Кръжец 1/2016 by Enthropy 1

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

Е Л Е К Т Р О Н Е Н В Е С Т Н И К ФЕВРУАРИ 2016 Дружество на журнали стите на с в о б о д н а п р а к т и к а ”Д-р И в а н Б о г о р о в” ВЕСТНИК НА РАДЕТЕЛИТЕ ЗА КНИЖНИНА НА ЧИСТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ВИСОКА ДУХОВНОСТ

ИЗВЪНРЕДЕН БРОЙ ОБСТРЕЛВА ЛИ СЕ ДУХОВНОСТТА? КАКВА Е ВАШАТА ПОЗИЦИЯ?

В броя:;/ Парламент на духа;/Мнения от отсрещния тротоар;/ Повик 1

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

Ян. 27, 2016

ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ Съюзът на българските писатели винаги е настоявал да се осигури задължителен превес на родната книжовност в учебните пособия и в образованието на всички равнища. В това народополезно дело има достатъчно натрупан опит, а резултатите са десетки поколения грамотни и вдъхновени българи, за които творци като Паисий Хилендарски, Христо Ботев, Любен Каравелов и Иван Вазов, та до наши дни, са велики учители по родолюбие и национално самосъзнание. Едно от най-щастливите съвпадения в живота на българите е единството между нашата литература и съвременното ни историческото развитие, до голяма степен предначертано и обусловено от великото начало, поставено от Кирил и Методий и техните ученици. Посегателства срещу този духовен олтар на народа ни са извършвани неведнъж от нашите неприятели, и то не само в отнетите от България територии. Напоследък сме свидетели на деяния, които по своята безцеремонност и драстичност не могат да бъдат окачествени другояче, освен като национално предателство. Как иначе бихме могли да възприемем послушническата политика на Министерството на образованието и науката, което въпреки протестите и всеобщото негодувание продължава да сваля от програмите българските класици, да „редуцира“ произведенията им до стихче или глава от роман, а на тяхно място да налага чуждестранни текстове с мотива за уж някакво съгласуване между българското и европейското историческо развитие. Така от учебните програми отпаднаха Чинтулов, публицистиката на Ботев, Л. Каравелов, З.Стоянов, Ст. Михайловски, П. П. Славейков, Смирненски, Гео Милев, Вапцаров… Дойде ред и на оная „скромна „книжица“ на чутовния атонски монах, с която начена българското Възраждане – историята словеноболгарская. Подобни посегателства са сигурен залог за утрешната малограмотност и несъстоятелност на българските младежи пред предизвикателствата на съвременния живот, а агресивната планомерност, с която се извършват, говори, че те никак не са случайни. 2

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

Изхвърлянето на вечните български книги от уроците по четмо и писмо е чудовищно деяние на българомразци, защото се отстранява нашият недвусмислен книжовен принос в укрепването на законните, моралните, родолюбивите устои на обществото! Напоследък стана ясно, че много търговци са се настанили в храма на образованието. Оттам непрекъснато се разнасят пристъпи на чиновническа лудост и мирис на нечисти пари, щедро наливани от чуждоземни фондации и централи. Без Отец Паисий Хилендарски ние не можем, не можем и без Ботевата публицистика, но без министри можем. Те идват и си отиват, но дали осъзнават, че са наемници на политическата държава срещу Държавата на духа, създадена с българската азбука, с българските книги от българските писатели? Всенароден гняв предизвика изхвърлянето от учебниците на такива емблематични произведения като „Хубава си, моя горо“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си, вярна ти любов народна“, „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ – посечени от неолибералните политически недоразумения, развяващи знамето на „политическата коректност“, мултикултурализма и обезродяването. Ние отстояваме неотменното право на българския народ на култура и просвета според стародавните възрожденски традиции в разумно съчетание с напредничавите съвременни идеи. Българската литература е територия на Държавата на духа – вековечната опора на националното достойнство и националната независимост! Да защитим тази единствена и последна българска държава, която определя културното превъзходство като израз на свобода и вгражда просветата в разума на младите поколения! ***

