Черно и Бяло

Черно и Бяло, 1-2/ 2011

1

2 3

1

Alta Roma Седмица на модата в Рим 1. Jack Guisso, синьо (marino) 2. Rami Al Ali, бяло с раета в светлосиньо 3. Rami Al Ali, тюркоа-синьо

2

1 3

2 1. Rami Al Ali, тютюнево с бюстие 2. Rami Al Ali, кремаво (champagne) 3. Rami Al Ali, тютюнево с дантелени ръкави

К

акто всяка година в Рим, така и тази седмицата на модата пролет-лято 2011 имаше голям успех. Участваха върховете на международната журналистика, клиенти и съпругите на дипломати и политици. Модата е животът, израз на нашето време! Една от най-известните спецалистки, отговаряща за връзки с обществеността на модното събитие, Барбара Манто, казва за големия стилист Rami Al Ali, че освен таланта, основа за неговата работа са философията, романтизмът и сантиментализмът. Представяме някои от неговите вълшебни модели, които възхитиха и развълнуваха присъстващите - Маргерита Буй, Антонелла Клерчи и посланика на Сирия Хасан Кхадур. Много интересно беше и модното ревю на Джейк Куисо. И както казва Барбара Манто: вкусът на този голям стилист и цветовете на неговите модели се отличават с красота и естественост. Диди Чолакова Черно и Бяло, 1-2/ 2011

3

4

черно и бяло

СЪДЪРЖАНИЕ Журналисти за правова държава. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3 Човек дори когато почива, трябва да изгражда.... . . . . . . . . . 4 Приоритети на международната политика на Русия. . . . . . 7 ДК ”Предизвикателство” празнува юбилей . . . . . . . . . . . . . 9 Казахстан с поглед към 2030 година. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11 За Орлин Анастасов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13 Големият творец от малката Кнежа. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16 Христо Гърбов: „Мечтая да направя моноспектакъл”. . . . . 20 “Вълнуват ме реалните проблеми на обикновените хора ”.22 Момиче в “Черно и Бяло” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 25 Марияна Панова: ”На сцената се чувствам по-жива, отколкото в живота” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 26 До всички българи по света!. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29 Дългият път на една българска общност. . . . . . . . . . . . . . . . 29 Писмо от читател. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31 Вековни традиции. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 32 Изкуството да бъдеш родител. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33 Проблеми с тийнейджъри. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 34 Предсмъртното писмо на Левски. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36 Миналото и настоящето на Ломската митница . . . . . . . . . . 37 Българските зидари. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 39 Татянин ден. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 41 Левите реагираха срещу “Денят за почит към жертвите на комунизма”. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 43 Лекарите се превърнаха в бюрократи?! . . . . . . . . . . . . . . . . . 44 Празник на остров Тасос . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 45 Към тайните на Родопа планина. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46 Баба Марта и приятели. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47

С партньорството на: • • • •

Съюз на българските журналисти Федерация “Приятели на Русия и на народите на ОНД Сдружение “Найден Геров” Българска федерация на туристите ветерани

Издание на “Ентропи 1” ЕООД София, бул. Евлоги Георгиев 169 GSM 0888 33 65 19, e-mail cernoibialo@mail.bg Главен редактор: Станислава Пекова Зам.главен редактор: д-р Уляна Трайкова Отговорен редактор: Снежана Тодорова Международни връзки: проф. Мими Дичева PR и реклама: Красимир Петков Редактори: Петър Красимиров, Момка Спасова, Росена Иванова Редколегия: проф. Божидар Димитров, Веселин Сейков, проф. Връбка Орбецова, Венцислав Удев, проф. Здравко Райков, Миглена Иванова Черно и Бяло, 1-2/ 2011

Журналисти за правова държава Наскоро Съюзът на българските журналисти съвместно с Представителството за България на Фондация „Фридрих Еберт” /Германия/ организираха журналистическа дискусия на тема: „Журналисти – срещу корупцията, за правова държава”. Сигурна съм, че Вие, уважаеми читателю, не сте изненадан от избора на темата... На всекиго е ясно, че корупцията така дълбоко е ерозирала нашето общество, че вече всичко може да се продаде и да се купи. Няма страх нито от Закона, нито от Бога! В днешното консуматорско общество Парите са нашия Бог! Пиша тези думи с гняв и негодувание, тъй като съм убедена, че има неща, които не се продават и не се купуват за никакви пари! Това е мое верую, верую на много мои приятели – скромни, честни и почтени хора на духа, които са притиснати в ъгъла от властимеющи нагли корумпирани типове. Нима ще им се подчиним? В борбата с корупцията важна роля заема разследващата журналистика. Тя показва грозното лице на това уродливо явление въпреки трудностите по пътя на разследването.Особено трудна е работата на разследващите журналисти в по-малките градове – там колегите са най-беззащитни. В България все още няма достатъчен брой журналистически разследвания. Въпреки съществуващия от двадесет години Закон за достъп до информацията журналистите все още не знаят как да използват наличната информация. Достатъчно е да погледнем сайтовете на публичните институции, за да се убедим че темите за журналистическите разследвания са на „една ръка разстояние”. Разкриването на случаи на корупция превръща медиите в стожер на демократичните ценности на обществото. В много случаи под техния прицел са политиците, които имат нужда от медии, защото чрез тях те популяризират своите изяви, но и откровено воюват с тях, когато са обект на тяхната критика. Напълно споделям мнението на д-р Марк Майнардус, ръководител на Представителството за България на Фондация „Фридрих Еберт”, че „медиите са четвъртият стълб на демокрацията след законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Трябва да има добра разследваща журналистика. Медиите са неудобни за политиците, но такова е тяхното призвание. Само така те ще бъдат полезни за обществото!” Снежана Тодорова

5

Политическа култура

Човек дори когато почива, трябва да изгражда... Разговор с кмета на един от най-приятните и добре изглеждащи столични райони - инж. Панайот Бончев.

отговорността да съхраните това наследство. ПБ Район „Изгрев” има своя специфичен дух и атмосфера. Името му е дадено от Петър Дънов. Веднага след проявите на Бялото братство от 20-те години на миналия век тук започват да се заселват художници, поети, писатели и неслучайно кварталът се нарича българският Монмартр. Творили са художници като Стоян Велев, Дечко Узунов, Илия Петров, Ненко Балкански, актьори като Любомир Кабакчиев, Невена Коканова, поети и писатели - Лъчезар Станчев, Николай Хайтов и десетки други. При нас са живели и работили автори като Сули Сеферов, Вени Вълканов, Васил Василев, от най-младите Венелин Пенчев и десетки други, които продължават традицията.

ЧБ Уважаеми г-н кмете, вашата биография подсказва, че нямате тайни в областта на администрацията? ПБ Човек трябва да прави онова, което може и да не се опитва да бъде всезнайко и специалист по всичко. В системата на администрацията съм от доста години и мисля,че разбирам от тази материя. Опитвам се да правя неща в интерес на гражданите в най-хубавия район на София. Стремежът e запазване зеленината на района и потвърждаване на неговото име. Знаете, че девизът ни е: ”С изгрев започва денят”. ЧБ Вашият район е средище на духовност и култура години наред. Явно на плещите Ви пада

6

ЧБ Сега е актуално да говорим за модерни общини, за добро и качествено обслужване. Как гледате на това? ПБ Стремя се заедно с моя екип да удовлетворя желанията на хората и да решаваме проблемите на обществото. За жалост изборът на районните кметове през 2007 г. не беше разширен с допълващи и законови нормативни актове, с които реално да се дадат възможности кметовете да правят местна политика, да създават условия за по- нататъшното развитие на гражданското общество, на самооуправлението. И все пак основните ни задачи бяха да подобрим на първо време административното обслужване, като основна функция на всяка една администрация. От две години районът е сертифициран по системата ИСО 9001/2008, като това дава гаранция за високото ниво на административното обслужване във всички отдели и направления. ЧБ Ваши са думите, че основните задачи на всяка една администрация са да се подобрят условията на живот, на работа и отдих на гражданите. Звучи прекрасно, но дали нещата са във ваши ръце? ПБ Основните ни проблеми са свързани с инфраструктурата. В това отношение срещнахме разбиране и подкрепа от Столичния общински съвет и едно от сериозните мероприятия, което ще продължи и през 2011 г., е цялостната реконструкция, укрепване и създаване на сигурност на моста на бул. Драган Цанков, като предвидените средства са в размер на 2 мил. 600 хил. лв. От тях

Политическа култура ЧБ Г-н Бончев, бихте ли споделили вижданията си за новия Изборен кодекс? Какви са перспективите ни като граждани? ПБ Политика трудно се прави и трудно се постигат добрите резултати. Вместо Изборният кодекс да подпомогне развитието на районите и на малките кметства, той ограничава достъпа на гражданите до пряката демокрация. Нека да споделя, че на районните кметове не им бе предоставена възможност да решават специфичните проблеми на хората. Да, ние сме част от столицата, но спецификите са огромни и на това трябва да се обърне особено внимание. Не одобрявам и системата, която съществуваше - всичко да минава през столична община, всички финансови средства, определянето на изпълнителите на отделните поръчки да минават от там и пр. Такава система е тромава и не решава проблемите. Но пък и с новото законодателство гражданите съвсем ще се отдалечат от достъпа до администрацията. Необходимо е да се измени законодателството така, че да се дава възможност на районите да участват в европейските програми. Защо общини с население от 6000 до 8000 души да могат да усвояват до 20 млн евро, а райони като ”Люлин” например да нямат това право. Оптимист съм и се надявам в бъдеще да се направи нещо, така че средствата да се усвоят в името на решаване на проблемите на районите и на целия град.

са усвоени 600 000. Участваме в една програма на Столична община за подмяна на ВиК отклонения. Фирмите по разпределение на подръжката до момента работят добре. „Изгрев” е един от най-озеленените райони на София. Над 40% от територията на района е зелена система. Тук попадат част от Ловния парк и част от Борисовата градина. Целта е да запазим зелените площи на междублоковите пространства. Мога да твърдя,че сме предпазили от уплътняване комплексите Дианабад и Изток.

ЧБ Остава година до изборите за местна власт. Какво не се случи до момента? ПБ Не мога да пророкувам, но много време се загуби. Усилията и добрите намерения не намериха пълна реализация. Много проблеми стоят. Общинският съвет не можа да изгради една по-дългосрочна програма, такава че да има своята перспектива. Единственото, което се реши относително добре, бе осигуряване на места в детските градини. Донякъде се работи и по метрото. Оста-

ЧБ Голям проблем се оказаха ограничените места за прием на деца в софийските ясли и детски градини. Ще удовлетворите ли исканията на родителите да приемат децата им в ОДЗ? ПБ Местата в детските градини трябва да се разширят до възможния максимум и да се осигурят всички деца. Проблемът с местата в детските градини ще бъде решен до края на годината. До момента сме довършили работата по разширението на 165 ЦДГ. Средствата в размер 920 000 лв. бяха осигурени от предишното правителство. Очакваме да осъществим други проекти за разширение и ремонт на няколко ЦДГ. Това гарантира над 90 на сто осигуряване на места за всички желаещи деца в нашия район. Черно и Бяло, 1-2/ 2011

7

Политическа култура

налите неща се вършат бавно и трудно, а оправданието с недостиг на средства не е достатъчно. Сега кметовете ще бъдат назначавани. За жалост имаме горчив опит от тази практика. Притеснявам се, че именно тук се крие нещо опасно.Така създадените нови правила в Изборния кодекс дават възможност за големи пазарлъци между участниците в изборите. Намаляването на общинските съветници в София от 61 на 49 може така да разпилее гласовете, че ако бъде избран кмет от една политическа сила, след това той много трудно да може да формира екип. Това ще бъде съпътствано с безпринципни пазарлъци, което е най-неприемливият вариант. Тук не става дума за моята личност, изборността е принцип, трябва да се даде възможност хората да преценят. Въобще ние вършим неща обратно на принципите на ЕС. Във Франция например и пет души да има едно населено място, те могат да си избират човек, който да ги представлява. Дори се минава към разширяване на правомощията да бъдат избираеми и областните администрации, а не назначавани от правителството.

8

ЧБ Как оценявате екипната работа? ПБ Благодарен съм на всички в районната администрация, постарахме се да ги запазим въпреки мизерните заплати. В обществото се е създало неправилното мнение, че това са хора, които по цял ден седят и пият кафета и получават фантастични заплати. Само ще отбележа, че началниците на отдели в столичните райони получават заплата не повече от 590 лв . Това са хора с опит, възможности и търпение да вършат необичайни неща. За радост те се справят на високо равнище. ЧБ Какво ненавиждате? ПБ Аз съм толерантен човек и не съм способен чак да ненавиждам нещо. Но има неща, които са ми крайно неприятни. Дразня се от непочтеността, от опита да се шикалкави, от създаването на интриги. Не съм от хората, които показват външно своите чувства, не си позволявам да отмъщавам. Но има обществена норма, която трябва да се спазва и да не се прекрачва. Не искам да бъда съдник, но отговорността се носи персонално. Разговора проведе: Миглена Иванова

Политическа култура

ИЗКАЗВАНЕ

НА

Ю.Н.ИСАКОВ

–

ИЗВЪНРЕДЕН

И

ПЪЛНОМОЩЕН ПОСЛАНИК НА РУСИЯ В БЪЛГАРИЯ НА СРЕЩАТА С ВЪЗПИТАНИЦИТЕ НА РУСКИТЕ ВУЗОВЕ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 25.ЯНУАРИ 2011 Г.

ПРИОРИТЕТИ НА МЕЖДНАРОДНАТА ПОЛИТИКА НА РУСИЯ

УВАЖАЕМИ ПРИЯТЕЛИ, Искрено се радвам на срещата с Вас, която се превърна в добра традиция и се провежда в деня, когато руските студенти празнуват. Вие знаете, че Русия по своя географски, исторически, икономически, интелектуален, културен потенЧерно и Бяло, 1-2/ 2011

циал е страна с глобални интереси. Дори само беглото запознаване с историята на Русия е достатъчно, за да се разбере, че тази страна и този народ не изграждат своя живот и съдба по чужди рецепти. Западът, сигурен съм в това, няма интерес от слаба, изгубила своята самобитност Русия. Своите законни, бих казал изстрадали по време на историческото си развитие национални интереси на Русия ние ще отстояваме последователно, твърдо, но без да стигаме до конфронтация. При това ние сме заинтересовани в развитието на равноправни, взаимоизгодни отношения с всички страни. На тази база се формират нашите външнополитически приоритети. През последните години международните отношения радикално се преобразуват, тяхната парадигма повече не се определя от конфронтацията, а все повече се базира на сътрудничеството. В центъра на вниманието на ръководството на държавата, на Министерството на външните работи на Русия са основополагащите въпроси за укрепване на мира и стабилността, усъвършен-

стване на системата за глобална и регионална сигурност в условията на нарастването на рисковете във все по-малко предсказуемия свят. Главна задача на нашата външна политика, както я определи Президентът Д. А. Медведев, е постигането на конкретни и разбираеми за гражданите резултати, създаване на максимално благоприятни външни условия за нашето вътрешно развитие, за комплексната модернизация на страната. Ние се стремим да осигурим достойно място на Русия във формиращия се нов световен ред, качествен прогрес на нейната икономика. Понастоящем става дума за хармонизиране на международните отношения и интересите на различните страни. За взаимно сближаване и взаимно проникване на култури и икономики. В това е главната цел на нашите външнополитически усилия. Бих желал да подчертая, че наш неизменен и главен приоритет е сътрудничеството на територията на ОНД. През миналата година Русия бе председател на ОНД. Задачата ни бе да постигнем най-пълно укрепване на интеграционните процеси на

9

Политическа култура базата на общите интереси най-вече в сферата на модернизацията на нашите държави. Без да преувеличавам, считам, че от изключително значение е формирането на Митнически съюз между Русия, Казахстан и Беларус, договореностите за създаване на Общо икономическо пространство, а след това и на Евразийски съюз, както и модернизация на основните документи на Организацията на договора за колективна сигурност. Въпреки съществуващите трудности, за които всички знаем – тази своеобразна „болест на растежа”, в общността забележимо укрепват здравословните тенденции към прагматично взаимодействие за нашите общи интереси. Както Вие забелязвате, особено внимание в Русия се отделя на взаимодействието с Европейския съюз. Ние постигнахме сериозни успехи при изграждане на стратегическото партньорство с ЕС. Решенията, взети на неотдавнашните срещи Русия – ЕС в Ростов на Дон /май-юни/ и Брюксел /октомври/ позволяват нарастване на взаимодействието във всички без изключение насоки включително и в контекста на реализацията на „Партньорство за модернизация”. Резултатите от срещите на Съвета Русия - НАТО в Лисабон /ноември/, ОССЕ в Астана /декември/ показват, че е постигнато разбиране за неизбежната колективна работа и насочване на евро-атлантическата политика в конструктивно русло, създаване в региона на общо пространство на сигурност. Руската инициатива за подписване на Договор за евро-атлантическа сигурност продължава да играе важна роля на катализатор на тези позитивни промени. Тя спомага на формирането на значима програма от действия, осъществяването на която ще бъде принос за създаването на истинска Голяма Европа. Бих казал, че става дума за окончателното отстраняване на наследството от „студената война” – в умовете и реалната политика. Разбира се, това е само началото. Не се съмнявам, че всички заедно ще закрепим тази динамика с конкретни дела.

