Дружествона журналистите на с в о б о д н а п р а к т и к а ”Д-р И в а н Б о г о р о в”
ВЕСТНИК НА РАДЕТЕЛИТЕ ЗА КНИЖНИНА НА ЧИСТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ВИСОКА ДУХОВНОСТ
Учредителна декларация; Повик/стр. 2; Глобализация и език/стр. 3; Парламент на духа/стр. 8; Първите/стр. 10; Шедьоври В
б р о я:
Електронен вестник
2014 /бр.1
УЧРЕДИТЕЛНА ДЕКЛАРАЦИЯ от създателите на интелектуален кръг „Кръжец - 30” за принадлежност към България. В най-тъмните периоди на безвремието, когато вразите са покорявали и последното гнездо на българска бран, винаги е оставал неподвластен на унищожение ареал, белязан с тридесетте свещени знака. Те са тайственото измерение на душите ни, което най-често наричаме „българ щина”. Днес българският кораб с провиснал флаг дрейфува на котва в безветрието на две и половина десетилития. Българският народ е
Тридесет е свято българско число, защото тридесет са буквите, в които е закодирано безсмъртието на българс кия език. Създадено от първожреците Кирил и Методий, канонизирано от проповедниците то се докосва и днес до всеки, който се припознава като българин. Чрез броеницата на тридесетте букви будителите на нацията поддържат оня общо човешки диалог през вековете, съхранил себеусещането на людите 1
Електронен вестник
2014 /бр.1
преминавал и през по-дълги периоди на безвремие, през по-тежки изпитания. Той, който е плащал данък за свободата си с очите на тринадесет хиляди самуилови воини, може да премине през океан от стрaдания и да се съхрани. Но народ, загубил първоизвора на своя език и духовност, се загубва безвъзвратно в дебрите на историята. Съвременният българския език е подложен на безпрецедентна немара. Жаргонът, който се налага все помасово в интернет-пространството, се разпростира и на битово равнище сред най-младото поколение. Лексикалният обем на думите, с които то общува, се свежда до около 2000 единици. Голяма част от българските политици, държавници и публични лица в обществените си изяви използват беден, често агресивен, а понякога и примесен с диалекти език. Нашествието на нови и необосновани заемки от други езици, за които има звучни синоними на български, са не само проява на снобеенето на комплексирани „проповедници”, но и нечестоплътна атака към чистотата на родния език. Най-безпардонната агресия обаче към семантиката, структурата и дори интонацията на българския език произтича от електронните, а не рядко и от печатните медии. Някои новинари и водещи на телевизионни програми в желанието си да се приближат до малокултурната си аудитория стигат до изрази и термини, присъщи на уличния жаргон. Знайно е, че езикът е живо обществено явление, което се променя със самото общество, но не чрез подмяна с неудачни чуждици и вулгаризми, а по пътя на
надграждането, спазвайки неговите семантични и структурни закони. Българският език е един от най-богатите в лексикално отношение в света. Днес той се говори от над десет милиона души. От шестте хиляди езика в света всеки месец изчезва поне един от т.нар. „малки езици”, ползвани от по няколко хиляди души. Лингвистите, събрани на Международния лингвистичен конг рес в Квебек (1992 г.), констатираха, че само шестстотин от В НОВОУЧРЕДЕНИЯ ЛИТЕРАТУРЕН КРЪГ ”КРЪЖЕЦ-30” КЪМ ДРУЖЕСТВОТО НА ЖУРНАЛИСТИ НА СВОБОДНА ПРАКТИКА ”Д-Р ИВАН БОГОРОВ” ВИЕ ЩЕ БЪДЕТЕ АВТОРИТЕ НА МАТЕРИАЛИТЕ В ЕЛЕКТРОННИЯ ВЕСТНИК И ИНИЦИАТОРИ НА СБИРКИТЕ МУ. В НЕГО МОГАТ ДА СЕ ВКЛЮЧЯТ ВСИЧКИ ЖЕЛАЕЩИ С ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. ПРИЗОВАВАМЕ ВИ ДА СЕ ВКЛЮЧИТЕ АКТОВНО В ТЕРИТОРИЯТА НА СВОБОДНОТО СЛОВО
говоримите езици са в безопасност. Българският език тогава не беше между особено застрашените. Процесът обаче на обезличаването му видимо се засилва, въпреки приз наването му за равностоен работен език в Съвета на Европа. През този период над два милиона българи са напуснали страната и са опитали да се интегрират в друга, чужда на българската духовност среда. През последните години бяха направени някои стъпки за съхраняване и развитие на българските духовни ценности. Една от тях бе създаването на Общество за устойчиво развитие на българския език по инициатива на СБП, Института за български език, Института за литература при БАН и Съюза на учените в България. 1
Електронен вестник
2014 /бр.1
