Jamás olvidados / Hикога забравени. (2017) [edición bilingüe]

Jamás olvidados (никога забравени. антология на съвременна българска поезия) muestra de poesía búlgara reciente selección de mario pera

Evelina MITEVA Severina PLACHKOVA Ivan SHENTOV Beloslava DIMITROVA Svetoslava KOYNOVA Ivan LANDZHEV Nikola PETROV Irena IVANOVA Georgi GAVRILOV Natalia IVANOVA Yoana STOYANOVA Erik DAVIDKOV ón edici e gü bilin

VALLEJ

& CO

Mario PERA (Lima, Perú). Poeta, diseñador gráfico y abogado. Fue editor de Magreb y, en la actualidad, es director de la web cultural y editorial Vallejo & Co. Ha publicado en poesía Preparaciones anatómicas (2009), Ruido Blanco (2011; 2015 y 2016) y The Most Natural Thing. New American Poetry (2016); así como en ensayo Fare l’America or learn to live in it? Italian immigration in Peru (2012) y La vanguardia peruana en Amauta (1926-1931) (junto a Roger Santiváñez, inédito).

jamás olvidados. muestra de poesía búlgara reciente (Никога забравени. Антология на съвременна българска поезия)

VALLEJ

& CO

jamás olvidados. muestra de poesía búlgara reciente (никога забравени. антология на съвременна българска поезия) Primera edición: junio 2017 © Vallejo & Co., 2017 Email: vallejoandcompany@gmail.com © Evelina Miteva • Severina Plachkova • Ivan Shentov Beloslava Dimitrova • Svetoslava Koynova • Ivan Landzhev Nikola Petrov • Irena Ivanova • Georgi Gavrilov Natalia Ivanova • Yoana Stoyanova • Erik Davidkov

Edición y Selección: Mario Pera

Diseño de portada y diagramación de interiores: Mario Pera

Publicación digital. Queda autorizada la reproducción de esta publicación, en todo y en parte, previa solicitud de autorización por escrito del editor.

Develando la Cortina.

Apuntes sobre la poesía búlgara contemporánea

Tras la Segunda Guerra Mundial, el telón se fue cerrando entre Occidente y la exUnión de Repúblicas Socialistas Soviéticas y sus países satélite, no permitiéndonos acceder a la poesía escrita, en este caso, por autores de Bulgaria. Sin duda, la llamada Cortina de Hierro (19451989) impuso una división que no sólo fragmentó el mundo por más de cuatro décadas en una bipolaridad basada en la ideología económica seguida, sino que supuso, en el ámbito del arte, una dificultad para la circulación de lo que se venía creando. La historia, distancia y diferencias socio-culturales hicieron que la poco conocida tradición lírica búlgara quedará en un mayor aislamiento o halo de misterio que, a casi tres décadas de caída la Cortina de Hierro, aún nos separa.

Por lástima, la poesía búlgara no ha sido muy traducida al español y viceversa. Menos aún si se trata de poetas de Latinoamérica. Ejemplo de esto, es la obra de Ivan Vazov (Poeta Nacional de Bulgaria), Hristo Botev (político revolucionario y héroe nacional), Trayko Kitanchev (político revolucionario), Stefan Stambolov (exPrimer Ministro búlgaro) o Geo Milev (principal expresionista en su país), entre otros, todos autores que publicaron toda o parte

[8] de su obra en el pasado siglo XX. De ellos quizás es Hristo Botev el más leído entre los hispanohablantes aunque, valgan verdades, recién se le ha podido leer en las últimas décadas, lo que significa que tenemos una gran veta de tradición poética aún por descubrir y en la que, estoy seguro, podremos encontrar una poesía singular y cautivante.

La diferencia abismal de idiomas y alfabetos, son elementos que juegan un rol perverso y no facilitan el tránsito de la poesía de ambos lados. No son muchos los traductores especializados en ambos idiomas y, menos aún, quienes se destinan a la traducción de poesía, terreno casi siempre evadido por la dificultad que representa. He allí un factor clave que no puede dejar de mencionarse y es que el tránsito poético viene anexo a un intercambio cultural entre dos culturas que no han mantenido mayor vínculo en los últimos siglos.

Otro elemento clave fue la dominación de Bulgaria por la exURSS. Lo que a primera vista pensaríamos que resulta ser un yugo puede verse de modo positivo si pensamos que, tras la caída de la Unión Soviética, la crisis fue tal en los países del bloque socialista que dicho escenario incentivó, puede que más que en otras ramas del arte, un terreno propicio para la creación y, más aún, experimentación lírica. Los jóvenes búlgaros de ese entonces y de ahora vivieron un conflicto de identidad que podía causar desazón, pero que abría las puertas a las concesiones no existiendo parámetros que delimitaran la creación.

Asimismo, si en los países occidentales la poesía casi siempre ha sido una rama del arte olvidada por el capitalismo, en los países de no occidentales la situación no ha

[9] sido distinta. Los jóvenes poetas búlgaros han podido trabajar sus propuestas sin un mercado, público o marchands que “regenten” el derrotero de su obra artística. Eso sí, pudiendo generar la típica frustración de los poetas al no hallar lectores y comenzar a discurrir por un camino largo y con muchos callejones sin salida.

Siendo honesto, cuando me propuse hacer una selección de poesía joven búlgara no conocía casi nada de la lírica de dicho país, por lo que tuve que apoyarme en dos amigos búlgaros conocedores, a profundidad, de lo que los jóvenes de su país vienen publicando. Por ello, debo agradecer a Kalin Nikolov Koev y a Emilia Mirazchiyska, quienes me ofrecieron un panorama general de los poetas (en español) y, desde allí, pude elaborar la breve selección que a continuación se muestra.

Los jóvenes poetas por mí elegidos exhiben una poesía apolítica, vinculada a los quehaceres de la vida cotidiana, no lejana del punto de vista del yo y su relación con el medio que los rodea. Muchos son inmigrantes a Europa occidental y con estudios universitarios lo que explica, de alguna manera, la situación actual de la juventud búlgara que abandona un país por lo general visto como rural para avecindarse en metrópolis que contribuyen a motivar su propia expresión. Los hay también aquellos que han permanecido en su país y que no por ello dejan de verse estimulados a escribir. Otro elemento usual son las referencias a la naturaleza como espacio onírico y a los conflictos familiares, con los padres, tan frecuentes en los primeros trabajos de varios poetas durante su juventud.

Para esta muestra, me he permitido seleccionar poetas en base a la calidad de su propuesta. Los mismos proviene

[10] de distintos lugares de Bulgaria, no sólo de la capital, Sofía.

El criterio de juventud siempre será difícil de situar; sin embargo, decidí zanjarlo con un criterio arbitrario al fijar, como edad máxima, los 35 años cumplidos a la fecha de composición de esta muestra.

Estas particularidades, nos entregan un enfoque sólido e interesante sobre lo que escriben, en la actualidad, los poetas jóvenes búlgaros, de ambos sexos. Es preciso señalar que al realizar esta selección no ha sido mi intención crear una lista excluyente, ni menos aún, una antología canónica, nada más alejado de mi voluntad.

El deseo ha sido el aportar al conocimiento en Hispanoamérica de la poesía más joven producida en Bulgaria en el siglo xxi, a través de la obra de doce autores recientes, que espero con el tiempo se consoliden en la poesía mundial.

Debo agradecer, a la par, a los traductores que nos permiten acceder a la obra de estos poetas en versión bilingüe. Sin su colaboración desinteresada esta muestra no podría ser posible y nos enseña, una vez más, que la poesía se abre siempre paso gracias al poder de convocatoria que ostenta. Finalmente, no puedo dejar de agradecer a los propios poetas, quienes no sólo han creado sino que han participado de manera activa ayudando a la conformación de esta muestra y gracias a quienes la podemos ahora presentar.

Mario Pera

Al sur de Danubio, al norte de Olimpo

Al sur de Danubio, al norte de Olimpo dicen que se encuentra la tierra de las rosas y los poetas. Doce voces jóvenes (todos menores de 35 años) y disonantes ofrecen vestigios de la fragancia de la poesía búlgara del s.xxi. Ellos, junto con el aroma de las rosas del valle de Kazanlak, acaso podrán crear una sensación en los foráneos sobre la dimensión del alma búlgara, diferente de la que describe Claudio Magris: "un país en el que rara vez se ponen los pies y que parece un escenario de intrigas improbables y no verificables, fantasiosas pistas de complots sensacionales".

La sociedad búlgara y su cultura están todavía en una encrucijada post-socialista. El 10 de noviembre de 1989, el partido comunista búlgaro abandonó su monopolio político y Bulgaria se embarcó en una transición de una república unipartidista a una democracia parlamentaria. El periodo del post-socialismo en lo económico, social y cultural se puede dividir en dos etapas, una hasta 2007 y otra desde el 2007 hasta la actualidad.

En la primera etapa se inició la demolición de las estructuras socialistas en todos los ámbitos de la existencia de un Estado. El sistema económico, de un día para otro,

[12] adoptó un capitalismo primitivo acompañado por las crisis económicas, a veces buscadas con intención por los cárteles corruptos nacionales o impuestas por el Fondo Monetario Internacional, en aplicación del consenso de Washington, para promover políticas neoliberales que han traído muchos problemas también en América Latina. La cultura se deja a su propio fluir, donde las estructuras culturales socialistas poco a poco desaparecen sin el apoyo político y económico que antes tenían, y gracias al nihilismo cultural establecido en el que todo lo antes creado merece morir. La paupérrima inteligencia búlgara, abandonada a su suerte, sobrevive convirtiéndose en epígono de los movimientos culturales occidentales —eliotistas, joyceistas, proustistas, beckettistas, borgesistas, modernistas y posmodernistas en general. Algunos de los autores, antes consagrados, ahora son analistas rosas y amarillos, payasos políticos o grandes nacionalistas, mientras otros sólo desaparecen espiritualmente.

En rasgos generales este es el panorama en el que la generación de los jóvenes poetas, que aquí se presentan, creció y se formó, una época sobre la que Zhivka Baltadzhieva escribe: "Sobrevivimos, sobrevivimos, siempre sólo sobrevivimos. / Sobrevivimos a los bizantinos. / Sobrevivimos a los otomanos. / Sobrevivimos a los rusos. / A los fascistas, a los comunistas. / Sobreviviremos a los nuestros, / a los ajenos, a los vuestros".

La segunda etapa abarca el período en el que empiezan su andadura poética los jóvenes poetas de esta publicación. En el año 2007, Bulgaria se conviertió en el duodécimo séptimo estado de la Unión Europea, lo que supuso un cambio sustancial en todos los aspectos de la vida de la sociedad búlgara. Por primera vez en su

[13] historia milenaria el país es parte indiscutible de Europa y Europa hace suya una cultura singular y antigua, que siempre fue puente entre al menos dos culturas, además de un tercer alfabeto —el cirílico. En este tiempo la literatura en Bulgaria inició la consolidación de su propia voz ética y estética en la que los influjos de la cultura extranjera son referencia, pero no objeto de imitación. En este periodo aparece una de las obras más singulares y emocionantes (por mencionar sólo una) de la literatura búlgara de las últimas décadas, Elevación de Milen Ruskov.