10

Сигурен съм, че много зависи от това, как ще се развият нещата по ЕвроПРО. Условията за участие на Русия в този проект са ясни и разбираеми, затова неведнъж говори президентът Д. А. Медведев: Руската федерация напълно е готова да участва в Европейската ПРО, насочена към осигуряване на сигурността на всички страни – участнички, но на абсолютно равноправни начала. Както знаете, съвместната работа започва. Ние се надяваме, че тя ще бъде честна и като имаме предвид поставената задача ще постигнем стратегическо партньорство. Ще подчертая, че ако диалогът с Русия се използва за отвличане на вниманието от американо-натовската ПРО, рискуваме да изпуснем уникален шанс. Съвместната отбрана от общи заплахи е висша съюзническа форма на сътрудничество в сферата на сигурността. Затова нашата способност да се създаде съвместна ЕвроПРО с участието на Русия и НАТО ще се превърне в тест за искреността на декларациите за готовността към партньорство, за радикално преобразуване на стратегическия контекст на отношенията за създаване на неделимо евро-атлантическо и евразийско съдружие на сигурността. За затоплянето на общата атмосфера на международните отношения в значителна степен способства „обновяването” и активизирането на сътрудничеството между Русия и САЩ. Укрепна прекия и откровен диалог между президентите Д.А.Медведев и Б.Обама. Това дава конструктивна насока на двустранното сътрудничество. На 8 април 2010 г. лидерите на Русия и САЩ подписаха и в близко време ще бъде ратифициран от двете палати на Федералното събрание на РФ Договор за мерки по съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия. Нашата фундаментална задача днес е да се укрепи базата за равноправни руско-американски отношения като се има предвид съвпадането на нашите стратегически интереси. Русия е напълно готова за това. Сигурно ще се съгласите с мен,

че заради кризата в световната икономика и финанси още по-ясно осъзнаваме безалтернативността на колективните подходи при решаването на глобални и регионални проблеми, необходимостта в търсенето на солидарни отговори на общи за всички ни предизвикателства. С удовлетворение отбелязвам, че именно в тази насока се развива работата на водещи международни политически и икономически форуми – Г-8 и Г-20 по извеждане на световната икономика от кризата, реформиране на международната валутнофинансова система. Ние активно подкрепяме тези процеси. Считаме, че към тези инициативи могат да се присъединят всички членове на ООН включително и България, която много активно и конструктивно работи в системата на ООН. Именно ООН е център за съгласуване на действията на всички държави и нейната роля в съвременното развитие нараства. Русия има значителен принос за регулиране на конфликтните ситуация в различни региони, изострянето на които могат да нанесат сериозен удар върху международната сигурност и стабилност. Постигнато е тясно взаимодействие с нашите партньори – страните от НАТО. Ще спомена Афганистан, Пакистан, Корейски полуостров. Повишено внимание изисква Иранската атомна програма. Необходимо е да се възстанови мирния процес в Близкия Изток. През последните години особено важен и приоритетен е енергийния аспект на дейността на нашата дипломация. Сигурен съм, че реализирането на съвместните проекти „Южен поток”, АЕЦ „Белене” и „Бургас-Александруполис” ще повиши общата енергийна сигурност на европейските страни, а не само на Балканите. Опитите да се представи тази ситуация като „енергийна експанзия” на Русия, намира все помалък отклик сред европейците. Ние сме открити за сътрудничество към всички, които проявяват интерес, отчитайки принципа на равноправието, взаимната изгода и уважението.

Политическа култура

ДК ”Предизвикателство” празнува юбилей

„Черно и Бяло” дава шанс на гражданското общество Миглена Иванова: ”Мисията ни е да раждаме идеи и да сме полезни на хората” Точно преди 5 години на 26 януари 2006 години беше създаден Дискусионен клуб „Предизвикателство” към РС на БСП „Слатина”. Това стана благодарение на желанието и подкрепата от страна на ръководството на социалистите, на носителите на лявото мислене и желаещите да се роди един нов и значим интелектуален продукт. Още от самото начало проф. Захари Захариев бе с нас и предложи своя дългогодишен опит, за да осъществим идеята си. Кръстник на клуба стана народният представител от КБ проф.Андрей Пантев. Благодарение на нашата дейност, името ”Предизвикателство” стана популярно в обществено-политическото пространство. Сега вече сме категорични, че петгодишната история на клуба означава постигнато предизвикателство пред управляващите. Каква е целта на клуба? Да се обсъждат и генерират идеи и предложения, които да достигнат до обществото, до местната общинска администрация, до Столичния съвет, до институциите и Народното събрание. Амбицията ни е интелектуалният продукт, който се ражда по време на дискусиите да е от полза при решаването на важните за хората проблеми от най-различно естество. Целта ни е още да направим партийно-организационния живот на БСП по-интересен и взаимно да обогатим идеите и възгледите си. В дискусионния клуб разнищваме реалните пробле-

Черно и Бяло, 1-2/ 2011

ми. Изясняваме част от политическите и философските теми на лявата идентичност, което става и в европейския свят. В работата на клуба взимат участие социалисти, симпатизанти, съмишленици на лявата идея, представители на гражданското общество и неправителствените организации. Наши гости и водещи през тези 5 години са политици и общественици от различни области. Първата тема за дискусия беше „Лявото и дясното в политиката у нас и в Европа” с водещ Антоний Тодоров, политолог и социолог, преповадател в НБУ. По острите проблеми на образованието и науката в дискусионния клуб говориха бившите зам.-министри на образованието Ваня Добрева и Кирчо Атанасов, заедно с доц. Маруся Любчева. Покъсно като евродепутат доц. Любчева бе многократно наш гост и водещ по теми, свързани с политиката на жените за равнопоставеност на половете, по въпроси на ЕС и европейските ценности. Два пъти сме обсъждали проблемите на ЕП с Кристиан Вигенин, многократно с д-р Ива Станкова, която в детайли разгледа политиката на родното здравеопазване, законопроектите в предишното НС. С огромно задоволство бе прието и участието на д-р Румяна Тодорова, бивш директор НЗОК, в дейността на клуба. Сред водещите на дискусиите са Бойко Великов, Антон Кутев, доц. Ганчо Ганчев от Института за междуна-

11

Политическа култура родни отношения. Огромният интерес на всички нас е свързан с това, как да се справим с кризата и бедността. Искаме да знаем какво се случва с енергетиката и топлофикацията, екологията, местната политика, корупцията, престъпността. Всички сме загрижени от драстичното увеличаване на цените на хляба и хранителните продукти от първа необходимост, от липсата на държавност. Вълнуват ни демографските проблеми, майчинството и грижата за децата, които явно не са важни за България. Един голям проблем е как да останат младите в страната, как да повишат квалификацията си и да бъдат достойни родители. През тези пет години имахме нужда от вдъхновение, от отговори, които получавахме от извора. Затова се обръщахме към действащи личности, които носят на гърба си бремето на прехода. Сред тях са Янаки Стоилов, проф.Захари Захариев, доц. Искра Баева, ген.Стоян Андреев, Мирослав Попов, Валентина Богданова, Румен Овчаров, Мичо Райковски, арх. Борислав Борисов, Иван Модев, инж. Павел Кърлев, Георги Пирински, Ивелин Николов, кметът на район Изгрев, инж. Панайот Бончев, бившият транспортен министър Петър Мутафчиев, проф.Евгений Гиндев, Корнелия Нинова, акад.Георги Марков, Красимир Премянов, проф. чл. кор. Васил Проданов и др. В специална тетрадка са запечатани мисли, идеи и пожелания към нас от страна на лекторите. Дискусиите намират място в сп. ”Ново време”, за което горещо благодарим на г-н Юрий Борисов. Благодарим от сърце на Лозан Такев, главен редактор и издател на „Софийски бюлетин”. Благодарим на колегите от в.”Дума” за медийното отразяване на форумите. Благодарим на главния редактор и издател на сп. ”Черно и бяло” Станислава Пекова заради професионализма и желанието й да направи всичко възможно за тържеството на културата в страната ни. Благодарение на списанието, поставените актуални проблеми стигнаха до стотици българи. Благодарим на

12

Снежана Тодорова като главен секретар на СБЖ за моралната и идейна подкрепа през годините. Стремежът ни е да разнообразим темите, да влизаме в истинска дискусия единствено в полза на широк кръг от хора. Днешното време изисква да се обръщаме към по-голяма аудитория, която да бъде наш партньор при взимането на важни решения. Тук е мястото да посоча необходимостта от обособяването на група от юристи и намесата им при изработването на наш интелектуален продукт по време на дискусии. Много важно е осезателното присъствие на настоящи и бивши военни, хора от средите на МВР и МО. Към екипа на клуба би трябвало да се включат по-активно писатели, поети, хора на изкуството и културата. Интелектуалците трябва да бъдат начело при отстояването на социалните проблеми. Пред нас стои задачата да работим по изработването на бъдещи законопроекти. Горещо се надявам да осъществим нашите добри намерения със съдействието на социалистическото ръководство и мислещите хора на България. Защото в политиката има пластове от плодородна земя и колкото по-дълбоко копае човек, толкова по-благодатна почва разкрива. Смятам,че в дискусията и противоборството се раждат значимите неща, и едва тогава ставаме участници в правенето на съвременни политики. Гости на празничната юбилейна вечер бяха проф.Любен Корнезов, проф. Захари Захариев, д-р Ива Станкова и главният секретар на СБЖ Снежана Тодорова. Всички те изказаха своята съпричастност към положителната роля и значимост на дискусионния клуб. Подчертаха, че дискусиите са спомогнали за изясняване на редица проблеми в политически и социален аспект. Участниците и гостите на клуба отправиха искрени пожелания за бъдещи успехи и чести предзвикателства към политиците на страната ни! От Миглена Иванова основател и председател на ДК ”Предизвикателство”

Политическа култура Г-н Темиртай Избастин, управляващ посолството на Република Казахстан, г-жа Айман Мумджиева, секретар-референт и г-н Милен Вълков, председател на УС на СБЖ на срещата с журналистите в СБЖ през февруари

КАЗАХСТАН С ПОГЛЕД КЪМ 2030 ГОДИНА Интервю с г-н Темиртай Избастин, управляващ Посолството на Република Казахстан в България През февруари в СБЖ се проведе една от поредните традиционни срещи на Клуба на журналиститемеждународници с посланици на различни страни. Този път техен гост бе управляващият посолството на Казахстан, г-н Темиртай Избастин, който бе посрещнат лично от председателя на УС на СБЖ, г-н Милен Вълков. Тема на срещата бе бурното развитие на Казахстан през последните 20 години, говори се също и за Обръщението на президента Нурсултан Назарбаев към народа. А специално за читателите на сп. «Черно и бяло» г-н Темиртай Избастин бе любезен да отговори на редица въпроси, които ще публикуваме в два последователни броя. Господин Избастин, Казахстан се развива самостоятелно и независимо от 20 години. Можете ли да резюмирате с цифри какво стана за този период? През годините на своята независимост Казахстан доказа своята състоятелност, преди всичко икономическа, и днес страната уверено върви нагоре. Ръстът на БВП е 7%, на промишленото производство – 10%, на преработващата промишленост – 19%. През 1994 г. БВП на глава от населението бе 700 щатски долара, а към 1 януари 2011 г. се увеличи повече от 12 пъти и надвиши 9 000 долара. Средномесечната работна заплата се увеличи от Черно и Бяло, 1-2/ 2011

430 долара през 2007 г. на 540 долара през 2010 г. За 20 години са построени близо 500 обекта от сферата на здравеопазването, подобри се материално-техническата база на медицинските заведения. През изминалото десетилетие 10 пъти се увеличи финансирането на образованието. Построени са 750 нови училища, открити са 5302 предучилищни заведения, 1117 детски градини и 4185 детски центъра. В Астана бе открит нов университет. Имате стратегия за развитие до 2030 г. с послание към народа: “Казахстан 2030. Процъфтяване, безопасност и повишаване на благосъстоянието на всички казахстанци” Какви са основните приоритети в нея? Приетата през 1997 г. стратегия «Казахстан-2030» включва реализация на 7 дългосрочни приоритета: национална сигурност; вътрешнополитическа стабилност и консолидация на обществото; икономически ръст въз основа на отворена пазарна икономика с високо ниво на чуждестранни инвестиции и вътрешни спестявания; здраве, образование и благополучие на гражданите на Казахстан; енергийни ресурси; развитие на инфраструктурата; професионална държава. Въз основа на тази стратегия се реализират мащабни икономически и социални програми: Стратегия за индустриално-иновационно развитие, Програма за развитие на селските райони,

13

Политическа култура икономическо развитие, перспективите на Митническия съюз между Казахстан, Русия и Беларус.

«Културно наследство», за жилищното строителство и др. Отчитате стабилност в една криза, която засегна целия свят. Как постигнахте това? Световната финансово-икономическа криза повлия върху темповете на икономическия ръст на Казахстан, но не спря нашето развитие. Правителството прие Антикризисна програма, обемът на финансиране по която е 19 млрд. долара. Тя предвиждаше конкретни мерки, насочени към стабилизация на финансовия сектор, развитие на жилищния сектор, подкрепа на малкия и среден бизнес, развитие на селското стопанство, реализация на иновационни, индустриални и инфраструктурни проекти. Като цяло за 2009 г. общият ефект от антикризисните мерки се оценява на ниво 3,2% реален ръст на БВП. В страната ви има инициатива «Път към Европа». Какво представлява тя и как определяте ролята на България в диалога ЕС – Казахстан? ЕС е крупен икономически партньор на Казахстан. През 2009 г. стокообменът между нас е 20 млрд. евро, а през първото шестмесечие на 2010 г. - 14 млрд. В момента се реализира Държавната програма «Път към Европа». Нейната основна цел е да се използва успешен европейски опит в сферата на устойчивото развитие, търговията, иновациите и технологиите въз основа на стратегическото партньорство между Казахстан и ЕС. Ние сме заинтересовани от развитието на взаимноизгодно сътрудничество с България във всички направления. В двустранното ни сътрудничество има големи възможности в транзитно-транспортната сфера. Казахстан и България са транзитни държави, затова ние трябва по-активно да използваме възможностите за увеличаване на обема на превозваните стоки към Западна Европа и Азия. Тук ще напомня, че през ноември 2010 г. в София се проведе бизнес-конференцията «Казахстан – нови възможности за бизнес», в която взеха участие над 80 представители на българския бизнес. На участниците в нея бяха представени някои аспекти на инвестиционния и данъчен климат в Казахстан, държавните програми за

14

Какво ще кажете за Енергийната харта Казахстан – ЕС? През години на нашата независимост ние потвърдихме репутацията си на надежден и отговорен енергиен партньор на ЕС. В своето обръщение към народа на Казахстан «Заедно да построим своето бъдеще!» президентът Нурсултан Назарбаев предложи на нашите европейски партньори съвместно да разработим в многостранен или двустранен формат Енергийната харта «Казахстан - ЕС: 2020». Това ще осигури гаранции за сигурност на доставките на енергоресурсите на европейските пазари, развитие на тръбопроводите. Казахстан заедно с ЕС, е за необходимостта от разпределяне на отговорностите за осигуряване на енергийната сигурност между производителите, потребителите и транзитните страни. Наред с това в основата на енергийната стратегия на Казахстан е заложен принципът за икономическа целесъобразност и намаляване на въздействието на енергетиката върху околната среда. Затова Казахстан винаги е готов да разглежда своето участие в международните енергийни проекти. През април ви предстоят избори за президент? Как се стигна до тях и какви са очакванията ви? Относно предстоящите президентски избори, които ще се проведат в Казахстан на 3 април т.г., ще напомня за инициативата на гражданското общество за провеждане на референдум с цел удължаване на мандата на президента Нурсултан Назарбаев до 2020 г. След продължителни обсъждания в обществото, в които участва и парламентът на страната, Конституционният съвет реши, че замяната на президентските избори с референдум ще противоречи на Конституцията. Предвид това решение президентът Назарбаев предложи да се проведат предсрочни президентски избори, въпреки че неговият сегашен мандат ще бъде предсрочно съкратен с 18 месеца. Така бе постигнат граждански консенсус, който бе възприет и подкрепен от народа на страната. Решението на президента на Казахстан за провеждане на предсрочни избори говори за готовността му към конкурентна предизборна борба и убедеността му в провежданата държавна политика. В период от 20 години на независимост на страната Назарбаев има най-високо ниво на доверие сред гражданите – през 2010 г. неговият рейтинг състави 96,7%. 93,5% казахстанци положително оценяват дейността му за времето на работата му като президент. Назарбаев получи всенародна подкрепа на референдума през 1995 г., спечели с мнозинство изборите през 1999 и 2005 г. Разговора проведе: Екатерина Павлова В следващия брой очаквайте повече за: културната история на Казахстан, за Астана – най-младата столица в света, за развитието на двустранните ни отношения.