Колективен член на същото общество стана и СБЖ. Повече от десетилетие обаче след тази инициатива видими резултати няма. Предложеният още в началото на т.нар. „преход” Закон за българския език не бе приет от Народното събрание. Предложенията за намаляване на данъка за добавена стойност върху издаваните у нас книги също не бяха разгледани, а именно българските книги са носителите на богатството на родния език. Днес силите и будителската енергия на творците е разпиляна между политическите партии и потенциал ните икономически спонсори. Пазарът на книгата и филмовото изкуство е удавен в потопа на чуждата ефимерна и лесно достъпна продукция. Мизерно и унизително полусъществуване е отредено на българския писател. Литературните издания чезнат или мъждеят на ръба на последния си брой. Контактът между съвременната българска литература и младото поколение е изтънял до скъсване. Оттук нататък са само разпадът, дехуманизацията и бездушието към съдбата на родния език. Рано или късно България ще излезе от продължаващата вече четвърт век криза, наши и чужди инвестиции в икономиката ще има, военни съюзни поделения на територията на страната - също, но за възраждането на обезличената българска духовност ще са нужни векове, както го е доказала историята. Няма такава инвестиция, която да компенсира разпада на духовните ценности, а той започва най-често с обезличаването на родния език. Затова смятаме, че е време българските журналисти, писатели, учени, интелектуалци да
поемат категорично своята отговор ност пред поколенията за съхраняването и развитието на българския език. Те не могат да бъдат само свидетели-летописци. Това е дълбоко осъзнатата необходимост, която залагаме в създаването на интелектуален кръг „Кръжец-30” към Дружеството на журналистите на свободна практика, чийто патрон е поборникът за чистотата на българския език Иван Богоров. От името на ”Кръжец - 30” Павел Боржуков ***
ПОВИК Кръг ”Кръжец - 30” е учреден през март 2014 г. от журналисти, писатели и езиковеди по повод 120-годишнината от създаването на СБЖ и като принос към инциатовата Парламент на духа. Той е отворен за всички български интелек туалци, независимо от тяхната принадлежност към творчески и професионални форми на сдружаване. Основната му цел е да се поставят на общественото внимание проблемите за чистотата на българския език и неговото развитие в настоящата обществоноисторическа обстановка. Без да ограничава творческата свобода на своите членове в професионалните им изяви ”Кръжец - 30” ще обединява автори, които имат активно отношение 2
Електронен вестник
2014 /бр.1
и чието художествено творчество и публицистика носят послания за утвърждаването на българската духов ност, съхраняването и развитието на автентичния български език. Намеренията са чрез различни форми и инициативи тези проблеми да бъдат дискутирани, обсъждани и популя ризирани, за да достигнат до широк кръг от обществото и най-вече до онези, които са оторизирани да вземат решения по тях на държавно равнище. И най-вече до законодател ните институции. На първо място е неотложното изработване и приемане на Закон за българския език, като фундамент за изпълнение на основната роля, място и значение на родния език за оцеляване на българската нация. Времето и хората ще подскажат какви други форми и инициативи ще се родят, за да се създаде активна обществена атмосфера за изработ ване на стратегия по тази важна роля на езика за всеки уважаващ се народ. Кръг Кръжец - 30 започва с настоящия електронен вестник, който ще пишем заедно. Очакваме мнения, публицис тични материали и други творби, предложения за срещи и дискусии с тематика, заложена в целите на кръга. Убедени сме в повелята на времето - да се търсят форми на творческо и организационно едине ние на разпиляния днес потенциал на нацията в името на бъдността на святото българско число 30. Към това призоваваме всички български журналисти, писатели, дейци на образованието и културата и всички български интелектуалци да се включат в нашат полемика. Лиляна Кънева Павел Боржуков
ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И ЕЗИК
Полемика Бойко Василев СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА ЕЗИКА Глобализацията все повече ни тласка да говорим лош английски и да забравяме малките езици. Трагедия или просто прогрес? (Статията се препечатва със съкра щения от списание Bulgaria on air, за което благодарим.) С всеки изчезнал език изчезва един свят. А днешното време не щади малките езици и диалектите. Пред CNN лингвистът Робърт Милар от университета в Абърдийн твърди, че днес в света има 6000 – 7000 езика и на всеки две седмици изчезва по един. Списъкът на изчезващите е внушителен. Преди няколко месеца в небитието е отишъл индианският език клалам в Северозапада на САЩ, а миналата година – ливонският в Латвия. Същевременно 96 % от световното население говори на едва 3
Електронен вестник
2014 /бр.1
4 % от езиците. Май изводът е, че се разбираме все по-добре, но на все победен и примитивен английски. Защото какво означава да говорим английски днес? За мнозинството от англоговорещите английският не е роден език. Затова го говорят като пиджън. С по-малко глаголни времена, по-скромен речник и ужасно произношение.
