Page 1

SO FOOD into

Брой 6 / Октомври 2016

Цветовете на есента


THEIA’S TAHINI


100% НАТУРАЛНИ ТАХАНИ


Здравейте, Ние сме Теодор и Татяна от Theia’s Tahini. Смело сме се втурнали да създаваме за хората здравословни продукти и храни от всякакво естество. На този етап сме се съсредоточили върху таханите, а съвсем скоро ще имаме и наши пчелни продукти.

И

деята на Theia’s Tahini се зароди малко след като се срещнахме и решихме да се „гаджосаме“. Аз (Теодор) обожавам всякакви видове тахани, найвече лешников и бадемов, а в същото време не намирах марка на пазара, която да е символ на качество и добро обслужване, и ми се налагаше да ходя до специализирани магазини, за да си купя. Затова създадохме компания, изпълнихме законовите разпоредби, намерихме си партньори и стартирахме през февруари. Както се казва – все още прохождаме. Но за тези няколко месеца можем да се похвалим с много отлични отзиви, стотици доволни клиенти и разрастващ се магазин.

6 SO

FOOD

into

Нашите продукти са изцяло натурални, без нерегламентирани примеси или добавки. Работим с доставчици на суровини, които държат на това и имат сходна на нашата философия. Единствено добавяме любов и старание към купите с тахан, но затова май става и толкова вкусно. Щадим максимално ядката и преди да я мелим, я сушим на температура между 29° и 35° C. Запечатваме таханите в стъклени буркани – най-качественият вариант за запечатване на такъв тип продукти. След това започвам да ям около 3 буркана лешников тахан на седмица, а Тити ми дърпа ушите, че ще изям цялата продукция.


П

редлагаме 7 вида тахан – сусамов, фъстъчен, бадемов, лешников, кокосов, орехов и от кашу. Сусамовият е много богат на мед и калций, спомага за функцията на перисталтиката и има превантивно действие срещу остеопороза. Фъстъченият е богат на магнезий, витамини E и B6, помага за възстановяване след тренировка. Бадемовият е богат на витамин E, манган и магнезий, спомага за понижаването на холестерола и регулирането на кръвното налягане.

сн. Theia’s Tahini

Кокосовият е богат на средноверижни триглицериди, които засилват метаболизма. Има антимикробен, а също – и антибактериален ефект. Спомага за справянето с травми и рани. Ореховият е изключително полезен за сърцето поради голямото съдържание на омега 3. Таханът от кашу съдържа флавоноиди, които ограничават функцията за делене на раковите клетки и по този начин намаляват риска от развитие на рак на дебелото черво.

Лешниковият е изключително богат на фолиева киселина, което го прави незаменим за бременни жени или майки. SOintoFOOD

7


Т

рябва да се знае, че всички тахани превъзхождат избора на сурова ядка. За да бъде консумирана една ядка директно, тя трябва да бъде накисната, измита, да изсъхне, да се следи да не граняса или мухляса. Всичко това е доста дълъг процес. Таханите, от своя страна, са вече подготвени за консумация и се понасят много по-лесно от стомаха заради течната си форма. Неслучайно хора, които се подуват от ядки, не се подуват от тахани. Затова силно препоръчваме консумацията на тахан пред консумацията на ядки особено ако ядките са насипни и от магазина. Също така таханите са изключително лесни за влагане във всякакви солени или сладки рецепти. сн. Theia’s Tahini

Може да ни разгледате на www.theiatahini.com www.facebook.com/theiatahini или направо да ни пишете на sales@theiatahini.com

8 SO

FOOD

into


Пожелаваме ви есен! Есен, която ухае на приказки и хрупка като плодов пай. Носи мустаци от лютеница и обича сладки гофрети. Есен като есен. По пъстрите пътеки, между обрулените клонки и скрита в бурканче – за зимата.

От екипа на SOintoFOOD

SOintoFOOD

9


Съдържание: Ще ти нарисувам есен

12

Сладки приказки

24

Вкусни приказки за тиквата 11 рецепти

Моето меню

36

„Есенна феерия“

42

Даровете на есента 8 рецепти

Една лъжичка думи

54

Домашна лютеница

57

Сезонът на ябълките 6 рецепти

Отблизо Специални гости на броя: Trouble Bakers

10 SO

into

FOOD

66


Есенни печива

72

4 предложения

The Sweet Why

77

Сладката рубрика на Алекс

Вдъхновения

86

В приказния свят на Шазлин

Моето пътуване до...

90

Тоскана, Италия

Добрите идеи

103

Blue Birds

109

Индекс

Хелоуин 2 забавни идеи за деца

112 SOintoFOOD

11


Сладки приказки

Ще ти нарисувам есен Там, от дясно, в сиво-синьото е изток. Там е утрото изгряващо, лъчисто, хладно и понякога мъгливо, но обещаващо и толкоз живо. От там наднича сутрин Слънцето любящо, топло, истинско и нежно галещо. Там заспиват уморени сънищата ни и от там отново почват дните ни. По-насам е пъстро-жълтото. Понякога е чисто, понякога опръскано. С тъпи удари от брадва нейде, във гората, с накапали и хрупащи листа в краката и топъл мъх, и вкусни, горски гъбки, и кошничка, напълнена със шипки. И тих ветрец. Понякога пък брулещ червени ябълки и златни дюли, гроздове, преливащи от сладост, сливи, круши, дори и наш‘та младост. Пак до тях дъждец и топли дрешки, мокър калдъръм и смях лудешки, хризантеми дъхави, с роса покрити, и целувки нежни, под чадъра скрити.

12 SO

into

FOOD


Сладки приказки

А пък тук е кадифено-портокалово, привечер с отблясъци във златно-мораво. Стъмва се и цветовете запламтяват, омагьосват сякаш, подлудяват. Зад прозорец, огън във камината, а пред ней, на маса, тиква е сервирана и наздравици, и смях, и песни, че е празник на светци небесни. Тъмно е накрая, а дърветата са голи. Последен лист внезапно се отрони, полита бавно, плавно към земята и влюбено поляга на снагата ѝ. В далечината силует прозира, напрягам поглед и се взирам – стройна, елегантна дама с огнени къдрици, с шикозна шапка, с кадифени ръкавици, танцува с вятъра танго във тъмнината и дирижира с пръсти опитно дъжда. Надписвам най-отдолу аз картината: Есен – най-красивата усмивка на Годината! Ирма Атанасова

SOintoFOOD

13


Сладки приказки

* * * Нежна хладина преминава по тялото ми, леко потръпвам и придръпвам тънката завивка нагоре до брадичката. Спи ми се още. Опитвам се, но не мога да се върна отново в съня. Закачливи мисли започват да напират в съзнанието ми, подскачат като малки дечица, гонят се и току някоя се застои за повече от пет секунди, колкото да ми отвори едното око и да напомни, че утрото вече се подава. Протягам се доволно, отварям и другото оче, примигвам надве-натри и се измъквам от топлото леговище. Ново потръпване, този път по-леко и някак разсънващо. Поглеждам през отворения прозорец – навън все още е тъмно, лунният фенер все още свети над нас, жълт и перфектно кръгъл като пита кашкавал. Ей там, зад онази тънка, бледа, сиво-синьорозова драперия на небето, далечният източен хоризонт изсветлява едва и се кани да лумне след малко, да излее разтопеното си злато. Хм, захладняват утрините, май е време и за едно меко, пухено одеяло над завивката! Тихо, почти на пръсти се отправям към кухнята и зареждам кафеварката. Докато хвърля няколко шепи ледена вода на лицето си, докато си изчеткам старателно зъбите и ето, ароматът на съживяващата кафява течност достига до мен, а малко след нея и пукотът на последните изстреляни от налягането капки кафе. Избирам си голяма и дебелостенна порцеланова чаша в нежно екрю, наливам кафе до половината. Винаги пия ранното си кафе навън. Толкова ми харесва да съм сама в този час, само в компанията на най-ранобудните птички и да открадна първия слънчев лъч само за себе си. Егоистично е, но не смятам да изневерявам на душата си. Имам необходимост от тези моменти! Всъщност мекото одеяло ми е нужно точно сега! Бързо се намятам и сгушвам нос в кадифените му гънки. Усмихвам се, попивам с всяка своя клетка хармонията от момента, а завладялата ме наслада ме зарежда с позитивизъм за целия ден. Заглеждам се в дърветата отпред – все още свежо зеленеят, но ей там „изотзад“ като че ли видях да надничат няколко пожълтели листенца. Нищо чудно, лятото се измъква тихо на юг, септември вече е преполовил.

14 SO

into

FOOD


Сладки приказки

Есента е приказен сезон, разнолик, загадъчен, изпълнен с магия и очарование. От една страна, мека и топла, богата, пъстра, дъхава, вкусна и невероятно омагьосваща, красива. Такава я обичам! Другата, мрачна, хладна и влажна, сива и пуста, някак невзрачна – по-често ме потиска и натъжава, макар и тя да носи чар. А и на птиците май не им допада, та бързат да последват лятото по пътя му. В такива дни ми е приятно да си стоя вкъщи, да чета, да рисувам (всъщност не съм го опитвала от цяла вечност) или да се занимавам в кухнята – да приготвям нещо топло, вкусно и цветно, с което да „докарам слънцето“. И все пак рядко, много рядко се влюбвам в мъглите и ме налазва настроение да скитам из гората с топла и мека дрешка на гърба си, с кошница в ръка и метнала фотоапарата на рамо. Стига само да не е много кално и да има още някой луд с мен, че аз навън за дълго без компания не мога. Странно, но есента свързвам с топлина. С огън и дим от комина, празници, сплотеност, задушевни мигове, топла храна, огнени цветове, пухени завивки... Дори в мъглите ѝ има нещо меко и топло, нещо, каращо сетивата ми да се отпускат и сърцето ми замира в мечтание. Скоро ще танцуваме под листопади, ще нахлузим ботушите, макар все още да не ни се вярва, ще скитаме безцелно из гората, заравяйки крака почти до колене в дебелите пъстроцветни и есенни килими, ще свиваме букети от пожълтели сухи листа и от клонки, а наоколо ще ухае пак на шума, мъх и гъби. В такива моменти обичам да затворя очи и да се оставя да ме завладеят звуците от тихото шумолене на вятъра в клоните и силните, приятно тръпчиви аромати на влага, гниеща шума и смола. Танините навлизат през ноздрите ми, преминават през синусите и достигайки мозъчните ми рецептори, ме опиват като силна дрога. Вълшебно! Ей такъв парфюм да имам, с ухание на късна и на топла есен!

SOintoFOOD

15


Сладки приказки

И кестените... Все още, като децата, подритвам нападалите по земята. И колко е весело, когато някой от тях улучи върха на обувката на движещ се срещу ми човек, пък той съвсем неочаквано и на свой ред го подаде на друг. Поглеждаме се стреснато, после една усмивка предизвиква друга, може би закачка, и настроението е за часове на макс. Случвало ли ви се е? А онези, другите кестени, дето прехвърляме парещи от една ръка в друга? Ах, колко ги обичаме! Печени. Още повече да ги хапваме насред гората. Опитвали ли сте ги печени в дупка в земята, върху въглени, отгоре всичко покрито с мокра шума? Как ухаят после, вълшебство! Ще, ще, скоро! Съвсем скоро при това!

16 SO

into

FOOD


Сладки приказки

И докато ви говоря за храна, установявам, че не посрещам днес утрото сама. А то дойде. И с него от нейде се разнесе мирис на печени червени чушки. Някоя съседка се е захванала рано-рано за работа. Браво, нека ѝ спори! Много ми е мило това време от годината, с тези заразителни ухания на домашно консервиране, особено от този печен пипер – по няколко пъти на ден достига до обонянието ми. Сега е време да си приготвим рачел от тиква, дюлево сладко и желе, гроздето да се обере и наложи, после ябълките, орехите и лешниците да обрулим, шипки и дренки да си наберем... И помежду работата, празниците. Че от много работа гърбът боли, казват старите хора. А празници да искаш в този сезон, нанизани са един подир друг като броеница, пищни и цветни, шумни и весели, съпроводени с пирове и вкусни трапези. Като се започне с Кръстовден, през Вяра, Надежда и Любов, Петковден, Димитровден, Миши ден, Рангеловден и всички Вълчи празници. А след тях... За след тях друг ще ви разкаже, аз ще ви споделя какво не пропускам да сервирам в този сезон на трапезата ни. Както всички знаем, в топлата част от годината храната ни е по-лека, по-бедна на мазнини, в по-голяма степен е сурова и почесто е студена. Респективно, в студените месеци наблягаме на топли, попитателни, по-мазни и висококалорийни ястия, затова с настъпването на есента трапезите ни стават по-тежки и засищащи. Но е добре да оставим тлъстото за зимата, а в този сезон да наблегнем на по-нежните меса, рибата, на плодовете и зеленчуците, с които така щедро ни дарява есента. Няколко са нещата, които бързам да приготвя веднага, щом застудее – салата от печен и белен червен пипер с много чесън и зелени мерудии, топла и кадифено гладка морковена супа, пълнени червени чушки или камби, огнен гулаш, бавно печена свинска плешка с ароматни треви, пълнен и после печен заек, печена тиква с мед и орехи, ябълков щрудел, орехова торта и печени кестени. Със сигурност има и още, но предимство у дома даваме на тези вкусотии. А като отчетем и факта, че ловният сезон е открит, възможностите за разнообразяване на менюто се увеличават значително, така че нека се впуснем смело в кулинарни приключения!

SOintoFOOD

17


18 SO

into

FOOD


Сладки приказки

Запечени камби с пикантна плънка Необходими продукти:

Начин на приготвяне

/за 3 порции/

Камбите се почистват и се подреждат се в подходяща тавичка. Горните части на камбите, заедно с дръжките, се запазват.

3 или 6 червени камби (според големината им) 1 парче чорисо (около 250 г) 1 к. ч. олио 1 глава лук 300 г ориз 1 ч. л. куркума на прах 1 ч. ч. пасирани домати 1 чили чушчица сол и черен пипер на вкус 1 шепа магданоз 1 шепа свежа мащерка

В загрят дълбок тиган, в който е сложена 1 с. л. олио, за кратко се запържва нарязаното на малки кубчета чорисо. Щом е готово, месото се изважда в чиния, а в тигана се изсипва останалото олио и в него се запържва наситненият лук. Прибавя се също измитият и подсушен ориз. Пържи се, докато зърната му се „избистрят“, след което се посипват с куркумата, налива се и топла вода в съотношение 2:1 (вода:ориз). Огънят се намалява и сместа се оставя да къкри, докато се поеме всичката течност. Тогава се добавят пасираните домати и почистеното от семки и наситнено чили. Оризът се готви до полуготовност, като от време на време се разбърква с дървена лъжица. Когато е почти готов, се сваля от огъня и се подправя със сол, черен пипер, наситнени магданоз и мащерка. Слагат се и запържените кубчета чорисо. С тази плънка се пълнят подредените в тавичката камби. Отгоре се захлупват с „капачетата“, поливат се с малко олио, посоляват се и се пекат в предварително загрятата до 200° С фурна за около 40 минути или до готовност. Готовите камби е изваждат, за да се поохладят, и се сервират по желание (с или без сос). Всяка порция се поръсва със свежи листенца мащерка и прясно смлян черен пипер.