За Орлин Анастасов Културен свят

стъпало над всички роли си остава тази на Борис Годунов

Т

рийсет и четири годишният Орлин Анастасов е най-бляскавото продължение на българската басова школа. Сравняват го с Борис Христов, с Николай Гяуров. Истината е, че той е един голям глас, който от самото начало и до днес непрекъснато се учи. Тъкмо заради това той е покорил и най-големите оперни сцени: Миланската скала, Римската опера, Ковънт гардън, Парижката гранд опера, Метрополитън. Неотдавна, макар и само в няколко спектакъла почитателите на таланта на Орлин Анастасов имаха удоволствието да го видят на българска сцена в ролята на Дон Кихот от едноименния спектакъл на Масне, както и в ролята на крал Филип от операта на Верди “Дон Карлос”. Г-н Анастасов, въпреки огромната си заетост, намирате време и за спектакли в родината. Какво ви дават те? Определено ми е много приятно да пея в България. Може би ако разполагах с повече време, идванията ми щяха да бъдат по-чести. Все пак фактите показват, че и малкото време, за което мога да се освободя, го използвам, за да си дойда в България. Опитвам се поне веднъж в годината да правя това. Минаха дванайсет години, откакто дебютирах в Софийската опера. Мога да кажа, че винаги съм се радвал на едно топло посрещане и на голям интерес. След повече от петнайсет години на сцената на Националната ни опера отново е спектакълът “Дон Карлос” на Верди. Вие сте изпълнител на главната Черно и Бяло, 1-2/ 2011

роля. Кажете нещо повече? Смея да твърдя, че това е постановката на Софийската опера, която най-много обичам. Тя е емблематична, защото в нея са участвали всички големи български баси. Костюмът на крал Филип преди мен са го обличали имена от които човек само като ги спомене тръпки го побиват. Говорим за Николай Гяуров, за Никола Гюзелев. Така че не случайно тази постановка се харесва много от софийската публика. На сцената сте заедно с вашия брат. Какво е усещането да имаш близо до себе си човек от семейството? В постановката на “Дон Кихот” усещането, за което говорите, беше наистина много силно. Буквално на места беше трудно да го възприемам като Санчо, въпреки че той направи невероятен образ и може би това е една от най-хубавите му роли. С “Дон Карлос” е различно. В тази опера се навлиза толкова дълбоко в ролята, че е без значение дали човекът, който стои срещу теб ти е брат или колега. За мен той просто е маркиз Поза. Заглавието е прекалено тежко, изисква много сериозна подготовка, както вокална, така и актьорска, така че няма място за семейни сантименталности. Естествено когато спектакълът свърши, нещата се нормализират и ние сме такива, каквито сме. Солист сте на Миланската скала. Имате ли много ангажименти? Мога да кажа, че ми предстоят доста отговорни анга-

15

Културен свят Орлин Анастасов в ролята на крал Филип в операта “Дон Карлос”, представена на фестивала “Сцена на вековете” през лятото на 2010 във Велико Търново.

16

Културен свят жименти. В началото на сезона в Торино участвах в “Борис Годунов”. Това е нова постановка с режисьор Андрей Кончаловски. Предстоят ми спектакли в Щатс операта в Мюнхен. След това имам няколко концерта на Верди - Реквием в Рим с оркестъра „Санта Чечилия”. Предстои ми и нова постановка на операта “Луиза Милер”, но този път в Гранд опера Париж. В Неапол ще поставяме “Сицилиански вечерни” - френската версия. Сезонът ми реално ще приключи с нова постановка на операта “Атила” в Миланската скала. Така че живот и здраве след 15 юли 2011 г. ще мога да мисля за почивка. Графикът Ви е абсолютно запълнен. Как се издържа на подобно напрежение? Смятам, че единственият вариант при такава натоварена програма е човек наистина да си преценява силите и, ако се налага, по време на репетиции да не дава всичко от себе си. Говорим основно вокално, защото за разлика от пианото, на което спокойно може да се свири и по десет часа на ден, гласът е един много деликатен инструмент, с който трябва да се внимава, да си почива пълноценно дори и в малкото моменти, които има за това. Всъщност това се и опитвам да правя, въпреки че понякога, когато отказвам, хората се сърдят. Имам колеги, които са на стопроцентово разположение. Пеят си всичко всеки ден от край до край. Ако правя нещо подобно, означава да не завърша сезона. Трудът по време на репетициите е изключително важен, но основното нещо в крайна сметка са спектаклите, до които трябва да достигнем с енергия и с готовност, затова което правим. В работата си се срещате с различни режисьори, които така или иначе оставят отпечатък върху вас. Казахте, че в „Борис Годунов” сте работили с известния филмов режисьор Андрей Кончаловски. Какво ви даде той? Мога да кажа, че беше нещо много различно от това, което досега съм правил с другите кинорежисьори. Все пак работил съм с Франко Дзефирели, участвал съм в постановка на Андрей Тарковски. Мога да кажа, че Кончаловски имаше своя философия за провеждането на репетицията. Той изискваше от нас да правим това, което е най-трудно, а именно да не правим нищо. В продължение на един цял месец правихме репетиции на „Борис Годунов”. Изискванията му към изпълнителите бяха всичко, което се прави да е машинално, без да се влага никаква емоция. Това беше и най-трудното. В случая става въпрос не само за една много красива музика, но и за много силен текст, за много послания. Повярвайте ми, много трудно е да умираш машинално, без да влагаш нищо или пък да виждаш видения, които са постоянно около теб, без вътре в себе си да си убеден, в това което правиш. Най-накрая разбрахме защо се прави всичко това. Режисьорът просто търсеше структура на спектакъла, при която буквално със затворени очи да можеш да застанеш на точното място на сцената. Говорим за постановка, която беше изключително семпла като сценография: сцената беше почти празна. Тоест всичко Черно и Бяло, 1-2/ 2011

беше една игра на осветление и тъкмо затова всеки трябваше да знае къде точно трябва да застане. Буквално дни преди премиерата Андрей Кончаловски се обърна към нас и каза, че вече сме готови и, че е настъпил моментът всеки да даде това, което носи в себе си. В крайна сметка резултатът беше премиера, за която хората, които работят в операта в Торино от двайсет – трийсет години, казаха че не помнят подобен успех. Макар и толкова млад, на сцената сте успели да направите образи, към които вашите колеги посягат на една по-зряла възраст. В този смисъл можем ли да говорим за любими роли? Разбира се, макар да избягвам да правя подобни сравнения, понеже става въпрос за един съвършено различен репертоар. Не можем да сравняваме руско с италианско заглавие, или пък френско с немско заглавие. Може би всеки от нас има репертоар, в който се чувства най-комфортно, съответно даваш най-доброто от себе си и логически след това започват да те търсят само за този репертоар. Мен изключително ме търсят за Вердиевия репертоар, затова и напоследък умишлено търсех други варианти, защото след като изпееш сто и петдесет „Аиди”, трябва малко да смениш репертоара. Иначе рискуваш всичко да ти омръзне. Филип Втори от „Дон Карлос” е определено една от ролите, които най-много харесвам, заедно с Мефистофел от „Фауст” на Бойто, в която дебютирах тази година в Рим. Но въпреки всичко едно стъпало над всички роли си остава Борис Годунов - заради това, което ти дава, но и заради това което ти взема. А тя ти взема доста. Дори и така, това е ролята, която нямам търпение да пея отново. Предвид пристрастието ви към тази роля, виждате ли “Борис Годунов” на софийска сцена? Все пак сте наясно с проблемите, които има не само операта, а и изобщо културата в България. Определено, да. Мисля че, ако едно мое участие се свърже със Софийската опера и постановката е на Пламен Карталов, не ми идва на ум друго заглавие, освен „Борис Годунов”. Още повече, имайки предвид образите, които съм направил тук и това че трябва да се търси постоянно изграждане нагоре - това е постановката. Казахте, че ролята на Борис Годунов не трябва да се пее често и въпреки това, кога ще имате спектакли отново? Преди да Ви отговоря, ще кажа, че постановката в Торино беше копродукция на три оперни театъра: в Торино, Бари - в Южна Италия, и новия театър във Валенсия, Испания. В Бари нямам възможност да пея, но за Валенсия вече е потвърдено, имам и договор за абсолютно същата постановка, със същите колеги за есента на 2011 година. Разговора проведе: Даниела Бенишева Снимки Архив на операта

17

Културен свят

Големият творец от малката Кнежа

ЛЮБЕН ДИМАНОВ е един от символите на българското изобразително изкуство днес. Невероятните творби на художника, който от 1976 г. живее в Париж, са еднакво известни и у нас, и по света. Познати са на Есенния салон в Париж, в Копенхаген, Осло, Стокхолм, Гьотеборг, Ню Йорк...У нас художникът е и често, и рядко. Често, защото всички говорят за него, а рядко, защото изложбите му в София, Пловдив, родната Кнежа, са на няколко години една, но затова пък прекрасни. Като тази, открита на 29 септември в столичната галерия „Форум” и превърнала се в събитието на сезона... С корените от Кнежа Спомените му от детството са може би от най-силните в живота му. Роден е през 1933 г. в Кнежа: “Бях наймалък от братята ми и мечтаех да ходя като тях на училище. Затова грабвах тетрадките и моливите им и рисувах. Въртях молива и правех едни такива необозрими кълбета! Нанасях няколко цветни чертички и казвах – това е гора! Още си спомням някои от тези първи рисунки. Всъщност корените на много неща са там – в Кнежа. В първи клас учителят нарисува на черната дъска стълба. Трябваше да я направим и ние. Аз я нарисувах с двойни линии - дадох й, така да се каже, обем. Това му направи много силно впечатление и от този момент вече аз рисувах каквото трябваше за модел. Тогава никому не минаваше през ум, че един ден това ще уча. Просто обичах да рисувам. Изведнъж, когато завърших училище и трябваше да навляза в живота, заявих, че искам да кандидатствам в Художествената академия. Това много стресна родителите ми. Тогава имаше поговорка: “Музикант къща не храни”, тя важеше и за художниците. Моят дядо беше най-засегнат. Седеше и повтаряше: “А, искаш да станеш

18

художник!” По едно време нещо проблесна в съзнанието му и ме попита: “А можеш ли да станеш после учител?” Отговорих му, че мога. И той като че ли стана малко по-доволен. Раздвижихме Академията През 1959 г. Любен Диманов завършва специалност „Декоративно-монументални изкуства” при проф. Георги Богданов. “В Академията попаднах в силна група. В моя курс бяха такива големи художници като Светлин Русев, Димитър Киров, Георги Божилов - Слона. Това стимулираше. Раздвижихме Академията, а тя ни захрани с хубави чувства и с “багаж”, които ми помогнаха после и навън.” Паралелно с живописта и стенно-монументалните изкуства, художникът, още от онези студентски години се насочва и към графиката, илюстрацията и рисунката. Веднага след дипломирането си се включва активно в международния живот. Участва в Младежкото биенале в Париж /1961, 1963, 1965/, както и в биеналета на графиката в Любляна, Лондон, Рим, Австралия, Москва, Сао Паоло. През 1972 г. организира своята първа самостоятелна

Културен свят

изложба в родната Кнежа. Следват изложби в София, Стокхолм, Лондон, Париж, Дюселдорф, Цюрих, Лион, Осло, Люксенбург, Копенхаген, Виена. Почва да получава награди за графика, рисунка и илюстрация. Със сонетите на Шекспир към Запада Илюстрациите към изданията на български и световни автори се оказват творческата страст на Любен Диманов. През 1974-1975 г. заминава за Лондон във връзка със сонетите на Шекспир. Минавайки през Париж, познати го представят на галерия “Рьогард”. Илюстрациите му толкова им харесват, че му предлагат на връщане пак да се обади. И той го прави. Парижката галерия кани Любен Диманов да прави книги. През 1976 г. художникът заминава с цялото си семейство във Франция, където го очакват: „Галеристът беше великолепен човек, много културен, много възпитан – г-н Боасие. Късмет беше, че го срещнах. Първите две години в Париж той и жена му много ми помогнаха. Работех почти само за тях. За съжаление днес вече галерията не съществува.» Една от първите му срещи в Париж е с известната ни арт критичка Дора Валие. Работите му й правят силно впечатление. Но той още помни как тя му казала: “Все пак трябва и късмет.” Късметът идва. В лицето на издателството за библиофилски издания “Клуб на книгата”. “То беше може би най-голямото във Франция, а и едно от малкото в Европа по онова време. Собственикът му се казваше Филип Черно и Бяло, 1-2/ 2011

Льобо. Книгите му бяха много скъпи с ръчни отпечатъци. В България вече беше излязла книгата “Одисея” с мои илюстрации. Той я видя и малко по-късно ми предложи книга. Стана така, че направих още 4! Такова нещо се случва твърде рядко. Това са книги с голямо капиталовложение. Правят се ръчно, обикновено са за изложби и за една по-специална клиентела. И остават вечни. Когато ги завърших, имах момент на двоумение накъде да продължа. От скандинавските страни, най-вече Швеция, се интересуваха от моите работи. Един директор на издателство от Копенхаген даже дойде специално да ме покани. После се заинтересуваха и от Стокхолм. Шведите се чудеха защо не оставам при тях. Но Париж е Париж! И работата си е работа. Сред оформените “вечни” от Любен Диманов книги ще останат: Марк Аврелий „Мисли за самия мен” /Париж, 1978/, Шарл Бодлер “Цвета на злото” /Дюселдорф, 1979/, Селма Лагерлоф „Сага за Йоста Берлинг”/галерия „Остер”, Швеция, 1980/, Овидий „Метаморфози” /Париж, 1981/, Аполинер „Алкохоли” /Париж, 1981/, Шекспир „Сонети” / Стокхолм, 1983/, „Когато пламъкът и розата са едно” / Лондон, 1986/, Стефан Маларме „Митология” /Париж, 1991/ и др. Желанието да излизат образи Гледайки графичните творби на Любен Диманов, човек не може да не се впечатли от огромния му талант. „Работя на цикли. Като напипам нещо ново за мен

19

Културен свят работя, докато не го изчерпя. И то само се оформя в цикъл – от пет-шест до десетина творби. После работя известно време с друг материал и пак се връщам към графиката. За рисуване човек не може да се насилва. То е глад, желание да излизат образи. За мен творческият акт не е труден. Но изборът на момента, който отговаря най-добре на чувството, на настроението, е решаващият. Физическото изпълнение е относително. В графиката обичам линията и това, че тя е поинтелектуална. Лишена от материя, тя има една условност - белия лист. Докато живописта е много по-материална. Някой път си представям двете така – графиката отговаря на състоянието на човек, когато си е вкъщи по пеньоар, по-интимна е, а живописта е, когато излиза навън и слага вратовръзката си. В първия случай е такъв, какъвто е, във вторият се показва, какъвто иска да бъде. Като творец ме вълнува всичко около човека. И около онази мощ и красота в коня, в бика, кучето. Природа толкова много няма в моите работи.” Удовлетворен баща и дядо Сигурно и с това е закърмен от Кнежа – с топлината и обичта, които таи към семейството си. Любен Диманов има трима синове, дъщеря и шест внуци. И с усмивката на удовлетворен баща и дядо разказва за тях. Първо-

20

Културен свят

родният му син е скулптор, вторият е физик, третият е ориентиран към педагогиката. Дъщеря му отговаря за човешките ресурси в голямо предприятие, но това не и пречи да пише романи и то успешни. Когато съпругата му се пенсионира си взимат малка къща с градинка: „Направих я като за нас двамата. Мислех си, че градината ще служи на жена ми, а аз ще си работя в ателието. Оказа се обаче, че из нея тичат най-вече внуците ни. Най-хубавото бе, че във Франция отидох с цялото си семейство.» И още нещо: „Никога не съм имал чувството, че България не е в Европа. Та ние сме си европейци много отдавна! Дори и да ни смятат за «пред Ориент». Но има много да се прави от българска страна за популяризирането на страната ни. Защото на Запад направо нищо не знаят за нас. А нашата култура е богата.» Така мисли големият творец от малката Кнежа, направил името на страната ни известно. Така мисли художникът, изведен на Запад от сонетите на Шекспир. Разговора проведе: Екатерина Павлова Черно и Бяло, 1-2/ 2011

21

Културен свят Христо Гърбов в шоуто „Комиците”

ХРИСТО ГЪРБОВ:

„Мечтая да направя моноспектакъл” Е

дин от най-популярните и обичани комедийни актьори е роден на 23 септември 1957 г. във Варна. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Елка Михайлова. Носител е на „Аскеер” 2000 за участието му в „Още веднъж отзад” от Майкъл Фрейн, режисьор Иржи Менцел. А за ролята му във „Фенове” от Елин Рахнев, постановка Иглика Трифонова, получава „Икар”- 2003 за актьорски тандем заедно с Валентин Танев. Женен е за известната режисьорка Иглика Трифонова. ЧБ Христо, играеш в култови спектакли. Имаш ли предпочитан герой или роля? ХГ Предпочитан персонаж, роля, за мен е тази, която смесва тъжното със смешното. Както в живота можеш да изглеждаш смешен, нелеп, тъповат, а в същото време да докосваш хората, като им разказваш тъжни истории. Имаше едно тъжно стихотворение за смисъла на живота от пиесата „Суматоха” на Йордан Радичков, „Кладенецът” се казва то. „Копаем кладенец, дълбаем твърдата земя, за да открием в сухото й дъно една сълза...” Моят герой Араламби е смешен, но когато казвах това стихотворение, смехът секваше, хората в салона се умълчаваха и им ставаше тъжно. Аз съм за тези роли, които с еднаква лекота и сила смесват двете състояния – смях и тъга. Да бъдеш смешен и в същото време да разплакваш хората. Това е за мен смисълът на актьорското съществувание и превъплъщение. Най-важни за актьора са истинските роли и истинските човешки състояния. ЧБ Любим герой ли ти е Сирано дьо Бержерак? Играл си тази роля преди години на сцената на Сатиричния театър в постановка на Теди Москов. ХГ Да, това е любимият ми образ. Това е найкомичният, най-трагичният и най-мъжкарският образ, който съм играл досега. Този персонаж дава възможност да се мине през много състояния. Това е велик класиче-

22

ски образ. Бих го изиграл отново, макар сега да съм на други години и не зная дали бих бил толкова убедителен. Имахме разговори с Теди Москов преди да постави „Сирано дьо Бержерак” в Народния театър с Деян Донков. Питаше ме дали бих го изиграл, отговорих му положително, но в крайна сметка изборът му беше Деян. Това е чудесно, защото Деян Донков е също много талантлив актьор. ЧБ Изиграл си много роли и на сцената, и в киното. За каква роля си мечтаеш все още ? ХГ Не искам да кажа, че не мечтая да играя още роли, защото, ако спреш да мечтаеш, значи си спрял да мислиш за всякакво актьорстване. Това, за което не спирам да мечтая, е да направя един моноспектакъл. Той да бъде на колажен принцип, много образи, с които да покажа крайните човешки състояния. Важното е дали ще намеря сили и време да го реализирам, но това ми е мечта, наистина. Пък и мисля, че сценичният ми опит, натрупан досега, би ми помогнал. Имам и достатъчно голям албум от образи, които мога да направя. Трябва да ги реализирам докато имам още енергия. ЧБ Ти си един от любимците на публиката и един от „гвоздеите” на култовото телевизионно шоу „Комиците”. Рейтингът му е доста висок. На какво се дължи фактът, че хората имат нужда от подобни предавания ? ХГ Наблюдавайки това шоу, стигам до извода, че хората, наистина, имат нужда от подобно предаване. А то идва на бял свят с идеята да ги разсмива, да ги забавлява, да им направи живота по-лек. Като гледам телевизионни шоута и също така театрални постановки, виждам, че в момента тенденцията е в комерсиалното точно в този смисъл. Хората имат нужда от забавни неща, имат нужда да гледат комедии. Един „Вражалец” в „Сълза и смях”, например, българска комедия на Ст. Л. Костов, прави зрителски „бум” в това отношение. Подобен „бум” имахме и ние, тук, в Сатирата преди години със „Смехотерапия”, беше през 2002 г. Билетите се изчерпваха седмици напред. Но нуждата от комедийни форми съществува и сега у хората и това е добре. Ако щеш чисто кабаретни, чисти скечове, имитации на съществуващи хора и прототипи. Телевизионното шоу също има такъв привкус. Разбира се, тези предавания като „Комиците” се правят по формати на големи телевизии отвън – руска, американска... Има нужда от качествено актьорско присъствие.

