Черно и Бяло 90/2015 by Enthropy 1

ISSN 2367-5055 #90/2015

Корейската вълна е по-голяма

дравейте! (안녕하세요) – този внезапен поздрав спря лежерната ни разходка из центъра на втория по големина град в България – Пловдив. Лицето, което ни поднесе корейския поздрав бе на русо българско момиче. Със заруменели от вълнение бузи ученичката се обърна към нас, чернокосите, че не е била сигурна дали сме корейци, но за всеки случай ни бе заговорила. Тя ни сподели, че започнала да учи корейски език, след като е била запленена от корейската поп-вълна и че мечтата є е да посети Корея. Така ние усетихме корейската вълна – на това място, което е на 15-часов полет път, с прекачване, понеже няма директен полет и на два часа път с кола от столицата, където слязохме от самолета. Ученичката, която приветливо ни поздрави, гордо се похвали с няколко корейски думи, които бе научила. След това, сякаш є беше мъчно, че се разделяме, ни отпрати махайки с ръце, широко вдигнати във въздуха. По покана на Съюза на българските журналисти делегацията на корейските журналисти посети София, Пловдив, Велико Търново и други градове. Според информацията, която имахме за България, главното, което си представяхме беше кисело мляко, природа, розово масло и парад на розата. Но през последната една седмица, разучавайки България, ние открихме не

Факсимиле от оригиналната статия.

отколкото очакваното За големият интерес към развитието на корейската икономика Разказ от посещението на Асициацията на корейските журналисти в България малко прилики с Корея. Геополитически България се намира сред значимите държави в Европа. Била е под външен натиск от турско владичество, но в продължение на 1300 години е запазила името си и е една от най-старите държави в Европа. Тук се корени главната ни прилика. Подобно на Хангул (корейската азбука), българската азбука е характерна за България, т.е и двата народа ползват собствена азбука. Също така българският химн има подобна тема с корейския – Любов към родината. Подобно на епизода с ученичката, която харесва Корея, в България влиянието на корейската вълна е по-голяма от очакваното. Държавният Софийски университет, приема нова програма по Кореистика в 1995г., като продължава и до днес да поддържа магистратура и докторантура. Найголямото и старо училище в България – 18-то СОУ, за първи път в Европа основава паралелка с корейски език през 2011г. Сега корейски се преподава и в часове от по-долни класове. От друга страна, в Корея чрез едно предаване за готвачи по кабелната телевизия българската кухня придобива голяма популярност – благодарение на красивия български готвач, Михаил. Всичко това отбелязва 25 години от дипломатическите отношения между двете държави и ни води до очаквания за нови хоризонти и дълготрайно приЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

ятелство между двете държави. Българският президент, Росен Плевнелиев, бе на визита в Корея през май 2015г. И по този повод приятелските отношения между журналистическите асоциациите на двете страни се засилиха. На този фон, имаше както съществено съдействие, така и разбирателство, надскачащо политическите отношения между хората от двете страни, което води до сигурни по-нататъшни близки връзки. Снежана Тодорова, председател на Съюза на българските журналисти, в началото на 2015г. бе изпратила чрез корейското посолство писмо с желание да сключи Меморандум за разбирателство (МOU) с Асоциацията на корейските журналисти. Тькмо това съвпадна със световното първенство на журналистите, което се проведе през април 2015г. Делегацията на СБЖ начело със Снежана Тодорова беше поканена да участва в световния форум на журналистите за една седмица. След участието є във форума ние сключихме Меморандум за разбирателство (МOU). След това нашата делегация посети България. СБЖ е първата подобна организация от страна от ЕС, с която Асоциацията на корейските журналисти сключва такъв договор. Една от причините за това бе фактът, че България е от страните, които поддържат дипломатически отношения със Северна

Корея. Всъщност, останалите страни, с които Корейската асоциация на журналистите е в сътрудничество са тези със дипломатически отношения със Северна Корея, а именно – Китай, Виетнам, Индонезия. Сред 5-те кодекса за поведението на Корейската асоциация на журналистите 4-ият е: стремеж към обединение на родината и възстановяване на хомогенността на нацията. Въпреки прекъсване на разговора между двете Кореи, опитите за диалог са приоритетно условие за мира на полуострова. При посещението в държавната агенция за телекомуникация – БТА, обединението на двете Кореи беше тема на важни дискусии. Заедно с това бяха коментирани заплахата от национален банков срив в Гърция, задния план за развитието на корейската икономика, както и Ирина Бокова – Генерален секретар на ЮНЕСКО, с възможност да стане следващия Генерален секретар на ООН през 2016г. и много други теми. През септември 2015г. делегация от СБЖ е на посещение Р Корея. Националният девиз на България, „Съединението прави силата“, ми дава основание да се надявам, че диалогът и взаимното съдействие между двете журналистически асоциации ще бъде в плюс и за двете страни. Парк Джонг Рюл, президент на Асоциацията на корейските журналисти

ФОРУМ БЪЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТ

Международната дейност на СБЖ става все по-активна За последните прояви в международната дейност на СБЖ сподели впечатления пред сайта на съюза, председателят на УС Снежана Тодорова. Тя разказа за интересните и важни моменти в сътрудничеството със сродни организации. Последните два месеца като че ли преминаха под знака на международното сътрудничество, г-жо Тодорова. Къде и с кого се срещнахте? Снежана Тодорова: Настина септември и октомври бяха наситени с разнообразни международни прояви, начало на които постави едно много интересно пътуване до Република Корея в изпълнение на споразумение за сътрудничество между СБЖ и Асоциацията на журналистите на Република Корея. То се осъществи по покана на корейските колеги. Шестима журналисти от нашата страна имаха възможност да посетят Сеул, Гуангджу, Суон и прочутия остров Чеджу. Идеята беше да се запознаем както с проблемите в сферата на журналистиката и как нашите колеги в Корея ги решават, така и с днешния ден на страната. Това беше първо посещение на български представители на медиите след подписването на договор за сътрудничество. Още на първата среща, която председателят на Асоциацията на корейските журналисти Парк Джонг Рюл направи в тържествената заседателна зала на тяхната организация, бяхме посрещнати с огромен плакат на български: „Сърдечно приветстваме делегацията на СБЖ в Корея!” Г-н Парк ни поднесе своята статия за посещението си в България, публикувана във вестника на Асоциацията, илюстрирана със снимка от пресконференцията в СБЖ, отразяваща момента, когато му връчихме пластиката от дърво на Дон Кихот, която краси кабинета му и винаги ще му напомня, че в душата на всеки журналист има по един Дон Кихот. В същото това издание бяха публикувани и поздравления от ръководители на чуждестранни партньорски организации на Асоциацията на корейските журналисти по повод 51-годишнината от създаването є. Сред поздравленията на петима председатели, поздравили асоциацията, бе и поздравлението от СБЖ. Плакатът, който сърдечно ни приветства при пристигането в Сеул, ни придружаваше по време на осемдневното пътуване на всички места и срещи, като по този начин

Снежана Тодорова, председател на СБЖ, с делегацията на съюза, приема подарък от корейските колеги по време на престоя си в Южна Корея.

нашите любезни домакини изразяваха отношението си към българските журналисти. За мен беше много трогателно желанието им да ни покажат най-доброто, да ни обградят с найголямо внимание, да проявят искрено гостоприемство и да развенчаят мита за азиатската сдържаност. СБЖ – първи партньор на корейските журналисти в Европа. Корейците бяха изключително емоционални в израза на своите най-топли чувства към България и българските колеги. Заявявам това, защото съм имала възможност много да чета и да наблюдавам сдържаните реакции на различните представители от азиатски страни. А в Корея бяха извън тези утвърдени норми и шаблони. Посрещнаха ни много сърдечно и гостоприемно. Председателят Чонг Рюл Парк специално пристигна на остров Чеджу за прощалната вечеря с българската делегация и сподели своите искрени надежди, че сътрудничеството между

нашите организации ще продължи да се развива и занапред по възходяща линия. По време на нашето пребиваване в Корея журналисти от различни издания много точно отразяваха гостуването ни, срещите с кметове, областни управители, колеги журналисти. В град Гуангджу имахме възможността да посетим новосъздадения и все още неоткрит Център за азиатска култура, който е учреден по инициатива на три азиатски държави – Китай, Япония и Република Корея и който бе отворен специално за нас. Той ще обединява най-добрите образци на азиатската култура от целия континент. Нашите впечатления бяха отразени в местните вестници. За нас е чест, че именно Асоциацията на журналистите на Република Корея е избрала СБЖ за свой първи партньор от европейска страна. Досега те не са имали партньори от Европа. Това е едно признание за скромните усилия на нашия съюз да развива контакти с различни страни. А след република Корея накъде? След завръщането ни веднага заминах за Варна, където се състоя среща на журналисти от балканските страни и Черноморския регион. Преди година създадохме Балкански медиен център, който става все по-популярен сред колегите не само в региона. И така за втора година продължаваме инициативата на срещи от подобен род. На срещата обсъдихме актуални проблеми на колегите от балканските и черноморските страни. Участваха освен представители на Сърбия, Турция, Украйна и Русия, вицепрезидентката на Европейската федерация на журналистите Надежда Ажгихина и президентът на Международната федерация на журналистите Джим Бумела. По време на този форум успяхме да подпишем и споразумение за сътрудничество с ръководството на Националния съюз на журналистите в Украйна. Ръководителите на Европейската и Международна федерации на журналистите изпратиха писма, в които изразиха своята благодарност за успешно проведената журналистическа конференция и убеждението, че Международния дом на журналистите във Варна ще се утвърди като място за ползотворен диалог между ръководителите на журналистическите организации от Балканите и Черноморския регион и ще се превърне в център за мирни инициативи в журналистиката. За нас най-приятно беше това, че във Варна се състоя откровен диалог между колеги от Русия, Украйна, Сърбия, Турция и България. По ясни причини най-сериозно и авторитетно бе представителството на българската журналистическа колегия. Желанието за общуване и контакти допринася за изясняване на ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

много спорни въпроси. В близост до България, в Украйна, стават събития, към които не можем да бъдем равнодушни. Като пример мога да посоча, че през втория ден на конференцията на нашия украински колега Юрий Роботин, който е ръководител на Регионалната журналистическа организация в Одеса, тревожно му позвъниха и го питаха къде, в кой полицейски участък се намира. Той каза, че участва в международна среща в България. В отговор му съобщиха, че се разпространява информация в интернет-изданията в Украйна, че той е начело в списъка на арестуваните 60 журналиста. Това беше повод за нова тема на конференцията, а именно – за отговорността в професията, за достоверността на информацията. След подписването на договора с Украйна и приключването на срещата получих покана за участие в Евроазийския женски форум, обединил над 700 представители от над 70 страни, който се състоя в Санкт Петербург. Организатор беше Съветът на федерацията на Федералното събрание на РФ, ръководен от една много интересна жена – Валентина Матвиенко. Тя откри срещата и въпреки натоварения дневен ред, два дни ръководеше работата на форума. Организацията беше на най-високо ниво, по време на пленарните заседания и по време на другите кръгли маси, се обсъждаха най-важните въпроси на днешния ден, като отново над всичко беше въпросът за опазването на мира, как да запазим духовната сила и мощ. Неслучайно този голям форум се проведе в Русия, родила великолепни писатели, художници, музиканти, творци в най-различни сфери на духовния живот. В тази среща участваха журналисти не само от Европа и Азия, а и от всички континенти. Участничките изразиха желание и надежда да обединят усилията си за решаването на сложните и трудни въпроси, които стоят днес пред нас. На този форум бях отличена с диплома на Евроазийската академия. Приех това отличие като високо признание на сътрудничеството и връзките, които СБЖ осъществява с журналистически организации и журналисти от много страни. След Санкт Петербург заедно с Емил Розов от УС на СБЖ участвахме във Фестивала на руската журналистика, който се проведе в Сочи. Това е един изключително авторитетен и голям форум. Участваха над 1000 журналисти от Русия. Сред чуждестранните участници, освен от СБЖ, бяха и представители на Общокитайската Асоциация на журналистите, с която Съюзът на журналистите на Русия наскоро подписа договор. СБЖ осъществява сътрудничество с колеги от КНР вече 28 години без прекъсване, въпреки финансовите затруднения. Наша делегация ще посети КНР през ноември.

Поканена съм да водя делегацията, тъй като Общокитайската Асоциация на журналистите ме удостоява с високото звание „Приятел на китайската журналистика”. Фестивалът се провежда в курортния комплекс „Дагомис”. Руските журналисти имат възможността да ползват всички удобства на този модерен и комфортен комплекс. Проведоха се много интересни дискусии за днешния ден на журналистиката, за това как да се опази тя, по проблемите за професионализма, за работата по време на стрес и как да се избегне професионалното „прегаряне”, медиите като отражение на действителността в страната, журналистиката и гражданското общество, майсторски класове под мотото „Златното перо на Русия”. Проведе се и дискусията „Диалог на доверието”, в която участваха представители на ЮНЕСКО, ЕАЖ, МФЖ в лицето на Джим Бумела и аз от България. Програмата беше много наситена. За наша радост имахме контакти с много колеги, но особено приятно беше, че синът на писателя Константин Симонов Алексей, който е журналист и режисьор, представи два документални филма за своя баща. Той прие поканата на СБЖ да гостува у нас. Програмата на фестивала предвиждаше представяне на Балканския медиен център и Международния дом на журналистите във Варна. Руските колеги изразиха желание да посещават нашия дом не само като почиващи, а и като организатори на творчески срещи и различни прояви. През април в Русия ще се организира журналистически форум „Златен фонд на пресата”. Не за първи път ние сме партньори на това събитие и това вече официално е съобщено на страниците на списание „Журналист”. Колегите от СЖР пожелаха още през февруари по повод на Трифон Зарезан съвместно да организираме пътуване на журналисти скиори от Русия у нас, както и състезание с български колеги, евентуално на Пампорово. Така че има голямо желание за контакти с журналисти от България и това го заявиха представители на медиите от цялата страна. Сред тях бяха тези от Тюмен, Ханти-Мансийск, Северодвинск, Ярославл и др. На закриването на Фестивала на руската журналистика бях удостоена с награда за принос за развитието на сътрудничеството между Съюза на българските журналисти и Съюза на журналистите на Русия – статуетка във формата на изящна женска фигура-камбана. Последното от тази поредица международни събития с наше участие беше конференцията в Ниш на журналисти от сръбските медии, някои от които бяха с български корени. В нея участваха и представители от румънско-

то, словашкото и словенското малцинства в Сърбия. Проблемите са сходни – много медии фалират и то не по политически, а по финансови причини. Бе споделено, че частните собственици на медии не се интересуват от проблемите на етническите малцинства, а търсят само печалба. Сръбските колеги разказаха, че в Ниш е имало радио- и телевизионно предаване на български език, съществували са в-к „Братство” и едно детско издание на български език. Днес нищо не е останало. Бе изразено желание за изработване на съвместен европейски проект в рамките на програмата за трансгранично сътрудничество. София се намира на 50км от границата и влиза в тази трансгранична зона. Ще се опитаме да направим всичко възможно, за да се включим в програмата ИНТЕРРЕГ. Все пак каква е ползата от тези международни срещи, какво носят като изражение за СБЖ? Каква е практическата стойност на тези споразумения, които са подписани? Ще започна отговора си с това, че със СЖР подновихме договора си, но вече в нови измерения. Както новоподписаните договори, така и предишните дават възможност за улеснения и помощ на колегите да пътуват до съответните страни, за да се опознаем и за да се осъществяват контакти. Наши колеги споделят, че много ценят това, което са видели при такива посещения. Такива обменни пътувания дават възможност не само да се запознаем с това докъде са стигнали и какво са направили в областта на журналистиката, а и да направим сравнение къде сме ние и защо, за съжаление, сме доста назад. Как можем съвместно да направим така, че използвайки техния опит, усилия, начин на работа, да вървим по-напред. Предложението за споразуменията и с Корея, и с Украйна дойде от тяхна страна. Дори председателят на Корейската асоциация на журналистите и когато беше тук, и при нашето посещение там, повтаряше на няколко пъти, че не може да си прости, защо чак сега се подписва този договор. Той изтъкна, че нас са ни избрали за партньор от европейските страни по техни критерии и сподели, че за тях е много важно да работят със страна, в която има посолство на Северна Корея. А колкото до договора с Украйна историята е по-различна. Преди СБЖ е имал такъв договор, но в рамките на бившия Съветски съюз. Преди три години ние подготвихме нов и го изпратихме чрез посолството на Украйна. Но започнаха събитията. Сега, когато решихме да организираме тази среща на Балканския медиен център, поканих официално председателя на съюза в Украйна. Той каза, че няма възможност да дойде, но ще изпрати член на ръководство-

то на съюза и това е председателят на Регионалната журналистическа организация в Одеса Юрий Роботин и Алексей Жупина – главен редактор и издател на „Нов ден” в Херсон. Поиска да подготвим от наша страна предложение за нов договор. Изпратих го и след известно време ми каза, че са абсолютно „за”. И сега във Варна го подписахме. Юрий Роботин съобщи, че искат да поканят български журналисти в Одеса. Всъщност какво предвиждат договорите ни? Освен възможности за пътувания и контакти, включваме размяна на информации и публикации по въпроси от взаимен интерес, оказване на подкрепа на журналисти, които посещават съответната страна и няма към кого друг да се обърнат, освен към журналистическия съюз, който поема ангажимент за изготвяне на програма, организиране на срещи, изработване на общи позиции в международни организации, каквато е МФЖ. В такива случаи нашият глас е по-убедителен, ако е подкрепен от партньори, с които работим. Тук ще вметна само, че на срещата във Варна при подписването на договора ни с Украйна присъстваха и представители на Съюза на руските журналисти. Тук те осъществиха контакти и възможност да разговарят. Лично аз видях в това пореден опит руско-украинският диалог да тръгне напред. Ролята на журналистите за прекратяване на омразата между близки хора е изключително голяма. И на нашия Балкански информационен център, към който се присъединиха и Черноморските страни, се възлага изключително голяма роля за осъществяване на този диалог. Всичките контакти между журналистите от Европа, Азия, Африка са, за да можем да вървим напред и нагоре. Най-доброто при всички наши срещи е общуването, убеждението, че ние, журналисти от различни страни, сме едни и същи хора, които имат една единствена задача да съобщават истината и да са посредници във взаимното опознаване на обществата от различни страни. Независимо от културата, цвета на кожата и религията, всъщност ние сме едно цяло. Розалина Евдокимова източник: СБЖ ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

Съдържание Корейската вълна е по-голяма отколкото очакваното. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1 Международната дейност на СБЖ става все по-активна. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2 Корея – страната на Хангул и върховите технологии.6 Страната на утринната свежест. . . . . . . . . . . . . 12 Южна Корея предприема активна политика за обединение на Корейския полуостров. . . . . . . . . . . 16 За малките неща, които топлят душата.... . . . . . . 19 Михал Ашминов и успешната културна дипломация. . 24 Жени за утеха. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 26 Остров Чеджу – домът на силните жени. . . . . . . . 31 От пътния дневник. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33 В изследване на светлосенките. . . . . . . . . . . . . . . 36 Журналистически рейдове в превод на корейски език. . . . . . . . . . . . . . . . . . 39 Двуезичният брой на „Черно и Бяло”, посветен на взаимоотношения между Асоциацията на корейските журналисти и Съюза на българските журналисти е със специалното участие на преводача д-р Джеймс Канг, президентът на фондация „Корейски културен център” в България.

С партньорството на: Съюз на българските журналисти www.sbj-bg.eu Сдружение „Найден Геров” Българска федерация на туристите ветерани Медийни партньори: www.pinks.bg Българско национално радио Издание на „Ентропи 1” ЕООД София, ул. „Граф Игнатиев” №4, ет. 3, GSM 0888 33 65 19, ISSN 2367-5055 www.blackandwhitemag.bg e-mail: contactus@blackandwhitemag.bg Главен редактор: Станислава Пекова Зам. главен редактор: Петър Красимиров Отговорни редактори: Снежана Тодорова, Иван Върбанов Международни връзки: Борислав Петранов Главен секретар: Андриана Коцева Графичен дизайн: Симеон Пеков Фотограф: Мари Къналян PR и реклама: Дамяна Лютакова, Красимир Петков Редколегия: Венцислав Удев, проф. Здравко Райков, Миглена Иванова, Мила Александрова, Милена Коцева, Милен Гетов, Николай Янакиев, Росена Иванова

ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ РЕЙДОВЕ

Корея – страната на Хангул и върховите технологии За нас, гражданите на Европа, континентът Азия винаги е бил и си остава една загадка, изпълнена с чудеса, а Сеул, Токио, Шанхай са своеобразен прозорец към азиатската култура с изобилие от небостъргачи, храмове, йероглифи. Като научиха за заминаването ми в Южна Корея, мои близки приятели дълго ме увещаваха и ми препоръчваха непременно да посетя чимчилбан – традиционната корейска обществена баня. Едно кътче, изпълнено с най-различни водни и парни процедури, сауна с телевизор и търговски автомати. Накрая отиваш в спалното помещение и лягаш на пода. Поставяш под главата си дървено трупче и заспиваш. На сутринта се събуждаш

бодър и отспал, независимо от аскетските условия. В барчето на банята закусваш, пиеш чай, кафе и ободрен започваш деня. Корейската азбука „хангул” е фонетична буквена писменост, създадена от четвъртия император от династията Чосон – Седжо Велики. За разлика от йероглифите, където всеки знак означава дума, в хангулската азбука всеки знак съответства на отделен звук или говор. Това се счита и за най-голямото откритие на Изтока, защото за друга писменост, освен йероглифите тогава е била немислима. Азбуката „хангул” е създадена през 1444г. и е била публикувана като документ през 1446г. под названието „Хунмин Чо-

Южна Корея

ним”, което означава „фонетично наставление за правилното изписване на думите”. През 1997г. корейската писменост „хангул” е включена от Юнеско сред шедьоврите на световното културно наследство. Известно е, че от 1910г.

в продължение на три десетилетия и половина, Корейският полуостров е бил под японско владичество. В края на Втората световна война, съюзниците постигат споразумение съветските войски да приемат капитулацията на японската армия на север от 38-ия паралел, а американските – на юг от него. През 1947г., след като преговорите за обединението на двете разделени части на Корея остават без успех, САЩ внасят въпроса за решаване в ООН. Съветският съюз, обаче, отказва да взаимодейства с международната организация по този въпрос и отхвърля плановете за провеждането на общи избори в двете части на Корея. В резултат на това, в Северна Корея възниква държава под покровителството на СССР, а Южна Корея е организирана в отделна прозападно ориентирана страна. До 1949г. и САЩ, и СССР оттеглят повечето от войските си на Корейския полуостров. На 25 юни 1950г. севернокорейска пехота и танкове преминават 38-ия паралел и навлизат в територията на Южна Корея. Започва въоръжен конфликт между двете корейски държави. Съветът за сигурност на ООН е свикан по спешност и той приема резолюция, призоваваща страните-членки на ООН да подкрепят усилието да се спре севернокорейската инвазия. Съветският представител в Съвета за сигурност по онова време, в знак на протест, че Китай не е представен, не участва в неговата работа и това се оказва пречка Съветският съюз да упражни правото си на вето. На 27 юни президентът на САЩ Хари Труман, без да се допита до Конгреса, издава заповед за изпращането на американски войскови части, които да подкрепят Южна Корея, ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

действайки като въоръжени сили на ООН. Този военен контингент, в който се включват войскови части на други страни-членки на ООН, са поставени под ръководството на американски генерал. Добре подготвена за войната, севернокорейската армия първоначално успява да завоюва почти цялата южна част на полуострова. След солидното подкрепление на южнокорейците, оказано им от американските въоръжени сили, настъпва поврат във военните действия и севернокорейската войска е изтласкана отвъд 38-ия паралел. В бойните действия отначало участват 1500 самолета, а в края на войната техният брой достига почти 10 000 летателни машини, като се използват и оръдия с калибър 240мм. През първите две години на войната американската авиация прави около 500 000 самолетоизлитания и хвърля около 200 000 бомби. Ежедневно през 1950г. се е налагало военните летци на САЩ да правят от 700 до 1000 самолетоизлитания, а през май и юни на следващата година ги увеличават на 1500, та и до 2000 самолетоизлитания. С напредването на силите на ООН на север, Китай предупреждава че това чуждо военно присъствие ще се възприема вече като заплаха за сигурността на КНР и ще го принуди да се намеси във войната. Силите на ООН продължават да настъпват към Северна Корея, с намерението да обединят страната. На 24 ноември главнокомандващият ген.Макартър обявява началото на решителната офанзива. На следващия ден приблизително 200 000 китайски „доброволци” влизат в Корея и се включват във военните действия. След тежки зимни боеве, въоръжените сили на ООН и Южна Корея са из-

тласкани далеч на юг от 38-ия паралел. На 31 декември севернокорейските и китайските въоръжени сили започват нова атака към Южна Корея с половин милионна армия, но тя бива осуетена от серия американски бомбардировки от въздуха. Фронтът отново е установен по 38-ия паралел. Междувременно ген.Макартър иска разрешение да блокира китайската граница и да бомбардира китайските военни бази в Манджурия. Президентът на САЩ Труман не подкрепя искането, предполагайки, че една такава подобна акция ше предизвика намесата на СССР във войната, а това би довело и до нов световен конфликт. На 11 април 1951г. Труман освобождава ген.Макартър от поста и на негово място назначава ген.Матю Риджуей. На 10 юли 1951г. започват преговори със Северна Корея за прекратяване на бойните действия, които продължават до есента на 1952г., когато новият американски президент подлага на критика непопулярната война и обявява решението си да посети Корея. Освен това той тайно информира китайците и севернокорейците, че ако не се стигне до мирно споразумение, е готов да използва атомно оръжие и да атакува Китай. След кратко възобновяване на военната операция, на 27 юли 1953г. е сключено трайно примирие. Оттогава фронтовата линия по 38-ия паралел е приета за фактическа граница между Северна и Южна Корея. Скоро след това се разменят и военнопленници. В тази война загиват близо 1 300 000 южнокорейци, много от които цивилни граждани, 1 000 000 китайци, 500 000 севернокорейци и около 54 000 американци, а също така и английски, австралийски и турски войници. Няколко милиона корейци стават бежанци. Го-

ляма част от индустриалните заводи на Южна Корея са рзрушени, а Северна Корея е почти изравнена със земята, вследствие на въздушните бомбардировки. Следите от опостушителната братоубийствена война в южната част на Корейския полуостров са изчезнали. То се вижда още от илюминатора на „Боинг 777”, с който след близо 14 полет часа полет ни предстоеше да кацнем в Сеул. Виждаха се обширни хребети и тук-там – обширни низини. Приземихме се на летище „Ин Чон” – най-голямото в Южна Корея. След откриването му през март 2001г., то обслужва годишно по 30 милиона пътника. Заедно с летището в Хонг Конг, аеропортът „Ин Чон” се счита за важен транспортен център в Източна Азия. Летище „Ин Чон” е свързано със столицата, както с автомагистрала, така и със скоростна железница. Официалната делегация на СБЖ, водена от нейния председател г-жа Снежана Тодорова, бе топло и сърдечно посрещната на летището от ръководители на Асоциацията на корейските журналисти. След това с луксозен бус поехме към столичния хотел „Президент”. От моята хотелска стая се откриваше пъстрата панорама на многомилионната корейска столица. Това е най-големият град, който е и икономически, политически, културен и университетски център, с население, надхвърлящо 10 милиона души. Сеул е сред най-големите градове на планетата. В Сеулския национален столичен район сега живеят около 24,5 милиона души, което го нарежда на второ място като метрополитен, включващ и столичния град, агломерацията Инчхън, почти цялата провинция Кьонги-До. Почти половината от населението на Република Корея живее в столичната метропо-

лия, от които една четвърт – в Сеул. Счита се, че територията на Сеул е била населена още по времето на палеолита, около хълма Намсан. В подножието му е дипломатическият квартал (Република Корея поддържа дипломатически отношения с 190 държави), както и един от забележителните търговски квартали – Итеуон. В близост е разположена и най-голямата американска военна база в страната Йонсан. Сеул е един нов град. На практика столицата на Южна Корея е разрушена по време на японската окупация и съсипана по време на корейската война, когато Северът превзема Юга, преди да се намесят американците. Днес в Сеул са се съхранили няколко дворцово-паркови комплекса, които нашите любезни домакини ни показаха. Сред впечатляващите образци на древното корейско строително майсторство можем да отнесем двореца „Куспок” и старинния дворец „Чандол” (с т.нар. „секретна градина“, където кралското семейство е изпълнявало източни ритуали за почитане на предците). Южната порта се е считала за главния вход на столицата в древността, а днес представлява най-старата дървена постройка в града. Във военно-историческия музей е уредена интересна експозиция, отразяваща историята на страната и за корейската война (1950–1953 година). Южнокорейската столица се счита и за водещ център на глобалните градове, нареждаща се сред най-важните финансови и търговски дестинации в световен мащаб, както и седалище за управление на множество компании като Самсунг, ЕлДжи, Хюндай, КИА. През 2008г. Сеул бе обявен от списание „Форбс” за шестия икономически най-силен град. През 1988г. Сеул бе домакин на XXIV Летни олимпийски игри, а през 2002г. бе един от градоЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

вете, в които се играха мачовете от XVII Световно първенство по футбол. С интерес разгледахме и музея на „Корейското село”, където се запознахме с традиционния бит на корейците, имаше възстановка на сватбени ритуали, състезания с въздушни хвърчила, занаятчийски работилници. През вековете Сеул е познат под различни имена, сред които и Вересон, Ханчу, Хансон, Гьонсон по време на японската окупация. Сеул, както ни обясни нашият преводач, г-н Джеймс Кант, произлиза от корейската дума за столичен град, нещо като‚ „Средец” за София, което пък се счита, че е производна на думата соробол. Това название се е използвало първоначално като определение за столицата на държавата Шила Гьончу. Южна Корея успешно развива и астрокосмически изследвания. Досега тя е изпратила над 10 космически апарата. През април 2008г. Ли Сон Йон става първата корейка космонавт, пребивавала на руската космическа станция „Союз ТМА - 12”. Тя се явява и първата жена космонавт на Азия. Поискахме да се срещнем с г-жа Ли Сон Йон, но както ни информираха, тя се намира на специализация в САЩ. Корея е своебразна Мека за верската толерантност. За основна религия в страната се счита Будизмът, а относително неотдавна и Християнството. За утвърждаването на тези две конфесии силно влияние е оказало Конфуцианството, което се счита за официална идеология на династията Чосон в течение на пет века, а така също и шаманизма – основната религия на обикновените корейци. Според едно проучване на корейски учени, направено в недалечната 2003г., около 46% от населението в страната не е привърже-

ник на нито една религиозна общност. Според статистическите данни християните представляват 29,3% от населението (18,3% са протестанти, 10,9% са католици), а будистите са 22,8%. В Сеул се намира и най-посещаваният в света християнски храм на църквата на евангелистите, който седмично се посещава от над 750 000 богомолци. Привържениците на други религиозни общности съставляват 2,5% от вярващите. В Корея има също и православни християни. Понастоящем православната църква на Корея се намира под юрисдикцията на Константинополската патриаршия. В Южна Корея има регистрирани и 40 000 мюсюлмани, което е 0,1% от населението. Оказа се, че Република Корея е на 11-о място в света със своя 15% годишен военен бюджет. С тези средства се издържа наборната военна служба за мъжете и периодичното обучение на резервистите. По неофициални данни Република Корея е на 7-о място в света по численост на армията си, която през 2012г. възлиза на 655 000 души, втора също в света по броя на резервисти – 4,5 милиона човека. Страната е на второ място в света и по броя на военните на глава от населението след КНДР. Ежегодно 1800 корейски военнослужещи отбиват служба в корейския отряд (KATUSA) на американската армия. Корейската кинематография през годините след 1999-а бележи висок ръст. Най-гледаните филми в Сеул са привлекли над 2 милиона души. На азиатския континент корейските теле-сериали са едни от найпредпочитаните и се излъчват в над 40 държави. Сюжетите им са най-различни, но доминират романтичните истории и шпионската тематика. На място в телевизията KBS