литературен език. Вече никога няма да чуем голямата носовка, употре бявана преди век от българите в солунските села Сухо, Висока и Зарово. А чудният родопски диалект с двете членувания ще остане екзотична забава за учени и местни ентусиасти. Да си призная, на мен ми е мъчно за диалектите. Слушал съм какви невероятни изрази знаеше баба ми от Радомирско; никой не ги знае днес. И съм чел как покойният писател Йордан Вълчев познавал по външния вид и по две-три думи кой от кой край на България е, дори от кое село. Как би познал сега, когато всички говорят развален софийски? Разбира се, всички ще обвинят глобализа цията и триумфалния марш на американския английски. Но глоба лизационният импулс има и обратна тяга; той засилва местните национализми и следователно пази родния говор. В последните трийсетина години няколко полумъртви келтски езици бяха буквално възкресени – и то тъкмо под носа на английския. Уелсците създадоха училище и телевизия на уелски; в Корнуал се възроди интереса към корни, дори малкият език на остров Ман в Ирладско море получи втори шанс. Да не говорим, че разпадането на Съветския съюз и Югославия върна много подценявани езици към корените им. Доскоро неглижираният украински разцъфтя и се превърна в държавен език; помалък беше късметът на беларуския, но и той се върна на сцената. В Босна беше институционализирн бос ненски. В Загреб издадоха Речник на разликите между сръбския и хърватския. Появи се дори
Но глобализационният импулс има и обратна тяга. Той засилва местните национализми, и следоватло пази родния говор
Но всъщност истински ужас предизвиква произношението тъкмо на онези, за които английският е майчин. Попитайте преводачите в Брюксел. Вижте киселите им физиономии, когато към трибуната се отправи англичанин, уелсец или ирландец. От пиджин се превежда лесно, особено когато е смесен с брюкселски бюрократичен новговор. Но я се опитайте де се справите с човек, който говори перфектен английски с йоркски или манчестърски акцент. Бихте предпочели холандец-отлич ник, нали? Повсеместна употреба на лош английски, мандарин, испански, руски и френски, убива малките езици, които са многобройни, но се говорят от по стотина души. В същото положение изпадат и диалектите спрямо нацоналния 4
Електронен вестник
2014 /бр.1
черногорски език, а за Македония... всички знаят. Можем да се запитаме кое е попоносимо: световното господство на обеднения английски - или езиковият романизъм на националистите, който ни връща в XVIII век. Смъртта на живия език – или възкресяването на мъртвия. Така или иначе не можем да спрем историята. Ще живеем и с двете явления, защото те са клони от едно и също дърво.
което е дало основание на Иван Вазов да я нарече Ту арфа звънлива, ту меч. От две десетилетия насам обаче настъпи ново чуждестранно нашествие в езиковата ни култура. Заедно с разюзданата свобода на демокра цията дойде и слободията в говоримата ни и книжовна реч Като тайфуни нахлуха в нея шеметни вълни от англосаксонски, франко фонски и латиноезични думи, които изместиха голяма част от вековечната българска изразност, заменяйки я ненужно с нова, непозната и неразбираема за голяма част от обществото ни. В Народното събрание няма да чуете вече съгласие, а консенсус, ни спор, а диспут, ни сблъсък, а колизия, ни международна нота, а нанпейпър, импийчмънт вместо отзоваване на президента, вместо търговска или стопанска дейност – бизнес, вместо примирение – резигнация, вместо нарастване - акселерацияя, вместо ограничение – рестрикция, вместо определение - индикация, вместо почивка - релакс, вместо благозвучие – каданс, а вместо упадък – декаданс... Чуждестранната изразност навлезе масово и в стопанските и в културните институции, в общест вените организации. Срещите с журналисти станаха брифинги, началниците – босове, а телохранителите им – бодигардове, юношите – тийнейджъри, изделията на изкуството – артефакти, уредниците на изложби – куратори, дисководещите – диджеи, местата за обмяна на валута – чейнчбюра, закусвалните – снекбарове, магазините – шопове, пазарът – шопинт, седмичната почивка –