Културен свят Ние много дълго събирахме този състав, в който сме сега – хора, които искат да правят хумор, смях по найсериозния и най-професионалния начин. Някои журналисти определят нашите предавания като халтура. Но това не е халтура. Важното е, че го има купонът, общото желаниe за обща работа и едно желание да се смеем на самите себе си. И някак си да се обичаме. Което е много рядко между другото. А и сме в силна конкуренция с други колеги, които умеят да го правят това, за което говорим. Гордеем се с факта, че сме едно от най-гледаните предания. Комедия не се прави лесно. ЧБ Има ли приемственост между поколенията комедийни актьори и необходима ли е тя ? ХГ Уви, няма, прекъсната е. Особено сега. При социализма пò я имаше. Тогава съм благоговеел пред големите ни комедийни актьори. Уважавах ги, дори нещо повече, живеех с техните постижения, с техния свят. За мен това бяха „звездите” от онова време. Мисля, че с нашето поколение, особено при демокрацията, това приключи. Това е една карма, която все още не ни е научила, че това е нещо лошо. А по този начин се чувстваме по-самотни. Днес нещата се разрушиха и в образованието включително. Няма ценности, духовност, около която хората да се обединят. Сега всичко е чалга, пошлост, материална изгода. Тотално липсва уважението към другите около теб. По начало това го има в националната ни психологическа характеристика, но съвсем ясно се открои по време на демократичния процес. Отприщи се нихилизмът, неуважението, простащината и недисциплинираността в чувства, усещания, ценности. Стана така, че на практика пазарът диктува нещата. Чалга – чалга. Но това е много нисък вкус, който обезличава, притъпява мисленето. ЧБ Ти беше един от активните протестиращи в защита на българското кино неотдавна. Какво трябва да се направи, за да оцелее то ? ХГ Определено мога да кажа, че Министерството на културата не помага за развитието на културата. Или хората се делят на „наши” и „ваши”. В години на финансова криза се убива културата. Реформата, която се провежда, не е, за да се развива нещо, което вече го има, а са мерки да се спастрят някакви пари, които и без друго са свити докрай. В киното поне имаше закон, който отстояваше правата ни и даваше възможност за производство на филми. И това се разрушава. Когато управляващите започнаха да пипат този закон, стана ясно, че те искат да убиват, не да създават. Обидно е и отношението на министъра на културата Вежди Рашидов към нашата гилдия. Затова и протестирах – да не се задуши и убие изкуството и културата. Това беше моята гражданска позиция. ЧБ Какво мислиш за театралната реформа ? ХГ И там е пълен хаос, бъркотия, недомислие. С тези делегирани бюджети на театрите, да има възвращаемост на парите. Виж, в Русия е друго. Бях чел едно интервю с директора на един Санкт Петербургски театър, който много обича Сашо Морфов. На въпроса към него Черно и Бяло, 1-2/ 2011

Христо Гърбов в сцена от постановката „Още веднъж отзад” в Сатиричния театър

как е при тях, той отговаря, че освен няколкото милиона годишно субсидии от държавата, всичко, което се изкарва от продажба на билети остава за театъра. Няма такава история като при нас. ЧБ Откога си на свободна практика и какво ти дава това? ХГ От 1999. Това е мой личен избор. Не можех да я карам със заплатата, която получавах. Хубавото на нашата професия е, че актьорът може да стане известен и да се занимава освен с театър, и с телевизия. И то в предаване, където парите са по-добри. Това ми даде свободата да напусна Сатирата и да съм на свободна практика. Не искам да звучи нескромно, но аз съм търсен актьор. В момента играя в четири театъра. ЧБ Тежи ли ти славата? ХГ Не ми тежи. Добре ми е, особено, когато ме спира пътна полиция... Шегувам се. Славата е хубаво нещо, но с мярка. Прекалената популярност е много задължаваща. За нашата професия е добре да си популярен, защото е публична. Не бива да си „никой”. Най-големите драми идват, когато спрат да те харесват. Славата е нещо временно. Не бива в никакъв случай, обаче, да те главозамайва и да си мислиш, че си нещо повече от другите, че си богоизбран. ЧБ Лесно ли съжителстват двама известни творци? ХГ Ние с Иглика (режисьорката Иглика Трифонова – б.а.) много добре се разбираме. И колкото повече време минава, толкова повече разбирам, че се радвам, че сме заедно. Непрестанно се обогатяваме взаимно. Тя ми е най-добрият критик. Много й вярвам на вкуса. За мен тя е изключително талантлив човек и смислена жена, което е много рядко качество. Радвам се, че точно на мене ми се падна. Разговора проведе: Лилия Динова

23

Културен свят

“Вълнуват ме реалните проблеми на

обикновените хора ” Полската режисьорка Катажина Росланиец за филма си “Момичетата от мола”

Добре, че има фестивали, за да видим най-новите постижения и на полското кино, което отсъства от големия екран близо 20 години. Гледали сме епизодично Зануси, Кешловски, разбира се, Анджей Вайда - и с това се изчерпва представянето на полската кинематография, присъствала някога със значими, вълнуващи и майсторски творби. На 14 СФФ зрителите имаха удоволствието да видят последната лента на Вайда “Сладка тръпка”- едно елегично откровение за любовта, трогателен монолог на известната актриса Кристина Янда, посветен на паметта на нейния съпруг, филмовия оператор Едвард Клошински. Другият полски

филм, участвал в Международния конкурс на фестивала - “Момичетата от мола” – е получил награда за най-добър режисьорски дебют на фестивала в Гдиня, голямата награда на фестивала „Младите и филмът” в Кошалин, Полша, събрал е 600 000 зрители. Попитах младата сценаристка и режисьорка Катажина Росланиец защо е избрала тази тема и точно такава история? М. Е: Според мен Вашият филм е социален и засяга не само тийнейджърите, а преди всичко по-възрастните хора; мнозина го определят като безкомпромисна и решителна реалистична творба.

К. Р: Направих този филм, защото за самата мен беше шокиращо, когато видях телевизионен репортаж за 13 годишно момиче, което все още няма мобилен телефон, и нейната приятелка я окуражава да си намери спонсор в един мол. Вече знаех, че трябва да направя филм по този сюжет - това ме вълнува! Навярно не е кой знае какъв проблем, но не и когато виждаш пред себе си девойка, която не смята ситуацията за сериозна. Стряскащо е да разбереш, че тя просто си казва: ”Добре, явно така трябва да постъпя!” След като гледах репортажа, започнах собствено документално проучване. Прекарах шест месеца в търсене на такъв тип момичета, като обикалях моловете, училищата, целия град. Надявам се, по този начин да си отворим очите. М. Е: Вече споделихте, че реакцията на тийнейджърките след филма е направо неадекватна - те буквално се хилят и не съзнават, че това е техен проблем. Позволявам си да припомня накратко сюжета: Новото момиче в училище Алисия е безусловен аутсайдер. Тя е незабележима, консервативно облечена девойка, която става обект на подигравки от групата на модерните и преждевременно развити нейни съученички. К. Р: Ако става дума за героини-

24

Културен свят определена вина. М. Е: Очевидно познавате добре темата си, тъй като предишният Ви късометражен филм е със същото заглавие “Момичетата от мола”. Филмът Ви е агресивен и плашещ, на места - нежен и романтичен. А на финала удря силна плесница със самоубийството на момчето, влюбено в Алисия; за да вземе тя решението да върви по свой собствен път. К. Р: Показах едно цяло поколение, малко съм по-възрастна от тях, но не ги разбирам. Ще ги запомним с липсата на морал и изкривена ценностна система. Това не е характерно само за младите хора - откъде да научат какво е важно в живота, ако не могат да го видят в примера на родителите си, ако не са научени какво трябва да ценят. Днешните тийнейджъри са неспособни да обичат, но съвсем парадоксално в същото време, отчаяно се стремят към истинската любов. Не могат да я познаят и затова подхващат краткотрайни връзки и се оставят да ги носи течението, търсят приятели и гадже във Facebook. Само да не изостават от другите. Моят дебют в игралното кино “Момичетата от мола”- беше хубаво, и въобще цялостната ми работа беше страхотно изживяване, защото аз наистина се наслаждавам на процеса “създаване на филм”. те, моята Алисия не е толкова силна, напориста и безцеремонна като грубите, войнствени и наперени 14 годишни момичета, които превръщат живота й в истински ад. Една от другите главни персонажи, Милена, казва “Любовта в днешно време не съществува. По-добре е да се купонясва и да не се вземат нещата на сериозно.” Това е филм за мечтата да се разполага с достатъчно пари, защото само те “оправят” нещата. Липсва идеята да си с някого просто така, заради самия него. Гаджето ти трябва да е с модерен автомобил и престижна работа. М. Е: Филмът “Момичатата Черно и Бяло, 1-2/ 2011

от мола” проследява трудната тийнейджърска възраст, и освен това правите тревожна дисекция на полското общество... К. Р: Моят филм не е само за момичетата, които висят в различни молове и предлагат на непознати мъже специални ласки срещу заплащане. С парите си купуват модни парцалки и нови мобилни телефони. Това е едно объркано и увредено поколение, израснало изцяло в демократична Полша. У нас, за съжаление, често се предпочита да се правим, че не знаем за проблемите и не се справяме със ситуацията. Родителите, цялото общество носят

Интервюто взе: Мариана Енева

25

момичето на “черно и бяло”

Мом “Черно • •

Височина: 182 см Интереси: Изучаването на чужди езици, изкуство, музика, спорт;

АЛЕКС Казвам се Александра Богданска. Родена съм на 27 януари 1994 г. Уча в 10 клас в Професионалната гимназия по икономика “Иван Илиев” със специалност Оперативен счетоводител. Имам брат на 7 години, сега е първи клас. Той има голям потенциал и аз вярвам в него и го подкрепям. Водя динамичен начин на живот, през лятото всеки ден тичам в парка, а сега ходя задължително по два пъти седмично във фитнес залата. Определям се като чувствителен, обичлив и разбран човек. От пет години професионално се занимавам с моделство и посещавам професионалните курове в MSA Model Group, където работя като топ-модел. Първата ми изява беше през 2008 г. в конкурса “Elite Model Look” в София. Последното ми участие засега бе в “Мис Югозападна България 2010” през месец септември. Бях учудена от колегиалното отношение на всички участнички, всички бяхме много задружни и работехме в екип, независимо че бяхме конкуренти. Станах първа подгласничка на победителката, за мен беше невероятно чувство да чуя името

26

момичето на “черно и бяло”

миче в и Бяло” • •

Голямата страст: конете; Първа подгласничка на “Мис Югозападна България” – 2010 г.

САНДРА си когато вече съвсем бях изгубила надежда. Правиш крачка напред, треперещ, заслепен от светкавиците и светлините, все още не осъзнаващ какво се случва - несравнимо! Изучавам чужди езици: немски и английски. За пета година записвам курсове по английски език в Американския университет в България. Увличам се от мода и дизайн и мисля да продължа висшето си образование в чужбина. Най-голямата ми страст са животните, по-специално конете. Възхищавам се от издържливостта и грацията им. Интересно е как на едно място може да има такава красота, освободеност и изящество. Ездата е много трудно нещо и в никакъв случай към нея не бива да се подхожда с лека ръка. За сметка на това е много успокояваща. Страшно съм организирана и подредена, някои от приятелите ми ме определят като педантична. Поставям образованието си пред всичко друго, самостоятелна съм и не обичам да завися от други хора. В заключение искам да споделя една моя любима мисъл на Паулу Коелю: “Животът има такъв смисъл, какъвто аз пожелая да му придам. “ Черно и Бяло, 1-2/ 2011

27

ЖЕНИТЕ ДНЕС Разкажете за вашите небезизвестни преподаватели, за вашите роли и предизвикателства, за световни звезди в операта ... Мои учителки са Юлия Винер и маестро Марио Бигаци. Участвала съм в много майсторски класове, водени от прими като Райна Кабаиванска и Диана Совиеро, и Джоан Дорнеман, Александрина Милчева. За тези творци е характерно,че духът им ще остане винаги млад. Моят професионален дебют е в ролята на Гретел в „Хензел и Гретел” със Софийската филхармония под диригентството на Емил Табаков. През последната година от следването си спечелих първа награда на конкурса на Международната лятна академия в Баден, Австрия. Спечелих и втора награда на Международния конкурс “Inter Atlantic International

Марияна Панова: ”На сцената се чувствам по-жива, отколкото в живота” МАРИЯНА ПАНОВА е млада българска оперна певица, от 2003 г. живее и работи във Франция, но и често се връща и се изявява в България. От 2010 г. е френска гражданка. Първите уроци по пиано взима на 6 годишна възраст, била е солистка в детския радиохор и покрай тези ангажименти е обиколила редица държави по света още като ученичка. Откровено заявява, че е посветила живота си на изкуството. И че представата й за музиката и пеенето в нейното съзнание се променя с годините. Завършила е Музикалната академия в София, като през време на следването си изучава упорито чужди езици, не е преставала да свири и да се развива като творец и изпълнител. Младите колеги мислят, че са наясно с всичко, но когато застанат на сцената, това усещане рязко

28

се променя, твърди оперната изпълнителка. Госпожице Панова, гордеете ли се с изпълненията и ролите си, с това че пеете на световните сцени? Доволна съм от средата, в която попаднах и от хората, които ме заобикалят в творческото израстване. Важно е да се работи с добри режисьори и музиканти, важно е какви са ти контактите и кой те подкрепя. Поставените от мен роли са плод на труд, постоянство и талант. Като дете съм учила в частна школа по пиано, после пеене и чужди езици. Днес съм благодарна на семейството ми заради подкрепата и огромното желание да бъдем винаги заедно. Майка ми например винаги е проявявала постоянство по отношение на моите музикални занимания.