в Сеул видяхме модерните информационни студия, както и снимачните площадки за сериали, където едновременно могат да се снимат дневно 32 сюжета. Екипите са комплектовани с добри режисьори, технически персонал от оператори, гримьори, осветители декоратори и т.н. Не на последно място – и от сценаристи. Интересна лично за мен бе разходката по река Хан със специалния туристически кораб за разходки. Тук на плавателния съд, след като акостирахме в близост до брега, ни бе сервирана официалната вечеря. В просторния корабен ресторант освен нас, имаше групи от Китай, САЩ, Япония, Индонезия. Подготвена бе и специална музикална програма. Тук, на 11 септември, далеч от моя роден град Пловдив, на голям корейски пътнически кораб, сред приятели, отпразнувах своя 70-и рожден ден. По този повод членовете на българската делегация още сутринта ме поздравиха, а г-жа Тодорова ми връчи специален поздравителен адрес и сувенир. Вечерта за юбилея си бях поздравен от президента на АКЖ г-н Парк Джонг Рюл и китайци, които също честваха рождения ден на своя шеф. Специално от България бях донесъл червено вино „Мерло”, което отворихме и се почерпихме. По едно време на масата ни дойде и китайският рожденик, с когото се чукнахме за здраве и той помоли корейската певица да изпълни специално за нас най-новата си песен, посветена на спокойствието в човешките души и мира по света. После и самата певица дойде лично да ме поздрави и ми подари картичка и диск с автограф. Нашето посещение в Корея бе първото на ниво официална делегация на СБЖ, начело с председателя г-жа Снежана Тодорова. Тази визита любез-

ните домакини окачествиха като знакова в бъдещите ни двустранни контакти. Тя ще се запомни и със 70-ата годишнина на ООН; 60-ата годишнина от пълноправното членство на България в ООН; 65-ата годишнина от началото на братоубийствената Корейска война и 25-ата годишнина от установяване на дипломатическите отношения между Република Корея и Република България. За мен Южна Корея не е само електрониката с марка Самсунг, Ел Джи или известните с високотехнологичните си и експлоатационни качества леки коли Хюндай, КИА, а и като една държава, която прави политика в интерес на хората. Много младежи и девойки вечер след работа отиват в любимия си ресторант на вечеря със своите близки. Това е много социално. Южна Корея заема 5-о място в света по броя на АЕЦ и второ място в Азия. На атомните централи там се падат 45% от добиваната електроенергия в страната, което стимулира производството на съвременни реактори. В Южна Корея ме впечатлиха учениците. Образованието от 1-ви до 9-и клас е задължително. Общо в страната има 2344 гимназии, 3204 прогимназии, 5978 основни училища, 8678 детски градини. Само в Сеул има 43 висши учебни заведения, най-реномирани сред които са Държавният университет, Корейският университет, Университетът Йонсей и Университет Сюнкюкван. Убедих се, че обединяването на Корейския полуостров ще стане, ако не днес, то в близките години. В една обединена Корея много политици и анализатори виждат един бъдещ икономически антипод на Китай. Георги Найденов ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ РЕЙДОВЕ

Страната на утринната свежест Четвърта икономика в Азия, дванадесета – в света. Безспорен световен лидер в IT-индустрията и корабостроенето. Южна Корея заема пето място в света по производство на автомобили и седмо в строителния сектор. В глобализирания ни свят, в който щастието се мери с процентите на БВП, размерът има значение. А този на Южна Корея е набъбнал десетократно за последните 30 години. Страната на утринната свежест, както поетично наричат родината си корейците, отдавна е надскочила примитивната метафора за поредния азиатски тигър, готов да поеме щафетата от уморената и застаряваща Япония. Южна Корея не е просто свръхразвита икономика, нито само антипод на северната си посестрима, паднала в плен на идеологическата утопия. Славата є не се свежда единствено до трите „К“, с които е известна по света – кимчи, коли и кораби. Свежестта є се дължи на една невидима, но ключова за оцеляването на нацията смес от традиция, авангардност и конфуцианско смирение. За 7-те дни, в които прекосих на бързи обороти тази крайно своеобразна страна, осъзнах каква е местната противоотрова срещу популярните неолиберални догми, които помпат благосъстоянието за сметка на разпада на общността. Това е корейската солидарност. Въпреки шеметния икономически растеж, южнокорейското общество продължава да е здраво споено от връзките на рода, семейството, традициите и социалната йерархия. Лоялността към семейството и приятелите са основен лад в социалните отношения. Общността озаптява егоизма – корейците са част от един отбор. Дългът към ближния е част от разбирането за лично достойнство. Отлъчването от групата се възприема като проклятие, социална дамга. Чувството на солидарност се обуславя до голяма степен и от силно йерархизираните обществени и семейни отношения – почит и подчинение спрямо по-възрастния или висшестоящия. Това е хоросанът, който предпазва южнокорейското общество от разпад и атомизиране вследствие на центробежните сили, завихрени от резкия икономически растеж. Към всичко това се добавя и свръхактивната социална и икономическа роля на държавата, напук на неолибералните клишета, че властта спъва бизнеса. Всички южнокорейски индустриални гиганти като „Хюндай“, „Самсунг електроникс“, „Киа моторс“, са добили мощта си с финансовата помощ на държавата. Тук здравословният национализъм съжителства мирно с либералната икономика. Той е общият знаменател, кой-

то поддържа интегритета на корейското общество. Помага му да устои срещу мощните геополитически течения. Солидарността на южнокорейското общество се проявява най-силно в кризисни моменти. Впечатляваща е реакцията на корейците по време на голямата азиатска криза през 1997г. Те масово откликват на апела на тогавашния президент Ким Те Чжун за доброволно предаване на злато, златни монети, бижута и скъпоценности, за да укрепят националната си валута. Красноречието на числата Икономическият бум през последните десетилетия е съпроводен с истински демографски взрив. За половин век населението на страната се е удвоило от 25 до 50 милиона, върху територия по-малка от България. Това я нарежда сред 10-те най-гъсто населени страни с близо 490 души на кв.км. Четиридесет процента от населението на Южна Корея е съсредоточено в столицата Сеул и околностите – общо 20 млн. души. През последните години обаче демографската крива рязко се пречупва заради ниската раждаемост – 9 новородени на 1000 души, което нарежда Южна Корея до страни като България в тази печална статистика. Ако тенденцията се запази, до 2050г. населението ще се стопи с 8 млн. души. Като във всяко развито общество и тук проблемът се корени в късните бракове. Корейците все повече отлагат създаването на семейство по кариерни съображения. Към това се добавя и една корейска особеност – жените търсят да се еманципират от патриархалния гнет на корейските традиции, според които мъжът е господарят, а жената – негово притежание и предпочитат да се посветят на учене и работа, преди да сключат брак. Ако през 80-те години трите деца са били норма, то сега те са рядкост. Средната заплата в Южна Корея е съизмерима с тази в развитите европейски страни – около 2000 долара. Минималната надница е 40 долара. Годишната заплата на лекарите тръгва от 100 000 долара нагоре. Журналист в национална медия получава средно 5000 долара месечно. Стандартът на живот е непосилно висок за гражданин от страна-членка на ЕС като България. Една четвърт от смартфоните в света са

произведени в „Самсунг електроникс“, а годишните печалби на компанията надхвърлят 200 млрд. щатски долара. Южна Корея е сред петте държави в света със собствено производство на изтребители за нуждите на армията, редом с Русия, САЩ, Франция и Китай. Икономическият бум напоследък преминава и в културна експанзия. Корея продуцира и изнася телевизионни сериали. Няма тийнейджър по света, който да не е „препускал” в ритъма на „Гагнъм стайл“. Дори в България вече има фенклубове на корейската кей-поп музика – културен феномен от последното десетилетие, около който се конструира цяла индустрия. Динамиката на страната се усеща още от летището в Ин Чон, което вече 10 години е номер едно в света. По пътя до Сеул, на около 70км, разбирам какво значи истинско задръстване. Въпреки натовареното движение, не се чуват клаксони на нетърпеливи шофьори, а всички в автобуса сме затегнали колани заради високите глоби, които грозят водача. Първият културен шок за новопристигналия чужденец е корейската кухня. Тя е толкова своеобразна, че оформя идентичността на корееца. Прословутото кимчи, което за европееца представлява просто силно подлютено кисело зеле, има над 150 разновидности. Правят го от китайско зеле, ряпа, краставици, сусамови листа и всевъзможни планински треви. Въобще лютото е закон на корейската трапеза. Навремето лютият червен пипер се ползвал за консервиране на зеленчуците и така се превърнал в неотменна съставка на корейската кухня. За европейското небце е истинско изпитание. Скоро обаче човек свиква с пикантния вкус. Дори се пристрастява. „Колкото по-люто, толкова по-вкусно“ - обясняват любезно местните. Шегувам се, че при толкова разлютени корейци трудно ще се постигне обединение на двете Кореи. Вдигат усмихнато рамене. Местната трапеза предлага невъобразимо разнообразие от ястия. Всички се сервират в малки купички и скромни количества, тъй че не остава непокрито място върху масата. Морски дарове, риби, подлютени туршии, подправени листа и треви. Някогашната „храна на бедните”, днес е културно наследство. Част от традицията е скарата да се приготвя пред очите на клиента. Корейската традиция в храненето се различава напълно от европейската схоластика със задължителните ордьовър, основно ястие и десерт. Агресивните американски вериги за бързо хранене са популярни само сред най-младите. Корейската храна е колкото специфична, толкова и здравословна, затова във всички задгранични корейски културни центрове се предлагат курсове по приготвянето є. Културната експанзия минава ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

през стомаха. „Да счупиш краката на масата“ е израз, който корейците употребяват, за да похвалят изобилието на трапезата. Ще рече да сервираш толкова манджи, че масата да рухне под тежестта им. Корейското „соджу“, традиционна нискоалкохолна оризова напитка, която местните смесват с бира за по-бърз ефект е слаба ракия. Виното не е особено популярно. Пробиват основно френски и италиански марки. В Южна Корея алкохолът е важен отдушник от стресовия работен ден, който започва най-късно в 7 и завършва когато си тръгне началството. Закон е подчинените да не напускат офиса преди шефа. В десет вечерта сеулските билдинги изплюват последните окъснели работохолици с костюми и изморени лица. При този график е разбираемо защо думата „стрес“ е сред най-оборотните в Южна Корея. Почивките са редки. Годишният отпуск е само седмица. Вечерната чашка с колеги след работа е нещо като психологическа необходимост. Често тази групова терапия прераства в оспорвано състезание по надпиване, а емоциите се изливат пред караокето. Ако през деня улиците и кафенетата в Сеул пустеят, то вечерно време градът гъмжи от хора. Повечето магазини работят до 22 часа, а заведенията до по-късно. Като всичко останало и пиенето тук е строго кодифицирано и превърнато в ритуал. При официални поводи наздравиците се вдигат от „старейшините“ в групата – най-възрастният или най-висшестоящият. След първата глътка следват ръкопляскания и всички сядат по местата си. Подчинението по старшинство е ключово за разбирането на човешките взаимоотношения в Южна Корея. Не е прието подчинените да взимат думата в присъствието на висшестоящи. Всяко прекъсване се възприема като проява на неуважение. За хлевоустите европейци това е подтискащо, но на тази йерархия се крепи редът. Гостоприемството на корейците е обезоръжаващо. Тук гостът е цар. Корейската мечта Историята на „Хюндай“ е до голяма степен историята на Южна Корея, казват корейците с нескрита гордост, докато обикаляме найголямата корабостроителница на компанията, в която работят 120 000 души. Гигантското предприятие има музей, който разказва историята на тази индустриална империя. Историята на корейската мечта. А тя тръгва от едно старо колело и торба ориз, които и досега се съхраняват в залите на музея. Някога реликвите са принадлежали на собственика и основател на „Хюндай“ Чон Чжу Йон, който продава кравата на баща си, за да отвори

магазин за ориз, после се залавя със строителство, за да стане един от най-богатите хора в Южна Корея и некоронован император на страната. Корейците обичат да разказват тази легенда като урок по предприемачество, смелост и упоритост. По стените висят семейни снимки на Чон Чжу Йон с отрудените му родители пред сламена селска колиба, после със съпругата, осемте му сина, внуците. Чон с Горбачов, Чон с Рейгън, Чон с Тачър. Историята на успеха по корейски. Обиколката на града от скелета и докове е възможна само с автобус. Годишно тук се произвеждат около 100 кораба с различен тонаж като най-големите достигат 300 000 тона. Пейзажът е сюрреалистичен. Стотици работници на велосипеди щъкат напред-назад между доковете и стоманените грамади на танкерите. Въпреки лекия спад в производството от началото на годината, Южна Корея остава водеща сила в корабостроенето с 50% от всички поръчки в света, основно от ЕС и Близкия Изток. И най-малката иновация тук се патентова заради страха от кражба на технологии от Китай. Корабните специалисти на „Хюндай“ се гордеят най-вече с технологията си за боядисване на корпусите. Колкото и да е странно, корабостроенето в Южна Корея се развива чак след 70-те години на миналия век и само за 45 години превръща страната в лидер. Местните разказват като легенда как Чон Чжу Йон успял да привлече европейските инвестиции в сектора с помощта на малък рекламен трик и на корейската история. А според нея през 1592г. генерал Лий успял да отблъсне японското нашествие от 300 кораба по море с помощта на конструиран от него кораб с формата на костенурка. Предприемачът умело използвал митичната история като доказателство за майсторлъка на корейците в корабостроенето, още преди 4 века. Тъмната страна на успеха Ускорената индустриализация и миграцията на населението от селата към големите градове през последния четвърт век пораждат един печален феномен – растящият брой на самоубийствата. Средно 33 човека на 100 000 корейци посягат всяка година на живота си, а причините са предимно икономически. След кризата от последните години много банкови длъжници предпочитат да сложат край на живота си, отколкото да понесат срама от фалита. Изпадането от общността, отчуждението и самотата, токсичните продукти на модерното общество, също стимулират този процес. Тъкмо с тези мъчителни импулси на подсъзнанието се занимава във филмите си Ким Ки Док. Великият корейски режисьор впро-

чем е недолюбван в родината си като всеки лош пророк. Парадоксът е, че със забогатяването на обществото самоубийствата растат. Според психолози обяснението не е толкова в бедността, колкото в нарастващото неравенство. Модерното южнокорейско общество е по-богато отпреди, но пропастта между бедни и богати е една от най-дълбоките в Азия. Някои си обясняват нарастващата суицидна наклонност у корейците и с липсата на време за религиозни и духовни практики. Според статистиката 35% от населението се състои от атеисти. За сравнение будистите съставляват 25%, също толкова са и християните. И ако за тези две религиозни общности самоубийството е тежък грях, то за невярващите подобни задръжки не съществуват. Инак християнски църкви – предимно протестантски и католически – има навсякъде. С характерната си склонност да решават проблемите, вместо да се вайкат, корейците вярват, че ще се справят и със самоубийствата. Правителството вече провежда целенасочена кампания за превенция сред младите чрез горещи телефони, на които падналите духом могат да потърсят утеха и съчувствие. Престъпността в страната е ниска. За това има няколко обяснения. Корейците са законопослушни и не прекрачват обществените норми на поведение. Въпреки бурното им общуване и богатият набор от ругатни, те смятат употребата на физическа сила за унизителна. Населението не притежава оръжие. Ловните пушки се съхраняват на определени места извън дома и се ползват само при излети. Полицията е много ефикасна заради ниските нива на корупция. И още една малка, но съществена подробност – всички корейци минават задължително обучение по таекуондо в казармата, затова гледат да са внимателни един към друг. Сравнително ниската безработица от 3,5% пък намалява икономическите предпоставки за престъпления.

Болката от Север Разделението на двете Кореи е голямата болка на южнокорейското общество, а мирното обединение – хоризонтът на сегашния политически елит в Сеул. Шестдесет и две години след подписването на временното примирие между КНДР и Южна Корея, тази надежда продължава да е жива. Обществените настроения на юг от 38-ия паралел, който разделя полуострова, са по-скоро в полза на обединението, но силни външни интереси възпрепятстват процеса. САЩ и Япония са двете страни, които имат най-голям интерес от запазване на разделението. След края на Втората световна война Южна Корея е със споделен суверенитет, след като американците поемат върховното командване на армията и настаняват свой военен контингент в южната част на полуострова като гаранция срещу евентуална атака от север. С времето тази зависимост предизвиква все по-голямо недоволство сред южнокорейците. Антиамериканските протести се засилват, а заради общественото недоволство се обмисля преместването на най-голямата военна база на САЩ извън столицата. Близо 30 000 американски военни пребивават постоянно на територията на Южна Корея, а всички решения в областта на отбраната минават задължително през американска санкция, което на практика поставя страната в пълна зависимост от САЩ. Евентуално обединение на двете Кореи ще лиши американците от основния им аргумент за разполагане на военен контингент в Корея. До границите на Русия и Китай. А това е смисълът на американското присъствие. Япония от своя страна се опасява, че една обединена 80-милионна Корея ще оспори икономическото є лидерство в региона. Грамотният Север и развитият Юг рискуват да родят гигант, който да детронира задъханата Япония от мястото є на четвърта икономика. САЩ и Япония имат и пряк икономически интерес от тлеещия над половин век конфликт на полуострова, който захранва военнопромишлените им комплекси. Парадоксално Япония дължи следвоенния си икономически старт тъкмо на Корейската война, тъй като печели от военни поръчки. Непрекъснатите конфликти по границата между двете Кореи, понякога инспирирани от американски маневри, заставят южнокорейското правителство да купува високотехнологични оръжия „made in USA“. Новият южнокорейски президент г-жа Пак ГънХе неотдавна предприе дързък дипломатически ход като заяви, че Южна Корея възнамерява скоро да започне преговори с Китай по въпроса за обединението на двете Кореи. Новината бе съобщена от Пекин, където Пак Гън-Хе бе гост ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

на парада послучай 70-годишнината от края на Втората световна война. Според политическите наблюдатели изявлението е историческо и представлява сериозен опит на Южна Корея да се еманципира от зависимостта си от САЩ. Южнокорейците съзнават, че времето работи срещу обединението, затова приветстват новия курс към затопляне на отношенията между двете Кореи. Със смяната на поколенията отслабва и ентусиазмът от евентуално помирение на севера и юга. Младите южнокорейци са много по-безразлични към каузата на обединението от техните родители, тъй като вече три поколения живеят разделени, родовите връзки изтляват, увеличават се и културните различия. Ще позволят ли САЩ мирното обединение на двете Кореи? Този въпрос занимава южнокорейското общество, но отговорът засега не е обнадеждаващ. Според последните социологически проучвания само 5% от южнокорейците са радикално против американските бази в страната, докато 50% от анкетираните ги приемат за даденост. Епилог Времевата разлика между България и Южна Корея е 6 часа, но разликата в икономическото развитие се измерва в светлинни години. Високите 40-етажни жилищни комплекси, модерните сгради в центъра на Сеул, безупречният транспорт и премислената инфраструктура респектират. Най-впечатляващи обаче си остават човешките отношения. Тук всеки си знае мястото, никой не надскача своята компетентност, фирмената етика е меритократична, административната йерархия следва точно разписани критерии. Това обяснява и култа към образованието в Южна Корея, което гарантира добра професионална реализация. Осемдесет процента от завършилите средно образование се записват в университет. Южна Корея е страната с най-много висшисти на глава от населението. Училищата тук са основно държавни, има и частни, но те са малко. Тук парите наистина следват ученика, а не частника. Култът към успеха и конкурентната надпревара, обаче, рискуват в дългосрочен план да разградят тъкмо онези солидарни връзки в южнокорейското общество, върху които се крепи моралното здраве на нацията. И това, струва ми се, ще е най-голямото предизвикателство пред политическия и обществен елит на страната. Японците знаят защо. Галя Горанова, източник: сп.„А-спекто”

ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ РЕЙДОВЕ

Южна Корея предприема активна политика за обединение на Корейския полуостров Въпреки че сме свикнали да мислим за Северна и Южна Корея като за две автономни държави, фактически те все още са в състояние на война, тъй като в края на Корейската война двете страни не подписват мирен договор. Може би точно заради този неясен геополитически статут, от няколко години Южна Корея предприема едностранна и масирана политика на обединение. Политиката включва както информационни спотове по телевизията, така и масово разпространение на послания за обединение по света чрез дипломатически посолства и срещи на всякакво ниво. Цялата външна политика на Южна Корея в момента се осланя именно на идеологията за обединението. „Президентът, министрите и всички официални лица не пропускат възможност да изпратят посланията си за обединение независимо дали ще е на официално посещение, работен обяд или неформална среща“ - споделя наблюденията си и кореспондентът на испанската новинарска агенция EFE в Сеул Атахуалпа Амерси. Обикновените хора в Корея също все по-често говорят за обединението, особено ако са сред онези няколко милиона корейци, които имат роднини на север от 38-ия паралел. От Северна Корея отговарят на всичко това с все по-чести военни провокации, въпреки че на хартия двете страни отдавна са се съгласили евентуално бъдещо обединение да се случи по мирен начин. През годините идеята е артикулирана често и от двете страни. Но независимо от тези срещи на високо рав-

нище, реалността показва, че подобно развитие е трудно, с годините става почти невъзможно, а много политически анализатори дори предричат обединение по германски сценарий („аншулс” – присъединяване на едната държава от другата). Корейците осъзнават, че разликите между двете страни се увеличават с годините и е от изключителна важност обединението да се случи колкото може по-бързо. Вече са се родили 3–4 поколения след началото на войната (1950), която разделя Корея на две и все по-рядко се срещат хора, които помнят страданието от принудителното разделение. Близо 10 млн. корейци имат роднини в Северна Корея, но младите поколения нямат съзнанието за единност, представата им за народ с общи корени е доста слаба. Всъщност младите хора в Корея са единствените противници на идеята за обединението, защото смятат корейците от севера за хора с различни навици, ценности и начин на живот. Донякъде са прави, защото седемдесетте години разделение неимоверно са променили съзнанието на корейците и все по-резонен е въпросът дали изобщо вече става дума за един народ при положение че разликата между двете Кореи е толкова осезаема? Ако погледнем кадър от състоянието на Корея преди разделението и се опитаме да сравним развитието на двете държави днес, може би ще успеем да си представим огромната разлика в темповете на развитие на двете страни. За нас тази разлика е още по-

разбираема заради спомена от социалистическото ни минало. Парк Джонг Рюл – председател на Журналистическата асоциация на Корея открива и още прилики в историята ни: „Сигурни сме, че българският народ може най-добре да ни разбере, тъй като след освобождението му през 1878г. е преживял трагедията на разделението между Княжество България и Източна Румелия. Разликата е в това, че за България то е продължило само 7 години, а за Корея близо 70, но продължаваме да вярваме в мотото, което е и ваш национален девиз – „Съединението прави силата”. Друга аналогия с България е опитът ни в прехода от социализъм към демокрация, към който корейците проявяват активен интерес, тъй като може да бъде изключително полезен при евентуално обединение. За тези 70 години разликите между Северна и Южна Корея са придобили наистина невъобразими размери – за голяма част от тях светът дори няма представа. За да затвърди политиката в това отношение на 15 август 2015г. Ким Чен-ун създаде дори и часова разлика между двете страни. Така времето в Северна Корея е с половин час назад от времето в Южна Корея, което само идва да затвърди усещането, че двете Кореи живеят в съвсем различни времена. Южнокорейците си дават сметка че този процес ще се задълбочава и за да го спрат, предприемат активна политика на обединение. Създават редица институции, които да работят по въпроса за обединението – Министерство на

обединението, Институт на обединението и университети подготвят кадри, които се учат да се справят с бъдещите проблеми на обединението още от сега. В последните няколко години усилията им са основно в подготовката на икономиката за евентуалното обединение – отделят се много средства за това, правят се дългосрочни планове, ангажират се експерти, които да работят в тази посока. Една от основните задачи за решаване е каква е необходимата сума, за да се намали разликата в доходите между двете страни. Като се има предвид липсата на надеждни данни относно състоянието на севернокорейската икономика, оптимистичните прогнози са за около 200 млн. долара, докато песимистичните стигат до 1,5 трилиона долара. Но политологът Джеймс Канг смята, че „когато помисли за цената на разделението, която в момента плащаме, цената на обединението не е чак толкова голяма. Също така, от хуманитарна и историческа гледна точка ние все пак сме един народ с една кръв”. От икономическа гледна точка обединението е доста смело решение на южняците, не само заради икономическото бреме, което Северна Корея ще привнесе, но и защото подобен акт ще промени съществено търговските отношения между Южна Корея, САЩ и Япония (голяма част от бюджета за отбрана на Южна Корея отива за купуване на оръжие от САЩ и Япония). „Южна Корея всяка година отделя огромен бюджет за отбрана и въоръжаване – сигурни сме, че този бюджет може да се използва за много по-разумни неща” – споделя Ким Йонг-ман, секретар на Асоциацията на корейските ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

журналисти. Но проблемите на обединението не са само икономически. Бежанците от Северна Корея срещат големи трудности в намирането на работа в Южна Корея и като цяло се оказват доста неподготвени за живота в модерна, технологично напреднала и динамична среда. Заради контрола на информация в социалистическа Корея, гражданите є нямат почти никакво разбиране за начините, по които съвременното общество функционира. Така при евентуалното обединение може да се окаже че Корея трябва да се справи с повече от 20 млн. непригодни за живота на съвременното общество граждани, което пък от своя страна може да породи социално объркване и дори чувство на отчуждение. Това вече се е случвало при обединението на ГДР и ФРГ, въпреки усилията и средствата, вложени за справянето с тези проблеми. „При евентуално обединение не само институциите, натоварени с проблема на обединението, но и всички южнокорейци ще трябва да се справят с обучението и интегрирането на милиони севернокорейци, които не знаят как да си отворят банкова сметка, как да се държат в търговска фирма и т.н. Преходът и обучението на тези хора ще бъде много дълъг и сложен процес не само за правителството, но и за всички южнокорейци“ - споделя наблюденията си испанският кореспондент Атахуалпа Амерси. Историята познава случаи на бежанци от Северна Корея, които въпреки подкрепата на правителството не успяват да се социализират в Южна Корея, не успяват да се интегрират в обществото и се връщат на север. Ако информацията, която пристига след това от Пхенян е вярна, напоследък режимът на Ким Чен-ун

използва тези хора за целите на пропагандата си, показвайки на всички севернокорейци колко по-добре се живее при тях, след като и бежанците се завръщат обратно. Много е трудно да се направят обосновани предположения дали някой от сценариите, които историята познава, ще се повтори на Корейския полуостров, тъй като анализите на политолозите не се базират на достоверна и проверена информация. „Когато няма обективна информация за дадено събитие, анализите се правят с много условности” - коментира политологът Борис Попиванов. Но по същия начин се случват и плановете за обединение на Южна Корея – с много условности – „ако режимът се промени“, „ако севернокорейската система се срине“, „ако има преврат“. Но дори и при тези условности и неизвестни, държавната политика за обединението набира лавинообразна сила и корейците са категорични, че са готови за предизвикателствата на обединението, въпреки противоречията по този въпрос между елитите на Южна Корея, Япония и Китай. А истинският казус за Великите сили ще се появи след това, защото обединението на Корейския полуостров ще роди силен геополитически субект, който вече няма да бъде изолиран и толкова зависим дори и само заради сухопътната граница, до каквато в момента Южна Корея няма достъп. Новите възможности за търговия с Русия и Европа предоставят много по-големи перспективи пред корейската икономика и това е един от най-съществените фактори за политиката на обединението. По същата причина напоследък Китай все по-често се съобразява с правилата на глобализиращия се свят и е малко вероятно да пренебрегне важ-

ните търговски отношения с Южна Корея за сметка на нестабилния Север, въпреки че сме свикнали да го смятаме за основен идеологически съюзник на Северна Корея. В началото на септември 2015г. в Пекин се проведе военен парад по случай 70-годишнината от края на Втората световна война в Азия. На него изненадващо не присъства Ким Чен-ун, но за сметка на това южнокорейския президент Пак Гън-хе бе сред гостите на събитието и не пропусна да се срещне с китайския си колега Си Дзинпин и да обяви съгласието на Китай да съдейства за мирното обединение на двете Кореи. Това само затвърди усещането, че в Северна Корея нещо се случва и за пореден път накара светът да фокусира вниманието си към Пхенян. От там напоследък често пристигат противоречиви новини – от обособяването на интернет стая на летището (без интернет) и концерт на Laibach до поредния разстрел на предатели на режима или граждани, осмелили се да гледат и слушат южнокорейски медии. В началото на 2015г. направи впечатление и дългото отсъствие на Ким Чен-ун от редица държавни събития. Версията беше за здравословни проблеми, но много политически анализатори смятат, че заболяването е по-скоро политическо и е индикатор за отслабване на позициите на младия Ким в Работническата партия на Северна Корея. Със сигурност е назряло времето в което отношенията между Северна и Южна Корея да приемат нов курс. „Най-реалистично е да се създават нови икономически предпоставки за сближаване, като например съвместно управляваната от Северна и Южна Корея индустриална зона Кесон. Централно положение при едно обединение е съдбата на династията Ким. Нейната власт би се ограничила – а също и на ръководния елит на партията. Трябва да се помислят форми, в които да им се гарантира някакво бъдеще, за да не се противопоставят на всяка цена на едни интеграционни процеси.” – коментира политологът Борис Попиванов. Нестабилността в Пхенян изостря вниманието на света и най-вече на Южна Корея. От Сеул са категорични, че при извънредна ситуация ще застанат безусловно зад интересите на корейският народ от Севера, независимо на каква цена. И въпреки че до момента всички опити за преврат в Северна Корея са били потушавани безцеремонно и показно с убийства, историята показва че в подобни политически строеве подобно развитие е напълно възможно да се случи. Елена Фучеджиева

За малките За мен приказката Южна Корея започна в България с един неочакван телефонен звън. Обади се Снежана Тодорова, шефката на СБЖ, ставаше въпрос за сключен наскоро меморандум за сътрудничество между нашия съюз и Асоциацията на корейските журналисти. Интересен факт за наша гордост е, че България е първата европейска държава, с която те сключват подобно споразумение и в изпълнение на което у нас бе пристигнала делегация от пет човека. Програмата им включваше посещение на емблематичната пещера Леденика във Врачанския балкан, обясни ми набързо тя. Молбата є да бъда гид на корейската група за моята скромна особа бе чест и удоволствие. От мен се очакваше да направя резервация за обяд в приличен ресторант и да проверя работното време на пещерата, за да не стане някой гаф и да се изложим пред чужденците... Уреченият ден в края на юни обещаваше много слънце, а Балканът бе облякъл най-зелената си премяна. Очаквах ги на километър от прохода Вратцата, където минава единственият път към пещерата. Бялото бусче прелетя край мен, а пътниците сякаш не ме забелязаха. Но стоповете светнаха и аз скочих в моята кола Корейската делегация във Врачанския балкан

ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ РЕЙДОВЕ

неща, които топлят душата...

