидейки директно в тях. Този според мен е подобрият начин. Аристотеловата школа неслучайно е била перипатетическа. Школа на “разхождащите” се философи. Има тихи, уединени места във всеки град, далеч от шумотевицата, където може да се водят задълбочени философски разговори. Ето, атмосферата на Стария град в Пловдив, с неговите така романтични улички, е чудесно място за провеждане на хубави философски


59 разговори. И това съм го практикувал от много години. От младините ми. Все пак аз дойдох в Пловдив когато бях на 25 навършени години. Сега, в значително по-зрялата възраст, до която, слава Богу, въпреки всичко доживях, искам да продължа делото на своята младост. И на своя живот. Сега още повече имам какво да дам от богатствата на своя дух. Който иска, нека да се възползва. Няма да съжалява. Ето, аз и за основаването на клуб АРИСТОКРАТИ НА ДУХА писах преди време. Много хора тогава ми писаха, че подкрепят, пък после изчезнаха. Изпариха се. Както и да е. Такива, за жалост, сме… мързи ни да дишаме даже. Най-страшна е инертността на духа. Философското консултиране има за своя задача да активира духа на човека, да надмогне индиферентността и пасивността му. Нима е малко това? Активният, търсещият дух, веднъж активиран, вече всичко сам може да постигне. Да спасява духа на човека, да го оживява, да го откъсва от мъртвината, от тенденцията му към умъртвяване, към замиране, към заспиване – тази е основната задача на философското консултиране. Не сте ли срещали по улиците хора, на чиито лица се чете, че духът им отдавна е мъртъв? Е в предсмъртна агония? Ето за такива хора става дума. Те трябва да бъдат спасявани – и да бъдат провокирани сами да го пожелаят. Хора със заспали, с болни и с извратени духове пък с лопата да ги ринеш. Има ли смисъл това така наречено “философско консултиране” в такъв случай? Явно има. Защо да няма? Как така да няма? Още за много други неща исках да пиша тази сутрин в дневника си, но сега се отказвам. Ще стане дълго. Има време, друг път ще пиша за другото. Засега толкоз. Изморих се. Ще се оттеглям от компютъра. Излизам на разходка. Докато е все още попоносим климата на улицата. Сякаш ужасните сахарски горещини в Пловдив като че ли отминаха. Ще видим. Ще го усетим. През отвореният прозорец на кабинета ми все още нахлува хладен, освежителен въздух. Дано на улицата не е все още пещ. Ей-сега ще разберем. Хубав ден на всички! Бъдете здрави! Не губете философското настроение, което се опитах да пробудя у вас с този текст, през целия си ден… ЕДИН ТУРЧИН, КОЙТО Е ПОВЕЧЕ ПАТРИОТ ОТ МНОЗИНА БЪЛГАРИ Октай Енимехмедов пребил двама в затвора за гавра с Левски Нападателят на Доган Октай Енимехмедов се забърка в сериозни неприятности зад решетките. Бургазлията лежи в Централния софийски затвор, докато чака

старта на делото срещу него. Той съвсем естествено успява много бързо да се превърне в местната знаменитост и провокациите не закъсняват, разказват пред в. "168 часа" преки свидетели на събитията. Двама затворници нарочно търсят конфликт с Енимехмедов и на собствен гръб изпитват поговорката: "Внимавай какво си пожелаваш, за да не го получиш".

Въпросните пандизчии отнасят жестоки крошета от бившия боксьор, на когото треньорите едно време предричат славно бъдеще в бойния спорт. Крайно любопитна е причината за първата свада, по време на която Октай се нахвърля с тежките си като чукове юмруци върху другия затворник. Според пандизчия, който бил свидетел на побоя, провокаторът започнал да псува с възможно най-вулгарните думи Апостола на свободата Васил Левски.

неопровержимо доказателство за това, че тя не е могла да възникне от само себе си, а представлява нечия разработка. Генетичният код и енциклопедичните обеми от информация, които съдържа в себе си молекулата, опровергават възможността за сляпо съвпадение. Според Анатолий Акимов – директора на Международния институт по теоретична и приложна физика, през миналия век много учени физици са вярвали в Бог. Освен това до времето на Исак Нютон разделение между науката и религията не е съществувало, а с наука са се занимавали свещениците, защото те са били найобразованите хора. Самият Нютон е имал богословско образование и често е повтарял: „Законите на механиката аз извличам от законите на Бога”. ЧЪРЧИЛ СЪЩО СМЯТА, ЧЕ НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА

БИВШ АТЕИСТ ПРИЗНАВА ГРЕШКАТА СИ: ВСЕЛЕНАТА НЕ МОЖЕ ДА Е ВЪЗНИКНАЛА ОТ САМО СЕБЕ СИ!

