Животновъдство BG 40/2019 by Enthripy 1

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

40 / 2019

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Всички видове фуражи на едно място! • • • • • •

едри преживни дребни преживни свине щрауси птици зайци

Агроелит Търговище I ул. „Цар Симеон“ №4 I тел.: 0601/ 64915; 64766 I факс: 65178 I www.agroelit.bg Производствена база – с. Макариополско I тел.: 06026/ 2343; 2300 I GSM: 0892 27 00 06 I furaji@agroelit.bg

Овцевъдство История на месодайната порода овце „Ил дьо Франс” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2 Във фермата на Георги Диков „Винарска изба – Оряхово“. . . . . . . . . . . . . . . . . 5 Говедовъдство НАМГБ на гости на колеги във Великобритания. . . 10 До кога да ги угояваме? (телешко и говеждо месо). . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12 Създаване и поддържане на ефективна млечна кравеферма. III част. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14 Фуражи Апетитност на някои тревни фуражни култури . . 20 Експерти За микробиологията, работата на БАБХ и френската наука. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 23 Заедно с Китай Постижения и предизвикателства на аграрното развитие в България и Китай. . . . . . . . . . . . . . . 28

Цена: 6,00 лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД ISSN 2367-5047 Главен редактор: Станислава Стефанова, GSM 0888 336 519 Отговорни редактори: Проф. Васил Николов – говедовъдство, Деан Тодоров – козевъдство, Д-р Евгения Ачкаканова – овцевъдство Редактор: Андриана Коцева, Петър Красимиров Предпечат и дизайн: Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, доц. Андрея Колев, Деан Тодоров, д-р Евгения Ачкаканова, проф. Десимир Неделчев, проф. Димитър Греков, доц. Запрянка Шиндарска, проф. Николай Тодоров

Списанието се издава с подкрепата на:

ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВО СЕМЕПРОИЗВОДСТВО ФУРАЖОПРОИЗВОДСТВО ЖИВОТНОВЪДСТВО

40 / 2019

Министър Порожанов откри демонстрационна зона на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от ЦИЕ

Съдържание

ЖИВОТНОВЪДСТВО

НОВИНИ

Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов откри първата демонстрационна зона на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Пилотното й въвеждане е в Аграрния университет в Пловдив. Част от нея е и демонстрационен център, в който ще се обучават студенти, които ще имат възможност да сключват реални сделки с Китай. Демонстрационната зона беше договорена при срещата на премиера Бойко Борисов с китайския му колега Ли Къцян през миналата година. След седмици предстои такава да бъде открита и на площ от 17 000 дка на територията на кооперация “Единство” до Пловдив. Пред студентите Порожанов подчерта важността на стратегията за цифровизация в земеделието. „По света има стопанства, които се управляват от мобилните телефони. Ако изостанем в цифровизацията, ще изостанем и в конкурентоспособноста на земеделието ни”, заяви министър Порожанов. Той припомни, че с активната роля на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от ЦИЕ, България е пионер в земеделието и вече имаме изградени логистични центрове в азиатската страна. Директорът на центъра Васил Гелев представи работата на демонстрационната зона и допълни, че е важна колаборацията между младите хора и земеделието. На откриването присъстваха ректорът на Аграрния университет проф. Христина Янчева, областният управител на Пловдив Здравко Димитров, председателят на Селскостопанската академия проф. Васил Николов, представители на китайското посолство и др.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

40 / 2019

ОВЦЕВЪДСТВО

История на месодайната порода овце „Ил дьо Франс“ Д-р Евгения Ачкаканова Историята на породата „Ил дьо Франс” (Ile de France) е тясно свързана с историята на овцевъдството във Франция. След като цената на вълната пада драстично в началото на XIX век (1800 г.), се търсят други начини, чрез които овцевъдството да носи приходи на стопаните. През 1824 г. професор Огюст Ивар (Auguste Yvart, 1824) от Националния ветеринарен колеж „Мезон-Алфор“, Франция се ангажира да създаде нова порода овце, по-подходяща за икономическите условия в страната. Проф. Ивар си поставя за цел да съчетае качества на френската тънкорунна порода „Рамбуйе меринос“ с внесени от Англия месодайни кочове „Дишлей“ („Dishley“ потомство на „New Leicester“ – порода, селекционирана от английския учен-селекционер Бейкуел). Процесът на реализация на получените кръстоски започва от 1832 г., а използването на кочове-кръстоски, съчетаващи качества от двете породи, датира от 1840 г. Вътрешното развъждане и селекцията продължават 35 години. Животните от новия

тип получават разрешение да бъдат показани под името „Dichley-Merinos” на Главната конкурсна изложба в Париж едва през 1875 година. Няколко години по-късно – през 1882 г. прогресивните фермери в района на Париж създават първата „Книга на стадото“, в която вписват името на новата порода – „Дишлей-Меринос“ и всички резултати, постигнати в процес на развъдната работа. Новата порода бързо се разпространява в целия регион „Ил-дьо-Франс“, което означава „Островът на Франция“, тъй като това е районът около Париж, икономически най-развит. През 1920 г. новата порода получава името „Ил дьо Франс“. Тогава се издава и първата официална Племенна книга на породата. Приблизително размерът є е около 500 хил. овце, развъждани в Североизточна и Централна Франция (по данни на UPRA-IledeFrance; Feige, Lambert, 1980; Roussel, Lambert, 1982). През 1972 г. под егидата на UPRA – Ile de France (развъдната организация, занимаваща се

2008

3835/204

250

5646

2009

4641

5886

2010

3654

3600

2011

3819

2012

2800

493

2013

2553

2014

II-ро I-во ниво Години/ ниво на на селекция брой селекция ♀/♂ ♀/♂ 2009

4503/149

2010

3511/143

3581 / 19

7092/162

2477

2011

3681/138

2462/15

6238/158

2400

2012

2948/100

2385/15

5333/115

250

2934

2013

2806/130

2787/20

5593/150

2384

2663

2014

2384/146

2663/25

5047/171

2015

3912

4060

2015

3706/216

4060/58

7766/274

2016

5153/238

2759

2016

5153/238

2709/50

7862/288

2017

5619/294

150

2368

2017

5769/299

2315/53

8084/352

с породата) е открита станцията за изпитване по потомство в град Вердий (Verdilly), на 100 км източно от Париж. В станцията е организирано ежегодното изпитване на кочовете по потомство, тук се получава семенна течност, която се дистрибутира в свежо състояние до фермите или се съхранява в замразено състояние (хранилището за семенна течност – генната банка за породата). UPRA - Ile de France е отговорна за бъдещето на породата Ил дьо Франс и поема воденето на Племенна книга, която се съхранява във Вердий. В периода 1966–1979 г. от Франция към различни точки по света, включително и за България, са изнесени 1 243 коча и 4 418 овце от породата Ил дьо Франс. От средата на XX век до 90-те години по обем породата Ил дьо Франс е една от найразпространените породи във Франция. През последните 20-ина години силната интензификация на земеделието в страната води до ограничаване на поголовието до размер, вариращ от 270 до 300 хил. овце. Породата се развъжда в 40 департамента на Северозападна, Централна и Южна Франция. Ежегодно се контролират 20–25 хил. животни, т.е. около 9–10% от общия обем на породата. През 1983 г. в град Ейн (Aisne, северна Франция, департамент в района Hauts-de-France) френската развъдна организация за породата Ил дьо Франс провежда първата международна конференция на животновъдите, развъждащи породата. Целта е популяризиране на породата и представяне на селекционната програма с насоченост към подобряване на месодайните качества.

2472/64

III-то Общо ниво на контролирани селекция животни ♀/♂ ♀/♂ 3048/50

10023/263

През 1990 г. в програмата за генетично усъвършенстване на породата е въведена индивидуална преценка на кочовете, за да бъде изпълнено заложеното в селекционната програма и да се удовлетворят изискванията на месната индустрия. След този дълъг породообразувателен процес на утвърждаване и усъвършенстване породата Ил дьо Франс се характеризира със: • скорозрелост – висок интензитет на растеж в ранна възраст и ранно полово съзряване; • изразена месодайност – характерен тип, форми, рандеман, качество на месото и трупа; • висока оползотворяемост на фуража (нисък разход за 1 кг прираст до стандартно живо тегло от 35–40 кг); • двусезонна висока заплодяемост, с плодовдитост 160–210%; • вълна – бяла, еднородна, полутънка основно от 56–58 качество; • висока жизненост, устойчивост на заболявания и много добри адаптационни способности. Тези качества я правят доминираща порода във Франция и предпочитана в много страни от всички континенти. Породата се използва за производство на месо, развъждана както в чисто състояние, така и за промишлено кръстосване за получаване на агнета – тежък тип. Първият внос в България е реализиран от професор Илия Димитров през 1968 г. – 94 овце и 21 коча, които са настанени в НИГО Ст. Загора (сега Земеделски институт, Стара Загора) и ДЗС-Разлог. Вносът е предимно с експеримен-

40 / 2019

Кръстоски контролирана част/

Генофонд Внос ♀ Внос Години наличен в шилета кочове България ♀/♂

Брой контролирани животни по нива на селекция, съгласно СП на РО – АИлФБ

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Численост на животните от породата Ил дьо Франс в България през последните 10 години

40 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

4 Фиг. 2. Разпространение на породата в страната

тална цел: установяване аклиматизационните и продуктивни особености на породата и използването є за кръстосване с развъжданите у нас породи за подобряване на месодайните им качества. Развъдният процес в България преминава през няколко етапа: 1. Експериментално-аклиматизационен (1968– 1973) с малък брой животни (НИГО Ст. Загора и ДЗС-Разлог); 2. Интродукция и разширено възпроизводство с последвана затворена система на селекция (1973–2003). През този период са реализирани два вноса (1973/74 и 1984) по 200 животни за ИЖ, Ст. Загора. Чрез внос и разширено възпроизводство през периода това стадо нараства на 800 бр. овце-майки. Създадени са нови дъщерни стада, включително и чрез поглъщателно кръстосване, като общият брой на овцете към 1988 г. е около 2 000 (Комплексна опитна станция _ Търговище, Вълчедръм – област Монтана, с. Невестино – Кюстендилска област, с. Скалица – Ямболска област). В продължителен период (19 години) не е извършен внос на чистопородни разплодници, съпроводен и с намаляване броя на овцете-майки, което влошава генеалогичната структура на основното стадо. Формира се малка популация от 250 овце-майки с високо ниво на инбредност, с всички отрицателни последствия върху тип, усвояемост на фуражите, репродуктивност и т.н.; 3. Третият етап за развъждането на породата у нас условно може да се свърже с внос на кочове през 2003 г., за чистопородното стадо на НИГО, Стара Загора и за промишлено кръстосване в страната.

От 2003 година до края на 2017 година са извършени следните вносове на чистопородни мъжки и женски животни: • ИЖН, Костинброд – 60 бр. – 2003 г.; • ЗИ-Стара Загора – 4 мъжки разплодници – 2003 г.; • Добромир Койнов – 154 бр. – с.Калояново, обл.Пловдив – 2005 г.; • Любомир Върбанов – 580 бр., Д. Дъбник, обл. Плевен – 2005 г.; • Петър Илиев – 224 бр., гр. Ямбол – 2006 г.*; • Бойко Патъров – 23 бр., с. Борика, обл. Софийска – 2006 г.*; • Димитър Александров – 4 броя мъжки, с. Новосел, обл. Шумен – 2007 г.*; • Емил Кирчев – 150 бр., с. Горно Абланово, обл. Русе – 2008 г.; • Кръстю Попковачев – 84 бр., с. Бошуля, обл. Пазарджик – 2008 г.*; • Филипо Фурнари – 508 бр., с. Красен, обл. Русе – 2008–2009 г.*; • Алекс Алексиев – 255 бр., с. Душево, обл. Габрово – 2012 г.*; • Павел Маргитин – 248 бр., с. Бахреци, обл. Габрово – 2012 г.; • Пламен Николов – 252 бр., с. Царевец, обл. Добрич – 2012 г. и 2 броя мъжки – 2015 г.; • Георги Диков – 156 бр., гр. Оряхово, обл. Враца – 2017 г. Това са основните чистопородни стада, обект за водене на поддържаща селекция с породата и производство на мъжки и женски разплодни животни. (* Фермата е продадена на друг собственик, но животните продължават да се контролират от Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България!)

интервюто води Станислава Стефанова В сезона на зимните чудеса с ваклите агнета по овцефермите се оказвам в нова светла и просторна сграда – оборът на ферма „Винарска изба – Оряхово”, където Георги Диков отглежда стадото си овце от породата Ил дьо Франс под селекционен контрол. Поводът е откриването и освещаването на новата придобивка, за която Георги с гордост споделя, че не е ползвал европейски програми, а се е справил със собствени средства и усилия. Поканени са колеги и приятели от: Асоциация за развъждане на породата Ил дьо Франс в България, служители от „Винарска изба – Оряхово” (сега фермата е животновъдна, но името си остава от стари времена) и разбира се, сп.

„Животновъдство БГ”. От кога развива животновъдната си дейност, защо се е захванал с такъв тежък и рисков труд – ще ни разкажат самият Георги Диков, собственик на животновъдната ферма и д-р Евгения Ачкаканова, изпълнителен директор на Асоциация за развъждане на породата Ил дьо Франс в България. Здравейте г-н Диков и д-р Ачкаканова, много ми е приятно, че сме тук, на освещаването и на откриването на ... ЕА: ... на откриването на новата сграда за овцете от породата Ил дьо Франс във ферма „Винарска изба – Оряхово”. Фермата се намира в с. Селановци и е собственост на Георги

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Във фермата на Георги Диков „Винарска изба – Оряхово“

40 / 2019

ОВЦЕВЪДСТВО

40 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Диков, който е член на Асоциацията за развъждане на породата „Ил дьо Франс от 2014 г. и от 2015 г. вече има собствено производство овце Ил дьо Франс. Първите животни са закупени от фермата Агро Евро Плант на Пламен Николов. След това, през 2018 г., Георги внесе от едно от най-хубавите стада във Франция, собственост на бившия председател на френската асоциация Жерар Марти. От миналата година с голяма амбиция и отговорност по отношение на технологичните изисквания на породата – хранене, гледане и селекционна дейност, Жоро направи тази ферма, с която ще се гордее и той, и Асоциацията, като ферма, която ще обслужва, която ще контролира, която ще бъде за пример и ще се развива. Г-н Диков, бихте ли казали защо сте започнали бизнес с овцевъдство и с какво Ви „изкуши” тази порода Ил дьо Франс? ГД: Трудно ми е да отговоря точно на този въпрос. Нямам обяснение. Просто ги харесвам тези овце. Нито една друга порода овце не са ми харесвали повече. Как ги избрахте, просто по красота или по стопански характеристики? ГД: То е все едно да ме питате как съм си избрал жената? Ако е същото, значи „по любов”? ГД: Точно така. И не само това, най-важното е, че исках да покажа на близките си и въобще на пазара, че мога да произвеждам здравослов-

40 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

на храна и да не разчитам, че разни търговци ще се откажат от лесните си печалби и ще почнат да предлагат качество. Може би д-р Ачкаканова ще помогне. Какви са значимите стопански характеристики на породата Ил дьо Франс? ЕА: Ил дьо Франс е порода, която е изключително адаптивна. Както виждате, ние се намираме в място, което е най-северната част на България – в Оряхово, на Дунава – а това, че тук зимата през голяма си част е със силен вятър, с мъгли, с доста по-ниски температури от другите райони на страната, за породата Ил дьо Франс не е проблем. Единственото, което някак пречи или създава проблеми за този климат е голямата влага в обора и силното течение. В момента агнетата, това което видяхте в обора, са при температура един–два градуса и те нямат проблеми, макар че са агънца на една–две седмици. Другото важно е това, че породата е скорозряла. На по-малка възраст тя достига половото си съзряване и заплождането може да започне от деветмесечна възраст. Агнетата имат изключително бърз растеж и би могло на седемдесет и пет–осемдесетдневна възраст, когато се отбиват, те да бъдат около 35 кг. Реализацията на агнетата е от 35–40 килограма живо тегло, а качествата на месото са изключително добри и породата е ценена, търсена както у нас в България, така и в цяла Европа.

