Page 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

4/2013


ЕВРОПЕЙСКИ ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ПАРИ ЕВРОПЕЙСКИ ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ПАРИ ЗА БЪЛГАРСКОТО ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО СЕЛО ЗА БЪЛГАРСКОТО ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО СЕЛО

ЕЙСКИ ЕВРОПЕЙСКИ ЕЙСКИ ЕВРОПЕЙСКИ ЗА ПАРИ ЗА ЗА ПАРИ ЗА РСКАТА БЪЛГАРСКАТА РСКАТА БЪЛГАРСКАТА ОДА ПРИРОДА ОДА ПРИРОДА

е стопани Земеделските със земи стопани в със НАТУРА земи в НАТУРА могат могат е стопани Земеделските със земи стопани в със НАТУРА земи в НАТУРА могат могат о 150 евро да получат на хектар до 150 евро на хектар егистрирани вЗемеделските Интегрираната регистрирани система в Интегрираната за система за администриране и контрол и контрол о 150 евро да получат настопани, хектар до 150 евро наадминистриране хектар

учават компенсаторни ще могат плащания да получават по компенсаторни Мярка 213 система „Плащания по Мярка 213 „Плащания по Натура по Натура егистрирани в(ИСАК) Земеделските Интегрираната стопани, регистрирани система в Интегрираната за плащания администриране за администриране и контрол и контрол от Програмата 2000 за за ще земеделски развитие на от Програмата селските за развитие райони на селските 2007-2013 райони 2007-2013 В Натура зависиг.поВ Натура зависиучават компенсаторни (ИСАК) могат плащания даземи” получават по компенсаторни Мярка плащания 213 „Плащания по Мярка 213 г. „Плащания по йности в тези мост зони от и забранените типа земеползване дейности в тези зони – и постоянни типа земеползване пасища, – постоянни обработпасища, обработот Програмата 2000за за земеделски развитие земи”на от Програмата селските за развитие райони на селските 2007-2013 райониг. 2007-2013 В зависиг. В зависиасаждения, плащанията ваема земя или трайни варират насаждения, от 20 плащанията до варират евро от на 20 пасища, дохектар евро на годишно. хектар обработгодишно. йности в тези мост зони от и забранените типа земеползване дейности в тези зони –и 150 постоянни типа земеползване – 150 постоянни обработпасища, да получите на Повече интернет информация може адрес да получите www.natura2000bg.org, на интернет адрес www.natura2000bg.org, както и както в оби в обасаждения, плащанията ваема земя или трайни варират насаждения, от 20 плащанията до 150 варират евро от на 20 дохектар 150 евро нагодишно. хектар годишно. служби по земеделие щинските ииобластните РИОСВ. служби Срокът по земеделие подаване и РИОСВ. Срокът назазаявленията подаване на заявленията ще ще да получите на Повече интернет информация може адрес да получите www.natura2000bg.org, наза интернет адрес www.natura2000bg.org, както икакто в оби в обй 2013 г., заедно бъде със от 1 март заявленията до 15 май 2013 г., за заедно директни със заявленията плащания за директни на плащания площ. на площ. служби по земеделие щинските ииобластните РИОСВ.служби Срокът по земеделие за подаване и РИОСВ. Срокът назазаявленията подаване на заявленията ще ще

й 2013 г., заедно бъде със от 1 март заявленията до 15 май 2013 г.,за заедно директни със заявленията плащания за директнина плащания площ. на площ.

enrd.ec.europa.eu enrd.ec.europa.eu enrd.ec.europa.eu enrd.ec.europa.eu

Програма Програма ЕВРОПЕЙСКИ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ СЪЮЗ за развитие на за развитие на Програма Програма Европейски Европейски земеделски земеделски ЕВРОПЕЙСКИ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ СЪЮЗ селските селските райони за развитие на за развитие на МИнИСтЕРСтВО на райони фонд за фонд развитие за развитие на на Европейски Европейски земеделски земеделски (2007-2013) (2007-2013) селските селските райони: райони: ЗЕМЕдЕлИЕтО И хРанИтЕ селските селските райони МИнИСтЕРСтВО на райони фонд за фонд развитие за развитие на “Европа “Европа инвестира инвестирана селските селските райони: райони: ЗЕМЕдЕлИЕтО Иполучите хРанИтЕ в селските в селските райони” райони” омощ можете Допълнителна да (2007-2013) информация и помощ на www.prsr.government.bg можете да(2007-2013) получите на www.prsr.government.bg “Европа “Европа инвестира инвестира

в селските в селските райони” райони” омощ можете Допълнителна да получите информация и помощ на www.prsr.government.bg можете да получите на www.prsr.government.bg


Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони

Пчеларите също могат да кандидатстват за подпомагане по ПРСР До 18,40 евро на пчелно семейство годишно като компенсация могат да получат пчеларите, ако кандидатстват по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 20072013 г. Заявления се подават от 1 март до 15 май в общинските служби „Земеделие” на Министерство на земеделието и храните. За да кандидатстват за субсидиите, стопаните трябва да притежават най-малко 20 броя пчелни семейства, както и да имат собствена или наета земя. Задължително е всички пчелни семейства в стопанството да се отглеждат по метода на биологичното производство. При подаване на заявлението за кандидатстване стопаните трябва да представят договор с контролиращо лице за контрол и сертификация на биологичното производство, сключен преди 31 декември на предходната година. Списък с контактите на контролните органи може да бъде открит на Интернет страницата на Министерство на земеделието и храните в рубриката „Биологично земеделие”. Важно условие за включване в мярката към пчеларите е да притежават копие от удостоверение за регистрация или пререгистрация по образец, одобрен със заповед на Генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС). Необходимо е и да се спазват изискванията на Регламент 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. Кандидатстващите трябва да отговарят на следните условия: Кандидатите за подпомагане за дейността "Биологично пчеларство" отглеждат най-малко 20 пчелни семейства. В периода на изпълнение на агроекологичната дейност подпомаганото лице отглежда всички пчелни семейства в стопанството по метода на биологичното производство. За петгодишния период на изпълнение на дейността подпомаганото лице не намалява броя на пчелните семейства под 20 , за които е поело задължение да извършва агроекологичната дейност. (4) В случай че броят на пчелните семейства за текущата година е намален, агроекологичните плащания за същата година се изплащат за наличния брой пчелни семейства, но за не по-малко от 20 пчелни семейства. При увеличаване на броя на пчелните семейства подпомаганото лице прилага към "Заявлението за плащане" анекс за увеличения брой пчелни семейства към договора, сключен с контролиращото лице. Повече за мярката научете от интернет страницата на ПРСР (2007-2013 г.) – www.prsr.government.bg


Съдържание Земеделски култури Торене и продуктивност на пшеница сорт „Аглика”. . . . ПОЗИЦИЯ: Селскостопанското производство и обслужващата го наука. . . . . . . . . . . . . . . . . . . Минерално торене на хибриди захарна царевица . . . Ефикасност на хербициди при царевичен хибрид Кнежа-435. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Заплевеляване на ориенталския тютюн в района на Свиленград. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Oтглеждане на маслодайни растения на техногенно рекултивирани почви . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Зеленчуци Засаждане и грижи за доматените растения. . . . . . . Нова книга: Актуален специализиран английско-български речник. . . . . . . . . . . . . . . . . Вирусна болест влошава пазарния вид на домати и пипер. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Нитратното съдържание в поливните води и продукцията от магданоз. . . . . . . . . . . . . . . . . . Библиотека: Мащерка . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Овощарство Борба с плевелите при производство на семенни подложки от бадем . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Предпоставки за производство на биологична сливова продукция. . . . . . . . . . . . . Новини от ССА: „Визия 2020” за развитие на българската земеделска наука. . . . . . . . . . . . . . . . Лозе и вино Интродуцирани бели винени сортове лози. . . . . . . . . . . Бактерийнният рак по лозата у нас. . . . . . . . . . . . . . . Предпазване на лозите от късни пролетни студове. . . . . . Социална защита Здравно осигуряване на работниците и служителите. . .

5 6 7 10 12 15 18 20 21 22 25 31 33 36 37 41 45 46

Българска Агенция по Безопасност на Храните

Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) е специализиран орган, който осъществява контрол по отношение на храните и ветеринарномедицинската дейност в България. Приемник е на Националната ветеринарномедицинска служба. Тя е самостоятелен орган, създаден към министъра на земеделието и храните. БАБХ осъществява официален контрол по отношение на: 1) суровините и храните; 2) материалите и предметите, предназначени за контакт с храни; 3) съответствието на качеството на пресните плодове и зеленчуци със стандартите на Европейския съюз за предлагане на пазара; 4) животински продукти; 5) информацията, която трябва да се отбелязва при етикетиране на хранителни стоки. Агенцията не осъществява контрол спрямо бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води. Контролът върху тях упражняват Регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването (бившите РИОКОЗ). Агенцията също така оценява съответствието на качествените характеристики на храните с изискванията на националните стандарти. За контакти с БАБХ: Национален горещ телефон 0700 122 99

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 Отговорен редактор: Проф. д-р Ив. Трънков, GSM 0882 966 459 Редактор: М. Спасова PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад. Ат. Атанасов, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, доц. д-р Д. Вълчев, доц. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

Списанието се издава с подкрепата на:

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894г.

3


земеделски култури

Торене и продуктивност на пшеница сорт „Аглика” Доц.д-р Л. Ненова, гл.ас. Ил. Иванова, гл.ас. Св. Стоянова, ас. Г. Иванова-Ковачева ИЗС „Образцов чифлик” - РУСЕ

Таблица 1. Добив на зърно, в зависимост от минералното торене на сорт “Аглика”(траен торов опит), средно за периода 2007-2010 г.

разлики, ± кг/дка 183 24 11 192 172 26 205

брой 4/ 2013

средно за периода, 2007 2008 2009 2010 кг/дка 110 256 233 205 201 274 583 321 358 384 133 269 281 215 225 121 259 248 218 212 229 597 370 376 393 214 578 336 364 373 135 286 267 220 227 180 620 391 433 406 години

ПЛЮС

Варианти на торене N0P0K0 N15 P12 K7 N15P12 N 15 K7 P12 K7 N15 P12 K7

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Меката (обикновена) пшеница се използва като хлебно зърно и за производство на фураж. Тя е най-разпространената зърнено-житна култура в България, като за отглеждането й се заема площ между 10 и 15 милиона декара. Пшеницата се развива добре върху почви с добра влагозадържаща способност, неутрална до слабо алкална реакция (рН 6,8 — 8), и които съдържат достатъчно количество хранителни вещества в лесно усвоима форма. Наличието на лесноусвоими хранителни елементи, които се включват в протичането на разнообразните биохимични реакции, съпътстващи растежа, развитието и нормалното функциониране на растенията, оказва влияние върху добива и качеството на полученото зърно. Измежду всички зърнено-житни култури пшеницата е тази, с най-голяма нужда от хранителни вещества, така че торенето е сред най-ефикасните агротехнически мероприятия, допринасящи за увеличаването на добивите и реализиране на продуктивния й потенциал. Качествата на пшеницата са обусловени генетично за всеки сорт и се преценяват по съвкупност от множество показатели, характеризиращи физичните, химичните и технологични свойства на зърното. Върху тях оказват влияние и специфичните почвено-климатични условия на района, кактo и проведените агротехнически мероприятия и в частност – от торенето. В статията представяме резултатите от проучване, проведено в Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” в рамките на дългогодишен стационарен торов опит с 4-полно сеитбообращение. В поле със зимна мека пшеница, сорт „Аглика”, е проучено влиянието на 3 макроелемента — азот, фосфор и калий, внасяни самостоятелно и в различни комбинации. За по-голяма достоверност на получените резултати е предвидена и неторена контрола. Всички агротехнически мероприятия са проведени съобразно традиционната за региона технология, а качествените показатели на зърното са определени в лаборатoриите

на Института по методики, регламентирани в БДС. Върху продуктивността на пшеницата влияние оказват и метеорологичните условия. Най-високи добиви са реализирани през годината, в която метеорологичните условия бяха с благоприятно съчетание на температури и валежни суми – 2008 г., а най-ниски — през изключително сухата 2007 година. Независимо от ниските добиви обаче през тази година, ефектът от продължителното минерално торене също е положителен. В таблица 1 са представени добивите, получени при различните схеми на торене през годините на изследването. Най-висок добив е реализиран при торене с комбинация на трите макроелемента (N15P12К7), като увеличението спрямо неторената контрола е с 205 кг/дкa, или със 102,0 %. От самостоятелното торене с трите макроелемента, най-голямо увеличение на добива спрямо неторената контрола е установено при азотното торене, и много по-слабо при фосфорното и калиево торене. Влиянието на фосфора върху добива също е слабо (2,4% увеличение), особено в сравнение с азотното торене, а при калия дори се отчита слабо понижение. Обобщените резултати от тригодишния период на изследването показват, че най-добри резултати са получени при торене с комбинацията от трите макроелемента (N15P12К7). Минералното торене предизвиква и известни изменения в показателите, определящи качеството на пшеницата (табл.2).

5


стъкловидност, %

суров протеин, %

добив на мокър глутен, %

отпускане на глутена, мм

число на хлебопекарната сила, усл. ед.

N 0 P0 K0 N 15 P12 K 7 N 15 P12 N15 K7 P12 K7 N15 P12 K7

хектолитрова маса, кг/хл

Варианти на торене

Таблица 2. Физични и хлебопекарни качества на зърното от пшеница сорт “Аглика”(траен торов опит) средно за периода, 2007-2010 г.

77,9 77,4

8 43

9,98 13,82

77,6

6

9,80

77,9 77,7 77,4 77,6 77,8

8 42 43 8 42

9,79 13,39 13,70 10,43 13,57

16,1 28,1 15,4 15,9 26,6 25,6 16,4 26,7

11,5 12,2 10,7 8,3 13,5 12,8 10,8 14,3

43 51 45 44 51 50 45 49

Установено е, че различните варианти на торене на пшеницата водят до незначителни изменения в хектолитровата маса. В много по-голяма степен се променя общата стъкловидност на зърното, която е съществен показател, отразяващ добрите му технологични качества. При недостиг на азот (в безазотните варианти) пшеницата има много ниска стъкловидност (до 8 %), докато при различните комбинации, включващи внасяне на азот стъкловидността достига до 43 %. Подобни различия се наблюдават и при останалите качествени показатели – суров протеин, добив на мокър глутен и число на хлебопекарната сила.

Съдържанието на суров протеин в зърното варира от 9,80 % при варианта с фосфорно до 13,82 % за варианта с азотно торене. Отново превес имат вариантите, с участие на азотното торене. Азотното торене има и отрицателно влияние върху глутена, тъй като в известна степен увеличава неговото отпускане. По правило с увеличаване съдържанието на суров протеин в зърното, се повишава и съдържанието на глутен. Като комплексен показател, изразяващ количеството и качеството на глутена, числото на хлебопекарната сила, макар и по-слабо, също се променя в зависимост от минералното торене. Стойностите варират в границите от 43 условни единици (у.е.) при липса на торене до 51 у.е. при азотното и комбинираното азот-фосфорно торене. Фосфорното и калиево торене — самостоятелно или в комбинация помежду им — не оказват влияние върху проследените качествени показатели като се установяват параметри със стойности, близки до тези на неторения вариант. В заключение можем да отбележим, че определящо влияние за повишаване продуктивността на пшеницата има азотното торене, прилагано както самостоятелно, така и в комбинацията с макроелементите фосфор и калий. Самостоятелното фосфорно и калиево торене и комбинацията помежду им при изследваната култура не оказват съществено влияние върху добива.

ПОЗИЦИЯ

Селскостопанското производство и обслужващата го наука

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 4/ 2013

Доц.д-р Х.Георгиева, ОСПЗ-Пазарджик

6

Промяната в климата от една страна и предлаганите много чужди сортове /хибриди/ от друга през последните години са много динамични. Използването на натрупаната научна информация от различните в климатично отношение години и прилагането є в производството трябва да бъде задача номер едно. Често пъти се залага на модни, но не толкова подходящи за условията на България видове и сортове – водещи до загуби от производството. Последните години показват много голямо климатично различие между географски близки райони, а от там и необходимостта от бързо достигаща до производителя актуална научна информация. Необходимо е ускоряване на технологичното адаптиране на българското земеделие към европейските аграрни стандарти като се отчитат особеностите на нашите условия, традиции и опит. Това няма как да стане без научен потенциал, който в последно време застарява и намалява. Липсва така необходимата връзка наука – обслужване- производство в България. Причините имат комплексен характер, но важна роля изпълнява и слабата заинтересованост от науката в това взаимодействие. Разпокъсана, безпарична, без достатъчно работещи с ентусиазъм млади хора е днешната аграрна наука в България. Младите български агроучени са принудени да напускат България или да работят в други свери на икономиката, защото аграрната наука не се оценява по достойнство. Всеки производител смята, че разбира от земеделие например, но резултатите посочват друго – особено при разпокъсаното земеползване . Държавата трябва да поеме по-голяма отговорност за статута на агронауката от една страна, и от друга да търси постоянно помощта и мнението на знаещите и можещите специалисти от системата. С ясно поставена стратегия да се работи по направления, които ще помогнат на икономиката на страната. Без много допълнителни средства, но с ясен статут нещата ще имат друга визия. Достатъчно е само далновидност и желание за развитие на сектора. Научното обслужване е фактор с ясна необходимост. Връзката научни изследвания – производство трябва да минава през обслужването и експериметалното демонстриране на постиженията – само тогава резултатите ще бъдат полoжителни. Раздробената в много звена общност само носи разходи , но не и резултати.


Минерално торене на хибриди захарна царевица Люба Глогова, Монко Нанков Институт по царевицата – Кнежа

ПЛЮС

брой 4/ 2013

вещество, кръмни единици за растеж (КЕР) и мляко (КЕМ). В таблица 1 са представени резултатите за добива на абсолютно сухо вещество, получено от хибридите захарна царевица. При естествено плодородие на почвата с най- добри продуктивни възможности се отличава хибридната кръстоска Е-4. От нея реализираният добив на абсолютно сухо вещество е 108 кг/дка. Той превишава с 14% получения среден добив от участващите в опита пет експериментални хибрида. Използването на минерални хранителни вещества в съотношение N11P5K4 оказва положително влияние върху величината на проучвания показател. Данните показват, че най- добър резултат от 142 кг/дка сухо вещество е получен от хибрид Е-5. Най-добър ефект от използваното количество тор е установен от комбинация Е-1. Увеличението спрямо варианта без торене е 47%. При торене на растенията с тази торова норма коефициента на вариране е с най-висока стойност CV= 14%. Същата величина е установена и при третата хибридна комбинация средно от варианта без торене и тези при употреба на минерални хранителни вещества. Данните показват, че увеличаването на торовата норма два пъти - от N11P5K4 на N22P10K8, не води до подобна закономерност по отношение на числената стойност на проучвания показател. Отново най-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Захарната царевица има широк географски ареал на разпространение, което говори за нейната голяма екологична пластичност и приспособимост. Все по – широката популярност на захарната царевица се дължи на високите хранителни и вкусови качества на зърното й във фаза млечна зрелост. Може да се отглежда като втора култура за фураж на животните и приготвяне на качествен силаж. В резултат на задълбочена селекционна работа се получават хибриди с подобрена генетична основа и повишена продуктивност. В тази област има изследвания на редица автори. ( Беликов, Е. И., О. Е. Климова 2002., Глогова, Л., М. Нанков 2005., Trasy, W. 1990). Количеството кръмни единици е в пряка зависимост от натрупаното количество сухо вещество и условията на отглеждане. Определянето на този показател дава възможност да се направи оценка на качеството на фуражното зърно и неговата хранителна стойност. Минералното торене оказва положително влияние върху добива на кръмни единици. Резултатите от проучване, влиянието на минералното торене върху абсолютно сухото вещество, кръмните единици за растеж и мляко (KEP и КЕМ) на хибриди захарна царевица са представени в статията. Експерименталната работа е извършена в опитното поле на Института по царевицата – Кнежа за периода 2002–2003 г. Растенията са отглеждани при гъстота 4000 бр./дка. Изпитани са следните пет нови експериментални хибрида захарна царевица: Наслада 3 х Захарна 1-2 ( Е-1), Захарна 1-2 х КЗ – 38/1 (E-2), КЗ – 11 х КЗ - 38/1 (E-3), W -70 х КЗ – 38/15 (E-4), Захарна – 87/5 х КЗ – 38/1 (E-5). Изпитваните хибридни кръстоски са отглеждани при контролен вариант без торене N0P0K0 (T0), и четири нива на торене: N11P5K4 (T1), N22P10K8 (T2), N6P28K23 (T3) и N12P56K46 (T4). При вариантите Т3 и Т4 е използван комбиниран тор. Приложена е възприетата за района агротехника. Проучени са показателите абсолютно сухо

7


средно

Таблица 1. Добив на абсолютно сухо вещество, дка в% хибриди Варианти към E-1 E-2 E-3 E-4 E-5 Т0 85 86 90 108 106 95 100 N0P0K0 125 95 119 128 142 122 128 N11P5K4 N22P10K8 133 102 132 131 145 129 136 97 103 115 119 106 112 N6P28K23 96 N12P56K46 109 107 117 120 130 117 123 средно 110 97 112 120 128 18 8 14 8 13 CV%

8

кг/

CV% 12 14 12 9 8

голям добив на сухо вещество е установен при последния хибрид Е-5 със стойност 145 кг/дка. Разликата от 39 кг/дка е в повече от средната за всички хибриди с 34%. При това съчетание на минерални вещества е реализирана и найвисока продуктивност от всички хибриди участващи в опита. Осредненият резултат е в повече с 36%, в сравнение с получения при отглеждане на растенията без торене. Най- добър ефект от двойната доза тор, в сравнение с единичната е получен при третата хибридна кръстоска, съответно с 11%, а за средната стойност то е в повече с 8%. Подобно и на останалите нива на торене и при използването на комбиниран тор N6P28K23 отглежданите хибриди захарна царевица проявяват различна отзивчивост на хранене с минерални вещества. Най-голямо увеличение при тази доза тор е получено при третата хибридна комбинация, съответно с 14% повече в сравнение с варианта без торене. Анализирайки данните, представени в таблицата се вижда, че удвояването на количеството на комбинирания тор от N6P28K23 на N12P56K46 изменя добива на сухо вещество в диапазон от 107 кг/дка за втория хибрид до 130 кг/дка за петия. Изразено в процент то е 24 и 23%, в сравнение с контролата Т0. При същото ниво на минерално торене е изчислен и най-нисък коефициент на вариране на получения добив сухо вещество, съответно CV=8%. Със същата величина на проучвания показател се характеризират хибридите Е-2 и Е-4 средно от неторения и торените варианти. Интерес представляват данните по отношение на количеството кръмни единици за растеж (KEP) - таблица 2. От анализа на данните се установява, че при естествена запасеност на почвата с най-висока продуктивност се отличава вариант Е-4. Полученият резултат от проучвания показател от тази хибридна кръстоска е 190 КЕР кг/дка. Тя превишава с 14% получената средна стойност от участващите в опита хибриди. При торене на захарната царевица с N11P5K4 най- високо съдържание на КЕР от 250 бр/дка е получено от хибридната кръстоска Е-5. Този хибрид превишава със 17% получения среден