***
Атанас Тончев ОТЧУЖДАВАНЕТО ЕЗИКА НИ НАЦИОНАЛЕН ПРОБЛЕМ
НА –
След като светите братя Кирил и Методий са създали славянската азбука и българския книжовен език, народът ни е бил почти два века под Византийско иго и още пет под отоманско. Но и тогава той е успял да съхрани своя роден език и своята култура, което му е помогнало да се опази от асимилацята на нашествениците и да се спаси от национално обезличаване. А след Освобождението ни в 1878 г. следовниците на възрожденските ни будители – езиковеди, литератори, учители и други духовни дейци, са положили много усилия, за да отърсят българския език от навлезлите в него турски, гръцки и всякакви примеси от миналото. Тази патриотична дейност е извела родната ни реч до такова равнище, 5
Електронен вестник
2014 /бр.1
уикенд, забавната програма - шоу, приключеските филми – екшъни... Па като се заредиха и разните имиджи, рейтинги, кастинги, хепанинги, лизинги, оупънмаркети, менидж мънти, бизнесдженкове, хардлай нери, дилъри, букмейкъри, промоу търи... Край нямат. Появиха се и по-мащабни словосъ четания. В Търговище бил сформиран женски клуб, но го нарекли Лейди клъб. В София пък се пръкнаха Сити клъб и Кингс клъб. Друг един клуб в Слатинската община почна да кани членовете си на Файф о клок, а Националният дворец на децата взе да организира за тях Rock power, една музикантка кръсти оркестъра си Лили ъф дъ уест, а друга Мери бойс бенд. Даже Факултетът по журналистика прибави във фирмата си и модното Пъблик рилейшънс. Телевизионерът Сашо Диков пък се отказа от презимето си на родния език и почна до го обявява като Дикoff. Тръгнете ли по улиците, накъдето и да се обърнете, ще срещнете чуждоезични надписи. Да се чуди човек в България ли живее или в някоя западна страна. Сред най-големите замърсители на родната реч са вестниците, радиата и телевизиите. Много от авторите, редакторите и водеците в тях умират от мерак да вмъкнат в изявленията и някои фрапиращи чуждици, мис лейки, че те ще ги направят поинтелигентни в очите на читателите, зрителите и слушателите. И на ум не им идва обаче мисълта, че една от големите цели на литературата, публицистиката и изкуството във всичките му разновидности е да възпитават и издигат националната култура.
Причините за това нахлуване на чуждиците в българската реч са главно три. Първата е подценяване на родното, смятано за по-долно, попросто и превъзнасяне на чуждестранното. Сиреч чуждопок лонството. Над него възрожденецът Добри Войников е произнесъл още преди 143 години най-въздейства щата присъда чрез убийствената ирония във великолепната си комедия Криворазбраната цивили зация. Втората причина е, както вече споменах, стремежът на някои хора и среди да се изтъкнат с натруфената си от чуждици реч. Третата е просто от липса на старание и умение да се намери равностойната дума в българския език. Ала не бива да стигаме до крайности. Всяка епоха ражда и свои незаменими думи, които носят духа на времето. Такива в наше време са радиото, телевизията, компютърът и т.н., както и някои специфични незаместими термини. Не съм привърженик на побългявания като Богоровите драсни-пални клечица вместо кибрит и други подобни. А за замяна на ония чуждици, които имат утвърдени тъждествени названия в родния ни език. Заех се с тази щекотлива тема, защото ме тревожи мисълта, че от година на година народът ни не само се смалява като брой, но все повече се обезличава и една от най-важните ни национални ценности – неговата реч. Затова и великият химн Върви, народе възродени!, вдъхновен от делото на двамата първоапостоли Кирил и Методий, който почти цял век възторгваше душите на българите и ги насочваше в трудния, но заветен път към светли бъднини, вече все помалко се чува. И няма да се учудя, 6
Електронен вестник
2014 /бр.1
ако продължаваме все така, един ден той съвсем да заглъхне. Дано проумеят това и онези политици, обществени и културни дейци, които са начело на държавата ни и от които много зависи решаването на този съдбовен за нацията ни проблем.