ОТВОРЕНО ПИСМО ТЕРМИНЪТ „СЪЖИТЕЛСТВО“ НЕ МОЖЕ ДА ЗАМЕНИ „ВЛАДИЧЕСТВО“ И НИТО ЕДИН СЕРИОЗЕН УЧЕН НЕ Е ПРЕДЛАГАЛ ИЛИ МИСЛИ НЕЩО ПОДОБНО С такава позиция излязоха историци от БАН и Софийския университет в отворено писмо до МОН. В него се посочва още, че в България историята е по-скоро слугиня на политиката, отколкото научна дисциплина и учебен предмет. Ето пълния текст на отвореното писмо: По повод възникналия след пресконференция на министъра на МОН на Република България проф. Тодор Танев публичен дебат относно това какъв термин да се употребява в учебното съдържание по история на България за VI клас за определяне на периода, в който българите са били поданици на Османската империя, ние долуподписаните, в качеството си на хора, които професионално изследват периода XV-XIX век от националната и балканска история, бихме искали да заявим пред ангажираните институции, заинтересованите граждани и медиите следното: 1. Както всяка друга наука, така и историята използва своя специфична терминология, чрез която дефинира и анализира своите „обекти" - събитията, личностите и процесите в миналото. Днес това легитимно право на историята да бъде наука се изземва с удивителна лекота. От нея се изисква по-скоро да бъде слугиня на политиката, а не и равноправна научна дисциплина и учебен предмет, който култивира 3

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

способности за аналитично мислене. 2. От десетилетия насам в българската историческа наука се е наложило становището, че терминът, който най-адекватно описва статута на българите и взаимоотношенията им с властта през епохата, когато те са били поданици на Османската империя, е "османско владичество". В рамките на този термин най-добре могат да бъдат обяснени както съдбата на българите през първите векове след османското завоевание, така и последвалите промени в положението им и опитите им за политическо самоопределение в периода на реформите в османската държава и по време на Българското възраждане. Терминът „османско владичество" или равностойните му и почти синонимни варианти „османска власт /управление/ господство" е и международно утвърденият научен термин за обозначаване на режима, при който са живели всички подвластни на Османската империя народи. Тази терминология е приета и в историографиите на съседните ни балкански страни. 3. Терминът „съжителство", така както той е използван от изследователите, а вероятно и от авторите на учебната програма за VI клас, засяга само един аспект от социалната и културна история на различните конфесионални и етнически групи, населявали нашите земи през различните исторически епохи. През периода на османското владичество българи и турци, евреи, роми и арменци, християни и мюсюлмани, православни и католици, сунити и алевити и пр. нерядко са живеели редом - най-вече в градовете, но понякога и по селата. В рамките на всекидневния си живот те често е трябвало да споделят общи отговорности и грижи, да разработват механизми за съвместни действия или за решаване на възникнали помежду им проблеми. Общуването помежду им в много голяма степен се предполагало и дори налагало от функционирането на самите османски институции - икономически, административни, военни и др. Всичко това неизбежно е довело както до взаимни влияния и културен обмен между отделните групи, така и до конфликти и негативни стереотипи за „другия". Така или иначе „съжителството" - и с позитивните, и с негативните си измерения - е неразривна част от нашата обща история и тя няма как да бъде заобиколена и премълчана. „Съжителството" е емпиричен факт, а не оценъчно понятие. То обаче представлява само един елемент от пъстрата мозайка на живота по време на османското владичество. Следователно, терминът „съжителство" не може да замени термина „владичество" и на никой сериозен изследовател досега не е хрумвало да го налага като алтернатива. 4. Институцията на робството в Османската империя (става въпрос за т.нар. домашни роби, набирани по пътя на военнопленичеството, търговията и пр.) има специфики, които също не позволяват чрез този термин да бъде описан статутът на всички или поне на по-голямата част от българските и другите балкански поданици на султана. Поради това съвременната наука предпочита да не го използва, когато говори за положението на българите в рамките на османската социална и политическа система. Като се изключи вълната от заробвания по време на османското завоевание, българското население в империята никога не е имало робски статут. Българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр. все права, от които робът по презумпция бил лишен. Действително, в османската държава е имало и една друга емблематична група роби - еничарите, част от които с български произход. Те имали статута на лични роби на султана и поради тази причина именно от техните среди се рекрутирала управленската номенклатура на империята. С тези трудно контролируеми, дори от централната власт, „роби на султана" в никакъв случай не бихме могли да отъждествим огромната маса от подвластното население на империята, включително и българите. 5. Изразът „турско робство", създаден от идеолозите на българското национално 4