Pasado un tiempo parece que el poder político tomó conciencia de la importancia de la cultura, pero no sólo para la prosperidad de la nación, sino también para sus fines hediondos y la "paz" social, construyendo dos pirámides culturales de literatos fieles con aparente orientación política —una a la derecha y otra a la izquierda—, que a través de una fraseología inconsistente lamina los problemas reales de la cultura. En simultáneo se multiplican los grupos y círculos literarios de índole diferente, que persiguen fines diversos. En el panóptico literario se pueden divisar círculos tan opuestos como el de la Literatura Rápida y Nueva Poesía Social. En 2007 se consolida el círculo Literatura Rápida o literatura que "se escribe despacio para que se pueda leer rápido" y que, en términos generales, busca acomodarse a los gustos del público y que no es literatura de baja calidad per sé. Algunos de los autores de esta tendencia literaria se parecen a aquellos peces que cuando están solos en la pecera se ponen tristes hasta el punto de morir, pero basta con poner un espejo al frente para que sean felices y llenos de vitalidad. Al lado opuesto

[14] está el grupo Nueva Poesía Social, que se declara un movimiento vanguardista de poetas marginales que se sienten cómodos en esa posición. Este grupo se opone a las diferentes tendencias literarias y poéticas que habitan en el contexto cultural actual y que, en general, lucha contra la cultura oficiosa tolerante con la injusticia social y la corrupción de las clases pudientes y gobernantes. Algunos de los componentes del grupo, reclaman abiertamente políticas de izquierdas sin acomplejarse del pasado comunista del país. Una breve mirada hacia la gente que compone ese círculo y uno se da cuenta de que ahí no son todos los que están, ni están todos los que son.

Doce jóvenes poetas, todos como el joven Borges se fijan más en "los atardeceres, los arrabales y las desdichas". Poetas que, parafraseando a Heráclito de Éfeso, en el mismo Danubio entran y no entran, son y no son y también los dioses que les observan desde el Olimpo son los mismos y no son los mismos. Poetas que emprenden sus caminos de rosas con las púas y perfumes que estas convidan, caminos que se bifurcan y bifurcan hacia un futuro desconocido e inquietante, en todo caso desafiante, lo que da sentido a su poesía. Para ellos se puede decir lo mismo que Ortega y Gasset dijo en otra ocasión: "Hay aguas claras corrientes que van rumoreando a lo largo y hay dentro de lo verde avecillas que cantan –verderones, jilgueros, oropéndolas y algún sublime ruiseñor".

Kalin Koev

На юг от Дунав, на север от Олимп

На юг от Дунав, на север от Олимп казват, че се намира земята на розите и поетите. Дванайсет гласове на млади поети, всички под 35 години, предлагат примери за уханието на българската поезия на xxi век. Те, заедно с аромата на розите от казанлъшката долина, може би ще създадат усещане у другоземците относно измерението на българската душевност, различно от това което описва Клаудио Магрис: "една страна в която рядко стъпват нозете и която прилича на сцена на невероятни и недоказуеми интриги, фантасмагорични следи от сензационни заговори". Българското общество и неговата култура все още се намират на кръстопътя на пост-социализма. На 10 ноември 1989 българската комунистическа партия загуби своя политически монопол и България започна преход от еднопартийна република към парламентарна демокрация. Пост-социалистическият период в социален, икономически и културен смисъл може да се раздели на два етапа —до 2007, и от 2007 до сега. В първия етап започва събарянето на социалистическите структури във всички сфери на съществуването на една държава. Икономическата система

[16] за кратко време се довежда до примитивен капитализъм, придружен с икономически кризи, често нарочно търсени от националните корупционни групировки или наложени от Международния Валутен Фонд в изпълнение на Вашингтонския консенсус за провеждане на неолиберални политики, които донесоха толкова проблеми и в Латинска Америка. Културата се оставя да се влачи по течението, културните социалистически структури малко по малко изчезват без политическата и икономическа подкрепа, която имаха преди и благодарение на установения културен нихилизъм, според който всичко създадено преди заслужава да умре. Българската културна интелигенция, обедняла и изоставена от държавата, едва преживява, превръщайки се в епигон на западни културни течения —Елиот-исти, Джойс-исти, Бекет-исти, Борхесисти, модернисти и постмодернисти. Някои от авторите, някога утвърдени, сега са жълти и розови журналисти, политически палячовци или големи националисти, а много други просто изчезват духовно. Това най-общо е панорамата, в която младото поколение поети, представено тук, расте и се създава, епоха, за която Живка Балтаджиева пише: Все оцеляваме, оцеляваме, оцеляваме. / Оцеляхме от византийците. / Оцеляхме от отоманците. / Оцеляхме от руснаците. / От фашистите. От комунистите. / Ще оцелеем от нашите, / от чуждите, от вашите. Вторият етап е периодът, в който започват своето поетическо прохождане представените в тази публикация млади поети. През 2007 България става двайсет и седмата държава-член на Европейската Общност, което води до съществени промени във всички аспекти на

[17] живота на българското общество. За първи път в хилядолетната си история страната се превръща в неразделна част от Европа и Европа прави своя една своеобразна и антична култура, която е мост между най-малко други две култури, а също и една трета азбука, кирилицата. В този период литературата на България започва утвърждаването на свой собствен етически и естетически глас, в който влиянието на чуждите култури е референтна точка, но не обект на имитация. В този период се публикува едно от най-оригиналните и вълнуващи произведения (за да спомена само едно) на българската литература от последните десетилетия —Възвишение на Милен Русков. В същото време политическата власт си дава сметка за важността на културата, но не толкова за просперитета на нацията, а заради своите нечисти цели и социалния "мир", като чрез фалшива фразеология тушират реалните проблеми на културата. Същевременно се множат групите и литературните кръгове с най-различна ориентация и цели. В литературния паноптикум могат да се открият диаметрално противоположни литературни кръгове като Бърза литература и Нова Социална Поезия. През 2007 се утвърждава кръгът Бърза литература. Става дума за литература, която "се пише бавно, за да може да се чете бързо" и която търси да се нагоди към вкуса на широката публика, но не непременно е нискокачествена литература. Някои от авторите на това литературно течение приличат на онези декоративни рибки, които оставени сами в аквариума се чувстват тъжни до смърт, но е достатъчно да се сложи огледало срещу аквариума и те са вече щастливи и пълни с живот. На противоположния край се намира кръгът за Нова

[18] Социална Поезия, който се обявява за авангардно движение на маргинални поети, които се чувстват удобно в тази своя позиция. Този кръг се противопоставя на различни литературни течения, съществуващи в актуалния културен контекст и се бори срещу официалното културно статукво на толерантност със социалната несправедливост и корупцията на силните и властващите. Някои членове на групата открито изискват леви политически действия, без да страдат от комплекси, свързани с комунистическото минало на страната. Даже един бегъл поглед към хората, които съставят групата, показва, че не всички които са там са такива, нито всички които са такива, са там. Дванайсет млади поети, всички те, както и младият Борхес, се вглеждат повече в "залезите, покрайнините и нещастията". Поети, които перифразирайки Хераклит от Ефес, във все този Дунав влизат и не влизат, и те са все тези и не са тези, а и олимпийските богове, които ги наблюдават, са същите и не са същите. Поети, които тръгват по пътища, постлани с рози, с бодлите и парфюмите, които розите предлагат, пътища, които се раздвояват и раздвояват към едно непознато и вълнуващо бъдеще, във всички случаи предизвикателно, което дава смисъл на тяхната поезия. За тях може да се каже същото, което Ортега и Гасет е казал при друг случай: "Има чисти течащи води, които бълбукат надолу и вътре в зеленината птички, които чуруликат – зеленики, кадънки, авлиги и някой друг сублимен славей".

Kalin Koev

Poetas de la muestra/ Поети в антологията

© Tsocho Boiadjiev

Evelina MITEVA (Vilna-Lituania, 1981)

Poeta y filósofa. Creció en Yambol (Bulgaria). Es doctora en Filosofía e historia de la filosofía por la Universidad de Bari (Italia) y tiene un posdoctorado en Filosofia por la Universidad de Colonia (Alemania). En la actualidad vive en Colonia (Alemania). Poemas suyos han sido traducidos al latín, inglés, alemán e italiano.

Poemas/ Стихотворения

[24]

Пред-пролетно Пролет, задъхваща пролет промъква се първо в порои, в сиви дни и мъгли, в дъждове, ветрове и със дъх на треви – пролетта ни заплашва с мечти.

[25]

Anteprimaveral Primavera, jadeante primavera, se cuela primero en torrentes, en dĂ­as grises y nieblas, en lluvias, vientos y con su aliento a hierbas la primavera nos amenaza con sueĂąos.

[26]

Езера Спокойни, езерата спят. невинни в своето мълчание. унесени в невидими видения. Невинни са водите им застинали – те не копнеят за бързеи и водопади, ни за далечното разбунено море. Укрити вдън гори от лоши погледи и ветрове коварни, щастливи и безтрепетни са те. За черните си дълбини забравили, унили, езерата спят.

[27]

Lagos Tranquilos, los lagos duermen, inocentes en su silencio, absortos en visiones invisibles.

Inocentes son sus aguas quietas: estas no sueĂąan con raudales y cataratas, ni con el lejano mar agitado.

Escondidos en el interior de los bosques de malas miradas y vientos pĂŠrfidos son felices y no se estremecen.

Habiendo olvidado sus profundidades negras, lĂĄnguidos, los lagos duermen.

[28]

ТИШИНАТА е настръхнала в мен. Думите падат глухо на масата. Разпиляна от сухия вятър, ожесточена и разсипана като пясък, невъзможна, празна, безлика, вечно променлива като пустиня.

[29]

EL SILENCIO se ha erizado dentro de mĂ­.

Las palabras caen ahogadas en la mesa.

Disperso por el viento seco, exasperado y derramado como arena, imposible, vacĂ­o, sin cara, siempre cambiante como desierto.

[30]

Трагедия Трагедия! И драма! По свойта същност гръцки, епохални, святи, а всъщност ежедневни, тъжни, повторими, безкрайна пустош е домът ми, и няма нищо гръцко в тази драма.

[31]

Tragedia ยกTragedia! ยกY drama! En su esencia griegos, memorables, sacros y de hecho cotidianos, tristes, repetibles, un desierto infinito es mi casa y nada griego hay en este drama.