Таблица 2. Количество кръмни единици за растеж (KEP), бр./дка хибриди в% Варианти средно към CV% E-1 E-2 E-3 E-4 E-5 T0 150 151 158 190 187 167 100 12 N0P0K0 128 14 N11P5K4 220 167 209 225 250 214 135 12 N22P10K8 234 179 232 230 255 226 112 9 N6P28K23 169 171 181 202 209 186 123 8 N12P56K46 192 188 206 211 229 205 средно 193 171 197 212 226 18 8 14 8 13 CV%

добив. Използването на същата доза тор превишава с 28% средната продуктивност, получена от проучваните хибриди. Най- голям ефект от използването на тази торова норма е установен при хибридната комбинация Е-1, най-нисък при Е-2. Изчисленият добив кръмни единици за растеж за тях е в повече с 47% и 115, в сравнение с контролния вариант N0P0K0. Изменението на проучвания показател, получен от торене на растенията с N22P10K8 има същата тенденция както при употребата на N11P5K4. Отново на първо място по количество кръмни единици (KEP) е петия хибрид, съответно 255, а най-малко то е при втората хибридна комбинация, чийто резултат е 179 бр./дка КЕР. От така представените данни разбираме , че двойната торова норма N22P10K8 превишава с 7% средната продуктивност от хибридите, в сравнение с единичната доза тор N11P5K4, а спрямо контролния вариант N0P0K0 процентното увеличение е 35. Използването на минерален тор в съотношение N22P10K8 е с най- голям ефект при хибрид Е-3. Разликата от торенето на растенията с двете торови норми е 23 бр/дка кръмни единици за растеж. Тази числена стойност е 11% в полза на двойната торова норма. Най-малко е влиянието на тази доза тор при четвъртия и петия хибрид. Превишението от 2% , в сравнение с по-ниската торова норма е минимално и несъществено. Анализирайки получените резултати се установява, че употребата на дозата комбиниран тор N6P28K23 изменя съдържанието на КЕР в границата от 169 бр./дка за хибридната кръстоска Е-1 до 209 бр./дка за комбинация Е-5. При това ниво на торене, в сравнение с контролата N0P0K0 проучвания показател се изменя от 6% до 15%, съответно за четвъртия и третия хибрид. Средно от всички хибриди съдържанието на КЕР е в повече с 12% , в сравнение с отглеждане на растенията без употреба на минерален тор. Удвояването на комбинирания тор от N6P28K23 на N12P56K46 повишава в различна степен добива на кръмни единици. Най-добре реагират на това ниво на торене първата и третата хибридни кръстоски. Полученият брой КЕР от декар е с


Таблица 3. Количество кръмни единици за мляко (KEM), бр./дка хибриди в% Варианти средно към CV% Variants E-1 E-2 E-3 E-4 E-5 Т0 132 133 140 167 164 147 100 12 N0P0K0 194 147 184 198 220 189 128 14 N11P5K4 206 158 205 203 225 199 135 12 N22P10K8 149 150 160 178 184 164 112 9 N6P28K23 123 8 N12P56K46 169 166 181 186 202 181 средно 170 151 174 186 199 18 8 14 8 13 CV%

14% повече при употреба на по-високата доза комбиниран тор. Удвояването на използваните минерални вещества N22P10K8 и N12P56K46 не води до удвояване на количеството кръмни единици. Осредненият резултат е с 23% по-голям от този, получен при отглеждане на захарната царевица при естествено плодородие на почвата. Коефициента на вариране за отделните варианти (без торене и при торене) се изменя в диапазон от CV=8% до CV=14%, съответно за торовата норма N12P56K46 и N11P5K4. Средно за хибридите от контролата и торовите норми варирането е от CV=8% за кръстоска Е-2 и Е-4 до CV=18% за първата хибридна комбинация. В таблица 3 са представени резултатите за количеството кръмни единици за мляко (KEM), получени от единица основна (зърно) продукция. При естествено плодородие на почвата N0P0K0 най-висок добив на проучвания показател е получен от кръстоска Е-4, съответно 167 бр./дка (КЕМ). Средно от всички хибриди получения резултат е 147бр./дка кръмни единици. С най-голямо отклонение от тази величина е хибридната комбинация Е-4 с 14%, а най-малко Е- 3 с 5%. При отглеждането на растенията с количеството минерален тор в съотношение N11P5K4 проучвания показател се изменя в диапазон от 147 до 220 КЕМ – за втория и петия хибриди. Те превишават с 11 и 34% варианта без употреба на минерален тор. Ефекта от използваната доза тор е най-добре изразен при кръстоска Е-1. Разликата от 62 бр./дка кръмни единици за мляко е с 47% повече спрямо контролата N0P0K0. Най-слабо реагира на това ниво на торене хибрид Е-2, който има с 11% повече съдържание на КЕМ от тази на отглеждане на растенията без употреба на минерален тор. Данните представени в таблицата убедително показват, че от всички приложени торови норми с най-добър ефект върху съдържанието на КЕМ от всички проучвани хибриди е комбинацията N22P10K8. Получените стойности варират в границите от 158 бр./дка за втората комбинация до 225 бр./дка за петата. Изразено в процент тези резултати са в повече с 19 и 37 % спрямо варианта без употреба на

минерални вещества. По отношение на средния резултат това увеличение е с 35% повече в сравнение с N0P0K0 и със 7% спрямо N11P5K4. Няма установена зависимост между удвояването на използваното количество минерален тор и това на получения добив КЕМ. Коефициента на вариране при същата комбинация тор се изравнява с изчисления за варирането без торене. Неговата числена стойност съответно е CV=12%. Хибридите захарна царевица проявяват различна отзивчивост и към торене с N6P28K23. Отново с най-добър резултат се отличава вариант Е-5. При него проучвания показател е със стойност 184 бр./дка КЕМ, а най-малко на това количество минерален тор реагира кръстоска Е-1, съответно 149 бр./дка кръмни единици. Ефекта от торенето с това количество комбиниран тор, в сравнение с контролата N0P0K0 най-добре е изразен при комбинация Е-3 с 14% и най-малък 7% при хибрид Е-4. Подобна закономерност на изменение на количеството кръмни единици се наблюдава и при удвояване на торовата норма от N6P28K23 на N12P56K46. Използването на тези минерални хранителни вещества повишава числената стойност на проучвания показател от 11 % за четвъртия до 29 % за третия експериментален хибрид. Средно за периода на изследване тази торова норма увеличава добива на КЕМ с 23 %, в сравнение с отглеждане на захарната царевица при естествено плодородие на почвата. Коефициента на вариране при същото ниво на торене е с най-ниска стойност CV=8% спрямо този на останалите варианти. Подобно на сухото вещество, КЕР и при КЕМ средно от неторения и торените варианти варирането е най-малко изразено при втория и четвъртия хибрид, съответно CV=8%, а най-голямо CV=18%за първата хибридна комбинация. ИЗВОДИ: При естествено плодородие на почвата средно за периода на изследване от проучваните хибриди захарна царевица е получено: 95 кг/ дка сухо вещество ( зърно) , 167 бр./дка КЕР и 147 бр./дка КЕМ. Средно от всички варианти на отглеждане на хибридите захарна царевица с най-добри продуктивни възможности се отличава комбинация Е-5, съответно 128 кг/дка сухо вещество, 226 бр./дка КЕР и 199 бр./дка КЕМ. От използваните торови норми с най-добър ефект е дозата N22P10K8. Това съчетание на минерални вещества увеличава с 35% средната стойност на проучваните показатели в сравнение с контролата N0P0K0 Коефициента на вариране е с най-ниска стойност CV=8%, както за торене с комбиниран тор N12P56K46, така и за хибриди Е–2 и Е–4 средно от неторения и торените варианти.

9


Ефикасност на хербициди при царевичен хибрид Кнежа-435

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 4/ 2013

Соня Горановска Институт по царевицата, Кнежа Щелияна Калинова Аграрен университет, Пловдив

10

Конкуренцията между плевелите и културните растения в агро-екосистемите е фактор с определящо значение за намаляване продуктивността на културите. Царевицата е особено чувствителна към заплевеляване още в ранните етапи от развитието си. Така например, Орашки (1983) установява, че при наличие на плевели до 11-ти лист на културата добивите намаляват от 21,7% до 40%; до 16-ти лист – от 36,9% до 65,3%; до фаза изметляване – от 73,4% до 80,8%; до млечна зрелост – от 73,5% до 93,2% и до пълна зрелост – от 74,7% до 92,3%. По данни от изследвания на различни автори при силно заплевеляване добивът от царевица може да намалее от 77% до 91% (Тонев и др., 2007). Видовият състав и плътността на плевелите определят до голяма степен понижаването на добива от царевица. При заплевеляване през цялата вегетация с кокоше просо от 5 до 45 бр/м2 добивът намалява от 21% до 39%; при заплевеляване с обикновен щир – от 18% до 60% и при заплевеляване с полски синап от 46% до 70% (Трънков и др., 1993). Според Ford,1994, ако в критичния период на заплевеляването не се извърши контрол върху плевелите, загубите на добив от зърно при царевицата достигнат 70%. Използването на хербициди намалява както плевелното влияние, така и загубата на добив. У нас са извършени редица проучвания по отношение ефикасността на почвени и листни хербициди и влиянието им върху степента на заплевеляване и добивите от царевица. Те потвърждават данните от други опити, че продуктивността на царевицата е свързана с използването на високо ефикасни системи от хербициди и внедряване на нови елементи в технологията на отглеждане на културата. В статията са представени резултатите от проучване на биологичната ефикасност на някои почвени и листни хербицидни препарати и комбинации от тях при царевицата и влиянието им върху добива от зърно при средноранен хибрид Кнежа 435. Експерименталната работа е проведена през периода 2011-2012 г. в опитното поле на Инсти-

тута по царевицата – Кнежа. Проучването включва вариантите: 1. Нетретирана контрола 2. Гардоприм плюс голд (а. в. 312,5 г/л S-метахлор + 187,5 г/л тербутилазин), внесен след сеитба преди поникване (ССПП) на царевицата и плевелите в доза 4,5 л/хa + Мистрал екстра 60Д (а. в. 60 г/л никосулфурон) –внесен във фаза 6-ти - 8-ми лист на царевицата в доза 0,75 л/хa 3. Дуал голд 960 ЕК (а. в. 960 г/л S-метахлор), внесен ССПП на царевицата и плевелите в доза 1,5 л/хa 4. Камикс 560 СЕ (а. в. 500 г/л S-метахлор + 60 г/л мезотрион), внесен ССПП на царевицата и плевелите в доза 2,5 л/хa 5. Калисто 480 СК (а. в. 480 г/л мезотрион)+Атплюс- 0,5 %(прилепител) –внесен във фаза 5-ти лист на царевицата в доза 0,2 л/хa 6. Гардоприм плюс голд, внесен ССПП на царевицата и плевелите в доза 4,5 л/хa + Каспър 55 ВГ (а. в. 50 г/кг просулфурон + 500 г/кг дикамба), внесен във фаза 5-ти лист на царевицата в доза 0,3 кг/кa 7. Мистрал 4 СК (а. в. 40 г/л никосулфурон) в доза 1,3 л/хa, внесен във фаза 6-ти - 8-ми лист на царевицата 8. Дуал голд 960 ЕК, внесен ССПП на царевицата и плевелите в доза 1,5 л/хa + Каспър 55 ВГ, внесен във фаза 5-ти лист на царевицата в доза 0,3 кг/хa 9. Елумис (а. в. 30 г/л никосулфурон + 75 г/л мезотрион), внесен във фаза 5-ти лист на царевицата в доза 2 л/хa Хибрид Кнежа-435 е засяван с гъстота от 52000 растения на хектар и е отглеждан при неполивни условия. През м. март е извършвано торене на опитната площ с 250 кг/хa амониев нитрат. Хербицидните препарати са внасяни в количество на работния разтвор 300 л/хa. Отчитането


на заплевеляването е извършвано на 28-мия и на 45-тия ден след съответното третиране. В опитната площ не са извършвани допълнителни вътрередови и междуредови обработки до 30-ия ден след третирането. За изчисление биологичната ефикасност на хербицидите е използвана формулата на Saric, 1991. KE, % = A х 100

B

където: КЕ – биологична ефикасност в % А – брой на плевелите на м2 в третирания вариант В – брой на плевелите на м2 в нетретирания вариант. Добивът на зърно (в т/хa) е изчислен за всеки отделен вариант, като е взета предвид влагата при прибиране и получените резултати са приравнени към стандартна влага (14%). Статистическата обработка на данните е извършена с помощта на дисперсионен анализ. В опитната площ през годините на проучване бяха установени 7 вида плевели: Sinapis arvensis L. (полски синап), Amaranthus blitoides L. (разстлан щир), Sorghum halepense L.(Pers) (балур), Setaria viridis L. (зелена кощрява), Chenopodium album L. (бяла куча лобода), Solanum nigrum L. (черно куче грозде) и Portulaca oleraceаe L. (тученица). Най-висока плътност беше отчетена при плевелите полски синап и балур. В нетретираната контрола бяха отчетени 149,8 бр./м2 полски си-

нап и 50 бр./м2 балур през 2011 г., а през 2012 г. - 126,8 бр./м2 полски синап и 102,5 бр./м2 балур. Двойно по-високата плътност на балура през втората опитна година се дължи на различни по характер причини: есенно дискуване; предшественик- царевица; обилни валежи през май и юни 2012 г. и др. Изпитаните почвени и листни хербициди и комбинации от тях са с различна ефикасност спрямо основните видове плевели. В таблица 1 са представени данните от първото отчитане. През 2011 г. с най-висока ефикасност е хербицидната комбинация Гардоприм плюс голд в доза 4,5 л/хa + Мистрал екстра в доза 0,75 л/хa. Унищожени са 98,1% от общия брой плевели. За условията на 2012 г. тази хербицидна комбинация обаче е довела до загиването на едва 72,1% от общия брой плевели в третираните парцелки, което може да се обясни с много високата плътност на балура. През 2012 г. най-висока ефикасност спрямо общия брой плевели е показал листният хербициден препарат Елумис в доза 2,0 л/хa, внесен във фаза 5-ти лист на царевицата. Процентът на загиналите плевели е 89,1%. Най-чувствителни към хербицида са плевелите: полски синап, разстлан щир, бяла куча лобода, черно куче грозде и тученица. Почвеният хербицид Дуал голд 960 ЕК и листният Каспър 55 ВГ, използвани в комбинация, унищожават 88,7% от общия брой плевели през 2011 г. и 75,9% от плевелите през 2012 г. Найчувствителни към действието на двата хербицида

Таблица 1. Ефикасност на хербицидни препарати при царевица хибрид Кнежа - 435 през 2011-2012 г. Варианти 1. Нетретирана контрола 2. Гардоприм плюс голд – 4,5 л/ хa+Мистрал екстра –0,75 л/хa 3. Дуал голд 960 EK – 1,5 мл/хa 4. Kaмикс 560 CE – 2,5 л/хa 5. Kaлистo 480 CK – 0,2 л/хa 6. Гардоприм плюс голд-4,5 л/хa +Kаспар 55 ВГ-0,3 кг/хa 7. Mистрал 4 CK-1,3 л/хa 8.Дуал голд 960 EK – 1,5 л/ хa+Kaспар 55 ВГ -0,3 кг/хa 9. Eлумис – 2,0 л/хa 2012 година 1. Нетретирана контрола 2. Гардоприм плюс голд– 4,5 л/ хa+Mистрал екстра –0,75 л/хa 3. Дуал голд 960 EK – 1,5 л/хa 4. Kaмикс 560 CE – 2,5 л/хa 5. Kaлисто 480 CK – 0,2 л/хa 6. Гардоприм плюс голд-4,5 л/хa +Kaспар 55 ВГ-0,3 кг/хa 7. Mистрал 4 CK-1,3 л/хa 8. Дуал голд 960 EK – 1500 мл/ хa+Kaспар 55 ВГ -0,3кг/хa 9. Eлумис – 2,0 л/хa

Sinapis arvensis L. 149,8 32 38

Amaranthus Sorghum Setaria Chenopodium Solanum blitoides halepense viridis L. album L. nigrum L. L.(Pers) L. 32 50 41 26 17 4,25 2,3 3 18 1 2,3 2 6,3 29 16,8 3 2

16

10

28

13,8

-

-

Portulaca общ 2 oleracea L. брой/м

ефикасност,%

32 -

347,8 6,6 58,3 95,1

98,1 83,2 72,7

8,9

76,7

77,9

18

3

17,5

7,5

-

5

-

5,1

85,3

17,3

-

-

12

1

1,5

10

41,8

87,9

20,1

1,3

10,5

2,3

3

1

1

39,2

88,7

25

7

13

1

6,3

1

1

54,3

84,4

126,8

28

102,5

36,5

16,3

9

12

333,1

-

23

2,5

42,5

19,3

2,1

2

1

92,4

72,1

42

5

75

15,5

3

1

1,2

142,7

56,9

13 21

3 2

82,3 99

22 26

2 4

2 1

2 1

126,3 154,0

61,9 53,5

8

1

35

15,3

2

3

3

67,3

79,7

63

20

13

5

8

7

6

122,0

63,2

1

2

47,5

25,3

1

2

1

79,8

75,9

6

1

18

8

1

1

1

36,0

89,1

11


Таблица 2. Добив зърно (в т/хa) от хибриди Кнежа - 435 (средно за 2011-2012 г.) Варианти

средно 2011 2012 за периода 1,13 1,26 1,20

1. Нетретирана контрола 2.Гардоприм плюс голд– 4,5 л/хa + 6,30 4,68 5,49 Мистрал екстра 60Д –0,75 л/хa 3. Дуал голд 960 EK – 1,5 л/хa 5,18 2,39 3,79 4. Kaмикс 560 CE – 2,5 л/хa 3,55 2,41 2,98 5. Kaлистo 480 CK – 0,2 л/хa 3,86 2,45 3,16 6. Гардоприм плюс голд– 4,5 л/хa + 4,82 2,28 3,55 Kaспар 55 ВГ-0,3 кг/хa 7. Mистрал 4 CK – 1,3 л/хa 4,35 3,93 4,14 8. Дуал голд 960 EK – 1,5 л/хa + 5,17 1,66 3,42 Kaспар 55 ВГ – 0,3 кг/хa 9. Eлумис – 2,0 л/хa 6,47 7,60 7,04 Добив зърно: За 2011 г. GD 5% = 102,43; GD 1% = 138,2; GD 0,1% = 185,86 За 2012 г. GD 5% = 136,368; GD 1% = 184,79; GD 0,1% = 247,432

% спрямо вар. 1 457,5 315,8 248,3 263,3 295,8 345,0 285,0 586,7

са едногодишните широколистни плевели. Самостоятелното приложение на Дуал голд 960 ЕК и на Камикс 560 СЕ (варианти 3-ти и 4-ти ) редуцира общия брой плевели съответно с 58,3% и 95,1% през 2011 г. и с 56,9% и 61,9% през 2012 г. Срещу многогодишния коренищен плевел балур действието на хербицидите е ограничено, което е основната причина за незадоволителната ефикасност на препаратите, особено през втората година на проучване. През 2011 – 2012 г. е изпитано и самостоятелното действие на три вегетационни хербицидни препарата – Калисто 480 СК в доза 0,2 л/хa, Мистрал 4 СК в доза 1,3 л/хa и Елумис в доза 2,0 л/ хa ( съответно варианти 5, 7 и 9). При условията на опита Калисто 480 СК и

Елумис са с добро действие срещу едногодишните широколистни плевели. Срещу балура е ефикасно използването на Мистрал 4 СК и Мистрал екстра. Добивите на зърно от царевица хибрид Кнежа 435 (по години и средно за периода на проучване) от вариантите с хербициди превишават добива от нетретираната контрола от 248,3% до 586,7%. Високият относителен добив в опитните варианти се дължи на факта, че те се сравняват с абсолютна контрола, която не е окопавана и не е плевена. Най-висок добив зърно (средно за периода) е получен от варианта с Елумис в доза 2,0 л/хa. Разликата в добива на този вариант спрямо нетретираната контрола е 5,960 т/хa. Добивите на зърно от останалите варианти с хербициди са от 2,980 т/ха до 5,490 т/хa средно за периода на проучване. Изводи Гардоприм плюс голд в доза 4,5 л/хa + Мистрал екстра в доза 0,75 л/хa са с най-висока ефикасност срещу основните видове плевели при средноранен хибрид царевица Кнежа 435 за условията на 2011 г. Унищожени са 98,1% от общия брой плевели Срещу многогодишния коренищен плевел балур - Sorghum halepense (L.) Pers най-добър ефект е получен от използването на хербициди, съдържащи никосулфурон (Мистрал екстра и Мистрал 4 СК). Добивите на зърно от вариантите с хербициди (средно за 2011-2012 г.) са от 2,340 т/хa до 5,960 т/хa по-високи, в сравнение с добивите от нетретираната контрола.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 4/ 2013

Заплевеляване на ориенталския тютюн в района на Свиленград

12

Щелияна Калинова, Нуретин Тахсин, Аграрен университет –Пловдив Цвета Христева, Институт по тютюна и тютюневите изделия – Пловдив От общите загуби в световен мащаб, които приТютюнът е чувствителен на заплевеляване през чиняват вредителите по тютюна, на плевелите се падат 37 %. Пряката вреда от плевелите е главно тази, че те са съперници на културните растения по отношение на вегетационните фактори. Косвената вреда от плевелите се изразява в това, че са гостоприемници и посредници за разпространяването на неприятели и болести по тютюна. Те затрудняват механизираното отглеждане на културата, оскъпяват обработките на почвата, беритбата на тютюна и др. Многостранното вредно действие на плевелите върху тютюна води до намаляване на добива и до влошаване на качеството му.


Табл. 1. Видов състав на плевелите по биологични групи при ориенталски тютюн в района на Свиленград през 2009–2011 г. Биологични групи А. Едногодишни а) късно пролетни

Б. В. а) б)

Двугодишни Многогодишни коренищни кореновоиздънкови

житни плевели Кокоше просо – Echinochloa crus-galli (L.) Beauv

двусемеделни плевели Обикновен щир – Amarathus retroflexus L. Разстлан щир – Amaranthus blitoides L. Бяла куча лобода – Chenopodium album L. Тученица – Portulaca oleraceae L. Дива бамя – Hibiscus trionum L. Свиница – Xantium strumarium L. Татул – Datura stramonium L. Казашки бодил – Xantium spinosum L. Злолетница – Coniza Canadensis L. Магарешки бодил – Carduus acanthoides L.