Г-н Диков, какви инвестиции направихте за създаването на тази ферма? Ползвахте ли европейски средства? ГД: Не. Не сме ползвали никаквни европейски средства. Всичко сме направили със собствени усилия, по стопански начин и с възможно наймалко инвестиции и правилно харчене на пари. Както в едно домакинство всичко се постига с едно добро стопанисване. Колко души сте заети във фермата? ГД: Във фермата сме заети седем човека, но ние гледаме и крави. Каква порода са те? ГД: Абърдийн Ангус. Това също е месодайна порода и със седем човека успяваме да отглеждаме и овцете, и кравите. Не е ли трудно да се отглеждат два вида животни? Виждам, че имате и понита, и прасенца, и коне... ГД: О, това с понитата е една непреценена любов. Просто те са „в повече” във фермата. Сега са за хоби и за красота. Може би ще се специализираме само в месодайните породи овце и крави, защото е добра комбинация и е икономически изгодно. Какво бихте казали за продукцията от овцете Ил дьо Франс? Как я реализирате? ГД: На този етап все още не съм решил каква точно да е моята реализация. Засега малки количества агнета продаваме за клане, а повечето са за репродукция – за разплод. Идеята е,

40 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

понеже стадото е много елитно, фермата да се развива в сферата за разплод. Изчакваме момента, в който в България потребителите ще се научат да ядат качествено агнешко месо и ще могат да оценят реално качествата на тази порода. Ще споделите ли нещо за храненето и поддържането на породата Ил дьо Франс? Какви са проблемите, които съпътсват отглеждането на животни от тази порода? ГД: По отношение на храненето – фуражите си ги произвеждаме сами, така че храненето е лесно, стига да знаеш какво точно правиш. Имаме си и зооинженер, и ветеринарен лекар и така запазваме стадото чистопородно. Какво е Вашето образование? ГД: По образование съм инженер.

Зооинженер? ГД: Не, не. Машинен инженер съм. Автоматчик съм и реално това, животновъдството, ми е хоби. Такова мащабно нещо Ви е хоби? ГД: То така започна. Във фермата обаче зооинженер и ветеринарен доктор изпълняват всичко, което е необходимо. Аз съм само с любовта! Значи няма опасност, че това хоби утре може да изчезне? ГД: Не! От четири години то върви само нагоре и нагоре и не би трябвало... Д-р Ачкаканова, как бихте обяснили – защо Георги Диков е член на управителния съвет на Асоциацията, след като не е дипломиран зооинженер и с какво е ценен за Вас? ЕА: На първо място, ценен е с резултатите, които за изключително кратко време постигна. Той е член на управителния съвет от 2017 г. Насочи се към отглеждането на Ил дьо Франс, закупувайки чистопородни животни и то от една от най-добрите ферми тогава в България, а от плановете, които има за бъдещо развитие – това, което сме обсъждали заедно – се вижда, че тази инвестиция, това развитие не е краткосрочно, не е моментно, това е един сериозен, съзнателен избор. Това ни накара да му гласуваме доверие и да бъде избран, когато беше представен на Общото събрание в управителния съвет на Асоциацията.

40 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Г-н Диков, бихте ли споделили как Асоциацията помага за Вашата дейност? ГД: Как помага ли? По всякакъв начин. Със съвети. Винаги можеш да се опреш на колегите. Както виждате всички колеги, които са със сериозни ферми, са дошли сега от всички точки на България. Имаме си доверие, съветваме се и си помагаме с каквото можем във всеки един момент. ЕА: Помагаме и с реализация дори, с намиране на клиенти, с прехвърляне на клиенти, което е много важно да се работи в екип и в тясно сътрудничество и доверие, както казва Жоро. ГД: Може би искам да кажа нещо за Асоциацията. В нашата Асоциация, може би нищо българско няма в нея. Цитирам – всяко едно нещо „българско”, което започва добре, не завършва добре, докато при нас, колкото повече се развива, токво по-добре става. Колкото повече доверие си имаме, толкова повече сме се доказали един на друг и ми се струва, че нещата ще вървят още по-добре. Породата ни е френска, черпим опит от френската асоциация и така... ЕА: Зачитане труда на другите, отчитайки своите усилия, които всеки един полага, това е!

С месодайното говедовъдство – членувате ли в някоя асоциация? ГД: Да. В Национална асоциация месодайно говедовъдство в България с председател Искра Григорова. Започнахме с породата Абърдийн Ангус. Червен Абърдийн. Имахме кръстоски, но сега сме в етап на изчистване. И там започнахме като хоби. Започнахме с две женски телета за угояване за семейството и с четири агнета и се случи това което виждате... Г-н Диков, нямах намерение да Ви разпитвам за фабриката и производството на метални прегради, защото мислех, че темата не е моя и е извън животновъдството... Оказва се обаче, че тези прегради ги ползват не само из улиците на Париж, но и в оборите за отделянето на боксове за новородените... ГД: Да, производството на метални прегради имат приложение както в градска среда, така и в животновъдните ферми. Този бизнес вече е много подреден, организиран и с реализация във Франция. Франция би била прекрасен партньор и за реализация на животновъдната ни продукция, защото там изпитват недостиг на храни, колкото и невероятно да звучи, въпреки елитното им в световен мащаб животновъдство.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

40 / 2019

ГОВЕДОВЪДСТВО

НАМГБ на гости на колеги във Великобритания НАМГБ Поредното постижение в работата на Национална асоциация за месодайно говедовъдство в България, беше професионалното запознанство с част от екипа на развъдната организация за породата Лимузин във Великобритания. НАМГБ държи на това да има контакти с чуждестранни партньори, както и да обменя непрекъснато опит, знания и иновативни идеи. Важно в осъществяването на поставените селекционни цели е да се взаимства от други асоциации в Европа, които от дълги години, по иновативен, нелек и многофакторен начин, са извървели пътя на усъвършенстването и постигането на високо селекционно ниво. От специализираните месодайни породи Лимузинът във Великобритания (по данни на British Limousin Cattle Society) е с най-голяма численост – 32% от общо 1,8-те милиона говеда, които са регистрирани в системата на кралството. Всяка година се регистрират приблизително 600 000 чистопородни животни от породата Лимузин, представляващи годишна стойност на индустрията от около 500 милиона британски лири. Ежегодно в кралството се регистрират около 20 000 родословни записа. За първи път френската порода е внесена в Англия през 1971 г. А през 2011 г. в Англия чества официално 40-ата годишнина на породата Лимузин. Благодарение на това запознанство, двете развъдни организации (Национална асоциация по месодайно говедовъдство в България и Великобританска говедовъдна асоциация на Лиму-

зина), поставиха и началото на едно бъдещо сътрудничество. Първата стъпка, която вече е реалност от страна на България е вносът на семенна течност от два избрани бика Лимузин, които да участват в следващите случни планове. Фермерите, отглеждащи Лимузински крави под селекционен контрол на НАМГБ, ще имат възможност да усъвършенстват своята генетика, посредством семенен материал от висококачествени разплодници с постигнати отлични резултати във Великобритания. Нашите нови бици, които ще бъдат бащи на част от бъдещата породна популация, пристигнали в пайети едва преди няколко дни в България, са небезизвестните: Wilodge Cerberus и Foxhillfarm Jasper. Foxhillfarm Jasper е определен за шампион на породата Лимузин в Карлайл през 2015 г., продаден на търг за около 36 000 паунда британски лири. Определен също така за „върховен“ шампион в Royal Highland Show, „младши“ и „резервен младши“ шампион на изложенията в Йоркшир и Royal Welsh Show. При преценка на развъдните стойности, Джаспър е доказал много добри резултати. Предпочитан е за леки отелвания (заплождания на юници), по-ниска жива маса на телетата при отелване, много високи показатели за прираст на телетата – на 200- и 400-дневна възраст. В екстериорно отношение предава на потомството си ха-

40 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Foxhillfarm Jasper

Wilodge Cerberus

рактерни месодайни форми с добре оформена дълбочина, дължина и широчина на тялото. Във Великобритания е доказал висок процент на реализуемост и надеждност на притежаваните генетични качества. Wilodge Cerberus е признат за един от найдобрите бици на породата Лимузин. Днес, неговата линия е една от най-предпочитаните за размножаване в кралството. В преценката по потомство има отлични постижения, относно прираст на 200- и 400-дневна възраст на телетата. Притежава висока развъдна стойност, с висока надеждност за млечност на майките, лекота на отелване, темперамент, качество на месото и висок рандеман. Качество, което доказва в екстериорно отношение в развъдна-

та стойност и предава на потомството си е характерна дълбочина и широчина на тялото. Надяваме се на успеваемост с интродуцирания материал, като основната ни цел ще е да получим потомство от Британските разплодници, което да се реализира благоприятно в условията на страната ни. Тепърва предстои по-задълбочен обмен на опит между двете асоциации. От своя страна, британската асоциация е поредната, от която може да се учим в областта на развъждането на една успешна, специализирана месодайна порода. Втората стъпка в сътрудничеството, която НАМГБ и членовете є смятат да направят, е да посетят официално Англия, за да видят отблизо, как работи British Limousin Cattle Society.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

40 / 2019

ГОВЕДОВЪДСТВО

До кога да ги угояваме? (телешко и говеждо месо) Павлин Антонов, ферма „Линбул“ Това е една от основните теми в месодайното говедовъдство – кога животното е „готово” да се качи на камиона към кланицата? Няма еднозначен отговор на този въпрос. Подолу ще ви разкажа възможните варианти и къде какво се прави по въпроса. По принцип в по-развитите в месодайното направление държави си има точно определени критерии за килограми и качество на говедата, но за нашите условия решението засега е по-скоро индивидуално за говедовъдите. Първо – има три вида месо от говеда, според възрастта и отглеждането на животните, от които е добито: • бейби бийф (млечно телешко, от сукалчета) месо. Това всъщност е единственото месо, което може да се нарече „телешко”. Добива се от отбити телета на възраст до десет месеца. Важна особеност е, че това се отнася за месодайни телета, които поне 6–7 месеца са бозали мляко от майките си. За телета от млечни породи, отбити до четириседмична възраст, квалификацията за „телешко” се отнася до шестия месец на възрастта им. Това месо се отличава със светлия си цвят (подобно на младото агнешко), нежните си ципи и

крехкостта си. Вкусът му не се отличава особено, няма собствен почерк. Използва се рядко. • младо говеждо – масовият вид говеждо месо по щандовете в магазините на запад от България. Това е класическият „бийф”, който по странна причина се нарича тук „телешко”. Добива се от говеда на възраст между 10 и 24 месеца. Има отличителни вкусови характеристики и носи „следа” от вида храна, с която е угоявано (само трева или и зърно). Няма особена разлика между месото от мъжки, женски и кастрирани животни. Крехко е в зависимост от породата. Начините на приготвяне зависят от областта на тялото, от която е месото, но по принцип „стек” (пържола на скара или тиган) се прави само от младо говеждо. За разфасовките и готвенето ще пишем някой друг път. • старо говеждо – добито от старите крави и бици от млечно и месодайно направление. Става единствено за колбаси и кайма. Има добри вкусови качества, но е жилаво като подметка. В България успешно се продава и като „телешко”. Темата на тази статия (пък и на всички, в

40 / 2019 BG

Третата причина е мраморирането – специфичното отлагане на междумускулни тлъстини. Както описах в предишни статии, някои породи притежават тази „екстра” – отлагане на междумускулни тлъстини, които при готвене чрез стапянето си придават допълнителна крехкост и вкус на месото. Това е и другото значение на „финиширане” в Америка – постигането на мрамориране чрез висококалорична диета. По принцип самото мрамориране е невидимо при живите животни (освен с ултразвук, скъпа технология), затова се приема, че мраморирането е достигнало максимума си, когато говедото е затлъстяло достатъчно много. С което стигаме до следващата причина. Отлагането на тлъстини изобщо. Особеният момент тук е, че мраморирането (и угояването като цяло) са съпроводени и с отлагане на външни тлъстини, които от определен момент нататък стават причина за понижаване качеството на животното и намаляване на неговата цена. Няма нищо ценно в десетки килограми телешка лой, които отиват на боклука (образно казано), добити с цената на скъп фураж. Ето защо по тази причина е важно да се следи визуално степента на затлъстяване на животното и когато вероятната степен надвиши 3 (по EUROP), животното заминава за кланица независимо от килограмите или възрастта си. Най-лесно този показател се следи чрез залояването в основата на опашката на говедото. На последно място слагам основния в целия свят критерий – изисквания на индустрията, просто защото в България все още не можем да говорим за наличието на такива. По света кланичния процес и последващата обработка на месото са във високотехнологични предприятия и стандартната големина на животните и порциите, които се добиват от тях, са от първостепенно значение. Ето защо в повечето страни се приема точно тегло на говедата, които се подават към кланицата, като вариацията е в порядъка на 50 кг. За повечето кланици в САЩ това тегло е 650 кг (отбележете, че там говедата се угояват много интензивно между 9 и 12–14-месечна възраст). За тези колеги, които следят пазара на живи животни, вероятно е любопитно защо за износ се търсят доста по-малки (и млади) животни от порядъка на 200–250 кг. Причината е, че тези животни не отиват директно към кланица в държавата получател, а се оставят в угоителни стопанства до достигането на търговския им размер. За месодайните породи тегло от 200–250 кг е тегло на отбиване и цената на живо тегло за такива животни е доста по-различна от тази за угоени телета, поне такава е практиката в цяла Европа.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

които говоря за месо) е за достигане на възраст или тегло за младото говеждо месо. За съжаление, ако употребявам само това понятие, у хората представата е за петгодишни крави, затова през стиснати зъби ще го наричам „телешко месо”. Първо да си изясним причините за финиширането на говедата (това понятие обхваща много процеси, но е и заместител на „пращане на кланица”). Защо например не държим говедата на угояване до тригодишна възраст? Защо не ги финишираме още на десет месеца? Нека се запознаем с процесите на растежа на едно младо говедо. Скоро след отбиването му то навлиза в „телешки пубертет” и започва период на интензивен растеж на скелета и мускулите. При говедата, за разлика от хората, почти няма „детство” между бебешката възраст (бозаенето) и пубертета. Към края на пубертета темповете на растеж на говедата намаляват драстично и те по-лесно натрупват тлъстини, вместо мускулна маса. Не ме разбирайте погрешно, животните (особено биците) не спират да растат до петгодишна възраст, просто прирастът им пада и ефективността по оползотворяване на фуражите става доста по-ниска. От друга страна, пращането на говедото в кланица преди да е свършил периода на максимален прираст е чиста загуба на потенциал. Това е първата и основна причина за „финиширането” на говедата – икономическата целесъобразност, използването на максималния генетичен потенциал на говедото да трупа килограми месо от единица приет фураж. По тази причина говедата често се финишират на определена възраст, независимо от теглото им. За повечето месодайни породи пределната възраст на максимален прираст е около 18–20 месеца. Втората причина е вкусова – както вече споменах, с възрастта крехкостта на месото спада и дори да ни се иска да спечелим още някой и друг килограм прираст, качеството на месото след достигане на полова зрелост започва драстично да спада. Това се отнася с още по-голяма степен за мъжките некастрирани говеда, защото те започват да придобиват характерен „бичи” вкус и мирис (подобно на всички други мъжки преживни животни). От друга страна, с възрастта специфичният вкус на младо говеждо месо се развива по-добре, като към десетмесечна възраст той все още изобщо липсва. Така че за максимално развитие на вкусовете на месото, преди да е станало жилаво (или с прекалено развити вкусове), се препоръчва възраст на финиширане между 14 и 18 месеца, като за кастрирани мъжки и за женски телета може да се удължи към 24-месечна възраст.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