„Вкусът е богат, плътен и запомнящ се. Рехавите блатове с ядков дъх идеално контрастират на деликатния маслен крем и накрая - копринено нежен карамел. Експлозия от вкусове и аромати!"

20 SO

into

FOOD


Сладки приказки

Карамелено-орехова торта Необходими продукти: за блатовете: /за форма с диаметър 22 см/

10 яйца 1 щипка сол 200 г пудра захар 2 пакетчета ванилена захар кората на 1/2 лимон 150 г смлени орехови ядки 150 г смлени лешници 1/2 ч. ч. брашно (60 г) за сиропа: 1/2 ч. ч. кристална захар 1/4 ч. ч. вода 50 мл тъмен ром за крема: 500 г меко масло 160-200 г пудра захар (или на вкус)

Начин на приготвяне За блатовете яйцата се разделят на белтъци и жълтъци. Белтъците се разбиват със солта на твърд сняг. Жълтъците се разбиват отделно със захарта и ванилията до пухкав крем, ароматизират се допълнително с лимоновата кора, добавят се и двата вида смлени ядки. Разбъркват се добре и се обединяват с белтъците – внимателно и на няколко порции. Накрая се слага пресятото брашно и се бърка до хомогенизиране.

кората на 1/2 лимон 1 пакетче ванилена захар 250 г заквасена сметана 1 пакетче желатин за карамеления сос: 1 ч. ч. кристална захар

Тестото се разделя на две части, всяка от които се изсипва в в намаслена и набрашнена форма с падащ борд и диаметър 22 сантиметра. Пекат се в предварително загрята до 180° С фурна за около 15-20 минути. Изпечените блатове се поставят върху метална скара (или друго), докато напълно се охладят. През това време от посочените продукти се сварява захарен сироп, който също се оставя да изстине.

1 с. л. вода 1 с. л. масло 200 мл млечна метана (минимум 30% масленост)

За приготвянето на крема всички продукти, без заквасената сметана и желатина, се поставят в купа и се разбиват продължително до пухкав крем и разтваряне на захарта. Половината от крема се заделя за измазване на тортата. Към останалата половина се добавя заквасената сметана и желатинът, предварително разтворено в 4 с. л. студена вода и след това разтопен на водна баня. Кремът се разбърква добре.

/продължава на следващатата страница/ SOintoFOOD

21


Сладки приказки

Карамелено-орехова торта /продължение/

Ябълкови бутер кошнички с чийзкрем

Тортата се сглобява, като единият блат се поставя върху поднос, стяга се с тортен ринг и се сиропира с половината сироп. Отгоре се намазва с крема със заквасената сметана и се слага другият блат. Отново се сиропира и се оставя в хладилник за час (или във фризер за 15-20 минути). След това тортата се освобождава от ринга и се измазва отвън с предварително заделения маслен крем. Може да се гарнира с трохи от блатовете, след което отново се поставя в хладилник. За карамеления сос в тиган с двойно дъно се слага захарта. В центъра ѝ се налива лъжица вода и се оставя на тих огън, докато захарта се разтопи, не се бърка. Когато се разтопи и започне леко да ври, карамелът се разбърква внимателно с дървена лъжица. Щом придобие златист цвят, но не тъмен, се маха от котлона. Добавят се маслото и сметаната, разбърква се и се връща за кратко на котлона при постоянно бъркане. Първоначално карамелът ще се пресече, но скоро ще се хомогенизира и сгъсти. В този момент се сваля от огъня и се оставя да се поохлади, след което с него се полива тортата. За допълнителна декорация могат да се използват и орехови или лешникови ядки.

Необходими продукти: за кошничките: 1 пакет бутер тесто (450 г) 1 с. л. меко масло за намазване на формичките 1 яйце за крема: 250 мл прясно мляко 150 г захар (или на вкус) 1 яйце 40 г брашно 1 с. л. масло 1 пакетче ванилена захар 125 г крем-сирене за пълнежа: 6 с. л. смлени орехи 1 с. л. захар 1 к. л. канела 2 ябълки 3 с. л. тръстикова захар за поръсване допълнително: 2 с. л. пудра захар + 1 пакетче ванилена захар

Стихотворение, текст, рецепти и снимки: Ирма Атанасова Блог: Sentiments in the kitchen…


Начин на приготвяне За крема млякото се сварява в подходящ съд с половината захар. В малка касеролка яйцето се разбива с останалата захар, след което се добавя брашното и отново се разбърква до хомогенизиране. На тънка струйка се налива горещото мляко. Сместа се връща в касеролата и се поставя на среден огън. Бърка се непрекъснато, докато заври и се сгъсти, сваля се от котлона. Добавят се маслото и ванилията, разбърква се и се покрива със стреч фолио, за да не се образува коричка по повърхността. Оставя се да се охлади, след което се добавя крем-сиренето и се разбива с миксер до еднородна смес. Обилно се намасляват 6 индивидуални формички за мъфини (или за крем карамел). В тях се поставят квадрати от хартия за печене, изрязани с подходящи размери, така че да излизат извън формичките. Върху набрашнен плот се разточва бутер тестото (тестото

трябва да е с размери 30 х 40 см и дебелина от 4-5 мм). Нарязва се на 12 квадрата с размери 10 х 10 см. Две квадратчета се поставят едно върху друго, като ъглите им трябва да се разминават. Подреждат се в подготвените формички и леко се притискат, за да се получат кошнички. На дъното на всяка кошничка се слага по 1 с. л. от ореховия пълнеж, приготвен от смесените за него продукти. Допълват се с крем – до 2/3 от обема им. Стърчащите върхове на кошничките се намазват с разбито яйце, върху крема се слагат по няколко резена ябълки (нарязани на полумесеци) и всичко се поръсва обилно с тръстикова захар. Кошничките се пекат 30 минути или до златисто в предварително загрята на 200° С фурна. Изваждат се и се оставят да се охладят, след което се поръсват с пудрата захар, ароматизирана с ванилената. По желание могат да се сервират с ванилов сос.

„Могат да се ползват и други плодове – праскови, нектарини, круши, смокини.”

SOintoFOOD

23


Вкусни приказки за тиквата


Ароматна супа от тиква Необходими продукти: 500 г тиква цигулка 300 г картофи 200 г моркови 1 ч. л. сол 50 мл олио 200 мл зеленчуков бульон 400 мл пилешки бульон 1 к. л. бял пипер 1 ч. л. къри

Начин на приготвяне Зеленчуците се почистват, нарязват се на едри кубчета (тиквата, картофите и морковите) и се сваряват в овкусена със сол и олио вода. Когато се сварят, се прецеждат и пасират в блендер, а от бульона се запазват 200 милилитра. На котлон и в подходяща тенджера се слагат двата вида бульон и щом започнат да врат, при постоянно бъркане се добавят пасираните зеленчуци. Супата се овкусява с всички подправки и се вари още 5 минути. Сервира се със заквасена сметана и пожелание се поръсва с тиквени семки.

1 ч. л. куркума 1/2 к. л. индийско орехче 1 к. л. джинджифил 4-5 тичинки шафран 50 мл заквасена сметана

Рецепта и снимка: Диана Иванова Блог: Skilful Cook

SOintoFOOD

25


Крем супа от тиква с горчица и орехи Необходими продукти: 1 голяма глава лук зехтин 300-400 г тиква цигулка 3 моркова 1 картоф 1 кубче целина 3 скилидки чесън 1 л вода 2 кубчета телешки бульон 2 с. л. горчица 100 мл течна сметана черен пипер кимион 100 г сурови орехи

Начин на приготвяне Лукът се нарязва на едри кубчета и се задушава в малко зехтин. Добавят се почистените и нарязани на едро тиква, моркови, картоф, целина и скилидки чесън. Налива се 1 л вода, добавят се кубчетата бульон и супата ври до готовност, след което се оставя малко да изстине. Добавят се горчицата, сметаната и подправките, след което се пасира до получаването на гладка смес. Орехите се нарязват на едро и се прибавят към супата. Всичко се разбърква с дървена лъжица и се сервира.

26 SO

into

FOOD

Рецепта и снимка: Анатолий Попов Блог: Kitchen of Tolik


Крем супа от тиква и печени зеленчуци Необходими продукти: /за 2 порции/ 300 г обелена тиква 1 морков 3 скилидки чесън 1 червена капия 1 глава кромид лук 3 стръка прясна мащерка сол и черен пипер на вкус 20 мл олио 350 – 400 мл гореща вода или зеленчуков бульон за гарниране: 2 с. л. заквасена сметана 1/2 ч. л. черен сусам 1/2 ч. л. бял сусам листенца прясна мащерка

Начин на приготвяне Обелените тиква и морков, небелените скилидки чесън, червената капия, срязаната наполовина глава кромид лук и мащерката се слагат в застлана с хартия за печене тава. Посоляват се, поливат се с олиото и се пекат в предварително загрята на 180° С фурна за 20 – 25 минути. Стръкчетата мащерка се изваждат на петата минута от печенето, за да не прегорят. Изпечените и обелени зеленчуци и листенцата мащерка се слагат в купа на пасатор, заливат се с горещата вода или бульон и се пасират до гладкост. Получената смес се сипва в тенджерка и се вари 5-10 минути на слаб огън. Подправя се със сол и черен пипер. Супата се сервира, гарнирана със заквасена сметана, двата вида сусам и листенца прясна мащерка.

Рецепта и снимка: Илиана Балканска Блог: Изкушения от кухнята на Илиана Балканска

SOintoFOOD

27


Салата с тиква, киноа и халуми Необходими продукти: /за 4 порции/ 200 г тиква, почистена 200 г чери домати 4-5 листенца пресен босилек 200 г сварена киноа 3 с. л. зехтин 2 с. л. балсамов оцет сол на вкус 200 г сирене халуми

Начин на приготвяне Наредете кубчетата тиква в тава, постлана с хартия за печене. Печете ги на 200° C за около 40 минути, докато хванат лека коричка. Разбърквайте ги периодично, за да не загорят отдолу. Нарежете чери доматите на половинки. Накъсайте листата босилек на малки парченца. В купа за салата смесете всички продукти, но без сиренето. Разбъркайте добре и разпределете салатата в чинии. Нарежете халумито на филийки и го изпечете на тиган или на грил. Поставете по 2 парчета халуми върху салатата във всяка чиния и сервирайте веднага.

28 SO

into

FOOD

Рецепти и снимки: Даниела Ламбова Блог: Dani’s Cookings


Ризото с тиква Необходими продукти: /за около 2-3 порции/ 3 с. л. зехтин 1 глава лук 200 г тиква 750 мл зеленчуков бульон 200 г ориз (арборио или карнароли) 100 мл бяло вино 3-4 листенца прясна салвия 20 г масло

Начин на приготвяне В голям тиган, на средна температура, загрейте зехтина и запържете за 2-3 минути нарязания на дребно лук и нарязаната на малки кубчета тиква. Добавете малко от бульона и покрийте тигана с капак, за да се задушат зеленчуците. Оставете ги за около 20 минути, като разбърквате периодично. Добавете още малко бульон, ако е необходимо. Когато бульонът се е изпарил напълно, а тиквата е омекнала, прибавете ориза в тигана и го запържете заедно със зеленчуците за 2-3 минути. Добавете бялото вино и разбъркайте. След като виното се изпари, започнете да прибавяте с черпак от бульона, като изчаквате всеки път оризът да го поеме, преди да добавите още. Необходими са около 20 минути, за да омекне оризът. Разбърквайте между отделните порции бульон. Около 2-3 минути преди ризотото да е готово, добавете листенцата салвия. Отстранете тигана от котлона и добавете бучката масло. Разбъркайте, за да се разтопи маслото, и сервирайте веднага.

SOintoFOOD

29


Яхния със свинско и тиква с чесново пюре от карфиол Необходими продукти: за яхнията: 400 г свински бут 100 г свински гърди без кост 1 с. л. свинска мас 2 глави червен лук 600 г тиква 500 мл костен бульон 1-2 стръка пресен розмарин сол на вкус за пюрето: 800 г пресен или замразен карфиол 2 скилидки чесън сол на вкус

Начин на приготвяне Месото и тиквата се нарязват на кубчета. Свинските гърди се слагат на порции в чугунена тенджера и на умерен огън, така че да се запечатат от всички страни, докато придобият приятен загар. След тях се прави същото със свинския бут. В същия съд се слага свинската мас и в нея се запържва нарязаният на ситно червен лук, докато омекне. Добавят се останалите продукти за яхнията, тенджерата се затваря и се слага в предварително загрята на 150° C фурна. Пече се около 2 часа или докато месото стане много крехко и тиквата се сготви. За пюрето карфиолът се накъсва на розички и се приготвя на пара. Когато е готов, се пасира с пресования чесън и солта. При сервиране пюрето се залива с яхнията.

30 SO

into

FOOD

Рецепта и снимка: Десислава Борисова-Писке Блог: Crunchy Paleo


Пълнена тиква с кафяв боб Необходими продукти: 300 г кафяв боб малко зехтин 2 моркова 1 глава лук 1 зелена чушка 1 скилидка чесън чубрица и черен пипер на вкус 2 с. л. доматено пюре 2-3 по-малки тикви цигулка

Начин на приготвяне Бобът се накисва в студена вода предишната вечер. На другия ден водата се подменя, кипва се и бобът се прецежда. Налива се нова вода и към боба се прибавя малко зехтин, ситно нарязаните моркови, лук, чушка и скилидка чесън. Готви се и когато бобът омекне напълно, се добавят чубрицата, черният пипер и доматеното пюре. Оставя се да ври на слаб огън за още 15 минути. Тиквите цигулки се нарязват на пънчета и се сваряват за 10 минути в подсолена вода. Оставят се да изстинат напълно, след което внимателно се издълбават и се пълнят с бобената смес. Подреждат се в тавичка, в която се налива 1 ч. ч. вода. Пекат се в предварително загрята на 200° С фурна.

Рецепта и снимка: Анатолий Попов Блог: Kitchen of Tolik

SOintoFOOD

31


Шоколадови трюфели с тиквено пюре

Необходими продукти: 100 г черен шоколад

60 г пълнозърнести бисквити 60 г тиквено пюре (от изпечена и пасирана тиква) 175 г крема сирене 80 г бадемово брашно 30 г овесени трици 3 с. л. пудра захар

Начин на приготвяне

Разтопете шоколада на водна баня. С кухненски робот смелете фино бисквитите. В купа смесете всички продукти, без какаото, и ги разбъркайте добре до хомогенност. Покрийте купата с фолио за свежо съхранение и я сложете в хладилник за 1-2 часа, докато сместа се стегне. След това с ръце оформете топчета от сместа, с големината на орех, и ги оваляйте в какаото. Съхранявайте трюфелите в хладилник.