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

движение през XIX век, е част от инструментариума за мобилизиране на българите в борбата им за политическо самоопределение и еманципация от османска власт. Поради значимостта и ключовото място, което заема Възраждането в националния разказ, това емоционално определение се подема веднага след Освобождението от литературата, използва се като определящ за османския период термин в много от първите български исторически публикации и се запазва в учебниците по българска история чак до края на '70-те години на ХХ век. Като всяка наука обаче, и историята е претъпяла развитие от средата на XIX век до сега. Задълбочавайки познанията си, тя е прецезирала категорийния си апарат и е достигнала до извода, че изразът „турско робство" е терминологично непригоден да опише положението на българите в Османската империя. Разбира се, фактът, че този израз се е вкоренил в паметта на няколко поколения българи, няма как да бъде пренебрегнат. Ако присъства в обучението по българска история обаче, съвременното осмисляне на „турското робство" може да бъде основа за дебат, който да предостави на учениците терен за формиране на аналитични способности и усвояване на методите на критичния анализ. 6. Широкообсъжданият през последните 25 години термин „османско присъствие" никога не е бил използван нито от български историк, нито в учебниците по българска история за различните учебни степени - с изключение на случаите, в които се е налагало да се обяснява защо чрез този изфабрикуван незнайно от кого и с каква цел термин не може да бъде обозначен османският режим на Балканите. Бихме желали да завършим с това, че използването на историята по манипулативен начин, на което за жалост ставаме свидетели не за първи път, възмущава. И то не само защото така се неглижират постиженията на академичното знание, но и защото историята се превръща в инструмент за прокарване на изкуствени разделения в българското общество, които с нищо не допринасят нито за националното самочувствие, нито за изграждането на модерната българска идентичност. ОСТАВЯМЕ НАШЕТО МНЕНИЕ ОТВОРЕНО ЗА ПОДКРЕПА ОТ ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА ИСТОРИЧЕСКАТА КОЛЕГИЯ, КОИТО БИХА ИСКАЛИ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНЯТ КЪМ НЕГО: Проф. д.и.н. Надя Данова - Институт по Балканистика и център по тракология, БАН Проф. дфн Николай Аретов - Институт за литература, БАН Доц. д-р Светлана Иванова - Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски" Доц. д-р Олга Тодорова - Институт за исторически изследвания, БАН Доц. д-р Стефка Първева - Институт за исторически изследвания, БАН Доц. д-р Росица Градева - Институт по Балканистика и център по тракология, БАН и АУБ Доц. д-р Пламен Божинов - Институт за исторически изследвания, БАН Кета Мирчева - историк на свободна практика

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

КОЛЕГИ, ДА ПРОЧЕТЕМ ОТНОВО ПАМЕТНИ СЛОВА!

ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ, БАЛКАНДЖИ ЙОВО? - Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра? - Море, войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра! Отсякоха му и двете ръце, та пак го питат и го разпитват: - Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра? - Море, войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра! Отсякоха му и двете нозе, та пак го питат, разпитват: - Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра? - Море, войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра! Избодоха му и двете очи, и го не питат, нито разпитват, току си взеха хубава Яна, та я качиха на бърза коня да я откарат долу в полето, долу полето, татарско село. Яна Йовану тихом говори: - Остани сбогом, брате Йоване! - Хайде със здраве, хубава Яно! Очи си нямам аз да те видя, ръце си нямам да те прегърна, нозе си нямам да те изпратя!...

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

*** ХУБАВА СИ МОЯ ГОРО Хубава си моя горо, миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост. Който веднъж те погледне той вечно жалее че не може под твоите сенки да изтлее. А комуто стане нужда веч да те остави, той не може дорде е жив да те заборави. Твоите буки и дъбове, твоите шуми и гъсти, и цветята и водите агнетата тлъсти. И божурът и тревите, и твойта прохлада, всичко, казвам, понякогаш като куршум пада. На сърцето, което е всякогаш готово да проплаче когато види в природата ново. КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА ПЕСЕНТА „ХУБАВА СИ МОЯ ГОРО“?

Ето малко факти от историята на песента, която почти се е превърнала в химн на красотата на България. „Хубава си моя горо“е стихотворение на безсмъртния български поет Любен Каравелов. Написано е в навечерието на Априлското въстание, а за първи път е отпечатано през май 1875 г. в списание „ Знаме“, което Каравелов издава в Букурещ. Това лирично стихотворение на Каравелов е смятано за израз на носталгията му по дома и болката, която е изпитвал, когато е виждал 7

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

нехайството за свобода, бавното напредване на революционната работа и многобройните трудности... Негови съвременници твър дят още, че картините, описвани в творбата, са реални места от родното място на Каравелов Копривщица. До средата на 20 век „Хубава си моя горо”е под формата на стихотворение, а после младият композитор Георги Горанов добавя мелодия към текста, създавайки една от най-запомнящите се възрожденски песни. Елегията на Каравелов е национален химн на град Копривщица и на Националния събор на българското народно творчество. Към днешна дата - песента е изпята от десетки изпълни тели, в различни жанрове – народни певци, естрадни, поп-фолк и рок изпълнители. Преведена е на няколко езика, включително и на немски. Днес, „Хубава си моя горо“ се слуша най-често от емигрантите, изпълнява се от най-добрите ни певци. Милиони са българите-емигранти по света, на които е „станало нужда“ да оставят България.И онова, което им ос тава е да преживяват носталгията със слушане на текстове като този, написан от Каравелов преди 140 години.