40 / 2019

ГОВЕДОВЪДСТВО

Създаване и поддържане на ефективна млечна кравеферма. III част Проф. д-р Трифон Дарджонов • продължава от миналия брой 4. ТЕХНОЛОГИИ НА ОТГЛЕЖДАНЕ ПРИ КРАВИТЕ ЗА МЛЯКО 4.1. Вързано или свободно отглеждане Въпросът с начина на отглеждане на кравите в световната практика е решен отдавна в полза на свободното държане в открити или полуоткрити постройки. У нас обаче, внедряването на тази технология има дълга и мъчителна история. Още в средата на 60-те години бяха направени първите опити в ДЗС с внедряването на свободно групово държане на крави в полуоткрити обори на дебела постеля и доене в зала. Опитите завършиха безславно с обвинението, че са неудачни. Под напора на развиващата се световна практика в следващите 10 години у нас започнаха нови опити, сега със свободно боксово държане и доене в зала. Положиха се много усилия, но по различни причини и това начинание не тръгна. По тази причина, когато в края на 70-те години започна масово строителство на нови обори по за 100 и за 200 крави те бяха направени за вързано държане на кравите и доене със централен млекопровод. Това строителство, направено с железобетон загроби технологически българското краварство за дълги години и се превърна в едно от сериозните препятствия пред съвременно краварство в нашата страна. За това вече сме споменавали, тук по-скоро бихме искали да изясним по-детайлно причините, за да стигнем до сегашното състояние, когато все още се намираме в плен на страха от свободното държане на кравите и не правим нещо сериозно за да го превъзмогнем. И нещо по-страшно, нови кравеферми се създават в старите сгради за вързано гледане без технологично преустройство, с което се предрешава тяхната неефективност. Причините да стигнем до това състояние според мен се коренят в колективната система на производство, която пречеше на развитието на индивидуалната отговорност, липсата на мотивация за качествен труд. По тази причина квалификацията на изпълнителските

кадри беше ниска. Вързаното отглеждане на кравите много по-добре пасваше на системата на безотговорност. Контролът върху вързаните крави все пак беше осъществим, тъй като конкретният дояч имаше възможност да запомни кравите си. При размер на стадата от 200–300, че и 500 и 1000 крави – толкова, колкото бяха тогава фермите, свободното държане внасяше пълен хаос в следенето на заплождането, пресушаването, храненето. Така че, свободното държане при практикуваните размери на фермите, съчетан с липсата на мотивация в работниците за квалификация и некачествената техника за почистване и доене, проваляше предварително това ново начинание. И по-важното, то оформи негативно отношение в нашите стопани и специалисти към новата форма на обслужване на кравите, която господства по света. За да останем толкова дълго в плен на старите разбирания за гледане, причината е все още неизяснените за специалистите основни предимства и недостатъци на двете технологии, защото те никога не са имали възможност за сравнят двете технологии в нормално действие. Доколкото са виждали или чували, хората са сравнявали с вързаното гледане само подобие на работа при свободните технологии на

4.2. Варианти на свободно отглеждане приложими у нас Основният белег на свободното отглеждане на кравите е това, че животните се държат на групи, без да се връзват, имат място за лежане, за хранене и за доене, към които се придвижват свободно. Според климатичната зона постройките могат да бъдат закрити, полуоткрити или открити. Доенето обикновено става в зала, различен вариант. Най-често тип „рибена кост“ и по-рядко тип „кaрусел“. Според устройството на пода може да имаме държане върху дебела постеля без боксове, върху тухлен под с индивидуални боксове, при което може да имаме гумени матраци или без тях. Индивидуалният бокс може да бъде покрит със слама. Според това как са устроени пътеките за движение те биват твърди за булдозерно или с делта скрепер почистване или със скаров под с водно почистване. У нас са изпитвани всички изброени варианти на свободно отглеждане и сега можем да направим някакво подреждане на различните варианти според достойнствата им за нашите условия. По отношение постройките мисля, че може да бъдат препоръчани като най-удачни полуоткритите, т.нар. „тристранно обградени навеси“, загърбващи подветрената посока. Предимството им пред напълно затворените постройки се крие в това, че микроклиматът в полуоткритите постройки е много поздравословен за високо продуктивните крави, които поемат много хранителни вещества и отделят достатъчно топлина при храносмилането за загряване на животните дори при минус 24 градуса по Целзий. Решаващото условие е кравите да имат сухо легло и да са на завет. Най-подходящи постройки от този тип бяха направени в с Костиево, Пловдивско и с. Сребърна, Силистренско. За съжаление тези обори сега стоят неизползвани. Единствен техен недостатък е големите размери на фермите – по за 400 животни (4 навеса по 100 крави). В зависимост от това как е устроен подът, могат да бъдат препоръчани за нашите условия, както дебелата постеля, така и свободно-боксовото държане в боксове с постеля от слама. Дебелата постеля (несменяема в продължение на 6 месеца) от слама е най-удобното

40 / 2019 BG

дрява така масово през последните 50 години в практиката на съвременните кравеферми. В това отношение ние решително изоставаме от съвременния свят и все още недостатъчна е просветата по този важен въпрос на производството на мляко. Възможните варианти на свободно държане на кравите, приложими при нашите условия ще бъдат разгледани в по-нататък.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

държане. Ако трябва да бъдем точни в оценката за свободното отглеждане на кравите, наистина те се оказаха неподходящи за колективната форма на стопанисване и справедливо бяха отхвърляни за тогавашните условия. Те може би и сега няма да бъдат подходящи за кооперативните кравеферми, доколкото ръководството и организацията им малко се отличават от тази в някогашните ТКЗС. Какво показва анализът на двете технологии тогава когато и двете работят нормално при частни кравеферми със стопанин собственика. Едно изследване направено в продължение на повече от 10 години в САЩ гласи: Предимствата на вързано отглежданите крави са: 1. За всяка крава от стадото могат да се полагат по-лесно индивидуални грижи 2. Кравите са подредени по-удобно за преглед и обслужване при различните манипулации. 3. През зимата стопанинът обслужва животните на закрито и не е изложен на ниските температури. 4. Кравите с агресивно поведение не създават напрежение в стадото. 5. Разпиляването на фураж е по-малко отколкото при свободно държане. Предимствата на свободно отглежданите крави са: 1. Стадото крави се обслужва като група освен при доене. 2. Кравите не се блъскат при връзване и отвързване. 3. Разходът на труд по обслужването е много по-малък. 4. Доенето в доилна зала осигурява много повисоко качество на млякото, каквото при централен млекопровод е недостижимо. 5. Нараняванията на ставате и вимето са много по-редки. 6. Разгонените крави се откриват по-лесно. 7. Кравите са по-активни, имат по-добър апетит, поемат повече фураж и развиват по-висока млечност, което компенсира поголямото разпиляване. 8. Броят на животните в стадото се увеличава по-лесно. 9. Кравите при свободно държане са по-чисти отколкото вързаните крави. 10. Общата стойност на сградите и съоръженията е по-ниска отколкото при вързано държане в затворени помещения. Обобщено казано, по основните икономически показатели, които определят ефективността в края на краищата – стойност на капиталовложенията, разход на труд за отглеждането, високо качество на произвежданото мляко (от тук и по-висока цена на продаваното мляко), свободното отглеждане показва решително предимство и това обяснява защо то се вне-

40 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

16 място за почивка на високопродуктивните крави, стига горният слой да се покрива ежедневно с 5–6 кг нова слама. Ако макар и за кратко режимът бъде нарушен хигиената се влошава и маститите бързо нарастват. При наличие на около 2.2 тона слама за крава годишно, този под е най-подходящ за малки ферми с висока млечност. Високият разход на слама се покрива от получения висококачествен тор, подходящ за водене на т.нар. „органично земеделие“, без използване на минерални торове. Свободнобоксовото държане върху постеля от слама, създава също добри удобства за кравите, като тук се използва 4 пъти по-малко слама, средно 1.5 кг дневно на крава. Така са устроени боксовете за лежане в споменатите по-горе ферми в Костиево и Сребърна. Решаващо условие, за да се изявят предимствата на свободно-боксовото отглеждане на кравите е устройството на бокса. За крави със живо тегло 550–600 кг размерите следва да са дължина 220 см (като влезе крава, задните крака да са на прага, така че, когато отделя лайната, те да не падат в бокса); широчина 110 см (за да не може кравата да се обръща в бокса);. височината на прага към пътеката от която влиза кравата да бъде 15–20 см, така че да не позволява влизане заднешком. Страничните огради на бокса са тръбни на две нива на 0.5 м и на 1.0 м, за да не позволяват преминаване на животните от бокс в бокс. На около 60-70 см от предната страна, върху горната тръба се слага напречна тръба, която не позволява на кравата при уриниране и отделяне на лайната да се изгърби и прибере напред в бокса, с което се предпазва мястото за лежане от замърсяване. Обикновено успоредно на боксовете за лежане, от другата страна на пътеката се организира храненето в т. нар. „пътека ясла“. Кравите провират главите си през напречни тръби в ясла, която има ниска стена към тях (около 30 см), а от външната страна е без стена. Пътеката, по която се разнася фуражът е на

нивото на яслата. Липсата на външна стена на яслата улеснява много свалянето на фуража и натикването му към кравите без да се повдига. За през лятото обикновено има двор за движение, от външната страна на който има организирана „пътека ясла“. Дворът е твърд и се почиства с булдозерната лопата. Ако боксовете са добре изпълнени, лайната попадат само върху пътеката. При движението кравите замърсяват само това пространство. При поемането на фуража, кравите са също върху пътеката. Там, по време на хранене, животните отделят 50% от дневната норма урина и лайна. Така че, за почистване остава само пространството на пътеките. То може да става със скаров под, но при нашите условия това се оказа крайно непрактично. Ето защо за препоръчване е използването на мобилна техника. Навесена булдозерна лопата на трактор, който изтиква тора в края на постройката в ремарке, подложено в единия край на дължината на навеса или направо в торището. Ако боксовете са изпълнени добре и пътеките се почистват редовно, кравите лежат само в боксовете и не се цапат с лайна и урина. Така без да се прилага специално почистване на животните те са чисти – нещо, което при вързаното държане на животните не може да се постигне дори след ежедневно почистване. Вързаната крава не може да избира мястото за лягане и винаги ляга върху отделените лайна. Чистите животни са една от предпоставките за получаването на чисто мляко. 4.3. Мястото за доене при съвременните технологии При съвременното производство на мляко изкупната цена в много голяма степен се определя от чистотата, съдържание на общ брой микроорганизми (ОБМ) и на общия брой соматични клетки (ОБСК) в млякото. Този брой пък се определя от условията за доене и държане на кравите. Важен фактор, за производството на чисто мляко обаче си остава подготовката и мотивацията на дояча. Квалифицираният (добре познаващ същността на въпроса) дояч намира възможности да произведе чисто мляко при различни условия, а когато трябва той променя условията в желаната посока. Поради това, важно е да се познават условията, които улесняват работата на дояча да получава по-чисто мляко. Не бива да се заблуждаваме, че изискването към хигиенните показатели е някаква прищявка или „зла умисъл” от европейските ни партньори, предназначена да ни унизи. Това са абсолютно необходими показатели, които ние трябва да се научим да спазваме, за да бъде гарантирано здравето на консумато-

40 / 2019 BG

се осъществи. Освен това ежедневният оглед за състоянието на вимето става много покачествено и има възможност да се предприемат своевременно мерки за лечението. След всяко доене безпроблемно може да се третира вимето със специалните разтвори и кравите да останат прави около 10 минути докато разтворът образува запушалка на отвора на цицката. Или както резюмирано можем да кажем, създаваме една много по-благоприятна среда за операцията доене. След приключване на доенето, помещението се почиства и дезинфекцира по-лесно. Освен всичко друго залата позволява през студените дни мястото за доене да се затопля, което подобрява условията за работа на дояча и подобрява нейното качество. Това не може да се прави за целия обор. Поради изброените предимства на доенето в зала, то се прилага все по-масово в съвременната практика и помага изключително много за постигането на високите резултати с чистотата на млякото. Всичко това ми дава основание да препоръчам горещо изграждането на залите или доилните стаи в нашата практика. Нещо повече, мисля, че това е възможно да става и при съществуващите сега обори за вързано отглеждане на кравите, дори и когато доенето става в гюмчета, без централен млекопровод. Залите могат да се приложат дори когато кравите са малко на брой (20–30 броя). За целта първото нещо, което следва да се направи е връзването и отвързването на кравите да се направи автоматично за цялата редица или да се сложат фиксатори. Това улеснява операцията по връзването и позволява да се положи индивидуално поднасяне на концентратите според нивото на млечност. Според големината на стадото се устройва и залата (стаята) като за всеки 10 крави се предвижда по едно място за доене. Най-добре е кравите да се разполагат под формата на рибена кост. Единият заден крак и вимето да са към трапа за доене. Пред залата се устройва малка чакалня, а след нея дворче за престояване на издоените крави. Разходите по организирането на зала (стая) за доене на кравите бързо се изплащат от подобреното качество на млякото (и неговота по-висока цена). Дълбокото ми убеждение е, че модернизацията на нашето краварство, с оглед подобряването на чистотата на млякото, следва за започне от устройването на специално място за доене на кравите, зали за по-едрите стада и стаи са дребните стада. Едновременно с това да се направи автоматично връзване с фиксатори, за индивидуално хранене. Следващата стъпка да стане свободното боксово отглеждане, чрез преустройство на съществуващите обори. Но ако успоредно

ЖИВОТНОВЪДСТВО

рите на мляко и високото качество на млечните продукти. Млякото, което произвеждахме до сега, откровено казано, е много далеч от здравните стандарти. Само за сравнение, ще посоча средните показатели за изкупеното мляко в Дания: през 2001 г. възлизащо на 4.4 милиона тона. Млякото със съдържание на ОБМ под 30 000 броя в см3 е било 93.7%, а под 100 000 бр. в см3 – 98.9% от всичкото изкупено мляко. Съдържанието на ОБСК е било съответно, под 300 000 бр. в см3 в 71.4%, а под 400 000 бр. в см3 в 90.4% от всичкото мляко. В същото време у нас кравето мляко с показатели под 100 000 бр. ОБМ не преминава 3–5% от предложеното за изкупуване мляко. Със соматичните кратки положението е почти същото. Видно е от сравнението, че средното ни ниво на чистота на млякото е много ниско. Нека обаче не обиждаме пионерите за добиване на чисто мляко у нас. Единични фермери, като спазват предписанията за хигиена получават мляко с ОБМ под 60 000 бр. см3 и ОБСК под 400 000 бр. в см3. Следователно у нас също може да се получава мляко с европейски показатели, но хората следва да се научат и най-важното, хората, които изкупват млякото следва по-чувствително да стимулират с по-висока цена качественото мляко. Някои преработватели вече го правят и резултатите не закъсняват. Който плаща добре качественото мляко, ще има възможност да получи и качествени продукти. Когато кравите се доят в обора, и са вързани, доячът подхожда към всяка крава, прикляква, измива вимето, оглежда го и слага чашките за доене. Всичко това се извършва в крайно неудобно за него клекнало положение. Дори да иска да извърши операциите старателно, това трудно се постига и в края на доенето (след като е минал един час) качеството на работата винаги се влошава. Всмукването на въздух от апарата за доене, става близко до замърсената среда, което допълнително влошава микробната замърсеност на млякото. Нещата се променят чувствително към по-добро, когато доенето е организирано в отделно помещение, т.нар. „доилна зала“ при по-крупните ферми или доилен кът в дребните ферми. Организиране на доенето в отделно помещение създава редица предимства. Първо, помещението е изолирано от обора. В него има възможност подът да се поддържа винаги чист от лайна и урина, добре проветрено. Второ, за дояча се устройва място (трап) където кравата при доене застава по-високо. Вимето є се намира на нивото на гърдите на дояча. Това създава удобства за по-старателното измиване и подсушаване на вимето. Подаването на топла вода чрез подръчен душ може лесно да