1/3 ч. л. канела 2-3 с. л. какао на прах (за овалване)

32 SO

into

FOOD

Рецепта и снимка: Даниела Ламбова Блог: Dani’s Cookings


Тиквени поп кейкчета с карамел и пуканки от амарант Необходими продукти: за кейкчетата: 210 г пюре от тиква 2 яйца 100 мл олио 150 г захар 1/2 ч. л. канела 1/2 ч. л. индийско орехче 1/4 ч. л. карамфил 1 и 3/4 ч. ч. брашно

Начин на приготвяне За пюрето тиквата се реже на парченца, поръсва се с малко захар. Запича се и щом започне да се изсушава и зачервява, се изважда от фурната и се оставя да се охлади. След това тиквата се пасира и ако не се използва веднага, може да се сложи в малки кутийки и да се замрази.

1/2 ч. л. бакпулвер 1/2 ч. л. сода за хляб за карамела: 20 с. л. захар 5 с. л. вода 50 г масло

За пуканките се загрява касерола и в нея се слага 1 с. л. амарант. Похлупва се с капак, вдига се от котлона и касеролата се разклаща за 15 – 20 секунди. Така се пукат всички зрънца амарант.

200 мл млечна сметана за пуканките: 15 с. л. амарант

За кейкчетата тиквеното пюре, яйцата, олиото, захарта и подправките се разбиват добре в шейкър кана или с миксер/пасатор. Брашното, бакпулверът и содата се пресяват. Течните съставки се добавят към брашното и всичко се разбърква с шпатула. Загрява се уред за поп кейк и в него се изпичат малките топченца. За карамела захарта и водата се слагат в касерола и се загряват, като не се бъркат. Щом сместа започне да се карамелизира, се маха от огъня, слага се маслото и когато то се стопи, се сипва сметаната. Карамелът се връща на котлона и е готов, щом се хомогенизира. Накрая охладените поп кейкчета се потапят в карамела и се овалват в пуканките от амарант.

Рецепта и снимка: Любка Гечева Блог: Само за гладни – Only for hungry

„ Есента винаги си измислям по няколко рецепти с тиква, тази есен започвам със сладки поп кейкчета. Много съм доволна от резултата, получиха се като малки топчици – закачливи и много вкусни. А пуканките от амарант направо ме накараха да се влюбя в тях.”

SOintoFOOD

33


Кремчета „Тиквена наслада“ Необходими продукти: за тиквата: около 1 кг тиква 3 с. л. захар 1 ч. ч. вода за крема: 500 мл прясно мляко 1/2 ч. ч. захар 50 г краве масло 1 яйце 3 с. л. брашно 1 пакетче ванилия 300 мл течна сладкарска сметана допълнително: 1 пакет какаови чаени бисквити

Начин на приготвяне Тиквата се почиства от семките и корите, нарязва се на големи парчета и се подрежда в тава. Всяко парче се поръсва със захар и се налива водата. Тавата се покрива с алуминиево фолио и се пече на 180° С за 40 минути, след което фолиото се маха и се допича за още 15 минути или до готовност. За крема в касерола се слагат 300 мл от млякото заедно със захарта и маслото. Загряват се, докато кипнат. Отделно се разбиват яйцето с останалото мляко и брашното. Яйчената смес се добавя на тънка струйка и при непрекъснато бъркане към топлото мляко, като се внимава сместа да не се пресече и загори. Разбърква се до сгъстяване и получаване на гладък крем. Накрая се ароматизира с ванилия и се сваля от котлона. Готовата тиква се пасира и се добавя към крема. Обединяват се и кремът се оставя да се охлади. Сметаната се разбива и внимателно се добавя на части. На дъното на десертни чашки се натрошават по две бисквити, сипва се от крема и отгоре се декорира със стрити на прах бисквитки.

34 SO

into

FOOD

Рецепта и снимка: Сия Рибагина Блог: Експлозия от вкусове и аромати


Кадаиф и още нещо Необходими продукти: за кадаифа: 250 г пресен кадаиф 100 г орехи 100 г масло за сиропа: 3 ч. ч. вода 2,5 ч. ч. захар 1 с. л. лимонов сок за крема: 600 мл прясно мляко 1 шушулка ванилия 3 яйца

Начин на приготвяне Кадаифът се оформя на малки кълбета, в средата на които се слагат орехови ядки. „Кълбетата“ се поставят и притискат във формички за мъфини. Във всяка формичка се слага по 1 с. л. разтопено масло. Кадаифът се изпича до златисто на 180° С и се оставя да се охлади.

100 г захар 3/4 ч. ч. брашно 200 мл тиквено пюре 1 желатин

От посочените продукти се сварява захарен сироп и докато е горещ, с него се залива студеният кадаиф. Щом се охлади, се слага в хладилник. За крема млякото се загрява, добавя се ванилията. Яйцата, захарта и брашното се разбиват. Към тях, с непрекъснато бъркане, се добавя млякото и сместа се връща на котлона, докато се сгъсти. Когато кремът е готов, се сваля от огъня и към него се слагат тиквеното пюре и желатинът. Разбърква се добре, оставя се да изстине и се съхранява в хладилник. Преди сервиране кремът се шприцова с пош и отгоре се слага от кадаифа. По желание десертът може да се поръси с орехови ядки.

Рецепта и снимка: Любка Гечева Блог: Само за гладни – Only for hungry

SOintoFOOD

35


36 SO

into

FOOD


Моето меню

Есенна феерия с Катето от „My Candy Kitchen“

Пъстра зелена салата с плодове и ядки ***

Цветно ястие със зеленчуци и пиле ***

Баница „Розички“ с тиква и ядки

SOintoFOOD

37


Пъстра зелена салата с плодове и ядки Необходими продукти: /за 4 порции/

200 г микс зелени салати 2 смокини 2 кайсии 4 резена прошуто крудо орехови ядки лешници

Начин на приготвяне:

Зелените салати се накъсват на едро и се разпределят в чинии. Декорират се с нарязаните смокини и кайсии, с резените прошуто и ядките. По желание салатата може да се поднесе с дресинг. Подходящ е млечно-майонезен.


Моето меню

Цветно ястие със зеленчуци и пиле

Необходими продукти: /за 4 порции/

2 големи патладжана или няколко малки 1 пилешко филе, тип пеперуда зехтин няколко скилидки чесън 2 триъгълничета топено сирене 5 сушени домата, мариновани в зехтин подправки на вкус – сол, сух риган, черен пипер 3 чушки, разноцветни 10 – 15 чери доматa, микс *2 броя патладжани „пръстчета“ *Вместо тези патладжани може да се използва част от вътрешността на големите патладжани, която да се нареже на кубчета.

Начин на приготвяне:

Патладжаните се измиват. На малките се отрязва капаче, а големите се разрязват по дължина на две и се издълбават. Посоляват се, а вътрешността се нарязва на ситно. Пилешкото филе се нарязва на много малки кубчета. В тиган се загрява малко зехтин. Филето и 1 нарязана скилидка чесън се запържват до готовност. Към тях се добавят нарязаното топено сирене, нарязаните сушени домати, солта, риганът и пиперът. Налива се около 50 мл вода и се разбърква. Патладжаните се пълнят с тази смес. В тава, намазана със зехтин, се изсипват нарязаните чушки, целите чери домати, патладжанените „пръстчета“ и останалите скилидки чесън. Върху тях се подреждат пълнените патладжани, поливат се със зехтин. Тавата се завива с алуминиево фолио. Ястието се пече в предварително загрята на 190° С фурна до готовност. В края на печенето фолиото може да се отстрани.

SOintoFOOD

39


Моето меню

Баница „Розички“ с тиква и ядки Необходими продукти: за баницата: 2-3 резена сладка тиква олио канела на вкус 1 пакет кори за баница, приготвени на сач (с кръгла форма) 1 ч. ч. счукани орехи и лешници захар – по 1 ч. л. за всяка розичка за сиропа: 1 ч. ч. захар 1 ч. ч. вода

Начин на приготвяне: Тиквата се обелва и настъргва на ренде. Задушава се до омекване в тиган с малко олио, добавя

се и канелата. Оставя се да се охлади. Корите се разгъват и нарязват на триъгълници (с размери около 20 х 20 х 20 см). Намазват се с олио. С изправени пръсти триъгълниците се завъртат в широката им част така, че да се навият и наберат подобно на роза, като от кората се оставя малка част за похлупване. Във всяка роза се поставя 1 с. л. от тиквената смес, 1 ч. л. ядки, 1 ч. л. захар. Похлупва се със свободните краища и се обръща. Готовите розички се подреждат една до друга в застлана с хартия за печене тава. Баницата се пече в предварително загрята на 180° С фурна до готовност. Изважда се и се оставя да се охлади. Сиропът се приготвя, като водата и захарта се слагат на котлон и се варят няколко минути. След това всяка розичка се сиропира с по 1 с. л. от топлия сироп. Когато готовата баница се охлади, се поръсва с пудра захар.

40 SO

into

FOOD

Рецепти и снимки: Екатерина Мирчева Блог: My Candy Kitchen


SOintoFOOD

41


Даровете на есента

42 SO

into

FOOD


Даровете на есента

Супа от целина и круши с масло със салвия Необходими продукти: 10 тънки стръка праз 2 с. л. пречистено масло 2 малки глави целина (около 500 г) 3 малки круши 1,5 л костен бульон сол на вкус за маслото със салвия: 2 с. л. пречистено масло 2 с. л. масло 6 големи или 10 малки листенца прясна салвия

Начин на приготвяне Празът се почиства и нарязва на кръгчета (без перата). Задушава се в пречистеното масло до омекване. Целината и крушите се обелват и нарязват на кубчета. Добавят се към праза, налива се бульонът, посолява се на вкус. Супата се кипва, след което огънят се намалява. Готвенето продължава, докато целината омекне, след което супата се пасира. За маслото със салвия двата вида масло се разтопяват на умерен огън и листенцата салвия се запържват в тях за 3-4 минути или докато станат хрупкави. При сервиране супата се залива с маслото и се гарнира с няколко листенца салвия.

44 SO

into

FOOD

Рецепта и снимка: Десислава Борисова-Писке Блог: Crunchy Paleo


Даровете на есента

Прясна паста с червени чушки

Необходими продукти: за пастата: 3 печени червени чушки 2 яйца 1 щипка сол

Начин на приготвяне Почистените чушки се слагат в гевгир, за да се отцедят от сока. След това чушките, яйцата и солта се пасират, добавя се олиото, а след това и брашното. Замесва се твърдо тесто, което се увива във фолио и се оставя за около 20 минути.

2 с. л. олио 2 и 1/2 ч. ч. брашно за плънката:

Тестото се разделя на 4 части. Всяка се разточва с точилка или се пуска през машинка за паста. Нарязва се и или се сварява в подсолена вода, или се изсушава и замразява.

5 печени червени чушки 100 г краве сирене, леко обезсолено кимион и черен пипер на вкус

За плънката чушките и сиренето се пасират, овкусяват се с подправките. С формичка от тестото се правят равиоли, които се сваряват и се сервират, поръсени с настърган кашкавал.

допълнително: кашкавал за сервиране Рецепта и снимка: Любка Гечева Блог: Само за гладни – Only for hungry

„Това е моето предложение – нов прочит на вкуса на миш-маш, но в италиански стил.”


Даровете на есента

Задушен пъдпъдък „Фантазия“

Необходими продукти:

Начин на приготвяне

за соса:

За соса в подходящ съд се смесват всички съставки и се слагат на котлон, докато заврат и се сгъстят. Когато сосът е готов, се сваля от котлона и се оставя да изстине.

3 с. л. сок от черен бъз 1 и 1/2 с. л. тъмен балсамов оцет 1 с. л. вино 3 капки сос табаско 1 стрък мащерка за канапето:

За канапето картофът се измива и се нарязва на кубчета. Сварява се и докато е още горещ, се пасира. Добавят се маслото, майонезата, горчицата, подправките и всичко се разбърква добре.

1 картоф (200 г) 1 ч. л. масло 1 ч. л. майонеза 1 ч. л. горчица 1 к. л. куркума 1 к. л. сол за пъдпъдъка: 1 пъдпъдък

Пъдпъдъкът се натрива със смесените сол, куркума и бял пипер и се запържва в нагорещено олио за по 3-4 минути от всяка страна. Когато е готов, се изважда от тигана. В същата мазнина се запържват за около 5 минути лукчетата и нарязаните на топчета (с лъжица за декорация) морков и картоф. Когато зеленчуците са готови, пъдпъдъкът се връща обратно в тигана, прибавят се виното, водата и двата стръка мащерка. Ястието се задушава за 15 минути под капак и е готово.

1 к. л. сол 2 к. л. куркума 1 к. л. бял пипер 50 мл олио 3 главички лук (арпаджик) 30 г картофи 30 г моркови 50 мл сухо бяло вино 50 мл вода 2 стръка мащерка

46 SO

into

FOOD

Рецепта и снимка: Диана Иванова Блог: Skilful Cook


SOintoFOOD

47


Даровете на есента

Желе от глог

Необходими продукти: 1 кг плод от глог 2 л вода 1 кг захар 1 пакетче лимонтузу

48 SO

into

FOOD

Начин на приготвяне Дръжките глогинки се почистват, измиват се и се слагат да се варят на бавен огън, като от време на време се притискат с преса за картофи. Когато се разварят (отнема около 45 минути), се прецеждат през фина цедка. Течността (около 1 литър) се връща на котлона, прибавя се захарта и се вари до желаната гъстота (40-50 минути), като 5 минути преди да се свали от котлона, се прибавя лимонтузуто. Готовото желе се разсипва още вряло в бурканчета.

Рецепта и снимка: Диана Иванова Блог: Skilful Cook


Даровете на есента

Сладко от боровинки в мултифункционален уред за готвене Необходими продукти: 1 кг боровинки 1 кг бяла захар 9 г лимонена киселина

Рецепта и снимка: Габриела Цулин Блог: The Love’s Green Kitchen

Начин на приготвяне Боровинките се измиват и се поставят в голяма купа. Поръсват се със захарта и се разбъркват. Оставят се да престоят 1 час, докато си пуснат соковете. След това се поставят в мултифункционален уред за готвене и се приготвят за 1 час и 30 минути на съответната програма. Половин час след началото на готвенето към сместа се добавя и лимонената киселина и готвенето продължава на отворен уред. Готовото сладко се охлажда, но не напълно. Разпределя се в измити и подсушени бурканчета, които се запечатват и се обръщат с капачките надолу. От посоченото количество плодове излизат 4 и половина малки бурканчета.

