Предпазване на лозите от късни пролетни студове Доц. д-р Енчо Мянушев - ИПАЗР”Н.Пушкаров”
ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ брой 4/ 2013
В основните лозарски райони у нас напъпването при лозата настъпва в началото на април. Затова понижаването на температурата под 0°C през този месец крие голяма опасност. Във Видинска и Русенска област вероятността от слани за всеки 10 години се случва около 6 пъти. Най-малка е опасността от пролетни студове по Черноморието. Известно е, че тук лозите напъпват по-късно в сравнение с вътрешността на страната. Релефът на терена има голямо значение за предпазване на лозите от късни пролетни студове. Установено е, че в равнинните райони сланите са по-често явление, отколкото на склоновете на хълмовете. Студеният въздух от склоновете се оттича в подножието, където се задържа и продължава да се изстудява. Вследствие на това, разликите в минималните температури между склона и долината може да достигнат от 3-5°C в полза на склона. В тихи и ясни нощи, приземният слой въздух (до 40-50 см над повърхността) изстива много по-силно, отколкото на височина 140-180 см. Поради посочената инверсия, високостъблените и особено асмовидните формировки се засягат по-слабо от сланите в сравнение с приземните формировки - Гюйо и чашовидна. Пролетната обработка на почвата в лозето трябва да бъде съобразена с прогнозата за сланите. Най-добре е в критичния период лозето да е чисто от плевели, а почвата след обработката да се е слегнала. Наблюденията показват, че когато температурата на повърхността на необработената, но чиста от плевели почва е около 0°C, на прясно разораната тя спада до -2°C,
а при заплевелената - до -4°C. В райони, където съществува опасност от късни пролетни слани, се търсят начини за задържане напъпването на лозите. Препоръката при загрибните лозя да се забави отгрибването им не е основателна. Пъпките в почвата се развиват по-рано от пъпките на незагрибаните пръчки. Освен това съществува опасност от оронване, а при влажна пролет и от загниване на пъпките. В Италия и Франция се изпитва третиране на лозите с инхибитори на растежа, като гиберелин, алфа-нафтил-оцетна киселина и др. С тях е постигнато забавяне на напъпването с около 15 дни, но употребата им крие редица опасности за лозата. За пряка борба с късните пролетни студове се препоръчва задимяване на лозята. Гъстият пушек пречи на топлинното излъчване от почвата и температурата се запазва над 0°C. Той се получава при бавно горене на влажна слама, царевичак, лозови пръчки и др. За 1 дкa лозе са необходими 5-6 купчинки, които се запалват, когато температурата на повърхността се доближава към 0°C. Когато лозите са силно засегнати от пролетни студове и всички зелени леторасти заедно с резервните пъпки по плодните пръчки са унищожени, най-добре е оставените плодни пъпки да се изрежат. При по-слаби слани основата на зелените леторасти остава здрава и от летните пъпки се развиват много колтуци. Тогава се налага внимателно колтучене и филизене, за да се намали броят на леторастите до нормалния за лозата. Ако са повредени само върховете на леторастите, без да се засегнат ресите, ефектът се равнява на ранно прищипване. Като заключение трябва да се подчертае, че при възстановяването на лозите, засегнати от късни пролетни студове, филизенето и колтученето са абсолютно необходими мероприятия. Чрез тях се регулира броя на леторастите и листната маса на лозите. Много често при формировката Гюйо, сланите повреждат леторастите на чеповете, а тези на плодната пръчка остават здрави. В такъв случай е уместно да се намалят леторастите на плодната пръчка, за да се заставят лозите да развиват нови силни леторасти от основата, необходими при следващата резитба.
45