[32]

Скица Той взе ръцете ѝ, косите ѝ прегърна силно, нежно, пошушна не бой се, няма страшно я искаше, притегляше, прегръщаше, изглеждаше като любов, но и не беше. Кръвта пулсираше, отекваше в ушите му, червени кръгове се пръскаха като сапунени мехури, притегляше я, тялото ѝ дърпаше към себе си със страх и сила, изглеждаше като желание, а беше ли.

[33]

Esbozo Él cogió las manos de ella, su pelo abrazó fuerte, tierno, susurró no tengas miedo, no hay nada tremendo la quería, la atraía, la abrazaba, parecía amor pero igual no lo era.

La sangre pulsaba, retumbaba en sus oídos, círculos rojos estallaban como pompas de jabón, la atraía, su cuerpo arrimaba a sí mismo con miedo y fuerza, parecía deseo pero ¿lo era?

Traducción por Teodora Tzankova

© Pavel Gramatikov

Severina PLACHKOVA (Veliko Tarnovo, 1982)

Poeta, profesora y traductora. Licenciada en Filología eslava por la Universidad San Clemente de Ohrid (Bulgaria). En la actualidad trabaja como profesora de Lengua y literatura búlgara en el Instituto Bilingüe Profesor Dr. Asén Zlatárov y traductora de poesía del polaco al búlgaro y viceversa.

Poemas/ Стихотворения

[38]

Мъжът, който ми показва прозорците на Париж името му се превръща в прозорец под прашните следи от пръстите ми пръстите му прозорец през който надничат други мъже и махат облекчено на обърнатия гръб

[39]

El hombre que me mostrĂł las ventanas de ParĂ­s su nombre se vuelve ventana bajo las polvorientas huellas de mis dedos sus dedos ventana por la cual se asoman otros hombres saludando con alivio la espalda vuelta

[40]

Бил съм се влюбвал Има между страниците на любимата ми книга рецепта за содена питка от баба и снимка на мъж онзи на когото никога няма да омеся питка

[41]

Dicen que habĂ­a estado enamorada Hay entre las pĂĄginas de mi libro favorito una receta de pan de soda de mi abuela y una foto de hombre aquel a quien nunca harĂŠ una hogaza

[42]

Стихотворение за Ада̀ На Фатме

Ада̀ отказва да говори за причините краят е славей влязъл в стаята внезапно подгонен от дантелено ветрило краят е бъркотия перли и стъкла тела и текстове лепило от тъга краят е нейният учител по тишина докато гледа от балкона в късния юли си мисли краят е гора която не става за друго освен за пожар

[43]

Poesía para Adá A Fatmé

Adá se niega a hablar de las causas el final es un ruiseñor que ha entrado sin aviso perseguido por un ala de encaje el final es un desbarajuste perlas y cristales cuerpos y textos pegamento de tristeza el final es su maestro de silencio mientras mira desde el balcón en el julio tardío piensa el final es un bosque que no sirve para nada que no sea un incendio

[44]

Чувам жена да плаче не се притеснява. че още е светло че минувачите мъкнат хляба за вечеря към светналите си прозорци плаче с глас нямат никакъв смисъл за нея вече и хлябът и светлината

[45]

Oigo a una mujer llorando no le preocupa que todavía sea de día que los transeúntes carguen con el pan para la cena hacia sus ventanas iluminadas llora en voz alta ya no tienen ningún sentido para ella ni el pan ni la luz

[46]

Граница майка и татко се карат за букет хризантеми тя искала да ги носи на баба и дядо той искал да ги донесе на мен такава им е орисията на тези цветя между този и онзи свят

[47]

Frontera mi madre y mi padre pelean por un ramo de crisantemos ella quería llevárselos a mi abuela y mi abuelo él quería traérmelos a mí así es el destino de esas flores a caballo entre este y el otro mundo

Traducción por Snejina Stefanova

© Martin Gunchev

Ivan SHENTOV (Sofía, 1984)

Poeta, músico y escritor. Terminó su educación secundaria en la Escuela de lenguas y culturas antiguas en Sofía (Bulgaria). Obtuvo el Premio del público en el Festival de Poesía София: Поетики (‘Sofía: Poéticas’, 2016).

Sus poemas han sido publicados en la revista de literatura Klaxon Press. Toca el bajo eléctrico, fuma mucho y vive en el tercer piso.

Poemas/ Стихотворения

[52]

ВЕЧЕ НЕ чувам защото принадлежа на себе си по покривите на чуждите блокове растат антени как да обичам този град? този град е толкова отчаяно глупав сега съм млад имам пари и съм влюбен ръцете са корени по тях пъплят хищни лишеи как да напусна този свят? този свят е толкова дяволски хубав

[53]

YA NO escucho porque pertenezco a mí mismo en los tejados de los edificios ajenos crecen antenas ¿cómo amar esta ciudad? esta ciudad es tan desesperadamente estúpida ahora soy joven tengo dinero y estoy enamorado las manos son raíces líquenes depredadores se arrastran por ellas ¿cómo irse de este mundo? este mundo es tan malditamente lindo

[54]

МУСКУЛИТЕ са стегнати с невидими но реални въжета те са тежки от кръв наричат се вени сърцето ги пълни като тръби на басейн като механично бутало за да се движа към теб всеки ден да се движа към теб защото не искам без теб защото при теб ми е топло мускулите са стегнати защото съм стъпил на старта след час ще избягам от тъжната крепост ще скоча от ръба на килима в разлюляно море стокхолмски пленници с треперещи пръсти се хващат за сламки и смучат от тях като типични удавници ферментиралите си мозъци но ще плувам през тях ще плувам към теб защото не искам без теб защото при теб ми е топло

[55]

LOS MÚSCULOS están atados con invisibles pero reales cuerdas que pesan de sangre se llaman venas el corazón las llena como tubos de piscina como un pistón mecánico para moverme hacia ti porque no quiero sin ti porque contigo me siento abrigado los músculos están tensos porque estoy pronto para arrancar dentro de una hora voy a escapar de la triste fortaleza voy a saltar del borde de la alfombra en el mar agitado los capturados de Estocolmo con dedos temblantes agarran las pajitas y chupan con ellas como típicos ahogados sus cérebros fermentados pero yo voy a nadar a través de ellos voy a nadar hacia ti porque no quiero sin ti porque contigo me siento abrigado

[56] мускулите са стегнати защото вонящата паст на змията е хладна от нейните пори свистят гласове тя трещи и се вие по градските улици плющя със камшика във въздуха и се движа към теб през бурята идвам към теб защото не искам без теб защото при теб ми е топло

[57] los músculos están tensos porque la boca hedionda de la víbora es fría de sus poros suenan voces ella truena y serpentea por las calles con el látigo azoto el aire y avanzo hacia ti atravesando la tormenta voy hacia ti porque no quiero sin ti porque contigo me siento abrigado

[58]

НЕ СЕ побираш в страници разбиваш рамки по-бърза от лъчите на съня от слънцето по-топла не се побираш в празници в квадрати в календара излизаш от полетата посрещаш изгрева забий шамар на дните но не спирай времето просто остани така завинаги

[59]

NO cabes en páginas quebras marcos más rápida que los rayos del sueño más cálida que el sol no cabes en fiestas en cuadrados en calendario sales de las márgenes recibes la puesta del sol das una bofetada a los días pero no para el tiempo simplemente quédate siempre así

[60]

Понеделник Лепкав студ. Градът е хищник. Поглъща моето момиче. Към спирката. Към спирката. Безмислен труд краде от времето ни за обичане. Така умираме. Умираме.

[61]

Lunes FrĂ­o pegadizo.

La ciudad es una fiera.

Absorbe a mi chica.

Hacia la parada.

Hacia la parada.

Trabaja sin sentido roba tiempo para amarnos.

AsĂ­ estamos muriendo.

Estamos muriendo.

[62]

ЧЕТИ МЕ в празнотата на редовете търси послание в случайните междуметия попивай всяка частица от мен докато ме има докато изглежда така сякаш от мен има смисъл

[63]

LÉEME en el vacío de las líneas busca el mensaje en las interjecciones ocasionales absorbe cada pedazo de mí mientras estoy aquí mientras parezca que valgo la pena

Traducción por Maya Daskalova-Dimitrova

© Antonia Antonova

Beloslava DIMITROVA (Sofía, 1986)

Poeta y comunicadora. Licenciada en Letras, Filología alemana y Comunicaciones. Trabajó por algunos años como conductora de un programa radial juvenil para la Radio Nacional de Bulgaria y, desde 2016, es periodista de Sofia Live. Obtuvo el Premio Nacional de Poesía Ivan Nikolov (2014). Algunos poemas suyos se han publicado en revistas como Granta, Cartesensibili y Atelier. Ha publicado en poesía Начало и край ('Inicio y fin', 2012) y Дивата природа ('La naturaleza salvaje', 2014).

Poemas/ Стихотворения

[68]

Антидепресанти всичко може да бъде сторено докато те няма краката под ъгъл прилепени към мен възглавницата свита все едно е твоето тяло обгърната с две ръце не мисля и не сънувам миналото както обещах рецитирам само чужда поезия изпълнявам всички препоръки желания мнения себе си и няма да напиша това стихотворение за да не те нарани

[69]

Antidepresivos todo puede ser hecho mientras estás ausente los pies bajo el ángulo pegados a mí la almohada plegada como si fuera tu cuerpo abrazada con dos manos no pienso y no sueño con el pasado como prometí sólo recito versos ajenos sigo todas las recomendaciones deseos, opiniones a sí misma y no voy a escribir este poema para no herirte

[70]

ОКЕАНЪТ се разцепва приютява сетива Застинали сме Аз други хора птици и животни Чакаме Светът да започне отначало

[71]

SE HIENDE el ocĂŠano abriga sentidos Estamos congelados Yo otras personas aves y animales Esperamos Que el mundo recomience de nuevo

[72]

ЗАЩИТЕНА с безкрайни стихотворения по себе си в чантата бетонирани щампи по якето букви в ръката над челото ниско долу на стъпалата движа се кървя едновременно книги не се боря с тях чрез тях за тях светът е друг излизам с бронежилетка вижте дланите ми и не се плашете ако ме срещнете в метрото

[73]

PROTEGIDA con poemas infinitos sobre mĂ­ cimentados en el bolso estampados en la chaqueta letras en la mano por encima de la frente muy abajo en las plantas de los pies me muevo y sangro a la vez libros no lucho contra ellos a travĂŠs de ellos por ellos el mundo es otro salgo con un chaleco antibalas miren mis palmas y no tengan miedo si me encuentran en el metro

[74]

Живот отвъд Земята 2 и видях аз магмен живот живот в разтопен силиций вътре дълбоко в земята отхвърлих я наплюх недрата й отново помолих за желязо и сяра реликти от най-древно начало зная че съм провален следвам се правя втори опит по ръцете ми са полепнали тъмна материя даже тъмна енергия разбирам че енергията все пак се губи че вселената може да се измери продължавам да съм провален сега какво да правя какво да ме успокои светът ни се дава парче по парче животът е интимен някои казват дискретен а вселената проучва други пътища за пресмятане Тук някъде трябва да спра