40 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

с това не започнем използването на семенен материал от висококласни бици, проверени по потомство, за осеменяване на нашити крави, то резултатите ще са ограничени до около 5000 кг млечност. Използването на семенен материал от проверени бици бързо ще ни придвижи към 8000–9000 кг, а това вече значи съвременно краварство и като животни и като технология. 5. КОГА КРАВЕФЕРМАТА ЗА МЛЯКО СТАВА ПЕЧАЛИВША Печалбата от производството на краве мляко, както и всяка друга стока зависи от съотношението между получаваната цена и производствените разходи. Продажната цена най-често не зависи от стопанина на кравите, тя е такава каквато предлага пазара, но производствените разходи в много голяма степен се определят от фактори, които са подвластни на фермера. Доброто познаване механизмите на действие на тези фактори до много голяма степен определя дали фермата ще печели и ли губи. Величината на печалбата от производството на краве мляко се определя от следните по-важни фактори: 1. Равнището на средната млечност. 2. Технологията на отглеждане на кравите. 3. Величина на кравефермата (брой на кравите във фермата). 5.1. Влияние на равнището на млечност. То се реализира благодарение на разпределението на постоянните разходи за поддържане живота на кравата върху повече продукция. Например годишните разходи за поддържане живота на една крава със 550 кг живо тегло (без да произвежда мляко) възлизат на 2000 кръмни единици за мляко (КЕМ). При 4000 кг млечност, всеки килограм мляко поема от тези разходи по 0.5 КЕМ, при 8000 кг тези разходи намаляват наполовина – 0.25 КЕМ. По същия начин се отнасят и другите постоянни разходи, като амортизации, трудовите разходи по отглеждането, лечението осеменяването. В резултат на всичко това, ето какво показват цифрите от производството на краве мляко при млечност от 4500 до 7000 кг. Данните в таблица 5 са взети от наблюдавани от мен ферми в периода 2000–2005 г. Средната изкупна цена за годината в случая е приета за 400 лв./тон – 40 ст./кг). Първоначално на всеки 500 кг по-висока млечност, себестойността се снижава с около 2 ст./кг, а към 7000 кг тази промяна е само 0.6 ст./кг. Но тъй като тези 0.6 ст./кг се отнасят за много повисока млечност, печалбата от крава при повисока млечност с 500 кг нараства със 70 лв. От приложената таблица се вижда, че дори

при една сравнително ниска изкупна цена (40 ст./кг) при млечност 7000 кг вече се получава прилична печалба (444 лв.), а доходът достига 604 лв. Стопаните, които получават средна млечност 5000 кг от крава могат да реализират печалба само 27 лв. от крава. Това обяснява защо европейците получават 8000– 9000 кг, в САЩ – над 9600 кг, а в Израел вече са над 11 000 кг. Следователно първият и найважен фактор, за да стане фермата печеливша при нашите условия е млечността на кравите да превиши 6000 кг. Възможно ли е това и от какво зависи? Наличните крави от Черношарената порода и Американското кафяво говедо при правилно отглеждане като млади и правилно хранене като крави, като правило достигат 6000 кг млечност. За да се премине тази граница обаче е нужно кравите да се осеменяват задължително с висококласни, проверени по потомство бици, приплоди на майки поне със 9000–10 000 кг млечност. От тяхното потомство вече можем да очакваме 7000–8000 кг. Следователно, за да се реализират възможностите на фактора висока млечност са нужни на първо място съответното хранене и последователна развъдна работа. Храненето представлява около 65–70% от общите парични разходи за производството на мляко, ето защо са от голямо значение цените и качеството на фуражите. Така например, поскъпването на концентрираните фуражи през последната година само с 100 лв. на тон доведе до повишаване на себестойността със 4 ст./кг, което при 6000 млечност намалява печалбата с 240 лв. от крава, т.е. от 260 лв. тя остава само 20 лв., а доходът от 409 лв. пада на 169 лв. от крава. Ясно е, от цифрите, че за да се запази една сравнително добра икономика, изходът от ситуацията повишени разходи за фуражи не може да се търси в повишаване на млечността, което не може да стане за 6 месеца, а е в повишаване на изкупните цени. Следва да подчертаем, че за сега малко хора у нас си дават сметка за ролята на високата млечност за повишаване на печалбата. Найчесто оправданието е, че няма сметка да се купува зърно или шрот, за да се хранят кравите по-добре. За съжаление, преминаването към печелившо производство на мляко става единствено чрез повишаване нивото и качеството на хранене. Иначе оставаме в порочния кръг, „недостатъчно хранене – ниска млечност – липса на печалба”. 5.2. Технологията на отглеждане на кравите Следващият по сила на въздействие фактор върху печалбата е технологията на отглеждане. Държането на кравите в закрит обор вързани и доенето им на място е техноло-

5000

5500

6000

6500

7000

Себестойност ст./кг

41.6

39.5

37.6

36.0

34.7

34.1

Печалба от една крава в лв.

-83

145

260

374

444

Доход* от една крава в лв.

166

285

409

529

604

*Печалбата плюс разходите за труд, когато стопанинът сам гледа кравите.

гия, отживяла времето си. Това се обуславя от нуждата стопанинът многократно през деня да обслужва кравите на място, да ги храни, чисти, връзва и развързва, дои, проветрява и прочее. Това силно ограничава възможния брой крави за отглеждане от един човек. Освен всичко друго от стопанина се изискват много повече физически усилия. Дори при положени максимални усилия, чистотата на кравите не винаги е на ниво. Нуждата от облекчаване труда и подобряване на състоянието на кравите е наложила през втората половина на XX век свободно-боксовото отглеждане, при което най-често животните се държат в полуоткрити помещения, ползват индивидуални боксове устроени така, че кравата може да влиза и лежи само с главата на вътре и отделя течните и твърди извержения извън леглото, на пътеката. Това поддържа животните чисти. Сами отиват до водата до яслата и в доилната зала. Това спестява много усилия на човека и става възможно при същото напрежение да отглежда 2–3 пъти повече крави. Това прави възможно производителността на труда да се повиши 2–3 пъти, при по-високо качество на гледането и съответно печалбата да се повиши толкова пъти. Качеството на добитото мляко е с много по-високи хигиенни показатели, което допълнително повишава цената му, тъй като добрите преработватели дават премии за по-високото качество. 5.3. Влияние на броя на кравите във фермата върху печалбата. Ако вземем данните от таблица 5 за печалбата от една крава лесно ще се убедим, че колкото повече са бройките, толкова повече е печалбата. Това е обаче само повърхностното впечатление. На практика нещата не стават така. Повишаването на кравите над определен брой при запазване на работната сила и технологията, неминуемо води до влошаване на качеството на гледането, което веднага се отразява върху полученото мляко. Това снижава печалбата от една крава и общата печалба вместо да нарасне практически се понижава. Ако стопанина сега дои от 10 крави по 7000 кг и печели по 444 лв. или общо печели 4440 лв., (примерите се отнасят за 2003 година), ако той удвои кравите без промяна на технологията (остави ги вързани), качеството на ра-

ботата ще се влоши и млечността ще падне на 5500 кг. Тогава от 20 крави печалбата ще падне на 2900 лв., (виж таблица 5). Ако той отиде на 30 крави опасността млечността да падне до 5000 кг и съответно печалбата да се понижи до (30х27) 810 лв. е реална. Явно такова повишаване на броя на кравите е безпредметно, защото само ще струва допълнителни разходи без приходите да нарастват. За съжаление у нас най-често се тръгва по този неразумен път на разширение. Друга грешка, която често се допуска е разширяване чрез наемане на неквалифицирани работници, което още по-рязко понижава млечността и от там печалбата пада допълнително. Неслучайно в Европа фермите са семейни, за тях се грижат собствениците, за да бъде качеството на положения труд високо и средната млечност да се поддържа на високо ниво. Тогава не само печалбата, но и средствата за трудови разходи остават в стопанина и фермите са по-устойчиви икономически. Следователно желанието за уедряване на фермите следва да бъде съобразено с възможностите на фермера и то да става само до такава степен, която не води до понижаване на млечността. Естественият път за повишаване на печалбата от млечната ферма минава първо през повишаване на средната млечност (чрез правилно хранене и развъждане), чрез въвеждане на съвременни технологии на отглеждане и доене в зала, което ще даде възможност броя на кравите да се повиши без да се влошава гледането. За сега тези граници за семейните ферми у нас са много скромни – 20–30 крави. Тези крави при млечност 6000–7000 кг, при свободнобоксово гледане и доене в отделна стая ще дадат възможност годишният доход да достигне 10 000 до 18000 лв., (за периода 2003–2005 г.) според квалификацията на стопанина. Заключението от разгледаните въпроси е, че без създаване на семейни кравеферми, подчинени на законите на пазарната икономика, без професионално подготвени стопани, които да могат да печелят от фермите си, не може да имаме съвременни кравеферми. Това предполага създаването на обслужващи кооперации, за ползване на скъпа техника, за изкупуване и преработка на продукцията, която ще избави малките и средни фермери от неравностойното реализиране на продукцията.

4500

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Годишна млечност кг

40 / 2019

Таблица 5. Влияние равнището на млечност върху себестойността и печалбата

ЖИВОТНОВЪДСТВО

40 / 2019

ФУРАЖИ

Апетитност на някои тревни фуражни култури Вилиана Василева, Атанас Кирилов, Ина Стойчева, Зорница Петкова Институт по фуражните култури Поемането на различно количество фураж от животните е свързано с морфологичните и химични характеристики на фуража, смилаемостта и метода на приготвяне и хранене. То зависи както от животното-консуматор, така и от фактори, свързани с фуража, повечето от тях контролируеми, което позволява направляване на неговото качество. Апетитността е една от основните характеристики на качеството на фуража. Тя е относителна величина, която акумулира всички фуражни качества, свързани с поемането на тревите за паша. При наличието на повече от един фураж, животните имат възможност да избират и да предявяват предпочитания към тези фуражи, които са с по-добри вкусови или хранителни качества, т.е. които са по-апетитни. Ето защо включването на подходящи тревни видове, както за сенокосно, така и за пасищно използване в състава на пасищата е важно и от това зависят хранителният състав, консумацията на фуража от животните и тяхната продуктивност (Thomas et al., 2010). Развитието на фуражната база в бъдеще ще бъде съобразено освен с нуждите на живот-

ните за реализиране на техния продуктивен потенциал, но и с трайно очертаващите се климатични промени (Mihovski and Kirilov, 2014). В състава на пасищата ще бъдат включвани адаптирани към променените условия и цели на животновъдството компоненти, с по-голяма сухоустойчивост или толерантност на суша (Lelièvre and Volaire, 2009). Ще се разчита на гъвкавото използване на различни технологични подходи при устойчивото управление на производството на фуражи за преживните животни, включително въвеждане на нови култури. Подземната детелина (Trifolium subterraneum L.), широко разпространен компонент в пасищата в умерените области на Средна и Северна Европа и Америка (Nichols et al., 2012) e сравнително нова култура за България. Тя е eдногодишен бобов, сухоустойчив вид със способност за самозасяване, благодарение на което присъства в тревостоя в началото и края на вегетацията (Lemus, 2013). Силно толерантна е на изпасване от овце, поради стелещия се хабитус, от една страна и разположение на растежните точки, близо до повърхността на почвата, от

Изпасано количество

kg/da

Сухо вещество Сухо вещество Налична тревна преди паша след паша маса преди паша

Подз. детелина

21.63

55.4

100.00

(1)

Звездан

30.70

40.20

265.6

209.6

78.92

(3)

Еспарзета

29.46

41.18

196.8

136.7

69.46

(4)

Ежова главица

29.02

38.78

193.9

165.4

85.30

(2)

Тр. власатка

31.42

35.85

154.9

103.4

66.75

(5)

1.7

1.16

34.4

26.2

5.98

SE (P=0.05)

друга. Фуражът е с висока хранителна стойност и се поема добре от животните под форма както на паша, така и на сено и силаж (Ru and Fortune, 2001; Frame, 2005). Подземната детелина е предпочитан фураж в дажбите на агнета и крави (Mulholland et al., 1996). Проучванията през последните години у нас, показват, че тя има практическа приложимост за климатичните условия на страната (Василев, 2006, 2009; Ilieva et al., 2015; Найденова и Василева, 2015, 2016). Засята в подходящ срок през есента, създава изравнен посев до настъпване на трайното застудяване, отраства рано през пролетта и формира плътен тревостой. Целта на настоящето изследване е да се сравни апетитността на подземната детелина с тази на звездан, еспарзета, ежова главица и тръстиковидна власатка чрез паша на самостоятелни посеви. Експерименталната работа е извършена на Първо опитно поле, местността Комудара, (43°23’N, 24o34’E, 230 м надморска височина) на Институт по фуражните култури, Плевен. Използвани са опитни парцели (70 кв.м) от полски опит, заложен по метода на дългите парцели, в който в 4 повторения са засяти самостоятелни посеви от подземна детелина (Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum) (сорт „Antas”), звездан (Lotus corniculatus L.) (сорт „Търговище 1”), еспарзета (Onobrychis viciaefolia L.) (популация на Институт по фуражните култури, Плевен), ежова главица (Dactylis glomerata L.) (сорт „Дъбрава”) и тръстиковидна власатка (Festuca arundinacea Schreb.) (сорт „Албена”). По време на вегетацията не са прилагани торове и пестициди. В in vivo опити с овце, чрез метод, наречен „кафетерия на паша” (Gillet et al., 1983), са определени апетитността или предпочитанията на овцете при паша на тревостоите на гореизброените фуражни култури. Използвани са 30 броя овце от породата Плевенска черноглава овца, които са пускани да пасат на съответните парцели в три последователни дни на месец юли по един час дневно. Преди пашата са поставяни клетки върху тревостоя и по разликата между количеството му пре-

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Вид на културата

40 / 2019

Таблица 1. Сравнителни данни за апетитността при паша с овце на някои тревни фуражни култури