троскотCynodon dactylon (L.) Pers

в) с вретеновиден корен Г. Паразити а) стъблени б) коренови

цялата вегетация, но критичният период на взаимодействието му с плевелите е от началото на активен растеж до края на фаза бутонизация. Това налага прилагането на комплекс от методи и средства, чрез които отрицателното въздействие на плевелите да бъде сведено до минимум. От агротехническите мерки, правилните сеитбообращения са сигурно средство за ограничаване на плевелите. Дребнолистният тютюн може да се отглежда безсменно в продължение на 5-7 и повече години, за разлика от едролистните, които са по-чувствителни към болести и неприятели. Добивът от тютюн значително се повишава, ако той се отглежда след подходящи предшественици. За ориенталския тютюн такива са едногодишните бобови култури /особено на по-бедни почви/ и житните култури със слята повърхност. На площи, заразени с нематоди и семена от синя китка, тютюнът трябва да се разсажда само след житна култура. Тъй като тютюнът се разсажда късно през пролетта, полетата може да се уплътнят с предкултури като зимен фий, зимен грах, ръж за зелено и др. Отглеждането им допринася за увеличаване на добивите от тютюн. Преди разсаждането на тютюна се извършват 2 - 3 обработки на почвата. Чрез тях се унищожават вече поникналите плевели и се провокират към поникване нови плевелни семена. Броят и дълбочината им зависят от заплевеляването, от физичното състояние на почвата и от метеорологичните условия. Друг широко разпространен метод за борба с плевелите е химичният. Той има някои съществени предимства – високо ефективен е и се провежда бързо и лесно. Правилното използване на хербицидите намалява разходите за контрол на плевелите от 50 до 60%. Освен това се намаляват разходите за енергия и гориво, намалява се опасността от утъпкване и обезструктуряване на почвата, от процеси на ерозия и др.

Паламида -Cirsium arvense (L.) Scop Поветица - Convolvulus arvensis L. Кипарисова млечкса – Euphorbia cyparissias L. Ветрогон – Eryngium campestre L. Глухарче - Taraxacum officinale Weber Кускута - Cuscuta epithymum (L.) L. Синя китка тютюнева едра Orobanche mutelli L. Дребна/разклонена/ синя китка - Orobanche ramosa L.

Персистентността на почвените хербициди рядко надминава 120 дни. Увеличаването на дозите обаче води до по-продължителна персистентност на хербицидния препарат. Това крие реална опасност от замърсяване на почвата и на околната среда. Важна роля за детоксикацията на хербицидите оказват биологичните свойства на почвата и преди всичко активността на почвените микроорганизми. Резултатите от голям брой опити показват, че действието на някои хербициди върху отделните групи микроорганизми е селективно и има променлив характер (Сапунджиева К. и др., 2008; Taiwo, L. B. et al. 1997; Vishetti, N. et al.,1998). Девринол 45 ВП например оказва стимулиращо действие върху амонифициращите микроорганизми и върху нитрифициращите бактерии. Хербицидът също увеличава количеството на целулозоразлагащите бактерии в почвения слой от 0 до 10 cм. Проучено е и влиянието на голям брой хербициди върху нитрифициращата активност на почвата. Установено е, че някои от тях оказват отрицателно влияние върху образуването на нитрати в почвата. Повечето от хербицидите инхибират образуването на нитрити, а оттам и тяхното следващо окисление в нитрати (Сапунджиева К. и др., 2008; Taiwo, L. B. et al. 1997; Vishetti, N. et al., 1998). В статията са представени резултатите от проучване видовия състав на късното заплевляване при ориенталски тютюн района на Свиленград и влиянието на някои хербициди върху азотфиксиращата бактерия азотобактер (Azotobacter chroococum). Експерименталната работа се проведе в землищата на с. Студена, с. Мустрак и с. Радовец в община Свиленград през периода 2009-2011 год. През периода на проучване в обследваните местности върху алувиално-ливадна почва се отглеждаше тютюн сорт Крумовград 58. Обследването на заплевеляването се извърши по общоприетата методика

13


Таблица 2. Развитие на Аzotobacter chroococum на алувиално - ливадна почва, третирана с хербициди Вариант Контрола Дуал голд 960 ЕК– 150 мл/дка Стомп 330 ЕК – 400 мл/дка

14

Почвен слой, cм 0 – 5 5 – 10 10 - 20 0 – 5 5 – 10 10 – 20 0 – 5 5 – 10 10 – 20

Обрасли бучици, % 87 98 100 85 93 97 99 100 100

(Димитрова М. и др., 2004). Преди разсаждането на тютюна в полетата на трите селища се внасяха почвените системни селективни хербицидни препарати Стомп 33 ЕК в доза 400 мл/дка и Дуал Голд 960 ЕК в доза 150 мл/дка. Почвени проби за микробиологични анализи са вземани и през трите години на изследване. Проучванията за установяване на видовия състав на късното заплевеляване в шест блока с ориенталски тютюн в трите села показаха, че разнообразието от плевелни видове в края на вегетацията на тютюна не е много голямо (табл.1). Отчетени са общо 20 вида от 6 биологични групи. Както в други подобни проучвания и при това беше установено, че делът на едногодишните плевели е най-голям – общо 10 вида. Преобладаваха късните пролетни, представени с 1 житен плевел – кокоше просо и 9 двусемеделни вида. Това наблюдение съвпада с подобни в други райони на страната и се обяснява с факта, че масовото покълване на семената и развитието на късните пролетни плевели съвпада напълно с вегетацията на ориенталския тютюн. Освен това тази група плевели се характеризира с висока екологична пластичност и голямо семенно поколение. Двугодишните плевели са представени с 1 вид – магарешки бодил. Многогодишните плевели са 6 вида: 1 коренищен-троскот; 3 кореновоиздънкови- поветица, паламида и кипарисова млечка и 2 вида с вретеновиден корен -ветрогон и глухарче . Наличието на двугодишни и на многогодишни плевели с вретеновиден корен е нетипично за тютюневите площи и е резултат от грешки и пропуски, които се допускат при съставянето на сеитбообръщенията, невнасянето на хербициди, редуцирането на броя на обработките на почвата и общото подценяване на проблема с плевелите. От паразитните плевели в проучваните площи се срещат и двата вида синя китка, които нападат тютюна у нас – разклонената синя китка и едрата тютюнева синя китка, както и стъбленият паразит кускута. Кускутата се развива на “хармани” и се отстранява чрез отскубване и изнасяне на тютюневите растения извън площта където се унищожава. Срещу синята китка, която се появява през втората половина на юли и целия август не са предприети мерки за борба, което увеличава риска от ново заразяване на обследваните площи със зрели семена на паразита. Резултатите от изследването на хербицидите,

Описание на колониите Нормално развити и оцветени колонии Нормално развити и оцветени колонии Нормално развити и оцветени колонии По-слабо развити и оцветени колонии По-слабо развити и оцветени колонии По-слабо развити и оцветени колонии Добре развити и нормално оцветени колонии Добре развити и нормално оцветени колонии Добре развити и нормално оцветени колонии

внесени 24 часа преди разсаждането на ориенталски тютюн на алувиално-ливадна почва показват, че Стомп 33 ЕК оказва благоприятно влияние върху развитието на колониите от Azotobacter chroococum и повишава количеството им с 12% в почвения слой от 0 до 5 cм и с 2% в почвения слой от 5 cм до 10 см сравнено с нетретираната контрола. При Дуал Голд 960 ЕК се наблюдава слабо понижение в количеството на азотбактера и в трите проучвани дълбочини. Колониите са дребни и послабо оцветени, което показва потискане в развитието му (табл. 2). В лабораторен опит с внасяне на различни концентрации от Стомп 33 ЕК върху хранителна среда на Ешби, след стерилизация се наблюдават следните тенденции в развитието на чиста култура от Azotobacter chroococum. В концентрация 0,5% хербицидът не оказва отрицателно влияние върху развитието на колониите от азотобактер. При концентрация от 1%, колониите са добре развити, но по-слабо оцветени от контролата. При концентрация от 2% развитието на бактерията е слабо и зоната на угнетяване достига 3 мм. При концетрация 3% хербицидът спира развитието на Azotobacter chroococum. Вероятно бактерията използва хербицида само в по-ниски концентрации. Изводи При обследване на късното (вторично) заплевеляване, в площите с ориенталски тютюн в района на Свиленград се срещат 20 плевелни вида от 6 биологични групи. От едногодишните плевели се срещат само късни пролетни – общо 10 вида. От многогодишните плевели са уставовени 6 вида: 1 коренищен (троскот); 3 кореновоиздънкови (поветица, паламида и кипарисова млечка ) и 2 вида с вретеновиден корен (ветрогон и глухарче). В обследваните площи се срещат и паразитни плевели. Кускутата се развива и дава семена до фаза активен растеж на тютюна. Видовете синя китка се развиват по-късно и дават семена във фаза цъфтеж на културата. Наличието на двугодишния вид – магарешки бодил и на плевели с вретеновиден корен като ветрогон и глухарче, е нетипично за тютюневи площи и се обяснява с неспазване на агротехническите изиквания на културата. При условията на проучването Стомп 33 ЕК и Дуал Голд 960 ЕК не оказват отрицателно влияние върху развитието на Azotobacter chroococum.


Oтглеждане на маслодайни растения на техногенно рекултивирани почви Мартин Банов, Венера Цолова ИПАЗР “Н. Пушкаров”

ПЛЮС

брой 4/ 2013

ната повърхност се образуват огромни изкопи. В процеса на разработване на откритите мини повърхността в района на находището напълно се нарушава и на известна дълбочина в земната кора се образува стъпаловидна повърхност, която може да достигне стотици метри. Известно е, че навсякъде по света най-голяма роля при завземане на площи на повърхността имат откритите рудници за добив на въглища. Изследванията показват, че повече от 1,2 млн. хa от територията на САЩ са засегнати от открити минни дейности, в това число около 500 000 хa от въглищни кариери. Подобни са мащабите в Русия и Китай. Сред европейските страни Германия заедно с Полша и Великобритания са с първостепенна значимост, както по запаси, така и по добив на въглища. И в трите страни нарушените площи са по няколко десетки хиляди хектари. Изградените при извличането на въглищата вътрешни и външни насипища в по-голямата си част са негодни за отглеждане на растителност и по тази причина непрекъснато са подложени на ерозия. Опити за възстановяване (рекултивиране) на нарушена земя в световен мащаб са отбелязани само на около 30% от дадената под аренда земна повърхност. Като се има предвид, че въглищата ще бъдат масова суровина и в перспектива, за техния добив се поставят и големи изисквания към възстановяване на повърхността. Под възстановяване се разбира правомерно оформяне на завзетите от минното дело земи при съблюдаване на обществения интерес. Едно правомерно оформяне на повърхността е налице тогава, когато, след приключване на минните дейности възстановените земи са така устроени, че са пригодни за обществено ползване. Необходимо е да се посочи, че възстановяването на земите и оформянето на следвъглищния ландшафт е една изключително комплексна тема. Ето защо бъдещето разработване на откритите въглищни рудници в развитите страни ще бъде възможно само след изясняването, че то ще се извършва в синхрон със социалните условия и опазването на околната среда. Затова задължителна предпоставка за проявяване на разбиране от населението към въгледобива е развитието и планирането на дълго-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

През последните 10 години само в развитите страни повече от 3 000 000 ха продуктивна селскостопанска земя е предоставена за заселване, пътища, инфраструктурни проекти, минно-добивни дейности и т.н. Голям дял по отношение нарушаването и унищожаването на почвената покривка се пада на минно-добивната промишленост. Степента на влияние върху земите в този случай се определя от технологията на добив и преработка на полезни изкопаеми, която се основава на два основни метода: 1. Открит метод - чрез изграждане на кариери и рудници.на повърхността на земята. 2. Подземен метод, който се състои в прокарване на подземни минни изработки (шахти и галерии) за достигане и изземване на полезните изкопаеми. Извличнето на твърдите полезни изкопаеми от земните недра чрез откритите и подземни минни работи предизвиква огромни изменения на околната среда. Нарушава се повърхността над изчерпаните находища и в района на минните дейности се изграждат насипища от надробени скали, чакъл. пясък, глина, почвена покривка, както и смесени с тях остатъци от полезните изкопаеми. Откритото разработване на находищата е първия начин за добиване на полезни изкопаеми, приложен от човека. Подземният метод е възникнал по-късно при по-висока степен на развитие на производителните сили. По открития метод в света се добиват над 65% от въглищата, над 75% от рудите и почти 100% от природните строителни материали и нерудните изкопаеми. Най-осезаеми нарушения на земната повърхност се наблюдават при изземването на полезните изкопаеми чрез откритите минни работи, което до голяма степен се определя от факта, че обемът на иззетите скални маси при открития добив обикновено е 3 до 5 пъти по-голям от този на добитите полезни изкопаеми. Откритите изработки се прокарват непосредствено на земната повърхност и включват два вида работи – откривни и добивни. В резултат от откривните и добивните дейности на зем-

15


16

срочни цели и перспективи за възпроизводството на следвъглищния ланшафт. Почвата е най-важния местен фактор при планиране и реализиране на следвъглищния ланшафт. Физичните и химичните свойства на насипния материал имат решаващо влияние върху последващото му използване като почвен субстрат, което пряко се отразява върху типа на земеползване след възстановяване на ландшафта – селскостопанско или гора. В крайна сметка изборът се определя от наличните субстрати и естествените условия на терена. За реализирането на максимално добрия вариант е необходимо повърхностния почвен слой да се отделя селективно при водене на минните дейности и в крайния етап на рекултивиране съхранената почва да се разстила отново на повърхността. Независимо от това, че в повечето промишлено развити страни действат закони, изискващи възстановяване на нарушените земи, досега откритите минни работи не са престанали да влияят отрицателно върху околната среда. Особено е отрицателно влиянието на открития начин на разработване върху хидродинамиката на подпочвените води с граничещите на рудниците територии. Вследствие на ускореното оттичане на почвената вода и на водата от по-ниските водосъдържащи седиментни пластове в ареала на откритите въглищтни мини се образуват големи депресионни водни криви. По такъв начин околоминните територии се обезводняват. Нарушава се структурата на почвата и нейната плодородност. Растителността деградира. Загубата на водна маса в дълбочина съответно предизвиква уплътняване на пластовете и води до тяхното прослягване. Образуват се обширни повърхностни понижения с плоскодънна форма. Новосъздадените минни котловани заедно с милионите тонове минни насипища тотално променят ландшафта. В по-голям мащаб изменения на повърхностния релеф обаче предизвикват и посочените хидрогенни депресионни вдлъбнатини. По тази причина в условията на усложнения релеф повсеместно се увеличава скоростта на движението на повърхностните води. Увеличава се съответно и скоростта на развитието на ерозионните процеси върху обширни площи, както в рудниците, така и около тях предизвиквайки не само физични, но и геохимични изменения. Основната задача при възстановяването на земите, нарушени от минно-добивните дейности, се заключава във възстановяване на почвеното плодородие и възвръщане на нарушените земи за разумно използване чрез създаване на екологически балансирана система. Рекултивацията е един от най-радикалните методи за възстановяване и подобряване на нарушените терени и възвръщането им в пълноценния (обработваем) поземлен фонд.

Най-общо рекултивацията на нарушените и унищожени земи представлява система от инженерно-екологични, мелиоративни, агротехнически, лесоустройствени,и други дейности, насочени към възстановяване на техногенно нарушени терени, на почвената покривка и плодородие, за създаване на обекти с различно предназначение – селскостопанско, горскостопанско, санитарно, рекреационно и др. Принципната схема, по която се извършва рекултивацията на нарушените земи в Република България се изразява в два метода: разстилане на хумусен материал с мощност 40 cм върху технически изградени с подходящи по физикохимични свойства геологични или отпадни материали земи и директно усвояване на терени, рекултивирани с геологични и отпадни материали. Първият метод е по-перспективен - възстановяването на почвеното плодородие е по-бързо, в много по-голяма степен, и води до добра устойчивост на добивите. Чрез този метод се подобряват съществено физичните, химичните и биологичните свойства на рекултивираните земи. Съдържанието на хумус регулира в положителна посока аерацията на субстратите, като им придава рохкавост и порьозност. Това улеснява в значителна степен тяхната обработка и дава възможност за нормално хранене и развитие на растенията. В отделни случаи е възможна замяната на хумусния пласт със субстрат от органични и неорганични компоненти, който има точно определени аналитични характеристики и биопродуктивни възможности. Методът се прилага предимно в случаите на селскостопанска рекултивация. При липсата на достатъчни количества хумус се прибягва към втория метод на рекултивация, което се налага при по-голям процент от случаите. Ето защо е необходимо преди пристъпването към повърхностно разкривните и добивни дейности да се извърши оценка на пригодността за рекултивация на разнообразните по състав и свойства геологични материали, които покриват полезното изкопаемо. Оценката се извършва по отношение на следните показатели: · морфологични особености; · механичен и микроагрегатен състав;


· съдържание на органично вещество (хумус); · общи и усвоими форми на азот, фосфор и калий; · реакция на средата – рН във вода; · карбонати; · сорбционен капацитет и обменни катиони; · общ химичен състав; · съдържание на микроелементи; · относителна плътност; · обемна плътност. В най-общ аспект оценката показва перспективите за селективно изземане и подреждане на геологичните материали с оглед ускореното възстановяване на околната среда. Селективният подход при изграждането на рекултивираните земи е възможност за подобряване на техните характеристики и свойства и за намаляване разходите за рекултивация. Същевременно се избягва опасността от насипване на материали с токсични или неблагоприятни свойства в повърхностната част на насипищата. Тъй като този подход все още рядко намира приложение в практиката, рекултивираните земи се характеризират със силно хетерогенен състав, който затруднява разработването и провеждането на мероприятия за повишаване на тяхната продуктивност. Биологичното възстановяване на плодородието на изградените рекултивирани терени се извършва чрез отглеждане на определени култури, прилагане на строго дозирани торови норми, използване на специфична агротехника и др. Проведените в други страни и в България изследвания и практически рекултивационни дейности показват, че техногенно рекултивираните земи принципно се характеризират с ниско естествено плодородие, което поставя на дневен ред въпроса за културите, които са подходящи за отглеждане на тези територии. Допълнително неблагоприятно условие е факта, че голяма част от рекултивираните терени се отличават с повишено съдържание на тежки метали и други синтетични неорганични и органични вещества, понякога превишаващи пределно допустимите концентрации. В тази връзка алтернатива за отглеждане се явяват маслодайните растения, които освен че са непретенциозни по отношение на почвено-климатичните условия намират и добър пазар в страните от Европейския съюз. Причините за това са много, а именно: · благоприятни почвени и климатични условия в страната за производството на маслодайни и етерично-маслени култури; · при преработката на растенията натрупаните в кореновата и листната маса тежки метали не се отделят в получените масла, което дава възможност за включване на рекултивираните земи в обработваемия фонд на страната без допълнителни разходи за тяхното мелиориране и подобряване; · предпазване на рекултивираните терени от

развитие на ерозионни процеси; · доходоносност – от единица площ при сравнително ниски разходи се получават добри доходи; · наличие на дългогодишни традиции при отглеждането и преработката на етерично-маслени растения; · значителното намаляване на диворастящите видове в естествените им ареали; · изисквания на световни фирми-потребители към култивирани видове и сортове. Ако пренесем казаното по темата за територията на въглищния басейн Марица изток, се получава следната картина. Въглищният басейн Марица изток се намира в източната част на Тракийската низина и на около 200 км ЮИ от София. Релефът е леко хълмист и не превишава 200 м над морското равнище. Въглищните пластове съдържат лигнитни въглища, които са разположени на дълбочина средно 70 м. Надвъглищната покривка е от глини с високо съдържание на калций. Почвената покривка е представена предимно от смолници и канелени горски почви. Високото почвено плодородие определя използването им за интензивно земеделие. Ливадният фонд е около 20%, а горският - 4 %. Останала част е застроена с жилища, индустриални обекти, пътища и други. Земеделското производство се състои главно от пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и др. От планираната за нарушаване при въгледобива почвена покривка (32 000 хa) около 20 000 хa вече са подложени на въздействието на минните работи. Досега от тях са рекултивирани около 4 000 хa, което съответства на около 30% от нарушените площи. Възстановяването на насипищните площи се състои в провеждането на техническа и биологична рекултивация. Особено важна страна на техническата рекултивация е максималното съхраняване и използване на хумусните материали от нарушените и унищожени почви. След окончателно заравняване на терена хумусните почви се нанасят на новата повърхност, чиито наклон не е повече от 3 градуса. Рекултивираните по такъв начин почви се предлагат за директно селскостопанско ползване с възможност за отглеждане на традиционните за района земеделски култури. Тъй като събраните и депонирани хумусни материали не са достатъчни, крайната фаза на рекултивацията на значителна част от следминните площи се свежда единствено до тяхното заравняване. Повърхността им практически е лишена от хумусно покритие. Перспективата за биологичнато рекултивация на тези терени е залесяване с подходящи дървестни видове. (продължава в следващия брой)

17


зеленчуци

ЗАСАЖДАНЕ И ГРИЖИ ЗА ДОМАТЕНИТЕ РАСТЕНИЯ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 4/ 2013

Доц. д-р Даниела Ганева, ИЗК „Марица” – Пловдив проф. дсн Живко Данаилов

18

 З а ранно производство в полиетиленови оранжерии Подготовка на почвата и засаждане. Почвата в оранжериите трябва да бъде много добре обработена и наторена с органичен и минерални торове, съобразно предварителен почвен анализ. Браздите, като правило, са по дължина на оранжерията, но при гравитачно поливане и наличие на евентуален наклон на площта, могат да бъдат разположени и напречно. Сроковете на засаждане на растенията в полиетиленови оранжерии, в зависимост от конкретните условия, ежегодно претърпяват корекции. За южните райони най-благоприятни са условията през второто и третото десетдневие на март, а за северните - със 7-10 дни по-късно. През последните години, поради промяната в климатичните условия, срокът на засаждане за ранно полско производство в някои райони на страната е 25 април-5 май, който почти съвпада с този за средноранно полско. Независимо от това, най-ранна продукция се получава от подходящите за типично ранно производство сортове, поради по-високата им генетично обусловена ранозрялост и отглеждането им на помалък брой съцветия. Растенията се засаждат едноредово при разстояния между редовете 80 см, а в редовете 35-40 см. Температурата на горния слой на почвата е добре да бъде над 15-16oС. Растенията се засаждат ръчно на дълбочина 3-4 см над кореновата шийка или до котиледонните (първите целокрайни) листа, а при прерасъл разсад на по-голяма дълбочина