да ги догоня. Подкарах напред, водейки гостите по познатия до болка път, а при всяка дупка стомахът ми се свиваше от притеснение. Какво ще си кажат хората – прекрасна природа и такъв разбит асфалт?! За тях България не бе само България, но и Европа... Надявах се неповторимите природни красоти да компенсират това впечатление. Спрях на широка отбивка по средата на отсечката, където хората от природния парк преди години направиха беседка с пейки и барбекю под щедрите сенки на висока брезова гора, до която гордо се извисяват снажни борове. Пътниците от буса слязоха с широки усмивки, щастливи лица и грейнали очи, сякаш въобще не са забелязали кратерите по пътната настилка. Винаги ще помня този момент, камък ми падна от сърцето... Именно на това прекрасно място се запознах с моите нови приятели. Представиха ми се един по един с дълбок поклон и визитна картичка в ръка, а преводачът същевременно ми обясняваше кой кой е и какъв е. Нямаше как да не бъда респектирана – президентът на Асоциацията на корейските журналисти Парк Джонг Рюл, придружен от председатели на областни сдружения в Южна Корея. А поведението им въобще не издаваше високите постове, а дори напротив. Бяха позитивни, с разтворени сърца и обятия за всичко и всички. Докато неуморно плъзгаха ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

погледи по ръбовете на главозамайващите скали наоколо, нямаше как да не забележа изискано-спортното им облекло, съобразено с дестинацията, специалното внимание към пейзажа и професионалните фотоапарати с огромни любопитни обективи, които неспирно намигаха на кичести дървета и букнали цветни полянки. Втората ни спирка по пътя към пещерата бе на билото на Балкана. Не можех да подмина това място, където всеки познаващ района врачанин би довел гостите си за поклон пред майката Природа. Оттук погледът се спуска стръмно надолу по зелените дипли на планината, блъска се в непристъпните гладки и отвесни скали с право наречени Огледалата, връща се над сгушеното по течението на Лева селце Згориград, после прелита през дверите на прохода и се рее оттатък язовира, чак до гористите възвишения на Веслеца. Невероятно! Гледката прикова делегацията тук за дълго, глътнаха я и фотоапаратите... Но времето напредваше, Леденика ни очакваше, нескрито бе и любопитството на гостите. Това пролича и в многобройните въпроси, с които затрупаха екскурзоводката. Оживените им коментари продължиха и след като излязохме от пещерата. Доколкото можах да разбера, съдейки от доброто им настроение, видяното бе породило у тях радост и удоволствие.

Нямаше време за обход на екопътеките край Леденика, ранният следобед напомняше, че е крайно време да покажем достойнствата на месните готвачи. Бях избрала изискан ресторант до прохода, където природата щедро разголва красотите си: клокочеща рекичка, високи отвесни скали от двете страни, смесени гори с пищна пролетна зеленина и любовни птичи песни – най-романтичният сезон. За корейците някои специалитети от българската кухня вече бяха познати и сами си поръчаха, произнасяйки забавно „шопска салата“. След нея сервитьорът им донесе вряла рибена чорба с много люти чушки и пъстърва на скара – това бе техният единодушен избор от богатото меню. Докато хапваха с удоволствие и кимаха одобрително над блюдата, живо се интересуваха от скромната ми личност – с какво се занимавам, колко книги съм издала, как се казват и защо, какви са темите в разказите и поезията ми, и т.н. Беше в навечерието на дълго подготвяна вечер, посветена на моето творчество, разказах им. А те възторжено възклицаваха и ме слушаха с такова внимание, сякаш пред тях стоеше български национален герой. Не успях да скрия вълнението си и усетих как бузите ми поруменяват. Онагледих думите си с покана за културното събитие, намираха се в чантата ми за случайно срещнати приятели. Г-н Парк пожела да я задържи, макар че след два дни летяха за Корея и нямаше да присъстват в залата. А когато стигнахме до десерта – овче кисело мляко в гърненце – председателят на Корейската асоциация найтържествено ми закопча на ръката часовник, в знак на благодарност за гостоприемството с думите „Стрелките показват нашето време. Тъкмо ще знаеш колко е часът, когато дойдеш в Корея. Ще те чакаме!“ На момента, приех тази покана като обикновена проява на добро възпитание. При тези разговори, примесени с тънко чувство за хумор, остроумни шеги и сърдечен смях, не бях забелязала кога часовникът бе превъртял два пъти голямата си стрелка, а над планината облаци бяха закрили слънцето. Изпуснахме работното време на Историческия музей, но пък успях да им разкажа за подвига на Ботев пред внушителния му паметник на едноименния площад във Враца. Тогава плисна дъжд и подгони гостите към бусчето. Капките обаче не попречиха на церемонията по сбогуване с широки усмивки, чупка в кръста и дружелюбно протегнати ръце. „Това беше“, казах си, когато групата изчезна от погледа ми. Месец по-късно обаче разбрах, че нищо от шеговития ни разговор не е било куртоазия и сърдечната покана важи с пълна сила. За моя огромна радост гласът на г-жа

Тодорова прозвуча в телефона ми с невероятната новина, че съм включена в групата български журналисти, пътуващи в началото на септември за Южна Корея. Емоцията за мен бе толкова силна, че граничеше с шок. Всъщност, докато не излетях със самолета за Истанбул си мислех – това е твърде хубаво, за да се случи наистина. Ден преди полета надникнах в интернет, разчитайки на „чичко Гугъл“ да ми каже нещо повече за Корея. Оказа се, че информацията на български за тази далечна страна е много оскъдна. Ще си призная, че съм скарана с английския език, за което искрено съжалих. Все пак успях да хвърля един поглед на Сеул, благодарение на орбиталните сателитни очи, дори се „разходих“ по булеварда пред хотела в който щяхме да отседнем, телепортирах се и до екзотичния вулканичен остров Чеджу... Така се бях вглъбила във виртуалната екскурзия, че осъмнах пред компютъра. Вече знаех много повече за географията, инфраструктурата и икономиката на страната, но почти нищо за тази коренно различна от нашата азиатска култура. Самолетът се сниши над Жълто море и корабите, които го кръстосваха се виждаха отчетливо като хавански пури. Скоро далечните зелени точици се превърнаха в броеница от малки островчета, край които сновяха яхти и скутери. След захода гърбицата на огромния мост между столицата и летището разполови илюминатора до мен. Да, наистина Сеул е впечатляващ от птичи поглед, мислех си докато огромният Боинг 777 плавно слизаше към пистите, построени върху голям изкуствен остров. От сърцето на Корея стърчаха стотици небостъргачи, а над тях се спускаше кървав септемврийски залез. Неповторимата картина оживява и сега, когато пиша тези редове. Дълго мислих накъде да насоча вниманието на уважаемия читател в рамките на тези няколко страници. Безспорно, всичко което видях обогати знанията ми. Девет дни не спрях да се дивя и учудвам на корейските технически постижения и иновационни решения в най-неочаквани направления. Десетки пъти им свалях шапка. Не може да бъде другояче, щом си разгледал студията на една от най-големите телевизии в страната – KBS, залите на медийната група MBN и икономическия всекидневник „Меил Гьонгдже” с милионен ежедневен тираж и щом си обходил най-голямата корабостроителница „Хюндай“. Визитата ни включваше още редица официални срещи с областни управители и зам.-кметове на Су-уон, Гьонг-ги, Гуанг-джу, Джолла намдо и екзотичния остров Чеджу. Ще отворя дума за дребните нещица, неспоменати в Уикипедия и които не всеки съумява

Българската делегация на посещение в телевизионните студия в Сеул, долу – Летният дворец в град Суон.

ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

да забележи. Може би точно в тях се крият отговорите на някои болни за нас въпроси, като например защо корейците живеят така, а пък ние – иначе. Ще посоча ситуации в които прозира широко скроената корейска душа, колективизъм, сговор и толерантност, доброта и в същото време работохолизъм, целеустременост, принципност и дисциплина. На летището, още щом си взех багажа, потърсих изхода, за да запаля цигара след двадесетчасово прочистване на белите дробове. Но там ме очакваше голяма изненада. Пушенето в Корея е забранено навсякъде, освен на специално обозначени за целта места. Обикновено те са кабинки с размери малко по-големи от автобусна спирка. Зад стъклената им фасада с нарисувана димяща цигара стърчат до три високи еднокраки кръгли масички с пепелници. Вътре хора почти няма, за корейците тези кутийки се равняват на позорен стълб! Глобата за нарушители е сто долара и е съвсем ефективна, а не само на книга, увери ме преводачът. Може би това бе една от причините да няма фасове по улиците. Още не бях преглътнала този абсурд за всеки страстен пушач-турист, когато отново бях озадачена. Пред скромната ни групичка от седем човека с преводача, плюс двама посрещачи – общо девет, спря луксозен автобус. Голям, може би петдесетместен! Стори ми се малко прекалено – защо са дошли да ни вземат с такова огромно возило, в което ще седят шепа хора? Скоро разбрах, че това не е случайно, нито пък с демонстративна цел. Снобското на пръв поглед поведение се оказа доста мъдро и обмислено решение – в Сеул има специална лента за движение на автобуси. Така този вид транспорт се оказва доста бърз

и предпочитан, в сравнение с попадащите в задръствания автомобили. И представете си, в тези обозначени само с маркировка ленти, няма нито една лека кола. Така експресно и безпрепятствено прелитахме огромните разстояния, а очите ми не можеха да се наситят на причудливи небостъргачи, подпрели с челата си тъмнеещото небе; на заливи и криволи на рекички и канали, над които прескачаха внушителни мостове; на разноцветни неонови светлини, неусетно обгръщащи Сеул... На интериора в автобуса обърнах внимание на следващата сутрин, докато групата се събираше пред хотела. Блестеше като нов отвън и отвътре. Сякаш шофьорът го бе изкарал днес от завода. Щори на стъклата, под тях ветрилообразни колосани завеси, привързани с ефектни пискюли, вградени огледала на вертикалните колонки, хладилно барче с минерална вода, блестящо чиста дамаска на седалките, огромна плазма в горната част на предното стъкло, два монитора за водача – навигация и система за наблюдение на пътната обстановка зад автобуса, а над вратата – снимка на шофьора с цялата му автобиография. Черешката на тортата обаче бе малка кутийка, от която стърчаха пет разноцветни USB-та за зареждане на мобилни телефони по време на пътуване. С този прекрасен автобус няколко дни обикаляхме набелязаните в Сеул и околностите обекти, радвайки се на комфорт и сигурност. Бих искала да обърна внимание на официалното ни посрещане в Асоциацията на корейските журналисти. На вратата ни чакаше самият председател Парк Джонг Рюл. Втурна се към нас с радостни възклицания и широка усмивка, сгромолясваща с трясък стени и граници, запълваща празнини и пропасти. Всеки един от нас бе целунат и притиснат в крепка задушаваща прегръдка, като стар и много, много скъп приятел. А на стената, в дъното на залата, с огромни букви на чист български език пишеше: „Сърдечно приветстваме делегацията на СБЖ в Корея“! От едната страна на масата насядаха домакините, срещу тях – ние, а между нас топлота и взаимно удоволствие от срещата. Кратката официална част, каквато изискваше протоколът, бързо и неусетно премина в непринуден разговор за дългоочакваната среща на корейска земя, оживяха и спомените от България. В този момент председателят като вълшебник извади от някъде поканата за моята творческа вечер, която му дадох на онзи съдбовен обяд в ресторанта край Вратцата. Гледах с невярващи очи – не може да е истина. По-късно подариха на г-жа Тодорова в рамка материалът-отзив за гостуването си у нас, а в последствие се оказа, че всички носят

в документите си иконки, подарени им от игумена на Рилския манастир. В този дух на разговора за символични спомени, които домакините сякаш вадеха от магични джобове, председателят с възхищение забеляза, че „кака Снежа“, както приятелски наричаха г-жа Тодорова, носи на ръката си корейския часовник. Няма как да не е забелязал, че над моята китка подаръкът липсва, но тактично се направи на разсеян. За жалост в бързината и суетнята около приготвянето на багажа за път, забравих да поставя този скъп за мене спомен на ръката си. И сега ми се искаше да се скрия под масата от неудобство. Като говоря за малките жестове на внимание не мога да пропусна следната случка: Един ден, когато по програма трябваше да разгледаме емблематичен дворец в Сеул, изведнъж запръска ситен дъждец. Облаците над нас не изглеждаха страшно и всички очаквахме, че скоро ще отминат. Но автобусът отби, един от домакините изчезна на бегом през вратата и след по-малко от пет минути се върна с десет чадъра под мишница. Всичко се случи толкова бързо, че ние още не бяхме успели да обсъдим помежду си кой си е взел чадър от България, кой не, кой го е забравил в хотела и кой го носи в дамската си чанта. Тогава си спомних оня внезапен дъжд във Враца, който подгони гостите ми към микробуса, но не и мен към магазина за чадъри. На втория ден след пристигането всички наши домакини знаеха не само имената ни, но и коя чанта на кого е, кой с какъв фотоапарат снима, кой каква връхна дреха носи и много внимаваха да не забравим нещо някъде! Непонятно бе за мен как предугаждаха всичките ни нужди и още преди да сме поискали или попитали за нещо, то вече се изпълняваше. Понякога имах усещане, че четат и мислите ни. Невероятно развита интуиция, която аз си обяснявам със стремежа да угодиш и да си в полза на другия, да го накараш да се чувства добре, да го зарадваш. Когато това е цел, ставаш по-наблюдателен докато се питаш – какво би ми трябвало на мен сега, ако бях на тяхно място? И става лесно да отгатнеш, нали сме от един биологичен вид и имаме едни и същи човешки желания, в края на краищата. Въпреки последното ми заключение смятам, че разликите между нас са много повече от приликите. Не бяхме от най-добрите гости. Случваше да някой да закъснее за уречения час, да се успи, да забрави някъде нещо, да мърмори от дребно неудобство. Въпреки това корейското търпение се оказа безгранично и домакините с радост задоволяваха всички наши капризи. Как през целия престой не видях един от тях намръщен, зъл или ядосан, как никой не се успа ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

и не закъсня, как никой не каза, че е изморен, никой не отговори грубо – всяка сутрин се оказваха преди нас в автобуса. Тъжни ставаха само когато питахме нещо за Северна Корея. Тогава по лицата им се изписваше болка от огромната пропаст между двете държави и не скриваха от нас най-съкровената си мечта – обединение... От безбройните дребни жестове на внимание стигнах до заключение, че корейците са замесени от съвсем друго тесто. Те имат други приоритети, друга ценностна система. Останах с впечатление, че егоцентризмът, който е на първо място при деветдесет процента от българите, тук е сведен до минимум. Очите, сърцето и вниманието на корейците са обърнати не към собствената си себичност, а към себеподобните. Когато го проумях разбрах колко са прави и мъдри: даваш едно, получаваш много. Иначе казано, даваш на хората само своята обич, внимание и уважение, а получаваш същото от всички тях. Животът става по-лек, по-весел и щастлив, а червеят на злобата и завистта няма шанс. В този ред на мисли не бих могла да забравя личния си празник – рождения ми ден, който прекарах в Корея. Няма по-щастлив рожден ден в живота ми – бях обградена с толкова внимание през целия ден, че не ми достигат думите да изразя усещането. Кулминацията бе на вечеря, когато по поръчка на домакините на масата се появи торта с горящи свещички „I love you”, гарнирана с популярната напоследък и у нас „Happy birthday“. Изпяха ми я два пъти – на английски и корейски език, докато аз неудържимо ридаех върху рамото на г-жа Тодорова. Галина Ганова, снимки: Марина Цветкова

ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ РЕЙДОВЕ

Мишо Ашминов в ресторанта Зелен в Сеул

Михал Ашминов и успешната културна дипломация

опулярността на българския ресторант в Сеул вече не е новина, тъй като, който по някакъв повод се е докоснал до Южна Корея, знае за него. Невъзможно е да отидете в Сеул, да кажете че сте българин и да не последва асоциацията с ресторант „Зелен” или собственика му – Михал Ашминов. Освен професионален готвач и собственик на ресторант, той е истинска телевизионна звезда в Корея и ако не видите с очите си, че не може да измине повече от 100 метра без да бъде разпознат от екзалтирани фенове, които искат да се снимат с него, сигурно няма да повярвате. Подобна популярност в Корея не се постига лесно, имай-

ки предвид размерите на шоубизнеса и телевизионния пазар там. Но на Мишо Ашминов явно му е писано да бъде звезда и той държи да обвърже популярността си с България. Няма да е пресилено, ако кажем, че той се е захванал с най-трудната дипломация – културната дипломация. При това, наистина успешно. „Където и да ме поканят да участвам, не пропускам да спомена България, българската кухня, традиции, история. Дори някой само да произнесе България след това, го смятам за успех” – твърди Мишо. Затова за голяма част от корейците България означава „Зелен” и Мишо Ашминов. А освен традиционни български ястия, в менюто на ресторанта ще откриете българско вино и кисело мляко. „Киселото мляко го подквасваме сами – с българска бактерия и корейско прясно мляко” – казва Мишо и резултатът е много по-вкусен от повечето кисели млека, които можете да си купите в България. Между другото, корейците обичат киселото мляко и всякакви негови разновидности – конкуренцията в производството му в Корея е доста голяма, заради което и качеството му е на високо ниво. А едно от най-популярните плодови млека за пиене в Корея се казва „Булгарис”. Популярността на ресторанта се дължи до голяма степен на популярността на самия Мишо. А тя – на телевизионните предавания, които се надпреварват да го канят. Предаването, в което в момента участва, се казва „Погрижи се за хладилника ми” и се излъчва по телевизия JTBC. Според регламента във всеки епизод на предаването известна личност се съгласява екип на шоуто да вземе хладилника му в студиото и да ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

разгледат съдържанието му заедно с някои от най-известните готвачи в Корея. Мишо е един от тях. След това готвачите са изправени пред предизвикателството да измайсторят най-доброто ястие от съдържанието на хладилника като се съобразят с изискванията на собственика му. Шоуто се излъчва в понеделник вечер и е едно от най-гледаните в Корея. Но това не е всичко. Заради лавинообразната популярност на българина, една от найголемите търговски компании в Корея реши да организира уникално риалити с него. Проектът се казва „Пътувай с Мишо Ашминов в България” и представлява своеобразно гурме турне в нашата страна за близо 40 корейци. И сега внимавайте – желание да участват в гурме-турнето с Мишо Ашминов в България са заявили повече от... 70 000 корейци! Конкуренцията е била наистина жестока. Избраните късметлии пристигнаха през октомври в България и прекараха три незабравими дни у нас, наслаждавайки се на българската кухня лично под ръководството на Мишо Ашминов. В началото не всичко е било толкова лесно, колкото изглежда днес. Преди 8 години да отвориш български ресторант в Корея е било рисковано начинание, защото българската кухня не е толкова популярна по света. „Ако не рискуваш никога няма да разбереш какво можеш да постигнеш сам” – категоричен е Мишо и така просто обяснява решението си да спре да работи за други ресторанти и да отвори свой. А професионализмът и трудолюбието почти винаги са обречени на успех, така че българският ресторант в Сеул днес е не

само заведение за хранене, но и успешен бранд. „Никога няма да видите Мишо да стои с кръстосани ръце и просто да дава нареждания на персонала. Дори да е бил цял ден на снимки, щом влезе в ресторанта веднага се захваща да мие чинии или да помага на сервитьорите. Това е трудно да се види в по-голямата част от заведенията в България, а дори и в Корея” – споделят приятелите му. А Мишо Ашминов е заобиколен с тях, както и с още няколко важни неща – български екип, българска музика и българско вино. За да пренесе българската атмосфера в Сеул, Мишо е наел и малък бар, недалеч от ресторанта, който се казва Клуб „София”. В него често се събират с приятели и си говорят за България. А главният готвач на ресторант „Зелен“ – Васил Терзийски се е потрудил да събере и първата българска библиотека в Сеул – съвсем скоро се очаква книгите да се настанят в салона на ресторанта. А ако решите да им изпратите още български книги – със сигурност ще са ви благодарни. След всичко това сигурно няма да ви е трудно да си представите Мишо и екипа му по време на неделните служби на православния храм в Сеул, където често осигуряват обяд за църковната общност. Така че запомнете това име – той е един от най-добрите посланици на България по света. И най-доброто доказателство, че по света България, българската кухня и българските традиции са не само атрактивни, но могат да бъдат и съществена част от един успешен бизнес. Елена Фучеджиева снимки Марина Николова

ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ РЕЙДОВЕ

Жени за утеха Между 1931 и 1945г. 200 000 момичета и жени – корейки, китайки, малайзийки, индонезийки, филипинки, холандки и австралийки – третирани като „армейско доволствие“, са принуждавани да проституират от японските власти с цел задоволяване на сексуалните нужди на войската. Седемдесет години по-късно малцината оцелели си спомнят. Над половината от момичетата, принуждавани да проституират в името на императора са корейки. Евфемистично ги наричали „жени за утеха”. Една от тях е Мун „халмеони“ (баба Мун). Възрастната жена продава ябълки на тротоара в сеулския квартал Хейон. Всеки божи ден от 50 години насам, от изгрев до залез, зиме и лете, тя седи на земята зад легена с ябълки, сгърбена до височината на автомобилните ауспуси. Съдбата на повечето є оцелели посестрими е подобна – презрени от чуждите, отритнати от своите, тези над 80-годишни жени доизживяват дните си в мизерия. „Знаеш ли какво значи „чосен пи“?, попита ме тя една вечер, леко подпийнала по случай заминаването ми. „Не знаеш ? „Чосен“, както сигурно си чувала, е японското име на Корея. Но знаеш ли какво е „пи“? И ми чертае с показалец китайски йероглиф по масата. Смислово се превежда като „дупка под тяло“. Или поточно под „труп“. „Пи е вагина. Сега ти ме наричаш „халмеони“, баба, но всъщност би трябвало да ми викаш „чосен пи халмеони“. Това ми е името. Така ми викаха японските войници.“ После се изправи рязко и разкопча копчетата на престилката си. Върху бялата є кожа се откроиха три или четири канджи (китайски йероглифи, използвани в японския език). Бяха зараснали белези, тъмновиолетови, почти черни, които се нижеха по целия є торс отгоре до долу. Не се разбираше стих ли е или обида. „Изсечени са с острието на сабя“, поясни тя. Около тъмния кръг на лявата є гърда личаха ситни точици като слънчеви петна. „От загасени фасове“, обясни тя. И продължи: „Бях проститутка в името на Императора на Япония. Хиляди като мен бяха подложени на това унижение. Да бъдат всекидневно насилвани. Сега ти ще трябва да опишеш моя живот“. От тази среща се роди романът „Червените орхидеи на Шанхай“, вдъхновен от съдбата на Мун. Повечето свидетелства, цитирани подолу, са откъси от дългите ми разговори с баба Мун, както и с други бивши „жени за утеха“ – корейки, китайки, малайзийки, индонезийки и

холандки, както и с бивши японски войници, записани в периода между 1991 и 1998г. Мун умря през 2000г. без никога да разкрие своето минало и без да разгласи приживе историята си като някои нейни посестрими по съдба от „Дома за споделяне“ в Сеул, където десетки бивши насилствени корейски проститутки търсят последна „утеха“. „След училище се разхождахме с една приятелка в парка, когато насреща ни изскочиха двама войници. Сграбчиха ни за ръка и ни поведоха към военната полиция. Приятелката ми беше по-голяма от мен и по-грозноватата от двете. Каза им, че е омъжена. Аз бях на 13, още дете. Присмиваха ни се. Нея я пуснаха да си ходи, а мен ме отведоха на гарата. На перона беше пълно с момичета. Колежанки с униформи и девойчета от селата. Натовариха ни на влака за Мукден (днешен Шънян) в Китай.“ (откъс от доклад на корейското правителство, посветен на „жените за утеха“, от юли 1992г.) „Бях си у дома. Родителите ми ги нямаше. Един японски войник влезе в двора, изтръгна по-малкото братче от ръцете ми. После го захвърли на земята. То беше на 6 месеца. Главичката му се удари в ръба на каменното стъпало пред дървената веранда. Повлякоха ме към един камион. Бях на 16.“ (Хо Дж. С., родена през 1916г.) Има стотици подобни свидетелства. И всички те си приличат. Стотици хиляди корейки, китайки, но също така малайзийки, индонезийки, филипинки и дори холандки и австралийки, са били изтръгнати от детството между 1931 и 1945г., за да бъдат насилствено вкарани в ролята на „жени за утеха“ (буквален превод от японската дума „янфу“) за удовлетворяване на нуждите на японската армия. Мекият евфемизъм за „проститутки“. Едни стават жертва на брутални отвличания, други – на измама, привлечени уж като доброволки за полагане на „патриотичен труд“, трети са съблазнени с обещания за работа, пари и по-добро бъдеще…Но за всички тях животът се превръща в низ от страдания и унижения. Раната продължава да кърви и днес, 70 години след края на Втората световна война, а Япония отказва да признае официално отго-

ворността си за това институционализирано сексуално робство и да поднесе извиненията си. Една по една бившите „янфу“ си отиват от този свят. В Южна Корея от 232 официално регистрирани от правителството бивши „жени за утеха“, само 47 са още живи, след кончината това лято на три от тях – Ким Ойхван (81г.), Ким Дал-сон (91г.) и Ким Йон-хе (83г.) Последната е само на 13, когато е отвлечена и откарана в Япония от своя японски учител. Уж за да работи няколко месеца в завод. След което я затварят в бордей. Все още няма окончателна статистика както за произхода, така и за точната бройка на бившите сексуални робини в японската армия. Дълги години съществуването им е държано в пълна тайна. Къде от липса на интерес, къде от презрение или срам. Първият, който повдига завесата над тази позорна страница от историята, е японският фотограф Сенда Како. Заинтригува го стара снимка на жени, някои бременни, които се завръщат в Корея с бохчи на главите след края войната. През 1962г. Како провежда свое разследване за японския вестник „Майничи Шимбун“. Публикацията му обаче не предизвиква широк отзвук. И чак през 1991г., когато се появява първото публично свидетелство на бившата „янфу“ Ким Хак-сун, медиите и правителството най-после обръщат внимание на проблема. След този случай стотици други „янфу“ събират смелост да изплачат болката си, потискана от десетилетия. През 1990г. е създаден Корейският Съвет, неправителствена организация в помощ на оцелелите, която се захваща с издирване на жертвите. На първо време се сформират анкетни комитети, които да ги преброят. Оказва се, че японските военни архиви не са от особена полза, понеже тази категория жени не фигурират никъде в регистрите. Авторът на книгата Comfort Women, Джордж Хикс, един от първите, писали по темата, открива, че женските конвои, екпедирани от Нагасаки към Шанхай през 1937г., са описани в графата „армейско доволствие“. Драмата на тези жени е свързана с японския експанзионизъм в Азия от началото на XXв. През 1904г., след две загубени войни, Корея е обявена за японски протекторат. Корейският език е забранен, навсякъде се учи японски, Сеул е прекръстен на Кейджо, шинтоистката архитектура превзема градовете, а след 1941г. всички корейците са принудени да сменят имената си с японски. През 1931г. японците превземат Манджурия и така слагат началото на втората китайско-японска война. Тогава за първи път генерал ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

Ясуджи Окамура организира плътски наслади за подчинените си, под претекст, че така ще сложи край на изнасилванията. Така е създадена първата „утешителна къща“ със заповед на император Хирохито. Тя представлява класически публичен дом , чийто услуги се ползват срещу талон и определена входна такса. На момичетата се плаща нищожно възнаграждение – колкото да си покрият разходите за евтин грим и да си изплатят дълговете, заради които са пратени да проституират. Първаночално „утешителките” са японки, предимно от семейства на корейски миньори от остров Кюшу. Стратегията на Окамура се оказва печеливша: само за няколко седмици броят на изнасилванията намалява. След назначаването му за губернатор на измислената държава Манджукуо, формално управлявана от последния китайски император Пу И, но реално контролирана от японската армия, Окамура се залавя с отварянето на нови публични домове. Системата е официално узаконена след клането в Нанкин през зимата на 1937г., когато за шест седмици японската армия избива стотици хиляди цивилни, а между 20 000 и 80 000 жени и деца са изнасилени. Чудовищните зверства предизвикват смут дори в обкръжението на император Хирохито, който се притеснява за репутацията на японската армия, особено след сключването на антикоминтерновския пакт с Германия през 1936г., когато мълвата за варварските зверства стига до Европа. Хитлер препоръчва на японския си съюзник да намери дискретно „решение” на сексуалните изстъпления в армията. В резултат изнасилванията са узаконени и организирани. Прилага се японският модел на публични домове – с правила и строг медицински контрол. Скоро обаче японките, които работят по договор срещу заплащане са заменени с „безплатни” корейски робини. Заради близостта с Корея Мукден скоро се превръща в разпределителен център за корейски наемнички. Използването на корейски момичета има и психологическо предимство. Войниците са посклонни да злоупотребят с чужденки, отколкото със свои сънароднички, които ги карат да изпитват скрупули. Веднъж избран този подход, всички средства за набиране на корейски момичета са позволени. Бившият лейтенант от японската армия Хисабуро Нанкава си спомня: „Изпратиха ме в Кейджо да набирам момичета. Официално ги наемахме за отрядите на женския доброволчески корпус. Много момичета бяха привлечени и като работнички за военните заводи. Но каквото и да разправяхме, всички знаехме за какво иде реч. За 20-годишен хлапак като мен

Бивши „жени за утеха” протестират пред мемориала на жертвите с искане страданията им да бъдат официално признати от Япония.