[75]

Vida fuera de la Tierra 2 y vi yo vida magmática vida en silicio fundido profundamente dentro de la tierra la rechacé escupí sus entrañas de nuevo pedí hierro y azufre relictos de inicio tan lejano sé que he fracasado soy consecuente intento otra vez sobre mis manos que están encoladas materia obscura incluso energía oscura entiendo que no obstante la energía se pierde el universo se puede medir sigo siendo un fracaso qué tengo que hacer ahora qué me puede calmar el mundo se nos da pieza por pieza la vida es íntima algunos dicen discreta y el universo está investigando otras formas para hacer los cálculos Por aquí tengo que parar

[76]

Човек на А

намирам се на 2 130 метра надморска височина иначе казано седнал съм на ръба на света всичко е покрито с вулкани и гейзери бълващи пара и наситена със сяра вода пак се сещам да ти кажа как стигнахме дотук обръщам скалата посочвам теб показвам ти коритото пълно с бактерии топло и плитко средата е същата надявам се този път да не идват промени да няма усложнения натрупвания изменения най-накрая да затворим перките на рибите да не се превръщат в крайници да не изпълзяват после влечуги на някои от тях да не израстват пера да няма птици чудото на еволюцията да не се случи да не се появи човекът да не се появиш отново ти камо ли аз

[77]

Ser humano a A.

estoy a 2130 metros sobre el nivel del mar o sea sentada en el borde del mundo todo está cubierto de volcanes y géiseres eruptando vapor y agua saturada con azufre me recuerdo decirte otra vez cómo llegamos hasta aquí te muestro el cauce lleno de bacterias cálido y poco profundo el ambiente es el mismo espero que esta vez no haya cambios tampoco complicaciones acumulaciones mutaciones finalmente cerrar las aletas de los peces para que no se transformen en miembros y no salgan después los reptiles para que a algunos nos crezcan plumas para que no haya aves para que no suceda el milagro de la evolución para que no aparezca el ser humano para que no aparezcas tú de nuevo mucho menos yo

Traducción por Maya Daskalova-Dimitrova

© John Fru Jones

Svetoslava KOYNOVA (Dobrich, 1986)

Licenciada en Jurisprudencia por la Universidad San Clemente de Ohrid (Bulgaria), donde frecuentó el programa de Escritura creativa. Obtuvo una beca para estudiar Derecho internacional y comunitario en la Universidad de Gante (Bélgica). Ha participado en las revistas Granta (Bulgaria), Kultura, Biograph, etc. Se ha desempeñado como abogada en un estudio de Bulgaria y, en la actualidad, trabaja como fundadora del Part Time Language and Culture Center.

Poemas/ Стихотворения

[82]

Брадата поема ще си пусна дълга брада, (защото съм достатъчно еманципирана да не ми пука) която да стига от мен до теб така и ще прокопаем таен канал (подобен на Суецкия) който ще пропътува поне три различни морета ще премине през солените риби на Солун и безплътните миди на Сицилия та чак до жълтите същества от моретата на Майорка и там по средата на няколко дебели епохи ще се срещнат еманципираните ни бради а след тях ще се срешнем и ние за да ядем сладолед от смокини а кожата ни, изгоряла от слънца и морета ще се бели на равни еднакви части като гущер който еволюира а телата ни ще се превръшат в закърпени географски карти, върху които ще чертаем посоки върху които ще растат еманципираните ни бради.

[83]

Poema barbudo Me dejaré la barba larga (porque soy suficientemente emancipada como para que no me importe) que llegue de mí a ti Así cavaremos un canal secreto (parecido al de Suez) que viajará a través de tres mares atravesará los peces salados de Salónica y los mejillones sin carne de Sicilia hasta los seres amarillos de los mares de Mallorca y ahí, en medio de varias épocas gordas se encontrarán nuestras barbas emancipadas y después de ellas nos encontraremos nosotros para comer helado de higos y nuestra piel, bronceada por soles y mares, se pelará por partes iguales como lagarto que está evolucionando y nuestros cuerpos se convertirán en mapas cosidos sobre los cuales dibujamos puntos cardinales sobre los cuales crecerán nuestras barbas emancipadas.

[84] ПО ЛИЦЕТО на сервитьорката в хепи са полепнали поръчките на клиентите свински каренца „самурай“ за господина, облечен в скафандър двойно изпечени, моля за да може черното да надвие тъмнината на космоса салата портофино за мен, ако обичате без специалния дресинг с един белтък от твърдо сварено яйце дамата с червената рокля добавя и чаша мерло, моля а роклята ѝ съвсем почервенява нигири змийорка изсъсква някакъв далечен глас идващ от друг свят нигири змийорка, напълно сурова, без марината и жената на средна възраст, облечена в сиво сваля очилата си прилежно прибира ги в калъф от крокодилска кожа и се усмихва загледана в прозореца сервитьорката от ресторанта хепи започва да танцува с чиниите в ръце между масите на своите клиенти да балансира светове на отдавна живели същества прасета, змийорки и риби, да се усмихва с нарисувани устни и да поднася това, което клиентите сами се страхуват да уловят в мрежата на дните си. И тогава гласът от рекламата на екрана се включва: are you happy with us?

[85] EN LA CARA de la camarera de Happy están pegados los pedidos de los clientes medallones de cerdo “Samurai” para el señor que viste un escafandro, muy hechos, por favor, para que lo negro pueda vencer la oscuridad del cosmos, ensalada Portofino para mí, por favor, sin el aliño especial con una clara de huevo bien cocido, la señora del vestido rojo añade: y una copa de merlot, por favor, y su vestido se vuelve más rojo, nigiri-serpiente – silba una voz lejana proveniente de otro mundo nigiri-serpiente totalmente cruda, sin vinagre y la mujer vestida de gris se quita atentamente las gafas, las guarda en su estuche de piel de cocodrilo y sonríe mirando por la ventana.

La camarera del restaurante Happy se pone a bailar con los platos en manos entre las mesas de sus clientes haciendo equilibrio con mundos de seres antiguos: cerdos, serpientes y peces, sonríe con sus labios pintados y les ofrece aquello que ellos mismos, los clientes, temen pescar con las redes de sus días.

Y entonces irrumpe la voz del anuncio de la pantalla: Are you happy with us?

[86]

ВСЯКО стихотворение е картина, на която са присадили музика като да имаш сърце с един или два байпаса понякога три ритмите не са твои преминават транзит като водопровод през тялото ти нормална сърдечна дейност в епикризата

[87]

TODA poesía es un cuadro al que han trasplantado música es como tener un corazón con uno o dos bypass coronarios a veces hasta tres los ritmos no son tuyos atraviesan sin parada como por un tubo tu cuerpo.

En la epicrisis – funcionamiento cardiaco normal

[88]

ВРЕМЕТО, което имаме изтича с отрицателен знак събирам моето не-време с твоето и се получава +

[89]

EL TIEMPO que tenemos se escapa en negativo, junto mi no tiempo con el tuyo y finalmente da +

Traducciรณn de los poemas por Margarita Todorova

[90]

Преамбюл към договор за цесия (Joya) нуждая се от твоята истинска поезия на самия ръб на нищото договорите за цесия са жалки по някакъв начин аз танцувам по продълговатата тежест на моята безтегловна чаша и се нуждая от твоето зелено и червено и синьо офисната техника се бори със себе си а моите мускули вени и свещената ми разсеяност са хлъзгави и фалшиви и вълнообразни изглежда е вярно че не можеш да рисуваш рози върху гражданскоправен договор формата няма да бъде достатъчно образна и няма да бъде достатъчно праволинейна и няма да бъде достатъчно законова

[91]

Preámbulo de un Acuerdo de tarea (Joya) Necesito tu verdadera poesía en el borde mismo de la nada los acuerdos de cesión son lamentables, de alguna manera estoy bailando en el largo y largo agobio de mi taza de café fuera del agobio y necesito tu verde y tu rojo y tu azul es un equipo de oficina que lucha alrededor y mis músculos y mis venas y mi brusca distracción son pequeños y una farsa y ondulado es cierto no puedes dibujar rosas en un contrato de derecho civil el formulario no será suficientemente pintoresco y no será lo suficientemente directo y no será lo suficientemente legal

[92] а офисът е дом пълен с лица те са дълги лица дълги дълги дълги някога са били малки но компютрите са се врязали в тях създавайки дълги черти вместо бръчки и сбръчканите усмивки не са достатъчно сбръчкани защото са дълги не налудничави просто умни и помни че трябва да си усмихнат и да създаваш блага в противен случай – върви и се върти в празен кръг рози без бодли те са изчезнали по някакъв прост толкова прост колкото твоя ден начин

[93] y la oficina es una casa llena de caras caras largas largas largas largas solían ser pequeños pero las computadoras entraron en ellos creando características largas en vez de arrugas y sonrisas arrugadas no son lo suficientemente arrugadas porque son largas no locas sólo inteligentes deberías sonreír y crear bien de lo contrario - ir y balancearte como una órbita rosas sin espinas se desvanecieron en cierto sentido de una manera sencilla tan sencilla como tu camino del día

Traducción del inglés al español por Mario Pera

© Pavlina Obretenova

Ivan LANDZHEV (Sliven, 1986)

Poeta, guionista y profesor. Doctor en Filología rusa por la Universidad San Clemente de Ohrid (Bulgaria).

Ha obtenido el Premios Veselin Hanchev (2009), Primavera del Sur (2011) y Memoria (a nombre del poeta Georgi Rupchev, 2014). Sus poemas y artículos científicos han sido traducidos en inglés, alemán, ruso, italiano, japonés y esloveno, entre otros. Ha publicado en poesía По вина на Боби Фишер (‘Por culpa de Bobby Fischer’, 2010) y Ние според мансардата (‘Nosotros según la buhardilla’, 2014), este último publicado también en alemán.

Poemas/ Стихотворения

[98]

Възхвала на една пещера Виж слънцето – билярдна топка пада в ъгловия джоб на хоризонта, червена и уверена. Не се съмнявай в свойта траектория и ти, който изпадаш често в размишления. Процесите са ясни, начертана е посоката. Самотен, преднамерено самотен пътнико: не се препъвай в камъка – любимо вдъхновение на чорлави поети. Своевременно се откажи да търсиш тайна в него. Няма. Камъкът е камък. Достатъчно, за да ни превъзхожда. Природата не се задъхва от амбиция, не се изкачва с плам. Шедьовърът е там, където в ниското се врязва. Щото падината винаги е по-дълбока, отколкото е най-прославеният връх висок. Велико дъно на нещата, в теб всяка висота потъва. Уста на естеството, ъглов джоб, накрая и осмицата ще падне в теб. И всичко ще започне. Шкоцян, 2015

[99]

Elogio a una cueva Mira el sol – bola de billar cae en el bolsillo esquinado del horizonte, roja y confiada.