SOintoFOOD

49


Даровете на есента

Френска селска торта със сладко от боровинки Необходими продукти: за блатовете: 1 яйце 150 г захар 200 мл прясно мляко 2 ч. л. сода за хляб 2 с. л. пчелен мед 50 г краве масло 400 г брашно за крема: 800 г цедено кисело мляко 1/2 ч. ч. кристална захар за гарниране: 1 бурканче сладко от боровинки 150 г смлени орехи

Начин на приготвяне За блатовете в тенджерка се разбиват яйцето със захарта, прибавят се прясното мляко, содата, втечненият мед и разтопеното и охладено масло. Оставят се на слаб огън, като се разбъркват постоянно, докато сместа придобие карамелен цвят. След това се добавя брашното и се бърка с лъжица до получаването на топка тесто. Тестото се прехвърля върху набрашнена повърхност и се доомесва, докато стане меко и еластично. Разделя се на 6 равни части, всяка от които се разточва на тънка кора. Корите се пекат върху хартия за печене в предварително загрята на 180° С фурна до златисто или за около 4-5 минути. Охлаждат се. С тавичка или по-голяма чиния (с диаметър 20-23 см) от всяка кора се изрязва кръгъл блат. За крема цеденото кисело мляко се разбива със захарта. В плоска чиния се слага блат, маже се със сладко от боровинки, разпределя се тънък пласт от крема и така се редува, докато свършат блатовете. Тортата се измазва с крем отвън и се оставя да стегне в хладилник за 2 часа. След това се посипва обилно със смлените орехи и отново се слага в хладилник за още поне 2 часа.

Рецепта и снимка: Елена Димитрожа Блог: EL’s Home Cooking


Даровете на есента

Десерт с грозде и цедено кисело мляко

Необходими продукти: /за 4 порции/

500 г цедено кисело мляко (или маскарпоне) 2-3 с. л. пудра захар 2 с. л. зехтин 2 с. л. мед 400 – 450 г ароматно грозде (като сорт oтел) 1 стрък пресен розмарин 3 с. л. бяло вино

Начин на приготвяне Фурната се загрява на 200° С. В купа се смесват киселото мляко (маскарпонето) и пудрата захар, смесват се добре. Отделно се разбъркват зехтинът и медът. Чепките грозде с розмарина се подреждат в тава и се заливат с медената смес. Пекат се 10 минути, след което при тях се излива и бялото вино. Допичат се още 4 минути. В 4 подходящи чинии се разпределя подсладеното мляко, слага се чепка грозде и се полива с отделения при печенето сок. Десертът може да се поръси с пудра захар за по-голяма сладост.

Рецепта и снимка: Златина Маринова Блог: 100 decors

SOintoFOOD

51


Даровете на есента

Морковено руло Необходими продукти: за блата:

ванилията се смесват и се добавят към течните съставки с пресяване на няколко части, обединява се.

150 г сварени моркови 2 с. л. кисело мляко 3 яйца 1 с. л. масло 150 г захар 200 г брашно 1 бакпулвер 1 пакетче ванилия 1 с. л. какао за крема: 1 яйце 60 г нишесте с аромат на ванилия 500 мл прясно мляко 150 г захар 100 г масло

Правоъгълна тавичка се застила с хартия за печене. От тестото се отделя 1/2 чаша и се „оцветява“ с какаото. Поставя се в пош и с нея се рисуват шарките на рулото – върху хартията за печене. За да се запазят шарките, или се запичат за около 5 – 7 минути в предварително загрята на 160° С фурна, или се замразяват за около 20 – 30 минути. Върху стегнатите какаови рисунки се разнася морковената смес, така че да се покрие цялата тава. Блатът се пече в загрятата фурна, на същите градуси, за около 15 – 20 минути или до суха клечка. Готовата платка се изважда и се обръща върху кърпа, покрита с хартия за печене. Хартията, върху която се е изпекъл блатът, се отделя внимателно и блатът се обръща, така че формичките да останат от външната му страна. С помощта на кърпата блатът се завива на руло и се оставя по този начин , докато се охлади напълно.

100 г пудра захар допълнително: мармалад, сладко или шоколад

Начин на приготвяне За блата морковите се обелват и сваряват до пълното им омекване. Изваждат се и се охлаждат. Нарязват се на парчета, смесват се с киселото мляко и отделените 3 жълтъка. Всичко се пасира до фино пюре и се прецежда през цедка. Белтъците се разбиват на твърд сняг и постепенно към тях се слага захарта. Добавят се внимателно към морковената смес, за да се запази обемът им. Маслото се разтопява и се прибавя на тънка струйка, отново се разбърква. Брашното, бакпулверът и

За крема яйцето, нишестето и част от млякото се разбиват. Останалото мляко и захарта се загряват, след което с енергично бъркане се добавят ванилията и яйчената смес. Щом кремът се сгъсти, се сваля от котлона и се завива с фолио, за да не не се получи коричка, охлажда се напълно. Отделно се разбиват размекнатото краве масло с пудрата захар и се обединяват със студения крем. Блатът се намазва с крем, като от едната му страна се оставя тясна непокрита част, а в другата се разпределя сладкото. След това се завива на руло и се увива с домакинско фолио, докато кремът стегне, а блатът се напои. Преди сервиране се отразяват краищата, за да има рулото покрасив вид.


Даровете на есента

Рецепта и снимка: Десислава Енчева Блог: И накрая щипка сол

SOintoFOOD

53


Една лъжичка думи

54 SO

into

FOOD


Една лъжичка думи

Червени мустаци Да се смееш ли, да плачеш ли. Да търсиш злато между клоните и да видиш, че е повече есен, отколкото – слънце. Да дириш топлинка, но тя да е все повече вътре, отколкото е навън. Такава е есента. Различна, себе си. И шарена, и сива, и шумна, и тиха, и моя, и твоя. Есен като есен. С топло слънце и все по-ниски хоризонти. С пъстри килими и по-дебели завивки. С последната глъчка навън. Добре ни е дошла. Повече е твоя, отколкото – моя. Малко противоречива, но как само ухае! Най-вече на... печени чушки. Навсякъде. По прашните селски улици и в големите дворове. Между градските панелни блокове и на високите балкони. Ухае на печени чушки, запретнати ръкави и топнато залче. И всички бъркат. Бъркат старателно мислите си и се връщат към лятото на село или в града. Защото бабите бяха навсякъде и винаги готвеха чудно. И консервираха спомени – за червените усмивки на лютеницата. А лютеницата е малко спорна. Име, произход, съставки... Колко лютеницата е наша и колко е чужда, колко е селска и колко е градска, промишлена или домашна, с подправки или без, спорове да искаш. Лютеницата на моето детство не беше от село, но бе най-вкусна. Пръскаше до болка, бъркаше се до откат и се хапваше топла. Правеше я баба ми, че кой друг. И аз помагах (или повече се пречках). Но пусти мерак, пуст и намерен днес – не на двор, отново не на село, не в огромна тава и не с дървена бъркалка, а на балкона и няколко етажа по-надолу. Пак пръскаше и пак беше вкусно. Цял ден за печене, белене, мелене, бъркане, подправяне, дозиране и стерилизиране. Цял ден, запазен в бурканче с усмивки от червени мустаци. От... лютеница.

SOintoFOOD

55


Една лъжичка думи

Домашна лютеница Рецептата е на Татяна Михова от cOOking TiKi. Лютеницата приготвихме заедно и се справихме за ден. Резултатът остана във вкусно напълнени бурканчета и мил спомен.

Необходими продукти: 10 кг червени чушки 3 кг патладжани 3 кг домати 1 кг моркови 6-7 ч. л. сол (или на вкус) 150 – 200 г захар (или на вкус) 1 пакетче смлян черен пипер (10 г) 2 с. л. ронена чубрица 800 мл олио

Начин на приготвяне Чушките се изпичат в чушкопек или във фурна. Щом са готови, се поставят в съд с капак, за да се задушат и обелят по-лесно. Във фурната се изпичат и патладжаните, които също се поставят в затворен съд. Когато чушките и патладжаните се охладят, отделеният от тях сок се отцежда, а те се обелват и почистват. Доматите и морковите също се обелват, като морковите се сваряват. Всички зеленчуци се смилат с месомелачка и се смесват в голяма тава/тенджера. Варят се на тих огън.

56 SO

into

FOOD

Един час по-късно се добавят сол и захар на вкус. Варенето продължава до постигане на нужната гъстота. Проверява се, като през дъното се мине с бъркалка, която трябва да оставя следа. Общо готвенето за това количество отнема около 2 часа. Когато лютеницата е почти готова, се добавят черният пипер и чубрицата. Сместа се залива с предварително загрятото олио, разбърква се хубаво и се сваля от огъня. Горещата лютеница се сипва в бурканчета, които се запечатват с накиснати във вода капачки. Така подготвените бурканчета се стерилизират за 10 минути от момента на завиране на водата.

Текст, рецепта и снимки: Гергана Лазарова Блог: Мус от краски и мечти


Сезонът на ябълките


Млечен дип с ябълки и орехи Необходими продукти: 1-2 скилидки чесън 100 г крем-сирене 100 г заквасена сметана 1-2 с. л. ябълков сок 1 ч. л. слънчогледово олио (или зехтин) 1-2 капки ябълков оцет няколко стръка магданоз сол и черен пипер на вкус 1/2 кисела ябълка

Начин на приготвяне Скилидките чесън се счукват със солта. Добавят се крем-сиренето и заквасената сметана, разбърква се добре. Прибавят се и ябълковият сок, олиото, оцетът, магданозът и черният пипер. Ябълката и червеният лук се нарязват на много ситно, орехите се натрошават на по-едри парченца и всичко се разбърква с млечната смес. Дипът се оставя в хладилник за половин-един час – за да се обединят всички аромати, а за по-пикантен вкус може да се поръси с натрошено синьо сирене.

1/2 малка глава червен лук (или шалот) 1 шепа орехи 20-30 г синьо сирене (или друго с пикантен аромат)

58 SO

into

FOOD

„ Вкусът е изненадващ. Едновременно е солен и сладък, пикантен и нежен.”

Рецепта и снимка: Десислава Енчева Блог: И накрая щипка сол


Пилешки бутчета с шалот и ябълки Необходими продукти: 4 горни пилешки бутчета (с кожа и необезкостени) 10 малки глави шалот 8 големи скилидки чесън 1/2 ч. ч. ябълков оцет 3/4 ч. ч. костен бульон 3-4 стръка прясна мащерка сол на вкус 1 с. л. масло 2 жълти ябълки около 1/3 ч. ч. кокосова сметана

Начин на приготвяне В сух некорозионен тиган (от неръждаема стомана или керамика, но не и от чугун или алуминий) се слагат пилешките бутчета, с кожата надолу. и се запичат за 5-6 минути или докато придобият златист загар. След това се обръщат и се запичат от другата страна за 2-3 минути. Изваждат се от тигана и се оставят настрани. В отделената от бутчетата мазнина се запържват обелените цели глави лук шалот за 1-2 минути. Добавят се и разполовените скилидки чесън и заедно с шалота се запържват за още 1-2 минути. Излива се ябълковият оцет, за да деглазира, и се оставя да се редуцира за няколко минути. Добавя се костният бульон и се разбърква. Пилешките бутчета се подреждат отново в тигана и с кожата нагоре, между тях се разполагат стръкчетата мащерка, посолява се на вкус. Ястието се похлупва плътно с капак и се задушава на слаб огън за около 30-35 минути. През това време в друг тиган се разтопява маслото и в него се запържват нарязаните на осминки ябълки, докато придобият апетитен загар и поомекнат. Когато пилешките бутчета са готови, се изваждат от тигана заедно с чесъна и шалота, а стръковете мащерка се изхвърлят. В соса се добавя кокосовата сметана (твърдата част, която се отделя на повърхността на изстудено кокосово мляко от 400 мл консерва) и се бърка на силен огън, докато леко се сгъсти. Бутчетата се поднасят с шалота, чесъна и ябълките, като се заливат със соса.

Рецепта и снимка: Десислава Борисова-Писке Блог: Crunchy Paleo

SOintoFOOD

59


Мини тарти с ябълки Необходими продукти: 2 ябълки 4 ч. л. кафява захар 3 с. л. зехтин 5-6 капки ром малко канела 800 г готово бутер тесто пудра захар за поръсване

Начин на приготвяне Ябълките се нарязват на полумесеци и се поставят в купа. Към тях се добавят 3 лъжици захар, 2 лъжици зехтин, капките ром и канелата. Всичко се разбърква внимателно. Бутертестото се нарязва с нож за пица на малки квадрати и се надупчва с вилица. В малка купичка се смесват 1 лъжица зехтин и 1 лъжица захар. С тази смес се намазват всички квадратчета, като се оставя по 1 см, който не е намазан. Върху всяко квадратче се слага по резен ябълка. Тартите се пекат в предварително загрята на 200° С фурна. След като изстинат, се поръсват с пудра захар.

60 SO

into

FOOD

Рецепта и снимка: Анатолий Попов Блог: Kitchen of Tolik


Ябълков кекс с пълнеж от крем-сирене Начин на приготвяне

Необходими продукти: за пълнежа: 250 г крем-сирене 70 г краве масло

За пълнежа крем-сиренето, мекото масло и захарта се разбиват на гладък крем. Добавят се яйцето, брашното, ванилията и настърганата на ситно лимонова кора. Обединяват се.

1/2 ч. ч. захар 1 голямо яйце 2 с. л. брашно 1 пакетче ванилия кората на 1/2 лимон за ябълковата смес: 1 ч. ч. орехи 3 ч. ч. брашно 1 ч. ч. бяла захар 1 ч. ч. светлокафява захар

Фурната се загрява на 180° С. Орехите се нарязват на ситно и се запичат в сух тиган за няколко минути. Сухите съставки за ябълковата смес (без орехите) се смесват в купа. Добавят се леко разбитите яйца, олиото, ябълковото пюре и всичко се бърка, колкото сухите съставки да се навлажнят. Следват ябълките, обелени и ситно настъргани, и орехите. Сипват се 2/3 от тестото в намазана с олио и посипана с брашно форма за кекс. Отгоре се разпределя кремът, а върху него – останалото тесто. Кексът се пече 1 – 1,20 часа или до суха клечка. Готовият кекс се оставя във формата за 15 минути и след това се обръща върху решетка, за да изстине напълно (поне 2 часа).

2 ч. л. канела 1 ч. л. микс подправки за меденки 1 ч. л. сода бикарбонат 3 големи яйца 3/4 ч. ч. олио 1 ч. ч. ябълково пюре

За глазурата захарта, маслото и млякото се загряват на средна температура. Трябва да врат около 1 минута, като постоянно се бъркат. Свалят се от огъня и на части се добавя пудрата захар (ако глазурата се сгъсти, не се слага цялото количество пудра захар). След като глазурата се охлади и сгъсти леко, изстиналият кекс се залива с нея.

6 средни ябълки за глазурата:

Бележки: 

1/2 ч. ч. светлокафява захар 70 г масло 4-5 с. л. прясно мляко 1 ч. ч. пудра захар

  

Рецепта и снимка: Станислава Петрова Блог: Трохичка не остана

посочената доза е за голям кекс, приготвен в стара електрическа тенджера с приставка за „дупка в средата” (тенджерата е с ширина на дъното – 24 см, ширина в горната част – 28 см, дълбочина – 8 см); чаената чаша е с вместимост 250 мл; препоръчително е продуктите да със стайна температура; за пюрето ябълките се белят и нарязват на парчета, нареждат се в тавичка, поръсват се с 1 с. л. захар, налива се малко вода и се пекат до зачервяване, след което се охлаждат и се пюрират с пасатор.