***

СТАНИ, СТАНИ, ЮНАК БАЛКАНСКИ Стани, стани юнак балкански от сън дълбок се събуди, срещу народа отомански ти българите поведи! Че сълзи кървави пролива във робство милий наш народ; високо той ръце простира да го избави вишний бог! И тъй ний много претърпяхме, но стига толкоз да търпим, да бъдем пак, каквито бяхме, ил' всинца да се изтребим. Докога, братя, да се губим? Защо да се не съберем? Така ли вечно ще се трудим 8

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

и в робство всинца да измрем? Я вижте, братя, погледнете на ближните нам племена! От тях добър пример вземете как си прославят имена! Станете, братя, вий станете, начало покажете вий; и сабите си запашете, и помощ ще ви се яви. На помощ сърби, черногорци със радост ще се затекат, а и от север храбри руси тозчас ще да се появят. Догде е мъничка змията, елате да се съберем! С крака да й строшим главата, свободни да се назовем! Да стане лева наш балкански, от него вятър да повей, та полумесец отомански под тъмен облак затъмней! Да си развием знамената, да светне нашата земя, да си прославим имената, да гинат турски племена! ***

ЖУРНАЛИСТИКА НА ФОКУС Нова порция тежки глупости ръси зам-министърката по образованието Кастрева по бТV, срещайки родолюбовия отпор на журналиста Антон Хекимян Ваня Кастрева - с ресор български училища, бе жестоко окарикатурена по бТV в сутрeшния блок заради окастрянето на Балканджи Йово, Историята на Паисий, Къде си вярна, ти, любов народна, Хубава си моя горо, Стани, стани, Юнак Балкански и други знаменити български 9

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

творби, изпаднали от учебните програми. Хекимян: Вместо Паисий в учебниците на шестокласниците е включен Робинзон Крузо. Второкласниците пък ще учат Предприемачество вместо Домашен бит и техника. Хората буквално искат да ви линчуват? В.К.: Общата философия на учебните програми по български език и литература щяла да бъде представена на пресконференция, каза Кастрева. Паисий присъства в учебното съдържание, но в следващи курсове, обясни тя и посочи класа - 9-и. За Паисий децата щели да чуят много порано, но самото изучаване на Историята е предвидено за по-големите, допълни Кастрева. Паисий не отпада, а се размества, шашардиса ни от екрана Кастрева. Робинзон Крузо е само един от авторите, които са в 6-и клас, каза Кастрева, като обърка заглавието на романа на Даниел Дефо с името на писателя. Добри Чинтулов ще се учи в 6-и и в 7-и клас, като възрожденецът също се размествал в учебното съдържание. Искам да влезем в нашето време, мотивира се Кастрева. Но ние не сме във времето на Петър Берон да съберем всичко в един учебник, допълни тя. Изключително спорно е в необятния списък от ценни български творби и автори да се направи такъв подбор, който да обхане интересите на всички ученици, каза Кастрева. 40% от часовете са за нови знания, останалите 60% са за затвърждаване, контролни и т.н., продължи зам.министърката. По въпроса за българското самосъзнание, тя обясни, че то не се преподавало само по български език и литература. Никой няма да забрани на един учител да чете, каквото пожелае. Защо не вярвате на българския учител, попита Кастрева за капак в отговор на въпроса защо го няма Балканджи Йово в читанките.

МНЕНИЕ ОТ ОТСРЕЩНИЯ ТРОТОАР Интервю на Ивелина Иванова, Радио Фокус Радио Фокус: Г-н Калев, промените в учебното съдържание и учебните планове, предлагани от образователното министерство, предизвикаха остра реакция на недоволство. Допустимо ли е да отпаднат конкретни произведения от учебните програми и какво означава да се замени думата „робство“ със „съвместно съжителство“? Николай Калев: Първо искам да уточним терминологията. В Българския тълковен речник срещу „владичество” е записано върховна политическа власт, управление, но с владичеството се определя само характерът на политическата власт, но не е цялостна характеристика на епохата, затова аз не приемам този термин за османско или турско владичество, защото той определя една страна от обществено10