No dudes en tu trayecto y en ti, que a menudo te abismas en reflexiones.

Los procesos son claros, la dirección está trazada. Solitario, premeditadamente solitario, caminante: no te tropieces con la piedra – preferida inspiración de poetas despeinados. Renuncia a tiempo buscar el secreto en ella. No hay. La piedra es piedra.

Es suficiente para superarnos.

La naturaleza no se queda sin aliento de ambición, no sube con exaltación. En esto está la maestría, cuando en lo bajo se incrusta. Porque el collado siempre es más profundo, que la más gloriosa y alta cumbre.

Glorioso fondo de las cosas, en ti cada prominencia se hunde.

Boca de la esencia, bolsillo esquinado, al final el ocho caerá en ti.

Y todo empezará. Škocjan, 2015

[100]

Момиче Намразих тия ранни ремонти и късните кранове. Строежа на разпадането. Мисълта, която гоня. Редактирах крачките от „Солунска“ до „Македония“. Намразих цели жанрове. Изпращането, вляво, до самата църква, нахалстващите магазини и асфалта синкав. Животно и дете с измислена трапчинка, тъгуваш ли за просяка, когато мръква? В онази прахосана есен аз бях сполетян от тревожно бялата кожа, косата ти черна – приканваща пропаст, „Грозни са нравите“, пеех. Прегракнах от глупост. Нима се е сменило нещо? Нима вече има възможност да се видим по-други, поправени – този четвъртък? Присъствие на Духа ще запазим ли? Покрай църквата... Вероятно всичко зависи от времето и заетостта ти. Аз все тъй нямам какво да предложа, освен цитати.

[101]

Chica He acabado odiando estas reformas tempranas y las grúas tardías.

Construcción de la desintegración. El pensamiento que persigo.

He editado los pasos desde "Solunska" hasta "Makedonia".

He acabado odiando géneros enteros.

La despedida, a la izquierda, hasta la misma iglesia, las tiendas descaradas y el asfalto azulado.

Animal y niño con hoyuelo inventado, ¿añoras el mendigo, cuando anochece?

En aquel otoño desperdiciado fui sobrevenido por la inquietante piel blanca, tu pelo negro – abismo seductor, “Feos son los hábitos”, cantaba. Se me quedo la voz ronca de sandez. ¿Habrá cambiado algo? ¿Habrá alguna posibilidad de vernos diferentes, cambiados – este jueves? ¿Mantendremos la presencia de Ánimo? Alrededor de la iglesia…

Probablemente todo depende del tiempo y de tus compromisos.

Yo como siempre no tengo nada que ofrecer, excepto citas.

[102]

Papa Was a Rollin’ Stone Не съм те срещал никога, нямам кой знае какво за казване. Нито добро, нито лошо. Ако ме стигне скръбната вест, бих си траял. Или съболезнования, учтиви. Какво още? Нищо чудно, разбира се, да те изпреваря. В наши дни е безумно, един косъм може да те убие. Медицината е развита, но и безсилна. Не отговаря на въпросите, дето с години под костите ни се крият. Ти пропусна: китарата, пешката, бокса и буквата, всичко, каквото има да се пропуска. Трудно ми е да преценя като питат – снизхождение ли прозира зад мили очички или дружелюбен съвет: че (все пак) не бива да те виня? В известен смисъл продължавам да съм ти копие. Неизбежно е. Страня от няколко навика (досещаш се) поради тебе. Напоследък си мисля: постъпките са един вид обзавеждане на душата. И се съмнявам, че би се нанесъл при себе си.

[103]

Papa Was a Rollin’ Stone No te había encontrado nunca, no tengo gran cosa para contar. Ni bien, ni mal.

Si llega mala noticia, me callaría.

O condolencias, preparadas. ¿Qué más?

Nada de extrañar, por supuesto, si me adelanto.

En nuestros tiempos es insensato, un pelo te puede matar.

La medicina está desarrollada, pero es incapaz. No responde a las preguntas, que durante años se esconden en los huesos.

Perdiste: guitarra, peón, boxeo y letra, todo, lo que puede perderse. Me es difícil calcular cuando preguntan – ¿indulgencia se divisa detrás de los ojitos cariñosos o consejo amistoso: que (aún así) no debería culparte?

En cierto sentido sigo siendo tu copia. Es inevitable.

Evito algunos hábitos (te estas dando cuenta) por ti. Últimamente pienso: los actos son una especie de mobiliario del alma. Y dudo, que te mudarías en ti.

[104]

Очила Не слизам от погледа му. Без мен не вижда по-далече от носа си. Обсъжда ме в множествено число, а съм едно, едно нещо. Очите му зад мен пропадат в по-дълбоки ями, докато аз търся гледка, достойна за ленивата възхита на веждите. Понякога върху мен падат мигли и си пожелава нещо. Понякога остават следи от пръсти: мислил е какво да си пожелае. Правя така, че да му вярват, когато говори. Чупил ме е три пъти и не научи нищо. Нощем ме слага в ковчег и не подозира за това щастие: да загиваш по тъмно, прегънат в прегръдка с меката синя кърпа. А сутрин да възкръсваш, за да му покажеш пак деня.

[105]

Gafas No me pierde de vista.

Sin mí no ve más lejos de su nariz.

Habla de mí en plural, pero soy uno, una misma cosa.

Los ojos detrás de mí se hunden en pozos más profundos mientras busco la vista, digna para la parsimoniosa admiración de las cejas.

A veces sobre mí cae una pestaña y él pide un deseo.

A veces quedan huellas dactilares: habrá pensado un deseo.

Le hago creíble cuando habla.

Me ha roto tres veces y no aprende nada.

Por la noche me mete en un ataúd y no sospecha aquella felicidad: morir por la noche, doblado en un abrazo con la suave toallita azul.

Y por la mañana resucitar, para enseñarle el día de nuevo.

[106] Мотив Точно в този момент диригентът кихна. Палката му полетя, описа прекрасна парабола и удари един от прожекторите. Искрата беше кратка, но достатъчна. Завесата се впечатли и пламна, до диез минор замлъкна, оркестърът заряза инструментите, публиката изостави най-скъпите места. Стана пожар насред сцената. Насред пожара станаха сцени. Първите жертви паднаха пред изходa, стъпкани от вторите. „Ще има уволнения“, подсмърчайки помисли диригентът. И докато носещата стена се пропукваше, пропукваше, пропукваше с грохот, на втория балкон критикът в мен не спря да ръкопляска.

[107] Razón Precisamente en este momento el director de la orquestra estornudó.

La batuta salió volando, describió una hermosa parábola y golpeo uno de los focos.

La chispa fue fugaz, pero suficiente.

El telón se impresionó y se incendió, el do sostenido menor calló, la orquestra dejó los instrumentos, el público abandono los asientos.

Se incendió en el medio del escenario.

En el medio del incendio se sucedieron escenas.

Las primeras victimas cayeron en la salida, pisoteados por los segundos.

“Habrá despidos”, lloriqueando pensó el director.

Y mientras el muro se quebraba, se quebraba, se quebraba con estruendo, en el segundo palco el crítico en mí no dejó de aplaudir.

Traducción de los poemas por Kalin Nikolov Koev

© Tonya Atanakova

Nikola PETROV (Sofía, 1987)

Licenciado en Estudios escandinavos por la Universidad San Clemente de Ohrid (Bulgaria). Se ha desempeñado como periodista y analista de medios. Ha obtenido varios premios literarios, el más notable fue el Premio Veselin Hanchev para jóvenes poetas (2011). Ha publicado en poesía Въжеиграч ('Caminante en la cuerda floja', 2012).

Poemas/ Стихотворения

[112]

Защото иначе какво Нескопосаният син; последният; синът с на татко си прегърбената стойка: научи се казвах като мъж да гледаш ноктите си; с дланите навътре туткавият син; с на майка си уплашения поглед: научи се казвах на отпуснати движения; не се кърши като роботче спазматично кекавият син; безформеният; с хладните и потни длани; който си предъвкваше обяда със салфетките; който се припознаваше и махаше на чужди хора за здрасти; когото единствено тогава исках да прегърна; който си казваше ех и се подпираше на тлъстите бузи; последният син: научи се казвах да поднасяш приборите точно към устата си; да не размахваш; да захващаш сигурно; ако е нужно с две ръце; да сгъваш китката прецизно; изобщо научи се да насочваш към себе си

[113]

Porque ¿qué si no?

El torpe hijo; el último; el hijo con la corcovada compostura de su padre: aprende, le decía, a mirar tus uñas como hombre; con la palma de la mano hacia dentro el flemático hijo; con la mirada asustada de su madre: aprende, le decía, relajados gestos; no te muevas a trompicones como robótito espasmódico canijo hijo; el informe; con las frías sudorosas manos; quien masticaba el almuerzo con las servilletas; quien se confundía y saludaba a desconocidos; quien sólo entonces quería abrazar; quien resoplaba eh y se apoyaba en sus mejillas rellenitas el último hijo: aprende, le decía, a orientar los cubiertos exactamente hacia la boca; no blandir; sujetar seguro; si es necesario con las dos manos; doblar la muñeca con precisión; en general aprende a dirigir hacia ti.

[114]

Смрачава се Ако се лишиш от думи; ако махнеш фразите, които припозна за мнение какво остава: има китове захвърлени в пустинята ако се лишиш от зрение какво остава: има радио емисии по цели нощи ако спреш звука какво остава: има великански прежди между планините; носят зима ако спреш звука и зрението какво остава: има плъзгане на нещо в друго; на кола в тунел; на нещо в друго ако махнеш паметта какво остава

[115]

Anochece Si te privas de las palabras; si quitas las frases, las que reconociste como tu opinión qué queda: hay ballenas abandonadas en el desierto si pierdes la visión qué queda: hay emisiones de radio durante toda la noche si quitas el sonido qué queda: hay estambres gigantescos entre los montes; traen invierno si quitas el sonido y la vista qué queda: hay deslizamiento de algo en algo; de coche en túnel de algo en algo si quitas la memoria qué queda

[116]

Нощта и навикът И градът угасва с часове и наоколо угасва град и фенери се въздигат сякаш нищо и тунели гъгнат и прозорци мигат и пропукват честоти и баща ми се прибира сякаш нищо и почуква с пръст по чашата си както приживе и отново цяла нощ говорим и мълчим и знаеш ли баща ми пратили са сонди чак до края на планетите и отново не говорим нищо лично и мълчанието е повече от всичко друго взето заедно и навикът е победил живота и отново се събуждам както в първото събуждане безпомощен неясен до извън контурите си и отвън е сякаш нищо

[117]