ди и след паша, са установени приетите от овцете количества от всяка една култура. По данните за изпасаното количество, като относителен дял – процент от наличното количество преди паша, са класирани видовете треви. Най-висока апетитност има тази култура, от която е изпасано най-много в сравнение с първоначалното налично количество. В сухи растителни проби (сушене 60°C) е определен основният химичен състав на фуража – съдържане на суров протеин (Nx6.25) и сурови влакнини по Weende метод (AOAC, 1990). Експерименталните данни са обработени статистически, използвайки софтуерен продукт SPSS (2012). Тревно-фуражните култури се различават по вкусови или хранителни качества. При наличието на повече от един фураж, животните имат възможност да избират и да предявяват предпочитания към по-апетитните. Резултатите след проведения тест за консумация или „кафетерия на паша” на тревостоите от културите, включени в проучването са представени на Таблица 1. Те не се отнасят като абсолютни стойности, поради това, че не се измерват в единици от хранителна стойност, а само като класиране или подреждане на фуражите. Според получените резултати, най-апетитна от проучваните пет култури, се оказа подземната детелина. Тя е изпасана почти на 100%. Отделните растителни части на подземната детелина имат различна смилаемост, което оказва влияние върху апетитността. Листата са по-смилаеми от стъблата и листните дръжки и с най-високо съдържание на азот. След подземната детелина се нареждат ежовата главица, звезданът и еспарзетата, а тръстиковидната власатка заема последно място. Тези данни са очаквани, но се отнасят за тези, получени след покосяване на първи подраст на тревите. Вероятно, по-нежните листа на ежовата главица са по-апетитни и се предпочитат от овцете наравно с еспарзетата и звездана. Биологична особеност в развитието на ежовата главица през вегетационния период е в първи подраст да образува генеративни

ЖИВОТНОВЪДСТВО

40 / 2019

Фигура 1. Съдържание на суров протеин и сурови влакнини във фуражната биомаса

стъбла, докато в следващите, само вегетативни стъбла и листа. Звезданът показа по-високи стойности на предпочитане от овцете в сравнение с еспарзетата. Смятаме, че пониската апетитност на еспарзетата се дължи на наличието на генеративни стъбла, които се появяват и във втори подраст. Овцете предпочитат при паша листната маса от тревите и по-нискостъблените растения. Предимство на фуража, получен от еспарзета, обаче, е липсата на опасност от причиняване на подуване на животните (Jacobs and Siddoway, 2007). Относителните средни стойности от апетитността на фуража на ежовата главица и звездана са близки и са свързани вероятно с факта, че следващите подрасти след първи се състоят само от листа, а те са с по-висока апетитност и хранителна стойност, отколкото стъблата. Последното място е заето от тръстиковидна власатка, допускаме поради съотношението листа-стъбла. Тази тревно-фуражна култура има много предимства, като сухоустойчивост, дълготрайност, но е със сравнително ниско качество на фуража (Bingham, 2014), потвърдено и от нашите резултати, свързани с основния химичен състав на фуража от проучваните култури. Данните са отразени на Фигура 1. С най-високо съдържание на суров протеин е фуражната биомаса от звездан и подземна детелина. По отношение на съдържанието на су-

рови влакнини, като правило е по-високо през лятото, поради високите температури, които стимулират натрупването на структурни въглехидрати в растенията (Wilson et al., 1991). Съдържанието на сурови влакнини във фуража, с изключение на подземна детелина и ежова главица, варира в тесни граници. Най-ниски (21.96%-ни единици) са стойностите за подземна детелина. Отнесени към стойностите на другите, включени в проучването бобови култури (звездан и еспарзета), съдържанието на сурови влакнини в подземната детелина е с над 3.5%-ни единици по-ниско, което е предпоставка за по-добрата є апетитност или предпочитане от овцете. ИЗВОДИ: При сравняване апетитността на подземна детелина, звездан, еспарзета, ежова главица и тръстиковидна власатка е установено, че от бобовите, овцете предпочитат най-много подземната детелина, следвана от звездана и еспарзетата, а от житните – ежовата главица. Отавата от ежова главица има с 27.8% по-голяма апетитност от тази на тръстиковидната власатка. Подземната детелина е апетитен и предпочитан за изпасване от овце вид, поради ниското съдържание на сурови влакнини и по-високо на суров протеин в сравнение със същите показатели при еспарзета, ежова главица и тръстиковидна власатка.

интервюто води Светослав Дерменджиев

Интервю с директора на Института по Микробиология на БАН „Стефан Ангелов“, член-кореспондент на БАН проф. Христо Найденски Уважаеми проф. Найденски, искам да споделя с Вас, че от ранни години имах силен интерес към естествените науки, по точно биологията и живеех с мисълта, че това ще е бъдещата ми професия, но съдбата отреди друго – ненадейно на 16 години се влюбих във виолончелото и след две години подготовка

ме приеха в Консерваторията и станах професионален музикант. Но биологията остана несбъдната мечта и ето сега с огромен интерес очаквам Вашите слова и безценна информация. Още от ранни години изпитвах любов към животните и едва 15-годишен бях в Стара

Проф. Христо Найденски по време на кампанията „БАН представя своите институти“

ЖИВОТНОВЪДСТВО

За микробиологията, работата на БАБХ и френската наука

40 / 2019

ЕКСПЕРТИ

40 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Загора, воден от интереса ми към биологията, в частност към ветеринарната медицина, постъпвайки във ветеринарен техникум. Тогава имаше два реномирани техникума с четиригодишно обучение, единият в Ловеч и другият в Стара Загора, където завърших успешно пълния курс на ветеринарния техникум, а по стечение на обстоятелствата Ветеринарният Факултет от София беше преместен в Стара Загора и аз продължих и завърших висшето си ветеринарно образование в него. Любопитен факт беше обстоятелството, че със една и съща крава изучавахме вътрешни болести в техникума, а по късно и вътрешни болести и пропедевтика във висшия курс. Това ми е било водещото, любовта ми към животните, ветеринарната медицина и на това съм се посветил, като до ден днешен работя по актуални въпроси, които са общи за животните и хората, така наречените „общи инфекции“. Има твърдения, че животните страдат от същите болести, както и хората. Какви са рисковете вирусните инфекции от животните да се прехвърлят и на хората? През новия век се появиха вируси като „свински грип“, „птичи грип“, това са вируси които засягат животните, но в един момент мутират и стават опасни и за хората, като се приспособяват към околната среда и което е много важно към „гостоприемника“ към когото се адаптират и както подобно на всяка популация търси място под слънцето и както всяко живо същество се бори в глобален аспект да продължи рода си. Както всяко общество има положителни и отрицателни страни, така и между микробите има полезни и патогенни и полезните ни харесват, когато са в бирата и виното, подпомагайки тяхната ферментация, също и в екологията – очистване на води и почвата. Имаше публикация за присъствието на непознат вид бактерия, изолиран от кипящата лава на действащ вулкан, вероятно „гост“ от космоса, с „безсмъртна“ виталност, което говори, че няма граници за развитието на микроорганизмите... Така, както може да се каже, че няма граници в развитието на човечеството, на човешкия разум, на вселената, няма граници и в развитието на света на микроорганизмите. Във философията на йога е залегнал принципът, че единствено имунната ни система може да се бори с милярдите микроорганизми и че „пресушиш ли блатото, комарите сами ще си отидат“. Може би, това е една надежда за нас човеците. А сега, моля кажете какви са целите, задачите и функциите на института по

микробиология, отнасящи се до животновъдството, неговото опазване, превенция и контрол. В рамките на Института по микробиология имаме департамент по инфекциозна микробиология и ние изучаваме патогени, които се разпространяват по хранителната верига, предимно продукти от животински произход, като се почне концепцията от фермата до вилицата, това са патогени, които могат да предизвикат болестотворен процес в консуматора и нашата задача е да разпознаваме тези бактерии, да търсим начини за тяхното бързо доказване, с оглед на това големи партиди храни, които се движат постоянно между държави, между вериги магазини, по пътищата, те да бъдат годни и да не представляват риск за здравето на консуматора. Тези мерки, които се предприемат са много важни, те са разписани в редица международни документи. Вие ли сте институцията, която контролира тези процеси? Ние вършим изследователска работа. Контролните органи са структура на българската агенция по безопастност на храните, но ние вършим експертиза, като е важно да се каже какъв е причинителят, стафилокок ли е, салмонела ли е и какви мерки трябва да бъдат предприети. Всъщност, ние сме най-висшата инстанция и нашето становище е решаващо. Бихте ли направили оценка на Агенцията по безопастност на храните? Агенцията е добре структурирана, работи според възможностите си, но като специалист ветеринарен лекар имам редица забележки, виждам редица слабости. При това не съм само аз, ние сме екип от професори, ветеринари, които със загриженост констатираме, че не се обръща достатъчно внимание на грижата и опазване на здравето на животните. Ако ние осигурим добро здравеопазване на животните, нататък ще имаме и по-добра икономика, ще имаме и по-безопасна храна и по-малки рискове. Свидетели сте на това, че много животни се убиват, заради различни заразни заболявания. Миналата година влезе в страната заразен модуларен дерматит и нашите колеги бяха принудени да убиват животни и представете си за един стопанин какво означава това – лична трагедия! Ние не помисляме как тази структура, браншът, ветеринарната медицина като цяло, ако не стъпи на един сериозен пиедестал и не разгърне своята дейност, ще бъдем свидетели на подобни сривове. Контролът на заразните заболявания се провежда в Националния ветеринарен диагностичен център, а за хората – в Националния диагностичен център по заразни и паразитни болести, където трябва да има референтни

40 / 2019 BG

знания. На фона на това, което е в нашата страна тука към този фактор, който е определено проблемен, поради недофинансирането на българската наука, ние не можем да купим и елементарни апарати, въпреки това, по някакви международни програми, по някакви международни проекти, които спечелваме, ние купуваме такава апаратура и към цялия този глобален проблем, който очертах, се появява още един, това е човешкият фактор. Това са хората, които трябва да имат нужната подготовка и да работят и когато ние създадем такива кадри в рамките на определена докторантура или изследователска програма и така нататък, след това поради неатрактивното заплащане, те ни напускат и ние трябва да започнем отначало, а подготовката на такъв кадър изисква време, изисква ресурс и ние сме отново на нулева позиция. А те, добре подготвени, със същите тези апарати, генерират резултати, генерират познания, но за съжаление не защищавайки имиджа на България, а личната си позиция на начеващи млади учени в чужбина. Държавата предоставя такава възможност, посредством различни програми да се закупува такава апаратура, но това е недостатъчно като цяло, защото колективите, които имат възможност и капацитет да ги въвеждат, трябва да изготвят проектопредложения, които в последствие трябва да се оценяват, тоест навлиза се в една сложна процедура, която в крайна сметка е демотивираща. Това, което се случва с „Фонд научни изследвания“ – Министерството на науката и образованието има такъв фонд и скандалното е, че има проекти, които са одобрени, претърпяли един етап, получили са положителна оценка и в един момент се спира финансирането им и всичко това се отразява демотивиращо (отрицателно) на млади хора, надеждни, защитили докторантури, обучени кадри, които са принудени да търсят друго поприще, което е много жалко! Сега се опитваме да внушим на Правителството да направи нещо по този въпрос, защото тази ситуация е пагубна за науката ни! Въпреки лоялността и амбициите на младите колеги, работещи в Института, крайно ниските заплати не могат задълго да ги задържат и в условията на демокрация, ако са талантливи и отдадени на науката те попълват „Мозъчния тръст“ на водещите индустриални нации, по точно САЩ, което е жалко за българската наука... До колкото знам, Вие сте традиционно свързан с Френската наука, по точно с Пастьоровия институт... Действително, завършвайки докторантурата си, с първата програма, която Жельо Желев

ЖИВОТНОВЪДСТВО

лаборатории, където се извършва рутинният контрол, разписан по съответните европейски правила. Има и европейски центрове, които следят тяхната работа. Ние разработваме съвременните диагностични методи, които да бъдат достатъчно бързи и ефективни, да не чакаме инфекцията да мине от Хасково до Стара Загора, през Балкана до Свищов и Русе. Между хората битува мнението, по „теорията на конспирацията“, че на Запад, в Америка, в елитни модерни лаборатории се разработват нови модифицирани щамове инфекции и успоредно с това се усъвършенстват съответните ефикасни ваксини и медикаменти компенсиращи пораженията на новите инфекции. Задавйки си този въпрос, ни е съвършено ясно, че това е недоказуемо... Да така е, това не може да се докаже, но по принцип всяка една лаборатория има капацитет да клонира, да създава, да (секанира) даден мутант, но за съжаление никой не може да предскаже, какво ще стане с клонирането на един ген. Задаваме си въпроса, дали всичко, което гради науката е почтено и е добро за нас хората и в илюстрация на това, говореше се преди години, че кошмарната болест HIV е „изпусната от лабораториите“, в следствие на което завладя цял свят и направи милиони хора свои жертви... През 1992 г., когато възникна скандалът между Франция и Америка, когато на една лекция на проф. Монтание, на която присъствах, той заяви, че от Африка за Америка замина „дивия вирус“, а от Америка се разпространи вируса по хората. Тогава възникнаха дипломатически престрелки, включително замразяване на дипломатическите отношения и тогава възникна въпросът, как от дивия вирус, извлечен от маймуните, HIV премина върху хората… Давайки си сметка, че всичко е въпрос на финансиране, липсва ли ви материална база от иновативни инструментариуми и технологии, с които бързо и успешно да решавате научния и творчески процес и намирате ли отклик от страна на държавата? Въпросът с материалната база и оборудване пред науката е стоял винаги и това произтича от нейното естествено развитие. Ако ние днес с един апарат докажем нещо, на следващия ден имаме допълнителни въпроси около това, което сме открили и възниква нуждата от средства да определим следващото ниво. Развитието на науката генерира постоянно въпроса за нова апаратура, без която няма развитие напред! В тази насока се работи много. Фирмите създават постоянно нови апарати, които от една страна улесняват проблема на учения, от друга страна дават нови по-

40 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

разписа с Франция, това беше в подкрепа на Франкофонските държави, представих един мой проект, той беше одобрен от Пастьоровия институт и там прекарах осем месеца и това беше тласък в моето развитие и формира моите научни възгледи, шанс „да пия вода от извора“. В биографията Ви пише, че владеете френски и английски език, като фреският Ви е на „високо ниво“... Ще разкажа за кариерата ми в института „Пастьор“. Много съм горд за предоставения ми шанс за тази специализация и още първите дни посетих внушителния музей на този велик учен, стожер в световната наука и осъзнах основния му принцип: критика, към всяко нещо, към всеки резултат в процеса на научните изследвания, пълна всеотдайност на работата! Там се работеше по 12, 14, 16 часа на ден без събота и неделя и до ден днешен тази мисия се изпълнява! Вероятно тези „железни“ принципи са залегнали в поверения Ви институт? Това действително е така. Затова сигурно изглеждам по-строг, но мой дълг е да въведа при нас тази „сурова творческа дисциплина“, залог за успех в нашата наука. Как е било организирано обучението Ви? Освен заниманията в лабораториите, имахте ли лекции, творчески срещи с знаменитости, в областта на микробиологията? Когато пристигнах във Франция, бях с известно самочувствие, защото сериозно изучавах в продължение на 6 години френски език, включително и всички изпити, положени в България за докторантурата бяха на този език и с добри оценки, но когато се потопих във френската атмосфера осъзнах, че моите познания нямаха нищо общо с необходимото владеене на френския за моята специализация. Колегите ми казаха, че трябва да изуча и комуникирам на френски, а английския оставяме писмен, четим, публикуем, но не говорим. И това породи задачата, че трябва да науча езика и шефът ми заяви, че за 2–3 месеца трябва да говоря френски език на тяхното ниво и допълваше: Ти имаш свой език, разбираме се, но тук ще изучаваш езика на курс, по системата „La Ruse”, в библиотеката на Site, която работи до 12 часа вечерта. От 8 до 12 часа, това са твоите курсове, в които ти четеш, пишеш, говориш на френски език. Имахте ли човек, който да Ви обучава персонално? Не. Там имаше улеснения: микрофони, аудио система, видео система, тя се предоставя на всеки нуждаещ се и имаш възможност да коригираш произношението си, като следейки текста, чуваш правилния изговор, изглаждаш

говора си и напредваш много бързо, на самостоятелно ниво. А в университета какъв език сте учил? От рано, шестгодишен, частно изучавах френски. После, в техникума и университета – изцяло френски език. Но говора, общуването с парижани, получих там. Явно съдбата Ви е подготвяла за бъдещото Ви научно поприще... Това, което разказвате е полезно и поучително за младите хора, които са поели този славен път! Да, несъмнено! Нека да знаят, че езикът, изучаван и практикуван на място е друго нещо, което с нищо не може да бъде заменено. След тези три месеца, аз можех да присъствам на семинари, лекции, лекционни курсове и във всичко останало, което се води, като научен живот в Пастьоровия институт. Първо в лабораторията, всяка седмица, всеки един от нас докладваше своите научни резултати, включително и литературната справка в открит семинар пред лабораторията. След това имаше презентиране пред „Юнитето“, това са департаментите, по голямите структури и отделно, обратната връзкавсяка седмица световни учени докладваха свои постижения в Института „Пастьор“. По този повод беше лекцията на носителя на Нобеловата награда, Люк Монтание за СПИН, като по това време се канеха светила от световен мащаб, от Америка, Япония, Германия. Тези лекции се обявяваха месец по-рано, като шефът на лабораторията лично ни информираше за това. Разбира се, темите се профилираха, като се подбираха такива, които третираха проблемите на микробиологията, имунологията, теми, свързани с тематиката на лабораторията. По този начин се докосвахме до световната наука. Вашият научен ръководител е бил жена? Да, нейното име беше Елизабет Карниел, която замести Анри Моларе, основателят на лабораторията по Йерсиния, носеща името на Александър Йерсин – откривателят на чумния микроб, който на терен, при полеви условия изолира причинителя, характеризира го и го показва за първи път и той носи неговото име, като целия род бактерии се наричаха йерсинии. След това бяха открити и други представители на йерсиниите, като лабораторията и до ден днешен се нарича с името „Йерсин“ и която е референтен център към Световната Здравна Организация. Вие от България бяхте единствен и коя година се проведе специализацията Ви? Да така беше. Това се случи '92–93 година, от септември до май. А с конкурс ли бяхте одобрен за специализацията?