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

политическия и икономическия живот в страната тогава. Смятам, че е правилно да се каже робство. За тази дума в тълковния речник пише следното: това е състояние на роб, робуване, робия; 2.живот под чужда политическа власт, иго; 3.тежък физически труд, мъка. Всичко това присъства в живота и бита на българите през целия петвековен период. Мога да кажа, че думата „иго“ е синоним на робството, в тълковния речник срещу него е записано политическо или социално робство, което фактически пояснява самата дума „робство”. Аз искам да дам аргументите, фактите, защо този период от българската история от 1396 година до 1878 година, числом и словом 482 години, за мен е робство, защото през този период, още в самото начало е ликвидирана българската държавност. За пет века България я няма на картата на Европа. На второ място, физически е ликвидирана царската династия и българския политически и инте лектуален елит, това не бива да се забравя. На трето място, извършено е нечувано погазване и насилие над християнската вяра, насила налагане на исляма. Вземете романа на Антон Дончев „Време разделно”, където ислямът като религия се налага с огън и меч. Българската патриаршия е унищожена, и всичко това е до Освобождението. Има неопровержими доказателства и факти, че още 10 - 15 години се е извършвало помохамеданчване на българите по българските земи. Това го признава и Русенският валия Митхад паша. На следващо място, тотален срив в стопанския и икономическия живот, налагане на нашата страна на една деспотична военна система на Османската империя, когато в същото време в Европа през XV век започва модерната епоха, възникват първите буржоазни отношения, говори се за нарастване на производителността на труда. Нека си припомним Гутенберг и другите открития, а при нас откакто се налага военно-ленната, спахийската система, тя просъществува включително и до XIX век. На следващо място, това е тотален срив и упадък на българската култура. Докато през XIII – XIV България е водещата страна в Европа по отношение на Ренесанса, нека си припомним Боянската църква, която е предвестник на Ренесанса, в след освобождението България се оказа на километри от културния живот на Централна и Западна Европа, разрушено и безвъзвратно загубено е голяма част от културно-историческото ни наследство - от архитектурните паметници та чак до книгите. Какво е останало от нашето литературно наследство, от нашата духовност, от Преславската школа, от Търновската школа, да не говоря за другите школи, от иконописните фрески и т.н. Много малко е съхранено, всичко това е унищожено. Много съществено е и това, че за пет века българският народ е преживял демографски срив. В края на XIV век Франция, Англия, след Освобождението се озовават на много голямо разстояние от нас - Франция в края на XIX век е около 40 млн. души, и Англия е горе-долу толкова. Сега Франция е 62 млн. души, а ние сме със 7-8 млн. души население, говоря тук за изселническата 11

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

кампания в последните години. Най-характерно е правното състояние на българина в тези векове на османско робство. Българите са рая, което означава безправно население, българинът е гяур-неверник и той няма гаранция за своя живот и за своята собственост. Нека си припомним кръвния данък девширме - набирането на еничарите, нека си припомним робините в харемите на султаните, където са вземани преди всички християнски девойки. Нека си припомним Батак, Калофер, колко пъти е опожаряван и подлаган на сеч. Примерите са много. Ще ви кажа и нещо, което голяма част от българите не знаят. Когато във Врачанско се е строяла църква, турските власти са дали само 7 дни за строителство и ако в този период не бъде изградена, църквата се събаря от основи. Вие чували ли сте за разрешение за църква, чийто покрив не трябва да бъде по-висок от 50 см над земята, или църквата трябва да бъде землянка. Вярно е, че има и различия между турското, османското робство и класическото робство в древна Гърция и древен Рим, но ги дели повече от 14 - 15 века, а и никъде няма робство в чист вид, само робство в една обществено-икономическа формация. Например в древна Гърция освен евпатридите, това е аристокрацията, и робите е имало свободни граждани, това са геоморитеземеделците, демиурзите-занаятчиите и т.н. В Рим по същия начин, наред с робството е имало свободни граждани, и търговци. Много е важно обаче да подчертаем какво е чувството за усещане към действителността. Нека се обърнем първо към българския фолклор. Нима можем да пренебрегнем народния поет, който е написал песента за три синджира роби, или пък песента „Даваш ли, даваш Балканджи Йово”, а Ботев, който е написал тези прочувствени стихове: Кажи ми, кажи бедни народе, кой те в таз робска люлка люлее“, или Вазовия роман „Под игото”, а съвестта на българския народ, стиховете на Добри Чинтулов, на П.Р. Славейков, писанията на Раковски, Каравелов. Какво още да кажа. Нима ние ще признаем, че те не са имали верен поглед върху българската действителност, мен ми се струва това твърде абсурдно. Ако сега приемем, по- мека, по-лека изразна форма на тази епоха, да я обозначим с владичество, присъствие, какво означава това, означава, че това ще прерасне в тенденция и няма да е чудно, ако след 15, 20-30 години, ние ще говорим, че българи, турци, османци, имам предвид, са живели в едно мирно, съвместно съществуване. За мен това ще бъде национално предателство и за това правилните термини, това са османско турско робство или иго. За да бъда верен на историческата истина обаче, искам да кажа, че робството през Османската епоха в началото е било едно, след това е било друго, то се променя. Доколкото Турция се е европеизирала, особено след Кримската война 1853 - 1856 година, настъпват промени под ударите на времето, под давлението на централните и западноевропейските държави. Те са обозначени в историята на Османската империя като епоха на Танзимата. На първо място можем да споменем Гюлханския хатишериф от 1839 година, когато 12