2013 г. През тази година употребата на думата нараства с невероятните 17 000 процента, като се превръща в название, което е част от ежедневието на милиони хора по света. Думата придобива напълно домашно значение и в онлайн обществата в Сърбия и България. Дори е възможно Матика сръбска и БАН да включат английската дума в новите си речници. В българския език „селфи” може успешно да се замени с думата „автопортрет”. Преподавателят по маркетинг от университета ”Даръм” Харди казва, че селфи представлява революционен начин, по който събираме автобиогрефични данни за себе си и за околните. Същността е в това, че непрекъснато определяме себе си отново и отново. Това е продължение на естествената картина за нас самите. Като пример за селфи се смята и творбата на Пармиджано „Автопортрет в огледало„. Интелек туалците публикуват снимки сред редиците книги. Тези селфи се казват ”шелфилс”. От английски, „рафт, полица„. През 2010 г. благодарение на движението в сайтовете са качени 23 000 000 снимки с названието селфи. През 2013 г. се дава възможност за правене на видео клипове с продължителност 15 секун ди. Това е началото и на селфи филмите.
*** Стремглавият възход на социалните мрежи и развитието на пазара на смартфоните водят до появата на сцената на заемката ”селфи” (автопортрет) като феномен, който е в
Селфи –думата на 2013 г.
състояние да илюстрира най-добре човека на XXI век. Първото селфи е направено от австралиец, който предпо чита да остане анонимен. Според Оксфордския речник на английския език селфи е думата на
Красимира Борисова ***
7
Електронен вестник
2014 /бр.1
парламент на духа
Със загриженост и притеснение удрям камбаните на своята професионална съвест и морал и се обръщам към всички вас. България е изправена пред едно от най-тежките си изпитания. Политически мотивирани нечисти ръце посегнаха на Хляба, Светлината, Топлината, Водата, Вятъра, Образованието и Здравето на българите. Безочието и Лъжата станаха пример за политическо поведение. Мизерията се превърна в национална икономика. Гладът завзема все поголеми територии. Майките плачат, защото все по-често не могат да нахранят децата си. Бащите горят като факли в нощта на днешното национално безвремие. Храната ни се превърна в менте! Ментето се превърна в национална политика. Лекарствата се превърнаха в средство за рекет и грабеж. Българ ките и българите се превърнаха в сълзи, които падат върху обезлюдените български земи. Младежите и девойките се превърнаха в птици, които отлитат във всички посоки на света, изплашени, обезкуражени и обидени. Пенсионерите безпомощно кършат ръце, защото не могат да си обяснят как така, без да забележат, са изяли фискалния резерв на страната. Всеки втори материал в печатните и електронните медии е за кражби на народни средства, за политически сделки, свързани с източване на пари, за купени и продадени гласове по
Тази рубрика препечатваме от страницата на СБЖ. Кръг „Кръжец-30„ осъжда посегателст вото срещу журналисти, подкрепя морално колежката си Генка Шикерова и предоставя страниците на електронния си вестник за мнението на колегите. Кръгът ще съдейства на ръководството на СБЖ за реализиране на иниацитивата, подета от председателката Снежана Тодорова, за изработване на документ за защита на българския журналист.
По повод на предстоящото честване на 120-годишнината на СБЖ обявяваме създаването на Парламент на духа. Общото събрание на Съюза на българските журналисти подкрепи единодушно Апела на колегата Пеевски, както и инициативата за създаването на Парламент на духа:
8
Електронен вестник
2014 /бр.1
време на избори, за криминални обществени поръчки, досиета и за продадени на безценица народни богатства. Монополите, защитавани от политици, фондации, подкупени консултанти и добре платени наши и чужди специалисти изсмукват и последните средства на българите. Увеличават се не само дупките по пътищата, но и дупките по житейските пътища на всеки един от нас. Тъжни български журналисти, къде е свободното ви слово? Къде са свободните ни медии, призвани да бранят Истината, Съвестта, Справед ливостта и Морала? Къде отидоха ония хиляди български журналистки и журналисти, затаили дъх, наос трили обществен слух, бранещи своя народ? Пишещи за смеха му. За радостите му! За хубостта на тая Земя Българска. Бедни български журналисти! Гонени и уволнявани. Преследвани и унижа вани. Заплашвани с бомби, киселина и безработица. Изправете глави! Наточете пера! Издигнете глас! И кажете стига! Посочете с пръст крадците, загнездили се във всички кътчета на нашия живот! Затворете в клетките на своята журналистика тези, които превърнаха живота ни в ад. Тези, които, скрити зад милиони откраднати левове, превърнаха миналото ни в руини, настоящето - в гладуваща безпо мощност, бъдещето ни в заплаха, националната ни гордост и достойнство в повод за срам и нещастие. Кажете на онези, които ни подслушват, че Гласът на честната българска журналистика ще остане и тогава, когато тях отдавна няма да ги има. Кажете им, че лъвовете от герба ще слязат и така ще зареват, че тогава
няма да има нужда да ги подслушват. Българийо!
СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ СЕ СОЛИДАРИ ЗИРА СЪС СИЛНАТА АВТОРСКА ПОЗИЦИЯ НА СВОЯ КОЛЕГА, ИЗТЪКНАТИЯТ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ, ДРАМАТУРГ И ЖУРНАЛИСТ ЛЮБОМИР ПЕЕВСКИ. ВЪВ ВРЪЗКА С ТОВА И ПО ПОВОД НА ПРЕДСТОЯЩОТО ЧЕСТВАНЕ НА 120-ГОДИШ НИНАТА НА СБЖ ОБЯВЯВАМЕ СЪЗДАВАНЕТО НА ПАРЛАМЕНТ НА ДУХА, С УЧАСТНИЦИ, ИЗБРАНИ ОТ ИЗБИРАТЕЛНИТЕ РАЙОНИ. В НЕГО, ЗА РАЗЛИКА ОТ ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЩЕ ДИСКУТИРАМЕ НАБОЛЕЛИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБЩЕСТВОТО И ПРОФЕСИЯТА, ЩЕ СЕ ОПИТАМЕ ДА СЪБУДИМ ПОЗАКЪРНЕЛИТЕ СИ ИНСТИНКТИ И ДА СИ ПРИПОМНИМ ЗА МИСИЯТА ЖУРНАЛИСТ. ПРИЗОВАВАМЕ ВСИЧКИ, КОИТО СТРАДАТ ЗА ИЗГУБЕНИТЕ ДУХОВНИ ТЕРИТОРИИ, ДА СЕ ПРИСЪЕДИНЯТ КЪМ ИДЕЯТА! СБЖ, СОФИЯ, 19. 04. 2013 г.
***
9
Електронен вестник
2014 /бр.1 българския герб („царски беляз“) от книгата на Христофор Жефарович. Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара. Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“ (1844 г.). Заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник „Българский орел“ (1846 г. - две години след първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов). Връща се в Цариград, където 3 години пише в „Цариградски вестник“. След това заминава за Париж, за да учи медицина. Установява се в Пловдив, където е лекар и издател на списание „Журнал за наука, занаяти и търговия“. По-късно в Букурещ издава вестник „Народност“ и подготвя „Академичен български речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „Турция“. В Пловдив издава „Книговище за прочитание“ и „Селски лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „Чистобългарска наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война служи като преводач.
първите 120 години от Първий съборь на български списатели и журналисти
ИВАН БОГОРОВ
Второ упътване за българския език от д-р Иван Богоров, Виена, 1870 г. Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово. Учи в родния си град, във Велика народна школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са учили Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години (1840-43) учи в Ришельовския лицей в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. Следва химия в Лайпциг (184547), завършва медицина в Париж (1855-58). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителства в Стара Загора (1844) и Шумен (1852-53). През 1867 участва в Славянския конгрес в Москва. През 1841 г. издава 10
Електронен вестник
ЗА
2014 /бр.1 подценяване често се приписват на по-късни български книжовници (най-вече на Александър Теодоров-Балан).
Ч И С Т Б ЪЛ Г А Р С К И Е З И К
Иван Богоров е един от най-убедените български пуристи. Той се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с израза „драснипални-клечица“ за „кибрит“. Самият Богоров изброява няколко народни думи за „кибрит“: паличе, палерка и други, а сам той предлага огниво. Богоров е първият български книжовник, който поддържа навсякъде писане на думите според народния им изговор вместо с църковнославянския или руския: български, тъкмо, мъка, лък, кръв, бъден, ред вместо болгарский, токмо, мука, лук, кров, будущий, ряд. Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване. Приносът му към българския език е оценен от други бележити книжовни дейци. В 1919 година Иван Вазов казва:
„
„Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват — те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега — турям и себе си в това число — грешим против чистотата на езика.“
Д У М И, В Ъ В Е Д Е Н И О Т Б О Г О Р О В (Думите с удебелени букви се използват и днес, някои и във всекидневната реч)
“
Много от въведените от Богоров думи (предимство, приемлив) поради незнание и 11
предимство предимствен обноски приемлив приемливост книжнина (литература) познавач чакалня дъждобран сегашно време минало (заминало, преминало) време редилник (вм. рус. правилник) правилник (автор) беляз (вм. рус. герб; картина) бивалица (история) книговище (библиотека) небиваличен (митичен, нереален, неисторичен) гостилня (хотел) гостилник (хотелиер) застан (станция, гара) денник (дневник, журнал) отсебен (специален) правачница (фр. фабрика, рус. завод) вестник вестникар часовник (сахат) четец (читател) пратеник многопътен (многократен) прочетник (рус. читател) еднопътен (еднократен)
Електронен вестник
2014 /бр.1