Световноизвестен учен атеист доказа, че Бог съществува

КОЛКО ЛИ ПАРИЧКИ ЩЕ ГУШНЕ ТОЯ МУШМОРОК СИДЕРОВ ЗА БЕЗЦЕННИЯ СИ ГЛАС В ДНЕШНОТО ГЛАСУВАНЕ?

Професор Антъни Флу Абсолютен шок за научния свят предизвика изказване на известния професор по философия Антъни Флу. Ученият, който в момента е над 80годишен, дълги години е един от стълбовете на научния атеизъм. Въпреки това няколко от последните научни открития накараха великия защитник на секуларизма да промени мнението си. Флу заяви публично, че е сгрешил и че Вселената не може да е възникнала от само себе си – тя очевидно е създадена от някой много по-могъщ, отколкото можем да си представим. По думите на Флу, доскоро той и други атеисти са били убедени, че първата жива материя е произлязла от мъртва материя. Според него обаче последните данни за структурата на молекулата на ДНК са

Един въпрос се върти в съзнанието ми тази сутрин и той е: за колко ли парички е спазарил подкрепата си за кабинета "Олигарски" тоя мушморок Сидеров? Колко ли парички ще гушне тоя мушморок за безценния си глас? Нека после АТАКА да пропаднела, пука му на него като си докара хубава банкова сметка на Каймановите острови! Ще си пуши пурите там за от по 300 евра едната,


60 ще си пие уискито тоя мушморок в скъпите и прескъпи парижки хотели, дето млади моми ще се опитват да събудят позаспалата му мъжественост срещу щедро заплащане... пък вие го наричайте мушморок, щом си нямате друга работа!

МОЯТ КРИТЕРИЙ ЗА РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ДОБРО И ПРАВИЛНО В ПОЛИТИКАТА, ПЪК И В ЖИВОТА

ГРАЖДАНИНЪ, КОЙТО ВЕЧЕ Е В РЪЦЕТЕ НА АБОНАТИТЕ СИ

ОЩЕ ЕДНА БЛЯСКАВА И СЪКРУШИТЕЛНО ВЯРНА МИСЪЛ НА РОНАЛД РЕЙГЪН 17 август 2013, събота

КЛЕВЕТНИЦИТЕ НИКОГА НЕ СПЯТ... НЯМАТ И ПОЧИВНИ ДНИ...

Тая сутрин гледам в интернета, че и Сулю, и Пулю, и стрина им Гюргя найстарателно се упражняват да оплюват колкото могат по-гадно РЕФОРМАТОРСКИЯ БЛОК. Което за мен е симптом, че вече е време да го подкрепя. И то най-решително. Този за мен е критерият за разграничаване на добро и правилно: това, което бива оплювано най-активно от мерзавците, него трябва да подкрепям. Ето, заявявам твърдо, че подкрепям РЕФОРМАТОРСКИЯ БЛОК и че ще гласувам за него! Другари гербоваци-милиционери, обръщам се към вас и към вашите платени и неплатени агитатори: изобщо не се морете да ме убеждавате, че вас трябва да подкрепям. Всуе са тия усилия, при мен тия увещавания не вървят. Казах вече какво върви при мене: това, което така старателно оплюват мерзавците, то за мен е добро и правилно. Чухте ли какъв ефектът ви от мерзавщините ви, драги мерзавци? :-) Бъдете здрави, че без мерзавци докъде ще я докараме? :-) ХАЙДЕ ДНЕС НА БОРБА ЗА НАЦИОНАЛНО И ЧОВЕШКО ОСВОБОЖДЕНИЕ! СЪБУДЕТЕ СЕ! БЪДЕТЕ СМЕЛИ!

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS

,

основан през 1994 г.

Главен редактор: "Хайде утре на борба за национално освобождение! Събудете се!"

Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ:

(Lachezar Tomov) ЕТО ПЪРВАТА СТРАНИЦА НА НОВИЯ (16ТИ ОТ 15 АВГУСТ 2013 Г.) БРОЙ НА В-К

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!


Vestnik GRAJDANIN br. 17 ot 2013