THRACIA XX
Политикът и държавникът Филип II в първите години на своето управление (359 - 357 г. пр. Хр.) Кирил Йорданов Според традицията Филип ІІ поел властта на 23 години през архонтството в Атина на Калимед, което съответства на първата година от 105-та олимпиада, сиреч 360/359 г. пр. Хр. (Бикерман 1975: 1 68, 205). Късният епитомист на Помпей Трог – Юстин (7, 5, 10) в кратък текст, който създава известни проблеми на историците, обяснява, че Филип взел царската власт “под натиска на народа”. Тук основният проблем всъщност е какво е искал да съобщи авторът. Дали това е било събранието на войниците или приближеният до царския дом на Аргеадите аристократически елит. Последните наистина са имали силно влияние и власт дори и над царя. Достатъчно е да се напомни един фрагмент на Теопомп (FGH 115 F 217), в който изрично е отбелязано, че още в началото на управлението на Филип 800 хетайри, ядрото и на неговата армия, притежавали земя и средства на повече от 10 000 заможни атиняни (Кацаров 1922: 91-94). Може да се предположи, че изборът на нов владетел, особено при екстраординерни обстоятелства, било традиционен акт, но и с елементи на институционалност. Въпреки някои уговорки, може да се приеме, че наследяването на трона било по права агнатична (багренородна) линия, с изключение, когато прекият наследник бил непълнолетен, какъвто е бил Аминта ІV, синът на Пердика ІІІ – тогава на около 6 години. При утвърждаването на Филип във властта този принцип бил безусловно спазен. Въпрос на детайли е дали Филип ІІ поел властта в качеството си на епитроп – попечител/настойник на своя племенник, както предполага Бенгтсон (Bengtson 1969: 309-310). Властта на царя, при всички уговорки, не е била абсолютна и повече или по-малко е зависела от функциониращите магистрати и широкото градско самоуправление, което допринасяло и за обединението, особено при външна опасност, на Горна и Долна Македония. Тези институции дори можели да детронират съответния владетел при обвинения в предателство или измяна, съчетано с нарушение на традициите. Още преди Филип ІІ тези институции функционирали достатъчно ефикасно (Hammоnd 1989: 58-67). Все пак крайните решения, като дипломатическите и военно-политическите, а отчасти и административните, били вземани от владетеля. При Филип ІІ това може да се твърди с висока степен на сигурност. Той е 87