това беше приятна работа. Направо песен в сравнение с това да те пратят на фронта. Така че я вършехме с усърдие. Набелязвахме момичетата, основно в училищата, с помощта на учителите, които ги пресяваха след първи оглед. Ако видехме някоя сладурана на улицата, също не се колебаехме. Трябваше да сме активни, защото според инструкциите бяхме длъжни да предаваме „подбрана и качествена стока.“ В Корея бързо се разнася слухът, че обещанията за работа на вербовчиците са само празни приказки. Настъпва страх, момичетата се крият, не ходят на училище, а някои спешно се задомяват с напразната надежда, че така ще се отърват от ужасната повинност. „Беше есента. 16 септември 1937г., доколкото си спомням. Играехме на ластик с приятелките ми. Към нас се приближи един японец, придружен от кореец. Японецът беше с работнически панталон, а кореецът – с традиционна носия. Повикаха ме и ми казаха, че баща ми се заиграл на „бадук“ (традиционна корейска игра) и им заръчал да ме приберат. Другите момичета си тръгнаха. Не бях навършила 12, но изглеждах като на 15, понеже бях едра и добре сложена. Баща ми често ме пращаше да пазарувам вместо него. Повярвах на тези

мъже и ги последвах“, спомня си Ий Ок-пън и добавя: „най-много ме е яд на корееца, задето ме предаде“. В Китай се използват същите методи. Понякога и по-брутални. Хайките из градовете, през които японската армия настъпва в хода на войната, и досега предизвикват ужас. „Събираха жените, стари и млади, изнасилваха ги и откарваха по-едричките“, спомня си след години Ченг, бивша китайска „утешителка“. В един от градовете в провинция Хенан японците прибягват до рафинирана жестокост. Пускат обява за предстоящото откриване на училище за момичета-мюсюлманки. В уречения ден десетките момичета, които идват да се запишат, са изнасилени и откарани в „дом за утеха“. С отварянето на военни публични домове японците се надяват да постигнат три основни цели: ограничаване на изнасилванията и проявите на насилие, повдигане на бойния дух и предотвратяване на разпространението на венерически болести. Тези основни принципи са прецизно изложени в циркуляр на министерството на войната от онова време: „…присъствието на жени за сексуални цели оказва дълбоко и пряко психологическо въздействие и при правилно управление способства за пов-

дигане на бойния дух, поддържане на дисциплината, предотвратяване на престъпления и венерически болести във войската“. Първоначалният медициниски преглед на момичетата е задължителен. Девствениците са особено ценна плячка. Заделят ги за за висшето офицерство, тъй като според японските поверия се смятало, че девствеността предпазва от рани и смърт. „Две момичета, с които пътувахме във влака за Мукден – спомня си Мун – бяха „подарени“ по време на запой на един от местните командири. И двете бяха девствени. Едното, само на 11 години, беше обезчестено още същата вечер, след което изнасилено подред от всички присъстващи офицери, около десетина души. Другото, на 16, беше откарано на фронта. Сигурно са преценили, че снагата є (беше едро и яко селско момиче) е по-пригодна да понесе пътуването. Там веднага я изнасилили, още докато трае сражението. Разказваше ми, че това не донесло късмет на насилника є, който загинал няколко минути по-късно. Самата тя почина от нелекувана инфекция през 1945г., броени дни преди капитулацията, в лагер в Бирма.“ В началото стотиците „утешителни домове“ по фронтовете в Китай, Манджурия, Тайланд, Бирма, френски Индокитай, Сингапур, Малайзия, Индонезия и Филипините, се управлявали от японската армия. Постепенно обаче управлението било поверено на цивилни лица, предимно корейци, живеещи в Китай. „Бях съдържателка на дом в Шанхай. Не ми беше лесно да се справям“, изповядва се Мадам Парк, бивша мама-сан (матрона) на служба към японската армия. „Опитвах се да защитавам момичетата и да се отнасям с тях като майка или по-голяма сестра, но те не ми се доверяваха“. И ако Мадам Парк поне се е опитвала да бъде добра с пансионерките, то повечето матрони са безмилостни. Раните и обидите не са забравени и до днес. „Тези корейци печелеха на наш гръб. Бяха по-жестоки и от японците, а от тях очаквахме поне съчувствие. Освен това разпалваха вражди между момичетата...“, споделя бивша „утешителка“, останала в Шанхай след войната. „Като „добрата“ Мадам Парк, която остана да живее в Нанкин – процежда тя през зъби. Само че, докато аз трябваше да проституирам, за да си изкарвам прехраната, мадам Парк натрупа достатъчно пари, за да си купи бакалия.“ Разказите на бивши утешителки за онова време са потресаващи. „Преди сражения се случваше да обслужваме по 50 войници дневно. Болката беше неописуема, но трябваше да се преструваме, че изпитваме удоволствие“, ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

спомня си Мун. В редките почивки момичетата са длъжни да почистят помещенията, стълбите, дрехите си и дори презервативите. „Презервативите бяха задължителни, въпреки че войниците се мръщеха“, продължава Мун. „С пристигането ни раздаваха по половин дузина. Вечер ги миехме и на другия ден – пак. Ако по невнимание някой се скъсаше, ни наказваха. Грешката винаги беше у нас“. За най-малкото непослушание се налагат наказания – предупреждение и лишаване от топла вода или храна в най-добрия случай, при повторно провинение – бой или осакатяване, а най-тежкото наказание е смърт. Вследствие на множеството инфекции и инжекциите със салварсан, повечето жени остават стерилни. Което понякога е благословия, както ми обясни през сълзи китайката Ирен Хенг, отвлечена в нощта на Коледа от о-в Пенанг, месец преди началото на бомбардировките над Сингапур. „Още след първото изнасилване забременях. Бях слабичка и японците не забелязаха нищо до осмия месец. Като разбраха, че чакам дете, ме изнасилваха, докато не пометнах“. Мъртвороденото дете стои цяла седмица в двора на къщата в Малака, набучено на щик за назидание. Още същата вечер Ирен Хенг е принудена да се върне на работа. Оцелява като по чудо след преживения ужас, но никога не се жени и няма деца. Как преживяват спомените си от онова време японските войници? Едни изпитват угризения и търсят опрощение на греховете, други смятат, че всичко е било в реда на нещата. Но и едните, и другите се срамуват да говорят за това в продължение на години. Господин Такаши от Осака, например, никога не е споделял преживяното със семейството си. „Приемах за нормално да се разпореждаме с момичетата. Щом проституцията беше разрешена и разпространена в Япония, защо не и на фронта? Бях около 20-годишен. Никога не прекарвах повече от 10 минути с една „янфу“. Всеки път си избирах различно момиче: на мен всичките ми се струваха еднакви. Общувахме на японски, те говореха езика. Никога не съм се питал откъде са и защо се занимават с тоя занаят. Както и никога не съм правил връзка между тях и годеницата ми, която ме чакаше на село. Така че не изпитвам нищо. Нито вина, нито угризения. Ако имах угризения, сигурно щеше да ми е по-леко.“ Според японския психиатър Масаки Нода, авторка на книгата „Война и вина“, „никой не се интересува от страданията на палачите, но те също са жертви“. С края на войната страданията на „утешителките” не свършват. Повечето са оставени на произвола на съдбата, без средства и храна, след като съдържателките на публични домове

се разбягват пред настъплението на американците. В хаоса на последните сражения много от момичетата са избити или принудени да се самоубият заедно с последните си японски „клиенти”. На места пък американските военни се възползват от завареното положение. През август 1945г. японският премиер Фумимаро Коное предлага „утешителните домове” да се пригодят за нуждите на американската армия. Властите събират поредния набор японки по изпитания метод на лъжата: чрез обяви за „патриотична” работа за „нуждите на националната сигурност”. В началото на септември 1945г. тази дейност се поема от създадената за целта „Recreation and Amusement Association“ (RAA), която обединява Японската ипотечна банка, полицията и 57 сводника. Американските военни на драго сърце и без излишни угризения се възползват от услугите на тези публични домове, предоставени им така щедро от японското правителство. „Никога не съм се питал какви са тези момичета. Всички проститутки са еднакви. Те ни харесваха, а ние не сме им сторили нищо лошо“, спомня си без грам съжаление бивш американски военен, днес вече пенсионер в Кънектикът. Днес, 70 години по-късно, оцелелите „жени за утеха” искат само едно – страданията им да бъдат признати. Всяка сряда те се събират на протест край статуята, издигната в памет на загиналите им посестрими в Сеул, на метри от японското посолство. Япония обаче упорито отрича причастността си към зверствата, което трови дипломатическите є отношения с Южна Корея. Особено провокативно е поведението на настоящия премиер Шиндзо Абе, който всяка година отдава почит пред мемориала в Язукуни, където се намират гробовете на военнопрестъпниците от онова време. През 2007г. той публично отрече причастността на японската армия към насилието над корейски жени като заяви, че „няма доказателства за употребата на сила”. Миналата година се разрази шумен дипломатически скандал след изявлението на Шиндзо Абе, че възнамерява да ревизира историческата декларация на предшественика си Йохей Коно от 1993г., с която се признава, макар и доста сдържано, вината на японската армия за създаването на система за сексуално робство на жени, привличани „в много случаи против волята им“. Дръзката провокация предизвика силен отзвук в цяла Азия и премиерът бе принуден да се отрече от думите си. превод: Галя Горанова автор: Жюлиет Морийо, сп.„La Revue” (със съкращения)

Остров Чеджу Мекият субтропичен климат и дивната природа са превърнали това малко късче корейска земя в туристически рай. Остров Чеджу е туристическото бижу на Южна Корея, разположено на 100км южно от континенталната част. Наричат го „Хаваите на Ориента“, заради мекия тропически климат или „Смарагдовият остров“, заради изумрудения цвят на крайбрежните води и плодородните земи. Чеджу е най-големият сред стотиците островчета по корейското крайбрежие, с площ от 1847 кв.км и население от половин милион души. С дивна природа, угаснали вулкани, прелестни плажове и неизброими туристически атракции. В миналото е бил място за заточение на изпадналите в немилост сановници, а днес е световноизвестен курорт, предпочитано място за сватбени пътешествия и запалени голфъри. На изток бреговете му се мият от Тихия океан, а от юг и запад – от Източнокитайско и Жълто море. Три са богатствата на острова според местна поговорка – скали, вятър и жени. Към тях обаче се добява още едно – мандарините. Чеджу е мандариновата градина на Южна Корея. Плодовете се отглеждат целогодишно – на открито и в парници. Ароматът им овкусява цялата местна хранителна индустрия – от шоколади и бон-

ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ РЕЙДОВЕ

– домът на силните жени бони до ликьори и вина. Мандарините обаче са вторично богатство на острова, привнесено отвън. В началото били скалите от вулканична лава – черни и порести, градивният материал на старите чеджу-къщи. От тия базалтови скали са сътворени популярните тук „Каменни старци“ (толхарубан) – емблема на острова. Причудливите човечета могат да се видят в най-различни размери – от 2 метра до 2 сантиметра, според търговското търсене. Автентичните се броят на пръсти, но туристическата индустрия бълва хиляди техни клонинги. Съществували са още в древността, но никой не знае произхода им. Приличат на ниски тотемни стълбове, с издялани в камъка дълги носове и изпъкнали очи. Поставяли ги на входа на селото, за да го пазят. Каменните фигурки са част от ритуалите на медения месец, който по традиция корейските двойки прекарват на острова. За мъжка рожба младоженците трябва едновременно да пипнат носа на стареца, за женска – устата. Жени и риба, риба и жени Обитателките на Чеджу са издръжливи и сурови. Животът е изсякъл чертите им, подобно на Каменни старци. В миналото основно те са се грижели за прехраната на семейството. Местна забележителност са жените „хеньо“, възрастни гмуркачки, облечени в черни водолазни костюми с качулки и очила, които събират морските дарове от дъното на океана. И ако днес те са по-скоро туристическа атракция, в миналото от техния труд е зависел животът на острова. Ясноликите гмуркачки с набраздени от вятър ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

и слънце лица фигурират върху най-ранните фотографии от острова, дело на европейските естествоизпитатели. Чеджу е единственото място в Корея, където семейните отношения носят видими сле-

ди от матриархат. Изключителна рядкост, като се има предвид, че традиционното корейско общество е строго патриархално. В миналото значими за продължението на рода са били само

мъжките рожби, дъщерите дори не са вписвани в родословните книги. Ако съпругата не успее да дари мъжа си с наследник, той бил в правото си да я прокуди. Според конфуцианската догма жената се считала за собственост на мъжа. Когато мъж убивал жена си заради изневяра, не бил преследван от закона. Тоталната мъжка доминация се проявява и в съвременното южнокорейско общество. При наследяване синът има абсолютно предимство пред сестра си. При развод мъжът почти винаги получава родителските права. Това е така наречената система „ходжу-че“, срещу която се съпротивляват корейските жени. Преди 12 години дори бе създадено Министерство за полово равноправие, наричано „министерство на жените“, което има за цел да отмени тези предразсъдъци чрез промени в законодателството. Но и тук еманципацията напредва. На пръв поглед южнокорейките не се различават по нищо от европейските си посестрими. Жените присъстват все по-активно в обществения живот, дори настоящият президент на страната е дама. Чеджу е малко изключение в този мъжки свят. Тук животът се крепи върху крехките плещи на жените. Тази привилегия обаче повече прилича на робия, предвид тежката физическа работа по осигуряване на прехраната. Според легендата първите обитатели на Чеджу са мъже – тримата братя Ян, Ко и Пу, които изникнали изпод земята след силно земетресение. Не след дълго обаче морето изхвърлило на брега сандък, в който, не щеш ли, имало точно три принцеси и така демографският проблем на острова бил трайно решен. Живот без кимчи Кухнята на Чеджу също из-

неверява на южнокорейската класика. Съставена е предимно от морски дарове и риба. Традиционното люто кисело зеле – кимчи, не е особено популярно заради горещия климат. Говеждото също е неизменна част от менюто. Месото е местно производство. Заради тучните пасища островът е идеално място за отглеждане на крави. Любим местен специалитет са „сърмите“ от сурови сусамови листа. Те имат деликатен аромат и по форма приличат на черничевите. В тях корейците слагат месо, ориз и зеленчуци и ги оформят с пръсти като хапка. Конете също са неразривна част от облика на острова. Отглеждат се както за езда, така и за храна. Смята се, че са пренесени тук от родината им – Монголия. Затова и най-зрелищното конно шоу на острова се прави от монголци. Трупа от стотина млади момичета и момчета предлага едночасов исторически спектакъл, по време на който могат да се видят удивителни акробатически номера. Чеджу се различава и по своя език. Местните говорят специфичен диалект, неразбираем за останалите им сънародници. За нуждите на комуникацията обаче прибягват до официалния корейски, който се изучава в училище. На острова се намира найвисоката планина в Южна Корея – Хала, висока 1950м. До върха є водят само два пешеходни туристически маршрута. Лифтове, ски писти и хижи няма, за да се запази девствеността на природата. Качването и слизането отнема общо 8–9 часа, затова планински „стражи“ връщат окъснелите туристи след определен час, когато времето за слизане е недостатъчно. Въобще южнокорейците се отнасят много грижливо към природата си. Всяка година на 5 април се чества Денят за

засаждане на дръвчета, в който се включват всички, въпреки че 70% от територията на Южна Корея е планинска. Дървесината за индустриални нужди е предимно внос, а наказанията за незаконна сеч са строги. Пак в името на природата автономната власт на остров Чеджу прие закон, с който ограничи китайските инвестиции в строителство след масовия им десант на острова. Отменено бе положението, при което всеки чужд предприемач, вложил над 1 млн. долара на острова, автоматично получава право на постоянно пребиваване и на собственост върху недвижими имоти. Мярката, естествено, предизвика недоволството на китайския бизнес, който отвърна с инвестиционен бойкот. Грижата за природата в Южна Корея не е просто форма на рекет, както често се получава в Европа. За да се убеди в това, човек е достатъчно да види дънерите на вековните дървета в Двореца Гьонк бог в Сеул, „облечени“ в специално сукно, което ги предпазва от дървояди. Или фиданките в градските паркове с прикачена към тях водна „система” за капково напояване. Но да се върнем на Чеджу, туристическата перла на Южна Корея. Всичко тук е подчинено на тази индустрия. Туристическият поток задължително ви отвежда към местния делфинариум, където два пъти дневно синхронни плувци, акробати и дресьори показват своето забележително водно шоу в компанията на морските бозайници. Разходката продължава в огромен Аквариум, в който скатове, акули и морски котки се срещат лице в лице с посетителите през тънката, но сигурна преграда на стъклото. А над главата ти рибни пасажи изпълняват сложна хореография,

ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ РЕЙДОВЕ докато се разхождаш под арка от морска вода. Чеджу си има Музей на шоколада, както и еротичен парк, осеян с фигури в стил „Камасутра”. Тук се намират и два от най-красивите водопади в Южна Корея. Разходката с корабче също е част от туристическата програма. На борда му пасажерите могат сами да си уловят риба, а капитанът и неговите помощници я приготвят на място. На Чеджу има над 1700 вида растения – от субтропични до полярни. Събрани накуп, всички те могат да се видят в Ботаническата градина на острова върху стотици декари площ. Архитектурата є прилича на модернистичен Ноев ковчег, съхраняващ представата за рая. Три неща няма на Чеджу Така поне твърдят местните. Няма врати, бедняци и крадци. Защо врати ли? Ами защото няма крадци. Според преданията островитяните били толкова трудолюбиви и задружни, че никой не изпадал в крайна нищета и не посягал към чуждата собственост. Оттам и поговорката. Вместо порти, местните къщи се „заключват” с три хоризонтално разположени дървени греди, закачени от единия им край. Тия врати изпълнявали и ролята на „тайно писмо”, чрез което стопаните пращали хабер на съселяните си. Ако и трите греди били свалени на земята, значи стопаните са вкъщи, ако е вдигната само едната – значи отсъстват, но за кратко. При три хоризантално окачени греди посланието гласяло: няма никой вкъщи и така ще е задълго. Когато човек опознае местните хора, разбира, че това тихо и дискретно разбирателство и добронамереност в отношенията са се запазили и до днес. Галя Горанова ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

От пътния дневник Ако никога до сега не сте чували за остров Чеджу, бъдете сигурни че това е само въпрос на време. Това е един от корейските острови, които освен атрактивна туристическа атракция са и истински природен оазис. През 2011г. островът бе обявен за едно от Новите 7 чудеса на природата, а няколко години преди това ЮНЕСКО го обяви за световно културно наследство, заради причудливите му вулканични тунели и факта, че e местообитание на стотици редки и защитени растения и животни. Остров Чеджу не е просто най-популярното място за почивки и ваканции, но и една от големите гордости на Южна Корея. Островът има площ от 1 848 кв.км и население от 600 000 души, но всяка година успява да привлече и посрещне подобаващо повече от 10 млн. туристи, заради което смело е наричан „Южнокорейският Хавай“. Добрите атмосферни условия на Чеджу позволяват да оползотворите времето си подобаващо и да посетите стотици места, така че една почивка със сигурност няма да ви стигне да обиколите всички туристически атракции, които островът предлага. Примамливи плажове, аквапарк, ботанически градини, исторически резервати, будистки храмове и музеи – това са само част от местата, на които можете да прекарате поне по половин ден. И като казахме музеи – наистина си заслужава да се обърне внимание на факта, че на 73км широчина и 31км дължина са събрани повече от 100 музея – при това кой от кой по-причудлив: Музей на плюшените мечета, Музей на секса и здравето, Стъкленият музей, Музей на филмовите герои, Музей на оптическите илюзии, Музей на чая, Музей на шоколада, Музей на космоса, Музей на образованието, Музей на независимостта, Музей на автомобилите по света и много, много други. Независимо през кой сезон посетите Чеджу, почти сигурно е, че ще попаднете и на някой от многото фестивали, които се организират на острова. Местните се шегуват, че о-в Чеджу е островът на скалите, вятърът и жените, защото океанският вятър духа почти през цялата година, а вулканичната активност е оформила причудливи черни скали, които са една от атракциите на острова. А митът за многото жени на острова е свързан с факта, че открай време основната прехрана на местните жители е бил риболовът, заради което в миналото много мъже се изгубвали в морето и така преобладаващото местно население е било от жени. Те е трябвало да се грижат за прехраната на семействата и така до ден днешен местният фолклор разказва, че найработните жени и най-мързеливите мъже в света живеят на остров Чеджу. На остров Чеджу се отглеждат основно мандарини – ще се учудите колко много неща за ядене и пиене могат да бъдат приготвени от тях. А открай време едни от най-тачените животни на острова са конете, които според легендата са стигнали до

острова благодарение на монголците и са били отглеждани за нуждите на корейската войска. Едно от най-незабравимите неща, които можете да направите на Чеджу е да отидете на монголското шоу с коне. Шоуто включва добре дресирани коне и специално обучени акробати, които по зрелищен начин пресъздават някои от легендите за Чингис хан. На Чеджу можете да се насладите и на неповторима разходка с яхта, на която можете да уловите сами обяда си. Корейското море е пълно с риба, така че няма как да не хванете нещо, а капитана на яхтата лично ще изчисти рибата и ще ви я поднесе с чаша вино. А обратно на острова можете да се разходите до някои от водопадите или да изкачите планината Хала (1925м надм.в.), която представлява спящ вулкан. Планината Хала е природен резерват е богата екологична съкровищница, с 1565 вида растения и 1,179 вида животни. И няма да повярвате – в планината няма лифтове, просто защото местните хора не са се съгласили подобни строежи да нарушават хармонията в планината. И пак няма да повярвате, но управниците на острова са се съобразили с тях, а не с намеренията на сериозните инвеститори на острова.

На Чеджу ще видите и специфични каменни скулптури, които са се превърнали в символ на острова. Така наречените „каменни старци“ са открити много отдавна на острова и са били изработени от лава и базалтови скали. Приличат на тотемни стълбове и се разполагат в началото на селищата или до портите на дворовете, за да предпазват хората. Днес се изработват масово и има поверие, че младоженците, които погалят носа или устата на някоя от тези скулптори ще се сдобият съответно с момче или момиче. Въпреки, че остров Чеджу е съвсем близо до Корейския полуостров, когато попаднете там имате усещането, че сте в съвсем различен свят. Островът разполага и с чудесни плажове, но трудно ще видите азиатците да се пекат на слънце. Още повече, че грижата за кожата там е превърната в култ. А като казахме кожата – още след първия ден там ще се изумите какви чудеса ще направят с кожата ви специфичните атмосферни условия. И това е само малка част от нещата, които ще ви впечатлят на остров Чеджу, така че не забравяйте тази дестинация – особено ако приключенията са в кръвта ви. Елена Фучеджиева ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

КУЛТУРА

В изследване на светлосенките „Насладата от творбите на Лий Джий Хйо, произтича от неговия ненатрапчив подход, с който той споделя своята житейска мъдрост и философия, използвайки на места богата палитра от изразни средата, за да пресъздаде красотата.” Д-р Йън Робъртсън, ръководител на Художествени бизнес-науки, Художествен институт Сотбис

ий Джий Хйо е световно известен корейски скулптор, роден през 1965г., работещ с метал и дърво. Безупречно оформените му сложни пластики, разкриват способността му да владее материала до съвършенство и различния, напълно в духа на съвременното изкуство, творчески поглед и изтънчен художествен ум. Лий е избягал от класическото разделение в изкуството на изящно и приложно и изгражда едновременно нефункционални и функционални мебели (пейки, столове, маси и пр.) и абстрактни биоморфологични пластики. Скулптурът използва за основа изгорен до черно дървен материал, който преплита с разнообразни видове съвършенно полирани трупи и много често допълва с изкривени пирони, изписващи странни невинаги четивни текстове или образуващи един цялостен организъм. Всичко това дава на общата композиция на пластиката един цялостен енергичен вид и остава усе-

щането за движение в иначе предимно статичните форми. В художествения свят на Лий се преплитат два изначални символа живот–смърт, сътворение–разрушение, вътрешен свят–космос, ин–ян. За да постигне това внушение той противопоставя деструктурираното дърво на изкусно шлифованото, преливайки ги в едно цяло. Пластиките му са с абсолютни форми, а мебелите – с антропоморфни. Всичко говори за организъм, който живее свой собсвтен свят и е подвластен на същите закони, на които сме и ние. Спокойно можем да кажем, че Лий превежда вселенския език и будиската психология на един разпознаваем и близък като усещане и възприемане универсален език – този на изкуството. Андриана Коцева ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

목차 불가리아 기자협회, 국제활동 더욱더 활발해지고 있어. . . . . . . . . . 한국 – 한글과 첨단기술의 나라. . . . . . . . . . . . 고요한 아침의 나라. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 한국, 통일 정책 적극적 착수 . . . . . . . . . . . . . . 마음을 따뜻하게 하는 소소한 것들 .... . . . . . . . 미카엘 아쉬미노프 그리고 성공적 문화 외교. . ‘위안’ 여성. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 제주도 – 강인한 여인들의 터전. . . . . . . . . . . . 여행 일기장에서. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

. . . . . . . . .

39 40 43 47 49 53 54 58 60

금번 한국기자협회와 불가리아기자협회간 상호관계 기 념으로 발간된『블랙 앤 화이트』이중어로 된 특별호는 불가리아 사설 한국문화원 원장인 강 제임스 박사의 번 역 도움으로 가능했다.

black and white mag.bg 38

언론 레이드...

불가리아 기자협회, 국제활동 더욱더 활발해지고 있어 스네자나 또도로바 불가리아 기자협회 운영이사회 회장은 최근 국제활동에 대해 본 협회 기자와 인터뷰를 가졌다. 또도로바 회장은 외국의 기자협회와의 협력 활동 중에 있었던 흥미롭고 소중한 순간들에 대해 함께 나눴다. 또도로바 회장님, 최근 두 달 동안은 국제협력 활동만 하시면서 보내신 것 같은데 어디서 그리고 누구와 만나셨습니까? 또도로바 회장: 정말 9월과 10월은 다양한 국제 활동 일정으로 가득 차 있었는데 불가리아기자협 회와 한국기자협회간 협력 협정에 따라 한국을 방 문하는 하나의 큰 흥미로운 것으로부터 시작되었 습니다. 동 방문은 한국기자협회의 초청으로 이루 어졌습니다. 우리 측에서 6명의 기자들이 서울, 광 주, 수원 그리고 유명한 제주도를 방문하게 되었습 니다. 방문 목적은 한국 내 언론 분야 문제들을 접 하고 한국기자들은 당면한 문제들을 어떻게 해결 하고 있는가, 그리고 오늘날 한국의 모습을 접하 고자 한 것이었습니다. 동 방문은 양국 기자협회 간 협력 협정 체결 이후 불가리아 언론사 대표들의 첫 한국 방문이었습니다. 박종률 한국기자협회 회 장께서 첫 만남부터 우리 대표단을 크게 환경해주 었고 ‘한국에 오신 불가리아 기자협회 대표단을 진 심으로 환영합니다’라고 불가리아어로 된 대형 현 수막이 우리를 맞이하여 주었습니다. 박 회장께서 우리 대표단에게 한국기자협회 회보에 실린 불가 리아 방문 기사를 보여주었는데, 불가리아 기자협 회 사무실에서 가졌던 기자회견시, 우리가 박 회장 께 증정한 돈키호테 목각상 사진도 함께 실려있었 습니다. 당시 우리는 그의 사무실용으로 모든 기 자들의 내면에는 한 사람의 돈키호테가 살고 있다 는 것을 항상 기억하자는 뜻이 담긴 이 선물을 드 렸습니다. 동 기자 회보에는 한국기자협회와 협정 을 체결한 외국 기자협회 회장들로부터 한국기자 협회 출범 51주년을 축하하는 축사들이 실려있었 습니다. 다섯 명의 외국기자협회회장들 축사 가운 데는 불가리아 기자협회 회장의 축사도 있었습니 다. 우리를 진심으로 환영해 준 현수막은 우리가 8 일 동안 방문한 모든 지역과 미팅에서 내내 같이 하였는데, 이것은 한국 측이 우리 불가리아 기자들 과 친절한 관계를 표현한 것이었습니다. 제가 가장 감동을 받은 것은 우리에게 제일 좋은 것을 보여주 고자 하는 그들의 열정과 우리에게 보여준 모든 배 려였으며, 또한 진실된 손님 대접과 인간관계에 있 어서 아시아인들의 소극성에 대한 나의 편견을 깨 준 것입니다. 불가리아 기자협회 – 한국기자협회의 유럽내 첫 협력 파트너 한국인들은 불가리아와 그 동료들에 대한 따뜻 한 감정을 표현하는데 감성이 뛰어나게 풍부하였 습니다. 제가 이렇게 말할 수 있는 것은 아시아 국 가들의 다양한 사람들의 소극적인 반응에 대해 많 ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

이 들어봤고 직접 체험해 봤기 때문입니다. 그러 나 한국에서 이것은 제 편견이었습니다. 한국인들 은 진심으로 우리를 크게 환대해 주었습니다. 박종 률 회장께서 특별히 불가리아 대표단과 환송 만찬 을 위해 제주도까지 왔고, 앞으로 양국 기자협회간 협력이 계속 더 발전되기를 진심으로 바란다고 했 습니다. 우리가 한국에 있는 동안 여러 언론사 기자들은 우리 대표단과 지역 시장, 주지사, 동료 기자들과의 만남에 대해 정확한 보도기사를 냈습니다. 우리는 광주에서 한국, 중국, 일본 3개국의 공동 이니셔티 브로 새롭게 건립된 아시아 문화전당을 방문할 수 있었는데, 당시에 공식적으로 개방되지 않았지만, 특별히 우리를 위해 개방하였습니다. 아시아 문화 전당은 아시아 대륙의 아시아 문화의 가장 뛰어난 작품들을 선보일 것입니다. 우리의 한국 방문 소감 은 현지 신문에 보도되었습니다. 우리로서는 한국기자협회가 유럽 국가 중 불가 리아 기자협회를 첫 유럽 협력 파트너로 선택한 것 은 영광입니다. 한국기자협회는 우리협회와 협력 협정을 체결하기 전까지 유럽 내 파트너가 없었습 니다. 이것은 우리협회가 여러 나라와 국제협력 관 계를 발전시키고 있는 작은 노력에 대한 하나의 징 표인 것입니다. 로잘리나 에브도키모바 자료:불가리아기자협회

언론 레이드...

한국 – 한글과 첨단기술의 나라

우리 유럽인들에게 아시아 대 륙은 신비로 가득한 수수께끼였 고 여전히 그렇게 남아있다. 고층 빌딩, 사원, 붓글씨 등이 가득한 서울, 동경, 상해는 아시아 문화 를 보여주는 독특한 창(窓)이다. 내가 한국을 방문한다는 소식 을 들은 친구들은 한결같이 찜질 방을 꼭 가 보라고 적극 추천했 다. 찜질방 한쪽에 여러 종류의 물, 수증기를 이용한 서비스 시설 및 사우나실이 있고 자판기와 TV 가 설치되어 있다. 그곳을 이용한 후, 잠자는 방으로 가서 방바닥에 눕는다. 그리고 머리에 사각 나무 베개를 하고 잠을 된다. 아침에 잠자리 조건과 상관없 이 개운한 머리와 잠을 푹 잔 모 습으로 일어나게 된다. 찜질방에 있는 식당에서 아침을 먹고 차나 커피를 마시면 하루를 상쾌하게 시작할 수 있게 된다. 한국의 문자 ‘한글’은 조선시 대 제4대 왕인 세종대왕에 의해 만들어진 세계에서 유일한 음성 (標音) 문자이다. 이것은 동양 최 고의 발명으로 간주되는데, 각각 의 음절이 뜻을 지닌 한자와 달 리, 한글은 각각의 음절이 서로 다른 소리와 음절에 상응하기 때 문이다. 1444년 한글이 창제되고 1446년 백성을 가르치는 올바른 소리라는 뜻인 훈민정음으로 반 포되었다. 1997년 ‘한글’은 유네스코 세 계문화유산에 등재되었다. 한반도가 1910년부터 35년 동

안 일제치하에 있었다는 것은 잘 알려져 있는 사실이다. 2차 대전 종전시, 연합국은 소 련이 38선 북쪽의 일본군 항복문 서를 받아들이고, 미국이 남쪽의 일본군 항복문서를 각각 받아들 이기로 합의했다. 1947년 두 쪽 으로 분단된 한국의 통일에 대한 회담이 실패로 돌아간 이후, 미국 은 유엔에 이 문제를 제출했다. 그러나 소련은 이에 대해 국제기 구와 협력을 거절하고, 남북 공 동 총선거 개최 안을 거부했다. 그 결과로 북한 내에 소련이 보 호하는 정부가 수립되고 남한은 친서방 국가가 수립된다. 그 이 후1949년까지 미국과 소련은 한 반도 내의 대부분 병력을 철수시 킨다. 1950년 6월 25일 북한군은 탱 크로 38선을 넘어 남한으로 쳐들 어왔다. 남한과 북한 사이의 무장 갈등이 시작된 것이다. 유엔 안전 보장이사회가 긴급히 소집되고 북한의 침입을 중단시키고자 유 엔군 파견 결의안이 채택된다. 당 시 유엔 안전보장이사회 소련 대 표는 중국의 불참을 불만삼아 회 의에 참석하지 않았고 결국 소련 은 거부권을 행사할 수 없었다. 6 월 27일 해리 트루먼 미국 대통 령은 의회 제청 없이 유엔군 한 국 지원을 위한 미군 파견 명령 을 내린다. 이 파견 병력에는 다 른 유엔회원국 군인들도 포함되 었으며 미국 장군의 지휘통솔을 받도록 하였다.

