Пилотът Борислав Джажев: Летенето не е за всеки, във въздуха оцеляват истинските мъже Датата е 3 август 2008 г. Слънцето напича безмилостно. На пистата на аерогара„Сарафово” няколко самолета се подготвят за излитане. На топлия асфалт се припичат ята гларуси... В салона за чекиране кипи оживление. Разголени жени и почернели мъже бързат да пуснат багажи- те си на лентата и да се отправят към терминалите за полетите към дома. Туристите все още са под емоциите на изминалата ваканция на морето и никой не се притеснява от предстоящия му полет. Без да подозират обаче, 180 души съвсем скоро ще изживеят един кошмар, който ще помнят цял живот. Капитан на полета Бургас-Ийст Мидландс /Източна средна земя/, летище близо до Манчес- тър, Англия, е Борислав Джажев.
38-годишният тогава мъж се готви за поредното си излитане. Чувства се в добро настроение. Прекарал е близо 10 000 часа във въздуха и няма никакви притеснения. Полет като полет. Пътниците започват да пълнят самолета, който след няколко часа трябва да кацне в Манчестър. Настъпва лека суматоха, докато подреждат ръчните си багажи в шкафовете над седалките.
Усмихнатите стюардеси ги настаняват по местата. Всички са на линия, слагат коланите, време е за излитане! Самолетът бързо набира скорост, но в момента, в който колесниците се отлепят от пистата , става страшно ! Ято гларуси, които до преди малко са се топлели на горещия асфалт, подплашени от шума на излитащия самолет, се блъскат в него. Част от тях попадат в двигателите. Капитан Джажев запазва самообладание. Знае, че дори и да блокира единият двигател, другият ще му помогне да се приземи безпроблемно. Да, но този път съдбата не е на негова страна... Няколко птици са попаднали във всеки един от двигателите. Лицето на капитана не трепва. Няма време за притеснение, на борда е пълно с хора, които все още не разбират какво се случва. Дори нямат време да се изплашат от тресящите се от силни вибрации мотори на двигателите. Положението е критично, двата двигателя са извън строй. Трябва да се действа бързо. Капитан Джажев прави завой към морето, знае, че единственият начин е да набере бързо необходимата височина, за да може след това да се кацне безопасно, без тяга. Всичко това се случва само за няколко минути, а пътниците в самолета дори не разбират нищо, докато не кацат отново на пистата в Сарафово. Да, наистина, хепиенд, благодарение на опитния пилот.
Тази невероятна история е само малка част от изпълнения с емоции живот на капитан Борислав Джажев /40/, който е отдал целия си живот на летенето. Разговаряме с него малко преди 16
октомври, когато е Денят на българските военновъздушни сили/ВВС/. Летецът е родом от Русе. Завършил е Военното училище „Георги Бенковски” в Долна Митрополия с профил „Гражданска авиация”. Стажът си като пилот започнал да трупа от 1992 г., когато го назначили на работа в авиокомпания „Балкан”. „Първите ми самостоятелни полети са от аероклуба в Русе през 1986 г.”, разказва капитан Джажев. За него може да се каже, че почти е обиколил земното кълбо. Работил е в Африка, Азия, Европа. Никога обаче не му се е искало да остане в друга държава. „Не че няма хубави места по света, много колеги оставаха да работят в различни страни, но хората са различни. Аз смятам, че едно е да отидеш някъде да работиш, а друго е когато си на екскурзия. Аз предпочитам живо- та в България”, споделя Борислав Джажев. След всеки полет той има за какво да бърза да се прибере у дома – тук го чакат съпругата му и двамата му синове. Естествено е да го попитаме дали се страхува преди излитане. Младият пилот обаче бързо по- правя въпроса. „По принцип всички ни е страх, иначе няма да оцелеем, но страх не е точната дума, когато става въпрос за нашата работа. Във въздуха ние няма- ме право на страх или безсилие. Който се страхува, значи мястото му не е там. Във въздуха оцеляват истинските мъже. Може би има по-сериозно напрежение, което се създава от различни неща - времето, лошите ситуации, турболенцията”, уточнява летецът. Често му се е случвало да има паникьосани пътници в самолета, което той нарича „синдром на пътника”. В такива моменти е благодарен на стюардесите, които с усмивка умеят да успокояват хората. Ако се на- ложи в по-критични ситуации, той също се намесва с разяснителни думи по микрофона от пилотската кабина. Най-шокиращи за пътниците са т.нар. въздушни ями, кои- то правилно трябва да се наричат турболенция. „Не пишете въздушна яма, защото такова понятие няма”, съветва ни Борислав Джажев и допълва: „Турболенцията създава едно усещане за пропадане и може би затова хората използват израза
въздушни ями. Тя се получава, когато атмосферата е неспокойна. Същата работа е като кораба в морето. При спокойна вода се вози плавно, разбунтува ли се морето, става неприятно. Така е и във въздуха”. Опитният капитан разясни, че има три вида турболенция - слаба, умерена и силна. Опасни са умерената и силната, особено при излитане и кацане. Въпреки напечените ситуации капитанът казва, че няма сила на земята, която да го откаже от тази работа: „Това е тръпка, започнеш ли веднъж, не можеш да спреш!” Намерил е златната среда, така че работата му да не пречи на семейния живот. Казва, че за да е наред всичко в брака, нещата не зависят само от единия, трябва и другия партньор да разбира работата на пилота. А той е случил на жена. Въпреки че много пъти му се е налагало да работи зимните месеци далеч от дома, винаги го посрещат с усмивка! Борислава АПРИЛОВА baprilova@vashiatglas.com
КОШМАРНОТО КАЦАНЕ
Пилотът
на
самолет
„Еърбъс320“ на американската
авиокомпания „Ю Ес еъруейз“ успя да спаси живота на всички 155 души на борда през януари 2009 г., като направи аварийно приземяване в ледените води на река излитането
от
летището
Изключителната маневра Хъдсън“ и остана
„Ла
Хъдсън минути след
Гуардия“
незабавно
в
Ню
Йорк.
бе наречена„чудото на
като изключителен случай в авиосредите.
Капитан
Чесли
Салънбъргър
пътнически авиолинии
има
над
29
години
опит
и е бивш пилот на изтребител
с от
американските ВВС. След като двата двигателя били повредени, като единият дори бил обхванат от пламъци, а най-близкото летище не можело да бъде стигнато навреме, той хладнокръвно е приводнил самолета в река Хъдсън на западния
бряг
на
Манхатън. След това е помогнал на пътниците да се качат в спасителни лодки и на два пъти проверил потъващия самолет дали всички са евакуирани, преди самият той да излезе. “Дейли телеграф“ съобщава, че самолетът е бил във въздуха само четири минути.
Според
авиационни
предварителните
данни
от
Федералните
власти той се сблъскал с ято патици малко след
излитането си от „Ла Гуардия“ на път за Шарлот, Северна Каролина. Цитиран от в. „Таймс“, друг пилот е окачествил действията на водача на самолета и на целия екипаж като перфектни. „Имали са много малко време. Свършена е отлична работа,“ твърди той, като отбелязва бързината, с която всички пътници са евакуирани от
потъващия
самолет.
Вестник
„Вашингтон
пост“
цитира
стюардеса от екипажа, която останала удивена от липсата на блъсканица и бутане между пътниците при излизането им от самолета. „Видях само помощ и подкрепа“, казва тя. „Човек би си помислил, че ще
има
огромен
хаос, но
имаше
огромно
спокойствие“, твърди друг очевидец пред американското издание.