La noche y la costumbre Y la ciudad se apaga por horas y alrededor se apaga ciudad y las farolas se elevan como si nada y los túneles ganguean y las ventanas parpadean y hienden frecuencias y mi padre llega como si nada y golpea con el dedo el vaso como cuando aún vivía y de nuevo hablamos y callamos toda la noche y sabes papá han mandado sondas hasta el final de los planetas y de nuevo no hablamos nada personal y el silencio es más de todo lo demás y la costumbre ha ganado a la vida y de nuevo me despierto como la primera vez impotente sombrío hasta fuera de los contornos y fuera es como si nada

[118]

Все едно наистина Да разгънеш карта с най-задълбочени вежди; да нашариш маршрути с молив все едно наистина; да имаш складове по пътя си и къщи под безупречно небе и влакове високи повече от кули и комини с двеста километра в час; да спреш в средата и да тръгнеш пак; победоносно все едно че хиляди не биха разкопали дворчето не биха си изгладили чаршафите ако не тръгнеш; да изпратиш вестоносци; вестоносците да бързат все по-бързо; да се излъчиш по централната емисия и в главите на лунатиците; да крачиш заозъртайки се с важен показалец; да не стигнеш никога но пак да продължаваш все едно наистина; защото иначе какво; да спреш в средата; да те опрости разсъмването също свечеряването

[119]

Como si fuera de verdad Abrir un mapa con ensimismadas cejas; enmarañar itinerarios con lápiz como si fuera de verdad; tener almacenes por el camino y casas por debajo del cielo impecable y trenes más altos que atalayas y chimeneas con doscientos kilómetros por hora; parar en el medio y arrancar de nuevo; victoriosamente como si miles no cavarían el patio no plancharían las sabanas si no arrancas; enviar pregoneros; los pregoneros que tengan prisa mucha prisa; emitirte en la emisión central y en las cabezas de los lunáticos; andar mirando alrededor con petulante dedo índice; no llegar nunca, pero seguir como si fuera de verdad; porque, qué si no; detenerse en el medio; absolverte el amanecer y también el anochecer

[120]

С ръцете си Това не е тъга; тъгата е кола в дъжда казвам ти прости за да помахам някому това не е обреченост; обреченост е чашата зад радостния лакът казвам ти стани за да подам ръка това не е решение; това е гняв; това не е решение това не е смъртта; смъртта е блатно цвете (това не е Смъртта; това е смърт) казвам ти последвай ме това не е съдба; това е жест

[121]

Con mis manos Esto no es tristeza; la tristeza es un coche en la lluvia te digo perdóname, para sacudir la mano esto no es perdición; la perdición es el vaso detrás del jubiloso codo te digo levántate para darte la mano esto no es solución; es rabia; esto no es solución esto no es la muerte; la muerte es una pantanosa flor (esto no es la Muerte; esto es muerte) te digo sígueme esto no es el destino; es un gesto

Traducción de los poemas por Kalin Nikolov Koev

© Nikolaj-Petkov

Irena IVANOVA (Lovech, 1989)

También conocida como René Karabash. Poeta, actriz y directora teatral. Licenciada en Lingüística aplicada por la Universidad de Veliko Tarnovo (Bulgaria). Ha publicado en poesía Хълбоци и пеперуди (‘Costados y mariposas’, 2015). Ha obtenido cuatro premios a la mejor actriz de los festivales internacionales de Locrano, Sarajevo, Estocolmo y Varna por su papel protagonista en la película Безбог (‘Sin Dios’, coproducción de Bulgaria, Dinamarca y Francia, 2016).

Poemas/ Стихотворения

[126]

НАЗАД ОТ мен и теб докато чакам да платиш сметката за тока започвам да броя от скука назад от мен и теб от последната ти дума дълга година и половина вечерите в Копенхаген Търново и Пловдив в Хасково бълхите третото ни местене първия скандал второто ни местене хлебарката звездите първото ни местене кучето котката първата целувка до здравей здравей ти се връщаш: платих и двете сметки а аз опитвам да си спомня името ти

[127]

HACIA ATRÁS desde mí y ti mientras estoy esperando que pagues la factura de la luz empiezo a contar por aburrimiento hacia atrás desde tu última palabra un largo año y medio las noches en Copenhague Tarnovo y Plovdiv en Haskovo las pulgas la tercera mudanza la primera bronca la segunda mudanza la cucaracha las estrellas la primera mudanza el perro la gata el primer beso hasta qué tal qué tal tú regresas: pagué las dos facturas y yo intento recordar tu nombre

[128]

НЯКАКЪВ ГЛАС ми диктува: напиши това и това аз пиша бързо после гласът изчезва ослушвам се не чувам нищо освен краят

[129]

UNA VOZ me dicta: escribe esto y esto yo escribo con rapidez despuĂŠs la voz desaparece aguzo mi oĂ­do no oigo nada salvo el fin

[130]

ЧАКАМ Я ДА се събуди геометрия за скучаещи слънцето глади завеси по тавана слухът ми се усилва ето чувате ли щипките на раците в скалите тракат аплодисменти лозата с кокалести пръсти на старица отмества завесата бавно една ръка като шия се протяга и докосва друга семеен портрет на жирафи в слънчевата рамка на стената геометрията става чиста аритметика две ръце чаршаф плюс няколко смокини

[131]

ESPERO QUE ELLA se despierte geometría para aburridos el sol plancha las cortinas sobre el techo mi oído se agudiza ¡escuchad! ¿puedes oír las pinzas de los cangrejos? traquetean en las rocas aplausos la parra con dedos huesudos de anciana desplaza la cortina lentamente una mano como un gollete se estira y toca otra retrato familiar de dos jirafas en el marco soleado de la pared la geometría se convierte en pura aritmética dos manos una sábana y unos cuantos higos

[132]

ВСЕ ПО-БЛИЗО ДО ТЕБ, ангел мой етаж подир етаж решетката на асансьора ти рисува клетка на лицето ми

[133]

CADA VEZ Mร S CERCA DE TI, mi รกngel piso tras piso la reja de tu ascensor dibuja una jaula sobre mi rostro

[134]

ЧОВЕК е остров и ето аз съм аз ти си ти четем в едно легло – аз Йосип Ости ти етикета на сладоледа си не те питам какво пише не ме питаш какво чета

[135]

EL HOMBRE es una isla y aquí estamos yo soy yo tú eres tú leemos en una misma cama – yo Josip Osti tú la etiqueta del helado no te pregunto que está escrito no me preguntas que estoy leyendo

Traducción de los poemas por Natalia Ivanova

© Yoana-Ruseva

Georgi GAVRILOV (Sofía, 1991)

Licenciado en Física por la Universidad San Clemente de Ohrid (Bulgaria). Obtuvo el Premio Pegaso de Bronce del Concurso Nacional de Debut Literario Primavera del Sur (2016). Ha publicado en poesía: Корабен дневник на книжната лодка ('Diario de navegación del barco de papel', 2016) y Пиета ('Piedad', 2016).

Poemas/ Стихотворения

[140]

Кратки форми на времето 1. писането е копаене в камъка на видимото за някакъв смисъл понякога просто натрошаваш красивия кристал напразно друг път е трудно да не натрошиш и скритото вътре намериш ли кост казваш: ето това е било живо някога преди да ни има

[141]

Formas breves del tiempo 1. escribir es excavar en la piedra de lo visible para encontrar sentido algunas veces simplemente destrozas el cristal hermoso en vano otras veces es difĂ­cil que no destroces incluso lo escondido dentro si encontraras un hueso dirĂ­as: mira alguna vez esto estuvo vivo antes de que estuviĂŠramos nosotros

[142]

2. трудно е като перон като мирис на лято преди или след лятото трудно е като куче в пустинята като водна боя от съня терпентин по време на буря като дишането на прибоя вечер да се разкъсваш между живота и мисълта: две неща които никога не биха се събрали заради теб

[143]

2. es difícil como un andén como el olor a verano antes o después del verano es difícil como un perro en el desierto como acuarela del sueño trementina en tiempo de tormenta como la respiración del oleaje durante la noche debatirse entre la vida y el pensamiento: dos cosas que nunca se juntarían por tu culpa

[144]

3. след толкова много години да живея ми се струва така естествено както са голите дървета на онзи хълм към които всяка сутрин поглеждам но отблизо едва ли бих разпознал

[145]

3. después de tantos años vivir me parece tan natural como están los árboles desnudos en esa colina hacia los cuales miro cada mañana pero de cerca apenas reconocería

[146]

4. понякога презирам хората без причина друг път без причина ги обичам като вятър идва това вятър ту от север ту от юг – независимо от посоката си събаря листата

[147]

4. a veces desdeño a la gente sin razón otras veces sin razón les amo como un viento viene viento, ya del Norte, ya del Sur – sin que importe su dirección abate las hojas

[148]

5. тези моменти когато просто сядаш и пишеш знаейки че нещо ще излезе като паяк от тъмното (за плячка) като диво животно от тъмното (за луна) като последния динозавър не намерил смелост да посрещне края си

[149]

5. en estos momentos cuando simplemente te sientas y escribes sabiendo que algo saldrá como una araña de lo oscuro (por su presa) como un animal salvaje de lo oscuro (por la luna) como el último dinosaurio que no encontró el valor para afrontar su fin

Traducción de los poemas por Natalia Ivanova

© Tenko Nikolov

Natalia IVANOVA (Sofía, 1992)

Poeta y periodista. Terminó su educación secundaria en el Instituto Bilingüe César Vallejo. Licenciada en Periodismo por la Universidad San Clemente de Ohrid (Bulgaria). Se desempeña como redactora en diversas revistas culturales. Ha obtenido el premio del Concurso Nacional de Poesía Veselin Hanchev (2016).