Competition” в Пловдив. Веднага след това бях поканена за ролята на Олга в операта” Федора” в Палм Бийч, САЩ, под палката на Маестро Гуаданьо. Бях и в ролята на Мими в „Бохеми” в извънредна програма на същата опера. Много голямо признание за една млада и тъкмо появяваща се на сцената певица. Скоро след това пях във Варненската опера, където направих дебют в ролята на Виолета в ”Травиата” от Верди. От 2001 година се заредиха предложения и изпълнения в Софийската опера, където съм излизала в роли като Виолета от ”Травиата”, Лучия ди Ламермур, Донна Анна от „Дон Жуан” на Моцарт, Мюзета от „Бохеми”, а също така и в оперите във Варна ,Русе. Изпълних главната роля в продукцията на „Маноел Тиатър” в Малта на „Лучия ди Ламермур” с режисьор

ЖЕНИТЕ ДНЕС проф. Пламен Карталов и диригент М. Луис, имам участие във кралския фестивал в Уексфорд като Теринка в “Якобинецът” от Дворжак под диригентството на А. Волосчук. Явно сте предпочитана и от френската публика.... Да, от 2003 година участвам в различни постановки във Франция. Графинята в „Сватбата на Фигаро”, в “Espace Culturel du Pin Galant” в Meриняк, под палката на Д.Милър; Донна Анна от операта „Дон Жуан” със същия диригент, Дездемона в „Отело” с диригент Фернандо Алварес. Имах голямото щастие да открия Фестивала в Каркасон с ролята на Виолета от „Травиата”. Изнасям и самостоятелни концерти и рецитали и през 2006 подготвих ролята на Амелия в „Симон Боканегра”, с която дебютирах в операта в Нант, Франция под диригентството на Жан Иф Осенс. През 2007 година имах различни ангажименти в Италия и Испания. Особено вълнуваща бе изявата ми като Мюзета от „Бохеми” в театрите в Толедо, Сарагоса и Аликанте, “Кармина Бурана” на Фестивала в Кап Рош в Испания, отново “Кармина Бурана” през 2009 г., на Фестивала в Кан под диригентството на Рафаел Роше. Месеци след това представих ролята на Графинята от „Сватбата на Фигаро” с диригент Никола Джусти в Париж и Националния театър в Сет. Не мога и не е необходимо да изреждам всички мои ангажименти. Връщането ми към Софийската опера беше едно приятно изживяване. Там изпълних ролята на Антония от „Хофманови разкази” с режисьор Пламен Карталов, заедно с Калуди Калудов и Юлиян Константинов. Превъплътих се за първи път и в ролята на Неда от “Палячи” на сцената на Летния фестивал във Варна в новата постановката на талантливата режисьорка Нина Найденова, като след големия успех спектакълът беше изнесен и на Античния форум в Пловдив и в Националния дворец на културата, зала 1. Тази година участвах в две различни и много хубави постановки във Черно и Бяло, 1-2/ 2011

Франция като Джилда от “Риголето” с реж. Антоан Селва и диригент Тулио Галиардо и в ролята на Тоска за продукция в Холандия и Белгия, под режисурата на Рето Никлер и диригенти Лучано ди Мартино и Диан Чобанов. Има ли малки и големи роли в кариерата на оперния певец? За мен ролите са еднакво ангажиращи и предполагат голямо всеотдаване и превъплъщение. Аз чувствам всеки образ и влагам много от себе си, за да бъда истинска пред публиката. Имам над 15 роли в репертоара си, които непреъснато усъвършенствам и доизграждам. Разковничето в изкуството е да чувстваш и развиваш своята индивидуалност, за да има какво да кажеш на публиката. Когато се върна в България, се зареждам с творческа енергия, която отдавам на сцената. Често в нашите среди има желание за над-

мощие и понякога завист. Избягвам подобна ситуация и ще споделя, че с моята приятелка, също сопран в Националната опера, от години вървим в една и съща посока. Според мен човек трябва непрекъснато да изследва себе си и да развива характера си. Това помага за професионалното изграждане. Благодарна съм на преподавателите си от Музикалната академия, проф. Герджиков, проф.Ал Йосифов... много колеги от моя клас като Цветана Бандаловска, Кирил Манолов, Петя Иванова, Надя Кръстева и др. пеят на международните сцени. Важно беше да се научим на постоянство в работата си. Дали оперното изкуство у нас дава достатъчно възможности за творчески успехи на младите изпълнители? Това може да се случи само с голям ентусиазъм. Откровено казано, труд-

29

жените днес но е съществуванието и развитието на младите хора на изкуството. Заплатите и хонорарите са крайно недостатъчни за нуждите на певците и музикантите. Не говоря за хора, които съвместяват изкуството и с други професии. Вярно е че по време на криза има отлив от страна на публиката. Работя като оперна певица на свободна практика и това изисква да поддържам форма, да се явявам на прослушване, да се боря, за да бъда най-добра в името на подходящи ангажименти. От друга страна това ми дава възможност да избирам и да се чувствам добре. Щастлива съм за това, че работя с огромно удоволствие. Имам приятели по света, с които си сверявам часовника по отношение на музиката и сцената. С годините и опита човек си поставя високи критерии и това изисква постоянство. На сцената се чувствам по-жива отколкото в живота. Стремя се да се претворя в образа. Затова ми помага методът за актьори на М. Чехов, който практикувам от 20 г. под ръководството на Климент Киров. За мен операта не е музиката и пеенето, а претворяването на изпълнителя в ролята, играта и работа върху текста, който трябва да оживее пред публиката. Намирате ли, че години наред българите са ощетени от липсата на качествена музика? Много са факторите, които влияят на това явление. Средствата на хората са недостатъчни да си купуват билети за опера или едно добро представление. Не трябва да се забравя, че културата подпомага развитието и в други насоки. Орязването на бюджета за изкуство и култура е факт, който носи единствено негативи. Някои хора забравят,че душата също трябва да се храни. През последните 20 години не можем да се оплачем от липса на стойностни оперни прояви, но някак не достигат до хората, които ценят това из-

30

Не съм агресивен човек и бягам от подобни прояви при моята музика. Неизвестността ме плаши. Обичаме да казваме, че няма нищо постоянно освен промяната. Човек трябва да изживява момента на мига и да гледа в бъдещето. Има значение мисленето, че не съм еднодневка.

куство. В обществото ни сякаш се загубиха ценностите и се наложи още от ученическата скамейка една пошла култура. Наложи се чалга изпълнението и оттук подобното поведение. Нека не звучи пресилено, но преди години нашата държава толерираше истинското изкуство, даваше му стимул и го подкрепяше. Нищо че живеехме в друга форма на политическо управление. Това не ви ли натъжава? Духовната пустош прави хората унили и тъжни. Единственото, с което мога да помогна, е да продължавам със своите изяви. Мечтая да сътворя театър, в който да се изграждат истински образи, върху които се работи дълго и задълбочено. Без да се разчита само на външните ефекти. Само по този начин може да се роди нещо прекрасно и уникално. На такава сцена трябва да се случва нещо, което да привлича разнородна публика, но тя да усеща истинските взаимоотношения на творците. Хората на изкуството са поемоционални и понякога спонтанни. Това отнася ли се до вас? Напоследък се стремя да гледам отстрани на нещата. Тогава случилото се има по-ясни очертания и решенията, които взимам не са прибързани.

Да не намеквате за философията на живота? Има ли според вас черно и бяло в заобикалящата ни среда? Вълнувам се от психология и философия. Когато чета такава литература, намирам по-лесно отговор на проблемите. В Източната философия в бялото има черно и обратно. Във всеки от нас има и светла и тъмна страна. Хубаво е да разкрием каква е и тъмната ни страна, за да можем да я контролираме и овладеем ,за да сме по-цялостни. от Миглена Иванова

българия и светът

До всички българи по света!

В своята вековна история българският народ е създал завидни върхове на духовна култура. Върхове, с които ние можем да се гордеем, и които са обусловени от невероятно силния потенциал на българската нация. Година след година и век след век от недрата на народа са израствали хиляди знайни и незнайни творци. Много велики българи са създали своите гениални изповеди далеч от Отечеството. Днес, когато материалните компоненти са взели преднина пред духовните ценности, нашият брой по света се увеличи значително. Заедно с нас са разпръснати и зрънцата на народния талант. Ние знаем, че в малките български островчета, пръснати по света, искриците на творчеството, подсилени от полъха на болката по бащиния дом, потрепват и преливат в слово, багри или тонове. Така е било в изминалите години, така е и сега! Това лично творчество, колкото и малко да изглежда на пръв поглед, принадлежи на българската нация! То трябва да бъде скътано и запазено за идните поколения. Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий” във Виена се обръща с повик към всички български културно-просветни организации, дружества, общности и отделни лица за издирване на всичко, създадено в миналото и творящо се в наши дни в духовната сфера на българите. Предлагаме: целият този духовен потенциал да бъде отправян в Държавната агенция за българите в чужбина към Министерския съвет в София, където да бъде подреден и съхраняван. Това творческо направление ние нарекохме

„ПЪТ КЪМ БЪЛГАРИЯ!” Скъпи сънародници! Уверени сме, че ще откликнете на нашия призив, защото, където и да се намираме по света, ние сме чеда на тази прекрасна страна, която се нарича България! Българска културно-просветна организация „Кирил и Методий” – Виена Мими Дичева Черно и Бяло, 1-2/ 2011

ДЪЛГИЯТ ПЪТ НА ЕДНА БЪЛГАРСКА ОБЩНОСТ Изказване на проф. Мими Дичева на премиерата на новата й книга “Път през годините”, състояла се неотдавна в конферентната зала на Държавна агенция “Архиви”. Виенската културна организация, която достойно носи името на светите братя-просветители Кирил и Методий, достигна своя 65-годишен юбилей. Родена с първите мирни лъчи над Европа, сред жестоките опустошения на Втората световна война, тази организация израсна в един от основните стълбове на българската колония, пръсната по света. Пътят на Българската културно-просветна организация във Виена не е гладък и безоблачен. Но светлината на патриотизма и истината за България – това са духовните семафори, които не престават да водят австрийските българи по пътя напред Организацията укрепва. Към нея се присъединяват и

31

българия и светът другите български сдружения. Тя става официален представител пред австрийските власти на цялата българска колония в пределите на страната. С всяка измината година организационният живот се разширява и задълбочава. Още през 1958 г. започват традиционните Новогодишни срещи във Виена, Грац, Клагенфурт, Инсбрук, Велс и Винер Нойщадт с фолклорни групи от България. С любов и синовна загриженост се пазят вековните традиции, дълбоко скътани в българските сърца. Ежегодно се изпращат детски групи за летуване на Черноморския бряг, организират се първите посещения в Родината. Културният дом на организацията на „Шварценбергплатц” 10 става духовния център на българите от цяла Австрия. Обзавежда се богата библиотека, читалня с ежедневния и периодичен печат, филмова уредба, телевизионен кът. В салона на този Дом, снабден с нов роял, години наред се провеждат чествания на български празници, организират се литературни и музикал-

ни вечери, курс по български език. В този Дом звънтяха гласчетата на български деца. Тук много от тях видяха за първи път българските суровачки, изживяха българската традциция с късмети в баницата, рисуваха картини, за да ги подредят в своя детска изложба, облякоха за първи път български носии, заучавайки трудните стъпки на ръченицата и запяха възторжено „Върви, народе възродени! Към светли бъднини върви!” От този Дом в продължение на близо три десетилатия отлитаха сините книжки на списание „Новини” и като волни птици достигаха до малките български островчета по света, носейки на страниците си истината и правдата за България. Австрийските българи обичаха своята Родина. В продължение на пет десетилетия те я подпомагаха материално. Глобалната цифра на тази помощ е внушителна – пет милиона шилинга. Тази сума е извън годишния бюджет на организацията, достигащ до 250 000 шилинга. Отделно са даренията за възстановяване на кораба „Радецки”, за паметниците на Патриарх Евтимий и на Асеновци във Велико Търново, за Фонд „13 века България” и още много, много други ...

•

•

•

•

1878 година – Виенската организация отправя апел към всички български сдружения в Европа за Автопоход – поклонение на 24 май пред мощите на Кирил Философ в Рим. Във Виена пристига група от Унгария в Чехословакия и след вълнуващо честване на Първоучителите, автобусите тържествено потеглят за Рим.

1979 година – на 24 май българската колония в Австрия излиза с апел към всички български колонии по света за изграждане с дарения Дом на българите от чужбина.

1982 година, м. май – Виенската културна организация провежда в Грац (област Щирия) Първи събор на българите в Австрия, за който подготвя литературно-музикалната програма „Българинът е силен! Българинът е горд!”

1983 година, м. ноември – Втори събор на българите в Австрия – гр. Клагенфурт (област Каринтия). Гостува група от 40 представители на Чехословашката българска колония. На този събор Виенската организация изнася литературно-музикалния рецитал „С песента на житните ниви”.

Българската културна организация във Виена, извървяла дълъг и сложен път, е една от тези истини. Наричаха я водеща, авангардна българска организация. И може би точно за това, че беше водеща, пострада най-жестоко. Ударът, който й бе нанесен преди години с отнемане на Културния дом, я разтърси из основи. Българската културна организация във Виена продължи да работи с нови сили и ентусиазъм за една справедлива Европа, където вековната културна традиция на България ще заеме достойно място! Мими Дичева

32

българия и светът

ПИСМО ОТ ЧИТАТЕЛ Уважаема г-жо Пекова, главен редактор на списаниe „Черно и Бяло”, Поднасям Ви тези девет класически /царски/ сонети на български език и едно есенно стихотворение, които да публикувате в списанието, ако разбира се, отговарят на Вашата програма. Аз съм издал досега 3 книги с такива сонети на български език и една на български и немски език, т.е. сам съм се превел на чужд език. Това беше началото на моята преводаческа дейност от българската поезия, след което издадох двуезична антология на българската поезия с творби на 56 български поета и после в отделни двуезични издания и лириката на Дебелянов, Лилиев и Пенчо Славейков. Сега е готова за издаване и лириката на Асен Разцветников, който е от родното ми село Драганово и когото лично познавах. Накратко казано: преведох четирима български поета от световна величина, което едва ли друг някога ще направи и прослави. Но за всичкото това аз имах само разходи и неприятности в моята родна страна България. А най-лошото беше с Агенцията за българите в чужбина – ДАБЧ. Там направо злоупотребиха или по-точно – откраднаха 450 екземпляра от книгата ми „Лазур и руини”, които бях оставил там за съхранение през 1998 г. Когато ги потърсих, се оказа, че от тях са останали малко повече от 200 бройки, които тогавашният секретар Стефан Николов ходи да събира по етажите и ги заключи в своя гардероб. През януари т.г. звънях в агенцията и по телефона вероятно домакинката тържествуващо ми каза, че тя е наредила да се раздават книгите и че тя лично е занесла три пълни куфара в Молдова и Украйна. Аз отвърнах, че това е „с чужда пита помен” и ще се обърна към Министерския съвет, на което тя троснато ми изкрещя: „Направете го!” и ми тръшна телефона. Аз бях просто шокиран от това поведение на крадци и нахалници, които се смятат за недосегаеми. Тежко и горко на тази нещастна България, която и така е обречена на гибел! Срам и позор и зловещо предсказание за идващата съдба на България, на която аз посветих много труд и обич като преводач и лектор по български език при Виенския университет цели 35 години. У нас обаче има немалко хора /и то на отговорни места/, които действат само от личен интерес – лъжци, крадци и мошеници, каквито са Стефан Николов и Топенчарова от агенцията. Жалко, много жалко, но факт! Аз още не зная какви мерки ще предприема по този въпрос, но няма да се примиря с дерибейството и нахалноста на тези хора. Единият е бил вече уволнен и затворен, но Топенчарова е още в агенцията. Завършвам, като Ви пожелавам приятна и успешна работа в редакцията. Георги Бонев Черно и Бяло, 1-2/ 2011

На майка ми Развия ли на спомените низа Аз ясно виждам, в миналото взрян, Как образа на майка ми възлиза Като икона блед и изтерзан. Ах майко, мъченице свята, ти за Децата си живя по трудов план Да сееш, жънеш, да тъчеш чеиза На дъщерите си на дървен стан. И аз дължа успех и скромна слава На твоя труд в живот нерад и лих. И мойта съвест днес ме изтезава, че с нищо аз не ти се отплатих ... Но ти като светица оттогава живееш в моята душа и стих.

Зловещият сигнал Сърце, ти тая нощ ме стресна пак С тревожни удари като камбана. То сякаш че най-върлият ти враг Те с костеливите си пръсти хвана. Изпращаш ми отчаяния знак, Но от умора ли или от рана, все още незараснала, откак умря жена ми и самό остана? Сърце, защо е пристъпът зловещ и болката, която в него стене? Сигнал ли искаш ти да ми дадеш, Че си от денонощното туптене Ти вече изтощено и ще спреш, Погубвайки и себе си, и мене?