SOintoFOOD

61


62 SO

into

FOOD


Ябълков чийзкейк „Златна есен“ Необходими продукти: за блата: /за форма с диаметър 17 см/

150 г бисквити 50 г краве масло за крема: 350 г натурално крем-сирене 200 г заквасена сметана 80 г пудра захар кората на 1/2 лимон 25 мл студена вода 5 г желатин за ябълковия слой:

Блатът се прибира в хладилник за 30 минути.

250 г ябълки сокът на 1/2 лимон 50 г захар 1/2 ч. л. канела 100 мл вода 25 мл студена вода 5 г желатин

Начин на приготвяне За блата бисквитите се смилат и се смесват с разтопеното краве масло, разбъркват се до получаване на влажни трохи. Тортена форма с подвижен борд и с диаметър 17 см се покрива с хартия за печене. Маслените трохи се сипват в нея, разпределят се и се притискат добре, докато се получи стабилна основа.

64 SO

into

FOOD

За крема в купа се смесват крем-сиренето и заквасената сметана. Добавят се пудрата захар, настърганата лимонова кора и разтворения в студена вода и след това разтопен на водна баня желатин, всичко се разбърква до хомогенност. Готовият крем се сипва върху бисквитената подложка, заглажда се и се оставя в хладилник да стегне. За ябълковия слой ябълките се обелват и се режат на тънки филийки. Слагат се в тенджера заедно с лимоновия сок, захарта, канелата и 100 мл вода. Варят се около 5 минути на слаб огън. Добавя се желатинът, приготвен като този за крема. Сместа се оставя да изстине 30 минути и се сипва върху крема, като ябълките се разпределят равномерно. Чийзкейкът се охлажда за 3-4 часа и е готов за консумация. Рецепта и снимка: Илиана Балканска Блог: Изкушения от кухнята на Илиана Балканска


Морковено-ябълков кекс с портокалов аромат Необходими продукти: 3 яйца 2/3 ч. ч. захар 1 с. л. кисело мляко 5 с. л. олио 1 портокал 1 морков 1 ябълка 2 ч. ч. брашно 2 ч. л. сода бикарбонат + 1 к. л. лимонена киселина (или 1 пакетче бакпулвер) 2/3 ч. ч. орехи 1 ч. л. канела

Начин на приготвяне Яйцата се разделят на белтъци и жълтъци. Жълтъците, захарта и киселото мляко се разбиват на пухкав крем. Добавя се олиото и отново се разбива. Следват настърганата кора на един портокал, половината от сока му, настърганият на ситно морков и настърганата на по-едро ябълка. Разбърква се. Брашното се пресява и се смесва със содата и лимонената киселина. Прибавя се към течната смес и всичко се обединява. Добавят се и половината от орехите, накълцани на по-едри парченца и оваляни в брашно, ароматизира се с канелата. Накрая внимателно и на няколко пъти се прибавят белтъците, които предварително са разбити на твърд сняг с щипка лимонен киселина. Тестото се изсипва в намаслена и набрашнена форма, а отгоре се подреждат останалите орехи. Пече се в предварително загрята на около 180° C фурна за 30 – 40 минути или до суха клечка. Готовият кекс се охлажда върху решетка и се гарнира по желание.

Рецепта и снимка: Гергана Лазарова Блог: Мус от краски и мечти

SOintoFOOD

65


Отблизо

Деси и Пролет от „Trouble Bakers“: Нашата есен ухае на сладка̀ , кленов сироп и гофрети

Първи кулинарни опити Деси: Първите ми кулинарни спомени са свързани с баба ми Десанка, на която съм кръстена.

Когато бях малка, тя готвеше много вкусотии, а аз ѝ помагах. Научи ме да приготвям бисквитени топчета, свързани с борови иглички, така че да приличат на черешки. Заедно правехме пурички и сладък салам – най-прекрасното нещо в целия свят и нейна традиция по Коледа.

Пролет: От малка помагам на майка ми в приготвянето на коледни кифлички и

великденски курабийки. Отначало носех продуктите и изрязвах формички върху разточеното тесто. С времето започнах да приготвям тестото сама. Последните години, като по-силна, май само разнасям тавите до печката.

66 SO

into

FOOD


Отблизо Кулинарни „капризи“ Деси: Аз лично ям почти всичко. Не обичам рукола, но искам храната ми да бъде добре приготвена и по възможност – да няма консерванти и оцветители. Спазваме този принцип и в готвенето. Не използваме заместители като яйца на прах, сухо мляко и други подобни. Държим да постигнем възможно най-добрия вкус, а това определя и избора на продукти за рецептите.

Пролет: Всеки човек има индивидуален вкус и не толерирам, когато някой се опита да ме убеди как нещо е по-здравословно с тези продукти или е по-вкусно с онези. Това е основното предизвикателството пред нас като Trouble Bakers – да постигнем балансиран вкус с нашите рецепти, който да се хареса на възможно най-много хора. А вкусът за мен винаги е бил найважен.

Освен готвенето Деси: Занимавам се с много неща.

Главен редактор съм на позитивната онлайн медия „Успелите“ (uspelite.bg). Доскоро се занимавах със SEO оптимизация и анализ на домейни, също така съм копирайтър. Все неща, които са далеч от печката. Но и двете с Пролет се опитваме да отделяме повече време за „книжните сладкиши“, защото четенето и храната ни правят щастливи.

Пролет: В момента съм на „работа от 9 до 6” и Trouble Bakers е моето малко бягство ежедневие.

от

забързаното

Спомням си... Деси: ... готвенето с мама, с бабите ми, с Пролет и с други мои близки хора. Това са спомени,

които ще останат завинаги в съзнанието ми. Най-лошият ми кулинарен спомен обаче е, когато веднъж тръгнах да правя грахова крем супа и отидох в другата стая. Зачетох се в някаква книга и се усетих чак когато цялата къща миришеше на изгоряло. После поне две седмици тази миризма се беше пропила навсякъде.

Пролет: ... трети клас, когато с тогавашната ми най-добра приятелка решихме да правим

сладки целувки. Бяхме чули големите да казват колко лесно и вкусно ставало. Намерихме си рецепта в една книга (славно време, когато ровехме в кулинарните книги, за да намерим определена рецепта) и смело я забъркахме. Нямам никакъв спомен какви продукти сме използвали, но когато изкарахме тавата от печката, сместа се беше разляла по цялото дъно и се беше превърнала в една огромна, твърда като камък целувка. От друга страна, това е любим кулинарен спомен, споделен със скъп за мен човек. Никога няма да забравя случката, а и накрая с часове се смяхме на провала си.

Деси и Пролет: ... може би най-големия ни провал досега. Беше на представянето ни през юни в CoKitchen , когато забравихме да сложим маслото в медения сладкиш. Всъщност се получи добре, но доста по-диетичен отколкото ни се искаше. SOintoFOOD

67


Отблизо Вкусни асоциации Деси: Първата ми реакция е мушмула. Една приятелка започна да ме нарича така преди време и си остана. Според приятеля ми съм сладко от ягоди. Околните ме асоциират с храна повече, отколкото аз себе си.

Пролет: Несъмнено е шоколад. Хората,

Кулинарен лексикон 1. Голямата ни тайна в готвенето е маслото. Слагаме го в почти всяка рецепта и то – в големи количества. „You can`t have too much butter.”.

които ме познават, никога не се чудят какво да ми подарят, а и тези, които искат да ме спечелят, залагат на сигурно. Обичам го във всичките му форми и съм убедена, че в част от вените ми тече шоколад. Няма да е пресилено, ако кажа, че съм пристрастена към шоколада.

Заедно: Двете сме си бухти открай време.

Деси е бухта с пудра захар, а Пролет – със сирене.

2. Ако трябва да завещаем рецепта на идните поколения, тя ще е за домашна лютеница и за домашно приготвени сладка̀ . Няма нищо по-хубаво от това да отвориш буркан с лютеница или сладко от кайсии, приготвени от теб или от семейството ти. Продуктите и усещането за дома ги правят толкова вкусни и специални. 3. Повечето ни близки хора от известно време ни асоциират с кокоски. Приготвяли сме много пъти и сме имали поръчки за още толкова. Това може би е най-популярната ни рецепта.

Готвенето и книгите Трябва да си признаем, че като цяло и двете не четем много кулинарни книги, защото не ни бива да спазваме рецепти. Май тефтерите на майките ни са нашите любими кулинарни книги. Иначе ние само от книги готвим, просто не са готварски. Найзапомнящ се резултат е може би елфическият хляб, защото беше първият ни книжен сладкиш като Trouble Bakers, освен това рецептата е напълно измислена. Бихме написали и наша книга, но по-скоро ще е художествена с кулинарни елементи. В нея трябва да има история, да се случва нещо – книга само с рецепти би била скучно начинание за нас.

68 SO

into

FOOD

Интервю: Гергана Лазарова


Отблизо

Белгийски вафли (гофрети) *вдъхновени от „Вафлено сърце“ на Мария Пар „Да седиш на дивана на баба-леля и да ядеш горещи вафли под шума̀ на дъжда навън – от това няма нищо по-хубаво на света.“

Необходими продукти: /за 10-12 броя/

5 яйца 5 с. л. олио 250 мл прясно мляко 250 мл газирана вода 5 к. ч. брашно 1 щипка сол 1 щипка захар

Начин на приготвяне Яйцата се разбиват добре с миксер. Към тях се прибавят течните съставки – олиото, млякото и газираната вода. По малко се добавят брашното, чаша по чаша, заедно със солта и захарта. Бърка се до гладка смес. Гофретникът се намаслява и загрява. По един малък черпак от сместа се изсипва в него и гофретата се пече според указанията на уреда. Сервира се със сладко по избор, шоколад, мед или кленов сироп. SOintoFOOD

69


Отблизо

Млин *вдъхновен от „Патиланско царство“ на Ран Босилек „Вечерта, щом мръкна, сложиха софрата. За вечеря седна моята дружина. И след туй сладко ядохме от млина.“

Необходими продукти: 1 ч. л. сода за хляб 1 ч. ч кисело мляко 1 яйце 250 г сирене 2 ч. ч. брашно 1 щипка сол 20 г масло

70 SO

into

FOOD

Начин на приготвяне Содата се разтваря в киселото мляко. Щом шупне, млякото се прибавя към яйцето. Натрошава се и се добавя сиренето. Постепенно се слагат брашното със солта, като непрекъснато се разбърква. Сместа се изсипва в намаслена кръгла форма и се разпределя равномерно. Маслото се нарязва на малки парченца, които се подреждат отгоре. Млинът се пече в предварително загрята на 180° С фурна за 20 – 30 минути. По желание се сервира с айрян или друга подходяща напитка.


Отблизо

Муминско ябълково пюре *вдъхновено от „Готварската книга на мама Муминка“ на Сами Малила „Беше хубава есенна утрин, носовете им поизмръзваха на сянка, но на слънце беше почти като през лятото. Всичко бе мокро от нощния дъжд, а цветовете – ярки и блестящи. Когато обраха (или обрулиха) всички ябълки, таткото изнесе най-голямата мелачка за ябълки и започнаха да правят ябълково пюре.“

Необходими продукти: 800 г ябълки 2 ч. ч. захар (може и желираща) 2 с. л. канелен сироп 2 с. л. ванилов сироп

Начин на приготвяне Ябълките се нарязват на парченца (може да не се белят). Загрява се вода и ябълките се пускат в нея. Щом омекнат хубаво, се махат от котлона, прецеждат се и се пюрират (например с пасатор). Добавят се захарта и сиропите и сместа се връща за малко на огъня, докато заври. Готово пюре се изчаква леко да изстине и се насипва в буркани.

Рецепти и снимки: Десислава Иванова и Пролет Трифонова Блог: Trouble Bakers

SOintoFOOD

71


Есенни печива Печива

Бутерки със сладък лук и синьо сирене

Необходими продукти: 4 глави кромид лук 2 с. л. зехтин 1 с. л. балсамов оцет 2 с. л. мед 5 г сол 3 г черен пипер 1 стрък мащерка 500 г бутер тесто 100 г синьо сирене 1 яйчен жълтък

Начин на приготвяне Лукът се почиства и се нарязва на полумесеци. В тиган се слага зехтинът и се загрява. Добавя се лукът и се запържва, като периодично се разбърква. Когато лукът придобие златист цвят, се слага балсамовият оцет и се оставя да се поизпари. След това се прибавят медът, солта, черният пипер и мащерката. Готви се няколко минути, като периодично се разбърква. Когато е готова, сместа се сваля от огъня и се оставя да се охлади. Бутер тестото се нарязва на квадрати с размери 10 х 10 сантиметра. Тавичка се застила с хартия за печене и отгоре, на разстояние, се подреждат квадратите. Надупчват се в средата с вилица – за да се надигнат при печенето само страните, които ще оформят лек борд. Фурната се загрява на 200° С. В средата на квадратите от бутер тесто се слага по лъжичка от лука, а отгоре се начупва малко синьо сирене. Жълтъкът се разбива и с него се намазват страните на квадратите. Бутерките се пекат до златисто (около 15 минути). Преди да се сервират, се поставят върху метална решетка, за да се охладят.

72 SO

into

FOOD

Рецепта и снимка: Сия Рибагина Блог: Експлозия от вкусове и аромати


Есенни печива

Галети със сини сливи

Необходими продукти: 200 г брашно 1 шипка сол 100 г краве масло, студено 50 г кафява захар 2 яйца 50 мл студена вода 1 ч. л. канела 400 г сини сливи

Начин на приготвяне Брашното се пресява със солта в голяма купа. Добавят се студеното масло, нарязано на кубчета, 2 с. л. от захарта, 1 яйце и водата. Замесва се маслено тесто. Завива се във фолио и се прибира в хладилник за около 30 минути. Канелата се смесва с останалата захар, а всяка слива се нарязва по дължина на 6-8 резена. Подготвят се две тави, застлани с хартия за печене, а фурната се загрява на 200° С. В малка купа се разбива другото яйце. Тестото се изважда от хладилника. Разточва се на 5 – 7 мм дебелина върху поръсен с брашно плот. С метален ринг или чаша (с диаметър 10 см) от тестото се изрязват кръгове. В центъра на всеки кръг се поръсва от канелената захар и се подреждат резени сливи. Краищата на тестото се застъпват към центъра и се намазват, с помощта на четка, с разбитото яйце. Сливите може да се поръсят и отгоре с канелена захар. Галетите се пекат до порозовяване на тестото.

