снимка 3
ЗАБРАВЕНИТЕ ТЕКСТОВЕ
на строителния занаят и чрез когото поема първите си впечатления от Еснафа на дряновските и тревненските дюлгери. По-късно чиракува при каменоделците от западнобългарската строителна школа в гр.Корча, а след това и при брациговските майстори, където усвоява тънкостите при строителството на църкви, камбанарии, мостове и др. Много важен за неговото развитие е и историческият момент за все още поробената България през ХІХв – векът на българското Възраждане. Това е времето на огромен творчески кипеж във всички посоки на народните умения – занаяти, строителство, учение, изкуство, архитектура. На 23-годишна възраст Кольо Фичето става калфа и пред него започва шеметна архитектурно-строителна кариера. По това време получава статут на Градски архитект към Търновската
община. Тогава, доколкото имаме информация, той среща изгората на сърцето си – Маринка, за която се жени и с която има 7 деца. През 1930г той продава къщата си в Дряново и цялото семейство се премества в Търново. Там майсторът остава до края на живота си – умира през 1881г на 82-годишна възраст. От спомените на неговия внук – генерал Иван Фичев, а и от тези на на неговия племенник, съдим за годината, в която е започнал изграждането на първата си черква. Бил е само на 35. Последната, която съгражда е след седемдесетия му рожден ден. За целия този златен период майстор Кольо Фичето не само е строил, но е проверявал и е контролирал всички държавни проекти и строежи в Дунавския вилает при управлението на Митхат паша. Съдбоносен момент за него става трагедията на учителя му – Майстора Димитър Софиянлията (обесен в Търново, за участитето си във Велчовата завера). От него той поема и довършва започналата работа по изграждането на черквата и камбанарията в общия православен комплекс на обновявания Преображенски манастир. По това време, в друго балканско градче, Габрово, се снимка 4
снимка 2
ковяло бъдещето на голям търговско-индустриален център. Местни и чуждестранни търговци разнасяли продукцията на габровските занаятчии не само из цялата турска империя, но и далеч извън пределите ѝ. Не изоставала и културно-просветната му роля. Тук, през 1835г, патриотът Васил Априлов открива първото светско училище в България, което по-късно се превръща в гимназия, а сградата била построена от
48