ЗА АВТОРИТЕ Изисквания за оформяне на статиите за отпечатване в списанието: Заглавие: • кратко, по възможност на един ред с редовни букви. Статия: • обемът да не превишава 8стр. (1800 знака на страница), в т.ч. таблици, фигури, снимки; • схеми и графики да са в .jpg, .pdf или .eps формат; • измервателните единици в текста, таблиците, фигурите и др. да са изписани на кирилица; • имената на авторите, научните им степени и звания, институциите, в които работят, да са в края на статията. Представяне: animals21@mail.bg, contactus@oralo.bg

40 / 2019 BG

ние например не знаем, какво става в нашия храносмилателен тракт, когато влезе един патоген, как комуникира с останалите микроби, как комуникира с нашата тъкан, това са чревните власинки, където той трябва да намери ниша, след това той търси пътища, за да преодолее чревната бариера на организма и да се справи с нашите защитни механизми. Предмет на изучаване и стимулиране ли е имунната система или борбата с врага на имунната система – бактериите? Науката се развива и в двете направления. Ние изучаваме тези фактори, да кажем оръжията на микробите, за да можем да ги обезоръжим. Когато знаем, че има примерно един токсин, който уврежда епителния слой на тънките черва, тогава търсим подходи, как да неутрализираме този токсин. С химиотерапия? Тогава може да се вмешателства с имунологични подходи, може да се направят антитела срещу този токсин, които, като ги дадем на организма, ще действаме с анатоксини, неутрализиращи патогена, или да търсим механизми, да неутрализираме самия токсин, тогава се насочваме към специфичните характеристики на даден токсин, за да можем да го атакуваме и неутрализираме.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Подава се проект във Франкофонската фондация, която разглежда проектите и ги одобрява. Не успях първия път, подадох повторно и всичко премина благополучно. Доколкото си спомням, животът на Луи Пастьор е трагичен, оспорва се научният му принос от колегите му, не получава Нобеловата награда... Той е бил атакуем от обкръжаващите го научни среди, оспорвали са научните му резултати, защото критиката в науката на Франция в онези времена е издигната в култ и Пастьор, убеден в правотата си, се заразява с носителя на „бяс“, поставя си изобретената от него ваксина и се излекува, защитавайки великото си откритие. Така опонентите му остават безмълвни. Моля да коментирате въпроса за инфекционната имунология и инфекцията довежда ли до нарушаване на имунната система? Абсолютно! Инфекционният причинител се опитва да си създаде благоприятна среда и който, за да просъществува, трябва да елиминира гостоприемника. Това са тези сложни взаимоотношения – микроб, гостоприемник, които сега се изучават също на молекулярно ниво, Те също трябва да бъдат разгадани, защото

Постижения и предизвикателства на аграрното развитие в България и Китай

Проф. д-р Храбрин Башев Институт по аграрна икономика – София

40 / 2019

ЖИВОТНОВЪДСТВО

ЗАЕДНО С КИТАЙ

В статията се обобщават основните постижения и характеризират най-важните предизвикателства на устойчивото аграрно развитие в България и Китай на настоящия етап. Направеният сравнителен анализ установи, че през последните няколко десетилетия в България и в Китай се извърши безпрецедентна модернизация на институционалната структура в селското стопанство като се преобрази законодателната и норматива уредба, степента и формите на обществена интервенция в подкрепа на отрасъла, значимостта и многообразието на частните и колективни структури на производство, маркетинг, продоволствена сигурност, еко-управление и т.н. В същото време, в България и Китай и в отделните райони на всяка страна, съществува значителна специфика на социално-икономическите условия, природните дадености, институционалната структура, културно-историческото развитие, ефективността на общественото управление и многообразните предизвикателства. Съвременното развитие на селското стопанство в двете страни се характеризира с редица сходни социално-икономически и екологически предизвикателства най-важни от които са: ниска сравнителна продуктивност и конкурентоспособност на голяма част от селскостопанското производство; нееднаква обществена подкрепа на различните типове ферми, подотрасли на производството и райони на страната; нарастващи различия в доходите и равнището на живот на населението в различните райони, сектори на икономиката и типове стопански организации; непълно включване на всички заинтересовани страни на всички от нивата на вземане на управленчески решения, контрол, оценка на устойчивостта, и т.н.; състаряване на населението в селските райони и липсата на млади и квалифицирани работници във фермите; наличие на голям неформален сектор с неконтролирани продукти за качество, безопасност, интелектуална собственост, екология и др. и с доминиращи неформални (включително и незаконни) струк-

тури; значителен деградиращ ефект от развитието на селското стопанство върху земеделските земи, води, въздух, биоразнообразие и т.н.; сериозни рискове за продоволствената сигурност в бъдеще, предвид тенденциите в развитието на производството и потреблението и др. Пред вид на изключителната им теоретична и практическа важност подобни сравнителни изследвания следва да продължават и се задълбочават като се използват и микроикономически и други данни, дълбочинни изследвания и кайз-стадита и т.н. Увод Сравненията между отделни страни са винаги интересни, но винаги има риск за опростяване и фокусиране върху несъществени характеристики. Това е особено важно когато става дума за селското стопанство на България и Китай – страни, с доста различно географско разположение, природни дадености, размери на територия и население, културно и историческо развитие и т.н. Аграрният сектор на Китай и България обаче имат доста общи неща, обусловени от общия модел на управление в миналото, фундаменталната трансформация през последните няколко десетилетия, общите цели за устой-

Китай

Население

7,364 милиона

1447,286 милиона

Дял на населението в селските райони (%)

25,4

41,5

Територия (км2)

110994

9596960

Дял на земеделските земи (%)

53,6

Земеделска земя на човек от населението (ха)

0,71

0,37

БВП на човек от населението (USD)

7350,80 (17709,1)*

8123,18 (14646,9)*

Дял на селското стопанство в БДС (%)

4,8

8.6

Дял на заетите в селското стопанство (%)

6,9

33,6

Брой на земеделските стопанства

254 хиляди

260 милиона

Среден размер на фермите (ха)

15,5

0,46

Съотношение селскостопански износ/внос (USD)

2,97

0,24

* PPP constant 2011, Източник: FAO

чиво развитие и множеството сходни социално-икономически и екологически предизвикателства на съвременния етап (Башев и Че; Bachev, Che, Ianvjeva; PROCEEDINGS). Ето защо подобни сравнения дават възможност да се оцени по-добре опитът, постиженията и предизвикателствата на всяка една от страните и по този начин да се подпомогне обмяната на (положителен, отрицателен) опит и вземането на управленчески решения на всички нива. Целта на тази статия е да направи пръв опит да обобщи основните постижения и характеризира най-важните предизвикателства на устойчивото аграрно развитие в България и Китай на настоящия етап. Общи характеристики на аграрното развитие Китай е държава, разположена в Източна Азия и е с най-многочисленото население и четвърта по площ в света (Таблица 1). От друга страна, България е малка държава разположена в Югоизточна Европа, с население около 200 пъти по-малко и територия близо 90 пъти помалка от тази на Китай. Географската ширина, климатът и природните особености, както и селскостопанското производство на България са подобни на някои от районите в Северен Китай. На пръв поглед изглежда, че е трудно да се правят каквито и да е сравнения между селското стопанство на двете страни, с доста различно географско разположение, природни дадености, размери на територия и население, културно и историческо развитие. България и Китай имат сходно историческо развитие след Втората световна война, което се характеризира с централно планово управление на икономика и селско стопанство,

осъществявано в колективни (обществени) стопанства. Негативните последици от този тип на управление за аграрния сектор и икономиката като цяло са също сходни в двете страни и добре известни. В последните няколко десетилетия и в двете страни се провеждат фундаментални реформи в икономиката и селското стопанство, насочени към приватизация на ресурсите, преструктуриране и въвеждане на пазарните механизми на управление. И в двете страни първоначалните цели за висок икономически ръст и социална стабилност, се разширяват с нови цели за консервация на природните ресурси и устойчиво развитие. В резултат на проведената приватизация на дейността и пазарната либерализация, институционалната модернизация, високата обществена подкрепа за устойчиво развитие, включването в Световната търговска организация и др., в България и Китай се извърши успешна трансформация на модела на управление и се постигнаха значителни успехи в социално-икономическото развитие като цяло и в аграрния сектор в частност. Китай се превърна в една от най-бързо развиващите се страни, във втората по големина икономика в света, в един от най-големите производители на множество основни селскостопански продукти (ориз, пшеница, царевица, плодове, зеленчуци, месо и др.), и основен участник в международната търговия и икономика. България премина през сложен преход на цялостно преустройство на политическата и икономическата система, хармонизира законодателството и институциите си с високите критерии и стана член на Европейския съюз и сега успешно се конкурира в общия европейски и международните пазари на основни аграрни (пшеница, слънчоглед и др.) и преработени

България

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Показатели

40 / 2019

Таблица 1. Основни показатели за България и Китай и селското стопанство в двете страни, 2013 г.

40 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

(вино, сирена и т.н.) продукти. В същото време съвременното развитие на селското стопанство и в двете страни се характеризира с редица сходни социално-икономически и екологически предизвикателства. И двете страни продължават да са в групата на развиващите се със социално-икономически показатели доста по-ниски от тези на развитите страни. Все още съществуват и нарастват различията в развитието на отделните райони във всяка една от страните и се натрупват сериозни социални и екологически проблеми, които чакат решение. Така например ниските доходи и продуктивност на селското стопанство са важен проблем и в двете страни. Също така застаряването на фермерското население и липсата на наследници, желаещи да поемат стопанствата е сериозно предизвикателство, което се чувства особено силно в България. Друг общ проблем е деградиращият ефект от развитието на селското стопанство върху природните ресурси – земи, води, въздух, биоразнообразие и т.н. Неравномерното развитие на отделните райони на страната е сериозно предизвикателство и за България, и за Китай. Доходите в работещите в района на Пекин и Шанхай например са едни от най-високите в света, докато във вътрешните райони на страната са в пъти по-ниски. Подобно, докато доходите в София са на средно европейско ниво, някои райони на страната (Враца, Видин) са най-бедните в Европейския съюз. И в двете страни обаче, доходите и условията на труд и живот в селските райони са далеч под това в градските райони. Това е причина за застаряване на населението в селските райони и на хората, ангажирани с фермерство и в България, и в Китай. Младите обикновено търсят работа и кариера в градовете, развитите райони на Китай, а много българи и в чужбина. Липсата на квалифицирана и неквалифицирана работна сила е един от най-важните проблеми на съвременното българско земеделие, а в определени силно развити райони – и на Китай. И в България, и в Китай съществуват благоприятни природно-климатични условия за развитие на селското стопанство и различните му подотрасли и производства. И в двете страни селското стопанство е важен сектор на националната икономика. Този сектор осигурява прехрана и (частична или пълна) заетост на значителна част от населението в селските райони на двете страни. Земеделската земя съставлява голяма част от общата територия на двете страни. В България обаче, количеството на наличната земеделска земя на човек от населението е почти два пъти повече от това в Китай. В Китай количеството и ка-

чеството на поземлените ресурси е далеч под нивото, което може да задоволи постоянно нарастващите потребности на населението, като обработваемите земеделски земи (едногодишни и трайни насаждения) съставляват едва 23% от общия размер на селскостопанските земи (Bloomberg News, 2017). Нещо повече, в резултат на процесите на деградация (ерозия и замърсяване) на земеделските земи от селскостопанска и индустриална дейност и смяна на предназначението (урбанизация, индустриално и друго използване) постоянно се намаляват размерите на земеделските земи. Този процес е много по-силно изразен в бързо развиващия се Китай, отколкото в България. По данни на ФАО в периода 1997–2008 г. Китай е загубил 6,2% от земеделската си земя, а значителна част (19,4%) от останалите обработваеми земи са замърсени от аграрна и индустриална дейност (ФАО). Съществува също така неравномерно разпределение на другите аграрни ресурси, което се чувства особено силно в страна с огромни мащаби като Китай. В равнинната част на Северен Китай (която включва и Пекин) например е съсредоточено 65% от китайското селскостопанско производство, но само 24% от водите (Facts and Details, 2017). „Водният стрес” е по-силно изразен в Китай, където количеството води на глава от населението са едва една четвърт от средното за света, като значителна част от водите са замърсени над допустимите граници. В България съществува неравномерно разпределение на водните ресурси, замърсяване на много от тях и голяма неефективност при тяхното използване в селското стопанство (примитивни технологии на напояване, разхищение, липса на необходимото напояване и т.н.) (Bachev, 2013). Тези природни дадености обуславят и различните възможности за производство и експорт в двете страни – в последните години България се утвърди като нетен износител на селскостопански продукти, а Китай стана нетен вносител и се налага постоянно да увеличава аграрния внос за задоволяване на нарастващите потребности на населението. Китай има трудната задача да изхранва една пета от световното население със 7–8% от обработваемата земя и 7% от сладководните води на планетата. Съществува сходство и в съвременните структури на фермерство в двете страни. И в България, и в Китай преобладават дребните земеделски стопанства, като фермите, по-малки от 1 ха, съставляват 70% от всички стопанства в България и 93% от тези в Китай. Тези малки размери ограничават възможностите за внедряване на механизация и иновации и ограничават доходите и конкурен-