Рецепта и снимка: Златина Маринова Блог: 100 decors

SOintoFOOD

73


Есенни печива

Солена тарта „Ранна есен“

Необходими продукти: за тестото: /за форма с диаметър 27 см/

1/2 ч. л. чесън на прах

120 г краве масло, меко

сол на вкус

1 средно яйце 3 г сол

за гарниране:

230 г брашно

2 средни тиквички

10 г семена от чиа

1 малка зелена тиквичка 2 големи моркова

за плънката:

1 малко червено цвекло

2 яйца

1 малък патладжан

250 г рикота

2 жълти калифорнийски чушки

120 г моцарела

2 червени калифорнийски чушки

50 г кашкавал

50 мл олио

1 с. л. накълцан пресен риган

1/2 ч. л. чесън на прах

(или 1/2 ч. л. сух)

1/2 ч. л. сол

74 SO

into

FOOD


Есенни печива

Начин на приготвяне За тестото маслото се разбърква с яйцето и солта. Прибавят се пресятото брашно и семената чиа и бързо се омесва меко тесто, което се завива в свежо фолио и се оставя в хладилник за 30 минути. Форма за пай с диаметър 27 см се намазва с масло. От тестото се късат малки парченца, които се разпределят в тавата и с пръсти се притискат, за да се съединят и да се оформят стабилна основа и борд с височина 2-3 см. Така оформената кора се надупчва с вилица и се пече в предварително загрята на 170° С фурна за около 15 минути или до порозовяване.

нагоре и се изпичат до готовност във фурна, обелват се. Изпечените зеленчуци се оставят да се охладят. Завиват се на стегнати розички, за получаването на една розичка са нужни три лентички от зеленчуци. Подреждат се изправени върху плънката, като се редуват различни цветове. Тартата се пече в предварително загрята на 170° С фурна за 20-25 минути.

За плънката в купа се разбиват яйцата. Добавят се сиренето рикота, настърганата моцарела, настърганият кашкавал, риганът, чесънът на прах и солта, всичко се разбърква. Сместа се изсипва върху тестената кора и се разпределя равномерно. Тиквичките, морковите, червеното цвекло и патладжанът се режат на дълги и тънки ленти с помощта на белачка за зеленчуци. Патладжаните се посоляват и се оставят за 20 минути, за да се отдели горчивият им сок. Измиват се и се подсушават с домакинска хартия. Калифорнийските чушки се почистват от семките и се режат на 6-8 части по дължина. В купичка се смесват олиото, чесънът на прах и солта. С полученото ароматно олио се намазват обилно всички зеленчуци. Тиквичките, морковите, цвеклото и патладжаните се изпичат на грил тиган за по 1-2 минути от всяка страна, а чушките се подреждат в тава с ципата

Рецепта и снимка: Илиана Балканска Блог: Изкушения от кухнята на Илиана Балканска

SOintoFOOD

75


Есенни печива

Гарнирана пита с патладжан и топено сирене Необходими продукти: за тестото: 500 г брашно тип 500 1 яйце 1 пакетче суха мая 1 с. л. зехтин 1 ч. л. сол 1 ч. л. захар 240 мл хладка вода за плънката: 1 малък патладжан 1 с. л. олио 1 с. л. зехтин малко краве масло 1/2 глава червен лук 3-4 скилидки чесън

Начин на приготвяне Брашното се пресява и в центъра му се прави кладенче, в което се слагат яйцето и останалите продукти, накрая постепенно се налива и водата (може да се наложи да се добави още малко вода или да не се слагат всички 240 мл). Замесва се меко и леко лепнещо тесто, което се поставя в намазнена купа, покрива се с кърпа и се оставя на топло, докато втаса. Втасалото тесто се премесва още веднъж с мъничко брашно и се разточва на дебела кора. С помощта на точилката се прехвърля в намазнена и набрашнена тавичка. Краищата му се подгъват навътре и се притискат, за да залепнат. Оставя се да втаса още веднъж за около 30 – 40 минути. През това време се приготвя плънката. Патладжанът се нарязва на парчета, посолява се и се залива със студена вода, за да се отдели горчивият му сок. След това се подрежда в тавичка, застлана с хартия за печене, и се запича, докато омекне, но не е напълно сготвен. В друг съд се загряват трите вида мазнина, задушават се нарязаният на полумесеци лук, нарязаните на

4-5 печени чушки сол на вкус 1 щипка сух риган няколко стръка магаданоз 100 г топено сирене 1 домат настърган пармезан (или зрял кашкавал)

филийки скилидки чесън и нарязаните на лентички печени чушки. Подправя се със солта и ригана, добавят се патладжанът и ситно нарязаният магданоз. Готовата плънка се слага в гевгир или цедка, за да се отцеди излишната мазнина. Мазнината не се изхвърля, с нея се намазва тестения борд, а в средата на питата се изсипва плънката. Отгоре се подреждат нарязаните топено сирене и домат, поръсва се с настъргания пармезан. Питката се пече в предварително загрята на 180° С фурна за около 35 – 40 минути или до апетитна розова коричка. Рецепта и снимка: Десислава Енчева Блог: И накрая щипка сол


SOintoFOOD

77


Здравейте! Казвам се Александрина и съм сръчкото зад рубриката „The Sweet Why“. Сладкарството е моята голяма страст. Открих това през годините, прекарани в прекрасната Италия. Сладкарството бе една от причините да започна своя блог „Tales of Chocolate ~ Приказки от шоколад“ и впоследствие да изоставя модата, която изучавах в Италия. И не само. По-късно завърших професионална академия и станах дипломиран сладкар. Животът ме отведе в Стокхолм, Швеция, където продължавам усъвършенстването си, занимавайки се по-задълбочено с химията в сладкарството и по-конкретно – какво точно се случва, докато ние смесваме, разбиваме, печем. Надявам се да ви е сладко и приятно при мен! А ако имате въпроси по темата или друго, което да споделите, ще се радвам да ви отговоря.

Ронливо маслено тесто *** *** ***

Пай с пекан *** *** ***

Декорации за пайове 78 SO

into

FOOD


Ронливо маслено тесто В сладкарството съществуват няколко вида тесто, които се разделят на основни групи. Видовете тесто се различават според начина на приготвяне, съставките и крайния продукт. В миналия брой на рубриката говорихме за белтъчното тесто (меренг). Този път ще ви разкажа повече за ронливото маслено тесто – какво трябва да знаете за него и какви трикове могат да ви бъдат полезни при приготвянето му. Този вид тесто се характеризира с голямо количество мазнина (масло или друга) и захар, за сметка на ниското съдържание на вода. Може да се приготви с добавка на химични набухватели, което позволява намаляването на количеството мазнина. Набухвателите помагат за увеличаване ронливостта на готовия продукт. Основният начин за приготвяне на ронливо маслено тесто е чрез смесването на брашно с нарязано на кубчета масло, следвано от добавянето на студена вода. Важно е водата да е много студена, тъй като топлата вода може да доведе до разтопяване на мазнините. Така приготвено тестото се омесва до гладко и нелепнещо, като се

внимава да не се премеси, тъй като би станало твърде еластично и гумено. Готовото тесто се прибира в хладилник и трябва да престои минимум половин час.

Защо? Брашното е изградено от различни вещества, сред които са и протеините. 80% от количеството протеини са глутенин и глиадин, те образуват глутена. Ползите от глутена са получаването на гладко и силно тесто. За да може да се образува и развие, на глутена му е нужно присъствието на вода. Тъй като количеството вода в ронливото маслено тесто е много малко, омесеното тесто се прибира в хладилник, за да може влагата в него да се разпредели равномерно, да достигне всички брашнени частици и глутенът да се разгъне. Според начина на омесване на брашното с мазнината, може да се получи тесто с различни качества. Ако маслото се втрие много добре в брашното, до пясъчност и съвсем малък размер на маслените частици, тогава се получава по-крехък краен продукт. Той е идеален за пайове с повлажни пълнежи – като кремове или плодови пайове например.

SOintoFOOD

79


Защо? След като много голяма част от брашнените частици са обвити с мазнина, те не поемат същото количество вода, не набъбват и глутенът в тях не се развива. Затова се получава покрехко и ронливо тесто. То е подходящо за по-влажни пайове, тъй като ще поеме по-малка част от соковете и няма да стане глетаво. Ако маслото се втрие до частици с големината на лешник например, се получава по-скоро люспесто тесто. То също е крехко, но не е толкова ронливо, тъй като има повече развит глутен. Като цяло този резултат се счита за по-желан, но винаги зависи за какво ще бъде използван крайният продукт.

Пай с пекан

Рецептата е за есенен пай с круши, ядки пекан и карамелен сос. Продуктите са за пай с диаметър от около 22 сантиметра. Тестото е достатъчно за основа и цялостно покриване на пая с декорации. Може да ви остане тесто, което да използвате до няколко дни след приготвяне, като трябва да го съхранявате в хладилник. Ако предпочитате да направите пая без украса, може да намалите продуктите за тестото наполовина.

Необходими продукти:

за карамеления сос:

за ронливо маслено тесто:

150 г захар

320 г брашно

вода

2 с. л. захар

няколко капки лимонов сок

1/2 ч. л. сол

70 мл прясно мляко или течна сметана*

230 г масло

70 г масло

4-5 с. л. студена вода*

*Използвайте сметана за по-мек и плътен вкус. Ако нямате, може да замените с прясно мляко и малко повече масло, като е важно млякото да е затоплено.

*Количеството вода зависи от вида на брашното, както и от другите продукти в тестото. Не прекалявайте с водата, тъй като прекаленото количество може да доведе до лепкаво и неприятно за работа тесто, което не е гладко.

за пълнежа: 3 круши 200 г ядки пекан карамелен сос

80 SO

into

FOOD


SOintoFOOD

81


Начин на приготвяне на тестото Брашното, захарта и солта се смесват в купа. Маслото се нарязва на кубчета и се добавя към сухите продукти. С ръце (може да използвате и чопър например) маслените кубчета се втриват към брашното до ронлива пясъчна смес. Добавя се и студената вода. Омесва се гладко и меко тесто, което се увива във фолио и се прибира в хладилник за минимум 30 минути. Изваденото от хладилник тесто трябва да е по-стегнато и лесно за работа. Охладеното тесто се разстила на набрашнена повърхност до желаната дебелина. След това се прехвърля, с помощта на точилка, в предварително намаслената форма за пай. С остър нож се изрязват ненужните остатъци от тестото, които също могат да бъдат използвани за декорацията на пая. Основата се надупчва леко с вилица, преди паят да бъде напълнен с пълнежа.

Фурната се загрява на 180 С. Крушите се обелват и нарязват на тънки шайби. Ядките се нарязват или натрошават на едро. На дъното на оформеното тесто се нарежда един слой от крушите и се залива с малка част от карамеления сос. Така се процедира, докато се използват всичките круши. Върху тях се изсипват ядките пекан и се заливат с останалата част от карамеления сос. Паят се украсява със заделеното тесто. Намазва се с едно леко разбито яйце и се пече в предварително загрята фурна за около 45 минути. Когато е готов, пълнежът леко ще бълбука, а тестото ще има хубав златист цвят. Паят може да се сервира още топъл с топка сладолед, ванилов сос или шоколад например.

на карамеления сос В касерола се смесват захарта с водата (колкото да се покрие захарта) и малко лимонов сок. Загряват се до образуването на приятен карамелен цвят – леко златист, не бива да прегаря. Златистият карамел се „загася“ със сметаната, която се добавя при непрекъснато бъркане. За да е по-гъст сосът, задръжте карамела на котлона няколко минути след добавянето на сметаната. Ако използвате прясно мляко, тази стъпка е препоръчителна. Маслото се нарязва на кубчета и се добавя постепенно към карамеления сос.

82 SO

into

FOOD

Да ви е сладко!


*** *** ***

Декорации за пайове Разбира се, че най-важното за един пай не е декорацията, а вкусът му и любовта, с която е направен. Но ако решите да украсите вашето творение, ето няколко идеи от мен. За по-лесна работа е хубаво тестото да е постояло в хладилник. Ако при изваждане видите, че то е прекалено твърдо, просто го оставете да почине за 15 минути, докато достигне идеалната плътност.

SOintoFOOD

83


Усукване и плитка Ако не искате да използвате обикновени ленти за декорация, може да използвате тези два варианта (както можете да видите, че аз съм направила при Пая с пекан и круши). В основата им стои изрязването на две (за усукването) или три (за плитката) ленти, които са с еднаква дебелина и широчина. Лентите се свързват чрез притискане в горния им край и при усукването следва просто размяна на местата им. За втория вариант действието е същото, както е при правене на плитка за коса. Трите ленти, свързани в горния край, се сплитат, като се редуват и се внимава да се оставя малко разстояние между тях, за да е по-изразителна плитката.

Перфориран Това е един от най-лесните, но също – и ефектни начини за украса. Разточете тънко останалото тесто и с помощта на резец изрежете желаните от вас форми, през които пълнежът ще се вижда. Може, както аз, да използвате обикновени кръгчета, а може да създадете свой по-сложен дизайн.

84 SO

into

FOOD


Плетка / Lattice Може би най-известният начин е декорацията на пай чрез т.н. lattice или плетка. Този тип на декориране не е никак труден и следва лесно правило. А това е редуването на отгоре и отдолу по цялата повърхност на пая. Тъй като с думи е по-трудно, ето няколко снимки на различните стъпки и етапи за изплитането на тази решетка. Ако паят ви е с нормален размер (тъй като на снимките съм използвала мини формички за пай), може за по-лесно да започнете плетенето на решетката от средата.

Всички тези варианти на декорация може да завършите с един по-специфичен борд за още повпечатляваща визия на вашия пай. За моя пай с пекан изрязах листенца от тестото с помощта на резец, които наредих с леко наслагване по целия борд на пая. Вместо листа може да използвате каквито форми пожелаете, а бихте могли да използвате и обикновен борд, който да маркирате с вилица, за да бъде с по-интересен вид. Има много варианти за украсяването и персонализирането на вашето сладкарско творение, опитайте и използвайте въображението си!

Текст, рецепта и снимки: Александрина Карабашева Блог: Tales of Chocolate SOintoFOOD

85


Вдъхновения

86 SO

into

FOOD


Вдъхновения

В приказния свят на Шазлин

К

азвам се Шазлин. Името ми е измислено от родителите ми и покрай него съм имала много забавни приключения. Според приятелка то звучи едновременно вкусно и екзотично. :) По диплома съм магистър по философия. Работих известно време в различни списания, поддържах сайт и няколко години бях част от екипа на списание National Geographic. Накрая лакомникът в мен надделя и реших да правя торти, но не какви да е, а изцяло изфантазирани от мен, уникални, провокация за вкуса, но не и за фигурата и здравето. Това са торти, които самата аз и семейството ми можем да хапваме с удоволствие и без притеснения – без бяла захар, без маргарин, брашно и изкуствена сметана.

Търсенето на качествени и чисти продукти също е част от забавлението – запознавам се с чудесни български производители, издирвам интересни подправки и натурални цветове, които пристигат от далечни краища на земята. Търсенето си струва, защото си доказвам, че винаги има начин хем да е красиво, хем да е малко поздравословно, а и усмивката на децата, които празнуват с моите торти, не е за изпускане!


Вдъхновения

И така – започнах с тортите, за да имат децата ми качествени десерти, но накрая десертите ме настигнаха, плениха ме и ме превърнаха в техен роб. Царуват в кухнята ми безнаказано вече четири години. Случвало ми се е да сънувам някоя комбинация или в неочакван момент да измисля индивидуална украса, мислейки за човека, който я е поръчал.

