/ 279
Прочута Македонийо, земьо на Александър1: Македонската идентичност на кръстопътя на гръцкия, българския и сръбския национализъм Чавдар Маринов
Конфликтът и преплитането на аспирациите
Т
ази глава се опитва да предложи нова гледна точка към една от най-разгорещените националистически полемики в Европа: спорът между Гърция, (бивша югославска) Македония и България относно миналото на Македония. По-конкретно, този спор се върти около легитимността на съвременната македонска идентичност и е фокусиран върху въпроса „Кои са македонците?“. Както е известно, Гърция все още отказва да признае страна, която нарича себе си „Република Македония“. Днес Атина и Скопие спорят коя нация се родее „истински“ с древна Македония, с нейните знакови владетели Филип II и Александър Велики. По-малко драматична, но също толкова ожесточена е и полемиката между Скопие и София. София вярва, че истинската етническа идентичност на славяноезичните македонци е българска, че техният език е западен български диалект и че почти цялото минало на македонската нация (с изключение на античната епоха) е част от историята на българския народ. Що се отнася до Сърбия, православната патриаршия в Белград не просто отказа да признае съществуването на отделна Македонска православна църква (позиция, възприета и от българската, и от гръцката църква), но дори инициира създаването на паралелна и лоялна църковна йерархия за „малкия славянски брат“. Междувременно Скопие се сблъска с активизма на албанското малцинство – подобно на проблема в Косово, с който Белград не се справи. Песимистични анализатори продължават да предвещават мрачни сценарии за 1
Първите два стиха на Μακεδονία ξακουστή, неофициален химн на Гръцка Македония.