33

българия и светът

ВЕКОВНИ ТРАДИЦИИ Суверенният Орден на Малтийските рицари – една от най-старите хуманитарни организации в света По повод навършването на 150 години от създаването на Католическата църква от източен обред в България бе организиран Научен симпозиум на тема „Историята на Католическата църква от източен обред в България”, в който взеха участие професори по история от различни европейски университети. След симпозиума апостолическият екзарх Христо Пройков задено с посланика на Суверенния Малтийски орден Камило Дзуколи дадоха прием в сградата на Католическата екзархия в София. Специално за събитието от Рим дойде Фра Ели дьо Команж, директор на Магистърските архиви и библиотеката на Малтийския орден. Тук е мястото да се подчертае огромната хуманитарна дейност, която е мисия на Независимия Малтийски орден, една от т. н. непризнати държави в света. Орденът има членове в 65 страни и 47 национални организации и поддържа дипломатически отношения със 104

Н.Пр. Фра Ели дьо Команж; кардинал Леонардо Сандри; апостолическия екзарх Христо Пройков и посланик Камило Дзуколи

държави. Вече почти 10 века тази нетипична организация, за която работят 12500 члена, 80000 постоянни доброволци, 15000 лекари и медицински сестри, оказва медицинска и социална помощ при природни бедствия, епидемии, въоръжени конфликти. През изтеклата година Орденът се включи във възстановяването на остров Хаити след земетресението. В болницата Сакр Кьор в столицата Порт-о-Пренс бяха извършени 800 животоспасява-

Монс. Христо Пройков, г-жа Урсула Дзуколи, Н.В. Симеон ІІ, посл. Камило Дзуколи

34

щи операции. Бе осигурено изграждането на нови жилищни сгради и хигиенизиране на страната. Бяха доставени медикаменти за борбата срещу епидемията от холера, засегнала около 215000 души. Освен това Орденът участва и в хуманитарните акции по намаляване на социалните напрежения сред населението, за да се предотвратят актове на насилие. Диди Чолакова

децата и вие

Изкуството да бъдеш

родител

П

исателят Юрий Рюриков разглежда в редица свои книги проблемите на семейството – отношенията между родителите и младежта, разводите, умението да се съхранява любовта, възпитанието на децата. Миналата година той завърши своята „Главна книга” – „Любовта и семейството – сломявани от времето”. Г-н Рюриков сподели пред „Черно и бяло” нестандартните си виждания за проблемите на съвременното семейсво и изходът от тях. ЧБ Юрий Борисович, във Вашите статии изтъквате, че днес семейството е подложено на сериозни изменения, че изживява криза. На какво се дължат тези изменения? ЮБ Семейството наистина изживява криза. Тя е двояка. Умира старото семейство и се ражда новото. Старото бе материална клетка за устройване на бита, за отглеждане на деца. По-рано децата бяха нужни като „пенсионна книжка” – осигуряване на старините. Сега потребността от деца остана само биопсихологическа, а не икономическа. Днес настъпва преход – от семейство „в служба на бита” към семейство – „в служба на душата”, от семейство за децата, към семейство за децата и възрастните. Старото семейство задоволяваше най-прости материални, сексуални, емоционални и нравствени потребности. При старото семейство мъжът и жената отдаваха на децата най-добрата сила на душата. В такова семейство нямаше потребност от съпружеско щастие и добри отЧерно и Бяло, 1-2/ 2011

ношения. Новото семейство е за всички. То се крепи на добрите отношения между мъжа и жената. Може да няма любов, а да има добри отношения. Шастието на възрастните е главният фундамент на щастието на децата. Ако у възрастните няма щастие, няма да има и у децата. Много по-трудно е да се създаде семейство за всички. ЧБ Къде е причината? ЮБ Урбанизацията егоизира, невротизира човека. И той става заядлив. Има повече минуси, по-малко достойнства. В личните отношения на първо място излизат недостатъците. Мъжът и жената обръщат по-голямо внимание на своите недостатъци. Нашите достойнства поддържат любовта, нашите недостатъци я убиват. Появява се още една разновидност – „семейство за вещи”. За него главното е да се притежават вещи. Характерното за отношенията в такова семейство е властта на вещите. Всичко това ни дава основание да твърдим, че в нашия век постепенно се ражда много по-сложен брак – „съпружество – съдружество”. ЧБ Вие пишете за стратегията на спора и за културата на кавгата. Бихте ли посочили характерните черти на тази стратегия и какви изисквания можем да предявим към „културата на кавгата”? ЮБ В семейството винаги има разногласия. Спорове – също. И това е естествено. Но кавгите са противоесте-

35

децата и вие ствени. Добре е да са по-малко, да са редки. Необходимо е да се овладява техниката на безопасността на кавгата. Щастливите семейства твърдят, че добре владеят тази техника. Те са си изработили свой кодекс, имат си свои правила и принципи. ЧБ В какво се състоят те? ЮБ Първо, те се стараят да стеснят „площадката” на спора. Говорят главно за самото разногласие, без да се припомнят „стари грехове”, без да се правят контразабележки от типа на: „А ти самият, еди кога си, какво направи?” Второ, говорят спокойно, без да се заклеймяват, да се обиждат. Казват: „Спорът се отличава от кавгата с доброжелателство”. Ако почнат много остро да спорят, веднага прекъсват спора и отиват в кухнята да пият чай. Тогава заплахата се оттегля, заглъхва. Трето, щом почувстваш че не си прав, признай си! Умей да надделееш самолюбието! Четвърто, колкото е възможно по-бързо да се примиряваме - и колкото е възможно по-пълно да си прощаваме един на друг! ЧБ Споменахте за „Кодекса на щастието”. Но преди да стигнем до тази „зона на конфликтите”, каква „педагогизация” е необходима? ЮБ Първо, като „Бърза помощ” е необходима педагогическа просвета на родителите. Второ, децата още от детската градина да се подготвят за семейния живот. Нека още от тази възраст да ги учим за бъдещите им роли на мъж и жена. Трето, необходимо е да превърнем родителството в занятие на професионално равнище. Възпитателното влияние на родителите върху децата достигна своя минимум. Трудът, усилията на майката и на бащата следва да се оценяват преди всичко като труд на душата, а не само като физическа работа. ЧБ Все повече и повече нараства и тревогата от „обедняване палитрата на поведението на жената”, от отслабването на женствеността. Споделяте ли тези схващания и какво е вашето обяснение на този феномен? ЮБ Отслабването на женствеността е своего роля „психологическа епидемия”, „психологическа беда” за семейния живот, за културата на любовта. Много от жените губят най-добрите свойства на женската психология. Увеличават се силовите струни вместо струните на нежността, мекотата. Това е найотрицателната психологическа последица от еманципацията. От друга страна, много мъже придобиват женски свойства. За да се избегнат тези слабости, необходимо е детето да се възпитава по мъжки и по женски. А на практика се получава –момичетата ги възпитаваме като момчета, а момчетата – в женственост. Патриархатът умира. А главните ценности, които изработи човечеството, са мъжки ценности. И женските приемат мъжки роли и мъжки ореол. Още на времето Русо е казал: „Да се развиват у жената мъжки свойства, пренебрегвайки присъщите на нея качества – значи да се действува в нейна вреда”.

36

Проблеми с тийнейджъри Много публикации по проблемите в юношеска възраст са пълни с драматична реторика. Например счита се, че всички юноши или изпадат в депресия, бунтуват се или бягат от вкъщи. В някои статии се заявява: „Изчакайте, докато Вашето дете навърши 12 години, тогава ще разберете какво означава „буря и устрем”! ”. Преувеличението на психичните травми в юношеството има два основни проблема. На първо място, самите юноши не ги взимат на сериозно, защото околните се отнасят към тяхното поведение и чувства като нормални явления за този етап на развитие. Изключително важно е да се разграничават юношите, които се намират в нормално състояние, от тези, които са в психичен дистрес. Съществуват типични за възрастта форми на поведение. Съществува и разграничителна линия между „нормалното” юношеско развитие и психичните разстройства. Познаването им може да помогне юношите да се предпазят от разстройства, или обратно - да се повиши уязвимостта им към тях. Повечето от децата с емоционални разстройства стават нормални възрастни хора. Много емоционални разстройства в детството изглежда са по-скоро преувеличение на нормалните тенденции в развитието.

Едно от най-разпространените явления е тревожността. Тя има следните характеристики: свръхчувствителност, нереалистични страхове, срамежливост, чувства на неадекватност, проблеми със съня, страх от училище. Децата с тревожно разстройство обикновено стават прекомерно зависими от другите. Вероятно това е начин за справяне със собствените страхове. На детето му липсва самоувереност, чувства се неспокойно в нови ситуации и е склонно да бъде незряло в сравнение с връстниците си. Най-често такива деца са свръхзависими, особено от техните родители. Те реагират с “отдръпване” в себе си, като така намаляват своята тревожност. Децата, които проявяват разстройство на отдръпване, имат склонност да бъдат плахи, странящи от другите и

децата и вие неспособни да формират близки междуличностни взаимоотношения. Често те изглеждат равнодушни, апатични, със склонност към фантазиране и нереалистични фантазии. Най-важни причини за реакциите на тревожност и отдръпване са следните: необикновена чувствителност, лесно запомняне на заплашителни стимули, генерализация на заплашителните реакции; чувство на неадекватност и несигурност, породено от ранна болест, инциденти, загуби, включващи болка и дискомфорт; родител, който е свръхтревожен и протективен; пасивен родител, който не успява да направлява детето по време на неговото развитие; неадекватни междуличностни модели – реакцията на оттегляне се получава, когато децата „откриват в общуването с хората повече разочарования, отколкото награди”. Тревожните разстройства и тези на отдръпването могат да продължат от детството през юношеството. По този начин те водят до невротично поведение (“бягство”) и негативно мислене. При повечето деца обаче това не се случва благодарение на обогатяване на взаимоотношенията през юношеството и преживяване на успех в една или друга област.

Друг проблем в развитието на младите е депресията. Във възрастта межда 13 и 19 години тя се среща рядко, но нейните симптоми могат да представляват заплаха за живота на тези, които са се оказали в такова състояние. Различията в симптомите при юношите, изпитващи депресивни проблеми, са свързани с пола. Депресивните преживявания в юношеството се срещат приблизително два пъти по-често при момичетата, отколкото при представителите на мъжкия пол. Момчетата по-често се включват в антиобществени форми на поведение като деликветност и употреба на наркотици. Момичетата по-често развиват депресия. Натискът от страна на връстниците и медиите принуждава момичетата да се стремят да бъдат по-привлекателни и да ценят повече междуличностните взаимоотношения, отколкото своите постижения. Вероятността за възникване на депресия при юношите се повишава от следните фактори: негативен образ на тялото; нарастваща способност за критично осмисляне на развиващата се личност; дисфункция на семейството или психични проблеми на родителите; лоши взаимоотношения между родителите; икономически затруднения на семейството; ниска популярност сред връстниците; ниската успеваемост в училище оказва влияние на момчетата, но въздействието на този фактор не е толкова силно при момичетата. В САЩ е забелязана зависимост между честотата на юношеската депресия и етническата принадлежност. При белите американци и американците от азиатски произход симптомите на депресия са значително поЧерно и Бяло, 1-2/ 2011

чести, отколкото при афро-американците и испаноезичните амерканци. Висок процент на депресия се отбелязва при бялата юношеска популация на населението в САЩ, среща се нерядко и при младежката хомосексуална популация, а рискът от самоубийство при тях е около 2 пъти по-висок, отколкото при хетеросексуалните. При афроамериканските момичета се оказва, че тяхната самооценка се основава много повече на семейството и общността, отколкото на училищната система. Също така родителите на афроамериканците често учат децата си да прехвърлят вината от себе си върху обществото, в което живеят. Белите момичета силно реагират на социалните сигнали в училище. Към 15-16 годишна възраст белите момичета започват да се съмняват в себе си. Когато възникват проблеми с ученето в училище, те по-често обвиняват себе си, докато момчетата обясняват неуспехите си с ненужността на предмета. Депресията и тревожните състояния, депресията и поведенческите нарушения често се появяват заедно. При момчетата депресията обикновено се съпровожда от сривове, а при момичетата с нарушения на храненето като анорексия и булимия. Значителна част от юношите, които правят опит за самоубийство, преживяват депресия. Налице е също връзка между депресията, мислите за самоубийство и употребата на наркотици. Съществуват три групи фактори, които помагат на тийнейджърите да се справят с преходните процеси в този период. На първо място добрите взаимоотношения с родителите и с връстниците служат за намаляване на стреса, свързан с жизнените промени. На второ място даден талант може да създаде в юношите основа за реална увереност в себе си. Третата група фактори е свързана с поемане на отговорност за други хора и може да помогне да се определят приоритети и да се посрещнат житейските изпитания и кризи. Позитивни стратегии за справяне като планиране, организиране, определяне на приоритети, намиране на близък приятел могат да съдействат за облекчаване на умерения стрес. Ангел Ангелов

37

памет българска

Предсмъртното писмо на Левски

Байовци, ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение.Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му

38

лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят найбезжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди”. Днес е момента да си купите живот, който сега се продава, утре не и милиони да давате”. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край.Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - Аз неведнъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме. Васил Левски 1873 г.

непознатата история

Уважаеми читатели, Издаването на книгата „История на българските митници” в чест на 130-ата годишнина на българските митници предизвика голям интерес. За съжаление поради малкия й тираж, тя не можа да достигне до всички работещи в системата. Затова екипът на списание

хроника”

„Митническа

подготви „букет” от публикуваните

в историята хитови материали, поместени преди повече от век в „Списание на дружеството на митническите чиновници в България”, някои от които са с актуално звучене и днес. Приятно четене!

Миналото и настоящето на ломската митница Спомени на Илия Флоресков, първия управител на ломската митница ...През турско време живеех в Романия и управлявах имотите на Григор Начевич. Когато освободителните руски войски минаха Дунава, получих от Начевича писмо да отида в освободения вече Никопол, където стоях пет месеца кмет на града. Освободителните войски напредваха към Видин, а около Плевен се водеха паметни боеве. В освободените вече градове трябваше да се уреди управление. Тогава губернатора Тухарка (бел.ред. Тухолка) и граф Орург взеха мене, дошлия откъм Свищов, Петко Каравелов и други още по-събудени българи и всички потеглихме за Видин. На минаване през Оряхово поставиха там управление. Най-сетне пристигнахме в Лом. И тук трябваше да се постави управление. Губернатора Тухарка определи мен за кмет на Лом. През това време боевете продължаваха. Старата турска митница в града с избягването на турците беше спряла да функционира. А за откриване на нова, българска, и дума не можеше да става. Нямаше търговия, параходи не Черно и Бяло, 1-2/ 2011

пристигаха... Като кмет на Лом стоях близо две години. Руските войски удържаха пълна победа над турците и вече сражения нямаше. Живота зае нормалния си ход. Руските инструктури се заеха да уреждат и други служби. По Дунава почнаха да минават параходи. Време беше да се открие и митницата в Лом. Един ден губернатора Тухарка доде при мен и ми каза да избера едно от три определени места: управител на Ломската или Видинската митница или частен пристав на губернатора. Точно тогава се сформираха митници по цялото наше дунавско крайбрежие, но в Лом мисля, че беше открита най-напред. Избрах Лом. Така бех назначен за управител на Ломската митница. Тя се помещаваше в старото турско здание на Дунава. Като управител на митницата на мен ми предстоеше да организирам цялата работа. Назначиха ми още двама души – оценител и секретар. Нямахме никакви книжа или каквито и да било ръко-

39

непознатата история

Илия Флоресков

водства. Книжата на турската митница бяха разкъсани, разпилени и изгорени. Аз намерих една турска тарифа, написана на гръцки, и понеже владеех този език, ползвах се от нея. Службата вървеше така както е била през турско време. Тогава пътуваха само австрийски параходи, други компании нямаше. По онова време агент на австрийските параходи беше Тодорович. Практиката беше такава: и агенцията и митницата си имаха на брега по една магазия. Като пристигне параход със стоки, последните се разтоварваха в агенцийската магазия. След като търговеца си освободи стоката от агенията, последната се изважда от агенцийската магазия, вкарва се в митнишката, оценява се, прибира се гюмрука, след което търговеца си я вдига. Събирахме мито 8% върху стойността на стоките. Аз наредих да се заведат две книги. В едната записвахме стоките, които се разтоваряха и влагаха в агенцийската магазия, а другата служеше за записване на освободените вече стоки. Правех това, което мислех, че ще е найдобре, за да не стават злоупотребления, каквито през турско време са били система. Нямаше тогава кого да питам или пък да ми се дават някакви инструкции. Така беше в началото. Един ден при мен дойде руснака Гресер, нещо като ревизор по митниците. Той ме похвали за деятелността ми по уреждане на митницата и ме попита как действам когато дойде параход със стоки и дали в агенцията не стават кражби или сменяване на стоки. „Разбира се, че стават, отговорих му аз. В турско време така е било, навярно и сега те няма да се откажат лесно от това доходно занимание.” На въпроса му какви мерки съм зел, аз му отговорих, че съм поставил часови, които стоят нощя на пост по 1 час, а дене по 2 часа. Но това не е сигурно. Часовият лесно може да се подкупи и пак да се вършат кражби и злоупотребления. Стоката нали е в магазията на агенцията, тя отключва, тя заключва, всичко можеше да стане. Той ме попита как могат да се вършат тези кражби? Отговорих му, че в турско време е ставало подобно нещо. Например търговецът изписва от Виена да речем клабудан, но пише в книжата да се означи, че е памучна вата. И агенцията е уведомена за това. Пристига колета с клабудан и друг с ватата. Агенцията успява да

40

даде направо на търговеца клабудана, а ватата се отнася в митнишката магазия и за нея се плаща мито, само че далеч по-малко, отколкото ако се обмитеше клабудана. Това и сега може да стане, ако успеят да подкупят часовия. Казах му, че подобни злоупотребления могат да се предотвартят, ако се направят реформи по службата – ако стоките се разтоварват не в агенцийската, а направо в митническата магазия. Агенцията ще губи само магазинажа (търговеца от тях трябва да получи фрахта и плати каквото дългува, иначе не му се освобождава стоката), но тя няма право да събира тази такса. Това е право на държавата. По такъв начин, продължих аз, ще създадем и нов приход за държавата от магазинаж, който сега отива в джоба на чужда компания. Гресер ме изслуша и веднага ми предписа да въведа тази практика. Тогава се дадоха такива инструкции на всички крайдунавски митници... Имаше и още една практика, която също успях да преустановя. През турско време често са идвали колети с книжа за агенцията, които властите не са преглеждали. По такъв начин под формата на книжа са се внасяли контрабандни стоки. Същата практика продължаваше и сега. Наредих такива колети да се носят направо в митницата и чак след преглеждането им от оценителя да се предават на агенцията. След период на ругатни и свади с агенцията работата тръгна добре. Спомням си друг един случай, когато група софийски търговци бяха дошли да освобождават стоката си. Те пък заплашвали оценителя, че стоката била на някой си министър, така че да ги пусне без мито или да ги таксува по-евтино. И тях наругах хубавичко загдето излагаха името на един български министър и ги изгоних от митницата най-позорно. Тогава трябваше да се борим с много недъзи, завещани ни от турско време, за да издигнем престижа на младата държава. Свободна нова България, това беше онази светла звезда, която ни вдъхваше вяра и сили, за да служим честно, добросъвестно и да бъдем смели при нужда. Следва продължение Сп. “Митнически хроники”

българия - русия

Българските зидари

братя? ТК: Това, че съм българин, често ме въвлича в дискусии с братята за ситуацията в България. Категорично мога да заявя, че няма сила в международното масонско пространство, която е заинтересована в разделението на масоните в България. Общо е мнението, че в България работят две регулярни Велики Ложи, една от които (ОВЛБ) се ползва с международно признание. Не искам да се спирам върху причините, довели до разделението - склонен съм да отдавам това на „болестта на бързо израстване”, така добре разпространена в страните от Източна Европа, където масонството беше възобновено в началото на 90-те години. Факт е обаче искреното желание на международната масонска общност да видят българското масонство единно.И точно тук се появява отлична възможност пред масоните в България да дадат пример за толерантност, мъдрост и възвишеност на духа, в името на бъдещето на Ордена.