40 / 2019 BG

ческите разчети и търговските взаимоотношения и в България, и в Китай не се отчита цялата социална ценност на природните ресурси (земи, води, чист въздух, услуги на екосистеми и т.н.) и пълните социални разходи за тяхното ползване (замърсяване, унищожаване и т.н.). Това води до неефективна и неустойчива експлоатация (неправилно, прекомерно използване, неизползване, разрушаване) и пречи на вземането на оптимални решения от ръководните органи, стопанските субекти и крайните потребители. Развитието на икономиките в двете страни е свързано и с нови конфликти върху ограничените природни ресурси (земи, води, екосистеми и т.н.) от частни агенти, групировки, отделни индустрии и т.н. И в България, и в Китай силните позиции на определени личности, фирми и групировки водят до преразпределение на ресурсите, което не винаги е в интерес на фермерите. В България „пълните” частни права върху земеделските земи и другите природни ресурси дават (някаква) възможност за компенсация на собствениците на база „пазарни” цени, то в Китай се използват административни механизми и цени за компенсиране на фермерите. Официалната политика в Китай е запазване на 120 милиона ха като земеделска земя, но местните власти продължават да заобикалят ограниченията за продажба и смяна на предназначението като отчитат маргинални земи като обработваеми или презониране на градски площи като ферми (Bloomberg News, 2017). Друга важна обща характеристика на селското стопанство в двете страни е значителната обществена интервенция чрез различни форми на регулация и обществена подкрепа за устойчиво аграрно и селско развитие. България внедри и прилага високите „външни” стандарти на Европейския съюз за качество и безопасност на продукти, условия на труд, опазване на околната среда, хуманно отношение към животните и т.н. Нещо повече, тези стандарти се контролират освен от националните органи и от специализираните органи на Европейския съюз, което гарантира по-пълно приложение и по-ефективно санкциониране. Китай въвежда свои собствени стандарти за качество на труд и живот, безопасност на храните, екология и т.н. В резултат на обществения натиск, пазарното търсене, трансфер на ноу хау, чуждестранни инвестиции, международните споразумения и т.н. в страната с нарастваща степен се внедряват и модерните световни стандарти за качество, безопасност, опазване на природната среда, контрол, управление и т.н. В Китай (както и в България) отглеждането на генетично модифицирани култури е заб-

ЖИВОТНОВЪДСТВО

тоспособността на болшинството от стопанствата. Съществува и регионална концентрация на по-големите и високо механизирани стопанства в предимно зърнопроизводителните райони на двете страни – Североизточна България и Северен Китай. Средният размер на фермите в България обаче е неколкократно по-голям от този в Китай и постоянно расте, в резултат на преструктурирането на стопанствата и трансфера на управлението в поедрите ферми. От друга страна, общественият контрол върху трансфера на поземлените ресурси в Китай ограничава увеличаването на размерите на стопанствата, като средният им размер остава почти непроменен през годините. Тези институционални ограничения са обусловени от необходимостта за осигуряване на доходи и прехрана на многочислените селски домакинства, които в много райони на страната нямат алтернативни възможности за работа освен фермерство. Осигуреността със земеделска земя на един работник в Китай (0,5 ха) е значително по-малка от тази в България (24 ха) и другите големи производители на селскостопански продукти като Франция (25 ха), САЩ (73 ха) и Австралия (156 ха). В аграрната сфера на България и в Китай сега доминират частните структури на фермерство, управление и координация, което създава силни стимули за предприемачество, иновации и инвестиции за подобряване на продуктивността и доходите на заетите. Заедно с това либерализацията на вътрешните пазари и ценовата конкуренция дава възможност да се координира ефективно търсенето и предлагането и води до оптимално разпределение на ограничените обществени ресурси. Разриват се и многообразни частни, колективни и хибридни (обществено-частни) форми за управление на връзките между аграрните и свързаните агенти, включващи директен маркетинг, електрона търговия, договори за доставка, вертикална интеграция, диверсификация в преработка, услуги, аграрен и селски туризъм и т.н. В последните години бурно развитие отбелязва и индуцираното от пазарното търсене органично земеделие, обусловено от нарастващия потребителски интерес към качество и безопасност на храните и опазването на природната среда. Все още обаче, площите с биологични продукти съставляват незначителна част от селскостопанските земи – 2,3% в България и 0,33% в Китай. И в двете страни се развиват и многообразни децентрализирани еко-инициативи (зелени и еко-храни) и еко-организации на производители, потребители и заинтересовани лица за опазване и възстановяване на природната среда. Въпреки това обаче в планирането, икономи-

40 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

ранено, с изключение на памука. В страната също се внедряват модерните стандарти за качество, безопасност, екология и т.н. в резултат от поставените цели на развитието, международните спогодби и обществения натиск на потребители и групи по интереси. Въпреки това съществуват големи различия в степента на прилагане на официалните стандарти в различните райони, подотрасли и типове стопанства. И в двете страни все още съществува значителен неформален сектор в селското стопанство с качество на продуктите, условия на труд, стандарти за опазване на природната среда, официално отчитане на дейността, заплащане на данъци и т.н., различни от нормативните изисквания. Опитът на България и Китай доказва решаващата роля на държавата за предприемането на фундаментални реформи в икономиката, насочени към либерализация и децентрализация на дейността и за включване на принципите за аграрна устойчивост в социалния „дневен ред”. Също така опитът на двете страни показа необходимостта от дългосрочна и стабилна политика и устойчива обществена подкрепа за реализиране на разнообразните цели на устойчивото развитие. И в България, и в Китай се прилагат дългосрочни мащабни национални и регионални програми за социално-икономическо и аграрно развитие – в България 7-годишни, съвпадащи с програмния период на приложение на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, в Китай 5- и повече годишни в рамките на 5-годишните планове за развитие на страната. Освен конкретни цели за достигане програмите за развитие на селското стопанство и селските райони се включват в значително обществено подпомагане (субсидиране), което цели гарантиране и повишаване на доходите, модернизация на стопанствата, подобряване на начина на живот на селските общности и опазването на природните ресурси. Дългосрочното целеполагане е свързано с необходимостта от обществена подкрепа, колективни действия и големи инвестиции за реализиране на целите за устойчиво развитие на земеделието и селските райони. Всичко това е продиктувано от необходимостта да се намалят нарастващите различия в доходите на селското и градско население, качеството на труд и живот в различните райони на страната и значителните екологически проблеми в двете страни. В България (честите) политическите промени и/или нестабилност водят до провал на някои „добри” политики и програми за развитие, което беше типично за преходния и предприсъединителния период. Въпреки че прилагането

на общите (селскостопанска, екологически, регионална и т.н.) политики на Европейския съюз дава някаква стабилност в последните години, политическата нестабилност в страната и модернизацията на политиките на Съюза оказват влияние и върху характера и темповете на развитие на селското стопанство на страната. Заедно с това, формалното включване на всички заинтересовани страни (политически сили, организации на производители, групи по интереси и т.н.) във вземането на обществени решения на всички нива в България дава възможност за съобразяване с интересите на всички страни и съответно коригиране на политиките в общ интерес. От друга страна, високата политическа стабилност и дългосрочните програми за развитие в Китай дават по-добри възможности да се реализират многостранните цели на устойчивото развитие. Така например, по-високата централизация на управлението в Китай и прилагането на „коуправление“ от селските общности улесняват реализирането на определени мащабни проекти и „достигане до консенсус” на страните – при комасация на земеделските земи, изграждането на инфраструктура, системи за напояване, възраждане и консервация на културното наследство и природната среда и цялостна модернизация и реалокация на населените места. И България, и Китай се включват в редица важни регионални, многостранни и глобални организации и споразумения като Цели на Обединените нации за устойчиво развитие, Световна търговска организация, Конвенция за опазване на природните ресурси, борба с климатичните промени, зони за свободна търговия и др. Това е съпроводено и с модернизация на националните институции и закони с новия международен (икономически, екологически и т.н.) ред във всяка от страните, включително и в селскостопанския им сектор. Не на последно място, реформите и децентрализацията в управлението и в двете страни се съпътстват със многочислени примери на лошо обществено управление (прекалена, недостатъчна, погрешна, прекомерно скъпа и т.н. интервенция) и увеличаване на корупцията на всички органи и нива на властта (изпълнителна, съдебна, национална, регионална, местна, и т.н.). Последните данни за степента на корупция поставят България и Китай съответно на 75 и 79 място в света (Transparency International, 2016). Всичко това води до неефективно разпределение (и разпиляване) на обществените средства и аграрните ресурси, несправедливо разрешаване на конфликтите между агентите, доминиране на неформални вместо законови форми на управление и компрометиране на стратегическите

Специфики на аграрното развитие Съществуват обаче значителни специфики в характера на институционалната модернизация в двете страни. В България правата на частна собственост върху земеделските земи и останалите аграрни активи се възстановиха на предишни собственици или се приватизираха. Премахнаха се и всички ограничения за покупка и арендуване на земеделски земи, включително и от чуждестранни граждани и юридически лица. Разви се пазар за аренда и покупко-продажба на земеделски земи, който позволи да се концентрира управлението в най-ефективните структури. Предостави се и пълна свобода за развитие на многообразни организации за стопанска дейност и сдружения на фермери и заинтересовани лица за реализиране на частни и колективни цели, включително и лобиране за обществена интервенция. Пазарните механизми и частните инициативи и инвестиции доведоха до бързо окрупняване на производството и развитие на многообразни ефективни индивидуални, групови, хибридни и т.н. структури (включително и с международно участие). Тези нови форми успешно се конкурират в национален и международен мащаб и управляват сектора на съвременния етап от развитието. В последните години в България се прилага Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, която налага високите международни стандарти за качество и безопасност на продукцията, условия на труд, екология, хуманно отношение към животните и т.н. Заедно с това фермерите и селските райони получават

40 / 2019

Фигура 1. Динамика на произведената продукция от основни зърнени и месо в България и Китай. Източник: FAO

ЖИВОТНОВЪДСТВО

цели на социално-икономическото развитие. В осемдесетте години на миналия век българското и китайското селско стопанство бяха в голяма (управленческа и производствена) криза, породена от централизирания планов модел на управление и ниската ефективност на държавните и кооперативни стопанства. Първоначално в Китай (в края на седемдесетте години), а след 1989 г. и в България започват кардинални реформи в икономиката и аграрния сектор, базирани на приватизация на ресурсите и либерализация на пазарите. Фундаменталните реформи на селското стопанство в двете страни се основават на мащабни поземлени реформи, които засегнаха почти всички земеделски земи и големи части от населението. Три-четвърти от българските домакинства и 200 милиона китайски селски домакинства придобиват съществени частни права върху земеделските земи. В резултат на това се развиха частни форми на стопанисване и управление, които доминират в аграрната сфера на двете страни.

България

Китай

значителна обществена подкрепа (субсидии, обучение, инфраструктурно развитие и т.н.), която дава възможност за адаптация и повишаване на ефективността и равнището на живот. В резултат на всичко това българското земеделие успешно се адаптира и конкурира в огромния общ пазар на Европейския съюз. В резултат на продължителните реформи голяма част от материалните и биологични активи (трайни насаждения, животни, сгради, хидромелиоративни и др. съоръжения) бяха унищожени и се намали чувствително продукцията в почти всички подотрасли на селското стопанство (МЗХ). Така например преструктурирането на фермите и пазарната адаптация в преходния период бяха свързани с драстично намаляване на производството на основни култури като пшеница, царевица, свинско месо и др. от нивото преди започване на реформите (фиг.1). Някои типични производства претърпяха упадък като зеленчукопроизводство, плодопроизводство, животновъдство и т.н.

40 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Фигура 2. Индекс на нетна продукция от селското стопанство на човек от населението (2004–2006 = 100). Източник: FAO

Фигура 3. Динамика на износа и вноса на селскостопански стоки от България (1000 USD). Източник: FAO

Производството на основните продукти се колебае значително през годините, следвайки пазарното търсене и възможностите за печалба. При пшеницата и царевицата се наблюдава възстановяване до предишните нива едва в последните години благодарение на високите международни цени и високите обществени субсидии на база използвана селскостопанска земя. Други производства като свинско месо са на нива далеч под тези преди започване на реформите, като родните ферми трудно се конкурират с ефективния внос и развиващите се предпочитания на потребителите. Индексът на нетната продукция от селското стопанство на човек от населението спада значително през периода на институционална модернизация, като бележи ръст в годините след присъединяване към Европейския съюз, но все още не е достигнал нивото от преди реформите (фиг.2). До започването на реформите България винаги е била нетен износител на селскостопански продукти. В процеса на трансформация и либерализация на външната търговия българският селскостопански износ отбелязва големи колебания успоредно с нарастване на аграрния внос (фиг.3). След присъединяването на страната в

Европейския съюз външнотърговският обмен със селскостопански стоки нараства значително, като страната се налага като нетен износител на аграрни продукти. Нещо повече, раздробяването на собствеността, минимизирането на размера на фермите, липсата на (собствени и външни) финансови средства и обществена подкрепа в болшинството от земеделските производители доведоха до значителна дезинтензификация на производството през преходния период и след това, както и до намаляване на аграрния натиск върху природната среда. Така например използването на химически торове в активно вещество на единица площ в България е значително под равнището преди започване на реформите, под научно обоснованите норми, по-ниско от другите страни в Европейския съюз и значително под нивата на торене в Китай (фиг.4). Подобно е и положението с количеството на използваните пестициди в селското стопанство, които са в пъти по-ниски от тези преди реформите и в другите страни (фиг.5). В резултат на унищожаване на хидромелиоративните съоръжения и рязко спадане на напояването в отрасъла, делът на използваната вода от селското стопанства

40 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Фигура 4. Използвани химически торове на единица площ в България и Китай (тонове). Източник: FAO

Фигура 5. Количество на използваните пестициди в България и Китай* (тонове). *Данните за Китай са разделени на 100. Източник: FAO

спадна значително, а заедно с това и „водният стрес”, причинен от отрасъла (фиг.6). Заедно с това общите емисии на парникови газове от селското стопанство в страната значително намаляха, в сравнение с периода преди реформите, като се наблюдава слабо повишаване през последните години (фиг.7). Институционалната модернизация в селското стопанство на Китай и последиците за аграрната устойчивост са доста различни от тези в България. В Китай се запази държавният характер на собствеността върху земята, като се предоставиха права за дългосрочно (30 години) ползване на земята за всички фермерски домакинства. Формалното разпореждане (продажба, замени, консолидация, смяна на предназначение и т.н.) със земеделските земи е в ръцете на местните власти. Множеството ограничения за частни сделки със земеделските земи и използването им като залог не дават възможност за ефективно разширяване на размера на стопанствата, консолидация на земите, внедряване на новите технологии и дългосрочни (собствени и външни) инвестиции за подобряване на ефективността. В същото време обвързването на правата върху земеделските земи с жителство в селата обезкуража-

ва миграцията, като задържа растежа на производителността и доходите на фермерите (Carter, 2012). В последните години се предприемат нови реформи, даващи по-широки права на фермерите, включително да продават, отдават под наем, участват в търговски дружества и т.н. Новата политика окуражава консолидацията на земеделските земи и облекчава режима за придобиване на нови земи от фермери и бизнес компании, като се регламентира и нов „подходящ размер” на фамилните стопанствата от 13 ха или по-малко в зависимост от месторазположението (Bloomberg News, 2017). Това води до повишаване на икономическата ефективност, но създава социални проблеми, тъй като по-старото поколение фермери трудно могат да си намират работа извън селското стопанство и в големите градове (нежелание за промяна, липса на квалификация, ограничаване на миграцията и т.н.). В резултат на предоставените частни права върху аграрните ресурси и свобода на предприемачество значително се увеличиха стимулите и ефективността на селскостопанското производство. На много места се развиха и разнообразни колективни стопанства от нов