Poemas/ Стихотворения

[154]

Tempus 1 Кръстосал крака на ръба на Вселената хвърляш обли камъчета в бездната отвъд животът ни е просто ехо от избухналия взрив подмяташ думите със същия замах докато с другата ръка допушваш доказателството – животът ни е просто тътенът от твоята захвърлена цигара, който няма да дочакаме да чуем

[155]

Tempus 1 Con las piernas cruzadas al borde del Universo tiras cantos rodados en el vacío allá nuestra vida simplemente es el eco de la explosión arrojas las palabras con el mismo ademán mientras te fumas la prueba no es más que el estruendo de tu colilla arrojada nuestra vida que no dura lo suficiente para poder oír

[156]

2 Често пиеше вино и знаеше няколко глътки за здраве, още няколко да забрави, отскоро не се надява на нито едно от двете вълнува го само като сипе малко на земята някой долу да го чуе

[157]

2 Solía beber vino a menudo y sabía – unos tragos para la salud, unos más – para olvidar últimamente no le importa ni lo uno ni lo otro sino cuando vierte unas gotas sobre la tierra que alguien abajo le oiga

[158]

3 Времето е обърнат бинокъл в неопитни ръце докато разбереш, че си го хванал грешно, вече си видял всичко по-далеч, отколкото е всъщност

[159]

3 El tiempo es unos prismáticos al revés en manos inexpertas – hasta que te das cuenta que los sostienes erróneamente ya habrás visto todo más lejos de lo que está en realidad

[160]

Лято Безпокойствието им – тънък чаршаф, събран между тях като дете – сутрин се редуват да го връщат по ръба насочват го един към друг, но нищо: зимата ще дойде пак, зимата е близо - пак ще липсва нещо помежду им, пак ще го запълват с прегръдка

[161]

Verano La inquietud – una sábana arollada entre ellos como un niño – por la mañana se turnan a estirarla a lo largo de los bordes de la cama La empujan cada uno hacia el otro, pero no importa: el invierno siempre viene el invierno se aproxima entre ellos algo vuelve a faltar y vuelven a llenarlo con abrazos

[162]

In Oculis Filiorum така си я спомнях да му се обажда – по-често, отколкото трябва, по-често, отколкото подобава, винаги, за да го пита как е времето дали е хапнал и още няколко въпроса на липсата, когато някой е в командировка а после затваряше телефона, всеки път по-бавно всеки път по-тъжна докато накрая не започваше да плаче разбирах само толкова – той сигурно е казал, че е облачно

[163]

In Oculis Filiorum1 Así la recordaba llamarle – más a menudo de lo que debiera, más a menudo de lo apropiado, siempre para preguntarle cómo es el clima si ha comido algo y unas cuantas preguntas más sobre el vacío, cuando uno está en viaje de negocios después cerraba el teléfono, cada vez más despacio cada vez más triste y al final ya lloraba yo entendía sólo esto – él tal vez haya dicho que está nublado

Traducción de los poemas por Zhivka Baltadzhieva y la autora.

1

Del latín: «Visto a través de los ojos de los niños» [N. de T.].

© Anastas Tarpanov

Yoana STOYANOVA (Gorna Oryahovitsa, 1992) Licenciada en Estudios culturales por la Universidad de Sofía (Bulgaria). Tiene publicaciones de poesía online así como periódico literarios como Crossroad, Manu propria, New Social Poetry, etc. Su búsqueda personal se centra en hallar nuevas posibilidades de integridad fluida al conectar poesía y conciencia social.

Poemas/ Стихотворения

[168]

В ТОЗИ град на навременни отсъствия джобове с планински прозрения всички тавани са скосени – пазят метални подноси с червени плодове заравям търпението си в топлата сянка на нар

[169]

EN ESTA ciudad de ausencias a tiempo bolsillos con aprehensiones montaùosas todos los techos son abuhardillados – albergan bandejas de metal con frutas rojas entierro mi paciencia a la sombra cålida de un granado

[170]

ПРАШИНКИТЕ ТИ се разпръснаха навсякъде металната нишка с която ловя неволно себе си около теб се пръсна на снежинки – всяка е орган за преждевременно събуждане в подранил свят

[171]

TU POLVO SE HA dispersado por todas partes el hilo metálico con el que sin querer me cazo a tu alrededor explotó en copos de nieve – cada uno es un órgano de despertar precipitado en un mundo que ha llegado demasiado pronto.

[172]

близост вълчиците под езика ти вият гнездо от студени парченца месо долавям невъзможността сключването във врата чии са калните стъпки по тавана витаещото вслушване способността да очакваш все да очакваш

[173]

intimidad las lobas bajo tu lengua estĂĄn construyendo un nido de trocitos de carne frĂ­a intuyo la imposibilidad el unirse en una puerta cerrada de quiĂŠn son las huellas de barro en el techo el escuchar que ronda la capacidad de esperar esperar siempre

[174]

и тази страница започва с невъзможност крехки сме. като непозната шарка не присъствам в ловните ти сетива намятам кожи и кучешки зъби изчаквам тялото да те настигне отстъпление. оставам с пространството програмирано да те съхранява докато те няма крехки сме. съхранявам идеята за теб докато те няма съхранявам голи охлюви в шепата на есента повдига ми се. съхранявам контура си траектории призовавам фрегата от вени изчаквам тялото да ме настигне

[175]

esta página también empieza con una imposibilidad somos frágiles. como un color desconocido no estoy en tus instintos de caza me cubro con pieles y dientes de perro espero a que el cuerpo te alcance retroceso. me quedo con el espacio programado para conservarte mientras no estás somos frágiles. conservo la idea de ti mientras no estás conservo caracoles sin caparazón en el puñado del otoño tengo náuseas. conservo mi contorno trayectorias reclamo a una fragata de venas espero a que el cuerpo me alcance

[176]

постоянство вкопчването в себе си е постоянство самоинспектирането окулярното любопитство подушването на влажните пространства в разнищения скелет е постоянство критикуването в непостоянство е нощно постоянство постоянството е в окото на медузата

[177]

constancia agarrarse a sí mismo es constancia la autoinspección la curiosidad ocular el olor a espacios húmedos en el esqueleto deshilachado es constancia el tachar de inconstante es constancia nocturna la constancia está en el ojo de la medusa

Traducción de los poemas por Margarita Todorova

© Rachel-Binns

Erik DAVIDKOV (Kyustendil, 1996)

Poeta, compositor y guionista. Vive en Liverpool y cursa estudios en Escritura creativa y Estudios Fílmicos en la Universidad John Moore (Reino Unido). Es el autor de Todo esto y nada, libro que conjuga poesía y fotografía.

Poemas/ Стихотворения

[182]

В КЪЩАТА ГОСПОДНА (НА ТАВАНА) Когато баба умря, татко каза, че е отишла на ваканция, на някое приятно райско кътче, някъде. Когато кучето умря, майка каза, че на баба много ѝ домъчняло, и сме ѝ го изпратили. Когато дядо умря, майка и татко казаха, че баба забравила нещо и той отишъл да ѝ го даде. Когато попитах майка и татко кога ще ходим и ние там, те не отговориха, вдигнаха рамене. аз, наивно дете на половин десетилетие, казах все някога, сигурен съм.

[183]

EN EL ÁTICO DE LA CASA (DE DIOS) Cuando mi abuela murió, papá dijo que se había ido de vacaciones, a un agradable paraíso, en algún lado.

Cuando el perro murió mi madre dijo que mi abuela estaba muy triste, y se lo enviamos.

Cuando mi abuelo murió mamá y papá dijeron que la abuela olvidó una cosa y él se fue a dárselo.

Cuando le pregunté a mamá y papá cuándo vamos a ir allí, No respondieron, encogieron sus hombros. yo, un niño ingenuo de 5 años, dije algún día, estoy seguro.

[184]

TRANS_EUROPA_EXPRESS аз съм началото и краят и малко по средата и много по-нататък.

[185]

TRANS_EUROPA_EXPRESS soy el comienzo y el final y un poco del medio y mucho allรก.

[186]

МАРТИРДОМ гледам в огледалото човек мършав страдащ променен миналото го е изяло бъдещето го прегръща с големите си ръце чака чака нещо да стане като Беликов не мърда сенки под очите рошава коса с мечти и желания в гроба в дом самотен цирк на нежен Мефистофел може би млад Лазар вечен вековен ненужен тегли миналото напред.

[187]

MARTIRIO Me miro en el espejo un hombre sufrimiento flaco cambiado el pasado lo comió el futuro lo abraza con sus manos grandes espera espera que algo suceda como Belikov no se mueven sombras bajo los ojos el cabello despeinado con sueños y deseos en la tumba en el hogar circo solitario sobre un suave Mefistófeles tal vez joven Lázaro eterno nunca innecesario tire el pasado hacia adelante.

[188]

КВАРЦОВИ ТРЪБИ НА ДАДА като две тръби кварц, реликви от стар Берлин, два бели лебеда плуват и танцуват, крит-хипокрит, от гръцки – актьор, в езеро, приличащо на локва, във водата се носят петна от гориво, лебед с нежелани инсекти-имигранти на крилата, дъвчат раните му, раждат яйца в дупките под крилете, майката и децата му чакат песента, първа и последна, но преди да запее, гълта петно oт гориво от повърхността на водата, плюе и се приготвя, в центъра на всичко. кресчендо – 140-струнен оркестър и хор от ангели в белите дробове, песен за живота, смъртта, болката и символиката на съня, птица, внимателно избрана от Господ, птица със значение, лебед с последна песен за болезнената война със света

[189]

TUBOS DE CUARZO DE DADÁ como dos tubos de cuarzo, reliquias de la antigua Berlín, dos cisnes blancos nadan y bailan, ocultos – hipócritas, del actor griego, en el lago parecido a un charco en el agua se destacan manchas de combustible, cisne con indeseados insectos-immigrantes en las alas, mastica sus heridas, nacen huevos en agujeros debajo de las alas, la madre y los niños esperan la canción, primera y última, pero antes de empezar a cantar tragan una mancha de combustible de la superficie del agua, escupen y se preparan en el centro de todo. crescendo – 140 orquesta de cuerdas y coro de ángeles en los pulmones, una canción sobre la vida, la muerte, el dolor y el simbolismo del sueño, pájaro cuidadosamente escogido por Dios pájaro con significado, cisne con una última canción de la guerra sufrida con el mundo

[190]

ВСИЧКО ТОВА И НИЩО пред вратата на църквата, в която светци нанизват камъни на върви, висящи от вратовете им, за всеки грях по един тежък камък, вярата е малко. пред къщата на отец Августин, чакат патки, болни, умиращи, с изпаднали пера и вяра до гуша. пред къщата на св. Илия Тарковски изучава движението на водораслите – нежна и меланхолна Голгота, мътни води с разложили се елени, кръговрат на живота, от слънце до залез. ще се срещнем пред някоя от тези къщи след време, когато и двамата имаме вяра, човек с вяра, който страда, е единственият изход.

[191]

TODO ESTO Y NADA frente a la puerta de la iglesia, en el cual santos encadenan piedras filamento colgando de sus cuellos, por cada pecado una piedra pesada la fe es poca. frente la casa del padre Agustín esperan patos, enfermos, moribundos, con plumas caídas y la fe hasta el cuello. frente la casa de San Ilia Tarkovsky estudia el movimiento del alga débil y melancólica Gogola aguas turbias con descomposición de ciervos, el círculo de la vida, desde el amanecer hasta el atardecer. nos reuniremos en frente de alguna de estas casas después de un tiempo, cuando ambos tengamos fe, un hombre con fe que sufre es la única forma de salir.

Traducción de los poemas por Zornitsa Hristova

Biodata de los traductores/ Кратка биография на преводачите

[195]

Zhivka BALTADZHIEVA. (Sofía-Bulgaria, 1947). Poeta, guionista de cine documental, ensayista y traductora. Licenciada en Filología búlgara y rusa por la Universidad San Clemente de Ohrid (Bulgaria) y Doctora en Filología eslava y Lingüística indoeuropea por la Universidad Complutense de Madrid (España). Vive en Madrid desde 1990. Ha recibido los premios Premio Nacional de Poesía de Bulgaria (1971), The Best Poet by The Chinese Poetry International (2012) y Premio Poetas de Otros Mundos (2014), así como el Premio Nacional de Traducción de Bulgaria (2008 y 2014). Ha publicado en poesía Plexo Solar (1971), Sofia, amor (censurado y destruido en imprenta, 1978), Iluminación diurna (1982), Mitologías apátridas (2007), Nunca. Otros poemas (2009), Fuga a lo Real (2012; 2013), GenES (2016), entre otros.