전쟁 반발 초기에 전쟁을 잘 준비한 북한군이 한반도 전체를 거의 점령하게 된다. 그러나 파병 된 유엔군과 한국군의 연대적 대 항은 전세를 바꾸고 북한군을 38 선 밖으로 몰아내게 된다. 유엔군 은 처음에 1,500대의 군용기, 전 쟁이 끝나갈 무렵에는 구경 240 밀리 대포 등을 비롯해 1만 대의 고성능 군 장비들을 지원하였다. 전쟁 시작 후 2년 동안 미 공 군은 50만 번의 이착륙을 하면서 20만 개의 폭탄을 투하하였다. 1950년도에 미 공군는 하루 에 700번에서 1,000번까지 이착 륙을 해야만 했으며, 그 다음 해 5-6월에는 1,500번 나아가 2,000 번까지 늘어났다. 한편, 중국은 유엔군이 북으 로 진군하자 이를 자국의 안전을 위협하는 요소로 간주하면서 어 쩔 수 없이 전쟁에 가담할 수밖에 없다고 경고하였다. 그러나 유엔 군은 한반도 통일을 위해 북으로 계속하여 진군하였다. 11월 24일 맥아더 최고사령관은 단호한 공 격을 선포하였다. 그 다음날 약 2 십만 중국 ‘자원병’들이 한반도로 진입하여 전쟁에 참여하였다. 험 한 겨울 전투 후 유엔군과 한국군 은 38선 이남으로 쭉 밀려났다. 북한군과 중국군은 12월 31일 50 만 병력으로 새로운 공격을 재개 하였다. 그러나 곧 그 공격은 미 국의 계속된 영공 폭탄 공격으로 격파되었다. 이와 동시에 맥아더 장군은 중국과의 국경지대를 봉 쇄하고 만주 내 중국 군기지 폭격 허가를 요청하였다. 트루먼 미국 대통령은 이는 전쟁에 소련의 개 입을 불러일으키게 되고 새로운 세계갈등을 초래할 수 있다고 판 단하고 요청을 허락하지 않았다. 1951년 4월 11일 트루먼 대통령 은 맥아더 장군을 직위 해제시키 고 그 자리에 매튜 리지웨이 장군 을 임명했다. 1951년 7월 10일 전쟁 종료를 위한 북한과 협상을 시작, 1952 년 가을까지 그 협상이 계속되었 다. 그때 신임 미국 대통령은 환 영받지 못하고 있던 한반도 전 쟁을 비판하고 나서면서 자신의 한국 방문을 결정했다. 또한 그

는 만일 평화 협정이 이루어지지 않으면 원자폭탄을 사용하여 중 국을 공격할 준비가 되어있음을 중국과 북한에 비밀리에 알렸다. 단기간의 군사 작전 재개 이후 1953년 7월 27일 휴전협정이 체 결되었다. 그때부터 38선은 남북 한의 실제적인 국경이 되고 곧이 어 군포로들을 교환하게 되었다. 이 전쟁에서 약 1.3백만 명의 한국인이 사망했는데 그중에 많 은 수가 일반 시민들이었으며 중 국인은 1백만 명, 북한인은 0.5백 만 명 그리고 미국인이 약 5.4만 명이 사망하고, 영국, 호주, 터키 군인들도 전사했다. 수백만의 한 국인들은 난민이 되었다. 남한 대 부분의 산업공장이 파괴되고 북 한은 영공 폭탄공격로 인해 거의 초토화 되었다. 하지만 이제 한반도 남쪽에는 동족상잔의 흔적이 완전히 사라 졌다. 우리가 약 14시간 동안 ‘보 잉 777’를 타고 서울에 도착하는 순간, 비행기 기창(機窓)을 통해 이 사실을 알 수 있었다. 넓은 산 등성들이 보였고 여기저기에 넓 은 평야도 보였다. 우리는 한국에 서 가장 큰 ‘인천’공향에 착륙했 다. 2001년 3월 공항을 개방한 후 연간 3천만 승객들에게 서비스를 제공하고 있다. 홍콩 공항과 함께 ‘인천’ 공항은 동아시아의 중요한 교통 중심지로 알려졌다. ‘인천’ 공항은 수도와 연결되 어 있으며, 고속도로와 고속열차 와도 연결되어 있다. 스네자나 또도로바 회장을 단 장으로 한 불가리아 기자협회의 공식대표단은 공항에 마중 나온 한국기자협회 간부들의 뜨거운 환영을 받았다. 그 후 우리와 한 국기자협회 간부들을 태운 고급 임대버스는 서울 ‘프레지던트’ 호 텔로 향했다. 내 호텔 방을 통해 천만이라는 한국 수도의 화려한 파노라마가 펼쳐졌다. 수도 서울 은 가장 큰 도시이며 천만을 넘는 인구가 사는 정치, 경제, 문화, 대 학의 중심지이다. 서울은 지구에 서 가장 큰 대도시에 속한다. 서 울은 수도와 연결된 인천 등 위 성도시를 포함하면, 거의 경기도 전체 인구가 될 정도인 약 24.5백 만 명이 살고 있으며, 지구에서 두 번째로 큰 대도시가 되는 셈 이다. 한국 인구의 거의 절반이 수도 중심도시에서 거주하고 있 으며 그 중의 ¼이 서울에 산다. ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

서울에는 이미 구석기 때부터 남 산을 주변으로 사람들이 살았다 고 한다. 남산 기슭에는 외교단지 (한국은 190개 국가와 외교관계 를 맺고 있음)가 있으며 유명한 상업단지 중 하나인 이태원이 자 리 잡고 있다. 남산 가까운 곳인 용산에 가장 큰 미군기지가 있다. 서울은 하나의 신도시이다. 실 제적으로 한국의 수도는 일제 점 령기에 무너지고 미군이 참전하 기 전, 북이 남을 침범한 한국전 쟁 때 황폐되었다. 오늘날 서울은 몇몇 고궁 단지를 보존하고 있는 데, 한국기자협회 측에서 친절하 게 이곳을 안내해 주었다. 인상이 깊었던 한국 고대건축기술의 모 습 중에 ‘경복궁’ 과 ‘창덕궁’(왕실 에서 조상들에게 제사를 드렸던 비밀 정원이라고 함)이 있다. 남 대문은 과거 고대 수도의 입구로 알려졌고 오늘날은 도시 내 가장 오래된 목조물이다. 전쟁 역사박 물관에는 나라의 역사와 한국전 (1950-1953)에 대한 흥미로운 전 시품들이 진열돼 있다. 남한의 수도는 세계화된 도시 들의 선도적 중심지이기도 하는 데, 이는 서울이 전 세계의 가장 중요한 금융 및 무역 지역에 포 함되며 삼성, LG, 현대, 기아 등 과 같은 많은 기업의 본점이 있기 도 하기 때문이다. 2008년 서울 은 ‘Forbes’지에 세계의 경제 대 도시 6위로 선정 되었다. 1988년 에 서울에서 24차 하계올림픽이 개최되었고, 2002년에는 17차 월 드컵 축구경기가 있었던 도시 중 하나였다. 한국인들의 전통적 삶의 모습 을 보여주는 ‘한국 시골’ 박물관 을 흥미롭게 관람하였는데, 거기 에는 혼례식, 연놀이 대회, 장인 들의 작업실 등이 복원되어 있었 다. 서울은 여러 세기를 거치면서 위례성, 한산, 한성, 일제강점기 에는 경성 등 여러 이름을 가지 고 있다. 강 제임스 통역관이 설명한 것 처럼, 서울은 수도라는 뜻이며, 소피아에 대한 「스레데츠」처럼 서라벌에서 나온 것이라고 한다. 서라벌은 처음에 신라의 수도를 경주로 정할 때 사용되었다고 한 다. 한국은 천문학 연구도 성공적 으로 발전시키고 있다. 현재까지 한국은 10회 이상의 우주발사체

를 발사했다. 2008년 4월에는 이 소연 씨는 한국인 최초 우주비행 사가 되었으며 'Союз - ТМА – 12’ 러시아 정류장에 정착하였다. 그녀는 아시아 최초 우주비행사 이기도 하다. 우리는 이소연 씨와 만남을 요청했지만, 미국에서 연 수 중이라고 우리에게 알려줬다. 한국은 종교 관용에 있어서 독 특한 메카이다. 불교가 주요 종 교이나 비교적 오래되지 않은 기 독교도 주요 종교이다. 이 두 개 의 종교가 주요 종교가 된 것은 5 백 년 동안 조선 시대 주요사상 으로 받아드린 유교사상과 함께 보통 한국인들의 기본 종교인 샤 머니즘의 영향을 많이 받았다. 최 근 한국 학자의 조사에 따르면 인 구 중에 약 46%가 그 어떤 종교 공동체에도 속하지 않는 것으로 나타났다. 통계에 따르면 인구의 29.3%(프로테스탄트 18.39%, 가 톨릭 10.9%)가 기독교인, 22.8% 가 불교도로 나타났다. 서울에는 75만의 신자들이 다니는 세계에 서 가장 큰 규모의 개신교 교회가 있다. 이외 기타 종교 공동체 사 람들은 종교인 중에서 2.5%를 차 지한다. 또한 한국에는 정교회도 있다. 현재 한국 정교회 교회는 콘스탄티노플 총 대주교 관할에 있다. 한국에는 인구의 약 0.1% 에 해당하는 4만 명의 등록된 모 슬렘도 있다. 한국의 연간 국방예산은 15% 로서 세계 11위이다. 이 예산은 징병제 군인 유지비와 예비군 교 육비로 쓰인다. 비공식적 통계에 따르면 한국은 2012년에 65.5만 명의 군병력을 보유한 세계 7위 이며, 4.5백만 명 예비군 병력으 로는 2위에 해당한다. 한국은 인구 대비 군병력 수 에서도 북한 다음으로 세계 2위 이다. 매년 1,800명의 한국군이 카투 사에 입대한다. 1999년 이후 한국 영화는 큰 성장을 기록한다. 흥행작들은 서 울에서만 2백만 명 이상이 관람 한다. 아시아 대륙에서 한국 TV 드라마는 가장 선호하는 것 중의 하나이며, 40개국 이상에서 방영 된다. 드라마 내용은 아주 다양하 지만, 주로 러브 스토리와 스파이 에 대한 주제이다. 우리는KBS TV 방송국에서 최 신 현대식 정보 스튜디오들을 견 학했고, 하루에 32개 내용을 동

시에 찍을 수 있는 드라마 촬영 장도 둘러봤다. 촬영팀들은 훌륭 한 감독, 기술운영 요원, 분장 요 원, 조명장식 요원, 작가 등으로 구성되어 있다. 나는 개인적으로 한강 유람선을 타고 유람하는 것이 흥미로웠다. 유람선이 강변 근처에 도착하고 선상에서 공식 만찬이 이루어졌 다. 유람선 내 넓은 레스토랑에는 우리 외에도 중국, 미국, 일본, 인 도네시아에서 온 손님들도 있었 다. 특별 음악 프로그램도 준비되 어 있었다. 9월 11일 나는 내 고 향 플로브디프와 멀리 떨어져, 한 국 유람선에서 친구들과 함께 나 의 70번째 생일을 보냈다. 불가리아 대표단들은 내 생일을 맞이하여 아침부터 생일 축하 인 사를 해 주었고 또도로바 회장은 나에게 축하 메시지와 함께 선물 도 주었다. 저녁에는 김용만 한 국 기자협회 총괄본부장이 나의 70회 생일을 축하해 주었고, 그 날 그곳에서 자신들의 사장의 생 일을 함께 보내는 중국인들도 내 생일을 축하해 주었다. 나는 불가 리아에서 특별히 가지고 온 ‘메

를로’ 붉은 포도주로 자축을 했 다. 시간이 무르익자 생일을 맞이 한 중국인 사장이 우리 테이블로 오더니 내게 다가와 함께 건배를 하고 무대에 있던 한국 여자 가 수에게, 우리를 위해 세계 평화 와 사람들의 평안을 기원하는 최 신곡을 불러달라고 부탁했다. 노 래가 끝난 후 그 가수는 직접 내 게 와서 축하 인사를 해주고 사 인한 카드와 노래 디스크도 선물 로 주었다. 한편, 스네자나 또도로바 회장 을 단장으로 한 우리의 한국 방 문은 불가리아 기자협회 공식대 표단으로서는 첫 방문이었다. 한 국 기자협회 측은 향후 양국 교류 에서의 이번 방문에 상징성을 부 여하였다. 이번 방문은 유엔창설 70주년, 불가리아 유엔 가입 60 주년, 한국동족상잔 반발 65주년, 한.불가리아 외교관계 수립 25주 년과 함께 기억될 것이다. 나에게 한국은 삼성전자, LG 혹은 고성능의 현대차, 기아차뿐 만 아니라 국민의 유익을 위해 정 책을 이끌어 나가는 하나의 국가 이다.

많은 젊은이들은 일과 후에 친 한 사람들과 함께 단골 식당에서 저녁 식사 하기를 좋아한다. 이것 은 사회성을 키우는 것이다. 한국은 원자력 발전소 갯수로 세계 5위이며 아시아에서는 2위 이다. 원자력 발전소는 국내 전 기 생산량의 45%를 차지하며 현 대식 원자로 생산을 촉진시키고 있다. 나에게 큰 인상을 준 것은 한 국의 학생들이었다. 한국은1학년 부터 9학년까지가 의무교육이다. 전체 고등학교 수는 2,344개, 중 학교는 3,204개, 초등학교 5,97 개, 유치원은 8,678개이다. 서울 에만 43개의 대학교가 있으며 그 중에 가장 유명한 대학교는 서울 대학교, 고려대학교, 연세대학교, 성균관대학교 등이다. 한반도의 통일은 오늘이 아니더 라도 향후 가까운 몇 년 내에 이 루어질 것을 확신했다. 많은 정치 가와 분석가는 미래의 통일한국 은 중국과 나란히 경제 대칭을 이 루는 나라가 될 것으로 보고있다. 게오르기 나이데노프

언론 레이드...

고요한 아침의 나라 아시아 경제력 4위 그리고 세계 12위. IT산업과 조선산업 분야 논의의 여지가 없는 세계적 리더. 한국은 자 동차 생산부문에서 세계 5위 그리고 건설부문에서 7위를 차지하고 있다. 행복의 치수를 GDP로 계산하고 있는 글로벌 화된 세계에서 그 규모는 의미가 있다. 지난 30년 간 한국의 GDP는 열 배로 증가했다. 자신의 나라 를 시적으로 고요한 아침의 나라라고 부르는 한국 은, 일찍이 동양의 호랑이라는 원시적 표현을 뛰어 넘어 지치고 노후화된 일본의 바톤을 받을 준비가 되었다. 한국은 단순히 경제적으로 매우 발전한 나 라만도, 또 이념적 유토피아에 포로된 북한과 단순 한 대칭을 이루고 있는 것도 아니다. 한국의 영광 은 오로지 세계적으로 유명한 3가지인 김치, 자동 차, 선박으로 한정되지 않는다. 한국의 고요함은 보 이지는 않지만, 국가의 생존을 위한 핵심적인 전통, 아방가르드, 유교의 겸손에서 기인한다. 나는 자신 의 독특한 모습을 보존하고 있는 한국을 7일 동안 다이내믹한 속도로 돌아다니면서, 공동체의 몰락 을 댓가로 복지를 조장하는 신자유주의 사상에 대

ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

한 한국적 해독제가 무엇인가를 알게 되었다. 그것 은 한국의 단결력이다. 눈부신 경제발전이 있음에 도 불구하고 한국 사회는 계속해서 친척, 가족, 전 통, 사회 위계질서의 관계가 튼튼하게 맺혀있다. 가 족에 대한 충성과 우정이 사회관계에 있어서 주된 요소이다. 한국 사회 공동체는 이기주의를 누른다. 한국인들은 조직의 일원인 것이다. 이웃에 대한 의 무는 개인 존엄성을 이해하는 것의 일부이다. 그룹 에서 제외되는 것은 저주로서 간주된다. 사회적 브 랜드는 곧 공동체인 것이다. 이러한 단결력은 대체 로 어른이나 상사에 대한 존경과 복종과 같은 엄 격히 질서화된 사회와 가족관계에서 형성된다. 이 것이 급격한 경제발전 소용돌이의 원심력으로 붕 괴되고 뿔뿔이 흩어지는 것으로부터 한국 사회를 방지하는 회반죽인 것이다. 이뿐만 아니라 정부가 비즈니스를 방해한다는 신자유주의 진부한 말과는

반대로 한국 정부의 적극적인 사회경제적 역할을 들 수 있다. ‘현대’, ‘삼성전자’, ‘기아 자동차’와 같은 모든 한국 대기업들은 정부의 재정적 지원으로 성 장하게 되었다. 이곳에는 건강한 민족주의와 자유 경제주의가 평화롭게 공존하고 있다. 이것이 한국 사회의 통합이 유지되는 공통분모인 것인다. 그것 은 단단한 지정학적 흐름을 견디게 하고 극복하도 록 돕는다. 한국 사회의 단결력은 위기의 순간에 가장 강하 게 나타난다. 1997년 아시아 경제 대위기 때 한국 인의 반응은 놀라웠다. 그 당시 수많은 한국인들은 김대중 대통령의 호소에 자발적으로 자신들의 금, 금화, 보석, 귀중품 등을 현지화가 지탱될 수 있도 록 내놓았다. 숫치의 웅변 경제 붐은 최근 수십 년 동안 인구 폭발과 함께 이루어졌다. 한국의 인구는 지난 반 세기 동안 불 가리아보다 더 작은 국토에서 2천 5백만 명에서 5 천 만명으로 두배가 되었다. 이로 인해 한국은1평 방 킬로미터에 약 490명이 사는 인구밀도가 세계 에서 가장 높은 10개국에 속하게 되었다. 한국 인 구의 40%인 2천만 명이 수도인 서울과 그 근교에 밀집되어 살고 있다. 하지만 최근 몇 년간 천명에 9 명 신생아 출산이라는 저출산으로 인해 인구가 급 격히 줄고 있다. 이로 인해 한국은 불가리아와 함 께 슬픈 저출산율을 가진 나라들과 같이 자리를 나 란히 하고 있다. 이러한 현상이 계속되면 2050년 까지 한국 인구는 8백만으로 줄어들게 될 것이다. 모든 다른 선진국 사회와 마찬가지로 이 문제는 늦 은 결혼 연령기에 뿌리를 두고 있다. 시간이 갈수 록 더 많은 한국인들이 직업경력을 이유로 결혼을 미룬다. 이에 대한 또 다른 이유는 한국적인 특징 이라고 볼 수 있는데, 여성들은 남자가 그들의 주 인이며 소유물이라는 한국 전통의 가부장적인 고 통에서 벗어나려는 방법을 찾는다는 것이다. 그래 서 결혼하기 전에 공부와 직업에 전념하는 것을 선 호한다. 80년대에는 세 자녀 가정이 일반적이었으 나 지금은 드물다. 한국의 평균 월급은 다른 선진 유럽 국가들과 비 슷한 2천 불 정도이다. 최저 일당은 40불이다. 의 사들의 연봉은 10만 불부터 시작한다. 국립 언론사 기자는 평균 5천 불의 월급을 받는다. 한국인들의 삶의 수준은 불가리아와 같은 EU 국가들의 국민에 비해 매우 높은 편이다. 세계의 ¼ 스마트폰은 ‘삼성 전자’에서 생산된 것 이며 동사의 연간 소득은 2천억 불이 넘는다. 한국 은 세계에서 러시아, 미국, 프랑스, 중국과 나란히 군용 전투기를 자체 생산하는 5대 국가에 속한다. 최근 한국의 경제 붐은 문화 확장으로 넘어가고 있 다. 한국은 TV드라마를 제작하여 수출한다. 전 세 계에 ‘강남 스타일’ 리듬에 ‘몸을 흔들어’ 보지 않은 십대들은 없다. 심지어 이미 불가리아에도 최근 10 년간 이 기이한 문화 현상과 함께 전체 한국 산업 의 구축을 만든 K-pop 펜클럽들도 있다. 한국의 역동성은 이미 10년 동안 세계 1위를 차 지하고 있는 인천국제공항으로부터 느껴진다. 나 는 서울로 진입하는 70km의 거리를 지나면서 진정 한 교통체증이 무엇인지 실감하였다. 교통체증으

로 참지 못하는 운전사들의 경적소리는 들리지 않 았다. 그리고 임대 버스를 타고 가는 우리는 만일의 경우, 운전기사가 내야 할 벌금을 생각하고는 안전 벨트를 꽉 매었다. 한국에 막 도착한 외국인들에게 첫 번째 문화충 격은 한국 음식이다. 한국 음식은 너무 독특하여 한국인의 정체성을 형성할 정도이다. 유럽인들에 게 그저 아주 맵고 신 배추 요리로만 보이는 유명 한 김치는 150개 이상의 다양한 종류를 가지고 있 다. 김치는 배추, 무, 오이, 깻잎 그리고 모든 가능한 다양한 채소 등으로 만들어진다. 통틀어 말하면 매 운 맛은 한국 식탁의 법전이다. 한때는 매운 고춧 가루가 채소 보관용으로 사용되었는데, 점차로 한 국 음식에서 빠질 수 없는 재료로 변신했다. 유럽 인의 입천장에 이것은 진짜 시험이다. 하지만 이런 매콤한 맛에 곧 익숙해지고 심지어는 중독도 된다. ‘매우면 매울수록 더 맛있다’고 현지인들이 친절하 게 설명해 준다. 나는 이렇게 맵게 된 한국인들에 게 통일은 이루어지지 힘들 것 같다고 장난삼아 말 한다. 그들은 어깨를 들썩이며 웃는다. 현지 음식은 상상할 수 없을 정도로 다양하다. 모든 음식은 작 은 접시에 적은 양으로 나오는데 접시가 많아서 상 에 빈자리가 없다. 해산물, 생산, 매콤한 피클, 양념 잎, 나물. 예전에는 ‘가난한 사람들의 음식’이었으 나 오늘날에는 문화유산이 되었다. 전통 요리 방식 의 일부로서 손님들 앞에서 고기를 구어 주는 바비 큐 요리도 있다. 한국 전통 식사는 전식, 메인, 후식 이 필수적인 유럽 스콜라 철학식 이런 것과는 판이 하게 다르다. 밀려들어오는 미국 패스트푸드 체인 점들은 아주 젊은층에서만 인기가 있다. 한국 음식 은 독특한 만큼이나 또한 건강식이다. 그래서 해외 에 있는 많은 한국 문화원들에서는 한국 음식 체험 코스도 제공한다. 문화의 확장은 위(胃)를 지난다. 한국인들은 상에 차려진 풍성한 음식을 보고 칭찬 할 때 ‘상 다리가 부러진다’라는 표현을 쓴다. 이것 은 상위에 많은 반찬과 음식의 무게로 상이 가라앉 을 정도를 가리킨다. 한국의 ‘소주’는 알코올 농도 가 낮은 쌀로 만든 술로서, 현지인들은 더 빠른 효 과를 보기 위해 맥주를 섞어서 마시는데 ‘싱거운 나 키야’(나키야는 불가리아 전통 발효주로서 보통 알 코올 농도는 40%) 정도이다. 와인은 특별히 대세 는 아니다. 마시는 경우, 주로 프랑스 와인이나 이 태리 와인을 선호한다. 한국에서 술인 스트레스받는 날의 마무리인데 직장인들은 늦어도 아침 7시에 출근하기 시작하여, 상사들이 퇴근한 후에 퇴근한다. 상사가 퇴근하기 전에 퇴근할 수 없는 것이 법이다. 밤 10시가 되면 서울의 회사 빌딩들은 얼굴이 피곤에 싸여있는 양 복 입은 일중독의 회사원들을 마지막으로 내보낸 다. 이런 일과를 보면 왜 소득이 가장 많은 나라에 속한 한국에서 스트레스라는 말이 쓰이는지 이해 가 된다. 휴가는 드물다, 연간 휴가 일수는 단 일주 일이다. 밤에 동료들과 한잔하는 것은 심리적으로 필요한 일이다. 이런 단체적 스트레스 해소 방식은 자주 술 많이 마시기 시합으로 이어지고 노래방에 가서는 감정을 쏟아낸다. 한낮에 길거리와 커피점 은 비어 있지만 저녁시간이 되면 사람들로 붐빈다. 대부분의 마트는 밤 10시까지 일을 하고 음식점들 은 더 늦은 시간까지 영업을 한다.

다른 모든 분야에서와 마찬가지로 음주 문화에 도 엄격한 체계가 있다. 이는 하나의 의식이다. 공 식적인 자리에서 건배는 그룹의 ‘연장자’ 혹은 상사 가 시작한다. 다 같이 자리에서 일어난 상태에서 그 들이 한 모금을 마시면 박수소리가 이어지고 사람 들은 다시 제자리에 앉는다. 한국에서 인간관계를 이해하기 위한 핵심은 상사에 대한 복종이다. 아래 사람은 윗 사람이 있는 곳에서 먼저 말을 시작하는 것은 허락되지 않는다. 말을 중간에 끊는 것은 무 례함으로 간주된다. 말을 많이 하는 유럽인들에게 이것은 탐탁하지 않은 것이겠지만, 한국에서는 이 로 인해 질서가 유지된다. 한국인의 손님 접대는 완 전무장 해제 시킨다. 이곳에서 손님은 왕인 것이다. 코리안 드림 ‘현대’의 역사가 사실 한국의 역사이다. 이는 12 만 명이 근무하고 있는 한국 제일의 조선소를 견학 하는 동안 현대 직원들이 자랑스럽게 말한 내용이 다. 이 대기업은 이 기업 제국의 역사를 말해주는 박물관을 가지고 있다. 여기에 코리안 드림의 이 야기가 있다. 이 이야기는 지금도 이 박물관 한 편 에 보존된 하나의 오래된 자전거와 쌀가마니로부 터 시작된다. 이 유물들은 ‘현대’의 건립자이며 주 인인 정주영 회장의 것이었다. 그는 쌀가게를 차리 려고 아버지의 소를 팔았다. 그는 한국에서 큰 부 자 중의 한 사람이요, 무관(無冠)의 제왕이 되려는 꿈으로 건설업을 시작하였다. 한국인들은 그의 기 업가 정신, 용기, 끈기라는 교훈 때문에 이 전설적 인 이야기하는 것을 좋아한다. 박물관 벽에는 시골 초가집 앞에서 힘들어 보이는 부모님들과 찍은 사 진, 부인과 8명의 아들과 손녀 손자들과 찍은 사진 등 가족사진들이 걸려 있다. 또 다른 벽에는 정주 영 회장과 고르바초프 서기장, 정주영 회장과 레이 건 대통령, 정주영 회장과 대처 수상과 찍은 사진도 걸려 있다. 이것이 한국식 성공 스토리인 것이다. 부두와 널판으로 가득한 이 조선소를 견학하려 면 버스로만 가능하다. 이곳에서 연간 약 100여 척 의 선박이 제조된다. 선박들은 각각 무게가 다른데, 제일 큰 선박은 30만 톤까지 이른다. 바다를 끼고 있는 이곳의 경치는 상상할 수 없을 정도는 아름답 다. 수백 명의 직원들이 자전거를 타고 부두와 탱 커의 철강 더미 사이를 지나다닌다. 지난 해 초부 터 생산량은 좀 줄었지만 한국은 여전히 세계에서 조선분야의 선도국이다. 세계 수주량의 50%를 수 주받아 선박을 제조하는데, 주로 EU 국가와 중동 국가에서 수주를 받는다. 이곳에서는 아주 작은 발 명품도 특허를 내고 있는데, 중국으로부터 기술 도 난을 염려하기 때문이다. ‘현대’의 조선 전문가들은 선채 페인트 기술을 가장 자랑스럽게 여긴다. 신기 한 사실은 한국의 선박 제조는 20세기 70년대 이후 에 발전하기 시작하여, 단지 45년 만에 한국을 선도 국으로 바꾸었다는 것이다. 현지인들은 정주영 회 장이 한국 역사와 뛰어난 홍보전술을 어떻게 활용 하여 선박 제조에 유럽 투자자들을 끌어드렸는지 그 성공담을 전설처럼 이야기한다. 이 전설에 따르 면 이순신 장군이1592년 자신이 제조한 거북 모양 의 배로 300척의 배로 바다를 통해 침략해 오는 일 본군을 무찌르는데 성공했다. 기업가 정주영 회장 은 이 신화와 같은 이야기를 한국인의 선박 제조 기 ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

술이 이미 4세기 전에 증명되었다며 주장하면서 성 공적으로 활용한 것이다. 성공 뒤의 어두운 면 최근 1/4세기 동안 발생한 급속한 산업화와 인 구의 대도시 이동은 하나의 슬픈 사회 현상을 만들 어내고 있는데, 이는 늘어나는 자살 숫자이다. 매년 보통 10만 명 중 33명이 자살을 하는데, 주로 경제 적인 이유에서이다. 최근 몇 년 전의 경제 위기 이 후 많은 은행 채무자들은 사업 실패의 부끄러움을 이겨내기보다 자살을 택하는 것이다. 사회적 낙오, 낯선 시선들, 외로움과 같은 현대사회의 독극물들 역시 이 과정을 자극시킨다. 김기덕 영화감독은 바 로 이런 무의식의 고통스러운 맥박을 주제로 영화 작품들을 만든다. 하지만 이 대단한 한국 감독은 모 든 선지자처럼 자신의 고향에서는 환영을 받지는 못한다. 역설적인 것은 사회의 부와 함께 자살도 늘 어난다는 것이다. 심리학자들에 의하면 이러한 현 상은 빈곤보다는 늘어나는 불평등에 있다는 것이 다. 현대 한국 사회는 이전보다 더 부유하지만 아 시아에서 빈부격차가 제일 큰 나라 중에 하나이다. 어떤 사람들은 한국 사람들의 늘어나는 자살 생각 은 시간이 없다는 것과 종교적 활동의 부족을 이유 로 설명한다. 통계에 의하면 인구의 35%는 무신론 자이다. 이에 비해 25%는 불교 신자이고 기독교 신 자도 그 정도 된다. 불교와 기독교 사회에서는 자살 은 큰 죄이지만 무신론자들은 자살을 서슴지 않는 다. 한편, 주로 프로테스탄트 교회와 가톨릭 성당인 기독교 교회는 어디를 가도 볼 수 있다. 한편, 한국인들은 자살 문제를 해결하는데 있어서 도, 한탄하는 대신, 그들의 민족적 성향대로 당면하 고 있는 자살문제도 해결할 수 있다고 믿는다. 이 미 한국 정부는 정신적으로 힘든 사람들이 위로와 동정을 받을 수 있는 있도록 상시 전화상담을 실시 하여 젊은이들 자살 예방을 위한 전방위적인 캠페 인을 벌리고 있다. 국내 범죄율은 낮다. 여기에 몇 가지 이유가 있다. 한국인들은 법을 잘 지키고 사회적 행동 규범을 벗 어나지 않는다. 그들의 활달한 대화와 거친 말투에 도 불구하고, 폭력 사용은 굴욕적인 것으로 간주한 다. 국민들은 총기를 보유하지 않는다. 사냥총은 집 밖의 정해진 장소에 보관하고 사냥할 때만 사용한 다. 부패가 낮은 이유로 경찰은 매우 능률적이다. 또 다른 하나는 작지만 본질적인 것으로 모든 한국 남성들이 군대에서 태권도를 배운다는 것인데, 이 로 말미암아 서로가 서로를 조심스럽게 대한다는 것이다. 3.5%라는 비교적 낮은 실업률 또한 범죄를 줄이는 경제적 토대이다. 북녘으로부터의 고통 한반도의 분단은 한국 사회 내 커다란 아픔이며, 평화통일은 끝이 보이지 않는 정치인들의 과제이 다. 남북 휴전협정이 체결된 후 62년이 지난 지금 도 통일에 대한 소망은 살아있다. 한반도를 나누고 있는 38선 이남에서의 사회적 분위기는 통일을 하 자는 편이지만, 강한 외부의 이해관계가 통일 과정 을 방해하고 있다. 남북 분단 상태가 그대로 유지 되는 것을 가장 많이 원하는 두 나라는 곧 미국과 일본이다. 2차대전 이후 북한의 가상의 공격에 대

한 보장이라는 명목하에 남한에 미군이 주둔하고, 미군이 군 최고사령부를 맡게 된 후부터는 한국은 주권을 공유한 나라가 되었다. 시간이 지나면서 미 국 의존이라는 것은 한국인들 가운데 더 많은 불만 을 불어 일으켰다. 늘어나는 반미 데모와 사회적 불 만으로 인해 최대의 미군 기지를 수도 외곽으로의 이전도 고려되고 있다. 약 3만 명의 미군이 한국에 서 주둔하고 있고, 국방 분야에서 모든 결정은 의 무적으로 미군을 거쳐야 한다는 상황은 사실상 미 국에 나라를 완전히 맡긴 것이다. 러시아와 중국을 국경으로 두고 있는 한반도의 미래 통일은 한국 내 미군 주둔에 대한 그들의 주된 설득력을 상실하게 만들고 있다. 바로 이점이 한국 내에 미국이 들어 와 있는 이유이다. 일본은 하나로 통일된 8천만 명의 한국이 아시 아 지역에서의 경제적 리더십을 발휘할 수 있다는 데 스스로 우려하고 있다. 선진화된 남한과 잘 훈 련되 북한이 숨 가쁜 일본을 세계경제력 4위 자리 에서 몰아내고 거대한 한국을 탄생시킬 수 있다는 데 우려한다는 사실이다. 미국과 일본은 그들의 군수산업단지를 지원하 고 있는 한반도의 반세기 이상 지속되는 갈등에 직 접적인 경제적 이해관계를 가지고 있다. 아이러니 한 것은 일본은 그들의 경제적 출발을 한국전쟁에 서부터 시작한 것인데, 이는 일본이 군수물자 조달 에서 얻는 큰 경제적 이익이 있었기 때문이다. 남 북 간 국경에서 일어나고 있는 끊임없는 갈등은 때 로는 미국의 암시에 의해 한국 정부가 ‘미국제’ 첨 단 기술무기를 구매하게 하기도 한다. 박근혜 한국 대통령은 최근 남북통일문제에 대 해 조만한 중국과 협상을 개시할 것이라고 발표함 으로서 과감한 외교 발걸음을 내디뎠다. 박근혜 대 통령은 북경 2차 세계대전 종전 70주년 기념대회 에 참석하여 이를 공식적으로 발표하였다. 정치 평 론가들은 이와 같은 발표는 역사적이며, 또한 한국 이 100% 큰 형님을 의지하는데서 벗어나려는 진지 한 시도를 보여준 것이라고 평가했다. 한국인들은 시간이 통일과는 역방향으로 흘러가 고 있다고 의식하고 있었기 때문에, 이와 같은 양

국 관계를 훈훈하게 하는 새로운 조치를 환영하고 나왔다. 세대가 교차되면서 남북통일에 대한 염원 은 약해져가고 있다. 젊은층들은 그들의 부모의 세 대에 비해 통일이라는 대의에 대해 꽤 무관심한데, 이는 이미 3세대째 떨어져 살고 있고 친척들 간의 관계가 약해지고 있으며, 문화 차이도 증가하기 때 문이다. 미국이 한반도의 평화통일을 허락할 것인가? 한 국 사회는 이러한 질문을 하지만 지금으로서는 대 답이 긍정적이지는 않다. 최근 사회조사에 의하면 설문에 응한 사람들 중 50%가 미군 주둔은 어쩔 수 없는 것이라고 반응을 보인 반면, 겨우 5%만 반대 한다고 대답했다. 에필로그 불가리아와 한국의 시차는 6시간이지만, 경제 발전에 있어서는 광년의 차이가 난다. 40층짜리 고 층 아파트 단지, 서울 한복판의 현대식 빌딩, 완벽 한 대중교통수단, 장기 계획 가운데 확충된 인프라 시설 등이 눈에 띈다. 무엇보다도 인상적인 것은 인간관계이다. 이곳에서는 스스로가 스스로의 위 치를 잘 파악한다. 아무도 스스로의 능력을 과대평 가하지 않는다. 회사 윤리는 능력주의에 따르며 행 정계층구조는 정확히 명시된 범주에 따라 이루어 져 있다. 이것은 좋은 직업을 보장해 주는 한국 내 의 교육열을 설명해 준다. 고등학교 졸업자들 80% 가 대학을 진학 한다. 한국은 세계에서 인구 대비 대졸 인구가 가장 많은 나라이다. 이곳 학교들은 주 로 국립이며 사립은 적은 편이다. 학교등록금은 사 적으로 사용되는 것이 아니라 진정으로 학생들을 위해 사용되고 있다. 그러나 장기적 관점에서 우상과 같은 성공 우월 주의와 치열한 경쟁심은 국민의 도덕적 건강을 지 탱해주는 한국 사회의 끈끈한 관계성을 위협하고 있다. 나는 이것이 한국의 정치.사회 지도자들 앞에 놓인 가장 큰 도전이라고 본다. 일본인들은 그 이 유를 알고 있다. 갈야 고라노바, 자료: ‘아스펙토’지

언론 레이드...