Тодор Костов

Тодор Костов - на висок пост в руския масонски орден - за проблемите на българските зидари и за... енергийните проекти на Русия за Балканите От 1989 г. българинът Тодор Костов (42 г.) живее в Москва. Женен е и има 3 деца. През 1995 г. е посветен в масонството в Русия, като от 5 години е Велик Генерален Секретар на Върховния Съвет на Русия (Верховный Совет Державных Великих Генеральных Инспекторов, 33-ого и Последнего Градуса Древнего и принятого Шотландского Устава России). В качеството си на такъв Тодор Костов отговаря за международните отношения на Ордена. Той е редовен участник в световните масонски форуми (говорим за висшите градуси, 4-33 степен, управлявани от Върховните Съвети на съответните страни). ЧБ: Г-н Костов, как българин заема такъв висок масонски пост в чужда юрисдикция? ТК: Това е още едно потвърждение за универсалността на братството, в което всички членове са равни, без оглед на националност, религия и социално положение. ЧБ: Какво е вашето мнение за масонството в България и какво мислят в Русия за българските си Черно и Бяло, 1-2/ 2011

ЧБ: Преди няколко месеца почина Великият майстор Иван Ставрев. Как ще коментирате тази голяма загуба, защото той се ползваше с голям международен авторитет? ТК: С Иван Ставрев ни свързваше искрено приятелство, винаги му се обаждах, когато се връщах в България - дори имахме уговорката на 24 май да излезем заедно със семействата и.... после дойде онова жестоко телефонно обаждане.... Той беше голяма личност: дипломатичен, отзивчив, коректен - виждал съм на международни конференции с какво уважение се отнасяха към него първите лица на Ордена, гордеех се, че такъв брат е начело на масонството в България... ЧБ: Ще ви помоля да разкажете повече за Великата Ложа на Русия. Какви хора членуват в нея и каква дейност развивате? ТК: В Русия Орденът обединява хора от различни съсловия и професии - преподаватели, историци, журналисти, писатели, политически консултанти, лекари, художници и, разбира се, бизнесмени. Сред нас преобладават християните, но има и ислямисти, и изповядващи юдаизма и будизма. В регулярното масонско пространство в ложите се забранява обсъждането на политически и религиозни теми. Ние сме философски Орден - хранител на древни посветителски традиции, достигнали до нас от старозаветните времена, Египет и Древна Елада, розенкройцерите и тамплиерите. ЧБ: Има ли сред вас политици? ТК: Право на избор на всеки брат е дали да съобщи на обществото, че членува в масонска ложа. Ако

41

българия - русия

ЧБ: Вашият бизнес е свързан с търговия с енергоресурси и инвестиции в логистиката им. Какво бихте казали за сключените споразумения за „Южен поток” и необходима ли е на България втора АЕЦ, в Белене. Като че ли вече проектът „Бургас-Александруполис” е изпратен в историята? За него по-скоро се чака екологичната оценка и мнението на обществеността на Бургас? ТК: Не съм запознат с подробностите около проекта АЕЦ „Белене”, но аз бих предпочел да не бяхме подписвали някои от условията за влизането ни в ЕС. АЕЦ „Козлодуй” можеше поетапно да се модернизира и използва и в бъдеще, а спестените 6 млрд. евро от проекта „Белене” да бъдат вложени в изграждането на пътна, пристанищна и ж.п. инфраструктура. Ние сме красива, изключително богата на природни и исторически забележителности страна, имаме уникален климат и найблагоприятното данъчно законодателство в Европа това са отлични предпоставки за развитие на туризъм, лека промишленост, селско стопанство и обслужващите сфери. Трябва обаче да построим добри пътища, да изчистим боклука, който ни зарива, и да се справим с престъпността, преди да разчитаме, че ще станем “Швейцария на Балканите”. Ние сме също така транзитна страна и е необходимо да използваме всяка възможност да печелим от географското си разположение. Във връзка с това проектът “Южен поток” е нужен и изгоден на България. По-различно е мнението ми за “Бургас-Александруполис” - крайно опасен от екологическа гледна точка, с мизерен икономически ефект на фона на евентуалните загуби в туризма в случай на разлив на нефт, а и за Русия този проект не е приоритетен.

Бургас-Александруполис? ТК: В Русия съществува още един, не толкова добре огласен в България, проект за транспорт на руски нефт в обход на турските проливи и този проект има много по-големи шансове да види бял свят, отколкото БургасАлександруполис. Това е проектьт „Дружба-Адрия”, тоест свързване на тръбопровода „Дружба” с тръбопровода „Адрия” и реверсиране (обръщане посоката на движение в трьбата) на Адрия в посока Адриатическото пристанище Омишал. В Омишал сега се разтоварват танкери предимно с руски нефт, понякога иракски, либийски и др. , който се транспортира по Адрия до рафинериите в Сисак, Нови Сад, Панчево и Босански Брод. След реверсирането на тръбопровода руският нефт на ЮРАЛС ще постъпва от „Дружба”, захранвайки горепосочените рафинерии, преди да се натовари през Омишал за Западна Европа и САЩ. Пристанището в Омишал е дълбоководно (газенето е 30 метра), могат да се товарят танкери по 200 000 и повече тона, докато в Босфора не се допускат танкери по-големи от 140 000 т. Омишал разполага с два пристана, като всеки може да разтоварва 5000 куб.м в час. Капацитетьт на „Адриа” в момента е около 400 000 барела на ден. Този проект беше почти стартиран в 2002-2004, като от руска страна упълномощена компания беше ЮКОС, която тясно сътрудничеше с хърватската държавна компания ИНА и имаше сериозно участие в унгарската МОЛ. След ареста на Ходорковски обаче нещата заглъхнаха за 6 години, за да се стигне до март 2010-та, когато Путин се срещна с хърватския премиер Ядранка Косор, за да обсъдят този проект. И в момента вървят разговори между Транснефт и ИНА. Терминальт в Омишал разполага с резервоари за съхраняване на 760 000 куб.м нефт. Налице е и идея да се построи 70 км връзка от Омишал до Трансалпийския тръбопровод, който съединява Триест с Австрия и Германия. Постигне ли съгласие с Хърватска и Унгария за условията на транзит, Русия почти сигурно ще се откаже от Бургас-Александруполис за радост на туристическия бизнес в България и гражданите на Бургас.

ЧБ: Той има ли алтернатива? И ако да, каква е вероятността тя да бъде предпочетена за сметка на

Разговора води: Лина Кимова Снимки Личен архив

той не стори това, неговите братя нямат право да разгласяват подобна информация. Но мнозина знаят, че Великият Майстор на Великата Ложа на Русия Андрей Богданов беше кандидат за президент на Русия на последните президентски избори, в качеството си на Председател на Демократическата Партия.

Въвеждане на делегация на Върховния Съвет на Русия на Асамблея на Върховния Съвет за Франция

42

Татянин ден

българия - русия

Разговор на Ю. Н. Исаков, извънреден и пълномощен посланник на РФ в България, с руските възпитаници по случай празника на руските студенти събеседване в Посолството. Както кандидатите, доскоро ученици, така и родителите им разбират, че в момента издръжката в Русия не е евтина, но те по правило са готови да поемат тези финансови разходи. Даваме си сметка, че размерът на стипендиите е малък за днешните руски цени. Наистина, тези стипендии се изплащат на чуждестранните студенти независимо от оценките, освен това те сега имат възможност да работят паралелно с учението както в самия ВУЗ, така и в свързаните с него бизнес-структури. Посолството постави този въпрос пред заместник министъра на образованието и науката г-н Ю. П. Сентюрин по време на неотдавнашното му посещение тук и той ни информира, че въпросът ще се реши от законодател-ството.

Господин посланик, има ли възможност за увеличаване на квотата за обучение в Русия? Възможност има, практически неограничена, но през последните години Посолството среща известни трудности при подбора на български граждани за обучение в руските вузове на издръжка на федералния бюджет и съответно за попълване на изпращаните квоти. Основната причина е в това, че според правилата, установени от българското Министерство на образованието, за обучение по различни специалности в Русия могат да кандидатстват само лица, завършили първи курс по бакалавърска или магистърска програма в български вузове. Аспирантурите са само редовни. Посолството и ръководството на Министерството на образованието и науката на РФ (в преговори на зам. министрите В.Н.Фридлянов и Ю.П.Сентюрин с министър С.Игнатов, водени неотдавна) нееднократно се опитваха да премахнат тази според нас дискриминационна норма, но българската страна продължава да настоява за това условие. Мога да Ви уверя, че в навечерието на поредния прием на желаещи да се обучават в Русия (март-май т.г.) отново ще поставим този въпрос пред българските партньори. Възможно ли е да се увеличи стипендията за студенти, която в момента е 1200 руб/месечно? Трябва да Ви кажа, че с всеки желаещ да постъпи в руски ВУЗ и родителите му предварително се провежда Черно и Бяло, 1-2/ 2011

Очаква ли се обсъждане на тази тема в Междуправителствената комисия? Естественно. По предложение на Посолството пълномощията на работната група на Междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество са разширени, в нейните компетенции са включени също въпроси от образователната сфера и поставените днес от Вас проблеми непременно ще намерят отражение в нейния дневен ред. Господин посланик, на какъв стадий е реализацията на енергийните проекти «Южен поток» и «Белене»? В момента работата по «Южен поток» се осъществява по план, предвиден в подписаната през лятото на 2010 г. “пътна карта” на този проект. През декември м.г. бе създадена съвместна руско-българска проектна компания – “Южен поток – България” и избран изпълнител по разработката на технико-икономическата обосновка на проекта. До м. март т.г. компанията трябва да завърши подготовката на технико-икономическата обосновка на българския участък на газопровода и да приеме инвестиционно решение за реализацията на проекта “Южен поток” на територията на България. По АЕЦ “Белене” английската банка HSBС, избрана през есента на 2010 г. за финансов консултант на проекта, ще разработи нов финансов модел за изграждане на централата и ще се включи в процеса на търсене на европейски стратегически инвеститор. В съответствие с постигнатите през ноември 2010 г. договорености между “Росатом” ,НЭК, финландската компания “Фортум” и френската “Алтран”, през след-

43

България - русия ващите 5 месеца се планира създаването на енергийна компания “Белене”, която трябва да утвърди окончателната стойност на реализацията на този атомен проект. Продължават руско-българските корпоративни преговори по подготовката на подписването на Допълнение 12 към Споразумението по проекта “Белене” от 29 ноември 2006 г., регламентиращо работата по изграждането на първия и началото на строителството на втория блок от станцията. На дневен ред е получаването на одобрение на техническия проект за строителство на АЕЦ “Белене” от Агенцията за ядрено регулиране в България. Като руски възпитаници се интересуваме дали са възможни схеми за наше приоритетно участие в реализацията на енергийни програми с руско участие? Реализацията на тези програми без съмнение ще изисква голям брой специалисти както от по-старото, така и от сегашното поколение. Мога да представя нагледна проектосметка – по данни на Руския държавен университет за нефт и газ “И.М. Губкин”, всеки километър от тръбопровода изисква един квалифициран специалист. Сега Посолството активно работи за създаването на българо-руски инженерен факултет на базата на ВТУ “Тодор Каблешков” с участието на Руския държавен университет за нефт и газ „И.М.Губкин”, който, както планираме, ще се заеме с подготовката на съответни специалисти. Смятаме, че при обслужването на тези два енергийни обекта на първо място ще бъдат включени и възпитаници на руските вузове по необходимите специалности. Бихме искали да чуем мнението Ви за това, какво е нужно да се направи за активизиране на рускобългарското научно-приложно сътрудничество в съответствие със стратегията за развитие на иновационната икономика? На този въпрос бяха посветени преговорите на заместник - министъра на образованието и науката на Русия Ю.П. Сентюрин с председателя на БАН Н. Съботинов през септември миналата година. Проблемът е в това, че ние винаги сме се отнасяли и ще се отнасяме с най-дълбоко уважение към българската наука, българските учени и конкретно към БАН, признаваме техните заслуги и значителен принос в световната научна съкровищница и потенциал. Това ни вдъхва увереност, че българската наука ще запази най-високи позиции. Както знаете, тази сфера преживява в момента не най-добрите си времена. Но трябва да се признае, че БАН през всичките тези години успяваше да задържи своите стабилни научни позиции. В хода на преговорите на Посолството с водещи учени от БАН бе подготвена паметна записка “За възможното активизиране на научния и научно-техническия потенциал на България в интерес на модернизацията на руската икономика. Според мен сега най-плодотворно и перспективно е продължаването на руско-българското научно-техниче-

44

ско взаимодействие в областта на информационните и изчислителни технологии. Продължава нашето тясно сътрудничество в областта на теоретичната и експериментална физика на елементарните частици и атомното ядро; медицинските и радиобиологични изследвания за осигуряване на космическите полети. С удоволствие ще отбележа, че българските физици най-активно участват в работите по синтеза на свръхтежки елементи. В тази област техния принос е особено забележим. Не е случаен фактът, че българката Румяна Калпакчиева оглавява това направление в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Пак там активно провеждат различни теоретични и експериментални изследвания още 33-ма български сътрудника. Господин посланик, какви са перспективите за сътрудничество между градовете-побратими? Какви са пречките пред по-нататъшното развитие на сътрудничеството между регионите на България и Русия? Сътрудничеството между регионите на нашите страни видимо се активизира през 2008-2009 г. в резултат на провеждането на Национални години първо в България, а след това в Русия. В рамките на проведените мероприятия съществено се повиши икономическият дял на междурегионалното сътрудничество, разработват се редица перспективни проекти, вкл. за градовете-побратими (които са вече няколко десетки). Един от тях е инициативата на Министерството на земеделието и храните на РБ, в един от павильоните на Всесъюзния изложбен комплекс в Москва да се създаде постоянна българска изложба-базар (търговски център), в който биха могли да се провеждат презентации и продажби на стоки на български селскостопански предприятия, да се организират научно-практически конференции за развитието на руско-българското регионално сътрудничество не само в областта на АПК, но и на туризма. Надяваме се, че тази инициатива ще бъде осъществена на практика, особено като имаме предвид, че в перспектива тази изложба ще се представи и на много други места в Русия. Уверен съм, че работата ще потръгне. Кажете, как виждате перспективите за развитие на икономиката на Русия? Стратегическите цели за развитие на руската икономика са определени от Президента Д.А.Медведев в известната му статия “Русия, напред!” и доразвити в Посланието му до Федералното Събрание на Руската Федерация. В тези концептуални материали се поставя задачата за кардинална модернизация на страната, преди всичко в сферата на промишленото производство, прехода на икономиката към иновативни методи. На първо място ще подчертая, че е необходимо да преодолеем създадената още в съветско време зависимост на експорта от енергоносителите. Толкова повече, че не е далеч времето, когато ролята на въглеводородите в световния търговски баланс ще започне бързо да намалява.

И Русия трябва своевременно и всестранно да е готова за такъв обрат на събитията. Както подчертава нашият Президент: или след 25 години ще бъдем страна с развита високотехнологична икономика, или изобщо няма да съществуваме като държава. Мога да Ви уверя, че движението в тази посока вече е започнало. Един от най-големите съвременни проекти е създаването на иновационния център “Сколково”, в който ще участват не само руски предприятия, но и международния, включително българския бизнес. Съвършено логично е, че един от главните източници за комплексната модернизация на Русия е нашето взаимоизгодно сътрудничество със западните партньори. От наша страна това е стратегическа линия и тук разчитаме на взаимност. Предстои ни сериозна работа в сферата на сближаването на стандартите на високотехнологичната продукция, разширен иновационен диалог и взаимен обмен на най-нови технологии като цяло.

Уверен съм, че като резултат от нашето партньорство диалогът ни с ЕС ще придобие съвсем ново качество. Искам да подчертая, че именно по тази причина философията на съвместната работа е в основата на съвременната външна политика на Русия. И поради това свръхзадача на руските външнополитически ведомства днес, както отбелязва президентът Д.А.Медведев, е създаването на благоприятни външни условия за комплексна модернизация на страната, за прехода й към иновационен модел на развитие. Надявам се, ще се съгласите с мен, че руските хора ще се справят с тази задача, както се е случвало неведнъж в богатото със сериозни исторически предизвикателства минало на страната. Позволете ми да ви пожелая крепко здраве и благополучие. Благодаря за вниманието и въпросите.