и с полягане на стъблото. Непосредствено след засаждане, растенията се поливат гнездово за уплътняване на почвата около кореновата система и по-бързото им вкореняване. Не се препоръчва поливане и окопаване на растенията в първите няколко дни след засаждането им, с оглед развитие на кореновата система в дълбочина и ненарушаване на връзката й с почвата в процеса на прихващане. Грижи през вегетацията. Мероприятията започват с междуредови обработки, които допринасят за подобряване на температурния, водния и въздушногазовия режим на почвата. Паралелно с това, се унищожават плевелите и ускорява развитието на кореновата система, което благоприятства за получаване на по-ранна и по-висока обща продукция. Първото окопаване е след прихващане на растенията, като едновременно се извършва подсаждане на загиналите растения, загърляне и подхранване с 10-15 кг/дка амониева селитра. Следващите обработки се правят след всяка гравитачна поливка за отстраняване на плевелите и разрохкване на почвата, като същевременно растенията се загърлят за подобряване на хранителния режим. През 15-20 дни с обработките растенията се подхранват допълнително с още по 20-25 кг/дка амониева селитра. Найдобре е количеството на торовете да се определя в зависимост от запасеността на почвата с хранителни елементи. Реакцията на почвения разтвор (pH) трябва да бъде 6.0-6.5. Поливането се извършва гравитачно или с капкова система. Поддържането

на необходимата постоянна и равномерна влажност на почвата се постига по-добре при капково напояване. До започване на беритбите се полива по-рядко и с по-ниска поливна норма за избягване развитието на прекалено мощна вегетативна маса, която затормозява формирането и развитието на репродуктивните органи. По-чести и по-големи поливни норми се извършват през периода на наедряване и узряване на плодовете, както и при много горещо време. Оптималната температура за отглеждане на доматите в полиетиленови оранжерии в слънчеви дни е 2426oС, в облачно време - 18-20oС, през нощта - 15-16oС, влажност на въздуха 60-70%. След прихващане и наличие на растеж, растенията се привързват със сезал към телена конструкция, изградена в горната част на оранжерията на височина, позволяваща свободно движение. Растенията редовно се колтучат на всеки 5-6 дни при дължина на колтуците не повече от 5-6 см. При растенията на полудетерминантните сортове, които завършват преждевременно растежа си със съцветие, се оставя резервен колтук в пазвата на листа под най-горното съцветие, който впоследствие се явява като продължение на стъблото. Растежният връх се отстранява над първия или втория лист след


трето или четвърто съцветие. Колкото по-малък е броят на съцветията на стъблото, толкова по-ран добив се получава. При полудетерминантните сортове домати най-благоприятно съчетаване на ранозрялост, добив и качество на плодовете се получава при едностъблено отглеждане на три или четири съцветия. Двустъбленото отглеждане понижава ранозрялостта, намалява едрината на плодовете, затруднява растително-защитните мероприятия и създава условия за развитие на гъбни болести. За предотвратяване на изресяването на цветовете, първите две съцветия и в отделни случаи третото, се третират с 200 А, томамил, унимил и др. Разтворът се приготвя непосредствено преди третирането, като се спазват стриктно концентрациите. Третирането се извършва в сутрешните часове през 3-4 дни, без повторно третиране на съцветията, като се внимава разтворът да не попада върху листата. Не се препоръчва третиране при високи температури. Нестриктното спазване на посочените изисквания довежда до значителни деформации в плодовете и растенията, подобни на тези при хербициден ефект. През вегетацията се провеждат редовни растителнозащитни мероприятия. Проветряването на оранжериите се осъществява чрез проветрители и отваряне на вратите, а впоследствие при чувствително повишаване на температурите и чрез повдигане на страничните полиетиленови платна. Не трябва да се допуска повишаване на въздушната влажност в оранжериите, тъй като това създава условия за развитието на гъбни болести. Беритба. В зависимост от сорта, технологията на отглеждане и климатичните условия през вегетацията, беритбите започват в края на май и началото на юни. Беритбата може да се извършва в експортна и пълна зрялост на плодовете. Откъсването на плодовете в експортна

зрялост способства за по-бързото наедряване на останалите плодове и за повишаване на добива. Презряването на плодовете се съпровожда с отделяне на етилен, задържащ развитието на останалите плодове.  З а ранно полско производство Подготовка на почвата и засаждане. Подходящи за ранно полско производство са леки почви в защитени от ветрове площи. След прибиране на предшественика (бобови, тиквови, пшеница или ечемик), в зависимост от предшественика, почвите се дисковат, култивират или фрезоват с оглед провокиране на прорастването на плевелите. След като плевелите достигнат около 10 см височина, почвата се третира с раундъп в дози, съобразени с вида на плевелите. През есента, след подравняване и наторяване с минерални торове – фосфорни и калиеви, и органичен тор, съобразени с резултатите от предварително проведен почвен анализ, се извършва дълбока оран на дълбочина 28-30 см. През пролетта леките почви се култивират, по-тежките преорават и се внася хербицид и примамки, съответно срещу плевели и неприятели. Преди засаждане се извършва набраздяване по схема, съгласно предварително възприета технология на засаждане - едноредова или двуредова. За предпочитане е едноредовата, която предоставя по-добра възможност за огряване на растенията от слънцето в по-късните фази на развитие, по-ефективно провеждане на агротехническите и растителнозащитните мероприятия, и като резултат благоприятства за по-добър растеж, развитие на растенията, и получаване на по-стандартна продукция. След набраздяване се прекарват и оформят напоителни канали или изгражда капкова система. В зависимост от района на отглеждане, срокът на засаждане на домати за ранно полско

производствое е от 20 април до 5 май, т.е. когато опастността от слани е преминала. Най-подходяща схема на засаждане е едноредово при 80 см между редовете и 30-35 см между растенията в редовете. Непосредствено след засаждане растенията се поливат гравитачно по браздите, а при малки площи – гнездово, с оглед уплътняване на почвата в областта на кореновата система и по-бързо вкореняване. Грижи през вегетацията. Грижите за растенията при ранното производство в полиетиленови оранжерии и на открити площи са почти еднакви. Първото окопаване се извършва след прихващане на растенията, като едновременно се подхранват с амониева селитра и подсаждат загиналите. Следващите окопавания се правят след поливане или след дъжд за унищожаване на плевелите и разрохкване на почвата, което допринася и за запазване на влагата. При всички окопавания растенията се загърлят за подобряване на хранителния режим. В началните фази на развитие на растенията не трябва да се поддържа висока влажност на почвата, тъй като това довежда до плитко разполагане на корените и понижава устойчивостта на растенията към неблагоприятни условия. Броят на поливките е в зависимост от метеорологичните условия и състава на почвата. Като правило до началото на беритбите се полива по-рядко - през 10-12 дни, след започване на беритбите - през 5-7 дни, а при много горещо време два пъти седмично. Напояването се извършва гравитачно или с капкова система. За прикрепване на растенията най-често се използва телена опорна конструкция с височина 70-80 см, която се изгражда обикновено след първото окопаване. При малки площи за прикрепване се използват и колове. Растенията се привързват с манила, сезал или платнени

19


изрезки. Първите две подхранвания се извършват с амониева селитра или комбиниран тор, в зависимост от почвения анализ, а следващите три с амониева селитра. При бедни почви добри резултати се получават при подхранване с размит в поливната вода пресен оборски тор (шербетуване) с 15-20 т/дка. За ранно полско производство доматите се отглеждат задължително едностъблено с редовно отстраняване на колтуците в пазвите на листата и прекършване на растежния връх над втория лист след трето или четвърто съцветие. Отглеждането на растенията с повече от четири съцветия, или с двустъблена формировка, води до издреб-

няване на плодовете и намалява ранозрелостта им, като двустъбленото отглеждане, освен това, затруднява растително-защитните мероприятия, влошава проветряването на растенията и като резултат повишава възможността за развитие на гъбни болести. Беритба. В зависимост от района, сорта и технологията на отглеждане, беритбата започва около 10-15 юни и приключва 25-30 юли. В зависимост от предназначението на продукцията (за експор или вътрешен пазар), беритбата се извършва в две степени на зрялост, съответно – биологична (експортна) и технологична. В биологична зрялост плодовете са с по-светлозелен цвят от обикновения и с

жълто до слабо розово петно на върха, а в технологична зрелост - от слабо червен до интензивно червен. Беритбата в биологична зрялост се извършва почти ежедневно, като се берат и нестандартните плодове. При по-малък обем на продукцията желателно е сортирането на плодовете да става по време на беритбата. Плодовете се берат в пластмасови кофи и се изсипват в касетки или кашони внимателно без да се набиват. Беритбата на влажни плодове ускорява развитието на гъбни болести, влошава здравословното им състояние и пазарен вид, и намалява продължителността на съхранението им. (продължава в следващия брой)

Нова книга АКТУАЛЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН АНГЛИЙСКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 4/ 2013

Лили Найденова

20

Българският аграрен и горски бизнес има вече съвременен специализиран терминологичен Аглийскобългарски речник, който вече е на книжния пазар. Речникът е предназначен за агрономи, ветеринарни лекари, лесоинженери, ландшафтни архитекти, еколози, аграрни инженери, биолози, геодезисти, икономисти, преподаватели, студенти и всички които работят в областта на аграрните и лесотехническите науки, както и в сферата на бизнеса. Речникът обхваща

терминологията на всички аграрни и лесотехнически отрасли и свързаната с тях търговска и финансова лексика. Причинителите на болестите и вредителите по растенията и животните са дадени и с научните им названия на латински език. Подобен специализиран речник се издава за първи път в нашата страна. Автор на речника е Цветина Цакова, преподавател по английски език в Лесотехническия университет в София, а издател –Академичното издателство „Проф. Марин Дринов”.


Вирусна болест влошава пазарния вид на домати и пипер Доц. Бистра Дикова, ИПАЗР „Н. Пушкаров” – София Табл. 1. Установени вируси в плодове на домати и пипер през 2012 г.

Вид зеленчук Домат (фиг. 3) Домат (фиг. 4) Домати (фиг. 1) Пипер – червен (фиг. 5) Пипер – червен (фиг. 6) Пипер – зелен (фиг. 2)

произход село Градина (Пловдивско) внос от Албания (търг. мрежа) ИЗК „Марица“ (Пловдив) внос от Гърция (търг. мрежа) внос от Гърция (търг. мрежа) ИЗК „Марица“ (Пловдив)

установени вируси TSWV TSWV TSWV + ToMV TSWV TSWV TSWV + ToMV

TSWV - Tomato spotted wilt virus; ToMV - Tomato mosaic virus

Фигура 1. Доматени плодове с признаци на некроза, причинени от смесената инфекция на TSWV и ToMV от ИЗК, „Марица“

Фиг. 3. Домат с финни хлоротични концентрични петна, причинени от TSWV с произход село Градина, Пловдивско

Фиг. 5. Чушка с хлоротични концентрични петна, причинени от TSWV с произход внос от Гърция

Фигура 2. Пиперов плод с деформиращо хлоротично напетняване, причинено от смесената инфекция на TSWV и ToMV от ИЗК, „Марица“

Фиг. 4. Домат с финни хлоротични концентрични петна, причинени от TSWV с произход внос от Албания

Фиг. 6. Чушка с хлоротични концентрични петна, причинени от TSWV с произход внос от Гърция (при съхранение в хладилник петната некротираха)

ПЛЮС

брой 4/ 2013

сители трипси през сезона на вегетацията. За нашата страна най-ефективни преносители на TSWV са трипсите от вида Frankliniella occidentalis по домати в оранжерии и Thrips tabaci по домати на полето (Крумов, 2012). Унищожаване на трипсите трябва да се преследва за дълъг период от отглеждането на домати и пипер, така че да се постигне предпазване на плодовете от повреди най-вече в периода на масово плододаване.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Вирусните болести оказват неоспорима вреда върху добива и качеството на земеделската продукция. Вирусът на доматената бронзовост – Tomato spotted wilt virus (TSWV) е един от десетте най-разпространени вируси в света. През лятото и есента на 2012 година диагностицирахме този вирус както в плодове от домати на частни производители, купени от пазар, в доматови насаждения на Института по зеленчукови култури „Марица” в Пловдив, така и в плодове от вносни домати и пипер, купени от търговската мрежа в София (таблица 1). Вирусът на доматената бронзовост, освен че присъства в самостоятелна инфекция в някои от плодовете, се среща и в смесена инфекция с вируса на доматената мозайка (Tomato mosaic virus - ToMV) или вируса на краставичната мозайка (Cucumber mosaic virus - CMV); (табл. 1). При смесена инфекция от два вируса плодовете са почти изцяло покрити с некротични петна или силно деформиращи хлоротични петна (фигури 1 и 2) и такива плодове се бракуват и изхвърлят още на полето при беритбата. Често когато вирусът на доматената бронзовост е инфектирал самостоятелно растенията по плодовете се наблюдават финни хлоротични концентрични петна и такива плодове могат да се видят в зеленчуковите магазини и на пазарите (фигури 3, 4 и 5). При пробирането от купувачите такива напетнени плодове изостават и се продават вероятно на по-ниска цена. При съхранение на напетнени плодове от пипер – червена капия в хладилник след около три седмици жълтите хлоротични петна некротираха (фиг. 6). Тези плодове бяха с влошени вкусови качества при прясна консумация, а вероятно това ще се отразява и на качеството на лютениците и туршиите, ако се преработят в такива. Както се вижда от изложеното дотук вирусът на доматената бронзовост е причина за финно напетняване на плодове от домати и пипер не само у нас, но и в други балкански страни – Албания и Гърция. Напетнени плодове по един или друг начин попадат в търговската мрежа, дори се срещат в предлаганите за износ. Като се имат предвид високите летни и есенни температури в последните години, подобно на летните температури през 2012 година, които благоприятстват развитието на причинените от TSWV заболявания може да се предвиди, че и занапред ще има подобни проблеми, влошаващи пазарния вид и затрудняващи съхранението на плодовете. Борбата с вируса на доматената бронзовост зависи от разпространението на неговите прено-

21


Нитратното съдържание в поливните води и продукцията от магданоз Ив. Митова, Н. Динев, ИПАЗР „Н. Пушкаров”

Таблица 1. Санитарно състояние на поливни кладенчови води, използвани в експеримента (мг/л).

Вариант

нитрати хлориди 16.4

47

147

2.

77.1

61

190

3.

184.3

106

263

4.

320.5

213

490

250

250

пределно допустими стойности 50

Таблица 2. Влияние на нитратното натоварване върху натрупването на вегетативна и коренова маса ( г ).

Вариант 1.вар.средно

медиана ст. отк. 2.вар.средно медиана

ст. отк. 3.вар.средно медиана

ст. отк. 4.вар.средно медиана

ст. отк.

вегетативна маса коренова I откос II откос III откос общо маса 7.89 1,79 6,00 1,32 0,57 5,86 1,39 0,59 1,28 1,12 0,27 0,13 1,34 9.32 5,55 5,43 1,94 1,30 5,48 1,82 1,16 5,86 0,55 0,40 0,38 2,38 17.79 9,57 7,90 4,66 5,23 7,96 5,19 5,15 9,33 1,81 1,33 0,99 3,20 22.71 10,39 7,91 6,95 7,85 8,02 6,98 7,75 9,62 2,19 0,89 0,77 2,52

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 22

Фиг. 1. С  ъдържание на пепелни елементи в растения от магданоз

сулфати

1.

брой 4/ 2013

В световен мащаб азотните торове имат определящо участие в увеличаването на добивите от земеделските култури. В същото време азотното торене представлява най- голямото енергийно и стойностно вложение в производствените разходи, както и значителен доставчик на нитрати в замърсяването на подземните води. Прилагано в оптимални норми азотното торене може да повиши качеството на получената продукция и добивите с 20- 40%. От друга страна торенето с необосновано високи азотни норми и особено когато внесения в почвата азот не е балансиран с останалите хранителни елементи в получената продукция могат да се натрупват нитрати над ПДК. Изследвания върху баланса на азота и фосфора на ниво ферма, са показали, че при интензивно зеленчукопроизводство в една и съща ферма през различни години след вегетацията има излишък от 4 до 10 кг азот на декар и недостиг от около 1 кг Р2О5. Смята се, че зеленчуците са главния източник на токсични нитрати в човешкия организъм. Установено е, че 70% от дневната норма нитрати, човек получава със зеленчуците, 20% с питейната вода и напитките и около 10% с месото и останалите хранителни продукти. Най- често натрупването на нитрати в растениевъдната продукция се свързва с прекомерно азотно торене. Многобройни данни показват обаче, че подобно тълкуване не винаги е правилно. В много случаи високо нитратно съдържание е установено в продукция получена без органично и минерално торене. Повишеното съдържание на нитрати в растенията може да се провокира освен от азотното торене и от повече от 20 фактора между които: биологичните особености на културата и сорта, климатичните и

Фиг. 2. Абсолютно сухо вещество (АСВ) в магданоз


почвени условия, прилаганата агротехника и др. В статията представяме резултатите от изследване качеството и безопасността на различните откоси магданоз отгледан чрез напояване с нитратно натоварени поливни води. Опитът е изведен с магданоз сорт “Фестивал 68“, във Вегетационна къща на ИПАЗР „Н. Пушкаров”. Използваната почва е чернозем смолница, взета от вододайната зона на с. Гурмазово, Софийска област. Почвата е средно запасена с хумус- 3.7%, с неутрална реакция -рНН2О- 6.8, слабо запасена с минерален азот- 5.5 мг/1000 г, и с много високо съдържание на подвижен калий и фосфор: К2О- 218.5 мг/100 г и Р2О556.5 мг/100 г. Опитът съдържа 4 варианта на база възходящо натоварване на поливните води с нитрати. Водите са взети от четири кладенеца, функциониращи в селото, с които в предишни изследвания е установено натрупване на нитрати в растителна продукция. Установените съдържания на вредни вещества характеризират водите като замърсени с нитрати в три от кладенците, а при високите нива на замърсяване- и със сулфати (табл. 1). Във всеки съд са засяти по 20 семена. Чрез ежедневни поливки почвената влажност е поддържана на 75% от ППВ. По време на вегетацията са направени три откоса на растенията. Опитните растения са отглеждани в продължение на два месеца. Междувременно са извършени три откоса на напълно развити растения, с добре оформена листна маса. Правят впечатление малките разлики в масите на растенията от първи и втори вариант от първия откос (табл. 2), независимо от това, че нитратното съдържание в поливната вода на втори вариант е значително по- високо. Вегетативните маси при трети и четвърти вариант от същия откос също са почти равни. С напредване на вегетацията диференциацията между вариантите се очертава ясно. При втория и третия откоси резликите между отделните варианти се засилват. Докато при първия откос масата на растенията от вариант 4 е с 31.83% по- голяма от тази при вариант 1, то при втория откос е вече с 5.27 пъти по- голяма,

Таблица 3. Влияние на нитратното съдържание в поливните води върху показателите за качество при магданоза. Вариант 1 2 3 4 I откос вегетативна маса пепелни елементи (%) 15.84 16.60 18.62 19.50 АСВ (%) 19.52 18.12 16.63 16.57 20.1 221.4 1150.0 1970.3 NO3 (мг/кг) общи захари(%) 8.6 8.3 7.5 6.1 II откос вегетативна маса пепелни елементи (%) 16.60 17.40 18.31 19.72 АСВ (%) 20.25 17.07 14.44 14.07 19.0 26.23 62.75 412.38 NO3 (мг/кг) общи захари(%) 8.4 8.9 7.2 5.9 III откос вегетативна маса пепелни елементи (%) 15.07 16.11 17.34 18.03 АСВ (%) 15.24 13.16 11.74 12.68 10.21 17.34 11.64 168.72 NO3 (мг/кг) общи захари(%) 7.5 7.4 5.7 3.9 корени пепелни елементи (%) 17.04 15.87 15.16 16.23

Фиг. 3. С  ъдържание на NO3 в растения от магданоз

Фиг. 4. Съдържание на общи захари в растения от магданоз

Таблица 4. Количества на внесените ните води. Вариант разход вода внесени NO3/кг за опита NO3 почва л/6 кг почва мг /6 кг мг почва 1 10.2 167.28 27.88 2 11.7 902.07 150.35 3 14.3 2635.49 439.25 4 14.8 4743.40 790.57

нитрати с поливмгN/кг кгN/дкa почва

6.30 33.95 99.18 178.51

1.26 6.79 19.84 35.70

а при третия откос разликата между четвърти и първи вариант е 13.77 пъти в полза на четвърти вариант. Сумарно листната маса на растенията от трите откоса при вариант 4 е с 2.88 пъти поголяма от тази на първи вариант. Тези разлики между вариантите са много ясно изразени и при получените коренови маси. При прибирането на опита, растенията от варианта с най- голямо нитратно натоварване имат близо 6 пъти (5.80) поголяма коренова маса, в сравнение с вариант 1. Съдържанието на пепелни елементи в надземната маса и корените на магданоза нараства с

23


Таблица 5. Пластидни пигменти в растения от магданоз в зависимост от нитратното съдържание в поливните води. Варианти 1 2 3 4 I откос Ch “a” (мг/г) 5.08 5.90 6.24 7.29 Ch “b” (мг/г) 2.73 3.06 3.88 3.85 Ch “a”+Ch “b” (мг/г) 7.81 8.96 10.12 11.14 Ch “a”/Ch “b” 1.86 1.93 1.61 1.89 каротиноиди (мг/г) 1.95 2.04 1.98 2.18 II откос Ch “a” (мг/г) 6.88 7.02 7.58 9.09 Ch “b” (мг/г) 3.81 3.54 3.59 3.99 Ch “a”+Ch “b” (мг/г) 10.69 10.56 11.17 13.08 Ch “a”/Ch “b” 1.82 2.0 2.11 2.28 каротиноиди (мг/г) 2.37 2.17 2.48 2.91 III откос Ch “a” (мг/г) 7.51 7.58 8.66 15.26 Ch “b” (мг/г) 4.23 3.65 5.53 12.67 Ch “a”+Ch “b” (мггg) 11.74 11.23 14.19 27.93 Ch “a”/Ch “b” 1.78 2.08 1.57 1.20 каротиноиди (мг/г) 2.26 2.44 2.31 2.98