한국, 통일 정책 적극적 착수 우리가 남한과 북한을 두 개의 자치 국가로 익숙하게 생각하고 있지만, 실상은 두 나라는 아직도 전쟁 중이다. 이는 한국전쟁이 끝 날 때 두 나라가 평화협정에 서명 한 것이 아니기 때문이다. 한국은 아마도 바로 이러한 불 확실한 지정학적 상황으로 인해 몇 년 전부터 일방적이고 대규모 적인 통일 정책을 착수하였다. 통 일정책은 TV 방송을 통한 홍보 뿐만 아니라, 해외 주재 한국 대 사관 및 각종 회담을 통해 전 세 계에 통일에 대한 메시지를 광범 위하게 알리는 것을 포함하고 있 다. 현재 한국의 모든 대외정책 은 바로 통일 이념에 바탕을 두 고 있다. „대통령, 장관 그리고 모든 공 식 인사들은 공식적인 방문이거 나 공식적인 오찬이거나 또는 비 공식 만남이거나 등을 떠나서 통 일에 대한 메시지를 전하는 것을 빼놓지 않는다.”고 아타우알파 아 메르지 서울 주재 스페인 통신사 EFE의 특파원이 자신이 관찰한 내용을 나눴다. 일반 한국 사람들은 통일에 대 해 더 자주 이야기를 하는데, 특 히 38선 이북에 수백만의 친척들 이 있는 사람들과 함께 있으면 더 욱더 그러하다. 이에 대해 북한은 비록 평화 적 방법으로 미래의 통일을 이루 어 나가자고 오래전에 이미 서면 으로 합의했지만, 빈번한 군사 도 발로 반응하고 있다. 두 나라는 통일에 대해 여러 해에 걸쳐 자 주 언급을 해왔다. 그러나 이러한 고위급 회담의 내용과는 달리, 현 실은 통일이 어렵고 세월이 갈수 록 거의 불가능함을 보여주고 있 다. 한편, 많은 정치 분석가들은 독일식 흡수 통일 방식을 예언하 고 있다. 한국 사람들은 두 나라 간 차 이가 갈수록 커지고 있음을 인식 하고 있으며 무엇보다 가장 중요 한 것은 통일은 가능한 한 빨리 이루어져야 한다는 것이다. 한반 도를 두 나라로 분리한 1950년 전쟁 이후 이미 3-4세대들이 태 어났으며, 강제 이산가족의 아픔 을 가진 사람들의 상봉은 더욱더 ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

간헐적으로 이루어진다. 약 천만 한국인들은 북한에 친척들을 가 지고 있다. 그러나 젊은 세대들 은 하나라는 인식이 없으며, 북한 민족과 같은 뿌리를 가지고 있다 는 그들의 생각은 너무도 약하다. 사실, 한국 내 젊은이들이 통일 에 대해 유일하게 반대하고 있다. 이는 그들이 습성, 가치관, 삶의 방식에 있어서 북한 사람들을 서 로 다른 사람들이라고 생각하고 있기 때문이다. 어느 정도는 상당 히 맞는 부분이다. 왜냐하면, 70 년이라는 분단은 믿기 어려울 정 도로 한국인들의 의식을 변화시 켰고, 남한과 북한의 차이가 너무 나도 확연한 상황에서 아직도 한 민족인가라는 질문이 더 분별 있 는 것으로 보이기 때문이다. 만일, 한반도의 분단 이전과 오늘날의 두 나라의 발전 정도를 비교해 본다면, 아마도 두 나라의 발전 속도에 엄청난 차이가 있음 을 쉽게 상상할 수 있다. 우리는 과거 사회주의 체제에 대한 기억 이 있으므로 이 차이를 더욱 잘 이해할 수 있다. 박종률 한국기자협회 회장은 한국과 불가리아 역사 속에서 유 사점을 더 찾아냈다. ”우리는 불 가리아 국민이 우리를 가장 잘 이 해할 수 있다고 확신합니다. 그것 은 불가리아 국민도 1878년 오스 만 투르크 제국으로부터 해방된 이후 남북 분단(불가리아 공국과 남 루멜리아)의 비극을 체험했기 때문입니다. 불가리아는 다만 7 년이었고 한국은 거의 70년이 되 어가고 있다는 차이입니다. 그러 나 우리는 여러분 나라의 모토이 기도 한 ‘단결은 힘을 만든다’라 는 것을 믿습니다.”

한국과 불가리아간 또 다른 유 사점은 사회주의에서 민주주의 로의 우리의 체제 전환 경험이다. 한국인들은 미래 통일 이후를 생 각할 때 이 점이 매우 유용하다 고 보기 때문에 적극적인 관심을 보인다. 70년이라는 기간 동안 남한과 북한은 정말 상상할 수 없을 정도 로 그 차이가 벌어졌다. 세상은 이 현격한 차이에 대해 어떻게 설 명할 방도가 없을 정도이다. 지난 8월 15일 북한 김정은은 차별 정 책을 확실하게 하려고 심지어 두 나라 간 시차(時差)도 만들어 냈 다. 이로 말미암아 북한은 한국 의 시간보다 30분이 늦는데, 이 는 두 나라가 완전히 다른 시간 대에서 살고 있다는 느낌을 강화 하려는 데서 온 것이다. 한국 사람들은 이 과정이 심화 되고 있음을 감지하고, 그것을 막 기 위해 적극적인 통일정책을 착 수하였다. 통일 관련 업무 기관들 을 창설했다. 통일부, 통일 연구 소, 대학 등은 이미 통일 후 문제 점들을 해결하기 위한 전문가들 을 양성하고 있다. 최근 몇 년 동 안 그들의 노력은 주로 통일 후 경제문제 해결에 두고 있는데 이 를 위해 많은 자금을 할애하고 있 으며, 장기적 계획을 세우고, 이 일을 전담할 전문가들을 참여시 키고 있다. 주요 해결 과제 중 하나는 두 나라 간 소득 격차를 줄이기 위 해 필요한 비용이 얼마인가라는 것이다. 북한 경제상황에 대한 신 뢰할 만한 자료가 없다는 것을 고 려할 때, 낙관적인 예측은 약 2 억 불이며, 비관적인 예측은 1.5 조 불에 이른다.

그러나 정치학자 강 제임스는 „지금 한국이 지불하고 있는 분 단 비용을 생각하면 통일 비용 이 그렇게 크다고 볼 수 없으며, 또한 통일은 우리가 한 피를 나 눈 한 민족이라는 인도주의적이 며 역사적인 관점으로 접근해야 한다고 생각합니다.”고 의견을 말 한다. 경제적 관점에서 통일은 남쪽 사람들의 매우 용기 있는 결단이 다. 그것은 다만 북한의 경제적 멍에를 짊어지는 것뿐만 아니라, 이와 유사한 행동은 한국, 미국 그리고 일본 간 실제적인 대외무 역 관계의 변화를 가져오기 때문 에 그렇다(한국 국방 예산의 많은 부분은 미국과 일본으로부터 무 기를 구매하는데 쓰인다). „한국은 매년 국방 및 무기를 위해 막대한 예산을 할애하고 있 는데, 우리는 이 예산이 훨씬 더 유용한 것에 사용될 수 있다고 확 신합니다.”고 김용만 한국기자협 회 총괄본부장이 말했다. 그러나 통일문제는 단순한 경 제문제만은 아니다. 북한 난민들 은 한국에서의 일자리를 찾는 큰 어려움에 직면하게 될 것이며 전 체적으로 현대적이고 기술이 발 달되고 다이내믹한 환경 속에서 의 삶에 대한 준비가 너무나 되 어있지 않다는 것이다. 사회주의 국가인 북한의 정보통제로 인해 북한 주민들은 현대 사회가 어떤 방식으로 돌아가고 있는지에 대 해 거의 무지한 상태이다. 그러므 로 통일이 될 경우, 한국은 현대 사회의 삶에 걸맞지 않은 이천만 이상의 국민의 문제를 해결해야 하며 이로 말미암아 사회적 혼란, 심지어 소외감을 겪게 될 것이다. 이러한 것들은 서독과 동독의 통 일에서 이런 문제를 해결하기 위 한 많은 노력과 자금에도 불구하 고 이미 발생했다는 것이다. 통일이 될 경우, 통일 문제를 전담하는 기관들뿐만 아니라, 남 한 모든 국민들은 어떻게 은행계 좌를 개설해야 하는지, 무역회사 에서 어떻게 일을 해야 하는지 등 을 알지 못하는 수백만에 대한 교 육과 통합이라는 문제를 해결해 야 한다. „이러한 사람들을 새로 운 체제로 전환시키고 교육하는 것은 정부에게 뿐만 아니라 남한 모든 국민들에게 있어서 매우 장 기적이고 복잡한 과정인 것이다.” 고 아타우알파 아메르지 서울 주

재 스페인 특파원이 자신의 관찰 에 대해 언급했다. 이미 북한 난민의 사례가 있는 데, 이는 탈북자들이 한국 정부의 지원에도 불구하고 사회에 적응 하지도 통합되지도 못해 다시 북 으로 넘어간 경우이다. 평양 소식 통에 따르면 최근 김정은 정권은 그들이 다시 북으로 돌아왔다는 것은 북한의 국민이 남한보다 얼 마나 더 잘 살고 있는가를 보여 주는 것이라면서 북한 국민을 선 동하는 목적으로 활용하고 있다 는 것이다. 정치 분석가들은 정확하고 검증 된 정보에 근거를 두지 않고 있으 므로, 인류 역사 속에 어떤 시나 리오가 한반도에 적용될 수 있는 가를 사실에 따라 제안하기가 매 우 어렵다. „분석가들은 해당 사 건에 대한 객관적 정보가 없을 때 많은 가정(假定)을 해 보게 된다.” 고 보리스 포피바노프 정치학자 가 설명했다. 그러나 이와 같은 동일한 방식 으로 한국의 통일 계획들도 ‘정 권이 교체된다면,’‘북한 체제가 무너진다면,’ ‘쿠데타가 일어난다 면,’ 등 많은 가정(假定)들로 세워 지게 된다. 하지만 심지어 이러한 가정(假定)과 불확실성에도 불구 하고, 정부의 통일정책은 눈덩이 효과가 있고 이 문제에 대해 한 국, 중국, 일본 지식인들 사이에 이견(異見)에도 한국인들은 통일 과제를 감수할 준비가 되어있음 을 분명히 하고 있다. 강대국들이 해결해야 할 예민 한 문제는 그 이후에 나타나게 될 것이다. 왜냐하면, 한반도의 통일 은 강력한 지정학적 실체를 탄생 시킬 것이며, 그렇게 되면 한국은 현재 접근할 수 없는 육로 국경이 생긴다는 것만으로도 더이상 고 립되거나 의존 국가가 아니기 때 문이다. 러시아와 유럽과의 새로 운 대외 무역 가능성은 한국 경제 에 매우 큰 전망을 안겨 주게 되 며, 이것은 통일 정책의 가장 본 질적인 요소 중 하나이다. 이와 같은 이유로 최근 중국 은 세계화된 국제사회의 규칙들 을 수용하고 있으며 중국이 북한 의 주요 이념적 연합국이라는 우 리의 습관된 생각이 있지만, 중국 은 불안한 북한을 댓가로 한국과 의 중요한 무역관계를 소홀히 할 확률은 낮다. 지난 9월 초 2차 세계대전 종

전 70주년을 기념하는 군사 퍼레 이드가 베이징에서 개최되었다. 놀랍게도 이 행사에 김정은은 참 석하지 않았으나, 한국의 박근혜 대통령이 초청인사 가운데 포함 되어 있었으며, 중국 시진핑 주 석과의 회담을 이루어내었고 한 반도의 평화적 통일을 협력한다 는 중국의 입장을 발표하게 했다. 이것은 북한 내부에 뭔가가 일 어나고 있고, 세계의 관심을 연속 적으로 평양에 집중시키게 한다 는 생각을 더욱 확실히 만든 것이 다. 그때부터 ‘공항에 별도 인터 넷 방(실제로는 무용지물) 설치부 터 시작해서, 라이바흐(Laibach) 북한 공연, 그리고 정권 배신자 혹은, 남한 방송을 시청하거나 청 취하는 주민들에 대한 연속적인 처형에 이르기까지’ 자주 상반되 는 뉴스들이 흘러나오고 있다. 올 해 초 여러 국가 행사에 김정은의 장기간 부재(不在)도 인상적이다. 건강문제라는 설도 있었지만 많 은 정치분석가는 그의 질병은 오 히려 정치적 질병이며 북한노동 당 내 젊은 김정은의 입지가 약 해진 표시라고 표명한다. 확실히 남한과 북한의 관계가 새로운 단계를 받아드려야 할 시 간이 무르익었다. „가까워지기 위해 남북한 공동운영 개성산업 단지와 같은, 새로운 경제적 토대 를 창출해 내는 것이 가장 현실 적이다. 통일 시(時)의 핵심적인 상황은 김정은 왕조의 운명이다. 그 권력은 제한되게 될 것이고 당 지도자들 권력 역시 그렇게 될 것 이다. 그들이 어떤 수를 써서라도 통합 과정에 대항하지 않도록 하 려면 그들에게 어떤 종류의 미래 라도 보장해 줄 수 있는 형태를 생각하여야 한다.”고 보리스 포피 바노프 정치학자는 언급한다. 평양의 불안정은 세계의 관심, 무엇보다도 한국의 관심을 고조 시키고 있다. 서울은 북한에 비 상사태가 발생할 경우 어떤 댓가 를 지불하더라도 무조건 북한 주 민들의 편에 선다는데 입장이 확 고하다. 비록 지금까지 모든 쿠 데타의 시도가 사형으로 즉석에 서 본보기로 진압되었지만, 역사 는 이와 유사한 정치체제 내에서 쿠데타와 같은 유사한 사태로 발 전할 가능성이 충분히 있음을 보 여주고 있다. 엘레나 후체지에바

언론 레이드...

마음을 따뜻하게 하는 소소한 것들 ... 나의 한국에 대한 이야기는 예기치 않은 전화 벨소리와 함께 시작됐다. 스네자나 또도로바 불가 리아기자협회 회장이 얼마 전 한국과 불가리아기 자협회 간 협력 협정 체결 건으로 전화한 것이다. 우리가 자랑스러워하는 흥미로운 사실은 불가리아 가, 한국기자협회가 협력 협정을 체결한, 첫 유럽국 가라는 점이며, 이 협정에 따라 5명으로 구성된 한 국대표단이 불가리아에 왔다는 것이다. 또도로바 회장은 한국기자협회 대표단의 일정 중에 브라쟈 산맥의 상징적인 레데니카(얼음) 동굴 방문도 포함 돼 있다고 빠르게 설명했다. 한국대표단을 안내해 달라는 부탁을 받았는데, 부족한 나에게는 영광과 기쁨이었다. 내가 해야 할 일은 괜찮은 식당에 점 심을 예약하고 손님들이 도착하여 실수하여 당황 하지 않도록 동굴 개방 시간을 확인해 달라는 것 이었다. 약속된 6월 말 날씨는 햇살이 빛나고 산들은 진 한 초록빛 옷을 입고 있었다. 동굴로 향하는 유일 한 길인 브라쟈시(市) 입구 몇 킬로미터 앞에서 대 표단을 기다렸다. 대표단을 태운 하얀 미니 버스가 내 앞으로 확 지나갔는데, 차에 있는 사람들은 나를 보지 못한 것 같았다. 그러나 미니 버스가 서더니 뒷등을 깜빡거렸고 나는 서둘러 내 자동차를 타고 그 차를 좇아갔다. 그리고 내 차는 곧 손님이 탄 미 니 버스를 앞서 가며 내가 잘 알고 있는 덜컹거리는 도로를 운전했는데, 도로에 난 모든 구멍을 지날 때 마다 걱정으로 인해 심장이 조여들었다. 손님들이 아름다운 자연 그리고 이러한 파손된 도로에 대해 무슨 말을 할까? 그들에게는 불가리아는 단순한 불 가리아가 아니고 유럽인데... 독특한 아름다운 자 연이 이런 내 느낌을 보상해주기를 바랄 뿐이었다. 나는 몇 해 전 자연공원을 관리하는 사람들이 키 큰 자작나무 넓은 그늘 밑에 만들어 놓은 정자(亭子)와 바비큐 자리 그리고 그 옆에 자랑스럽게 우 뚝 솟아 있는 전나무들이 있는 사거리의 넓은 장소 한쪽에 차를 세웠다. 미니 버스 안에서 손님들은 나 쁜 도로 사정을 느끼지 못한 듯 함박웃음을 하고 행 복한 얼굴과 빛나는 눈빛으로 내렸다. 그 순간 내 마음을 누르고 있었던 돌이 뚝 떨어져 나가는 것을 느꼈다. 나는 평생 이 순간을 기억할 것이다. 말하 자면 이 아름다운 장소에서 나는 새로운 친구들을 알게 된 것이다. 한 사람 한 사람씩 손에 명함을 든 채 머리를 숙이고 인사를 하면서 자신을 소개했고, 동시에 통역관은 누가 누구이며 어떤 사람인지를 설명했다. 박종률 한국기자협회 회장과 그를 동행 한 한국기자협회 지역 회장들이었는데 내겐 황송 한 대접이 아닐 수 없었다. 그들의 행동은 자신의 지위를 전혀 드러내지 않았고, 오히려 너무 겸손하 였다. 그들은 모든 것들과 모든 사람에 대해 긍정적 이며, 열린 마음과 양팔로 환영했다. 손님들의 시선 들이 현기증이 날 정도의 주변의 바위산 가장자리 를 미끄러질 듯 쳐다볼 때, 나는 그들이 이 장소를 구경하는 데 필요한 스포츠 복장을 하고 있었으며, 주위 풍경에 특별한 관심을 보이고 있음을 깊이 인 ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

식하였다. 그들은 크고 신기한 렌즈가 있는 전문 카 메라로 가지들로 넘실거리는 나무들과 꽃들로 확 피어오는 초원을 끊임 없이 찍었다. 우리가 동굴로 가면서 두 번째로 멈춰 선 곳은 산마루였다. 이곳은 모든 브라쟈 사람들이라면 자 신의 손님들을 모시고 와 보여 주고 싶은 ‘어머니 자연’으로 알려진 곳인데, 그냥 지나칠 수가 없었 다. 이곳에서 우리들의 시선은 먼저 녹색으로 가파 른 첩첩 산으로 쭉 향했고, 접근할 수 없으나 ‘거울’ 이라고 불릴만한 매끄럽게 수직으로 깎여진 빛나 는 바위들, ‘즈고리그리드’ 마을의 ‘레바’물 줄기를 감싸고 있는 산, 그 다음에는 산 언덕 고개 입구로 옮겨지고, 저편의 호수, 심지어는 수목이 울창하게 우거진 ‘베스레짜’산 높은 곳까지 우리의 시선은 멀 리멀리 갔다. 믿을 수 없는 광경! 이 광경은 대표단 들을 오랫동안 이 장소를 떠나지 못하게 하였고, 카 메라들은 이내 이 광경들을 삼켜버렸다. 시간이 흐르고 얼음 동굴은 우리를 기다리고 있었 으며, 손님들은 이 지역에 대한 자신들의 호기심을 숨길 수 없었다. 그들은 동굴 안내원에게 많은 질 문을 던졌다. 그들은 동굴 밖으로 나온 후에도 활기 찬 물음들은 계속 이어졌다. 그들의 즐거운 모습을 보면서 동굴에서 본 것이 그들 속에 기쁨과 만족을 가져다준 것을 이해할 수 있었다. 얼음동굴 주변 산책로를 둘러 볼 시간은 없었으 며, 이른 오후 시간은 이 지역 요리사들의 솜씨를 보여줄 점심시간이 왔음을 생각나게 했다. 나는 자 연이 자신의 아름다움을 아낌없이 보여 주는 산 입 구에 있는 좋은 식당을 선택했다: 꽐꽐 흐르는 계 곡 물, 양쪽의 높고 가파른 암벽, 무성하고 아름다 운 녹음(綠陰), 새들의 사랑 노래 등 가장 로맨틱한 계절의 모습이 거기에 있었다. 불가리아 음식 중 일부는 이미 한국 사람들에게 알려져 있었고 „숍스카 살라타”라고 즐겁게 발음 하면서 직접 주문을 하였다. 식당 웨이터는 샐러드 가지고 온 후, 이어서 매운 고추, 뜨거운 생선국, 송 어구이를 가져왔다. 이것이 그들이 여러 메뉴 중에 서 만장일치로 선택한 음식이었다. 음식이 담긴 그 릇들을 보면서 만족한 듯 자연스럽게 머리를 끄덕 이며, 즐겁게 먹는 동안 평범한 나의 개인 삶에 대 해 큰 관심을 보였다 – 무슨 일을 하고 있는지, 책 을 얼마나 출간했는지, 책들의 제목은 무엇인지 또 왜 그렇게 지었는지, 내 단편 소설과 시집들의 주 제들은 무엇인지 등등. 그때가 내가 오랫동안 준비 한 작품 출판기념 저녁 전날이었다. 나는 그들에게 이야기했다. 그들은 자신들 앞에 마치 불가리아 국 가 영웅이 있는 것처럼 놀라운 기쁨으로 진지하게 나의 말을 경청하였다. 나는 흥분을 감출 수 없었 고 나의 양쪽 볼이 빨개지는 것을 느꼈다. 나는 우 연히 만날 수 친구들을 위해 가방에 넣어 둔 문화행 사 초청장을 꺼내 보이면서 내 말들을 설명하였다. 박종률 회장은 이틀 후에 한국으로 떠나게 되고, 이 책 출판 문화행사에 참석할 수 없다는 것을 알았지 만, 그 초청장을 갖기를 원하였다. 조그만 투가리에

담긴 요구르트 디저트가 나오자, 박종률 한국기자 협회 회장은 나의 섬김에 대한 감사의 표시로 가장 엄숙하게, 나의 손목에 시계를 채 주면서 말했다.„ 시계 바늘은 한국의 시간을 가리킵니다. 한국에 오 면 시간을 딱 알 수 있을 겁니다. 당신을 기다리겠 습니다!” 나는 착한 아이처럼 그 자리에서 그 초청 을 받아들였다. 절묘한 유머, 재치있는 농담 그리고 마음에서 터 져 나오는 웃음으로 가득한 대화를 하는 동안, 나는 언제 긴 시계바늘이 두 바퀴를 돌고 산 위에 구름 이 햇빛을 가렸는지 알아챌 수 없었다. 역사박물관 개방시간을 놓치게 됐지만 브라짜 도시의 보테프 광장에 있는 보테프(불가리아 독립투사, 문필가)의 웅장한 동상 앞에서 보테프의 업적에 대해 이야기 는 할 수 있었다. 그때 비가 쏟아졌고 손님들은 버 스 쪽으로 달음박질치기 시작했다. 하지만 빗방울 은 함박웃음으로 허리를 굽혀 친절하게 손을 뻗어 악수하는 우리들의 작별인사를 막을 수는 없었다. 대표단들이 나의 시야에서 사라지자 나는 „이것 이었어”라고 혼잣말을 했다. 그러나 나는 한 달 후 우리가 웃으면서 한 이야기가 하나도 그냥 한 말이 아니었고 진심어린 초청도 유효하다는 것을 알게 되었다. 9월 초 한국을 방문하는 불가리아 기자협 회 대표단에 나도 포함되었다는 믿을 수 없는 소식 을 알려주는, 또도로바 회장의 목소리가 내 휴대폰 을 통해 흘러나왔다. 나는 너무 기뻤다. 얼마나 기 뻤는지 거의 쇼크에 가까왔다. 사실 한국으로(이스 탄불 경유) 떠나는 비행기에 타기 전까지 나는 이 것이 정말 이루어진다면 얼마나 좋을 까라고 생각 했다. 나는 한국으로 떠나기 하루 전 한국에 대해 좀 더 이야기 듣기를 바라면서 ‘구글 아저씨’를 신뢰하 고 인터넷을 검색하였다. 그러나 불가리아어로 된 먼 한국에 대한 정보를 제공하는데 매우 인색했다. 솔직히 영어와 담을 쌓고 산 것을 후회했다. 아무 튼 구글 위성 덕분에 서울을 한 번 훑어볼 수 있었 으며, 심지어 우리가 숙박하게 될 호텔 주변을 ‘산 책’도 하고 이국적인 화산 섬인 제주도까지 순간 이 동을 했다. 나는 이렇게 컴퓨터 앞에서 밤을 새 하

얗게 지새우며, 가상 투어 속에서 넋을 잃었다. 이 제 한국의 지리, 인프라, 경제에 대해 더 많은 정보 를 알게 되었는데, 우리가 접한 아시아 문화와 뿌 리부터가 다른, 한국 문화에 대해서는 거의 알 수 없었다. 비행기가 서해 위로 낮게 날고 있었고 서해를 교 차하는 선박들이 하바나 시가(Havana cigars)처럼 뚜렷하게 보였다. 곧이어 먼 곳의 초록색 점들이 작 은 섬들로 된 묵주(默珠)로 바뀌었고 그 주변을 요 트와 스쿠터들이 왔다 갔다 하고 있었다. 비행기는 수도와 공항 사이의 우람한 다리의 돌출부에 접근 한 후 내 옆 기창(機窓)을 절반으로 나눴다. 그렇다, 상공에서 보는 서울은 정말이지 인상적이었다. 나 는 거대한 보잉 777이 큰 인공섬 위에 만들어진 활 주로 쪽으로 천천히 착륙하는 동안 내내 이런 생 각을 했다. 한국의 심장부로부터 수백 개의 빌딩 이 솟아 있었고 그 위에 9월의 붉은 저녁노을이 끼 어 있었다. 글을 쓰고 있는 이 순간에도 그 독특한 그림이 생 동감이 있게 펼쳐진다. 나는 이 몇 장 안 되는 글 속 에서 존경하는 독자 여러분들의 관심을 어디로 향 하게 해야 하는가 오랫동안 생각을 했다. 의심할 여 지 없이 내가 본 모든 것들은 내 지식을 풍부하게 만들었다. 나는 9일 동안 놀라움을 금치 못했고, 한 국의 기술 업적과 가장 예상치 않은 방면에서의 혁 신적인 솔루션에 감탄하였다. 수십 번이나 경의를 표했다. 만약 한국의 가장 큰 방송사 중 하나인 KBS 스튜디오, MBN 미디어 그룹 홀, 발행 부수 백만에 육박하는 ‘매일경제신문’, 한국 최대의 조선소 ‘현 대’ 등을 견학해 보면 경의를 표하지 않을 다른 방 도가 없다. 우리의 한국 방문은 수원, 경기, 광주, 전 라남도 그리고 이국적인 제주도의 주지사들과 혹 은 시장들과의 여러 공식 미팅도 포함되어 있었다. 나는 이제 위키백과에도 없고 어디서도 알아낼 수 없는 아주 소소한 것들에 대해 말을 하려고 한 다. 아마도 정확히 이 부분에 있어 우리를 아프게 하는 몇 가지 질문에 대한 대답이 담겨 있는 것 같 다. 예를 들면, 왜 한국 사람들은 이렇게 살까, 우리 는 그렇게 살지 않는가. 한국인의 포용심, 단결성, 조화, 관용, 친절, 이와 동시에 일 중독성, 목적 지향 성, 원칙성, 훈련 등을 들여다볼 수 있는 상황을 제 시하려고 한다. 공항에서 짐을 찾자마자 비행기를 타고 있었던 12시간 동안 폐가 깨끗이 비어있던 참이라 담배를 피우려고 출구를 찾고 있었다. 그러나 거기에서 큰 놀라움이 나를 기다리고 있었다. 한국에서는 특별 흡연구역을 제외한 다른 모든 구역에서 금연이다. 이 특별 흡연실은 보통 버스 정류장보다 좀 큰 크 기로 만들어진 상자 같은 공간이다. 흡연실은 연기 나는 담배가 그려진 유리 벽으로 되어있었고 한 발 짜리 높은 원탁이 3개가 재떨이와 함께 우뚜거니 서 있다. 그 안에 사람들은 거의 없다. 한국 사람들 은 이 상자를 수치스러운 기둥과 동일시한다. 흡연 관련 법률 위반 시 벌금은 100불이며 효과가 꽤 있 다. 법률에만 적혀있는 것이 아니라고 통역관이 나 를 확신시켰다. 아마도 이것이 길거리에 담배꽁초 가 없는 이유 중의 하나였다. 나는 또다시 당황스러워 담배를 많이 피우는 모 든 관광객들에게 있어 이러한 불합리를 그 당시 여