ЖИВОТНОВЪДСТВО

40 / 2019

Фигура 6. Дял на използваната вода в селското стопанство от общото потребление (%)

Фигура 7. Динамика на парниковите емисии от селското стопанство* (*Данните за Китай са разделени на 100) Източник: FAO

тип, които са независими в решенията, работят с цел печалба и обслужване на интересите на фермерите и селските общности. Така например снабдяването на мегаполиса Пекин с пресни зеленчуци се осъществява от няколко хиляди големи колективни ферми, прилагащи модерни технологии, качествен контрол и системи на маркетинг. Навсякъде в страната се появиха и многочислени модерни бизнес стопанства, развити от външни предприемачи и инвестиции на база наета от фермерите земя или съвместни предприятия със селските общности. Много от тези нови структури са с огромни размери, работят по модерни технологии (прецизно земеделие, собствени

иновационни центрове и т.н.), с висока ефективност, прилагат международни стандарти за качество и безопасност, имат независима сертификация за безопасност, органичен характер на продукта и т.н., както и успешно снабдяват големите хранителни вериги в Китай и чужбина. Заедно с това се развиха и многочислени хибридни форми с участие на частни, колективни и обществени капитали и общо управление – потребителски кооперативи, базирано на общностите фермерство, агро-екологически и агро-туристически паркове и села и др. В Китай се прилагат огромни „собствени” национални и регионални програми за държавно подпомагане (субсидиране) на фермерската дейност, закупуване на материали (торове, пестициди, сортове) и техника и цялостна модернизация на селските общности. Освен постигане на висока продоволствена сигурност (самозадоволяване) в последните години значителни обществени средства се насочват и за реализиране на социалните и екологически цели на устойчивото развитие. Особено важно място в тези програми заема разширяването на вътрешно и външно фермерската диверсификация и комплексното развитие на селските райони и екосистеми. Заедно с това се прилагат и голямо многообразие на управленческите форми и на собствеността – обществени, обществено-частни, колективни, държавно-колективни, колективно-частни, частни и т.н. Съществува обаче голяма вариация както в регионалните и локалните приоритети, кака и в резултатите и ефективността на прилаганите програми в различните райони на страната. Така например, много от проектите за цялостна модернизация на селата в района на Шанхай, включващи консолидация на земите, диверсифициране на дейността, обновяване на жилищата и инфраструктурата, съхранение на културното и историческото наследство, опазване и възстановяване на елементите на природната среда, развитие на агро-екопаркове и др. могат да служат за пример на много (дори най-развитите) страни. Въпреки своята висока ефективност обаче, подобни мащабни проекти е практически трудно да се реализират в българските условия поради липса на обществени средства, други социални и частни приоритети на настоящия етап от развитието и невъзможност за постигане на консенсус от собствениците, фермерите, жителите и групите по интереси. Проведените мащабни реформи и модернизацията на управлението на отрасъла в Китай доведоха до прогресивно увеличаване на селскостопанската продукция (фиг.1 и 2), продуктивността и доходите на фермерите, като стра-

40 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Фигура 8. Динамика на износа и вноса на селскостопански стоки от Китай (1000 USD) Източник: FAO

ната се превърна в най-големия производител на селскостопански продукти в света. Заедно с това политиката на интензификация, субсидиране и гарантирани минимални цени за зърното доведоха до силно увеличаване на използването на химически торове (фиг.4) и пестициди и общия екологически натиск на сектора. Съвременните нива на торене и прилагане на пестициди в Китай са едни от най-високите в света и водят до значително замърсяване на селскостопанските продукти, земеделските земи и водите. Значителна част (40%) от културите в страната се напояват, като относителният дял на използваните води от селското стопанство постепенно спада, поради подобряване на технологиите и нарастващите потребности на другите отрасли и населението (фиг.6). Въпреки това селскостопанското потребление на води е доста високо и водният стрес е особено силен в някои (северните) райони на страната. В същото време количеството на емитираните парникови газове от отрасъла прогресивно расте и e най-високо в световен мащаб (фиг.7). В последните години се предприемат множество мерки от властите за налагане и контрол на модерни стандарти за качество, безопасност на храните, екология и т.н. Въпреки това, продължават да съществуват значителни проблеми при качеството и безопасността на продуктите от селскостопански произход. Все още не са редки случаи на използване на забранени пестициди и вредни добавки, замърсени земи и води, завишени дози на химикали и лекарства, липса на ефективен контрол на качество и хигиена, фалшиви сертификати за произход, пиратска търговия с брендове и запазени марки и т.н. В същото време голяма част от потребителите са с нарастващи доходи,

за които не цените, а качеството и безопасността са от особено значение. Това налага въвеждането на специални частни, колективни и пазарни форми за гарантиране на автентичността, качеството и безопасността на селскостопанските и хранителните продукти. Широко разпространение намират въвеждането на международните системи за качество и безопасност, независимата сертификация, директните продажби на висококачествени продукти от производители на крайни потребители, търговия с брендове и вносни стоки, потребителски кооперативи и интегрирани форми на аграрен маркетинг със селски туризъм, ресторантство, собствено производство и прибиране на реколтата и т.н. Китай е с големи мащаби и вътрешната търговия (конкуренция) и разделение на труда дават възможност за задоволяване на многообразните потребности от хранителни продукти на различните райони на страната. След приемането на Китай в Световната търговска организация (2001 г.) външната търговия със селскостопански стоки се интензифицира и страната се превърна в един от най-големите вносители и износители на аграрни продукти (фиг.8). Китай се превърна в най-голям вносител на редица селскостопански продукти, а от 2004 г. и в нетен вносител, като соята и памукът съставляват голямата част от аграрния импорт на страната. Количествата на внасяните селскостопански стоки в страната постоянно растат, а отрицателният търговски баланс се увеличава. В същото време китайските пазари за аграрни стоки остават в значителна степен затворени за чуждите компании. Нарастването на вътрешните потребности и намаляването на аграрните ресурси (земи и

ЖИВОТНОВЪДСТВО

40 / 2019

Карта 1. Глобален хранителен отпечатък на Китай *1 – Инвестиции в храни; 2 – Придобиване на земи; 3 – Инвестиции в храни и придобиване на земи Източник: The Heritage Foundation, GRAIN.org 1

води) са фактори, които ще определят тази тенденция във външно-търговските отношения и в бъдеще. Заедно с това пазарната либерализация и наличието на достатъчно работна сила в земеделието ще позволят производството и експортът на високодоходни и трудоемки продукти, като зеленчуци и плодове, да продължи да нараства. Промяната на диетата и нарастващото търсене на висококачествени стоки от разширяващата се средна класа създава сериозни предизвикателства в снабдяването на храни в страната. Нарастването на покупателните възможности на населението е свързано и с промяната на традиционната китайска диета в посока на тази в западните страни, която включва повече висококачествени животински продукти (говеждо, мляко) и др. Така например продажбите на говеждо месо в страната са нараснали 19 000% за последното десетилетие (Bloomberg News, 2017). Всичко това е свързано с многократно нарастване на вноса на зърно (соя) и други аграрни продукти. Въпреки това, ако тенденцията в нарастване на съвкупното потребление на зърно на човек продължи, Китай ще има сериозни проблеми в снабдяването с аграрни продукти в бъдеще дори и с повишаване на продуктивността на стопанствата и на вноса (липса на достатъчно световно производство). Предвид невъзможността на страната да задоволява постоянно растящите потребности с наличните аграрни ресурси

се предприемат нови политики, стимулиращи иновации, задграничните инвестиции и промяна на диетата. Ново направление на официалната политика в Китай е широка кампания сред потребителите да намалят консумацията на месо и нездравословни храни и да консумират повече зеленчуци и плодове предвид нарастващия дял на страдащи от затлъстяване и диабет. Държавата също така започна да стимулира китайски инвестиции в селското стопанство и хранителния сектор на други страни, за да гарантира хранителната сигурност през XXI век. Заедно с това много водещи китайски фирми започнаха да инвестират в чужбина за да печелят от растящите цени на вътрешния пазар. Така например през 2016 г. Moon Lake Investments Pty закупиха най-голямата млекопреработвателна компания на Австралия, а WH Group Ltd. станаха най-големият световен производител на свинско месо, след придобиването на Smithfield Foods Inc. в САЩ. В резултат на всичко това Китай се превърна в основен играч в придобиването (закупуване или арендуване) на земеделски земи и инвестиции в хранителните сектори в други страни (Карта 1). През 2016 г. в София се създаде регионален Център за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и 16 страни от Централна и Източна Европа. Той има за цел да координира инициативи в сферата на земеделието като създа-

40 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Карта 2. Коридори на Китайската инициатива One Belt and One Road Initiative. Източник: Bloomberg

ване на съвместни предприятия, насърчаване на търговията със селскостопански продукти, храни, напитки и др. През последните години в България се увеличават примерите за китайски инвестиции в селското стопанство и свързаните сектори. Най-голямата разлика между България и Китай е, че нашата страна е малка и в много отношения следва общите политики на Европейския съюз. От друга страна, Китай е велика сила, която има своя собствена политика и голямо въздействие в международен план.Една от последните големи инициативи на Китай е така наречената „Един пояс един път“ (One Belt and One Road) инициатива (Карта 2). Тя фокусира връзките и сътрудничеството между страните в Евразия и преди всичко между Китай и сухоземния Икономически път на коприната (Silk Road Economic Belt) и морския път на коприната (Maritime Silk Road). Тази стратегия цели да утвърди важната роля на страната в международните (глобалните) дела чрез създаване на търговска мрежа с централната роля на Китай. От началото си през 2013 г. тази нова инициатива се фокусира, преди всичко, към инвестиции в инфраструктурата, строителни материали, железопътни пътища и автомагистрали, автоиндустрия, недвижима собственост, електропреносна мрежа, желязо и стомана. Предвид на огромните размери на Китай и бързото му развитие в страната се наблюдава

„пълния” спектър от многообразни структури за управление на аграрната дейност и устойчивост, което може да се види в развитите и в развиващите се страни на света. В този смисъл по-детайлните оценки на по-ниски нива (подотрасли, отделни райони и т.н.) дават побогата информация за доминиращите форми, движещите фактори и ефективността на специфичните структури на управление в отделни подотрасли, райони, екосистеми и хранителни вериги в страната. В същото време, предвид на тенденциите в социално-икономическото развитие (бързо нарастване на доходите и потреблението, значителни екологически проблеми и т.н.) и ограничените природни ресурси, Китай е изправен и пред редица „специфични” големи икономически, социални, екологически, продоволствени и т.н. предизвикателства, свързани с устойчивото развитие. Те налагат множество специални мерки на национално, регионално и локално ниво, чийто анализ извиква задълбочено по-нататъшно изследване. Огромните мащаби на Китай и голямото разнообразие на специфичните условия в различните райони, екосистеми, подотрасли, хранителни вериги, типове стопанства и т.н. налагат изучаването на сложната система на управление на аграрната устойчивост и оценките на устойчивостта да се извършва от многочислени колективи и организации. В България от друга страна, отделни малки колективи могат сравнително добре да изучават разнообразие-

40 / 2019 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

то на управленческите структури и спецификата в оценката на аграрната устойчивост на различни нива. Това е причина и за различните резултати от съвместния проект за сътрудничество между български и китайски учени за оценка на системата на управление и равнището на аграрна устойчивост в двете страни. Българският колектив успя да идентифицира и оцени ефективността на управленческите структури на национално, отраслово, регионално, екосистемно и стопанско ниво. Китайските партньори от друга страна, идентифицираха основните политики, резултати и предизвикателства на аграрната устойчивост на национално ниво и направиха конкретни проучвания на отделни проекти за устойчиво аграрно развитие на локално ниво. Заключение Направеният сравнителен анализ установи, че през последните няколко десетилетия в България и в Китай се извърши безпрецедентна модернизация на институционалната структура в селското стопанство като се преобрази законодателната и норматива уредба, степента и формите на обществена интервенция в/и подкрепа на отрасъла, значимостта и многообразието на частните и колективни структури на производство, маркетинг, продоволствена сигурност, еко-управление и т.н. И в двете страни универсалните социално-икономически и екологически цели на устойчивото развитие са тясно интегрирани в управлението и оценките на аграрната устойчивост на всички нива. В същото време, в България и Китай и в отделните райони на всяка страна, съществува значителна специфика на социалноикономическите условия, природните дадености, институционалната структура, културноисторическото развитие, ефективността на общественото управление и многообразните предизвикателства. Това е особено важно за огромна страна като Китай, където агрегираните данни на национално равнище дават малка представа за спецификата и значителната вариация на регионално и локално ниво. Опитът на България и Китай показва, че в резултат на масовата приватизация на дейността, повсеместната пазарна либерализация, проведената институционална модернизация, високата обществена подкрепа, прилагането на международните спогодби и законодателен, икономически, екологически и т.н. ред, се извърши успешна трансформация на стария (централно планов) модел на управление и се постигнаха значителни успехи в социално-икономическото развитие. И в двете страни се разнообрази структурата на (частно, пазарно, обществено и т.н.) управление и повиши ефек-

тивността на производството, като все повече се прилагат модерните стандарти за качество и безопасност на продуктите, условия на труд, опазване на природната среда и др. Опитът на България и Китай доказва, че ролята на държавата е решаваща за предприемането на фундаментални реформи в икономиката, насочени към либерализация и децентрализация на дейността и за включване на принципите за аграрна устойчивост в индивидуалните и колективни действия на различните агенти. Опитът на двете страни също показа необходимостта от дългосрочна стабилна политика и устойчива обществена подкрепа за успешно реализиране на многообразните цели на устойчивото развитие. Направената оценка на аграрната устойчивост в България и Китай установи, че съвременното развитие на селското стопанство се характеризира с редица сходни социално-икономически и екологически предизвикателства, най-важни от които са: ниска сравнителна продуктивност и конкурентоспособност на голяма част от селскостопанското производство; нееднаква обществена подкрепа на различните типове ферми, подотрасли на производството и райони на страната; нарастващи различия в доходите и равнището на живот на населението в различните райони, сектори на икономиката и типове стопански организации; непълно включване на всички заинтересовани страни на всички от нивата на вземане на управленчески решения, контрол, оценка на устойчивостта и т.н.; състаряване на населението в селските райони и липсата на млади и квалифицирани работници във фермите; наличие на голям неформален сектор с неконтролирани продукти за качество, безопасност, интелектуална собственост, екология и др. и с доминиращи неформални (включително и незаконни) структури; значителен деградиращ ефект от развитието на селското стопанство върху земеделските земи, води, въздух, биоразнообразие и т.н.; сериозни рискове за продоволствената сигурност в бъдеще, предвид тенденциите в развитието на производството и потреблението и др. Следователно необходимо е по-нататъшно усъвършенстване на типа и формите на обществена интервенция, за да се реализират успешно целите за устойчиво аграрно развитие в двете страни. Предвид изключителната им теоретична и практическа важност, подобни сравнителни изследвания следва да продължават да се задълбочават като се използват и микроикономически и други данни, дълбочинни изследвания и кайз-стадита и т.н. Това обаче изисква по тясно сътрудничество на многочислени колективи от учени на двете страни.

Асоциация за развъждане на млечните породи кози гр. Русе, ул. „Борисова” №15, вх. 2, ет. 1, офис 1 e-mail: bdga@abv.bg, office@armpk.com www.armpk.com

Тясното и изпълнено с доверие сътрудничество между членовете и Асоциацията е основа за една успешна развъдна програма.