24

увеличаване на азотното съдържание в поливната вода, в съответствие с по- голямото изразходвано количество вода и формираната по- голямата листна маса (табл. 3 ). В същото време съдържанието на сухото вещество и общите захари в листата е по- високо при вариант 1 и намалява с покачване на нитратното съдържание в поливните води. Известно е, че за редуцирането на нитратите и включването им в органични съединения е необходима енергия, която се получава от разграждането на въглехидратите. Най- високо отчетено съдържание на нитрати има при втория откос. Магданозът отгледан във варианти 3 и 4 е със свежа и тургурна листна маса, с високо хлорофилно съдържание, което се отразява и върху абсолютно сухото вещество (ефект на разреждане). В съответствие с различната натовареност на поливните води с нитрати и отчетеното им съдържание в растителната маса е различно. Докато при първия откос на първи вариант има само 20.1 мг NO3/кг свежа маса, то при вариант 4 достигат 1970.3 мг NO3/кг свежа маса. При следващите отчитания измерените нитратни съдържания падат. С покачването на въздушната температура и слънчева активност, с напредване на вегетацията нитрат- редуктазната активност се увеличава, което благоприятства трансформацията на нитратите в растителна маса. При третият откос съдържанието на нитрати в листната маса е намаляло 1.97 пъти при първи вариант (от 20.1 на 10.2 мг NO3/кг свежа маса), 12.8 пъти при втори вариант от (от 221.4 на 17,3 мг NO3/кг свежа маса), 99.14 пъти при 3 вариант (от 1150 на 11.6 мг NO3/кг свежа маса) и 11.68 пъти при 4 вариант (от 1970,3 на 168,7 мг NO3/кг све-

жа маса). Независимо от това, че в изведения опит нитратното съдържание във вегетативната маса на магданоза дори във варианта с високо съдържание на нитрати в поливните води е под допустимите концентрации, за пролетно отглеждане на листни зеленчуци отчетените стойности на показателя са обезпокоителни, особено на фона на ниската почвена запасеност с минерален азот. На табл. 4 се виждат количествата нитрати внесени с поливната вода, за поддържане на оптимална влагообезпеченост на опитните растения (ППВ- 75%). Докато при вариант 1 с поливната вода са внесени 27.88 мг NO3/кг почва, то при вариант 4 това количество е 790.57 мг NO3/кг почва или с 28.36 пъти повече. За получената маса от магданоз, oт трите откоса при съдържание на 16.4 мг NO3/л вода, при първи вариант са внесени 1.26 кг N/дкa, при втори- със 77.1 мг NO3/л вода са внесени 6.79 кг N/дкa , при трети- със 184.3 мг NO3/л вода – 19.84 кг N/ дкa и при последния вариант със съдържание на 320.5 мг NO3/л вода са внесени 35.70 кг N/дкa. Представените данни (табл. 5) за съдържание на пластидни пигменти в листната маса на магданоза показват еднопосочна връзка с количеството на нитратите в поливните води. Съдържанието на Ch “a” +Ch“b” нараства от първи към четвърти вариант и е най- високо в растителните проби взети от третия откос. Най- близки до посочените като оптимални съотношения на Ch “a” / Ch“b” (между 1.82 и 2.28) има в отчетените проби и от четирите варианти при втория откос. Заключение: 1. С напредване на вегетацията диференциацията между формираната вегетативна маса между отделните варианти нараства. Сумарно листната маса на растенията от трите откоса при варианта с най- голямо нитратно натоварване (320.5 мг/л) е с 2.88 пъти по- голяма от тази на първи вариант (16.4 мг/л) . Тези разлики между вариантите са много ясно изразени и при получената коренова маса. При прибирането на опита, растенията от варианта с най- голямо нитратно натоварване имат близо 6 пъти (5.80) по- голяма коренова маса, в сравнение с вариант 1. 2. При първия откос на първи вариант има 20.1 мг NO3/кг свежа маса, при вариант 4 1970.3 мг NO3/кг свежа маса. В края на изследването съдържанието на нитрати в листната маса е намаляло 1.97 пъти при първия вариант, 12.8 пъти при втория , 99.14 пъти при третия и 11.68 пъти при четвърти вариант. 3. С поливната норма за поддържане на 75% ППВ, в зависимост от нитратното съдържание в поливните води, в изведения опит са внесени между 1.26 и 35.70 кг N/дкa.


12

ПРИБИРАНЕ Мащерката се жъне във фаза масов цъфтеж през първата година -веднъж, а през втората и следващите години – два пъти, като втората жътва се извършва два месеца след първата. Жътвата се извършва ръчно, със сърпове, като растенията се жънат на височина 5-6 см от почвата. Прибирането трябва да става в сухи, тихи, слънчеви дни, за да няма загуби от етерично масло и надземната маса лесно да се изсушава. Обикновено етеричното масло се получава от свежа надземна маса, която след жътва директно се дестилира. Етерично масло се получава и от суха херба. Когато мащерката се отглежда за херба, тя се изсушава на сянка, за да запази зеления си цвят.

се развиват до зимните месеци. Какавидният етап продължава около три седмици. Имагото се появява през пролетта. Вредят възрастните и ларвите, които нагризват грубо листата.

А

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 4/ 2013

Гл. ас. д-р станко станев гл. ас. Христо ламбев

51

МАЩЕркА

полски култури

БиБлиотЕкА ЗЕМЕДЕлиЕ


2

ЗНАЧЕНИЕ, ПРОИЗХОД, РАЗПРОСТРАНЕНИЕ, ДОБИВИ Мащерката /Thymus sp./ е многогодишно тревисто растение с произход от Средиземноморието. Отглежда се заради надземната част, която съдържа етерично масло, с основни съставки, в зависимост от вида мащерка и региона на месторастене. В различни части на растението са установени голям набор флавоноиди и витамин Е, компоненти с голям интерес в хранителната промишленост, поради антиоксидантните им свойства. Наличието на фенолните и терпенови съставки в маслото го прави ценен източник на антибактериална активност, която умело се използва както за стабилизирането на храни, така и за поддържане на биологично земеделие и биологична продукция. Сухата и свежа мащерка, както и продуктите от нейната преработка са добре известни още от древността. В стария Египет тя е отглеждана като културно растение за овкусяване на храни, а консервиращите й свойства са използвани при балсамиране на мумии. Етеричното масло се употребява в медицината и хранително-вкусовата промишленост като подправка и за консервиране на храни. В парфюмерията се използва за производство на ПК от тип фужер, детелина, свежо сено, шипър, ориенталски и др. Използва се също за ароматизиране и антисептично действие в лосиони, тоалетни води и сапуни. Изсушената херба се използва в медицината като настойка и чайове при простуда, против кашлица, стомашни и чревни заболявания, а също и като подправка в хранително-вкусовата промишленост. Цялото растение се използва за дъбене на кожи. Мащерката е отлично медоносно растение. През последните години продължава най-общо казано изучаването на мащерката. Това понятие обхваща интерес към свойствата и активността на етеричното масло, екстрактите и отделни компоненти от тях, изясняване на влиянието на климатичните фактори и околната среда, създаване на нови сортове с различни активни съставки и приложението им в медицината, земеделието, храненето, фармацията и козметиката. Мащерката се среща на почти всички континенти. У нас тя е разпространена повсеместно – по горски поляни и пасища, край пътищата, по скалисти и припекни места. Ареалът й достига до 2300 м надморска височина. По отношение на добивите съществува голямо разноо-

11

този неприятел, което води до деформация на горните листа, които се завиват във вид на топка с размер до около един сантиметър, обрасла плътно с белезникави нишки. Тези повреди възпрепятстват развитието на вегетационния връх, което води до разклоняване на отделните стъбла в туфите, влошава се качеството на продукцията и се угнетява развитието на нападнатите растения в насажденията. Janetiella thymi – това галообразуващо комарче снася яйцата си по листата на мащерката. Ларвите се развиват в специфични образувания по листата – гали, в които са защитени от външните условия на средата. При силно нападение може да се влоши търговския вид на хербата, а силно засегнатите листа окапват. Вреда нанасят само ларвите. Видът е полифаг и напада редица културни и диви видове. Longitarsus obliteratus – този неприятел се среща през по-голямата част от вегетацията, като нанася основните вреди през пролетта и началото на лятото. Вредят възрастните бръмбари, които се изхранват по листата – повредата първоначално е във вид на перфориране, но може да изгризят и цели участъци от листата, като не засягат жилките. Отличават се с дългите си задни крака, с които отскачат при опасност. Розмаринов листояд - Chrysolina Americana - може да достигне дължина от 5-8 мм. Те имат колоритни елитри с метални зелени и лилави надлъжни ивици. Крилата са сравнително къси, така че тези бръмбари не могат да летят. Този вид се храни с различни ароматни от сем. Lamiaceae - розмарин (затова се нарича розмаринов листояд), лавандула и мащерка. Развива едно поколение годишно. Женските снасят яйцата си в края на лятото върху листата на растенията-гостоприемници. Ларвите продължават да


10

Мащерката се напада от люцерновата кускута (Cuscuta epithymum) – по надземната част се наблюдава оплитане от многократно разклонени, тънки (до 1 мм диаметър), бледожълти до виолетовочервени стъбла без корени и листа, с многобройни кълбовидни нежни съцветия. При нападението се затруднява прибирането на хербата, растенията изостават в развитието си, а при по-силно развитие на кускутата, туфите могат да засъхнат. При мащерката са установени някои болести, но малко от тях имат икономическо значение и обикновено не се налага извеждането на химическа борба с тях. Ръжда (Puccinia thymi) По горната страна на листата се наблюдават групи от ръждивокафяви пикнидийки, а от долната страна на листата – групи от ецидии. Ръждата при силно нападение може да доведе до окапване на част от листната маса в туфите и да влоши качеството на получената продукция. Предпоставки за нейното развитие са топлото и влажно време, заплевеляването на насажденията и терени, в които се задържа прекомерна влага. По-слабо се напада от други болести, като брашнеста мана, алтернария, ботритис и листни петна, които нямат икономическо значение. От вирусните болести по мащерката е открит люцерновомозаичен вирус AMV (Alfaalfa mosaic virus). Напада се от сравнително малък брой неприятели, които обикновено не нанасят значителни щети в насажденията. Потенциално по-важните от тях са следните: Акара Aceria thomasi (Eriophyes thomasi) - обикновено през лятото по мащерката се наблюдават повреди от 3

БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА Коренова система – брадеста, силноразклонена, обхваща най-често повърхностния почвен слой и достига до 20 см дълбочина Стъбло – вдървесинено в основата с пълзящи и приповдигнати разклонения и много на брой праворастящи леторасти, достигащи на височина 20-30 см Листа – видовете и сортовете се различават по големина на листата, но общо те са дребни, срещуположни, приседнали, яйцевидни с гладък ръб на листната петура и рестничести власинки. Окраската им варира от светло до тъмнозелено. Цветове - събрани са в удължени или прекъсващи се съцветия. Цветчетата са дребни, двуустни, обагрени от бледорозово до синьо-лилави, розови или бели. Плодове – състоят се от четири кълбовидни орехчета

бразие. В зависимост от видовата принадлежност и условията на култивиране добивът на свежа маса може да варира от 200-300 до 1000-1200 кг от декар, а съдържанието на етерично масло от 0,15 до 2 %.


Цялото растение излъчва силна приятна миризма.

БОРБА С ПЛЕВЕЛИ, БОЛЕСТИ И НЕПРИЯТЕЛИ В нашата страна няма регистрирани хербициди при мащерката, затова борбата с плевелите се води с ръчни окопавания в реда и механизирани в междуредията.

ята почвата се поддържа чиста от плевели и в рохко състояние чрез култивиране или дисковане. Засаждане. Независимо от начина на размножаване, засаждането се извършва през есента, не по-късно от края на септември - началото на октомври, за да могат растенията да се вкоренят до настъпването на ниските температури. При пропускане на този срок засаждането може да се извърши и рано напролет – през месеците март и април. Схемата на засаждане е 70/25-30 см, като на декар се засаждат около 5 000 броя растения. Растенията се засаждат в дълбоки 16-18 см бразди. Разсаждането се извършва ръчно или ако е възможно и механизирано, с разсадопосадъчна машина. Веднага след засаждането се прави коригиране на неправилно поставените растения, напояване и леко загърляне на растенията.

СИСТЕМАТИКА И СОРТОВЕ Мащерката /Thymus sp./ е род от около 350 вида ароматни многогодишни тревисти растения от семейство Lamiaceae. С цел изучаване и оптимизиране на култивирането, преработката и приложението на мащерките, произхождащо от тяхното многобразие е започнало квалифицирането им в отделни хемотипове. Хемотипът е група от видове мащерки, която има еднакви една или две активни съставки, съдържащи се в най-голямо кличество в етеричното масло. На тази база са предложени 3 основни хемотипа - тимолов, карвакролов и гераниолов, но се срещат и линалолов, α-терпинеолов и др. Към тимоловия спадат: Немска мащерка, (Thymus vulgaris сv “ German), Френска мащерка (Thymus vulgaris cv. ‘French’), Английска мащерка (Thymus vulgaris cv. ‘English’), сребърна мащерка (Thymus vulgaris cv. ‘Silver Posie’) и увивна мащерка (Thymus serpyllum), докато широколистната мащерка (Thymus pulegioides) и златната мащерка (Thymus citriodorus cv. ‘Golden Queen’) спадат към другите 2 групи, съответно карвакролов и гераниолов тип. Както вече споменахме в природата се срещат много видове от рода мащерка. От тях няколко имат стопанско значение и се използват в селекцията за създаване на висококачествени сортове – Thymus vulgaris, Thymus siptorpii, Thymus marshalianus. Сорт „Пагане” е селекциониран от популацията на Thymus marshalianus. Има изправени, силно разклонени туфи, които осигуряват висок добив на надземна маса. Съдържанието на етерично масло в свежа надземна маса е 0,55-0,85 %. Маслото е богато на гераниол –74-76 % и нерол 15-17 %. Съдържа още мирцел, цитронелол, линалол, пи-цимол. То има фин, свеж, приятен аромат и се използва като гераниолна суровина с аромат на роза. Участва като фина композиция за подправка в хранително-вкусовата промишленост. Сорт „Слава” е създаден от вида Thymus siptorpii L. Растенията са с изправени стъбла, сортът е пригоден за механизирано отглеждане, високодобивен. Съдържа етерично масло в свежа надземна маса 0,5-0,7 %, с главна съставка цитрал – до 23 %, цитронелол до 10 % и гераниол – до 36 %. Ароматът напомня маточина, дракоцефалум, индрише, свеж, фин, с

9

ОТГЛЕЖДАНЕ През първата година грижите за насажденията са повече в сравнение със следващите години. Състоят се в поддържане на почвата чиста от плевели чрез окопавания вътре в реда (2-3 пъти), 2-3 междуредови обработки и подхранване. При екстремни засушавания е добре да се извършат 1-2 поливки за подобряване добивите от надземна маса. След втората година туфите заемат вътрередовите пространства и част от междуредието, което спестява ръчните окопавания. Торене. Въпреки, че мащерката не е особено взискателна култура, за получаване на високи добиви се нуждае от торене. С основната подготовка на почвата се внасят органични и минерални торове – 4-6 т/дка оборски тор, 30-40 кг/дка фосфатен тор и при нужда 15-20 кг/дка калиев тор. През първата година азотните торове се внасят два пъти по 10 кг/дка рано напролет и след второто окопаване. Всяка следваща година азотът се внася с първата междуредова обработка.

4


8

СЪЗДАВАНЕ НА НАСАЖДЕНИЕ Избор на място и предшественици. За създаване на насаждение се избират добре огряти от слънцето места, с южно или югозападно изложение. Почвите трябва да са богати и пропускливи. Мащерката вирее успешно на различни почвени типове – кафяви горски, канелени горски, карбонатни черноземи, алувиално-ливадни и др. Трябва обаче да се избягват ниски, влажни и непроветриви участъци, тежки глинести почви, неизравнени терени, задържащи вода. Насажденията се използват в продължение на 5-8 години, затова се създават след култури, които оставят площите чисти от плевели – зърнено-житни, зърнено-бобови и др. Обработка на почвата. След прибиране на предшественика се извършва дълбока оран, с която се внасят органични и минерални торове. До засаждане на растени-

Вегетативно размножаване. Най-лесният и евтин начин за размножаване на стерилните сортове е чрез разделяне на туфите. От една добре развита туфа могат да се получат 30-40 /до 100/ нови растения. Размножаването чрез зрели и зелени резници се отличава с много висок размножителен коефициент, но за по-висок процент на вкореняване е наложително използването на култивационно съоръжение, което оскъпява производството. По-добри резултати се получават при използването на зелените резници за вкореняване. Подготовката на резниците се извършва през юни-юли, когато се изрязват туфите почти до основата. От вегетативните клонки се избират добре изхранени резници с дължина 8-10 см и се оставят няколко листенца. Най-добър процент на вкореняване /90-95 %/ се получава при залагане на резниците в хранителна смеска и полиетиленови оранжерии, където чрез оросителна система растенията периодично се поливат. След 10-15 дни резниците калусообразуват и започват да коренообразуват. За нормално протичане на процеса и образуване на стандартен разсад е необходима хранителна площ за 1 резник около 20 см2, т.е. разстоянието между резниците е 4-5 см и на 1 м2 са необходими 500 резника. По време на вкореняването грижите за растенията се свеждат до плевене и при необходимост подхранване с листни торове.

5

АГРОБИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ Всички надземни части на растението са покрити с етерично-маслени жлези. Въпреки, че мащерката расте на не много богати, почти каменисти почви, за получаване на високи добиви трябва да се спазват нейните биологични изисквания. Изисквания към топлина. Макар че мащерката е топлолюбиво растение, тя се отличава с висока зимоустойчивост. Презимува добре в райони с много голяма надморска височина /до 2500 м/, но там не дава задоволителни добиви. Изисквания към светлина. Тя е светлолюбиво растение. Засенчването задържа нарастването и се отразява негативно върху добива. Изисквания към влагата. Мащерката е сухоустойчиво растение, но реагира много добре на 1-2 поливки по време на вегетацията Специалният хабитус и анатомичният строеж на растенията увеличават сухоустойчивостта им чрез запазване на влагата след дъжд и напояване, а повърхностно разположената коренова система им позволява да използват влагата от слабите превалявания.

цитрална нотка, подходящ за хранително-вкусовата промишленост. Двата сорта са продукт на нашата българска селекция. Кандидат сорт „Кресна” също е селекциониран у нас от вида Thymus vulgaris L. Все още не е райониран за страната. Сортът има изправени растения, силно разклонени стъбла и добра облистеност, осигуряващи висок добив от надземна маса. Съдържанието на етерично масло в свежа надземна маса варира от 0,6 до 0,8 %. Главната съставка е карвакрол – над 60 %. Съдържа още тимол, пи-цимол, алфа-терпинен и др. Дрогата се използва като чай с успокояващо действие при сърдечна невроза, простатит и др. Сорт „Немска зима” е интродуциран от Германия и принадлежи към вида Thymus vulgaris L. По хабитус туфите са по-компактни, с изправени цветоносни стъбла, изравнени по височина. Сортът се развива по-слабо, средният добив от свежа надземна маса е почти два пъти по-малък от сорт “Слава”, около 200-300 кг/дка при опитни условия, но с висок рандеман –40,90 %. Съдържанието на етеречно масло е 0,28 % с основна съставка тимол – 61,44 %, карвакрол –6,04 %. Сортът успешно презимува при нашите условия.


Изисквания към почвата. Мащерката трябва да се засажда на плодородни, пропускливи почви, с рН 5,5-7, с южно изложение и добро огряване от слънцето. При такива условия растенията синтезират повече и покачествено етерично масло РАЗМНОЖАВАНЕ И ЗАСЯВАНЕ Мащерката се размножава както генеративно чрез семена, така и вегетативно - чрез разделяне на туфите или чрез вкореняване на резници. Основен начин за размножаване на мащерката е чрез производство на разсад от семена в открити лехи. Сортовете и видовете, които не образуват семена се размножават само вегетативно. Подготовката на площта за производство на посадъчен материал включва следните мероприятия: • основно торене с оборски тор – 5 т/дка, суперфосфат – 50 кг/дка, • дълбока оран - на 23-25 см, • подравняване на площта, • неколкократно култивиране на площта с брануване, • оформяне на лехите.