самосебен (собствен, специфичен, специален) земеопис (география) наговор (рус. заговор) крайка (точка, пункт) прязпол (профил) пр лич (образец, модел) сподялба (причастие) биватно (съществително) обрезд (характер) белезач (художник, рисувач) брездеж (чертеж) брездач (чертожник) лъчитба (химия) присъщие (рус. "присъствие") бивност (рус. "присъствие") градство (политика) ветреник (газ) притурно име(прилагателно) свърз (съюз) свързник (съюзник) свръзка (копула) свръшка (окончание) четно име (числително име) кланица (касапница) плув (кораб) самосвет (фотография) самосветар (фотограф) държавство (политика) владалство (политика) питен, попитен, питатен (въпросителен) ставица (определителен член) словница (граматика) л карство (медицина) искреник (електричество) гледобод (гледна точка) чудатен (удивителен) забележка самоплув (параход) провадилня (рус. посолство) провдничество (рус. посолство) средореч (рус. междуметие) вместоиме (рус. местоимение) запирка (рус. запетая) запиратен (рус. препинателен) дватачен (вм. рус. четен; двойствен)
***
12
почетлив (вм. рус. уважаем) тачлив (вм. рус. уважаем) тръпен (пасивен, страдателен) азство (егоизъм; личност, самоличност, персоналност; идентичност) мини-брод (паспорт) пътулка (паспорт, тескере) зададка (рус. задача) училня (училище, школа) училник (учител) скъсене (абревиатура, рус. съкращение) трикътник (днес: триъгълник) словник (текст) вършатен (действителен, деятелен) деен дейност деец бездеен бездейност съдейност сторност, струватност (вм. "стойност", което е от рус.) тъкмост (точност) презръчница (заведение) самоуправа (автономия) стопанствен (притежателен) народоуправа (република) народосбор (парламент) преизповед (протест) преизповедник (протестант) преизповядам (протестирам) писмар (секретар) писачница (редакция) цветило (боя) каквина (качество) колчавина (количество) сбирност, събирливост (вместимост, емкост) цветарник (саксия) основник (елемент) ставник (елемент) въгленик (въглерод)
Електронен вестник
2014 /бр.1 След края на войната, през януари 1886 г. Иван Шишманов може да тръгне отново за Женева, където престоява цяла година.
ИВАН ШИШМАНОВ
Иван Шишманов е роден на 22 юни 1862 г. в Свищов. Син е на известния и с интелектуалните си занимания търговец Димитър Шишманов и съпругата му e Киреичи (Неделя), по баща Божинова (леля на художника Александър Божинов). Феликс Каниц при обиколката си из България подбира няколко млади българчета, за да ги настани като държавни стипендианти в австрийската столица Виена. Иван Шишманов попада измежду избраните и през 1875 г. постъпва в образцовото Bürgerschüle във Виена и после в Педагогическото училище, което завършва през 1882 г. Завърнал се в България, той става за кратко време учител в родния си град.. По това време всички поспособни младежи, получават насър чение от правителството, и Шишманов успява да се сдобие с една стипендия по философия за Йенския университет. За да допълни знанията си по френски, Шишманов заминава през август 1885 г. за Женева, но избухналата тогава Сръбско-българската война го връща в България като доброволец
Дружбата му с проф. Михайло Драгоманов се превръща в особено важен фактор, след като Шишманов се оженва за дъщерята на Драгоманов и тримата заживяват под един покрив. Последващите години Иван и Лидия Шишманови ще бъдат винаги заедно. На 1 октомври 1888 г. започват лекциите му в първото, преименувано наскоро (1 януари 1889) Висше училище. Около него се групират будни, любознателни студенти, от чиято среда изпъкват после добре известни писатели, критици и учени (Стилиян Чилингиров, Боян Пенев и др.). Със своите студии, монографии, статии, анкети и с неповторимите си лекции проф. Иван Шишманов разширява кръгозора на четяща България. Неговите научни изследвания, намерили отражение и в лекциите му, го водят в дебрите на европейската художествена литература. Иван Шишманов създава списание „Сборник за народни умотворения, наука и книж нина“ през 1893 година и е негов редактор до 1902-ра. Едновременно с
.
13
Електронен вестник
2014 /бр.1
това е и редактор в списание „Български преглед“ (1893–1900). По това време Фердинанд изпраща български писатели, учени, художници и музиканти в чужбина, за да имат възможност да общуват с постиженията на европейската наука и изкуство. Проф. Иван Шишманов през 1908 г. заминава за Швейцария, за да продължи научната си работа. Две години по-късно той се връща в България, за да преподава.