Дразня се на на често срещаното тъпчене с всякакви боклуци, на масовия вкус, „възпитан“ от тоновете захар, маргарин и растителна сметана, които се леят в сладкарниците. В главата и в устата трябва да влизат само качествени продукти, за да има и качествен резултат. :)

88 SO

into

FOOD


Вдъхновения

В

дъхновявам се от хубава музика, интересни хора, книги, изкуство, от тишината и самотата също. Освен това покрай тортите се запознавам с много, много интересни хора, които обичат да похапват от моите творения. Което си е истински бонус за мен!

Текст и снимки: Шазлин Бабикян FB страница: https://www.facebook.com/shazchocolate


90 SO

into

FOOD


Моето пътуване до...


Тоскана Тоскана беше поредната спирка за мен. Някои хора я асоциират с безкрайното зелено, с лозята, със слънчогледовите полета или с високите дървета, следващи извивките на пътя. И с хубаво вино и сирена, разбира се.

Тоскана е всичко това и още много. Пътуването ни беше организирано някак набързо и бегло знаехме къде се намират градчетата, които искахме да посетим. Желанието ни беше да се разходим и да се потопим в тосканската атмосфера. Без бързане, без предварителни уговорки и без напрежение. Има много места, които човек би могъл да избере при търсенето на квартира, но ние се спряхме на Импрунета, не много голямо градче. Намира се на 15 км от Флоренция и на около час с кола от Сиена. Пътуването ни започна с кацане в Пиза и след това с кола под наем стигнахме до хотела. Италианците са световноизвестни с начина си на шофиране и е препоръчително, ако наемате кола, много добре да се запознаете с дребния шрифт в договора.

92 SO

into

FOOD


Хотелът ни се намираше на около 2 км от центъра на градчето и го препоръчвам на хората, ценящи тишината, хубавото вино и красивите сутрини на двора, а през потоплите летни дни – и времето край басейна. Докато разглеждах картата с координатите му, видях, че едно от найголемите тоскански кулинарни училища се намира в съседство. За съжаление, не можахме да отидем и там, но това е още една идея, подкрепяща теорията ми, че Импрунета е интересно място. Градчето е стратегически разположено и е удобно, ако ще се пътува из Тоскана. Името му означава „из боровите гори“, а те се намират в близост. Именно там преди години е била намерена картина на Дева Мария. Любопитно е, че на повечето места, на които бяхме, улиците опустяват след 20 – 20:30 часа. Но и Тоскана нямаше нищо общо с останалата част от Италия. Импрунета не прави изключение и въпреки многото млади хора, които видяхме, градът не е шумен и пренаселен. Например на разположение на туристите са един ресторант, едно кафене, един магазин и една бензиностанция. Рядко се среща човек, който говори английски, а всичко, което може да потрябва, се намира на площад „Буонделмонти“, където е и другата забележителност на града – базиликата „Дева Мария“. Със сигурност това не е място за шумни вечери по заведенията. В Импрунета се усеща спокойствие и е истинско удоволствие да се разходиш по всяко време из тесните улици и просто да се наслаждаваш на красотата. Там няма модерни сгради, а по-скоро – китни къщи с много цветя, усмихнати хора и от време на време някое странно животно, притичващо по пътя (като стадото от диви прасета, което препречи пътя ни на влизане в града). Още първата вечер седнахме в единственото място за хранене, което предлага и гледка към площада. Въпреки че менюто не беше богато, храната беше вкусна, а пицата с тънко тесто, прошуто и сирене бурата беше заслужената ни награда след полета и едночасовото шофиране от летището.

SOintoFOOD

93


През тези няколко дни и близо хиляда километра, които изминахме в път и обиколки на различни малки и големи градове из Тоскана, мога да ви кажа съвсем отговорно, че ако искате да усетите истинския дух на мястото, трябва да избягвате най-известните точки, които привличат и тълпите от туристи.

За разлика от предишни пътувания, за това нямахме конкретна програма и на следващата сутрин, след чашата силно кафе за отскок, се отправихме директно към една от най-старите винарни в Италия – Castello di Verrazzano. Неслучайно районът е в списъка със защитени територии на ЮНЕСКО. Почти на всеки завой има по една-две спрели коли с туристи, които снимат красивите гледки. Ние им правехме компания ... Затова смятахме, че сме изпуснали дегустацията, когато в 11 часа паркирахме колата срещу имението на Веразано. Първоначално си помислихме, че сме объркали маршрута, защото когато се отклонихме от главното направление, се озовавахме на тесен черен път, който криволичеше из планината няколко километра. Но щом стигнахме на паркинга, разбрахме, че сме на правилното място. Гледката е абсолютно запленяваща!

94 SO

into

FOOD


Накъдето и да погледнеш, виждаш лозови насаждения, оформящи красив килим от шарки, разпрострял се на съседните хълмове. Единственото, което чуваш, е песента на птиците и полъха на вятъра. За наш късмет бяха отложили дегустацията и успяхме да се включим в поредната група. Горещо препоръчвам, ако ходите в района, да се отбиете там. Преди всяка дегустация има разходка из градините и винарната, където виждате нагледно процеса по правене на прочутото Кианти Класико и на известното балсамико, което там „зрее“ не по-малко от 10 години. А ароматът от каменната стая, в която зрее сладката течност, е като на захарен памук и ферментирало вино. Следва дегустация на тамошни вина и обяд със сирена и няколко вида месо. На тези, които обичат да се застояват в кухнята, ще им направи впечатление, че във всяка саксия има различна подправка. Босилек, магданоз, копър, салвия, розмарин – има ги почти навсякъде, накъдето се обърнеш. Бях много учудена да видя, че отглеждат и физалис, който досега бях срещала само по магазините. Леко развеселени, сити и доволни се отправихме към следващия шармантен град, а именно – Греве ди Кианти. Следвахме един от най-известните италиански пътища – 222. Не мисля, че има място в района, което да не е прочуто с вината, които се произвеждат по тамошните географски ширини. Маршрутът от Флоренция към Сиена по шосе 222 се нарича още „Пътят на виното“. По него ще видите много красиви и малки селца, както и много табели за дегустация на вино, подканващи да се отклоните от пътя. А моята препоръка, ако имате време, е да го направите. Ние не устояхме на изкушението и многократно сменяхме посоката, жадни за нови красиви гледки, зеленина и аромат на вино. Веднъж попаднахме на малък магазин за домашни сирена, друг път – на скрита от пътя винарна за органично вино, предлагаща стаи за отдих (това щеше да е следващото ми място). Районът е рай за всеки страстен фотограф и няма нищо общо с големите и шумни италиански места, на които съм била. Греве ди Кианти е лесно достъпен и

разкошен град, където можеш да се отдадеш на кулинарно приключение с тосканска кухня и вино без капка срам. Но да не забравяме и сладоледа. За него също трябва да се отделят специално време и място. Вярно е, че той остава на заден план заради вината, но да не го отписваме съвсем.

SOintoFOOD

95


Греве ди Кианти не отстъпи по очарование на Импрунета и отвсякъде лъхаше живот. Сградите са ниски, а под всеки прозорец има саксия с цъфнали цветя. Туристите не са много, няма китайски стоки, няма хора, предлагащи ветрила, чадъри и други „животоспасяващи“ атрибути според времето и сезона. Освен площад „Матиоти“, където се намира и статуята на Веразано, е хубаво да си направите разходка до някоя от високите точки, откъдето се разкриват неописуеми гледки към заобиколения от лозя град.

Ако решите да отседнете в Греве ди Кианти, трябва да знаете, че всяка събота сутрин площадът се превръща във фермерски пазар с домашно приготвени вкусотии, вина, сирена и балсамико от различни производители. Мястото е задължително да се посети, ако ходите на юг от Флоренция – не само заради изобилието от хранителни магазини. Няколко бързи покупки като топъл хляб от пекарна, вино, сирене, салами и сушени домати, които да хапнете на пикник из някоя от зелените поляни, ще ви се сторят в пъти по-вкусни от най-изисканите ресторанти. А дори да си останете само с виното, няма да съжалявате. Следващата точка от пътуването ни беше Сан Джиминяно. Някои не отделят много време на града, но определено има какво да се види. Винарните около Сан Джиминяно са главен производител на бяло вино за Южна Италия. Казват, че тамошният сорт грозде е толкова известен, че е бил споменаван няколко пъти в произведенията на Данте. Не трябва да се учудвате, ако видите разхождащи се хора, които носят пластмасова чаша с бяло вино в ръка. Може би това е техният вариант на бирата в Германия. Струва си да си вземете по чаша вино и да му се насладите на някое от местата с красиви гледки към каменните тоскански ферми и вълнистите зелени хълмове. И на двата главни площада „Пиаца дела Чистерна“ и „Пиаца дел Дуомо“ има места за хранене, кафенета, а също и магазини с... вино. Изобщо където и да

96 SO

into

FOOD


отидете в Тоскана, не мисля, че виното, пастата и сиренето ще липсват или ще е трудно да се открият. За разлика от предишните градчета, които посетихме, Сан Джиминяно е прочуто с многото кули, които някога са били символ на богатство. Броят им през годините е намалял драстично, но величествените фасади все още всяват страхопочитание. Отдадени на много разходки и приказки, не усетихме как мина времето и започна да се свечерява. Залезът, който се прокрадваше измежду сградите, беше оцветен в наситени червено-оранжеви нюанси и тук-там имаше по някое пухкаво облаче за красота. Едва блещукащите лампи по тесните улички на каменния град вдъхваха нов живот на старите сгради и сякаш вече не бяхме на същото място. Болката в краката изчезна, желанието да си ходим – също. Единствено искахме да се настаним на някоя от малките маси в китните ресторантчета и да си поръчаме Аперол Шприц и плато с пекорино. Ах, това пекорино! Така нареченото Пекорино ди Пиенца е едно от най-известните и вкусни сирена от овче мляко, които съм опитвала. А къде има подобро място от Италия, за да се отдадеш на кулинарно приключение със сирена? От скромния ми опит с бяло, розе и червено вино, пекориното ми пасна идеално с всички тях. В зависимост от периода на зреене, сиренето се дели на няколко вида и може да се опита във всеки магазин, предлагащ сирена. Всяка продавачка с удоволствие ще отреже и ще обясни кое какво е и с каква храна се съчетава. А повярвайте ми, видовете са много. Ще ги познаете по натрупаните кули от пити и по специфичната миризма. На връщане, докато чакахме за полета на летището, реших да поогледам магазините и евентуално да купя още някое и друго сирене. За всеки случай, нали знаете. Не правете тази грешка, защото същите сирена бяха на тройна цена, така че ако ще си купувате (а това би бил много хубав подарък), направете го от някое магазинче из града.

SOintoFOOD

97


Монтепулчано. Поредното красиво и зелено тосканско градче, което се намира по шосе 222. Има много неща, които си заслужават внимание, така че тръгнахме рано, за да избегнем и тълпите от туристи. Градът е известен също като „Бижуто от 1500-та година“ благодарение на ренесансовото изкуство. Дали заради факта, че беше началото на есента, или заради това, че бяхме пристигнали сравнително рано през деня, очакванията ми за много туристи не се оправдаха и се радвахме на спокойствие. Някои от по-известните забележителности са „Палацо Комунале“, църквите „Сант`Агостино“ и „Мадона ди Сан Биаджио“, двореца „Бучели“. Разбрахме защо градът е черешката на тортата в архитектурните красоти на Тосканския регион. Не мога да кажа, че разбирам от вино, но определено съм ценител. И като такъв ми беше много трудно да съм в меката на тази божествена течност и да шофирам. Така че моята препоръка за тези от вас, които плануват посещение там, е да си оставят поне два дни. Или да си вземат голям куфар, в който може да се сложат поне няколко бутилки хубаво вино, което след това да изпиете на спокойствие в България, докато прелиствате снимките. Преди време бях попаднала на снимка от Тоскана с високи дървета, които следват двете страни на зигзагообразен път, водещ към каменна къща, която пък е заобиколена от красиви зелени лозя. След дълго търсене разбрах, че този красив път е и на повечето снимки за Тоскана в интернет, на много календари и картички. Местността се казва Вал д`Орча и е сърцето на Тосканската област, а красивият път е някъде из нея. Намира се в близост до Сиена и до Монтепулчано. Искаше ми се да намерим пътя от снимката и в няколко сайта препоръчваха просто да следваме инструкциите, зададени в навигацията. Денят беше пред нас и тръгнахме към Пиенца или както е известен още „Перлата на Ренесанса“. Сърцето на града е площад „Пий ІІ“, кръстен на папа Пий, който имал мечта да създаде перфектния град. Искал с годините неговото родно място да се прочуе с красива архитектура и да събира хора, които да ѝ се любуват. От множество скрити кътчета може да се заснеме цветния килим на долината Вал д`Орсия, над която страшно се извисява и заспал вулкан.

98 SO

into

FOOD


Навсякъде из града има магазинчета, предлагащи да пробвате от Пекорино ди Пиенца. Ако стигнете до там и все още не сте го опитали, трябва да поправите грешката си незабавно. Не ни отне много време да разгледаме и без да разберем, набрали инерция, се готвехме да отпътуваме към поредното тосканско градче. Тъй като времето беше напреднало след многократни спирания за снимки край шосето, трябваше да изберем дали да продължим към Монталчино, или да отидем до Вал д`Орсия. Четиридесетте километра до Монталчино ни се сториха много и избрахме световното наследство на ЮНЕСКО. Потеглихме по единствения възможен път, който навигацията ни предложи, и след известно време стигнахме. Но не беше това, което търсехме. Не беше зигзагообразният път с високи дървета. Беше по-красива гледка,

като от картина. Нюансите на зелено и златно се преливаха, а слънцето ги правеше още понаситени. Имахме усещането, че трябва да продължим да шофираме. След още няколко спирания и винарни, наближихме поредното селце. Изведнъж видяхме табелата. Там пишеше „Монталчино“. Радостта ни в този момент можеше да се сравни с тази на дете при вида на голяма торта за рожден ден. Бяхме изминали тези 40 км, без дори да усетим и точно навреме за залеза. Хоризонтът беше огрян от последните слънчеви лъчи, а зелените лозови насаждения се бяха скрили в сянката на близките хълмове. Изчакахме петнайсетина минути, взирайки се в залязващото слънце.

SOintoFOOD

99


Монталчино беше най-малкият град от всички. Разгледахме го набързо, отне ни не повече от половин час. Вече застудяваше заради скрилото се слънце. Единственото място за хранене, малък ресторант на входа на каменния град, беше почти пълен. Оказа се, че заради малкото на брой места трябва да се направи резервация поне седмица преди това – за да се вредиш и да вечеряш, гледайки залеза. Решихме да се върнем в Пиенца за бърза вечеря, откъдето щяхме да се отправим към хотела. Не беше толкова бърза, колкото очаквахме, защото попаднахме на невероятно ресторантче на име La Terrazza del Chiostro. През деня терасата на ресторанта предлага гледка към околностите, а за вечеря трябва да се запази маса, за да се видят светлините от съседните градове. И в двата случая се отбийте там, няма да се разочаровате. Като че ли изведнъж вече бяхме видели цялата красота на Тоскана. Нямаше какво още да се търси.