6

Сеитбата се извършва през пролетта /през месеците април и май/, редово на 5-6 см между редовете или разпръснато, на твърдо легло, при гъстота 2-2,5 грама на кв.метър и се покриват със слой от 0,60-1,0 см торова смес /чиста от плевели/. Семената нямат следсеитбен период на доузряване и когато са свежо събрани имат кълняемост 85 - 95 %. Кълняемостта се запазва в продължение на 7-8 години. Оптималната температура за поникване е 20-30ºС, при осигурена влажност и топлина. За осигуряване на разсад за засаждане на 1 декар се засяват около 10-12 кв.м разсадопроизводна площ (20-25 г семена). За по-добро ръчно засяване семената се смесват 1:5 със сух пресят пясък. Преди и след засяването площта се уплътнява много добре чрез валиране. За запазване на почвената влажност и предпазване на семената от измиване с водната струя, е необходимо лехите да се мулчират с органични отпадъци /най-добре с тези след дестилация/. След поникване на семената мулча се премахва. Грижите за разсада включват: - редовно поливане /дребнокапково/ с малки поливни норми, - ръчно плевене на лехите /до 6 пъти/, - тесане на пътеките, - подхранване с течни органични торове, фиксал - 0,35 л/дка или амониева селитра в доза 4-5 г/м2. При пролетна сеитба в открити лехи разсадът е готов за засаждане през месец септември. Засаждането трябва да приключва през първите дни на октомври за да могат растенията да презимуват прихванати. Изваждането на разсада се извършва ръчно или механизирано, чрез подкопаване с нож-скоба. След изваждането, разсада се сортира и засажда веднага. Стандартният посадъчен материал трябва да бъда с добре развита брадеста коренова система, с дължина на коренчетата 4-5 см и разклонена надземна част. Растенията трябва да са здрави, без повреди от болести и неприятели, да няма откъснати, смачкани листа и обелване кората на основните коренови разклонения. Директна сеитба. Имайки в предвид изключително малките размери на семената и силно заплевелените почви у нас директна сеитба не се препоръчва. 7


овощарство

Борба с плевелите при производство на семенни подложки от бадем Заря Ранкова Институт по овощарство- Пловдив

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ брой 4/ 2013

Плевелната растителност е сериозен проблем в разсадниците на овощните култури. Плевелите силно потискат развитието на подложките и присадниците при производството на посадъчен материал. Пряката вреда от заплевеляване (конкуренция между плевел и културен вид по отношение на влага, светлина, хранителни вещества от почвата и тези, внесени с торовете) е особено силно изразена. Под влияние на плевелите растежът и развитието на фиданките се забавя, дървесината не узрява и се получава нестандартен посадъчен материал. Косвената вреда от заплевеляване (разпространение на неприятели и болести в т.ч. вирусни ) в този случай е особено силно изразена, в предвид съвременните изисквания за производство на сертифициран, свободен от вирусни болести, овощен посадъчен материал. В литературата съществуват данни за различно влияние на редица почвени и листни хербициди върху растежа на овощни видове, използвани като подложки- от липса на фитотоксичност и получаване на качествени подложки, годни за присаждане, до много силна токсичност след прилагане на някои активни вещества на хербициди и загиване на растенията Резултатите от изследване селективността на почвените хербициди Метофен

(метолахлор+оксифлуорофен) и Пледж 50 ВП (флумиоксазин) върху вегетативните прояви на семенни подложки от бадем и възможностите за включването им в системата за интегриран контрол на плевелната растителност в овощните разсадници, са представени в статията. Изследванията са извършени в Института по овощарство- гр. Пловдив. Стратифицирани семена (костилки) от бадем бяха засети в периода 15 - 25 март в опитна парцела на дълбочина 3-5 cм и разстояние вътре в реда 5-7 cм. Непосредствено след сеитбата на семената се извърши третиране с почвените хербициди. Проучено бе влиянието на активните вещества метолахлор + оксифлуорофен (Метофен) и флумиоксазин (Пледж 50 ВП), като всеки един хербицид се използува в две дози. Варианти: 1. Контрола (нетретирана, ръчно плевена); 2. Метофен - 120 мл/дкa; 3. Метофен -240 мл/дкa; 4. Пледж 50 ВП – 8.0 г/дкa; 5. Пледж 50 ВП – 20.0 г/дкa. Контролата се поддържаше чиста от плевели чрез ръчно плевене през 30 дни. По време на вегетацията подложките се отглеждаха по стандартна технология. За оценка на ефикасността на приложените хербициди по време на вегетацията се отчете заплевеляването в отделните варианти в динамика по количествено- тегловен метод, през 30 дни от датата на третиране, до приключване на хербицидното последствие. По време на вегетацията се извършваха наблюдения върху растежа и развитието на растенията - поникване, външни признаци на токсичностхлороза, некроза, депресия на растежа. През месец август (15–20 август) се извърши окачествяване на подложките, като бяха отчетени биометричните показатели височина на стеблото (h-cм) и дебелина в зоната на присаждане (мм). Окачествяването на растенията в този период съвпада с момента на присаждане, определен като най- подходящ за извършване на облагородяване в нашата овощарска практика. Плевелната асоциация в овощния разсадник в експерименталното поле на ИО- Пловдив се характеризира като асоциация от “окопен тип”, т. е. в нея преобладават плевели основно от групата на едногодишните ранни и късни пролетни видо-

31


би могла да се развие в овощния разсадник. Реализирането на продължителен хербициден ефект около 4 месеца след третиране осигурява добри условия за развитието на семеначетата в най- ранните етапи на покълване и поникване и на окулантите, когато конкуренцията между плевели и културен вид има най- силно угнетяващо действие. Във варианта, където бе приложена високата доза Метофен (вар.3) и в двата варианта, третирани с Пледж 50 ВП (вар.4 и 5) се наблюдават симптоми на фитотоксичност, проявяващи се в некроза и съхнене по листата на семеначетата. Във вариант 5 се установява изсъхване на единични растения. Не се отчитат различия в темповете на поникване на семеначетата от отделните варианти. Симптомите на фитотоксичност от хербицидите се преодоляват в интервала 35- 45 ти ден след поникването. Видими смущения в растежа на подложките не бяха наблюдавани. Резултатите от биометричния анализ показват, че в третираните с почвени хербициди варианти се отчитат стойности за височината, по-малки от тези на контролата (фиг. 1). Най-слабо потискащо влияние върху този показател се установява след третиране с по-ниската приложена доза флумиоксазин (вар.4). Най-малка е височината на растенията, третирани с високата доза Метофен (вар.3). Аналогични са резултатите за влиянието на хербицидите върху дебелината в зоната на присаждане (фиг.2). Стойности, близки до тези в контролата се отчитат при семеначетата от вариант 4- Пледж 50 ВП – 8.0 г/дкa Резултатите дават основание да се приеме, че високите дози от приложените активни вещества потискат вегетативните прояви на семенни подложки от бадем. Депресиращото влияние на активните вещества е по-добре изразено по отношение показателя височина на стъблото и сравнително по-слабо проявено по отношение дебе-

LSD 5%-2,2; 1%-3,2; 0,1 %-4,8

LSD 5%-0,3; 1%-0,5; 0,1 %- 0,7

Фиг.1. В  лияние на почвените хербициди върху височината на стъблото на семенни подложки от бадем

Фиг. 2. Влияние на почвените хербициди върху дебелината в зоната на присаждане при семенни подложки от бадем

дебелина в зоната на присаждане, (мм)

ве. Отчетено бе развитие на следните едногодишни видове плевели: бръшлянолистно великденче (Veronica hederifolia L.), лисича опашка (Alopecurus myosuroides L.), обикновен спореж (Senecio vulgaris L.), полска овсига (Bromus arvensis L.), див ечемик ( Hordeum murinum L.), бяла лобода (Chenopodium album L.), обикновен щир (Amaranthus retroflexus L.), пача трева (Polygonum aviculare L.), тученица (Portulaca oleracea L.), злолетница (Erigeron canadensis L.). През първите три месеца от внасянето на хербицидите се проследи наличието на плевели в отделните варианти по вид и брой. На 60-ти и 90-ти ден в третираните с хербициди варианти се отчитат единични растения от видовете Alopecurus myosuroides L. и Bromus arvensis L.. Всички приложени хербициди в изпитваните дози показаха добър контрол върху заплевеляването, като продължителността на хербицидното действие бе 3,5 - 4 месеца. Това даде възможност да се елиминира конкурентното влияние на плевелите върху семеначетата в най- ранните етапи на покълване на семената и поникване на растенията. Приключване на хербицидното действие се наблюдаваше около 120 дни след третирането – в началото на месец август. Основни представители в плевелната асоциация в периода на приключване на ефективното последействие на хербицидите бяха късните пролетни видове - тученица (Portulaca oleracea L.) и злолетница (Erigeron canadensis L.). От получените резултати за влиянието на активните вещества в съответните дози върху степента на заплевеляване и продължителност на хербицидно действие следва да се приеме, че може да се осъществи ефикасен контрол на заплевеляване в овощния разсадник. Включването на хербициди със сравнително широк спектър на действие ( житни и широколистни плевелни видове) в проучването осигуряват контрол върху почти всички плевелни растения от плевелната асоциация, която

32


лината в зоната на присаждане. Растенията от третираните с хербициди варианти имат дебелина в зоната на присаждане в интервала- 6,2-8,7 мм, което ги прави годни за присаждане в годината на засяване на семената. ИЗВОДИ По-високите приложени дози от хербицидите реализират по-добър и продължителен контрол върху плевелната растителност в питомник I-ва година. Добра хербицидна активност се наблюдава също при използване на по-ниските приложени дози (варианти 2 и 4 ). Включените в проучването почвени хербициди в приложените дози осигуряват пълен контрол върху заплевеляването с продължителност на ефективно хербицидно последействие 3,5–4 месеца. Депресиращото влияние на активните вещества е по-добре изразено

по отношение показателя височина на стъблото и сравнителна по-слабо изразено по отношение дебелина в зоната на присаждане. След третиране с висока доза Метофен (вар. 3) и в двата варианта, третирани с Пледж 50 ВП (вар. 4 и 5 ) се наблюдават симптоми на фитотоксичност, проявяващи се в некроза и съхнене по листата на семеначетата. Във вариант 5 се установява изсъхване на единични растения. Симптомите на фитотоксичност от хербицидите се преодоляват в интервала – 35–45-ти ден след поникването на растенията. Получените резултати дават основание при производство на семенни подложки от бадем да се препоръча прилагане на Метофен – 120 мл/ дкa или Пледж 50 ВП – 8,0 г/дкa, непосредствено след сеитба преди поникване на растенията. Третирането с по- високи дози от тези активни вещества крие рискове от поява на фитотоксичност, изразяваща се в потискане на растежа.

Предпоставки за производство на биологична сливова продукция Н. Маринова, Д. Иванова, Ив. Витанова, С. Димкова, С. Тодорова, ИПЖЗ – Троян, филиал Дряново

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ брой 4/ 2013

Развитието на съвременното сливопроизводство е тясно свързано с прилагането на технологии за производство на биологическа плодова продукция. Много важен елемент е изборът на сливови сортове, устойчиви или толерантни на най-опасната болест по сливата „шарка” (Plum pox virus) и на други икономически важни болести като червени листни петна, сливова ръжда, съчмянка, ранно и късно кафяво гниене. В Опитна станция по сливата в гр.Дряново в резултат на дългогодишна селекционна дейност са създадени сливовите сортове Габровска, Стринава и Гуляева от колектив М.Витанов и П.Маринов и сливовите сортове Не-

вена и Балванска слава от М.Витанов (Витанов, М., 1977). В Института по овощарство в Пловдив са селекционирани нови перспективни сливови сортове, високопродуктивни и толерантни на шарка (Живондов, А., 2009). Интерес за сливопроизводството представляват плъмкотните сортове, получени при отдалечена хибридизация на слива и кайсия, какъвто е сортът Стендесто, създаден от А.Живондов (Zhivondov, A., 2012). От новоинтродуцираните сливови сортове препоръчителни за производството са германските сортове Йойо, Ханита, Елена и Тегера (Dragoyski et al., 2009). Прилагането на органично торене е един от основните елементи на технологията за биологично сливопроизводство. Dinkova et al.(2010) прилагат траншейно торене с оборски тор, което оказва положително влияние върху растежните и репродуктивни прояви на сливовите дървета и има продължително последействие. Използването на зелено торене спомага за увеличаване на органичното вещество в почвата, подобряване на агрохимичната й характеристика и оптималната запасеност на сливовите дървета с основните макроелементи азот, фосфор и калий (Динкова и кол., 2006; Vitanova et al., 2009).

33


34

Табл. 1 Д  обив, маса на плода и костилката на сливовите сортове(средно за периода 2008-2012 г.) Сортове добив маса маса на % на кг/дър- на пло- костил- костилво да, г ката, г ката Стенлей 71,4 27,9 1,0 3,6 Балванска слава 72,2 29,8 1,2 4,0 Габровска 78,7 24,4 1,1 4,5 Гуляева 59,4 30,7 1,3 4,2 Стринава 73,2 26,5 1,2 4,5 Алтанова ренклода 46,4 35,4 1,3 3,7 Пасифик 48,3 48,9 1,6 3,3 Нансийска мирабела 62,9 7,3 0,5 6,8 Невена 52,3 28,0 1,2 4,28 GD при 5% 23,53 18,42 0,32 0,217

Tабл. 2. Съдържание на сухо вещество, захари и органични киселини в сливовите плодове (средно за периода 2008-2012 г.) Сортове сухо веще- обща сума органични ство, % захари, % киселини, % Стенлей 19,80 10,94 0,98 Балванска слава 21,80 11,85 0,80 Габровска 20,50 10,12 0,91 Гуляева 22,07 12,91 1,08 Стринава 20,60 11,32 1,06 Алтанова ренклода 20,38 11,44 0,79 Пасифик 18,70 10,01 1,06 Нансийска мирабела 22,55 13,86 0,42 Невена 22,80 11,53 1,00 GD при 5% 2,323 2,231 0,273

В статията са представени резултатите от изследване с което се цели да разширим и допълним с нови факти характеристиката на български и интродуцирани сливови сортове, да определим пригодността им за биологично производство, както и да разгледаме влиянието на органичното торене върху запасеността на почвата и сливовите растения с хранителни елементи. Изследванията се проведоха в периода 20082012 г. в опитни насаждения в района на гр. Дряново. От селекционираните сортове в Опитна станция по сливата обект на изследването са Габровска, Гуляева, Стринава, Невена и Балванска слава, а от интродуцираните Стенлей, Алтанова ренклода, Пасифик и Нансийска мирабела. Дърветата са присадени на джанкова подложка, засадени са през 2000 г. на разстояния 6/6 м. Бяха определени следните биометрични показатели: добив – в кг/дърво, средна маса на 1 плод в г, средна маса на костилката в г и се изчисли процента на костилката по отношение на целия плод. На плодовете бяха определени следните компоненти: сухо вещество тегловно, съдържание на захари в плодовете (по Бертран и Колтхоф) и съдържание на органични киселини - титриметрично с 0,1 n NaOH. Опитът с органично торене е заложен по блоковия метод с дървета от сорта Стенлей, в 4 повторения, с 16 дървета във всеки вариант. Схемата на опита е следната: Контрола /неторено/, оборски тор в три варианта -2 т/дка, - 4 т/дка, - 6 т/дка, зимен фуражен грах, грахово-ръжена смес. Оборският тор се внасяше през есента, през втората половина на септември се засяваха зимния фуражен грах и грахово-ръжената смес. През първата половина на август се събираха листни проби от всеки вариант. През октомври се взеха почвени проби на две дълбочини: 0-25 и 25-50 см. В опита със зелено торене беше определено съдържанието на следните макроелементи в листните проби: азот по метода на Келдал, фосфор - колориметрично с редуктор хидразин сулфат, калий в солнокисел извлек с пламъчен фотометър,

калций и магнезий – комплексометрично. На почвените проби се определиха следните показатели: амонячен и нитратен азот – по Cotte и Cahane, подвижен фосфор – колориметрично в лактатен извлек по Егнер-Рийм, подвижен калий – по Милчева, хумус – по Тюрин. На получените данни се извърши статистическа разработка. Средният добив за периода 2008-2011 г. е повисок за сортовете Габровска, Стринава, Балванска слава и Стенлей (табл.1). По-слабо продуктивни са сортовете Алтанова ренклода и Пасифик. Най-едроплоден е сортът Пасифик, средната маса на 1 плод е близо 50 г. С изключение на Нансийска мирабела, която е дребноплоден сорт, масата на плодовете за останалите сортове се движи в граници от 27,9 до 35,4 г. Въпреки, че костилката на сорта Нансийска мирабела е най-малка – 0,5 г, процентът на костилката по отношение масата на целия плод е най-висок – 6,8 %, което естествено се дължи на по-малката маса на мезокарпа. Съдържанието на сухо вещество в плодовете е сравнително по-ниско за сорта Пасифик – 18,70%. Сортовете Балванска слава, Гуляева, Стринава, Алтанова ренклода, Нансийска мирабела и Невена се открояват с по-високи стойности на сухо вещество, които попадат в интервала от 20,38% до 22,80%. С по-голяма сума на захарите са плодовете на Нансийска мирабела, Гуляева и Балванска слава, докато между останалите сортове не се откри съществена разлика. Съдържанието на органични киселини в плодовете на Нансийска миТабл. 3.Химичен състав на листните проби в % (средно за периода 2008-2011 г.) Варианти N P2O5 K2O CaO MgO контрола 2,30 0,35 2,30 1,93 0,72 грах 2,44 0,37 2,44 2,12 0,79 грахово-ръжена смес 2,61 0,40 2,60 1,98 0,76 оборски тор, 2 т/дкa 2,37 0,37 2,43 2,07 0,80 оборски тор, 4 т/дкa 2,56 0,41 2,69 2,10 0,78 оборски тор, 6 т/дкa 2,69 0,44 2,73 2,08 0,73 GD при 5% 0,301 0,035 0,257 NS NS


Табл. 4. Химичен състав на почвените проби (средно за периода 2008-2011 г.) Варианти контрола зимен фуражен грах грахово-ръжена смес оборски тор, 2 т/дкa оборски тор, 4 т/дкa Оборски тор, 6 т/дкa GD при 5,0%

N-NH4 , 0-25, cм 13 15 19 17 23 30 13,2

мг/кг 25-50, cм 12 15 14 18 22 25 9,01

N-NO3 , 0-25, cм 11 12 15 13 18 26 11,3

мг/кг 25-50, cм 9 13 12 13 16 22 8,1

рабела е най-малко – 0,42%, между останалите сортове няма съществени различия в стойностите на този показател (табл.2). През отделните години климатичните промени оказаха различно влияние върху развитието на фитопатогените. През 2009 и 2010 г. имаше благоприятни метеорологични условия, които повлияха за масовото развитие на Polystigma rubrum. През 2011 и 2012 г. високите температури и ниската атмосферна влага напълно компрометираха развитието на патогена и тогава беше отчетена много ниска степен на нападение дори и при чувствителните сортове. Средно чувствителни сортове са Нансийска мирабела и Невена. Слабо чувствителни са: Алтанова ренклода, Стринава, Габровска, Гуляева, Пасифик, Стенлей и Балванска слава. През изследвания период се наблюдава висок процент на нападение от съчмянка. Средно чувствителни са сортовете – Алтанова ренклода, Балванска слава, Гуляева, Стринава и Нансийска мирабела. Слаба чувствителност проявяват сортовете Габровска, Невена, Стенлей, и Пасифик. Проявлението на симптомите на шарка по листата (РРV) през годините е почти еднакво. Само през 2012 г., която се характеризира с високи летни температури се наблюдава инактивиране Табл. 5. Добив и средна маса на 1 плод в г(средно за периода 2008-2011 г.) Варианти

добив кг/дкa

% спрямо контролата

маса на 1 плод, г

контрола

805

100

32,6

грах

890

111

32.1

грахово-ръжена смес

930

116

33,4

оборски тор, 2 т/дкa

903

112

31,8

оборски тор, 4 т/дкa

1178

146

34,1

оборски тор, 6 т/дкa

1345

167

34,4

GD при 5%

326,8

-

NS

P2O5 , мг/100 г 0-25, cм 25-50, cм 0,7 0,5 0,6 0,4 4,5 3,2 1,1 1,0 1,9 1,7 3,6 2,7 NS NS

K2O, мг/100 г 0-25, cм 25-50, cм 21 20 22 23 31 28 24 23 22 25 28 29 5,8 4,6

Хумус, % 0-25, cм 1,68 1,73 1,92 1,88 1,87 1,95 0,18

25-50, cм 1,54 1,60 1,76 1,64 1,78 1,84 NS

на вируса и се отчетоха ниски стойности на нападение при чувствителните сортове. Със силно проявени симптоми само по листата, без прояви върху плодовете са сортовете Гуляева и Балванска слава. Слаба чувствителност към PPV, която ги определя като толерантни са сортовете: Стенлей, Габровска, Стринава, Невена, Пасифик, Алтанова ренклода и Нансийска мирабела. Развитието на сливовата ръжда се прояви найсилно през 2010 г. и то при чувствителните сортове Стенлей и Алтанова ренклода. А през другите години на наблюдение, при всички останали сортове се отчитат единични петна. През 2010 и 2011 г. се проведе наблюдение за развитие на ранно кафяво гниене, тъй като имаше благоприятни метеорологични условия за масово заразяване от гъбата. Установи се, че чувствителни сортове спрямо този патоген са Стенлей и Алтанова ренклода. При всички останали сортове се регистрираха минимални повреди. Съдържанието на азот, фосфор и калий е наймалко в листата на неторените дървета (табл.3). Сливовите растения, на които е приложено зелено торене със зимен фуражен грах, с грахово-ръжена смес и с оборски тор са оптимално запасени с основните хранителни макроелементи. Торенето с 6 т/дкa оборски тор е повишило най-много количеството на азот, фосфор и калий в листата. Следователно вариантите със зелено торене и с оборски тор могат успешно да се впишат в технологията за биологично производство на сливови плодове. Приложеното органично торене не е оказало съществено влияние върху съдържанието на калций и магнезий в листата, чиито стойности за всички варианти на опита показват оптимална запасеност на сливовите растения с тях. Усвоимите подвижни форми азот – амонячен и нитратен имат най-малки стойности в почвата на контролния неторен вариант (табл.4). За четирите години на извеждане на опита количеството на амониев азот варира в граници от 13 до 30 мг/ кг за почвения хоризонт с дълбочина 0-25 см и от 12 до 25 мг/кг за слоя с дълбочина 25-50 см, а резултатите за нитратния азот са съответно от 11 до 26 мг/кг за слоя 0-25 см и от 9 до 22 мг/ кг за слоя 25-50 см Количеството на подвижния фосфор и калий не е повлияно съществено от приложеното органично торене. Зеленото торене

35


със зимен фуражен грах и с грахово-ръжена смес, както и торенето с оборски тор е оказало положително влияние върху съдържанието на хумус в почвата, който е лимитиращ фактор на почвеното плодородие и потвърждава необходимостта от прилагане на органично торене в сливовите насаждения. В табл.5 са представени осреднени данни за добива през изследвания период. Зеленото торене и торенето с оборски тор са оказали положително влияние върху репродуктивните прояви на сливовите дървета. По-високи добиви се получиха от дърветата, на които е приложено зелено торене със зимен фуражен грах, грахово-ръжена смес и торене с 6 т/дка оборски тор. Не се установиха съществени разлики в масата на сливовите плодове, за отделните варианти стойностите на този показател се движат в границите от 32,6 до 34,4 г. ИЗВОДИ 1. За биологично сливопроизводство са подходящи българските сливови сортове Габровска,

Невена, Стринава, Гуляева и Балванска слава, селекционирани в Опитна станция по сливата в гр.Дряново и интродуцираните сортове Алтанова ренклода, Пасифик, Стенлей и Нансийска мирабела, които са продуктивни, толерантни на шарка и други икономически важни болести за сливата. 2. Торенето с 6 т/дка оборски тор оказва положително влияние върху добива, агрохимичния състав на почвата и запасеността на сливовите дървета с хранителни елементи. 3. Зеленото торене със зимен фуражен грах и с грахово-ръжена смес повишава съдържанието на хумус, оказва положително влияние върху запасеността на почвата и сливовите растения с основните хранителни макроелементи азот, фосфор, калий, калций и магнезий, действа положително върху добива, може да се прилага успешно в сливови насаждения и при неполивни условия. Органичното торене е един от основните елементи от технологията за производство на биологична сливова продукция.

