Анализ рил своето удовлетворително решение. Трудността за решаването му се определя от различни фактори, най-съществени от които са: [1], [4]. - малка разрешителна способност на сателитните снимки; - недостатъчна оперативност на самия процес на мониторинг и предаване на данни (до 4 пъти в денонощието) и необходимост от допълнително време, в някои случаи в течение на часове, за обработка и предоставяне на информацията; - необходимост от значителен брой огнища на горене в зоната на горския пожар, необходими за неговото откриване (до 1 ha);. - невъзможност за предоставяне на информация в условията на облачност и силно задимяване; - системата за сателитно наблюдение е ефективно средство за мониторинг на разрастването на горски пожари при равнинни терени на открито (житни полета, незалесени участъци / сухи треви, храсти), като са налице трудности в детекцията при развитие на низов пожар под горски склон; - все още не е намерен баланс между високата чувствителност за детекция на термични аномалии и изключване в най-голяма степен възможността за лъжливи сигнали за горски пожари. Въпреки дългогодишната практика, чрез използването както на управляеми така и безпилотни самолети, авиационният мониторинг на горските пожари, също е съпроводен с редица проблеми, като: [1] - значителни финансови разходи, необходими за облитането на определена горска територия;
- ниска ефективност на използваните безпилотни самолети, произтичаща от изключително високата цена и ограничената им приложимост за патрулиране над зоната на развил се горски пожар; - ограничено време на патрулиране на летателното средство, произтичащо от лимитираното количество гориво; - недостатъчна чувствителност на използваните сканиращи прибори, която е в обратна зависимост от полезрението им; - авиационният мониторинг на горските пожари силно се влияе от метеорологичните условия. Съвременният наземен мониторинг на горските пожари въпреки своите разновидности условно може да се раздели на визуално наблюдение с помощта на пожаронаблюдатели, апаратно-инструментално сондиране на дадена горска територия, чрез различни технически средства, както и комбинация помежду им. Основните проблеми при тяхното прилагане са свързани с: [1] - влияние на човешкия фактор, свързан с намаляване на вниманието от пожаронаблюдателите, нерегламентирано отлъчване от постовете, подаване на неточни данни; - подаване на лъжливи сигнали. Новите предизвикателства в превенцията и борбата с горските пожари в България налагат паралелно с усъвършенстването на традиционните методи търсенето и прилагането на гъвкави подходи и нови модели, съчетаващи в себе си научни новости и информационна оперативност. Изхождайки от тези обстоятелства БРОЙ 03/ 2014
17
112
дителя на място (РМ), както за правилната организация на пожарогасителните действия, така и за успешната евакуация на застрашени хора. В практиката са намерили приложение много теоретични модели, описващи явлението горски пожар. Практическото използване на последните за оценка развитието на горските пожари е възможно, но е налице доста сложен математически апарат. Това определя изискването, работата с теоретичните модели, описващи горските пожари да се извършва основно от висококвалифицирани специалисти [2]. Паралелно с чисто теоретичните модели, в практиката при мониторинга, оценката и прогнозиране развитието на горските пожари, приложение са намерили и други способи, като: - космически мониторинг – когато се извършва откриване на големи горски пожари и се осъществява наблюдение за тяхното развитие посредством изучаване спътникови снимки; [1], [3], [4]. - авиационен мониторинг – при него откриването на горските пожари и последващото наблюдение се извършва с помощта на средства на авиацията; [1] - наземен мониторинг – откриването на горските пожари и получаването на информация за тяхното развитите се извършва с помощта на наземни средства. Проблемът с прогнозирането на параметрите на големи горски пожари и оценката на последствията от тях на базата на информацията, получена от снимките посредством спътников мониторинг, към настоящия момент все още не е наме-