Maya DASKALOVA-DIMITROVA. Licenciada en Filología hispánica por la Universidad San Clemente de Ohrid (Bulgaria), así como realizó estudios de portugués. Se desempeña como traductora en el Departamento de Transmisiones para el exterior de la Radio Nacional de Bulgaria; y como intérprete, traductora de películas y piezas de

[196] teatro. Entre otros tradujo la crónica histórica de Jorge Cocicov dedicada a la inmigración búlgara en Brasil.

Zornitsa HRISTOVA. Traductora. Actualmente vive y trabaja en España.

Natalia IVANOVA. Poeta y periodista. Terminó su educación secundaria en el Instituto Bilingüe César Vallejo.

Licenciada en Periodismo por la Universidad San Clemente de Ohrid (Bulgaria). Se desempeña como redactora en diversas revistas culturales. Ha obtenido el premio del Concurso Nacional de Poesía Veselin Hanchev (2016).

Kalin KOEV. Poeta, traductor, ingeniero de caminos, canales y puertos. Reside en Santander (España) desde hace 27 años. Ha publicado en poesía, ensayos y fotografía. Es traductor del búlgaro al español y viceversa. Diversiones y Reflexiones (2015) es su primer libro en español.

Snejina STEFANOVA. Se desempeña como profesora de español en la Universidad de Veliko Tárnovo (Bulgaria). A la vez, enseña español en el Instituto Bilingüe de Veliko Tárnovo desde 2007. Ha publicado Diccionario Español-Búlgaro y Búlgaro-Español y Gramática de la lengua española. Ha traducido La llama doble de Octavio Paz y Estudios sobre el amor de José Ortega y Gasset.

[197] Margarita TODOROVA. Licenciada en Filología francesa con segundo idioma español. Desde 2003 vive en España, donde es profesora y traductora literaria de poesía del y al español. Ha traducido Invitación para ser padre de Dimana Ivanova para las revistas digitales Hambre y Purple words magazine; Antología para la mariposa (versión trilingüe, Colombia); Epicentro de Karina Gálvez (2016) y poemas de Uberto Stabile para la revista Literaturen vestnik (2017).

Teodora TZANKOVA. Licenciada en Filología española por la Universidad San Clemente de Ohrid (Bulgaria), en donde es magíster en Traducción-edición del programa español y en Estudios literarios y doctora. A la par, se desempeña como investigadora del Instituto de Literatura de la Academia de Ciencias de Bulgaria y profesora no numeraria en la Universidad San Clemente de Ohrid (Bulgaria). Traduce textos de literatura y humanidades del español.

Índice/ Съдържание

Convergencias en pánico. Breve reflexión sobre la poesía búlgara contemporánea ................................................................ 7 Al sur de Danubio, al norte de Olimpo ................................ 11 На юг от Дунав, на север от Олимп ................................... 15 Poetas de la muestra/Поети в антологията ...................... 19 Evelina MITEVA (Vilna-Lituania, 1981) ......................... 21 Poemas/Стихотворения ................................................ 23 Пред-пролетно/Anteprimaveral .................... 24/25 Езера/Lagos .............................................................. 26/27 ТИШИНАТА.../EL SILENCIO... ...................... 28/29 Трагедия/Tragedia ................................................ 30/31 Скица/Esbozo ......................................................... 32/33 Severina PLACHKOVA (Veliko Tarnovo, 1982) .......... 35 Poemas/Стихотворения ................................................. 37 Мъжът, който ми показва прозорците на Париж/El hombre que me mostró las ventanas de París ....................................... 38/39

Бил съм се влюбвал/Dicen que había estado enamorada ............................................ 40/41 Стихотворение за Ада̀/Poesía para Adá ..... 42/43 Чувам жена да плаче/Oigo a una mujer llorando ................................................................ 44/45 Граница/Frontera .................................................. 46/47 Ivan SHENTOV (Sofía, 1984) .............................................. 49 Poemas/Стихотворения ................................................. 51 ВЕЧЕ НЕ…/YA NO… .......................................... 52/53 МУСКУЛИТЕ…/LOS MÚSCULOS… ........... 54/55 НЕ СЕ…/ NO… ....................................................... 58/59 Понеделник/Lunes ............................................... 60/61 ЧЕТИ МЕ…/LÉEME… ........................................ 62/63 Beloslava DIMITROVA (Sofía, 1986) ................................ 65 Poemas/Стихотворения ................................................. 67 Антидепресанти/Antidepresivos .................. 68/69 ОКЕАНЪТ…/SE HIENDE… ............................. 70/71 ЗАЩИТЕНА…/PROTEGIDA… ..................... 72/73 Живот отвъд Земята 2/Vida fuera de la Tierra 2 ....................................................... 74/75 Човек/Ser humano ................................................ 76/77 Svetoslava KOYNOVA (Dobrich, 1986) ........................... 79 Poemas/Стихотворения ................................................. 81 Брадата поема/Poema barbudo ...................... 82/83 ПО ЛИЦЕТО…/EN LA CARA… 84/85 ВСЯКО…/TODA… 86/87 ВРЕМЕТО…/EL TIEMPO… 88/89 Преамбюл към договор за цесия (Joya)/

Preámbulo de un Acuerdo de tarea (Joya) .... 90/91 Ivan LANDZHEV (Sliven, 1986) ........................................ 95 Poemas/Стихотворения ................................................ 97 Възхвала на една пещера/Elogio a una cueva ............................................................. 98/99 Момиче/Chica .................................................... 100/101 Papa Was a Rollin’ Stone/Papa Was a Rollin’ Stone ................................................... 102/103 Очила/Gafas ........................................................ 104/105 Мотив/Razón ...................................................... 106/107 Nikola PETROV (Sofía, 1987) ............................................ 109 Poemas/Стихотворения ............................................... 111 Защото иначе какво/Porque ¿qué si no? .................................................................. 112/113 Смрачава се/Anochece .................................... 114/115 Нощта и навикът/La noche y la costumbre .................................................... 116/117 Все едно наистина/Como si fuera de verdad .......................................................... 118/119 С ръцете си/Con mis manos ......................... 120/121 Irena IVANOVA (Lovech, 1989) ...................................... 123 Poemas/Стихотворения .............................................. 125 НАЗАД ОТ/HACIA ATRÁS ........................ 126/127 НЯКАКЪВ ГЛАС…/UNA VOZ… ............. 128/129 ЧАКАМ Я ДА…/ ESPERO QUE ELLA… ............................................................. 130/131 ВСЕ ПО-БЛИЗО ДО ТЕБ…/CADA VEZ MÁS CERCA DE TI… ...................... 132/133 ЧОВЕК…/EL HOMBRE… ............................. 134/135

Georgi GAVRILOV (Sofía, 1991) ...................................... 137 Poemas/Стихотворения .............................................. 139 Кратки форми на времето 1./ Formas breves del tiempo 1. ..................... 140/141 2. ................................................................................ 142/143 3. ................................................................................ 144/145 4. ................................................................................ 146/147 5. ................................................................................ 148/149 Natalia IVANOVA (Sofía, 1992) ........................................ 151 Poemas/Стихотворения .............................................. 153 Tempus 1 ............................................................... 154/155 2 ................................................................................. 156/157 3 ................................................................................. 158/159 Лято/Verano ......................................................... 160/161 In Oculis Filiorum ............................................. 162/163 Yoana STOYANOVA (Gorna Oryahovitsa, 1992) ..... 165 Poemas/Стихотворения ............................................... 167 В ТОЗИ…/EN ESTA… ..................................... 168/169 ПРАШИНКИТЕ ТИ…/TU POLVO SE HA… ........................................................... 170/171 близост/intimidad ............................................ 172/173 и тази страница започва с невъзможност/esta página también empieza con una imposibilidad ............. 174/175 постоянство/constancia .................................. 176/177

Erik DAVIDKOV (Kyustendil, 1996) ............................. 179 Poemas/Стихотворения .............................................. 181 В КЪЩАТА ГОСПОДНА (НА ТАВАНА)/EN EL ÁTICO DE LA CASA (DE DIOS) ................................... 182/183 TRANS_EUROPA_EXPRESS ....................... 184/185 МАРТИРДОМ/MARTIRIO .......................... 186/187 КВАРЦОВИ ТРЪБИ НА ДАДА/ TUBOS DE CUARZO DE DADÁ ........... 188/189 ВСИЧКО ТОВА И НИЩО/TODO ESTO Y NADA ............................................... 190/191

Biodata de los traductores/Кратка биография на преводачите .................................................... 193

Este libro de terminó de elaborar el día 14 de junio de 2017, fecha en la que se conmemora el nacimiento del pensador y ensayista José Carlos Mariátegui y del guerrillero Ernesto Che Guevara; y en el año en que celebramos el 100° aniversario del nacimiento del escultor Miguel Baca Rossi y del narrador Juan Rulfo.

Otros títulos Para retrasar los relojes de arena Nilton Santiago Identikit. Muestra de poesía española reciente AA.VV. Todo pende de una transparencia. Muestra de poesía mexicana reciente AA.VV. Inventar la felicidad. Muestra de poesía brasileña reciente AA.VV.

Próximos títulos Xavier Abril. Homenaje 110 años AA. VV. Blanca Varela. Homenaje 90 años AA. VV.

Doce jóvenes poetas, todos como el joven Borges se fijan más en “los atardeceres, los arrabales y las desdichas”. Poetas que, parafraseando a Heráclito de Éfeso, en el mismo Danubio entran y no entran, son y no son y también los dioses que les observan desde el Olimpo son los mismos y no son los mismos. Poetas que emprenden sus caminos de rosas con las púas y perfumes que estas convidan, caminos que se bifurcan y bifurcan hacia un futuro desconocido e inquietante, en todo caso desafiante, lo que da sentido a su poesía. * Дванайсет млади поети, всички те, както и младият Борхес, се вглеждат повече в "залезите, покрайнините и нещастията". Поети, които перифразирайки Хераклит от Ефес, във все този Дунав влизат и не влизат, и те са все тези и не са тези, а и олимпийските богове, които ги наблюдават, са същите и не са същите. Поети, които тръгват по пътища, постлани с рози, с бодлите и парфюмите, които розите предлагат, пътища, които се раздвояват и раздвояват към едно непознато и вълнуващо бъдеще, във всички случаи предизвикателно, което дава смисъл на тяхната поезия.

Kalin KOEV

VALLEJ

& CO