Новини от ССА

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 4/ 2013

„Визия 2020” за развитие на българската земеделска наука

36

Професор Валентин Бъчваров Учените от Селскостопанска академия разработиха визия за ефективно и устойчиво развитие на българската земеделска наука, съобразно „Хоризонт 2020”. Сред основните приоритети, залегнали във „Визия 2020”, е усъвършенстването на различните сортове земеделски култури, които да бъдат адаптирани към промените на климата. В същото време те трябва да отговарят на завишените изисквания за качество, да имат максимална продуктивност, да са устойчиви на студ, засушаване, на болести и неприятели. Вторият акцент във визията е да се създадат иновационни технологии и решения, които да отговарят на европейските изисквания за биологично производство. Така науката ще съдейства на фермерите да развиват устойчиво земеделие, а страната ни ще покрие приоритетите на новата Обща селскостопанска политика. В животновъдството е нужно чрез селекцията да се усъвършенстват отглежданите у нас породи, като се обърне специално внимание върху храненето им. За целта ще се работи за повишаване продуктивността на животните за добиване на качествена

продукция, отговаряща на стандартите на ЕС. За развитието на земеделския отрасъл е задължително да се опазят генетичните ресурси. Това означава и правилно управление на националния растителен и животински генофонд, както и генетичното разнообразие. Визията фокусира и развитието на конкурентоспособността в земеделието, хранителната индустрия и биоикономиката, които следва да гарантират качество и безопасност на храните за осигуряване на здравословен живот на хората. Учените са наясно, че за да постигнат заложените цели, цялата им дейност трябва да е подчинена на интегрираната политика за развитие на селските райони. Те считат, че за целта следва да се анализират икономическите и социални ефекти от прилагането на различни сценарии за подкрепа на земеделските доходи за следващия програмен период. Това включва както повишаване на трудовата заетост, така и комасация на земята. Задължителното условие за изпълнение на приоритетите, заложени във „Визия 2020”, е развитието и усъвършенстването на научния потенциал и капацитет на селскостопанската наука.


лозе и вино

Интродуцирани бели винени сортове лози Гл. ас. И. Симеонов, гл. ас. З. Наков, гл. ас. д-р М. Иванов, гл. ас. д-р Т. Йончева – ИЛВ, Плевен

ПЛЮС

брой 4/ 2013

границите от 96,4 г при Ризлинг Б-20 до 349,1 г при Мискет пьолошкой. И през четирите години на изпитване средната маса на един грозд на контролата варира в тесни граници – от 366,3 г през 2007 г. до 399,2 г през 2009 г. С най-голяма средна маса на един грозд от интродуцираните винени сортове се очертава Мискет пьолошкой – 349,1 г, като през годините варира от 325,0 г до 372,0 г. На Орион средната маса на грозда е 222,9 г, а през годините е в границите от 205,0 г до 252,0 г. При другите три сорта тя е 180,2 г на Залагьонге, 167,5 г на Зенго и 96,4 г на Ризлинг Б-20. При тях варирането на масата на гроздовете през годините е малко – от 87,0 г до 102,0 г на Ризлинг Б-20, от 160,3 г до 176,0 г на Зенго и от 179,5 г до 181,2 г на Залагьонге. През този период от изследването при почти всички сортове и контролата най-ниска е масата на гроздовете през 2007 г., а с най-висока – 2009 г. От анализа на данните се установи, че от изследваните сортове най-малка е масата на гроздовете, както средно за периода, така и по години на

Ризлинг Б-20, а най-голяма на контролата – сорт Димят. Размерите на грозд и зърно при всички проучвани сортове варират специфично, в тесни граници, без да може да се отчете някаква тенденция свързана с начина и условията на отглеждане. Размерите на грозда са в границите от 11,5/6,8 cм при Ризлинг Б-20 до 22,5/12,5 cм при Мискет пьолошкой. Останалите проучвани сортове и контролата са с междинни стойности по този показател, като само Залагьонге и контролата се доближават до по-високите стойности на този признак. Всички проучвани интродуцирани винени сортове отстъпват значително от контролата по отношение размера на зърната, което може да се обясни със специфичните ампелографски характеристики на отделните сортове. Варирането на процента на зърната през периода на проучване при изследваните сортове е значително и е в тясна зависимост от едрината на зърната през отделните години. С наймалко вариране в стойностите на този показател се отличава контролата – сорт Димят – от 95,10 % до 95,51 %. По едрина на зърната и средна маса на 100 зърна също е установена значителна разлика между сортовете и контролата, което се дължи на специфичните сортови характеристики. С най-голяма средна маса на 100 зърна се очертава Димят – 339,5 г, а с най-малка е Ризлинг Б-20 – 105,4 г. През изследователския

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Внедряването на лозови сортове с различно направление на използване е свързано с много проучвания, с цел да се отберат само онези, които показват найдобър агробиологичен и технологичен потенциал, който не отстъпва на разпространените в дадена страна или район сортове (Стоев и др., 1964). През последните години на световните винени пазари е налице налагане на нови стилове вина, най-вече разчитащи на своята натуралност, запазени и подчертани плодови аромати, меки и хармонични вкусове, консумирани като млади или умерено остарели до 1 година от производството си. Това е тенденция, налагана от страните от Новия свят. В новия стил се разчита предимно на характеристиките на суровината и технологията, които трябва да запази и подчертае това, което е резултат от конкретните почвено-климатични условия на района и индивидуалната специфика на сорта. В статията са представени резултатите от проучване технологичните възможности на интродуцирани бели винени сортове лози, отглеждани в района на Плевен. Резултатите от механичния анализ на грозд и зърно на проучваните сортове, при достигане на технологична зрялост, са представени в табл. 1. Средната маса на един грозд на всички сортове е по-малка от тази на контролата. Средно за периода масата на един грозд на контролния сорт е 379,8 г, а на интродуцираните сортове е в

37


Табл. 1. Механичен анализ на грозд и зърно от интродуцирани бели винени сортове средно за периода 2007–2010 година № по Сорт ред

грозд година

зърно

маса г

дължина, cм

ширина, cм

дължина мм

ширина, мм

маса на 100 зърна, г

строеж и структура на грозд и зърно чепки, %

зърна, %

кожици, %

семе- мезона, карп, % %

титр. захари к-ни, % г/дм3

теоретичен рандеман, %

1.

Орион

205,0

12,2

8,2

13,72

13,72

195,5

6,00

94,00

7,14

5,83

87,03

17,50

7,000

81,81

2.

Залагьонге

179,5

21,0

9,5

12,45

12,45

150,0

6,42

93,58

10,13

5,13

84,74

21,50

4,725

79,30

3.

Ризлинг Б-20

87,0

11,8

7,3

10,90

10,90

105,0

5,17

94,83

13,42

6,66

79,92

22,40

7,550

75,79

4.

Мискет пьолошкой

367,0

23,2

13,2

15,80

15,30

255,0

6,10

93,90

7,12

4,10

88,78

22,50

3,750

83,36

5.

Зенго

168,5

11,6

7,2

12,15

12,00

145,0

8,66

91,34

10,72

4,78

84,50

20,20

7,250

77,18

6.

Димят контрола

366,3

17,8

11,8

17,90

17,00

340,0

4,9

95,1

6,68

2,71

90,61

18,45

8,000

86,17

1.

Орион

214,0

11,9

8,6

11,84

11,84

190,0

8,70

91,30

7,34

3,43

89,23

18,50

7,275

81,47

2.

Залагьонге

180,0

13,4

7,8

13,08

12,90

195,0

7,66

92,37

9,72

3,78

86,50

21,30

7,125

79,90

3.

Ризлинг Б-20

97,0

11,9

6,8

9,70

9,60

95,3

7,40

92,60

13,20

5,50

81,30

20,20

7,225

75,30

4.

Мискет пьолошкой

325,0

22,2

12,2

12,80

12,30

240,0

5,95

94,05

6,55

4,05

89,40

22,90

5,750

84,08

5.

Зенго

176,0

12,3

6,9

11,90

11,70

212,0

7,30

92,70

7,80

4,40

87,80

17,20

5,475

81,39

6.

Димят контрола

375,6

18,7

12,1

18,00

17,25

335,3

4,56

95,44

6,6

2,69

90,71

19,05

7,95

86,57

1.

Орион

252,0

12,7

9,6

12,00

12,00

197,0

8,70

91,30

7,62

3,60

88,70

18,00

7,500

80,98

2.

Залагьонге

180,0

18,8

6,2

10,70

10,70

155,0

9,80

90,20

10,00

4,25

85,75

20,20

6,250

77,34

3.

Ризлинг Б-20

102,0

11,2

6,5

9,80

9,80

112,0

8,90

91,10

12,50

4,00

83,50

20,50

6,250

76,07

2007

2008

2009

4.

Мискет пьолошкой

372,0

23,1

12,4

12,70

12,50

262,0

4,78

95,22

6,36

3,12

90,52

23,10

6,000

86,19

5.

Зенго

165,0

11,8

7,1

12,00

12,00

152,0

8,98

91,02

10,10

5,08

84,82

19,50

7,050

77,20

6.

Димят контрола

399,2

19,6

12,7

18,5

17,4

343,0

4,49

95,51

6,42

2,55

91,03

19,30

7,75

86,94

1.

Орион

220,6

12,0

8,8

13,51

13,51

195,5

5,00

95,00

7,23

5,96

86,81

18,1

7,000 82,47

2.

Залагьонге

181,2

17,0

7,3

12,11

12,11

158,0

6,12

93,88

10,20

5,42

84,38

20,4

6,250 79,22

3.

Ризлинг Б-20

99,4

11,1

6,4

10,74

10,74

109,4

5,04

94,96

14,00

6,84

79,16

21,1

7,000 75,17

4.

Мискет пьолошкой

332,5

21,3

12,3

15,25

15,10

261,5

4,63

95,37

6,66

3,05

90,29

22,9

5,250 86,11

5.

Зенго

160,3

12,2

7,0

12,00

11,70

166,1

8,56

91,44

10,45

4,83

84,72

19,0

6,500 77,47

6.

Димят контрола

377,9

19

12,2

18

17,25

339,5

4,75

95,25

6,54

2,61

90,85

18,7

7,75

1. 2. 3.

Орион Залагьонге Ризлинг Б-20

222,9 180,2 96,4

12,2 17,6 11,5

8,8 7,7 6,8

12,77 12,09 10,23

12,75 12,04 10,26

194,5 164,5 105,4

7,10 7,50 6,63

92,90 92,50 93,37

7,33 10,02 13,28

4,71 4,65 5,75

87,96 85,33 80,97

18,03 20,85 21,05

7,194 81,71 6,088 78,93 7,005 75,61

4.

Мискет пьолошкой

349,1

22,5

12,5

14,14

13,80

254,6

5,37

94,63

6,67

3,58

89,75

22,85

5,188 84,93

5.

Зенго

167,5

11,9

7,1

12,01

11,85

168,8

8,37

91,63

9,78

4,77

85,45

18,98

6,569 78,30

6.

Димят контрола

379,8

18,7

12,2

18,1

17,22

339,5

4,68

95,32

6,56

2,64

90,8

18,88

7,863 86,55

38

2010

средно

период всички клонове имат най-голяма средна маса на 100 зърна през 2009 г. При сортовете тя е в границите от 112,0 г (Ризлинг Б-20) до 262,0 г (Мискет пьолошкой), а при контролата – 343,0 г. Големите разлики в масата на зърната се отразява и в тяхната структура. От изследваните сортове с най-висок процент на кожици в

зърната средно за периода се очертава Ризлинг Б-20 – 13,28 %. При другите сортове той е в границите от 6,67 % (Мискет пьолошкой) до 10,02 % (Залагьонге), а при популацията на сорта – 6,56 %. От четирите изследователски години се установи, че процентът на кожиците през 2009 г. е най-нисък. При клоновете той е от 6,36 % (Мискет пьолошкой) до 12,50

86,53

% (Ризлинг Б-20), а при контролата – 6,42 %. През 2007 г. при почти всички сортове, включително и при контролния сорт процентът на кожиците е най-голям – от 6,66 % (Мискет пьолошкой) до 10,72 % (Зенго), а при популацията на сорта – 6,68 %. Изключение прави само Ризлинг Б-20, при който през тази година процентът им е 13,42 %, а най-много са през


Табл. 2. Химичен анализ на вина от интродуцирани бели винени сортове, за периода 2007 - 2010г. Сорт Орион Залагьонге Ризлинг Б-20 Мискет пьолошкой Зенго Димят -контрола Орион Залагьонге Ризлинг Б-20 Мискет пьолошкой Зенго Димят -контрола Орион Залагьонге Ризлинг Б-20 Мискет пьолошкой Зенго Димят -контрола Орион Залагьонге Ризлинг Б-20 Мискет пьолошкой Зенго Димят -контрола Орион Залагьонге Ризлинг Б-20 Мискет пьолошкой Зенго Димят -контрола

година

2007

2008

2009

2010

средно

алкохол, об. %

захар, г/дм3

беззахарен екстракт, г/дм3

титруеми кисе- Летливи киселини, г/дм3 лини, г/дм3

рН

ОФС, г/ дм3

дегуст. оценка

12,50 12,70 12,55 12,50 12,62 12,20 12,00 12,30 12,28 12,48 11,30 12,17 12,00 12,95 12,75 13,02 12,00 12,39 12,48 12,09 11,85 12,14 12,47 11,90 12,25 12,51 12,36 12,54 12,10 12,17

1,37 0,94 1,30 1,00 1,23 1,70 2,40 1,03 1,00 1,23 2,08 0,74 1,27 1,31 1,22 0,94 1,00 1,00 1,00 1,60 1,10 1,07 1,20 1,64 1,51 1,22 1,16 1,06 1,38 1,27

19,83 18,86 22,00 18,80 18,37 18,70 17,50 18,61 18,70 18,90 18,52 18,36 21,20 21,60 21,35 19,55 18,60 17,40 17,70 17,63 16,70 21,80 18,90 17,46 19,06 19,18 19,69 19,77 18,60 17,98

5,53 4,30 5,40 4,90 4,50 8,08 6,10 6,61 8,10 5,25 5,98 7,00 6,86 7,03 7,32 6,08 7,25 6,68 8,10 7,78 7,75 5,43 7,70 6,40 6,65 6,43 7,15 5,41 6,36 7,04

3,07 3,26 3,25 3,33 3,23 3,09 3,09 3,10 3,15 3,21 3,12 3,15 3,19 3,23 3,22 3,30 3,15 3,26 3,07 3,12 3,21 3,24 3,14 3,09 3,11 3,18 3,21 3,27 3,16 3,15

0,26 0,20 0,28 0,24 0,21 0,23 0,18 0,19 0,21 0,41 0,19 0,46 0,42 0,56 0,55 0,53 0,52 0,84 0,22 0,28 0,24 0,33 0,27 0,28 0,27 0,31 0,40 0,48 0,30 0,46

74,50 77,50 70,45 80,37 79,75 77,90 75,40 75,90 71,60 78,50 72,60 77,00 76,10 77,00 79,20 81,60 77,60 79,40 75,00 74,12 72,20 75,53 75,00 78,22 75,25 76,13 73,36 79,00 76,24 78,13

2010 г. – 14,00 %. По отношение процента на семена в зърната на изследваните сортове не се наблюдават съществени различия. Средно за периода той е в границите от 3,58 % (Мискет пьолошкой) до 5,75 % (Ризлинг Б-20). Изключение прави само контролния сорт Димят, при който семената са най-малко – 2,64 %. Варирането на този показател през четирите изследователски години при всички сортове е различно. При Орион процентът на семената е в границите от 3,60 % до 5,96 %, при Залагьонге – от 3,78 % до 5,42 %, при Ризлинг Б-20 – от 4,00 % до 6,84 %, при Мискет пьолошкой – от 3,05 % до 4,05 % и при Зенго – от 4,40 % до

0,60 0,65 0,61 0,59 0,59 0,57 0,66 0,76 0,74 0,56 0,70 1,69 0,56 0,53 0,61 0,53 0,66 0,53 0,74 0,70 0,65 0,54 0,75 0,67 0,64 0,66 0,65 0,56 0,70 0,77

5,08 %. При сорт Димят процентът на семена е почти еднакъв и е с най-малко вариране през годините – от 2,55 % до 2,71 %. Процентът на мезокарпа в зърната на изследваните сортове и контролния сорт е аналогичен на другите му структурни елементи – кожици и семена. При сортовете той е в границите от 80,97 % в зърната на Ризлинг Б-20 до 89,75 % в зърната на Мискет пьолошкой. При контролата процентът на месестата част е 90,80 %. Почти всички сортове, а така също и контролата имат най-висок процент месеста част през 2009 г. Повисокият процент на мезокарпа в зърната през тази година се дължи предимно на по-голямата

им средна маса и по- малкият дял на кожиците и семена в тях. Изключение правят само сортовете Орион и Залагьонге, чиито мезокарп е най- висок през 2008 г. Значителните разлики в строежа и структурата на грозда и зърното между изследваните интродуцирани сортове и контролата (Димят) се отразяват и върху стойностите на теоритичния им рандеман. Най-висок теоритичен рандеман средно за периода има контролата – 86,55 %. С по-нисък теоритичен рандеман са Мискет пьолошкой – 84,93 % и Орион – 81,71 %. Останалите сортове се характеризират с нисък теоритичен рандеман на мъстта, който е 75,61 % при сорт Ризлинг Б-20, 78,30

39


% при Зенго и 78,93 % при Залагьонге. Същите зависимости се наблюдават при отчитането на теоритичния рандеман през всяка една от четирите години на проучване. Химичният състав на вината, получени от изследваните интродуцирани сортове през проучвания период е представен в таблица 2. Алкохолното съдържание на опитните проби е пропорционално на захарите в гроздовата мъст. Количеството на остатъчните захари във вината потвърждава пълното протичане на алкохолната ферментация. Наблюдават се разлики в съдържанието на беззахарен екстракт (БЗЕ), както между отделните варианти от една и съща реколта, така и между различните реколти. Причина затова са спецификата на съответния сорт, влиянието на почвено-климатичните условия в района на гр. Плевен и метеорологичните особености на годината върху развитието на лозите и състава на гроздето. Вината от проучваните интродуцирани сортове превишават контролата по този показател (2007 г., 2009 г.), с изключение на Орион (2008 г.) и Ризлинг Б-20 (2010 г.). Средно за периода с най-висок БЗЕ са вината, получени от сортовете Ризлинг Б-20 и Мискет пьолошкой (табл. 2). По-съществени различия се открояват в съдържанието на титруеми киселини в опитните варианти. С най-ниска киселинност, спрямо контролата Димят, са вината от реколта 2007 г.

Средно за периода най-малко е количеството на титруемите киселини в пробата от сорт Мискет пьолошкой, което е характерна особеност на ароматните сортове. Най-много киселини съдържа виното от Ризлинг Б-20, като най-висока стойност (8,10 г/дм3) е отченета през 2008 г. (табл. 2). Летливите киселини са в нормални граници, в които не влияят негативно на органолептичните качества на вината (табл. 2, фиг. 1). Количеството на общите фенолни съединения (ОФС) е без отклонения от типичното за бели вина. Разлики се наблюдават в съдържанието на ОФС във вариантите от отделните реколти. С най-ниска концентрация на ОФС са пробите, реколта 2008 г., а с най-висока – вината, реколта 2009 г. (табл. 2). Концентрацията на ОФС, във варианта получен от сорт Мискет пьолошкой, средно за периода, превишава тази в контролата. Опитните вина имат специфичен органолептичен профил (фиг. 1). През периода на проучването, най-високи дегустационни оценки са получили вариантите от сорт Мискет пьолошкой. Вината, получени от останалите сортове по съответните показатели, характеризиращи техния цвят, аромат и вкус не превишават тези на контролата. В ароматите им често има нечистота, слаб интензитет, зелени растителни нюанси, а плодовостта е слаба. Това показва, че при отглеждане на изследваните сортове при

Фиг. 1. Дегустационни оценки на опитни вина, получени от бели интродуцирани сортове, средно за периода 2007–2010 г.

40

почвено-климатичните условия на гр. Плевен, те не могат да проявят максимално качествата си и съответно получените вина не притежават много добри органолептични характеристики. С най-ниска дегустационна оценка, средно за периода е виното от сорт Ризлинг Б-20. Въпреки високото съдържание на БЗЕ и титруеми киселини то е определено като небалансирано и нехармонично, с недостатъчно изявен аромат. Вкусово вината му са по-груби, къси, киселините се отделят и изпъкват. Налице е тръпчивост, сухота и острота. Изводи От проведеното проучване на технологичните качества на интродуцирани бели винени сортове лози, отглеждани в района на гр. Плевен се установи, че: 1. С най-добра технологична характеристика, близка до тази на контролата, се отличава сорт Мискет пьолошкой, който се характеризира с: – висока средна маса на грозд – 349,1 г. – висок теоритичен рандеман на мъстта – 84,93 %. – добри захаронатрупващи възможности. 2. Получените от сорт Мискет пьолошкой вина се характеризират с много добри аналитични и органолептични качества. Те се отличават със сламестозелен цвят, приятна свежест, съчетана с добре изразен мискетов аромат, хармонични. 3. Сорт Орион се характеризира с високи стойности на показателите характеризиращи механичния състав на грозд и зърно, но физикохимичния и органолептичен профил на вината му е незадоволителен. Необходимо е да бъде проучен в по-подходящи за отглеждане на бели винени сортове райони. 4. Сортовете Ризлинг Б-20, Зенго и Залагьонге не показват добри технологични качества и не превъзхождат основните за България местни сортове.


