БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 20-ТЕ ГОДИНИ НА XXI ВЕК. АСПЕКТИ ЗА СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

демократичните ценности и възпрепятства развитието на икономиката. Особено опасна е корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности, тъй като тя е основен фактор за формиране на корупционната среда и възпрепятства ефективното прилагане на антикорупционните политики и мерки“(Национален съвет за антикорупционни политики 2015, 2). Като трети фактор, формиращ правния нихилизъм, може да бъде посочено същественото наличие на бюрократизъм у нас. „Терминът „бюрокрация“ и „бюрократизъм" водят началото си от френски език. Те са производни на думата „бюро" /фр. bureau/, която означава някакво помещение с маса, където се уреждат щекотливи правни, социални, икономически и морални въпроси, като се вземат различни решения по тях“ (Станков 2000, 110). Бюрокрацията, както се изразява Владимир Борисов, е родственица на корупцията. Това е буквалното изпълнение на правните предписания в ущърб на гражданите и на здравия разум. „Бюрократизмът е отрицание на всякакъв морал. Неговата питателна среда е безнравствеността, която убива всичко човешко…бюрокрацията с нейното следствие е необходимо социално и морално зло“ (Станков 2000, 116). Неслучайно немският юрист Макс Вебер счита бюрокрацията за найчист вид на легалното господство. „Съблюдаването на задълженията, произтичащи от нормативните актове, се свежда до педантичното изпълнение на буквата, а не на духа на един или друг закон“ (Станков 2000, 111). Нормите на правото биха работили нормално и ефективно само тогава, когато дейността на държавните служители например, бъде насочена към спазване на "духа" на закона, а не върху търсенето на отклонения от него. Тогава правото може да се тълкува и прилага като „дух“, а не само като буква. Защото, както е казано – буквата убива, духът възкресява. Разбира се безспорен е фактът, че страната ни под влиянието на ЕС, напоследък насочи усилия към изграждането на електронни регистри и услуги, които да ограничат човешкия фактор при редица процедури, в които се изисква пряк контакт между гражданите и служителите в съответните административни центрове. Това е крачка в усъвършенстване на законодателството, която гарантира един от най – важните правни принципи – безпристрастност. Широко разискваната тема за въвеждане на електронно гласуване също стана причина за множество дебати и дискусии, но в крайна сметка, за да може един закон да заработи правилно, първо трябва да получи доверието на обществото, защото - по думите на Александър Яковлев - в центъра на многостранната дейност „трябва да бъдат социално - духовните, нравствените характеристики на обществото и човека. Но това означава, че всяка несполука в обществената нравственост е тревожен сигнал за грешки в политиката — икономическа, социална и културна“ (Момов 1989, 8).

120