Вдъхновения
U
мето ми е Татяна Михова, но сякаш съм по-позната като Тики. Доскоро активен кулинарен блогър, напоследък отново се върнах към една моя стара любов – шиенето. По образование обаче не съм нито кулинар, нито моден стилист. Завърших „Френска филология“ в Софийския университет и „МИО и ВИД“ към УНСС. 10 години работих в международния бизнес и се надявам след майчинството (имам чудна душица Йоана на 22 месеца) отново да се върна към тази сфера. Дотогава с Йони ще играем, ще учим, ще се смеем и в антрактите... ще шия.
Как започна да се занимаваш с шиенето? Започнах да шия много отдавна още щом ми разрешиха да ползвам игла. Дори не помня кой ме научи да вдявам конец, да правя възел и да шия. То възможностите са две - мама или баба. Първият ми спомен е от едно слънчево лято на село с баба и дядо. Бях на 8 години. Сгушена в една измислена къщичка (пространство, обградено от дървени щайги и един сандък), играех с една малка кукличка и покъщнината й – гардероб, легло, маса, гърне, биберон и т.н. Но кукличката беше гола... Помолих баба да ми даде парчета плат и игла. И така започнах. Първото нещо бяха дрешки за куклата. Доста сносно скроени, предвид възрастта ми и фактът, че не помолих баба за помощ. И до ден днешен куклата е облечена с тях някъде там, на село. Няколко месеца по-късно, вече в София, баба ме заведе в една шивачница (на ъгъла на „Стефан Караджа“ и „Солунска“) и помоли лелките там да ми дадат изрезки от плат, ако не им трябват. Излязохме с препълнена торба. Греех от щастие, бях богата! На парцалчета... Скоро не остана гол плюшко или кукла, даже имаха цял чеиз. Особено любими ми бяха портмоненцата. Все си измайсторявах някое с копче или цип.
14 SO
FOOD
into