전히 소화할 수 없었다. 통역을 포함하여 7명, 그리 고 우리를 마중 나온 2명을 포함하여 모두 9명인 우리의 작은 그룹 앞에 고급 버스가 섰다. 대형 버 스였다. 아마도 50인승! 나는 좀 심했다고 생각했 다 – 차를 탈 사람은 겨우 얼마 안 되는데, 우리를 태우려고 왜 이렇게 큰 차를 대절했을까? 얼마 후 이것은 우연한 일도, 과시하려고 한 일도 아님을 알게 되었다. 언뜻 보기에 뭘 보여주는 듯한 행동 인 듯했으나 곧 이것이 현명하고 사려 깊은 결정이 었음을 알게 되었다 - 서울에는 버스 전형 노선이 있다는 것이다. 그래서 이 종류의 교통수단은 일반 차들이 차량 정체에 걸리는 것과 비교하면 매우 빠 르고, 오히려 선호한다는 것이다. 단순히 별도 차량 노선 표시를 한 것인데, 단 한 대의 승용차가 없다 는 것을 생각해 보시면 이해가 될 것이다. 이렇게 우리 버스는 고속으로 막힘없이 장거리 를 날아갈 듯하였으며 내 눈은 환상적인 빌딩들로 인해 지칠 줄 몰랐고, 나는 어두워져 가는 하늘을 이마로 괴었다; 해안만, 강과 운하들의 굴곡, 그 위 로 올려진 장엄한 다리들; 어느새 서울을 에워싸고 있는 다색 찬란한 네온사인 불빛들. 다음 날 아침 호텔 앞에서 우리 팀들을 기다리는 동안 나는 버스 실내 장식에 관심을 두게 되었다. 버스는 새 차처럼 안팎으로 빛이 났다. 이는 마치 버스 기사가 당일에 차를 빼 온 것 같았다. 유리창 블라인드, 그 아래로 술(述)로 잘 맨 부채모양의 깔끔한 커튼, 직렬로 내 장된 거울, 생수로 채워진 냉장고, 좌석에 깔린 광 택 나는 깨끗한 다마스크 천, 앞유리 상단부의 커 다란 프리즘, 기사 석의 두 개의 모니터 – 네비게이 션과 차량 뒤를 볼 수 있는 시스템 모니터, 기사 석 문 위에 기자의 사진과 그의 경력 등으로 차량 내 부가 장식되어 있었다. 여행하는 동안 핸드폰을 충 전할 수 있는 여러 색깔의 UBS 포트 5개가 나와 있 는 케이크 모양의 작은 상자가 있었다. 우리는 이 멋진 버스를 타고 편안하고 안전하게 서울과 주변 명소들을 며칠 동안 구경하였다. 나는 이제 한국기자협회 건물에서 있었던 공식 환 영에 관심을 돌리고 싶다. 박종률 회장이 직접 문 앞에서 기다리고 있었다. 우리 사이의 벽과 경계를 모두 무너뜨리고 그 틈과 절벽을 가득 채우는 기 쁜 환호성과 함박웃음으로 우리 쪽으로 달려왔다. 우리 한 사람 한 사람의 얼굴에 볼을 비비면서 오 랜 그리고 아주 친한 친구들처럼 우리를 뜨겁게 숨 막힐 정도로 포옹하였다. 회의실 벽 한쪽에는 완벽 한 불가리아로 끔직하게 ‘불가리아 기자협회 대표 단 한국방문을 진심으로 환영합니다!’라고 쓰여 있 는 현수막이 걸려있었다. 회의실 테이블 한 편으로 는 한국 동료들이 앉았고 맞은 편에는 우리가 앉 았다. 한국 동료들과 우리 사이에는 따스함과 만족 함이 자리하고 있었다. 필요한 공식 순서가 간단하 고 신속하고 아주 빠르게 지나가고 한국 땅에서의 기다렸던 대화로 꽃을 피우며 불가리아에서 있었 던 추억들을 되살렸다. 그때 박종률 회장은 어디선 가 내가 브라쟈 식당에서 그 운명의 오찬 때 그에 게 건넨 내 시집출판기념 초청장을 마술사처럼 꺼 내는 것이었다. 나는 믿을 수 없는 눈으로 쳐다보 았지만, 그것은 정말 사실이었다. 그다음 그는 또 도로바 회장에게 액자에 넣은 불가리아 방문기 기 사를 선물하였다. 이어서 모두가 불가리아 방문 때 ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

릴라 수도원장에게서 선물로 받았던 명암 크기로 만들어 코팅한‘아이콘’을 지갑에 넣고 다니는 것을 알게 되었다. 한국 동료들이 이러한 대표적인 추억 들을 마술의 주머니에서 꺼내는 것 같은 대화 분위 기 속에서, 가까운 친구처럼 또도로바 회장을 ‘누 나’라고 부르던 박 회장은 그녀가 자신이 그녀에게 불가리아에서 준 한국 시계 선물을 손목에 차고 있 는 것을 감탄의 눈으로 알아봤다. 박 회장은 내 손 목에는 한국시계가 없다는 것을 알아채지 못할 리 가 없었을 것이다. 나는 일부러 뭔가를 하는 척해 야 했다. 나는 안타깝게도 한국으로 떠날 때 정신 없이 짐을 준비하면서 소중한 추억의 시계를 차는 것을 잊었다. 나는 그 순간 어쩔 줄 몰라 테이블 밑 으로 숨고 싶었다. 내가 배려를 표현하는 소소한 것들에 관해 이야 기 하면서 다음 이야기를 빼먹을 수 없다. 일정 중 에 하루는 서울의 대표적인 고궁을 관람하는 것이 었는데, 갑자기 이슬비가 떨어지기 시작했다. 우리 는 머리 위에 있는 구름이 먹구름처럼 보이지 않아 서, 모두들 비가 곧 지나갈 것으로 생각했다. 그런 데 우리 버스가 방향을 틀더니 잠시 멈춰 섰고 한국 동료 한 사람이 차 안에서 쏜살같이 내리더니 5분 이 채 지나기 전에 팔에 가득 10개의 우선을 가지 고 돌아왔다. 모든 것이 순식간에 일어났기 때문에 우리 중 불가리아에서 누가 우산을 가져왔는지 안 가져왔는지, 누가 호텔에 우선을 놓고 왔는지, 아니 면 여성 백에 넣어 가지고 왔는지 등등 대화를 마 치지 못한 상황이었다. 그때 나는 브라쟈에서의 나 의 손님들을 미니 버스로 뛰어가게 한, 그리고 나 로 하여금은 우산을 사러 상점으로 가도록 못 만든 소낙비가 생각났다. 우리가 도착한 후 둘째 날 한국 동료들은 우리의 이름뿐만 아니라 가방이 누구의 것이며, 누가 어떤 사진기로 찍으며, 누가 어떤 외투를 입고 있으며 등 등을 잘 알고 있었고, 우리가 어디서 뭐라도 잃어버 릴까 봐 많은 관심을 기울였다. 나는 우리가 필요한 것을 말하기도 전에, 어떻게 우리의 모든 필요를 잘 알고, 잘 채워줄 수 있는가에 대해 알 수 있는 방도 가 없었다. 때로는 우리의 생각까지도 읽은 것 같

은 느낌이 들었다. 내가 설명하려고 애를 쓰는 것 은 상대방을 섬긴다는 것, 상대방에게 유익이 된다 는 것, 상대방을 편하게 느끼게 한다는 것 그리고 상대방을 기쁘게 한다는 것은 정말 엄청난 관찰력 이 필요하다는 것이다. 이런 것들이 우선순위일 때 상대방이 묻기 전에 더 관심을 기울이게 된다. 내가 그들의 입장에 있었다면 나는 어떻게 했을까? 우리 는 생물학적으로 같은 사람들이며 결국은 인간의 비슷한 욕망을 가지고 있으므로 쉽게 짐작할 수 있 을 것이다. 비록 결론 부분이지만 나는 우리 사이 에 비슷한 것 보다는 다른 점이 훨씬 많다고 생각 한다. 우리는 최고의 손님 중 하나는 아니었다. 우 리 중에 일부는 약속 시간에 좀 늦게 나오기도 하 고, 좀 늦잠도 자기도 하고, 어디에 뭔가를 잃어버 리기도 하고, 작은 불편함으로 중얼거리기도 했다. 그러나 그런데도 불구하고 한국 동료들의 인내는 한계가 없었고, 우리 모두의 변덕스러움을 기쁨으 로 만족하게 해 주었다. 나는 어떻게 그들이 우리 가 머문 기간 내내 그렇게 우리를 섬길 수 있었는 지 감동이 되었다. 인상을 찌푸린 사람이라든지, 나 쁜 모습이나 화낸 모습을 한 사람이라든지, 늦잠을 자서 늦은 사람이라든지, 피곤하다든지, 무뚝뚝하 게 대답을 한다든지 하는 사람을 한 사람도 볼 수 없었다 - 매일 아침 그들은 우리보다 먼저 버스에 나와 있었다. 그러나 그들은 유일하게 북한에 대해 질문을 하면 슬퍼졌다. 그들의 얼굴에 두 나라 사 이에 놓인 거대한 절벽에서 오는 아픔이 역력하게 보였으며, ‘통일’이라는 그들의 가장 소중한 소원을 우리에게 숨기지 않았다. 나는 한국인들의 배려를 표현하는 정말 쉴 수 없 는 수많은 모습속에서 이들은 정말 다른 밀가루로 반죽이 되었다는 결론에 이르게 되었다. 그들은 우 리와 다른 우선순위와 다른 가치관을 가지고 있다. 불가리아 사람 중 90%가 첫 번째 우선순위가 자기 자신이라면 한국은 그것이 최소로 축소된 곳이라 는 인상을 받았다. 한국 사람들의 눈, 마음, 관심은 자신의 이익에 가 있기보다는 그들의 동료들에게 있다는 것이다. 나는 그것을 깨달았을 때, 그들이 얼마나 옳은지 그리고 현명한지 이해하게 되었다 하나를 주지만 많은 것을 받는다. 또 다른 말도 있 다 - 사람들에게 자신의 사랑을 주고 배려와 존경 을 한다면, 그들 모두에게서 같은 것을 받게 된다. 삶은 더 편하고, 더 기쁘고 행복하게 된다. 이러한 삶 속에 악의 벌레와 시기심이 엿볼 기회가 없다. 나는 이 대목에서 한국에서 보낸 나의 생일파티 를 잊을 수 없다. 내 생애에 있어 그보다 더 행복하 게 보낸 생일은 없었다. 나는 온종일 너무 많은 관 심을 받게 되어서 그때의 느낌을 말로 다 표현할 수 없을 정도이다. 최고의 정점은 저녁 식사 때였 다. 한국 동료들이 준비한 생일 케이크가 촛불과 함 께 나왔는데, 요즘 불가리아에서 일반적인 “Happy birthday”라는 대신, 그 케이크 위에는 “I love you” 라는 글씨로 장식되어 있었다. 그들은 나에게 영어 로 그리고 한국어로 생일 축하노래를 두 번 불러주 었고 나는 줄곧 또도로바 회장의 어깨에 기대어 참 을 수 없는 감동의 눈물을 흘릴 뿐이었다. 갈리나 가노바, 사진 : 마리나 츠베트코바

서울에 있는 불가리아 레스토랑이 유 명하다는 것은 더 이상 뉴스거리가 아 니다. 왜냐하면, 어떤 계기로라도 한국 을 방문한 사람이라면 그것을 알고 있 기 때문이다. 불가리아 사람으로서 서울에 가서 ‘ 젤렌’레스토랑 혹은 미카엘 아쉬미노프 레스토랑 주인과 연결시키지 않을 수가 없다. 그는 전문 요리사 이외에 레스토 랑 주인이면서 진짜 한국의 TV 스타이 기도 하다. 여러분이 직접 눈으로 확인 하지 않으면 정말 믿지 못할 일은100m 밖에서도 그의 열광 팬들이 그를 알아 보고 그와 함께 사진을 찍고자 하는 것 이다. 한국에서 예능계 비즈니스와 TV 시 장 규모를 생각한다면, 이와 유사한 인 기를 쉽게 얻을 수 있는 것은 아니다. 그 러나 미카엘 아쉬미노프는 스타가 되는 운명이 정해져 있었고, 그는 자신의 인 기를 불가리아와 연결하고 있다. 그가 가장 어려운 문화외교를, 그것도 성공 적으로 펼치고 있다고 해도 과언이 아 니다. „어느 곳이든지 초청을 받아서 참석 하면 불가리아, 불가리아 음식, 불가리 아 전통, 불가리아 역사를 빼놓지 않고 이야기 합니다. 그리고 그 후에 나를 만 났던 사람들이 불가리아라는 한 단어만 이야기하더라도 그것을 내 임무의 성공 이라고 생각합니다.”고 미카엘은 단언 했다. 그래서 대부분의 한국 사람에게는 불 가리아는 ‘젤렌’ 그리고 미카엘 아쉬미 노프를 의미한다. 전통 불가리아 음식 외에도 레스토랑 메뉴에서 불가리아 포 도주와 요구르트를 발견하게 된다. „요구르트는 우리가 직접 불가리아 유 산균과 한국 우유로 발효시킵니다.”고 미카엘은 말한다. 이 요구르트는 불가 리아에서 사 먹는 요구르트보다 훨씬 맛이 있다. 한편, 한국 사람들은 요구르트와 이 와 유사한 다양한 우유 제품을 좋아한 다. 한국에서 그의 제품 경쟁은 매우 치 열하다. 이로 인해 그의 요구르트 품질 은 높다. 한국에서 가장 인기 있는 과 일 우유 음료 중 하나는 ‘불가리스’라 고 불린다. 레스토랑의 인기는 미카엘 자신의 인 기에 크게 기인한다. 그 인기는TV 방송 프로그램에서 경쟁적으로 그를 초대하 려는 데서 나타난다. 현재 그가 참석하는 프로그램은 JTBC 에서 방영하는 ‘내 냉장고를 부탁해’라 는 예능프로이다. 방영 에피소드별 규 정에 따라 프로그램 진행팀들이 유명 연예인들의 동의하에 그들의 냉장고를

언론 레이드...

미카엘 아쉬미노프 그리고 성공적 문화 외교

스튜디오에 가져와 한국 최고 셰 프들로 하여금 냉장고 내용물을 보게 한다. 미카엘은 이들 중 한 사람이다. 셰프들은 내장고에 들어있는 내용물을 들여다본 후 냉장고 주 인의 요리 주문에 맞춰 냉장고 속 의 재료로 가장 좋은 요리를 만들 어 내야 하는 도전 앞에 선다. 이 예능프로는 월요일 저녁에 방영 되는데 한국에서 최고의 시청률 을 보이는 프로그램 중 하나이다. 그러나 이것이 전부가 아니다. 눈덩이처럼 불어나는 이 불가리 아인의 인기로 인해 한국 대기업 중 하나가 그와 함께하는 독특한 체험 프로젝트를 만들었다. 그 프 로젝트는 ‘미카엘 아쉬미노프와 불가리아를 여행하라’라는 것이 며 약 40명이 불가리아를 순회 하는 독특한 미식(味食)여행이다. 자, 이제 미카엘 아쉬미노프와 불가리아로 미식여행을 하겠다 고 지원한 사람이 얼마인지 들어 보시라... 7만 한국인! 경쟁은 정 말 살벌했다. 선택된 행운의 사람 들은 지난 10월 불가리아에 도착 했고 우리나라에서 미카엘 아쉬 미노프가 직접 진행하며 만드는 불가리아 음식을 음미하면서 잊 지 못 할 3일을 보냈다. 처음에는 지금 보이는 것처럼 ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

모든 것이 그렇게 쉬운 것은 아니 었다. 8년 전 한국에 불가리아 레 스토랑을 연다는 것은 위험부담 이 큰일이었다. 왜냐하면 불가리 아 음식이 세상에 그렇게 인기가 있는 것이 아니기 때문이었다. „ 위험을 감수하지 않으면, 자신이 할 수 있는 일이 무엇인가를 결코 알 수가 없다”고 마카엘은 확언 하면서, 왜 자신이 다른 레스토랑 에서 일하는 것을 그만두고 개인 소유 레스토랑을 열고자 결심했 는가를 이렇게 단순히 설명했다. 전문성과 노력은 거의 항상 성공 하게 하는 것들이다. 그러므로 오 늘 서울에 불가리아 레스토랑은 그저 식당으로서뿐만 아니라 성 공한 브랜드인 것이다. „팔짱을 끼고 서서 직원들에게 지시하는 미카엘을 결코 볼 수 없 다. 온종일 촬영을 한 후에도 레 스토랑에 들어오면 주방에서 그 릇을 씻는다든지 웨이터들을 도 와준다. 이것은 대부분의 불가리 아 식당, 심지어 한국에서도 보 기 어렵다.”라고 그의 친구들은 말한다. 미카엘 아쉬미노프는 이 외에 도 불가리아 동아리, 불가리아 음 악, 불가리아 와인이라는 몇몇 중 요한 것들로 둘러싸여 있다. 미카엘은 서울에 불가리아 분

위기를 끌어오려고 레스토랑에 서 멀지 않은 곳에 작은 규모의 목로주점을 임대하여 ‘소피아’ 클 럽이라고 이름을 붙였다. 그곳에 친구들과 모여서 불가리아에 관 해 이야기를 나눈다. ‘젤렌’ 레스토랑의 바실 테르지 이스크 주방장은 서울에 처음으 로 불가리아 책방을 만들려고 노 력하였고, 조만간 레스토랑 한구 석에 서적들이 자리를 차지하게 된다. 지금이라도 불가리아 책들 을 더 보내주신다면 여러분께 진 심으로 감사를 드릴 것이다. 이 모든 것을 살펴보면서 미카 엘과 그의 팀원들이 서울에 있는 동방정교 교회에서 주일예배 때 교인들에게 자주 점심을 제공하 는 모습을 생각한다는 것은 그리 어려운 일이 아니다. 그러므로 이 이름을 기억하시 라. 그는 해외의 가장 훌륭한 불 가리아 대사 중 한 명이다. 그가 가장 좋은 증명을 해주는 것은 불 가리아, 불가리아 음식 그리고 불 가리아 전통이 세계 속에서 단순 한 매력을 뛰어넘어 성공적 비즈 니스의 본질적 요소가 될 수 있 다는 것이다. 엘레나 후체지에바, 사진: 마리나 니콜로바

언론 레이드...

‘위안’ 여성 1931 – 1945년 동안 소위 ‘군 위안’으로 일컫는 20만 명의 소녀와 여성 (한국, 중국, 말레이시아, 인도네시 아, 필리핀, 네덜란드)들은 일본 정부로 부터 군인들을 위해 성행위를 강요당하는 성 노예가 되었다. 70년이 흐른 오늘날, 살아 남은 소수의 사람들이 이를 기억한다. 일본 천황의 이름으로 성행위를 강요 받은 여성 중 절반 이상이 한국 여성들이었다. 완곡한 표현으 로 ‘위안부 여성’이라고 불렸다. 그중에 한 명이 ‘문’ 할머니이다. 그분은 회현동 길목에서 사과를 팔고 계셨다. 지난 50년 동안 문 할머니는 매일 동뜰 녘 부터 저물 녘까지 그리고 여름과 겨울 언제나 자동 차 연통 높이로 허리를 굽힌 채 사과 바구니를 앞 에 두고 땅바닥에 앉아 있었다. 대부분의 살아 남 은 여성들의 운명은 이와 비슷하며 외부로부터 무 시를 당하고 내부로부터 거절을 받았다. 이러한 80 세 이상의 할머니들이 불행 속에서 인생의 끝자락 을 살아가고 있다. “조선의 피가 무슨 의미인지 아세요?” 문 할머니 는 어느 날 저녁 내가 한국을 떠난다고 술을 한잔 하신 채 나에게 물었다. “모르지요?” 조선이라는 말 은 분명히 들어 봤겠지만 일본말로 한국이란 뜻이 지요. 그런데 “피”가 뭔지 아세요? 그러면서 문 할 머니는 상위에 검지로 한자를 적어 보였다. 그 의 미는 “몸통 밑구멍”으로 풀이되거나 더 정확히 풀 이하면 “송장 밑구멍”이라는 것이다. “피는 여성의 질입니다. 지금 선생님이 나를 할 머니라고 부르지만 사실은 ‘조선의 피 할머니’라고 부르는 것이 더 맞아요. 이것이 내 이름이에요. 그 렇게 일본 군들이 나를 불렀어요.” 이렇게 말한 뒤 할머니는 단숨에 허리를 펴더니 자신의 앞치마 단 추를 풀기 시작했다. 할머니의 하얀 피부 위에 일본 한자 서너 글자가 눈에 띄었다. 할머니 상체 위에서 아래까지 꼬리처 럼 연결된 거의 검을 정도로 진한 보라색의 희미한 자국들이었다. 그것이 시구절인지 욕설인지 이해 할 수 없었다. “검(劍)의 날로 새겨진 것”이라고 할 머니가 설명했다. 할머니의 왼쪽 가슴 주위로 태양의 흑점과 같은 작은 점들이 보였다. “담뱃불에 지져진 자국”이라 고 설명했다. “나는 일본 천황을 위한 창녀였어요. 나와 같은 수천 명의 여성들이 굴욕을 받았어요. 그 들에게 매일 성행위를 강요당했어요. 이제 선생님 께서 제 삶에 관해 써 줘야 해요.” 이 만남 이후 문 할머니의 운명에 영감을 받아 쓴 ‘상하이의 붉은 난초들’이라는 책이 나왔다. 여 기에 인용된 대부분의 증거자료들은 1991 -1998년 동안 문 할머니를 비롯하여 다른 과거 위안부 여성 들(한국, 중국, 말레이시아, 인도네시아, 폴란드)과 전 일본 군인들과의 긴 대화 중의 일부분이다. 수 십 명의 과거 위안부 여성들이 마지막 ‘위로’를 찾 는, 서울 ‘나눔의 집’의 동료들의 운명과 같이 문 할 머니는 살아생전 자신의 과거를 다른 사람에게 밝 히지 않은 채 2000년도에 돌아가셨다. “방과 후 친구와 함께 공원에서 산책을 하고 있

었는데 우리 앞에 두 명의 군인이 나타났다. 그들 은 우리의 손을 움켜잡은 채로 헌병대로 끌고 갔다. 내 친구는 나보다 나이가 많았고 나보다 좀 못생겼 었다. 그녀는 그들에게 결혼을 했다고 말했다. 나는 13살 아이였다. 그들은 우리를 놀려댔다. 내 친구에 게는 집으로 돌아가라고 놔주었고, 나는 기차역으 로 데리고 갔다. 기차역 플랫폼에는 소녀들로 가득 차 있었다. 교복을 입은 여고생들과 시골 소녀들이 었다. 중국의 봉천(지금의 심양)으로 향하는 기차에 우리를 태웠다.”(한국 정부가 보도한 ‘위안부 여성’ 에 대한 내용 중에서, 1992.7) “나는 집에 있었다. 부모님은 집에 계시지 않았 다. 일본군 한 명이 우리 집 앞 마당에 들어와 내 손 에서 남동생을 당겨내더니 이내 땅으로 내동댕이 쳐 버렸다. 남동생은 6개월 된 아기였다. 남동생의 머리가 나무 현관 앞의 돌계단 모서리에 부딪혔다. 나는 한 트럭으로 끌려갔다. 나는 16살이었다.”(Ho J. S. 1916년생) 이와 유사한 수백의 증언들이 있다. 그리고 그들 증언은 모두가 비슷하다. 수십만 명의 한국 여성, 중국 여성, 말레이시아 여성, 인도네시아 여성, 필 리핀 여성, 심지어 네덜란드 여성과 호주 여성들이 1931 - 1945년 사이에 그들의 어린 시절은 갈기갈 기 찢기고 일본군 필요를 채우기 위해 ‘위안 여성’ 역할이라는 이름 하에 성행위를 강요당했다. 위안 부 여성이란 ‘창녀’의 완곡한 표현이다. 어떤 이들은 잔인한 납치의 피해자가 되고, 다른 이들은 애국 노동 자원봉사자로 가장된 속임수의 피해자가 되고, 또 다른 이들은 일자리 약속, 돈 그 리고 더 좋은 미래라는 말들에 미혹되었다. 하지만 그들 모두의 삶은 고통과 굴욕의 밑바닥으로 내쳐 진 것이었다. 2차 세계대전이 끝나고 70년이 지난 오늘도 이 상처에서는 여전히 피가 흐르고 있다. 그 러나 일본은 이러한 제도화시킨 성 노예의 책임에 대해 공식적 인정과 사과를 거부하고 있다. 과거 위안부 여성들은 한 사람씩 한 사람씩 세상 을 떠나고 있다. 한국 정부에 등록된 과거 위안부 여성들은 공식적으로 232명이나 그중에 올여름에 돌아가신 김외환 할머니(81세), 김달순 할머니(91 세), 김영혜 할머니(83세)들을 빼면 47명만 생존하 고 있다. 김영혜 할머니가 자신의 일본어 선생에게 일본으로 납치되어 갔을 때 겨우 13살이었다. 일본 공장에서 몇 개월 동안 일하러 가는 거라고 했지만 사창굴에 감금시켜버렸던 것이다. 아직도 과거 일본군의 성 노예의 근원을 비롯해 정확한 숫자에 대한 최종 통계는 없다. 오랜 세월 동안 성 노예의 존재는 철저한 비밀로 취급되어 있 었다. 관심 부족이라고도 할 수 있고 경멸과 수치 때문이라고 볼 수 있다.

처음으로 수치스러운 역사 장의 막을 연 사람은 센다 가코 일본 사진작가이다. 전쟁 끝난 후 묶은 머리 모습을 하고 한국으로 귀국하는 여인들, 일부 는 임산부 여인들의 옛날 사진이 그의 호기심을 사 로잡았다. 1962년 가코 사진작가는 일본 ‘메이지 신문’에 자신의 조사 내용을 발표했다. 그러나 그 기사는 큰 반응을 일으키지 못 했다. 1991년 과거 위안부 피해자인 김학순 할머니 최초 공개 증언 후 에서야 비로소 언론과 정부는 이 문제에 관심을 기 울이게 되었다. 이 사건 후에 수 백 명의 다른 위안 부 피해자들이 용기를 내어 수십 년간 억눌렸던 아 픔을 외쳐냈다. 1990년에 생존자의 도움으로 위안부 피해자를 찾아내는 비정부 기구인 ‘한국 위원회’가 설립되었 다. 처음에는 피해자들의 숫자를 조사하는 설문 위 ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

원회의 형태였다. 한편, 일본 전쟁 고문서 그 어디 에도 이 여성들에 대한 언급이 없었기 때문에 특 별한 도움이 되지 못 했다. 위안부 여성을 주제 로 책을 낸 최초의 작가 중에 한 사람인 조지 힉스 는 1937년에 나가사키에서 상하이로 송출된 여성 들이 ‘군 위안’항목으로 표현된 것을 발견하게 되 었다. 이 여성들의 드라마는 20세기 초 아시아에서의 일본의 팽창주의와 관련돼 있다. 두 번의 전쟁에서 의 패배 이후 1904년 한국은 일본의 보호국으로 선 포된다. 한국어는 금지되었고 모든 곳에서 일본어 가 학습되었으며 서울의 명칭은 경성으로 바뀌었 으며 신토 건축물이 도시들을 가득 메웠고, 1941 년 이후에는 모든 한국인들에게 창씨개명이 강요 되었다.