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

султан Абдул Меджид възвестява, че с този законодателен акт ще бъде гарантиран животът на всички поданици на Османската империя, независимо от вяра и етнос, гарантира се неприкосновеността и защита на имуществото на личността, но то на практика противоречи на действащите тогава в империята правила. Мога да спомена също султанския указ Хатихумаюнът от 1856 година, който е в навечерието на подписването на Парижкия договор след Кримската война. В него се провъзгласява равенство на немюсюлманите и мюсюлманите в гражданските и политическите права. Това означава, че дотогава българите действително са били рая, гяури. Но на практика, трябва да ви кажа, че тези два законодателни акта не са намерили особена реализация и българският народ не ги почувствал като някакво освобождение, както например в царска Русия, когато през 1861 година се отменя крепостничеството. Самият факт, че се извършват такива кланета във Батак, Перущица и на други места по време на Априлското въстание говори, че животът на българина не е струвал нищо. Фокус: Какви изводи все пак трябва да направим в днешно време? Николай Калев: Вярно е, че има наслагване на много емоции, но вярно е, че ние трябва да се научим да живеем на една земя, защото сме се родили тук всички. Историята трябва да се чете такава, каквато е на базата на фактите. По време на робството наред с омразата към потисника бедните българи са живеели в добри отношения, в добър комшулук с бедните турци, които също са изпитвали част от гнева на агите. Българинът е толерантен по природа и това обяснява сега добрите отношения между днешните българи и турци, пък и в миналото, на ниво социална психология. Всеки от нас има добри приятели и познати с турски имена и мюсюлмани. Нека не забравяме и това, че обикновените турци са криели българите по време на Априлското въстание и са спасявали живота им от гибел. Същото нещо става по време на Освобождението, на Балканската война, когато пък българи са криели в своите къщи обикновените турци, за да не попадат под щик или под меча. Ние не можем да съдим днешните поколения турци за изстъпленията на техните деди. Историята, както казах, е отредила българи, турци, арменци, цигани, евреи да живеем на едно място, на една земя, да дишаме един въздух, една вода да пием и трябва да се научим да живеем в мир и разбирателство. На раната и трябва мехлем, а не сол. Имаме много общи неща за тези преживени съвместно пет века, това са две култури, които са се вплели една в друга. Отражение е дало и взаимстванията са повече в бита, например вземете архитектурата на обикновените турски къщи и българските - имат голямо сходство, в облеклото, в кухнята. Но в духовната област и в обредната система като представители на две различни цивилизации - християнство и исляма, има много съществени различия. Не можем да приравним турските мелодии, маанета с 13

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

българските песни и българските ритми. Образованието също съществено се отличава. Ще ви кажа, че в поробена България нивото на образование е било много по-високо, отколкото турското образование. Четете спомените на Тодор Икономов и ще видите, че преди Освобождението още веднъж русенският валия Митхад паша е искал сливането на българските и турските училища, като е преследвал две цели - първо, да повдигне нивото на турското образование до нивото на българското, и второ, по този начин да продължи политиката на асимилация на българското население. Да вземем и литературата, и живописта, т.е. имаме и общи неща, но има и неща, които ни разделят. Една друга проекция - защо този въпрос мине-немине някоя и друга година и някой го размахва, повдига тази дискусия. Явно някои кръгове в страната обслужват нечии интереси. За мен, онези, които защитават обратната теза, са безродници. Меко казано, дефицит на родолюбие, защото не можем да изкривяваме историята в интерес на някакви днешни конюнктурни политически жертви. Не може да се жертват, като военен човек казвам, стратегическите цели и ценности, заради тактически изгоди. Това е просто непростимо. И това, което става в нашето общество в днешния ден, в министерството, в тези учебни програми, за някои неща, от които съм отвратен. Казвам личната си позиция, без да ангажирам други хора и да я налагам, не може така да се отнасяме към нашата история, с такъв национален нихилизъм. Епохата от 1396 година до Освобождението 1878 година, това е робство за българския народ, иго. Всяка друга квалификация би била невярна, най- малкото и от морална гледна точканеприемлива. Всеки от нас трябва да извърви своя път, за да знаем, че пред нас има общо бъдеще, но то минава през верния прочит на историята. *** МНЕНИЕ

ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ: ПОЗНАВАМЕ МИНАЛОТО СИ НЕ ОТ ИСТОРИЯТА, А ОТ ЛИТЕРАТУРАТА

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

историческото ни самосъзнание. Но дори в романа на Антон Дончев, според когото „цялата история е едно непрекъснато клане“, има примери за мирно съжителство. Яростни спорове – в робство, владичество, присъствие или съжителство са живели българите от края на ХIV век до 3 март 1878 г. – тресат медии, форуми и социални мрежи с 9,5 по скалата на патрЕотизма. Въпросът не е нов, но също като бойния вик „Махат Паисий! (Ботев, Вазов, Левски)“, който действа силно възпалително върху общественото съзнание и събира на тълпи феновете на историческата чалга, той се появява винаги, когато общественото внимание трябва да бъде заглушено, задушено и в крайна сметка отклонено от нещо по-важно. Но дори измислените спорове имат нужда от аргументи. Самият въпрос е представен в повечето медии невярно и манипулативно. Терминът „присъствие“ може да се роди само в главата на някой, страдащ от пълно „отсъствие“ на интелект или като политическа провокация от началото на 90-те. Знаем, че поръчителите и вдъхновителите на „Възродителния“ процес, както и техните явни и тайни помощници, не получиха справедливия процес, който заслужаваха и се възродиха по всички важни места в държавното управление. „Съжителство“ – тук ситуацията е малко по-различна: терминът съществува, но като определение за социалните и културни отношения между етносите в Османската империя. Лъжливото внушение беше, че има предложение „съжителство“ да замени робство/господство/владичество като определение за общественото, икономическото и правно положение на българите в Османската империя. Самодейни комици веднага се включиха с въпроса дали сега трябва да прекръстим „Под игото“ на „Под съжителството“. Няма да се наложи. Съжителството е имало на много места – във всяко село или град, където заедно са живеели българи и турци. Където е имало не само джамии, но и църкви. Съжителството може да не е било доброволно – не и от страна на българите, но това не значи, че не е съществувало. Жертвите в Батак и Перущица не могат да бъдат забравени, но това съвсем не означава, че всяка среща между българи и турци е завършвала с масово клане. Ако беше така, за петстотин години да са ни изклали до крак – или ние тях. Българският език и националната ни кухня (и не само те) са пълни с доказателства за междуетническо съжителство – включително и с останалите етноси – евреи, арменци… Съжителството продължава и след Освобождението, въпреки редовните опити на една партия преди 1989 г. да го унищожи с насилствени „възродителни“ процеси – и една друга, след 1989-а, да го размахва заплашително като етническа карта.

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

*** МНЕНИЕ РОБСТВОТО НА ЛИТЕРАТУРАТА И ВЛАДИЧЕСТВОТО НА ФАКТИТЕ ЖИВЕЕМ В СЪЖИТЕЛСТВО С ЧАЛГА ИСТОРИЦИ ПОД ПРИСЪСТВИЕТО НА ПАТРЕОТИЗМА Емил Георгиев 01.02.2016

Изборът на „Под игото“ за любим роман, следван от „Време разделно“, чиято екранизация пък се оказа любим филм на българите, говори за огромната роля на литературата в изграждането на историческото ни самосъзнание. Но дори в романа на Антон Дончев, според когото, „цялата история е едно непрекъснато клане“, има примери за мирно съжителство. Турското робство няма нужда от кавички, макар че нито е турско, нито е робство. Но въпреки че е невярно от научна, икономическа и правна гледна точка, това определение има своя смисъл, емоционални и обществено политически основания по онова време. Естествено е, че лишени от правото сами да определят съдбините си, идеолозите и водачите на Освободителните борби се чувстват поробени. Кланетата и жестокостите също са факт. Затова и турското робство се среща навсякъде във възрожденската литература. Без него трудно би се осъществил подемът, направил възможно Априлското въстание. Естественото му място е там – в литературата, не в учебниците. Не е естествено днес на различни места в страната да се организират протести в защита на робството и да чуваме в телевизионен репортаж: „Ние сме от Калофер, цялото ни национално самочувствие се крепи на робството. Няма да позволим да ни го отнемат!“ За своите литературни или политически цели, поети и прозаици могат да преувеличават и допълват истината – дори да си измислят. Историците обаче трябва да се интересуват най-много от фактите и наймалко от политиката – ако искат да бъдат учени, а не служители в отдел „Връзки с обществеността“ към някоя партийна централа. 16

