Основен пропагандист на тази идеология е доскорошният лидер, на създадената през 1988 година глобалната джихадистка организация Ал Кайда (McCormic, 2014), Осама бин Ладен. За разлика от класическия джихад, който има национално освободителен и следователно ограничен териториален характер, глобалната му разновидност има значително по-крайни идеологически и геополитически възгледи. Тази доктрина включва в себе си всички, разгледани до тук, фундаменталистки интерпретации за исляма като източник на политиката и правото. Тя, обаче, е значително по-радикална, има глобални амбиции и носи абсолютна нетърпимост по отношение на всички други политически системи и култури. Схващането, че общността на вярващите е обект на агресия от страна на неверниците, което узрява в контекста на локалните конфликти в Широкия Близък Изток, Кавказ и Балканския полуостров във втората половина на XX-ти век, заема централно място в доктрината за глобалния джихад. Тя в значителна степен симплифицира политическата философия на по-ранните ислямистки теоретици, въпреки че се придържа към техните утопични въжделения. В случая врагът и респективно обектът на агресията, на джихада, не е някакво абстрактно понятие. Той е назован конкретно. Глобалният джихад е в съперничество на живот и смърт със Запада и най-вече със САЩ, като най-изявен носител на западната цивилизация. Тази опростена, квазирелигиозна, тоталитарна доктрина чудесно обслужва иновативната технология за водене на глобална, асиметрична война, продукт на Ал Кайда. Основните акценти в стратегията на терористичната организация заслужават да бъдат разгледани, поради фактът, че тя е много добре адаптирана към съвременните реалности и структурните слабости на международната система за сигурност в условията на глобализация. Този стратегически подход е заимстван от различни джихадистки организации и създава редица предизвикателства пред световната сигурност, които все още чакат адекватни контра-действия. На кратко основните стратегически стълбове на офанзивния глобален джихад са следните:
66