1931년 일본이 만주를 점령하면서 제 2차 중일 전쟁이 시작된다. 그때 처음으로 오카무라 야스지 일본 장군이 강간 문제를 종지부 찍겠다는 구실로 자신의 부하들에게 육신의 쾌락을 제공하는 것을 만들게 된다. 결국 히로히토 일본 천황의 명령에 따 라 최초의 “위안소”가 만들어졌다. 위안소는 정해 진 표와 입장료 지불로 출입할 수 있는 옛 사창가 를 의미한다. 여성들에게는 싼 화장품을 겨우 살 수 있고 창녀로 올 때 진 빚을 갚을 정도의 적은 돈 만이 지불되었다. 처음에 ‘위안 여성들’은 주로 규슈 섬에 거주하 고 한국 광부가족 출신의 일본 국적의 여성들이었 다. 오카무라의 전략은 성공적이었고, 몇 주만에 강 간 횟수가 줄어들었다. 오카무라는 푸이 중국의 마 지막 황제가 형식적으로, 그러나 실제로는 일본군 이 다스렸던 지역을 만주국이라고 부르고 이 지역 의 총독으로 임명받은 이후 새로운 사창가들을 만 들기 시작했다. 이 제도는 1937년 겨울 난징 대학살 사건 이후 공식적으로 합법화되었는데 이는 일본군이 6주 동 안 수십만의 민간인들을 학살하고 그중 2만 명에서 8만 명에 이르는 여성들과 아이들을 성폭행한 것이 다. 이런 짐승 같은 만행은 일본군의 사회적 평판에 대해 근심을 하고 있던 히로히토 천황 주변 사람들 에게 두려움을 불러일으켰다. 특히 1936년 독일과 반코민테른 협정을 맺은 후 이와 같은 야만적인 만 행 소식이 유럽까지 번져서 그 두려움은 더 했다. 히틀러는 동맹국인 일본에 군에서 자행되고 있는 성범죄를 비밀리에 해결하도록 권고했다. 이 결과 로 성폭행은 합법화되고 조직화되었다. 사창가는 엄격한 의료 통제와 규칙으로 일본식 모델을 적용하고 있다. 하지만 곧 지불제 계약에 따라 일하던 일본 여성들은 무료인 한국 여성 노 예들로 대치하게 된다. 한국과 가까운 거리라는 이 유로 심양은 한국 여성을 공급하는 핵심 지역으로 변한다. 한국 여성들을 이용하는 데는 심리적 장점도 작 용했다. 군인들은 양심의 가책을 느끼는 동족 여성 들보다는 외국 여성들을 활용하는 것이 더 편했다. 이런 접근 방식이 채택된 이상 한국 소녀들을 모으 는데 필요한 모든 수단이 허용되었다. 전 히사부로 나카마 일본군 중위는 회상한다. “ 나는 경성(지금의 서울)으로 여성들을 모집하러 보 내졌다. 우리는 그들을 공식적으로 여성 자원 부대 병으로 채용했다. 많은 소녀들이 군수 공장에서 일 한다는 생각으로 지원했다. 하지만 무엇을 어떻게 하든지 간에 우리는 그들이 무엇을 위해 가는지 알 고 있었다. 나와 같은 20살의 철부지에게는 이러한 일은 재미있는 일이었다. 솔직히 말하면 전방에 파 견되는 것과 비교하면 너무 신나는 일이었다. 그래 서 이 일을 충실히 했다. 우리는 주로 중고 여학생 들을 대상으로 했는데 학교 선생님들이 1차로 선별 한 후 우리에게 넘겨주었다. 또한 길거리에서 예쁜 여자아이를 만나는 경우 망설이지 않았다. 우리는 지시가 따라 ‘선별된 양질’의 상품을 전달할 의무가 있었기 때문에 적극적으로 해야만했다.” 한국 내에 이런 일자리 약속은 허황된 말뿐이라 는 소문이 급속도로 퍼져나갔다. 두려움이 엄습하 였고 소녀들은 숨었으며 학교에 가지 않았으며 일

부는 이런 끔찍한 일을 면할 수 있다는 바램으로 서 둘러 결혼을 했다. “가을이었다. 내 기억으로는 1937년 9월 16일이 었던 것 같다. 여자 친구들과 고무줄놀이를 하고 있 었다. 한 일본 사람이 한국인과 우리 쪽으로 왔다. 일본인은 노동복 바지를, 한국인은 한복을 입고 있 었다. 그들은 나를 부르더니 아버지께서 바둑을 두 고 계시는데 나를 집으로 데리고 와 달라는 부탁을 받았다고 말했다. 다른 여자아이들은 집으로 떠났 다. 나는 아직 12살 밖에 안 됐지만 덩치가 있었고 잘 입고 있었기 때문에15살처럼 보였다. 아버지는 나를 자주 아버지 대신 장 보러 보내시기도 했기 때 문에 나는 그 남자들을 믿고 따라갔다.”라고 이옥분 할머니는 회상하였다. 그리고 덧붙여 말했다.”나를 팔아넘긴 한국인에 대해 가장 울분이 난다” 중국에서도 동일한 방법이 사용되었다. 때로는 더 잔인하였다. 일본군이 주둔하게 되는 도시에서 의 사냥은 지금까지 몸서리치게 만든다. “그들은 노 인 젊은이 할 것 없이 여성들을 모아서 성폭행을 자 행하고 덩치가 좋은 여성들은 데리고 갔다”라고 장 이라는 과거 중국 위안부 여성이 몇 년이 지난 후 에 회상했다. 중국 해남지역 한마을의 일본인들은 정제된 잔인함까지 사용했다. 그들은 이슬람 여자 학교를 연다고 광고했다. 광고로 정해진 날에 입학 원서를 내러 간 수 십 명의 소녀들을 성폭행하고 ‘ 위안부’로 끌고 갔다. 일본인들은 군부대 사창가를 개방하면서 크게 세 가지 목적을 내 걸었다: 강간 및 폭력 감소, 군 사기 증진, 성병 확산 예방. 이 세 가지 원칙은 당 시 일본 전쟁부에 아름답게 포장되어 정확하게 기 록되어 있었다: 성관계 목적의 여성 지원은 강하고 직접적 심리적 효과를 보였으며, 올바른 관리는 군 에서 군 사기 증진을 가져왔고, 훈련 유지, 범죄 및 성병 예방을 가능하게 했다. 소녀들의 최초 의료검진은 필수적으로 이루어졌 다. 처녀들은 특별한 탈취물로 취급되었다. 그들은 고위 장교들을 위해 별도로 분리되었는데, 이는 일 본 토속신앙에 따르면 처녀성은 상처와 죽음으로 부터 보호한다고 간주하였기 때문이었다. “함께 심양으로 가는 열차 안에서 두 명의 소녀 가 만취된 현지 사령관 중의 한 사람에게 ‘선물’로 바쳐졌다. 두 소녀는 모두 처녀였다. 한 명은 겨우 11살이었는데 바로 그날 밤에 10명쯤 되는 모든 장 교들에게 성폭행을 당했다. 16살이었던 다른 아이 는 전쟁터로 끌려갔다. 그 아이는 덩치가 있었고 힘 센 시골 아이라서인지 더 먼 여행을 할 수 있다고 생각했던 것 같다. 그곳에 도착하자마자 전쟁 중에 그 아이를 성폭행하였다. 그러나 그 강간범은 몇 분 후에 죽었기 때문에 그에게 행운을 가져다 주지 못 했다는 말을 들었다. 그녀도 1945년 불치의 전염병 으로 버마에 있는 한 수용소에서 일본의 항복이 있 기 며칠 전에 죽었다”라고 문 할머니가 회상했다 처음에는 중국, 만주, 태국, 버마, 프랑스령 인도 차이나, 싱가포르, 말레이시아, 인도네시아, 필리핀 내 전방 부대에 수백 개의 위안소는 일본군에 의해 경영되었다. 그러나 서서히 민간인들에게, 주로 중 국에 거주하는 한국인들에게 맡겨졌다. “나는 상하이에 있는 위안소 경영인이었다. 경영 하는 일은 쉬운 일이 아니었다. 나는 소녀들을 보호

하고 그들의 엄마나 언니처럼 대하려고 노력했지 만, 그들은 나를 신뢰하지 않았다.”라고 과거 일본 군 밑에서 일했던 박 마담이 고백했다. “그래도 박 마담은 잘 해 주려고 했지만 대부분의 경영인들은 무자비했다. 그들이 준 상처와 모욕은 지금도 잊혀 지지 않는다. 이 한국인들은 우리 등쳐서 돈을 벌었 다. 우리는 그들에게서 동정심이라도 구했지만 일 본인들보다 더 난폭했다. 뿐만 아니라 소녀들 사이 에 갈등을 조장했다. 나는 다만 생계를 위해 몸을 팔아야 했다면, 난징에 살려고 남아있는 ‘좋은’ 박 마담은 이를 악물었고 이로 인해 구멍가게를 구입 할 수 있는 충분한 돈을 모았다”라고 전쟁 후 상하 이에 남아있는 전 위안부 여성이 말했다. 그 당시에 대한 과거 위안부 여성들의 이야기는 몸서리친다. “전투에 나가기 전에는 하루에 군인 50명씩을 상대해야 하는 일이 있었다. 고통은 표 현할 수 없을 정도였지만 우리는 만족하는 척해야 만 했다. 가끔 있는 쉬는 시간에 소녀들은 방과 계 단을 청소하고 옷을 빨고 심지어는 콘돔까지도 씻 어야 했다. 콘돔은 군인들이 싫어했지만 필수적이 었다.”라고 문 할머니가 회상하였다. 할머니는 말을 이어갔다. “우리가 도착하자마자 우리에게 콘돔 반 다스 씩 나눠주었다. 저녁에는 그것들을 닦았고 그 다음 날도 또 그렇게 했다. 만일 부주의로 그 것의 일부가 찢기면 우리를 처벌하였다. 잘못은 항상 우 리의 몫이었다.” 아주 사소한 불복종에 대해서도 처벌이 주어졌 다: 운이 좋은 경우는 경고와 온수 또는 음식 제공 중단이었다. 불복종이 반복될 경우에는 때리거나 불구자로 만들었다. 가장 혹독한 처벌은 여성의 생 식기를 총검으로 찔러 죽이는 것이었다. 수많은 전염병과 아르스페나민 주사로 인해 대 부분의 여성들은 불임이 된다. 이것은 오히려 때로 는 복이었다고, 싱가포르 폭격이 시작되던 한 달 전 성탄절 밤에 피낭 섬에서 납치당했던, 이렌헝이란 중국 여성이 울면서 설명했다. “나는 첫 성폭행을 당한 후 바로 임신을 했다. 몸이 왜소한 편이라서 일본인들은 8개월이 지나도록 아무것도 알아채지 못했다. 그들은 내가 아기를 낳게 된다는 것을 알 자 유산할 정도까지 성폭행을 가했다.” 교훈을 삼 게 한다고 사산된 아기를 말라카에 있는 집 앞마당 에 일주일 동안 총검에 꽂힌 채 놔두었다. 그날 밤 그녀는 바로 일을 하도록 강요 당했다. 그녀는 이 런 끔찍한 일을 당한 후 기적처럼 살아남았지만 결 코 결혼하지 않았고 아이도 없다. 일본군들은 당시의 기억들을 어떻게 되새길까? 어떤 이들은 자책감으로 죄 용서를 찾고, 다른 어떤 이들은 이것이 허용된 범위 안에서 일어난 일이었 다고 여긴다. 하지만 이들 모두는 세월이 흘렀어도 이에 대해 말하는 것을 부끄러워하고 있다. 오사카에 있는 타카시 씨는 이런 과거에 대해 자 신의 가족과 한 번도 이야기를 나눈 적이 없다고 한 다. ”나는 이 소녀들을 배분하는 것을 정상으로 받 아들였다. 일본에서 공창이 허용되고 보급되었는 데 왜 전쟁터에서는 안 된다는 말인가? 나는 당시 약 20살이었다. 한 명의 위안부 여성과 10분 이상 을 보내지 않았다. 매번 다른 소녀들을 골랐다. 나 에게는 모두가 똑같이 보였다. 우리는 일본어로 말 을 했다. 그녀들은 일본말을 할 수 있었다. 나는 그 ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

녀들이 어디서 왔고 왜 이 일을 하고 있을까라고 한 번도 스스로에게 반문하지 않았을 뿐 아니라 그녀 들과 고향 시골에서 나를 기다리고 있는 나의 약혼 녀와 어떤 연관도 시키지 않았다. 그래서 나는 죄책 감도 자책감도 아무런 감정이 없다. 만약 자책감이 라도 있었더라면 마음이 좀 더 가벼웠을 것이다.” “ 전쟁과 인간”이라는 책의 저자인 노다 마사아키 일 본 심리학자는 말한다.”아무도 사형 집행자들의 고 통에 대해서는 관심이 없다. 그러나 그들 역시 피 해자들인 것이다.” 전쟁이 끝난 후에도 ‘위안부 여성들’의 고통은 끝 나지 않는다. 미군들의 진압으로 사창가 경영인들 이 흩어진 후 대부분의 여성들은 아무런 생계수단 과 음식도 없이 혹독한 운명에 내팽개치게 되었다. 마지막 전투의 혼돈 속에서 소녀들의 많은 수가 죽임을 당하거나 일본인 마지막 ‘손님’들과 함께 스 스로 목숨을 끊어야 했다. 그런데 미군들은 같은 장 소에서 준비된 환경을 이용하였다. 1945년 8월 코 노에 후미마로 일본 수상은 미군들을 위해 ‘위안소’ 을 바친 것이다. 일본 정부는 익숙한 거짓말로 계속하여 일본 여성들을 모집했다: 그들은 “국가 안전을 위한 애 국”일이라며 모집 광고를 냈다. 1945년 9월 초 이 업무를 목적으로 일본 저당은행, 경찰 그리고 57 명의 포주들을 통합하는 ‘특수 위안 시설 협회Recreation and Amusement Association’(RAA) 가 탄생하게 되었다. 미군들은 일본 정부로부터 호의로 바쳐진 이러 한 사창가를 기꺼이 별 조건 없이 이용하였다.”이 소녀들이 어떤 사람들인지 스스로에게 한 번도 물 어 본 적이 없다. 모든 창녀들은 똑같다. 그들은 우 리를 좋아했고, 우리는 그들에게 아무런 나쁜 짓을 하지 않았다.”라고 지금은 컨네티커트주에 사는 퇴 역 미군 한 사람이 눈곱만큼의 미안한 마음 없이 과 거를 회상했다. 종전 후 70년이 지난 지금 살아남은 ‘위안부 여 성’들이 원하는 것은 한 가지뿐이다. 그것은 그들의 고통이 고통이었다는 것을 인정받는 것이다. 그들 은 매주 수요일 서울에 있는 일본 대사관 앞에 세 워진 평화의 소녀상 앞에 모여 시위를 한다. 그러나 일본은 이러한 끔찍한 일과 관련이 없다고 고집스 럽게 사실을 부인하고 있다. 이것은 한국과의 외교 관계를 망치는 것이다. 특히 아베 신조 현 일본 수 상의 도발적 행동인데, 그는 매년 전범들의 무덤이 있는 야스쿠니 신사를 참배한다. 2007년 그는 공개 적으로 한국 여성들에 대한 ‘폭력 사용 증거가 없 다’라고 밝히면서 일본군의 참여를 부인했다. 작년 아베 신조 수상이 1993년 코노 요혜이 전 내각관방장관이 매우 자제된 표현으로 ‘많은 경우 에 있어서 그들의 뜻과는 반대로’ 끌려온 여성들로 성 노예 제도를 만든 것에 대한 일본군의 잘못을 인 정하는 역사적 선언을 다시 검토하려고 한다고 발 표하여 큰 외교 스캔들을 일으켰다. 이러한 뻔뻔한 도발은 전 아시아에 크게 보도되었고 아베 수상은 자신의 한 말을 번복해야만 했다. 번역: 갈야 고라노바 저자: 쥴리엣뜨 마리오, “La Revue”지(줄임)

언론 레이드...

제주도 – 강인한 여인들의 터전 내고 있다. 이 돌하르방은 고대부 터 있었다고 하는데 아무도 그 기 원은 모른다. 돌하르방은 돌에 긴 코를 조작하고 눈을 볼록하게 만 든 작은 토템상과 비슷하다. 사람 들은 마을 입구에 마을을 지키도 록 돌하르방을 세워 두었다고 한 다. 전통적으로 신혼부부들이 재 주도에서 허니문을 보낼 때 돌하 르방을 찾아가는 것은 의식 중에 일부가 되었다. 신랑신부가 아들 을 원할 경우 두 사람이 동시에 돌하르방의 눈을 손으로 만져야 하고, 딸을 원할 경우 입을 만져 야 한다는 것이다.

부드러운 아열대성 기후와 신 비한 자연은 한국의 작은 섬을 관 광 낙원으로 바꾸었다. 육지에서 남쪽으로 100km 정 도 떨어져 있는 제주도는 한국 관 광의 보석이다. 부드러운 아열대 성 기후로 인해 ‘동양의 하와이’ 혹은 해변의 바닷물의 에메랄드 빛깔과 비옥한 땅으로 인해 ‘에메 랄드 섬’이라고 불린다. 제주도는 그 면적이 1,847평방 미터로서 한국의 수백 개의 해안 섬들 중에 제일 큰 섬이며 인구는 60만 정도이다. 제주도에는 신비 한 자연, 사화산, 아름다운 해수 욕장 그리고 셀 수 없을 정도의 많은 관광명소들이 있다. 과거 이 섬은 나라의 고위 관리들의 유배 였다지만 오늘날은 세계적인 휴 양지이며 신혼부부들과 골프광 들이 선호하는 곳이 되었다. 이 섬의 동쪽 해안은 태평양에 닿고 남쪽과 서쪽 해안은 각각 동중국 해와 황해에 닿는다.

현지인들은 제주도를 삼다도 라고 하는데 이는 돌, 바람, 여인 들이 많다는 데서 나온 말이다. 한 가지가 더 추가되는데 그것은 감귤이다. 제주도는 한국의 감귤 원이다. 이곳에서는 연중 실내와 실외에서 과일이 재배된다. 감귤 의 향기는 초콜릿과 사탕으로부 터 시작해서 리큐어와 와인에 이 르기까지 이 지역 식품 산업을 맛 나게 하고 있다. 한편 이러한 감 귤은 처음에는 외국에서 수입했 다. 맨 처음에 이 지역의 돌들은 검고 다공성의 화산 용암으로 생 겨났는데, 과거 제주도 집들의 건 축자재로 쓰였다. 제주도의 상징 인 유명한 ‘돌하르방’도 이 재료 로 만들어졌다. 특이하게 생긴 돌 하르방은 상업적 취향에 따라 2 센티미터에서 2미터까지의 다양 한 크기를 갖고 있다. 진품은 손 에 꼽힐 정도 이지만, 관광산업으 로 인해 수많은 복제품을 만들어

여인과 물고기, 물고기와 여인 제주도의 여성들은 강인하고 세다. 그들의 삶은 돌하르방의 형 태와 비슷하게 그들의 성격을 만 들어 냈다. 과거에 가족을 부양한 것은 주로 이곳의 여성들이었다. 이 지역의 매력은 해녀들인데 이 들은 나이 든 여성 다이버들로서 검은 잠수복을 입고 물안경을 쓰 고 바다의 밑에서 해산물을 캔다. 오늘날은 해녀들이 오히려 관광 객들의 매력을 끄는 것으로 유명 하지만, 과거에는 섬사람들의 목 숨이 그들의 일에 달려있었다. 바 람과 햇빛으로 인해 주름진 얼굴 로 웃고 있는 해녀들의 모습은 아 주 일찍이 유럽 자연주의 사진작 가들이 이 섬을 방문하여 찍을 때 의 대표적인 모습이다. 제주도는 한국에서 모계중심사회의 흔적 을 가지고 있는 유일한 곳이다. 한국 전통사회가 엄격한 가부 장제 사회라는 것을 염두에 둔다 면, 이와 같은 일은 매우 희귀한 경우이다. 과거에는 대를 잇기 위 해 오직 아들만 중요시 여겼다. 딸들은 족보에도 올리지 않았다. 만일 부인이 아들을 낳지 못하는 경우 남편은 그녀를 쫓아낼 권리 도 있었다고 한다. 과거 유교사상 에 따르면 여성은 남성의 소유물 로 간주되었다고 한다. 만약 남편 이 아내의 불륜을 이유로 살인을 할 경우 이에 따른 법적 조사도 없었다고 한다. 철저한 남성 지배 주의는 현대 한국 사회에도 나타 난다. 유산 상속시에 아들이 딸보 다 절대적인 우선권을 가진다. 이

혼을 할 경우 거의 대부분 남자가 친권을 갖게 된다. 이는 소위 ‘호 주제’라고 일컫는데 많은 한국 여 성들이 반대하고 있다. 12년 전 법 개정을 통해 이러한 편견을 없 애자는 목적으로 남녀평등의 ‘여 성가족부’가 탄생되었다. 여성 해 방의 진전이 있었던 것이다. 겉으 로 언뜻 보기에는 한국 여성들은 유럽 여성들과 아무런 차이가 없 다. 그들은 더욱 적극적으로 사회 생활에 참여하고 있고, 심지어 현 한국 대통령은 여성이다. 제주도는 이러한 남성주의 사 회에서 좀 예외적이다. 이 지역의 삶은 가냘픈 여인들의 어깨를 의 지하고 있다. 하지만 이러한 특 권은 오히려 무거운 노동과 같은 것인데, 이는 가족부양을 위해 무 거운 육체노동을 해야 하기 때문 이다. 전설에 따르면 제주도의 최초 거주자는 강한 지진이 일어난 후 땅 밑에서 나온 양, 고, 부라는 3 형제라고 한다. 세월이 얼마 지 나지 않아 그들은 해변에서 한 상 자를 발견했는데 정확히 3명의 공주가 그 상자 안에서 나왔고, 이로 인해 섬의 인구 문제는 영 속적으로 해결되었다는 그런 이 야기이다. 김치 없는 삶 제주도의 요리 또한 한국의 전 형적 특성을 따르지 않고 있다. 주로 해산물 요리이다. 이 지역의 뜨거운 날씨 때문에 전통음식인 매운 김치가 그렇게 인기가 있지 는 않다. 소고기 역시 이 지역의 빼놓을 수 없는 메뉴이다. 고기는 현지에서 자체 생산한다. 푸른 초 장으로 인해 이 섬은 소를 키우 기에 최적이다. 이 지역 특별 요 리 재료로 사용되는 것 중 하나 가 깻잎인데, 독특한 향을 가지 고 있으며 뽕잎과 생김새가 비슷 하다. 깻잎에 고기와 밥과 야채를 넣어 손으로 싸 동그란 모양을 만 들어 먹는다. 말 역시 제주도의 모습에서 중 요한 부분이다. 승마용으로 기르 는 것처럼 식용으로도 말을 기른 다. 이곳의 말들은 원래 몽고가 고향이라고 하며, 그곳에서 수입 해 온 것들이라고 한다. 그래서 제주도에서 제일 많은 관객을 자 랑하는 마상쇼는 몽고 사람들이 한다. 100여 명의 젊은 남녀들이 한 시간에 걸쳐서 역사를 테마로 ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

한 놀라운 곡예 묘기를 보여주면 서 마상쇼를 선보인다. 제주도는 언어 측면에서도 차 이가 있다. 이곳 사람들은 한국 의 다른 지역 사람들이 이해할 수 없는 독특한 방언을 쓴다. 그러나 다른 사람들과 소통하기 위해서 는 학교에서 배우는 표준어를 사 용한다. 제주도에는 한국에서 가장 높 은 해발 1,950 미터의 한라산이 위치해 있다. 산 정상에 올라가 는 코스는 단 두 개뿐이다. 자연 그대로를 보존하기 위해 케이블 카, 스키장 그리고 산장이 없다. 산 정상에 올라갔다가 내려오는 데 총 8-9시간 걸린다. 그래서 하 산 시간을 충분히 계산하여 일정 한 정해진 시간이 지나면 산 관리 요원들이 늦게 오르기 시작한 관 광객들을 되돌려 보낸다. 전반적으로 한국인들은 자연 을 매우 소중하게 여기고 가꾼다. 4월 5일은 식목일로 정해져 있 다. 국토의 70%가 산지이지만 이 날에는 모든 사람들이 나무 심는 행사에 참가한다. 산업용 목재는 주로 수입해서 사용한다. 불법 벌 목에 대한 처벌은 혹독하다. 또한 자연보호를 위해 특별자치도 제 주시는 이 섬에 중국 투자자들의 대대적 진출 이후 건설 분야에 투 자를 제한하는 법을 만들었다. 백 만 불 이상 외국 투자자에 대해 자동적으로 주어졌던 영주권 취 득과 부동산 소유권 관련법을 수 정하였다. 물론 이러한 조치는 중 국 기업들의 불만을 일으켰고 그 들은 투자거부로 대응하였다. 한국에서의 자연보호는 보통 유럽에서 행해지는 착취 형태로 행해지지 않는다. 이러한 사실 은 서울 경복궁 내 수 백 년 된 나무의 가지를 나무 벌레로부터 보호하기 위한 특수한 나무 보호 천을 ‘입힌’모양이라든지 시립 공 원 묘목들 옆에 설치된 물 보충 기 ‘시스템’ 등에서 얼마든지 알 수 있다. 한국 관광의 진주인 제주도로 다시 돌아가 보자. 이곳의 모든 것은 관광산업 모토하에서 움직 인다. 제주도 필수 관광코스는 돌 고래 수족관이다. 이곳에서는 하 루에 두 번 수중 발레 선수, 곡예 사, 트레이너들이 바다 포유동물 들과 함께 정말 멋진 수상, 수중 쇼를 선보인다. 그다음 코스는 대 형 수족관으로 이어지는데 가오

리, 상어, 물개들이 얇지만 안전 한 유리를 사이에 두고 얼굴을 맞 대면서 방문객들을 맞이한다. 아 치 모양의 수족관을 구경하면서 이동하는 동안 머리 위에서는 물 고기 떼가 복잡한 동작들로 춤을 추며 움직인다. 제주도에는 초코릿 박물관도 있고 ‘카마수트라’스타일 모양의 에로틱 공원도 있다. 또한 한국 에서 가장 아름다운 두 개의 폭포 도 있다. 요트를 타는 것도 관광 코스의 일부이다. 요트에서 손님 들은 제공된 낚싯대로 직접 고기 를 잡을 수 있고 요트 선장과 요 원들은 그것으로 즉석요리를 만 들어 준다. 제주도에는 아열대 식물로 부터 북극 식물에 이르기까지 1,700종 이상의 식물이 있다. 이 런 모든 식물은 수백 데카르 면 적 위에 만들어진 제주도 식물원 에서 한꺼번에 볼 수 있다. 이 식 물원의 건축 모양은 낙원의 모습 을 간직한 현대식 노아의 방주와 흡사하다. 삼무도 제주도에는 대문, 빈곤, 도둑 이 세 가지가 없다고 현지인들은 적어도 그렇게 말한다. 왜 대문이 없는걸까? 도둑이 없기 때문이 다. 구설에 따르면 섬사람들은 모 두가 아주 부지런하고 서로 화목 해서 누구도 큰 빈곤에 빠진다든 지, 남의 것에 손을 대지 않았다 고 한다. 이것과 연결된 이야기가 있다. 과거 제주도의 집들은 대문 대신 집 입구 양쪽에 긴 나무판 3 개를 수평으로 걸쳐놓는 식으로 집을 ‘잠갔다’라고 한다. 이 나무 판들의 ‘비밀 편지’역할도 했다는 데 이는 집주인이 동네 이웃사람 들에게 메시지를 남기는 수단이 었다. 이 긴 나무판 세 개의 한쪽 끝이 땅에 내려져 있으면 집에 주 인이 있다는 뜻이고 하나만 걸쳐 있다는 것은 집 주인이 잠시 외출 중이라는 뜻이다. 세 개가 다 걸 쳐 있는 경우는 지금 집에 아무 도 없으며 오랫동안 집이 비어있 을 거라는 뜻을 알리는 것이었다. 현지 제주도 사람들을 알게 되 면 이 조용하면서도 말 없는 이해 와 사람 사이의 선한 관계성이 오 늘날까지도 계속 유지되어 오고 있다는 것을 알 수 있다. 갈야 고라노바

언론 레이드...

여행 일기장에서 만약 지금까지 제주도에 대해 한 번도 들어본 적이 없다면, 여러분이 조금만 시간을 할애하면 충분히 가능 하다. 제주도는 한국의 섬들 중의 하나인데, 매력적인 관광 명소라는 점 외에도 천연 오아시스이다. 이 섬은 2011년 새로운 7대 자연 불가사의 중 하나로 선정되었으며, 그 몇 년 전에는 유네스코가 기이한 화산 터널들과 수백 종 의 희귀 보호 생물이 서식한다 하여, 이 섬을 세계문화 유산으로 발표하였다. 제주도는 단순히 휴식과 방학을 보낼 수 있는 가장 인기 있는 장소뿐만 아니라, 한국의 가장 큰 자랑 중 하 나이다. 섬은 1,848㎢의 면적에 60만 명의 인구를 가지 고 있지만, 매년 천만 명 이상의 관광객을 맞이하고 있 어, 과감하게 ‘한국의 하와이’라고 부른다. 제주도의 좋은 환경은 섬 방문객들이 수백 군데를 방 문하면서 시간을 매우 유익하게 보낼 수 있게 한다. 확 신하신데, 한 번 방문으로는 제주도에서 볼 수 있는 관 광 명소를 다 둘러보기가 불가능하다. 매혹적인 해수욕장, 워터 파크, 식물원, 역사 유적지, 불교 사원 그리고 박물관들은 적어도 반나절씩 시간을 보낼 수 있는 장소 중에 일부에 불과하다. 박물관이라고 말했지만, 정말 관심을 유발시키는 사 실은100개 이상의 박물관이 가로 73km, 세로 31km 면 적에 함께 모여 있어 어떤 박물관이 더 기이한가 경쟁 하는 모습이라는 것이다: 곰인형 박물관, 건강과 성 박 물관, 유리 박물관, 신영영화박물관 무비스타, 착시 박 물관, 오설록티 박물관, 초콜릿 박물관, 항공우주박물관, 교육박물관, 세계자동차 박물관 등등. 어느 계절에 제주 도를 방문하더라도 섬에서 개최되는 많은 축제 중 일부 를 볼 수 있을 것이라 확신한다. 섬 주민들은 제주도가 돌, 바람, 여자의 섬이라고 농 담삼아 말한다. 왜냐하면 거의 일 년 내내 바다에서 바 람이 불고, 제주도의 관광 명소 중에 하나는 화산 활동 으로 인해 기이한 모양의 검은 돌들이 만들어졌기 때문 이다. 섬의 많은 여성에 대한 신화는 아주 옛날에 섬 주 민들의 기초 생활은 고기잡이였는데, 과거에 많은 남성 들이 바다에서 죽게 되자 섬 인구의 대부분이 여성들이 었다는 사실과 관련되어 있다. 그들이 가족의 생계를 부 양하여야 했고, 이것이 오늘날까지 ‘제주도에 세계에서 가장 부지런한 여성과 가장 게으른 남성들이 살고 있다’ 는 말로 전해 내려오고 있다. 제주도는 주로 감귤을 재배하고 있다. 감귤로 얼마 나 많은 먹거리와 마실 거리를 만들 수 있는지 알면 놀 라게 될 것이다. 오랜 옛날부터 섬에서 가장 사랑받는 동물들 가운데 하나는 말이었다. 전설에 따르면 이 말들은 몽골 사람들 이 이 지역에 들여온 것이며, 한국군의 필요를 위해 사 육되었다고 한다. 제주에서 잊지 못 할 추억을 만들려면 몽골인들의 마상쇼를 보는 것이다. 마상쇼는 잘 길들여 진 말들과 특별히 훈련된 곡예사들로 이루어져 칭기즈 칸 전설의 일부를 환상적으로 재현시킨다. 제주에서 최고로 만끽할 수 있는 다른 하나는 요트 타 기이다. 요트에서 직접 점심용 고기를 낚을 수 있다. 한 국 바다는 물고기로 가득 차 있어 뭐라도 건져 올릴 수

있다. 요트 선장은 잡은 물고기를 직접 다듬어 한 잔의 포도주와 함께 손님들에게 선사한다. 다시 섬으로 돌아와 폭포를 구경한다든지 한라산을 등반할 수 있다. 한라산은 사화산으로서 자연보호 구역 으로 지정되어 있으며, 식물 1,565종과 동물 1,179종이 서식하는 풍부한 생태 보물창고이다. 산의 높이는 해발 1,950m이다. 한라산에 케이블카가 없다고하면 믿지 못할 것이다. 왜냐하면, 지역 주민들이 산에 조화를 파괴하는 그 어 떤 시설을 세우는 것에 동의하지 않았기 때문이다. 또 믿지 못할 것이 있는데, 그것은 섬의 관료들이 산개발 투자자들의 제안이 아니라 주민들의 의견을 받아들였 다는 것이다. 제주에서 이 섬의 상징인 특이한 돌 조각품을 볼 수 있다. ‘돌하르방’이라고 불리는 이것은 아주 옛적에 이 섬에서 발견되었고 용암과 현무암으로 조각된 것이다. 그것은 토템 기둥을 닮았고 마을 입구 혹은 집 마당 앞 에 세워두고 사람들을 지키게 했다. 오늘날은 대량으로 만들어지며, 신랑 신부들이 이 조각품의 코나 입 부위를 쓰다듬을 경우, 그 부위에 따라 사내아이 혹은 계집아이 를 낳는다는 민속신앙이 있다. 제주도는 한반도 육지에 아주 근접해 있지만, 그 섬 에 가면, 전혀 다른 세상에 와 있다는 것을 느끼게 된다. 제주도는 또한 멋진 해수욕장을 가지고 있지만, 아시아 인들이 일광욕하는 것을 보기가 어렵다. 하지만 덧붙여 말한다면 피부에 대한 관리는 광신적이다. 피부에 대해 말했는데, 여러분은 그곳에 도착한 당일부터 그곳의 특 이한 환경이 여러분의 피부에 가져올 기적으로 그저 신 기하기만 할 것이다. 여기까지의 내용은 제주도에서 여러분들이 깊은 인 상을 받을 수 있는 극히 일부분에 불과하다. 그러므로 이 관광지를 잊지 마시기를 바란다. 특히 모험이란 것이 여 러분의 피에 흐르고 있다면 더욱더 그렇다. 엘레나 후체지에바

Остров Чеджу – домът на силните жени Остров Чеджу е туристическото бижу на Южна Корея, разположено на 100км южно от континенталната част. Наричат го „Хаваите на Ориента“, заради мекия тропически климат или „Смарагдовият остров“, заради изумрудения цвят на крайбрежните води и плодородните земи. ЧЕРНО И БЯЛО, #90/ 2015

lxi на стр.30 » прочетете цялата статия