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

„Мъчи ме един въпрос – написа вчера приятел във Фейсбук – дали фолклорът е надежден източник за историческата правда? Ако отговорът е ДА, то бих искал в учебниците да намери място и войнишкият фолклор от годините на соца: „В коридора крушка свети А под нея – часовой. Тежко, майко, се живее Във Софийски гарнизон. Оградите са там високи А фатмаците – жестоки Гонят, бият, не прощават Мамицата ни е****т. Тежко, майко, се живее Твоят син ще полудее.“ Ако отговорът е НЕ, докога ще се надъхваме с Балканджи Йово?“, завършва Георги Величков. Мен ме мъчат два въпроса. Първият е дали можем да съдим за времето на „развития социализъм“ по това, което са писали тогава поетите и писателите? Ако литературата и поезията могат да бъдат надежден източник на историческа правда, бихте ли се съгласили вашите деца да учат кой е бил Тодор Живков и коя – БКП, от стихотворение, написано през 1981 г. от един от големите български поети? То се нарича „Партийо“ и започва така: НА ДРУГАРЯ ТОДОР ЖИВКОВ В теб има нещо от Левски, в теб има нещо от Ботев и моето сърце ръкоплеска във името на живота. Нататък научаваме, че Партията е майка на живота, тя чертае пътя на света, учи ни на доблест, а към края има обръщение към някой (не се разбира дали Партията или лично Тодор Живков): „Ти ще разкриеш цялата вселена/и ний за теб сме горди да умрем“. Не знам дали поетът наистина си е мислел и чувствал всичко, което е написал. Но все едно, от него няма да разберем нито кой е бил Тодор Живков, нито истината за онова време.

Карикатура: Чавдар НИКОЛОВ 17

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

Вторият ми въпрос е към всички, които не приемат никакви други определения, защото „си искат робството“ и сега протестират. Къде бяхте вие през 1983 г., когато поредният четвърти том от „История на България“ на БАН излезе под заглавието „Османско владичество XV – XVIII век“. Защо мълчахте? И тогава ли сте били под робство? ***

КОЛЕГИ, СТРАНИЦИТЕ СА ВАШИ. ОЧАКВАМЕ МНЕНИЕТО ВИ, ВЕСТНИКЪТ НИ Е АРЕНА ДА СЕ ЧУЯТ ВСИЧКИ ГЛАСОВЕ. РЕДКОЛЕГИЯТА

Интелектуалният кръг ”Кръжец - 30” е учреден през март 2014 г. от журналисти, писатели и езиковеди по повод 120-годишнината от създаването на СБЖ и за подкрепа на инициативата Парламент на духа, подета от Съюза. Той е отворен за всички български интелектуалци, независимо от тяхната принадлежност към творчески и професионални форми на сдружаване. Основната му цел е да се поставят на общественото внимание проблемите за чистотата на българския език и неговото развитие в настоящата обществeно-историческа обстановка, както и проблема Духовност. Без да ограничава творческата свобода на своите членове в професионалните им изяви, кръгът ”Кръжец - 30” ще обединява автори, които имат активно отношение и чието художествено творчество и публицистика носят послания за утвърждаването на българската духовност, съхраняването и развитието на автентичния български език. 18

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

Намеренията са чрез различни норми и инициативи тези проблеми да бъдат дискутирани, обсъждани и популяризирани, за да достигнат до широк кръг от обществото и най-вече до онези, които са оторизирани да вземат решения по тях на държавно равнище и до законодателните институции. Неотложно е приемането на Закон за българския език като фундамент за изпълнение на основната роля, място и значение на родния език за оцеляване на българската нация.Времето и хората ще подскажат какви други форми и инициативи ще се родят, за да се създаде активна обществена атмосфера за изработване стратегия по тази важна роля на езика за всеки уважаващ се народ Кръгът „Кръжец – 30“ започна дейността си публикуването на брой 1 на електроненният вестник "Кръжец" от месец август 2014 година и продължава да разчита на участието на всички колеги от журналистическата гилдия за списването му. . Очакваме мнения, публицистични материали и други творби, предложения за срещи и дискусии с тематика, заложена в целите ни. Чрез вестника на кръга „Кръжец“ се търсят форми на творческо и организационно единение на разпиления днес потенциал на нацията в името на бъдността на святото българско число 30. Към това призоваваме всички български журналисти, писатели, дейци на образованието и културата и всички интелектуалци. Лиляна Кънева Павел Боржуков

Е л е к т р о н е н в е с т н и к „К р ъ ж е ц“ феврурари 2016

Очакваме да ни изпращате вашето творчество, творчеството на класици и автори, избрани от вас, набелязани теми извън рубриките ни и др. Кръгът ще организира срещи, на които ще кани мастити лектори, ще се бори срещу обезличаването на българския език, срещу клишетата и вредните заемки, ще ратува за дълбока емоционалност и задълбоченост на изказа, ще търси възпитателния ефект, обменa на опит между млади и опитни журналисти. *** Редакционна колегия Милен Гетов, Павел Боржуков, Николай Пиперов Атанас Тончев, Красимира Борисова Съставители Красимира Борисова Павел Боржуков Редактор на броя Красимира Борисова Адрес за връзка СБЖ ул. Граф Игнатиев 4, 4 ет. e-mal: xxlkrasi@abv.bg; krazhets@abv.bg Изпращайте материали до 3 страници на Word Windows 2010 или в ръкопис на посочения адрес