Шишманов е назначен за български посланик в Украйна. Нахлуването на болшевиките слага край на дипломатическата кариера на професор Шишманов и той се завръща в София. Космополит по природа и възпитание, Иван Шишманов продължава да проявява интерес към международната политика и след края на Първата световна война е избран за председател на българската секция на Паневропейския съюз, ратуващ за идеята да се създадат Европейски съединени щати – Паневропа.
В разгара на Първата световна война Иван Шишманов се захваща с проект за по-активно включване на изявени дейци на науката, културата и изкуството в научното обосноваване на това обединение, така и в неговата задгранична защита. За целта, той инициира по модел на «Културния съюз на германските учени и художници», създаването на един интелектуален кръг включващ личности като Иван Вазов и неговия брат Борис, професорите Александър Цанков, Любормир Милетич, Ми хаил Арнаудов, Александър Балаба нов, Георги Данаилов и Владимир Моллов, художника Александър Божинов и др. По
През 1923 г. Иван Шишманов се установява окончателно в България , където не напуска катедрата си до последен дъх. В дома им на ул. „Шипка“ 11 (в който днес се помещава пицарията „О, Шипка“) Лидия Шишманова поставя началото на един от първите легендарни софийски литературни салони, по подобие на салоните на мадам дьо Стал и Жорж Санд във Франция и на руската княгиня Зинаида Волконска. През лятото на 1928 година Шишманов заминава за норвежката столица Осло, за да участва в конгрес на ПЕН кръгавете. Именно там, на 23 юни, ден след като навършва 66 години, професорът получава апоплектичен удар и умира. Лидия подрежда огромния архив на съпруга си – купища лекции, недовършено съчинение за Шекспир, недописана книга за Вазов, ценни фолклорни изследвания, мемоарите като пълномощен министър в Украйна, над 3000 собствени и събирани епиграми…
почин на Иван Шишманов за председател на проектирания «Съюз на българските учени, писатели и художници» е поканен Иван Вазов. За първи подпредседател е избран Шишманов, за втори – проф. Милетич, за секретар – проф. Арнаудов, за касиер – управителя на Българската народна банка Христо Чакалов, а за съветници – Борис Вазов, проф. Моллов, проф. Балабанов и Александър Божинов. -
Успехът в мисията впечатлява цар Фердинанд и през 1918 г. Иван
*** 14
Електронен вестник
2014 /бр.1 Не си можал да въплътиш във теб съзнаньята на творческата мисъл! И не за песен геният ти слеп — за груб брътвеж те само бил орисал!
ШЕДЬОВРИ Българският език иван вазов
Тъй слушам си, откак съм на света! Си туй ругателство ужасно, модно, си тоя отзив, низка клевета, що слетя всичко мило нам и родно.
NB ! Тук може да чуете изпълнението на стихотворението на Иван Вазон
Ох, аз ще взема черния ти срам и той ще стане мойто вдъхновенье, и в светли звукове ще те предам на бъдещото бодро поколенье;
Vazov-BalgarskiatEzik (1).mp3
ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий бляск ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа.
Език свещен на моите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не — за ядове отровни. Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули гадки? Вслушал ли се е някой досега в мелодьята на твойте звуци сладки? Разбра ли някой колко хубост, мощ се крий в речта ти гъвкава, звънлива — от руйни тонове какъв разкош, какъв размах и изразитост жива?
***
Не, ти падна под общия позор, охулен, опетнен със думи кални: и чуждите, и нашите, във хор, отрекоха те, о, език страдални! 15
Електронен вестник
2014 /бр.1
Очакваме да ни изпращате вашето творчество, творчеството на класици и автори, избрани от вас, набелязани теми извън рубриките ни и др. Кръгът ще организира срещи, на които ще кани мастити лектори, ще се бори срещу обезличаването на българския език, срещу клишетата и вредните заемки, ще ратува за дълбока емоционалност и задълбоченост на изказа, ще търси възпитателния ефект, обмена на опит между млади и опитни журналисти. *** Съставители Милен Гетов, Павел Боржуков, Лиляна Кънева, Атанас Тончев, Красимира Борисова Редактор на броя Красимира Борисова Адрес за връзка СБЖ ул. Граф Игнатиев 4, 4 ет. e-mal xxlkrasi@abv.bg Изпращайте материали до 3 страници на Word Windows 2010 или в ръкопис на посочения адрес
16