Бактерийнният рак по лозата у нас Николай Генов, ИЛВ – Плевен

ПЛЮС

брой 4/ 2013

наличие на сокодвижение през пролетта. Една от стратегиите за контрол над заболяването предлага засаждането на относително устойчиви сортове като средство за решаване на проблема с болестта, но практиката показва, че тези сортове често са пренебрегвани от производителите на качествени вина за сметка на чувствителните, като Мерло, Каберне совиньон и Шардоне (Burr et al., 1998). У нас от края на миналия век няма данни за реалното разпространение на бактерийния рак по лозата в различните лозаро-винарски райони на страната. В статията са представени резултатите от проучване разпространението на бактерийния рак по лозата в лозаро-винарските райони на България. Проучванията са проведени през периода 2000-2008 г. посредством маршрутни обследвания на плододаващи лозови насаждения, маточници и маточни лозя от четирите основни лозаро-винарски района на страната, както и колекционни площи на Опитното поле към Института по лозарство и винарство - Плевен. Като болни са отчитани всички лози, проявяващи симптоми на бактериен рак (наличие на стари и некротирали или свежи тумори по надземните им части). В хода на изследването са обследвани общо 125 насаждения в 41 землища от 17 административни области на страната. Прегледани са общо 54128 лози и е установено разпространението на болестта при 47 лозови сорта. Описани са симптомите по различни части на лози и лозов посадъчен материал. Направен е анализ на разпространението на бактериен рак по сортове в страната посредством определяне на средните стойности, стандартните грешки и стандартните отклонения. Направена е съпоставка на развитието на бактериен рак при един сорт в различни райони, както и между различни сортове в един район. От обследваните райони са събирани растителни проби, състоящи се от тумори, едногодишни и многогодишни лозови части, както и почвени проби за изолиране на патогена. На фигура 1 е представено географското разположение на землищата, в които се намират обследваните 125 лозови насаждения по административни области, в които е реги-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Бактерийният рак е признат за световно значимо заболяване по много растителни видове от преди повече от столетие. За развитието му в лозята има официални съобщения в много от страните на всички обитаеми континенти (Burr et al., 1998). Едно от първите съобщения за рака по лозата датира от далечната 1822 г., когато P. Horter публикува статия за лозарството в района на Мозел, Германия. Началната поява на бактерийния рак в България не е известна, но за първи път Иван Валачев съобщава в списание “Лоза” през 1902 г., че болестта се среща по младите лозя и особено по присадените на американски подложки (Маленин, 1980). По-късно сведения за бактерийния рак дават Малков (1903) и Козаров (1907) (по Попова, 1977). С въвеждането на подложковото лозарство болестта бързо се разпространява, особено през шейсетте и седемдесетте години на миналия век, когато Диков (1964) и Райков (1967) намират рак в лозя, вкоренилища и маточници от Шуменска, Варненска, Русенска, Търновска и Плевенска области (по Маленин, 2005). В този период са създадени и най-много лозови насаждения в страната, но вследствие масово развитие на болестта, за десетгодишен период е регистрирано загиване на 4600 хa плододаващи лозя. Бактерийният рак нарушава минералното хранене, влияе върху натрупването на някои въглехидрати, потиска растежа и развитието на болните лози‚ понижава добива и влошава качеството на гроздето‚ а узряването на леторастите и многогодишната дървесина е непълно‚ което е предпоставка за измръзване през зимата. Развитието на болестта през годините причинява загиване‚ прореждане и скъсяване на дълголетието на лозовите насаждения. Причинител на бактерийния рак по лозата е основно Agrobacterium vitis (Ophel и Kerr 1990) = Rhizobium vitis (Ophel и Kerr, 1990; Young et al., 2001), и по-рядко - A. tumefaciens (Smith and Townsend, 1907; Conn, 1942). Развитието на болестта в насажденията се благоприятства от наличието на рани‚ получени вследствие на резитба, измръзване и други въздействия. Значителен дял от заразяванията на здрави лози с бактериен рак се осъществява с режещите инструменти при

41


Фигура 1. Географско разположение на землища, в които е проучено и регистрирано разпространение на бактериен рак по лозата

стрирано разпространение на бактериен рак по лозата. Симптомите на болестта се изразяват в образуване на тумори, основно по зрелите части на лозовото растение - стъбло (фиг. 2), рамена‚ кордони‚ чепове и плодни пръчки. Обикновено са наблюдавани в основата на лозата, до почвената повърхност, но често се среща и така наречената “дифузна форма“, когато туморите се развиват по продължението на стъблото (фиг. 3). При нискостъблените формировки и маточниците за подложкови резници, бактерийният рак зясяга главините (фиг. 4 и 5), чеповете (фиг. 6) и плодните пръчки (фиг. 7). По присадените и вкоренени лози туморните образувания се установяват в мястото на присаждане (фиг. 8)‚ петата (фиг. 9)‚ ослепените очи и дори върху младия прираст. При някои сортове се наблюдава силно

Фиг. 2. Тумори в основата на стъбло

42

Фиг. 7. Проява по плодна пръчка

Фиг. 3 Дифузна форма по стъбло

калусообразуване в областта на спойката между подложката и калема, което на външен вид наподобява туморно образувание и може погрешно да бъде определено като бактериен рак. Нормалният калус след диференциране се превръща в твърда дървесина (фиг. 10), докато тъканите на тумора имат неорганизирана структура, изградена от множество проводящи снопчета или некротират и стават ронливи (фиг. 11). От прегледаните общо 54128 лози (табл. 1) от 47 сорта, бактериен рак е установен при 8214 лози (15.2%). Средно за всички обследвани насаждения в страната, разпространението на болестта е 9,3%, като стойностите на този показател варират между 0,0% и 51,9% при различните сортове. В някои райони е регистрирано заболяването само от анализ на проби, без да са събирани данни за разпространението му в насажденията. Въпреки, че поради различния обем на извадките, резултатите не могат да бъдат сравнявани, групирани по административни области те показват относително най-голямо разпространение на болестта в област Плевен (средно 19,9%), следвана от Пловдивска област (19,1 %). В останалите области средните стойности на този показател са около и под 5%. От проучваните райони, заболяването не е регистрирано само в област Кюстендил, макар че по сведения на лозарите, в района са наблюдавани симптоми на болестта. Проучването показа, че бактерийният рак е широко разпространен във всички лозаро-винарски райони на България, като в някои случаи средната степен на разпространение, в зависимост от сорта и условията надхвърля 50 % от

Фиг. 4. Проява по главина

Фиг. 8. Тумори в мяс- Фиг. 9. Тумор в основата на лозичка тото на присаждане

Фиг. 5. Тумори по маточник

Фиг. 6. Проява по чеп

Фиг. 10. Диференциран калус

Фиг. 11. Туморна тъкан


5 1 2 1 2 1 2 5 1 2 9 3 4 1 1 1 41

8. 9. 10. 11. 12. 13. 14. 15. 16.

Плевен Пловдив Сливен Ст. Загора Ловеч Монтана Русе Благоевград Враца Шумен Бургас Видин Търговище Варна В. Търново Кюстендил Общо:

сортове брой

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

лози брой

насаждения брой

№ Области

селища брой

Таблица 1. Обобщени резултати за разпространението наличните лози. Варирането в широки граници на бактериен рак по административни области на страна разпространението по сортове от различни ната, регистрирани през периода 2000/2008г., %

прегледани

болни

47 2 2 4 3 1 2

32 1 2 4 2 2 2

32150 199 3582 2475 1264 100 839

7663 38 151 134 40 4 15

20,1 ± 2,2 19,1 ± 8,1 6,1 ± 3,3 4,6 ± 2,4 4,1 ± 1,9 4,0 ± 0,0 3,5 ± 2,0

13

10

2104

24

3,4 ± 1,6

1 5 14 4 11 4 5 3 121

1 4 8 4 7 4 5 3 47

439 936 4566 970 2060 1324 500 620 54128

14 23 83 5 15 5 0 0 8214

3,2 ± 0,7 3,0 ± 1,3 2,3 ± 1,1 0,6 ± 0,6 0,4 ± 0,3 0,3 ± 0,3 0,0 ± 0,0 0,0 ± 0,0 9,3 ± 1,2

средно [% ± SE]

Таблица 2. Разпространение на бактериен рак по сортове от наблюденията в различни райони на страната

Сорт Дружба Наслада Надежда Каберне Совиньон Супер Ран Болгар Брестовица Гъмза Памид Мерло Димят Мискет Кайлъшки Мискет Отонел Болгар Алитоте Шардоне Сторгозия Мискет Варненски Широка Мелнишка лоза

средно 47,7 32,0 22,7 14,5 13,2 11,1 10,2 10,0 4,5 3,9 3,3 2,1 2,0 1,9 1,6 1,3 1,1 0,6

SE* 1,4 12,3 15,3 3,5 6,0 9,5 6,3 7,8 2,0 1,6 0,5 1,3 0,3 1,9 0,6 0,3 1,1 0,3

SD* 2,0 21,2 26,6 15,0 12,0 19,0 10,9 11,0 8,0 2,3 0,7 3,8 0,4 2,6 1,8 0,6 1,8 0,5

обхват 2,9 38,4 51,9 50,4 23,5 39,5 21,7 15,6 30,8 3,2 1,0 9,0 0,5 3,7 4,6 1,2 3,2 1,1

Min 46,3 7,6 0,0 0,0 1,9 0,0 0,0 2,2 0,0 2,2 2,8 0,0 1,8 0,0 0,0 0,8 0,0 0,0

Max 49,2 45,9 51,9 50,4 25,4 39,5 21,7 17,8 30,8 5,5 3,8 9,0 2,3 3,7 4,6 2,0 3,2 1,1

N* 2 3 3 18 4 4 3 2 16 2 2 8 2 2 9 3 3 3

*SE –стандартна грешка, SD –стандартно отклонение, N –брой наблюдения.

райони на страната показва комплексния характер на факторите, които влияят за развитието на болестта. Между тях, освен генотипът, значение имат санитарното състояние на лозовия посадъчен материал, мястото на засаждане и неговите характеристики (релеф, почва, климат), системата на отглеждане, агротехниката и други. В резултат на получените данни за разпространението на бактериен рак по сортове в различните райони на страната е установено (табл. 2), че относително най-силно засегнати от бактериен рак са сортовете Дружба (47,7 %), Наслада (32,0 %) и Надежда (22,7 %), следвани от Каберне Совиньон (14,5 %), Брестовица (11,1%), Гъмза (10,0%) и Памид (10,2 %). Тази класация е условна, тъй като при някои сортове се наблюдава силно вариране на средното разпространение. Например при сорт Каберне Совиньон стойностите се движат в границите от 0,0% до 50,4 %, при Мерло - от 0,0% до 30,8 %, при Брестовица - от 0,0% до 39,5 %. Варирането се дължи на различни фактори, между които: санитарно състояние на лозовия посадъчен материал, място на засаждане и неговите характеристики (релеф, почва, климат), система на отглеждане, агротехника и други. По сортове, разликите между средните стойности на разпространение от различни райони са несъществени, тъй като са в рамките на стандартната грешка или стандартното отклонение (фиг. 12 и 13). От друга страна са отчетени достоверни разлики в средните стойности на разпространение в рамките на сорта от един и същ район (фиг. 14 и 15). При някои сортове обаче, се наблюдава относително слабо разпространение на бактериен рак, средно до 5,0% (Мискет Отонел – 2,1 %, Мискет Варненски – 1,1 %, Мискет Кайлъшки – 3,3 %, Алиготе – 1,9 %, Шардоне – 1,6 %, Сторгозия – 1,3 %, Широка Мелнишка лоза – 0,6 %). Разпространението при чувствителните сортове се влияе силно от наличието на факторите, предизвикващи развитието на болестта. Относително устойчивите на това влияние сортове, освен, че имат по-ниски средни стойности на разпространение, показват и стабилност на този показател във всички проучени насаждения. Наблюдаваното относително по-слабо разпространение на бактериен рак при някои от сортовете съвпада с резултатите от проучването за чувствителността на тези сортове при контролирани условия и изкуствено заразяване (Генов, непубликувани данни). При полски условия обаче, устойчивостта на лозовите сортовете към бактериен рак зависи и от реакцията им към други фактори, най-важни от които са климатичните (Маленин, 1972; Генов, 2007). Например сорт

43


44

Фигура 12. Разпространение на бактериен рак в насаждения със сорт Мискет Отонел

Фигура 13. Разпространение на бактериен рак в насаждения със сорт Шардоне

Фигура 14. Разпространение на бактериен рак в насаждения със сорт Каберне Совиньон

Фигура 15. Разпространение на бактериен рак в насаждения със сорт Мерло

Мискет Кайлъшки при контролирано заразяване в оранжерийни условия образува тумори в мястото на убождане, но при естествени условия проявява относителна устойчивост към болестта поради повишената си устойчивост на ниски температури. Най-вероятно, толерантността на някои сортове към ниски температури е фактор, който има по-голямо значение за развитието на бактериен рак, отколкото имунитета им към щамовете на Agrobacterium spp. Използването на такива сортове освен, че може да предотврати преки загуби на реколта вследствие повреди от ниски температури, може да ограничи предпоставките за развитие на бактериен рак и загиване на цели лози. В резултат на проучването е създадена найголямата в страната колекция (570 изолата) на Agrobacterium spp., позволяваща да бъдат проведени биологични, екологични и филогенетични

изследвания на причинителите на бактериен рак по лозата. Изводи Бактерийният рак е разпространен във всички лозаро-винарски райони на България, като степента на нападение в насаждението варира в зависимост от сорта и епидемиологичните условия и в някои случаи надхърля 50 % от наличните лози. Разпространението на бактерийния рак по сортoве за различните райони на страната варира в широки граници, като са установени достоверни разлики на разпространение в границите на сорта от един и същи район. Относително устойчивите на екологични фактори сортове, освен че имат по-ниски средни стойности на разпространение на бактериен рак, показват стабилност на този показател във всички проучени насаждения.


Предпазване на лозите от късни пролетни студове Доц. д-р Енчо Мянушев - ИПАЗР”Н.Пушкаров”

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ брой 4/ 2013

В основните лозарски райони у нас напъпването при лозата настъпва в началото на април. Затова понижаването на температурата под 0°C през този месец крие голяма опасност. Във Видинска и Русенска област вероятността от слани за всеки 10 години се случва около 6 пъти. Най-малка е опасността от пролетни студове по Черноморието. Известно е, че тук лозите напъпват по-късно в сравнение с вътрешността на страната. Релефът на терена има голямо значение за предпазване на лозите от късни пролетни студове. Установено е, че в равнинните райони сланите са по-често явление, отколкото на склоновете на хълмовете. Студеният въздух от склоновете се оттича в подножието, където се задържа и продължава да се изстудява. Вследствие на това, разликите в минималните температури между склона и долината може да достигнат от 3-5°C в полза на склона. В тихи и ясни нощи, приземният слой въздух (до 40-50 см над повърхността) изстива много по-силно, отколкото на височина 140-180 см. Поради посочената инверсия, високостъблените и особено асмовидните формировки се засягат по-слабо от сланите в сравнение с приземните формировки - Гюйо и чашовидна. Пролетната обработка на почвата в лозето трябва да бъде съобразена с прогнозата за сланите. Най-добре е в критичния период лозето да е чисто от плевели, а почвата след обработката да се е слегнала. Наблюденията показват, че когато температурата на повърхността на необработената, но чиста от плевели почва е около 0°C, на прясно разораната тя спада до -2°C,

а при заплевелената - до -4°C. В райони, където съществува опасност от късни пролетни слани, се търсят начини за задържане напъпването на лозите. Препоръката при загрибните лозя да се забави отгрибването им не е основателна. Пъпките в почвата се развиват по-рано от пъпките на незагрибаните пръчки. Освен това съществува опасност от оронване, а при влажна пролет и от загниване на пъпките. В Италия и Франция се изпитва третиране на лозите с инхибитори на растежа, като гиберелин, алфа-нафтил-оцетна киселина и др. С тях е постигнато забавяне на напъпването с около 15 дни, но употребата им крие редица опасности за лозата. За пряка борба с късните пролетни студове се препоръчва задимяване на лозята. Гъстият пушек пречи на топлинното излъчване от почвата и температурата се запазва над 0°C. Той се получава при бавно горене на влажна слама, царевичак, лозови пръчки и др. За 1 дкa лозе са необходими 5-6 купчинки, които се запалват, когато температурата на повърхността се доближава към 0°C. Когато лозите са силно засегнати от пролетни студове и всички зелени леторасти заедно с резервните пъпки по плодните пръчки са унищожени, най-добре е оставените плодни пъпки да се изрежат. При по-слаби слани основата на зелените леторасти остава здрава и от летните пъпки се развиват много колтуци. Тогава се налага внимателно колтучене и филизене, за да се намали броят на леторастите до нормалния за лозата. Ако са повредени само върховете на леторастите, без да се засегнат ресите, ефектът се равнява на ранно прищипване. Като заключение трябва да се подчертае, че при възстановяването на лозите, засегнати от късни пролетни студове, филизенето и колтученето са абсолютно необходими мероприятия. Чрез тях се регулира броя на леторастите и листната маса на лозите. Много често при формировката Гюйо, сланите повреждат леторастите на чеповете, а тези на плодната пръчка остават здрави. В такъв случай е уместно да се намалят леторастите на плодната пръчка, за да се заставят лозите да развиват нови силни леторасти от основата, необходими при следващата резитба.

45


СОЦИАЛНА ЗАЩИТА

Здравно осигуряване на работниците и служителите

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 4/ 2013

Проф. д-р Светлинка Христова – УНСС

46

Осъществяването на ефективна здравно-медицинска помощ у нас е възможно по пътя на изграждането и функционирането на здравноосигурителна система, отговаряща на съвременните европейски изисквания. Това наложи прилагането на пазарен принцип на взаимоотношения, при който услугите и лекарствените средства се заплащат от осигурителя (Националната здравноосигурителна каса), а осигурените (физическите) лица участват с определени такси в момента на получаване на медицинска помощ. Подобряването на медицинското обслужване и осигуряването на по-високо качество на здравните услуги предполага реализирането на свободен избор на лекар (джипи) за извънболнична помощ. Това изисква разработването на съвременна нормативна база за здравно осигуряване, изграждане на нови алтернативни здравни структури, въвеждане и спазване на стандарти за извършване на медицинските услуги. Здравното осигуряване в нашата страна се регламентира със закон (ДВ, бр.70, 1998 г.) като задължително и доброволно. Задължителното здравно осигуряване представлява система за социална и здравна защита на населението. Административният орган, който провежда и управлява задължителното здравно осигуряване е Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и нейните териториални поделения – районни здравноосигурителни каси (РЗОК). НЗОК организира събирането, управлението и разпределението на средствата за задължително здравно осигуряване. Задължителното здравно осигуряване гарантира на осигурените лица достъпна медицинска помощ, предоставя им основен пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и позволява избор на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с РЗОК. Доброволното здравно осигуряване е допълнително и се осъществява от акционерни (осигурителни) дружества, регистрирани по Търговския закон. Доброволното здравно осигуряване предоставя на осигурените лица медицински и други услуги съгласно Националния рамков договор, както и тези извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. То се осъществява на основата на сключване на договори между осигуреното лице

и осигурителното дружество. В тях се определят видът и обема на медицинските и други услуги, които осигурителят гарантира на осигуреното лице, както и размера на сумата за заплащане на услугата по договора. Работодателят също има право да сключва от свое име и за своя сметка договори за доброволно здравно осигуряване за своите работници и служители. Цените на медицинските услуги, които са предмет на доброволното здравно осигуряване, както и условията и редът за тяхното осъществяване се договарят между осигурителното дружество и изпълнителите на медицинска помощ (здравните заведения). Акционерните (осигурителни) дружества могат да осъществяват доброволно здравно осигуряване само при условие, че са лицензирани. Съгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително се осигуряват в НЗОК: всички български граждани, които не са граждани и на друга държава; български граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Р България; чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Р България; лицата със статут на бежанец или с предоставено право на убежище. По-важните права на здравноосигурените лица се свеждат до: • получаване на качествена медицинска услуга; • избор на един изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с РЗОК; • право на спешна медицинска помощ; • получаване на информация от РЗОК за договорите, сключени от тях с изпълнителите на медицинска помощ. Правата на здравноосигурените лица възникват от момента на превеждането на здравноосигурителните вноски в Териториалните дирекции на НАП, а за новородените лица – от датата на раждането. Правата са лични и не могат да бъдат преотстъпвани или прехвърляни на други лица. Регламентиран е размерът на заплащането на медицинските услуги, които здравноосигурителното лице следва да заплати на лекаря (стоматолога) или на здравното заведение, както следва:


• За всяко посещение при лекаря (стоматолога) се заплаща по 1 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната, като осигуреното лице следва да получи документ за заплатената от него парична сума при посещение; • За всеки ден болнично лечение се заплаща по 2 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната, но за не повече от 10 дни за една година. Размерът на здравноосигурителната вноска (ЗОВ) за 2013 г. е 8%. Разпределението на осигурителната вноска между осигурителя (работодателя) и осигуреното лице (работника или служителя) е в съотношение 60 : 40, както следва: 4,8% за сметка на осигурителя и 3,2% за сметка на осигуреното лице. Диференцирана е базата на осигурителния доход за изчисляване и превеждане на паричните средства за ЗОВ, в зависимост от настъпилия риск и от вида на установените правоотношения, а именно: • За лицата работещи по трудови правоотношения (ТД), паричните средства за ЗОВ се превеждат на база осигурителен доход, включващ тяхното месечно трудово възнаграждение, т.е. размерът на брутното им възнаграждение. Размерът на преведените средства за ЗОВ не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход (осигурителен праг) за основната икономическа дейност и съответната група професия и не може да бъде поголям от нормативно регламентирания максимален месечен осигурителен доход – 2 200 лв. • За лицата работещи по служебни правоотношения (държавни служители), паричните средства за ЗОВ се превеждат от база месечен осигурителен доход само от осигурителите (работодателите) и са изцяло за сметка на Републиканския бюджет; • За лицата работещи по правоотношения, възникнали на основата на специални Закони (кадрови военнослужещи, офицери и сержанти от МВР и др.), паричните средства за ЗОВ се превеждат на база месечен осигурителен доход и са за сметка на Републиканския бюджет; • За (самоосигуряващите се) лица – едноличните търговци, физическите лица образували ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, паричните средства за ЗОВ се превеждат на база месечен осигурителен доход и са изцяло за тяхна сметка. Тези лица работят на регистрационен режим и за тях нормативно са регламентирани минимални месечни размери на осигурителния доход, в зависимост от облагаемият им доход за 2011 г.; както следва: до 5400 лв. - 420 лв.; от 5401 лв. до 6500 лв. - 450 лв.; от 6501 лв. до 7500 лв. - 500 лв.; над 7500 лв. - 550 лв.

Минималният месечен размер на осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2011 г., както и за започналите дейност през 2012 г. и 2013 г. е 420 лв. Минималният месечен размер на осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители е 240 лв. • За пенсионерите, паричните средства за ЗОВ се превеждат на основа размера на пенсията (сбора от пенсиите) от НОИ и са за сметка на Републиканския бюджет; • За лицата получаващи парични обезщетения за безработица, средствата за ЗОВ се превеждат на база изплатено обезщетение от Териториалните поделения на Агенцията по заетост, за сметка на фонд „Безработица“. • За лицата и членовете на семействата с право на социално подпомагане и за непълнолетни деца без родители, паричните средства за ЗОВ се превеждат в размер на половината от минималния месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица (210 лв.) за сметка на общинските бюджети. • За лицата без доходи, настанени в домове за деца и юноши; в домове за деца в предучилищна възраст; в домове за социални услуги; за пълнолетни учащи се във висшите училища без доходи, до навършване на 26-годишна възраст, паричните средства за ЗОВ са в размер на половината от минималния месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица (210 лв.) за сметка на Републиканския бюджет и се превеждат чрез съответното ведомство или от общинските бюджети. Здравноосигурителните вноски се превеждат до 25-то число на месеца, следващ месеца през които е положен трудът по банков път или с пощенски запис. Здравноосигурителните права на самоосигуряващите се лица се прекъсват, в случаи, че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права сами за своя сметка заплащат оказаната им медицинска помощ. Здравноосигурителните права на самоосигуряващите се лица се възстановяват при условие, че те заплатят всички дължими здравни вноски през последните 36 месеца. Изясняването на въпросите, свързани със здравното осигуряване позволява на работодателите, работниците и служителите по-добре да познават механизма на осигуряване и да спазват нормативните изисквания на здравноосигурителната система. Това от своя страна ще доведе до увеличаване на размера на паричните средства във фонд „Здравно осигуряване“, което ще им гарантира по-добра социална и здравна сигурност.

47


Земеделие плюс 4/2013  

Списание за професионално земеделие и наука

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you