действайки като въоръжени сили на ООН. Този военен контингент, в който се включват войскови части на други страни-членки на ООН, са поставени под ръководството на американски генерал. Добре подготвена за войната, севернокорейската армия първоначално успява да завоюва почти цялата южна част на полуострова. След солидното подкрепление на южнокорейците, оказано им от американските въоръжени сили, настъпва поврат във военните действия и севернокорейската войска е изтласкана отвъд 38-ия паралел. В бойните действия отначало участват 1500 самолета, а в края на войната техният брой достига почти 10 000 летателни машини, като се използват и оръдия с калибър 240мм. През първите две години на войната американската авиация прави около 500 000 самолетоизлитания и хвърля около 200 000 бомби. Ежедневно през 1950г. се е налагало военните летци на САЩ да правят от 700 до 1000 самолетоизлитания, а през май и юни на следващата година ги увеличават на 1500, та и до 2000 самолетоизлитания. С напредването на силите на ООН на север, Китай предупреждава че това чуждо военно присъствие ще се възприема вече като заплаха за сигурността на КНР и ще го принуди да се намеси във войната. Силите на ООН продължават да настъпват към Северна Корея, с намерението да обединят страната. На 24 ноември главнокомандващият ген.Макартър обявява началото на решителната офанзива. На следващия ден приблизително 200 000 китайски „доброволци” влизат в Корея и се включват във военните действия. След тежки зимни боеве, въоръжените сили на ООН и Южна Корея са из-
8
тласкани далеч на юг от 38-ия паралел. На 31 декември севернокорейските и китайските въоръжени сили започват нова атака към Южна Корея с половин милионна армия, но тя бива осуетена от серия американски бомбардировки от въздуха. Фронтът отново е установен по 38-ия паралел. Междувременно ген.Макартър иска разрешение да блокира китайската граница и да бомбардира китайските военни бази в Манджурия. Президентът на САЩ Труман не подкрепя искането, предполагайки, че една такава подобна акция ше предизвика намесата на СССР във войната, а това би довело и до нов световен конфликт. На 11 април 1951г. Труман освобождава ген.Макартър от поста и на негово място назначава ген.Матю Риджуей. На 10 юли 1951г. започват преговори със Северна Корея за прекратяване на бойните действия, които продължават до есента на 1952г., когато новият американски президент подлага на критика непопулярната война и обявява решението си да посети Корея. Освен това той тайно информира китайците и севернокорейците, че ако не се стигне до мирно споразумение, е готов да използва атомно оръжие и да атакува Китай. След кратко възобновяване на военната операция, на 27 юли 1953г. е сключено трайно примирие. Оттогава фронтовата линия по 38-ия паралел е приета за фактическа граница между Северна и Южна Корея. Скоро след това се разменят и военнопленници. В тази война загиват близо 1 300 000 южнокорейци, много от които цивилни граждани, 1 000 000 китайци, 500 000 севернокорейци и около 54 000 американци, а също така и английски, австралийски и турски войници. Няколко милиона корейци стават бежанци. Го-
ляма част от индустриалните заводи на Южна Корея са рзрушени, а Северна Корея е почти изравнена със земята, вследствие на въздушните бомбардировки. Следите от опостушителната братоубийствена война в южната част на Корейския полуостров са изчезнали. То се вижда още от илюминатора на „Боинг 777”, с който след близо 14 полет часа полет ни предстоеше да кацнем в Сеул. Виждаха се обширни хребети и тук-там – обширни низини. Приземихме се на летище „Ин Чон” – най-голямото в Южна Корея. След откриването му през март 2001г., то обслужва годишно по 30 милиона пътника. Заедно с летището в Хонг Конг, аеропортът „Ин Чон” се счита за важен транспортен център в Източна Азия. Летище „Ин Чон” е свързано със столицата, както с автомагистрала, така и със скоростна железница. Официалната делегация на СБЖ, водена от нейния председател г-жа Снежана Тодорова, бе топло и сърдечно посрещната на летището от ръководители на Асоциацията на корейските журналисти. След това с луксозен бус поехме към столичния хотел „Президент”. От моята хотелска стая се откриваше пъстрата панорама на многомилионната корейска столица. Това е най-големият град, който е и икономически, политически, културен и университетски център, с население, надхвърлящо 10 милиона души. Сеул е сред най-големите градове на планетата. В Сеулския национален столичен район сега живеят около 24,5 милиона души, което го нарежда на второ място като метрополитен, включващ и столичния град, агломерацията Инчхън, почти цялата провинция Кьонги-До. Почти половината от населението на Република Корея живее в столичната метропо-