Левите реагираха срещу “Денят за почит към жертвите на комунизма”

Б

ългарският антифашистки съюз /БАС/, Отечественият съюз, Съюзът на офицерите и сержантите от запаса, Съюз на пенсионерите 2004, Движение „Ветераните от БСП”, Младежкото обединение в БСП, Съюзът на ветераните от войните изразиха своя гневен протест срещу обявяването на 1 февруари за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Това стана по повод взетото решение на сегашното правителство, по инициатива на д-р Желю Желев и Петър Стоянов да се чества 1 февруари. „Не може да се оневиняват и почитат хора, които са доказани убийци, участници в разгрома на партизански чети и отряди. Всички те са осъдени от Народния съд, който е легитимен, защото е създаден по решения на Техеранската и Ялтенската конференции на ръководителите на антифашистката коалиция. Подобни народни трибунали действаха във всички европейски страни, в които господстваше фашизмът”, се казва в декларацията на левите участници на кръглата маса. Председателят на БАС Чавдар Стоименов каза, че антикомунистическата истерияе приела нови измерения. След опитите да се отричат фашизма и антифашистката борба в България, след съдебно оневиняване на осъдените от Народния съд, сега се търси почит към т.нар. жертви на комунистическото управление. Абсурдна е тезата за равенство между фашизма и комунизма. В своето изказване Стоименов поясни, че навсякъде по Черно и Бяло, 1-2/ 2011

света фашизмът като теория и практика е човеконенавистен, и е глобално опасен за човешката цивилизация. „Именно с тази мотивация в края на Втората световна война Народни съдилища бяха създадени във всички европейски страни, в които господстваше фашизмът”, подчерта лидерът на БАС. Народният съд в България е легитимен. Това е съдът, осъдил доказани убийци като екзекуторите на децата в с. Ястребино, главорезите, разгромили отряд „Антон Иванов”, и хиляди антифашисти – главно млади хора. „Фашизмът в България дойде на власт с кървав преврат на 9 юни 1923 г. От тогава до 9.ІХ.1944 г. у нас бушуваше необявена Гражданска война, в която загинаха без съд и присъда над 20 000 антифашисти.”Съвършено несъстоятелно е твърдението, че Народният съд в България е дело на комунистите. Той е осъществен съгласно Наредба-закон на Правителство, в което участват политическите партии като БРП (к), БЗНС, БРСДП и „Звено”. Това постановление е утвърдено от Регентския съвет в състав: Тодор Павлов – комунист и буржоазните демократи Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски със съгласието на Междусъюзническата контролна комисия. През 1947 г. в Париж при сключването на мирния договор с България Народният съд е преутвърден със специална клауза. Миглена Китанова

45

социум

Лекарите се превърнаха в бюрократи?!

Ужасена съм от Държавата ни! Ужасена съм от здравната ни система! Ужас ме обхваща в момента, в който трябва да се допра до здравната администрация - използвам тази дума, защото у нас вече няма лекарски преглед и грижа за здравето на пациента, а изнасяне на 15 минутна ТИРАДА, какво позволява и какво не позволява здравната каса и как мога да се допра до лекарска помощ, ако са ми останали сили и възможности да стигна до нея! Разказвам моя случай, който ме накара да споделя тези мрачни и неприятни за самата мен констатации! Майка ми е на 83 години и от 6 месеца е на легло, следствие на травма! Тя е човек с достатъчно тежки заболявания за годините си – диабет, състояние след инсулт, язвена болест, хипертонична болест,сърдечна недостатъчност, а от октомври месец – остра бъбречна недостатъчност – 3 пъти седмично е на хемодиализа! Тя е инвалид с решение на ТЕЛК, но от август е в невъзможност да живее и да се обслужва сама, без моята помощ. Инвалидността й обаче е без придружител. За да се променят нещата се минава през сложна и мъчителна процедура, свързана с консултации и изследвания, за които аз трябва да правя чудеса и героизъм за нейното транспортиране и водене до лекарски кабинети и лаборатории. Но не там е въпросът. Състоянието й се влоши, което продължи цяла седмица – обезводни се и прежълтя. Успях да уредя хоспитализация в болница – проведоха се редица изследвания, вливания. Бяха направени редица консултации със специалисти, като един от тях бе невролог – който препоръчва изследване – ЕМГ ! Изследването е назначено за ден четвъртък, но поради някакви причини /не са ми известни/ не се провежда този ден.В петък майка ми задължително трябва да бъде изписана от болницата. Лекарите ми дават нужните при изписване документи – епикриза и наставления за продължаване на лечението и неврологичното изследване - уредено за понеделник! Отиваме в понеделник в клиниката по Неврология и провеждаме назначеното изследване, след което отиваме до консултативния кабинет, за да може лекаря – невролог да види резултатите от изследването и да даде мнение за лечение. И тук се случва това, което ме накара да пиша тези редове! Пред кабинета няма пациенти и аз и майка ми /тя е с патерици и едвам стъпва и се държи на краката си/ влизаме вътре, а там седят медицинска сестра и лекар – приемат ни без да предложат стол на майка ми! Лекарката познава майка ми, защото тя е била невролога-консултант, който е назначил изследването! Но тъй като майка ми е изписана от болницата в петък, тя казва че не може да консултира пациент, който не е лежащо болен!!! Здравната каса не позволявала това! Напомням й, че именно поради здравната каса майка ми е изписана

46

Илюстрация Иво Милчев

в петък, а изследването е проведено днес, защото не са успели /по някакви причини – може би обективни/ да го проведет в четвъртък, когато тя е била лежащо болна! Но това не й попречи да ми обяснява в продължение на 15-20 минути как тя няма да направи консултацията, защото здравната каса и законите на държавата не й позволяват! В същото време майка ми се люлее на патериците си и слуша как лекарката няма да консултира резултатите от изследването и няма да й препоръча лечение или необходимото поведение за състоянието й! И като попитах какво трябва да направим, за да получим консултацията, от която се нуждаем без да нарушаваме нейното спокойствие и законите на държавата, тя ми обясни, че трябва да отидем при семейния ни лекар, да поискаме направление за косултация с невролог, да отидем на тази консултация и да чуем какво ще ни препоръча този невролог – и всичкото това ни го обяснява лекарят, който е назначил изследването!!!! Нямам думи! Интересно как тази жена е станала лекар, как е положила Хипократовата си клетва и в какво точно се е клела! Аз познавам много лекари, уважавам професията им и винаги съм знаела, че това е най-хуманната и достойна за уважение професия! Не съм си променила мнението, но човек като тази „лекарка” според мен е опасно да практикува тази професия – как точно ще помага тя на болни хора, като тя за 20 минути ми издекламира всички текстове от „здравните ни закони, пътеки и направления”, а не предложи даже стол на пациент-инвалид!!! Подписвам се под тези думи! Възниква и друг въпрос – текстовете, регламентиращи лечението на пациенти, здравно осигурени , какво регламентират – лечението и помощтта към болните хора или как лекарите чиновници да се освободят от тяхното „присъствие”? А хора като майка ми са си дали всичките сили в трудоспособна възраст, и сега като пенсионери също хранят такива „здравни работници”!!! Обидно ми е! Мъчно ми е! За качеството и просперитета на една държава се съди по отношението й към възрастните хора и децата! Галина Иванова Калчева

туристи ветерани

Празник на остров Тасос 30 декември 2010 година! Студен декемврийски ден! Пътуването на 50-те туристи на юг към Благоевград е свързано с възхишение от гордите, заснежени върхове на родните Рила и Пирин. На гръцка територия сме. В краткия престой в гр. Кавала разглеждаме някои забележителности – крепостта, виадукта, пристанището и красивия залез. Вечерта с ферибота от гр. Керамоти пристигаме в гр. Лименас, столицата на изумрудения остров Тасос. Настаняват ни в хотел „Македон” – с раздвижена архитектура, удобни, отоплени стаи. Остров Тасос е истинско съкровище за Гърция. Той е най-северният остров в Бяло море, отдалечен на 10-12 км от бреговата линия, много близо до залива на Керамоти и до делтата на река Места („Нестос“). Има площ 294 кв. км с население около 20 хиляди души. Столицата Лименас има 3200 жители. Найвисоката точка на острова е връх Ипсарио – 1203 м. В по-голямата си част е покрит с маслинови градини, борови гори, които слизат чак до морето. За разлика от останалите гръцки острови, Тасос предлага много красиви, слънчеви плажове и кристално чисти води, които преливат от светло-синьо до тъмнозелено. Допълнителна прелест му придават белите мраморни скали. Околовръст на острова минава панорамен път, около 110 км. Сутринта на 31 декември, в навечерието на нова година, правим обиколка на острова с автобуса на „Сърнела” по панорамния път. Възхищаваме се на красивата природа и прекрасния слънчев ден. Удивени слушаме интересния и компетентен разказ на нашата екскурзоводка Ваня от ТА „Сърнела”. Остров Тасос е имал бурна история, като е попадал в ръцете на различни завоеватели и нашественици. Най-често са го владеели тракийски Черно и Бяло, 1-2/ 2011

племена. Целият остров е един голям археологически музей – останките от Стария град, Храма на Аполон, светилището на Дионисий. Голяма част от археологическите находки са в столицата Лименас – Агората, „древният пазар“, древният театър, Акрополът. Според митологията Тасос е бил открит заради многото любовни приключения на Зевс. В древни времена кралят на Източна Финикия Агенор имал трима сина и много красива дъщеря – Европа. Един ден бог Завс отвлякъл Европа. Брат й Тасос тръгнал да я търси по света и като стигнал острова, привлечен от красотата му, се заселил там. Слушайки, с удоволствие наблюдаваме красивите морски пейзажи, селища, съхранили традиции и богата история, радваме се на топлото зимно слънце и кристалния въздух. Удивителен е фактът, че маслиновите дървета тук са толкова много, че човек може да се грижи за колкото пожелае, за своя сметка. Разбираме, че стадата овце и кози никой не ги пасе и наглежда, а собствениците намират точно своите животни. Още от входа на женския манастир „Св. Архангел Михаил” попадаме

в свят на хармония и спокойствие. Манастирът е кацнал на висока скала над красив морски залив. Палим свещи за здраве, купуваме сувенири и отново на път. Минаваме покрай малкото рибарско селище Алики, където е и най-красивото място – „Заливът на русалките”. Разхождаме се в старата столица Панагия, със стара архитектура, бели къщи с каменни покриви и естествени извори на чиста планинска вода. Разходката из тесните улици е истинско пътуване във времето. Гледката от града надолу е фантастична. Там сред сочна зеленина, която слиза направо в изумрудените води на морето, е брeгът, наречен „Златни пясъци”. Според Херодот тук в античноста се добивало много злато. В сърцето на о-в Тасос, в едно древно селище, в таверна „Оризона” посрещаме Новата 2011 година. Любезните гръцки домакини ни предлагат разнообразно и вкусно меню и питиета, поздравяват ни с жива музика. Звучи химнът на Р България и „Многая лета” в изпълнение на Борис Христов. Цветанка Йовкова предс. на КТВ „Еделвайс” - София

47

туристи ветерани

Към тайните на Родопа планина Много от тайните на красивата Родопа са вече широко достояние на нас, туристите. Но дали всички вече са ги узнали? Явно е, че планината все още ревниво пази много от тях и те тепърва ще ни се разкриват, учудват и въхищават! Една от тези тайни доскоро, е феноменът Белинташ, намиращ се в Добростанския дял на Западните Родопи. Той се оказа примамлив за туристите-ветерани от ТД „Шипка” – Пловдив, затова вече втора година бе в плана на Клуба. Над 40 ветерани се отправихме с микробуси към този феномен. Всички се вълнуваха и се и озадачаваха от безкрая на неразкритите мистерии на този археологически шедьовър, разположен високо в гръдта на планината. Групата пое по живописния и лъкатушен път из Добростан, по посока към крайното селище Три могили. След китните родопски селца Орешец и Горнослав, запазили своя

48

старинен чар, но и показващи усет към новото, подминахме махалите Врата и Кабата. Там, на малка поляна, завърши „автопревозът”, след което се отправихме пешком по горски път и по-нататък по пътека към целта.. Не мина много време и предните от групата се оказаха пред огромен каменен масив. Ето го Белинташ, в целия си великолепен ръст, извишаващ се над околността! Да, но и първото сериозно изпитание за мнозина – стръмни стъпала, които затрудниха и по-опитните... Както и да е, вече сме на огромното равно скално плато, което е всъщност тройно /три каменни тепсии/. Неговите размери са впечатляващи: дължина към 300 метра, ширина 4045 м. И височина спрямо околността над 50 метра! Обзорната гледка, която каменният исполин предлага, е просто поразяваща – докъдето стига взорът – една огромна панорама от гори, върхари и долчинки, със

сгушили се между тях махалички и селца, както и плетеница от пътеки, горски пътища и шосета... Пристъпваме бавно и внимателно, поради наклона: скалата е твърда, но гладка, като че ли обработена с някакъв огромен инструмент; виждаме две големи щерни (кладенци), винаги пълни с вода независимо от сезоните. По каменната грамада се виждат различни знаци, за които астрономите са почти убедени, че отразяват част от звездното небе над този феномен; в подножието на платото се виждат останки от солидни градежи, които са и първите резултати от археологичексите разкрития наоколо, и още, и още ... От беседата научаваме и за онова, което се знае почти достоверно за Белинташ. Стъписва съобщението, че археолозите датират това древно чудо на около 7000 години! Важно доказателство, че това е светилище на траките, е намерената единствена засега сребърна оброчна плочка на бог Абазий, почитано от тях божество. Специалистите считат, че много дълго в древността тук са се извършвали различни култово-обредни практики. Научаваме още, че името „Белинташ” идва от древнотюркските езици и означава „камък на мъдростта” или „камък на познанието”, много вероятно, защото около него хилядолетия вече се крият и множество неразкрити тайни. След видяното и чутото у нас възникват куп въпроси. Не е ли тук една от обсерваториите на древните? Не са ли кацали тук някъде наблизо извънземни? Какви са тези рунически знаци по повърхността на платото, които така много наподобяват прабългарските знаци? Какво е това вавилонско стълпотворение на екстрасенси около феномена? И още много, много подобни въпроси... Впечатлени от гледката, поемаме по обратния път. А насреща ни се задава върволица от автомобили и хора, които искат също да станат съпричастни като нас към това невероятно родопско чудо. Димитър Луканов, Зам.- председател на БФТВ

празници

БАБА МАРТА И ПРИЯТЕЛИ

Дойде месец март, който ние българите наричаме Баба Марта. Как и защо сме започнали да наричаме, макар и неофициално, този месец така, сега е трудно да се каже. Наименованието “март” идва от римския календар. В него месеците отначало са били 10. Този месец се е наричал “първи” и с него е започвала новата година. После месеците са станали 12, този месец е заел трета позиция и му е било дадено името на бога на войната - Марс. Оказва се, че най-мъжкия месец, ако може така да се каже, ние сме обявили за женски. Но едва ли причината е чувството за хумор на българите. Вероятно се касае за устойчивост на традицията да се почита някаква богиня

Черно и Бяло, 1-2/ 2011

- тракийска или българска. И макар името й да не е достигнало до нас, това е довело до тази странна метаморфоза на бога на войната в баба. От древни времена идва обичаят на 1-ви март ние да правим и си връзваме мартеници. На този обичай беше посветена организираната от сп. “Български дипломатически преглед” със съдействието на дирекция “Култура” към Столична община приятелска среща-коктейл, на която бе поканено и сп. “Черно и бяло”. Повечето присъстващи бяха дипломати. Срещата започна с експозе за обичая на българите да носят мартеници и за тяхната същност. Тези малки вълнени бяло-червени амулети (бялото символизира

дълголетие, а червеното - здраве) са били щитовете, защищаващи хората от цялото зло, което е навсякъде около тях, даже в самите тях. Според нашите предци те ги предпазвали от всичко - от болести до природни бедствия, дори от лоши помисли. Изглежда, че началото на март (всъщност краят на зимата) се е считало за особено опасно време, затова никой не излизал от къщи на 1-ви март без завързана на дясната ръка мартеница. Тя се сваляла, когато се видят първите признаци за настъпването на пролетта. И сега ние си слагаме мартеница, дори много мартеници, но не вярваме в тяхната магическа сила. А дали не трябва? Учениците от Столичния център за работа с деца ни представиха ритуала “Баба Марта” с обредни песни и танци. Пяха и играха с голямо вдъхновение и удоволствие. От тях искреше неподправена радост. На ръченицата така високо подскачаха, сякаш бяха импали, разиграха сърцата на зрителите в залата (поне на българите). Тези деца с голяма щедрост ни зареждаха с енергията, която те явно получаваха чрез песните и танците. Това беше един много хубав празник! Танците на щастливите деца ще ни останат красив спомен за дълго! текст:Донка Янева снимки: Веселина Тенева

49

празници

50

Петя

Висока 177 см Мерки 90/63/90 Възраст 24 години Участвала е в много ревюта. На конкурса Мис България 2004 и е получила индивидуална награда. Снимала е за почти всички списания в България. Работила е в ALLURE MODEL в Атина и IMAGINE в Милано. Черно и Бяло, 1-2/ 2011

51

Агенция MSA model group Bulgaria, Благоевград, ул. “ Иван Михайлов “ 59, ап.18, тел. 0888 77 57 96, e-mail: mopi@dir.bg, Миропа Кьосева

52