100 SO

into

FOOD

Няколко полезни съвета преди да отидете на пътешествие из Тоскана 1. Наемете си кола и си подсигурете застраховка. 2. Проверете предварително как стои въпросът с паркингите, защото няма безплатни. 3. Вземете си навигационна система или използвайте приложение на телефона си. Без нея ще ви е много трудно. 4. Избягвайте най-известните туристически места, които се препоръчват в справочниците. 5. Отидете на дегустация на вино. 6. Пийте вино. Яжте паста, пица и сирена. 7. Задължително опитайте и Шприц Аперол. 8. Сладоледът е задължителен. Както и тирамису. И панакота.


Паста Bianco

Необходими продукти: /за 3 порции/ 1/2 пакет талиатели 2-3 скилидки чесън 75 г масло сол черен пипер на зърна пресен босилек пармезан

102 SO

into

FOOD

Начин на приготвяне Пастата се сварява според указанията на опаковката. Чесънът се нарязва на дребно и с половината от маслото се загряват в тиган. Щом чесънът добие златист цвят, се сваля от котлона и се прибавя другата половина от маслото. Бърка се енергично, но внимателно, докато маслото се разтопи напълно. Добавя се и сварената паста. Посолява се на вкус, подправя се с черния пипер и с част от нарязания босилек, разбърква се отново. Пастата се сервира с настърган пармезан. Декорира се с останалия пресен босилек. Текст, рецепта и снимки: Елица Сърбева Блог: Cake and Pancake


Добрите идеи SOintoFOOD

103


„В ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, СЪБИРАМЕ ЗДРАВЕ, ВИЗИЯ И ИНДИВИДУАЛНОСТ“

Уебсайт: http://bluebirds.bg

104 SO

into

FOOD


Здравейте! Казвам се Михаела Белорешка и мисията ми е хората да са здрави и да живеят живота си щастливо. Опитвам се да правя това по няколко начина, които усещам за свои. От няколко години развивам блог за здравословно хранене Good Natured Food. В него споделям рецепти, които промениха моя живот, с желанието да вдъхновя повече хора да влязат в кухнята и да ги приготвят за семействата си. От година съм и сертифициран хранителен терапевт и това определи окончателно посоката на работата и призванието ми – да се докосвам до хората чрез храненето и да постигам промяната, която искам да видя в тях. В процеса на развитие на всеки един блог неизменно идва и частта с развиването на фотографски умения и проекти, което естествено се превърна в невероятна страст за мен. Продуктите от природата винаги са били основно вдъхновение в творчеството ми и заснемането им красиво и семпло разви в мен огромна обич към природата, нейните цветове, форми и текстури. Тази любов ме провокира да стартирам нов проект, който с моя партньор в живота нарекохме Blue Birds. В него комбинираме знанията си за храненето и креативните ни търсения, като наблягаме на позитивни послания и образование за аудиторията. Аз се занимавам с концепциите и цялостната визия, а Иван е голямото подкрепление откъм логистика, видео монтаж и стабилна мисъл.

Здравейте! Аз съм Иван Желязков и се занимавам с видео заснемане, обработка и монтаж. Това е новата ми страст, за която мечтаeх доста дълго време. Иначе от 15 години танцувам, което впоследствие се превърна и в моя професия. Изкуството има много изразни форми и съм щастлив, че мога да го изразявам, както го усещам – с танци, екстремни спортове, видео. През последните години тренирам различни спортове и видях колко важно е храненето за добрата ми форма. Реших да обърна повече внимание и за това ми помага Михаела. Заедно се мотивирахме с идеята да вдъхновим повече хора да обърнат внимание на тялото и духа, като в същото време не спират да се забавляват и преживяват света така, както го усещат. SOintoFOOD

105


Какво всъщност правят Blue Birds? Преминахме през дълъг експериментаторски период, който ни беше много нужен, за да разберем в какво сме найдобри и как можем да сме най-полезни на средата. Имахме малък кетъринг бизнес, развихме няколко успешни продукта, които се радваха на невероятно добра обратна връзка. Това много ни радваше, но в същото време и изтощаваше, защото изяждаше много от времето и ресурсите, които искахме да влагаме в други проекти. Понеже искахме да запазим качеството на храната на бутиково ниво, идеята за разширяване на бизнеса не ни изкуши и доведе до естественото отпадане на тази дейност.

Продукция от фермерския пазар в Стокхолм; сн. BlueBirds

Успоредно с това развихме няколко креативни проекта и сякаш естествено намерихме в какво наистина сме добри – креативните решения и услуги, които изготвяме за партньорски бизнеси в областта на храненето и здравословния начин на живот. Продуктови фотографии, концептуални менюта, разработване на иновативни рецепти и стилизиране на храна са само част от дейностите, които развиваме бавно, но методично. Важно ни е да се развиваме и да не стоим на едно място, така че сме по-скоро в отворена връзка със средата и нейните нужди. Много често пътуваме, за да сверяваме часовниците си и да си крадем добри практики от света. Това ни кара да сме гъвкави и да не се взимаме много сериозно.

Иван прави видео на сергия за печени диви гъби от местни берачи; сн. BlueBirds

106 SO

into

FOOD


Концептуално това, концептуално онова Признаваме, че това определение звучи малко тежко, но просто такъв е начинът ни на мислене. Когато си намесен в сфери като психология, нутриционистика, социални науки, фотография и изкуство е много трудно да не правиш връзки и да не намираш аналогии. Напротив, доста от дисциплините се преплитат и ако отчетем този факт, могат да се получат много добри проекти. Ето например преди няколко месеца имахме вечеря, на която всички рецепти бяха измислени според конкретна историческа епоха в България и със съответните кулинарни техники. Използвахме традиционни и позабравени вкусове като като глог, роза, самардала, както и наши автентични продукти като кисело мляко, странджанско дядо, зелено сирене от село Черни Вит, месо от източнобалканска свиня и т.н. Продуктите пък снабдихме от наши партньори от малки ферми, с които работим, и по този начин подкрепихме работата на малките производители. Така затворихме кръга на цялата локална екосистема и показахме, че можем да обединим една концепция дори между хора от рекламния, ресторантьорския и земеделския бизнес. И то с кауза!

Услуги на фокус В момента с много внимание обгрижваме видео услугите, където прохождаме и се учим активно. Обмисляме много интересен проект със социален елемент, за който ще се чуе скоро, надяваме се. Следете страницата, ще е интересно. Продуктовите фотографии и стайлингът също са ни много важни. Бихме искали съвременните брандове да обръщат повече внимание на съдържанието, което споделят, защото то е тяхното лице, а когато става дума за храна, то тя трябва да е апетитна. В нашите фотографии се стремим да показваме истинския вид на храната без излишен блясък и патос. Смятаме, че тя е достатъчно красива и апетитна в естествения си вид. Това е посланието, което отправяме към партньорите ни. Малкото винаги е повече. Колкото по-просто и естествено, толкова по-голямо доверие се създава в хората. Рецептите, които разработваме, са голямо предизвикателство. Честно казано, нашият личен живот е до голяма степен вдъхновител в тази дейност, защото понякога се случва да не сме успели да напазаруваме и да имаме 3 продукта в хладилника. Миналата седмица например имах само червено зеле, обичайните подправки, които висят в хладилника, и една лъжица тахан, останала на дъното на буркана. От това се получи страхотно ястие с леко източен привкус – добавих само малко чесън и джинджифил (които винаги имам подръка), малко тамари сос и заветната лъжица тахан. Доста ни помага това, че не слагаме Органичната ябълкова плантация на семейна ферма Розендалс; сн. BlueBirds ограничения и рамки кое с кое и как се комбинира. И така идеите сами идват.

SOintoFOOD

107


Магазинът за цветя, аксесоари и градинарски принадлежности, част от фермата; сн. BlueBirds

Мисия и ситен шрифт Нашата мисия е много проста, но същевременно – трудна. Искаме хората да обръщат повече внимание на храната си и да се грижат тя да им носи щастие, наслада и здраве. Да, всичко това заедно! Което е дилемата на днешния човек – дали да се нахрани „бързо“ и да му е вкусно, или да си сготви нещо, което не харесва, но знае, че е добро за него. Искаме да разбием този мит и това е скритият мотив на работата ни. Или иначе казано – ситният шрифт. Вкусните снимки, апетитните видеа, лекциите и работилниците, които правим, целят да разбутат любопитството в хората и те да пробват нови или позабравени стари храни. Да огладнеят, скролвайки вкусния ни Instagram, и да запретнат ръкави, за да си приготвят храната сами.

108 SO

into

FOOD


забавни идеи за SOintoFOOD

109


„Ужасно“ шоколадовобадемово брауни с тарантули Необходими продукти: за сладкиша: /за тавичка с размери 25 х 15 см/

100 г тъмен шоколад (60 % какао) 100 г масло 30 г бяло брашно 2 с. л. бадемово брашно, с връх 2 с. л. какао, с връх 160 г захар 1/2 ч. л. бакпулвер 2 с. л. счукани или филирани бадеми, с връх 2 яйца за декорация: тъмен шоколад (или бял) за паяжините цветни желирани бонбони – тарантули друго по желание

Начин на приготвяне Фурната се загрява на 180° C. Подготвя се тавичка, която се покрива отвътре с хартия за печене или дъното и стените ѝ се намазват с масло. Шоколадът се реже на малки парченца и заедно с маслото се разтопяват на водна баня. Към тях се прибавят предварително смесените два вида брашно, какао, захар, бакпулвер и счукани ядки. Разбъркват се добре. Яйцата се разбиват с миксер за около минутка и се добавят към останалите съставки, докато всичко се хомогенизира. Тестото се изсипва в тавичката и повърхността му се заравнява с шпатула. Пече се около 30 – 40 минути или според мощността на фурната. Не бива да се препича, трябва да остане леко влажно отвътре. Щом е готово, браунито се изважда и се оставя да се охлади. За декорацията малко шоколад се разтопява на водна баня и с него се рисуват паяжини върху браунито и по чинията. Отгоре се поставят няколко „отровни“ паячета. Сладкишът се сервира на стайна температура или добре охладен.

110 SO

into

FOOD

Рецепта и снимки: Мария Янева Блог: Fait Maison


„Страшна“ украса за Хелоуин

1

4 2

3

5

6

SOintoFOOD

111


Индекс Супи: Ароматна супа от тиква – стр. 25 Крем супа от тиква с горчица и орехи – стр. 26 Крем супа от тиква и печени зеленчуци – стр. 27 Супа от целина и круши с масло със салвия – стр. 44

Зимнина: Домашна лютеница – стр. 56 Желе от глог – стр. 48 Муминско ябълково пюре – стр. 71 Сладко от боровинки в мултифункционален уред за готвене – стр. 49

Салати: Пъстра зелена салата с плодове и ядки – стр. 38 Салата с тиква, киноа и халуми – стр. 28 Млечен дип с ябълки и орехи – стр. 58 Основни ястия: Задушен пъдпъдък „Фантазия" – стр. 46 Запечени камби с пикантна плънка – стр. 19 Паста Bianco- стр. 102 Пилешки бутчета с шалот и ябълки – стр. 59 Прясна паста с червени чушки – стр. 45 Пълнена тиква с кафяв боб – стр. 31 Ризото с тиква – стр. 29 Цветно ястие със зеленчуци и пиле – стр. 39 Яхния със свинско и тиква с чесново пюре от карфиол – стр. 30 Десерти: Белгийски вафли (гофрети) – стр. 69 Десерт с грозде и цедено кисело мляко – стр. 51 Кадаиф и още нещо – стр. 35 Карамелено-орехова торта – стр. 21 Кремчета „Тиквена наслада" – стр. 34 Морковено руло – стр. 52 Морковено-ябълков кекс с портокалов аромат – стр. 65 Пай с пекан – стр. 80 Тиквени поп кейкчета с карамел и пуканки от амарант – стр. 33 „Ужасно“ шоколадово-бадемово брауни за Хелоуин – стр. 110 Френска селска торта със сладко от боровинки – стр. 50 Шоколадови трюфели с тиквено пюре – стр. 32 Ябълков кекс с пълнеж от крем-сирене – стр. 61 Ябълков чийзкейк „Златна есен" – стр. 64 Печива: Баница „Розички" с тиква и ядки – стр. 40 Бутерки със сладък лук и синьо сирене – стр. 72 Галети със сини сливи – стр. 73 Гарнирана пита с патладжан и топено сирене – стр. 76 Мини тарти с ябълки – стр. 60 Млин – стр. 70 Солена тарта „Ранна есен" – стр. 74 Ябълкови бутер кошнички с чийзкрем – стр. 22

112 SO

into

FOOD


Този брой се реализира с участието на: Анатолий Попов (Толик) от „Kitchen of Tolik“ - http://www.kitchenoftolik.com/ Габриела Цулин от „Love`s Green Kitchen“ - http://the-loves-green-kitchen.blogspot.bg/ Даниела Ламбова от „Dani’s Cookings“ - http://daniscookings.com/ Десислава Борисова-Писке от „Crunchy Paleo“ - http://www.crunchy-paleo.com/ Десислава Енчева от „И накрая щипка сол“ - https://zelanka.blogspot.bg/ Десислава Иванова и Пролет Трифонова от „Trouble Bakers“ - http://troublebakers.eu/ Диана Иванова от „Skilful Cook“ -

http://skilfulcook.blogspot.bg/

Елена Димитрова от „EL's Home Cooking“ - http://cookingtwentyfourseven.blogspot.bg/ Златина Маринова от „100 decors“ - http://www.100decors.com/ Илиана Балканска от „Изкушения от кухнята на Илиана Балканска“ http://ilianabalk.blogspot.bg/

Ирма Атанасова от „Sentiments in the kitchen…” - http://sentimentsinthekitchen.blogspot.bg/ Любка Гечева от „Само за гладни - Only for hungry” - http://samozagladni.blogspot.bg/ Сия Рибагина от „Експлозия от вкусове и аромати“ http://explosionofflavorsandfragrances.blogspot.bg/

Станислава Петрова от „Трохичка не остана“ - http://trohichkaneostana.blogspot.bg/ Шазлин Бабикян - https://www.facebook.com/shazchocolate/ Създатели: Мария Янева – концепция, дизайн и оформление Блог: „Fait Maison“ - http://faitmaison-maria.blogspot.bg/ Гергана Лазарова – главен редактор Блог: „Мус от краски и мечти“ - http://mousseofcoloursanddreams.blogspot.bg/ Екип: Екатерина Мирчева от „My Candy Kitchen“ - http://mycandykitchen.blogspot.bg/ Александрина Карабашева от „Tales of Chocolate“ - http://talesofchocolate.blogspot.bg/ Елица Сърбева от „Cake and Pancake“ - https://cakeandpancake.wordpress.com/

За контакти: sointofoodmagazine@gmail.com Уебсайт: https://sointofood.com @ SOintoFOOD е под защитата на Закона за авторското право и сродните му права.


SOintoFOOD Magazine n° 6  

Oct 2016

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you