С няколко изречения ще Ви разкажа за моята история с МИРОСЛАВ.
Управителят на фирмата, в която изпълнявам функционалните си задължения по трудов договор, в края на 2004 г. взе едноличното си решение – ДА СЪМ ВИНАГИ АБОНИРАН ЗА МОЯ ПРОФИВЕСТНИК „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”, тъй като съм бил „полковник от резерва” !!! Та, в Офиса, в петъчния брой от 09.08.2013 г., на стр. 13, виждам един материал на журналист Росица ЦОНЕВА – «Военната професия е като сбъдната мечта». В този материал се «запознах» с Мирослав. И тъй, като част от функционалните ми задължения са на територията на НВУ «Васил Левски», гр. Велико Търново, при една от командировките ми, на 15.08.2013 г. се запознах, «очи в очи», с Мирослав, в Курсантската столова, по време на обяда. Че даже върху неговите 2 снимки от статията го помолих за Автограф с дата. Той, тогава, беше «новобранка» и ги «сплотяваха строево» за полагане на Клетва към Република България. От дума на дума, в малкия отрязък от свободното му време, успяхме да разменим e-mail, телефони, да му дам моя Сайт и да го помоля да следва Идеята ми. А тя беше такава – с негово съгласие, без да изтича класифицирана информация, ТОЙ да намери място в АВИАЦИОННИЯ МИ САЙТ, за да могат тези, които го посещават, да придобиват във времето представа за развитието на ЕДИН БЪДЕЩ ЛЕТЕЦ-ПИЛОТ. В основата си публикуваните материали са негови, шарениите, т.е. дизайна - мои. Аз имам, вмъкнати, негови мейли, мои и чужди, цитирани допълнения и коментари, които са идентифицирани. Надявам се, с негова помощ, да се получи нещо разбираемо, от житейско-авиционна художествена гледна точка: 1
МИРОСЛАВ ИВАЙЛОВ ЦЕНОВ
Първокурсник във НВУ „Васил Левски”, Велико Търново, 2013 г.
Казвам се Мирослав Ивайлов Ценов, понастоящем (май, 2015 г., ББ) съм курсант, II-ри курс, в НВУ „Васил Левски”, по-точно факултет „Авиационен”, като специалността ми е „Летец-пилот”.
Правя това
представяне с удоволствие, идеята (моя, на ББ) да се проследят промените, които настъпват в един курсант по време на обучението е доста интересна. Ще започна с основната информация – роден съм през 1994 година, на 14 януари, в град София. От тогава се изявявам като личност основно в този град. Първоначално съм завършил 125 СОУ „Боян Пенев”, като след 7-ми клас последвах друго мое влечение, освен авиацията, а именно архитектурата.
След
решение в късния,
11-ти клас, че 2
архитектурата е просто хоби за мен, а не професия, се насочих към Авиацията. Как започна моят път към НВУ „Васил Левски” ???
Летешка нарядна група във НВУ - Велико Търново, зимата на 2014 г.
Вече бях решил, че ще остана в България и след кратко проучване се насочих към този университет. Нямах особено голяма представа какво ще ме чака във Военен университет, така че мнението, както за Военните, така и в частност за Военната авиация, ми се формира след постъпването ми като курсант. Първият стаж на курсантите с моята специалност е в края на 2-ри курс, той е „скрийнингов” (около 15 часа -
През Втората учебна година на
курсантите им предстои да изпълняват «скринингова програма» за пригодност за летателна дейност. В зависимост от резултатите, които постигнат, те ще бъдат определяни съответно за Изтребителната, Транспортна или Вертолетна авиация. (ББ)),
тъй като ние
още го очакваме, нямам лични впечатления все още. Всичко се базира на
разказите
университета
на
по-големите
ни
колеги
и
преподавателите
в
(Да, но при нас още не е толкова дефинирано, изкарваме часовете,
3
подреждат ни по бал, като 0.7 е оценка от стажа и 0.3 от успеха от годината, и чакаме да пратят от Министерството на отбраната колко човека ще са на самолет и вертолет, като всеки си избира подред според класирането - МЦ).
Един от проблемите, според мен, е малкото часове към военната ни специалност, понякога имаме чувството, че ще отидем „боси” на стажа, иска ни се да знаем колкото се може повече, но Програмата ни е заета основно от предмети от цивилната специалност – авионика.
АБ Граф Игнатиево, 2014 г., вече II-ри курс, има нещо авиационно вече ...
С удоволствие след преминаването на стажа
ще актуализирам
информацията, вече с лични впечатления от първия стаж и как той ни е стимулирал за напред, тъй като в момента по една или друга причина се чувстваме доста демотивирани от моментните условия на живот 4
във факултета, всички чакаме с нетърпение най-накрая да полетим и да усетим истинската тръпка.
С колега-летец, в отпуск, в София, 22-ри етаж ...
Пожелавам на всички посетители на Сайта най-вече здраве, поздрави и очаквайте да споделя новите изживявания около средата на август, 2015та ! СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ ...
5